ПРОПОРЦИИ НА ГЛАВАТА

Човекът като индивид – социално, духовно и естетически

формирана личност е бил винаги в центъра на вниманието на
изкуството.
Той се е стремил не само да опознае себе си и света около себе
си, но и да ги изобрази като ги пречупи през своя поглед и
превърне в обект на творческо пресъздаване.
 Но, за да се изобрази човешката фигура е било необходимо да
се познава не само нейния строеж, но и нейните пропорции.
Съотношенията между отделните части на тялото една към
друга и към цялото са били изключително важни за хората на
изкуството, което ги е подтикнало да търсят закономерностите
в неговите размери и въпреки съществуващите различия да
видят общото и характерното в тях.
Въпросът за пропорциите е един от основните в пластичната
анатомия.
Той е занимавал художниците още от дълбока древност тъй
като тялото е едно от „първите наблюдения“ и „вечен обект на
натуралистичен анализ и вечен призив към обобщаващ
синтез“. (Тугенхолд, Я. А., Избрани произведения, НИ, С., 1987, с. 262)
Успоредно с развитието на изкуството и смяната на стиловете
се е развивало и променяло и учението за пропорциите.
В концепцията за канона и пропорциите се отразява визията и
отношението на твореца към света, вижданията му за мястото
на човека в него, за начина на неговото изобразяване и т. н.
И разбира се, основният въпрос за отношението между науката
и изкуството.
Съществуват епохи, през които идеята за канона се унифицира с
тази за „универсалния човек“, когато той е разглеждан като
микрокосмос и отражение на универсума, и такива, през които
връх взема ирационалното и субективно световъзприемане.

Самата идея всъщност представлява изнамиране на правила, с

помощта на които да се построи идеалното тяло. Затова най-
важни се оказват относителните, а не абсолютните му
размери.

