СИЛИСТРЕНСКАТА ГРОБНИЦА
И КЪСНОКОНСТАНТИНОВАТА ЕПОХА
ВАНЯ ПОПОВА-МОРОЗ
Силистренската гробница и нейните
стенописи са били нееднократно пред-
мет на задълбочени изследвания в
нашата и чуждата лнтература._Първо-
начално паметникът бе отнесен към
началото1 или общо първата половина
на ТУ в. Но след две 2
статии на
академик Д." Димитров през 1961 г.
сробшщата получи значително по-
гъсна датировка с долна граница
готскнте нашествия през 376—378 г, и,
„горна — началото на V в. Още веднъж
"тази последна датировка, макарон с
известни колебания, бе предложена в
последната монография върху памет-3
ниха на Д. Димитров и М. Чичижова ,
Въпросът за датнроАата на Си-
листренската гробница е от първосте-
пенно значение сред кръга от проб-
леми, свързани с нейните стенописи,
тъй като от нейното ситуираяе сред
останалите паметници на живописта от
късната античност зависи до голяма
степен решаването на редица иконо-
графски, художествени, композицион-
ни и семантични проблеми. Всичжи
изследователи осъзнават, че този па-
метник е на границата между антич-
ността и ранното християнство, но
често този тезис яе се разглежда
достатъчно 4детайлно в звучи само като
декларация . Затова з статията правим
опит най-вече за точна датировка и
оттук на характерните особености на
този преходен период.
Преди всичко поставянето на стено-
писите от Силистра в края на IV —
началото на Ув. предизвиква възраже-
ния от исторически характер. В писме-
ните изводи Дуросторум (днешна Си-
листра) е засвидетелстван като град с
относително ранна поява на християн-
ството по балканските земя. Тук по
времето на Диоклециан са гонени
християни мъченици, мощите на един
от конто — на свети Дазий — впо-
следствие при нашествията на аварите
са пренесени в италианския град Аяжо-
на5. В Дуросторум живее Авксентий,
ученикът на г,ахсхия_яожд_ и ариански
проповедта- Улфила, който след това
се оттеглил в Ниюполис ад Иструм н
ццевел там Библията на готсга език6.
Доскоро топографски и археологиче-
ски римският град беше почти неизвес-
тен. Но в последните години археоло-
гическите разкопки постепенно започ-
наха да обрисуват картината на късно-
античння град Дуросторум: тук са
проучени освен известната гробница
със стенописи още десетина гьсноан-
тнчни в раянохриспивсхи гробници,
някои от конто с красноречиви графя-
тя-надпвси от епохата. Оттогава е я
42
раннохристиянската базилика, укра-
сена с парапети, олтарни прегради и
пр. Така конкретните паметници и
историческата обстановка през епохата
показват, че ездзе^а.гдабняца от_гипа
на тази със стенописите е чуждаГ на
късноантнчната епоха от края на IV —
началото на V в. През тази епоха на
Теодосий и Аркадий отдавна е свър-
шено с либерализма на Константияо-
вото време и с мирното съжителству-
ване на езичеството и християнст-
вото. Отминали са и годините на
размирици между синовете на Кон-
стантин както за власт, така и на
религиозна основа. Бързо е прелетяло
н краткото царуване на Юлиан Отстъп-
ник, който се опитал да върне колелото
на историята назад чрез изкуственото
съживяване на езическите култове и
техните институции. Обаче през късна-
та античност са известни случаи, кога-
то представители на различни среди и
съсловия проявяват директна или скри-
та опозиция към официално наложе-
ното християнство и се приддържат
към старата езическа религия8. Въп-
реки че по принцип подобна възмож-
ност не може да се отхвърли и за
Дуросторум, кагто ще видим по-долу
от конкретния анализ, Силистренската
гробница е чужда на края на IV в. и е
свързана с по-ранно време.
До днешно време са открити, проу-
чени и публикувани много гробници
със стенописи, които приличат на
Силистренската. Вече е възможно да се
реконструира дългият типологичен ред,
в който те заемат определено място.
Началото на ижонографската и компо-
зиционната система трябва да се търси
още в класическата и елинистическата
епоха в царските гробници на македоя-
*ци, траки и в долихромните. стели
на гърците. Н пълен вид това са сцени,
свързани със сепулкралните вярвания
на древните и по-специфичната царска
идеология, когато композициите при-
надлежат на погребения на знатни.
Това_са митологични сцени на т. вар.
^погребално угощение", на триумфи-
ращи конници и сцени яа инвеститура с
предаването на властта и съответно и
^обожествяването на царя. В^повечето
'случаи отделните сцени се придружа-
ват от слуги, които носят дарове, храна
н питие, оръжието, бижутерията или
съпровождат конника. Такива^ от-
критите в нашите земи полнхромни
стели от Западното Черноморие и
стенописите на Казанлъшката и Све-
щарсжата гробница9. През римската
епоха и особено в края на Ш — края на
IV в. нализаните отделни сцени на ми-
тологичния разказ се разпадат, като се
образуват два полюса. При по-ранния
от края на. III — началото на IV в. с
представители гробницата с погребално
1
угощение от Фдашиопол я на Евстор-
10
гий от Солун .емблемата е все още
цяла, макар и започнала да~се разпада
да_ отделни пана, да^изключва ложето
(Солун) н да се съчетава с типични
елементи на фддщлниж стил (гирлян-
ди, панделки, венци и фон с разхвърля-
ни цветя). Идеята за погребалното
угощение все още обединява отделните >
участници ^При по-съснкя етап от края \
на IV — началото на V в. погребаЛнОТй |
".угощение изчезва, като постепенно се [
заменя последователно от пана с из-
Тправенн човешки фигури, след това от •
пада с инкрустацнонен характер, ими-
тиращи мрамор, брегча и пр. елемен-
ти на флоралния стил и най-нажрая от
"символи с изобразителен и християн-
ски хараггер, най-аече кръстове. Таки-
ва са късните гробници на Сердика,
Изннк и Сарднс".
Силистренската гробница заема
междинно положение в еволюцията
на тази декоративна система между
двата късноантични полюса, като мар-
кира началото на последния етап на
стоящи фигури в пана, при това в най-
класическия му вид. Само още две
гробници със стенописа — от Бешжа 13в
Югославия и Люлингстоун в Англия ,
предават в също такъв пълен вид тази
фаза. На този етап се налагат едновре-
менно архитектурните форми на гроб-
ниците, разположението на отделните
сцеян върху определени стени, изпол-
зуването на определени архитекто-
нични елементи, съотношението между
отделните нива по хоризонтала и
вертижала. Специално развити и слож-
ни архитектурни форми на катакомбн,
неколжоггазсян гробници, ниши, пло-
щадки, арЕосолии, асиметрични кори-
дори и камери се редуцират до по-
прости и привични за провинциите
форми на гробници най-вече с цилинд-
ричен свод и една-единствена камера,
мажар че се срещат ряджо и по-
усложнеян планове като в Анемуриум
я кошаровидно покритие като в Беш-
ка11. Опростяването на архитектурно-
простраяствеяата композиция довежда
до необходимостта, сцените да се
фиксират върху определени стени в
най-лаконичен и завършен вид. От
дългите страни глазшгге сцени се
разполагат вече върху късите, обикно-
вено срещу входа, и аснчжв останали
участници се насочват гьм централ-
ната и композиционно, н смислово
сцена. На еджвхя лювет се разполага
 композиция с пауни, а на втория — с
по-дребни птици и обикновено венец с
надпис в средата.
Особен акцент в декоративната
система внасят архитектоннчните еле-
менти на класическия ордер, отново
въведени в стенописите. Такива са
гредоредът, касетираните тавани, ли-
нейната, въздушната и цветовата пе-
рспектива, рамкирането с тънки и
дебели рамки, свободното разполагане
на фигурите в тях, както и в
свободната от огледална симетрия
композиция. Тази система на три-
частно деление е къеноанппгаа моди-
фикация на класическия ордер. Но тук
е създадена илюзия за носещи елемен-
ти, които вместо колони са заменени
от рамките, върху които вадвисва гре-
доредът. Точките около ъглите ва
външните рамки пък създават илюзия
закован с гвоздеи сандък. И най-
главвата илюзия е, че въпреки малките
и ограничени размери на гробничвата
камера впечатлението е за монумен-
