Новата молитва на Марка

I. Композиционни особености
 Включена е във втората част на романа и има важна композиционна роля
 проследява промяната в нагласата на чорбаджи Марко
 Идейно-тематично е свързана с други глави - необикновената промяна в
тогавашното българско общество:
А) промяната и проявата на неподозирано от никого родолюбие на турския
шпионин Заманов
Б) готовността на дякона Викентий да извърши „свещена кражба“ в името на
България („Зелената кесия“)
В) дързостта на Мичо Бейзадето, написал кабалистичната фраза „Туркия ке
падне. 1876“ („Около един труп“).
 Бунтовната атмосфера слага отпечатък върху всички жители на Бяла черква

II. Основни мотиви

 Въодушевлението
 Лудостта
 Бунта като веселба
 Пиянството

III. По стъпките на душевната промяна в чорбаджи Марко (от практическия ум до

лудостта )
 Промяната в разбиранията на заможния чорбаджия
 осъществен синтез на битовия и историческия план
 Всеобщото въодушевление в тополивницата кара Марко дълбоко да се
замисли: „Кой знае…“
 изживява драматична вътрешна борба, изразяваща се в колебания и
съмнения.
 Всеобщото въодушевление въздейства върху него и той е склонен да
повярва в успеха на общонародното дело под ръководството на „лудите
глави“.
Марко се усмихва под мустак, когато вижда пънчето на отрязаната си череша,
послужила за топ
 След това Марко попада на хоро, „безконечно дълго хоро“.
 Символиката на хорото: единство, сплотеност;
 първо Марко заключва: Ето какво е светът – там готвят топове, тук се
женят и нито му мислят за утре?
 веселбата и бунтът са разделени.
 после забелязва, че в хорото има „революционен елемент“.
 Бунтът и веселбата се оказват ръка за ръка.
 Настроенията: ентусиазъм, пиянство, лудост, весело зрелище.
(Спомнете си от одата „Левски“: Говореше за бунт, за борба, като за някаква
всеобща веселба).
 Пиянството и опиянението на Безпортев?
Безпортев е пиян, но мотивът за пиянството придобива смисъл на опиянение на
душата.
 Карнавална размяна на ролите роб – господар в яхването на турчина от
Безпортев.
  Безпортев, който се осмелява не само да заповядва на турското заптие, но и да
го яхне.
 Това, което доскоро е изглеждало немислимо, сега се приема като нещо
напълно естествено.
 То всичко полудяло.
 Лудостта в контекста на романа се осмисля като дързост, непокорство,
нарушаване на нормите и е противопоставена на благоразумието
 Кулминационният момент в раздвоението на чорбаджи Марко по
отношение на синовете му
От една страна, Марко иска те да останат на страна, но от друга, му е мъчно те да се
окажат безкръвни базиргяни.
 Лудите, лудите, те да са живи
 Новата молитва
 моли се за България
 Знак за промяна в позицията на стопанина
 Той е загрижен не само за дома и най-близките си, но и за България.

IV. Проблеми и конфликти

 Проблемът за националния сблъсък придобива измеренията на гротеска.
 турчина е представен като слаб, безпомощен, жалък, обзет от страх
 Изгубил е господарското си самочувствие, подчинявайки се на волята на един пиян
роб

V. Речта на Безпортев
 патетична реч
 Израз на неговото свободолюбие, непримиримост към потисничеството и
съпричастност към трагичната съдба на родината
 Речта му е пълна с клиширана революционна лексика, комично трансформирани,
пародирани мотиви от бунтовните стихове на Чинтулов и Стамболов
 Речта може да се разглежда като пародия на вдъхновеното слово на Странджата в
повестта „Немили-недраги“.
 Патосът на Безпортев е родината, България, да живей България.

Пиянството на един народ

1. Композиционни и жанрови особености
 Играе ролята на идейно-емоционална кулминация на романа
 1 л. Повествователят говори за бунта от гледната точка на очевидец и
прави своеобразен есеистично-философски коментар за духовното
израстване на народа.
2. Герои
 Народът - колективният герой
 промяната в светоусещането на битовия човек и издигането му, макар и
краткотрайно, над егоистичното благоразумие.
3. Художествено-философски концепции на Иван Вазов
 Образът на революционерите и народните водачи.
  апостоли и пророци
 религиозната символика
 Най-важните характерни черти са: родолюбието, националното
самосъзнание и жертвоготовността.
 Образът на народа.
 главен герой
 идеализиран образ, съвкупност от всички социални, професионални и
възрастови слоеве.
 Изразни средства, тропи и фигури: епитети, метафори и сравнения,
метонимии, синтактичен паралелизъм и възходяща градация,
 Духовната връзка между водача и народа.
- великото слово за свободата
символизира се от семето, което намира добра почва
 Свободата - върховна човешка потребност
 националното - свръхценност.
 представители на всички професии пренебрегват своите занятия, за да
вземат участие в общото национално дело.
 Съпоставка със следосвобожденската действителност.

4. Символи
 Пролетта като символ на възраждането, обновлението
 Вулканът като символ на предстоящото избухване на „революционния
елемент“ в народа
5. Мотивът за пиянството.
 Пиянството е размътване на съзнанието, а съзнанието основна
характеристика на свободната личност.
 „умствено опиянение“ и „сюблимно безумие“.
 заместено с въодушевление, проникнато от идеята за национално
освобождение
6. Тъжната равносметка със съвременната на автора действителност.

