ЕГЕЙСКО ИЗКУСТВО

Съществуват три близко свързани, но различни култури:

минойска(на името на легендарния цар Минос) на остров Крит, цикладска - на малките
острови северно от Крит, и еладска - в Континентална Гърция, която включва Микена.
Всяка на свой ред се разделя на три фази: ранна, средна и късна.
Липсата на писмени документи прави знанията ни за егейската
цивилизация по - ограничени от тези за Древния Египет и Близкия изток.
ц

МИНОЙСКА ПИСМЕНОСТ И ЛИНЕЙНО ПИСМО Б

Около 2000г. пр. Хр. в Крит била развита система за писане.В

началото на 50-те години на 20 век бе дешифрирана една късна форма на тази минойска
писменост, наречена линейно писмо Б, което се използвало 6 века по - късно в Крит и
континентална Гърция. Езикът на писмо Б е гръцки, но това не е бил езикът за който
се е използвала минойската писменост преди 15 век пт. Хр. Текстовите ни осигуряват
информация за историята, религията и политическата организация на хората, които са
ги писали, но ни дават твърде малко познания за времето, необходими за разбирането
на егейското изк. , които научаваме от археологическите разкопки направени по целия
Крит.
Едно от забележителните качества на ег. изк. е неговата свежест,
спонтанност, елегантност и изтънченост.

" Фигура, от Аморгос, Цикладите. Около 2500 г. пр. Хр., Мрамор,

в
вис.76.3см

ЦИКЛАДСКО ИЗКУСТВО

След 2800 г. пр. Хр. хората от Цикладските ост-ви често погребвали

своите мъртви заедно с мраморни статуи. Почти всички представляват гола женска
фигура с ръце, кръстосани в/у гърдите. Имат и еднаква характерна форма - плоско
клинообразно тяло, силен стълбовиден врат, лице, което напомня наклонен овален щит
и дълъг ръбест нос. Цикл. фигури имат голямо разнообразие в размери и форма, които
им придават индивидуалност. Най - добрите от тях са от късната фаза, около 2500 -
2400 г. пр. Хр.
Каквито и да са били функциите им, цикладските скулптори от 3-тото
хилядолетие пр. Хр. създават 1-те големи по размери голи женски фигури, които
познаваме.
Втора група фигури представляват музиканти, свирещи на арфа и двойни
флейти.
" Арфист, т.н. Орфей, от Аморгос, Цикладите, Втората половина
на 3-то хилядолетие пр. Хр. Мраморна статуетка, вис. 21,5 см
н

МИНОЙСКО ИЗКУСТВО

Минойската цивилизация е най - богатата в егейския свят. Това,

което я отличава от тези в Египет и Близкия изток, а и от класическата цивилизация
на Гърция, е липсата на приемственост.
Минойското изк. е весело, често игриво, и изпълнено с ретмични движения.

АРХИТЕКТУР
А
 Създават собствена писменост, но и градска цивилизация, съсредиточена в
няколко големи дворци. За кратко време са построени поне три дворци в Кносос,
Фестос и Малиа.Трите ранни дворци са разрушени по едно време около 1700 г. пр. Хр.
от заметресение. За кратко време на същото място са построени нови три дори по -
големи, които също са разрушение от друго заметресение около 1450 г. пр. Хр.
Арфеолозите разделят ерата на три периода: ранноминойски около 3000 г. пр. Хр.;
стародворцов, който продължава от около 2000 до около 1700 г. пр. Хр.; и
новодворцов период, включващ: средноминойски, 1а късноминойски и 1б късноминойски,
които приключват около 1450 г. пр. Хр.
"Новите дворци" са основните ни източници на информация за минойската архитектура.
Този в Кносос, наречен Двореца на Минос, е най - амбициозният. Покривал обширен
район и съдържал много стаи, че се съхранил в гръц, легенди като лабиринта на
Минотавъра, получовек - полубик. Независимо че бил прилежно провктиран и построен,
няма стремеж към единство, а външният вид е твърде беден в сравнение с дворците на
асирийците и персийците. Отделните помещения са доста малки, а таваните ниски, дори
най - високите части от конструкцията не изглеждали много високи.
Множеството портици (порити входове), стълбища и въздушни шахти вероятно са
придавали на двореца отворен и ефирен вид. Някои от интериорите, с богато
украсените си стени, са запазели своята изящност. Колоните винаги са били от дърво,
формата им е позната от рисунки и скулптури. Имали гладки стволове, стесняващи се
надолу, а в горната част завършвали с широки капители.
Малки параклиси, подсказват за извършване на религиозни ритуали на вън или на
отдалечени светилища. Също така има няколко подземни гробници. Най - важната стая в
двореца е мегаронът. Тази дълга зала обикновено имала огнище по средата и покрив,
поддържан от 4-ри колони. В нея се влизало през веранда и вестибюл. Наличието на
сладови помещения, работилници и т.н. служебни помещения, показва че дворецът в
Кносос освен царска резиденция е й административен и търговски център.
Корабоплаването и и търговията била важна част от минойския икономически живот,
както съдим от сложните пристанищни конструкции и от критските предмети, открити в
Египет и на други места.
Е

СКУЛПТУРА

Религиозният живот на минойски Крит бил съсредоточен на

определени свещени места, като пещери или горички. Главното божество било женско,
родственица на богинята майка и богинята на плодородието.
" Богинята на змиите", от дворцовия комплекс, Кносос; Около 1650 г. пр. Хр.;
Фаянс; вис. 29,5 см
-> В много древни религии, змиите се свързват с земните божества и мъжката
плодовитост. Оголените гърди на тази статуя означават плодородие.
Минойската цивилизация се отличава с култ към биковете.
"Ритон във формата на глава на бик" Около 1500 - 1450 г. пр. Хр. Серпентин,
кристал и инкрустации от раковина, вис. 20,6 см
-> Изваян от серпентин, с рисувани кристални очи, инкрустирана с раковина муцуна
и гравирани линии, показващи рунтавата му козина.Необикновено живо излъчване.

РИСУНКИ, КЕРАМИКА И РЕЛЕФИ

След като 1-те дворци били разрушени, дошъл период на рязко увеличаване на
богатствата и забележителен прилив на творческа енергия.Най - изненадващото
постижение на този разцвет са стенописите. До днес от тях оцеляват фрагменти и
рядко цели композиции.
 Селището при Акротири на остров Тера са открити голям брой фрески, най -
ранните минойски образци, с които разполагаме. От късноминойския период( 1670 -
1620 г. пр. Хр.) - много разнообразни по теми и стил.
" Момичето с минзухарите и господарката на животните "

За минойците природата е вълшебно царство, на което те обръщат особено внимание от

самото начало. Фреските в Акротири включват и 1-те чисто пейзажни рисунки, които са
ни известни.
Морският живот е любима тема в минойската живопис след 1600 г. пр. Хр. Наместо
постоянство и устойчивост откриваме страст към ритмичните движения, а самите форми
носят усещане за безтегловност.
" Мегаронът на царицата " дворец на Минос, Кносос, Крит Около 1700 - 1300 г. пр.
Хр.

" Пейзаж". Фреска от Акротири, Тера. Около 1600 - 1500 г. пр. Хр.
"Тореадорът", фреска, от дворцовия комплекс, Кносос. Около 1500 г. пр. Хр. вис.
62,3 см
-> Това не е борба, а ритуална игра.

