ВТУ „СВ.СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ „
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ ”

ДИСЦИПЛИНА: АРХЕОЛОГИЯ

РЕФЕРАТ

ВАРНЕНСКИ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ

Студент: Дияна Ценкова Проверил: гл.ас. Михаил Христов

Специалност:(История)
Фак.№:62033

Велико Търново
2017
Светът на археолозите и историците бива разтърсен от истински научни
сензации, които разрушават старите представи за примитивността на
културната и социално-икономическа структура на древното общество.Една
нова картина на създаване на богатата битова и духовна култура, развитото
производство, сложната структура на обществените отношения. Възникват
нови направления в търсенията, нов подход към неразгаданите тайни на
историята.
Тук попада и принадлежи Варненският некропол с главен ръководител на
разкопките Иван Иванов. Разкриването на некропола се отнася към есента на
1972 г., когато един багер обръща върху земната повърхност маса златни
предмети от древни гробове имащи почти шестхилядолетна история.
Сътрудниците на Варненския музей, други български археолози и обществени
дейци правят всичко възможно това съкровище, този паметник, сложният
ритуал на погребенията, прекрасните изделия на най-древните занаятчии на
Европа да бъдат проучени и представени на вниманието на археолози от цял
свят. С тази цел през април 1976 г. се организира международен симпозиум
във Варна, който се занимава с проблемите на този паметник. Днес
материалите от некропола са изложени в специален музей в близост до Варна,
съоръжен по последна дума на научните, експозиционни и естетически
изисквания.
По типологични и фактически сходни явления на материалната и духовна
култура, народите от Европейския континент се отнасят към епохата на
неолита и ранния метал. При серия радиовъглеродни анализи на материали от
балкански паметници от епохата на ранния метал показват древност,
неотстъпваща по време на сходни предноазиатски култури. След откриването
на огромни медни рудници от V-IV хил.пр.н.е. в южната част на България
опровергава мита за началното състояние на минно-металургичното дело в
Югоизточна Европа, в сравнение с малоазиатското и предноазиатското, което
показва рязко превъзходство на европейското минно-металургично
производство. Връх в тези открития е '' златният '' некропол във Варна.
Варненският некропол с неговия до голяма степен загдъчен ритуал на ''
символичните гробове '', в които са намерени твърде много златни украшения,
други уникални изделия, огромни медни рудници от типа на Аи-бунар до Стара
Загора са оставени от местни племена, а не от пришелци.
Народите от Югоизточна Европа от IV хил.пр.н.е. се доближават до уровената
държавна цивилизация, но тази цивилизация не се осъществила и причините
са твърде неясни.
През последните години българската археологическа наука отделя повече
внимание на праисторическите изследвания. Многобройни данни
свидетелстват за достигнати непознати върхове в материалната и духовна
култура. Особен интерес представляват откритията, отнасящи се към
халколитната епоха. Намерените при археологически разкопки до с. Караново,
Сливенско и с. Градешница, Врачанско, глинени съдове с врязани знаци се
считат от специалистите за предписменост. Нейната поява е характерна за
обществени формации с напреднало икономическо и социално развитие.
Съществуването на такава висока цивилизация се потвърждава от разкопките в
Старозагорско-медните рудници, от които се добивало огромни количества мед
за тогавашната епоха. Медта е била широко разпространена далеч на север и
изток, чак до средното течение на р. Днепър. Датировката е от средата и края

