корица

в книгата
3 Редакционно
Редовно годишно общо събрание на ОВЛБ:
5 Доклад на Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов

На корицата: Владимир Рилски, Стенопис в Гимназия „П. Кр. Яворов” – Пловдив.

7 Обзор на основните насоки в проблематиката на срещата, проведена от Великия
Майстор и Великите Сановници с Майсторите на Ложи в периода 17–19 септември
2010 г., Ориент Сливен
8 Масонско слово за всички. МУ Брат Илия Кожухаров, Велик Оратор
Отвъд Атлантика.
Конференция на Великите Майстори на Масоните в Северна Америка:
14 Съхранихме автономията и правото на самоопределяне на българското Масонство.
У Брат Михаил Димитров, Майстор на Ложа „Ведър” и Асистент на Великия Майстор
по международните въпроси
17 Понятията „Регулярност” и „Признание”
18 Становище на Обединената Велика Ложа на България
20 Позиция: Немският модел не може да бъде приложен в България. МУ Брат Майкъл
Купър, Стар Велик Майстор на Великата Ложа на Британските Свободни Зидари
в Германия и ВУ Брат Вили Драх, Заместник Велик Майстор на Великата Ложа на
ССПЗ на Германия. Интервю на Брат Любчо Иванов, Ложа „Розата на Тракия”
23 Регулярност: Регуляризацията в Ориент Стара Загора – доведена до успешен край.
Брат Любчо Иванов, Ложа „Розата на Тракия”
Sic et Non:
24 Размисли върху някои от размислите на Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат
Григорий Вазов. МУ Брат Лъчезар Тодоров, Председател на Висшата правна комисия
27 Коментари към някои Градежи на Братя, публикувани в Книга IV–V на „Зидарски
преглед”
36 Международна теоретична конференция „Бъдещето на човечеството и масонската
главен редактор на книгата: ценностна система”: Извадки от доклади на чуждестранни гости
МУ Брат Илия Кожухаров 40 История: Зидари в плен. Масонската дейност на военнопленниците. МУ Брат А. Р.
Хюит. Доклад на Ложа „Куатуор коронати”, Обединена Велика Ложа на Англия
върху тази книга работиха:
62 Канон: Из дебрите на един средновековен устав. Превод от руски, английски и
превод от английски език, коректура, френски на У Брат Петър Станчев, Майстор на Ложа „Нова Светлина”
дизайн и предпечатна подготовка 68 Дилема: Четящите Масони и Масоните, които не четат. ВУ Брат Албърт Маккий
Цветана Кожухарова 72 Символи: За някои символи в масонската ритуалистика. Част I. Съставител У Брат
фотография, илюстрация и дизайн Йордан Ведър, Стар Майстор на Ложа „Светлина”
Брат Александър Нишков Масонство извън Храма:
работа с архив
82 Корените на конфликта. Умберто Еко
Брат Георги Балански
превод от френски и работа с архив 85 Убийство заради доброта. Зидарски преглед
У Брат Иво Владимиров 88 ...и те бяха строители на България: Ген. Георги Тодоров. Брат Георги Балански,
превод от руски, английски и френски Майстор в Ложа „Сговор 92”
У Брат Петър Станчев 92 Audiatur et altera pars: Giustizia e fata! (Справедливостта възтържествува!). По делото
превод от немски „Велик Ориент на Италия срещу Италия”. Част II
Брат Димитър Веселинов Из архивите:
интервю 96 Свободата на Свободното Зидарство в Швейцария - един исторически фрагмент.
Брат Любчо Иванов
Част II. Превод от френски на У Брат Иво Владимиров, Стар Майстор на Ложа
фотография
Жоро Димитров „Светлина”
дигитална обработка 101 Назад във времето. Писмо от архива на Великата Ложа на България от 1934 г.
Ина Манева 102 Мозайка: Фрагменти от Градежи
с любезното съдействие на 110 Ex Cathedra: 11 стъпки по пътя към достойнството. У Брат Антон Антонов, Майстор на
Деяна Бонева (Секретариат на ОВЛБ) Ложа „Феникс”
автори: 112 Дълг: Народът vs. Масонството (или Масонството vs. Масонството). Брат Александър
Нишков, Майстор в Ложа „Окото на Хор”
НУ Брат Григорий Вазов Награда „Иван Ведър”:
НУ Брат Николаус Шверцлер
114 Брат Тео Мусев – първият рицар на наградата „Иван Ведър”. Слово на ВУ Брат
ВУ Брат Албърт Маккий
ВУ Брат Любомир Пармаков Теодор Мусев, изнесено при получаване на наградата
ВУ Брат Теодор Мусев 116 Иван Ведър – бележит Свободен Зидар, Първомайстор. У Брат Кирил Блъсков, Стар
МУ Брат А. Р. Хюит Майстор на Ложа „Балканска звезда”
МУ Брат Илия Кожухаров Лица:
МУ Брат Лъчезар Тодоров 120 МУ Брат Лука Станчев – посланик на добра воля. У Брат Николай Божилов, Майстор
МУ Брат Марк Ванбрабант на Ложа „Тракия”
У Брат Антон Антонов Годишнини:
У Брат Кирил Блъсков
122 Великият Майстор, НУ Брат Григорий Вазов на 60
У Брат Михаил Димитров
У Брат Николай Божилов 123 На многая лета! Годишнини на Ложи от състава на ОВЛБ
Брат Александър Нишков 124 Зад граница: Международни посещения за периода ноември 6010 – май 6011
Брат Георги Балански 126 Библиотека: Масонство между книжните корици
Брат Любчо Иванов 128 Признателност: Плочи и поздравления
Умберто Еко 130 133 години Свободна България
Изданието е само за Свободни Зидари. Привлича се вниманието на Братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са давали тържествено обещания да пазят Зидарските тайни.

2 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 от екипа на списанието

и да не се тръгне „подир нищожни богове, които не ще ви

принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо”.
Ако обаче едни слуги тръгнат срещу други слуги? Ако
народ от слуги тръгне срещу друг народ от слуги? Всеки
– след своите богове. За да се избиват по волята им. Без
в очите им да има пощада. Може ли подобно служене да
е „идеал”? При това – „най-високият в живота”.
Мнозина вероятно ще извикат: „Да!” И ще заредят
оръжията, за да изпълнят височайшата заповед. И няма
да си спомнят думите на Кант: „Бог не е вън от мене
съществуващо нещо, а моя собствена мисъл”. И още:
„…най-високият морален принцип в мене”. Справка:
„Opus postumum” („Посмъртно съчинение”).
Няма да си спомнят… Защо ли? Може би, защото
„собствената мисъл” (Бог) е бреме. Нежелано бреме. За
обикновения слуга, или служител. А служенето (слугува-
нето) носи ползи. Примерно – сигурност. Носи и облекче-
ние. От тежестта на свободата.

Уилям Блейк, „Създателят се моли на творението си”

Така човек се оказва на кръстопът. Оказва се в центъ-
ра на кръстопът: „To serve, or not to serve. To be a servant,
or not to be a servant. That is the question.”
Повечето хора искат да „служат”. Неистово искат. Да
служат! Без да знаят на кого. Или на какво. Харесват
служенето. Стига им утехата – да получават нещо срещу
него. Срещу това, че се лишават от друго нещо. (Което
ги обременява.) Дори потриват ръце. Мислено. Като тър-
говци. Които са успели да надхитрят отсрещния. (И той
– търговец.)
Търговията не познава равностойни сделки. А тър-
говците – все за тях говорят. Най-буйно ликуват още-
тените търговци. Които не знаят, че са ощетени. Радват
се. На припечеленото. Примерно – на някаква закрила.
Или на пари, с които да се закрилят. Често закрилата
е мнима. Но отказът от свободата е реално изтъргуван.
Сиреч – реално загубен.

Редакционно Ограбената чужда свобода мутира веднага във власт.

В ръцете на по-хитрия търговец. После властта мутира

Е
във владичество. („Владичество” произлиза от „владея”.
Тук – владея служещите. И слугуващите.)
дин девиз ни напътства от корицата: Дали нечия (по чудо!) съхранена свобода може да
„Най-високиятъ идеалъ в живота е да слу- просъществува чрез служене без полза? Без лична пол-
жишъ”. за. Без осребрена полза. Може би това е Кантовият „Бог”?
Замисляме се: „Да служиш!”. Но… на как- Онази наша собствена мисъл… Не просто „мисъл”. Не. А
во? На кого? На човек ли? (Кой?) Или на идея? воля! „Най-високият морален принцип”. В нас.
(Коя?) А може би на човек, който проповядва Или иде реч за романтично видение? За някакъв ро-
идея? Но примката от въпроси отново ни стяга. Въпроси мантичен идеал? Впрочем, само по времето на романти-
към въпросите. Неспасяемо. Много човеци проповядват зма ли е имало романтични идеали? Или техните релик-
идеи. На кой проповедник да служим? ти са разпилени навсякъде? Из вековете. Тук иде реч за
И Левски е служил. И онези, които са го осъдили – и те идеалите без касови бележки. Като задължителен рекви-
са служили. И Бруно е служил. И екзекуторите му – и те. зит. Без банкови сметки. Като задължителен декор. Без
Защо някои хора обичат толкова много неясното? Мамона. Като автор, като режисьор, като пласьор.
Защо издигат мъгляви лозунги? Толкова ли е примамливо Романтизмът се е случил, когато са се народили много
забуленото? А може би ни провокират? Благородно. Ка- романтици. Като някаква моментна масова дегенерация.
нят ни да мислим. Да не закърнява разумът ни. Като мимолетен взрив на алтруизма. За сметка на его-
Добре. Ако ще служим, какви да бъдем? Служители? изма. Затулвайки основния ни биологичен инстинкт. За
Или слуги? „Слуга” звучи оскърбително. Лакей. Ратай. самосъхранение. После романтизмът приключил. Законо-
Измекярин. А „служител”? Друго е! Човек може да расте, мерно – с крах. И с далеч не малко душевни разстрой-
да расте… Може дори да стане службогонец! ства, самоубийства и просто „естествена смърт” на млади
И слугата обаче може да расте. Особено ако е „слуга години. На романтици.
на Бога”. Ако е някой арабски „Абдуллах”. Или еврейски Видимо, за да може човек да бъде алтруист, се иска
„Обадях”. Или немски „Готшалк”. „Слуга на Бога” – това е да бъде много силен. Много, много силен! За да устои на
първото стъпало. После идва второто – блаженството. И хорското недоумение. За да носи – и понася – жаравата
третото – светостта. на собствена си „мисъл-Бог”. За да ѝ служи без отплата,
Важното е да бъде избран правилният Бог. Този, който мислейки като Сенека, който отдавна ни е казал, че „за
„ще благослови хляба ти (и виното ти), и водата ти, и ще награда на доброто дело служи самото му извършване”.
отстрани (…) болестите”. Който ще ти позволи „да изтре- И за да може Силният Човек да остави пример. За дру-
биш всички народи, които (…) ти дава”, и ще направи дес- гите след него. За да е ясно, що ще рече девизът:
ницата ти твърда, за „да ги не пощади окото ти”. Важно е „Най-високиятъ идеалъ в живота е да служишъ”.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 3

Р
едовното годишно Общо събрание на ОВЛБ
се проведе между 27 и 29 ноември 2010 г. в
Хотел „Дедеман Принцес” – София. На този
най-висш форум на Регулярното Свободно Зи-
дарство в Ориент България присъстваха Май-
сторите на Ложи в състава на ОВЛБ, Старите
Велики Майстори и Съвета на Великите Сановници, Бра-
тя Майстори, както и делегации и гости от Братски Ве-
лики Ориенти, между които: от ОВЛ на Англия – ВУ Брат
Джонатан Спенс (Заместник Велик Майстор) и МУ Брат
Дерек Динсмор (Велик Мечоносец); от ВЛ „Алпина” на
Швейцария – НУ Брат Жан-Мишел Машерпа (Велик Май-
стор) и ВУ Брат Луис Роаг (Заместник Велик Майстор); от
ОВЛ на Германия – НУ Брат Аксел Полман (Велик Май-
стор на ВЛ на ССПЗ на Германия), НУ Брат Алфред Коска
(Стар Велик Майстор на ОВЛ на Германия), НУ Брат Май-
къл Купър (Стар Велик Майстор на ВЛ на Британските
Свободни Зидари в Германия) и МУ Брат Вили Драх (За-
местник Велик Майстор на ВЛ на ССПЗ на Германия);
от Регулярната ВЛ на Сърбия – НУ Брат Петър Костич
(Велик Майстор) и ВУ Брат Тахир Хасанович (Велик Се-
4 Зидарски
кретар по международните въпроси); от Националната
ВЛ на Полша – НУ Брат Марек Злотек-Злоткиевич (Велик
Майстор); от ВЛ на Македония – НУ Брат Живко Груевски
(Велик Майстор), ВУ Брат Ацо Дуковски (Заместник Ве-
лик Майстор); от ВЛ на Турция – ВУ Брат Халюк Санвер
(Стар Велик Секретар); от ВЛ на Австрия – ВУ Брат Йо-
хан Хауф (Велик Секретар по международните въпроси)
и У Брат Андреас Шобервалтер (Велик Представител); от
ВЛ на Естония – ВУ Брат Теет Лаинвее (Заместник Велик
Майстор); от ВЛ на Чехия – ВУ Брат Павел Марек (Стар
Заместник Велик Майстор) и Брат Стефан Станев (Велик
Представител); от ВЛ на Гърция – У Брат Агис Пападопо-
лус (Велик Ревизор); от Националната ВЛ на Румъния –
МУ Брат Александру Хочиота (Велик Втори Надзирател)
и У Брат Павел Флореску (Стар Майстор на Ложа „Ови-
диу”); от ВЛ на Черна Гора – ВУ Брат Бранко Казанегра
(Велик Секретар по международните въпроси), У Брат
Владо Вукович (Майстор на Ложа „Монтенегро” №1); от
ВЛ на Украйна – ВУ Брат Игор Юкимович (Велик Секре-
тар), както и други Братя, членове на ВЛ на Македония
и ВЛ на Черна Гора.
Зидарскипреглед
преглед●●Книга
КнигаVI-VII 6011
IV-V ● година 6010

Доклад на
Великия
Майстор на
ОВЛБ,
НУ Брат
Григорий
Вазов
изнесен пред годишното
Общо събрание
на 27 ноември 2010 г.
С
къпи Братя,
Уважаеми Майстори на Ложи,
Целта на настоящия доклад е да ни
покаже пунктуално изпълненото в отчет-
ния период и резултатите от нашата обща
работа, без да навлиза в подробни ана-
лизи, като само маркира основните моменти от дей-
ността ни и изясни близките перспективи до края на
настоящия мандат.
Избрах този подход, защото само преди два ме-
сеца, на срещата ни в Ориент Сливен, с моя Градеж
и вашата активност сложихме едно ново начало на
обсъждане на масонската проблематика и аз ще на-
правя всичко, за да го превърна в традиция.
Общото мнение оцени високо анализа, направен
там, и възприе тезисните постановки, насочващи уси-
лията на българските Масони, видни от предоставе-
ния ви „Обзор на основните насоки”, разгледани на
тази среща (вж. с.7).
Ето защо ви предлагам стилът на дебата днес да
фокусира върху това – какво сме свършили в полза на
Масонството, какво предстои в близък план и какво
не успяхме да направим.
Опитът от първата година на мандата ми даде ос-
нование да потърся начин да съсредоточа работата
на Общото събрание и Съвета на Великите Сановни-
ци през изтеклия период по-скоро към практически
действия с реален ефект за сметка на техния брой
и периодичност. За целта сформирах Изпълнителен
съвет на ОВЛБ и поставих пред Секретариата изис-
кването за въвеждане на постоянен контрол по из-
пълнение на взетите решения.
Рано е да търсим ефекта от тези мерки, но съм убе-
ден, че ще го има до края на мандата. В предоставени-
те ви съпътстващи документи се отразява работата на
Общото събрание и Съвета на Великите Сановници.
Сега, в средната година от мандата, е време да от-
чета постигнатото от предизборната ми програма, с
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
годишно общо събрание
която ме избрахте за Велик Майстор, заедно да пре-
ценим: къде сме, и да актуализираме очертаните пре-
ди две години приоритети.
Първи приоритет:
Възстановяване на хармонията в
българското Масонство, или казано по друг
начин – връщане на Масонството в Ложата.
1. Наред с общите действия в тази насока, извър-
шихме една сериозна крачка с утвърдения от мен на
11.06.2010 г. Правилник за работа на Секретариата на
ОВЛБ. От два месеца вие вече работите по него и сте
разбрали, че центърът на тежестта в управлението на
процесите в ОВЛБ се измести в Ложите, с цялата отго-
ворност и авторитет на Майсторите им. Без сериозни
реформи, а само с един административен акт, сложхме
ред в документооборота и, без промяна на първични-
те документи, го превърнахме в отговорност на всяка
Ложа и нейна основна грижа за бъдещето ѝ и за ис-
торията ѝ. Отсега мога да заявя, че очакваният ефект
на Еньовден догодина, заложен в тази идея, ще се из-
мерва с кристално ясен и коректен кворум на Общо-
то събрание, обективна оценка за работа на Ложите и
активността на техните Майстори, рязко намаляване
на общите бюрократични усилия и – нещо много ва-
жно – архивиране на историята на Ложите. Работата в
тази насока естествено ще продължи и до следващото
Общо Събрание. Аз ще отчета пред вас създаването на
Единния Регистър на Масоните в България.
2. В тази част от програмата отчитам за успех почти
стопроцентово подкрепената от вас, членовете на Об-
щото събрание, поправка на Конституцията, укрепваща
авторитета на Майсторите на Ложи. Определено има не-
обходимост от още такива инициативни действия и очак-
вайте от мен в близко бъдеще още конкретни прояви.
3. Считам, че в пълна последователност протеко-
ха процесите през последната година при отстояване
на принципите на Регулярността. Вие и Братята в Ло-
жите бяхте подробно и обективно информирани чрез
придобилата редовност страница на Великия Майстор
в бюлетина на ОВЛБ за събитията, разиграли се по
време и след Конференцията на Великите Майстори
на Северна Америка в Арлингтън, Вашингтон. И в бъ-
деще няма да променя позицията си по процесите на
Регуляризацията – и в чужбина, и в страната – твърдо
ще отстоявам принципите на Регулярното Масонство
и ще се радвам на събития, като тези в Ориент Стара
Загора и Ложа „Розата на Тракия”.
4. В рамките на този приоритет гарантирам, че
до края на мандата си ще остана последователен и
в политиката по внасяне на Светлина в нови Ложи.
Считам, че отговорността на Великия Майстор в това
отношение е най-голяма и започва с поставяне вър-
ху принципна основа на причините за инициирането,
начина на конституиране и гаранциите за пълноцен-
но съществуване на новата Масонска Ложа. Ето защо,
споделям изцяло тази отговорност за новосъздадени-
те през отчетния период Ложи „Veritas” и „Боянският
майстор”, което не мога да направя за Ложи, чието
създаване бе инициирано и до голяма степен прове-
дено преди моя мандат.
5. Като постижение с особена важност за ОВЛБ от-
читам въвеждането в действие през тази година на
майсторския уебсайт, обхващащ всички направления
от масонския живот в една много богата конструкция
от директории и документи.
5
годишно общо събрание
Основателно се гордея с това и съм в очакване на
вашата активност, за да го превърнем в един много
полезен инструмент на ОВЛБ.
Втори приоритет:
Изграждане на стратегия за обществена
легитимация на Регулярното Масонство
1. Продължи работата по издаването на списа-
ние „Зидарски преглед”, като излезе от печат Книга
четвърта-пета (двоен брой). Трябва да призная, че
се сблъскахме с проблема по разпространението на
списанието сред Братята от Ложите, като за основна
причина за неразпространението му се изтъкваше ви-
соката му цена. Неколкократно исках от Майсторите
на Ложи предложения за оценка на тиража, но, въ-
преки критиките за недостъпна цена, такива предло-
жения постъпиха крайно ограничено и се наложи сам
да взема решение за тираж и цена. Така се убедих, че
проблемът не е в цената, а в чисто организационни
причини в самите Ложи. Искам да повярвате, че ми-
сля много за решаването на този проблем и че няма
да го оставя на времето, защото с всеки изминат ден
той става все по-трудно решим, но държа и да знаете,
Братя Майстори, че тази отговорност е и ваша.
2. Излезе от печат Годишникът на ОВЛБ, като той
се сблъска със същия проблем по разпространението
си и отново сме в зависимост от активността на Ложи-
те. Както и при списанието, ставаме неми свидетели
на поредното доказателство, как едно изключително
постижение може да се неглижира.
3. С голям успех преминаха двата етапа на Меж-
дународната теоретична конференция „Бъдещето на
човечеството и масонската ценностна система”, ини-
циирана от Ложите „Светлина София 94” и „Куатуор
Коронати”. Този форум придоби международна из-
вестност и аз ще използвам авторитета си на Велик
Майстор, за да го превърна в постоянно международ-
но масонско събитие.
4. Набира популярност информационният бюлетин
на ОВЛБ, който със своите редовни рубрики и стра-
ница на Великия Майстор се оформи в месечно елек-
тронно издание, стигащо до членовете на Ложите.
5. В рамките на този приоритет от програмата ми ще
отчета, че въпреки трудностите по разностранното му
възприемане се запази традицията за превръщане на
Еньовден в национален масонски празник и провежда-
нето на масонски бал с благотворителна цел. Убеден
съм, че масонският бал от идея вече се превърна във
важна и отговорна масонска традиция. В последната
година от мандата си поемам грижата да го превърна
в голям празник с нова организация по провеждането
му по Ориенти – с конферентна връзка на големи екра-
ни, отразяващи целия му ход едновременно в София,
Пловдив, Сливен, Варна, Русе и Габрово.
6. Успехът с уебсайта за Майсторите на Ложи ми
дава увереност да заявя, че до края на настоящата
година ОВЛБ ще има и общопопулярен уебсайт за об-
ществеността.
7. Важни стъпки са направените описи на книгите и
изданията, притежание на ОВЛБ, и придобитите масон-
ски подаръци като основа за създаване на Библиотека
и Музей на Великата Ложа. Това, което съм заложил
обаче в плановете си до края на мандата, е да пре-
върна тези описи в действителна ценност, притежава-
на от всички Масони. Списъкът от книги и издания ще
получи популярност чрез уебсайта на Майсторите на
6 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
Ложи и чрез месечния бюлетин на ОВЛБ, като се съз-
даде такава организация, че този масонски заряд да
бъде пълноценно използван от всички. Същевременно
ще изискам всеки подарък да получи своя темплейт и
да се превърне в артефакт, да стане истинска музейна
ценност, с което сега искам да поставим началото на
ново предизвикателство – изграждане на концепция
за Музей на българското Масонство.
Трети приоритет:
Започване на активна работа по
изграждането на Дом на ОВЛБ в София
1. Както всички добре знаете, през отчетния пе-
риод се сключи и се анулира предварителен договор
за закупуване на сграда от Българската телекому-
никационна компания в кв. „Княжево” с предназна-
чение за Национален масонски дом. Сделката не се
състоя предвид острата реакция на група Братя Май-
стори и тяхното противопоставяне с аргументите за
непригодност на сградата, отдалечено и неподходящо
място, юридически проблеми и съмнения за финансо-
ви нарушения. Никой от тях не отчете изключител-
но ниската цена и невъзможността, дори в криза, да
се постигнат подобни параметри. Ще се въздържа от
коментар, като приключа с това, че тази сграда вече
има собственик, който я привежда в експлоатация не-
зависимо от някои „наши прогнози”.
2. Що се отнася до постигане на целта „Национа-
лен масонски дом”, аз нямам намерение да я свалям
от програмата на ОВЛБ, защото съм дълбоко убеден,
че Национален дом и сграда с такъв статут е най-ав-
торитетният начин за легитимирането ни пред обще-
ството. Ето защо, с удовлетворение посрещнах пред-
ложението в тази посока на У Брат Михаил Димитров
и, както е видно, работата по създаване на такъв Дом
трябва да продължи.
Четвърти приоритет:
Активна международна политика
По този пункт ще бъда кратък. Считам, че стъпките,
които направиха Великият Майстор и Великата Ложа,
промениха имиджа на българското Масонство в едно
активно и авторитетно присъствие навсякъде, и осо-
бено на европейската сцена. Участието ми, и това на
моите Сановници, на почти всички работни и тържест-
вени масонски форуми в Америка и Европа затвърдиха
през последните две години една стабилна позиция на
ОВЛБ. Независимо от това, считам, че трябва чувстви-
телно да се засили участието на Майсторите на Ложи в
международните форуми и мероприятия. Препоръчвам
на новоизбрания Велик Секретар да инициира и уч-
реди Съвет по международната дейност, каквато въз-
можност предвижда Конституцията на ОВЛБ.
Скъпи Братя,
Сега в края на втората третина от мандата, аз
заявявам, че има обстоятелства, които ме пра-
вят неспокоен:
• Не сработи Ритуалната комисия.
• Комисията по промени в Конституцията хвърли
много енергия, без окончателни резултати, дока-
то животът не ни показа посоката.
• Не намерихме най-добрия подход в управлението
на финансите на ОВЛБ, поради което препоръчвам
на Великия Ковчежник да учреди финансов съвет.