По времето на 1-те дворци, м/у 2000 и 1700 г. пр. Хр., Крит е развил керамика
известна като камарес ( изделията носят името, където са открити), която е прочута
с техническото си съвършенство и раздвижените си спираловидни орнаменти, състоящи
се от абстрактни органични мотиви. Някои съдове са покрити с риби, раковини и
октоподи, като че самото море е затворено в тях.
" Стомна с чучур", от Фестос, Около 1800 г. пр. Хр., вис. 27 см
" Ваза с октопод " от Палекастро, Крит. Около 1500 г. пр. Хр., вис. 28 см

Минойските скулптури се ограничават до произведения с малки размери, които често

са близки до стила на стенописите.
" Вазата на жътвата " от Хагия Триада. Около 1500 - 1450 г. пр. Хр. камък
-> Целият съд първоначално е позлатен. Акцентът на релефа е в/у физическото
усилие, енергичната, шумна веселост.
Съдовете от сеанит са често срещани през първата половина на 15 в. пр. Хр.,
защото се намирал в големи количеста на Крит.
з

МИКЕНСКО ИЗКУСТВО

Микенците са потомци на най - ранните гръцки племена, дошли в страната

след 2000 г. пр. Хр.
с

ГРОБНИЦИ И ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Около 400 години микенците водили живот на пастири в новата си родина.

Гробниците им съдържали прости керамични съдове и малко бронзови оръжия. Към 1600
г. пр. Хр. започнали да погребват мъртвите си в дълбоки гробове, подобни на шахти.
Малко по - късно погребенията се извършвали в конусообразни каменни помещения,
известни като куполни гробници. Гробниците били построени от прецизно издялани
каменни блокове, подредени в концентрични редове. Този метод на строене се нарича
строене с конзоли. До царските тела са намерени маски от злато и сребро. Имало и
достас лични вещи - съдове за пиене, бижута и оръжия.
Ритон във формата на лъвска глава, от гробница в Микена. Около 1550 г. пр. Хр.
злато, вис. 20,3 см
 -> Чаши от Фавио Около 1500 - 1450 г. пр. Хр.. злато, вис. 7,5; 9 см

АРХИТЕКТУРА

Всички велики паметници на микенската архитектура са построени м/у 1400 и 1200

г. пр. Хр. ( без детайли като декоративните мотиви и формата на колоните)
Дворците представлявали крепости, построени на върха на някой хълм, оградени със
защитни стени от огромни каменни блокове. Лъвската порта в Микена е най -
внушителната останка от тези масивни укрепления.
Центърът на микенските дворци била залата за аудиенции, наречена мегарон.
Представлява голяма четириъгълна стая с кръгло огнище по средата и четири колони,
които поддържали гредите на покрива. В него се влизало през дълбока веранда с две
колони и преддверие. Тази подредба е уголемен вариант на обикновените къщи на
предишните поколния.
п

" Лъвската порта, Микена, Гърция. 1250 г. пр. Хр.

СКУЛПТУРА

Микенската религиозна архитектура също се ограничава до скромни постройки с

култови статуи, отдалечени от дворците, и малки светилища. В тях били почитани
голямо разнообразие от божества. Микенската религия включва както минойски елементи
така и влияния от Мала Азия.
т

ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

ГРЪЦКО ИЗКУСТВО - ПЕРИОДИЗАЦИЯ

1. ПРОТОАРХАИКА 11 - 8 в.
пр. Хр.
2. АРХАИКА
7 - 6 в. пр. Хр.
3. КЛАСИКА ( ранна и
висока ) 5- 20 г. на 4 в. пр. Хр.
4. ЕЛИНИЗЪМ 4
- 1 в. пр. Хр.

-->Пелопонес ( Малка Гърция ) и Голяма Гърция ( островната част, Мала Азия и

Сицилия ), оформят Др. Гърция. Фазата на формиране на гръцката цивилизация
продължава около 400 години, от около 1100 до 700 г. пр Хр. Знаем мн. малко за
първите три века от този период, но след 800 г. пр Хр. гърците бързо излизат на
историческата сцена. Началната точка на гръцката хронология са първите Олимпийски
игри през 776 г. пр. Хр., както и малко по - ранните дати на основаването на
отделни градове. По това време се развива най - старият гръцки стил в изящните
изкуства, т.н. геометричен стил. Познат ни единствено от рисувана керамика и малки
с
скулптури.

ГЕОМЕТРИЧЕН СТИЛ <-

ПРОТОАРХАИКА
 Най - динамично развиващият се период. Керамиката често е украсявана със същия
вид фигури, открити и при скулптурата, направена от глина и бронз. Използвани са
геом. орнаменти, ясно отделени елементи, изчистен силует, минимален фигуративен
елемент, абстрактно стилизирани.
Развива се изключително разнообразие и функционалност на съдовете. Главни са :
амфората, ваза с 2-ве дръжки за съхраняване на вино и масло, пелик и стамноса,
използвани за вино или вода; кана - ойнохое.
Основният съд за вода бил хидрията. Виното се разреждало обилно с вода в кратер.
Сместа се пиела от плитка чаша, килис, по - дълбока - кантарос, или с форма на купа
- скифос.
Основни съдове за масло : лекит ( често използван за погребални дарове ), арибалос
- за парфюми. Всеки вид бил добре пригоден за функцията си, която се отразявала в
неговата форма. ( изключително разнообразие и функционалност на съдовете )
-> ДИПИЛОНСКАТА ваза - от Дипилонското гробище, Атина 8 в. пр. Хр., вис :102,9
см
- принадлежи към група мн. големи съдове, които служели като надгробни паметници.
На дъното на които има дупки, през които даровете се процеждат до мъртвия отдолу.
Върху тялото на вазата е изложен починалия за поклонение, заобиколен от оплакващи
го фигури. Отдолу има погребална процесия с колесници и войници. Целта на вазата е
да възпомене мъртвия.
Геометрична керамика е открита не само в Гърция, но и в Италия и Близкия
изток. Широкото разпространение е ясен знак, че гръцките търговци са се утвърдили
из Източното Средиземноморие през 8 в. пр. Хр. А и вече били адаптирали
финикийската азбука за своя употреба, което знаем от надписите по тези съдове.
Но най - големите гръцки постижения от тази епоха са двата епоса на Омир Илиада
и Одисея.

ОРИЕНТАЛИЗИРАЩ СТИЛ <- РАННА

А
АРХАИКА

Новият стил отразява влиянията от Египет и Бл. изток. Покрай разрастващата

се търговия с тези райони, гръцкото изк. възприема множество ориенталски мотиви и
идеи между 725 и 650 г. пр. Хр. преобразявайки се из основи. Докато ранното гръцко
изк. е егейско на вид, ориентализиращата фаза довежда нова монументалност и
разнообразие. ХАРАКТЕРНО :пищност, орнамент, различни форми, насищане с декор,
скулптурна декорация - ойнохое, кратер, амфора, ликит, кантарос.

