Палеолит – скални рисунки Неолит – изрисувани съдове

Праисторическото изкуство възниква през каменната епоха и обхваща периода във времето
между 40-ото и 5-ото хилядолетие пр. Хр.
     Това изкуство е наречено праисторическо, защото е създадено преди възникването на най-
ранните цивилизации.

Скална рисунка от пещерата Магурата, България

    скалното изкуство, рисунките и релефите, изобразяващи предимно животни – коне, елени,

бикове, носорози, лъвове. Изображения на животни има в различни части на света, но най-
много и най-хубавите са в пещерите в южна Франция (Шове, Фон дьо Гом, Ласко) и в Северна
Испания (Алтамира).

Скални рисунки от пещерата Ласко, Франция. Изразителните силуети и пози на

изобразените животни, съчетанието на цвят и линия впечатляват хората.

     Праисторическите майстори използвали природни бои (жълта и червена охра, добита от

глина), като ги разтваряли във вода или в животински мазнини. За черно им служел тор от
прилепи или въглени от огнищата. Предполага се, че рисували с ръце или с тампони, може би и
с клонки и листа. Употребявали и нещо като примитивни „спрейове“, с които пръскали скалата
около дланите си. Такива силуети на ръце може да се видят и днес в някои пещери. За
осветление използвали лампи с фитили, напоени с животинска мазнина. животните са
рисувани по памет, в условия, които и днес биха затруднили художниците.

Съд за приготвяне на бои, лампа и пигменти за рисуване

   

Праисторическият майстор дълбаел различни изображения върху камък или кост с остър резец
от твърд кварц или с остри шила. Впечатлява уверената и точна рисунка, с която са
пресъздадени най-характерните особености на животните.

Гравирано изображение върху кост. То пресъздава точно движението на животното в

природата.

     Ваели малки фигурки, най-често на жени, свързани, както предполагат учените, с култа към
плодородието. Т.нар. „Праисторически Венери“. 

Вилендорфската

     През периода на новокаменната епоха човекът открил грънчарството и създал огромен брой
съдове с разнообразно предназначение. Много от тях са украсени с орнаменти, повечето от
които са геометрични.
Неолитни съдове.
Богатата геометрична украса.

Старата каменна епоха (около 30 000-10 000 г. пр. Хр.).

За целите на историята на изкуството, когато говорим за палеолитно изкуство, говорим за края

на палеолита. Това започнало приблизително преди около 40 000 години и продължавало
близо до 8000 г.пр.н.е.

НЕОЛИТ

Живопис , Чатал Хуюк , древно селище в съвременната Турция, показват прекрасни стенописи
(включително най-ранния известен пейзаж на света), датиращи от в. 6150 г. пр. Хр.

Античност

АНТИЧНОСТ – Египет, (нил) Месопотамия (тигър и ефрат), Персия (иран),

ЕгейскaЦивилизация (егейско море), Древна Гърция, Римска Империя.

(4000 – 500)

– Всички форми на изкуството в Египет  са основани на символика.

Такава е и тяхната писменост – ейроглифи, всеки от които е отделен символ с различно
значение.
– Зараждат се формите на изобразителното изкуство – скулптура и живопис.

– Поставени  са основните канони в изобразителното изкуство.

Канонът подчинява творбите на строги описания и трайни, повтарящи се елементи.
– Усукване на фигурите – човекът е изобразен от няколко гледни точки – крака и лице в
профил, тяло и око във фас. Художниците смятали, че този подход е по-реалистичен
– Развива се фризът (лента върху стена, покрита с изображения или фигури).

– Живописта е в 2 измерения – дълбочината липсва. Колкото по-нагоре е поставен обекта,

толкова е по-далече.
– Пирамиди – Пирамидата е строеж с огромни мащаби. Служела като гробница за фараона,
който бил считан за бог. Тази постройка няма съответствие между външната и вътрешната
структура.

– Архитектът Имх отеп създава първата

стъпаловидна пирамида за фараона Джосер.
– Създава се комплексът от пирамиди в Гиза. Той включва няколко важни постройки:
– Хеопсовата пирамида.

– Сфинксът – една от най-големите статуи в света, издълбана в един каменен блок.

– Пропорциониране – основата на Хеопсовата пирамида е точен квадрат, който е точно
ориентиран според посоката на слънцето.

Ново царство (1600 – 1000)

– Стремеж на хората, да са организирани в едно цяло, подчинено на някаква идея.

– Разномащ абие – фигурите на владетелите и на боговете

се изобразяват като много по-големи от останалите.
– Появява се релефът. Той бива вдлъбнат или изпъкнал
според  формата и висок или нисък според височината.

– Колонат а вече е самостоятелен елемент с носеща функция, а не

декоративна.
– Въвеждане на триизмерната структурна форма. Скулптури от злато.
– Създават се портрети на конкретни хора. Портретът не се занимава с естетическа,

а има чисто магическа функция. Поставя се в гробницата.

– Деформация на черепа – издаденият назад череп е символ на благородство.

Месопотамия (7000 – 600)

Същинската история на изкуството започва с появата на цивилизациите в Двуречието
(Месопотамия) и Древен Египет. Шумерските селище се изграждат около храм, посветен на
божеството покровител. Най-разпространеният тип храм е зикуратът. Той представлява
стъпаловидна кула с няколко платформи от кирпич, върху най-високата от които се намира
храмът.

Изкуството на народите от Двуречието има една особеност-. Камъкът тук липсва и

трябва да се докарва от далечни краища, което е много трудно. Това обстоятелство
налага тухлата и кирпича като основен материал за строителство, както и за
художествено творчество

Зикуратът в Ур, Шумер

В украсата на храмовете древните шумери използвали мозайката, кръглата скулптура и

релефа с изображения на реални и фантастични животни. Много разпространени са
статуетките на хора с опростени форми и в молитвени пози. Огромните им очи, инкрустирани с
цветни камъни, са символ на мъдрост и знание.

Изображение  2.

Молеща се фигура, Шумер

Изображение  3.

Релеф с изображение на фантастичното същество Имдугуд, Шумер

 Месопотамия. Двуречие.
кирпич. Тухли, направени от
глина, изсушени на слънце.

В древността Вавилон преживява два периода на разцвет. Някои от паметниците на ранното

вавилонско изкуство са свързани с управлението на великия цар Хамурапи. Между тях е
каменният стълб с изображение на самия владетел. Асирийското изкуство също цели да
прослави мощта на страната и действията на царете. Архитектурата е свързана с издигането
на огромни крепости и дворци. Входовете им са охранявани от фигурите на крилати бикове с
човешки глави, олицетворение на духовете пазители. Голям успех на асирийските майстори са
великолепните релефи за стенна декорация с изображения на животни и особено ловните
сцени с лъвове.

След като Асирия е превзета от Вавилон, градът преживява нов разцвет като културен център
на Двуречието. Вавилон е добре планиран и укрепен град. Градските стени и кулите по пътя на
процесиите са облицовани с тухли в син цвят, украсени с яркожълти фигури на лъвове, бикове
и дракони.

Изкуството на Двуречието представя историята на много народи с различно художествено

чувство и традиции.

Портата на Ищар, музей Пергамон, Берлин

arrow_backarrow_forward

1/5

Изображение  4.

Ранената лъвица, релеф, Асирия

Изображение  5.

Фигура на крилат бик (шеду), Асирия

зображение  6.

Стелата на Хамурапи, Вавилон

Шумеро-акадски период (3000 – 2000)

– Започва строителство на храмове.

 
– Архитектурата на строежите е монументална.

– Зикурат – кула със стъпаловидна пирамидална структура. Около него се поставят пилони. На
върха се изгражда храм.
– Основният строителен материал е тухлата от кал.
– Изкуството е представено от пластични образци, съчетаващи качества на

 животни и хора.

– Изработват се бижута от злато и скъпоценни камъни.

– Изпъкнал релеф и тримерна скулптура.

Асирийски период (1600 – 100)

– Строят се огромни дворци с големи тераси и с още по-големи зали, с монументална укра

са. Най-много релефни изображения се срещат в дворците на

владетелите. Характерно за украсата е, че е със светска тематика, а не религиозна.
– Използва се „бисквитената техника” за изпичане на глината. (парчето се изпича и от двете
страни).
– Някои о релефните скулптури се изработвали с по 5 крака за да изглеждат реално, гледани
както отпред, така и отстрани. Този похват придава „движение” на фигурата.
Нововавилонски период (626 – 539)

– Вратите на Ищар –  Най-забележителната от осемте арки

издигнати около Вавилон. Релеф по стените – изображения на животни.

Древна Гърция (1200 – 100)

Омирова епоха (1200 – 800)

– „Човек е мерило за всичко” – това е  основната теза в

древногръцкото изкуство.
– Геометрично изкуство – използване на точни геометрични фигури.

