Анна, бабаmа на Иисус...

Послание за Мъдрост и Любов

КЛЕР ХАРТСОНГ
ПРЕДГОВОР ОТ ВИРЖИНИЯ ЕСЕН

Посвещение
Тази книга е посветена на завръщането
на Божествената Майка,
Раждаща състраданието на Христос във всяко
сърце.
Нека всички същества познаят свобода
и обединение.
Нека всички същества да бъдат в мир,
в Единство.
Аз съм.
ОМ.
Признателността на Клер
Моята вечна благодарност на Бащата-Майката на моята душа, който чу моя продължителен
детски вик с молба да отговори на моята молитва: „Коя съм аз? Каква е моята задача тук, на тази
чужда Земя? Как ще се завърна у дома? Отвори ме към любовта и мъдростта." На Анна, Иисус,
Майка Мария и Съвета на Светлината - АЗ СЪМ ГОТОВА ДА СЛУЖА В ИМЕТО НА ЖИВОТА,
ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА. Ние продължаваме да работим с Единството. Моят живот винаги е
осъзнавал вечния приятел и любим наставник, чието присъствие ме поддържа.
Искам да благодаря на моята земна майка, Айлийн, която ме роди, за да започна едно ново
чудесно приключение; на моя земен баща Харолд, който сега е свободен да ме ръководи в зелените
ливади от другата страна; и на моя брат Хейл, че е тук. Благодарност на моите спътници в живота -
Джим и Артър, за вашата безусловна любов, когато нашите отделни пътеки ни връщат към
Единствения; на моите обични дъщери Сю-зан, Лара, Мелинда и Хейди и техните съпрузи, които
знаят стойността на най-скъпата перла. Вие сте винаги в моето сърце. На моите внуци, които са
светлината на света - дано тази книга ви води към вашето истинско наследство.
Сърдечна благодарност и на моето голямо духовно семейство за приятелското насърчение и
докосваща подкрепа, което доведе до появата на тази книга на земен план. И специално на
Вирджиния Есен, Том Кениън, Джоан Ридиш, Майра Ел и Джоди Леви, и много, много други.
Благодаря ви, скъпи приятели, че призовахте Анна в тази форма. Нека нейните думи, пълни
с любов, ви донесат спокойствие, а нейният живот на мъдрост да вдъхнови вашия път! Благодаря
на всеки и на всички!
Предговор от Вирджиния Есен
Между нас има такива, които служат като небесни историци, разказвачи, давайки
публичност на вътрешни възприятия, дълго скривани в човешката психика, както и на
информация, която помага за изясняване на нашия живот на Земята с неговите големи и малки
мистерии. Ако това е по-висшето съзнание, което търсите, ние ви каним да отворите вашата душа
и ум, докато пътуваме в нетрадиционните схващания, които продължават да влияят и днес върху
човешкия живот.
От 1986 г. Издателската компания 8. Е. Е., част от която е и фондацията 8НАЯЕ ви поднася
информация, получена чрез контакт с духовните нива, във вид на книги. Тази е десетата, в която ви
представяме една изключителна силна жена на име Анна, която чрез непорочното зачатие в
1
 светлина ражда своята дъщеря Мария. Обучава я във философията на есеите и в техния начин на
живот, така че Мария да може да изпълни своята роля като майка на очаквания Месия Иисус.
Макар че читателите може и да знаят нещо за есеите и за духовната мисия и роля на Анна, за
живота на Мария, за Иисус, Мария-Магдалена и други библейски персонажи - учудващо е, че
Библията и историческите книги рядко споменават нейния съществен принос. Как е възможно
толкова дълго Анна да е била забравена и пренебрегната от двете големи религии?
По тази причина ви представяме Анна и малката тайна група от евреи есеи, които създават
една свята общност от служители на Светлината, способни да поддържат Божествения план, който
познавате, като „най-великата история, разказвана някога".
Търсейки отговор в юдейската литература открихме, че в нея изцяло се премълчава важната
роля, която Анна е играла в тези библейски времена преди раждането на Иисус. Дали по-ранните
евреи са отхвърлили значението на цялата есейска група, или само Анна, понеже е жена, не се знае.
Може би както Римокато-лическата църква, която накрая провъзгласи Анна за светица, и двете
пренебрегват нейната истинска роля в събитията в Светите места преди 2000 г. Най-новото издание
на католическата енциклопедия дава за Анна следния коментар: „За майката на нашата Богородица
не се знае нищо сигурно. Дори нейното име и това на съпруга й Йоаким, споменати в апокрифното
Протое-вангелие на Яков, което в своята най-ранна форма е много древно и не е достоверен
документ". В VI век император Юстиниан I и по-късно в 700 г. папа Константин I официално я
обявиха за свята личност. Едва през XIV и XV в. отново се проявява интерес към нейното значение
в библейските времена. Едно от най-прочутите платна на Леонардо да Винчи (1425-1519 г), което
сега е в Лондон, е посветено на Богородица, Младенеца, св. Йоан и св. Анна. Самият Фридрих
Велики през 1790 г. твърди: „Иисус наистина е бил есеи. Той е изпълнен с етиката на есеите”
Каквито и да са били причините за липсата на информация, сега ви предлагаме да отворим
нова глава в библейската история, в която да срещнем Анна и есеите. Време е да се признае, че
един цялостен план за помощ от небесните сфери изискваше въплъщение на духовни доброволци,
за да помогнат да се изпълни древното пророчество за идването на Месията във физическия живот.
Твърдим, че бабата на Иисус, Анна с готовност е сътрудничила с много небесни същества, за да
помогне на Божественото събитие, на раждането на Мария, Иисус, Мария-Магдалена и други, тук,
на планетата Земя. Само благодарение на дисциплинираните и предани членове на есейската
общност на нос Кармел, Израел, като възприемаща енергийна матрица, това е станало възможно
(вижте картата в началото). Кои са тези скрити есеи? Единствените коментари на ранния западен
свят, отнасящи за есеите, идват от Йосиф Флавий и Плиний. За нещастие, макар че техните
бележки били интересни, повечето изследователи вярвали, че тези писатели са описали есейското
селище в Кумран като различно от общността на Анна в Кармел. Макар че есеите имали общоп-
риети правила за начина на живот като дисциплинирана духовна земеделска общност от аскети,
отшелници, пацифисти, различни от юдейската религиозна практика, е имало някои различия и
между общностите.
За есеите се твърди, че поддържали ритуална чистота, споделяли своята собственост,
работели много и не използвали роби. Те не са се стремили към удоволствие и богатство и са
избирали своите
лидери между самите тях. Тъй като са имали определен начин на хранене и здравословни
навици, те отказвали да прилагат жертвоприношение на животни, както са правели другите евреи.
Използвали са слънчевия календар, а не лунния. Изглеждали са много странни на своите
съвременници. Приемало се, че някои от есеите са можели дори да предсказват бъдещето.
Тези ранни писатели са пропускали да разберат, че е имало няколко есейски общности и
членове на малка мистична група в Кармел, които са били предани на висша духовна кауза. Те са
помагали за раждането на Месията на планетата Земя. Никой от древните летописци и писатели,
очевидно не е разбрал, че мъдростта, която Анна споделяла с дъщеря си Мария и по-късно със своя
внук Иисус, са били духовни знания и посвещения, чието влияние щеше да помогне по-късно да се
роди християнството.
От тази книга ще разберете Анна и нейната роля в есейската духовна общност в Кармел,
една от Школите на Пророците. Това й позволи да сподели своето небесно знание с тези, които
вярваха в нейното духовно настойничество. Една изключителна жена, способна да удължи
физическия си живот с 600 и повече години, Анна разкрива тайните на есейската общност. Ще
откриете нейните необикновени способности и ще разберете истината за зачатието в светлина
(непорочното зачатие). Ще разберете подробности за раждането на Мария, както и за зачатието в
2
светлина, за раждането и възпитанието на сина й Иисус. Тази панорама обяснява какво са
направили есеите за Иисус, Мария-Магдалена и множество други познати ученици и помощници в
Христовата драма, подчертавайки тяхната съществена роля в подпомагането на Иисус, за да
изпълни своята мисия като Месията.
Виждаме как възкресението на Христос роди създаването на една Църква, която обожествява
Иисус като Спасител - а не като един есейски учител и лечител, който учеше всяка личност да
изразява своя собствен вътрешен Христос.
Интересно е, че до 1928 г. се появява много малко информация за есейските учения. После
един лингвист и изследовател - Едмънт Бардо-Шекли - открива и превежда един стар манус-крипт
от арамейски език от III век и един древен славянски текст. В тях се съдържа обширна информация
за необикновената духовна група, наречена есеи, известни със своите лечителски умения, които и
Иисус прилага. В продължение на 50 години Шекли превежда и издава тези есейски документи на
26 различни езици като малки евтини книжки.
Неговите усилия променят отношението към есеите и той създава международна
организация на есеите, към която проявява интерес и нобеловият лауреат Ромен Ролан.
Но и в тези публикации няма кой знае каква информация за Анна и нейната дъщеря Мария.
Вниманието е съсредоточено върху учението на Иисус и лечителската практика, съдържаща се в
Есейското евангелие. В една от неговите книги „Евангелието на есеите" той описва причината за
появата им:
„Когато Бог видя, че Неговият народ щеше да загине, тъй като те не виждаха Светлината на
Живота, Той избра най-добрите от Израил, които могат да накарат Светлината на Живота да блести
пред синовете на мъжа. И тези избрани бяха наречени есеи, тъй като те учеха невежите как да
лекуват болестите. И се събираха вечерно време на всеки седми ден да се радват с ангелите."
Едва през 40-те години на XX в. в Америка беше разпространено първото по-подробно
описание на есейската общност в Кармел. „Спящият пророк" Едгар Кейси, в състояние на транс,
говореше за Анна и есеите в своите над 14 хиляди пророчества. Той определяше есеите като
членове на малка духовна еврейска секта, създадена стотици години преди раждането на Христос,
във II век преди Хр. и продължила да съществува около 68 г. след разпятието на Иисус и
разрушаването на Соломоновия храм. „Пропитите" на Едгар Кейси относно есеите потвърждават,
че е имало връзка между семейството и приятелите на Иисус и есейската общност.
След като преведе термина „есеи" като „очакващи", Кейси изясни, че по онова време се
засилвало разделението между евреите в различни секти - фарисеи, садукеи и малката група,
наречена есеи. Към последната група се причисляват евреите, които насърчават
индивидуалностите, които общуват със свръхестественото, или които имат необикновени
преживявания, „живи" сънища, видения или чуват гласове. Според Кейси есеите са част от
учението на Мелхиседек, както твърдят пророците Илия и Самуил. Те приемат себе си като
„канали" за получаване на духовна информация от Божествен произход, затова се събират заедно в
една общност, в която цари любов и преданост. Живеят свят живот, изпълнен с добри дела,
уважават жените наравно с мъжете. Есеите вярват в един Божествен план за човешката еволюция и
съзнателно подготвят себе си да бъдат достойни да приемат Месията в света.
Едгар Кейси в своите „прочита" на информация от Акашовите записи специално споменава
Анна като живееща в Обещаната страна в дните, предшестващи и следващи идването на Принца на
Мира във физическия свят. Той я описва като пророчица, която предсказва събитията, мъдра
посветена, която може да тълкува времето и мястото според звездите и да изчислява влиянието им
върху физическия живот. Тя е била почитана сред есеите и е посветила в мистериите на познанието
много хора, включително и дванадесетте девойки, чиято вибрация е била достатъчно висока, за да
приемат енергийното (непорочно) зачатие в светлина, необходимо за раждането на Месията. Самата
Анна ражда Мария чрез прилагането на непорочното зачатие и помага на Мария да направи същото.
Тя е една свята жена, активно участваща в подготовката за идването на Месията. Удивително е, че
част от това, което виденията на Едгар Кейси описваха, щеше действително да бъде открито в
Израел през 1947 г. След намирането на свитъците от Кумран край Мъртво море в Израел,
археолозите попаднаха на един женски скелет, точно както Едгар Кейси беше предрекъл. Това
научно доказателство потвърждава казаното от Кейси, че тук наистина са живели есеи и че жените
са били част от общността, дори и в Кумран.
Били са необходими близо 2000 години, за да бъдат намерени свитъците край Мъртво море,
доказателството, че есеите наистина са съществували и че са играли една драматична роля в
3
човешката история. Също като гласове от миналото, тези 800 археологически находки в съвременен
Израел доказваха, че е имало есеи, които са живели в Кумран.
Може би сте чули или сте чели за свитъците от Мъртво море, които сега се приемат за най-
старото съществуващо библейско доказателство. Те дават повече информация за общността в Кум-
ран и не изясняват дейността на общността в Кармел. Между съкровищата, открити в глинеста
делва, намерена при първата изследвана пещера, близо до бившата Кумранска общност, има седем
почти недокоснати, добре запазени свитъци. Един от тях съдържа преписа на Стария Завет на
книгата на Исаия. Имаше голямо вълнение и страх сред теолозите и историците как ще се отрази
находката върху съвременното религиозно схващане. Когато посетих Йерусалим в 1984 г., беше
построена една хубава постройка, наречена „Светилище на книгата", с всички изисквания, за да
пази сигурно свитъците и да покаже великолепния Древен ръкопис на Исаия. Беше вълнуващо да
видиш едно късче от толкова древен ръкопис, макар че аз не можех да чета думите.
Най-интересното от това изключително откритие е, че е бил направен превод на някои от
свитъците от висококвалифицирани лингвисти от различни нации и религии. Бавният процес на
превеждане на материалите породиха различното им тълкуване, научни спорове, обвинения и
разгорещени дискусии.
И все пак, днес най-после широката общественост може да прочете някои от преводите на
това, което есеите са писали преди повече от 2000 години, включително и факти, съдържа щи се в
някои евангелия и в свитъците. За съжаление свитъците не са били подписани от техните
преписвани, нито са посочени мястото и датата на тяхната изработка. Така че остават още много
мистерии.
За всеки, който проявява интерес, информацията може да се открие в безбройни статии и в
около 19 000 уеб-сайтове, посветени на ръкописите от Мъртво море.
И въпреки тази информация, за съжаление, никъде в ръкописите от Мъртво море не видях да
се споменава за бабата на Иисус, Анна. Има и много малко за неговата майка Мария. Това ми
подсказва, че истината за езотеричните е сей и Анна, които помогнаха да се роди Месията, остава
скрита в по-ранната Школа на Пророците в общността на Кармел. Може би чрез други вдъхновени
автори, включително и чрез информацията, съдържаща се в тази книга или във все още неоткритите
архео-логични находки в района на Кармел, може би най-накрая ще знаем и оценим какво е станало
някога. Трябва да тълкуваме историческата и религиозната стойност на есеите чрез нашето
собствено индивидуално мнение, схващане и решение.
Надяваме се с тази книга за Анна и есеите да променим вашето съзнание, което ще ви даде
смелост и готовност да реализирате целите на вашата душа. Ако това, което споделяме тук, ви дава
ново разбиране и стремеж да бъдете по-издигнато и просветлено същество, ние сме доволни.
Ще завърша с една кратка забележка за един актуален фрагмент от свитъка, взет от есейската
книга „Откровение":
„Аз достигнах вътрешното видение.
И чрез духа в мен, аз чух една прекрасна тайна.
Чрез мистичната проницателност и духовното зрение,
това създаде един извор на знание, който
ме изпълва с
фонтан от сила, изливаща се жива вода -
един поток от любов и една всеобхващаща мъдрост,
като великолепната Вечна Светлина”
Признателност
от Вирджиния
С много дълбока признателност, ние, от фондация SНАКЕ искаме да благодарим на всеки
един от нашите духовни приятели, които ни помагаха финансово през всичките тези години на
проекти за издаване, независимо дали са специално споменати тук, или не. Вие знаете кои сте.
Специално бихме искали да благодарим на цялата фамилия Винценрид, както и на Джонсън
Морено.
Също искаме да благодарим на онези, които отговориха на нашата молба да подкрепят
издаването на книгата. Дали сте дали няколко долара или голяма сума, надяваме се, че се чувствате
доволни, че сте избрали да подкрепите такава кауза.
Нека всички вие да бъдете благословени за вашата готовност да служите на светлината по
4
вашия специален начин и с вашите собствени изключителни духовни качества.

ГЛАВА 1
ПИСМО ОТ АННА ОТ КАРМЕЛ
Моя скъпа приятелко,
Приветствам те с любов и мир! Аз съм Анна, позната също като майката на Мария и бабата
на Иисус. Фактът, че четеш това писмо като въведение в моята история, е нещо като чудо. Защото
аз ти изпращам това послание през огромното разстояние на времето и пространството. И все пак,
аз съм тук, по-близо до теб, отколкото би могла да си помислиш.
Каня те да дойдеш и предприемеш едно пътуване с мен, което ще следва скрития път на
посвещението, което моето семейство и аз извървяхме преди 2000 години. Нашата среща и пъту-
ването заедно ще бъдат осъществени чрез твоето въображение, когато четеш тези страници, в които
разкривам себе си. Единствената разлика между моя път и твоя днес е, че сегашният ти всекидневен
живот е храмът и духовната ти школа. И ти си собствения си главен учител и гуру. И тогава, когато
станеш едно хармонично цяло, силата на твоето индивидуално влияние може да бъде разширена
благотворно чрез груповото намерение. Аз ти предлагам моята версия за една сложна и променяща
живота история, която представя Иисус - човека и Иисус - Христос. По криволичещия път, който ни
води до среща с Христос ще бъде разкрито много и за древните посвещения на есеите, които
усвоих. В тези посвещения аз подпомогнах майка Мария, Иисус бен Йосиф (Иисус), Мария-
Магдалена и други адепти, които вълътени в тела, разкриваха Христос, или Пътя на Учителя на
Истината (пътя на истинското използване на енергията). Предадох тази мъдрост и учение за
висшата алхимия (работата с вътрешната енергия) на мнозина. И сега предавам тайната за
физическото и духовното безсмъртие, възкресението и други мистерии, на теб. Правя това, тъй като
ти, моя скъпа приятелко, молеше за свобода и възможности. Ти си добре подготвена, за да
използваш тези дарове за ползата на всички, когато минаваме през времето на промените на Земята.
Съзнавам, че необратимата промяна, с която ти сега се срещаш в твоя свят, може да бъде
мъчителна за вкоренените вярвания и догматичните предписания, които преди посочваха пътя към
Бога и начините как да се свържете с Него. Аз съм готова да се срещна с теб където и да си. Тогава
заедно ще пътуваме към местата за среща, където познатите и непознатите се сближават и започват
да се опознават. Това мистично общуване на осъзнаване е тайното пътуване между световете. Това
е мястото на срещата, където се намира интуитивната, безусловна обичаща Божествена Жена. В
нейната прегръдка се срещат всички противоположности, уравновесяват се и стават можещи и ба-
лансирани - хармоничното изразяване на любовта.
Можеш да решиш, че пътуването с мен е нещо като следване на една метафизична нишка:
излагане, проучване и надживяване на старата космическа парадигма: Създател (Творение и Спаси-
тел) - жертва - тиранин. Приятелко моя, разбери моята цел - да внеса по-голяма яснота за пътя на
Христовото посвещение. И не за да оспоря или докажа, че знам „какво наистина се случи" преди
2000 години, за да покажа другото схващане като погрешно.
С моето духовно зрение внимателно оглеждам голямата историческа панорама на Земята.
Виждам пустош, безкрайни страдания, безпорядък и разкъсани драматични ръкописи. И когато
чувствам човешката сърдечна болка, си задавам тези мъчителни въпроси: „Свършихме ли с нашето
събиране на мъдрост чрез двойствеността? Нямахме ли достатъчно повторения на нашите любими
мелодраматични роли? Можем ли да прегърнем и двете противоположности като еднакво
божествени, като знаем, че Богът-Богинята е изразен във всички форми? Не можем ли да бъдем
доволни и да бъде любов, като сме опознали противоположното на любовта?"
Предлагам ти моята опитност в старата езотерична парадигма преди 2000 години. Като
напредваме заедно, аз ви призовавам да изследвате, да питате и да възстановите всичко, което
споделям. По този начин ти и другите като теб ще се почувствате знаещи, можещи и подкрепяни,
когато преминавате през понякога мъчителните Христови посвещения, които стават в живота, дори
когато сега си говорим.
Как ще преустроим парадигмата, която повече не ни служи? Преди всичко необходимо е
разбиране за старите структури, точно като тези, които представям в моята история. Едно виждане
за нова хармонична форма, за истинска индивидуална и глобална възможност е предизвикано и е
допуснато да се изяви. Когато се слеят старата и новата парадигма, възникват и нови въпроси.
Какви вечни принципи дават възможност на най-могъщата сила за живот и създават чувство за

5
продължителност и стабилност през времето на големи преходи и промени? Има ли перспективи в
стария начин на свързване със Създателя и Творението, което увеличава нашето колективно
избрано разбиране? Кои догми от миналото не работят и трябва да бъдат изоставени?
Като оставим тези въпроси да бъдат наши пътеводни знаци, призовавам да имаме смелостта
да бъдем обикновени, с открит ум, оптимистични, по детски готови за приключения. Бих
предпочела по-скоро да задаваме въпроси, докато продължаваме, вместо да твърдим, че имаме
отговори. Нима не сме имали достатъчно „свещени" войни, водени за „верен отговор"?
Призовавам те да се присъединиш към мен и най-навременното изследване на тези основни
въпроси, доверявайки ми се, че отговорите вече съществуват, просто очакват да бъдат открити.
Предлагам моята история като „вършитба" - за отделяне на житото на вечната мъдрост, за да
изоставим безполезната задръстваща плява. Изправям едно огледало пред теб, за да можеш да
осъзнаеш истината, като знаеш, че ти си отговорът на най-смущаващите въпроси на твоя ум. И само
от теб зависи осъществяването на най-съкровените копнежи на твоето сърце. Моля те, забележи, че
аз се обръщам към теб с „моя приятелка, вместо с „мое дете", тъй като сега е времето, в което ти и
планетата преминавате през ритуала на прехода и ставате пълнолетни. Аз играех майчинската роля
в продължение на еони в историята на човечеството, жадувах да се срещнем през тези дни, като
равни. Ти узря достатъчно, така че детската природа на избухвания и младежките игри на сила
повече не те интересуват. С радост ти предлагам моята безусловна майчинска любов, спокойствие и
пример. Време е да бъдеш своя собствен Месия.
Ние чуваме и всяка друга молба да се срещнем. И аз ще дойда в твоя дом, откъдето ще
тръгнем за нашето пътешествие. Няма значение неговото място, дали е самотна отшелническа хи-
жа, неприветлива пещера в пустинята, манастир, елегантен градски апартамент, градско гето,
затвор или домовете в предградия. Толкова дълго ще е то, колкото ти ме срещаш в твоето усещане
за сегашния момент. Моята външност е без значение. Няма значение и каква представа имаш за
мен. Тя може да служи само като усещане за начална връзка. Уверявам те, ти ще ме познаеш,
когато ме видиш да преминавам прага на твоята отворена врата. Моето желание е, ако можеш да ме
приемеш като АЗ СЪМ, извън всякакви образи, които биха ме отдалечили от теб по един
йерархичен начин, или това което би могло да увековечи нашите стари, неработещи представи.
Запомни това - не е важно естеството на моята история. Няма значение дали знаете коя съм
била, макар че служих като пратеник на небесните сфери, когато участвах в сътворяването на тази
планета. Моите въплъщения, представляващи Божествената Майка, са били многобройни. Моето
пътуване с теб и с тази възлюбена скъпоценност на небесата - Земята - ми повери огромни
съкровища от състрадание и мъдрост. Моята версия за историята за Христос не е най-важната, нито
изпитвам някакво задоволство от доказването й като вярна или грешна. Безкрайно по-важно е, че
животът преобразява и увеличава енергията на любовта, която е вътре и отвъд моите думи.
Макар че извърших моето възнесение, аз свободно избрах да се връщам на земния план от
време на време, така че мога да продължа да участвам в еволюцията на Земята. Моята дълбока
любов към всяка частица и изразяването на живота ме кара да остана близо до вас. Аз се завърнах в
това време, за да мога да предприема това дългоочаквано и много необикновено пътуване с теб.
Това правя не като жертвоприношение, а защото дълбоко вярвам, че моето пълно единение с
Бог е неотделимо от това с теб и с Майката Земя. Достатъчна награда е да зная, че думите ми са
пробудили твоята памет, че сме изминали този път преди, сънувайки нашето видение за една Нова
Земя, и че нашата любов ни събра отново заедно. Можем да бъдем спокойни като знаем, че всички
наши преживявания, и минали и бъдещи, ни подготвиха за този съвършен финал, който си
обещахме да празнуваме. Аз с радост ти служа като променяща парадигмата и като един достъпен,
предан и разбиращ приятел в живота.
Аз те придружавам по пътеката, която води до познанието, че ти си Възлюбеният Христос,
когото търсиш. Предлагам ти помощта си, с искрено приятелство, да си припомним постоянната
нишка от светлина, която е пътят, която преплита целия живот във винаги променяща се,
безпогрешна тъкан, която разкрива безкрайната любов и милост на Майката-Бащата Бог.
Без значение как я наричат, тази вечна светлина разкрива твоето предназначение - да бъдеш
по-близо, въпреки всяка ограничаваща мисъл, която може да имате.
Ти, моя вечна приятелко, ти си Пътят, Светлината и Начинът.
Нека вратата на твоето Христово сърце бъде отворена. Влез и „Познай себе си".
Радвай се на твоето спомняне, на пътуването - завръщане у дома!
Анна
6
 ГЛАВА 2
АННА СЕ РАЖДА БЛИЗО ДО ВИТЛЕЕМ
Моя възлюбена приятелко, най-после сме заедно, точно както обещах, преди ти да приемеш
това въплътяване. Както виждаш, това е съдба, един дълбоко звучащ отклик, който ни привлича в
този час да бъдем заедно. В твоята ДНК е кодирано да чуеш моя призив. Истината е, че това твое
собствено същество, което те призовава към Дома, не съм аз, макар че твоето същество е същото,
което е АЗ СЪМ.
Ти мислеше, че никога не ще ме намериш, а аз се чудех кога щеше да ме повикаш. Но за
щастие, ние сме тук, заедно. Ти си достатъчно подготвена за нашето пътешествие. Не се страхувай.
Ти имаш всичко необходимо, за да се движиш приятно по пътя.
Когато започваме нашето пътешествие, често ще ти напомням - да дишаш, да релаксираш и
да отвориш сърцето си.
С прелистване на страниците, ти можеш да се потопиш по-дълбоко в по-пълното осъзнаване
на твоето същество. Може би ще се появи чувството, че твоето сегашно изживяване и миналото
време се смесват и сливат. С тази промяна на разбирането ти е възможно твоето въображение да
използва думите ми за активизиране и пробуждане на всякакви чувства.
Препоръчвам ти да дишаш дълбоко, да отвориш ума и сърцето си и да станеш възприемчива
към твоето вътрешно изживяване, когато думите ми стигат до твоята душа. Ако се противиш на
твоите усещания, които могат да се появят с думите, образите и спомените, може да има някакво
несъгласие. Моята история в известен смисъл е като опасното пътуване на рицарите на Граала.
Запомни това, моя приятелко: ти определяш точния момент и темпото на нашето общо
приключение.
Едно от изискванията, за което те моля, както споменах в моето писмо, е да имаш готовност
да се освободиш от всички предварителни представи, които имаш за мен или за личностите, пред-
ставени в моята история. Намеквам да ме свалите от пиедестала, на който може да сте ме поставили
като „света Анна". Аз самата не смятам себе си за светица. Това възвеличавано състояние ме
отдалечава от вас. Аз съм тук. Аз съм твоята приятелка.
Второ, допусни възможността, че живях много по-дълго, отколкото някога си смятала за
възможно. На тези, които познавам добре, разкривам себе си като безсмъртна същност, която
поддържаше едно физическо тяло (макар и с някакви промени) за над шестстотин години. Казвам
ти това от самото начало, така че да можеш да се отпуснеш в моята разгръщаща се история, когато
тя стане объркващо сложна.
Третото изискване, което моля да разберете е, че аз не бях над човешкото разединение.
Чувствах и дойдох да разбера крайното поляризиране на човешкото поведение и човешките емоции,
тъй като избрах да изпитам пълния спектър на живота. Аз се потопих във физическия план, както
прави всяка душа, която желае да достигне самопознание. Имаше времена на изключителна красота
и екстаз. Имаше също и сурови изпитания и силна скръб. Моят физически живот малко се
различаваше от твоя, с изключение на това, че моят беше продължителни години в същото тяло,
нещо, което ти все още не си изпитала. Споделям това с теб, за да можеш да разбереш - ти можеш
също да осъществиш всичко, което аз направих, и дори повече.
За датиране на събитията ще бъде използван Григорианският календар вместо еврейския.
През декември 612 година пр. Хр., в селото Етам, на три мили на юг от Витлеем, в Юдея,
беше родено едно дете. Един потомък от родовете на Юда, Леви и Йосиф. Това дете беше наречено
Ханах1, на името на майката на пророк Самуил. Тя бе родена около 358 години след царуването на
цар Давид и около 110 години след като царството Израил бе завладяно, а населението откарано в
робство от асирийците. Ханах беше физически аспект на моята многоизмерна душа. Тя подготви тя-
лото, чрез което аз, Анна, избрах да вляза отново в спектакъла, който се разиграваше на Земята, на
двадесет и третия ден на месец май 596 г. пр. Хр. А това беше болезнена драма: защото Вавилон
сега идваше, за да владее сърцата на мъжете и жените, които бяха забравили своята невинност пред
Бога.
През 597 г. пр. Хр., докато още обитавах сферите на светлината, малко преди да поискам
позволение от Съвета на Светлината за моето завръщане на Земята, вавилонските войници на цар
Навуходоносор опустошиха Етам. Те обсадиха Йерусалим за втори път и отведоха хиляди
пленници в робство. Беше през месец май, следващата година, когато по време на преживяване,
1 Анна е латинската форма на староеврейското име Наnnаh „благоразположение, милост" (бел. бог. ред.)
7
близко до смъртта, с Ханах доброволно си сменихме местата чрез процеса на сливане и
съединяване, който сега аз накратко ще обясня. Ти можеш да ме попиташ: „Защо трябваше такъв
адепт, като мен, да дойде да живее при трудни, предизвикателни условия, като Ханах (Анна)?"
Докато възприемате нещастието като нещо неприятно, дори опасно, възможността за разширяване
и отваряне на съзнанието е ограничена. Позволете ми да обясня това.
Приемете възможността, че съществува ниво „свръхдуша", където много аспекти на
съзнанието се съсредоточават колек тивно. Тук една по-широка перспектива предлага възможност-
та за преценяване на много различни времеви линии, реалности и измерения.
В тази многоизмерна сфера на съзнание действат едновременно, взаимодействащи си
изживявания, тук са всяка възможна причина и следствие.
От такова място е лесно да се видят възможностите, които Ще улеснят най-голямото
израстване и развитие на свързаните помежду си животи. Макар че опитността на мъчителното из-
растване на човешкия живот може да изглежда непоносимо трудна, на лично ниво крайният
резултат осъществява едно желание на Създателя. Това е завинаги разширяващо се лично из-
растване. Когато сте научили крайната цел на живота, означава да познаете себе си като любов.
Вместо да се чувстваш безнадеждно и безсилна, можеш да преустроиш първоначалното
намерение на твоята душа и с нея да пресъздадете сегашните предизвикателства в по-хармоничен и
радостен план. В по-сплотените и изчистените сфери на съзнанието винаги се избира най-висшият
възможен сценарий. Един безпогрешен „план" заема място в благословените сфери на звуци и
светлина. Във всеки момент има възможност да си спомниш избора на твоята душа и да получиш
ръководство за по-вдъхновената му реализация.
Такова беше и моето изживяване като Ханах. Когато всички фактори, включително и
генетичните възможности, бяха обсъдени за перспективата на свръхдушата, беше направен избор
да се проектира един аспект на земно ниво. Можеш да мислиш за този аспект на личността,
наречена Ханах (Анна), като страна на „свръхдушата", или на група души с колективно съзнание, с
илюзията за отделеност. Ограничената гледна точка на Ханах (Анна) забули нейното осъзнаване в
избора й да се въп-лъти, както и истинската й връзка с нейната „свръхдуша Анна". Въпреки това
връзката винаги съществуваше.
Възможността за съзнателно сътворяване на най-висок резултат или съдба чрез нейния
избор на свободна воля, беше дадена на Анна.
Вие сте чували истории за личности, които умират, виждат ослепителна светлина и след
възвърнато съзнание имат по-голямо усещане и вяра в техния Извор-Създател. Те често се връщат
в този свят с много повече възможности, дори с чудотворна сила, отколкото са имали преди
тяхната клинична смърт. Така беше и с Ханах, когато аз се появих. Когато тя беше „извън тялото"
си, Ханах се пробуди духовно и си припомни своя избор преди въплътяването.
Той беше подготвяне на физическо тяло, което можеше да носи специфичен код на ДНК, да
живее в точно определен географски район и времеви период и да има опитности, които щяха да й
осигурят солидна основа за самопознание. Всички тези решения щяха да се осъществят с много по-
голяма полза в подходящ определен момент, както се бяхме договорили за момента на нейното
оттегляне. Макар че тя сякаш умираше, се осъществи подмяна на човешкото съзнание на Ханах със
съзнанието на свръхдушата на Анна.
Разбирането за връзката на Ханах с нейната свръхдуша може да ти помогне да направиш
съзнателна връзка с твоята собствена душа или по-висшето Себе чрез медитация и други методи за
разширяване на съзнанието. С тези предварителни обяснения защо Ханах (Анна) и аз, нейното по-
висше Аз, наречено Анна, сменихме местата си, нека да се върнем към моята история.
Самата аз се намерих в тялото на Ханах - объркана и близо до смъртта от раните и
инфекциите, получени през детството й. По това време наблизо се оказа и една стара
„ясновиждаща" на име Наоми. Тя чу скимтящите викове на моето новородено, докато даваше на
воловете, камилите, магаретата и козите тяхната дажба вода и зоб. Те бяха заградени с огради в
кошари и пещери зад една крайпътна страноприемница, където нейният зет наглеждаше гостите. Тя
изтича за акушерката, която живееше наблизо и те двете спокойно и внимателно измиха и върнаха
мен и моето бебе към живота.
След това Наоми ме взе в своето скромно жилище близо до страноприемницата, където
останах докато детето ми укрепна. Тя ме разпитваше: „Коя си? Какво ти се е случило, че си сама,
без подходящ подслон за раждането на детето?" Бях много притеснена и не можех да си спомня
всичко веднага. В продължение на много дни не бях на себе си и единственото нещо, което знаех да
8
правя, беше да кърмя детето си. Аз бях с младо тяло. Когато поглеждах тялото си, осъзнавах, че
може би бях най-много на шестнадесет.
С разбиращо търпение Наоми хранеше ума и тялото ми. Тя познаваше човешката психика.
Можеше да чете по моята длан и лицето ми. Можеше да поглежда в миналото и бъдещето. Можеше
да се свърже с моята душа през времето и пространството. Така това мило същество прочете моята
Книга на живота, макар че тя не „знаеше" колкото този, който е адепт. Нейната интуиция беше
много развита. През следващите седмици тя и аз започнахме да разрешаваме мистерията - защо бях
избрала да бъда сама в една обор-пещера, за да родя детето си.
През следващите няколко месеца аз, Анна, от по-висшите сфери на светлината и
въплъщението на Ханах (Анна), се сляхме в едно. Когато свикнах с обикновените задачи за
отглеждането на моето бебе-дъщеря, започнах да помагам на Наоми в нейните домакински
задължения. Моята памет бавно се възвръщаше. Бързо се възстанових, щом приех раждането на
бебето си за действителност, защото енергиите, които донесох тук, бяха от много по-високи
измерения. Наоми и аз заедно сглобихме историята на Ханах и разбрахме как е решила да има дете.
Тогава бях в състояние да излекувам раните, които разкъсваха и сърцето, и душата й. А сега
накратко ще разкажа историята, макар че върху детайлите няма да се разпростирам.
Няколко седмици преди определеното време за сватбата й, Ханах и нейният любим от
детството Тома, се отдали един на друг с любовта на юношеската страст и Ханах заченала. Те за-
пазили в тайна тяхната среща. Преди да се състои брачната церемония Тома бил пленен и отвлечен.
Войниците на Вавилон нахлували в селата, отвеждайки жените и децата като заложници. Много
мъже загубили живота си, опитвайки се да защитят дома и семейството си. Тези, които се
противопоставяли, били брутално избити. Останалите били взети в плен. Кръвта и клането били
страшни и опустошителни.
Ханах се грижела за двамата си по-млади братя, докато родителите й били излезли за храна и
вода. Войниците открили нея и братята й, сгушени под леглото на родителите им. Те изтръгнали
двете момчета от прегръдките й и ги убили безмилостно, принуждавайки Ханах да гледа. Нещо
станало с нейния ум. Ханах никога нямало да бъде същата. След като войниците се гаврили с
нейното тяло и душа, я захвърлили смачкана, в безсъзнание и опустошена. Тя лежала безпаметна на
мръсната улица, докато те подпалили нейния роден дом. Мислели, че тя е мъртва, поради удара,
който й нанесли в главата. В този момент Ханах била издигната в небесните сфери, където срещна
своята свръхдуша. Тя й казала, че нейното тяло ще служи като средство, чрез което ще станат
чудеса, за да издигнат Израил над неговата тъмна нощ. Така тя и аз, която бях аспект на същата
свръхдуша, разговаряхме и тя се съгласи да позволи този аспект от по-висшите измерения на
нейната душа, която бях аз, да влезе в нейното тяло на по-късна дата.
Беше в дните на втората вавилонска обсада на Йерусалим, когато наследих съдбата на Ханах.
Тя беше останала без родител м, без любим, лишена от всички земни притежания и изоставена от
вавилонците като мъртва. Идвайки в съзнание Ханах изведнъж се озовала в странно положение —
отхвърлена, най-бедна от бедните, макар че била от царско потекло по линията на Давид. Умът й
бил обсебен от демони. Повечето от тези, които можели да й дадат подслон, били отвлечени, а
онези роднини от по-висшата класа, които останали в Етам, я презирали като осквернена,
оправдавайки своето безразличие със Закона на Мойсей. Така скитайки в тъмната нощ на своята
душа, Ханах тайно носела детето на Тома, докато настъпи времето, когато нейната цел на
съществуване щеше да бъде изпълнена. През оставащите месеци на нейната бременност ние
продължихме да общуваме и да се сливаме в по-висшите измерения.
Когато бебето нарасна в утробата на Ханах, младата майка се успокои, защото бе пораснало
и себеосъзнаването й чрез разбирането на големите грешки на нейната свръхдуша. Когато започна
раждането, аз, Анна, се преродих чрез въплътяване. Влязох в тялото точно когато детето се
раждаше.
Нарекох моята малка Ауриана. Тя беше един златен подарък от светлина от Великата Майка.
Малкото й лице сияеше с блясъка на слънцето и нейните големи кафяви очи блещукаха като
звездите, отразяваха морето. Нейната личност беше почти винаги ведра и спокойна. Присъствието
на Ауриана беше като благословия през всичките дни, когато тя живееше до мен. През 13-те
години, изминали от нейното раждане, ходех от едно място на друго в селата около Етам и Витлеем.
Търсех работа като помощница в домакинството. Имаше много семейства, които търсеха такава
като мен, която разбираше от акушерство, билки, отглеждане на малки деца и как да създаде мирен
олтар в един чист дом.
9
 През време на 13-те години, когато Ауриана и аз живеехме в околностите на Витлеем, се
срещнах с няколко мъдри учители, които можеха да разпознаят моята висока енергия. Някои ме
познаваха по-добре отколкото аз познавах самата себе си в началото на моето ново слизане на
земния план. Защото това изискваше необходимото настройване, приспособяване на ума и тялото,
преобразуването на кармичния модел вътре в клетъчната памет, преди по-висшето съзнание да
може напълно да присъства съзнателно. Това също е важно за всяка душа, която идва чрез канала за
раждане в тяло. И за онези малцина, които са „заместители", както аз направих. Няма разлика, с
изключение на това, че тялото е вече напълно развито и има по-леки „воали".
Бих искала да знаеш, че моите учители бяха от един древен Орден. Те живееха в усамотение
като отшелници сред хълмовете, далече от хората. Тези малко известни мистици се разпознаваха
едни други, макар че изглеждаха като съвсем обикновени хора за непосветените. Бяха необходими
няколко години на усилена проверка от моя страна и на търпеливото разбиране на моите
наставници, за да повдигна завесата на „липсата на памет", която бях унаследила, за да мога да си
спомня защо бях дошла отново сред хората.

ГЛАВА З
ЕСЕИТЕ ОТ ЙЕРУСАЛИМ И КАРМЕЛ
С годините се вживях напълно в моето човешко пътуване. Изживях много проверки за моята
душа, по времето на които понякога залитах. Духовният напредък даде повод на моите мъдри учи-
тели да ме предадат за обучение на един мистик, който живееше в оградения със стени Йерусалим.
Името на моя нов учител беше Йоан. С това име ще го назовавам засега, макар че навремето го
наричах по друг начин. Той взе моята 13-годишна дъщеря и мен под своята закрила. Неговата
приветлива и предана съпруга Ан-на-Елисавета ни отдели място в една малка стая, разположена на
покрива на тяхното каменно жилище. Да живееш сред шума на Йерусалим беше нещо като грубо
пробуждане. Привличаше ме възможността да навляза по-дълбоко в тайните на моята душа, да се
пробудя, да си припомня и осъществя моята мисия.
Това, което някога е било един могъщ и независим град, сега беше едно разсипано селище,
неговата минала слава не беше нищо друго, освен един избледняващ спомен. Пренебрегвайки
повтаряните предупреждения на пророк Иеремия, Йерусалим е бил опустошаван от вавилонските
войници на Навуходоно-сор в продължение на три успешни обсади.
Страданията, които нашият народ е изпитвал през време на тези 20 години, от 605 до 585 г.
пр. Хр., не могат да се опишат. Мнозина бяха измрели. Много повече бяха взетите в плен. Останаха
само бедните. Такова беше положението в Йерусалим, когато пророк Иеремия оповести своите
видения - „Плач Ие-Ремиев". Такова беше положението в Йерусалим, когато излязох на сцената
през 583 г. пр. Хр. Изминали бяха 24 години, през които бях останала в Йерусалим. Преуспявах в
града, макар че имаше много слуги и насилие. Храмът лежеше в развалини и улиците бяха претъп-
кани от завръщането на тези, които бяха избягали. Научих се как да оставам спокойна и
съсредоточена в себе си, без значение какво долавяха моите сетива на външната преграда.
Йоан беше каменоделец, а също и писар в храмовата библиотека. Той беше уважаван човек.
Имаше начин да научава какво става във фракциите на евреите и езичниците. Йоан беше за по-
вечето хора много внимателна и скромна личност, предана на Бога. Той можеше да бъде и
непреклонен за някои принципи на Закона, гьй като разбираше древните писания, които споделяше
със свещениците и младите мъже, които идваха да се учат и да се подготвят за равини. Той ми
напомняше по някакъв начин за моя баща с вниманието и грижата към Ауриана и към мен.
Йоан работеше за възстановяване на библиотеката на храма, която беше разрушена от
вавилонските завоеватели, чието продължително присъствие се чувстваше като легло от тръни. Той
винаги преливаше от енергия, спеше малко и беше рядкост да бъде уморен. Исках да узная неговата
тайна за удивителната му работоспособност. Като знаеше за моята готовност, Йоан започна да се
появява в сънищата ми. Тези сънища изглеждаха толкова реални, сякаш преживени в будно
състояние. Той хващаше ръката ми и ме водеше през портали и помещения в големи учебни зали,
където имаше същества в бели дрехи. Тяхното изражение бе ярка светлина, така че отначало беше
трудно да се доловят човешките черти. Колко чудесни бяха тези срещи! Колко благодарна бях на
моя мъдър учител! Колко благодарна бях и на тези мъдри същества, които първи насочиха моя път
към Йерусалим. Когато седмиците и месеците преминаваха по този начин, аз също започнах да
усещам, че се нуждая от по-малко сън. Събуждах се отпочинала само след няколко часа здрав сън.
Сядайки изправена на сламеника си, се чувствах ободрена, сърцето ми биеше силно с ритъма на
10
древната ми душа. Започнах да медитирам в светлина и течащи звуци, които изпълваха всяка моя
клетка. Йоан се появяваше в своето етерно тяло, за да ме придружи до една от многото зали за
записи. Понякога, преди да срещна Йоан, самата аз често се виждах да се нося горе във въздуха и да
гледам долу моето лежащо, заспало тяло или седящо в поза за медитация. Тогава забелязах една
еластична сребърна нишка, свързваща ме с тялото ми. Бях свободна да отивам навсякъде. Вие бихте
нарекли моята опитност астрално пътуване „вън от тяло".
В залата за записи веднъж Йоан щеше да разгърне свитъците и да започне да ме учи как да
разчитам символите и езиците. Така започна моето етерно обучение като писар в залата за записи.
Моята ежедневна домашна работа в помощ на Анна-Елиса-вета в нейното оживено домакинство
минаваше бързо. Медитацията с високо пречистена и фина светлина и изливащи се звуци
поддържаха силно тялото ми. Имах малко време за общуване. Моето желание беше да усвоя по-
висшата мъдрост, която се отваряше пред мен, макар че нямаше много жени в моя външен живот, с
които бих могла да споделя моите най-съкровени мисли. Във вътрешното ми оттегляне имаше
много жени, които започнах да обичам. Аз харесвах тяхната компания, макар че непосветените очи
не биха видели моите приятелки. Някои от тях ще ви представя, когато продължим заедно нашето
пътуване, тъй като те са важни личности в нашата история.
Няколко жени, които срещах на пазара или в Синагогата, имаха достъп до учението, което
бях получила от Великия Един.
Докато ставахме по-близки, животът на повечето жени беше насочен към постигане на
социален статус и благоволение. Честно казано, намирах техните бъбрения и светски интереси
скучни и досадни. Дори Анна-Елисавета, най-грижовната и благородната душа, не можеше да ме
разбере къде копнеех на отида.
През тези първи години намерих само две жени в Йерусалим, които носеха същия
вибрационен резонанс и желанието за изучаване на скритата мъдрост. С тези сестри на
безсмъртната ми душа постигнахме съгласие да се подкрепяме една друга с всички средства, които
нашите условия биха позволили. Тези две смели жени, Рут и Мариам, щяха да украсяват моя живот
в продължение на много години. За щастие, броят на такива жени нарасна, когато душите оттатък
воала се родиха в плът, за да изиграят своята свещена роля заедно с мен.
На 16-годишна възраст Ауриана се омъжи за мъж, наречен Яков и веднага забременя с моя
първи внук. Разбира се, бях изпълнена с трепет от възможността да я подготвя за раждане. Бях
усъвършенствала акушерството, научена от майка ми в много, много ранна възраст, по време на
раждането на по-малките ми братя. Тя ме взимаше със себе си, за да помагам на другите жени,
когато техният час за раждане наближаваше. Поради моята склонност, която по природа беше
майчинството, аз се радвах на събраната мъдрост, която подпомагаше преминаването на душата в
новородена плът, с любов и сърдечно посрещане. Подпомагах раждането чрез определени звуци
или съчетания от звуци, докато масажирах утробата на майката. Когато виждах с моето ясновидско
зрение как цветовете и мисъл-формите се изменяха с нейното дишане, аз съветвах майката
вдишвайки, да изговаря името на Единствения Бог. Призовавах силно и ангелите да присъстват на
всяко раждане. Бях научила и много начини за облекчаване на болките с билки, за лечение на
инфекциите, подуването на гърдите и увеличаване на млякото на кърмачката. В Йерусалим две мои
приятелки и аз поддържахме градина за такива медицински цели. Ходехме и из поляните и
ливадите по време на подходящите сезони, за да попълваме нашите билкови запаси.
Аз изродих първия от моите многобройни внуци. Ауриана щеше да роди общо осем деца.
Поради моето успокояващо присъствие, уменията ми на акушерка и познанията за билките, и
бедните, и богатите ме търсеха. Посрещането на душите, които щяха да вземат участие в
спектакъла на Земята, стопляше сърцето ми. С това бях заета аз в моя външен живот. И заедно с
учението при учителите от Братството-Сестринството на Светлината, дните ми бяха пълни до
преливане.
Сега, когато трябваше да мисля за средствата за преживяване, се преместих в една горна стая
близо до дома на Ауриана и Яков в долината Хеврон, близо до стария град на Давид. Каква радост
беше да бъда близо до моите внуци, когато те растяха през годините. За тези, които показваха
готовност и желание за изучаване на езотериката, създадох специално училище. Те бързо учеха и
по-късно ме последваха в Египет. Онези, чиито интереси бяха насочени към други пътеки в живота,
идваха и се събираха около мен, за да бъдат обучени и да получат някаква подготовка за многото
уроци в живота. Всички мои внуци обичаха моите истории и нашите разходки из красивото царство
на мъдростта на природата.
11
 По това време Йоан напълно се установи в библиотеката на храма и неговата работа като
каменоделец вече не заемаше толкова много от неговото време. Когато беше възможно, той ме
водеше в тайни стаи, където той и група майстори-зидари, принадлежащи към един таен Орден,
имаха достъп до подземни коридори, които водеха до древни катакомби и архиви. Не се случваше
често във физическия свят да вляза в подземията. И все пак това беше достатъчно, за да осъзная, че
трябва да се науча да чета древните текстове, за да споделя с готовите души скритото знание.
Горещо беше желанието ми да дам вода от Извора на просветлението на всеки, който поиска да
утоли своята жадуваща душа.
Много години преди да го срещна, Йоан се беше присъединил към една еврейска секта,
наречена есеи. Тези най-просветени и честни юдейски евреи проследяваха своето начало назад към
древните мистерийни школи преди тях. Ние се обръщахме един към друг със „Син или Дъщеря на
Слънцето". Бяхме известни и като поддържащи „пътя на излекувания". Всяка събота и в празничен
ден членовете на есейското братство идваха в дома на Йоан да се молят, четат и разискват духовни
въпроси. Анна-Елисавета благосклонно се грижеше да ни нахрани и след това се оттегляше до
огнището да кърпи, бродира или да люлее някое дете. Тя се присъединяваше към нас, когато имаше
интересен въпрос, иначе чувстваше, че нейното място е Да поддържа домашния ред и спокойствие.
Нашето общуваше беше богато и пълно. То ми заместваше семейството във външния свят,
но онова, което сияеше в душата ми беше това, което виждах във вътрешните нива. В тази общност
моите две жени-приятелки, Мариам и Рут, бяха също верни ученички. Така започна моят път с
„преданите, избраните или определените", както някои наричаха себе си в Есейското Братство-
Сестринство. Продължих общуването си с есеите през останалата част от моите дълги дни.
Яков, съпругът на Ауриана, беше един от тези братя, които идваха от Кармел - скалист нос
на брега на морето. Историите, които той разказваше за Кармел, разпалваха духа ми. Почувствах се
призована да отида на върха, където Самуил и Илия бяха проповядвали и там да се установя като
посветена в древните есейски тайнства. И стана така, че Ауриана, Яков, пет от моите осем внуци и
аз напуснахме Йерусалим в 559 г. пр. Хр., за да започнем нов живот. По-късно Мариам и Рут също
се присъединиха към общността на Кармел. Душата ми беше изпълнена с мир и гледах в бъдещето с
радостно сърце.
Точно както ти чу зова на твоята душа и ние се събрахме заедно, за да започне пътуването
„Познай себе си по-дълбоко като жив Христос", така аз отговорих на повика на сърцето си да вляза
в мистерийната школа на Кармел, както наричахме нашия манастир. Той бе една от най-старите
мистерийни школи, която преживя многобройните възходи и падения на цивилизацията. Беше
запазил първичното, което съдържаше кодовете и законите на Граала - за възнесението и
въплътяването, чрез които Божествената Майка ражда Христово Съзнание чрез космическите,
слънчевите и планетарните цикли.
А сега, моя приятелко, ще споделя спомените си за планинския връх Кармел на брега на
морето.
С радостна благодарност обхождах прекрасните склонове на Кармел. Берях благоуханните
полски цветя, събирах разнообразни билки, от които приготвях лекарства за нашата монашеска
общност, която съхраняваше „Пътя на Учителя на Справедливостта". Ние се стремяхме с
дисциплина и преданост да осъществим силата на Бога вътре в нас чрез правилното използване на
енергията, като действаме според Божията повеля със справедливост и със състрадание да създадем
аурата на мира за една опустошена от война страна.
Бях навършила 39 години, когато напуснах Кармел, за да отида в Египет, за да премина през
нови посвещения. През това време преминах изпитателните посвещения под покровителството на
Соломон и Елиза. Това беше една двойка, изцяло предана на Създателя. Те ме призоваваха за
спокойствие, щом сърцето ми се изпълваше със страх за моя народ, когато войниците идваха на
върха. Те насаждаха в сърцето ми опрощение и състрадание, когато жестоките спомени от моята
младост разкъсваха ума ми. Те отваряха моята Книга на живота. Помогнаха ми да си спомня за
Закона на Единния, Единният Бог АЗ СЪМ. Те обучаваха моите ум, тяло и душа, насочени към по-
голямото добро за нашата общност. Така беше. И с голяма любов живеех и учех в моя любим
Кармел.
По това време имаше малко двойки в сравнение със самотните личности, които избираха
безбрачие. Аз бях една от сестрите, които избраха да задържат силата на живота, за да я издигна
чрез огъня на моята душа в моето по-висше същество. Независимо дали бяхме омъжени или
самотни, ние посвещавахме нашата сексуална енергия на висшата духовна цел и гледахме на тази
12
голяма сила със страхопочитание и благоговение. Изучавахме силите на природата и ги наричахме
посредници, чрез които можехме да познаем Бога като Баща и като Майка - Дух и Материя. Ние се
докосвахме до духовете на растения, минерали, огън, вода и въздух. Тях наричахме ангели и на тях
се молехме за благоволение. Почитахме цикъла на сезоните, както и Майката Земя и Бащата Небе с
песни, танци и празненства.
Почитахме Закона на Живота и участвахме в проявата му, която поддържаше нашето
физическо изразяване на духа. Чрез подготовката в алхимията на превръщането, ние преобразувах-
ме нашата животинска природа. Възвисявахме нашите сетива, за да виждаме през физическия воал
на страст, гняв и двойствена необходимост. Участвахме в ритуала за измиване и изчистване на
нашите вътрешни и външни сетива и тела. Имахме много познания за приготвянето на различна
храна и за градинарството, което ни осигуряваше препитание през сезоните.
Когато не бях заета с преписване на данни от миналото в библиотеката, се грижех за болните
в болницата, помагах като акушерка или се скитах по хълмовете, събирайки треви и семена. Тях
посаждах в градината на нашата общност. Всеки, който живееше с нас, се трудеше в полза на
всички, според своите наклонности и таланти.
За моя радост една група юноши често се събираше около мен, за да чуят разказите ми за
пророци, историята и фолклора на нашия народ. Сред тези деца бяха и моите внуци и правнуци.
Тези прекрасни моменти аз събирах и носех в сърнето си. Колко много обичах Кармел и живота,
който ние създадохме там!
Когато събрах достатъчно мъдрост, бях научена на ритуалите и церемониите, чрез които аз и
другите преминахме степените на посвещенията в нашата мистерийна школа.
Щом бяхме достатъчно подготвени, тези дейности улесняваха активността на нашите
психически способности, като подмладяваха нашите физически тела. Ако трябваше сега да опиша
тези ритуали, може би повечето щяха да бъдат погрешно разбрани. Затова аз ще подготвя пътя, за
да можеш в точното време да получиш според твоите възможности указания за начина на
подмладяване. Това е много древна практика. За пореден път осъзнах тези вътрешни тайни за
поддържане на тялото ми. Наистина, аз развих уменията и дисциплинирах моя ум да възстановява
тялото ми всеки месец. Моите първи шестдесет години отразяваха типичното остаряване на ума и
тялото. Щом започнах да подмладявам себе си, изглеждах и се чувствах като 35-годишна жена. И
все пак имаше времена през следващите векове, когато моята външност се променяше съобразно
изискванията на ситуацията, в която се намирах.
Както Соломон и Елиза ме обучаваха за Пътя на Учителя на Справедливостта, за
правилното използване на енергията, така и аз ще споделям с теб знанията, така че ти да можеш да
изпълниш своята цел за идването ти на Земята.
Има разнообразие на целите. В това можеш да бъдеш сигурна, и все пак това е „Великата
работа на Душата", която ние сме се научили да вършим, когато всички сме заедно. Ние ще отво-
рим порталите, които водят към Единния, Който знае истината без сенките. Когато достигнете до
разбирането, че всички пътеки се срещат вътре, в сърцето на Единния, целта на тази книга ще бъде
изпълнена.
Аз те напускам, за да размишляваш върху чувствата на твоето сърце. Дали „Великата работа
на Душата" е това, за което си дошла в този живот? Ако е така, тогава нашият разказ ще се развива
съгласно Божествената повеля, така че ти да получиш енергиите на преобразуването и
възнесението. Ти ще бъдеш ръководена от някого. Бих искала да получиш възможността да
познаваш Майката-Бащата Бог като твой безкраен Извор на изобилие. Твоето пътуване е твое
творение. Твоите избори са божествени.
Аз съм тук, за да те успокоя през времето на твоето ново раждане, дори когато поддържам
целия живот. Аз представлявам Майката на Майките и по някакъв начин ти винаги си мое дете и
дори нещо повече! В това време на самоутвърждаване се обръщам към теб, моя възлюблена
приятелко. Заедно ще се слеем в края на времето. Готова ли си да си спомниш коя наистина си ти?
И да приключиш най-после с драмата, която те бе държала настрана от твоето истинско Аз? Ако е
така, продължи да четеш. Бъди готова да размениш твоята стара същност за една много по-висша.
Приветствам тези от вас, които дълго се бяха придържали по Пътя на Единствения и ви предлагам
моята история като ваше огледало. По-голямата лъчезарност е дарът, който давам на всички, които
постоянстват, преминавайки през моите слова и загадъчни фрази.
Сега завършихме първия кръг, откъдето тръгнахме, когато започнахме историята на Анна от
Кармел. И още други кръгове ни очакват, когато минаваме през местата на моя живот, докато
13
всичко бъде събрано и обединено в едно цяло.
Следващият кръг, който идва, е историята за моето пребиваване в Египет, където станах
висша жрица на Изида и Хатор, когато ме подготвиха за моята работа в есейския и магдалския
Орден на Кармел.
ГЛАВА 4
ПОСВЕЩЕНИЯТА НА АННА В ЕГИПЕТ
Когато поемаме по нишката на моя живот, точно преди напускането на върха Кармел,
бързам да ти припомня, че вече бях започнала процеса за подмладяване на тялото ми, като се
изключих от колективното съзнание, което вярваше в остаряването и смъртта. Бях участвала в
повечето от посвещенията за самоусъвършенстване, което мистерийната школа на Кармел можеше
да ми предложи. Моето непрестанно желание беше да разширя вродените си способности, а също и
да позная сливането с Бога, докато все още запазвам физическото си тяло. Имаше такива, които
бяха ходили в Египет и след завръщането им в Кармел споделяха тяхната нараснала мъдрост, което
ме мотивира да напусна това духовно убежище и да поверя съдбата си на боговете и богините,
които бяха подготвили и Мойсей.
Уредих да пътувам заедно с някои от моите есейски братя, дъщеря ми Ауриана и няколко от
моите потомци. Ние се присъединихме към един търговски керван и заедно с други преселници
поехме нашия път към делтата на Нил. Нашата посока беше Он, един почти разрушен храмов
комплекс, около който все още продължаваха да живеят много евреи. Те бяха разпръснати в селски
къщи, изградени от пясъчник и глинени тухли. Познавате това място под гръцкото му име
Хелиопол. Много малко от древния Он е останало до ваши дни, понеже той лежи погребан под
летището на Кайро и е погълнат от разпрострялата се столица.
През следващите 303 години от моя дълъг живот живях и работих в древния подземен град
на Тот, чийто подземни ко-ридори се простираха по целия път от Голямата пирамида до морското
пристанище, което сега вие наричате Александрия. Имах достъп до по-големия лабиринт от
коридори, които сега са част от вътрешната връзка на тайната страна, които някои наричат Агарта.
Бъди сигурна, приятелко моя, това е истина, която скоро може да бъде открита във ваши дни. И
както аз мога да видя твоето поколение, така и ти ще можеш да видиш скритите събития и моите
отдавнашни преживявания, докато ние продължаваме заедно нашия път.
Аз те каня да се присъединиш към мен като една подготвена душа, която се труди в
сводовете на времето. С радост правя това, тъй като както казах преди, бих искала да успееш в
твоето пътуване през света на илюзиите и да познаеш благословията на истинското виждане, докато
осъзнаеш твоето вечно Аз. Думите ми в тази глава ще се отнасят към периоди, може би непознати и
езотерични. Повечето понятия ще бъдат разширени, когато продължим моята история.
Това беше пътуване по следите от хора, които живеят близо до земния план в продължение
на хилядолетия и които ме привлякоха силно към Древния Египет. Известни като Братството-
Сестринството на Бялата Светлина - те бяха запазили Шекина, Божествената мъдрост - разсъдъкът
и умът за всички неща. Носеха факела на Мъдростта, който разкрива скритото лице на Ло-госа,
Творението. Това са онези, които напомнят от живот на живот, през воала на плътната материя, че
тяхното начало в този вечен живот е далеч отвъд земната гравитация. Това бяха моите учители,
които култивираха душата и пробудиха ума ми да си припомня Закона на Единния - възвисеният
Учител - могъщият Тот и придружаващите го мъдри същества. Въплътен в тяло, сред моите най-
почитани учители беше Серапис Бей, сияещ от спокойствие като диамант от енергия и сила. Имаше
също и други мъже и жени, които се извисяваха пред мен с техните тела от светлина, които бяха
усъвършенствани на земно ниво. Древните, чиито имена нямат значение. Някои са останали в
историята, а мнозина други избраха анонимността. С тях общувах ден и нощ. Тук бяха също и
моите духовно обеднели братя и сестри, които вървяха като заспали по пясъците и пустошта. Те
също бяха мои учители, когато бях между тях и моето състрадание докосваше тези, които искаха да
бъдат свободни.
Пристигайки в Египет, по желанието на душата ми и на Братството-Сестринството на
Светлината, бях една древна душа по пътя на мъдростта, но все още неопитна в плътта на моето се-
гашно въплъщение. Фокусирайки моята енергия, преминах през много трудности на обучението,
които ме подготвиха да се движа свободно през коридорите на лабиринта на нашия град под земята.
Можех да се промъквам като крадец в нощта през външните храмове на град Он и обикалящото го
плато, невидима за тези, които биха искали да ме вземат като заложник. Научих се да работя в един

14
таен свят, скрит от очите на онези, които искаха да захвърлят в тъмнината свещените истини на
Единния Бог. Изискваха се познания за пароли, ключови сигнали, тайни ръкостискания, символи и
емблеми, за да се придвижвам свободно вътре в монашеския свят. Тези скрити знаци са от дълбока
древност, време, толкова отдалечено, че повечето бяха забравили тяхното истинско начало. Бях
осведомена за това познание поради моя произход, силното ми желание да знам, да разбирам и
прилагам езотеричната мъдрост.
Дойдох в Египет да осъществя великото начинание и поради явната, несъмнената връзка
вътре в моето сърце, която беше скрита от ума ми, но чувствах като извор на жива вода, под-
държащ душата ми. Когато вече се приспособих към този нов начин на живот, аз се трудех
неуморно като жена, която се нуждае от малко спане или светлина от слънцето.
Вътре в тайните помещения, където работех, се пазеха свитъци на стари ръкописи върху
папирус, пергамент, както и плочки от метал и камък. Някои от плочките бяха от злато, бронз и
електрум. Други бяха от неизвестни елементи и се говорише, че са били донесени от същества,
които са от звездите. Това бяха съкровищата на мъдростта, чиято тайна желаех да разгадая и които
най-много интересуваха и вълнуваха душата ми. Аз бързах да усвоя ученията за мъдростта, сякаш
бяха отлитащи птици, пеперуди и небесни дъги. Тези най-древни творби притежаваха магнетично
привличане. Гравирани от незнайни ръце и все пак известни, те неудържимо привличаха душата ми
към Египет и неговите библиотеки, скрити под камъните. Моето внимание беше насочено към
преводите на летописите от звездите и най-древните народи на египетски, гръцки, ив-рит и
арамейски. Други книжници имаха задачата да превеждат от други езици като санскрит и
шумерски, от папируси, пергаменти, от тухлени, глинени, тънки метални плочки и свитъци.
Нашите летописи бяха съхранявани в архивни подземни складове. Повечето от моята работа бяха
преводи, изписани с острие върху влажна глина, преди да бъдат поднесени на вниманието на съвет
от учени, които след това обсъждаха точността на моя превод. Когато всичко беше съгласувано,
прехвърлях буквите и йероглифните образи на по-чуплива, но все пак по-лесно преносима
„хартия".
Много работници бяха заети с приготвяне на папирус от растенията, които растяха по
протежението на река Нил. След свързването на сухите пресовани влакна в продълговати листове,
един от нашето Братство-Сестринство внимателно струпваше папируса в ъгъла на моята част в
общата спалня на писарите. Тук, под пясъците на пустинята, аз вземах летописите, скрити от
непосветените, и правех копия, които можеха да бъдат отнесени в Кармел, мистерийната школа на
есеите.
Тук имаше достатъчно светлина за очите ми, осигурявана от маслени лампи и светещи
камъни, които бяха наследство от тези могъщи атлантски жреци и жрици, които знаеха как да
донесат долу светлината на слънцето, на бог Ра. Това бяха моите учители, които все още помнеха
тайните на светлината, звука и цвета. Чрез използване на концентрирана мисъл и честота на звука,
те насочват вътрешното око към неговата фокусирана цел, за да из-дялат и повдигнат огромни
камъни. Този беше начинът, по който древните паметници - Сфинксът и Голямата пирамида - бяха
създадени, а вашите археолози ги смятат за резултат от труда на робите. След като много от тайните
на телекинетичната енергия бяха загубени, наистина бяха използвани много роби, за да строят
дворци, гробници и храмове за фараоните.
В моята подземна стая имаше достатъчно въздух, който беше доставян от прокопаните
тунели, в каменни портали отгоре, към обширни пещери долу. При нашите посвещения ние си
припомняхме как да дишаме и по такъв начин да достигнем до силата на Бога, проникваща в цялото
творение, така че да не зависим само от кислорода, за да поддържаме нашето съществуване.
Подводни потоци и акведукти пълнеха цистерни и утоляваха жаждата ни. Храната беше
обикновена, доставяна ни от онези, които обработваха влажната почва на плодородния Нил. Тук
бяха онези от Братството-Сестринството на Светлината, които стопанисваха градините и стадата.
Те се радваха да служат на онези от нас, които се бяхме усамотили далече от топлото слънце, което
разпръскваше лъчи от светлина, блещукащи диаманти върху течащата синя вода горе и от свежия
бриз на Нил. Така бяха задоволявани нашите основни потребности.
През нощта отивах във външните храмове през вратите, които се отваряха със силата на моя
глас. Правех това, за да се срещна с групата и да изпълним ритуалите, известни като „Висшата
Алхимия на Хорос" и „Магията на Изида" - докато слънцето се появи отново призори. Целта на
нашето общо събиране беше да поддържаме телата си силни и да празнуваме циклите на сезоните
на Земята, Луната, звездите и Слънцето. Чрез медитация върху Слънцето и Луната ние
15
балансирахме нашите вътрешни противоположности и осветявахме умовете и телата си. Изпъл-
нявахме мистични упражнения, които ни водеха до архетипна-та Градина на Рая и до Дървото на
Живота. Тук научавахме как да се издигаме и изкачваме по „Стълбата на Светлината", за да
приберем вечния златен плод. По този начин и поради нашата вътрешна светлина ние можехме да
живеем под повърхността на земята в относително удобство и сигурност. Нашият физически живот
можеше да се удължи с векове, така че можехме да свършим много работа през времето на един
живот.
Накрая се присъединих към древното Братство на Тат, което събираше своите членове през
нощите на всяка нова Луна и пълнолунието, също и през времето на слънчевите цикли и дните на
галактическия портал. Ние се събирахме от много страни на Целия свят. Някои от нас бяха
безсмъртни, като живееха на Земята хиляди години. Други бяха като мен, скоро завърнали се,
израствайки като си припомняха нашия Път, който илюстрира възкресението на Озирис,
непорочното зачатие на Изида и ар-хетипното пътуване на Хорос, които водеха към пълно прос-
ветление. Споделяхме нашата мъдрост с онези в земна плът, които искаха да се пробудят и които
доказваха със своя прогрес, че могат да издържат строгостта на поддържаната дисциплина.
Събирахме се в кръгове, смесвайки се с каменните колони, които пазеха написаното и чистотата на
тези светове и звезди, далеч от сегашния период на Земята. Донесохме нашите летописи, фактите,
които сме събрали, когато прекосявахме Земята и при нашите срещи споделяхме различни въпроси
от същността на човешката еволюция.
В някои книги сте чели за съществата, които живят в залата на Аменти 2. Те бяха нашите
основни представители, същества - нито мъж, нито жена. Това наистина беше едно андрогинно
поле, което улесняваше общуването между измеренията.
Имаше зали за посвещение, където отивахме, за да се срещнем с обитателите и да си
спомним кои бяхме през времето и пространството. След това си отивахме, за да изпълняваме
нашите различни задачи и задължения. Едни се появиха и се върнаха на светлинните кораби да
наблюдават и влияят върху цивилизацията на Земята, както повеляваше вселенският закон.
Някои ходеха между населението на страните по Земята и изглеждаха като обикновени жени и
мъже. Други останаха неизвестни, скрити долу, под повърхността. Точно такава бях и аз, докато не
завършех определени посвещения, които щяха да ме направят способна да изпълня моята част от
мисията, движейки се свободно между племената по повърхността на Земята.
Имаше много да се учи и много да се помни. За щастие, имах тези и други летописи, а и
самата аз бях съхранявала някои от по-ранни епохи. Присъстваше винаги истинското Аз, което под-
държаше мистериите цялостни и чисти, вътре във вътрешния храм. Научих как да достигна това Аз
чрез успокояване на моя ум и отваряне на „седемте печата"3 или „пръстените на силата”.
Те са познати като невидимите енергийни центрове, наречени от йогите чакри. Имаше
начини за издигане на вътрешния етерен стълб от светлина, като се издига силата на живота през
трите канала на гръбнака и движението на космическата енергия през основата на живота във
физическото тяло или ендокринните жлези. Спомних си коя бях аз преди издигането на Атлантида,
когато служех на светия Граал. И си припомних обещанието да остана на Земята, докато всичко се
издигне на по-високо енергийно ниво.
След като веднъж бях придобила по-голямо умение в управлението на физическите закони,
започнах да взимам моите напреднали посвещения в многото храмове, които са били създадени от
древните същества по течението на Долен и Горен Нил край прелестни оазиси и планини от двете
му страни. Пътувах навътре в Нубия. Видях гробницата на Рамзес и паметника на моето
родословие, което вие наричате Хатор. Когато представях Лъвоглавия и древните ритуали по
сътворяване на Хатор, пеех химни за прослава на Великата Майка, произнасях мантри и танцувах с
дайре под звуците на барабан и цитра. Ритуалите на Великата Майка бяха осквернени, а нейният
глас - потискан от политици, жреци и фараони, което водеше до изродена страст, алчност и сляпа
патриархална догма.
Но винаги имаше и такива като нас, които пазеха пътя чист и неопетнен. Бъдете сигурни в
това. Ние бяхме заставени да си припомним и преминем в света на енергиите. Достигайки до тази
реалност, която е извън човешките сетива, ние можехме да виждаме тези, които бяха невидими за
нетренираните очи. Нашият стремеж да запазим силата на вътрешната висша алхимия, неумишлено
2 Аменти означава „запад" и „дом на мъртвите4', защото тези домове са разполагани по посока на залеза на слънцето.
Там царува Озирис, наречен Хантаменти - „Владетел на Запада", (бел. бог. ред.)
3 Символ на седморния човек - низшата четворка и висшата триада

16
ни накараха да създадем методи, които се превърнаха в тайни ритуали, кодове и йерархия, които
скриха прякото изживяване в твърде дълъг и заобиколен път. Мнозина загубиха своя път и приеха
външните упражнения за това, което търсеха. Малцина задоволиха напълно жаждата си, като пиеха
живата вода, изливана направо в Чашата на вътрешното разкриване на Богинята.
Четиридесет години след моето пристигане в Египет, завърших моите висши посвещения и
започнах служене на Великата Майка като жрица на Изида, Хатор и Секмет 4. Продължих и моята
работа като книжник. Развих способността да бъда в много различни измерения и действителности.
Чрез астралното пътуване (съзнателно пътуване „вън от тялото"), биолокация (разделение и
проектиране на съзнанието), чрез мистериите на Изида за възкресението, познати като „Ритуала на
Гробницата", продължих да регенерирам клетките на тялото си в безсмъртна младост. С годините
станах известна като превъзходна майсторка в мистериите и науката за висшата алхимия.
Макар че показвах удивителна духовна сила, психическите дарове не бяха моята основна
цел. Те бяха средство към един естествен допълнителен резултат от моята предана дисциплина и
любов, чрез които се стремях да служа на Създателя и да бъда духовно издигна през целия живот.
През моето пътуване станах близка с целия спектър на многото лица на Богинята и нейните
творчески сили. Атрибутите, характерните качества на Богинята, бяха изразявани чрез мен през
всичките ми дни, докато пребиваването на тази така наречена Анна беше завършено. Моята душа
през всичките ми въплъщения служеше на Нейното милосърдие.
Станах известна като висша жрица на Великата Майка. Преминах през много посвещения, от
които научих как да владея енергиите, които бяха подготвени за въплътяване.
Помагах за тяхното изучаване и възможността да задържат високата честота на модела на
Светлината, свързан с техните тела, умове и живот. Аз бях всъщност духовен съветник.
Накрая станах помощник при посвещения. Подготвях посветените за възкресение от гроба,
при което те преодоляват илюзията за смъртта. По такъв начин се трудех вътре в храма на
мистерийната школа, като помагах на всеки - жена или мъж, избрали да се преобразят. Смъртната
основа на тяхната душа се превръщаше в злато от безсмъртното просветление.
Споделям своите египетски преживявания, за да помогна на твоята собствена еволюция.
Твоят живот на планетата е твоят храм за посвещение. Христовото Съзнание се разширява всеки
ден. Скъпа приятелко, дали забеляза, че времето се ускорява, а полярностите са станали по-
очевидни?
Може би познаваш хора, които имат изключителни метафизически опитности. Забелязваш
ли в медиите как науката потвърждава някои феномени на съзнанието, а само преди няколко години
това не беше възможно, нито уместно.
Ако някой вече има метафизични преживявания както аз, мистерията изчезва постепенно и
идва разбирането, че свръхсъз-нанието е рождено право на човечеството. Ти не се нуждаеш от мен,
за да осъществиш твоето най-съкровено сърдечно желание, за да достигнеш просветлението на
Христос. Аз съм тук като катализатор чрез размишления и състрадание, за да ти помогна в по-
дълбокото разбиране на основния принцип на свободата и обединението.
Поради извисената ми натура, каквато бях, и желанието да споделя с теб моите постижения,
ти би могла да мислиш за мен като за много по-напреднала същност, отколкото си ти, и да смяташ,
че Великото дело не е за твоите способности. Но аз съм тук, за да те уверя отново, че ти нямаше да
приемеш това пътешествие с мен и другите същества, ако вече не беше подготвена. Същността на
това, което искаме заедно да изпълним, е повече едно припомняне, отколкото научаване на нещо
ново.
Това, което искам от теб, е да позволиш на твоето усещане за планетарното пробуждане,
което сега се активизира ден след Ден, да се развива. Всяка стъпка, която правиш във видимите и
невидимите сфери, ще подкрепя успокоението и ще окуражава осъзнаването, че ти не си сама. За да
ти помогна, аз те насърчавам да мислиш за мен като за същество, много подобно на теб. Наистина,
ако ти можеше да ме видиш в „реалния" живот, щях Да изглеждам толкова обикновена, че ти
можеше да пропуснеш шанса да вървиш с мен, ако очакваше да видиш някои, които мислиш за
„духовен".
Моята работа е да те заведа до върха на планината, където ще ти покажа разширена
панорама на твоите възможности.
Нашето истинско пътешествие започва когато слезем долу от духовната планина и влезем в

4 Богиня на огъня и слънчевата светлина

17
долината на обикновеното и личното старание. Моя обична приятелко, моля те разбери, че тези от
нас, които изявяват Христовото Съзнание, подкрепят твоя избор да израстваш в мъдрост, така че ти
също да служиш на другите като пример за подражание чрез твоето присъствие и действия.
ГЛАВА 5
АЛЕКСАНДРИЯ
След като завърших моите египетски посвещения, много от моите приятели есеи и аз се
събрахме в Хелиополис5 (Хелиопол), за да се посъветваме помежду си. Знаехме, че скоро щяхме да
се завърнем в Палестина и се съгласихме, че е благоприятно за нас да се придвижим до
Александрия - голям пристанищен град. Приключих моите последни тридесетина години в Египет в
космополитния гръцки град, който беше разположен на върха на делтата на Нил.
Някои от нас влязоха в просторните подземни пещери под Александрия, понеже се
чувствахме по-удобно в нашата позната естествена среда под повърхността на земята. И аз отново
слязох под земята. Прекарах моите първи девет години в Александрия вътре в един комплекс от
тайни зали, където аз и моите есейски братя и сестри усърдно преписвахме древни и съвременни
текстове. Бяхме донесли много летописи от Он или Хелиопол, както сега се нарича, от които бяхме
направили копия, за да оставим в Александрийската библиотека по силата на нашия свещенически
статут. Нашата готовност да разменим опитността ни като книжници ни даваше достъп до вечно
разширяващото се съкровище от свещени, философски и исторически работи, които се пазеха в
масивната библиотека, която Александър беше издигнал за прослава на неговата империя и
идеалите на Елада.
Имаше някои от нас, които работеха на земята като свръзка, за да осигурят нашата дейност
долу и във външната библиотека. Някои от нашата общност напуснаха Египет, за да се върнат по –
рано в Палестина, а други са бавеха. Аз избрах да продължа моето обучение и работата по
преписване на текстове за следващите двадесет години. Не е необходимо да казвам, че бях свикнала
с моята неизвестна същност и монашеския начин на живот. И все пак знаех, че беше време да
започна да се приготвям, за да се присъединя към моята есейска общност в Кармел. Този избор
изискваше от мен постепенно да се аклиматизирам към живота на жителите от повърхността.
За да се справя с грубостта на външния свят, започнах да правя проучвания в голямата
библиотека и посещавах близкия храм, посветен на Изида. Осмелих се да отивам и на площада.
Вече бях направила много тайни посещения на храма и с течение на годините бях добре позната на
няколко висши жрици, които служеха на нашата Богиня, която наричахме Изида. Когато се
почувствах по-спокойна и свикнах с външния хаос около мен, аз се съгласих да приема поканата на
една приятелка - висша жрица, да живея постоянно в квартала на жриците в храмовия комплекс.
Макар че все още живеех уединено, станах жител на повърхността.
Искам да споделя с теб, че през моите последни сто години, прекарани предимно в Египет,
започнах да пътувам с други мои приятели до Британия, Гърция, Южна Галия и различни среди-
земноморски острови. Повечето от тези пътешествия станаха през моите последни години в
Александрия. Намирах моите чуждестранни приключения за възвисяващи и разширяващи моята
душа. Особено харесвах моето пребиваване в Британия, което усещах като едно изключително
завръщане у дома. Докато бях там, бях осиновена от един келтски вожд и станах една от дъщерите
му, макар че бях много години по-стара от него. Когато се взирах във вероятното бъдеще знаех, че
някой ден щях да се върна при зелените хълмове и равнини на Британия. Можех да видя, че извър-
швайки подготовката, моето физическо тяло ще поеме за почивка на красивия остров Авалон. Това,
впрочем, е един друг разказ.
Нека да се върнем към Александрия и кратката биография на този, на когото е наречена -
Александър Велики. Той беше ученик на Аристотел, който беше получил своите посвещения в
Египет в най-свещените зали, скрити далеч от очите на слепите за вътрешното виждане. Той
наистина беше една „мъдра змия", както често наричаха посветените в мистериите, която знаеше
как да издигне огнената змиевидна енергия в своя гръбнак и как да разчита тайните кодове на
скрития свят.
Александър подкрепяше и събираше около себе си привилегированите избраници - магове,
гадатели, магьосници, лекари на телата, ума и душата. Много преди да напусна Египет, за да се
завърна в Кармел, имах шанса да срещна Александър в един таен свят, когато той беше юноша.
5Хелиополис е гръцкото име на свещения египетски град Ану. Има предположения, че библейското име на града е Он. Днес
Хелиопол е погълнат от гр. Кайро (бел. бог. ред.)
18
Гледах на него като на духовен брат, макар че беше ексцентричен. В по-късните си години беше
съблазнен от блясъка на силата, а покварата обхвана ума му чрез болестта, която поразява онези,
които правят компромис със своята душа. Макар че бяха малко годините му, във външния свят
неговото влияние остави могъщо завещание.
Един ден, когато отивах към вътрешния град, поглеждайки нагоре видях победното знаме на
Александър да се развява над монументалната гробница, издигната в негова памет след ранната му
смърт на 33 години. Цялото население на Александрия и храмовите градове край Нил се чувстваха
потискани от управлението на македонската династия на Птоломеите. Огромна тълпа от хора
нарекоха Александрия техен дом. Това беше голям космополитен град, толкова голям, че не можех
да го сравнявам с Йерусалим. Александрия притежаваше много повече чудеса за моята
любознателна душа.
Беше много отдавна, когато напуснах Йерусалим. От пратеници, които прекосяваха
земите, получих известие, че Йерусалим е станал толкова покварен и пътят към Бога е толкова
изопачен от политици и разногласия, че тежка мъка се настани в сърцето ми при мисълта за
връщането ми в града. Да бъдеш в Александрия, дори и с всичките нейни интриги, насилие и
страдание, облекчение и успокоение. В нейното пристанище бяха спрели кораби от много далечни
страни и сред нейните тесни улици и широки булеварди имаше хора от всички раси, изповядващи
различни религии и обичаи. Имаше частица от мен, която се радваше на шума, вълненията и
приключенията - толкова много стимули за ума и чувствата. Имаше също и друга страна от мен,
която предпочиташе тишината във вътрешния съзерцателен живот и подмладяващия балсам на
природата. Благодарение на Бога аз можех да се радвам и на новородената Александрия, построена
върху останките на преден пост на Братството-Сестринството на Светлината, което дойде от
Атлантида. Тук, под формата на мраморни зали и храмове, могъщи крепости от гранит и пясъчен
камък, бяха паметниците на човешката еволюция през времето. Изолиран дълбоко под външните
складове, имаше един скрит град, който вече бях разкрила, неизвестен за онези, които се бунтуваха,
пируваха и сковаваха душите си. Благодатта на древната мъдрост беше това, към което бях
привлечена, също като нощната пеперуда към вечния пламък.
От самото свое начало Аксандрия беше предопределена да стане едно международно място
за сливане на много различни култури - атлантска, египетска, критска, финикийска, еврейска,
асирийска, вавилонска, персийска, гръцка, македонска и римска. Все пак преобладаваща култура
беше по-скоро гръцката, отколкото египетската, така че тя стана един гръцки преден пост в Египет,
който служеше за запазване и развитие на елинистичната култура.
Тези от египтяните, които бяха по линията на свещенослужителите или от родословието на
фараоните, временно бяха живели в Александрия, където се забавляваха. Техните първоначални
жилища бяха в Хелиопол, Тива и други градове по течението на Нил. Те бяха почитани, но имаха
малко влияние върху политиката и социалната среда на Александрия, докато нахлуването на Рим
сложи край на династията на Птоломеите. На Клеопатра, която беше от македонски произход,
беше позволено да управлява като царица на Египет от 51 до 30 г. пр. Хр. От друга страна,
египтяните от нисшето съсловие в Александрия бяха държани в подчинение и имаха възможност
да издигнат своя социален статут чрез смесени бракове.
Еврейското население тук беше добре дълги години, през които се беше сдобило с
привилегии, подобни на тези, на които се радваха гръцките поданици. Тази политика доведе до
толкова бързо увеличаване на еврейското население, че предизвика значително негодувание по
времето, когато аз напуснах Египет -207 г. пр. Хр.
Месеците преди моето заминаване започнах да завършвам моите задължения в
библиотеката, службата в храма и да се сбогувам с приятели и съмишленици. През останалата част
от живота си щях да чувствам влиянието на Египет и в бъдещето моята история щеше да се завърне
към неговите древни паметници.
Когато се срещнем отново, моя скъпа приятелко, ще се върнем към натрупаното съкровище
от мъдрост, събрано в Египет и ще помем нашия път по море към моя любим връх на морския бряг
Кармел.