тална постройка и големи плоскости,
обгръжаващи центрнчво простран-
ство.
Не само отделни архнтектонячни
елементи и композиционни прийоми
разкриват настъпването на една. класи-
цнзнраща фраза в гробничната живо-
пис. Също така трактовката на отдел-
ните изображения съответствува на
класическия дух. Тажа например богат-
ството ка форми и цветове при пауните
е харажтерно за подобна трактовка.
Елементи на античния илюзнонвзъм
от класическата фаза на Консгантнно-
вата епоха, подобни на стенописите в
двореца на Трир, мозайките ва мавзо-
лея на св. Констанца и стенописите на
катажомбите на виа Латана в Рим н на
мозайката със сезоните от една ан-
тиохийска вила14, откриваме всред из-
ображенията на касетирания таван на
Силистренската гробница, на кокетли-
вата прислужничка, носеща кутията с
благоухания, в вяжои от дългокосите
првслужничЕИ и слуги, в обратната
перспектива на двойката господари и
пр. При тях сгъсените км пропорции в
сравнение с издължените на фланжира-
щите ги прислужници трябва да създа-
дат илюзията за дълбок план, като
иай-блязките предмети и образи са по-
малки, а отдалечените — по-големи. В собственика покойник на гробни-
това отношение двойката от Силистра цата 17 .
е може би един от най-ранните при- Няма да бъде преувеличение, ажо
мери ва обратната перспектива, тол- изтъкнем, че портретите от Силистрен-
кова характерна за средновековието1*. ската гробница са сред най-добрите
Друга характеристика на класнци- примери от епохата. Те ни показват с
зиращата "фаза на "Константиновата една доста голяма точност модата
епоха'V народностната~ трактовка, коя- на прически и облекла от_^гь|>вата
*"" ~ половина на IV в. и^с битовите си
'Дори" в ~ самия" Рим, "както подрЪбндстн не:"бнха могли да същест-
например при мозайките от „Св. Кон- вуват сред паметници от края на IV в с
станца", религги от Ранноконстанти- характерния за последната епоха „мек"
новото време остават чак до Късно- маннерен стил.^.Диапазонът на приче-
константиновото. Още от епохата на ски е от епохата на тетрархия {госпо-
тетрархията силният разказвателен дарят) до средата на IV в. Най-късните
елемент, простодушието и прямотата, сред прическите са на кокетливата
наследени от традициите на римския прислужничка с благовонията и на
исторически релеф, непретенциозният слугата с колана, чиито смекченн
стил с по-плосък обем, ниски и тежки черти, леко извиващ се бретон и
пропорции и опростени пространст- издължени кичури на иначе късата
вени връзки преминават от паметник прическа на врата са сходни с причес-
на паметник. -НаЖ<илно_това ^аслед- ката на Констанс18. Особено внимание
ство от края наг ДД^^лазаяото-иа-Шв; - заслужават прическите с бретон и
с^ чувствува в портрета на господаря с дълги падащи на раменете свободно
"тежга "масивна Тлава, къса прическа с пуснати прави или естествено къдрави
"^иъгълник, надвиснал над средата на . коси на мъже и жени от Силистрен-
^челото, тежък поглед и мъжествеяивнд, ската гробница. Тъкмо тази прическа
"подобно на императора от мозайките бе един от главните аргументи на
на Пиаца Армерина и Евсторгий от академик Д. Димитров за по-гьсното
16
Солун . Наследство от по-ранната предатиране на гробницата. Но той бе
епоха са и такива елементи на флорал- разгледал само мъжжня вариант на
ния стил, като разхвърляните цветя в тази прическа, и то в по-късната й
люнетите и птиците. Но панделките, фаза. Ще се спрем малко по-подробно
висящи много отчетливо в едния лю- тъкмо на нея.
нет, ни разкриват, че тук вероятно е Още от гръцката епоха съществува
имало венец, подобно на гробницата традицията варварите да се изобразя-
на Флавий Хрнзантий от Сардис и на ват не с благсюбразннте прически на
Евсторгий от Солун, с името на елините, а в по-див и натурален вид
като например мъжките прически вър-
ху чашата от Гайманова могила в
Украйна, известните статуи на галатн и
др. През римско време тази традиция
Съпружеска двойка от Силистрен- се запазва в историческия релеф с
изображенията на пленници и в над-
ската гробница гробния портрет от провинциите19.
№еаа\п% соир1е /гот (Не 5Ии!га ТотЬ Сред тях се среща женският вариант на
прическата с бретон и дълги пуснати
Съпружеска двойка върху саркофаг от коси и сред мъже, и сред жени. В края
средата на III в. на III и началото на IV в. тя е носена от
Ц'е(№т% соир!е оп а 5агсорНа^ш /гот 1Не представители на т. нар. „свободни
тМ-зта с. професии" (мнмн, танцьори), на лица с
неркмски произход и пр., с най-
Съпружеска двойка върху саркофага от тншгчен представител т. нар. мозайка
Сиракуза. Ср. на IV в. „Момичета в биишн" от Пиаца Арме-
20
т% соир1е оп (Не хагсорНа^ш /гот рина . Но същата прическа може да се
с. видя и върху много мозайки, изобра-
43
 зяващи гладиатори, роби и пленни- Разликата е в известна изкуствена ция с пана и колани се наблюдава и в
ци . На този етап прическата е нагласеност на късната прическа. Вър- стенописите на обществените построй-
21
30
естествена, с къдрави или прави коси, ху мисориума на Теодосий 27от Мадрид ки и раннохрнстиянските базилики
леко вълнисти или съвсем гладки. и хермите във Велшбилиг е предста- ш^тетрархията до V в.
Върху датнровката на паметниците, вена фризура от типа на съвременния Допълнителен ^аргумент за .отнася-
гъдето се срещат изображения с по- „саасон", с прави коси и бретон, нето~наТ!нлистренската гробница ктьм
добни прически, се спори в литерату- отстрани около ушите вчесани не епохата на Константин ^Велики е съче-
рата, особено за мозайките на Пиаца надолу, а по посока на бузата. Пада- таването на червено със зелено, ксето
22
Армерина . Но все пак редица данни щите на плещите и гърдите краища на "се смята 31за типично за неговите
сочат по-точно времето на Силистрен- косата обаче са специално накъдрени, 'паметници . В Силистренската гроб-
ските стенописи и някои сродни като за да довършат образа на „пажа". Този ница всички рамки са зелени и червени,
иконография паметници. Златните фи- тип изображение напълно се вписва в включително и на касетите на тавана.
були върху рамото на гощо;щП}~ох маниерния красив стил от края на И в цветовата гама на фигурните
Силистра" тйг'""върху наметката, която IV — началото на Vв., докато по-ран- изображения преобладават охровяте и
ЧКоси прислужникът с.'дългата коса и ната прическа е в духа на непретенци- червените тонове, понякога (далматн-
4
бретон, според Келер не са по-късни от озните и прямодущни изображения от ката на господарката) допълнени от
23
"250.г;. В§че гчзворйхме, че най-гьсните края на III — първата половина на зеленото.
прически в Силистренската гробница ГУв.
|на кокетливата прислужяичха с благо- Др_уг_ аргумент, който^бе използу-
а
,В1Они1та и на слугата с колана) са от вая от ДТ" Димитров за по-късната па, в нейните стенописи са представени
времето на единия син на Констан- датировка, бе разделянето на пана, редица предмети, които реално са
тин — Констанс. Класицизиращата което според него е късно явление в намерени в други богати погребения от
фаза в изкуството от Константиновата изкуството. Откритите й публикувани гъсноантнчната
32
епоха от Дуросто-
епоха също се отнася към втората от 60-те години на нашия век насам рум . Това са колани с богати аплика-
четвърт на IV в., като в редица случаи .„паметници ни предоставиха аргументи ции, сребърни и бронзови патери, би-
(гробницата на Евстрогий с надпис, 1ьза значително по-ранното въвеждане да жутерия, кани и пр. От същата епоха са
други гробници от Солун с намерени ..панелната система със или без фигурни и всички облекла на участниците в про-
33
монети, гробницата от Бешка със изображения— гробницата в Бресто- цесията ^Специално ще обърнем вни-
златен солис от края на 30-те години на вик, в бешха. ;8
Анемуриум, Филшюпол, мание на таблиона, наметалото на гос-
ГУв. по епиграфсги, нумизматичнн и Сердика и л^ Панелната система се 'подаря. В^литерагурата вече е доказа-
24

