БЪЛГАРСКИ СРЕДНОВЕКОВНИ ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ ПРЕЗ

ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Крепостта Чèрвен
Средновековният град Чèрвен е един от най-големите военно-
административни, стопански, църковни и културни центрове на Второто
българско царство през ХІІ-ХІV век. През ХІV век, когато се намира в своя
разцвет, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо
скално плато в меандъра на река Русенски Лом, както и външен град, заемащ
неговото подножие. Градът, който е емблема на българското средновековно
строителство и военно-отбранително дело, притежава сложна, поетапно
изградена масивна укрепителна система, констатира се плътно сградно
застрояване, както и сложна улична мрежа.
В наши дни е налице изцяло запазена триетажна бойна кула на западната
стена на градската крепост. В исторически план градът се е развил като голям
търговски и занаятчийски център. На базата на активния добив и обработка
на желязна руда, се развиват и съответни занаяти. Също така високо развито е
бижутерството, масивното строителство, художествените занаяти, масовото
занаятчийско производство на предмети за бита.
Стратегическото разположение на града (отлична отбранителна позиция и
средище на транспортни коридори от р. Дунав към вътрешността на
страната), обуславя и неговото важно политическо значение. След 1235г.
Чèрвен става седалище на Чèрвенската митрополия. В околността му
възникват и много скални манастири. През 1388 г. е завзет и разрушен при
османското нашествие. В началния период на османското владичество
запазва административините си функции, но постепенно запада.

1
 Чèрвен е важен археологически обект със значим принос в изучаването на
средновековната българска култура. Началото на археологическото
проучване е поставено през 1910г. Постепенно с течение на проучванията са
разкрити основите на замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни
канала, църкви, обществено-административни сгради, много жилища и
значими артефакти. Сред тях се открояват няколко монетни съкровища,
отделни бижута и комплекти накити, епиграфски паметници, керамични
произведения, предмети на бита, занаятчийски инструменти и различни
образци на българското средновековно въоръжение.

УКРЕПЕНИЯТ ГРАД КОПСИС

Значим паметник на българското средновековно строителство,

отбранително дело и средновековна култура е българският средновековен
град Копсис.
Крепостта е южно ориентирана, разположена на хълм с надморска
височина 850 метра и заема естествено защитена и трудно достъпна позиция.
По експертна преценка крепостните стени са достигали височина от 12-14
метра. Най-запазена в наши дни е западната крепостна стена. Стената е дълга
около 100 метра и широка 1,65 метра, като в двата й края е имало по една
бойна наблюдателна кула- от север и от юг. Крепостта е разполагала с 8
многоъгълни кули.
Извършените археологически разкопки разкриват наличието на
манастирски комплекс с една църква, както и още няколко отделни църкви.
Градът е разположен на около 2 километра северозападно от град Сопот
над Стремската долина. Крепостните стени са масивни. Това е една от най-

2
добре запазените крепости от периода на Второто българско царство.
Благоприятен фактор за запазването е трудно проходимия път до него.
Градът е разположен на три нива- два външни пръстена и вътрешна
крепост, която е най-добре запазена. В най-долното подградие, което се
намира в подножието на планината, е бил разположен средновековен
манастирски комплекс.
В историческите извори се съдържа ценна информация за града. В
трудовете на византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин
се посочва, че крепостта е от стратегическо значение в годините на
кризата и политическия сепаратизъм във Второто българско царство, във
времето на татарското нашествие по българските земи. В определени
периоди от своето съществуване Копсис е резиденция на известния род на
братята Смилец, Радослав и Войсил. Смилец става цар в периода от 1292
до 1298 година. Бъдещите археологически проучвания на града дават
сериозни надежди за важни научни открития, с които да се реконструират
значими събития и факти от съществуването на Второто българско
царство, които остават недостатъчно изяснени до момента.

3
 Крепостта Боженишки Урвич

Боженишки Урвич е укрепен град със стратегическо значение за

средновековната българска държава. В края на 1918 г. в когато в корените на
паднало след буря вековно дърво е открит особено ценен средновековен
епиграфски паметник- Надписа на Севаст Огнен.
Крепостта е изградена на северния склон на Лакавишки рид на 750 метра
надморска височина, на 3 километра южно от село Боженица и на 20
километра от Ботевград. Общата площ на укреплението е 1600 квадратни
метра. Външната стена е имала височина четири, на места до шест метра.
Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а на места е с широка
почти три метра. Както повечето крепости, така и тази е построена на
високо, естествено защитено място. Самият хълм е с форма на пресечен
конус и от три страни са налице урви и отвесни скали, които правят
крепостта практически непристъпна.
Според археологическите проучвания първите крепостни съоръжения на
терена датират от V-VІ век като звено от ранновизантийската отбранителна
система. Своя разцвет крепостта Боженишки Урвич достига през ХІІІ-ХІV
век, когато е построена най-външната масивна крепостна стена, преграждаща
единственото достъпно място към обекта. В края на ХІV в. крепостта е
седалище на севаст Огнен- градски управител (кефалия) при управлението на
цар Иван Шишман.

Крепостта става обект на исторически интерес когато през зимата на

1919 г., когато под корените на вековен явор в местността Градището е
разкрит уникален средновековен писмен паметник. След разчитането на
надписа се разкрива следното съдържание:

4
«Аз Драгомир писах: Аз, Севаст Огнен, бях при цар Шишман кефалия и
много зло патих. Тежка бран беше [... ] Аз държах вярата на Шишмана
царя.»

През 1971 г. започват археологически проучвания. Открити са много

керамични артефакти, както и ранновизантийски монети от времето на
император Юстин (518 – 527) и Юстиниан I (527 – 565). След осем години
проучвания останките на крепостта са разкрити и започва консервация и
реставрация на разкритата архитектура. Установени са три защитни
крепостни пояса, два от които са построени в края на V век, началото на VI
век, и един през XIV век, по времето на цар Иван Шишман. Вътрешната
крепостна стена е дълга 200 метра и е с широчина до 2,70 метра, външната
стена е с височина 4 – 6 метра и е с четири контрафорса (носещи трегери),
централната кула е с площ от 80 квадратни метра, а площта на цялото
укрепление е както бе посочено 1600 m2. Разкрит е запазен резервоар за вода
с дълбочина 10 метра както и параклис, издълбан в скала във вътрешността на
крепостта. Разкрито е и наличието на множество тунели, които дават
възможност за бягство при обсада на крепостта, но те все още не са проучени.

Край портата на крепостта е открито съкровище от 1327 сребърни монети

с изображението на цар Иван Александър, но премаркирани с името на
наследника му цар Иван Шишман и с образа на Богородица с Христос
Младенеца на аверса (лицевата страна на монетата, където е изсечена
нейната номинална стойност).

Югозападната ъглова кула на крепостта поддържа наблюдателна връзка с

околните крепостни укрепления-  Паница Кале над днешното
село Липница, Вълчиград над село Литаково, Чешковград над Врачешкия
манастир и Бодиловград пред Витиня. Кулата разполага с таен изход с

5
дължина 8 метра, както и със скривалище за осем души. Разкрит е некропол с
48 гроба и манастирски комплекс под крепостта. Намерените до крепостните
стени стотици върхове на стрели и копия, каменни бойни топки и човешки
скелети, датирани към края на XIV век потвърждават запазилото се през
поколенията предание за битката на войската на севаст Огнен с османците
през 1395г. Съобразно археологическите данни се извежда предположение, че
гробното място на Севаст Огнен се намира в областта на скалния масив
Войводов камък, главният наблюдателен пункт на крепостта.