ГЛАВА 6
ЗАВРЪЩАНЕТО НА АННА В КАРМЕЛ
А сега, нека да споделя с теб, моя приятелко, обстоятелствата около моето завръщане в

19
страната на моя род. Това е произходът на моето физическо тяло, но моето истинско семейство е
Бащата-Майката Бог- Космическият родител на целия живот. В тези последни дни преди
завръщането ми имаше усилена подготовка, за да бъде направено всичко, преди да напуснем
Александрия.
Имаше една група от нас, които щяха да пътуват заедно. Някои отиваха в Кармсл, други до
Йерусалим и скоро подновената есейска общност в Кумран, близо до Соленото море. Петнадесет от
нас щяха да напуснат заедно през сезона на помирението (изкуплението). За нас това завръщане в
Палестина беше едно ново начало! Годината беше 207 пр. Хр., според вашия римски календар.
Бяхме наели една платноходка, собственост на един гръцки моряк, който знаеше нещо за
Братството-Сестринството на Светлината, макар че той не беше един от нас. Имаше няколко жени и
десет мъже, които щяха да отплуват. Някои, както аз, се връщахме обратно в Палестина. Други се
бяха родили в Египет чрез канала за физическото вълпътяване, докато двама бяха физически безс-
мъртни, както аз. Те пътуваха като част от нашата група, за да влязат в Палестина без да
предизвикат прекалено внимание. Марк и Тома бяха имената, които те сами избраха за себе си и
тяхното първоначално направление беше Персия. След това щяха да продължат към Индия и
Хималаите за тайни съвещания на адепти и учители. Щяха да превеждат ръкописи, да разказват и
да получат насоки и материали, за да бъдат върнати обратно в мистерийните школи по пътя. Всички
бяхме адепти на висш Орден, за да извършим специална работа, да подготвим пътя за идването на
Учителя на Справедливостта, който беше предсказан като Месия. Събрахме летописите, които
бяхме превели и което беше една от нашите основни цели за посещението ни в Египет. Те бяха
поставени в кедрови кутии, глазирани глинени гърнета и херметически запечатани метални
сандъци. Работехме трескаво, чувствахме се тласкани да изнесем тези ръкописи вън от подземните
пещери за кратко време и при най-малък възможен шум в надземните жилища в Александрия.
Имаше много неспокойство сред населението и тези, които бяха евреи по кръв, бяха подозрителни.
Ние не желаехме те да наблюдават потеглянето ни с нашето съкровище.
Много преди Александрия да беше издигната над и около крайбрежното село Ракотис, с
поглед към остров Фарос, тя е била използвана като пристанище, през което членовете на
Братството-Сестринството са минавали към и от далечни страни, прекосявайки Голямото море. За
щастие, ние достигнахме до древен подземен коридор, който ни заведе направо до кея. За няколко
дни пренесохме много огромни кутии до склада, от който бяха натоварени на наетия от нас кораб,
заедно с нашите провизии. Нашият план беше да отплуваме през нощта на пълнолунието, когато
градът беше вече заспал.
Вече бях казала за пътуването на моите любими приятелки и роднини, че ще се върна в
Египет знаейки това, чрез умението ми да се „раздвоявам" когато беше необходимо за моята езо-
терична работа. Много трудно беше да се сбогувам с потомците на моята любима дъщера Ауриана.
Тя беше родена, когато за първи път се слях с Ханах (Анна). Тези потомци на моето семейство,
които имаха посвещение, бяха станали адепти в тайнствата и щяха да останат в Александрия,
Хелиопол и Тива, за Да поемат своята част за Неговото посрещане, което щеше да изпълни
пророчеството: „От Египет аз призовах Моя син". От моите пра-пра-внучки само Хизмариам дойде
с мен. Тя беше една от първите от многото мои потомци, родени в Египет. И беше една от малкото,
която накрая усвои тайната за постоянната младост. За нея ще трябва да разкажа по-късно повече.
Определеният час за нашето тръгване най-накрая настъпи. Големият фар на Фарос хвърляше своите
златисти лъчи през тъмния воал на мъглата. Пълната Луна осветяваше нашия път, когато наб-
людавахме лъча на фара на Александрия да се плъзга в мъглата. Нашето пътуване беше
безпрепятствено. Ветровете и естественото течение осигуриха съответното придвижване през
Голямото море. Един от братята, който дойде с нас, се казваше Филос.
Познавах го от времето на моята храмова дейност в Хелиопол, Мемфис, Абидос и Дендера 6.
Бил е ученик на Сократ и свидетел на неговото осъждане и екзекуция през 399 г. пр. Хр. За тези,
които биха искали да знаят истината, ще кажа, че Сократ преживя тази тъмна нощ, за да стане
достоен за посвещения на по-висшите нива. Той знаеше пътя за възкресението и беше преминал
изпита.
Филос стопли сърцето ми със своето могъщо присъствие и странна способност да знае
нещата предварително. Той свиреше на флейта и лира, като повдигаше нашия дух докато плавахме
по море. Наистина чувствах дълбока връзка с този брат, макар че нямахме желанието да

6 Египетски градове, (бел. бог. ред)

20
 осъществим нашето сърдечно влечение. Да бъдем близо един до друг, ръка за ръка, беше
достатъчно празненство, за да ни изпълнят силите на живота. Беше изминало много дълго време,
откакто за последен път бях в топло мъжко легло.
Когато бях с това същество, възникнаха спомени за времето, когато овладявах Шекем
(жизнената сила) и заслужих наградата на ученик-целибат (който се е обрекъл на безбрачие), устре-
мен да овладее висшата алхимия на Хорос. Понякога съм участвала като висша жрица в
прилагането на непорочното зачатие (зачатието в светлина) на Хорос, за да науча прилагането на
сексуалната енергия на Изида с партньор. Макар че това изживяване беше много рядко, като че ли
аз бях отново в ролята на жрицата, служеща на Изида. Почувствах силното покачване на моята
сексуалност в дните, прекарани в компанията на Филос. Сигурно Филос ме беше накарал да
погледна в моето все още неизвестно бъдеще. Може би идваше съпругът? Четейки мислите ми,
Филос избра да остане мълчалив. Трябваше да изминат много повече години, преди да бъда
призована да застанем един до друг при венчавката. Приятелко моя, и аз, както и ти, имам
сексуални импулси и копнеж за приятелство. Аз също познавам състоянието на приливите на
любовта и сливането с тялото на мъж.
Пристигнахме на пристанището Птолемаида, на десетина мили от Кармел. В Древна
Финикия това пристанище е било известно като Акко, а в сегашната ваша земя Израел, то е отново
познато със своето първоначално име. Очакваха ни група войници и бирници. Тук, за да ни
посрещне, беше една група от Кармел, заедно с един млад посветен и жрец на име Матей, за когото
по-късно ще трябва да разкажа повече.
За наше щастие, имахме документи от управителя на Александрия, подпечатани лично от
него. Един поглед и с подходящите думи от Матей, и всички наши вещи преминаха през митницата,
без да бъдат отворени за любопитните очи на някой профан. Ние с удоволствие платихме таксите за
проверката.
Беше време, когато да знаеш как да предразположиш някого, беше необходимо, за да
извършваме нашата работа между хората. Във времена като това, онези, които знаеха как да се
спечели влияние чрез съобразителност, логика и връзки, можеха да преодолеят политическите
пречки. Членовете на Братството-Сестринст-вото на Светлината бяха специално обучавани да
отварят врати, които при друг случай щяха да останат затворени. Те бяха истински дипломати.
От Кармел Матей беше довел коли, теглени от волове и мулета. От Птолемаида
придружителите и скъпоценният товар се придвижиха бавно на юг, към скалистата пропаст,
гальовно наречена Монт Кармел или „Плодородната градина". Поехме през обработената земя,
която днес вие наричате Хайфа. Люлеейки се и залитайки, ние следвахме извиващия се нагоре,
грубо павиран с камъни, главен път. Как литна моето сърце, когато ветровете донесоха уханието на
кедър и бор! Благодарях на Бога, че се завърнах в тази светиня, която обичах така силно! Слабостта
ми изчезна когато приближихме малката борова горичка. Слязох от колата и изтичах напред. Макар
че тревата беше изсъхнала и въздухът - студен, в сравнение с пустинята, от която идвах, тук беше
домът ми. Получих неговите приветстващи ароматни дарове, довени от есенния бриз. Звъннаха
камбани и веселата детска глъчка ни обгърна, докато бяхме поздравявани от общността на
Есейското братство.
За да ни посрещнат, бяха дошли и стари, и млади. Това беше голям ден за всички нас.
Хвърляхме се в прегръдките си, пеейки и смеейки се. След като бяхме прегърнали и целунали
нашите обичани братя и сестри, аз се затичах и изкачих върха с окрилено сърце и пъргави крака.
Вълнуващо беше да поздравя всяко познато дърво. Сега много от тях се бяха извисили над
мен, когато много отдавна ги знаех като борчета. Обгърнах с ръце тези любими приятели, някои
много древни, стоели мълчаливо тук през вековете. Някои бяха напуснали тези земи, за да строят
сгради много далеч, или в помощ на манастира. Аз ги освободих, за да помагат на човечеството,
според взаимносъгласуваната цел.
Децата ме дърпаха за полата, докато бях толкова потънала в моите мечти, връщайки ме на
пътя, който водеще до светилището на Самуил, и моята стара стая в квартала на книжниците.
Аз, Анна, се завърнах в моя обичан Кармел в 207 г. пр. Хр., след 303 години дълго
пребиваване в Египет. Колко често си припомнях неговата красота и открито пространство,
огромните дървета, свежия бриз и тези скъпоценни същества, които живееха в неговото убежище в
мир и хармония. Много отдавна беше времето, когато моята насочена енергия и присъствие се
усещаше тук, в това свещено място. А сега, когато се завърнах, какво предстоеше? Това беше тайна.
И все пак, знаеше се, че драмата, за която бях поготвяла моята душа хилядолетия, вече се
21
очертаваше.
Идвайки на себе си, заповядах събитията в моя живот да се развиват според волята на моя
по-висш ум. Започнах следващата фаза на моя дълъг живот, за да изпълня голямото желание на
моето сърце - да родя тези личности, които щяха да подкрепят идването на Висшия Цар, потомък по
линията на Давид.
Тук бяха чудесните същества, събрани на върха Кармел, за които бих искала да знаете. Ще
започна историята, като ви представям тези, които останаха, дори онези, които бяха тук, когато
тръгнах към Египет в 510 г. пр. Хр. Тук беше Соломон, една отговорна душа, начело на есейския
Орден, който носеше името на своя прадядо, мъдрия Соломон. Наближаваше почти 500-годишна
възраст, живеейки в тялото си. Неговите дни скоро щяха да завършат и сега той се подготвяше за
преминаването към по-висшите нива. Аз бях наистина удостоена да бъда с него, когато той пое
своето пътуване към своя Източник- Създател, няколко години след моето завръщане.
Тук беше и Тимотей, все така сияен и радостен, когато като млад започна своите
посвещения в Ордена на есеите, по времето, когато се подготвях да тръгна към Египет. Той беше
дошъл в Египет по моя покана. Тук го подготвих за неговата работа като писар и учител на онези,
които търсеха Пътя. След това той се беше завърнал, за да поеме своите задължения в библиотеката
на Кармел и като учител на малките момчета. Неговото присъствие щеше да продължава да
благославя Кармел още за известно време. И по-късно неговата мъдрост и преданост щяха да бъдат
голяма подкрепа при създаване на библиотеката в Кумран.
Тук беше също и Михей, който беше прекарал своите ранни години в храмовия комплекс на
Йерусалим. Той познаваше законите на Мойсей, както и различните секти, както еврейство-то ги
разбираше. Беше посветен в част от оригиналните летописи, които стигаха чак до Мойсей и
Ехнатон, които бяха скрити в подземието на Храма на Соломон, където останалите в Братството-
Сестринството бяха техни тайни пазители. Той наблюдаваше и свидетелстваше за истината пред
по-висшия Закон, за да сподели своята мъдрост, когато възникваше необходимост. Беше свободен
от интригите и слуховете в Йерусалим, в замяна на простотата и безгрижния живот в Кармел.
Михей избягал заедно с няколко есейски братя, когато Йерусалим беше обсаден през 587 г. пр. Хр.
по време на царуването на Седекия7.
Спомените продължаваха да тегнат върху душата на Михей-за смъртта, за арестуването и
измъчването на много от неговата фамилия и братята от тайния орден. Накрая ордите на
Навуходоносор8 превзели Йерусалим и целият град бил разграбен и опожарен. Михей също
страдаше от наранявания. Неговите крайници са били счупени и умишлено раздробени. Макар че
беше адепт, който имаше силата да лекува, той ходеше с помощта на патерици в продължение на
много години. Като че ли неговата душа му даде това преживяване като напомняне, така че той да
избере състраданието към онези, които неговият ум би осъдил. Михей също щеше скоро да напусне
земните си задължения за поучаване и призиви към молитви и събрания.
Щях да имам честта да подкрепя в едно древно тяло един възлюблен брат в обвивка от бяла
светлина, когато неговата душа се оттегли през една студена зимна вечер.
През следващите две столетия останах на Земята. Успокоих се в моите установени
задължения - да споделям ученията за мъдростта, да посвещавам в тайните, да отглеждам и събирам
лечебни билки и да отдавам време и енергия на нашата малка общност, когато тя постепенно се
разширяваше. Мнозина нови посветени дойдоха в Кармел да бъдат поучавани и подготвяни да
влязат в тайнствата на Пътя. С някои от тези посветени бях се срещала в Египет. Много вече щяха
да се родят.
Помни, мила приятелко, тъй като знаех начина за подмладяване на клетките, продължих да
разширявам моите физически изяви за известно време. Всеки месец разширявах съзнанието си в
моите фини тела от светлина. Правейки това, аз активизирах Граала, или Христовите кодове в
моето физическо тяло, сякаш изливах течния еликсир на светлината на вечния живот във всяка
жадна клетка. Това бях започнала да правя преди многото години в Египет. Като развих тази
способност да подмладявам тялото си, наистина бях способна да мина през коридорите на времето.
Неговото кълбо се размотаваше в съгласие с моята дума и заповед, така че изглеждах като жена,
която няма възраст. За това ще разкажа повече по-късно.
7 Истинското име на Седекий е Матаний. Когато Навуходоносор го Провъзгласява за цар на Иудея променя името му
на Седекий. (4 Царств. 24-
8 Навуходоносор е вавилонски цар, подчинил и пленил Иудейската земя. (4 Царств. 24,25; 2 Паралип. 36; Йер. 39). (бел.

бог. ред.)
22
 Летописите, които не бяха заровени в земята, и тези, които ще бъдат намерени, ще
свидетелстват за истината на моите думи, описващи дълголетието ми. Все пак, повярвай според тво-
ите възможности, моя приятелко. Защото казвам ти, че това, което съм направила, ти също можеш
да го направиш. Дори нещо повече можеш да направиш в твоите дни. Избързах чрез тези страници
да донеса радостните призиви за вечния живот, без значение колко дълго душата е обитавала във
физическо тяло. Аз те приканвам да приемеш моите думи като храна и вода, позволявайки
същността на думите ми да раздвижи светия Гра-ал в теб, така че ти да изпълниш съдбата на твоята
душа.
В следващите страници ще споделя много по-пълно предназначението на безсмъртието и на
тези ритуали, които улесняват съзнанието да пробуди матриците на физическото и по-фините тела,
за да получават разпростиращата се космическа енергия.

ГЛАВА 7
ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ХИЗМАРИАМ
Имаше една жена в нашата общност, която беше с мен в Египет и ме придружаваше на
кораба по време на завръщането ми в Кармел от Александрия. Името й беше Хизмариам и тя беше
една от моите потомци, по линия на дъщера ми Ауриана, която беше напреднала в овладяването на
тайните за клетъчното регенериране.
В предишните животи, нейната душа е била подготвена от Братството-Сестринството на
Светлината да научи и приложи непорочното зачатие и физическото безсмъртие. В Древна Лемурия
тя завършила мистерийната школа Наакал9. В по-нови времена се инкарнирала в Тиеи - дъщерята
на Йосиф Израилтянина, който беше продаден в Египет, макар че нейната личност е била заличена
във вашата Библия. Тиеи става съпруга на Аменхотеп III. Така се смесва царската кръв на Египет с
тази на древните евреи, давайки живот на много деца включително и на Аменхотеп IV, който взе
името Ехнатон10.
Царица Тиеи стана известна с опита си да обедини египетския пантеон на боговете и
богините като „Единния Бог". Благодарение на влиянието на неговата майка, Ехнатон въведе моно-
теизма въпреки съпротивата на египетското жреческо съсловие, което го нарече „царя-еретик".
По-късно жреците се опитаха да изличат всяка следа от неговото управление.
Макар и неизвестна за мнозина, Тиеи беше тази, която помогна на сина си в обучението в
мистерийната школа за безсмъртие и възнесение.
Хизмариам донесе енергията, която по-късно беше определена да се изяви още веднъж като
въплътена представителка на това, което вие, хората, наричате Божествената Майка. Чрез нейния
избор да завърши своите посвещения в този живот, тя беше подготвена да приеме ролята на Мария,
която вашите църкви днес наричат Непорочната Дева.
Познавах Хизмариам като неуморна и толкова предана на духовното издигане на
човечеството, че нямаше нещо, което можеше да я отклони от нейната цел. Тя беше озарена в ума и
в тялото. Наистина, няма да преувелича като кажа, че беше Божествената Майка, въплътена в плът.
Беше смирена, скромна, винаги проявяваща интерес какво би могла да направи за другите. В
нейния път и пълно съпреживяване тя усещаше всеки нюанс на енергията, когато тя минаваше през
нея и около нея.
Хизмариам и аз се молехме, разговаряхме и ходехме заедно в обителта и сред тревистите
зелени хълмове на Кармел.
По време на нашите медитации постепенно ни бяха разкривани специфичните детайли на
Божествения план. Тя и аз се съгласихме да приема нейната същност да се въплъти в моята утроба в
подходящото време. По това време щях да бъда отново нейна майка, както много често съм била
през циклите на времето. Ние бяхме играли тези роли на майка и дъщера, носейки Граала на
Божествената Майка като наша грижа за човечеството. Времето все още не беше дошло обаче,
защото имаше още много да бъде направено, за да се подготви пътят за нейното завръщане в плът.
Хизмариам и аз бяхме висши жрици в нашия свещен орден и бяхме добре запознати с

9 3а представителите на мистичната школа Наакал съществуват запистгв древните санкскритски и индийски

летописи. Смята се, че именно те са донесли цветето на свещения Лотос (националното цвете на Атлантите) в Индия
далеч преди появата на Буда. (бел. бог ред
10 Живял в периода 1419-1400 г. пр. н: е. Религиозен реформатор. Премества столицата в Ахетатон, построена в чест на

бог Атон
23
процеса на физическото безсмъртие. Когато дойде времето за мен да поема моето задължение като
основен ръководител на нашата есейска общност и мистичната школа, за всички беше ясно, че тя
щеше да стане един от моите главни помощници. Тя наистина беше моята най-добра приятелка.
През многото години, през които заедно смужихме на Кармел, нашите отношения продължиха да
се задълбочават.
С годините Хизмариам и аз разисквахме как щеше да бъде изпълнено нейното преминаване
от земния план в духовните нива.
Много години бяхме прилагали вътрешната алхимия, така че нашето съзнателно разбиране
за нашите фини енергийни тела беше много напреднало. Знаехме, че съзнанието можеше да на-
дживее разпадането на физическото тяло и всички наши спомени от опитностите на земния План
щяха да преминат безпрепятствено в духовните нива.
Разликата между повечето хора, когато преминаваха през смъртта и посветените - като
Хизмариам и мен - е в това, че ние знаехме как да останем съзнателни докато умираме, вместо да
„заспим". Знаехме също начина за действие, който ни даваше възможност за избор - дали да
оставим нашите тежки тела, легнали долу, или да издигнем физическите си тела в по-висшите
измерения.
И в двата случая бяхме в служба на живота. Ако изборът беше съзнателно да издигнем
нашите тела от светлина от физическия план, физическите елементи, които бяха „оставени назад",
бяха заредени с по-висшето състояние на извисеното съзнание. Нашите заровени в земята тела щяха
да продължат да излъчват благоприятни енергии и благословии в Майката Земя, за да подпомогнат
нейното бъдещо възнесение. Ако изборът беше да издигнем нашите физически тела, ние
увеличавахме честотата на физическите елементи по такъв начин, че изчезвахме от земния план.
Така издигахме физическите елементи на Земята „до другата страна на завесата".
Идеята за съзнателно преминаване през смъртта не беше да останем свързани само с едно
тяло. Ние знаехме, че бяхме много повече от едно тяло. Нашето желание беше да разширим
съзнанието по такъв начин, че да покажем на човечеството, че животът е вечен и че всеки, които
избере да обяви своето обединение с Бога, може да се издигне над ограничените вярвания да бъдеш
затворен в плътта. Нашата надежда беше, че като еволюираме и усъвършенстваме собствените си
души, ще освободим колективното съзнание от страха да се загуби в пустотата на разделените тела
и ум.
Изборът на Хизмариам беше да издигне своето физическо тяло в областите на светлината.
Когато дойде времето за нея да се измъкне от своето земно физическо тяло, бяхме готови. Добре си
спомням тази спокойна вечер, когато Хизмариам ми довери, че е получила указания за своето
напускане на земния план точно преди зазоряването на деня, който предшества Шабат (събота).
И двете знаехме, че беше време за нея отново да се свърже с по-висшите области на
светлината, с Единния, Който щеше да дойде през нейната утроба, след като тя се завърнеше отново
на земния план като моя дъщеря.
Хизмариам получи указание да отиде на място, близо до горната част на върха на Кармел,
където преди много столетия пророк Илия беше допрял главата си до земята в поклон, след като
беше построил олтар от дванадесет камъка в прослава на Бога. Тя деликатно покани Юдит, Йосифа-
Мария и мен, да я придружим. Късно през тази нощ напуснахме обителта и поехме по изкачващ се
път към горната част на върха, окъпани от светлината на залязващата пълна Луна. Хизмариам ни
нареди да седнем на пейките, които бяха направени от цели плоски камъни, по извиващата се
пътека. Юдит зае своето място на по-долната пътека, Йосифа-Мария - малко по-нататък. Недалече
от билото на върха, аз бях поканена да седна и да се моля.
Наблюдавах Хизмариам, когато тя продължи пътя си към самия връх. Вятърът събираше
полите и шалът й и ги увиваше около нейното слабо, дребно тяло. Когато тя изчезна от погледа ми,
виждах само къдриците от нейната дълга черна коса, разпиляна от бриза. Аромат на рози и лилии
изпълниха въздуха. Макар че физическите ми очи не видяха нейното великолепно възнесение,
моито вътрешни очи съзряха едно уголемяващо се кълбо от сияйна бяла светлина да излиза от
нейния сърдечен Център. Чувствах самите молекули на тялото й, ускорени и преустроени в много
по-фина форма, които се смесваха със спираловидно въртящата се светлина. И тогава вятърът
внезапно се „взриви", сякаш профуча през вакуум, и тя се издигна нагоре.
Трите останахме на местата си. После, чувайки един вътрешен сигнал, всички едновременно
станахме и отидохме на мястото, където Хизмариам беше поела към своето възнесение. Там,
обхванати от радостна екзалтация, се молихме на Бащата-Майката за благото на живота. Дълбоко в
24
 нашите сърца знаехме, че не сме загубили нашата обичана сестра, а спечелихме едно свидетелство
за най-висшата истина. Нямаше значение какво бяхме призовани да правим в този земен план,
знаехме, че животът е вечен. Знаехме, че когато нашето време дойде, всеки в своя собствен път
щеше да следва стъпките на възнесението на нашата възлюблена сестра. Тогава духът на Шейкина
(енергията на Божествената Майка), енергията на Абсолюта, ни обгърна, и ние усетихме покой,
който бе осезаем при всеки според неговите възможности. Така свидетелството на Светия Дух ни
изпълни с дълбок покой и откровени разкрития, така че да можем да разберем ролите, които се
бяхме съгласили да поемем пред Съвета на Светлината преди още да бяхме се родили. Ние приехме
в нашите гърди светлината на Христос, което ни подготви да приемем Хизмариам, когато по-късно
тя щеше да се върне, за да бъде майка на Сина на Човека.
Слънцето се беше издигнало доста над хоризонта, когато внимателно вдигнахме бялата
ленена дреха на Хизмариам, която лежеше нагъната наблизо, където тя я беше оставила. След като
мълчаливо се прегърнахме помежду си, ние се върнахме в обителта, към ритуалите, които
предшестваха възнесението. Едва на следващия ден нашите устни се отвориха, за да можем да
обясним обстоятелствата за отсъствието на Хизмариам и да утешим тези, които дълбоко чувстваха
липсата й.
Не всеки в нашата общност беше в състояние да разбере нейното внезапно заминаване.
Някои бяха натъжени от нейното изчезване, като мислеха, че може би войниците, които патрулира-
ха около Кармел от време на време, бяха я отвлекли насила. Имаше високо посветени в нашата
общност, които знаеха целта, поради която Хизмариам беше преминала през физическата завеса. За
ползата на нашите младежи и новодошлите, нейното необявено заминаване беше използвано като
урок, за да се разбере по-добре целта на техните посвещения. Така нашата общност започна процеса
за подготовка за идването на Месията. Знаех, че това беше само първият от многото знаци, които
щяха да помогнат на нашия народ постепенно да се пробуди за нарастващото вътрешно усещане, че
времето за Неговото идване беше близо.
Какво беше изживяването на тези радостни същества от друга страна на завесата, които
приветстваха завръщането на Хизмариам в светлината? Когато погледнах с моите вътрешни очи,
видях легиони от ангели да я обгръщат в своите прегръдки. Все така внимателно светлината я
докосваше със своята лекуваща енергия, докато тя продължи спираловидно радостно да се изкачва
през коридорите на измеренията. Докато спираше по пътя, за да поздрави много духове на различни
същества, Хизмариам беше придружавана от тържествени хорове, докато тя застана лице в лице с
Лъчистия Единен, Който щеше да бъде роден чрез нейната утроба.
Видях да се прегръщат и след това те преминаха през портал от ослепителна светлина.
Макар че техните човешки форми не преминаха прага, знаех от моя собствен опит, че тяхното съз-
нание бяха недокоснато. Докато вътрешно изживявах тяхното „заставане" пред Съвета на Светлина,
за да споделят своя опит, да получат съвет и да започнат следващото ниво на подготовка за
представянето на Христовата мистерия, аз също почувствах, че по-висшият аспект от моето
съзнание се беше присъединило към тях на срещата.
За нас щеше да има възможност да съберем нашата мъдрост от всички времена и заедно да
донесем нашата енергия, за да помогнем на човечеството и на планетата Земя да усвоят същата
опитност, която Хизмариам толкова великолепно демонстрира.
Сега, когато прочетохте моя разказд за възнесението на Хизмариам, ви призовавам да се
обърнете навътре към себе си и Да разсъждавате върху вашия собствен живот. Ако вярвате, че
възнесението в Христовото Съзнание е само за тези, като Хизмариам, ви моля да сте по-
задълбочени.
Не забелязахте ли, че времето - между това, когато мислите за нещо и неговото проявление
е много по-малко, отколкото е необходимо за това? Забелязали ли сте, че когато мислите ви са
придружени с дълбока емоция, вашите желания или страхове се изявяват по-бързо във вашата
физическа реалност?
Не откривате ли зачестила едновременност на събития в живота ви, срещи с хора, които ви
изглеждат много познати и усилване на емоционалните изживявания, които се случват в живота ви?
Всички тези събития са белези за пробуждане и разширяване на съзнанието.
Когато избереш да бъдеш пробуден и разбиращ, просветлен и извисен - започваш да знаеш,
че ти си пътят и посоката, която търсиш. Това се постига чрез медитации и вътрешни енергийни
практики. Единственото време за единение с Бога може да бъде осъществено сега!
Вече сте в този настоящ миг, в средата на своето лично и планетарно възнесение в
25
Христовото Съзнание! Трябва просто да изберете сливането и да позволите на вашия Създател да
се изрази чрез теб точно какъвто си! По същия начин както Хизмариам помоли своите най-близки
приятелки да „кодират пространството" за нея, точно така може и твоят извисяващ се път да бъде
подкрепян и ускорен, когато двама или трима се съберете заедно.
Когато една група души се фокусират в настоящия момент с намерението да знаят, че този
желан резултат вече е постигнат, чудесата стават лесно и без усилия. Съзнанието на Хизмариам,
която знаете като Майка Мария, сега е свързано с вас. Тя е била родена в съзнателното изразяване
чрез всяка различна форма и отворено сърце.

ГЛАВА 8
АННА РАЗКРИВА ТАЙНАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
През сто и петдесетте години, които свързват моето завръщане в Кармел от Египет и
началото на фазата от моя живот, през която започнах да давам живот на моите многобройни деца,
станаха много промени в политическото управление на Палестина.
След Александър Велики, който умря от треска в 323 г. пр. Хр. на 33-годишна възраст,
неговите македонски генерали поделиха плячката помежду си. Макар че бяха опитни във воденето
на войни, в повечето случаи бяха непростимо невежи, когато се отнасяше за политическо
управление и социални реформи. Беше само въпрос на време неговите наследници да започнат да
воюват помежду си за контрол над земите, които бяха наследили.
Малко след моето завръщане в Кармел буреносните облаци започнаха отново да се събират.
Когато елинистичната култура беше насилствено наложена „на евреите, появилото се като
резултат политическо напрежение постепенно нарастваше, докато накрая през 167 г. пр. Хр. то
стига своята кулминация в бунта на Макавеите11.
Накрая в 142 г. пр. Хр. беше създадена една независима еврейска държава, управлявана от
династията на Азмоните. Един от потомците на тази династия беше цар Ирод, който е известен в
Новия Завет. Импулсът, който по-късно създаде еврейските зилоти и ускори консервативния
фундаментализъм на есеите в Кумран, бе породен от този бунт. По-късно недоволството нараст-
ваше от присъствието на римските завоеватели и управители. Това се случваше, когато се заселих
за постоянно в Кармел.
В тези смутни дни започнах да излизам от Монт Кармел и да се разхождам из плодородните
хълмисти земи на Палестина, заедно с други от нашия есейски Орден. Отначало отивахме до
близките села в Галилея, след това до някои селища в Самария и Юдея на юг. Често пътувах до
Капернаум на Галилейското море и до Кумран - на Солено или Мъртво море, както стана известно.
По крайбрежието на Голямото море, което днес наричате Средиземно, пътувах с кораб от
Птолемаида до Тир на север и до Иопия на юг. Саронската равнина, която се простира покрай брега
по целия път от връх Кармел до Иопия, ми беше добре позната. Пътувах и на север, следвайки
реката Йордан оттатък Галилейско море до нейните извори, и накрая се изкачих до едно древно
поселище, обител, близо до върха Ермон (2759 м). Направих едно поклонническо пътуване до едно
още по-древно светилице, високо в стръмнините на Арарат. По-нататък в тези години, по суша или
с кораб, аз не пътувах в моето физическо тяло от плът, както правят повечето поклонници, а се
телепор-тирах и се появявах едновременно на две места. Така обходих многобройни места и през
много различни периоди от време.
Като висша жрица на Ордена на есеите, сега имах свещената отговорност да достигна до
нашия народ. Ние, есеите от Кармел, не бяхме нито зилоти, нито фанатици в нашето проповядване,
както могат да мислят някои. Нашата дейност беше по-скоро тиха. За тези, които имаха уши да
слушат, ние донесохме Пътя на Учителя на Справедливостта, мъдрите учения, които разкриваха
правилното използване на енергията. Канехме да се присъединят към нашия Орден само онези,
които бяха отзивчиви към нашите послания.
Причината да предприема моите странствания беше двойна. Първата вече съм обяснила;
11През 167 г. пр. Хр. Антиох осквернил Йерусалимския храм, поставяйки статуя на Зевс и принасяйки жертва на гръцкия
бог (Дан. 9, 27). След това кущунство избухнало Макавейското възстание. Първоначално то било под РЪКОВОДСТВОТО на
Иуда, наречен още Макавей с неголеми формирования на иуцейски отряди. Тази партизантска война довела до
освобождаването на Йерусалим и до освещаването на осквернения храм през 164 г. пр. Хр. Това събитие и до днес се
отбелязва от евреите и се чества като празника Ханука. Историята на тези и някои последващи събития се разказва с Първа
книга Макавейска, която влиза в групата на така възприетите от Римокатолическата Църква апокрифи. Макар и част от
Православната Света Библия, тези три Книги не се възприемат като канонични. (бел. бог. ред.).
26
обаче втората причина е много по-скрита. Сега ще разкрия процеса на възкресение, който използвах
като Учител на Справедливостта, за да поддържам моето физическо тяло от поколение на
поколение.
Като допълнение към дълбоката, ежедневна медитация, в която се освобождавах от
възприятията и заключението на човешкото съзнание, преживях и страдания, и болести, и
несъзнателно умиране. Приех също мълчаливо усамотяване за известни периоди. Както си
спомняте, разказах, че бях усъвършенствала Ритуала на Гробницата в Египет. Следователно за мен
беше възможно да вляза в състоянието, което индусите наричат самадхи, или сливане с Бога. През
това време моите физически жизнени функции бяха незабележими и в известен смисъл,
несъществуващи. И все пак тялото ми оставаше топло и жизнено. Тъй като бях избрала да
продължа да пребивавам на земния план, за да удължа дните ми на служене, аз не усвоих по-
висшето състояние на самахди, което позволява да стана напълно сляла се с Бога. За да достигна
моята цел на земния план, имаше време, когато беше необходимо да вляза в по-нисше състояние на
самахди не само за няколко седмици за подмладяване и почивка, а да остана в потиснато състояние
на жизнеността за много години.
Наистина имаше периоди, през които моето физическо тяло пребиваваше в такова състояние
колкото живота на едно поколение или повече, така че когато подновявах моите разходки на
Земята, обществото около мен ме приемаше като една от тях, без да задава въпроси. Тези от нашите
есейски приятели, които познаваха Пътя на Учителя на Справедливостта, поддържаха телата си
през време на нашите „ваканции", инсценирани погребения, измислени имена и предлагаха
приемливи обяснения за нашите почти мистериозни появявания и изчезвания.
Аз съм сигурна, че ако за момент си представиш себе си много по-стара от всеки друг около
теб, макар да изглеждаш млада, би могла да разбереш деликатното положение, при което се из-
живява физическото безсмъртие. И как ще обясниш на някой, който не разбира физическото
безсмъртие, че можеш да живееш стотици години, въпреки че изглеждаш като младолик възрастен.
Би ли споделила открито, че си прародител на стотици потомци, повечето от които са умрели, а
някои от тях живеят сега, и които изглеждат по-стари от теб?
Често, когато излизаха в околността, за да служа на нашата есейска колония и да посетя
моите потомци из техните различни селища, отивах на тайни места, които предлагат възстановя-
ване. Тези места бяха известни на Братството-Сестринството на Светлината и винаги са оцелявали
при развитието на цивилизация. Те винаги са пазени от любопитството на непосветените, каквито
са търсещите или плячкосващите грабители. Имаше три основни светилища, които подкрепяха
моето клетъчно възстановяване. Едното, което най-често посещавах, беше вътре в една пещера,
близо до върха на Кармел. Другите две бяха в пещери, близо до Кумран и Ермон. Трите пещери
бяха като фокус за енергията на триъгълниците, която беше постоянно поддържана от жреци и
жрици, като помагаха за охраната на пещерите и служеха на адептите, които идваха тук.
Вътре в тези пещери имаше каменни гробници, изсечени по точни размери, надписани с
магични символи и знаци и защитени с животоподдържащи противоотрови. Бяха пълни с особен
вид животворна плазма. Всеки път когато желаех да си отдъхна и да обновя тялото си, преминавах
през период на пречистване и продължителен пост, придружен с дълбока медитация. Ако беше
време за мен да бъда „навън" за малко, бях подготвена за пълния Ритуал на Гробницата.
Можеш да попиташ: „Защо една еволюирала същност като теб, ще избере да понесе
трудностите на ритуала на погребението и възможната опасност да лежи в състояние на летаргия
(прекратена жизненост)?" Причините, за да постъпя така, бяха много. Бях вътрешно ръководена да
си спомня как да предпазвам и съживявам физическото тяло за кратък или продължителен период
от време - което по-късно започнах да разбирам -беше подготовка за мен да науча на същото и
внука ми, когото ти наричаш Иисус, за да възкреси тялото си. Предпочитах да поддържам моето
физическо тяло толкова дълго, докато то служи на целите на душата ми, вместо да преминавам през
трудностите на канала за раждане, детството или „заместител" отново в тяло.
Моето желание беше да овладея законите на физическия план и духовното безсмъртие, като
оставам в служба на човечеството като жена, която изглежда съвсем обикновена. И когато моята
душа завърши всичко, за което бях дошла да направя, да осъществя моето възнесение. Моите
опитности с възнесли се същества ми подсказваха, че техните посещения в плътността на земния
план не бяха чести. Когато те идваха да помагат на човечеството, това беше за кратък период от
време. В известен смисъл „да бъда тук и там", като един възнесъл се учител, щеше да бъде мой
избор, но засега бях доволна да съм близо до човечеството и Майката Земя толкова дълго, колкото
27
бях ръководена да правя това.
След преминаване през съответните процедури за пречистване за Ритуала на Гробницата, се
озовах в дълбоко променено състояние на мозъка. Тялото ми беше „заспало", увито в специални
платна, а съзнанието ми напълно се беше идентифицирало с моето по-висше светлинно тяло.
Платната бяха подобни на специалните памучни или ленени тъкани, използвани при мумифицира-
нето в Египет, напоени с етерични масла, които предпазваха и възстановяваха тъканите. Ако
трябваше да премина през относително кратък възстановяващ процес, моето увито тяло беше пос-
тавяно върху саркофага или вътре в него, без капакът да е отгоре. Лицето ми беше открито, с
изключение на една кърпичка, която се раздвижваше с възвърналото се дишане. Това
сигнализираше на помагащия жрец или жрица, че тялото ми започва да оживява.
Ако трябваше да бъда „навън" за няколко месеца или за един продължителен период от
много години, цялото ми тяло беше внимателно увивано и поставяно вътре в гробница, където беше
изливана специална хранителна течност, възстановяваща строежа на молекулите. Това улесняваше
състоянието на антигравитация. После помагащите жреци и жрици запечатваха херметически
капака на саркофага, щом той беше издигнат на своето точно място. Всички елементи на Ритуала на
Гробницата действаха в пълен синхрон.
Понякога, появявайки се с моя КА (етерен двойник), аз се завръщах в пещерата, блуждаейки
около саркофага или физическото тяло, за да подкрепя неговото възстановяване. В същото време
бях напълно видима за тези, които пазеха гробницата. Ние общувахме помежду си и давах на моето
физическо тяло необходимата лекуваща енергия. Повечето от времето съзнанието ми беше някъде
другаде. Дори посещаваше други планети. Обичах да отивам в лечителните храмове на Хаторите на
Венера и да продължавам моето следване в по-висшите духовни университети на Плеядите и
Сириус Б. Там бях подготвена да бъда майка на Мария и баба на Него, Който щеше да демонстрира
Пътя на Учителя на Справедливостта - пътят на Христос.
Когато беше време да се завърна на земния план, показвах своето присъствие на
наблюдаващия жрец или жрица, които подпомагаха моето влизане във физическото ми тяло.
Сребърната нишка или тайният канал, който винаги оставаше свързан с всичките ми фини тела,
беше зареден с жизнената сила и тогава спираловидно се връщах обратно по същия начин, както
спираловидно бях излязла. Капакът на гробницата се разпечатваше. Изваждаха ме от саркофага,
отвиваха ме, изкъпваха ме и ми даваха да пия специална течност. Възстановяването обикновено
отнемаше много дни, понякога седмици. Всички тези опитности помагаха на душата ми да
еволюира и да подготви работата ми на земен план.
Можеш да помислиш, че си измислям вълшебни приказки, или че това е научна фантастика.
Уверявам те, приятелко моя, че с приближаване на Златния век, тази древна наука за физическо и
духовно безсмъртие започва да се разкрива. Ти можеш да се пробудиш на нивото на
свръхсъзнанието и да си спомниш това, което наричахме Пътя на Учителя на Справедливостта.
Кодовете на Светлината на Граала, които сега лежат спящи вътре в гробницата - вашето тяло и в по-
голямата гробница - подсъзнателният материален свят, се издигат във възкръсналото съзнание.
Макар че мислиш, че моят живот е по-значителен отколкото твоя, и моето ниво на
самоусъвършенстване е по-високо, отколкото ти можеш да постигнеш, подчертавам, че ти си
спомняш миналото на твоята душа и бъдещия живот за усъвършенстване, които сега се натрупват в
твоя ежедневен живот. Можеш да направиш различни избори, за да служиш на другите чрез твоето
самопознание, различно от това, което аз показах. Без значение е как изразяваш твоята
Божественост. Аз съм тук, за да ускоря възкресението на вътрешния Христос, твоето истинско Аз,
което винаги знае Пътя.
Знаех добре процеса за посвещение чрез разпятието на моята земна личност като физическо
тяло и его, оставяйки това малко Аз да си почива и възкресявайки моето по-висше съзнание, което
винаги е в хармония с моя Създател. Посвещението чрез „разпятие", както беше предавано от тези,
които се опитват да контролират масите чрез страх, трябваше да ви накара да вярвате, че
единството с Бога се постига чрез страдания и човешко жертвоприношение.
Отново ви уверявам, че само когато „отделното Аз" се съпротивлява да бъде едно с Бога, то
страда от последиците. Когато Богьт-Богинята се осъзнава като Извор на любов, се изисква дейс-
твената жертва за да може любовта да изяви своята същност.
Дълги години продължих да участвам в Ритуала на Гробницата. С течение на времето моите
опитности станаха по-богати. Имах възможността да посветя и други в мистериите на разпятието и
посвещенията на възкресението.
28
 С времето постепенно достигнах до по-ясно разбиране за естеството на моята задача - да
подготвя пътя за Него, Който скоро Щеше да дойде. Аз също осъзнах как всички мои опитности в
по-голямата си част щяха да служат на великото дело. Но най-напред личностите, които се бяха
съгласили да играят подкрепящи роли, трябваше да имат възможностите да слязат на сцената. И аз
преминах през прага на безбрачието, за да изпитам по-разширена състрадателна любов, която
можеше да дойде чрез съзнанието, свещените връзки и раждането на деца.
ГЛАВА 9
МАТЕЙ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
Сега искам да ви напомня, че имаше мъдреци, които пътуваха много повече, отколкото аз
през тези години, докато очаквах своето призвание да родя децата от подкрепящата група на
Лъчезарния Един.
Те бяха от една много древна група, наречена Ордена на маговете. Някои идваха от
Плодородния полумесец и Далечния Изток, други - от Британия, Египет и Гърция. От векове те
идваха в Монт Кармел да вземат книги от нашата библиотека и да споделят с нас най-древната
мъдрост, която беше запазена в тяхната традиция.
Да бъдеш есей, като повечето от нас в Монт Кармел, означаваше да бъдеш един от тези,
които получаваха енергията на пълния спектър от светлина. Ще кажете, че сме били повлияни от
многото мъдри учения, разпространявани от онези мъдреци, които идваха и си отиваха, също като
вятъра. Нашите схващания бяха по-скоро начин на живот, отколкото това, което бихте нарекли
религия. Така че ние бяхме запознати както с мъдростта на Гаутама Буда и Заратустра за
последните времена, така и с приноса на Ехнатон и Мойсей в по-стари времена, както и на Кришна,
Изида12 и Озирис в древни времена.
Нашата еклектична и екуменична13 (обединяваща) традиция ни позволяваше да почитаме
всички схващания, както и възможността да ценим всичките имена, които Единният Бог-Богиня
бяха получили в многото различни култури и езици. Нашите учения бяха предавани първоначално
устно, чрез при-помняне и чрез нашия жив пример, но ние също пазехме лето-писи. Някои от нас
бяха надарени книжници и мнозина знаеха много езици. И все пак, ние бяхме предимно от еврейско
потекло и нашият общ език беше арамейският.
За всички случаи, които споделих с теб, приятелко моя, самата аз бях поела земни
задължения вече около четиристотин години.
Сега дойде времето на онази част от моята история, в която искам да ме опознаваш като
жена с човешки емоции, много подобни на тези, които ти изпитваш, когато се отнася за интимни
връзки. Когато стигнах до момента да прегърна живота по-силно и да подготвя себе си за раждането
на Хизмариам отново като моя дъщеря, привлякох към себе си другар, едно божествено огледало. И
така опознах себе си по един начин, непознат през времето на моите предишни дълги земни години.
С изминаването на дните започнах да чувствам прилив на енергия, който не бях изпитвала
от твърде дълго време. Желанието за свръзване с друг ставаше все по-силно и по-силно. Аз знаех,
това беше моето вътрешно ръководство, което ме подготвяше да предприема необходимото и да
изпълня своята мисия за раждането на множество личности, които щяха да съ-създадат и изиграят
драмата на Христовото Възкресение, както тя тайно беше изучавана и описана в школите на
древните мистерии. Когато се почувствах неудържимо тласкана към брачния олтар, самата аз се
показах като подходяща за брачен ритуал.
Имаше няколко братя сред нашата Кармелска общност, които ме харесваха - чувстваха се
привлечени към мен. Един от тях беше Матей, висш жрец левит и внук на Матей Старши, който
беше дошъл на пристанището Птолемаида, когато се завръщах в Монт Кармел от Египет през 207
г. пр. Хр. Другият беше Тимотей, който работеше в библиотеката.. Матей беше много по-млад и
все още не беше преминал всички Посвещения, достъпни в Кармел. Разбрах, че и двамата щяха да
подходящи за мои съпрузи. Моето сърце беше привлечено към Матей. Неговата любов към
природата, както и способността му да отглежда най-красивите цветя и най-хранителните
продукти, беше очарование за душата ми. Това, заедно с неговия истински интерес за
благополучието на нашата общност, както и неговата преданост към Бога, го правеха моят предпо-
читан кандидат.
Признавам и уважавам аспекта на Ханах в моята човешка природа, която беше
12 Изида - египетска богиня на плодородието, Ра - Бог на слънцето, Елохим -е името, с което евреите са наричали Единния Бог. .
13 Екуменизъм - движение сред християнските църкви за обединението им
29
привлечена към Матей, защото негова душа се е била въплътила някога в Тома. Спомняте си, че
Тома беше годеникът на Ханах, който беше пленен и отведен във Вавилон преди аз да вляза в
тялото й.
Някъде дълбоко в сърцето ми нарастваше желание някак си да съживя неизживяната любов
на Ханах. Имахме период на ухажване, което ни отдалечи от нашите обикновени задължения за
известно време, така че можахме да сближим същността на нашите души, както и нашите личности,
което ни позволи да се опознаем.
Намерихме доста сходства и след няколко седмици се сгодихме. Нашият годеж стана през
есента на 58 г. пр. Хр., след жетвата. За нас беше едно чудесно празненство, цялата общност на
Кармел празнуваше.
Много духовни благопожелания бяха изречени от всички души, тъй като те ни познаваха
като безбрачни аскети през повечето време. Много смях и сърдечни добри пожелания превърнаха
нашия празничен ден в един вълнуващ празник за Кармел.
Близо до времето на зимното слънцестоене, Матей и аз се срещнахме под „небесния свод", за
да разменим пръстените си и да изречем нашите клетви. И в навечерието на най-дългата нощ аз
вече носех дете. Нека да кажа още, че зачеването на това дете беше наблюдавано от Братството-
Сестринството на Светлината.
В моята утроба беше поставена същността на тази издигната душа и семето на Матей също
получи високата честота на светлината, което щеше да позволи на това дете да расте в хармония без
земното ограничение. Ще бъда винаги благодарна на моя съпруг Матей за това, че ми разкри
благословията на брака и зачеването чрез светлината.
Аз посветих Матей, който винаги е бил целибат (безбрачен) в мистериите на Изида.
Спомняйки си моите опитности в нейните храмове, аз обучих Матей в мистериите на сексуалната
енергия, когато тя се издига нагоре и съзнанието на двойката възкръсва в единство, докато те
достигат висшата хармония на сливането. И в това висше състояние на любов, душата на нашето
дете беше поканена да влезе във физическата плът. Така ние съзнателно го отглеждахме с нашата
любов през времето, когато то беше в моята утроба.
Интимните отношения с мъж и раждането на деца, беше дарът от това дълбоко осъзнаване.
Чудех се защо не съм го допускала преди. И все пак, когато разсъждавах за цената на задъл-
бочаването, разбрах, че отварянето за сексуалната енергия идва чрез страданията на моето сърце,
което бях избегнала. Съпротивлението срещу болката, която живееше в раненото сърце на Ханах,
ми даваше постоянна причина да отлагам брака. Като посветена бях преобразила много от
противоречивите емоции и чувства. Все пак осъзнах, че бях избягвала интимността на любовта с
оправданието за моето продължително безбра-чие като път на най-малкото разсейване - тъй като
бях сляла моята лична воля с тази на Духа.
Колко успокояващо беше да чувствам нежното докосване на Матей и колко величествено
беше да празнувам раждането на живота в моето древно и все пак младежко тяло.
Моята дъщеря Ауриана беше преминала отвъд „завесата" преди четиристотин години. И
поради това нейните потомци бяха многобройни. Много от тях все още живееха в Египет. Някои
бяха в Кармел, други се заселиха в околните общности на Галилея и Юдея. Така че когато настана
времето за раждането, нямаше голямо събиране на моите наследници. Те дойдоха за обрязването и
даването на името на нашия първи син. Той беше роден на границата между зодиакалните знаци
Дева и Везни, през 57 г. пр. Хр. съгласно Григорианския календар. Тъй като беше потомък по
линията на Йосиф Израилтянина, който е бил продаден в Египет, избрахме да го наречем на неговия
праотец. И нашият син беше познат на всички като Йосиф.
Това надарено дете беше отгледано с много любов и преданост. В най-ранната му възраст аз
го взимах на коленете си и му говорех за произхода на нашия народ Израил или за Изида Ра
Елохим, както обичах да казвам. Разказвах му чудни истории и за Древния Египет и за други места,
през които бях пътувала. Разказвах му също как съм живяла в Британия и как съм била осиновена
от кралска келтска фамилия, която ме посвети като друидска жрица. Умът му беше като гъба,
поемаше всичко, което можех да му дам. И той искаше още, и още. Година и половина след
раждането на Йосиф, любовта между нас с Матей беше все още силна. Заченахме още едно дете,
момиче. Нарекохме я Марта. Тя беше сериозна и решителна, дарена с мъдрост в сърцето и талант за
вглеждане в подробностите. Тя, както и Йосиф, щеше да има своята роля в нашата развиваща се
история.
Сега искам да споделя повече подробности за Йосиф, чийто живот щеше да продължи да
30
играе ключова роля в Божествения план. Тъй като Йосиф лесно учеше езици, ние го научихме на
нашия роден арамейски език, когато беше на възраст между една и две години. Между две- и
тригодишна възраст го запознахме със староеврейския, с магичните писмена и руните. През
следващите години всичко, което си спомнях от келтския език, стана фокус на нашето внимание,
понеже открихме неговото сходство със староеврейския. През шестата си година той беше запознат
с персийския и санскрит. Гръцкият език беше следващият, следван от египетския. Латинският -
официалният език на римляните - беше някак си неохотно представен в учебна програма на Йосиф,
когато той беше на единадесет години.
Причината за отлагането на обучението в езика на римляните беше поради първия опит,
които се свързваше с нахлуването на помпейските римски легиони в Палестина през 63 г. пр. Хр.
Политическата борба между аристократите садукеи и правоверните фарисеи бяха причина Рим да
се намеси. Йерусалим беше обсаден и близо 12 000 евреи бяха изклани. Към края на 63 г. пр. Хр.
цяла Палестина беше превърната в римската провинция Сирия. Рим въведе отново разпъването на
кръст като наказание за всяка форма на съпротива, за да контролира народа. Емоционалният шок
беше много дълбок, когато се случеше да мина по улиците с редица от кръстове. Изглеждаше, че
никога нямаше да мога да затворя сърцето си за страданията на народа. Щеше ли някога
човечеството да научи истинското значение на кръста като символ на духа, свързан с материята?
Матей обожаваше сина си и все пак той не можеше да предложи на Йосиф същото обучение,
каквото аз. И между нас започна да се появява напрежение, което нарастваше, щом станеше дума за
възпитанието на Йосиф. Сякаш ревността разяждаше ума на Матей. Макар че Йосиф обичаше да
ходи с баща си сред поляните и градините и да вървят ръка за ръка под звездния небосвод, той
предпочитание да бъде с мен и да прекарваме заедно безкрайни часове, търсейки древни свитъци в
библиотеката. Така Матей почувства, че е загубил сина си. И като ме обвиняваше за засилващото се
чувство за загуба, което чувстваше, той започна да се отдалечава от мен. Леглото ни се изпълни с
тръни, вместо с благоуханни рози.
С времето Матей издигна студена преграда около себе си. Неговите многобройни години на
безбрачие започнаха да го теглят обратно към „сигурен", но аскетичен живот, а емоционалните му
реакции нарушаваха нашето семейно съжителство. Сърцето ми беше тъжно и чувствах угризения за
загубата на моя съпруг. Все пак, какво можех да направя? Йосиф беше такъв, какъвто си беше, а
Марта предпочиташе да бъде с жените. Като знаех, че има божествена цел за всяко нещо, което се
случва, аз се доверих на Бог и направих всичко възможно да приема положението.
Няколко месеца след четвъртия рожден ден на Йосиф, Матей реши, че ще бъде най-добре за
всички, ако той се премести в есейската общност на Кумран, която се намираше близо до Соленото
море, на около 80 мили на югоизток от Кармел. Той направи предложението, смятайки че това ще
бъде само временна раздяла. Знаех в сърцето си, че нашият брак повече не съществуваше. На всеки
няколко месеца той правеше кратки посещения в Кармел, за да бъде с децата си. Но с мене той се
чувстваше наранен и не искаше отново да страда, приемайки ме в леглото си. Представихме нашия
случай пред старейшините в нашата общност и помолихме за анулиране на нашата брачна клетва,
макар че не намерихме повод за оплакване от прегрешение. Това беше една необикновена молба и
все пак съветът прие нашето искане. Матей беше свободен да изяви своите изключителни спо-
собности и необикновена преданост на общността в Кумран.
Той се радваше на спокойствие и доволство в Кумран до 37 г. пр. Хр., когато умря,
страдайки от раните, получени при съпротивата срещу римските легиони на Антоний по времето,
когато те палеха Кумран по заповед на цар Ирод.
След напускането на Матей от Кармел голяма част от моето внимание беше посветено да
подготвя сина си за ролята, която знаех, че той трябваше да играе в свещената драма, която вече се
развиваше.
Йосиф растеше на височина. Неговата способност да учи многократно превишаваше моята.
Той четеше и тълкуваше законите на Мойсей и древните записи, с които никой не желаеше да се
ангажира. Общуваше с хората, които идваха отдалеч. Душата му летеше, когато слушаше тяхната
история. На дванадесетгодишна възраст беше увлечен да пътува с тези мъдри мъже. Не беше лесно
да го пусна да тръгне, но все пак знаех, че трябва.
Йосиф беше изпратен да учи в голямата Александрийска библиотека, а след това получи
посвещения в храмовете на Нил. После той пътува до Индия. Стана много опитен в ученията на
Заратустра, Буда и Кришна. Високо в Хималаите той живя между учители и светци. Някои от тях
бяха във фините си тела или безсмъртни като Бабаджи, когото почитат във вашите дни като баща на
31
Крия-йога. Той беше негов любим учител, както щеше да бъде гуру и на Сина на Мира, макар че
някои истории разказват, че Бабаджи е бил ученик на моя внук. Макар че това създава объркване за
тези, които не изживяват живота в единство, истината е, че няма значение кой ще бъде учител или
ученик, когато аватари (тези, които напълно са въплътили Божественото съзнание през своята
младост) се срещат помежду си. Те ясно отразяват Божествеността в огледалото на Единствения.
Когато Йосиф се завърнал в Кармел като млад мъж на двадесет години, той сподели своите
придобити знания с нашата общност, така че обогати всички нас. Той наистина беше една ярка
светлина. През следващите няколко години Йосиф живееше в Кармел и в Кумран. Той преведе
свитъците, които донесе от Тибет, Индия и Месопотамия. През това време пренесе част от тези
летописи на нашата есейска общност в Кумран.
Йосиф помогна на Братството да постави силна енергийна бариера около стаите, в които
бяха поставени ръкописите.
Изпитвахме силна загриженост за нашата библиотека в Кармел, не знаейки кога римските
легиони можеха да атакуват и нас, както бяха направили това с общността в Кумран през 37 г. пр.
Хр., поради вероломното настояване на цар Ирод. Той се ядосваше, че есеите в Кумран бяха против
неговото управление. Консервативната и по-скоро дисциплинираната кумранс-ка общност го
смяташе не само неподходящ да управлява поради неговия корумпиран морал, но и заради това, че
той не беше потомък на Яков.
Кумран въпреки омразата на Ирод, сега беше започнал да се съживява, макар и с повишено
чувство за опасност заради двете нови секти сред еврейския народ: зилоти, които оказваха военна
съпротива на римляните, и иродитите - които активно ги подкрепяха. Поради уязвимостта на
Кармел, Кумран изглеждаше по-защитено място, за да бъдат съхранени нашите скъпоценни
летописи през това време на несигурност. По-късно -31 г. пр. Хр., след като Кумран беше
епицентър на силно земетресение, Йосиф представи план за разпръскване на много от свитъците от
Кумран и Кармел сред есейските общности в един по-голям район на Средиземно море, както и на
Британските строви, и специално на големия остров, наречен Албион.
През 32 г. пр. Хр. един член на Ордена на маговете, който беше гост в Монт Кармел,
покани
Йосиф да посети Британия и да се запознае с посветените, известни като Съвет на друидите.
Йосиф беше срещнал вече някои от друидските магове в Египет. Друидите съхраняваха и опазваха
мъдростта на Атлантида (и дори на по-старата Пангея) на Британските острови.
Преди Мойсей да изведе евреите от Египет, той изпратил представители на всички
дванадесет племена на Израил да се заселят в Албион. Британия прие няколко от изгубените
племена на Израил през време на асиро-вавилонското нашествие. Чрез смесените бракове евреите
се смесиха с други племена и като келти те се придвижиха от Средния Изток през Европа. Когато
тези мигриращи вълни се смесиха, островът Албион стана известен като Британия, което на
староеврейски означава Обетована земя.
През лятото синът ми направи първото от многобройните пътувания до Британия, като
посети и страните, които вие наричате Ирландия, Шотландия, както и тези около северния бряг на
Голямото море. В Британия Йосиф започна продължителни посвещения и на стари години той
стана главен друидски жрец. Скоро след завръщането си в Палестина от своето първо поклонение
до Британия, синът ми реши да наеме флотилия от кораби, които да пренасят калай и оловна руда.
Придобивайки собственост върху две мини в Британия, той получи правото да стане министър на
мините в Римската империя. Тези делови ангажименти му осигуриха идеална защита за тайно
превозване на посветени и документи до Британия и до други есейски библиотеки из планинските
райони около Голямото море.
Така Йосиф разви своите умения на дипломат-предприемач. През следващите години с
помощта на Съвета на друидите той закупи нови кораби и вече разполагаше с флота от 12 морски
съда. Оттук нататък той предприемаше поне едно пътуване до Британия всяка година.
Когато неговото богатство и влияние бяха станали много явни и значими в
административната структура на Римската империя в Йерусалим, той привлече вниманието на един
доста богат аристократ от Асмонеите. Наричаше се Ариматея и беше член на висшето еврейско
съдебно и законодателно тяло - Синедриона. Той беше наследил земи в Самария от своите
македонски прадеди. Този голям имот се намираше в южната част на Самария, на керванския път
между между Галилея и Юдея. Ариматея се привърза много към моя син и му предложи да се
ожени за неговата дъщеря Евника-Саломе. Сватбата беше отпразнувана в Йерусалим през лятото на
32
29 г. пр. Хр.
Ариматея видя в Йосиф един изумителен ум, който искаше да се справи с корупцията,
която беше причина за толкова много конфликти в Йерусалим. След сватбата и приобщаването му
към семейството на Ариматея синът ми започна да изучава закона за посредничеството и
преговорите заедно със своя тъст, който прие Йосиф в сърцето си не само като зет, но и като
осиновен син.
През това време Йосиф стана представител на Галилея и Самария в Синедриона в
Йерусалим. Скоро след това той се премести в Йерусалим, за да създаде свой дом между богатите и
учените. Тук той много години беше мъдър и влиятелен съветник. По този начин Йосиф действаше
като посредник между многото крила и секти, които често бяха в конфликт. Владеенето на чужди
езици и познанията му за човешката природа го правеха уважаван от всички. Макар че понякога
можеше да бъде студен и резервиран, той винаги беше достъпен за тези от Братството-
Сестринството, които го познаваха като адепт. Неговите три имота в Йерусалим бяха на
стратегически места и той имаше винаги достъп до членовете на тайния Орден на Соломон. Потом-
ците на тези тайни знания станаха известни като катари, тамп-лиери и много от управляващите
кралски фамилии на Европа.
Йосиф продължаваше да практикува техниките за дълголетие, известни на есеите и на други
езотерични школи, които малцина разбираха или се осмеляваха да прилагат. Така Йосиф стана дос-
тъпен за много хора. Докато служеше външно на масите, той всеотдайно раздаваше своите
необикновени способности за каузата на тайните ордени на Братството-Сестринството на
Светлината.
Макар че избързах напред в моята история, искам да знаете факти, когато разказвам за
ранните години на моя първороден син Йосиф от Ариматея.
ГЛАВА 10
ПОСВЕЩЕНИЕТО НА АННА В НЕПОРОЧНОТО (СВЕТЛИННОТО) ЗАЧАТИЕ
Разказах ви доста за Йосиф от Арматея, тъй като той щеше да играе ключова роля през по-
голямата част от оставащия ми живот. А сега нека да се върнем във времето, когато Йосиф беше на
пет години, малко след като баща му Матей се премести от Кармел в Кумран, в края на 53 г. пр. Хр.
Отглеждането на Йосиф и Марта беше нещо много отговорно и аз отдадох себе си и цялото
си сърце на тази задача като знаех, че имам цялата подкрепа на есейската общност в Кармел. Приех
тази отговорност със сърдечна благодарност и не си позволих да бъда омърсена от оплакванията,
когато от време на време разсъждавах върху загубата на моя съпруг. Бях и жена, освен посветена.
Пробуденото от брака силно сексуално влечение изживявах като изгарящ ме пламък. Тази
страст бях познала и преди, когато бях в Египет. Там научих как да контролирам тази огромна енер-
гия, която протича през гръбнака и през цялото ми тяло. Използвах своята сексуалност за клетъчно
подмладяване и духовно просвещение. Продължих да използвам силата на живота, усвоена в
храмовете на Сехем, през всичките си дни. Макар че съм била проекция на Хатор и Изида,
отдавайки енергията си за ритуала на мистичната сватба с млади посветени мъже и жени, които
идваха в храмовете, за да бъдат посветени чрез тантричната ал-химия, никога не съм била омъжена
в светския смисъл. Омъжена бях за вечния Възлюблен, Който е едно цяло с Извора на моето
същество. Но познавах ли мъж, на когото да отдам напълно страстта си? Не, брачното легло не
беше моят избор.
Сега живеех като носена от течението, защото се бях отворила към един свят от чувства,
който преди ми е липсвал. Използвах цялата мъдрост, която бях събрала. Усещах в себе си великата
сила, преобразувайки емоциите си, които бяха като огнедишаща лава. Приливът на емоции беше
като мощна вълна, разбиваща се на брега на сърцето и душата ми. Това състояние беше за кратко
време в моя дълъг живот. Исках да познавам тази велика сила на живота, преминаваща през всяка
клетка. Какво трябваше да правя с тази силна енергия и за каква цел?
Макар че бях доста заета с грижите за дома и децата, денят ми се струваше дълъг и малкото
часове сън бяха неспокойни и трескави. Бях пълна с енергията на любовта, която ме караше да
изпитвам непознати усещания. Голямо състрадание изпълни душата ми за онези, които бяха идвали
при мен в миналото, изгаряни от тези пламъци. Тогава аз изживявах силата на техните
преживявания и ги изпращах за „изстудяване” чрез начина, който знаех, за да постигнат
спокойствие.
Дали са се чувствали така, както се чувствах аз? Ако е така, аз съм им служила погрешно с
енергията на любовта. Нищо, което някога успокояваше прилива на емоции и пламъците, които
33
изгаряха сърцето и слабините ми, не ми помагаше сега. Не познавах никой от нашата общност, при
когото можех да отида за помощ. Затваряйки тази огромна енергия в мен, ставах все по-отчуждена
и сдържана. Това беше държане, което откривах в Матей. Намирах себе си за избухлива, зла жена,
една страна на моята природа, която само случайно бях съзирала през дългия си живот в тяло.
Продължавах да наблюдавам посвещенията в Кармел. Инструктирах младите девойки да
приемат своя месечен цикъл като дар от Великата Майка. Помагах на младите мъже да осъзнаят
ролята на тяхната мъжественост и ги учех да не пилеят семето на живота. Наблюдавахме свещените
ритуали и церемонии, когато посвещаваха и даваха степен на всеки начинаещ в мистериите в
есейския Орден. Сега, когато сексуалната енергия на силите на живота течеше необуздано в мен,
разбрах със състрадание енергиите, които течаха чрез младата кръв на увеличаващия се брой млади
хора в нашата общност.
Тогава една нощ в едно истинско, преобразяващо съновидение Изида, Озирис, Хатор и
Хорус ме заведоха в зала, откъдето бях върната в миналото, за да бъда посветена в тайните на кле-
тъчното възстановяване. Тук те ми разкриха, че е време моето физическо тяло да бъде подготвено за
влизането на една високоеволюирала душа чрез процеса на зачатието в светлина. Беше ми показано,
че ще стана майката на дъщеря, наречена Мария, която ще даде живот на обещания Месия.
Започнах да осъзнавам, че чрез моята утроба човечеството щеше да получи велик дар. Когато
разсъждавах върху дара на майчинството, чувствах чудното присъствие на Изида, Майката на
Майките.
Реалният сън продължаваше. Изида, Озирис, Хатор и Хорус ме поканиха да легна върху
един масивен олтар от сияещ розов кристал, който беше в центъра на залата. Той беше кръгъл и в
самия център беше поставена шестлъчева звезда - печатът на Соломон, направен от разтопено
злато, инкрустирай с обработени смарагди, сапфири, гранати, топази, рубини и диаманти. Когато
лежах на олтара, видях 12 същества от светлина - всяко влизше в залата от различна врата. Някои
от тях познавах, други бяха нови за мен. Те се събраха около олтара и образуваха кръг. Техните
десни ръце бяха насочени към мен, а левите лежаха върху раменете на съседа им. Скоро студена
млечно-бяла мъгла покри пространството около олтара, където лежах. Появи се стълб от бяла
светлина, която започна да пулсира. Тя бе насочена към мен. В този момен Изида, Озирис, Хатор и
Хорус заеха своите места около тялото ми. Озирис стоеше до главата ми. Изида беше при краката
ми, докато Хорус насочваше енергията към моите слабини. Хатор постави ръцете си над моето
разтуптяно сърце. Внезапно бях потопена в една необикновена геометрична матрица от светлина,
звук и цвят. Музиката на сферите ме обгърна в пулсираща осезаема структура от течна светлина.
Със светлината, която се изливаше от ръцете и пръстите им, енергията с висока честота
раздвижи моите органи, молекули и атоми, за да може ДНК-молекулите да запомнят необходимия
код за зачеване на деца чрез процеса, познат като „Светлинно зачатие". Едно по едно дванадесетте
прекрасни същества от светлина се появиха и заеха местата си пред мен. Разпознах в едно от тях
Хизмариам. Общувах енергийно с всяка душа, като приемах в себе си първоначалното клетъчно
кодиране, което щеше да бъде активирано когато се осъществи бъдещото им зачатие. Така всяка
душа беше вибрационно „закотвена" в моята утроба преди те да бяха родени като човешки деца
чрез мен във физическия живот.
Сега разбрах, че щях да бъда майка на всичките дванадесет. Но как щях да го направя без
мъж? Мечтаех да разбера.
Тогава пред мен се появи едно видение и аз видях един мъж да пристига в Кармел. Бях го
срещала във високите Хималаи, когато бях коленичила пред седналия в поза лотос мой любим
учител, Майтрея14, когато посещавах вътрешните нива. Когато той се приближи, напълно видим с
едва доловима усмивка, ние се хвърлихме един друг в прегръдките си. По този начин научих кой
щеше да бъде баща на моите деца, преди някога да съм го срещала в реалността.
Когато видението свърши, Божествената светлина се отдръпна в своята собствена сфера и аз
внезапно усетих, че тялото ми лежи върху сламеника в моята стая. Лежах напълно изтощена, нямах
сила да стана дори за утринната молитва и ритуалното измиване. Реших да се отпусна и да
анализирам едно от най-важните изживявания в живота ми. Времето сякаш беше спряло. Моето
мечтание беше прекъснато от леко почукване на вратата на моята килия. Чух шепота на Юдит, на
която липсвах. Станах и я прегърнах. Тя ме гледаше с големи кръгли светещи очи. В един сън тя