 Като продукт и част от творческите търсения в изкуството канонът

се явява неотменима част от културата и цивилизацията, а
превъплъщенията, които претърпява през различните епохи
отразяват нейните промени и метаморфози.
По силата на редица биологични, анатомични, генетични и др.
причини, всеки човек се отличава със собствена индивидуалност.
Изучаването на фигурата, в това число и на нейните пропорции е
протичало в различни посоки от страна на отделни клонове на
науката – анатомия, антропология, физиология, психология и
т.н.
Изследването на тялото на човека включва редица анатомични
компоненти като костен строеж, развитие на мускулите, мускулен
тонус и др. Анатомичното му изучаване и по-специално
пластично-анатомичното, ще разкрие онези закономерности,
организация и съотношения между отделните части, които ще
дадат необходимата информация и критерии на учените и
художниците при определяне на пропорциите.
Да уточним, че под пропорция (лат. рroportio) се разбира
съотношението на частите помежду им и към цялото.
 Правилото, което е изградено върху средните пропорции на
човешкото тяло и изразява закономерността в съотношенията им, се
нарича канон (гр. kanōn – правило). Разработвани са множество
системи и схеми за типизация, които са се изменяли във времето.
 Във всеки канон за сравнение и по-лесно построяване се използва
единица мярка или модул. За модул обикновено са се избирали
различни части от човешкото тяло като глава, лице, ръка, ходило,
гръбначен стълб и т.н.
Самите канони са изключително разнообразни, но все пак може да се
определят две основни насоки в тяхното развитие. В единия
случай те са се основавали на непосредствени наблюдения върху
човешкото тяло, отчитайки неговата природа, което ги е доближавало
до реалността, а в другия – са се базирали на абстрактни схеми и
математически построения, които са го отдалечавали от нея.
Така в исторически план са се развивали два основни
метода на измерване.
Първият от тях, т.нар. геометричен метод, изхожда от
цялото и постепенно го разделя на части.
 Например най-напред се намира средата на фигурата,
след което горната и долната й половина се разделят на
две, четири и т.н., а получените размери се съпоставят
едни с други.
Този метод е широко използван през Античността,
включително и от Поликлет. Албрехт Дюрер също е бил
привърженик на геометричния начин на построяване на
човешката фигура.
При втория метод, наречен още аритметичен, се
избира за мерна единица (модул) - отделна част от
тялото, която се умножава определен брой пъти.
Така височината на тялото се постига с наслагването на
определен брой модули. На този принцип се основава
един от първите известни канони – египетският канон,
както и редица други.
Аритметичните канони са по-разпространени, тъй като
те предлагат за модул тези части на тялото, които са с
относително постоянен размер, каквито са височината
на главата или лицето, дължината на ръката и пр.
Също така самото делене на фигурата предполага използването на
определени репери, т.е. опорни точки, които да съвпадат с естествените
граници между отделните части – стави, гънки и т.н.
Разбира се, съществуват и канони, които са изключително схематични и
трудноприложими в практиката, но не може да отречем, че във всички тях
е залегнала идеята за идеалното тяло.
Именно в търсенето на идеала канонът е налагал определени форми и
типове телосложение, отразявайки метаморфозите на „прекрасната
норма“.
Естествено, и най-близкият до реалността канон не може да отрази
изменчивостта в размерите и пропорциите на тялото. Затова обикновено
той се отнася за определен „среден“ тип телосложение, който се
възприема като „норма“.
Но веднага трябва да добавим, че и разбирането и представата за нея също
не е еднакво и се е променяло във времето. Затова голяма част от авторите
на канони се спират не на един, а на няколко типа телосложения и
техните пропорции, както е при Дюрер, Пол Рише и др.
Главата на човека се явява общоприета мярка –
модул за пропорционалното съотношение на
човешкото тяла
Размерът на главата се съизмерва с всички части на
тялото – ръста, ръката, ходилото, лопатката и пр.
Формата на главата се образува от двете съставни
части – чрепна кутия и лицевата част. Тяхното
пропорционално съотношение в обемна маса
съставлява примерно 1:2, ако за единица се вземе
лицевата част
Пропорциите на главата се разглеждат по линеен размер и по
обем.
Да разгледаме главата в трите измерения – фронтално,
профилно и хоризонтално /отгоре/
Във фас височината й спрямо ширината й представлява
примерно 1:1,7. Линията на очите служи за среда на
височината на главата /без косата/
Разстоянието между ябълчните кости съответстват на
височината на лицевата част 1:1
Височината на лицевата част на главата се дели три равни
части. Първата - от брадичката до основата на носа; втората -
от основата на носа до надвеждните дъги; третата - от
надвеждните дъги до средата на челната кост.
Първият из древноегипетските
канони е намерен в една от
гробниците около Мемфис, отнася
се от времето на 4-а или 5-а
династии, т. е. 5000 г. до н. е. В
него човешката фигура до челото
е разделена на 6 равни части,
като всяка е дълга колкото
стъпълото на крака или един фут.
Рис. Египетски канон по Лепсиус, описан от
Диодор Сицилийски, който разделя мъжката
фигура с украса на главата на 21 части. Едно
деление е равно на третия пръст на ръката.
Това е така нареченият Канон на Птоломеите,
намерен по времето на Наполеон –
човешката фигура до челото се равнява на 7
фута, като всеки от тях се дели на 3 части.
Така цялата височина на фигурата се дели на
21.
 При по-ранния
Древноегипетски канон на
човешките пропорции фигурата
е вместена в квадратна решетка
от 18 единици.

Два квадрата съставлява

лицето, от линията на
растежа на косата до
основата на шията.
Има и 19 –ти квадрат, който
се използва за косата.

10 квадрата от шията до
коленете и 6 квадрата от
коленете до стъпалото.
Стъпалото е с височина 1
квадрат и дължина 3,5 квадрата.