БАЙ ГАНЬО
Алеко Константинов

1. ОСНОВНИ МОТИВИ И ХУДОЖЕСТВЕНО-ФИЛОСОФСКИ ИДЕИ В

ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
 опознаване на чужди по-развити култури и общества (пътеписите);
 Опознаване на себе си посредством съизмеримостта с европейското
(фейлетоните за Бай Ганьо);
 Опознаване на българската природа и преобразяващата сила на нейната
красота;
 За разлика от епохата на Романтизма и Байроновия герой пътуването при Алеко не
е бягство от действителността и обществото, а възможност за промяна,
преобразяване на човека и обществото.
  Проблемът за мястото на българина спрямо европейската културна общност
2. Основни опозиции
 българско - европейско
* родното не е идеализирано, няма патриотична гордост
представено като ориенталски свят на изостаналост и груби нрави
 градска седа - природа
 интелигеция - байганьовщина
 пътуващ човек – неподвижност
3. Жанрови и стилови особености
 книга, съставена от фейлетони
 от хумористична насмешка, гротеската и иронията до сарказма
подзаглавие
 “Невероятни разкази за един съвременен българин”
 “невероятни” присъствието на абсурдното, парадоксичното, излизащо извън
рамките на реалистичното повествование
 “един съвременен българин” символизира многозначност
 алековото настояще - българското общество след Освобождението
 Героят няма да остане затворен в рамките на даден исторически период, а ще се
появява във всяко време, в което има криза на ценностите.
4. Композиционни особености
а/ цикъл - фейлетоните, изграждащи своеобразен цикъл, обединен от мотива за
пътуващия човек
б/ повествователен модел “разказ в разказа”
 различни разказвачи
в/ две части
 „Бай Ганьо тръгна по Европа“
 „Бай Ганьо се върна от Европа“

БАЙ ГАНЬО СЕ ВЪРНА ОТ ЕВРОПА

1. Композиционни особености
 Първият фейлетон от втората част;
 Основен композиционен похват – диалогът;
2. теми и мотиви
 открояват се три основни теми
 Отношението на българите и чужденците към красотата на природата;
 Появата на Бай Ганьо
 Обреченият на неуспех опит на разказвача да промени и превъзпита Бай Ганьо
3. Герои
а/ Бай Ганьо
 събирателен, обобщен образ, национален тип
 олицетворение на негативните явления в следосвобожденското общество
 олицетворение на агресивната прощащина
 характеризиран с отношението и речта си
 балкански тип - ограничен спрямо чуждите култури
 страхува се от промените - променя се в зависимост от обстоятелствата, за да
остане печаливш
 неспирна повратливост
 стремеж да извлича материална изгода; користолюбив материалист
  безкрупулен, властолюблив
 духовно ограничен ориенталец
 консервативен, изостонал

фиктивна промяна
- външна, показна - дрехи
фалшиво слово
- изкуствен възторг
- Безпринципната промяна в политическата му позиция;
- Речта му е изпъстрена с турцизми;
 използва словото като средство за манипулация
марионетъчна фигура
 кукловодът на една пиеса на абсурда
 повтаря словата на своя политически монтор
липса на собствено мнение
 господар на собствения си кръг, но всъщност изпълнява поръчките на
властимащите
 бай ганьо иска да се самоизтъкне

б/ Марк Аврелий /разказвач/

 задачата за представят авторовата гледна точка и оценката за поведението и
действията на героя
 страничен наблюдател
 Марк Аврелий (римски император и философ)
 Иват Златоуст - говори увлекателно и въздействащо
 поет - емоционално описва

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.

1. Характерни особености
 Продължава тенденцията за възпитателната, дидактичната,
нравоучителната роля на изкуството
 Близкото минало – създава се митологизиран, идеализиран на миналото
 жанрове - романтизъм
 критика на социалната действителност след Освобождението, която се
разминава с идеала на предците и е белязана с духовен упадък.
 жанрове – сатира, реализъм
2. Основни направление - две противоположни
а/ социален реализъм
 жанрово многообразие
 различни форми на сатиричното: гротеска, пародия, ирония и сарказъм
 критика на социалната действителност
б/ модернизъм
 формира се около кръга “Мисъл”
 дели се на 2 етапа: естетически модернизъм и символизъм
3. Кръгът “Мисъл”
  Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов.
 противопоставят модернизмът на архаичното
 свързват преди с колективистичния национален идеал, разработването на
изхабени социални теми
 пробуждането на българина в човека
 преокриване на човека в българина
 засягат универсални проблеми
*Пенчо Славейков - родоначалник на индивидуализма
 интерес към драматичната участ и емоционални изживявания на индивида
а/ естетически принципи
 разкриване на духовното начало вместо социалните конфликти
 психологизъм вместо описание на битовото
 изобразяване на вечното и универсалното вместо делничното
 извеждане на нравствено-философската проблематика вместо
злободневното
б/ опозиции
 традиционни ценности/девалвация на ценностите
 делничният живот не вдъхновява - вътрешен, душевен живот
CIS MOLL
Пенчо Славейков
1. Идейно-естетически възгледи на автора
 универсалните нравствено-философски проблеми
 страданието на силната личност като път към самопознанието
 мисията на гениалния творец
 откриването на човека в българина
 смъртта и вечният живот на човешкия дух
2. Същност
 заглавието - загатва творческия свят на композитора
 назовава специфична система от музикални тонове
 мотото - насочва вниманието към момент на изпитание и избор
3. Жанрови и композиционни особеност
 жанр: философска поема
 присъствие на автобиографичното
 няколко смислови части, разкриващи духовната криза, която изживява
Бетовен, и нейното превъзмогване.
а/ първа част
 пейзажът - откроява контраста между изпълнената с хармония и вечен
живот вселена и душата на отчаяния композитор
 Задава се опозицията между светлината и мрака в душата на героя
  представена тайнствената, одухотворена вселена - отвъдсетивно
пространство, което може да бъде видяно само от душата
 изпъква драмата на Бетовен - мисли за самоубийство
б/ втора част
 вътрешният монолог - изграден на основата на антитеза
 изразява драматичните изживявания на героя и неговите болезнени
терзания.
 очертан вътрешен конфликт
 преход: мрак/светлина
душевен хаос/вътрешна хармония
безсмислено съществуване/възвишена мисия
 първа теза - крайната степен на скептицизъм; духовна смърт
 единствено спасение: смърт = покой
в/ трета част
 поанта - внушаваща идеята за духовното безсмъртие
 възприема страданието като ценност, върховен дар на съдбата
 средства за самоподнание и познание
 смисълът на живота - неунищожим нравствен идеал
 пламък на Прометей” - символ на творческо начало
 мотив за творението
4. Проблеми и конфликти
 основен проблем : страдание - изпитание на самотния индивид
 лични и нравствено-психилогически измерения
 разкриването на свободата и силата на човешкия дух
 проблем за съдбата на твореца
 стойността на свободния избор

Българската литература в началото на ХХ в.