2
на IV хил. пр.н.е. .От същата епоха е тясно свързан с живота на тогавашното
население е и Варненския халколитен некропол.
През м.октомври 1972 г. за нуждите на фирма „Електроснабдяване”-Варна в
Западна промишлена зона е планирано прокопване на подземен кабел за
електричество. За тази цел на 2 и 3 октомври багериста Райчо Маринов, родом
от с.Аспарухово, общ. Дългопол, обл.Варна, прокопава с багер траншея,
пресичаща в посока югозапад-североизток. По време на работа 22-годишният
Р. Маринов забелязва, че в разкопаната пръст има метални изделия и
кремъчни сечива. Събира ги и ги отнася в родното си село. В същото време се
провеждат разкопки на къснонеолитно селище от Димитър Златарски-уредник
на музея на гр.(тогава село)Дългопол. На 27 октомври Златарски посещава
дома на Маринов, където вижда златните изделия мислени за медни от
багериста. На следващият ден заедно с другия уредник на музея Асен Анчев,
съставят протокол за намерени 27 златни, 6 медни сечива и 3 кремъчни
пластини. Съзнавайки голямото значение на находката и отчитайки факта, че е
намерена на територията на Варна, Д. Златарски се обажда във Варненския
археологически музей. На 30 октомври пристигат научния сътрудник Михаил
Лазаров и уредника Александър Минчев, които получават от Д. Златарски
предметите и ги прибират във Варна.На 2 ноември археолозите от Варненския
археологичен музей разчистват траншеята и установяват, че има некропол от
късната медно-каменна епоха. Разкопките са под ръководството на М. Лазаров
и И. Иванов с научен консултант проф. Георги И. Георгиев от АИМ при БАН.
При изкопаването на канала е установено, че е унищожено напълно една
гробна яма. Открити са още петна на три гробни ями. През 1976 г. в бр. 66 на
„Държавен вестник” Варненският енеолитен некропол е обявен от
Министерството на културата за археологически паметник на културата от
национално значение.
В началото са разкопани 3000 кв.м. площ и са открити 81 гроба и няколко
изолирани находки, всички отнасящи се към края на халколитната
епоха.Варненския халколитен некропол е разположен на около 400 метра
северно от Варненското езеро върху тераса с лек наклон на юг на 12-18 м.
надморска височина. Той е плосък, безмогилен,повечето от ямите са вкопани в
слой плътна сивожълта глина. Глината е с висока киселинност и тазовите и по-
дребни кости от скелетите са почти разложени, като тук се споменава за
дълбочина на ямите 1,40-1,50 м. от съвременната повърхност. До момента са
открити 308 гроба, 12 колективни находки (9 боклучни ями) и 110 единични
находки.От проучените гробове само пет от неразрушените са безинвентарни.
Във всички останали са положени различни предмети, като често това са
глинени съдове, в които само 11 от ненарушените гробове такива не са открити.
В 140 гроба се съдържат кремъчни сечива, 58-каменни брадви, длета, тесли,
гладилки, 78-сечива и оръжия от мед, 76-изделия от рог и кост. В над 80 % в
гробовете са открити разнообразни накити, направени от различни материали-
злато, мед, минерали-от черупките на средиземноморските миди Spondylus и
Dentalium.Съдовете лежат около черепа или върху горната половина на
гърдите. Сечивата и оръжията също се намират в тази област или около
ръцете.Накитите, са на тези части от тялото, върху които са носени приживе-
диадемите върху главите, гривните, пръстените са върху ръцете.
Погребалният ритуал през халколитната епоха, отразени във Варненския
некропол се характеризират със следните особености, в зависимост от
положения скелет. Тук се определят три основни групи гробове.