• Допуснахме твърде дълго некоректен и немасон-
ски тон да трови Братската атмосфера.
• Не изяснихме докрай проблема по съдебната ре-
гистрация на Ложите. Не го изведохме като част
от стратегията по легитимацията на ОВЛБ в об-
ществото.
Сега за мен това са ясни предизвикателства и аз
знам пътя за преодоляването им. Ще го следвам и ще
очаквам Братското ви разбиране и подкрепа.
Същевременно искам да благодаря на всич-
ки вас за стореното в полза на Масонството през
изтеклата година с инициативите ви, подчертаващи
интелектуално-философския характер на движение-
то, и с организираните от вас празници и чествания,
обогатяващи Братската атмосфера в ОВЛБ.
Много приятни чувства оставиха събития от изми-
налия период като: „Масонско слово за всички”, из-
пълнението на „Реквием” от Моцарт в Зала „Бълга-
рия” по повод годишнината от инсталирането на Ложа
„Окото на Хор”, честването на 130-годишнината от
първата Ложа в България – Ложа „Балканска звезда”,
и учредяването от нея на наградата „Иван Ведър”,
концертът на Брат Венцислав Николов, изнесен по-
следователно в Академията за музикално, танцово и
изобразително изкуство в Пловдив и в Националната
музикалната академия в София, организиран от Ложа
„Светлина”, заедно с издадения по-късно от същата
Ложа компактдиск „Музика от масонски композитори”,
Международният пленер за художници, организиран
от Ложа „Морска звезда”, спонсорирането на „Софий-
ски музикални седмици” от Ложа „Средец”, Четвъртата
международна среща на Ложите от Дунавския регион,
Международната конференция във Варна под мотото
„Началото, Камъкът и Думата” и др.
Нови инициативи и затвърждаване на традицион-
ни Братски срещи също изпъстриха масонския кален-
дар. Ложа „Балканска звезда” проведе за първи път
Ритуала „Масонска сватба”. Ложите „Ведър”, „Перла-
та на Сливен” и „Розата на Тракия” сложиха начало
на летен масонски събор. Ложа „Тракия” се записа в
масонския календар като домакин на празника „Св.
Трифон Зарезан”, а Ложа „Дунавска звезда” ще до-
макинства на празника на Русе с „Пролет на Дунава”.
Ложа „Мизия” утвърди традицията си да посреща с
тържествено събрание Братята от цялата страна на
националния празник на Република България – Тре-
ти март. Вече е практика провеждането на съвместни
Ритуали на Ложи от различни Ориенти.
Към тази изпълнена с братски събития година следва
да добавим побратимяването на Ложа „Ведър” с Ложа
„Анкус” от Великия Ориент на Италия, побратимява-
нето на Ложа „Дъгата на Пловдив” с Ложа „Утринска
звезда” от ВЛ на Македония, съвместните гостувания и
чествания на Ложа „Македонска зора” с побратимена-
та си Ложа от Ориент Сардиния, на Ложа „Лесинг цум
зоненауфганг” с „Лесинг цум флеменден щерн” и др.
Трудно е да се изброи всичко, което направихте,
Братя Масони, през изтеклата година, простете ме,
ако съм пропуснал нещо. И нека удовлетворението
краси душите ни!
Остава увереността, че в малкото време до края на
настоящия мандат ще затвърдим основата, на която
стоим и ще поставим началото на нови идеи.
В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ НА
ВСЕЛЕНАТА!
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
годишно общо събрание
ОБЗОР
на основните насоки в проблематиката
на срещата, проведена от Великия Май-
стор и Великите Сановници с Майстори-
те на Ложи в периода
17–19 септември 2010 г., Ориент
Сливен
1. Изграждане на нов поглед към критериите за
приема и членството в ОВЛБ с акцент върху
постулата, че „не всеки добър човек, поли-
тик, бизнесмен, партньор или приятел е въз-
можно да бъде добър Масон”. Да се потърси
ефективна промяна в изискванията към Бра-
тята Гаранти и Поддържащите предложенията
Братя. Майсторът на Ложа, извършил приеми,
повишения и повдигания през своя мандат,
да носи не по-малка отговорност от гаранти-
ращите качествата на търсещия.
2. Издигане на авторитета и отговорността на
Майстора, както в Ложата, която ръководи,
така и в Общото събрание, като основа на
оценката за неговата работа бъдат клетвените
изисквания, залегнали при Инсталирането на
Майстора в Древните задължения и правила.
3. Създаване на възможност за опознаване и
общуване между Майсторите на Ложи, за об-
мяна на мисли и опит, както и за обсъждане
на основни въпроси от работата на Великата
Ложа. Най-бързият и ефективен път към това,
най-коректен, открит и съвременен способ, е
използването на работния уебсайт на ОВЛБ
за информация, излагане на мисли и размяна
на мнения.
4. Хартата – програмен документ, както за дейст-
ващите Велик Майстор, Велик Сановник и Май-
стор на Ложа, така и за всеки новоизбран.
5. Засилване на присъствието на Майсторите на
Ложи в международните прояви на българ-
ското Масонство. Активно информиране на
Майсторите за предстоящите събития чрез
всички комуникационни форми като масон-
ския календар, месечните бюлетини, работ-
ния сайт на ОВЛБ, както и напомнящи персо-
нални покани.
6. Категоричен подход към юридическата регис-
трация на Ложите с основна отговорност на
Председателя на Висшата Правната Комисия,
Великия Ковчежник и всеки един Майстор на
Ложа.
7. Всяка Ложа до края на годината следва да
разработи и приеме своя индивидуална про-
грама за архивиране на документите си и съх-
раняване на своя ковчег като единствен път в
създаването на своя собствена история.
8. Исторически и философски подход към Кон-
ституцията, с извършване на необходимите
корекции и промени, отразяващи развитието
на българското Масонство в последните десет
години.
9. Регуляризацията – пътят е един и той е ясен.
Това е пътят, по който вървим сега, подкре-
пяни от Регулярното европейско Масонство.
7
Жак Луис Давид, „Смъртта на Сократ” (1787)
МАСОНСКО СЛОВО
ЗА ВСИЧКИ
О
бични Сестри и Братя,
Вероятно някъде дълбоко вътре в себе
си всеки един от нас се чувства слаб и не-
устойчив. Вероятно затова често се отда-
ваме на размисъл за силното, за здравото
– за онова, което излъчва сигурност и не-
поклатимост. И си казваме – примерно:
„Най-здравото нещо на този свят е камъкът. Него го
слагат в основата на градежите. Там той издържа
непосилна тежест върху себе си. Столетия наред.
Дори – хилядолетия. А от някои подредени един
върху друг камъни се плаши дори самото Време!”
И, вероятно, защото една от слабостите ни е да се
съмняваме – продължаваме (примерно):
„Но… по-силно от камъка се оказва желязото. Като
удря върху него, желязото може да го извайва. Да
премахва излишното.”
Нататък обаче се оказва, че по-силен от желязото е
огънят. Щом се разпали и го нагрее, цялата му желязна
сила изчезва. Омеква. И накрая се стопява. И вече не
става за никакъв удар.
Но… тук по-силна от огъня се оказва водата. Излее
ли се върху него, той буквално умира. А водата може и
още нещо – така да отмие следите му, че никакъв спо-
мен за него да не остане.
8 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
МУ Брат Илия Кожухаров
Велик Оратор
Обаче, по-силен от водата се оказва вятърът. Щом
духне – пресушава я. И всичко, що е било мокро, изсъх-
ва. И от нея не остава никаква следа.
На това място изневиделица се появява нещо, по-
силно и от вятъра. Стената. Ако се изправи пред него
– спира го. И той пада омаломощен на земята. А какво е
спрял вятър? Вятър ли е изобщо?
Но… кой иззижда стената? Човекът. Значи, той е по-
силен от нея – защото както може да я изгради, така
може и да я разруши. И да разпилее камъните ѝ по вси
посоки. А стена с разпилени камъни, стена ли е?
И ето на, оказва се, че човекът е най-силен! Удиви-
телно! Уж е твърде слаб и неустойчив. А вече е в доспе-
хите на едва ли не властелин на Всемира.
Парадокс? Да! Със сигурност – парадокс!
Но пък какъв приятен парадокс! Колко сладостни
нашепвания навява! И с какъв мил душевен гъдел ни
обвива! Ние – Властелини на Всемира!
Дали да се отдадем на подобни блянове? Или да раз-
мислим? Да съобразим хладнокръвно, че строителят на
стени, човекът, може да строи и стени на невежеството.
Които да спират всеки порив на знанието.
Трябва да се помисли? Поне за минута, две. Или
три.
•••

И така, човекът…
Дали той наистина обладава най-голямата сила във
Всемира? По детински умилително наивните предходни
изречения изпридат един такъв извод. И въпреки че са
детински, подканят ни да пристъпим. Къде? Към гор-
достта. Гордостта от факта, че сме владелци на най-го-
лямата сила.
Но… нима тогава гордостта не се оказва по-силна от
човека? Толкова голяма, че да го покори. И направо да
го унищожи. С невинната съблазън да го превърне не-
усетно (и драговолно) в горделивец. Да го постави на
някакъв връх – реален или въображаем. И всичко друго
да бъде под него! А там – и всички други. (Разбираемо
– хора.)
Тогава… тандемът гордост-горделивост ли е най-сил-
ното нещо на света – след като може да победи дори и
своя приносител? Изглежда – да.
Оказва се обаче – не.
Гордостта и горделивостта бързо се сдобиват с дете.
Най-често – извънбрачно. Което се казва Омраза. А то
– какъв трагичен шанс – не се ражда само. Идва със
Самотата. Тези две отрочета прегръщат всеки, който в
горделивостта си е възседнал облаците. Обгръщат го
плътно. И направо го умъртвяват. Често – без мъртвият
да разбере, че е мъртъв. (Какво ексцентрично щастие!)
Е… изглежда, отговорът е намерен: най-силните неща
на този свят са Омразата и Самотата.
Или отново ще открием нещо по-силно? Дали за вто-
ри път да не размислим? Малко… минута, две. Или три.
•••
И така, Омразата и Самотата…
Отнейде обаче ни застига съвет:
„Мразете, ако е нужно. Но мразете така, че някой ден
да можете да обикнете!”
Изглежда далновидно. Но отново трябва да мислим.
А дали любовта не би се оказала по-силна от омразата?
Тук Апостол Павел е категоричен. Казва „Да”:
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или ким-
вал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да
имам пълно знание за всички неща и такава силна
вяра, че да мога и планини да преместям, – щом лю-
бов нямам, нищо съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си
на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не полз-
ва.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта
не завижда, любовта се не превъзнася, не се гор-
дее,
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не
мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се на-
дява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са
пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъ-
кнат, ако са знание, ще изчезнат...”
Някой ще се възмути:
„Защо трябва знанието да изчезва? Нима то може да е
толкова противно някому, че да се налага сценарий-
но да бъде унищожавано?”
Апостол Павел ще нарисува още няколко апокалип-
тични картини. И ще завърши:
„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-
голяма от тях е любовта.”
Любовта – „по-голяма от вярата и надеждата”? На-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
годишно общо събрание
истина ли тя е най-силното нещо на този свят? Същата
тази Любов, която – по всеобщо мнение – ни прави сла-
би? Която огъва колената ни и помрачава разсъдъка ни?
Тя, която е едва ли не синоним на самата лудост?
Ако Любовта действително е най-силното нещо на
света, защо през хилядолетията не е победила Омраза-
та? Или Любовта е само за избрани? За някои принцове
на духа? За благородници, които са успели да гравират
нейния образ в сърцата си? Които не се страхуват да из-
глеждат слаби и глупави в очите на духовните плебеи?
Да поразмислим ли отново? Минута, две. Или три.
Или да спрем? И просто да си повелим: любовта ТРЯБ-
ВА ДА БЪДЕ най-силното нещо в този свят! Поне за нас!
Все пак, да си дадем минута, две… или три.
•••
„ΓΝΩΘΙ ΣΕΑΥΤΟΝ” („ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ”).
Знае се, че това изречение е стояло изписано над
портика на Аполоновия храм в Делфи. А магнетичният
му смисъл е карал мнозина да приписват авторството
му на всеки достолепен гръцки мъдрец, начевайки – ес-
тествено – с Питагор. Според Ювенал, сентенцията дори
била спусната от небесата. Но той вероятно не е съобра-
зил, че онова, което един поет може да изрече с лекота,
не е непременно истина.
Нещото, което удивлява днес, е спокойствието, с ко-
ето мнозина изслушват античната заръка. Една красива
древна мисъл, предписана на някакви отдавна отишли
си от света ни хора. Но не и поръчение, което трябва да
се спазва. Лично. Сега.
Освен това, директивата изглежда неизпълнима.
Казва:
„Познай”,
а не:
„Опитай се да познаеш”.
И наистина, кой би могъл да даде гаранция, че може
да познае себе си? Кой – освен неприлично самонаде-
яният човек?
Когато някой изучава нещо, той е отделен от онова,
което изучава. А ако човешкият разум трябва да изуча-
ва самия себе си? И той ще трябва да се раздели на две:
едната част ще изучава другата част. Но така все нещо
ще остане неизучено. И тъй като неизученото е част от
разума, то и разумът ще остане неизучен. Поне частич-
но. И девизът „Познай себе си” ще остане неизпълнен.
А, може би, и неизпълним.
Тогава – да го зачеркнем! Да го изхвърлим от книгите
си! И от мислите си! Като нещо безпредметно.
Видимо, нуждаем се от някакъв абсолют. От някаква
константна ценност. От нещо така устойчиво в своята
неизменност, че да ни служи като постоянна опора. За
всичко. И навсякъде.
Но… дали подобно щение е нещо реалистично? Кое
в нашия свят може да бъде неподвластно на капризите
на времето, на една или друга завладяла ни мисловна
мода? Има ли такива постулати, които при всички епо-
хални приливи и отливи да са играли ролята на неиз-
менни ориентири?
Лесно е да кажем: „Не”. И веднага да се позовем на
Хераклитовата максима:
„Всичко тече, всичко се променя”.
И въпреки всичко… Дали да не размислим, преди
да изговорим своето повторно: „Не”? Минута, две. Или
три.
•••
Колкото и малък да е ръстът ни – особено, ако решим
да се съизмерваме с интелектуалните титани на чове-
чеството – при известно усилие от наша страна можем
9
годишно общо събрание
да успеем да стъпим на раменете на мнозина от тях. А
от висотата, до която те ще ни повдигнат, бихме могли
да забележим, че търсеният ориентир съществува. При
това, той винаги е помагал на хората да направят някоя
поредна своя крачка по пътя си към Съвършенството.
Всъщност, нашият Път, нашият задължителен Път!
Кой е този ориентир? Какво е името му? Как бихме
могли да го разпознаем?
Дори и безименен, Ориентирът се е проявявал тога-
ва, когато някой е събирал воля да преодолее един или
друг парадокс. „Услужливи” мислители са предлагали
да считаме парадоксите като задължителен реквизит на
всичко, което ни заобикаля. Като реквизит и на нашата
интимна същност.
Парадоксите са много. Парадоксите са навсякъде.
Парадоксите са вечни. Дотолкова са в нас и ние в тях,
че дори не ги забелязваме. А мнозина дори страдат, ко-
гато някой ги посочи с пръст. Разболяват се, ако бъде
огласено някое и друго предложение за карантиниране.
(На парадокси.)
Цял живот Сократ се е опитвал да воюва с пара-
доксите по хората! Но преди това приел за свой девиз
вездесъщото „Познай себе си”. И настойчиво внушавал,
че себепознанието преминава именно през диагно-
стиката на мисловните противоречия.
Накрая бил осъден на смърт! Със сигурност – от хора,
които не са искали да имат нищо общо с каквото и да
било „себепознание”.
Попътни въпроси:
„Ако днес Сократ почука на нашите порти като тър-
сещ, дали ще съберем мъжество да го приемем? Ще
се намери ли Майстор на Ложа, който да се осмели
да го посъветва ‘да запомни’ добре върховното наше
повеление, след като – много преди то да стане наше
– е било негово? А ако случайно го приемем за наш
Брат, дали много скоро няма да му покажем пътя към
изхода?”
За отговор – справка в диалозите на Платон. В ре-
пликите на неизменно досадния Сократ, който не се
свени да дръпне всяко наше смокиново листо, с което
се опитваме да скрием безгрижния си полет над инте-
лектуалните си недомислия.
Сократ се е разделил с живота си не заради някое
поредно патетично декламиране на
„ΓΝΩΘΙ ΣΕΑΥΤΟΝ”.
А заради самото му житейско практикуване. Приел ча-
шата с отровата така спокойно, сякаш цял живот е бил
Майстор-Масон. И междувременно продължил да се за-
нимава с изследване на човешката склонност към про-
тиворечия:
„Никой не знае що е смърт, нито дали случайно не е
най-голямото благо за човека, а се страхуват от нея,
като че ли знаят, че е най-голямото зло. Това как да
не е незнание, заслужаващо укор – да мислиш, че
знаеш това, което не знаеш? Аз, мъже, в това може
би се различавам от повечето хора – и ако бих твър-
дял, че стоя по-горе от някого по някакво знание, то
би било в това – че като не знам достатъчно за рабо-
тите при Хадес, така и мисля, че не знам.”
„Като не знам, така и мисля – че не знам!” Колко ес-
тествено!
Векове по-късно, Имануел Кант ще ни уведоми:
„Човешкият разум има в един вид от познанията си
особената съдба, че се измъчва с въпроси, които не
може да отхвърли, защото са му зададени от приро-
дата на самия разум, но на които не може да даде
отговор, защото надхвърлят всяка способност на чо-
10
вешкия разум.
(…) И тъй като забелязва, че (…) работата му вина-
ги трябва да остане недовършена, защото въпросите
никога не се свършват, той се вижда принуден да
прибегне до основни положения, които надминават
всяка възможна употреба в опита и при все това из-
глеждат (…) неподозрителни (…). Но по този начин
той изпада в неяснота и противоречие, от които на-
истина може да заключи, че някъде в основата тряб-
ва да лежат скрити грешки, които обаче той не може
да открие.”
А междувременно Кант ще е оневинил човека, заявя-
вайки изрично:
„В това затруднение той изпада не по своя вина.”
Тук бихме могли да попитаме:
„А чия е вината, многоуважаеми Кант?”
И къде да я търсим?
Впрочем, защо – за да не изпадаме в противоречия
поради „основни положения, които не признават ни-
какъв пробен камък на опита” – да не свалим всички
подобни твърдения от пиедестала на смисления дебат
и (според съветите на Огюст Конт) да ги предоставим
на хората на изкуството и на богословите като благо-
датна храна за техните занимания? Нали ако някакви
аксиоматични положения ни вкарват в противоречия,
то тогава от тях няма полза? Или се съблазняваме от
мисълта да ги запазим, за да можем да твърдим (според
откритието на Хегел, препотвърдено и от възторжените
му последователи), че мисленето ни е диалектично – си-
реч, люлеещо се между противоречия? Нещо силно ус-
покояващо, със своята авансова индулгенция за всички
наши минали и бъдещи грешки.
Защото човекът бил предопределен да бъде „кълбо
от парадокси”!
Тук Кълбото от парадокси отново трябва да разми-
сли. Минута, две…
•••
Изглежда, че диагностиката и терапията на собстве-
ната ни мисловна парадоксалност следва да бъде пър-
вата стъпка към себепознанието. Към успешното себе-
познание. Уви… тук се съзира проблем. Със сигурност,
просветленият с това откритие ще се превърне в „ловец
на парадокси”. Вероятно ще започне да ловува и на чуж-
ди територии. И ще бъде намразен. Ще бъде отблъснат.
Ще се окаже самотен.
Това звучи познато…
„Омразата и Самотата ще го прегърнат. Ще го обгър-
нат. Той самият ще започне да се потапя в тях, да се
изпълва с тях.”
Не! Имаше и нещо по-силно… Любовта, която
„е дълготърпелива, пълна с благост…”,
която
„не завижда…”,
която
„се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не
дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда
се не радва, а се радва на истина”,
която
„всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се на-
дява, всичко претърпява”.
Обични Сестри и Братя,
Дали бихме могли да бъдем ловци на парадокси и за-
едно с това дарители на обич? Изглежда парадоксално.
И вероятно наистина е парадоксално.
Тогава? Бихме ли могли – само в този случай – да заб-
равим за своето ловджийство? И да кажем: „Да”. Без да
мислим минута, две… Или три. Просто да кажем: „Да!”
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 годишно общо събрание

