Според мен жанрът, който описва най-добре творбата, е роман.

Мотивът за заминаването се разглежда, както в произведението на Алеко Константинов, така и в

стихотворението "На прощаване в 1868 г." на Ботев. Ботевият герой заминава, извинявайки се на
своята майка за взетото от него решение. Той поема този път, защото висш идеал за него е
свободата на народа. Неговата постъпка не е егоистична, а точно обратното. За него егоистично би
било да остане до майка си и да не замине. За разлика от Ботевия герой Бай Ганьо заминава за да
види света. Той няма висш идеал и не мисли за това какво оставя зад себе си. Мотивът за
завръщането се разглежда в Алековото произведение и Ботевите стихотворения. В "На прощаване
в 1868 г." завръщането е почти невъзможно за героя. Той е готов да даде живота си за свободата,
макар и да остави майка му и братята му сами. В останалите две произведения героите се връщат
в една реалност, на която те са подчинени. Ботевият герой в "Странник" е подчинен на робството,
а Бай Ганьо, както винаги търси мекото на хляба и се нагажда в обстановката, която заварва.

А. В "Бай Ганьо се върна от Европа" се споменава свалянето на Стамболов и парламента, което

изключително много нарушава спокойствието на Бай Ганьо и го поставя в ситуация, в която той за
момент остава безпомощен.

Б. В "Бай Ганьо се върна от Европа" се пародират образите на българското и на байганьовците.

Една от главните теми, за които говорят приятелите преди да разкажат за Бай Ганьо, е колко
голяма е красотата на държавата ни. В самия разказ за Бай Ганьо се изтъква обаче, че България се
приема по-скоро за ориенталска държава. Този контраст между двата образа проблематизира
българския образ в очите на европейците и българите. Друго нещо, което се пародира е образът
на байганьовците. Те приемат себе си за интелигентни хора, видели Европа. Реалността е
различна. Всъщност тези хора въобще не са част от интелигенцията на страната, а само я осмиват.

А. Авторът подменя техните имена, за да разкрие непринудените, приятелски взаимоотношения

между интелигентните, образовани хора.

Б. Авторът не поставя разказвача в едно и също обкръжение с литературния герой, за да изгради

дистанция между мнението на разказвача за Бай Ганьо и самия Бай Ганьо. По този начин, като го
прави всевиждащ разказвач, оценка може да бъде по-пълна и по-обстоятелствена.

Вратовръзката символизира само външната повърхностна промяна на героя. Тя създава една

илюзорна представа сред хората, че Бай Ганьо се е променил, но всъщност истината не е такава.
Той все още е същият безпринципен герой, който винаги търси келепира. Той вече е станал и
надменен, защото смята, че има по-голяма представа за света, защото е бил из Европа, но
всъщност той просто се държи надменно над останалите българи, които той свързва с
изостаналост и слепота.

В своята реч Бай Ганьо все още използва остарели думи и турцизми - "маскари", "келепир",
"Стамболов ефендибоклатмъш". Героят обаче се опитва и да звучи по-модерен и заради това в
писмото си до княза използва изтъркали се латински сентенции - "O tempora, o mores!" или "Vox
populi, vox dei".

Спрямо днешно време Бай Ганьо има доста остарял речник. Днес неговата реч не би се приела
много положително. Той би изглеждал с остарял светоглед за света и никой не би му доверил своя
глас. Използваните от него турцизми биха му докарали и не един неприятели из политическите
среди.

В "Бай Ганьо се върна от Европа" българите са сравнени с чужденците. Посочено е, че всъщност

българите са ослепени и не виждат красотата на държавата ни, която стои пред тях. За разлика от
сънародниците ни, чужденците успяват много по-добре да оценят какво виждат. За тях България
въобще не е някаква грозна държава, а точно обратното. Красотата на България е сравнена с тази
на Швейцария и всъщност, ако българите отворят очите си, то те ще видят, че държавата ни може
по красота да се сравнява и със Западна Европа.

Сравненията с Швейцария, използвани в текста, ни показват, че България има красота, която е на

нивото на Западна Европа. Тя има с какво да се гордее и всъщност българите са тези, които трябва
да отворят очите си, за да видят какво има пред тях.