1. Ключови мотиви за българския символизъм

-мъчителното лутане на самотния и неразбран човек във враждебния град;

-безплодното търсене на нравствена опора;

-обречеността на всеки порив към познание и самопознание;

-родното вече не се свързва с географска територия, а се превръща в символ на

сакрално духовно пространство;

2. Особености на поетиката на символизма

-съвършена художествена форма на произведенията;

-единство на слово и мелодия;

-поетическа лексика, звукопис (асонанс, алитерация), разнообразни схеми на

римуване, включително и вътрешно римуване

АРМЕНЦИ
ПЕЙО ЯВОРОВ

1. Творческа история
 Стихотворението е написано през 1899 г. и е публикувано в сп. "Мисъл".
 Яворов е свидетел на драмата на арменските бежанци
2. Композиционни особености

а/ Структура и стихосложение

 шест строфи от по осем стиха (октава)

 кръстосаното римуване – първият стих се римува с третия, вторият – с четвъртия,
и т.н.
 Ритмичната стъпка е трисрична (амфибрахий ) – първата и третата сричка са
неударени, а втората е ударена

б/ композиция

 Първа строфа

Синтезира ключовите мотиви в поемата:

 страдалческата съдба на изгнаниците, принудени да напуснат поробената си

родина;
 мъчителното им съществуване в чуждо пространство;
 пиянството като единствен начин да забравят изживяната трагедия;
 песента като израз на техните копнежи.
 втора и трета строфа
 Разработва темата за пиянството на мъчениците

-> откъснати от родния край

->измъчвани от горчиви спомени и угризения от неизпълнен докрай синовен дълг

- Разкрит е контрастът между жертвите на насилието и загубилите човешкия си облик

потисници

 четвърта и пета строфа

 мотива за бунтовната песен на арменците
 откроява се символният образ на зимната буря
 лаконичното пейзажно описание отразяват драматичното душевно състояние
на героите
 шеста строфа
  затваря композиционната рамка на текста - своеобразна сонатна форма
 два основни мотива - пиянството и песента
 откроява неразделимото им единство
 финално двустишие - поанта
3. Образи
а/ лирическия герой
 колективен лирически герой
 духовната връзка на страдалците с народа и родината
б/ образът на родината
 одухотворена и оприличена на майка робиня
в/ образът на тиранина
 беснеещото, сеещо разруха и смърт зло
 първичното, дивото животинското
г/ символът на бурята
 израз на стремежите на изгнаниците
 разкриват експресивното, емоционално въздействащото състояние
 драмата придобива общочовешки, вселенски измерения и отразява трагичната
съдба на всички угнетени.
д/ лирическия говорител и читателя
 стихийни чувства в душите на героите
 емоционално съпричастие на лирическия говорител

4. Образът на изгнаниците
а/ Съдбата на изгнаници в чужбина
 изразена с Ботевата заемка „немили-недраги в далека чужбина“
б/ Измеренията на страданието

 внушават идеята за разпокъсаност и за безнадеждна пръснатост

 безвъзвратната синовна откъснатост с майката родина и бащиното огнище
 изживяват и дълбока душевна криза и емоционална криза от разкъсаните
емоционални връзки
в/ Бягството „в механата“
 Единственият изход от унизителното душевно и социално положение на
изгнаниците е „в механата“
 Те търсят забрава от:
предишни неволи
от днешни беди
от измъчващия ги глас на съвестта за неизпълнения синовен дълг
г/ песента
  изгнаниците не са се примирили с робството
 изявяват своята несломима воля за борба
 преплитат мъчителната болка и ненавистта към потисниците
 антитеза между любовта към родината и омразата към враговете ѝ
 представата за пламенни емоции – гняв, ожесточение, неудържимо желание за
отмъщение, справедливо възмездие
 споменът за преживяното да остане жив в тях
5. Основен онфликт: вътрешният
 съзнанието за безсилието да помогнат на своето отечество
 Неспособността да намерят изход от безнадеждната ситуация
 сблъсък между бляна за борба и поставящата непреодолими прегради
действителност
6. Тропи
а/ инверсия - обръщане на словореда

изгнаници клети робиня тревожна отломка

нищожна
б/ метонимия - Заместване на едно име с друго въз основа на пространствена,
временна, причинна или друга обстоятелствена връзка между тях
разбити гърди, глава ще натегне, страдалчески лик
в/ метафора
отломка нищожна, тънат сърцата им в рани, спомен удави
г/ сравнение

Кат гонено стадо от някой звяр гладен

д/литота

дечица на майка робиня тревожна

е/ апосиопеза - замълчаване

Те пият…

Те пеят…,

Те пият и пеят…
ж/ градация

и вихром подема, издига, разнася

з/ анафора - повторение на звукове, думи или изрази в началото на два или повече
стиха

И все по-зловещо небето тъмнее

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и/ Анафора и синтактичен паралелизъм

Оставили в кърви нещастна родина

Оставили в пламък и бащин си кът

й/ алитерация - наситена употреба на съгласни

рани разяждат ранени сърца

к/ етимологична фигура - думи с еднакъв корен са свързани в израз

Те пият... В пиянство

Две хубави очи

Пейо Яворов
1. Композиция
- Две композиционни части
- Огледалната композиция – 2та част повтаря в обратен ред стиховете от първата
част
- Музикализация – символистична поетика – песенното, мелодично звучене

Първата част

- 2то тристишие – повторена молитва, отправена към любимата

- Душата ми се моли! – съкровената изповед, молитва на човек, осъзнаващ своята
греховност и търсещ в любовта спасение, духовно пречистване

- 3то тристишие
- Мрачно пророчество за непредотвратимото погубване на възвишеното
- Внушение за обреченост
- Говори обладан от скептизъм човек, познаващ реалността

