„Бай Ганьо

журналист“
Алеко Константинов
Жанр

Фейлето
Очерк
н
Сюжет на очерка
• Заглавието – показва героя в родна среда и в нова социална
роля
• Сюжет
1. Диалогът между разказвачите в книгата, забавляващи се в
заведение с жива музика
2. Разказът на Гедрос за вестника на бай Ганьо
3. Основна част на разказа:
- Диалогът между бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и данко Харсъзина
за печеливш бизнес;
- Предложението на Ганьо за издаването на вестник;
- Появата на Гуньо Адвокатина;
- Бай Ганьо и Харсъзина пишат клевети и обиди за първия брой
на вестник „Народно величие“
4. Авторовата оценка и надежда за бай Ганьо
Композиция
Разказ в разказа – основен композиционен
похват на цялата книга

Диалогът между героите – основен похват за

разкриването им

Две смислови части:

Авторовата надежда, че героят му ще се поправи и
Разказът на Гедрос за вестника (разказвачът е с псевдоним,
обръщението към читателите; графично откроеното
дистанцираност, преизказни глаголни форми)
„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...“
Диалогът между
разказвачите

- Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя

Балкански?
- Зевзек!
- Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-
стопанин на вестник "Народно величие". А-а, то е цяла
история. Мигар не знаете?
- А бе ти сериозно ли говориш?
- Сериозно бе, брате. Чакайте да ви разкажа. Днес ми
разправиха тази история подробно и аз ще ви я
предам тъй, като че съм бил там.
- Диалогът – похват за въвеждане на героя в родна
среда
- Името Балкански – пародия на българското
 Контрастът родно - чуждо
Оркестърът свиреше румънската "Дойна". По- Музиката престана. От улицата се зачу
право казано, свиреше само Анчето, с флейта соло, крясъкът на едно хлапе: "Но-ви ве-стни-ци.
а другите приглашаха. Ний слушахме от Народно величие-е-е!»
вътрешния салон. Ама, ще речете, кои са тези
ний? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело,
Стувенчо и аз.

Родна среда – смях, забавление, музика Улицата – метонимия на действителността от 90-те

години на 19.век; чуждото в родна среда
Разпознаване на героите
Визуално разпознаване на героите - ретроспекция
У бай Ганя свикано събрание. Събрали се: сам
стопанинът, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, и
разсъждават - като какво предприятие да заловят, за да
се възползуват най-изгодно от положението.
Ценностите на байганьовците: най-изгодно да се
възползват от положението
Фалшиво родолюбие
Слухово разпознаване на героите
- Трябва и ние да клъвнем по нещо - казва бай Ганьо, -
току-тъй на сухо патриотизъм - бошлаф. Я ми кажете вий
сега, както стоят работите, като откъде може да се удари
най-добър келепир? Ти,
Гочоолу, какво ще речеш?
Духовна ограниченост, користолюбие, материалисти,
„европейци“ без променена ценностна система
Най-добър келепир, лична изгода, да се удари
кьоравото
Възможностите за печалба
Руски трактир – предложение на Гочоолу
Фабрика за квас – предложение на Дочоолу
Банка – идея на данко Харсъзина
Вестникът – предложение на бай Ганьо

Не изискват финансова или Защо вестник?

духовна инвестиция;
влияят се от:
-лекомислието на хората;
-политическите нагласи;
-модерното в обществото
Медиите влияят върху
търговията, производството,
финансите, обществото.
ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ
 Псевдожурналистическият морал
.. Па сетне, като подушим, че им се
разклатят краката, да им ритнем едно • Употреба на вулгаризми и турцизми, езикова и духовна бедност на бай Ганьо
текме и с новите пак на власт, а?

- Сега там е цаката - дали правителствен, • Политическа хамелеонщина, нагаждачество, застой в политическия и
дали опозиция? Не знам, дявола да го
духовния живот
вземе, колко ще изтраят днешните….

…Нали е работа да омаскарим тогоз- • Основна цел в журналистическата философия – да се омаскари някой, да се
оногоз - за туй нещо не се иска кой знае оклевети;
каква философия… • Журналистиката утвърждава байганьовското

…Че голям мурафет ли е един вестник да • Реторичен въпрос – надменност, самочувствие;

се издава? Тури си едно перде на очите (па
• Фразеологизмът – безочие, безогледност, безчестие на псевдожурналиста бай
и няма нужда), па псувай наляво и
надясно. Ами как!... Ганьо

Заглавието на вестника
• Гочоолу – „Народна мъдрост“
• Дочоолу – „Българска гордост“
• Данко Харсъзина – „Народна храброст“
• Бай Ганьо – „България за нас“ или „Народно величие“
Всичко бошлаф. Да ви кажа ли аз вам? -
заявява авторитетно бай Ганьо. - Нашия
вестник ще кръстим или България за нас,
или Народно величие. Изберете си едно от
двете.
Възрожденските идеали са
обезсмислени, манипулирани
и насилвани. Думите „народ“
и „българско“ нямат смисъл.
Родно е онова, което носи
лична изгода. Чуждо е онова,
което пречи на личния
интерес.
За бай Ганьо всичко е
„бошлаф“ – безсмислени,
безсъдържателни
приказки
-Данко бе, нашия комшия страшно ми се пери, учен бил, честен бил и н'ам какви
дивотии. Да му теглим ли един калай?

- Калай не, ами със земята барабар го направваме - заявява специалистът на

псувните.

И почва се писането... "Научаваме се, че..." - пише бай Ганьо и излага върху един
лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не
се е "научавал" някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише
и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за
него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала
обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален.
Съседът, жена му, децата му, родът му - излизат под перото на бай Ганя
феноменални изверги...

- Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира,
пред нищо! Блъскаай! - гърми Данко Харсъзина, като че командува някое
артилерийско сражение...

- Знанието и честността се принизяват;

- Целта оправдава всички средства;

- Глупаво и непрактично отношение към живота;

- Истината в лъжа – нарушава се основният принцип на журналистиката.

Героите на родното

байганьовското

Бай Ганьо – материалист, сила и власт,

личен интерес, хамелеон, фалшиви
ценности, тъмен герой

Гочоолу и Дочоолу – Данко Харсъзина –

възрожденски принципи, примитивно, неприемливо Гуньо Адвокатина – мним
материалисти, поведение, привърженик на европеец, личен интерес
привърженици на руското грубата сила и властта
Героите на родното

Антибайганьовците

„Весела България“

Пасивни съдници на бай

Гедрос разказвачите Ганьо, бездействат, докато
злодеят е активен
 Финалът - отворен
• Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах
да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми - заповядай!
Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на
твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето
перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата
обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са
такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват
за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава свой
отпечатък и на политика, и на партии, и на печат.
Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще
въздъхнеш и ще речеш: Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.

Гласът на автора – чрез обръщенията към читателя и бай ганьо изразява вярата си, че ще победят
нравствените антиподи на бай Ганьо; критикува пороците на обществото и очертава контраста между
родното и чуждото. Той се изразява в опозициите българско – европейско; цивилизация, прогрес –
застой; духовно – материално.
Теми, мотиви, проблеми и конфликти
• Родно – чуждо
- Темата за модернизацията;
- Темата за родните ценности;
- Темата за политическото хамелеонство;
- Темата за патриотизма;
• Конфликти
- Материално-духовно;
- Неспособност за самооценка – чувство за превъзходство;
- Активна байганьовщина – пасивна интелигенция;
- Журналистическа етика – власт и отговорност
 Изразни средства

Ирония Пародия