Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“

1. Биографични факти:
а) роден в Свищов на 1 януари 1863 г. в семейството на видния търговец Иваница
Хаджиконстантинов;
б) първоначално образование - в дома си, от частни учители; учи в Свищовското училище, в
Априловската гимназия в Габрово; след Освобождението завършва гимназия в гр. Николаев (Русия);
следва право в Одеса;
в) съдия в Софийския окръжен съд, прокурор; уволнен (не приема да прави компромиси със своята
гражданска позиция); адвокат на свободна практика (често без средства дори за прехрана);
г) трагична семейна съдба - загубва родителите си и трите си сестри;
д) страстен почитател на природата - основоположник на българския туризъм;
е) страстен пътешественик - посещава трите Световни изложения - в Париж, в Прага и в Чикаго;
ж) кратък житейски път - убит е („по погрешка“) на 11 май 1897 край с. Радулово при покушение.
2. Творчество:
а) фейлетони;
б) пътеписи – „До Чикаго и назад“;
в) книгата „Бай Ганьо“.
3. Пътеписът „До Чикаго и назад“:
а) повод за създаването на творбата - пътуването на Алеко през 1893 г до Америка във връзка със
Световното изложение в Чикаго (заедно с приятелите си д-р Радославов и Филарет Голованов);
б) особеност на Алековия пътепис - ПЪТЕПИСЪТ е епически жанр, в който се разказва за пътуване
(в 1 л, ед.ч./мн.ч) и се описват обекти; при Алеко описанията се преплитат с разсъждения,
преживявания, оценки; хумор, ирония, самоирония.
4. Видяното и преживяното на Чикагското изложение:
а) началната представа - сравнението с Пловдивското изложение - въвежда темата за малка България
и големия свят, за съизмерването на родното с чуждото;
б) официалният български павилион:
- контраст между голямото, величественото („гигант“) и малкото, тясното („дюкянче“); българският
трикольор - гордост от присъствието сред другите, но той „не се развява“ - трябва да се извърви
дълъг път, за да заеме България своето достойно място в света;
- емблемите на българското в официалния отдел - красиви витрини с розово масло, домашен текстил,
килими и части от народни носии, восъчни фигури, географска карта - насмешка + умиление;
- усилията на българския представител Шопов - страстно отдаден на желанието да представи
България пред света; проблемите с превода, с общуването - въведен е мотивът за трудното разбиране
между представители на различни култури;
в) Midway Plaisance - панаирът - шумно и пъстро множество; различни националности, весело
настроение;
г) бараката „Bulgarian curiosities“:
- назоваването „барака“ – внушава невзрачност, бедност, неугледност;
- изобилие от стоки (монети, пешкири, чорапи, кавали, бъклици...), но те са безразборно натрупани;
безвкусица, грозота (авторовата оценка – „дрънкала“); не допринасят за опознаване на българския
бит и култура;
- Айвазиян – седи „на касата“ - човек на сметките; дошъл в Новия свят не за да го опознае, да се
поучи, а единствено за да печели; недоверчив към другите; общува с посредници, защото не знае
езика; използва непочтени средства (лъжа, измама); пренебрежително отношение към чужденците
(„абдал“, „будали“); груба реч, изпъстрена с турцизми и диалектизми (изостаналост, невежество);
- Ганьо Сомов – колоритно облекло (полубългарско, полуориенталско - все още не се е разделил с
робското минало); и той не се вълнува от опознаването на другите народи и култури; целта му е
търговията; липса на любознателност; розовото масло, което продава, е „терше“ (фалшиво,
разредено); розата вече не е същностен национален символ; не може да влезе в диалог с другите (не
знае езика); безцеремонно, презрително отношение към американките („женските им хептен заиф
работа“); сравнението с българките доказва, че Бай Ганьо цени телесното, а не духовното.
4. Теми и мотиви:
а) за съизмерването на родното и чуждото; за срещата на различни култури;
б) за общуването – проблематизирана е възможността за сближаване на световете;
в) за „двуизмерното“ българско – самобитно, уникално, но и изостанало.
5. Образът на българина - двойствен:
а) любопитен, „отворен“ за другия свят; стреми се да разшири кръгозора си; опитва се да представи
Нова България на другите;
б) затворен в малкия си свят, интересува се единствено от печалбата; не умее (и не иска) да общува;
непочтен, изолиран.
6. Повествователят – близък до авторовото светоусещане; наблюдателен и любознателен
пътешественик; безпристрастни оценки – представя явленията в различните им аспекти; запознава
читателя с чуждия свят, но изгражда представа и за българското присъствие сред другите.
7. Посланието на творбата – човек трябва да пътува, да опознава нови светове, да разширява
кръгозора си; пътуването е възможност за съизмерване с другите, за изграждане на собствената
личност чрез умна преценка; пътят е наслада и богатство, но само чрез добронамерено, толерантно
отношение към чуждите култури.
 Алеко Константинов – „Бай Ганьо“

