Описание на

забележителностите
в Сливен.
Ива 4А
 Туида е ранновизантийска средновековна крепост,
чиито останки са разположени на хълма Хисарлъка в
североизточната част на Сливен, от който се открива
неповторима гледка към величествените Сини камъни
 и към самия град (хълмът се намира до кв. Ново село).
Тя е част от укрепителната старопланинска система,
която имала изключително важна роля за отбраната на 
Римската империя, по-късно и на ранната 
Византийска империя, както и на 
средновековна България.
 Паметникът е един от символите на
Сливен, посветен на славния Сливенски
седми конен полк, участвал в
Балканската, Междусъюзническата и
Първата световна война. Рядко се
случва паметник да бъде наричан с
умалително име. Но в Сливен "Орлето" се
знае от всички.Паметникът е изграден
1996г. 
Изграден е през периода 1931–1935
година. Открит с тридневни
тържества на 8 ноември 1935 година.
Издигната на висок пиедестал (12м),
фигурата на легендарния сливенски
войвода Хаджи Димитър ярко се
очертава на фона на "Сините
камъни". В основата на паметника са
разположени бюстовете на
сливенските възрожденци Панайот
Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван
Селимински, д-р Георги Миркович,
Сава Доброплодни, Георги
Икономов, Иван Добровски.През
1993-1994 година паметникът е бил
основно реставриран.
Пещера Футула се намира точно под водопада и е
уникална продълговата куполовида пещера. Има
широк отвор в източната и част и размерите и са 3 на
3, а височината и е 4 метра. По тавана и стените на
пещера Футула има невероятни скални образувания,
които представляват варовити отлагания и
карбонатни скали. Те са се образували в течение на
векове благодарение на водата, която ги извайва.
Над пещерата се спуска прекрасен водопад, който
също се нарича Фотула. Той е на запад от връх Малка
Чаталка и до там лесно се стига с кола. Водопадът
има пад на водата 10 метра и е изключително
красив. Заедно с пещерата образуват едно красиво и
вълшебно място, което показва колко велика е
Майката природа и какви възможности има.
Природен парк „Сините камъни” е едно невероятно красиво
място край Сливен, в Източния Балкан. Името му идва от голям
скален масив, който има интересен синьо-виолетов цвят.На
територията на парка има много природони забележителности-
водопади, потоци, красиви скални масиви, поляни. По време на
разходките из парка, туристите посещават няколко скални
феномена- Калояновите кули, Ръкавичката, Куклите, Кумините и
Халката. Те се открояват сред красивите, просторни поляни със
своите интересни форми, откъдето идват и имената им. Нужни са
били хиляди години на природата, за да ги оформи така.
Има много руини от стари манастири, крепостни градове и кули,
свещени водоизточници и стари пътища.
Куклите

Халката
• През първата четвърт на ХІХ век, неизвестни тревненски майстори построяват в една от най-старите махали
на Сливен - Кафтанджийската, отворена симетрична чардаклиена къща. Тя е образец на жилищната
архитектура от годините на Възраждането. Собственикът й, търговецът на аби и шаяци дядо Бою, в
действителност построява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е
известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна, като Арнауткината.
• Стегнатата архитектурно-пространствена композиция, чардаклиените кьошкове и дсърворезбени тавани,
широките стрехи с кобилични извивки в двата края, осмоъгълните колони и изящни дървени балюстри,
широкия хает, еднораменното дървено стълбище и дълбоки просторни изби са белези на външните й
архитектурни достойнства, практичност и представителност. Вътрешните особености и архитектурни
елементи също са подчертани с комшулуците, менсофите, практичните юклюци, ажурените феридки и
полички, с богато украсените домашни иконостаси, с живописната алафранга.
• През 1963г. Патковата къща е превърната в музей, в който е открита интериорна експозиция пресъздаваща
уредбата, удобството и хармонията на сливенския занаятчийски дом от ХІХ век. Представени са стотици
уникални предмети, показващи развитието на килимарството, кебеджийството, медникарството,
грънчарството, дърводелството, сарачеството и др., както и основни традиционни практики.
• Къща-музей на сливенския бит от началото на ХХ век, или Арнауткината къща, е открита през 1969г. и
показва бита на сливенското градско семейство в първите десетилетия на ХХ век. Експонирани са вносни и
български мебели - спалня, нощни шкафчета, диван, фотьойли, бюфет. Независимо, че къщата е рожба на
по-старо време, в нея успешно съжителстват нововъведенията в градския бит с менсофата в спалнята,
огнището в кухнята и големите дървени шкафове във всички помещения.