Какво означава

национализмът
в съвременния свят

В научната литература и
в разговорния език
„любов към родината“ и
„вярност към нацията“,
патриотизъм и
национализъм, се
използват като синоними.
.
Езикът на патриотизма е използван през вековете, за
да се укрепи или предизвика любовта към
политическите институции и начина на живот, които
поддържат общата свобода на един народ, т.е.
любовта към републиката
Езикът на национализма е изкован в края на XVIII в.
в Европа, за да защити или укрепи културното,
езиковото и етническото единство и хомогенност на
даден народ.
Символизмът и мотивът за национализма може
да бъде видян както в наше време, така и в
миналото. Няколко творби ни показват
същината при българският национализъм, но
една от тях се отличава от другите с основните
си теми.
Епопея на забравените
ИВАН ВАЗОВ
Вазовата поезия след Освобождението е
художествен израз на стремежа на твореца да
осмисли романтическата необикновеност и
героиката на предишното време, съпоставяйки
я със своята съвременност, чужда на
възрожденските идеали. Цикълът “Епопея на
забравените” представя поетическа история
на незабравимото в борбите на българския
народ за нова просвета и национална
независимост.
“Епопея на забравените"_е написана в
свободна България. Тя обаче е израз на
тревожните чувства които гнетят поета.
Вазов е разочарован и възмутен от
следосвобожденската дсйствителност.
Кумирите на вчерашния ден са забравени.
Висшите идеали се изместват от низки
страсти. Действителността отблъсква с
пустотата си. Отдавна са забравени
понятията героизъм, патриотичен подвиг и
Църквата в Перущица
саможертва Прах покрива имената иа
героите, заплатили свободата с живота си.
С това творецът не може да се примири.
 Вазов засяга две основни теми – родолюбието на
българите към миналото и бездушието на новата
обществена действителност.
Той с тревога наблюдава как възрожденският духовен порив е отшумял, а
хората са останали без сплотяващи ценности и стремежи. Неговата идея е да
припомни за високите ни идеали и да възвърне паметта на миналото.
 Засегнати са темите за дълга и моралния избор,
отношението между личност и народ, конфликтът между
идеал за свобода и пасивното страдание.

Той се опитва да въздейства с

мотива за нравствеността и
съзряването за съпротива.
Осъзнатостта за загубата на
националната личност и
завръщането на народа пак към
нея.
ИЗГОТВИЛА: Калина Хаджиева 10а