Архаика (800 – 500)

– Скулптури от мрамор.
– Поставят се основите на гръцката архитектура, основните типове храмове.
– Дорийски ордер – дебели и къси колони с цилиндрични капители. Колоната е носеща и е по-
широка в долната си част.
– След началото на олимпийските игри, гръцкото общество развива изкуство, при което

основният патос е човека. Човекът се

изобразява в целия си вид, като е идеализиран с перфектни пропорции на тялото и изразена
мускулатура.
– В това изкуство външната красота на човек обуславя вътрешната.

 
Класика (550 – 450)
– Идеята за центризма в културата.
– Най-висок разцвет на гръцкото изкуство. Живопис. Храмове. Детайлни скулптури на богове.

– Анатомията на скулптурата е разработена, хората не са с еднакви

лица, а краката вече са раздвижени.
– „Дискохвъргачът” – идеализиран образ на мъж – спортист. Във фигурата му има много
динамика и баланс.
– Периптер – архитектурна постройка обградена с колонади, еднаква отпред и отзад.

Висока класика в елинизма (450 – 400)

– Изграден е атинският Акропол и Партенонът.

Фифий създава най-впечатляващата скулптури в антична

Елинизъм (300 – 100)

Епоха, през която се развива индивидуалният портрет..
– Създават се едни от съвременните чудеса на света – „Александрийския фар” и „Родоския
пилос”.

– Масова продукция на произведения на изкуството, като започват да се изпълняват и

индивидуални поръчки.

Древен Рим (500 – 500)

– Скулптурни портрети от мрамор и бронз – римски бюстове.

– Нисък релеф и живопис.

– Меценатство – да покровителстваш изкуството.

– Склуптурният портрет на Рим – в Гърция всички портретни изображения са идеализирани,
но в Рим не е така. Тук най-важна е индивидуалността. Много точно предаване на чертите,
важни са лицата, изражението, характера и личностните качества.

– Августовски класицизъм – връщане към идеализацията и обожествяването.

– Разцвет на архитектурата и декоративната техника. Създаден е „Пантеонът”.
– „Колизеумът” – това е най-колосалното строителство (от там идва и името му). Представлява
огромен амфитеатър, в който са се провеждали представления и гладиаторски битки.
– „Триумфалната арка” на император Константин – с такива арки императорите изразявали
своето могъщество и символ на победите си.

Изкуството от средновековието е тясно свързано с религията, тъй като в този период

Църквата е имала голяма сила и влияние в живота на хората. По този начин теоцентризмът е
основният характерен елемент в средновековната култура. Основната функция на изкуството
през Средновековието е била предимно религиозна, тъй като самото то е служило като
инструмент за водене на хората към религията. Има два стила: романски и готически стилове,

През Средновековието се появяват романски и готически стилове. Историята на изкуството от

падането на древния свят е известна с ерата на изключителен художествен просперитет. Но
един век заема абсолютно специално положение в тази жизнена вековна панорама. Това е
пикът на разцвета на цялата история на световната култура, Ренесанса. Славата на тази епоха
беше утвърдена и разпространена от всички последващи културни и социални прогреси на
човечеството.

Византийското изкуство отначало е наследник на късния римски, обогатено от богата

християнска идеология. Характерна особеност на изкуството на тази епоха е сакрализацията,
както и възвишението на императора. От нови жанрове: отлични постижения в жанра мозайка
и иконопис, от стари - в храмовата архитектура.

готически (XIII-XVI години.) - Следващият международен стил, който обхвана Европа. Той

възниква във Франция, като следващ етап в развитието на архитектурата. Най-разпознаваемият
детайл на готиката е ланцетната арка, стъклопис. Сакралната живопис активно се развива.

Настъпването на епохата на Ренесанса коренно променя идеологията. Свещеното заглъхва на

заден план, активно се проявява интерес към човешката личност и индивидуалност
(благодарение на това портретният жанр процъфтява). Художници и скулптори оглеждат
изкуството на древността, опитвайки се да следват неговите стандарти и задачи.

Има откритие на обещаваща структура, както и на chiaroscuro. Художниците в същото време

съчетават висока техничност и умения за изобразяване на природата с хуманистични идеали,
вяра в красотата и опити да създадат перфектно балансирани хармонични произведения

Какво е средновековно изкуство?

Средновековният период на изкуството е съществувал между 476 и 1600 г. сл. Хр Разглежда се

като епоха на религиозни вярвания, страхове и суеверия. Когато разглеждаме творбите на
художниците от средновековния период, можем да видим, че цветовете са в тъмна гама .
Донатело, Джото, Филипо Брунелески са някои имена на известни средновековни художници.

Творците не подписват своите творения, защото истинския творец, според представите в

средновековното изкуство е Бог. Имената на много от тях не са достигнали днешните дни,
защото не поставят своя подпис. Освен това създаването на стенописи често е колективно
дело. Художниците не се стремят да копират точно света около тях

витражи - главно по религиозни теми. Като правило се рисуват теми като "Рождество
Христово", "Разпятие", "Страдания на Христос", "Мадона и дете" и др.
Романският стил - Византийските и ориенталските елементи навлизат в средновековното
изкуство на Западна Европа. Романският стил възниква в условията на развитие на феодализма
и разпространението на идеологията на католическата църква. създаването на скулптури,
проектирането на ръкописи - от монаси. Advertisement

Романско изкуство , архитектура ,скулптура , иживопис, характерна за първата от двете големи

международни художествени епохи, процъфтяла в Европа през Средновековието.Романската
архитектура възниква около 1000 г. и продължава до около 1150 г., като по това време тя
еволюира в готическа. Романската култура е била в разцвета си между 1075 и 1125 г.
във Франция , Италия , Великобритания и германските земи.

Релефна скулптура е използвана за изобразяване на библейската история и църковната

доктрина върху капителите на колони и около масивните врати на църкви.

Романското изкуство е резултат от голямото разрастване на монашеството през 10-ти и 11-ти

век

романските църкви развиха широкото използване на полукръгла („римска“) арка за прозорци,

врати и аркади; на барел свод ( т.е., арки, които са полу-цилиндрично свод над правоъгълно
пространство) или кръстат свод (образуван от пресичането на две дъги) за подпомагане на
покрива на кораба; и масивни кейове и стени (с малко прозорци), които да съдържат
изключително силната външна тяга на сводестите сводове.

Голяма част от монументалната живопис от романския период покрива вътрешните стени на

църквите. Оцелелите фрагменти показват, че стенописът имитира скулптурен стил.Ръкописната
илюминация , при изработването на главни букви и маргинална украса, също следва
скулптурната тенденция към линейна стилизация. И скулптурата, и живописта включваха
широк спектър от теми, отразяващи общото възраждане на обучението: съвременните
богословски произведения, библейските събития и живота на светците бяха често срещани
теми. Готическото изкуство започва да измества романския език в средата на 12 век.

Тя наследява и постепенно измества романския стил. 

Развитието на готик е силно в тези страни, в които доминира католицизмът. Тя изпълнява най-
вече религиозно изкуство по религиозни теми и целта си.

скулптура

Тя е действала като основен видизобразително изкуство. Катедралите отвън и отвътре са

украсени с голям брой релефи и статуи. Готическата скулптура, в сравнение с романтичната, е
динамична, фигурите се обръщат един към друг и към аудиторията. Интересът към
естествените природни форми, към човешката красота и чувства започна да се проявява.
Темите на майчинството, жертвената стабилност, моралното страдание започнаха да се
третират по нов начин. Образът на Христос претърпя промяна. В готиката темата за
мъченичеството излезе на преден план. В изкуството култът на Божията майка започна да се
оформя. Това се случи почти едновременно с поклонението на красивите дами. Често и двата
от тези култове са преплетени. В много произведения Божията Майка се появи в образа на
красива дама. В същото време хората все още имат вяра в чудеса, приказни чудовища,
фантастични животни. Техните изображения могат да се намерят и в готическия, често в
романски стил.
Какво е Ренесансово изкуство?

Известен като Ренесанс, периодът, непосредствено след Средновековието в Европа, отбелязва

голямо възраждане на интереса към класическото обучение и ценностите на Древна Гърция и
Рим. Неговият стил и характеристики се появяват в Италия в края на 14 век и се запазват до
началото на 16 век.

ренесансовият период на изкуството продължава от 14-ти до 17-ти век, Това е от около 1370 г.
сл. Н. Е. до началото на модерното изкуство. Ренесансът се разглежда като епоха на
просветление И прераждане. Цветовете, са по-ярки по-богати цветове. Леонардо да Винчи,
Микеланджело и Рафаел са някои имена на известни ренесансови художници.