3
Първата група са т.нар. символични гробове. В тях не са намерени човешки
скелети, а само инвентар, многоброен и разнообразен. От други некрополи са
известни „кенотафи” (празни гробове), предназначени за поставяне на няколко
предмета, притежание на изчезнал или загинал надалеч член на рода. Досега в
халколитната епоха са известни малко „кенотафи”. Символичните гробове от
Варненския некропол имат гробни ями и ориентация, както следва при
гробовете със скелети. Срещат се освен златните предмети, корубести костни
идоли и мъниста от черупките на Dentalium.Символичните гробове са 25 на
брой т. е. около 30 % от общия брой, предназначени за загинали или
изчезнали.Дъното на символичните гробове са застлани с подстилка от
органична материя-кожа, тъкан, рогозка, разрисувана с червена боя. Такива
подстилки са открити и в много богати гробове. Освен това по количеството
инвентар и разположение на символичните гробове те се делят и на 4 вида ако
те са отражение на социалната структура на обществото. Посочените данни и
сведения дават основание при интерпретацията на символичните гробове и
тогавашните религиозни вярвания.За това време е съществувал политеизмът и
напредналите в своето развитие формации антропоморфизмът вече е бил
установен. При единия вид символични гробове с богат и разнообразен
инвентар, подреждането на вещите отговаря на разположението на скелет в
нормални размери. В друг гроб от този вид, с богат инвентар се отличават 30
златни пластинки, схематично изобразяващи животинска глава, с други две-
животинска фигурка. Към зооморфните изображения се добавя и астагалус-
дребно животно. Акцентите върху животинските фигури се тълкува с култа към
скотовъдството, един от основните поминъци по онова време.
Особено внимание при изясняването на символичните гробове с теократична
система трябва да се отдели на три гроба от друг вид. Във всеки от тях има
глинена маска на човешко лице в нормални размери. Върху маската са
поставени златни предмети, които маркират или символизират части от лицето.
На челото е поставена триъгълна диадема, очите са представени от кръгли
изпъкнали пластини. Устата е маркирана, чрез правоъгълна пластина, под
която в глината са подставени забити малки „гвоздейчета” символизиращи
зъбите. На външния ръб на ушната раковина са направени отвори, в някои от
които имат нанизани халки. Под маската се намират златни антропоморфни
пластинки, поставени в средата на огърлицата от златни, кварцови и
минерални мъниста. Известно е от по-късните епохи, че божествата са
представени със свои атрибути, иконографска характеристика и др., приема се,
че златните предмети от глинените маски са именно такава характеристика.
Подкрепата за такава хипотеза се изразява в пълната идентичност и подредба
в нареждането на предметите. Интерпретацията на символичните гробове се
продължава в друга насока-хероизирането на мъртвите, култ към предците, но
е всеобщо мнението за сложен ритуал от халколитната култура, отражение на
високата религиозна мисъл на тогавашното население.
Нови сведения за погребалния ритуал през халколитната епоха са и
положението на скелетите в гробовете. Като те се делят на две групи-със
скелет в изпънато положение, по гръб и скелети положени на едната страна (в
повечето случаи на дясна страна)-хокери. Подобен начин на полагане известен
като хокерно се среща в много страни и много по-рано.В некропола според Ив.
Иванов в началото са открити 10 хокера, които по съдържание на инвентара и
разположението им са аналогични с останалите гробове.Според други
учени( Руси Русев, Владимир Славчев, Г. Маринов и Й. Бояджиев) се

