АТАНАС ОРАЧЕВ Местата,

които трябва

ЧУДЕСАТА да видиш от
Бяла до
Дуранкулак

НА СЕВЕРНОТО
ЧЕРНОМОРИЕ
ПЪТЕВОДИТЕЛ
 Д-р АТАНАС ОРАЧЕВ
ЧУДЕСАТА НА СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ
пътеводител

Copyright © Издателство Световна библиотека ЕООД, 2013

Текст © Атанас Орачев, 2013

Ексклузивно издание за SNBA

КОНСУЛТАНТИ:
проф. дин валентин плетньов, доц. д-р валери йотов, валери кинов,
дарин канавров, неделчо ДОЙЧЕВ

ХУДОЖЕСТВЕНО ОФОРМЛЕНИЕ:
АЛЕКСАНДЪР ТРЕНЕВ

фотографии:
Александър Тренев, Атанас Орачев, Боби Димитров,
Валентин Владимиров, валери йотов, валери кинов,
Военноморски музей – Варна, Георги Величков, Домино ООД,
Илиян Николов, Ирена Балева, Николай Генов,
Миглена Пенчева, НИМ София, Петя Бурова, Питър Матън,
румяна иванова, явор попов,

КАРТИ:
АНТОНИЙ КИТЕВ

предпечатна подготовка и информационни карета:

АНТоНИЙ КИТЕВ, СИЛВИЯ ПЕТРОВА

редактор:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА

коректор:
аНА лАЗАРОВА

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!

Тази книга като цяло, както и никаква част от нея не може да бъде
възпроизвеждана
по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма без изричното
разрешение на издателя!
Нарушителите се преследват от закона!

ИК Световна библиотека ЕООД

София, бул. „Искърско шосе“ 19
книжна борса „Болид“, офис 31
е-mail: office@sbbooks.eu
www.sbbooks.eu
 АТАНАС ОРАЧЕВ

ЧУДЕСАТА
НА
СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ
ПЪТЕВОДИТЕЛ

ИК СВЕТОВНА БИБЛИОТЕКА
СОФИЯ
чудесата на северното черноморие

Съдържание
Вместо увод 5
Община Бяла 8
Община Долни чифлик 28
Община Аврен 34
Община Варна 42
Община Балчик 84
Община Каварна 100
Община Шабла 120
Карти 136

Показалец на фотографиите
Александър Тренев – страници: 6, 11, 12,14-22, 23 (горе), 27, 29, 30, 31
(долу), 32,33,34 (долу), 35, 36 (горе), 37-40, 41 (горе), 42, 43 (горе), 69
(горе), 70, 75 (долу), 76-78, 84 (горе), 88-89, 90, 91 (долу), 93, 96-99, 100
(долу), 101 (горе), 102, 104-105, 107, 109, 112-115,117, 120-121, 124-126,
130-133; Атанас Орачев – страници: 13, 51, 87, 106, 136-137; Боби Ди-
митров – страници: 122-123, 128-129; Валентин Владимиров – стра-
ници: 41 (долу); Валери Йотов – страници: 23 (долу), 24-26, 28; Валери
Кинов – страници: 82; Владимир Димитров – страници: 85; Военно-
морски музей – Варна – страници: 80; Георги Величков – страници:
62-63, 86; Домино ООД – страници: 44-45, 72, 74, 100 (горе); Илиян
Николов – страници: 128 (долу дясно); Ирена Балева – страници: 103
(долу); Миглена Пенчева – страници: 128 (долу); Николай Генов –
страници: 61, 64-65, 116; НИМ София – страници: 57; Петя Бурова –
129 (долу); Питър Матън – 129 (дясно); Румяна Иванова – 7, 8, 46-49,
52-56, 58-59, 66 (горе), 68, 69 (в средата), 79, 80, 84 (в средата), 94-
95; Явор Попов – 66 (долу)

Легенда
i Каре, съдържащо следната информация:

Адрес, местоположение
GPS, географски координати
Стационарен или мобилен телефон
Работно време, почивни дни
Цена на входни билети, такси за възрастни

4

Вместо увод
В „Страната на златото“
Днешното  черноморско
крайбрежие в сравнителен сре-
диземноморски план се харак-
теризира със слаборазчленена-
та си брегова ивица и сравни-
телно малкото заливи. Най-раз-
членена е тъкмо неговата бъл-
гарска част, където в сушата се
вдават големите варненски и
бургаски заливи.
Северното Черноморие да­
ва възможност и на най-взиска-
телните ценители на природни-
те и културните забележително-
сти да се насладят на вдъхновя-
ващи гледки и разходки из при-
родни паркове и защитени
местности, посещения на ста-
ринни крепости, църкви, мана-
стири, както и да разг­ледат при-
казните древни съкровища и
ценни артефакти в музеите. По
съвременната брегова ивица
между нос Емине и Дуранкулак
изобилстват и широките плажо-
ве, покрити с дребен златист пя-
сък, които предоставят прекрас-
ни условия за слънчеви бани,
водни спортове, подводни при-
ключения. Някои от плажните
ивици все още остават девстве-
ни, понеже са труднодостъпни.
Една част попадат в защитени
местности и резервати, а други
тепърва трябва да се опазват от
застрашаващите ги интереси.
Историята на региона може
да се проследи до дълбоката
древност. Оказа се, че точно Се-
верното Черноморие е подхра-
нило онези сюжети в елинското
епично и митологично творчест-
во, което днес се изучава в учи-
лища и университети. Най-голя-
Вместо увод
мата археологическа сензация
на наскоро изминалия XX в. ста-
на „Варненският златен енеоли-
тен некропол“, а новопридобита-
та информация тепърва трябва
да се анализира с оглед на древ-
ните „златни“ представи за Чер-
номорието в Омировия епос и
тесалийско-беотийския цикъл за
Аргонавтите.
***
През хилядолетията да се
разработват златни и сребърни
рудници и да се разрешава мета-
лургията и металообработката
на благородни метали е царски
монопол, а първите царски ин-
сигнии имат „цвета на слънцето“,
т. е. на златото. Най-ранните сим-
воли на царска власт са открити
в Тракия именно в енеолитния
некропол край Варненското езе-
ро. Те датират от втората полови-
на на V хил. пр. Хр. и принадле-
жат на най-старата известна ни
европейска царска династия.
Ако се вярва на една трако-ма-
лоазийска фолклорна версия,
неин основоположник е цар До-
лонк. Той бил първороден син на
Нимфата-прародителка Траке и
тя го заченала не от кого да е, а
от бог Кронос.
Предвид сигурния факт, че
древнотракийските земи вече са
безспорно доказаната родина на
металургията на златото и юве-
лирството, става възможно да се
гледа по друг начин дори и на
произхода на българската дума
злато. Тя има древни корени, за-
щото възхожда към първоосно-
вата салт/залт (Σαλτ-). Нейни
паралели се откриват в източно-
5
чудесата на северното черноморие
литовското и латвийското zeltas
и езиковедите са приели, че рус-
наците и украинците са заели
названието от литовците и лат-
вийците под формата золото. В
севернотракийските (гето-да-
кийски) диалекти обаче се от-
крива по-добрият прототип на
езиковата заемка в източните
славянски езици. Известен е тра-
кийски владетел от края на III–
II  в.  пр.  Хр., чието име елините
изписват като Золтес. На тра-
кийски най-вероятно то ще да се
е произнасяло Золто, като е рав-
нозначно с българското Златю.
▼ Добре известно е, че на ста-
Св. Николай рогръцкия епос и митология
Чудотворец – дължим и древната представа
РИМ Варна за някаква златообилна страна
6
в Черноморието. Тя има изнача-
лен фолклорен характер и се
открива в мита за Аргонавтите.
Тракийската родина на златото
позволява да се преосмислят
също така и онези сведения,
според които митичният осно-
вател на Тива (в Беотия) „фини-
киеца“ Кадмос пръв разработил
златни рудници в Тракия. Опре-
делено тази тесалийско-беотий-
ска версия преосмисля много
древни представи, които отпра-
щат към вече доказания праис-
торически златодобив и метало-
обработка в Тракия от втората
половина на V хил. пр. Хр. Пър-
воначалният тракийски злато-
добив се е дължал на многото
алувиални и делувиални разси-
пи, които започват да се експло-
атират още преди осем хилядо-
летия. Именно тяхната разра-
ботка (плавене) позволява да
бъдат открити и първите све-
товни полиметални рудници.
Най-големият от тях се е нами-
рал в местността Ай бунар (Мечи
кладенец) край Стара Загора.
Според някои изчисления само
от този рудник през втората по-
ловина на V хил. пр. Хр. били до-
бити около 300 кг злато и стоти-
ци тонове мед.
Изглежда, че тъкмо смътните
представи за енеолитната „Кул-
тура Варна“ са породили мито-
вете и за „Златния век“, и за „Стра-
ната на златото“ (=на Страната на
Сина на Слънцето Еет в тесалий-
ско-беотийския цикъл за Арго-
навтите). Сърцето й пък са били
селищата, които бяха открити
под водите на днешното Варнен-
ско езеро.
В експозицията на Археоло-
гическия музей във Варна посе-
тителят може да се възхити на

невероятните за доскорошните
ни представи произведения на
древното златарство и ювелир-
ство, които обиколиха световни-
те музеи. Освен с удивителните
си праисторически, антични и
средновековни предмети с „цве-
та на слънцето“, които могат да
се видят буквално във всички
крайб­режни музейни експози-
ции, Северното Черноморие
впечатлява и със своите плажо-
ве. Техният пясък също има „цве-
та на златото“, а последните из-
следвания показаха, че повечето
от тях са на първо място в Евро-
па и по своите екологични ха-
рактеристики. Данните в раз-
пространения на 22 май 2013 г.
доклад на Европейската агенция
за околна среда (ЕЕА), която е на-
блюдавала през 2012 г. 90 бъл-
гарски плажа, показаха, че 58
(т.  е. 63,4%) от тях са в отлично
състояние.
Тези чисти „златни“ плажове
от север на юг са: Дуранкулак –
север 1 и север 2, къмпинг „Доб-
руджа“, Русалка – големият и
централният плаж, Каварна –
централният плаж, Божурец,
Икънталъка, Болата, „Робин-
зон-2“, Балчик  – централният и
новият плаж, „Фиш-фиша“, Албе-
на, Кранево – централният и юж-
ният плаж, Златни пясъци – Ри-
виера, Св. св. Константин и Еле-
на  – големият плаж и „Свети
Илия“, Камчия – плаж „Романти-
ка“, Шкорпиловци – централният
плаж и Бяла – северният плаж,
„Чайка“ и къмпинг „Луна“.
В настоящия пътеводител са
приложени и гагаузките назва-
ния с техните български прево-
ди на по-значимите плажове и
прилежащите заливи, носове и
местности по Северното бъл-
Вместо увод
Най-известните плажове по
общини
Бяла: Централен плаж, Пързалката, Белите
скали (Бяла – север) и Кара дере
Долни чифлик: Шкорпиловци – Централен
плаж и плажът при ЗМ Камчийски пясъци
Аврен: Централен плаж (устие на Камчия),
„Романтика“, Близнаци – Папаз кулак и плажът
при поделение „Родни балкани“
Варна: Паша дере (ЗМ Лимана), Черномо-
рец (Ракитника), Фичоза (Прибой), Галата, Ро-
мантика, Аспарухово, Южен плаж (Гръцката ма-
хала), Централен плаж (при входа на Морската
градина), Офицерски плаж (Първа буна), плаж
Втора буна, плаж Трета буна, Почивка, Нудистки
плаж (м. Свети Никола и кв. Бриз, плажа на Евк-
синоград и Траката, плаж „Свети Илия“, Центра-
лен плаж, Слънчев ден (Кокодива) и Сахара в
комплекса Св. св. Константин и Елена, Кабакум
(Журналист) и Ной (Ален мак) в комплекса „Чай-
ка“, „Ривиера“, Трифон Зарезан, Централен плаж,
нудистки плаж Панорама (Яхтено пристанище,
къмпинг „Лагуна“) в комплекса Златни пясъци
Балчик: Централен плаж (Кранево), нудист-
ки плаж Балтат и Централен плаж в комплекса
Албена
Каварна: Тракийски скали (Бендида бийч) и
Икънталъка (къмпинг „Свети Георги“ и Бялата
лагуна), Централен плаж (Каварна), Зеленка,
при резерват „Калиакра“ и Болата, Птичия за-
лив, „Русалка“ и Яйлата (Южния залив)
Шабла: Яйлата (север), Малкото море, „Доб-
руджа“, Езерецки плаж, „Карвуна“ и къмпинг 23
(Крапец), „Космос“ (Карталийски плаж, Буруна),
Южен плаж (Къмпинга) и Северен плаж (Сиври-
бурунски плаж, плаж „Ана-Мария“) в землището
на Дуранкулак
гарско Черноморие. Те са важни
за историческата география,
тъй като често представят свое-
образна тюркизация на заваре-
ната средновековна топонимич-
на система.
7
чудесата на северното черноморие
Община Бяла
Източна Стара
планина
Стара планина е част от Ал-
по-Хималайската система. Оп-
ределя се като типична пла-
нинска област, защото има
сравнително висока средна
надморска височина (722 м) и
се характеризира с разнообра-
зен скален състав. Нейните
централни части – наричани от
геолозите ядки, са изградени
от палеозойски скали (основ-
но гранити, гранитоиди, шисти
и кварцити), докато странич-
ните – наричани мантии, имат
предимно седиментен харак-
8
тер (варовици, доломити, пя-
съчници и конгломерати).
Старопланинската система –
по-старото й тюркско име е Бал-
кан, оттам идва и названието на
полуострова (Балкански полуос-
тров) – има верижен характер и
на дължина се простира на пове-
че от 530 км. Заема 25 500 км2
площ от територията на Бълга-
рия, като я дели на Северна и
Южна. Състои се от два сравни-
телно разнородни в геоложко,
тектонско и геоморфоложко от-
ношение дяла: северен – по-ни-
сък, наречен Предбалкан; и
южен  – по-висок, Главна старо-
◄
Източна Стара
планина е
особено
красива през
есента

▲ планинска верига. Билото на
Изглед към Главната старопланинска верига,
Източна Стара която се простира от Белоград-
планина при чишкия проход на запад до чер-
Обзор и лозята
номорския нос Емине на изток, в
на Бяла
по-голямата си част е вододел
между Черноморската и Егейска-
та отточна област. Източна Стара
планина (с най-висок връх Бъл-
гарка  – 1181 м) на изток посте-
пенно се разширява и разклоня-
ва на Северен и Южен клон, като
височината й намалява и при
вдадения в Черно море нос Еми-
не се снижава докъм 60 м. Нейно-
то било е дълго 155 км и се прос-
тира между седловината Вратник
и нос Емине. На свой ред долини-
те на реките Луда Камчия и Ха-
джийска я разделят на два клона
с направление запад–изток: се-
верен – Матор планина, и южен –
Удвой планина. Тази част на пла-
нината е добре обособена, пора-
ди което ромейските автори
Георги Пахимер и Мануил Фил я
Община Бяла
назовават Зигос/Зюгос. Матор
планина на запад достига до про-
лома на р. Луда Камчия и включ-
ва Котленска и Върбишка плани-
на. Тя има сравнително издържа-
но било, което се ограничава на
много места от север със стръм-
ни откоси – Тиханка, Юрушките
стени, Злостен, Долината на Ко-
тленска река. На изток от Лудо-
камчийския пролом планината
придобива нископланински и
хълмист характер.
В Източна Стара планина ня-
кои изследователи търсят Тиле
– прословутата столица на кел-
тите, които овладяват Тракия и
района след 279/278 г. пр. Хр. По-
сочват дори и точното й место-
положение при с. Арковна. Ма-
кар в Камчийското поречие да се
откриват немалко келтски мате-
риали, а край с. Есен (Сунгурлар-
ска община) да се намира непро-
учен келтски могилен некропол,
Тиле едва ли се е намирала тук.
9
чудесата на северното черноморие
Далеч по-вероятно изглежда
келтският цар Кавар да е избрал
за своя резиденция старата тра-
кийска столица Хиерон тейхос
(Свещената стена) в Хиерон орос
(Свещената планина) – дн. Текир
даг, пред Тракийски Херсон.
***
Под името Хемус (Haimos)
Стара планина се споменава чес-
то от античните автори. Според
една елинска версия, която дъл-
жим на писателя Аполодор, име-
то на планината идва от древно­
гръцкото haima – кръв. Кръвта
била на титана Тифон, който во-
дил битка със Зевс по тези места.
Името обаче вероятно не е ста-
рогръцко, което се подразбира и
от една друга легенда. Тя има
тракийски произход, открива се
у едно старогръцко съчинение,
приписвано на Плутарх, и пред-
ставя Xемус като брат на Родопа.
10
Те се влюбили един в друг, нари-
чали се помежду си Зевс и Хера и
за наказание боговете ги пре-
върнали в планини. Според дру-
га достигнала до наши дни вер-
сия в съчинението „Етника“ на
Стефан Византийски, вероятно
преработка на древно тракийско
предание, Xемус е съпруг на Ро-
допа и баща на Хеброс (дн. р. Ма-
рица) или пък е син на тракиеца
Борей и нимфата Орейтия. Зна-
чението на планина в живота на
древните се предопределя и от
богатите рудни находища, от
изо­билието от дървен материал,
от пасищата, от естествената й
защитеност и от нейното страте-
гическо значение. Развитието на
активен живот през хилядолетия­
та се документира от останките
на много селища, крепости и не- ▼
крополи в нейните планински и Изглед от
предпланински части. Макар да околностите
е сравнително най-лесно прохо- на село Горица
 Община Бяла
►
Фрагмент от
портоланна
карта на Черно
море от 1322 г.,
автор Пиетро
Весконте.
Между Мауро
(Mauro – Черни
нос) и Емине
(Cavo di Lemano)
e нанесено
пристанището
Виза (La Uiza),
като с кръстче
е отбелязан
„рифът” пред
днешния нос
Свети Атанас

димата балканска планина, в шествия и войни, за да се спусне

древността тя играе ролята на
граница още между отделните
тракийски общности. Всички ва-
жни пътища задължително ми-
нават през нейните проходи,
които са били строго охранява-
ни през всички времена и епохи.
И римляните строят в нея много
крепости тъкмо за охрана на пъ-
тищата, а от времето на импера-
тор Галиен (253–268) насетне за-
почва да се изгражда т. нар. Вто-
ра балканска укрепителна линия
(първата е Долнодунавският ли-
мес). Крепостите се издигат в
предпланинските и планинските
области, като голяма част от тях
по правило заемат местата на
стари тракийски укрепления.
Стара планина е и извечното
убежище на равнинното населе-
ние, което успешно се е прикът-
вало в нейните дебри при на-
в Дунавската и Тракийската рав-
нина веднага щом опасността
премине. В северната част на Из-
точна Стара се преселват през
XIX–XX в. и немалко еркечлии,
известни и като вайовци. Те са
несъмнени потомци на просло-
вутите севери, около чийто про-
изход се водят научни дискусии.
Натрупалите се данни за специ-
фичната култура, бит и диалект
на това планинско население оч-
ертават вероятността те да са
българизирани под егидата на
Българската православна църк-
ва потомци на аланите – най-
страшните  тежковъоръжени
кон­ни  войни  на  Античността,
които са прототип на среднове-
ковните рицари.
Значими части на източно
старопланинското крайбрежие
и днес остават девствени – осо-

11
чудесата на северното черноморие
бено в района на север от устие-
то на р. Камчия. Брегът тук е сла-
бо заселен, защото е труднодо-
стъпен и освен това остава
встрани от античния и съответно
от средновековния крайбрежен
път. Версията, че римската пътна
станция Темлум Йовис (Храмът
на Юпитер) се е намирала на
черноморското крайбрежие, не
беше потвърдена археологиче-
ски и съответно епиграфски,
което оставя въпроса за локали-
зацията й открит. Тукашното
крайбрежие на север от Панаир
дере днес доста изкуствено беше
административно разпокъсано в
землищата на четири общини:
Беленската, Долночифлишката,
Авренската и Варненската. И
днес то остава (с изключение на
района на гр. Бяла и Камчийския
лонгоз, където се вихрят т. нар.
инвеститорски интереси) най-
слабо заселената и усвоена част
на българското Черноморие.
12
крайбрежни i
Керамична
местности късноантична
Беленската литорална зона пещ
съчетава скалисти брегове, мал- N 42º50.463'
ки заливи и прекрасни плажни Е 27º52.925'
ивици с дюни, а по днешния
шелф има добри места за водо-
лазни наблюдения и подводен
риболов – особено около т. нар.
рифове пред нос Свети Атанас и
Черни нос. Крайбрежният кли-
фов бряг е стръмен, съставен е
от седиментни скали и до иначе
просторните плажни ивици
може да се стигне само от опре-
делени места.
Най-южната  крайбрежна
мест­ност е Панаир дере (от пана-
гир – годишен селски събор) с
прилежащата плажна ивица Айя-
на и залива Св. Яни с подводните
▼
скали Праматарови камъни (от
Късноантична­
гръцкото праматар – амбулантен та керамична
търговец). Тук преди се намира- пещ при хотел
ше къмпинг „Луна“, а днес се из- Sol Mare Luna
дига хотелският комплекс Sol Bay
 Община Бяла
►
Пристанището
на Бяла

▼
Шами плаж

кръчма, в която и днес може да

се поръчат пресни попчета и са-
фрид)  и  малкият  Офицерски
плаж.
По-нататък е нос Св. Атанас с
подводните скали Тодоровите
камъни. Те са разположени на
около 500 м на 25° от носа, с
околни дълбочини около 8–10 м.
На около 1000 м от тях има други
подводни камъни (с 25-метрови
околни дълбочини). Те са отбе-
лязани в едно италианско мор-
ско помагало от втората четвърт
на XV в. и маркират края на го-
лям риф – същински рай за лю-
бителите на подводни приклю-
чения.
Още пò на север се намират
Mare Luna Bay. До хотела е експо- Шами плаж, почти напълно абра-
нирана керамична пещ за строи- зиралият нос Шенкурун/Шенбу-
телни материали – част от голя- рун (с несигурните етимологии
i
ма късноантична работилница, Граничен или Весел нос), малки-
Рифът пред
нос Св. Ата- която е обслужвала раннохрис- ят (днес вече слял се с Шами
нас тиянския комплекс на нос Св. плаж) залив Кокара (Миризли-
N 42º51.280' Атанас. вия от турското koku – мирис, за-
Е 27º54.226' Следващата  крайбрежна ради многото водорасли) и м.
Шами плаж местност е Порт Бяла в залива Каваците (Тополите).
N 42°51.8' Св. Атанас (бивш Чайка – нари- Интересна е местността око-
Е 27°54.2' чан с името на едноименната ло потока Гликото, който достига

13
чудесата на северното черноморие
охраняемия и добре поддържан
Централен плаж. Този чудесен
плаж днес завършва при нос
Бяла/Белия нос с геотопа Белите
скали и околната м. Буласкара
(Биволското пладнище).
Следват Фитхес (Издънките),
Белия поток (Аспро рема) с м. Па-
лихорафя (Старите нивя), Демир
бурун – Железния нос (днес поч-
ти напълно абразирал), и Бялата
река (Ак дере) с прекрасна дев-
ствена плажна ивица, която за-
вършва при Кара дере (Черна
река) в основата на Черни нос.
Около рифа пред Черни нос (в
италиaнските морски помагала
Mauro molo, турското Кара бурун)
са разкрити останки от древни и
съвременни корабокрушения и
материали, които свидетелстват
за наличието на антично и сред-
новековно пристанище. Неохра-
няемият плаж Кара дере предос-
тавя възможности за къмпингу-
14
ване, а акваторията около Черни ▲
нос привлича много любители на Девственият
подводните приключения и сър- плаж при Бяла
финга. Тук е действал и крайбре- река, прости­
ращ се до Черни
жен манастир („Св. Никола“?), а в
нос
края на Кара дере върху срутил
се голям скален къс наскоро е
поставен железен кръст, ориен-
тиран на изток.
Бяла (Навлохос, Виза/
Вича, Хубавата кре-
пост/Калокастро,
Аспро, Ак дере)
Град Бяла е център на еднои-
менна община. Разположен е на
крайбрежния път от Бургас за
Варна – на 5 км северно от град
Обзор и 56 км южно от град Вар­
на. Общинското землище грани-
чи на юг с община Обзор, а на i
север и запад с община Долни Плаж Бялата
ч‑ифлик, като в него влизат села- река
та Горица, Господиново, Дюлино, N 42°54.844'
Попович и Самотино. Е 27°53.744'
 Община Бяла
Макар крайбрежното сели-
ще да има хилядолетна история,
Бяла получава градски статус
едва през 1984 г. Наследник е на
гръцко село (и до днес някои
възрастни хора в Гръцката маха-
ла говорят на някакъв архаичен
диалект), което до 1934 г. се е на-
ричало Аспро/Аспра. С гръцкото
Аспро (Бяло) са назовавали и нос
Бяла, а турското му съответствие
е Ак дере (Ak dere), което се заси-
ча в османските регистри и се
отбелязва в някои стари евро-
пейски карти. Старото село Ак
дере най-вероятно се е намира-
ло на левия склон на Бяла река,
недалеч от днешния едноиме-
нен плаж.
Известна е и местна легенда,
според която първите гръцки за-
селници били слезли в дн. м. Гли-
кото/Глюкото около устието на
тукашния поток, който разделя Възможно е всъщност да ста- ▲
Бяла на две части. Водата му така ва дума не за турци, а за пиратско Плажът Кара
им се усладила, че го нарекли нападение на казаци от XVII в. От- дере
Γλυκό – Сладкото. До османското тук идва и становището, че Аспра
завоевание обаче животът в ра- е било изградено на мястото на
йона се развивал около нос Све- дн. град Бяла през същия век. Не
ти Атанас, който се намира южно е изключено обаче в тази леген-
от града. Според едно друго да да има и отгласи на развилите
местно предание старото Аспра се тук събития по време на друго
се намирало тъкмо там – при за- нападение по море от есента и
лива Ай Яни (Свети Яни), разпо- зимата на 1366–1367 г., когато за-
ложен южно от нос Свети Атанас. щитниците на тукашната край-
Жителите му се преместили на брежна крепост Колокастро/Ка-
новото място след турско напа- локастро първоначално отблъ-
дение, тъй като се разбунтували снали рицарите на граф Амедей
и властите изпратили срещу тях VI Савойски. Събитията са описа-
по море наказателен отряд. Ко- ни от Йохан Сервион в съчине- i
Чешма с из-
рабите хвърлили котва в залива, ние със заглавие „Как графът во-
ворна вода
но задухал силен вятър, те се юва по море с императора на при Кара дере
разбили в скалите, а зимната ви- България, който държеше в за- N 42°51.314'
елица пръснала слезлите на бре- твора гръцкия император“, къде- Е 27°54.074'
га войници. Оттогава – заради то има специален раздел за това Железният
щастливото избавление, денят „Как крепостта Колокастро (Ко- кръст
на Свети Атанас (22 май по стар зяк) бе взета със сила и населени- N 42°55.240'
стил) станал патронен празник. ето нарязано на парчета“: Е 27°53.847'

