Алеко Константинов - фейлетонът “Бай Ганьо журналист”

1. Личността на твореца.
Виж презентацията в класрума.
2. Родното и чуждото в творчеството на Алеко.
- Образът на родното е сложен и противоречив; с остро сатиричен тон изобличава/
критикува покварата, насилието, грубия практицизъм, псевдопатриотизма,
неизживените робски комплекси, изразени чрез раболепието пред властта.
- Говори с болка и преклонение за народа мъченик, лишен от предани и отдадени
на националната кауза водачи.
- Чрез ирония и гротеска изобразява ориенталската изостаналост на родината.
- В пътеписите, посветени на природата, образът на българското е изцяло
позитивен.
- Чуждото в “До Чикаго и назад” е представено с високия жизнен стандарт,
техническия напредък, но и с корупцията, обезличаването на хората, обсебени от
властта на капитала.
- Европейската цивилизация в “Бай Ганьо” - положителен образ;културата,
възпитанието, ценностите могат да обогатят българина, но той се отнася с
надменност; в контраст с поведението на търгаша е поведението на младите и
интелигентни негови спътници, които представят другото лице на българина.
3. “Бай Ганьо журналист” - сюжетни и композиционни особености.
А) История на творбата
- Написана е 1895 г. и е последната част на книгата, публикувана през 1895 г.
- Отразява обществено-политическия контекст през 90-те години на 19. век.
Правителството на Стамболов пада през 1894 г. и следващото правителство - на
Константин Стоилов, води проруска политика.
- Фейлетонът е художествено-публицистичен текст, който изобличава обществени
или индивидуални недостатъци със средствата на иронията и сарказма; темите
са злободневни.
Б) Сюжетът и героите
- Бай Ганьо и съмишлениците му (Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина, Гуньо
Адвокатина) търсят най-лесния начин да се облагодетелстват от ситуацията.
- Техните образи ярко контрастират на образите на Гедрос и компания: Отело,
Стувенчо, Сенаторът, които се наслаждават на добра компания, музика, храна; те
са хора с чувство за хумор, които умеят да се забавляват.
В) Композицията
- разказ в разказа
- ретроспекция
- преки авторови оценки, изразени в отстъпленията
4. Представата на Бай Ганьо за журналистиката.
- Продажната журналистика (“деморализуваната преса”) от съвремието на Бай
Ганьо напълно е загърбила възрожденските традиции и ценности на
Каравеловата, Славейковата и Ботевата журналистика. В съзнанието на
Алековия герой тя е средство за забогатяване и брутална разправа с
политическите противници; липса на обективност, принципност, морал: “Тури си
едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно.”; “да
омаскарим”, “наблъскайте там”, “дращете”, “да замажем очи”.
- Словото като средство за манипулация; съпоставка с отношението към словото
през Възраждането. (творбите на Вазов и Талев за силата на словото)
- Политическа хамелеонщина - както по отношение на правителството, така и към
Русия; ще се мълчи за Македония: “не му е сега времето”.
- Служи си с чужди фрази заради обществените нагласи и заради липсата на
собствени идеи и позиция.
5. Псевдопатриотизмът на Бай Ганьо.
- Бай Ганьо е лишен от идеализъм; от чувство за дълг пред общността -
неспособен е да жертва индивидуалните си потребности в името на другите.
- Готов е да имитира идеализъм, себеотрицание, връзка с народа - знак за това са
имената на вестниците например; героят смята, че трябва да се възползва от
настъпилото „патриотично въодушевление“;
6. Родното и чуждото във фейлетона.
- Родното не е ценност за героя, то е средство за постигане на целите; отчужден
е от своето - чрез образите на Бай Ганьо и компания се изгражда негативният
образ на родното.
- Отношението към Русия, Турция, Македония е подчинено на личния интерес.
7. Иронията.
- Действията и думите на Бай Ганьо са в противоречие с моралната система на
обществото.
- Омаскаряването, имитацията, обидите не могат да “ръководят” общественото
мнение.
8. Финалът на книгата - пряката авторова оценка.
- Алеко изразява надеждата си, че ще дойде ден, в който героят му ще “прогледне”
- какъв трябва да бъде, може да научи само ако види недостатъците си.
- Възпитателната функция на литературата, на словото.