корица

в книгата
3 Редакционно
4 Размисли за Българското Масонство. Градеж на Великия
Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов, изнесен на
17.09.6010 г. в рамките на Среща на Великия Майстор и
Съвета на Великите Сановници с Майсторите на Ложи,
Ориент Сливен (с приложения)
8 Приложение №1. Масонството като духовност и
изкушенията на материалното – властта и парите. У Брат
Венци Росманов, и.д. Велик Церемониалмайстор
11 Приложение №2. Резюме на Древните Задължения
и правила, четени от Секретаря (или изпълняващия
длъжността) към Избрания Майстор, преди инсталирането
му в Стола на Ложата
12 Приложение №3. Международни участия 6008 – 6010
13 Приложение №4. Масонски календар 6010 – 6017
16 Приложение №5. История на Регулярното българско
Масонство (диаграма).
18 Международна теоретична конференция „Бъдещето на
човечеството и Масонската ценностна система” (извадки от
доклади)
48 Повеи от античността: За приятелството. Авъл Гелий
Audiatur et altera pars:
50 Giustizia e Fatta! (Справедливостта възтържествува!)
54 Католическа енциклопедия: Тайните общества
60 ... и те бяха строители на България: Ген. Александър
Протогеров. Брат Георги Балански, Ложа „Сговор 92”
Из архивите:
главен редактор на книгата: 66 На какво ме научи архивът. У Брат Иво, Стар Майстор на
Ложа „Светлина”
МУ Брат Илия Кожухаров 72 Свободата на Свободното Зидарство в Швейцария – един
върху тази книга работиха: исторически фрагмент
77 Еньовден
превод от английски език, коректура, 82 De profundis: Моето, Аз в Масонството. ВУ Брат Любомир
дизайн и предпечатна подготовка Пармаков, Заместник Велик Майстор
Цветана Кожухарова 85 Мълчаливото повикване. Неизвестен автор
фотография, илюстрация и дизайн 86 Международна конференция на Ложите от регион Черно
Брат Александър Нишков
море „Началото, камъкът и думата” (извадки от доклади)
дигитална обработка
Ина Манева 94 Благотворителност: Пленер „Балчишка Светлина” 6010
96 Международни посещения май – ноември 6010
автори: Внасяне на Светлина:
98 Ложа „Боянския Майстор” – Ориент София
НУ Брат Григорий Вазов
ВУ Брат Любомир Пармаков
100 Ложа „Веритас” – Ориент София
ВУ Брат Илия Димитров Годишнини:
МУ Брат Искрен Йотов 102 250-годишен юбилей в Рощок. Ложа „Княз Александър I фон
МУ Брат Илия Кожухаров Батенберг” на гости на Ложа „Към трите звезди”
У Брат Михаил Михайлов 104 10-годишен юбилей на Ложа „Яйла” – Ориент Добрич
У Брат Емил Вичев Библиотека:
У Брат Джузепе Ватри 106 Масонство между книжните корици.
Брат Николай Николов 108 Ложа „Окото на Хор” създаде Масонски справочник
Брат Христо Христов
110 Масонство по ноти: За един „таен” концерт
Брат Александър Нишков
Брат Петър Дончев
112 Годишнина! Но коя?
Брат Петър Бойчев 113 Още едно Признание. Великата Ложа на Ирландия
официално призна Обединената Велика Ложа на България.
114 Денят на народните будители – 1 ноември
Изданието е само за Свободни Зидари. Привлича се вниманието
на Братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са
давали тържествено обещания да пазят Зидарските тайни.

2 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


Редакционно
В
сички закони, които се отнасят до хора-
та, предписват някаква несвобода. Или
по-точно – поставят разграничителен бе-
лег между свободата и несвободата. А в
добавка – посочват и наказания за всяко
неглижиране на този белег. (Волно или
неволно.)
Всички закони, които се отнасят до хората, изра-
зяват представата на едно общество за морал и спра-
ведливост. Без значение, колко голямо или малко е
то, законите му носят онези повели, които трябва да
сочат неговите ценности.
Всички закони, които се отнасят до хората, се съз-
дават, за да регулират човешките деяния. А не мисли-
те и чувствата им. Поне така се счита днес. В годините
назад е бивало и по-различно. Правени са били опити
– много често успешни – законите да регулират и ми-
слите, и чувствата. Тук-там това се практикува и сега.
Всички закони, които се отнасят до хората, се нуж-
даят от жреци, които да казват: кога повеленията са
спазени и кога – не. Жреците не трябва да грешат.
В противен случай останалите хора се оказват в не-
ведение: не могат да разберат, кога повеленията са
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
от екипа на списанието
спазени и кога – не. Това – видимо – се е знаело от
дълбока древност. Така, прочутият Вавилонски цар
Хамурапи още преди около 3 800 години изрично се
разпоредил в неговия не по-малко прочут Законник
да се запише:
„Ако съдията произнесе присъда, постанови реше-
ние, изготви документ с печат, а след това измени
присъдата си, този съдия трябва да бъде изобли-
чен в изменяване на присъдата и трябва да плати
в 12-кратен размер иска, [предявен] по това съ-
дебно дело, а също трябва да бъде свален (...) от
съдийското си кресло и никога вече не трябва да
заседава със съдиите в съда”.
Страховит закон!
Отпреди 3 800 години!
Сигурно е създавал много проблеми.
Дали е имало достатъчно кандидати за съдии?
По-късните хора обаче намерили решение на про-
блема: една инстанция осъжда, друга анулира присъ-
деното! Така и присъдите можели да бъдат изменява-
ни, и съдиите можели да остават по креслата си.
А в добавка, и законите можели да не се мислят
много добре.
3
4 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

И
зминаха близо две години от избиране-
то ми от вас за Велик Майстор. Не мога
да кажа дали това е достатъчно кра-
тък или достатъчно дълъг период, за да
имам основание да направя следващите
по-надолу мои изводи за състоянието и
проблемите на Българското Масонство, озаглавени
като „Размисли”. Осъзнавам, че това е твърде отго-
ворно и е възможно да предизвика допълнително на-
прежение, особено при несъгласие с тези размисли
от страна на по-голяма част от вас. Всичко, което ще
кажа, е принципно, няма да бъде свързано с това, ко-
ето наследих като атмосфера и напрежение, както и с
конкретни Ложи или Братя. На места сигурно ще бъда
краен в изводите и констатациите си, но това го правя
единствено с цел да заостря вашето внимание върху
сериозността на проблемите и за да търсим заедно
решение.
От друга страна, основание за тези „Размисли” ми
дават и наблюденията, които имам от многобройни-
те си пътувания в Европа и САЩ. От разговорите си
с други Велики Майстори и Масони, ползващи се с
международен авторитет, стигам до извода, че в Ма-
сонството се наблюдават много сериозни тенденции,
по-важни от които са:
• рязко спадане на интелектуалния, политическия
и бизнес-капацитет на Световното Масонство, а
оттук и на неговия обществен авторитет и влия-
ние;
• много сериозно профанизиране на Масонството
(особено в САЩ) и неспазване на създаваните
със столетия канони, правила, принципи и тра-
диции;
• създаване на редица парамасонски структури,
които – стъпвайки върху историческия авторитет
на Масонството в Европа и света – допълнително
оказват изключително отрицателно влияние вър-
ху становището на обществото за Масонството,
откъдето се разраства и поредицата от отрица-
телни легенди и митове;
• сериозно застаряване, а оттук – логичното нама-
ляване на броя на действащите Масони.
Горните четири тенденции, както и технологично-
то и информационно развитие на обществото, правят
Масонството неинтересно и непривлекателно за мла-
дите хора, на които се предлагат и други възможности
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
размисли за българското масонство
– при това по-динамични и по-привлекателни за тях.
Скъпи Братя,
След това кратко въведение, позволете ми – без
да се впускам в теоретизиране за интелектуално-фи-
лософския характер на Масонството в България – да
започна конкретно със задаването на въпроси, пра-
венето на констатации и предлагането на решения в
следната последователност.
Първо. Какво е Масонството в България?
Приют за неуспели хора, които не осъзнават същ-
ността му и търсят собствената си реализация чрез
него? Или „ловна дружинка” и клуб за бизнес интере-
си? Защо приемаме за Масони тези, които са на ниско
равнище в интелектуалната и обществената стълби-
ца? А ние защо станахме Масони? За да бъдем ве-
лики и това величие да се материализира в бизнес
сделка, назначаване на престижна работа и какво ли
не още? Наясно ли сме с агресивността, породена от
нисък интелект и духовност? Самият аз бях потресен,
когато чух, а и когато след това прочетох, градежа на
Уважаемия Брат Венци Росманов, изпълняващ длъж-
ността Велик Церемониалмайстор: „Масонството като
духовност и изкушенията на материалното – властта
и парите”. (Тук моля Братята внимателно да се запоз-
наят с този текст, който им е предоставен като При-
ложение №1.) За да бъде направен този градеж, това
означава, че процесите, свързани с профанизирането
на Българското Масонство, са изключително сериоз-
ни.
Решението според мен е в две посоки: промяна
на технологията за подбор и прием, която да се пре-
върне в естествена бариера, и промяна на нашите въ-
трешни критерии, когато решим да предложим даден
човек за Масон. Освен това, категорично трябва да се
знае, че не всеки добър човек, политик, бизнесмен,
партньор или приятел може да бъде добър Масон.
Второ. Трябва да се излезе от романтичния
период на управление на Масонството,
когато бяхме 5, 7, 12, 20 Ложи.
Вече сме 50 Ложи – и сигурно в следващите 10 години
ще сме около 70. Принципите за управление вече са
други. Категорично трябва да се променят параметри-
те на секретариата от гледна точка на инфраструкту-
рен, технологичен, информационен и професионален
аспект. Един важен въпрос е свързан с информацион-
ното присъствие в интернет-пространството и органи-
зацията на информационната осигуреност на Ложите
и Обединената Велика Ложа на България като цяло.
Как бихме могли да решим тези проблеми?
Единствено чрез използването на теорията и практи-
ката за управление на такъв модел структури и, раз-
бира се, без никакви сиромахомилски изпълнения.
От тази гледна точка Великият Майстор и Съветът на
Великите Сановници трябва да знаят ясно и катего-
рично, че техните функции са предимно управленски
и по-малко представителни, поради което самите те
трябва да отделят един сериозен времеви и финан-
сов ресурс. От друга страна, Майсторите на Ложи не
могат и не трябва да се включват в оперативното уп-
равление на Великата Ложа. Те са членове на Общо-
то събрание и правят своя избор на Велик Майстор и
Съвет на Великите Сановници.
Майсторът на Ложа е основната фигура в Ма-
5
размисли за българското масонство
сонството като представителност, философия,
интелект и авторитет. Намирането на решение за
възникнало напрежение, злободневен проблем или
нещо друго от този характер трябва да бъде него-
во, а не на Великия Братски Съд, Великата Правна
Комисия, Съвета на Великите Сановници и Великия
Майстор. Във връзка с казаното ще можете да се за-
познаете с Приложение № 2: „Резюме на древните
задължения и правила”, които се четат от Секретаря
към избрания Майстор, преди инсталирането му на
Стола на Ложата. Предлагам те да станат задължи-
телен елемент от ритуала по инсталирането на всеки
Майстор на Ложа.
Трето. Във връзка с предходния пункт стои
и въпросът за така наречените „Майсторски
обяди”.
Какъв би бил резултатът от тях? Възможни ли са въоб-
ще при вече 50 Майстори на Ложи. Каква би била тях-
ната форма и организация? Биха ли създали излишно
напрежение, коментарии, поводи за недоразумения
и какво ли не още – защото, на практика, организа-
цията им не би могла да се осъществи в тяхната не-
обходима пълнота. Опитът с проведените извънредни
общи събрания също се оказа неудачен.
Затова според мен решението е във вариан-
та на Масонски календар, който ви представя-
ме. (По този повод, вижте, Братя, Приложение №4.) В
него на практика има решение на основните проблем-
ни въпроси от този аспект. Така например, избягва се
дублирането на мероприятия, организирани от Обе-
динената Велика Ложа на България, с мероприятия
организирани от Ложите. Също така, мероприятия-
та са достатъчни, за да се стигне до този необходим
контакт между Майсторите на Ложи при тяхно редов-
но присъствие. А този календар ще се обогатява и с
кръглите годишнини на Ложите, които по обективни
причини ще се появяват все по-често в календара на
Обединената Велика Ложа на България.
Четвърто. Показахме, че имаме Харта на
Българското Масонство.
Сега трябва да изградим и Стратегия за развитие и
утвърждаване на регулярното Масонство в Бъл-
гария. Тя обаче категорично трябва да бъде съобра-
зена с процесите и тенденциите, които се наблюдават
в Европейското и Световното Масонство. Тази страте-
гия трябва да се изпълнява, независимо от това кой е
Велик Майстор или кои са Майстори на Ложи. Нещо
повече всеки, последващ избор трябва да бъде
подчинен на убеждението, че избраните ще
следват Хартата и ще изпълняват Стратегията.
Пето. Какво е знанието на Майсторите на
Ложи за процесите, които се развиват в
Международното Масонство?
Какво знаят за позициите на Обединената Велика
Ложа на България в Европейското Масонство, за от-
ношението на водещите в Европа Велики Ложи към
Обединената Велика Ложа на България и т.н.? Как
могат да придобият това знание?
От докладите на Великия Майстор? Едва ли.
Докладът е регистратор на факти и възможно по-
ети ангажименти. В него не може да бъде отразена
впечатляващата атмосфера, например, на общите съ-
брания на Англия, Холандия, Германия, Франция, на
6 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
всички разговори на Великия Майстор или на член
от делегацията, на отношението към България дори в
едно ръкостискане и една братска прегръдка, на ли-
цето на просълзен Брат по време на красиво масонско
събитие. Тогава – остава само личното присъствие от
страна на Майсторите на Ложи на подобни междуна-
родни масонски събития.
Но равносметката в това отношение не е добра.
Ето защо си позволих да ви представя съответната
систематизирана информация в Приложение № 3. Ис-
крено ще бъда щастлив, когато повече Братя Майсто-
ри на Ложи ме придружават на ритуали в Европа и по
света.
Шесто. Големи проблеми поражда и
юридическата регистрация на отделните
Ложи.
Трудно разбираема е съпротивата на не малък брой
Майстори на Ложи да я направят. Произтичащите от
това проблеми са различни, но главният е следният:
как ще се придобива собственост от Обединената Ве-
лика Ложа на България? Във времето са възможни и
финансови и данъчни проблеми от различно естест-
во.
Във връзка с това желанието ми е: Предсе-
дателят на Висшата Правна Комисия и Великият
Ковчежник да излязат с категорично становище
за решението на този въпрос – всичко това, с ця-
лата отговорност, която те ще носят във време-
то.
Седмо. Какво е състоянието на „Архива” –
един от основните елементи, формиращи
облика на една организация.
Тук са нарушени всякакви правила. Много от Ложи-
те просто нямат такъв. Съхраняват се разнообразни
документи в насипно състояние – в найлонови торби,
пръснати из различни места (офиси, килери и къде ли
не още), без да е гарантирана съответната конфиден-
циалност и осигуреност срещу унищожаване.
Ето защо, ще е необходимо всички Майстори
на Ложи да направят пълна ревизия на архиви-
те си, да ги систематизират, да осигурят тяхно-
то съхранение – и изобщо, да осъществят всич-
ко необходимо за сигурността и пълноценното
функциониране на един архив.
Допускам, разбрали сте, че под ръководството на
Уважаемия Брат Алексей Лазаров, изпълняващ длъж-
ността на Велик Секретар, този процес е започнал и
на равнище Обединената Велика Ложа на България.
Осмо. Възможно ли е да решим проблема с
Конституцията?
Повечето сме съгласни, че тук е необходима сериозна
промяна. Но каква? Налице са 101 становища, голя-
ма част от които нямат нищо общо с Масонството. А
нещата са и много прости и много сложни, ако се под-
чиним на принципите на българската народопсихоло-
гия, а не на каноните на Масонството.
Друг важен момент е този, че Масонството е след-
вало конституционното устройство на съответната
държава, което обикновено е исторически обуслове-
но в дългосрочен план. Такъв е примерът с Англия,
Франция, Холандия, Германия, Швейцария, Белгия
и т.н. В България нещата са значително по-сложни.
Коя исторически обусловена конституция да след-

ваме? Търновската, на Народна Република България
или сегашната, на парламентарната република – при
наличието, в исторически аспект, на 1300-годишно
монархическо устройство на България? Това катего-
рично има своето значение във влечението на бъл-
гарина към силната ръка и други характеристики на
монархията.
От друга страна, вече имаме приета Харта, на ко-
ято – следвайки ритуала – Конституцията трябва да
бъде продължение. Масонската ми практика ми дава
основание да си мисля, че едно съчетаване на „мо-
нархизъм” с парламентаризъм, каквото е постигнато
в Търновската конституция, е може би най-добрият
вариант.
Но дали е така?
Затова, вместо да се лутаме и създаваме до-
пълнително напрежение, трябва да се върнем
към най-близката ни масонска история и да въз-
становим сравнително добре работилата повече
от 5 години Конституция – разбира се, с коре-
кции, отчитащи промените, настъпили в Българ-
ското Масонство през последните години.
Девето. Изключително важен е въпросът
за сериозното обществено присъствие на
Българското Масонство като институция.
Кои са символите на една обществена организация,
които определят нейното обществено присъствие и
авторитет? Отговорът е прост. Това са: централният
офис (Националният Масонски Дом), информацион-
ните органи – списание, вестник, бюлетин, годишник,
сайт. Това са: библиотеката и архивът, като символ
на историята, знамената и паспортите.
Кои от тези неща ги имахме? Кои успяхме да на-
правим? Кои правим сега?
Независимо от нелогичната съпротива на някои
Майстори на Ложи, онова, което успяхме да сторим,
е много. И въпреки всичко има неща, които не стоят
достатъчно добре. Приемете го като братска закачка,
но аз все още чакам обещаните ми по-добри оферти
за изграждането на Национален Масонски Дом.
Десето. Сериозен структурен въпрос
е въпросът за така наречената
„регуляризация” – за мечтата на някои от
вас да плеснем с ръце, да се прегърнем и да
направим така нареченото от господата от
другото пространство „обединение”.
На тези мечтатели ясно ли им е за какво ста-
ва въпрос? Ясно ли им е, че ние не сме партий-
на или бизнес структура, че едно такова обеди-
нение няма да донесе величие на Регулярното
Българско Масонство, а само проблеми и рязко
падане на авторитета. Това, че ще станем „мно-
го” – но в същото време далаверите, търговски-
те и политическите сделки ще бъдат символът
на Българското Масонство – за това тези мечта-
тели не си дават сметка! Не си дават сметка и
за друго – че много скоро след „прегръдката” е
възможно вече да сме не една, а четири велики
ложи, без Светлина и за смях на цяла Европа.
Нещо повече, запознавайки се с историята на Ре-
гулярното Българско Масонство (във връзка с това,
вижте, Братя, Приложение №5), процесът на обеди-
нението вече е осъществен. Категорично трябва да
се знае, че в Регулярното Българско Масонство няма
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
размисли за българското масонство
разцепление, няма „два синода” и всякакви други
аналогии от най-новата ни политическа история са
просто неуместни.
Създали сме нещо уникално за България,
признато от Европа и света! Защо трябва да го
рушим заради политическите и бизнес-интере-
сите на хора (не бих ги нарекъл братя), които в
осемнадесетгодишното българско масонско раз-
витие разиграват картите на едни и същи разру-
шителни процеси.
Бих задал още един въпрос. Каква е връзката и за-
висимостта от тях на подкрепящите ги от наша страна
Братя? Аз съм много наивен и не мога да отговоря на
този въпрос.
Тук с изключителна острота стои още и същест-
вуващата информация, че наши Братя продължават
да участват в работата на нерегулярния в България
Шотландски ритуал. Ако това се окаже истина, то по-
следствията за тези наши Братя ще са изключително
сериозни.
От друга страна, според теорията и практиката на
управлението на структури от този характер, едно та-
кова обединение е абсолютно погрешно. Пътят, по
който сега вървим, е правилен и подкрепян от
Регулярното Европейско Масонство.
Скъпи Братя,
Сигурно има още много въпроси, които и вие, и
аз бихме поставили, като: „интернет-тероризма”, ко-
муникацията между Великите Сановници и Майстори-
те на Ложи, съществуващото (или несъществуващо)
право на Великите сановници да заемат позиция и да
ангажират институцията Съвет на Великите Сановни-
ци в спорове между Братя или Ложи и т.н. Едни други
въпроси са свързани с перспективите, произтичащи от
инсталирането на ритуалите „МАРК” и „Кралска арка”,
с евентуалното развиване на Шотландския ритуал.
За мен обаче основният въпрос, който стои пред
нас, е: по-какъв начин да разгръщаме обществения
авторитет на Българското Масонство? Ще успеем ли
да се противопоставим на естественото влечение на
много Братя за публичност и профанизъм? Ще успеем
ли да съхраним и развием онази умерена и интели-
гентна загадъчност на Масонството, което го прави
привлекателно за ерудираните и духовно богатите
хора?
София, 8 август 2010 г.
Препратки към приложенията:
„ Приложение №1. „Масонството като духов-
ност и изкушенията на материалното – властта и
парите”, Градеж на У Брат Венци Росманов, и.д.
Велик Церемониалмайстор на ОВЛБ – с.8.
Приложение №2. Резюме на древните за-
дължения и правила, четени от Секретаря (или
изпълняващия длъжността) към Избрания Май-
стор, преди инсталирането му в Стола на Ложата
– с.11.
Приложение №3. Международни участия
6008–6010 – с.12.
Приложение №4. Масонски календар 6010–
6017 – с.13.
Приложение №5. История на Регулярното
Българско Масонство (графика) – с.16.
7
МАСОНСТВОТО
КАТО ДУХОВ-
НОСТ И ИЗКУШЕ-
НИЯТА НА
МАТЕРИАЛНОТО
– ВЛАСТТА И
ПАРИТЕ
У Брат Венци Росманов,
И.д. Велик Церемониалмайстор
на ОВЛБ
В
ечната тема. Няма философски или религи-
озен трактат от зората на човечеството до
днес, в който по един или друг начин да не
открием следа от борбата между духа и ма-
терията. Или блестящи примери за тяхното
единство в личността и постъпките на няко-
го. Така е, защото противоречието е заложено в самия
човек.
Тялото е високо развита материална система, нуж-
даеща се от перманентен достъп до енергийни източ-
ници, основно храна и вода. Те се намират някъде в
пространството, в нашия случай – върху повърхност-
та на Земята. Освен това трябва да бъдат получавани
през определено време и то системно – по възможност,
8 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
с максимална степен на сигурност за ежедневните дос-
тавки, в достатъчно количество и през цялото време.
Бедата обаче е в това, че същото се отнася не само
за разглежданото от нас тяло, а и за останалите тела
в съседство. Поне досега, от човешката историческа
практика е ясно, че всичко – веднага и завинаги за
всички – е нещо невъзможно. Затова Великият Архи-
тект ни е помогнал съществено при регулиране на па-
раметрите в тази система, давайки ни с благоволение
Разум – нещо, от което са лишени познатите ни други
земни обитатели. С този инструмент ние трябва пра-
вилно да разположим във времето и пространството
материалните блага така, че да подържат нормалното
функциониране на всяка телесна система, както и на
другите около нас човешки телесни системи.
За разлика от тялото, което се нуждае от
храна, вода и покрив, индивидуалният
човешки разум, като вид енергия, се
обогатява, развива и усъвършенства
единствено чрез комуникация с разума на
другите същества или следите, оставени от
него.
Колкото е по-високо нивото на мисловните процеси в
тази система, толкова по-добре организирано обще-
ство се създава.
„От първичното стадо, през родовете и племената,
най-съвършената общност, позната досега, е дър-
жавата. Това, което я съхранява чрез вземане на
решения и осигуряване на изпълнението им се на-
рича Власт. Властта е средство за поддържане жи-
вота на държавата” [1].
И в други исторически етапи, но особено сега, дори и
най-силната държава не може да живее изолирано сама
със себе си. Информацията e храна за разума. За нея
няма държавни граници и днес тя преодолява разсто-
янията и съкращава времето от един до друг ум на ед-
на-две секунди. Получаваме я като единици, наречени
битове, но всъщност това са нови идеи за получаващия
разум. Те са храната за Разума в нас. Ако от предишни
контакти в него вече е имало натрупана критична маса
от познания, новата идея идва като дълго чакан и вне-
запен лъч Светлина в тъмнината. Тя включва системата
на въображението. То веднага навързва наличните фа-
кти във верига от логични последователности и мобили-
зира тялото за действие. Посоките са две.
Първата (защото е и първична) е: осигуряване на
битието. Самото естество на материята, обслужваща
тялото, е в някакви граници, определими чрез Париж-
ката номенклатура за мерки и теглилки. Проблемът е
в начините на създаването и в принципите на разпре-
делението по адрес и време. В инструментите за това
влизат основно парите като повсеместен еквивалент и
собствеността. Но и те са измерими някак. Когато за-
ситят ограничения телесен капацитет, веднага стават
скучни и безинтересни – разбира се, само за тези, кои-
то следват втората посока.
А тя е загатната по-горе: повишаване нивото на ми-
сленето.
Високото ниво на мислене е всъщност мислене в
дълбочина, търсене на далечни , причинно следствени
връзки в процесите и явленията.
„Регулярното Масонство изповядва духовността и от-
хвърля материализма и безбожния рационализъм...”
[2].
Точно така. Но какво е духовност? Не намерих в
достъпната ми литература еднозначно и изчерпателно

определение. Но все пак, според речника „Уебстър” ду-
хът е
„живителния или жизнения принцип; онова, което
вдъхва живот на физическия организъм за разлика
от материалните му елементи ...” [3].
Бих добавил – духовността е онова, което създава
смисъла на съществуването на човешкото същество,
без което то деградира и в крайна сметка умира. За
мен няма по-грозно и отвратително нещо в природата
от човешките прояви на бездуховност.
Когато влизах в Масонството, аз видях лъчите
Светлина, бликащи от духовно извисени хора.
Те и досега събуждат въображението ми и катализират
творческия процес – за каквото и да е от менталната
сфера. Част от това вече го имах от книгите. Повечето
от приятелите ми бяха много по-големи от мен, учех
се от изключителни личности в планината, музиката и
медицината, в живота въобще, пък и родителите ми са
почтени и интелигентни хора.
Слава на Великия Архитект, веднага намерих срод-
ни души и това е единственото, което ме задържа в
Масонството. Преди да отида на Ритуал с Братя, с които
съм в духовна хармония, въображението ми преживя-
ва предварително срещата, а Бялата маса е тържество
на мисленето. Още по-хубаво става, когато в разгово-
ра имаш усещането, че този човек, когото виждаш за
първи път, ти е приятел от тридесет години. Намирам
тези Братя за системно изградени в духовната сфера
личности и съм убеден, че парите и властта, колкото
и много да са те, не могат да променят съотношението
Д/М [4]. Колкото повече умове с правилно Д/М прие-
маме, толкова по-привлекателно ще бъде нашето дви-
жение. Духовната среда е богатството на Масонството.
Колкото по-системно я насищаме с позитивна енергия
в състояние на хармония, толкова по-стабилна и устой-
чива става системата, толкова е по-търсена от нас и от
търсещите.
Отдавна обаче си признах, че не у всички Братя на-
мирам вярното според мен съотношение Д/М или поне
не такова, каквото си го представям. Видях перфидно
или откровено арогантно печелене на превъзходство
от страна на Мамона, видях организиране на прием на
хора, чиито доминиращи отличителни белези са или
огромни пари, или издигане във властта чрез тях, или
граждани, които трябваше да се впечатлят от позиция-
та на поръчителя си в масонското движение, или обик-
новени далавераджии, наричащи себе си лобисти. И до
днес обаче, единствените светещи думи от устата им
са изказаните от тях в Ритуала по посвещението. От-
разявали са светлината, самозалъгвайки се, че светят.
Всъщност светлината се е срещнала с тях и веднага е
избягала. И сега я няма там. Тъжна гледка.
Къде е грешката?
Да тръгнем по пътя на генеалогията, от причините
за всеки един от нас да търси контакт с Масонството.
Или да приеме поканата, т.е. да бъде припознат за Ма-
сон.
Според мен, за всеки, без изключение, на първо мяс-
то като причина за желание да бъде Масон е усещане-
то за избраност, за изключителност всред останалите.
Това отговаря на естественото състояние на мисленето
на всеки един човешки индивид. Установявайки със се-
тивата си своята биологична уникалност, осъзнавайки
с ума си своята личностна индивидуалност, всеки от
нас търси адекватната и обществено призната според
него форма за обозначаване.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
приложение №1
Демократично построената по замисъл обществена
система е състезание между виждания за развитие на
държавата от страна на групи от населението, наречени
партии. Задоволяването на личностните потребности за
лидерство чрез влизането в политиката обаче означава
автоматичен отказ от свобода в различна степен. Инте-
ресите на групата, т.е. партията, почти перманентно не
стоят в един ансамбъл с личната позиция – поне по от-
ношение на детайлите в оценките и подходите. Налагат
се компромиси, чрез които в тази среда се оцелява и
се запазват възможностите на най-приспособимите за
нов опит за налагане на своята версия. Заемането на
пост в конституционно установената йерархия в биз-
неса, в държавното и политическо устройство изисква
специфични качества на личността. Публичността и
пребиваването там предполагат отговорности или без-
отговорности, които не са по силите на всеки.
Възможност да бъдат избегнати неудобствата на
прожекторите дават затворените общества, в нашия
случай Масонството. Още повече, че при предвари-
телните разговори с профана той получава една уве-
реност: като Масон ще бъде свободен от политически,
расови, имуществени и религиозни ограничения, ще
бъде всред равни и безпроблемно ще може да изказ-
ва мнението си в обстановка на братска толерантност
и добронамереност. Това напълно задоволява духов-
но изградените и емоционално балансирани мъже. Те
обикновено имат и какво да кажат. За тях е чест да са
част от бригадата, да са на строежа и да слагат камъни
в градежа. Те – още преди да са станали Масони – имат
утвърден обществен и професионален авторитет и не
ползват Масонството за запълване на дефицита от се-
беуважение или публично признание.
Казах, че познавам много такива Братя, още много
повече все още не познавам. Вече дълги години за мен
приятелството с подобни хора е привилегия и повод за
гордост.
Да потърсим грешката и хронологично. Не можем да
избегнем анализ от подобен вид, дори и той да не е
всеобхватен. Защото касае обществото, а Масонството
е представителна негова извадка.
В бурните времена непосредствено след
1989 г. обществото ни рязко и болезнено
промени образите на идолите и размести
фигурите на боговете.
Характерните за възрожденския еснафлък добродете-
ли, затвърждаваните от буржоазния консерватизъм и
социалистическото благоприличие морални ценности
като доблест, честност, съобразяване с общественото
мнение и прочие бяха буквално изметени от новия стар
фетиш – парите.
Преди те бяха само държавни и нямаше как да бъдат
откраднати, ако държавата я има. За целта тя трябваше
да бъде разрушена. Това става най-бързо с насаждане
на несигурност и самоуправство. В този мътен потоп от
крясъци, обиди, физическа и духовна мизерия никой
не попита как избрани по някакъв странен критерий
хора взеха голяма част от парите на държавата – от
онези пари, които се полагаха на всички. Раздадоха
тези пари на други хора, посочени им по телефона от
познат глас. Всички те имаха общи черти – повечето
бяха израснали в бездуховна среда, получили бяха
всичко без съществени интелектуални усилия и най-
важното – цинично презираха законите, създадени за
всеки друг, но не и за тях.
Старите ръководители и държавните служители,
9
приложение №1
останали верни на моралните си ценности и днес но-
сят панталони по на 20 години. Новосъздадените за
кражба финансови институции фалираха. Получилите
парите знаеха, че няма да ги върнат, защото те и пре-
ди живееха над законите. В биографиите им няма нито
един честно спечелен конкурс, нито едно голямо пре-
пятствие, което да са преодолели със собствен труд.
Нечии чужди заслуги обезпечаваха възловите места
във властта в срамно ранна възраст.
Други пък получиха постовете, защото на улицата
носеха вече различни на цвят знамена, бяха най-крес-
ливи и гневни на онези. Като еничари към родата си.
От тези постове спечелиха конкурси и крадяха законно
и безогледно, често в съдружие с онези, другите.
Така всички тези хора се научиха, че е по-
лесно да те спуснат отгоре, защото си верен,
отколкото да тръгнеш от Чирак и да се
изградиш като професионалист, Майстор.
Получили този незаслужен и крайно несправедлив, но
според тях – полагащ им се – старт, те се присмиваха
пренебрежително на ограбените и някак оцеляха в раз-
разилата се битка между непочтени хора с непочтени
средства. Подпомагани от някои политици и закриляни
безпринципно от тях, те продължаваха да се усещат
силни на деня, над закона. Но поради липса на сериоз-
на лична биография нямаха обществен престиж и не се
радваха на обществено доверие. Хората се страхуваха
от тях заради навика им да не подбират средствата. Но
не ги уважаваха.
Тогава част от тази група се насочи към Масонство-
то. Неговата тайнственост и мълвата, че може би ръ-
ководи световните и обществени дела ги караше да
мислят, че това е тяхното място. Според тях, след като
духовност, честност и почтеност не се мерят в дола-
ри, те са приказки за наивници. Тези хора, (с малки и
ярки изключения, слава богу!) дойдоха в Масонството
без необходимата за това личностна подготовка. Някои
от тях бяха поканени от наши Братя с чисто користни
цели, заразените плодове на чието нравствено инже-
нерство Българското Масонство ще бере вечно.
Една голяма част от тези хора изведнъж попаднаха
в непозната за тях интелектуална среда. Наложи им се
да плуват във философското и духовно море на масон-
ското движение. При подобни разговори те дълго вре-
ме мълчаха и открито мразеха такива дискусии. Там ги
нямаше чалгата, далаверата и хвалбите от основната
роля на виаграта в човешките отношения, с което те ни
се представиха при идването си на Бялата маса. Тайно
обогатяваха речниците си, крадейки думи и идеи от по-
високите нива. Често, буквално след дни, представяха
нашите идеи за техни. Не пропускаха случай язвително
да се заядат с това ниво и да му се присмеят, бидейки
просто едни лисици под гроздето, според Лафонтен.
Те стояха в плиткото на басейна приклекнали, за да
не личи, че не могат да плуват. Предлагаха членският
внос да стане четирицифрен, защото така сме щели да
се изчистим от неподходящите хора. На току-що влез-
лите важно даваха уроци по плуване. Ние ги оставяхме
да го правят, радвайки се, че някак почват да се ин-
тегрират в Масонството. После бавно и предпазливо,
с братска ръка навлизаха в дълбокото и дълго задър-
жаха естествената си омраза към елегантния стил на
плуване. Потискаха и други естествени изблици.
В един момент си повярваха, че са ни излъгали,
плюха на братската ръка, извадиха лактите, хвана-
ха се само помежду си и с други профани застанаха в
10
центъра на басейна. Там, цапайки по гемиджийски и
пръхтейки (виж Алеко), дадоха воля на същността си
под водата и образуваха срамни цветни петна, от които
ние, някак си, бягаме в дълбокото или извън басейна.
Опитаха се да превърнат Масонството в обикновена
фирма. Някъде успяха и логично се разделихме. Други
се прикриха и останаха при нас, показвайки след годи-
ни истинското си лице. Човек не се променя, той само
се разкрива.
Какво правим оттук нататък?
Оцеляването във варианта „съжителство” с вече
разкрилата се и замърсила средата група е трудно и
мъчително от хигиенна гледна точка. Няма как да сло-
жиш в една колба мазнина и вода и да искаш да ста-
не съединение. Имаме диаметрално противоположни
виждания за Масонство. Непрекъснатото разбъркване
ще създава илюзия за хомогенност, но вътрешността
винаги ще бъде разнородна. В тази мътна смес Светли-
ната ще стои непростимо отслабена, изкривена и раз-
пиляна.
Другият път е борба за съхраняване
представата за Масонството като
интелектуален клуб, въпреки усещането за
омърсеност и провал.
Както казва Лорънс,
„раните на душата зарастват бавно, много бавно, и
само времето може да помогне, и търпението, и тол-
кова трудното разкаяние, осъзнаване на жизнената
грешка, и освобождаване от безкрайното повторе-
ние на тази грешка, която човешкият род на воля е
избрал да оправдава” [5].
Това е най-трудната борба. Струва ли си да се води?
Ако е борба с нашето несъвършенство – да! Единствено
това. Битката срещу другото е безсмислена.
Как да стане?
Отново възлагаме надеждите си на Братя и търсе-
щи, които са открити за задълбочени дискусии и са ве-
рни на правилата, на Закона. Хората, които изходно
са с алергия към безпринципността, нравствено чис-
топлътни, съответно с висок духовен коефициент и
усещане за свобода. За които свободата е степен на
осъзнаване на законовите рамки, в които можеш да се
разпростреш. Чието човешко и гражданско присъствие
е най-близо до тези обективно съществуващи граници,
индивидуални за всеки.
Които не се продават за тридесет сребърника.
Законът и нравствеността над всичко!
ПОЗОВАВАНИЯ
1. Венци Росманов, „Аз не живея от поезия”,
Стихове и есета, издателство „Захари Сто-
янов”, София, 2009.
2. Изявление на Мигел Анхел де Форурия,
Директор на Връзки с обществеността на
Великата Ложа на Испания, в: Едуардо
Кайей, „Митът за масонската революция”,
София, 2009, с.25.
3. Маршал Зохар, „Духовната интелигент-
ност”, София, 2003, с.16.
4. Моя формула: съотношение Дух/Материя,
за краткост „Д/М”.
5. D.H.Lowrence, „Collected Poems”, New York,
1993.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

четени от Секретаря (или изпълняващия длъжността)
към Избрания Майстор, преди инсталирането му в Стола на Ложата
1. Ти си съгласен да си добър мъж и вярно и
стриктно да се подчиняваш на моралния закон.
2. Ти трябва да си мирен поданик и с охота да спаз-
ваш законите на държавата, в която живееш.
3. Ти обещаваш да не се ангажираш в заговори или
конспирации срещу Правителството, а търпеливо да
се подчиняваш на решенията на висшата законода-
телна власт.
4. Ти си съгласен да отдаваш нужното уважение
на Гражданския Съд, да работиш усърдно, да живееш
достойно и да действаш така, че да бъдеш уважаван
от всички мъже.
5. Ти си съгласен да почиташ най-ранните ръко-
водители и патрони на Ордена на Свободното Зи-
дарство и техните редовни приемници, най-висшите
и по-нисшите, според техния сан и да се подчиняваш
на присъдите и решенията на твоите Братя в Общото
Събрание във всеки случай съгласно Конституцията
на Ордена.
6. Ти си съгласен да отбягваш лични провокации
и кавги и да не допускаш невъздържаност и прека-
леност.
7. Ти си съгласен да си внимателен в своето дър-
жание и поведение, учтив към твоите Братя и верен
на твоята Ложа.
8. Ти обещаваш да почиташ истинските и верни-
те Братя и да не одобряваш измамниците и всички
противници на първоначалния План на Свободното
Зидарство.
9. Ти си съгласен да действаш за общото благо на
Обществото, да развиваш Социалните Добродетели и
да разпространяваш знанието на Мистичното Изку-
ство дотолкова, доколкото позволяват твоето влияние
и възможности.
10. Ти обещаваш да почиташ настоящия Велик
Майстор и неговите Сановници, когато те са инстали-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
приложение №2
рани надлежно, и стриктно да спазваш всеки Декрет
на Великата Ложа.
11. Ти приемаш, че никой мъж или група мъже ня-
мат право да правят промяна или нововъведение в
Масонството, без първо да са получили съгласието на
Великата Ложа.
12. Ти обещаваш редовно да присъстваш на събра-
нията и комисиите на Великата Ложа, след получава-
не на съответното съобщение за това, и да спазваш
всички задължения на Масонството при всички под-
ходящи и удобни случаи.
13. Ти приемаш, че не може да бъде образувана
нова Ложа без разрешението на Великия Майстор или
неговия Заместник, че не трябва да се дава одобрение
на никоя нерегулярна Ложа или на личност, приета в
нея, и че не могат да бъдат организирани публични
процесии на Масони, украсени със знаците на Ордена
без специалното разрешение на Великия Майстор или
на неговия Заместник.
14. Ти приемаш, че никоя личност не може да бъде
приета регулярно за Масон или да бъде приета за
член на някоя Ложа, без предварително уведомление
и надлежно проучване на неговият характер, и че ни-
кой Брат не може да бъде придвижен в по-висока Сте-
пен, ако Законите на Великата Ложа не са стриктно
спазени.
15. Ти обещаваш, че никой посетител няма да бъде
допуснат в твоята Ложа без да бъде надлежно прове-
рен и без да е представил съответните доказателства,
че е бил приет в регулярна Ложа.
Накрая Инсталиращият Сановник се обръща към
Избрания Майстор, както следва: „Ти подчиняваш ли
се на тези задължения и правила и обещаваш ли да
ги спазваш, както са правили всички Майстори във
всички времена?” След неговият утвърдителен отго-
вор церемонията по инсталирането продължава.
11
приложение №3

Велик Майстор – 17 участия

(средно 17 участия на човек)
Заместник Велики Майстори – 18 участия
(средно 9 участия на човек)
Съвет на Великите Сановници – 23 участия
(средно 2,5 участия на човек)
Председатели Комисии към ОВЛБ – 1 участие
(средно 0,25 участия на човек)
Асистенти на Великия Майстор – 6 участия
(средно 3 участия на човек)
Асистент на Великия Секретар – 2 участия
(средно 2 участия на човек)
Стари Велики Майстори – 6 участия
Майстори на Ложи – 16 участия
(средно 0,36 участия на човек)
Други Братя Майстори, водачи на делегации – 1 участие
Общо – 90 международни посещения

12 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


сряда, 13 януари 6010 г.
Ложа „Ведър” №018, Ориент София
10 годишнина
събота, 23 януари 6010 г.
Ложа „Звездата на София” №009,
Ориент София
10 годишнина
неделя, 14 февруари 6010 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
сряда, 03 март 6010 г.
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
Честване на Националния празник на
Република България
сряда, 20 март 6010 г.
Ложа „Боянският Майстор” №053,
Ориент София
Тържествен Ритуал по внасяне на Светлина
сряда, 24 март 6010 г.
Ложа „Мъдрост” №033, Ориент София
5 годишнина
понеделник, 19 април 6010 г.
Ложа „Veritas” №056, Ориент София
Тържествен Ритуал по внасяне на Светлина
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
четвъртък, 24 юни 6010 г.
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден”
четвъртък, 28 октомври 6010 г.
Ложа „Свети Йоан” №034, Ориент София
5 годишнина
четвъртък, 11 ноември 6010 г.
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
10 годишнина
четвъртък, 11 ноември 6010 г.
Ложа „Яйла” №016, Ориент Добрич
10 годишнина
събота, 27 ноември 6010 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
сряда, 01 декември 6010 г.
Ложа „Акация” №035, Ориент София
5 годишнина
вторник, 18 януари 6011 г.
Ложа „Светлината на Траките” №028,
Ориент София
10 годишнина
приложение №4
февруари 6011 г.
Ложа „Балканска звезда” №017, Ориент Русе
Връчване на награда "Иван Ведър"
понеделник, 14 февруари 6011 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
четвъртък, 03 март 6011 г.
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
Честване на Националния празник
на Република България
петък, 08 април 6011 г.
Ложа „Хирам” №037, Ориент София
5 годишнина
събота, 9 април 6011 г.
Ложа „Княз Александър I фон Батенберг” №042,
Ориент Русе
3 годишнина
петък, 29 април 6011 г.
Ложа „Розата на Тракия” №036,
Ориент Стара Загора
5 годишнина
петък, 6 май 6011 г.
Ложа „Дунавска звезда” №007, Ориент Русе
Тържествено отбелязване на 90-годишния
юбилей на Ложата
събота, 14 май 6011 г.
Обединена Велика Ложа на България
Честване на 131 години Масонство в България
Ориент Русе
четвъртък, 19 май 6011 г.
Ложа „Сириус” №038, Ориент София
5 годишнина
сряда, 15 юни 6011 г.
Ложа „Дъгата на Пловдив” №013, Ориент
Пловдив
10 годишнина
четвъртък, 20 октомври 6011 г.
Ложа „Перлата на Сливен” №039, Ориент
Сливен
10 годишнина
петък, 24 юни 6011 г.
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден”
събота, 26 ноември 6011 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
сряда, 14 декември 6011 г.
Ложа „Балканска звезда” №017,
Ориент Русе
15 годишнина
вторник, 14 февруари 6012 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
събота, 03 март 6012 г.
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен,
Честване на Националния празник на
Република България
13
приложение №4
неделя, 15 април 6012 г.
Ложа „Братство” №041, Ориент София
5 годишнина
петък, 27 април 6012 г.
Ложа „Зората на Тракия” №020,
Ориент Пловдив
10 годишнина
неделя, 06 май 6012 г.
Ложа „Дунавска звезда” №007, Ориент Русе
Пролет на Дунава и празник на Русе
събота, 26 май 6012 г.
Ложа „Светлина София'94” №023, Ориент
София и Ложа „Куатор Коронати” №040
Международна теоретична конференция
„Бъдещето на човечеството и Масонската
ценностна система"
Ориент България
събота, 09 юни 6012 г.
Ложа „Куатуор Коронати” №040,
Ориент София
5 годишнина
четвъртък, 21 юни 6012 г.
Ложа „Орфей” №021, Ориент София
10 годишнина
неделя, 24 юни 6012 г.
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден”
петък, 26 октомври 6012 г.
Ложа „Акад. Михаил Арнаудов” №025,
Ориент София
10 годишнина
неделя, 28 октомври 6012 г.
Ложа „Заря 92” №015, Ориент София
20 годишнина
петък, 16 ноември 6012 г.
Ложа „Македонска Зора” №024,
Ориент Благоевград
10 годишнина
петък, 30 ноември 6012 г.
Ложа „София” №044, Ориент София
5 годишнина
петък, 30 ноември 6012 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
сряда, 05 декември 6012 г.
Ложа „Светлина” №014, Ориент София
20 годишнина
сряда, 05 декември 6012 г.
Ложа „Сговор-92” №019, Ориент София
20 годишнина
четвъртък, 06 декември 6012 г.
Ложа „Мадара” №006, Ориент Шумен
15 годишнина
сряда, 12 декември 6012 г.
Ложа „Сила” №022, Ориент София
10 годишнина
Обединена Велика Ложа на Англия
295 годишнина
Обединена Велика Ложа на България
95 годишнина от инсталирането на
Велика Ложа на България
Обединена Велика Ложа на България
20 години регулярно Масонство в България
14
събота, 12 януари 6013 г.
Ложа „Княз Александър Батенберг” №042,
Ориент Русе
5 годишнина
февруари 6013 г.
Ложа „Балканска звезда” №017, Ориент Русе
Връчване на награда "Иван Ведър"
четвъртък, 14 февруари 6013 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
неделя, 03 март 6013 г.
Ложа „Мизия” № 012, Ориент Плевен
Честване на Националния празник на
Република България
събота, 23 март 6013 г.
Ложа „Царевец 2008” №043,
Ориент Велико Търново
5 годишнина
петък, 12 април 6013 г.
Ложа „Атлит” №045, Ориент Враца
5 годишнина
неделя, 19 май 6013 г.
Ложа „Синовете на Вдовицата” №050,
Ориент София
5 годишнина
четвъртък, 06 юни 6013 г.
Ложа „Дунавска Звезда” №007, Ориент Русе
15 годишнина
петък, 07 юни 6013 г.
Ложа „Кибела” №046, Ориент Балчик
5 годишнина
петък, 14 юни 6013 г.
Ложа „Средец” №027, Ориент София
10 годишнина
петък, 14 юни 6013 г.
Ложа „Пълдин” №026,
Ориент Пловдив
10 годишнина
понеделник, 24 юни 6013 г.
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден”
петък, 13 септември 6013 г.
Ложа „Габрово” №047, Ориент Габрово
5 годишнина
петък, 11 октомври 6013 г.
Ложа „Струма” №049, Ориент Перник
5 годишнина
петък, 18 октомври 6013 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
5 годишнина
петък, 15 ноември 6013 г.
Ложа „Братство и Чест” №029,
Ориент София
10 годишнина
петък, 15 ноември 6013 г.
Ложа „Кабиле” №030, Ориент Ямбол
10 годишнина
събота, 30 ноември 6013 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
петък, 13 декември 6013 г.
Ложа „Окото на Хор” №051, Ориент София
5 годишнина
петък, 13 декември 6013 г.
Ложа „Феникс” №055, Ориент София
5 годишнина
петък, 14 февруари 6014 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
понеделник, 03 март 6014 г.
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
Честване на Националния празник на
Република България
вторник, 06 май 6014 г.
Ложа „Дунавска звезда” №007, Ориент Русе
Пролет на Дунава и празник на Русе
събота, 10 май 6014 г.
Ложа „Лесинг цум Зоненауфганг” №052,
Ориент София
5 годишнина
събота, 31 май 6014 г.
Ложа „Светлина София'94” №023, Ориент
София и Ложа „Куатор Коронати” №040
Международна теоретична конференция
„Бъдещето на човечеството и Масонската
ценностна система"
Ориент България
неделя, 15 юни 6014 г.
Ложа „Морска звезда” №008, Ориент Варна
15 годишнина
вторник, 24 юни 6014 г.
Ложа „Зора” №001, Ориент София
20 годишнина
вторник, 24 юни 6014 г.
Ложа „Светлина София ’94” №023,
Ориент София
20 годишнина
вторник, 24 юни 6014 г.
Ложа „Сердика” №003, Ориент София
20 годишнина
вторник, 24 юни 6014 г.
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден”
четвъртък, 18 септември 6014 г.
Ложа „Св. Климент Охридски” №031,
Ориент Бургас
10 годишнина
сряда, 24 септември 6014 г.
Ложа „Нова Светлина” №032, Ориент Пловдив
10 годишнина
събота, 29 ноември 6014 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

15 годишнина
неделя, 14 февруари 6016 г.
Ложа „Тракия” №048,
Ориент Пазарджик
Трифон Зарезан
четвъртък, 03 март 6016 г.
вторник, 13 януари 6015 г. Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
Ложа „Ведър” №018, Ориент София Честване на Националния празник на
15 годишнина Република България
петък, 23 януари 6015 г. петък, 08 април 6016 г.
Ложа „Звездата на София” №009, Ложа „Хирам” №037, Ориент София
Ориент София 10 годишнина
15 годишнина петък, 29 април 6016 г.
фeвруари 6015 г. Ложа „Розата на Тракия” №036,
Ложа „Балканска звезда” №017, Ориент Русе Ориент Стара Загора
Връчване на награда "Иван Ведър" 10 годишнина
събота, 14 февруари 6015 г. четвъртък, 19 май 6016 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик Ложа „Сириус” №038,
Трифон Зарезан Ориент София
вторник, 03 март 6015 г. 10 годишнина
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен събота, 28 май 6016 г.
Честване на Националния празник на Ложа „Светлина София'94” №023, Ориент
Република България София и Ложа „Куатор Коронати” №040
петък, 20 март 6015 г. Международна теоретична конференция
Ложа „Боянският Майстор” №053, „Бъдещето на човечеството и Масонската
Ориент София ценностна система"
5 годишнина Ориент България
вторник, 24 март 6015 г. сряда, 15 юни 6016 г.
Ложа „Мъдрост” №033, Ориент София Ложа „Дъгата на Пловдив” №013,
10 годишнина Ориент Пловдив
15 годишнина
неделя, 19 април 6015 г.
Ложа „Veritas” №056, Ориент София петък, 24 юни 6016 г.
5 годишнина Ложа „Сердика” №003,
Ориент София
сряда, 06 май 6015 г. 20 годишнина
Ложа „Дунавска звезда” №007, Ориент Русе
Пролет на Дунава и празник на Русе петък, 24 юни 6016 г.
Обединена Велика Ложа на България
сряда, 24 юни 6015 г. Благотворителен бал „Еньовден”
Обединена Велика Ложа на България
Благотворителен бал „Еньовден” четвъртък, 20 октомври 6016 г.
Ложа „Перлата на Сливен” №039,
сряда, 28 октомври 6015 г. Ориент Сливен
Ложа „Свети Йоан” №034, Ориент София
15 годишнина
10 годишнина
събота, 26 ноември 6016 г.
сряда, 11 ноември 6015 г. Обединена Велика Ложа на България
Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен Редовно годишно Общо събрание
15 годишнина
сряда, 14 декември 6016 г.
сряда, 11 ноември 6015 г. Ложа „Балканска звезда” №017,
Ложа „Яйла” №016, Ориент Добрич Ориент Русе
15 годишнина 20 годишнина
събота, 28 ноември 6015 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
вторник, 01 декември 6015 г.
Ложа „Акация” №035, Ориент София
10 годишнина
февруари 6017 г.
Ложа „Балканска звезда” №017, Ориент Русе
Връчване на награда "Иван Ведър"
вторник, 14 февруари 6017 г.
Ложа „Тракия” №048, Ориент Пазарджик
понеделник, 18 януари 6016 г. Трифон Зарезан
Ложа „Светлината на Траките” №028, петък, 03 март 6017 г.
Ориент София Ложа „Мизия” №012, Ориент Плевен
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
приложение №4
Честване на Националния празник на
Република България
събота, 15 април 6017 г.
Ложа „Братство” №041, Ориент София
10 годишнина
четвъртък, 27 април 6017 г.
Ложа „Зората на Тракия” №020,
Ориент Пловдив
15 годишнина
събота, 06 май 6017 г.
Ложа „Дунавска звезда” №007,
Ориент Русе
Пролет на Дунава и празник на Русе
петък, 09 юни 6017 г.
Ложа „Куатуор Коронати” №040,
Ориент София
10 годишнина
сряда, 21 юни 6017 г.
Ложа „Орфей” №021, Ориент София
15 годишнина
събота, 24 юни 6017 г.
Благотворителен бал „Еньовден”
четвъртък, 26 октомври 6017 г.
Ложа „Академик Михаил Арнаудов” №025,
Ориент София
15 годишнина
събота, 28 октомври 6017 г.
Ложа „Заря 92” №015, Ориент София
25 годишнина
четвъртък, 16 ноември 6017 г.
Ложа „Македонска Зора” №024,
Ориент Благоевград
15 годишнина
събота, 25 ноември 6017 г.
Обединена Велика Ложа на България
Редовно годишно Общо събрание
четвъртък, 30 ноември 6017 г.
Ложа „София” №044,
Ориент София
10 годишнина
вторник, 05 декември 6017 г.
Ложа „Светлина” №014,
Ориент София
25 годишнина
вторник, 15 декември 6017 г.
Ложа „Сговор-92” №019,
Ориент София
25 годишнина
сряда, 06 декември 6017 г.
Ложа „Мадара” №006, Ориент Шумен
20 годишнина
вторник, 12 декември 6017 г.
Ложа „Сила” №022,
Ориент София
15 годишнина
Обединена Велика Ложа на Англия
300 годишнина
Обединена Велика Ложа на България
100 годишнина от инсталирането на Велика
Ложа на България
Обединена Велика Ложа на България
25 години Регулярно Масонство в България
15
приложение №5. История на регулярното българско масонство

ОВЛГ

Велика Ложа на
ССПЗ Ложа “ЛЕСИНГ” - Ориент Мюнхен
на Германия

1990
Велика Ложа
на Югославия

1991
1992
Ложа “СВЕТЛИНА” Ложа “СГОВОР” Ложа “ЗАРЯ”

Велика Ложа
на България
1993 ВМ Георги Крумов

1994 Ложа “СВЕТЛИНА” Ложа “СЕРДИКА” Ложа “ЗОРА”

1995 Група Братя

1996 Велика Ложа Ложа “ЗАРЯ” Ложа “ЧЕРНОМОРСКИ ПРИЯТЕЛИ”

на България
ВМ Стоян Райчевски

1997 Велика Ложа на ССПЗ

на България
1998 Велика Ложа
ВМ Иван Ставрев

на България
1999 ВМ Янко Бонев

2000 Велика Ложа на ССПЗ

на България
2001 ВЕЛИКА ЛОЖА НА ССПЗ
ВМ Борислав Сарандев
НА БЪЛГАРИЯ
2002 ВМ Борислав Сарандев
ЗВМ Янко Бонев

2003 Регуляризиране на 7 Ложи НЕРЕГУЛЯРНО

ПРОСТРАНСТВО

2004
ОБЕДИНЕНА ВЕЛИКА
ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ
2005 ВМ Петьо Пенков