/Изображение на Хесира. Релеф

от гробницата му в Сахара. III
династия. Начало 3 хил. до н. е.
Кайро Музей./
Древните цивилизации и тяхната изобразителна система
Асирийска скулптура

Асирийският
скулптор с
лекота предава
пропорциите и
анатомичните
особености на
човешкото
тяло.
 Древна Гърция

 Питагор извежда идеално цифрово съотношение за размерите на тялото и лицето. Той дълго търси
тяхното «правилно съотношение». За прекрасно се смята лицето, което визуално се дели на равни
части. Можело е да бъдат 3 или 4.
 Ако се избирало лицето да се раздели на 3 части, една от линиите менавала през
надвеждните дъги, другата през върха на носа.
 Ако се избирало лицето да се раздели на 4 части, долната линия минавала относително
по горната устна, следващата през зениците, третата по върха на челото.
 Гърците са считали за съвършен абсолютно правия нос, закръглени, широко отворени очи, като
внимание се отделя на разстоянието между очите, което не трябвало да бъде повече от неговата
дължина.
 Устата трябвало да бъде според канона равна по дължина на 1,5 дължини на окото.
 Челото не е трябвало да бъде високо. Косите трябвало да обрамчват лицето с красиви извивки и да
бъдат хванати отзад в т. нар. «античен възел».
 Според Аристотел красотата се изразява в правилното съотношение на частите на тялото и лицето
като се съблюдават принципите на симетрията, а като цяло фигурата трябва да изглежда
завършена и органична.
 За гърците голямо значение е имала младостта. Когато тялото и лицето са млади и красиви даже
мислите ставали по-благородни.
Праксител. Хермес с младия Дионисий
Леохар. Аполон Белведерски
Лизип. Апоксиомен.
Атина Палада. Лувър
Характерна особеност на художествените образци от тази епоха е, че те са
лишени от ярко изразени портретни черти. И причината за това не е във
факта, че най-често обект на изображение са били боговете и
легендарните герои, а че в тях е трябвало да се въплъти древногръцкият
идеал за нравствена доблест и физическа красота.
Дори в случаите, когато са били претворявани реално съществуващи
личности, техните скулптури носят не толкова характерните черти на
модела, а представляват обобщен израз на човека-герой с цялото
съвършенство на неговата физическа и нравствена красота.
Те олицетворяват идеалните граждани – тези, за които древногръцкият
писател Лукиан казва, че трябва да бъдат с „прекрасни души и силни
тела”.
В същия дух е и изказването на Аристотел, че „трябва да се подражава на
добрите портретисти: те... постигат прилика в портретите и в
същото време изобразяват хората по-красиви”.
Перикъл
Гръко-римски и етруски образци
Най-известният канон, достигнал до нас от Римската епоха
принадлежи на римския архитект и инженер Витрувий, автор на
„Десет книги за архитектурата“.
В книга трета, от труда той излага основните правила на своето
учение за пропорциите на човешката фигура.
Интересно е, че Витрувий свързва различните човешки типове с
основните архитектурни ордери.
Той отбелязва, че гърците при създаването на дорийската и
йонийската колона са имали предвид пропорциите на човешкото
тяло.
Според него в дорийския ордер те са следвали формата на
мъжката фигура с нейния силен и цялостен силует, а в
йонийския – елегантността и изтънчеността на женската фигура.
- Отношението между височината на
главата и фигурата = 1/8.
- Отношение между височината на
лицето и фигурата = 1/10.
 - Височината на лицето = дължината
на ръката
 - Ръката = 1/11 фигурата
 - Височината на главата и шията до
дръжката на гръдната кост = 1/6
фигурата
Елинизъм. Древен Рим
През Средновековието, за разлика от Античността, реалният образ
и неговото пластично изображение, както и пространственото
изграждане на формата постепенно загубват своето първостепенно
значение.
Изкуството поема в нова посока под влияние на теологията, според
която истинската, вечната реалност е небесната, а земната е
преходна и мимолетна.
Това е причината художествените произведения от това време да се
изпълват с религиозно съдържание.
Различията в естетическите принципи и художествените идеали
през Средновековието до голяма степен се основават на
християнското мирознание.
Храмът е този, който се явява символ на Вселената, а човекът е
микрокосмосът.
 Византия