- ПРЕДКОРИНТСКА ВАЗА ЗА ПАРФЮМИ. Около 650 г. пр. Хр., вис. 5 см

- Совата изключително жива в поза и изражение, символ на мъдростта, принадлежи
към т.н. предкоринтско, тъй като е насочена към по - късната керамика на Коринт.
Вази известни с енергичните си животински мотиви, показващи тясна връзка с Близкия
изток.Именно смесването на различните влияния с егейските тенденции и характерния
гръцки манталитет скоро поставят началото на т.н. същинско грц. изкуство.
г

- ОСЛЕПЯВАНЕТО НА ПОЛИФЕМ И ГОРГОНИТЕ. (елевсинската амфора)Около 675 - 650 г.

пр. Хр., вис: 142, 3 см
- Ясно изпъква интереса към формите на човешкото тяло. Елевсинската ваза
принадлежи към група кер. изделия, наречени протоатически. геом. елементи са
ограничени (основата, дръжките и ръба). Нови мотиви - спирали преплетени ленти,
палмети(флорален орнамент) и розети. На изпъкналата част - биещи се животни.
Гръцките митове и легенди стават неизчерпаем кладенец на теми за повествователната
живопис. Ясно изпъква интереса към формите на човешкото тяло.
ж

АРХАИЧЕСКА ВАЗОВА ЖИВОПИС

След стабилния геометричен стил и ориентализиращата фаза, период на

преход(след като били усвоени новите елементи от Изтока), възниква нов стил.
Архаическия стил, който продължил от късния 7 в. до около 480 г. пр. Хр., времето
на гръцките победи над персите. Художествения гений на гърция се разгръща не само
във вазовата живопис, но и в архитектурата и скулптурата. Свежеста, която носи
често се смята за най - виталната фаза на гръцкото изкуство.
Гръцката архитектура и монументална скулптура, вероятно се развива доста
преди средата на 7 век. Създавани главно от дърво почти нищо не е оцеляло освен
основите на няколко сгради. Желанието да се строи и вае от камък, в името на
трайността е най - важната нова идея дошла в Гърция през ориентализиращия период.
След средата на 6 век пр. Хр. много от най - красивите образци носят подписа
на художниците, които са ги направили.
Архаическата гр. живопис не е ограничена единствено до вазите. Съществуват
стенописи и релефи, от които не е останало нищо. Цялата арх. живопис в основата си
представлява рисунка, попълнена с плътен равен цвят.Великата епоха на вазовата
живопис е архаическата ера.
ж

СТИЛЪТ НА ЧЕРНИТЕ ФИГУРИ <- РАЗВИТА

АРХАИКА
Разликата м/у ориентализиращата и архаическа вазова живопис се крие в
художествената последователност. До края на 7 в. атическите художнице на вази
съзприели стила на "черните фугури", при който цялата композиция е със силуети в
черно в/у червеникавата глина. Детайлите вътре в черния цвят се очертавали с игла;
отгоре можело да се добавят бяло и пурпурно, за да изпъкват определени участъци.
Тази техника благоприятства развитието на декоративен двуизмерен ефект.
( елегантен, изчистен стил

- ЕКЗЕКИЙ. Дионис в ладията. Около 540 г. пр. Хр.; диаметър: 30,5 см

-> Чернофигурен атически киликс ( чаша за пиене ). Според един химн на Омир богът
на виното веднъж бил отвлечен от етруски пирати. Извъшвайки чудо из целия кораб
порастват лозници, които изплашили похитителите му. Скачат от кораба и се превръщат
в делфини.

- ПСИАКС. Херакъл се бори с Немейския лъв. Около 525 г. пр. Хр.; вис: 49,5 см
-> Чернофигурната атическа амфора от Вулчи, Италия. Херакъл убива Немейския лъв,
1-я от дванадесетте подвига на героя. Лъвът подчертава всемогъщието и смелостта на
героя срещу демоничните сили. Сцената излъчва свирепост и насилие. Линиите и
цветовете са добавени изключително пестеливо , за да не се наруши мощното
присъствие на черния цвят. Познанието на анатомията и умелото представяне в ракурс,
създава илюзия за обем. Само в такива детайли като окото на Херакъл - все още
откриваме традиционната комбинация от анфас и профил.

- Художникът Пронономос. Дионис и Ариадна сред музиканти и герои от театъра.

Края на 5 в. пр. Хр. Волутен кратер
- Ахива и Ариакс -
- съдът на Парис -

СТИЛЪТ НА ЧЕРВЕНИТЕ
Ф
ФИГУРИ

Към 500 г. пр. Хр. техниката на червените фигури постепенно измества стария
метод.

- ЕВФРОНИЙ. Херакъл се бори с Антей. Около 510 г. пр. Хр; вис: 48 см

Предимства: Тук детайлите по - скоро са нанесени чрез изстискване на боята, а не са
гравирани или рисувани с четка. В резултат картината зависи много по - малко от
профилната гледна точка, отколкото преди това. художникът използва вътрешните
линии, за да покаже сме припокриващи се или в ракурс крайници, тозните детайли в
облеклото.
 Подобен растеж към монументалност, но с по - хармонични резултати, виждаме в
сцената Еос и Мемнон един от шедьоврите на късноархаическата вазова живопис.
с

- ЕОС И МЕМНОН, от Дурис. Около 490 - 480 г. пр. Хр., диаметър: 26,7 см
-> Забележителна е изразителната свобода на майторството в рисунъка: толкова
гъвкави лини, сякаш начертани с перо. Вазата представлява интерес и заради
надписите, включващи имената на художника, и на грънчаря, както и с посвещение,
характерно за гръцките вази: "Хермогения е красива "

СИМПОЗИУМЪТ

Вазите, които разгледахме се свързват с виното. Очевидно не са предназначени за

всекидневна употреба ( за тази цел служели не украсени вази ). Украсените били
запазени за особени поводи, най - важният от които бил симпозиумът ( symposion ),
специално мъжко събиране с пиене. Участниците се разполагали на дивани покрай
стените на стаята, в средата се намирало голяма купа за смесване, наглеждана от
церемониалмайстора, който пълнел чашите за пиещите. Музика, поезия, разказване на
истории, игри на думи съпътствали празненствата. Събитието не рядко завършвало с
правене на любов, което често се изобразява на чаши за пиене. Парадоксално, но
симпозиумите имат и друга страна, описана от Платон и Ксенофан, свързана с
обсъждания на политическите, етически и морални въпроси.
о

АРХАИЧЕСКА СКУЛПТУРА

Новите мотиви, които отличават ориентализиращия стил от геометричния - битки с

животни, крилати чудовища, бойни сцени - са стигнали до Гърция главно чрез
внасянето на скулптури от слонова кост и метал от Финикия и Сирия. Тези образци
отразявали месопотамски и египетски влияния. Всички гръцки скулптури от
геометричния период, представляват прости глинени или бронзови статуетки на животни
и воини, високи едва няколко инча. Най -ранните гръцки каменни скулптурни и
архитектурни произведения, оцелели до днес, показват, че египетската традиция е
възприета и елинизирана.
в

КУРОС(Младеж) И КОРА( Девойка)

-> ЖЕНСКА ФИГУРА ( Кора ). Около 650 г. пр. Хр. варовик, вис: 62,3 см
-> Изправен младеж ( Курос ). Около 600 г. пр. Хр.
-

-> Сравнени с египетските стандарти, архаическите статуи изглеждат примитивни.