14Майтрея откриваме в будистката митология. Майтрея е единственият бодхисатва, който се признава от всички
будистки течения, (бел. бог. ред)
34
 също беше видяла каква ще бъде моята нова роля и нарастваща отговорност. Макар че тя не
можеше да зачене деца както аз, тя щеше да бъде моята съвестна помощница, за да помогне при
раждането на всичките.
Дали имаш деца или не - ти, четящият тези редове, можеш да споделиш моето удивление и
благоговение, когато започнах да разбирам каква изключителна благословия е това, което щеше да
става. Дали си мъж или жена, ти сега подготвяш утробата на твоето сърце за непорочно зачатие на
Христос, твоят вътрешен Месия.
Надявам се да те насърча да разбереш и да предприемеш пътуване с мен в мистериите на
непорочното зачатие (зачатието чрез светлина), които са свързани с твоя живот и стават съдба.
Отново те уверявам, че ти съзнателно си направил избор да бъдеш тук, на Майката Земя в това
необикновено време, така че да можеш съзнателно да помогнеш всяка клетка на тялото ти и всеки
атом материя да получи високата честота на светлината, навлизаща в атмосферата на Земята - един
вид духовно засяване.
За някои от вас този процес на извисяване включва съзнателното зачеване на
високоеволюирали деца. По такъв начин, вие като баща и майка, можете да резонирате с техните
чувствителни души и да им осигурите по-хармонично влизане в плътността на земния план. За да
ви помогна в тази реализация, аз споделям малка част от своите опитности - за да ускоря вашето
при-помняне и да осветя вашия възможен избор - да се свържете с мен и чрез продължение на това
чудесно служене на живота.
Много от децата, заченати непорочно, чрез светлина, са адеп-ти и възнесли се учители, които
се връщат, за да участват във великата работа по глобалното разширяване на съзнанието на
човечеството. Много от тези сега идващи души никога не са се въплътявали на планетата Земя и
преди не са имали такова плътно физическо тяло.
Те идват, за да са посланици на чистата любов и много от тях носят познания за
необходимата преобразуваща технология, за да се роди Златният век. Всички тези деца са от съзна-
телно подкрепящия екип. Така направи и моят внук преди 2000 години. Те наистина са вашето
собствено вътрешно дете - Златният Христос, който ще ви води по Пътя към Златната зора.
Дали зачевате деца чрез светлината или позволявате алхи-мията на светлината да преобрази
вашето тяло, емоции и душа, искам да разберете, че процесът на извисяването, през което сега
минавате, е Зачатие чрез Светлина. Когато вие и Майката Земя сте оплодени със светлината, вие
служите на Великото Дело - одухотворяването на материята - което помага на невежото човечество
да победи агресията, съпротивата срещу единството и хармонията. Когато това се случи, земният
план ще повиши вибрацията си и може да хармонизира модела на твоите енергии с Христовото
Съзнание.
По време на всяка бременност вие, жените, носите и Христовата Светлина, докато реагирате
на нейното присъствие във всяко свое действие.
Земният план ще вибрира все по-съгласувано със светлинния модел на измерението или с
Христовото Съзнание, ако вие хармонизирате хаоса на родилните болки. Носите в утробата си
Христовата Светлина, докато реагирате на нейното присъствие във вашите всекидневни действия,
като си припомняте енергията на Любовта.
Когато изберете да бъдете съзнателен родител, ще си спомните как мъчно се зачеват деца в
по-високата честота на светлината. Може да сте вие, ваш роднина или правнук, поемащ опти-
малната енергия на любовта за живота на детето, майката и детето през време на бременността,
раждането и детството. Дали вие сте скрит или съзнателен участник в Зачатието чрез Светлината,
вие разбирате присъствието на Христос във всяко Себе и помагате на целия живот да си спомни
силата на любовта.
Когато разберете, че сте Христос и сте посланик на любовта, можете да създадете
хармонично подкрепящо обкръжение, в което високосъзнателните деца лесно могат да изразят и
покажат любовта, за което те са тук, да я споделят и демонстрират.
Макар че Зачатието чрез Светлина е сложен процес, често неразбран, желая да започнете да
разбирате и оценявате вашия живот, за да улесните зачеването и раждането на Христовото
Съзнание през идващите години. Искам да ти припомня отново, моя скъпа приятелко, че това е
важно за раждането на Христос или на обединеното съзнание и присъствието му в целия Живот,
заради което споделям моята история с теб. Моята неизменна любов и подкрепа са ти нужни,
когато избереш да пробудиш и осъществиш твоята най-висша съдба във всеки момент на този твой
живот.
35
 ГЛАВА 11
СРЕЩАТА НА АННА И ЙОАКИМ
Моя мила приятелко, познавам копнежа на човешкото сърце за истинска любов. Много често
изживяването на любовта на земния план е осуетено или в най-добрия случай е само сянка на това,
за което човек тайно копнее и знае, че е възможно. Чувам молитвите на твоята душа за приятел и
съпруг, с когото да имаш разбирателство на всички нива, особено на духовното, в което
осъществяването на твоята душа е да извиси живота чрез твоя пример на всеотдайна и безусловна
любов. Когато твоята душа еволюира, се появява едно силно желание да свържеш живота си с
някой, с когого би могло да се реализира Божествената съдба.
Възможна ли е такава любов? Да, мила моя приятелко. Когато всичко е подготвено и най-
често - когато най-малко очакваш, любимият идва във физическо тяло, за да отрази Божествената
любов на Създателя. Когато ти навлизаш все повече и повече, във винаги настоящето сега, и
задълбочаваш близките отношения с твоя вечен Възлюблен, ти също можеш да служиш на ево-
люцията на живота чрез привличане на сродна душа. Ще се отразявате един друг и ще преживеете
вътрешно мистичната сватба на Божествените Жена и Мъж.
Сега ще споделя един от най-скъпите спомени от моите преживявания, когато моят
възлюблен дойде в живота ми. Както си спомням, беше късно през летния сезон на година 52 пр.
Хр. съгласно вашия календар. Съзвездието Дева беше знакът на небесата, когато вървях по алеята в
градината около светилището. Беше близо до спалните на жените, когато се спрях за малко да чуя
един вътрешен звук. Той беше мек, с весели трели на песен на птица, и все пак приличаше повече
на звук от кавал.
Чудех се откъде идва звукът, защото по-скоро го чуваха вътрешните ми уши. Почувствах
неудържимо желание да намеря източника на тази ловджийска мелодия, която беше в съзвучие със
струните на сърцето ми. Бързо завърших събирането на плодове и зеленчуци и ги занесох в нашия
общ склад.
Слушах звуците в мен, докато внимателно миех ръцете и лицето си. Смених лененото си
бельо и подготвих тялото си като за празнуването на съботата. Сърцето ми продължаваше да ус-
корява ритъма си, докато обличах най-новата си дреха върху отслабналото ми тяло. Когато
поглаждах фината тъкан от еги-пески памук върху гърдите и бедрата си, почувствах една нео-
бикновено силна тръпка по тялото си. Внимателно прокарах египетския гребен от костенурка през
дългата си гъста кестенява коса, която беше изсветляла там, където е била изложена на слънчевите
лъчи. Взех ароматно масло върху дланите си и леко го втрих в моята дълга до кръста коса, която
сплетох в плитка, за да я увия около главата си. Беше необичайно да обръщам толкова много
внимание на външния си вид, затова се чудех с нарастващо любопитство какво ставаше с мен.
Един бърз поглед в моето излъскано бронзово огледало и аз вече тичах по пътя към най-
отдалечената врата. Тичах като кошута през тревата, през малките горички от лешници, през
градини от плодни дървета, през малкото останали кедри и борове. Аз се катерех нагоре към върха,
а сърцето ми се блъскаше така силно в гърдите ми, сякаш ще излети от своята клетка. Накрая
спрях, за да се съвзема. Не се виждаше никой наоколо, с изключение на овчарчето далеч под мен и
малка група хора извън стените на Кар-мел. Близо до морето бяха онези, които жънеха житото и
лена Долу на по-ниските хълмове. Топъл благоуханен вятър идваше от Голямото море, охлаждайки
моето потно тяло, като разрошваше нежно моята грижливо сресана коса. Всичко, което можех да
направя, беше да се засмея на моята гореща страст към любимия, която ме доведе до върха на
планината с празни ръце.
Отпуснах се в сухата изгоряла трева. Сълзите на копнеж се смесва с веселия ми смях.
Меката трева беше възглавница за главата ми, докато се взирах в кобалтово-синьото небе, където
се рееха лястовици, ястреби и морски птици. Слънцето блестеше над главата ми, а аз все още чувах
вътрешната музика, така близка и позната, че бях прикована на място. Продължавах да лежа там,
потънала в ласкавите вълни на блаженството, хранена с изливащ се нектар. Постепенно се
разтворих в един океан от пламък. Толкова изгарящ! Бях твърде опиянена, за да стана.
Така минаваха часовете, докато накрая започнах да идвам на себе си, все още не знаейки
целта на моята ненадейна екскурзия или източника на прочувствените звуци. Когато станах, за да
тръгна обратно, приглаждайки полата си, си казах: „Трябва да събера билки, корени и цветя. Трябва
да има някакво обяснение за моето идване тук." Започнах да събирам стръкове, листа, плодове,
шипки, боровинки и цветчета. Изкопах толкова корени, че полата и шалът ми не можеха да съберат
повече. Освен това тук имаше диви рози и летни лилии, които откъснах, за да ги поставя на олтара.
36
 Бях толкова заета с моята работа, че не забелязах как вътрешният звук ставаше същият като
песента, носена от бриза. Едва когато се изправих със своята изобилна жътва, разбрах, че приятният
звук, който чувах, идваше от билото на насрещния хълм. Внимателно поставих съкровището си на
земята и коленичих между камъните. Недалеч, по-долу, под сянката на един самотен кедър, стоеше
един музикант. Той свиреше ту на лира, ту на кавал. Това беше музиката, която беше изпълнила
сърцето ми, призовавайки ме към върха. Взирах се в него безочливо, докато се опивах от
мелодиите, които той пееше и свиреше. После той сякаш ме усети, обърна към мен своето обгоряло
от слънцето брадясало лице, за да видя бръчките върху него. Нашите очи се срещнаха в една вечна
прегръдка.
Каква радост! Най-после срещнах мъж във физическо тяло, който отразява моята душа в
съвършена хармония. Един неугасим огън някъде дълбоко вътре в мен, пламна ярко, за да изгори
всяка съпротива, която бих могла да имам, за да се разтопя в широките обятия на любимия. Когато
напълно осъзнах всяко смущаващо усещане на тялото ми, душата ми отново полетя свободно.
Като привлечени от магнит - толкова силен, че нищо не можеше да ни задържи отделно - аз
изоставих моя товар с изключение на последните за сезона рози и лилии, и се затичах по пътеката,
която водеше надолу към самотния стар кедър. Преди да заобиколя последния появил се камък,
той вече тичаше към мен.
Постепенно забавихме нашите стъпки, впили очи един в друг, претегляйки чувство срещу
причина, когато се приближавахме към момента на истината. Сълзи бликнаха от напрежението да
държим в гърдите си еони време копнежа за въплътяване на любимия човек. Очите ни блестяха. От
устните ни се изтръгна камбанен звън от смях, душите ни осветиха нашите стъпки, докато
застанахме един срещу друг, лице в лице. Пъхнах букета в ръцете му и почти избягах като сърна, но
той се обърна, протегна ръце и ме взе в прегръдките си. Обхвана с длани лицето ми, внимателно
помилва страните ми, обляни от сълзи.
Едва ли знаех какво правя, чувствайки се неловко и притеснена. Мълчаливо се съгласих да
остана с този мъж, който ми обясняваше, че той е известен като Хели за своите персийски братя, и
като Йоаким за своите братя от Галилея. Слънцето обкръжи с ореол лицето му. Неговите къдрави
коси бяха с цвят на тъмносиньо и сребърно. В този момент той сякаш беше гръцки слънчев бог,
сякаш Хелиос стоеше пред мен. За мен той никога нямаше да бъде Йоаким. От този момент в
моето сърце той стана Елохим. Когато го представих, общността на Кармел започна да го нарича
Йоаким, както и аз започнах да правя.
Моят любим стоеше изправен пред мен, главата ми достигаше сърцето му. Раменете му
бяха широки, стойката - стабилна. Тялото му беше слабо, очертано от бялата ленена дреха, която
носеше. Неговите дълги, сплетени коси издаваха евреина-назарей, принадлежащ към една група от
есеи-аскети, които като адептите в Индия живееха благодарение милостинята на Майката. Косата
му беше разделена по средата, както я носеха в Галилея и все пак неговата кожа с маслинен тен и
черните бадемовидни ориенталски очи ми подсказваха, че той е и персиец.
Както стояхме, гледайки се един друг, четейки нашите енергийни полета, аз си припомних
момента преди няколко месеца, когато бях повдигната в сферата на светлината с Изида и Озирис.
Моето видение се завърна, когато видях пред себе си мъжа, който беше коленичил при краката на
Христовия учител Майтрея. Тогава знаех кой беше той и осъзнах, че сега беше времето да реали-
зираме споразумението на душите си. Накрая, когато можах да си поема дъх, а моето сърце да си
почине, аз представих себе си.
Открих, че моят глас е станал по-мек и по-тих, когато обяснявах коя бях и какво е моето
положение в Кармел. Като деца, разказващи своя урок, ние осведомихме нашите любопитни умо-
ве, докато нашите сърца пееха заедно познатите древни ритми. Ръцете ни не се пуснаха, докато не
забелязахме лъчите на слънцето, които бяха минали зад върха. Звукът на една камбана вече
разпръскваше своя зов към вярващите за вечерна молитва и общата вечеря.
Нетърпението да споделя вълнението от пристигането на Йоаким с моето семейство от
Кармел ни подтикнаха да съберем вещите, които бяхме оставили настрана през часовете на нашата
среща.
Слизахме надолу от най-горните склонове на Кармел в радостно очакване на първата среща
на Йоаким с Йосиф и Марта. Събраните около дългите маси за вечеря скоро щяха да ни видят,
измити и подготвени за обредното представяне на Йоаким. С моя любим влязохме от външната
врата, за да обречем нашите живот и съдба в светилището на Кармел.
Сега, след като споделих моята история за срещата ми с Йоаким, който беше моята духовна
37
половина, душа-приятел, както и близнак-душа и близнак-пламък, искам да обясня естеството на
връзката с душата-приятел. Всяка душа има многобройни души-половини - и физически, и духовни.
Можете да мислите за душата-приятел като за едно огромно семейство, което живее на земния
план, а също и в областите на светлината. Преди да могат да бъдат разбрани външните връзки на
сродната душа, важно е да станете близки със своята вътрешна душа, с която имате вечна връзка.
Макар че ще дам допълнителни подробности за външните взаимоотношения на душата,
искам да наблегна на значението за установяване на любяща и приемаща връзка с висшия Аз -
физическите, емоционалните, менталните и духовните аспекти, събрани в едно цялостно същество.
Някои индивиди погрешно реализират ролята си, като мислят, че могат да изпълнят своята Бо-
жествена цел само с духовен партньор. Някои пропускат своята подходяща душа-другар, понеже не
могат да приемат човешкия елемент, който прикрива същността на душата на техния любим. Ако ти
си самотна с парньор, който е духовно заспал или пробуден, осъзнайте вашата основна цел и
потърсете най-подходящата душа-приятел.
Душата-двойник като Божествено огледало отразява твоето съзнание във всеки момент.
Понякога отразяваното може да е противоположното на това, което съзнателно изисквате. Това,
което забелязваш, отразява твоята енергия, която се изявява чрез същия резонанс. Вие привличате
тези опитности, така че и двамата можете да бъдете съзнателни във вашето подсъзнание или
сенчестата ви страна. Така имаш възможността да хармонизираш и балансираш
противоположностите вътре във висшето Аз, както и тези, които се изявяват чрез алхимията на
вашите комбинирани връзки.
Отношенията не се ограничават само с интимни сексуални връзки. Сродните души могат да
бъдат роднини, учители, приятели и дори неприятели. Те винаги идват във вашия живот и вие в
техния, в точното време, когато твоята душа желае ускорено израстване и излекуване на отделното
съзнание. Помнете, че има много любов между вас и на духовно ниво вашите души се съгласяват да
играят заедно в спектакъла, преди да се родите. Когато идвате в тела след такова споразумение, вие
знаете, че ще се намерите един друг и че ще играете най-подходяща роля в драмата на вашите
животи.
Тези взаимоотношения подготвят всеки един от вас чрез тези роли за неговото израстване
и съдба. Понякога тези роли са много хармонични и изпълнени с любов. Може да има и изк-
лючително страдание. Няма значение. Крайната цел на взаимоотношенията между душите-
приятели е да влязат в божествени взаимоотношения, в които Себе-то се отразява. След това, щом
всичко е изяснено чрез отношение и състрадателна любов, Извечният Любим, който винаги е
присъствал, е проявен чрез самопознание и самоутвърждение в съзнателните взаимоотношения.
Всяка душа си спомня как ще бъде представена и за себе си, и за другия.
Даването и получаването на любов при всички видове взаимоотношения е най-големият от
всички дарове. По един или друг начин душата разбира, че няма жертви, няма тирани и затова
наистина няма нищо за прощаване. Прошката е ключът, който отваря едно вкаменено сърце, за да
почувства любовта, която му е липсвала и за която е копняло. Тази любов без ограничение е
отворената врата, която сваля Небето на Земята.
Бих могла да продължа да говоря за силата, която идва чрез свещените връзки с целия
живот, които не изключват божествено сексуално изразяване. Аз дойдох да празнувам целия живот
като проява на пола.
Човешката сексуалност, когато е съзнателно и състрадателно изразена чрез едно пробудено
сърце, става могъщ духовен път, по който можеш да познаеш висшето Аз, като любов, обичащ и
обичан партньор.
Нека да се обърнем навътре към себе си и да почувстваме нежното присъствие на Любимия,
с Когото ти вечно си обвързан.
ГЛАВА 12
ДЕЦАТА НА АННА И ЙОАКИМ
И стана така, че срещнах моя любим като въплътен в тяло. Колко чудни бяха тези три месеца
на ухажване и опознаване! Цялата общност в Кармел се радваше за нас, за благодатта и моралната
подкрепа, която Йоаким беше за всеки.
Само три месеца след нашия годеж Йоаким започна вътрешно да чува призива на своя
учител Майтрея, молейки го да се завърне в Хималаите. Новината ни натъжи, защото мисълта за
раздялата не беше лесна. И все пак, знаехме, че този настоятелен повик беше за важна цел, по-
38
висша от нашето лично желание. Като събра неколцина млади мъже, Йоаким тръгна през ранната
пролет към Хималайските планини.
Раздялата ни щеше да бъде за повече от една година. Бях много заета с многобройни
задължения. Всяка вечер преди да заспя, успокоявах тялото и ума си и се проектирах в етера, за да
се появя във високия планински манастир, където се свързвах с моя въз-яюблен Йоаким. Заедно ние
получихме нови посвещения от Майтрея, който ни предаде определена висока енергия за нашия
съюз и обща работа. Вече имах много от тези светлинни кодове, активизирани в моето физическо
тяло, така че за мен не беше Необходимо да присъствам там физически.
Сега и двамата бяхме подготвени за появата на дванадесетте деца, които щяха да дойдат на
Земята чрез нас. По този начин можехме да бъдем в пълно единение с енергиите на всяка Душа. А
зачатието щеше да бъде улеснено според предназначението, което всеки се беше съгласил да
изпълни на Земята.
Беше късната есен на 49 г. пр. Хр., когато Йоаким се завърна от своето пилигримство, две
години след като се бяхме срещнали на склона на Монт Кармел. Един месец след неговото
завръщане сляхме нашите сърца в едно. Свързахме нашите съдби с брачната благословия и
намерихме един в друг отразяването на Божествеността. Имаше човешкото ограничение, което
прикрива вътрешното излъчване, но ние не се концентрирахме върху нашите лични слабости. Чрез
дара на нашето любимо АЗ СЪМ-присъствие, бяхме естествени и прозрачни. В отражението на
другия съзирахме величието и чудото на небесните сфери, както и радостта да бъдем въплътен дух.
Много отдавна бяхме преобразили страстта на плътта в бокал с виното за духа. Сега култивирахме
извисените вълни на Божествената любов, която издига виното на Любимия до короната на Дървото
на Живота.
Никога през моите многобройни години на благочестива практика за работа с енергиите, не
бях откривала екстаза, който сега изпитах с моя любим Йоаким. И макар че Йоаким прилагаше
учението за дълголетие и изпълняваше енергийни ритуали, които засилваха неговото духовно
безсмъртие, той не беше избрал пътя на физическото безсмъртие чрез Ритуала на Гробницата, както
аз направих. Тъй като моят любим беше зрял мъж, знаехме, че нашето време заедно е ограничено.
Затова избрахме с удоволствие да изживеем заедно всеки скъпоценен момент. С безусловна любов
един към друг и в служба на нашия Създател, ние се подготвихме за зачатието на нашите дванаде-
сет деца.
Нашите същности разпалиха огъня на любовта, за да се слеем и пречистим, докато заискрим
от светлина. Оказахме се равни при теста за изследването на нашите блестящи души. Потопихме се
дълбоко в сладостта на любовта, когато смесихме флуидите на нашата същност, за да се събуди
животът на семето, което роди нашите дванадесет деца, потомци на Дървото на Живота.
Знаехме също така за опасностите, които времето щеше да нанесе върху дома на Давид, на
тези преди него и на тези след него. Нашето предопределение ни тласкаше като прилив при
пълнолуние към светлия бряг на нашите души. Как бихме могли да постъпим иначе, освен да
изпълним това, за което бяхме дошли да вършим. Трябваше да донесем словата на нашия
Възлюблен Създател, който ни изпрати да подготвим пътя за наследника на Давид.
Затова гледахме към небесата за знаци от звездите и планетите, за да знаем времето за
нашето брачно единение, тъй като нашето намерение беше да заченем дете под покровителството
на благоприятна светлина. Внимателно изследвахме древните тантрични текстове, които бях
превела, и прилагахме техниките за висша сексуална алхимия, която двамата бяхме изучили в
мистичните школи. Подготвяхме нашите тела, умове и души, за да бъдем във висш резонанс с
дванадесетте, които щяха да се съберат около нас и да ни наричат техни родители.
В един есенен следобед през 49 г. пр. Хр., когато жарта на слънцето беше на хоризонта,
бяхме заведени до нашето брачно легло.
С нашето вътрешно зрение видяхме архангел Гавраил да стои пред нас. Неговото лице беше
от огнена бяла светлина, която активира кодовете на зачатието чрез светлина и отпечати съ-
вършения модел на ДНК направо върху моята яйцеклетка и семето на Йоаким.
Над Гавраил бяха Господарите на Светлината, които наблюдаваха човешката еволюция.
Изкачих се нагоре, нагоре по една етерна извиваща се кристална стълба до една зала, обляна в
светлина и застанах пред една душа, която се беше съгласила да слезе на земния план, за да се роди
в тяло. Тя светеше като звезда, която излъчваше ефирни цветни дъги. Сляхме нашите Души, докато
същността на тази душа влезе в моята утроба. Нейното Семе на Светлината беше внимателно
присадено в моята яйцеклетка, преди семето на живота на любимия ми съпруг да избухне като
39
течна светлина.
Погледнах дълбоко в очите на Йоаким. Челата ни се докосваха и звездите на нашите души се
сляха в една великолепна колона от светлина. Осъзнах възбудата на Йоаким като чудо от светлина,
която проникна в свещения храм на моята утроба. Неговите светещи сперматозоиди, изпълваха не
само утробата но енергията на тази светлина достигна и до сърцето ми.
Нямаше повече осъзнаване на тела, разделени форми в пространството. Бяхме потопени в
мистерията да бъдем. Колко дълго се носихме в любовна прегръдка - не знам, нито колко дълго
време още беше нужно, за да се завърнем в реалността. И когато се гледахме със светнали лица, ние
усещахме една топла покривка от светлина да покрива голите ни тела.
Залязващото слънце хвърли розова светлина върху стените на нашата стая и тогава
разбрахме, че един цял ден е дошъл и е отминал. Запалихме светилника. Изтрихме лицата, ръцете и
краката си. Очите ни грееха от великолепното чудо на зачатието чрез светлина. В моята утроба
чувствах пламналата горещина на тази любима душа. Тя вече беше дошла в нашите прегръдки, за
да бъде обичана и галена. Ние си спомнихме, че тя беше произнесла името си - Рут. И тя щеше да
стои с нас през всичките наши дни, докато Синът на Човека се завърнеше на Земята.
Рут растеше, увеличавайки корема ми с нейното земно тяло. Юдит отделяше време, за да ми
помага до последния ден преди раждането на Рут.
Три жени, включително и Юдит, приготвиха ленени платна, вода, масла, билки и нов
сламеник за раждането. Когато то започна, те ме взеха от градинската пейка, където обичах да седя
и да медитирам. В моята стая ме поставиха върху сламеник, пос-лан със свежа зеленина, която
Иоаким беше донесъл от поляните, където ходеше с овцете. Той идваше до вратата, когато конт-
ракциите ми причиняваха силна болка. Чакаше отвън, макар че от време на време виждах неговото
усмихнато лице през малкото прозорче. Очите му бяха пълни със сълзи на състрадание, а лицето му
изразяваше учудване от това, което ставаше. Това беше неговото първо дете, макар да знаеше, че то
беше от сферите на светлината, а той - инструмент, за да доведе душата му на Земята.
Моите мили помощнички бършеха челото ми от потта и ме насърчаваха да дишам, когато
осъзнах виковете на тялото ми в по-висока октава, която изразяваше болката. Моето раждане про-
дължи по-дълго, отколкото повечето раждания, за които можех да си спомня, когато помагах като
акушерка. Със силни и все пак нежни ръце Елисавета успя да обгърне бебето, когато разбра, че
тялото му е в обратно положение. Внезапна, като удар с кама, болка проряза гръбнака ми, цялата ми
нервна система потрепери. Тези жени работеха с мен, окуражавайки ме да си спомня, че аз самата
съм учила раждащите майки.
Противно на догматичните вярвания, основани на страх, жените, които раждат, не е
необходимо да страдат. Затова премодулирах виковете в дълбока гърлена тоналност. Дадох
възможност на всяка тъкан и кост да издаде със звук своите чувства и през цялото време да повдига
вибрацията на тялото ми в разширено съзнание. Когато накрая Рут беше родена, нейното малко
телце беше някакси натъртено. Макар че нейното пътуване беше тежко, тя беше силна и здрава.
Миг по-късно тя беше в моите прегръдки, точно когато Марта дойде тичайки, откъсвайки се
от своите задължения в общата кухня. Колко развълнувана беше да има сестра! Тя изля прясна вода
в една чаша и внимателно постави малка питка пресен хляб в ръцете ми. Нещо като благословия, с
пожелание новородената й сестра да бъде заобиколена от любящи същества. Марта галеше
пухестата главичка на Рут, която сучеше от гърдите ми. Иоаким не можеше да се въздържа повече.
Макар че жените не бяха събрали всичките напоени кърпи, нито бяха завършили моята
миропомазваща баня, той се втурна в стаята ни и застана прикован пред нашето съ-сътворено
родено празненство. Една голяма усмивка разтвори стегнатите му устни. И една шепнеща молитва
на благодарност освободи цялото напрежение, което се беше натрупало, докато той вървеше с мен
близо до Долината на смъртта. Смях наруши мълчанието. Стените на нашата малка стая изчезнаха
в една увеличаваща се светлина. В сърцата си знаехме, че Бог беше много доволен от
освобождаването на тази душа, когато я държах в ръцете си и й пеех люлчината песен на Хатор,
която помага на душата да си спомни своето най-висше призвание. Така завършиха дните, когато
първото от нашите 12 деца беше родено.
Йоаким и аз спазвахме нашия обет да родим дванадесет озарени души, които бяха избрали
да излязат на сцената на живота по това време, за да помогнат в подготвянето на пътя за идването
на Месията. Така беше наредено от Всевишния. Ние дойдохме заедно, когато бяхме призовани от
небесните сили да донесем нашите енергии от сферите на светлината за свързване с мо-надите на
„АЗ СЪМ - присъствието" на всяка душа. Ние се срещнахме и се съединихме според съдбата на
40
всяка душа и целта на Лъча, така че аз можах да изпълня моята отговорност, която Господ Бог беше
дал на моето същество. В един период от шестнадесет години - от 49 до 33 г. пр. Хр. - единадесетте
от нашите деца бяха заченати и родени. Първа дойде Рут, последвана от два пъти близнаци - Исак и
Андрей, и година и половина по-късно - от Мариам и Яков. След това дойдоха Йосиф, последван от
близнаците Натан и Лука. След две помятания се появиха Ребека и Езекил. Единадесетото ми дете
беше наречено Ноа.
Дори когато тези скъпоценни души се родиха, за да ни заобиколят като звезди от едно
сияещо съзвездие, очаквахме, че трябва да дойде още едно дете. Предварително знаех, че този ще е
Хизмарим, чието възнесение се беше случило преди много години. Бяхме в постоянен телепатичен
контакт и аз я представих на Иоаким по време на нашето медитиране. Знаехме, че нейното време
беше близо. Ноа още беше кърмаче и точно преди да го отбия, чух Хизмариам, съобщавайки ми от
сферите на Светлината: „Моето време идва, моя любима майко. Близо е Неговото идване между
нас, което толкова дълго е отлагано. Той и аз се съединихме и сега аз съм готова да сляза долу.
Много скоро ще чуете известието за моето идване на Земята. Затова подгответе се, мои
възлюблени, Майко и Баща!"
Когато се подготвяхме за празника в чест на Мойсей, съгласно обещанието на Енох и Исаия,
Иоаким и аз очаквахме известие от архангел Гавраил. На Празника на Храма бяхме един до друг,
когато една свръхдуховна светлина започна да се концентрира в нашата стая. В средата се появи
архангел Гавраил, с когото бяхме сякаш в дълбоки близки взаимоотношения. Той беше известявал
за всяко от зачеваните единадесет наши деца и сега отново беше тук, според неговото обещание.
Архангел Гавраил говореше на нашите сърца: „Виждам, родената от вас ще бъде Тази, която
стои от лявата страна на Бога - вашият Баща, и представлява Божествената Майка, разумът зад и
във всичко, което е. Тя ще даде на света основата на Новия Завет и Той (Иисус) ще дойде чрез нея,
както тя ще дойде чрез теб, която си предпочетена между жените. И макар че нейната същност ще
бъде отпечатана върху Иоаким, който представлява Бащата, неговото физическо семе не ще влезе в
твоята утроба, а етерното. Неговата същност ще се слее с твоята, както и Нейната, както е обещано.
Не е време да се влиза в Стаята на Светлината, където стават зачатията чрез светаината, тъй
като има по-нататъшна подготовка. Ти, наша възлюблена Анна, ще преминеш през нови седем
посвещения и прозрения, така че мощната архангелска енергия и големите потоци съзнание, които
ще се слеят, да родят твоята дъщеря, която ще бъде наречена Мария-Анна. Когато тези енергии се
слеят в твоята утроба, ще се случи нещо като помятане. И , мой възлюблен братко, също ще трябва
да преминеш през още седем нива на просветление, така че да можеш да бъдеш морална подкрепа
за Нейното идване. Ще ви кажа и това: жените от вашето семейство и онези, в които семето на
мъжа ще бъде имплантирано, без още да познават мъж, ще родят еволюирали Души. Всички те ще
подкрепят идването на този свят на вашия внук, който ще бъде известен като Христос на народите
на Земята. Ти, обична Анна, трябва да подготвиш всичко така, че тези девойки да имат потомство.
Всички те след време ще израстат, за да ти кажат: „Благословена си, между жените!". Казвам: мир
да бъде за двамата! Осанна!".
После разбрахме от посланията на архангел Гавраил, че ще изминат месеци, преди
обещанието да бъде изпълнено. Междувременно нашите деца растяха силни, докато работехме и
споделяхме всички наши радости и скърби с общността на Кармел. И макар че Иоаким и аз бяхме
започнали да обучаваме малка група жени и девойки, както и мъже, в мистериите на зачатието чрез
светлина, имаше моменти, когато се страхувах, че съм загубила милостта на Бога. Месеците се
превърнаха в години и обещанието за нас все още не беше изпълнено. Поддържахме нашата вяра
силна с разбирането, че има сложен план, който трябва да бъде пресъздаден от много души, които
идваха в тела в определен период, и време, за да изпълни всеки своята божествена част.
За нас също беше необходимо време, за да преминем през седемте прага, които архангел
Гавраил постепенно разкриваше пред Йоаким и мен. При всяко посвещение имах доказателства:
ние израствахме духовно, за да бъдем способни да издържим еднакви модели на свръхвисока
честота, която беше необходима за зачеването на Мария-Анна. Бях решила да избера едно
определено място в моето тяло за нейното пълно израстване.
За тези посвещения сега ще кажа малко нещо. В друго време, когато човечеството е готово,
ще разкрия повече. Сега се въздържам от доверяване на информация.
Да, моите деца бяха многобройни и дните ми бяха изпълнени с грижа за тези скъпи души. За
щастие, в нашата есейска общност имаше много сестри от всички възрасти, които с готовност ми
помагаха във всичко. Дори някои кърмачки кърмеха моите бебета, когато се разболявах по време на
41
моите две помятания. Имах силни притеснения като майка, която беше родила много деца за един
кратък период от време. А за тези, които копнееха да имат деца и намираха утробата си празна,
също имах разбиране и съчувствие. През времето на моя дълъг живот на земния план и след това,
често се появявах в етера, за да помагам по време на зачатието, бременността и детството.

ГЛАВА 13
ЗАЧАТИЕТО И РАЖДАНЕТО НА МАРИЯ- АННА
Беше рано през лятото на 22 г. пр. Хр., когато Йоаким и аз бяхме поканени от сина ми
Йосиф от Ариматея да го придружим при неговото следващо пътуване до Британия. След като
обсъдихме с Йосиф този въпрос, Йоаким и аз взехме шест от нашите деца с нас: Андрей, Мариам,
Йосиф-младши, Ребека, Езекил и Ноа. Щяхме да започнем пътуването с посещение на
Александрия, където трябваше да оставим Езекил да продължи своето музикално обучение при
питагорейски учители. Мариам и Ребека желаеха да започнат техните египетски посвещения. Беше
уредено роднини от Александрия да ги придружат до Хелиопол.
След това Исак, който живееше в Египет от своя единадесети рожден ден, и вече беше готов
да започне нов живот, щеше да ни придружи от Александрия до Марсилия, за да посети Яков,
който живееше в една отдалечена есейска общност в подножието на Пиренеите.
Рут остана в Кармел, Натан беше женен отскоро и живееше в имота на своя тъст, близо до
Кана, а Лука продължаваше своето следване в Йерусалим. Моята дъщеря Марта беше в една хубава
къща във Витания, която беше построена от нейния брат Йосиф от Ариматея като второ жилище.
За наша изненада жената на Йосиф, Евника-Саломе, в последния момент реши да се
присъедини към нас. Нейното здраве беше започнало да отслабва след две поредни бременности и
раждането на две дъщери Лоиз-Саломе и Сузана-Мария. Чувствайки, че нейният живот се скъсява,
тя много искаше да научи нещо повече за другите народи, които бяха променили живота на съпруга
й. Поради неговото често отсъствие, тя искаше да постигне вътрешна хармония с него, преди
нейната опит-ност на Земята да свърши. Това беше първият път, когато пъту-ваше извън страната.
Затова беше решила да вземе дъщерите си с нея. Йосиф и нейните загрижени родители я убедиха да
ги остави на тяхната грижа.
Късно през лятото всички необходими приготовления бяха направени и ние потеглихме от
новото пристанище Кесарея, което наскоро беше построено от римляните за цар Ирод, на
половината път между Кармел и Иопия. С един от по-големите товарни кораби на Йосиф,
отплувахме към Александрия, където бяхме посрещнати от нашия син Исак, придружен от една
мила млада египтянка, която скоро щеше да стане негова съпруга.
Останахме в Египет почти два месеце. Срещнахме се с неколцина останали членове на
Братството на Тот. Тези мъдри учители представиха Езекил в Питагорейската мистична школа по
музика. Подновихме семейните връзки с многобройните потомци на моята дъщеря Ауриана, които
живееха в Александрия и Хелиопол. Беше особено удоволствие да споделял разходките в
Хелиопол и край древните паметници на платото Гиза с Мариам, Ребека, Андрей, Йосиф, а Ноа
беше особено впечатлен от Египет. Те бяха повече заинтересувани от разказите, които бях
споделила с тях за Британия и бяха нетърпеливи да отидат там.
С моя син Исак и с неговата красива тъмнокожа съпруга Табита, чиято сватба отпразнувахме
малко преди напускането на Египет, се отправихме в конвой от три товарни кораба през Голямото
море към Марсилия, където Йосиф взе товар. Следвахме бреговата линия на запад и след като
корабите хвърлиха котва на кея На едно селище продължихме по суша в областта Лангедок. Свър-
захме се с нашия син Яков, който беше в една наскоро създадена есйска общност в подножието на
Пиренейските планини. Посетихме тази хубава област за няколко седмици, където Исак и Табита
възнамеряваха да останат и да започнат заедно техния нов живот. След това се завърнахме на
нашите кораби и продължихме по море.
След като минахме Гибралтар и навлязохме в Атлантическия океан, ние се отправихме на
север по крайбрежието на Иберийския полуостров през залива Бискай, покрай полуострова
Британия до малката общност на остров „Свети Михаил". След като бяхме сърдечно приветствани,
останахме там една седмица, за да попълним запасите си. После продължихме, заобикаляйки около
южната част на Британия, позната като „Края на света", посрещнати от силна морска буря, ветрове
и поройни дъждове.

42
 Колко радостни бяхме да достигнем до първото от няколкото малки пристанища на западния
бряг до Корнуел, където Йосиф получаваше калая, с който търгуваше. С помощта на Божието
провидение бяхме настанени в топла хижа, докато бурята налиташе срещу острите канари.
Когато морето се успокои, продължихме напред по един канал на река Севърн, който по това
време беше много по-широк, отколкото тесния проток, който днес наричате Бристолски залив. След
като се прехвърлихме на един малък плоскодънен кораб, поехме към делтата на река Брю - към
група острови, отдалечени от брега на около 12 мили, където сега се намира бреговата линия.
Слязохме на остров Авалон, „Островът на ябълките", наричан също и Мистичен остров. Сега е
познат като Гластънбъри (Стъкленият остров). Йосиф ни заведе през една красива градина от
ябълкови дървета до върха на свещения хълм на друидите, който и във ваши дни е известен като
Скалата на Авалон. Тя почти не се беше променила от времето на моето първо пилигримство от
Египет до Британия през 300 г. пр. Хр. Дори и във ваши дни хора от цял свят все още правят
пилигримски пътувания до това място, което скоро щеше да стане крепост, която съхранява
ранните учения на мистичното християнство.
На запад от тревистия остров Авалон има по-голяма суша, далеч от брега. В днешно време
островът е наричан Уелс, а древните народи го наричаха Авалон или Мона. Познавате това почи-
тано светилище на друидите като Англъси. След като прекарахме оставащите зимни дни в Мона
като уважавани гости на келтските друиди, продължихме пътуването по-нататък, вътре в страната
до големите паметници от масивен син камък на Стоунхендж. участвахме в церемонията през
извиващата се мрежа от масивни монолитни камъни, които знаете като Ейвбъри. Там присъствахме
на големия празник Белтен, заедно с местните висши жрици на друидите, които изпълниха
ритуални церемонии и обреди. Келтското племе, което някога ме беше приело като своя дъщеря,
имаше традиция, чрез която можех да бъда разпозната при своето завръщане. Една малка индигова
татуировка във формата на тризъбец, беше направена на челото ми на нивото на линията на косата,
която макар и много избледняла с годините, потвърждаваше моята идентичност. И те си спомниха
как бях дошла от Египет в Британия преди много години. Бях приета като висша друидска жрица,
която знаеше всичко за обучението в енергиите на Великата Майка. И наистина, аз знаех как да
говоря на дърветата, камъните и водите. Аз се присъединих към кръга от жреци и жрици, които се
молеха в свещените пещери за отварянето на Земята и духовните портали, за да разкрият най-
древните истории на онези мъдри същества, които бяха дошли по този начин при хората и все още
продължаваха да идват.
При Стоунхендж, Ейвбъри и Авалон аз още веднъж облякох бялата дреха на друидския
Орден. Привлякох около себе си мъгла, за да създам воал от времето и пространството, през който
престъпих в другата страна. В Авалон се срещнах с природни духове, феи, джуджета, еднорози и
великани. Същите, за които сте чели във вашите детски книжки с вълшебни приказки. Тези
същества наистина съществуват от другата страна на много тънкия воал между измеренията. Те все
още остават близо до земния план, за да учат човечеството как да обича Майката Земя, която
доставя всички богатства и храни.
Нашето пътешествие ни отведе до много свещени места, което задълбочи моята любов към
тази древна страна. Където и да отивахме, дори до северните страни и високите земи, всички се
радваха и горещо ме приветстваха. Аз знаех, че онези, които щяха да дойдат в света чрез мен, щяха
да бъдат познати и приветствани и върху тази земя. Събрах висшите жрици около мен и им разказах
всичко, което знаех за раждането и въплътяването на Богинята, която щеше да роди Сина на Човека.
Аз ги миропомазах според традициите на техния Орден и отворих скритите кодове на Матри-
Христово-Граал - потомството. Те ме посветиха в моето предназначение.
През цялото време на нашите пътувания Йоаким беше приет като брат, от когото друидите-
жреци можеха да научат много, докато му даваха символите на келтските мистерии. Макар че
имаше време, когато бяхме разделени, тъй като всеки имаше свои задължеия, ние се събирахме
през празничните дни за общи ритуали, срещайки се с тези, които имаха ръководно положение.
Продължавахме да прилагаме и много от нашите познати есейски практики.
Беше през един от нашите последни дни в Британия, през които посетихме каменните
кръгове на Мона. Тогава архангел Гавраил направи едно от неговите неочаквани посещения. Йо-
аким и аз бяхме отишли навътре в страната до един свещен извор, където монашески друидски
Орден обучаваше жрици. Бяхме поканени да влезем в светилището с тези прекрасни сестри.
Висшата жрица на Ордена се наричаше Ейрианрод и ние й известихме мъдростта и предсказанията,
които архангел Гавраил беше споделил с нас. Богинята, едно живо въплъщение на Божествената
43
Майка, беше решила да се роди много скоро.
Когато споделих тези радостни новини, Ейрианрод и нейните жрици ме отведоха в една
специална стая, където тя изля капки от свещено масло и светена вода от два флакона, с които
миропомазаха цялото ми тяло. После го боядисаха с оцветен клей, което създава древен
спираловиден модел, за да се запечати структурата и благословията на Богинята. Така бях посветена
в моето висше призвание. Тези прекрасни сестри ми се покланяха, откривайки Нейното присъствие
навсякъде около мен. Вече се виждаше сияние, излъчващо се от утробата ми. Те смятаха себе си за
благословени да се докоснат до съда, който ще носи Дъщерята на Слънцето, Земята и Луната, и
която щеше да се нарече Мария-Анна.
След като се завърнахме в Корнуел, където Йосиф имаше няколко по-големи товарни кораба,
приготвени за нашето завръщане обратно в Палестина, ние се наслаждавахме на още две седмици
сред хората и зелените хълмове, които толкова много обичах. Двадесет и шестгодишният Андрей,
двадесет и еднагодишният Йосиф и Ноа, който беше на дванадесет, бяха приети да започнат
техните посвещения в Ордена на друидите. И тримата наши си-нове решиха да останат близо до
островите Гпастънбъри и Мона. След вълнуващо сбогуване беше време да напуснем Британските
острови и да поемем нашия обратен път към Палестина. Най-нап-ред се върнахме в Лангедок,
където се срещнахме с Яков, Исак и Табита, които вече бяха с дете. Прекарахме почти един месец в
тяхната новопостроена каменна къща със сламен покрив. След това продължихме към Ефес, който е
на източния бряг на Егейско море. При нашето пристигане в Ефес се срещнахме с много разт-
ревожената Юдит и с нейния нов съпруг Юстиниян, един есейски брат; който беше и римски
гражданин. Мислехме, че те са в Кармел. Те разказаха за последния смут, който беше избухнал в
Палестина, причинен от жестоките заповеди на цар Ирод, неговото неморално поведение и
безчовечност към еврейския народ.
Нарастващото вълнение подтикнало кармелската есейска общност да премести по-голяма
част от библиотеката си и населението. Още от нападението на войниците на Марк-Антоний в 37 г.
пр. Хр. и голямото земетресение през 21 г. пр. Хр., Кумран беше смятан за сигурно убежище и
хранилище. Юдит беше дошла в Ефес, за да създаде малка библиотека, която щеше да бъде
основата на друга есейска общност. Тя щеше да служи също и като подслон, хранилище и център за
разпространение на летописи за есейските братя в техните различни далечни мисии в близкия
крайбрежен район.
След съвещание с Йосиф и Йоаким, решихме да останем в Ефес, за да помагаме в
разнасянето на летописите, някои от които самата аз бях писала през годините. Взехме ги от далеч-
ната камениста област Бретрен. Тези летописи скрихме в много недостъпни пещери и ги оставихме
на монашеското братство да ги пазят. Някои от тези общности бяха основата на по-късните
християнски манастири, за които разбрахте чрез историята на вашата църква в Новия Завет.
Влошеното здравословно състояние на съпругата на Йосиф Саломе, се беше подобрило в
Британия, но нейният организъм беше отново изтощен, когато стигнахме в Ефес. Загрижен за дъ-
щерите им, Йосиф взе болната си съпруга и с новопридобития товарен кораб отплува към Кесария,
а след това към имота на баща й в Ариматея, където бяха техните дъщери, докато родителите им
отсъстваха. Събирайки своето семейство, Йосиф побърза към Йерусалим. Трябваше да научим по-
късно, че Саломе беше умряла скоро след завръщането си у дома. Тя беше изпълнила своята цел,
пътувайки с Йосиф, и с успокоена душа беше оставила съпруга си, който продължи своята важна
дейност.
Дванадесет години по-късно, придобивайки един имот близо до Магдала, на западния бряг
на Галилейско море, Йосиф срещна една жена от благородно потекло, на име Мария. Като млада тя
се беше разбунтувала срещу строгата дисциплина на баща си - висш свещенослужител - и се беше
оженила за един користолюбив македонец на име Филип. От този съпруг Мария от Магдала (както
е известна) имаше три деца - Тома, Матей и Сузана. Филип често отсъстваше от дома и беснееше,
когато беше със семейството си. Няколко години след като съпругът изоставил нея и децата им,
оставяйки ги да живеят в мизерия, Мария от Магдала срещнала Йосиф на пазара. Той я помолил да
стане негова икономка в новия му дом в Магдала. Скоро след това тя става негова любима и желана
съпруга.
Късно през декември 21 г. пр. Хр., един месец след нашето първо пристигане в Ефес, една
нощ архангел Гавраил посети Йоаким и мен. Той имаше обичай да ни изненадва, макар че неговото
появяване по-рано в Корнуел беше знак, че божественото присъствие на нашата възлюблена дъщеря
скоро ще стане реалност. Двамата бяхме издигнати в Духа, за да се срещнем с нашата възлюблена
44
Хизмариам, която сега обяви себе си като Мария-Анна, чието време за въплътяване беше дошло.
Ние я приехме в нашите сърца и почувствахме нейното присъствие да влиза във всяка клетка на
нашите сърца. Йоаким също възприе светлината, която беше нейното присъствие, докато беше
погълнат от нейното същество. Не се събрахме като мъж и жена, както при зачеването на
останалите единадесет деца. В моята утроба влезе същността на Мария-Анна, за да се изпълни
обещанието за непорочното зачатие. В Ефес Божествената Майка, въплътена като Мария-Анна, се
завърна на земния план.
Останахме в Ефес през цялото време на моята бременност. Само Юдит остана с нас, докато
Ребека и Рут, чувайки радостаната вест за моята бременност, организираха малка група от
общността на Кармел да бъдат с мен при раждането на Мария-Анна. Макар че моето семейство
изглеждаше разпръснато от ветровете, духовно знаех, че всичко с него е добре. Монашеският
модел, който посвещаваше деца в ранна възраст, продължаваше да ми дава сили да изпълнявам
моите майчински инстинкти и сърдечни желания. Макар че имаше времена на скръб от загубата на
мои деца, продължих да подчинявам моето човешко желание на това, което възприемах като по-
висшата цел и предназначение. Справях се благодарение на всичките ми деца, на подкрепата на
семейството и на общността.
Дните минаваха в хармония. Присъствието на Божествената благославяше всеки мой час.
Нейната върховна светлина нарастваше в моето същество. Това беше една необикновено благосло-
вена бременност. Нито веднъж не бях болна, нито тялото ми почувства болка. Бях дълбоко
вглъбена в себе си. Там прозрях много от Божествения план, който щеше да изпълни
предсказанията за „избрания народ", както евреите изглежда мислеха за себе си.
Мария-Анна растеше много бързо в утробата ми и беше изминало по-малко от обикновените
девет месеца, когато дойде време за моето освобождаване в знака на Дева. Последните три месеца
бях толкова обърната „навътре", че реших да не говоря. В тишина, зз носех свидетелството за
Нейната благословия. След пристигането на Рут и Ребека в нашата малка общност, те идваха да
седят в тишината с мен, за да почувстват растенето на светата Божествена Майка. Когато сядаха до
мен, те се потопяваха в благословия. Йоаким също грееше в присъствието на Мария-Анна.
Повечето мъже не реагираха така, когато жените им очакваха дете. През тези последни три месеца
Йоаким остана до мен. Той чувстваше всичко, което аз чувствах, и споделяше мълчанието с мен.
Накрая дойде времето за идването на Земята на Мария-Анна. Тази нощ звездите бяха
необикновено ярки. Едно съзвездие от звезди вплете ветрило от етерна светлина точно около „гла-
вата" на Девата. Сириус изпращаше лъчи през нашия източен прозорец и беше достатъчно светло,
за да хвърли сянка върху нашите варовикови стени. Тънкият лунен сърп вече беше се настанил на
запад. Юдит, Рут и Ребека от много дни преброяваха и подготвяха всички необходими неща. Те
постоянно се въртяха около мен със своите загрижени питащи лица. Аз им махвах успокоително.
Когато дойдеше времето, те щяха да бъдат до мен. И когато водата ми изтече и контракциите
зачестиха, Йоаким бързо изтича до жилището на Юдит и я помоли да дойде в нашата малка горна
стая.
Моят син Йосиф беше създал всички удобства, дори имаше легло, издигнато на платформа.
Специални урни, съдове за пране, меки кърпи от египетски памук, ароматни и кръвоспиращи
билки, крайно необходимото лечебно масло и свещи, бяха взети от неговите складове. Юдит, Рут и
Ребека бяха като ангели, готови да помагат за безболезненото раждане на Мария-Анна. Йоаким
беше поканен да седне близо до главата ми. Той също чувстваше силата на контракциите, тъй като
и двамата „раждахме" връщането на Майката.
Моята душа полетя точно когато последната контракция избута навън върха на главата на
Мария-Анна. Цялото мое същество избухна в светлина, когато пълното присъствие на Мария-Анна
слезе чрез мен и обгърна своето малко същество. Малкото й телце беше поето от нежните ръце на
Юдит. Каква небесна музика звучеше в нашите сърца!
След като раждането беше завършило и Мария-Анна беше настанена до сърцето ми, тези,
които бяха дошли от Кармел, бавно влязоха в нашата малка стая и коленичиха като пред олтар.
Това беше Майката на Новия Завет! С тържествена радост всяка душа поставяше подарък до скута
ми. Какво вълнуващо посрещане! Тъмнокестенявите коси на Мария-Анна светеха като разтопено
злато. Нейната кожа беше светла и очите й бяха тьмносини-сиви. Всичките наши деца бяха
тъмнокоси, със светло до силно мургава кожа и кафяви очи. И сега това възлюблено дете беше с
кожа като полиран алабастър, докоснат от неж-норозово.
После Йоаким изтръгна звуци на божествена музика от своята лира и аз запях
45
лиричната песен на богинята Хатор за орисване на най-висша съдба, приветствайки нашето
новородено дете в този свят. Радостно, с прилив на любов и благодарност, изливащи се от нашите
сърца, ние празнувахме Нейното идване сред нас. Всички, които присъстваха, знаеха коя е тя и се
заклеха да пазят Нейното присъствие в нашите сърца. Така беше подготвен Пътят. Всички
обещахме да я закриляме и да подкрепяме нейните посвещения, докато всичко бъде изпълнено.
Знаехме също, че имаше други жени, които все още искаха да приемат зачатието чрез светлина. Те
дойдоха в Кармел, за да бъдат запознати с това от мен. Тук имаше и други деца, които бяха дошли
да бъдат подготвени заедно с Мария-Анна. Така че всички души, които се бяха съгласили преди
своето раждане, можеха да изпълнят своето предопределено участие. Човешката природа и
свободната воля бяха взети под внимание. Нищо не беше оставено на случайността и при всяка
възможност желанията бяха подробно преразглеждани във висшите нива. Ако някой се отказваше
от задачата, обхванат от страх, тогава влизаше друг. Знаехме, че ще се изисква голяма сила, смелост
и мъдрост, за да преминат изпитанията, които скоро щяха да бъдат пред нас.
Какво спокойствие за нашите души беше да усещаме любовта на Божествената Майка,
вдъхваща ни увереност, че всичко ще бъде добре.

ГЛАВА 14
ДЕТСТВОТО НА МАРИЯ-АННА
Сега, като се вслушвам в твоето сърце, моя обична приятелко, мога да си представя твоето
желание да знаеш повече за тази, която беше определена да стане Неговата майка, и която ще
изпълни казаното в Новия Завет. Какви бяха нейните радости и изпитания, имаше ли човешки
страхове?
Нека да отговоря на тези въпроси, като ти разкажа накратко за детството на Мария-Анна в
Ефес и Кармел. Като правя това, аз ще отворя Книгата на живота и по този начин ти можеш да
стигнеш до тази, която изразява Божествената Майка, точно както тя сега идва при теб. Като
задоволявам твоето любопитство, можеш да отвориш себе си за присъствието на Божествената
Майка, която е достижима за теб във всеки момент. Мария-Анна беше сияйна светлина. По-
лъчезарна, отколкото твоят ум може да си представи. За да я познаваш такава и сега, трябва да
бъдеш спокойна, съсредоточена и отворена за настоящия момент, също като едно дете. Нека да
спрем за малко в това спокойно мълчание.
***
Когато Мария-Анна се роди, тя обичаше да се топли на светлината на слънцето. Тя
простираше своите малки ръчички към светлината, която идваше през прозореца на нашето
скромно жилище в Ефес, и издаваше звуци, много подобни като тези на нейните братя - делфините,
които лудуваха и подскачаха в просторите. Тя обичаше баща й да я вземе на покритата тераса, коя-
то гледаше към простора на Голямото море, блестящо в синьо и сребърно далеч долу. С търсещи
очи и знаещо сърце, малките стада от делфини можеха да бъдат видяни да изпълняват своите
акробатични танци.
Когато Йоаким не беше зает, обожаваше да люлее своята дъщеря в ръцете си. Тя обичаше да
слуша неговите разкази и се присъединяваше към него с весело пеене, като поддържаше такта със
своите пляскащи ръце. Скоро след като проходи, Мария-Анна се научи и да танцува, докато Йоаким
свиреше на лира или кавал, а аз пригласях с дайре. Любимото нещо на Мария-Анна, когато седеше
в скута на баща си, беше да зарови пръстчетата си в неговата дълга посивяла брада. Второто й
любимо занимание беше да глади неговите гъсти вежди, докато той я завиваше в нейната люлка. Те
се гледаха с обич един друг в очите, които сияеха като дълбоко осветени езера.
В нашия малък заден двор имаше една лоза, в която птичките обичаха да свиват гнезда. В
шарената сянка на гъсто висящите гроздове Мария-Анна и аз прекарахме три идилични години
преди завръщането ни в Кармел. В тази мирна обстановка аз работех с моя малък тъкачен стан, с
прежда и вретено. Когато предях и тъчех, Мария-Анна играеше, седнала на двора, постлан с цветни
емайлирани плочки. Тя разучаваше всичко, което виждаше. Съчиняваше малки песнички, които
обичаше да пее на родителите си и на другите възрастни и децата, които идваха от време на време
да ни посетят. Но най-много от всичко тя обичаше да пее за слънцето, делфините, цветята, враб-
четата, морските камъчета, мравките, завързаните с въжета кози и за трите котки, които ни смятаха
за свои стопани.
Умът на Мария-Анна се развиваше много бързо и през втората си година тя изпитваше

46
голяма радост да декламира псалми и поговорки, на които бяхме я научили. Преди да напуснем
Ефес тя беше започнала да учи как да говори и чете на арамейски, иврит и гръцки. Тя беше бърза и
много енергична, способна да прави две и повече неща едновременно. И все пак, тя беше спокойна,
без да бърза, винаги изящна и по-мъдра за дете на нейните години. Точно каквато е била и
Хизмариам! Тя беше особено чувствителна към всеки нюанс на енергиите, въртящи се около нея.
Имаше време, когато тя можеше да бъде нетърпелива или разочарована от държанието на
връстниците си около нея. Тогава тя тропваше с малкото си краче, завърташе се, придържайки с ед-
ната си ръчичка престилката си, и поставяше другата си ръка върху устата си, за да успокои изблика
на емоции. Лицето й се изчервяваше, бликваха сълзи, които обливаха страните й. Стискайки своите
синьо-сиви очи, присвила пълните си устнички, тя изтичва-ше към малката градина, за да се скрие
във високата трева близо до маслиновите дървета, докато преминеше вътрешната буря.
Повечето от тези, които бяха дошли от Кармел за раждането на Мария-Анна, останаха дълго
при нас, преди да се завърнат към своите занимания. Само Рут, напоследък овдовяла, реши да
остане с нас. Около година преди нашето завръщане в Кармел Рут се ожени за Тит, който пожела да
остане в Ефес, за да продължи работата си. Йоаким помагаше на Йосиф от Ариматея, когато той
идваше няколко пъти в годината да придружи различните есейски братя, провизии и ръкописи от
Кармел и Кумран към новите убежища в тукашните скалисти острови и планински манастири. Той
помагаше и на тези, които бяха завършили своите задачи, да се подготвят за тяхното завръщане в
Галилея и Юдея.
Ние лесно задоволявахме нашите основни потребности с готовността на Йоаким като сръчен
човек да намира всякаква работа, а и аз припечелвах от размяната на ръчни изделия, билки и
акушерски умения. Тези средства, заедно с възнаграждението от средства и провизии, които Йосиф
от Ариматея носеше няколко пъти в годината, правеше нашия скромен живот наистина уреден.
Рано през есента на 17 г. пр. Хр., малко преди третия рожден ден на Мария-Анна, ние се
завърнахме в Монт Кармел, където тя беше сърдечно приветствана като член на нашата есейска
общност. На нейния трети рожден ден тя беше посветена на Всевишния Бог. Нейното отглеждане,
обучение и посвещение бяха поверени на мистерийната школа в Кармел. Тя не беше повече наша,
сякаш някога сме мислили, че е била само едно чаровно, обичано дете!
Сега ще ти кажа, приятелко моя, колко беше мъчително да предоставим Мария-Анна на
грижите на другите и на суровата дисциплина, която постепенно замести нейното безгрижно
детство. Все пак знаехме Великия план. Затова дадохме на Ордена тази скъпа душа, макар че сме
предоставяли и други от нашите възлюблени деца, когато знаехме, че по-важното беше да постъ-
пим точно така. Ще разкажа по-нататък, че адептите, които идваха в Кармел от Тибет, Индия,
Месопотамия, Египет, Гърция и Британия, обучаваха Мария-Анна заедно с други млади жени и
мъже, които бяха предоставяни от техните родители за обучение й във вътрешното светилище,
където ставаха тайните посвещения. По този начин всички, които са били избрани да продължат
своите посвещения, бяха обучени за тяхната работа да подготвят сцената за идването на нашия
Учител на Справедливостта. За щастие, бях натоварена с обучението на младите момичета. По този
начин имах възможността да прекарвам повече време с Мария-Анна всеки ден. В моето желание да
покажа безпристрастност към всички момичета в нашата монашеска среда, самата аз доста
стоически се дистанцирах от дъщеря си. Това беше трудно и за двете ни. Един път в седмицата,
след ритуалния обяд в събота, Мария-Анна прекарваше нощта с Йоаким и мен. Колко радостно
беше да усещаме нейното скъпо присъствие близо до нас през нощта!
През по-топлите месеци тримата често излизахме вечер. Отивахме при пещерата край
кедрите, под небесния свод на звездите. Лежейки на нашите сламеници, покрити с вълнени одеала,
ние наблюдавахме звездите с дълбоко споделяне и се молехме през малките часове. Йоаким носеше
лирата си и заедно пеехме религиозни псалми и измисляхме нови песни, които бликаха от нашите
радостни сърца.
Невинаги всичко беше лесно за Мария-Анна. Понякога изнурителната дисциплина, дългите
часове, прекарани наведена над ръкописите, докато четеше и пишеше, нелюбезните и
безчувствените забележки на някои от новодошлите, боледуванията със задължителните безсънни
нощи в болницата, станаха причина да се приведат раменете й, а лицето й да се издължи със
сериозно изражение. Тя чувстваше всичко, включително и нарастващото брожение сред
населението на Палестина, което стените на Кармел не можеха да удържат.
С бързото отминаване на годините нейното съзнание и разбиране за какво беше подготвяна,
често я притискаше като тежко бреме. Понякога имаше напрежение и болка във врата й, горе в
47
гърба, които аз и Йоаким облекчавахме с лековити масла и мехлеми. Тя копнееше за почивка, което
я водеше сред поляните, за да се грижи за овцете и козите за кратък период или да обработва
градините, да сади и жъне. Повече от всичко тя обичаше да тича свободна през зелените треви, да
се разхожда между кедрите и кипарисите, да взима кошничка с храна и да седи сама на урвата с
изглед към Голямото море. Мария-Анна често се чувстваше много самотна, с малко подкрепящи я
приятелки, готови да споделят всичко с нейното чувствително сърце. Но тези скъпи души, които
бяха привлечени близо до Мария-Анна, продължиха да й бъдат предани през останалата част от
живота й.
Когато наближи нейният дванайсети рожден ден, дойде и първият й месечен цикъл. С две
други млади жени ги въведох в храма в пещерата, който беше посветен на Великата Майка. Там
посветих тези скъпоценни млади души в мистерията, която се съдържа в кръвта, отварянето на
утробата и узряване на тялото за енергиите на Великата Майка.
Цяла година, при всяка пълна Луна, водех тези девойки и други, които наскоро бяха
посветени, в каменния кръг и пещерата, за да изучават песните, разказите, медитациите и обредите
на Великата Майка. След тази година те, заедно с други момичета и жени, бяха заведени до друго
специално място, където научиха повече за енергиите на Божествената Майка, проявяващи се чрез
техните тела. Те бяха подготвени за женитба и изкуството на тантричната любов. Научиха се и как
да пазят свещените енергии, които тяхната утроба и гръбнак съдържаха, и как да ги движат по
определен начин, така че да могат да лекуват себе си и другите. И, разбира се, продължихме да се
събираме по време на циклите на Луната, за да изиграем мистичните архетипни пътешествия на
многото лица на Богинята.
Това бяха знания, които всяка млада и зряла жена добре разбираха. По-специалните
опитности, които подготвиха посветените за техните ритуали за възкресение и зачатие чрез свет-
лина, бяха мое и на Йоаким предложение, което отправяхме към тези жени и мъже, които
откликваха на вътрешния зов да дойдат в Кармел.
Във възрастта между дванадесет и петнадесет години, Мария-Анна беше заведена в Храма в
Йерусалим, където й предложиха да прекара там три месеца, преминавайки по-нататъшно
обучение и посвещение. По този начин тя имаше възможността да опознае ученията и практиките
на по-голямата еврейска общност, които в много отношения бяха различни от те-зи на нашата
малка есейска общност. Както можете да си представите, нехармоничните енергии, с които нашата
възлюблена дъщеря се срещаше в древните стени на Йерусалим, бяха шок за нейната
свръхчувствителна натура.
И така, Мария-Анна израста а с интелигентен ум и силно тяло, защото тя срещаше и
преодоляваше множеството предизвикателства, през които преминаваше. Ден след ден тя посвети
своя ум, тяло и душа на космическата Божествена Майка, ; която се изразяваше чрез нея. По този
начин нашата възлюблена дъщеря подготви себе си да роди много деца и стана майка на
Миропомазания.
ГЛАВА 15
ВИДЕНИЕТО НА АННА НА ВЪРХА
Времето, през което Мария-Анна растеше физически, наистина беше опасно. По това време
тя беше дванадесетгодишна и конфликтите, вълненията между различните политически и
религиозни фракции, постоянно нарушаваха спокойствието, което имахме. Освен това, римляните
бяха завзели цяла Палестина и макар че се опитваха да поддържат мир, той беше много неспокоен.
Мога още да си спомня колко стреснати бяхме от ужасява щата новина, че войниците използваха
разпятието, за да държали множеството фракции в покорство на Рим.
След бунта на Макавеите в 63 г. пр. Хр. имаше постепенно разширяване на нашата есейска
общност от Кармел към Кум ран, Синай, Египет, Мала Азия, Хималаите, Галия и Британия. Това
накара много от нас, които останаха в Кармел, да се обърнем по-навътре в себе си. Ние също
търсехме начин да опазм живота на онези, които избраха да живеят като Учителя на Спра
ведливостта, както и нашите устни и писмени сведения. Поради това се държахме изолирано, като
секта и избягвахме, колко то беше възможно, да посещаваме гъсто населени места. Ние от Кармел,
се придържахме към нашия монашески начин на братска любов и въздържание. Понякога бяхме в
контраст с нашите братя и сестри от Кумран, чието аскетично монашество прие еврейския
фундаментализъм. Нарастващата схизма между нашите есейски общности наистина обезпокояваше
душата ми.

48
 Когато недоволството, насилието и потисничеството бяха близо до дома, лесно е да се
осъждат тези, които се страхуваха от овластяването на масите, поради риска да защитят властта и
богатството. Открих, че да правиш това, е все едно да наливаш масло в огъня. Моята линия на
поведение беше да правя това, което засилва вътрешната върховна власт, както това винаги е било
изразявано - спокойно и с подчертано доверие в плана на Създателя. Това е същността на
мъдростта, която придобих в течение на моя дълъг живот. И това беше ориентацията, която исках
да споделя с всички мои деца, докато в същото време уважавах тяхното право да се учат от своите
лични преживявания, като правеха собствен избор чрез свободната си воля.
Сред увеличаващия се хаос, един ден реших да се разходя по обгорелите хълмове на Кармел,
като се надявах да намеря и излекувам всеки останал и оцелял от последните римски политически
демонстрации.
Тревата на Галилея била изгорена като отмъщение на селяните, хора, които се надигнаха със
зилотите срещу римляните и непосилните данъци на Ирод. И села, и къщи, и ниви, и пасбища бяха
изпепелени. Тъмнина обгръщаше хълмовете, прах покриваше небето. Птици кръжаха над оскъдната
плячка, която се намираше.
Доволна, че намерихме всички, на които можеше да се помогне, тръгнах към дома. Докато
денят се влачеше бавно, почувствах огромна тежест в сърцето. Непосилно изгарящата горещина на
слънцето беше засилена от силен пустинен вятър, който издигаше до небето черните пепелища.
Покривайки лицето си с шала си, забавих стъпки, един спонтанен вопъл се изтръгна дълбоко от
моята същност.
И аз заговорих на Бог по този начин: „По планинските склонове на Галилея вървя сред
горящите треви. И прахта се разнася от вятъра. Аз съм уморена и самотна в моите страхове за това,
което идва." Едно древно, бездънно, дълбоко чувство се надигна и притисна сърцето ми. Аз бях
самата болка. После продължих:
О, Господи мой, какво ще стане с моя народ? Аз не знам. О, Господи мой, изгарям в
бездната на моето същество за моя народ Израил. Защо скърбя така в моето сърце? Не сме ли
Избраните, твоят Избор? Не сме ли закриляни от теб, нашия Бог? Каква е причината? Малко зная за
миналото време и тежките провинения на тези, които казват, че знаят кое е най-добро за нашата
малка общност от Негови последователи, чието време наближава. Как ще вървим с вярата, Боже
мой, когато има толкова много страдания за ума и душата? О, аз, с малката вяра. О, душа моя,
изкачи се на Планината на Бог. О, Боже мой, покажи ми Твоето лице! Аз треперя в
незначителността на моето същество. И болката на душата ми ме притиска. Възвиси се, мое сърце!
Не падай долу!" -Така мислех и изразявах тези вопли към моя Бог, докато прекосявах опожарените
склонове на Галилея, очаквайки Този, Чието време беше близо. Толкова много въпроси тревожеха
ума ми!
Как ще се справя с тези неща, които се изискваха от мен? Как да кажа на моя Йоаким за това
страдание, което ме измъчва и изгаря моето същество? Как да се срещна с моето малко стадо и да
споделя с тях същността на моето знание, че дойде времето, за което толкова дълго сме копнели?
Във великото изпитание ние се молим на Бог да ни изпрати обещания Учител на Справедливостта,
за да можем да преодолеем тежестта на плътта и болките на душите ни в тази най-дълбока нощ.
Сякаш голямо бедствие щеше да ни сполети, но ние не знаехме нито кога, нито с каква сила. Това
беше една мълчалива болка в сърцето ми, една тежест, която носех на раменете си, докато пре-
косявах полетата от изгорели треви.
Докато вървях обратно към двора на Кармел, внезапно почувствах внушение да се изкача на
най-високия хълм, на върха, където Хизмариам беше извършила своето възнесение преди повече от
един век. Като ръководена от невидима ръка, продължих пътя си към върха и прострях тялото си на
земята. На момента бях въздигната, за да получа откровения за идващите дни.
Огромна беше екзалтацията на душата ми, когато стоях лице в лице с Господ-Бог на моето
същество, защото от Неговата дясна страна беше Лъчезарният, Чието време вече наближаваше. Бях
притеглена към сияеща светлина, докато цялото осъзнаване на моята индивидуална идентичност се
разтопи. Тогава завесата беше отворена и аз видях едно ново небе и една нова Земя. И разбрах, че
предстои много работа на Земята.
Тогава Той, Който скоро щеше да дойде на Земята чрез Мария-Анна, ме дръпна настрана.
Заедно се разхождахме в средата на най-красивата градина. Тук Той ме обгърна с ръцете си,
наричайки ме „Малка Майко". С проникващ поглед Той сля своето същество с моето, когато бяхме
представени пред самия Трон на Отца. Не знам колко дълго бях издигната горе, при Единния.
49
Когато се завърнах в моята отделна същност и съзнание, Той каза, че Неговото време е дошло.
Следващата година щеше да бъде голяма подготовка за Неговото влизане в утробата на Мария-
Анна.
Един светъл дух, който щеше да бъде негов предвесник, вече идеше да влезе в утробата на
Елисавета, най-голямата дъщеря на Яков, брат на Иоаким, която беше завършила своята подготовка
в Кармел и се беше завърнала във Витлеем, за да чака своето време. Имаше и други жени, които
също щяха да бъдат призовани, и всяка щеше да получи съобразно нейното съгласие с Духа.
Мария-Анна щеше да премине през още няколко нива на посвещение. След като това се
изпълни и нейното физическо и енергийни тела се стабилизираха, можеше да стане пълното
насищане с много мощна висока светлинна честота. И накрая, но не и най-маловажно, нейният
братовчед Йосиф, най-младият син на Яков, брат на Иоаким, трябваше да се появи преди Мария-
Анна на сцената, активирайки кодовете на зачатието чрез светлина и осигурявайки силна крепост за
защита и емоционално успокоение за Майката на Детето.
После беше ми показана моята роля. Той ми разкри как моите посвещения във великите
храмове на Египет ме бяха подготвяли за Пътя на Учителя на Справедливостта. Тази мъдрост щеше
да бъде с Него по времето на Неговата младост и щеше да подпомогне Великата Работа, която беше
дошъл да извърши. Това аз запазих като тайна в моето сърце.
Той ми показа с бегъл поглед Неговата мисия на Земята и събитията, които идваха. Най-
мрачният момент беше също и най-светлият, защото при разпятието Той щеше да премахне мъката
и скръбта от акта на смъртта. Той ми каза, че идва да изпълни пророчеството и да благослови
цялото човечество със спасяващата любов на Бащата-Майката на Живота. Божественият план беше
разгънат холографски. Той беше записан в небесата и всички участници заемахме своите места в
сцената на Земята. Всичко беше готово.
Той нежно притисна пръстите си върху дланите на ръцете ми и духна Духа на Живота върху
тях. Небесен вятър проникна дълбоко в плътта и костите ми, съживявайки осъзнаването на моята
същност във вечните сфери. Едно лечително благоухание обгърна моята дребна фигура, докато
всичката тъга отмина. Аз знаех, че всичко трябва да бъде така. Макар че драмата на мистерийната
школа скоро щеше да бъде изиграна, тя щеше да бъде неразбрана и не напълно приета през
многото столетия, които щяха да изминат. Беше времето да започне нов цикъл в еволюцията на
тази Слънчева система, галактика и вселена.
После Той отвори ръцете ми, докосвайки всяка длан до устните си и прошепна: „В тези ръце
ще бъда роден, за да прославя моя Баща-Майка. Благословена си, ти, между жените. Не се
страхувай, моя малка Майко, защото както твоята дъщеря, която сега наричаш Мария-Анна, която е
моя въплътената небесна Майка, и ти си така родена - да издигнеш Сина на Човека, докато всичко
бъде върнато в царството на моя Отец. Запази тези думи в съзнанието си. Макар че нощта хвърля
тежка мантия върху теб, следва зората. В този час отхвърляш обратно камъка на страха, който
покрива портала, наречен смърт. Ела в градината на моя небесен Баща-Майка, където те очаквам."
След това небесата се отвориха отново - и аз видях пред мен най-прекрасната гледка: Земята,
обновена и преобразена! Нейните води и земи сияеха в първична красота. Животът изобилстваше с
щедро плодородие. Цялата враждебност и разногласия бяха изчезнали. Животът беше наситен с
великолепие, което надминаваше виденията, предавани чрез думите на пророците преди мен. Моето
сърце преливаше от благодарност, докато се радвах на благословията на Създателя и треперех от
огнената сила на свидетелството за неизличимото присъствие на Шекина - система от енергии за
лечение и мъдрост, равностойна на синергията на Отца. Ангелите пееха: „Осанна! Слава на Бога,
Мир! Емануил идва между хората!" Радостни сълзи потекоха през сърцето ми, през сърцето на
Земята, което тупти в цялото човечество. Наистина имаше едно огромно сърце, което се грижеше за
нас и беше Всичко.
Когато предаването на енергиите на любовта продължи, разбрах, че не само моят внук щеше
да представлява Божествения Баща, но и неговата душа-двойник също ще се въплъти, свързвайки се
с Мария-Анна, за да донесе долу, в земния план, пълното възвръщане на Божествената Майка.
Душата ми наистина се радваше, докато самата аз бавно се съвземах и поех пътя от планината
надолу към северните врати на Кармел.
ГЛАВА 16
МАРИЯ-АННА И ЙОСИФ БЕН ЯКОВ
Когато отивах към най-отдалечената порта на хълма в Кармел, забелязах двама от братята
50
есеи да се навъртат около Йоа-ким, който беше проснат по лице на земята. Те ми кимнаха да се
приближа тихо. Една голяма светлина имаше над моя въз-люблен. Лицето му сияеше като
слънцето. С моето вътрешно зрение забелязах светлинното тяло на Йоаким да слиза с група ангели,
заедно с архангел Гавраил. Двамата братя есеи бяха безмълвни, привлечени към Йоаким, сякаш не
бяха в състояние да го оставят. Затова те гледаха на мен като на човек, който знаеше за тези неща и
търсеха утеха в това, което знаех.
Коленичих до съпруга си, вземайки главата му в ръцете си. Неговата бяла къдрава коса се
разпиля между пръстите ми. Тъмните очи на Йоаким бяха отворени, макар и невиждащи нещата от
този свят. В мълчание ние очаквахме завръщането му в неговото тяло.
Когато най-накрая той се завърна, тялото му започна да се тресе. Пот се стичаше от лицето
му, смесена с поток от сълзи. Моят възлюблен също беше издигнат горе. Когато се погледнахме в
очи, знаехме, че и на двамата беше дадено същото откровение. Единият от братята намокри с вода
една кърпа и внимателно изми лицето на Йоаким. Очаквахме вечерния час, когато всички бяха
призовани след вечеря да дойдат в светилището, за да чуят нашите новини. Когато Йоаким
проговори, се възцари тишина. Той каза: „Възлюблено наше семейство на светци, мир вам.
Великият ден на нашия Господ е близо до нас. Ние бяхме издигнати горе и ни беше показано какво
ще се случи. Бяха ни дадени знаци и белези, чрез които да разпознаем идването на нашия Месия,
когото дълго очаквахме и когото сме наричали Учител на Справедливостта. Този, за когото про-
роците са предсказали, се яви пред нас, и свидетелства, че делят за Неговото идване вече
наближава. Неговото присъствие е като слънцето и Той вече почуква на вратата на онази утроба,
която ще Го роди за света. Тази, която ще бъде Негова Майка, е една от девойките сред нас. И в
уреченото време вие ще узнаете коя е наистина благословена между жените.
Засега трябва да задържите тази радостна новина в сърцата си. И нека нито страх, нито
завист се промъкне между вас, когато се поглеждате, чудейки се коя е избраната. Има още работа
да бъде извършена между нас, братя и сестри, за да се подготви пътят. Ще ни бъде показано в
определеното време какво е призован да донесе всеки като дар за справедливостта на Всемогъщия.
Погледнете в сърцата си и добре преценете мислите, които ни изкушават в Долината на мрака.
Зората на Новия Ден е пред нас. Трябва да отхвърлим нашите дребни оплаквания и безпокойства за
утрешния ден. Нека се върне вярата и силата да изпълни телата ни. Дългоочакваният ден
наближава. Нека всеки да бъде подготвен за всичко.
Това е нашето послание за този ден. След две седмици в определения час ние отново ще се
съберем заедно, за да изречем предсказанията, които обявяват Неговото идване. Нека сега останем
в хармония и душевен мир. Слава на Бащата-Майката на целия живот и да възхвалим нашите бащи
и майки, който са дошли преди нас. Амин."
Ние проговорихме, за да донесем свидетелството на нашата общност. Настъпи голямо
вълнение от това, което се случваше. Всеки разбираше според своите собствени възможности и го-
товност. Имаше празнична атмосфера и тишина, която легна върху нас, докато се заемахме с
нашата работа с подновена пре-Даност към Бога. Извършихме специален обред, за да подновим
нашето съгласие и запазихме в тайна нашето общуване с Духа. Младите жени, които се обучаваха
за зачатие чрез светли, бяха обвзети от чувството за очакване. Всяка една от тези девойки идваше
при мен, за да поговори за нейното желание да бъде определена за достойна да изпълни мисията си.
Имаше едно ново ниво на благочестие, което стана тежест, засенчваща тези млади души. Ето защо
намерих повод да помагам на тези прекрасни жени да осветя техните сърца.
Мария-Анна беше особено спокойна и се отделяше от останалите момичета с изминаване на
седмиците. Тя идваше при мен мълчалива. Оставахме в лоното на Великата Майка, подкрепяйки се
една друга, очаквайки да дойде часът на зачатието. Тя беше винаги с мен на вътрешните нива и
когатб изглеждаше подходящо - на външните. Физически тя укрепваше ден след ден. Светлината
върху лицето й ставаше по-сияйна, дори когато нейните уроци и посвещения станаха по-напрегнати
и с повече изисквания. Всичко, което бях научила от многото си посвещения, през които бях
преминала през моите дълги години, предадох на Мария-Анна и другите девойки и жени, които
бяха кандидатки за зачатието чрез светлина. Ние работехме неуморно. Много бяха дните, в които
въобще нямаше време за сън. Понякога имаше някой, който мърмореше, и все пак, всички, които
бяха дошли да бъдат смирени, пречистени и създадени като ново творение на Бога, преминаха
техните тестове за посвещение. През тази година имаше само една девойка, която чувстваше, че не
може да продължи и затова се върна при родителите си.
С Мария-Анна по това време имаше тринадесет девойки и девет жени, които преминаха през
51
мистериите заедно с мен. Сред младите мъже имаше 19 момчета и петима мъже. Когато техните
пробни посвещения в Кармел преминаха, петима от тях щяха да бъдат подготвени като посветени
да улеснят зачатието чрез светлина. Това беше една напрегната година. Понякога общността се
изпълваше с напрежение и честа промяна на емоционалните тела. Тогава често се събираха заедно
да пеят и танцуват. От време на време някои щяха да се отделят сами в пустинята за пост й молитва.
Нашата цел беше да преодолеем низшата си природа й да преминем през портите на Пазителя на
мистериите, които затваряха достъпа до Пътя, докато всички са готови да преминат. В Кармел
имаше тайни стаи, където есеите преминаваха през пос-вещенията. Някои от тези стаи съдържаха
енергии, които имити-раха преминаването на душата през измеренията и астралните све-тове. В
други стаи всеки страх беше холографски отхвърлян, страс-тите и желанията на плътта оживяваха и
посветеният беше изправен лице в лице със звяра на своята човешка природа. Имаше и стаи с по-
ниски вибрации на енергията, където тялото на желанието и физическата обвивка бяха пречиствани
и укрепвани. Когато тези основни изисквания бяха преодоляни, се даваха специални напътствия за
отваряне на по-висши пътеки и духовни сили. И мъжете, и жените, кандидати за зачатието чрез
светлина, научаваха как да поддържат висока честота в умовете и телата си, как да различават дух и
енергия, как да пътуват астрално и да бъдат на различни места по едно и също време, как да
концентрират вниманието си в продължение на дни върху определени модели, звуци и
пространствени измерения в определени точки.
Беше разбираемо, че някои от мъжете-кандидати, които бяха готови за зачатието чрез
светлина, щяха да си изберат съпруга измежду подготвените жени. Родителите на множество изви-
сени души подходиха с преданост към своите задължения. Йо- аким и аз поучавахме тези, които
бяха избрани, тъй като имах|ме голяма опитност чрез отглеждането на нашите многобройни деца.
Един от тези кандидати беше Йосиф, най-малкият син на брата на Йоаким - Яков и неговата
съпруга Лоиз. По това време Йосиф беше тридесет и две годишен и беше вдовец от пет години. Бил
е женен само една година, когато съпругата му и бебето умират по време на раждането.
Знаехме, че Йосиф беше много обичан от Бога, защото той вече беше адепт във всичко,
което го бяхме обучавали. Той беше получил напреднали посвещения в Египет и Индия през
времето на неговата младост. Можахме да почувстваме потвърждението на Духа, че това, което ни
беше показано в нашето видение, щеше да се изпълни чрез Йосиф и Мария-Анна.
Когато изминаха девет седмици, събрахме заедно общността на Кармел. След като отново
чухме добре познатите пророчески летописи от Енох, Задок, Исаия, Даниил, Михей и Малахия за
Месията, разкрихме повече за нашите видения, както бяхме обещали. След това споделихме нашето
разбиране, че Мария-Анна и Йосиф ще се сгодят и ние даваме нашата благословия за това
споразумение, щом като те двамата са съгласни. Когато се обърнахме с въпроси към тях, гледайки
всеки един в очите, уловихме проблясване на светещи очи и изчервяване на лицата. И така
разбрахме, че те двамата вече са дали своята тайна клетва за любов и че може би те знаеха, много
преди ние да знаем плана, който трябваше да бъде разкрит чрез тях. И така Мария-Анна и Йосиф
пристъпиха напред, за да получат благословията на общността за тяхното право да се оженят.
Няколко други двойки по същия начин пристъпиха напред, за да известят годежа си и да
разкажат за мечтите си, които са имали, напътствайки ги да се съберат заедно. Между тях бяха и
моят по-възрастен син Йосиф от Ариматея и неговата любима Мария от Магдала, която той беше
срещнал три години по-рано. Това беше тази малка група мъже и жени, които бяха доведени пред
свода на женитбата по същото време. Голямо беше нашето вълнение в Кармел, защото
дългоочакваното време настъпваше.
В тези дни започнах своята духовна служба сред всички, които се бяха съгласили да дойдат в
уречения час. Моята работа обхващаше всичко. Енергиите ми се въздигнаха до Всемогъщия и
тялото ми служеше като инструмент, чрез който се изявяваше Бог. Думите ми бяха малко, но
въздействието им беше почувствано от всяка душа.
Родих звуците на ветровете на Земята, на слънцето и морето. Насочих диханието на Шекина,
могъщите енергии, върху душите на тези, които дойдоха при мен, за да получат мъдростта на
Великата Майка, която живееше в тях. Велика и отговорна беше работата, която се извършваше
чрез мен. И още по-могъща беше обединената работа на нашата общност в Кармел, когато се
подготвяхме за Неговото идване. Работехме неуморно, като всички заедно вплитахме нашите души
и свързвахме нашите желания с Великата Работа на нашия Баща-Майка Бог. Това беше
необикновено време, през което всички в нашата малка общност се трудехме, за да улесним най-
хармоничното преминаване при раждането на душите, които бяха заченати чрез светлина.
52
 Бързо изминаха месеците. Йосиф, който се беше свързал с Мария-Анна чрез официален
годеж, продължаваше да израства в духовно отношение. Той спечели симпатиите на нашата
общност. Притежаваше хумор, доброжелателство и талант да разплита и най-сложните загадки в
тайните доктрини. В сложността на обременената догма той откриваше най-скритата истина с
простота и яснота. По-младите момчета го гледаха като кумир, който можеше да направи пътя ясен
и прост. Йосиф наистина беше Син на Задок от Ордена на Мелхиседек, едно преобразуващо се
същество, което често се появяваше внезапно. Йосиф е бил посветен от това древно същество и
носеше свещения жезъл на Задок, изсечен от клон на глог. В него бяха инкрустирани скъпоценни
камъни, имаше издялани символи и талисмани. Йосиф израсна в благоприятната среда на Мария-
Анна, която в своите малко часове на самота му изтъка едно наметало от кремав лен и фина вълна.
Тя го даде на Йосиф като символ за своята преданост. Така минаваха дните и всички вътре в
общността се чувстваха окрилени от усещането за нарастващата любов. Двамата горяха от желание
да слеят гласовете си, за да изрекат заедно псалми и рецитации. Всяка душа беше очарована, когато
те се разхождаха, уловени ръка за ръка. Да се работи близо до тях в градините, полетата или
духовното училище беше толкова вдъхновяващо. Всяка тежест сякаш се стопяваше в тяхно
присъствие. Това бяха някои от най-безгрижните дни на нашия живот и бяха засенчвани само от
предчувствията, които предизвикателно предстояха пред нас.
ГЛАВА 17
ЗАЧАТИЕТО ЧРЕЗ СВЕТЛИНА НА ИИСУС
Късно през една нощ, точно преди изгрев слънце, през последната седмица на юни в 5 г. пр.
Хр. Йоаким и аз лежахме на нашите сламени легла, когато една огромна светлина се спусна върху
нас. Вътре в нея бяха архангелите: Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел. Бяхме изтеглени горе, по
един вектор, и се озовахме в голяма изпълнена със светлина зала. Познах тази зала, същата, в която
бяхме срещнали през времето на зачатието чрез светлина душите на нашите деца. Обичах да мисля
за това необикновено красиво място, едно от многото стаи вътре в Града на Светлината, който
нарекох Новия Йерусалим.
Бяхме щастливи да видим Мария-Анна и нейния любим Йосиф да влизат в стаята. Други от
нашето голямо семейство, които живееха близо и далеч, също влязоха. Между тях бяха Мария от
Магдала и Йосиф от Ариматея, Табита и Исак, Ребека и Симеон и Ноа, който стоеше до една
красива непозната жена, с дълги червеникаво-руси коси. Бяхме известени, че всички тези двойки,
както и други, щяха да участват в зачатието чрез светлина, така че душите, които щяха да играят
своите главни роли, можеха също да влизат в телата си. Могъщи и чудни неща видяхме и чухме
ние!
Четиримата архангели, всеки по ред, ни казаха, че Мария-Анна и Йосиф бен Яков са били
свръхосветени с пълното пришествие на Сина на Човека. Също като Мария-Анна, Иисус щеше да
бъде роден като аватар, способен да донесе и закрепи големи полета от космическо съзнание на
земния план. И точно както Мария-Анна беше влязла в моята утроба без физическото семе на
Йоаким, така щеше да бъде и със зачатието на нейния син. И както не беше необходима генетиката
на Йоаким за земната изява на Мария-Анна, така беше и с физическата ДНК на Йосиф, която не
беше използвана.
Също както беше с Йоаким, енергийното Семе на Живота и ДНК на етерното семе на Йосиф,
просмукано от светлина, енергийно се сля с вечната космическа душа, който щеше да бъде негов
син.
Когато чухме храмовата камбана на Кармел да бие, още веднъж почувствахме нашите
физически тела докоснати от изгрева на игривата светлина. Държейки се нежно за ръка, сълзи поте-
коха от очите ни, телата ни потрепериха и ние издигнахме нашите сърца в молитва към Всевишния.
Най-после Той беше тук!
И когато изразявахме нашата благодарност, чухме леко почукване на вратата, която после
бавно се отвори. Там стояха най-лъчезарната Мария-Анна и Йосиф! Израженията им светеха с бяла
светлина. Вътрешно убедени, че ние вече знаем какво се беше случило, Мария-Анна и Йосиф се
присъединиха към нас. Мълчаливо коленичихме заедно и отправихме нашите молитви с безмерна
благодарност. Сладкият аромат на липи и рози се носеше във въздуха. Сърцата ни преливаха от
благодарност.
Когато чухме призива за утринна молитва, застанахме пред общността, за да съобщим какво
се беше случило с нас. Младите жени, които се бяха подготвили с Мария-Анна, плачеха ед-
53
новременно и от радост, и от мъка. Всяка беше достойна за непорочното зачатие за раждането на
Сина на Човека. Всичко беше подготвено добре и те бяха отдали сърцата си за изпълнението на
много мъчителни задачи.
Сега, когато Мария-Анна беше избрана, тежестта от дългите месеци на посвещения бяха
почувствани от всяка
девойка, според степента на нейното отдаване към съществото на Избрания Един. В този час
имаше още едно посвещение за моята любима душа.
Вместо да се поддадат на разочарование, сега беше времето те да променят намеренията си
и да родят други велики души, които щяха да бъдат ученици на Иисус, и щяха да понесат и
подкрепят посвещенията на Христос.
Вместо да отидем по работа на полето, ние първо се погрижихме за необходимите
домакински
задължения и след това се събрахме в храма, за да постим и да се молим през целия ден.
Молехме се и дълго през нощта. Някои продължаваха молитвите си няколко дни. Когато всички
получихме доказателства и ръководства за нашите следващи стъпки, общността на Кармел се
завърна обратно към своята обикновена ежедневна работа.
Тъй като има погрешно разбиране за това как Йосиф е получил новината за бременността на
Мария-Анна, споделям истината, да можеш да вървиш с мен между двата свята. Много от това
неразбиране се дължи на начина, по който бяха записани и преведени разказите във вашето Свето
Писание15. От друга страна, има история, както тя е разбрана от човешкия ум, ръководен от страх и
небалансирана двойственост. Има също и история, както тя беше изживяна от тези, които не бяха
свързани с ограниченията на третото измерение.
Според Евангелията Йосиф е описан като един смутен мъж, невежа за това, което става с
Мария-Анна. Косвено се споменава, че Мария-Анна е знаела твърде малко за непорочното зачатие.
Казано е, че е имало посещение от архангел Гавраил, за да убеди Йосиф, че не е имало нищо
нередно, така че той трябва да приеме Мария-Анна като своя съпруга и да не я обвинява.
Така егоистичният човешки ум измислил някакво обяснение. Тези, които не знаеха тайната
на зачатието чрез светлина, можеха да имат чувството, че историята, която представя зачатието на
Иисус, е някакво чудо.
През следващите векове на мрак, малкото адепти, които знаеха значението на тайните
мистерии, скриха летописите, написани от тези, които бяха свидетели на събитието. Някои от тези
записки все още са скрити, други са забранени от църквата и държавата, много бяха унищожени. И
все пак това, което беше скрито, сега се появява, когато циклите се променят, за да се роди Ерата на
Светлината. И мнозина ще бъдат изненадани, когато многото лъжливи кодове бъдат разчупени.
Както вече споделих с теб, Йосиф много добре разбра какво се случваше.
Няколко седмици след зачеването Мария-Анна ми повери, че е получила указание от
архангел Гавраил да направи поклоническо пътуване до есейския лагер при Кадеш Барнеа. След
това тя трябваше да остане във Витлеем с братовчедка си Елисавета, по време на последните три
месеца на бременността й, която също беше от непорочно зачатие. Мария-Анна и Йосиф се
подготвиха за пътуването. Мария от Магдала и Йосиф от Ариматея, Табита и Исак, и Ребека и
Симеон ги придружаваха.
Всичко беше готово за пътуването до Кадеш Барнеа, отдалечен есейски лагер в пустошта на
Паран, близо до търговския път, който минава на юг към Синай. Тук Сара и Авраам, майката и
бащата на древните евреи, бяха подготвяни да заченат своя син Исак.
Тук една миропомазваща с божествена светлина благодат щеше да се излее върху утробата
на Мария-Анна и в утробата на три други жени, чиято съдба беше да родят три дъщери: Мария-
Магдалена, Сара и Мариам.
Тези три момичета, които накрая щяха да станат някои от най-верните ученици на Иисус,
също щяха да бъдат посветени в мистериите на възкресението и възнесението. Мария-Магдалена,
Сара и Мариам щяха да играят главна роля в подкрепата на живота и работата на Иисус.
И така, Мария-Анна, Мария от Магдала, Табита, Ребека и техните съпрузи отговориха на
призива на архангел Гавраил, макар че това означаваше пътуване при неблагоприятни летни
условия, за да получат повече светлина. Макар че физически не присъствах, аз се настройвах от