4
споменава бройка 160, от които 93 са в изпънато положение, а 67 в свито-
хокер. Скелетите в изпънато положение лежат по гръб, краката са изпънати.
Ръцете най-често силно свити в лактите, при което дланите са в областта на
ключицата.В тях обикновено мъртвият е държал бойна брадва или глинен съд.
По-рядко ръцете са изпънати покрай тялото или едната е изпъната, а другата
свита. В тази група изпъква ярко гроб № 43 .
Варненския халколитен некропол с многобройните и разнообразни
археологически предмети има значителен принос за изучаването на
материалната култура през халколита. Особено внимание се отделя на
златните предмети, не само заради естеството на метала, а заради
количеството и разнообразието, непознати досега другаде от това време.
Открити са над 2000 златни предмета, разделени по форма са 28 основни типа
и с общо тегло 5,5 кг. Чистотата му е 23,5 карата-толкова се среща и в
природата, като малка част са примесени със сребро или мед.Техниката на
производство е предимно коване, след изчукването са заглаждали с пясък,
полировката се е извършвала с парче плат или кожа. Древните майстори от
тази епоха първоначално са изработвали по форми като кръг, цилиндър,
трапец, правоъгълник, сфероид и др. Липсата на допълнителна украса не се
крие в неумението, а в сравнението между геометричните фигури на златните
предмети и тези на глинените съдове. Тази закономерност, тези едни и същи
черти са подчинени на геометричният стил на изкуството през халколита-силна
стилизация, чисти и строги линии.
Златните предмети освен атрибути демонстриращи социалния статут на
притежателите са имали и сакрално-символично значение. Особено внимание
са намерените в три символни гроба и при скелет-жезли. Един от тях
представлява каменна брадва, върху чиято изгнила дръжка са били поставени
златни цилиндрични тръбички. Дръжката е продължавала през отвора на
брадвата и върху тази част е поставена златна тръбичка затворена от горната
страна-наконечник. По острието на брадвата не са открити следи от употреба,
докато около отвора се забелязват много добре следите от триенето на
златните тръбички в камъка. В случая тази брадва не е била богато украсена, а
е играла роля-символ на властта. В друг случай жезъла е по-различен,
каменната брадва липсва, до жезъла е подпрян друг златен предмет с неясно
предназначение и се счита за свързан към неговите функции. Жезлите са
доказателство и израз на висша светска или духовна власт и то откъм висок
ранг.Тези екземпляри са открити в гроб № 4, 36 и 43 .
Към златните предмети се отнасят и златни антропоморфни пластини. Някои
изследователи ги отнасят към изобразяването на лице, а други на тяло, общото
им тълкувание идоли или амулети.Някои предмети имат и по-различно
значение, открит в района на таза до дясната бедрена кост.За момент ще
обърна внимание на гроб № 43. Според изследователите е бил положен 45-50
годишен мъж с изключително богатство на гробните дарове. Ритуална дреха,
обшита със златни апликации, златни и карнеолови мъниста от огърлица
поставени в 3 или 4 реда;на ръцете и двете са били поставени, над лактите две
масивни корубести гривни;на лявата ръка до златните гривни е имало и трета
от Spondylus и наниз от златни цилиндрични мъниста;шапка украсена със
златни пластини, обеци, огърлици, гривни от златни халки, гривни от черупката
на Spondylus, копия с меден и с кремъчен връх;лък и колчан украсени със
златни обковки, каменна и медни брадви, наличието на скиптър(каменна
брадва, чиято дръжка е окована със злато) и предмет коничен с малък отвор в