Погледнато от друга страна това са първите големи по размер каменни човешки фигури
в цялата история на изкуството, които могат да стоят напълно самостоятелно. Въпреки
че куросът следва отблизо египетския канон на пропорциите, гръцките фигури са много
различни по дух от египетските статуи. Докато египетските изглеждат неподвижни,
застинали за времето, гръцките са напрегнати и пълни със скрит живот. Куросът е
винаги гол, докато Кората е облечена. И двата вида са създавани в големи количеста
през архаическата епоха.Някои са надписани с имената на художниците или са
посвещения на различни божества. В такива случаи това са оброчни дарове, но често
не знаем кого представляват.
-> КРОЙСОС ( Курос от Анависос ). Около 525 г. пр. Хр. , мрамор, вис: 1,9 м
-Надписът в/у основата го идентифицира като надгробна статуя. Като всички подобни
статуи и тази била оцветена. Наместо острите плоскости на предишната статуя
откриваме заоблени извивки.Тялото притежава по солидна монументалност, и нова
гъвкавост.
-> МОСХОФОР ( Носач на теле ). Около 570 г. пр. Хр., мрамор, вис:165 см
- Великолепният Носач на теле е оброчна фигура, която представя дарителя, Ронбос, с
животното, което принася в жертва на Атина. Брадата означава напълно зрял мъж. В
оригиналния си вид е стоял в общоприетата поза на Курос, а тялото следва идеала на
Курос.
 Типът Кора има повече вариации от Куроса.
-> Кора е открита в Храма на Хера( около 570 - 560 г. пр. Хр., мрамор, вис: 1,9
м ) на остров Самос с още две фигури, една седнала и една излегната. В основата
стои надписът " Керамис ме посвети на Хера като дар " . "Хера" изглежда като
оживяла колона
-> ГЛАВА. Около 525 - 550 г. пр. Хр., мрамор, вис:54,5 см
- Представлява несравнимия идеал за женственост: красива, млада и изпълнена с
достойнство, просто изваяна.

-> Кора с дорийски пеплос. Около 530 г. пр. Хр., мрамор, вис: 122 см
- наподобява блок повече отколкото колона, със силно акцентирана талия. Простотата
на облеклото е нещо ново до момента.Ограничената разработката на косата
констрастира с неподвижната перука. Най - забележителното е кръглото лице с
неговото очарователно изражение - по - нежна, по - естествена усмивка от останалите
до тук.
д

-> Кора. Около 520 г. пр. Хр., мрамор, вис: 55,3

- Десетилетие по - късна от Хера с пеплос. Въпреки, че и двете са намерени в
Акропола в Атина се различават по : величествеността на " Хера " е отстъпила пред
по - изящна грациозност. Цветът е играел важна роля в тези произведения.
п

АРХИТЕКТУРНА СКУЛПТУРА

Когато гърците започнали да строят храмове от камък, тези храмове наследили

вековни традиции в архитектурната скулптура. Имаме нов вид архитектурна скулптура:
отделна изработка, включена в конструкцията, а не видоизменена повърхност на стена
или блок.
и

--> ХРАМЪТ НА АРТЕМИДА В (остров)КОРФУ. Около 600 - 580 г. пр. Хр., варовик,
вис:2,8 м
- Лъвската порта е прекият предшественик на гръцката архитектурна скулптура. Става
ясно от ранноархаическия Храм на Артемида. Скулптурата е ограничена в (фронтона)
триъгълника м/у тавана и двете страни на покрива. Фигурите са независими от
архитектурното обкръжение. Главата на централната фигура излиза извън рамката. Това
всъщност е Медуза, една от Горгоните, потомка на тази от Елевсинската амфора. Целта
на двата лъва е да държат на страна злото от храма и свещения образ на богинята в
него. Позата на Горгоната носи усещане за движение, без да прави това, някак по -
скоро летяща. Фронтонът трябвало да съдържа и повествователни елементи. От двете
страни са децата на Медуза - Пегас и Хрисаор.
Първите гръцки архитекти, като Теодорос от Самос, често били скулптури.
Архитектурата и скулптурата станали така тясно свързани, че гръцката архитектура е
в мн. голяма степен скулптурна и притежава същото органични качество като фигурите,
които я населяват. Скулптурата от своя страна играе важна роля в придаването на
изразителност и живот на постройките. В дорийските храмове, като този в Корфу,
релефът се състоял от триглифи (блокове с три вертикални линии), редуващи се с
метопи. В йонийската архитектура триглифите били пропускани и фризът ставал
непрекъсната лента от живописна или скулптурна декорация. Йонийците вместо колони,
които да поддържат покрива на портика, понякога поставяли женски статуи.
к

--> СИФНИЙСКАТА СЪКРОВИЩНИЦА, ДЕЛФИ. Около 530 г.пр. Хр., мрамор, вис: 66
см( битката на боговете и титаните, от северния фриз.
- Съкровищницата построена в Делфи малко преди 525 г. пр. Хр. от населението на
йонийския остров Сифнос. Въпреки че постройката не е запазена, добиваме представа
за това как е изглеждала от реконструкции. Главната й особеност били двете женски
кариатиди, или фигури - колони, които поддържали архитрава. Изглежда такъв тип
фигури са използвани за първи път от сирийците в Тел - Халаф 300 години по - рано.
Най - впечатляващата част от скулптурния декор на съкровищницата е фриз,
изобразяващ част от битката м/у гръцките богове и титаните.
и

--> ХРАМЪТ НА АТИНА АФАЯ,в ЕГИНА

--> Умиращ воин, от източния фронтон на Храма на Атина Афая. Около 480 г. пр. Хр,
мрамор, дължина 1,83 м
--> Херакъл, също от източния фронтон. Около 480 г. пр. Хр., мрамор, вис: 78,7 см
Междувременно във фронтонната скулптура релефът е изоставен. Наместо това имаме
статуи, поставени една до друга в драматични групи, подредени така, че да прилягат
на триъгълната рамка. Най - амбициозни са фронтоните на Храма на Атина Афая в
Егина. Оригиналният източен фронтон е разрушен от персите, които завладяват острова
през 490 г. пр. Хр. Западният фронтон датиращ, от около 510 - 500 г. пр. Хр,
изобразява втората обсада на Троя( разказа в Илиада ) от Агамемнон. Без значение
дали е в агония на смъртта или в съсредоточеността на убиването - трогателно е
благородството на духа, което се пръска от фигурите.
б

АРХИТЕКТУРА

ОРДЕРИ И ПЛАНОВЕ НА ХРАМОВЕТЕ

Гръцките индетифицираме с трите класически ордера: дорийски, йонийски и
коринтски. Всъщност те са само два, тъй като коринтският е разновидност на
йонийския. Възможно е дорийският ордер , кръстен така, защото произхожда от регион
в континентална Гърция, да е първичният. Той е по - стар и с по груби черти от
йонийския, който се развива на егейските острови и по бреговете на Мала Азия.

