“Нежната спирала”

Йордан Радичков
1. Развитие на темата от Възраждането до днес
- започва с „История славянобългарска“ до днес
А) до 19.век
- Паисий (разбирал е опасността за българите и езика)
- „Извора на белоногата“(П. Славей ков)(Гергана и везира)(богат
материален живот-родното)(родното при Ботев е противоречиво-
страдание)(„чужди гости“)
- Иван Вазов(родното е двулико)
-Алеко Константинов(Бай Ганьо-интилигенцията)

Б)края на 19-нач на 20.век

- Славей ков, Яворов, Дебелянов(забелязват лицемерието)(искат да
достигнат Рая)
- Славей ков общува с природата и мечтае за покой
- Яворов – домът е място на покой ; външният свят е чужд

В)след 1СВ и Септемврий ското въстание(1914-1918)

- държавата се отнася към българите като към доведено дете; подменят се
понятията „отечество“ и „родина“; „Отечеството е в опастност!“
- Атанас Далчев – литературен кръг „Стрелец“; философ – наблюдава света;
казва, че патриотизмът е обществен дълг и рядко е искрен
- Д. Талев ; Д. Димов – родното и чуждото
- в „Тютюн“ – чрез Ирина и Борис представя родното и чуждото
- „Време разделно“ – проблема за запазването или изгубване на чуждото
- Георги Данаилов – „До Чикаго и назад 100 години по-късно“
-Станислав Стратиев –„Балкански синдром“

Димитър Талев
(1898-1966)
1. Биографични данни
- роден в Прилеп, С. Македония с българско самосъзнание
 2. Връзката на Талев с Македония
- чувства се български македонец
- влияние от „Под игото“
- темата за национално-освободителното движение
- „Железния светилник“ е част от четирилогия („Преспанските кабани“;
„Илинден“; „Гласовете ви чувам“)
3. „Железния светилник“ – особености
А) жанр-роман; синтез м/у историческия и семей но-битовия роман
*историзъм – представя движението за църковна и духовна
независимост – борбата за построяване на българска църква и
българско училище; семей на сага – проследява историята на рода
Глаушеви
Б)цел – да изследва връзката личност-род-народ-история
В)композиция – 4части(1- Хаджи-Серафимовата внука; 2 – В тъмни
времена; 3- Народ се пробужда; 4- Корени и гранки)
всяка част има епиграф от народна песен
Г)време на дей ствие – от 1833г. до 1864г.(30год)
Д)сюжет(1- Стоян+беят, Стоян+града; 2-църквата)
4. Родното и чуждото в „Железния светилник“
А)експозиция(1част,1глава) - бягството на Стоян от с.Граниче в града
Б)завръзка – срещатата на Стоян и Султана
В) символи
- железният светилник – символ на родовия свят
- иконостаса- изработен от Рафе Кличе за църквата; образ на вечността, чистата
красота и обич
Г)герои
-Стоян и Султана
-Лазар
-Катерина
-Ния, Божана

Алеко Константинов
(1863 – 1897)

1. Родното и чуждото в творчеството на Алеко.

