ИКОНОСТАСЪТ НА ЦЪРКВАТА СВ. НИКОЛА В С.

ГУМОЩНИК, ТРОЯНСКО

Непопулярността на този паметник е лесно обяснима, като се има пред вид изолираността, в
кояно се е оказало днес това отдалечено от оживените пътища селце. Самата църква се
намира в махалата Селци, три километра източно от Гумощник, която, сега макар почти
обезлюдена, през 19 век е била населявана от будни и предприемчиви българи – за това
свидетелствуват гробовете на няколко от тях, загинали при катастрофата на кораба
“Титаник”.
През 1841 г. Били поканени майсторите Никола Матев Марангозчията, тогава на 56 г. И
синът му, Йонко Николов, 36 годишен, от Ново село, за да работят на новата църква. “Св.
Никола”, завършена през 1839 г. Тези сведения са взети от преписката на внука им, Иван Н.
Марангозов, с местното църковно настоятелство. За двамата резбари с възхищение пише
Феликс Каниц в “Дунавска България и Балканът” (Лайпциг 1877р т. 2). Според него, Никола
Матеев е участвувал в направата на иконостаса на севлиевската църква “Св. Илия” (1834) и
на този в Троянския манастир (1839), а внукът му, Никола Йонков – на иконостаса и
троновете в новоселската “Св. Богородица” и в Троянския манастир. Местните хора
потвърждават тези данни и допълват, че Никола Матеев и синът му Йонко са изработили
иконостаса в с. Млечево и в Батошевския манастир, а техният потомък Никола Йонков –
владишките тронове в с. Острец.
В съвременната изкуствоведческа литература иконостасът в с. Гумощник е публикуван като
илюстративен материал в обстойното изследване “Българската възрожденска дърворезба” от
В.Иванова и М.Коева, както и в диплянката “Никуля църква”, издадена от Окръжен музей –
Ловеч.
Тази сравнително късна творба на двамата новоселски резбари се появила след
неколкократно променяне на работното място и обогатяване с много нови впечатления от
изкуството на други майстори (не само тревненски). Тя категорично и високо художествено
откроява образно-смисловите, техническите и композиционните похвати, толкова
характерни за тревненската резбарска школа, и то в периода на късната й зрелост. Като цяло
и в детайлите иконостасът е комозиран на принципа на двустранната и четиристранната
симетрия. Цокълът му, съставен от 12 еднакви табла, е изграден по права линия, която само в
краищата се свързва със страничните страни под ъгъл 45. Сравнително дискретното
членение на носени и носкещи части му придава по-голяма монолитност в сравнение със
севлиевския, на който той твърде прилича с изключение на няколко особености:
- Навсякъде в иконостаса от Гумощник резбата е ажурна, а в Севлиевския целият цокъл
и долната част на олтарните врати е дълбок релеф;
- Архитравът в Гумощник е съставен от два широки лозови фриза: първият с птици
кълвещи гроздето, вторият с Йесей, изработени като релеф. В Севлиево той се състои
само от лозницата на дървото Йесеево;
- В центъра на венчилката в Гумощник под кръста е изрязано слънце, а двата й фриза са
допълнително поставени, тъй като на времето църковното настоятелство не е имало
средства;
- Между колонките на втория ред икони има няколко, които не са изработени като
птици, каквито са останалите и севлиевските, а като човек с бъчва, човек с воденичен
камък и две птици една над друга.
Дванадесетте пана от цокъла съдържат сцени от Стария завет, които са разположени в
съставени от малки дъги медалиони. Композицията на старозаветните фигури много
напомня иконописните старозаветни изображения от иконостаса на църквата “Христос” н
Арбанаси, рисувана в духа на персийските миниатюри:”Адам дава имена на животните”,
“Сътворението на Ева”. Идеята за изрязаните единствено в медалиони и несрещащи се
другаде в иконостаса кипариси вероятно също е заета от примерите в Арбанаси.
Неизяснението отношения между човешките образи показват, че резбарите още са
усвоявали това умение – нещо по принцип нехарактерно за тревненското резбарство.
Орнаментът е изпълнен с голяма професионална вещина. Той е съставен от дъбови листа,
шишарки, розети, жълъди, лозови пръчки, гроздове, акантови листа и палмети,
симетрични спрямо холкера. Движението на растителните мотиви и пластичното им
интерпретиране говорят за художествен усет и познания, придобити след продължителна
школовка. За известно развитие в изкуството на двамата резбари говори разнообразието
на скулптираните птици-колонки и подчертаният интерес към възможностите, които крие
скулптурното третиране на човешката фигура – на две от колонките между втори ред
икони, архангелите встрани на царската врата и добре пропорционираните фигури от
старозаветните сцени. Тези нехарактерни явления в тревненското резбарство се обясняват
не само с тематичното предпочитание и индивидуалните възможности на майсторите, но
и с взаимните влияния в процеса на колективната работа с резбари от други школи. Освен
за техническо умение от иконостаса можем да направим изводи и за настъпилите
промени в съзнанието на двамата възрожденски майстори, съзвучни с общите
патриотични и русофилски настроения на епохата – изображението на двуглав руски орел
в двата края на Йесеевата лозница.
Декоративната и техническата завършеност, изискаността и вниманието към детайлите
говорят за повишена художествена култура и възможности на двамата майстори в
сравнение с по-ранните им творби. Резбата на иконостаса от църквата в с. Гумощник е
рядка демонстрация на творческите сили на тревненските резбари. В нея са използовани
разнообразни изразни средсттва и декоративни мотиви, внесени са инвенции и от други
области на църквоното изкуство. Единен в своя замисъл, иконостасът въздействува като
цялостна и завършена творба на тревненската школа от периода на късната й зрелост.