други данни датировката се прецизира използува гакто в живописта (двореца в ~н6, че тази дреха е не само характерна
около средата на века. Един графит Трир), така в предмети на декоратив- за знатните, но и се подарява, от
върху тухла, намерена в гроб от но-приложното изкуство (ковчежета от императора на висши саяовници 3заед-
25
Интерциза в Унгария , ни представя Панония, ковчежето на Пройегга), в но със златна луковична фиоула *. И
същата иконография на победителка в саркофази и надгробни релефи , В
29
двата подаръка на комплекта прнеъсг-
игри, държаща палмово клонче и със най-развитите схеми паната са разде- "ват "в Силистренската гробница. Това
същата дълга коса с бретон, предадена лени не само с рамки, но и с колони, 'ни дава основание да смятаме, че
в твърде примитвен стил. Гробът е колонки и пиластри. Подобна декора- изобразеният господар е бил знатен са -
датиран също така не по-гьсно от новянк в града и до известна степен да
средата на IV в. Редица стенописи със се снеме булото на анонимност на това
същата декоративна система на пана в изображение. Възможно в бъдеще епи-
рамки с портрети от Рим, като напри- Гробнщата на Евсторгий от Солун. графскнте данни да ни предоставят
мер катакомбите на виа Латина, също Портрет на Евсторгий името на този магистрат, дарен от
датират от средата на Г/в. 2 6 ТНе (огпЬ о/ Еи5Юг$1из /гот 5а1опЦ(а. Константин или неговите синове. Въз-
Птички тези. данни посочват, че ' ропгш! можно името на сановнижа да е било
„естествената прическа с бретон и дълги написано подобно на надписа на Ев-
пуснати коси се среща не .само в края Портрет на императора от мозайка на сторгий във венеца-медальон при вход-
"*щ,ДУ.,—, началото на V в. при робите Пиаца Армерина ната врата на гробницата, но за
гс;ти, но и още в края на Ш — първата Ропгам о/ 1Йе Етрегог /гот а тозак оп съжаление не е запазено.
ЛОЛрвяна на ГУв. По-късната модифи- Р1ага Агтегта Всички приведени аргументи доказ-
кация, която бе един от главните ват, че Силистренската гробница и
аргументи за късната датаровка на Портрет на съпругата от гробницата нейните стенописи не са от края на
академик Д. Димитров, обаче се разли- на Евсторгий IV в., а от Късноконстантиново време,
чава от прическата от епохата на РопгаИ о/ (Не т/е /гот1Не ЮтЬ о/ вероятно веднага след смъртта му, от
тетрархията и Константиновото време. епохата на Конетаяе; Тя е бяла пригот-