Той се основава на принципа на хуманизма, тоест утвърждаването на достойнството и

красотата на човека. По това време светската култура започва да се оформя, освобождава се от
църковната схоластика и религиозните догми. Терминът „Ренесанс“ е въведен от Джорджо
Вазари. Той характеризира това време като период на възраждането на древността

Данте Алигиери се счита за основател на Ренесанса в Италия, именно той успя да разкрие
същността на хората от този период в литературното произведение „Божествена комедия“.

скулптура

в скулптурата, е в разцвет.. Най-известните скулптори от онова време са Лоренцо Гиберти, Лука

дела Робия и др. Той създаде майолически бюстове на светци, Мадона и Христос. Изкуството
на този скулптор заслужи признание сред съвременниците.

живопис

стенописната техника. Художници, рисувани върху мазилка с водни бои

Големите майстори на епохата в изкуството на Ренесанса включват Брунелески, Верокио,

Мантена, Донатело, Масачо, Ботичели и други. Първият художник, изобразил триизмерността,
се смята за Джото.

Северен Ренесанс

Северен Ренесанс.Най-значимите стилови различия в живописта са: за разлика от Италия, тук

дълго се съхраняват традициите и обичаите на готическото изкуство, по-малко внимание се
отделя на античното наследство и познанието на анатомията на човека. Водещите
представители са Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн Младши, Лукас Кранах Старши и Питер
Брьогел Стария. От предренесансовия дух са проникнати и някои произведения на майстори на
късната готика като Ян ван Ейк и Ханс Мемлинг.

Северно-ренесансов художник, който до голяма степен е приписван на развиващите се

петролни техники, е Ян ван Ейк, бояджия на двореца на Бургундия. Не е, че е открил маслени
бои, но е разбрал как да ги сломи в "глазури", за да създаде светлина и дълбочина на цвета в
картините му. Фламандският ван Ейк, неговият брат Хуберт и техният недерландски
предшественик Робърт Кампин (известен също като майстор на Флемеле) са били всички
художници, които са създали олтар през първата половина на петнадесети век.

Други трима ключови художници от Холандия са били художниците Роджър ван дер Уейдън и
Ханс Мемлинг и скулпторът Клаус Шутер. Ван дер Уейдън, който е бил градски художник на
Брюксел, е най-известен с въвеждането на точни човешки емоции и жестове в работата си,
която е предимно от религиозен характер.

Още един ранен северен възрожденски художник, създал трайна бъркотия, беше загадъчният
Йеронимус Бош. Никой не може да каже каква е неговата мотивация, но той със сигурност
създаде някои тъмни изобретателни и изключително уникални картини.

Нещо, което имаха всички тези художници, беше използването на натуралистични обекти в
композициите. Понякога тези предмети имат символни значения, докато в други времена те са
били само там, за да илюстрират аспекти на всекидневния живот.

Приемането през 15-ти век е важно да се отбележи, че Фландрия е центърът на Северен

Ренесанс. Точно както във Флоренция - по същото време - Фландрия беше мястото, което
северните художници гледаха на "авангардни" художествени техники и технологии. Тази
ситуация продължава до 1477 г., когато последният бургундски херцог бе победен в битка и
Бургундия престана да съществува.

Историците наричат периода, който настъпва в края на XVI – началото на XVII век, Ново време,
като така подчертават факта, че в света настъпват промени, които го отдалечават от
Средновековието и Ренесанса.

класицизъм

Класицизмът възниква през XVII век  и се развива паралелно с барока.

Тогава той се появява отново по време на Френската революция (в западната историография

този период понякога се нарича неокласицизъм, тъй като още един класицизъм е бил във
Франция преди началото на епохата на барока. В Русия това не беше и затова е обичайно да го
наричаме изключително „класицизъм”). Беше популярен до началото на XIX век.

Стилът се характеризира със спазване на принципите на антиката (гръцко и римско изкуство):

рационализъм, симетрия, целеустременост и сдържаност, строго съответствие на
произведението с неговата форма.

романтизъм

Идейно-художествена насоченост края на 18 - 18 - първата половина на 19 век  Като стил на

творчество и мислене, той остава един от основните естетически и светогледни модели на 20
век. Романтизмът възниква първо в Германия, а след това се разпространява в целия
западноевропейски културен регион.

Романтизмът е естетическа революция. Характеризира се с утвърждаването на вътрешната

стойност на духовния и творчески живот на личността, на образа на силни (често бунтовни)
страсти и характери, одухотворена и лечебна природа. Той се разпространи в различни области
на човешката дейност. През осемнадесети век всичко странно, фантастично, живописно и
съществуващо в книгите, а не в действителност, е наречено романтично.

реализъм

Естетична позиция, според която задачата на изкуството се състои в най-точното и обективно

фиксиране на реалността. Възникна в втората половина на XIX век и е разпространен до XX.

В областта на художествената дейност значението на реализма е много сложно и

противоречиво. Границите му са променливи и неопределени; стилистично, тя е многообразна
и многомерна.

импресионизъм

Посока в изкуството последната трета на XIX - началото на XX веккоито произхождат от

Франция и след това се разпространяват в целия свят, чиито представители се стремят да
разработят методи и техники, които позволяват на най-естествения и ярък да улови реалния
свят в неговата мобилност и променливост, да предадат своите мимолетни впечатления.

Обикновено терминът „импресионизъм“ означава посока в рисуването (но това е на първо

място група методи), въпреки че идеите му са въплътени и в литературата и музиката,
където импресионизмът се появява и в определен набор от методи и техники за създаване
на литературни и музикални произведения, т.е. които авторите се стремяха да предадат
живота в чувствена, пряка форма, като отражение на техните впечатления.

Какво е импресионизъм?

Импресионизмът е форма на изкуство, която се различава от художествените форми по това

време, защото вместо да черпи от историята или митологиите, той избра да черпи от
съвременните пейзажи и градския живот. Всъщност, импресионистичните картини са
завършени на открито. Смята се, че художниците импресионисти са завършили работата си
за по-бързо време. Що се отнася до начина на рисуване, щрихите, които бяха твърди и
малки, бяха предпочитани от художниците импресионисти. С други думи, може да се каже,
че художниците-импресионисти са показали по-меки ръбове в картините си.

Освен това художниците-импресионисти не проявяват особено значение за емоциите и

настроенията и се концентрират повече върху темата. Също така, импресионизмът
подчертава значението на топлината на темата и нейното изобразяване в техните картини.
Някои известни художници-импресионисти включват Фредерик Базил, Едгар Дега, Клод
Моне, Берт Моризо, Камил Писаро, Огюст Реноар, Алфред Сисли и Мери Касат.
Танц в Le Moulin de la Galette от Пиер-Огюст Реноар

Какво е постимпресионизъм?

Импресионизмът проправи пътя за постимпресионизма сред другите форми на изкуството. И

от своя страна пост-импресионизмът проправи пътя за модерното изкуство. Това е много
важна разлика между двата стила на рисуване. Постимпресионизмът обаче не се съгласява с
импресионизма и те придават по-голяма стойност на един по-структуриран начин на
рисуване, който оценява символичното съдържание. Геометричните форми са получили
специално значение от художниците-постимпресионисти. Освен това художниците от
периода на импресионизма вярват, че завършват работата си в студиото. Също така се смята,
че пост-импресионистите се нуждаят от повече време, за да завършат работата си.

За разлика от художниците импресионисти, художниците пост-импресионисти придават

голямо значение на емоционалния аспект на човешкото поведение и затова картините им са
натоварени с емоции и чувства. На външния вид на обекта не се придава толкова голямо
значение от художниците, които принадлежат към периода на пост-импресионизма. Те бяха
по-скоро в символичното съдържание. Някои известни художници след импресионизма
включват Пол Сезан, Пол Гоген, Винсент ван Гог и Жорж Серат.

Каква е разликата между импресионизма и постимпресионизма?

• Основен фокус:
• Импресионизмът поставя съвременния пейзаж и градския живот на платно. Те обърнаха
много внимание на светлината и цвета.

• Постимпресионизмът не се съгласи с импресионизма в акцента им върху цвета и

светлината. Постимпресионизмът следва по-формален ред, като същевременно
благоприятства символичното съдържание.

• Място на рисуване:

• Всъщност, импресионистичните картини са завършени на открито.

• Художниците от периода на импресионизма вярват, че завършват работата си в студиото.

• Вдъхновение:

• Импресионизмът проправи път за постимпресионизма и кубизма и фовизма.

• Смята се, че постимпресионизмът е проправил пътя за модерното изкуство.

• Емоции:

• Художниците импресионисти не проявяват особено значение за емоциите и настроенията

и се концентрират повече върху темата.