- 4то тристишие
- Многозначен образ на булото
- Прехода на девойката от детското неведение към познанието на реалността
 Ева от библията
- В бг традиция булото символизира непорочността и знак за граничната ситуация в
нейния живот – раздялата с моминството
- Яворов – маркира съдбовен, повратен момент
 - То ще закрие очите на девойката, може да се приеме като маска – белег на
неискреност, прикритост
- Изразяват тревожното предчувствие че невинността на девойката ще се загуби

Втора част
5то тристишие

- Започва с антитеза – категорично отказване

- Противопоставени са 2 взаимно изключващи се възгледа, характеризиращи
светоусещането на Яворов
- Той едновременно вярва и не вярва в способността на духовната красота да
устои на изпитанията
- Лир говорител е раздвоен между скептичното разбиране на света и
убедеността, че духовното начало ще остане недосегаемо за греха
- Образът на девойката – разделен – ангелското излъчване и възможното
оскверняване
- Огледалният принцип – не означава пълна тъждественост
- Драматично психологическо състояние
- Апосиопеза - Душата ми се моли! – нестихваща вътрешна борба между вярата и
съмнението
- Молещият се човек иска любимата си да съхрани неопетнен душевния си мир; той
е прозрял, че с изживяването на това чувство, девойката ще изпита и неизбежно
страданието и ще загуби чистотата

/Финално/ 6то тристишие – образ на девойката /кръгова композиция/

- Тайнствено мълчание

2. ОБАРЗИ
- Два контрастни образа – идеализираният на любимата и лирическият говорител.

а/ образът на любимата

- Представен е метонимно две хубави очи.

- Очите са символ за духовното начало, нравствена чистота и непорочност,
невинността,
- любимата обитава друго трансцендентно пространство, далеч от земната суета
- чрез метафората дете – непокварената душа
- Символ на божественото също са и лъчите, които придават ореол на святост на
Любимата -
- Тя е представена като икона, като прекрасно видение, пред което лирическият
говорител се моли. - *ангел
- Героят може да чуе в молитвеното съзерцание музика от възлюбената, да поглъща
лъчите ѝ - долавяна само с душата.
б/ лирическият герой

- Демоничен, познаващ страстите и неволите на земния греховен свят.

- се моли и страда.
- В своята възлюбена той очаква да намери просветление, вяра и спасение за себе
си.
- Молитвата му 1. на човек, осъзнаващ своята греховност и търсещ в любовта
спасение
2. се опитва да заглуши в молитвата своята страст, която може да опетни неговата
възлюбена и тя да се превърне в поредния паднал идеал

3. ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ
а/ външен конфликт

- Сблъсъкът между невинността и греха

- Небесното и земното
- Сакралното и профанното
- Неведението и прозрението

б/ Вътрешния конфликт

- Психологически, в душата на раздвоения човек

- Проблема за невъзможната, несподелена любов

В часа на синята мъгла

Пейо Яворов
1. КОМПОЗИЦИЯ
 3 строфи от по 12 стиха
 Във всяка строфа е представен
 момент от природния кръговрат – символ на етапите от житейския цикъл
 композицонна рамка - прозореца
2. СЪЩНОСТ
 Утринта и пролетта са знак за детството
 прижурящото слънце по пладне – за зрелостта на човешкия живот
 вечерния хлад и синята мъгла – за наближаващия край.
 обръщение на лирическия герой към играещите деца
 изповядва се и споделя своите тъжни прозрения и философски размисли за
преходността на човешкото битие
 интровертната нагласа, свързана със самовглъбяване и самонаблюдение и
разсъждения за собствения жизнен път

 първа строфа - завършва с откровеното признание на обезверения човек,
ненамерил нравствени устои сред ценностния хаос:
 
 втора строфа - апосиопезата: Отдавна вече бдя — пребродих своя ден… загатва
за скръбното и примирено очакване на смъртта.
 смъртта е представена като небитие

 трета строфа - утрото на пролетния ден – вечерта, символ на близкия край;
играта на децата, израз на бликаща енергия – душевната умора;
изгарящия пек на пламналите страсти – вечерния хлад на разочарованията;
 финалното двустишие - поанта
 лирическият герой отправя своята молба към децата да го помнят
3. ЛИРИЧЕСКИЯТ ГЕРОЙ
 Погледът му е само привидно насочен навън през прозореца
 насочен към спомените и тъжните размисли, които са го обсебили и го
 потискат
 неспирно течащия поток на времето загатва, че радостта неизбежно ще
 премине
 няма нищо трайно и вечно в преходното човешко съществуване
4. ОБРАЗИ
а/ прозорецът - символизира границата, разделяща вътрешното пространство на
лирическия герой от външния свят.
б/ цвят увяхнал - изразява обезсърчаващата истина за уязвимостта и недълготрайността
на красотата и за властта на смъртта.
в/ Детската игра
г/ Отвъд сребровъздушните стени на кръгозора – отвъд видимото пространство;
Символ на стената между видимото и невидимото,, знайното и незнайното.
д/ Синята мъгла. - синьото се свързва с внушението за хлад, студенина.
Мъглата - усещане за тайнствено пространство, което се характеризира с непрогледност,
хаос. То е своеобразно було, което скрива земния свят и го прави непознаваем.
5. ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ
 проблемът за заклетия ход на времето и за неговото непрестанно движение
 проблемът за неразделното единство на живота и смъртта,
6. ФИГУРИ И ТРОПИ
 Анжамбман

Седя и гледам от прозореца: деца играят вън;

Що иде тук — и кой отива там, — отвъд сребровъздушните стени на кръгозора?
 Апосиопеза
Неволно пита взор посоките далеки,/където се преплитат пътища, пътеки…
 Антитеза
Живот и смърт се разминават всеки час
 Оксиморон
когато млъква шум и тишината стене
 Метафора
утрината тяхна; цвят (…) увяхна; спомени придавят гръд; припламнал небосвод;
пребродих своя ден;
 Сравнение
Спомена нерад/ ще падне като въглен
 Символ
синята мъгла; бурята навън; на прозореца завесата;
 Алитерация
Разръфани и прашни

"Да се завърнеш в бащината къща"