15
чудесата на северното черноморие
„Няколко други младежи…
предложиха да завземат една
друга близка крепост и се качиха
на една галера, носейки стълби и
въжета, за да обсадят през нощ­
та крепостта Колокастро; и
когато мина полунощ, те тайно
поставиха стълбата и петна­
десет войници се качиха на сте­
ните, без да бъдат забелязани, и
когато се качваше шестнадесе­
тият, един от стражите на
крепостта чу шума на оръжия­
та при поставянето на стълби­
те и започна да вика така силно,
че другите стражи се събудиха и
всички до един удариха петте
рицари и десетте оръженосци,
които вече бяха влезли вътре,
така жестоко, че ги убиха и на­
рязаха на парчета и откачиха
стълбите. Когато другите бла­
городници почувстваха, че дру­
16
гарите им са мъртви и че те не
съумяха да помогнат на своите,
бяха така разгневени и засраме­
ни, че не смееха, когато се завър­
наха, да се покажат на господаря
си… Тогава графът накара една
група от своите хора да се при­
готви и с тях тръгна да превзе­
ме Колокастро, така че я завзе с
пристъп и наряза на парчета
жителите й, за да си отмъсти
за смъртта на петте рицари и
десетте оръженосци, които те
бяха убили. След като крепост­
та бе завзета, графът на Савоя
поиска да остави крепостите
Емона и Колокастро на хората
на гръцкия император, за да ги ▼
Изглед към Бели
охраняват. Но те бяха толкова
нос и Черни нос
малко, че не искаха да се натова­ от раннохрис­
рят и с двете, а само с крепост­ тиянската
та Колокастро, затова графът базилика на нос
остави за кастелан в Емона ме­ Св. Атанас

▲
Църквата
„Св. Параскева“
от 1847 г.
►
Реконструира­
ната църква
„Успение
Богородично“
от 1876 г. в
Гръцката
махала на Бяла
сир Антуан дьо Шампан, незако­
нен син на Савоя…“
Досега  изследователите
свързваха Колокастро с крепост-
та Козяк над Обзор. Среднове-
ковната крепост Козяк обаче е
била добре известна и е изпис-
вана с името си – включително и
в едно синодално решение на
Цариградската патриаршия от
24 юли 1370 г. Позната е и на ос-
мaнските автори – Мехмед Неш-
ри известява, че през 1388 г. цар
Иван Шишман владеел Козяк и
Община Бяла
i
Църква
„Света Парас-
кева“
N 42º52.704'
Е 27º53.139'
Емона. Приема се, че тя е имала
пристанище, защото е известен
един „Закон за пристанището на
Гьозке“ от XVI в. Но липсата му
във възможно най-прецизните
за времето си документи за чер-
номорската пристанищна систе-
ма – портоланите и портоланни-
те карти – обаче сочи, че Козяк
не е имал пристанище до XVI в.
На пръв поглед този факт е
трудно обясним. Впечатлява и
странното име, което е употре-
бено за обозначаването на кре-
17
чудесата на северното черноморие
постта, приемана за Козяк. Наз-
ванието Колокастро всъщност
представя деформираната (не-
разбрана) от информаторите на
Йохан Сервион форма на името
Калокастро – Хубавата крепост.
Както се вижда от данните за
морската атака, тази „хубава кре-
пост” със сигурност се е намира-
ла на брега на морето. Всъщност
с Калокастро е обозначена прис-
танищната крепост Виза. Това се
потвърждава и от един гръцки
портоланен текст, съставен през
втората четвърт на XV в.: „Ориен­
тирането на Виза са два бели
носа и отгоре в северната част
на носа е хубав кастел [калон
кастели]. И при самия нос навъ­
тре в морето [имa meta – скала/
плитчина], и има дъно на 10 оргии
[ок. 18 м].“
Именно този хубав кастел
отговаря на Колокастро/Кало-
кастро от Савойската хроника.
Гръцкото изписване на Виза,
което може да се транскрибира
и Вича, съответства на индика-
циите в портоланните карти, къ-
18
дето са отбелязани изпуснатите ▲
в преведения текст пристанища. Етнограф­
Кои точно са били те, се разбира ският комплекс
и от един друг гръцки портолан, в Бяла
който има венецианска първо-
основа от края на XIV в.: „От Ме­
сиври [Месемврия, дн. Несебър]
до носа Лемано [Емине] – по кар­
тата [в посока] от североиз­
ток към изток, са 30 мили. От
нос Лемано до Вича са 15 мили.
От Вича до Мавро моло [Черни
нос] са 16 мили.“ От текста се раз-
бира пределно ясно, че от мор-
ска гледна точка Виза/Вича се е
намирала точно по средата меж-
ду нос Емине и Черни нос и ло-
кализацията на това пристанище
при днешния нос Свети Атанас
може да се смята за сигурнa. Са-
мата крепост тепърва следва да
се локализира на терена, защото
в досега проучените части на ра-
йона не са открити следи от нея. i
Късноантична
Местоположенията на антично- преградна
то и средновековното пристани- стена на нос
ще обаче са ясни – те са били Св. Атанас
разположени около днешния N 42º51.325'
риф. Ако се съди от намерените Е 27º53.979'

досега котви и котвени части,
местното пристанище започва
да функционира най-късно през
първата половина на I хил. пр. Хр.
За това свидетелства и един дъ-
говидно извит каменен щок с
четиристранен жлеб, които да-
тира от VI–V в. пр. Хр.
От палеогеографска гледна
точка нос Свети Атанас е пре-
доставял най-добрите условия
за пристанищна акватория меж-
ду Варна и Несебър. Подводните
наблюдения в района на Тодо-
ровите камъни установиха още
през 70-те години на миналия
век, че те всъщност са предста-
влявали своеобразен риф. През
Античността голяма част от него
със сигурност е била суша и е
осигурявала много по-добри от
съвременните условия за прис-
танищна акватория. Доловими
Община Бяла
са и съществени различия в раз- i
Централен
витието на бреговите ивици в площад на
Бургаския и Варненския залив и Бяла
защото тук преобладава абрази- N 42º52.595'
онният фактор. Именно извън- Е 27º53.088'
редно силната абразия е пре-
допределила днешната право-
линейност на бреговата ивица.
В древността обаче нос Све-
ти Атанас се е вдавал на близо
една морска миля в морето. Да-
леч по-големи от днешните
размери е имал той и през
Средновековието. Освен от па- ▼
Скулптура на
леогеографските наблюдения и
св. Богородица
анализи този факт се потвърж-
дава и от старото име на рифа Часовниковата
Тодорови камъни. По-старото кула-параклис
„Св. м. Георги“ с
име на носа (а и на рифа) е било
паметник на
Локса, което идва от старогръц- загиналите във
кото λοξός – преграден, огра- войните в
ден, защитен. Същевременно центъра на
вече посоченото гръцко мо- Бяла
19
чудесата на северното черноморие
ряшко помагало е съставено
някъде между 1426 и 1439 г. и
двата „бели носа” съответстват
на Белия нос и нос Свети Ата-
нас – те още са се вдавали до-
толкова навътре в морето, за да
могат да се откроят и да служат
за морски ориентир. Същевре-
менно през втората четвърт на
XV в. днешната челна част на
рифа още се е издавала малко
над водата или е представлява-
ла опасна за мореплавателите
плитчина. Този факт докумен-
тира и мащабите на тукашните
абразионни и свлачищно-сру-
тищни процеси.
Засега изглежда възможна
следната последователност за
хода на бреговата ивица в ра-
йона с оглед старите морски
тераси, които днес се намират
под вода. През праисториче-
ския период (докъм късната
20
Бронзова епоха) бреговата иви- i
Фарът на нос
ца вероятно е вървяла по днеш- Св. Атанас
ната -20 – -25-метрова шелфова N 42°51.280'
тераса (с вероятна корелация Е 27°54.226'
-18 – -22 м) и е образувала пя-
съчна коса между тогавашните
носове Черни и Кочан. До V в. –
първата половина на IV в. пр. Хр.
бреговата ивица най-вероятно
се маркира от -8 – -12-метрова-
та шелфова тераса (вероятна
корелация -6 – -10 м). През ели-
нистическата и римската епоха
морските вълни абразират и
подравняват брега по -4 – -6
метровата тераса (вероятна ко-
релация -3 – -5 м). През Средно-
вековието морското равнище е
било с около -1 – -2 м по-ниско
спрямо днешното, като в общи
линии приблизително сегаш-
ния си вид брегът добива през ▼
XVII в., т. е. след края на т. нар. Градският плаж
Малка ледникова епоха. на Бяла
 Община Бяла
◄
Част от
крепостната
стена

▼
Фрагмент от
раннохристиян-
ски стенопис с
надпис
„Мари(я)“

Старобългарски
защитен вал
Приема се, че той датира от
времето на Първата българска
държава и е част от Аспарухо-
вия пограничен вал, защото е
преграждал брега между реки-
те Двойница и Панаир дере. Да-
тировката и предназначението
на това важно землено-насипно
съоръжение, което в наши дни е
унищожено, са дискусионни, за-
щото чак докъм средата на ми-
налия век тук е имало блато,
като районът е бил блатист и по
време на Ранното средновеко-
вие. В насипа е открит и извест-
ният каменен блок с врязани
рунни знаци, които се свързват
със старобългарската (дохрис-
тиянска) митология. Проф. Весе-
лин Бешевлиев доказва, че ру-
ните следва да се свържат със
старите българи, но версията за
техния тюркски характер не из-
държа критиката. Този вид па-
метници имат манихейски про-
изход и са ирански, което съот-
ветства и на наличните данни,
че династията Дуло и голямата
част на българския елит са има-
ли северноирански произход.
Описвайки вала, неговият про-
учвател – проф. Рашо Рашев,
споменава и за укреплението на
нос Св. Атанас.
Археологически
комплекс на нос
Свети Атанас
Наличието на крепост на нос
Св. Атанас отбелязват още през
1892 г. чешките изследователи
братя Шкорпил. Въз основа на
сведение на древногръцкия гео­
граф Страбон, че между Одесос и
Навлохос е била Лариса, някои
изследователи приемат, че тя се
е намирала тъкмо тук, а Навлохос
при дн. Обзор. От Обзор обаче
липсват съответни археологиче-
ски материали от класическата и
елинистическата епоха, докато
такива бяха открити тъкмо на нос
i
Свети Атанас. Следователно Западна порта
именно в този район е бил разпо- на крепостна-
ложен античният Навлохос, а та стена
прословутата Лариса вероятно N 42°51.280'
се е намирала в района на тога- Е 27°54.226'

21
чудесата на северното черноморие
▲►
Изгледи от
късноантични
жилища на нос
Св. Атанас
вашната брегова линия около
устието на р. Камчия. На носа е
бил разположен сакралният ком-
плекс на Навлохос, докато само-
то селище най-вероятно се е на-
мирало около днешния риф, като
не бива да се изключват и потъ-
налите едновремешни надзалив-
ни тераси на Панаир дере.
От юли 2009 г. в района рабо-
ти археологическа експедиция
на РИМ–Варна с научен ръково-
дител доц. д-р Валери Йотов. От-
критите досега материали показ-
ват, че цивилизационният модел
тук има хилядолетна история –
най-ранните материали са пра-
исторически (енео­литни – от
втората половина на V хил.
пр. Хр.), а местният храмов ком-
22
плекс започва своя сакрален жи-
вот през VI–V в. пр. Хр. Наскоро
беше разкрито и съкровище,
което е било поместено в кера-
мичен съд с похлупак. То се със-
тои от седем златни монети (со-
лиди) от средата на VІ в. Едната е
от времето на император Юсти-
ниан I Велики, а останалите са
сечени при управлението на Юс-
тин I (518–527).
Раннохристиянски
комплекс от IV–VI в.
На нос Св. Атанас археолози-
►
те разкриха късноантична кре-
Изглед от
пост, чиито източни части са по- раннохрис­
строени върху античния храмов тиянската
център, функционирал от VI–V базилика на нос
докъм І в. пр.  Хр. Проучват се Св. Атанас
 Община Бяла
i трасето на укрепителната линия част от военноотбранителната
Раннохрис­
тиянска бази- на крепостта, сектори с жилищ- система, която започва да гради
лика ни и стопански сгради, баня и ромейският император Анаста-
N 42°51.308' част от помещение на казарма. сий I Дикор (491–518), продължа-
Е 27°54.091' Комплек­сът  спада  към  т.  нар. ва Юстин I (518–527) и завършва
хор-епископии (епископии без Юстиниян І Велики (527–565). Об-
градски център) и е включвал: хващала е площ от около 40 де-
базилика, жилище на епископа, кара, като укрепителната линия
два баптистерия, кладенец за се е състояла от крепостна стена
светена вода (аязмо) и различни и ров пред нея. В почти всички
▼ производствени съоръжения – проучени структури се откриват
Фрагмент от
включително винарна и пещи за следи от силен пожар и археоло-
раннохрис­
тиянски битова керамика. зите приемат, че комплексът е
стенопис на Археологическите проучва- унищожен по време на т.  нар.
Младия ния изясниха редица особености аваро-славянски нашествия в
Христос на укрепителната систе- края на VІ – началото на VІІ в. Въз-
ма, водоснабдяване- можно е обаче той да е постра-
то, жилищната и дал и от мащабно земетресение
общес твената още през VI в.
архитектура на
комплекса. Раннохристиянска
Крепостта е базилика
източноримска Намира се в най-източната
и е издигната като част на нос Свети Атанас и е гра-

23
чудесата на северното черноморие
дена с масивни зидове от камъни
и тухли, които на места са запазе-
ни до 150 см височина. Планът на
сградата и находките от капите-
ли, мраморни детайли от олтарни
прегради, фрагменти от прозоре-
чно стъкло, стъклени светилници
и други артефакти документират,
че базиликата е от V–VІ в. Тя е
била трикорабна, едноапсидна, с
притвор (нартекс) и размери
22,50 х 14 м. Подът й е бил застлан
с керамични плочи, които лягат
върху изравнен през V в. терен.
Под базиликата са разкрити
по-ранни пластове от класиче-
ската и елинистическата епоха.
Дали тукашният дохристиянски
светилищен комплекс, който
според досегашните находки за-
24
почва да функционира към края i
Късноантична
на VI – началото на V в. пр. Хр., не винарна
продължава по-стара тракийска N 42°51.314'
традиция, следва да установят Е 27°54.074'
по-нататъшните археологически
проучвания.
В северната част на пред-
дверието е разкрит стенописан
баптистерий. Стилът и цветови-
те гами на стенописите показват
техния раннохристиянски ха-
рактер – най-вероятно още от
IV–V в. До наши дни е достигнал
един уникален фрагмент на ▼
Младия Христос и дори два Уникалната
късноантична
фрагмента от гръцкия надпис
винарна в
към него ΗΡΕ(С)ΥС (или ΗΡΕСТΥС археологиче­
с лигатура) – Исус Христос. За- ския комплекс
пазил се е и друг надпис, който е на нос Св.
стоял под изображение на Атанас

▲ св. Богородица ΜΑΡΙ(Α), както се
Бели нос изписвало името й в раннохрис-
тиянските надписи.
Късноантична винарна
Разкрити са две сгради с ма-
сивни каменни зидове, които са
били съединени с дървена кон-
струкция. В тези помещения се е
произвеждало вино, в североиз-
точната част на сградите (до ши-
роките по 1 м зидове със запазе-
на височина докъм 1,20 м) е из-
градено квадратно тухлено по-
мещение. Тухлите и подът са об-
мазани с 10–12 см дебела хидро-
фобна замазка от хоросан и
i
стрита тухла. В южната част има
Нос Бяла
(Белия нос) отвор, където е поставен камък с
N 42°53.168' улей за оттичане. Под улея има
Е 27°54.250' голям питос (делва), а западно от
Геотоп тухленото съоръжение е открит
Белите скали голям, оформен като призма ка-
N 42°52.505' мък – на неговата по-малка осно-
Е 27°54.050' ва е вдълбан цилиндричен отвор
Община Бяла
за масивна кръгла греда. Подоб-
ни винарни са проучени в Севе-
рен Кавказ, Кримския полуос-
тров, Сърбия, Израел и другаде,
като в България това е първото
разкрито подобно съоръжение.
Геотоп Белите скали
Този геотоп (геоложко място)
обхваща скалните разкрития на
т.  нар. Беленската свита между
Шами плаж и устието на Бяла
река и днес заляга в съвремен-
ния стръмен клифов бряг. При-
родната забележителност Бели-
те скали обхваща площ 14,2 ха и
най-добре може да се наблюдава
от морето. Тя е включена в „Ре-
гистъра и кадастъра на геолож-
ките феномени в България“ и тук
може да се наблюдава границата
между геоложките епохи Горна
креда и Терциер с възраст около
70–65 000 000 г. Този скален фе-
номен е достъпен през централ-
25
чудесата на северното черноморие

ния плаж на Бяла, като предва- ◄

рителна  информация може да
се получи от Демон­страционен
център „Белите скали“, който се
намира на площада до музея.
Най-старите равнища се разкри-
ват на Белия нос, където отдел-
ните варовикови седиментни
образувания са денивелирани и
имат светлосив цвят в най-до-
лните части на разрезите. Много
добре се наблюдават и мергел-
ните междупластия, които са по-
тъмни на цвят. Около геоложките
събития, които са формирали
Беленския скален феномен, се
водят дискусии. Според една от
хипотезите той е образуван след
сблъсъка на Земята с голям ме­
теорит преди около 65 милиона
години – една от най-големите
катастрофи в историята на Земя-
та. Според друга – основната
причина бил извънредно актив-
ният вулканизъм, който стартира
и т. нар. спрединг, след който за-
почва формирането на съвре-
менните континенти. Каквито и
да са били причините, те са дове-
ли до катастрофални промени в
Златен
пръстен от
раннохрис­
тиянската
епоха
организмовия свят – именно то-
гава изчезват динозаврите. Бе-
лите скали са и палеонтоложко
находище, като различни вкаме-
нелости се откриват както на
суша, така и под вода.
Общински музей и
културно-информа­
ционен център
Музеят се намира в центъра
на гр. Бяла. Там са експонирани
представителни находки от раз-
копките на нос Св. Атанас. До него
има Културно-информационен
център. Там се намира и Часовни-
ковата  кула-параклис „Св.  вели-
комъченик Георги“ с паметник на
загиналите във войните.

◄
Олтарна маса
от раннохрис­
тиянската
базилика,
изработена от
проконесоски
мрамор

i
Църква
„Св. св. Кон-
стантин и
Елена“
N 42°54.686'
Е 27°50.474'

26
 Община Бяла
Съборният празник на Бяла
се провежда в Деня на св. св.  Кон-
стантин и Елена – 21 май.

Горица (Куру-кьой)
Намира на 6 км североза-
падно от гр. Бяла на крайбреж-
ния път от Бургас за Варна. Се-
лото е било гръцко и неговите
жители се изселват, като на тя-
хно място  – след Балканската,
Между­съюзническата и Първа-
та световна война – идват бъл-
гарски бежанци от Одринска
Тракия и Македония. В двора
на новоизградената църква
„Св.  св. Константин и Елена“ е
поставен паметник на загина-
лите във войните 37 жители на
селата Горица и Самотино. От- ме и на север и да се стигне по ▲
тук върви сравнително най- черен път до почти напълно Паметникът
лесно проходимият път – около опустялото село Самотино (би- на загиналите
4 км – за девствената плажна вше Абди кьой), а след това и във войните за
национално
ивица Кара дере. Той започва до Шкорпиловци. До прекрас-
обединение
от действаща чешма с прекрас- ните планински и крайбрежни 1912–1945 г.
на изворна вода. Препоръчва местности покрай тези пътища
се преминаване с по-висок ав- може да се стигне и чрез пред- ▼
томобил. Оттук може да се пое- лаганите „оф роуд” услуги. с. Горица

27
чудесата на северното черноморие
Община Долни чифлик
П
о крайбрежието между
землищата на общините
Бяла и Варна няма населе-
ни места, с изключение на с.
Шкорпиловци. Днешната брего-
ва ивица попада в две общини –
Долни чифлик и Аврен, като гра-
ницата между тях е река Камчия.
Пясъчно-плажната ивица около
устията на р. Камчия и Фъндъ-
клийска е най-дългата на българ-
ското черноморско крайбрежие
и е характерна с многото големи
кафяви дюни. Днес тя е разделе-
на на охраняемите плажове
Шкорпиловци, Камчийски пясъ-
ци и Камчия. Освен тях в община
Аврен има и два девствени пла-
28
жа – единият се намира в терито- i
Черни нос
рията на бившето ракетно воен-
N 42°55.46'
но поделение „Родни балкани“, а Е 27°54.21'
другият е известен с названието
Близнаци – Папаз кулак.
Землището на община Долен
чифлик обема 487,2 км2, като на
изток граничи с Черно море, на
запад с Дългопол, на север с
Аврен, на северозапад с Прова-
дия, а на юг с Бяла, Несебър и
Поморие. В него влизат 16 села:
Булаир, Бълдарево, Венелин, Го-
лица, Горен чифлик, Гроздьово,
Детелина, Кривини, Нова шипка, ▼
Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Устието
Солник, Старо Оряхово, Шкор- на р. Фъндък­
пиловци и Юнец. Микроклима- лийс­ка
 Община Долни чифлик
i
Хемски порти
N 42°54.12'
Е 27°29.30'

◄▼
Фрагменти от
крепостните
стени на
„Хемски порти“

i
Храм „Успение
Богородично“
N 42°59.224'
Е 27°50.296'

▼
Църквата тът в бреговата зона позволява пература 11–2,5 °C. Най-голямата
„Успение по-продължителен курортен се- местна културна забележител-
Богородично“ в зон, защото е умереноконтинен- ност се намира между селата Бу-
с. Ново Оряхово тален със средна годишна тем- лаир и Голица и представлява
късноантичен крепостен ком-
плекс „Хемски порти“, издигнат
през III–IV в. До неговите останки
може да се достигне по асфалтов
път и те могат да бъдат разгледа-
ни за около половин ден. Съоръ-
жението представлява грандио-
зен комплекс от 3 крепости,
свързани с преградни стени, и е
служело за отбрана на ромей-
ската (византийската) империя
от североизточни нашествени-
ци. Световна забележителност е
и биосферният резерват „Кам-
чия“, който е обявен за обект на
ЮНЕСКО.

29
чудесата на северното черноморие
Черни нос (Мавро моло)
На север от Черни нос започ-
ва прословутата плажна ивица
Шкорпиловци. Изконното наи-
менование на носа е гръцкото
Мавро моло. То присъства и в
италианските навигационни по-
магала и морски карти, което по-
казва, че тук е имало среднове-
30
ковно пристанище, крепост и
вероятно сателитно селище. В
древността носът се е вдавал да-
леч навътре в морето, а днес
пред него има редица от подвод-
ни скали, които са причината за ▼
големия брой тукашни корабо- Черни нос с
крушения. Те са като рай за лю- плажа Кара
бителите на подводни приклю- дере
 Община Долни чифлик
▲ ществува версия, че капитанът
Църквата „Св.
Димитър“ в
Старо Оряхово
► безите на подводни и сухоземни
Старо Оряхово
се гордее с
отлично
поддържаното
чения и риболов. През 1977 г. тук
си училище
е видян бронзов топ, който не е
изваден на сушата: той вероятно
е принадлежал на късносредно-
вековна галера от XV–XVII в. Има
също така и сведения, че вар-
ненски водолази са извадили от-
тук множество бивни на моржо-
ве, които са били част от товара
на корабокруширал кораб. Райо-
нът е популярен и заради три-
мачтовата яхта „Колхида” (с во­
доизместване 992 т, дължина
67,1 м, ширина 8,7 м и газене 4,3
i
Църква м), която потъва тук при неизяс-
„Св. Димитър“ нени обстоятелства. Превозвала
N 42°59.441' имигранти, които бягали от бол-
Е 27°48.011' шевишките зверства в Русия. Съ-
умишлено е потопил кораба, за
да може да заграби скъпоценно-
стите на пътниците. Ето защо на-
имaняри (т.  нар. машинкаджии),
които упорито търсят руски би-
жута, са често явление.
Шкорпиловци
(Фъндъклий)
Селото се намира на 2 км от
морето и носи името на чешките
изследователи братя Шкорпил.
Старото му турско име Фън-
дъклий означава лешникова гра-
дина, а в неговото землище има
много старини – включително и
четири селища, които не са проу-
чени археологически. До Шкор-
пиловци може да се стигне по
сравнително добра асфалтова
отбивка от крайбрежния път
през Старо Оряхово, където
може да се види църквата „Св.
Димитър“. По пътя през Ново
31
чудесата на северното черноморие

Оряхово пък може да се разгле- ◄

да друг храм – „Успение Богоро- Пъстър кълвач
дично“, след което да се стигне
до ЗМ Камчийски пясъци.

