Великденски

празници

Изготвил: Мария Кунева

Клас: 9а
 Съдържание
Лазаровден
Цветница – Вход Господен
Велики Четвъртък
Велики Петък/Разпети Петък
Велика Събота
Великден
 Лазаровден
Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар
е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато
умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва „Лазаре, стани!“,
и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се
определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на
различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“,
берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия
ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на
селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото
на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
 Цветница
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в
православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди
Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.).
Пада се в шестата неделя на Великия пост. На този ден всички отиват на празничната църковна
литургия с върбови клонки или венци, китки от здравец и други пролетни цветя. След като
свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи – за здраве и благодат. На
Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай Кумичене. Преди обяд всички лазарки се
отправят към реката. Всяка девойка носи със себе си върбово венче или малко хлебче, наричано
“кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и
едновременно пускат венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-
бързо от водата и излезе най-напред, се избира за “кумица” на лазарките. Вярва се, че тази мома,
чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Ако венецът, пуснат в
реката, се улови от момък, той ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят
и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. На третия ден от
Великден момата-кумичка кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени
великденски яйца. Привечер се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се
присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено
хоро след великденските пости.
 Велики Четвъртък
Велики четвъртък е най-важният ден от
Страстната седмица. Той е свързан с Тайната
вечеря, по време на която е установено
тайнственото причастие. Преди вечерята Иисус
Христос умил краката на апостолите и казал: "Не
дойдох да служа, а да послужа", с което им предал
най-ценния урок - за смирението. След вечеря
Христос взел хляб, благословил го, разчупил го,
раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте,
това е моето тяло!".
После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея
всички. Това е моята кръв на Новия завет, която
за вас и на мнозина се пролива за прощение на
греховете". След причастието Христос казал на
своите ученици, че знае, че ще бъде предаден.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва
последованието на 12-те евангелия.
Велики четвъртък крие много символика. На
този ден според народните обичаи не се работи
и се извършват много обреди, най-важният от
които е боядисването на яйцата. На този ден се
става рано, а навремето децата дебнели коя
кокошка първа ще снесе. Първото яйце се
боядисвало в червено. С него, още докато не е
изсъхнало, се натъркват бузите и челата на
децата за здраве.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък,
може да го направи и в събота. Първото червено
яйце се оставя настрана от другите и се
подменя с миналогодишното, което през
цялото време е престояло в къщата , за да носи
късмет, здраве, радост и щастие на нейните
обитатели. На Велики четвъртък се подновява
квасът и се замесва тестото за великденските
хлябове. Те могат да носят различни
наименования - великденски кравай, богова
пита, кошара, харман, квасник, яйченик,
плетеница или кукла.
 Разпети Петък
Разпети петък е денят, в който е
разпнат Божият син Иисус
Христос, за да стане изкупителна
жертва за греховете на
човечеството.
На този ден от Страстната
седмица постът в Православната
църква е особено строг – тогава
нито се яде, нито се пие (дори
вода). В петък Вярата повелява да
не се подхваща каквато и да е
работа.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е
принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.На вечерня в храма се припомнят и
съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига
символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с
който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата
представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител.
Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар
и започва бавно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други
църковнослужители, които носят св. плащаница и така обикалят три пъти около разпятието
и приготвената маса и слагат плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и
богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и
символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в
олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.
 Велика Събота
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гроба на починали близки . На тях се
раздават боядисани яйца, жито и хляб. На този ден жените посещават гробищата, преливат и
прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и
пекат обредните великденски хлябове. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят
свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!". На Велика
събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската
погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и
малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците.
Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. На Велика събота завършва Страстната седмица.
Това е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и
в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот. Тази вечер в църквите се отслужва
тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява
Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе! ", а хората отвръщат с "Воистина
Воскресе! ". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите
и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя
дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от
стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я
припалват. Велика Събота е последният ден, в който яйцата трябва да бъдат боядисани. Добре е
първите две да са в червено. Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. А
с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата
 Великден - Възкресение Христово
Възкресение Христово е един от най-светлите християнски празници. Той е Празник на празниците и
Тържество но тържествата, защото чрез Христовото Възкресение се е родила една надежда за по-хубав
живот не само на земята, но и след това.
Евреите празнувайки старозаветната Пасха, вспомняли освобождението на прадедите си от египетско
робство. Християните пък, празнувайки новозаветната Пасха, тържествено отбелязват избавлението чрез
Христос на цялото човечество от робството на дявола и дарувания ни живот и вечно блаженство. Христос
не случайно идва на земята. Той е изратен от Своя Отец, за да показва на хората правия път. Хората не Го
приемат, измъчват Го, преследват Го, осъждат Го на смърт и Го убиват по най- жестокия начин - разпъват Го
на кръст, но след три дни възкръсва от мъртвите. Чрез пролятата кръв на Иисус, Бог прощава всички грехове
на хората, дава им още един шанс за спасение. Всички хора, които вярват в Иисус, ще въскръснат така, като
Него. Преди да бъде разпнат на кръста Иисус се моли на Своя Баща, ако може да Го мине това зло. Но Бог
прекалено много обича човеците и затова принася единствения си Син в жертва, за да отнеме нашите
грехове. Ние се раждаме грешни и трябва да платим за нашите грехове, но това Го направи Божият Син.
Всички ние трябва да повярваме в Иисус, защото Той умря за нас, възкръсна за нас, Той е жив и ни обича много.
Не трябва да свързваме Възкресение Христово с пролетта и животинките, които Бог е създал, а в образът на
Христос и смъртта, която е претърпял. Освен Иисус, нищо и никой не заслужава да заема първо място в
нашия живот.
Най-великото и божествено нещо на този свят, което е могло да ни се случи е нашият Спасител да даде
живота си за нас. Той иска от нас само да повярваме в Него и в Неговото Възкресение.
Благодаря за вниманието!