– единствено в пътеписите си изгражда изцяло позитивен образ на
българското („Покана“, „Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черни връх“,
„София – Мездра – Враца“, „Какво? Швейцария ли?!“, „Българска Швейцария“,
„През марта в Чепино“).
– в останалите му творби („Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“; фейлетоните „По
„изборите“ в Свищов“, „Страст“, „Скромна лепта на обществения жертвеник“,
„Сеятели на рабски чувства“, „Миш-маш“, „Разни хора, разни идеали“) – родното е
сложен, противоречив, нееднозначен образ; Алеко изобличава покварата в
следосвобожденска България, псевдопатриотизма, жаждата за забогатяване,
раболепието, използвачеството.
2. Жанр и композиция на книгата „Бай Ганьо“.
А) жанр – неустановен
Б) композиция – две части (I – 9 очерка / фейлетона; II – 3 очерка / фейлетона)
Книгата излиза през 1895 година.
Последният фейлетон е „Бай Ганьо журналист“.
3. „Бай Ганьо журналист“.
А) началото – представя приятелския кръг; звучи музика
Б) с появата на Гедрос – „разказ в разказа“
В) финалът – затваря композиционната рамка – звучи музика
Г) обръщение на повествователя към читателите и към Бай Ганьо
Поанта – „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...“ (свързва се с първия
параграф на книгата – за агарянския ямурлук и белгийската мантия)
Д) проблеми и конфликти
– безгрижието на съботната вечер превръща приятелите в деца, които се забавляват
(яденето на лимон пред музикантите)
– контрапункт на веселбата е крясъкът на вестникарчето – действителността напомня за
себе си
– Гедрос разказва – вестникът е факт; разказът е за началото, т.е. ретроспекция
= опозицията между двете компании – на Гедрос и на Бай Ганьо, е явна: не идеализъм и
детинска безобидност, а груб материализъм води Бай Ганьо и компанията му в
начинанието
= Бай Ганьо и компанията му са представени със средствата на сатирата; героите са
примитивни, първични, духовно бедни, нямат принципи, движи ги интересът,
„кьоравото“, келепирът, лесната печалба; представата им за журналистика – вулгарно-
примитивна (така заглавието на фейлетона зазвучава иронично); изпъкват черти,
познати у Бай Ганьо: надменност, високомерие, безцеремонност, агресивност,
безпринципност (Вж. „Бай Ганьо се върна от Европа“)
= България през 90-те години на 19. век – дори по време на робството не се е стигало до
такова блудство със словото, което безогледно се използва за манипулации
= ролята на клишетата – предложенията за име на вестника и инструкциите на Бай
Ганьо за статиите акцентират върху подмяната на ценностите, върху обезценяването на
понятията
– своеобразният „послеслов“ – представя гледната точка на моралиста: не презрение, а
надежда за осъзнаване и промяна
По времето на Алеко литературата все още може да възпитава.