 Пропорции на фигурите
 Известните антични пропорции на
чевешкото тяло съзнателно се нарушават
 Фигурите се устремяват нагоре, стават
високи, тънки, раменете се стесняват,
пръстите на ръцете и краката се
издължават. Цялото тяло без лицето и
ръцете се скрива под гънките на дрехите.
 Тип на лицето и израза
 Овалът на лицето се удължава, носът е с
лека гърбица, очите са големи,
бадемовидни, устата е малка.
 Външност и поза
 Външността на всички светии, дрехата, в
която трябва да се изобразят, позата, която
могат да заемат са строго определени.
Например Йоан Златоуст е рус и с къса
брада, а Св. Василий е с тъмна коса и с
дълга, заострена брада.
Детайли на главата по византийски канон. Пропорции
Известно е, че византийската система за пропорциите е
съобразена с естественото разчленяване на тялото, което ни
подсказва връзка с античните традиции. Но при нея тялото се
подчинява на един определен модул, което вече е отход от
тези традиции.
Византийската система за пропорциите е описана в едно
ръководство от Атон.
Според него за модул се използва височината на главата,
която се нанася върху тялото 9,5 пъти, върху туловището – 3
пъти, а върху бедрото и подбедрицата – 2 пъти.
Пак от там разбираме, че разстоянието от началото на косата
до темето, дължината на шията, височината на коляното и на
глезена са равни на 1/3 от избрания модул.
Подобни указания за построяване на човешката фигура дава и Cenino Cenini
(Ченино Ченини, ок. 1370 - ок. 1440) в своята „Il libro dell arte“ („Книга за
изкуството“), издадена през 14 век.
За улеснение на художниците той предлага да се използват няколко постоянни точки
/репера/ върху тялото, между които яремната ямка, пъпа, тазобедрената става и др.
Въпреки че Ченини се придържа към известното правило на Витрувий, че ръстът на
човека е равен на разстоянието между разперените му встрани ръце, той все още е
далеч от вижданията на предходниците си.
 Неговата система за пропорциите като цяло е подчинена на средновековното
религиозно мислене, за което свидетелстват дадените от него указания, че отляво
мъжът има по-малко ребра от жената – намек, че бог я е създал от реброто на Адам.
Въпреки че Ченини e художник и автор на редица фрески във Флоренция и околните
градове, той дължи известността си най-вече на теоретичното си наследство.
Неговият трактат „Il Libro dell'Arte“ е считан за първия истински трактат за
изкуството и дава ценни сведения за художествения живот през периода на прехода
от Средновековието към Ренесанса. Прави впечатление, че той е написан не на
латински каквато е била практиката по онова време, а на говорим италиански, което
го прави по-достъпен.
Модулът, който Ченини използва е височината на лицето, който нанася
върху височината на тялото, при което се получава, че ръстът на човека е
равен на 8 и 2/3 лица.
Също така той измерва, че 1/3 от височината на лицето се равнява на
разстоянието от края на носа до външния ъгъл на окото и на разстоянието
от външния ъгъл на окото до ухото.
 Ченини определя и ширининните размери на лицето като казва, че
височината на лицето е равна на разстоянието между двете уши.
Други отсечки, които определя за равни наедин модул, т.е на височината
на лицето са: от шията до края на рамото, от рамото до лакътя, от рамото
до горната част на корема, от горната част на корема до пъпа, от пъпа до
бедрата и дължината на ходилото.
 Докато разстоянията от рамото до лакътя и от лакътя до китката са равни
на лице и 1/3, а от бедрата до коленете и от коленете до петите – на 2 лица.
трактатът на Ченини се ползва с голяма популярност и безспорно изиграва
своята роля за времето си.
През Средновековието за нуждите на художествената практика се
използват и някои канони, които са създадени по време на работа.
Широко разпространение има така нареченият „модулен метод“.
Той използва готови схеми за изобразяване на човешката фигура в
седящо или стоящо положение.
Така например за построяване на главата най-често се използват
три окръжности, общият център на които се намира в корена на
носа, а радиусът им се равнява съответно на една, две и три негови
дължини.
Чрез първата окръжност се отбелязва долния край на носа и
височината на челото, чрез втората – най- високата и най-ниската
точка на главата, а чрез третата – мястото на яремната ямка и на
нимба, в случаите, когато се изобразява светец.
През ХІІІ век на север от Алпите се развива нов канон, така нареченият „готически канон“, за който
говори Вийар дьо Онкур (Villard de Honnecourt, ок 1200- неизв.) в своята „Книга със записки“ /ок.
1240 г./
В нея френският строител дава указания относно строителството и каменоделството, но също и как да се
изобразява човека „по законите на геометПрез Средновековието за нуждите на художествената практика
се използват и някои канони, които са създадени по време на работа.
Широко разпространение има така нареченият „модулен метод“. Той използва готови схеми за
изобразяване на човешката фигура в седящо или стоящо положение.
Така например за построяване на главата най-често се използват три окръжности, общият център на
които се намира в корена на носа, а радиусът им се равнява съответно на една, две и три негови
дължини.
Чрез първата окръжност се отбелязва долния край на носа и височината на челото, чрез втората – най-
високата и най-ниската точка на главата, а чрез третата – мястото на яремната ямка и на нимба, в
случаите, когато се изобразява светец.
рията“.
Своите съвети Honnecourt придружава с 250 чертежи и рисунки.
Замислен, най-вероятно, като личен дневник ръкописът по-късно се превръща в учебно пособие,
включващо ценни теоретични и практически знания.
Записките на Honnecourt разкриват същността на готическия стил, владеещ по това време голяма част
от Европа.
Що се отнася до направените от него рисунки, в голямата си част те представляват различни
алегорични, религиозни и битови сцени. Някои от тях, както споделя и авторът им са направени от
натура.
Особено нтересни са изображенията на някои от фигуралните сцени като
например тези, представящи двама мъже да играят на зарове, двама рицари в
двубой, дресировка на лъв и др. В тях прави впечатление стремежът на автора
към правдиво предаване на различните пози и жестове, както и на външните
форми на тялото.
Успоредно на рисунките в своите бележки той дава указания за построяване на
човешката фигура чрез така наречения „геометричен метод“, който той смята
за основен.
Всъщност чрез него Honnecourt търси да намери някаква закономерност в самото
изображение, а не в натурата, което му предава подчертано схематичен вид.
За целта той си служи с различни геометрични фигури – триъгълници,
четириъгълници и пр., които в стремежа си да създаде определени правила
вписва в лицето и тялото.
Така според Онкур главата трябва да се впише в решетка от разделени с
диагонали квадратчета. По подобен начин той дава указания и правила за
построяване на цяла фигура във фас и три четвърти.
Схемата на френския строител от ХІІІ век е използвана
по-късно от голяма част от френските художници –
майстори на порталната скулптура.
 Неговият метод, обаче води до силна схематизация в
изобразяването на човешкото тяло, която се дължи на
липсата на цялостен поглед върху него и на неотчитане
на реалните връзки между отделните му части, както и
на отдалечаване от естествените движения и пози.
Въпреки това, тази система за пропорциониране се
запазва и използва дълго време, включително до
епохата на Ренесанса.
Villard de Honnecourt /строител от Пикардия, 13 век/
 Ренесанс