ЗМ Камчийски пясъци
Днес защитената местност
се простира на площ от 372,6 ха
и се намира се в землищата на
селата Ново Оряхово и Шкор-
пиловци. Тази обширна терито-
рия е заета от гора, влажни со-
i
лени азмаци и пясъчна ивица с Ихтиоложка
кафяви дюни. Изпълнява роля- станция на
та на естествена буферна зона БАН
на биосферния резерват „Кам- N 42°57.468'
чия“. Местообитание е на редки Е 27°53.897'
и застрашени видове като бал-
канска чесновница, смок миш- специфична и се характеризи- ▼►
кар, пъстър кълвач, зелен къл- ра с редица редки тревни видо- Плажът на
Шкорпиловци,
вач и др. По време на миграция ве. Тук е базирана ихтиоложка
погледнат в
могат да се наблюдават ята от станция на БАН с внушителен двете посоки
щъркели, пеликани, лебеди, мост с дължина 300  м, който от моста на
корморани… Растителната по- днес е затворен поради опас- ихтиоложката
кривка по пясъчната ивица е ност от срутване. Заедно с плаж станция на БАН

32
Община Долни чифлик
Шкорпиловци Камчийски пясъ-
ци формира ивица с дължина
от близо 12 км и е идеална за
плажуване. Налице са и добри
възможности за сърф, уинд-
сърф и кайт. Наскоро започна
да функционира и определени-
ят за архитектурно чудо хотел-
ски комплекс Long Beach Resort.
За да бъде построен, бяха отне-
ти около 1500 дка от защитена-
та местност.
В курортната зона има заве-
дения за хранене, барове, лятно
кино, сърф и кайт училище, а в
околните гори има подходящи
за къмпингуване места. Плажна-
та ивица има охраняема и не-
охраняема зона и се отличава с
финия си пясък.
◄ i
Пясъчната ЗМ Камчий-
ивица на ски пясъци
ЗМ Камчийски N 42°57.689'
пясъци Е 27°53.244'

33
чудесата на северното черноморие

Община Аврен
i
Църква
„Св. Дух“,
с. Приселци
N 43°06.569'
Е 27°49.745'

О
бщинското землище на
Аврен обема 380 кв2 и се
състои от 17 села: Аврен,
Бенковски, Приселци, Синдел,
Дъбравино, Садово, Близнаци,
Китка, Круша, Тръстиково, Царе-
вци, Казашка река, Равна гора,
Болярци, Юнак, Добри дол, Здра-
вец. Граничи на север с Варна,
Белослав и Девня, на запад с
Провадия, а на юг с Долни чи-
флик. Релефът има равнинен ха-
рактер (с максимална надморска
височина до 300 м) и е сравни-
телно слабо разчленен. Долини- континентален и общината има ▲
те на реките Камчия и Провадий- чудесен излаз към Черно море – Църквата „Св.
ска и прословутото Авренско бреговата ивица е с обща дължи- Дух“ в Приселци
плато са оформили два ясно из- на около 20 км. В общинската те- Крепостта
разени района – платовиден и ритория са регистрирани 85 па- Петрич
долинен. Климатът е умерено- метника на културата: един ма-

34

i настир, три църкви, две джамии,
Петрич кале
осем антични селища и 54 въз-
N 43°90.45'
Е 27°38.35' рожденски къщи. В Приселци до
главния път за Варна може да се
види църквата „Св. Дух“. Извест-
ни са също така тракийските се-
▼ лища и съответни могилни не-
Увивни крополи край селата Бенковски
растения по и Болярци, скалният манастир
поречието на „Кешишлик“ и средновековната
р. Камчия крепост Петрич кале – национа-
Река Камчия с лен паметник на културата (в с.
лонгозната си Аврен). В с. Царев­ци пък се нами-
гора ра музейният комплекс „Св. св.
Община Аврен
Константин и Елена“, който се
състои от църква от 1825 г. и ки-
лийно училище с килимарска
работилница към него.
Река Камчия
(Панисос, Тича)
Камчия е най-голямата бъл-
гарска река, която се влива в
Черно море. Заедно с лявата със-
тавяща река Голяма Камчия тя е
дълга 244,5 км. В миналото при
по-големи прииждания тя се е
разливала и е заблатявала об-
ширни площи, но днес нейното
корито е коригирано с водоза-
щитни диги и заблатените учас-
тъци са отводнени. По реката
няма хидротехнически съоръже-
ния, но по нейните две съставя-
щи – Голяма Камчия и Луда Кам-
чия – са изградени големите язо-
вири „Тича“, „Камчия“ и „Цонево“,
чиито околности привличат мно-
го рибари и любители на при-
родни забележителности. В ус­
35
чудесата на северното черноморие

i
Отбивката за
рибно стопан-
ство „Пода“
N 43°01.304'
Е 27°40.311'
Вход на рибно
стопанство
„Пода“
N 43°01.376'
Е 27°47.226'

◄
Рибно
стопанство
„Пода“

тие­то на реката е обособен био-

сферният резерват „Камчия“, в
който са се развили най-обшир-
ните лонгозни гори в България.
Долното й течение се нарича
Лонгоза. Днешното устие е уда-
вено и множество фирми пред-
лагат разходка с лодки и малки
корабчета по тази своеобразна
„българска Амазонка“ сред кра-
сивите и непроходими по суша
лонгозни гори. До пристаните се
стига по асфалтова отбивка от
крайбрежния път, като се преми-
нава през новоизградения моде-
рен руски рекреационен ком-
плекс. Асфалтов път води и до
комплекса „Романтика“. Има и
чудес­ни места за риболов, къде-
то могат да се уловят всички ви-
дове сладководни риби: бяла
мряна, змиорка, канален сом, ка-
ракуда, костур, кротушка, мору-
наш, платика, речен кефал, ско-
бар, слънчева риба, сом, уклей, водни костенурки. Риба може да ▲
уклейка, червеноперка, черна се лови и в рибно стопанство Къмпинг
мряна, шаран, щипок, щука и др. „Пода“, до чийто вход води раз- „Романтика“ с
При разходката сред водните ли- клонение от крайбрежния път. великолепната
си лонгозна
лии по многото коренища могат Навремето в Лонгоза е била
гора
да се наблюдават и защитените устроена османска работилница

36

i за кораби, което проличава от
Излаз за
плажа при названието Терсане йери – Кора-
комплекс бостроително място. Корабо-
„Романтика“ строителницата (в която са стро-
N 43°02.372' или галери и италиански ренега-
Е 27°53.100' ти) и османското пристанище в
Лонгоза престават да съществу-
ват през XVII в. В днешния шелф
следва да се търси и „пеласгий-
ското“ селище Лариса, за което
известява древногръцкият геог-
раф Страбон. Лариса вероятно е
била разположена на тогавашна
надзаливна тераса на Камчия, за-
лята от черноморски води, най-
вероятно през V–IV в. пр. Хр. Като
Община Аврен
се имат предвид досегашните
находки от проучените праисто-
рически селища в долината на
Камчия, най-вероятно трако-пе-
ласгийската Лариса е възникна-
ла през късната Бронзова епоха
и продължава своя живот през
ранножелязната, иначе нямаше
как да стане известна на дре-
вногръцките географи.
На север от Лонгоза се нами-
ра малката Яйленска река, която
протича през обширно пасище,
заобиколено от великолепни
дъбови гори. Тя формира Аджи
гьол (Горчивото езеро) – малко

►
Скалният
феномен
Червената
стена на нос
Киллик с
великолепната
пясъчна ивица
при комплекс
„Романтика“

37
чудесата на северното черноморие

◄▼
Водни
костенурки в
река Камчия

блато от лагунен тип. Прекрас-

ната за плажуване пясъчна иви-
ца завършва при нос Киллик с
едноименен залив. Южният
склон на този нос представлява
природна забележителност, на-
речена Червената стена, която
следва да се причисли към гор-
нокредните черноморски скал-
ни феномени. На север от нос
Киллик се намират хълмът Гюр-
ген сърт (Габъровата височина)
и заливът Папаз кулак (Попова
долина), който завършва при ед-
ноименния нос. Вероятно тук в
миналото е имало някакъв хрис- се достигне по черен път – от-
тиянски храм, срутил се заради бивка от крайбрежния. На север
свлачищния характер на района. от Папаз се възвисяват два
До тукашния девствен плаж носа – Палица и Иланджик (бук-
Близнаци – Папаз кулак може да вално змиярник). Първият е

38
 Община Аврен
кръстен на едноименния връх и
доскоро е служел за рибарски
ориентир. Вторият е известен и
като Ялан Галата (Лъжлива Гала-
та), Ялан Варна (Лъжлива Варна)
и Яланджи Бурун (Лъжливия
нос). От нос Иланджик започва
дълго, пусто и труднодостъпно
девствено крайбрежие. То попа-
да в границите на бившето воен-
но поделение „Родни балкани“,
където по черен път може да се
достигне до едноименния плаж.
В местната акватория има много
следи от корабокрушения, кои-
то не са проучени археологиче-
ски. Районът предлага добри ус-
ловия за подводни приключения
и улов на риба.
Близнаци (от община Аврен). ▲▼
Биосферен резерват Екосистемата има уникален ха- Изгледи от
„Камчия“ рактер и се състои от полски устието на
Разпростира се на площ от ясен, бряст, шест вида дървовид- река Камчия с
лонгозната
842,1 ха в землищата на селата ни лиани и седем вида тревисти
гора
Ново Оряхово, Старо Оряхово и лиани. Сред защитените расте-

39
чудесата на северното черноморие

▲► ния са блатното кокиче, белият щитно, екологично и научно зна-

Разходки с оман, благунът, дъбът, букът и га-
лодка по бърът. В реката се въдят 39 вида
устието на риби – от тях 31 постоянни и 8
река Камчия
временни, които навлизат от мо-
рето. На територията на резер-
вата живеят 258 вида птици, кое-
то съставлява 66% от общо уста-
новените в България видове.
Поради голямото си природоза-
чение резерват „Камчия“ получа-
ва международно признание
още през 1977 г., когато е вклю-
чен в световната мрежа от био-
сферни резервати в рамките на
програмата „Човек и биосфера“
на ЮНЕСКО, която цели да се
опазят  най-представителните
екосистеми на планетата.

►
Устието на
река Камчия с
част от
пясъчната коса

40

i
Пристан на
Поддържан резерват
река Камчия „Киров дол“
N 43°02.372' Има площ от 51,5 ха и се на-
Е 27°53.100' мира в землището на село Сол-
ник. Състои се от типични ко-
ренни  благуново-церово-буко-
ви гори, запазени от антропо-
генно въздействие. Резерватът
е труднодостъпен за автомоби-
ли и в него може да се влиза
само пеша.
Община Аврен
Поддържан резерват
„Вълчи преход“
Има площ от 43,9 ха и се на-
мира северно от Голица. Състои
се от обширни типични буково-
дъбови, буково-благунови и
благуново-габърови гори. Те са
девствени – запазени от въз-
действието на човека. Резерва-
тът също като „Киров дол“ е
труднодостъпен за автомобили
и в него може да се влиза само
пеша.
Защитена местност
Орлов камък
Има площ 0,4 ха и се намира
в землището на село Горен чи-
флик. Ландшафтът е специфичен
и тук заслужава да се види една
природна забележителност –
двустепенният водопад на река
Армера, който пада от триметро-
ва височина.
41
чудесата на северното черноморие
Община Варна
Г
рад Варна е областен цен-
тър. Неговото общинско
зем­лище обема 237 км2, от
които около 80 км2 са варненски,
а останалите формират мерите
на селата Звездица, Казашко, Ка-
менар, Константиново и Тополи.
На юг граничи с община Аврен,
на север – с Аксаково и Балчик, а
на запад – с Белослав. Днешното
Варненско езеро (с изкуствено
прокопания канал, над който
върви Аспаруховият мост) раз-
деля територията на южна и се-
верна. Крайбрежната зона меж-
ду устието на р. Камчия и Галата е
останала без населени места –
включително и през Античност-
та и Средновековието. Това е
така и понеже пътищата още то-
42
гава вървят сравнително далеч
от бреговата ивица. И днес тя ос-
тава труднодостъпна, като са-
мият бряг представлява висок и
стръмен силно абразирал клиф,
който в района на нос Галата се
характеризира и с твърде актив-
ни свлачищно-срутищни проце-
си. В добавка тук доскоро имаше
голямо строго секретно военно
поделение (Родни балкани).
Единствено в района на курорт-
ните зони Прибой (с Паша дере),
хижа „Черноморец“ (с Фичоза) и
източно от Галата има сравни-
телно лесно достъпни пясъчни
плажове.
Старата градска част на Вар- ▼
на е разположена на равнинен Пристанище
терен, който преминава амфи- Варна

театрално към жилищните квар-
тали – сравнително по-голяма е
надморската височина на жи-
лищните комплекси „Младост“,
„Изгрев“ и „Владислав Варнен-
чик“. На полегат терен със север-
на и североизточна ориентация
е изграден кв. Аспарухово, чиито
най-високи части не надвишават
60 м. Кварталите Галата и Виница
се простират съответно на
Авренското и Франгенското пла-
то и са застроени върху слабо
наклонени терени с източна и
североизточна ориентация. На
север от Варненското езеро и
околната низина се въздига
Франгенското плато, което на се-
вер се спуска към долината на
р.  Батова. Стръмните му откоси
минават като венец северно от
града, а в северна посока плато-
Община Варна
то придобива по-монотонен ха-
рактер и постепенно намалява
височината си. Неговите южни
склонове са стръмни и тераси-
рани, като от низината до плато-
то денивелацията е 200–300 м.
Геоложката структура на стръм-
но спускащите се склонове в
приморските части и силната аб-
разионна дейност на морето и
тук предпоставят активната
свлачищна дейност. Налице са
много стари и нови свличания и
са се формирали множество во-
досливни легла, които постепен-
но са се вдълбавали в терена
така, че по днешното крайбре-
жие са се образували дълбоки
врязвания. По този начин са се
появили няколко големи дерета:
Кайна (Винишко) дере, Фатрико
(Евксиноградско) дере и други,
43
чудесата на северното черноморие
които през по-голяма част на го-
дината са сухи.
Крайбрежната зона в района
на курортните комплекси Златни
пясъци, Ривиера и частично Чай-
ка представляват ниска равна
тераса със сравнително широки
плажове. В северната част на
Златни пясъци, част от Чайка в
районите на курортен комплекс
Св. св. Константин и Елена и Мор-
ската градина брегът завършва с
висок и стръмен – на места поч-
ти отвесен, абразионен скат.
Варненското езеро и
праисторическите
удавени селища
Днес езерото обхваща 42 км2
между устието на Девненския
разлом и днешния канал. Добри-
те условия за живот
покрай  няко-
44
гашната варненска акватория
привличат тук многобройно ене-
олитно население, чиито селища
днес се намират под езерните
води. Това не са наколни селища,
както се смяташе доскоро, защо-
то са били разположени на тога-
вашни крайбрежни надзаливни
тераси покрай значително по-
малък басейн или по-точно над
разливите на тогавашната река
(дн. Провадийска). Българските
геоморфолози все още приемат
тезата, че „формирането на те-
расния комплекс в Черно море
се лимитира главно от климатич-
ните фактори (заледяване и за-
топляне) и възобновяване и пре-
късване на връзката със Светов-
ния океан“. Тази постановка важи
и относно представите за еволю-
цията на т. нар. лимани
и лагуни по бъл-
◄
Похлупак на
антропомор-
фен съд с
изображение на
глава от
потънало във
Варненското
езеро енеолит-
но селище от
V хил. пр. Хр. –
РИМ Варна

▲ гарското Черноморие. Изграж-
Варненското дането и разрушаването на пя-
езеро съчните коси, които и в миналото
са преграждали крайбрежни ба-
сейни по днешния шелф, обаче е
специфично дори и в отделните
части на днешното Северно Чер-
номорие тъкмо заради динами-
ката на съвременните диферен-
цирани вертикални колебателни
движения на сушата и шелфа.
Влияние оказват и сеизмо-те-
ктонските и свлачищно-срутищ-
ни процеси. Формирането на
Община Варна
съвременните крайбрежни ба-
сейни на варненското крайбре-
жие тепърва ще се установява,
защото наличните данни насоч-
ват не към праисторическо или
антично, а към средновековно
датиране.
Черно море влиза в система-
та от морета на Атлантическия
океан, където то е вътрешно
море с днешна обща площ от
около 413 488 км2 – най-голямата
за цялата съвременна епоха. На-
чалото на холоцена (съвремен-
45
чудесата на северното черноморие
ната епоха – последните 10  000
години) следва края на послед-
ния голям ледников период и
съвпада със зараждането на пър-
вите неолитни култури в Мала
Азия през VIII хил. пр. Хр. Днеш-
ната обща дължина на черно-
морските брегове се изчислява
от 3991 докъм 4090 км, но черно-
морската литорална зона се из-
меня интензивно и в наши дни, в
миналото промените също са
значителни. Заради спецификата
в глобалните промени на клима-
та (а оттам и в динамиката на по-
качванията и спаданията на чер-
номорското равнище), съвре-
менните диференцирани верти-
кални колебателни движения на
сушата и шелфа, микротектони-
ката, сеизмотектониката (земе-
тресенията), акумулацията, спе-
▼ цификата в седиментацията, аб-
Варненското разията, срутищно-свлачищните
езеро процеси и ред други фактори
46
черноморската брегова ивица
непрестанно е меняла своето
местоположение и размерите на
черноморския басейн са се про-
меняли. Преди десет хилядоле-
тия нейният ход започва от днеш-
ни дълбочини около -90 (до
-100 – -110) м, а това означава, че
в определени райони по Север-
ното Черноморие е имало хиля-
ди квадратни километра суша на
мястото на днешния шелф. На-
личните данни сочат, че тук в
древността са се развивали сели-
ща. Някъде от последните столе-
тия на VI хил. пр. Хр. насетне око-
ло днешните -30 – -35, -20 – -25,
-8 – -12 и -6 – -4-метрови шелфо-
ви тераси както и върху удавени
речни тераси, са били разполо-
жени селища от новокаменната
(неолитната), меднокаменната
(енеолитната), бронзовата, ран-
ножелязната и дори от античната
епоха. Тези данни обаче са коре-

лационни и специално за вар-
ненските езера и крайбрежието
шелфовите тераси имат други па-
раметри, които тепърва трябва
да се фиксират, като се измерят
основите на клифовете им.
Комплексните анализи на
черноморските дънни насла-
ги показват, че към края на V
хил. пр. Хр. покачването на
черноморското равнище сти-
га своя дотогавашен макси-
мум. Количеството на водната
маса в тогавашния басейн нара-
ства извънредно бързо и посте-
пенно достига равнището на то-
гавашния Босфорски праг, извес-
тен в древногръцките представи
като Бичи брод. Днес той се на-
мира на дълбочина около -45 м,
но преди седем хилядолетия е
стоял по-високо заради микро-
тектониката на разседната струк-
тура на Босфорския разлом. Спе-
цифичното действие на тогаваш-
ното Дяволско течение (наред с
комплекс от други фактори) не
позволява черноморските води
да прехвърлят веднага Босфор-
ския праг. Постепенно се натруп-
ват наноси, които формират
мощна пясъчна коса. Тя се акуму-
лира в района на т. нар. Кианей-
ски скали и се подпира в Босфор-
ския праг. В резултат черномор-
ското равнище започва да се по-
качва с още по-големи темпове
спрямо мраморноморското и
средиземноморското. Това се
случва и заради по-големия чер-
номорски речен сток, който се
подхранва от Дунав, Южен Буг,
Днепър, Днестър и много други
големи реки – техният водосбор
обхваща огромни територии в
Европа и Азия тъкмо по времето,
когато топенето на ледниците е
достигнало своя максимум. Неиз-
Община Варна
вестно точно
кога след последните столетия ▲
на V  хил. пр. Хр. в резултат и на Глинен съд с
земетресение (по разседния инкрустирана
Босфорски разлом) преградата свастика,
нанесена със
(т. е. пясъчната коса) е разрушена
златна боя, от
и черноморските води нахлуват Варненския
в Мраморноморието като свое- енеолитен
образна мощна вълна. Събитието некропол,
е оставило ярък отпечатък в съз- 4400–4200 г. пр.
нанието на поколенията и е дос- Хр. – РИМ Варна
тигнало до наши дни в описание-
то на Диодор Сицилийски като
Черноморски потоп, който „ста-
нал преди другаде да има потоп“.
Древногръцките митове раз-
казват и за Девкалионовия по-
топ  – Девкалион бил единстве-
ният, който заедно с жена си
Пира, се спасил от потопа. Спо-
ред Аполодор тъкмо от Дев­ка­
лион водел рода си по майчина
линия и митичния родоначалник
на древните македони: „Маке-
дон – внук на Девкалион по май-
чина линия, който единствен
ведно със семейството си бил
преживял общата гибел [т. е. по-
топа], променил това название и
47
чудесата на северното черноморие
нарекъл страната на своето
име Македония“.
Данните позволяват да се
приеме, че Черноморският по-
топ не е част от древни митоло-
гизирани фантазии, експлоати-
рани от античните автори, а тък-
мо обратното – различните хра-
мови легенди и фолклорни пре-
дания, които елините митологи-
зират, са породени от реално
събитие. Потвърждава го и не-
съмнено внезапният край на
Варненската енеолитна култура
(Култура Варна – най-голямата
световна археологическа сенза-
ция на XX в.). Той засега няма с
какво друго да се обясни освен
чрез това мащабно природно
бедствие, в чиято основа стоят
комплексни фактори. По време
на тогавашното най-високо
стоене на водите в черномор-
ския басейн големи части от су-
шата и речните долини – ведно
с разположените край тях сели-
ща, са залети. Отнесени са ог-
ромни количества земна маса.
На места процесите допълни-
телно са стимулирани от земе-
тресения и свлачищно-срутищ-
ни процеси. Другаде – както,
изглежда, е станало в днешната
варненска акватория, започва
мащабна акумулация. Тя предо-
пределя по-сетнешното разви-
тие на брега.
В резултат повсеместно и
съществено се изменя край-
брежната конфигурация. И така
големите климатични промени,
рязкото покачване на черно-
морското равнище, извънред-
ната акумулация, земетръсните
последици и комплекс от други
фактори водят до първия за-
помнен потоп, който прекъсва
живота на златообилната Култу-
48
ра Варна и няма нищо общо с
Библейския (Ноевия) потоп.
Съчетаването на археолож-
ките, геоморфоложките, лито-
ложките и палиноложките данни
позволява да се приеме прин-
ципна схема за хода на брегова-
та ивица по варненското край-
брежие. През късния неолит тя
се е движела в диапазона от -30 –
-35 м. За геоморфолозите имен-
но тогава се натрупват долнохо-
лоценските наслаги, които се ха-
рактеризират с комплекс от мо-
люски и диатомови водорасли
със смесен характер – от солено-
любиви до чисто морски форми.
Абсолютната възраст на тяхната
основа е 5480 г. пр. Хр. и 4480 г.
пр. Хр. (в некалибрирани С14
дати). За да се очертае бреговата
ивица в този период – освен из-
мерването на основите на клифа
на шелфовите тераси е необхо-
димо да се засекат и запазилите
се части от стари акумулационни
форми. В повечето случаи това
са остатъци от формирали се
през VI – първата половина на
V хил. пр. Хр. пясъчни коси, кои-
то са преграждали тогавашните
заливи и устия на реки. На места
те са очертавали брега и през
ранния енеолит. Разрушаването
им се дължи на мащабно земе-
тресение, за което свидетелстват
рухналите каменни градежи в
Дуранкулак.
Някои геоморфолози и пали-
нолози предполагат, че форми-
рането на крайбрежните лимани
е започнало още в края на ран-
нохолоценската трансгесия, т. е.
през късния енеолит. Публику-
вани са материали от Дуранку-
лашкото езеро с С14 датировки
4170 г. пр. Хр. в некалибрирани
дати, а въз основа на торфените

прослои и регистрираните про-
мени в гастроподната фауна се
установява прекъсване и възоб-
новяване на връзката на тога-
вашните езера с морето. Тези да-
тировки обаче следва да се кали-
брират и наблюденията да се
приемат условно – при това само
за тази част на добруджанското
крайбрежие, което има специ-
фична тектоника. Картината във
Варненския залив, където суша-
та и шелфът потъват през целия
холоцен, е различна.
Най-вероятно  пясъчните
▼ коси, формирани на -30 – -35-ме-
Английска
тровата шелфова тераса, са раз-
акварелна
скица на несени от морските води едва в
Варненското края на енеолитната епоха. Тук
(Девненското) следва да се има предвид, че от-
езеро, 1847 г. критите досега селища от енео-
Община Варна
литната и бронзовата епоха на
суша и под вода не са били край-
брежни, както мислят някои ар-
хеолози и геоморфолози, а са се
намирали на значително разсто-
яние от морския бряг, като тога-
вашната брегова ивица трябва
тепърва да се фиксира конкретно
по места. Специално за района
на варненската литорална зона
картината е била коренно раз-
лична, защото голяма акумула-
тивна форма, т. е. древна пясъчна
коса, изглежда, е преграждала
цялата днешна акватория между
нос Калиакра и нос Галата. На
места днес тя тръгва от -22 – -23 м
и се издига до -19 – -20 м дълбо-
чина, пресича се от тогавашните
реки (днешните палеодолини),
но все още не е проучена.
49
чудесата на северното черноморие

◄
Златни
фигурки на
бикове или
крави от
Варненския
енеолитен
некропол,
4400–4200 г.
пр. Хр. – РИМ
Варна

За следващият етап от раз-

витието на бреговата ивица
геоморфолозите откриват в
морските разрези на тогаваш-
ната брегова зона утайки със
стенохалинни молюскови съ-
общества, докато в езерните
утайки – соленолюбиви мо-
люски, като посочват некалиб-
рирани С14 датировки от 2200
до 1400 г. пр. Хр. Засега може да
се приеме, че раннобронзовите та половина на V хил. пр. Хр. тук
пясъчни коси са били разнесени процъфтява един от най-разви-
от морските води през XVII хил. тите икономически и културни
пр. Хр., най-вероятно пак под центрове в тогавашния свят.
въздействието на катастрофално
земетресение. През късноброн- Варненският златен
зовата епоха пясъчните коси по енеолитен некропол
тогавашната брегова ивица вече Некрополът е открит случай-
са се формирали около -8 – -12- но през 1972 г. при строителни
метровата шелфова тераса. Пър- работи в западната част на Вар-
вите елински заселници, които се на. Разположен е на първата не-
появяват в района през VII–VI в. заливна тераса на днешния севе-
пр. Хр, ги заварват. рен бряг на Варненското езеро.
Днес е сигурно, че в днешно- По брой артефакти е най-злато-
то Варненско езеро е имало обилният праисторически не-
енео­лит­ни селища и през втора- кропол в световната археология.