15Благовещението на св. Дева Мария се описва само в две от четирите св. Евангелия: (Мат. 1:19- 25); (Лук. 1:26 138). (бел.
бог. ред).
54
време на време да бъда едновременно на две места и бях свидетелка на много чудни неща, за които
бях помолена да ги запазя в сърцето си.
По този начин се отвори една нова глава в нашия живот. Сега, когато Иисус беше заченат,
ние гледахме напред за изпълнението на всичко, за което Той беше дошъл да извърши на земния
план. Можете добре да си представите радостта, която изпълваше сърцата ни. Това е същото
чувство, когато мислите за децата, които с радост приехте във вашия живот. Да сте близо до
радостта на една душа, която влиза в земния план, е същото, като че ли сте близо до небесните
селения. Това се отнася и за случаите, когато някой е близо до душата, която си отива.
Споделих с теб и по-рано, че сега има много високоеволюирали души, въплътили се в това
време, за да помагат на Майката Земя по време на процеса на нейното преминаване в по-високо
измерение.
Както Иисус и неговите братовчеди бяха светлинно заченати и подпомагани от съзнателни
родители и подкрепящи общности, така също е възможно да осъществите зачатието в светлина и
днес. Процесът на навлизане в плътността на Земята е улеснен, когато родители, роднини, лекари
помагащи при раждането и съзнателно грижещите се, издигнат своите вибрации в името на
светлината. Когато има силно присъствие на любов, е възможно да се вибрира хармонично с тези
много чувствителни деца. Подкрепата за тези великолепни души, които идват със способността да
изразят голяма любов, да осъществят трансформиращата работа за заместване на нефункциони-
ращата структура на обществото с такива, които са по-съзнателни и хуманни, е най-малкото, което
можем да направим.
И така, докато изпълнявах моята роля като майка и насочвах към зачатие чрез светлина
родители и деца, често размишлявах за важността на семейния живот в Кармел. Ценях годините,
прекарани с Йоаким в отглеждане на нашите любими деца. Неохотно осъзнах, че неговата роля като
примерен баща и учител можеше скоро да приключи.
Затова аз и Йоаким бяхме близо един до друг. Когато служехме на нашата общност,
чувствахме близостта на великолепните сфери на светлината, когато заченатите бебета в светлина
растяха в утробите на своите майки.
ГЛАВА 18
РАЗДЯЛАТА С ЙОАКИМ
С голяма мъка искам да разкажа за преминаването на Йоа-в живота на Божествената
Светлина. Това беше по времето, когато нетърпеливо очаквахме връщането на Мария-Анна от
нейното тримесечно гостуване на Елисавета във Витлеем. 1Ъгава Йоаким неохотно започна да
споделя с мен, че скоро ще напусне земния план.
Той ми разказа за сънищата, които му известявали, че неговият край във физическо тяло
наближава. За разлика от Хизмариам, която избра да се възнесе с физическото си тяло, той щеше да
позволи на елементите на своето износено тяло да се завърнат към Майката Земя. Беше му
показано, че при това преминаване в светлината, неговото по-висше Аз щеше да влее физическите
елементи на неговото тяло и една допълнителна част на съзнанието, за да благослови Земята.
Нашите възлюб-йени учители Бог Майтрея и Маха (Великия) Бабаджи започваха да го
инструктират за процеса на съзнателно издигане на Неговата безсмъртна душа.
След като изминаха три месеца, Йосиф бен Яков и Симеон отидоха с кола, теглена от
мулета, до Витлеем, за да докарат Мария-Анна и Ребека обратно в Кармел. Когато се завърнаха, ние
подготвихме официално сватбено тържество за Мария-Анна и Йосиф, без това на Ребека и Симеон,
които се бяха оженили преди да беше осъществено зачатието чрез светлина на тяхното дете. След
три дни на ритуална подготовка, Йосиф и Мария - Анна бяха венчани под небето на Авраам и и
Сара, късно през есента на 5 п пр. Хр.
Заедно с Мария-Анна и Йосиф, няколко други двойки също се венчаха тържествено сред
общността, макар че не всички бяха с дете. Както вече обясних, Мария-Анна и Ребека бяха бла-
гословени със зачатие чрез светлина, както и Мария от Магда, ла и Табита. Гледахме на тези жени с
уважение. Венчаващите се двойки тържествено размениха клетви и след това пяхме танцувахме и
се веселихме в едно ликуващо празненство.
Месец след сватбата, Йоаким дойде при мен, докато работех в градината. Той ми каза да
оставя настрана сечивата и да отида с него до камъка на Илия, както наричахме свещения олтар,
който Илия беше построил малко преди своето заминаване на небето с Колесницата на Слънцето.
Тръгнахме към най-високата точка на върха.
55
 Докато вървяхме, Йоаким не ми каза нито дума. Сърцето ми се свиваше от лошо
предчувствие, докато студените декемврийски ветрове ме пронизваха до костите. И когато накрая
двамата застанахме на самия връх, Йоаким ме прегърна, когато се отпуснахме върху изсъхналата
зимна трева. Лицето му беше бледо и тържествено. И все пак имаше светлинка в очите му, която
угаси моя страх, докато изучавах тялото му. Той оставаше мълчалив, докато нежно взе ръцете ми и
целуна всеки пръст и китката, притискайки ги до пресъхналите си устни. Неговите тъмни кафяви
очи блестяха с огнена енергия. Сякаш беше самият Сфинкс, който стоеше пред мен. После той ме
повдигна, люлеейки ме на ръце, сякаш бях дете. Гърдите му започнаха да се свиват от сдържани
сълзи. Най-после, дишайки тежко, сълзите бликнаха като река от сърцето му. Бях слисана,
неразбираща какво би могло да означава този необикновен емоционален изблик. Когато сълзите му
престанаха, държейки с ръцете си лицето ми близо до неговото, той започна да споделя това, което
знаеше. Докато ме гледаше и се взираше настоятелно в очите ми, Йоаким ми обясни със сподавен
глас. Когато бил с овцете и козите, радвайки се, че е неговият ред в общността като овчар, той
получил видение. Била му показана Земята и всички същества на Светлината, които били събрани
за ражда нето на детето, което щеше да бъде наречено Иисус бен Йосиф.
В този момент на разказа лицето на моя възлюблен започна да сияе като слънце. Вятърът
свиреше около нас. Дългите бели къдрави коси и брадата на Йоаким се виеха като огнени змии
около главата му. Нашите тежки, вълнени шалове се издуваха, докато се притискахме един към
друг. Сега беше мой ред да плача, когато постепенно осъзнах, че моят възлюблен нямаше повече
физически да бъде до мен. Тогава с твърда непоколебимост превъзмогнах моето желание, за да
улесня по-голямата роля, както аз го разбирах. Моите гърди продължиха да се вълнуват, както беше
преди и с Йоаким. Стояхме изтощени, със оплетени ръце и крака. Сърцата ни се търсеха и сплитаха
нишки от светлина, докато беше изтъкана тъкан от вечна любов, която нашата физическа раздяла не
можеше да разкъса.
Бавно отворихме очите си, за да видим истината един в друг. Ние бяхме вечно Едно. В това
знание имаше огромно успокоение. Разтреперани и отслабнали, поддържайки се един друг, ние се
привдигнахме и се отправихме към дома. Слънцето разчупи гъстите сиви облаци, сякаш ръката на
Бог ни благославяше. Следвахме златните лъчи на светлина към нашия дом, където търсихме
убежище сред нашето есейско семейство.
Изпратихме известие до нашите деца, които живееха в Галилея и Юдея, да дойдат и да се
присъединят към нас, за един празник в Кармел. След вечеря извикахме най-близките членове на
семейството ни да дойдат в нашата малка стая. В слабото тлеене на свещите и глинените лампи,
Йоаким взимаше всяко дете, сега пораснало, в прегръдките си и изливаше миро върху главата му.
За всеки той произнасяше бащина благословия. Нашите сълзи потекоха. Не можехме да си
представим какво щяхме да правим без присъствието на Йоаким. При Мария-Анна той се забави,
поставяйки ръцете си върху нарасналата й утроба. Около нас блясна светлина и всеки беше
успокоен и утешен.
Следващият ден беше събота. След спазване на ритуала Йоаким призова цялата
Кармелска общност да се събере в храма. Той обясни, че скоро щеше да поеме своя път, но не знае
точния час. Всяка душа се приближи до този патриарх на Кармел, за да получи благословия. Тези от
нашето семесйтво, които бяха зетьове, снахи, племенници, братовчеди и внуци, които не бяха
Призовани да дойдат в нашата малка стая, сега получиха бащината благословия от тази възлюблена
душа. Йоаким винаги е бил толкова всеотдаен приятел, учител и брат, че беше трудно да си
представим как нашето Кармелско семейство щеше да продължи без него.
Седмиците изминаха без никакъв знак за заминаването на Йоаким. Като знаехме, че
дните ни заедно бяха малко, по-малко отколкото нашето лично желание би избрало, прекарвахме
заедно колкото е възможно повече време. Вършехме всички дребни неща един за друг, което
отваряше сърцата ни за по-силна любов към Бога и живота. Посещавахме нашите любими места
около Кармел, специално се бавехме около самотното кедрово дърво, където преди много години
един музикант свиреше на лира и кавал, призовавайки ме към нашата съдбоносна среща. И денят ни
посрещаше в дълбока медитация, където намирахме дълбоко усамотение и вътрешен покой.
Когато разбрахме, че часът за неговото заминаване е дошъл, ние се събрахме заедно,
изливайки сърцата си и всичко, което бяхме споделяли, и го предадохме на Всемогъщия.
Коленичихме в нашата малка стая и ръцете ни меко галехме нашите сърца, поднасяйки всичко,
което бяхме един за друг, на Бога. После аз станах и застанах до моя любим. Той остана в поза
лотос върху нашия сламеник. Застанах срещу него до вратата. Запалих аромати - сан-талово дърво,
56
благовония, тамян и мирта. Както стоях срещу моя възлюблен, запях псалмите на Давид, Хатор,
Изида и Озирис16.
Йоаким потъна в дълбока медитация. Видях неговите фини тела да се разширяват около него
във великолепен геометричен модел с нюанси на дъгата. Енергийните полета бяха в синхрон с
неговото дълбоко ритмично дишане, докато настана една дълбока тишина, сякаш дишането беше
изсмукано. Настана спокойствие, когато последното дихание на Йоаким премина съвсем тихо през
свитите му устни. От този момент нататък неговото тяло се състоеше от прана. Красивото му лице
излъчваше дълбок покой, докато той постепенно изоставяше своя физически фокус, тялото, и се
насочи към Извора на неговото същество. Наблюдавах светлината, която се събираше около него,
когато той полека издигна съзнанието си в спираловидна форма от основата на гръбнака си.
Змиевидната енергия се раздвижи и издигна нагоре. Светлината се увеличаваше, докато Йоаким
беше обвит в мъгла, подобна на воал. Лицето му стана прозрачно. Неговите фини енергийни полета
се въртяха все по-бързо и по-бързо. След това видях духът му да се издига през коронната чакра.
Сребърната нишка, която свързваше душата му с неговото тяло, се завъртя спираловидно, докато
всичките му жизнени сили преминаха и излязоха от всяка клетка на неговото физическо тяло.
Върхът на енергийната златна пирамида над главата на Йоаким обгръщаше тялото с ореол,
който блестеше с ослепителна златно-бяла светлина. Всяка клетка на тялото ми се раздвижи с
жизнена сила, докато тялото на Йоаким бавно се изпразваше от нея. Неговата същност на живота
влезе в мен. Това беше великата енергия, която се беше усилила в тялото ми, докато пазех
пространството за насочване на пълното съзнание на Иоаким в неговия фокус вън от физическото
тяло.
След това сребърната нишка на Йоаким се скъса.
Небесният екран полека се затвори и нашата стая притьмня. Тялото на Йоаким все още
стоеше в неговата любима поза за Медитация. Останах тук в продължение на четири часа, като
помагах за възнесението на съзнанието на Йоаким. Светлината започна да се оттегля от тялото пред
мен, докато не остана нищо, освен неясно потъмняващо синьо сияние, което го заобикаляше.
Когато знаех, че беше време, внимателно се приближих до тялото, нежно го поех в ръцете си и го
положих върху леглото. Отстраних дрехите и като използвах ароматен балсам и морска сол,
напоена с целебно масло, измих и миропомазах тялото на Йоаким. След това взех от една урна
напоени в мас-ло ленени платна и кърпи от памучна марля, използвани за савани на мъртви тела,
както и за възстановяване на някои структури и обвих като пашкул тялото му.
Напуснах стаята и изтичах до Мария-Анна и другите, за да ги повикам да дойдат. След това
обиколих покрайнините на Кармел, звънейки с малкото звънче, което известяваше за премина-
ването на душата в отвъдното на член от нашата общност. Изпълних ритуално измиване и отидох
при тези, които сега пристъпваха един по един в моята килия, предлагайки техните молитви и
благословии за Йоаким и за самите тях. Накрая Илия, който беше много по-добре подготвен,
отколкото аз, в процеса на балсамиране, дойде с други двама братя, за да преместят тялото на Йоа-
ким в специалната стая, направена в болницата за тази цел.
Вярвахме, че три дни преди погребението душата на Йоаким преминава към нов живот.
Осъзнавахме, че неговото преминаване в другото измерение беше извършено от един адепт, който
знае как съзнателно да изостави физическото тяло. Затова в атмосферата имаше нещо празнично
вместо голямо оплакване и скръбно нареждане. И все пак, бъдете сигурни, имаше сълзи и тъга,
понеже нашият възлюблен брат и баща не беше вече с нас на физическото поле.
За мен самата това беше една агонизираща мъка, когато бавно освободих моя любим, който
беше като мое собствено Аз. Имаше едно място в моята душа, което не можеше да бъде спокойно.
Сякаш сърцето ми беше разкъсано така, както когато една душа за първи път се разделя на мъж и
жена. Моята утеха беше в знанието, че бяхме едно и Божествената любов на нашия Баща-Майка
Бог, беше призовала Йоаким за една по-голяма задача. Знаех, че Йоаким се беше слял с нашата
свръхдуша, така че той можеше да помогне за преминаването на Учителя на Справедливостта от
другата страна на завесата. Йоаким и аз щяхме да продължим да се свързваме на вътрешните нива,

16 Псалмите на Давид - авторът визира библейската личност на цар Давид и книга „Псалтир" в св. Библия); Хатор - древно
египетска митологична богиня на любовта и съдбата. Изида и Озирис - Геб предлага на Озирис да властва над Земята.
(Озирис се смята за първия фараон. Така той управлява редом до своята сестра и съпруга Изида. Управлението им е мъдро и
правдиво, но това управление докарва Сет до луда ревност. След заговор, Сет убива Озирис. Благодарение на помощта на
Нефтида, магьосницата Изида успява да възкреси Озирис за едно последно обединение, от което се ражда Хор (богът на
фараоните). Хор побеждава Сет в дуел и управлява Египет. Озирис става владетел на царството на мъртвите,
57
докато той изпълняваше своята роля в духовния свят.
И макар че бях спокойна, като знаех целта за заминаването Йоаким, все още чувствах
страданието в моята душа от на-ата раздяла. Тя беше подновила острата болка от началното деляне,
което беше план на Бога в изначалното време. Реших излекувам сърцето си, отваряйки моето
същество за Великата Работа, която сега беше пред нас. Посветеният, който щеше да покаже пътя
на Христос, беше дошъл сред нас. Той беше тук, точно тук, в Кармел! Той беше в утробата на
нашата възлюблена Мария-Анна и Неговото скъпоценно тяло работеше ежедневно. Неговата
велика душа бързо приближаваше към Земята.
Как можех да скърбя за своята самота, когато всичко, за което се бях подготвяла толкова
много дълги години, сега ставаше пред мен.
И аз с непоколебимост насочих вниманието си към работа. Тялото на Йоаким лежеше в
гробницата на общността в пещерата, близо до горичката от кедри и кипариси. Щях да идвам често
тук, спомняйки си нашата любов, полагайки цветя и пеейки псалми всяка седмица, преди съботата.
Насочих моето внимание към подготовката на младите жени за тяхното зачатие чрез светлина и
раждането на Миропомазания Един: Този, който щеше да поеме пътя на Христос, беше сред нас.

ГЛАВА 19
РАЖДАНЕТО НА ИИСУС БЕН ЙОСИФ
Навъртах се около Мария-Анна толкова често, колкото тя ме допускаше. Обичах да поставям
ръката си върху нарастващата утроба на тези красиви жени, чиито бебета, заченати чрез светлина,
сякаш бяха мои. Аз ги учех как да се свързват с тези души, които растяха в тяхната утроба. Всяка
душа носеше свръхвисоката честота на Светлината, направо от Трона на Бога. Помагах на всяка
идваща душа да задържи своята клетъчна конструкция от многостранна енергия в съвършен
синхрон. С Метатрон, архангели, серафими и херувими ние вплетохме и кодирахме решетките на
ДНК с огромно количество информация.
Заедно подготвяхме честотата в и около майките, съпрузите, общността, така че
скъпоценните души можеха да влязат във физически тела колкото е възможно по-хармонично и без
болка.
През януари получихме новина от съпруга на Юдит, Юстиниян, който току-що беше се
завърнал от Рим. Той ни каза, че император Август беше заповядал преброяването на населението
на империята да се извърши през трите седмици след пролетното равноденствие. Това изискваше
всяко домакинство да отиде в града на произхода на неговото семейство, да бъде записано в
данъчните книги и да положи клетва за вярност към Рим. И затова общността на Кармел се събра да
разисква нашите различни мнения за това затруднение, което изискваше от нас римският
император. Мнозина от нас се дразнеха, че трябва да раздвоят своята вярност между Бога и цезаря.
По средата на този спор вниманието ни беше привлечено от силните удари на жезъла на Йосиф бен
Яков по плочата на пода.
Мълчаливо се обърнахме към Йосиф, който току-що беше отворил свитъка с думите на
пророк Михей17. И той прочете: „Но спи, Витлеем Ефрат, макар и да си малък между хилядите в
Юдея, и все пак от теб ще дойде този Един, който ще бъде управител на Израил. Този, чието
раждане е било предречено от древните, от дните на вечността. Отсега нататък идеше да ги
освободи, докато дойде времето тази, която е трудна, да Го роди. Тогава останалите от Неговото
братство ще се завърнат при децата на Израил. И тогава Той щеше да стои и опазва своето стадо със
силата на Бога, във величието на името на своя Бог, и народът щеше да се върне. Отсега Неговото
царство ще се простира до края на Земята. И този Един ще бъде мир."
Той чете слова от пророк Михей, докато всички разбраха, че Създателят беше създал
Божествена цел, използвайки императора като инструмент, за да изпълни пророчеството. Йосиф
предложи вместо да изразходваме енергия да спорим, всички, които бяха от Коляното на Давид, и
семействата, дошли от Витлеем, да се съберат заедно, така че пътуването да е сигурно и удобно.
Трябваше да се съобразим и с жените, чиято бременност беше към края, включително на
Мария-Анна и Ребека. Беше мъчително да се мисли за дългото пътуване, когато техните утроби

17Пророк Михей се бори срещу онези, които третират бедните зле. Той е наречен „пророк на бедните" (3 Царств. 22:1 -
28); (2 Паралип. 18:1- 27). (бел. Ред.).
58
бяха толкова големи, вече с оформено дете. През следващите седмици Йосиф организира нещата
така, че да има достатъчно коли, продукти и здрави мъже, за да мине пътуването гладко. Зимните
студове бяха отминали и пролетта вече беше във въздуха. Пасхата Наближаваше. Беше време за
раждане на агнета, стригане на стадата, за подготовка за нова реколта - неща, които изискваха
внимание, преди да започнем нашето пътуване. Предстоеше също и Определяне на част от нашата
реколта, за да бъде предадена на Събирачите на такси. За да има в нашата общност през цялото
група от мъже, ние се разделихме според произхода на нашите родове и посоките на пътуването.
После започнахме да напускаме Кармел по предварително уговорено време.
Когато достатъчно голяма група от нас се придвижваше заедно, щеше да има по-малко
безпокойство от скитащи банди от крадци, които ограбваха непредпазливите по пътищата. Вместо
да се притесняваме, решихме да запретнем ръкави и да си осигурим най-доброто при нашите
неблагоприятни обстоятелства.
Мария-Анна и Ребека пътуваха в една отрупана с меки постелки кола, теглена от два здрави
вола. Седмица преди нашето пристигане се случи и една приятна изненада. Ребека роди момиченце,
наречено Мариам. Както много млади и възрастните също се возеха в каруца. Аз яздех едно муле. И
няколко други жени яздеха магарета, камили или вървяха пеша. Повечето от мъжете и децата също
вървяха пеша. Носехме нашите музикални инструменти, храна, палатки и фураж за добитъка.
Пеехме, разказвахме си истории около огньовете вечер и се редувахме в задълженията. Когато
преминахме покрай предградията на Йерусалим, пътят се разшири и стана павиран с камъни, изсе-
чени и донесени от римските гарнизони и роби. Кладенците по протежение на пътя ни снабдяваха с
вода.
Чувствахме се закриляни и защитени, докато пристигнахме в тесните улици на Витлеем,
които бяха претъпкани от шумни тълпи от хора, животни и превозни средства. Римските войници
бяха навсякъде. Техните мечове и копия стърчаха срещу небето, а камшиците им плющяха върху
гърбовете на робите и наивните пешеходци, които не знаеха определените правила. Никога след
Александрия не съм чувала толкова крясъци.
Но точно преди Витлеем, близо до Етам, където бях живяла много отдавна, имаше долина,
напоявана от малък извор. Тази земя принадлежеше на един далечен роднина, бащата на Аби- гейл,
жената на сина ми Лука. Тук избягахме от шума на разрасналото се село. Построихме лагер близо
до кладенеца, където пояха овцете и добитъка. Беше добре близките ни приятели и семействата ни
да са около нас. Очаквахме и други членове на семейството, които щяха да дойдат от Галилея,
Юдея и Самария.
За да повдигнем духа си, използвахме тази възможност, за да създадем едно чудесно семейно
събиране.
Сестрата на Йосиф бен Яков, Елисавета (която беше братовчедка на Мария-Анна от бащина
страна) беше родила детето, заченато чрез светлина преди шест месеца. Бяха изминали двадесет го-
дини от последната бременност на Елисавета. Нейната утроба беше безплодна последните осем
години, след спиране на нейния месечен цикъл. Затова бяхме нетърпеливи да поздравим това чудно
дете. Според с указанието, което нейният съпруг Захария беше получил от архангел Гавраил, детето
им беше наречено Йоан. Те имаха и голяма дъщеря на име Азира, която се беше омъжила наскоро и
очакваше своето дете. Захария предложи да останем в Храма в Йерусалим, където той изпълняваше
своите задължения като свещеник. Така че Мария-Анна и аз можехме да останем с Елисавета в
малкото им жилище в предградията на Витлеем. Ребека остана в лагера, със Симеон и бебето,
докато тя все още преминаваше през пречистването, както беше наречено времето на кървене след
раждането. Йосиф идваше и си отиваше всеки ден.
Когато настъпи първият ден, през който тези от Галилея трябва да бъдат записани, ние
отидохме при човека, който преброяваше и събираше таксите във Витаеем. Това беше едно
мъчение, незавависимо колко философски се опитвах да гледам на нещата. Късно същата вечер
контракциите на Мария-Анна бяха започнали. Иосиф я качи на едно магаре и ние забързахме към
малката стая на Елисавета, която се намираше над един обор. Той водеше към заградена кошара и
пещера в хълмовете, които бяха използвани за Подслон на животните и за складове. До нейната
стая достигаше бриз от един вътрешен двор, който се споделяше от три свързани жилища, които
принадлежаха на брата на Захария, Зенос. След това Йосиф качи Мария-Анна по тясната каменна
стълба и я постави да легне върху специалния сламеник, който беше подготвенен за този труден
час. Йосиф вече беше изпратил бързоходец да дове Лука, за да бъде лекар в случай, че има някакви
усложнения.
59
 Бяхме на по-малко от три мили от пещерите в хълмовете и заградения обор, където Ханах
преди толкова много години беше родила Ауриана. Размишлявах, че са изминали почти петстотин
деветдесет и две години от този момент, когато Ханах и нейното по-висше Аз, спяхме в простия
обор-пещера, на земята, наглеждани от Наоми. Сега отново бях във Витлеем, очаквайки момента на
моментите, за който бях се въплътила толкова отдавна. Следвайки Йосиф и Мария-Анна, Елисавета
носеше Йоан на хълбока си, а в другата си ръка държеше вързоп с кърпи от египетски памук. Аз
носех съдовете с вода. Дребното тяло на Мария-Анна трепереше, когато едва си поемаше дъх.
Контракциите й се ускориха и ставаха все по-интензивни, когато се приближихме към среднощния
час.
Ние непрекъснато й напомняхме да диша, докато се напъва и да се отпуска при силните
родилни болки. Между дъвченето на корени, които намаляват болката, тя повтаряше мантри към
своето любимо дете, за да го успокои, както и себе си. Обърнала очите си навътре към Светия от
Светите, в центъра на своя мозък, тя се молеше и премина в много дълбоко състояние на транс. Аз
проверих положението на Иисус в утробата й и открих, че той слиза надолу към родовия канал.
Контракциите постепенно се засилиха към полунощ. Тя продължаваше да понася болките с
изключителна твърдост за толкова младо момиче на шестнадесет години. Аз я окуражавах да
произнася в звуци усещането, което я поглъща. Родовият канал започна да се отваря с главата на
Иисус. Беше добре, че бяхме подготвили тялото на Мария през последните месеци за процеса на
раждането. Поради това, че тя не беше познала мъж, ние й помагахме чрез използването на
мехлеми, масажи и разширяване на деликатната тъкан, през която сега Иисус минаваше.
Някъде дълбоко от моето същество се издигна песенна молитва. Сърцето ми запя познатата
песен за най-висшата участ, която жриците на Хатор пееха на новородените души.
Високо над нас, като неподвижна звезда в небесата, беше Бет Елохим18 Меркаба. Множество
ангели, власти и елементали се събраха и кръжаха във въздуха. Сякаш целият живот сдържаше дъха
си, когато дълбокото мълчание проникна в самата същност на Небето и Земята.
Скоро Неговата глава, покрита с къдрава тьмнокестеняво златиста коса, последвана от
Неговото малко телце, легна в ръцете ми. „Слава на Бога във Висините. Мир и благоволение между
хората!" - изговаряха ангелите. Стаята ни сияеше със златна светлина. „Вижте, това е Моят син, в
когото АЗ СЪМ. В теб е моето благоволение." - бяха думите, проникнали в сърцата ни от
всемогъщия Бог. Така ние приехме Сина на Човека. И точно както той ми беше обещал и показал
преди време, самият Иисус се предаде в моите малки ръце! Аз наистина бях благословена между
жените, както беше и неговата прекрасна майка.
Иисус беше роден в знака на Овен. Неговото раждане беше около един час след полунощ на
двадесет и първия ден на нисан съгласно еврейския календар, което отговаря на ранния април в 4 г.
пр. Хр. съгласно вашия Григориански календар.
Йосиф остана с нас през времето на раждането. Понякога той се отдалечаваше, чувствайки,
че не трябва да пречи на израждането на бебето, в което ние по-старите жени бяхме погълнати.
Стеснителността на Йосиф, който макар че беше съпруг на Мария-Анна, но все още не беше имал
интимна връзка с нея, изчезна в момента, когато главата на Иисус започна да излиза. Той незабавно
застана до мен.
Преди няколко дни беше отишъл до обора долу, да качи едно Малко корито, което беше
използвано, за да се хранят в него овцете и добитъка. Той вече беше го измил и посипал с овче руно
и прясна слама, която можеше да се намери по това време на годината. Добавихме надиплени кърпи
от египетски памук. Тези скромни ясли по-късно щяха да приемат детето Иисус, така че Мария-
Анна да може да си почине. Йоан лежеше в една люлка близо до Елисавета. Той беше останал
буден през време на раждането. Понякога проплакваше и Елисавета му даваше да суче, докато тя
миеше и разхлаждаше лицето и ръцете на Мария-Анна. Но после, когато Мария-Анна изискваше
повече внимание, Йоан лежеше в люлката или в нервните ръце на Йосиф. Сякаш предпочиташе да
бъде свидетел в най-трудните моменти на събитието. Той присъстваше на раждането на братовчед
си, чийто път щеше да подготви.
Докато Елисавета се грижеше за изваждане на плацентата от Мария-Анна, аз нежно положих
Иисус върху гърдите на майка му, с все още свързаната пъпна връв. После поставих плацентата в
специално масло в един съд, за да бъде по-късно ритуално изгорена. Йосиф се въртеше около сина
си и своята любима Мария, както той я наричаше. Ние запазихме тишина, докато пулсирането на

18 Домът на боговете (иврит).

60
живота, свързващ Мария-Анна и нейното бебе, накрая престана. Тогава отрязахме и завързахме
пъпната връв и измихме новороденото бебе.
Той беше тук, благополучно освободен! Ние се молехме на Бащата-Майката Бог с цялото си
сърце, ум и душа! Молихме се силата и мъдростта да подкрепят и подготвят Иисус бен Йосиф, за да
изпълни всичко, за което беше дошъл.
Ние се чудехме, че Лука още не беше дошъл, но бяхме благодарни, че неговите медицински
умения не бяха необходими. Макар че навън все още беше тъмно, една голяма светлина заливаше
нашата малка стая, като че беше ден. След като бяхме измили и миропомазали Мария-Анна, я
поставихме на нейното легло, което беше зад едно килимче, което разделяше стаята. Иисус беше
повит в пелени, изтъкани от най-фин египетски памук, които Мария-Анна беше внимателно
подгънала и избродирала с цветя, геометрични фигури, които бяха общи за потомството на Давид.
Можехме да чувстваме присъствието на Великия Един около нас. Общуването между много сфери
и измерения се чуваше вътре в нашите сърца, когато ние безмълвно седяхме заедно през
следващите няколко часа, гледайки спящото бебе върху гърдите на Мария-Анна.
После се почука на вратата. Елисавета скочи, за да я отвори и видя своя хазяин и зет Зенос да
стои с Лука, чието ускорено дишане показваше, че беше тичал. Лука веднага приближи своята по-
малка сестра и бебето Иисус. След като изми ръцете си, той внимателно ги прегледа и беше много
радостен, че и двамата бяха здрави и силни.
Както беше подготвен през младостта си, Лука по-късно записа тази най-чудна от историите
за Иисус. Тези летописи, макар и променени, поеха оцелели, относително непокътнати през
вековете и във ваши дни са познати като Евангелието на Лука.
Лука развълнувано се извини, че не е присъствал на раждането, но обясни, че се е грижел за
друга раждаща жена, като помагал и на майката, и на детето да издържат едно критично състояние.
Аз се успокоих вътрешно, когато осъзнах, че моите ръце поеха Иисус бен Йосиф, точно както моят
внук ми беше обещал.
Малко по-късно Зенос се върна, за да съобщи, че на улицата долу са се събрали празнуващи.
Някои бяха овчари, които работеха за тъста на Лука. Те му казали, че им се явили ангели, докато
били със своите стада на хълма. Други от групата споделили, че са били събудени от много ярки
сънища, в които им било казано да дойдат в дома на Елисавета. Когато за последен път видели
Мария-Анна, знаели, че тя скоро ще роди. Било им казано да станат, да дойдат и да видят току-що
роденото дете, наречено Емануил. Принц на мира, който е благословен от Бога, както и Йоан, синът
на Захария, който по-късно щеше да бъде наречен Йоан Кръстител.
Когато слънцето започна да се издига, тези възлюблени пилигрими бяха поканени да се
изкачат по стълбите, зад главната къща на Захария и по двама-трима да седнат за кратка медитация
заедно със спящото бебе. От време на време Иисус щеше да отваря своите бадемови синьо-сиви
очи, за да погледне към тези членове на семейството, които бяха първите, дошли да го поздравят.
От моите деца тук бяха Натан, Лука и Ребека, които бяха дошли със своите съпруги и
съпрузи. Ребека дойде със своето бебе Мариам. Йоаким и другите ми синове и дъщери бяха далече.
Йосиф от Ариматея и неговата супруга Мария от Магдала, както и сестра му Марта, бяха за
преброяването във Витания. В Учудваща синхронност Мария-Магдалена беше родена в същия час
след изгрев слънце, докато раждането на Иисус стана преди изгрев слънце през същия този ден.
Между работниците на тъста на Лука имаше едно младо момче на дванадесет години на име
Натанаил бен Толми. Бил в групата на овчарите, които забелязали ангелите. Той носеше в ръцете си
едно осиротяло новородено агне, което донесе като дар за Иисус. Когато видя Иисус, падна на
колене и плачейки каза, че в едно видение преди няколко месеца видял същото това дете, за което
един ангел му казал, че това е обещаният Месия. Когото плачеше, неговите сълзи падаха върху
меката вълна на неговия блеещ подарък. Когато той вдигна очи, Мария-Анна го покани да дойде
напред. Поставяйки нежно ръка на главата на Натанаил, тя го погледна сериозно в очите му и каза:
„Ти, мое дете, си обичан от Бога. Този, който сега е с нас, те повика от света, за да бъдеш негов
приятел и ученик завинаги Тя помоли Йосиф да вземе агнето, докато тя поставя бебето Иисус в
обгорените от слънцето ръце на Натанаил.
Осъзнах, моя възлюблена приятелко, че историята ми става сложна. Разбирам, че много от
това, което споделям сега с теб, си противоречи с притчите от Библията, приети от християните
днес. Макар че рискувам да внеса объркване и смущение в душата ти, моето намерение е да дам
яснота и широта за духа. Не приемай на доверие историята ми. Но все пак, дай й шанс да работи в
сърцето ти, а след това и върху ума ти. Напомням ти, че тези думи са дадени по такъв начин, за да
61
достигнат до съзнанието ти, за да можеш да обсъдиш алтернативите. Необходимо е самата ти да
откриеш скрита вътре истина, която да те издигне, преобрази и засили твоето собствено знание.
Моята цел е много повече от това да дам нова версия за Христовата история. Искам да те
подготвя за идването на Христос в твоето собствено сърце. По този начин ти си готова за голямата
промяна, която става в теб. Затова отвори сърцето си и си спомни енергиите чрез твоите чувства.
По-нататък ще кажа защо съм тук, с теб. Целта на моето идване много отдавна е целта на
моето същество - да е тук, в този момент. Не трябва да мислиш, че съм отдалечена във времето и
пространството, или че това, което се случи преди 2000 години, няма връзка с твоите дни. Ти си в
процеса на новото писане на твоята история. Наистина, някои от вас са се върнали от бъдещето
именно за тази цел.
Аз съм Анна от Кармел и се завърнах, за да бъда свидетел на раждането на Христос в теб, за
да те поема точно така, както поех Благословения Един преди 2000 години. Когато ти поднесох
хронологията на събитията и разкази за познати личности, които ти опозна, знай, че това е
предаване на преобразуваната честота. Това е много по-важно, отколкото думите, чрез които то
става. Когато веднъж чуеш, можеш да научиш нещата извън думите. Ще си припомниш коя
наистина си ти и ще изпълниш твоята мисия, като изиграеш твоята част от тази велика драма на
планетарно възнесение, която ние заедно пресътворихме.

ГЛАВА 20
ПОСЕЩЕНИЕТО НА МАГОВЕТЕ
Макар че поемайки Иисус в ръцете си през този забележителен ден бях повторила сцени от
видението, дадено ми много отдавна, не знаех точно как ще се развие драмата. Разбрах от
виденията, които бях получила, че пътят щеше да бъде труден и дори опасен. Макар че крайната
цел на Неговото идване беше да служи като пример за обединение с Бога, разделението щеше да
стигне до краен предел, докато бъде преодоляно. Огромна отговорност лежи върху раменете ни,
докато се движим в този свят на илюзия, който, като зала с огледала, беше затъмнен и изкривен от
невежеството.
За да се изпълни Законът на Мойсей, Йосиф държеше единадесетдневния19 Иисус, докато
Лука го обряза и записа името Иисус бен Йосиф в книгата на синагогата във Витлеем. След това,
шест седмици по-късно20, за да се изпълни пророчеството, което беше нашият ангажимент като
актьори в тази човешка драма, донесохме Иисус в Храма на Соломон в Йерусалим, за да принесем
дарове. Принесохме две гургулици21, както беше обичаят, макар че жертвоприношението на
животни беше неприемливо за нас. По този начин избрахме да не принасяме в жертва малкото агне,
което беше дарът на Натанаил за Иисус. И същото време желаехме да признаем укрепването на
традицията на Мойсей, така че да изпълним всички неща.
Имаше един известен мъдрец при храма на име Симеон 22, който разпозна Иисус. Докато
гледаше Мария-Анна със сълзи на очи, изпълнен с благословията на присъствието на Божията
Майка, старият свещеник пророкува: „О, дъще моя, като че ли меч е надвиснал над Синай, и ти
няма да минеш под него, без този меч да прониже сърцето ти"23. Думите му ни разтревожиха,
защото във видение той видя, че когато слънцето потъмнее при разпятието на Иисус, ние ще
почувстваме като че меч беше отнел живота ни. „Майко-Баща Господи, подкрепяй ни в тази тъмна
нощ - плачеше сърцето ми.
Имаше и един по-висш свещенослужител, жена на име Анна24, която пристъпи напред, за
19 Съгласно св. Евангелие от св. евангелист Лука (2:21) обрязването е било извършено на осмия ден. Никое от другите
Евангелия не дава подробна информация около този период, (бел. бог. ред.)
20 Съгласно Моисеевия закон „дните на очистване" на родилката са били 40. Авторът посочва 6 седмици - (42 дни), които

изтичат (съгласно автора) след единадесетте дни (денят на обрязванието). Интересно е да се отбележи, че единствено св.
Евангелист Лука описва подробно събитията около първите дни на Младенеца, (бел. бог. ред.)
21 (Лук. 2:24). Гурголиците са били пренасяни в жертва от бедните и несъстоятелни семейства, (бел. бог. ред.)
22 (Лук. 2:25). Съгласно библейския текст в Евангелието, (бел. бог. ред.).
23 „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет наПротиворечия - и на самата теб меч ще прониже

душата, - за да се открият Мислите на много сърца". (Лук. 2:34 - 35). (бел. бог.ред.).
****** Библейският текст определя Анна като пророчица, но не и като свещенослужител. Съгласно Закона на
Мойсей, жените не се допускат до свещенослужителска дейност. Дори и като богомолци, жените са имали определено
място в притвора на храма. (Лук. 2:36 - 38). (бел. бог. ред.)
24Библейският текст определя Анна като пророчица, но не и като свещенослужител. Съгласно Закона на Мойсей,

жените не се допускат до свещенослужителска дейност. Дори и като богомолци, жените са имали определено място в
62
да поеме бебето Иисус в своите ръце. Тя беше пророчица и беше живяла през целия си живот зад
манастирските стени на Храма. Позна кой беше Иисус, но задържа своите видения в себе си. Само
положи ръката си върху сърцето на Мария-Анна. По същия начин Мария-Анна нежно постави
пръсти върху нейното старо сърце и чело, благодарейки за мъдростта и любовта на тази стара жена,
която беше действала като заместваща майка, а също и като учител, когато Мария-Анна беше
дошла в Храма като част от нейната подготовка.
След церемонията се събрахме в елегантния дом на Йосиф от Ариматея, близо до Храма.
Той ни съобщи, че група мъдреци са дошли от Ориента с някои от жените си. Беше му казано че са
били приети от цар Ирод. Според осведомени членове на Синедриона, тази група от магове търсела
едно дете, което видели във видение и чието раждане е било предсказаво в различни пророчески
текстове.
Маговете бяха осведомени от предсказани небесни феномени, включително и от едно
необикновено разположение на планетите, предизвестено от появата на комета през изминалата
година. Те също знаеха за появяването на една блестяща нова звезда в небесата през изминалите
три месеца, която за разлика от останалите, беше останала неподвижна над Юдея. Бяха направили
своите изчисления и ги бяха изтълкували като знак, че това дете може вече да е родено в
околностите на Витлеем. Те жадуваха да го намерят, за да го признаят за вестител на следващото
хилядолетие.
След като повечето евреи се консултираха със своите главни свещеници, нашите гадатели,
слуховете се увеличиха, особено след като осведомен за предсказанията на пророка Михей обявил,
че ще дойде Месия, който да управлява Израил. Затова той изпратил групата от мъдреци към
Витлеем да намерят детето и след това да се върнат и да донесат известието. Тази новина остана да
звучи в ушите и сърцата ни, защото ние знаехме, че Иисус беше детето, което маговете и Ирод
търсеха25 .
Знаеше се, че Ирод е стар и болен от деменция. Той изпадаше в безразсъдни изблици на гняв,
които се опитваше да потисне с опиум. Изтръпвахме от отвратителната поквара и гибелните
зверства, които Ирод прилагаше спрямо членовете на своето семейство, както и към народа, който
той управляваше. Знаехме, че е мъдро, доколкото е възможно, да не бъдем обвързани със
страданията около нас. Затова работехме с нашата клетъчна памет, която носеше модели на
разделяне и осъждане. И ние променяхме нашите емоции, които бяха по-активни, тук, в Ерусалим.
В спокойния Кармел се изискваше посвещаваните да бъдат в специални стаи, за да почувстват
несъгласие с енергиите на страха, които просмукваха всичко в Йерусалим. Помолих сина си
Йосиф от Ариматея да изпрати верен пратеник, за да намерят тези магове и да ги доведат на вечеря
в горната зала за приеми. Те щяха да бъдат разпитани за тяхното намерение, преди да бъдат
въведени в залата за съвещания, за да се срещнат с Мария-Анна и Иисус. Във всеки случай малкото
семейство щеше да напусне къщата през нейния подземен проход, който излизаше извън стените на
града в подножието на Маслинения хълм, понеже знаехме, че сигурността го изисква.
Останахме скрити в една задна стая, която се намираше над един много древен водоем.
Векове наред Братството-Сестрин-ството на Светлината беше използвало тази стая за своите сре-
щи. Когато беше необходимо, те щяха да напуснат помещението през подземния тунел, под пода,
който беше изкопан през скалистите цепнатини на естествените подземни потоци. Ние се
посъветвахме помежду си, помолихме се и чакахме да предприемем подходящите действия.
Мария от Магдала, жената на Йосиф от Ариматея, беше дошла със своята зълва Марта от
техния дом във Витания26, за да бъдат с нас. Тя доведе със себе си малката си дъщеря Мария-
Магдалена, за да я видим и да я благословим. Знаехме, че това момиче трябваше да играе една
изключителна роля през следващите години. Тя щеше да бъде подготвена, както и Иисус, да
изпълни всичко, което се изискваше от нея.
Всичко беше уредено от Йосиф от Ариматея27 така, че някои от неговите по-млади
притвора на храма. (Лук. 2:36 - 38). (бел. бог. ред.)
25 (Мат. 2:1-13). Евангелист Матей говори за тримата магове, които са видели Витлеемската звезда на небосклона. Съгласно

библейския текст цар Ирод е знаел за очакващото се раждане на Христос. Маговете тръгват да търсят родения Христос по
заповед на цар Ирод, но когато виждат Младенеца и майка му Мария се покланят. Същата нощ получават откровение в съня си
да не се връщат при Цар Ирод и поемат по друг път. (бел. бог. ред.)
26 (Марк. 11:1-9). Витания се споменава от св. Евангелист Марк. Библейския текст разкрива влизането на Иисус Христос в

Йерусалим възседнал ослица.(бел. бог. ред.).

27 Йосиф от Ариматея се споменава от евангелистите Марк, Матей и Лука. . Библия свидетелства, че Йосиф от Ариматея е

човекът, който измолва тялото на Иисус (след разпятието) от стотника и предоставя своята гробница за погребението на Иисус
63
родственици да се съберат с нас, включително и Натанаил от Кана28, и остарялата Рут, която дойде с
кораб от Ефес. Всички бяхме изпълнени с удивление когато по ред държахме в ръцете си
седемседмичния Иисус докато очаквахме пристигането на маговете.
Три дни по-късно дванайсетте магове и техните главни съп руги дойдоха в голямата зала, за
да вечерят и да бъдат разпитвани. Останах скрита настрана с Мария-Анна и Иисус, дока беше
потвърдено, че това са същите магове, които бях видяла по-рано в едно видение. Сърцето ми биеше
силно и неравномерно, с нервно нетърпение, докато очаквахме тяхното пристигане в залата за
съвещания. Най-после чухме тяхното приглушено приближаване, долу по стълбите и в дългия
коридор Йосиф на Мария-Анна отвори тежката желязна врата и застана пред нас, усмихвайки се.
С бавно достойнство гостите полека преминаха в залата, за да заемат своите места в кръг
около Мария-Анна и бебето Иисус. Всеки произнесе името си и рожденото си място. След това
тримата, които бяха жреци от Ордена на маговете, пристъпиха наред, представяйки всичките
двадесет и четирима гости. Те четоха пасажи от различни свитъци и ни показаха астрологични
карти, които изтълкуваха. След това се обърнаха към един достолепен мъж с тюрбан, който
произнесе името си като Балтазар. Той посегна към едно малко дървено сандъче и внимателно
извади от него една по-малка абаносова кутия, заедно с няколко завити в коприна пакети с различна
големина. Първо той постави пред Иисус кадилница с тамян и мирта, които запали. След това
постави в краката на Мария-Анна няколко мускали с ароматни масла и мехлеми. Балтазар поднесе и
дреха от пурпурна коприна, бродирана със злато и цветни нишки с, цвета на дъгата. Тази дреха
наистина подхождаше на един крал. Тя беше малка, направена за дете29
Накрая Балтазар отвори една малка абаносова кутия и извади голяма огърлица от лазурит и
злато, която е била собственост на египетския фараон Ехнатон. Под нея беше церемониалната
огърлица на Хатор, символизираща обединението на женския и мъжкия принцип. Беше обяснено,
че това е реликва от семейството на майката на Ехнатон. Тези скъпоценни вещи бяха донесени, за
да помогнат на Иисус да осъзнае, че той е роден по линия на царската кръв на цар Давид и фараона
Ехнатон.
По този начин Иисус беше признат от тези велики същества, които разбраха, че пред тях
беше Благословеният Един, чиято звезда те бяха последвали.
ГЛАВА 21
ПРЕБИВАВАНЕТО В ЕГИПЕТ
Със загриженост за Иисус и другите невинни бебета, ние се събрахме, за да се посъветваме
помежду си. Слeд като внимателно обсъдихме всички аспекти на ситуацията, се съгласихме за една
радикална промяна на плановете. Архангел Гавраил се беше явил на Йосиф, мъжа на Мария-Анна в
един сън и го беше посъветвал да заведе жена си и тяхното бебе в Египет. Трябваше да останат там
за неопределено време, докато получат указания, че е безопасно и могат да се завърнат. Отново
прегледахме ръкописите и споделихме спомените си. Разбрахме, че трябваше да се изпълни
пророчеството, че също като Мойсей, Месията трябваше да дойде от Египет при народа на Израил и
да го изведе вън от пустинята.
Йосиф от Ариматея извика един верен приятел и прати пратеници да отидат още през нощта
до семействата на тези, които бяха от Братството-Сестринството. Беше дадено нареждане да се
подготвят хранителни продукти, коне и коли - което беше обичай за Йосиф от Ариматея, когато
заминаваше на път с корабите си. На други беше наредено да отидат във Витлеем и да предупредят
Елисавета да вземе Йоан и да отиде в къщата на Марта30 във Витания, докато отмине опасността.
Тези от есейс-кото братство и семействата, които все още стояха във Витлеем, след преброяването
бяха посъветвани да се завърнат обратно в домовете си. Беше съобщено на домакинствата в
Йерусалим и Витлеем, че е добре да предпазят децата си.
Подготовката за тръгването на Йосиф, Мария-Анна и Иисус към Египет беше бърза. Под
прикритието на тъмнината Йосиф от Ариматея и неговите слуги ги придружиха до пристанището на
Иопия31. Тук един кораб беше бързо натоварен с необходимите запаси и екипаж за пътуването до
Христос. (Мат. 27:57-61); (Марк. 15:43 -- 47); (Лук. 50-52). (бел. бог. ред.)
28 Натанаил от Кана Галилейска, съгласно библейския текст се запознава с Иисус Христос в Кана (преди Божият Син да

извърши първото си чудо, претворявайки водата във вино) (Йоан 1:45 - 49) Натанаил е последовател на Иис Христос - (Мат.
10:4); (Йоан 21:2). (бел. бог. ред.)
29 Съгласно библейския текст предложените дарове са злато, миро и смирна (Мат. 2:11). (бел. бог. ред.)
30 Марта от Витания е сестра на Лазар (Йоан 11; 12:2). (бел. бог. ред.)
31 Мат. 2:13 -15). (бел. Бог. Ред.).

64
Александрия. За да не се предизвика съмнение, Йосиф от Ариматея се завърна в Ерусалим, а аз - в
Кармел.
Маговете се завърнаха при Ирод и му съобщиха, че тъй като не са намерили детето във
Витлеем, щяха да продължат да следват новата звезда на югозапад. Било им показано в техните
сънища, че този, когото търсят, може да бъде намерен между хората в пустинята. Маговете
напуснаха Юдея и поеха своя път на югозапад към Синай и Египет.
Скоро след това бебето Иисус пристигна с родителите си в оживения град Александрия. Те
се запознаха с тези от членовете на Братството-Сестринството на Светлината, които помагаха за
безопасното преминаване и бягството на всеки нуждаещ се от това. Все още предпазливо, малкото
семейство тайно пое своя пьт към Хелиопол. Когато Иисус беше на по-малко от една година, те
наеха жилище с Исак и Табита в дома на бащата на Табита в едно близко село. През следващите
седем години моят любим внук беше заобиколен от множество обожаващи го лели и чичовци,
които бяха с него през неговите най-важни години на развитие.
През лятото на 2 г. сл. Хр. Мария-Анна роди братята-близнаци -Яков и Иуда. През
следващата година беше родено още едно момче, Йосиф-младши, когото наричахме Йози. Като
допълнение към тези трима братя-другари беше и тяхната зачената чрез светлина братовчедка Сара,
дъщерята на Исак и Табита, и Мариам, дъщерята на Ребека и Симеон. Иисус се запозна с
многобройни далечни братовчеди, които живееха в Александрия, Хелиопол и Тива - повечето от
които бяха потомци на дъщеря ми Ауриана. Тъй като много грижливо пазехме генеалогичните
зписи, за Иисус бе възможно да срещне много от своите роднини през седемте години, докато
живееше в Египет.
Сред братовчедките на Иисус, беше дъщерята на Ребека, Мариам, която беше пристигнала в
Египет с родителите си, когато беше на една година. Мариам - живееше близо до обширния дом на
своята леля Мариам. Сара се беше преместила в Южна Галилея с родителите си, когато беше на три
години, затова нямаше възможност да се запознае със своята тъмнокожа братовчедка.
На външен вид внучката ми Мариам беше красива и грациозна, но сдържана. Когато се
опознаеше вътрешният живот на Мариам, се откриваше една дълбока, мъдра и чувствителна душа,
погълната от духовното, сякаш тя едва присъстваше в този физически свят. Тази склонност да не
бъде в този свят ставаше все по-очевидна, когато Мариам понесе с търпение много страдания и
загуби през годините. Тези духовни качества й даваха възможността да служи като предан приятел
на Иисус и на мнозина други в нейния живот.
Мариам беше тази, на която Иисус поверяваше своите най-съкровени мисли, тъй като тя
винаги можеше да бъде край него, без значение с какво се занимаваше той. Тя щеше да се стегне,
дишайки дълбоко, отваряше сърцето си и беше тук. Никое друго дете не можеше да прави това,
което Мариам правеше толкова естествено. Иисус обичаше Мариам като своя сестра. Той дори си
въобразяваше, че някой ден може да се ожени за нея. Те бяха предани приятели, които взаимно се
разбираха много по-добре, отколкото с всеки друг.
Когато Иисус израстваше в мъдрост, той особено обичаше да слуша разказите за
родословието на своята фамилия, включително и за великия фараон Ехнатон. И двамата му
родители бяха чудесни разказвачи на истории, подкрепяйки неговото активно въображение да го
отведе в сцените, които описваха. Неговата леля Мариам беше изкусна артистка, танцьорка и пе-
вица и всяка нейна дума и жест правеха историите й като живи.
Огромният репертоар от истории, които родителите му, лелите и чичовците споделяха с
него, разкриваха велики епохи от човешката история, дописвана от свещените легенди за еги-
петските богове и богини. В тази крехка възраст, с любящата подкрепа на своето семейство, Иисус
започна да разширява и обогатява любовта си към хората от своята потомствена линия, към
духовни мистерии и различните чудеса на природата.
Също като своя вуйчо Йосиф от Ариматея, Иисус лесно усвояваше езици. Той можеше да
говори египетски и гръцки, както и своя семеен роден арамейски и иврит. Той се ровеше в древните
папируси и с любопитство докосваше издълбаните йероглифи. С помощта на баща си се научи как
да дешифрира тайните послания на Братството-Сестринството в текстовете. Иисус беше по природа
много любопитен и обичаше да отива с баща си в библиотеките, пирамидите и храмовете покрай
Нил.
От време на време Мария-Анна придружаваше Йосиф и Иисус в техните пътувания.
Преминавайки своите посвещения в Храма на Изида, Хатор и Хорус, тя също имаше посвещение и
в Голямата пирамида. Спомените да си бил адепт в предишните прераждания в Египет идваха
65
лесно. Всичко, което Йосиф и Ма-рия-Анна изживяваха в Египет, ги подготви за подкрепата, която
щяха да продължават да дават на техните дъщери и синове, когато тяхната мисия започне да се
реализира.
Иисус оставаше с роднините си, когато родителите му трябваше да преминат посвещение.
Понякога Иисус придружаваше баща си при пътувания, които го водеха до храмовете на юг. Той
обичаше да отива в близките храмове на платото Гиза, което знаеше, че ще трябва да посети някой
ден.
Както ми съобщаваха майка му и други роднини, Иисус постигнал много през седемте
години, когато живееше в Египет. Процесът започна, разкъсвайки булото, което неговото съзнание
беше получило при раждането. Огромните космически енергии, които идваха заедно като съчетание
в Иисус, бяха много интензивни, изживявани от неговото физическо и от енергийните му тела. Тази
необходима завеса продължаваше да съществува почти през целия му живот.
Неговите родителите внимателно му обясняваха неговите необикновени изживявания като
характерни при мистериите на Озирис - Изида - Хорус, които включват Пътя на Справедливостта.
Ангели и възнесли се учители учеха Иисус и родителите му, че новото персонално и планетарно
съзнание трябва да бъде подготвено от неговото най-ранно детство и това по-късно Иисус ще
демонтстрира на човечеството. Тези открития бяха предизвикателни и успокояващи.
Предизвикателство, понеже от време на време предстоящият урок изглеждаше непреодолим.
Нарастващото успокоение и тайната надежда, които придружаваха тези прозрения, с времето
отстраниха всяко безпокойство. Иисус можеше да види скритото под повърхността и да разбере, че
има дарбата да лекува болни и сакати. Той виждаше енергийните полета, чуваше мислите на хората
и чувстваше всичко, което можеше да бъде почувствано. Той щеше да има пророчески сънища,
мисли или видения за събитието, което щеше да стане. Понякога Иисус споделяше своя вътрешен
живот със семейството си, но повечето време пазеше своите изживявания за себе си.
В други случаи той беше така обикновен и естествен, като всяко дете, но беше
изключително любопитен, винаги задаващ въпроси, експериментиращ, създаващ, разследващ
нещата. Понякога Иисус можеше да бъде много упорит, ако си е съставил мнение за нещо, за което
той знаеше следващата стъпка, дори ако възрастните мислеха, че това не е правилно, че не може да
бъде сигурно или че той не беше достатъчно голям. Така той помогна на родителите и роднините
си да се откажат от техните прекалени грижи към него - особено когато чувстваше, че неговата
свобода да открива всичко сам, беше ограничавана.
Иисус обичаше да играе и да се смее. Неговият глас с тембър на високо сопрано беше
ангелски като звучене и чистота. Баща му го учеше да свири на арфа, като той акомпанираше с
псалмите на Давид. Други музиканти, като неговата леля Мариам, която умееше да свири на
характерните инструменти за Египет, го учеше как да свири солови пиеси, а също и как да звучи в в
синхрон с другите. Някои от неговите учители бяха питагорейски адепти, които учеха Иисус на
свещената геометрия, математика, астрономия, астрология, хиромантия и геомантия.
Също като майка си, Иисус беше бърз и беше способен да се справи с няколко неща
едновременно. За разлика от Мария- Анна, която изглеждаше, че никога не бърза и е спокойна,
моят млад внук щеше да хвърчи като пеперуда от един проблем към друг. Във ваши дни щяхте да го
наречете свръхактивно дете, кипящо от енергия. Той спеше малко и когато правеше това, можеше
да заспи навсякъде и по всяко време. Обичаше да прекарва времето, седейки на покрива, под
звездите. Можеше да вземе смола, въже и оцветители, и правеше с тях различни скулптури. Често,
когато не тичаше насам-натам, можеше да седи много мълчалив, общувайки с невидими същества.
Иисус беше и много чувствителен. Понякога щеше да усеща двойно по-силно болката,
когато една енергия, която той чувстваше, преминаваше през тялото му. Случваше се той да изжи-
вява необяснимо избухване на чувства, които беше много трудно да контролира. Сякаш силна буря
се появяваше незнайно как, тласкайки ума и тялото на Иисус във всички посоки, докато накрая го
оставяше изтощен и объркан. Той не обичаше тези емоционални вълнения, които бяха преживявани
и от всеки около него и особено от неговата майка. Трудно беше за тези, които бяха близо до него
ден след ден, да разберат крайностите, които Иисус проявяваше. Как да се помогне на това дете да
смекчи своето емоционално тяло, беше едно предизвикателство за родителите му, а също и за самия
Иисус. Неговото сърдечно желание беше да бъде като родителите си, които винаги изглеждаха
невъзмутими. Той желаеше никой да не бъде наранен или неприятно засегнат от неговите
непредсказуеми емоционални бури, когато те идваха и си отиваха.
За своите седем години Иисус беше слаб и висок почти колкото майка си. Обичаше да я
66
погледне право в очите, да постави ръцете си върху раменете й или на брадичката й, наричайки я
„моята красива малка майка". Той винаги се държеше почтително към майка си, макар че неговите
емоционални бури щяха да се изразяват по начин, който беше смущаващ за Мария-Анна. Тя го
учеше да диша, докато енергиите преминат през тялото му, да не говори, а просто да ги усеща да
минават през тялото му и около него. Тя му обясняваше, че това, което чувства, е мъката на света,
беше причинена от липсата на любов в човечеството. Тя също разбираше мъката, макар че я
изживяваше по-различно от своя син. За Мария-Анна тя действаше като дълбоко огорчение за
Иисус като че ли се изявяваха едновременно всичките стихии.
Семейството му се чудеше как това дете ще се усъвършенства. Наистина, пътят му
изглеждаше каменист. Накрая баща му, използвайки опита на учителя на висшата алхимия, му
възложи задачата да обхване и преобрази всяка изява на енергия без осъждане. Когато бурята от
гореща ярост, тежка депресия, ужасни мисли и океан от тъга намираха място в ума, чувствата и
тялото на Иисус, той често търсеше спокойствие и самота в една пещера. Тази голяма пещера се
намираше близо до дома на Йосиф и Симеон, нает от богатия баща на тяхната снаха Та-бита, чиито
имоти бяха многобройни. Семейството често търсеше убежище в тъмнината на тази пещера, когато
беше необходима бдителност или имаше опасност.
Когато месеците изминаха без инциденти и след като научиха, че цар Ирод е умрял през
февруари 5 г. сл. Хр., Йосиф получи послание чрез архангел Гавраил, че вече е време за връщане у
дома32. Няколко дни преди осмия рожден ден на Иисус, Йосиф и Мария-Анна поканиха своите
роднини да се съберат заедно и да празнуват по случай тяхното завръщане в Кармел, което щеше да
включи и поклоническо пътуване до Синай. През вечерта на празника, преди да напуснат Египет за
нов живот, Иисус покани Мариам да се разходят преди празненството. В горичката от големи
финико-ви палми, край едни древни стени, Иисус и Мариам се прегърнаха и си обещаха, че винаги
ще бъдат верни един на друг. Мариам даде на Иисус една огърлица, която беше направила от
цветни стъкла и алабастрови мъниста, черупки и малки парчета лазурит. Иисус подари на Мариам
един свитък от папирус, върху който беше написал псалми, изблик дълбоко от сърцето му. Това
беше израз на неговата любов към Единния Бог, към чудната щедрост на живота и на чувствата към
нея.
Така те се заклеха във вярност един на друг и в Божествения план. Иисус целуна мокрите от
сълзи страни на братовчедка си стисна ръцете й и я поведе неохотно обратно към музиката и
танците. На празника те весело топяха плосък хляб в гърне със смокинова паста и мед. Смеейке се,
те предлагаха с нацапаните си с мед пръсти храна един на друг.
Два дни по-късно Йосиф и отново бременната Мария-Ана, Иисус, Яков, Иуда и
Йосиф-младши напуснаха Хелиопол, заедно със Симеон, Ребека, Мариам и няколко други
възрастни братовчеди. Верни помощници се присъединиха към тях в един керван от камили,
магарета и волски коли.
Започнаха своето пътуване към Синай, като следваха стария път, който Мойсей беше поел с
израилтяните, прекосявайки пустинята към Етам. Те пътуваха на юг по тясната ивица , която
граничеше с Червено море на запад и със стръмни планински вериги - на изток. Този пустинен
район преминаваше в извисяващите се стръмни стени на Синай, където Мойсей беше получил
Десетте заповеди и много по-висши духовни учения.

ГЛАВА 22
ЦЕРЕМОНИЯТА ПРИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА
СИНАЙ
В каменното лице на Синай имаше останки от древни отшелнически килии на мъдрите,
които предшестваха идването на Мойсей и израилтяните. Една група есеи бяха защитници и пазачи
на това свещено място и могъщ енергиен вихър. Тук беше мястото, където древните бяха приемали
посвещение в мистериите при появата на предишната цивилизация, много преди извеждането на
израилтяните от Египет. И това беше мястото, където техните физически тела бяха погребвани по
време на тяхното преминаване в другото измерение. Тук бяха също и тайните пещери и крипти,
които бяха използвани за целите на подмладяване и висшата алхимия. Този най-древен резерват на
мъдрост беше известен само на малцина посветени. Когато Иисус пристигна, Синай все още бе

32 (Мат. 2:19). (бел. бог. ред)

67
използван от есеите като хранилище и подземна гробница. Манастирът „Св. Екатерина", построен
много векове по-късно, все още съществува и във ваши дни. Когато Иисус пристигна в Синай със
своето семейство, няколко дни преди неговия осми рожден ден, бяха поканени да изкачат
стъпалата, достигащи до тези места, където Мойсей беше получил посвещение много отдавна,
около 1300 г. пр. Хр. Откриващата се панорама беше смайваща. И осъзнаването беше
вдъхновяващо страхопочитание - това беше мястото на проческото видение на Мойсей и сестра му
Мириам. Това трябваше да бъде мястото, където Иисус щеше да изживее своя първи ритуал. Скоро
след своя осми рожден ден Иисус беше заведен в една от пещерите, които бяха оформени във вид
на голям пещерен храм. Тук беше подложен на изпитателно посвещение в есеиския Орден на
Мелхиседек, което беше направено според каноните на висшето свещеничество, ръководено от
Мойсей и Мириам. След като се закле в опазване на тайната и даде клетва за вярност, Йосиф
свидетелства за способностите на своя син, макар че той беше само на осем години, а тези посвещея
бяха за момче на дванадесет години.
Иисус беше заведен с вързани очи до най-високата скала на Синай. Тук той беше оставен
сам, без храна или вода, за четири дни и нощи. Това беше първото от посвещенията на Иисус, което
го поведе през строгостта при контрола на тялото и страстта. Той беше получил голяма подготовка
като младо момче в Египет, а сега беше време да премине от детството към отговорностите на
пълнолетието и да започне живота-съдба на есейски последовател. Можете да наречете този обред
или церемония на преминаването една въображаема задача.
Иисус беше инструктиран да остане в периферията на един мальк кръг и да намери подслон
между камъните. Той обикаляше в кръг, в състояние на медитация, вплитайки моделите на
свещената геометрия от централната точка до външния кръг. След това щеше да се върне отново в
центъра и да седне в безмълвие, докато е готов да се придвижи отново.
Вътре в кръга Иисус изживя мисъл-формите на „горящия храст", оставени от Мойсей. Той
видя първичния страх, който прие многобройни форми пред очите му. Демоничните създания
сякаш го подтикваха да скочи в огъня или да се хвърли в пропастта. Други му се подиграваха,
плюеха го и му се присмиваха. Неговата вяра и разбирания бяха подложени на изпитание. През
деня слънцето беше като гореща пещ, а Луната - студена като лед през нощта. Треперейки от студ
през нощта, Иисус призоваваше Ра, силата на слънцето вътре в неговите гърди, да го стопли и
утеши. Изтощен от изгарящата топлина през деня, той си се представяше в зелен прохладен оазис
от своето детство.
Така той прекара четири дни, свързвайки се с всяко създание и енергиите на елементали,
които му се представяха. Големи орли, ястреби, соколи и лешояди крещяха, когато кръжаха над
главата му. Мравки и насекоми пълзяха върху него и от време на време жилеха тялото му. Змии и
скорпиони се приближаваха до тялото му и се плъзгаха по него. По този начин бяха изпитвани
търпението и разбирането му, докато осъзна, че и най-малкото Божие създание беше също
Единният Бог, със същата цел и с толкова много право и смисъл да живее, каквито и той имаше.
Иисус разбра, чи змиите представляват енергията на силата на живота, на зародиша на Бога-
Богинята, която лежеше в основата на гръбнака му. Той си припомни ученията на Тот, Серапис Бей
и на други Велики Посветени Учители. Размишляваше върху символа на змията-кобра на богинята
Буто, която разпростираше своята мантия по време на просветлението. Тя често беше изобразявана
на третото око на посветения, с коронованата й глава, покрита с разперените криле на богинята
Некбет.
Иисус призова миропомазващата светлина, когато си спомни историята за птицата Бену или
Феникс, когато старата същност на посветения е изгорена до пепел. Фениксът започва да лети,
когато енергията на огнената змия сякаш е получила криле и спираловидно се издига по гърба.
Това бяха смелостта и любовта на Бог, изразени в него и във всички форми, които му
помагаха да издържи теста. Ангели стояха около него, макар че бяха времена, когато тяхното
присъствие не можеше да бъде почувствано. През последния ден Иисус отвори достатъчно сърцето
си и коронната чакра, за да забележи тялото си долу, под него. Душата му излетя в Космоса, където
той пожела да отиде. Моят внук започна да разбира как става така, че баща му и майка му можеха
да се появят пред него, макар той да знаеше, че те бяха в медитация, далеч долу. Имаше също
моменти, когато той можеше да чуе родителите ся да му говорят, макар че те не присъстваха
физически.
Сега, когато той знаеше как да пътува астрално и да раздвоява своето съзнание, той реши да
провери своите възможности чрез своето Ка-тяло, или етерния си двойник, за да се озове в
68
палатката на майка си и баща си. Беше приятно изненадан да ги намери полегнали за следобедна
почивка, а на трапезата им имаше сирене и сушени плодове. Когато го видяха, те го поканиха да яде
и той направи това, учуден, че можеше да чувства храната, която идваше през етера. Това откритие
даде голяма сила и спокойствие на Иисус, което по-късно му помогна да посрещне много по-трудни
посвещения към съвършенството, които все още му предстояха по пътя на живота му.
Когато четирите дни на неговото посвещение свършиха, Йосиф и Симеон дойдоха за него.
Физически Иисус беше отслабнал, но той чувстваше победата на духа, което направи дългото и
опасно слизане надолу от Синай през нощта по-лесно, отколкото тогава, когато той премина този
път като „сляп", четири дни по-рано. Сиянието на изгряващото слънце се издигна, за да го поздрави
в триумфално тържество. Когато накрая той улови погледа на майка си, стремглаво се затича към
нейните прострени ръце, заради което и двамата паднаха на земята. Смеейки се и плачейки
едновременно Мария-Анна взе сина си в скута си. За няколко мига Иисус си позволи
успокоителното удоволствие да бъде едно дете, докато Мария-Анна миеше неговата изгоряла от
слънцето кожа и му предлагаше глътки ободряваща, даваща живот вода.
След това, помагайки на майка си да стане и обхващайки усмихнатото й, покрито със сълзи
лице, Иисус каза: „Моя красива малка майко, дойде моето време да започна работата на моя
небесен Баща. Неговото царство сега е вътре в мен. Сега е време за мен да се заема с Неговата
работа." Той се изправи, повдигайки майка си със себе си и се обърна към другите, които се бяха
събрали, казвайки загадъчно: „Мир вам. Вече пораснах. Сега подготвям празненство, точно както
моят Отец в небесата подготвя голям празник за вас. И аз ви казвам: Елате с Нас и влезте в
царството на Отец ми."
След това, навеждайки главата си, Иисус се обърна и се отправи към мястото, където се
извърши ритуалното измиване. Мариам, която гледаше отблизо, поемайки дълбоко въздух, скръсти
ръцете на сърцето си, почти примряла от любов към Иисус, който в момента беше станал неин
герой. Мария-Анна и Ребека призоваха братята да се приближат и да се молят около ниската маса,
пълна с глинени съдове с мляко и мед, подноси със сирена, филии хляб, фурми и чаши с вода.
Иисус зае мястото си с мъжете с една широка, макар и изморена усмивка върху неговото загоряло
от слънцето лице. Неговите синьо-сиви очи блестяха като слънце върху играеща вода. Той изрече
молитви за благодарност към слънцето, ангелите и Майката на Живота. После разчупи хляба и даде
на всеки, преди да даде успокоение на своя собствен свит стомах. Такава беше природата на Иисус
бен Йосиф, разкриваща се като свидетелство за състрадание през дните на неговата младост.
Няколко седмици по-късно семействата на Йосиф и Симеон поеха древния път на Авраам и
Сара към Хеврон и след това продължиха напред към Витлеем и Кармел.

ГЛАВА 23
ЗАВРЪЩАНЕТО У ДОМА
Бяхме получили известие и аз очаквах завръщането в Кармел на Мария-Анна, Йосиф, Иисус,
Яков, Иуда, Йосиф-младши, Ребека, Симеон и дъщеря им Мариам. Често в късния следобед се
настанявах с малките деца на хълма, който гледаше към пътя, извиващ се долу през равнината
Сарон. Това беше същият път, през който Йоаким беше пътувал, когато се връщаше от Индия. Сега
гледах с очакване, както бях правила и преди.
Сърцето ми копнееше да достигне и докосне моите възлюблени деца, които толкова дълго
бяха далеч от мен.
Бяхме чули преди, че Мария-Анна беше бременна със своето пето дете и че Ребека беше
заболяла от болест, която беше засегнало кръвта, костите и кожата й. Някои мислеха, че тя има
проказа, но ние определихме нейното състояние по друг начин. И предварително се бяхме
съгласили, че нямаше да я отделим от нашата общност.
Как щеше да изглежда Иисус сега, когато беше осемгодишен? А и новите ми внуци - Яков,
Иуда и Йосиф-младши - как ли щяха да изглеждат те? А Мариам? Как ли бяха я изменили годините,
прекарани в Египет? Толкова много въпроси вълнуваха ума и сърцето ми през този горещ, изгарящ
кожата ден през юни 5 г. сл. Хр., когато поех обратно от хълмовете надолу с малките деца. Бяхме
чули, че те са вече на път. Възможно ли е това да бъде денят?
Погълната в събирането на билки, определяйки имената им и тяхното използване за децата,
бях учудена да чуя голямата камбана на Кармел да звъни, за да ни събере. Някой друг беше
забелязал приближаването на керван от по-високата точка на върха, където пасяха овцете и козите,

69
и беше изтичал долу, за да съобщи добрите новини. Имаше викове сред звуците на ловджийски
рогове. Млади момичета и момчета, които можеха да яздят, бързо възседнаха коне, мулета и
магарета. Те тръгнаха в облак от прах, за да срещнат тези чужденци, чиито истории бяха чували
толкова пъти. Кого щяха да срещнат те? Щяха ли техните очаквания да бъдат изпълнени?
Придвижването на пътуващите беше бавно и тежко. Топлото следобедно слънце танцуваше
върху прахта. Блещукаща омара замъгляваше тяхното изкачване нагоре. По-малките деца, които
бяха с мен, ме дърпаха за престилката и полите ми и ме бутаха към организираното приветствено
посрещане. Всички камбани започнаха да бият. Надуваха се рогове, цимбали и тъпани ехтяха
възторжено. Високи и ниски гласове се обаждаха, когато цялата общност на Кармел тичаше от
вратата към първия завой на дългия виещ се път. Тук повечето от нас стояха, махайки с ръце,
развявайки венци от маслинови, палмови и кедрови клонки. Повече не можех да сдържам сълзите
си. Аз хълцах и се смеех, и всичко, което можех да направя, беше да събера ръцете си на гърдите си
и да се моля с огромна благодарност за благополучното завръщане на моето обичано семейство.
През гъст жълт облак от прах керванът приближи последния завой, разкалян от пороя, който
неотдавна изля чудесен дъжд върху полета и градини. Мария-Анна махаше от едно голямо муле и
нейната малка фигура очертаваше силуета й на бременна жена. До нея крачеше Йосиф. Зад нея,
яздейки муле, беше най-малкият - Йосиф-младши, сега почти тригодишен. Тичайки, напред бяха
две червенокоси момчета, които веднага познах - бяха Яков и Иуда. Къде беше Иисус? Погледът ми
се плъзгаше от един към друг. Тогава като през мъглата видях една каруца, теглена от волове,
возеща Ребека. Вътре в колата беше едно младо момиче, люлеещо едно неподвижно тяло в скута си.
Мех, пълен с вода, висеше до нея. Насмолено платно беше опънато над главата й, опазвайки я от
изгарящото слънце. До един вол вървеше високо, много загоряло от слънцето момче, чийто
блестящи очи се усмихваха. Видях пробляскващи зъби, когато той улови търсещия ми поглед.
Познах го! Това беше Иисус!
Иисус извика на Иуда да вземе поводите. После, бърз като елен Иисус остави пътя, излетя
напред, прескачайки от камък на камък. За по-малко от минута той беше в прегръдките ми. След
това отстъпвайки назад, ние застанахме изправени един срещу друг, очи в очи. Макар и само на
осем години, с неговите силни ръце, ме повдигна от земята. Смеейки се заразително, Иисус ме
въртеше силно и през цялото време гледаше в очите ми. Той имаше най-необикновените очи, които
някога съм виждала. „Ти си точно както майка ми, само че ти си самата себе си. Затова аз ще те
наричам Нана, моята малка майка. Ела, ела и виж моята красива майка." - шепнеше Иисус на ухото
ми, докато внимателно ме поставяше на земята. Хващайки ръката ми, той ме заведе възторжен до
Мария-Анна. Йосиф спря мулето и помогна на своята възлюблена жена да слезе. Щом като нейните
изтръпнали крака можеха да я държат изправена, Мария-Анна беше в прегръдките ми. Колко
прекрасна беше нашата среща!
Ръка за ръка, с Мария-Анна в средата, Иисус и аз вървяхме сред поклонниците, прегръщайки
и целувайки когото срещахме.
Когато стигнах до Ребека, която беше с Мариам във волската кола, сърцето ми се сви от
смъртна болка от нейното нещастие. Отворени рани покриваха лицето й, а едното й око беше
затворено и подуто. Пресегнах се през бавно движещата се каруца, за да сложа ръката си върху
нейното измъчено тяло и приближих ухото си, за да чуя нейните неясни думи: „Майко, аз се върнах
у дома, при теб. Зная, че ти ще ми помогнеш да се оправя. За това се молех." Това бяха едва чутите
думи, които Ребека изговори с дълбока вяра в своето сърце. Наистина беше тежко да видиш
унищожената красота на Ребека, пепелявото й лице и изцъклените й от болка очи. След това
погледнах внучката си Мариам. Такава мъдра и благородна красота не бях виждала между всички
девойки, родени чрез светлина, освен една, която наричате Мария-Магдалена дъщерята на Мария от
Магдала и Йосиф от Ариматея.
Вървяхме бавно към южната порта на двора на Кармел. Натанаил, овчарчето, което беше
държало бебето Иисус в ръцете си, изтича и предложи да помага. Сега той беше на около двадесет
години и наскоро беше завършил своите предварителни посвещения в школата на Кармел.
Натанаил внимателно вдигна Ребека от волската кола и я занесе в болницата, придружен от
отслабналия Симеон и сериозната Мариам. Представих го на всички и след това обясних на Иисус
кой е Натанаил и че малкото агне, което той даде на Иисус на неговия рожден ден, все още беше
живо. Решихме, че по-късно ще намерим някогашното малко агне, което беше станало овца-баба
преди много години.
Един по един уморените пилигрими слизаха от колите и конете. Децата се въртяха наоколо,
70
задавайки въпроси, запознавайки се с братовчеди и ставаха приятели с тези, за които само бяха
чували. Иисус трябваше да отговаря на много въпроси по едно и също време. Децата се държаха за
него, молейки го да ги вдигне и завърти, което те бяха видели да прави с мен. Когато умората от
пътуването го обхвана, Иисус внимателно се извини и отиде с баща си и Симеон в мъжката спалня
и баня.
Завръщането у дома беше сладко-горчиво. От една страна, тук бяха моите възлюблени деца,
завърнали се при мен. От друга, болезненото състояние на Ребека дълбоко тревожеше сърцето ми.
Неохотно, макар и със силна вяра, ще споделя с теб тъжната участ на Ребека. Макар че вярата й
беше силна, нейното състояние продължаваше да се влошава през шестте месеца след нейното
завръщане в Кармел. Стоях с нея в болницата ден и нощ, което правеха и други от семейството.
Правехме всичко, което можехме, за да излекуваме чезнещото тяло. Духът й оставаше силен и
озаряваше нейната вътрешна красота, когато поемахме грижата за надеждите на Ребека. Макар че
гласът й беше беззвучен за нашите външни уши, ние можехме да чуваме и усещаме нейната любов
към Бога, и ангелите, които й помагаха. Когато доиде време нейната душа да се издигне горе в
светлината, всички се събрахме около нея. Чувствах присъствието на Йоаким и благодарих, че
всички наши деца бяха пощадени досега. Това прекрасно същество свободно премина в по-висшите
сфери на светлината, за да изпълни своята част, от другата страна на воала.
Мариам, единственото дете на Ребека, беше безутешно съкрушена почти две седмици,
докато една вечер Иисус се приближи до нея, докато тя беше коленичила до гроба на майка си. Той
я вдигна и нежно я притисна близо до сърцето си. Когато тя скова духа си, той вдъхна своето
дихание, докато Мариам започна да трепери. Най-после отровата на горчивия гняв против Бога и
против мен, понеже не спасих майка й, започна да отминава. Тъй като баща й Симеон отиде с
Йосиф в Кумран седмица след смъртта на майка й, Мариам се чувстваше безкрайно самотна,
отчаяна и изоставена.
Иисус продължаваше да издишва своето дихание в нейното сърце, докато риданията й
започнаха да се успокояват. Държейки своята братовчедка до гърдите си, той изчакваше, докато
една друга вълна на скръб и ярост се издигна, преди да се завърне обратно духът в нейното сърце.
Разкъсана от ридания и викове, тя постави ръката си на неговия гръб. „Защо? Защо, Боже мой?
Защо Бог ми отне моята обична майка?" - ридаеше тя. Всичко, което Иисус знаеше да направи,
беше да я поддържа, Докато месеците на дълбоко страдание, които се бяха стаили в душата й,
бъдат изплакани, а ужасът в скованите й очи изчезнеше. Тогава Иисус я заведе при своята майка.
Мария- Анна притисна Мариам до гърдите си и я прие като свое собствено дете. И Мариам стана
сестра на Иисус. Припомняйки си обещанието, което тя му беше дала много отдавна в Египет, тя
посвети себе си на изпълнението на клетвата си да бъде неговата вечна доверена приятелка.