--> ДОРИЙСКИЯТ ОРДЕР

- терминът дорийски ордер се отнася до стандартните елементи и тяхната
послдователност. Главните контури на ордера са ни познати от фасадата на Храма на
Артемида в Корфу.
- трите главни части: стъпаловидна платформа, колони и антаблемана. Платформата се
състои от стереобат и стилобат, които поддържат колоните. Дорийската колона е
съставена от ствол, набразден от 20 вертикални плитки вдлъбнатини , т.н. канелюри,
и капител, който се състои от широк подобен на възглавничка ехин и една правоъгълна
плоча, наречена абак. Антаблеманът включва всички хиризонтални елементи,
разположени в/у колоните, е най - сложният от трите главни части. Той се подразделя
на архитрав(редица от каменни блокове, непосредствено поддържани от колоните);
фриз, съставен от набраздени триглифи и плоски или украсени със скулптурни метопи;
и издадения хиризонтален корниз, или гейсон, който може да включва сима,
изпълняваща ролята на улук. Архитравът поддържа триъгълния фронтон и покривните
елементи( наклонения гейсон и наклонената сима).
Цялата структура е построена от каменни блокове, напасвани един с друг без
хорасан, издялани много прецизно, за да се сглобят плътно. Където е необходимо са
пристягани с метални шипове и скоби. Колоните с малки изключения са съставени от
отделни части, т.н. барабани. Стволът е набраздяван след като цалата колона е
сглобена и поставена на място. Покривът е от керемиди от печена глина, поставени
в/у дървени греди, а за тавана са използвани дървени трегери.
в

--> ПЛАН НА ХРАМ

- Плановете на гръцките храмове се променят според размерите на сградата и
религиозните предпочитания. Части на гръцкия храм: 1. Пронаос - предверие. 2. Наос(
лат.:Целла).Той е основното помещение на храма, в което е разположена статуята на
божеството. 3. Адитон - малко помещение в дъното на сградата, в което е самата
статуя. 4. Постикум - огледално повторение на пронаоса на гърба на храма. Опистодом
- служи за склад за ценности, не е свързано с наоса и има вход противоположно лежащ
на входа на храма. Колонадата, обграждаща сградата се нарича Перистазис. 5. Така се
нарича и всяка овикаляща храма колонада. Най - старите гръцки храмове имат дървен
скелет, каменна субструкция и цокъл, а стените са от кирпич. При тях олтарът
понякога е вътре в храма, а в последствие окончателно се локализира отвън. Така за
жертвоприношенията вече не се влиза в сградата.
--> ДОРИЙСКИ ХРАМОВЕ
- Най - ранните каменни храмове вероятно са построени северно от Микена, близо до
Коринт, главния културен център на Гърция пред късния седми век пр. Хр. Оттам
идеята се разпрости през провлака, който свързва Пелопонес с континента, нагоре по
крайбрежието към Делфи и Корфу и след това бързо из целия елински свят. След 600 г.
пр. Хр. основните черти на дорийския ордер са добре оформени.
Първите гръцки строители, използвали камък, изглежда заимствали от три
източника: Египет, Микена и предатическата гръцка архитектура от дърво и кал.
Самата идея, че храмовете трябва да се строят от камък и че трябва да имат много
колони, по всяка вероятност е дошла от Египет. Разбира се египетският храм е
конструиран да бъде гледан от вътре, а гръцкият храм е построен, че екстериорът има
най - голямо значение. От египет идва и познанието им за архитектурен орнамент и
геометрия, необходима за разполагането на храмовете и съединяването на всички
ч
части.

ХРАМОВЕТЕ В ПЕСТУМ
Х

Близо до южния италиански град Пестум, по време на архаическия период процъфтява

гръцка колония. Посветени на богинята Хера, съпруга на Зевс. Храмът на Хера 2 е
построен почти век след храма на Храма на Хера 1 (т.н. Базилика ).( Първият преди е
смятан за Храм на Посейдон, тъй като Пестум е кръстен на гръцкия бог на морето.)
--> Храмът на Хера 1 ("базилика") 550 г.пр. Хр. и Храмът на Хера 2 ("Храм на
Посейдон") , около 460 г. пр. Хр., Пестум - И двата храма са
дорийски, но с разлики в пропорциите. Храмът на Хера 1 изглежда нисък и разпрострян
на ширина, докато Храма на Хера 2 изглежда висок и стегнат. Част от разликата е
психологическа и произтича от очертанията на колоните. Тези в Храма на Хера 1 са по
- силно удебелени и изтъняват към относително тесния връх. Този ефект на издуване
се нарича ентазис, създава чувството че колоните са деформирани от усилието да
поддържат свръхконструкцията и че тънките върхове, въпреки помощта на капителите,
са почти на върха на силите си.
В Храма на Хера 2 предкомерните издувания са смекчени. Тази промяна, заедно с
по - малкото разстояние м/у колоните, води до по - хармоничен баланс акцентите м/у
опората и тежестта - както буквално така и експресивно. Този храм е сред най -
добре съхранилите се дорийски светилища. Над всеки от двата реда колони има по
малка група колони, така изтъняването сякаш не прекъсва и продължава въпреки
архитрава помежду им.
а

АТИНА, ПЕРИКЪЛ И ПАРТЕНОНА

През 480 г. пр.Хр., малко преди да бъдат победени от гърците, персите разрушават
храма и статуите на Акропола, свещения хълм над Атина, който е и укрепление още от
микенските времена. Възстановяването на Акропола под ръководството на Перикъл през
втората половина на 5 век, когато Атина е в апогея на мощта си, е най -
амбициозното начинание в историята на гръцката архитектура.
Партенонът е най - големия храм и единственият, който е завършен преди
Пелопонеската война през 431 г. пр.Хр. Посветен е на богинята девица Атина
Партенос, покровителката, в чиято чест е кръстен град Атина. Архитектите Иктин,
Каликрат и Карпион го издигат м/у 448 - 432 г. пр. Хр. Построен от блестящ бял
мрамор. За да побере голямата статуя на Атина скулптора Фидий, целата е
необикновено широка, отколкото в другите храмове, а зад нея има втора стая за
съхранение на ритуални предмети. Преди всеки вход има допълнителен ред колони.
Архитравът е повече йонийски отколкото дорийски, тъй като няма триглифи и метопи, а
непрекъснат фриз. Въпреки по - големия си размер Партенонът изглежда много по -
малко масивен. Създава впечатлението за тържествена, балансирана грация в строгите
рамки на дорийския ордер.
р
--> ПРОПИЛЕИТЕ
- Скоро след завършването на Партенона Перикъл прави поръчка за друг скопоструващ
проект. Това е монументалната входна порта в западния край на Акропола, наречена
Прополеите. Започната през 437 г. пр. Хр. под ръководството на архитекта Мнезикъл,
който завършва главната част за 5 години. Възпрепятствани от Пелопонеската война,
цалата конструкция е построена отново от мрамор с подобрения като тези на
Партенона. Напомня класически дорийски храм, с изключение на широкото отворено
пространство м/у 3-тата и 4-тата колона. Източният портик бил обграден от две
крила. По - голямото от северната страна включва картинна галерия, първия известен
случай за обществена зала.