50

От 1972 до 1991 г. са разкопани
между 294 и 300 гроба, в които са
намерени и описани близо 30 000
предмета, като са засвидетел-
ствани пет типа различни погре-
бални практики. Сред инвентара
се откроява златният – над 3000
екземпляра. Най-много на брой
са мънистата (цилиндрични, сфе-
рични, биконични). Следват
апликациите (кръгли или кон-
вексни) – по правило с две двой-
ки малки отвори в периферията.
На трето място идват халките и
обиците с кръгло сечение, чиито
краища се допират или застъп-
ват. Не са рядкост и антропомор-
▼ фните плоски или изпък­нали
Златни гривни амулети (със или без отвор в сре-
от гроб №1 на дата), които са тип „пееща глава“
Варненския
и илюстрират зараждането на
енеолитен
некропол, представите за Орфей в Тракия.
4400–4200 г. Срещат се и животински главич-
пр. Хр. – РИМ ки, различни обковки, кръгли
Варна апликации, спирали, ленти и др.
Община Варна
Не по-малко важни за наука-
та са и откритите керамични съ-
дове, медни, каменни и кремъч-
ни сечива, идоли от кост, глина и
мрамор, медни накити, ювелир-
ни изделия от различни минера-
ли и полускъпоценни камъни,
миди и раковини. Инвентарът на
гробовете е разпределен нерав-
номерно. Заедно с изключител-
но богатите погребения има и
такива с твърде скромно съдър-
жание. Многото различни по вид
скиптри, диадеми, нагръдници и
изключително ценните златни
накити позволяват той да се оп-
редели като първия в света не-
кропол, в който е имало специал-
но „царско“ погребално поле.
Гробът на цар Долонк
(гроб № 43)
Сред златните и медните на-
ходки, открити в този гроб, се
откроява един от най-древните
51
чудесата на северното черноморие
царски скиптри, а златните апли-
кации представят етап в обосо-
бяването на Орфеевите тради-
ции в Древна Тракия. Това се по-
твърждава и от спецификата на
погребалния обред. Горната част
на черепа е била отделена преди
или по време на погребалната
▼ церемония, но също е поставена
Гроб № 43 от
в гроба. Била е отделена и самата
Варненския
енеолитен глава – черепът е поставен хори-
некропол, зонтално на раменния пояс, като
4400–4200 г. пр. мандибулата опира в дясното
Хр. – РИМ Варна рамо, а раздробената теменна и
52
тилна част лежат в областта на
лявото рамо.
Като цяло находките от Вар-
ненския енеолитен некропол с
антропоморфната и зооморфна-
та идолна пластика, златните фи-
гурки на бик или крава, златните
букрании и антроморфни маски
и особено скиптрите като симво-
ли на царската власт могат да се
свържат с древния мит за нимфа-
та Траке. Според записаната от
римския магистрат Флавий Ари-
ан генеалогична трако-малоазий-
ска фолклорна представа титани-
дата и нимфа-прародителка Тра-
ке заченала първия европейски
цар Долонк от бог Крон. От Зевс
пък се сдобила с Битю, а от Обриа­
рей се родил Трер. Долонк, Битю
и Трер са епоними на известните
и от историческите времена тра-
кийски племена долонки, битю-
ни/битини/витини и трери. Ве-
роятно представите за Траке се
дължат на творците на блестящи-
те енеолитни култури в Тракия,
когато циклират първите евро-
пейски представи за Бика и Вър-
ховното слънчево божество. Във
Варненския енеолитен некропол
наред със скиптрите полагат пре-
ди седем хилядолетия и първите
златни изображения на „Бик“. Сти-
лизират в злато и основния му
символ – букраниите. Ето защо в
духа на древното мислене гроб
№ 43 може да се приеме като лоб-
ното място на първия известен
ни европейски цар – Долонк, син
на нимфата Траке от бог Крон. А
другите богати погребения при-
надлежат на неговите потомци.
Символичното погребване
на Орфей
Гроб № 4 е кенотаф (симво-
лично, ритуално погребване без

▲ тленни останки).  Дъното му е
Лицева било добре трамбовано, за да
възстановка по маркира очертанията на липсва-
черепа на щото тяло. В долната част, където
погребания в
би трябвало да са краката, е мо-
гроб №43,
направена от делирана глава в ляв профил. В
проф. д-р горната й част  – като своеобра-
Й. Йорданов зен диадемен накит, са подреде-
ни златни кръгли пластини. Мяс-
тото на окото отбелязва златна
тел, а около ухото – пак от златна
тел, са поставени халки. В област-
та на шията осем златни пласти-
ни маркират огърлие. Отстрани
на главата е поставена брадва-
чук (скиптър), а успоредно с нея
една човешка кост. По­гре­бал­
ният инвентар категорично може
да се определи като състоящ се
Община Варна
от царски или божествени инсиг-
нии. Разположението на глине-
ната маска (тип „отрязана глава“)
заедно със златните пластини
(тип „пееща глава“) позволява да
се приеме, че този уникален ке-
нотаф представлява ритуално
погребване (даване на Майката
земя) на „Орфеевата глава“, „за да
има берекет“ (плодородие).
Най-богатият символичен
гроб (гроб № 1)
Той е разкрит случайно през
1972 г. и съдържа над 1 кг златни
предмети: масивни гривни, наг-
ръдник, мъниста от огърлица,
апликации с различна форма,
обкови за медния скиптър, обко-
53
чудесата на северното черноморие
ви за лък, спирали и др. Оттам са
извадени и най-ясните и много-
бройни златни амулети тип „пее-
ща (Орфеева) глава“ и прослову-
тите златни букрании. Макар
често да е представян за най-ра-
нен, той всъщност е по-късен в
сравнение с другите погребения
с царски скиптри. В него скиптъ-
рът представлява изключително
добре изработена медна брадва
(с дължина 19,2 см), докато в гроб
№ 43 например тя е каменна.
ЗМ Паша дере
(Пашова река)
Защитената местност се ха-
рактеризира с дивата си приро-
да, чисти и широки плажове и
54
◄
„Орфеев“
кенотаф – гроб
№ 4 в „царско-
то поле“ на
Варненския
енеолитен
некропол.
4400–4200 г. пр.
Хр. – РИМ Варна
липсата на урбанизация, а в езе-
рото Лимана обитават множе-
ство защитени видове птици и
животни. Местността е кръстена
на днешното дере, в което е заги-
нал един турски паша през ру-
ско-турската война от 1828–
1829 г. Неговото гръцко име ве-
роятно е Фацарата (Дълбоко из-
ровения?). До самия плаж се
стига по шосе, което се отклоня-
ва от пътя за Бургас – точно на
края на 10-те вече построени ки-
лометра от автомагистрала „Чер-
но море“. Пътят е тесен, в послед-
ния си километър преминава в i
черен, но до плажа може да се Паша дере
стигне и с обикновен автомобил. N 43°06.25'
Тук се намира хижата на Българ- Е 27°55.28'

ския туристически съюз „Черно-
морец“. Има и извор Света Мари-
на в едноименната местност,
около него навремето са били
разхвърляни римски тухли и се е
виждал каменен олтар. Евен­
туал­ни­те останки от езическо
▼ светилище, което е било превър-
Погребални нато в параклис на Света Мари-
дарове от гроб на, не са проучвани археологи-
№ 1 на чески. На туристическите марш-
Варненския
рути са поставени маркировки.
енеолитен
некропол,
4400–4200 г. Фичоза
пр. Хр. – РИМ Местност, къмпинг и курорт-
Варна на зона, които се намират на око-
Община Варна
ло 5 км южно от Галата. Името е с
неясна етимология, а природата
в района е девствена, запазена
от инвеститорски интереси и там
няма големи хотели. Има почив-
ни станции и бунгала на различ-
ни държавни институции и фир-
ми, ресторанти и барове. Плажът
е чист и подходящ за плажуване
и риболов.
Галата
Нос и квартал на гр. Варна,
до който се стига по Аспарухо-
вия мост, както и по панорамния
път край Варненския залив.
55
чудесата на северното черноморие
Името е средновековно и е с не-
ясна етимология: едни изследо-
ватели го извеждат от старобъл-
гарското галат (връх), други – от
гръцки като Млекарево (от гала-
тас – мляко), трети привеждат
елинския мит за нимфата Гала-
тея, в която бил влюбен цикло-
път Полифем. Тя обаче обичала
сицилийския овчар Ацис, затова
Полифем го убил, а Галатея пре-
върнала изтичащата кръв на
своя любим в поток. Край нос
Галата, където италианските
портолани и портоланни карти
поставят едноименно приста-
нище и крепост – там при лоши
метеорологични условия и днес
застават на рейд корабите, кои-
то чакат да разтоварят във вар-
ненското пристанище. Фарът на
нос Галата е сред основните на-
вигационни съоръжения по
56
◄
Модел на юрта
с графитни
рисунки от
Девня, VІІІ–ІХ в. –
РИМ Варна
българското Черноморие. Из-
диган е трикратно на различни
места. Първият датира от XIX в.
(през 1863 г. започва да работи с
газов фенер). През 1912 г. на
около стотина метра от стария е
изграден нов. Днешният моде-
рен фар с височина 22 м е по-
строен през 2001 г. недалеч от
втория фар, който е заплашен от
свличане. От лявата му страна –
в посока Варна, има стълбище,
спускащо се към хотел „Роман-
i
тика“, с чудесни панорами към Фичоза
града, залива и езерото. По дру-
N 43°08.12'
го стълбище, което се спуска в Е 27°56.71'
южна посока, се стига до плаж Галата
Галата. N 43°09.51'
В местната акватория е има- Е 27°56.10'
ло антично и средновековно Фар на нос
пристанище и подводните архе- Галата
олози са намерили изкуствени N 43°10.15'
съоръжения, чиято датировка е Е 27°56.43'

неясна, сериозните проучвания
предстоят. Откриват се и много
средновековни железни котви.
Росико с Карантината
и Аспаруховия вал
Росико е нос, риф и еднои-
менно средновековно приста-
нище, което се засича в итали-
анските моряшки помагала от
XIV в. насетне. Името е с неясна
етимология, а гагаузкото му съ-
ответствие Бин таш (Хиляда ка-
мъка) се дължи на т. нар. риф,
който обхваща акватория с дъл-
жина 300 и ширина около 200 м.
Подводните археологически
проучвания откриват в тукаш-
ния залив Карантината (с плаж-
ната ивица Лазурен бряг) из-
куствено съоръжение, което
най-вероятно е изградено през
римската или късноантичната
епоха. На север от него се нами-
ра м. Кум тепелер (Пясъчните
могили), чието название се дъл-
жи на Аспаруховия вал, който е
бил изграден върху пясъчната
▼ коса, преграждаща Варненско-
Нос Галата то езеро. Това „противодесант-
Община Варна
но“ българско съоръжение е
дълго около 3,5 км и е тръгвало
от подножието на Авренското
плато на юг, за да достигне до Ак
баир (Белия хълм  – днешния
склон над жп гарата).
ЗМ Побитите камъни
(Дикилиташ)
Побитите камъни са защите-
на местност (от 1937 г.) – един-
ственото местообитание в Бъл-
гария на твърдолистната песъ-
чарка и на още 4 световноза-
страшени, 2 застрашени и 8 за-
щитени растения. Орнитолозите
изброяват и над 110 вида редки
птици. В тукашните пясъци в
близост до северния бряг на езе-
рото са открити и първите мезо-
литни находки в България. Те са
събрани от Ара Маргос, спадат
към късната (тарденоазка) фаза
на мезолитната култура и дати-
рат от X–VIII хил. пр. Хр. След два-
десетгодишна дейност изследо-
вателите събират над 12 500
предмета – най-голямата колек-
ция от мезолитната епоха в Юго-
източна Европа. Това са нуклеуси
57
чудесата на северното черноморие
(ядра), кремъчни стъргалки, ка-
менни ножове и други – най-
представителните артефакти са
изложени в РИМ–Варна. Самите
Побити камъни представляват
скален феномен от множество
каменни стълбове върху площ
от 253,3 ха. Зоната на тяхното
разпространение започва южно
от гр. Белослав, пресича шосе
Е70 и магистрала Хемус, за да за-
върши при селата Слънчево и
Баново. Регистрирани са 14 гру-
пи – повечето от тях са малко из-
вестни и слабо посещавани.
Каменните колони се раз-
криват в своеобразна малка пя-
съчна пустиня и днес се възди-
гат на височина до 7 м с диаме-
три до 3 м. Те нямат твърда ос-
нова, кухи са и са запълнени с
пясък, като произходът им е
дискусионен. Пръв описва (през
1828 г.) природния феномен ру-
ският учен В. Тепляков. В „Писма
58
от България“ той ги нарича Гебе-
дженски развалини (от турското
име на дн. гр. Белослав – Гебед-
же) и приема, че са останки от
древни градежи. Пръв (през
1854 г.) англичанинът У. Хамил-
тън отбелязва, че дикилиташки-
те колони са природно явление.
През 1854 г. геологът Т. Спрат
пише първата подробна научна
публикация по въпроса и доказ-
ва, че става дума за геоложко
образувание. Хипотезите за
произхода им обаче са различ-
ни  – според Фр. Тоула и Г. Зла-
тарски те са резултат от ерози-
онна дейност; за П. Бакалов пък
са морско формирование; В. Ра-
дев приема, че са коралови об-
разувания. Най-популярната
хипотеза дължим на академик
Ст. Бончев – според него през
неозойската ера преди около ▼
50  милиона години (т. е. през Побитите
първата половина на терциера) камъни

►
Побитите
камъни
на морското дъно са се наслои-
ли три пласта. След като райо-
нът отново става суша, под
действието на температурните
промени и водната ерозионна
дейност най-горният варовиков
пласт започва да се разрушава,
а дъждовната вода, минаваща
през него, се насища с варовик.
Той пък постепенно се наслагва
в каналите, през които изтича
водата, за да свърже здраво пе-
съчинките, и така се образуват
днешните каменни кухи стълбо-
ве. След време горният варови-
Община Варна
ков пласт окончателно се разру-
шава и отмива от дъждовната
вода, а вятърът отвява пясъците
под него. Тази хипотеза всъщ-
ност описва процес, подобен на
формирането на сталактитите,
които се образуват не в пещер-
ни кухини, а в пясък – т. е. това
са своеобразни земни сталакти-
ти. Обяснението изглежда гео-
ложки логично, но се разминава
с някои сигурни факти. Най-ори-
гинално засега е виждането на
Л.  Давиташвили и К.  Захариева.
Те смятат, че каменните колони
59
чудесата на северното черноморие

i имат палеобиологичен произ- шил и последният кръстоносен

ЗМ Побити-
те камъни ход – около многогодишни рас- поход. В друга история, т. нар. ле-
(Дикилиташ) тения от рода на тропическите генда за Каменната гора, отново
Групи: мангрови дървета се били обра- главни герои са турците – те пре-
Бановска зували постепенно нарастващи следвали хайдути и техния вой-
N 43°14.767' конкреции, а след като растения­ вода, който имал млада невеста с
Е 27°39.967' та изгниват, остават кухините. пеленаче. Тя отказала да преда-
Слънчево- За произхода на Побитите де своя любим и свирепият тур-
запад камъни има и теософски версии, ски главатар убил младенеца със
N 43°15.133' които се представят за старинни своя боздуган. Извила се страш-
Е 27°41.850'
предания. Например легендата на буря, притъмняло, войводата
Слънчево-
югоизток за последните богомили в Ка- връхлетял с дружината си, всич-
N 43°14.500'
менната гора заимства предста- ки загинали в кървавата нощ, а
Е 27°42.817' ви на последователите на осно- гората се вкаменила от ужас.
Център-север вателя на „Бялото братство“ Пе-
N 43°13.800' тър Дънов, т. е. на българизира-
Е 27°42.467' ния вариант на станалия моде-
Кариера- рен в края на XIX в. (под влияние
запад на руския теософ Елена Блават-
N 43°13.400' ска) източен мистицизъм. По
Е 27°41.683' времето на цар Петър (X в.) бого-
Център-юг и милите обитавали местната мал-
Острия хълм
ка пясъчна пустиня. Тук пристиг-
N 43°13.100'
Е 27°42.417' нали кръстоносци, които бягали
от турците, които ги следвали по
Канарата
петите. Преследвачите обкръжи-
N 43°12.633'
Е 27°40.883' ли местността, но богомилите
Страшими- отказали да вземат оръжие, по-
рово неже вярата им забранявала да
N 43°12.917' убиват. За сметка на това те от-
Е 27°42.967' правили чудодейни молитви, а
Авренска Бог ги чул. Тогава задухал урага-
поляна и Бе- нен вятър, свирепи вихрушки
лослав-запад вдигнали стълбове от пясък. По-
N 43°11.150' вечето войници загинали, спаси-
Е 27°41.917'
ли се само онези рицари, скрити
Голия връх
зад Побитите камъни. Те обаче,
N 43°10.950'
Е 27°41.533' поразени от случилото се, обви-
Пчелина нили богомилите в еретизъм,
N 43°10.067'
хвърлили един от тях от най-ви-
Е 27°40.633' сокия каменен стълб, друг раз-
Тетерлика чекнали между два коня, трети
N 43°10.483' изгорили на клада. Богомилите
Е 27°42.183' устояли на мъченията, никой не
се отказал от вярата си и всички
били избити. Така било унищо-
жено последното богомилско
средище, както безславно завър-

60

Трета легенда – Титаните и бо-
жественият извор – преплита
елементи от античната митоло-
гия, за да се сътвори версията за
любовната лековита вода на По-
битите камъни.
Природният феномен при-
влича вниманието и на филмо-
вите сценаристи и режисьори.
Тук са заснети кадри за филмите
„Осъдени души“ и „Оцеола“. Мяс-
▼ тото впечатлява и Кристоф Лам-
Побитите бер, който снима тук „Версенже-
камъни торикс“.
Община Варна
Музеят на мозайките в
Девня
До Девня може да се стигне
от Варна по автомагистрала Хе-
мус през селата Игнатиево и
Слънчево. Музеят представя
римски и късноантични мозайки
от голяма сграда (villa urbana),
която, изглежда, е разрушена
при готонското (готското) на-
шествие начело с конунг Книва,
който обсажда град Марциано-
пол през 249 или 250 г. Сградата
е преустроена в края на III – на-
61
чудесата на северното черноморие

чалото на IV в. и просъществува лите – след консервация и час- ▼►

до началото на VII в. Тя е била с тична реставрация, са пренесени Цветни подови
дължина 37,15 м (в посока се- върху нова носеща основа. Мо- мозайки от
вер–юг) и ширина 37,75 м (в по- зайките са изработени в класи- територията
на Марциано-
сока изток–запад). Около вътре- ческите техники opus tesselatum
пол, ІІІ–ІV в.
шен двор (атриум – 11,11 х и opus vermiculatum от малки ка- (долу Медуза
5,87 м), заобиколен от три стра- мъчета – кубчета (тесери) от мра- Горгона), Музей
ни с покрита галерия чрез коло- мор, варовик, печена глина и на мозайките –
нада (перистил), са разположе- цветно стъкло в 16 цвята. Те Девня
ни 21 жилищни, стопански и представят главно персонажи и
складови помещения с обща
площ от 1402 м2. Стените на жи-
лищните помещения са били по-
крити с цветни мазилки и стено-
писи с гипсови щукатури. Пет от
помещенията на сградата и пор-
тика са били украсени с многоц-
ветни подови мозайки – образци
на римското мозаечно изкуство.
Три от тях са представени в му-
зея на място (in situ) в помещени-
ята, където са открити, а остана-

62
 Община Варна
сцени от гръко-римската мито-
логия, екзотични животни и пти-
ци, растителни и геометрични
мотиви.

Варна (Одесос)
Варна се простира покрай
северния и западния бряг на ед-
ноименните залив и езеро и е
третият по големина град в Бъл-
гария (след София и Пловдив).
Макар бургаското пристанище
да е по-голямо, тъкмо Варна е
известна като „морската столи-
ца“ на България и тук е разполо-
жено Адмиралтейството на Бъл-
гарския флот. Централната част
на града (с историческия център
Гръцка махала и централните
плажове) се свързва с южната
(кварталите Аспарухово и Галата)
посредством Аспаруховия мост.
Днес към града се числят и ку-
рортните комплекси Св. св. Кон-
стантин и Елена и Златни пясъци,
а около Евксиноград и квартал Одесос. То най-вероятно означа-
Виница до Златни пясъци има ва „Воден“ и заради суфикса -ss-
обширни вилни зони. се нарежда сред онези названия,
за които се предполага, че имат
*** трако-пеласгийски характер. Ня-
Градът има изключителна ис- кои изследователи предполагат,
тория и от топографска гледна че названието Одесос/Воден се i
точка би могъл да претендира за дължи на известните енеолитни Музей на
най-старата голяма крайбрежна и бронзови селища, които днес мозайките –
селищна агломерация в Европа. се намират под водите на Вар- Девня
Носителите на първия цивилиза- ненското езеро. N 43°13.31'
Е 27°35.70'
ционен (протоградски) модел Самият античен град със ста-
бул. „Съеди-
прииждат тук от Мала Азия още тус на апойкия (автономна общи- нение“ 73
преди девет хилядолетия и спо- на-държавица) е основан през 0519 34440
ред големия български учен втората четвърт на VI в. пр. Хр. от 0882 699948
проф. Веселин Бешевлиев един- малоазийски преселници от Ми- 10.00–16.00
ствено във варненската терито- лет, на мястото или близо до ня- Лято – без
почивен ден
рия до наши дни са достигнали какво по-старо селище. Следи от
Зима – за-
имена, които документират на- него засега не са открити, защо- творено –
личието на един семитски и два то то най-вероятно се намира събота и не-
индоевропейски праисторичес- под морските води. В днешната деля
ки пласта. Показателно в тази акватория трябва да се търсят и 4 лв.
посока е античното име на града останките на архаическата и кла- www.devnia.bg

63
чудесата на северното черноморие
i
сическата крепостна стена – за-
Римски терми
сега най-ранните косвени сведе-
N 43°11.817'
Е 27°55.160' ния за наличието на укрепител-
ул. „Сан ни съоръжения се отнасят към
Стефано“ и втората половина на IV в. пр. Хр.,
ул. „Хан когато градът е бил обсаждан от
Крум“
Филип II Македонски (в 341 г. пр.
052 600059
Хр.) и Лизимах (в 313 г. пр. Хр.).
10.00–17.00,
Затворено – През елинистическата епоха
понеделник Одесос достига завиден иконо-
4 лв. мически и културен разцвет: от
www.archaeo. средата на IV в. пр. Хр. започва да
museumvarna. сече бронзови монети, а през ІІІ–
com
II в. пр. Хр. – сребърни тетрадра-
хми и дори серия златни статери,
които имат широко разпростра-
нение. Одесос е имал и голямо
пристанище – през 301 г. пр. Хр.
от него са транспортирани 12 000
пехотинци и 500 конници в по-
▼
Панорамен мощ на Лизимах за битката при
изглед от Ипс във Фригия. Една голяма
Римските част от тази флотилия обаче не
терми достига Мала Азия, защото кора-
64
бокрушира някъде по южното
странджанско крайбрежие – по-
тъва дори и хексерата (кораб с
шест реда гребци) на адмирал
Плистарх.
Един старогръцки декрет на
народното събрание от средата
на I в. пр. Хр. в чест на стратега на
тракийския владетел Садала –
Меноген (син на Асклепиад), по-
казва, че черноморският град е
съобразявал своя политически и
икономически живот с тракий-
ските царе. Значително е било
тракийското влияние и върху ре-
лигиозния живот. Върховното
градско божество е Аполон, в
чест на когото е издигнат и спе-
циален храм, но през елинисти-
ческата епоха водещо място в
пантеона заема тракийският бог
Дарзалас, известен и като Вели-
кия бог. Сечени са и монети с не-
говия лик – богът е представен в

▲ легнало положение, държи „рог
Изглед от на изобилието“ и обърната ам-
Римските фора. Гражданите са почитали и
терми – втори Тракийския конник – проучено е
по големина на
светилище, в което са намерени
Балканите,
ІІ–ІІІ в. много негови изображения вър-
ху оброчни релефи. Градът влиза
в римската политическа орбита
след 72/71 г. пр. Хр., когато е пре-
взет от Марк Лукул. През 63 г. пр.
Хр. той е засегнат от опустоши-
телно земетресение, а гражда-
ните временно дори го напускат.
Приема се, че Одесос е включен
към провинция Македония през
28 г. пр. Хр. и получава федерати-
вен статус, като запазва своята
автономия. След прехвърлянето
му към новосъздадената през
11/10 г. пр. Хр. или 15/16 г. сл. Хр.
провинция Мизия той се включ-
ва в т. нар. Западнопонтийски
койнон (съюз) и за известно вре-
ме дори е главен град на този
Община Варна
Пентаполис. Одесос сече свои
бронзови монети от времето на
император Домициан до Гор­
диан III. Устроен е с големи прави
улици (застлани с големи камен-
ни блокове), има форум, палес-
тра (място за спортни игри), хра-
мове на различни божества, гим-
назион, театър и амфитеатър,
където се устройват циркови и
гладиаторски борби. Най-важно-
то произведение на архитекту-
рата и на строителството са рим-
ските терми, изградени по вре-
мето на Антонин Пий, които
функционират до края на III в. Те
се нареждат сред най-запазени-
те антични архитектурни памет-
ници в България, втори са по го-
лемина на Балканите (след тер-
мите в Дебелт, Бургаско) и дати-
рат от II в. Заемали са над 7000 кв.
м и са били ориентирани спрямо
посоките на света. Запазените
65
чудесата на северното черноморие
зидове на места достигат 22 м
височина, а под съществуващите
днес околни улици остават част
от помещенията, както и най-юж-
ната артерия от западната под-
земна галерия. Варненските
„бани“ са от типа „малки импера-
торски терми“, в които основните
къпални са: frigidarium – поме-
щение за къпане със студена
вода, tepidarium – с хладка (то-
пла) вода, caldarium –с гореща
вода. Отоплителната система
(хипокауста) на баните е свърза-
на с двойния под чрез система от
специални кухини, които са от-
66
веждали топлия въздух до върха i
Малки терми
на сградата. Римските терми оба-
N 43°11.369'
че не са служели само за бани, а Е 27°55.084'
и за своеобразен градски об-
ществен културен център.
Начело на града стоят двама
изборни архонти, а всички ва-
жни решения се вземат от град-
ския съвет (буле). Двама едили
(чиновници) се грижат за паза-
рите, пътищата, обществените
игри и снабдяват града с евтино
жито. Епиграфски данни показ-
ват, че той се е делял на седем
фили (по правило организирани
на родов принцип), а тракийски-
◄
Ажурен
мраморен
релеф на
Тракийския
конник,
ІІ–ІІІ в. – РИМ
Варна

ят Дарзалас продължава да е
▲ върховно божество и на всеки
Малките пет години в негова чест се про-
терми на
веждат спортни и културни със-
римския Одесос
(до Музея за
тезания, наречени Дарзалеи.
история на Сред многобройните оброчни
Варна) релефи на Тракийския конник се
открояват посвещения на Херос
Раннохрис­
тиянски златен Карабазмос. Някъде в близост
реликварий, до термите е имало светилище
V–VІ в. – РИМ на Асклепий и Хигия, почитани
Варна са Дионис, Диоскурите, а също
Община Варна
така и някои източни култове,
сред които се откроява Сарапис.
Нашествията на готоните (го-
тите) през и след средата на III в.
нанасят сериозни щети, но след
края на IV в. Одесос изживява
нов икономически подем – из-
граждат се нови улици, канали-
зация, обществени сгради, по-
строена е и нова крепостна сте-
на, която увеличава територията
на града. През 447 г. император
Теодосий II дори сключва прими-
рие в Одесос с вожда на хуните
Атила. Оживява се и пристани-
щето, а в града прииждат пре-
селници от Мала Азия, Сирия и
Егейските острови. След като
християнството става официал-
на религия, се изграждат много
базилики, украсени с многоцвет-
ни мозайки и стенописи. Внуши-
телността и импозантността на
градежите от този период може
да се види в раннохристиянския
комплекс Джанавара, Одесос
67
чудесата на северното черноморие
става център на епископия още
от IV в. Несекващите аварски на-
бези обаче постепенно водят
града към упадък и през VII в. той
престава да съществува.
Новото име на града Варна
се открива в описанията на ро-
мейските писатели Теофан и Ни-
кифор. Приема се, че название-
то идва от „врана“, т.  е. гарван.
През VII в. кан Аспарух превзема
Вар­на. Някои автори доста сме-
ло твърдят, че той се установил
в „дворците на неговия акро-
пол“ и че тъкмо тук посланици-
те на ромейския император
Константин Погонат (Брадати) и
Аспарух са подписали акт, с кой-
то е било провъзгласено осно-
ваването на Първата българска
държава. Археологическите ма-
териали обаче показват, че гра-
дът е престанал да съществува
много преди неговата терито-
рия да стане българска, като е
възстановен най-вероятно чак
през XI в., т. е. след като Първата
българска държава е била лик-
видирана. През XIII–XIV в. Варна
преживява стопански разцвет и
в него правят сделки венециан-
68
◄
Изглед от
базиликата в
раннохристи-
янския
ком­плекс в
м. Джанавара
до кв. Аспа­
рухово
ски, ромейски, генуезки, дуб-
ровнишки и флорентински тър-
говци. През 1369 г. цар Иван
Александър отстъпва града на
добруджанския деспот Добро-
тица. През 1389 г. османските
турци го завладяват, а на 10
ноември 1444 г. край града обе-
динените полско-унгарски
кръстоносни войски на крал
Владислав III, наречен Варнен-
чик, и трансилванският войвода
Януш Хунияди са разгромени от
османците.
***
През 1921 г. Варна официал-
но е обявена за морски курорт
от тричленна общинска коми-
сия. Този акт се потвърждава с
царски указ през 1925 г., когато
започва строителството на цен-
трални бани. Те разполагат с во-
дна пързалка и смесен плаж и
така градът се превръща в мо-
дерен морски курорт. Днес Ар- i
Ранно­
хеологическият и Военномор- християнски
ският музей са сред 100-те НТО комплекс –
на БТС, а градът се е развил като м. Джанавара
важен туристически център с N 43°10.942'
курортите  Свети  Илия, Е 27°52.334'