За самия Бай Ганьо Европа е един напреднал свят, състоящ се от неземни красоти, които не могат
да се срещнат другаде. За него българите са хора, които принадлежат на ориенталския свят и не са
особено начетени. Той се държи надменно с тях и смята, че неговата култура е доста по-богата
спрямо тяхната. Реалността обаче ни показва, че макар и Бай Ганьо да е пътувал из Европа, той не
е прихванал европейските ценности и обноски. Макар и видял повече свят от обикновения
българин, Бай Ганьо все още е по-прост и по-малокултурен човек.

A. Бай Ганьо е човек, който само и единствено търси келепир. Той желае да стане депутат не, за да
се бори за хората, а да може да взима само от хората. Той самият си признава и не намира нищо
лошо в това. По същия начин осъжда и другарите си от самозваната депутация. Той също смята, че
те са изменчиви хора и ги осъжда, че са станали политици, за да натрупат и те богатство.

Б. Бай Ганьо няма свое мнение за политическата действителност в България. Той е безпринципен
човек, който търси какво може да изкара за себе си от това, което работи. Бай Ганьо не подкрепя
една позиция и не се бори за дадени идеи. Той е безгръбначен и умело се присламчва към
средата. Промяната на писмото до княза, която се извършва в "Бай Ганьо се върна от Европа" ни
служи за доказателство как героя винаги търси облагата и е готов коренно да промени възгледите
си само и само да има келепир в работата.

В. Според мен не можем да кажем, че сме калпав народ. В днешно време има много млади хора,
които искрено желаят да подобрят обстановката в държавата ни. Проблемът е, че те са прекалено
малко на фона на байганьовците. Малката им бройка е причината те да не биват винаги избирани
за лидери. Именно заради тези хора не можем да кажем, че народът ни е калпав или изостанал.
Това, което затруднява процесът на модернизация и подобряване на държавата, са хората, които
приличат на Бай Ганьо. За подобряването на една среда е нужно да дадем от себе си. Именно
това умение е невъзможно за хора като Бай Ганьо, защото те винаги търсят нещо, с което да се
облагодетелстват.

Ситуациите определят действията на Бай Ганьо. Без да се замислим може да кажем, че героя е
безгръбначен и безпринципен. Няма един момент в книгата на Алеко Константинов, в който Бай
Ганьо да се бори за своя собствен светоглед и за доброто на останалите. Пример за неговото
безпринципно държание е писмото, което той и неговите колеги изпращат до княза. Преди да
разберат за свалянето на Стамболов и парламента те са готови да изпратят писмо, в което те
споделят своето съгласие с нагласите на владетеля. Отваряйки вестника обаче, те виждат
големите новини и за момент изпадат в безизходица. Този момент бива прекъснат от бързото
мислене на Бай Ганьо, който решава напълно да промени писмото си. Обръщението им към княза
става напълно обратно на това, което те са били написали. Те без да се замислят особено сменят
нагласите си само и само, за да може да са еднакви с тези на българския владетел. Тези действия
на Бай Ганьо ни служат за доказателство как той винаги търси облага в нещата, които прави. Нито
за момент дори не се притеснява, че напълно обръща представите и идеите си.

Според мен в прозиведението на Алеко Константинов няма герой, който да е виден антипод на
Бай Ганьо.

Бай Ганьо и помощник-регистратора - Еднаквото между двата образа е умението за прикрепване

към всякаква власт. И двата героя са безпринципни и нямат свой собствен светоглед, който да
защитават. Те се присламчват и съответно успяват винаги да вземат нещо за себе си. Ако бъдат
облагодетелствани, не ги интересува зад какви нагласи слагат името си.

Бай Ганьо и политическия престъпник - Приликата между двата героя е, че и двамата извършват
политически нередности. Разликата между тях е, че политическият престъпник си признава за
делата, които са много по-брутални от тези на Бай Ганьо. Докато Бай Ганьо мами, извърта думите
си и се присламчва към всеки, героят от "Разни хора, разни идеали" признава за извършването на
сериозни криминални действия - жестокостта към неговите политически противници. За разлика
от Бай Ганьо, който го е страх от последствията, ако някой разбере неговите тайни, политическият
престъпник не се плаши и дори прави пропито с цинизъм признание.

Бай Ганьо и великобългарския патриотар - Велкобългарският патриотар и Бай Ганьо са почти

двойници. Техните качества са почти идентични. Както Бай Ганьо, така и патриотара поставя над
всичко своята собствена изгода. За него висшото се свързва с материалното, а не духовното.
Неговата най-искрена мечта - митницата, разкрива и колко прагматичен е. И двата героя са
лъжепатриоти, които всъщност не се интересуват за благото на народа и държавата, а за своята
собствена облага.