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 11

12 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 Фотография: Жоро Димитров

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 13

отвъд атлантика
Конференция на Великите Майстори
на масоните в Северна Америка
Денвър, Колорадо
20–22 февруари 2011 г.
У Брат Михаил Димитров
Майстор на Ложа „Ведър” и
Асистент на Великия Майстор
по международните въпроси
На Годишната конференция на Великите Май-
стори на Масоните в Северна Америка Обедине-
ната Велика Ложа на България беше представена
от Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий
Вазов, Великия Церемониалмайстор, МУ Брат Вен-
ци Росманов, Великия Ковчежник, МУ Брат Румен
Найденов, Майстора на Ложа „Ведър” и Асистент
на Великия Майстор по международните въпроси,
У Брат Михаил Димитров.
Годишната Конференция се проведе в Денвър,
щата Колорадо, в дните 20–22 февруари тази го-
дина по традиционно установения ред:
Ден първи (20.02.):
Откриване с внасяне на знамената на САЩ, Ка-
нада и Мексико, приветствие на председателст-
ващия Конференцията – НУ Велик Майстор на
Колорадо, последвано от доклади на Комитета по
планиране, на Изпълнителния Секретар/Ковчеж-
ник и на Комитета по номинациите, Избор на Офи-
цери за Конференцията през 2012 г., доклади по
теми, свързани с дейността на Щатските Велики
Ложи в профанското пространство и обяд на Вели-
ките Майстори и техните дами.
Следобедна сесия: Доклад на управата на ма-
сонския Мемориал „Джордж Вашингтон”, работа по
работни групи – Опитът на Ложите, Стратегиче-
14
ското планиране, Членство и лидерство, заседание
на Националната масонска фондация за децата и
други.
Ден втори (21.02.):
Представяне на чуждите гости на Конференци-
ята, приветствие на Кмета на Денвър.
Продължаване на работата на Конференцията
от предния ден по работни групи.
Първо работно заседание на Комисията по ин-
формация за признанията.
Ден трети (22.02.):
Пленарно заседание на Конференцията. Докла-
ди на:
• Комисията по информация за признанията;
• Комитета по подготовка на следващата Кон-
ференция през 2012 г.
Заседание на Великите Секретари, работа на
работните групи по теми, свързани с благотвори-
телността, опита в работата на Ложите, членската
маса и лидерството, Доклад на Великия Монарх на
пристроечната структура „Мистичен Орден на За-
воалираните Пророци на Омагьосания Свят (Пеще-
рата)”, заседание на „Обител 996” на Ордена „На-
ционална Корпорация на Пребиваващите” и др.,
тържествен банкет на Великите Майстори.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

О
сновният интерес на представителната
група на ОВЛБ, освен участието в откри-
ването и пленарните заседания на Конфе-
ренцията, беше насочен към работата на
Комисията по информация за признания-
та. Наред с това бяха проведени и срещи
с представители на редица Велики Ложи на САЩ и Ка-
нада, както и с чуждестранни гости на Конференцията
– ВМ на ВЛ на Русия, ВМ на ВЛ на Азербайджан, ЗВМ на
Великия Ориент на Италия, ВС на НВЛ на Франция и др.
В хода на Конференцията бяха проведени неофициални
срещи-разговори с Ръководителя и членовете на групата
от представители на съдебно регистрираната в България
организация под името „Велика Ложа на Старите Свобод-
ни и Приети Зидари в България” (ВЛССПЗБ).
По повод работата и решенията на Комисията по
информация за признанията може да бъде отбелязано
следното:
1. В предварителен порядък, на Изпълнителния Секре-
тар/Ковчежник на Комисията, НУ Брат Къртис Ланкастър,
беше изпратено писмо със „Становище на ОВЛБ”, в което
бе изложена цялостната позиция и политика на ОВЛБ по
отношение на нерегулярната структура – ВЛССПЗБ, как-
то и нашето предложение за мнение на Комисията. Освен
това бе приложена и „Схема на генезиса и еволюцията
на масонското пространство в България от 1992 г. насам”
(Вж. „ЗП”, Книга IV–V, ноември 6010 г., с. 16). Аналогичен
комплект материали с отделно придружително писмо беше
изпратен за сведение и на редица Велики Ложи в Европа
– ОВЛ на Англия, ОВЛ на Германия, ВЛ на Австрия, ВЛ
„Алпина” на Швейцария, НВЛ на Франция.
2. По време на работното заседание на Комисията по
информация за признанията бяха дадени по пет мину-
ти за излагане на становищата на Великия Майстор на
ОВЛБ и Ръководителя на ВЛССПЗБ.
В своето изказване Ръководителят на ВЛССПЗБ изтък-
на, че той и представляваната от него организация са
правили многократни опити за установяване на официа-
лен контакт с ОВЛБ, писали са писма, но до този момент
не са получили отговор или съгласие за контакт. В края
на словото си той връчи на ВМ на ОВЛБ публикуван от
неговата организация „Алманах” (понастоящем предаден
за съхранение в библиотеката на ОВЛБ), в който е вклю-
чен фрагмент, посветен на „единението” на българското
Масонство, както и подробна информация за структура-
та, работата и материалната база на ВЛССПЗБ, а също
и подробна справка за историята на новоинсталираното
Масонство в България от 1992 г. до днес, в т.ч. за общо-
то начало на ОВЛБ и ВЛССПЗБ и последвалите събития,
довели до сегашната ситуация в Ориента.
В отговор Великият Майстор на ОВЛБ изтъкна, че
Великата Ложа, която той представлява, е призната от
повече от 100 Регулярни Велики Ложи в Европа и много
такива от Северна Америка, а не на последно място и от
ОВЛ на Англия, Шотландия и Ирландия. Регулярното ма-
сонско пространство в Ориент България е консолидирано
и работи в съответствие с всички принципи на Регуляр-
ност. ОВЛБ е млада юрисдикция и като такава не може да
си позволи никакви компромиси с изискванията на Древ-
ните Правила и принципи за Регулярност, които са неин
приоритет и които се спазват безпрекословно. В същото
време, ОВЛБ има изработена процедура за регуляриза-
ция, съгласувана с ОВЛ на Германия и ВЛ „Алпина” на
Швейцария, която успешно се прилага през последните
7–8 години, като тази практика ще продължи да се при-
лага за всички желаещи да се присъединят към ОВЛБ.
На базата на представените от двете страни матери-
али и изказванията на Великите Майстори, Комисията
изготви на свое закрито работно заседание „Становище”
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
отвъд атлантика
за състоянието на Масонството в Ориент България, което
бе докладвано на Пленарното заседание на Конферен-
цията.
Какво най-общо може да се каже по повод приклю-
чилата Годишна Конференция на Великите Майстори на
Масоните в Северна Америка? Биха могли да се направят
следните констатации и изводи:
1. Налице е сериозна „умора” и „фрустрация” от стра-
на на членовете на Комисията и други представители
на Североамериканското Братство по повод липсата на
напредък в решаването на проблема с „разделението”
в Ориент България, както и продължаващи очаквания и
натиск от страна на ВЛССПЗБ за някакво посредничество
или съдействие от страна на американското и, евентуал-
но, европейското Масонство за постигане на „единение”
(термин, използван във ВЛССПЗБ).
2. Налице е много настоятелно и активно действие от
страна на ВЛССПЗБ за формиране на „лоби” в средите на
американското Масонство за подкрепа на техните очак-
вания и искания. Пример за това е дарението в размер на
20 000 щатски долара, което беше направено в полза на
масонския Мемориал „Джордж Вашингтон”, а също и лич-
ните контакти и посещения при членове на Комисията и
при Велики Майстори на редица Велики Ложи в Северна
Америка и др.
3. В противовес, позицията на ОВЛБ, която тя е отсто-
явала през всичките години, е, че в случая става въпрос
за проблем, който касае единствено и само масонското
пространство в Ориент България и че всяка намеса, опит
за посредничество или съдействие за решаването му
само отлага истинската развръзка и я прави по-трудна.
4. Един непредубеден прочит на документа на Коми-
сията – а по статут, тя може само да „констатира” факти
и да дава становище, дали дадена Велика Ложа отговаря
на „Стандартите” за Регулярност (Комисията съблюдава
три „Стандарта”, които са производни, или обобщение,
на осемте „Изисквания за Регулярност”, прилагани от
ОВЛ на Англия) – би могъл да включва следните конста-
тации по отделните изречения от „Констатациите”:
а) „Продължава да липсва напредък в обединение-
то (‘единението’, вж. бел. авт. по-горе) на Свободното
Зидарство в България” – този факт се констатира вече
в течение на няколко години, независимо от всички уси-
лия и призиви на Комисията и отделни Братя от Северна
Америка.
б) „Откакто в предишни времена (в предходни ‘стано-
вища’ – бел. авт.) бе преценено, че те отговарят на Стан-
дартите за признание, от страна на ОВЛБ няма интерес
да влезе в разговори с ВЛССПЗБ както за обединение,
така и за постигане на договореност за ‘подялба’ на Ори-
ента” – тази констатация също не е нова и се повтаря
дословно през последните няколко години.
в) „Двете Велики Ложи практикуват Регулярно Ма-
сонство и двете имат общ произход, до настъпване на
отцепването през 2001 г.” – това е констатация, коя-
то само засилва вече декларираното становище на Ко-
мисията, че двете страни практикуват сходен Ритуал
(вж. „Констатации на Комисията” от 2008 г.), както и
че имат общ произход, до отцепването на част от ста-
рата ВЛССПЗБ. Последното обстоятелство единствено
установява факт на извършено действие, което само по
себе си не означава, че отцепилата се част отговаря на
изискването за „регулярност на произхода”, доколкото
„регулярност” е качество, присъщо на една структура
и като такова не може да бъде разделяно „на части”
и прехвърляно автоматична върху отделилата се част*.
Това е становището на ОВЛ на Германия (а в това от-
ношение Ложата-Майка е в правото си да определи: на
кого е дала Светлината и кой е неин носител). Същото
15
отвъд атлантика
Констатации на Комисията по информация
за признанията 2011 г.
БЪЛГАРИЯ
„Продължава да липсва напредък в обедине-
нието (‘единението’, съгласно терминологията
на ВЛССПЗБ – бел. авт.) на Свободното Зидарс-
тво в България. Откакто в предишни времена (в
предходни ‘становища’ – бел. авт.) бе преценено,
че те отговарят на Стандартите за признание, от
страна на ОВЛБ няма интерес да влезе в разгово-
ри с ВЛССПЗБ, както за обединение, така и за по-
стигане на договореност за ‘подялба’ на Ориента.
Двете Велики Ложи практикуват Регулярно Масон-
ство и двете имат общ произход до настъпване на
отцепването през 2001 г. В течение на последните
седем години настоящата Комисия е призовава-
ла без резултат и двете Велики Ложи да разре-
шат своите различия; следователно, този въпрос
няма да бъде разглеждан отново, докато Братята в
България не постигнат някакъв вид договореност
(‘разбирателство’ – бел. авт.).”
Обобщение на Стандартите за Признание,
както следва:
1. Легитимен (Регулярен – бел. авт.) произход;
2. Изключителна териториална юрисдикция, ос-
вен ако няма взаимно съгласие и/или договор (за
подялба – бел. авт.);
3. Придържане към Древните Ландмарки – и по-
специално: Вяра в Бог, разполагането на Книгата
на Светия Закон, като неотменна част от обзавеж-
дането на Ложата, и забрана на дискусиите по по-
литически и религиозни теми.
2011 Commission Report
BULGARIA
There continues to be no progress in the unifica-
tion of Freemasonry in Bulgaria. Since they have pre-
viously been determined to meet the standards for
recognition, there is no interest on the part of the
United Grand Lodge of Bulgaria in entering discus-
sions with the Grand Lodge AF&AM of Bulgaria, either
for unification or for establishing a treaty to share the
jurisdiction. Both of these Grand Lodges appear to
practice regular Masonry, and both were of the same
origin until they split in 2001. This Commission has
urged the two Grand Lodges to resolve their differ-
ences for the past seven years to no avail; therefore
this issue will not be addressed again until the breth-
ren in Bulgaria reach some type of agreement.
The standards of Recognition are summa-
rized as follows:
1. Legitimacy of Origin
2. Exclusive Territorial Jurisdiction, except by mu-
tual consent and/or treaty.
3. Adherence to the Ancient Landmarks – specifi-
cally, a Belief in God, the Volume of Sacred Law as
an indispensable part of the Furniture of the Lodge,
and the prohibition of the discussion of politics and
religion.
16
право имат и всички останали Велики Ложи, които при-
знават единствено „регулярната” ВЛ в Ориент България
– ОВЛБ.
Предвид възможните превратни тълкувания на по-
следното цитирано изречение, от страна на Великия
Майстор на ОВЛБ, бе поискано изричното разбиране за
неговия смисъл и значение от страна на Председателст-
ващия Комисията, НУ Брат Теренс Шанд, на което беше
отговорено, че с това изречение не се променя общото
становище на Комисията, че единствената Велика Ложа в
Ориент България, която отговаря на стандартите за при-
знание, е ОВЛБ и че то само „отразява”, декларирани от
страна на ВЛССПЗБ факти.
г) „В течение на последните седем години настояща-
та Комисия е призовавала без резултат и двете Велики
Ложи да разрешат своите различия; следователно, този
въпрос няма да бъде разглеждан отново, докато Братята
в България не постигнат някакъв вид договореност (‘раз-
бирателство’)” – и тази констатация повтаря подобна
констатация от 2009 г., когато Комисията декларира, че
няма повече да се занимава с тази тема!
По принцип горното е отражение на многократно из-
разяваното от ОВЛБ становище, че се касае за вътрешен
проблем на Ориента, който трябва да намери своето ре-
шение в рамките на българското Масонство.
Като генерално заключение може да се каже, че учас-
тието на представители на ОВЛБ в Годишната Конферен-
ция на Великите Майстори на Северна Америка постигна
поставените цели – да запази автономията и правото на
самоопределение на българското Масонство, независимо
от настоятелните „призиви” на Комисията и други пред-
ставители на североамериканското Масонство за нами-
ране на „решение”.
Това съждение в никакъв случай не следва да се тре-
тира като критика или отрицание на искрените чувства и
желания на нашите североамерикански Братя. Напротив,
би следвало да стане „стимул” за консолидация на наше-
то Братство пред лицето на трудностите и преобладава-
щата недобронамереност и разединение на обществото
в собствената ни Родина – Република България! Общи-
ят призив, който беше многократно отправян към двете
страни, заради който бяха и направените констатации на
Комисията, бе: „търсете решение в името на бъдещите
поколения български Масони!”
В предварителен порядък (в писмото до НУ Къртис
Ланкастър) беше изразено пожелание от наша страна за
неофициална среща-разговор с Върховния Командор на
Южната Юрисдикция на Шотландския Обред, Брат Ро-
налд Сийл. За съжаление, последният отказа среща с мо-
тива, че ще разговаря с Братя от България, само когато
се решат проблемите с разцеплението.
Бележка
* Въпросното изречение би могло да има смисъла, който му се прида-
ва от някои наши Братя или представители на ВЛССПЗБ, ако я няма-
ше завършващата фраза – „до настъпване на отцепването през 2001
г.”. За всеки непредубеден или достатъчно посветен в терминологи-
ята и практиката на Масонството Брат, тази уговорка „анулира” или
„неглижира” първата част на въпросното изречение. (Във връзка с
това, би следвало да се отбележи следното: ако нашите американски
Братя са искали да посочат, че „двете Велики Ложи” са равнопоставе-
ни, то те не биха добавили въпросната фраза.) И все пак, последното
не изключва действия по признаване на ВЛССПЗБ от една или друга
североамериканска Велика Ложа по силата на обстоятелството, че
„регулярността”, както бе споменато в началото, е необходимо усло-
вие, но достатъчното е: едностранното решение за „признание”, до-
колкото всяка Велика Ложа е напълно автономна да взема подобни
решения по целесъобразност.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 отвъд атлантика

ПОНЯТИЯТА „РЕГУЛЯРНОСТ” И „ПРИЗНАНИЕ”

На 4 Септември 1929 г. ОВЛ на Англия, по искане на своя Велик Майстор, публикува списък
от осем „Основни Принципи за Признание на Велика Ложа”, които ОВЛ на Англия е спазвала през
цялата си история (вж. „Книга на Конституциите на ОВЛ на Англия”, както и вложка към списание
„Зидарски преглед”, Книга 2, 6009 г.). Това е по-скоро „политически” акт, използващ канонични
средства за очертаване на периметъра на влияние, с други думи – стъпка, с която се разграничават
двата „клона” на съвременното Масонство – Англосаксонското и Франкофонското, като се слага
край на прикритото съперничество между тях. От този момент нататък повечето Велики Ложи, и
най-вече тези, които са съществували до публикуването на „Принципите”, са принудени: да се
идентифицират с някой от клоновете, респективно да запазят първоначалната си принадлежност;
а новоинсталираните – по силата на своето „зачатие” (произход) – да се заявят като част от едното
или другото „пространство”. В нашия случай и двете Велики Ложи, инсталирани в началото на 90-
те години на миналия век, а именно: „Великата Ложа на България”, инсталирана от ВЛ на Югосла-
вия, а самата тя – от ОВЛ на Германия, и „Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на
България”, инсталирана от ОВЛ на Германия, се явяват по силата на „зачатието” си принадлежащи
към Англосаксонското масонско пространство. По презумпция, те се явяват и регулярни (Принцип
№1: „Регулярност на произхода, т.е. всяка Велика Ложа да е законно инсталирана съответно от
призната Велика Ложа или от три или повече редовно инсталирани Ложи”).
Даването на признание от една Велика Ложа на друга е едностранен акт, като „регулярността”
се явява необходимото условие, а достатъчното е решението на съответната Велика Ложа да даде
самото признание. С оглед на принадлежността си към единия или другия клон на Масонството и
на необходимостта от некомпрометиране на собствената причастност към съответния клон, всяка
Велика Ложа, която дава признание е длъжна да се увери, че Ложата, на която то се дава, отговаря
на споменатите по-горе принципи.
Казаното дотук е в основата на дейността на Комисията по информация за признанията към
„Конференцията на Великите Майстори на Масоните в Северна Америка”, която – по силата на своя
статут – единствено и само „констатира” (без да „препоръчва” и без да „дава указания”): доколко
дадена Велика Ложа удовлетворява нейните (на Комисията) принципи за „регулярност” и дали
същата заслужава да бъде обект на „признание” от страна на членуващите в „Конференцията”
Велики Ложи.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 17