„Бай Ганьо пътува“

1. Авторът и епохата:
а) следосвобожденската епоха – време на първоначално натрупване на капитали у нас (края на 19. век);
ценностите на Възраждането бързо се подменят с материални стремежи, родолюбието се измества от
сребролюбие и егоизъм; груби политически нрави, издигане на хора без морал и принципи, на груби и
безогледни кариеристи, те тръгват по света не за да обогатят културата си, а за да припечелят повече;
б) Алеко – морален съдник на времето, запазил духа на възрожденския идеализъм и безкористност,
носител на високи ценности като чест, достойнство, морал, свобода, нравственост; любознателен
пътешественик, който се опитва да разшири своя духовен кръгозор.
в) книгата „Бай Ганьо“ - идеята за нея се ражда по признание на самия автор в началото на 1894 г.;
отделни откъси започват да излизат същата година в сп. „Мисъл“, а през 1895 г. са издадени в отделна
книга; протопип на Алековия герой - търговецът Ганьо Сомов от Казанлък; такива черти носи и
търговецът Айвазиян (другият първообраз на Бай Ганьо).
2. Заглавието и подзаглавието на Алековата творба:
а) заглавието насочва към името на героя: „бай” - приложение, носещо смисъл на „близък човек,
нашенец”; „Ганьо” обикновено (някога популярно) българско име; с книгата на Алеко се превръща в
знак за малокултурие, изостаналост, но и агресивна пробивност;
б) подзаглавието „Невероятни разкази за един съвременен българин” – творбата е реакция срещу
порядките в Алековата съвременност, срещу обществените нрави и типа поведение, които доблестният
човек не може да приеме, но ключовата дума „съвременен” превръща персонажа във вечен образ,
срещащ се във всяко едно време.
3. Жанр на творбата – различни определения, обединени от идеята за хумористично-сатиричната
насоченост на творбата, имаща за цел да изобличи грозното в обществените нрави - хумористични
разкази, очерци, фейлетони, анекдоти, роман...
Нито едно от определенията НЕ отговаря точно на творбата. За нея е характерна ЖАНРОВА
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ – използват се неутралните назовавания КНИГА, ТВОРБА, ПРОИЗВЕДЕНИЕ,
ТЕКСТ.
4. Композиция – две части на творбата:
а) „Бай Ганьо тръгна по Европа” – героят попада в различни европейски градове (Прага, Дрезден,
Будапеща, Виена…), в различни ситуации (в банята, в операта, в кафенето…), общува с различни хора
(европейци или българи) – налага се противопоставянето свое – чуждо; в опитите на героя „да
завладее” чуждото пространство той се откроява като различен от общоприетото, цивилизованото, а в
разминаването между претенцията и същността му се ражда смешното;
б) „Бай Ганьо се върна от Европа” – героят е на родна почва, активно участва в обществените процеси
и дори определя правилата в обществените нрави, което е опасно за обществото. А в своите действия
героят вече не е смешен, а е страшен и опасен.
5. Сюжет – разгърнат върху пълното разминаване между два типа поведение и възпитание, между две
различни ценностни системи.
6. Първата част – „Бай Ганьо тръгна по Европа“ - съдържа 9 отделни истории с приключения на
Бай Ганьо в европейски страни; всяка една от тях е представена като разказана случка от член на
приятелския кръг „Весела България“, към който принадлежи и самият автор; разказвачът е антипод на
героя, личност, оценяваща поведението, речта, характера му.
7. „Бай Ганьо пътува“ - разказвач Стати:
а) основни сюжетни моменти:
- на Пещенската гара;
- поведението на Бай Ганьо във влака по време на пътуването;
- във Виена;
б) мотиви:
- за пътя и пътуването - изключително важен за времето след Освобождението, когато новият
българин трябва да заяви за себе си пред света, да се впише сред другите; пътуващият човек има
цивилизаторска роля, той е откривател - трябва да опознае чуждите култури и да обогати и себе си, и
своите сънародници;
- за съизмерването на родното и чуждото - опознавайки чуждата култура, българинът трябва да открие
своето място в света;
- за общуването между хора с различни ценности;
- за двете лица на българското, очертани чрез героя и разказвача;
в) образът на Бай Ганьо - събирателен образ; изгражда се чрез речта и поведението на героя и
чрез авторова характеристика:
- на Пещенската гара - действията на Бай Ганьо разкриват едни от характерните му черти -
невежество, пренебрежително отношение към непознатото, надменност, дребнаво скъперничество,
използвачество; не познава редът на гарата и тича след маневриращия влак, за да спаси килимчето си;
не се засрамва от незнанието си, а търси вината у другите; не заплаща пивото си, дори не благодари на
своя спътник, а безочливо отсича: „Имал си бол пари - платил си я“;
- във влака - яде с гръб към другите, не споделя обяда, мляска, уригва се - открито изявява своето
скъперничество, неучтивостта, малокултурието; притежава високо самочувствие на много пътувал, но
изброените градове са от балканския свят (героят дори не помни къде точно е бил); разминаване
между претенция и същност; отказва предложената му книга (защото много бил чел на времето) и
захърква като Атласки лев - Бай Ганьо не се интересува от духовни ценности, а само от удоволствията
на тялото;
- във Виена - категорично отказва да даде дисагите си на слугите или да ги остави на съхранение в
касата - проявява подозрителност, недоверчивост, европейската любезност разчита като възможност
да бъде ограбен, разсъждава от позициите на собственото си ограничено мислене; няма доверие дори
на сънародника си (обръща се с гръб към него, за да не види мускалите му); отказва да обядва в
ресторанта заради своето скъперничество, негов принцип е само да взема, но не и да дава; не го
вълнуват забележителностите на Виена - героят няма културни интереси (при него откривателството,
цивилизаторската роля е с негативен знак); вместо това пришива джоб на антерията си - важни са
продажбата, материалният интерес;
- речта на героя - изпъстрена с турцизми, с разговорни думи и изрази, дори с псувни - доказва неговата
безцеремонност, грубиянщината, невъзможността му да се раздели с робското минало;
г) образът на разказвача - другото лице на българското; добронамерен, жаден за знания
пътешественик; културен, любознателен, деликатен, услужлив и почтен човек; опитва се да бъде
посредник на Бай Ганьо при общуването му с непознатата среда, без да изтъква своето преимущество;
за разлика от Бай Ганьо, който е затворен в своята ограниченост, разказвачът е „отворен“ към света;
той е буден и общителен човек.