*"*$

!Ш*у|
-А.-*
44
 представлява една
^обичайна практика за античността и
специално за римската епоха: в нашите
~'%ми са намерени множество стели е-
надгробен релеф, върху,доито о,т егда-
графската формула става ясно, че са
приготвени предварително или след
"смъртта само на един член от семейст-
;^?ото от друг, все още жив, който
""^предвижда да бъде 35погребан също в
семейната гробница . Подобен случай
е и с построяването на гробницата на
Флавий Хризантий, който сам изписал
гробницата си при това. Традицията за
изготвянето на надгробното съоръже-
ние води началото си още от предрим-
ската епоха и е свързана с обредите и
ритуалите на сепулкралните вярвания.
До средата на III в. от н. е. по нашите
земи преобладават съоръжения с плас-
тичен характер — стели с релефи,
статуи, (по рядко саркофази) или
обикновени гробове. Към края на III в.
подобни паметници са вече анахрони-
зъм, а преобладавйнщ са вече гробни-
ците със стенописи. Въпреки разликата
във вида изкуство обаче изобразител-
ната програма си остава същата. Точ-
но затова Силистренската гробница е
все още езически паметник. По-голя-
мото пространство на стените позво-
лява по-обширни композиции с повече
участници от един релеф например или
с пълния вариант на схемата. Но и при
това се запазва мястото за надписа,
даващ информация за името, социал-
ното положение и професията на соб-
ственика на гробницата.
Всяка епоха на античността внася
свой принос в иконографията и се-
мантиката на изобразителните схеми.
В Силистренската гробница главно
преобладават схемите на римската
епоха. Пр_еди всичко фокусът на изоб^
раженията е съпружеската двойка в
характерна иконографска схема: той
със свитък _в_ ръцете, което освен
^интелектуални" занимания ЯОже да
^означава още неговото високо положе-
" ние на магистрат в обществото, а така
,същр брачния договор; да™.
ръка с лилия, а с другата опряла^се,
"на рамото на съпруга. Върху някои по-
ранки римски паметници, особено при
саркофазите, жестът на жената е чест36
и означава брачната обвързаност и
привързаност. Според С. Джурич ли-
лията има отношение към смъртта на
съпруга37, тъй като само той е бил
погребан в гробницата от Бешка. Но в