--> ЙОНИЙСКИ ХРАМОВЕ

- Точно до Пропилеите се намира елегантният малък Храм на Атина Нике Аптерос,
вероятно построен м/у 427 и 424 г. пр. Хр. по план изготвен 20 години по - рано от
Каликрат. Има стройни пропорции и капители с волути на йонийския ордер.Този ордер
се появява около половин век след дорийския. От огромните йонийски храмове остават
само останки от Храма на Хера, построен около 575 г. пр. Хр. и Храма на Артемида е
Ефес, проектиран около 15 години по - късно от Херсифон и сина му Метаген. Те са
най - ранните храмове диптери (с двойни колони ), които познаваме.
Най - изящните образци на йонийския ордер са в Акропола.
Йонийския стил е доста податлив на промени и силно свързан с Близкия изток. Най
- впечатляващите му черти са непрекъснатия фриз, където липсват редуващи се
триглифи и метопи от дорийския ордер. Йонийската колона е разположена в/у своя
собствена богато украсена основа. Стволът е по - строен с по - малко изтъняване и
ентазис. Под абака капителят представлява двойна спирала, или волута, която е силно
издадена от ширината на ствола. Те е по - ефирна и грациозна.

ЕРЕХТЕЙОНЪТ

--> Това е най - изящният образец на йонийския ордер. Разположен в северния край
на Акропола, срещу Партенона, построен м/у 421 и 405 г. пр. Хр. Подобно на
Пропилеите е чудесно приготен към неравния и стръмен терен. Ерехт. изпълнява
няколко религиозни функции едновременно. С 4 зали и подземие от западната страна. В
една от тях е се разполага статуята на Ерехтей, легендарен атински цар, който въвел
култа към Атина и на когото е кръстена сградата. Източната зала е посветена на
Атина Полис ( Атина Богинята на града ), в която се помещавала една стара статуя,
заменена от Фидий; западната зала е посветена на Посейдон. Вместо западна фасада
Ерех. има 2-ва портика, построени от 2-те страни: един голям, обърнат на север -
главният вход, и малък към Партенона - известен като Портик на девойките. Покривът
му се поддържа от 6 женски кариатиди в/у висок парапет вместо колони. Резбите в/у
основите и капителите на колоните, както и на рамките на входовете и прозорците са
изтънчени и богати.

--> КОРИНТСКИЯТ КАПИТЕЛ

- След късния 5 век акцентът в/у орнамента е характерен за гр. архитектура. По това
време е разработен и коринтският капител. Формата му прилича на обърната камбана,
покрита с къдрави филизи и листа на акантово растение. Първоначално са използвани
само за вътрешността на храмовете в Баса и Делфи. Чак през 4 в. пр. Хр. изместват
йонийските капители отвън.
Най - ранният известен кор. капител е толоса( кръгла сграда с острофърх
покрив ), построен около 375 г. пр. Хр. от Теодорос от Фокеа в Делфи.
- КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, от Толоса в Епидаврос. Около 350 г. пр. Хр. от Поликлет -
младши
 - Паметник на Лизикрат, Атина, около 334 г. пр. Хр. - единственият незасегнат
образец. Кръглата конструкция, разположена в/у висока основа; вътрешността е куха,
но няма вход, това е богато декорирана поставка за триножника, спечелен от Лизикрат
в състезание на хорове в Атинския театър. Колоните са вградени, така паметникът е
по - компактен. Малко след това коринтския капител се използва и в екстериора на
големи сгради, а в римски времена е стандартният капител за голям кръг от цели.

--> ГРАДОУСТРОЙСТВО И ТЕАТРИ

- Стоата е зала с колонади с покрит портик. Такива конструкции очертавали центъра
на социалния и търговски живот.
През трите века м/у края на Пелопонеската война и римската инвазия гръцката
архитектура не предлага потенциал за развитие. По - голяма част от строителната
дейност се развива в Мала Азия и близките егейски острови Родос и Кос. Преди
времето на Александър Велики има нов вид конструкции. Основната тенденция е да се
правят по - големи сгради, както и частни домове, по - богато украсени от преди.
Има тенденция и за комбинация на различни конструкции в още по - сложни комплекси.
Тези постройки обслужвали новите търговски, образователни и спортни функции.
Нововъведение й гимназиумът, предшественик на днешните висши заведения.
Основните форми на гръцката архитектура се развиват в една посока: откритите
театри.
- Ограничения на гръцката архитектура -> съсредоточеното внимание на екстериора
за сметка на интериора, фокусиране на храмове от един вид, липсата на интерес към
структурни системи ( освен схемата стъл - трегер ). Липса на експериментаторси дух!

КЛАСИЧЕСКА СКУЛПТУРА

СВОБОДНО СТОЯЩИ СТАТУИ

Сред многото статуи извадени от развалините, които персите оставили след

разграбването на Акропола през 480 г. пр. Хр. един Курос изпъква от останалите.
--> МОМЧЕТО НА КРИТИЙ. Около 480 г. пр. Хр., мрамор, вис:116,7 см - различна от
архаическите фигури на Куроси, тя е първата известна статуя, стояща напълно
изправена. По - ранните също седят в смисъла - изправена поза(застинало движение).
Сега имаме несиметрично изправено тяло. Единият крак на момчето на К. е изнесен на
пред, тежестта на тялото почива главно в/у левия крак, а десния играе роля на
опора, за да е балансирано талото. Остта на тялото не е права вертикална линия, а
обърнато на S.
CONTRAPPOSTO -> Балансирана несиметричност на отпусната едтествена поза.
Използването на contrapposto позволява пресъздаването на финни извивки. Фигурата
изглежда жива. Гр. статуя има свобода на движението и мисълта.

ПОЛИКЛЕТ - За около половин век, новият начин за изобразяване на тялото се развива

напълно в зрелия класически стил на ерата на Перикъл.
- ДОРИФОР ( Копиеносец ). Римско копие на оригинал от около 450 - 440 г. пр. Хр.
Поликлет, мрамор, вис: 2 м
Най - известната статуя от това време. Силно подчертано contrapposto, хармония на
допълващи се противоположности. Той е образец на класическия идеал за красота.
Въплъщава пропорции и структура, композиция и движение.
За гърците позата и изражението отразяват характера и чувствата на вътрешна
личност.
В морето близо до Риаца, Италия през 1972 г. са открити 2-ве древногръцки
монументални бронзови статуи. Запазени са очите от слонова кост и стъклена паста,
бронзовите им мигли и устни от мед. Поразително живо пресъствие.
- ВОИН А ОТ РИАЦА . Около 450 г. пр. Хр. вис: 2.03
- ВОИН Б ОТ РИАЦА. -същата година и височина.
СТРОГИЯТ СТИЛ
- КОЛЕСНИЧАР, от Светилището на Аполон в Делфи. Около 470 г. пр. Хр. бронз, вис:
1.80 м
- една от най - ранните големи съхранени статуи в гр. изкуство. Периодът в гръцката
скулптура около 480 - 450 г. пр. Хр. се нарича строг стил.
- Има лек намек за contrapposto, левият крак е заетият, а раменете и главата леко
са завъртени надясно, одеждата е строга и проста, но в сравнение с архаическите
драперии изглежда по по - мека и гъвкава, лицето има замислен вид, който виждаме в
Момчето на Критий. Оцветената инкрустация на очите и леко разтворените устни
придават по - живо изражение. Фифурата отразява и тържествеността на събитието,
което отбелязва, надбягванията с колесниците и други подобни съревнования са
надпревара за божественото благоразположение, не просто спортни състезания.
Най - важното постижение на строгия стил са големите свободно стоящи статуи,
изобраз. движение. Най - изящната статуя от този вид е открита в морето близо до
гръцкото крайбрежие.
- ЗЕВС. Около 460 - 450 г. пр. Хр., от бронз, вис: 2.08 м. -> Запращането на
оръжие е божествен атрибут, а не действие насочено срещу противник.