Станислав Стратиев
(1941 – 2000)
1. Родното и чуждото в творчеството на Станислав Стратиев – комедии и
сатирични миниатюри, в които акцент е българският модел на живеене,
изразен със средствата на сатирата.
Пиеси:
„Римска баня“ (1974)
„Сако от велур“ (1976)
„Рейс“ (1980)
„Балкански синдром“ (1987)
„Подробности от пейзажа“ (1987)
„Зимните навици на зайците“ (1996) и др.
Сценарии за филми:
„Гардеробът“ (1974, реж. Георги Дюлгеров)
„Кратко слънце“ (1979, реж. Людмил Кирков)
„Оркестър без име“ (1982, реж. Людмил Кирков)
„Равновесие“ (1983, реж. Людмил Кирков)
Книги:
„Самотните вятърни мелници“ (1969)
„Дива патица между дърветата“ (1972)
„Кратко слънце“ (1977)
„Диви пчели“ (1977)
Най-общо: изследва парадоксите в битието на българина („Българската
мечта е да не бъдем българи.“).
2. Жанрови и композиционни особености на „Балкански синдром“.
синдром – явление, симптом, признак на болестно състояние
А) жанр – сатирична комедия на абсурда; различни степени на комичното
– от иронията през пародията и сатирата до гротеската; влияние на театъра
на абсурда (втората половина на 20. век – Йожен Йонеско, Самюъл Бекет),
в който се откроява нелепото, парадоксалното
Б) сюжет – залага на неочакваните обрати; диалозите се редуват с
монолози, в които действащите лица (все нови и нови) споделят свои
проблеми с публиката
Финалът – монолог на директора на театъра; моралистично
послание: „Важно е човек с човека да се среща и човек човека да чува.“
3. Родното и чуждото в комедията „Балкански синдром“.
А) калейдоскоп (мозайка) на българския живот през 80-те години на 20.
век, времето на гласност и преустройство (руски – „перестройка“) на
тоталитарния режим
 - родното – статично – липсва развитие; всеки опит за промяна среща
отпор, пречки; равенството е привидно – обществото е йерархизирано,
нарежданията идват от тайнственото „горе“; хората са си чужди, чужди се
чувстват и в държавата си; „Нищо не се случва. Стоим (...) и чакаме нещо
да се случи.“ (синтез на балканската действителност)
Б) проблемите в националния ни живот – социални, нравствено-
психологически, естетически
- социални – нагаждачество, раболепие (метеорологът – всеки на
всекиго „прави вятър“; „Над целия европейски континент тихо, а над
страната – вятър“ говори за два различни свята с несъвместими ценности);
лицемерната загриженост на хората с власт (директорът и неговата
фалшива любезност: „Заповядайте, кажете си проблема, много моля!...“)
- нравствено-психологически – подмяната на ценности,
преобръщането им, разминаването между думи и дела, фалшивата
реторика (Бялата врана – бащата); липсата на разбиране, на единство,
вечните конфликти помежду ни, проявата на неуважение към всичко;
Жената с проблем – в реалността липсват хората с високи принципи и
силни страсти
- естетически – свързани със същността, ролята и значението на
изкуството (думите на директора „Сега театър ли ще правим, или ще
поставяме проблеми?:); конфликт между вкуса на интелектуалния елит и
масовия вкус (жената символ и мъжът от Бели Искър) – говори за
непреодолимото разногласие между героите, между обществените
прослойки
В) абсурдното – разрушаването на художествената условност (зрителите се
качват на сцената и се превръщат в герои на собствения си спектакъл под
светлините на прожектора); обръщението към публиката – израз на
безпомощността на обикновения човек. Всеки от героите има неразрешим
проблем и търси помощ – преплитат се смешното и тъжното, нелепото и
смисленото; своеобразен връх на абсурдността е нелепата сватба в театъра
(реалността е гротесково изобразена (или обезобразена?); ролята на
извънземното – за него е необяснимо това, което се случва, нарича го
феодализъм, затворено стоково стопанство (месарят получава месо, защото
запазва банани на продавача на плодове, продавачът на телевизори запазва
телевизор на автомонтьора, който пък ще му поправи колата...).
„Железният светилник“- Димитър Талев
Формулирайте теза за есе на темата „Чужд срещу свои“
Ключови думи: ситуации, в които човек се чувства чужд срещу свои; усещането да не си
припознат; въпросът дали човек на всяка цена трябва да се впише някъде, където му е
некомфортно; цената, която плаща в подобни случаи

„Бай Ганьо журналист“ –Алеко Константинов

Формулирайте теза за есе на тема „Европейци сме ние, ама все не сме до там“
Ключови думи: Европейското като географско пространство и европейското в ценностен
смисъл; пътуването из Европа във физиески и в духовен/културен аспект; българинът и Европа
непосредствено след Освобождението и българинът и Европа днес; европейското, балканското
и ориенталското у българина; Защо „все не сме дотам“, какво ни пречи, какво не ни достига?

„Балкански синдром“- Станислав Стратиев

Формулирайте теза за есе по темата „Може ли изкуството да бъде заместител на
живота?“
Ключови думи за теза: Може, защото подхранването на духа е по-важно от грижата за
физическото тяло; защото чрез тези изкуства човек пребивава постоянно в красивото и
естетичното

Ключови думи за антитеза: Не може, защото изкуството не е основополагащо за житейските

потребности, а допълнение към тех, надграждане; защото създава високи критерии и
очаквания, които са неприложими в реалността.

Формулирайте теза за есе по темата „Каква представа за изкуството се създава в

„Балкански синдром“?“
Ключови думи: Комедията на Стратиев представя различни гледни точки за отношенията м/у
театъра и живота – изкуството и живота, от една страна, се разминават. Който търси в
реалността красотата и хуманността на литературата(големите страсти и силната любов),
разбива живота си. От друга страна в „Балкански синдром“ се изказва и тезата, че само
изкуството показва скритите лица, ценности, страсти на хората, които не забелязваме в
ежедневният живот. Така се внушава разбирането, че изкуството не бива да бъде елементарно
отражение на живота.