• Пост-импресионистичните художници придават голямо значение на емоционалния аспект

на човешкото поведение и затова картините им са натоварени с емоции и чувства.

• Външен вид на обекта:

• Импресионизмът подчертава значението на топлината на темата и нейното изобразяване в

техните картини.

• Външният вид на обекта не е придаден толкова голямо значение на художниците от

периода на импресионизма. Те бяха по-скоро в символичното съдържание.

• Известни художници:

• Известни художници на импресионизма са Фредерик Базил, Едгар Дега, Клод Моне, Берт
Моризо, Камил Писаро, Огюст Реноар, Алфред Сисли и Мери Касат.

• Известни художници на постимпресионизма са Пол Сезан, Пол Гоген, Винсент ван Гог и
Жорж Серат.

Това са важните разлики между двата важни живописни стила, наречени импресионизъм и
постимпресионизъм.

С любезното съдействие: Pierre-Auguste Renoir, Dance in Le Moulin de la Galette и Paul Cézanne,

Still life with Soup Tureen чрез Wikicommons (Public Domain)

Експресионизъм , художествен стил, в който художникът се стреми да изобрази не

обективната реалност, а по-скоро субективнатаемоции и отговори, които обектите и
събитията събуждат в човека. Художникът постига тази цел чрез изкривяване,
преувеличение, примитивизъм и фантазия и чрез яркото, дразнещо, насилствено
или динамично приложение на формални елементи. В по-широк смисъл експресионизмът е
един от основните течения на изкуството в края на 19-ти и началото на 20-ти век и неговите
качества на силно субективно, лично, спонтанно себеизразяване са типични за широк кръг
съвременни художници и художествени движения. Експресионизмът може да се разглежда
и като постоянна тенденция в германското и скандинавското изкуство поне от европейското
средновековие, особено по време на социални промениили духовна криза и в този смисъл
тя формира обратното на рационалистическите и класифициращи тенденции на Италия и по-
късно на Франция .

По-конкретно, експресионизмът като отделен стил или движение се отнася до

редица Немски художници , както и австрийски, френски и руски, които се активизират в
годините преди Първата световна война и остават такива през по-голямата част от
междувоенния период.

Винсент ван Гог ,Едвард Мунк иДжеймс Енсор , всеки от които в периода 1885–1900 г. е

развил изключително личен стил на рисуване . Тези художници използваха изразителните
възможности на цвета и линията, за да изследват драматични и натоварени с емоции теми,
да предадат качествата на страха, ужаса и гротеската или просто да отпразнуват природата с
халюцинаторна интензивност. Те се откъснаха от буквалното представяне на природата, за
да изразят по-субективни възгледи или състояния на ума.

Терминът „постимпресионизъм“ (буквално: „след импресионизма“) е предложен от

английския художник и критик Роджър Фрай в началото на ХХ век. Използва се за първи път
в заглавието на изложбата „Мане и постимпресионистите“, която Фрай организира в Лондон
през 1910 г.

Постимпресионизмът се развива през 80-те и 90-те години на ХIХ век, основно във Франция.
Обединява явления, които се случват след импресионизма. Постимпресионистите не са
хомогенна група художници, обединени от някаква обща пластична концепция. Става
въпрос за индивидуални автори, свързани в определени периоди от творчеството си с
импресионизма или повлияни от идеите на импресионистите. Всеки от тях развива собствена
пластична програма и определя нова насока в развитието на модерното изкуство, на чиято
база стъпват следващите поколения модерни художници. Постимпресионистите доразвиват
импресионизма в посока все по-отдалечаваща живописта от натуралистичното отразяване на
природата и традиционния пластичен изказ. Някои от тях, като Сезан и Сьора, залагат на
търсене на рационален подход към отразяването на визуалните усещания. Други, като Гоген
и Ван Гог, извеждат на преден план персоналните си емоционални изживявания като
разчитат преди всичко на сугестивния потенциал на цвета.

Пол Сезан се опитва да превърне „мимолетното“ изкуство на импресионизма в нещо

„солидно и трайно“. По неговите  собствени думи, целта му е синтез между импресионизма
и академичната живопис в музеите. Използва същите жанрове каквито и импресионистите,
но търси скритата архитектоника на формата. Според Сезан природата трябва да се
разглежда през призмата на куба, конуса и сферата. За него композиционния баланс и
хармонията на формите и цветовете в самата картина са по-важни от правилната
перспектива и вярната форма на изобразяваните обекти. По тази причина си позволява
различни деформации, които първоначално не са разбирани и приемани от съвременниците
му. Сезан постига синтез между форма, обем и тоново богатство. Рисува на принципа на
модулирането на формата. Изобразяваните обекти са целенасочено опростени и очертани с
тъмен контур. Използва малки щрихи, които изграждат изцяло образа и създават така
необходимия за цялостната организация на платното ритъм. Смята се за предтеча
на кубизма.
Любим сюжет, който често се повтаря в творчеството му е планината Сен Виктоар. Рисува я
многократно в различни сезони и по различно време на денонощието. Рисува и голям брой
натюрморти с ябълки, както и автопортрети. Важни творби са: „Натюрморт с ябълки в
купа“  (1879 – 82), „Къпещи се“  (1884 – 05), „Модерната Олимпия (Пашата)“ (1873-
74), „Картоиграчи“  (1876).

Жорж Сьора, подобно на Сезан също се опитва да внесе устойчивост и систематичност в

импресионистичния подход. Методът му е базиран на научните теории за зрителното
възприятие на цветовете и идеята за разлагането на тона. Сьора заменя интуитивното
смесване на цветовете при импресионистите с рационален научен модел. Изгражда
картините си чрез подреждане на редици от самостоятелни малки точки чисти цветове,
които се смесват оптически при възприемане на произведението от разстояние. По този
начин картината може да се програмира и следователно да се изгражда по научен път. Това
е много трудоемко и противоречи на основната идея на импресионистите за спонтанност.
Сьора рисува произведенията си с години. Прави много подготвителни скици и изчислява
мястото на всеки детайл. Рисува статични фигури, изобразени предимно в профил и анфас.
Формите са максимално изчистени и почти няма ракурси. Композициите са подведени по
системи от прави линии, които определят цялото изобразително поле на платното. В
работите му може да се открие влиянието на изкуството на древен Египет. Картината, за
която се смята, че в пълна степен отразява концепцията на художника е „Неделен следобед
на остров Ганд Жат“  (1884 – 86). Въпреки, че използва сюжет характерен за
импресионистите, творбата е много далеч от улавянето на мимолетно впечатление –
застинали фигури, прецизно балансирана статична композиция, построена на базата на
хоризонтали и вертикали, пространство изградено от систематично подредени точки от ярки,
чисти тонове. Този инженерен подход в голяма степен можем да свържем с изкуството
на футуризма, появило се близо две десетилетия по-късно. Други произведения на
художника са: „Парад“  (1887 – 88),  „Моделите“  (1888),  „Канкан“  (1889 – 91),  „Цирк“  (1891).

Художествената критика нарича подхода на Сьора „поантилизъм“ (от фр. pointillisme, идва

от point – точка), а движението започнало от кръга художници, който се оформя около него,
определя като „неоимпресионизъм“. Самият Сьора предпочита да нарича метода си
„дивизионизъм“.

Друг художник свързан с поантилизма е Пол Синяк. Ученик на Сьора и предан негов
последовател, Синяк продължава да прилага метода му за изграждане на картината чрез
нанасяне точки чисти цветове. Изключително обича да рисува водни повърхности. Негови
картини са: „Трапезарията (Закуска)“  (1886 – 87),  „Неделя“  (1888 – 90)  „Пристанището на
Сен Тропе“  (1905),  „Големият канал във Венеция“  (1905).

Пол Гоген е един от първите художници, които насочват търсенията си към изкуството на
примитивните култури. Това е времето в което за първи път творчеството на самоуки
художници като Анри Русо придобива ценност. Гоген също е почти самоук. Започва да
рисува сравнително късно, като преди това е доста успешен борсов агент. В творчеството му
можем да открием известен уклон към символизма.

Гоген започва да се бунтува срещу индустриалното общество и Западната цивилизация. За

него те лишават хората от спонтанна емоционалност, подчиняват всичко на материалното и
по този начин изпразват от смисъл човешкия живот. Живее известно време във френската
провинция, където се вдъхновява от неподправената религиозност на селяните. Там под
влияние на предренесансовите традиции изгражда характерен стил, основан на плоскостни
изображения, опростени очертани с тъмен контур форми и ярки чисти цветове.