Люнетнл композиция с пауни от Си-

листренската гробница
ЬипеПе сотрохШоп т1Ь реасос^ /гот
(Не 5И1з1га ТотЬ

Гробница от Сардис с изображение на

паун
ТотЬ /г от 5аг<Из и>1/А /1#мге? о/реасос!и

Люнетна композиция с птици и венец

от Силистренската гробница
Оипепе сотрохШоп тгН Ъггаз апА а ита/А
/гот 1пе В1Из1га ТотЬ

Люнетна композиция с птици, венец и

името на Флавий Фризантий в
гробницата от Сарис
ЬипеПе сотрозШоп и'//А Ь1гах, ита/А апД
Р1а\1ш РшапМиз' пате {гот 1пе 1отЬ о/

45

Прислужник с 'металически колан от
Силистренската гробница
5егуап1 т(На те1а1 Ье11/гот 1Не 5Ни(га
ТотЬ
Портрет на Констант от средата на
1Ув.
Роптай о/ Копз1ап1 /гот 1Не тШ-41Н с.
Портрет на слугата с таблион и
златна луковична фибула. Силистрен-
ската гробища.
РоПтаН о/ (Не зепаш т(Н а гаЪГюп дай? а
еп Ьи!Ь /Иш1а. ТНе 5Ш$1га ТотЬ
действителност това е една устойчива
иконографска схема, срещаща се в
гробницата на Евстрогей, Силнсгра я
др. Вероятно лилията е символ на
съпружеската вярност н чистотата да
жената.
Процесията на слугите също носи
римски оттенъж в монографията преди
всичко с липсата на погребалното
угощение 4и битовите реални. Несъм-
нено туТ -^-., представени различни
етноси! готи -очевидно са мъжете. .-*х^;-.>
"ЩИММЬМШ^ I
и же-
4
46
ните с фризурата с брггон и свободно
спуснати иа : рамената дълги коси;
местна е вероятно съпругата, тъй като
начинът на забраждане с няхолжо
мбраддй (воал, гран на химатня)
прилича на стелите от тракийските
земи с подобни женски изображения38;
може би източна по произход е кокт-
^ливата прислужннчХа с к>тнята за
^парфюми, по-1расиаа и уверена дори
от госйодарйтаГ Вероятно тази при-
сЗтуж*шч*а'е любимката на господаря.
За източния а произход съдим от
фермата "на тежжата кръгла брадичга,
харагтерна за женските издбражения
„на Изтока 3 *. Калеядосхопът от раз-
лични образи, от различия провинции
на Римската империя е характерен за
изкуството на Илнршс и отразява
реалното положение на тези земи като
кръстопът на различни пътища, хора,
религии, облекло и културни взаимо-
дейстия. Кореищята на датировжата
на „готсжата" прическа от крал гъм
средата на IV в. има и реални истори-
чески основания. Първото масово на-
хлуване на готите, в това число и в
района на Дуросторум, е засвидетелст-
вувано доста по-рано, в средата на
-
III в., когато при Абрнтус (Разград) е
мнм итйЬдгцдоь! _п ' ' ' " - '
убит самият император Децнй. Още
тогава готите попадат като роби в
именията на римляните в Мизия и
Тракия, кажто показвах най-новите
изследвания по въпроса!» Това е още
едно съображение от исторически ас-
пект, не само от иконографскн, да
датираме изображенията на прислуж-
ниците с готската прическа по-рано.
От една страна, в изображенията на
Силистренската гробница откриваме
реално съществували хора от различни
етноси, с реално съществували битови
предмети, всички те предадени с непре-
Портрет на прислужничка с кана.
Силистренската гробница
Роптай о/ а та14 н*/гА а $%. ТНе 5Шз1та
ТотЬ
Портрет на прислужничка с огледало
от Силистренската гробница
РоПгаМ о/ а таи! нч/А а 1оо1сйг^ $1аз1
/гот :Не 5Ш51га ТотЬ
Момичета „в бикини" от Пиаца
Армерина
" Чп ЬИстГ /гот Р1ага Агтеппа
тенциозна прямота и непосредстве- паметникът действително показва осо-. нег
5й§1а_1о-?^Е2нтност и г?м ез,ич?ст"
ност — още един белег зд йЕдШЖШ1С1!Ж|ЙКГ1ог§ш"-'Шйеча дрто, и към "Зфйстиянството^В^чеПгпзи
края на НГдо дхщата на IV в,, когато схралът, пред смъртта и прекзподаята, този либерализъм е
йТведнъж на*висоги и важни постове се ЧЙ_и идеята за изкупителната жертве- дата в Си-
издигат хора от висшите класи и ндст/"#а християнския бюг, за Ада и Рая ^шстра, не може да бъде изградена по-
съсловия41. Но този битов реализъм на тази вяра. Вярата в безсмъртието късно от началото на царуването на
прикрива нещо съвсем друго, а именно тук приема твърде енергични, земни и синовете на Константин Велиш. Още
митологично мислене и представи за уверени форми, характерни за епохата. "едно"~"доггълнително съображение из-
света, развити на етапа на късната ^ същото време някои детайлигрт тегля датировката от края на IV в. гьм
античност. Тези представи са в по- стенописите на Силистра ни подсказ- средата на IV в. Това е фактът, че
следно време2 добре проследени от ,^ват за иконографски изменения във приготвената приживе гробница не е
Л. Шнайдер* , който в книгата си „дръзка с проникналото и вече официал- била използувана вероятно във връзка
показа на примера на устойчиви иконо- т.но призватр христнянсхвО; Г1щ иконо- с някои военни събития и нашествия,
графски схеми макро- и микрокосмоса, " щафкята на ловците и кокетливата може би дрри на готите през 70-те
семейството, прислугата, природата, пркслужнйчка е използувана позата на ГРДИНИ. Затова именнр тези нашествия
живота в смъртта. От една страна, «ЙЙЙ!?. позната от катакомбната са най-късната теоретически горна гра-
личността е предадена с нейните живопис, надгробните мозайки и ре- ница за построяването на Силистрен-
43
портретни индивидуални черти, в кон- лефи . При другите паметници на ската гробница. На базата на стидис-
кретната си достоверност, дрехи, пред- езкчеството от късната античност все- тически. иконографскн данни и на
мети, отношения с околните, а от дру- ки жест е оправдан от действието: предметите;• например фибулите и при-
га — тази конкретност се снима от слугата подава или носи предмети, ческите, датировката до гробницата
изравняването в митологичен план, господарите — своите атрибути и пр. В трябва да се прецизира към 40-те
уеднаквяването в съдбата след смъртта Силистра разперването на пръстите и години — средата на IV в., с долна
с милиони още хора,. Новият вариант „предстоянето" на ловците в позата на граница началото на втората четвърт
на хнерогамията от гьсната античност, ^с^анГа не е* ^условено нито от на IV в.
придружен '^от тържествена процесия "участието в церемонията, действията в Появата на гробници със стенописи
Ва слуги, прекася^дьпру^е^када двойка, "нея и носенето на предмети, нито от от Константиновата епоха на Балкан-
рт . житнетр. в ^""Елнзиума^^айсиата 'самата ловна сцена на тавана. Несьм- ския полуостров е свързана с оживле-
градина, предаде"н"ЕГ"СЬ"Щ5"та.ка.досто- ""нено това самоцелно на пръв поглед ,нието на. икономическия и полнтиче-
верно чрез дървета^ храсти,, птици, представяне в една характерна хрис- сжня живот във връзка с основаването
жнвотки,н площ?8*- ®е^™ят кръговрат тиянска поза и иконография не е на новата столица на мястото на
на сезоните и в природата, раждането случайно. Съчетаването на езичество и , Вкзантий, с укрепването на Дунавския
н .емърттгГ^й_^тново раждането са християнство е характерно както за, лимес поради постоянните нашествия
изявени в ловните сцени —^.^ЩШЩО- .самия Константин Велики, така и за на варвари от север, а тажа също с
различни
'•'• ^, •"•"• -•' животни, снмволи.на
-- - ---•-" ' сезони- паметниците от неговата епоха. Така оживените търговски и художествени
те. Така процесията, която в реалния 'например в гробницата на Евсторгий връзки с Изтока. Защото, колкото и да
живот се извършва при посещение от Солун към типичната езическа е силно римското влияние в погребал-
на баня или сватбен ритуал, с пълния схема на погребално угощение, но с ното изкуство, малките гробници (а не
блясък на облеклото, инсигниите и изправени и стоящи фигури, е само катажомби), обикновено с цилиндричен
накитите на двойката господари, и прибавена хризма. Тр?и^ дуализъм е "свод, са храггерна особеност главно за
заради блясъка на които Тертулиан още едно доказателство ТйГ по-ранната „"Йляриж и _ Северозападна, Мала Азия
укорява християните, че постъпват в ^гаровса на Снлистр>енската гробни- •^^,-Л22Е25? и-Зй Изннк и Сарднс).
това отношение като езичниците, в ~~-.\ ца -^ь—•
от епохата—-——™~—-—
на Константин
; Велики с
—,„~*~~-~*->~
митологичен план превръща сватбата волеви и мъжествен магистрат от
в смърт, в промяна на човешката Дуросторум преобладават римските
съдба. Вярването в безсмъртието е худржествено-ижонографски особенос-
онагледено не само чрез картината на Момичета „в бикини" от Пиаца ти, въпреки че неговите панталони не
Елизиума, но и чрез спокойното, увере- Армерина са от богатия източен и широк тип
но отношение към смъртта, липсата на "А! В&М" {гот Р1ага Агтегта „шалвари", а прости и прилепнали към
елегия, мъка и чувство за неизвестност
пред съдбата след смъртта. Напротив, Виночерпка от катакомбите под „Се. към майстор~~рт" Изтока. Това са
от образите на Силистренската гроб- Йоан Латерански" е Рим ловните сцени, източният тип на лице-
ница лъха увереност в безсмъртието. А котал сир-Ьеагег /гот 1Не саЮсотЬз то на кокетливата прислужничка и
Така въпреки езическата си основа илаег 51. ^оап Ьа1егши& т Коте г, изобразени в касетите редом
с патици й нилска тръстика.
Дори ако майсторът не е от източен
произход, очевидно той е ползувал
"кннти шаблони от Изтока в някой'от
случаите. Но \ф]д^мата на малките 1
*Гедно*ам«рни гробници, наи-голЮатГ '
"концентрация на подобни гробници от
една и съща епоха в източната част на
империята и еднаквите схеми и изобра-
жения позволяват да се предположи, че
появата им в края на III в. и развитието
им др средата на IV в., кактр и
окончателната им фаза, са свързани с
художествените центрове на Изтока.
Топографията на гробниците обхваща
Мала Азия, Балканския полуостров,
Северното Черноморие и Панокия с
"""градовете Изннк, Сардйс, Филаделфия,
Авемуриум, Солун, Филипопол, Си-
листра, Ватово, Осеновр, Марцианр-
пол, Сердика, Ниш, Брестовик, Бимн-
нациум, Сирмиум, Банка и Печ44.
Запазените имена на погребаните —
, С-&ОТ О Р ГЙИ у ^ХукОС) 'Р^ТЗ.ЙЙИ Л-рИЗйН"
тий—са също от Гръцкия изток. Това
художествено едйнствр в пргребалната
живопис се дължи на активнзиранетр
на художествените центрове тук във
връзка с новото значение на тези земи
през IV в. Дуросторум затова не е

