Творческа история •През април 1894 година в списание “Мисъл” са публикувани отделни фрагменти •Като отделна книга творбата се появява през 1895 година под заглавие “Бай Ганьо – невероятни разкази на един съвременен българин” •Причините за написването са разказите, които е чувал от баща си, срещата с Ганьо Сомов и случаят с Ганьо Чолаков Тълкуване на заглавието •Бай Ганьо е събирателен образ, не конкретен човек •Превръща се в нарицателно име, което събира чертите на цяла една епоха от нашето обществено и национално развитие •Определението “съвременен” може да се тълкува достатъчно широко, така че да обхваща всички онези времена и епохи, в които подобен герой може да съществува и да се подвизава Жанр •Трудно определим, самият Алеко я нарича “невероятни разкази” •Книга •Изградена е от различни части, между които липсва причинно-следствена зависимост •Тези отделни фрагменти са определяни като разкази, фейлетони или хумористични очерци Композиция •Когато през 1985 година книгата илиза, се състои от 2 части - “Бай Ганьо тръгна по Европа” – 9 фрагмента и “Бай Ганьо се върна от Европа” – 3 фрагмента.По-късно редакторите включват всички файлетони с главен герой Бай Ганьо – общо 6 файлетона. •В характерната за произведението повествователна нагласа намира израз и наративната схема разказ в разказа Теми и проблеми Теми • Образът на Бай Ганьо – превъплъщенията на българското • Културните различия между България и други европейски страни • Принадлежността към българското • Изостаналостта на българската държава Проблеми • За загубения идеал • Липса на принципи • Изврътливостта на главния герой Герои •Основният разказвач, който рамкира текста и обосновава присъствието на героите •Бай Ганьо - моногерой, не е типичният реалистичен герой, няма биография, дори физическят му портрет е недостатъчно ясно очертан •“Весела България” – група млади интелигентни мъже, които седят на чаша вино в някое софийско заведение и си разказват историите за Бай Ганьо – Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко, Илчо, Дравичка, Васил •Гуньо адвокатина, бай Михал Бочоолу Гочоолу Дочоолу – привържениците на главния герой Мотиви •Един от главните мотиви, които са интерпретирани в тази книга е мотивът за пътуването и пътят •Невъзможността на прагматичния търговец да възприеме стойностното от цивилизования свят •Превъзходство над другите Образи Образът на бай Ганьо •Представен е без минало, авторът не се интересува от него, а от морално- психологическия резултат, възникващ от комичната среща на две силно разделечени култури • Представител на изостаналост, неразвитие и некултурност •Героят става емблема на националните изпитания, а не националния характер •Основна характеристика – неговата ситуативност Преобладаващи чувства •Смях •Неудобство •Страх – във втората част, когато стремежът да излезеш победител е на всяка цена •Агресивност – Бай Ганьо я демонстрира в някои конфузни ситуации Опозиции •“Веселата България” – “Бай Ганьовата България” •Там (Европа) – Тук (България) •Свое – чуждо •Наши – ваши •Национален – социален тип Връзка с други произведения •“Декамерон” – много близки по структура •Други творби на Алеко Константинов - „Страст“ , „Честита Нова година“ , „В Българска Швейцария“ и други. Общотото между тях са основните теми и сатиричният, дори ироничен, тон Извод Сборникът от фейлетони “Бай Ганьо” на Алеко Константинов описва най-точно и ясно обществените и политически процеси в изграждането на новата държава. В своя герой авторът е въплатил най-низките и долни качества, с които хората си служат, за да се издигнат в йерархията. Мотивът за пътуването на бай Ганьо очертава привидната образованост и култура, даващи повод за самочувствие и високомерие. В действителност обаче обиколката на Европа не е променила с нищо добро същността на героя, а напротив той е станал още по- свиреп и жаден за власт и пари. Благодаря Ви за вниманиено!