ГЛАВА 24

ДЕТСТВОТО НА ИИСУС
Моя обична приятелко, има много повече неща, отколкото желая да споделя с теб за тези пет
формиращи години - между 5 - 10 г. сл. Хр. Иисус се върна в родината на еврейския народ, за да
получи съветите на есейските мъдреци и това, което е съхранено на тази древна земя, където някога
са ходили пророците. Чрез него щеше да бъде изпълнено всичко, за което пророците са говорили.
Към края на годината от тяхното завръщане в Кармел, Йосиф бен Яков се установи като
строител и дърводелец в новото село на Назарет, на един ден път от Кармел. Назарет се намираше
на 5 мили южно от Сефорис и 10 мили южно от Кана, където живееха родителите на Йосиф. Братът
на Мария-Анна, Натанаил, беше придобил земя в Назарет и предложи на Йосиф да я използва и да
построи къща за неговото уголемяващо се семейство. Йосиф и Мария-Анна се настаниха в един
скромен, но по-просторен дом, рано през пролетта на 6 г. сл. Хр. От Назарет Йосиф предприемаше
своите пътувания към близкия укрепен римски град Сефорис, където Иисус често го придружаваше
като негов помощник. От време на време Йосиф също подпомагаше изграждането на есейските
структури в Галилея и в пустинята, близо до Солено море. Когато можеше, Йосиф водеше Иисус до
Кармел и до Кумран, където оставаше с месеци. През това време минаваше изпитателни
посвещения. От всичките евангелия знаете, че Йосиф е бил дърводелец. Но аз ще добавя, че той
беше много повече от един обикновен пътуващ занаятчия. Той проектираше и строеше сгради за
обществено и частно ползване. Беше известен като майстор-дърводелец на фина обработка на
71
дърво, на музикални инструменти олтари за синагоги. А за посветените той беше мъдрец, който
знае тайните на душата. Беше адепт, който носеше субстанцията, честотите и математическите
кодове на Свещения Кивот. Йосиф се възприемаше от нас като напреднал дух, при когото
посветените идваха, за да се обучат в ритуалите за преминаване в Пътя на Учителя на
Справедливостта.
През продължителните месеци, когато Иисус живееше в Кармел, той прекарваше голяма
част от своето време с мен. В Кармел, както и в Кумран, той премина през много посвещения.
Живееше с по-големите момчета и мъже, дали обет за безбрачие, в една обща спалня. Неговите
дрехи, лични вещи и всекидневие бяха прости, ясни и еднакви с тези на общността.
Иисус прекарваше много време в библиотеката, като четеше, превеждаше и преписваше
древните текстове, които бяха дошли от Александрия, Гърция, Персия, Индия и Хималаите. Той
бързо научаваше различните езици и се срещаше с всеки, който би влязъл в различни философски
спорове и диалози с него. Много преди изгрев слънце обичаше да се разхожда сред зелените полета
сам или с майка си, когато тя го посещаваше, или да седи в медитация под старите кедри, или
погълнат от текста на някой древен свитък или папирус. Като баща си Йосиф той спеше малко.
Иисус поемаше своя дял в различни работи, без да се оплаква. Дали това беше почистване на
подове, отходни места и кухните, или да се грижи за деца, стада или агнета, той преминаваше от
една задача към друга с голяма отговорност, внимателно и с весело сърце.
Той беше започнал да овладява емоционалните бури, които още преминаваха през него. В
много случаи Иисус беше едно съвършено дете. Но преди да го поставите на пиедестал, искам да
ви кажа, че често той се шегуваше с децата, възрастните и с мен. Имаше случай, когато Иисус
много внимателно разтриваше краката ми при една от нашите дълги разходки за събиране на
билки. Без да разбера, той беше завързал една с друга връзките на сандалите ми, докато ги
поставяше на краката ми. И когато станах, за да продължа разходката, загубих равновесие и паднах
в разтворените ръце на Иисус. После и двамата се смяхме, докато той ме завъртя около себе си. Да
ме върти около себе си изглежда беше едно от неговите любими занимания, когато той мислеше, че
не внимавам или че съм много сериозна.
Иисус имаше и трудни дни, когато упорито занимаваше всеки с оплакванията си. И когато
една непредсказуема емоционална буря се появяваше в такъв ден, нашата общност намираше за
най-добре да остави Иисус сам. Понякога, при особено предизвикателна вътрешна буря, Иисус ме
викаше и ние отивахме на разходка или в нашата любима пещера, където създавах специално прос-
транство за него, за да работи над себе си. След това разговаряхме и споделяхме дълбоко в сърцата
си, докато спокойствието и любовта отново бяха намерени.
През времето, когато нашата общност се събираше за празнуване преди и след определени
свети дни, Иисус обичаше да учи другите деца на различни игри, които той беше измислил или
обогатил. Някои от игрите проверяваха физическата смелост, други - умствената острота, а трети
бяха просто за игра и смях. При една такава игра внукът ми изтича като вятър пред другите деца.
След това в един миг някое изненадано дете щеше да бъде вдигнато и поставено на раменете на
Иисус. Понякога лудуваха, смеейки се до сълзи, а детето размахваше ръцете си като птица. Когато
Иисус беше в Египет, беше усвоил много от богатото наследство на египетската, еврейската и
персийската храмова музика, както и народни танци, които той научи от своята леля Мариам и
вуйчо си Езекиел. Към своята дванадесетгодишна възраст той беше станал завършен певец,
композитор и музикант. Иисус обичаше да пее псалми от Ехнатон, Давид и Заратустра. Той се
радваше на диалозите на Кришна и Аржуна. Беше му дадена пълна възможност да споделя това
необикновено напреднало разбиране, а също да ни радва със своя меко, перфектно сопрано, когато
се събирахме за утринна и вечерна молитва, за съботата, сватби и други празнични чествания.
Иисус изпълни своя втори обред за преминаване към пълнолетие, когато беше на дванадесет
години. Направи го в присъствието на баща си в новата синагога в Назарет, която Йосиф беше
помогнал да бъде издигната. Той учудваше по-старите със своето познание за мъдростта на Тората,
както и на древните текстове на Енох, Задок и Мойсей. Трябваше да изминат още дванадесет
години, преди да се яви пред свещениците-левити в Йерусалим за своя ритуал за истинско
пълнолетие, каквато беше традицията на евреите по това време33 .
През времето на своите дванадесет години той навлезе по-дълбоко в практиките на
мистерийната школа. Заедно с другите учения, аз му помогнах да разбере как да държи и движи

33 (Лука 2:42-47) (бел. бог. ред).

72
Дъха на Живота в своето тяло, докато неговият сърдечен пулс се забавяше до почти неуловимо
трептение. Щяхме да ходим заедно в пещерите на Кармел, за да изяви своето познание за
движението на праната и да се учи как да премине през воала на астралните светове.
Някои от тези пещери бяха издълбани така, че да създадат специфични акустични звуци.
Състоянието на дълбок транс можеше да бъде постигнато, когато тези звуци бяха съзнателно ч
направлявани и чувани. Аз използвах моя глас, звуци от моя барабан, дрънчащия инструмент на
Хатор и бронзови звънчета. Иисус донасяше кана с вода, сламеници, маслени лампи и билки, които
щяха да поддържат нашите бдения. Понякога оставахме вътре в пещерата в продължение на повече
от една седмица. Можах да опозная Иисус много добре, когато споделяхме различни неща през
време на тези почивки.
Заедно предприемахме пътувания във вътрешните сфери на Учителите. Едно от нашите
любими пътешествия извън тялото беше да посещаваме много места в Британия. Аз му обещах, че
един ден той физически щеше да пътува за древната келтска страна и да получи посвещение от
ръката на вуйчо си Йосиф от Ариматея. Вуйчо му, както и родителите му, вече бяха
съгласни, че Иисус трябва да бъде заведен в Британия за три години, когато стане на 13
години.
Когато Иисус наближаваше своя тринадесетгодишен рожден той премина своето първо ниво
на посвещение в Ритуала на Гробницата. Цялата наша предишна работа за това посвещение в
мистериите го беше подготвила да влезе в състояние на смърт и да върне душата си в тялото си чрез
процеса на възкресението. Заведох Иисус в тайната стая, намираща се зад една фалшива врата, в
която оставях тялото си от време на време, когато за мен беше подходящо да напусна земния план
за по-дълго време.
След изминаването на много часове погледнах в бъдещето си и видях всичките трудни
изпити, през които Иисус щеше да премине, а една част от мен искаше той да живее като обикновен
мъж. И като мъж, който обича, той щеше да служи много. Посвещавайки внука си, това беше и мое
посвещение. По този начин на крехката дванадесетгодишна възраст Иисус започна своята
подготовка за публично демонстриране на посвещението за разпятието и възкресението. През
останалата част от своето земно съществуване Иисус знаеше, че смъртта е една илюзия и с всяка
опитност, която минаваше през годините, той внасяше повече светлина в елементите на своето
физическо тяло.
В същото това време знаците на пуберитета започнаха да стават видими. Неговото източено
тяло продължи да расте. Ръцете и краката му се издължиха. Тялото на Иисус беше необикновено
силно, макар тънко и стройно. Той беше оставил своите копринени тъмнокестяви коси да растат
дълги, по подобие на посветените в безбрачие есеи. Беше около една ръка по-висок от майка си и от
мен. Винаги ще пазя в сърцето си спомена за заразителния смях на Иисус, както и за неговата
упоритост, когато беше време да изяви своята решителност, смелост и мъдрост. Бях горда с
неговата спонтанност, любопитство и веселост. Понякога овляването на пълната гама от емоции,
което той беше развил по времето на своето детство, изглеждаше, че е изчезнало. Имаше време,
когато и най-малкото дразнещо безпокойство предизвикваше поток от сълзи. Тогава Иисус сядаше
долу, треперейки, докато се опитваше да прегърне и преобрази енергията, както го бяха учили баща
му и майка му, когато беше дете. Дори имаше периоди, когато елементалите изобразяваха неговата
вътрешна буря. Тъмните облаци се появяваха ненадейно откъде, докато порой от любов
преминаваше през тялото му. Светкавици удряха скалите и кедрите, когато оглушителни
гръмотевици тътнеха от върха долу в долината.
Изливаше се дъжд, който напълваше почти празните цистерни с очакваната вода за пиене.
Можех да усещам могъщата енергия на силата на живота, бушуваща в неговото развиващо
се тяло. Докато някога той беше безгрижен в своето открито изразяване на радост с топлата
прегръдка на майка си, бабите, лелите и братовчедките си, сега Иисус започна да се отдръпва със
сдържана срамежливост. Често той отиваше в банята за ритуално измиване, за да получи яснота в
ума и тялото си. Полагаше и извънредни дежурства, за да пасе овцете в полетата, далеч от другите,
така че да има достатъчно пространство, за да подреди чувствата си. Това беше усложнено от
различните противоречия в летописите, които четеше, от неяснотата, за която други говореха и
практикуваха, и реалността на сексуалните енергии на силите на живота, които бурно течаха в
неговото собствено тяло. През тези времена Иисус все по-рядко се обръщаше към майка си. Това
беше трудно време за Мария-Анна, макар че беше необходима подготовка за освобождаване на
сина й, за да се изпълни всичко, за което той беше дошъл да извърши.
73
 Веднъж една отровна змия ухапа Иисус, когато той минаваше през двора на Кармел.
Зашеметен, внукът ми извика, докато тя умря в ръцете му и стана като тояга. Тогава той остана не-
подвижен, не позволявайки никому да се приближи към него. Докато стоеше смълчан със затворени
очи за повече от един час, Иисус призова отровата да бъде преобразена от енергиите на жизнената
сила, които течаха в тялото му.
С годините всички разбрахме за необикновената сила на моя внук. Макар че другите деца се
опитваха да го включат в техните игри, Иисус се усещаше все по-самотен. Точно както природата и
молитвата изпълваха майка му със спокойствие и утешение така беше и с нейния по-голям син.
Иисус беше надарен с изумителна проницателност. Понякога той срещаше енергийното поле на
съзнанието, питаше ме за обяснение или се интересуваше къде би могъл да намери летописи и
кодове за изясняване на това, което усеща или вижда. Винаги го насочвах да се обърне навътре в
своето собствено сърце за отговор. Често разисквахме гледните точки на различните религиозни
секти, доктрини и практики.
Поучавах и подготвях моя обичан внук за неговите предстоящи посвещения, които щяха да
му помогнат да се издигне от гроба, когато времето за изпълнение на пророчеството беше дошло.
Неговият живот щеше да покаже на човечеството, че смъртта няма сила върху тези, които знаят, че
тя е една илюзия.

ГЛАВА 25
ДЕТСТВОТО НА МАРИЯ-МАГДАЛЕНА И МАРИАМ
Сега ще споделя с теб за годините, когато Младата Мария, по-късно известна като Мария-
Магдалена - душа-близнак на Иисус - израсна и беше подготвена за своята велика работа. Докато
баща й, Йосиф от Ариматея, продължаваше да живее и работи в Йерусалим, Младата Мария
израсна с майка си Мария от Магдала и леля си Марта в техния просторен дом във Витания. Тя се
радваше на красотата на открития вътрешен слънчев двор и светлината, която се процеждаше в
заобикалящите стаи. Марта никога не беше се омъжвала. Тя беше приела като благословия,
предложението на по-големия си брат Йосиф и съпругата му Саломе, когато те създадоха своя
втори дом във Витания и я помолиха да се грижи за него. Йосиф отново я помоли за подкрепа,
когато неговата нова съпруга - Мария от Магдала, дойде да живее с него, около 14 години след
смъртта на Саломе. Марта подготви дома им като олтар от светлина и изтънчена красота. Този
възхитителен дом беше колекция от произведения на изкуството от Гърция, Египет и от други
близки и далечни места. В тази среда Малката Мария, както я наричахме, развиваше своята
чувствителност към важните неща, както и към хората, които търсеха леля й и майка й за съвет или
Учение. Малката Мария обичаше майка си с егоистична почти свирепа любов, както лъвицата
защитава своите малки. Когато беше малка, тя бдеше над майка си и леля си като ястреб и след
това се преструваше, че има същите лечителски умения, като лекуваше куклите си, малките
домашни животни наранени птици. Понеже пациентите й оживяваха, стана ясно, че това дете има
дарбата да лекува. Малката Мария обичаше да е в пустинята с майка си при изгрев и залез слънце.
Тук тя се сприятеляваше с много диви животни и ги правеше свои любимци. Някои от тях бяха
гущери, змии, диви кучета и котки Остаряващата и боледуваща Марта не обичаше особено мена-
жерията на своята племенница и настояваше животните да бъдат държани в обора, далеч от
главното домакинство. Обаче палавницата понякога хранеше тайно някой от своите любимци в
шкафа в нейната стая. И често Марта, когато чистеше, попадаше на кутия с току-що родени
котенца. Последната капка преля, когато Марта отвори една от своите кошници със запаси и
намери в нея отровна змия. Оттогава на внучката ми Мария беше забранено да донася змии вкъщи!
Майка й пътуваше до своя селски дом в Магдала всяка година в деня на равноденствието. Тя
беше главна жрица в пещерния храм на Богинята - Божественият женски аспект на Божествеността.
Дъщеря й винаги я придружаваше на церемониите. Така в много ранна възраст внучката ми научи
за Великата Майка - нейните ритуали, церемонии, песни, ритми и цикли.
Като малко момиче тя можеше дълго да седи вглъбена. Гледаща втренчено със своите
златисти очи, фокусирани понякога с часове в една точка. Млечна мъгла се появяваше пред нея или
се увиваше около тялото й. В тази мъгла, очите, които виждаха, можеха да забележат ангели или
същества от други измерения и светове. Понякога пред внучката ми или в нейните ръце можеше да
се появят храна, монети, скъпоценности, статуетки или ароматно масло. Тя се усмихваше,
примигваше, смееше се и после споделяше своето съкровище с всички. Задържаше малко за себе си.
74
Обичаше да раздава плодовете на тези магични мигове на тези, които бяха нейното семейство и
домашните помошнички. Когато стана по-голяма и другите посветени момичета сравняваха себе си
с нея, Малката Мария се въздържаше публично да споделя своите магични дарове. Често
възглавницата й беше мокра от сълзи, тъй като се чувстваше самотна и неразбрана. Като
наблюдаваше през годините майка си и нейните невидими приятели, тя намери цел и посока в
живота си.
Като допълнение към предизвикателствата на Малката Мария бяха и враждебните забележки
на правоверните фарисеи и аристократите садукеи, когато тя и майка й отиваха на пазара и
посещаваха други братовчеди в селата между Витания и Магдала. Когато бяха в дома си във
Витания, рядко излизаха на улиците и не рискуваха да ходят сред навалицата на Йерусалим,
причината да излизат тайно и да пътуват инкогнито беше, че еурврейските патриархални
свещеници и техните жени бяха враждебно настроени срещу култа към Божествената Майка или
Светия Дух Шекина. Като поставяше себе си като посредник между търсещите и Бога,
свещеничеството контролираше възможността на хората да имат непосредствено познание за Бог
вътре в душата си. Те не виждаха в непосредствения контакт начин за свързване на Шекина -
Божествената Майка с Бога, която е равнопоставена на Бога-Баща. Те презираха Изида и другите
изяви на Великата Майка, тъй като не можеха да използват Богинята за техните собствени цели.
Жените, които се придържаха към старата матриархална традиция, бяха възприемани като заплаха,
тъй като не можеха да бъдат лесно контролирани. Те също искаха властта на свещеничеството,
поради което мнозина от мъжете с религиозна власт гледаха на жените като на съблазнителки,
отговорни за човешкото падение и злоупотребата с плътта. Повечето съпрузи държаха жените и
дъщерите си като притежания и робини на техните физически удоволствия, заради необходимостта
им от наследници. Тези жени, които бяха известни с почитането на Богинята, често бяха
заклеймявани като развратници и блудници.
Това положение беше усложнено от факта, че Йосиф от Ариматея беше специален съветник
в Синедриона - законодателното и съдебното управляващо тяло над хората, които прилагаха
Законите на Мойсей. Деликатната ситуация изискваше секретност за връзките на Йосиф с неговата
жена, която беше висша посветена и жрица на Богинята. И поради това Мария от Магдала и дъщеря
й се бяха оттеглили за затворен живот в техния дом.
В тази атмосфера на съмнения Мария-Магдалена израсна с недоверие към мъжете и особено
към тези на власт. Нейната чувствителна натура търсеше отговор в тази дипломатична и лицемерна
система, която беше пречка във взаимоотношенията между баща й и майка й. Макар че
отхвърляше тези условия, тя беше привлечена от тези мъже, които като баща й бяха мили и мъдри,
и можеха да я приемат без да се влияят от нейната красота и женственост.
Според нея баща й никога не беше достатъчно дълго време вкъщи. Тя разцъфтяваше, когато
той беше наблизо, и ставаше затворена, мрачна и не ядеше по два-три дни, когато Йосиф от
Ариматея тръгваше за Йерусалим или заминаваше за дълго към места, които тя копнееше да
посети. Когато любимият й баща беше у дома, той вземаше Малката Мария на коленете си и й
разказваше истории за своите приключения. Носеше й подаръци от своите пътешествия. Те бяха
чудесни, и все пак не така скъпи, както бяха обичащите ръце на Йосиф и милото му брадясало
лице. Малката Мария непрекъснато копнееше за вниманието му, което беше разбираемо от цялото
домакинство.
Мария-Магдалена се срещаше само с порасналите деца на майка й - Тома, Матей и Сузана,
когато тя ги посещаваше в дома им в Магдала. Между другото, Малката Мария беше на седем
години, но имаше двама по-малки братя и сестри, с които трябваше да се научи да дели вниманието
на родителите си. Сега имаше Лазар, който беше пет години по-малък от нея и Марта, която беше
още бебе - шест и половина години по-малка от нея. Когато Лазар порасна, те продължиха да са
много близки. С Марта обаче като че ли имаше някаква стара карма, недоверие и съперничество,
което едва в по-късните години се оправи. Когато беше на девет години, внучката ми Мария чу
вълнуващите новини, че братовчед й Иисус се е завърнал от Египет, а родителите й планираха
специално пътуване, за да посетят нейната баба в Кармел и да се срещнат с роднините, за които
само беше чувала. Как ли изглеждат Иисус, Яков, Иуда, Йосиф, Рут и Мариам?
С голям ентусиазъм Малката Мария приготви нещата си и тръгна с родителите си и по-
малките си братя и сестри за Кармел, за да се срещне с леля си Мария-Анна, с вуйчо си Йосиф и
братовчедите си. Изживяването от срещата с Иисус и Мариам надмина всичко, което Малката
Мария можеше да си представи. Когато Иисус и тя се погледнаха в очите, те мигновено се познаха,
75
щом една светлина премина през сърцата им. И двамата почувстваха силна тръпка, сякаш бяха
пронизани от мълния.
Когато Мариам и Малката Мария се погледнаха една друга, имаше изживяване, подобно на
разпознаване на душите. При техния случай, обаче, оживяването на Божествената светлина беше
придружено с тъмна сянка. Тъй като и двете обичаха Иисус, започна мъчително съперничество
между тях, понеже се опитваха да привлекат изцяло вниманието му. Трънът на съперничество
между Мариам и Малката Мария нарастваше с годините, когато стигнаха тяхното моминство. Този
трън стана големият изпит за Божествена Любов, който поведе и двете през техните
подготвителни посвещения.
Иисус се мъчеше да се справи с чувствата в сърцето си, и беше плакал в юношеските си
години, разкъсван между тези два силни любовни трепета в своя живот. Той знаеше, че неговата
съдба беше преплетена с двете. Но как?
През следващите четири години Малката Мария посещава ше Кармел с майка си по няколко
различни случая. И макар че Иисус беше развълнуван да види братовчедка си, той се чувстуваше и
облекчен, когато беше време тя да се завърне във Витания. Често се срещаше с нея в своите сънища
и макар че тя му липсваше, той се радваше само на присъствието на Мариам в Кармел, докато
съсредоточаваше енергията си към многото задачи, които изискваха неговото внимание.
Колкото за Малката Мария, тази първа среща с Иисус беше повратна точка в нейния живот.
От този миг нататък започна да разбира много по-ясно коя беше тя и с каква цел се беше въплътила
на тази Земя.
Когато внучката ми Мария стана на тринадесет години, беше доведена от родителите си в
Кармел, по времето на последните приготовления на Иисус за заминаването му в Британия с
Йосиф от Ариматея. Майка й беше започнала вече да я посвещава в тайнствата на Ордена на
Великата Майка, които се извършваха в пещерата до Магдала. От нея никога не е било изисквано
да се присъедини към която и да е от съществуващите школи. Така че аз с големи надежди и
очаквания започнах работа с тази, която вие наричате Мария-Магдалена.
Не беше лесно за Младата Мария да напусне удобствата на дома си във Витания и да се
откаже от лукса да помага в домакинството само ако пожелае. Домакинските задължения бяха
изпълнявани от леля й Марта и нейните помощнички.
Беше силен шок, когато глезената млада дама се опита да се приспособи към изискванията
на общността за споделяне на всичко, като живее в сурови условия, подчинявайки своята свобода
на правилата на манастирското ръководство, ритуали и установен ред. Нещо повече, научила се да
не вярва на догматиката, автокрацията и патриархалната ориентация на фарисеите и садукеите, тя
започна да се бунтува срещу дисциплината, свързана с традициите на есейската общност. През тази
първа година за повечето неща тя упорстваше и беше раздразнителна, опитвайки се да спечели
благосклонността и специалното отношение чрез нейните дарби да манипулира, които така добре
бяха действали във Витания. Младата Мария често дразнеше другите момчета и момичета.
Понякога се бунтуваше срещу ритуалите, които бяха управлявали и поддържали общността на
Кармел в продължение на векове.
Никога преди не е имало някой, който да оспорва авторитета на Кармел и да смущава
разбирателството между млади и стари. Да имаш такава бунтуваща се девойка беше като да живееш
със стършел, който жили. Майка й не можа да я убеди да приеме условията, определени за тези,
които са дошли тук, за да получат посвещение. Всички се чудехме дали ще се смири през първата
година от престоя й в Кармел.
След като майка й и по-малките й братя и сестри се завърнаха вьв Витания, Младата Мария
преживя много труден период, който продължи месеци. Тя премина към гладна стачка и отказа да
се храни. Щеше да изразява презрение, да плюе като диво животно, когато беше помолена да си
припомни пренебрегнатите задачи. Не знаехме какво да направим, за да й помогнем да се чувства
като в дома си, тук, в Кармел. Дойде Мария-Анна, за да види дали би могла да помогне, но дори и
нейните усилия да успокои племенницата си, бяха напразни. Толкова голямо беше влиянието на
Младата Мария върху нас, сякаш тъмен облак надвисна над нашата общност. Нямаше значение, че
се опитвахме .да се заемем с общите задачи, които обикновено ни донасяха далбоко успокоение.
Минаващите месеци се сляха със зимния сезон. Студени ветрове, суграшица и скреж покриха и
нашите запаси от търпение. Все повече и повече нашата общност се отдръпваше от нея,
пренебрегвайки я, отказвайки да се поддаде на бунтовническите манипулации на Младата Мария.
Тя имаше мрачни депресии и предизвикателно отдръпване в себе си.
76
 Винаги, когато отивах при моята внучка, сърцето ми страдаше за нея, а тя криеше очите си,
гледайки надолу. Когато я заварих да плаче в един тъмен склад, я взех в прегръдките си, а тя
започна да вика, разкъсвайки дрехата и престилката ми, обезумяла от горест и душевно страдание:
„Това е твоя грешка, че съм тук. Не искам да бъда тук. Мразя те! Никога няма да ти
простя, че ме отдели от майка ми, от баща ми!" - крещеше тя. Чувствах се объркана и измъчвана от
демоните на съмненията, угризението и вината. Започнах да се съмнявам в традиционните методи
за обучение в древните мистерии се питах дали Младата Мария не е права да иска реформи. Не
знаех какво да правя. Затова поверих нашата млада бунтарка на Всемогъщия Бог и молех архангел
Гавраил да помогне да излекувам сърцето й. Аз също започнах да гледам на Кармел с очите на
Младата Мария. Между по-възрастните в Кармел беше решено, че Младата Мария ще бъде
придружена обратно до дома й във Витания. В навечерието на този избор тя се разболя много
тежко, от болест, която засегна сърцето и дробовете й. Висока температура, треска и дълбока
кашлица измъчваха слабото й тяло. Мариам, която беше поставила сламеника си в стаята на
младите момичета, дойде при мен с новината за влошеното състояние на своята братовчедка.
Събрах няколко други жени, вещи в лечението, да дойдат с мен. Заведохме Младата Мария в
лечебницата.
Макар че Мариам беше издържала хапливите забележки на Младата Мария и продължаваше
да подценява себе си в сравнението със своята братовчедка, сега тя започна да изпитва към нея
любов, която по-рано не чувстваше. Мариам започна да осъзнава, че тя и само тя, разбира Младата
Мария, от която всеки друг се беше отчуждил. Тя разбра копнежа й за родителите, нейното
състояние, нейния протест срещу суровата дисциплина и смиреността на Кармел. Тя разбра защо
нейната братовчедка беше станала отчуждена, затворена в себе си и вцепенена. Мариам разбираше,
че братовчедка й приличаше на нея самата. Разликата между тях беше, че Младата Мария не се
колебаеше да бъде действаща реформаторка когато имаше възможност във външния свят, докато
Мариам предпочиташе да хармонизира невидимо несъгласията с другите. Мариам дойде, за да бъде
тази нощ с братовчедка си, чието мълчание беше по-силно от думите, когато заяви, че ще напусне
Кармел. Когато казахме на Младата Мария за решението на старейшините, че я оставят да се върне
във Витания, лицето й светна. Обаче многото седмици гладуване бяха дали отражение. Треската се
усили, а в храчките й имаше кръв.
Мариам реши да подкрепя братовчедка си с всичките си сили. Тя пренесе сламеника си и
легна долу до Младата Мария. Премятайки одеалото върху двете, Мариам прегърна тялото на
братовчедка си, което ту се потеше, ту потръпваше от студ. Чрез всичко това, те и двете по някакъв
начин намериха изцеление.От време на време събуждах Мариам, за да може да се погрижи за
своите телесни нужди и ритуално измиване. Докато Мариам се грижеше за нея, Младата Мария
откри в нея вярна приятелка, с която можеше да отвори своето измъчено сърце.
И двете започнаха наистина да се опознават една друга. Намериха утешение, давайки
си една на друга лечебен балсам за разбитите им сърца. Продължаваха да са ревниви заради тяхната
обща любов към Иисус и заради техните фантазии, че някой ден той би могъл да избере някоя от
тях за женитба. Макар че този трън продължаваше да ги изпитва през остатъка от техните ранни
години, те отвориха сърцата си една към друга, така както само душата-близнак може, когато те се
познаха през булото на недоверието.
Един пратеник беше изпратен във Витания да извика Мария от Магдала да дойде и да остане
със своята болна дъщеря, да прецени положението и ако трябва - да я вземе обратно вкъщи. През
дните, докато чакахме майка й, Младата Мария започна да се променя пред нашите очи. Макар че
беше слаба, тя започна да пие с удоволствие отварата от билки, прие и нежните грижи, които й
давах.
Накрая една светлина проблесна в златистите очи на Малката Мария, когато Мариам
рецитира тайно поемата за любов, която беше написала. С удоволствие разресваше дългите
махагонови коси на своята братовчедка, които също като нейните гарвановочерни коси, бяха много
гъсти и къдрави. Мариам слушаше разказите й за детството, за самата нея и за нейната любов към
майка й и баща й. Всичките нейни разкази, романтичните фантазии и смущаващите сънища, които
Младата Мария имаше за Иисус, бяха думите, които Мариам слушаше с всеки удар на сърцето си.
Тя откри, че изпитанията и мечтите на нейната братовчедка са същите като нейните. Така че те
двете се свързаха и лекуваха, когато изливаха сърцата си една на друга. Мария от Магдала
пристигна, за да открие дъщеря си като помъдряла млада послушничка, която беше преминала най-
трудния изпит.
77
 Старейшините от Кармел сега се съгласиха, че Младата Мария може да остане за едно
изпитателно посвещение, докато стане на петнадесет години. След това тя, Мариам и другите
девойки, щяха да отидат в Египет, за по-нататъшни посвещения ако преминеха през тези в Кармел.
Следващите две години изминаха в хармония, докато Младата Мария и Мариам израснаха
физически силни във Великата Мистерия. Тези млади жени чрез духа развиха една увеличаваща се
чувствителност. Те пуснаха любовта в самите тях и намериха една дълбока, поестоянна любов към
Единния Бог-Богиня.
Те знаеха, че тяхната цел беше да възстановят живота на това, което беше смятано за мъртво
- умовете, телата и душите и други външните изяви на физически план. Наградата за
самоусъвършенстването беше скъпоценната перла, която те и двете търсеха. Балансирането за
изравняването на полярностите в самите тях стана целта на тези две млади жени, които намираха
всяка своя дума като огледало. Те знаеха също, че техните съдби бяха свързани с техния братовчед
Иисус. Той стана тяхната водеща звезда и мистерия, която те най-много желаеха да открият.
Споделих някои подробности за тези две млади момичета. В бъдещите години Младата
Мария щеше да стане възлюблената на Иисус съпруга. Мариам - сестрата-адепт - която той нарече
Милосърдната, продължи да бъде негова вярна и сърдечна приятелка.

ГЛАВА 26
ИИСУС В БРИТАНИЯ
Сега нека да споделя част от преживяванията на моя внук на Британските острови, които
Иисус и неговият вуйчо по-късно ми разказаха. Ще дам кратко описание на местата, които той
посети и посвещенията, през които премина през времето от неговата тринадесета до
шестнадесетата му година. От тези посвещения най-предпочитаното за мен беше последното, което
Иисус получи в светилището на Тор34 на Авалон, малко преди завръщането му в Кармел и Назарет.
Пътуването до Британия включваше спиране по крайбрежието на Средиземно море, където
Йосиф от Ариматея оставяше посветени, ръкописи, стоки, както и новини за техните различни нап-
равления по пътя. Те не се страхуваха от типичната късна зима, както и от ранната пролет, което
Иисус намираше за много вълнуващо. Не е необходимо да казвам, че той беше доволен да стъпи на
зелената земя на Британия, да се срещне със своите вуйчовци Андрей, Йосиф и Ноа, и да започне
своите приключения, за които неговите астрални пътешествия имаха само бегъл поглед.
Той прекара своя тринадесети рожден ден с роднини в Галия, сред които беше Сара. Тя
поразително приличаше на своите братовчедки Мариам и Мария, с изключение на това, че беше по-
висока и имаше по-тъмен цвят на кожата, наследен от своята египетска майка. Тази среща беше
чудесна. Сега той беше в Обетованата земя на своите еврейски прадеди, земята, където неговата
баба беше приета като келтска принцеса.
Иисус се радваше да се запознае със своите вуйчовци, които беше виждал, както и да открие
една нова черта на своя чичо Иосиф - като висш друидски жрец. Знаеше се, че Йосиф от Ариматея
щеше да тръгне за Палестина след два месеца, и щеше да се завръща всяка година през следващите
три, докато посвещенията на неговия племенник в Британия завършат. Другите близки роднини на
Иисус с радост поеха поверения им младеж под тяхната закрила.
Андрей, дошъл преди тридесетте и една години в Британия през 22 г. сл. Хр., беше станал
главен архитект на една монашеска общност на келтски друиди на остров Авалон, която се беше
разширила под негово ръководство. Нека да обясня, че Авалон беше името, използвано за два
острова: по-малкият от островите - Авалон, който сега се нарича Гластънбъри, и по-големият -
Мона, сега наречен Англъси на западния бряг на Уелс. Йосиф беше на ранен етап за създаване на
друидско-есейски университет на тези две места, с библиотека, която накрая притежаваше хиляди
книги, манускрипти и свитъци. Много от тях бяха пренесени до Британия от Йосиф от Ариматея от
всички краища на Римската империя. И Андрей, и Йосиф бяха избрали да бъдат безбрачни, докато
духовният път на Ноа премина през интимното познаване на женското сърце, като женен мъж.
Ноа беше на 12-годишна възраст, когато за пръв път пристигна в Британия. Десет години по-
късно той срещна и се омъжи за една червенокоса келтска принцеса, която той наричаше Ариадна.
Нейният брат Лиор Лидих беше цар на северния клан на Силурианското царство в Кимрия или
Уелс, няколко години преди пристигането на Иисус в 10 г. Ноа беше известен като поет в Ордена на
друидите. Ако Иисус имаше любим вуйчо, то това беше Ноа, който приличаше на неговия баща
34 Тор – син на Один и Фриг, повелител на всички духове на стихиите.
78
много повече от всеки друг, когото познаваше. И ще ти кажа, моя скъпа приятелко, че имаше
сериозна причина за тази прилика. И двамата, и неговият баща и вуйчо му Ноа, имаха еднаква
насока на душата, която се изразяваше като опитностите на безсмъртния мъдър посветен Сен-
Жермен. Ноа стана много извисен адепт, който знаеше тайната за физическото безсмъртие и
използваше едно и също тяло в продължение на шестстотин години. Вашите летописи го отбелязват
като Мерлин, който подготви Артур Пендрагон за неговата роля като Артур от Камелот. Виждаш,
Иисус имаше добри връзки. Не беше необходимо много време за неговия вуйчо да го представи на
царските фамилии на различните племена, на ле-гендарните вождове, магове, поети, друидски
жреци и жрици. Неговото първо посвещение стана по времето на празнуването на плодородието в
Авалон, когато Иисус беше приет с изпитателно посвещение в Ордена на друидите. Зная, че може
да си много любопитна какво ли е изпитал Иисус на празника на Белтен - огънят, изгарящ Тор. Ако
трябва да ти разкажа за това и за всички други впечатляващи разкази, които Иисус сподели с мен
след връщането си от Британия, само те ще изпълнят една книга.
През времето, прекарано на приказните острови в по-слънчевата страна на Авалон и на
западната, в местата, които наричате Корнуел, Девон, Съмърсет, вуйчото на Иисус го заведе и до
големите каменни паметници на Стоунхендж и Ейвбъри, където той научи за могъщите сили на
планетата. Те следваха електричните и магнитните линии, улавяха напрежението на енергията,
която течеше през „драконовите точки", където се пресичаха.
На тези места имаше кръг от камъни или друг монолитен знак, който действа като
акупунктурна игла, за да уравновеси и канализира земната, лунната, слънчевата и звездна енергия
за специална цел, известна на друидите.
Тук моят внук се свързваше със съзнанието на Гея, Великата Майка Земя, като влизаше в
много от нейните естествени и изкуствени подземни зали и пещери. И както му обещах, той срещна
елементалите и приказните сфери, когато медитираше в приказни кръгове край извори и езера, на
планински скали и край Огньове на открито. На тези места беше много лесно да се премине през
пространствените портали. Тук Иисус научи също много за измерването на времето и влиянието на
небесните тела.
В цяла Британия, с изключение на югоизточната й част, където римското управление беше
съвсем явно, Иисус извършваше церемонии с висши друидски жреци и жрици в свещените гори.
Медитираха край ромолящи извори, езера и потоци, дълбоко вътре в тунелите и във високите части
на тази древна земя. Там научи как да чува пророчествата на невидими светове, магически
формули, начини за различаване на духове и как сексуалната енергия може да бъде използвана по
различни начини.
През своята втора година на Британските острови Иисус посвети много време да изследва
съседния остров Ейре. И тук, както в Британия, той откри ангелските сфери като близки и дости-
жими, когато се свързваше със същества от вътрешната Земя, феи и елементалите на стихиите Земя,
Вода, Въздух и Огън. Последната година на Иисус в Британия беше прекарана на остров Мона в
големия храм на друидите, далеч от брега на Западна Кимрия, а също и в Гластънбъри. В Авалон -
Челси Хил и светилището на Тор - месец преди неговото заминаване, той премина своето последно
посвещение в Британия.
В Авалон, на мястото, което по-късно щеше да бъде наречено „Параклисът на Мария" в
голямото абатство на Гластънбъри, Йосиф от Ариматея беше построил малка, направена от плет и
измазана с глина постройка, която служеше като светилище за есейските практики. Наблизо имаше
извор и солидна къща, която снабдяваше с вода за ритуално и обществено използване. Този каптаж
пазеше едни от входовете към подземните тунели, които водят до пещерните зали под Челси Хил и
Тор.
При този извор моят шестнадесетгодишен внук се срещна със своя вуйчо Йосиф, който беше
облечен в белите дрехи на висш друидски жрец. Той преведе племенника си през тъмен лабиринт,
осветен само от слънцето вътре в душата. В една голяма зала с масивни, високи кристали младият
посвещаван беше оставен сам да медитира до едно малко вътрешно езеро, което отразяваше всяка
негова мисъл и чувство. Той се хвърли в студената вода, гмуркайки се дълбоко в бездната, докато
една слаба светлина започна да свети в далечината.
Като не дишаше така, както дишат хората, Иисус се предаде на спомените на своята душа,
взела формата на делфин. Той плуваше нагоре през една тясна пролука, докато тялото му напусна
тъмната вода. Изплувайки от дълбокото, треперейки от студ, той се озова в една пещера, затворена
за света. Около портала, написани на древен език, на който неговите вуйчовци го бяха научили, се
79
четяха думите на Тот-Хермес: „Каквото е горе, това е и долу". Виждайки идваща отгоре светлина,
внукът ми премина през прага на вратата. Съществата, които пазеха вратата, високи около 7 фута
станаха от големите каменни пейки, за да го поздравят.
Придружен от тези същества на светлината, Иисус изкачи стъпалата на една тясна спирално
извиваща се стълба и премина през един каменен мост в голяма изсечена от камък пещера. Тук, в
средата на добре осветена стая, имаше голяма кръгла кристална маса, заобиколена от дванадесет
каменни стола. Нямаше никакъв вътрешен източник на светлината, когато той се огледа наоколо.
Нямаше и хвърлена сянка на това място. Всяко нещо и всеки светеше отвътре. Иисус вибрираше с
тази себеосветяваща енергия и знаеше, че е много важно да запомни тази опитност, за да му
послужи по-късно. След това едно от тези велики същества го хвана за ръка. То беше старо, на
неколкостотин земни години. Неговото светещо лице блестеше от върховна мъдрост. Висшето
същество се представи като Торак.
Сподели, че е един от висшите жреци, оцелял след потъването на Атлантида. Отишъл с
кораб на светлината в подземния град на Тот, под Голямата пирамида. Когато водите най-накрая
спаднали, откривайки древните земи, наречени Британия, Торак заедно със своята жена Торана,
дошли тук, за да донесе божествения баланс за населението на Земята. Той се надяваше, че
духовното развитие на хората ще бъде гаранция срещу самоунищожаването на цивилизацията.
Торак и Торана избрали да останат през цялото време на Земята.
Торак произнесе смътно познати думи в ушите на Иисус, помагайки на този млад
посвещаван да си припомни езиците на светлината, както и сините звездни портали на Орион и
Сириус. Каза му, че той е от потеклото на пророците и маговете, които носят мъдрост, неопетнена
от синовете и дъщерите на тъмнината. Тези, които го обичаха, го познаваха като Мерлин.
Моят внук прекара с Торак дни и нощи, макар че изминалото време не се измерваше така,
както ти знаеш. Споделянето с тази велика душа не се свързваше с изминаване на времето
определяно от външното Слънце.
Торак покани Иисус да седне спокойно и да медитира. Навеждайки се ниско, той докосна
гърдите му, после мълчаливо се отдалечи. Торак знаеше, че по-благоприятният избор беше да
остави момчето да намери отговорите, които търсеше вътре в своето собствено сърце. Докато
Иисус седеше там, много древни спомени започнаха да оживяват и да получават форма в неговия
ум. После мистериозна топлина се появи във въздуха, обви се около него, сякаш беше пашкул.
Задремвайки, в главата си започна да чува нежен звън на камбани.
Когато висшите пречистени енергии го поведоха все по-навътре, той осъзна присъствието на
Торана, която обяви, че представлява Божествената Майка, така, както нейният обичан Торак беше
казал. Сърцето на Иисус се отваряше все повече и повече, когато той бавно осъзна, че това, което
беше сметнал за камбанен звук, всъщност беше гласът на Вечната Майка. Потъвайки в безкрайните
хармоничните звуци на Нейната любов, той почувства, че се носи в един огромен океан. Без
каквото и да е усилие меките вълни го заведоха в Нейното голямо сърце. Припомняше си в
мълчание, по-дълбоко и по-силно от всеки звук, който би могло да бъде чут вътре, Майката на
Живота говореше на всяка клетка на младото тяло на Иисус, настройвайки матрицата на неговата
форма да си спомни своя космически произход и раждане.
Тя сподели колко важно е, че той чувства и изразява оздравителната и подкрепяща енергия
на Божествената Женственост, която живее вътре в него, през целия му живот. Обясняваше, че той
беше слязъл в земния план през времето на огромна тъмнина и страдание, които бяха причинени от
човешките опити да разделят обективния Божествен Мъжки Ум от Божественото Женско
интуитивно Сърце.
Тя му показа опасностите и оскверняването, което щеше да се случи върху Майката Земя
през бъдещите години. Това, обясни тя, е резултат от нарастването на мъжкото превъзходство. Тя
припомни, че една група от космически придружители бяха дошли да помогнат на човечеството да
спре този упадъчен цикъл на разделяне и деградиране. Чрез избора на свободна воля на
човечеството животът можеше съзнателно да се свърже с живата Майка Земя, която вече беше
започнала да изравнява своето съзнание за нейното възнесено завръщане в областите на светлината
и хармонията.
Колко дълго е стоял там, получавайки знак подир знак, в състояние, подобно на дрямка, той
не знаеше. Натискът на ръката на неговия вуйчо Йосиф върху рамото му го събуди. Възторжено
Иисус започна да разказва своите опитности и да обсипва вуйчо си с множество въпроси, на които
искаше отговори. Йосиф мълчаливо даде знак с жест, че мълчаливата връзка трябва да бъде
80
уважена. След това, по един много по-къс и лесен път, както често се случва, когато едно
посвещение е завършено, моят внук напусна вътрешната стая на Тор. Изкачи една друга
спираловидна каменна стълба, която водеше до скрит изход, намиращ се на върха на големия
планински връх, близо до един древен кръг от изправени камъни. Иисус се изправи в студения
нощен въздух. Сребърната светлина, хвърляна от пълната Луна огряваше свежите треви и води на
Авалон. Днес този изход е под останките на Кулата на св. Михаил.
Иисус се надяваше, че ще може да сподели своите опитности със своя вуйчо след
завръщането му в обществената сграда, където имаше празненство в негова чест. Мъдреците му
напомниха, че по-добре да задържи своите преживявания вътре в сърцето за известно време, за да
засилят вътрешното му проникновение. Вместо да разпръсква силата на своето посвещение,
говорейки за него, събраната мъдрост от неговите опитности щеше да се задълбочи през идващите
дни. Така доверието му в неговата способност да намери отговори и благоприятно ръководство в
пълното съкровище на своето собствено могъщо АЗ СЪМ, нарасна. Той разбра как неговото малко
Аз, можеше да бъде сменено с по-голямата цел, отколкото да донесе слава за самия него.
Моят внук започна да разбира природата и работата на Божествената Майка, чието засилено
и любящо присъствие лекуваше страданието на света. Той научи как да бъде смаляван, и позволи
Нейното присъствие да го утешава в моменти на самотност или смут. Нека сега поемем енергиите
на Божествена Любов. Настрой своя слух и можеш да чуеш деликатния звън на сребърните
звънчета на Торана, които те призовават у дома, в сърцето на Божествената Майка. Дишай и получи
духовната подкрепа и любовта на един по-стар брат, чиято светлина показва пътя.

ГЛАВА 27
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ИИСУС ОТ БРИТАНИЯ
С нежност си спомням деня, когато Иисус се завърна от Британия. Една августовска сутрин
бях заставена да стана и да отида до моята любима урва, от която се вижда Голямото море. Преди
много години бях направила тук малък олтар. Когато коленичих до познатите камъни, за да се
моля, почувствах огромна благословия и екстаз. Когато започнах да чувствам отново тялото си,
ранните слънчеви лъчи бяха започнали да проникват през тъмнината на нощта. В ушите си чух:
„Идвам!"
Когато външното ми зрение се проясни, огледах хоризонта. Да! Виждаше се малка флота от
плаващи кораби, а техните лампи се люлееха като танцуващи звезди. Когато те се приближиха до
зазоряващата се светлина, забелязах цвета и формата на хералдическия флаг, поставен върху
платното на водещия съд. Свалих шала си и започнах да го размахвам. Брегът беше каменист и опа-
сен, следователно, корабите можеха да минат само на разстояние, като плаваха към малкото
пристанище на Дор, няколко мили на юг. Бяха достатъчно близо до мен, за да видя фигурите на
екипажа. Беше най-малко един ден преди пристигането на Иисус.
После го видях! Иисус махаше с ръце и следващото нещо, което знаех - той беше скочил във
водата. Гледах, отначало обезпокоена, но поемайки дълбоко дъх, можах да видя, че беше много
силен и отличен плувец. Неговото жилесто тяло преодоляваме вълните, докато се насочваше към
една тясна ивица пясък покрай извисяващите се скали. Изправи се с един малък вързоп, завързан на
китката му, и започна да се катери нагоре. Много отдавна древните хора, които някога са живели
тук, бяха изсекли тесни плоски плочи като стъпала с перила, така че да могат да избягат от
мародерстващите номадски племена. И понеже Иисус като малко момче беше изучил тези
спасителни пътеки, добре си ги спомняше. Този опасен път беше един от многото изпити за смелост
и интуиция, когато той премина по него в една мъглива, разкаляна нощ, малко преди да тръгне за
Британия. Господи, как беше израснал през тези три години! Сега той се извисяваше над мен,
усмихвайки се до уши. Неговата дълга мокра коса миришеше на море. Сол и пясък лъщяха по
неговото загоряло, младо тяло. Сърцето ме заболя, когато гледах изключителната красота на моя
внук. Той дишаше дълбоко, докато постепенно се успокои от дългото катерене. Стояхме тук,
гледайки се един друг, толкова радостни да бъдем отново заедно! Беше лесно да се види, че
неговите вуйчовци, Йосиф от Ариматея, Андрей, Йосиф и Ноа, бяха работили добре, подготвяйки
този млад мъж за неговите идващи изпитания. Изведнъж и двамата избухнахме в звънък смях. Не
бяхме в състояние, нито искахме да спрем това неочаквано завръщане към детското безгрижие и
радост.
С един замах Иисус ме вдигна в прегръдките си, както правеше това много отдавна, при
81
неговото завръщане от Синай. Ние се въртяхме, докато и двамата бяхме зашеметени, смеейки се
през цялото време. Накарая дойдохме на себе си, осъзнавайки, че в Кармел денят вече беше
започнал. Чуваше се далечна камбана, която призоваваше за утринна молитва. Наблизо се чуваше
блеенето и веселата блъсканица на звънците на овци и кози. После чухме поздрави за добре дошъл,
когато Натанаил-Вартоломей се появи. Натанаил беше малкото овчарче, което коленичи пред
Иисус, когато беше току-що роден във Витлеем. Беше един от неговите най-искрени и верни
приятели през петте години, когато Иисус беше в Кармел, Назарет и Кумран. Натанаил се беше
надявал да придружи своя приятел до Британия, но старейшините решиха, че е по-добре за Иисус
да отиде сам. С изключение на случаите, когато той беше със своя вуйчо Йосиф от Ариматея, Иисус
трябваше да премине своите посвещения в Ордена на друидите с роднини, които той не познаваше
преди. Иисус и Натанаил се прегърнаха. Те бяха почти на еднаква височина, слаби й много
почернели. Натанаил беше на двадесет и осем години й все още неженен. Той преливаше от радост
да види отново своя обичан приятел. Плачейки, той държеше Иисус близо до гърдите си, целувайки
страните му, обрасли със светла брада. Когато гледах тези млади мъже да се радват на своята среща,
сърцето ми се разтуптя толкова бързо, че не можех да говоря. Накрая, осъзнавайки, че Иисус беше
наистина тук, Натанаил-Варталомей отслаби прегръдката си, взирайки се дълбоко в неговите
усмихнати, синьо-сиви очи. После, след като се прегърнаха още веднъж, те се затичаха към
западната врата. Бях оставена с овцете и козите, но това нямаше значение. Можех да бъда спокойна,
с радостната новина за неговото завръщане, в моето сърце.
Когатоо дойдоха да ме сменят в наглеждането на стадото, бях посрещната при портата от
Мариам, която беше много щастлива от радостната новина за завръщането на Иисус. „Трябва да
подготвим празненство за моя любим брат!" - възкликна Мариам, като хвана ръката ми, влачейки
ме към голямата кухня. Всички се въртяха около Иисус, отрупвайки го с въпроси и прегръдки.
Ритуалът на общността беше забравен. Младата Мария се държеше настрана. Надничайки от
вратата, гледаше братовчед си и чувстваше вълни на радост и страст във всяка клетка на тялото си.
Какво трябваше да прави тя с всичката тази енергия сега, когато нейното зряло тяло показваше
женската любов към един мъж? Тя заповяда на ангелите да я върнат към спокойствието и
достойнството.
Внезапно Иисус улови нейния вътрешен поглед. Лицето му се изчерви от силата на
чувството, което идваше от едно толкова скрито място в неговото същество, че той не можеше да
определи неговата дълбочина. Улавяйки този мъчителен момент на напрежение, макар и изпълнен с
удоволствие, всеки започна да се усмихва и да се смее. Иисус пое дълбоко дъх, събирайки ръцете си
като едно време, за да грабне някое хлапе и да го качи върху раменете си. После започна да тича
наоколо във вътрешния двор. След това прескочи една ниска каменна ограда и побягна между
плодните и маслинови дървета. Децата размахваха ръцете си като птици. Докато гледах с радост
тази невинна игра, паметта ми се върна към Иисус, когато като осемгодишно момче пристигна от
Египет и Синай.
Забелязвайки умората на Иисус, Натанаил му дойде на помощ, като каза на децата да се
заемат със задачите си. После тези прекрасни млади мъже отидоха в банята, след това в голямата
трапезария, за да освежат своите огладнели тела. Нямаше значение, че не беше час за общата
сутрешна закуска. Купи с овесена, просена каша и камут бяха сложени пред тях. Имаше прясно
козе мляко, сирене, черен хляб и див мед.
След една вечер на разговори с цялата общност на Кармел, Иисус тръгна за едноседмично
посещение при своето семейство в Назарет, който беше на двадесет мили. Мария-Анна и Йосиф
очакваха пристигането на Иисус и бяха възхитени от начина, по който тези три години в Британия
бяха преобразили техния син от очарователен младеж в зрял млад мъж. Голямото семейно събиране
беше радостно за всички. Иисус беше много щастлив да сподели своите изживявания с родителите
си, с братята и сестрите - Яков, Иуда, Йосиф-младши, Рут, Тома и Симеон. Иисус сподели само
тези изживявания, които щяха да са от полза за тези, които го слушаха.
Мариам и Младата Мария се подготвяха да напуснат Кармел, късно през октомври, за да
започнат посвещения в Египет. Знаеха, че няма да видят пак Иисус преди тръгването му за Индия.
Тяхното желание да подновят опознаването със своя любим братовчед беше видимо, когато Иисус
се върна в Кармел след седмицата, прекарана със семейството му в Назарет.
Те не пропускаха моментите, в които можеха да са с него. Мариам и Младата Мария бяха
свързани толкова силно, че сянката на ревност беше едва забележима, с изключение на някоя остра
дума или бегъл поглед. Те се бяха споразумели помежду си да намерят път чрез силното чувство,
82
което и двете чувстваха към Иисус и тяхната обща съдба с него.
Когато дойде време да тръгнат за Египет, Йосиф от Ариматея придружи Младата Мария,
Мариам и другите девойки до Александрия на един от своите транспортни кораби. Оставайки там
един месец, преди да продължи своя търговски път, Йосиф им показа чудесата на този светски град
и ги представи на някои от техните далечни роднини, които по-късно ги заведоха до Хелиополис.
Исак и Табита бяха довели в Египет своята зачената чрез светлина дъщеря Сара, няколко седмици
по-рано и очакваха да ги поздравят; когато пристигнаха в дома на тяхната леля Мариам. Мариам и
Младата Мария бяха чули истории за тяхната тъмнокожа братовчедка, която предизвикваше
тяхното любопитство и бяха нетърпеливи да се срещнат с нея.
Останалите от нас имаха огромното удоволствие от присъствието на Иисус в Кармел и
Назарет; преди неговото тръгване към Индия. Той щеше да ни напусне следващия април, скоро след
неговия седемнадесети рожден ден. Колко добре чувстваше това Иисус - какво означава да бъде
отново при своите любими родители и по-млади родственици. Трите изминали години бяха донесли
много премени в душата на онези, които бяха другари в игрите на Иисус. Сега, когато беше напълно
зрял чрез своите посвещения и имаше много повече изтънчена чувствителност за невидимите
енергии, Иисус гледаше на родителите си с много по-дълбока проницателност и признателност за
тяхното решение да го изпратят на пътешествие, което го беше подготвило толкова добре. Макар че
те изглеждаха като обикновени хора и вършеха работата си незабелязано, не беше необходимо
много дълго време за Иисус, за да открие, че те двамата - баща му и майка му - имаха много повече
духовна сила, отколкото той осъзнаваше преди да замине за Британия.
Често той щеше да отвежда майка си или баща си настрана. В уединение той искаше
техните съвети как да развива своите духовни дарове. В такива случаи питаше какво са казали
ангелите за него и за работата, за която беше дошъл на Земята. От братята на Иисус, Яков и Иосиф-
младши, изглеждаше, че най-много се интересуват от неговата духовност. Те обичаха да бъдат със
своя по-голям брат и родителите си във възвишени дискусии и продължителни медитации. Иуда
повече се интересуваше от природния свят, което той показваше като облагородяваше градината на
майка си и отглеждаше животни.
С изминаването на месеците уважението на Иисус към неговия скромен баща нарастна. Той
отново желаеше да следва примера на баща си. Макар че той не познаваше своя дядо Йоаким
историите, които му бях разказвала за неговата голямата духовна сила и преданост, вдъхновяваха
внука ми. Когато той осъзна, че повечето от мъдростта, която двамата бяха придобили беше от
техните посещения в Индия, неговото нетърпение да тръгне да събере същата мъдрост, нарастваше.
Макар че пътуването щеше да бъде дълго и опасно, той се съсредоточи върху необходимата
подготовка за заминаване. Яков чувстваше, че също трябва да отиде. А когато и младият Йосиф
също умоляваше родителите си да го пуснат да отиде с братята си, беше му казано решително, че те
щяха да се молят за отговор на този въпрос.
Йосиф от Ариматея разбра, че е добре ако с Иисус има близки роднини. След като заведе
дъщеря си и другите млади посветени в Египет, Йосиф продължи до Южна Галия и Британия, с
които търгуваше. Когато беше в Лангедок, той се срещна със своите доведени братя Исак и Яков.
Когато ги осведоми за новината, че Иисус ще предприеме пътуване до Индия, Яков разбра, че
неговата мечта да напредне в своите посвещения в Индия сега може да бъде реализирана. Той на
драго сърце прие поканата да отиде със своя племенник.
Когато Йосиф от Ариматея се завърна в Палестина, Яков незабавно отиде в Назарет и
Кармел, за да се срещне с членовете на семейството си, което не беше виждал от много години. Не
се изискваше много време, за да направи необходимата подготовка, за да придружи своя племенник
до долина на река Инд и високите Хималаи. Като гледах Яков, който не изглеждаше на повече от
четиридесет години, се учудвах. Изглеждаше също като баща си по времето, когато се срещнахме за
пръв път. Получил своите по-висши посвещения в Египет, Яков също беше усвоил тайната на
дълголетието. Поради неговия здрав вид беше много трудно за повечето хора да повярват, че в
действителност беше на шестдесет и две години.
Един братовчед на Йосиф бен Яков, който беше направил няколко посещения в Индия като
търговец, беше нает като основен водач и доставчик за пътуването. Поради влошаване на здравето и
физическа слабост, която започна да засяга неговото зрение и стави, дългото пътуване до Индия
щеше да бъде трудно за бащата на Иисус. Беше решено, че Йосиф ще остане близо до дома, но ще
присъства на посвещенията чрез своя енергиен двойник.
Тъй като Йосиф беше овладял използването на фината енергия в пътешествията през времето
83
и пространството, той щеше да посещава Индия толкова често, колкото е възможно, за да бъде със
своите синове. Когато беше необходимо, той обеща да телепортира и своето физическо тяло. Иисус
беше видял баща си да извършва и двете неща. Така той знаеше, че баща му щеше да изпълни
своето обещание. Останалите от нас, които знаеха как да се пренасят с енергийното си тяло на
различни места, щяхме да се свързваме с тях от време на време. Йосиф-младши беше във възторг,
когато майка му, която беше против неговото пътуване в чужбина на такава ранна възраст, се
съгласи той да замине с Иисус.
Няколко дена преди тяхното заминаване мнозина от семейството се събраха в дома на
Мария-Анна за изпращането им на далечното пътуване. Празнувахме с музика и танци. След това
поднесохме подаръците, които бяхме подготвили за пилигримското пътешествие. Аз направих
торбички за сина си Яков и за моите трима внуци, в които поставих билки, масла, лековити камъни
и закрилящи амулети. Мария-Анна беше изтъкала здрави колани от ярко оцветена ленена прежда,
които даде на брат си и на тримата си синове. Върху тях висяха фино издялани дървени купи и
изрисувани кратунки за пиене и ядене, които двамата, тя и Йосиф, бяха издялали. Йосиф даде на
своя зет и на синовете си тежки наметала, които можеха да бъдат разгьрнати за спане или закопчани
на главата, за защита от слънце и дъжд. Преди да заминат в Египет, Мариам и Младата Мария бяха
изтъкали за Иисус по една дреха от най-фина вълна. Бяха ги дали на Мария-Анна да ги пази за този
случай. Натанаил подари на всеки от своите приятели по чифт здрави сандали.
На изгрев слънце в един пролетен ден, аз прегърнах тези смели души, толкова скъпи на
сърцето ми, не знаейки кога ще ги видя отново. С Яков, който надуваше овнешки рог, застанал на
чело на кервана, те се качиха на своите камили, всеки следван от още една натоварена камила.
Щяха да се срещнат с един търговски керван в един бивак, близо до Галилейско море, а после да
поемат към големите планини на изток.
Развълнувана и подкрепяща тяхното пилигримство, аз се ствах някак си тъжна, знаейки, че
ще ми липсват през идващите години, когато ще бъдат далеч. Този случай изглеждаше възможност
за отделяне от моите човешки желания, за да се приобщя към по-висшия план. Имаше и утехата,
като знаех, че можех да се свържа с тях на енергийно ниво, дори да телепортирам тялото си, когато
това беше подходящо.

ГЛАВА 28
ИИСУС РАЗКАЗВА ЗА ИНДИЯ
Трябваше да минат седем години преди Иисус и брат му да се завърнат от това пътуване до
Индия и Хималаите. През времето, докато Иисус беше в Индия, аз останах в Кармел, за да
продължа да обучавам готовите души. Подпомагах посвещаването на мъжете и жените, избрали да
подкрепят Пътя на Справедливостта. Учех ги как да овладяват енергиите, за да разберат себе си и
своя Баща-Майка Създател. Вековният опит на мистичната школа в Кармел вече даваше богати
плодове. Тя обучаваше готовите души в посвещения на по-висши нива. През моя дълъг живот, тук в
Кармел, аз подпомогнах обучението на много души. Дадох им възможност да разберат енергиите на
Светлината, да ги подготвя за по-висши посвещения, както и за опитностите на зачатието чрез
светлина и ритуалите на разпятието, възкресението и възнесението.
С това се занимавах в годините, докато моят внук и придружаващите го в Индия, се
завърнаха отново сред нас, за да споделят своите опитности и преживявания. Ще разкажа съвсем
сбито и кратко онова, което те споделиха с нас след своето завръщане, когато най-близките на
Иисус се събрахме в дома на родителите му в Назарет, в късното лято на 21 г. По това време моят
внук беше 24-годишен.
Майка му, Мария-Анна, беше на 41 години, но изглеждаше като тридесетгодишна жена,
въпреки многобройните й раждания. Сестра й Рут вече беше навършила 60 години. Естер-Саломе и
Симеон бяха тридесетгодишни по това време. Много от моите деца, внуци и правнуци вече бяха
преминали отвъд завесата на земния живот и с тях общувахме на енергийно ниво, като ги виждахме
в техните светлинни тела.
Когато се разчу новината за завръщането на моите любими близки от Индия - на внука ми
Иисус, на брат му Яков и на техния вуйчо, всички близки побързахме да се съберем в дома на
Мария-Анна, за да подготвим тържественото им посрещане Със смесени чувства очаквахме да
разберем какво е станало с Йосиф-младши, който избра да се посвети на аюрведа, за да лекува
душата и тялото на нуждаещите се. Бяхме чули, че той се е привързал много към едно многолюдни
семейство на просветлени души, приело го като техен син, а по-късно и като зет на една от
84
многобройните дъщери в голямата фамилия.
Разбрахме и подробности какво се беше случило, когато бащата на Иисус, Йосиф, се
телепортира при синовете си в Индия месеци преди завръщането на Иисус и Яков в Палестина.
Когато нашите любими близки бяха сред нас, но без съпруга на Мария-Анна, разбрахме, че бащата
на Иисус и Яков е извършил своето възнесение в сферите на Светлината на онази далечна земя.
След като емоциите и вълнението бяха овладени, Иисус започна своя разказ за всичко,
което бяха преживели в Индия. Той позволи на вуйчо си и на брат си първи да споделят своите
преживявания и впечатления.
Месеци преди завръщането на Иисус от Индия, Мария-Анна беше призована от духовните
нива на среща с Маха Бабаджи. По време на своето телепортиране тя разбра, че нейният любим
съпруг Йосиф вече трябва да напусне земния план и да премине в сферите на Светлината, за да
продължи там своята работа на по-висши нива, подчинени на Великото дело, което предстоеше.
Тогава тя се прости със своя съпруг, но раната в сърцето й все още не беше заздравяла. Тя
преживяваше същото, което и аз, когато се разделих със своя любим Йоаким. Завръщането на
Иисус и Яков от Индия донякъде й помогнаха да намери спокойствие и утеха. Тези млади мъже
накараха Мария да се постарае да им създаде уют, удобство и да ги обкръжи със своята майчина
любов. Сърцето й се свиваше, когато откриваше колко прилича на баща си синът й Яков. Понякога
Мария-Анна усещаше, че от очите му с любов и нежност я гледа нейният възнесъл се любим
Йосиф. Разказите на нашите пилигрими за преживяното в Индия, й помогнаха да се откъсне от
мъката за раздялата с Йосиф. Иисус обожаваше да прекарва времето си в прекрасната градина в
дома на Мария-Анна, сред аромата на жасмин, лилии и рози. Тук, сред тишина и аромати, той
медитираше преди изгрева на слънцето.
Сега ще се опитам да предам неговия разказ, за преживяното в Индия. Когато се събрахме в
уютния дом на майка му, Иисус започна своя разказ така:
„Мое обичано семейство и любими приятели, сред които съм прекарал толкова важни и
ценни години в моето детство и юношество. Вече съм пълнолетен, зрял мъж и е време на да
изпълня заръката на Единния, заради която съм дошъл в тяло сред вас. Сега мога да ви кажа, че
често и пълноценно усещам непрекъснатото присъствие на Бог в моята душа. И знам, че няма
нищо, което да не е в съгласие с повелята на моя Баща - Майка Бог. И не съм аз този, който
извършва нещата, а моят
Баща-Майка Бог, Който е и у всеки от вас. Сега аз отново се завърнах сред вас. Вие ме
познавате като син, внук, племенник и братовчед. Но аз съм нещо повече от това, както сте и вие.
Аз съм Иисус бен Йосиф и нося името на моя род и кръвта на моите деди. Но сега, когато отново се
върнах сред вас, аз съм и един нов и различен Иисус, чиято памет се е възвърнала, и който утре ще
реализира онова, което вече е предначертано и избрано. Каквото и да се случи, винаги ще съм с вас.
Сега искам да разкажа повече за моя баща, Йосиф. Искам да благодаря и на моите братя и
на моя вуйчо за всичко онова, което съпреживяхме заедно в далечна Индия. Предавам ви и любовта
на Йосиф-младши, моя брат, който галено наричаме Йози, който избра да остане в Индия.
Имам много да ви говоря за преживяното през тези седем години в Индия, както и за
новата светлина, в която видях братята си и нашия вуйчо Яков. Неговата любяща душа и
интелигентност винаги ни подкрепяха. По време на нашето пилигримство в Индия, нашият баща,
Йосиф, често ни навестяваше и беше с нас. Той споделяше с нас своята любов, мъдрост и подкрепа
в трудните ни опитности и изпитания.
В Индия имахме възможност да се докоснем до тайни свитъци и древни текстове, до
познание, пазено там от времето на Атлантида и Лемурия, а и от по-ранни времена. Прониквах в
скритата сила на тези древни текстове и ръкописи и прозирах отвъд времето и пространството.
Бързо успях да усвоя древни езици и местни наречия и диалекти, благодарение на което разчитах
стари текстове, за да открия нови знания и висша мъдрост, както и да общувам с мъдреци и йоги.
В първите години от нашето посещение в Индия ние посетихме много части на тази
необятна страна и различни райони в нея. Видяхме Ганг и Брамапутра. Срещнахме много мъдри
учители, йоги и аскети, които бяха овладели до съвършенство контрола над своите тела, мисли и
емоции.
Ден след ден преоткривах древната мъдрост, както и това, което се пробуждаше в мен.
Искам да споделя колко прекрасен беше нашият баща, по времето, когато беше с нас в
Индия. Никога не съм усещал толкова пълноценно нашето общуване и връзка. Открих, че дори не
го познавам достатъчно добре, въпреки нашата връзка през моето детство, когато съм го виждал с
85
други очи. Когато тръгвахме за Индия, той ни обеща, че когато е необходимо, ще се телепортира
при нас, за да ни окаже подкрепа и да бъде с нас през най-трудните ни опитности и посвещения. И
той наистина го направи.
Той великолепно ни служеше. Представи ни на различни учители и адепти. Ние се радвахме
на неговото непредсказуемо появяване при тези случаи, и започвахме все повече да оценяваме
необикновените примери на нашия баща.
Но за да не се предполага, че той някога се е възгордял от тези способности, или изявяваше
своите дарби, за да възвеличи своето малко его, при появяването си той се държеше спокойно,
сдържано и с непретенциозни обноски. Често неговата напълно посивяла брада разкриваше една
заразителна усмивка. Понякога той разведряваше атмосферата след сложна научна лекция или
утешаваше нечие наранено его на религиозна основа, с някоя мелодия, със смешна история или с
шега.
Баща ми изглеждаше несломим. Нищо не го изморяваше. Нищо не го ядосваше. И ако
имаше случаи, когато беше уморен или ядосан, той включваше своята хуманност и беше
състрадателен към човешкото поведение. Той не желаеше да го поставям на пиедестал, за да го
обожавам. Това беше по времето, когато той ми помагаше да извиквам енергията, която проектирах
към него. Внимателно ми подсказа, че изразявам моята почит към него чрез дълбокото
благоговение или славата на Бащата-Майката, Бог, които живеят вътре в моето съживено сърце и в
целия живот.
Какво огледало беше за мен този баща! Той знаеше точно кога излъчвам моята енергия.
Никога не я използва за свои собствени цели, но ми казваше да обръщам внимание и да следя
изтичащата енергия, докато тя се връщаше отново към мен. Това не винаги беше лесно. Понякога
моите мисли и чувства изричаха по един заобиколен път, поемани и използвани от всеки видим или
невидим, който поискаше сила като същество на различно духовно ниво. Той ме учеше да ценя
силите на живота и ми показваше как моята енергийна субстанция може да поддържа живота или
обратното.
Бях чиракувал една година при учител и работех като художник в неговото домакинство.
Той беше женен за три жени и всички бяха много красиви и грациозни. Тази година беше време да
култивирам моето разбиране за естетично пречистване, прилагайки тъмната същност на енергията
на Силата на Живота и появата на подкрепящите женски качества на моята собствена душа. Докато
живеех с това културно и високодуховно семейство, открих, че не се нуждаех от нищо собствено. С
преценяващо внимание моите изисквания и предпочитания бяха удовлетворявани.
В това домакинство имаше девет дъщери и четиринадесет сина. С една от по-големите
дъщери чувствахме силно взаимно привличане. С нея научих тайните на висшата тантрическа
любов. Това е висша наука и изкуство за издигане и разширение на съзнанието. Споделям това, за
да разберете, че приемам секса като дар на нашия Извор-Създател. Чрез дисциплина и съзнателно
обучение сексът може да бъде пряк път към истинското Себе, като едно изразяване на Божествената
любов. Сексът обаче, ако е изразен чрез непроменената енергия на по-долните чакри, активира
животинските центрове на непробудения мозък и отравя органите на живота. Може да донесе и
болезнено възпаление, което завладява и поглъща напълно душите на мъжете и жените. Ревност,
страст, алчност, ярост, вина, срам, насилие и деградация могат да отнесат чистотата на сексуалния
поток в изопачен път на самоосъждане и безкраен кръг на кармично възмездие. За да се стане висш
посветен, който овладява енергията чрез правилното й използване, трябва да се съпостави тази
велика творческа сила заедно с всички генетични и душевни спомени, свързани с това.
Всемогъщият Извор-Създател, моето могъщо АЗ СЪМ! Осъзнах, че АЗ СЪМ свободен и
независим. Колко чудесни и благоприятни са връзките, подкрепяни от сърцето, когато знаем, че
всички сме цветя в Градината на Всевишния, Който дава право на живот на всяко Негово творение.
Аз бях благодарен на нашия баща Йосиф, който ни доведе в това училище, където важните
неща за живота бяха определяни свободно, с мъдрост, съзнание и състрадателна дисциплина. По-
късно ще поканя и Яков да сподели неговата опитност. Макар че се различаваме в нашата
философия по отношение на физическия план и чувствам осъждането на брат ми към мен от време
на време, съм доволен от моето изживяване и бащината подкрепа за нас двамата.
И така, нашият баща Йосиф ни помагаше да следваме пътя, който той беше извървял много
отдавна, когато се е подготвял да бъде наш баща. Целта, заради която е ходил в Индия, когато е бил
млад, не е била само да бъде наш баща, а и за да достигне усъвършенстване, така че да служи
максимално на човечеството.
86
 Когато завърши времето с моя учител-жрец и тантрическата практика, тогава баща ни заведе
в едно село в по-ниските Хималаи. Братята ми Яков, Йосиф-младши и чичо Яков ни пружаваха
една година, но по-късно те се върнаха в Бенарес. Йосиф прекара повечето от своите дни с чичо
Яков в дома на нашия домакин-лекар, който разбра вродените дарби на брат ми. И така Яков с
Йосиф и чичо Яков по-късно се завърнаха в големия храмов комплекс. Яков продължи своето
учение в библиотеката, Йосиф започна да изучава аюрведа, древна медицинска практика. Като
знаеше, че съм в добри ръце, чичо Яков се подготви за пътуване до много други свещени места в
Индия.
През тази чудесна година в Бенарес можах да опозная себе си, както родителите ми и
прародителите ми са направили преди мен, като господар на тези най-красиви и могъщи изтънчени
първоначални енергии. Научихме и практикувахме съзнателно дишане и прочистване на ума и
тялото. Използвахме думи на силата и мудри (жестове на пръстите на ръката, които активират
циркулацията на енергията в тялото) и изпитахме как се постигат различни нива на самадхи
(осъзнаване на Абсолютния) чрез много форми на медитация.
Научих, че дори и моето тяло е съзнателно, като съдържа цялата вселена вътре в него. Като
го използвах като сложна можех да определям, да се свързвам пряко, да съживявам, отстранявам и
възстановявам всяко вътрешно и външно отражение на съзнанието ми.
Като се връщам към нашите преживявания сега, осъзнавам, че нашият баща знаеше много
повече, отколкото беше готов да сподели с нас. По това време, много преди неговото заминаване от
земния план, той внимателно ни подготви за нашата първа среща с един мъдър дух, наречен
Бабаджи35 . Тази среща, първата от много други, щеше завинаги да промени нашия живот, както
ще видите. След като се освежим със закуските, които моята красива майка е приготвила, аз ще
продължа моята история.