За да спаси себе си и своето изкуство от духовния провал на Запада, Гоген програмно отива в
Таити. Там търси други, различни от европейските корени за творчеството си – по-живи и по-
непринудени. Опитва да улови директната спонтанност на примитивните народи. Влияе се от
творчеството им, като изключително цени непосредствения изказ. Открива силата на чистия,
синтезиран, декоративен цвят. Често в платната си използва големи чисти цветни петна.
Смята се за предшественик на фовизма.

Емблематичната творба, която обобщава духовните и пластичните му търсения е „Откъде

идваме? Кои сме? Накъде отиваме?“  (1897). Представлява монументална картина, която
алегорично препраща към отделните фази на човешкия живот. Други творби на Гоген
са: „Видение след проповед (Яков се бори с ангела)“  (1888), „Жълтия
Христос“  (1889), „Жена с цвете“ (1891),  „Таитянки на брега“  (1891), „Две
таитянки“  (1899). Има и значителен брой автопортрети.

Винсент Ван Гог е художник, който поставя на преден план в творчеството си емоционалното
начало. По произход холандец, той няма художествено образование. Творческият му път
започва доста късно и продължава едва 10 години. Преминава през няколко периода,
последният от които е най-ползотворен. В работите си акцентира върху способността на
цвета да внушава определени емоции и чувства без помощта на сюжета. Ван Гог променя
ролята на цвета по посока на нарастване на ударната му изразна сила. Съзнателно се лишава
от богатата цветност на импресионистите за да засили емоционалното внушение. Чрез силата
на мазката успява да постигне изключително висока степен на личностно присъствие в
картината. Подобно на Сезан омаловажава натуралистичното пресъздаване на
изобразяваните обекти за сметка на търсеното внушение. В следствие на това, често
прибягва до деформации. Често подбира изключително нетрадиционни сюжети като обувки,
стол, кошница с картофи и др., каквито до момента никога не са били централен обект на
изобразяване в изкуството.

Ван Гог прекарва живота си в крайна бедност като оцелява единствено благодарение на
издръжката която брат му Теодорус (Тео) плаща. С негова помощ художникът успява да
замине за Арл, Южна Франция, където през последните три години от живота си рисува най-
известните си картини. По това време при него отсяда Пол Гоген, който оказва влияние на
възгледите му. Там започва да страда от психическо заболяване с пристъпи на
умопомрачение. През 1890 г. се самоубива на 37 годишна възраст. Сред най-известните му
творби са: „Натюрморт: Ваза с 12 слънчогледа“ (1888), „Звездна нощ“  (1889), „Спалня в
Арл“  (1888), „Нощно кафене“  (1888), „Житно поле и кипариси“  (1889). Творчеството на Ван
Гог се смята за основополагащо за експресионизма от началото на ХХ век.

Анри дьо Тулуз-Лотрек черпи вдъхновение от живота на парижката бохема. Потомствен

благородник, художникът страда от физически недъг, който дава отражение върху
творчеството и личността му. Известен със скандалния си начин на живот, Лотрек пресъздава
реалността на кабаретата и бордеите в Монмартър – бохемския квартал на Париж. В
живописта му ясно личи влиянието на Дега и Гоген. Предпочитан сюжет са артистите и
посетителите на развлекателните нощни заведения, сред които известното кабаре Молен
Руж. За него Лотрек започва да прави графични плакати, в които установява безпрецедентни
принципи за синтез между текст и рисунък. Изведената в тях стилистика свързваме с ар
нуво – широко разпространило се в Европа художествено движение. Лотрек умира от
алкохолизъм на 36 годишна възраст. Сред известните живописни творби, които оставя са: „В
Молен руж: Танцът“  (1890),  „Ла Гулю пристига в Молен Руж с двама приятели“  (1892),  „В
Молен Руж“  (1893 – 95),  „Англичанката от „Стар“ в Хавр“  (1899). Сред най-известните му
плакати са: „Ла Гулю“ (1891),  „Аристид Брюан в „Амбасадор““  (1892) и др

Кубизъм , силно влиятеленстил на визуалните изкуства от 20-ти век, създаден главно от

художницитеПабло Пикасо иЖорж Брак в Париж между 1907 и 1914 г. Кубисткият стил
подчертава плоската, двуизмерна повърхност на плоскостта на картината, отхвърляйки
традиционните техники на перспектива , ракурс , моделиране и светлосенки и
опровергавайки почитаните от времето теории, че изкуството трябва да имитира
природата. Художниците кубисти не са били задължени да копират форма, текстура, цвят и
пространство. Вместо това те представиха нова реалност вкартини, които са изобразявали
радикално фрагментирани предмети.

Докато на Пикасо и Брак се приписва създаването на този нов визуален език, той е възприет
и доразвит от много художници, включително Фернан Леже , Робърт и Соня Делоне , Хуан
Грис , Роджър де ла Фресне , Марсел Дюшан , Алберт Глайзес и Жан Мецингер. Въпреки че е
свързан предимно с живописта, кубизмът оказва и дълбоко влияние върху 20-ти
векскулптура иархитектура . Основните кубистки скулптори са Александър
Архипенко , Реймънд Дюшан-Вийон и Жак Липчиц . Приемането на кубистката естетика от
швейцарския архитектЛьо Корбюзие се отразява във формите на къщите, които е проектирал
през 20-те години.

Футуризъм

автор: Добрин Атанасов

Футуризмът (от лат. futurum – бъдеще) е течение в модерното изкуство възникнало през

първото десетилетие на ХХ век в Италия. За негово начало се смята „Манифестът на
футуризма“, публикуван от поета Филипо Томазо Маринети през 1909 г. Манифестът
прокламира радикален отказ от традиционните културни ценности, разрушаване на музеите,
библиотеките и академиите за сметка на нова естетика, базирана на динамиката на
съвременната цивилизация. Футуризмът се „проектира“ като изкуство на бъдещето.
Идеологически е свързан с левите движения и фашизма. Подкрепен е от множество
манифести. Проявява се в литературата, пластичните изкуства, театъра и музиката. През 1910
г. се появява манифест на художниците футуристи. Той е подписан от Умберто Бучони, Карло
Карра, Джино Северини, Луиджи Русоло и Джакомо Бала.

Футуризмът е сред най-радикалните явления от Ранния европейски авангард – новаторско

направление отричащо миналото. Футуристите виждат в абсурда на обществото възможност
за обновление. Търсят се нови форми на изказ, различни от имитативните форми характерни
за миналото. Художникът е рязко противопоставен на обществото. Отхвърлят се хармонията
и добрият вкус, като буржоазни и символи на фалш. Футуристите казват, че старото изкуство
трябва да бъде разрушено. Прокламират вредата от художествената критика. Смята се, че
универсалният динамизъм трябва да бъде пресъздаден като динамично светоусещане.
Съществува отхвърляне на сюжетността. Футуристите изследват последователните фази на
движението с идеята да вклчат в творбата четвъртото измерение – времето.
От гледна точка на тематиката, футуристите се насочват към съвременността – спорта,
машината, автомобила (машината е един от основните митове на модернизма). Във
формален план се заимстват някои принципи от кубизма и абстрактното изкуство, както и
от експресионизма. Характерна е известна еклектика.

Освен в Италия, футуризмът се развива и в Русия. Сериозно влияние на руския авангард

оказва пътуването на Маринети до Санкт Петербург, но руския футуризъм се появява
независимо от италианския. Развива се преди всичко в поезията и живописта, но има прояви
и в театъра, киното и други области на културата. Проявленията на футуризма в Русия в
значителна степен се свързват с направлението кубофутуризъм. Това типично руско
авангардно явление обединява в себе си пластичните принципи на кубизма и
футуристичните идеи за развитието на предмета във времето.

Манифестът на руските футуристи наречен „Шамар на обществения вкус“ е публикуван 1912

г. и е подписан от Борлюк, Лившиц, Маяковски, Хлебников, Кандински и др. Сред известните
руски художници, които се изявяват в това направление са: К. Малевич, О.
Розанова, Н.Гончарова П. Флонов, М. Ларионов и др.

Футуризмът е първото явление, което прави опит за излизане извън рамките на

традиционната художествена творба. Футуристите правят симултатнтни рецитации на
звукоподражателна поезия; жестови демонстрации и поведенчески актове. Поведенческите
жестове на художниците стават особено важни. Приема се, че тези прояви са първообразите
на съвременните пърформанси. Някои от футуристите правят първите опити за включване на
механиката и реалното време в произведенията си, което ги прави предвестници на
кинетичното изкуство. Футуристите (както и дадаистите) се възползват от възможностите,
които предоставят новите медии като киното и фотографията.