Св. св. Константин и Елена, Слън-
чев ден, Ален мак, Чайка, Риви-
ера и Златни пясъци.
Той е и голям национален и
международен културен цен-
тър  – сред значимите междуна-
родни културни събития са фес-
тивалите „Варненско лято“, „Злат-
ната роза“, „Любовта е лудост“,
„Златният делфин“, „Август в из-
куствата“, „Видеохолика“ и др.
Градът разполага с драматичен
театър, детски и куклен театър,
както и с един частен театър.
Варненската опера е открита на
1 август 1947 г. а през 1999 г. тя се
обединява с Варненската фил-
хармония и продължава дей-
ността си под названието Опер-
но-филхармонично дружество
„Варна“. От 2010 г. Драматичен
театър „Стоян Бъчваров“ и Опер-
но-филхармонично дружество
„Варна“ се обединяват в Театрал-
но-музикален продуценстски
►
Централният
плаж на Варна с
част от
Морската
градина
Община Варна
център „Варна“, като след обеди-
нението театърът запазва името
си, но Оперно-филхармонично-
то дружество се преобразува в
Държавна опера – Варна.
Градът разполага с Фестива-
лен и конгресен център, който е
открит през 1986 г., сградата се
намира в непосредствена бли-
зост с входа на Морската гради-
на и там се провеждат артистич-
ни прояви и фестивали, научни
срещи, семинари, международ-
ният филмов фестивал „Любовта
е лудост“, фестивалът на българ-
ския игрален филм „Златната
роза“, фестивалът на европей-
ските филмови копродукци,
международният  музикален
фестивал „Варненско лято“, Вар-
ненският театрален фестивал,
международният майски хоров
конкурс, международният бале-
тен конкурс  „Варна“, европей-
ският музикален фестивал, Ко-
69
чудесата на северното черноморие
ледният и майският салон на из-
куствата, международният дет-
ски фестивал на изкуствата „Съз-
вездие море – слънце, младост,
красота“...
Друга варненска забележи-
телност е Дворецът на културата
и спорта, който е комплекс за
конгресни, културни и спортни
прояви. Разполага с 6 зали, въз-
становителен център, фитнес
зала, пресцентър, модерен тър-
говски център с възможности за
отдих и приятно прекарване на
свободното време. Към него се
числи и Летният театър в Мор-
ската градина, където също еже-
годно се организират национал-
ни и международни прояви.
Музеите на Варна се нареж-
дат сред основните туристиче-
ски атракции. Водещ е Регионал-
ният исторически музей с архео-
70
◄
Драматичен
театър
„Стоян
Бъчваров“
логически музей, а с богати раз-
ностранни експозиции разпола-
гат също Военноморският музей,
парк-музей „Владислав Варнен-
чик“, Музей за историята на Вар-
на, Музей на Възраждането, Ет-
нографски музей, Варненски
природонаучен музей, Музей на
куклите, Музей по история на
медицината, Историко-етно­
граф­ски комплекс „Прабългар-
ско селище Фанагория“ и Къща-
музей на Георги Велчев.
Днес православните храмо-
ве в града са 14, сред които по-
значими и представителни са
катедралният храм „Успение на
пресвета Богородица“, „Свети
i
Николай Мирликийски Чудотво- Музей за
рец“, „Успение Богородично“, историята
„Света Петка Българска“, „Свети на Варна
Атанасий“, „Свети Димитър“. Към N 43°11.921'
епархията принадлежат и 7 пра- Е 27°55.089'

вославни параклиса в града. В
непосредствена близост до Ва-
рна се намират и два манастира:
„Св. св. Константин и Елена“ в ед-
ноименния курортен комплекс и
„Св. Димитър Солунски“ в мест-
ността Евксиноград. На 15 км се-
вероизточно от града се намира
и националният паметник на
културата Аладжа манастир.
С богата колекция разполага
Градската художествена галерия
„Борис Георгиев“, разположена в
сградата на бившата Мъжка гим-
назия. Тя е построена в края на
▼
Катедралният ХІХ в. и е издържана в традиция-
храм „Успение та на неоготическата архитекту-
на пресвета ра. Градската художествена гале-
Богородица“ рия е съорганизатор и партньор
Община Варна
в международни проекти в об-
ластта на съвременното изку-
ство и осъществява много из-
ложби, пленери и симпозиуми,
творчески специализации и гос-
тувания на групи и отделни ху-
дожници. Домакин е и на Между-
народното биенале на графиката
и е съорганизатор на фестивала
на визуалните изкуства „Август в
изкуството“. В залата на послед-
ния, трети етаж се организират
концерти от програмата на Меж-
дународния музикален фестивал
„Варненско лято“, театрални
спектакли, модни ревюта. Има и
много частни галерии. Голям
културен център е и Регионална-
та библиотека „Пенчо  Славей-
71
чудесата на северното черноморие

ков“, а театрални групи, хорове, българска аерогара и е едно от

танцови и други състави поддър-
жат много народни читалища.
Градът е седалище на гене-
ралните консулства на Русия,
Полша и Украйна, както и на по-
четните консулства на Велико-
британия, Германия, Малта, Нор-
вегия, Унгария, Финландия,
Франция, Чехия и Швеция. Варна
е кандидат за Европейска мла-
дежка столица (за 2016 г.) и Евро-
пейска столица на културата (за
2019 г.).
През морската столица пре-
минава панев­ропейски транс-
портен коридор 8, автомагистра-
ла А2 Хемус и автомагистрала А5
Черно море, Европейски път E87.
От жп гарата тръгват влакове
към повечето направления, а ле-
тище Варна е третата по важност
трите международни летища с
целогодишен режим на работа.
То обслужва над 65 български и
чужди авиокомпании, които из-
пълняват редовни и чартърни
полети до над 35 държави. През
пролетта на 2012 г. е открита из-
цяло обновената писта на лети-
щето. Пристанище Варна е раз-
положено  на  черноморското
край­брежие при Варна (терми-
нал Варна-изток) и във вътреш-
ността на Белославското езеро,
при Девня (терминал Варна-за-
пад). Морска гара Варна обслуж-
ва и най-големите круизни кора-
би. Автогара Варна обслужва на-
ционални и международни ре-
довни линии, а частна автогара
„Младост“ осъществява редовен
транспорт с автобуси по цялото

◄
Центърът на
Варна с
фонтана и
сградата на
общината

i
Парк-музей
„Владислав
Варненчик“
N 43°13.799'
Е 27°52.095'
бул. „Янош
Хуняди“ 55
052 740 302
09.30–17.30
Затворено:
лято – поне-
делник и
вторник;
зима – неде-
ля и поне-
делник
5 лв.
www.varnen
chikmuseum.
com

72

Черноморие, до близките насе-
лени места и курорти.
Варна е главен университет-
ски здравен център в Източна
България и обслужва със спеш-
на и токсикологична помощ ця-
лото Северно Черноморие и
Североизточна България. Сред
най-големите здравни заведе-
ния на Варна са: Военно-мор-
ската болница, „Св. Марина“ (с
терапевтичен блок за много­
Община Варна
профилно лечение); „Св. Анна“, ▲
популярна като Окръжна бол- Дворецът на
ница – с диагностичен блок, спорта
Спешна помощ и други здравни ◄
заведения. Паметникът
Във Варна има няколко цен- на цар Калоян,
трални пазара, които са специа- който през
лизирани: за плодове и зеленчу- 1201 г. превзема
града и го
ци – „Централен“ (Кооперативен
включва в
пазар), „Часовника“ (Синия па- пределите на
зар),  „Чаталджа“ и базар „Лев- българската
ски“; за цветя – пазар за цветя държава
„Чаталджа“ и „Катедралата“; за
риба – Рибен пазар „Варна“, как-
то и други по-малки квартални
пазари, от които може да се заку-
пи екологична българска про-
дукция.
Парк-музей „Владислав
Варненчик“
Изграден на площ от 30 дка –
буквално в центъра на бойното
поле от 1444 г. Парк-музеят на
бойната дружба – 1444 г., или му-
зеят „Владислав Варненчик“
представлява мемориален ком-
плекс, който е посветен на битка-
та на народите от 10.11. 1444 г. Тя
73
чудесата на северното черноморие
се води между 20-хилядната съ-
юзническа християнска армия
(предвождана от полско-унгар-
ския крал Владислав ІІІ Ягело) и
60-хилядните  османо-турски
войски (начело със султан Му-
рад  ІІ). Главнокомандващ евро-
пейската армия е прославилият
се в битките с османците още
през 1441–1442 г. трансилвански
войвода Янош Хуняди. На тери-
торията на парка се намират и
74
две тракийски могили. В едната
от тях има тракийска гробница
от IV–III в. пр. Хр. Нейният дромос
(коридор) е полуразрушен, а
гробната камера има почти ку-
бична форма с полуцилиндри-
чен свод. Градена е от варовико-
ви блокове в правилни редове,
без спойка. Подът е от трамбова-
на глина.
В подножието на могила, слу-
жила за команден пункт на сул-
◄
Владислав ІІІ
Ягело в
битката при
Варна,
худ. М. Вишнев-
ски – Парк-му-
зей „Владислав
Варненчик“,
Варна
 Община Варна
тан Мурад ІІ, са наредени камен-
ни саркофази със средновеков-
ните гербове на държавите, чии-
то войници участват в сражение-
то. През 1964 г. е построена му-
зейна сграда, в чиято експозиция
е показано както въоръжение и
снаряжение на обединената
кралска армия, така и на армията
на султан Мурад ІІ. Тук могат да
се видят единствените в страна-
та рицарски доспехи от епохата
и еничарска униформа. Сред
експонатите има оръжия от ХV в.,
намерени на бойното поле (шле-
мове, арбалети, мечове, щитове,
копия…), знамена, макети, карти
и гербове. Картини, скулптури и
гравюри от различни епохи по-
казват варненската битка и ней-
ните герои. В специална зала,
посветена на главнокомандва-
щия съюзническата армия Янош
Хуняди, са представени унгарски
гравюри, които изобразяват
прославения пълководец и не-
говата борба срещу османците,
копие от надгробната му плоча,
български народни песни, въз-
пяващи героя, и унгарски оръ-
жия от епохата. Морската градина ▲
От 1996 г. в музея съществува Тя е национален паметник на Рицарски
и зала, която разказва за инициа- градинското и парковото изку- доспехи
тора и организатора на строител- ство, обема 850 дка и е създаде- (сложносъстав-
на броня) на
ството на мавзолея полковник на по проект на чешкия гради-
войн от
Петър Димков. Сред личните нар-декоратор Антон Новак, средата на
вещи, съхранявани в сбирката, са който е поканен от братя Шкор- ХV в. – Парк-му-
военни и граждански ордени и пил. На входа на градината е по- зей „Владислав
медали, офицерската сабя, уче- ставен негов паметник, а в сама- Варнен-
нически и военни дневници, та морска градина има Алея на чик“, Варна
снимки и писма на Петър Дим- възрожденците с паметници на
ков, който е и най-известният бележити българи от Възражда-
български народен лечител на нето и националноосвободител-
ХХ в. В залата за временни излож- ните борби. Неповторимостта и
би периодично се организират притегателната сила на Морска-
исторически и художествени из- та градина (наричана още и При-
ложби, които допълват и разноо- морския парк) се дължат и на
бразяват тематиката на музея. съседството на морето, и на

75
чудесата на северното черноморие
▲ плавното преливане на морския
Морската ландшафт към този брегови зе-
градина във лен оазис. Тук са разположени
Варна варненският аквариум и делфи-
нариум. Градът разполага и с
много други паркове – парк
„Младост“, Парк-паметник на
българо-руската дружба, Уни-
верситетска ботаническа гради-
на – Варна и Зоологическа гра-
дина.
Археологически музей
Това е един от най-добре
уредените и посещавани българ-
ски музеи. Разполага с площ от
2000 м2 и има 32 зали с постоян-
76
ни изложби: Праистория, Антич-
ност, Средновековие и Възрож-
денска иконопис. Тук може да се
види и Варненското златно енео-
литно „съкровище“, което датира
от периода 4400–4200 г. пр.  Хр.
Първите археологически мате-
риали са били събрани от Карел
Шкорпил и Анани Явашов още
през 1887 г. (днес те се намират в
НАИМ–София), а през 1894 г. Ка-
рел Шкорпил урежда нова му-
зейна сбирка, която експонира в
Девическата гимназия през
1895  г. През 1993  г. сградата на
тази гимназия изцяло е заета от
възстановения като част от
РИМ–Варна археологически му-
зей. РИМ–Варна разполага и с
невероятна колекция от икони и
ежегодно урежда представител-
ни експозиции на археологиче-
ски и други материали от бъл-
гарските земи.
Военноморски музей
Създаден е през 1883 г. и в
експозицията му са включени
 Община Варна
нията във военноморското дело
и морското стопанство, достой-
ните личности; проявите в мор-
ските спортове и художествена-
та маринистика. Възстановки на
оръдейна палуба на военен вет-
роход от ХVІІІ в. и на морско дъно
пресъздават специфичността на
морската атмосфера.
В откритата експозиция са
представени колекции от морски
мини, котви, корабни и брегови
оръдия, два вертолета, торпед-
над 1000 експо- ният катер 123 К. В музея посети-
ната, което е телите могат да видят и уникални
► едва един експонати като корабни носови
Червенофи- процент от фигури от ХІХ и ХХ в., кораба-му-
гурен неговото зей „Дръзки“ (построен в начало-
кратер, фондово бо- то на ХХ в., а днес единственият в
V–ІV в. гатство: находки от света запазен торпедоносец от
пр. Хр.  – РИМ
морското дъно – каменни котви, този клас), яхтата „Кор Кароли“, с
Варна
дула на корабни оръдия, рудан която през 1976–1977 г. капитан
от ветроходен кораб; оборудва- Георги Георгиев извършва пър-
не от военни и търговски кора- вото българско самотно около-
би, оръжия, отличия, униформи, светско плаване, и много други
лични вещи, документи, снимки. интересни експонати.
В залите е проследено корабо-
▼ плаването по бреговете на на- Евксиноград
Иконна шите земи от древността до днес. Намира се от северната стра-
експозиция – Експозицията акцентира и върху на на Приморския парк и е раз-
РИМ Варна участието във войните, постиже- положен на малък провлак. Из-

i
Археологиче-
ски музей –
Варна
N 43°11.988'
Е 27°55.075'
бул. „Мария
Луиза“ № 41
052 681 030
Лято – затв.
понеделник.
Зима – затв.
неделя и по-
неделник.
10 лв.
www.archaeo.
museumvarna.
com

77
чудесата на северното черноморие

i дигнат е като лятна резиденция

Военноморски
музей на княз Александър Батенберг,
бул. „При- първоначално е бил наречен
морски“ 2 Сандрово (по умалителното на
052 731 523 княза – Сандро), но през 1893 г.
През лятото: княгиня Мария Луиза Бурбон-
10.00–18.00 Пармска му дава названието Евк-
Затворено –
понеделник синоград (Гостоприемния град)
и вторник от старогръцкото име на Черно
През зимата: море – Евксински Понт. Тук се е
09.30–17.30 намирала средновековната кре-
Затворено –
неделя и по- пост с пристанище Кастрици –
неделник най-северната точка на Варнен-
5 лв. ския залив, която е защитена от
www.museum опасните североизточни ветро-
maritime-bg. ве. Крепостта е отбелязана в
com
много морски карти и портулани
от ХIII–ХVI в., а кръстоносците на
Владислав III през 1444 г. я нари-
чат Макрополис. Тя се проучва
археологически от варненския дария, висок мансарден покрив
археолог проф. В. Плетньов. с медна обшивка и часовникова
► Модерният дворец и гради- кула). Главната сграда е на 3 ета-
Тежководолаз- ните му са дело на цар Ферди- жа. На първия са приемните
но оборудване нанд I. Първоначалният проект зали, музикална зала и салон за
за главната сграда на двореца вечеря, на втория са били разпо-
▼
Корабът-музей Евксиноград е изготвен от ав- ложени спалните на царското
„Дръзки“, стрийския архитект В. Румпел- семейство, а третият е бил пред-
Военноморски майер във френски шато стил назначен за персонала. Ориги-
музей – Варна „Луи XIII“ (фугирана тухлена зи- налната мебелировка е израбо-
тена от махагон и орехово дърво,
а огромният и тежък полилей,
украсен с царската корона и
златни френски лилии, е дар от
Бурбоните. Бравите на вратите
за тоалетните също са украсени
с герба на цар Фердинанд І.
Избата на двореца е създа-
дена още през 1891 г. за българ-
ското владетелско семейство и
неговите височайши гости. Тя
заема 2 равнища под земята и
произвежда висококачествени
евксиноградски бели вина (12
вида) и коняк (7 вида), сред кои-
то е и прочутият „евксиняк“. За-
бележителни са и оранжериите
с над 310 вида растения, царска-

78

та конюшня „Щала“, както и цен-
тралният фронтон от покрива
на френския замък Сент Клу,
който е вграден под главната те-
раса и изобразява френския
кралски герб. Впечатлява и
слънчевият часовник, подарък
на цар Фердинанд от британ-
ската кралица Виктория в знак
на благодарност за спасяването
на английски кораби във Вар-
ненския залив.
Дворцовият парк заема над
550 дка от общо 800 на резиден-
цията. През 1921 г. парк „Евкси-
ноград“ е обявен за ботаническа
▼ градина, а през 1992 г. е деклари-
Дворецът ран като паметник на градинско-
„Евксиноград“ то парково изкуство. През 1935 г.
Община Варна
паркът е разширен от немския
специалист Зибенхюнер. Естест-
вено продължение на двореца
към морето е градината с езеро-
то, известно под наименование-
то „Водни огледала“ поради ин-
тересното оптическо въздейст-
вие на плаващите водни лилии.
Паркът представлява специфич-
на екосистема с много богата ко-
лекция от растителни видове с
голяма научна и ботаническа
стойност. Има и три оранжерии:
висока и ниска палмова оранже-
рия – построени през 1890 г. и
обявени за паметник на култура-
та; френска оранжерия – с дъл-
говидна конструкция за произ-
водство на разсади; и холандска
оранжерия – построена в перио-
да 1890–1893  г. и също обявена
за паметник на културата.
Понас тоящем  дворецът
„Евксиноград“ е правителствена
резиденция. Достъпен е за по-
сещения на групи от минимум
79
чудесата на северното черноморие
10 души само след предвари-
телно записване и максимална
продължителност на посещени-
ето до 1 час и 30 минути.
Курортен комплекс Свети
Константин и Елена (бивш
Дружба)
Намира се на 10 км от Варна
и е един от най-известните бъл-
гарски курорти. Плажната му
ивица се простира на повече от
3,5 км, а комплексът е развит
сред многогодишна широко-
листна гора, която стига почти
до морския бряг. Гагаузкото
название на местната брегова
ивица е Кабакум (Големия пя-
сък). Плажовете, които са от-
крити от май до октомври,
предлагат различни атракции и
развлечения: водни ски, сърф,
джетове, слънчеви бани и спе-
циализирани морски и сухо-
земни разходки. Комплексът
разполага с тенис кортове, дет-
ски площадки, футболно игри-
ще, открити и закрити мине-
80
рални басейни, яхтени приста- ▲
нища с капацитет от 40 яхти... Природен парк
Обособили са се и естествени Златни пясъци
алеи от дървета и се поддържат
малки паркове с цветя. През
1909 г. със съдействието на ца-
рица Елеонора (втората съпру-
га на цар Фердинанд) в курорта
е преместен първият балнеоса-
наториум за лечение на деца с
костно-ставни заболявания. Тук
има 7 минерални извора, а кли-
матът е здравословен и пред-
лага много по-добри условия
от редица известни европей-
ски курорти, затова някои дори
го сравняват с Ривиерата и го
приемат за „българската Ница“. i
Манастирът „Св.  св. Кон- КК Свети
стантин и Елена“ се намира в Константин и
Елена
едноименния комплекс. Той е
основан по времето на цар N 43°14.50'
Е 28°00.46'
Иван Александър (1331–1371) и
Манастир
възстанови своя статус на мо- „Св. св.
нашеска обител през 1999 г. – Константин и
след 50-годишно прекъсване Елена“
(до 1992 г. беше музей и само N 43°13.800'
през туристическия сезон се Е 28°00.667'

извършваха богослужения). В
днешната манастирска църква
зад олтара има свещено аязмо.
И днес варненци и гости на све-
тата обител посещават мана-
стира, за да се помолят, но и за
да си налеят от лечебната вода.
Златни пясъци
Намира се на 13 км северо-
▼ източно от края на Варна и ста-
КК Св. св. рото му име е Узун кум (Дълги
Константин и пясъци). Разположен е в полите
Елена на природен парк „Златни пясъ-
КК Златни ци“ и в него се съхраняват за-
пясъци страшени и защитени растител-
Община Варна
ни и животински видове. Има
изградени пет туристически
маршрута, които преминават
през стари чешми, кътове за от-
дих, места с очарователен из-
глед към морето. Плажната му
ивица, е дълга 3,5 км и на шири-
на достига до 100  м. Изгражда-
нето му започва през 1956 г., ко-
гато са построени 70 хотела с
15  000 места. Територията око-
ло курорта е уникална със свои-
те растителни видове и край-
морска растителност, а районът
изобилства с паметници, които
датират от Античността до Къс-
ното средновековие.
Аладжа манастир
Аладжа манастир е най-из-
вестният средновековен ска-
лен манастир по българското
Черноморие. Християнското
му име е неизвестно. Название-
то „аладжа“ е от персийско-
81
чудесата на северното черноморие

►
Аладжа
манастир
Криптата на
Аладжа
манастир

i
Аладжа
манастир бищна църква, криптата (ко-
N 43°16.693' стница) и стопанските помеще-
Е 28°01.022'
ния. Второто ниво представля-
052 355 460
0887 841492 ва естествена скална ниша, в
През лятото: източния край на която е изгра-
09.00–22.00 ден манастирският параклис.
Без почивен На 600–700 м западно от мана-
ден
стира се намира група пещери,
През зимата:
09.00–16.00 известни като Катакомбите. От-
Затворено – критите находки – керамика,
неделя и по- монети, графити и др. – свиде-
неделник
арабски произход и означава телстват, че Катакомбите са
Музейна
експозиция: „пъстър, шарен“. В началото на обитавани през ран­но­хрис­
09.00–17.00 миналия век К. Шкорпил е за- тиян­ска­та епоха (V–VI в.). След
5 лв. писал едно предание, според падането на България под ос-
Аудиовизуа- което патрон на манастира е манско робство в края на ХIV в.
лен спектакъл бил св. Спас (от Христос Спаси- Аладжа манастир постепенно
„Легенди от тел). Началото на неговите сис- запада и вероятно към XV–
Аладжа мана- темни проучвания поставят XVI в. е изоставен.
стир“ братя Шкорпил. През 1927 г. Необичайните архитектур-
052 355 460 Аладжа манастир е обявен за ни форми и многобройните
0887 841492
народна старина, а през предания и легенди за скрити
От май до
септември – 1968 г. – за архитектурен памет- съкровища и призраци на мона-
всяка сряда ник на културата от национал- си, бродещи сред развалините,
и неделя но значение. Помещенията му създават тук една атмосфера на
Начален са издълбани на две нива във тайнственост и мистика, която
час – от
21.00 ч. висока почти 40 м варовикова привлича многобройни турис-
10/15 лв. скала. На първото ниво са раз- ти. Скалният манастир се нами-
www.archaeo. положени манастирската църк- ра в централната част на при-
museumvarna. ва, монашеските килии, трапе- родния парк „Златни пясъци“ –
com зарията и кухнята, малка гро- защитена територия с редки

82
 Община Варна
►
Криптата на
Аладжа
манастир –
възстановка,
худ. Владимир
Димитров

дървесни видове. Красивата янната експозиция (представя-

природа наоколо в съчетание с ща миналото на монашеската
▼ историческата и митологичната обител), ежегодно се уреждат
Аладжа символика го правят прекрасно различни интересни изложби.
манастир,
място за културен, поклонниче- Във фоайето посетителите мо-
килията на
игумена – въз- ски и екологичен туризъм. гат да закупят научно-популяр-
становка, През 70-те година на мина- ни издания, дискове с българска
худ. Владимир лия век е изградена музейна църковна музика, разнообраз-
Димитров сграда, където – наред с посто- ни сувенири.