Голямо значение за развитието на пропорциите имат учени като Леон Батиста Алберти
(1404-1472) и Лука Пачиоли (1445-1517).
Алберти е не само известен учен, хуманист архитект, но и математик, художник и писател.
Истински „универсална“ личност, въплътила духа на Ренесанса.
Оставил е много съчинения, сред които „De picturа” (1435) и „De statua“ (1464), които го
представят като сериозен теоретик на изкуството. Алберти е един от първите, който
разработва теорията на рисунката и поставя учението за перспективата на математически
основи.
В „De statua“ той, говорейки за пропорциите изказва мнение, че „мерките“ на човешкото
тяло трябва да се търсят в самата природа.
Своите виждания върху пропорциите на човешкото тяло Алберти поставя на емпирични
основи, провеждайки изследвания върху модели от натура. Така античната система за
идеалното тяло е заменено от реалното тяло.
Той утвърждава сравнението като принцип за познавание: „Ако небето, звездите, морето,
планините, всички животни и всички тела – пише той – се окажеха по божията воля
наполовина по-малки, нищо нямаше да се намали в нито една своя част. Защото голямо,
малко, дълго, късо, ниско, широко, тясно, светло, тъмно, осветено, потопено в мрак и т.
н., ...че всичко това е такова се разбира чрез сравнение“
Лука Пачиоли (1445-1517) във Венеция издава „Divina
proportione. Opera a tutti glingegni perspicaci e curiosi
necessaria. Ove ciascun studioso di Philosophia, Prospectiva,
Pictura, Sculptura, Architectura, Musica e altre Mathematice
suavissima sottile ed admirabile doctrina consequira e
delectarassi con varie questione de secretissima scientia“ (1509),
(„Божествена пропорция. Съчинение много полезно за всеки
умен и любознателен ум, от което всеки студент по
философия, перспектива, живопис, скулптура, архитектура,
музика или други математически предмети ще извлечете
приятно, остроумно и удивително учение и да се забавлява с
различни въпроси на най-съкровената наука"), в която
доразвива своите изследвания върху златното сечение.
 Ренесанс