ДАДАИЗЪМ – ИЗКУСТВО В ОТРИЦАНИЕ НА ЛОГИКАТА И ЕСТЕТИКАТА

Началото
Дадаизмът се заражда едновременно в Цюрих и Ню Йорк, като във всяка страна той се
развива независимо един от друг. За негови основатели се считат германският поет и
драматург Хуго Бал, френско-румънският поет с еврейски корени Тристан Цара, френският
художник Марсел Дюшам, германският художник Рихард Хюлсенбек, германо-френският
поет, скулптор и художник Жан Арп и още няколко артистични фигури от началото на 20-и
век. Всички тези известни личности са ярки представители на Дадаизма в живописта,
литературата, музиката и други области на изкуството.Дадаистите, уморени от националните
разногласия, които навлича Първата световна война, мечтаят да обединят творчеството на
народите по света в едно цяло. Повечето от артистите дадаисти създават своето творчество
във Франция и Германия, но стилът се разпространява и в други страни по света като Русия,
Холандия, Армения, Италия, Югославия, Япония и др. В средата на двайсетте години на
двадесети век тази тенденция постепенно се слива с експресионизма и сюрреализма.

Дадаизъм в изкуството
Най-популярният тип творчество в този стил е колажът. Художниците лепят различни парчета
цветна хартия, плат и други закачливи материали върху твърда основа.Всички представители
на дадаизма в живописта чрез своите произведения напълно отричат всичко логично,
унищожават духовните и социалните канони, формирани през вековете и създават
глуповати картини и колажи. Те обаче са голям хит, тъй като напълно съответстват на
състоянието на обществото.Към живописта често дадаистите добавят и други творчески
области. Те съчетават картини със силна музика, рецитиране на литературни произведения и
танци в една изложба.Музиката в стил Дада е шумна и изважда на показ животинската
природа на обществото.Танците в този стил са набор от плавни и несвързани движения, а
костюмите на танцьорите са изработени в зигзаго-кубистичен стил, който не допринася за
тяхната естетика. Литературата също не е особено смислена, основно се изразява в поеми, в
които вместо думи се използва набор от примитивни звуци. Филмите и пиесите в този стил
също са нелогични и имат странни несвързани заглавия

Сюрреализмът се появява във Франция през 1924 г. когато Андре Бретон публикува първия
му манифест. Името на течението буквално означава „свръх реализъм“. Бретон го взема от
подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий“ на Гийом Аполинер.

Сюрреализмът намира почва за изява в театъра, киното и литературата. В изобразителното

изкуство се реализира в много различни пластични форми. Голяма част от художниците от
течението са били свързани с дадаизма, но впоследствие се разграничават от него. Първата
изложба на сюрреалистите се реализира през 1925 г. В нея участват Ман Рей, Жан Арп, Хуан
Миро, Макс Ернст, Паул Клее, Пабло Пикасо, Джорджо де Кирико. Метафизичната живопис
на де Кирико се смята за предшественик на сюрреализма. По-късно към кръга се включват
Салвадор Дали, Рене Магрит, Пол Делво, скулпторът Алберто Джакомети и др.

Сюрреалистите се опитват да отразят в творчеството си една реалност, която е повече от

реалността, която виждаме в действителност – свръх реалност диктувана от нашето
подсъзнание. Течението е силно повлияно от теориите на Зигмунд Фрйд за психоанализата и
тълкуването на сънищата. Сюрреализмът се възприема като психически автоматизъм,
посредством който се цели да бъде предадено реалното функциониране на мисълта –
диктовка на мисълта в отсъствие на контрола на разума, извън всякакви грижи за естетика и
морал. В тази връзка Бретон прокламира и термина „автоматично писане“. Сюрреалистите
търсят всякакви начини да „изключат“ съзнанието от творчеството си. Прибягват до хипноза,
употреба на опиати и алкохол, до различни методи за достигане на трансови състояния.
Използват игрови практики в търсене на скрити асоциации. Еротичното начало дава много
мощен тласък.

В изобразителното изкуство сюрреализмът приема всякаква пластична форма, но винаги

бяга от онова, което наричаме действителност. Той е вид програмна насока, която не се
базира на конкретни пластически особености. Въпреки това, формално биха могли да се
разграничат три направления. Първото може да се нарече „фигуративно“. Свързано е с
рисуване близко до натурата и следване на класическия изобразителен модел, но с алогизми
и деформации, чрез които се създават естетически конфликти. Към него причисляваме
творбите на Дали, Делво, Магрит и др.

Второто направление свързваме с фантастични пейзажи и образи. Показателни за него са

колажите на Макс Ернст. Ернст пръв въвежда техниката на фротажа – отпечатък от релефни
повърхности чрез натриване с молив. Емблематични за направлението, а и за сюрреализма
въобще са скулптурите му, заедно с тези на Джакомети и Пикасо. Последният играе роля в
създаването на тримерния колаж – форма, която не можем да причислим към скулптурата,
нито да определим като редимейд. Друг художник, свързан със същото направление е Ив
Танги.

Третото направление търси създаване на напълно нова действителност. В тази посока

работят Миро, Клее и др.
Като идейно течение сюрреализмът се отличава с доста голяма словесност – има много
манифести, последният от които е публикуван през 1969 г., когато Бретон умира. Общото,
което обединява художниците сюрреалисти е търсенето на свръх реалността като път към
освобождаване на личността от оковите на  обществото. Сред авторите битува утопичната
идея, че чрез творчеството човек може да бъде освободен, а обществото трансформирано. В
политически план сред тях радикално се налагат левите убеждения. Неслучайно
сюрреалистите подкрепят бунтовете на студентите през 1968 г., виждайки в тях изява на тази
сюрреалистична революция.

Пърформанс

 ПЪРФОРМАНС

Пърформансът е вид съвременна художествена практика. Терминът води началото си от 60те

години в САЩ. Първоначално е бил използван да опише художествено събитие на живо,
включващо поети, музиканти и други, заедно с визуалните артисти. Заслужава си да се
отбележи, че още през 20те години дадаистите правят първите опити за „смесване” на
поезия и визуални изкуство.

През 70те години пърформансът се превръща в широко разпространена практика, като

неговата дефиниция става по-стеснена: пърформанс изкуството е на живо и е изкуство, не
театър. То не се купува, продава или търгува като стока. Самите артисти се стремят да
поднасят своето изкуство директно на публиката, елиминирайки необходимостта от галерии,
мениджъри и всички останали аспекти на капиталистическата култура. От 80те години
пърформанс изкуството започна все повече да инкорпорира в себе си новите технологии.
При използването на новите медии артистите комбинират технологиите със своето
въображението, което определя и непредвидими граници на това изкуство.

Без да можем да опишем какво представлява пърформанс изкуството в неговата цялост, то

може да изброим някои от неговите характеристики: то е на живо; няма правила; то е
експериментално; не е за продажба; може да включи рисуване, скулптура, диалог, поезия,
музика, танц, опера, филмови кадри, пуснати телевизори, лазери, животни, огън или всички
изброени заедно. Пърформансът е легитимно артистично направление, което се преподава в
образователните институции. Пърформанс изпълнението може да има сценарии или не, да е
спонтанно или внимателно планирано, с или без участието на публиката. Артистът може да
присъства или да отсъства, пърформансът може да се случи навсякъде и да е с различни
дължина във времето. Пърформансът може да забавлява, занимава, шокира и да ужасява,
но винаги е незабравим.

Ако проявявате интерес към това изкуство, имате възможност да вземете участие в нашето
арт ателие в периода 19 – 23 август.

(от англ. performance – изпълнение, представяне, проява) Терминът възниква в началото на

60-те години на ХХ век в Съединените щати и най-общо обозначава „живите“ изпълнения на
художниците. Пърформансът е интердисциплинарна форма на артистичен изказ, която би
могла да обедини в себе си изразните средства на всички изкуства във всякакви
комбинации. Няма ограничения относно времетраене и места за реализация. Единствената
константа е живото присъствие на артиста, в чиято основа са поставени изразните
възможности на тялото и поведението в естествени или преднамерени ситуации. Най-
простото определение, което можем да дадем е: представяне на идея чрез публично
изпълнение на живо. Корените на пърформанса могат да се открият още във футуризма, а
проявления има в редица авангардни течения от първата половина на ХХ век,
като конструктивизъм, сюрреализъм, Дада, Баухаус. Като равностойно изразно средство
обаче, пърформансът е възприет чак през 70-те години. Тогава концептуалното изкуство е в
апогея си. Тъй като набляга на идеята за сметка на продукта, то се изживява като изкуство,
което не може да бъде купено или продадено. Често пъти пърформансът демонстрира и
пресъздава точно тази концепция, оказала се твърде утопична в последствие. Поради
характера си на живо изкуство, много проявления на пърформанса са причислявани към
полетата на театъра и танца. В тази връзка е важно да отбележим, че пърформансите, като
изразно средство, възникват именно в практиките и експериментите на художниците, а не на
театралите или танцьорите. В последствие се размиват в граничните зони на различните
изкуства.

