Пещерите в България

Презентацията е представена от:

Велислав Янев 6а клас
 Дяволското гърло
• Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола
Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което
правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата
на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.Дяволското гърло е пропастна
пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е
заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския
полуостров. Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в
Родопите. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки
огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ
достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на
Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В
пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на
водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход
до повърхността.
 Ягодинска пещера
• Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина.
Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила и най-дългото ждрело в България –
Буйновското ждрело с дължина 7 километра. Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три
етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е
изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с
дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м. Естественият вход на пещерата
води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр.
Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Съдовете са били изпичани в глинени
пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови
кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6 °C и
влажност 92%. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте
джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. В същата
зала са се състояли 200 сватби.
 Леденика
• Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на Природен парк „Врачански Балкан“.
Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина, в местността Леденишки увал.
Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда) през кватернера, когато са се
образували повечето български пещери. Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал, на
дъното на долина, имаща форма на леген. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във
вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни калцитни
форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с
денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата), в която се
издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи
ниско наведен – проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма, дълга е 21,
широка 17 и висока 5 м. Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май
се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига
Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са
наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола и много други. Под
Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено
семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има
легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него. От Голямата зала по
железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала.
 Магура
• Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на
около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km Образувана е от карстови процеси в
дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ
се нарича Вратача. Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия,
Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на
падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери.
Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и
сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро. В пещерата има постоянна температура от 12 °C.
Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.от село Рабиша. По стените могат да се видят рисунки от
няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния
палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и
1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие.
Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на
скалата под тях.
 Козарника
• Разположена е в скалите на 2,2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец край
пътя към Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до
пещерата се върви около 250 метра. Пещерата е обитавана през Средния палеолит, но най-
голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4
милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo. Ако датировката е
правилна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа. Силни
спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата. Това са
няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени
поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени
умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е
спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се
появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
 Деветашка пещера
• Разположена е на около 7 km от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на
източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва
малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно
време е затруднен. Открита е през 1921 г. Нейната обща дължина е 2442 m, площта – 20 400 m², а
височината – 60 m. На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в
пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви
сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни. Освен с археологическите находки
пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите
пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени
земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница,
обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82
вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от
които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.
Благодаря за
вниманието!