ГЛАВА 29
ИИСУС СРЕЩА БАБАДЖИ
По-късно същата вечер Иисус ни събра отново и каза: „Сега, мои обични, ще споделя повече
за нашето изживяване с големия учител Бабаджи. Вие сте чували за него от баба ми Анна и дядо ми
Йоаким. Думите на баща ми за Бабаджи бяха малко. Аз не знаех защо баща ми говори толкова
малко за него. Сега, когато се срещнахме с него в дома на един от неговите ученици, започнах да
разбирам. Този велик учител, който е известен като Безсмъртния йога, се появи пред нас като млад
мъж на тридесетина години. Имаше живи кафяви очи и дълги черни коси. Толкова могъща беше
енергията, която се излъчваше в неговото присъствие, че аз едва успявах да поддържам съзнанието
си. Когато видях баща си да се приближава към него и да целува краката му, започнах да го виждам
в нова светлина.
Бабаджи постави ръцете си върху главата на баща ми и бавно го повдигна, така че те можеха
да се гледат очи в очи. Сълзи потекоха от очите на баща ми, когато златна светлина изпълни стаята.
Скоро започнах да вибрирам, както и братята ми Яков и Йосиф-младши. Стояхме напълно
притихнали. Постепенно небесата се отвориха пред нашето вътрешно зрение, откривайки йерархия
след йерархия от ангели, учители и светци. След това видяхме коридор от светлина, отворен за
нашия поглед, и бяхме поканени да последваме Бабаджи. В това време осъзнах че тялото на
Бабаджи се промени в най-блестящото нещо, което някога съм виждал. Точно пред нас беше
слънцето, една сияеща сфера от интензивна бяла светлина. Централната енергия започна да се
завихря, увличайки ни в своя вихър. След това бяхме отнесени в самия център на нашата Слънчева
система. Там бяхме поздравени от красиви слънчеви същества, казаха, че те са известни като
Хелиос и Веста.
След като бяхме заведени вътре и се сляхме със слънцето, бяхме върнати обратно в
нашите тела. Бабаджи се усмихна и ни увери, че това е първото от много подобни пътувания, когато
използвахме нашето Слънце като портал. Обръщайки се направо към мен и повдигайки
измеренията с ръката си, Бабаджи даде знак да пристъпя напред. Баща ми зае моето място между
братята ми и чичо Яков, когато минах напред, за да легна пред Бабаджи с ръце върху голите му
крака. Свързвайки се телепатично с мен, той ми даде маха-мантра: „Аз съм светлината." После се

35 Бабаджи е индийски светец, който съгласно индиската литература е смятан за безсмъртен и е бил в състояние да
материализира физическото си тяло. , че за последен път Бабаджи е материализирал своето тяло през 1970 е, където по-късно
през 1984 г. го изоставил.
87
засмя и внимателно докосна с пръст върха на главата ми. Като че ли една светеща спирала, една
пронизваща светлина премина през пръстите на Бабаджи, поваляйки ме безмълвен. Останах в това
състояние много седмици.
Яков, Йосиф и аз, заедно с нашия баща и чичо Яков, останахме цяла година с Бабаджи, като
бях осведомен на духовно ниво, че трябва да държа в моето сърце онова, което ще науча. След като
измина годината, Бабаджи ни каза, че беше време за Яков и Йосиф-младши да се завърнат в храма
на Бенарес. Там Йосиф щеше да продължи изучаването на аюрведа, а пътят на Яков щеше да го
отведе сред монасите на голямата библиотека в храмовия комплекс, където той щеше да остане,
докато стане време да се завърнем у дома. Чичо Яков беше помолен да ги придружи, да продължи
своите занимания с Яков и да се подготви за пътуване до други свещени места.
След като братята ми и чичо Яков тръгнаха, Бабаджи стана тайнствено мълчалив. Баща ми и
аз имахме малко физически контакти с него, но на вътрешно ниво непрекъснато бяхме заедно.
Прекарвахме повечето от нашите дни в медитация, като ядяхме малко храна, къпехме се в ледено
студена вода и се грижехме за малка градинка. Спяхме много малко.
Една нощ късно през май имаше пълнолуние. Баща ми и аз бяхме призовани на вътрешно
ниво да присъстваме на едно събиране в една свещена долина, високо горе в Хималаите. Чрез
астрално пътуване и телепортация се озовахме около един олтар. Един бокал и една сфера стояха
върху него. Зад олтара беше Буда и едно същество, което произнесе, че е познато като Майтрея
Буда, представител на произхода на енергиите, наречени Космическия Христос.
Когато погледнах, цялата моя същност се разтопи. Заплаках. Вратата на моето сърце едва се
отвори и като че ли в него нахлу пречистващ вятър, преобразявайки моето същество. Тогава ми
беше казано телепатично, че трябва да пренеса моето физическо тяло в тази долина, където щях да
вляза в една монашеска общност, много отдалечена от света. Баща ми се обърна към мен и взе
ръцете ми, притискайки ги до устните си. От очите ни потекоха сълзи. Нашите сърца се сляха,
когато преминахме във външния свят, изминавайки определено разстояние, и потеглихме един до
друг по снега. Когато се събудихме, забелязахме, че снегът от голямата планина се беше стопил.
Всичко около нас, в кръг от 12 фута, беше покрито с алпийски цветя, които цъфтяха в смарагдово
поле от фино подрязана трева. Те излъчваха най-чудния аромат, който изпълваше ноздрите и
дробовете ни.
Тогава нашето съзнание се завърна във физическите ни тела. Отворихме очите си и се
погледнахме, лежейки върху нашите сламенници в една малка стая. Колко дълго се гледахме, не
зная. Едно леко почукване привлече нашето внимание. Беше Бабаджи. Носеше плътни вълнени
дрехи, ботуши, гамаши и празни кожени торби. Той каза, че е време да се оттеглим за почивка с
учителите, които бяхме срещнали тази нощ.
Тогава не знаех, че моят възлюблен баща Йосиф нямаше да се завърне с мен. Бях обзет от
прекрасното чувство да бъда с един истински аватар, затова едва забелязвах любящите погледи на
моя баща, които ми говореха повече за миналото, отколкото за тези малко оставащи месеци, когато
бяхме заедно. Бабаджи ни придружи при прехода през високите планини. Накрая стигнахме до една
отвесна скала, в която имаше издълбани стъпала и дръжки за хващане. Трябваше да се завържем с
въже заедно, да свалим торбите и след това да ги пренесем чрез едно въже до първия, който е
пристигнал до другия край на този опасен преход. Обаче това не беше последното изпитание преди
да достигнем целта си.
След още няколко дни стигнахме до една дълбока клисура. Чувахме далечното ехо на
бучащата долу река, която изглеждаше като тънка бяла панделка. Тук нямаше мост. Не се виждаше
нищо, което би могло да пренесе нашите смъртни тела през тази тясна бездна. Седнах озадачен и до
известна степен опиянен. Сгрешил ли беше Бабаджи? Внимателно се вгледах в неговото светещо
лице, което беше безизразно, с изключение на трепкането на очите му. Погледнах към баща ми. Той
също ме гледаше без намек за безпокойство или несигурност от ситуацията. Изведнъж ме обзе
голяма слабост, която осъзнах като първоначален страх. Дойдохме през снежна буря, която
изглежда беше преминала пред нас, позволявайки топлото слънце да ни сгрее. Дори една лавина се
търколи настрана, в последния момент, точно когато щях да загубя самообладание. Сега как щяхме
да продължим? Знаех, че връщане назад няма.
Затворих очите си и потънах дълбоко навътре в себе си, заповядвайки на ума си да
притихне, а сърцето и дробовете ми да се успокоят. Издигна се силен вятър, връхлитайки върху нас,
като че ли да ни накара да летим. Летене? Да, това беше! После с моето вътрешно зрение видях
Бабаджи да събира елементите и силите на гравитацията. С вътрешните си очи можах да го видя да
88
създава един енергиен мост над пропастта. И после отворих очи - нямаше и следа от него.
Спомняйки си, че различните измерения и всички фигури в тях са просто енергийни
вибрации с различни честоти, преместих фокуса на моето зрение, като промених честотата на
съзнанието си. Като гледах през моето трето око, аз го видях да върви по въздуха спокойно и
уверено, сякаш се разхождаше в тревиста ливада. Сърцето ми се разтуптя от вълнение. Вече знаех
доста за левитацията и телепортирането и бях постигнал известен успех, когато левитирах. Все още
имах много да уча за телепортацията. Сега с моето увеличено вътрешно зрение видях как се правят
тези неща.
После осъзнах, че баща ми се подготвяше да пристъпи през бездната. Той погледна към
мен и се усмихна: „Да, сине мой, ти също можеш да го направиш, както ме гледаш да го правя!",
бяха успокояващите думи, които той телепатически ми изпрати.
Бях ли достатъчно подготвен? Скоро щях да разбера! Вятьрът спря, когато видях Бабаджи и
баща ми да вървят уверено през из глеждащото празно пространство. Бабаджи почти беше
достигнал другата страна, когато почувствах профучаване на духа, изпитвайки силно чувство за
светлинност на тялото ми. Почувствах като че ли бях повече въздух, отколкото земя. Започнах да
чувствам как краката ми се издигат. Да! Аз левитирах! И когато погледнах надолу към тялото ми,
можах да видя през него, сякаш бях само дух. Концентриран върху енергийните форми на Бабаджи
и баща ми, слагах единия крак през другия в пространството. Сякаш ходех върху солидна почва,
макар че бихте помислили, че вървя върху облак. Продължих бавно, поддържайки дишането си
спокойно. Аз се чувствах във висящо положение, но подкрепян. Какво чудо!
Когато пристигнах на другата страна, нито Бабаджи, нито баща ми ме погледнаха. Със
своите възстановени физически тела те просто продължиха напред. Аз спрях, като дишах по начин,
на който бях научен, за да променям честотата на моето фино и физическо тяло, докато моето
усещане за физическия план стана такова, каквото беше и преди. Допуснах, че съм малко
разочарован, че не бях осъзнал осъществяването на тази изключителна проява. После осъзнах, че
това беше дар на Духа, не нещо извършено от моето Его. Така приех и осъзнах Единния, Който
работи на пътя на чудесата! Аз се помолих искрено и със смирение, изчиствайки всяка мисъл за
фалшива гордост - и последвах баща си.
Вървяхме напред няколко дни. Най-накрая стигнахме до едно високо място, от което се
виждаше зелена долина. Когато слизахме, пътят стана павиран с широки гладки плочи и кръгли
речни камъни. Трева и цъфтящи храсти омекотяваха безкрайния хоризонт с извисяващи се гранитни
стръмни скали и далечни снежни върхове. С всяка стъпка силата ми се възобновяваше с нарастваща
мощ. Звучни птичи песни, жуженето на пчели и насекоми ме поздравяваха. Със слизането надолу
дребните храсти постепенно се превърнаха във вечно зелени, широколистни дървета. Изобилно
леещи се потоци и водопади хранеха зелените полета, по които пасяха всякакви животни. Дали бях
в променено състояние на съзнание, мечтаейки, или реално присъствах в моето физическо тяло,
оставям да решите сами. Колкото до мен, всичко, което изживявах, чувствах толкова реално, както
и моето споделяно с вас сега.
Бях много щастлив да се намеря в прекрасната долина, която бях видял преди с моето
вътрешно зрение. В нея имаше едно малко село, изпълнено с най-щастливите хора, които някога
съм срещал.
Високо на една тясна тераса върху отвесна стръмна скала беше манастирът, за който ми
беше казано, че ще бъде моят нов дом за неопределен брой месеци. Бабаджи даде знак на
очакващите ни горе монаси да спуснат една голяма кошница, която беше използвана, за да ни
изтегли горе с помощта на скрипец и едно момче.
Излизайки от кошницата, която ни беше изкачила, бях приятно изненадан да видя Бабаджи и
баща ми да преминават през една незабележима врата. Входът на един красив храм, който се
намираше в една стара пещера с големи размери, беше изсечен в камъка. Стоях в учудване и
благоговение. Той беше семпло конструиран и все пак блестящо украсен със статуи на божествата,
представляващи многото атрибути на Бащата-Майката Бог. После един от монасите ми показа
монашеските килии и ме покани да оставя торбата си в моя нов дом. Забелязах, монасите, които
служеха тук, носеха различни дрехи, което казваше, че те са индуси или будисти.
Бабаджи после ни придружи обратно до селото, където влязохме в една малка къща, която
служеше като негова резиденция, когато той посещаваше тази свята долина. Баща ми беше поканен
да се освежи с една топла баня, деликатен масаж и лека дрямка, докато аз седях в спокойствието на
малката градина на Бабаджи. Този удобен, но скромен дом, щеше да бъде временното жилище на
89
баща ми.
Сега, когато виждам вашите клюмащи глави и прозяващи се уста, ще ви пожелая приятно
спане. Каня ви да се върнете утре вечер, за да завърша моята история - каза Иисус и постави две
спящи деца в ръцете на техните родители и се отправи спокойно към своята стая.

ГЛАВА 30
ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ЙОСИФ БЕН ЯКОВ
Обични мои, мир вам. Ние сме се събрали заедно, така че да можем да бъдем нахранени,
както овчарят храни стадото си. Така може да получим радост от това празненство, от радостните
новини, които ни очакват - каза Иисус и продължи: - Сега ще споделя с вас моите най-скъпи
спомени от това, което преживях през тази последна година, в тази красива и мирна долина, във
високите Хималаи. Баща ми и аз живяхме спокойно в отредените ни места. Общувахме
непрекъснато с учители и близки, мъже и жени, видими и невидими. С Бабаджи бяхме заедно всеки
ден. Всяка нощ имахме бдения, когато прегръгръщахме цялото човечество в сърцата си и
изпращахме нашите молитви от светлина към Майката Земя. Нашето най-дълбоко желание беше да
улесним една мирна еволюция за тази любима планета, чийто родилни болки са големи.
Споменът от тези последни дни, които прекарах с моя земен баща, беше като безценно
съкровище, което пазя в сърцето си. Бих искал да знаете, че баща ми и аз видяхме много хора в
техните светлинни тела, от всеки квадрант на планетата, да идват при този велик възнесъл се
учител, като се присъединяваха към нас, докато техните физически тела лежаха заспали.
На всички ни бяха дадени инструкции и подготовка за нашите различни задачи. През нощта
вие също отивате като дух при различни възнесли се учители, за да бъдете обучавани и да получите
определени задачи, които изпълнявате, докато вашите физически тела и умове спят. Аз идвам да
подкрепя вашето пробуждане чрез моя пример, така че да можете съзнателно да изиграете вашата
важна роля в светлината на деня.
С приближаване на лятото в Хималаи, времето за нашето заминаване наближи. Бабаджи ме
заведе до една отдалечена пещера, където бях оставен сам за неопределено време. Навсякъде
имаше сняг и смразяващо ниски температури през целия ден. Не взех храна, само една лека дреха.
След като събух ботушите си, бях заведен в тъмната ниша на пещерата. Усетих енергиите на много
посветени, които бяха идвали тук преди мен. Нямаше огън, нито някакъв източник на светлина или
топлина. Бабаджи ми каза да сваля наметалото, което той нагласи като възглавница, върху която да
седна. После ме миропомаза и разтърка голото ми тяло с пепел. След като ме благослови като
постави ръцете си върху главата и раменете ми, той излезе от пещерата и изтърколи един камък на
входа.
Останах сам, в пълна тъмнина. Пещерата беше доста голяма. От някакъв невидим процеп в
нея се усещаше приток на свеж въздух. Веднага си поставих задачата да предам моята воля на
Извора на моето същество. Макар че знаех, че можех да телепортирам тялото си вън от пещерата,
бях решен да опозная Бащата-Майката на моя дух. Исках да преобразя всяка привързаност към
моето физическо тяло, както и да науча моята по-нататъшна мисия. Така че понижих всички мои
жизнени функции, както моята баба Анна ме беше научила през моята младост. Седях в поза лотос.
Чувствах се спокоен и блажен, макар че не знаех колко дълго щеше да бъде затворено тялото ми в
пещерата. Знаех, че съзнанието ми беше свободно да полети в обширните сфери извън времето.
Знаех също, че ангелът-пазител на моето тяло щеше да ми помага.
Докато медитирах така, бях подпомогнат да се пробудя за припомнянето на Божественото
същество АЗ СЪМ, каквито сте и вие, както и целият живот. Цялото ми тяло започна да припява
маха-мантрата: „Аз съм възкресението и животът." Продължих да медитирам върху тези думи,
докато с абсолютна сигурност приех, че АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТЪТ.
Докато изпълнявах тази мантра, във вътрешното ми зрение се появи баща ми. Постепенно
той започна да изглежда все повече и повече като висока колона от светлина, вътре в една сфера от
златистобяла светлина. Можех да видя, че неговото тяло оставаше седнало, точно както тялото на
моя дядо Иоаким, когато той премина в светлината. Постепенно издигайки етерните си ръце като
крила на кристална пеперуда, от сърцето му се излъчваше златистобяла светлина. Почувствах тази
силна светлина да влиза в сърцето ми, сякаш беше огромна вълна от любов. Това изживяване щеше
да бъде една благословия за успокоение за мен през всичките ми дни.
След това блестящ сноп от светлина, излизащ от неговото сърце, стана уголемяваща се топка
90
от ослепителна светлина, която започна да се върти като се разширяваше все по-бързо и по-бързо.
Тя постепенно обгърна баща ми, докато повече не можеха да се видят и различат чертите на лицето
му. После бавно, все по-бавно същността на баща ми се издигаше, докато накрая той влезе в една
още по-голяма сфера от светлина, която разпознах, че беше нашето Слънце. Почувствах огромен
радостен екстаз! Никаква мисъл за съжаление не прекоси ума ми. Едва по-късно, когато Бабаджи
дойде за мен, аз се завърнах съзнателно в тялото си. Докато вървях, отдалечавайки се от пещерата,
осъзнах, че бях присъствал на възнесението на баща си от физическия план. Мълчалив и деликатен,
Бабаджи ме придружи до мястото, близо до храма, където лежеше тялото на баща ми. Нямаше дъх
на смърт, а излъчваше приятен аромат на лилии, който се усещаше цялата седмица. След това
тялото му беше поставено върху една голяма погребална клада, отрупана с цветя и дърва какъвто
беше обичаят в Индия. В поглъщащите пламъци елементите на нашата земя се върнаха там,
откъдето бяха дошли. Аз отдадох моята любов и почит на нашия баща и на съпруга нашата майка
при неговото преминаване в духовния свят.
Нека сега спрем и изпратим нашите молитви и псалми в мет на Йосиф бен Якоб.
Сега давам доказателство, че смъртта не е нищо и че нашият баща живее. Неговото
безсмъртно съзнание е лесно достъпно чрез нашите молитви. Повярвайте! Сега съм сигурен в това.
Всеки посветен, тръгнал по пътя на самоусъвършенстването трябва да острани всяка следа от страх
по отношение на физическата смърт. Аз идвам да ви поканя да последвате примера на моя баща,
който и аз ще оставя за вас, изпълнявайки всички неща, които предстоят. Аз осъзнавам, че някои от
вас са скептични. Вие се съмнявате в това, което казвам, тъй като се явявам като един от вашите
роднини, синът на дърводелеца. Но това е защото сте забравили вашата собствена могъща Божест-
веност, което е причината да се съмнявате в това, което казвам. Но аз ви казвам, че в дните, които
идват, ще осъществя всичко, което учителите ми показаха. Аз ще дойда при вас и ще ви дам едно
вътрешно свидетелство. Дали в това тяло или в друго, в далечно бъдеще вашата душа ще познае
моя Баща-Майка Бог, Който ме изпрати, за да бъда пример за вечен живот.
Сега ще ви оставя, за да размишлявате и да се радвате на добрата новина, която ви донесох.
Яков, чичо Якоб и аз се завърнахме сред вас. Брат ни, Йосиф-младши, живее в Индия и оказва
ценна помощ на мнозина, като един почитан лекар. Нека заедно да кажем молитва за благодарност
за всичко, което имаме, тъй като сме щедро обсипани с всички необходими неща. Аз съм тук, на
земния план, за да изпълня волята на Баща ми и да подготвя Пътя, така че вие да можете да се
върнете към Единния, Който ви зове да си починете от вашето дълго пътуване на душата.
Аз споделих моите скъпи спомени с вас. Изпълних всичко и дори повече от това, което
възнамерявах, когато тръгнах на моето пилигримско пътуване към Индия като млад мъж. С по-
мощта на моя любим баща, чичо Яков, братята ми и моите прекрасни учители, узрях в мъдрост и
самообладание.
Сега разбирам чудесната работа на моето физическо тяло и фините ми тела. Аз усетих силата
на фокусираното и разширеното състояние на съзнанието, което може да изпълни това, което би
могло да се нарече чудо за повечето хора. Винаги се радвах на подкрепящата красота и докосване
на женската природа в жената. Сега започнах да уважавам моята собствена вътрешна женственост,
която постоянно балансира моето мъжко изразяване. Моето сърце беше отворено към страданията
на света и със състрадание аз уважавах всеки избор за еволюция на душата. Аз преодолях умствено
страха от смъртта. Моето желание е да се отворя напълно към присъствието на моя Баща-Майка
Бог.
Това желание ме подтиква да ви оставя отново до следващата пролет, когато ще се появя в
Храма на Йерусалим през Пасхата. Аз съм призован да прекося пустинята на Синай, за да подновя
връзките с Братството-Сестринството на Светлината, а след това да продължа към Египет за по-
нататъшни посвещения.
А дотогава аз съм с вас. Ние имаме много време да се опознаем отново. Нека сега се веселим
и да празнуваме нашите многобройни благословии. Елате, нека да отидем на масата и да вкусим от
сладките освежителни неща, които моята красива майка е приготвила за нас. Елате, мои братя и
сестри, нека да вземем нашите музикални инструменти и да запеем радостна песен. Да благодарим
на Бащата-Майката Бог, Който ни ражда, подкрепя и призовава у дома, да благодарим на целия
живот.

91
 ГЛАВА 31
ПОСВЕЩЕНИЯТА НА ИИСУС В ЕГИПЕТ
Седмиците, които Иисус живя с нас след неговото завръщане от Хималаите, бяха изпълнени
със светлина за всички, които общуваха с него. Бяхме облагодетелствани от неговото присъствие,
докато той продължаваше да израства в духовно и физическо отношение. Ние се обнадеждавахме и
възхищавахме при честите посещения на Иисус в Кармел, една от неговите предпочитани посоки,
когато пътуваше и се запознаваше с населението по местата, които той наричаше Светата Земя.
През пролетното равноденствие на 22 г. сл. Хр. част от нашето семейство се събра, за да
празнува, в дома на Мария-Анна в Назарет.
Иисус обяви, че ще пътува до Синай и Египет за един по-продължителен престой и че може
да направи посещение в Гърция, преди да се върне у дома. Когато обсъждахме предстоящото
пътуване на Иисус, беше решено, че много от нас щяха да отидат до Йерусалим за Пасха. Събрахме
се като цял керван и поехме към обградения със стени град.
Макар че Иисус беше посещавал Йерусалим с баща си, за пръв път придружавах внука си
вътре в града на Давид. В деня преди да започне Пасха Йосиф от Ариматея и аз вървяхме с Иисус
през Древните тесни многолюдни улици, изпълнени с поклонници, търговци и римски войници. Не
е необходимо да казвам, че Йерусалим беше коренно различен от града, който е бил преди
шестстотин години, когато дойдох за първи път да живея тук.
Сега, през седмицата на Пасхата, Иисус беше почти двадесет и петгодишен. Прекарваше
повече от времето си в Съвета на книжниците, които разгласяваха, четяха и тълкуваха Закона и
пророците. Старейшините се учудваха на неговите познания и мъдрост. Някои се стремяха да го
подложат на изпити и да го дискредитират, поставяйки му капани, чрез които искаха да го хванат в
незнание или неточност. Внукът ми се държеше спокойно и уверено. Когато най-малко се
очакваше, той вмъкваше притча, загадка или шега, за да разведри атмосферата. С изминаването на
дните, около него започнаха да се събират тълпи, за да чуят неговите думи. Висшият
свещенослужител при храма го следеше със замислено изражение и понякога сбръчкваше вежди.
Кой беше този мъж от Галилея? Как така един от Назарет можеше да тълкува свещените писания с
такава убедителност? Висшият свещенослужител беше много обезпокоен, когато започна да събира
сведения за Иисус.
Беше обичай за всеки мъж, определен за равин, да бъде женен за да може да служи в
синагогата или в храма. Макар че Иисус още не беше женен, искрено питащи, любопитни и
благоговеещи слушатели започнаха да се обръщат към него с „раби". По-голямата част от хората се
възхищаваха от широтата и кръгозора на ученията на внука ми, които даваха на овехтелите писания
нови разширени тълкувания, както и висше и практическо приложение.
Хората започнаха да се питат за този, който беше дошъл техните среди. Можеше ли да бъде
той предсказаният Месия, Учителят на Справедливостта? Някои поддържаха своя вътрешен
скептицизъм, докато други се обръщаха към Иисус с мъждукаща надежда за освобождение,
очаквайки светлината на един милосърден Учител да разпали огън в техните сърца.
Иисус осъзнаваше, че беше дошло времето да започне да събира своята група от активно
подкрепящи го съмишленици и да направи каквото се изискваше за това, което предстоеше. С
изключение на пророческите послания и малките проблясъци, които Иисус и близките от
семейството бяха получили през годините, малко се знаеше за това, което предстоеше.
И все пак, знаеше се, че като е добре подготвен за всяка случайност, щеше да ни разбере чрез
нашите предизвикателства. Иисус беше един от нас, които бяха посветени в Египет. Предавахме
нашето разбиране на Иисус, което подкрепяше неговото вътрешно убеждение, че следващата му
стъпка беше в храмовете край Нил.
Останахме в Йерусалим три седмици. Йосиф от Ариматея прие много от нас в своите три
жилища. През това време Иисус се срещна с мнозина от братовчедите си и с приятелите си, за да
обсъдят неговия план за пътуване и за да ги покани да го придружат до Синай и Египет. От тях
Йоан бен Захария, Лазар, Юда Искариот и неколцина други от общността на Кумран, планираха да
стигнат до Синай и да останат там, докато не бъдат насочени да се върнат в Кумран. Мариам и
Натанаил много по-рано бяха изявили своето намерение да го придружат. Техният син Венеамин,
който беше на пет години и беше роден сакат, щеше да остане при мен в Кармел.
Мария-Магдалена също беше споделила по-рано, че е била насочвана да го придружава. Тя и
Мариам вече бяха преминали посвещението, което да им помогне да възкресят Иисус. Те, заедно
92
със съпруга на Мариам, Натанаил, щяха да останат в Хелиопол при тяхната леля Мариам. Яков бен
Йосиф и Йоан бен Заведеев изявиха желание да предприемат напреднали посвещения в някои от
египетските храмове. В последния момент Яков бен Заведеев и приятелят му Андрей бен Йоан
също решиха да се присъединят към пътуването.
Нека да ти напомня веднага, че Иисус направи подобни пътувания до Британия, Индия и
Египет. Те можеха и да не се осъществят, ако не беше неговият вуйчо Йосиф от Ариматея, с
неговата енергичност, проницателност и щедрост. Ние, като есеи, бяхме свикнали на колективен
живот, при който хармоничното сътрудничество и споделянето на нашето изобилие беше
ежедневна практика. Затова беше възможно групата на Иисус лесно да се събере и всички в
съгласие да се подготвят за пътуването до Египет.
Групата щеше да тръгне с Иисус при следващото пълнолуние. Беше изпратено известие до
дъщеря ми Мариам, че Иисус и групата от роднини ще отпътуват към нейния дом в Хелиопол през
Синай. Йосиф от Ариматея нае няколко умни и доверени водачи да се грижат за пътуването.
Доставчиците осигуриха достатъчно камили и мулета.
По пътя към Синай групата на Иисус си почиваше в множество малки изолирани лагери и
общности. По южния вътрешен търговски път имаше последователи на Пътя на Учителя на
справедливостта, които бяха щастливи да предложат тяхното гостоприемство. Когото групата
пристигна в подножието на Синай, някои от по-възрастните познаха Иисус и си спомниха как като
осем годишен е приемал посвещенията си тук. Всеки един беше добре дошъл в миролюбивото
светилище на Синай, което беше служило някога на човечеството. Избрани от Братството-
Сестринството на Светлината продължаваха да пазят тайната на това мяс за да служат на
човечеството чрез този могъщ планински вихър.
Имаше немалко от групата на Иисус, които преминаха посвещения на Синай. Някои бяха
поканени да четат свитъците и скрижалите в голямата манастирска библиотека. Многобройни
свитъци от библиотеките на Кармел и Кумран бяха изпратени като дарове, а други бяха използвани
за размяна в библиотеката на Синай, Хелиопол и Александрия.
С изключение на Йоан бен Захария и братята от Кумран, които останаха в Синай,
пилигримите погеглиха в северна посока покрай Червено море. Те пътуваха предимно преди и след
изгрев слънце, като си почиваха следобед и рано привечер, за да избегнат изгарящата горещина,
докато достигнат Хелиопол, който служеше като основна база и място за срещи. Роднините
радостно отваряха домовете си и осигуряваха подкрепа без възнаграждение за тези, които щяха да
получат посвещение. Те радостно приветстваха дърводелските и зидарските умения на Натанаил-
Вартоломей, както и помощта на Мария-Магдалена и Мариам в домакинството.
Моите внучки видяха и възможността да помагат на болните и отделяха много от своето
време за лечителска работа в общността. Египет беше добре известен със своите чисти масла и
медицинска практика, така че тези неуморни жени бяха щастливи да попълнят своите лечителски
средства и да съберат повече познания. Мария и Мариам се срещнаха с някои от жреците и
жриците, които ги бяха посветили по-рано. На определени празнични дни в чест на Изида и Хатор
те участваха в древни ритуали посветени на Великата Майка. Когато беше възможно, Натанаил
също се присъединяваше към тях.
Иисус и другите четирима посветени мъже - брат му Яков, братята Яков и Йоан бен
Заведееви и Андрей36 се срещаха с главните жреци, които можеха да им предадат необходимите
опитности и да ги покровителстват по пътя. Тъй като изборът на Натанаил беше да подкрепя Иисус
по различен начин, той сам понякога участваше на тези събрания. Макар че Мария-Магдалена и
Мариам нямаше да придружават Иисус, той често ги включваше в разговорите, тъй като ценеше
тяхната мъдрост и умения.
Беше решено, че всичките посвещения щяха да бъдат приети по традиционен начин, който
започваше от Нубия, далече на юг. Нека да обясня процеса, като кажа, че древните египтяни
възприемаха Нил като метафора на човешкото тяло, по-специално на гръбначния стълб и неговите
по-фини неврогенни зони. Те знаеха, че пътят на просветлението започва от основата на гръбнака и
като река тече нагоре към мозъка. И затова строяха храмове, които наподобяваха пътя на
просветлението. Понеже Нил тече от юг на север, посвещаваните трябваше да започнат своето
пътешествие от юг, преминавайки през последователни храмове, завършвайки посвещението при
Голямата пирамида, представляваща „Най-Светия от Светите" в мозъка. Тяхното съзнание беше

36 (Матей 10:2). (бел. бог. ред)

93
отворено за тъмните енергии на легендарните митични архетипни сфери и те бяха проверявани
според практиката на мистериите в онези дни. Макар че повечето от изначалните сили на древните
мистерии са били загубени, тайните на Ордена на Озирис, на Питагор и Сибила бяха запазени от
една група висши посветени и адепти, които още действаха, когато беше необходимо. Великите
същества от Братството-Сестринството на Светлината улесняваха ритуалите за началното
преминаване на вътрешните нива.
Сега ще споделя някои неща, които се случиха в някои от храмовете, както ми ги описа
Иисус.
Един от първите избрани храмове беше Ком Омбо, в чест на на бога на крокодилите Собек.
След като са преминали успешно необходимия ритуал, за да влязат в храмовете на Изида и Озирис,
новоприетите преминаваха през проверка на тяхната интуиция. Те трябва да се срещнат със своя
най-голям страх, за да гад преодолеят. Плуваха под вода през лабиринт, който минаваше през
басейн, пълен с гладни крокодили. Чрез процеса на овладяване на по-низшите центрове на тяхната
животинска природа, което насочва към сигурност и състрадателна мощ, сърцето и центърът на
интуицията се изчистват и отварят. По този начин посвещаваният беше подготвян да получи
енергията на по-висшата алхимия, която активизира по-мощни духовни сили.
Целта на изпитанието в тези храмове бе да се достигне просветление, както архетипът -
висшия бог Хорус беше демонстрирал, когато е достигнал своето най-висше духовно тяло, наречено
Саху. Ореолът, изрисуван около главата на светеца или качулатата кобра на челото на египетското
божество, символизират овладяването на бързите вибрации и високите честоти - състояние на
предшестващата миропомазваща светлина. Да се активизират Саху и Урей означава, че
посвещаваният е бил миропомазан вътре, в центровете на мозъка, с много висока вибрация, която
постоянно променя съзнанието и дава опитността на съзнателното безсмъртие. Тези души, които са
достигнали това съвършенство, са наречени Христос, Буда или просветлени издигнати Учители,
чиято съдба е да действат открито или тайно като планетарни служители.
Иисус знаеше, че старият път, следван от Хорус, беше неговият собствен път. Приликите
между Изида и Озирис и неговите майка и баща бяха поразителни. От своите опитности в Индия
той знаеше, че е на правилния път за достигане на своето най- висше безсмъртно тяло.
Сега можете да разберете, че посвещенията, които подготвиха Иисус или всеки посвещаван в
миналото или настоящето, нямаха нищо общо с религията. Те трябваше да работят за промяната на
своите схващания и поведение чрез овладяване на страха. Посветеният, който е разбрал, че една
ограничена егоистична същност се пробужда за състрадание към целия живот, е израз на
Божествената Същност. Просветлението изисква стабилни и разширяващи се връзки по отношение
на себе си и към другите, независимо от времето и пространството.
След като успешно завършиха опасните посвещения в Ком Омбо, Иисус и неговите другари
продължиха надолу по Нил към други храмове, включително Едфу, Луксор, Карнак, Абидос и
Дендера. В Дендера те останаха пет месеца в храма, посветен на Хатор, богинята на лекуващата
любов. Тук основната цел беше отварянето на сърдечния център чрез балансиране на женската
интуиция и мъжкия интелект. Това единение на противоположностите беше постигнато чрез
култивиране и дисциплиниране на сексуалната енергия чрез балансирана любов и разум.
В храма на Хатор в Дендера Иисус и младите посветени бяха поканени да изявят своята
сексуална енергия, за да овладеят тази могъща сила на живота, създаваща потомство. Това беше
извършено след преминаване на все по-трудни предварителни тестове. Когато сърцето на младия
посветен беше достатъчно отворено - което означава, че много от подсъзнателния материал беше
издигнат в съзидателно разбиране и излекуван -тогава той можеше да участва в ритуала на екстаз с
Хатор чрез междупространствен контакт.
Понякога посвещаваните оставаха в храма на Хатор в Дендера месеци и години, докато
тестът бъде успешно преминат и различните астрологични условия са подходящи за определени
индивидуални и групови посвещения. Иисус и неговата група останаха там шест месеца,
научавайки повече за времето, за циклите и ритуалите на богинята Хатор - как да канализират
силата на живота и сексуалната енергия в тялото. Бяха обучавани на специални техники за дишане,
пози, мантри, пеене, медитация, тантрическо изкуство (вътрешно практикуване на енергия), както и
пречистване и изчистване на тялото, ума и душата. За тези, които търсеха пълно просветление, за да
служат на другите, бяха давани по-висши практики за подмладяване, за владеене на сексуална
енергия, както и за съзнателно зачатие, раждане и отглеждане на деца.
Може би не сте чували за тези безусловно обичащи същества, но днес те са много дейни,
94
като помагат на човечеството и Майката Земя. Тяхното знание за лечение чрез алхимията на
промяната чрез любовта е достъпно за всеки, който избере да ги призове. При последното
посвещение, аз блокирах моето съзнание, за да бъда една от висшите жрици на Хатор, която
наблюдава най-красивото получаване на сили и власт. Когато си готова, като внуците и внучките
ми, можеш също да осъществиш вътрешното овластяване чрез уменията на Хатор, според твоето
желание и вяра.

ГЛАВА 32
ПОСВЕЩЕНИЕТО В ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА
И така, Иисус, брат му Яков и братовчед му Йоан бен Захария, преминаха през всичките
напреднали посвещения на Хорус за просветление, които представляват пътуване, което обединява
и издига свързването на дух и материя като една въплътена душа.
От Дендера те отидоха до Абидос, мястото на древния Храм, който напомня за
възкресението на Озирис. Тук те участваха в Ритуала на Гробницата.
Както съм споделяла с теб, Ритуалът на Гробницата не беше нещо ново за Иисус. Първото
посвещение на Иисус в Ритуала на Гробницата се състоя в Кармел, когато беше дванадесетгодишен.
Имах привилегията и отговорността да въведа внука си в древния ритуал за „умиране" и
възкресение. Той завърши последния ритуал с Маха Бабаджи в Индия почти дванадесет години по-
късно. Като премина през ритуала отново в Абидос, му се дадоха нови прозрения, както и
възможност да подпомогне брат си и братовчеда си.
Стана така, че самата богиня представи присъствието на Божествената Майка вътре в
гробницата на Абидос, където тримата верни приятели лежаха три дни. Когато крилете на Нейната
любов ги обгърнаха, изчезна всякакъв страх, а жизнената сила, вътре в Нейното огромно енергийно
поле, възкреси всеки атом в ново осъзнаване за вечния живот. Иисус следеше всяка мисъл и
приемаше обратно енергиите, проектирани навън в астралните сфери, пречистени от нехармонични
емоции и унищожителни мисъл-форми.
В тайните зали на Абидос Иисус се срещна с посветени същества, които управляваха
засяването на кода на възнесението в човешките ДНК, както и със своя прародител - фараона
Ехнатон. Иисус премина посвещението на елементите Земя, Въздух, Огън, Вода и Етер. Той
проникна дълбоко в атомната структура на тялото си и откри целия Космос в себе си. Той проучи
втъкаването на светлината в матрицата на възкресението, която е наречена „Цветето на Живота".
Чрез разбирането за електромагнитните полета, свещената геометрия и трипластовата същност на
светлина, звук и цвят, той пренесе тялото си в Полето от Светлина, което беше непроницаемо за
дисхармоничните фактори. По този начин Иисус пое контрола над силите на живота и илюзията за
смъртта. Той продължаваше да размишлява и да изговаря мантрата, която получи в Индия: ,, Аз съм
възкресението и животът".
След Абидос и едно спокойно пътуване с голяма лодка, надолу по Нил, за да участват в
посвещения и ритуали в храмовете на Мемфис, Иисус, Яков и Йоан почиваха няколко месеца в
Хелиопол, очаквайки завръщането на другите, които все още завършваха своите посвещения.
Просторният дом на Мариам предлагаше спокойствие и мирно обкръжение, което позволяваше да
се осмисли всичко, през което бяха преминали. Иисус се радваше на това време за почивка, самота
и семейни разговори. Ако изпитанията в Британия и Хималаите бяха напрегнати, египетските
посвещения бяха за кратък период, но по- опасни и поставящи на изпитание душата.
Иисус беше благодарен за цялата подготовка, която беше получил, за помощта на неговите
приятели и за мъдрите учители, които бяха подкрепили неговото пътуване и самоусъвършенстване.
Сега той се радваше на времето за освежаване и подновяване на връзката със своите братовчедки
Мариам и Мария-Магдалина. С Мариам намираше една дълбока успокояваща хармония, а с нейния
съпруг Натанаил можеше да се отпуска в смях и веселие. С Мария-Магдалина Иисус чувстваше
едно пробудено желание да бъдат заедно. Те и двамата усещаха божествено избрания момент да
бъдат заедно в Египет. Сега усещането за свобода им помагаше да поддържат интимни, но чисти
отношения.
В това време за възстановяване, докато очакваше останалите от неговите приятели да
пристигнат обратно в Хелиопол, Иисус беше заведен чрез духа си при Съвета на Братството-
Сестринството на Светлината. Той беше запознат с плана за публична демонстрация пред
човечеството на възкресението и възнесението. Планът беше предназначен да помогне на един
95
несъзнателен и упорит народ да научи как може да преодолее всеки страх. Тъй като най-големият
човешки страх е този от смъртта, беше му обяснено, че ще бъде предприет сложен процес в много
измерения, който ще отпечата принципите на възкресението и възнесението в целия живот, през
цялотр време и пространство. Така в Египет беше поставена основата за по-късната мисия на
Иисус.
Последното посвещение на Иисус в Египет, както е случаят с всички посветени, които бяха
достатъчно подготвени - беше в Голямата пирамида. Тази, най-голямата от пирамидите, която
символизира мястото в човешкия мозък, където става просветлението, беше конструирана много
отдавна, за да служи като зала за индивидуално и за планетарно възнесение. Макар че тя някак си
стои като „заспала" във ваши дни, нейната истинска функция ще бъде възстановена, когато
достатъчен брой човешки същества са готови да извършат преминаването от разделено към
обединено съзнание. Когато тази основна точка е достигната, Ще стане верижна реакция, която ще
активира други енергийни вихрови центрове, които фокусират енергия в различни етерни мрежи,
намиращи се вън и вътре в Майката Земя.
Сега ще дам кратко описание за посвещението на Иисус в Голямата пирамида, намираща
се при некропола на Гиза, на западната страна на река Нил. Натанаил пътуваше по суша до
Голямата пирамида с провизии и една кола, докато Иисус и шестима приятели започнаха своето
пътуване под земята, достигайки една древна зала под Хелиопол. Пред тежката желязна врата на
Залата стоеше много стар жрец-пазител, който ги очакваше. Той ги преведе през поредица от зали,
чиито врати работеха чрез звукова честота и съответстващ резонанс. Те преминаха невредими.
После вървяха през един дълъг, тесен, слизащ под реката Нил тунел, където попаднаха на
катакомби, пълни с кости и разлагащи се трупове на хора, които не са могли да си позволят
погребение в некропол. В тунела имаше различни разклонения, някои с врати, други бяха черни,
зеещи дупки. Всички си носеха лампи, малки шишета с вода за пиене и достатъчно вяра, че ще
могат да преминат през това изпитание. На три различни разклонения ги посрещнаха жреци-
пазители. Посвещаваните бяха изпитвани, за да се провери тяхната готовност да продължат, а след
това главният жрец ги поведе през следващата част на дългото пътуване. Когато най-после
пристигнаха до една много голяма зала точно под Сфинкса, стотици метри под повърхността, те бя
много удивени, че повече не се нуждаят от своите лампи. Тук бяха поздравени от Съвета на
дванадесет възнесли се Учители, включително Сарапис Бей и Тот, които им се явиха във
физическите си тела. Иисус разпозна тази зала от историите, които баща му и майка му му бяха
разказвали, когато по-рано живееха в Египет. Беше му казано, че Сфинксът е имал „съпътстващ
двойник”. Все още видимият Сфинкс представлява мъжкия слънчев принцип. Вторият Сфинкс,
който олицетворяваше женския лунен принцип, е бил осквернен - камъните му са били използвани
за построяване на някои от по-малките пирамиди в Гиза.
Учителите използваха различни начини и пароли, които ведоха посвещаваните до подземния
град още по-надолу. След като бяха подкрепени с храна, всеки получи определена задача, която
щеше да подпомага посвещението на Иисус в Голямата пирамида, Яков отиде сам в една друга зала
под Сфинкса, къде беше научен как да поддържа определена звукова честота, която щеше да бъде
предадена в Голямата пирамида. Жреците заведоха Андрей и Яков бен Заведеев през съседни
свързващи тунели, водещи до зали в Малката и Средната пирамида. Тук, от тези стратегически
места, където координацията и хармонията могат да бъдат насочвани, те също щяха да предадат
специфични звукови честоти в Голямата пирамида. Иисус, Мария-Магдалена, Мариам и Йоан бен
Заведеев бяха придружени през тайнствено осветени коридори до отвесната шахта. След това те
трябваше да продължат по своя път през извиващ и изкачващ се тунел до това място, което знаете
като „Шахтата" в Голямата пирамида.
Изкачването към „Шахтата" беше изпълнено с опасности, но гьй като те успешно бяха
завършили различни посвещения, те ги бяха освободили от основните страхове. Лесно преминаха
изкачването нагоре срещу гравитационните и магнитните сили, които ги притискаха надолу. Имаше
моменти, когато се чувстваха почти безтегловни, а телата си - въздухообразни. После се озоваха в
пълна тъмнина - толкова плътна, че пламък не би могъл да издържи. Всеки се чувстваше напълно
сам. За да продължат беше необходимо да си припомнят и използват цялата мъдрост, която бяха
придобили през всичките предишни посвещения. Понякога се усещаха толкова слаби, замаяни и
объркани, че да се продължи напред беше труден тест за силата на духа и общата подкрепа един
към друг.
Групата премина напред през специални енергийни зони. Техните екстрасенсорни
96
възможности се бяха повишили, започнаха да усещат, че от самите тях се излъчва сияние и една
златиста фотонна енергия, наречена „врил" от атлантите, струеше от каменните стени, почти като
етерно фосфоресциране. Започнаха да чуват звуци, които звучаха по такъв начин, че ако се
вслушаха внимателно, щяха да бъдат ръководени за тяхното изкачване нагоре.
Това беше тест за фино ориентиране по различните тонове и геометричните ъгли, което беше
отпечатано в техните умове, които създаваха един вид ментална карта.
Когато „Кладенеца" беше достигнат, те спряха, медитираха и се приготвиха за изпълнение на
своята цел. Мариам зае своето място, точно под „Царската стая" горе.
Тя беше усъвършенствала уменията зд съсредоточаване и беше преминала повечето от
нивата на Ритуала на Гробницата. Понеже имаше благословията на Иисус и Мария-Магдалена и
знаеше, че Натанаил се молеше за нея отвън, пред пирамидата, та уверяваше себе си, че не е сама.
Чувствайки тежката чернота да обгръща туптящото й сърце и като си припомни историите за онези,
чийто сърца бяха спрели да бият в това място, къде лежеше, това накара съмненията да се появят
като сенки на чудовища върху екрана на ума й. Мариам прегърна страха си и стана Изида в ада на
Голямата пирамида за три дни. Това беше върховният тест, който я подготви за възложената задача,
която тя по-късно щеше да изпълни, когато сегашното скрито посвещение беше представено
външно - човечеството да види и почувства същото на хълма на Разпятието.
Иисус, Мария-Магдалена и Йоан бен Заведеев бързаха. Те изкачиха ниския стръмен
наклонен участък. Накрая достигнаха залата, която наричате „Залата на Кралицата".
Отново спряха и медитираха няколко часа, докато получиха вътрешен знак, че е време да
продължат. Според личните инструкции Йоан остана в „Залата на Царицата", където започна да
произнася напевно определени звукови честоти. Иисус и Мария продължиха символичния Път на
Посвещението. Те изкачиха коридора към „Голямата галерия" и накрая влязоха в „Кралската зала”.
Тя беше конструирана да функционира като голямо резониращо пространство. Щом влязоха вътре,
започнаха да чувстват великолепната комбинация от звукови честоти, които бяха тонирани от
всички, участващи в ритуала. Те бяха на своите места, включително жреците и жриците, в тайните
зали вътре и под Голямата пирамида. Всички аспекти на техните ментални, емоционални и
физически тела бяха настроени и насочени към междупространствената музика на сферите. Така
хармонизираха своето съзнание с определени слънчеви, звездни и галактически енергии. Макар че
повечето от енергиите, които бяха изпращани към посвещаваните в изминалите времена, вече не
бяха достъпни, енергиите, излъчвани от планетата Земя, към които бяха прибавени и тези на
възнеслите се учители, все още бяха достатъчни да трансформират Голямата пирамида в една
могъща зала за виртуална реалност.
Мариам и Мария-Магдалена бяха преминали посвещение в „Кралската зала" преди седем
години. Те бяха подготвени да служат като подпомагащи жрици на Изида при посвещението на
Иисус. След като заведе своя любим братовчед до червения гранитен саркофаг, в който той
трябваше да остане за седемдесет и два часа, Мария-Магдалена зае своята позиция при портала на
„Царската зала" и запечати енергийно влизането с мудри и монотонно пеене. Тя действаше като
висша жрица на Изида. После енергийно свърза всички участващи ученици в единна мрежа. Всеки,
който участваше в подкрепа на индивидуалната и планетарната цел за посвещение за възнесение в
Голямата пирамида, започна да изпраща честоти, които фокусираха вибрациите на светлината,
звука и цвета в саркофага, където лежеше Иисус.
„Царската стая" започна да вибрира с фини енергии, щом около саркофага беше създадена
една многопространствена геометрична матрица. Вътре, в този атомен ускорител, физическото тяло
на Иисус започна да свети с полупрозрачна светлина, когато то беше изпълнено с божествената цел
на Космическия Христос. А ние, които според способността да получим тази задача, бяхме
пробудени за нашия пълен потенциал.
Сега ще обясня, че саркофагът вътре в „Царската стая" беше разположен по такъв начин, че
фините енергии, излъчвани от могъщия енергиен вихър на Голямата пирамида, минаваха направо
през шишковидната жлеза на положения в саркофага. Тя не е служила като монументална гробница
за древен египетски фараон. Голямата пирамида беше и е не само място за посвещение, но също и
една изключително мощна енергийна зона за възнесение. Тя беше създадена да помага на
посвещаваните да се пробудят за пълното припомняне на тяхната истинска идентичност. Това е,
моя обичана приятелко, тайната на Голямата пирамида.
В този случай, обаче, церемонията за посвещението не беше просто улеснение на
индивидуалния процес за духовното пробуждане на Иисус. Посвещението на Иисус за разпятието,
97
възкресението и възнесението бяха улеснени от енергиите в Голямата пирамида. Цялата Земя и
човечеството могат да подпомогнат планетарното възнесение във ваши дни. Бих те помолила,
приятелко моя, да помислиш как би могла да се възползващ от енергията на съзнателното
извисяване в ежедневния живот. Когато осъзнаеш, че имаш винаги огромна подкрепа, твоите
безпокойства могат да бъдат посрещнати с вяра и надежда, вместо със заплахата на страха.
Всяка душа, която беше определена да играе значителна роля в подкрепа на Иисус в
публичното демонстриране на разпятието и възкресението, присъстваше на специалната
подготовка, Иисус и неговите близки придружители бяха тези от нас, които знаеха как да се
телепортират и да бъдат на две различни места едновременно. Така дойдохме в Голямата пирамида,
за да участваме в тази мистерия. Други, които играеха по-малка роля, дойдоха в своите светлинни
тела през време на „спането". По-късно с спомняха откъслечно това, което бяха видели в сънищата
си. За всички съзнателно участващи тази репетиция помогна по-късно да бъдем емоционално
дистанцирани, така че можехме да изиграем нашата част от Божествения план. Всяка стъпка от
мисията на Иисус беше ръководена и отпечатана в планетарното съзнание. Макар че основната част
от неговото посвещение в „Царската стая" се извърши в първите двадесет и четири часа, Иисус
остана в саркофага за още двадесет и четири часа, за потвърждение на знака, което е бил даден на
пророк Йов37. Йов преживял състояние близко до смъртта и раждане отново, като прекарал; три дни
и три нощи в стомаха на една голяма риба, която го погьлнала. Нека да припомня, че каквото
направи Иисус, същото направиха и другите. През това време Иисус и другите подкрепящи ученици
изживяха възкресението, което трябваше да се случи в бъдещето, като събитие от виртуалната
реалност. На нас ни беше разкрита основната насока, която подчини живота на нашата най-висша
лична реализация и планетарното служене. Когато посвещението в Голямата пирамида завърши,
всички, които участваха вътре, лесно излязоха навън през една замаскирана врата.
Когато говорим за посвещенията на Иисус в Египет, искам да подчертая отново значението
на груповата дейност, което тази история илюстрира. Иисус нямаше да може да изпълни това, което
направи, без готовността на приятелите, които дойдоха заедно с него, за да подготвят себе си като
най-квалифицирания подкрепящ екип. По същия начин не бихме постигнали това, което
направихме, без разширеното съзнание, фокусираната преданост и безграничния пример, който
Иисус ни остави.
Както съм казвала и ще продължа да подчертавам: „Всичко, което Иисус направи, вие също
можете. Дори повече можете да направите". Това ми позволява да обясня, че твоите изживявания
при посвещението могат да са различни от тези на Иисус. Да, Иисус беше и е едно изключително
същество, чиято задача имаше планетарна и космическа цел. Усилията за издигане на твоя личен
живот, който е също толкова значим, ще допринесе за успеха на планетарното възнесение. Може би
няма да въздейства толкова много, както направи Иисус, нито твоята отговорност към човечеството,
ще е толкова голяма, както тази на внука ми. Но като Иисус, ти имаш същата лична отговорност да
се самоусъвършенстваш, да създаваш хармония, където има конфликт и да прибавяш твоето
просветлено, любящо присъствие към колективното възнесено тяло на съзнанието.
Като Син на Мъжа и като един мъдър Брат, Иисус остави пример, който е възможен за всеки
човек, когато има приобщаване към любовта и единството. Тъй като космическата цел на мисията
на Иисус и Мария-Магдалена бе да помогнат на цялото човечество да се пробуди, те получиха
помощ на космическо ниво.
Каквато и да е твоята мисия, ти също ще имаш цялата подкрепа, от която се нуждаеш, за да
успееш. В това осъзнаване, ти, също като твоя по-голям брат, можеш да получиш насърчение и
надежда по пътя, докато разбереш себе си като Христос.
Не е необходимо да отиваш до Голямата пирамида за посвещение в този живот. И все пак,
бих искала да те попитам: „Имала ли си опитност, в която чувстваш, че сякаш си в саркофаг и
твоята ограничена същност и живот умират, и се появяваш като нова идентичност, сякаш отново се
раждаш за живот? Разпозна ли зова да изравниш природата на твоето его с по-голямата сила, едно
разширено чувство за благополучието на другите и способност да бъдеш по-състрадателно
присъствие във всички твои взаимоотношения". По този прост, но значителен начин, ти също
успяваш в твоето Христово посвещение.

37 Библейската история на Многострадалния Йов (Йов 1-42). (бел. бог. ред.)

98
 ГЛАВА 33
ПЪТЯТ Е ПОДГОТВЕН
А сега искам да те върна към датата на добрата новина, отнасяща се за сватбата на Мария-
Анна и Ахмед, един есейски брат от Хелиопол. Скоро сред пристигането си в къщата на своята леля
Мариам в Египет, Иисус се запозна с Ахмед, който седеше до него на едно празненство. Мигновено
Иисус почувства присъствието на майка си и разбра, че този чувствителен и предан мъж беше
подходящ съпруг за нея. Веднага беше направена покана за посещение. Ахмед отпътува за Назарет
и след седем месеца щастливата двойка беше семейство.
След завършване на тяхното египетско посвещение Иисус и придружаващите го прекараха
почти шест радостни месеца в Гърция, на Егейските острови и в Ефес, завръщайки се към Галилея
през есента на 24 г. сл. Хр. Докато бяха в Кармел, аз често виждах Иисус и Мария да се разхождат
хванати ръка за ръка, в градината. Те открито показваха своите чувства един на друг; когато бяха
заедно. Всеки поздравяваше тяхната хармония. За да бъда съвсем честна, частица от моята човешка
природа тайно желаеше спокоен живот за Иисус и Мария, с дом и деца. Обаче също знаех, че
Великата част от Плана е била избрана, което караше сърцето ми да се извисява и да потръпва.
Отговаряйки на въпросителните погледи на общността и смутените усмивки, Иисус обяви своя
официален годеж със своята любима Мария, който щеше да се състои на пълнолунието през месец
ноември.
Две години след сватбата си с Ахмед, Мария покани близките си да присъстват на семплата,
но елегантна годежна церемония на Иисус и Мария-Магдалена, в нейния дом в Назарет.
Щастлива от присъствието на своите любими по-големи деца, сияещата Мария-Анна
държеше своя едногодишен син Йоан-Марк на нарастналия си корем - бременна със своето девето
дете.
След празненството Иисус и Мария-Магдалена съобщиха, че скоро ще заминат за Ориента.
Всичките близки, които бяха ходили в Египет с Иисус, решиха, че също ще пътуват с тях.
Иисус обясни, че е важно да се свърже с различни учители в Индия, Тибет, Непал и Китай.
През късната пролет на 25 г. сл. Хр. те се присъединиха към един търговски керван, който отиваше
в Индия. Търговският път следваше същата посока, която Иисус беше пропътувал преди от Дамаск,
Палмира, Сицилия, Кабул, а после през Кибир към реката Ганг. През зимните месеци те останаха
във Варанаси и се радваха на топлото гостоприемство на Йосиф-младши и неговото семейство.
След тази приятна почивка побързаха да поемат по техните посоки в Ориента.
Това пътуване разшири тяхното разбиране за будисткото учение на Сидхарта, което се беше
разпространило в страните, които те посетиха. Откриха и блестящата мъдрост на китайския
даоистки учител Лао Цзъ, дарен свише. Едно от съкровищата, които Иисус донесе за библиотеката
на Кармел, беше един добре запазен манускрипт от Лао Цзъ - „Дао Те Чинг". Този синтез от
могъщи духовни учения и приложения на вътрешната алхимия от Египет, Гърция, Британия,
Палестина, Месопотамия, Индия и Китай имаше огромно влияние върху зрелия Иисус бен Йосиф и
неговите ученици.
Йоан бен Захария се завърна в Кумран от Синай, след като Иисус му извести един свой сън,
че е време братовчед му скоро да се върне в Палестина. На Йоан по време на сън му беше казано, че
трябва да започне своите проповеди, които щяха да подготвят еврейския народ за появата на
Христос.
Както Малахия беше пророкувал, един предвестник щеше да посади семената на
възкресението чрез закона за пречистването и покаянието. По този начин старата основа на
същността и поведението щеше да „умре", като бъде пречистена и преобразена, за да бъде
издигната в едно ново творение на Бога с Единния Аз Съм.
И така Йоан бен Захария, племенник на Йоаким, чрез дъщерята на неговата по-голяма
сестра, Елисавета, беше подтикнат, че е време да изостави своето отшелничество. Това беше
неговата съдба - да донесе посланието за спасение, както той го разбираше, към децата на Израил
(Изида-Ра-Елохим). През есента на 26 г. сл. Хр. Йоан тръгна с една малка група от предани
последователи, включително Лазар, братът на Мария-Магдалена и Юда Искариот. Всички те го
бяха придружили в Синай през пролетта на 22 г. сл. Хр., където останаха в усамотение за около три
години.
Сега слухът за огненото присъствие на божествена сила в Йоан и откритият темперамент,
които му бяха спечелили и благосклонност, и критика от неговите братя от Кумран, вървеше пред
99
него като движение на могъщ вятър, събирайки сияещс съзнание. Като отиде най-напред към
разпръснатите есейски общности около Солено море, след това той се осмели да отиде още по-
далеч, до реката Йордан, до Едом, Пирея, Декаполис и Кесария Филипи. Беше оставено послание
във всеки есейски дом и общност в Галилея, Самария и Юдея, включително Йерусалим и Йерихон,
че идването на Учителя на Справедливостта щеше скоро да се осъществи. Тази новина имаше
дълбоко въздействие върху тези, които я чуха. Бързо се разпространи слухът, че идването на
дългоочаквания Месия е предстоящо.
Сега, ако можеш да си представиш Йоан - с туника на отшелник от камилска вълна, неговите
неподстригани коси, поддържащ тялото си с отшелническа храна, да произнася с вяра проповеди,
изречени с глас на лъв, можеш да разбереш незабравимо впечатление, което той създаваше у всеки,
който го срещаше.
За да се разбере Йоан, трябва да се познава неговата ориентация в живота. Както повечето
есеи, които живееха в Кумранската общност, беше повлиян от Заратустра или назареите38 известни
като „войни на светлината". Те често лекуваха раните на преследваните по политически причини и
за тях беше лесно да видят този свят през очите на двойнствеността. Те виждаха Земята като бойно
поле, върху което синовете на светлината и синовете на мрака водеха вечна война. Както и повечето
воини, те бяха слепи за осъзнаването, че истинската битка на съзнанието на двойнствеността, се
води в сърцето на всяка душа.
Темпераментът на Йоан и отклоненията, обусловени от нараняването, от което пострада като
дете, когато неговият баща беше убит в Храма на Йерусалим, доведе до безкомпромисно отноше-
ние, което граничеше с агресивност. Със същото усърдие Йоан умоляваше евреите да се разкаят
заради своето упорство и арогантност. За да укрепне самият той и да подготви своите слушатели,
Йоан започваше деня си с молитва и медитация. Често не обръщаше внимание на увеличаващата се
тълпа, която започна да се събира около него, докато слънцето достигаше своя зенит. Когато
измъчените и неспокойни сърца на неговите слушатели се изпълваха с нетърпеливо очакване, той
започваше да проповядва своите наелектризиращи послания. На всеки въпрос беше отговаряно с
безспорен авторитет, страст, искреност и откровеност.
Точно когато неговите разкаяни последователи бяха готови да повярват, че той е
дългоочакваният Месия, Йоан обяви, че е само скромен слуга на този Един.
Беше предвестник, изпратен да подготви пътя на Учителя на Справедливостта, който беше
по-могъщ, отколкото той някога се беше надявал да бъде. Той беше този Един, който щеше да
научи хората на правилното използване на Божествените енергии, които течаха през техните тела,
умове и души. Той беше много по-велик и щеше да демонстрира Възкресението на тяхната
истинска връзка с Бога.
Йоан въведе масово посвещението чрез есейския очистващ ритуал. Хората се измиваха във
водата като символ на умирането на омразата, алчността и похотта. За тези, с новото съзнание, беше
обяснено, че ще бъдат като изгряващо Слънце. Ритуалът, който Йоан изпълняваше тогава, сега вие
наричате кръщение.
Ще дам едно кратко пояснение, за да изясня погрешното разбиране, което някои имаха, като
гледаха как беше изпълняван есейския ритуал за измиване. Това беше наш обичай, спазван при
условия, където има малко вода. Потапяхме крака и ръце в един голям съд или специалния купел,
пълен с вода до глезените. После се навеждахме надолу, загребвахме шепа вода, която изливахме
върху главите си. Стараехме се да изчистим нашата аура и седемте печата на нашите енергийни
центрове – по главата, по продължение на гръбнака и предната част на нашето тяло. Призовавахме
очистващото и укрепващото присъствие на ангелите на елементите Земя и Небе, и тези, които
ръководят Дървото на Живота в тази сфера, където бяхме. Когато имаше вода в изобилие, с
помощта на есейските си приятели, ние се потапяхме по-дълбоко. Ритуалът за измиване беше
изпълняван всеки ден, а не само веднъж в живота. Не се изискваше посредничеството на свещеник,
за да бъде осветен ритуалът.
Тъй като Йоан беше научил мнозина на практиката за измиване и понеже предпочиташе
символа на пълното потапяне, което беше възможно в р. Йордан, той действаше като помощник и
наставник за онези, които идваха при него. Подчертаваше, че той беше тук, за да им помогне да
отворят и подготвят своите сърца за по-великото кръщение с огъня на Светия Дух
(миропомазването с божествената светлина, която се изразяваше в пълното просветление като

38 Евреите, които напуснали Галилея и се заселили в Сирия

100
Христос), което Иисус, а не той, беше способен да демонстрира. Йоан никога не беше имал
намерение да създаде ритуална догма как да се пречисти сърцето, за да се познае Божието Царство
вътре в нас.
Тези, които приемаха неговите думи и вземаха участие в ритуалното измиване, реагираха
различно, в съответствие със своята религия или политическа ориентация. Например, тези есеи,
които духовно се бяха присъединили към Йоан, се чувстваха подкрепени и издигнати поради
начина, по който той смело говореше истината. От друга страна, онези фарисеи, мъдри в
собствените си очи, тъй като смятаха, че познават основно Закона, се чувстваха предизвикани и
объркани.
И тези садукеи, които обикновено се радваха на богатство и обществено положение, се
усещаха застрашени. Докато онези зилоти, които се чувстваха потиснати от римското управление,
виждаха в Йоан спасител, който щеше да отърве Израил от чуждото управление, за да възстанови
една независима Палестина. Имаше и такива, които избраха да отминат думите на Йоан, тъй като не
бяха гови да отворят умовете и сърцата си за нов живот. Те го отхвърлиха като човек, който говори
несвързани слова, облечен в дрехи на презрените бедни, живеещ в пустинята, като се храни с
рожкови и мед, и който кръщаваше безброй много хора, ден след ден.
За повечето не беше лесно Йоан да бъде отхвърлен. Неговата посветеност беше дълбока,
държанието му - безстрашно, изражението на лицето му - гневно, когато беше предизвикан.
Такава беше силата на природата, на която се осланяше предвестникът на Иисус. И при
Йоан, сега наричан Кръстител, при Бет Бара, на реката Йордан през есента на 28 г. сл. Хр., дойдоха
Иисус и Мария-Магдалена.
Предишната година Иисус и спътницата му в живота се бяха върнали от Ориента. Всеки
вървеше по своя собствен път, докато продължаваха да се подготвят за Великото Дело, което
предстоеше. Иисус и Мария-Магдалена прекарваха повечето от времето си в усамотение в няколко
есейски предни постове в пустинята, където имаше лековити извори. Те трябваше да дадат на
телата и душите си подкрепа и почивка. Натанаил и Мариам се завърнаха в Кармел и се радваха на
събирането си със сина си Венеамин, който беше посветен да служи на Бога във Вътрешното
светилище, като подготовка да стане равин (раби). Други се върнаха в техните села и започнаха
старателно да ухажват и да се женят за подходящи партньори, които щяха да ги подпомагат, когато
дойдеше времето.
Бързо измина годината и времето за „Отварянето на Пътя" дойде. След като изпратиха
вестители, близките на Иисус, заедно с техните брачни партньори, съпрузи и годеници, се събраха
в лагера на Йоан при Бет Бара. В групата на вътрешните ученици нов беше Симон, наречен Петър.
Тъй като Петър е много известен във вашето време, а толкова малко е казано за него в моята
история, ще споделя нещо, което може да ви помогне за разбиране на неговата личност.
Преди срещата с Иисус, целта на Петър беше насочена към изхранване на семейството му
като рибар. Сега той се обърна навътре, след като беше преживял промяна, почти чудо, в сърцето
си, когато брат му Андрей, който се беше завърнал от Египет го окуражи да прекара известно време
с Иисус. Като го направи, Петър преживял спонтанно раздвижване на Кундалини, което завинаги го
промени. Липсата на опитности в езотеричните посвещения и неговият много строг патриархален
морал който се плашеше от женския аспект в Бога, продължиха да преследват Петър до края на
дните му.
Мъчително трудно беше за Петър да сравнява себе си с учениците и особено с жените, и
специално с Мария-Магдалена, която беше зряла и го превъзхождаше в духовната наука и сила.
Неговите водачески умения правеха Петър необходим за Иисус.
За да се изпълнят всички неща, предсказани от пророците, внукът ми Иисус отиде при своя
братовчед Йоан. Докато стояха заедно във водите на р. Йордан, Йоан съобщи на всички, че този
беше Миропомазаният Един, чиито сандали той не е достоен да завърже39. Всички се приближиха
по-близо, изпълнени с учудване и любопитство, че някакъв мъж, който не изглеждаше по-различен
от тях, можеше да бъде Месията. Тълпата слушаше със затаен дъх. Дори радостната детска глъч
затихна. Всичко беше стихнало.
След това, подкрепян от Йоан, Иисус се потопи във водата. В момента когато внукът ми се
изправи, горе един голям буреносен облак се разкъса и слънцето изпрати блестящи лъчи от
светлина върху мястото, където стояха Иисус и Йоан. Светлината беше толкова впечатляваща върху

39 (Марк 1:7) (бел. бог. ред.).

101
вълнуващата се вода, а сиянието на двамата мъже толкова зашеметяващо, че един подтиснат стон се
изтръгна от устата на онези, които се бяха събрали по брега на р. Йордан. Тогава хор изпя „Осанна"
в този незабравим час.
Йоан тържествено вдигна дясната си ръка, жест, означаващ,; че сега действа като свидетел
на покорството и смирението на Иисус, което беше пример за всички. И когато небесата се отво-
риха, Йоан съобщи, че е чул Бащата-Бог да казва, че Неговото благоволение е в Неговия син. Той
също увери, че Майката - Светата Божествена Шекина40 - енергия и Дух - слезли и са се излели
върху Избрания Един, като са се явили над него като гълъб41.
По този начин кръщаването на Иисус е записано във вашата Библия, но нищо не се
споменава за Мария-Магдалена. Затова прибавям моето свидетелство, че тя също отиде при Йоан
да бъде кръстена, и даде пример, че е равна със своя съпруг.
Малцина я познаваха като адепт, нито знаехме какво правеше през това време. Мнозина се
учудиха, когато същите знаци, които се появиха при Иисус, бяха видени и чути след нейното
кръщение, когато тя излезе от водата. След това всички ученици, които присъстваха, бяха кръстени
от Йоан. Така завърши един забележителен ден и започна нова глава в обществения живот на
Иисус.
След един период на самота, пречистване и пост, Иисус и Мария-Магдалена събраха своята
подкрепяща група, която наричате дванадесетте ученика. От вашите летописи беше премахнато
това, че тези дванадесет мъже имаха и дванадесет жени -впоследствие ученици. Това бяха
дванадесет двойки ученици.
След тяхното завръщане от Ориента тези от групата, които бяха подготвени за тяхната
работа с Иисус, започнаха да търсят подходящи съпруги, които щяха да създадат необходимия
женски баланс с Иисус и Мария-Магдалена, за което двамата настояваха.
Броят на участниците в затворения вътрешен кръг започна да расте, докато станаха
дванадесет мъже и дванадесет жени. И когато населението започна да чува за чудесата, които Иисус
и Мария-Магдалена извършваха, кръгът от 12 мъже и 12 жени се увеличи. Тези, които търсеха
излекуване на тялото и душите, щяха да го получат. Макар че нямах другар, за когото да бях омъ-
жена, също станах член на втория кръг от 12 мъже и 12 жени-Ученици. През следващите четири
години те се увеличиха до 144-72 мъже и 72 жени, предани ученици. Каква радост беше за моята
душа да напусна Кармел и да бъда близо до Иисус и Мария-Магдалена, както и с други от моето
обично семейство, докато пътувахме между населението на Палестина!
ГЛАВА 34
ПРОПОВЕДИТЕ НА ИИСУС
Голямо удоволствие ми доставя да споделя някои от най-съкровени спомени за делата на
Иисус и проповедите през последните негови години на физическия план. Тези запомнящи се
проповеди бяха дадени, за да подхранят семената на светлината, които са във вас от началото на
света.
Споделям с теб няколко от многобройните опитности, на които присъствах, за да чуя и бъда
свидетел за живота и учението на моя внук. Това обхваща някои от най-хубавите години от
неговата кратка служба в Палестина, която започна късно през месец септември на 28 г. сл. Хр. и
достигна връхната си точка през ранния април на 30 г. сл. Хр. - точно година и половина по-късно.
От тези изживявания сега споделям само една малка част за да разшириш своето разбиране, че има
по-голямо значение, мощ и милосърдие в неговата дейност и думи. Вашите свещени книги откриват
само оскъдна част от щедростта, която Иисус свободно даваше на тези, които имаха уши да слушат.
За тези, чиято душа търси и жадува за освобождаващата светлина на любовта, ще препоръчам да
изследват тези по-малко известни дела, за които свитъците от Мъртво море и на Наг Хамади
разкриват. В тях има повече информация за Сина на Човека, преведени направо от богатия
арамейски език, на който той говореше.
Сега нека да разкажа по-подробно за Мария-Магдалена. С финансовата щедрост на баща си,
Мария-Магдалена превърна своето имение близо до Магдала в болница и приют за сираци. С
помощта на майка си моята внучка разшири своя дом във Витания в убежище за умствено, душевно
и телесно изостанали деца и възрастни. Магдала беше мястото, където неомъжените майки можеха
да родят своите незаконни деца и те да бъдат приютени, докато станат достатъчно големи, за да
40 Облакът от славата, който почивал на Трона на Милосърдието в Светая Светих. Покровът на Безкрайния иАбсолютния
41 (Марк 1:10-11); (Мат. 3:16-17); (Лук. 3:21-22). (бел. бог. ред.)
102
поемат своя собствен път. Някои от тези деца, които проявяваха желание да следват монашеския
живот на есеите, бяха отвеждани в Кумран.
Иисус и Мария-Магдалена осиновиха три бездомни деца след техния годеж - Йожи, Иуда и
Мириам. Винаги имаше много деца близо до внука и внучката ми, когато те отиваха сред тълпите
народ.
Един от моите любими спомени от времето на ранните проповеди, е за сватбата на Иисус и
Мария-Магдалена в Кана през декември 28 г. сл. Хр. Наистина, това беше едно великолепно
събитие. Четирите години след годежа бяха позволили и на двете семейства да съберат голяма сума
пари за зестра. Имаше също зестра и за Йоан бен Заведеев и неговата годеница Абигейл, които
също възнамеряваха да се венчаят. Абигейл беше дъщеря на Мария и Клеопа, ученици на Иисус.
Клеопа беше брат на Йосиф бен Яков, бащата на Иисус.
Беше решено, че обширният дом на рода в Кана, който преди принадлежеше на Яков и Лоиз
(дядото на Иисус), беше най-подходящото място за многото гости, които щяха да дойдат. Сега
имотът принадлежеше на Клеопа, след като неговата овдовяла майка Лоиз беше умряла, когато
Иисус беше в Индия.
Мария и Клеопа поканиха повече от стотина гости. Бяха изминали години, откакто нашето
многобройно семейство не беше се събирало заедно, така че това наистина беше голямо събитие.
Няколкото месеца преди сватбата бяха посветени на приготовления, а следващите няколко седмици
бяха определени за празнуване.
Точно преди произнасяне на сватбената клетва Мария-Магдалена извърши първото
публично миропомазване на своя възлюблен с ароматно кедрово масло, една необикновена и много
лечебна смес от билки, които тя беше събрала при последното пилигримство в Ориента, когато
беше в подножието на Хималаите. От растенията Мария беше извлякла техните ароматни масла и
направила мас, поставена в алабастрови купи. Малки стъкленички също бяха напълнени с чисто
масло, миро. Те бяха херметически запечатани и внимателно съхранени, така че можеха да
пристигнат непокътнати до Палестина. За този случай тя взе една от стькленичките, разчупи печата
и изля цялото съдържание върху главата на Иисус. Разтри го върху ръцете и краката му. Нейната
дълбока любов беше явна за всички, когато тя намокри и изсуши краката на своя възлюблен със
своята, дълга тъмночервена махагонова коса. Всички бяхме дълбоко развълнувани от нейната
преданост и заплакахме заедно с нея. Моят внук, който също плачеше, усети дълбоко върховната
любов, която протече чрез Мария-Магдалена. Лицето му започна да свети с едно сияние, което
наподобяваше светлината на слънцето през дек
Официалната церемония продължи три дни. По време празнуването, танците и разговорите
Мария-Анна научи от майката на Абигейл, че виното намалява. Тя отиде до Иисус в градината,
където той се веселеше от сърце заедно с Йоан и други младежи. После, когато моят любим внук ме
погледна право в очите, чух майка му да казва на един наблизо стоящ слуга: „Каквото той ви каже,
направете го".
Иисус помоли да го заведат в избата, където се съхраняваха бъчви с вино, сок от грозде,
ферментирало вино и големи глинени каци с вода. След като нареди на слугите да напълнят
няколко от контейнерите за вода догоре, той помоли да бъде оставен сам. Аз не присъствах, когато
Иисус работеше с ангелите на елементите, за да промени водата в ново вино или гроздов сок, който
беше предпочитан от есеите, които спазваха строга диета. Но аз пих от новото вино, когато беше
поднесено и то беше мног много по-сладко от това, което беше сервирано преди него. Не бях
изненадана от способностите на внука ми в алхимията, тъй като той обърна водата във вино веднъж
в Кармел, когато реколтата беше слаба. Това беше едно от първите публични чудеса както бяха
наричани неговите духовни изяви42.
А сега ела с мен, когато отново се връщам към скъпия спомен за един великолепен пролетен
ден, през който Иисус говореше на огромна тълпа, събрала се на един хълм, високо над селището
Витсайда. От нашето високо място можехме да виждаме Галилейското езеро и околните хълмове.
Близо до върха на един хълм имаше широко отворено празно пространство, един естествен
амфитеатър. Тези от нас, които бяха негови близки ученици, помагаха на нарастващата тълпа да
намери място, откъдето всички можеха да слушат, полегнали на одеала или седящи на камъните.
Това беше един от тези неочаквано топли дни, с които е надарена Галилея през пролетта.
Нежен бриз милваше лицата ни, вълнувайки тревата по хълмовете, сякаш беше продължение от

42 (Йоан 2:1-11). (бел. бог. ред)

103
морето долу. Лястовици и морски птици се стрелкаха и кръжаха над главите ни между белите
облаци, които плуваха покрай едно заслепяващо сияйно слънце. И все пак, това слънце, което
даряваше всички със своята топлина и светлина, не беше равностойно на блясъка, който забелязах
да се излъчва от лицето на моя любим внук. Спрях погледа си върху него, очаквайки с нетърпение
да чуя гласа му, който минаваше през сърцето ми като тиха спокойна вода.
Мнозина, които присъстваха, бяха скептици, дошли от любопитство или по покана на някой
приятел. Освен това, винаги имаше болни и сакати, доведени от някой техен роднина. Иисус,
Мария-Магдалена и другите основни двадесет и четири ученици - жени и мъже - най-напред
помагаха на немощните. Да помагам по какъвто и да е начин беше най-голямата радост за душата
ми.
Дори когато оказвах помощ, не можех да сваля очите си от внука и внучката ми, когато те
ходеха между народа. Семплите дрехи на Иисус и Мария бяха еднакви, направени от фино изтъкан
избелен лен. Техните качулати връхни пелерини бяха изтъкани от най-фина бяла вълна. Всеки
имаше и едно тъмно наметало, за да покрива техните бели дрехи, а също и за да сменят по един
типично галилейски начин облеклото си с тъмни дрехи, когато беше необходимо да се прекосява
страната, без да се набиват на очи.
По този начин те пътуваха не от страх за себе си, а за да не бъде вьзпрепятствана тяхната
мисия за човечеството. Жените, които се грижеха и перяха белите дрехи на учениците, считаха
работата си за много значима. Сега, когато гледах нашите учители и техните сияещи, загорели лица,
в сравнение със заслепяващата белота на техните дрехи, като че виждах най-чистия носител на
святост.
Мариам и няколко други жени пееха и свиреха на музикални инструменти. Децата, както и
възрастните, запяха в хор, а където имаше място, хората танцуваха. Сърцата ни бяха изпълнени с
радостни чувства, които ни отваряха за светлината на слънцето, за сладките песни на птиците, за
ранната пролетна трева, дивите полски цветя и очарованието да имаме един Богопомазан сред нас.
Той спираше понякога да вземе малко дете, поставяйки го на раменете си. Колко спомени
вълнуваха сърцето ми, от предшни случаи, когато моят палав внук беше правил това много отдавна.
Така прекарвахме ранните следобедни часове. Иисус бешш доволен, че всеки може да чуе
думите му. Мария-Магдалена изпълняваше своята подкрепяща женска роля, какъвто беше нейният
обичай през време на тяхната служба сред тълпата. Мълчаливо и с голяма сила, тя увеличаваше
енергията за нейния възлюблен, докато той ни канеше да седнем долу. После заемаше мястото си,
откъдето всеки можеше да го види и чуе.
По това време много хора бяха дошли от близо и далеч, запълвайки цялото пространство на
естествения амфитеатър и заобикалящите го хребети. Накрая, когато всеки беше вече спокоен той
започна да говори, повишавайки гласа си, както са правили древните пророци много отдавна: „Деца
на Единния Бог, ваша вяра ви доведе тук. Наистина, могъщи са делата на всички, чиято вяра е
колкото синапово семе. Макар че вашата вяра може да е малка в началото, ако я подхранвате, тя ще
израсте в огромен храст, където птици могат да гнездят. И затова аз дойдох при вас понеже вашата
вяра е достатъчна, за да чуете моите думи. Както е със синапеното семе, и моите думи може да
намерят място във вашите плодотворни сърца и умове, така че те да могат да поникнат и да станат
плодоносни във вашия всекидневен живот.
Аз ви говоря така, че да бъдете с радост в сърцето и силни духом. Защото да се върви по
Пътя на Учителя на Справедливостта, означава да не си спомняте повече вашата леност, която
ражда слаба жътва, нито да си спомняте вашата бунтовност срещу Бащата-Майката Създател, чийто
силни ръце ви подкрепят ден след ден. Ако имате очи - да видите и уши - да чуете, щяхте да знаете,
че аз казвам само това, което моят Баща ми дава да ви кажа. Което виждате да правя, идва направо
от Него. И Майката на Мъдростта Шекина - София, Светият Дух на Истината вътре във вас, ще ви
направи свидетели, че това наистина е така.
Затова слушайте внимателно тези думи. Нека оставим тези струни на вина, които ви
обвързват с осъждането за вината на другите. Освободете вашите близки от скрития капан на
вашето осъждане. Не вдигайте ръка за протест, когато ви е отнета дрехата, но дайте тази, която ви е
в повече. Не казвайте с досада на някой, който е в нужда и ви моли за част от вашите припаси, а се
радвайте от сърце, че можете да направите нещо за другите, както бихте искали те да направят за
вас.
Познайте вашето истинско Аз и страстната дълбочина на вашето най-вътрешно същество.
Съберете цялата енергия, която вашето малко Аз се опитва да събере или разкрие, и предложете
104
всичко, което сте, на Даващия живот. Това е първата заповед, която превъзхожда всички други. И
после по същия начин, с щедро състрадание, благословете тези приятели, които са привлечени да
вървят с вас, предлагайки ви едно отражение. Дарете на вашите съседи тези добри неща, които
бихте искали Бащата-Майката Бог да придаде на вас. Вие сте обичани, дори това сенчесто Аз, което
все още прилага разделянето и не е отворило вратата към сърцето на нашия Баща-Майка Бог, и
подкрепата, намираща се в него.
Това е творческият принцип, от който идва всичката справедливост, което означава
правилното използване на енергиите. Няма друга заповед, освен да обичаш Единния Бог вътре в
теб, да обичаш и служиш на Единния Творец, от който и вие сте част, за да можете да имате по-
изобилен живот. Питам ви: как по друг начин можете да познаете мир и напредък във вашата душа?
Вярвайте повече в свидетелството, родено вътре във вашето собствено сърце, отколкото на
това, което приемате като чудо, появило се в ръката ми. Защото аз не правя нищо от себе си. Това е
Бащата-Майката Създателят в мен, Който извършва делата, които вие виждате. По същия начин
това е същият Създател във вас, който увеличава вашата сполука и Който се грижи за вас ден след
ден. Помислете за нежните лилии в полето. Те нито предат, нито тъкат. И все пак са красиви, за да
бъдат забелязани. Вижте нашия брат, врабчето, как свободно лети в небето. В невинност и доверие,
то се носи плавно по посоката на вятъра, подпомагано във всичко, където и да отива. Следователно,
не се тревожете. Защото с вашата тревога вие не можете да купите повече време за сметка на
утрото. Нито вашето безпокойство може да прибави ръст на вашето тяло. По-скоро бъдете
спокойни и се насочете навътре, в съкровището на вашето сърце, и ще ви бъдат дадени всички
неща. Вашият Баща-Майка Бог знае всичко, от което се нуждаете, и ще ви го даде дори преди да сте
поискали. Когато в хармония и радост се сливате с вашето вътрешно желание, в момента на
реализация то вече е ваше, тогава то сигурно ви е дадено.
Защото тук с мен вие можете да намерите ободряване, докато намерите вашия път към
вечния Извор на нашия Бащата- Майката Бог. Хвърлете вашите изморителни товари на вина,
фалшива гордост и ненавист. Престанете да ритате, както прави упоритото магаре, срещу
угризенията за самоосъждане и обявете вашето законно наследство като Син-Дъщеря на Бога.
Вижте тези малки деца, които ме заобикалят и сядат на колнете ми. Да бъдете като едно от
тези малки деца, е като да бъдете внимателни в настоящия момент, оставайки в невинност когато
всички противоположности се срещат в Единния и спасението е трайно. В простия път на лилиите и
в невинните игри на децата е даден ключът към Царството и всички негови богатства могат да
бъдат намерени.
Повярвайте, всичко, което търсите, е във вас. Затова познайте себе си. Вашето тяло наистина
е храм на Бога. Просто отворете вратата на сърцето си и влезте вътре, вашият Баща-Майка БоГ ви
очаква. Дори сега Бащата-Майката Бог ви извежда от каменистия път, по който сте тръгнали, и
приветства тази част от вашето същество, която вие осъждате като блуден син, и ви връща към
вашето рождено право. Когато се обърнете и започнете да се стараете да се завърнете обратно у
дома, в светлината, вие вече познавате тази светлина - Възлюбления, Когото вие безуспешно сте
търсили в нощта.
Възлюбленият е добър пастир, Който оставя в дома деветдесет и девет овци, когато знае, че
те са на сигурно място, и търси едната загубена овца, за да ръководи нейното завръщане към
святото подкрепящо сърце на нейната майка. Макар че короната от тръни пробожда сърцето й от
страданията на нейните деца, тя все още кани и приема всяко дете, без да го осъжда. Така аз съм
дошъл да събера и нахраня стадото, което моят Баща-Майка Бог ми е дал, връщайки дори
изоставащите, като ги нося в моите ръце.
Вие не трябва да се изненадвате от казаното от мен, нито да се съмнявате в думите ми, тъй
като аз разяснявам закона на вашата младост. Аз ви нося добрата новина, че вие сте свободни да
издигнете едно безсмъртно тяло от Божествена Светлина, така че да можете да преодолеете
илюзията на смъртта. Не всички, които чуват думите ми, ще разберат това, за което открито говоря.
Скоро обаче всичко, което е казано от Енох, Исаия и Йоан Кръстител, ще ви стане ясно. Аз идвам
да направя ясен пътя на Учителя на Справедливостта, така че вие да не се объркате, когато денят се
превръща в нощ. Бъдете сигурни, че когато тези дни дойдат, вие няма да бъдете оставени без утеха.
Защото през този ден аз ще известя един Нов Завет. А когато вие сте готови, аз ще изпратя моята
Божествена Майка - Светия Дух на Истината, Която е разумът зад и във всички неща, за да бъде
вашия втори утешител. Това наистина е обещанието, което получих от моя Баща-Майка, който е

105
Бог на любовта."43
В тишината, след като Иисус произнесе това обещание, настъпи голямо спокойствие между
присъстващите и аз видях много сълзи по сияещите лица на тези, които бяха приели тези думи
дълбоко в своите сърца. Тези думи и още много отправяше Иисус към хората, които се събираха
през останалите месеци на неговото обществено служене.