5
тясната част, а до ръба на тилната част са направени малки отвори. Подобни
предмети са направени и от глина и са определени като фалоси, пришивани
отпред на дрехата, считал се като символ на мъжкото начало.Описанието на
богатството и даровете говори за лице, което е принадлежало към военната и
религиозна власт. Теглото на златните предмети надвишава 1,5 кг.
При символичен гроб № 36 се откриват златни пластини на животински фигури
и глави, свързани с култа към скотовъдството. Отбелязва се, че не се уточнява
вида и пола на животното. Единствено се оприличават с астрагалус-дребно
животно. Страните на тези фигури са добре изгладени и пригодени за игра, в
средата на вътрешната страна е направен малък отвор с цел да бъде окачван
или носен.
Останалите златни предмети са накитите-мъниста различни по размер. От 4 до
15 мм., а по форма са цилиндрични, биконични, сфероидни и със заоблени
върхове. Често се срещат и кръглите конвексни апликации. Използвани са и
апликации с 4 отвора пришивани към дрехите, поставяни са както отпред, така
и отзад на гърба.Към малките по размер украшения се прибавят и халките с
отворени или застъпени краища, трапецовидни или луновидни апликации,
спирални ленти и др. Значително по-рядко се срещат масивните златни
предмети, корубестите гривни, плътните гривни с кръгло сечение, нагръдните
плочки и наконечници.
Важно място при изучаването на материалната култура през халколита имат и
медните предмети от некропола. Открити са над 60 медни сечива и накити.
Паралел имат и с други страни. Срещат се и характерни само за
причерноморския район. В по-голямата си част са сечива-брадви с дупки и без,
клинове, длета, игли, шила, копия. Тук се отделя една неизвестна от другаде
брадва. Дълговидна тяло с канонична тилна част, а челната е със силно
разширено навън триъгълно острие. Кръглият отвор се намира близо до
острието, което прави брадвата неудобна за работа, допуска се, че е имала
специфична дейност.
От Варненския некропол произхожда единствен за Югоизточна Европа меден
връх на копие. Накитите от мед са малко-гривна, 4 пръстена и игла за коса.
Предполага се, че слабото им разпространение са дължи на златните
украшения, които са били предпочитани.
В голяма част от гробовете са намерени кремъчни оръдия на труда, пластини-
ножове. Някои от тях са над 35 см. дължина, а други 44 см. Израз на
кремъчната индустрия са кремъчните стъргалки, резци на сърпове, връх в
тогавашните технологии. Подобен предел са и каменните сечива, които се
запазват по форма и до днес, като личи вече и усета за хармония и красота.
Тази характеристика се отнася и до мраморните съдове, те са плитки, разлети с
малко дъно и естествено огладено камъче. Предполага се, че е ползвано за
хаванче. В символичен гроб се открива и мраморен рог с няколко златни
мъниста и украсата с червена боя под устието. Тук се отнася и корубест идол
изработен от мрамор, като на вътрешната страна има 5 златни апликации.
През халколитната епоха широко разпространение имат изделията от кост-
копачки, сохи, гладилки и украшения. Във Варненския некропол също се
срещат, но и идоли повече стилизирани на човешки фигури. Размерите им
варират от 12 до 21 см., диаметър 35 см. Върху някои идоли са поставяни
златни апликации. Такава е открита изобразяваща женска фигура.
От украшенията направени от различен материал се отделя внимание на
мънистата, освен златни открити във всички гробове, са изработени от черен и

6
зелен минерал, каолин, кварц. По форма мънистата от кварц са многостранни
двойнопресечени пирамиди с добре полирани стени и цилиндричен отвор. На
някои мъниста стените достигат до 22-едно професионално умение за тази
епоха. Мънистата са правили и носили древните хора от черупките на
мекотелите Spondylus и Dentalium. Вторите на са обработвани допълнително и
наброяват над 12 000. Тяхното значение нараства, след като тези мекотели не
са известни от басейна на Черно море, а от Средиземноморието.
Керамиката, изразена в глинени съдове, заема значително място в инвентара
на гробовете, като обичайно е между 2 -3 съда, а в богатите до 6 съда. По
запазените съдове често се среща украса от геометрични орнаменти,
направени с графит или червена минерална боя. Понякога като украса са
използвани и редуващи се пояси от добре полирани с огрубени части на съда.
По правило украсата е разположена в горната част на съда или от вътрешната
страна на разлатите купи и подноси. Разделят се около 10 основни типа съдове
по форма. Най-често се среща етажнопрофилирани съдове с капак, техните
модели са предназначени за задгробния живот. Следващия модел са купите,
след това са разлатите паници и малките съдове. В три гроба със скелети са
открити по един съд-поставка, те имат сфероидна форма, отворени са и от
двете страни, като на горната има 4 израстъка, от които се стесняват леко
надолу и навътре.Външната повърхност на трите съда е украсена с
геометрични орнаменти, разположени в пояси.
Истинско майсторство е в изработката и украсата на глинени съдове личи при
два съда от символичен гроб. Новото, непознатото се състои от начина на
декориране. Вместо графит, червена боя, орнаментирането е извършено чрез
златна боя. С особено изящество се отличава разлат поднос с диаметър 53 см.
В лабораторията на Археологическия институт при Академията на науките на
СССР(сега Русия) се прави технологичен анализ на изработката.Установява се,
че древният майстор е използвал смес от изпечена шамотна и сурова глина,
след което е прибавил дървесна пепел. Нейното добавяне се е практикувало
при направата за големи съдове, като предпазна мярка срещу напукване и
изпичане. Най-голямото майсторство предизвиква самата украса. Строгите и
чисти геометрични фигури са умело балансирани с тъмния полиран фон.
Украсата представлява група геометрични фигури, повтарящи се 4 пъти и
свързани помежду си във формата на развита свастика. Тази композиция
говори за движение, непрекъснато преливане и развитие, в центъра се намира
изпъкнало и кръгло дъно. Тази композиционен модел се свързва с култа към
слънцето-вечния източник на сила и движение. Този съд се отнася към
шедьоврите не само на халколитното, но и към цялото праисторическо
изкуство.
Варненският некропол е един от немалкото къснохалколитни некрополи,
проучени на територията на североизточната част на Балканския
полуостров.Сравнявайки го с останалите паметници-дори и днес, повече от три
десетилетия след откриването му;дори и с близките до него от териториална и
културна гледна точка некрополи като тези проучените край гр. Девня и край с.
Дуранкулак- не може да се омаловажи уникалността и неговото богатство. Тези
особености занимават учените в търсене на обяснението на „феномена Варна”
Варненския халколитен некропол заема значително място и при изучаването на
социално-икономическото развитие на халколитното общество, преди всичко
степента на обществено развитие.Само от некропола и от материалите, които
са намерени могат да се посочат професиите за топене и придобивка на злато,