Теоретическият
принципът за златното
сечение е формулиран в
епохата на Ренесанса.
«Божествената
пропорция» на Лука
Пачиоли е издадена
през 1509 г. Във
Венеция с илюстрации
на Леонардо да Винчи.

 Якопо де Барбари. Лука Пачиоли.

Ок. 1510 г.
Разбира се, с особен интерес се ползва учението за пропорциите на
Леонардо /1452-1519/.
За единица мярка при измерването на тялото той взема главата – по-точно
височината на лицето.
Според него „златната пропорция“ дели човешкото тяло не само на две
неравни части чрез линията, прекарана през талията, но и поставя частите
на лицето в определени съотношения спрямо фигурата – формула,
завещана от Витрувий.
 Разперените в страни ръце са равни по дължина на човешкия ръст. В това
положение човешката фигура може да бъде поместена, според Леонардо в
кръг. По такъв начин се постигат нейните идеални измерения. Леонардо
дава и друг – на петолъчна симетрия, където главата, разкрачените крака
и разперените ръце представляват лъчи, вместени в кръг.
Известни са и негови рисунки, с които онагледява „златната пропорция“,
завладяла ума и душата на ренесансовия художник и издигната в
естетически принцип.
Тези пропорции Леонардо ги открива и в отделните части на човешкото
тяло – глава, гръбначен стълб и крайници.
Научните виждания и концепции на гениалния художник,
включително и учението му за пропорциите, се изграждат
върху постиженията, както на неговите предходници, така и
на неговите съвременници.
Той строи своите научни теории по най-рационалния и
оригинален начин, с което се издига на върха на
ренесансовата наука и изкуство.
Леонардо, както и Алберти, поставя учението за пропорциите
върху основите на емперизма, но за разлика от своя по-стар
съвременник, той не предлага точна система от мерки.
Популярната рисунка на Леонардо, т. нар. „Витрувиански
човек“ е направена някъде около 1490-92 година.
Според Леонардо главата е 1/8 от
височината на фигурата.

Височината на брадичката е 1/6 от

височината на лицето.

От линията на устата до
долночелюстния ръб е ¼ от
височината на лицето.

Разстоянието от основата на носа до

до долночелюстния ръб е 1/3 от
височината на лицето.
От веждата до основата на носа
разстоянието е 1/3 от височината на
лицето
От окосмителната граница на главата
до веждата е 1/3 от височината на
лицето.
Разстоянието от подезиковата кост до
хоризонталата, минаваща през долния
орбитален ръб е равно на ½ от
височината на лицето.
От брадичковата бразда до основата
на носа е равно на 1/6 от височината
на главата.
Височината на окосмената част на
главата е равна на височината на
долната челюст от устната линия до
долния долночелюстен ръб. Равна е и
на височината на брадичката с
подбрадичката /т.е. от брадичковата
бразда до подезиковата кост/. Равна е
още на разстоянието от вертикалата
глабелла-брадичка до външния шев
на клепача. Това разстояние е равно
на ¼ от височината на лицето.
Според Леонардо разстоянието между
предните краища на ушите е равна на
това от веждата до долния ръб на
брадичката.
Ширината на устата е равна на
разстоянието от устната линия до
брадичковия ръб.
Според Леонардо главата е 1/8 от
височината на фигурата.