2006
2007
2008
ОБЕДИНЕНА ВЕЛИКА
2009 ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ
ВМ Григорий Вазов

2010

16 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 среща на Великия Майстор, СВС и Майсторите на Ложи – Ориент Сливен

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 17

18 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 27 март 2010 г., Ориент Плевен
29 май 2010 г., Ориент София

Международна теоретична конференция

Бъдещето на
човечеството
и Масонската
ценностна система
По инициатива на
Ложа „Светлина София 94”
С партньорството на
Ложа „Куатуор Коронати”

Под егидата на Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 19

бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
Международната теоретична конференнция „Бъдещето на
човечеството и Масонската ценностна система” се проведе по
инициатива на Ложа „Светлина София 94”, с партньорството на
Ложа „Куатуор Коронати” и под егидата на Великия Майстор на
ОВЛБ – НУ Брат Григорий Вазов
ПРОГРАМЕН СЪВЕТ
Председател:
НУ Брат Григорий Вазов, Велик Майстор на Обединената
Велика Ложа на България
Членове:
• НУ Брат Алфред Коска, Стар Велик Майстор, Обединени
Велики Ложи на Германия
• НУ Брат Клаус Хорнефер, Стар Велик Майстор, Обедине-
ни Велики Ложи на Германия
• НУ Брат Жан-Жак Суние, Стар Велик Майстор, Велика
Ложа „Алпина” на Швейцария
• НУ Брат Алберто Менаше, Стар Велик Майстор, Велика
Ложа „Алпина” на Швейцария
• НУ Брат Хаим Гейл, Стар Велик Майстор, Велика Ложа
на Израел
• НУ Брат Михаел Краус, Стар Велик Майстор, Велика
Ложа на Австрия
• ВУ Брат Халюк Санвер, Стар Велик Секретар, Велика
Ложа на Турция
• НУ Брат Борислав Сарандев, Стар Велик Майстор, Обе-
динена Велика Ложа на България
• НУ Брат Янко Бонев, Стар Велик Майстор, Обединена
Велика Ложа на България
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЪВЕТ
Председател:
У Брат Алексей Лазаров, Майстор на Ложа „Светлина Со-
фия 94”
Членове:
• МУ Брат Илия Кожухаров, Велик Оратор
• МУ Брат Тодор Кръндев, Велик Церемониалмайстор
• У Брат Васко Бояджиев, Асистент на Великия Майстор
• У Брат Иван Гунчев, Майстор на Ложа „Куатуор Корона-
ти”
• У Брат Емил Стоянов, Стар Майстор на Ложа „Светлина
София 94”
• У Брат Павел Главусанов, Майстор на Ложа „Княз Алек-
сандър I фон Батенберг”
• У Брат Константин Константинов, Майстор на Ложа „Ми-
зия”
• У Брат Емил Вичев, Стар Майстор на Ложа „Дунавска
звезда”
• У Брат Иво Генов, Майстор на Ложа „Морска звезда”
• У Брат Атанас Недевски, Майстор на Ложа „Дъгата на
Пловдив”
РЕДАКЦИОННА КОМИСИЯ
Председател:
У Брат Иван Гунчев, Майстор на Ложа „Куатуор Коронати”
Членове:
• У Брат Валентин Измирлиев, Майстор на Ложа „Сговор 92”
• У Брат Иван Иванов, Майстор на Ложа „Ведър”
• У Брат Михаил Димитров, Асистент на Великия Майстор
• У Брат Павел Главусанов, Майстор на Ложа „Княз Алек-
сандър I фон Батенберг”
• У Брат Евгени Сачев, Стар Майстор на Ложа „Мъдрост”
• Брат Атанас Кацарчев
• Брат Красимир Ениманев
• Брат Мирослав Дачев
20
27 март 2010 г. – Ориент Плевен
Домакин Ложа „Мизия”
Във форума се регистрираха и участваха 62 Братя от 26 Ложи от със-
тава на ОВЛБ. В залата присъстваха като гости 9 Сестри и един Търсещ.
Гости на събитието бяха Великият Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григо-
рий Вазов – Председател на Програмния Съвет, Старият Велик Майстор
на ОВЛБ, НУ Брат Янко Бонев – член на Програмния Съвет, и специално
гостуващият член на Програмния Съвет – ВУ Брат Халюк Сенвер, Стар
Велик Секретар на Великата Ложа на Турция.
С поздравително слово конференцията откри Брат Алексей Лазаров,
Майстор на Ложа „Светлина София 94” и Председател на Организацион-
ния съвет.
Поздравления към участниците и гостите отправиха Великият Май-
стор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов, Старият Велик Майстор на ОВЛБ,
НУ Брат Янко Бонев, Старият Велик Секретар на ВЛ на Турция, ВУ Брат
Халюк Санвер и Великият Оратор на ОВЛБ, МУ Брат Илия Кожухаров.
За участие в първия етап на конференцията градежи изпратиха 26
Братя от 18 Съюзни Ложи в ОВЛБ с общо 28 доклада. 21 от тях бяха из-
слушани и разисквани.
Организационният съвет публикува всички градежи в специално
оформен диск, който бе раздаден на участниците и гостите.
29 май 2010 г. – Ориент София
Хотел „Дедеман София Принцес”
Гости на втория етап на международната теоретична конференция
бяха: НУ Брат Николаус Шверцлер, Велик Майстор на Великата Ложа на
Австрия, НУ Брат Клаус Хорнефер, Стар Велик Майстор на Обединени-
те Велики Ложи на Германия, МУ Брат Марк Ванбрабант, Заместник Ве-
лик Секретар на Регулярната Велика Ложа на Белгия, ВУ Брат Масимо
Бианки, Заместник Велик Майстор на Великия Ориент на Италия, Брат
Елио Филидеи, Майстор Масон от Великия Ориент на Италия, Брат Ралф
Хьоглунд, Майстор Масон от Великата Ложа на Швеция и Брат Майкъл
Адкинс, Майстор Масон от Обединената Велика Ложа на Англия.
Конференцията бе открита от Председателя на Организационния
съвет, У Брат Алексей Лазаров. Приветствие към участниците и гостите
отправи Великият Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов. Той се
спря на значението на този форум не само като проява на Масонската
мисъл в Ориент България, но и като явление с подчертан принос за Ма-
сонската общност в Европа. Великият Майстор отправи послание към
Европейските Велики Ложи за утвърждаване на конференцията като
постоянно работещ европейски форум и за създаването на пряк мост
между изявилите се автори от България и техните Братя от Европейски-
те Масонски Ложи.
Приветствие към организаторите и присъстващите отправи и Старият
Велик Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Борислав Сарандев, като пожела на
участниците ползотворна работа.
Последваха докладите на гостите на конференцията както следва:
• НУ Брат Николаус Шверцлер – „Размисли върху Храмът на Чове-
чеството”
• НУ Брат Клаус Хорнефер – „Масонство и Толерантност”
• МУ Брат Марк Ванбрабант – „От историята на Регулярната Велика
Ложа на Белгия”
В първата сесия на конференцията, освен чуждестранните гости, сво-
ите доклади представиха: У Брат Иван Гунчев, МУ Брат Лука Станчев и
Брат Кристиян Атанасов.
Във втората сесия доклади изнесоха: У Брат Васко Бояджиев, У Брат
Иван Михайлов, Брат Иво Николов, Брат Асен Сираков, Брат Андрей Кос-
тадинов, У Брат Венци Росманов и У Брат Алексей Лазаров.
В дебатите по темите се включиха: НУ Брат Григорий Вазов, МУ Брат
Илия Кожухаров, У Брат Иван Гунчев, У Брат Рашко Ангелинов, ВУ Брат
Масимо Бианки, Брат Ралф Хьоглунд и др.
Международната теоретична конференция „Бъдещето на човечество-
то и Масонската ценностна система” протече при добра организация и с
добро техническо осигуряване. В работата ù взеха участие общо 70 Братя
от състава на ОВЛБ. Всички участници и гости получиха естетически
оформени печатни материали на български и английски езици.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 21

бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
С
колкото и голяма доза предвари-
телно смирение да се погледне
към надслов като „Бъдещето на
човечеството и Масонската цен-
ностна система”, не би могло да
се потуши пламналото усещане за
сериозно интелектуално предизвикателство.
И за съпътстваща дълбока морална отговор-
ност. Предизвикателство и отговорност, ко-
ито биха могли да извадят от селенията на
смирението и най-дълбоко потопилия се в
някаква нирвана човек.
От едната страна – колекция от висши
идеали. На група хора. От другата – цело-
купното човечество. С неговото бъдеще. Кое
на кое би могло да повлияе? Кое на кое би
следвало да се подчини? Кое с кое би било
добре (поне) да съобрази?
Всъщност, как се случва това, което чес-
то, с лингвистично безгрижие, наричаме
„Бъдеще на човечеството”? Не е ли то онзи
постоянно раждащ се младенец от утробата
на „Съвремието на човечеството”. Една веч-
но бременна и неспирно раждаща утроба,
която – докато е бременна – забременява
отново и отново, търсейки неспирно Баща-
та, на своето най-добро „Бъдеще”.
Дали светът не е пренаселен от младен-
ци, все с името „Бъдеще на човечеството”,
които – вече поотраснали и възмъжали, заб-
равили за своята изначална безпомощност
БРАТ И.Г.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЛОЖА „КУАТУОР
КОРОНАТИ”
„МАСОНСКИТЕ ЦЕННОСТИ – ЕТИКАТА НА
БЪДЕЩЕТО”
„А какъв е в морално отношение изминатият път
между първобитния човек, насочил копието към вра-
жеското племе и съвременния човек, насочил раке-
тата към чуждата страна? Май не е много дълъг този
път – е, вярно, няма вече канибализъм, ликвидирано
е робовладелството, но страхът, лакомията, подоз-
рителността, омразата към другостта, стремежът към
притежание и доминиране чрез насилие са си все съ-
щите.
Възниква въпросът – фатално ли е това противо-
речие между технологиите и морала, ще доведе ли то
до ‘края на историята’ според прогнозата на америка-
неца от японски произход Франсис Фукуяма? Или пък
до края на цивилизацията, предизвикан, според аме-
риканския политолог Семюъл Хънтигтън, от сблъсъка
на християнската и мюсюлманската култура.”
„Колко удивително близко сме и колко удивително
малко се познаваме ние, които живеем на Балканите
и в Черноморския регион. Имам предвид като исто-
рия, като култура, като актуални събития. Помисле-
те си, какво знаем ние за социо-културните процеси
в Турция, в Сърбия, в Македония (която уж толкова
имаме за близка), в Румъния, в Украйна, в Грузия,
в Армения...? Кой от нас може да спомене името на
поне по един съвременен културен или обществен
22
– воюват помежду си с професионалната
стръв на гладиатори. И се избиват безми-
лостно помежду си. Като гладиатори. Без да
имат капка памет за общата си майка. Чове-
чеството.
Впрочем, казано под сурдинка, дали имаме
право да говорим за някакво „Човечество” в
единствено число? Не чисто граматически. А
съдържателно. Едно ли е човечеството? Или
са много? При това, така различни! И така
непримирими пред идеята за „Човечество-
то”. В единствено число!
Как някой би могъл да бъде убеден, че
му се предлага добра колекция от ценности,
ако някой друг преди това вече е пласирал
своята като „най-добрата”? Измежду всички
възможни. Реални или мислими.
От най-древни времена е останал един
проверен отговор на всеки подобен въпрос.
Убеждава се със собствен пример!
Със своите градежи, фрагменти от които
следват надолу, Братята от Обединената Ве-
лика Ложа на България извадиха на показ
личните си примери. За да споделят ориен-
тири. Да открият трудности. Да зададат въ-
проси – дори и тогава, когато не са постави-
ли нито една въпросителна.
Братска благодарност за труда им!
Зидарски преглед
деец от тези страни? А те имат история, култура, на-
прегнат социален живот, свои постижения, с които се
гордеят...”
„А как можеш да разбереш някой, ако не го по-
знаваш, как можеш да водиш диалог с някого, ако не
знаеш какво е преживял, какво преживява, какво го
вълнува – как ще знаеш тогава как би могъл да му
помогнеш...”
„Ужасявам се от мисълта, че в спорадично избух-
ващите и затихващи конфликти в региона един сре-
щу друг стрелят и се убиват, може би, Братя Масони!
Както, разбира се, се ужасявам въобще от мисълта
човек да убива друг човек!”
БРАТ Л.С. ЛОЖА „ТРАКИЯ”
„ЗА МАСОНСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ,
ЗА МАСОНСКОТО БРАТСТВО, ЗА
ТОЛЕРАНТНОСТТА И ДИАЛОГИЧНОСТТА”
„Свободни мъже от България и Македония и хора
близки до тях, заедно с Обединената Велика Ложа на
България, реализирахме на Балканите първия Ден на
Европа и Помирението. Това стана на 9 май 2007 го-
дина в Битоля, когато под патронажа на Председателя
на Парламента на Република Македония (проф. Лю-
биша Георгиевски) и кметовете на Битоля (Владимир
Талески) и Пловдив (Д-р Иван Чомаков), се събраха
посланиците и военните аташета на всички воювали
през Първата световна война страни.
Това събитие – първо на Балканите и второ в Евро-
па – започна от българското гробище в село Цапари,
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
където са положени костите на 200 български воини,
дали живота си в епичните битки на ‘Червената стена’
(‘Втората Шипка’).
Започна със слово на сръбския посланик. Продъл-
жи на сръбското Военно гробище с прочувствените
думи на българския посланик, генерал Михо Михов.
Пренесе се при костницата на загиналите немски во-
ини, на френското военно гробище, с разменени сло-
ва от немските и френски посланици.
В заключителните си думи проф. Любиша Георги-
евски каза:
‘Вие паднахте тук в една европейска война, толко-
ва ненужна, както и всички други навсякъде (...).
Земята, в която почивате, не може да бъде нищо
друго освен Европа. Защото, ако вече сме били
в Европа по време на един триумф на мрака, как
сега във времето на триумфа на разума можем да
бъдем в нещо друго, освен в Европа? И ето, драги
мои, добрата новина, вие почивате в своя земя –
в Европа, в нашия общ дом. Вие, на които не ви
беше дадено да живеете в мир, почивате в мир!
Вашите правнуци ще съумеят да живеят в мир, за
да осмислят вашата жертва!’
И завърши с думите на Гоце Делчев:
‘Аз го разбирам светът като поле за културна над-
превара между народите’.”
БРАТ В.Б. – ЛОЖА „СВЕТИ ЙОАН”
„МАСОНСКИТЕ ЦЕННОСТИ И ОБЩЕСТВОТО”
„През 20-те и 30-те години на ХХ век под влия-
ние на Франция Българското Масонство не устоява
на изкушението за участие в обществено-политиче-
ския живот. Наред с ангажирането с националната
кауза се допуска и участие във вътрешни партийни
противопоставяния. Много противоречиви поуки се
съдържат в раздвоението на Българското Масонство
в отношението му към българското участие в Първа-
та и Втората световна война. Масонството е отстоя-
вало активна позиция срещу съсловните идеологии.
Активна и полезна е ролята на Великата Ложа във
взаимоотношенията на Балканите и преди всичко с
Югославия.
Макар че като институция Българското Масонство
се е въздържало от изразяване на официална пози-
ция по вътрешно и външнополитически въпроси, в
определени случаи чрез изяви на отделни Братя и
в изданията на Великата Ложа то е отстоявало мне-
ния по актуални теми. Това е и причината наред с
геостратегическите интереси, въпреки опитите, да не
получи признанието на Обединената Велика Ложа на
Англия.
Особено интересни са наблюденията и заключени-
ята на един американски журналист, който живее в
България 30 години и активно се изявява в Българ-
ското Масонство – Рувим Маркъм. Според него слож-
ната историческа съдба на българите е формирала
бунтовнически традиции. Доминират разрушителните
настроения вместо потребните след националните ка-
тастрофи сплотеност и съзидание, липсва консенсус-
на доктрина. Нему принадлежи статията ‘Убиване на
България от българите’. Негова е и мисълта:
‘Успешният обществен живот се състои от компро-
миси, от равновесие между противодействащи
сили. Когато крайните течения отслабват и вели-
ката напредваща струя на умерената средина при-
влича почти всички творчески сили към себе си,
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
тогава един народ се издига.’”
БРАТ И.Ж. – ЛОЖА „ДУНАВСКА ЗВЕЗДА”
„ВЪРХУ ФИЛОСОФИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА
МАСОНСКА ИСТОРИЯ. ФАКТИ, А НЕ
БЕЛЕТРИСТИКА”
„За масоните търсенето на истината е неограниче-
но. Този постулат обаче не трябва да води до безотго-
ворни, спекулативни или себично-субективни дейст-
вия и заемки от чужди произведения. Присаждането
на готови чужди образци спестява усилията и бавния
труд на постепенното и истинско творчество. [Петър
Мутафчиев, ‘Към философията на българската исто-
рия’, във: ‘Философски преглед’, 1, ІІІ, 1931, с.32.]
Моето усещане е, че е необходимо по-малко бърза-
не и повече натрупване на емпиричен материал, кой-
то по естествен път ще доведе до следващото ниво
– обобщението. Личната ми убеденост е, че днес из-
следванията на българската масонска история са още
в доста начален етап и е твърде рано да се правят ка-
тегорични заключения. Високите морални норми, ко-
ито изповядваме следва да помогнат за ограничаване
на безотговорния полет на мисълта при някои авто-
ри. Историята е творческо възпроизвеждане на пре-
образената от съзнанието действителност. Историкът
си дава сметка за границата, която отделя измисли-
цата от истината. За историка реално дадената дейст-
вителност е не само отправна точка, но и предел на
неговото творчество. [Петър Бицилли, ‘Очерци вър-
ху теорията на историческата наука’, София, 1994,
с.48.]
Необходимо е да разпространим по-широко исти-
ната, която е вътрешна убеденост между Масоните,
че трупането на думи и цитатничеството не води до
разкриване на обективната действителност. Цитатни-
чеството не може да замени творческата задача на
изследователите на масонската история, а напротив
води до принизяване на качеството на изследовател-
ския процес и възприемането му.
И не на последно място – за равноправието във
възприемането на масонската история. Българската
масонска история може да обогати европейската ма-
сонска история. В последно време бяха открити дос-
татъчно факти, които с еднаква сила се отнасят както
за българската масонска история, така и за тази на
други Ориенти.
Документално доказаните сведения за историята
на Българското Масонство и за поне 189-годишните
връзки между българските и европейските Масони
са ограничени. Причината е, че по-голямата част от
служебните и лични документи са унищожени, а по-
малката са разхвърляни в обществени и частни архи-
вохранилища в различни държави. Основен недоста-
тък е липсата на нарочно създадена специализирана
база данни, нещо което продължава да не се прави.”
БРАТ А.Т. – ЛОЖА „СИРИУС”
„БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ И МАСОНСТВО”
„На всяка сбирка ние даряваме, кой колкото може,
на ‘вдовишката торба’, на всяка бяла маса отпиваме
по глътка вино ‘за девет часа’, но доколко осъзнава-
ме в каква степен благотворителността е неизменна
черта на Масонството, наш най-благороден дълг към
самите себе си, към братята си и към всички хора.
Дали не се затваряме повече в стремежа си към са-
23
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
моусъвършенствуване, в търсенето на истината и съ-
вършенството...”
„Свободното Зидарство (Франкмасонството) е све-
товно движение с етично-нравствена насоченост, из-
градено като йерархична структура от грижливо под-
брани мъже, стремящи се към умствено и нравствено
съвършенство при свобода на мненията и толерант-
ност спрямо възгледите на всеки един човек.
Красива морална система, завоалирана в алего-
рии, илюстрирана със знаци и символи – е друго оп-
ределение на Свободното Зидарство.
В тези определения на Масонството се говори за
морал, висока нравственост, съвършенство – благот-
ворителността не намира място тук.
Само за секунда да надникнем в парамасонското
пространство, и да видим как се определят други ор-
ганизации и братства:
• Rotary International (...),
• Lions Club (...),
• Орденът на рицарите тамплиери на Йерусалим
(ОSМТН) (...).
Всички тези организации безспорно вършат много
добри дела и помагат на много хора по целия свят. От
друга страна те се грижат тяхната благотворителност
да не остане анонимна – охотно позират по ритуални
одежди пред обективите, дават пространни интервю-
та, всячески промотират организациите си. Тяхната
благотворителност е дейност, достойна за похвала,
но нотката истерия в усилията им да бъдат, колкото
се може по-публични, ме навежда и на други мисли:
дали пък тяхната благотворителност не е вид ‘индул-
генция’, оправдаваща бизнес-целите им, прикриваща
желанието им за значимост и земната им суета?
От друга страна, няма много публични свидетел-
ства за масонската благотворителност – това означа-
ва ли че няма такава? Означава ли, че Масонството е
една егоцентрична затворена система, която работи
върху постигането на свои си тайнствени цели, без да
се интересува от благоденствието на обществото?”
„Днес, стотици милиони долари се отпускат от Ма-
сонските Ложи по целия свят, за медицинска помощ
и научни разработки, за социални и културни цели,
за образование, и за облекчаване на страданията на
жертвите от природни бедствия, както и от катастро-
фи причинени от самите хора.”
„От 18 000 000 паунда за благотворителност, от-
пуснати от Масоните в Англия през 1990 г., и 525 000
000 долара, дарени от нашите американски Братя
през същата година, най-голям дял заемат проектите
за облекчаване на страданията на болните и на въз-
растните хора, чрез най-различни програми за подпо-
магане и развитие.”
„Благотворителността не се ограничава само във
финансови дарения. Например, в САЩ наши Братя
Масони, и същевременно изявени медицински специ-
алисти, консултират на доброволни начала пациенти
в публичните болници съгласно доброволческа про-
грама на Великите Ложи, като се смята че годишно на
пациентите и на обществото като цяло се даряват над
500 000 часа висококвалифициран труд.
Сравнително лесно е да се оцени размерът на ма-
сонската филантропия, съдейки по големите и бла-
готворителни публични проекти в сферата на здраве-
опазването, образованието, социалното подпомагане
и пр. Но е много по-трудно да се калкулират ползите
на обществото от благотворителността на всеки един
Масон, който върши добри и правилни дела съгласно
24
етиката на неговата Ложа. По този начин масонска-
та благотворителност, която е глобална по обхват,
вдъхновява и подпомага всяка стъпка напред, която
човечеството прави във всеки един момент. Благотво-
рителността е присъща на всеки Масон от всяка една
страна и Ложа. За всички Масони може спокойно да
се каже, че благотворителността е техният начин на
живот.”
БРАТ Н.Н. – ЛОЖА „ЗОРАТА НА ТРАКИЯ”
„ФИЛОСОФСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА
МАСОНСТВОТО И НЕГОВАТА РОЛЯ В
ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА
ДИАЛЕКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ”
Градежът е отпечатан в пълния му текст в Книги ІІ
и ІІІ на „Зидарски преглед”.
БРАТ Н.Н. – ЛОЖА „СИРИУС”
„ОКУЛТИЗЪМ – ХЕРМЕТИЗЪМ – ДУАЛИЗЪМ –
МАСОНСТВО”
„Масонският храм представлява умален модел на
Вселената и това е следствие от основен херметичен
принцип – този на съответствието:
‘Каквото горе – това и долу, каквото долу това и
горе’.
Това е важен, основен закон, даващ ни възмож-
ност да си правим заключения от Известното към Не-
известното. Чрез него ние бихме могли да опознаем
материалния, менталния и духовния свят (...).
Зад този закон стои предположението, че навсякъ-
де във Вселената – и горе, и долу ‘и на небето, и на
земята’, в макрокосмоса и в микрокосмоса, на всички
нива на формите на проявление – действат едни и
същи закони. Човек може да си представя неща само
от средно голяма величина.
‘Ако нещо е много малко или пък много голямо,
често пъти можем да го изразим с формули, но не
можем да си го представим като нещо конкретно.
(...) Също както един вирус, като самостоятелен
организъм, е твърде малък, за да си го представим,
така и разстоянието от десет милиона светлинни
години е твърде голямо за нашите представи’ [Тук
и надолу цитатите са от книгата на Торвалд Дет-
лефсен ‘Съдбата като шанс’, София, 2000].
Този принцип
‘ни позволява да ограничим наблюденията си и
изследванията на закономерностите до достъпни
за нас области, за да пренесем после натрупания
опит по аналогия и върху недостъпните нива. Ана-
логичното мислене дава възможност на човека да
се научи да разбира цялата Вселена без граници.
(...)
Ако Космосът обаче представлява подредена ця-
лост, то значи, че навсякъде ца¬ри една и съща
закономерност – и в големите, и в малките неща,
и горе, и долу.
Тази аналогия е дала основания на Парацелз да
приравни човека като микрокосмос с макрокосмо-
са. Човекът е точно копие на макрокосмическата
вселена. Вън не можем да открием нищо, което не
откриваме като аналогия и в човека. И обратното.
Затова в храма в Делфи пише: «Познай себе си, за
да познаеш Бога».’
Ако човекът малко се замисли над този закон,
‘скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
само да изпълнява службата, която му е отредена
в цялото’.
Затова човекът
‘трябва да положи усилие да бъде колкото е въз-
можно по-полезна клетка – същото, което и той
очаква от своите клетки, за да не се превърне в
злокачествен тумор на света. Ако напуснем реда,
за да опитаме от криворазбраната свобода, то не
трябва да се учудваме, ако бъдем елиминирани.
Защото: Каквото долу, такова и горе.’”
БРАТ С.Д. – ЛОЖА „СВЕТИ КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ”
„ЛОНДОНСКОТО КРАЛСКО ОБЩЕСТВО”
„През 1642 г. избухва гражданската война в Ан-
глия и през 1649 г. крал Чарлз І е екзекутиран. След-
ва кратък период на републиканско управление и
през 1653 г. Оливър Кромуел създава протектората
(военния режим) и разпуска парламента, за да уста-
нови диктаторската си власт. Това са години на пу-
ританско потисничество и ограничаване на науката и
изкуството. Забранено е преподаването на науки като
астрономията и математиката, тъй като са смятани за
дяволски. Не трябва да забравяме, че съвсем малко
преди това (през 1632 г.) Галилей представя хелио-
центричния модел на Коперник, за което е осъден от
Инквизицията (...).
Именно в такава обстановка е поставено началото
на Кралското научно дружество. В Оксфорд д-р Джон
Уилкинс, ректор на един от колежите, организира фи-
лософска група, която се събира тайно нощем в не-
говата къща, за да дискутира забранени теми. Между
първите членове на тайната група, наречена ‘Неви-
димия колеж’, са Робърт Бойл, анатомът Уилям Пети
и студентът Робърт Хук. Паралелно с това в Лондон
се оформя подобен кръг от прогресивни мислители
около Кристофър Рен (на 27 години), на когото са
предложили професорско място по астрономия в ко-
лежа ‘Грешам’. И в двете групи членуват хора, силно
повлияни от идеите на Розенкройцерите и запленени
от идеята да преоткрият древните изгубени знания.
За да оцелее и да се развива тайната група, Уилкинс
въвежда от самото начало строгото масонско правило
– каквото и да се дискутира в групата, религиозните
и политическите теми са строго забранени.
През 1660 г., с Реставрацията, крал Чарлз ІІ се въз-
качва на престола. Самият той принадлежи към Ор-
дена на Розенкройцерите (впоследствие става велик
магистър на Ордена на Братята на Розовия кръст), а
двама от основателите на Кралското дружество са ро-
зенкройцерите Робърт Мъри и Елайъс Ашмол. Съще-
временно Мъри и Ашмол са и първите двама Масони,
приети в Братството на английска земя. Именно те се
застъпват пред Краля за признаването на ‘Невидимия
колеж’, което се случва през 1662 г. с кралска грамо-
та. Поради това групата става известна като Кралско-
то дружество. След преместването си при Кристофър
Рен в колежа ‘Грешам’ в Лондон, с революционните си
научни и духовни идеи, членовете на Дружеството се
превръщат в заплаха за всички сектори на официал-
ната власт – правителствен, образователен и църко-
вен. Но съществуването му е гарантирано от популяр-
ния сред обществото Крал Чарлз ІІ, който е с личен
достъп до масонския архив на шотландските крале и
е техен покровител.
Но с какво всъщност е толкова важно Кралското
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
дружество?
Истината е, че в рамките на 50 години се извърш-
ват научни открития, проекти и изобретения, които
остават без прецедент в историята и без които не би
била възможна индустриалната революция.”
БРАТ Ю.А. – ЛОЖА „СЕРДИКА”
„МАСОНСТВО И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ”
„Определяйки човека като ‘animal symbolicum’
Е.Касирер обозначава специфичното различие между
човека и другите същества и твърди, че по този начин
могат да се разберат и идеите на възприетия от чо-
века път на развитие – ‘пътя на цивилизацията’. Днес
ускорените темпове на развитие на съвременната
цивилизация поставят въпроса за неизбежността от
всеобща взаимосвързаност, взаимовлияние и взаимо-
обусловеност между страните и държавите – законо-
мерност на крайно сложния и противоречив процес,
глобализацията.
(...) Всеобщият процес на глобализация изисква
дълбоки промени по посока на сближаването и уни-
фицирането на жизненото ниво и неговото качество
чрез взаимосътрудничество между страните и наро-
дите – процес, който може да се окаже опасен и па-
губен за самобитността на малочислените народи и
нации.”
„Известни притчи от Библията или Корана откри-
ваме в епоса на древните Шумер и Акад, разчитаме
ги в клинописите на вавилонската поема за сътворе-
нието на света ‘Енума Елиш’. Всяка нова религия е
заимствала от предшестващите я. Съществуват и (...)
такива учения, като например религията на древната
кюрдска секта на язидите, която смесва елементи от
юдаизма, християнството, исляма и зороастризма.
Въпреки че църквата е най-консервативната сис-
тема, тя също не е била отмината от реформаторски
движения (богомили, протестанти), които са се стре-
мили да я приближат до звученето на настъпили-
те прогресивни промени в обществата. Известни са
приносите на богомилството: религиозна свобода и
толерантност, религиозно и свещенодейно равнопра-
вие на половете, реформация на феодалния социален
ред, благоговейно отношение към всички живи съще-
ства.
В епохата на глобализацията тези реформатор-
ски двеженияя не са достатъчни и днес се говори за
Екуменизъм – движение за сливане в едно на всички
християнски църкви. (...)
Разбира се, трудно е обединението около която и
да е ценностна система на която и да било религия.
Необходима е такава независима ценностна система,
която да е приемлива от всички и в същото време да
не е ценностна система на религия.”
„При разглеждането на трите характерни общест-
вени формирования: нации, народи, религии и ре-
лигиозни общности, и такива с над-национална и
над-религиозна идентичност, каквито са масонските
общества, ние правим опит да осветлим характерни
техни символи и обичаи с оглед разкриването на тях-
ната устойчивост в условията на нахлуващия глоба-
лизъм.
Голямото разнообразие на условията при форми-
рането на различните нации и народи, различната
визия за бъдещето им и променливото им отношение
към собственото им минало, обуславят и тяхната раз-
лична продължителност на съществуване и даже тях-
25
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

26 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
ното внезапно изчезване.
Залегналият в основата на религиозните институ-
ции консерватизъм, водещ началото си още от време-
то на формирането на общия им първоизточник, играе
деструктивна роля. Невъзможноста за промени, адек-
ватни на настъпилите промени в социалния, икономи-
чески и политически живот на обществата през веко-
вете, води до реформаторски движения, религиозни
течения, секти и т.н., с които се променят действащи-
те от векове канони, в желана и търсена от определе-
на социална група посока. Силното преклонение пред
древните скрижали, стриктно определените норми за
поведение през столетията и заплахата от предсто-
ящия Божествен съд не водят до обединението, ха-
рактерно за съвременния глобализъм.”
„Масонството, със своето търсене и стремеж към
истината, изисква прилагането на високи морални
норми с оглед постигането им от човечеството, но в
неговия настоящ земен път. (...)
Но свободното зидарство не ограничава никого
при търсенето на истината.”
„Мисълта, че
‘човешкият живот се детерминира по-скоро от бъ-
дещето, отколкото от миналото’,
е изказана за първи път от Адлер през 1995 г. Непре-
къснатият стремеж на човека "нагоре" предизвиква
напредъка на културата, създавайки едновременно
методиката и техниката на живота..."
„В предговора към българското издание на моно-
графията на Най-уважаемия Брат Джулиано ди Бер-
нарди ‘Философия на Масонството’ четем:
‘Възникнало и утвърдило се като една хуманистична
концепция за духовно усъвършенстване на човека,
Масонството винаги е допускало близо до себе си
само онези посветени, които ежедневно полагат
усилия да разберат неговия истински смисъл. Към
повърхностно докосналите се до него Свободното
Зидарство никога не е било гостоприемно.’
Брат Джулиано определя философията на Масон-
ството като необщопонятна, нерелигиозна и неиз-
ключваща антропология, ограничаваща се в значи-
телна степен в своите представи за човека
‘само до тези, които се отнасят до етическото му
усъвършенстване’.
(...) Според автора, автентичната концепция на
Масонството отчита различията в проявите на хората
в отделни исторически епохи и се стреми да съотнася
виждането си за човека с различни прояви на истори-
ята – както минали, така и настоящи. Развивайки иде-
ите на масонската концепция за човека по отношение
на съставните елементи на масонската антропология,
Брат Джулиано поставя граница между нивото на
познание на профаните и на посветените. Първите
четири елемента от ‘петорната съвкупност’: Свобо-
да, Толерантност, Братство, Трансцендентност, са по
същество и профански обективни ценности, които са
достъпни за познание от всеки. Петият елемент, изра-
зяващ различието на масонската философска антро-
пология – Тайната на посвещението, позволява
‘да се постигне познавателна пълнота, приема зна-
чението на илюминиране на четворната съвкуп-
ност’,
като ù придава по-дълбок смисъл.
Означава ли това, че масонските ценности са не-
достъпни за всички хора и че не могат да бъдат пре-
давани и осмисляни без ограничения? Интерпретира-
ното от масонската антропология знание се отнася за
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
хората, които се усъвършенстват, осъществявайки ‘по
личен и единствен начин’ всички градивни елементи,
в тяхното единство. А това би могло да означава, че
субективното изграждане на качества, съставящи ма-
сонската идея за човека, предполага съблюдаването
на особени правила, определящи субекта като при-
надлежащ към социалните и практическите условия,
присъщи на масонското общество.”
„И в профанската наука могат се срещат догадки
за съществуването на ‘пети елемент’. Така например,
в рамките на идеите на психологическия конструкти-
визъм се интерпретира ‘пристрастността на битието
на човека’ и включеността му в ‘петото квазиизме-
рение’ – смисловото поле, системата от значения,
посредством които му се открива ‘обектният свят’.
Човекът, притежаващ собствена ‘свободна воля’, ста-
ва способен да се ползва както от правото си да на-
прави индивидуален избор, така и от възможността
да открие за себе си нови, включително творчески,
форми на съзнание и поведение, които досега не са
му били достъпни. По думите на създателите на пси-
хологическата концепция ‘НЛП’ (‘невро-лингвистично
програмиране’) Д.Гриндер и Р.Бендлер, болшинството
от проблемите на хората в тяхното ежедневие са про-
дукт на непознаването на собствените възможности и
тяхната острота може да бъде намалена посредством
преосмисляне.
Днес никой не се съмнява, че хората и човечество-
то като цяло еволюират, променят се в реално време,
което води до ефекта на непрекъснатото преосмис-
ляне и пренаписване на човешката история в конте-
кста на променящите се обстоятелства. Формално не
представлява особена трудност да се отбележи колко
‘остарели’ са източниците на масонското учение или
колко тясно са свързани нормите от Андерсеновите
конституции със строго определен исторически пери-
од (забележката е на ди Бернардо). В този смисъл,
ако проследим достъпните древни писмена, можем
да установим как автентичната концепция на Масон-
ството, отчитайки различията в проявите на хората в
отделни исторически епохи, попада в положението на
пророк (по думите на Б.Пастернак), който предсказва
случващото се ‘назад’. Но като своеобразен хранител
на градивните традиции на човечеството, Масонство-
то не се разделя с алегоричния образ на Доброто в
миналото битие, многократно повтаряйки го и преос-
мисляйки го в контекста на новия ден, на фона на
калейдоскопа на модерните събития и факти.”
„Кодът, с който е изразена магията на Масонство-
то, се нарича ‘Среда’. Средата, която функционира
в Ложата, произвежда климата на промяната и това
пространство, в което нашите мисли, чувства, стра-
хове се придвижват, свързват се с мисли, чувства и
страхове на други Братя, променят се, развиват се,
анулират се или се умножават. А хората се променят
от ‘Средата’ и после те самите развиват ‘Средата’. В
контекста на това правило, Ложата е почвата, в която
попадналото семе ще намери генетичния код на фор-
мата на корените си. След това семето ще се спусне в
дълбочината, за да се приготви за концентриране на
ресурси за бъдещото си интензивно развитие и пре-
връщането на ‘търсещия’ в столетно мощно и силно,
устойчиво на житейските бури и урагани дърво.”
„Братята... В каква плоскост се осъществява връз-
ката между нас? Наричаш ме Братко... Не е ли това
помпозно-народно обръщение към хора, които са
се събрали с надеждите или с намеренията да тър-
27
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
сят сигурност или просто облаги в напрегнатите си
професионални кариери. Нима това не е поредното
калибровано от хилядолетията клиширано човешко
лицемерие? (...)
Братската връзка е насочена в разбиване на тра-
диционните предразсъдъци и канари от житейско
недоверие, което спъва, обругава развитието на ду-
ховното и рационалното в човешкото същество. А
бездуховното, страхът, комплексарщината, дребните
дразнения създават условия за сребролюбие, деспо-
тизъм, авторитаризъм, довеждащи всяка личност до
унизителната за човешкото същество – и вечна в без-
времието – самота.”
„Свободата е най-опасната дума в живота. В нейно
име се вършат най-много престъпления и се проливат
реки от кръв. Затова свободата е страшна, когато е
смъртоносна лъжа. И прекрасна, когато е искрен по-
рив към щастието на всички.
Според Епикур има две блага, които са в основата
на върховното блаженство: тялото, свободно от бол-
ки, и душата, свободна от тревоги.
Всеки рицар на духа постепенно открива това чув-
ство, докато гради самия себе си: тялото – да е сво-
бодно от болки, и душата – да е свободна от трево-
ги.”
БРАТ А.С. – ЛОЖА „ВЕДЪР”
„ЗА СТРАНСТВАНЕТО”
„Но да се върнем към типажа ‘съвременен човек’,
който предприема ‘странстване’.
Този човек е относително млад (между 21 и 41),
образован, сравнително начетен, атеист по същество
(независимо от възможни твърдения, че е вярващ) и
просветител (като иманентна кауза). Да речем, че той
предприема ‘път’, който в неговите представи е ‘ми-
сионерски’ (например да извърви пътя на пилигрими-
те ‘El Camino’ до Сантяго де Компостела или пътя до
пещерата на Иван Рилски, или до Божи Гроб, или до
Таджмахал, или просто до родното място на дедите
си, за да проучи избледнелите си корени) или да ста-
не Масон... Кой е той?
Преди всичко ‘симпатяга’. Един от онези дълбоко
симпатични, разтегливо наречени, ‘млади хора’, жи-
веещи по цялата ни планета и участващи в различни
дейности из целия спектър на човешките занимания.
(...)
Материята и антиматерията за този тип хора са
основните измерители за света. Духът според тях е
неделимо вплетен в материята, но не като нейна оп-
ределяща, а по-скоро като алегория – като някакъв
поетичен резултат от сложна химична реакция в рам-
ките на същата тази материя. Това е дълбока вяра
преди всичко в науката, която вяра – както знаем –
може да бъде несравнимо по-силна и фанатична от
всяка религия. (...)
Една от основните човешки слабости е човек в
определен период от живота да фиксира мисълта си
върху определена група понятия и, след като изгради
взаимовръзката им, после до края на живота си с це-
ната на всичко да отстоява тази ‘уникална’ собствена
гледна точка. Често пъти това отстояване прераства в
подозрително шумна ‘обективност’.
Науката борави с материята. Науката твърди, че
извън материята НИЩО не съществува. Но на суб-
атомно ниво вероятно няма материя. Това наука ли е
и, ако все пак е наука, то какво да правим с ‘другата’
28
наука, след като очевидно са свързани?”
„Но нима познанието е просто сбор от някакви
структури от знания? Не. Не е. Знанието е нещо, ко-
ето може да се препредава. Докато се изкриви до не-
узнаваемост. От своя страна Познанието не подлежи
на изкривяване и никога не може да бъде резултат от
старание. То никога не може да бъде ‘препредадено’,
резултат от превъзмогване и преодоляване, от раз-
дробяване и конгломерация, от натрупване и съхра-
нение. То винаги е резултат от напълно личен, инди-
видуален акт на разбиране, който е метафизичен по
природа и може с един замах да игнорира, да срине
и унищожи всички изисквания за ‘общоприетост’. По-
знанието – може би ‘уви’ – е винаги резултат от личен
опит и не може нито да се приема, нито да се преда-
ва. То може единствено да бъде споделено, но само
при пълното съзнание за възможна „неадекватност”
при възприятието. Една от многобройните мисии на
Масонството е създаването именно на такава среда –
среда, в която по-горното би било възможно.
Да вярваш и да толерираш, означава да не знаеш.
Единствено вярата в Единия Бог (не науката!) пред-
пазва от разрушителното влияние на Незнанието, за-
щото всяка ‘наука’ по същество е определена степен
на ‘незнание’. И, ако по тази причина, естествените
науки приличат на огромна религиозна общност, вя-
рата в Бог и Пътят към него са самотни и индивиду-
ални.”
БРАТ К.А. – ЛОЖА „АКАДЕМИК МИХАИЛ
АРНАУДОВ”
„‘НОВИТЕ ЦЕННОСТИ’ И ДРЕВНИТЕ
МИСТЕРИИ”
„Съвременният свят е твърде динамичен. Негова-
та набрана инерция, като че ли изпреварва нашите
действия, размисли и навици, поставяйки ни в ситу-
ации на ‘закъснели, незрели и неподготвени...’. Ди-
намиката в техниката и технологиите промени силно
социалната сфера и политиката на съвременния чо-
век, обвързвайки го с ред зависимости като питейна-
та вода, електрическата енергия, отоплението и мо-
билните комуникации, които монополизираха неговия
живот. Не така обаче стоят нещата с динамиката в
духовната сфера на човека. Културата и изкуството
във всичките им форми са в дълбока криза, зависейки
от ред комерсиални или политически страсти. Съвре-
менният човек, откъснат от естествената си природна
среда, затворен в многофункционалните си градове,
вместо наистина да улесни битието си, бива притис-
кан от мощните зависимости на действителността.
Полека-лека той се отчуждава от естествения си со-
циален статус и се превръща в самотник – самотник
беззащитен и лесно манипулируем. С това съвремието
генерира демографски процеси, които социалните из-
следователи считат за необратими. За нещастие, чо-
векът е слаб, липсва му воля, цялостност и съзнание.
Той, съвременният човек, се разкъсва от многобройни
желания, амбиции, омраза, егоизъм, суета и различни
страсти, които постоянно му пречат по пътя на висши-
те постижения. Тези страстни състояния са затвор за
духа, защото го правят неспособен да се радва пълно
на живота в тялото. Духът, който по същността си е
съвършен, тъй като е еманация от БОГ, се принизява
до дивото животинско материално ниво на страстите,
където се извършват действия, противоречащи на же-
ланието му за по-нататъшна еволюция. Вместо тялото
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
да служи на духа, духът е принуден да служи на тяло-
то. Той бива изцяло изтрит и заменен с егоистичните
желания на тялото, което търси удовлетворение на
собствената си природа.”
„Марк Витрувий Полио(н), римски архитект живял
І в. пр.н.е., служил в римската войска под предводи-
телството на Цезар, е смятан за вносителя на ХЕР-
МЕТИЧНИЯ ЕЛЕМЕНТ. Като автор на ‘De Architectura’,
издадена в 10 тома, Витрувий подчертава, че всяка
сграда трябва да притежава три основни свойства:
сила, практичност и красота. Съвременното Масон-
ство наследява този постулат и го обвързва с качест-
вата на ‘тримата управници на ложата’. Да разгада-
еш кода на древните, това се превръща в истинско
предизвикателство, което импулсира известното като
‘херметизъм’ движение.
ХЕРМЕТИЗМЪТ е течение, обхващащо седем кло-
на:
• Разум: всичко е разум (всичко е енергия) вселе-
ната е ментална.
• Съответствие: както е горе така е и долу.
• Вибрация: нищо не е неподвижно.
• Полярност: всичко е двойно, всичко има своята
противоположност, крайностите се докосват.
• Ритъм: всичко е приливи и отливи, действие и
противодействие, напредък и отстъпление.
• Причина и следствие: нищо не е случайно, всич-
ко следва някаква закономерност.
• Зараждане: зараждането присъства навсякъде.
Всичко има мъжко и женско начало.
Подобно на Масонството, херметизмът и сега няма
нито ‘централно управление’, нито подробно изложе-
ни и всепризнати концепции, т.е липсва му догматика.
Най-общо, херметизмът е пантеистично учение – Бог
е един и е първопричината, от която всяко човешко
същество е част. Смята се, че е вид магия, система от
религиозни и философски идеи, извлечени от тексто-
ве на Хермес Трисмегистус – египетски жрец, бащата
на съвременния окултизъм, глава на тайно религиоз-
но общество, към което се е числил интелектуалният
елит на древен Египет. Внимателното изучаване на
тези принципи е истинският ключ към всяко позна-
ние.
АЛХИМИЯТА, или силата на слънцето, е вълнувала
голяма част от старите и съвременни изследователи
на окултизма. Думата ‘Алхимия’ поражда представи
за лаборатория, в която древните учени се опитват да
превърнат оловото или друг метал в злато, а това е
възможно само, ако се открие ‘философският камък’.
Това митично вещество може да се използва и за съз-
даване на подмладяващ еликсир, така че търсенето
му ангажира усилията и на ренесансовия човек докъм
1630 г. Самите алхимици понякога изкривяват съвре-
менното ни разбиране за естеството на тези търсения
и ние съвременните хора сме склонни да ги оценяваме
само като носители на егоистично и материалистично
домогване до богатство и безсмъртие.
Истинският алхимик обаче е движен от по-висша
мотивация – от желанието да усъвършенства човеш-
кия род. Популярните изображения на алхимиците
като средновековни учени всъщност са алегорични
картини, чийто смисъл са разбирали само съратни-
ците им. Използването на неблагородния метал е от-
лична метафора за моралната и духовна природа на
човека, която алхимикът се стреми да трансформира
в по-чисто и по-добро състояние – нравствения екви-
валент на златото.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Алхимичният процес подсказва интересен паралел
с Масонството, където грубият камък е олицетворе-
ние на суровата, необработена материя, т.е. невъве-
деният в учението, който впоследствие, встъпвайки
в Ложата, се преобразува в гладко издялан, превъз-
ходен камък. Чрез делата си алхимикът се опитва да
надникне в скритите сили, които свързват Вселена-
та, да се придвижи от микро- към макро-космоса, да
схване принципа на действие на окултните сили, кой-
то (принцип) – веднъж осъзнат – може да бъде впрег-
нат в служба на алхимика. Духовното съвършенство е
лелеян блян, понеже – постигайки го – алхимикът не
само се слива с всепроникващото божествено начало,
но придобива способността да усъвършенства духов-
но цялото човечество.”
БРАТ А.К. – ЛОЖА „ОРФЕЙ”
„СКЪПИ БРАТКО, КАКВО ПРАВИШ С ХРАМА?”
„Във всеки Ритуал ние споменаваме Храма – Хра-
ма на Човечността. Трудим се на него, строим го с
усърдие, подготвяме материала, камъните. Но какво
правим с Храма в нас? По-точният въпрос е:
‘Къде е Храмът?’
Потъвайки в безкрайните дебри на администрира-
нето на нашето движение, в поведението ни, водещо
към все по-усложнените правила, процедури, декре-
ти, писма, обръщения, становища и още, и още, като
че ли в един тъжен момент забравяме Храма – онзи
Храм, който сме призвани да изградим, онзи Храм,
който е Дом на Божественото в нас. (...)
Преди да падне превръзката от очите ти, за теб
Храмът бе нещо извън теб, беше непознатото и без-
грешно място, в което се молиш. Място, където твоето
ежедневие се сблъскваше с твоята вяра, където очак-
ваше нещо свише да се грижи за твоите земни дела.
Но най-тъжното е, че този храм беше извън теб. Ти
влизаше в него редом с всички непосветени, самият
ти бе непосветен. Храмът е мястото на контакта ти с
твоето Божество. Ти трябваше да влизаш почти стра-
хувайки се, молейки за пощада за несъвършеното ти
поведение на смъртен. Но..., ето, че дойде денят, в
който ти, Братко, си зададе най-важния въпрос:
‘Какво ми липсва?’
Усещаше, че нещо ти липсва, но не си знаел как-
во. Тогава в мрака те поведе братска ръка, премина
изпитания, и това бе началото на твоя път. Истинския
път. Но този път е и твоята отговорност. Ще срещаш
подкрепа, но трябва да го извървиш сам. За да стане
светът по-добър, трябва ти да станеш по-добър. (...)
Сега е моментът да осъзнаеш, че всяко твое убеж-
дение, трябва да се преосмисли в тази Нова Светли-
на. Дори и най-скъпите ти и дълбоко вкоренени убеж-
дения (особено те!) трябва да бъдат проверени и да
докажат стойността си, преди да им бъде разрешен
достъп до новия Храм. Много от тях няма да издържат
изпитанието. И ти ще усещаш това като лична загуба,
като личен провал. Но знай, че това всъщност е на-
града, това е прочистване на запушените трасета на
твоето съзнание.”
БРАТ И.М. – ЛОЖА „ДЪГАТА НА ПЛОВДИВ”
„МАСОНСТВОТО – СЪВЪРШЕНА СИСТЕМА ЗА
МОРАЛ”
„Бях на шестнайсет години, когато се случи да
събирам тялото на приятел, блъснат от влак. Малко
29
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
след това почина момиче от компанията ни. Смъртта,
се появяваше ту тук, ту там, спохождаше близки и
непознати. Показваше се от некролози, вестници,
радио и телевизия. Навсякъде около мен миришеше
на нея. Присъстваше като част от действителността.
Това беше началото на живия ми живот. И началото
на един безкраен въпрос:
‘Защо се раждаме? След като ще умрем!’
И още по-страшния въпрос:
‘Защо живеем, след като прекрасно осъзнаваме, че
ще умрем?’
(...) Трябваше ми отговор и аз го търсех. Търсех го
във всичко, което се случваше в същинския ми живот.
Търсех го навсякъде в природата, в музиката, в изку-
ството, в техниката, в любовта, в омразата, в лъжата
и истината, в тишината и в ужасяващо силния звук на
дискотеките.
Защо живеем като прекрасно осъзнаваме, че ще
умрем? И щом знаем, че ще умрем, защо не се само-
убиваме? Страх? Или има и друго? Какъв е този фе-
номен?
Вместо да седнем и да оплакваме безнадеждност-
та, в която Създателят ни е набутал, ние се надпре-
варваме с вятъра. Създаваме компютъра и мобилна-
та комуникация. Лъжем се един друг. Мразим се и се
обичаме. Убиваме се! В Името на какво? Нали най-на-
края и ти, и аз ще умрем? Тогава? ...?
И тогава разбрах: за да избяга от генералния въ-
прос:
‘Защо живеем?’
човекът е прегърнал МЕЧТАТА, ХИМЕРАТА, ФАНТАЗИ-
ЯТА... И ги е превърнал в свое верую – те ни крепят
и ни държат живи в мига, наречен човешки живот. Те
измислиха компютъра, теорията на относителността,
мобилната комуникация. Понякога обаче, всички ние,
гонейки мечтата, забравяме, че сме земни, че сме само
една прашинка от вечността и че не е много далече
времето, в което ще се превърнем на пръст. И тогава
вършим дела, които философите наричат ‘упадък на
морала’. Лъжем се един друг. Крадем се. Унижаваме
се, мразим се. Воюваме, за да добием неща, които не
са наши. Убиваме се. Отнемаме си свободата. Пречим
на другия да постигне мечтите си.”
„След няколко посещения в храма, чиракът – на-
правил трите стъпки – вслушвайки се в приказността
на ритуала, опитвайки се да запомни отделни слова,
не усеща кога точно темата за нравствеността и мо-
рала го обсебва и той все по-често в профанския си
живот започва да си задава въпроса:
‘А аз морален човек ли съм?’”
„На една от последните ритуални сбирки се появи
градеж, темата, на която беше ‘Моралът и Масона’.
Някои от братята изказаха мнение, че тази тема не е
за първа степен. Сякаш свободата на човешкия ум би
могла да се вкара в степени. (...)
А в мен все по-често звучеше оня въпрос:
‘А аз морален ли съм и ако е така до къде стигнах с
еуфоричното си желание да оглаждам ръбовете на
моето несъвършенство?’
(...) Защото е опасно, когато има камуфлажни,
трошливи камъни в една стена. Вярно, ако това е
само един камък, другите ще държат строежа здрав.
Но ако такива камъни са много? И ако са поставени
на важни места?”
„Защото никак не изглежда добре за морала да се
прегръщаме и целуваме в преддверието на Храма,
после да влезем вътре, да засвидетелстваме едни и
30
същи ценности, да пледираме за масонски морал... А
когато излезем навън, да се гледаме с ненавист по
коридорите и залите на съдебните палати. Едни братя
се съдят, други ги защитават? А после пак идват в
Храма, прегръщат се и се целуват – сякаш нищо не
се е случило.
А ние гледаме и мълчим. Нито сме видели, нито
сме чули...”
БРАТ П.Б. – ЛОЖА „ДЪГАТА НА ПЛОВДИВ”
„ЧИРАК”
„Очакване:
Сам съм, както при всяко начало. И – както при
всяко начало – съм в мрак. Чакам, но какво – не знам.
Единствената ми компания е празният поглед на хи-
лещия се насреща ми неизбежен край. На пътя на
всеки от нас ни чака това – само той е неминуем и
неотменим, може би затова се хили. Но краят не е
важен – важен е пътят. (...)
Раждане:
Завари ме неподготвен – така е всеки път. За мо-
мент изгубих всичко, което мислех, че е важно, всич-
ко което мислех че показва какъв съм. (...) Къде съм?
Какво става? Какво да правя? Това се вихреше в ми-
слите ми. И тогава чух отговора:
‘Опознай себе си’.
Мракът вече не бе непрогледен – беше ми посочен
пътят. (...)
Първи стъпки:
(...) Поемайки в ръце първия си инструмент, вече
знаех, че многократно ще премазвам пръстите си, но
и че това е без значение. До мен винаги щеше да има
братско рамо, наставляващо, споделящо радостта от
успеха и горчивината от провала. Поех по пътя си и
не бях сам – никога вече нямаше да бъда.
По пътя:
Вече ходя по-уверено (...) и разстоянията не ме
плашат, нито пък неизбежният, известен всекиму
край. Човек търси своето място – нещо, на което да
принадлежи, някъде, където да е винаги добре по-
срещнат, някъде, където да може да започне да от-
крива себе си. Аз го открих – затова съм тук, сега и
занапред.”
БРАТ К.С. – ЛОЖА „СИЛА”
„МАСОНСКАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ – ОСНОВА
НА НЕПРЕХОДНАТА МАСОНСКА ЦЕННОСТНА
СИСТЕМА И ГАРАНЦИЯ ЗА ВЕЧНОСТТА НА
МАСОНСКОТО БРАТСТВО”
„Но въпреки че трибуналите на страната може да
са отсъдили адекватно наказание – що се отнася до
нарушеното право на съответната държава – един
Свободен Зидар все още подлежи на допълнително
наказание от Ложата, на която е член. А това нака-
зание ще бъде определено не само по отношение на
щетата, нанесена на индивида, но също и (...) защото
в масонското право е установена аксиомата, че вся-
ка наказуема постъпка, извършена от един Свободен
Зидар, нанася вреди на цялото Братство – ако не по
друг начин, то с това, че лошото поведение на един
член рефлектира дискредитиращо върху цялата Ин-
ституция.
Изглежда тази идея е била обсъждана и по-ра-
но, защото в една от клаузите на Старите Готически
устави, се заявява, че Свободният Зидар не трябва
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
да приютява нито крадец, нито подчинен на краде-
ца, за да не бъде посрамено Изкуството. И отново, в
същия документ, на Майстора се дават указания да
предпазва своя Чирак от извършване на клетвопрес-
тъпничество и от всички други наказуеми постъпки,
с които Изкуството може да бъде посрамено. Сра-
мът, който е причинен на Братството чрез лошите
постъпки на членовете му, трябва да бъде разгледан
при обсъждането на всяка Масонска наказуема по-
стъпка. Следователно, предвид публичната вреда,
която всеки Свободен Зидар нанася на Масонското
общество, когато престъпва държавното право, ние
стигаме до принципа, че в Свободното Зидарство
всички наказуеми постъпки се считат за престъпле-
ния – т.е. всички неправди, извършени срещу едно
или друго лице, са публични престъпления срещу
Братството.”
„Първият клас от Престъпления, изложени в Уста-
вите и предаващи техните извършители на Масонска-
та Юрисдикция, са наказуеми постъпки срещу морал-
ния закон.
‘Всеки Масон’ –
казват Старите Задължения от 1723 година –
‘е длъжен, да се подчинява на моралния закон’.
Сега този морален закон не трябва да се смята
за ограничен в рамките на Десетте Божи Заповеди,
предадени на Мойсей (...), а по-скоро като намек за
онова, което се нарича ‘Закон на природата’ (или оби-
чайните правила). Един способен човек от близкото
минало, който не е бил писател, но се е занимавал с
този въпрос, е дефинирал въпросния Закон на приро-
дата като:
‘волята Божия, отнасяща се до човешките действия,
основана на моралните различия между нещата; и
понеже тя е разкриваема от природната светлина,
се оказва задължителна за цялото човечество’.
Това е ‘Моралният закон’, за който се споменава в
Старите Задължения и който се обявява за Закона на
Свободното Зидарство.
И това е било направено с разум, защото е оче-
видно, че никакъв закон, дори и универсален, не би
могъл да бъде правилно избран за ръководенето на
една Институция, чиято най-забележителна характе-
ристика е универсалността.
Наставленията на Христос не биха могли да бъдат
задължителни за един евреин. Един християнин би
отхвърлил санкциите на Корана. Един мохамеданин
възмутено би отхвърлил законите на Мойсей, а по-
следователят на Заратустра би се отвърнал от всичко
и би се заел с поученията на Зенд Авеста. Универсал-
ният закон на природата, който авторите на Старите
Задължения правилно са нарекли ‘Морален закон’ –
защото той е, както отбелязва Конибеър
‘съвършена колекция от всички онези морални док-
трини и наставления, чиято основа е в естеството и
причинността на нещата’ –
е следователно единственият закон, подходящ във
всеки аспект да бъде възприет като Масонски Ко-
декс.
Писатели, занимавали се с настоящия въпрос, са
придали на този велик морален закон на природата
три характера, които го правят още по-подходящ като
система за управление на универсалната, древна и
неизменима Институция – Масонското Братство, до-
колкото се казва, че:
• на първо място, тя е вечна, че винаги е същест-
вувала, че е на еднаква възраст с Бога;
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
• след това, тя е универсална – цялото човечество,
всяка страна и регион, са нейни обекти (...);
• и накрая, тя е непроменлива, като тази нейна не-
променливост произтича от непроменливостта на
Бога, Автора на Закона.
След като това е Моралният Закон на природата
– Кодексът, приет за управление на Масонското Брат-
ство – правилно е да се направи известно изследване
на естеството на задълженията, които той налага, и
действията, които забранява.
На първо място, самото съществуване на Закона
намеква за съществуването на Върховна Сила, която
трябва да го е въвела в действие, и за отговорност-
та ни към него, свеждаща се до това: да му се под-
чиняваме. И оттук – същото задължение, започващо
с декларацията, че Свободният Зидар е обвързан с
подчинение на Моралния Закон, продължава в на-
ставлението, че – ако правилно разбира изкуството
– той никога няма да бъде глупав атеист, нито пък не-
религиозен свободомислещ. Следователно атеизмът,
който представлява отхвърляне на Върховния упра-
вляващ Създател, и нерелигиозното свободомислие,
което на езика на онова време означавало отхвър-
ляне на всякаква морално отговорност, са наказуеми
постъпки срещу Моралния Закон, доколкото отхвър-
лят неговата валидност и заклеймяват санкциите му;
и следователно те трябва да се класифицират като
масонски престъпления.
Това е единствената точка от спекулативната те-
ология, с която се сблъсква Свободното Масонство.
Но тук тя е твърда и безкомпромисна. Човек трябва
да вярва в Бога и да признава моралната си отговор-
ност към него или – в противен случай – той не може
да стане Свободен Зидар; а ако, след като е станал
Масон, впоследствие възприеме атеистични възгледи,
той не може да остане в Братството.
Отново: моралният закон втълпява любов към
Бога, любов към съседа ни и дълг към самите себе си.
Всеки един от тези аспекти обхваща и други задъл-
жителни за всеки Свободен Зидар повеления. Така,
любовта към Бога предполага да се въздържаме от
профанство и от непочтително използуване на него-
вото име. Не можем да третираме с непочтителност
Съществото, което истински обичаме. Аз наистина
не познавам простъпка, която по-пряко да се проти-
вопоставя на целия дух на Институцията Масонство,
отколкото профанското използуване на онова свято
име, което е най-важната характеристика в системата
на Свободното Масонство, всепроникващият символ
на препоръчваната за откриване от всеки Свободен
Зидар Божествена Истина. Следователно профанство-
то в Свободното Масонство е едновременно наруше-
ние на обета за признаване на величието на нашия
Създател и непочтителност към религиозния дизайн
на Масонската наука като такава. То е Масонско прес-
тъпление.
Универсалното доброжелателство, което Епископ
Камбърленд нарича ‘главният закон на природата’, е
необходимият резултат от любовта към нашия съсед.
Жестокостта към по-низшите и зависимите от нас, от-
съствието на благотворителност към бедните и нуж-
даещите се и общото мизантропско пренебрегване на
нашите задължения като човеци към другите хора,
проявяващо се в изключителен егоизъм и безразли-
чие към тегобите на всички останали, са наказуеми
простъпки срещу Моралния Закон и следователно са
масонски престъпления.”
31
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
БРАТ К.С. – ЛОЖА „СИЛА”
„ЗАКОНЪТ Е СИЛА (И ФИЛТЪР НА
(НЕ)СПРАВЕДЛИВОСТТА)”
„Какво е законът? Той е колективна организация
на индивидуалното право на законна защита.”
„Обикновено Законът се опорочава под влияние
на два твърде различни фактора: глупавия егоизъм и
престореното човеколюбие. (...)
Какви са последиците от това, че Законът (или не-
спазването му) се превръща в инструмент за наруша-
ване на чуждите права?
Първата е, че хората губят представа за справед-
ливост и несправедливост. Никое общество не може
да съществува, ако законите не се зачитат (...). Ко-
гато Законът и Моралът си противоречат, то човекът
се изправя пред жестокия избор: или да се откаже от
представата си за Морал или да престане да спазва
Закона.”
БРАТ Р.Н. И БРАТ К.С. – ЛОЖА „СИЛА”
„МАСОНСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ОБЩЕСТВОТО НА
ЗНАНИЕТО”
„През 1962 г, икономистът Фриц Маклъп – пионер
в разработването на концепцията за информационно-
то общество въвежда понятието ‘информационна ико-
номика’. През 1969 г. друг икономист – Питър Дракър,
развива идеите за ‘обществото на знанието’. Оттога-
ва понятията ‘информационно общество’ и ‘общество
на знанието’ са обект на интерес и анализ от много
изследователи, политици, педагози и други заинте-
ресовани в процеса на глобална промяна. Как тези
промени се отразяват на Масонството?”
„Някои анализатори вярват, че информационното
общество вече е към своя край и че следващият етап в
човешката еволюция е обществото на знание, в което
специализираните институции вече няма просто само
да предоставят информация, а и ще развиват знания
чрез прякото участие на специалисти по информаци-
онни науки (известни още и като ‘производители на
знания’). От началото на XX век сме свидетели на нова
характеристика на икономическия растеж във форма-
та на по-голям нематериален капитал, в сравнение с
материалния капитал. Майк Маркула твърди:
‘В новия вид икономика на знанието, отношението
към знанието е различно от това, което беше пре-
ди. Знанието е капитал, който не е необходимо и
не трябва да бъде пазен. Знанието е като радостта:
тя се увеличава, когато е споделена и се попълва
само, когато е изчерпана.’
Общото разбиране е, че най-ефективните съвре-
менни икономики ще бъдат тези, които произвеждат
най-много информация и знания.
Информацията и знанието се разграничават кате-
горично на основата на това, че информацията може
да бъде натрупана, съхранявана и прехвърляна в ди-
гитален формат, докато знанието може да съществува
само в интелигентна система.”
„Има някои аспекти на технологиите за споделяне
на знание, които са различни от тези за споделяне
на информация. Знанието не може да бъде дублирано
толкова лесно, колкото информацията – по природа
то е тясно свързано с контекста. (...) Формализирани-
ят процес на Уеб-базирано споделяне на знание е все
още доста незрял, а фокусът на споделянето на зна-
ние трябва да бъде върху социалните аспекти, върху
32
мотивацията на експертите да споделят знание, както
и върху културата на организацията.”
„Учещите организации се дефинират като
‘организации, в които хората непрекъснато раз-
ширяват капацитета си да създават резултатите,
които наистина искат, където се отглеждат нови
и по-широкообхватни модели на мислене, където
колективното желание е освободено, и където хо-
рата постоянно се учат да виждат заедно нещата
като едно цяло’.
В ситуациите на непрекъснати промени, за да бъде
жизнеспособна, една организация трябва да се научи
да направлява желанието и възможностите на хората
да учат на всички равнища и да бъдат гъвкави, адап-
тивни и продуктивни. Отбелязва се, че докато всички
хора имат капацитета да учат, структурите, в които
те трябва да работят, често не са ориентирани към
организационно учене. За да се превърне една орга-
низация от традиционна в учеща се организация, има
нужда от кардинална промяна в мисленето на хората,
от които тя се състои. Идентифицират се пет изме-
рения, които позволяват на една организация да се
превърне в новаторска учеща организация: системно
мислене, лично усъвършенстване, мисловни модели,
изграждане на споделена визия и учене в екип.
Масонството е доказало, че е учеща организация,
а новите информационни технологии могат да допри-
несат както за нейното съществено развитие и израст-
ване, така и за управление на натрупаните с векове
знания. От друга страна, анализирайки използването
на новите технологии в средите на Свободните Зида-
ри, ние забелязваме, че степента на използването им
е далеч по-малка, отколкото в други организации или
от други хора.
Дали тези технологии дават нови възможности за
развитие на Масонството или са една заплаха за раз-
рушаване на ценностната му система?
Нашите деца ‘живеят’ в интернет, там ще ‘живеят’
и нашите внуци. Сега във виртуалното пространство
има много по-голяма нужда от масонските принципи
и ценности отколкото в реалния живот. Как да напра-
вим така, че те да важат и за бъдещето поколение
– това е въпрос, на който ние, Братята, трябва да от-
говорим, и то скоро...”
„Все по-актуален става въпросът как Свободните
зидари ще усвоят новите технологични и медийни но-
вости и да използват техните предимства, за да по-
стигат целите си.
Електронни портали, хранилища и издания. Много
масонски ложи имат свои електронни портали – на-
пример ‘Orinda Lodge № 122’ в Калифорния (http://
orindalodge.org/). Съществуват голям брой електронни
хранилища и издания, свързани с Масонството – на-
пример, порталът http://www.21stcenturyfreemason.
com/ предлага новини, статии, блогове, форум и дру-
ги електронни ресурси. Участието във форуми разбива
представата, че Масонството е една ‘секретна светов-
на конспирация’. Freemason Information (http://www.
freemasoninformation.com/) е Уеб-списание за Свободни
Зидари и за тези, които се интересуват от Масонството.
Списанието включва множество рубрики, форуми, как-
то и достъп до електронни книги и електронно храни-
лище за аудио информация (подкаст), която позволява
да се слушат изказвания и градежи на видни членове
на Братството. Изданието включва и лични блогове на
голям брой Братя, събрани на едно виртуално място.
Публикациите там се осъществяват редовно и са плод
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 33

бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
на сериозни изследвания и размишления.”
„Вече има множество социални мрежи, създадени
специално за Свободните Зидари. Социалните мрежи
дават огромни възможности за подържане на мрежата
от Масони по света, които могат да имат достъп до най-
актуална информация и да общуват свободно помеж-
ду си. Това дава възможност да се ‘чуе’ в глобалното
пространство и гласът на отделните Братя.
Масонската виртуална мрежа ‘Masonic Network’
(http://masonicnetwork.org) е частна социална мрежа в
Уеб, предназначена за регулярните Свободни Зидари.
Тя е създадена (...) и е предназначена за Братята от
целия свят, за да имат възможност да подържат връзка,
да обменят мисли (градежи чрез блогове), да споделят
снимки, да организират събития, да общуват в онлайн-
форуми и да създават групи по интереси. (...) Всеки
Свободен Зидар може да кандидатства за членство в
мрежата, което се счита за привилегия, а не за право.
Ето защо администраторите имат право да отхвърлят
кандидатски молби без да обясняват причината за това.
В същото време, всеки кандидат може да поиска повтор-
на оценка. Основните принципи във виртуалната мрежа
са познатите: Братство, Равенство и Толерантност.
В допълнение, членовете на ‘Masonic Network’ мо-
гат да участват и в най-големите социални мрежи
‘Facebook’ (http://www.facebook.com) и ‘Twitter’ (http://
twitter.com/masonicnetwork).
Други социални мрежи са ‘MyMasonry’ (http://
mymasonry.ning.com), която има основна цел
‘да заздрави връзките в братството’,
и ThreeKnocks (http://www.threeknocks.com). Подоб-
на социална мрежа е и ‘Masonic Planet’ (http://www.
masonicplanet.com), която има шеговития девиз:
‘Свободни зидари от целия свят, обединявайте се’.”
„По отношение на Свободните Зидари един от акту-
алните въпроси е възможността да се създават вирту-
ални Ложи и Братята активно да участват в тях – или
чрез своите двойници във виртуалното пространство
(аватари), или директно. Платформата ‘Second Life’
дава огромни възможности за подпомагане на Масон-
ството в глобален мащаб. Тя има над 6 000 000 учас-
тници (чрез своите аватари) и в нея са регистрирани
множество масонски групи, заедно с техните виртуални
светове. Всеки може да подаде заявление за включва-
не в някоя масонска група (‘Ложа’), като администра-
торът на групата може да я отхвърли (както се случва
най-често). Един пример в тази посока е виртуални-
ят свят на Масонския остров ‘Пламтяща звезда’. Това
е най-голямата ‘масонска територия’ в ‘Second Life’,
където ‘участниците’ могат да намерят на едно място
текстове или изложби, както и активно да участват в
разнообразни събития. Обикновено виртуалните ложи
в ‘Second Life’ имат за прототип физически ложи.”
„Има една мисъл на Албърт Пайк, която звучи така:
‘Ако правиш нещо за себе си, то умира с теб, ако
правиш нещо за другите, то остава да живее и след
теб...’
(...) Преди много години, Пайк констатира упадък
в качеството на масонското образование и познания,
и заклеймява невежеството, още по-често срещано в
наши дни. Той сочи, че всичко това води до неуваже-
ние към учението на Свободното Зидарство от страна
на интелигентни и образовани Братя, а оттам – и от
останалите хора.
‘Къде в Ложите ни обичайно се изнасят лекции за
истинска просвета на Събратята ни? Дали нашите
сесии не се свеждат до обсъждането на маловаж-
34
ни въпроси, утвърждаването на отделни точки от
устава, уреждането на въпроси от чисто админи-
стративно естество, приемането и напредването на
кандидати, за които, след като сме ги приели, не
полагаме никакви грижи да ги просветим?
В коя Ложа се обясняват и разясняват церемони-
ите ни, които с времето така са се покварили, че
истинските им черти едва могат да се разпознаят;
и къде са онези велики първични истини на препо-
дадено откровение, които Масонството е запазило
за света?
Ние имаме високи почетни звания и гръмки титли.
Дали техните притежатели се квалифицират, за да
просветят света по отношение на целите и зада-
чите на Масонството? Потомци на онези посвете-
ни, които са управлявали империи, влиянието ви
навлиза ли в практическия живот и ефективно ли
оперира от името на добре регулираната и консти-
туционна свобода?
Дебатите ви не трябва да са нещо друго, а прия-
телски разговори. Нуждаете се от съгласие, съюз
и мир. Тогава защо държите сред себе си хора,
които подбуждат съперничества и предизвикват
ревност; защо позволявате голяма и стихийна по-
лемика и амбициозни претенции? Как се съгласу-
ват собствените ви думи и действия? Ако вашето
Масонство е фикция, как можете да упражнявате
някакво влияние върху другите?’
Тези безсмъртни думи на Албърт Пайк, звучат съ-
временно дори и днес...”
БРАТ Р.Р. – ЛОЖА „БАЛКАНСКА ЗВЕЗДА”
„ОПИТ ЗА ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО, ПО
ПРИНЦИП, И ВЛИЯНИЕТО НА МАСОНСТВОТО,
В ЧАСТНОСТ”
„Това, което бе издигано в култ години наред –
пари, слава, пари (прим) – обезсмисли отношенията
между хората, обезсмисли дори религията. Създаде
се нова религия. Тази на материалното.
Това, което е характерна черта в общуването меж-
ду хората, се явява черта и в отношенията между дър-
жавите: интереси, егоизъм, право на по-силния. Под
привидните форуми за мира, в създадените институ-
ции за правата на човека, стои скрита жаждата на по-
силния за повече богатства, стои ‘свещения егоизъм’
на тези, които – забравяйки примера на историята –
са сегашните господари на момента.
И все пак дълбоко в човека стои един съдник, кой-
то никога не заспива. Това е нашето морално съзна-
ние.”
„Светлината трябва да се дава на повече достойни
хора.
В профанския живот неминуемо предстои ‘масони-
зиране’.
Ако желаем не само нашите браншове и занаяти,
но и обществото като цяло, да печелят от общуване-
то с ‘царственото изкуство’, ние трябва да открехнем
вратата на познанието за по-широк кръг хора!”
БРАТ Т.М. – ЛОЖА „ВЕДЪР”
„МОТИВАЦИЯ, ЦЕННОСТИ, ИДЕНТИЧНОСТ
И КРИЗА В МАСОНСКИЯ МОДЕЛ НА
ПОВЕДЕНИЕ”
„Веднъж един човек, забелязвайки група хора, об-
лечени в черно и с престилки, да влизат през някаква
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
врата, попитал един, който му се сторил барман:
– Какви са тези?
– А-а-а, тези са Масони – казал човекът-барман.
– А може ли и аз да стана Масон – попитал нашият
човек, почувствал изведнъж странна мотивация да се
присъедини към тези строги хора с престилки.
– Абе, какво да ти кажа, сложна работа е това... –
почесал се човекът-барман. – Виждаш ли го онзи там
с големия меч? Не стига, че никого не пуска вътре,
ами откак съм на работа тук, непрекъснато чука по
вратата, ама и него не го пускат да влезе...”
„Мотивацията има най-общо три измерения:
• целите и причините, поради които хората правят
своя избор на поведение;
• мисловния процес, въз основа на който форми-
рат поведение;
• социалния процес, посредством който някой про-
меня поведението на друг.
Мотивацията е вечен процес. Тя е различна за
различните хора и не може да бъде изчислена с точ-
на формула. Под силата на едни или други фактори
Масоните постоянно вършат нещо. Въпросът обаче е:
това поведение полезно ли е за Масонството и за са-
мия Масон в частност?”
„Мотивацията е градивна сила, но неправилното ù
управление може да доведе до апатия и съпротива.
(...)
Тук само ще цитирам мъдрите думи на патрона на
нашата Ложа, Брат Иван Ведър:
‘Франкмасонството предписва на всички свои чле-
нове да мислят добро, да действат разумно, да се
стремят към дирене на истината, да научат в Хра-
мовете прилагането на началата на свободата, ра-
венството и братството, за да ги изпълняват и в
обикновения живот.’
Масонската ценностна система е съгласуван в
братството набор от етични ценности/принципи, кои-
то насочват поведението на Масона не само в Ложата,
но и в живота.”
„Масонът съществува като цялостно Аз, едновре-
менно свързан с останалите и различен от тях. През
целия си останал живот Масонът непрестанно ще
опознава, преживява и утвърждава своето подобие и
различие спрямо другите (...). Когато открие своята
индивидуалност, Масонът се чувства някой – усеща-
не, което поражда вяра в неговата собствена цен-
ност, дава му чувството за сила и власт, усещането,
че може да влияе, да променя себе си и другите, да
постига съгласие и напредък в живота.
Това, че профанът е станал Масон и е открил
собствената си оригиналност и уникалност не озна-
чава скъсване на връзките с другите хора. Общество-
то (или профанският живот) винаги ще присъства в
нас – желано или не. То (или той) ще бъде съдник
на масонските ни ценности, мисли и дела. Както от
социума, така и от Братството, ще очакваме човешка/
братска подкрепа и взаимно признание. Усещането,
че правим нещо полезно за себе си и за другите, вни-
манието, което ни засвидетелстват те, чувството, че
сме ценени и обичани – всичко това придава стойност
на иначе чисто личния смисъл от живота всеки сво-
боден човек, който вече е направил своя избор да се
идентифицира като Масон.”
„Веднъж един старец дошъл и почукал на вратата
на Храма.
– Какво искаш? – попитал Стражникът.
– Дойдох да бъда повдигнат на II-а степен – казал
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
старецът.
– Че ти Масон ли си? – учудил се Стражникът.
– От 40 години – отговорил старецът.
– И къде беше през цялото това време?
– Учих се да преодолявам човешките си страсти
и... най-после успях! – казал старецът.
Анекдотът си е анекдот, но добрият Масон е човек
с широко съзнание, отхвърлил булото на страстите,
предразсъдъците и невежеството. Той е с много лични
качества, които го правят сигурен, стабилен, приет и
признат.
Това може да се нарече масонска идентичност.”
„Да бъдеш Масон не е просто само една от роли-
те, които поемаш в живота. Да бъдеш Масон е съдър-
жанието на живота. Това Масонско АЗ е червената
нишка, която съшива всичките ти роли. Масонските
ценности би следвало да са идентичността на всеки,
който се зове Масон. Защото иначе се нарушава чув-
ството за идентичност. Това води до враждебно от-
ношение/пренебрежение към ценностите и целите. А
загубата на идентичност е равно на страх, безсилие,
отдалечаване. Равно е на смърт.
Започва разминаването между думи и дела. На-
стъпва неконсистеността.
На свой ред, това разминаване води до два основ-
ни проблема:
Първият е демотивацията на братята. (...)
Демотивираният Брат изпада в ценностна криза.
Аз лично смятам, че кризите, в това число и ценност-
ните кризи, са често срещани – и дори необходими –
явления в нормалното масонско развитие. Често пъти
такава криза е състояние на напрежение, в което Ма-
сонът:
1. не е в състояние да организира в консистентна
система личните си ценности и ценностите на Масон-
ството,
2. изживява чувство за загуба на ценностите,
3. не може да интегрира когнитивните, афективни-
те и мотивационните аспекти на ценностите и
4. изпитва чувство за ценностна нереализация.
(...) Ако кризата не може да бъде преодоляна, това
ще доведе до тревожност, ниска самооценка, чувство
на неудовлетвореност и т.н. Никой човек не може да
живее дълго в този конфликт. Вероятността да загу-
бим Брат приближава 100%.
Вторият проблем е липсата на модел на поведе-
ние.
(...) Особено за младите хора е необходимо да
имат модел, с който да се идентифицират. На хората
са необходими авторитети. Приемането на правилен
авторитет (модел на поведение) е това, което харак-
теризира човешката еволюция в социален аспект.
Може ли Масонството със своята ценностна систе-
ма да бъде правилният модел на поведение на бъде-
щето човечество?
Моят дълбоко убеден отговор е: ДА.
За съжаление почти винаги има едно НО. ДА,
НО...
Какво прави Масонството, за да се противопостави
на професионално подготвените многомилионни ре-
кламни кампании, които се опитват да внушават по-
требителски ценности, обслужващи целите на някоя
марка (...), високобюджетните филми, които пропа-
гандират политически/религиозни ценности, скъпи
предавания като ‘Биг Брадър’, ‘Музикален идол’ или
‘Стани поп-фолк звезда’, които се опитват да кажат на
младите хора, че най-важното/ценното на този живот
35
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
е да си богат и/или популярен, известен – дори с це-
ната на това да бъдеш за посмешище?
Нищо – или почти нищо – не правим срещу тези
внушения. А трябва. (...)
Не мисля, че близо 6 000 000 Масони по света
(част, от които са елитът на не едно общество) не мо-
гат да направят нищо.
Могат и то много. Можем и ние.”
БРАТ Д.Б. – ЛОЖА „СИЛА”
„ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПЪТЯ КЪМ
ХРАМА”
„Няколко примера за известни жезли:
• Жезълът на Мойсей. Трансмутацията на тоягата в
змия, преобразуването на растителното царство
в животинско, стават символ на властта.
• Жезълът от Египетските мистерии с ‘анкх’ под 45
градуса и камертон в основата – инструмент за
преминаване в други светове.
• Жезълът на Хермес – Хермес хвърлил тоягата си
между биещите се на живот и смърт змии и те
кротко се увили около нея. Тоягата, кадуцеят с
увитите змии, се превърнал в символ на баланса
и равновесието на двете воюващи енергии.
• В алхимичните текстове Третото око (епифизата)
се нарича връх Абигений. ‘Абигений’ означава
‘шишарка’ и се отнася до шишарката на върха на
Трисия – жезълът, който се носи в Дионисиевите
мистерии.
• Пастирската тояга – Ге-Га. Гарванът (земната
птица) е една от изнасящите душите в Горния
свят. Затова и орелът, носещ човека към Горната
земя, когато иска късове месо, казва ‘Га-а-а...’.
Първата сричка идва от тракийското значение за
Земя – Гея. Заедно в Ге-Га символизират извися-
ването от Земния към Небесния свят.
• Като атрибут на властта, с която пастирът хваща
овцата, пастирската тояга преминава в жезъл на
Духовния пастир, патриарха, и символ на духов-
ната власт.
В строителните лонджии жезълът е символ на пър-
вомайсторството, водачеството и инструмент в пряка-
та работа на оперативните майстори зидари.”
„Мъдростта на цивилизациите се е предавала през
хилядолетията чрез знаци и символи, значението на
които знаят посветените – хората, родени да съхраня-
ват познанието. Символичният израз има несъмнени
предимства в сравнение с буквалния изказ – той е
по-кратък, по-ясен, по-точен. Преодолява езиковата
и времевата бариера, но изисква първоначално уси-
лие за усвояване на символите и използването им по
конкретен начин, както и абстрактно мислене.”
„Повечето хора, тръгнали по духовен път на раз-
витие, търсят естествените пътища, заложени в тях
още преди самото раждане. Търсенето винаги е едно
и също. Няма значение към коя религия или духовно
учение принадлежат, каква техника или медитация
използват, няма значение с какви думи описват пре-
живяванията си. Важна предпоставка в процеса на
себеосъзнаване е овладяването на четирите елемента
на човека – Земя, Въздух, Огън и Вода, и постигане
на Квинтесенцията – петия елемент. Познанието за
четирите елемента идва от време, когато светът е бил
все още по-директен и по-интуитивен. (...) Елементи-
те служат като еманация на вечната пра-материя. За
древните философи единството и многообразието са
36
взаимно обуславящи се състояния. (...)
Четирите елемента могат да се хармонизират по-
между си, ако бъдат трансцендирани, т.е. извисени.
Това става с помощта на мистериозния ‘пети елемент’
– квинтесенцията. Quinta essentia (петата същност) e
нещото, което държи заедно четирите елемента и ги
свързва взаимно. Аристотел, Парацелз, средновеков-
ната мистика и алхимията подробно се занимават с
quinta essentia. Обвързват я с етера, смятат я за фина
и проникваща във всичко и навсякъде, за удържащия
и пораждащия дух на живота. Свързвана е и с ‘фило-
софския камък’, който се смята за върховна невидима
ценност. Да го притежаваме означава да сме в пълна
хармония със себе си и Творението.
Четирите елемента са първоосновата на естестве-
ните форми на нашия свят, изградени не по пътя на
натрупването, а на превръщането и свързването.
Всеки елемент притежава две специфични качест-
ва, като с едното се свързва с останалите елементи.
Огънят е топъл и сух, земята – суха и студена, водата
– студена и мокра, въздухът – влажен и топъл. Според
противоположните си качества, елементите са анта-
гонисти – водата по отношение на огъня и въздухът
по отношение на земята. Земята и водата се смятат за
‘тежки’, а въздухът и огънят са ‘леки’. Затова първите
два са наречени от стоиците пасивни, а вторите – ак-
тивни.
Тайната за четирите елемента е в тяхната противо-
положа позиция и еднаква тежест.
Превръщането, видоизменянето и облагородява-
нето на елементите са заключени в човешкото тяло, а
древните алхимици са казвали:
‘Четирите елемента не са нашите четири елемен-
та’,
т.е. невидимата им страна се изплъзва на чисто ма-
териалното (профанното) разбиране. Те са активни у
всекиго и при всички човешки действия се движат,
като бързо въртящо се колело – колелото с осем лъча,
символ на квинтесенцията. Удвояването на четворка-
та до осмица се разбира като осъзнаване двойстве-
ността на елементите, като квинтесенцията създава
вътрешното ядро на личността.”
„Четирите елемента и квинтесенцията, като основ-
на субстанция на човека, се изобразяват заедно с не-
говия звезден знак – пентаграма. Петолъчната звезда
е символ на човека и микрокосмоса, а ъглите ù симво-
лизират: етер, вода, огън, земя, въздух.
В различните религиозни традиции, тази звезда
се асоциира, както с женската божественост и Ве-
нера, така и със съвършеното обединение на проти-
воположностите, което води до сливане и единство.
Звездата с пет лъча отвежда, най-вероятно, към шко-
лата на питагорейците, чието свещено число е пет.
Позната ни е и от символите на великия посветен от
античността – философа Платон. (...) За Платон глав-
ната и най-сложна фигура е тази, която олицетворява
космоса – пентагондодекаедъра. А той е съставен от
пентаграми, съединени така, че образуват структу-
ра, най-близка до най-съвършената космическа фор-
ма – сферата. Но не сферата въобще, а енергийната
сфера на структурите, на които може да се развиват
еволюционните процеси на живата материя и главно
– Човекът. Енергийната структура на Земята е точно
такава. (...) Додекаедърът съответства на квинтесен-
цията. Ето защо кристален пентагондодекаедър оп-
ределя мястото в жезъла, съответстващо на точката,
която свързва човека с фините светове.”
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
„На микроскопично равнище додекаедърът и ико-
саедърът са взаимосвързаните параметри на ДНК-ма-
трицата на живота. Дан Уинтър показва в книгата си
‘Математика на сърцето’ молекулата на ДНК, констру-
ирана въз основа на взаимовръзката между додекаед-
ъра и икосаедъра. Освен това ДНК-молекулата може
да се представи като въртящ се куб. Друнвало Мел-
хизедек посочва, че, ако един куб се завърти по оп-
ределен начин на 72 градуса, ще получим икосаедър,
който от своя страна е двойник на додекаедъра (72 е
свещено число, а при масоните ъгълът, сключен меж-
ду пергела и винкела, е също 72 градуса). Двойната
ДНК спирала е изградена на реципрочен принцип –
икосаедър, после додекаедър, след това пак икосаед-
ър и т.н. Същият автор пише в книгата си ‘Древната
тайна на цветето на живота’, че е доказана връзката
на свещената геометрия и ДНК.”
„Първото ниво на човешкото съзнание има 42 +
2 хромозоми в молекулата на ДНК. Такива остарели
телесни форми се откриват сред австралийските або-
ригени и някои племена в Африка и Южна Америка.
Второто ниво на съзнание – нашата коренна раса,
се отличава с 44 + 2 хромозоми, а следващата тран-
сформация, възприемаща реалността по начин, който
бихме нарекли Единство или Христово съзнание, ще
има 46 + 2 хромозоми.
Научните изследвания показват, че трансформа-
цията е започнала, а синдромът на Даун се наблюда-
ва, когато индивидът не е успял да извърши прехода
между второ и трето ниво и е взел само едната допъл-
нителна хромозома 45 + 2.”
„Човек става по-съвършен с помощта на интегри-
ращата и озаряваща сила на издигащата се енергия.
Обръщайки се през кристала – точката на връзка с
новото съзнание – енергията се спуска като тран-
сформиращ елексир и се възприема чрез одухотво-
реното виждане, събуденото трето око (епифизата),
капитела на колоната в нашия жезъл.
Мъдрецът, който гледа с това око, наистина вижда,
че всички живи същества са съставени и взаимно за-
висими от Единната Сияйна Енергия.”
„Жезълът е инструмент за духовния път към дости-
гане на Висши нива на съзнание, съдържащ в себе си
отношението между Човека и Вселената, и символ на
творческото начало.
И нека да знаем, че всъщност истинският жезъл –
Жезълът на Силата – е вътре в нас.”
БРАТ А.А. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА”
„В медицината има понятие ‘имунна толерантност’.
Имунна толерантност наричаме липсата на имунен от-
говор срещу съединение, което е достъпно за имун-
ната система и има молекулните характеристики на
антиген.
16 ноември е обявен за Ден на толерантността. На
този ден през 1995 г. ЮНЕСКО приема Декларация за
принципите на толерантността, в която се казва:
‘Толерантност означава уважение, приемане и раз-
биране на богатото многообразие от култури в на-
шия свят, на нашите форми на самоизява и спо-
собите за проява на човешката индивидуалност.
Знанията, откритостта, общуването и свободата на
мисълта, съвестта и убежденията я правят възмож-
на.
(...) Толерантност – това е хармония в многообра-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
зието.
(...) Толерантност – това не е отстъпка, снизхожде-
ние или примиряване. Толерантност – това е пре-
ди всичко активно отношение, формиращо се на
базата на признаването на универсални права и
основни свободи на човека. Проявата на толерант-
ност, която е съзвучна с уважението към правата
на човека, не означава търпимо отношение към
социалната несправедливост, отказване от своите
или отстъпване пред чуждите убеждения. Това оз-
начава, че всеки е свободен да се придържа към
своите убеждения и да признае същото право по
отношение на другите. Това също означава, че
възгледите на един човек не могат да бъдат нало-
жени на друг.’”
„Не бива да забравяме, че толерантност – това оз-
начава, че няма предразсъдъци, но и че няма една
истина.
В Декларацията на ЮНЕСКО пише: толерантност –
това е понятие, означаващо отказване от догматизма,
от абсолютизация на истината.
Все ми се струва, че тази декларация е писана от
масони.”
БРАТ И.Д. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„ОТЕКВАНИЯТА НА ЕДНА ДУМА”
„Всеки път, когато мисля за слепотата, предста-
вяйки си различните ù аспекти и измерения, ме мъчи
един и същ въпрос:
‘Какво вижда слепият в сляпото огледало?’
И може ли едно огледало да е сляпо? Като образ
на света чрез рефлексията за себе си, огледалото е
символ на себепознанието, но и на самозаблудата.
Нека си припомним Нарцис... За един сляп човек оба-
че, търсещ себепознание, нима е невъзможно да го
намери ‘взирайки се’ в подходящо огледало? (...)
Според Световната здравна организация, пълната
слепота е състояние на невъзможност да се възпри-
еме форма и светлина (осветеност). Частичната за-
губа може да е остатъчно зрение, но като зрителни
инвалиди се възприемат и далтонистите, които са par
excellence цветово слепи.”
„Някой основателно ще запита, защо ми е да пиша
за слепотата в един градеж? Нали ние търсим свет-
лината (...). А иначе, нормално е ‘зрението’ на ново-
постъпилия чирак да е по-слабо от това на Майстора,
чиракът, по презумпция, не знае къде и за какво да
гледа – въпреки че според Роршах, 99% от неща-
та, които виждаме, вече сме ги видели в съзнанието
си, подготвени сме, съзрели сме ги с ‘вътрешното си
око’.”
„Колкото и да е странно, сещам се за блестящото
есе на Борхес, ‘Слепотата’ – за това, каква роля е
имала последната в живота му, какво му е отнела и...
дала.
‘Бих искал да се облегна на тъмнината, да се опра
на тъмнината’
– тези думи още кънтят в съзнанието ми (...).
Сещам се и за Омир, и неговата прословута сле-
пота. Защо е сляп, след като никой не може да каже,
дали е съществувал изобщо?! Дали, защото трябва да
е сляп?! За да се покаже, че поезията е слово, звук,
хекзаметър, пренасян през вековете чрез устното
предание. Макар че, поезията на Омир е убийстве-
но зрителна, метафорите в ‘Илиада’ блясват подобно
ослепителните отражения от ахейските щитове, про-
37
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

38 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
бождат мрака на тишината със слепящите остриета на
копията си и разсичат незнанието, както меч – обре-
чената плът на Приамовите синове.”
„Въпросите са всичко, което имам. (...) Но думите,
които е казал великият мистик Уилям Блейк –
‘На вас оставям черните редове, дайте белите на
мен’
– вече ме интригуват повече. (...)
Може би, макар и нееднозначен в различните кул-
тури, белият цвят – като метафора и същевременно
проявление на съвършенството – има свойството да
трансформира, да трансмутира мрака или неговите
прояви в светлина, а оттук да осветлява, подобно на
прословутия фенер на Диоген, пътя. Защото, по ду-
мите на Лесинг, именно пътят е по-ценен от истината,
предположена в края му. И все пак, един малък демон
с черни крила прелита около мен, настоявайки за от-
говор на въпроса:
‘Кой тръгва на път, без да знае закъде се е запъ-
тил?’
Нали, погледнато математически, трябва да има
равенство между пътя и целта, тъй че извървяването
на първия да доведе до стойността вдясно.
Спускайки се по стръмния наклон на дефинициите,
човек се запитва: как може да се определи светлина-
та / съвършенството / смисъла / целта... и слепота-
та. Пиша тези думи с разбирането за тяхната неумела
приповдигнатост, излязла изпод моето перо, което
най-много да одраска повърхността на мистерията. За
практическата цел на тези размисли, обаче, е необхо-
дима работна дефиниция. Нека погледнем на поняти-
ето хронологически. Основание за това ми дава пред-
ставата, че една идея е много подобна на човешкия
живот – тя се ражда, расте, развива, старее и...
Енциклопедично погледнато,
‘Съвършенството е състояние на цялостност и без-
грешност’.
И още, думата съвършенство произлиза от латин-
ското ‘perfectio’, което от своя страна е вариант на
‘perficio’, т.е. ‘свършвам’, ‘довеждам до край’. Ровейки
се още по-назад в миналото, можем да открием, че
латинското ‘perfectio’ идва от гръцкото ‘teleos’, което
не е натоварено с абстрактните конотации на латин-
ския си вариант, а по-скоро означава ‘завършен’ и се
използва в устойчиви словосъчетание по този начин.
(...)
Както може да се очаква, най-напред дефиниция-
та за ‘съвършенство’ е дадена от Аристотел. В Книга
пета от своята „Метафизика”, Стагирит разграничава
три значения, или нюанса, на думата:
1. Това, което е цялостно – съдържа всички необ-
ходими части.
2. Това, което е толкова добро, че нищо по-добро
не може да съществува.
3. Това, което е достигнало целта си.
Още Тома Аквински е забелязал, че първият от
тези концепти се съдържа във втория. Между първите
два и третия концепт съществува известен дуализъм.
За него, като разграничава амбивалентността на съ-
вършенството, Свети Тома от Аквино пише в ‘Summa
Theologiae’:
‘нещо може да е съвършено само по себе си, или –
от друга страна – то може съвършено да изпълнява
своята функция’.
Тази диференциация е квалифицирана в съвре-
менната епистемология като стойности ‘интринсик’
и ‘екстринсик’ на даден конструкт. Проблемът се е
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
появил още в античността от смесването на значе-
нията на две думи, иначе употребявани взаимоза-
менимо: ‘excellentia’ и ‘perfectio’. Разграничителната
межда между двете лежи в начина на употреба. До-
като ‘excellentia’ се превежда, малко или много, като
‘превъзходство’, допускайки сравнение – или, в он-
тологичен, план движение – то ‘perfectio’ изключва
сравнението, защото по силата на своето значение
предполага граница.
Това смесване на термините в класическата древ-
ност води до парадокс:
‘истинското съвършенство е несъвършенството’,
изтъква Луцило Ванини през XVII век, който се ос-
ланя не на Аристотел, а на Емпедокъл, и изхожда от
презумпцията, че ‘истинското съвършенство’ зависи
от развитието. Ако ‘съвършен’ произтича от ‘свършен’,
то тогава Бог съвършен ли е, се питам?... (И ако –
както твърдят пропонентите на сингуларността – па-
радигмата на Бог е тази нулева точка, където всички
закони на физиката се провалят, но откъдето всичко
тръгва...)
Парадоксът лежи в самата основа на света, защо-
то в космологичен план, защитниците на Стандартния
модел на Вселената говорят за необходими ‘дефекти’
в първоначалните мигове на сътворението. (...)
Древногръцкият философ Анаксимандър описва
света като ‘apeiron’ – ‘безкраен’, докато Парменид
смята, че съществуването е крайно – ‘tetelesmenon’.
За Елеатите истинското съвършенство е в самото съ-
ществуване и то е непроменимо. Това качество на не-
щата дава основание на Парменид да заяви, че све-
тът е съвършен, именно защото е краен, завършен.
Платон също възприема този възглед, но той, както
и Аристотел, не смята, че Създателят (в Платоновия
дискурс – Демиургът) е съвършен, най-вече поради
факта, че последният не може да бъде краен. Инте-
ресен факт е, че подобно разбиране са имали и сред-
новековните схоластици, като Тома Аквински, който е
приемал, че светът може да е създаден съвършен, но
Бог не е. Само Стоиците са смятали, че Бог притежава
това качество, защото са отъждествявали Твореца със
Света. (...)
Древните гърци (...) са търсели съвършенството в
числата. Така са намерени ‘съвършени’ числа, ‘teleioi’
– 6 е било такова число за Питагор, поради факта, че
е делимо на много числа, както и заради други негови
свойства. 10 е съвършено число за Платон – имаме по
толкова пръсти на ръцете и краката. Християнският
свят също намира магически числа и 3 е едно от тях –
‘omne trinum perfectum’ (‘всички тройки са съвърше-
ни’). Нека си спомним пак за Питагор и неговото оп-
ределение за тройката – не поредно число, а цялост,
съдържаща в себе си 1 и 2 (‘божествената единица’ и
нейното отрицание – не-едното, двойката). (...)
Не трябва да забравяме, че концептът ‘съвършен’
има своето проявление и в естетиката, където кра-
сотата е основна апологема на съвършеното. Питаго-
рейците и Платон защитават тезата за пропорционал-
ността на красивото, както и тезата, че някои форми
са естествено съвършени.
Множество физически и химически понятия са
свързвани със съвършенството, макар че тяхното
значение има по-частен характер. Във физиката съ-
ществуват понятията: ‘съвършено твърдо тяло’, ‘съ-
вършена черно тяло’ (тяло, абсорбиращо напълно ра-
диацията). А кристалите – както е широко известно
– могат да имат ‘съвършена решетка’. Съществува и
39
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
имагинерното понятие ‘съвършен флуид’.
На плоскостта на етиката, съвършенството задава
въпроса:
‘Не дали човекът е съвършен, а дали трябва да
бъде такъв...’.
Самата дума ‘съвършенство’ също се употребява в
множество парадигми, в зависимост от философката
нагласа и историческия контекст. И така, докато за
Платон ‘добро’ и ‘съвършено’ са на практика едноз-
начни (...), то стоиците, които въвеждат понятието,
го свързват с хармонията, причината и самия човек.
Християнската доктрина придава ново, религиозно,
измерение на думата. В Евангелие от Матея, 5:48,
пише:
‘Затова стани съвършен, както е съвършен Отецът
ти, който е на небето’.
Ранните християнски текстове изобилстват с по-
зовавания на термина. Св. Павел многократно го из-
ползва в посланията си, а Лука го заменя с ‘благодат’.
Библията, като цяло, използва много синоними или
синонимни изрази на съвършенство: ‘без дефект’, ‘не-
опетнен’, ‘невинен’, ‘праведен’, ‘неукорим’ и т.н. Хрис-
тиянската теология обединява Аристотеловото схва-
щане за първопричинността (‘Метафизика’), ‘primum
movens’, с тези на Създателя от Битие.
Интересен факт е, че в българския език, речници-
те не дават нито един синоним на съвършенство.
По отношение на съвършенството на Бог, обаче,
ранните схоластици са единодушни – той не може да
бъде краен и затова понятието не е негов атрибут.
Още повече, че както Плотин споменава, не е възмож-
но да се обозре, това, което е необозримо, както и не
може да се обяснят качествата на Бог, защото те са
извън представите ни. От тази перспектива е странна
идеята на църквата да предпостави Бог като притежа-
ващ добродетели, особено ако Той е невъобразим... И
отново изниква противоречие: след като Бог е извън
нашите представи, как е възможно да сме създадени
по негов образ и подобие, и ако сме, следва ли, че и
ние сме по презумпция невъобразими?
От V век от н.е. в църковното мислене битуват две
диаметрално противоположни мнения за възможност-
та на човека да достигне съвършенство. Пелагий, кой-
то пръв е развил идеята за първородния грях, допус-
ка, че човек може сам да достигне до съвършенство,
докато другият възглед, взимащ по-късно превес и
защитаван от Св. Августин, допуска съвършенство
само чрез Божия благодат. (...)
Средновековната концепция за усъвършенстване-
то и себеусъвършенстването е близка до модерната.
Петер Ломбардски заключава, че понятието подсказ-
ва развитие. Според Жил от Рим, ‘perfectio’ има две
страни: лична (‘personalia’) и социална (‘secundum
statum’). Втората същност на понятието обема първа-
та, тъй като е в съзвучие с ‘реда във Вселената’ (‘ordo
universi’).
(...) Естетиката на Ренесанса поставя съвършен-
ството в множеството му парадигми на централно
място. За Петрарка, естетическите ценности трябва
да са обективни. Според Вазари те са специфични за
изкуството, а не за природата. Алберти ги смята за
много рядко качество, недостигнато дори от древните
гърци. Лодовико Долче счита Рафаел, а не Микелан-
джело, за истински съвършен творец поради факта,
че изкуството на Рафаел е поливалентно. В еклектич-
ното разбиране на ренесансовите мислители, съвър-
шенството е брак на множество таланти.
40
Реформацията налага своя отпечатък върху разби-
рането на понятието. Според Калвин човек може да
достигне до съвършената благодат, само ако е избран
от Бога. (...) Контрареформацията във втората поло-
вина на ХVІ век, обаче, преразглежда същността на
идеологемата и връща значението на съвършенството
като цел, постижима чрез съзерцание и сподавянето
на плътта. Идеята за активната позиция, за постепен-
ното развитие на личността по посока на достигането
на съвършенство, е загърбена. През ХVІІ век Корне-
лиус Янсен ясно заключава, че няма съвършенство
без благодат, т.е. без санкцията на Бог.
Декарт е този, който въвежда понятието съвършен-
ство като атрибут на Бог, но той го използва в мно-
жествено число. Може би, по този начин (...) френ-
ският философ и математик се опитва да отграничи
понятието, за да го разбере. Самата мисъл за брой-
ност на понятието подсказва неговото възприемане
като крайно и следователно разбираемо. В света на
друг голям мислител от това време, Бенедикт (Барух)
Спиноза, няма място за персонализиран Бог в сми-
съла, влаган от църквата. Съвършенството за него е
в самата природа на нещата. До известна степен и
Лайбниц споделя тази идея. В своята ‘Теодицея’ той
пише:
‘Тъй като съвършенството, в строгия смисъл на ду-
мата, не е нищо друго освен количеството пози-
тивна реалност отвъд пределите и ограниченията
на нещата, които по природа са ограничени. А там,
където няма граници – така да се каже, у Бог – съ-
вършенството е абсолютно безкрайно.’
Подобно е разбирането на Имануел Кант, описващ
‘съвършеното’ като ‘omnitudo realitatis’, ‘всеобемаща-
та реалност’.
За Просвещението, идеята за съвършенство играе
ключова роля, но тя е вече секуларизирана. Две про-
тивоположни интерпретации се борят за надмощие.
Първата се състои в разбирането, че природата е съ-
вършена, а човекът, като неин венец, също трябва да
сподели това ù качество. Така, за Русо, примитивният
човек е съвършен, идея която може да се открие още
при Хезиод и Овидий със схващането за различните
епохи, като Златна, Сребърна, Бронзова... При тази
интерпретация, цивилизацията отдалечава индивида
от съвършенството.
Втората концепция е диаметрално противополож-
на. Според нея, цивилизацията усъвършенства ли-
чността, защото следва разума, а следователно – и
природните закони.
И двата възгледа се отдалечават от схващането
за трансценденталната природа на съвършенството;
там където преди мярата за съвършенство е била Бог,
сега става природата и цивилизацията.
За най-ярките умове на епохата, съвършенството
е постижимо по множество начини: за Хюм, това е
естественото развитието и прогресът; за Джон Лок,
образованието играе ключова роля; за Хелвеций и
Бентам, държавата трябва да има ръководна роля; за
Фурие, кооперацията е от най-голямо значение. (...)
Ако Ницше във ‘Веселата наука’ се явява глашатаят
на смъртта на Бога в модерните времена, то неговият
гроб (на Бога) несъмнено изкопава Лудвиг Витген-
щайн, който с началното съждение на своя ‘Логико-
позитивистичен трактат’:
‘Светът е това, което се случва’,
слага точка на всякакви метафизични спорове и на-
сочва руслото на съвременните философски търсения
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
в съвсем друга посока. Може би със ‘смъртта’ на Бог
загива и идеята за съвършенство?
Твърде релативистична, съвременната философия
гледа от множество перспективи на абстрактните по-
нятия, като най-ясно отношението ù към тях може да
се определи от твърдението на френския постмодер-
нист Жан Франсоа Лиотар, че именно знанието, кон-
цептите трябва да се легитимират като такива. Никак
не е чудно и нихилистичното отношение на полския
мислител Владислав Татаркевич, който казва:
‘Стремежът към съвършенство е егоцентричен и
дава по-лоши морални и социални резултати, от-
колкото поведение, което просто има за цел доб-
рожелателството и сърдечността’.”
„Объркан съм. Над мен заплашително проблясва
не мечът на Ахил, а неговият спор с костенурката.
Обречен съм да не разбирам същността, но да искам
да се приближавам до нея. И като Тантал – да се мъча
да я докосна.
Отново, като мълния, в уморения ми мозък, една
дефиниция разсича възела на Гордий. И пак Ве-
ликият Слепец, Борхес, с неговия ‘Argumentum
Ornithologicum’:
‘Затворих очи и видях ято птици. Видението про-
дължи секунда или дори по-кратко; не съм сигу-
рен колко птици видях. Беше ли броят на птиците
определен или неопределен? Проблемът е свързан
със съществуването на Бог. Ако Бог съществува,
броят е определен, понеже Бог знае колко птици
видях. Ако Бог не съществува, броят е неопреде-
лен, понеже не би имало кой да ги преброи. В този
случай аз видях по-малко от десет птици (да ре-
чем) и повече от една, но не видях девет, осем, се-
дем, шест, пет, четири, три, или две. Видях няка-
къв брой птици между десет и една, който не беше
девет, осем, седем, шест, пет, и т.н. Това цяло чис-
ло – като цяло число – е невъобразимо. Ergo, Бог
съществува.’
Достатъчно е да зная, че невъзможността да се съ-
измери нещо е също атрибут на познанието. Слепота-
та, в такъв случай, не е само липса на визуална акут-
ност. Аз съм полусляп (...) тъй като трудно виждам
по пътя към съвършенството. Затова поисках да стана
Свободен Зидар. Ако бях напълно сляп (...), щях да
съм достигнал края, да съм завършен в своята сле-
пота и можеше да схвана същността на светлината.
Нямаше да има нужда да търся братството... Полусляп
съм, а не зрящ, защото знам, че вървя по пътя. Дали
ме води към смисъла? Само изконно зрящите могат да
кажат... Но те не познават състоянието на слепота и
никога не биха си задали въпроса:
‘Какво вижда слепият в сляпото огледало?’”
БРАТ П.С. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„ЩО Е МАСОНСТВО? (ПРОТОГРАДЕЖ)”
„Желанието да се наричаш Масон възниква обик-
новено, когато при теб дойде някой приятел и със
сдържан глас те попита:
‘Какво знаеш за Масонството?’
След преминаването на съответните процедури и,
обикновено, силно въздействащия ритуал на приема,
започва интересното.
Първото е вглеждането в лицата наоколо – има ли
познати и кой кой е. Започва детайлното вслушване
във всяка дума от ритуала или от изказванията, за да
се открие скритият смисъл на Масонството, тайната
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
му – безспорно най-интересното за всички профани и
новоприети. Постепенно идва едно състояние на раз-
двоеност:
‘Дали от мен старателно крият тайните, защото съм
нов, или тайна няма, а това е поредната организа-
ция за уреждане на, и без това, уредените?’
Мълчанието по тази най-важна за всеки Чирак тема
оставя на собствената му фантазия и жизнен опит на-
мирането на задоволителен отговор. (...)
Чиракът започва да изпитва скука и често – отег-
чение – от еднообразните и дълги ритуали и от разго-
ворите, които все не съдържат отговор на най-важния
за него въпрос.
Вакуумът си го запълва сам с работни хипотези,
постепенно превръщащи се в тези: Масонството е
бизнес-организация, клуб на интелектуалци, място,
където мъжете могат да са известно време без жените
си, контролна кула на световното летище...
И така, що е Масонството?
Труден, за лесен отговор, въпрос.
Бизнес организация? Да, така е. Масонството се
състои от зрели мъже, като правило с успешна профе-
сионална реализация. Напълно естествено е те да ус-
тановяват бизнес контакти помежду си. (...) Ние сме
добронамерени един към друг. Но да се събираме, за
да си въртим бизнеса...?!
Не, Масонството не е бизнес организация.
Интелектуален клуб? Да, разбира се. Масоните са
мислещи хора, най-често се занимават с интелекту-
ален труд, нормално е да изпитват удоволствие от
излагане на собствени мисли пред хора, които биха
могли да ги разберат – каква по-голяма наслада за
един мислещ човек от това да установи връзка с умен
слушател. Но да се събираме за да си философства-
ме...!
Не, Масонството не е интелектуален клуб.
Бягство от ежедневието? Естествено. (...) Какво
по-приятно от това да се прехвърлиш от атмосфера-
та на важните взаимоотношения с околните в място
със строга регламентация на действията и с пълно
отсъствие на заплаха за личността ти (а в минало-
то – и за живота ти). Нека си спомним – Ложата е
защитена надлежно не само отвън, но и отвътре, т.е.
ние не сме заплашени не само от външни вредители,
но и от мъжете, които са около нас. Ние сме в пълна
безопасност. Връзката между нас ни позволява да се
отпуснем, без да рискуваме. Това не е никак малко в
днешния свят на свирепа личностна конкуренция. Но
да се събираме само за разтуха от битието...!
Не, Масонството не е квартална картоиграчница.
Пулт с копчета за управление на света? Място, от
което се дърпат конците на политиците? Да. Кате-
горично да. При събиране на едно място на толкова
хора, умеещи да влияят върху обществото около тях
с ума си, с постиженията си, със способностите си, с
финансовите си възможности – при това, имащи сил-
на връзка помежду си, а и с хора от други страни – е
повече от естествено Ложата да бъде наречена ‘мяс-
то за управление на света’. Но да се събираме, за да
дърпаме лостовете на политиката...!
Не, Масонството не е командна зала на общество-
то.
Какво тогава е Масонството?
Не бива да се казва. Защото това е тайна.
Но, ако се замислим, какво са тайните, ще видим,
че това са най-обикновени неща, които поради някак-
ва причина трябва да бъдат пазени от омърсяване и
41
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
профанизиране. Така е и с масонската тайна. (...)
В четирите хипотези, изложени до тук, се повтаря
една дума – ‘връзка’.
Да, Масонството е връзка. Особена, специална,
странна, силна, ненатрапчива, добра връзка между
хората.
Създаването и съхраняването на тази връзка е
главният смисъл на Масонството.
А главната загадка на Масонството е: защо тази
връзка е толкова особена?
И онзи, който проумее смисъла на тази връзка, той
се е докоснал до хармонията на света.
БРАТ П.С. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„ИЗКУСТВОТО НА ИГРАТА НА СТЪКЛЕНИ
ПЕРЛИ”
„Има ли бъдеще масонската етика? Адекватна само
на епохата на Просвещението, когато е създавана,
или ефективна и в много по-динамични времена?
Плод на подходящо стечение на обстоятелства или
дейност, творяща дълготрайни шедьоври?
Всички тези въпроси биха могли да се обединят в
един – дали Масонството е игра за пораснали момче-
та, маскирана като изкуство, или е Царствено изку-
ство, маскирано като игра?
Като начало – ето какво ние с Брат Херман Хесе
мислим по този въпрос.
Ето как Magister Ludi, Майсторът на играта на стък-
лени перли, наставлява младежа, комуто предстои
прием в Ордена:
‘Нашата Касталия не бива да бъде просто елит, тя
трябва да бъде преди всичко йерархия, постройка,
в която всеки камък има смисъл само чрез цялото.
Отвъд това цяло не води никакъв път, и който се
изкачва по-нагоре и получава по-големи задачи,
не става по-свободен, той става само все по-отго-
ворен.’
‘Вероятно ти си склонен, както повечето добри иг-
рачи на стъклени перли правят в младостта си, да
си служиш с нашата игра като един вид инстру-
мент за философстване. Разбира се, само моите
думи няма да те излекуват от това и все пак ще ти
кажа: трябва да се философства единствено със
законните средства, с тези на философията. Наша-
та игра обаче не е нито философия, нито религия,
тя е самостоятелна дисциплина, и по характера си
най-много се родее с изкуството, това е едно изку-
ство sui generis, от особен род. Напредва се, когато
човек се придържа към тази същност, а не когато я
съзнае едва след сто неуспешни опита. Философът
Кант – вече малко го познават, но той беше умна
глава – казва за теологическото философстване,
че то било «вълшебна лампа на фантазията». Не
бива да превръщаме нашата игра на стъклени пер-
ли в такова нещо.’
‘...в езика, или най-малкото в духа на играта на
стъклени перли, фактически всичко е всеобхватно.
Всеки символ и всяко съчетание от символи води
не тук или там, не към отделни примери, опити и
доказателства, а към съсредоточието, към тайната
и лоното на света, към изконното знание. Всеки
преход от мажорен към минорен лад в една соната,
всяко преображение на мит или култ, всяка съвър-
шена художническа формулировка, при истинско
вглъбено съзерцание не са нищо друго освен пряк
път към лоното на световните тайни, където вечно
42
се извършва тайнство в борбата между вдъхване и
издъхване, между земя и небе, между Ин и Ян.’
‘Ние сме изнамерили и развили играта на стъклени
перли в течение на няколко столетия, като универ-
сален език и метод за изразяване на всички духов-
ни и художествени стойности и понятия, за да ги
приведем към една обща мяра.’
Допирът до мъдростта на Брат Херман ми дава уве-
реност да мисля, че Масонството не е игра.
Ако ползваме определението на стожера на съвре-
менната психология Ерик Бърн и приемем, че играта е
вид човешка дейност, представляваща последовател-
ност от взаимоотношения, които:
• задължително имат скрити мотиви,
• притежават, в процедурно отношение, ясно оп-
ределен и предсказуем край, и
• целят печалба,
то тогава веднага ще ни стане ясно, че Масонство-
то не е игра – ние се водим от много ясни мотиви, не
целим печалба и края всеки го възприема по своему.
(...) Не е случайно, че в ритуалите си често гово-
рим за ‘царствено изкуство’ (...) – използването на
умения и въображение в създаването на не-обичай-
ни обекти и среди, които могат да бъдат споделени с
други хора.
Специфичното и странното на това изкуство е, че
негови обекти сме самите ние, субектите му.
Онзи, който се порови из шедьоврите на световно-
то изкуство не само с очарованието на ползвател, но
и със старанието на наблюдател, скоро ще установи,
че създаването на доброто, истинското, ценното изку-
ство изисква наличието на три задължителни елемен-
та – Талант, Труд и Вкус.”
„При шедьоврите на изкуството и трите елемента
са налични.”
„За да бъде масонската етика шедьовър на Цар-
ственото изкуство, би трябвало:
Първо. Да търсим сред профаните хора, надарени
с таланта да бъдат Масони – онези, надарени с умени-
ето да мислят с главата си, с великодушие, със склон-
ност към самоусъвършенстване, и, не на последно
място, които не се вземат много на сериозно. Широко
скроените хора.
Второ. На онези които съумеят да прекрачат вра-
тите на нашия Храм, да създадем условия да овладеят
добре правилата на занаята ни, да им бъдем добри
учители и да им предадем както трябва знанията за
символиката, историята, структурата и ритуалите на
Масонството.
И трето. Да се грижим в ложите ни да цари добрият
масонски вкус, да стъкваме атмосфера и аромат на
другарство, уважение, сигурност, радост от взаимни-
те срещи, съизживяване на житейските си радости и
неволи.
Само така ще се доближим до онази изтънчена сим-
волична форма за търсене на съвършеното, до онази
неземна алхимия, до онова изпълване с единствения
във всичките си образи и множественост дух, нарече-
ни – Масонство.
Да си Масон означава:
• посветеност в драматизма на човешката приро-
да,
• съгласие с човешката участ,
• смелост и ведрост.
Защото, както казва нашият Брат Херман Хесе:
‘Ти не бива да се стремиш към едно съвършено
учение, приятелю, а към себеусъвършенстване.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
Божественото е в тебе, не в понятията и книгите.
Истината се преживява, не се преподава.’”
БРАТ В.Р. – ЛОЖА „МИЗИЯ”
„МАСОНСТВОТО КАТО ДУХОВНОСТ И
ИЗКУШЕНИЯТА НА МАТЕРИАЛНОТО –
ВЛАСТТА И ПАРИТЕ”
Градежът е отпечатан в пълния му текст като При-
ложение №1 към градежа на Великия Майстор, НУ
Брат Григорий Вазов [с. 8].
БРАТ М.М. – ЛОЖА „ЗОРА”
„ЗАЩО САМО ЗАКОНЪТ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ
СВОБОДА?”
„Има ли сигурен критерий за право и добро? Хо-
рата считат, че понятия като морал, право, истина,
добро, зависят от епохата, културата и възгледите на
дадено общество. (...)
Това, което носи Свобода за човешката душа, е
Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да
бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик
– не на обикновения човек, а на човека, у когото се
е пробудило Божественото съзнание, който е видял
видял Светлината. Казано е:
‘Познайте истината и истината ще ви направи сво-
бодни’.
Истината – това е Светлината.
И когато човек почувства тази Свобода, цялата те-
жест, всичките ограничения, които го гнетят, изчез-
ват. Той изпитва Мир, простор, разширение. За него-
вото съзнание няма предели. (...)
Свободата седи във волята на човека. Затова Сво-
бодата винаги подразбира не своеволие, а разумна
воля. Само разумният човек може да бъде свободен.
(...)
Всичките ни ограничения и спънки произлизат от
това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата Сво-
бода зависи от това – доколко сме в досег именно с
нея, с Истината. Никаква друга мярка не съществува.
(...) Свободата не ще дойде отвън. Всяка свобо-
да, която се налага отвън, е сянка на Свободата. (...)
Истинската Свобода е свободата на Духа. Тя идва от-
вътре.
При вътрешната Свобода човек сам себе си преце-
нява, при вътрешната Свобода човек сам себе си съди
– такъв е законът. При вътрешната Свобода човек сам
се ограничава – той самоволно се ограничава.”
БРАТ И.Н. – ЛОЖА „СВЕТЛИНА СОФИЯ – 94”
„МАСОНСТВОТО – ПЪТ КЪМ СЕБЕПОЗНАНИЕ”
„Науката и технологиите главоломно променят жи-
вота ни, но не винаги това е за добро. Все повече ин-
стинктивно усещаме, че материализмът, технологич-
ният бум и потребителското общество не дават шанс
на личностното развитие и щастието. Чувстваме се
отчуждени, претоварени и разочаровани. В подкрепа
на това – Джордж Гарлинг:
‘Парадоксът на нашето време е, че имаме високи
сгради, но ниска търпимост, широки магистрали,
но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-
малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семей-
ства, повече удобства, но по-малко време. Имаме
повече образование, но по-малко разум, повече
знания, но по-лоша преценка, имаме повече екс-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
перти, но и повече проблеми, повече медицина,
но по-малко здраве... Това е времето на бързото
хранене и лошото храносмилане, големите мъже и
дребните души, лесните печалби и трудните връз-
ки. Времето на по-големите семейни доходи и по-
вече разводи, по-красиви къщи и разбити домо-
ве. Времето на кратките пътувания, еднократните
памперси и еднократния морал, връзките за една
нощ и на наднорменото тегло, и на хапчетата, ко-
ито правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни,
убиват ни...’
И все пак, усещаме един надигащ се копнеж за
простота, спокойствие и щастие. Копнеж към по-мал-
ко страх от това, което предстои, а също и от неиз-
бежния край на живота. Очевидно е, че старателно
развиваното ни по пътя към ‘успеха’ Его, не може
да даде рецепта да преодоляваме безболезнено не-
избежните житейски провали и разочарования. Още
по-беззащитни ставаме, когато се изправим пред не-
умолимите събития на съществуването – неизлечими
болести, загуба на близък човек... Осъзнаваме, че сме
се готвили само за победи, но почти никога за загуби,
че имаме нужда от състрадание, опора и посока, за
да продължим напред. Разбираме, че щастливи са не
тези хора, които само са побеждавали, а тези които
са привикнали да поемат ударите на съдбата. Пред-
полагаме и се надяваме, че в хилядолетната човешка
култура има познание, което би ни помогнало да пре-
одолеем ежедневните си грижи и страхове.
(...) Масонството не представлява помпозно бяг-
ство от действителността, а практика за извличане
на поуки от ежедневния живот и за разширяване на
човешките възможности (...). Занаятът си е поставил
задачата да изучава човешката природа и да подпо-
мага личностното съзряване, в стремежа на хората
към единението им с Вселената.”
Не случайно великият Масон Гьоте, в произведе-
нието си Фауст, е възкликнал:
‘Да, аз това прозрение голямо във себе си да ут-
върдя успях:
Живот и свобода добива само воюващият всеки
ден за тях!
Живота си ще проживее той с противници във не-
прекъснат бой,
но виждам, в бъдното насочил взора, земя свобод-
на на свободни хора,
и щом съзра я сбъдната такава, ще изрека: О, миг
прекрасен спри! –
Уверен, че трудът ми във забрава не ще умре след
векове дори...’
В основата на Масонството заляга принципът, че
нещата от света, както и самото ни съществуване са
в непрекъснато взаимодействие и зависят от един
висш интелект и воля – Великият Архитект на Все-
лената, наричан от религиите с разнообразни имена
или най-общо – Бог, а от хората на науката – физиче-
ски закони. Ето опит за обяснение на божественото в
прекрасната българска книга, известна като Черната
Книга:
‘В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на
съвсем различно място. Мисля, че тогава се пре-
несох във Вселената. Имаше движение на цветове
– и те бяха думи. Мисълта е в теб – във всяка клет-
ка на твоето тяло. И аз почувствах, бях напълно
отворен за това, просто го попитах. Цветовете про-
дължаваха да ми говорят за различни неща и аз не
само чувствах онова, което виждах, а и го усещах
43
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
в клетките си. Това усещане не беше обичайно, по
скоро знание за онова, което се случва в клетките
ни, когиталността е във всичко и всички ние сме
свързани. Емоцията се простира във вечността.
И аз съм част от тази вечност. И тогава тъмнина-
та се разтвори за светлина, а от другата страна в
пространството всичко е в покой. Думите: Защото
е възможно, изплуваха от нищото и ме изпълниха.
Огромната мощ търсеше да сбъдне всички възмож-
ности. Енергията не е лишена от съзнание, но не е
осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция,
не е разделена. Има безкраен поток на сътворе-
ние, после този необятен процес го поема обра-
тно в себе си. И моята частичка енергия влиза и
излиза, не повече и не по-малко от всяка друга.
Отървах се от Аз-а, от мисълта, от времето и прос-
транството, от представата за отделност от каквото
и да било, освен бялата светлина. В познатия език
липсват символи, които дори грубо да опишат чув-
ството за чисто битие, единство и възторг. Велико
чувство на покой и блаженство. Смъртта не е пус-
тота. Не е нужно да я чакам, за да узная какво е.
Вече не се страхувам от нея. Не можеш да умреш!
Не можеш да се махнеш. Не можеш да добавиш,
нито да отнемеш. Цикличност в неспирния поток
на безсмъртието. Прозрях, че Светлината е всичко
съществуващо, а този свят – само сенки и игра на
отблясъци.’
Усещането за трансцендентност се проявява при
различните хора при различни обстоятелства – при-
родно бедствие, стрес, тежко заболяване, молитва,
медитация... при пребиваване в Света Гора.
Тишината и безвремието на пристанището при ма-
настира Ватопед, отрупаните с плод смокинови дърве-
та, изумруденото море, далечният звън на камбани...
Ницше:
‘Свобода от принуда и смут, от сделки, задълже-
ния и грижи. Святост в главата, танц, скок и полет
на мислите. Чуден въздух, нежен и бистър, чист и
тръпчив – какъвто е въздухът във висините, кой-
то превръща всяка скотска същност в духовна и ù
дава криле. Покой във всички подземия. Всички
кучета са вързани с верига. Няма враждебен лай
и рунтаво озлобление. Няма ги гризящите червеи
на нараненото честолюбие. Жалкият и покорен въ-
трешен мир, усърден като мелничен механизъм,
е далеч. Сърцето сякаш е чуждо, отвъд, бъдещо,
след смъртта.’
Колко много общи ценности споделят източното
православие и Масонството. Противно на съветите за
благополучие, монашеската традиция набляга най-
напред на смисъла на живота, който излиза извън
всичко земно. От хилядолетия тази монашеска тра-
диция е била учителка за ‘ars vivendi’, ‘изкуството да
живеем’, и ‘ars moriendi’, ‘изкуството да умираме’. Тя
се съхранява посредством поведенчески техники, ри-
туали и правила.
‘Неспокойно е моето сърце, щом не почива в Теб’
– това загадъчно изречение носи двояк смисъл. Нима
спокойствието идва след смъртта? Или то е възмож-
но и по-рано – във вътрешния покой, който се ражда
от вярата? За монасите в планината Атон, в Тибет,
а и навсякъде другаде са в сила и двете твърдения.
Монашеството означава да не се боиш от смъртта, а
също и да встъпиш в сърдечния покой, още днес. Мо-
нашеството е начин на мислене. Монашеството е на-
чин на живот. То е опит да се разделиш с алчността,
44
егоизма и самоизтъкването. (...) Казано е, че времето
е господар на човека. То го води по пътя от утроба-
та до гроба. Сякаш то е единствената истинска ре-
алност. (...) Истинската цел на религията, а също и
на Масонството, е да подготви хората за срещата им
с ‘космическото съзнание’, религиозните и масонски-
те ритуали и символи, чисто практически учат хората
как да се справят със собствения си живот, да задъл-
бочат усещането си за смисъл посредством прозрения
за скритата реалност на същото това ‘космическо съз-
нание’.”
„Масонството е дълъг и труден път към същността
на ‘Аз’-а, независимо от това дали се нарича душа,
дух или съзнание. По този въпрос Брат Мартин Фокс
казва следното:
‘Вярата във върховно същество в Масонството не се
дължи на необходимостта да се боите от наказани-
ята на някой бог, или пък да имате своето писание,
което да диктува начина ви на живот. Тя е необхо-
дима, защото трябва да осъзнаете, че всичко във
Вселената е взаимосвързано. Трябва да знаете, че
сте част от Вселената и че когато променяте себе
си, променяте нея. Това е пътят към истинския ма-
сонски морал – когато осъзнаете, че всяко съще-
ство е едно същество. Болката на другия е болка
за вас. Ако причинявате болка на света или друго
живо същество, вие наранявате самия себе си.’”
„Другият, не по малко важен масонски принцип е
принципът на посветителството.
Посветителството е тясно свързано със символи-
зма. Именно символизмът е общата основа на всички
масонски движения по света. Познаването на симво-
лите и алегориите позволява на Масоните да разберат
висшите принципи на универсалното, независимо от
езиковите, културните и религиозните си различия.
Символизмът в своята метафорична функция е нераз-
делно свързан с тайната на посвещението. Не можеш
да бъдеш посветен без употребата на символизъм,
тъй като да бъдеш посветен означава да си въведен
в реално осъществим практически процес на усъвър-
шенстване, който посвещаваният не може да измине,
без да овладее постепенно символното и ритуалното
значение на неговите етапи. По този път човешкият
дух се изправя пред собственото си схващане за сми-
съла. (...)
Истинските тайни на Масонството не могат да бъдат
издадени или откраднати, те трябва да се изживеят.
Ритуалът действа, като въвлича участниците в духов-
но изживяване. Когато правиш нещо, ти размишляваш
върху това, което вършиш и чувстваш, след което...
може и да започнеш да разбираш.
Глория Саймън е казала:
‘Кажи ми и ще забравя. Покажи ми, и може да не си
спомня. Въвлечи ме и ще разбера.’
Другият важен масонски принцип – постепенност-
та.
Символично, този принцип е най-добре представен
от спиралата или от виещата се стълба. Спиралата е
древен символ (...). Тя олицетворява цикъла на сезон-
ния живот, съчетан с движението напред. Виещата се
стълба представя символично личния път на Масона
към духовни висини. Но за да се движи нагоре, той
трябва непрекъснато да практикува ритуали и да се
доближава все повече до центъра на познанието. Ето
как е описана виещата се стълба в речника на симво-
лите на Ханс Бидерман:
‘Очевидно изкачването все по-нагоре отговаря на
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 45

бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
«архетипната» предразположеност на психиката,
която изисква доближаване до придадената към
небето зона на космическия ред и която е заложе-
на също в представата за свещени планини. Кой-
то се извиси над всекидневието и застане на една
повишаваща го плоскост, той се доближава до бо-
жественото...’
Много интересни са разсъжденията на американ-
ския теоретик на образованието Дюи за спиралния
път на научаването:
‘Трябва да се придвижваме от неосъзнато незнание
към осъзнато незнание, после продължаваме през
осъзнато знание, а след достатъчно повторения
достигаме до неосъзнато знание и се чудим защо е
цялата шумотевица.’”
„Търсещите постъпват в нашето Братство в състо-
яние на мрак и духовна нищета. Разсъблечени и ос-
танали по сиромашки дрипи, на тях им е позволено
да донесат в ложата единствено духа си. Те научават,
че в центъра има духовна светлина и как да се под-
готвят, за да я доловят. В ‘Приказка от празнотата’ е
казано:
‘Всичко, което се случва в живота, не ни дава много
духовни сили. Никой не ни е учил да се съсредо-
точим в себе си. Да осъзнаем каква вътрешна сила
имаме. Животът ни натиква в ролята на жертва.
Случва се какво ли не, а не можем да контролира-
ме живота си. Е, този израз не ми допада, защото
той предлага нещо външно, а аз имам досег с нещо
дълбоко в себе си. С външното си просто Аз, а с
вътрешното ставаш част от цялото. Сливаш се с
безкрайността...’
Новопосветените биват инструктирани как да из-
ползват работните инструменти, за да развият раци-
онален ум и да доведат интелекта си в равновесие
с ирационалните подтици на плътта. На всеки етап
от своето развитие Масоните се усъвършенстват, при-
добивайки нови умения в концентрацията, паметта,
съпричастието, милосърдието и доброжелателството.
(...) По този път те неминуемо се изправят пред екзис-
тенциалния страх от смъртта. Ето как австралийският
биолог-еволюционист Дарийл Рийни изучава ролята
на страха от смъртта в човешкото мислене:
‘Смъртта е уникална. Тя е единственият аспект от
реалността, която хората не са в състояние да по-
гледнат в лицето. Смъртта е върховният парадокс –
тя разкрива фундаменталното противоречие меж-
ду наследството на нашите гени и наследството на
нашия опит. Процесът на умирането започва със
зачеването. Единственото, което различава един
човек от друг, е относителното им разстояние от
една и съща крайна точка..., към която се движим
неотклонно, заедно с всички други смъртни неща.’
Как Масоните се справят с този страх? Когато дос-
тигнат необходимото ниво на съзнание те оставят сво-
ето его и рационален ум да умрат, за да може духът
им да се прероди, укротявайки желанията на тялото,
интелекта и емоциите. Така прероден, освободен от
егоизма и себелюбието, духът може да опознае тран-
сцендентната природа, която обединява Вселената.”
„Ако се обърнем към християнската традиция ще
си спомним, че през Средните векове странстващите
монаси са се поздравявали с думите:
‘Memento mori!’
Затрогващо е било тяхното равнодушие към смър-
тта. (...) На Атон монасите казват:
‘Целият преход е плавен. Ти трябва да умреш, пре-
46
ди да си умрял, така че след смъртта си повече да
не умираш. Раждане – на смъртта начало, Смърт –
на живота начало.’
(...) Ето как описва своите размисли за масонското
развитие Робърт Ломас:
‘В тези ритуали имаше схема, която, може би, беше
важна. При първа степен бях в мрак, а Ложата
в Светлина, във Втората и аз, и Ложата бяхме в
Светлина, а в Третата аз бях в Светлина, докато
Ложата тънеше в мрак. Имаше ли в тази поредица
някакво послание, което още не разбирах? Вече
разполагах с тайните на Майстора Зидар и въпреки
това, като че ли, не бях станал по-мъдър, откакто
ме бяха въвели тук с вързани очи. Имаше обаче
намеци за проникновено учение и усещах как ри-
туалите събуждат емоции дълбоко в мен. Любите-
лите на конспирации несъмнено ще се разочароват
да научат, че Занаятът не е двигател за социално-
то и икономическо добруване на неговите членове
за сметка на останалите, параван за политически
интриги или дори пропагандатор на антирелигиоз-
ни идеи. Той просто не е това! Остава една-един-
ствена причина, обясняваща привлекателността на
Масонството – въздействието на ритуалите върху
онези, които го изпълняват. В ритуалите има забу-
лено и дълбоко «нещо», което докосва латентните
потребности на участниците. Но какво е то? През
следващите петнадесет години щях да изследвам
произхода и съдържанието на ритуала.’
(...) Едно е сигурно! Масонското развитие не е пъ-
туване с начало точка А и край точка Б. То е безкрай-
но изкачване по виеща се стълба, което дава на тези
които поискат неограничени възможности за разви-
тие към по-добро.”
БРАТ А.Л. – ЛОЖА „СВЕТЛИНА СОФИЯ – 94”
„МАСОНСКА ТОЛЕРАНТНОСТ”
„Как и защо в масонската култура е намерила
място забраната за разговори в Работилницата на
религиозна и политическа тематика между Братята?
Какво свързва тази забрана с възпитанието в масон-
ска толерантност?
Добре знаем, че вероизповеданието, държавата
като историческо и географско понятие, расовата
принадлежност, както и политическите убеждения
са основните признаци, по които историята предо-
пределя обединяването и разделянето на хората. И
докато обединяването предполага очертаването на
групи по даден признак, то разделението се проя-
вява обикновено по повече от едно от изброените
обстоятелства – тоест, ако аз съм англичанин с бяла
кожа и политическата ми ориентация е консерватор,
как би звучал паралелът, ако съм пак англичанин, но
с черна кожа и либерал. (...) Ясно е, че обективни-
те възможности за обединяване на хората съобразно
техния произход, социална и религиозна принадлеж-
ност са в пъти по-малко от тези за разделянето им.”
„Известни са редица примери от историята, когато
Масони от враждуващи страни са проявявали брат-
ската си толерантност и са се опазвали един друг,
оставащи верни на патриотичния си идеал и неза-
висими от господстващите политически интереси,
оставащи верни и на Световната братска верига. В
този смисъл интересна е масонската дефиниция за
толерантността:
‘Толерантността е принцип, според който при на-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
личието на собствена концепция за човека, се
признава съществуването на други концепции и
по отношение на тях се приема позиция на зачи-
тане...’
Но нека се пренесем в реалността и в частност –
във всяка Ложа.
Можем ли да вместим понятието за масонска то-
лерантност само в дефиниции?
Не.
Ние сме Братство и се обръщаме един към друг с
‘Братко’. Обръщението ‘Братко’ символизира ‘кръвна-
та връзка’ между нас като синове на Създателя, само
че Създателят вече не е Бог, Богът на всеки един от
нас, а съвкупност от споделени нравствени принци-
пи, родили Ложата ни и един закон, еднакво валиден
за всеки неин член. Ето защо правилно е да отъжде-
ствим нашето Братство с начина да се възприемаме и
да общуваме при равни права, при което: всички сме
равни, но в същото време и в същите реалности сме
различни – всеки с особеностите си.
От тук следва откровеният въпрос – а личностни-
те ни качества, нравствените ни системи не ни ли
разделят? Едни рисуват, други са музиканти, трети
инженери, лекари и прочее. Един е лесно приспо-
собим към новото, а друг – трудно. Един изживява
открито, друг е устойчив на емоции. Къде е събира-
телната субстанция? Нима човек със своята природ-
на предопределеност е в състояние да се обединява
в ‘задължителни’ общи принципи със себеподобни,
освен ако това не е свързано с оцеляването му – не-
говото, на племето му, на общността му?”
„Търсещият е носител на неспокоен дух – по пра-
вило. Той търси нещо повече от профанското попри-
ще. Това е състоянието на неудовлетвореност, което
не е присъщо на всеки. Знаем, че всеки се изгражда
в профанската среда, вземайки от нея онова, което тя
може да му предостави. Но идва денят, когато – след-
вайки пътя на своето развитие – той достига граница-
та, която е очертало обществото му. Следва да напра-
ви крачка към неизвестното, да потърси нова посока,
нова духовна среда... Или да се върне обратно. Това
е неоспоримата диалектика на човешкото развитие. И
така, след крачката напред се ражда търсещият.
В реда на тези мисли възниква въпросът:
‘Какво намира търсещия в Ложата?’
Намира среда, в която изминава своя път, съставен
от строгите и неотменими правила на една КУЛТУРА.
Става обект на въздействие на тази култура, която
създава изключителни условия за духовно интегрира-
не. И ако се реши да продължи напред, ако притежава
духовна енергия, получава братска любов и се включ-
ва в трансцендентния полет на съзнанието, вплетен в
масонските легенди и алегории. Това го променя, той
помъдрява става неразделна част от Ложата и Всеоб-
щата Верига... Или загубва интерес и се връща в про-
фанския живот – без чувството, че се е случило нещо.
(...) Масонската Ложа, като ‘среда’, има своите не-
отменими правила. Тя е строго конституирана и не се
променя под въздействието членовете си. Тя е място
за промяна и усъвършенстване на членовете си. Тя
не е поле за проява на интереси, а пространство за
свободна изява на мнения. И в това, че Ложата до-
пуска разнопосочност в мненията няма нищо необяс-
нимо. Нещо повече, тя е място, изчистено от прово-
кативността на профанската среда. В Ложата всеки
говори свободно, без страх, че това ще се отрази на
житейското му настояще и бъдеще.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Разбира се, това са правила и норми на поведе-
ние. В действителност масонската етика не се гра-
ди откъснато от влиянието на обществения живот.
И това е така, защото ние, като Масони, участваме
активно в строежа на обществото, в което живеем, а
и носим в себе си неговите белези – добри и лоши.
Ето защо, понякога ни объркват ‘братски’ сблъсъци
и конфликти. Случвали са се при разпределяне на
масонска власт или когато, да речем, двама непри-
мирими носители на противостоящи интереси от про-
фанския живот се срещнат в масонска среда. Тога-
ва Ложата търси правилността на поведението чрез
Масонския Закон. Но в същото време Масонството
не е училище по етика или последна инстанция за
профанските интереси. То има своя съд, но той не
е някакво по-специално място за уреждане на про-
фански спорове.
Какво следва?
В общия случай сътресението, породило се в ма-
сонска среда, е проява на незрялост на характери
и убеждения и изходът от него е плод на интелекта
на масонската Ложа и резултат от реакцията на този
своебразен организъм.”
„Всяка Масонска Ложа притежава свой индиви-
дуален имунитет срещу привнасяне на профански
страсти и конфликти и силата на този имунитет е ме-
рило за мъдростта ù.
Накрая, преди последния удар на майсторския
чук, ще прозвучи, като че ли отнякъде много висо-
ко:
‘Внимателно наблюдавайте себе си’.
Сякаш някой изважда пред всички чувството ти за
‘собственото Аз’ и те предизвиква в размисъл за себе
си и Братството.
Това е предизвикателството, изискващо от Масо-
на много умение и сила – да разбира другия Масон с
мъдрост в себеусещането си и с израз на взаимност.
Това е предизвикателството да потърсиш в другия
Масон себе си. Да се постараеш да вникнеш в душата
му, в която – ако добре се взреш – ще разпознаеш
своята.
Това предизвикателство изисква умение за толе-
рантност, което има краткото звучене:
‘Да чуя тези, които мислят като мен и да се съо-
бразя с тези, които мислят различно’.”
Палитрата от заявени позиции, споделени
мнения, изказани хипотези, откроени въжде-
ления – осезаемо доловими дори и от фраг-
ментарно представените градежи на Братята,
взели участие в първия етап на Международ-
ната теоретична конференция „Бъдещето на
човечеството и Масонската ценностна систе-
ма” – носят заряд, способен да провокира за-
дълбочена и продължителна дискусия. Още в
следващата книга на „Зидарски преглед” ще
бъде дадена възможност да бъдат споделени
становища по повод всеки застъпен въпрос.
Освен това, ще бъдат публикувани и фраг-
менти от докладите на гостите от чужбина,
взели участие във втория етап на конферен-
цията.
Зидарски преглед
47
повеи от античността
ЗА
ПРИЯТЕЛСТВОТО
авъл гелий
Л
акедемонецът Хилон – единият от седем-
те най-прочути мъдреци, чието име мо-
жем да открием в книгите, донесли спо-
мена за живота и деянията на видните
мъже от миналото – бил вече в края на
своя живот и почувствал наближаването
на смъртта, когато се обърнал към наобиколилите го
приятели с приблизително следните думи:
„Много нещо съм рекъл и сторил през моя дълъг
и бурен живот и няма за какво да се разкайвам –
дано съдбата даде вие сами да се убедите в това.
Дори в този момент аз съм уверен, че не съм из-
вършил нищо такова, споменът от което да ми при-
чинява болка. Ала има един-единствен случай, за
който все още се колебая дали съм постъпил пра-
вилно или не.
Случи се така, че аз и още двама мои съграждани
бяхме съдии по углавно дело, а подсъдимият ми
беше приятел. Законът изискваше от нас да осъ-
дим човека. Следователно или приятелят ми щеше
48
да се прости с живота си, или законът щеше да
бъде потъпкан. Дълго си блъсках главата как да
открия лек за тоя объркан случай. Накрая реших,
че в сравнение с всичко друго има един поносим
изход и аз го използвах: самият аз тихомълком
гласувах за осъждането на приятеля ми, а оста-
налите съдии убедих да го оправдаят. Така аз не
наруших моя дълг и на приятел, и на съдия. Тази
ми постъпка ужасно ми тежи и ме кара да се боя,
че навярно съм бил вероломен и че съм постъпил
незаконно, задето при едни и същи обстоятелства,
в едно и също време и при съвместна дейност съм
се съобразил с най-доброто за мен, а точно обра-
тното съм посъветвал да сторят другите.”
Ето че дори прочутият с мъдростта си Хилон се е
колебаел докъде може да отиде против закона и пра-
вото заради приятеля си и това му съмнение е стягало
душата му до самия край на неговия живот; а след
него много други поклонници на философията (ако
съдим по написаното в техните книги) са изследвали
твърде грижливо и твърде съвестно – нека си послужа
с тези думи:
Авъл Гелий (около 125 г. – след 180 г.) – ла-
тински писател, по всяка вероятност роден, и със
сигурност израсъл, в Рим. По-късно обучавал се в
Атина. След завръщането си в Рим се установил
като практикуващ юрист. Станал известен с кни-
гата си „Атически нощи”, в която събрал фрагмен-
ти от творби на много автори, третиращи въпроси
на философията, правото, историята, религията,
граматиката, морала, политиката, педагогиката и
прочее.
В увода към своята пространна антология, Авъл
Гелий изрично ще отбележи:
„...самият аз съм работил до съсипване през
всички откраднати от задълженията ми късчета
спокойствие, разгърнал съм и съм прегледал ку-
пища свитъци, но съм отделил нищожна част от
тях – и то само такива, които със своята стегнатост
(...) биха могли да възбудя у даровитите и будни
души стремеж към почтени знания и влечение към
полезните изкуства или пък да предпазят хората
(...) от едно срамно и достойно само за недодяла-
ните люде незнание на слово и събития”.
„дали трябва да помагаме на приятеля си в ущърб
на справедливостта, доколко и как”.
Това означава, че тези хора са се питали дали по-
някога човек може да отиде против закона и обичая
заради приятеля си, а освен това – в какви случаи и
до каква степен.
Този въпрос е бил обсъждан, както казах, от много
философи, но като че ли най-усърдно от Теофраст –
един изключително добросъвестен в перипатетичната
философия човек – и неговите размисли се намират,
ако правилно си спомням, в първата книга на труда
му „За приятелството”. Изглежда, точно тази книга е
познавал Марк Тулий Цицерон, когато е съчинявал
своя трактат „За приятелството”. Впрочем, той е за-
имствал и други мисли, които е сметнал за нужно,
защото са били в съгласие с неговото дарование и
дар-слово, и ги е нагодил към своите виждания по
най-подходящия и правилен начин. Подминал е обаче
небрежно и набързо най-трудното място, обяснение
на което – вече споменах – са търсили немалко хора,
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

без да изложи дори това, което у Теофраст е обмисле-
но и претеглено. Избягнал е мъчителния и, бих казал,
опак нрав на този въпрос, а е отбелязал с няколко
думи само най-същественото. Прилагам обясненията
на Цицерон за онези, които биха искали да помислят
отново над тях:
„И тъй, струва ми се, че можем да определим след-
ните граници на приятелството: ако нравите на
двама приятели са безупречни, между тях тряб-
ва да съществува единство във всички постъп-
ки, решения, желания – единство, непознаващо
изключенията, стигащо в някои случаи дори до
крайности; ако при някакво премеждие например
единият трябва да подкрепи не особено справед-
лива постъпка на другия и от тази подкрепа да
зависи било животът, било доброто име на прия-
теля, той има право да се отклони от правилния
път, стига само да не извърши голямо безчестие и
беззаконие. Има граница, докъдето приятелството
може да ни даде прошка.”
„Когато от нашата подкрепа, казва Цицерон, зави-
си било животът, било името на приятеля ни, ние
трябва да свърнем от верния път, та ако ще да го
подпомогнем в несправедливо дело.”
Но в каква посока може да бъде това отклонение,
от какъв характер – нарушението при нашата подкре-
па, колко несправедлива – каузата на приятеля ни,
това Цицерон не казва. Каква ще е тогава ползата да
зная, че при подобна опасност, надвиснала над прия-
теля ми – ала при условия, че не ще последва голямо
безчестие – аз ще трябва да се отбия от правия път,
ако наред с това не ме научи кое безчестие смята за
голямо и докъде е редно да стигна, щом веднъж съм
кривнал от пътя?
„Има граница, докъдето приятелството може да ни
даде прошка.”
Ами нали точно на това най-много трябва да се
учим и точно за това най-малко говорят онези, кои-
то ни учат – къде е, каква е тая граница, след чието
преминаване приятелството вече не може да ни даде
прошка. Прочутият мъдрец Хилон, за когото стана
дума малко по-горе, се е отклонил от правия път, за
да избави от смърт приятеля си. Но аз виждам докъде
е стигнал: дал е непочтен съвет заради неговото спа-
сение. Ала дори в края на живота си той се е двоумял
дали с право би могъл да бъде упрекнат и обвинен за
това.
„Срещу родината, заявява Цицерон, не бива да
вдигаш оръжие дори заради приятеля си.”
Естествено, това го знае мало и голямо – „още
преди да се роди Теогнид”, както гласи духовитото
изречение на Луцилий. Но аз търся едно, желая да
знам едно: щом заради приятеля си е необходимо да
престъпваме закона и да постъпваме не така, както
подобава, ала оставяме непокътнати поне мира и сво-
бодата на родината, щом е нужно да се отклоняваме
– както самият той твърди – от правия път, то как, до-
колко и при какви обстоятелства можем да го сторим,
къде трябва да спрем?
Прославеният атинянин Перикъл – мъж с изклю-
чителни дарби, овладял целия кръг на човешкото по-
знание – е драснал само един щрих, но е изразил по-
ясно от другите какво мисли по този въпрос. Помолен
от един свой приятел да произнесе лъжлива клетва в
негова изгода, той отвърнал така:
„Всичко можем да пожертваме заради приятелите
си, но не и боговете.”
А Теофраст, в поменатата от мен книга, размиш-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
повеи от античността
лява върху тия въпроси наистина по-задълбочено,
по-точно и по-определено от Цицерон. Но и той не
разглежда фактите поотделно, нито ги онагледява
със сигурните доказателства на примерите, а изясня-
ва понятията като цяло, в най общи черти горе-долу
по следния начин:
„Човек може да понесе едно незначително безчес-
тие или лоша слава, казва той, ако чрез нея успее
да принесе на приятеля си голяма полза. Като от-
плата и възнаграждение за лекия ущърб на накър-
неното достойнство идва по-голямата и по-тежка
чест, че е помогнал на един приятел; незначител-
ната пукнатина и – може да се каже – пробойна в
доброто му име бива заздравена с яката броня на
оказаната от него приятелска помощ. И не бива,
продължава той, да се стряскаме от названията,
защото нашата почтеност и интересите на нашия
приятел не струват еднакво – тяхната същност е
различна. Именно тежестта и сериозността на по-
ложението трябва да предизвикват нашето реше-
ние, а не звученето на думите или важността на
понятията. Защото, ако изгодата на един приятел
и нашата чест се намират или в равни, или в почти
равни условия, нашата чест, без съмнение, нате-
жава далеч повече. Ако обаче ползата за приятеля
ни ще е несравнимо по-голяма, а нашата репута-
ция ще пострада съвсем леко при някакви незна-
чителни обстоятелства, тогава нека забравим за
нашето достойнство пред интереса на приятеля:
така и големият къс бронз струва повече от тънка-
та пластинка злато.” (...)
И философът Фаворин е дал определение за ком-
промиса, допустим при подобен приятелски жест, като
е отхлабил и отпуснал донякъде неумолимите юзди на
закона. Ето и думите му:
„Това, което хората наричат дружеска услуга, е
всъщност едно леко нарушение на изрядността
при нужда.”
По-нататък разсъжденията на Теофраст по този
въпрос продължават така:
„Сложно е да се определи нищожността и незна-
чителността на нещата, да се даде правило за чо-
вешките задължения, защото понякога неподдава-
щи се на предписания външни влияния, странични
хора, обстоятелства, случайности, неотменими из-
исквания на самата обстановка господстват, цару-
ват над тези задължения, управляват ги като корм-
чия кораб, правят ги ту обясними, ту необясними,
ту определими, ту неопределими..”
В този дух е разсъждавал и Теофраст – сдържано,
сериозно и съвестно – със стремеж по-скоро да раз-
дели и разграничи нещата, а не с намерение и увере-
ност да ги разреши, защото наистина многообразието
на обстоятелства и случайности, тънките отсенки и
оттенъци на нещата не позволяват да се даде едно
твърдо и постоянно, важащо за всички случаи пра-
вило, каквото – ако се върнем към началото на моите
бележки – бих искал да постигнем.
А ако се върнем към Хилон, от когото започнах об-
съждането на тия въпроси, сред многото други често
споменавани полезни и мъдри мисли се откроява с
доказаната си стойност едно негово изказване, в коя-
то той е обуздал със строгостта на мерките двете най-
яростни страсти – любовта и омразата.
„Редно е така да обичаш някого, сякаш по воля-
та на съдбата ще трябва да го намразиш, така да
мразиш някого, сякаш утре ще го обикнеш” [Авъл
Гелий, „Атически нощи”, София, 1985, с.9-13].
49
Audiatur et altera pars
„Масонството ще поведе човечеството напред, защото постоян-
ното прилагане на неговите свещени принципи води към един брат-
ски съюз на всички нации.”
Джузепе Гарибалди
„Giustizia e fatta!” („Справедливостта победи!”)
е заглавието на първата страница на списанието
на Великия Ориент на Италия. Всъщност, истори-
ята започва с обжалването на един закон, издаден
през 1996 година от властите в италианския реги-
он Марке, по силата на който всеки кандидат за
работа в публичната администрация на територи-
ята на региона следва да представи декларация,
от която да е видно, че не принадлежи „към никак-
ва масонска Ложа”, а в случай на принадлежност
към Братството на Свободните Зидари неговата
кандидатура не се взема под внимание. Подобни
закони са издадени и в други италиански региони
– например, Тоскана – и са влезли в сила преди
1996 година. Те се основават на Конституцията на
Италия, която забранява „тайни дружества и орга-
низации”, както и на един републикански закон от
1982 година, свързан с дейността на синдикална-
та Ложа П-2 на Личо Джели.
Великият Ориент на Италия, чийто създател и
пръв Велик Майстор е основателят на модерната
италианска държава, Джузепе Гарибалди, след
безуспешно обжалване на антимасонския закон,
издаден от властите в региона Марке, решава да
отнесе спора пред Европейския съд по правата на
човека в Страсбург, като претендира за наруша-
ване на чл.11 на „Европейската конвенция за за-
щита на правата на човека и основните свободи”.
Чл.11 провъзгласява свободата на сдружаване
на всички хора и допуска само такива ограниче-
ния, които в една демократична държава са необ-
ходими за запазване на националната сигурност,
обществения ред и здравето, както и за защита
на основните права и свободи на гражданите. От
Република България
Народно събрание
Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за съдебната власт
Вносител: Министерски съвет
Дата на постъпване: 10 септември 2010 г.
Сигнатура: 002-01-78
Водеща комисия: Комисия по правни въ-
проси
Състояние: обсъждане
Първо четене: 13 октомври 2010 г.
50
друга страна, този член разрешава на държавата
да ограничава правото на свободно сдружаване
на гражданите, когато се касае до служители на
полицията или силите на отбраната. Европейски-
ят съд по правата на човека установи, че чл.11
от Конвенцията предоставя тези права не само
на физическите лица, но и на самите сдружения
и реши, че подобен закон не е необходим в една
демократична държава, тъй като е недопустимо
един служител в публичната администрация или
бъдещ такъв да бъде уволнен, респективно да не
бъде допуснат да кандидатства само поради фа-
кта на неговото членство в определено сдруже-
ние, без да са налице други важни обстоятелства.
Европейският съд по правата на човека провери
по-нататък още и това: дали този закон би могъл
да се приложи за случаите, когато се касае за слу-
жители в „държавната администрация” и отхвърли
подобна негова приложимост, мотивирайки се с
това, че обжалваният закон се отнася до работа в
регионалния парламент и администрация. Съдии-
те в Страсбург смятат, че основания за уволнение
или отказ да се вземе под внимание дадена кан-
дидатура за работа в публичната администрация
биха били само някакви противоправни действия,
чиято причина е именно членството в едно подоб-
но сдружение.
С изключение на 5 000 евро, съдът отказа да
присъди обезщетение за материални и нематери-
ални вреди на Великия Ориент на Италия с мо-
тива, че самото решение е достатъчно морално
удовлетворение за ищеца. Отворен обаче остава
въпросът: съвместима ли е, например, работата в
полицията с членство в Масонска Ложа?
Мотиви, точка 5: „Относно статута на съ-
диите, прокурорите и следователите”
С цел отстраняване на съмнения за това,
дали определена активност на магистрата
създава опасност за неговата независимост,
със законопроекта се предлага всеки магист-
рат, както и всеки член на ВСС ежегодно до
31 март на следващата година да подава де-
кларация за всички свои дейности и членства
в организации, сдружения или други граж-
дански проекти по образец, утвърден от ВСС.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Audiatur et altera pars

П
о делото на Великия Ориент на Италия
(„Палацо Джустиниани”) срещу Италия,

Европейския съд за правата на чове-

ка (ІV Секция), заседавайки в съдебен
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД състав:
Г-н Г. Рес, Председател (Mr G.Ress, President),
ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Г-н А. Пастор Ридруехо (Mr A.Pastor Ridruejo),
ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ Г-н Б. Конфорти (Mr B.Conforti),
Г-н Л. Калфиш (Mr L.Caflisch),
Г-н Дж. Макарчик (Mr J.Makarczyk),

ПО ДЕЛОТО Г-н В. Буткевич (Mr V.Butkevych),

Г-н М. Пелонпаа, (Mr M.Pellonpää, judges,)
и г-н В. Вергер, Секретар на секцията (Mr V.Berger,

ВЕЛИК ОРИЕНТ Section Registrar),

след като проведе на 10 юли 2001 г. заседание при

НА ИТАЛИЯ
закрити врати, обявява следното съдебно решение,
прието на същата дата:

СРЕЩУ ПРОЦЕДУРА

1. Делото е възбудено с иск № 35972/97 срещу

ИТАЛИЯ Република Италия, депозиран на 31-и януари 1997 г.

в Европейската комисия по правата на човека (по-на-
татък „Комисията”) на основание на предишния чл.25
от „Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи” (по-нататък „Конвенцията”) от
(Иск. №35972/97) асоциация, попадаща под юрисдикцията на италиан-
СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ските закони, назоваваща се „Велик Ориент на Ита-
лия от Палацо Джустиниани” (по нататък „Асоциация
СТРАСБУРГ на ищеца”).
2 август 2001 година 2. Асоциацията на ищеца се представлява от г-н
А.Г.Лана, адвокат от Римската адвокатска колегия. Ита-
ОКОНЧАТЕЛНО лианското правителство (по-нататък „Правителството”)
12/12/2001 се представлява от правителствения агент – г-н У. Ле-
анца, и от агент-сътрудника – г-н В. Еспозито.
3. Асоциацията на ищеца декларира нарушаване
на разпоредбите на чл.чл. 11, 8, 9, 10, 14 и 13 от
Конвенцията, във връзка с въвеждане в действие в
Област Марке на закон, изискващ от кандидатите за
публични постове да декларират, че не са Свободни
Зидари.
4. Искът е прехвърлен в Съда на 1 ноември 1998
г., когато в сила влиза Протокол №11 на Конвенцията
(Чл.55 § 2 на Протокол №11).
5. Искът е прехвърлен към Четвърта секция (По-
становление 52 § 1 от Постановленията на Съда). В
тази секция съдебният състав, който бе определен да
разгледа делото (Чл.27 § 1 от Конвенцията), бе обра-
зуван съгласно Постановление 26 § 1.
6. С решение от 21 октомври 1999 г. съдебният
състав обяви иска за частично приемлив. [Бележка от
регистъра. Решението на Съда може да бъде получено
от Регистъра.]
7. И Асоциацията на ищеца, и Правителството де-
позираха допълнителни становища за основателност-
та на случая (Постановление 59 § 1). Въпреки това,
Председателят на състава реши да не приеме допъл-
нителното становище на Правителството, защото то
бе подадено извън определения срок, без изрично да
се е искало удължаване на срока преди изтичането му
(Постановление 38 § 1).

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО СЛУЧАЯ
8. Асоциацията на ищеца е италианско масонско

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 51

Audiatur et altera pars
сдружение, което обединява няколко Ложи. Тя съ-
ществува от 1805 г. и е част от Световното Масонство.
В съотвествие с италианските закони, асоциацията
на ищеца има според чл.36 на Гражданския кодекс
статут на непризната частно-правна асоциация. От
това следва, че тя не притежава правна самоличност.
Уставът на асоциацията е нотариално заверен и всеки
може да получи достъп до него.
С местен закон №34 от 5-и август 1996 г. (по-на-
татък „Законът от 1996 г.”), обнародван в Държавен
вестник на 14-и август същата година, Област Марке
(по-нататък „Областта”) постановява правила за но-
миниране и назначаване на държавни служители, за
които Областта се явява назначаващ орган. (Norme per
le nomine e designazioni di spettanza della Regione.)
Пред Съда Асоциацията на ищеца се жалва за щети,
претърпени, според нея, от този закон, в резултат на
съдържанието на Раздел 5 от Закона от 1996 г.
Раздел 1 на Закона от 1996 г. изисква разпоредбите
му да се прилагат за всички кандидатури и назначе-
ния, извършвани от органи, учредени съгласно мест-
ния закон, съгласно законите, правилата, уставите и
споразуменията, касаещи заемането на постове в
„служби на общественото и частното право и други
органи, различни от тези на Областта”.
Той също така изисква разпоредбите да бъдат анало-
гично приложими към кандидатурите за постове в 15
областни структури (описани в Таблица „А” на Зако-
на от 1996 г.) а в някои случаи – и до други местни
структури, за които Областният съвет има компетен-
циите да назначава служители (Таблица „Б” към За-
кона от 1996 г.).
Раздел 5 от Закона третира сроковете и условията
за подаване на молби-заявления за кандидатиране и
назначаване. Той указва, inter alia (лат. „между дру-
гото” – бел. прев.), че кандидатите не могат да бъдат
Свободни Зидари. По-надолу следва буквален цитат
от текста на раздела:
„Раздел 5
Молби-заявления
1. Молби-заявления могат да бъдат подавани от
местни съветници и групи съветници, както и от
професионални сдружения, организации и асоци-
ации, активни в съответната област. Молбите се
подават съответно до Председателя на областния
съвет и Председателя на областната управа, до 30
дни преди изтичането на крайния срок за канди-
датстване и назначаване.
2. Заявленията трябва да бъдат придружени от мо-
тивационно писмо-декларация и формуляр, съдър-
жащ следните особености:
а) област на местоживеене, дата и място на раж-
дане;
б) квалификация;
в) професионална кариера до датата на заявлени-
ето, списък на настоящите и предходно заемани
обществени постове, постове в компании с мажо-
ритарен дял на държавата и публично регистрира-
ни частни компании;
г) липса на конфликт на интереси с поста, за който
се кандидатства;
д) декларация за това, че кандидатът не членува в
Масонска Ложа;
е) заявление, подписано от кандидата, в което той
декларира, че приема обществения пост и заявява,
че не съществуват обстоятелства от криминален,
граждански или административен характер, които
52
да го възпират да заеме съответния пост.
3. Подписаната от кандидата декларация за при-
емане на обществения пост следва да бъде автен-
тично заверена и да съдържа заявление от него за
отсъствието на каквито и да е основания за несъв-
местимост и за липсата на каквито и да е причи-
ни, възпиращи го да кандидатства или пречещи му
да извърши това, във връзка с Раздел 15 от Закон
№55 с изменението му от 19-и март 1990 г.”
9. През юни 1999 г. на първото заседание на Об-
ластния съвет на Марке се отхвърля местен законо-
проект (№ 352/98), в който се предлагат изменения и
допълнения на Закон №34 от 1996 г. В законопроекта,
освен другите изменения, е била заложена отмяната
на декларацията в Радел 5 на Закона от 1996 г.
II. МЕСТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНО С
ТРЕТИРАНИЯ ВЪПРОС
10. Чл.18 от Конституцията гласи:
„Гражданите могат свободно, без одобрение, да
сформират сдружения с цели, които не са предмет
на забрана от наказателното законодателство.
Тайни сдружения и сдружения, преследващи – ма-
кар и непряко – политически цели чрез организа-
ции с военен характер, са забранени.”
Закон №17 от 25-и януари 1982 г. съдържа клаузи
за прилагане на чл.18 от Конституцията по отношение
на тайните общества, обезпечили разтрогването на
сдружението, наречено „Ложа П-2”. Раздел 1 покрива
критериите, според които едно сдружение следва да
се счита за тайно.
Раздел 4 третира мерките, които следва да се пред-
приемат по отношение на лица, обвързани с общест-
вена служба, или назначени на държавни постове,
за които лица има подозрения, че членуват в тайни
общества.
Този раздел също постановява всички области да
приемат местни закони, отнасящи се до техните слу-
жители, както и до лица, номинирани или назначени
на държавна служба. Въпросните регионални закони
е трябвало да следват принципите, заложени в също-
то постановление.
Според информацията, предоставена на Съда от
асоциацията на ищеца, такива закони са били изда-
дени в областите Тоскана (Закон №38 от 29-и август
1983 г.), Емилия-Романя (Закон №34 от 16-и юни
1984 г.), Лигурия (Закон №4 от 22-и август 1984 г.),
Пиемонте (Закон №65 от 24-и декември 1984 г.) и
Лацио (Закон №23 от 28-и февруари 1985 г.)
Два от тези местни закона изискват лицата, канди-
датиращи се или назначени на обществени постове, да
упоменат сдруженията, към които принадлежат (Раздел
12 от Закона в Тоскана и Раздел 8 от Закона в Лацио).
В останалите закони са визирани наказанията, които
се налагат на лица – кандидати или назначени – ако
се разбере, че са членове на тайни сдружения (Раздел
7 от Закона в Емилия-Романя, Раздел 8 от Закона в
Лигурия и Раздел 8 от Закона в Пиемонте). Законът в
Емилия-Романя също съдържа забрана за номиниране
или назначаване на лица, членове на тайни общества
(Раздел 7 от Закона в Емилия-Романя).
ЗАКОНЪТ
I. ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ПРА-
ВИТЕЛСТВОТО
11. При проверката на допустимостта на иска Пра-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

вителството заяви, че Асоциацията на ищеца не може
да претендира, че е жертва на нарушаване на права,
което твърди, че е извършено (вж. т.3 по-горе). То се
аргументира с това, че Раздел 5 от Закона от 1996 г.
не излага на опасност нито съществуването на Асоци-
ацията на ищеца, нито нейната дейност. Нарушението
на правата, за което се твърди, засяга само отделни
индивиди и има отношение към членовете на Асоци-
ацията единствено в случаите, когато те се кандида-
тират за заемане на обществен пост. То по никакъв
начин не засяга което и да е сдружение.
В своето решение от 21-и октомври 1999 г. (вж. т.6
по-горе) Съдът подкрепи възражението на Правител-
ството по отношение на жалбите на ищеца във връзка
с чл.чл. 8, 9 и 10 от Конвенцията и обяви тези жалби
за недопустими. Въпреки това, що се касае до жалба-
та по чл.11, Съдът счете че
„в този случай проучването на статута на жертвата
[е било] пряко свързано с проучването на основа-
телността на жалбата, и в частност – особено по
въпроса за наличие на посегателство върху права-
та на асоциацията на ищеца”.
Поради това, Съдът ще се върне отново към този
въпрос по-късно (вж. т.16 по-долу).
II. ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЧЛЕН
11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
12. Асоциацията на ищеца заяви, че Раздел 5 от
Закона от 1996 г. нарушава правото ù на свобода на
сдружаване – такова, каквото е обезпечено от чл.11
на Конвенцията, а именно:
„1. Всеки има право на свобода за осъществяване на
мирни събрания и свобода да се сдружава с други
хора, в това число и правото да формира и да се
присъединява към профсъюзни организации, с цел
защита на своите интереси.
2. Върху упражняването на тези права не могат
да бъдат поставяни никакви други ограничения,
различни от тези, залегнали в закона и необходи-
ми на демократичното общество за обслужване на
интересите на националната и обществена сигурност,
за предотвратяване на безредици и престъпления,
за защита на здравето и морала, или за защита на
правата и свободите на другите. Този член не възпре-
пятства налагането на законови рестрикции в упраж-
няването на тези права от членове на въоръжените
сили, полицията и държавната администрация.”
Според Асоциацията на ищеца, Раздел 5 от Закона
от 1996 г. принуждава нейните членове да избират
между две алтернативи: или да оттеглят членството
си в Асоциацията, или да се въздържат от заемане-
то на обществен пост в местната администрация. По
този начин разделът ограничава не само свободата
на сдружаване на всеки неин член, но и свободата на
самата Асоциация.
А. По въпроса дали е налице нарушение
13. Асоциацията на ищеца заявява, че задължени-
ето на кандидатите да декларират, че не са членове
на Масонска Ложа, представлява двустранно посега-
телство върху правата на човека.
На първо място, то се явява нарушение на правото
за свободно съюзяване, в качеството му на право на
всяка социална група да съществува и оперира без
върху нея и нейните членове да бъдат поставяни не-
основателни ограничения от страна на властите. Из-
искването членовете на сдружението да декларират,
че не са Свободни Зидари, ги лишава от достъп до
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Audiatur et altera pars
множество обществени структури на регионално рав-
нище. Това от своя страна накърнява дейността на
Асоциацията на ищеца, защото последиците са или
загуба на членове – в случай, че решат да напуснат
сдружението, не по убеждение, а поради изисква-
нето на закона, за да могат да се кандидатират за
обществени постове в област Марке – или провоки-
ра необходимост за необоснована жертва от страна
на членовете на Асоциацията на ищеца, в случай че
те предпочетат да останат нейни членове, вместо да
кандидатстват за заемане на обществен пост.
Въпросното законово изискване също така създава
негативен образ на сдружението. Раздел 5 от Закона от
1996 г. формира представата, че Свободното Зидарство
е престъпна асоциация или, в някаква степен, такава,
която не оперира съгласно италианските закони. Обаче
Свободното Зидарство не само че е признато за законно
сдружение от Съда и от разследващата парламентарна
комисия, но – най-вече – то е защитено от гаранциите,
залегнали в Параграф 2 и 18 на Конституцията.
На базата на гореизложеното, Асоциацията на
ищеца прави заключение, че е жертва на пагубния
ефект, предизвикан от разпоредбите на Раздел 5 на
Закона от 1996 г.
14. От своя страна, Правителството заявява, че не
е налице каквото и да е вмешателство. То твърди, че
правото на свобода на сдружаване е гарантирано на
индивида, който иска да се присъедини към дадено
сдружение, а не на сдружението, което според ище-
ца, е продукт от упражняването на това право.
На второ място, дори да се допусне, че гаранциите
на чл.11 са приложими за сдруженията, лишаването
от права на един член на такова сдружение заради
негово членство не може да бъде оспорвано от сдру-
жението, защото гаранциите не се отнасят за него
(сдружението).
15. Съдът препотвърждава, че чл.11 се отнася до
сдружения, в това число и политически партии (вж.
Обединена комунистическа партия на Турция и други
срещу Турция, присъда от 30-и януари 1998 г., До-
клади за присъди и решения 1998-I, както и Социа-
листическа партия и други срещу Турция, присъда от
25-и май 1998 г., Доклади 1998-III). Съдът подчерта-
ва като цяло, че
„асоциациите, в това число и политическите пар-
тии, не са изключени от закрилата на Конвенцията
само защото тяхната дейност е считана от нацио-
налните власти за подриваща конституционалните
структури на Държавата и изискваща налагането
на ограничения”
(вж. Обединена комунистическа партия на Турция
и други срещу Турция, цитирана по-горе, с.17, § 27).
Съдът е на мнение, че такава обосновка е приложима
напълно спрямо сдружения, за които – подобно на Асо-
циацията на ищеца – няма подозрения за подкопаване
на конституционните държавни структури. В допълне-
ние – и над всичко изказано дотук – Съдът приема, че
въпросните мерки могат да причинят на Асоциацията
на ищеца – както той твърди – вреди по отношение на
отлив на членове и накърняване на престижа.
16. По тази причина Съдът заключава, че е налице
нарушение. От това следва, че Асоциацията на ищеца
е в правото си да претендира, че е жертва на заяве-
ното посегателството, и че възражението на Прави-
телството трябва да бъде отхвърлено.
Следва продължение...
53
Audiatur et altera pars

КАТОЛИЧЕСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Един термин, чието значение се е

променяло през различните епохи

54 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 Audiatur et altera pars

Д
ефиниция

„В миналото под ‘тайно общество’1 се е разби-

рало общество, за което се е знаело, че съ-
ществува, но чиито членове и места за съби-
рания не са били публично известни. Днес под
‘тайно общество’ разбираме общество с тай-
ни2, изискващо ритуално полагане на клетва
за вярност и конфиденциалност, предписващо церемо-
нии от религиозен характер, такива като използване на
Библията – било чрез извадки от нейните текстове, било
чрез разполагането ù върху олтар, находящ се вътре в
определено помещение – чрез използването на молитви,
на химни, на религиозни знаци и символи, специални по-
гребални церемонии и т.н.” [Питър Розен, „Католическа-
та църква и тайните общества”, с.2].
[Йохан Михаел] Райх дава по-обстойно описание:
„Тайни общества са онези организации, които скриват
напълно от външните лица или ‘профаните’ своите пра-
вила, общата си дейност, имената на членовете си, зна-
ците си, паролите си и тяхното използване. По прави-
ло, чрез клетва или обещание (или честна дума) и често
под заплахата от строго наказание в случай на нейното
престъпване, членовете на тези общества са обвързани
с най-строго съблюдаване на тайна относно цялата своя
дейност в сдружението. Ако подобно тайно общество има
по-високи и по-ниски степени, членовете на по-високите
степени трябва да бъдат солидарно внимателни по отно-
шение на скриването на техните тайни от братята им от
по-ниските степени. В някои тайни общества на члено-
вете не е позволено да знаят дори имената на техните
най-високопоставени служители. Тайните общества са
бивали основавани за съдействие при осъществяването
на определени идеални цели, които да бъдат постигнати
не по насилствен начин, а чрез прилагане на морални
мерки. Поради това те са отличими от конспирациите и
тайните съзаклятия, които се създават, за да се постигне
отделна цел с насилствени средства. Тайните общества
могат да бъдат с религиозна, научна, политическа или
социална ориентация” [„Kirchenlex”3, V, p. 519].
Стеснявайки още повече дефиницията до формалното
разбиране за тайните общества („societates clandestinae”) в
църковните документи, архиепископ Катцер казва в едно
свое пастирско послание от 20 януари 1895 г.:
„Католическата църква е заявила, че разглежда като не-
законни и забранени онези общества, които:
1. обединяват своите членове с цел конспириране срещу
държавата или църквата;
2. изискват съблюдаване на тайна в такава степен, че
да се налага тя да се поддържа дори спрямо законната
църковна власт;
3. налагат на своите членове полагането на клетва или
обещание за сляпо и абсолютно подчинение;
4. използват ритуал или церемонии, които ги определят
като секти.”

