Задача

Ден 1
8:00 – Тръгване от Велико Търново за Габрово
9:00 – Пристигане във Габрово
10:00 – Настаняване в хотел
12:00 – Обяд
13:00 – Посещение на Етно село „Етър“
15:00 – Посещение на Паметник „Бузлуджа“
17:00 – Свободно време за разходка и снимки
20:00 – Вечеря
След 20:00 – Свободно време за почивка и нощувка
Ден 2
8:00 – Закуска
9:00 – Тръгване от Габрово за Шипка
10:00 – Пристигане в Шипка
11:00 – Настаняване в хотел
12:00 – Обяд
13:00 – Посещение на Паметникът на Шипка
15:00 – Посещение на Тракийската гробница
17:00 – Свободно време за разходка и снимки
20:00 – Вечеря
След 20:00 – Свободно време за почивка и нощувка
Ден 3
8:00 – Закуска
9:00 – Тръгване от Шипка за Велико Търново
10:30 – Пристигане във Велико Търново
11:30 – Обяд
13:00 – Посещение на Крепостта Царевец
15:00 – Посещение на Църквата на Светите четиридесет
мъченици
17:00 – Свободно време за разходка и снимки
19:00 – Връщане

Беседи
Етър
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ е музей на
открито, разположен в кв. Етъра в Габрово. Представлява
възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Той е
първият по рода си музей в България. Открит е на 7 септември
1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от основната част на
Габрово. В РЕМО „Етър“ се намира единствената в България
сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 експоната и е
една от богатите и добре организирани технически сбирки сред
европейските музеи на открито. Това е причината, водното
колело да се превърне в една от емблемите на музей „Етър“.
Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в
действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя
16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния
талант на възрожденските строители.
Връх Бузлуджа
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП)
е популярното име на най-големия идеологически монумент на
комунистическия режим в България. Обектът е включен в
Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за
исторически и архитектурен резерват. Издигнат е през 1981 г. на
връх Хаджи Димитър, повече известен със старото си име връх
Бузлуджа (до 1942 г.), в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен
на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската
социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат
БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и Паметникът са
светиня за българските комунисти до 1989 г.
Паметникът на Шипка
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска
височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход.
Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия
за освобождението на България от Османско владичество. През
1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата.
Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и
върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното
било и на запад от Шипченския проход. По време на Руско-
турската война в началото на август 1877 г. генерал Николай
Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като
разполага Шипченския отряд (в който влизат Габровския отряд и
1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Свети
Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните
сражения се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците
показват изключителен героизъм и въпреки численото
превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Тракийската гробница
Тракийската гробница Грифони, открита в България, има фасада,
украсена с пластмасови колони и с фронтон над тях. Краищата на
фронтона са полупалмети, чиито долни листа са удължени и
приличат на глави на грифони. Храмът е построен през 5 век
пр.н.е. Има коридор от речни камъни, застлан с пръст. Фасадата,
преддверието и кръглата камера са изградени от гранитни
блокове. Входовете на преддверието и куполната камера са били
затворени с каменни врати, които са открити счупени при
проучването на съоръжението. Антрето е с правоъгълна форма и
двускатен покрив. Кръглата камера е покрита с фино изработен
купол. Подовете на двете стаи са от измазани гранитни плочи.
Крепостта Царевец
Царевец е средновековна крепост, разположена на хълм със
същото име във Велико Търново в Северна България. Той е
служил като основна крепост и най-здрава крепост на Втората
българска империя между 1185 и 1393 г., където са се
помещавали царския и патриаршеския дворец, а също така е
популярна туристическа атракция.
Църквата на Светите четиридесет мъченици
Църквата "Свети Четиридесет мъченици" е средновековна
източноправославна църква, построена през 1230 г. в град
Велико Търново в България, бивша столица на Второто българско
царство. Интериорът на църквата е покрит със стенопис вероятно
през 1230 г. В западната част от външната украса е оцеляла,
разкривайки традиционните арки и цветни малки керамични
чинии, вмъкнати в стената. Не е ясно дали църквата има
стенописи по външните стени. Църквата съдържа някои от най-
значимите исторически писания на Българското царство,
включително Омуртаговата колона, Асен с Колона и Гранична
колона от Родосто от управлението на хан Крум. Колоните на хан
Омуртаг и хан Крум са написани на гръцки език. Надписът на
колоната на Крум "Крепостта Родостро" е обърнат с главата
надолу. Надписът на Омуртаг е за построяването на нов славен
дворец на река Дунав, но местоположението му не е известно.