83
чудесата на северното черноморие
Община Балчик
Добруджа
Добруджа е историко-гео-
графска област, която на север
граничи с р. Дунав, на изток дос-
тига Черно море, а на запад пре-
хожда в днешното Лудогорие
(Делиорман). Границата тръгва
от Силистра и поема по Суха
река, за да излезе на черномор-
ския бряг при устието на р. Бато-
ва. Това са били и границите на
провинция Малка Скития, която
е отцепена от по-голямата рим-
ска провинция Долна Мизия. Об-
ластта е люлка на българската
средновековна европейска дър-
жавност – именно в делтата на
Дунав се заселват водените от
кан Аспарух българи и след тях­
ната епична победа ромейската
империя се принуждава да им
отстъпи тази територия чрез
84
официален договор през 681 г.,
за да се формира т. нар. Дунавска
България. Районът е ключов –
именно оттук през хилядолетия-
та непрестанно нахлуват северо-
източни нашественици – през
Античността скити, сармати, ала-
ни, готони (готи), а през Средно-
вековието хуни, авари, руси,
угри, печенези, узи, кумани и та-
тари. Това превръща българска-
та средновековна държава в
своеобразен европейски фор­
пост спрямо североизточната
опасност, като именно нейното
формиране слага край на про-
словутото Велико преселение на
народите.
Името на областта се споме-
нава за пръв път в латинския ▼
превод на съчинението на ро- Златна
мейския историк Халкокондил, Добруджа

където гръцкото название „земя-
та на Добротич“ (по името на
българския деспот Добротица) е
предадено на латински език като
Добруджа. Днес тя е изкуствено
разделена на Северна (дн. Юго-
източна Румъния) и Южна Доб-
руджа (дн. Североизточна Бълга-
рия). Това става на Берлинския
конгрес от 1878 г., когато изкон-
но българската Северна Добру-
джа е предадена на Румъния в
замяна за Бесарабия, която е
▼
Йохан Матиас анексирана от Руската империя.
Хазе. Карта на Берлинският договор фиксира
царствата границата по линията Мангалия
Унгария, – Кобадин – Расово.
Хърватия, В по-голямата си част Добру-
Далмация, джа представлява степно плато,
Босна, Сърбия, което се разпростира на площ от
България, на
над 23 000 кв2. Северна Добру-
която е
изобразено джа е слабо хълмиста, простира
Добруджанско- се покрай р. Дунав и е заблатена
то крайбрежие, от големите езера в днешните
1744 г. Дунавски устия. През вековете те
Община Балчик
са изменяли и формата, и голе-
мината си. Известията на антич-
ните и средновековните автори
показват, че се е променял и
броят им – три, пет или седем,
като те заемат специално място в
италианските портоланни карти
и се описват подробно в порто-
ланите към тях.
Западната част на Южна Доб-
руджа е хълмиста, а източната
представлява равнинно плато,
което се спуска стръмно към
морското крайбрежие и днес по-
пада в землищата на общините
Варна, Балчик, Каварна и Шабла.
Тук се редуват степни и влажни
зони – те са обособени в защите-
ни местности и природо-архео-
логически резервати, които са
обекти на специализирания ту-
ризъм. Някои автори причисля-
ват към Добруджа и Златни пясъ-
ци, но за най-голям тукашен ку-
рорт следва да се приема ком-
85
чудесата на северното черноморие
плексът Албена. Единственият
град,разположеннакрайбрежие­
то, е Балчик, а повечето села се
намират сравнително далеч от
него. Тази специфика на днешна-
та селищна система е довела до
наличието на много негови дев-
ствени части. Такива са и перли-
те на специализирания туризъм
природо-археологическите ре-
зервати Яйлата (за който се твър-
ди, че тук бил живял и починал
римският поет Овидий – макар
той всъщност да е бил заточен от
император Октавиан Август в
Томи, дн. Констанца) и Дуранку-
лак, където акад. Хенриета Тодо-
рова проучи и публикува най-го-
лемия некропол в европейската
праистория.
Крайбрежни
местности
Балчишкото крайбрежие е
изградено от седиментни варо-
викови скали и е свлачищно. За
86
да може да се укрепи и да се пре- ▲
къснат опасните срутищни про- Балчишки скали
цеси, са построени и продължа-
ват да се строят скъпоструващи
брегоукрепителни съоръжения.
В най-южната част на об-
ластта е нос Екрене, на който е
издигнат най-високият фар по
българското Черноморие – 94 м.
Той носи старото име на с. Кра-
нево, което представлява тур-
цизирана форма на българското
Кранея – крепост, която се е на-
мирала в местността Калето. Ак-
ваторията на носа е богата на
находки, защото тук – от север-
ната му страна, е имало средно-
вековно пристанище, известно
като Френк лиман (Френския за-
лив). На свой ред от южната му i
страна е местността Маазълъка Яловия плаж
(Складовото място) – името по- N 43°24.018'
казва, че тук е имало приста- Е 28°13.476'
нищни складове (основно за Нос Екрене
дървен материал, сечен в доли- N 43°19.43'
ната на р. Батова). Днес мест- Е 28°40.41'

i ността попада в района на об-
Талян бурун
ширния плаж на Кранево.
N 43°23.998'
Е 28°10.510' Названието на р. Батова е с
неясна етимология (някои авто-
ри я извеждат от турски и тълку-
ват като Гибелно място, Гибелна-
та равнина). Тя протича през
сравнително широка долина и
склоновете й са свлачищни. В
нейното устие се намира забла-
тената гора Балтата (Блатото),
която влиза в едноименния под-
държан резерват. Плажната иви-
ца Фиш-фиша преминава в зали-
вите Куру чешме (Пресъхналата
чешма), Казана и Казел/Гизел
(Листа?), за да формира плажа на
курорта Албена. За някои изсле-
▼ дователи името на дн. р. Батова е
Гледка от било Зирас и именно в нейната
Балчик, худ. долина се е намирала легендар-
Георге Урдеа ната Герания, където – според
Община Балчик
римския адмирал и учен Плиний
Стари, се провела митичната
битка на пигмеите с жеравите.
Днешната плажна ивица на Ал-
бена завършва при нос Куу талян
(със залива Гацата), а гагаузкото
название на този талян може да
се етимологизира и като Таляна
на жеравите.
Между нос Ак бурун (Белия
нос) и Талян бурун (където и днес
има действащ талян) се прости-
ра Овчарския плаж, който доско-
ро беше труднодостъпен и опа-
сен заради голямо свлачище.
Днес той е обезопасен и предла-
га великолепни условия за по-
чивка и слънчеви бани, след като
през 2009 г. беше завършен гра-
дежът на брегоукрепващото съ-
оръжение Дамбата. То започва
от модерното яхтено пристани-
87
чудесата на северното черноморие
ще и свързва Балчик с курорта
Албена. Върху него е изградена
пешеходна и велосипедна алея,
които се превърнаха в туристи-
ческа атракция. Дамбата върви и
покрай м. Двореца (на румънска-
та кралица Мария), който – вед­
но с Ботаническата градина, се
намира между доловете Хи-
88
ладжъ дереси (с неясна етимо-
логия) и Дермен дереси (Водени-
чарския поток), като в залива
пред тях се намира подводната
скала Дермен ташлаъъ (Водени-
чарския камък).
Пò на север е Бакър дере
(Медното дере), което достига
морския бряг в района на бал-
◄
Св. Николай –
икона от
църквата
„Свети
Николай
Мириклийски”

►
Резерват
Балтата
▲ чишкото пристанище. Дълбоки-
Някои ят дол на това дере разделя ста-
реконструира- рия Балчик от новия град, към
ни сгради в който върви асфалтиран път,
Балчик са
прокаран по неговия склон. Тук
чудесен пример
за хармония с се намира и Сиври тепе (Острия
историческата хълм), който има свлачищен про-
архитектурна изход и е бил използван за ри-
среда барски ориентир поради харак-
терната си форма.
Още по-нататък е пясъчната
ивица на днешния малък залив с
плажа на гр. Балчик, а подводни-
те камъни Кара таш (Черния ка-
мък) пред него са дали наимено-
i ванието и на залива, който за-
Рибарско вършва при Ташлъ бурун (Ска-
селище листия нос), и на околната мест-
N 43°23.995' ност Карамана (Чернеещото).
Е 28°12.963' Следват свлачищната местност
Община Балчик
Дюз чалък (Равната стена?) с бла-
тото Дипсиз гьол (Бездънното
езеро), скалистият риф Ташла-
рън-башъ (Каменната глава)
пред дерето Селянгоза (Охлюва)
и прословутата защитена мест-
ност Тузлата (Солницата) със со-
леното блато, балнеолечебния
център към него и Яловия плаж.
Този плаж дължи името си на
вярването, че солената кал на
Тузлата лекува безплодието при
жените. Представлява тясна пя-
съчна ивица, която отделя езеро-
то от морето. Тук има и рибарско
селище, до което води отбивка
от асфалтирания път за Тузлата.
Поддържан резерват
„Балтата“
Граничи с курортния ком-
плекс Албена, обхваща площ от
205,6 ха и цели да запази местна-
та естествена крайбрежна лон-
гозна гора и нейната флора и
фауна в устието на р. Батова и
част от землището на с. Оброчи-
ще. Тук полският бряст и остро-
листият ясен достигат внушител-
ните 30–35 м височина, а в гората
могат да се видят летен дъб, пол-
89
чудесата на северното черноморие
ски клен, дива круша, обикновен
габър, черна елша, бяла топола,
бяла върба, подлесът се състои
от глог, кучешки дрян, къпина,
шипка, широколистен чашко-
дрян, леска, калина и др. Харак-
терни са и лианите (скрипката),
бръшлянът, дивата лоза и обик-
новеният повет, които придават
на гората вид на същинска
джунгла. Тук виреят добре и
блатно кокиче, перуника, див
зюмбюл, няколко вида лютичета,
очиболец, воден морач, бял и че-
рен оман, момкова сълза, остри-
ца, мехунка, върбовка, медицин-
ска ружа… В разливите на Бато-
ва има много тръстики, които
дават убежище на различни во-
долюбиви птици.
Курортен комплекс
Албена
Намира се на 8 км северно
от Балчик и се простира покрай
90
петкилометрова плажна ивица.
Комплексът се състои от множе-
ство модерни хотели с изглед
към брега и в него летуват пре-
димно чужденци. По съоръже-
нието Дамбата може да се стиг-
не пеша или с велосипед до
Двореца и яхтеното пристани-
ще в Балчик.
Балчик (Дионисол,
Карбона)
Общинското землище се със-
тои от 23 населени места и гра-
ничи с общините Варна, Добрич,
Генерал Тошево и Каварна, като
по крайбрежието са развити из-
вестните курорти Кранево и Ал-
бена със сателитни селища в до-
лината на р. Батова и балнео-
комплекса Тузлата.
Градът има хилядолетна ис-
тория. Противоречивите сведе-
ния на античните автори не поз- ▼
воляват да се установи със сигур- КК Албена

▲ ност времето на основаването на
Плажът на тукашната елинска крайбрежна
Кранево на община-държавица (погрешно
свечеряване определяна в литературата като
старогръцка колония). Според
една легенда селището било ос-
новано най-напред под името
Круной (Извори), но след като
морето изхвърлило на брега
една статуя на бог Дионис, градът
бил преименуван на Дионисопол
(Град на Дионис). Оттук повечето
изследователи стигат до заклю-
чението, че Круной следва да се
търси на друго място – например
в Тузлата. По-вероятно изглежда
обаче с това име да се е обозна-
чавало пристанището на Диони-
сопол, а досегашните археологи-
чески материали позволяват да
се приеме, че елинските заселни-
ци прииждат тук през VI в. пр. Хр.
i Наличните епиграфски паметни-
Плажът на ци пък подсказват, че заселници-
Кранево те са били с йонийски произход.
N 43°20.552' Материалите в проучения
Е 28°04.125' наскоро „Храм на Понтийската
Община Балчик
майка на боговете“ дават нови
изключително ценни данни за
историята на града от III в. пр. Хр.
насетне, когато Дионисопол, из-
глежда, започва да набира поли-
тическа и икономическа мощ.
През ІІ в. пр.  Хр. той вече сече
собствени монети. Около
63  г.  пр.  Хр. обаче Дионисопол
ре­шава да присъедини терито-
риите на обезлюдения в резултат
на страховито земетресение Би-
зон край гр. Каварна, което пря-
ко засяга тракийските интереси.
В резултат се стига до назначава-
нето под егидата на цар Котис на
специална гранична комисия от
хореотети (буквално поставячи
на граници), която се председа-
телства от местния стратег на
тракийския цар – в нея присъст-
ват членове от градовете Одесос
и Калатис, а Дионисопол показа-
телно няма представител.
През римската епоха градът
има федеративен статус на неза-
висим град със свое Народно
91
чудесата на северното черноморие
▲ събрание и е член е на т. нар. За-
Мраморна паднопонтийски койнон (Запад-
статуя на ночерноморски съюз на градо-
Понтийската вете от римската провинция Ми-
майка на
зия). Сече бронзови монети от
боговете от
елинистиче- времето на император Антонин
ския храм на Пий (138–161) до Гордиан III
Дионисопол (238–244). Почита Дионис, на ко-
гото са посветени специалните
празници Дионисии, а също така
Кабирите и някои други божест-
ва. Наскоро проученият местен
храм показа, че на особена по-
чит е и Понтийската майка на бо-
92
говете, която иконографски съ-
ответства на трако-малоазийска-
та Кибела.
Градът преживява природ-
ните бедствия и страховитите
набези на североизточните на-
шественици през III в., станали
известни като „готи“. През IV в. в
своята „История“ римският автор
Амиан Марцелин нарежда Дио­
нисопол сред най-известните
градове в провинция (Малка)
Скития. Приема се, че в резултат
на страховито бедствие градът е
изместен на високото равно пла-
то над стария град в днешния
квартал Хоризонт. Там археоло-
зите са проучили трасето на
здрава крепостна стена, която е
защитавала територия от около
15 ха. Дали това обаче е бил но-
вият Дионисопол или става въп-
рос за друго укрепено край-
брежно селище, засега не е ясно.
Не е изключено името му да фи-
гурира сред изградените от им-
ператор Юстиниан I Велики
(527–565) морски укрепления,
които са описани в съчинението
„За строежите“ на придворния
историк Прокопий Кесарийски.
Градът престава да съществува
през VII в. А след като територия-
та е включена в границите на
Първата българска държава, тук
вече няма градска структура. Не
е ясно и кога отново възниква
селище. Според някои изследо-
ватели тук се е намирала средно-
вековната Карвуна – център на
Добруджанското  деспотство,
която обаче по-скоро се е нами-
рала на платото Чиракман край
Каварна, докато тукашното прис-
танищно селище присъства в
морските карти с името Карбона.
За пръв път градът се отбелязва
като Палцик(и) в един анонимен

портоланен текст, съставен на
гръцки някъде между 1426 и
1439 г. Названието Балчик е с не-
ясна етимология: някои автори
го извеждат от името на деспот
Балик, други – от турската дума
балчик/балчук (кал, тиня), а тре-
ти – от хипотетичното куманско
баликчик (градче).
Храм на Понтийската
майка на боговете
▼ Античният храм на Понтий-
Понтийската
ската майка на боговете Кибела е
майка на
боговете – ан- открит през април 2007 г. и е
тичен проучен от екип археолози на-
мра­морен чело с Игор Лазаренко от РИМ–
релеф Варна. Храмът е изграден през
Община Балчик
III в. пр. Хр. и е функционирал в
продължение на близо седем
века. Той е уникален за Балкани-
те и вече е обявен за национален
паметник на културата. Понас-
тоящем се укрепява, за да може
да бъде представен като един от
водещите културни обекти по
българското Черноморие. Ско-
ро ще бъде включен в учебници-
те по антична археология като
образец на малък градски храм
от елинистическата епоха.
В новата експозиция на град-
ския музей ще могат да се видят
сензационните изображения на
Понтийската майка на боговете,
която съответства на трако-ма-
лоазийската Велика богиня Ки-
бела. Тя е с дълго наметало, седи
на трон, в лявата си ръка държи
жезъл, а в скута й лежи лъв. В му-
зея се съхраняват и ценни епиг-
рафски паметници, представящи
множество неизвестни факти и
данни за историята на града и
региона.
Кибела е наричана още и Ве-
лика майка (Майка на боговете),
като древните са я възприемали
като покровителка на планини-
те, горите и зверовете. Функция-
та й на Понтийската майка на
боговете беше неизвестна и те-
първа историците ще анализи-
рат тази уникална религиозна
трако-елинска симбиоза.
Градски исторически и
Етнографски музей
Градският исторически му-
зей се помещава в специално
преустроена стара сграда. Нача-
лото му полага чешкият учен Ка-
рел Шкорпил, който през 1907 г.
извършва и първите археологи-
чески разкопки. От над 20 000
фондови находки са подбрани
93
чудесата на северното черноморие

◄
Етнографски
музей – Балчик

►
Градски
исторически
музей – Балчик

▼
Килийното
училище в двора
на църквата
„Св. Николай
Мириклийски“

представителни паметници, кои-

то илюстрират богатата история
на града и общинското землище
в продължение на вече осем хи-
лядолетия (от епохата на късния
енеолит до 1940 г.). За съжаление
много ценни артефакти са нато-
варени на парахода „Ойтуз“ и са
отнесени в Румъния през 1940 г.
Експозицията на Етнограф-
ския музей е разположена в кра-
сива, добре реставрирана въз-
рожденска къща на два етажа.
Музеят има богати фондове, време на румънската окупация, i
свързани с бита и поминъка на като е поставила паметни плочи Градски ис-
торически и
балчиклии. Впечатляващи са ко- на опълченците Георги Попов, Етнографски
лекциите, представящи домаш- Никола Иванов, Никола Минков, музей – Бал-
ните занаяти и покъщнината, както и на македонските войво- чик
дърворезбата, керамиката, кова- ди Антон Калчев и Михаил Даев. N 43°24.394'
ното желязо, медникарството, Издигнала е и паметници на пад- Е 28°09.816'
накитите, традиционното народ- налите за обединението на Бъл- ул. „Дими-
тър Желев“ 2
но облекло, пъстрите шевици и гария във войните през 1912–
0579 72177
тъкани. Изключителни със свои- 1913, 1915–1918, 1941–1944 г. –
През лятото:
те багри и шарки са изложените общо 61 жертви от Балчик; на 09.00–17.00
празнични народни котленски и капитан Георги Радков и команд- Без почивен
добруджански носии. ваната от него брегова батарея, ден
Градската община се е погри- която на 13.12.1916 г. отблъсква През зимата:
08.30–16.00
жила да съхрани паметта за ге- в морския бой при Балчик тежка Затворено –
роите и жертвите в Балканската, руска ескадра, която бомбарди- събота и не-
Междусъюзническата, Първата ра града с цел да го разруши из- деля
и Втората световна война и по цяло; както и на убитите от ру- По 5 лв.

94
 Община Балчик
килийно училище, който е фили-
ал на Етнографския музей.
Действа и една джамия. Градче-
то се старае да поддържа и раз-
вива своя културен живот чрез
театрална и танцова група към
читалището „Пайсий Хилендар-
ски“, женски и смесени хорове и
др. Домакин е на международни
филмови и концертни фестива-
ли, художествени и архитектур-
ни пленери и други разнообраз-
ни културни събития. От някол-
i
Църква „Св. мънските окупатори при репре- ко години с успех се провежда
Николай сиите след 1913 г. и 1919 г. 73-ма пленерът „Балчишка светлина“,
Мириклийски“ балчиклии и над 900 души от благодарение на който в частни
N 43°24.873' околните села. и обществени колекции стана
Е 28°09.868' В града днес има пет право- възможно ценителите да се лю-
славни храма, като четири от тях буват на най-невероятни гледки
са действащи. Най-стара е църк- от региона, видян през очите на
вата „Свети Николай Мириклий- български и румънски художни-
▼
Олтар на ски“, построена към средата на ци. Великолепни са и фотогра-
църквата XIX в., и е първата българска фиите, правени по време на фо-
„Св. Николай църква в Балчик. В двора й се топленерите „Балчик – древен и
Мириклийски“ помещава и църковният музей с модерен“.

95
чудесата на северното черноморие

Празникът на града е 24 май, Охридски“. Днес тя се разпрости-

когато се представя богата кул- ра на площ от около 65 дка и
турно-развлекателна програма. притежава втората по големина
в Европа колекция от едрогаба-
Дворецът и Ботаническата ритни кактуси. Определена е за
градина спасителен център за конфиску-
Комплексът е национален вани на границата растителни
паметник на културата, един от видове по Вашингтонската кон-
100-те национални обекта на венция (CITES) и е редовен член
БТС, и представлява архитектур- на Световния съвет на ботаниче-
но-парков комплекс в град Бал- ските градини (BGCI). Включва ▼
чик. Създаването му започва по 387 вида редки, застрашени, ре- Ботаническа-
време на румънската окупация ликтови и ендемитни вида рас- та градина в
на Южна Добруджа (1919–1940 тения от целия свят, сред които Балчик
г.) като лятна резиденция на кра-
лица Мария (с литературен псев-
доним Кармен Силвия) с парка
Tehna Vuva (Тихо гнездо), създа-
ден по проект на френския ди-
зайнер Жул Жанин.
Ботаническата градина, зао-
бикаляща Двореца, е създадена
през 1955 г. от български ботани-
ци начело с академик Даки Йор-
данов и се стопанисва от Софий-
ския университет „Св. Климент

96
 Община Балчик
►
Удивителната
колекция от
кактуси на
Ботаническа-
та градина в
Балчик

i
Университет- се открояват бонбоненото дър- водопада“, „Английската гради-
ска ботаниче- во, гваделупският кипарис, ед- на“ (Градина на принца), „Гради-
ска градина
ноцветната магнолия, каменният ната на магнолията“, „Гетсиман-
N 43°24.442' дъб, каучуковото дърво, книж- ската градина“  и  „Розариумът“.
Е 28°09.002'
0579 72058
ното дърво, лагерстремията, ме- Интерес представляват и па-
Без почивен
тасеквоята, водните и пясъчните раклисът (със сърцето на румън-
ден лилии, алпинеумът. Впечатлява- ската кралица), „Вилата на ру-
10 лв. щи са и обособените „Градина на мънските аристократи“, „Камен-
www.sites.uni- боговете“, „Пролетната градина“, ният трон“ (откъдето Мария оби-
sofia.bg/ubg/ „Плачещата градина“ (Градина чала да посреща изгрева на
balchik.html на принцесата),  „Градината на слънцето) и др.

97
чудесата на северното черноморие

◄
Дворецът на
румънската
кралица Мария
в Балчик

▼
Плажът
Тузлата с
калолечебния и
балнеолечебен
санаториум

Кралицата е била последова-

тел на бахайското учение, спо-
ред което Бог е един за всички
религии, а Исус, Аллах, Буда,
Кришна... са негови пратеници.
По тази причина дворецът съче-
тава минаре с християнски ку-
пол. Дворцовият комплекс е
разностилен, целта била да на-
подоби прословутия Лабиринт
на Минотавъра в Кносос, заради
което за строежа му подбират и
докарват специални камъни от
остров Крит.
Яхтено пристанище
Балчик
Намира се в началото на
Дамбата. Изградено е от Община
Балчик по проект на проф. Вен-
ков и има площ 3000 м2; броят на
корабните места е 66 с обща дъл-
жина 349 м, а максимална дълбо-
чината пред тях е 2,2 м. Това е
най-посещаваното яхтено прис-
танище по Северното Черномо-
рие и единственото, което осигу-
рява целогодишна навигация и
местодомуване на яхти и през
зимния сезон. Кейовете са снаб- i
Яхтено
дени със захранващи колонки за пристанище
ток 220 V и питейна вода, имат Балчик
удобна височина над водата – N 43°24.313'
1,22 м за съдове с нисък борд, и Е 28°09.744'
са снабдени с удобни вързални Балчишко
устройства – боларди, римове и пристанище
халки, като са осигурени и с от- N 43°24.285'
бивни съоръжения. Акваторията Е 28°09.962'

98
 Община Балчик
i пред Дамбата е с дълбочина око- разтворени в нея соли. Самата
Плаж на
балнеолечебен ло 1 м, което позволява тук да се кал е тъмнокафява до черна, има
център, швартоват и плиткогазещи съдо- зърнест и фин еднороден стро-
Тузлата ве – лодки и катери. Предлагат се еж с голяма пластичност, мири-
N 43°24.018' и разнообразни атрактивни ях- ше на сероводород, като днеш-
Е 28°13.476' тени плавания и разходки с мо- ните запаси се изчисляват на
торни кораби, които привличат около 26 хиляди тона. В балнео­
много туристи. комплекса освен калолечение се
прилагат успешно и редица дру-
Балчишка тузла ги лечебни процедури.
(Тузлата)
До нея от Балчик води асфал-
тиран път. Представлява курорт-
ната зона на града, където е из-
градена модерна калолечебни-
► ца – тя работи с лагунно-лиманна
Оръдие от кал от едноименното езеро. То е
бреговата образувано в резултат на мощни
батарея на
свлачищно-срутищни процеси –
капитан Георги
Радков,
най-вероятно след голямо земе-
участвало в тресение. Околният терен е из-
морския бой граден от неогеннни глинесто-
при Балчик на мергелни седименти, с непромит
13.12.1916 г. от повърхностните води солев
▼ комплекс. Тузленската кал е ута-
Яхтеното ечна и лечебните й функции се
пристанище на дължат на специфични глинести
Балчик материали, органична среда и на

99
чудесата на северното черноморие
Община Каварна
Крайбрежни
местности
Каварна е крайбрежен град,
административен и стопански
център на едноименна община.
Общинското крайбрежие е дълго
42 км и се отличава с високия си
на места до 100 и повече мет­ра
свлачищно-срутищен бряг. Той е
силно абразирал и в по-голямата
си част е подравнен, като се ха-
рактеризира със сравнително
малките си заливи и плажни иви-
ци. От юг на север те попадат в
землищата на с. Топола, с. Божу-
рец, град Каварна, с. Българево, с.
Свети Никола и с. Камен бряг.
В най-южната част на брего-
вата ивица се намира нос Икън-
талъка (Рухналото място) с Коджа
комлук (Големия пясък), където
са известните плажове Икънта-
лъка с къмпинг „Свети Георги“,
комплексът Бялата лагуна и м. Ба-
100
лък ова (Рибната равнина), в чия- ▲
то акватория се ловят много кал- Централният
кан и кая. Следват носовете плаж на
Ташлъ бурун (Скалистия нос) и Каварна с
Морския клуб
Калкан тепе (Калканския връх),
между които се намира заливът
Кумун ору (Пясъчния ров) с пла-
жа Бендида бийч и комплекса
Тракийски скали. До тях се дости-
га през с. Топола по асфалтова
отбивка от крайбрежния път E87.
Следват нос Чиракман (Све-
тилник) и нос Чаир бурун (Пасищ- i
ния нос) – между тях се намира Старите
изкуствено застроеният Центра- пристанищни
лен плаж на град Каварна, който складове на
Каварна
завършва при Морския клуб. До
плажа се достига по асфалтов път N 43°24.801'
Е 28°21.232'
от Каварна, указан с табели. Той
Морският
завършва при старите приста- клуб – цен-
нищни складове. Оттам се изкач- тралният плаж
ват стръмна пешеходна пътека и на Каварна
черен път, които водят до високо- N 43°25.388'
то плато на полуостров Чиракман, Е 28°15.379'

i извисяващо се над морския бряг,
Плаж
Икънталъка и дълбоко всечена китна долина,
N 43°24.457' които представляват природна и
Е 28°15.438' археологическа забележител-
м. Зеленка – ност. Достъпни са и по черен път
рибната борса от с. Божурец, като и двата пътя
N 43°22.972' изискват високопроходим авто-
Е 28°26.402' мобил.
По-нататък е заливът Дълбо-
ка, до който се стига по голям
дол със старинното название Со-
котялата (Късмета). Тук се нами-
ра и Домалмъж – камък с харак-
терна форма, заради която го
наричат Надупения. В залива е
устроена най-голямата ферма за
изкуствено отглеждане на чер-
номорската черна мида, а в мест-
ния ресторант могат да се опитат
много мидени и рибни специа-
литети. Има и местност Дълбока,
заключена между морския бряг
▼ и десния склон на дола. Тя се на-
Мидената мира на 2 км западно от с. Бълга-
ферма в рево и тук личат останки на ро-
м. Дълбока мейския кастел Тимум.
Община Каварна
Още пò на север са местно-
стите Дамналъка (Капката), Зе-
ленка, Суджас (Водичка) и нос
Калиакра (Хубавия нос) с приро-
до-археологическия резерват,
между които се намира северни-
ят залив на Калиакра. До тях се
достига по асфалтиран път от
с. Българево, от който има отбив-
ка за Зеленка и пристана с риб-
ната борса под нея.
Следва заливът Болата (Серк­
ме­то) с плажа Ашалъка (Долното
място), м. Бейли кайряк (Бейския
камънак), пещерите Гюверджин
маарасъ (Гълъбовата пещера),
Картал ювасъ (Орловата пещера)
и Дениз айъсъ маара (Пещерата
на морска мечка/ Тюленовата пе-
щера), изсечената в скалите Асма-
алтъ (Златната лозница), шарапа-
на (виноделна), крайбрежните
Чатал таш (Раздвоения камък) и
Дикили таш (Побития камък), чия-
то акватория привлича любители-
те на подводните приключения.
101
чудесата на северното черноморие