отвъд атлантика
СТАНОВИЩЕ
На ОБЕДИНЕНАТА
ВЕЛИКА ЛОЖА НА
БЪЛГАРИЯ
пред Конференцията на
Великите Майстори
на масоните в
Северна Америка
20–22 Февруари, 2011,
денвър, колорадо
П
рез по-голямата част на миналото десетиле-
тие ОВЛБ беше обект на непрекъснат натиск
от страна на Комисията по информация за
признанията да предприеме стъпки за „раз-
решаването” на различията си и/или да се
„обедини” с отцепническата група, предста-
вяща се за „Велика Ложа на Старите Свободни и Приети
Зидари в България”. Година след година ОВЛБ е подчер-
тавала, че няма никакви различия, които да преодолява,
нито пък може да се „обединява” с едно нерегулярно фор-
мирование!
Една бърза ретроспекция на „Констатациите” на Ко-
мисията по информация за признанията в течение на по-
следните няколко години би изглеждала така:
2005: „Регулярната Велика Ложа е известна като Обе-
динена Велика Ложа на България и е единствената Велика
Ложа в България, за която може да се счита, че покрива
‘Стандартите за Признание’”.
2006: „Вече е установявано, че ОВЛБ покрива стан-
дартите за признание и в това си качество тази Велика
Ложа е била призната от повечето Велики Ложи по Све-
та”.
2007: „По мнение на Комисията, ОВЛБ е все още един-
ствената Велика Ложа, която покрива всички стандарти за
признание и е приемана като такава от повечето Велики
Ложа по Света”.
2008: Допълнителен Доклад (месец юни)
„Комисията е удовлетворена, че ОВЛБ работи съзна-
телно и по логичен начин, за да постигне отново обедине-
ние на Свободното Зидарство в България и потвърждава
предишните си ‘Констатации’, че ОВЛБ е единствената Ве-
18
лика Ложа в този Ориент, която покрива всички стандарти
за признание”.
2009: „След пет години безуспешно подканяне на две-
те организации активно да търсят начини за обединение,
Комисията няма да приема каквито и да било допълнител-
ни презентации от която и да било от двете Велики Ложи,
докато не са налице съществени доказателства за напре-
дък в разрешаването на противоречията”.
2010: Пълен текст
„Нов Велик Майстор, Володя Лозанов, е бил избран и
инсталиран от Великата Ложа на ССПЗ в България. От име-
то на своята Велика Ложа, той настоятелно моли за съдей-
ствие равнопоставено да бъдат премахнати пречките за
обединението на Свободното Зидарство в България. През
последните пет години Комисията е призовавала за обеди-
нителни действия от страна на двете Велики Ложи, но без
резултат. Великият Майстор Лозанов иска назначаването
на международни медиатори, които да подпомогнат про-
цеса. За да стане това, ОВЛБ, сега водена от Великия Май-
стор, Григорий Вазов, трябва да се съгласи да се ангажира
с процеса. Няколко членове на Европейски Велики Ложи,
а именно – НВЛ на Франция, ОВЛ на Германия и ОВЛ на
Англия – са изразили готовност да участват в такова на-
чинание, ако бъдат помолени. В реда на нещата е такива
действия да бъдат предприети от Европейското масонско
общество, тъй като това ще бъде безусловно полезно за
Масонството в Европа.”
В свое „Становище”, представено от ОВЛБ по време на
Годишната Конференция на Великите Майстори на Масо-
ните в Северна Америка от 2009 г., беше пределно ясно
указано, че:
а) „ОВЛБ е Регулярна Велика Ложа, призната от пове-
че от 100 Велики Ложи от целия свят, в т.ч. и от: ОВЛ на
Англия, ОВЛ на Германия (Ложа-Майка на ОВЛБ), ВЛ „Ал-
пина” на Швейцария, ВЛ на Шотландия, ВЛ на Ирландия,
множество Велики Ложи от Северна Америка и др.”
б) „Регулярността на ОВЛБ е предмет на дълбоко удо-
влетворение и принципи и по никое време или по ника-
къв повод не може да бъде подложена на компромиси по
силата на дума или действие, които да са в противоречие
с Фундаменталните Принципи на нашето Братство и на
‘Древните Правила и Задължения на Свободното Зидарс-
тво’, така както се практикуват от ОВЛ на Англия, Вели-
ките Ложи от Северна Америка, или която и да е друга
Регулярна Велика Ложа.”
в) „Положението в Ориент България се характеризира
със съществуването на ОВЛБ и една отцепническа група,
зовяща се ‘Велика Ложа на ССПЗ в България’, която в те-
чение на последното десетилетие е предявявала претен-
ции за Регулярност и на тази база – искания за Признание
от други Велики Ложи и/или ‘обединение’ с ОВЛБ.”
г) „По всички преобладаващи Стандарти горното е ‘не-
регулярно’, ‘пара-масонско’ формирование.”
д) „Така, както стоят нещата днес, това формирование
не е признато от Великата Ложа-Майка – ОВЛ на Герма-
ния, нито пък от което и да е друго самоуважаващо се
Регулярно масонско тяло в Европа и другаде.”
е) „В своето ‘становище’ от 2008 г. Комисията е препо-
ръчала да се формира група от ‘независими наблюдатели-
медиатори’, която да се запознае със ситуацията в Ориент
България и да излезе със свои препоръки пред Комисията
на следващата ѝ сесия. Такава ‘специална сесия’ се про-
веде през м. май на 2008 г. във Вашингтон и на базата на
проучванията си, независимите наблюдатели потвърдиха
предишните Констатации (на Комисията – бел. прев.), а
именно: че единствената Велика Ложа в Ориент България,
която отговаря на Стандартите за Признание е ОВЛБ.”
ж) „ОВЛБ е приела процедури с цел разрешаване на
проблема с ‘Консолидацията’ (един по-приемлив термин
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

спрямо безпринципния ‘обединение’!) на Българското Ма-
сонство. Още през 2003 г. е била приета ‘процедура’, с ак-
тивната помощ и под патронажа на ОВЛ на Германия и Ве-
ликата Ложа ‘Алпина’ на Швейцария, за Регуляризацията
(вливането/връщането) на лица и Ложи от нерегулярната
структура. До този момент повече от 500 души (Братя) и
шест Ложи са били успешно регуляризирани в лоното на
ОВЛБ. Този процес продължава с темпо, което ОВЛБ при-
ема, че съответства напълно на принципите и приетите
обичаи и практики на Регулярното Масонство.”
И на края, но не последно по важност, Великият Май-
стор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов, е заявил в хода на
същата Годишна Конференция:
„Моя твърда убеденост е, че този процес на ‘Регуляри-
зация’ можеше да бъде по-бърз и по всеобхватен, ако
представителите на нерегулярната структура не бива-
ха допускани до този най-уважаван Форум – Годишна-
та Конференция на Великите Майстори на Масоните в
Северна Америка от самото начало, нещо което щеше
да спести на всички ни МНОГО ОТ АГОНИЯТА И ТЕРЗА-
НИЯТА ПРЕЗ ИЗТЕКЛИТЕ ГОДИНИ!”
Къде сме днес, след всичките тези години на взаимни
обвинения и апели?
От Конференцията, състояла се през 2010 г., досега се
случиха няколко важни събития:
1. „Европейското масонско общество” (както е нарече-
но в „Констатациите” на Комисията от 2010 г.) стои твърдо
зад ОВЛБ в опитите ѝ да разреши всякакви открити въ-
проси в своя Ориент по отношение на лица и структури от
„отцепническото тяло”! Тази позиция е била потвърдена
от представители на ОВЛ на Англия на нейното тримесеч-
но Общо събрание през февруари т.г. в лицето на Великия
ѝ Канцлер, който изрично е казал:
„И да знаете, ние, Обединената Велика Ложа на Ан-
глия, винаги сме готови да ви помогнем, при усло-
вие, че вие поискате това. А фактът, че до момента
не сте го направили, за нас означава, че в Ориент
България и във вашата Велика Ложа всичко с Ма-
сонството е наред и вие сте единствената призната
регулярна Масонска Власт. И още нещо – за това, че
не сте ни поискали помощ досега, ние сме ви много
благодарни” (цитат от отчетния Доклад на ЗВМ, ВУ
Брат Л. Пармаков).
Великият Майстор на ОВЛ на Германия, Заместник Ве-
ликият Майстор на Националната Велика Ложа на Фран-
ция и други официални лица от всички стари и уважавани
Велики Ложи от Европа са изразявали подобни мнения
всеки път, когато е бил повдиган въпросът за Регуляриза-
цията на лица и структури от „отцепническото тяло”.
2. На тримесечното Общо събрание на ОВЛ на Англия
през февруари т.г. ОВЛБ беше представена от Великия
Майстор – НУ Брат Григорий Вазов, Заместник Великия
Майстор, Великия Секретар и Великия Ковчежник. Те бяха
много радушно приети и им беше указано най-високо ува-
жение – бяха почетени с места на масата на Програмния
Велик Майстор на ОВЛ на Англия.
3. Годишното Общо Събрание на ОВЛБ се проведе през
м. ноември 2010 г. Събитието бе уважено от: Заместник
Великия Майстор и Великия Мечоносец на ОВЛ на Англия,
Великия Майстор на ОВЛ на Германия, Великия Майстор
и Заместник Великия Майстор на ВЛ „Алпина” на Швей-
цария, Великия Майстор на Регулярната ВЛ на Сърбия,
Великия Майстор на на ВЛ на Македония, Стария Велик
Майстор на ВЛ на ССПЗ на Германия, Стария Велик Май-
стор на ВЛ на Британските Масони в Германия, Замест-
ник Великия Майстор на ВЛ на Полша, Стария Заместник
Велик Майстор на ВЛ на Естония и много други. По наше
мнение, това е израз на единство и подкрепа за всичко,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
отвъд атлантика
което прави и защитава ОВЛБ.
4. Процесът на Регуляризация на лица и структури от
отцепническото тяло продължава неотклонно – наскоро
една Ложа бе регуляризирана, а още няколко очакват да
бъдат регуляризирани до края на настоящата година.
5. Процесът на регуляризация е провеждан винаги и
при всички обстоятелства в съответствие с изискванията,
съдържащи се в споменатата по-горе „Процедура”, одо-
брена от ОВЛ на Германия и ВЛ „Алпина” на Швейцария.
По мнението на ОВЛБ, подкрепено от всички Регулярни
Велики Ложи в Европа, не може да има „обединение” ,
„взаимно признание” или каквото и да е друго действие,
което би представлявало „официално сношение” с едно
„нерегулярно” (в случая, поради нерегулярност на произ-
хода) масонско тяло.
6. Понастоящем в Регистъра на ОВЛБ фигурират 50
Ложи, в които членуват над 1700 Братя. В оставащите до
началото на лятната ваканция месеци още две Ложи ще
бъдат инсталирани, едната от които ще е англо-говоряща
с преобладаващ брой членове – английски Братя Масони.
За размера на Ориент България това е повече от доста-
тъчно и илюстрира устойчивия и растящ интерес към Ма-
сонството и към ОВЛБ в частност.
7. Една нова тенденция в масонското ни ежедневие в
рамките на Ориента е процесът на „екзалтация” на Бъл-
гарски Братя в Английски Обители на Светата Кралска
Арка – две такива Обители бяха подбрани за прехвърляне
в България – едната вече е прехвърлена, а другата пред-
стои да проведе първата си Ритуална сбирка в България
през юни тази година.
8. Марк Масонството също се въвежда в България по
пътя на „инициацията” на Български Братя в Марк Масон-
ски Ложи под юрисдикцията на Великата Марк Масонска
Ложа на Англия – една такава Ложа вече е прехвърлена в
България. Предстои и други да бъдат прехвърлени.
9. Наблюдава се повишен интерес към Шотландския
Обред сред Братята от ОВЛБ. На този етап всякакви опи-
ти да се задоволи този интерес се блокират от съществу-
ването на нерегулярния (по силата на нерегулярността
на сегашните си членове) Върховен Съвет на България.
ОВЛБ възнамерява да проучи възможните пътища за ре-
инсталиране под своя опека на Върховния Съвет в рам-
ките на Ориента.
Предвид всичко изложено по-горе, ОВЛБ най-смирено
се обръща към Комисията с искане тя да продължи да се
придържа към изразената от нея позиция в „Констатаци-
ите” ѝ от 2009 г. и по-специално: че „няма да приема
допълнителни искания от която и да е от двете Велики
Ложи, докато не са налице ясни доказателства за напре-
дък в разрешаването на различията”, както и към своята
позиция от 2010 г.: че „е редно такива действия” – интер-
венция на ОВЛ на Англия и други членове на Европейско-
то Масонство – „да се предприемат в рамките на Европей-
ското масонско общество, тъй като – ако това стане – то
би било от полза за Европейското Масонство.”
ОВЛБ изразява своите искрени благодарности към
американските си Братя, Конференцията на Великите
Майстори на Масоните в Северна Америка, Комисията по
информацията за признанията, нейния Отговорен Секре-
тар/Ковчежник – НУ Брат Къртис Ланкастър, и всичките ѝ
членове през тези години, за тяхното изключително тър-
пение и подкрепа, за истинското им, непредубедено и не-
спиращо усилие да подпомогнат преодоляването на едно
утежняващо обстоятелство в Ориент България!
ОВЛБ уверява Комисията и нейните членове, че е на-
пълно отдадена на своето задължение да консолидира
и укрепва все повече българското Масонство за негово
добро, за доброто на Република България, за доброто на
нашето Всемирно и Достойно Братство!
19
позиция
НЕМСКИЯТ МОДЕЛ НЕ МОЖЕ ДА
БЪДЕ ПРИЛОЖЕН В БЪЛГАРИЯ
Брат Вили ДРАХ:
„Българските Братя изградиха едно многостранно и силно развито
Масонство”.
Брат Майкъл КУПЪР:
„Българските Свободни Зидари са много повече мотивирани,
отколкото някои Братя в Германия”.
По време на отбелязването на третата годиш-
нина от внасянето на Светлина в Ложа „Княз Алек-
сандър I фон Батенберг”, Ориент Русе, и втората
годишнина от внасянето на Светлина в Ложа „Ле-
синг цум зоненауфганг”, Ориент София, на 2 април
2011 г. в Русе, по идея на Брат Емил Вичев и с по-
Брат Вили Драх е роден през 1953 г. в Южна Ба-
вария. От 1975 г. е член на Ложа „Лесинг”, Ориент
Мюнхен. От 1994 г. до 2002 г. е Дистрикт-Майстор на
Бавария и Саксония. Това го свързва с българското
Масонство. Осем години е Заместник Велик Майстор
на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зи-
дари на Германия от състава на Обединените Велики
Ложи на Германия, на чийто Сенат сега е член. Освен
това, Брат Вили Драх е член и на българската Ложа
„Лесинг цум зоненауфганг”, Ориент София. По профе-
сия е психолог и психотерапевт.
20
мощта на преводача от немски език, Брат Димитър
Веселинов, Брат Любчо Иванов от Ложа „Розата
на Тракия”, Ориент Стара Загора, проведе обстоен
разговор по актуални масонски въпроси с гостите
от Германия, Най-Уважаемите Братя, Майкъл Ку-
пър и Вили Драх.
Брат Майкъл Купър е Стар Велик Майстор на
Великата Ложа на Британските Свободни Зидари в
Германия от състава на Обединените Велики Ложи
на Германия. Роден е на 11 април 1950 г. във Ву-
пертал, Северен Рейн-Вестфалия, Германия, като
британски гражданин с родители, които са били ан-
гажирани с окупационните британски сили, разпо-
ложени по това време в този район. По професия е
инженер и живее в Германия повече от 30 години,
където на протежение на 25 от тях е британски Сво-
боден Зидар.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

