Св.св.

Константин и Елена или още Костандовден е празник (21 май), чиято обредност
подсеща за настъпващото лято. Култът към двамата светци е особено силен в Района на
Странджа. Вярва се, че „Еленка носи в ръкава си градушката“ и, че „Еленка и
Костадин носят градушката в чувал“. Затова се чества за предпазване от градушка.
Другада ергени и моми връзват люлки и се люлеят. На този ден се честват храмовите
празници и сборове, правят се курбани и се събира цялото село, а именниците посрещат
гости. Имен ден празнуват Константин, Костадин, Коста, Костадинка, Елена, Еленко,
Елеонора, Елка и др. В Родопите Костадиновден е голям празник на овчарите.
Извършва се тържествено общо доене на овцете и отделяне на млякото (прѐдой,
мандра), което се полага на всеки стопанин и отлъчване на млечните овце за извеждане
на летните пасища. В някои села между Странджа и Черно море на този ден се
извършва обичаят нестинарство.

В повечето райони на страната денят на Св.св. Константин и Елена се чества само като
църковен празник, посветен на римския император Константин І Великии на неговата
майка Елена. През управлението на Константин е издаден Медиоланският едикт (313
година), с който християнството става равноправна религия в Римската империя.
Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.

Нестинарството е обичай, в който основен обреден елемент е играта по огън.

Изпълнява се в някои села между Странджа и Черно море на празника на Св.св.
Константин и Елена (по-рядко по време на селските сборове и на храмовите празници).
В празненството участва цялото селище, но в обредната- само призваните- нестинарите.
Те се смятат избраници на светеца-патрон на празника, „виждат“ неговия образ,
„чуват“ гласа му, духът на светеца се вселява в тях, „прихваща“ ги, от негово име те
виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват и мъмрят. Нестинари са мъже и жени (по-
често възрастни жени) от един род и умението им се предава по наследство на синове и
дъщери. „Столнина“ или „конак“ на нестинарите е малък параклис в къщата на
главната нестинарка ( или нестинар). В центъра на иконостаса са поставени иконите на
св. Константин и св. Елена, а край тях стоят иконите на св. Богородица, св. Георги, св.
Пантелеймон и червени кърпи с изписано на тях слънце. В „конака“ стои и свещеният
тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и обредния танц. Той не се
използва при друг случай. Вярва се, че притежава магическа сила- лекува този, който го
носи, ако е болен. В деня на празника, след църковната служба, начело със свещеника и
главната нестинарка, всички се отправят към „конака“. Тук се удря тъпънът и с гайда се
изсвирва специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват „прихващани“
(това е особено религиозно и екстазно състояние) и заиграват с иконата на светеца в
ръка. След това шествието отива до извор, носещ името на светеца, и се прави обща
гощавка с донесените курбани. След залез слънце всички се връщат на мегдана, където
заварват голям огън от струпани дърва. Под звука на гайдата и тъпъна младите
заиграват хоро. Когато огънят се превърне в жарава, започваи танцът на нестинарите
върху нея.

Тропар нас свравноапостолни цар Константин и царица Елена.:

Образа на Твоя кръст като видя на небесата

и, приел като Павел призвание не от човеци,

Твоят апостол, Господи, положи в Твоите ръце царстващия град,

който, по молитвите на Богородица, винаги пази в мир, Единствен Човеколюбче.

https://www.youtube.com/watch?v=vaVNGN7iA3w

Нестинарски обред- https://www.youtube.com/watch?v=MKLJll_syiI

Нестинарска мелодия от тъпан и гайда- https://www.youtube.com/watch?v=kZc3grGSpC8