Плиска – столица на Първата

българска държава
1. История на откриването и проучването

2. Местоположение и топография

3. Етапи на застрояване и укрепителна система

4. Дворци

5. Езически храмове
 История на откриването и проучването
Останките на древно укрепление северно от Шумен са
известни още приз ХVІІІ в. През 1878 г. те са посетени от
Феликс Каниц, който ги обявява за руини на античен
град. През 1884 г. мястото е посетено и от Константин
Иречек. Той приема, че тук се е намирал градски център
от Х-ХІ в., наречен Плиска. Иречек съобщава за Феликс Каниц

останките на братовчед си Карел Шкорпил, който ги

посещава през 1887 г. Шкорпил обръща внимание на
липсата на обекта в римските карти, както и на
откритите в района прабългарски надписи, в които се
споменавата имената на хановете Тервел, Крум,
Константин Иречек
Омуртаг и Маламир. През 1898 г. К. Шкорпил
публикува тезата си, че именно тук, край с. Абоба, се
намира идентифицираната от К. Иречек Плиска,
която определя като първата българска столица. Това
мнение е отхвърлено както от български, така и от
чужди историци. Карел Шкорпил
 История на откриването
Карел Шкорпил по време на разкопките на Плиска
Гробът на Карел Шкорпил в първата българска
столица Плиска
Карел Шкорпил е погребан в този град, чието идентифициране
смята за свое най-високо научно достижение.
К. Шкорпил убеждава директора
на Руския археологически
институт в Константинопол да
проведат съвместно разкопки край
Абоба. Първите проучвания се
провеждат през 1899 г. и 1900 г.
Резултатите потвърждават, че
развалините при Абоба са важен
център на езическа България, а
откриването на Чаталарския
надпис на хан Омуртаг през 1905
г., в който се споменава името на
резиденцията му – Плиска –
окончателно подкрепя мнението
на К. Шкорпил.
 История на откриването и проучването

От 1931 до 1937 г. под ръководството на Кръстю Миятев са

проучени Крумовият дворец, част от Жилищния дворец,
Триделната баня и Малкият езически храм.
През 1945 г. разкопките са подновени. Тогава са напълно проучени
Малкият дворец и Дворцовата църква. Между 1950 и 1960 г. на
територията на Външният град са открити над 30 сгради – църкви,
жилища, архитектурни комплекси и  керамични работилници.
Изследвани са укрепителната система, Западната и Южната порта
на крепостта, търговско-занаятчийски помещения, водопроводната
мрежа. В края на 50-те години започва и до 1970 г. Завършва
пълното проучване на Голямата базилика.
От 1970 г. до днес на територията на Плиска ежегодно се провеждат
редовни археологически разкопки в различни сектори – манастира
до Голямата базилика, Крумовия дворец, тайните ходници,
дворцовия център и площад.
 Местоположение и топография
Плиска е построена в открито
поле в северната част на
Шуменската равнина, която е
заобиколена с невисоки плата.
През терена преминава река Асар
дере със своите притоци.
Градът прадставлява три вписани
една в друга защитени площи.
Външният обхваща пространство
от около 23 кв. км. Почти в
центъра му се намира
вътрешното укрепление с
четириъгълна форма,
чиито страни са с дължина между 700 и 800 м. В средата на
вътрешното укрепление има правоъгълна цитадела с размери 128
х 84 м, където се е намирала владетелската резиденция.
Местоположение и топография
Така градът се състои от вписани
едно в друго:
1. Подградие, неукрепено до
похода на Никифор и защитено
след това, когато се превръща във
„Външен град” на столицата.
2. Градски център. Представлява
военен лагер, в който по време на
военна заплаха се е стичало
за убежище за околното
население от Външния град.
3. Владетелска резиденция.
Мястото, където е обитавал ханът
и неговите приближени. Това е
центърът на властта на
българската държава.
Етапи на застрояване и укрепителна система

В историята на Плиска като

столичен център се проследяват
три етапа на застрояване:
1. Предкрумов – от 681 г. до
превземането на столицата от
император Никифор през 811 г.
2. Следкрумов – обхваща периода
след 811 г. до покръстването
3. Християнски – след
покръстването през 864 г. до 893
г., когато столицата на България е
преместена в Преслав
 Етапи на застрояване и укрепителна система
През първия етап външното укрепление не съществува.
Подградието не е защитено. В средата на града е изградено
Малкото дървено укрепление с размери 220 на 340 м и носичина
на палисадата 2,5-3 м. Тук се е намирала владетелската
резиденция и са били разквартирувани постоянните елитни
военни части на държавата. През втората половина на VIII в.
около Малкото укрепление е построено Голямото дървено
укрепление. То е с форма на трапец и огражда площ от 24 ха.
Състои се от две успоредни дървени палисади с височина около 4
м. Разстоянието между тях е 2,50 м. Голямото укрепление играе
роля на ограда на владетелския аул. По-късно, в края на VIII в.
площта на централната част е увеличена, като извън Голямото
дървено укрепление е изградено Вътрешното землено укрепление,
състоящо се от вал и ров. То обхваща площ от около 84 ха. Ровът
е широк около 16 м и дълбок над 6-7 м. Валът е насипан с
изкопаната от рова пръст, а върху него е имало дървена стена.
 Етапи на застрояване и укрепителна система
През втория етап, след 811 г. е изградено Голямото землено
укрепление и подградието се превръща във „Външен град” на
столицата. Укреплението се състои от ров и землен вал,
ограждащи трапецовиден участък с площ около 23 кв. км. Общата
дължина на рова и вала е 19, 6 км. Ровът е широк около 16 м и
първоначално и дълбок до 4,5 м. Между него и вала е имало
берма (площадка) с ширина до 8,5 м. Валът е бил висок около 2 м,
но първоначалната тя е била около 4 м.
В края на третото десетилетие на ІХ в. Вътрешното землено и
двете дървени укрепления са заменени с каменна крепостна стена.
Тя огражда терен с форма на трапец, като общата й дължина е
2793 м, а оградената площ – 48, 4 ха. Зидът е дебел 2,60 м,
изграден от варовикови квадри със спойка от хоросан със счукани
тухли. Бил е висок около 10 м. Кулите в ъглите са с цилиндрична
форма. По протежение на всяка от стените е имало по две кули с
петоъгълна форма. В три от стените между петоъгълните кули са
разположени масивни четириъгълни кули-порти.
 Етапи на застрояване и укрепителна система