– Най-уважаеми Братя, Майкъл и Вили, колко
пъти сте били в България и какви са впечатле-
нията ви от нашата страна, от българина като
човек?
Брат МАЙКЪЛ: От 10 години посещавам редовно Бъл-
гария на всички конференции на Великата Ложа.
Днешното ми посещение е първо на ниво Ложа.
Винаги съм намирал както българските Свободни
Зидари, така и българите изобщо за много сво-
бодни и много открити хора. И аз се възхищавам
на начина, по който и българите, и българските
Свободни Зидари възприемат Кралското изкуство,
възхищавам се от начина, по който се работи в
него. Забелязвам, че българските Свободни Зида-
ри са много повече мотивирани, отколкото някои
Братя в Германия. Естествено, говоря за британ-
ските Свободни Зидари в Германия. Не мога да
кажа какво е отношението от страна на останалите
немски Велики Ложи.
Брат ВИЛИ: Аз съпровождам българското Масонство
от създаването му, от приемането на първите бъл-
гари през 1992 г. в Мюнхен. Като Дистрикт-Май-
стор, моята задача беше да организирам първите
Ложи в България. Официално, те бяха Ложи на
дистрикт Бавария и на Великата Ложа на Старите
Свободни и Приети Зидари на Германия. Наисти-
на, през последните 20 години бях много често в
България, а след основаването на Великата Ложа
– вече не чак толкова често, но винаги – за кон-
ференциите ѝ и по специални поводи. И аз мисля,
че българските Братя при изграждането на своя-
та Велика Ложа направиха нещо впечатляващо.
На тях им се отдаде за сравнително късо време
да изградят едно многостранно и силно развито
Масонство. Естествено, имаше тенденции, разви-
тия, които не винаги бяха радостни. Но смятам,
че всеки нов градеж, всеки нов растеж, е свързан
с трудности. А за страната – общо бих казал, че
има много потенциал. Същевременно обаче ми-
сля, че раждането и развитието на демократични
структури изискваше – и все още изисква – пове-
че време. Желая даденостите и потенциалът на
вашата страна и на нейните хора да доведе до
създаването на една силна средна класа. И про-
тиворечията между бедни и богати да не са тол-
кова крайни.
– Каква е вашата лична оценка за състоянието
на масонските пространства в България и кой
е пътят за обединяване на техните усилия, за
тяхното единство?
Брат МАЙКЪЛ: Като Свободен Зидар на една при-
зната Велика Ложа съм принуден задължител-
но да контактувам и обсъждам масонски въпроси
единствено и само с призната и регулярна Велика
Ложа. Докато една Ложа не е призната и не е регу-
лярна, не мога да я приема. Каквото и да кажа по
отношение на другото пространство, то не би било
уместно. За това не бих искал, а и няма, да изразя
дори и лично мнение.
Брат ВИЛИ: Мисля, че Брат Майкъл Купър каза най-
важното. В България има една призната Велика
Ложа. Ситуацията е такава, че до нея има една
непризната структура. И тя е нещастна. Но това е
чисто български вътрешен проблем, чисто вътреш-
на българска работа. Българите трябва по някакъв
начин да се разберат и да уредят нещата. В меж-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
позиция
дународен план ситуацията е еднозначна.
– Двамата сте високопоставени Масони, които
знаете повече за признанието на Обединената
Велика Ложа на България от международното
Масонство. И понеже признанието е свързано
с регулярността на една Велика Ложа, бихте
ли споделили как се осъществи то?
Брат МАЙКЪЛ: Регулярността не е единственият бе-
лег на признаване. Става въпрос също и за това:
дали една вече призната Ложа иска да работи рамо
до рамо с някоя друга. Едни са регулярни, други са
нерегулярни, едни са признати, други – непризна-
ти. Ако една призната Велика Ложа не е съгласна
да работи с други – независимо поради каква при-
чина – те няма да бъдат признати.
– Имам информация, че ти, Най-Уважаеми Бра-
тко, Майкъл, имаш личен принос за призна-
ването на Обединената Велика Ложа на Бъл-
гария от Великата Ложа на Англия?
Брат МАЙКЪЛ: Недиректно може би съм помогнал
признанието да дойде по-рано. Но то щеше да
дойде и независимо от мен. А не само аз съм по-
магал. Особено много помогна и цялата Британска
Велика Ложа в Германия. Водещи Велики Санов-
ници от Англия дойдоха на едно наше събрание,
на което бяха поканени също и представители от
България. И може би това ускори признаването на
нейната Велика Ложа. Но този, който имаше ком-
петенциите по тези въпроси, беше Великият Май-
стор на Обединените Велики Ложи на Германия по
онова време, Брат Алфред Коска. Той бе Братът,
който действаше активно и уреди представители
на „двете партии” да дойдат на нашето Общо го-
дишно събрание в Германия. По този начин, може
би, цялата процедура беше скъсена.
Брат ВИЛИ: Аз мисля, че главното основание се съ-
държаше във факта, че Обединените Велики Ложи
на Германия бяха решили да създадат една Велика
Ложа в България и да я подкрепят след нейното
раждане. По този начин те всъщност поеха няка-
къв вид настойничество за следващите години – да
подпомагат Великата Ложа на България, докато тя
израсте. Беше прието двете страни да се обединят
и така бе създадена Обединената Велика Ложа на
България.
Брат МАЙКЪЛ: Но основният принцип остава – ос-
новните ценности на Масонството в една страна
трябва да бъдат защитавани от една призната Ве-
лика Ложа. Всъщност, това правило бе леко отсла-
бено, когато се прие, че две Велики Ложи могат да
защитават тези ценности, но ако и двете – отново
ще кажа „двете партии” – се разберат помежду си
и постигнат пълно съгласие; впрочем, тук пър-
вично е решението на признатата Велика Ложа.
И това е от значение, за да няма недоразумения.
Има една призната Велика Ложа и ако тя – и само
тя – каже: „За нас не представлява проблем да
съществува втора Ложа и да работим съвместно с
нея”, би могло да се случи втората велика Ложа да
бъде също международно призната. Но в момента у
мен има колебание: дали подобно многообразие в
Масонството (и то специално в една малка страна)
би могло да бъде изразено чрез различни Велики
Ложи. Затова, според мен лично, многообразието,
за което споменах, би трябвало да се формира въ-
21
позиция
тре в една единствена Велика Ложа.
– Ще ви помоля да използваме вашия опит и
информираност, за да отговорите на такива
въпроси: как изглеждат в момента влиятел-
ните масонски центрове в света и в Европа,
какви са взаимоотношенията между тях, пъл-
ноценно ли е обединението на германските
Велики Ложи и здрав ли е Конвентът там?
Брат ВИЛИ: Няколко думи за ситуацията в Германия.
Трябва да се знае, че Германия като национал-
на държава съществува от 1871 г. Преди това на
немска земя е имало кралства, херцогства, кня-
жества... И във връзка с това през ХVІІІ век към
тях се създават и съответни Велики Ложи. През
1933 г., преди забраната на немското Масонство
от национал-социалистите, в Германия същест-
вуват около 15 Велики Ложи с различни истори-
чески и ритуални корени. След войната започва
възстановяване на немското Масонство и се проя-
вява стремеж тези различни исторически, а също
и ритуални, корени, да бъдат обединени в една
Велика Ложа. Но към това се прибавя и фактът,
че тогава в Германия има и окупационни зони,
в които също се развиват масонски сдружения с
британски и американски корени. Резултатът на
тези стремежи се сумира във факта, че през 1958
г. различните Велики Ложи се обединяват, като
се запазват техните исторически възникнали и
покълнали идентичности на тези движения. Но
чрез създаването на шапката, наречена Обедине-
ни Велики Ложи на Германия, всъщност се полу-
чава така, че към външния свят Германия говори
с един глас. Тази конструкция обаче се дължи на
историческите дадености по това време в Герма-
ния. В този смисъл това е един уникат. И той не
може да бъде приложен за българската действи-
телност, тъй като тук няма такива дадености, ко-
ито произхождат от различни исторически и ри-
туални корени. Т.е. немският модел не може да
бъде имплантиран в България, той не е пример за
нея. Тя трябва сама да намери своя модел, спаз-
вайки водещия принцип – решаваща е позицията
на признатата Велика Ложа.
Брат МАЙКЪЛ: Всъщност, въпросното обединение в
Германия се осъществи благодарение на Обеди-
нената Великата Ложа на Англия. Три от Велики-
те Ложи, членки на сегашните Обединени Велики
Ложи на Германия, присъстваха в Лондон на раз-
говори с Великия Секретар на Обединената Ве-
лика Ложа на Англия, сър Джеймс Стопс. Тогава
се стига до това споразумение, което – все пак –
дойде като едно облекчение. Беше задължително
необходимо да се изработи такова споразумение,
тъй като дотогава в една юрисдикция можеше да
бъде призната само една Велика Ложа. Към трите
Велики Ложи, които изработиха въпросното спо-
разумение, по-късно се присъединиха Америка-
но-канадската Велика Ложа и Британската Велика
Ложа.
– И все пак, не ми отговорихте на част от въ-
проса. Какви са взаимоотношенията между
световните масонски центрове и – въпре-
ки автономността на всяко едно национално
формирано Масонство – правят ли се опити
да се постигне налагаща роля на някои от
22
тези центрове по отношение на признанията,
на решаването на конфликти и т.н.? Тук ви-
зирам и известната Комисия по признанията
в САЩ.
Брат МАЙКЪЛ: Да, на американския континент има
такъв форум. Но споменатата комисия е за цяла
Америка – Канада, Северна и Южна Америка. Тя
осъществява такива ежегодни събрания. Но изра-
ботва само препоръки за признаване. И ударение-
то е върху „препоръки”. Тези препоръки не са за-
дължителни. Решението: дали една Велика Ложа
да бъде призната или да не бъде призната, лежи в
компетенцията на всяка от Великите Ложи в Аме-
рика. А Великите Ложи извън Америка, още преди
години, са възприели практиката на придържа-
не към мнението на обединените във вижданията
им по въпроса за признанията британски Велики
Ложи, т.е. Великите Ложи на Англия, на Шотлан-
дия и на Ирландия. Обединената Велика Ложа на
Англия има една формулирана препоръчителна
насока за признание, в която са уточнени опреде-
лени положения, които трябва да се спазват, за да
се гарантира регулярността. С малки изключения,
Великите Ложи в цял свят приемат тези основни
правила. Но това също е въпрос на тълкуване.
Някои от Великите Ложи проявяват желание да
разбират тези правила по начин, различен спря-
мо онзи, по който ги разбират други Велики Ложи.
И затова може да се стигне до ситуация дадена
Велика Ложа да признава еди-коя-си фракция, а
пък друга Велика Ложа да признава не въпросната
фракция, а друга фракция.
– Братко Вили, преди да продължиш разговора
по този въпрос, искам да споделя, че аз съм
виждал писмо на Комисията по признанията
в Америка, което препоръчва, включително
и в България, как да се развиват по-нататък
взаимоотношенията между българските ма-
сонски пространства?
Брат ВИЛИ: Да, документът съществува, но… и аз
ще повторя – максимално погледнато – това е
само една препоръка. Това писмо описва про-
цеси, за които комисията си представя някакъв
начин, по който те биха се развили. Аз мисля
обаче, че времето изпревари този документ, тъй
като в момента все същата комисия не би желала
повече да се занимава с България, докато бъл-
гарите не се разберат помежду си. Или – както
Брат Майкъл каза – всяка Велика Ложа по прин-
цип е суверенна относно това: кого да признава.
И този принцип е възприет от всички като един
изпитателен инструмент. А иначе, тълкуванията
не винаги са идентични. Мисля, че – може би не
точно така, както беше преди години – но и сега,
когато Англия признае някого, това прави много
по-лесно признанието и от страна на останалите.
И все пак, няма директиви. Всяка Велика Ложа
е суверенна в своята практика по даването на
признание.
– Братя, благодаря ви за този разговор. Накрая,
какво бихте казали на българските Масони?
Брат МАЙКЪЛ: Много сила, радост… и една части-
ца мъдрост, за да бъде вашето бъдеще формирано
по-конструктивно!
Брат ВИЛИ: Все по-нататък, и все така!
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 регулярност

Регуляризацията
в Ориент
Стара Загора –
доведена до
успешен край
За 5-годишнината
на Ложа „Розата на Тракия”…
…и за още нещо
Брат Любчо Иванов

П
реди 5 години, на 29 април 2006 г., като част от ОВЛБ и от
регулярното масонско движение в държавата ни, в Ориент
Стара Загора бе основана Ложа „Розата на Тракия”.
На Ритуала по внасянето на Светлината, който в този
ден бе проведен от Стария Велик Майстор на ОВЛБ, НУ
Брат Петьо Пенков, присъстваха 111 Братя, а учредители
бяха 15 Братя. Ръкоположеният първи Майстор на Ложата, У Брат Пенко
Димитров, получи заедно със знаците на длъжността си и Патент № 036
на Обединената Велика Ложа на България.
В навечерието на своята петгодишнина, начело с днешния Майстор
на Ложата, У Брат Таньо Гюхпалов, на градежа всеотдайно се трудят
вече 42 Братя.
Както е известно на всички, които са имали възможност да засвиде-
телстват своята почит към Великия Архитект на Вселената в Храма на
Ложата, той е един от най-добре съградените – при това, не само като
архитектура, а и като дух в работата на Братята Зидари.
През последните няколко месеца Ложа „Розата на Тракия” се открои
в живота на ОВЛБ със своето усилие да приобщи членовете на сдру-
жението „Августа Траяна” в Стара Загора от така наречената „Велика
Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България”. Ритуалът по
регуляризацията се превърна във вълнуващо тържество на разума и на
масонската Братска любов.
С прякото участие на НУ Брат Григорий Вазов, Велик Майстор на
ОВЛБ, на други Велики Сановници и Майстори на Ложи, за осъщест-
вяване на Ритуала пръв в Храма пристъпи предстоятелят на „Августа
Траяна”, нашият настоящ Брат Кръстьо. Той бе човекът, който изигра
решаващата роля за осмисляне на необходимостта от приобщаване на
неговите съидейници към Регулярното масонско пространство у нас.
Този паметен Ритуал, при който се сдобихме с нови 18 Братя, стои
като брънка от един – както може да се очаква – необратим процес,
процес-пример, който – и това може да се очаква – ще придобива все
по-голяма популярност в масонските среди.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 23

sic et non

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ
НЯКОИ ОТ РАЗМИСЛИТЕ
НА ВЕЛИКИЯ МАЙСТОР
НА ОВЛБ,
НАЙ-УВАЖАЕМИЯ БРАТ
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ

МУ Брат Лъчезар Тодоров,

Председател на Висшата
Правна Комисия на ОВЛБ

С
интерес прочетох публикувания в „Зидар-
ски преглед” (Книга ІV-V, 2010) Градеж на
нашия Велик Майстор на тема „Размисли
за българското Масонство”. В него, под
формата на десет въпроса, по един стег-
нат и стилен начин, той споделя своите
констатации и изводи за състоянието на нашето Брат-
ство днес, проблемите, които стоят пред него, както и
идеите си за онова, което трябва да се направи в бъ-
деще по тяхното решаване, за да се противопоставим
на профанизирането му от някои наши Братя.
Една част от така споделените виждания възпри-
емам изцяло, но по отношение на някои други имам
различно мнение, което в качеството ми на Предсе-
дател на Висшата Правна Комисия се чувствам длъ-
жен да споделя.
Първо. Ще започна с въпрос шести, отнасящ
се до юридическата регистрация на
отделните Съюзни Ложи.
Започвам с него, не само защото този въпрос е

24 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


твърде актуален и много важен за всички нас, а и
защото Най-Уважаемият Велик Майстор е изразил
желанието
„Председателят на Висшата Правна Комисия и Ве-
ликият Ковчежник да излязат с категорично ста-
новище за решението на този въпрос – всичко
това, с цялата отговорност, която те ще носят във
времето”.
Допълнително, изясняването на въпроса се на-
лага поради факта, че той бе разискван и на про-
веденото на 25 ноември м.г. заседание на Съвета
на Великите Сановници, в което се обособиха две
диаметрално противоположни становища. Според
едното, което бе споделено от по-голямата част от
Великите Сановници, включително и от Председате-
ля на Висшия Братски съд, всички Ложи трябва да
бъдат задължително регистрирани като сдружения
по Закона за юридическите лица с нестопанска цел
(ЗЮЛНЦ). Накратко изложен, аргументът по случая
бе: стоящият извън какъвто и да било коментар наш
дълг да спазваме законите на страната
„ни повелява да регистрираме пред съда нашите
съюзни структури съгласно горния закон, за да
могат те да получат необходимата юридическа
легитимация”.
Тук ще изложа моето виждане, поемайки всичка-
та отговорност пред цялото Братство така, както ми
е поискано – днес и за в бъдеще.
Безусловно, като съвестни граждани,
ние сме длъжни да спазваме законите на
страната. Но в същото време, никой закон
не предвижда задължителна съдебна
регистрация на група от хора, изповядващи
еднакви морални и други ценности (каквито
несъмнено са Съюзните Ложи), по силата на
която те да придобиват статут на юридическо
лице.
Регистрирането по този закон е само едно право,
но не и задължение.
Ако Братята от отделна Ложа решат да се въз-
ползват от това свое законово гарантирано право,
те трябва да изпълнят изискванията, които Законът
за юридическите лица с нестопанска цел предвижда
относно изготвената и предоставена в съда доку-
ментация, необходима за започване на процедура
по регистрация на сдружението им. Разбираемо,
нейното съдържание трябва да отговаря на дейст-
вителното положение на нещата. Във връзка с това,
могат да се срещнат хора, които биха дали съвет,
фактически подтикващ към съставяне на докумен-
ти с невярно съдържание. Според една такава ли-
ния на разсъждение, примерно, посоченият упра-
вителен орган в Учредителния акт или в Устава на
сдружението може да няма нищо общо със Сановния
Съвет на Ложата. Все по същия начин, като учре-
дители, респективно като членове, могат да се по-
сочват само по няколко души измежду Братята, без
това да отразява целия членски състав. Основание-
то е разбираемо – редица Братя могат да не желаят
да бъдат осветени. И никой не може да оспори това
тяхно канонично право.
Всъщност, при такава евентуална съдебна регис-
трация на практика се създава една нова, различна
правна фигура, която по своята същност няма нищо
общо с Масонската Ложа.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
sic et non
Само попътно, тук следва да се отбележи, че – ако
подобна идея бъде възприета – в действителност,
по-голямата част от Братята няма да придобият афи-
шираната „необходима законова легитимност”. Така
се стига до въпроса: това означава ли, че онези от
Братята, които не фигурират в състава на подобно
юридическо лице са нелегитимни и извършват своя-
та масонска дейност в нарушение на закона?
Освен това, регистрираните по Закона за юри-
дическите лица с нестопанска цел сдружения под-
лежат на всякакъв граждански контрол и проверка,
като при констатирана невярност в съдържанието
на документите, може да се потърси и наказател-
на отговорност от лицата, съставили, представили и
ползвали тези документи. Тук не разисквам въпроса
за бюрократичните изисквания, които законодате-
лят е предвидил във връзка с управлението на та-
кива сдружения, както и за необходимата постоян-
на съдебна актуализация на настъпилите промени
в тях.
От друга страна, ако Братята от дадена Ложа
желаят сдружението им да придобие някаква соб-
ственост, те ще трябва да са наясно, че по закон
правата върху такава собственост ще имат (отново!)
само посочените при регистрацията членове на все
същото сдружение. На свой ред това отваря реал-
ната възможност за възникване на много спорове
между Братята.
Това са само част от съображенията, които с ос-
нование възпират Майсторите на Ложи да извършат
юридическа регистрация на ръководените от тях
Ложи. Аз споделям опасенията им и отново катего-
рично заявявам, че юридическата регистрация на
Съюзните Ложи не е задължителна. В същото време
ги съветвам: ако действително се налага да се из-
върши такава регистрация, това да става при съб-
людаване на законите на страната, нещо което е
залегнало като неподлежащ на коментари принцип
и в нашия Основен Закон.
В същото време, считам за категорично необхо-
димо, онези Братя, които поддържат някаква друга
теза, идентично да обявят позицията си по въпроса
открито, като посочат: кой закон задължава Съюз-
ните Ложи да бъдат юридически регистрирани и,
ако такава регистрация следва да се извърши, то
допустимо ли е във внесените за целта в съда до-
кументи да се съдържат неверни обстоятелства. Не
по-малко категорично необходимо би било подобна
позиция да бъде придружена и от декларация, че се
поема цялата отговорност във връзка с проблемите,
които биха възникнали пред Братята, които биха им
се доверили.
Второ. Другият въпрос, по който съм
задължен да взема отношение, е този за
Конституцията. Проблемът е поставен от
Великия Майстор в пункт осми на неговите
Размисли.
Напълно съм съгласен с Великия Майстор, че
приетата през 2007 г. нова Конституция на ОВЛБ
създаде определен кръг проблеми при нейното при-
лагане. Съгласен съм и с това, че нейната промяна
е необходима. По този повод Великият Майстор е
посочил, че в световен мащаб Масонството винаги е
следвало конституционното устройство на съответ-
ната държава, нещо което в дългосрочен план обик-
25
sic et non
новено се е оказвало исторически обусловено. Но
тъй като в България обстоятелствата са значително
по-сложни – за кратък период от време са същест-
вували три Конституции: Търновската, на Народна-
та република и сегашната, на парламентарна Репу-
блика България – Великият Майстор предлага:
„Вместо да се лутаме и създаваме допълнител-
но напрежение, трябва да се ВЪРНЕМ към най-
близката ни масонска история и да ВЪЗСТАНО-
ВИМ сравнително добре работилата повече от 5
години Конституция – разбира се, с корекции,
отчитащи промените, настъпили в Българското
Масонство през последните години” (подчерта-
ването с главни букви мое – Л.Т.).
Преди да взема отношение по така
направеното предложение, искам да изразя
мнението си относно това: дали Масонството
е следвало конституционното устройство на
една или друга държава и – ако това е така –
в какво се е изразявало подобно „следване”?
От началото на ХVІІІ век до днес масонските Ка-
нони и Принципи, както и Древните Задължения и
Правила, са били постоянно едни и същи в Консти-
туциите на всички Велики Ложи – и всичко това,
независимо от формата на управление в отделни-
те държави. Масоните са били длъжни, длъжни са
и сега, единствено да спазват законите на своята
страна, без това да е давало каквото и да било ос-
нование масонските правила да се видоизменят, за-
щото те имат общочовешко и вечно значение.
Така е било и в България. Така би трябвало да
бъде и за в бъдеще, защото, ако в някоя масонска
Конституция бъде изоставено или коригирано някое
от тези древни масонски правила, то тя не ще може
да се счита за масонска Конституция, а Великата
Ложа, която е приела такъв свой Основен Закон,
едва ли ще остане като редовно звено в световната
Регулярна Масонска Верига.
Сега, конкретно, по така направеното предложе-
ние.
Логическото и граматическото тълкуване на това
предложение налага извода, че следва да възстано-
вим Конституцията на Обединената Велика Ложа на
Старите Свободни и Приети Зидари в България, при-
ета на 20.09.1997 г. и действала до приемането на
новата Конституция през 2007 г. Тази Конституция
бе изцяло съобразена с Конституцията на нашата
Ложа-Майка – Великата Ложа на Старите Свободни
и Приети Зидари на Германия, бе одобрена от нея,
а бе одобрена и от Обединената Великата Ложа на
Англия.
По волята на Стария Велик Майстор и със съгла-
сието на предходния Съвет на Великите Сановници
бе изработена и приета сегашната Конституция. Оп-
ределени затруднения при нейното прилагане, пред
които се изправиха някои Майстори на Ложи, до-
ведоха постепенно до идеята за необходимостта от
промяна на този наш Основен Закон. Ръководената
от Заместник Великия Майстор, Брат Любомир Пар-
маков, комисия стигна до становището, че е разумно
в общи линии да се върнем към старата ни Консти-
туция, с необходимите допълнения и подобрения,
плод на натрупания опит през изминалите години.
Към края на 2009 г. окончателният проект на
Конституцията бе готов. Едно от основните положе-
26
ния в него се отнасяше до възстановяването на по-
пътно неоснователно ограничените правомощия на
Майсторите на Ложи, респективно на самите Ложи.
Бе необходимо единствено Общото Събрание да
разгледа и приеме този текст.
Междувременно Великият Майстор афишира про-
мяна на своето виждане по въпроса за Основния
Закон, предлагайки да се продължи ползването на
сега действащата Конституция, като всеки възник-
нал проблем да бъде решаван чрез свикване на из-
вънредно Общо Събрание, на което Майсторите да
приемат съответната поправка в нея.
В това отношение моето дълбоко убеждение е:
по такъв начин проблемите с нашия Основен Закон
няма да могат да бъдат решени и след много години.
Освен това, недопустимо е в документи от такъв ранг
да бъдат правени непрекъснати промени, доколкото
по традиция те се считат за сравнително устойчиви
ориентири в човешката разумна дейност. За съжале-
ние, подобни случаи вече бяха допуснати.
Трето. Повод за споделяне на становище
съзирам и в размислите по точка втора.
В нея се застъпва идеята, че след като
броят на Ложите вече е нараснал на 50,
при тенденция този брой да продължи да
се увеличава, то принципите на управление
следва да са вече други.
А именно:
„Великият Майстор и Съветът на Великите Са-
новници трябва да знаят ясно и категорично, че
техните функции са ПРЕДИМНО УПРАВЛЕНСКИ и
ПО-МАЛКО ПРЕДСТАВИТЕЛНИ”,
като в същото време
„Майсторите на Ложи НЕ МОГАТ и НЕ ТРЯБВА да
се включват в оперативното управление на Вели-
ката Ложа” (подчертаването с главни букви мое
– Л.Т.).
С едно такова становище, в което съзирам и же-
лание за неканонична промяна, не мога да се съ-
глася.
Не трябва да се забравя и за момент, че Май-
сторите на Съюзните Ложи са носители на една от
Трите Малки Светлини в Масонството и в това си
качество те са овластени да вземат задължителни
решения, както за Великите Сановници, така и за
всички останали Братя, които следва да ги спазват
и изпълняват.
Великите Сановници са имали и имат представи-
телни функции, съчетани с ролята им на помощници
на Великия Майстор, докато оперативното управле-
ние на Великата Ложа се осъществява единствено от
него и то в рамките на компетентността му, определе-
на в Конституцията с гласа на Майсторите на Ложи.
Независимо, че моето мнение се различава и по
някои други моменти, залегнали в Градежа на Ве-
ликия Майстор, тук се ограничавам само с горните
мои размисли, понеже считам, че те засягат едни от
най-съществените проблеми на нашето Братство.
В заключение, искам да уверя всички Братя, че
си позволих да изразя моето мнение, воден един-
ствено от желанието ми да поставя акцент върху
повелята:
„Да не се отклоняваме от Вечния Път, начертан от
нашите предци, водещ ни към духовно съвършен-
ство”.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