Инсталация (инсталационни форми)

Под художествена инсталация разбираме трансформиране на пространство чрез ситуиране

на два или повече материални обекта с концептуална връзка помежду си. Пространството в
тези случаи е самостоен елемент, а често и изходна точка за произведението. Това е ключова
разлика, отделяща инсталациите от скулптурите и художествените обекти, които в общия
случай съществуват самостойно, без значение къде са поставени.

Обобщаващият термин инсталационни форми включва инсталации, обекти, художествени

конструкции, „редимейд“ форми, изграждане на „пространства-среди“ и др.

Терминът „инсталационно изкуство” започва да се употребява в края на 60-те

години. Корените му се простират до редимейд предметите на Марсел Дюшан (1887-1948) и
произведения като неговите 1200 торби въглища (1938), провесени от тавана. Дюшан се
отказва от чистото рисуване на 25-годишна възраст и не е участвал в изложби в Европа до 30-
те години. Той обаче е добре известен в средите на сюрреалистите още от 1922 г. Появата на
инсталационното изкуство се свързва и с асамблажите „Мерц” на немския художник Курт
Швитерс (1887-1948), който със завръщането си в Хановер създава художественото
направление „Мерц”. В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни

билети, парче та канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети.

Основното в неговото изкуство – по думите му – е ритъмът: в поезията, музиката, живописта
и в живота. Прави изложби в Хановер. С творчеството си Курт Швитерс става родоначалник
на съвременните художествени стилове поп арт, хепънинг, концептуализъм, мултимедийно
изкуство и постмодернизъм. Първоначално на инсталационното изкуство се гледа като на
работа свързана със спецификата на мястото, често правена за конкретното пространство на
галерията или изложението. От 1923г. Швитерс прекарва десетилетие в преобразуване на
стаите на своя дом в Хановър, Германия в произведения на изкуството. Неговите асамблажи
предизвестяват появата на инсталационното изкуство – роля, която играе и празната стая
в Празнотата (1958) на Ив Клайн. Французинът изцяло изпразва стаята от съдържание,
оставяйки само един шкаф. Боядисва я в бяло, а на входа провесва синя завеса. Зрителите са
принудени да се редят на опашка за да видят онова, което той нарича „Невидима картина”.
Подобни творения се надсмиват над представата, че изкуството е събираемо и продаваемо и
прегръщат идеята за изкуството заради самото него. Пример за ефимерния характер на
инсталационното изкуство е Унищожението (2001) на Майкъл Ланди – представител на
младите британски художници. Това е пърформанс инсталация, в която той унищожава
систематично всички свои вещи.
Инсталационното изкуство се развива в триизмерна художествена форма, която преобразува

изложбеното   пространство в обстановка, в която

зрителят да се потопи. Американската феминистка Джуди Чикаго прави Вечерно парти (1974-
1979) – триъгълна маса с 39 места, всяко от които в памет на жени исторически личности. За
първи път е инсталирана в Музея на модерното изкуство във Сан Франциско, показвана е на
турне и е поставена окончателно в Бруклинския музей.

Галериите и музеите узряват за идеята за инсталации и започват да канят художници.

Лондонската галерия „Тейт Модърн” поръчва множество инсталации за своята Турбинна
зала. Те варират от поредица скулптурни постановки и инвайрънменти, като Проект „Време”

(2003-2004) на датчанина Олафур  Елиасон. Той използва

овлажнители изпускащи захар и вода, за да получи фина мъгла и лампи излъчващи жълта
светлина. Постановката е увенчана от огледало на тавана и зрителите често лягат на пода за
да погледат това, което прилича на огромно слънце в мъглив ден. Друга интересна
инсталация свързана с времето е “Rain Room”. Невероятна и интерактивна създадена от
лондонското арт студио Random International. Тя е разположена в центъра за изкуства
Barbican Centre на площ от 100 квадратни метра.
От тавана на съоръжението се изсипва по 1000 литра вода на минута, имитираща
  тропически пороен дъжд. Подът е като решетка
и водата преминава през нея, събира се, филтрира се и отново потича надолу. Звучи
невероятно но в тази странна и причудлива стая определено ще можете „да минете между
капките” и да излезете сух. Ако преминете през инсталацията, специални датчици
синхронизират водните потоци с движенията ви. Така капките променят своята траектория и
оставате сухи под дъжда, дори и да не си носите чадър.
В бъдеще такива “дъждовни стаи” биха могли да се използват за създаване на невероятни
визуални ефекти в театрални постановки.

Съвременна провокативна идея е създаването на

сграда във формата на най-популярната пазарна кошница. Цената на това удоволствие
възлиза на 30 милиона щаткси долара и е идея на търговец в бранша. Много експерти се
опитали да убедят собственика да промени намеренията си, но той не отстъпил и след две
години успял да види реализацията на нестандартната инсталационна идея .
Инсталацията „Глава в облаците” е идея на Неправителствената артистична

 организация FIGMENT, която задава въпрос: „Как

според вас ще изглежда един артистичен павилион, направен от рециклирани материали и
базиран на идеята за „Градът на мечтите”? Хората от STUDIO KCA – дизайнерска компания,
базирана в Бруклин, решават, че перфектната инсталация изобразяваща това би бил
гигантски облак, направен от пластмасови бутилки.” За инсталацията се използват 53 780
бутилки. Толкова се изхвърлят в Ню Йорк всеки час.
 Според артистът Гарт Бритцман пластмасата е
„проклятието на 21 век”. Той създава разноцветен паркинг навес благодарение на 1500
пластмасови бутилки и сътрудничеството със студентите от Университета на Небраска. „Отне
ни повече от 200 часа да сглобим това символично произведение на изкуството”, споделя
Гарт.

Може би една от най-красивите рециклирани творби са гигантски склуптури от пластмасови

бутилки, изобразяващи риби на плажа в Рио де Жанейро.

Концептуално изкуство: неговата цел е предаването на идеята на художника

Концептуалното изкуство е модернистична формаартистичен израз, в който специфични

понятия или идеи (обикновено лични (възникнали в съзнанието на артиста) и сложни)
приемат формата на абстрактни, неподходящи образи, основаващи се на отхвърлянето на
естетическите принципи. Според определението за пионер на тази тенденция,
американският художник Сол Льо Витте, в концептуализма, идеята или концепцията е най-
важният аспект на работата. Това означава, че решението е взето предварително, а
изпълнението му е просто формалност. Идеята се превръща в механизъм.

Като цяло, концептуалното изкуствое комбинация от различни тенденции, а не тясно

свързано движение. Има много форми (сред тях: инсталации, представления, събития,
ефимер). Тя е предвидена в първата половина на ХХ век, а не като художествено движение,
а като определен философия, която поставя под въпрос смисъла на самото изкуство.
Дадистът Морис Душам, който въведе нова художествена практика, твърди, че идеята за
произведение е по-важна от физическото й представяне. От средата на 1960 до средата на
1970 г. концептуален артист създадени творби, напълно отхвърля традиционните представи
на изкуството: естетически изразителни, умения (включително и спазването на изискванията
на пазара).

Независимо от това, важно е да се разбере, че концептуалниятизкуството се развива в

последователност от авангардни движения (кубизъм, абстрактен експресионизъм и други
подобни), които успяват значително да разширят границите на самото понятие за изкуство.
Концептуалистите (в тесния смисъл) са финалистите на авангардната традиция. Всъщност
няма значение дали този изключително сложен интелектуален вид се вписва в субективните
представи за това какво трябва да бъде изкуството, защото фактът остава. Някои
произведения на концептуалистите се възприемат от музеите, колекционерите, артистите
като шедьоври на световното изкуство.

Чрез заемане на различни методи (например,минимализъм), концептуалните художници се

стремяха да преосмислят формите на поп-изкуството, които не почиват на теоретичните
основи на изкуството. Е силно повлиян от гореспоменатата минималистични (своята
простота), те са, в същото време категорично отхвърли своята концепция, която е въплътена
в скулптура или картина, характерна за сетивната или "усещане" на изкуството (тя е
създадена предимно за визуалното възприятие). Във връзка с това "концептуалният"
преследва напълно различни цели. Древното изкуство на Египет, изразяващо идеи много
субективно и изключително символично, може в известна степен да служи като асоциация
към него. Идеята, според художниците, може да се оформи във всяка физическа форма.
Връзката между художника, който използва всички налични елементи на изразяване,
неговата работа и публиката, е абсолютно трансформиран.
Концептуалното изкуство не е просто описаниеприрода в цялото му разнообразие.
Художникът изразява своето отношение към социалните, политическите, технологичните
неща и процеси. В много случаи на зрителя и самия автор се превърне в неразделна част от
това изкуство и неговите основни концепции. Това, което започна като движение, една от
многобройните тенденции на изкуството на шейсетте години, замислена да демонстрира
приоритета на идеята на художника, днес се смята в съвкупност (както естетична гледна
точка на концептуализъм на), оказва голямо влияние върху съвременните форми на
художествено изразяване.