Димчо Дебелянов

1. КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ
 липса на заглавие
 жанр: елегия
елегичното начало е свързано със страданието поради неосъществения блян и с
оплакването на изгубения рай, символ на който е детството.
 структура: две строфи, финално двустишие поанта;
2. ОБРАЗИ
а/ образът на дома
 „Бащината къща“ е символ на изгубения рай, на изгубения душевен покой, на
истинското Аз.
 бащата отсъства; „невидимия и неизречимия Бог“
 Спомените за детските години са романтични и непостижими
 свят на покой и душевна чистота, а връщането към него навява тъга и носталгия
 Прагът символизира границата между настоящето и миналото, между живота и смъртта.
б/ природната картина
 Вечерта и нощта са одухотворени, готови да предложат жадувания от лир. герой
душевен покой.
 нощта придобива чертите на нежна и загрижена за страдалеца майка
 „тиха“, определението „скръбни и нещастни“ създават усещане за
невъзвратимостта на загубата.
 внушава се идеята за приближаващия край
в/ образът на майката
 сакрализиран, надхвърлящ родовото
 опорен стълб
 свързва се с Богородица
  разкъсаност на майката от сина
 принадлежат на различни светове с различна ценностна система
 тяхната среща е невъзможна
 усмивката й: „блага“ – свързва се с божествата
 апосиопезата „мамо, мамо…“, е знак на разкаяние и молба за прошка.
г/ образът на лирическия герой
 съжалява, че е напуснал дома
 не е намерил щастието, не е изпитал морално удовлетворение
 отчуждил се от самия себе си, от истинската си духовна същност
 носи чувството на вина
д/ финално двустишие /поанта/
 идеята за откъснатостта от родината като обетована земя на душевен мир
 оппозиция между:
минало и настояще
блян и реалност
красивото съновидение и болезненото пробуждане
 мотива за напразния спомен, който не носи желаната утеха.
 загубата на духовната родина
3. ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ
 Отчуждението от урбанистичния свят
 Невъзможно е бягството от потискащата действителност в спомена и мечтата.
 Конфликтът в елегията не е външен, а вътрешен, в душата на героя
 Той се стреми към духовно пречистване, но осъзнава колко безсмислени са
усилията му да изкупи чрез разкаяние сторения грях.

Гераците
Елин Пелин
1. Същност
 11 глави

а/ експозиция - първите 3 глави

 запознаване с патриархалния род, живеещ сплотен
 следват контрастни моменти (след смъртта на баба Марга) - караници
 ретроспекцията (2) - съдбата на Павел, който е в града и се отчуждил от
семейството и дома
 противопоставените са образите на коравосърдечните етърви (Божаница и
Петровица), обладани от завист, и героите, които са невинни (дядо Йордан, Елка и
Захаринчо)
 (3) драмата на Герака, който болезнено изживява обрата в живота му и се
самоизолира в кръчмата
б/ завръзка
 (4) неочакваното завръщане на Павел с цел да получи пари от баща си
  лицемерна изповед на деградил “чужденец”
в/ кулминация
 (7) кражбата на парите и конфликтът между братята
 пълна разруха на патриархалния дом
 егоизъм и индивидуализъм
г/ развръзка
 (11) смъртта на Елка
 опозарена, стигнала до крайна степен на отчаяние
д/ епилог
 отвеждането на Захаринчо в града
 отсичането на бора
 смъртта на дядо Йордан
 унищожената семейна хармония контрастира на началото, като
композиционната рамка се затваря

2. Светогледни идеи и ценности

 идеализиран образ на патриархалния свят, преди да настъпи необратимата
промяна
 основна ценност: земята, чрез която се осигурява благоденствието на рода
 символ на рода, свързваща предците и потомците
 грижата за съхраняването и увеличаването на имота е отговорност и дълг на
Герака
 на нивата се проявяват качествата: трудолюбие и всеотдайност
 йерархизирана родова общност - всеки има роля
 ценности: взаимна обич, доверие, уважение към родителите
 експозицията: разкрива високото социално положение
 “бяла” къща, на “лично място” (в центъра на патриархалното пространство),
издигната над останалите в селото - знак на изграден авторитет
 борът - символ на дървото на живота
 “тяхното семейно знаме”
 Гераци = Ястреби

3. Проблеми и конфликти
 старите и новите форми на живот в българското село
 традиционния светоглед на патриархалния човек =/ индивидуализмът на модерния
човек
 селската действителност =/ света на града (враждебно, деморализиращо място)
 нравствено-психологическите
 насилниците срещу жертвите от семейния кръг
 синовете се изправят като врагове срещу баща си
 сблъсък между родители и деца
 старите: носители на консервативни разбирания
 младите: олицетворение на новото, на позитивната промяна
 сблъсък между съпруг и супруга
  Божан бие жена си
 Павел опозорява и погубва честта на Елка