Височината на брадичката е 1/6 от

височината на лицето.

От линията на устата до
долночелюстния ръб е ¼ от
височината но лицето
Дебелината на шията е равна на 2/3 от
височината на лицето. Височината на
горната устна /от устната линия до
основата на носа/ е 1/7 от височината
на главата
Долната устна заедно с брадичката е ¼
от височината на лицето и е равна на
ширината на устата.
Линията, която минава през
долноклепачната гънка, дели носа и
лицето на две равни половини.
Главата се дели на две половини от
хоризонталата, която минава през
двете слъзни езерца.
Половината на лицето минава по
хоризонталата долен орбитален ръб.
Половината на главата е равна на
дълбочината на лицето от вертикалата
„връх на носа“ до вертикалата „пред
ухото“
От веждите до долночелюстния ръб
разстоянието е 2/3 от височината на лицето.
Височината на долната устна е 1/3 от
дистанцията устна цепка-долночелюстен
ръб. Равно е и на 1/12 от височината на
лицето.
Височината на брадичката е 1/6 от
височината на лицето и 1/54 от височината
на тялото.
От най-изпъкналата точка на брадичката до
гърлото разстоянието е равно на ¼ от
височината на лицето.
В своите изследвания от края на 1480-те
години Леонардо все по-често свързва
своите изследвания на човешката
физиономия с възрастта на човека.

Често изобразява младежите като

притежаващи абсолютно
пропорционални черти, а изобразява
старците с карикатурна деформация

В това фрагментарно изследване от

1490-94 гг. Леонардо започва да рисува
гротесков орлов профил на старец –
най-драматичните изменения той прави
на носа
Изключителен интерес към анатомията на човека и пропорциите фигурата му проявява
и Албрехт Дюрер /1471-1528/. Съвременник на Леонардо и Микеланджело, той е не
само велик немски художник, но и известен учен и теоретик на изкуството.
Дюрер е първият художник на север от Алпите, който ревностно се занимава с анатомия
и създава свое учение за пропорциите. Той притежава разностранни интереси, вълнуват
го проблеми, свързани с геометрията, перспективата, астрономията и пр.
Подобно на Леонардо Дюрер съвместява успешно творческите си занимания с научните
си изследвания. Също като гениалния флорентинец той счита, че изкуството и науката
са свързани затова не е чудно, че Леонардо и Дюрер са на едно и също мнение по
отношение на значението на теорията за практика.
Така както Леонардо е уверен, че без теория не може да се постигне нищо съществено
дори и по натура, така и Дюрер, счита, че всеки, който се обучава без „основа“, само с
практика израства в „невежество“.
Научните занимания на немския художник оказват съществено влияние на неговото
развитие като творец. Според него всеки художник трябва да притежава научни знания,
тъй като те ще му бъдат от полза в неговото изкуство. Най-голямо значение Дюрер
отдава на познанията по математика, които ще го приучат на точност и ще
усъвършенстват уменията му за анализ.
Като виден представител на немския ренесансов хуманизъм
Дюрер се стреми да разбере и обясни не само хармонията в
природата, но и идеала за красота и пропорциите на човешката
фигура.
На тези проблеми той посвещава десетки години от своя живот, за
което свидетелстват огромното количество рисунки, в които той
търси числен израз на зависимостта между отделните части на
човешкото тяло, основавайки се на неговия анатомичен и
физиологичен строеж.
За целта Дюрер използва геометрични схеми, които да послужат
за по-лесно построяване на фигурата.
Той предлага основни конституционни типове, които подлага на
анализ и преобразуване, използвайки числени изрази, намиращи
се помежду си в съотношения, отговарящи на златното сечение.
Пропорции на главата от Албрехт Дюрер
Албрехт Дюрер е не само велик художник, но и
разностранен учен.

За изкуството му са характерни два подхода- Първият се

състои в това, че занимавайки се стърсене на проявленията
на закона за пропорционалността в човешката фигура, той
като учен се опитва рационалистически да обясни света.
Второто се изразява в мистичната вяра на художника в
идеала за красота. За това свидетелства честото обръщане
на Дюрер към античните и митологични сюжети.