SIC &
Д
а сложим отново в едната ръка „Sic”, а в
другата – „Non”.
Блез Паскал:
„Опровержението е слабо указание за ис-
тинност: несъмнени неща са оспорвани, а
явно неверни са приемани без възраже-
ние. Както опровержението не е признак
за невярност, така и липсата на опровер-
жение не е признак за истинност.”
Това е написано от човек, успял на 16-годишна въз-
раст да докаже теорема, която и днес би затруднила мно-
го хора, а на 18-годишна възраст е конструирал първата
известна сметачна машина; от човек, който на 25-годиш-
на възраст е осъществил експеримент, потвърждаващ
предположението (Sic!) на Торичели за съществуването
на атмосферното налягане, а впоследствие е завършил
редица фундаментални работи по геометрия, теория на
вероятностите, теорията на числата…
Блез Паскал:
„Науките са безпределни – не само с безчислените си,
но и недоловими, принципи; кому не е ясно, че при-
видно основните принципи се опират на други, които
от своя страна се опират на трети, така че никои не са
последни? Само че ние приемаме за последни прин-
ципите, до които може да стигне разумът ни...”
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
sic et non
non
Даниел Хънтингтън, „Философията и християнското изкуство”
Разумът ни? „Ни”? Та нима човечеството използва ня-
какъв единен разум? Нима разумът на различните хора
не изхожда от различни „последни принципи”?
Блез Паскал:
„На какво се дължи това, че сакатият крак не ни драз-
ни, а осакатеният ум ни вбесява? Защо куцият не от-
рича, че ние ходим нормално, а осакатеният ум нами-
ра, че ние разсъждаваме погрешно…”
Съблазнително: ние (Sic! – именно „ние”) не куцаме!
И точно нашият ум не е осакатен! (При все и само попът-
но – като пример.)
Блез Паскал (отново):
„Всичко на този свят е отчасти вярно, отчасти невярно.
(…) Убийството е престъпно, ето ви истина – ще ка-
жете вие. (…) Но какво е добро според вас? (…) Да не
убиваме изобщо? Не, защото биха възникнали ужас-
ни безредици и злодеите ще избият добродетелните.
Тогава да убиваме? Не, това е посегателство срещу
природата. Нашата истина и нашето добро са само
отчасти такива и са примесени със зло и лъжа.”
Дали е лесно да се живее с подобно раздвоение –
между Sic и Non? А може би се свиква... И дори става
инстинкт, доколкото – според Блез Паскал (последно):
„нищо не носи спокойствие извън искреното търсене
на истината”.
27
sic et non

ност да си правим заключения от Известното към

Неизвестното. Чрез него ние бихме могли да опоз-
наем материалния, менталния и духовния свят”
[„ЗП”, ІV-V, с.24].
„Ако Космосът обаче представлява подредена ця-
лост, то значи, че навсякъде цари една и съща за-
кономерност – и в големите, и в малките неща, и
горе, и долу.
Тази аналогия е дала основания на Парацелз да
приравни човека като микрокосмос с макрокосмо-
са. Човекът е точно копие на макрокосмическата
вселена. Вън не можем да открием нищо, което не
откриваме като аналогия и в човека. И обратното.
Затова в храма в Делфи пише: ‘Познай себе си, за
да познаеш Бога’.” [пак там].

non
ИБН СИНА (АВИЦЕНА):
„[Заключението по аналогия] не се явява задължи-
телно, защото твърдението по сходство може да
противоречи на твърдение по друго сходство тъй
като има много неща, които в едно отношение са
сходни, а в хиляди други отношения са различни.
(...) Аналогията може да привлече вниманието и да
навее съмнение, но не и да установи достоверност”
[„Даниш-наме” („Книга на знанието”), Сталинабад,
1957, с.116].
Вторият от цитатите на Брат Н.Н., завършващ с ва-
риация на известния девиз: „Познай себе си…”, е взет
от книгата на Торвалд Детлефсон „Съдбата като шанс”
(София, 2000). Дори и при дължимото уважение към
именития писател, следва да се отбележи, че добав-
ката: „…за да познаеш Бога”, по всяка вероятност, се
явява негова лична интерпретация, а твърдението, че
именно такъв е бил надписът върху светилището на
Аполон в Делфи е буквално подвеждащо.
Отдавна превърналият се в крилата фраза анти-
чен съвет – независимо дали се коментира като ос-
новополагаща максима в учението на Сократ (Хера-
клит, Солон, Талес...) или се възпроизвежда върху
съвременни фронтони, без значение дали се мисли на
гръцки („ΓΝΩΘΙ ΣΕΑΥΤΟΝ”), на латински („NOSCE TE
IPSUM”) или на някой от съвременните езици („KNOW
THYSELF” / „KNOW YOURSELF”) – присъства единстве-
но като съвет, насочен към себепознанието, без ка-
квито и да било импликативни препратки към други
инстанции.
Наистина, при все и рядко, в богословската лите-
ратура могат да се срещнат коментари по въпроса:
„Как можем да опознаваме нашата същност и така –
да познаваме Бога?” При тях обаче размислите не се
насочват към гръцката античност (и в частност, към
известното светилище в Делфи), а, примерно – кога-
то става въпрос за християнска интерпретация – към
част от текста на Псалом 61, в който се казва:

SIC
Аноним, „Входът към Храма”
ИЗ „ОКУЛТИЗЪМ – ХЕРМЕТИЗЪМ –
ДУАЛИЗЪМ – МАСОНСТВО”
ОТ БРАТ Н.Н. – ЛОЖА „СИРИУС”
„Масонският Храм представлява умален модел на
Вселената и това е следствие на основен херме-
тичен принцип – този на съответствието: ‘Каквото
горе – това и долу, каквото долу – това и горе’.
Това е важен, основен закон, даващ ни възмож-
„Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на
Него ми е надеждата. Само Той е моя твърдиня, мое
спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта
на силата ми и моето упование са в Бога. Народе!
Нему се надявайте във всяко време: пред Него из-
ливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.”
Както лесно може да се разбере, в случая трудно
може да се твърди, че иде реч за самопознание, а
по-скоро за такава самонастройка на психиката, при
която тя да се почувства единена със своята обожест-
вявана Висша Сила.

28 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


SIC
ИЗ „ЗА СТРАНСТВАНЕТО” ОТ
БРАТ А.С. – ЛОЖА „ВЕДЪР”
„Една от основните човешки слабости е човек в оп-
ределен период от живота да фиксира мисълта си
върху определена група понятия и, след като из-
гради взаимовръзката им, после до края на живота
си с цената на всичко да отстоява тази ‘уникална’
собствена гледна точка. (...)
Да вярваш и да толерираш, означава да не зна-
еш. Единствено вярата в Единия Бог (не науката!)
предпазва от разрушителното влияние на Незна-
нието, защото всяка ‘наука’ по същество е опреде-
лена степен на ‘незнание’” [„ЗП”, ІV-V, с.28].
non
КАРЛ ПОПЪР:
„В науката няма ‘знание’ в онзи смисъл, в който
Платон и Аристотел разбират тази дума, в смисъла,
който предполага крайни и окончателни резулта-
ти (…). Онова, което обикновено наричаме ‘научно
знание’, по правило е не знание в този смисъл, а
по-скоро информация относно различните съпер-
ничещи помежду си хипотези и начинът, по който
те издържат различните проверки. (...) Освен това
този възглед означава, че в науката не съществу-
ват доказателства (с изключение, разбира се, на
чистата математика и логика). В емпиричните нау-
ки, които единствени могат да ни дадат информа-
ция за света, в който живеем, няма доказателства,
ако под ‘доказателство’ разбираме съждение, ко-
ето установява веднъж и завинаги истинността на
дадена теория. (...) От друга страна, чистата ма-
тематика и логика, които допускат доказателства,
не ни дават никаква информация за света, а само
развиват средствата за неговото описание. Ето
защо можем да кажем (...): ‘Доколкото научните
твърдения се отнасят до света на опита, те са оп-
ровержими, а доколкото са неопровержими, те не
се отнасят до света на опита’” [„Отвореното обще-
ство и неговите врагове”, том II: „Хегел и Маркс”,
София, 1995?, с.21-22].
Дотук тезата на Карл Попър за науката („В науката
няма ‘знание’ в онзи смисъл, в който Платон и Ари-
стотел разбират тази дума, в смисъла, който предпо-
лага крайни и окончателни резултати”) се съгласува
изцяло с представата на Брат А.С. („всяка ‘наука’ по
същество е определена степен на ‘незнание’”).
Но… нататък започват различията. Брат А.С. счита,
че човекът на науката е склонен да проявява пожиз-
нен мирогледен консерватизъм, след като „в опреде-
лен период от живота” успее „да фиксира мисълта си
върху определена група понятия” и „след като изгра-
ди взаимовръзката им”. В противовес, Карл Попър из-
рично посочва, че подобен възглед няма нищо общо с
действителното положение на нещата. (И някак меж-
ду редовете подсказва, че всеки, който мисли по друг
начин за науката има само някаква романтична – си-
реч, нереална – представа за нея.)
И още, Брат А.С. декларира, че „да вярваш (…) оз-
начава да не знаеш”. Един педантично обстоятелствен
анализ в тази област вероятно би довел до доказва-
не на безпрекословната истинност, съдържаща се в
това твърдение. Но как в такъв случай да се приеме
следващата мисъл, че „единствено вярата в Единия
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
sic et non
Бог” (сиреч, една конкретна проява на едно конкрет-
но незнание) „предпазва от разрушителното влияние
на Незнанието”?!
Освен това, дали с все същата своя мисъл („един-
ствено вярата…”) Брат А.С. не попада в клопката на
собственото си мнение за „една от основните човешки
слабости”, след като от нея се излъчва внушението за
веднъж завинаги направено от него разкритие, което
той е готов да изповядва „до края на живота си”?
SIC
ИЗ „’НОВИТЕ ЦЕННОСТИ’ И ДРЕВНИТЕ
МИСТЕРИИ” ОТ БРАТ К.А. – ЛОЖА
„АКАДЕМИК МИХАИЛ АРНАУДОВ”:
„Духът, който по същността си е съвършен, тъй като
е еманация от БОГ, се принизява до дивото живо-
тинско материално ниво на страстите, където се из-
вършват действия, противоречащи на желанието му
за по-нататъшна еволюция” [„ЗП”, ІV-V, с.28].
non?
Ако нещо (в това число и „духът”), за което се твър-
ди, че е „съвършено”, защото „е еманация на БОГ”,
може в същото време да се „принизява до дивото”, то
възникват въпросите:
● Обявеното за „съвършено” съвършено ли е?
● Ако евентуално се продължи с поддържането на
твърдението, че и след „принизяването си до диво-
то” мисленото като „съвършено” остава съвършено, то
тогава не следва ли да се разкрие обезпокоителният
факт, че неговата модификация започва да пречи на
желанието на приносителя му „за по-нататъшна ево-
люция”?
● Ако с „принизяването” на „съвършеното” до ни-
вото на „дивото” доскорошното „съвършено” престава
да бъде съвършено, то с какво заслужава определя-
нето си като „еманация от БОГ”? (Единственият извод,
който се налага в подобна ситуация, е, че „Божест-
веното” е нещо нетрайно, несигурно, неустойчиво и
способно да се „принизява до дивото”.)
● Ако се приеме, че „Божественото” – дори и в ус-
ловията на неговата потенциална нетрайност, неси-
гурност и неустойчивост – продължава да се счита за
„съвършено”, то тогава (отново!) трябва да се постави
питането: не трябва ли да има нещо обезпокоително
във факта, че то (при все и модифицирано) започва
да пречи на желанието на приносителя му „за по-на-
татъшна еволюция”? Или в такава ситуация би след-
вало да се прецени, че именно поставянето на пречки
пред въпросната „по-нататъшна еволюция” е част от
замисъла, скрит в споменатата „еманация от БОГ”, ко-
ято и с поставяните пречки продължава да бъде неиз-
менна в своето „съвършенство”?
SIC
ИЗ „МАСОНСКАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ –
ОСНОВА ЗА НЕПРЕХОДНАТА МАСОНСКА
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА И ГАРАНЦИЯ ЗА
ВЕЧНОСТТА НА МАСОНСТВОТО” ОТ
БРАТ К.С. – ЛОЖА „СИЛА”
„‘Всеки Масон’ – казват Старите Задължения от
1723 година – ‘е длъжен да се подчинява на морал-
ния закон’. Сега този закон не трябва да се смята
за ограничен в рамките на Десетте Божи Заповеди
29
sic et non
(…), а по-скоро като намек за онова, което се на-
рича ‘Закон на природата’ (или обичайните пра-
вила). Един способен човек от близкото минало,
който не е бил писател, но се е занимавал с този
въпрос, е дефинирал въпросния Закон на природа-
та като: ‘волята Божия, отнасяща се до човешките
действия, основана на моралните различия между
нещата; и понеже тя е разкриваема от природната
светлина, се оказва задължителна за цялото чове-
чество’. (...)
Декларацията, че Свободният Зидар е обвързан с
подчинение на Моралния Закон, продължава в на-
ставлението си, че – ако правилно разбира изку-
ството – той никога няма да бъде глупав атеист,
нито пък нерелигиозен свободомислещ. Следова-
телно, атеизмът, който представлява отхвърляне на
Върховния управляващ Създател, и нерелигиозно-
то свободомислие, което на езика на онова време
означавало отхвърляне на всякаква морална отго-
ворност, са наказуеми постъпки срещу Моралния
Закон, доколкото отхвърлят неговата валидност и
заклеймяват санкциите му” [„ЗП”, ІV-V, с.30-31].
non
ЛУДВИГ ВИТГЕНЩАЙН:
„Това, което изобщо може да се каже, може да се
каже ясно; а за това, за което не може да се говори
[ясно], трябва да се мълчи” [„Логико-философски
трактат” – в: Лудвиг Витгенщайн. „Избрани съчи-
нения”. София, 1988, с.50].
Първо. Следвайки препоръката на Витгенщайн, би
трябвало да се запитаме: Колко „ясно” става от при-
помнения текст на Брат К.С., чия е собствено „дефини-
цията” на коментирания „Закон на природата”? Кой е
„способният човек от близкото минало, който не е бил
писател, но се е занимавал с този въпрос”? Как редо-
вият читател би могъл да направи съответната справ-
ка – примерно, за да си изясни по-точно контекста, с
който е обвързано цитираното твърдение? И изобщо,
кому е необходима подобна прикритост?
Второ. Продължавайки да се придържаме към Вит-
генщайн: Колко е яснотата в дефинитивните поло-
жения от все същите твърдения? Например, какво би
трябвало да си мислим, узнавайки, че в случая става
въпрос за регулираща човешките действия „воля Бо-
жия”, основана „на моралните различия между неща-
та”?! Понятието за „нещо” е с изключително широк
смислов обхват. Практически, то включва всеки реа-
лен или мислим обект. И дървото е „нещо”, и камъкът
е „нещо”. Как в такава словесна среда да си предста-
вяме „моралните различия между нещата” (примерно,
„моралните различия между дървото и камъка”), въз
основа на които е формирана „волята Божия”?!
Не по-малки проблеми създава и фразата „при-
родна светлина”. А когато от нея се извежда мотив
за задължително поведение на „цялото човечество”,
лесно може да се предвиди, че в своята разнопосоч-
ност моралните резултати ще бъдат гарантирано ка-
тастрофални.
Разбира се, може да се допусне, че – освен поради
неясен контекст – тук става въпрос за не най-преци-
зен превод от оригиналния текст на „способния човек
от близкото минало” (ако той, разбира се, не е бил
българин). Но как да се направи необходимата справ-
ка при настоящите обстоятелства?
Трето. Налага се да бъде обърнато специално вни-
30
мание върху ремарката: „Сега този закон не трябва
да се смята за ограничен в рамките на Десетте Божи
Заповеди…”. Тази вметната забележка показва недву-
смислено, че Брат К.С. изповядва идеята за измен-
чивост на моралните принципи във времето. Тогава,
откъде се захранва неговият оптимистичен ентусиа-
зъм, приемащ за възможно съществуването на няка-
къв достатъчно значим списък от константни морални
ценности, след като и днес живеят хора, налагащи
(където имат власт за това) морал отпреди хилядоле-
тия, а редом с тях живеят други, приемащи поведени-
ето на първите не просто като възмутително, а като
подсъдно?
В подкрепа на извода, прозиращ през последния
въпрос, може да бъде интерпретирано и друго твър-
дение на Брат К.С., с което той сочи, че „нерелиги-
озното свободомислие” означавало „отхвърляне на
всякаква морална отговорност” – разбира се, „на ези-
ка на онова време”. А на езика на днешното време?
Трябва ли визираното „свободомислие” да бъде по-
стоянно „ограничавано в рамките” на някакво отко-
лешно приравняване към моралната безотговорност?
При това, от мъже, които се гордеят с определението
си „свободни”!
Четвърто. Не по-малко специално внимание след-
ва да се отдели на интерпретирането на понятието
„атеизъм” и на неговите производни. Тук изглежда
наложително да се има постоянно предвид, че тълку-
ването на този термин е занимание, априорно поло-
жено в твърде деликатен логически и езиков ареал.
В него не е никак лесно да се прокарат демаркацион-
ни линии. Например, за един класически лютеранин
много от останалите християни са практически атеис-
ти, доколкото не споделят вярата в „истинните поста-
новления на И(и)сус”, а се поставят в подчинение на
всевъзможни човешки догми, които нямат нищо общо
с правилното вярване.
Друг пример. Според протоколи на Синода от Южна
Холандия, съчинението на Бенедикт Спиноза, озагла-
вено като „Богословско-политически трактат”, е било
обявено за книга, която е
„толкова лоша и богохулна, каквато (…) светът не
е виждал” [вж.: Михаил Димитров, „Встъпителни
думи”, в: Бенедикт де Спиноза, „Етика”, София,
1981, с.44].
В същото време, въпросната творба на Спиноза (с
пълно заглавие: „Етика, доказана по геометричен на-
чин”) започва с част, озаглавена „За бога”, в която
като определение №6 присъства следният текст:
„Под бог разбирам безусловно безкрайното съще-
ство, т.е. субстанцията, която се състои от без-
крайно много атрибути, от които всеки изразява
вечна и безкрайна същност”.
При положение, че днес се появи някой съвреме-
нен Бенедикт Спиноза и пожелае да стане наш Брат,
как ще се отнесем към неговото заявление? Вероятно
ще кажем своето многогласно „Да” – особено, когато
разберем, че и той (като именития си предшественик)
ратува за неизменното усъвършенстване на човека. А
със сигурност, ще потвърдим своето „Да”, когато про-
четем извода на неговата Теорема №15, който гласи:
„Всичко, което съществува, съществува в бога и
нищо не може да съществува и да бъде схванато
без бога” [пак там, с.73].
Но какво ще стане с нашето двукратно „Да”, ако ня-
кой ден узнаем, че в своето учение за познанието Спи-
ноза продължил и утвърдил „линията на рационализма”,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 sic et non

че следвайки Рене Декарт – се придържал към най-стро-

гите „изисквания за яснота и отчетливост” на мислите
и – в крайна сметка – изиграл голяма роля в развитието
на „религиозното свободомислие и атеизма”.
Накрая, има хора, които изобщо не считат за въз-
можно да говорят за своите богове. Как би се диаг-
ностицирало дали те не са някакви скрити „атеисти”?
И как би се проверило що за богове са „боговете” им?
Пето. След като се приема, че атеизмът „предста-
влява отхвърляне на Върховния управляващ Създа-
тел”, следва ли от това да се разбира, че онези ре-
лигиозни мъже, които изповядват разпространената
вяра в такъв Демиург, който просто е създал Всемира,
и – след като е дал първия тласък за неговото задвиж-
ване – се е оттеглил в блажено съзерцание на всичко
ставащо, нямат място в Ордена? (Нали Брат К.С. изис-
ква „Върховният Създател” да е и „управляващ”?)
Шесто (последно). Ако размислите на Брат К.С. во-
дят към правни основания, които биха позволили някой
да бъде „съден” (нека бъде припомнено, че градежът
се отнася до „масонската юриспруденция”), то колко
основателни биха били решения от рода на: „еди-
кой-си не може да бъде приет за Свободен Зидар” или
„еди-кой-си не може да остане в Братството”, щом като
афишираната теза предизвиква така много въпроси, от
които изложените дотук са само малка част?