Произход

Въпреки че в древността не са съществували тайни об-

щества, в съвременния и формален смисъл, все пак е имало
различни организации, които са претендирали, че са носи-
тели на някакво езотерично учение, известно единствено на
техните членове и грижливо скривано от профаните.
Някои твърдят, че общества от такъв род са съществу-

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 55

Audiatur et altera pars
вали още по времето на Питагор (582-507 пр.Хр.).
Елевзинските мистерии, тайните учения на египет-
ските и друидските йерарси, езотеричните доктрини
на маговете и почитателите на Митра предоставяли
материал за подобни тайни организации. В християн-
ските времена, такива ереси като тези на гностици-
те и манихейците също претендирали да притежават
някакво познание, известно само на просветлените и
недостъпно за споделяне с простолюдието. По същия
начин, противниците на религиозния орден на Рица-
рите тамплиери поддържали становището, че братя-
та-храмовици – докато чисто външно заявявали, че
изповядват християнството – били в действителност
езичници, завоалиращи своето безбожие с общопри-
ети термини, на които посветените придавали на-
пълно различно значение. Първоначално различни-
те гилдии през средновековието не били по никакъв
начин тайни общества в съвременното схващане на
това понятие, независимо от мнението на някои, ко-
ито считат, че символичното Масонство се е развило
постепенно от тези организации. На баснословните
Розенкройцери било приписвано нещо от естеството
на съвременните тайни общества, но връзката – ако
такава е съществувала – едва-едва може да се каже,
че се е появявала в чистата светлина на историята.
Съвременните организации
Съществуването на тайните общества, в истинския
смисъл на това понятие, е започнало около 1717 г. в
Лондон със символичното Свободно Зидарство (...).
Това широко разпространено сдружение, обвързващо
членовете си с клетва, станало скоро пример или ро-
дител на други братства, почти всички от които имали
някаква връзка със Свободното Зидарство, а в повече-
то от случаите били и основавани от Масони. Сред тези
братства могат да бъдат споменати Илюминатите, Кар-
бонарите, Странните другари4, Рицарите на Питиас5,
Синовете на въздържанието и други подобни обще-
ства, наброяващи хиляди. Основани на същите прин-
ципи като тези на свързаните с тях тайни общества, са
и спомагателните женски Ложи, от които всяко тайно
общество има поне по една. Тези тайни общества за
жени също имат своите ритуали, собствени клетви и
степени. Образователните институции са също зара-
зени от блясъка на тайните организации, а Елевзисът
на Чи Омега (Файетвил, Арканзас, САЩ6) декларира
на 1-и юни 1900 г., че съществуват 24 студентски об-
щества със 768 клона за студенти-мъже и 8 подобни
общества със 120 клона за студенти-жени, при обща
членска маса, наброяваща 142 456 във висшите обра-
зователни институции на САЩ.
Отношението на църковните власти
Становището на Църквата относно тайните обще-
ства, членовете на които са обвързани помежду си с
клетва, е формирано достатъчно ясно в папските до-
кументи. С Декрет от 28-и април 1738 г. Свободното
Зидарство е било осъдено от Климент ХІІ. Папата твър-
до подчертава укорителния характер на обществата,
които обединяват мъже от всички религии, или без из-
повядвана религия, към една система на обикновена
непросветена праведност, общества които преследват
целите си като обвързват своите привърженици с тай-
ни договори чрез строги клетви, често под страх от на-
казания от най-жесток характер, и които заговорничат
56
срещу спокойствието на държавата. На 18-и май 1751
г. Бенедикт ХІV подновява осъждането, извършено от
неговия предшественик. Карбонарите са обявени за
забранено общество от Пий VII с Декрет от 13-и сеп-
тември 1821 г., в който той заявява открито, че орга-
низации, подобни на Свободното Зидарство, ще бъдат
заклеймявани по аналогичен начин. Апостолическата
конституция „Quo Graviora”7 на Лъв XII (18-и март 1825
г.) събира актове и постановления на предишни понти-
фекси по въпросите на тайните общества, ратифицира
ги и ги потвърждава. Опасният характер и тенденции
на тайните организации сред студентите не убягват от
бдителността на Светия Престол и Пий VIII надига глас
на предупреждение (24-и май 1829 г.) във връзка с та-
кива организации, намиращи се в колежи и академии,
така както и неговият предшественик, Лъв XII, прави
същото по отношение на университетите.
Следващите папи, Григорий XVI (на 15-и август
1832 г.) и Пий IX (на 9-и ноември 1846 г., 20-и април
1849 г., 9-и декември, 1854 г., 8-и декември 1864 г. и
25-и септември 1865 г.), продължават да предупреж-
дават вярващите срещу тайните общества и да подно-
вяват осъждането от страна на църквата на техните
намерения и членове. На 20-и април 1884 г. е отпе-
чатана известната Енциклика на Лъв XIII „Humanum
Genus” („Човешкият род”). В нея папата казва:
„Веднага щом конституцията и духът на масонската
секта8 бяха разобличени с явни доказателства за
техните действия, чрез разследване на случаите, с
публикуване на техните закони, ритуали и комента-
ри, към които бяха добавени личните свидетелски
показания на онези, които тайно бяха членували,
Светият престол осъди сектата на Свободните Зи-
дари и публично обяви нейната конституция, като
противоречаща на закона и правото, вредна както
за християнството, така и за държавата, и постано-
ви никой да не влиза в това общество под страх от
наказания, които Църквата ще налага на изключи-
телно виновните лица.
Сектантите, възмутени от това, с намерение да из-
бегнат или отслабят силата на тези постановления
– отчасти с неуважение към тях, а отчасти и като
клевета – обвиниха изреклите ги суверенни пон-
тифекси в превишаване пределите на умереността
и в деклариране на неистини. Това бе начинът, по
който те се опитаха да избягат от органите и мощта
на Апостолическата конституция на Климент XII и
Бенедикт XIV, както и на Пий VIII и Пий IX.
Но в самото тайно общество бяха открити хора, ко-
ито неохотно признаха, че римските понтифекси
са действали в рамките на правото си, съгласно
католическата доктрина и дисциплина.
Понтифексите получиха същото одобрение, дори
доста по-категорично, и от много кралски осо-
би и ръководители на правителства, които са си
поставили задачата или да предадат масонското
общество в ръцете на Светия престол, или чрез
собствени специални нормативни мерки да го обя-
вят за вредно, както това бе сторено в Холандия,
Австрия, Швейцария, Испания, Бавария, Савоя и
други части на Италия. Но, най-важното е, че раз-
витието на събитията доказа благоразумието на
нашите предшественици."
Лъв XIII подчертава, че не само обществото, изрич-
но наричащо себе си „масонско”, предизвиква възра-
жение:
„Съществуват няколко организирани структури, ко-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

ито, въпреки различните си имена, по церемонии,
форма и произход са така свързани помежду си –
чрез общността на целите и сходството на техните
основни становища – че всъщност представляват
едно цяло със сектата на Масоните, която е един
вид център, от който всички излизат и където се
връщат. Те вече не демонстрират желание да ос-
танат скрити, защото провеждат заседанията си на
светло и пред очите на обществеността, а издават
и свои собствени печатни органи. И все пак, както
става ясно, все още съхраняват природата и нави-
ците си на тайни общества.”
Папата не проявява някаква небрежност към изпо-
вядваните доброжелателни цели на тези общества:
„Те говорят за своя стремеж към едно по-изтънчено
усъвършенстване и за любовта си към бедните. Те
заявяват едничкото си желание да облекчават със-
тоянието на масите, както и да споделят с възмож-
но най-голям брой хора предимствата на светския
живот. Дори и тези цели да са абсолютно истински,
те в никакъв случай не са пълният опис в предме-
та на дейност на тези общества. Освен това, за да
бъде един кандидат приет, от него се изисква да
обещае и строго да се задължи да се подчинява на
своите лидери и майстори с възможно най-голямо
покорство и верност, както и да бъде готов да из-
пълни тяхна заповед дори и при най-лекия израз на
волята им.”
Тук Папата изтъква потресаващите последствия,
които произтичат от факта, че тези общества подменят
натурализма9 на Църквата на Христос и, най-малкото,
насаждат безразличие към въпросите на религията.
Други папски изказвания по въпросите на тайните об-
щества са: „Ad Apostolici”10 – от 15-и октомври 1890 г.,
„Praeclara”11 – от 20-и юни 1894 г. и „Annum Ingressi”12
– от 18-и март 1902 г.
Забранените общества
Продължението на декретите на Апостолическия
престол по отношение на обществата, забранени досе-
га и поставени под цензура, е обобщено в известната
Конституция "Apostolicae Sedis"13 на Пий IX, където се
обявява отлъчване на тези,
„чиито имена принадлежат към сектата на Свобод-
ните Зидари или Карбонарите, или други секти от
същото естество, открито или тайно заговорниче-
щи срещу църквата или срещу законно учредени
правителства, както и на онези, които подкрепят
по някакъв начин тези секти, или които не издават
имената на техните лидери и вождове.”
Тук описаните осъдени общества са сдружения,
формирани за да се противопоставят на Църквата или
на законната гражданска власт. Едно общество, което
е подобно на масонското, е също тайна организация.
Няма никакво значение дали това общество изисква
клетва за спазване на неговите тайни или не. Ясно е
също така, че отявлените нападки срещу Църквата и
държавата са напълно в природата на тайните орга-
низации. Не трябва да се предполага обаче, че само
обществата, които са обект на пряката цензура на
Църквата, са забранени. Конгрегацията на Светата
канцелария14 издаде указание на 10-и май 1884 г., в
което се казва:
„За да не остане каквато и да било възможност за
грешка, когато се преценява кои от тези зловредни
общества попадат под цензура или просто са по-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Audiatur et altera pars
ставени под забрана, със сигурност на първо място
са масонските секти и други от този характер, ко-
ито са отлъчени, независимо дали изискват или не
изискват от своите членове клетва да пазят тайна.
Освен тях, има и други забранени общества, които
трябва да се избягват като смъртен грях, сред кои-
то по-специално трябва да бъдат отбелязани тези,
които съобщават под клетва някаква тайна на сво-
ите членове, която следва да бъде скрита от всички
останали, и които изискват абсолютно подчинение
на неизвестни лидери.”
Към поименния списък на осъдените общества Кон-
грегацията на Светата канцелария от 20-и август 1894
г., в Постановление, адресирано до висшите кръгове
на САЩ, добавя и Странните другари, Синовете на въз-
държанието и Рицарите на Питий.
Наскоро заклеймени общества
Въпреки че някои ложи в Ордена на Странните дру-
гари датират от 1745 г., като завършена организация
той е основан през 1812 г., а в Америка е бил въведен
през 1819 г. В „Подобрен джобен наръчник на Стран-
ните другари” авторът пише:
„Нашата институция, така да се каже, инстинктивно
е заимствала от всички тайни сдружения от религи-
озен и морален характер.”
През май 1895 г. „Норд-Уест Од-Фелоу Ривю” зая-
вява:
„Няма дом, който да бъде съвършен, ако в него не
се спазват принципите на нашия добър и славен
Орден, чиито учения следва да бъдат превърнати в
правило на живота.”
В „Нов наръчник на Странните другари” (Ню Йорк,
1895 г.) авторът казва:
„Писаните, както и неписаните, тайни работи на Ор-
дена аз ще запазя съкровено неразкрити”,
въпреки че книгата е посветена
„на всички заинтересовани, които желаят да узна-
ят какво представлява в действителност ‘странното
другарство’”.
Тази книга ни казва:
„Странното другарство се основава на великите ре-
лигиозни принципи” [с.348],
„Ние използваме форми на поклонение” [с.364],
„Юдаизмът, християнството, мохамеданството при-
знават единствения жив и истински Бог” [с.297].
Странните другари имат капелани, олтари, висши
свещеници, ритуали, церемонии за поклонение и по-
гребални церемонии.
Орденът на Синовете на въздържанието е основан в
Ню Йорк през 1842 г. и е въведен в Англия през 1846
г. В „Енциклопедия на братствата” („Cyclopaedia of
Fraternities”) се казва:
„Синовете на въздържанието бяха първите в Англия,
които демонстрираха уместността и практичността
на смесените тайни ложи за мъже и жени” [с.409].
Това, че целта на този Орден и неговите сродни об-
щества не се ограничава само до въздържаност
„се доказва от начина иницииране, формата на за-
дълженията и стила на религиозно поклонение”
[Rosen, с.162].
Орденът на Рицарите на Питий е основан през 1864
г. от видни Масони („Енциклопедия на братствата”,
с.263). По численост, той отстъпва само пред този
на Странните другари. Розен казва в „Католическата
църква и тайните общества”:
57
Audiatur et altera pars
„Основните нежелателни характеристики на Орде-
на, поради които Католическата църква забрани на
членовете си да се присъединяват към Рицарите на
Питий и поиска оттегляне на тези, които се бяха
присъединили, са следните:
На първо място – клетвата за пазене на тайна, чрез
която членуващият се обвързва да запази в тайна
всичко, що касае делата на Ордена, дори и от тези
членове на Църквата и държавата, които, при оп-
ределени условия, имат право да знаят с какво се
занимават техните поданици.
На второ място – тази клетва обвързва членуващия
със сляпо подчинение, което се символизира чрез
изпитание. Такова подчинение е против законите
на човешката природа и против всеки божествен и
човешки закон.
На трето място – оказва се, че не Христос е учи-
телят и примерът в управлението на живота, а за
такъв се признава езичникът Питагор и езичниците
Дамон, Питий и Дионисий” [с.160].
„Ритуал за подчинените Ложи на Рицарите на Пи-
тий” („Ritual for the subordinate Lodges of the Knights of
Pythias) (Чикаго, 1906 г.) показва, че тази организа-
ция има клетви, степени, прелати и ритуал, съдържащ
религиозно поклонение.
Указът на Светата канцелария по отношение на
Странните другари, Синовете на въздържанието и Ри-
царите на Питий, макар и да не ги заклеймява като
порицаеми, гласи:
„Епископите трябва да се стремят с всички средства
да предпазват правоверните от присъединяване към
което и да е от трите горепосочени общества и да
предупреждават вярващите срещу тях, а ако – след
като са получили подходящо предупреждение – те
все пак останат при решението си да членуват в
тези общества и не се отделят от тях, на тях трябва
да им бъде забранено приемането на тайнствата.”
Едно постановление от 18-и януари 1896 г., поз-
волява фиктивно членство в тези три дружества, ако
по преценка на апостолическия делегат, са изпълнени
четири условия: присъединяването към обществото да
е станало с добра вяра15, да не съществува опасност
от провокиране на скандал, оттеглянето да не предиз-
вика сериозна светска щета, както и да не съществува
опасност от някакво извращение. Делегатът, който га-
рантира това позволение, обикновено изисква даване
на обещание, че лицето няма да присъства на срещите
и да посещава ложите, че ще изпраща дължимите так-
си по пощата или чрез трето лице, както и че в случай
на смърт, коментираното общество няма да се занима-
ва с организирането на погребението му.
Женските Ордени
По отношение на женските тайни общества, Апос-
толическата делегация във Вашингтон обявява на 2-и
август 1907 г. (Отговор №15, 352-C.) следното:
„Ако тези общества са свързани с обществата, които
вече са заклеймени от Църквата, те също попадат
в групата на осъдените, защото формират, така да
се каже, филиал на тези общества. Що се отнася до
други женски тайни структури, които не могат да
бъдат свързани с изрично заклеймените от Църква-
та общества, изповедникът е длъжен – в случай че
са налице членове, принадлежащи към тези сдру-
жения – да приложи принципите на моралната тео-
логия16, които третират въпросите на тайните обще-
58
ства като цяло.”
В документа се добавя, че членовете на женски тай-
ни общества, свързани със заклеймените през 1894 г.
три дружества, ще бъдат третирани от апостолическия
делегат по същия начин, по който и мъжете, след като
бъдат изпълнени необходимите условия.
Синдикалните организации
Третият съвет на Балтимор (№253) заявява:
„Не виждаме причина, по силата на която забраната
на Църквата по отношение на масонските и другите
тайни общества да трябва да засяга и организаци-
ите на работещите хора, които не преследват друга
цел, освен взаимна защита и помощ за членовете
си във връзка с осъществяването на техните профе-
сии. Трябва да се внимава обаче, да не се допуска
под какъвто и да било претекст нещо, което да бла-
гоприятства заклеймените общества; или мъжете,
които членуват в тези организации, да бъдат пре-
дизвикани чрез изкуството на хитростта от злона-
мерени хора, да спират – в противоречие със зако-
ните на правосъдието – изпълнението на трудовите
си задължения, или по всякакъв друг начин да на-
рушават правата на техните работодатели. Такива
асоциации, в които членовете са толкова обвърза-
ни с взаимната защита, че съществува опасност от
бунтове и убийства, са напълно незаконни.”
Метод на осъждане
На последно място, що се отнася до осъждане на
отделните общества в САЩ, съветът заявява (№255):
„За да се избегне объркване в дисциплината, което
може да предизвика голям скандал между вярващи-
те и да бъде в ущърб на църковната власт, когато
едно и също общество е осъдено в една епархия, а
толерирано в друга, ние желаем никое общество да
не бъде заклеймявано поименно, като попадащо в
някоя от категориите [на забранените общества],
преди съответният епископ да е сезирал комисията,
която сега основаваме за произнасяне на решение
по всеки такъв случай и която ще се състои от всич-
ки архиепископи на тези провинции. Ако те всич-
ки не бъдат на едно мнение, че дадено общество
трябва да бъде осъдено, следва да се прибегне до
помощ от Светия Престол, за да се излезе с катего-
рична преценка и да се съхрани еднородната дис-
циплина в тези провинции.”
Източници
1. Albert Stevens, „The Cyclopaedia of Fraternities” („Енциклопедия на братствата”),
New York, 1907.
2. Ezra Cook, „Revised Knights of Pythias Illustrated: Ritual for Subordinate Lodges of
the Knights of Pythias Adopted by the Supreme Lodge” („Обновените Рицари на
Питий: Ритуал за подчинените ложи на Рицарите на Питий, одобрен от Вър-
ховната Ложа”), Chicago, 1906.
3. Ezra Cook, „Revised Odd-Fellowship Illustrated – The Complete Revised Ritual”
(„Обновените Странни другари – Пълен ревизиран ритуал”), Chicago, 1906.
4. James Carnahan, „Pythian Knighthood” („Рицарството в чест на Питий”),
Cincinnati, 1888.
5. F.J.L., „The Order of the Knights of Pythias in the Light of God's Word (Lutheran
Tract)” („Орденът на Рицарите на Питий в светлината на Божието Слово (Луте-
рански трактат)”), New Orleans, 1899.
6. William Dallman, „Odd-Fellowship Weighed – Wanting” (Странното другарство:
обсъдено и осъдено”), Pittsburgh, 1906.
7. Herman Gerber, „Der Odd-Fellow-Orden und das Decret der Congregation der
Inquisition vom 20. August 1894” („Орденът на Странните другари и Декретът на
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

Конгрегацията на Инквизицията от 20-и август 1894 година”), Berlin, 1896.
8. David MacDil, Jonathan Blanchard and Edward Beecher, „Secret Societies: A
Discussion Of Their Character And Claims” („Тайните общества: Дискусия относ-
но техния характер и претенции”), Chicago, 1891.
9. William Dallman, „Opinions on Secret Societies” („Становища за тайните обще-
ства”), Pittsburgh, 1906.
10. H.C.S., „Two Discourses Against Secret Oath-Bound Societies or Lodges” („Две
проповеди срещу обвързаните с клетва тайни общества или ложи”), Columbus,
Ohio., s.d.
11. H.L.Kellogg, College Secret Societies: Their Customs, Character and the Efforts for
Their Suppression” („Колежанските тайни общества: Техните обичаи, характер
и усилия за потискането им”), Chicago, 1894.
12. Peter Rosen, „The Catholic Church and Secret Societies” („Католическата църква
и тайните общества”), Hollendale, Wisconsin, 1902.
13. Peter Rosen, „Reply to my Critics of the Cath. Church and Secret Societies”
(„Отговор на моята критика на ‘Католическата църква и тайните общества’”,
Dubuque, 1903.
14. Вж. също обширната библиография, приложена към статията „Масонство” в
„Католическа енциклопедия”.
Бележки
1. Независимо от често огласяваното несъгласие относно употребата на израза
„тайно общество” по адрес на Свободното Зидарство, той се радва на широка
популярност, трайно установила се в словесното общуване като реквизит от
миналите векове. Определено, тази практика преследва негативни внушения
и, за съжаление, не показва тенденция към потъване в забвение, независимо
от постепенното налагане на по-подходящия за подобни случаи израз „затво-
рено общество”.
2. Всяко конструиране на дефиниция предполага съобразяване със следното
аксиоматично положение: дефинираното понятие, третирано като неизвестно,
трябва да бъде насочено към дефиниращи понятия, третирани като извест-
ни. В противен случай, би се провокирала една или друга лишена от смисъл
ситуация, при която неизвестното се обяснява с друго неизвестно. Понякога
това се проявява чрез влизане в така наречения „порочен кръг”. Например, да
се обяснява изразът „тайно общество” като „общество с тайни” означава да
се постави въпросът: може ли думата „тайно”, намираща се в положение на
неизвестното, да се обясни с думата „тайни”, предназначена да играе ролята
на известното?
3. В „Католическа енциклопедия” няма пояснения относно източника, обозначен
като „Kirchenlex”, но по всяка вероятност става въпрос за съкратено название на
„Църковен речник” (от „Kirchen Lexikon”), издаден във Фрайбург през 1899 г.
4. Вж. бележка №1 на преводача към „Доклада на Федералния съвет при Феде-
ралното събрание относно: народна инициатива за искане за провеждане на
допитване за забрана на Свободното Зидарство и подобни на него сдружения”
в Швейцария (с.76).
5. Около името на този орден могат да възникнат сериозни недоразумения. Него-
вата английска версия („Knights of Pythias”) може да се преведе погрешно като
„Рицари на Пития”, подсказвайки някаква алюзия с името на жрицата на Аполон
в Делфи. В действителност, въпросното сдружение е почерпило вдъхновение
от античната легенда за приятелството между Питиас (на български по-често
транскрибирано като „Питий”) и Дамон, които били последователи на Питагор.
Според една от версиите на тази легенда, Питий бил осъден на смърт от
тирана на Сиракуза по подозрение в заговор. Когато наближило времето за
екзекуцията, Питий помолил да му бъде позволено да види родителите си, а
неговият приятел, Дамон, сам предложил да влезе в затвора като заложник за
това, че в уречения ден и час Питий ще се върне. В противен случай – раз-
бираемо – смъртната присъда щяла да бъде изпълнена над Дамон. Тиранът,
който бил достатъчно скептичен относно приятелството между хората, приел
условието. Дошъл денят, в който Питий трябвало да се появи. Огромно мно-
жество се събрало, за да види дали обещанието ще бъде изпълнено. Денят
отивал към своя край, но Питий не се появявал. Дамон бил вече изведен за
публичното изпълнение на смъртното наказание, когато изведнъж Питий прис-
тигнал. Грохнал, с последни сили той обяснил, че корабът, с който се връ-
щал, претърпял корабокрушение, че по случайност успял да се спаси, след
което бягал непрестанно, за да пристигне преди залез слънце. Достойната
му постъпка развълнувала дълбоко всички. Тиранът бил така поразен от този
пример на доблест и приятелство, че отменил смъртната присъда, след кое-
то помолил Питий и Дамон да му позволят да споделя тяхното приятелство.
Орденът на Рицарите на Питий е създаден от Юстус Ратбон през 1864 г. с цел
култивиране на готовност за „дружба, милосърдие и човеколюбие” – всичко
това, за да може „обществото да бъде нравствено пречиствано и възвисява-
но”. Обичайно, членовете на Ордена заявяват, че техен основен дълг се явява
постоянната работа по формирането на строг морал, живот в истина, с чест и
почтеност. С това те се опитват да изпълняват една от максимите на Питагор,
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Audiatur et altera pars
според когото двете най-добри неща за човека са: „да говори истината и да
принася полза на другите”.
6. На български това име („Eleusis of Chi Omega”) би могло да се транскрибира и като
„Елевзината на Чи Омега”, доколкото съществува традиция името на античния
гръцки град Елевзис, станал нашироко известен със своите древни мистерийни
церемонии, да се изписва на редица славянски езици като „Елевзина”, а членува-
нето му да се мисли като породено от неговата интерпретация като нарицателно.
Създаден през 1895 г., този Орден представлява своего рода университет-
ски клуб, понастоящем обединяващ жени от различни поколения около шест
учредителни програмни ценности: култивиране на способност за развива-
не на приятелски отношения, постигане на висок личен стандарт, искрено
усърдие в обучението и стремежа към широка ерудиция, активно участие
в университетските дейности, реализиране на сериозно кариерно израст-
ване, както и възпитаване на отзивчивост към обществено полезни дела.
Колкото до смисъла на израза „Чи Омега”, той бил свързан със следната кури-
озна случка. Не знаейки гръцки език, тези, които основали Чи Омега, изрязали
от картон фигури под формата на гръцки букви, разпръснали ги произволно
върху пода, след което избрали двете букви „Х” („чи”) и „Ω” („омега”) като ос-
нова на техния бъдещ монограм; харесали ги като комбинация, защото им се
сторило, че тя напомня за някакви класически символи, използвани от тайните
общества.
7. В редица източници, в това число и такива на Ватикана, се споменава, че
въпросният папски документ, чието име може да бъде мислено като „Накъде
води бремето” (и още по-свободно – като „Накъде води злото”), е огласен през
1926 г.
8. Употребата на квалификацията „секта” по адрес на Свободното Зидарство не
е случайна. По традиция, в изявленията на много религиозни дейци се отстоя-
ва тезата, че Масонството неискрено огласява някаква нерелигиозност, докато
в действителност представлява сектантско-религиозна общност. Обикновено,
аргумент се търси във факта, че в своята идеология, както и в конкретната си
ритуална работа, то ползва чисто религиозни реквизити. При това, като до-
пълнителна критика, не се пропуска да се огласява и внушението, че то пред-
ставлява „лоша религия”, доколкото поставя дискриминационни препятствия
пред част от хорага, желаещи да споделят членството в него.
9. Както подсказва самият термин „натурализъм”, основното в неговото съдържа-
ние може да се търси в поставянето на природата в положението на отправна
точка за всичко, което съществува – в това число, и за всяко обяснение на
всичко ставащо. В религиозен аспект понятието „натурализъм” може само ус-
ловно да се използва като заместител на понятието „свръхнатурализъм”, което
почива върху допускането на трансцендентна Първа Причина, или персонали-
зиран Бог, в качеството му на единственото задоволително обяснение на све-
та. Съществуването на такъв Бог, на Божествено Провидение, на безсмъртие
на душата, на човешка свобода и отговорност, на Божествено Откровение, на
свръхестествен порядък за човека – това са основните поучения на Църквата,
които (паралелно с познаването на природните закони) извисяват човека към
Твореца и Върховния Владетел на природата. (По „Catholic Encyclopedia”.)
10. Съкратено название на енцикликата на папа Лъв ХІІІ под заглавието „Dall'alto
dell'Apostolico Seggio” („От висотата на апостолическия престол”) и с подзагла-
вие „За масоните в Италия”.
11. Съкратено название на циркулярното писмо на папа Лъв ХІІІ под заглавието
„Praeclara Gratulationis Publicae” („Относно повторното обединение на христи-
янския свят”).
12. Съкратено название на апостолическото писмо на папа Лъв ХІІІ под заглавие-
то „Annum ingressi sumus”, представляващо своеобразен обобщаващ отчет по
повод 25-годишнината на неговия понтификат.
13. Буквално: „Апостолският престол” (или „Светият престол”).
14. Под израза „Света канцелария” („Holy Office”) се разбира административен съ-
вет от кардинали към папата, чиято задача се свежда до защитата на вярата
и охраната на морала.
15. „Добра вяра” представлява израз, употребяван за обозначение на интелекту-
алното и моралното състояние на почтеност, дори и в случай, че някой – под
едно или друго давление, в това число при форсмажорни обстоятелства – е
постъпил по начин, даващ формалното основание деянието му да бъде квали-
фицирано като неизбежна грешка; средство за нравствено оневиняване. (По
„Catholic Encyclopedia”.)
16. Моралната теология е клон на теологията, науката за Бога и Божествените
неща. Полето на моралната теология, нейното съдържание, както и границите,
които я отделят от други родствени предмети, могат да бъдат кратко посочени,
както следва: тя включва всичко, отнасящо се до човешките свободни деяния
и окончателния (или най-висш) край, който ще бъде достигнат от чрез тях така,
както ние го знаем чрез Божественото Откровение. Иначе казано, моралната
теология включва свръхестествения край, нормата на моралния закон, човеш-
ките действия като такива, тяхната хармония или дисхармония с повеленията
на моралните закони, техните последствия, както и Божествената подкрепа
във връзка с тяхното правилно прилагане.
59
 Брат Георги Балански
Ложа „Сговор 92” –
Ориент София

Н
а 7-и юли 1928 г., около по-
лунощ, на софийската улица
„Екзарх Йосиф” отекват ре-
волверни изстрели. Притича-
лите се полицаи намират на
тротоара агонизиращите тела
на ген. Александър Протогеров и неговия
охранител Атанас Гоцев. „Братски” куршум
поваля един от най-ярките поборници за
освобождението на Македония, воевода и
военачалник, дългогодишен член на ЦК на
ВМРО, първия Велик Майстор на Великата
Символична Ложа на България.
На траурно занятие за Брат Ал. Протоге-
ров Първомайсторът на Ложа „Зора”, Кон-
стантин Грънчаров, изнася градеж, в който
казва:
„Куршумите, които повалиха бр. Прото-
геров, не улучиха ли в сърцето маке-
донското дело, което с толкова усилия и
жертви биде издигнато сред обществе-
ното мнение на Европа?
Нека се стреснем от тези факти и сега
пред пресния гроб на нашия пръв Велик
Майстор нека си дадем дума не за мъст –
отмъщението е дело на слабокултурни-
те и неразумните – нека си дадем дума,
че ще заработим с всички сили, за да
престанат тези безсмислени и пакостни
убийства, които позорят нашия народ и
които дават широк път на нечовешкото
у човека. Нека нашият скъп покойник
бъде последната жертва на този демон
на злото и на низките страсти.”
Проследявайки жизнения път на Алек-
сандър Протогеров, на траурното занятие
блюстителят на Ложата Брат Недялко Нем-
ски подчертава:
„Има хора, за които всякога чувстваш, че
не си се доизказал, струва ти се, че това,
което си казал за тях е твърде малко, в
сравнение с това, което заслужават те.
Такъв е покойният наш бр. Александър
Протогеров. Наслоил зад гърба си едно
минало, което може да се разпадне на
цели три живота. Тъй много са прежи-
велиците на тоя наш Брат и тъй богати
са те, за да могат да осмислят повече от
един живот. Животът на бр. Протогеров
е една дълга верига от дела, в които се
виждат непрекъснатите борби на един
дух, който е създаден само да се жертва
в името на народни идеали. (...) Него-
вата правдивост и работливост вдъхно-

60 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


вяваха много зидари, неговата честност
и любов към човека оставят дълбоки
следи в ония, които са работили в зи-
дарските ложи с него заедно. Оценено,
неговото зидарско дело получи и заслу-
женото предпочитание: той биде избран
за Велик Майстор веднага с признава-
нето нашата Ложа като независима. (...)
Не можеше да не бъде голям Зидар един
човек, човешките чувства на когото се
издигат до степен на истинско самопо-
жертвование.”
Кой е Александър Протогеров
– първият Велик Майстор на
Великата Символична Ложа на
България?
Роден е в гр. Охрид на 28-и февруари
1867 г. Учи във Военното училище в Со-
фия. Като юнкер доброволец участва в
Сръбско-българската война, а през 1887 г.
завършва училището.
Александър Протогеров е един от най-
активните членове на Върховния македо-
но-одрински комитет (ВМОК). През 1902 г.
напуска воинската си част, за да се включи
в Горноджумайското въстание като ръко-
водител на чета. След смъртта на ръково-
дителя на Горноджумайското въстание и
на ВМОК, генерал Иван Цончев, Алексан-
дър Протогеров поема неговите ръководни
функции.
По време на Илинденско-Преображен-
ското въстание той ръководи голяма до-
бре въоръжена чета. През април 1903 г.
в охридския край, недалеч от границата,
води тежък бой с многобройна турска вой-
ска. Ранен, успява да се върне в България.
През 1904-1905 г. е отново в армията. От
пролетта на 1905 г. до есента на 1906 г.
организира чети в Серския революционен
окръг. През 1911-1912 г. организира заед-
но с Тодор Александров атентатите в Щип
и Кочани, които стават един от поводите
за започване на Балканската война. През
1912 г. участва в сформирането на Македо-
но-одринското опълчение. С обявяването
на мобилизацията през 1912 г. е назначен
за началник щаб на партизанските отря-
ди за действие в тила на турската армия,
за което организира около 60 чети. Като
командир на Трета опълченска бригада в
Балканската война участва в пленяването
на корпуса на Явер паша.
Протогеров участва активно във фор-
мирането на 11-та пехотна македонска ди-
визия и става командир на Трета пехотна
бригада. Участва в сраженията при Криво-
лак, Градец и Богданци. В 1916 г. участва
във формирането на Планинската дивизия
и става неин командир, а по-късно – ко-
мандващ Моравската военно-инспекционна
област и началник на българските войски в
Моравско, Източна Сърбия.
На 1-и април 1917 г. е произведен в чин
генерал-майор. Същата година е назначен
за директор на Дирекция за стопански гри-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
...и те бяха строители на българия
жи и обществена предвидливост (ДСГОП). Провалът на
Нейната задача е да подпомага затрудне- България в
ното снабдяване, най-вече с храни, по вре- нейните опити
ме на войната. за решаване на
През септември 1918 г. е назначен за националния
военен комендант на София. Командва ло- проблем, даде-
ялните на правителството военни части, ните огромни
които успяват да спрат в покрайнините на човешки жерт-
столицата (при Владая, Княжево, Бояна и ви, големите
Горна Баня) настъплението на идващите от материални,
фронта разбунтували се около 10 000 вой- включително и
ници. В словото си на траурното занятие в териториални,
Ложа „Заря” блюстителят Димитър Немски загуби, превръ-
подчертава: щат каузата,
„В това време, когато след Добро поле на която ген.
пълчищата нещастни българи идеха Протогеров е
(...), бр. Протогеров образува отряд за посветил жи-
запазване на София и разпръскване на вота си, както
бегълците. С такт, който предвиждаше в национална,
най-малко жертви, бр. Протогеров успя така и в негова
да предотврати злото...” лична трагедия.
След Първата световна война той взема
активно участие във възстановяването на
ВМРО и влиза в нейното тричленно ръко-
водство.
Александър Протогеров е един от най-
дейните строители на Третото Българско
Масонство, водещо началото си с основа-
ването на Ложа „Заря” на 17-и януари 1914
г. в столицата. Четири месеца по-късно, на
23-и април, той е посветен за Чирак в тази
Ложа, на 26-и септември е повишен в Дру-
гар, а на 25-и декември същата година – и
в Майсторска степен.
Заслужава да се отбележи, че още пре-
ди да получи своята чирашка престилка,
през 1909 г., Александър Протогеров по-
сещава Швейцария, където се свързва с
председателя на Международното бюро за
масонски връзки, Едуард Картие ла Тант.
За тази среща му съдействат сръбски Масо-
ни. Протогеров се представя като член на
българското теософско дружество и тър-
си протекции за приемането си в сръбска
Масонска Ложа. Това не е станало, но той
създава добри връзки с Първомайстора на
сръбското Масонство, Алексиевич.
Името на Картие ла Тант, който е и Ве-
лик Майстор на Великата Ложа „Алпина” на
Швейцария, е тясно свързано с Българско-
то Масонство, доколкото няколко години
по-късно той се застъпва лично пред Ве-
ликата Ложа на Франция, за да се даде съ-
гласие за учредяване на Великата Ложа на
България. В центъра на тази подготвителна
дейност стои Александър Протогеров.
След като на 9-и юни 1917 г. Великата
Ложа на Франция признава писмено Сво-
бодното Зидарство в България пътят за ин-
сталирането на Велика Ложа в Ориент Бъл-
гария е открит. Съществуващата до момента
първа и единствена Ложа „Заря” се рои на
две Ложи с равен брой членове – „Зора” и
„Светлина” с първомайстори съответно Пе-
тър Мидилев и Димитър Мустаков.(И два-
мата са офицери от армията.) Следващата
крачка е извършена на 27-и ноември 1917
61
...и те бяха строители на българия
г., когато е провъзгласено основаването
на Великата Символична Ложа на Бълга-
рия. Първото общо събрание се провежда
на 18-и декември 1917 г., а на 7-и януари
1918 г. (патронния празник Ивановден) се
провежда и тържественото настаняване. В
приетата декларация се обявява
„съществуването в пределите на Царство
България на едно независимо масонско
сдружение, наречено Велика Символич-
на Ложа в България със седалище в Из-
ток София”.
За Велик Майстор е избран ген. Алек-
сандър Протогеров. Останалите членове на
този първи и временен управителен съвет
са:
• Велик Първи Надзирател – д-р Тома
Карайков,
• Велик Блюстител – инж. Илия Пенев,
• Велик Секретар – д-р Ненко Семенов,
• Велик Касиер и Попечител – Йордан
Ковачев,
• Велик Архивар и Проверител – проф.
Александър Теодоров-Балан.
В швейцарското Бюро за международни
връзки са изпратени 18 комплекта доку-
менти, откъдето те са препратени в цен-
тралите на най-влиятелните Ложи в света с
молба да бъде призната новообразуваната
Велика Ложа на България. Първото при-
знание идва на 20-и март 1918 г. – Велика-
та Пруска Ложа в Берлин изпраща писмено
уведомление, че Великата Ложа на Бълга-
рия е призната от Деветте Велики Масон-
ски Ложи от състава на Германския съюз на
Великите Масонски Ложи. Скоро след това
идват признания от Турция, Унгария и Хо-
ландия. ВЛБ установява двустранни връзки
с повечето от Великите Ложи на основните
европейски държави, на САЩ и на държави
от Латинска Америка.
Ген. Александър Протогеров, който зае-
ма този най-висок пост само една година,
до 13-и декември 1918 г., записва името
си в историята на Българското Масонство
като първият Велик Майстор на Великата
Символична Ложа на България. В една от
най-кризисните за България, а и за Евро-
па, години, 1917, Великата Ложа си поста-
вя за цел да отстоява националното обеди-
„Личността нение. Това е и една от причините начело
е преходна, да бъде издигнат генерал, роден в сърцето
смъртна, а на Македония, в гр. Охрид, с многоброй-
идеята е трайна ни заслуги в борбите за освобождаване и
и безсмъртна. приобщаване на откъснатото от Родината
Всякога, когато си българско население.
ръководни лич- На 19-и октомври 1918 г. Великият
ности са имали Майстор изнася доклад пред своята Ложа
амбицията да „Зора” за впечатленията си от двумесечна
се поставят над обиколка в страната и проекто-програма за
делото, да ра- успокояване на духовете и избягване из-
ботят, за да се бухването на революция.
издигне името След среща с премиера Александър Ма-
на личността, линов Великата Ложа на България излиза с
са нанасяли решение, в което е записано:
най-големи па- 1. Да се иска от кабинета да гласува закон
кости...” за бързото преследване на престъпниците и
62
крадците, като се конфискуват и незаконно
придобитите богатства.
2. Да се напише и изпрати позив до ма-
сонските организации в чужбина, като се
молят да се застъпят за нашето право дело
пред своите правителства.
3. Да се основе, както във Варна, коми-
тет за въдворяване на спокойствието меж-
ду населението в София.
ВЛБ се ангажира да помага на прави-
телството по време на преговорите около
сключването на унизителния и грабителски
Ньойски договор, като настоява за смекча-
ване на последиците от него.
Разпращат се писма до всички Велики
Ложи, с които тя поддържа връзки. Така
например в писмото до Великия Изток на
Италия пише:
„Наложените ни мирни условия в Париж
ни причиниха една горчива изненада и
мъка. (...) Заявяваме, че мирът, който
искат да ни наложат, е насилствен мир,
че той по своята жестокост далеч над-
минава варварските и средновековни
времена, че такъв мир не само не може
да бъде траен, но носи, напротив, в себе
си зародишите на нови кървави борби.”
Българските масони
„молят най-учтиво всички италиански
масони да направят всичко възможно да
не се режат други меса от нашето тяло,
да се позволи на населението на Ма-
кедония, Добруджа и Тракия чрез пле-
бисцит да реши свободно своята съдба
и бъдеще, да не ни лишават от нашия
егейски бряг, който е нашият икономи-
чески бял дроб и без който сме осъдени
на икономическа смърт, да се смекчат
тежките икономически клаузи на дого-
вора.”
В тази катастрофална за държавата и
нацията ни обстановка се създава Велика-
та Ложа на България и под ръководството
на своя Велик Майстор, Александър Прото-
геров, прави първите си – при това успеш-
ни – стъпки за международно и вътрешно
утвърждаване.
Александър Протогеров е преди всичко
воин, отдал безусловно силите, а накрая и
живота си, за освобождението на Македо-
ния, на останалото след Освобождението
на България от турско владичество българ-
ско население. Той е воювал срещу гено-
цида и асимилацията, извършвани срещу
българите след двете Балкански войни,
засилили се още повече след поражението
на България през Първата световна война
и наложения ни грабителски Ньойски до-
говор.
Издигането му за Велик Майстор несъм-
нено се дължи на неговите личностни ка-
чества – силна и енергична личност с ярък
организаторски талант. То обаче отразява
и силното влияние на военния и македон-
ския фактор в Българското Масонство по
това време, което е повлияно от стремле-
нието на поколения българи, на цялата на-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 ...и те бяха строители на българия

ция, за единение с останалите извън гра- шенията с Белград. Цената на това прия-
ниците на родината сънародници. телство е твърде висока – ликвидирането
Провалът на България в опитите ù за ре- на ВМРО и официален отказ на България
шаване на националния проблем, дадените от всякакви интереси, отнасящи се до Ма-
огромни човешки жертви, големите матери- кедония. Второто условие е лесно изпъл-
ални, включително и териториални, загуби, нимо и лично Министър-председателят на
превръщат каузата, на която ген. Протоге- няколко пъти декларира, че „македонци-
ров е посветил живота си, както в наци- те са му дошли до гуша” и той предоставя
онална, така и в негова лична трагедия, на Белград правото да ги превъзпита като
завършила с покосяването му от куршум в „добри граждани”.
центъра на София. Без загубено знаме на Този отказ на правителството на Стам-
бойните полета, след редица удивили све- болийски да защитава правата на българ-
та воински успехи, при безпримерен геро- ското население, останало в пределите
изъм на българския войник, включително на създаденото през 1918 г. Кралство на
превземането на непревземаемата според сърби, хървати и словенци, неизбежно се
световните военни експерти Одринска кре- възприема като предателство от страна на
пост, недалновидната дипломация на Бъл- ВМРО и поражда нови политически, в това
гария, водена от Царя-чужденец, привърз- число и въоръжени, конфликти.
ва държавата ни откъм губещата страна за Положението на българите зад граница
обслужване на чужди интереси.
Името на ген. Протогеров попада в спи-
съка на 600-те българи, които победители-
те – сърби, гърци и румънци – настояват да
съдят. Като виден деец за освобождението
на Македония и защитник на София при по-
тушаване на Войнишкото въстание, оглаве-
но от водачите на БЗНС Райко Даскалов и
Ал. Стамболийски, той бива преследван от
новото правителство, доминирано от БЗНС.
На 4-ти ноември 1919 г. ген. Протогеров е
вкаран в затвора. Тази стъпка на правител-
ството на Стамболийски е насочена не само
към поддръжниците на Протогеров във Ве-
ликата Ложа, но и срещу самото Масонско
Братство.
Попаднал зад български решетки, той
отново се проявява на висотата на войво-
дата от Илинденско-Преображенското въс-
тание, като успява да избяга и минава в
нелегалност.
След бягството си Ал. Протогеров про-
дължава да членува в Ложа „Зора” и да
поддържа връзки с ВЛБ. Така например,
в края на януари 1920 г. той изпраща до
Първомайстора на Ложата си „Проектоп-
рограма за духовна зидарска работа” за
1920 г., която е била обсъдена на сбирка.
Превеждал е за нуждите на братството ма-
сонска литература, изразявал е активната
си позиция по определени проблеми чрез
писма до ВЛБ и до отделни масони. През
последните години от живота си ген. Про-
тогеров се отдава по-задълбочено и всеот-
дайно на теософията.
Българското Масонство също е изпра-
вено пред сериозни вътрешни разногласия
и дрязги – основно във връзка с ориента-
цията на двете главни групи в неговото
ръководство: една част от учредителите
на Великата Ложа желаят ориентация на
България към Централния съюз начело с Масонски сертификат на Александър Про-
Германия, другата част са отявлени проти- тогеров. Източник: Централен държавен
вници на тази политика, като симпатизират исторически архив
на държавите от англо-френския блок. Не
липсват и личностни противоборства.
Правителството на Стамболийски ак-
тивно се стреми към подобряване на отно-

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 63

...и те бяха строители на българия

се влошава драстично. Те биват подложе- и престъпни елементи, осъдени от ВМРО,

ни на жестока асимилация и физическо из- хора забогатели незаконно през войните,
требление. използващи македонската кауза за соб-
Военният погром изостря още повече ствено облагодетелстване.
гражданските междуособици в страната. Четири години по-късно, жертва на това
Воинът ген. Протогеров е въвлечен в про- гибелно изтребление става и ген. Алексан-
тивоборството между отделни крила на дър Протогеров. Месеци преди да бъде по-
македонско национално-освободително косен, той пише:
движение, някои от които подстрекавани „Фактически всеки човек може да ме
и платени от мощни външни сили, целящи убие, но морално никой не може. Мо-
прокарване на собствените си интереси и рално ще остана да живея, защото моята
цели. съвест е чиста и спокойна. Вие с факти-
След войните генерал Протогеров орга- ческата ми смърт ще убиете себе си мо-
низира четническа дейност в Македония. рално и ще нанесете пакост на делото.
Въпреки напредналата си възраст много- Моите дела не можете да унищожите.
кратно застава начело на чети. Двете наци- Моите документи след моята смърт ще
онални катастрофи довеждат до объркване заговорят, та никакви скроени показа-
и обезверяване у част от дейците на ВМРО. ния на живи и умрели не ще могат да ги
В книгата си „След злодейството – шест ме- опропастят”.
сеца от убийството на Александър Протоге- Поставяйки над всичко масонските цен-
ров”, София, 1929 г. В. Пундев пише: ности, той заявява:
„Общобългарският громол от 1918 г. „Личността е преходна, смъртна, а идеята
обрули почти всички надежди на Ма- е трайна и безсмъртна. Всякога, когато
кедония и създаде една психология на ръководни личности са имали амбиция-
пораженчество, което у някои бивши та да се поставят над делото, да рабо-
македонски водители се изрази в безиз- тят, за да се издигне името на личност-
ходно отчаяние и грижа за себеобезпе- та, са нанасяли най-големи пакости, са
чаване, а у българските нови ръководни се явявали раздори и разцепления. Да
фактори – в едно отрицание и прокля- не се забравя, че във всички революции
тие на националните въжделения. Това най-големите борци за свобода са ста-
бе началото на една политика на преда- вали най-големите тирани поради амби-
телство от всички страни.” циите си и са загивали като тирани”.
Отчаянието и покрусата не са добър съ- Това е духовно завещание на първия
ветник и те подтикват водачите на ВМРО да Велик Майстор на Великата Ложа на Бъл-
търсят всячески подкрепа, като наивно и гария, ген. Александър Протогеров.
късогледо приемат за съюзници сили, кои-
то охотно им предлагат това, което те бле-
нуват да чуят. Атмосферата след войните Бележка на редакцията. В настоящата
бива умело използвана, а междуличностни- публикация е запазен старият езиков изказ
те конфликти подклаждани от чужди сили, на авторите на цитираните текстове.
които желаят да използват за собствени-
те си цели добре организираните военни
структури и опитът на ВМРО в нелегалната
борба. За целта те се стремят да ги пре-
вземат отвътре като използват както наив-
ни, така и корумпирани и лесно зависими
хора, създават се и паралелни послушни
организации. Крайната цел е да се взриви
най-слабото и конфликтно място в Европа
– Балканите, да се предизвика нова война,
която да доведе до желаните промени на
континента.
На 31 август 1924 г. Тодор Александров,
най-влиятелният човек в ЦК на ВМРО, е
убит в Пирин планина след предателство,
„Има хора, за организирано от Алеко Василев (Паша) и
които всякога Георги Атанасов. Двамата, и особено пър-
чувстваш, че вият, са хора с богато криминално досие,
не си се доиз- окачествени от В.Пундев в цитираната кни-
казал, струва га, като „търгаши революционери”. Мястото
ти се, че това, на Александров в ЦК на ВМРО заема Иван
което си казал Михайлов, който незабавно организира
за тях е твърде възмездие над виновните за смъртта на
малко, в срав- Александров. Завърта се кървавото колело
нение с това, на братоубийствата, известни в историята
което заслужа- като „вълна на македонските убийства”.
ват те.” На преден план се открояват криминални

64 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 ...и те бяха строители на българия

В
траурното занятие за бр. Ал. Протогеров Първомайсторът на П. Л. „Зора" УМ К. Гр.
направи следния градеж:
„Драги братя,
Злата съдба ни събира за втори път на тъжно занятие, за да отдадем следсмъртна
почит на един наш Брат — член на Почитаемата Ложа ‘Зора’, преселен насилствено
във Вечния Изток от братска българска ръка. След нашия непрежалим Първомайстор
Никола Милев, днес трябва да оплакваме нашия първи Велик Майстор на Великата Ложа на Бъл-
гария, Брат Александър Протогеров, прострелян пак из засада от български куршуми в една от
софийските улици на 7 юли т.г.
Смъртта всякога ни причинява тъга, защото завинаги отделя от нас близки и любими лица, ко-
ито сме свикнали да виждаме около нас и с които сме делили скърби и радости. Но когато смъртта
настъпи по естествен път, ние все пак намираме утеха в мисълта, че всички сме смъртни и че никой
не е в сила да избегне неумолимия природен закон, пред който всички сме равни.
Ала когато смъртта на близко лице бъде причинена насилствено, още повече когато това лице
е виден обществен деец, когото сме свикнали да виждаме винаги начело в безкористна борба за
национални идеали, скръбта ни става по-дълбока, сърцето се свива по-болезнено, а в душата ни
настава смут, който ни кара да губим вяра в доброто и ни хвърля в отчаяние. Но нека не губим
самообладание, нека бъдем силни в нашата скръб и нека понесем търпеливо великата загуба, без
да може тя да ни отклони от пътя, в който сме се клели да вървим, от пътя на любовта, на търпе-
нието и на разума. С този зов към вас, братя мои и в служба на Великия Архитект на Вселената
обявявам траурното занятие на Почитаемата Ложа ‘Зора’ в памет на нашия първи Велик Майстор
Александър Протогеров за открито и моля бр. Блюстителя да ни запознае с биографията на скъпия
ни покойник, която в знак на почит нека изслушаме прави и стройно.
(...)
Драги братя,
Пред нас отново се изредиха страниците от живота на покойния бр. Протогеров, живот пълен
с бурна, непрекъсната дейност, с безкраен идеализъм и с нечувано себеотрицание. И този човек
загина, но не в борба с явни врагове за свободата на своя народ, като хилядите негови съратници,
а повален тайно в глуха нощ от ръка на Брат – чедо на същия народ.
Кръвта е още прясна и раната е още твърде дълбока, за да можем ние, българските зидари,
да произнесем своята присъда по това братоубийство с нужното хладнокръвие и с непоколебима
увереност. И нека предоставим на бъдещето, което никому не прощава, да постави покойния Брат
Протогеров на онова место в безкрайната и светла редица на борците за свободата на своя род,
което место той заслужава със своя живот и със своето значение. Тогава всички сенки, които днес
се хвърлят върху трагичната кончина на бр. Протогеров, ще бъдат разбудени и разгонени от неу-
молимия лъч на строгата истина. Но днес ние все пак требва да направим нещо и да не минаваме
мълком край гроба на нашия първи Велик Майстор.
Братя мои,
Тежка съдба виси на българския народ. Нека хвърлим бегъл поглед върху нашето недалечно
минало и всред чутовните подвизи, с които е пълен бурния живот на нашия малък народ, ще видим
и дела, пред които требва да се червим. В продължение на 25-30 години едва ли не по-голямата
част от нашите видни общественици и дейци са паднали убити от българска ръка: пълномощния
м-р Вълкович, м-р Белчев, м-р Стамболов, Ялеко Константинов, м-р Петков, Борис Сарафов, Иван
Гарванов, м-р Танев, Александър Греков, м-р Генадиев, Тодор Александров, Никола Милев* — дъл-
га кървава бройница, последното зърно на която е нашия първи Велик Майстор бр. Протогеров.
Коя е тази зла орисница, която ни е орисала да се самоизяждаме, да се самоунищожаваме? В
такъв кратък период нашият малък и беден народ може ли да издигне из средата си толкова видни
общественици и дейци, колкото сме унищожили? Нема ли други средства, други похвати да отсто-
яваме нашите права, нашите идеи, нашите мнения, та прибягваме до най-голямото насилие над
човешката личност, та отнемаме това, което не може да дадем?
Ала най-трагичното е, че нито едно от тези убийства не е постигнало целта, която са преслед-
вали противниците на убития. Наопаки, всяко едно от тези убийства е постигнало тъкмо обратни
резултати. Та може ли убийството, като политическо средство, да има и друга съдба? В последните
дни две крупни събития от подобен род ще потвърдят напълно думите ми.
Куршумите, изстреляни в югославянската скупщина в името на великосръбската идея, не нане-
соха ли най-жестокия удар на самата тази идея?
Куршумите, които повалиха бр. Протогеров, не улучиха ли в сърцето македонското дело, което
с толкова усилия и жертви биде издигнато сред общественото мнение на Европа?
(...)
А нашата дълбока скръб за загубата на нашия непрежалим покойник, нека изразим с братския
троен траурен плясък и с възклика: ‘Ще тъжим!’
С мене братя, със знака, с плясъка и с възклика!
Вие братя, които заседавате на Изток и вие I и II надзиратели с вашите колони, моля ви да ме
последвате, за да отдадем последна братска почит и последен поздрав на нашия покоен пръв Ве-
лик Майстор на Великата Ложа на България бр. Александър Протогеров.
Мир на духа ти бр. Александре!”