Дюрер счита, че изобразителното изкуство не може да

съществува отделно от науката.
Височината на предната долна шия е
равна на ½ от височината на лицето и
на 1/18 от ръста на човека.
Разстоянието от края на брадичката до
задния контур на шията е равно на
това от линията на устата до началото
на косата и е равно на ¾ от височината
на лицето.
При височина на главата, равна на 1/8
от височината на фигурата, височината
на лицето е равно на ширината на
главата и е равна на 1/10 от
височината на фигурата.
Друг велик представител на изкуството на Ренесанса – Микеланджело
/1475-1564/, гениален скулптор и архитект, подобно на своя по-
възрастен съвременник Леонардо, упорито и последователно изучава
анатомията на човека като за целта сам сецира трупове като за целта
сам сецира трупове, а резултатите от тях отразява в рисунки.
Неговото внимание е насочено към вътрешното напрежение и
динамична поза на човешката фигура.
Той е възнамерявал да издаде анатомичен труд с различните
„движения и пози“, който остава само като замисъл.
За това намерение на Микеланджело споменава и Джорджо Вазари
като изтъква, че „ако е имало някой способен да му помогне, въпреки
напредналата си възраст, той щеше да извърши още много
анатомични дисекции и щеше да напише книга, която да се ползва от
художниците“.
Въпреки че Микеланджело се обявява против щателните
измервания, той също отделя време за изучаването на
съотношенията между размерите на различните части на
човешкото тяло.
В известната си рисунка на мъжка фигура, популярна от
гравюрата на Джовани Фабри и многократно репродуцирана в
различните ръководства по пластична анатомия, той излага
своята система за пропорциите.
В нея успоредно на изобразената фигура на мъж в три
четвърти, художникът дава мащаба и обяснява построенията.
 За модул Микеланджело използва височината на лицето, т.е.
разстоянието от границата на косата до върха на брадичката.
Това разстояние той дели на три равни части.
За модул Микеланджело използва 1/3 от височината на
лицето и го дели на три равни части.
В горната половина на тялото, започвайки от долния
край на носа той отброява 4 модула. Първият достига
до яремната ямка, вторият – до ръба на големия
гръден мускул, третият – до пъпа и четвъртият – до
половия орган.
Долната половина на тялото Микеланджело също дели
на 4 модула до външния глезен. Петият модул започва
по-ниско от средата на тялото, на 1/3 от цялата му
дължина. Така петият модул достига до долната трета
на бедрото, шестият – до предната грапава
изпъкналост на големия пищял, седмият – до средата
на подбедрицата, осмият – до външвия глезен.
Ако към тези 8 модула се прибави разстоянието от
долния край на носа до темето, т.е. 2/3 от модула, плюс
разстоянието ат външния глезен до стъпалната
повърхност, т.е. 1/3 от модула, плюс разстоянието от
средата на тялото до началото на петия модул, също
равно на 1/3 модул ще се получи, че височината на
фигурата е равна на 9 1/3 модула /28 деления/.
De Wit (1660)
 Рубенс

Рубенс (1577-1640) също изучава анатомия по време на своето обучение в

Италия, за където заминава на 23 годишна възраст. Познанията за
устройството и формата на човешкото тяло той придобива най-вече чрез
рисунките на италианските майстори, които копира, като например тези
на Леонардо, Рафаело и др.
За интересите на Рубенс към анатомията, към пропорциите и
движението, както и към въпроси на оптиката и светлосянката съдим по
записките в неговите бележници от това време.
В тях той разглежда различни проблеми, свързани с изображението на
човека.
Всъщност рисунките и текстовете в бележниците на Рубенс са
предназначени за собствената му подготовка.
Най-общо неговите бележки могат да се разделят на такива, които се
отнасят до елементите на фигурата, на фигурата в покой и движение, на
детската и женската фигура и пр.
Рубенс
P.Camper
П.И.Карузин
Вилхелм Танк
Б. Хогарт
Анатомични и антропологични изследвания на пропорциите на
главата
Бамес
Етюдни проучвания на класически образци в скулптурата
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!