АРХИТЕКТУРНА СКУЛПТУРА
--> ХРАМЪТ НА ЗЕВС, ОЛИМПИЯ
- Много от оригиналните гръцки скулптури, оцелели до днес, са част от ансамбли,
създадени за декорация на архитектурните постройки. Най - добрият скулптурен
ансамбъл на строгия стил са двата фронтона на Храма на Зевс в Олимпия. Издялани
около 460 г. пр. Хр. Темата е триумфът на Пелоп над Еномай, царя на Писа, с
надбягване с колисници, а наградата царската дъщеря, Хиподамия.
Върху западния фронтон е победата на лапидите над кентаврите. В центъра на
композицията стои Аполон. Самите форми са плътни и прости, с меки контури и
вълнообразна повърхност. Борбата е изградена не само чрез действието и жеста, но и
чрез емоциите, отразени в лицето на кентавъра, чиято болка и отчаяно усилие
контрастира със стоическото спокойствие на лицето на младата жена.
Фронтонът прави ясно морално разграничение чрез контраста м/у животинската
природа на кентаврите и хората, които споделят благородството на Аполон. Най - общо
фронтонът символизира победата на рационалните и морални страни на човешкото над
животинската природа. Той чества триумфа на гръцката цивилизация над варварството
като цяло - и победата над персите в частност. Повествователните сцени са
отличителна черта още от началото на 6 век пр. Хр. В Олимпия за първи път
изобразителните и драматичните възможности са използвани напълно.
--> Атлас донася на Херакъл ябълките на Хесперидите. Около 456 г. пр. Хр. мрамор,
вис: 160 см
- изобразен е над входа на източнатас страна на храма. Херакъл има по замисления
вид, характерен за духа на класическите времена. Сцената е изобразена с пестеливост
на позата и изражението, която служи и за да подчертае ръста на героя.

КЛАСИЧЕСКИЯТ СТИЛ

- Фронтонните фигури по - скоро са вид свръхрелеф, замислен да се гледа на фон и

само от една посока.
--> УМИРАЩА НИОБИДА. Около 450 - 440 г. пр. Хр. мрамор, вис: 1,5 м
- От друга страна Ум. Ниобида е така триизмерна и самостоятелна, че едвали бихме
предположели, че е изваяна за фронтона на дорийски храм. Ниобидата е най - ранната
известна голяма женска гола фигура в гръцкото изкуство. Целта на твореца е да
присъздаде красиво женско тяло в момент на напрегнато действие, което по - рано е
запазено само за мъжки такива. Движение и емоция са съчетани изключително
красноречиво в чертите на лицето, както и в цялата фигура. Това, което отделя
Ниобидата от останалото архаическо изкуство, е думата патос - страдание, предадено
с благородство и умереност, така то трогателно, а не ужасаващо.

ПАРТЕНОНЪТ

--> Най - голямата, най - изящна група класически скулптури са останките от

мраморна декорация на Партенона. Голяма част от произведенията с в окаяно и
фрагментарно състояние. Много са изнесени от лорд Елгин м/у 1801 и 1803 г. Сега
известни като Мраморните статуи на Елгин, съхранявани в Британския музей.
Централните фигури и на двата фронтона липсват, а от ъгловите фигури тези от
източния фронтон са достатъчно запазени. Представляват различни божества, повечето
в седнали или полуизлегнали пози, наблюдаващи раждането на Атина от главата на
Зевс. Западния фронтон е изобразявал битката м/у Атина и Посейдон за град Атина.
В още по голяма сила е пресъздадена лекотата на движението, дори в покой. Няма
патос, няма насилие или пък някакво определено действие. "Мократа" драперия ги
обединява в непрекъснато движение. Формите са свободно представени в дълбочина,
създавайки собствено пространство. Фризът на Партенона, непрекъсната лента, дълга
525 фута. Поставен точно под тавана, вероятно трудно се е виждал. Илюзията
пространство и обем на формите е постигнато с лекота. Най - забележителната черта
на фриза на Партенона е ритмичното изящество на композицията. Битката е тема на
известна картина на Полигнот от Тасос, както и на входа на самия Акропол.
- КОННИЦИ, от западния фриз на Партенона, Около 488 - 432 г. пр. Хр. мрамор, вис:
109,3 см.
-ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА ДЪЩЕРИТЕ НА ЦАР ЕРЕХТЕЙ(?), от източния фриз, Около 440 г.
пр. Хр. мрамор, вис: 109,3 см

- ЛАПИД И КЕНТАВЪР, метоп от южната страна на Партенона, Около 440 г. пр. Хр.
мрамор, вис: 142, 2 см
- метопите са мн. различни от останалите скулптури в Партенона по отношение на
изобразяването на насилие. Това са разграбването на Троя от гърците битката на
гърците с амазонките. Целият цикъл е алегория на атинската победа над персите.
Гръцкият скулптур представя войната под маската на мита и легендата, обяснявайки
изхода на нещо предопределено. Метопите са различни по качество и не оформят
последователна програма. Тъй като са поставени на високо, фигурите изпълват по -
голямата част от полето, зваяни в дълбочина, за да изглеждат почти като статуи.
Гледано от близо действието изглежда пренасилето в поза и изражение, то е
композирано красиво за максимална яснота и въздействие, възприемано от земята.
ЕТРУСКО ИЗКУСТВО
Е

И до днес произхода на етруските не е изяснен. Появяват се около 8 в.

пр. Хр. в северозападната част на Апенинския полуостров.
Внезапният разцвет на етруската цивилизация в голяма степен е резултат от
проникването на гръцката култура. Заели азбуката си от гърците към края на 8 век.
Въпреки това езикът им не прилича на никой друг. Вдинствените етруски писмени
документи, са кратки погребални надписи и няколко доста дълги текстове, отнасящи се
до религиозни ритуали.
Погребенията в италианската бронзова ера, както и на други места в
праисторическите времена, били скромни.Останките на починалия, поставяни в
керамичен съд или урна, били полагани е обикновена яма, заедно с принадлежностите,
необходими за задгробен живот: оръжия за мъжете, бижута и домакински пособия за
жените.
Към 700 г. пр. Хр. етруските гробници започнали да имитират от камък
вътрешността на жилищата. Покрити с големи конусовидни могили от пръст, тези
гробници завършвали със свод или конзолирани куполи, построени от хоризонтални
застъпващи се редове от каменни блокове.
В същото време керамичните урни постепенно придобили човешка форма.Капакът
изобразявал главата на починалия, а самият съд наподобявал тяло.