През втория строителен период във вътрешността на терена,

ограден с каменно укрепление, е изградена и тухлена стена,
ограждаща правоъгълник с размери 128 х 84 м. Тя е дебела 1,60 м и
е с височина около 6 м. В оградената площ – Цитадела – са
големите представителни сгради на ханската резиденция.
През третия столичен период на Плиска, след покръстването, е
изграден вторият, духовно-религиозен център. Той се намира на
около 1 км северно от каменното укрепление. На това място е
построена Голямата базилика и съпътстващия манастирски
комплекс – седалище на архиепископа и образователно средище с
библиотека и скрипторий (място за преписване на църковни
книги).
Други радикални промени в градоустройствения план не са
настъпили. Старите капища са преустроени в църкви. Дворците
запазват външния си вид и функции.
Дворци
През първия период в Голямото
дървено укрепление, извън
Малкото, се намира „Крумовият
дворец” – четириъгълна сграда с
размери 74,5 х 59,5 м, разделена
на 63 „клетки”. Към тях, от запад
и изток, се издават по две
помещения-кули със стълбища.
Застроената площ на двореца е 4
718 кв. м. Приема се, че това е
най-ранната постройка, в която са
се намирали жилищните,
представителни и култови
помещения на владетелската
резиденция. Той е опожарен при
нападението на император
Никифор през 811 г.
Дворци

По време на първия период до

Крумовия дворец е изграден в
ранния си вид и Малкият
Дворец. Той се състои от две
двуделни каменни сгради и
трета недалеч от тях, с
размери 20,05 х 14,50 м.
Последната е имала военно-
административен
характер. Подходът към нея е
оформен с параден вход и
колонада в преддверието.
 Дворци

В рамките на Малкото дървено укрепление през първия период се

развива Дворцовият комплекс. Той е съставен от Двореца с
водохранилище – правоъгълна каменна сграда с размери 25,25 х
13,5 м, намиращата се на юг от него Сграда с домашен тип баня и
лежащата от север Сграда с кръгъл басейн и хипокауст.
Дворци
През втория период, около 830 г.,
на мястото на Крумовия дворец е
построен Големият дворец или
Тронната палата. Постройката е
каменна, с размери 52 х 26,5 м.
Партерният етаж е с роля на
платформа, върху чиито сводове
се издигала трикорабна зала. За
изкачване към втория етаж са
служили стълбите в
северозточния и в
северозападния ъгъл.
Пред фасадата на двореца е
имало дървена трибуна на която
е излизал владетеля пред
събралото се на площада пред
сградата множество.
 Дворци
През втория период е основно преустроен и Малкият дворец. Той
включва две почти еднакви сгради, които във височина образуват
единен обем. Жилищният етаж е с площ над 560 кв. м. На
източната фасада към него има широка открита тераса. Сградата
няколкократно е преустройвана. При едно от преустройствата в
централното помещение на западната сграда е изградена баня с
подово и стенно отопление.
По същото време е реконструирана и сградата над
водохранилището. Тя е преправена на триделна, като в средата й е
имало голяма зала, от двете страни на която са разположени
простраства с по три помещения. Първият етаж е имал
административни и обществени функции, докато вторият е бил със
жилищен характер.
Третият строителен период – християнският – не се отразява на
дворцовото строителство. Вероятно това е свързано с
предстоящото преместване на столицата в Преслав, където
жилищата на владетелите блясват в цялото си величие.
 Езически храмове

Не разполагаме с данни за езическите храмове от първия период

на застрояване на Плиска. Двете проучени капища – Голямото и
Малкото – са построени през втория строителен период, след
пожара от 811 г.
 Езически храмове
Големият езически храм се намира до Тронната палата. В план той
представлява два вписани правоъгълника с ос изток-запад
(размери 26 на 36 м). Първоначалният храм е изграден в
очертанията на вътрешния правоъгълник с размери 14,60 на 23,60
м. Официалното му предназначение е подчертано от откритите в
него фрагменти от колони с надписи за победите на хан Крум
срещу Византия.
Малкият езически храм е разположен в средата на Цитаделата.
Състои се от два вписани правоъгълника със зидан в центъра им
стълб, с пристроено от юг преддверие. Сградата е издигната в
рамките на вътрешния правоъгълник – с размери 10,35 на 9 м.
Стените са били строени в смесена блоково-тухлена зидария.
Външният четириъгълник е изграден по-късно, с различна техника
на строителство, но не по-късно от края на второто десетилетие на
ІХ в. Преддверието към него е добавено вероятно през третото или
четвърто десетилетие. В центъра на капището е запазен централен
алтарен камък.