▲
Изглед от
крайбрежието
в комплекса
„Русалка“ с
Мехмедовия
камък

►
„Пещери“ в
крайбрежния
сакрален скален
комплекс
Яйлата

По-нататък е Ак бурун (Белия и малкият китен плаж в северна-

нос) с плажа на ваканционен
клуб „Русалка“ (Къзлар куму –
Момин пясък), блатото Тузлата
(Солницата), което се подхранва
i
Заливът с
от подводни води, и изворът Кум
Мехмедовия пунар – Пясъчния кладенец), за-
камък ливът Таук лиман (Кокошия за-
N 43°25.007' лив), голямата островна скала
Е 28°30.981' Мехмедин таш (Мехмедов камък)
та част на комплекса. До „Русал-
ка“ се стига по асфалтова отбив-
ка при разклона в с. Свети Нико-
ла, но собственикът на компле-
кса е забранил свободния дос-
тъп до плажа, поставил е барие-
ра и пазач, които вземат по 6 лв
на автомобил. Втора бариера
има и за влизане в бившия клуб

102

„Медитеране“, откъдето може да
се достигне до Кокошия залив с
късноантичната крепост – тук
искат по 3 лв. на човек за вход. С
бариера е преградена и пътека-
та, която доскоро излизаше на
платото и поемаше на север за
Яйлата.
След Чалъ бурун (Срязания
нос) се простират старите мор-
ски тераси на местността Яйлата
(Пасището), които са предефор-
мирани от мощни свлачищно-
срутищни процеси. До нея може
да се достигне по асфалтиран
път от с. Камен бряг – той води до
Община Каварна
i
паркинга при входа за резерва-
с. Св. Никола
та. Заливът Ашалъка (Долното
N 43°26.091'
място) отделя Яйлата от Малката Е 28°29.548'
Яйла, която напоследък нашумя Северният
с незаконния строеж на голяма плаж на
сграда в буферната зона на при- „Русалка“
родо-археологическия резерват. N 43°25.136'
Следват надводната скала Кара Е 28°31.214'
таш (Черния камък), Баш чекек
(заливче, където могат да се „из-
теглят“ лодки) с прилежащата
м.  Червената пръст (отвесните
скали са прорязани от червени-
кави сипеи), нос Даляна (където
се устройва талян – съоръжение
за пасивен улов на риба), Пери-

◄
Свлачищно-
срутищният
клифов бряг
край с. Камен
бряг

103
чудесата на северното черноморие
лото (малък скален плаж), над-
водната скала Каръната (Карана-
та – Канарата) и м. Заставата с
вишка и доскорошен (несветещ)
навигационен знак „Камен бряг“.
От местния клифов бряг се раз-
криват чудесни панорами и има
прекрасни места за скално пла-
жуване, но той е висок и извън-
редно стръмен, а свлачищно-
срутищните процеси го проме-
нят така, че някои от пътеките
вече не водят за никъде. Опасно
е също така да се приближава
скалният ръб – той буквално е
осеян с паметни плочи на младе-
жи, паднали по невнимание и
загинали върху скалите по вре-
ме на ежегодното посрещане на
Джулай морнинг на 1 юли.
Старините в
землището на с.Топола
Землището на с. Топола в по-
следните години се застрои до
степен, че да бъде включено в
списъка на селата, за които не
104
могат да се използват средства ▲
по европейски програми. Доб- Крайбрежието
руджанското плато тук надвиша- на с. Топола със
ва 150 м височина спрямо мор- старата
морска
ското равнище, като същевре-
крайбрежна
менно рязко се спуска на юг, за тераса
да премине в хълмистата стара
крайбрежна морска тераса с
надморска височина 30–35  м.
Тази тераса е дълга над 1 км и на
широчина достига 250 м. Тя се
ограничава от достигащия мор-
ския бряг дълбок дол и чрез ези-
ковиден издатък на платото, кое-
то се снишава стъпаловидно по
нискоходящите остатъци от ста-
рите морски тераси, за да достиг-
не брега. Тези особености правят
района предпочитано място за
живот в местностите Балък ова
(Рибното място), Каваклък (Топо-
лово), Арабайолу (Коларския
i
път) и Кованлъка (Пчелина) и тук Разклонът за
почти всички склонове на плато- с. Топола от
то – заедно с вече спомената те- пътя E87
раса, буквално са осеяни с архео­ N 43°25.388'
логически обекти от началото на Е 28°15.379'

I хил. пр. Хр. чак до Късното сред-
новековие. Сред многото обекти,
които все още не са унищожени
напълно и следва да се запазят,
проучат и направят достъпни за
туристи, се открояват селището с
българския дохристиянски не-
кропол в м. Кованлъка (което от-
ново започва да се проучва архе-
ологически) и Афродизион/Аф-
родисиа.
▼
Елинистическа
теракота – му- Афродизион/
зей „Добруджа Афродисиа
и морето“, Проучванията на археолога
Каварна Сергей Торбатов позволиха в
Община Каварна
землището на с. Топола да се ло-
кализира един късноантичен
град, който е известен от ромей-
ския автор Теофан Изповедник с
името Афродизион. Особено
ценно е едно сведение на рим-
ския адмирал и учен Плиний Ста-
ри, който е записал следното в
своята „Естествена история“
(Nаturalis historia) в 373 книги:
„Цялата тая област [по добру-
джанското крайбрежие между
Калатис (дн. Констанца) и Диони-
сопол] заемали скитите, имену-
вани орачи [аротери]; техни гра-
дове са: Афродисиа, Либист, Зи-
гере, Рокобе, Евмения, Партено-
полис, Герания – където, според
преданието, живеело племето
пигмеи: варварите ги наричали
катизи и вярвали, че са били про-
гонени от жеравите.“ В други
антични писмени известия съ-
щото това население показател-
но се обозначава като „смесени
елини“, „елино-скити“ или пък
„траки-полускити“ и подобни,
което посочва, че става въпрос
не за етническа, а за социално-
битова характеристика на усед-
нал конен народ.
Хората, населявали добру-
джанското крайбрежие през
Античността, градели свои се-
лища и имали бит и култура,
които ги отличавали и от траки-
те, и от скитите. Какви са били
те, не е ясно, за техния произ-
ход са се изписали хиляди про-
тиворечиви страници и про-
дължават да се водят оживени
дискусии, които могат да раз-
решат само археологическите
разкопки. Прави впечатление,
че и през Средновековието
крайбрежието на север от Вар­
на се обитава от специфично
население. Потомци на това на-
105
чудесата на северното черноморие
селение са и днешните гагаузи,
които също имат характерен
бит и език и дори сравнително
добре развита морска култура.
Налице са сериозни данни,
че все още части от Плиниевата
Афродисиа вероятно са остана-
ли незастроени, като бъдещите
проучвания ще позволят да се
изследва и некрополът на „ски-
тите-орачи“. Знае се и точното
място на късноантичната кре-
пост или по-точно на цитаделата
на селището. Тя се е намирала на
естествено защитен терен в са-
мия край на платото в м. Юртлу-
ка (Юртището) на около 500 м от
югозападните покрайнини на с.
Топола. Оттук се разкриват чу-
десни панорами – включително
и към все още нелокализирано-
то късноантично селище, което
според Теофан Изповедник било
залято – заедно с Одесос и Дио­
нисопол от черноморски води
през зимата на 544/545 г.
106
Божурец (Михал бей) ▲
Селото е разположено на Голф игрището
12 км от Балчик и 5 км от Каварна, „Тракийски
а населението му е гагаузко. Край- скали“
ните селски къщи се намират на
около 250 м от морския бряг, къ-
дето равното добруджанско пла-
то завършва с отвесен клифов
бряг – от него се разкриват чудес-
ни панорами във всички посоки и
се виждат силно абразирали ста-
ри морски тераси. Спецификата и
красотата на местните терени
стартира мащабния проект „Тра-
кийски скали“, който се изгражда
по идея на известния голфър Гари
Плейър. Той се намира на 2 км от
Божурец, а комплексът освен
първокласно голф игрище има и
пристанище, луксозни хотели и
вили. От североизточния край на i
Божурец –
селото излиза черен път за полу- параклис
остров Чиракман, който води до „Св. Николай
неговата шийка, която е прегра- Чудотворец“
дена с първата преградна кре- N 43°25.476'
постна стена на късноантичното Е 28°17.576'

i
Комплексът Бизоне и средновековната Кар-
„Тракийски вуна. Пътят не е поддържан, а на
скали“ няколко места е разкопан – изис-
N 43°24.872' ква високопроходим автомобил.
Е 28°16.769'
Църква Каварна (Бизон/
„Успение
Бизоне, Карвуна)
на пресвета
Богородица“ Съвременният град Каварна
N 43°25.836' е приемник на древно селище,
Е 28°20.231' разположено на някогашния те-
расен комплекс на Чиракман
баир. Прилежащият залив е огра-
ничен от нос Чиракман на юг и
Чаир бурун от север, които в ми-
налото са се вдавали далеч навъ-
тре в днешния шелф. Чиракман-
ският залив е единственото удоб-
но за приставане място между
Балчик (Дионисопол) и Мангалия
(Калатис), което в древността е
▼
осигурявало лесен достъп до ви-
Църквата
„Успение на сокото добруджанско плато. На-
пресвета мерените досега материали сви-
Богородица“ в детелстват, че цивилизационният
Каварна, 1860 г. модел тук се появява още през
Община Каварна
каменно-медната епоха, като
продължава през бронзовата и
ранножелязната епоха. Според
данните на земеописанието, при-
писвано на Скимнос от Хиос, Би-
зон/Бизоне е „полихнион (град-
че) на варвари“ или е основано
от месамбрийски преселници.
Намерените фрагменти от родо-
ско-йонийска керамика доказват,
че селището е изградено още
през VI в. пр. Хр. Името му е тра-
кийско и се е произнасяло Бизон,
като определението полихнион
показва, че не е било „старогръц-
ка колония“, а специфично край-
брежно селище с  „градска“ кул-
тура, формирана чрез участието
и на елински, и на местни тракий-
ски жители. През класическата и
елинистическата епоха Бизон за-
ема съществуващите тогава ста-
ри морски тераси, а на високото
Чиракманско плато е бил разпо-
ложен акрополът. Жителите му са
107
чудесата на северното черноморие
поддържали интензивни връзки
с другите черноморски градове
и Източното Средиземноморие –
за тях съдим от многобройните
фрагменти от подпечатани и не-
подпечатани амфори от Синопе,
Родос, Хераклея Понтийска, Кос,
Тасос, Книдос и Парос.
Палеогеографските и под-
водните археологически проуч-
вания на акваторията пред Чи-
ракман баир показват, че старите
морски тераси, на които е било
разположено селището (по по-
добие на Дионисопол), са се
свлекли в морето след големи
земетресения и резултативни
свлачищно-срутищни процеси
по четирите водоупорни хори-
зонта. Те буквално са се плъзна-
ли в морето, като културните ос-
танки са затрупани от срутили се
многометрови скални маси.
108
За страховитите бедствия са i
Полуостров
налице и съответни писмени из- Чиракман
вестия. В своята „География“ N 43°27.908'
Страбон е записал: „между Кала- Е 28°20.534'
тис [дн. Констанца] и Аполония
[дн. Созопол] се намира Бизоне,
което е унищожено в по-голяма-
та си част от земетръси“. На
свой ред римският географ Пом-
поний Мела в своята „Хорогра-
фия“ известява, че „Тук бил град
Бизоне, разрушен от земетръс“,
докато в  „Периплоса“ на рим-
ския магистрат Флавий Ариан се
чете: „Оттам [от Тетрисиада, дн.
Калиакра] до Бизоне – пуста
мера [територия], има шестде-
сет стадии.“ Разликите спрямо
Страбоновото известие са добре
доловими: за Страбон терито-
рията на Бизоне не е „пуста“, а ▼
селището е „унищожено в по-го- Пристанището
лямата си част“, докато двете на Каварна

▲ римски известия регистрират
Останки от опустошителни земетресения.
раннохрис­ Тези писмени известия ко-
тиянската респондират с материали от сон-
базилика
дажните проучвания на археоло-
„Св. св. Козма и
Дамян“ на нос га Асен Салкин, които показаха,
Чиракман че територията на селището на-
истина остава „пуста“. През рим-
ската епоха Бизон е възстановен
на ново място – в подножието на
нос Чиракман. Комплексните
анализи позволиха да се устано-
ви, че най-напред селището по-
страдва през зимата на 279/278 г.
пр. Хр. – тогава Югоизточна Евро-
па е споходена от земетръсна по-
редица, която улеснява келтско-
то завоевание на Тракия. И вто-
i
с. Божурец
рите, вече опустошителни за Би-
зоне земетресения, могат да се
N 43°25.466'
Е 28°17.576' датират добре – сенаторът Дион
Базилика Касий в „Римска история“ отбе-
„Св. св. Козма лязва, че: „Митридат [VI Евпа-
и Дамян“ тор] отслабвал – наред с другите
N 43°24.838' причини за слабостта, по-силно
Е 28°20.847' от когато и да било земетресе-
Община Каварна
ние разрушава [през 63 г. пр. Хр.]
много негови градове.“
Епицентърът на земетресе-
нието от 63 г. пр. Хр. е бил в Чер-
но море, а последиците от него
се засичат и на други места по
добруджанското крайбрежие.
След бедствието от 279/278 г.
пр. Хр. Бизон е възстановен вър-
ху личащите доскоро остатъци
от стари морски тераси. Заедно
със запазилата се стена от голя-
ма елинистическа сграда, два за-
сипани скални кладенеца, уни-
калните сируси (изсечени в ска-
лата зърнохранилища) и други
паметници те наскоро бяха вар-
варски разрушени и използвани
като каменна кариера за стро-
ежа на модерното пристанище
на гр. Каварна.
През 63 г. пр. Хр. разположе-
ното на старите морски тераси
късноантично селище почти на-
пълно се срутва в морето и става
„пуста мера“. Кога точно е възста-
109
чудесата на северното черноморие
новено, може да се определи
само след археологически проуч-
вания на римското Бизоне в ра-
йона на днешното пристанище.
▼
Северозапад­ Подводните археологически про-
ната кула на учвания доказаха, че цели квар-
крепостта на тали на Бизон днес се намират
нос Чиракман под вода. Бъдещото им изследва-
110
не е предизвикателство към под-
водната археология, защото този
своеобразен български Помпей
стои запечатан под водата вече
повече от две хилядолетия.
Римската пътна карта Табула
Пойтингериана, данните на Ра-
венския географ и една карта
върху кожен щит от Дура Евтро-
пос показват, че през римската
епоха Бизон изпълнява и функ-
циите на пътна станция между
Дионисопол и Тириз/ис (Калиак-
ра). Ако се съди по езиковите бе-
лези на епиграфските и култови-
те паметници, наред с местните
жители тук живеят и йонийски
преселници. Били са почитани
Юпитер-Долихен, Тракийският
конник, т. нар. Дунавски конни-

ци, Зевс, Хера, Атина, Изида, Ерос
и други божества. Множеството
зърнохранилища, изсечени в
скалния масив покрай приста-
нищния басейн, доказват, че
през късната Античност селище-
то е и естествен градски център
на земеделски район. Развива се
и занаятчийството, което задо-
волява нуждите на областта.
Зачестилите през IV–V в. опус-
тошителни набези на варварски-
те народи принуждават жителите
постепенно да започнат да засел-
ват естествено защитеното Чи-
ракманско плато. То обхваща из-
точната част на дълъг 4,5 км полу-
остров, който се оформя между
отвесния днес морски бряг и дъл-
боко дере с много стръмни скло-
Община Каварна
нове. То е отделено с тясна седло- i
Северозапад-
образна 12-метрова шийка и днес на кула на
има триъгълна форма с макси- крепостта на
мална дължина 410 м и ширина нос Чиракман
около 100 м. Това плато е укрепе- N 43°24.879'
но през IV–V в., като ромейската Е 28°20.780'
крепост просъществува до пър-
вата четвърт на VII в. Проучените
останки са внушителни и макар
днес да са занемарени, заслужа-
ват да бъдат разгледани. На по-
важните обекти са поставени
пояс­нителни табели (някои от тях
са съборени от напористия вя-
тър), а впечатляващите градежи
▼
дават много добра представа и за
Останки от
майсторството на строителите, и северната
загрижеността на константино- крепостна
полските власти за добрата охра- стена на нос
на на черноморската граница. Чиракман
111
чудесата на северното черноморие

►
Антични и
средновековни
амфори от
Каварненската
акватория,
подредени в
модел на
корабен
трюм – музей
„Добруджа и
морето“,
Каварна

▲ През VІІ в. Бизон прекратява по пътя за централния плаж, къ-

Старогръцки своето съществуване и на Чи- дето има отбивка с места за пар-
надпис от ракманското плато започват да киране. В неговата експозиция
Калиакренска- изграждат средновековната Ка- са изложени разнообразни мате-
та акватория,
варна. Разигралите се събития, риали, които илюстрират хиля-
в който се
споменава изглежда, намират отражение в долетната история на града – от
„скитския“ цар Българския апокрифен летопис, V–VI в. до 1940 г. Впечатляват
Сариак – музей според който „земята Карвунска, многото съкровища от антични,
„Добруджа и наречена българска, беше опус- средновековни (ромейски и ве-
морето“, тяла от елини 130 години“. През нециански) и западноевропей-
Каварна XIII–XIV в. Карвуна разцъфтява ски монети. Заслужава да се види
под управлението на добру- и копието на уникалния златен
i
джанските деспоти Балик и До- (всъщност полиметален) слитък,
Етнографски бротица. С днешното си име – Ка- открит в калиакренския шелф, за
комплекс варна, селището се споменава който се приема, че е „домонет-
ул. „Сава още през ХІ–ХІІ в. По време на ос- но“ средство от втората полови-
Ганчев“ 16 манското завоевание градът е на на II хил. пр. Хр. Чрез архивни
0570 84288 бил почти напълно разрушен, за снимки, факсимилета на доку-
През лятото: да бъде възстановен някъде менти и други материали е пред-
08.00–18.00
Без почивен през втората половина на XVII в. ставена бурната история на гра-
ден да и през XIX в. – първата поло-
През зимата: Градски историко-архео- вина на XX в.
08.00–12.00 логически музей
13.00–17.00
Затворено – Намира се непосредствено Етнографски музей
събота и не- до реставрираната стара турска Помещава се в красива доб-
деля баня – Хамама, и до него може да руджанска къща от края на XIX в.,
3 лв. се стигне по стълби от града или принадлежала на богато градско

112
 Община Каварна
семейство. Експозицията раз- амфори, керамични съдове и ▼
крива домашния бит и култура други артефакти, които са наме- Реставрирана-
на основните групи местни жи- рени при подводни археологиче- та стара
тели:  балканджии  котленци ски експедиции в каварненския турска
баня – Хамама,
(които прииждат в района след шелф. Дигитални копия на стари
ХV в., сега музей
1961 г.) и местните гагаузи (тур- европейски карти дават допъл- „Добруджа и
скиговорящо християнско насе- нителна представата за значени- морето“
ление). Сградата има прекрасна ето на античния Бизон и средно-
градина от черничеви дървета, вековната Карвуна за корабопла-
божури и лалета. ването и търговията покрай доб- i
1. Градски
руджанското крайбрежие. историко-ар-
„Добруджа и морето“ хеологически
Тази експозиция представля- Църквата музей
ва малък морски музей и се поме- „Св. вмчк Георги“ 2. „Добруджа
щава в реставрираната стара тур- Храмът е еднокорабен, ед- и морето“
ска баня – Хамама. Тя е построена ноабсиден, с полуцилиндричен N 43°25.927'
в началото на XV в. и представля- таван, представлява най-стара- Е 28°20.410'
ва масивна каменна куполна та възрожденска сграда в града ул. „Черно-
морска“ 1Б
баня. Разположена е в началото и е построена през 1836 г. С ре-
0570 82150
на долината, която води към шение на общинарите св. Георги 0570 84288
пристанището, и се намира на е обявен за покровител на Ка- През лятото:
500 м от центъра на града. Посе- варна, а 6 май става официален 08.00–18.00
тителите могат да видят множе- празник на града. Без почивен
ден
ство каменни котви с отвори, ка-
През зимата:
менни и оловни щокове (напреч- Каварна Рок Фест 08.00–12.00
ници) за антични двуроги котви На  каварненския  стадион 13.00–17.00
със съответни реконструкции, често гостуват световноизвестни Затворено –
събота и не-
деля
3 лв.

113
чудесата на северното черноморие
рок и метъл групи. От 2006 г. за-
почва да се провежда фестива-
лът Каварна Рок Фест (до 2010 г.
– Калиакра Рок Фест), заради кой-
то Каварна често е наричана „рок
столица на България“.
Българево (Сюютлюк,
Гяур сюйчук)
Селото има най-дългата
брегова ивица по българското
Черноморие и е изходен пункт
за природо-археологическия
резерват Калиакра. Старото му
име е Сюютлюк (Върбалак) за-
ради върбите около голямата
чешма в центъра. Турците го
наричали Гяур сюйчук (Гяурско
село) заради тюркоезичните га-
гаузи, които са християни, а
Българево се приема за центъ-
ра на гагаузката общност в Бъл-
гария. Замлището му е изпъл-
114
нено със старини, които при- i
Нос Калиак-
вличат много туристи. ра – паркингът
N 43°22.086'
Тимум Е 28°27.870'
В м. Дълбока – на 2 км запад-
но от с. Българево, добре личат
следите на голям укрепен късно-
античен център. Mежду Бизон
(Bizoi – на Чиракман) и Tirissa (Ка-
лиакра) в едно анонимно геграф-
ско съчинение (т.  нар. Равенски
географ) е отбелязан град Тимум.
Днес на терена може да се про-
следи само неговата западна
стена, но самолетни снимки поз-
воляват да се установи, че кре-
постта е имала форма на четири-
ъгълник с размери 300х250 м.
Едната стена е опирала на мор-
ския бряг, а общата защитена
площ е била около 65–70 дка.
Укрепителната система е включ- ▼
вала и цитадела, извисяваща се в Нос Калиакра
 Община Каварна
най-югоизточната част върху из-
датъка на стара морска тераса,
надвиснала над самото устие на
Дълбокия дол. Укрепителните
стени са издигнати към края на V
в., като крепостта има еднове-
ковно съществуване. Ликвиди-
ран е от аварите към края на VI в.
Ето защо тук е издигнат нов кас-
тел на площ от около 100 дка,
който може да се свърже с очер-
таната от Карел Шкорпил кре-
пост Буюк кале (Голямото кале).

Нос Калиакра
Нос Калиакра се намира на
8 км от с. Българево. Днес той се
вдава на 2 км навътре в морето,
обявен е за природен и археоло-
гически резерват и е един от
100-те национални обекта на
БТС. Брегът тук също е клифов,
като отвесните седиментни (ва-
ровикови) скали се извисяват до
около 70 м спрямо морското
равнище. Свлачищно-срутищни-
те процеси и абразията от хиля-
долетия променят местния бряг.
Той е осеян с пещери, ниши, по-
дмоли и арки, до които може да
се стигне само откъм морето. Те
се посещават от много любители
на подводните приключения –
водят се и водолазни курсове.
На носа има музей, ресторант,
морски фар, морска радиолока-
ционна станция, метеорологич-
на станция и параклис.
Калиакра е обявена за при-
роден резерват още през 1941 г.,
а днес защитената зона обхваща
освен сушата и акватория с обща
площ 687,5 хка. Това е първият
природо-археологически резер-
ват в България, който включва и
защитена морска акватория.
Местната природа е уникална и
тук е единственото място в Бъл-
гария, където могат да се видят ▲
степни тревни съобщества (степ­ Каменни котви
та Калекайря). До 80-те години с отвори,
на XX в. в крайбрежните пещери каменни
щокове
живее тюленът монах, а днес
(напречници за
морските води изобилстват с котви) и
делфини и корморани. Крайбре- реконструкции
жието обитават и папуняци, де- на антични
белоклюни чучулиги, черногър- оловно-дървени
би каменарчета и др. – общо двуроги котви
около 40 вида птици – 32 вида по
Добруджанското плато и 12 по
скалните корнизи.
крепост Калиакра
(Тиризис, Акра)
Тук през IV в. пр. Хр. е изгра-
дена крепостта Тириз(ис). Името
е известно на древногръцкия
i
гео­граф Страбон и се свързва с с. Българево –
тракийската общност (племе) те- разклонът за
ризи. Литературни, епиграфски нос Калиакра
и археологически данни очерта- N 43°24.145'
ват стратегическото, военното и Е 28°24.762'

115
чудесата на северното черноморие
политическото значение на ту-
кашната крепост до края на съ-
ществуването й през І в. Тириз се
е намирал в южната част на
носа – в основите на цитаделата
на късноантичната Калиакра.
Проучена е част от укрепителна-
та система и главната улица, коя-
то минава покрай малък площад,
за да се разклони на юг и да
офор­ми култово място. Към него
принадлежи и разкритата част
от монументална сграда с пред-
ставителен характер – вероятно
дворецът на местния тракийски
династ, който е бил вероятният
управител на крайбрежната
стратегия Арсеос.
През римската епоха кре-
постта се разраства под името
Акра и са построени нови кре-
постни стени, водопровод, баня
и различни обществени сгради.
116
В края на XIV в. тя става столица
на Карвунското деспотство на
Добротица, който сече монети с
името Калиакра. Запазени са
много архитектурни останки от
средновековните крепостни сте-
ни и обществени сгради.
Местността е обвеяна с мно-
го предания. Най-известното има
античен произход и е свързано с
фантастичното съкровище на
цар Лизимах, което съвременни-
ят иманярски фолклор преплита
и с легендата за иманетата на
Вълчан войвода и поп Мартин.
Портата на 40-те девици
Една от най-трогателните
▼
местни легенди е тази за 40-те
Реконструира-
български девойки, които завър- ната втора
зали косите си една за друга и се стена на
хвърлили в морето, за да не по- крепостта
паднат в ръцете на османските Калиакра, ХІV в.
 Община Каварна
i поробители. Една от тях се казва- Камен бряг (Каменик?,
Природо-ар-
хеологически ла Калиакра и на нея е бил кръс- Кая бей кьой, Стънка)
резерват Яй- тен носът. Сега в началото на нос Турското име на селото Кая
лата Калиакра има обелиск Портата бей кьой означава  Селото на ка-
N 43°26.456' на 40-те девици в тяхна памет. менния господар и се дължи на
Е 28°32.765' самотната скала, която се издига
0570 82150 Свети Никола и пред Малката яйла на морския
През лятото: Саръ Султук бряг. Тук от 2007 г. функционира
08.00–18.00
Без почивен Друга местна легенда е свър- център, който дава информация
ден зана със свети Никола – покрови- за природо-археологическия
През зимата: теля на моряците. Докато свете- резерват Яйлата и други турис-
08.00–12.00 цът бягал от турците, Бог удължа- тически обекти в региона.
13.00–17.00
Затворено – вал земната твърд под краката му
събота и не- и така бил създаден нос Калиак- Яйлата (Пасището)
деля ра. Турците все пак успели да го Намира се на 2 км от селото.
3 лв. заловят и на лобното му място Местният сакрален скален ком-
по-късно вярващите издигнали плекс е изключителен – в него
параклис, който е реставриран могат да се видят пещерни све-
▼
през 1993 г. На същото място тилища, скални гробници, „ша-
Реконструира-
ната кула-пор- след османското завоевание из- рапани“, „жертвеници“, ритуал-
та на дигат дервишки манастир, в кой- ни площадки и изсечени в ска-
крепостта то се съхранявали и мощите на лата обиталища. Те позволяват
Калиакра, ХІV в. светеца Саръ Султук. комплексът да се определи

117
чудесата на северното черноморие

i
като най-големия известен ни жения се срещат върху антични
Скален храм
„скален град“ в българските вази от Южна Италия. Черно-
N 43°26.144'
земи. Най-ранните материали морският характер на тази ле- Е 28°32.680'
от централния храм, функцио- генда се документира от ам-
нирал допреди 70 години като форни печати на Хераклея Пон-
▼
църква („Св.  св. Константин и тийска с изображение на тази
„Пещерно жили-
Елена“), са от енеолита. Позна- битка. Самата Герания се лока- ще“ – скален
ти са антични известия, според лизира на север от античния храм в сакрал-
които в този ареал някога били Одесос (Варна) – в района на р. ния комплекс
живели троглодюти. Стра- Батова, но не е изключено да се Яйлата
бон въз основа на древни пре-
дания (събрани най-вероятно
от Деметрий от Калатис) пише:
„Местата покрай [над] Кала-
тис, Томи и Истрoс се обита-
ват от скитите, кробюзите и
т. нар. троглодюти.“ И според
Птолемей „Западните части
на Долна Мизия се населяват
от трибалите, а онези от ней-
ните източни части, които са
под устието Певка [на р. Ис-
трос] – от троглодютите“. От-
ново нейде в същите земи –
„край Герания“, се е провела и
легендарната „битка на пигмеи-
те с жеравите“, чиито изобра-

i
Порта на къс-
ноантичната
крепост
N 43°27.222'
Е 28°33.482'

118
 Община Каварна

► ▲
Двукамерна Скални гробници пред стълбата
скална към скалното светилище в
гробница в м. Яйлата, ІІ–V в.
некропола край
с. Камен бряг,
ІV–II в. пр. Хр. ни, четири некропола от скални
гробници, запазена и частично
реставрирана крепост от V–VI в.
i сл. Хр. и други паметници на кул-
Скално турата. През Средновековието
светилище в пещерите са били използвани
м. Яйлата
като манастирски комплекс. По
N 43°26.434'
Е 28°32.843' стените на някои от тях са изсе-
чени руни и иконни ниши.
Скални гроб- На около 1,5 км от мест-
ници – с. Ка-
мен бряг ността Яйлата се намира „Веч­
N 43°27.222'
е намирала и край с. Камен бряг ният огън“ – газово находище
Е 28°33.482' в местността Яйлата. от края на 50-те години на ХХ в.
Върху останките от старите Крайбрежието на Камен бряг е
Скална църк-
ва „Св. св. морски тераси, които са предис- рай за любителите на скалното
Константин и лоцирани от мащабни свлачищ- плажуване, крайбрежния и
Елена“ ни процеси и са разрушени, мо- подводния риболов. Ежегодно
N 43°27.259' гат да се видят множество свети- на 1 юли се провежда и празни-
Е 28°32.279' лища, жертвени камъни, винар- кът Джулай морнинг.