4. Герои
 нравствен упадък

а/ Божан (лисица) - най-големият син

 “цар на полето”
 деградация на човешката личност
 издигане в култ на парите (най-важната ценност)
 превръщането на земята в стока за лична изгода и утвърждаване на социално
положение
 животински, хищнически инстинкти на поведение
 буезкрупулен и безчувствен
 ценностите на родовия свят нямат стойност за него
 прекрачва морални граници бец угризения
 изгубил е безвъзвратно човечността и милосърдието и е обсебен от дяволското
 разкъсва родовите връзки и поставя користните си интереси над моралните норми
 скъперник
б/ Петър (камък) - средният брат
 негативна метаморфоза - от енергия към безволие и апатия
 живее безгрижно и спокойно, разчитащ на бащиното богатство
 но след подялбата на имота се чувства слаб и безпомощен
 не е способен на безчестие и престъпление като Божан
 чувствайки се в безизходица търси утеха във виното
в/ Павел - най-малкият брат
 чужденец за селския бит
 част от друг, враждебен свят - на града (покварата и лошия път)
 поведение: безразличие към бащата
студенина и равнодушие към жената и детето
апатия и досада към полската работа
 духовна пустота
 деградирал до нивото на грубите, първични плътски страсти
 мотивът за третия брат
 Павел е носител на разрухата, олицетвориние на пагубната, неличима болест на
духа
 не се връща, за да иска прошка, а пари
*Евангелската притча за Блудния син*
г/ Дядо Йордан - бащата
 някогашен стожер на семейството с баба Марга
 представен във възход и падение
 в началото: щастлив и доволен от живота
 представител на патриархалния свят
  думата му е закон
 строго спазва родовите закони и традиции
 най-заможният в селото, трудолюбив и пъргав
 не се е възгордял от материалното
 духовно сляп
 не може да разбере причините за разпадането на семейството
 промяна в душевното състояние - от жизнерадостта до мрачната замисленост
от въодушевлението до равнодушието
от привързаността към дома и семейството до отчуждението от къщата и затварянето в
кръчмата
д/ баба Марга
 опора на герака
 душата на къщата
 след смъртта й: Герака губи контрола и уважението
е/ Елка - жената на Павел
 в началото: олицетворение на физическа и нравстевна красота
 жизнерадостна
 духовната й честота е отнета
 безпомощна “гугутка”
 несигурна, объркана, без нравствени устои
 отхвърлени, изоставени, грубо пренебрегнати
 изгубила надеждата и волята си за живот
 търси спасение в смъртта
ж/ пейзажно описание на бурята (10)
 неудържимо нахлуване на враждебна, гибелна сила
 олицетворението изгражда образа на кошмарна реалност, в която доброто е
обречено на унищожение
з/ дядо Матей
 един от 12те апостоли от евангелето
 съхранил вярата
 положителен персонаж
и/ Йовка и Захаринчо
 изразяват разкъсването на родовите връзки
 скръбта, наранила детското сърце, е свидетелство за неизживяно детство

В новото време на груб егоизъм няма авторитетна фигура, която да буди респект; има
користни лични амбиции, които не се съобразяват с волята на бащата. Няма доверие,
почтеност, честност; има подозрителност и подигравателни реплики.