* Проф. Никола Милев, роден на 20.05.1881 г. Убит от наемен убиец на 13.02.1925 г. Първомайстор на Ложа „Зора”, директор на
влиятелния вестник „Слово”, активен член на ВМРО, доверен съветник на Тодор Александров. Един от основателите на Народния
сговор, народен представител и дипломат.

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 65

из архивите
НА КАКВО
МЕ НАУЧИ
АРХИВЪТ
у Брат Иво ВЛАДИМИРОВ,
Стар Майстор на Ложа
„Светлина”
О
т все още скромния си опит в Масон-
ството оставам с впечатление, че твър-
де малко познавам неговото минало.
Толкова малко, че заслужавам укор. Ре-
ших, че съм допуснал нехайно отноше-
ние към миналото на Ордена – минало,
чието разнообразие, би ми спестило много разочаро-
вания, би ме улеснило в процеса на собственото ми
усъвършенстване и би ме избавило от допускане на
грешки, които предците са допускали. Въобще – би
ме избавило от притеснителното положение, в което
мога да изпадна при опита си да отварям врати, които
предишните поколения отдавна са отворили. Затова
отидох в архива.
Искам специално да направя уговорката, че става
дума само и единствено за масонския архив, който се
намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий”. Както ще се види по-нататък, тази предва-
рителна уговорка е абсолютно необходима. Фонд 222
съдържа 165 архивни единици, около 4 500 страници
– преобладаващата част на български и френски, а
сравнително малка част на немски, английски и ис-
пански езици.
На пръв поглед, подобен обем изглежда внуши-
66
телен, но очевидно това не е целият архив. Голяма
част от документите ги няма. Като следа за тяхното
съществуване са останали само придружителните
писма, с които те са били изпращани до своите ад-
ресати. Известна част от документите са написани на
ръка и са трудно разбираеми. Намират се и оставени
втори копия на документи, писани под индиго. Много
от писмените свидетелства са без дати и поради това
установяването на тяхната идентичност е силно за-
труднена. Освен това известна част от тях е вече не-
четима, а е очевидно, че този брой ще расте, незави-
симо от усилията на библиотечните работници да ги
реставрират. „Хубавото” е, че въпросните материали
са четени сравнително малко, като по всички личи, че
за последен път това е станало през 1981 г.
У читателя се оформя впечатлението, че архивът
не е систематизиран. При това, на практика, събрани-
ят архив се отнася главно до международната дейност
на Великата Ложа на България и обхваща периода от
1917 г. до злополучната 1941 г.
Все пак, като абсолютна стойност, обемът на съх-
ранените документи е действително голям. Те съдър-
жат важна информация и предизвикват редица раз-
мисли, които ми се ще да споделя.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

На първо място, изглежда абсолютно
сигурно, че архивът на Великата Ложа
на България е бил разделен на части и
разпръснат в различни посоки.
В част от публикуваните книги за Българското Ма-
сонство е използван – нека го наречем така – „пара-
лелен архив”. Не знам кой обаче може да гарантира
за неговата достоверност. Не бива да забравяме, че
продължително време фалшифицирането и подправя-
нето, както и укриването, и дори унищожаването, на
документи у нас, е било държавна политика.
Във връзка с коментирания архив ще направя
едно малко, но според мен – важно, отклонение. В
сп. „Септември”, в броя от април 1990 г., някой си Га-
врил Савов, служител на репресивния апарат на БКП,
започнал работа веднага след 9-и септември 1944 г.,
разказва куриозни неща за Масонството.
Първо, той демонстрира абсолютно невежество
по отношение на Свободните Зидари, считайки ги за
членове на политически и шпионски организации,
ръководени от САЩ – т.е. разбиранията му не показ-
ват никаква разлика, примерно, спрямо хитлеристки-
те виждания за Масонството. Във въпросния текст се
обяснява и как се е появила прочутата статия на Ге-
орги Димитров във в. „Работническо дело”.
Според Г.Савов, бившият министър на вътрешните
работи
„...само е забранил ложите, закрил ги е, не е позво-
лявал тяхната дейност, но не е иззел архивите им.
Не е заповядал архивите да се предадат на поли-
цията, затова те не се оказаха в архива на бивша-
та Обществена безопасност, а бяха скрити на тава-
на на бившето Българско осигурително дружество
‘Балкан’ в София, добре подвързани и опаковани
за изпращането им в Америка.”
По-нататък той свидетелства:
„В архива на Великата масонска Ложа се оказа-
ха списъци на всички членове, списъци на всич-
ки делегати на конгресите им, всички протоколи
и разисквания на техни заседания, списъците на
депутатите-масони от народните събрания от раз-
личните времена, също и два броя от двете тайни
брошури, които са отпечатали, честитката, която
праща Великата масонска Ложа до цар Борис ІІІ,
когато му се роди син. В документите от конгреса
са отбелязани часът и минутите при пристигането
в заседателната зала на всеки делегат и часът и
минутите, когато напуща заседателната зала, като
накрая се подписва саморъчно делегатът.
От проверката на списъка на членовете на всички
политически масонски ложи от 1917 г. насам и тия
от тях, които след 9-и септември се оказаха на ръ-
ководните места в Отечествения фронт (разбира
се, става дума за членове само на Отечествения
фронт, които никога не са членували в БКП), след-
ваше, че тези масони в периода 1932-1937 г. са
‘приспивани’, т.е. напуснали са през този период
масонското движение по собствено желание.
От деятелите на БЗНС през периода 1907-1939 г.
са членували в масонските политически ложи само
трима души. Това са Александър Обов и Коста
Тодоров, които са станали масони в Белградска-
та Ложа в Югославия и оттам са се презаписали
в Софийската масонска Ложа. Третият деятел на
БЗНС е незначителна политическа личност. Той е
бил обработен, запознат с ритуалите и задачите
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
из архивите
на Масонството от ректора на Софийската духовна
академия.
В архива бе намерен и списъкът на явките с името
и точния адрес на лицето-масон, който да свърже
пристигналия в чужбина български масон с тамош-
ната Ложа. Личаха явките на ложите в Атина, Ца-
риград, Париж, Лондон, Ню Йорк, Брюксел, Рим,
но най-много имаше явки на масонските ложи в
Германия, в повече от 30 големи градове.
Политическите масонски ложи в България са има-
ли свои членове-масони в Щаба на армията, Воен-
ното издателство, Двореца, Духовната академия,
Университета, Върховния съд, Народното събра-
ние, всички буржоазии партии (изключая левица-
та и официалното ръководство на БЗНС – защото
Александър Обов и Коста Тодоров стават масони
след 9-и юни 1923 г. в Белградската Ложа, когато
не са вече членове на Постоянното присъствие на
БЗНС). Даже началникът на Централния метеоро-
логически институт се оказа, че бил масон. Изобщо
Великата световна масонска Ложа, чието ръковод-
ство винаги е бивало в ръцете на американците,
е хазяйничела до 1939 г. във всички централни
институти и учреждения на българската държава
и свободно е черпила сведения от военно, полити-
ческо и стопанско естество.
В ложата ‘Парсифал’, чиято дейност бе легална,
открита и която се е занимавала с чисто културна
дейност, се оказаха доста много писатели и хора
на изкуството, от които голяма част след 9-и сеп-
тември влязоха в редовете на БКП, но тя не бе из-
ползвана за шпионски цели, защото и не е могла
– нейните членове нямаха достъп до централни-
те политически, военни и административни места.
‘Парсифал’ бе използвана, за да прикрива полити-
ческите масонски ложи със своята дейност. Кома-
сонството – ложата ‘Парсифал’ и ‘Ротари клуб’, в
които членуваха само търговци, но по едно лице от
търговски бранш, и други ложи от това течение –
бяха легално прикритие на масонското политиче-
ско движение и служеха за официална легитима-
ция пред българската общественост, която никога
не бе запозната официално с характера, задачите
и дейността на Великата масонска Ложа в Бълга-
рия.”
Невежеството на партийния талибан е очевидно,
но за нас е важно, че съществува, макар и косвено
доказателство, че има архив, който по всяка вероят-
ност се намира в Министерството на вътрешните ра-
боти.
***
Историческият архив дава възможност за уточня-
ване на някои подробности от ежедневието на Масон-
ството у нас – например, броя на Масоните в Бълга-
рия. Става въпрос за броя на отчетените Свободни
Зидари в България.
Великата Ложа е член-основател на Международ-
ната асоциация на масоните (МАМ) от 1921 г. Според
сравнително проста формула, от данните за тази ор-
ганизация, която се издържа от членски внос и да-
рения, е възможно да се определи точният брой на
Масоните във всяко от членуващите в нея национални
масонски обединения. От размера на нашия членски
внос става ясно, че лансираният брой членове – над
400 (а през средата на 30-те години – дори над 500)
души изглежда доста малък; освен, ако по някаква
причина в МАМ са давани неточни данни за броя на
67
из архивите
Масоните у нас.
От друга страна, безспорен факт е, че развитието
на Свободното Зидарство между двете войни, за което
време се отнася архивът, дава възможност масонските
идеи да се запазят и доразвият. Една от заслугите на
Свободните Зидари през този период от историята е,
че те правят сравнително по-лесно възстановяването
на Масонството в България след бруталните дълго-
годишни опити то да бъде напълно унищожено. Този
архив, макар и разграбен и – поради това – непълен,
е основата, върху която може да се гради бъдещето.
От техническа гледна точка, очевидно предстои
много работа за събирането на онези негови части,
които все още могат да се съберат. Изглежда нало-
жително да се търси помощта на Ложи в чужбина, с
които българските Свободни Зидари са били в интен-
зивни контакти през 20-те и 30-те години на миналия
век.
От архива се научава и за различни
проблеми, най-важният от които, според
мен, е политиката, като тежка – а в ония
години – и непреодолима болест на
Свободното Зидарство.
Манията за участие, и дори „правене” на политика,
мания която води до набъбване на този компонент
в работата на Масоните, в много случаи е наистина
абсурдна. За българските Масони опасността е още
по-голяма, тъй като основателите на Ложите в по-го-
лямата си част са запасни офицери.
Както е известно, след Първата световна война
армията е разпусната. Запасните офицери се заемат
68
да осъществяват със средствата на Масонството (и
буквално – чрез него) онова, което те разбират под
„национални идеали”. Очевидно йерархичността на
Ложата ги привлича, но аполитичността им е чужда.
По този начин някои интелектуалци с име в нашата
история се оказват отблъснати.
Всяка тайна (не открита) организация, по прин-
цип, е анонимна и силно йерархична. Всъщност, това
е едно от необходимите условия за нейното същест-
вуване под такава форма. Това е и основата за неиз-
бежните извращения, които се появяват – колкото и
похвална, оправдана или високо хуманна да е искон-
ната ù цел. Винаги се намират нейни членове, кои-
то – водени от лични амбиции и алчност – използват
механизмите на организацията за цели, често изцяло
противоположни на първоначалните. В повечето слу-
чаи това са хора, които не се интересуват от характе-
ра на организацията, а по-скоро от мястото, което те
лично заемат в нея.
От друга страна, дискретността е абсолютно не-
обходима за самоусъвършенстването на Свободния
Зидар. Тя го отделя надеждно от профанския свят и
от нездравия стремеж към издигане в една или друга
йерархия. Известно е, че човешките нещастия идват
непосредствено от незадоволените желания. Често
се случва така, че грижата за излишното измества
грижата за необходимото. В това отношение дискрет-
ността е просто незаменима.
В подобна ообстановка, изглежда наложително да
се обединят усилията на всички Братя, за да се наме-
ри нещо средно между анонимността и откритостта.
За щастие, в Конституцията ни демократичността е
ясно определена, остава всеки да намери истинската
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

граница между споменатите две тенденции в полза на
каузата на Ордена.
***
Всичко започва от самоусъвършенстването. То е в
основата на развитието на Свободния Зидар. Затова
изглежда твърде подозрително достигането за някак-
ви 5-6 години до най-високата степен в йерархичната
стълбица на Масонството, олицетворяваща почти пъл-
ното „съвършенство”. В много случаи нещата изглеж-
дат обърнати наопаки. Не усъвършенстването води
до издигане в йерархията, а издигането в йерархията
трябва да убеди околните, че някой е постигнал съ-
вършенство. Всъщност съвършенството е идеалната
цел на Масонството, а идеалът затова е идеал, защото
никога не може да бъде постигнат. На практика, пътят
към него е онова, което привлича мислещите хора в
редовете на Масонството.
Смятам, че тук е мястото да си спомним думите на
Димитър Ведър:
„Ако свободнозидарските ложи сами не се демок-
ратизират все повече и повече, ще изчезнат, за да
отстъпят място на демократични мирянски кръжо-
ци, които ще се организират върху същите прин-
ципи и които ще имат добрия дух и енергия да ги
приложат”.
Болестта политика, за жалост, не е единствено
българска. От архива става ясно, че между двете вой-
ни част от Братята в Италия и Испания непрекъснато
търсят политическа подкрепа и закрила от правител-
ствата. Винаги се намират достатъчно „гъвкави” чле-
нове на Ордена, особено измежду висшите сановници,
които търсят и получават политическо покровител-
ство. А то – в общия случай – довежда до известните
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
из архивите
ни печални последствия.
Преплитането на политиката с Масонството
не започва от комунизма и фашизма. А
продължава и до наши дни. От друга страна,
политиката не може лесно да бъде отделена
с някаква демаркационна линия от всичко
останало в живота на човека.
Тя просто се оказва вписана навсякъде – независимо
че все още има хора (при това, образовани), които
гледат на Брехт единствено като на комунист, а не
като на талантлив драматург, а на Вагнер – като на
фашист, но не и като на изключително надарен ком-
позитор. Накрая, все същата неразделна част от зао-
бикалящия ни свят, политиката, отдавна е излязла от
рамките на необходимото. А и на допустимото!
В края на 20-те години на миналия век (през 1929
г.) спорът между Великите Ложи на България и Юго-
славия – спор с чисто политически и международно-
правен характер – довежда до изпращането на окръж-
но писмо от Международната Асоциация на Масоните,
в което изрично е посочено, че
„не бива да се поставят за разискване политически
въпроси, които разделят братята от различните
страни”.
От окръжното излиза, че политически въпроси –
все пак – могат да се разискват, но те трябва да
не са спорни. Такава позиция довежда до абсурди.
Когато читателят разлиства декларации, пример-
но, на различните Ложи на загиващото Масонство
в Испания, остава с впечатлението, че има десни и
леви Свободни Зидари. Политическите виждания се
69
из архивите
прикриват по един ужасяващ начин зад приказки за
човеколюбие. Великата Ложа на Гърция протестира
срещу нечовешкото третиране на гръцките военно-
пленници в Турция, но „не знае” какво става с 25
хиляди български военнопленници в Гърция, неза-
висимо от многократните протести на българските
Масони.
Връх на всичко е практиката, въведена от белгий-
ските Масони, които еднозначно изискват от всички
Ложи, признати от тях – включително и от Великата
Ложа на България – да се
„десолидаризират със зверствата на страните от
Тристранния пакт през Първата световна война”.
Позволяват си дори да представят примерен текст за
подобна декларация, сякаш човеконенавистната вой-
на е водена само от Тристранния пакт.
В 1936 г. Международната Асоциация на Масоните
разпространява специално секретно писмо, засягащо
случаите на злоупотреба с препоръки, дадени от ре-
довни Ложи на съмнителни елементи от вече разпус-
нати или спрели да съществуват ложи – препоръки,
„които се използват за политически цели”.
С това тази асоциация иска да призове всички свои
членове към крайна предпазливост.
Интензивните занимания с политика от страна на
Масонството не носи добро нито за отделната Ложа,
нито за Свободното Зидарство като цяло. Архивът го
доказва. От него става ясно какво е накарало Обе-
динената Велика Ложа на Англия в своите Основни
принципи за признание на Велика Ложа (1929 г.) да
запише в точка 7:
„Дискусиите по политически и религиозни въпроси
да бъдат строго забранени”,
70
– същото изискване препотвърдено през 1949 г.
Налага се и изводът, че развитието на
Ордена изисква да бъдем, колкото е
възможно, по-наясно с онези сили, които
са наши противници, нека ги наречем
„врагове”.
Струва ми се, че архивите – не само българските – ги
посочват точно. Във всяко общество съществува кръг от
псевдореволюционери, за които нито една предложена
или осъществявана промяна не е достатъчно радикал-
на. Има свръхмарксисти, анархоромантици, фанатици
с ултрадесни убеждения, религиозни фанатици, раси-
сти-демагози, кабинетни партизани и отдадени на Бога
терористи, чиято съкровена мечта са тоталитарните
теократични държави. Това са нашите врагове, които
през цялото съществуване на Свободното Зидарство (и
специално, между двете световни войни) са се стреми-
ли да го унищожат с всички средства, които са им били
под ръка – включително и политически.
Дори само от пръв поглед – и особено, като се има
предвид сегашното развитие на обществото – каза-
ното по-горе изглежда абсурдно. Неприятното е, че
то е изглеждало абсурдно и преди 1917 г. за Русия, и
преди 1924 г. за Италия, и преди 1933 г. за Германия,
и преди 1935 г. за Португалия, и преди 1936 г. за
Швейцария, и преди 1937-1939 г. за Чехословакия,
Полша и Австрия, а и за България – от 1941 г. та чак
до 1989 г.
По своята същност Масонството има като предмет
на дейност търсенето на истината, изучаването на
морала и практиката на човешките взаимоотноше-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

ния. То работи за нравственото и интелектуалното
усъвършенстване на човечеството. Орденът защита-
ва принципите на взаимната толерантност, уважение
към другия и към самия себе си, абсолютната свобода
на съвестта. Отклоняването от тези принципи води до
катастрофални резултати. Архивът го показва.
От пожълтелите листа става ясно още, че
Великата Ложа на България е поддържала
връзки на взаимно признаване с около 70
Велики Ложи в целия свят.
Като оставим настрана някои екзотични направления
на международната дейност, от рода на връзките с
Ложите в Панама, Чили, Хондурас, Парагвай, Брази-
лия, Порто Рико, Аржентина или Филипините, Велика-
та Ложа на България е имала преки контакти с почти
всички Ложи от европейските страни и от Северна
Америка.
Особено интензивни са били връзките с Ложи от
Германия – от Дортмунд, Бавария, Берлин, Прусия,
Дрезден („Саксония”), Лайпциг („Аполо”), Франкфурт
на Майн, Хамбург; от Испания – с Ложи в Барсело-
на, Мадрид, Севиля; от Швейцария – с Ложа „Алпи-
на”; от САЩ – с Ложи в Ню Йорк, Питсбърг, Северна
Каролина, Тексас, Филаделфия; от Гърция, Италия,
Люксембург, Норвегия, Румъния, Полша, Португалия,
Франция, Чехословакия, Югославия, Турция, Украйна
и Холандия. (Признанието от Холандия е от 1918 г.,
като холандската Велика Ложа избира за гарант Брат
Димитър Ведър.)
От Англия е било поискано признание, но от биб-
лиотечните архивни единици не става ясно дали е по-
лучен отговор.
Част от документите, засягащи Великата Ложа на
Австрия, включително списъкът на Великите Санов-
ници през 1934 г., бяха изпратени по настояване на
НУ Брат, Стария Велик Майстор Борислав Сарандев,
във вид на фотокопие на Великия Секретар на ав-
стрийската Велика Ложа.
От все същия архив става ясно, че в България е чест-
вана 200-годишнината на Джордж Вашингтон с учас-
тието на представител на американското Масонство
– пълномощния министър Хенри Шумейкър. (Налице е
пълният текст на неговото обръщение към българските
Масони по време на ритуал на първа степен.)
Става ясно още и това, че от 1939 г. официални-
ят адрес на Великата Ложа на България е бил: Со-
фия, ул. „Раковски” №100. И още, че архивът на Ложа
„Заря” е бил предаден на Едуард Картие де ла Тант в
Ню Шател, но той е бил помолен от френските Братя,
за които е бил предназначен, да го съхранява до края
на Първата световна война.
Има и други интересни моменти, свързани с наше-
то и с международното Масонство, които са наистина
много, за да бъдат описвани един по един.
Така или иначе, прегледът на въпросния архив ме
наведе на някои обобщения, които ми се ще да спо-
деля.
На първо място, струва ми се, че обявяването на
Великата Ложа на България между двете войни за не-
легитимна изглежда прибързано. Разсъжденията, ко-
ито съм срещал, очевидно са резултат от прилагането
на съвременни стандарти за „легитимност” към годи-
ните между двете войни. Това ми напомня за прилага-
не на закони със задна дата, което – както е известно
– в общия случай не води до приемливи последствия.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
из архивите
Без познаването на тогавашните условия, при които е
била създадена, съществувала, работила и забранена
Великата Ложа на България, категоричното ù обявя-
ване за „нелегитимна” изглежда най-малкото преси-
лено.
Тук възниква още един голям въпрос: за взаимоот-
ношения между, нека ги наречем, „великите сили” на
международното Масонство – Англия, Франция, САЩ
и Германия. Въпросът е твърде голям, за да се ин-
терпретира пълноценно в този градеж, но още отсега
може да се каже, че еманципирането на Българското
Масонство минава през внимателното проучване на
историята и настоящето и на швейцарското, и на ав-
стрийското, и на белгийското Масонство.
За да започне този процес, крайно време е да се
начене събирането на едно място на архива на Вели-
ката Ложа на България – както от наши източници,
така и от това, което е останало в чужбина.
По такъв начин ще се отърсим от непрекъснато
позоваване на автори като проф. Величко Георгиев,
Иван Богданов или Недю Недев. Трудовете на пър-
вите двама са писани в различно време и с различна
цел и не може да се отрече, че са важни източници за
едни задълбочени търсения. Но относно г-н Недю Не-
дев трудно може да се каже, че той се ползва с несъм-
нената слава на добросъвестен учен. Неговата работа
е просто една сръчна компилация и лично на мен ми
се струва, че тя не може да се счита за пълноценен в
авторско отношение труд.
Също така, мисля, че занапред е уместно
да се подчертава – разбира се, където
това е възможно – че в при Българското
Масонство е налице определен континуитет,
независимо че е очевидно некоректно да се
говори за някаква пряка връзка.
От 1941 г. до 1992 г. са изминали повече от 50 годи-
ни. Те са много, за да може да се говори (по всички
масонски правила) за дословно възстановяване на
Масонството у нас. Това не може, а и не бива, да се
прави. По-скоро може да се говори за известно про-
дължаване на традиции.
В тази връзка ми изглежда важно в преамбюла на
Конституцията на ОВЛ на България да се запише, че
„Великата Ложа на България е създадена през 1917
г., саморазпуснала се е през 1941 г. и е създадена
отново през 1992 г.”
От всичко казано дотук излиза, че е време Общото
събрание на Обединената Велика Ложа на България
да избере Велик Архивар или Велик Историк. Това
може да бъде и Майсторът на Ложа „Куатуор Коро-
нати”, който по право да получава и тази длъжност.
В работата на Ложата трябва да се включи раздел за
събиране на архивни материали. Би могла да бъде
формирана и специална изследователска група, ко-
ято – наред с всичко друго – да уточни и обясни съ-
държанието на всички термини, използвани от наше-
то и международното Масонство. Създадената вече
редколегия на Списание „Зидарски преглед” може да
бъде великолепен партньор в това отношение.
Накрая искам да обещая на всички Братя, че щом
се добера до нови автентични данни за историята на
Българското Масонство, веднага ще подготвя ново съ-
общение. Искрено се надявам то да бъде свързано с
материали от архива на Министерството на вътреш-
ните работи.
71
 СВОБОДАТА НА СВОБОДНОТО
ЗИДАРСТВО В ШВЕЙЦАРИЯ –
ЕДИН ИСТОРИЧЕСКИ ФРАГМЕНТ
К
азват, че планинците се раждат сво-
бодни. И умират свободни. Защото жи-
веят свободно – най-свободно измежду
всички други хора по земята. Вероят-
но, поради това, че са най-близко до
небето.
Швейцарците винаги са били много близко до
небето.
72
И все пак...
На следващите страници следва преводът на ар-
хивен документ, осветляващ събитията, съпътствали
инспирирането на референдум, в който гражданите
на Швейцария е трябвало да се произнесат по въ-
проса за забраната на Масонството в страната им.
Време на действието: средата на 30-те години
от миналия век.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

ДОКЛАД
НА ФЕДЕРАЛНИЯ
СЪВЕТ ПРИ
ФЕДЕРАЛНОТО
СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО:
НАРОДНА ИНИЦИАТИВА ЗА ИСКАНЕ
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОПИТВАНЕ ЗА
ЗАБРАНА НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО
И ПОДОБНИ НА НЕГО СДРУЖЕНИЯ
(ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЧЛЕН 56 ОТ
КОНСТИТУЦИЯТА)
4 септември 1936 г.
Превод от френски:
У Брат Иво Владимиров,
Стар Майстор на Ложа „Светлина”
Г
осподин Президент,
Господа,
В доклад от 10 декември 1934 г. ние ви ин-
формирахме, че е депозирано искане за на-
родно допитване за забрана на сдруженията
на Свободните Зидари и Ложите им, както и
на всички други присъдружни или подобни обедине-
ния, създадени по инициатива на Свободните Зидари.
Добавяме още, че искането за народно допитване е по-
дписано от 57 303 граждани и че от тях 56 946 подписа
са признати за действителни.
Великата Ложа на Швейцария „Алпина” протестира
тези числа в искане, адресирано до Комисията на На-
ционалния съвет, с мотива, че известен брой от пред-
ставените подписи са на лица, които нямат право да
участват в подобни подписки.
Ние направихме проверка, за която ви уведомихме
с доклад от 26 април 1935 г., от който става ясно, че
наистина трябва да бъдат допълнително анулирани още
708 подписа.
Все пак, инициативата за народно допитване може
да бъде доведена до завършек, тъй като са признати за
действителни 56 238 подписа.
С решение от 20 юни 1935 г. ние ви предоставихме
нов доклад, който третира въпроса по същество.
Искането за народно допитване е формулирано по
следния начин:
„Швейцарските граждани, имащи право да гласуват
по въпроси, отнасящи се до федерацията, упражня-
вайки своите кантонални политически права (...),
искат по силата на член 121 от Конституцията тя да
бъде изменена частично, и по-специално това да за-
сегне нейния член 56, като така споменатият член
бъде допълнен с нова алинея (56а), която да има
следното съдържание:
‘Гражданите имат право да се обединяват в сдру-
жения при условие, че в целите, които си поста-
вят, и в начините за постигането им, няма нищо
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
из архивите
незаконно или опасно за държавата. С кантонал-
ните закони се осъществяват мерките по наказа-
нията за всички нарушения.
Франкмасонските организации, масонските ложи,
odd fellows1 и филантропичното обединение, как-
то и присъединените към тях или подобни орга-
низации са забранени в Швейцария.
Всички дейности, които са директно и индиректно
свързани с подобни чуждестранни организации
са също забранени на швейцарска територия.’”2
Имаме честта в изпълнение на нашия мандат да ви
представим следните наши заключения.
1. Цел и организация на Франкмасонството3
Свободното Зидарство, според неговите последова-
тели, има за цел усъвършенстването на индивида, как-
то и на човечеството като цяло. Според тях, то пред-
ставлява братско обединение, осъществявано напълно
доброволно и извън всякаква класова принадлежност,
произход, националност, цвят на кожата или раса, ре-
лигиозни или политически убеждения. То се опитва да
усъвършенства личността, като проповядва любов към
ближния, да поддържа и усилва всяка свободна мисъл
и да развива всред своите членове чувства за социална
справедливост.
Тази организация има своите корени в професио-
налните организации на зидарите и каменоделците от
средновековието в Лондон. Оттам произхожда нейното
име, използването на определени символи и знаци за
разпознаване.
Днес тя се възприема в широките кръгове като най-
важното и влиятелно тайно сдружение – организация,
разпространена по целия свят. По неосезаем начин тя
окуражава свободни политически и религиозни концеп-
ции, като в същото време не се определя като опози-
ция (в една или друга степен) на църквата и на дадени
десни политически течения, но заедно с това умее да
защитава своите членове навсякъде, където и те да се
намират. Понякога се чува и мнението, че Франкмасон-
ството е под силното влияние на юдаизма и така влияе
върху света.
От историческа гледна точка за Масонството зна-
ем следното. Съществува определена претенция, че
то води началото си от ХVІІІ век и дори от по-стари
времена. Междувременно, дата, която се фиксира като
рожден ден на Франкмасонството в съвременната му
форма, е 24 юни 1717 г. В този ден четири стари Масон-
ски работилници от Лондон се сливат във Велика Ложа,
избират Велик Майстор и приемат известната под името
„Старите задължения” Конституция (отпечатана през
1723 г.), която и до днес е разглеждана като съдържа-
ща основните правила за следване от Франкмасоните.
Философското раздвижване през ХVІІІ век подпома-
га разпространението на Масонството на континента.
През 1728 г. е създадена първата Велика Ложа в Мад-
рид, през 1732 г. – в Париж, 1737 г. – в Хамбург. В
Швейцария първата Ложа е открита в Женева (1736 г.),
последвана от създаването на Ложи в Лозана (1739 г.),
в Цюрих (1740 г.), Нюшател (1743 г.), Базел (1744 г.),
Берн (1750 г.), Фрайбург (1761 г.) и т.н.
Още от началото някои държави забраняват Франк-
масонството, но повечето от тях сравнително бързо се
отказват да прилагат тази мярка. Такъв е, например,
случаят с Франция, Холандия, в Берн и Женева.
Остри конфликти избухват през ХVІІІ в. в Испания
и Португалия. Католическата църква още от самото на-
чало осъжда Франкмасонството (чрез папа Климент ХІІ
73
из архивите
в 1738 г. и по-късно чрез Бенедикт ХІV, Пий ІХ и Лъв
ХІІ).
В Швейцария, под влияние на френската революция,
започва по-широко разпространение на Масонството –
конкретно под непосредственото влияние на Великия
Ориент на Франция, от който швейцарските Ложи се от-
делят в 1821 г. В 1844 г. различните швейцарски Ложи
решават да се обединят и създават помежду си Велика-
та Ложа „Алпина”.
По време на Първата световна война воюващи-
те страни прекъсват всички взаимоотношения помеж-
ду си. Веднага след войната се забелязва създаването
на нови Ложи – и по-специално, в Австрия и страните
от разпадналата се Австро-Унгария, където до този мо-
мент Масонството е забранено. Това очевидно е след-
ствие от идването на власт в тези страни на демокра-
тични правителства. Но когато в същите тези страни
демократичните принципи отново се оказват изоставе-
ни, Франкмасонството се превръща повторно в цел на
определена враждебност, която намира своето продъл-
жение в представената по-горе в този доклад инициа-
тива, за промяна на швейцарската Конституция.
Масонството е забранено в Унгария (1920 г.), после
в Русия, в Италия (1925 г.) и накрая – през последните
години – в Португалия, Германия и Турция.
В 1926 г. Франкмасонството наброява 4 200 000 чле-
нове, от които 3 300 000 в Северна Америка и 722 000
в Европа. В Швейцария техният брой в сегашния мо-
мент е приблизително 5 000. На няколко пъти Великите
Ложи от различни страни напразно са се опитвали да
свикат Световен конгрес. Единственият резултат, който
е постигнат, е създаването на Международно масонско
бюро за връзка, под защитата на Великата Ложа „Ал-
пина”, което работи в Нюшател от 1903 г. През 1921 г.
бюрото пренася своето седалище в Женева и прераства
в Международна Федерация на Франкмасонството.4
Освен тази федерация, съществува също и Светов-
на Лига на Франкмасонството, която обединява всички
Масони от Великите Ложи.
Организацията е еднаква навсякъде. Франкмасони-
те се обединяват в местни организации (в Швейцария
във форма на обединения, наречени Ложи). Всички
Ложи от определена територия – в общия случай това
е територията на страната – заедно формират Велика
Ложа, наричана още и Велик Ориент. Противно на това,
което често се разпространява, според статута на Ло-
жите, не съществува никаква друга координация между
тях, освен чрез Великата Ложа, която подлежи на общо
управление. Великите Ложи не са свързани помежду
си, освен от поставената обща крайна цел, сходството
на организацията, церемониите, обичаите, а също така
и от връзките на приятелството. То се проявява чрез
участия в събранията на членовете от другите Ложи,
които се възприемат като засвидетелствани от членове-
гости, от правото за преминаване от една Ложа в друга
и от моралното задължение за братска взаимопомощ.
Ако сме добре осведомени, тези задължения не могат
да се разглеждат като произтичащи от изискванията
на някаква специална власт, а по-скоро произтичат
от близостта на Уставите на различните Велики Ложи.
Всяка Велика Ложа пристъпва към размяна на гаранции
за приятелство с Великите Ложи от други страни, които
е признала.
Едно основно правило гласи, че Франкмасони могат
да бъдат само мъже. Помежду си те се наричат „Братя”
и добавят до името си знака \. Междувременно, в ня-
кои страни съществуват смесени ложи. В Швейцария те
са четири: в Женева, Лозана, Нюшател, Шо-де-Фон, с
74
около 200 члена.
Във Франкмасонството на името на Св. Йоан или
„синьото Масонство”, действителните членове са раз-
пределени в три степени, които носят имената си от зи-
дарската професия, както следва: „Чирак”, „Калфа” и
„Майстор”. Новите членове, приети в Ложата, започват
като чираци, после получават следващите степени през
определени интервали от време.
Приемът на нови членове се извършва според изис-
кванията на определени ритуали и церемонии, които се
държат в строга тайна и представляват строг изпит за
пригодността на кандидата. Точно тези ритуали и цере-
монии дават възможност за най-различни интерпрета-
ции в обществото.
В повечето случаи фактът на принадлежност към
Масонството също се държи в тайна. Използването на
определени тайни знаци дава възможност на Масоните
от целия свят да се разпознават помежду си. Управле-
нието на Ложата се извършва от колегия от служите-
ли, която се избира от всички действащи членове на
Ложата. Президентът носи титлата Майстор на Ложата.
Неговите правомощия приличат на тези, които има пре-
зидентът на обикновена асоциация.
Най-висшият орган на Ложата е Ложата на чираците
и се състои от Масоните от трите степени. Ложата съ-
държа в себе си още Ложа на калфите и Ложа на май-
сторите. „Делегираният Майстор” има отделен статут,
той е представител на Великата Ложа и в това си ка-
чество наблюдава Ложата в рамките на предоставените
му пълномощия. Членовете на Ложата се събират или в
ритуално облекло (при прием на нови членове, повди-
гане в степен, траурни церемонии и т.н.) или на събра-
ния (при разглеждане на текущи въпроси, подготовка
за приемане на нови членове и повдигания, гласуване
и избори), или още и в свободни срещи (при обществе-
ни прояви и конференции).
Организацията на Великата Ложа е подобна.
Накрая, Масонството на висшите степени продължа-
ва Масонството на ниските степени. То обединява опре-
делени Ложи на Св. Йоан в особен съюз, който развива
масонската философия.
2. Организацията на Масонството в
Швейцария
А) Масонството от ниските степени в Швейцария в
сегашния момент наброява 41 Ложи, от които 24 – в
романска Швейцария. Всички те, с изключение на една
в Женева, са част от Великата Ложа на Швейцария „Ал-
пина”, която единствено има правото да създава Ложи
на Св. Йоан в Швейцария. Тя не признава други Ложи
освен тези, които работят според принципите на Ма-
сонството на св. Йоан. Тяхната цел е определена от ІІІ
раздел на „Основните масонски принципи на Великата
швейцарска Ложа „Алпина”:
„Масонството има за цел да развива морала на сво-
ите членове и да осъществява принципите на хума-
низма. Начините на осъществяването им са: симво-
лично използване на заимствани от архитектурното
изкуство ритуали, взаимно обучение във висшите
ценности на хуманизма, възпитание чрез взаимо-
отношения на приятелство, ревностна надпревара,
при поемането на социални задължения чрез добър
личен пример и чрез благотворителност.
Заедно с това, Масоните работят усилено, освен да
приложат на практика споменатите вече принципи,
и да разширяват възпитанието на народите, и най-
вече обучението на младежта, в тези хуманитарни
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

принципи, да подпомагат или да създават при нужда
необходими на обществото заведения, които да се
борят непрекъснато за толерантност и прогрес.”
Конституцията на Великата Ложа иска да каже чрез
това, че (в съответствие с чл. 2) има за цел:
а) да работи усилено за просперитета и повдигане
авторитета на Масонството в Швейцария,
б) да поддържа отношения на братство и приятел-
ство между различните съставни Ложи,
в) да подпомага развитието на Световното Масонство
и специално братските отношения с Великите Ложи от
другите страни,
г) да работи за възпитание на народите в морално
отношение.
Великият Майстор е най-високопоставеният санов-
ник и абсолютен ръководител на Великата Ложа. Той е
подпомаган от Съвета на Великите Сановници (Замест-
ник-Велик Майстор, двама Велики Надзиратели, Велик
Секретар, Велик Ковчежник, Велик Оратор, Велик Ар-
хивар и Велик Церемониалмайстор). Определен брой
заслужили Майстори Масони съставляват Управителен
комитет. Най-висшият орган е Събранието на упълно-
мощените, което решава всички въпроси, които са му
предоставени за решаване. То е съставено от члено-
ве, имащи право на глас, или конкретно: членовете на
Съвета на Великите Сановници, Заместник-Великите
Майстори, Майсторите на Ложи или техните заместници
или делегати на Ложите, членове със съвещателен глас
– Великият Майстор в оставка и неговите заместници,
почетни членове на Великата Ложа „Алпина” и пред-
ставителите на Великите Ложи от други страни. Всички
регулярни Масони имат право да присъстват на заседа-
нията на Общото събрание. Все пак, членовете с право
на глас могат да вземат решения относно свикването на
заседания при закрити врата, в които да участват само
членовете на Великата Ложа „Алпина” или дори още
по-тесен кръг от участници, при което не се допуска
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
из архивите
участието на останалите членове на Общото събрание.
Ложите плащат на Великата Ложа първоначална
вноска и годишна вноска. Може да се вземат решения
и за извънредни вноски за определена цел. Великата
Ложа има фонд за подпомагане на свои нуждаещи се
членове, на вдовиците и сираците на свои починали
членове, фонд „Старост – пенсии” за престарели свои
членове, фонд „Възпитание и обучение”, който да суб-
сидира курсове и училища на децата на починали Ма-
сони и за подпомагане на талантливи деца, синове и
дъщери на бедни Масони.
Що се отнася до „Сините Ложи”, Конституцията на
Великата Ложа „Алпина” предвижда следното: Ложи-
те се управляват самостоятелно, упълномощени са да
си изработват правилници в съгласие със статута на
„Алпина”, могат да поддържат приятелски отношения с
други Масонски Ложи от други Ориенти, признати от
„Алпина”.
В обединението на Масоните могат да бъдат приема-
ни свободни мъже с добро име, навършили 21 години,
които нямат ограничения на гражданските си и поли-
тически права и със своята интелектуална култура и
морал са оценени като достойни за прием. С определя-
нето на някой за кандидат Ложите са длъжни с всички
възможни средства да проверят задълбочено неговите
разбирания и качества. Приемането му се осъществява
при условие, че един Майстор Масон е съгласен да бъде
негов гарант.
Чирак не може да бъде повишен в Калфа преди да
е изминала най-малко една година от приемането му.
При това той трябва да демонстрира неподправен инте-
рес към Масонството и да засвидетелства необходимите
познания.
Всеки Масон е свободен да напусне Ложата. От своя
страна Ложата може да изключи членове, които не из-
пълняват своите задължения. Пълна дискретност тряб-
ва да има що се отнася до разискванията в Ложите и до
75
из архивите
масонските ритуали. Тези задължения трябва да бъдат
спазвани дори и след напускането на Ложата.
Ложите трябва да бъдат организирани според нача-
ла, отговарящи на Основните принципи на Масонство-
то, изложени по-горе и аналогични на тези на Великата
Ложа.
Б) Важно е да отбележим още, че наред с Франкма-
сонството на Св.Йоан (наричано, както бе споменато,
още „синьо” или „символично”) съществува и Франк-
масонството на Високите степени (наричано още „фи-
лософско”), което съдържа в себе си много различни
ритуали. В Швейцария единствено Шотландският риту-
ал има доказано значение. Той съдържа 33 степени и
е представен под две различни форми: „Стар и приет
шотландски ритуал” и „Коригиран шотландски обред”.
Старият и приет шотландски ритуал („Червено Ма-
сонство”) ни връща към 1762 г., когато няколко Масони
с Високи степени от различни страни, в рамките на едно
събрание в Бордо, полагат основите на известни общи
принципи. Тези решения се съдържат в Конституциите
на Великите Ложи от 1786 г., като в съществените им
части се прилагат за Шотландския ритуал навсякъде и
до днес.
А ето основните принципи – такива, каквито са ус-
тановени като следствие от едно преразглеждане през
1875 г.:
Масонството прокламира съществуването на един
създател, наречен Велик Архитект на Вселената. То
не поставя никакви граници в търсенето на истина-
та и като следствие от това изисква от всички толе-
рантност.
Масонството е отворено за мъже от всички наци-
оналности, всички раси и вярвания и забранява в
своите работилници всякакви политически и рели-
гиозни спорове.
Неговата цел е да се бори и срещу всички форми
на невежество. Неговата програма може да се сведе
до следното: „Масонът да следва законите на своя-
та страна, да живее честно, да бъде справедлив, да
обича себеподобните си, безспирно и с мирни сред-
ства да работи за доброто на човечеството чрез сво-
ето непрекъснато усъвършенстване”.
Първият Върховен Съвет на 33-та степен е създаден
през 1801 г. в Чарлстън, САЩ. От него вземат пример
всички Върховни Съвети на 33-та степен, съществува-
щи днес. Преди 1875 г. са създадени голям брой та-
кива съвети в Америка и Европа, и по-специално: във
Франция, Испания, Белгия, Ирландия, Португалия, Ан-
глия, Шотландия, Гърция, а след 1912 г. – и в Холан-
дия, Сърбия, Полша, Чехословакия, Румъния, Австрия
и Германия.
В Швейцария Съветът съществува от 1731 г. в Лоза-
на, във формата на Върховна Директория на Френска
Швейцария, като в 1873 г. се трансформира във Върхо-
вен Съвет на 33-та степен.
Съветите на различните страни се събират по раз-
лични поводи на международни конгреси с цел да об-
съждат общи въпроси, свързани с Шотландския ритуал
и да подчертаят своето единство. Приема се, че Шот-
ландският ритуал е най-разпространен.
В Швейцария Старият и приет Шотландския ритуал
има седалище в Лозана. Неговите членове (около 450)
се рекрутират в съгласие с договора, сключен през
1876 г. от членовете на Сините Ложи на Великата Ложа
„Алпина”. Според този договор Върховният съвет при-
знава „Алпина” за единствената масонска организация
в Швейцария, която отговаря на статута за даване на
първите три степени, докато от своя страна „Алпина”
76
признава Върховния Съвет като единствената органи-
зация в Швейцария на Стария и приет Шотландския ри-
туал (от 4-та до 33-та степени), а заедно с това се анга-
жира и да приема като редовни членове в своите Ложи
масоните от Високите Степени, но като ги разглежда
единствено с титлите им на Майстори. Единствено Май-
стори със стаж повече от две години, които са част от
Синя Ложа, член на „Алпина”, може да стане действащ
член на висока степен. В Швейцария Масони от Високи-
те степени са членове на някоя от сините Ложи.
В Швейцария начело на този ритуал стои Върховни-
ят съвет на 33-та степен, като той се състои от девет до
трийсет и трима Масони от 33-та степен и от неговите
почетни членове, които имат само съвещателен глас.
Действителните членове на Върховния съвет не могат,
без специално разрешение, да бъдат част от друг ри-
туал, практикуващ степен над трета. Върховният съвет
обновява сам себе си, като избира членовете си измеж-
ду масони с 33-та степен. Той се произнася сам за из-
бирането на нови членове.
Следва продължение...
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА
1. „Оdd Fellows” (или „Оddfellows”) е име на организация, което
може да се преведе като „Странните другари”. Нейният основен
девиз гласи: „Да създаваме приятели, да помагаме на хората!”.
Независимо че някои са склонни да проследяват корените на
Странните другари с хилядолетия назад в историята – до по-
робването на израелтяните от Вавилон през 587 година преди
новото летоброене, когато много от заточениците започнали да
се обединяват в Братства за обща подкрепа и защита – други
разглеждат тяхната предистория, свързвайки я със съществува-
нето на средновековните занаятчийски гилдии. Странните дру-
гари са се появили в Лондонското сити в края на ХVІІ и началото
на ХVІІІ век, след което скоро са създали местни групи из цяла
Англия и Уелс. През 1810 година известен брой такива групи
се обединили в Манчестър в общ Съюз на Странните другари.
В някои случаи, произходът на необичайното име се свързва със
ситуации, при които представителите на отделните занаяти в ня-
кое по-малко селище се оказвали недостатъчно и – за да форми-
рат своя собствена гилдия – прибягвали до „странни” синдикални
обединения между хора с най-различни професии. В други случаи,
името се обвързва с духа на ХVІІІ век, века на индустриализацията,
когато било по-скоро акт на чудатост да се проявяват възвишени
ценности като щедрост и милосърдие.
2. Този текст подозрително прилича на текста от Закона за защита на
нацията, приет в България през 1941 г.
3. Тази част от доклада е предшествана от встъпителен раздел („Общи
положения”), който засяга общите правни въпроси, отнасящи се до
свикването на референдуми в Швейцария, както и всички положе-
ния, засягащи правото на гражданите да се обединяват. Така, от
въпросната част на доклада стават категорично ясни два извода:
– първо, че правото на свободно сдружаване без намесата
на държавата е неотменимо за всички граждани на демокра-
тичните държави и че това право е признато дори в държа-
ви, които според авторите на доклада не са демократични;
– второ, че съвременните диктатури (очевидно се имат пред вид
– без да се споменават специално – Германия и Съветският съюз
от 30-те години на миналия век) тези права са силно ограничени до
степен гражданите да искат разрешение от държавата за тяхното
ползване. Налага се едно общо заключение, а именно, че не е не-
обходимо по-нататъшно ограничаване на демократичните права на
швейцарските граждани и че съществуващото към момента рестри-
кция „организациите да не представляват заплаха за държавата е
достатъчна”. Въпреки това, комисията намира за необходимо да
предложи пространен – а на места, и интригуващ от днешна гледна
точка – анализ на Свободното Зидарство.
4. Великата Ложа на България е член-основател на тази федерация.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 МУ Брат Илия Кожухаров, Велик оратор

О
тново е 24-и юни. Отново е Еньовден. Отново Обединената Велика
Ложа на България чества своя най-голям празник. Празник-символ.
Бал е.
От Великобритания са прелетели Братя-гости. Имат церемониален
ангажимент. Трябва да бъде ръкоположен новоизбраният Майстор на
Ложа „Хирам”, Уважаемият Брат Джордж Тсагарис.
Ритуалът вече е приключил. Но Братята от Албиона остават в България. За
Еньовден. Нали за Масоните по целия свят този празник носи едно и също пос-
лание. Въпреки че по едни географски ширини властва светлината (физическата
светлина), а по други – мракът (физическият мрак).
А относно Светлината на Разума? Може ли за нея да има специален ден? (Един
в годината.) Изглежда абсурдно!
Дали Еньовден не е само едно напомняне? За това, че трябва непрестанно да
крачим към Светлината! Да къпем мислите си в Нея! Без страх, че ще ни заслепи!
(Или ослепи.)

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 77

еньовден
В
Австрия процесия от кораби ще се спус-
не по течението на Дунав. По хълмистите
брегове ще бъдат запалени фойерверки и
празнични огньове. (Светлина!)
И в Хърватия ще са наклали огньове.
Край езерата или реките. И край морето.
Младежи и девойки ще прескачат огньовете. (Ще пре-
литат през парещата Светлина.)
В Дания ще пеят химни. Край огньове. (Отново
Светлина!) И ще изгарят в тях чучела. На сламени
вещици. (Някакво възкресяване на спомени ли? За
масови убийства? С изгаряща Светлина?) Какво ли си
мисли Прометей? Дали отдавна вече не е съжалил за
подарения от него огън? Или за това, че не е нау-
чил хората да различават огъня, който е Светлина, от
светлината, която е огън.
В Естония също ще запалят огньове. (Да бъде
Светлина!) И ще се отдадат на необуздано празнува-
не. И на предвкусване за очакваното плодородие. По
езически. (Изпълнени с някакво заразително самоза-
бвение, естонците ще отказват да влязат в църквата.
Ще останат навън. За да танцуват и пеят.) Да не се
запали огън – ще е равнозначно той да бъде поканен
в дома. За да го изпепели! А иначе – колкото е по-го-
ляма кладата, толкова по-далеч ще бъдат прогонени
злите духове!
Във Финландия ще придружат запалването на ог-
ньове с изпиването на порядъчни количества „огнена
вода”. Припряно, бързайки. (Там нощите около Еньов-
ден са кратки. Твърде кратки!)
И във Франция няма да минат без Еньовденски ог-
ньове. А паметливи ще си спомнят, че преди векове в
тях били изгаряни живи животни. Най-често – котки.
(Садизъм? Не! Само забавление за народа. И важно
поучение. Котките били мислени като символ на ма-
гьосниците. И дори на дявола! Трябвало да бъдат из-
гаряни. За назидание. На онези, които надавали ухо
за нашепванията на нечестивия.)
Около огньовете из Германия се вихрели буйни
танци. И се изпивала порядъчно много „вътрешна
Светлина”. (С извинителното припомняне на древно-
то: „In vino...”) В огньовете били хвърляни различ-
ни билки. Но това не можело да заблуди германски-
те владетели. И техните педантични служители. Те
намирали за крайно наложително в подобни дни да
огласяват нарочни декрети. За да кажат, че нито мо-
гат, нито искат да се примиряват с такива неприлични
езически суеверия!
Светлината много развеселявала унгарците. Раз-
веселявало ги и всичко, което я съпътствало. Далеч
не случайно те ще наричат целия месец юни „Месеца
на свети Иван”. Показателно!
По традиция – от средните векове – и в Италия
празникът на Сан Джовани Батиста ще бъде няколко
дни: от 21-и до 24-и юни. А в днешно време (тук-там)
ще се придружава от разлели се нашироко улични па-
зари. Перспективно! (Хората няма да работят, а само
ще се веселят! И ще пазаруват, пазаруват!)
В Латвия ще похапнат празнично сирене „Яни”. Ще
пият бира. И ще пеят народни песни. Посветени на
Янис, който от езически времена бил почитан като
божество. Бил считан дори за „Син на Бога”. Лат-
вийците също не ще пропуснат да запалят огньове.
Големи. Ще ги поддържат грижовно. Цяла нощ. (За
да има Светлина!) Жените ще носят върху главите си
венци от цветя. А мъжете – от дъбови клонки. (Ще се
продадат много дъбови венци. Дори и от пластмаса.
78
За обкичване на колите!) Тук-там някои ще органи-
зират голи надбягвания. В три часа след полунощ. С
надлежно разрешение. От градските власти. За ужас
на пуританите! Полицията ще охранява надбягващите
се. (Пуританите няма да могат да им засвидетелстват
своето неодобрение. Отново ужас!)
А в Литва в полунощ ще се впуснат в търсене на
магически цветове. На цъфнала папрат. После ще
поздравят изгряващото слънце. И ще си измият лица-
та с утринна роса. Още по-после ще хвърлят цветни
венци в реките. Или езерата. Поетично!
И в Норвегия ще има огньове. (Скъпоценна Свет-
лина!) А по някои места ще се организират пародии.
На сватбени тържества. Между възрастни. Но... и
между деца. Церемониите ще бъдат мислени симво-
лично. (Естествено!) Като разцъфване на някакъв нов
живот. Много девойки ще сложат цветя под възглав-
ниците си. За през нощта. И ще заспят с мечтание. Да
сънуват своя бъдещ съпруг.
Португалците ще покажат заразяващ празничен
размах. Всяка година честването на лятното слънцес-
тоене ще се разтегля повече от две седмици. Между
13-и и 29-и юни. Ще включва празниците на различни
светии. Които покровителстват по-големите градове.
Сред тях и свети Йоан.
Празнуващите ще носят със себе си стрък цъфнал
чесън. И ще удрят по главите излезлите по улиците
веселбари. За щастие и за успех! Според стара пор-
тугалска легенда, на младини свети Йоан (кой ли от
двамата?) бил малко нещо калпазанин. И хората по-
стоянно го удряли по главата. С чесън. И го настав-
лявали:
„Върни се в правия път!”
А днешните португалци, като прескачат празнич-
ните огньове (Светлината!), ще се надяват, че са се
сдобили със закрила срещу злините. Интригуващо!
(Светлината трябва ли да се прескача? Или да се по-
ема?)
Колко ли са онези, които знаят смисъла на името
„Иван Купала”? Колцина са готови да го свържат с
времето, когато денят е най-дълъг, а нощта – най-
къса?
„Купала” (или дори само „Купа”) било името на ста-
рославянски бог. (Или богиня.) Това име било чества-
но през казаното денонощие. По-късно някой напра-
вил една връзка. На “Купа” с „купаться” („къпя се”).
За да бъде изоставена една друга връзка. (Предпола-
гаема.) С „вкупе” („събрани заедно”). А сетне “къпа-
нето” лесно се превърнало в „кръщаване с вода”.
Русите – но и други славяни – ще приемат праз-
ника като страховита прегръдка на огъня с водата.
И с всевъзможни други демонични сили. Които във
вихрения си порив изпълвали множество растения с
целебна сила.
Всички благоговеели. Мълчаливо. Безвъпросно.
Пред това въображение. А иначе, можело да се попи-
та: що за демонични сили били тези, които дарявали
на растенията целебна мощ? Кой би нарекъл лечите-
ля си „демон”?
А хората хвърляли всички свои дрехи, след което
хвърляли себе си във водите. На реки и езера. И за-
едно с това се страхували. Защото самият „Бог-име-
нник” Купа(ла) обичал водата. И не можел да търпи
всеки да влиза в нея. Удавял непредпазливите.
А майките хвърляли в запалените огньове дрехите
на болните си деца. За да изгорят с тях болестите.
И в Испания ще се покланят на огъня, водата и
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Еньовден

целебните растения. С малки разлики в детайлите.
Това ще подостри перото на историците. Те ведна-
га ще просветят човечеството: при такъв географски
размах – ще кажат – иде реч за много древен обичай,
родил се нейде из времето на неолита.
Еньовденските огньове в Испания ще са много. И
големи. Произведеният дим задълго ще се стеле над
Иберийския ъгъл на Европа. И ще се носят миризми.
На изгорено.
Смелчаците, които ще прескачат през пламъците,
ще трябва да броят внимателно. Прескоците си. За да
донесат късмет, те ще трябва да бъдат три. Минимум.
Но ще могат да бъдат и всяко друго нечетно число. И
жените, които ще се къпят за плодовитост – и те ще
трябва да броят. Много внимателно! За да изчакат до
„деветата вълна”.
(А при тиха вода? При безветрие?)
Шведите ще издигнат и побият в земята висок дър-
вен ствол. Предварително ще го украсят със зеленина
и цветя. Докато трае подготовката, ще звучи музика.
Традиционна. Мнозина ще облекат народни носии.
В наше време празникът ще се отбелязва изклю-
чително емоционално. Хората ще полагат на главите
си венци от диви цветя – всичките, изпълнени с „ма-
гически сили”. Ще изпълняват ритуали по „отгатване”
на бъдещето си. Участието ще е дълбоко искрено. И
толкова масово, че ще се предизвикат дискусии: дали
националният празник да не бъде преместен? На 24-и
юни! А скоро (само преди пет години) той е бил опре-
делен на 6-и юни.
На Британските острови ще се изпълнят със спо-
мени. Че още преди векове честването на най-дългия
ден предизвиквало сериозно възмущение. В опреде-
лени среди.
Един пример:
„Отначало мъжете и жените идвали на църква със
свещи и други светлини и се молели през цялата
нощ. С времето, обаче, изоставили тази преданост
и започнали да използват песни и танци и паднали
в разврат и лакомия, обръщайки добрата, свещена
набожност в грях.”
Така написал Джон Мирк, един влиятелен за вре-
мето си августински пастор. В трактата си „Пропове-
ди”, изпълнен с инструкции за енорийските свещени-
ци. Някои изтълкували правилно съветите. И решили
да поставят точка на всяка подобна разюзданост.
Тогавашните църковни отци в Англия разпоредили:
всички хора да постят вечерта преди празника.
Така, веселбарското им бодърстване щяло да бъде
обърнато. В целомъдрие.