7
мед-грънчари, каменоделци, майстори на украшения. Контактите със
Средиземноморието, установени чрез черупките от Spondylus и Dentalium дават
основание, че определена група от хора са пътували до твърде далечни земи
за тази епоха. Това са били търговците, които едва ли са пренасяли само
украшения, с което се прави съпоставка на количеството инвентар при
гробовете със скелетите. По-горе само бе споменато, че по броя и състава на
находките гробовете се делят на бедни и богати. Бедните по правило имат 1-3
глинени съда, кремъчен нож, понякога медни предмети и по-рядко златни. От
богатите е известен само един гроб-№43, който е писан подробно по-горе.
Акцентът е, че при него златните предмети са над 1,5 кг.
Наличието на имущественото разслоение-частната собственост в големи
размери и стойност, на занаяти и търговия, навеждат към мисълта, че е
съществувала по-висша форма на обществената организация от
първобитнообщинния или родовообщинния строй, като следващата стъпка е
държавата.
През ранната бронзова епоха се забелязва рязка смяна в материалната и
духовна култура, изчезват златните накити и медни сечива, липсва идолната
пластика и други постижения на халколита. Една от основните причини е
смяната на местното население от придошлото, което е изменило културата.
Разкопките на Варненският халколитен некропол продължават, безспорно, че
със своите съкровища то принадлежи към едно коренно население, развивало
своята самостоятелна култура, умения и знания повече от три хиляди
години.Връх в това развитие е Варненският халколитен некропол, който
напълно се отрежда едно достойно място сред най-древните цивилизации на
стария свят.

Използвана библиография:

Иван Иванов, „Съкровищата на Варненския халколитен некропол”,1979 г. ,

„Септември”
Р.Русев, Вл. Славчев, Г. Маринов, Й.Бояджиев,”Варна-праисторически център
на металообработката”, Варна, 2010, Данграфик
https://www.academia.edu/25052537/%D0%92%D0%90%D0%A0%D0%9D%D0%90_%D0%9F
%D0%A0%D0%90%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A
%D0%98_%D0%A6%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%AA%D0%A0_%D0%9D%D0%90_%D0%9C
%D0%95%D0%A2%D0%90%D0%9B%D0%9E%D0%9E%D0%91%D0%A0%D0%90%D0%91%D0%9E
%D0%A2%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90
Х. Тодорова, „Каменно-медната епоха в България”, С, 1986 г.