Какво е концептуално изкуство?

11/04/2016 / Какво е... изкуство?, Арт блог / Изкуство

Идеята като изкуство и творбата като посредник между художник и зрител

„В концептуалното изкуство идеята (или концепцията) е най-важния аспект на работата.

Когато художникът използва концептуална форма на изкуството означава, че цялото
планиране на всички решения са направени предварително и изпълнението е нещо
повърхностно. Идеята се превръща в машината, която създава изкуство.“ Сол ле Уит (артист-
концептуалист, един от основоположниците на този вид изкуство)

Концептуалното изкуство води началото си от средата на ХХ век, когато художниците

започват да разчупват традиционните форми на изобразителното изкуство. То се създава
успоредно с течения като кубизъм, сюрреализъм, абстракционизъм, въпреки че смислово
изхожда от тях, за да достигне не просто до отказ от конвенционалното в живописта, но и до
отказ от самата живопис.

Различните представители на концептуалното изкуство имат различна визия за това какво

представлява художника и какво е произведение на изкуството, но като цяло всички се
обединяват около идеята, че изкуството е самата идея, а авторът (чрез творбата) е неин
посредник. Сериозно влияние върху разбиранията на художниците-концептуалисти оказва
философското направление на Концептуализъм от 16 век (според него мисловните
построения (или концепти) са единствената форма на реалност).

Първите концептуалисти търсят основно провокация, за да разчупят мнението на публиката

и критиката, докато днес техните твърдения са познати на обществото и днешните артисти
залагат повече на визията и представянето на идеите си, отколкото на реакцията на
зрителите.

Търсения и достижения на представителите на концептуалното изкуство

Търсения на представителите на концептуалното изкуство тръгват от фундамента на

концептуализма и се разпростират във всички посоки на творческия експеримент.
Достиженията им са различни като проявления, но са олицетворение именно на тази
философия, която днес е позната на всички, но в средата на ХХ век е била неконвенционална
в същността и проявленията си.

Някои от по-значимите имена и по-знаковите произведения на концептуалните форми на

изкуството са:

 Джаксън Полък, който представя като изкуство самия акт на създаване, а не

картината.

 Марсел Дюшан, който сменя контекста на предмет от ежедневието, като по този

начин разкрива формата на предмета сама по себе си, извън нейната
функционалност. Той въвежда термина ready made, за да назове своето изкуство.

 Джозеф Кошут и неговата емблематична творба „Един и три стола“, която включва
стол, снимка на стол и тълкувание на думата стол според речника. Представяйки по
този начин този предмета, артистът го превръща в обект на изкуството, чрез който
провокира зрителя да се замисли върху това какво е стол, какво е неговото реално
съществуване, а в по-широк смисъл и: какво е изкуство?
  Пиеро Манзони твърди, че изкуството е вече създадено (под една или друга форма),
а художникът единствено подписва своята творба. Т.е. ако творецът подпише нещо
съществуващо, то става негово изкуство.

 Групата Флуксус достигат до извода, че изкуството може да съществува и в отсъствие

на изкуството, т.е. без предметната творба на изкуството, тъй като идеята е самото
изкуство, а тя не може да бъде видима. Затова художественото произведение и
творческият акт са само посредници между авторовата идея и възприятията на
зрителя.

 Пърформансът като форма на изкуството тръгва от идеята, че изкуството се

осъществява само веднъж (дори картината бива възприемана различно от
различните зрители и епохи). От което следва, че изкуството трябва да бъде
създавано на момента и това прави живото изкуство (каквото е пърформанса)
идеално за създаване на творби, които няма да останат във времето (театърът не е
подходящ за тази цел, защото при него има сценарий, репетиции, определени
реплики – т.е. при него все пак има нещо което остава).

 Хепънингът има същата идея като пърформанса, но разликата е, че въвлича

публиката в случването, докато пърформансът разчита единствено на провокация
(или наблюдение).

Независимо дали става въпрос за арт-инсталация, пърформънс или хепънинг – когато става
въпрос за концептуално изкуство, творецът търси диалог с публиката си, в който творбата/
действието е само посредник.

Гледайте „Разкаяние“ – мултимедиен видео клип, в който са вплетени кадри от

едноименен пърформанс от Любомира Попова Fineluart >>

Вижте „Абсолютна относителност“ – арт-инсталация от Любомира Попова Fineluart >>

Споделете:

FacebookMessengerTwitterEmailCopy LinkShare

Терминът „дигитално изкуство” се появява през 80-те когато компютърните инженери

започват да използват програмата за рисуване Aaron изобретена от първопроходеца
дигитален художник Харолд Коен. Първоначално с програмата на Коен се правят произволни
черно-бели рисунки като неговата „Компютърна рисунка без заглавие” в стил Миро, а по-
късно артистът прави цветна програма. Днес към дигиталното изкуство спадат дигитално
монтираните видео и компютърна анимация, но терминът по-често се свързва с изкуство
създадено изцяло с компютър, манипулирани снимки с помощта на компютър, изкуство
предназначено единствено за интернет.
През 90-те години германският фотограф Томас Руф става известен с портрети и снимки на
интериори модифицирани дигитално за да изглеждат живописно и в някои случаи
размазано. В първото десетилетие на XXI век артистът прави изображения от буйни
преливащи се цветове като „Субстрат 15” – една от поредицата компютърни разпечатки
върху хартия за мастиленоструен принтер.
Художници като канадеца Джеф Уол и германеца Андреас Гурски манипулират
фотографиите си с дигитална технология за да получат фантазни образи, които изглеждат
истински. Произведението „Рейн II” на Гурски е пример за това. В него колоритни,
комплексни мотиви са увеличени до монументален размер. Авторът премахва по дигитален
път индустриалните сгради от оригиналната снимка и изобразява река Рейн унила,
романтична, но изкуствена. 

Андреас Гурски – “Рейн” (преди) и “Рейн II”

Джеф Уол използва костюми, актьори и декори за да направи дигитален монтаж, който
изглежда като документ на действително събитие. Работата му е точно обратното на
уличната фотография, която разчита на улавяне на мига. Уол манипулира многократни
снимки за да направи реконструкция на сцени от съвременното ежедневие и нова
интерпретация на класически картини. Във „Внезапен порив на вятъра” (По Хокусай) Уол
използва фотографията за повторна интерпретация на темата по японската
гравюра „Пътници застигнати от внезапен порив на вятъра”. Той използва покрайнините
на Ванкувър чрез режисиране на редица действия. Уол нарича трудоемката си
техника „кинематографическа фотография”, защото процесът е подобен на снимане на
филм. Реката протичаща през центъра на монтажа излъчва светлина. Този ефект се постига
чрез отпечатване на снимката като диапозитив и излагането и в лайтбокс-техника, която
Джеф Уол усвоява след като наблюдава рекламите по автобусните спирки в края на 70-те,
(Колекция на Тейт, Лондон, Англия).

Джеф Уол - “Пътници застигнати от внезапен порив на вятъра” и  „Внезапен порив на

вятъра” на Кацушика Хокусай (1760-1849)

За разлика от фотографи като Ансел Адамс (1902-1984), който отхвърля традиционните

практики на изящното изкуство, Уол прегръща техниките, композицията, темата и мащаба,
използвани от художниците през XIX в. и ги наглася за XXI в. , използвайки последните
дигитални технологии. Той пренася експозициите от лента на дигитален файл и после, без да
проличи това, ги събира в крайното изображение. Процесът отнема време и артистът го
сравнява със създаването на картина чрез бавно и търпеливо полагане на боите. Той
прекарва цяла година във фотографиране, сканиране и дигитална обработка на повече от сто
снимки за да завърши този комплексен монтаж.

Какво е съвременно изкуство? »Неговото определение и значение

Съвременното изкуство е това, което се намира в съвременните времена и е свързано със
съвременните общества. Неговите творби представляват

Какво е дигитално изкуство? »Неговото определение и значение

Дигиталното изкуство се отнася до всяка форма на творение на дигитализиран език, където

технологиите са доминиращи до голяма степен. Понякога цифрови медии

Има огромен брой тенденции и стилове, но основният критерий за групиране по стил е

художественото мислене. С развитието на човечеството то се променя: редуват се видове
композиции, цветни характеристики, техники за пространствено изграждане. Човешкото
възприятие за света и изкуството като негов неразделен компонент също се променя.