А
в България?
На 24-и юни 2009 г. Обедине-
ната Велика Ложа на България
организира Еньовденски благот-
ворителен бал. Със събраните
средства бяха осигурени целого-
дишни стипендии за студенти. Пълни отлич-
ници. Имената бяха предложени от Ректори
на държавни висши училища в България.
Никой вестник, радио или телевизия, ни-
коя интернет-медия не получи информация
за това. Стореното остана само за сведение
на Братята.
На 24-и юни 2010 г. Обединената Велика
Ложа на България организира отново бла-
готворителен бал. Със събраните средства
отново ще бъдат дарени стипендии. При съ-
щите условия.
Заместник-Великият Майстор, Високо-
уважаемият Брат Любомир Пармаков, откри
бала с кратко слово. Завърши с думите:
„Знам, че нашата Масонска Вяра ще надделее
над всички стари съмнения, за да се утвърди
една благородна идея, идеята за благотвори-
телността.”
На свой ред Най-уважаемият Брат, Вели-
кият Майстор Григорий Вазов, приветства
всички присъстващи. И след традицион-
ния тост положи началото на бала с първия
танц.

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 79

еньовден

80 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 Еньовден

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 81

de profundis

Моето Аз,
в Масонството
ВУ Брат Любомир Пармаков,
Заместник-Велик Майстор

82 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


З
ащо избрах тази тема? Защото
съм раздвоен. Не бих могъл да
кажа категорично дали, Егото,
т.е. личното Аз, е изцяло полез-
но или вредно за Масонството.
Не бих могъл да дам отговор
нито в единици, нито в проценти, нито в
пропорции.
От позицията на една добронамере-
ност ще кажа, че Егото е самоуважение, но
предполага и уважение към ближния. Или
самочувствие, но и зачитане на братските
добродетели. Все неща, без които Масон-
ството не би могло да прогресира. И да се
усъвършенства.
Ако тези качества липсват, трудно би
могло да се вярва в доброто, в приятел-
ството и толерантността – т.е. самата Вяра
би била безцветна, сива... Това би означа-
вало, че все едно я няма. А няма ли Вяра
не може да има Масонство, не може да има
Братско доверие, така ценно за Хармони-
ята, която споява каменните блокове на
Соломоновия храм. И особено – онези на
неговия купол.
Ако съм лишен от самочувствие, мога ли
да съм полезен на себе си и на Братята?
Липсата на самочувствие води до безлич-
ност. Но безличните хора не могат да пра-
вят Масонство. А ако все пак са в попадна-
ли в Ордена, то – колкото и да се опитват
да осъществяват някаква активност – в ни-
какъв случай няма да оставят следа. Прос-
то ще бъдат бързо забравени.
Егото на добронамерения и доброже-
лателен Масон, ръководен от любовта към
Братството, може да го отведе до Изтока
на Храма – там, където се работи много и
много се получава. Може да го доведе до
мястото, от което извира Светлината, къде-
то всичко се вижда и нищо не може да ос-
тане скрито. Колкото по-нагоре се изкачва
такъв Масон, толкова по-трудно ще му ста-
ва. Вероятно в някакъв момент Егото му ще
трябва да определи: къде и кога да спре и
да отдъхне, да осмисли извървения път, за
да може трезво да се продължи.
Ако аз съм някакъв егоист и жаден за
ласкателства и признание човечец, ако не
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
de profundis
устоявам на съблазните на тщеславието,
такова Его би ме тласнало невъзвратимо
към пропаст и гибел. Вярно е, че амбиция-
та на егоизма дава много сили. Човек става
изключително работоспособен. Но... някои
бързи успехи го опияняват. И той изпада в
себелюбие. Именно тогава неволно започ-
ва да презира Братската любов. А без нея
Масонът се изолира, остава сам със свое-
то Аз, което – за съжаление – не създава
Хармония! Голото Аз превръща масонското
присъствие в бреме – натрапчиво и досад-
но за всички Братя.
Едно такова Аз, едно такова Мое Аз,
може лесно да ме тласне по пътя на заб-
вението, може да затъмни знанията ми, да
ме накара да забравя значимостта на трите
Светлини от Колоните. Или да ме подтик- Осмисляйки
не да ползвам само едната, като игнорирам хладнокръв-
другите две. Къде би ме завела – примерно но поривите и
– голата Сила, ако съм обладан изцяло от амбициите си,
нея, без да усещам насладата от Красотата за мен остава
и безсмъртието на Мъдростта? Къде? единствено ва-
Нивелирът е брилянтен символ. Той жно да разбера
трябва постоянно да ни напомня за равно- дали трите ос-
поставеността между Братята в Братството. новни морални
(Всъщност, без нея може ли изобщо да има добродетели са
Братство?) Всички работим в една рабо- в мен? И дали
тилница, при едни и същи условия. Заедно те – Вярата,
участваме в съграждането на Хармонията в Надеждата и
Ложата. И това далеч не следва да са само Благотворител-
някакви износени от изговарянето им по- ността модели-
желания. Те би следвало да са ежедневна рат и направля-
грижа за всеки! ват моето Его:
Едни обаче са готови да носят повече Вярата – че съм
отговорности, а други не. полезен и слу-
Егото дърпа Масона напред, принужда- жа на Великия
ва го да се усъвършенства, да чете и знае, Архитект,
за да може да бъде достойният Сановник Надеждата –
или Майстор на Ложа, да изпита удоволст- че участвам и
вието да бъде лидер, да сплита Братските допринасям за
нишки и така да твори Хармония. всеобщото спа-
Има обаче и друго Его – това на завист- сение на духа
та; Егото, което е присъщо на дребнавия в Братството и
човек – на онзи, който, от една страна, е Човечеството, и
осъзнал, че не може да носи дълг, че по- Благотворител-
стоянно се препъва в хаотичните си малки ността – ад-
стъпки, но, от друга, не може да приеме ресирана към
волята и неотстъпчивата страст към себе- изпадналите в
усъвършенстване у другия. нужда и беда.
Как да се помогне на такъв Брат? И въз-
можна ли е помощ в тази деликатна об-
ласт?
Аз добронамерено казвам: ДА! С много
търпение, с много любов и всеотдайно при-
общаване към истината: ДА! С признание
и зачитане на всичко положително, което
този Брат е показал в работата на Ложа-
та: ДА! С уважаване на масонското му дос-
тойнство: ДА!
За да се случи всичко това обаче, са
нужни планини от великодушие и реки
от взаимни компромиси между Братята –
независимо от масонската им длъжност,
от масонския им ранг и от масонското им
старшинство. Независимо!
Ако човек, правейки компромис и про-
83
de profundis
явявайки великодушие, изпитва радост и
топлина в душата си, това означава че е
започнал да изкачва стъпалата по стъл-
бата на Яков, стъпалата към Изтока. Ако
великодушието и компромисът гнетят чо-
вешката душа, ако наторяват съмнението и
пораждат някакво неспирно съжаление за
въздадената добрина, то такъв човек по-
скоро слиза по все същата стълба. Негова-
та надежда би могла да бъде единствено
в това: да има във времето проблесналия
шанс да осъзнае, че само собственото му
Аз може да бъде лечителят му. Собственото
Егото дърпа му Аз може да го избави от душевната ни-
Масона напред, щета. Собственото му Аз може да го върне
принуждава в Хармонията. (Или да го погуби.)
го да се усъ- Така или иначе, важно е собственото
вършенства, Аз да бъде опознато. За да може да бъде
да чете и знае, впрягано в каруцата. Или да му се слага
за да може да юзда – когато е необходимо!
бъде достой- „Познай себе си!”
ният Сановник – това далеч не е само някаква дежурна
или Майстор ритуална фраза. Това е дълг! Трудно из-
на Ложа, да пълним, но... дълг!
изпита удо- Великодушието отваря пътя към много
волствието да добродетели – и най вече, към Благотво-
бъде лидер, да рителността, към непрестанното правене
сплита Братски- на добрини. И тук решението е отново на
те нишки и така моето Аз. Само Азът (в тишината на своето
да твори Хар- усамотение) може да реши: да участва или
мония. не в подобен труд.
Има обаче и „To be, or not to be”
друго Его – това – в този тъй възвишен акт на Масонската
на завистта; Любов, в протягането на ръка към тези ко-
Егото, което ито имат по-голяма нужда от мен.
е присъщо на Едното Его работи смирено и безмълв-
дребнавия чо- но. Другото преследва разгласа и похвала.
век – на онзи, И ако не ги получи, е готово да се разко-
който, от една лебае в своите амбиции. (Досущ като раз-
страна, е осъз- глезено дете.)
нал, че не може На пръв поглед, няма нищо лошо, ако
да носи дълг, хората научат, че някакви люде – Масони
че постоянно – даряват нещо някому. Но подобна показ-
се препъва в ност ще помогне ли на нуждаещия се? Тя
хаотичните си ли ще премахне бедата? И ако не – тогава
малки стъпки, защо да се прави? Демонстрацията на бла-
но, от друга, не годетелност ли е нашето верую? Тя (демон-
може да при- страцията) ли би ни сплотила? Или това би
еме волята и сторила самата благодетелност?
неотстъпчива- Човек трябва непрекъснато да се опоз-
та страст към нава. И ще открие, че непрекъснато ще се
себеусъвър- налага да се преоткрива. Като в апорията
шенстване у на Зенон за Ахил и Констенурката – тък-
другия. мо някой се е успокоил, че е познал нещо
от интимното си Аз, и се окаже, че тук-там
вече се е променил и трябва отново да се
опознава. (А и нова юзда за самообяздване
да си приготви!)
Животът и работата в Ложата непрекъс-
нато ни поставят пред изпитания, чието
преодоляване показва колко дълъг или къс
път сме извървели в порива си към Масон-
ско Съвършенство. Много е трудно (трудно
ли? – направо невъзможно!) да не се допус-
кат грешки. И особено – когато човек има
желание за забележими резултати, когато
ентусиазмът го подтиква да се докаже.
84
Времето за подобни опити е винаги
кратко, защото е мандатно. И тук Мъдрост-
та следва да ни подсказва, че стълбата към
усъвършенстването, стълбата на Яков, е за
цял живот. Стъпало след стъпало – две на-
горе, едно надолу (или едно нагоре, две на-
долу) – това е съдбата ни... Денонощно... И
в постоянен размисъл... Без задължителен
блясък, но с вътрешно озарение. И с много
питане. И особено – със СЕБЕ-питане. Дори
когато сме спрели за почивка.
Осмисляйки хладнокръвно поривите и
амбициите си, за мен остава единствено
важно да разбера дали трите основни мо-
рални добродетели са в мен? И дали те –
Вярата, Надеждата и Благотворителността
– моделират и направляват моето Его:
Вярата – че съм полезен и служа на Ве-
ликия Архитект,
Надеждата – че участвам и допринасям
за всеобщото спасение на духа в Братство-
то и Човечеството, и
Благотворителността – адресирана към
изпадналите в нужда и беда.
Едва когато се реализирам със своето Аз
в третата добродетел, Благотворителност-
та, мога да кажа, че съм изкачил Третото
Стъпало и съм осмислил Масонския си Път.
И да си отдъхна.
Опознавайки себе си, вървейки по стъл-
бата на Яков, опитвайки се да правя ком-
промиси със своето Его, аз търся начин да
спазвам и упражнявам и други кардинални
добродетели.
Въздържанието – премисляйки всеки
ход и действие, задържайки емоцията и
амбицията в полза на Хармонията.
Силата на духа – без нея няма Масон-
ство, физическата мощ и духът винаги
трябва да се захранват взаимно, в проти-
вен случай ще погинат.
Благоразумието – то се ражда от опита
и Мъдростта и често потиска Егото на Ма-
сона. (Тук въпросът е: имам ли достатъчно
морална и физическа мощ, за да преодолея
Егото на дребнавия човек в себе си в полза
на Благоразумието и Братството?)
Справедливостта – това е изкуство. Пър-
во – като оценка. Второ – като решение. И
трето – като приложение. Идеалната, аб-
солютната Справедливост винаги поражда
антагонизъм. Важното е да мога да проща-
вам, да искам и давам любов и да поставям
Хармонията над всичко.
Рекапитулирам, приемайки, че отличи-
телните черти на Масона са Добродетелта,
Честта и Милосърдието. Когато те са в мо-
ето Аз, в моята душа и сърце, бих могъл
да преодолея моето раздвоено Его и моя
негативен порив, които се опитват да ме
водят и да ме изхвърлят извън Храма – там,
където те имат перфектни условия и среда
за развитие.
Пътят по стълбата на Яков е дълъг и тру-
ден, но аз горещо го препоръчвам, защото,
удоволствието е безмерно.
Сега вече не съм раздвоен!
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
МЪЛЧАЛИВОТО
ПОВИКВАНЕ
Неизвестен автор
Ч
лен на Масонска Ложа спрял да я посе-
щава, независимо че преди това редовно
присъствал на сбирките ù.
След няколко месеца, Майсторът на
Ложата решил да го навести. Това се слу-
чило в една мразовита вечер. Майсторът
на Ложата намерил своя Брат в дома му, сам, седящ
пред пламтящия огън на камината.
Отгатвайки причината за посещението на Майсто-
ра на Ложата, Братът го приветствал, показал му удо-
бен стол близо до камината и зачакал. Майсторът на
Ложата се разположил удобно на стола, но не казал
нищо.
В гробната тишина, той дълго съзерцавал танца на
пламъците около изгарящите дънери. По някое вре-
ме се изправил, хванал машата, внимателно разровил
жарта, хванал един ярко горящ въглен и го поставил
от едната страна на домашното огнище, встрани от
огъня – „самотен”. После седнал обратно на стола си,
все така мълчейки.
Зидарски преглед
Зидарски преглед ●● Книга
Книга IV-V
IV-V ●● година
година 6010
6010
Неговият домакин наблюдавал всичко това в без-
мълвно размишление. Блещуканията на отделения
въглен отслабнали. Появявали се моментни пламъче-
та, но постепенно огънят му изчезнал. Някое време
след това въгленът бил студен и „мъртъв”.
Нито дума не била изговорена след първоначалния
поздрав. В един момент Майсторът на Ложата хвърлил
поглед върху часовника си и бавно се изправил, за да
си тръгне. Преди това обаче взел студения и „мъртъв”
въглен и го поставил обратно в средата на горящия
огън. Незабавно въгленът започнал отново да гори
със същата светлина и топлина на пламтящата около
него жарава.
Когато Майсторът на Ложата стигнал до вратата и
вече се канел да прекрачи прага, неговият домакин
му казал през сълзи:
„Благодаря ти много за твоето огнено повикване,
Братко мой!
Ще се върна обратно в нашата Ложа още на след-
ващата ни сбирка.”
85
Началото,
камъкът и думата

Пета Международна Конференция на

Ложите от Регион Черно Море
22 – 24 октомври 6010 г.

86 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


А
ко КАМЪКЪТ – символът на Здра-
вото, на Непоклатимото, на всичко
онова, което не се страхува дори от
Времето – бъде положен в НАЧАЛО-
ТО, ако след това върху такова На-
чало бъде поставена ДУМАТА – сим-
волът на Мисълта, на Знанието, на извлека от
човешкия Разум, ако отпосле Думата започне
да се множи, ако народи още много и много
други Думи, ако и всички те започнат да раж-
дат (Думи), то СЛОВЕСНИЯТ ГРАДЕЖ би след-
вало да се възправи солидно, да застане устой-
чиво – като Камъка, да се извиси като незиблем
духовен жалон... За всеки, който се е изгубил,
който се е объркал, който се е заблудил...
Ако ДУМАТА – плодът на титаничното уси-
лие на човека да претвори света в мисловно
(и лесно преносимо) копие – бъде положена в
НАЧАЛОТО, ако тя понесе в себе си действител-
ния свят, а не някаква химера, то върху тако-
ва Начало ще може да се постави всеки тежък
КАМЪК. И то, НАЧАЛОТО ще издържи. А на КА-
МЕННИЯ ГРАДЕЖ ще може да се облегне всеки
с товара си – всеки, който се е уморил, който
е загубил равновесие... Защото НАЧАЛОТО под
него ще носи в себе си целия Свят. Събран в
ДУМАТА.
А ако КАМЪКЪТ и ДУМАТА бъдат поставени
заедно в НАЧАЛОТО? И се начене върху камен-
но-словесното НАЧАЛО усилена зидарска ра-
бота... Едни – с КАМЪНИ, а други – с ДУМИ. И
ако зидарите са братя. А градежите – един до
БРАТ Б.Б. – ЛОЖА „FARUL OSPITALIER”,
ОРИЕНТ КОНСТАНЦА, РУМЪНИЯ
„ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ”
„Зад действието да се срещнеш със самия себе си
е скрита волята за действие. С други думи, поривът
към себеоткриването извира от интелектуалната и
емоционална прямота по отношение на собственото
духовно развитие. (...)
Себеоткриването, по начина по който Сократ го
пресъздава, не идва като моментална награда при
посвещението. В момента, в който профанът отвори
очите си за Светлината на новото познание, той не
може и не трябва да спира, като си повтаря:
‘Е, това е. Вече съм посветен. От този момент ната-
тък аз съм висше създание.’
Защо ли? Отговорът е прост: Себеоткриването не е
награда, а пътешествие.
Възниква естественият въпрос:
‘Докъде ще ме отведе това пътешествие?’
Естественият отговор е:
‘До себеоткриването.’
Парадокс? Безспорно.
Всеки, който поеме по този път и стигне до точка-
та, в която решава уверено да твърди, че е стигнал
до края на пътя и че осъзнава, че е синапс в универ-
салната мисъл и капка кръв, течаща във вените на
вселената – е... такъв човек, в най-добрия случай, е
далеч от достигането на края на пътя, а в най-лошия
– тръгнал по напълно погрешен път.
Да се върнем върху алхимическата трансформация
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
началото, камъкът и думата
друг. И ако един Зидар (като няма КАМЪК под
ръка) подаде на друг ДУМА, за да я подложи под
КАМЪК, а друг – КАМЪК, за да го подложи под
ДУМА – какво ще стане с градежите?
А и те, два ли ще бъдат? Или един – от КА-
МЪНИ, с подложени под тях ДУМИ, и от ДУМИ, с
подложени под тях КАМЪНИ.
През септември 6005 г., след проведени
разговори между Ложите „Морска звезда” –
Ориент Варна, „Звездата на София” – Ориент
София, „Овидиус” – Ориент Констанца и „Миле-
ниум” – Ориент Букурещ, и след взето решение
за побратимяване, Братя от четирите Ложи се
събраха във Варна и подписаха официален до-
кумент, с който намерението стана факт. Върху
документа положиха своите подписи и Най-ува-
жаемите Братя, Великите Майстори на Обедине-
ната Велика Ложа на България и Националната
Велика Ложа на Румъния, Петьо Пенков и Еу-
жен-Овидиу Кирович.
От 22 до 24 септември Братя от Румъния и
България се събраха във Варна, за да отбеле-
жат с тържествен Ритуал 5-годишния юбилей
на стореното побратимяване. А след това се от-
дадоха на размисли за НАЧАЛОТО, КАМЪКА и
ДУМАТА, извадки от които следват надолу.
И витаеха наоколо едни думи на Сократ:
„Вчера бях умен, затова исках да променя
света, но днес съм мъдър, затова променям
себе си.”
Зидарски преглед
и нейната връзка с посвещението.
Тази трансформация е само първата крачка. Ако
оприличим процеса на себеоткриване с изкачването
на небостъргач, то посвещението би означавало само
изкачване на първия етаж. Щом веднъж е направена
първата крачка, би било грешка да се мисли, че се е
стигнало до върха. (...) Ако човек си направи труда да
огледа небостъргача от разстояние, преди да се втур-
не по стълбите, той с изненада ще открие, че върхът
не се вижда, защото – ако върхът наистина съществу-
ва – то със сигурност ще е извън взора му.
Тази вертикална алегория е била дефинирана от
алхимиците и е залегнала в собствения им речник
като формулата: V.I.T.R.I.O.L., ‘Visita Interiora Terrae
Rectificando Invenies Occultum Lapidem’ (лат.: ‘Посети
вътрешността на Земята и чрез поправяне ще откри-
еш скрития камък” – бел. прев.). Този принцип следва
да се счита за посвещение, тъй като самата алхимия е
свързана с посвещението. Схващането, че алхимията
се отнася само до превръщането на неблагородни ме-
тали в злато, е изключително невярно. В действител-
ност, тя се занимава с поставянето на новака върху
пътя на посвещението, както доказва горепосочената
формула. Пътуването до центъра на земята е метафо-
ра, описваща очите, с които онзи, запътил се да търси
себе си, трябва да се погледне.”
„Ако човекът е земята, значи скритият камък е не-
говата душа, това ‘себе си’, което Сократ ни приканва
да открием. Земята е материята, която трябва да бъде
преодоляна, за да се стигне до същината.
Афоризмът на Сократ и алхимическата формула
87
началото, камъкът и думата
споделят обща идея. И в двата случая се пледира за
дълбоко схващане на самия живот като път на посве-
щението. И двете концепции говорят за откриването
на човека зад човешкото лице...”
БРАТ М.У. – СТАР ПРОВИНЦИАЛЕН ВЕЛИК
МЛАДШИ ДЯКОН, ПРОВИНЦИЯ ДАРЪМ,
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ЧЛЕН НА ЛОЖА
„КИБЕЛА”, ОРИЕНТ БАЛЧИК-КАВАРНА-
ШАБЛА, БЪЛГАРИЯ
„НАЧАЛОТО, КАМЪКЪТ И ДУМАТА”
„Каква е връзката между тези понятия и нас, Сво-
бодните Зидари? Какви уроци можем да отнесем към
нашите Ложи? Какви уроци можем да научим от тези
понятия, сега – в годините на ХХІ век? И как да при-
ложим наученото към нашето ежедневие? (...)
‘В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се раз-
стилаше над бездната; и Дух Божий се носеше над
водата.
И Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели
Бог светлината от тъмнината.’
Това, Братя, е началото на историята за създава-
нето на Света – по начина, по който е разказана в
Книга ‘Битие’ от Стария завет на Библията.
Днес съществуват много теории за произхода на
живота, но аз намирам историята, разказана тук, за
много по-романтична от съвременните научни теории.
Като Масони, много от нашите Ритуали и церемонии
също се опират на легенди и романтични истории.
Въпросите кога, как, защо и къде е възникнало
Свободното Зидарство, са също предмет на засилени
размишления. Въпреки че по всяка вероятност Ма-
сонството е било практикувано в Англия и преди 1646
г., ние знаем, че това е годината, от която датират
първите документи, удостоверяващи Посвещаване-
то на английски Свободен Зидар – годината, в която
Илайъс Моулхил (Elias Molehill) е бил приет в Ложа
‘Уорингтън’.”
„В Масонството има четири важни камъка, които
всички ние трябва да помним. Те са: Основополага-
щият камък, Грубият камък, Обработеният камък и
Централният камък (от англ. the keystone – ‘ключът,
централният камък на арка’ – бел. прев.).
Както по традиция при всички нови сгради първият
камък на основите се полага в североизточната част
на сградата, така и инициираният Брат се поставя в
североизточната част на Ложата, за да се покаже, че
той е новоприетият. Там му се обясняват принципите
и повелите на милосърдието. По този начин, нашите
новоприети следва да се считат за основополагащи-
те камъни на Ложата. И тъй както основополагащият
камък е първият и най-важен камък на една сграда,
така и новоприетият следва да бъде най-ценната до-
бавка към неговата Ложа. (...)
Необработеният камък е груб и неоформен, идващ
директно от каменоломната. (...) Той също така е сим-
вол на Брата, който е в началото на своя Масонски
живот.
Обработеният камък е камък с перфектна форма
и повърхност, готов да бъде тестван с Правия ъгъл
и Пергела. (...) И той символизира Свободния Зидар,
който в продължение на много години е работил пре-
дано за своята Ложа и Свободното Зидарство като
цяло.
88
Четвъртият камък (...) е Централният камък. Той
е неизменна част от всяка сграда и често поддържа
голяма част от сградата. Споменавам този особен ка-
мък тук, защото неговата символика придобива осо-
бена важност в по-високите степени на Свободното
Зидарство.
Братя, от четирите камъка, които изредих – кой
камък сте вие? Основополагащият, Грубият, Обрабо-
тения или Централния?”
„Не съм много сигурен коя дума е най-важната за
нас днес. Затова си позволих свободата да избера
шест думи, които да ви предложа – първите три са
взети от края на обяснението на килима на първа сте-
пен в Ритуала Емюлейшън. Те са:
Добродетел, Чест и Състрадание.
(...) Отличителните черти на добрия Свободен Зи-
дар са Добродетелта, Честта и Състраданието. И те
винаги трябва да имат място в сърцето на Масона.
Последните три думи, които съм избрал, са:
Вяра, Надежда и Милосърдие.
Вяра – във Великия Архитект на Вселената.
Надежда – за спасение.
Милосърдие – към всички хора. (...)
Най-важната едничка дума, която избрах е:
Милосърдие.
Милосърдието е гръбнакът на Масонството. Дума-
та, която приемаме да съблюдаваме при нашия при-
ем. Когато даряваме средства, и още повече – когато
бъдем милосърдни към нашите Братя и всички, които
имат нужда, в нашето ежедневие.
И така, Братя, аз ви оставям, с най-великата дума
от всички – и тя е МИЛОСЪРДИЕ.”
БРАТ О.П. – ЛОЖА „ISAAC NEWTON”, ОРИЕНТ
БУКУРЕЩ, РУМЪНИЯ
„ШЕСТТЕ ФУНДАМЕНТАЛНИ КОНЦЕПЦИИ В
МАСОНСКАТА РАБОТА”
„ЕДНО
Всички ние сме ЕДНО – свързани на квантово ниво
от вълните, формирани в рамките на ограниченията
на проявлението, или на различните проекции на Ве-
ликия Архитект на Вселената. Аз и Ти сме свързани
и сме част от ЕДНО-то, ДАО, БОГ, АЛЛАХ, БРАМА или
неназовимия IHVH.
Следователно, това, в което вярвам, което знам и
което правя, независимо какви са плодовете на моята
работа, ще промени вашите представи, вашето зна-
ние, вашите действия и вашите резултати. Вътре в
Ложата и извън нея.”
„ДВЕ
Ние имаме два мозъка. Ляв и десен. Аналитичното
и холистично мислене, логиката и паметта са дело на
лявата страна. Интуицията и креативността – на дяс-
ната страна. (...)
В Ложата Братята, които стоят на Север, поглеж-
дайки наляво ще активират предимно своя ляв мозък,
което означава – памет, действие или Сила. И това е
психическото състояние на Братята Чираци.
Братята, които стоят на юг, поглеждайки надясно
ще задействат предимно тяхното дясно полукълбо,
което означава – творчество, интуиция и красота. И
това е психическото състояние на Братята Калфи.
Майсторите стоят на юг или на север, в зависимост
от техните потребности и цели.”
„ТРИ
С прости думи можем да кажем, че ние живеем ед-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

новременно в три тела.
От физическия свят извличаме субстанциите и
енергиите, които изграждат нашето тяло – физиче-
ското. Оттам идва и това, което ПРАВИМ.
От астралния свят черпим емоциите, импулсите,
желанията, страстите и копнежите, които изграждат
нашата душа. Оттам идва и това, което ЧУВСТВАМЕ.
От духовния свят взимаме нашите мисли, нрави,
цели и смисъл, които изграждат нашия дух. Оттам
идва и това, което МИСЛИМ.
И някъде, точно между Душата и Духа, се намира
Любовта.”
„ЧЕТИРИ
Ако аз и ти общуваме, а двама други ни слушат,
комуникационният процес може да бъде наблюдаван
от четири гледни точки на възприятието.
Първата гледна точка е твоята – тя отразява начи-
на, по който ти, твоето вътрешно Аз, възприема света
през собствените си очи и уши, със собствените си
сетива.
Втората гледна точка е тази на ‘другия’. Означава:
той да се постави на мястото на своя Брат, да мисли,
чувства и вярва като него. Дори да вижда и чува от
негова гледна точка, чрез собствените си очи и уши.
Третата гледна точка е тази на страничния наблю-
дател на комуникацията между двамата. Като птица,
или като камера за наблюдение, той събира инфор-
мацията и улавя динамиката на взаимоотношенията
между общуващите. Такава може да бъде гледната
точка на Сановниците в Ложата.
Четвъртата гледна точка е синтез на предходните
три – тя дава чувството за цялостност на системата.
От тази гледна точка Уважаемият Майстор на Ложа
може да види зараждането и последиците от другите
три гледни точки и техните взаимодействия, да забе-
лязва значителните тенденции, издигащи се над ин-
дивидуалните идентичности.”
„ПЕТ
(...) Нашите пет сетива обработват до два милиона
бита информация за една секунда. Съзнанието ни, за
съжаление, може да обработва чувствително по-малко
сегменти информация – приблизително 134 бита/сек.
Следователно, входящата информация автоматично
преминава през няколко филтъра, които я редуцират
до нивото от въпросните (приблизително) 134 бита,
с които то може да се справи. Филтрите извършват
това чрез: изтриване, деформация, обобщение. В
крайна сметка, мозъкът съхранява тази информация
в специфични шаблони, в зависимост от нашия стил
на вътрешна представа за реалността. Около 70% от
нас съхраняват и обработват информацията визуал-
но, останалите правят това чрез допир или по слухов
път. (...)
Така, в Ложата някои от нас ще чуят повече (...).
Други ще виждат повече, а някои Братя ще почувст-
ват повече от другите. Това е важен момент при из-
пълнението на Масонския Ритуал: той трябва да бъде
осъществяван съвършено и да храни всичките сетива,
за да достигне до всички наши Братя.”
„ШЕСТ
Съществуват шест стила на мислене. Или шест ми-
словни шапки.
Обективното мислене: мисленето на бялата шапка
е насочено към наличната и нужна информация.
Емоционално мислене: мисленето на червената
шапка гледа на въпроса от емоционална, чувствена и
предчувствена гледна точка.
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
началото, камъкът и думата
Положително мислене: мисленето на жълтата шап-
ка е насочено към ползите и стойностите.
Критическото мислене: мисленето на черната шап-
ка изследва трудностите и проблемите, свързани с
даден въпрос.
Творческото мислене: мисленето на зелената шап-
ка изисква фантазия, изобретателност и страничен
поглед върху въпроса.
Мета-мисленето: мисленето на синята шапка е съ-
средоточено върху размишлението, мета-размишле-
нието (задължително е да се мисли за мисленето) и за
необходимостта да се управлява мисловния процес.
За да се разбираме помежду си в Ложата, най-ефи-
касният начин е да се упражняваме да използваме, в
конкретен момент, един и същ стил на мислене (на-
пример, да мислим критически СЕГА или всички да
МИСЛИМ творчески), защото смесеното мислене ще
блокира креативността и ще предизвика напрежение.
Може да се прилагат и последователности от мислов-
ни стилове, като по този начин се постигат целите на
Ложата.”
БРАТ В.Б. – ЛОЖА „CAVALERII DE
MANGALIA”, ОРИЕНТ КОНСТАНЦА, РУМЪНИЯ
„ДУМИТЕ...”
„Думите са силата, с която създаваме или рушим.
(...)
От една страна, нашите думи могат да превърнат
най-превъзходните мечти в реалност, но от друга – те
могат да разрушат всичко около нас. Ето защо, непра-
вилната употреба на думите създава ‘ада на земята’.
Всяка творческа сила, която се използва по грешен
начин, може да се превърне в деструктивна сила. На-
шето слово е чиста магия, и погрешното му използ-
ване може да го превърне в черна магия. Устното и
писмено слово е толкова силно, че само една едничка
дума може да промени вашия живот, или да разруши
живота на милиони хора. Негативната дума може да
прокълне и често хората използват думите като ма-
гьосници, без да осъзнават, че в действителност се
проклинат един друг. Такава е силата на думата. Ви-
соко духовните хора са силно устойчиви спрямо про-
клятията и мисловните вълни на другите. Често ние
използваме думите, за да излеем отровата на нашите
емоции, да изразим гнева си, ревността, завистта или
омразата си. Словото е най-ценния и мощен дар, кой-
то човечеството притежава, но ние го използваме и
срещу самите нас. От всички оръжия за унищожение,
изобретени от човека, лошата дума е най-страшното
и най-мощното. Тя може да разруши, без да остави
следи.”
„Много често ние сами си забъркваме емоционал-
на отрова, използвайки изрази като: ‘Остарявам’ (...),
‘Глупав съм’, ‘Никога няма да бъда съвършен’, ‘Няма
да успея’ и т.н. По този начин материализираме тези
думи в нашата реалност, и ги впрягаме срещу нас. Ето
затова е важно да разберем какво всъщност предста-
влява думата и каква сила притежава. Целият свят
може да ни обсъжда, но ако не позволим това да ни
засегне, ставаме имунизирани. (...)
Когато човек не приема негативните емоции, те се
връщат обратно към изпращача им и го засягат ди-
ректно. Мисълта е чиста енергия, която никога не
умира. Трябва да предпазим съзнанието си от зли ми-
сли към другите и да поемем пълна отговорност за
нашите чувства, мисли и думи.
89
началото, камъкът и думата
Силата и енергията, които мисълта ражда, се влага
в думите. Денят, в който човек осъзнае, че има сила-
та да променя живота си с помощта на думите, той
ще достигне своята зрялост. Нашите мисли и думи са
енергийни флуиди, който, в зависимост от своя заряд
– тяхната висока или ниска честотност, могат да тво-
рят добро, или да навредят.”
„Любовта е думата, която във вибрационно отно-
шение е много близо до Божественото слово. Хиляди
хора са били излекувани с помощта на любовта. Всяка
позната ни болест ще отстъпи пред силата на нашата
любов. Можем изцяло да влияем на хората около нас
със средствата на позитивната или негативна енер-
гия, която отдаваме. Негативните мисли и чувства са
като мощни оръжия, които могат да причинят значи-
телни щети. Ако мразим някого от дъното на душата
си и изпращаме негативни мисли към него, ние спо-
собстваме за неговото унищожение.
При лечението от разстояние, лекуващите групи се
молят за тези, които са далеч от тях. Те изпращат по-
ложителни мисли към болния човек, които произвеж-
дат лечебен ефект. Всяка дума има своя вибрационна
честота. Затова е добре човек да използва само думи
с висока честота на вибриране. Всяка дума привлича
съответна енергия върху човека, който я е изрекъл,
и енергията е пропорционална на вибрацията на ду-
мата. Метафорично казано, думите са нашата визитна
картичка. Колкото по-добри и по-високо вибриращи
са думите ни, толкова по-висш е духът на този, който
ги изрича. Такъв е човекът с висока духовна вибра-
ция.
Благословени да бъдат всички посветени, мона-
сите, които постоянно излъчват високо позитивни
мисловни вибрации, които спасяват човечеството от
саморазрушение. Всички думи, които изричаме или
мислим, създават и материализират нашата реалност.
Изречението е съставено от думи и представлява ин-
формационно-енергийна група, подобна на жив ор-
ганизъм, който в действителност превежда информа-
цията до адресата на изреченото съждение. Човекът
не получава посланието във формата, в която е за-
мислено, а по-скоро като енергия, която той декоди-
ра по свой собствен начин. Изречената дума е много
мощна, защото в нея влагаме телесната си енергия,
за да я накараме да заработи. Затова, първо трябва
да подбираме думите и след това да ги зареждаме със
сила. Мисълта може да бъде движещата сила зад уст-
ното слово – тази, която му придава сила. Да се стра-
хуваме от негативните думи, изречени от другите, оз-
начава да подсилим тяхната енергия и по този начин
отрицателното им влияние върху нас да се увеличи.”
„За да (...) не нараняваме друго създание във все-
лената – дори и чрез мисли – трябва да вземем пред-
вид следното:
• никога да не обвиняваме никого и никога не уко-
ряваме другия;
• да не осъждаме своята съдба, миналото си, или
други хора;
• да не забравяме, че всеки укор представлява
разрушителна програма срещу този, когото сме
засегнали.
Всичко, което изречете за един човек, ще се сбъ-
дне. Ето затова, ако сте прокълнали някого, вие под-
съзнателно продължавате да изричате това прокля-
тие.”
„Един от законите на вселената гласи:
да не нараняваме човек, дори и чрез мисъл.
90
Когато някой вярва, че нещо лошо ще се случи
на него, или на някой друг, той привлича всички не-
щастия върху себе си или въпросния човек. Колко-
то по-реални са предвижданите нещастия, толкова
по-реална щета те нанасят. Не отговаряйте на злото
със зло, на клеветата с клевета, а винаги благосла-
вяйте. Когато благославяме, ние даваме и получава-
ме едновременно. Като предлагаме мир и светлина,
ние ги получаваме обратно в стократен размер. Не
отвръщайте на омразата и подлостта с подлост, но с
мисли за любов и светлина, дори ако ви е трудно да
го сторите. Ето защо хиляди хора се саморазрушават
несъзнателно – защото постоянно подхранват гнилия
плод на негативното мислене.
С омраза, подлост и гняв човек не може да стигне
доникъде. Само любовта се отплаща.”
БРАТ В.Б. – ЛОЖА „СВЕТИ ЙОАН”, ОРИЕНТ
СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ
НАЧАЛОТО, КАМЪКЪТ И ДУМАТА
Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменно в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!
Атанас Далчев, „Съдба”
„Нека поразсъждаваме за нещата от живота. Млади-
ят човек носи мъжкото предизвикателство да открива,
познава, усвоява и оплодява нови светове – материал-
ни и духовни. Познал новото той го съотнася към из-
вестното (...), за да постигне мярата на неговата цен-
ност. И когато постигне зрелостта – умъдрен от опита
или просто уморен – той понечва да се завърне към
родното (...), за да свърже началото с края и да за-
твори жизнения цикъл. Това завръщане най-силно се
олицетворява от майката, като носител на женското,
което е утробата на новото зачатие. Синовете тръгват
от бащите и се завръщат при майките, за да слеят на-
чалото с края и да получат ново просветление. При ба-
щите се завръщат коленичили блудните синове (както
е при Рембранд), защото им е потребна прошка и под-
крепа. Това е по същество едно неуспешно начало, ко-
ето няма своя логичен край. Завършекът на нормалния
човешки житейски цикъл се символизира от склонилия
глава в скута на майката мъж с прошарени коси. Човек
не може да се приближи до Бога преди да е изпълнил
докрай своята мисия на Човек!
Да проследим някои съзвучни с моята нагласа от-
кровения на един голям българин – Тончо Жечев в
‘Митът за Одисей’. Неговата евристична теза е, че ис-
торията на Одисей не е история на едно пътуване, а
е история на едно завръщане. Такива мотиви за кръ-
говото движение откриваме още при Платон, но Тон-
чо Жечев придава много жизнено, българско звучене
на митологичните мотиви. Пътуването е стремеж към
неизвестното – т.е. живота. Завръщането е пътуване
към известното – т.е. смъртта. Тук се съдържа тайн-
ството на докосването на началото с края, на края
с новото начало, където се зачева плодът за новия
животворен кръг.
В този смисъл именно завръщането към традици-
ята, ценностите, началото е присъщото на Майстора
призвание в неговата мисия да постигне сливане на
началото с края и чрез смъртта да придобие просвет-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

лението за ново начало.
В това пътуване към същността, към самия себе си
покровителка може да ни бъде Мъдростта, така както
за Одисей покровителка е Атина Палада – богинята
на мъдростта, плодородието, мирния труд. Иначе нам
ще бъде отредена ролята на лутащи се хора, които
с безкрайните и безплодни начала и преждевремен-
ния безначален край на случайните им начинания не
постигат божествено отредената мисия на Човешкия
живот.
Ще цитирам едно вълнуващо прозрение на Тончо
Жечев в интерпретацията на епизода за Одисей и Ка-
липсо:
‘Идва късен следобеден час в ранната есен на чо-
вешкия живот, в който внезапно с цялото си съ-
щество усещаме въпреки знания, опит и лукав-
ства някаква много проста и изначална истина. На
пустеещия вече бряг на нашата Огигия сянката ни
се удължава, сякаш душата ни търси мост между
всички острови на своя архипелаг, синевата на мо-
рето и небето започва да тъмнее и се слива, зад
себе си чуваме тихото похлипване на Калипсо, но
пак се взираме напред за кораба, който ще ни от-
несе далеч, далеч от безсмъртието и вечната мла-
дост към последното пристанище. В този час духът
ни е вещ за по-сладка и непроменима истина от
безсмъртието и вечната младост, той непреодоли-
мо се стреми да закръгли другия тайнствен обръч
на душевните ни стремления.’
В кръга има нещо уютно, меко, топло, одухотворе-
но. Кръгът, според мен, е духовното пространство на
Майстора, в което е заложена умереността, така как-
то триадата и триъгълникът са символът и опората в
търсенията на Чирака, а прозрението за дуалистична-
та същност на нещата и опората в другите е поуката
за Калфата.”
„Камъкът е в началото на човешката дейност по
еманципиране от природата. Не случайно той е пър-
вото оръдие на труда, с което се постига умножаване
на човешките възможности. Върху камъка са оставе-
ни и първите следи на човешката цивилизация. Както
казва А. Далчев:
‘от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове’.
По своя произход камъкът е начален продукт на
земната първоматерия, който се появява от нейното
съприкосновение с въздуха и водата.
В неолита хората първо откриват природната ве-
личественост на камъка – скалите. Първоначално те
са го използвали като естествена площадка за при-
ближаване и връзка със Слънцето и боговете. Впо-
следствие са създали инструментите и са развили
уменията да го обработват. От камък са създадени
най-древните и величествени паметници на човеш-
ката история: Стоунхендж, Египетските пирамиди,
Храмът на Соломон, Колизеума. Върху каменни плочи
са дадени и божиите заповеди на Мойсей. В каменно
превъплъщение откриваме историческите пластове
в свещения град на Траките – Перперикон от VІ хи-
лядолетие преди Христа до средновековието. Това е
ярко проявление на мегалитната култура, акцентира-
ща върху въздействието на монументалните скали. С
основание се лансира тезата, че именно тук се е на-
мирало известното в древността прорицалище на бог
Дионис, в което се е осъществявал винено-огненият
обред. Сведения за родопското светилище на Дионис
намираме при Херодот и Светоний. В него са получи-
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
началото, камъкът и думата
ли предсказанието за отреденото им завладяване на
света Александър Велики и Октавиан Август. Камъкът
е не само стъпало или пиедестал в стремежа за при-
ближаване към божественото. В него се въплъщават
духовни послания към другите и бъдещето, както е
при Мадарския конник.
В камък е изсечена Пещерата – утроба, симво-
лизираща лоното на земната богиня. В началото на
орфическата традиция стои първичната космогония,
тръгваща от нощта. В тъмнината на каменния отвор
на пещерата слънчевият лъч в определен момент
осъществява великото тайнство по оплодяването на
природата. Камъкът е съхранил за нас орфическите
култове на древните траки. В стремежа си да преда-
дат трайни послания към съвременниците и идните
поколения хората се доверяват на камъка като дъл-
говечен материал, който обективира техните духовни
търсения и прозрения.
В обработката на камъка е закодирана и работата
на Чирака, Калфата и Майстора в Масонството.”
„Думата (...), като духовна проекция, е в основа-
та на всяка целенасочена човешка дейност. Думата
е мисловно тайнство, побиращо обобщенията на чо-
вешкия опит в сетивния делник. То съдържа мярата
на земните неща, отношението между хората и стре-
межа към общуване с Бога.
Думата в Масонството е носител не само на смис-
лово съдържание, тя има символно значение. На въ-
проса: как да бъде разпознат Масонът отговаря:
‘По знака, думата и ръкостискането...’
В акустиката на Храма всяка произнесена дума
е отмерена и точна. Тя покорява със своя смислов и
символен обхват. Същевременно тя респектира с вну-
шението, че достойни за общото внимание са само
премислени и претеглени словесни послания, в които
всяка дума е на своето място. Нещо повече, умеещи-
те да разчитат духовни внушения осъзнават потреб-
ността да чуеш другия преди да кажеш собственото
си мнение.”
„Думата е в началото на божественото сътворе-
ние, камъкът е в началото на човешката история, а
ние сме в началото на ново начинание. Преди това
да не пропуснем да огледаме и осмислим извървения
път, за да завършим темела на своя Градеж.
Завършекът на тези разсъждения ми навява вну-
шението, че човешкият порив към съвършенство,
свързан обикновено с изкушението на новото начало,
трябва да се съотнася към предшестващия опит, за
да се намери мярата на желаното и постижимото в
човешкото греховно битие. И тук отново ще се позова
на поетичния образ на А. Далчев:
‘Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях;
вечно и свято е само мъртвото,
живото живее в грях.’”
БРАТ Г.К. – ЛОЖА „Glycon”, РУМЪНИЯ
ДНЕВНИК НА ПЛЕНЕРА „БАЛЧИШКА
СВЕТЛИНА” 2010
Попътно, текстът на Брат Г.К. запозна присъства-
щите на Конференцията с впечатленията си от Плене-
ра, проведен в началото на септември т.г. в с. Кранево
край Балчик, в който взеха участие Братя от Румъния
и България, както и с перспективите по разгръщането
на благотворителна активност при осъществяването и
разширяването на подобни инициативи в бъдеще.
91
началото, камъкът и думата

92 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 годишнини

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 93

благотворителност
Пленер
„Балчишка
Светлина” 6010
ПРЕДИСТОРИЯТА
Още преди побратимяването на четирите Ложи:
„Морска звезда” – Ориент Варна, „Звездата на София”
– Ориент София, „Овидиус” – Ориент Констанца и „Ми-
лениум” – Ориент Букурещ, бе положено началото на
поредица от срещи между Братя от България и Румъ-
ния, като Варна стана естествено средище на ежегодни
контакти в началото на есента. Основни ”виновници”
за тяхното организиране бяха Уважаемият Брат Павел
Флореску, Стар Майстор на Ложа ”Овидиус”, и Брат
Сава Стаматов, Секретар на Ложа ”Морска звезда”.
Още при второто си издание те придобиха нов статут –
Конференция на Ложите от Черноморския регион.
При все по-нарастващ интерес подобни работни съ-
бирания се проведоха в Букурещ и Констанца.
Но... постепенно, на тези форуми започна да витае
необходимостта от някаква добавка, която да привне-
се допълнително очарование, допълнителен аромат на
опасно превръщащия се в шаблон еднообразен дневен
ред. Витаеше нуждата да се предложи идея, която да
ангажира допълнително сетивата и разума, да прово-
кира към някакво сериозно участие в акт, който да се
почувства като значим.
Така – неусетно – неуморимите ентусиасти, Братята
Павел и Сава, решиха да запретнат ръкави и да орга-
низират един Пленер с благотворителна цел, в кой-
то да вземат участие художници и скулптори от двете
страни.
Пленерът се случи в началото на септември в мал-
кия град Кранево, намиращ се на десетина километра
от Балчик – едно място изпълнено с много зеленина и
лятно очарование. Начинанието бе прегърнато и от Ве-
ликия Майстор на Обединената Велика Ложа на Бълга-
рия, Най-уважаемия Брат Григорий Вазов, който стана
и патрон на първото издание на този културен форум,
спонтанно получил своето име ”Балчишка Светлина
6010”.
РЕАЛИЗАЦИЯТА
Организаторите на първото издание на Пленера в
лицето на четирите побратимени Ложи поеха всички
разходи по него, покривайки цялостното пребивава-
не на участниците от България и Румъния – хотел,
прехрана, транспорт до местата за творческа работа,
арт-консумативи. Обединената Велика Ложа на Бълга-
рия финансира отпечатването на специален Каталог с
творби на участниците.
В такава обстановка, в продължение на една сед-
мица, Братя от България и Румъния разменяха идеи и
опит, потопени в лятната атмосфера на Балчик и райо-
на около него. Няма съмнение, че в дружеската обста-
новка всеки от участниците успя да почувства велика-
та магия на Братската Любов и неизменното усещане
за причастност към световната Братска Верига, която
ни свързва трайно един с друг.
94
Завладени от благородната кауза на организатори-
те – подпомагане на талантливи деца с изявени на-
клонности към изобразителните изкуства – една група
невероятни по своя мащаб творци дари част от своята
обич, оптимизъм, благородни помисли и светлина, ко-
ито всеки от тях имаше в излишък сърцето си.
Дарените от участниците в Пленера творби, бяха
изложени по време на Конференцията на Ложите от
Черноморския регион, проведена във Варна между
22 и 24 октомври т.г. в курортния комплекс ”Ривиера”
– Златни пясъци. По време на официалната вечеря в
рамките на този форум се проведе и благотворителен
търг. Събраните средства, 3500 евро, както и онези,
които ще се натрупат от последващи подобни търгове,
ще се използват за учредяване на специален фонд, от
който да се предоставят стипендии за талантливи деца,
а също и да се осигурява частично финансиране на
следващото издание на инициативата. То ще включва
провеждане на летни арт-академии за деца, на които
лектори ще бъдат изявени наши творци. Допълнител-
но, през есента, в района на град Балчик ще работят
и творци от другите сфери на изкуството от България,
Румъния, Турция, Русия, Украйна. В бъдеще тази идея
ще прерасне в поредица от работни срещи на творци и
ценители на изкуствата от страните на Черноморския
регион.
УЧАСТНИЦИТЕ
От румънска страна участваха известните художни-
ци: проф. Джордж Карутиу, преподавател по изящни и
декоративни изкуства в Университета „Овидиус” в гр.
Констанца, заедно със своята съпруга Даниела Турка-
ну – също художник, и Мариян Кондруз и Георге Урдеа
– талантливи художници, и двамата с множество учас-
тия с изложби в престижни галерии в Румъния, и много
страни в Европа, Америка, Азия.
От българска страна взеха участие изявените наши
творци: Петър Мичев – Педро, Павел Митков, Краси-
мир Савов, Димитър Гоцак, Иван Иванов – Йоаний,
всеки от тях виртуоз в своята област, а всички като
цяло представящи с изключителен успех България и
българското изкуство по света.
Със своя младежи ентусиазъм и непринуденост Брат
Павел Митков внесе особени колоритни нотки и щрихи
в общата атмосфера на Пленера.
Мнозина други художници, скулптори, майстори на
дърворезбата и фотографи, сред които и наши Бра-
тя, изявиха желание да участват в благотворителната
инициатива, дарявайки свои творби. Това бяха: проф.
Евгений Кузманов – преподавател по скулптура в Юго-
западния университет "Неофит Рилски" в Благоевград,
Андрей Янев, Иван Токаджиев, Николай Бузов, Уста
Дарин Божков и Гаро Кешишян.
Сърцато и всеотдайно по организирането на първо-
то издание на Пленера „Балчишка Светлина” работиха
У Брат Павел Флореску, Брат Сава Стаматов, У Брат
Камен Чолов, Майстор на Ложа ”Звездата на София”,
У Брат Иво Генов, Майстор на Ложа ”Морска звезда”,
Брат Йордан Цанев, управител на хотела в Кранево,
Брат Спартак Маринов, Заместник Майстор на Ложа
”Звездата на София”, ВУ Брат Димитрин Вичев, Стар
Зам. Велик Майстор, както и НУ Брат Григорий Вазов,
Велик Майстор на Обединената Велика Ложа на Бъл-
гария.
Зидарски преглед
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 95
зад граница
Берлин
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА
ЛОЖА НА СТАРИТЕ СВОБОДНИ И ПРИЕТИ ЗИ-
ДАРИ НА ГЕРМАНИЯ И ТЪРЖЕСТВЕН РИТУАЛ
ПО ИНСТАЛИРАНЕ НА НОВОИЗБРАНИЯ ВЕЛИК
МАЙСТОР
Между 13-и и 15-и май 2010 г. в Десау, Герма-
ния се проведе Годишната Конференция на Велика-
та Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на
Германия. На нея бе избран нов Велик Майстор –
66-годишният правист и нотариус от Дортмунд, НУ
Бр. Аксел Полман. В състава на българската делега-
ция бяха Великият Майстор на ОВЛБ – НУ Бр. Григо-
рий Вазов, и Старият Велик Майстор на ОВЛБ – НУ
Бр. Борислав Сарандев. По време на проведените
разговори с Великия Майстор на Обединените Ве-
лики Ложи на Германия – НУ Бр. Рюдигер Темплин,
със Стария Велик Майстор на Обединените Велики
Ложи на Германия – НУ Бр. Клаус Хорнефер, със
Стария Велик Майстор на Великата Ложа на Ста-
рите Свободни и Приети Зидари на Германия – НУ
Бр. Вили Драх, и с Великия Командор на Стария и
Приет Шотландски Ритуал на Германия – Еберхард
Деш, НУ Бр. Рюдигер Темплин се е извинил за не-
волно създадения дискомфорт във връзка с някои
мигриращи идеи за регуляризация в България, зая-
вявайки, че този въпрос няма да бъде повече тема
на разговор. НУ Бр. Борислав Сарандев е запоз-
нал подробно Брат Еберхард Деш с историята на
проблематичната структура у нас. Оказало се е, че
96 96
той е получавал много погрешна информация по
линия на самодействащи парамасонски структури
от България. Великият Командор на Стария Приет
Шотландски Ритуал на Германия е благодарил за
предоставената му информация и е заявил, че на
този етап вече има по-различна представа за ситу-
ацията.
Женева
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА
ЛОЖА „АЛПИНА” НА ШВЕЙЦАРИЯ И ТЪРЖЕСТ-
ВЕН РИТУАЛ ПО ИНСТАЛИРАНЕ НА НОВОИЗ-
БРАНИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР
На 5-и юни 2010 г. бе инсталиран новият Велик
Майстор на Великата Ложа „Алпина” на Швейцария
– НУ Бр. Жан-Мишел Машерпа. Българската деле-
гация, съставена от Великия Майстор – НУ Бр. Гри-
горий Вазов, Първият Велик Надзирател – МУ Бр.
Пламен Стайнов, и Майстора на Ложа „Средец” – У
Бр. Галин Перянов, проведе редица срещи, на кои-
то присъстваха Старият Велик Майстор на Обедине-
ните Велики Ложи на Германия – НУ Бр. Клаус Кот,
и Заместник-Великият Майстор на Великата Нацио-
нална Ложа на Франция – ВУ Бр. Жан-Клод Тарди-
ва. Срещите преминаха в изключително приятелска
атмосфера. На тях многократно бе изказано кате-
горичното мнение, че Обединената Велика Ложа на
България е с много висок авторитет в световната
Братска верига. Новият Велик Майстор изказа же-
ланието си да присъства на предстоящото Редовно
Зидарски
Зидарски преглед
преглед ● Книга
● Книга IV-V
IV-V ● година
● година 6010
6010