Септември
Гео Милев
 1. Същност
а/ Жанр
 лирическа поема
 лирическо начало
 емоционално изразена позиция
 представа своята гледна точка
 авторът играе ролята на демиург
 гласът на народа - изразява волята си за изграждане на нов свят в руините на
стария
 епическо начало
 бунта придобива универсални измерения
 сюжетни пластове
 исторически - хода на въстанието и неговото поражение
 митологичен - митологични герои и истории
 религиозно философски
б/ композиция
 12 части / първите 6 - бунта; 7-11 - разгрома и краха на надеждите; 12 - епилог;
 композиционна особеност - мозаечният, калейдоскопичен свят
 експресионизъм - фрагментност; колажен принцип
огрубен поетически език
начурен, стъпаловиден стих - всяка дума се откроява с идейно-емоционален заряд
задъхан ритъм - психологическо процеси
2. Анализ
а/ заглавие
 Септемврийско въстание
 символика - 7 месец
 накрая септември се превръща в символ на промяната
 сътворението, на 7 ден почивка;
 > делото на народа е осмислено като продължение на божието дело
б/ пролог
 образ на времето и пространството
 нощта
 представа посредством митологичните представи за сътворението
 персонифицирана като раждаща стихия
 тя ражда злобата и “гнева” на робите
 гневът
 началото подобно на Илияда
 “пурпурен” гняв - отличен знак за императорската власт
 основен порок
 мотивът заслепение - проглеждане
 преход от заслепение към проглеждане, към гледане към слънцето, символ на
слънчогледите
2 глава
  сблъсъкът между народа и властта
 централна тема във втората част
 нощта =/ зората - противопоставяне на 2 свята
 слънчогледите
 символ на въстаниците
 образуват синтактичен паралелизъм
3 глава
 народът - демиург
 трансформация от обект на насилие, на пасивна жертва, в творец на своята съдба,
преобразяването му от роб в свободен човек
 лишен от човешко достойнство
5 глава
 образът на бунтовниците
 пресъздаден
 чука (символ на работниците, но и на Хефест)
 сърпа (знак на селски труд, но и на смъртта)
 бунтовниците сами изграждат своите оръжия и те не са на опустошението, а на
съграждението
 бунтовниците са представени чрез отрицателни и положителни определения
6 глава
 светкавицита - божествен символ на народния гняв (Зевс)
 дъбът - сакрален символ; символ на стария свят, криещ в недрата си змии -
първородния грях и смъртта на човека
7 глава
 трагедията
 предполога кърваво потушаване на въстанието
 цел: постигане на катарзис, пречистване: от илюзиите, от робската психика
8 глава
 образът на Отечеството
 изграден е противоречив образ на родното
 там се разиграва трагедията на въстаниците
 изобразено като пространство на страданието, погубените надежди и мъченическа
смърт
 понятието придобива негативно значение и се свързва с държавата и властта,
която манипулира обществото
9 глава
 Поп Андрей
 отхвърля традиционната представа за Бога
 Божият храм не е духовно пространство, а обежище на Сатаната
 разрушаването на храма - бунт срещу употребата на духовните символи за
налагане на власт
 образът му - отразява възгледа за истинска вяра, която не може да бъде
институционализирана
  темата за богоборството
 ненамесата и мълчанието на Бога, койот не установява правдата
10 глава
 връзката на народа със земята
 кръвта, пролята от въстаниците, са всъщност кървавите усилия на Земята в това
да бъде превърната в рай
11 глава
 потушаване на въстанието
 представена като жертвоприношение към боговете
12 глава /епилог/
 развенчаване на героите
 героите се превръщат в образи на терора и насилието
 народният апокалипсис
 Касандра - пророчицата, на която никой не вярва, но всичко се сбъдва
 = лирическият герой, че земята ще бъде рай
 Богоборството и правдата
 човекът маса изрича своята присъда към Бога; детрониран е
 хората сами ще създадат земен рай
Зимни вечери
Христо Смирненски
1. Авторът
а/ основни мотиви
 детското страдание
 безпомощността на човека пред силата на злото
 всевластната смърт
 погубената красота и душа
 демонизираният град
 отчуждението между хората
б/ поетика
 символизъм
 градът - място за страдание и социални конфликти
 > не затвор
2. Зимни вечери
2.1 Жанр и композиция
а/ жанр
 лирически цикъл
 фрагментите имат смислова завършеност и са свързани от обща тема - трагичната
съдба и обреченост на унижение
 лир. говорител осъществява връзката - непосредствен наблюдател
б/ композиция
  7 фрагмента
 началната част - символен план на злокобния урбанистичен пейзаж
 следващите - различни аспекти от страдалческото битие
 началното двустишие на 2 фрагмент образува композиционна рамка с финалната
част - безвремие и безконечно страдание
2.2 Анализ
а/ заглавие
 зима - нощта>ден; тъмнина>светлина; черно>бяло; студ>топлина
 зимни вечери - разказване на приказки
 > жестоки разкази от действителността в покрайнините на града
 “вечери” - безкрайност, постояннство
б/ пространство
 черна гробница - зловещо, затворено, безкрайно място - всичко е мъртво
 обитателите живеят като сенки и са обречени на гибел
 усещане за тишина
 отвъдно пространство - ада
*сградите - звяр с демонични жълти очи
*растенията - призраци
 сивата мъгла - младата луна (сърп-смърт); тепърва нейната светлина ще се
увеличава
2.3 Цветовете - сиво, черно, бяло, жълто
 бялото - снега - символ на детската невинност, на чистотата
 признак за настъпила смърт
 материал с небесен произход, който попаднал на земята, е нетраен и подлежи на
бързо разтапяне и превръщане в кал – цвета на тъмното.
 жълтото - очите на звяра, туберколозата
 черното - черно („черна гробница“), мрак („мрачен е градът“) и
 тъмнина („в тъмата се топят“)
2.4 Герои
а/ бащата
 (2) изграждане на непрогледно пространство (“мътни стъкла”)
 лишен от семеен уют и топлина дом - заради социално-нравствени проблеми
във враждебната действителност
 фигурата на бащата - “безхлебен”, пиян, ругаещ
 безсилен да промени обстоятелствата; пречупен
 търси в пиянството бягство от реалността, става подвластне на гнева
 мъглата е проникнала в човешкото тяло, разтваряйки всичко човешко,
превръщайки го в прозрачно зловещо същество
б/ майката
 вън от къщата, привела глава, проплаква в своята скръб и неволя
 радиционно се свързва с огнището, крепителката на семейството, добрия
  дух в дома, женското божество, пазител на семейното огнище
 изблъскана, изгонена навън
в/ ковачите
 ковач - създател
 занаятът има свещев и магически характер
 излъчва сила, енергия и мощ
 златната сълза - измерение на страданието
 не са се отказали/предали като бащата
 змийките - символ на демоничното
*демоничните духове, демоничните обитатели
г/ старецът и детето
 (4) усещане за задгробен свят, небитие, мъгла и хаос
 “злокобно сиво”, “жълтопепеляво”, “черен мрак”
 образите на двамата създават представата за предначертано бъдеще
д/ смъртта
 детската смрът
 звъна на камбаната, биеща полунощ и зловещия план на жената
 полунощ - власт на демоничните същества
2.5 Детското страдание
 изобличава света и соц. среда като несправедлива и лишена от смисъл
 несправедлив, призрачен свят без светлина
 причини
1.липса на семеен уют и топлина
2.лишеността от безгрижно детство и безгрижни игри на улицата
 молят се за пощада
 молят се пред иконостаса
 две самотни деца, отпуснали чувалчета
 домът
 родителска агресия
 проникнала е смъртта
 улицата
 няма безгрижни игри
Повест
Атанас Далчев
1. Композиция
а/ първа част
 външен поглед към “необитаваната” къща
б/ втора част
 изповед на самотния стопанин
 вътрешна поанта - драмата на загубилия своята идентичност лир герой
в/ трета част
 затворена композиционна рамка
 кръгова композиция внушава представата за безизходица
2. Светогледни идеи и ценности
 диаболични образи на прозорците и вратата
 прекъсната връзка с реалния свят; героят е затворен в самотата си
 времето е спряло своя ход
 невъзможно заминаване от родния дом
 героят не е намерил смисъла на своето съществуване;
а/ предметите
прочетените книги
 отчуждават читателя от реалния свят
 лишават от естествени чувства
 общуване с героите от книгите, а не с истински хора
портретите
 създават илюзорната представа за човешко присъствие
оледалото
 съзерцаване в собствения образ - неуспешен опит за преодоляване на самотата
 гранична зона между живота и смъртта
часовникът
 унищожаване на времето
 безстрастност и студенина на времето към човешката съдба
3. Проблеми и конфликти
 отчуждаването на самотната личност, прекъснала връзката с другите
 невъзможно и нежелано общуване и самоизолацията на индивида в света на спомените
 безсмисленото, монотонно съществуване без емоционални преживявания
 обезличаването на човека
Индже
Йордан Йовков
1. Композиция, сюжет и жанр
 част от сборника с разкази “Старопланински легенди”
 епиграф (мото) - откъс от летопис - придава истинност
 жанр: разказ
 не е спазена хронологична последователност
 ретроспекция и ретардация - споменът за извършените престъпления
 събитийна кулминация - срещата с дядо Гуди
 идейно-емоционална кулминация - духовното извисяване на Индже
 развръзката - смъртта на Индже
2. Светогледни идеи и ценности
а/ Индже

 героят е в конфликт със самия себе си

 сблъсък с ценностите, управляващи човешкото битие
 бял кон - различен от разрушителната агресия
 Индже трябва да преосмисли стореното до сега, за да продължи напред - равносметка
 самонадеян и безразсъден човек; безпричастен
  Индже е заслепен от предствата за могъщество, поставя себе си над моралните закони;
чувство за безнаказаност
 неспособен да разграничи добро от зло
 Индже се отчуждава от всичко човешко
 той погубва своята душа и сърцето си
 сърцето му - камък - знак за безчувственост, студенина, духовна смърт
 Попът го проклина, Сяро го прострелва, но душата му не изцерява
 преживява дълбока душевна промяна - смяната на перата с паунови
 поема обратния път, завръщайки се към истинската духовна същност
 събитийната кулминация - разговора с дядо Гуди - проличава новата ценностна система
на героя - действията му се продиктувани от милосърдието, съчувствието
 изпитва потребност да бъде закрилник
 смъртта - изкуплението на греховете, достига до духовното просветление
 преживява катарзис
 Индже вижда в Гърбавото миналото си
б/ Пауна