47

далечен провинциален град, а активен
художествен център, подобно на други
градове по Дунавския лимес. И следва
с голяма вероятност да се очаква, че
Силистренската гробннаа не е единст-
вената със стенописи в града от
гъшата античност.
Последната фаза на развитието на
дежоративната система на Силистра,
демонстрирана от гробницата в Изннж,
ни разкрива, че Късноюнстантиновата
епоха играе огромна роля в крнстали-
зацията на определени схеми и деко-
рация. Паната с елементи на архитек-
турен стил и процесията на различни
фигури гъм един център, заедно с
елементи на флоралния и ингруста-
ционния стил, са основата, в която
късноантичннте есхатологичяи пред-
стави преливат в раннохриетизшсюгге и
ранновизантийсгите. В това развитие
по еволюционен път постепенно земни-
те и пластични образи на умиращото
езичество се изместват от плоскосгно-
48
Графит с изображението на победител-
ка-акррбатка от гроб№ 167 вИтерциза
СтарШе №1Н (Не ипа$е о/ а н/шпег-
асгоЬа!е /гот %таче N0 167 т
Херма на млад гот от Велшбилиг края
на IVе.
Негта о/ а уоип% СоП /гот
/гот (Не 1а(е 4(Н с.
Прислужничха с кутията за благоуха-
ния от Силистренската гробница
Пе таи! т!Н 1Не зсет-Ьох /гот (Не
ТотЬ
Портрет на млада музикантка от
мозайка от Хама, Сирия
Роптай о/а уоип% тизигап/гот а тозак
т Нота, 8уг1а
декоративните, емблемата окончател-
но се разпада заедно с пространстве-
ните връзки. Но композиционният и
смислов център и фиксирането му
върху късата страна все още показват
връзката с по-ранните ижонографски
схеми на погребално угощение, при
което главните фигури възлежат на
ложе или седят около него. Датиров-
ката, иконографията, мотивите и сти-
лът на Силистренската гробница по-
казват именно това среджняо положе-
ние на паметника в историята на
гъсноантичната живопис.
БЕЛЕЖКИ
1
Вж, по този въпрос цитираната
литература у Димитров, Д,, М, Чи-
чихова, Късноантичната гробница при
Силистра.
2
С., 1986, 8—10, 76—80.
ДИМИТРОВ, Д. Стил и дата на
стенописите от кьсноангпичната гроб-
ница при Силистра. — Археология,
1961, № 1, 10—21; ОтХ^ О. 1е
зуНете аесогаи$е е1 1а
тита1е5 ай ЮтЬеаи Ле 5Ии!га. —
СА,5 XII (1962), 35—52.
ДИМИТРОВ, Д., М. Чичикова,
Цит. сьч., 75—80.
4
ОВЧАРОВ, Д., Ваь .онова М. Ран-
новизантийски паметници от Бьма-
рия (IV— VI в.). С., 1978, с. 27; Въмва
Ю. Декоративни иихонографски особе-
ности на погреба^^ната живопис (IV —
VI в.5 — Изкуство, кн. 1(1984), с. 24.
РШгп$ег, К. Па! Мапукит аез Ш.
Ц'\еп, 1988.
6
1ает.
7
Археологически открития и раз-
копки
8
за 1982 г. С., 1983, с. 37.
ТНе Соп/Ис! ЬеШееп Ра^апит апа
СНг1з11ап1!у т (Не 4 I. Ох/ога", 1963.
9
МИКОВ, В. Античната гробница
при Казанмк. С., 1954; Чичикова, М.
Гробницата от Свещари. — Изкуство,
№ 10 4, 1983, 18—19.
МАВРОДИНОВ, Н. Гробница
от IV е. сл. Хр. е Пловдив. — ГНБП за
1926 г, 21—53; Ре1еЬалй&, 5. Ще Ма-
1еге1 аег Копз(ап1тисНеп 2е11. — Ак1еп
аез VII 1п(ета2юпа1еп Коп^гезха /йг