годишно общо събрание на ОВЛБ, за което надлеж-
но му бе изпратена специална покана.
Амстердам
ТЪРЖЕСТВЕН РИТУАЛ ПО ИНСТАЛИРАНЕ НА
НОВОИЗБРАНИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР НА ВЕЛИ-
КИЯ ИЗТОК НА ХОЛАНДИЯ
В средата на юни 2010 г. бе избран нов Велик
Майстор на Великия Изток на Холандия. Това е НУ
Бр. Вильем Мейер. На 17-и юни 2010 г. в Амстер-
дам се състоя вечеря със стари и настоящи Велики
Майстори на Велики Ложи, домакин на която бе НУ
Бр. Дидерик ван Росум. Сред присъстващите бяха
Старият Велик Майстор на Великата Ложа на Из-
раел – НУ Бр. Хаим Гел, Старият Велик Майстор на
Великата Ложа на Британските Свободни Зидари в
Германия – НУ Бр. Майкъл Купър, и Старият Велик
Майстор на Великата Ложа „Алпина” на Швейцария
– НУ Бр. Алберто Менаше. На големия приятел на
България – НУ Бр. Дидерик ван Росум беше подне-
сен личен подарък. На 18-и юни 2010 г., за висо-
ките гости бе организирана специална екскурзия в
околностите на Амстердам, а галавечерята се със-
тоя на кораб по каналите на Амстердам. Сред по-
четните гости бяха Програмният Велик Майстор на
Обединената Велика Ложа на Англия – ВУ Бр. Питър
Ланс, и Великият Канцлер на Обединената Велика
Ложа на Англия – ВУ Бр. Алан Енгелфийлд, както и
още 18 делегации на Велики Ложи. Проведени бяха
множество Братски разговори за бъдещето на Евро-
пейското Масонство. Обединената Велика Ложа на
България получи много висока оценка за проведе-
ната научна конференция „Бъдещето на човечест-
вото и Масонската ценностна система”. Голяма част
от присъствалите Велики и Стари Велики Майстори
поеха ангажимент да присъстват на предстоящото
Редовно годишно общо Събрание на ОВЛБ през но-
ември 2010 г. в София. В събота, 19-и юни 2010
г., бе проведен красив Ритуал по инсталирането на
новия Велик Майстор на Великия Изток на Холан-
дия, НУ Бр. Вильем Майер. На последвалата Тафел
Ложа ВУ Брат Питър Ланс, Програмен Велик Май-
стор на Обединената Велика Ложа на Англия, даде
много висока оценка на работата на Обединената
Велика Ложа на България и НУ Брат Григорий Вазов
получи настойчива покана да присъства на техните
четвърт-годишни събрания през септември или де-
кември в Лондон.
В заключение, може с голямо задоволство да се
констатира завидно порасналия авторитет на Обе-
динената Велика Ложа на България в световната
Братска Верига.
Лисабон
ТЪРЖЕСТВЕН РИТУАЛ ПО ИНСТАЛИРАНЕ НА
НОВОИЗБРАНИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР НА ВЕЛИКА-
ТА ЛЕГАЛНА ЛОЖА НА ПОРТУГАЛИЯ
По покана на Великата Легална Ложа на Пор-
тугалия, Обединената Велика Ложа на България
присъства на нейната Годишна Конференция, пред-
ставлявана от Заместник-Великия Майстор – ВУ Бр.
Илия Димитров, придружаван от Майстора на Ложа
„Балканска звезда”, У Бр. Михаил Михайлов.
Тържественият акт се проведе на 25-и септем-
ври 2010 г. в Лисабон. Асамблеята бе по повод ин-
Зидарски
Зидарски преглед
преглед ● Книга
● Книга IV-V
IV-V ● година
● година 6010
6010
зад граница
сталирането на новия Велик Майстор – НУ Бр. Хосе
Франсиско Морено, избран на 26-и юни 2010 г.
Също така, в периода 24–26 септември, в Ори-
ент Португалия се проведоха и два други интересни
Масонски форума:
• Годишна среща на португалско говорещите Ве-
лики Ложи,
• Годишно събрание на южноамериканските Ве-
лики Ложи на тема „Масонството и съвременност-
та” (тема, сходна с темата на проведената в Ориент
България Международна теоретична конференция
„Бъдещето на човечеството и Масонската ценност-
на система”).
Това позволи на българската делегация да осъ-
ществи неформални срещи, запознанства и обмен
на идеи с Братя от далечни Ориенти, между които
със: Стария Велик Майстор на Великата Ложа на
Аржентина – НУ Бр. Алехо Нейелоф (от руски про-
изход), Великия Секретар на Великата Ложа на Ар-
жентина – ВУ Бр. Пабло Лазаро, Великия Секретар
на Великата Ложа на Чили – ВУ Бр. Хуан Гонзалес
Калдерон, Великия Секретар на Великата Ложа на
Уругвай – ВУ Бр. Оскар Фигуердо Мартинез, Асис-
тента на Великия Секретар на Великата Ложа на
Кипър – Брат Петрос Машалепис, Великия Майстор
на Обединените Велики Ложи на Германия – НУ Бр.
Рюдигер Темплин, Великия Майстор на Великата
Ложа на Русия – НУ Бр. Андрей Богданов (комуто
бе подарен комплект от течението на списание „Зи-
дарски преглед”), Великия Секретар на Великата
Ложа на Русия – ВУ Бр. Владимир Никитин, Вели-
кия Секретар на Великата Ложа на Австрия – ВУ
Бр. Герхард Ратценбергер, Великия Секретар на
Великата Ложа на Португалия – ВУ Бр. Хосе Коельо
Антунес (комуто бе подарена книгата на Брат Иво
Жейнов „Неизвестни страници за Българското Ма-
сонство” и комплект от течението на списание „Зи-
дарски преглед”), както и с други Братя, участници
във форумите.
На Ритуала по инсталирането присъстваха над
400 Братя. Тук бяха 13 Велики Майстори – на
Обединените Велики Ложи на Германия, Великия
Ориент на Италия, Великия Ориент на Бразилия,
Великата Ложа на Уругвай, Великата Ложа на Ар-
жентина, Великата Ложа на Парагвай, Великата
Ложа на Перу, Великата Ложа на Испания, Ве-
ликата Ложа на Боливия, Великата Ложа на Кот
д'Ивоар, Великата Ложа на Русия, Великата Ложа
на Естония и Великата Ложа на Мозамбик. При-
състваха и 25 Велики Сановници от Великите Ложи
на: Англия, Франция, Австрия, Швейцария, Чили,
Белгия, Габон, Хърватия, Молдова, Мароко, Бълга-
рия и Кипър.
Церемонията бе впечатляваща и започна с от-
веждането на НУ Бр. Хосе Франсиско Морено пред
Олтара, извършено от група Велики Майстори и
Сановници. Към него бяха отправени 15-те Ритуал-
ни въпроса. След дадения положителен отговор на
всеки от тях, той бе обявен за нов Велик Майстор.
Приветствия към Новия Велик Майстор на Порту-
галия бяха поднесени от всички гости. От името на
Великия Майстор на ОВЛБ – НУ Бр. Григорий Вазов,
Заместник-Великия Майстор на ОВЛБ – ВУ Бр. Илия
Димитров, му връчи подарък – гравиран кристален
обелиск.
97 97
внасяне на светлина

Тържествен Ритуал по На 23-и март 6010 г. под Майсторския чук на

Великия Майстор на Обединената Велика Ложа

внасяне на на България, НУ Брат Григорий Вазов се прове-

де Тържествен Ритуал по внасяне на Светлина
в Ложа „Боянският майстор” – Ориент София.

Светлина в Новата Ложа се роди от Ложа „Светлина София

94” – Ориент София, и получи патент №053 на

Ложа
пълноправна и пълноценна Ложа в състава на
Обединената Велика Ложа на България. Привет-
ствия към учредителите направиха НУ Брат Гри-

„Боянският горий Вазов, Майсторът на Ложата – У Брат П.Г.,

и много от гостите. Ораторът на Ложата, Брат
В.М., изнесе Градеж на тема „Боянският майстор

Майстор” – символ на творческата сила, родена в Бълга-

рия”.
Нека Великият Архитект на Вселената винаги
да напътства Градежа на Ложа „Боянският май-
стор” и да подпомага членовете ù в усилията им
да бъдат полезни на всички хора!

Боянският майстор – символ на

творческата сила, родена в България

В
ъв всяко кътче на нашата земя има шедьо-
ври на творческия гений на народа, жи-
вял и градил от зараждането на човешкия
род. Такива са и пирамидите в Египет, и
храмовете в Ангкор в Камбоджа, и Вели-
ката китайска стена, и Колизеума в Рим,
и Акропола в Атина, и Френският Лувър, и древните
градове на маите в Мексико, и катедралите в Кьолн
и Милано, и Статуята на Свободата в Съединените
щати.
Всички тези земни забележителности, красящи
нашата планета, родени от човешки ръце, идват да
докажат, че въпреки многото природни стихии или
човешки безразсъдни действия, въпреки смъртта и
разрухата, съзидателната сила е над тях, а съзнани-
ето, дадено ни от Вселенския Творец за стремеж към
градеж и красота, е над всичко. Това са и доказател-
ствата, които ние оставяме след себе си за бъдещите
поколения, увереността, че светът ще живее, че сили-

98 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


те на Светлината ще надделяват над силите на мрака
и над деструктивните енергии.
Това са и нашият оптимизъм и вяра, с които днес
запалваме светлините на нашия Храм и приготвяме
нашите инструменти за работа в подкрепа на Тво-
реца, на силите на прогреса, за мир и добруване на
всички народи.
Днес нашата малка работилница се присъединява
към всички от Световната братска верига, търсейки
Истината с единствената цел да пренесем вярата в
живота и градежа сред нас, с единственото желание
да се доближим до Вселенския ред и разум.
Немалко народи са преминавали и обитавали зе-
мите на България. Всички те са оставили следи от
своята култура, от своите ценности. Тези градежи и
творби са доказателство за техния принос към човеш-
ката цивилизация. Такива са и древнотракийските
и древногръцки храмове, и римските амфитеатри и
градски съоръжения, и Перперикон, Сердика, Ста-
рият Пловдив, Хисар, Никопол, Старосел. Те са само
част от съхранените градежи. Цял свят немее пред
творческия гений и майсторската ръка, сътворила
тракийските златни съкровища, намерени в недрата
на нашата земя.
Не са малко и градежите, останали от строителите
на нашата държава България – Плиска, Преслав, Ве-
лико Търново, Мадарският конник. И те са само една
част от артефактите, които подплатяват гордостта ни
от това, че сме наследници на народ с древни тради-
ции – народ, който още от Волжска България е оста-
вил немалко шедьоври на своето съзидателно даро-
вание.
Не бихме били справедливи, ако не споменем на-
шите първоапостоли, дали една от световните писме-
ности, нашите школи на книжовници, летописци, ико-
нописци, художници, архитекти.
И там, някъде в ХІ век, в полите на Витоша, се раж-
да един храм, малка църквица, за спасение на Духа
български. Неизвестен строител, камък по камък, гра-
ди и изпълнява чертежи на Майстор Илия, чертежи на
храм, нужен за опора на човешката вяра в собствени-
те сили, вяра на хора, вперили поглед с надежда във
Великия творец – нашия Бог. Там, в днешна Бояна,
се ражда новият дух и естествено тази нова светлина
привлича таланта, който е готов да даде своя принос
към градежа и към разкриването на красотата на вя-
рата и смисъла на човешкото съществуване.
След архитекта и строителите идва ред и на зог-
рафите, които чрез образите на стените довършват
представата ни за човешкия гений, за човешката не-
изчерпаема творческа енергия. За сетен път усеща-
ме нишката, която ни свързва с Великия Архитект на
Вселената, Божията сила, ръководеща майсторската
ръка.
Така се ражда Боянският майстор, един образ на
твореца, носител на силата на духа, преносител на
Божието послание:
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
внасяне на светлина
„ВИЕ, това съм АЗ. Творците на малкия земен храм
сте част от мен, част от Вселенската енергия, под-
държаща порядъка и съхраняваща живота и него-
вата красота. Вашето творение е израз на моята
любов към вас, вашето творение е Божието пред-
ложение към земляните да пренесат тази любов
помежду си.”
Докоснатият от Бога Боянски майстор разгръща
свфантазията си и години преди първите европей-
ски шедьоври на Ренесанса рисува образи земни,
реални, истински, отвъд канона – рисува, оставил се
единствено на крилете на собствената си представа
и обладан от Божия заряд. Преди 750 години тук, на
нашата земя, се раждат първите в Европа предрене-
сансови художествени творби – преди Микеланджело
и Леонардо. В малкия скромен Боянски храм майстор-
ската ръка – казват, от Търновската школа – оставя
свидетелства на творческа зрелост, пред която днес
цялата световна културна общност се прекланя. И не
случайно решава да ги постави под специален режим
на съхранение за бъдещите поколения. Така, Боян-
ският майстор – Василий, Вълкан, Димитър или някой
друг – става с таланта си символ на човешкото жела-
ние да се създава, да се създава онова, което няма да
има граници във времето и пространството.
Защо? Необяснимо творение? Или, просто казано,
творение, докоснато от ръката на Бога.
Всичко, събрано в тези написани дотук редове, бе
основание ние, Братята-учредители на новото зидар-
ско огнище, да поискаме да наречем нашата рабо-
тилница, новата съюзна Ложа в Обединената Велика
Ложа на България, Ориент София, „Боянският май-
стор”. Уверени сме, че така с нашия градеж, като част
от Световната Братска Верига, ще дадем познание на
другите наши братски общности за средновековния
български творчески гений и ще можем да даваме
пример за духовна зрялост и мъдрост, за сила и вдъх-
новение.
Днес ние имаме опера „Боянският майстор”, имаме
филми и песни за него. Но има и един стих, който
говори за неговия заразителен пример за днешните и
бъдещите творци:
„Имало майстор в Бояна,
имало майстор на икони –
прости икони, тихи и бедни,
ликове бледни, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
на хора, някога живели,
зърнеш ли тихо да гори,
пламъче бяло – там се поспри.”
Боянският майстор продължава да живее сред нас.
Нека ни даде частица от Божията сила и мъдрост, за
да вървим по-уверено по пътя на Светлината и Лю-
бовта.
Брат В. М.,
Оратор на Ложа „Боянският Майстор”
99
 Тържествен Ритуал по

внасяне на
Светлина в
Ложа „Veritas”
На 19-и април 6010 г. под Майсторския чук на
Великия Майстор на Обединената Велика Ложа
на България, НУ Брат Григорий Вазов се прове-
де Тържествен Ритуал по внасяне на Светлина в
Ложа „Veritas” – Ориент София. Новата Ложа се
разрои от Ложа „Средец” – Ориент София и по-
лучи патент №056 на пълноправна и пълноцен-
на Ложа в състава на ОВЛБ. Приветствия към уч-
редителите направиха НУ Брат Григорий Вазов,
Майсторът на Ложата – У Брат Н.Т., и много от
гостите. Ораторът на Ложата, Брат В.В., изнесе
Градеж на тема „Веритас – Истината”.
Нека Великият Архитект на Вселената вечно
съпътства Братята от Ложа „Veritas” в неумор-
ния им труд на Великия Градеж на Храма на Чо-
вечността!

Веритас – Истината

В
превод от латински „Веритас” означава
„ИСТИНА”. Някои биха се запитали: защо
точно „Истината” е избрана за име на на-
шата Ложа?
Защото Истината в нейната всеобхват-
ност следва да лежи в основата на нашия
Храм, защото без Истината той не би могъл да същест-
вува, защото без Истината между нас не би могла да
съществува Братската верига, защото без „Истината
вътре в нас” (на латински „Veritas est intus”) – което е
и девиз на нашата Ложа, изписан вътре в знака ни –
не би могло да се върви по пътя към съвършенството;
пътя, завещан ни от предците, на който всички заед-
но сега сме стъпили.
Богинята на Истината (Веритас) била рожба на ог-
ромната обич на бог Сатурн и майка ù Вирту. Вярвало
се, че тя, Веритас, се криела в свещен кладенец и
това я правело неуловима. Обикновено бивала изо-
бразявана като млада, непорочна девойка, облечена
в бяло – символ за чистота и неопетненост – каквито
са и нашите бели престилки и ръкавици.
В римския свят „Верита” е и нравствено качество,

100 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010


приписвано за вярност и считано за една от най-го-
лемите добродетели, която всеки истински римлянин
би трябвало да притежава. В гръцката митология все
същата Верита била позната като Алития.
Истината!
През различните епохи в развитието на Масон-
ството истината често бивала обгърната в мистици-
зъм. Мисия на Масонството е да покаже истинските
добродетели, които човек трябва да притежава. Ма-
сонът влиза в общността на Свободното Зидарство,
за да се научи да побеждава своите пороци, да се
облагороди, да култивира добродетели и да развива
постоянно етично отношение към живота и към ма-
сонските си Братя. Масонството е школа за съвместна
братска дейност, където би трябвало да се обуздават
личните страсти, завистта и двуличието – всичко това,
заради благото на общността. Собствените симпатии
и антипатии, егоистичните цели, духът на разедине-
нието и конфликтността трябва да не съществуват.
Единственото, което следва да остане, е Истината.
Истината в отношенията – това е стабилната основа,
така необходима за изграждането на духовни добро-
детели като: разумност, справедливост, братска обич
и взаимопомощ.
(...)
Известно е, че седем масони могат да образуват
Ложа. Това правило предопределя и нейната струк-
тура и йерархия. То се съчетава и с троичността,
присъстваща в много религиозни учения – в случая,
в управлението на Ложата от един неин Майстор и
двама Надзиратели. Но Майсторът на Ложата, покрай
всичките си други дейности, има задължението да
създава уют и условия за мотивация на останалите
братя, за активен „зидарски” живот. Ние сме убедени,
че Уважаемият Брат, Николай Талев, издигнат от нас
като първи Майстор на Ложата ни, е човекът, който
достойно ще олицетворява нейното сърце и душа и
ще изпълни съдбовната си роля, за да може тя да по-
стигне своите цели.
В Масонството обаче трябва да се работи съвмест-
но. Това правило е от първостепенно значение и идва
да изрази тенденцията човешкият род да преодолява
разединението между хората, да работи за общите си
интереси, за общото добро. Това ще бъде и нашата
цел в Ложата ни. Ние сме убедени, че тя ще е мястото,
където ще се събираме, за да се занимаваме с риту-
алите, с приемането и издигането в степен на братя-
та. Но преди всичко тя ще трябва да е символ, една
външна видима форма на нашите вътрешни духовни
реалности, на нашата вътрешна потребност.
В нея има и нещо особено – едно невидимо състо-
яние и един скрит образ. Иносказателно, тя илюстри-
ра плановете на Великия Архитект на Вселената по
отношение на цялото човечество. Ние имаме за цел
да изградим Ложа, основана на истински, хуманни
взаимоотношения, поставяме на пиедестал братското
доверие и отдаденост към Масонството като морална
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
внасяне на светлина
система, формираща високи нравствени норми. Ние,
като Масони, но и като хора, които ще градим Ложа
„Веритас” имаме за цел: с истински и чисти отноше-
ния между нас да се отдадем на стремежа да сътворим
една сплотена и хармонична Ложа. Убедени сме, че
тя ще бъде именно такава, защото имаме и примера
на нашата Ложа-майка „Средец”, в която бяхме още
от нейното основаване в настоящето регулярно прос-
транство на Обединената Велика Ложа на България.
Примерът за братско отношение, с което всички сме
се изпълнили от Уважаемия Брат, Стария Майстор на
Ложа „Средец”, Пламен Стайнов, от Брат Димитър Ди-
митров, както и от настоящия Уважаем Брат, Майсто-
ра на Ложата, Галин Перянов, е здравият фундамент,
върху който ще изградим новата Ложа „Веритас”.
Надяваме се, че ще можем да имаме поддръжката и
братската обич на Ложата – Майка, както сега, така и
в бъдеще. Поне доколкото зависи от нас, ние – май-
сторите от новородената Ложа – ще бъдем винаги с
широко отворени сърца за всички братя, които имат
желание да ни посетят и навестят, както в профан-
ските, така и в церемониалните ни сбирки.
Приемствеността за нас е свято задължение, из-
дигнато до символ на чисто човешкото отношение
между братята. Както и в живота – какъв по-добър
предвестник на очаквано добро може да се помисли
от появата на новороденото дете в едно семейство?
Каква по-добра причина за усмивката на майката, за
ликуването на бащата и за радостните вълнения на
всички близки и роднини? Потребностите на душата
раждат дружбата, потребностите на ума – уважени-
ето, потребностите на тялото – желанието. А трите
потребности заедно раждат истинската любов.
Lux et Veritas (Светлина и Истина) е мотото на уни-
верситета „Йейл” в САЩ – един очевиден масонски
идеал, който за нас, свободните зидари, следва да е
олицетворение на житейска аксиома.
Една стара притча разказва за мъдрец, към когото
бил отправен следният въпрос:
– Защо приятелите често се превръщат във враго-
ве, а да направиш врага си приятел е много трудно?
– Защо се учудвате? – отговорил мъдрецът. Нали
и да събориш къщата е по-лесно, отколкото да я по-
строиш; да счупиш нещо е много по-лесно, отколкото
да го направиш; да похарчиш парите е много по-лес-
но, отколкото да ги спечелиш!
Дано Ложа „Веритас” винаги се стреми да създава
и никога да не разваля! Нека винаги да се стремим да
градим, а не да рушим!
Вярвам, че всички ние ще работим с много енергия
така, че да се превърнем в истински пример за реално
работеща и хармонично живееща Ложа!
С преклонение пред Великия Архитект на Вселе-
ната!
Брат В.В.,
Оратор на Ложа „Веритас”
101
годишнини

Ложа „Княз Александър I

фон Батенберг” на гости на
Ложа „Към трите звезди”

Н
а 10-и и 11-и септември 2010 г. четиричленна делега-
ция на Ложа „Княз Александър I фон Батенберг” – Ори-
ент Русе, водена от нейния Майстор, У Брат Николай
Алексиев, взе участие в тържествата по повод 250-го-
дишния юбилей на Ложа „Към трите звезди” („Zu den
drei Sternen”) – Ориент Рощок, Германия, Ложа от със-
тава на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари на
Германия.
Програмата започна с коктейл за „Добре дошли” в петък вечер-
та, а обилието от събития на другия ден не остави нито едно неу-
довлетворено желание. Преди обяд, с тържествен Ритуал на първа
степен, в който взеха участие над сто и петдесет Братя от осем Ве-
лики Ориенти (между които и Най-уважаемите Велики Майстори
на Великите Ложи на Германия, Австрия и Чехия), Братята от Ло-
жата-юбиляр отбелязаха по възхитителен начин своя достоен за
уважение празник. Ритуалът бе последван от богата Братска Ага-
па, а вечерният филхармоничен концерт с масонски творби, из-
пълнени от Севернонемската филхармония, придаде блестящ за-
вършек на юбилейното събитие.

У Брат Николай Алексиев,

Майстор на Ложа „Княз Александър I фон Батенберг”

Из пресата:
„Достоен празник за четвъртхилядолетието”
„С гости от цял свят, великолепие и класическа музика започна
250-годишният юбилей на Ложата в Рощок.”
„Сенатор Лиане Мелцер, ангажирана с проблемите на културата,
бе щастлива от поканата за празничния концерт в Рощок.”
„Телевизионната знаменитост Макс Шауцер водеше церемония-
та в Университета за музика и театър.”
„Без съмнение, една 250-годишнина може да формира значител-
на и цялостна история и още в самото начало да предпостави онези
колосални трансформации, които са се осъществили през различ-
ните епохи.”
„Миналата година за Велик Майстор на Обединените Велики
Ложи на Германия бе избран Рюдигер Темплин (68-годишен, в из-
вънмасонския живот – професор по урология и трансплантацион-
на медицина). Роден на остров Грайфсвалдер, г-н Темплин пое за-
дълженията като първи източногерманец на този пост. (...) ‘В един
свят, в който животът променя ориентирите си, от висока важност
е да се поддържат хуманистичните ценности’, подчертава Рюдигер
Темплин. Просто, като лекар, той смята, че на слабите хора трябва
да се помага. В този смисъл, Масоните виждат насърчаването на
човешкото общуване като един начин на живот.”

102 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 годишнини

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 103

годишнини
Fugit irreparabile tempus
Ложа „ЯЙЛА” –
Ориент Добрич,
на 10 години!
У Брат Емил Тасков,
Стар Майстор на Ложа „Яйла”
Изтича последната година от предходното хиля-
долетие. Остават няколко седмици до неговия край.
Датата е 11-и ноември.
Деветима Братя от Добрич: Емил Тасков, Стоян
Дамянов, Венелин Манев, Веселин Петров, Мирослав
Петров, Георги Господинов, Добромир Янушев, Ган-
чо Златев и Симеон Биджов, с участието на Братята
от София: Константин Колев, Рашко Ангелинов, Ва-
лентин Димитров, които по това време са и Велики
Сановници на Великата Ложа на България, както и
на Братята: Иван Раев и Николай Тодоров, учредя-
ват временна Ложа „Яйла” в Ориент Добрич. Особено
ценна за акта на учредяването се оказва съпричаст-
ността и изключителната масонска ерудираност на
Брат Михаил Димитров.
Брат Симеон Биджов не успява да вземе участие в
Ритуала по внасянето на Светлина... Напуска земния
ни свят... Мир на праха му!
Инсталирането на Ложата е извършено на 13-и
януари 2001 г. от Най-Уважаемия Брат Янко Бонев,
Велик Майстор на Великата Ложа на България, в при-
съствието на Най-Уважаемия Брат Стария Велик Май-
стор, Стоян Райчевски и Високоуважаемите и Много-
уважаеми Велики Сановници, Братята Теодор Мусев,
Петър Велинов, Никола Белопитов и Иван Режев. За
първи Майстор е ръкоположен Брат Стоян Дамянов.
Към времето на внасяне на Светлината в състава на
Ложа „Яйла” са приобщени и Братята от Варна: Сава
Стаматов, Иван Илиев, Иван Иванов, Анатоли Геор-
104
гиев.
После Майсторският чук ще бъде поет от У Брат
Емил Тасков, последван от У Брат Венелин Манев, а
след него – и от У Брат Мирослав Попов.
Превръзката върху очите на първите Братя от До-
брич е свалена в Ложите „Светлина” и „Ведър” – Ори-
ент София. Там те полагат клетва и получават първа
братска подкрепа. Оттам започва и техният масонски
път към съвършенството. И пак Братята от София са
тези, които правят възможни първите стъпки на нова-
та Ложа. Към тях се присъединяват с помощ и Братята
от Ложа „Балканска звезда” с неин Майстор по онова
време, Уважаемия Брат Радослав Йонков.
Изборът на име на Ложата – „Яйла” – е обвързан с
масонската символика. Наименованието на един при-
роден резерват, на една местност от Добруджанското
крайбрежие, обръща погледа към прелестите на мор-
ския пейзаж, към уникалния скален масив, към пеще-
рите и крепостната стена на „Града на слънцето”, към
един църковен храм, съхранявал човешкия дух през
вековете. Там е онова място в България, което Слън-
цето огрява най-напред. Там е ИЗТОКЪТ. Там човек
може да долови присъствието на Великия Архитект на
Вселената, докосвайки се до хармоничното единение
между силите на природата и силите на човека.
„Масонството предписва на всички свои членове:
да мислят за добро, да говорят добро, да действат
разумно, да се стремят към дирене на истината, да
изучат в храмовете началата на Свободата, Равен-
ството и Братството, за да ги прилагат и в обикно-
вения живот”
– около този „Категоричен императив” се вричат Бра-
тята от Ложа „Яйла”. И вероятно точно неговите мо-
рални постулати са им помогнали да отдадат и своя
принос в най-важното събитие от рождената година
на тяхната Ложа – Обединението на двете Велики
Ложи на България.
Много скоро се разширяват контактите с други
Ложи. Превръщат се в традиция съвместните Ритуали
с Братята от Ложа „Дунавска звезда” под Майсторския
чук на У Брат Емил Вичев, с Братята от Ложа „Мада-
ра” под Майсторския чук на У Брат Димитрин Вичев,
с Братята от Ложа „Морска звезда” под Майсторския
чук на У Брат Михаил Михов... Следват първите Гра-
дежи, първите дружелюбно отворени врати на брат-
ските храмове в Шумен, Русе, Варна...
Една от основните цели, към които се е стремила
Ложа „Яйла”, е била благотворителността. Братята от
Ложата снователно се гордеят с оказваната от тях по-
мощ на Детския хор в Добрич, със съпричастността
си към издигнатия в града паметник на Светите братя
Кирил и Методий, с периодичното финансово подпо-
магане на нуждаещи се.
Преди две години Ложа „Яйла” стана Ложа-Майка
на Ложа „Кибела” в Ориент Балчик, Каварна и Ша-
бла.
А сега довършва градежа и на собствен Храм.
Аплодисменти за Ложа „Яйла”!
Аплодисменти се разнесоха и на 6-и ноември, ко-
гато се проведе тържествен Ритуал по повод 10-го-
дишнината от нейното рождение.
„Fugit irreparabile tempus!”
„Бяга невъзвратимото време!”
Или просто ние бягаме през него.
Но... какво по-голямо щастие, когато след нас ос-
тава нещо добро, нещо красиво...
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 годишнини

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 105


Масонство
между
книжните
корници
Обединена Велика
Ложа на България
ГОДИШНИК
6009 – 6010
Всъщност, този том не е истински Годишник, а
по-скоро Многогодишник. В близкото назад време
не са се появявали често годишници на сегашното
регулярно българско Масонство. (Пропуск.)
Тук са събрани градежи, с които е започвал жи-
вотът на братски Ложи в България. Те обръщат по-
гледа ни към миналото – от скорошните дни към
вече отдалечените години; дотам, докъдето виждат
очите ни сега, докъдето се откриват запазили се
следи. Някъде – доста избелели.
Историята често се оказва лоша стопанка – губи
много по пътя си: хора, събития, документи... После
трябва да се търси, да се копае. Или да се възста-
новява по памет.
Родила се е нова Ложа. Братя са обещали пред
други Братя да си подадат ръце и по някакъв техен
си път да се посветят в търсене на съвършенството,
106
в търсене на „истината без каквито и да било предраз-
съдъци”.
Сериозна мисия!
Та предразсъдъците са първото нещо, което бива
възпитавано у човека. Нали никой не се ражда с ра-
ботещ разум? Нали все някой около родения взижда в
съзнанието му указания, които да култивират разсъдъ-
ка му. (Разсъдък, който още не знае как да разсъждава.
И затова попива всичко. А с това – и много предразсъ-
дъци.)
Ето обаче, че достолепен Брат вече е внесъл Свет-
лината. Изминават няколко минути и на бял свят се е
появила нова Ложа. Предварително кръстена. Тези, ко-
ито са я създали, сами са ù избрали име. С това са си
дали и на себе си ново собствено име. Вложили са в
него част от въжделенията си, от страстите си, от меч-
тите си. Името е вплело между буквите си нишки от
идеалите им. (Понякога завоалирани в иносказател-
ност. Защо ли?)
Някой – новоръкоположеният Брат Майстор или
Братът Оратор, или Братът Секретар, или дори осмелил
се Брат Чирак – е прочел градеж... Била е огласена
някаква дума на новата Братска общност, бил е даден
някакъв обет. Може би е било засвидетелствано някак-
во знание – някакъв пример за онова, което Братството
си е представяло като „знание”.
В церемониална обстановка са били изречени тър-
жествени слова. Те са оставили следа – следа в опита
да се отговори на един сакрален въпрос: откъде знаем
това, което считаме, че знаем? (Коварен въпрос! Скрит
в тъмните ъгли на съзнанието ни, той често остава не-
забелязан, но... винаги с готово под ръка наказание,
ако сме го подминали.)
Историята може и да е лоша стопанка, но тогава,
когато запази нещо, има навика да ни го припомня. За
да можем да съизмерваме. Себе си днес с мечтите си
някога. С обета, който сме дали.
Дали във всеки следващ Годишник не би било добре
да има и нещо многогодишно? За да може настояще-
то – преди да стане история – да види на съседната
страница онова, в което се е превърнало някогашното
„настояще”. И да може всеки Брат, когато посегне към
перото, да си спомни, че „написаното остава”.
Като урок!
Д-р Асен
Златаров
ДНЕШНАТА
НРАВСТВЕНА
КРИЗА
Ние сме в период на нравствен упадък: всичко, ко-
ето даваше духовна смисъл и красота на човешките
деяния е в залез. Една вълна на корист, егоизъм, жес-
токост и нравствена тъпота залива човечеството и то
се извива в спазмите на някакъв сатанински танец,
дето се чува кикота на гения на злото.
Под измамните блясъци на разкоша и разточител-
ството, в шемета на един живот, пиян от спекула и
сласт, душата гине; тя няма устои, о които да задържи
стойностите, които ù даваха вяра и красота и правеха
човека наистина да стои по-горе от звяра! Без морал,
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

без нравствено верую, човека губи светостта на своето
име и става фермент на разложение. И ние го вижда-
ме това разложение: то обхвана не само семейството,
професионала, но покруси партията, зарази админи-
страцията, пропълзя в масата – в народа: едно общо
тлеене, което само гибел предвещава.
Защото, само съзнанието за дълг, само волята към
добротворство, само куража да понесеш страдание, но
да останеш верен на своето нравствено веление, кое-
то се бунтува срещу всяка подлост и простъпак, само
това има стойност: и лична и социална. Без морал,
няма цимент в обществото и човешкото в него рух-
ва! Защото всичките украси на материалната култура,
всичкото богатство на умствената придобивка, всичко
това няма стойност без нравствената красота. Паскал
бе прав, като бе казал, че по-горе от целия съвокуп на
материалната природа, по-горе от цялото царство на
човешката мисъл стои и най-малкия потик към милост:
света на добротворството, на пробуденото нравствено
съзнание е от друга, по-висша степен и там е отликата
от останалия свят и същинската цена на човека. И ние
виждаме, как несметна пищност на материална кул-
тура, недосегаема глъбина на философски размисъл,
са бивали срутвани и оставени в праха на забвени-
ето, щом е нямало нравствен усет, който да им даде
вътрешна сила и ги направи нетленни. Не затова ли
загинаха Ниневия, Египет, Елада и Рим? Не вървим ли
и ние към същия край, щом няма вече морални стойно-
сти, о които да се оловим и закрепим делото на нашите
усилия, творчество и жертви? Ще тряба ли да нахлуе
вълна на варварство сред нашата завършена епоха, за
да помете всичко, което беше гордост на човека от но-
вите векове? Защото ние изгубихме човешките си до-
бродетели и станахме плячка на злото. Нравствената
криза, която живеем, към какъв край ни води: към ги-
бел или към опомване? Ето страшния и голям въпрос,
който се изпречва и чака своя отговор.
Единственото спасение е в едно обществено пре-
устройство, извършено от хора на дълга и високото
нравствено съзнание. Тряба нови социални порядки,
одухотворени от хора със свяс и чувство за дълг.
Къде да намерим тия творци облъхани от воля за
добро, съгряни от чувство за справедливост, вдъхно-
вени за жертва и подвиг? Такива има. Те са малко и
са безпомощни сред мнозинството от хора без компас,
без светлина в душата им. Тяхното единично усилие
би останало безплодно и загубено, защото стихията
на злото около тях иска дружен отпор, за да бъде от-
слабена и победена. Нуждно е сплотяване на добрите
воли и честните усилия, за да спре тоя ход на морално
разтление и дойде обновата.
Но къде е тая организация, дето отделната непоха-
бена морална личност ще намери годна атмосфера, за
да окрили волята си и направи дело своята помисъл?
Къде е тая среда, дето всяко отделно усилие среща
родни по аспирация и вяра усилия на хора, които една
идея свързва и прави братя помежду им: идеята за
лично и обществено морално усъвършенствуване?
Ние никъде другаде не виждаме тоя братски съюз,
освен в зидарското Братство. По дух, по традиция, по
организация, по цел, това е наистина оная морална
атмосфера, която би дала живот и стойност на волята
за добро на отделната непохабена личност. При това
зидарското посвещение задължава към работа, към
оделотворение на всяки благороден порив, на всяка
здрава помисъл. Дълг върховен е за зидаря, да проти-
водействува с всички сили на злото, където и у когото
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
библиотека
и да го срещне и да даде всичкото си съдействие за
разцвета и успеха на всяко добро начинание. И ако
той изгуби своята увереност, духа му падне в униние,
или съмнението зачерни неговата вяра, той ще намери
укрепа и поддръжка, ще намери братско съчувствие
и права дума в своята Работилница, дето Изтока носи
всякога Светлина и кара към Любов, Истина, Труд.
Всемирното зидарство е моралния капитал, който
трябва да спаси гниещото човечество и го изведе към
надеждни брегове из сегашното блато на моралното
разтление!
Бележка на редакцията. В настоящата публикация
е запазен оригиналният изказ на автора.
Проф. д-р Асен Христов Златаров е роден на 4-и
февруари 1885 г. в Хасково. Следва химия в Женев-
ския университет (1904-1907). През 1908 г. става
доктор по химия и физика в Гренобълския универси-
тет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен
(1909-1910). Редактира списанията „Химия и индус-
трия” и „Природа и наука”, както и библиотеките „На-
турфилософско четиво” и „Наука и живот”. Автор е
на книги, учебници, статии и литературни съчинения.
Активен общественик, хуманист и Масон. Един от ос-
нователите през 1929-1930 г. на първата българска
любителска радиостанция „Родно радио”.
Повишен е в майсторска степен на 23-и март 1926
г. в Ложа „Зора”. Активно участва в списването на сп.
"Свободен зидар" (1922-1924 г.), орган на Великата
Ложа на България (ВЛБ) и сп. "Заря" (1929 -1932 г.),
неофициален орган на едноименния Възпитателен
институт, създаден от ВЛБ. В сътрудничество със Сти-
лян Кутинчев, д-р Димо Тодоров и проф. Александър
Балабанов създава издателство „Акация”, което се
ползва с подкрепата на Великата Ложа. До 1930 г.
излизат над 50 книжки с натурфилософска тематика,
разпространяващи хуманни и демократични идеи.
Проф. Асен Златаров е активен деец на БСДП. След
завръщането си от посещение в Москва и Ленинград
написва книгата „В страната на съветите”. Заради
нейното издаване е приспан като Масон с обвинение,
че пропагандира комунистическата идеология (вж.
скица 29 от 26.09.1935, л. 126 в „Българското Ма-
сонство (1807-2007)” от Недю Недев). Изтъква се, че
„той е видял фасадата, но не и същността на насили-
ето и терора на сталинския режим”. В брошурата си
„Диктатура или демокрация” (1936 г.) проф. Златаров
отговаря на обвиненията, като пише, че в тази своя
книга той е направил уговорки и несъгласия по отно-
шение на неспазването на религиозните и демокра-
тични права и свободи на гражданите.
Умира в Женева на 22 декември 1936 г.
107
библиотека

С
ъс сигурност, онзи, който е създал пър-
вия речник, е изпитвал някаква болезне-
на необходимост от ред – от систематика
и яснота. Със сигурност, обаче, и той, и
всички негови незнайни последователи
са изживявали многократно усещането за
срив на свършеното от тях, когато се е намесвал не-
изменният Зенонов парадокс за Ахил и костенурката.
Докато някой всеотдайно е описвал и подреждал
словата на един или друг език, докато се е месела
глината или се изпичали плочките с писмената, друг
някой – в порив на изобретателност или от невежество
– е успявал да измисли нова дума, да обърне смисъла
на стара или да изнамери нов правопис. Така, всяко
речниково съставителство се оказвало винаги пред-
варително остаряло.
Докато бързоногият Ахил успеел да пробяга раз-
стоянието, което костенурката имала като преднина,
тя – при все и кретайки – изминавала някакво ново
разстояние... И пак се оказвала отпред. Недостигна-
та!
След време, някой нов ентусиаст отново ще запо-
чне да събира думи. И разни нови смисли. И грама-
тически прищевки... Ще подготви нов речник. Но...
докато печатарското мастило изсъхне, костенурката
отново ще е мръднала напред.
А ако не е сама, ако са много, ще са се народили
толкова новости, щото ще се наложи много Ахиловци
да бягат във всички посоки. И да събират наро(д)ени
слова.
Авторите на речници обаче са непоклатими хора
в техния несекващ ентусиазъм. Никакви несгоди по
пътя не прекършват волята им. Предварително знаят
съдбата на труда си и въпреки всичко работят. За да
съставят поредната колекция от мисловни атоми на
човека.
А той все им настила нови и нови друмища от-
пред...
Брат Александър Нишков, Брат Йордан Ведър и
г-жа Лена Гайдарска са сглобили „Кратък справочник
на масонски думи, идиоми и съкращения”. Всъщност,
една малка енциклопедия на масонската терминоло-
гия. Скоро тя ще бъде отпечатана. Братята ще могат
да я имат в ръцете си. Ще могат да я носят навсякъде
със себе си.
Дали авторите са готови да се надбягват със Зено-
новата костенурка?

Зидарски преглед

108 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010

 библиотека

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 109

„...Около нас остава блясъкът
на красотата.”
ЗА ЕДИН
„ТАЕН” КОНЦЕРТ
О
ригинално хрумване – концерт в зала-
та на Академията за музикално, танцо-
во и изобразително изкуство в Пловдив
с произведения на композитори-масони,
творили през последните три века. Пред
избрана публика. После – концертът пов-
торен. В Националната музикална академия „Панчо
Владигеров” в София. Отново пред избрана публика.
Изпълнителите, Венцеслав Николов – виолончело и
Ружка Чаракчиева – пиано, знаем като отлични музи-
канти, достигнали успеха, признанието, зрелостта...
Наистина, много красота имаше в този един час
110
музика, наситена с изящество, емоция, възвишеност.
Двамата свириха с майсторство, но и с дълбоко пре-
създаване на характера, стила и смисъла на изпълня-
ваните произведения... И още: с искрен ентусиазъм и
младежка свежест на звука и чувството...
Направи впечатление много красивият, изразите-
лен тон на челото, (Matteo Goffriller от 1726 година,
съвременник на първите Ложи!)
Подредени хронологично, прозвучаха творби от
италиански, френски, немско-австрийски композито-
ри. Великолепно бяха изсвирени Андантиното на Мо-
царт (единственото му произведение за виолончело) и
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 афиш

Адажио и Менует от Хайдн – музика, която с просвет- времето. Дълбокото въздействие от доклада му върху
леността си отваря душите. Красивите сонати на Фран- древните египетски мистерии е поводът за създаване-
ческо Джеминиани и на Йохан Кристиан Бах, един от то на текста на прочутата опера-приказка.
синовете на великия Бах, бяха представени в цялата Ференц Лист (1811-1886)
си елегантност и стилност. Прекрасни бяха танцувал- „Навсякъде добре познат”
ните части. В трилерите на Менует и Тамбурен от Рамо – пишело в графата за особени белези в паспорта на
почувствахме характерните за епохата изисканост и най-прочутия пианист на времето.
блясък на френската музика. Като откровение и мо- „...За неговата човечност и готовност за помощ”
литва прозвуча малката, но много емоционално екс- – това е формулировката за мотива при приемането му
пресивна, пиеса на Лист „Der du von dem Himmel bist” за член на Масонската Ложа „Zur Einigkeit” („Единство”)
(„Ти, който си на небето”) по текст на Гьоте. Изненада във Франкфурт на 18-и септември 1841 г. На следва-
ни и прочутото му ноктюрно „Любовни мечти” в краси- щата година в Берлин е повдигнат във втора и трета
вата обработка за чело и пиано. степен. По време на многобройните си турнета концер-
И последният сюрприз в този „таен” концерт – аме- тира и за Братята от различни Ложи в целия тогавашен
риканецът Джордж Гершуин с откъсите от операта му културен свят. През 1845 година става почетен член
„Порги и Бес”. на „Modestia cum Libertate” („Скромност и свобода”) в
Боянка Арнаудова Цюрих, а през 1870 г. – на Ложата в Пеща.
Джордж Гершуин (1898-1937)
ЗА КОМПОЗИТОРИТЕ Роден е в семейството на емигранти от Русия. Ис-
тинското му име е Якоб Гершовиц (Jacob Gershovitz).
Франческо Джеминиани (1674-1762) Детството си прекарва в Бруклин. През 1924 г. написва
Италиански композитор и виртуоз, създател на оркестровото произведение „Рапсодия в синьо”, което
първата школа по цигулка. Ученик на А.Корели и му донася огромна популярност. (Заглавието е дадено
А.Скарлати, познат и с теоретичните си трудове. Ди- от брат му Айра, с когото работят заедно. Използвана
ректор („Director of all Musical Performances”) на ос- е игра на думи: Blue (синьо) – Blues (блуз).) Премие-
нованото през 1725 г. в Лондон музикално общество рата на „народната опера ‘Порги и Бес’”, както нарича
„Philo-Musicae et Arhitecturae Societas”, съставено из- произведението си композиторът, е на 30-и септември
цяло от масони. 1935 г. в Бостън. Това е и рождената дата на амери-
Жан Филип Рамо (1682-1764) канската опера.
Още през 1722 г. поставя с теоретичния си труд
„Traité de l’harmonie réduite à ses principes naturels” ос- Брат Венцеслав Николов
новите на съвременната хармония. Автор на велико- Ложа „Светлина” – Ориент София
лепни миниатюри за клавесин, но и на множество сце-
нични произведения. За прочутата му опера „Иполит и
Ариция” негов съвременник споделя:
„Тази опера съдържа достатъчно музика, за да се
направят от нея още десет!”
Йохан Кристиан Бах (1735-1782)
Най-младият син на прочутата фамилия, така на-
речения „лондонски Бах”. Създава заедно с известния
гамбист Абел „Концертите Бах – Абел”, първите або-
наментни концерти в Лондон. Седемнайсет години, от
1764 г. до 1781 г., те са в центъра на обществения жи-
вот в столицата. С едно „Соло на пианофорте” Йохан
Кристиан Бах представя на 2-и юни 1768 г. за първи
път на лондонската публика непознатия дотогава ин-
струмент.
Йозеф Хайдн (1732-1809)
На него, по-възрастния колега, Волфганг Амаде-
ус посвещава през 1785 г. своите шест квартета. На
11-и февруари, на 53-годишна възраст, „татко” Хайдн
е приет в „Zur wahren Eintracht” („Истинният сговор”).
Документирани са негови посещения и в Ложа „Zur
Wahrheit” („Истина”).
Ложата, на която той бил член, поддържала импе-
ратива: „Навсякъде по света, при всички форми на
държавно управление, Масонът служи на Човечество-
то – открито или тайно”.
Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791)
През есента на 1784 г. Волфганг Амадеус става член
на братството на Свободните Зидари. Приет е за ма-
сонски чирак във виенската Ложа „Zur Wohltaetigkeit”
(„Благотворителност”). На 7-и януари става калфа в
„Zur wahren Eintracht” („Истинният сговор”).
В жреца Зарастро от „Вълшебната флейта” съвре-
менниците са разпознавали Игнац фон Борн, Майсто- Диск със запис на изпълнените произведения е издаден с любезната финансова
ра на тази Ложа, една от най-интересните фигури на подкрепа на Ложа “Светлина” - Ориент София.

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 111

 ървата Книга от възобновеното
издаване на „Зидарски преглед”
излезе през септември 2009 го-
дина. Днес първата годишнина е
вече зад гърба.
Дали обаче годината е само
една?
През 2003 година „Зидарски преглед” из-
лиза двукратно – в две тънки книжки. Те са
запечатали силни слова на Най-Уважаемия
Брат, Стария Велик Майстор Борислав Саран-
дев:
„През последната година и половина по-
сетих всички Ложи, срещнах се с Братя от
различни градове и професии. Видях енту-
сиазирани и търсещи Братя, видях Братя,
считащи, че са познали Кралското изку-
ство, видях Братя, разочаровани от наша-
та работа. Видях единомишленици, видях
инакомислещи. (...) В поиска да формира-
ме нашия морал и характер към по-добро
тук, в Ложата, чрез спорове, размисли,
разисквания – чрез разумен диалог, ние
извършваме най-важния градеж. (...)
Голяма сила и мъдрост има в нашия Орден,
именно защото е от свободни мъже, кои-
то по собствен свободен избор следват (...)
правила, дори и някои от тях да не отгова-
рят на техните интереси. Затова и нашата
роля в обществото е да бъдем негов нрав-
ствен стълб.”
„В този динамичен свят, поставил на съмне-
ние и преразглеждане понятия, ценности и
идеологеми, свят на различия и отрицания,
112
свят на безмилостно противопоставяне, на
мечти за благоденствие – ала за всеки, в
собствен вариант – именно в този свят ис-
конните масонски ценности трябва отново
да изиграят своята роля на нравствен стълб
на обществото...”
През 2004 година Братята Петър Станчев,
Иван Тотев, Пламен Асенов, заедно с Цветана
Кожухарова, подготвят и издават еднократно
„Зидарски преглед”. Брат Борислав Сарандев
ще отбележи за пореден път:
„Ние изграждаме нашето Братство като
елитарна затворена общност с философ-
ско-интелектуален характер в полза на ця-
лото общество.”
А Високоуважаемият Брат, Томас Джаксън,
Изпълнителен секретар на Световната конфе-
ренция на масонските Велики Ложи, ще впле-
те:
„По мое мнение най-голямото предизвика-
телство пред Свободното Зидарство днес е
да бъде способно да промени света, в кой-
то егоцентризмът е обществен стандарт.”
Питане. Колко години да бъдат приписани
на сегашния „Зидарски преглед”? Седем+?
Или шест+? Или една+?
Паузите са част от музиката. Нима не тряб-
ва да е така и в случая?
В паузите съзнанието продължава да жи-
вее с музиката. Нима не е така и в случая?
Тогава нека просто само да си пожелаем:
„На многая лета!”
Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 Великата Ложа на Ирландия официално призна
Обединената Велика Ложа на България
В
исокоуважаеми Братко Велик Секре-
тар,
Във връзка с искането ви за при-
знание на Обединената Велика Ложа
на България от Великата Ложа на Ир-
ландия, потвърждавам, че на послед-
ното си инсталационно Общо събрание, Велика-
та Ложа на Ирландия официално призна вашата
Велика Ложа и прие решение за размяна на Ве-
лики Представители.
За Великата Ложа на Ирландия е голямо
удоволствие да посрещне Обединената Велика
Ложа на България с добре дошла в Братството
на Великите Ложи, с които има взаимно призна-
ние, като се надяваме това да продължи дълго
занапред.
И тъй като представителството на вашата Ве-
лика Ложа във Великата Ложа на Ирландия е
Зидарски
Зидарски преглед
преглед ●● Книга
Книга IV-V
IV-V ●● година
година 6010
6010
незаето, в най-скоро време нашата Велика Ложа
ще предложи име на подходящ Брат, който да
бъде първият Велик Представител на Обедине-
ната Велика Ложа на България към Великата
Ложа на Ирландия.
Позволявам си също така да предложа, кога-
то е удобно за вас, да ни уведомите за името на
подходящ Брат от вашата Велика Ложа, който
да бъде наш Велик Представител при вас. Кога-
то вашето предложение бъде прието, аз с удо-
волствие ще ви изпратя Сертификат за назна-
чаване за споменатия Брат, който да бъде наш
Велик Представител в подходящи случаи.
С най-добри пожелания и поздравления,
Твой Брат,
Д. Бари Лайънс,
Велик Секретар
113
113
114 Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010
 в книгата
3 Обръщение на Великия Майстор на Обединената Велика
Ложа на България, НУ Брат Григорий Вазов
4 Редакционно
Редовно годишно Общо събрание на ОВЛБ:
6 Масонско слово за всички. Брат Христо Христов, Органист
на ОВЛБ, и МУ Брат Илия Кожухаров, Велик Оратор
9 Доклад на Великия Майстор, НУ Брат Григорий Вазов
11 Приветствие на ВУ Брат Бруно Шулце, Асистент Велик
Майстор на Обединените Велики Ложи на Германия
11 Българска премиера на книгата „Масоните” на Стария Велик
Майстор на Великата Ложа на Австрия, НУ Брат Александър
Гизе
15 Sic et Non: Философската антропология на Масонството
и неговата роля в човешката история през погледа на
диалектическата философия, част II. Брат Николай Николов,
Майстор в Ложа „Зората на Тракия”, и „Зидарски преглед”
29 Международна конференция по история на Свободното
Зидарство: Италианското Масонство и фашизмът: в търсене
на политическа връзка – от приятелство до защита (1922-
1923), част II. У Брат Джузепе Ватри, Стар Майстор на Ложа
„Angelo Brofferio” в състава на Великия Ориент на Италия
42 ...и те бяха строители на България. Д-р Константин
Станишев. Брат Александър Нишков, Майстор в Ложа
„Окото на Хор”
48 Диалози: В N-ската Ложа. Диалог по време на юбилеен
Ритуал
Символи:
главен редактор на книгата: 50 За Съвършенството. Сестра А. П.
55 Ойтин – една приказка на символите. У Брат Емил Вичев,
МУ Брат Илия Кожухаров Стар Майстор на Ложа „Дунавска звезда”
върху тази книга работиха: Годишнини:
58 130 години Ложа „Балканска звезда” – 130 години Масонство
превод от английски език, коректура, в България. Обръщение на Майстора на Ложата, У Брат
дизайн и предпечатна подготовка Михаил Михайлов и Градеж на Брат Петър Дончев
Цветана Кожухарова 60 Учредяване на Награда „Иван Ведър”. Плоча №36 на
фотография, илюстрация и дизайн Великия Майстор на ОВЛБ
Брат Александър Нишков
61 132 години Свободна България
дигитална обработка
Ина Манева 130 години Национална Велика Ложа на Румъния:
62 Информация за посещението на делегацията на ОВЛБ в
автори: Букурещ. ВУ Брат Любомир Пармаков, Заместник Велик
Майстор на ОВЛБ
НУ Брат Григорий Вазов
НУ Брат Еужен Овидиу-Кирович
63 Век на Контрасти. Градеж на Великия Майстор на
ВУ Брат Любомир Пармаков Националната Велика Ложа на Румъния, НУ Брат Еужен-
ВУ Брат Константин Колев Овидиу-Кирович
МУ Брат Искрен Йотов 64 150 години Велика Ложа на Куба. Впечатления от юбилея.
МУ Брат Илия Кожухаров МУ Брат Искрен Йотов, Велик Втори Надзирател и ВУ Брат
У Брат Михаил Михайлов Константин Колев, Стар Заместник Велик Майстор на ОВЛБ
У Брат Емил Вичев 66 Библиотека: Масонство между книжните корици. Архивни
У Брат Джузепе Ватри страници от българска масонска периодика
Брат Николай Николов
Отвъд Атлантика:
Брат Христо Христов
Брат Александър Нишков
68 Конференция на Великите Майстори на Северна Америка.
Брат Петър Дончев Съобщение на НУ Велик Майстор на ОВЛБ
Брат Петър Бойчев 70 Становище на Комисията по признанията
71 Календар: Какво? Къде? Кога? Предстоящи събития във
Изданието е само за Свободни Зидари. Привлича се вниманието вътрешен и международен план
на Братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са 72 Памет: Минута мълчание в „Реквием” на Моцарт. Брат
давали тържествено обещания да пазят Зидарските тайни.
Петър Бойчев

Зидарски преглед ● Книга IV-V ● година 6010 115