SIC
ИЗ „ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПЪТЯ КЪМ
ХРАМА”
ОТ БРАТ Д.Б. – ЛОЖА „СИЛА”

„Звездата с пет лъча отвежда, най-вероятно, към

питагорейците, чието свещено число е пет. По-
зната ни е от символите на великия посветен от
античността – философа Платон. (…) За Платон
главната и най-сложна фигура е тази, която оли-
цетворява космоса – пентагондодекаедъра. А той е
съставен от пентаграми, съединени така, че обра-
зуват структура, най-близка до най-съвършената
космическа фигура – сферата” [„ЗП”, ІV-V, с.36].

non
ЛУКИАН:
„Спевсип, синът на Платоновата сестра Потона, кой-
то ръководил Академията преди Ксенократ, след
особено усърдно изучаване на питагорейските бе-
седи и най-вече на произведенията на Филолай,
съставил някаква хубава малка книжка и я оза-
главил ‘За питагорейските числа’. (...) След това,
другата половина на книгата е посветена изцяло
на десетицата, като я обявява за най-природосъо-
бразна и съвършена от съществуващите неща, по-
добна на изкусен образ на световните съдби, от
себе си възникнала основа (но не защото ние сме
Аноним, „Питагор”
сметнали така или пък по случайност), съвършен
образец, положен пред бога – творец на Вселена- аргументите, благодарение на които едно предвари-
та” [Александър Кашъмов и Илия Панчовски (със- телно набелязано число да се окаже специално (си-
тавителство и превод), „Питагор и питагорейците”, реч, достойно да бъде „положено пред бога”. И така:
София, 1994, с.38]. ● „То” трябвало да е „четно” (?!) – към този аргу-
След подробно описание на основанията за отсъде- мент следва да се подхожда със специално разбира-
ния на Питагорейската десятка (не петица!) статут на не, доколкото според питагорейската представа четно
„съвършен образец”, ето някои от най-важните особе- число било онова, което можело да бъде разделено на
ности, които подобавало да има подобно „съвършено две равни части, а нечетното – на две неравни; при
число”. Те са знаменателни и с проявената интелекту- такава презумпция единицата била „нито четно, нито
ална изобретателност, която е трябвало да определи нечетно” число (а ако подобно положение се стори

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 31

sic et non
някому абсурдно, то нека мимоходом бъде отчетена
силата на дефиницията като акт, предопределящ сми-
съла на използваните думи);
● „То” трябвало да има „по равен брой (?!) ‘първи’
или иначе казано ‘несъставни’ и ‘втори’ или ‘състав-
ни’” числа, а доколкото в редицата на естествените
числа десетицата първа притежавала това равнове-
сие, тя придобивала характер на „завършеност” (?!).
Тук интригуващ е фактът, че днес под „несъставно”
или „просто” число се разбира
„всяко естествено число (...), което е по-голямо от
единица и не притежава други делители освен себе
си и единицата” [Ричард Курант и Хърбърт Робинс,
„Що е математика”, София, 1985, с.41],
докато под „съставно” число се разбира
„естествено число, различно от единица, което не е
просто” [пак там],
откъдето автоматично следва, че поради изключване-
то на единицата както от простите, така и от състав-
ните числа, в рамките на десетицата (включително)
простите числа са: 2, 3, 5 и 7 (общо, четири на брой),
а съставните са: 4, 6, 8, 9 и 10 (общо пет на брой);
ерго изискуемото „равенство в броя” се е превърнало
в неравенство, а с това е изчезнало и „съвършенство-
то на десятката” в качеството ѝ на „божествен обра-
зец” (тук лесно може да се забележи, че търсеното
качество могат да имат и числа, по-големи от 10, но
важното в случая – така мислели питагорейците – се
свеждало до това, че „десятката била първа измежду
всички”, нещо като първороден син при наследстве-
ната монархия (?!));
● „То” трябвало да има по равен брой от две различ-
ни категории числа: едните, представляващи „произве-
дения”, а другите – просто „множители”, като множи-
телите са „измежду числата до пет”, а произведенията
– „от шест до десет”, при което обаче (проблем!) седми-
цата трябвало да се изключи, защото (въпреки че сама
по себе си би могла да бъде единствено множител) не
била конкретен множител за никое от останалите числа,
а пред опасността от получаване на дисбаланс между
двата вида, съставляващи десетицата, числа се препо-
ръчвало да се изключи и четворката, която (въпреки че
била типично произведение) всъщност представлявала
произведение на двойката със самата себе си (?!);
● „То” трябвало да съдържа в себе си символите
на точката (1), на линията (определяна от 2 точки),
на равнината (определяна от 3 точки) и на обемните
структури (определяни от 4 точки), символи които в
своята сума дават 10;
● „То” трябвало да съдържа в себе си сбора от еле-
ментите на пирамидата: „четворката” от ъглите на
нейната основа и „шестицата” от сумата на ръбовете
ѝ (?!) – тук интригуващите въпроси са много: защо е
взета предвид една конкретна пирамида (тази с осно-
ва четириъгълник), защо са изключени от елементите
ѝ нейните върхове?
На подобно място може да се напише: и така ната-
тък. А след едно евентуално действително продълже-
ние с аргументи в полза на „изключителните качест-
ва” да десетицата да се достигне отново до ЛУКИАН:
„Десетицата е наречена ‘увереност’, тъй като, спо-
ред Филолай, ако тя и нейните части бъдат схвана-
ти сериозно относно съществуващите неща, имаме
устойчива увереност. Затова може да се нарече и
Памет по същите съображения, по които и едини-
цата е именувана Паметливост” (?!) [Александър
Кашъмов…, с.40].
32
Или да се отиде до ЙОАН ОТ ЛИДИЯ:
„Филолай правилно е нарекъл това число десетица
– ‘способна да обхване’ безкрайността” [пак там].
Или до ПРОКЪЛ:
„И при питагорейците ще открием различни ъгли,
посветени на различни богове, както направи и
Филолай, посвещавайки ъгъла на триъгълника на
едни, а този на квадрата – на други богове. Ос-
вен това, посвещава един ъгъл на повече богове,
а на един бог – повече ъгли според собствената му
мощ. (...) Освен питагорейците въобще, Филолай
(...) нарича ъгъла на квадрата на Рея, Деметра и
Хестия (...), твърди, че ъгълът на дванайсетоъгъл-
ника е на Зевс...” [пак там, с.41].
Да отидем до ДАМАСКИЙ:
„А Филолай, мъдър в такива неща, често отреж-
да повече фигури според различните свойства на
един бог; и изобщо, тъй да се каже, окръжността
е обща фигура на всички мислими богове според
начина, по който са мислими, а пък праволинейни-
те фигури (...) са присъщи на един или друг от тях
според особеността на числата, ъглите и страни-
те. Така триъгълникът е на Атина, а квадратът на
Хермес. Освен това, Филолай казва, че от ъглите
на квадрата един е на Рея, друг – на Хера, а трети
– на друга някоя богиня. И цялото определяне на
фигурите е богословско” [пак там, с.41-42].
Така, постепенно се навлиза в света на питагорей-
ската математическа мистика (или, ако някой би пред-
почел, на питагорейска математическа теология), из-
лагаща както причините за „съвършенството” на едни
или други математически елементи, достойни да се
поставят пред трона на „бога”, така и „преките връз-
ки” на гръцките богове с анатомията на геометрията в
частност. Подобно разкритие не би следвало да учуд-
ва, след като евентуално се прочете и ИЗОКРАТ:
„Питагор от Самос (…) пристигнал в Египет и,
като станал ученик на египтяните, пръв донесъл
и другата философия при елините. Занимавал се
по-явно от останалите с нещата, свързани с жерт-
воприношенията и светите обичаи в храмовете,
вярвайки, че ако и да не би произтекла никаква
полза за него от боговете, хората ще го тачат най-
вече за това. Така и станало” [пак там, с.6].
В добавка, добре би било да се направи справка и при
ПЛАТОН, който се изявява като апологет на петицата:
„Това, което се създава, трябва, разбира се, да бъде
телесно, видимо и осезаемо, а нищо не би станало
видимо, ако е лишено от огън, нито осезаемо – без
нещо твърдо. А нищо не е твърдо без земя. Затова
и богът, започвайки да създава тялото на Вселена-
та, го е направил от огън и земя. Обаче две неща
сами не могат да бъдат свързани добре без трето:
помежду им трябва да се появи някаква обединя-
ваща връзка” [„Тимей”, в: Платон, „Диалози”, том
4, София, 1990, с.482].
Докато достигне до заветното число „пет”, Платон
ще трябва да поработи сериозно за допълнителни ар-
гументи. Но още тук се отваря необходимост да му
бъдат зададени някои въпроси:
● Защо Вселената, трябва да бъде мислена като
копие на някаква матрица, с която нейният „Демиург”
е бил длъжен да се съобразява? Имал ли е глаголът
„трябва” каквото и да било значение за него?
● Ако нещо е „трябвало” да бъде видимо, то могло
ли е да има каквито и да било спънки за един всемо-
жещ вселенски властелин, ако той би решил да създа-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

де специално сетиво, с което Всемирът да се „вижда”
и без „светлината на огъня”?
● Защо трябва да се мисли, че е било наложително
„осезаемото да бъде твърдо”? Нима светът би бил по-
лош, ако всички живи същества живееха в някаква
течност?
● Проблем ли би имало за „омнипотенцията” на
Платоновия „Бог” да разпореди на „две неща” да сто-
ят за вечни времена разположени едно до друго без
каквато и да било „обединяваща връзка” между тях?
Отново ПЛАТОН:
„Ако тялото на Вселената трябваше да стане равни-
на без каквато и да е дебелина, една среда щеше
да е достатъчна да свърже себе си с останалите, а
понеже сега то трябваше да е твърдо, една среда
не е достатъчна да свърже твърдите елементи, а са
необходими две среди” [пак там, с.482-483].
И така нататък.
Разбираемо, може да не се продължава до „све-
щеното число пет”, което при други обстоятелства би
могло да бъде и „шест”, и „седем”… И всяко друго.
Заключителен въпрос: След като по времето на
Платон, сферата е била позната като геометрично
тяло (а би следвало да е позната и на Платоновия
„Демиург”), защо изобщо е трябвало да се размиш-
лява за някакво „най-близко” до нея друго тяло? Из-
глежда напълно излишно.
SIC
ИЗ „ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА” ОТ
БРАТ А.А. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„Не бива да забравяме, че толерантност – това оз-
начава, че няма предразсъдъци, но и че няма една
истина” [„ЗП”, ІV-V, с.37].
non
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДЕФИНИЦИЯ НА
ПРЕДРАЗСЪДЪК:
Оценъчна човешка нагласа, формирана без на-
длежно експериментално или рационално доказа-
телство – най-често под въздействието на обкръ-
жаващата жизнена среда.
Въпроси: Колко ясно е за самите нас местонахож-
дението на демаркационната линия, която огражда
собствените ни предразсъдъци? Колко пълен е тех-
ният списък? В каква степен самите ние – съзнател-
но или несъзнателно – култивираме специални пред-
разсъдъци, които обличаме в изискано звучащи, но
изпразнени от съдържание високопарни фрази? Кол-
цина от нас биха могли да бъдат безпогрешно раз-
познати сред останалите хора „по освободената си от
оковите на предразсъдъците мисъл”?
Специалисти предлагат използването на удобна
техника за преодоляване на предразсъдъците – зада-
ване на уточняващи въпроси. Например:
● Какво разбирате под еди-какво-си?
● Как стигате до въпросното заключение?
● Откъде имате тази информация?
Тук следва да се констатира, че – когато се сблъс-
кат с прояви на предразсъдъци – по-голямата част
от хората изпитват неудобство да отправят подобни
питания. Това може да е поради култивирана дели-
катност и действителна готовност за толерантно от-
ношение. Но в същото време, подобно поведение,
превърнато в норма, се оказва благодатна почва за
разпространение именно на предразсъдъците.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
sic et non
SIC
ИЗ „ОТЕКВАНИЯТА НА ЕДНА ДУМА” ОТ
БРАТ И.Д. – ЛОЖА „НОВА СВЕТЛИНА”
„Платон (…), както и Аристотел, не смята, че Съз-
дателят (в Платоновия дискурс – Демиургът) е съ-
вършен, най-вече поради факта, че последният не
може да бъде краен. Интересен факт е, че подобно
разбиране са имали и средновековните схоласти-
ци, като Тома Аквински, който е приемал, че светът
може да е създаден съвършен, но Бог не е. Само
стоиците са смятали, че Бог притежава това качест-
во, защото са отъждествявали Твореца със света.
(…)
Самата дума ‘съвършенство’ също се употребява в
множество парадигми, в зависимост от философ-
ската нагласа и историческия контекст. (…) Христи-
янската доктрина придава ново, религиозно, изме-
рение на думата. В Евангелие от Матея, 5:48, пише:
‘Затова стани съвършен, както е съвършен Отецът
ти, който е на небето’” [„ЗП”, ІV-V, с.39-40].
non
В цитираните фрагменти се разкрива противоречие.
Изглежда невъзможно един от най-изтъкнатите идеолози
на католическото християнство, „докторът на Църквата”
(„Ангелският доктор”), Тома Аквински, да се е явявал
застъпник на идеята за „несъвършения Бог” – още пове-
че, на фона на обстоятелството, че неговите обширни,
систематизирани богословски размисли са приети като
основни документи на римокатолическата доктрина.
Наистина, Тома Аквински, често прибягва до начин
на разсъждение, който в математиката носи името „до-
казване от противното” – тук иде реч за онзи алгори-
тъм, при който в началото се приема за истинно проти-
воположното на онова, което трябва да бъде доказано.
Подобна практика, съчетана с един далеч не лесен за
възприемане мисловен стил, може да подведе.
Надолу следва фрагмент от едно от основните съчи-
нения на Тома Аквински. В този фрагмент той интер-
претира именно въпроса за съвършенството на Бога.
Преминаването през текста може да се окаже сериоз-
но изпитание за неспециалиста, но в същото време би
могло да се превърне и в повод за размисъл относно
измамната лекота, с която може да се преминава през
вероизповедални въпроси, ако предварително не се от-
чете необходимостта от колосални интелектуални уси-
лия, които трябва да бъдат положени.
КАТОЛИЧЕСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, ИЗ „СУМА ТЕОЛО-
ГИКА” („ТЕОЛОГИЧЕН СБОРНИК”) НА ТОМА АКВИНСКИ:
„Въпрос 4. Съвършенството на Бог (…)
Член 1. Дали Бог е съвършен?
Възражение 1. Изглежда, че съвършенството не при-
надлежи на Бога. Защото казваме, че нещо е съвър-
шено, ако е сътворено докрай. Но Бог не е сътворен.
Следователно, Той не е съвършен.
Възражение 2. По-нататък: Бог е първоизточник на
нещата. Но изглежда, че началата на нещата са не-
съвършени, каквото е семето в животинския и расти-
телния живот. Следователно, и Бог е несъвършен.
Възражение 3. Освен това, както вече бе показано
по-горе (въпрос 3, член 4), същността на Бога е в
съществуването. Но съществуването изглежда най-
несъвършено, тъй като то е най-всеобхватно и под-
лежащо на всякакви изменения. Следователно, Бог е
несъвършен.
33
sic et non
От друга страна, писано е: ‘И тъй, бъдете съвърше-
ни, както е съвършен и Небесният ваш Отец’ [Матей
5:48].
Аз отговарям така: Както разказва Философът (‘Мета-
физика’ XII) (става въпрос за Аристотел – бел. ред.),
някои древни философи, а именно, питагорейците и
Левкип, не поставят като предикат на първото начало
определенията ‘най-добро’ и ‘най-съвършено’. При-
чината е в това, че древните философи са се опирали
единствено на някакво материално начало; а мате-
риалното начало е най-несъвършеното. И тъй като
материята (като такава) е просто само съвкупност от
възможности, то и първото материално начало тряб-
ва да бъде просто една възможност – следователно,
нещо най-несъвършено. Сега Богът е най-първото
начало, не в материален аспект, а в положението му
на действена първопричина, която трябва да бъде
нещо най-съвършено. Защото, точно както матери-
ята (като такава) е просто една възможност, то и
един посредник (като такъв) е в състояние на реално
съществуване. Следователно, първото активно на-
чало трябва да бъде най-реалното съществуващото,
и следователно – най-съвършеното; защото нещо е
съвършено в съответствие със степента си на реал-
но съществуване, тъй като ние наричаме съвършено
онова нещо, при което не липсва нищо от формата на
неговото съвършенство.
Отговор на Възражение 1. Както казва Григорий
(Moral. V, 26, 29) (става въпрос за папа Григорий І
(около 540 – 604) и за неговите текстове, обединени
под името ‘Нравствени послания’ – бел. ред.): ‘Въ-
преки, че устните ни могат само да заекват, ние все
така възпяваме възвишените Божии дела’. Защото
онова, което не е сътворено, е неправомерно нари-
чано съвършено. Независимо че тогава творенията
са наречени съвършени – тогава, когато от състояние
на възможност са въведени в състояние на реално
съществуване – тази дума ‘съвършен’ означава, че
което и да било нещо вече няма нужда да бъде в ре-
алността, независимо дали това се случва по пътя на
съвършенството или не.
Отговор на Възражение 2. Материалното начало, ко-
ето е разглеждано от нас като несъвършено, не може
да бъде абсолютно първично, а трябва да се пред-
хожда от нещо съвършено. Защото семето, въпреки
че то трябва да е в началото на живота, който се въз-
произвежда чрез семе, има преди себе си животното
или растението, от което е дошло. Тъй като преди
онова, което е в потенциална възможност, трябва да
съществува това, което е в действителността; поне-
же едно потенциално съществуване може да бъде въ-
ведено в реалността само от някакво съществувание,
което вече е действително.
Отговор на Възражение 3. Съществуването е най-съ-
вършеното от всички неща, защото то е уподобено
при всички неща с онези съвършенства, които са в
състояние на реално съществуване; защото нещо
притежава реалност само дотолкова, доколкото съ-
ществува. Оттук се прави изводът, че съществуването
е това, което задейства всички неща, дори и техните
форми. По тази причина то не е сравнимо с другите
неща така, както получателят се отнася към получе-
ното, а по-скоро – както полученото към получателя.
Ето защо, когато говоря за съществуването на човек
или кон, или на нещо друго, съществуването се прие-
ма като някакъв външен принцип и като нещо, което
е получено, а не като съществуващо.
34
SIC
„Отново, като мълния, в уморения ми мозък, една
дефиниция разсича възела на Гордий. И пак – Ве-
ликият слепец, Борхес, с неговия ‘Argumentum
Ornithologicum’: ‘Затворих очи и видях ято птици.
Видението продължи секунда или дори по-кратко;
не съм сигурен колко птици видях. Беше ли броят
на птиците определен или неопределен? Пробле-
мът е свързан със съществуването на Бог. Ако Бог
съществува, броят е определен, понеже Бог знае
колко птици видях. Ако Бог не съществува, бро-
ят е неопределен, понеже не би имало кой да ги
преброи. В този случай аз видях по-малко от десет
птици (да речем) и повече от една, но не видях де-
вет, осем, седем, шест, пет, четири, три, или две.
Видях някакъв брой птици между десет и една,
който не беше девет, осем, седем, шест, пет, и т.н.
Това цяло число – като цяло число – е невъобрази-
мо. Ergo, Бог съществува.’” [„ЗП”, ІV-V, с.41].
non
Не може да има съмнение, че цитираният
„Argumentum Ornithologicum” на аржентинския писа-
тел Хорхе Луис Борхес поставя на изпитание всяко
по-строго чувство за логическа издържаност в мисле-
нето. Ако изреченията от този фрагмент бъдат подре-
дени и категоризирани в зависимост от съдържанието,
което носят, както и според връзките им с останалите
изречения, би се получила следната картина:
1. Някой (човек „Х”) затваря очи и вижда ято пти-
ци. (Реалистично твърдение, което не може да бъде
проверено, а единствено прието на доверие.)
2. Времетраенето на видението от пункт 1 е по-
малко или равно на 1 секунда. (Реалистично твърде-
ние, което може да бъде прието единствено на дове-
рие.)
3. Човекът „Х” изпитва несигурност относно броя
на птиците, присъствали във видението от пункт 1.
(Реалистично твърдение, което може да бъде прието
единствено на доверие.)
4. Човекът „Х” си задава въпрос относно общата
характеристика на броя на птиците във видението от
пункт 1 – определен или неопределен? (Питане, про-
изтичащо от констатираната в пункт 3 несигурност.)
5. Човекът „Х” твърди, че отговорът на въпроса от
пункт 4 е свързан със съществуването на Бог. (Де-
кларация, която – независимо от езиковата си форма
– следва да бъде приета единствено като хипотеза.
Например, при евентуално наличие на техническо
средство, което би могло да запечатва картини на
съзнанието, когато то са налице „затворени очи”, от-
говорът на поставения в пункт 4 въпрос би могъл да
се намери след най-елементарна преброителна про-
цедура. Същото би могло да се случи и ако времето
от пункт 2 е достатъчно по-голямо от 1 секунда, за да
може да бъде извършено исканото преброяване. При
подобни обстоятелства съществуването на „Бога на
Борхес” би се оказало напълно излишно.)
6. Човекът „Х” изказва предположение, по силата
на което – ако съществува Бог – броят на птиците във
видението от пункт 1 би следвало да е определен.
(Хипотеза, чието съдържание следва да се уточни по
следния начин: ако коментираният брой на птиците
е известен на „Бога на Борхес”, от това не следва,
че той би бил непременно известен и на човека „Х”.
Това би се случило единствено, ако този „Бог” реши
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 sic et non

да сподели своето знание.) ХРИСТО БОТЕВ:

7. Човекът „Х” изказва предположение, противопо- „Кажи ми кажи, бедний народе,
ложно на това от пункт 6, по силата на което – ако не Кой те в таз робска люлка люлее?
съществува Бог – броят на птиците във видението от Тоз ли, що спасителят прободе
пункт 1 би следвало да бъде неопределен; отсъства на кръстът нявга зверски в ребрата,
надежден преброител. (Хипотеза, чието съдържание или тоз, що толкоз години ти пее:
следва да се третира при съобразяване с коментарни- ‘Търпи и ще си спасиш душата?!’”.
те положения от пункт 5. Разгледани в контекста на Наложителни въпроси:
човешката история, те превръщат настоящата хипо- ● Какво следва да се разбира под „човешка участ”
теза в потенциално невярна.) – за да е ясно: с какво Масонът трябва да живее в
8. Човекът „Х” се връща към уточняване на твърде- „съгласие”; например, с участта на римския гладиа-
нието си от пункт 3, прецизирайки разглеждания брой тор, който умира, за да осигури развлечение за своя
на птиците като заключен между 9 (включително) и 2 император, или с „участта” на римския император,
(включително). (Реалистично твърдение, което може който разполага с шанса да си доставя удоволствия
да бъде прието единствено на доверие.) чрез смъртта на своите гладиатори? (Съпътстващо:
9. Човекът „Х” окачествява разглеждания брой на в съгласие с „човешката участ” ли са преминали по-
птиците от пункт 1 като невъобразим. (Напълно пра- следните години от живота на Спартак, който – ви-
вомерен извод, следващ от факта на невъзможността димо – е приел за своя участ да не се съобразява с
търсеният брой да се определи точно при условията нечия представа за „човешката участ”?)
от пункт 2.) ● Възможно ли е човек (в това число и човекът-Ма-
10. Въз основа на извода от пункт 9 и при усло- сон) предварително да узнае конкретната си участ, за
вията на хипотезите от пунктове 6 и 7 човекът „Х” да успее да се подготви за „съгласие” с нея?
твърди, че Бог съществува. („Извод”, чиято обосновка
следва да бъде разгледана специално.)
И така, нека бъдат проанализирани основанията,
от които Борхес извлича твърдението си за съществу-
ването на „Бог”. Обобщеното изложение на неговата
аргументация показва следната алгоритмична линия:
1. Предполага се съществуването на „Бог”.
2. Дефинитивно се предполага, че „Богът” знае
всичко – в т.ч. и онова, което не се знае от хората.
3. Определен човек констатира, че не знае нещо.
4. От констатацията на своето незнание същият
човек прави извод, че „Бог” съществува.
Да се забрави, че извод за „факт” е направен въз
основа на две предположения не изглежда разумно. А
да се констатира като следствие онова, което е вклю-
чено в изначално положени постулирания, означава
да се пребивава в порочен мисловен кръг. Такъв кръг
остава порочен дори и тогава, когато е орнаментиран
с разнообразен литературен реквизит – не само с ви-
дения на птици в момент, когато очите са затворени.
Впрочем, човечеството познава множество опити
за „доказателства” за съществуването на „Бог” или
„богове”. Част от тях са многократно по-издържани
от решението на Борхес. Всички те, обаче, поставят
въпроса: трябва ли отношението към един или друг
„Бог” да минава през някакви „доказателства”? Или
за това е самодостатъчна вярата?