ГЛАВА 35
СИЛАТА НА ИИСУС ДА ЛЕКУВА
Ще започна нашия разговор за лечителската практика на Иисус, като разкажа как той
помогна на моя правнук Венеамин, син на Мариам и Натанаил, като излекува тялото му, което беше
с деформиран крак и често имаше паралитично треперене. Това беше след кръщението при Бет
Бара и тяхното четиридесетдневно изпитание чрез пост в пустинята. Иисус и Мария-Магдалена
дойдоха в Кармел, за да се посъветват с по-възрастните в нашата общност, включително и с мен.
Беше една изключително топла есенна вечер, когато Иисус потърси Венеамин и го откри да лежи на
своя сламеник на покрива на мъничката спалня, гледайки втренчено звездите над него.
Това е историята, която Венеамин ми разказа. Той беше щастлив да получи внимание от
този, на когото гледаше като на герой, през своето юношество.
Лягайки до Венеамин, Иисус хванал неговите сакати ръце, докато и двамата продължавали
да се взират в светлата звездна нощ. Луната не била още изгряла. Постепенно дишането на
Венеамин станало спокойно и дълбоко. Когато неговият ум се успокоил, Книгата на неговия живот
се отворила пред неговото духовно зрение. Той видял много свои животи да преминават пред него,
с всичките грешки, които той не беше простил на себе си. Той видял как беше замахнал с юмрук,
беше изритан и захвърлен на идващите неприятели, които го проклинали да отиде в ада.
Наблюдавал всички действия на познатите модели, които повтарял, макар че неговото намерение
било да е кротък и в служба на своите приятели. Започнал да разбира защо неговата душа е избрала
да го излекува чрез едно тяло, което трепери и се движи със сакати крайници.
Докато нощта бавно отминавала, изпълнена с дълбоките и потиснати стенания на Венеамин,
Иисус внимателно плъзнал ръцете си около слабото тяло, като поставил своята дясна ръка върху
сърцето на момчето. Техните съзнания се съединили безмълвно, докато пътували през астралните
нива, премахвайки постепенно товарите на вината и срама. Чувствайки се свободен, Венеамин
спираловидно се издигнал в по-високите измерения и в по-голямата светлина. Те се радвали на
безмълвен небесен покой, докато лежали заедно под звездите и усмихващата се Луна. Сълзи
потекли от техните очи, когато се обърнали един към друг. Тялото на Венеамин повече не се
тресяло от паралитични гърчове. Той повдигнал ръцете си, за да ги огледа на лунната светлина. Те
повече не били изкривени. Изправил се и направил една-две крачки. Неговите сакати и изкривени
крака били изправени и можели да издържат цялата му тежест.
Припомняйки си, че беше време на общото мълчание, Венеамин потиснал вика „Осанна!".
Коленичил пред усмихнатия Иисус. Затова се свързал телепатично с него и съобщил, че ще му бъде
завинаги верен, както и неговата майка Мариам беше обещала през своята младост. Иисус нежно му
напомнил да бъде верен на своето собствено АЗ СЪМ и да живее с благодарност за всичко, което
животът дава всеки ден...
През тези оставащи години на служенето на Иисус, след като бях напуснала Кармел, за да
пътувам с моя внук, продължих да бъда една от неговите лични свидетелки. Наистина, често
виждах много деяния на духовната мощ, които караха населението да се стреми към внука ми и
неговия близък вътрешен кръг от ученици, но имаше и такива, които се страхуваха.
Сега ще споделя един спомен за един такъв запомнящ се ден, който се случи при Витезда -
басейн с лековита вода, който се намираше отвъд Овчите врата на Йерусалим. Това стана в една
събота през есента на 29 г. сл. Хр.
Бях дошла в Йерусалим с моя правнук Венеамин, когото Иисус неотдавна беше
излекувал. Бяхме с дъщеря ми Мария-Анна, нейния съпруг Ахмед и техните три деца Йоан-Марк,
Тома и Матей. Сега те живееха северозападно от Храма на Йерусалим, недалеч от Старата порта,
във втората от големите къщи на Йосиф от Ариматея. Знаехме, че Иисус, Мария-Магдалена и
другите близки ученици се бяха завърнали в Йерусалим след седемдневно оттегляне в пустинята,
свързвайки се с братството в Кумран. Беще ни казано, че могат да бъдет намерени при басейна на

43 Проповедта на планината (Лука (6:12- 49) (бел. бог. ред.)

106
Витезда.
Всички се събрахме и отидохме при басейна, където през вековете бяха станали много
спонтанни излекувания.
Болни, сакати, парализирани или слепи се бяха събрали около петте входа на Витезда,
лежейки на своите постелки, чакайки да се раздвижи водата. Вярваше се, че ангел небесен
раздвижва водата от време на време, и който влизаше първи в басейна когато водата беше
раздвижена, щеше да бъде излекуван. Вийтезда на иврит означаваше „Къщата на благодарността".
Беше се пръснала мълва из цяла Палестина за лечителската сила на Иисус. И когато той и
неговите ученици дойдоха при, басейна, за да се освежат, имаше някои от болните, които го познаха
и побързаха към него, за да ги излекува. И наистина, когато ние пристигнахме, мнозинство от
хората, както бедни така и богати, очакваха своя ред да бъдат докоснати от Иисус и от неговата
любима Мария, чието присъствие раздвижиха душите им, сякаш бяха докоснати от самия лекуващ
ангел. Както и вълните, енергията на тълпата щеше да приижда и да се оттегля, последвана от
притихнало спокойствие и мълчаливо почитание. Мъжете-ученици на Иисус поддържаха ред между
развълнуваната тълпа, като помагаха на недъгавите да дойдат до мястото, където Иисус и Мария-
Магдалена седяха в къпалнята. Жените-ученици се движеха между страдащите, предлагайки
успокоение и подготвяха душите им, така че те да могат да приемат лекуващата енергия, която бяха
избрали да получат.
Мнозина се питаха помежду си как този млад раби от Галилея се осмелява да работи като
лечител в събота44. Можеше да се чуе шепнещо мърморене. Познах, че много от тези, които
мърмореха бяха фарисеи. Когато те внезапно си тръгваха, знаех, че Иисус не след дълго ще бъде
изправен пред тях. Когато Синът на Светлината идва между хората, Синът на тъмнината също идва.
Изглежда, че фалшивото вярване на двойнственост винаги създаваше сенчести модели на страх,
когато Иисус идваше. Бях разтревожена. И все пак, когато слушах внука и внучката ми, тяхното
спокойно състрадание към тези простодушни хора, скоро почувствах желание този ден да бъде ден
на изцеление.
И така, като забравих фарисеите, се присъединих към останалите жени и насочих
вниманието си към тези, които се нуждаеха от помощ.
Иисус поемаше плачещи бебета в ръцете си, люлееше възрастни и измършавели тела в своя
скут, изливаше миро на главите на недъгави и изкривени, смесваше плюнката си с глина и я пос-
тавяше на очите или в ушите. И през цялото време говореше нежно с този, когото лекуваше. Децата
спираха да плачат, парализираните преставаха да треперят, сакатите прохождаха, глухите започваха
да чуват, слепите проглеждаха и болните оздравяваха. През цялото време лекуващата енергия
идваше на вълни, сякаш ангелът на Витезда разбъркваше водата в къпалнята. Сякаш отливът и
приливът на лекуващата енергия се усещаха като тих плач на тълпата или като шумно ридание,
потиснати въздишки, неконтролиран смях или случайни възгласи „Осанна", „Блажен Дух е сред
нас", „Слава на най-светия Бог!".45
Сега нека да се знае, че не беше Иисус този, който извършваше изцелението. Той беше като
флейта, чрез която по-висшето сьзнание можеше да ръководи и изпълни тези изглеждащи като чудо
събития. Преди да окаже помощ, внукът ми винаги слушаше за да се свърже в мълчание. Докато
сканираше енергийното поле на молителя, за да определи метафизичната причина за неговото
състояние, той се свързваше с нивата на душата, за да определи дали лечението ще бъде най-
висшето разрешение.После той се настройваше към сърцето на молителя, за да открие дали тя или
той искат да оставят настрана тежкия камък на оплакването, което причиняваше болестта.
Той търсеше да види дали имаше еднакъв резонанс с лекуващата сила на Божествената
Любов, която беше концентрирана в сърцето на Иисус и полето на аурата. Когато имаше
положителен отговор на всеки един от тези въпроси, той действаше.
Той започваше лечението като задържаше визуализирането на душата в нейната цялостност,
без значение колко деформирано или болно изглеждаше тялото. След това се изравняваше със
свръхсветлите ангели на проявата и се настройваше към разума на душата, изразен чрез различни
тонове на физическото и фините тела. После се съединяваше с решетката-матрица на душата и
преценяваше целта й за тази инкарнация. Тогава започваше серия резонансни вибрации, понякога
44 Свещеният ден за почивка, когато не се позволява никаква работа и каквато и да било друга дейност. Смятало се е за грях и
пристъпване на Божия закон всички друго, освен почивка в този ден. Онези, които не спазвали съботата били наказвани и
осъждани. (бел. бог. ред.)
45 (Мат. 15:29 - 31). (бел. бог. ред.)

107
чувани от физическите уши. Те преминаваха през задръстените органи, тъкани и кости, докато
всяко насилие, болка и ярост бяха прегърнати и преобразени.
Постепенно той преобразуваше тази хаотична и нехармонична енергия, основана на страха, в
любов и хармония. Проектирайки светлина, звуци и цвят, той лекуваше и изчистваше аурата. После
освобождаваше болния от страха. С премахването на страха вече имаше пространство за дишане. И
с всяко вдишване на „новородения" в светлина и любов, схващането за време и пространство се
разширяваше в по-голямо разбиране за вечното присъствие на любовта. Чрез създаването на
хармоничен резонанс, Божественият Лечител, който живее във всяко сърце, създаваше чудеса чрез
Иисус, Мария-Магдалена и другите посветени ученици.
Изравняването на енергиите на внука и внучката в единство със Закона на Единния беше
това, което караше енергията на любовта да тече и да лекува. Това, което изглеждаше като
причинено от предаването на сила от един външен Извор, в действителност беше самоизлекуване
чрез сливане с Единството. Имаше промяна на обикновеното схващане за ограничение, когато
времето и пространството се разширяваха в неограничена квантова реалност.
Съвременното познание за физическите и духовните нива идва, когато има изравняване с
вселенските закони. Чудесата стават, когато има съответен резонанс с любовта и вибрационната
хармония на сътворяването.
Следователно излекуването става само когато индивидът на някакво ниво съзнателно
приема, чувства и става едно с енергията на любовта - когато тя преминава през неговото тяло, ум и
душа. В този миг на съединение с Божествената Любов погребаният вътре в него Христос се издига
в съзнателно разбиране. Тогава идва въпросът: „Може ли грешката от неразбраното отделяне -
болестта, да се коригира?" Новопоявилият се Христос става един съзнателен избор за добро здраве
и душевно равновесие. Докато мнозина бяха излекувани, други продължиха да падат в ямата на
забравата, на оплакване и познатото връщане на болестта.
Когато сенките на един дълъг ден се удължиха и Иисус и неговите близки ученици бяха
готови да напуснат къпалнята Витезда, един свещенослужител от храма, придружени от група
разгневени фарисеи с лакти си отвориха път сред многобройната тълпа. „С каква власт извършваш
тези неща?" - попита свещенослужителят с груб глас, изпълнен с неприязън.
Гледайки го право в очите, Иисус спокойно отговори: „Аз не търся моята воля, но волята на
Отца ми, Който ме е изпратил. Синът не прави нищо по собствено усмотрение, но само това, което
неговият баща му показва. Това е моят Баща-Майка, Създателят на Космоса, Който извършва тези
дела, които вие виждате. Аз дойдох в името на моите Небесни Родители. Вие не ме приемате,
понеже не признавате, че сте синове на Бога-Баща, нито чувствате любовта на Бога-Майка, Който
ви ражда. Който не зачита Сина, Който наистина Е, не зачита Бащата-Майката, Които са го
изпратили."
Треперейки, свещеникът на храма продължаваше с опитите да сплаши внука ми. Той
гледаше Мария-Магдалена с презрение, докато тя смело стоеше до своя любим. После с писклив
глас свещеникът извика: „Не знаеш ли, че е против Закона на Мойсей да извършваш лечителска
работа в събота?"
Невъзмутим от враждебността на този, който си беше присвоил ролята на съдник, Иисус
отговори: „Кой между вас може да отговори как ще постъпи, ако вашият слуга падне в трап или
извади вашия вол от тинята в блатото в събота?
Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата. Ако вие наистина вярвате в
Мойсей, тогава трябва да вярвате и в мен, понеже той писа за мен. Но ако не виждате това, което
той е писал, как ще повярвате в моите думи?"46
Вие внимателно изследвате свещените книги, защото в тях мислите, че има вечен живот. Аз
ви казвам, всеки, който слуша думите ми и вярва в моя Баща, Който ме е изпратил, и в моята
Майка, Която ме подкрепя, е този, който ще премине от смърт към вечен живот."
Без да каже нищо повече, Иисус даде знак на майка си с ръка и телепатично й съобщи, че ще
се срещне с нея във Витания. Поесле той, Мария-Магдалена и неговите двадесет и четирима близки
ученици взеха своите пътнически вързопи и поеха надолу по плоските стъпала. Когато Мария-Анна
и аз тръгнахме няколко минути по-късно, фарисеите и свещеникът от храма все още спореха
помежду си. Йосиф от Ариматея ни посрещна при Овчите врата с три магарешки каруци за

46 (Марк 2:27). (бел. бог. ред.).

108
краткото пътуване до Витания, където радостно празнувахме Празника на Храма47 с изобилие на
ароматни блюда, които бяха приготвени от дъщеря ми Марта.
Споделих един от многото примери, който показва внука ми и внучката ми в изявата им
какво наистина означава да бъдеш Христос. Като правя това, ти посочвам посоката на тази огромна
лекуваща светлина, която открива вечната отворена порта към нейното царство, което е в теб.
Сега, моя обичана приятелко, стоиш пред отворената врата, която води в целебните води
вътре в твоята собствена Къща на Благодарността. В момент на безсилие, ще влезеш ли вътре?
Иисус, който показваше пътя, беше казал: „Аз не търся моята собствена воля, а волята на
Отца ми, Който ме е изпратил. Синът не прави нищо по своя собствена инициатива, а само това,
което неговият Баща му е показал. Това е моят Отец, Който прави тези дела, които вие виждате.
Поради милостта на моята Майка, вие ги получавате"48. Той също каза: „Онзи, който избере да
спаси живота си, ще го загуби, докато този, който избере да загуби живота си, ще го спаси.”
Още един път те питам, моя обичана, ще замениш ли своя малък живот на отделяне, за да
можеш да изпълниш твоята голяма част? Като приобщиш твоето сърце, ум и душа към Баща-та-
Майка на Живота, можеш свободно да постигнеш живота, който ти наистина търсиш.
Знай, че никога не си сама, нито препятствията са толкова големи, макар че понякога
пътуването към Христос ще изглежда много трудно. Запомни, ти ще усетиш Възлюбления на твоята
душа като твой вътрешен пастир, който те подкрепя и закриля. Ти ще ходиш в зелените ливади на
живота толкова дълго, колкото приемеш и съгласуваш твоята воля с твоя вътре живеещ Добър
Пастир, Който вечно те свързва с Извора на твоето същество.
Вечното присъствие на Иисус като твой приятел и брат ще се отразява обратно към твоя
вътрешен Добър Пастир, Който се грижи за теб всеки ден. Може би невидимо и все пак често,
когато ти успокоиш своя ум, Иисус, Мария-Магдалена, Мария-Анна и аз сме много по-близо до теб,
отколкото си мислиш. Знай, че ние сме вечно присъстващи, поздравявайки те за прогреса, който
правиш. Никога не ще се намесваме, тъй като ти си Господарят на твоя живот, който е твоето
царство. Твоят свободен избор винаги е почитан и твоето индивидуално управление е уважавано. И
ако ти в един вечен момент, сега избереш да застанеш лице в лице с твоя Бог на Любовта, нашата
творческа цел ще бъде изпълнена.

ГЛАВА 36
ЕДНО ПОСЛАНИЕ НА НАДЕЖДАТА
През това време на голям хаос, когато по-голямата част от човечеството чувства отчаяние и
безнадеждност, е жизнено важно да се внушава смелост и надежда. Не надеждата, породена от
интелектуално осведомяване или детската фантазия, а едно смело изживяване на тази по-голяма
Сила и Вечен Живот, на която може да се доверите за „нещо по-добро". При по-разширен мироглед
на лично ниво всеки може да приеме Иисус и Мария-Магдалена като вечния пример за опрощение и
любов в сегашния избор и опитности в живота. Прилагайки това, всеки ще съдейства за хармонична
промяна в света, за да създаде на Земята следващия Златен век на мир - мир, който носи разбиране,
тъй като успокоява това, което е останало безутешно заради пренебрегването на силата на
Божественото женско сърце.
Моя приятелко, вярвай в твоето Аз и в по-висшия Извор на Любовта. Нека това да те кара да
живееш пълноценно, да не бъдеш отчаяна и без надежда. Обратният път към надеждата означава
разбиране и отношение - способност да се изравниш с възможността на Божествената Майка за
осъзнаване и усещане на емоциите, без осъждане или противопоставяне. Когато има разбиране,
опрощение и възстановена невинност, има смелост и надежда да се живее в хармония и любов, без
значение за хаоса наоколо.
Това, което сега ти предлагам, е един модел или парадигма49, чрез който да видиш
посвещенията на Иисус и твоето, докато си сред хаоса на планетарното разпятие и възкресение.
Това е нов модел на съгласуваните сили, основан на квантовата механика и теорията за хаоса. Във
ваши дни има изследвания, които показват, че личното благополучие и здравето зависят от

47 Еврейският празник е известен още и с името Суккай. Тогава еврейският народ празнува не само завършекът на 40-
годишното скитане в пустинята, но също така празнуват събирането на реколтата. Празникът трае 15 дни и се проведжа
между месеците септември и октомври, (бел. бог. ред.).
48 (Йоан 6:38-40) (бел. бог. ред.)
49 Думата е с гръцки произходи означава пример, (бел. бог.ред)

109
хармонията между ум, емоции и тяло - съгласувано единно енергийно поле.
Изследователите са открили, че най-хармоничното поле е субективно - наречено ЛЮБОВ и
ПРИЗНАТЕЛНОСТ. Когато несъгласието и схващането за ограничено време-пространство се
променят в квантовото осъзнаване - широта, прегръдка с любов и признателност - има излекуване
или възстановено равновесие и цялост. Друг начин да се разбере това е да се погледне на
разпятието, възкресението и възнесението като на процеси, които превръщат хаоса в хармония.
Ти можеш да избереш тази нова перспектива като възможност да освободиш себе си от
догмите, които са те държали невежа и уплашена.
Някои ще нарекат моя модел на разпятие и възкресение еретичен. Други ще кажат, че е
богохулство това, което ще споделя с теб за моето разбиране за между пространствените космичес-
ки изживявания на Иисус. Това, което предлагам е начин да се открие онова, което е било
съзнателно скрито, а не е с намерение да смени една истина или догма, с друга. Моето намерение е
да разклатя старите ограничаващи мисъл-форми и да пробудя повече хармония, себеовладяване и
любящ начин да бъдете във връзка с вашия Създател, вашето висше Аз и с вашите близки.
Процесът на днешното възнесение, който носи глобални модели за обединение не изисква да
бъдете зад манастирски стени или да преминете продължително обучение в храм с учители, както
ние правехме при старата парадигма. Майката Земя и твоят живот е твоето училище за духовно
възвисяване. Ти имаш необходимата подкрепа, която да ти помогне да постигнеш
самоусъвършенстване.
Тук е любящата подкрепа на възнасящата се Майка Земя. С теб са много издадени книги,
организирани семинари, алтернативни начини за лечение, синтез от древно и осъвременено
познание. Има и помощ, която ще бъде получена от раждащите се деца, които носят тяхната
огромна любов и съвършенство на земен план. Макар и невидими, ти можеш да получиш
подкрепата на възнеслите се учители и ангели.
Твоите изживявания при посвещението ще бъдат много по-различни от тези на Иисус (който
беше прикован на кръст), но по същество са подобни. Преди да изследваме това по-нататък, нека да
ти предложа едно по-пълно обяснение какво разбирам под посвещение. Това е тази вътрешно
ръководна опитност, която води през прага на невидимата промяна. При посвещението за
възкресение и възнесение твоята стара, ограничена същност се преобразява в по-разширено
разбиране за присъщите възможности. Това е показано в преобразуващия процес, демонстриран
чрез пеперудата, която изплува за „нов живот", възкръснала от своя кръстен живот като гъсеница.
Когато прочетеш следните пет аспекта на посвещението, които ще засегнат твоя личен
живот, моля те, запитай се кои от тях сега имат значение за теб:
- Чувствителна промяна на отношението, което дава съзнателна готовност за изравняване
на ограниченото съзнание с по-висшата Воля и Цел.
- Физическа промяна, при която токсините са изчистени и спящите кодове на ДНК,
ендокринните жлези, мозъка и неврологичните функции са активизирани. Има укрепване на
здравето и увеличена възможност за изява на психичните способности.
- Емоционално изчистване, по-голяма емоционална зрялост и стабилност.
Промяна в себеразбирането, в което има по-силно чувство за Божественост, независимост,
взаимна свързаност, по-голяма творческа сила или свръхсъзнателни способности, като телепатия и
ясновидство.
- По-пълно отъждествяване с пространствените обединени квантови сфери, вместо
драматизирано противодействие на ограничената идея да бъдеш отделен ум, поставен в едно
отделно тяло.
Като разглеждаш тези различни аспекти на посвещението, откриваш ли някои от тях в твоя
живот? Какви са реакциите ти спрямо ежедневните преобразуващи посвещения?
Имало е много неразбиране за естеството на Разпятието и Възкресението. Това са основните
посвещения за придобиване на силата, която всеки, който избира единството с Бога, изживява.
Предлагам моето виждане, за да внеса яснота и да мотивирам по-подкрепящите избори.
Възкресението на Христос не може да бъде разбрано, докато посвещенията чрез разпятието и възк-
ресението не са разбрани като променящите се събития, които може би вече се случват в твоя
живот.
Дали наистина вярваш, че разпятието, равно на страдание, е начин за изплащане на
дълговете - първороден грях, вина, срам? Убедена ли си, че Иисус, за да бъде Христос, трябваше да
страда и да умре, за да изкупи вината на един грешен свят? Какво чувство те изпълва, когато
110
съзерцаваш Сина на Бога, страдащ на кръста? Как би реагирала, ако Иисус не беше страдал и ако не
беше умрял? Можеш ли да приемеш, че това Разпятие беше само демонстрация как можеш да
изравниш твоята воля с Божествената Воля, да изоставиш всяка привързаност към една ограничена
същност и да отвориш пътя да бъдеш Един Излъчващ, какъвто вече си? Не фалшивото Себе, което
мислиш че си, погребано в един материален носител, а Съществото, което гледа и диша чрез
маската на настоящето.
Готова ли си да свалиш Иисус и себе си от безкрайните страдания на кръста? Готова ли си да
промениш твоята нагласа към възкресение на твоето съзнание в просветленото състояние на
Щастие, радост и благословия, вместо да обясняваш защо се чувстваш измамена, изоставена,
хваната в капан, безпомощна, отчаяна, без надежда? Готова ли си да вземеш обратно твоята сила,
вместо слепешком да я дадеш на посредничеството на свещеници, светци, учители, ограничени
вярвания? Когато е времето да Разшириш своята вътрешна власт и Божественост, готова ли си да
излетиш свободна от самоналожения затвор на структурите и учителите, които някога ти служеха?
Ако твоят отговор на тези вьпроси е „Да" - искрено се радвам с теб.
Щом азбереш, че Иисус се учеше през своята младост как да премине през Разпятието
(умиране на ограниченията) и Възкресението (постигане на вечния живот и изначалната чистота)
можеш да допуснеш възможността, че той не е страдал, за да плати някакви дългове. Когато си
спомниш какво споделих с теб за Ритуала на Гробницата, тогава можеш да разбереш, че той не
умря, макар че всички негови жизнени функции и сили спряха да подкрепят неговото физическо
тяло за известно време.
Като овладя физическите и фините енергийни области по време на своя живот, Иисус не
страдаше на кръста, както си била учена или някаква част от твоето подсъзнание може да настоява,
че той се е мъчил ужасно. Той не умря заради изкуплението за вашите грехове! Той живя, за да
създаде пример за любов и опрощение, така че да изберете да живеете чрез същите способности,
които той демонстрира. Аз те подкрепям да се освободиш от идеята, че промяната, преобразуването
и откъсването от приковаването към ограниченията или разпятието, трябва да бъде трагедия, пълна
със страдания. Ако позволиш твоето ограничено съзнание да „умре" в обединеното съзнание, би
могла да преминеш много по-лесно през твоето посвещение за разпятието във възкръсналото и
възнеслото се Себе като един жив Христос.
Можеш да ме попиташ - защо Иисус и неговите близки мъже и жени-ученици, преминаха
през мистерийните школи в Палестина, Египет и Индия, за да участват в посвещения с мъчителни
изживявания? Мистерийните школи и манастирските общности осигуряваха необходимата
подкрепа, аз и моите съмишленици, да усвоим процеса на безсмъртието и възнесението, докато
живеем в реалния земен външен свят, който беше насочен към страх, смърт, страдания, разделение
и липса на вяра. Както беше важно за нас да се чувстваме подкрепени в нашия процес за възнесение
на нашето съзнание, така е важно и за теб да имаш хармоничната подкрепа от приятелите и
семейството, които насърчават твоето духовното израстване.
Може би когато си чела за Иисус и моето семейство, за духовните способности и опитности
в моята история, си чувствала, че никога не би могла да изпълниш това, което ние напра вихме, тъй
като сме били „по-специални" – генетично надарени и повече заслужаващи, отколкото си ти. Ако
ни отдалечиш От себе си, като мислиш, че си по-нисша или незаслужаваща, ти не можеш да
донесеш нашия пример и послание за надежда във вашия живот. Истината е, че всички в живота са
еднакво надарени, макар външните прояви да показват друго.
Бих искала да подчертая, че няма нищо друго извън твоето собствено Божествено АЗ, което
ще те спаси, или което ще отстрани тази укрепваща опитност, която твоята душа иска да имаш - и
специално тези предизвикателни опитности, които засилват твоята способност да знаеш и да
изразяваш просветлената любов. Факт е, че сякаш искаш повече да бъдеш сърдита на някой, който
би си позволил да се намеси в твоята независимост и твоите наследени способности да достигнеш
всичко или част от това, което Иисус демонстрира.
Ако избереш да бъдеш повече обичаща, мила, прощаваща, честна и щедра, ти осъществяваш
това, което значи да живееш като Христос. Когато твоето съзнание знае, че ти си Създателят, изра-
зяващ се във всички форми и извън тях, то е Христово. Ти си духовната пътека, по която вървиш и
ти не можеш да изоставиш своя път. Ако искаш, твоят път да бъде пътят на разширената духовност,
тогава постоянното приобщаване, дисциплината и вниманието са необходими. Трябва да
контролираш мислите, емоциите и действията, когато изразяваш твоята човешка воля, за да е в
синхрон с Божествената Воля на нашия Баща-Майка Бог.
111
 Твоят път става по-духовен, когато стигнеш до изравняване с Божествената Любов на твоята
Божествена Майка. Това става при изживяване, в което можеш да чувстваш любовта, изразена в и
чрез теб, като една разширяваща се, обгръщаща и повдигаща енергия. Всяка благочестива дейност,
която помага да изпиташ смирението, да бъдеш отворена за любовта, удивлението, изначалната
чистота и опрощението подпомагат близостта с твоето Божествено сърце - нежното милостиво
сърце на Майката на Живота.
Може би чувстваш отново като преживяване много от сцените, които споделих. Така може
да откриеш себе си, вървяща с Иисус, в моята история в оставащите глави. За да ти помогна по-
лесно да се включиш, което може би вече е катализирано искам да ти предложа една възможност
или модел, чрез който да видиш Разпятието и Възкресението на Иисус. По този начин можеш да
засилиш личния процес на посвещение.
Начинът да имаш по-ясен алтернативен възглед е, да виждаш себе си, седнала удобно и
стабилно на една висока платформа, вътре в един голям театър. От това високо място можеш лесно
да гледаш надолу, към една разширена сцена под теб. Можеш да видиш Йерусалим, Гетсиманската
градина и Голгота. Щом промениш своята гледна точка за това, което виждаш, разбираш, че е само
част от това, което се случва на сцената долу. Може да започнеш да виждаш части от драмата,
които си пропуснала преди. И като допълнение, за да получиш повече информация за това, което се
случва долу, те насочвам да погледнеш около теб. От тази перспектива можеш да видиш една
много красива сцена, изпълнена с миролюбиви хора и процъфтяващ живот в хармония. Това е
целта, върху която Иисус и неговите ученици се бяха съсредоточили, макар че на нас ни
изглеждаше, че виждаме една истерична тълпа, която играеше неприятната драма долу.
Тази всеобхващаща перспектива, която включва различни нива, горе и долу, показва как
просветлените същества, като Иисус, виждаха живота. Иисус знаеше, че беше част от всичко това:
актьорите от различни измерения, сцените, ролите, постановката, зрителите и състрадателният,
макар и отделен, координиращ режисьор, който се намираше „над всичко това".
От тази перспектива е лесно да се забележи, че се случват повече неща отколкото в онази
ситуация, която преди това си мислила за истина. Това, което Иисус и неговите близки ученици
имаха способността да направят, беше да бъдат на сцената, където се развиваха повечето от
напрегнатите действия. Чувстваха по-силно невидимите реалности или измеренията „горе" и ед-
новременно изразяваха другите възможности. С други думи, Иисус илюстрираше: „В този свят съм,
но не съм от него."
В кое от тези нива се чувстваш като у дома? Долу, на сцената или в миролюбивата сфера,
която Иисус изживяваше? Спираш ли
вниманието си по-често върху свързаните сфери на любов и разбиране? Помисли за времето,
когато си била без надежда, безпомощна, самотна, сърдита или уплашена. Колко дълго продължи
това? Какво правиш, за да възстановиш спокойствието в ума си, надеждата и смелостта? Можеш ли
да направиш това, което Иисус направи - „да бъдеш над това" - режисьор от междупланетарните
измерения на пиесата на твоя живот? Разбери, моя обичана приятелко, че ти не си тук сама и без
подкрепа - избери да бъдеш свързана - това е ключът. И когато „тъмната нощ на душата" те
притиска - ти не отблъскваш процеса на раждането - но намираш начин да се отпуснеш в
Божествената Любов, в която Ти Си.
Сега ти предлагам две духовни практики, които да ти помогнат да бъдеш в света, но не от
него, когато преминаваш през твоето посвещение за разпятието, възкресението и възнесението.
Намери едно уединено, спокойно място, където да седнеш удобно. Концентрирай се върху
дишането си, без размишления за миналото или взиране в бъдещето. В настоящия момент, чрез
дишането, можеш да усетиш Истината на вечното Същество. Ти и твоето дишане са едно със
съзнанието, нерекъснат поток на Божествената Любов.
Ти си същество, допускащо и изразяващо любов, точно толкова могъща, колкото тази на
Мария-Анна, Иисус и Мария-Магдалена. С всяко вдишване, бъди сега и след това съзнателно
премини през завесата на липсата на вяра. Започни да разбираш чрез енергиите на една разширена
любов и светлина, че си една реализирана просветлена Христос-Магдалена в балансираната
пълнота на мъжката и женската енергии! Въпрос на избор е, къде фокусираш твоето внимание.
Думи, които водят към мъдрост
Това упражнение не пренебрегва посвещението за разпятието. Това директно действие,
когато е изживяно повторно с твърдост, може да извърши преобразуване (разпятие) на твоята
ограничена сьщност, каквато смяташ, че си, и твоето ограничено изразяване, както си го изживяла.
112
Твоето его, фокусирано в едно физическо тяло, не може да спре неизбежното, спираловидно
израстване на твоята душа, дори ако се изисква смъртта на тялото за неговото освобождение. Дали
изживяваш безкрайното израстване на душата като страдание, зависи доколко и къде насочваш
твоето съзнание. Овладяването на това упражнение не цели да изоставиш възможностите за
израстване в този земен живот. То не те лишава от радостта да изразяваш, да бъдеш Божествена
Любов, която прегръща и издига твоето съзнание, включително и твоето тяло.
Макар че само ти можеш да преминеш през липсата на вяра в това, че ти си едно могъщо АЗ
СЪМ, представящо себе сц.като Христос, ти не си сама, когато получаващ подкрепатата, за която
молиш. Ти не си сама, когато осъзнаеш многото възможности, които имаш, за да споделиш и
изразиш силата на твоята любов с други. Помни завета: „Когато двама или повече са събрани,
където АЗ СЪМ." - не подценявайте силата на общата молитва.
Сега искам да споделя едно просто упражнение, на което Иисус беше научен от своите
родители и дедите си. Ако ти все още нямаш опитности във възнесението, аз ти предлагам това
просто духовно упражнение, което да ти помогне да изоставиш привързаността към модела на
отделянето. Отделянето, което те лишава от усещането и изразяването на Божествена Любов.
Започни с пет минути на ден, избирайки през тях да стъпиш във възкръсналото съзнание на
Христос, което ти вече си. Не се опитвай да се издигнеш, а се учи да усещаш издигащата енергия,
когато се изравняваш с твоето АЗ СЪМ. Тогава действай от това усилващо, прощаващо и милостиво
място на възкръсналата любов. Когато можеш да издържиш пет минути да си дарена с любовта,
течаща през теб, променяща живота в и около теб, прибави още пет минути, докато постигнеш три
упражнения от по пет минути всеки ден. След това продължи петте минути на десет и така, докато
без усилие можеш да изживяваш истината за твоето същество във всеки сегашен момент, денем и
нощем.
През целия си живот Иисус избираше да бъде в истинското царство на своето АЗ СЪМ,
докато всяка клетка на тялото му
знаеше и приемаше сливането със своя Създател. По този прост, директен начин, Иисус
едновременно премина през разпятието, възкресението и възнесението. И ти можеш!
Може би с този нов поглед ще видиш най-великата история, разказвана някога. Сега влизаме
в седмицата от живота на Иисус, когато той демонстрира на света как може да се стане един изявен,
възнесъл се Христос. Както той даде пример за истината на вечния живот и силата на любовта, така
направиха и мнозина от неговите възлюблени ученици. Ти си в процес на посвещение, който ти
помага да бъдеш един желаещ и обичащ участник в един космически и глобален Божествен План.
Моя любима приятелко - запомни - истинската цел, за която си се родила, Сега настъпва!

ГЛАВА 37
БУРЕНОСНИТЕ ОБЛАЦИ СЕ СЪБИРАТ
През тези последни две седмици преди разпятието и възкресението на Иисус, аз останах с
него през цялото време, дори в следващите седмици, през които започна неговият процес на
възкресение. Това беше най-впечатляващото време, понеже всички чувствахме дълбоко всяка
възможна емоция. Ние бяхме погребани в буйните вълни на най-напрегната агония на отчаяние и
изолация, само за да се издигнем към Божествените висини на въодушевен екстаз. Ние се борихме
толкова силно с колективния страх и терор, които намираха отклик в нашето човешко съзнание, че
имаше моменти, когато не знаехме дали можем да продължим с изпълнението на Плана.
В тези времена на съмнение, ние треперехме в яростния водовъртеж на нашия личен ад, на
самосъмнение, вина, изоста-вяне и осъждане на Бога, на нашия Създател и към нас самите. Как са
могли измеренията на Светлината да планират един толкова опасен план, в който сме се съгласили
да участваме? Знаех, че каквото внукът и внучката ми бяха избрали да направят, щеше да ускори и
покаже всичко на човечеството по най-благоприятния начин. Знаех, че ние всички щяхме да бъдем
поставени на изпит, когато крайностите на двойнствеността - светлина и мрак, живот и смърт -
щяха да бъдат допуснати заедно, така че всичко, което някога е посято, може да бъде пожънато и
върнато към своя Извор, като Едно.
В това най-мрачно от времената, аз си спомних отдавна отминалите дни преди раждането на
Иисус, когато вървях по изпепелените хълмове на Галилея сред горещ щипещ прах и пепел. Тогава
чувствах нещо подобно на това, което сега усещах. „О, Господи мой, как да свърша тези неща,
които се изискват от мен?" - такива бяха мислите и чувствата ми.
113
 Когато огледах душите, които бяха най-близките ученици на Йисус, беше ясно: не бях сама в
това, което мислех и чувствах. Намирах спокойствие само когато напълно успокоявах ума си и в
света от много по-висша перспектива. Намирах покой, когато чувствах спокойната увереност на
Иисус и неговата любима Мария, че всичко ще бъде добре, макар че те също изпитваха лична и
колективна двойнственост. Въпреки вътрешната борба на противоположностите, имаше възродена
надежда, че всички части от Излъчващия Един, разпръснати из този горящ свят, ще бъдат събрани в
Дома на Бога.
В цялостното обхващане на това, от което най-много се страхувахме, осъждахме и
отхвърляхме, сега имахме обещанието да се съберем всички, които бяхме едно свято цяло,
доколкото ние изравнихме нашата воля с Божествената Воля на Бащата-Майката Бог, Който знае
Великата Част. Докато виждахме Иисус и Мария да действат, в нас имаше надежда и за света.
Въпреки това, тежестта на разделеното съзнание, което ограничава себе си, за да запази илюзията за
двойнственост, тежеше върху нашето собствено усещане за човешкото ограничение и колективната
плътност, която беше като воденичен камък върху нашите сърца. Защото сърцето на Божествената
Любов е отворено да чувства енергиите на емоциите, които се движат в целия живот.
Иисус ни държеше настрана от тълпата, колкото беше възможно през тези дни на усилена
подготовка. Всички, според способностите си да събираме и да изравняваме нашите емоционални и
ментални тела, се съветвахме с Иисус. В някои от нас натискът да затънем в света на илюзиите и на
хаоса беше толкова силен, че светлината на разбирането беше затъмнена. В мнозина от нас нарасна
страхът, поради смущение и разочарование, идващи от очакваните предубеждения, от това, което
ние мислехме, че Иисус трябва да направи като Месия. Било е предсказано, че той ще победи
неприятелите на Йехова. Когато той продължаваше да настоява, че неговото царство не беше от
тази Земя, мнозина станаха неспокойни. Дори някои от най-близките ученици на Христос започнаха
да нервничат и да мърморят.
Това беше ужасно и същевременно — най-прекрасното време. Ние, които бяхме преминали
през опасни посвещения, знаехме че всичко, което бяхме преживели през нашите животи - минали
сегашни и бъдещи - беше ни събрало в тази основна точка на избор. Щяхме ли да останем верни на
Христовата Светлина в нас? Стремяхме се да бъдем толкова спокойни, колкото е възможно, за да
получим отговор на най-важните въпроси, които най-дълбоко вълнуваха нашите души. Обединихме
нашата събрана мъдрост и поддържахме нашия кураж чрез постоянно общуване с Бог.
Понякога виждах телата на Иисус и Мария да треперят. Изобилна пот се стичаше, мокрейки
техните дрехи, тъй като те бяха подготвени на всички нива, за да чувстват колективното изтичане
на енергия, която минаваше през цялата планета и всички нейни форми на живот. После следвах
тяхното съзнание, което ставаше като прилив на светлина, разширяваше се като пулсация,
движейки потоците винаги в най-отдалечените вселени. Внукът и внучката ми се устремяваха като
едно цяло и можеха да прегърнат целия живот в едно истинско безкрайно Аз. Техният дар за света
беше да достигнат и отпечатат това космическо осъзнаване на субатомните нива, докато все още
поддържат едно въплътено състояние.
Когато Великата седмица се приближи, отидохме към Витания, пристигайки там през нощта,
за да си осигурим спокойствие без присъствието на тълпата. Прекарахме съботата там и се
приготвихме да отидем в опасания със стена Йерусалим на следващия ден. Мария-Магдалена и
Мариам бяха особено внимателни към Иисус. Мария-Анна беше много тиха, по-скоро вглъбена и
сериозна. Понякога Иисус отиваше до нея, заравяше главата си в дрехата на майка си, обгръщайки я
с ръце. Дългите коси на Мария-Анна се разпиляваха около Иисус, създавайки завеса от разтопено
злато, зад което те и двамата плачеха и пречистваха себе си от нарастващото напрежение.
В същото това време аз събирах малките деца около коленете си, защото знаех, че те щяха да
усещат, но не знаеха какво създаваше толкова необикновени условия. Аз чувах вътрешно техните
въпроси: „Какво караше тяхната майка, баба, леля, техния баща, брат, братовчед и чичо, да бъдат
вглъбени и изпълнени с толкова опасение, и да плачат толкова много?" Притисках изплашените
деца до сърцето си, утешавах ги със спокойни думи и нежни милувки. Докато ги уверявах, детето в
мен също беше отново сигурно, че наистина всичко е добре.
Сега искам накратко да разкрия повече за моето разбиране за ролята на Юда Искариот,
защото той беше много оклеветен през времето. През последните седмици забелязах, че Юда стана
нервен и изпълнен с опасения. Той се движеше непрестанно, излизаше навън и след това се
връщаше отново, за да погледне в лицето Иисус. Понякога Иисус отиваше към него, обгръщайки го
с ръце, а Юда падаше в краката му в конвулсивно ридание, или изтичваше в градината, викайки:
114
„Аз не разбирам. Това е твърде много, за да се понесе!" От всички мъже-ученици Юда беше най-
емоционален. Беше преминал много от посвещенията при есеите и изглеждаше, че между всички
кандидати беше най-успяващ. И в същото време той беше най-малко подготвен да понесе товара на
определената роля за неговата душа.
Сега ще споделя нещо за миналото на Юда и за личността му, така че да започнеш да
оценяваш по-обективно изпълнението на тази непосилна задача. Юда беше прекарал повечето
време от своята младост с Йоан бен Захария в Кумран. Баща му, вдовец, беше изключително умен и
вещ мъж, който познаваше Закона. Той възпитаваше сина си със стоическа воля. По-възрастният
Искариот беше това, което можеш да опишеш във ваши дни като войнстващ ционист. Като един от
лидерите на зилотите в Кумран, всяка клетка от неговото същество крещеше за политически Месия,
който щеше да освободи Израил от проклетите неприятели, ще възроди Храма на Соломон за
еврейските племена и тяхната слава.
Юда имаше блестящ ум и голямо желание да спечели уважението и обичта на баща си. Той
желаеше една освободена Света Земя. Посвещаваше себе си на светлото учение с решителна стро-
гост. Юда се усъвършенства в тълкуването на Законите на Мойсей. Беше учен в областта на
историята и реториката, книжник и верен счетоводител на складовете на Кумран и Синай. Юда па-
зеше касата на Иисус, която съдържаше необходимите пари за хранителни продукти и други
разходи при пътуване. След драматичната загуба на своя любим герой Йоан Кръстител, който беше
убит от Ирод заради публичното разобличаване на деспота за неговото похотливо и неморално
държание, Юда защищаваше Иисус с риск за неговия собствен живот. Той много се радваше да
бъде един от предвестниците на Иисус, подготвяйки селищата по пътя на неговото ново успешно
месианско идване.
Малцина познаваха вътрешната природа на Юда, неговото неспокойство, неговата
необходимост от признаване (особено от неговия баща) и неговата чувствителност към красивите
неща. Малцина някога са чели или чували неговите красноречиви псалми, поезия и беседи. Имаше
обаче човек, който беше спечелил неговото доверие през време на неговото юношество и младост.
През онези години, когато Мария-Магдалена посещаваше Кумран, тя стана негова доверена
приятелка. Юда гледаше на Мария като на една по-възрастна сестра, в която той намираше покой и
хармония. В нейно присъствие неговото чувствително и емоционално вътрешно Аз можеше да бъде
успокоено и разбрано. Те намериха един в друг някой, който можеше да разбере тяхната склонност
да изпитват дълбоки емоции. През по-късните години, след като Юда се самоуби при един пристъп
на повтаряща се депресия, Мария сподели с мен някои от забележителните горещи псалми на Юда
към Възлюбления, оди за природата, както и спомени за неговата смела лоялност.
Когато изминаха последните месеци, Юда стана по-бавен и все по-осъзнаващ се в
опустошаващата, но налагаща се роля, която трябваше да изиграе. Всички от вътрешния кръг
ученици знаеха, че публичната демонстрация на архетипния герой и на подлеца, изискваше Иисус
да бъде публично предаден и осъден на смърт, за да демонстрира възкресението на тялото и веч-
ността на живота. За разлика от тайните ритуали, скрити в залите за посвещение в мистерийните
школи, Иисус и неговите близки сподвижници трябваше открито да покажат Ритуала на
Гробницата. Някои от учениците играеха ролята на Сет или Сатаната, предателят, в техните
египетски посвещения и знаеха, че всеки от тях беше призван да играе тази роля сега.
Всички ученици, независимо колко посвещения бяха преминали като есеи, до известна
степен бяха запознати с „предателя". И все пак, всички, освен Юда, търсеха в сърцата си да видят
дали техният жребий беше да бъдат в ролята на „презрения". През тази последна седмица никой не
знаеше със сигурност, с изключение на Иисус, Мария-Магдалена и Юда, който щеше да вдигне
завесата и да призове участниците да играят своите роли в главната сцена.
Преди да можем да бъдем опростени от Юда, полезно е да имаме вътрешен поглед за
неговата роля. Той играеше „презрения предател", тази част от съществото, най-много осъждано и
осъждащо, този непрощаващ бунтовник, ревностен и жесток, който се крие в сянката на човешката
психика. Вътрешният двойник, гледащ с отвращение, който е в подсъзнанието, който съзнателният
ум проектира навън като неприятел, с който да се сражава. Този „лош", който поддържа статуквото
на всяка цена. Човек се нуждае от изкупителна жертва, която да бъде обвинена за лошото и за
горчивите страдания. Кой по-добре може да бъде обвинен и осъден, освен „предателят"?
Забелязала ли си един аспект в своята личност, която няма желание да прости някои
ситуации и отношения? Това възмущение постоянно търси начин да укрепи своята позиция, или об-
ратно, чрез самобичуване превръща себе си в нищожество? Чувстваш ли се понякога предадена,
115
когато тази част от твоето Аз пречи на изявата на това, което ти наистина желаеш? А когато това
става, обвиняваш ли и осъждаш ли другите, или осъждаш себе си? Това не са удобни въпроси,
които човек иска да зададе на Аз-а си. Заради самоусъвършенстването и за да се разбере пос-
вещението чрез разпятието, през което може би преминаваш, този вид изследване е необходимо.
Тогава може да поемеш отговорност за твоите мисли и емоции като твое творение. Това е истината
зад мъдростта „Познай себе си" в мистерийната школа.
Ние всички имаме съвършена система за вътрешно ръководство за разширяване на
съзнанието и вродената способност да обичаме. Наистина, има предателство към Аз-а и Създателя,
когато се пренебрегва или се бунтуваш срещу интуицията, инстинктите, любовта и мъдростта. От
една по-широка перспектива, свръхдушата или по-висшето Себе, ръководи чистотата на сърцето
със стремежа да бъдеш смирен и с готовността на душата за изява на висшите нива.
Твоето вътрешно ръководство често действа като система за спиране или ускоряване, която
подпомага всяка еволюционна стъпка „в точното време и място". Ако ти ускоряваш твоето духовно
израстване, твоята душа забавя постепенно това, като поставя пречки по пътя ти. Ако се
противопоставяш на това да бъдеш по-истинска и вярна на твоята сила, любов и мъдрост, твоята
душа ще създаде необходимите фактори, за да бъде защитен и твоят живот, и да бъде предпазена
твоята същност от падение, което изглежда внезапно. Когато разбираш, че твоята душа, или по-
висше Аз, е ръководителят на твоя живот, и че ти не си пионка, преследвана от външни сили,
можеш да станеш едно силно същество с Божествения ръководител на твоя живот. Тогава,
вслушвайки се и синхронизирайки се с духовното ръководство, ще улесниш протичането на
постоянните еволюционни промени в живота.
Когато е време за разширяващите се промени чрез разпятието и възкресението, ти ще бъдеш
предизвикана да преразгледаш своите установени вярвания, връзки и притежания. Всичко, което те
ограничава, ще се появи за преразглеждане. Ти можеш да се чувстваш измамена, когато твоята
ограничена същност и свят пропадат, но може да започнеш да разбираш, че твоята душа те
освобождава. Когато „предателят", както Юда, застава на прага и чука, ти ще отвориш вратата, ще
погледнеш и ще приветстваш кого - приятеля или неприятеля? Иисус разпозна и приветства Юда
Искариот като „неразбрания приятел".
Сега ти напомням, моя скъпа приятелко, че тези разбирания, които са срещу приетата
традиция, са ти дадени от гледна точка, че това е твоята отговорност - да различаваш кое приемаш
като истина и как ще езползваш тази информация в живота си. Без колебание приеми само това,
което твоето вътрешно същество ти казва, че е положително за израстването и еволюцията на
твоята душа. И не осъждайте останалото. Оставете го настрана. И може би, в някое бъдеще време,
ще се върнеш пак към моята история, за да откриеш, че това, което беше казано от Анна като
„богохулно и еретично”, сега може да бъде ценно за теб.
Идвам в този час в отговор на общия призив да разкриямного неща, които бяха тайни и
скрити. Така ще помогна да преоткриеш себе си и да си спомниш коя си. С възможностите, които
получаваш чрез себеразкрититето, можеш да бъдеш спокойна и неуязвима при неизбежните
еволюционни промени на душата ти. Не трябва да страдаш при разпятието, родилните болки, чрез
които твоето внимание е привлечено към истината за какавидата, излитаща от пашкула като
пеперуда.
ГЛАВА 38
ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ
Приливът на емоции сред населението от ликуване се превърна в огорчение. Същите тълпи,
викайки радостно „Осанна" и слагайки палмови клонки пред Иисус, когато той влизаше в
Йерусалим преди пет дни, сега се бяха изпокрили в сянката. Страхуваха се от наказанието на
свещениците-фарисеи и от римските войници, особено след като Иисус прочисти Храма от сарафи
и двулични свещеници. Онези, които някога го приветстваха, сега отричаха, че го познават. Ясно,
разсъждаваха те, ако Иисус наистина беше Месията, той трябваше да обърне гнева си към
римляните, а не към свещениците, които спазваха традициите на Храма.
Виждайки възможност да спечелят подкрепата на населението и да го обърнат срещу
бунтовника от Галилея, книжниците-фарисеи и садукеите посяха семената на недоволство и
съмнение сред тълпите, и те като овце ги последваха. Когато Иисус говореше, те се опитваха да го
уловят в капан с хитрост и измама. Когато внукът ми проповядваше срещу лицемерието и
арогантната надменност на свещеническите лидери, бедните очакваха Иисус да ги спаси.
116
Изглеждаше като че ли бяха влачени и блъскани от насрещното движение, те се обръщаха ту насам,
ту натам.
Очаквайки един Месия - военен лидер, достатъчно силен, за да освободи Светата Земя от
римското потисничество, обикновеният народ скоро се приобщи към тези със силата, когато
животът им беше застрашен. Чудесата на Иисус, революционното учение и загадъчният пример
можеха да бъдат подкрепяни и дори приветствани от малцина, като знак за обещания Месия. Но
неговата постоянна политическа пасивност не му спчели популярност. Тези, чиито тела и души
бяха излекувани с помощта на Иисус, и смирено бяха обърнали своя живот навътре към Бога,
продължаваха да подкрепят Сина на Човека, без значение колко бяха ругани заради тяхната вяра в
Него. Онези, които също са били излекувани, но не можаха да издържат атаките и критиката срещу
тях от близките им и от свещениците, се обърнаха в сърдито несъгласие. В края на краищата маси-
те, които се тълпяха около стените на Йерусалим, се превърнаха в бурно кипящо недоволство,
което не можеше да бъде удържано. Римските началници изпратиха вест до Понтий Пилат, че е
избухнал граждански метеж. Аннас - висшият свещеник на храма - се обърна към Ирод Антипа,
искайки да бъде направено нещо с този богохулен еретик, който застрашаваше позициите на
еврейските лидери. Беше свикан Синедриона, за да се сложи край на това положение. Те се
надяваха, че това, което се беше случило с Йоан Кръстител, нямаше да се случи отново. Цар Ирод
беше прекарал много безсънни нощи. „Ако този упорит народ можеше така сляпо да следва един
луд мъж, тогава какво можеха да направят, ако изберат един революционер като Иисус бен Йосиф
да бъде техен водач?" - мислеше той.
Аннас и другите свещеници бяха чули, че зилотите са казали, че синът на дърводелеца е
обещаният Месия и законен наследник на трона на Давид. Щеше да бъде по-добре за всички
засегнати, разсъждаваха те, да премахнат този абсурден самозванец, който нарушава съботата,
роптае срещу свещениците, които поддържат закона на пророците, дружеше с проститутки,
събирачи на такси, езичници и нечисти! Нямаше значение, че той извършваше чудеса. Всеки
магьосник, подчинен на Велзевул, можеше да прави това. Как би могъл някой да му вярва, че е
обещаният Месия? Така спореха те помежду си.
Йосиф от Ариматея беше подложен на целия този натиск от притискащи обвинения и
предложения да се справи със своя племенник. Някои знаеха, че Йосиф беше негов роднина и го
разпитваха. Ако Йосиф не беше адепт, който знаеше Великия План, той щеше да рухне под натиска.
Той използва огромна дипломация и себеконтрол, за да остане неутрален. Когато беше разисквано
разпятието като подходящ възпиращ пример, Йосиф трябваше да събере цялата си вяра в Бога.
Неговата памет се върна към Плана на много нива и Съветът на Светлината му показа,
когато беше телепортиран в Голямата пирамида, където дъщеря му и племенникът му бяха
подготвяни за могъщата сила, която щеше да засегне техния живот. Макар че Йосиф изтръпваше от
ужас при мисълта, че нещо можеше да стане погрешно, той прие решението да играе своята
обединяваща роля, което само той можеше. Смъртните хора със свободна воля можеха да променят
своите възгледи всеки момент. Йосиф знаеше риска, появяващ се при тази много сложна
съгласуваност.
Ако си спомняш, посвещението в Голямата пирамида, когато Иисус лежеше в гробницата, а
Мария-Магдалена опазваше пространството, което свързваше измеренията, тогава беше показана
холограмата за планетарното възнесение-възкресение, както и кристалните решетки на Земята. Една
холографска мрежа свързваше върха на Голямата пирамида с Иисус, с телата на неговите близки
ученици и със субатомната матрица на Земята. Сега всичко беше на мястото си. Също като една
развиваща се пътека, която е била навита и поставена в склад за неопределено време, така беше и с
дългоочакваните събития, които се развиха много бързо.
Сега, когато разказвам за последните дни от запомнящата се седмица, ще ти кажа, моя
любима приятелко, че твоят вътрешен Христос е с теб. Когато се засилват енергиите и твоята кле-
тъчна и душевна памет се раздвижи и събуди, ще си спомниш, че ти не си сама, нито някога си
била. Христовата светлина вътре, излъчваща сияние, е с теб, докато преминаваш през една нова
врата, за да срещнеш твоето възлюблено Себе. Независимо доколко твоята душа е задържала
Христовата енергия през много въплъщения, знай, че Христос е в теб, независимо дали ти съзнаваш
това. Печатът, който е държал Христовата енергия спяща вътре, сега се разчупва. За някои това е
разбираемо и желано, а за други това е опасно. Всеки получава съгласно еволюционния модел и
време за неговата-нейната душа. Не осъждай, нито се страхувай. Ние ще действаме внимателно и
бавно, за да може тези мои думи да намерят място в теб. Ако ти избереш да получиш, така и ще
117
бъде.
Докато продължаваме нашата история, нека сега да отидем в просторната горна стая в
жилището на Йосиф от Ариматея, близо до Храма, където Иисус и Мария-Магдалена бяха дошли за
тяхната последна вечеря с техните верни семейства и приятели. Това беше вечерта преди Велики
Петък, както вие го наричате, денят на Разпятието на Иисус.
Мария-Саломе беше наела жилище тук преди доста време и през последната година Мария-
Анна и малкото им семейство се присъединиха към нея. Имаше многобройни стаи за гостите, които
приемаше. Беше ми дадена удобна стая, подредена с вещи от Британия. Иисус и Мария-Магдалена
споделяха стая наблизо, с достъп до градината във вътрешния двор.
Като се знаеше, че бяха изпратени дискретни покани до мнозина, аз прекарах последните
няколко дни в кухнята в приземния етаж с Мария-Анна, Мария-Саломе и няколко помощници,
приготовлявайки достатъчно храна, за да нахраним седемдесет или повече гости.
Гостите пристигнаха дискретно в определените часове и минаваха край Йосиф от Ариматея,
който стоеше прав до вратата за посрещането им. Аз се присъединих към последната група гости,
които бавно изкачваха стъпалата на стълбата към горната приемна стая. Иисус, Мария-Магдалена и
повечето от близките ученици бяха очаквани от няколко часа. Малките прозорци с решетки по
стълбите позволяваха лъчите на залязващото слънце да обливат нашите изкачващи се тела.
Ароматът на санталово дърво, тамян и мирта ни поздравляваха отгоре и се смесваха със
сладките миризми от кухнята долу, където се печаха плосък хляб и сладкиши. Някои, които по-
магаха до последната минута в кухнята, носеха кошници с хляб или чинии с плодове и сирене, а
други - кани с вода и ново вино.
Дълга, ниска маса беше поставена в центъра на стаята, заобиколена с пейки с облегала,
каквато беше модата тогава. Големи, ръчно изработени възглавници, ориенталски и груби дървени
столове, украсени богато, заобикаляха най-вътрешните пейки. Каменните стени бяха покрити с
разкошна тапицерия. Високите прозорци с решетки и отворените към един балкон на запад врати,
гледаха към градината в затворения заден двор. Горните клони на палмите, наровите и смокиновите
дървета се открояваха на слънцето, докато то се плъзгаше зад насрещното жилище от другата
страна на двора. Тази съседна постройка беше първото жилище на Йосиф, когато той дойде в
Йерусалим. Златна светлина и виолетова сянка обливаха всеки един от нас, докато спокойно
намирахме своите места.
Мъжете и жените бяха поканени да седнат заедно като двойки. Иисус, който се беше
облегнал на една ниска тапицирана пейка, стана, за да направи място за другите. Мария-Магдалена
седеше спокойно от лявата страна на своя съпруг. Йоан бен Заведеев и Абигейл бяха от дясната му
страна. Иисус даде знак на майка си и на мен да седнем срещу него.
Атмосферата беше изпълнена с очакване, благоговение и дълбоко почитание, благочестие,
родено от традицията и благоприличието, но и с нежна любов и благодарност да бъдем заедно, за да
създадем един свещен олтар. Леки въздишки придружаваха кратките поздрави сред вечерните
песни на птиците, шумоленето на палмовите листа, събирани от вечерния бриз, и песните на
щурците. Подути, зачервени очи подсказваха за мъка и плач, когато с любов се вглеждахме един в
друг. Поглъщахме жадно скъпоценните моменти, които с любов споделяхме заедно. За някои
сълзите продължаваха да текат цялата нощ, без значение колко бяха потискани.
Напълно спокоен, Иисус седеше до своята любима Мария, обгърнал я с ръцете си. От време
на време той открито я целуваше. Когато неговите меко греещи, и все пак проникващи очи, се
спираха върху всеки гост, включително и върху осиновените му деца Йожи, Иуда и Мириам, той се
усмихваше със своята заразителна усмивка, докосвайки нашата най-красива същност. Когато
неговият познат поглед се спря на мен, сякаш нямаше никой друг в стаята, ние двамата потънахме
един в друг. Времето спря. Гледайки в очите на Иисус, беше същото като да почувстваш самите
портали на Небето, широко отворени, да те поканят за най-приятното и чисто ободряване.
Когато се опитвам да си спомня събитията през тази вечер, сякаш виждам всичко, което
беше казано и направено от голямо разстояние. Моят ум беше твърде опиянен от блаженство, за да
възпроизведе подробности. Спомням си, че след като пяхме псалми и се молихме заедно, Иисус взе
един съд с вода, свали връхните си дрехи и уви една памучна кърпа около кръста си. Спомни си
моите обяснения за нашия ритуал за очистване в разказа за кръщението на Иисус. Сега той стъпи в
съда и извърши есейския ритуал за измиване.
Когато свърши, той покани всеки гост да пристъпи напред, за да бъде изчистен и подготвен
за миропомазващото кръщение на Светия Дух, което ни предстоеше скоро. Знаехме, че този дар на
118
Светлината свидетелстваше за истината на Божествеността му и отваряше прозорците към Небето,
за да се излеят долу чудотворни благословии. Когато това се случва, сякаш всяка клетка на тялото,
мислите на ума и усещанията на сърцето са обхванати от огън. Понякога има усещане за горещина,
но винаги има голямо разширение на съзнанието.
Иисус внимателно изля шепи вода върху главите ни, изми ръцете и краката ни, които изсуши
с кърпата, която беше увита около кръста му. Последна дойде Мария-Магдалена, която с любов му
помагаше.
След като получи очистващия ритуал, Мария-Магдалена свали белия шал от косата си, който
държеше назад нейните гъсти къдрави коси, оставяйки ги да паднат като махагонов водопад до
кръста й. Тя покани Иисус да седне на един стол срещу нея, докато сипваше чиста вода в съда.
После Мария-Магдалена коленичи пред Иисус, измивайки краката му. Сълзи се лееха от очите й,
падайки в съда с вода и обливаха краката му, които тя изсуши с косите си, което беше неин обичай.
После тя събра и постави крака му на своя скут, прочисти гърлото си. Контраалтовият глас на
Мария-Магдалена изпълни Песен на песните на Соломон и 24-ия псалм на Давид с такава
завладяваща любов, че всички се присъединихме към песента. Дори гълъбите, които гнездяха точно
пред балкона, се пробудиха и се присъединиха с песните си към нас.
Когато нейната песен завърши, тя извади един от нейните скъпоценни алабастрови флакони,
пълни с ароматно нардово масло. Нежно и бавно, Мария намаза свещеното масло върху краката на
Иисус, дланите, китките, сърцето и главата, обръщайки особено внимание на местата на разпятието
- китките и краката му. След това Иисус изправи своята любима на крака и двамата се завърнаха на
местата си на масата. Внукът ми взе парче плосък хляб, който беше поставен на поднос пред него,
помоли се и го разчупи на парчета.
После обясни: „Настъпи часът, в който всички неща, които са били пророкувани, ще се
изпълнят чрез мен. Заради това аз съм роден в този свят. Аз дойдох не да съдя света, но да донеса
спомена за вечен живот.
Тези, с очи, да видят и с уши, които може да чуят, се вслушват в думите ми. Запомнете ги
добре, защото те ще ви утешат. В този час, когато сме се събрали заедно, дългата нощ, която
пророците бяха предсказали, започва да се спуска. В сгъстяващата се тъмнина ще има много от вас,
които ще забравят думите ми, и някои дори ще отрекат, че ме познават. Печални ще бъдат сърцата
ви, когато забравите тези думи, понеже вашите души ще агонизират при спомена за видението на
моята смърт. И също ви казвам, радвайте се, защото в един недалечен ден, когато вашата душа ще
дойде отново на света, вие ще си спомните думите ми и ще бъдете издигнати заедно с целия живот
около вас. Бъдете благи със себе си, не съдете вашето ограничение, нито вашите близки.
Сега ще бъде така, като че ли идва буреносен вихър да закрие слънцето и плявата на вашето
невежество може да бъде изчистена от очите ви. И аз ви казвам: когато вашите очи станат нови в
Духа, повдигнете ги нагоре. Тогава сигурно ще ме видите, защото АЗ СЪМ и знам, че АЗ СЪМ във
вас, както и вие сте в мен. И както АЗ СЪМ в моя Баща, и Той е в мен, така и вие сте в моя Баща и
Той е във вас. Аз ви учех да бъдете едно с Бащата-Майката на Космоса, така че да можете да
издържите приближаващата се буря. И така, моята обичана Мария и аз, оставихме един пример за
вас, да се обичате едни други, както ние във вечно единство ви обичаме. Сега ще ви кажа как да ме
виждате - ще бъде в съгласие с онова, което пази вашето сърце. Ако вашето сърце е изпълнено със
Светлината на моя Баща и святата Любов на моята Майка, тогава така ще ме видите: издигнат в
тази същата Светлина и Любов. Ако сърцето ви е потънало в тъмнина от силния страх навсякъде
около вас, вие ще видите това тяло, смазано върху дървото на разпятието. Моето земно тяло от плът
ще изглежда като този хляб, който лежи разчупен на този поднос.
Затова яжте от този хляб като спомен за мен и моите думи, за да можете да се изпълните с
тази Светлина и Живот, който е вечен.
Сега изпивам това ново вино като символ на моите Небесни Родители. Това правя за съда на
вашето тяло и виното на вашата кръв - да станат светлина, бяла като току-що паднал сняг, чрез
пробуждането на вашия вътрешен Христос, който лежи заспал в гроба на невежеството. Вдигнете
тази чаша до устата си за причастие на Христос, Който живее във всички: пийте и си спомняйте
този Нов Завет. Вземете от тази светлина, сякаш това е мая, издигайки хляба, който е вашето тяло,
за да се издигне като Христос. Тази същата светлина, която ви издига в гърдите на моя Баща-Майка
Бог, дава вечен живот на всички светове и блясъка на небесата.
Както аз ще издигна Храма на моето тяло за три дни, така можете да видите всички неща в
света, които сте видели да правя. Вие също можете да ги правите. Да, мои възлюблени деца, в
119
святото име на вашето могъщо АЗ СЪМ, дори повече от това вие ще правите.
Моят час идва и аз ще ви оставя за известно време. Но знайте, че няма да ви оставя без утеха.
Ако не ви оставя така, както днес ме познавате, така вие няма да знаете свидетелството за втория
Утешител, който аз ще ви изпратя, и който ще донесе всички неща, за които съм говорил, за да си
спомните. Този втори Учител ще бъде едно кръщение на Светия Дух като израз на милосърдието на
моята Небесна Майка. Моят мир ви давам. Не както светът дава, но както аз давам във вас. Не се
тревожете, нито се страхувайте. Знайте, мои приятели АЗ СЪМ с вас винаги. АМИН и АМИН."
После, отивайки към треперещия Юда Искариот, Иисус го прегърна и каза: „Върви, братко
мой, направи това, което сега стои пред теб. Аз ще те чакам в рая, защото където съм аз, ти също
можеш да дойдеш. Сега тръгвай в нощта и не се обръщай назад."
Когато Йосиф от Ариматея изведе Юда навън в нощта, те си разтърсиха ръцете с
ръкостискането, което е познато на посветените. Макар че ръкуването е било знак на приятелство,
това даваше малко утеха. Твърде голям беше рискът. Студен пронизващ вятър нахлу през
отворените врати на вътрешния двор, блъскайки ги срещу каменните стени, заставяйки замисления
Иисус да стане и да ги затвори. Оставайки спокоен, взирайки се във всеки един с очи, пълни със
сълзи, моят обичан внук даде знак на своите близки ученици, че е време да заемем нашите места.
Мария-Магдалена сплете ръката си в неговата и поведе своя съпруг към тяхната стая, за да се
подготвят за определената среща в градината на маслиновите дървета, наречена Гетсиманска.
Така разказах моя спомен за това, което стана известно като Тайната Вечеря. Макар че
тъмнината сега ще се събере плътно около следващите думи, които ще споделя, нека останем непо-
колебими за неугасващата светлина, която винаги присъства и дава живот на всички неща.

ГЛАВА 39
ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА
Сега се връщаме към последните сцени на Последната Вечеря, след което ние сменихме
нашите бели дрехи с такива, подходящи за улицата. Осигурихме си наметки с качулки, за да се
предпазим от ранния пролетен студ, а също и за прикритие от нежелано наблюдение. Напуснахме
топлия дом на Мария-Саломе, намиращ се на по-ниския склон на Цион, точно зад Първата стена.
След като преминахме през сенките на една близка тясна уличка, срещнахме Иисус и Мария-
Магдалена, които ни очакваха. Мориа и Храмовият комплекс се издигаха на изток от нас.
Говорехме шепнешком, когато Иисус вдигна ръката си и ни даде знак да го последваме.
Образувахме една група от четиридесет и осем души - четири кръга по дванадесетте, плюс
Иисус и Мария-Магдалена, които представляваха принципа на тринадесет. Йоан бен Заведеев
водеше двадесет и четирима от нас през друг път през града до Портата на Извора. Придружихме
Иисус по тесен, настлан с калдъръм път, докато стигнахме до Портата към Долината, мястото на
часовоя. Петър беше отишъл напред, за да плати необходимата такса за тишина и ни чакаше в
сенките вън от стените на града, близо до извора, наречен Хеврон. След като групата на Йоан бен
Заведеев пристигна до мястото на срещата, ние изкачихме пътя, който прекосява долината Хеврон и
ни изведе до южните склонове на Хълма на маслините. Намерихме манастирска хижа в най-стара
горичка от изкривени маслинови дървета в Гетсиманската градина. Студен бриз от пустинята леко
смесваше острата миризма на смачкани сухи листа под краката ни. Мълчаливо заехме нашите
места, заобикаляйки в кръг Иисус и Мария-Магдалена. Мария-Анна и Ахмед стояха до мен. Тихо
пеехме литании на псалми, тонирахме санскритски мантри и седемдесет и двете имена на Бащата-
Майката Бог, докато постигнахме дълбоко спокойствие.
Тогава Иисус каза: „Дойде часът, за който дълго се подготвяхме. Вие сте избраните, които
моят Баща-Майка Бог ми даде, за да поддържате сигурен Пътя на Учителя на Справедливостта.
Докато светът спи, вие сте избрани да бъдете будни, затова дойдохме заедно, за да подготвим
всички неща.
Дори с цялото ваше знание и мъдрост, много повече ще бъде изпълнено през следващи пет
дни, отколкото можете сега да разберете. Аз ви казвам, моят Небесен Баща-Майка Бог даде Нов
Завет чрез мен и моята любима Мария, за което сега не знаете, но скоро ще бъдете нашите
свидетели. Аз свидетелствам, че което ние правим, ще бъде отпечатано в съзнанието ви, така както
знаците на разпятието се отпечатват на ръцете, китките и краката ми като свидетелство, че старите
модели за изкупуване на вина чрез кърваво жертвоприношение трябва да отпаднат. Така ще бъде,
че във всяка клетка на вашето физическо тяло ще бъде отпечатана с вселенските кодове на
120
Светлината истината, което ще ви направи свободни”
По средата на песните на щурците Иисус спря. Нашето внимание се насочи, за да прегърне
нощните звуци на природата около нас. После той смачка един маслинов лист между пръстите си и
позволи на лекия бриз да издигне късчетата високо в небето. След това внукът ми вдигна една буца
пръст от земята, която раздроби в ръцете си и полека я пропусна през пръстите си. Като се
усмихваше и благодареше на всеки ученик, той тихо въздъхна, карайки ни да се приближим до
него. После продължи: „Да, дори последният от тези, които са от земното тяло на Майката, също ще
бъде отпечатан в съзнанието с възнасящата се Светлина. Никое същество, дори да е скрито в най-
далечно място, няма да избегне непреодолимата движеща сила на Любовта на нашата космическа
Майка. Тя събира всички противоположности заедно, като допълнение, в Божествена хармония на
Съединение. Тя ще свали долу космическата Светлина на Божествения Баща, за да даде нова форма
на това земно тяло. Ние дойдохме заедно в това време, за да помогнем нашият Баща-Майка Бог да
подготви човечеството и Земята за дните на възнесението, едно време, което вече идва.
Всички вие, във физически тела или във вашето тяло от светлина, бяхте с мен, когато лежах
в гробницата на Голямата пирамида в Египет. Аз ви отведох настрана и ви давах допълнителни
напътствия през тези изминали шест години. Затова да знаете, че това, което беше поставено във
вашето съзнателно и подсъзнателно знание, сега се отваря във вас. Сега можете да изоставите
Стария Завет на нашите матриархални и патриархални прадеди, които вярваха, че първородният
грях изисква кърваво жертвоприношение, за да успокои разгневения ревнив Бог и да поддържа
Майката Земя плодородна.
Също така, вие сте, които ще известите Новия Завет, или новото съзнание на възнеслия се и
вечно жив Христос, който известява, че целият живот е чистота и във вечно единение със своя
Създател. Това е същият Христос, живеещ във вас, който ви вдъхва тази неотменима истина ден
след ден. Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори. Това сте вие, мои възлюблени
приятели, тъй като вие сте и ще бъдете в деня, който сега не знаете, който ще призове човечеството
да обедини най-висшите небесни сфери на нашия Баща-Бог с нашата възлюблена Майка Земя, за да
се роди Вселенският Христос във вашето съзнание.
Ако искате Небесното Царство да слезе на Земята, позволете различията, които създават
противоположностите, да ви вдъхновят. Направете двете едно, като свързвате вътрешното с
външното, и външното с вътрешното. Позволете вашите чувства на любов да текат, давайки и
получавайки, като едно цяло. Също така правете по-висшето, както и по-нисшето, съчетавайте
Небесния Баща и Майката Земя, мъж и жена, светлина и тъмнина в единство. По този начин ще
влезете в сватбената зала, където младоженецът ви очаква. Тогава вие ще влезете в Царството
Небесно."
Сега Иисус стоеше в центъра на нашия тесен кръг, повдигайки Мария-Магдалена да застане
до него. Той я прегърна, казвайки: „Мария и аз сега ще се отдалечим, за да се молим и да подгот-
вим всички неща. Останете тук, и също се молете с цялата ваша вяра, ум и душа. Кратко е времето
да бъдем заедно. Скоро аз ще бъда отнет от вас. Нека страхът не ви обзема, но изпълнете това, за
което толкова дълго се подготвяхте. Защото това, през което ще преминем, наистина е участие в
горчивата проява на смърт и заменя тази илюзия с истинската благост на Волята на вашия Баща-
Майка Бог, което е вечен живот." И отново изрече:
„Запомнете това - каза Иисус и устните му трепереха. - Когато Слънцето потъмнее и Майка
Земя потрепери, насочете очите си нагоре, към небесните светове. Тук ще ме намерите вие и
знайте, че аз не съм ви напуснал. На третия ден това тяло ще се издигне и вие ще ме видите като АЗ
СЪМ. Така ще бъде. Амин и Амин." С тези последни думи на успокояващ съвет Иисус нежно
придърпа майка си до себе си, целувайки я по челото.
Иисус даде знак на Петър, Йоан и Яков бен Заведеев, на брат си Яков и на малцина от
другите близки ученици, мъже и жени, да го последват. Можеше да бъдат видяни на около 50
крачки от нас да седят скрити в сенките на дребните маслинови дървета. Иисус и Мария-Магдалена
се отдалечиха на по-далечно разстояние, сядайки един срещу друг. Техните тела едва се
забелязваха. Ние последвахме примера на другите и коленичихме на земята, а нашите тела
потръпваха от една непрекъснато увеличаваща се интензивност на енергията. За някои тя стана
толкова силна, че паднахме по очи на земята.
Чувстваме под нашите тела ниска бучаща вибрация вътре в Земята, която се издигаше на
повърхността от самото й сърце. Когато нашето съзнание се разшири в по-висше чувство за един-
ство с по-фините сфери на разума, които често са непризнати, но винаги са създатели с
121
човечеството, започнахме да усещаме, че ни обгръща светлина, свързвайки ни с нашите сърца в
дълбоко единство и любов. Видях легиони от ангели и възвишени същества от този и от други
светове, изпращайки ни своята подкрепа с любов, ако изберяхме да я получим. Усещах етерния
Град от Светлина, който наричаме Новия Йерусалим. Нашето съзнание се разшири с по-дълбокото
ни дишане. Една панорама се отвори пред нас. Цялата минала история на Земята се разкри пред нас.
Всички златни векове на величие и всички мрачни векове на невежество и кръвопролитие, ни
зовяха да вземем участие и да внимаваме. С дисциплинирана решителност поддържахме
концентрираната си мисъл и внимание според индивидуалната си способност. Когато амплитудата
на енергиите нарасна, Мария-Анна и аз станахме. Отивахме от време на време при нашите близки,
за да поставим нежна ръка на треперещите им рамене, гърбове или гърди. По едно време видях
Мария-Магдалена също да оказва помощ на телата на тези ученици, които сега лежаха близо до нея.
Макар че техните тела бяха потънали в дълбок сън, умовете им бяха ясни и будни. След това тя се
върна и безшумно седна срещу своя любим Иисус.
Така прекарахме няколко часа, макар че изглеждаше да е минала цяла вечност. Вибрациите
бяха толкова интензивни, че ние буквално чувствахме сякаш енергиите на Земята ни бяха всмукани
долу, в нейните гърди, за да бъдем смазани. Привличането нагоре, към разширените енергийни
сфери на светлината, което представляваше бягство, за да се избегне увеличаващата се физическа
плътност, беше толкова силно, че се чувствахме като разкъсани на парчета. Почувствахме чрез
нашите тела огромния натиск и силата на противоположностите. Макар че чувствах напрежението
силно, беше ясно, че Иисус и Мария-Магдалена усещаха енергиите извън моята способност да ги
разбера.
Когато те се завърнаха, за да ни кажат да станем и да се приготвим да напуснем, едно
изключително сияние се излъчваше от техните очи и тела. А при по-близко вглеждане, по лицата им
можеше да се видят тънки струйки от кръв и петна от кръв, където малки капиляри, близо до
повърхността на кожата, се бяха спукали. Малки червени петна бяха попили и в техните овлажнели,
прилепнали дрехи. Така че можеш да си представиш напрежението на тяхното вътрешно
изживяване, за да издържат най-крайното противопоставяне и да преобразят крайностите в
обединение.
После направихме няколко концентрични кръга. Мъжете заобиколиха жените и призоваваха
нашия Баща-Майка Бог и нашите приятели от другите нива и измерения, да продължават да ни
подкрепят. Току-що бяхме свършили последния псалм, когато кучета започнаха да лаят долу под
нас, във временния лагер на пътуващите. Когато тъмнината започна да просветлява на изток, бързо
се прегърнахме помежду си и след това останахме смълчани, очаквайки Юда Искариот и
войниците, носещи факли, свещениците и появилите се любопитни.
Когато враждебната тълпа спря на десетина крачки от нас, Юда нервно излезе напред. С
наведена глава той се приближи до внука ми, прегърна го и го целуна по двете страни, което
означаваше, че този беше, когото те търсеха. Тогава Иисус пристъпи напред и попита: „Кого
търсите?” Висшият свещеник на Храма Аннас беше изпратил своя главен домакин да вземе Иисус и
да го заведе при него, за да го разпита.
Пратеникът на Аннас беше разтревожен от силата на думите на моя внук, но после
възстанови своето спокойствие и запита: „Казват, че ти се наричаш Иисус бен Йосиф от Назарет. Ти
ли си този?" И Иисус отговори: „Аз съм този. И ти казвам, ако аз съм този, когото търсиш, тогава
пусни другите да си вървят по своя път".
Домакинът, след като прочисти гърлото си, даде знак на своя конвой да арестува Иисус и
каза: „Аннас, висшият свещенослужител в Йерусалим, ме изпрати да те заведа при старейшините да
те разпитат". И когато пазачът посегна да хване ръката на внука ми, Петър бързо извади своя нож и
отряза дясното ухо на слугата, след което Иисус го порица: „Ти не разбираш, Петре. Върни ножа в
ножницата! Аз отивам доброволно. Така мога да изпълня волята на Баща ми и да взема по-голямо
участие". Тогава той сложи ръката си върху наранената страна на главата на пазача, спирайки
изтичането на кръвта. Когато онзи дойде на себе си, разбра какво се беше случило и грубо сложи
белезници на китките на Иисус, бутайки го напред пред тълпата войници*.
Разтърсени до дъното на душат си, разбрахме, че ужасяващата драма е започнала. Това,
което ставаше сега, беше знак да останем заедно и да изиграем нашата подкрепяща роля толкова
изкусно, колкото е възможно.
Продължавам разказа си, описан и в Евангелията. Ще разкажа за Разпятието и за
Възкресението, с надеждата, че ще ти помогне, когато минаваш през твоето Христово посвещение.
122
Иисус и Мария-Магдалена с помощта на космическите и пла-нетарните нива на съзнанието
създадоха модела на глобалното извисяване в Духа, което достига своята пълна реализация през
вашето хилядолетие. Те не изживяха тази помощ като идваща от спасяващи сили вън от тях.
Тяхното съзнание беше в единство с космическите сфери. По този начин помощта, която те
получиха, беше изживяна като тяхно космическо присъствие, което улеснява възнесението чрез
физическите аспекти, които те представляваха. Когато знаеш това сътворяващо единство, твоето
посвещение ще бъде като отворени врати към нови и по-големи възможности за
самоусъвършенстване и служба на живота.
ГЛАВА 40
ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
След като Иисус беше отведен от градината, Симеон, Петър и Йоан бен Заведеев последваха
стражите. Юда Искариот вървеше с пазача на Аннас и влязоха в палата на Каиафа. Мария-
Магдалена се беше присъединила към една малобройна група от други жени и мъже-ученици,
които стояха на стълбите пред вратата. Останалите от нас продължихме и поехме към различните
определени места вътре и вън от стените на града.
Моят жребий беше да остана с Мария-Анна и няколко от жените, докато ни бъдат дадени
допълнителни съобщения. Един от помощниците на Йосиф от Ариматея ни придружи до друга от
неговите къщи, намираща се северозападно от къпалнята Витезда. Този малък дом беше
незабележим и малцина знаеха за него. Бяхме доведени тук, тъй като беше близо до обширната
градина на Йосиф, отвъд най-отдалечената стена. Знаехме, че той беше заповядал да бъде изкопана
голяма гробница в подножието на хълма, който не беше обработваема градина.
Това щеше да бъде мястото за процеса на възкресението.
Макар че не присъствах, за да видя разпитите при Ирод, висшите свещенослужители, или
Понтий Пилат, аз гледах и чувствах чрез моето вътрешно зрение и чувствително сърце, грубостта и
бруталността на боя с пръчки, което нарани плътта на внука ми. Не можех да помогна, когато
неговият гръб и крака бяха жестоко удряни, макар че знаех, че той можеше да устои на това, като
преобрази своето физическо усещане чрез овладяните духовни способности.
Иисус разбра по-висшето значение на посвещението чрез короната от тръни и пурпурната
дреха, което представляваше духовната независимост, което беше неговото рожденно право. Той не
беше унижаван, както неговите обвинители смятаха, когато короната и дрехата бяха насмешливо
поставени върху него. Поражението на безплодните опити в съдебната зала не изведоха Иисус от
неговото съсредоточено спокойствие, но садистичният ефект сигурно предизвика допълнителна
истерия сред увеличаващата се тълпа, която започна необуздано да крещи: „Разпни го! Разпни го!"*
При нас дойде Венеамин с новината, че Иисус е отведен към Голгота или Мястото на черепа,
което беше едно от местата извън градските стени, където бяха изпълнявани смъртните наказания.
Случи се Голгота да бъде близо до градината на Йосиф с неотдавна издълбаната в хълма гробница.
Започнахме да чуваме ужасни викове, удряне на барабани и острия, повтарящ се звук от конски
копита.
Моята задача беше да остана спокойна и съсредоточена. Но как, когато чувствах вибрации на
страх да свиват стомаха ми? Дишах дълбоко, потопих тялото си в настоящето и се молех: „О, мой
Отче, Господи, не ме изоставяй, защото зная, че Ти се изразяваш чрез мен, която трябва да направя
тези неща, искани от мен, в този най-тъмен от часовете. Свята Майко, с Твоето милосърдие,
преобрази омразата и страданието в сърцата на тези твои деца, които не знаят какво правят. О,
благословена Майко, Майка на всички неща, дръж ме твърда в твоето състрадателно сърце, което е
чист Извор на опрощаваща Любов. Нека сърцето ми, което е съкрушено, да се отвори чрез изпита-
нията на моя живот, да обичам днес, както никога досега не съм обичала". После, спомняйки си
думите, с които моят възлюблен внук успокояваше яростните елементи, обявих: „Свят, бъди тих и
знай, че АЗ СЪМ БОГ".
До мен Мария-Анна трепереше, лицето й пребледня. После тя решително приглади полите
си и изправи прегърбените си рамене. Челюстта й беше стисната, устните й изкривени, както тя
имаше обичай да прави като дете, когато буря от негодувание преминаваше през малкото й тяло. Тя
дойде при мен и стисна ръцете ми, държейки ги до сърцето си. Ние се гледахме една Друга в очите
и се потопихме в бездънната любов на Божествената Майка. Дишайки заедно, ние не помръднахме,
докато не се съединихме вътре, в сърцевината на нашето Божествено присъствие. Отначало
чувствах, че сърцата ни ще се пръснат всеки момент, но бяхме успокоявани от милостта и любовта
123
на ангелите. Макар че чувствахме краката си приковани към каменния под, душите ни се
извисяваха към небесата. Едно омиротворяващо спокойствие се спусна над нас.
Йосиф знаеше, че Синедрионът щеше да го призове. След арестуването на Иисус той лично
придружи Мариам, Натанаил, Андрей, Лука и техните съпруги до мястото на гроба в неговата
градина. След това отиде в къщата на един доверен човек, който също беше член на Синедриона.
Двамата веднага се свързаха с други членове на Съвета и отидоха в двореца на Каиафа, за да
присъстват на разпита. Учениците, които заеха своите места вътре в градината до гробницата,
помагаха, като поддържаха могъща енергийна матрица от това стратегическо място. Макар че
физически не присъстваха, те бяха добре запознати с ужасяващите сцени, бушуващи зад каменните
стени и на голия хълм Голгота, докато очакваха да помогнат на Иисус при процеса на
възкресението, вътре в олтара на пещерата-гроб.
Мария-Магдалена и други най-близки ученици следваха Иисус при неговите различни
изпитания и го очакваха, когато той се появи от съдебната зала. Мария вървеше след своя
възлюблен, когато той бавно пое пътя към Голгота. Напречната греда на кръста беше привързана
към изранения му гръб. Докараните до безумна ярост наблюдатели бяха пометени под натиска на
тълпата, която буташе залитащия Иисус напред. Докато той носеше своя тежък товар, те
продължаваха да крещят истерично: „Разпий го! Разпни го! Иисус бен Йосиф, цар на юдеите!"
Полудялата тълпа се присмиваше и плюеше върху Мария-Магдалена, наричайки я
„блудница на дявола", искайки тя да бъде убита с камъни. После, когато Иисус падна отново и не
можеше да бъде вдигнат от камшиците на войниците, на някой си Симон, киренаец, беше
заповядано да мине пред тълпата и да понесе напречната греда, която беше развързана и повдигната
на неговите рамене. Симон, който се подиграваше на Иисус преди, носеше тежкото дебелото парче
от грубо издялано дърво през останалата част на тежкия път. Той не знаеше как това изживяване
щеше да промени живота му завинаги. В това време малка група от членове на семейството,
включително Мария-Анна и аз, пристигнахме близо до Дамаските порти, когато двама други мъже
минаха, носейки напречните греди. Те трябваше да се приковат на вертикалните греди, които все
още не бяха издигнати, на най-високата част на хълма Голгота. Други от учениците се скупчиха
около двамата, приковани към кръстове. На хълма духаше силен вятър. Тяхното място по време на
разпятието беше от двете страни на Иисус. Очаквахме Иисус при портите и го видяхме, когато той
пристъпваше, следвайки залитащия и понякога проклинащ Симон, който не можа напълно да
разбере какво беше накаран да прави.
Времето сякаш беше спряло, когато видяхме тялото на Иисус, разпънато на съседния кръст.
После вертикалната греда беше издигната и поставена на мястото й. Изведнъж вятърът се превърна
във вихър. Пясъчната буря затъмни хоризонта и вихрушката се изви около нас, удряйки лицата ни с
необикновена ярост. Зловещи облаци затьмниха слънцето, пронизвайки небето с озаряващи
мълнии. Непрекъснат грохот от гръмотевици проглушиха ушите ни. Луната полека се плъзна между
Земята и Слънцето, затъмнявайки слънчевата светлина. Аз си спомних думите на Иисус: „Когато се
извие вятър и когато Слънцето потъмнее, погледнете към небесните светове, тук вие ще ме
намерите".
Аз си спомних думите, казани, когато той разчупи хляба на неговата Последна вечеря: „...
Как ще ме видите, ще бъде в съответствие с онова, което има в сърцето ви. Ако сърцето ви се
изпълни със Светлината на моя Баща-Бог и със свещената Любов на моята Майка, тогава вие също
ще ме видите издигнат в тази Любов и Светлина. Ако сърцето ви е потиснато долу, в тъмнината от
страха, бушуващ навсякъде около вас, вие ще видите това тяло, пречупено върху дървото на
разпятието. Моето земно тяло от плът ще се появи като този хляб, който лежи счупен върху този
поднос".
Спомних си моето обещание да поддържам Пътя сигурен за тези, които сега искат публично
да демонстрират посвещението чрез Разпятието по един буквален начин. Продължавах да подк-
репям себе си с мисълта: „Всичко е наред", макар че хаосът около мен казваше на моите чувства и
емоционалното тяло, че се заблуждавам. Все още бях решена да фокусирам моето внимание към по-
висшата реалност, намираща се в обединеното съзнание на по-висшите измерения. Дишах не като
смъртно, несъзнателно дишащо същество от третото измерение, а като безсмъртен адепт,
съзнателно вдишващ прана - силата на живота през централния канал. По този начин моето
схващане за времето и пространството се промени. Знаех за моята връзка с моя Бог-Извор. Моето
вътрешно зрение се отвори и аз видях Иисус, съзнателно отделен от своето физическо тяло. Той
беше напълно обединен със своето безсмъртно тяло от златна светлина, което той наричаше Абба.
124
 В своето тяло от светлина той помогна на двамата мъже, разпънати до него, да преминат
през подземния свят и райските сфери. Видях, че Мария-Магдалена беше проектирала и раздвоила
своето съзнание. Тя беше свързана със своя възлюблен в тази могъща работа за издигането, която
беше едновременно отпечатана в съзнанието на Земята и в атомите на всяко живо нещо.
Стана ясно какво се изискваше от мен. Макар че бях изправена пред невероятна жестокост,
бях решила да узная истината и да видя отвъд илюзията. В средата на разнасящите се гръмотевици
и истеричните викове на кръвожадната тълпа, чух един тих глас да говори на сърцето ми: „Свърши
се, няма смърт! Оставете всичкия страх." На вътрешен план телепатически чух повика на моя внук:
„Събудете се и се издигнете. Елате всички народи, оставете настрана вашите оръжия за война,
които ограбват и плячкосват. Изискайте вашето наследство, което ви е дадено свободно. Вечен
живот управлява вътре в царството на всеки атом. Оставете вашата ужасна алчност. Бъдете любов,
бъдете мир. Амин и Амин. Така да бъде."
Когато нашите съзнания се свързаха, можах да усетя, че моят внук не беше почувствал
болка, когато неговите жизнени функции напълно спряха. Иисус не беше отровен, както някои
допускаха, а използва умението, което беше придобил през миналите години на посвещения и
духовни практики. Аз видях, че неговата сребърна нишка все още свързваше неговото физическо
тяло и душата, макар че той изглеждаше мъртъв за непосветените очи от плътното физическо
измерение.
Аз се борех с всяка клетка на моето физическо тяло да остана съзнателна и свързана със
Съзидателния Извор и със съзнанието на Иисус, което напълно се беше сляло с неговото най-висше
тяло от светлина - саху.
Преобладаващите чувства на терор, насилие, печал ме блъскаха от всички страни. Аз виках:
„О, Господи мой, помогни ми да обичам и да прощавам. Сигурно тези хора не знаят какво правят.
Издигни ме и отвори очите ми, за да видя истината, която вещае целия живот, свободен от
страдания."
Когато наближи залез слънце и Пасхата щеше да започне, Йосиф от Ариматея получи
разрешение да свали тялото на Иисус от кръста, за да може да бъде „погребан" преди еврейската
събота. Яростната буря и земните трусове продължаваха и макар че слънчевото затъмнение беше
минало, слънцето все още беше закрито. Малцината войници, които стояха по време на мъченията,
и последните останали замаяни зрители, бавно си тръгнаха, оставяйки ни сами с останалите
ученици, които завиха безсъзнателното тяло на Иисус в платно. После той беше внимателно
поставен върху една кола, теглена от кон, и ние бавно поехме към близкия гроб.
Иисус беше позволил на своето отделило се Аз да „умре", докато той напълно успокои
своите жизнени функции и насочи изцяло вниманието към своя Баща-Майка Бог, с Когото накрая
той напълно се сля като едно съзнание. Когато ти разказвам това, моя възлюблена приятелко,
запомни, че не беше Христос, който „умря", а личната илюзия за отделянето. Чрез разпятието Иисус
реализира обединението с Бог, като един жив Христос. Когато знаеш, че Иисус не е страдал, можеш
да изоставиш своята привързаност към страданието в човешкия си живот. С любовта всички неща
са възможни. С дисциплина и преданост можеш да стигнеш до осъзнаването, че твоят Създател,
присъствието на твоя Христос, не са вън от теб, а живеят вечно, вътре в твоето съзнание. Когато
изживееш това самоовладяване и спасяваща истина, всяка необходимост от един външен Спасител
намалява. Той се намира в твоя ум. Когато е време да се премине към по-висше знание за
обединение с Бога, както това беше с Христос, ти също ще имаш цялата подкрепа, от която се
нуждаеш. Приеми, че ти си възлюблената на Бога през вечността! Ти трябва само да изоставиш
схващането, че си тяло, което умира, за да приемеш истината, че Христос не е умрял, както и ти
няма да умреш.
Както в примера за театъра, за да достигнеш осъществяването на Христос, полезно е да
практикуваш разглеждането на своите човешки предизвикателства от най-висшата перспектива. А
сега дишай с мен и излекувай страданията, които са натоварили твоята душа за векове, дори за
еони. Издигни своето разбиране на друго ниво и виж Голгота с други очи. Прости на себе си и на
Бога за „ненамесата" Му във всички външни прояви на страдание и осъзнаване, безсилие и измяна,
наказание и мъчителство и човешки жертви - драми на тирания.
Дишай бавно. Отпусни се... Отпусни се... Отпусни се... Спокойствие и мир царят в душата
ти.
Твоята душа има постоянен паспорт за вечността. Като знаеш това, ти не можеш да се
върнеш обратно към ограниченото същество, което някога беше. Ти си в състояние да приемеш
125
хаоса на великата планетарна промяна, която сега се извършва навсякъде около теб и вътре в теб. С
доверие и лекота можеш да позволиш раждането на твоето възнесло се Христово съзнание, което е
лежало скрито и спящо в твоята утроба на бъдещето.
Какавидата не може да стане пеперуда без нейното посвещение чрез разпятието, което става
нейното преобразуващо освобождение. Както пашкулът на пеперудата е нейната рождена стая, така
също пашкулът е и гроб на какавидата. Сега преминаваме с Иисус в неговия гроб-пашкул на
Възнесението.

