Рогозенското съкровище

Съкровището е открито през 1985 г. в село Рогозен, община Хайредин,

Врачанско.На първата яма попада трактористът от местното стопанство
Иван Димитров, който копаел водопроводен канал. В продължение на
няколко месеца той съхранява съдовете в килера на къщата си. Докато
един ден мълвата за тях стига Историческия музей във Враца и екип от
археолози под ръководството на Богдан Николов започват разкопки.
Тогава е открита и втората яма. В едната са открити 65 съда, а във втората
археолозите намират 100 сребърни предмета с общо тегло над 20 кг.

Рогозенското съкровище се смята за археологическото откритие на ХХ в., и

то с пълно право. Досега толкова голямо откритие, мечта за всички
търсачи на съкровища, не е правено. То се състои от пет вида съдове :

 108 са фиали – плитки купички, които служели за пиене

 54 са канички с една дръжка
 1 скифос – съд за пиене с две дръжки
 1 котиле – чаша без дръжка
 1 гобеле – чаша без дръжка с биконично тяло
Всички те са богато украсени с орнаментални мотиви в стила на
елинистическата епоха и със сцени от древногръцката и тракийската
митология.Като цяло съкровището е уникално и в художествено
отношение, и като историческа стойност.Има съдове, които са били
произведени в самата Елада, а един е бил изработен в Персия.

Друго, което прави съкровището изключително ценно, са тракийските

богове, изобразени върху съдовете. Поради липса на писмени данни за
Великата богиня-майка и за Тракийския бог – конник се знаеше твърде
малко.Преди откриването на Рогозенското съкровище изследователите
нямат представа за иконографията на Великата богиня. Ето че тя е
представена върху една от каните с лък и стрели, яздеща лъвица.

Друг уникален предмет е сребърна фиала с позлата, с плоско двойно дъно.

От вътрешната страна във висок релеф са представени фигурите на
Херакъл и Тегейската принцеса Авге. Над главите им с двойни успоредни
линии е врязан надпис на старогръцки, а върху рамката на фиалата е
гравирано с пунктир тракийското име Дидикаймос.
Митологичен сюжете: героят съблазнява/похищава принцесата, посветена
на безбрачие, като жрица на Атина.
Една от хипотезите е, че съкровището е принадлежало на тракийски храм,
събрано там от дарениета на поклонници. Според други изследвачи
разпределението на съдовете в две ями показва, че те не са били
заровени случайно. Предполага се, че повечето от тях са останали след
извършването на някакви жертвоприношения. Известен е обичаят на
древните хора да заравят скъпоценни предмети в земята не само за да ги
скрият. Това бил техният начин да ги дарят на боговете, за да измолят
тяхното благоволение.Според специалистите това богато и уникално
съкровище е принадлежало на тракийското племе Трибали.