„Елегия”

/анализ/

1. Заглавието на творбата – определящо основната емоция в творбата /елегия –

тъжна песен/

2. Образът на народа – типично ботевски – това е народът, към който Ботев

изпитва ГНЕВНО СЪСТРАДАНИЕ
а/ изказът е във 2л. ед.ч., отправен към народа /формалният знак, че важният в
стихотворението е именно народът/

3. Основният въпрос, организиращ творбата – „Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?”
а/ метафоричният образ на „робската люлка” – очертава застиналия в своя
развой наивен българин

б/ Напрегнатото търсене на отговор – посоката е към стесняване и

конкретизиране на социалната среда на виновника
- започва с максимално обобщения християнски символ: „Тоз ли, що
Спасителя прободе на кръста нявга зверски в ребрата?”
- минава през духовенството като персонификация на официалното
християнско послание: „...търпи и ще си спасиш душата!”
- по-конкретните „син на Лойола и брат на Юда”
- взетите от българската действителност образи – „нов кърджалия в
нова полуда, кой предал брат си, убил баща си”
- образите на „слепци с очи” – визира непрогледналите истината за
битието и съдбата си негови сънародници
- всички са обединени чрез оксиморона „сган избрана”
- метафоричното определение скот - скотът е Ботевият знак за етично
отрицание, метафора на човекоподобно същество, гротескова фигура
на не човек, в която се обединяват мъчителят, измамникът, пасивният;
послушните, примирените, тесногръдите. Метафората обобщава и
Ботевата представа за живот без идеали, без гражданска съвест

в/ проява на трайно установените възгледи на поета, че причините за

националната драма не се коренят единствено в политическото иго
- „смучат го наши и чужди гости” – сочи по-широката политическа и
социална основа на човешкото подчиняване

4. Тълкуване на библейските мотиви и лексика

а/ двояка роля на библейския смислов пласт
- отхвърлят се известни ценности, създали модел на поведение /”Търпи и
ще си спасиш душата!”/
- елементите на този пласт се използват за утвърждаване на нови
мирогледни позиции – страданието на народа се асоциира със
страданието на Христос като необходимост от саможертва в името
на една възвишена идея
б/ Цялата картина на “Разпятието”/1строфа/ търпи естетическа
трансформация с цел хиперболизация на представата за робството
- не човекът е разпънат на кръста, а кръстът е забит в живото тяло
5. Интерпретация на мотива за мълчанието на народа
а/ стилистично-експресивната роля на реторическите въпроси - не предполага
отговор, което само по себе си подготвя отсъствието на глас, което изразява
крайна слабост

б/ замяна на лирическото „Аз” с лирическото „Ние”

- сочи конфликтен диалог между две светогледни и исторически позиции
- АЗ-ът вижда лицата на злото, но като че ли вижда себе си извън
народа – дистанцията не означава отчуждение, а по-скоро прозиране на
това, че светът е невъзможен, абсурден
- ТОЙ /народът/ е представен като страдалец, но той е и част от едно
разслоено общество, което поетът осъжда, търсейки актуална
характеристика
- НИЕ – събрана е цялата неизпълнена отговорност и дълг към родовия
свят
- употребено в пародийно-ироничен план, лирическото „Ние” изразява
примиренческата и лъжепатриотичната философия на онези, които
„без срам, без укор броиме време” и които чакат реда си за свобода -
вцепенение, пасивност, безмълвие
- противопоставяне на лирическото „Аз” на лирическото „Ние”

6. Идейно – тематично значение на творбата

- разкрива Ботевото разочарование от факта, че все още робството е не
толкова принуда, колкото вътрешно състояние на „заспалия народ”