Ловец в поза на оранта върху тавана на
Силистренската гробница
Нип1ег т ап огап! ро$е оп 1пе сеИт$ о/
1пе 5Ик1га ТотЬ
АгсНао1о%1е. 7>/ег, 1965,
233—235.
11
МИЯТЕВ, К. Декоративната
живопис на софийския некропол. С., ае1 таако роИсНтото ш 1шНа. — 1м
1925; Лга11у, N. Ап ЕаНу ВугапПпе тоьтцие %гесо-готате. II. Угеппе, 1971,
Нуро%еит ас 1Ш&. АпКата, 1974; Соп- Р1. ЬХУ,.
амгасШ, Е. Мопитепп сгоГшп/ пеНЧШп-
со. — Ерпетеги Пасоготапа, IX (1940), М. Чичикова. Цит. съч., с. 77.
70—75.
12
Меа1ез,С. Ц'. ТНе Котап УШа а!
ЬиПт^иопе, Кеш. V. I. — Мопо^гарН
8епех о/ 1пе Кеп( АгсНаеа1о%1са1 5ос1е!у,
N. 1. Кеш, 1979; ТоупЬее, ^. М. С. Ап т
Котап Вг1!ат, Са!а1о%ие, N0 176.
13
А^РО^^I-КО8ЕNВА^М, Е. ТНе
МестороШ о/ Апетшшт. Апкага, 1971, /е1аег тп Шетска. Оет 5ра!тбт1зсНе
14
1^А К/Л', /. ТНе СеШгц> Ргевсоез т
Тг1ег опи Щизютзт т Сот1ап1шап
РатИпе. — ООР, XXXI (1967),
97—114; ай Воит^ие^, Р. Еаг1у СНгиНап
Ршмш%. Ьопаоп, 1965, $%. 104—112,
134; К11гт$ег, Е. Вугап1те Аг1 ш 1пе
Макт%. СатЬп^е, 1980, $%. 89.
15
ФЛОРЕНСКИЙ, П. Обратна* — ЬИсепезз опи /сол. Оаепзе, 1973.
перспектива. — Ет^еютхт;. Труди по
знаковим системам, № 3, 1967, 81 —417. у село Брестовику. — Старинар, № 1,
16
ВАКВ1ЕК, Е. 1а м%п1/1са1юп ай 1906, 128—121.
соПе%е гергехеп!е шг 1е соиуегс!е ай
„Со//ге1 ае Рго]ес1а" . — СА, XII (1962), <1ег {гйНсНгтНсНеп 5агЬорНа%Ьип51 Копи
7 — 33; СагапаЧп! А. КкегсНе зиПо зи1е е т 4 /апгНгтаеП. — МОА1, КА, 86
!а сгопо1о$1а <&/ то$а1с1 ДеИа гШа <й
Пагга Агтегта. — 5?шй Мксе11апе1, 7
(1961—1962).
Мтог. — АМ, V. 8213 (1978), р. 328; зешсНа/геп 10/11 (1980/1981), Та/.
7 Ппойлеми на ИЧГУСТВОТО. 1
Ре№.ап'иИз 5., Ор. с/Л
18
С'А 1^2А, К. 1сопо^та/1а топиаш
трег1а!е иа Сагашю а СшНапо. Лота,
1972, NN 405-^21.
19
Я1СНТЕК, С. Пе Ме1гороШап
Мизеит о/ Ап. Котап РоПгагП. Л'еи'
УогЬ, 1948, /1$.61.
20
САЯАN^I^NI, А. Ор. сН., Ш*.
XXVII,_^; ВагЬ1ег,Е. Ор. с/г., %. /5.
21
ВЕС.АТТ1 С. А1сипе сагагегиНсЬе
22
Вж. за това у Димитров, Д.,
23
КЕЬЬЕК, Е. Ще 5ра1гбтисНе
СгаЪ/ипае т ЗйаЪауегп. Мйпспеп 1971,
35—36. АЬЬ. 11.
" РЕ^ЕКАNI^I5, 5. Ор. с/Л; />>
г/с, 5. ТНе 1м1е Атщие Раш1еа ТотЬ
/гот Ве&а. — Зограф, 16 (1985), 5—18.
25
УАОО, Е.-В., I. ВОNА. ГКе СгаЬ-
8йаЪ^г1еаЪо/'. Виаарез1 1976, 184—185,
Та}. XIX.
26
ай Воигаие! ,Р. Ор. с//., 104—112,
118.
27
КОЕТНЕ, Н. П1е Негтеп уоп
ГГеЬсМнШц. — №А1, 50 (1935),
128—237; 1'Огап^е, Р. Оег 5иЪШе 541.
28
ВалтровиН, М. Римска гробница
29
ВКАN^ЕNВ^КС, Н. 8Ч1ртоЬ1ете
(1979), Та/. 1462, 149, 153; Сахрат, О.
Ше Кесопз1гис1юп аех }й
ИсНеп Каа$1епЪехсМа$е5 чоп
МА1 Лег ип^агисНе А1са&т1е Лет 1Уи-
1—3.
30
РЕ1ЕКАЬ'Ш15, 5. Ор. сН.
О1е Ма1ете1 ае>
11. А1с1еп ае$ VII /т.
а, 29—158.
32
ДИМИТРОВ, Д., М. ЧИЧИ-
КОВА. Цит. съч., с.61.
33
К1НАЬО1, М. П соНите готапо е
/ тозат сН Ргагга Агтегта. — К1\>и1а
ае!1 '1!П!и1о пагюпа1е а"агспео1о%ш е
Попа МГаПе. N. 5., Л13—14
(1964—1965), р. 200, 267.
34
КЕ11ЕК, Е. Ор. с/Г., 35—36.
35
ПОПОВА-МОРОЗ, В., В. ГЕРА-
СИМОВА-ТОМОВА. Закономерности
е появата и развитието на римския
портрет върху надгробните плочи от
югозападните тракийски земи. — Ар-
хеология
36
(под печат).
ОИМАЬ, Р. 1м сМ1йа!юп готаг-
пе. Раги, 19 , /1%.
37
ОЛ/К1С, 8. Ор. сИ.
38
ДИМИТРОВ, Д. Портретът
върху античните надгробни стели от
римско време в Североизточна
Македония. — И БАЙ, XIII (1939),
обр.З, с. 110, обр.21, с. 113, обр.40,
с. 116.
39
ВАЬТУ, ^. МоваЦие! ае 5уг1е.
Вш*е}1е5, 1977, 41-^44.
\*^)БУДАНОВА, В. Передвижение
гоУНбв в Северном Причерноморье и на
Балканах в IIIв. — ВДИ, № 2, 1982,
155—175.
41
42
<Ь Воиг^ие^, Р. Ор. с/Г.
8СНNЕI^ЕК. Ь. Ше Оотапе аЬ
ТУеШШ. №гкип%51пЖ1шеп йет 5ра1ал-
(Псеп ВИае5ргасНе. \У'ш$Ъааеп 1983,
39—55.
43
Докато височината на ръцете
при прислугата от Силистра е по-ниска
и все пак може да се приеме като част
от ритуален жест при церемонията
(макар и не толкова явно изразен, като
при други паметници), то при ловците
на тавана височината е като на оранта
и съвсем не може да бъде церемониален
жест.
*'МЕ^^INК, N. АгсНаеоЬеу т
Аз1а Мтог. — А^А .V. 81/3 (1977),
309—310; СопашаМ.Е. Ор. сИ.;А1/о1/1.
КозепЬаит, Е. Ор. с/Л; Ре1е1сапи1и 5.,
Ор. с/Л; Цончев, Д. Новооткрити
старини от Пловдивско. — И АЙ, XV
(1948), 215—217; Трако-римският нек-
ропол е югоизточния край на Филшо-
пол..— ГПНМ, № 4 1960, 128—144;
Мавродинов, Н. Цит. съч., Джамбов, Х.
Хисарската гробница. — ГИ АМ П, № 5,
1968, 117—140; Димитров, Д.,
М. Чичикова. Цит. съч.; Василчин, И.
Раннохристиянска гробница край с.Ба-
тово, Толбухински окръг. — ИВАД,
т. 23, 1987, 84—92; РШт^ег, К.,
А. МтсНе\, Р. (^ео^§^еV. Ет РгйлсНгиг-
НсНез СгаЪта! т11 }№апсЬпа1ете1 бе/
Озхепоуо. Мгеп, 1989; Ростовцев, М.
Две позднеантичнък росписнне гроб-
ниць1 из Костолаца (Уттасшт) и
Река Девня (Магс1апоро1). — Записки
классического отделения русского ар-
хеологического общества, № 9, 1917;
Античная декоративная живопись на
юге России. Спб., 1914; Миятев, К.
Декоративната живопис на Софийския
некропол. С., 1925; Иванов-Мавроди-
нова, В. Украса на гробница № 1,
намерена под сгодата на Народната
библиотека. — И БАЙ, XIV, (1940),
1941, 242—249; Валтрови, М. Цит.
съч.; О]шк, 1 5. Ор. с/Л; Мозгу, А.
Раппоп1а апа \]ррег Моезга. Ьопаоп,
1974, /1%. 40а; Сег/се, Р. Ой \УапЛпа1еге1
<1ег пеи%е/ипаепеп СтаЪкапапег т 1 Реех
(Рип/1ь1гспеп). — 5ра1ап(&е ипа Ву-
гате. ВаДеп-Ва&т, 1952, /&. 41—42.
49
 сотрапзоп. ТЬе есН(ш§ $ресШ<п-
оГ 118 рго<1ис1юп аге ргезеп{ее1 ш
ЬпеГ.
Ваня Попова-Мороз
СИЛИСТРИНСКАЯ ГРОБНИЦА
И ПОЗДНЯЯ ЗПОХА
КОНСТАНТИНА
В статье подробно рассматривается
вопрос о датировке Силистринской
гробници с целью установить ее место
в развитии между римской и ранневи-
зантийской живописью. На основания
исторических, иконографических и сти-
левих аргументов доказивается ее при-
надлежность к поздней Константино-
вой зпохе. Особое внимание уделяется
т. н. пажеской прическе одного из слуг,
которая до сих пор рассматривалась
только как относящаяся к концу IV —
началу Ув. Приводится множество
примеров ее более раннего использо-
вания, в особенности начиная с конца
III в. Все остальние прически восходят
ко второй трети — середине IV в.
Композиция панно с отдельнммн фи-
гурами также встречается в искусстве в
конце III и в течение всего IV в.
Датировка золотой луковичной фи-
були также восходит к середине IV в. И
так как ее вместе с особмм плащом