Бай Ганьо и „чичото“ - Това, което обединява двата героя е тяхната нагласа към примирението със
социалната действителност. И двамата смятат, че не трябва да се борят против приспособяването
и несправедливостта. Интересното за този фейлетон е, че за първи път се появява герой, който е
антипод на Бай Ганьо и чичото. Племенникът е контрастен образ на тях двамата. Той е
общественика идеалист и изразява своето несъгласие с идеите и светогледа на чичо си. За разлика
от Бай Ганьо и чичо му той е един от малкото герои, които защитават свое собствено мнение и не
се нагаждат спрямо другите.

В заключение мога да кажа, че има много различни типове българи по време на Алеко
Константинов. Тъжното е, че голяма част от тях са били или байганьовци или образи, които малко
или много наподобяват Бай Ганьо. Именно тези хора са били и една от главните причини,
пречещи на подобрението и модернизацията на държавата ни. Макар и да има толкова много
обобщителни образи, от сравнението, което направих по-горе, мога да направя заключението, че
в коренна на всеки един от тези типове стои Бай Ганьо. Всеки един от тях притежава ключови
черти на Бай Ганьо - при някои са по-силно изобразени, а при други по-малко. На фона на всички
тези лоши хора изпъква образа на общественика идеалист. Този образ ни показва, че не всичко е
обречено и че има надежда. Този положителен образ успява още по-ярко да изпъкне на фона на
останалите отрицателни образи.

Главните проблеми на следосвобожденското общество са приватизацията, несправедливостта и

загубата на идеалите и ценностите, които са го обединявали. Гледните точки, през които
българите гледат на приватизацията и несправедливостта са две.

Едната е тази на хората, които биват отрицателно засегнати от несправедливостта и

приватизацията. За тях тези отрицателни черти са по-видни, защото всеки ден правят живота им
по-труден. Разбира се, те не засягат само тези хора. Те засягат и цялата държава.
Несправедливостта и приватизацията забавят процеса на модернизиране и прогрес на нашата
държава. Те ощетяват част от населението и работят изцяло против него.

За разлика от тези хора, има и хора, които се облагодетелстват от приватизацията. Техния живот
не се променя особено. Той просто става по-лесен. За тях отрицателната страна на тези процеси не
е толкова забележима, защото тя им помагат. Предоставят им средства, макар и незаконни, на
които те могат да разчитат. Именно и заради това, те не борят против приватизацията. А защо не
се борят за равноправие между хората? Причината за това е именно загубата на ценностите и
идеалите. За разлика от времето на Просвещението, когато хората са имали един идеал, който е
служел като най-силна връзка помежду им, по времето на Бай Ганьо той е изгубен. След като те
нямат обща цел, за която да се борят, всеки работи за собствената си облага и не се замисля за
останалите.

Позовавайки се на политически личности и конкретни събития, Алеко Константинов постига

достоверност на своята книга. По този начин упреците, които отправя към следосвобожденското
общество са по-достоверни и хората могат по-лесно да се доверят на автора.

А. През 1887 г. се сформира правителството на Стефан Стамболов. Съставът му включва част от

Либералната партия и някои деятели на бившата Консервативна партия. По време на
управлението на Стамболов се преодолява вътрешните размирици в страната, подобрява
България, но оставя конфликта с Русия неразрешен. През 1893 г. Стефан Стамболов става част от
публичен скандал, в който бива обвинен в любовна връзка с две жени. Предизвиква се
недоволство срещи министър-председателя и този конфликт му коства оставката. Кабинетът се
заменя, но и след това различни хора се опитват да обвинят и лишат от свобода Стамболов.
Опитите им остават неуспешни. Държавата успява да настрои хората против него и по-късно бива
убит. На място на Стамболовия кабинет идва правителството на Константин Стоилов. По време на
него се преодолява 10-годишния конфликт с Русия, но прави държавата зависима от чужди
страни.

Б. Използвайки историческите идеологеми - владетелите Аспарух и Крум, героите от фейлетона

показват едно привидно родолюбие. Те се опитват да прикрият родолепието си и да спечелят
новите управляващи чрез загриженост за съдбата на народа. Използването на тези гръмки фрази
за славното минало ни показва, че Бай Ганьо и неговите двама сънародници са сложили своите
маски на демократи и патриоти и се опитват да се нагодят спрямо новата власт.