ГЛАВА 41
ИЗДИГАНЕТО НА БЕЗСМЪРТНОТО ХРИСТОВО ТЯЛО
Да, моя скъпа приятелко, нека да видим отново Ритуала на Гробницата и да се свържем с
всички ученици, които се бяха събрали при гробницата в градината на Йосиф от Ариматея през
нощта, която вие наричате Велики (Разпети) Петък.
Бурята продължаваше да бушува. Щом като големият кръгъл камък беше изтърколен на
мястото, затваряйки долната врата, пронизителният вятър и силните гръмотевици вън, бяха едва
усещани от ушите ни. Сега, когато бяхме затворени вътре в обширната гробница, ние се движехме
бързо, без колебание, към следващата фаза на Великото дело.
Лука, синът ми, който все още беше практикуващ лекар, беше поръчал предостатъчно
ленени платна, треви, масла, мехлеми, кремове, вода, лампи и всички необходими медицински
принадлежности за този специален случай. Той беше поставил всичко в гробницата на своя
полубрат Йосиф предишния ден. Тези от нас, които имахме опитност с балсамиране на мъртви в
Ритуала на Гробницата, ръководехме другите, които бяха по-малко осведомени. Тези ученици
станаха наши помощници. Когато погледнах скованото тяло на Иисус, лежащо пред мен, се върнаха
спомените за неговото съвършено чисто дванадесетгодишно тяло, лежащо в гробницата в пещерата
за посвещението в Кармел. Вглеждайки се в бъдещето, имаше една част от мен в тези дни, която
искаше да не бъде изпита тази горчива чаша. Оттогава той беше преминал през двадесет и една
години на изпитания, преобразувания и възкресение на формата на неговото съзнание от
състоянието „смърт". Жизнените функции на Иисус, които по-рано бяха спрели напълно, сега
започнаха едва видимо да се проявяват, докато лежеше в дълбок сън или в състояние на самахди.
Не можех да спра сълзите си, които падаха, докато внимателно измивах тялото на моя внук.
Коленичили до мен, Мария-Анна и Мария-Магдалена и аз, внимателно отстранявахме части от
кожата и конските косми, залепнали по гърба и краката на Иисус от ударите с камшиците.
Изчистихме пясък, тор и смола от многоторани, които покриваха тялото му. После измихме,
прочистихме и поставихме лечебни мехлеми, компреси и необходимите масла. Когато видя, че сме
готови за неговата намеса, Лука ни помогна да завием тялото с плащеницата - лененото платно,
напоено с възстановяващи билкови масла, с които първоначално са били увивани египетските
мумии. По-голямата част от главата на Иисус беше покрита и след това една кърпа беше поставена
върху лицето му. Както и преди съм споделяла, потрепването на кърпата служеше като сигнал на
помагащия жрец или жрица в Ритуала на Гробницата, че тялото на посвещавания се съживява.
Когато те забелязваха това леко движение, знаеше се със сигурност, че съживеното съзнание на
душата се е завърнало във физическия план и че времето за премахване на плащеницата беше
дошло.
И така, след като тялото на Иисус беше изчистено, пречистено, миропомазано и покрито,
ние заехме нашите места около него, вътре в гроба. Йосиф от Ариматея започна да напява дълбока,
протяжна матра. Тези от нас, запознати с вибрациите на звука, се присъединиха. Други използваха
ударни, струнни и духови инструменти. Всички движехме телата си в ритъма, някой много
активно, други жестикулираха само с ръце, кимаха с глава или се полюляваха назад. В кадилницата
гореше тамян. Повечето от лампите бяха загасени, само две бяха оставени да горят.
Призовавахме присъствието на нашия Създател. Призовавахме лекуващите ангели,
боговете, богините и Съвета на Светлината на тази планета и отвъд нея. Произнасяхме напевно
химни за Великата Майка, специално за Изида, понеже това, което правехме, беше неин обряд,
изпълняван в Египет, представляваш възкресението на нейния любим Озирис. По този начин обра-
ботвахме най-висшите лечебни енергии чрез нашите сърца и гласове. Движехме тези енергии, за да
протичат през нашите тела, и вплитахме моделите на светлината в съзнанието на Иисус. Усещах
съзнанието на Иисус, когато той пътуваше през подземните области на Аменти. Учителите, които

126
 живееха близо до Слънцето, го посрещнаха и придружиха през много сфери. Видях го да пътува из
астралните планове, където душите създаваха своя ад, като продължение от страданията, които са
причинили през време на своя живот. Видях, че Иисус помагаше на тяхното съзнание да изостави
невежите навици и ограничените вярвания и да се придвижат към най-силната светлина. В
преизподнята моят внук срещна много еволюирали учители и наблюдатели, които вместо да се
придвижват към хармоничните сфери, бяха избрали за известно време да останат и да помагат на
съзнанието да спре да страда, да се издигне и да се възнесе заедно с тях.
Видях, че съзнанието на Мария-Магдалена присъстваше във всички тези пътувания и че този
Пламък-близнак участваше в най-висшия Съвет на Светлина в неща, които аз едва разбирах.
Чувствах, че те са били подготвени за много повече, отколкото за тази планетарна задача, но моето
съзнание по това време не беше достатъчно разширено, за да зная какво беше то.
Щом като почувствахме, че енергиите на Иисус бяха стабилизирани, повечето от нас избраха
да се оттеглят от гробницата, за да си починат. Към залез слънце на следващия ден, Йосиф от
Ариматея, след като сканира околността с вътрешното си зрение, за да се убеди, че няма никой,
върна обратно тежкия надгробен камък и използва звука като средство за левитация. Тези от нас,
които знаехме, че нашата помощ повече не беше необходима в гроба, отидохме до дома на Йосиф
във Витезда, да се подкрепим. Йосиф, Мария-Магдалена, Сара и Мариам останаха в гробницата.
Иисус беше добре запознат с невероятната протичаща мощ на възкресяващата енергия, която
преобразува всичко. Неговото просветлено съзнание започна да влиза обратно във физическото му
тяло през коронната чакра в централния канал или праничната тръба. Със своите възвърнали се
жизнени сигнали процесът за издигане на безсмъртното Христово тяло на Светлината започна.
Когато енергията се увеличава, светлината започва да се излъчва. Тялото на моя внук стана силно
радиоактивно, изпращайки субатомни пулсиращи вибрации. Тези висши вибрации проникнаха през
акустичната зала на гроба и се разшириха през планетарната кристална решетка. Това беше едно
космическо изравняване, което улесни създаването на една нова матрица на кода за Възнесение,
която да бъде отпечатана през тялото на Земята-Майка и атмосферата.
Щом възкресяващите енергии бяха издигнати във физическото тяло, беше необходимо то да
остане в покой за известно време, преди да се махнат ленените обвивки. Когато ни се подсказа, че е
време, ние отстранихме най-напоените ленени платна, след което измихме, почистихме и
миропомазахме тялото на Иисус с ароматни масла и лечебни кремове. Поставихме нова дреха на
тялото му и отново го оставихме в покой.
Като знаехме, че няма повече нужда от нашата грижа, тръгнахме преди изгрев слънце,
оставяйки Иисус, лежащ на олтара. Един голям кръгъл камък, затваряше вратата на гробницата.
Нуждаехме се от почивка и освежаване. След няколко часа сън Мария-Магдалена напуснала къщата
на баща си, точно след изгрев слънце, и се върнала при гроба. Тя изненадана намерила камъка
отместен и когато пристъпила да влезе вътре, още по-изненадана открила, че Иисус го нямало! Две
ангелски същества седели спокойно на олтара със сияещи лица. Ленените кърпи и кърпата за
лицето били сгънати и лежали на олтара.
Те се усмихнали, разпознавайки плачещата Мария-Магдалена, която изпълнявала нейната
египетска роля като Изида, която плаче, понеже нейният възлюблен Озирис е изчезнал. Те крас-
норечиво я запитали: „Жено, защо плачеш?", при което тя отговорила: „Аз търся моя възлюблен
Учител, който беше тук и сега го няма". И после, когато тя се върнала и влязла в градината, все още
гледайки в гроба, отново чула: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?". Думите идвали от устата на
един мъж, когото тя смятала за градинаря, тъй като неговата енергия била различна от тази на
Иисус. Отново тя попитала за този, който е изчезнал, и чула Иисус да казва: „Мария!" Тогава тя се
обърнала и познала своя възлюблен, макар че неговото тяло някак си се било променило. Сега то
изглеждало много по-прозрачно и светещо.
Когато тя се затичала да го прегърне, Иисус протегнал ръката си и каза: „Не още, моя
възлюблена Мария, защото аз не съм стабилизирал възнасящата честота на моето тяло. Аз ще бъда
с теб в това възкръснало тяло за неопределен период от време. Има все още много повече нива на
Възнесение, през които ще мина. Повечето от това време ти ще се срещаш с мен в небесните сфери.
Ти, която представляваш Великата Майка, още имаш да вършиш важна работа тук, на земния план.
Заедно ще подготвим човечеството да реализира Пътя на Христос. Макар че ще бъдем заедно в
нашето смесено съзнание, ти ще бъдеш повече фокусирана от тази страна на завесата, а аз - от
другата, както сме правили толкова много пъти в други светове. Нека да бъдем благодарни, че ни
бяха дадени години, да бъдем заедно в тези чудесни тела от плът и кости. Ти си моята възлюблена
127
ученичка, и на твоята, и на Йоан грижа, аз оставям моята благословена и красива майка. А сега
върви, и кажи на майка ми и на другите всичко, което видя и чу." После с голяма любов той се
усмихнал и внимателно минал край нея и техните пръсти почти се докоснали. Тези бяха думите,
които аз, Анна, чух от Мария-Магдалена, когато тя се завърна, за да ни каже радостната новина за
пълното Възкресение на Иисус.
Както споделих с теб, Иисус и неговите ученици демонстрираха Великото Дело за
Възнесението на душата в по-висшето осъзнаване на Божествената Любов и Вечния Живот. В това
състояние физическото тяло на Иисус беше възкресено и издигнато чрез по-високи вибрации, които
го бяха подготвили за Възнесението.
Ти също можеш да изживееш Възнесението, в което съзнателно да приемеш повече светлина
и по-висока честота в тялото си. Тогава вродената възможност на твоето тяло да се лекува и
регенерира чрез физическото безсмъртие, може да бъде реализирано, така че да имаш повече време
да служиш на живота и да повишиш своето самоусъвършенстване. Ти също можеш да избереш
съзнателно да засилиш своята връзка с безсмъртните тела на светлината и да вземеш със себе си
своята памет и опита от самоусъвършенстването, когато напускаш елементите на твоето физическо
тяло, за да се върнат в земята.
Когато процесът на Разпятието и Възкресението започне, просветленото съзнание се
реализира стъпка по стъпка, докато то се възнесе. Това често е придружено с по-голямо осъзнаване
на мислите и поведението, които още не са хармонизирани с любовта. Когато имате една по-голяма
възможност за състрадателна любов, не може да пренесеш тези аспекти на съзнанието в
обединението със своя Създател.
С просветлението на съзнанието идва по-голямата проницателност и възможности да се
изпита едновременно реалността и измеренията извън нея. Това е основната опитност на свободата
и съединението във вечното СЕГА!
ГЛАВА 42
КРЪЩЕНИЕТО СЪС СВЕТИЯ ДУХ
Скъпа приятелко, тъй като нашето време да бъдем заедно скоро ще свърши, сега твоят живот
очаква да направиш с него това, което ти искаш. Това време не е подобно на моето преди повече от
2000 години, което беше едновременно опасно и великолепно. Аз те поканих да бъдеш с мен с
надеждата, че моята опитност можеда ти помогне по някакъв начин да изпълниш една съдба, която
е преплетена с тази на Майката Земя и с всичко, което те подкрепя. Като си с мен, сякаш си
преминала през един праг, от който няма връщане. Докато бавно напредваме заедно, нека да видим
бъдещето в една по-широка перспектива, както прегледахме и миналото. И правейки това, нека веч-
ният момент, СЕГА, бъде благословен.
Тъй като може би се чудиш какъв беше животът след Възкресението на Иисус, ще споделя
моя спомен за останалите години, през които живях в Палестина, преди моето отпътуване за
Франция и Британия. Чувствах се като че ли стоях пред дълбока пропаст, изучавайки нещо
неизвестно, което се простираше далеч пред мен. Всичко, което съм била през тези много години,
изглеждаше като че ли е било изгладено и пречистено в една перла с голяма стойност. Стоейки
уравновесена на брега, всичко изглеждаше като зимата, когато животът се обръща навътре, спира и
очаква подтика на новата поява на пролетта. Така живях до пропастта известно време, докато
получих ясен импулс отвътре, който ме увери, че беше време да полетя и да създам нов живот.
За подкрепящата група от семейството и приятелите на Иисус беше време за вътрешно
съсредоточаване, време за оценяване, служене, за подхранване на спящите семена, които бяхме
посяли през предишните години на активно служене. За известно време след Голгота сърцата ни
продължаваха да бъдат неспокойни, умовете ни - потиснати, а телата ни - измъчвани.
През петдесетте дни непосредствено след Разпятието и Възкресението на Христос, Слънцето
оставаше потъмняло седмици наред поради вятъра, носещ пепелта, изхвърлена от избухналите
вулкани. Земята под краката ни още трепереше от трусове. И по-голямата част от вътрешния кръг
на учениците на Иисус бяха останали да действат тайно. Малцина, които не бяха част от малката
група ученици, понякога виждаха Иисус след Възкресението му в Палестина. Властите
продължаваха да издирват тези, чиито живот бе докоснат и излекуван в аурата на Христовата
Мантия, която моят внук носеше година и половина преди опитността на Разпятието и
Възкресението.
Да се опитват да работят с Мантията на Христос, за да следват неговия пример, не беше
128
лесно за неговите ученици. Тези, чиито духове бяха опитни, но намериха плътта си неподготвена за
нарастващата отговорност и неизбежния риск от възможността, която идва, бяха отнесени от
вятъра.
За тези от нас, които познаваха Иисус зад стените на монашеската общност на есеите, бяха
пътували с него до близки и далечни страни, за да участват в подготовката за посвещения, и които
по някакъв начин имаха същия семеен произход, беше време за усилено пречистване и подготовка
за посвещения. Това беше време за тайни срещи, където имаше разгорещени спорове и дълбоко
търсене в душата, за нашата следваща стъпка, за което горещо се молехме. Това беше време на
разпадане и реорганизация. И повече от всичко беше време да се обърнем навътре и да
преосмислим всичко, което се беше случило. Това беше единственият начин да се познае покоя или
да се спечели надежда за яснота, докато външният свят разпалваше хаос.
Между най-близките ученици, които бяха придружавали Иисус, се постигна съгласие, че
трябва да съберем всичко, което бяхме чули и видели, за спомен по същия начин, както майсторите-
разказвачи предаваха събитията устно, по традиция, от поколение на поколение. Беше решено, че
всичко, на което бяхме свидетели, ще бъде записано в свитъци. Тези ръкописи щяха да бъдат
запечатани и скрити заедно с по-ранни текстове. Повечето от тях щяха да бъдат съхранени в
далечни източни и западни страни. И понеже бяхме разпръснати, ние също обменяхме нашите
устни разкази и записани думи, които споделяхме с тези, които искаха да чуят и да позволят техния
живот да бъде преобразен. Знаеше се, че това щеше да бъде проект за останалата част от нашия
живот.
Скоро след разпятието и през следващите петдесет дни, Иисус често беше с нас. Обикновено
това бяха неочаквани срещи, които се случваха по един необикновен начин. Понякога той просто се
появяваше в стаята, в която ние се бяхме събрали за ядене или за събрание. Имаше моменти, когато
го виждахме да ходи по водата, до нашия кораб, и след като ни поздравяваше, той левитираше и се
присъединяваше към нас на кораба. Един път той премина през каменните стени на една подземна
пещера, където се бяхме събрали, за да избегнем ареста. Често, когато пътувахме по опасните
пътища на Юдея и Галилея, той се появяваше като странник, застанал край пътя, или просто се
оказваше сред нас, докато вървяхме. Когато се появяваше сред нас по време на ядене, той
участваше и се радваше на това, което беше сервирано.
С изключение на тези срещи, които се случваха по пътищата, когато беше с тъмните дрехи
на местното население, Иисус винаги носеше бяло. Имаше една неземна светлина, която се из-
лъчваше от тялото и дрехите му, а когато вървеше, сакаш краката му не се докосваха до земята.
Неговото появяване сега беше в една прозрачна светлина. Да бъдеш докоснат от него, беше като
наелектризиране и рядко можеше да бъде издържано от тези, които се срещаха с него. И все пак,
когато бяхме достатъчно подготвени, Иисус идваше при нас, взимаше ръката ми и нежно я
целуваше, или обхващаше лицата ни с ръцете си, и продължаваше да гледа в очите ни, докато всяко
напрежение изчезваше.
Ние силно чувствахме отсъствието на Иисус. И колко радостни бяхме, когато той неочаквано
се появяваше! Бяхме очаровани да чуем неговите истории за съществата от небесата, в
добронамерените космически кораби, които посещават всички земни континенти, острови и морета.
Той тъжно ни разказваше за многото вулкани, които избухнали, за земетресенията, които издигаха
и потопяваха земни маси, за огромните вълни, които пометоха градове в морето през трите дни на
неговото Разпятие и Възкресение. Хората, които бяха най-много засегнати от тези промени на
Земята, бяха в по-голямата си част скромни и готови да получат изцеляващата енергия на Христос и
утешителните думи. Беше добре да се свържем с човечество по цялата земя. Мнозина от нас, които
знаеха как да телепортират телата си, се свързвахме с тях и бяхме радостни да установим връзки с
нашите братя и сестри, с които продължавахме съзнателния контакт чрез нашите молитви и
медитации. През същото това време, когато се събирахме заедно, търсейки утеха и дълбоко
изцеление, бяхме изненадани от едно енергийно поле, различно от всичко, което сме познавали
преди. Не че беше непозната тази енергия. Тя влизаше във всеки присъстващ до такава степен, в
каквато нашият ум беше мълчалив. Сърцата ни бяха запалени като един колективен огън и нашите
физически и духовни очи бяха отворени към небесните сфери. Мария-Анна специално беше
„издигната" и след нейното завръщане в нормално съзнание, тя ни каза, че бяхме поканени да се
съберем, така че да можем да получим Новия Завет за любов от Великата Майка, присъстваща в
Бог-Отец.
Това е, което аз сега ще споделя за слизането на Светата Шекина или на Светия Дух на
129
Обещанието, както някои наричат това енергийно поле, и как Мантията от Пламтяща Светлина на
Великата Майка ни обгърна в кръщението с духовен огън. Иисус ни беше казал, че тя ще дойде като
наш втори Утешител, гледайки в нашите сърца, от които се изискваше да се знае и да се помни, за
да довършим нашето собствено Христово Възкресение и Възнесение. Като ти казвам това,
приятелко моя, добре си спомням неговите думи: „Всичко, което вие виждате аз да правя, същото и
вие ще го правите, и дори повече ще правите".
След една седмица на пост в пълна самота и мълчание, Мария-Анна свика специална среща
на учениците, които се бяха разпръснали из Палестина, да дойдат в Кумран. Доверени пратеници
разнесоха поканата и скоро голяма група от нас пристигнахме заедно през нощта. Няколко от нас,
които бяхме посещавали Кумран, поехме подготовката и бдяхме над уморените пилигрими, които
спяха преди да започне церемонията. Точно преди зазоряване, започна да се чува и усеща звук на
нахлуваща вода. Всички скочиха от своите импровизирани легла и последваха Мария-Анна и
Мария-Магдалена в шествие към древната пещера, в която хилядолетия се беше служило на
Великата Майка.
Макар че пещерата беше осквернена от непросветени почитатели от еони време, тя все още
беше напоена с енергията на Великата Майка. Поради нарасналото патриархално пристрастие на
мъжкото лидерство в Кумран, главният вход е бил затворен дълги години. Така много малко
посветени знаеха нейния вход, който все още даваше достъп за тези, които избираха да продължат
да изпълняват ритуалите на Великата Майка. Повечето от тези духовни церемонии бяха свързани с
древната шумерска богиня Ищар-Инана и езотеричните практики на Ордена на Магдала, почитащ
Изида. Поради нашата връзка с Иисус, лидерите на Кумран отвориха главния вход за нас за тази
церемония.
Мария-Анна беше постила и се молила в пещерата. Тя беше почистила древния олтар и беше
поставила няколко снопа прекрасни цветя, билки и тамян върху него, заедно с една купа за вода,
съдържаща скъпоценно масло. След като заехме нашите места вътре, пяхме псалми и древни песни
за Божествената Майка. След продължително време на мълчание Мария-Анна отиде до олтара,
миропомаза се и после покани всеки един от нас да се приближи.
Един по един коленичихме пред нея. Тя смачкваше листенцата на цветята и билките в своите
малки ръце и ги разпръскваше около главите и раменете ни. След това изгаряше остатъка в пламъка
на мангала на олтара. След като свалихме нашите горни дрехи, за да открием сърцата си, Мария-
Анна натопи едно малко парче плат в ароматизирана вода, която беше изсипала в една обикновена
келтска купа, използвана от Иисус при неговата последна вечеря. Тя внимателно изми нашите лица,
ръце и гърди. Нейната дясна ръка бавно се движеше около всяко сърце, докато се усетеше едно
топло сияние. Тя целуваше обляните в сълзи страни, сериозно вглеждайки се в плачещите очи на
всекиго. Преди да се обърне към следващия очакващ, Мария-Анна избираше една дълга ивица плат
от един завързан сноп. След това тя поставяше плата около врата на всеки, сякаш беше шал. Тези
накъсани ленти бяха от плата, който е бил дреха на Иисус. Този ритуал, който Мария-Анна
извърши, не беше, за да създаде култ към Иисус. Платното беше символ на любовта и готовността
ни да приемем нашето съединение с Бога.
След това Мария цитира думи, казани от Иисус на Тома, който не присъствал в гроба по
време на акта на Възкресението. Той беше искал да види и разбере, че Този, който се явява пред
него, наистина беше от плът и кости. Макар че изглеждаше както преди, сега тялото на Иисус беше
много по-пречистено и прозрачно. Той казал на Тома*: „Погледни, виж и почувствай сам, че това
съм аз, твоят брат, и че аз дойдох да изпълня всички неща, които моят Баща-Майка Бог ми даде, за
да извърша. Аз оставих един пример, за да знаеш как да почиташ Единния Бог, който дава живот на
всичко. Направи от твоето тяло също символ на Светлината и средство за мир, така че всички в
света да могат да имат светлина и живот в изобилие”. Така направи Мария-Анна, помагайки ни да
си спомним целта на изпитанията, през които продължавахме да минаваме.
Когато всеки премина по реда си, ние се събрахме заедно и седнахме в кръгове, мъжете зад
жените, децата седяха в средата, с изключение на малките бебета, които сучеха на гърдите на
майките си. Изпяхме няколко химна и след това едно благословено мълчание се спусна върху нас.
Някои се наклониха ниско до земята, други издигаха главите си към небето с обърнати очи.
Мнозина говореха на „Езика на Светлината". Някои започнаха да се издигат, левитирайки към
тавана на пещерата. Отново имаше вътрешен звук на бучаща вода и след това сякаш каменният
покрив над главите ни се отвори.
Всеки имаше свое собствено видение и изживяване на енергията на Светата Шекина -
130
Светия Дух и Нейните многобройни дарове, един от които беше непогрешимото присъствие на
Майката на Целия Живот, независимо как е наричана. Светият Дух идва според вярата на всеки. Тя
беше почувствана във всяко сърце и тяло според възможността на човека да издържи Нейното
могъщо присъствие, състояние, сякаш си погълнат от пламъци от светлина. После, когато
възможността беше достигната, всеки се разшири, докато всички в еднаква мярка получиха Дара на
Духа, което тяхната душа беше очаквала дълго, още от началото на въплъщаването в плът.
Женският творчески аспект на Божествеността слезе долу, над света, и влезе в нас с мекотата
на един бял гълъб. Нейната прегръдка беше и невероятно мека, и страшна. Мека, тъй като Нейната
Божествена Любов е Млякото на вечния живот. Изражението й беше тъмно и страшно за онези,
които избират да се противопоставят на Нейната прегръдка. Когато е изпит Нейният пречистващ
Нектар, всичко се разтваря в безформено съществуване. В момента на Нейното идване, Тя става
едно с Раждащия Целия Живот. Ние ставаме едно с Бог, Бащата-Майката! В този смисъл знаем само
Единния.
Това беше огнено приемане на миропомазването със Светия Дух, Който ни поддържаше през
нашите останали дни. Независимо от външните обстоятелства на земния план, дали проявяваме
радост или страдание, Светият Дух, като един вечен гълъб на мира, ни подкрепяше в нашата съдба,
всеки по своя път.

ГЛАВА 43
ПРЕНАСЯНЕТО НА СВЕТИЯ ГРААЛ
Ела, моя възлюбена приятелко! Време е да споделя с теб нашето заминаване от Палестина.
Макар че Иисус ни посещаваше от време на време в своето възкръснало тяло, повечето от нашите
изживявания с него ставаха в по-висшите измерения.
Нашият живот премина през много изпитания през следващите години, след Възкресението
на Иисус. Съпругът на Мария-Анна, Ахмед, почина през зимата от инфаркт. Моят правнук
Венеамин по-късно беше убит с камъни от разярената тълпа, както беше убит и Стефан50. Йосиф от
Ариматея беше изхвърлен от Синедриона и дори беше в затвора за кратко време, поради лъжливи
обвинения. Скоро след освобождаването на Йосиф от затвора, той заведе Мария-Магдалена и
нейните деца в една монашеска общност на юг от Александрия, за да ги предпази от опасности.
Никой от нас не беше силно засегнат от сляпата омраза, която се изправяше пред нас от всички
страни.
Савел51 от Тарсус и други, търсеха да ни арестуват, с една необяснима натрапчива
отмъстителност. Ставаше все по-трудно да заличим нашата идентичност и местонахождение. Всич-
ки приехме измислени имена, псевдоними и кодови имена, специално ръкуване, общуваш с тайни
съобщения, за да запазим живота си. Често се придвижвахме, прекарвайки повече от нашето време
в есейските общности край Мъртво море, на юг от Кумран, или тайно в Йерусалим. Много рядко
през тези две години се завръщах в моя любим Кармел.
Много от неговите манастирски обитатели бяха изселени, когато римляните започнаха да
използуват неговия стратегически нос, за да наблюдават Голямото море. Дори нашето светилище
сега беше посветено на римския бог Юпитер.
Използвахме името Дамаск, като кодово име за Кумран. И когато Савел от Тарсус научи, че
много от нас оставахме в Кумран през зимата, той търсеше да ни намери и да ни убие. И стана така,
че когато той пътуваше към Кумран (Дамаск), Савел беше спрян по пътя му от Иисус. Савел беше
издигнат чрез светлината и сърцето му се смекчи. Той се върна обратно в Йерусалим като променен
мъж. Групата войници, които вървяха с него се разпръснаха от страх, вместо да изпълнят заповедта
да изгорят Кумран и да заловят избягалите зилоти52.
По-късно Савел промени името си на Павел. Започна да събира тези ученици, които
споделяха неговото разбиране за промяната на сърцата на хората, за да вярват в Иисус бен Йосиф -
единственият Христос, техният личен Посредник-Спасител. Харизмата на Павел и по-лесно
разбираемите му духовни практики, започнаха да му печелят популярност и подкрепа. Неговата
кауза привлече известен брой ученици от вътрешния кръг, които искаха да превърнат посланието на
Иисус в организирано йерархическо свещеничество. Петър беше силно свързан с Павел и като

50 Стефан е първият дякон. Убит е с камъни. (Деян. 7:54 - 60; 22:20). (бел. бог. ред.)
51 (Деян. 9:11); (1 Филип. 3:5). (бел. бог. ред.)
52 (Деян. 9:49; 26:12-18). (бел. бог. ред.).

131
резултат започна прегрупиране между тези от нас, които бяха на ръководни позиции през
изминалите години.
Често разделянето между последователите ставаше относително бързо, с помощта на
просветлените същества, които бяха имали директно откровение на по-фините духовни области.
Групата с по-голям брой последователи прие системата за вярвания и практики, които се
основаваха на схващането за посредничество за спасение, чрез проповедник или чрез пророк (често
мъченик), който вече не е във физическия свят. С тези ученици, които последваха Павел,
авторитетът остана извън човека, дори и за Иисус или за една посредническа свещеническа
организация. Други от нас, включително самата аз, които бяхме стигнали до знанието чрез
директното изживяване, че всичко, което търсим, беше вече в нас - поддържахме тезата с вътрешна
убеденост. Макар че пътят беше по-скрит и не така изявен чрез физически усещания, бяхме готови
да минем през същите преобразяващи дисциплини и процеси за откровения, както Иисус направи и
чиито пример ускори нашето Себе-осъзнаване.
Макар че изминаването на по-краткия път на мистика е моят предпочитан избор, не смятам
за недействително пътуването на тези пилигрими, които не бяха минали през вътрешната врата на
познанието. Не става въпрос дали единият път е по-добър, отколкото другия. Въпросът е: има ли
готовност да се премине през същите опитности, които просветлиха Иисус и неговите близки
спътници? А сега нека да стигнем до драматичните и опасните сцени на нашето изгонване от
Палестина.
Тъй като животът ни беше застрашен, поради нашето близко общуване с Иисус и поради
нашата вярност към езотеричните практики, бяхме принудени да потърсим начин да избягаме от
Палестина. Йосиф от Ариматея се беше завърнал от своето пътуване до Александрия и Британия и
беше разтревожен от нарастващото насилие, което заплашваше живота ни.
Без почивка или попълване на запасите и екипажа, което обикновено той правеше при своите
пътувания, Йосиф беше готов да тръгне отново след две седмици. Тези членове на семейството,
които бяхме избрали да напуснем Палестина, събрахме вещите си и поехме нашия път с Йосиф към
пристанището на Иопия. В края на втория ден отплувахме към Александрия. Вместо обикновените
три или повече кораби, Йосиф взе само два от товарните кораба от неговата флота, за нашето
пътуване.
Единият щеше да качи пътниците, а другият носеше продоволствия и търговски стоки, които
бяха поръчани на Йосиф в Галия и Британия. Намерението ни беше да пристигнем в Александрия,
да останем там няколко седмици и в зависимост от условията за пътуване по море, да пристигнем на
южния бряг на Галия приблизително два месеца от нашето напускане на Палестина.
Освен мен, тук бяха Мария-Анна и нейните четири по-малки деца, Мариам и Натанаил, Сара
и Филип, Йосиф от Ариматея и неговите деца Лоиз-Саломе, Марта и Лазар, заедно с техните деца.
Пътувахме добре до Александрия и бързо намерихме подслон при роднини.
Ние се радвахме да се съберем отново с Мария-Магдалена и нейните деца. Мария ни
съобщи, че е много нетърпелива да стигне до Галия, където както й беше казано телепатично, Иисус
щеше да я очаква. Какво й беше казано? Иисус казал на Мария-Магдалена по време на неговото
Възкресение, че трябва да продължи да помага на неговото просветлено тяло да премине през
допълнителните процеси за Възнесението. Той беше осведомил Мария, че повечето от неговата по-
висша алхимична работа щеше да се осъществи в Галия и Британия.
След като се поуспокоихме, Йосиф и мъжете се заеха със събиране на необходимите припаси
и екипаж, който щеше да ни придружава до Британия. Изглеждаше като голямо освобождаване да
бъдеш далеч от постоянния стрес и бдителност, характерни за нашите последни години. Доколкото
имаше римски войници в Александрия, те не бяха чували за Иисус с изключение на историите,
които се разказваха между есейските общности в Александрия и роднините, които бяха много
нетърпеливи да чуят всичките новини, които мислехме да им разкажем.
Почти една седмица се радвахме на гостоприемството на нашите домакини. Желанието за
жадуваната почивка се изпари, когато един от римските легиони, който преди беше разположен в
Йерусалим, беше преместен в Александрия. Един от центурионите в легиона беше присъствал при
осъждането и разпятието на Иисус. И не само това! Това беше същият центурион, който по
необяснима причина беше разгневен срещу Йосиф от Ариматея поради неговата намеса в
ситуацията. Няколко седмици след разпятието, той арестува и затвори Йосиф с фалшивото
обвинение, че е замислял в Синедриона със зилотите да помогне и съдейства за „революцията" на
Иисус. За щастие, могъщите връзки на Йосиф му помогнаха да бъде освободен след една седмица.
132
 В деня на пристигането на легиона в Александрия, на офицерите беше дадена отпуска.
Центурионът видял Йосиф, Натанаил, Лазар и Филип на пазара, докато те набавяха запаси от храна.
Като ги познал той помислил, че Йосиф е избягал от затвора, затова центурионът го арестува и без
съд го прати в опасната стара Александрийска крепост.
Без да губи време, Лазар убеди един по-низш магистрат, че неговият баща има
препоръчителни документи, които доказваха, че Йосиф е удостоен с права и привилегии на римски
гражданин. След това получиха аудиенция при римския управител, на когото представиха
документите на Йосиф, подпечатани с печата на Август Цезар. Те показваха, че техният приносител
беше министър на мините, справящ се добре с възложената му отговорност, който командваше
флота от кораби за пренасяне на руда, която служеше на Римската империя. Вбесен и унижен,
центурионът би Йосиф, неохотно го освободи и го завлече на пристана, където Филип и Натанаил
го очакваха.
После той нареди на Лазар, под надзора на военна стража, незабавно да събере всички от
нашата група на пристана, където можеше да се види само един от корабите на Йосиф. Бяхме
принудени да се отправим към по-малкия кораб. Целият му екипаж, хранителните припаси, водата и
търговската стока бяха конфискувани. Когато погледнахме към кораба, видяхме, че главното платно
беше разкъсано и по-голямата част от него липсваше. Нямаше весла, нито кормило, нито рул, нито
котва. Щом като всички бяхме набутани на борда, въжетата, веригите и стълбовете за задържане
бяха премахнати, и ние, невярващи, полека се плъзнахме по вълните на настъпващия прилив.
В шок гледахме как Александрия избледнява в далечината. Когато плачът на децата стана
непрекъснат, аз се качих на палубата, за да преценя нашето отчаяно положение. Йосиф стоеше в
дълбока медитация, обхванал с ръце наранената си глава. Всички деца се притискаха към жените,
които ги прегръщаха като ги утешаваха и успокояваха. Натанаил и Лазар оглеждаха да видят какво
би могло да се използва, за да се импровизират гребла и кормило. Филип беше вдигнал разкъсаното
корабно платно, за да види дали би могло да бъде поправено. Аз дръпнах настрана Мария-Анна и
Мария-Магдалена и ги помолих да приберат всички хранителни запаси и водата, за да бъдат
разпределени на дажби между нас.
Макар че нашето отчайващо положение предизвикваше истеричен страх, можах да видя, че
всеки възрастен по свой собствен начин беше решен да посрещне това предизвикателство - с ре-
шителна вяра, която беше родена от многото години на посвещения - които ни бяха извели
победоносно през подобни опасни ситуации.
Отидох при Йосиф и го поканих да дойде с мен долу в трюма, където тайно обсъждахме как
най-добре бихме могли да посрещнем това изключително изпитание, които застрашаваше живота
ни. Като разговаряхме, ние осъзнахме, че някои от децата биха могли много лесно да умрат през
следващите часове. Беше решено, че ще подкрепяме всеки присъстващ да бъде спокоен. След залез
слънце, когато децата заспаха отново се събрахме, за да обсъдим ситуацията. Трябваше да
набележим план за оцеляване. Имаше спорове какво да правим. Макар и заобиколени от вода, тя
беше твърде солена, за да се пие. Усещаше се паника.
Така прекарахме няколко дни, издържайки без освежаващ вятър, без облаци, които да ни
дадат сянка, докато течението на Голямото море ни тласкаше в източна посока, обратно към Па-
лестина. Нашето оскъдно облекло ни осигуряваше слаба защита от дневното силно слънце, от
изприщване или от морския нощен хлад. Малкото количество вода, което имахме, беше почти на
свършване. Росата, събирана през нощта, едва стигаше да намокрим напуканите устни на децата.
Преди нашата малка група да стане достатъчно силна и единна, децата бяха тези, които ни
смириха. Повечето от тях ни бяха виждали да правим чудеса и ни умоляваха да направим това сега.
Бяхме безсилни да променим курса на кораба. Стана ясно, че имаме една възможност - да
излекуваме всеки остатък от чувство за безпомощност. Когато гледахме децата да страдат и безпо-
мощни слушахме техните молби, беше един мъчителен изпит да превъзмогнем и уеднаквим нашите
желания.
Макар че сърцето ми копнееше за лична намеса в интерес на децата, знаех, че можеше да
бъде направено малко, за да спасим нашия живот, докато цялата група не стигнеше до сплотено
единство. Ако можеше да стане чудо, то щеше да бъде направено като сътворяща общност с
Бащата-Майката Бог, като наш ръководител.
През третия ден децата разбраха, че възрастните не можеха да ги спасят, и те бяха готови да
чуят нашия съвет. Започнаха наистина да слушат, вместо да свиват рамене, когато им разказвахме
истории за нашите посвещения и специално тези за Иисус.
133
 Въодушевени, вместо да се оплакват, те започнаха да гледат на нашето положение като на
приключение.
И все пак, смятахме се щастливи, че сме живи, макар че отмъстителният римлянин беше
възнамерявал нашият кораб да бъде един плуващ гроб. Знаехме, че силата на нашата обединена
молитва и хармоничното сътрудничество с природните сили, щяха да обърнат отлива на нашата
съдба. Обаче една ситуация, която нормално щяхме да овладеем за няколко часа, сега не се
повлияваше от нашите усилия.
Стана ясно, когато дългите мрачни часове на предишния ден първи ден продължиха в
следващия, че това можеше да бъде едно посвещение за всеки, включително и за децата. Тези от
нас, които имаха силата на адепта, бяха спокойни. Всички усилия бяха пренасочени към общата
цел, която сякаш се беше разсеяла през изминалите години, когато толкова много ученици се бяха
разпръснали.
По-възрастните също разбрахме, че в нашето съсредоточаване в посланията на Иисус и
хаоса, който последва неговото възкресение, се крие учение и подготовка за децата по пътя на
Христовото посвещение. Никое от децата не беше изложено на опасен изпит, който води до
усъвършенстване на физическия план. Тези от нас, които познаваха добре пътя на посвещението
осъзнаха, че нашият кораб трябваше да стане плаваща мистерийна школа, ако трябваше да
оживеем.
Слънцето над главите ни гореше като пещ върху разтопената повърхност на Голямото море,
почти нямаше прохладен бриз. Да плуваме в студената вода или да изгребваме вода и да изливаме
върху нас беше нашата единствена облекчение през деня. Макар и със смирение и смелост всеки
беше готов да се съберем заедно в гореща молитва, убедени, че нашата съдба е пред нас, в Галия и
Британия, а не да бъдем безпомощни, носени по теченията в морето.
Когато достигнахме до общо решение да обърнем теченията, започнахме без прекъсване
бдение с молитви. След няколко часа на непрекъсната мълчалива молитва, прекъсвана от силни
гласови заповеди, нашата малка група беше събрала достатъчно движеща сила, за да стане
промяната. Най-напред забелязахме хладен бриз, люлеещ кораба, едва променяйки курса му. После
видяхме делфини да плуват около нас, скачайки във въздуха и издавайки весели звуци. След това
видяхме, че цветът на водата беше променен, както и посоката на течението. Бавно, но сигурно,
нашият малък кораб промени посоката си, сякаш беше движен от сила, която беше по-мощна от
течението или вятъра.
Йосиф и Натанаил бяха приспособили нещо като кормило, което те се опитваха да използват,
но течението беше много силно. Сега малкото кормило помагаше корабът ни да има по-точно
направление, когато следвахме курса по звездите през нощта и по нашите навигатори, делфините,
през деня.
Скупчиха се облаци и изпратиха лек дъждец. Събрахме благословената вода във всеки
възможен съд. Макар че моят разказ може да звучи съвсем невероятно - риби започнаха да скачат
на палубата на нашия кораб. И мрежите, които направихме от останките на корабното платно, което
се опитвахме да използваме преди без успех, сега започна да улавят всичките риби, които искахме,
дори повече.
Със задоволяването на нашите физически потребности, духът ни се повиши, а и нашият курс
се установи. Продължихме нашето пътуване.
Избирахме да стоим далеч от всяка суша, знаейки, че щяхме да стигнем нашата цел, като
поддържаме нашата обединена сила, вместо да разпиляваме енергията си в друга среща с римляни.
Макар че бяхме забелязвани от множество пътуващи кораби, появата на нашия негоден кораб им
сочеше, че сме бегълци, пуснати по водата, за да умрат и без нещо ценно за пиратите.
Йосиф добре познаваше бреговата линия на Галия. Когато той разпозна, че се приближаваме
до едно малко пристанище, той и другите мъже започнаха да ни насочват към залива. Открихме, че
корабът ни се движеше лесно върху прииждащия прилив в устието, където няколко малки пристани
ограждаха брега. Оттатък беше радваща очите гледка - каменни къщи със сламени покриви, над
които се виеше дим. Доста дълго се въртяхме, заседнали в дълбок нанос. Очаквахме прилива да ни
върне обратно в морето преди да можем да слезем по импровизираната стълба, направена от
корабни въжета.
Някои от местните хора, предимно рибари, любопитни да открият кои бяхме, се осмелиха да
дойдат до нас с техните малки лодки. Когато видяха, че бяхме повече жени и деца, те се върнаха
при жените си, които след тона ни приготвиха покрив и храна. Когато водата стигна до колене, ние
134
радостно прегазихме водата до брега и за първи път от седмица лакомо ядохме истинска храна.
Завихме нашите уморени, вдървени тела в топли легла. Останахме толкова дълго, колкото беше
необходимо, за да се възстановим.
Скоро след нашето пристигане беше изпратен пратеник и съобщение до един близък богат
търговец, с когото Йосиф имаше търговски връзки от години. Той беше също и вярна връзка, която
закриляше посветените есеи, които Йосиф беше изпратил в областта на Лангедок. Щом те получиха
изпратена вест, не след дълго Яков, Исак и Табита се присъединиха към нас. Те приветстваха
връщането на Сара и нейния съпруг Филип, с когото бяха отскоро женени и когото още не бяха
виждали.
Беше подготвено празненство в селото, за да отпразнуваме нашето щастливо избавление и
бяхме поканени да останем толкова дълго, колкото ни харесва. Сред малкото неща, които бяхме
щастливи да имаме с нас, беше и купата за причастие, която Иисус използва за Последната вечеря.
След тази нощ купата беше поверена на Мария-Анна да я пази. Тази обикновена дървена чаша беше
издялана в Британия с келтски знак, покрит със злато и сребро. Често беше използвана, когато
учениците се събираха за обща вечеря, молитва и медитация.
С течение на времето все по-рядко и по-рядко бяхме посещавани от Иисус. Тази чаша
ставаше все по-ценна и по-ценна за всички нас, които си спомняхме за него. С всяко използване, тя
се изпълваше с нова енергия. Тези, с развито вътрешно зрение, можеха да видят златното сияние,
излъчвано от нея. Когато я държахме, усещахме увеличаваща се топлина в ръцете си, а чувството на
любов изпълваше сърцата ни.
С благодарност за всички щедри дарове, с които бяхме обсипани отгоре, ние постепенно
събрахме сила, възстановихме и покоя на ума си. Яков и Исак ни заведоха до техните домове,
разположени в малко село, сгушено в една долина в подножието на Северните Пиренеи. Земята
беше плодородна, а водата чиста. Нашият прост есейски начин на живот се смеси с този на
местните селяни, чийто език постепенно усвоихме. Тук имаше доста емигранти от Палестина, към
които почувствахме близост като към свое семейство. Очакваше ни нов живот. Сега можехме да
намерим почивка след нашата дълга и трудна работа. Бяхме видели Сина на Човека да дойде и да
върви между нас. Ние му бяхме дали подслон и подкрепа. Придружавахме го и го успокоявахме,
когато часът на най-голямата тъмнина открадна светлината. Той, на свой ред, ни събра около него и
ни показа Пътя на Вечната Светлина във всичките й форми. Разбрахме, че всичко, което Иисус
направи, и ние също можем да правим. А може би ние ще направим дори повече, преди нашето
време на земния план да беше свършило. Иисус постоянно подчертаваше и подкрепяше нашата
възможност като Христово посветени. Той ни напомняше, че ние също можем да бъдем Христос, и
като брат, и приятел, той беше равен с нас в очите на нашия Създател. Аз ще добавя и това - по-
нататьк, с изминаване на годините, Иисус ни каза, че той никога не е имал намерение да бъде
обожествяван, нито да създаде религия, съсредоточена около него, нито е имал намерение да
предопределя някого за земен властелин.
През многото спираловидни прагове, ние танцувахме, втъкавайки цветни конци в гоблена
без ръбове. Това, което споделих с теб, може да повдигне много въпроси. Моята надежда е, че
катализирах отговорите, които остават в теб. Както знаеш, моето намерение е да разтърсвам
вчерашните неоспорими кристализирали структури, което ще освободи скритата енергия и ще
подкани живота всеки момент да потече свободно. Моето желание е да създам пространство и
движение, така че Христос, който вие сте, да може да бъде роден.
Когато приближавам края на моята история, може би искаш да знаеш повече за останалите
години на моето семейство на земния план. Ти, както много други, имаш въпроси като тези: Какво
стана с Мария-Анна, Мария-Магдалена и другите основни действащи лица в моята история?
Оставихме ли нашите физически тела или се възнесохме с тях? Какво е истинското значение на
Светия Граал? Отговорите на всички тези въпроси ще споделя с теб в друго време, когато ще се
разхождаме по зелените поляни на Франция и ще минем през мъгливите долини на Авалон. Като
допълнение, още двеста години от моя живот като Анна, все още се простират пред нас, с много
интересни преживявания. Знай, че когато се обединиш с енергията, скрита в думите, които
споделих, и ти си готова да поискаш повече. И то сигурно ще ти бъде дадено! Бъди в мир, моя скъпа
приятелко, и знай - АЗ СЪМ винаги с теб.
Анна

135
 ГЛАВА 44
ПИСМО ОТ КЛЕР ХАРТСОНГ
Скъпа моя приятелко, беше радост и чест да ти служа с могъщото и любящо присъствие на
Анна, майката на Мария и бабата на Иисус. Сега ще приключа тази част от нейната история, като
споделя с теб как Анна, бабата на Иисус, се появи.
През есента на 1987 г., близо до водопада в Гранд Тейтън, изживях една преобразуваща
физическа среща с възнеслия се учител Сен-Жермен (в предишно въплъщение - Йосиф, бащата на
Иисус). Скоро след това бях осведомена, че съм имала близки връзки с бабата на Иисус. Почти една
година по-късно, когато бях в дълбока медитация, Анна ми се яви на вътрешния план и ме
осведоми, че желае да сподели историята си с мен. Така започнах да изживявам това, което Анна
телепатично ми разказваше за нейния живот и ме водеше холографски в нейните изживявания,
които аз после записвах.
На 11 януари 1998 г. Анна и Съветът на Светлината ме осведомиха, че е време да посветя
себе си на задачата да донеса преобразуващите думи на Анна за тези души, които търсеха Христо-
вото Съзнание. Много се съпротивлявах. Коя съм аз, за да разкажа историята на Анна?
Отговорността и обсегът на този проект изглеждаха прекалено тежки и рискът- прекалено голям,
когато започна отварянето на клетъчната памет в моето физическо тяло. Исках да избягам, намирах
си оправдания, но след това получих като подарък три компютъра и финансови дарения. Нямах
извинение! Непреклонният призив на моята душа, както и подкрепата на любими приятели, ме
подтикнаха към работа за създаване на това, което днес вие държите в ръцете си.
Процесът на записване започна с изравняване и успокояване на ума ми, докато можех да
чувствам, виждам и чувам отчетливо гласа и присъствието на Анна. Често нашите духовни
пътешествия заедно ни караха да летим над Палестина, Египет и Британия. Много пъти се
приближавахме съвсем близо, за да видим някоя подробност. Когато имах такова изживяване, аз
описвах това, което виждах и чувах. Моето любимо изживяване беше това, при което напълно
влизах в живота на Анна, сякаш бях в една холографска виртуална реалност: докосвайки,
помирисвайки, вълнувайки се, опитвайки и виждайки чрез сетивата на Анна.
Често през време на сливане на нашето съзнание, можех да почувствам как Анна гледа през
очите ми, към Компютърната кутия, учудвайки се на този много по-удобен начин да бъдеш писар!
Първото, съвсем ясно предаване и приемане на информация чрез мозъка по време на
медитация, беше завършено за седем месеца, когато останах у дома след две очни операции заради
перде на очите. След това имаше сътрудничество с Анна и Съвета на Светлината, преминаване на
посвещения, дълбока интеграция, прекъсвана от продължителни периоди за писане и преписване.
Стана ясно, още от първата среща с Анна, че записването на нейната история за мен беше главно
подкрепящо посвещение. Тези изминали четири и половина години, необходими за осъществяване
на тази изпълнена с любов работа, означава научаване как съзнателно да се обедини приемането и
предаването на информация на ментално ниво и творческото писане. Изискваше се готовност да
изравня моята човешка воля, да бъда търпелива и да постоянствам, когато изпълнявам по-висшето
решение.
Написването на тази книга беше висша алхимия за Анна, докато патриархалната парадигма
беше променена бавно, но сигурно. Равенството от началото беше новата парадигма на Анна за
единството и равновесието на противоположностите. Моята работа беше да изведа този нов модел,
да го направи по-ясен.
Твоето присъствие, търсещо мъдростта, и любовта на Анна, бяха нещата, които ме
поддържаха. Дано тази книга служи за твоето пътуване към Христос, което да те върне към твоето
Висше АЗ. Дано моят пример да те вдъхнови, приятелко моя, да разбереш твоята история и най-
висша съдба.
Както Анна обеща, има още какво да се открие, когато намерим следата на Женския Христос
и Светия Граал. Дано любовта на Божествената Майка те обгради в този прекрасен ден!
Клер
16 ч., 18.4.2004 Оукланд, Нова Зеландия

Приложение А
Анна. Анна е родена като Ханах (Анна) в 612 г. пр. Хр. в Етам, близо до Витлеем. Тя е от
136
племето на Иуда, Леви и Йосиф. Родителите й са неизвестни, баща й е бил равин.
Детето на Томас и Анна - Ауриана. Родена на 23 май 596 г. пр. Хр. в Етам близо до Витлеем.
Живяла в Йерусалим, Кармел, умряла в Хелиопол, Египет около 500 г. пр. Хр.
Хизмариам: Правнучка на Анна от Ауриана, която напуска Египет с Анна и извършва
своето възнесение в Кармел. (150 г. пр. Хр.). По-късно тя се преражда като Мария-Анна, майката на
Иисус.
Матей: Синът на един левитски висш жрец в Кармел. Анна и Матей се женят през 57 г. пр.
Хр. Бракът им е прекратен пет години по-късно. Матей се премества в Кумран и умира там в 37 г.
пр. Хр.
Децата на Матей и Анна:
Йосиф от Ариматея: Роден в Кармел в 57 г. пр. Хр. Женен за Евника-Саломе в Йерусалим в
29 г. пр. Хр., от която има две дъщери; Лоиз-Саломе и Сузана-Мария. Съпругата му умира през 20 г.
пр. Хр. Той се жени за Мария от Магдала в 5 г. пр. Хр.
Марта: Родена в Кармел през 55 г. пр. Хр. Никога не се е омъжвала. По-късно ръководи
провинциалния имот на брат си Йосиф от Ариматея във Витания.
Децата на Йосиф от Ариматея и Мария от Магдала:
Мария-Магдалена: Зачената чрез светлина, непорочно зачатие, родена във Витания през 4
г. пр. Хр.
Лазар: Роден във Витания през 1 г. пр. Хр. Заминава във Франция в 32 г. сл. Хр.
Марта: Родена във Витания през 3 г. пр. Хр. Заминава във Франция в 32 г. сл. Хр.

* * *

Йоаким: Роден в Персия, 86 г. пр. Хр. от колената Иуда, Дан и Ефраим. Неговата майка е
била персийка и шумерка. Той среща Анна в 52 г. пр. Хр. Те се оженват в Кармел през 49 г. пр. Хр.
Умира в 4 г. пр. Хр.
Децата на Йоаким и Анна:
Всички са родени в Кармел, с изключение на Мария-Анна, родена в Ефес:
1. Рут: Родена в 48 г. пр. Хр. Отива в Ефес, където се омъжва за Тит.
2. Исак: Роден в 47 г. пр. Хр. Отива в Хелиопол в 22 г. пр. Хр. Жени се за Табита, която
ражда чрез зачатие чрез светлина Сара - в 4 г. пр. Хр. Те се преместват в областта Лангедог, Южна
Франция. Сара е една от най-верните ученици на Иисус. Съпруга на Филип. Тя и Филип се
преместват във Франция през 32 г. сл. Хр.
3. Андрей: Близнак с Исак. Никога не се е женил.Премества се в Британия в 22 г. пр. Хр.
4. Мариам: Родена през 45 г. пр. Хр. Премества се в Хелиопол в 22 г. пр. Хр., където се
омъжва за Адолф. Има две деца.
5. Яков: Близнак на Мариам. След преминаване на посвещения в Египет, се премества в
Лангедок, Франция. Не се е женил. След като придружава Иисус до Индия, се връща във Франция.
6. Йосиф: Роден през 43 г. пр. Хр. Премества се в Британия в 22 г. пр. Хр. Не се е женил.
7.
Иисус.
8. Лука: Близнак на Натанаил, лекар. Оженва се за Абигейл. Има шест деца, живял близо
до Витлеем.
9. Ребека: Родена в 38 г. пр. Хр. Омъжена за Симеон, ражда чрез зачатието чрез светлина -
непорочно зачатие – Мариам в 4 г. пр. Хр. Умира от проказа в 5 г. сл. Хр. в Кармел. Мария-Анна и
Йосиф осиновяват Мариам след смъртта на майка й. Мариам, омъжена за Натанаил, ражда
Венеамин през 14 г. сл.Хр. Била е една от най-преданите ученици на Иисус.
10. Езекил: Роден в 35 г. пр. Хр., премества се в Египет в 22 г. пр. Хр., където учи музика.
11. Ноа: Роден през 33 г. пр. Хр. Отива в Британия през 22г. пр. Хр. Женен за Ариадна,
която чрез непорочно зачатие или зачатие чрез светлина, ражда Вивиан в 4 г. пр. Хр.
12. Мария-Анна: Родена в 20 г. пр. Хр. Омъжена за Йосифбен Яков в 5 г. пр. Хр. Ражда
чрез зачатие чрез светлина Иисус бен Йосиф.
Бащата на Иисус, Йосиф бен Яков, е роден през 37 г. пр. Хр. във Витлеем. Син е на Яков
(братът на Йоаким) и жена му Лоиз. Преди да се ожени за Мария-Анна, Йосиф бил вдовец и адепт.
Извършва своето възнесение през 20 г. сл. Хр. в Хималаите.
Децата на Йосиф бен Яков и Мария-Анна:
137
 Иисус: Роден във Витлеем през април 4 г. пр. Хр.
Яков и Иуда (Юда): Родени в Хелиопол в 2 г. пр. Хр.
Иосиф-младши (Йожи): Роден в Хелиопол в 1 г. сл. Хр.
Рут: Родена в Кармел в 4 г. сл. Хр.
Тома и Симон: Близнаци. Родени в Назарет в 7 г. сл. Хр.
Мариам: След смъртта на Ребека, осиновява заченатата в светлина нейна дъщеря, родена в 4
г. пр. Хр.

***
Ахмед: Египетски есей, роден в Хелиопол, женен за Мария-Анна през 23 г. сл. Хр. в
Назарет. Те се преместват в Йерусалим в 27 г. сл. Хр., където Ахмед умира 31 г. сл. Хр.
Децата на Ахмед и Мария-Анна:
Йоан-Марк: Роден в Назарет в 24 г. сл. Хр.
Естер-Саломе и Матей: Близнаци, родени в Назарет през 25 г. сл. Хр.
***
Йоан Кръстител - заченат в светлина. Роден през 3 г. пр. Хр. Син на Захария и Елисавета,
сестра на Йосиф бен Яков и племенник на Йоаким.
Осиновените деца на Иисус и Мария-Магаалена: Йожи. Иуда и Мириам.

Приложение Б:
Хронологична карта
Анна отКармел:
Ханах и душата на Анна се сливат през 23 май 596 г. пр. Хр. по време на раждането на
Ауриана.
Годеникът на Ханах - Анна е заловен и откаран във Вавилон в 597 г. пр. Хр.
Анна в Йерусалим: 583 - 559 г. пр. Хр.
Анна в Кармел: 559 - 510 г. пр. Хр.
Анна в Египет: 510 - 207 г. пр. Хр.
Анна в Кармел: 207 - 28 г. сл. Хр.
Анна пътува с Иисус - 29-30 г. сл. Хр.
Анна и семейството й се преместват в Южна Франция - 32 г. сл. Хр.
ИИСУС бен Йосиф:
Иисус, роден във Витлеем - април 4 г. пр. Хр.
Иисус в Египет: 4 г. пр. Хр. - 4 г. сл. Хр.
Иисус в Кармел и Назарет: 4 - 9 г. сл. Хр.
Иисус в Британия: 9 - 12 г. сл. Хр.
Иисус в Индия: 14-21 г. сл. Хр.
Иисус в Египет: 22 - 24 г. сл. Хр.
Иисус и Мария-Магдалена - сгодени: 24 г. сл. Хр.
Иисус в Ориента: 25 - 27 г. сл. Хр.
Иисус проповядва в Палестина: 28 - 30 г. сл. Хр.
Иисус проповядва след Възкресение: 30 г. сл. Хр.
Осиновените деца на Мария-Магдалена и Иисус - Йожи, Иуда и Мириам, тайно са отведени
в едно монашеско село на юг от Александрия от Йосиф от Ариматея през лятото на 30 г. сл. Хр. Те
се преселват в Южна Франция през 32 г. сл. Хр. с другите от семейството.

Приложение В.
Речник на езотеричните термини
Арамейски - Родният език на Иисус и езикът, на който Иисус е обяснявал своите учения.
Арамейският светоглед е свещен, междупространствен и недуалистичен, в сравнение с гръцкия
превод на проповедите на Иисус, на които се основава Светата Библия.
Атлантида-Лемурия -Древни, високоеволюирали цивилизации, чиито континенти
потънали, съответно в Атлантическия и Тихия океани.
Ба-Тяло - Според египтяните, светлинно тяло, равностой-ностно на каузалното тяло или
138
универсалния АЗ СЪМ, тук и сега, което е неутрално и насочва еволюцията на душата и физическия
живот.
Безсмъртие - физическо и духовно - Физическото безсмъртие е възможността съзнателно
да се задействат хормоните на епифизата и хипофизата така, че те да подмладяват физическото
тяло. Така душата има повече време да достигне самоусъвършен-стване и да продължи да служи.
Духовно безсмъртие е способността на душата да задържи съзнателно осъзнаването на персо-
налната същност и спомените, когато се възнесе в по-висши тела от светлина, по време на прехода
от физическото тяло.
Бог на моето Същество (АЗ СЪМ-присъствие) - Каузалното тяло, което ръководи и се
изявява чрез разширяване на духа и физическия поток на живот. Това е висшият Обичан.
Божествена андрогинност - Първоначалното и естественото състояние на съзнанието преди
разделянето на половете, когато мъжкият и женският атрибути са смесени, балансирани и
хармонични. Целта на посвещението е да се достигне съзнанието на Божествена андрогинност.
Божествената Майка - Умът (Интелигентността) зад и в цялата празнота и форма. Тя е
равностойна на Божествения Баща. Тя е свързваща спойка и силата, която разтваря всички неща. Тя
е достижима и всеобхващаща за своето творение.
Братството-Сестринството на Светлина - Това е пла-нетарно и космическо обединение на
съзнателно възнесли се същества, които са достигнали овладяване на физическите и фините нива.
Често остават на или близо до земното ниво, за да улеснят планетарната и човешката еволюция,
още от началото на времето, докато целият живот се възнесе.
Братството на Тат - Предполага се, че е действало още преди Атландита, състоящо се от
високопосветени жени и мъже-адепти, учени, свещенослужители и занаятчии, които са прилагали
духовни техники, които издигат и обезсмъртяват съзнанието.
Великият план - План-Възнесение-Слизане, които Изворът-Създател е създал и използва
като създател с творението, така че да има вечно разширяване и еволюция.
Висша алхимия - Великата работа на Духа или Магнус Опус, при която интуитивното
съзнание е променено и след това издигнато като Христово Съзнание.
Висша тантрическа алхимия - Вътрешно практикуване на енергии, които развиват силите
на живота и сексуалната енергия в хармония с целите за просветление на съществото, за да може
по-добре да се служи на живота. Тантрическите практики могат да бъдат прилагани и при
безбрачие, и със сексуален партньор.
Върховният - Едно от имената на Бога, Който е абсолютна Любов, Обичащ и Обичан.
Гнозис - Пряко откровение от Абсолютния, без посредничеството на Спасител или
свещенослужител.
Дървото на Живота - Мистични учения и практики за при- добиване на мъдрост, чрез които
съзнанието е извисено и преобразено - от временни и преходни сфери - в свръхестествени и вечни
области. Тялото на мъдростта е с древен произход и по-често е свързано с мистичната практика на
еврейската Кабала.
Дъхът на Живота - Сила на живота, вдишвана и издишвана по един съзнателен начин.
Египетските тела от светлина - Древните египтяни са знаели за пет до десет тела от
светлина, които преобразуват енергиите от най-плътното физическо тяло до най-фините духовни
тела.
Езикът на Светлината - Вибрации за комуникация, които произлизат от музиката на
сферите, или звуците на творението. Някои езици на Светлина на Земята идват от други вселени,
галактики и светове, които са засели човечеството.
Жезълът на Светлината - Централна колона от етерна светлина, която свързва
космическите измерения и физическите нива, чрез коронната чакра.
Женският Христос - Жената, която е постигнала Христово Съзнание.
Законът на Единния-Живот - Етичен код за взаимоотношения, при които целият живот се
приема като взаимосвързано и взаимозависещо Единство.
Залите на Аменти - Психическият ад (подземен свят) и областите на по-висши измерения на
Вътрешната Земя, която обитават светещите същества, в които обучават и улесняват планетарната
еволюция.
Зачатие чрез Светлина - Съзнателното зачеване на деца, при което кодовете на
възнасящата светлина, които са избрани и закотвени в майчиното яйце и бащиното семе така, че
идващата душа да получи чрез своята ДНК най-голяма възможност да служи на съдбовната задача.
139
Децата идват на Земята с информация за миналото и бъдещето. Процесите на просветление и
възнесение също са форми на зачатието чрез светлина.
Издигането на цивилизациите - Имало е дванадесет предишни издигания или цикли на
еволюция на Земята, между които са изминали много милиони години. Сега сме в тринадесетото
издигане.
Ка-тяло - За египтяните - светлинно тяло, което е етерен двойник на физическото тяло.
Книгата на Живота - В етерните области, всяка мисъл, действие, причина, следствие и
мъдрост са отпечатани върху вид холографска решетка-матрица от светлина, звук, цвят и свещена
геометрия. Тази психически достижима решетка от светлина е позната като Акашови записи.
Матри-Христос-Граал-наследствена линия - Матрицата на Христовото Граал-Родословие
- Духовно потомство, което не е ограничено в генетичната кръвна линия. Еволюиращите души се
въплъщават със съгласието да помагат на планетарното възнесение като Христос. Жените носят и
предават кодовете на Граала, като мъдрост, работа с енергиите и генетичния материал.
Посветените мъже действат като защитници на носителите на кодовете и подпомагат активирането
им за възнесение.
Меркаба - Междупространствено транспортно средство, състоящо се от свързано
обединено съзнание и противоположни енергии на електромагнитни ротационни полета, които
подпомагат издигането на физическото тяло, пътуването през времето и възможност за
телепортиране. „Слънчевата колесница'6 на Илия е била Мер-Ка-ба, космическо транспортно
средство.
Миропомазаният Един - Същество, което е постигнало просветление - Христос, Буда.
Етерното миропомазващо масло, произведено от шишковидната жлеза в мозъка, която е била
напълно активизирана.
Мистериите на Озирис-Изида - Древни египетски учения за прилагане мъдростта, чрез
което се достига до просветление на съзнанието.
Мистичната Роза - Мистичен Орден на Светия Граал, чийто символ е розата.
Мистична сватба - Хоризонталното обединение на Божественото Мъжко начало с
Божествената Женска енергия в съзнанието. Това е съзнателно обединение на Бащата-Дух и
Майката-Материя, когато се зачева просветленото Дете.
Посвещение чрез Възкресение - Ритуалът на Преминаването, който променя разделеното
съзнание и поражда просветлено обединение на Създателя-Извор и творението.
Посвещение чрез Възнесение - Процеси, които издигат съзнанието в пълно просветление,
безсмъртие и обединение с Из-вора-Създател.
Посвещение чрез Разпятието - Ритуалът на Преминаването, при което отделеното съзнание
на посветения е напълно осъзнато и неговото преобразуване е започнало.
Просветление - Разделението на съзнанието е превъзмогнато. То става разширео и
осъществява функциите на свръхсъз-нателния ум.
Райската градина - Естествено състояние на обединено съзнание, където плодът от Дървото
на Живота е можел да бъде изяден свободно, в състояние на първоначалната невинност. Плодът
ражда мъдрост, придобита от опитността на избора между крайностите и хармонизирането на
противоположностите.
Ритуалът на Гробницата - Процесът на възкресение, при който посветените и адептите,
като Анна, понижават своите жизнени функции и възстановяват своите физически тела за
продължителен период от време. Тази практика улеснява физическото безсмъртие.
Саху-тяло - Според египтяните, светлинно тяло, което носи най-високата възможна честота
и най-разширеното състояние на съзнанието. Когато се достигне саху-състояние, има пълно
просветление и духовно безсмъртие. Иисус достигна своето саху-тяло по време на своите
посвещения чрез Възнесение.
Светият Граал - Вечното съзнание, което съдържа и запазва съгласувани модели на
космическа интелигентност като светлина, звук, цвят и свещена геометрия. Това също е и празното
пространство, което ражда съвършенство, поддържа и отразява Създателя в цялото творение. Това е
един аспект и функция на Божествената Майка, като Нейна утроба - матрица, откъдето е родено
Светото Дете - Христос е издигнат - материята е одухотворена. Чашата за причастие на Иисус е
символ на тази по-висша космическа алегория на даващото Начало.
Светият Дух на Истината. (Обещание) - Един аспект от Божествената Майка, която вижда,
открива и ръководи. Нейното присъствие успокоява и е покоят, който обхваща всичко в
140
разбирателство.
Семе, Цвят и Плод на Живот - Целият живот е моделиран чрез пресичане на сферите. В
зависимост от това колко сфери проникват една в друга, се поражда космическа хармония и све-
щените геометрични фигури. Плодът на Живота (като една ябълка) е сферата - централен канал,
където енергиите се движат вертикално и странично. Човешкото тяло следва точно тази схема.
Строеж на кодовете на Възнесението (Граала) -Надатомно ниво на модел на светлината в
ДНК, който идва направо от Извора-Създател, Който осигурява еволюцията чрез възнесение във
всички Негови еманации.
Стълбата от Светлина - Система от 7-те чакри, която улеснява просветлението.
Течащият звук - Всяка форма е вибрация на звук. Има течащ звук, който се издига и
отдалечава от все още празното пространство на Създателя - Изворът на всяка еманация. „В нача-
лото беше Словото и Словото беше Бог." Възможно е вътрешно да се чуе движението на Течащия
звук до неговия Извор.
Учителят на Справедливостта - Адепт, който дава пример за овладяване на физическите и
фините невидими планове чрез „правилното, безопасно използване на енергиите".
Хатори - междупланетарно възнесли се учители на любовта и лекуващия звук, които са
дошли на Земята преди 850 000 г., за да подпомагат еволюцията на Земята и човечеството. Те улес-
няват свързването на творението чрез висшата алхимия, която променя несъгласието, породено от
емоцията на страха и мислите, поведението, системите и структурите.
Христос - Планетарно служене, при което мъжете и жените са достигнали пълно
просветление на съзнанието. Всяка душа има вътрешно присъствие на Христос.
Христово Съзнание - Изживяване на Абсолютното Единство, докато едновременно се
приемат временни форми и енергии.
Шекина (ивр.) - Божествената Майка, която е равна с Бога- Баща.
Щабът на Живота - Ендокринните жлези и техните хормонални еликсири, които
съединяват духовните и физическите измерения.

Книгата е изпратена от Илинка Любенова.

141