"Урна, оформена като човешка глава".Около 675 - 650 г. пр. Хр. печена глина,
вис. 64,7 см
в

През 7 и 6 в. пр. Хр. етруските са в апогея на своето развитие. Градовете им

съперничат с тези на Гърция. Флотилията им владее в Западното Средиземноморие и
защитава огромна търговска империя, която конкурира гърците и финикийците.
Територията им се простира на юг до Неапол, а на север до долината в долното
течение на По, но етруските, подобно на гърците никога не сформирали единна нация.
Били свободна федерация на градове държави, които постоянно спорели помежду си и
трудно се съюзявали срещу общ враг. През 474 г. пр. Хр. флотилията им била победена
от Сиракуза.През следващите 5 и 4 в. пр. Хр. етруските градове падали под римска
власт един след друг. До 270 г. пр. Хр. всички те били загубили независимостта си.

ГРОБНИЦИ И ТЯХНАТА УКРАСА

Разцветът на етруската цивилизация съвпада с архаическата епоха в

Гърция.
Починалите били представяни в цял ръст, полегнали в/у капака на саркофага във
формата на ложе, като участници в празненство, подобно на гръцките симпозиуми. За
етруските тези пиршества били семейни, предназначени не само за жени.
" Саркофаг, от Черветери. Около 520 г. пр. Хр.. Печена глина, дължина 2
м
Тази творба е от печена глина и някога е била оцветена в светли тонове.
Етруските използват най - често глина като материал. Тук има ясна прямота и
жизненост, типични за етруското изкуство.
ж

РАННИ ПОГРЕБАЛНИ
ВЯРВАНИЯ

Не знаем точно какви идеи за задгробния живот са имали архаическите

етруски. Изображения като двойката от Черветери, за първи път показват живи и
забавляващи се, предполагат, че те възприемат гробницата като дом за тялото и
душата.

"Гробницата на лова и риболова". Тарквиния, Италия. Около 520 г. пр.

Хр.
-> Едни от най - впечатляващите фрески са открити там. Свободното, ритмично
движение на птици и делфини, напомнят и за минойските рисунки от 1000 г. по -
рано. Минойците били единствените преди етруските, които рисували стенописи с
пейзажи. Предназначението на стенописа в основата си е възпоменателно, въвеждащо
починалия в следващия живот. От гърците етруските възприели култа към Дионис,
когото наричали Фуфлунс ( от Бакхос [латински, Бакхус] ) Освен че бил бог на
виното, той бил и бог на растителността и оттук на смътта и възкресението.

" Музиканти и двама танцьори" Детайл от стенопис. Около 470 - 460 г. пр. Хр.
Гробница на лъвиците. Тирквиния
-> и тук виждаме ролята на Дионис, но страстната енергичност на движенията на
двойка е типично етруска.

КЪСНИ ПОГРЕБАЛНИ
ВЯРВАНИЯ

През 5 век пр. Хр. етруските виждания за отвъдното се

променят.
" Младеж и Демон на смъртта" Урна. Началото на 4 в. пр. Хр. мек местен камък ,
дължина 119,4 см
-> Жената е в долния край на ложето и не е съпруга на мъжа. Крилата й показват, че
е демонът на смъртта, а в/у свитъка е записана съдбата на починалия. Смъртта сега
е големият край, а не продължение.
-> Погребална камера. Гробница на релефите, Черветери. 3 в. пр. Хр. - гробницата
е богато украсена с релефи от хоросан. Цялата стая, издълбана в скалите , имитира
вътрешността на къща, както и гредите на покрива, тъй като е гробн. е семейна.
Повърхността на стените м/у нишите, са покрити с точни репродукции на оръжия,
брони, домакински прибори, малки домашни животни и бщстове на починалите.

ХРАМОВЕ И ТЯХНАТА
УКРАСА

Единствено каменните основи на етруските храмове са оцелели, тъй като

самите сгради били направени от дърво. Отлечителни черти : цялата конструкция се
издига в/у висока основа, или подиум, който не е по - широк от целата и има стълби
само от южната страна. Стълбите водят към дълбок портик, поддържан от два реда с по
четири колони, след тях е целата. Целата най - често е разделена на три части ( в
етруската религия доминира триада от божества ). Формата на етруските гробници
вероятно е била ниска и правоъгълна. Украсата обикновено се състояла от глазирани
плочи от печена глина, които покривали архитрава и ръбовете на покрива. Чак след
400 г. пр. Хр.се срещат големи скулптурни групи от печена глина, създадени за да
запълнят фронтона над портика.
Известен ни е един ранен опит - смел опит да се постави монументална
скулптура в екстериора на етруски храм.
Недалеч на север от Рим.
-> АПОЛОН, от Веии. Около 510г. пр. Хр., печена глина, вис. 1.75 м ->
фигурата на Аполон е призната за шедьовъра на етруската архаическа скулптура.
Цялото му тяло притежава експресивна сила, която няма аналог сред свободностоящите
гръцки статуи от същия период.
В края на 6 век Веии е бил център на скулптурата.
-> Вълчицата. Около 500г. пр. Хр. , Бронз вис: 85 см - Не е категорично
сигурен произхода на вълчицата.Двете бебета под вълчицата са добавени през
ренесанса. Самата вълчица е свързана с етруската митология.

ПОРТРЕТИ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ
М
МЕТАЛ

Чак към 300 г. пр. Хр. , под влиянието на гръцките портрети, в етруската
скулптура се появява индивидуалната прилика. Най - изящните образци са глави от
бронзови статуи. Портрет на момче от началото на 3 в. пр. Хр., (бронз, вис: 23 см)
е шедьовърът от този вид. Древните етруски се славят с майсторството си на метал.
От 6 век нататъка те изработвали големи количества бронзови статуетки, огледала и
други произв. както за износ, така и за домашна употреба. Гърбовете на тези
огледала често били гравирани със сцени от етруски версии на гръцките митове,
посветени на любовните истории на боговете.
Композицията на гърба на огледалото от около 400 г. пр. Хр.,( бронз, диаметър
15, 3 см) показва друга особеност на огледалата.

ПРЕДСКАЗАНИЯ

Етруските вярвали, че боговете дават израз на волята си чрез знаци

в света наоколо, като гръмотевичните бури или полета на птиците. Като разчитали
тези знаци, хората можели да разберат дали боговете одобряват или не действията им.
Разглеждали черния дроб като микрокосмос, разделен на части, които съответствали на
16 зони в небето. Също така огледалата служели чрез способността си да разкриват
бъдещето, затова и сцената е изобразена. Тези практики стават част от културното
н
наследство.

КЪСНА СКУЛПТУРА

Уникална двойка саркофази, открити близо до Вулчи в Южна Етрурия, показват мъж
и жена в нежна прегръдка под завивките на брачното им ложе. В по - красивия от 2-та
саркофага двойката излъчва изключителна превързаност. Прическите и брадата
отразяват гръцката мода.Това е произведение с необикновена красота и експресивна
сила, каквито почти не се срещат в по - късното етруско изкуство.
с

АРХИТЕКТУРА НА
Г
ГРАДОВЕТЕ

Според римските автори етруските били майстори в архитектурното

строителство, градоустроството и земемерството. Трудно е да се кажи, колко са
допринески етруските за развитието на римската архитектура, поради липса на етруски
и ранноримски образци. Етруските са явно са ползвали модела на мрежата като
организационен принцип в градоустройството. Атриумът, централното помещение в
римските къщи, имат етруски произход. Разположението на храмове по оста север - юг,
изглежда отразява религиозните вярвания на етруските.
и

РИМСКО
И
ИЗКУСТВО