 романтичен модел - срещата на Индже с Пауна

 тя не вижда в него жестокия звяр, а своя спасител
 в нейните очи - Индже придобива чертите на идеализиран герой, защитник на
достойнството и живота й
 Пауна - животното паун, символ на царственост и красота
 любовта й не е в състояние да промени героя
 Пауна го напуска след като Индже убива собственото си дете
в/ Найден Гърбавото - синът на Индже

 портретното описание и поведиението - нравствена деформация

 изтласкано в периферията на социалното общество
 изпитва омраза към заобикалящия го свят
 Гърбавото възприема Индже като олицетворение на злото
 той убива баща си (съдбата за отмъщението за ограбеното му детство и загубено щастие)
3. Проблеми и ценности
 драматични метаморфизи, през които преминава човекът
 Индже се превръща в звяр, който не проявява пощада
 пробудената съвест поптиква превъзмогването на разрушителните страсти
 промяна в светогледа на героя
 преобразяването на звяра в човек
 осъзнаването на греха, разкаянието и изкуплението

Албена
Йордан Йовков
1. Композиция, жанр, сюжет
а/ жанр - разказ

 заглавие: alben “бял, светъл, блестящ”

 сюжетът се разминава с фабулата (хронологическа последователност)
б/ композиция

 развръзка: предстоящото отвеждане на Албена в града

 ретроспекция: убийството на Куцар
 неочаквани обрати - от осъждането, през съпричастието, до възвръщането на омразата
  идейно-емоционалната кулминация - краткотрайното чудо на съчувствието
 събитийна кулминация - самопризнанието на Нягул
 кръгова композиция - мотивът за пътя - към възмездието и изкуплението
2. Светогледни идеи и ценности
 къщата - пространствена символика - горе на баира, отделена от всички останали
 детайлите от описанието на обстановката противопоставят Албена от селяните
 “бели стени и сини первази” - облика на патриархалното пространство
 “напусната, зацапана и разкъртена” - на Албена
 семейството на Албена и Куцар излиза извън рамките на традиционното за
патриархалната общност
 портретната характеристика на съпрузите се различава
 Албена - красива; Куцар - грозен; нейн антипод
 неравностоен, необясним брак
 митология - Хефест - Афродита - Арес
 Албена изменя обета за съпружеска вярност
 нарушение на патриархалните морални норми
 символика на облеклото - “син сукман и къса скуртейка с лисици” - лисица - изкусителка,
омагьосва мъжете; символ на противоречията
3. Проблеми и конфликти
 грехът и възмездието - нарушени патриархални норми и Божиите заповеди
 невъзможността традиционната общност да разбере различния човек
 няма индивидуализъм

Тютюн
Димитър Димов
1. Жанр, сюжет и композиция
а/ жанр: епически роман, роман епопея

 социален роман на нравите

 социален реализъм - фалшиви ценности в обществото - материализъм, лицемерие
 роман на кариерата
б/ композиция - две композиционни части

 (1) 1930 г до началото на Втората световна

 (2) до края на войната през 1945 г
 завръзка - срещата на Ирина и Борис
 кулминация - когато Морев осъзнава своята обреченост
 развръзка - физическата гибел на героите
 всевиждащ и всезнаещ повествовател - прави психологически анализ на героите
 похватът самоанализ на персонажите
 антиподи на Павел и Лила
в/ сюжет

 съдбата на амбициозен герой от социалните низини, който се издига до социалния връх,

действайки безкрупулно и аморално
 цената на успеха във “висшето” общество
 нравствената разруха и духовната пустото на героя
 разминаването между мечтите и реалността
 изгубените илюзии на младостта сред покварата на светския елит
 внушена представата за отчуждението на героите от патриархалния род и семейството
 проблемът за превръщането на човека в чужденец в родния му дом
  любовта на девойката се превръща в безразличие, прерастващо в презрение

Първа глава на първа част

 есенният пейзаж в началото - тъга, меланхолия, предчувствие за обреченост

2. Герои
а/ Ирина

 дъщеря на стражаря - Чакъра

 иска да следва медицина в София
 ярка индивидуалност, която се откроява от другите
 сложен образ, в който се преплитат разнородни черти
 привързаност към родителите, които обича
 копнеж да бъде духовно независима, сама да гради своя живот
 целеустремена личност, която иска да реализира мечтите си
 стреми се да се откъсне от провинциалната среда на предразсъдъци, духовна
ограниченост и посредственост
 увлеченост по сантиментални романи - пламенни чувства, страстно желание да избяга от
простотата и строгия патриархален ред
 емоционална девойка, за която любовта е важна
 иска да се вживее в ролята на героина от роман
 в същото време се мисли за лекомислена

б/ Борис

 прагматичен, лишен от безчувственост и морални задръжки

 портретното описание акцентира върху душевната хладина и безцеремонност
 Ирина е магнитно привлечена от него
 имат различни интереси и житейски планове
 амбиции да осъществи пробив в бизнеса с тютюна
 отчужден от семейството си, презира баща си - Редингтона
 стреми се да се издигне в социалната йерархия
 мрази бедността и лишенията
 не познава чувството за вина и е решен да премахне всякакви прегради по своя път
 срещата с Ирина възприема като краткотрайно, незначително забавление, коего го изпълва
с досада и отегчение
 устремен към света на могъществото и властта, не се съмнява, че ще успее да постигне
поставената цел; уверен в способностите си
 с високо самочувствие и безскрупулен; без угризения на съвестта
 въплъщение на идеята за злото, неумолимата съдба и непредотвратимата разруха

3. Проблеми и конфликти
 конфликтът на индивидуализиращите герои с патриархалната семейна среда и
провинциалното общество
 конфликтът между консервативните възгледи на традиционната общност и различния от
другите - предизвиква душевна криза
 проблема за драматичното разминаване между мечтите и реалността - амбициозните
проекти и прозаичната действителност
 трагичната ирония на съдбата
 контраст между успеха, който има материални измерения, и поражението в духовен план