Патриаршеска катедрала

“Св. Александър Невски”-

гр. София
 Катедралата е един от символите на гр. София. Намира се в центъра на столицата, на
едноименния площад, а високите и позлатени кубета се виждат от далече. Тя е от
най-големите катедрални храмове на Балканския полуостров
 В близост до храма са разположени Народното събрание, Българската академия на
науките, Синодалната палата, Паметникът на Незнайния войн, Националната галерия
за чуждестранно изкуство и Софийският университет “Св. Климент Охридски”.
 Първия камък е положен през 1882г.Предложението за построяването на храма-
паметник „Св. Александър Невски“ е по решение на Учредителното народно
събрание през 1879 г., състояло се в старата ни престолнина Търново Средства за
строежа се събират по всички църковни общини в страната.
 Храмът е кръстен на Св. Александър Невски, покровител на Русия и като
признателност към нейния цар Александър II.
 В 1916 г., по време на Първата световна война Руската империя е враг на България,
катедралата е прекръстена на „Св. Св. Кирил и Методий“, но още след 4 години
старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от
чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския
патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.
 Много български и руски иконописци, скулптури, архитекти и строители са взели
участие в декорирането и зографисването на интериора на църквата. Има просторна
вътрешна част с площ 3000 кв.м. Повече от 5000 човека могат да влязат в нея.
 Камбанарията е най-високата част на Св. Александър Невски, издигаща се на 53 м.
Има 12 камбани, закупени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката
само 10 килограма. Всички камбани взети заедно тежат 23 тона.
 Някои от най-ценните образци на българската иконопис са показани в криптата на
катедралата. Изложбата е част от Филиала за Старо Българско Изкуство към
Националната Художествена Галерия. Можете да видите повече от 300 икони,
фрагменти от средновековни фрески и различни елементи от църковната декорация.
 Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни
освещаването не става на предвидената дата (02.08.1912 г.), когато трябва да се чества 25-
годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата
храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини
при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г. Тъй като храмът има
три престола, освещаването се извършва в три поредни дни ­- 12, 13 и 14 септември
Благодаря за вниманието!