Запишете общите мотиви в „Бай Ганьо журналист“ и „Балкански синдром“ –

бездуховност; културата и изкуството се създават от байганьовци; просташко поведение;
грешна самооценка; интерес към това, което носи само келепир; за изкуството няма нужда от
особени умения; безотговорно отношение към изкуството; материалното като висша ценност;
липса на уважение към събеседника; търсене на лична изгода

Сидрома на „бялата врана“- Героят се смята за бяла врана, тоест за изключение, защото
вижда голямото обществено лицемерие, при което се демонстрира един начин на живот, а се
води друг, декларират се едни идеали, а се поощряват коренно различни интереси, получават
се едни пари по ведомост, а се харчат други.
Отношението на Алеко към Бай Ганьо – Алеко не изпитва презрение и „злобно
порицание“, а надежда, че антигероят на времето може да осъзнае съществената разлика
между родните нрави и чуждата култура, между ориенталския манталитет и модерната
европейска цивилизация. Алеко е убеден, че литературата трябва да възпитава и да съдейства
за равственото издигане на хората.

“Нежната спирала”

Йордан Радичков

2. Развитие на темата от Възраждането до днес

- започва с „История славянобългарска“ до днес
А) до 19.век

- Паисий(разбирал е опасността за българите и езика)

- „Извора на белоногата“(П. Славейков)(Гергана и везира)(богат материален живот-

родното)(родното при Ботев е противоречиво-страдание)(„чужди гости“)
- Иван Вазов(родното е двулико)

-Алеко Константинов(Бай Ганьо-интилигенцията)

Б)края на 19-нач на 20.век

- Славейков, Яворов, Дебелянов(забелязват лицемерието)(искат да достигнат Рая)

- Славейков общува с природата и мечтае за покой

- Яворов – домът е място на покой; външният свят е чужд

В)след 1СВ и Септемврийското въстание(1914-1918)

- държавата се отнася към българите като към доведено дете; подменят се понятията
„отечество“ и „родина“; „Отечеството е в опастност!“

- Атанас Далчев – литературен кръг „Стрелец“; философ – наблюдава света; казва, че

патриотизмът е обществен дълг и рядко е искрен

- Д. Талев ; Д. Димов – родното и чуждото

- в „Тютюн“ – чрез Ирина и Борис представя родното и чуждото

- „Време разделно“ – проблема за запазването или изгубване на чуждото

- Георги Данаилов – „До Чикаго и назад 100 години по-късно“

-Станислав Стратиев –„Балкански синдром“

Димитър Талев

(1898-1966)

4. Биографични данни
- роден в Прилеп, С. Македония с българско самосъзнание
5. Връзката на Талев с Македония
- чувства се български македонец
- влияние от „Под игото“
- темата за национално-освободителното движение
- „Железния светилник“ е част от четирилогия („Преспанските кабани“; „Илинден“;
„Гласовете ви чувам“)
6. „Железния светилник“ – особености
А) жанр-роман; синтез м/у историческия и семейно-битовия роман
*историзъм – представя движението за църковна и духовна независимост –
борбата за построяване на българска църква и българско училище; семейна сага –
проследява историята на рода Глаушеви
Б)цел – да изследва връзката личност-род-народ-история
В)композиция – 4части(1- Хаджи-Серафимовата внука; 2 – В тъмни времена; 3-
Народ се пробужда; 4- Корени и гранки)
 всяка част има епиграф от народна песен
Г)време на действие – от 1833г. до 1864г.(30год)
Д)сюжет(1- Стоян+беят, Стоян+града; 2-църквата)

4. Родното и чуждото в „Железния светилник“

А)експозиция(1част,1глава) - бягството на Стоян от с.Граниче в града

Б)завръзка – срещатата на Стоян и Султана

В) символи

- железният светилник – символ на родовия свят

- иконостаса- изработен от Рафе Кличе за църквата; образ на вечността, чистата красота и обич

Г)герои

-Стоян и Султана

-Лазар

-Катерина

-Ния, Божана