император дарил висшим магнстра-
там, то в известной степени аноним-
ность изображения владетеля окази-
вается раскрьггой. Вероятно, имя зтого
висшего магистрата помешалось в
люнете с утками, но не дошло до нас.
В статье прослеживается промежу-
точное положение фресок Силистрин-
ской гробници как декоративной сис-
теми, рассматриваются обрамления,
отдельнме изображения, семантиха в
мифологическом плане, континуитет
римской традиции и новие моменти в
системе и изображениях. Константи-
нова зпоха играет болмшую роль в
фиксации определенного типа сцен и
изображений в гробницах такого рода.
Особое внимание уделяется связи с
раннехристианскими изображениями,
главнмм образом Оранти с распро-
стертьми руками, которьге в Силист-
ринской гробнице, в особенности в
кессонах на потолке, не связанц с
церемониальной процессией и жеста-
ми. Связь с Востоком очевидна в
изображениях пальм, гранатов и ниль-
ского тростника. В качестве вьгеода
указмвается, что декор такого типа,
несмотря на его универсалънмй харак-
тер, типичен преимущественно для
Балканского полуострова и Малой
Азии.
Уапуа
ТНЕ 511Л5ТКА ТОМВ
АКО ТНЕ ЬАТЕ
КОШТАМ ПМЬ*^1 ЕРОСН
ТЬе з(ш1у сНзсиззез ргоГоипсНу (Ье
<1а(т§ оГ (Ье 5Шз(га ТотЬ ш огс!ег (о
«(аЬНзЬ 115 р!асе т (Ье <1еуе!ортеп( оГ
Яотап Ю Еаг1у ВугаШте раш(ше. ТЬе
Ье1оп§ш8 оГ (Ьа( (ртЬ ю (Ье Ьа(е
Копз(ап(1шап (1те5 18 ргоуес! оп 1Ье
Ьаз15 оГ Ь|з(опса1, 1сопо§гарЬ1са1 ап<1
з(уЬ'5(1С аг&итеп(з. Зреаа! аНетюп 1з
64
ра!с!1о (Ье зо-са!1е<1 "ра§е" Ьа!г
опе оГ (Ье зегуап(5, \уЬ1сЬ Ьа5 зо Гаг Ьееп
ге^агйес! аз Ье1оп§1п8 (о 1Ье ер<1 оГ 1Ье
4Лс. — 1Ье Ье^пшпк оГ (Ье 51Ь с. А
питЬег оГ ехатр!ез зирроП 118 еагНег изе,
езреааИу 51псе 1Ье епс) оГ 1Ье Зг<1 с. А11
1Ье о1пег Ьа1гз1уНп85 аге (1а1ес! аЬои11Ье
зесопсЗ 1ЪМ ог 1Ье гшс!-41Ь с. ТЬе ^гоир
сотроз!Йопз »ип зерага1е Я^игез аге
а!зо Гоипс! т (Ье аг{ Ггот 1Ье 1а1е Згс! ап<1
1Ье 41Ь се. ТЪе с1а11п§ оГ (Ье §о1с1еп Ьи1Ь
ПЬи!а а!зо Га11з 1о Ле т!с!-41Ь с. Оие 1о
(Ье Гас1 (Ьа( 1о§е1Ьег л-1ХЬ а зреаа! саре 11
*аз ргезеп1е<1 Ьу (Ье Етрегог (о И^Ьег
та§15(га(е8, (Ье апопутошпезз оГ (Ье
1ог5'5 1та§е 18 (о а сег1а!п с1е§гее
геуеа!е<1. РгоЬаИу (Ье пате оГ (Ьа(
Ш^Ьег та§15(га(е *аз р!асес1 га (Ье с!ис1с'8
1ипе((е Ьи( 1( Ьаз по( соте (о из.
ТЬе з(и<1у (гасез (Ье ш(егте<11а(е
роз1(1оп оГ (Ье тига! рат(т§з Ггот (Ье
51Пз(га ТотЬ аз а йесога(1уе зуз(ет,
Ггатез, зерага(е 1та§ез, зетап(1С8 1п а
ту(Ьо!о{рса! р!ап, соп(1пш(у оГ (Ье
Котап (гас!1(1оп ап<1 пеш е1етеп(з ш (Ье
зу5(ет оГ 1та§е8. ТЬе Копз1ап(т!ап
ЕросЬ р!ауес5 ап 1трог(ап{ го!е 1п (Ье
Пх]п§ оГ сег(аш (урез оГ зсепсез ап<1
1та§е5 оп (Ьа( К1П(1 оГ (отЬз. Зреаа!
а((еп(1оп 15 ра!<1 (о (Ье ге!а((оп (о (Ье
Еаг1у СЬпз(1ап \та%е$, езреоаНу \м(Ь (Ье
огап(а *1(Ь *1с!езргеа(5 ЬапсЬ, з!псе 1п
(Ье 51Ьз(га (отЬ, апс! пате!у 1п (Ье
сеШпз рапе!з, аге по( соппес(ес! \УНЬ (Ье
сегетоп1а! ргосезз1оп апс! §е5(игез. ТЬе
Ьп!с т(Ь (Ье Еаз( апд езреоаНу (Ье
тойе\ Ьоо!с5, 15 оЬ^оиз т (Ье ра!т
1та§ез, аз *е!1 аз т (Ьозе оГ (Ье
роте8гапа(ез апс! (Ье №1е геес!. ТЬе
сопс!и5юп 15 тас!е (па( (шз (уре оГ
с!есога(1оп, (Ьои§Ь 1(5 ишуегза) сЬагас(ег,
15 (ур1са! та!п]у оГ (Ье Ва1кап Решп$и1а
апс! Аз1а Мопог.
Валерия Фол
ПОГРЕБАЛЬНЬГЕ МАСКИ
Обрядовое использование спе-
циально изготовленнмх масок до кон-
ца VI века до н. з. не засвидетельсгво-
вано в древнегреческой литературной
традиции. Однако археологичесжне на-
ходки в Требениште, Петилепе и Син-
досе показмвают, что в конце V! века
до н. з. специально изготовлешше пог-
ребальнне маски использовались насе-
лением на берегах Охридского озера, у
Битолш и Солуньского залива. Зти
находки и более поздние (V—IV вв. до
н.з.) находки фракийского парадното
вооружения и масок позволяют пред-
положить, что мифологичесеи-рели-
гиознме идеи, материализованнме в
обряде погребений с золотммн мас-
ками, зволюционируют. Медиаторсме
функции, приобретаемме через масжу в
погребения, переходят в обряд инициа-
ции, в котором владетель возводится в
сан. Социально-политические измене-
ния в севернък районах Балганского
полуострова в V веке до н. з. н
возникновение государственньд обра-
зований приводят к изменениям знаков
власти. Владетель демонстрирует свой
вькший социальньш и сакралънъш ста-
тус субъекта мифологического разру-
шения и созидания космическото и
социального порядка при жизни через
посредство своего обрядового парад-
ното вооружения. Расширение исполь-
зования масок в V—IV веках до н. з. в
севернмх районах Балканского полу-
острова свидетельствует об измене-
ниях обрядовой системм населения и
усиленяи светской власти владетеля.
Уа!егца Го!
Р1ЖЕКАЬ МА5К5
Т111 (Ье епс! оГ (Ье б (Ь с. В. С., (Ье
п(иа! изе оГ зреааНу ргерагес! та5К5 Ьас!
по( Ьееп (езиЯес! 1п ОЙ Огеек Шегагу
(гад!(1оп. Нои-еуег, (Ье агсЬаео!о§1са!
Лпс!т§5оГТгеЪеш5Ь(е, Ре(11ер апс! 51п-
с)оз рош( ои( (ЬаХ 1п (Ье 1а(е 6 (Ь с. В. С.
(Ье рори]а(юп 1]\чп§ пеаг (Ье ОсЬпс!
Ьа1се, В1(о!]а апс! (Ье 5а1ош!са Вау изес!
зрес1а!!у ргерагес! Гипега! та5&С5. ТЬезе
Ппс!1П85, аз шеН аз (Ье !а(ег опе« (5(Ь-4(Ь
се. В. С.) оГ ТЬгааап сегетоша! агта-
теп(з с1есога(ес! *1(Ь тазкз, а!1о» (о
(Ье еуо!и(юп оГ (Ье ту(Ь-
з 1(1еа5, п(иа!!у та(епаНге<11П (Ье
8о1с!еп таз!с5 Гипега!5. ТЬе те<11а(ог)
Гипс(юпз оЬ(а1пес! (Ьгои§Ь (Ье тазк т
(Ье Гипега! разз (о (Ье тШайоп п(иа! оГ
еп(1(Ьп§ (Ье ги!ег (о а гап!с. ТЬе зосю-
ро!](1са1 сЬап^ез 1П (Ье поПЬегп раг1з оГ
(Ье ВаШап Решпзи1а 1п (Ье 5(Ь с. В. С.,
аз же!1 аз (Ье етег^епсе оГ з(а(е
Гогта(!оп5, Ьгои§Ь( сЬап§ез 1п (Ье 81§П5
оГ рошег. ТЪгои^Ь Ь1з п(иа! сегетоша!
аппатеп(в (Ье т!ег с1етопз(га(ес! Мз
Ь1§Ьез( 5оаа1 апс! засгес! 5(а(из оГ а
зиЬ)ес( т (Ье ту(Ьо!о§1са! Ш1шп§ апс!
соп5(шс(юп оГ (Ье 5расе апс! зоста! огс!ег
1П Ь]з иГе(!те. ТЬе ^дезргеасИпд оГ (Ье
и«е оГ таз!с5 ш (Ье 5(Ь-4(Ь се. В. С. т
(Ье пойЬега раПз оГ (Ье Ва!1сап Решп-
зи!а (е5(1Пез (о (Ье сЬапдез (Ьа( (оок
р!асе 1п (Ье п(иа! зуз(ет оГ (Ье рори!а-
Ооп, аз \уе!! аз (о (Ье з(геп§(пепт|> оГ (Ье
пд!ег'з (етрога! ро«ег.
Технически редактор Н. Николова
Коректор К. Тошева
Фотограф Константин Шестаков
Издателски индекс 12864
Дадена за набор на 28.1.1991 г.
Подписана за печат август 1991 г.
Печатни коли 8
Издателски коли 7,46
Формат 60*84/8-
Тираж 600 Поръчка № 281
Набрана и отпечатана в Печатницата
на Издателството на Българската
академия на науките