119
чудесата на северното черноморие
Община Шабла
О
бщината включва земли-
щата на административ-
ния център град Шабла и
на още 15 села. Онези, чиито
мери достигат морския бряг, от
юг на север са: Тюленово, Езе-
рец, Крапец, Ваклино и Дуранку-
лак, като бреговата ивица има
дължина от около 40 линейни
км, от които близо 14 км са аку-
мулативни. Това означава, че са
покрити с пясъчни наноси дори
и пред някои силно абразирали
почти праволинейни клифови
брегове. Пред Дуранкулашкото,
Езерецкото и Шабленското езе-
ро в резултат тъкмо на извън-
редната акумулация са форми-
120
рани изключително мощни коси i
Залив с
с големи пясъчни кафяви (стаби-
хелинги
лизирали се) дюни, като от юг на
N 43°39.656'
север се редуват просторни Е 28°35.049'
плажни ивици: Шабленска с
площ от 112 000 м2 Езерецка (с
плаж Крапец-юг) – 50 000 м2 Кра-
пецка (плаж Крапец-север) –
91  000  м2 и Дуранкулашка –
65 000 м2. По правило те са оста-
нали девствени и липсва позна-
тото при другите общински
крайбрежия бетониране. Това е
така и защото поради характера
на терена и езерата те и днес ос- ▼►
тават труднодостъпни откъм су- Пещери в
шата, а за разходки с лодка липс- клифовия бряг
ват добре защитени от опасните край Тюленово
 Община Шабла
ветрове пристанища – за разли- ско население (основно котлен-
ка от балчишкото и каварнен- ци). През 1942 г. след подписва-
ското крайбрежие. нето на Крайовската спогодба,
чрез която е върнато в границите
Тюленово на Царство България, е преиме-
▼
Вкаменелости (Калъч кьой) нувано от Калъч кьой (Саблено
в сарматския Селото е било гагаузко, но село) на Тюленово. Дължи това
варовик край след средата на XIX в. в него се название на тюлените, които по
Тюленово заселва българско старопланин- това време живеят в прибрежни-
те пещери, но изчезват през 80-те
години на XX в. Многото при-
брежни пещери и каменистото
дъно днес предоставят велико-
лепни условия за подводни при-
ключения. Тукашният скалист
бряг няма пясъчна ивица и се
плажува върху скалите. До един-
ствения залив, в който има хе-
линги за рибарски лодки, се стига
по асфалтиран път. Височината
на брега спрямо морското равни-

121
чудесата на северното черноморие
ще достига 30 м и се използва от
любителите на скалното катере-
не, а въдичарите се радват на до-
бър улов на сафрид, попчета, пла-
терина и кефал. През 1951 г. тук е
открито първото нефтено нахо-
дище в България и селското зем­
лище буквално е осеяно с нефто-
добивни съоръжения, някои от
които все още работят.
Шабла (Кария, Карея/
Креа, Карийско прис-
танище, Салутико)
Градът е административен
център на община Шабла и се на-
мира на 25 км североизточно от
Каварна и на 7 км от нос Шабла.
Шабла получава градски статус
122
през 1969 г. Името е турско, най-
вероятно означава „черпак“ и,
изглежда, представлява преос-
мисляне на средновековното
италианско Салутико от морски-
те карти.
Животът тук започва през
неолитната епоха и се развива
през енеолитната, като археоло-
гическите разкопки на праисто-
рически селища Шабла І и Шабла
ІІ документират високото равни-
ще на местната култура. Селища-
та са проучени от академик Хе-
нриета Тодорова в м. Новите
лозя, която се намира между Ша-
бленската тузла и Шабленското
езеро. Археологически проучва-
ния на суша и под вода са праве-
◄
Църквата „Св.
Харалампий“
i
Църква „Св.
Харалампий“
N 43°32.163'
Е 28°31.938'

ни и около нос Шабла и приле-
жащата акватория, като предста-
вителните експонати са изложе-
ни в музейната сбирка в сградата
на читалище „Зора“.
Една от забележителностите
на града е църквата „Св. Хара-
лампий“. Храмът е издигнат за-
едно с първото килийно учили-
ще през 1853 г., но е сринат от
опустошителното земетресение
през 1900 г. Строежът на новата
църква е завършен през 1909 г.,
а патронният празник е на 10
февруари.
Карон лимен и Кария
Според римския картограф
Помпоний Мела, Карон лимен
►
Останки от
бойна кула на
крепостта
Кария
Община Шабла
(Карийското пристанище) е
било разположено между Томи
и Тиризис (Калиакра), а според
Флавий Ариан и Анонимния пе-
риплус на Евксински Понт –
между Калатис и Тиризис, като
областта се е наричала Кария.
Карите са морски народ, споме-
нат в Омировия епос като тро-
янски съюзник. Древногръцки-
те автори Тукидид и Страбон за-
явяват, че те са били пирати и
изобретатели на оръжия, а Дио­
дор Сицилийски посочва, че
тяхната „таласократия“ (морско
господство) е обхващала втора-
та половина на IX и началото на
VIII в. пр. Хр. Подводните архео-
логически проучвания устано-
123
чудесата на северното черноморие
виха, че в акваторията пред ша-
бленския фар е съществувал
удобен за пристанище залив –
находките на каменни щокове
показват, че тук със сигурност
са приставали кораби от първа-
та половина на I хил. пр. Хр. Под-
водните археологически проуч-
вания потвърдиха наблюдение-
то на Карел Шкорпил, че прис-
танищният басейн е имал пра-
воъгълна форма с размери
280х180 м (крачки), очертаха не-
говото местоположение и раз-
криха, че карийското пристани-
ще е имало изкуствени (зидани)
съоръжения. Те са потънали под
водата още през Античността, а
на брега римляните са издигна-
ли малка пристанищна крепост
(тип квадрибургиум), проучена
от археолога Сергей Торбатов.
Следват градежи от късната
античност и раннохристи-
янската епоха, като към
края на VI в. крайбрежна-
124
та крепост Кария престава да
съществува, защото е срината
от голямо земетресение и пос-
ледвалите варварски нашест-
вия. Нейните останки се нами-
рат непосредствено до фар „Ша-
бла“ и могат да бъдат разгледа-
ни от туристите.
Районът е обект на посто- ▼
янни иманярски набези, в ре- Половинка от
зултат на които са унищожени ритуално
редица ценни старини. Има и счупен
уникален
водолази, които нелегално ва-
каменен щок,
дят слонова кост от потънал VII–V в. пр. Хр.,
руски кораб. Най-голям блян намерен в
за иманярите обаче е несъстоя­ Карийското
телното предположение, спо- пристанище
ред което край Шабла по вре- край Шабла
ме на Кримската война (1853– Останки от
1856) потънал натовареният крепостта
със злато за окупационната ар- Кария

i
Фар „Шабла“
N 43°32.388'
Е 28°36.387'
►
Фар „Шабла“
мия британски военен кораб
„Черният принц“.
Фар „Шабла“
Намира се на 5 км от града,
представлява най-източната точ-
ка на България и е най-високият
действащ стар фар в страната.
Приема се, че светещото навига-
ционно съоръжение е функцио-
нирало още през Античността
като част от Карийското приста-
нище, като за доказателства се
привеждат някои несигурни
i подводни находки. Фарът е из-
Нос Шабла дигнат през 1768 г., за което сви-
N 43°32.388' детелства зазидан в сградата
Е 28°36.387' надпис, регистриран от френ-
Община Шабла
ския учен Ксавие Омер дьо Хел
през 1852 г. На свой ред австри-
ецът Венцел Едлер фон Броняр
посочва, че фарът се е издигал
на днешното си място и е пред-
ставлявал висока фарова кула,
която са наричали Шабла фенер
или Пясъчния фенер. Съвремен-
ното съоръжение има квадратно
сечение (8,80х10 м), над което се
издига кулата с форма на осем-
стенна пресечена пирамида с
височина над терена 32,36 м.
След страховито земетресение
(7,2 степен по Рихтер) през 1901 г.
той е сериозно повреден, после
е отремонтиран, а през 1935  г.
конструкцията е укрепена със
125
чудесата на северното черноморие

стоманени елементи. През ав- е от морето с мощна пясъчна

густ 2006 г. чрез тържествен ри- коса и водата му е солена. Езеро-
туал се отбеляза 150-годишнина- то попада в границите на защите-
▼ та от официалното откриване на на територия от 510 ха, в която
Лебеди в
фара и в западната му стена е гнездят 57 вида птици, а по вре-
Шабленското
езеро
вградена капсула с послание за ме на миграцията тук зимуват
бъдните поколения. около 30 000 белочели гъски и
Шабленското почти цялата популация на чер-
езеро се намира
ЗТ Шабленско езеро веногушата гъска, която е застра-
на миграцион-
ния път на (Шабленско Блато) шен вид в световен мащаб. Реги-
прелетните Простира се на 3 км източно стрирани са 32 вида водорасли и
птици Виа от града на площ от близо един над 79 вида висши растения. Бре-
Понтика квадратен километър, отделено говете са силно обрасли с тръс-

i
Шабленско
езеро
N 43°34.17'
Е 28°34.30'

126
 Община Шабла

тика, покрай която растат много Шабленска Тузла ▲

лилии. Езерото е богато на сом,
щука, шаран, платика, белица,
костур, каракуда, червеноперка,
бяла риба и езерни попчета. От
тази риба се прави известната
шабленска рибена чорба, а риб-
ните ястия се поднасят с просло-
вутата гагаузка рибена подправ-
ка, наричана саламурика. Тя
може да се опита в кайбрежния
ресторант „Тополите“, който се
намира в Шабленската тузла.
Известна е и само като Туз- Шабленското
ла, представлява солено езеро, езеро
преградено от морето с пясъч-
на коса. То се подхранва от из-
ворни и просмукващи се през
косата морски води. Простира ▼
се на площ от около 20 ха, сред- Лебеди в
ната му дълбочина е около Шабленското
50  см, а средната соленост – езеро
40‰ (промила), като през лято- Черешарка на
то почти изцяло пресъхва. Дъ- Шабленското
ното му е покрито с ценна ле- езеро

i
Шабленска
тузла
N 43°33.885'
Е 28°35.321'

127
чудесата на северното черноморие
чебна тиня (запаси от над
230  000 тона), която се използва
за калолечение.
Езерец
Село Езерец е разположено
покрай международния път Е87
и се намира далеч от морския
бряг, като до морето може да се
стигне по около трикилометров
черен път, за предпочитане с по-
висок автомобил. Там е и ЗМ Ша-
бленско езеро. Езерото на прак-
тика се състои от две езера, като
128
Езерецкото днес се свързва с i
Месността
Шабленското чрез канал. Значи- Бункера
телна част от селското землище N 43°35.505'
има степен характер и е каме- Е 28°34.232'
ниста и необработваема – мест- ЗМ Шаблен­ско
ното население нарича тези час- езеро
ти кайряци. В селото са поставе- N 43°35.707'
ни указателни табели с надпис Е 28°34.163'
„За морето“, а краят на черния
път излиза на плажа в близост с
▼
м. Бункера, откъдето по пясъчна- Великолепната
та коса може да се достигне до плажна ивица
Балчишката  тузла.  Местното на местност-
крайбрежие е останало пусто и та Бункера
 Община Шабла
i
Отбивки към
с. Езерец от
път E87
N 43°35.547'
Е 28°31.834'
N 43°35.712'
Е 28°32.223'

▼
Хотелски
комплекс при
с. Крапец

▲
Рибарското
селище при с.
Крапец

девствено и защото до началото документ от 1573 г., където то е

на 90-те години на миналия век е изписано Гърбидже (Гърбица), в
i
било оградено от бодлива тел и документ от 1676 г. – Гарбиче ка- Отбивка към
вишки заради намиращата се в риеси, а от 1832 г. става известно с. Крапец от
района правителствена рези- с името Карапез. След средата на път E87
денция на Тодор Живков. XIX в. в селото вече живеят 24 до- N 43°39.532'
макинства българи. Те са пресел- Е 28°30.840'
Крапец (Гърбидже, ници от елховското село Карапча Крайбрежна
пътека при
Карапез, Карапча) (днес Маломир), откъдето идва и с. Крапец
Селото се намира на морския съвременното название. На 21
N 43°37.271'
бряг, на 5,3 км южно по права ли- август 1916 г. румънските войски Е 28°34.347'
ния от брега на Дуранкулашкото окупират селото и изпращат в Рибарско
езеро. До него води асфалтирана молдовски концлагери всички селище при
отбивка от Е87. Първите извес- мъже и дори 12-годишните мом- с. Крапец
тия за селището, в което живеят чета. След 1917 г. тук се настаня- N 43°37.363'
гагаузи, присъстват в османски ват и руски емигранти, които бя- Е 28°34.311'

129
чудесата на северното черноморие

◄
Църквата „Св.
св. Кирил и
Методий“ в
Крапец

i
Църква
„Св. св. Кирил
и Методий“
N 43°37.528'
Е 28°34.011'

гат от болшевишкия терор. От брежна пътека. Директен достъп

1942 г. селото носи днешното си до морето в района на селото
име – Крапец. има при рибарското селище, а до
Крапецкото крайбрежие е двата плажа Крапец-юг и Кра-
опасно за корабоплавателите, пец-север се стига лесно. Дейст-
затова е бил построен малък ващата църква е „Св. св. Кирил и
фар – Крапецки знак, който днес Методий“. i
Отбивка от
вече не съществува. Местността път E87 към
има свлачищно-срутищен харак- Ваклино брега при
тер, поради което брегът е укре- (Караманлий) Дуранкулак
пен чрез железобетонни съоръ- Селото е разположено по- N 43°39.532'
жения, по които върви край- край международния път Е87 на Е 28°30.840'

130

i
13 км северно от гр. Шабла и 5 км
Къмпинг
„Космос“ южно от с. Дуранкулак. През Ва-
N 43°44.871' клино минава дере, което е дос-
Е 28°33.986' тигало тогавашния Дуранкулаш-
Границата с ки воден басейн. Разстоянието
Румъния до днешното Дуранкулашко езе-
N 43°44.180' ро, към което води черен път, е
Е 28°33.509' 5 км. По пътя (след около 13 км)  до морето. Ето защо до морския
Църква може да се стигне и до м. Гарда –
„Св. Димитър“
изкуствено съоръжение, което е
N 43°40.399' отделяло езерото от морето. Там
Е 28°32.137'
има изключителни плажни ивици
с обща дължина 10 км, които на
север преминават в землището
на Дуранкулак, а на юг е разполо-
жен къмпинг „Карвуна“. През
1965  г. пред тукашните край-
брежни плитчини засяда итали-
анският кораб „Аячо примо“. Де-
нят на селския събор е 1 май.
Дуранкулак
Селото e крайното североиз-
▼
Плажът при точно населено място в Бълга-
къмпинг рия, което се намира на 6 км
„Космос“, южно от границата с Република
Дуранкулак Румъния и на 3 км (по права ли-
Община Шабла
ния) от черноморския бряг. Тери-
торията му на изток и югоизток е
оградена от Дуранкулашкото
езеро и прилежащото тресавище
така, че се е образувала 10-кило-
метрова мочурлива преграда,
която прегражда прекия достъп
бряг се достига само от север, къ-
дето асфалтирана отбивка от
крайбрежния международен път
Е87 води до къмпинг „Космос“.
Дуранкулак е известен със своя-
та рибена чорба по местна ре-
цепта, в която основните проду-
кти са няколко вида риба и вода
от Дуранкулашкото езеро. Еже-
годно през август се провежда
Седмица на морето. Действащата
църква е „Св. Димитър“, чиято
фасадна иконна мозайка е дело
на П. Боев.
ЗМ Дуранкулашко езеро
Дуранкулашкото езеро – за-
едно със заблатената долина до
с. Ваклино и околните плажни
131
чудесата на северното черноморие
ивици – през 1993 г. е включено
в списъка Монтрьо на Рамсар-
ската конвенция като застрашен
обект и попада в „Натура 2000“
(код BG0001005). Така общата им
площ от 3355,9 ха е обявена за
защитена територия (Рамсарски
обект № 293). Около южните бре-
гове на езерото се намират ос-
танки от някогашните първични
степи с редки видове екосисте-
ми, а около езерото могат да се
видят 5 ендемични растения за
Балканския полуостров и други
27 вида с международна и нацио­
нална значимост. Територията е
важна и за миграцията на птици-
те по Виа Понтика, като Дуранку-
лашкото езеро – заедно с Ша-
бленските езера, формира най-
многочисленото съвременно
зимовище на застрашената от
изчезване червеногуша гъска.
По пътя към езерото е изграден
и Българо-американският цен-
тър за опазване на червеногуша-
та гъска, в близост до който е и
входът към Археологическия
комплекс с музей на открито.
Защитената територия поз-
волява да се опазят зимуващите
132
i
популации на четири вида водо- Българо-
любиви птици: малък корморан американски
(Halietor pygmeus), голяма бело- център за
чела гъска (Anser albifrons), сива опазване на
гъска (Anser anser) и червеногуша червеногуша-
та гъска
гъска (Branta ruficollis). Тя осигу-
N 43°40.399'
рява благоприятни условия за Е 28°31.615'
хранене и почивка и на редица
прелетни видове, от които с меж-
дународно значение са три вида
гнездящи птици: малък воден
бик (Ixobrychus minutus), морски
д ъ ж д о с в и р е ц   ( C h a ra d r i u s
alexandrinus) и черночела сврач-
ка (Lanius minor). Сред онези с на-
ционално значение се нарежда
гнезденето на белооката потап-
ница (Аythya nyroca), немия лебед
(Cygnus olor), тръстиковия блатар
(Circus aeruginosus), турилика
(Burhinus oedicnemus), дебело-
▲
Мишелов на
Дуранкулашко-
то езеро
◄
Корморан
пигмей на
Дуранкулашко-
то езеро
 Община Шабла

клюната чучулига (Me­la­no­co­ry­pha многослойно селище, а на брега ▲

calandra) и индийското шаварче
(Acrocephalus agricola). Езерото
има решаващо значение за съх-
раняването на дивия шаран
(Cyprinus carpio), а пясъчните
дюни са убежище на многочисле-
на и стабилна популация на си-
рийската чесновница (Pelobates
syriacus). Степните местообита-
ния около езерото са важни и за
опазването на пъстрия пор
(Vormela peregusna), нютоновия
хомяк (Mesocricetus newtoni) и ла-
лугера (Spermophilus citellus). Край
езерото на около 1,2 км на изток
от ресторанта „Златната рибка“
по посока към морето е построе-
на кула за наблюдение на стоти-
ците видове птици, които гнездят
край бреговете му.
на езерото са открити и съответ- Белочела гъска
ни некрополи (среден и късен на Дуранкулаш-
неолит). Особено интересен е кото езеро
енеолитният пласт, в който сели-
щата се състоят от жилища тип
мегарони (правоъгълни сгради с
единично или двойно преддве-
рие, с колони между издадени
напред стени). Те имат трапецо-
виден план и каменен цокъл и
представляват най-ранната ка- ▼
менна архитектура в континен- Дуранкулашко-
тална Европа. Една сграда позво- то езеро

Археологически комплекс
с музей на открито
На Големия остров в Дуран-
кулашкото езеро от 1974 г. на­сет­
не се проучва праисторическото

133
чудесата на северното черноморие
►
Първата в
света
праисториче-
ска сграда с
каменни основи
от селищната
могила
Дуранкулак
лява да се регистрира и първото
сигурно земетресение в светов-
ната археология и археосеизмо-
логия, като опустошителното
бедствие се е случило около сре-
дата на V хил. пр. Хр. Енеолитният
некропол от този период съдър-
жа над 600 погребения с богат
инвентар. В края на V хил. пр. Хр.
животът тук прекъсва, за да се
възстанови едва през първата
половина на ІІІ хил. пр. Хр., когато
на острова възниква малко сели-
ще от ранната бронзова епоха
i (т.  нар. култура Черна вода ІІІ).
Големият Следващото селище се отнася
остров с Ар-
към късната бронзова и ранно-
хеологически
комплекс на желязната епоха и се характери-
открито – Ду- зира от големи абсидни сгради (с
ранкулак една извита тясна стена) с каме-
N 43°40.90' нен цокъл и наличие на тераси-
Е 28°31.57' раща и ветрозащитна стена.
134
◄
Възстановка на
двуетажно
енеолитно
жилище от пра-
историческата
селищна
могила
Дуранкулак
Следва ново прекъсване на жи-
вота, който се възстановява със
сигурност през V в. пр. Хр. Тогава
на днешния остров устройват
скален (пещерен) храм на Кибе-
ла, за който се приема, че е об-
служвал мореплаватели. В жерт-
вени ями са открити многоброй-
ни амфори от Синопе, Тасос и Хе-
раклея заедно с фрагменти от
атическа и местна тракийска ке-
рамика. Това култово средище
просъществува докъм началото
на I в. пр. Хр. Значителни части от
античното селище (изглежда и от
римската и късноантичната епо-
ха) днес се намират под езерните
води, което е голямо предизвика-
телство пред подводната архео­
логия. През IX  в. тук е устроено
българско селище. Проучени са
домове, някои от които са били
 Община Шабла
◄
Енеолитна
керамика от
Дуранкулашкия
некропол

юртообразни, но с каменни осно- то езеро е разположен първият

ви, като достигат на площ до 40
м2. Регистрирано е и езическо ка-
пище, до което след християни-
зацията е издигната църква. Съ-
ответстващият български некро-
пол с около 500 гроба е бил раз-
положен на западния бряг на
езерото – от тях са проучени над
половината (близо 300).
Върху цялата територия на
Големия остров в Дуранкулашко-
праисторически музей на откри-
то в България. Изградена е около-
връстна пътека с разклонения,
като по този начин може да се по- ▼
сетят консервираните археологи- Изглед от
чески находки от праисториче- въздуха от
разкопките на
ската епоха – включително „Дво-
селищната
рецът“ от втората половина на могила на
II  хил. пр.  Хр., храмът на Кибела, Големия остров
„прабългарското“ селище с юрто- в Дуранкулаш-
образна архитектура и др. кото езеро

135
чудесата на северното черноморие

 1. Керамична пещ за строи­

тел­ни материали
2. Крепост, пристанище,
епископски център (църк­
ва), селище
3. Църкви, природна забе­
лежителност, музей в Бяла
4. Крепост, пристанище,
манастир

136
 Карти

1. Антични селища, ЗМ „Камчий­

ски пясъци“
2. Биосферен резерват „Камчия”
3. Праисторическо селище, сред­
новековна корабостроителница,
природна забележителност



137
чудесата на северното черноморие


1. Защитена местност, све­
щен извор, антично свети­
лище, параклис
2. Крепост, пристанище,
фар, църква
3. Раннохристиянски ком­
лекс – в м. Джанавара, ук­
репление Аспарухов вал,
пристанище в залива Ка­
рантината-Лазурен бряг

138
 Карти


   

   

  
 

 1. Крепост, селище, музей в Девня

2. Потънали селища
3. Некропол
4. Крепост, терми, пристанище, не­
крополи, светилища, църкви, защи­
тени местности, музей във Варна

5. Крепост, пристанище, защитена

местност, музей
6. Манастир, защитена местност

139
чудесата на северното черноморие

1. Защитена местност, ма­

настир, музей
2. Крепост на нос Екрене,
пристанище, фар
3. Резерват Балтата

140
 Карти




1. Крепости, пристанища, селище, светилища,

църкви, музеи, Ботаническа градина
2. Защитена местност, балнеолечебен център,
селище

 

1. Kрепости, селища
2. Kрепости, селища, църкви, светилища,
пристанище, пристанищни складове
3. Bаня, църкви, музей на Каварна

141
чудесата на северното черноморие

1. Българево – м. Дълбока – крепост

2. Свети Никола – крепост, защитена мест­
ност, светилище

 1. Крепости, светилища, църква, теке, резер­

ват, музей

142
 Карти




1. Резерват, крепост, скални

гробници, скален град, скален
манастир, църкви
2.  Защитена местност Яйлата
3.  Пещери
4. Музейна сбирка, църква,
 праисторически селища, за­
щитени местности, защитени
територии, крепости, приста­
 нище, фар
5. Крепост

143
чудесата на северното черноморие

1. Защитена местност
2. Праисторическо се­
лище, некрополи, ска­
лен храм, селища,
 пристанище, защитени
местности, музей

144