SIC
ИЗ „ИЗКУСТВОТО НА ИГРАТА НА СТЪКЛЕНИ
ПЕРЛИ” ОТ БРАТ П.С. – ЛОЖА „НОВА
СВЕТЛИНА”:

„Да си Масон означава:

● посветеност в драматизма на човешката природа,
● съгласие с човешката участ,
● смелост и ведрост” [„ЗП”, ІV-V, с.42].

non
ПИЕР ДАКО: „Човешката участ е елитна. Ако смя-
тате, че не принадлежите към този елит, означава,
че просто не сте го искали. Или подходът ви е бил
погрешен” [„Фантастичните победи на модерната пси-
хология”, София, 1995]. Ян Сенредам, гравюра по картина на Хендрик Голтиус (1592)

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 35

бъдещето на човечеството и масонската ценностна система

27 март 2010 г., Ориент Плевен

29 май 2010 г., Ориент София

Международна теоретична конференция

Бъдещето на човечеството
и Масонската ценностна
система
По инициатива на
Ложа „Светлина София 94”
С партньорството на
Ложа „Куатуор Коронати”

Под егидата на Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов

Международната теоретична конференция „Бъдещето на човечеството и масонската цен-

ностна система” се проведе през март и май 6010 г. по инициатива на Ложа „Светлина София
94”, с партньорството на Ложа „Куатуор Коронати” и под егидата на Великия Майстор на
ОВЛБ – НУ Брат Григорий Вазов. В книга IV–V на „Зидарски преглед” от ноември 6010 г. бяха
публикувани фрагменти от градежите на Братята от Обединената Велика Ложа на България,
които взеха участие в престижния форум. Върху страниците нататък следват извадки от два
доклада на гостите на конференцията, а именно:

• НУ Брат Николаус Шверцлер – „Размисли върху Храма на Човечеството”

• МУ Брат Марк Ванбрабант – „История и Масонство”

Братска благодарност за труда им!

Зидарски преглед

36 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
НУ БРАТ НИКОЛАУС ШВЕРЦЛЕР, ВЕЛИК
МАЙСТОР НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА АВСТРИЯ
„РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ХРАМА НА
ЧОВЕЧЕСТВОТО”
„Предполагам, че всички присъстващи на тази
Конференция са граждани на държави–членки на
Европейския съюз. Едно от условията за членство
в него, е тези държави да признават Европейската
конвенция за човешките права.
Наистина, в Ритуала на Великата Ложа на Австрия
за Първа степен на Синьото Масонство има текст,
който задължава Масоните да почитат правовия
ред на държавата, в която живеят. Независимо от
това, моето впечатление е, че в Австрия на тях се
гледа със същото недоверие, както и в останалите
страни. Навярно не само историята е виновна за
създадената в обществото по-скоро негативната
картина на Масонството. Питаме се дали обществото
във всички държави няма някакви причини, поради
които да се придържа към тази негативна картина? И
не осъзнаваме ли с всичката необходима разумност,
че ние трябва да променим въпросната картина?
Ритуалите са ‘тайни’, което означава, че нито един
Масон няма право да ги предаде на обществеността,
или – с други думи – да ги сподели с хора, които не
е познал като Масони. Но… след като едно основно
задължение на Масоните в Австрия е и верността към
закона, защо не споделяме с австрийската общест-
веност, че първото и най-естествено задължение на
всеки Масон е да почита законите? Какво е първото
нещо, което хората ще си помислят за едно тайно
общество, ако не, че то върши нещо нередно? Иначе
не би било ‘тайно’. Но ако проявим явно зачитане на
правовия ред в страните ни, тогава бихме положили
един крайъгълен камък по посока на уважението и
почитта към нашите общества. С тази задача ще се
заема интензивно през идната работна година.”
„Не сме ли призвани, в този ден и час, да отклик-
нем на един проблем, който се определя така: със
свободата ни може да бъде морално злоупотребено,
с цел да се добият несметни богатства и благосъс-
тояния – и то на ужасна цена и на чужд гръб? Има
ли място в Храма на Човечността поведение, алчно
за власт и богатство? Не трябва ли дори да ограни-
чим човешката интелигентност и познание, когато те
очевидно се използват, за да бъдат ощетени други
хора?
Масонството изисква свобода за всеки. И тъй като
тя е в самата му основа, то желае да я гарантира.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
Може ли и трябва ли Масонството да се стреми към
опазване на Човечеството, и в частност – на голяма
част от неговото безмерно безсрамие? Или престава-
ме да мислим вече за това, след като сме се устроили
добре или имаме надежда скоро да се устроим?”
„Доколкото ми е известно Масонството никога не
е било младежко движение – нещо, за което да си
струва да се споменава. Международният масонски
лексикон ‘Ленхоф-Познер-Биндер’ споменава за опи-
ти да се привлече младежта, но този аспект никога
не е бил от значение. Като пример за това, че мла-
дежта няма съществено значение за австрийското
Масонство, може да се посочи, че приемът при нас е
възможен след навършване на 24 години. Изключе-
ние правят синовете на Масони, които могат да бъдат
приети на възраст от 21 години. Друго изключение
от правилото е специалното разрешение, което Ве-
ликият Майстор може да даде за кандидат, който е
навършил 21-годишна възраст и не е син на Брат.
Преди време, в Австрия за ‘пълнолетно’, в законовия
смисъл на тази дума, се считаше лице, навършило 21
години. На 1 юли 1973 г. тази възраст бе понижена
до 19 години, а на 1 януари 2001 г. – на 18 години. В
някои държави възрастта на пълнолетието е съответ-
но 17 и 16 години. Правото на гласуване в Австрия
се получава на 16 години.
Въпреки, че преди 27 години в Австрия коменти-
раната възраст бе снижена до 19 години, а преди 9
години спадна до 18 години, досега Масонството не
се решава да реагира адекватно. Държавата приема
една по-ранна зрялост за своите граждани, а Масон-
ството държи на това, че по право един млад мъж
не е достигнал нужната зрялост преди 24 години, за
да може да бъде приет в Масонска Ложа. Всъщност,
реалността показва, че средната възраст за прием е
значително по-висока от предписаната от Масоните
минимална възраст, а именно – около 35-40 години.
В първата зона на ‘борба в живота’ един млад мъж
– при това, може би не само в Австрия – се грижи
за своето образование и навлизане в професията,
за интензивно създаване на партньорство и дори се-
мейство. Не малко търсещи споделят (всеки по свой
начин), че след като са преминали тази фаза, сега се
интересуват от нови интелектуални, човешки и фи-
лософски гледни точки.
Поради сериозните ни усилия да пазим масонско-
то ‘покриване’ (да не се издава масонската принад-
лежност), съществена работа с младежта в Австрия
няма и надали може да се очаква в едно бъдеще.
Все пак, ние провеждаме една твърде специфич-
на работа с младите хора. Преди повече от 20 го-
дини основахме дружество, чието официално име е
‘Толерантност и солидарност’ (съкратено ‘TuS’), но
вътрешно използваното име е ‘Дъщери и синове’ (T
= дъщери, u = и, S = синове – бел. прев.). В това
дружество могат да бъдат приемани само дъщери и
синове на Масони, навършили 18 години. Възрастта
на членовете е ограничена до 30 години. Поради
факта, че бащите членуват в Ложи, в дружеството
цари силно чувство за съпричастност и съпринад-
лежност. Такива сдружения имаме в университети-
те във Виена и Грац. Децата на Братята намират
в тях обществена платформа за сродни интереси.
Съвсем наскоро един Брат от Линц сподели с мен,
че благодарение на сдружението е намерил съвсем
нови теми на разговори и със сина си, и с дъщеря
си. Обхватът на темите за разговор е станал мно-
37
бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
го по-голям, нивото им се е променило качествено,
изведнъж се оказало, че вече могат да си говорят
дори за философия – нещо, което преди не било
възможно.
Когато двете ми дъщери следваха във Виена, и
двете членуваха в ‘TuS’. И помнят това време като
красиво и пълноценно. Членовете на ‘TuS’ имат въз-
можност да се срещат веднъж седмично, а един път в
месеца наш Брат им говори на желана от младежите
тема – много често близка до Масонството или ди-
ректно свързана с масонските ценности.
Нашата Велика Ложа предостави на сдружението
във Виена част от своите имоти – със самостоятелен
външен вход и отделно входно антре, с конферентна
зала и сервизни помещения (в това число и кухня)
– и всичко това безплатно. Виенското Дружество на-
броява около 70 члена, а в Грац – около 30. Това е
една много специфична и успешна работа с младе-
жта.”
„В САЩ, където Масонството расте свободно вече
230 години, при население от около 288 милиона,
създаденото масонско семейство е около три мили-
она члена, въпреки че през последните 20 години
има спад от около един милион. В Руската федера-
ция за последните 19 години, в условията на една,
да кажем, наполовина сериозна демокрация, се съз-
даде семейство от около 1000 Братя.
В Китай, най-многолюдната страна на земята,
няма Масонство. В САЩ – в много отношения най-
мощната нация – има драматичен спад в членство-
то. В страните, наследници на Съветския Съюз, Ма-
сонството е толкова незначително, че не бива да се
взема на сериозно. Всъщност, едва ли има страна, в
която чисто количественото и общественото влияние
на Масонството да се възприема като растящо.
Изглежда Румъния е едно изключение. За 20 го-
дини от възстановяването на Масонството члено-
вете му са повече от 5000 – число, което може да
се отъждестви с успех. Да се опитваме да правим
сравнения е твърде рисковано. И най-вече, защото
за оценката на Масонството в дадена страна осно-
вен критерий трябва да бъде качеството. Сравним
ли България, с население от 8 милиона и една при-
зната Велика Ложа с около 1500 Братя, със ситуаци-
ята в Румъния и нейното население от 22 милиона,
ще дойдем до привидно логичното съотношение
1:3. (Видимо, в това съотношение е взет предвид
само ‘броят членове’ в едната и другата държава,
без да са направени съотнасяния към населението
на двете страни – бел. прев.) Но ако прибавя 1500
члена на непризнатата Велика Ложа, картината се
променя значително. Подобна трудност имаме и в
Сърбия. При население от 6 милиона, признатата
Велика Ложа има 900 члена. Но от друга гледна
точка можем да прибавим още 400-те членове на
другата, непризната Велика Ложа. Същото важи и
за Румъния. И там можем да намерим нерегулярни
Велики Ложи, които биха могли да бъдат или да не
бъдат разглеждани. От моя собствен опит мога да
кажа само това, че със сигурност и в тези нерегу-
лярни Велики Ложи би трябвало да има значителна
група мъже, чието добро име несъмнено ни показва
масонски личности.
В някои страни ситуацията изглежда такава, че
трябва честно да се погледне напред и да се направи
безусловно всичко, за да се сложи край на безизхо-
дицата в отношенията между ‘разделени Братя’. Това
38
е само един слаб момент в континенталната Европей-
ска Верига. А за да обсъдим цялата Световна Верига,
ще трябва да отговорим на толкова много въпроси,
че днешният ден няма да ни стигне. Само още едно
нещо: бройките не са маловажни, но не са и най-
важното.”
„Всички ние – и континенталната Европейска Ве-
рига, и световната Верига, стоим пред опасността
членството в Братството да бъде търсено по причи-
ни, които наричаме ‘гешефтарско Масонство’ – нещо
което не може да бъде постоянен смисъл на нашия
Съюз.”
Виена, 22 май 2010 г.
МУ БРАТ МАРК ВАНБРАБАНТ, ЗАМЕСТНИК
ВЕЛИК СЕКРЕТАР НА РЕГУЛЯРНАТА ВЕЛИКА
ЛОЖА НА БЕЛГИЯ
„ИСТОРИЯ И МАСОНСТВО”
„Ще посветя част от моя доклад на това, да ви за-
позная с белгийското Масонство – не заради самата
история, а защото историята е упражнила огромно
влияние върху Свободното Зидарство в Белгия.
• Според източниците, първата Ложа в Белгия
била Ложа „Егалите” („Равенство”) – Ориент Брюк-
сел, основана през 1743 г. По това време територи-
ята на днешна Белгия била част от Нидерландската
провинция на Австрийската империя. Императрица
Мария Тереза била ревностна католичка, но проя-
вила толерантност към Свободното Зидарство, след
като сключила брак с Франсоа Лотарингски, който
бил Масон. Такъв бил и неговият брат Чарлз Лота-
рингски, който станал губернатор на провинцията.
Последвало силно развитие на Масонството (90 Ложи
с численост около 2000 Братя) и признаване на Бел-
гийското Свободно Зидарство от Англия и Франция.
• Когато през 1780 г. на императорския трон се
възкачил Йозеф II, той решил да контролира Масон-
ството като ограничи броя на Ложите до една Ложа
за провинция. Свободното Зидарство било централи-
зирано във Виена и Брюксел, практикували се само
трите символични степени и били прерязани всички
връзки с Франция и Англия. Този бездеен 10-годи-
шен период приключил с победата на Франция над
Австрия през 1794 г. и окупацията на нашите земи.
• При режима на Наполеон Бонапарт белгий-
ското Масонство преживяло стабилен растеж под
юрисдикцията на Великия Ориент на Франция. На-
полеон не бил приятел на Свободното Зидарство.
За да засили политическата си власт, той сключил
примирие с Папа Пий VII. Следователно, в католи-
ческа Франция не трябвало да има място за Масо-
ни. Въпреки това, за да избегне евентуални задку-
лисни действия (под влияние на Англия), Наполеон
дал зелена светлина на Свободното Зидарство. Не-
говият по-млад брат Жозеф станал първия Велик
Майстор на Великия Ориент на Франция, създаден
през 1799 г. През 1810 г. броят на Ложите бил вече
1200. Белгия принадлежала към империята и „Про-
винция Белгия” била под юрисдикцията на Великия
Ориент на Франция. Връзките с Великобритания,
Нидерландия и Австрия били строго забранени. В
„Провинция Белгия” имало около 1000 Масони, но
50% от тях били военнослужещи, пребиваващи на
краткотрайни мисии. След Ватерлоо в Масонството
настъпила явна криза и през 1815 г. останали само
27 Ложи.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система
• По време на датското управление на нашият ре-
гион Вилхелм Орански назначил своя втори син Фре-
дерик (на 19 години) за доживотен Велик Майстор,
а през 1817 г. самият той бил приет за Чирак в Ложа
„Есперанс” („Надежда”) – Ориент Брюксел. Баща и
син редовно посещавали сбирките на ложите и са-
мият Крал дори станал Майстор на Ложа. Трябва да
се отдаде значимото внимание на изключителните
връзки, които били поддържани с Великия Ориент
на Холандия (1765).
• Годината е 1830. Белгия е независима. Без кръ-
вопролития, с няколко счупени крака.
• През 1833 г. 18 от общо 28-те съществуващи
Ложи се обединили и учредили Великия Ориент на
Белгия. Леополд I, който бил приет в Ложа в Русия,
отказал предложението да стане Велик Майстор (за
разлика от Сакскобург в Англия). Той се дистанци-
рал, но осигурявал финансови средства.
Неща, които ще помогнат да се разбере по-
нататъшното развитие на Свободното Зидарс-
тво:
• Белгия била втората водеща икономика в света,
след Великобритания. Либералите доминирали в по-
литиката. Католическата църква била в опозиция.
• Все още не съществували политически партии.
• Правото на глас било ограничено до 100 000
души – аристократите, военните, хората на науката,
държавните служители, горната средна класа.
• Свободните Зидари били сред гореизброените
прослойки. И Ложите били добре представени в Пар-
ламента.
• Един от първите дебати в младия Парламент бил
по въпросите на образованието, което към момента
било осигурявано както от светски държавни учили-
ща, така и от католически. През 1834 г. Католически-
ят епископален съвет решил да построи Фламандски
католически университет в Мехелен. Като ответна
реакция Великият Ориент решил да събере пари и
през същата година учредил Свободния Университет
на Брюксел. Тази информация достигнала до Рим и
през 1837 г. Свободните Зидари били отлъчени от
църквата.
• След въпросната случка, член 135 от устрой-
ствения правилник, който гласял, че „Ложите не
трябва да се занимават с политически и религиозни
въпроси”, бързо бил пренебрегнат. През 1841 г. Ве-
ликият Ориент станал инициатор на създаването на
Либералната партия.
• През 1854 г. въпросният член 135 бил премах-
нат и Свободното Зидарство се превърнало в борче-
ска група активисти.
• През 1872 г. всички споменавания на Великия
Архитект на Вселената също били премахнати от ус-
тройствения правилник. Новите членове били под-
бирани само от средите на агностиците и атеистите.
Независимо от това, Червените степени продължили
да съществуват – един голям парадокс.
• През 1883 г. новата прогресивна партия (по-къс-
но трансформирана в Социалистическа партия) била
създадена като дъщерна формация на Обединената
Велика Ложа на Белгия и на Великия Ориент. Това
допълнително разделило вътрешно Великия Ориент
(консерваторите от дясното крило срещу левите со-
циалисти). В резултат на вътрешни политически бор-
би, към края на века Свободното Зидарство наброя-
вало само 2 789 души.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
• Първата Световна война, репресиите срещу Сво-
бодното Зидарство в Русия, Унгария, Италия, Порту-
галия и Германия в периода между войните, както
и Втората Световна война (в която значителен брой
Масони били убити), изиграли своята роля върху Ма-
сонството, какъвто бил случаят и в нашия регион.
Освобождението през 1944 г. и контактите с Ка-
нада, САЩ и Великобритания (прилагането на въз-
становителния план „Маршал”) възвърнали надеж-
дата за подновяване на международните връзки в
Масонството.
• Група Братя решили да заявят придържане към
8-те Основни принципа на Обединената Велика Ложа
на Англия. През декември 1959 г. пет Ложи напус-
нали Великия Ориент и учредили Великата Ложа на
Белгия. Като цяло 1100 от общо 5000 напуснали Ве-
ликия Ориент.
• Но нещата не се получили: „на хартия” всичко
било регулярно, но духът на скептицизма все още
витаел. 20 години по-късно 300 Братя с дълбоки и
истински убеждения за следване на регулярността
напуснали Великата Ложа и на 15 юни 1979 г. учре-
дили Регулярната Велика Ложа на Белгия. Тя била
бързо призната от Обединената Велика Ложа на Ан-
глия и от други Велики Ложи по света.
• Днес в Регулярната Велика Ложа на Белгия чле-
нуват почти 1600 Братя в 48 Ложи, ползващи Съ-
временния Ритуал, Ректифицирания („Пречистения”)
Шотландски Ритуал, Ритуала „Йорк”, Ритуала „Кали-
форния” – всички те на холандски, френски, англий-
ски, немски... Имаме и една изследователска Ложа
„Арс Масионика” №33.
• Всичко това се случва в една много разнообраз-
на белгийска масонска среда – 6 организации: Регу-
лярната Велика Ложа на Белгия, Великия Ориент на
Белгия, Белгийската федерация „За човешки права”,
Великата Ложа на Белгия, Женската Велика Ложа на
Белгия, Ордена „Мемфис-Мизраим” – среда, трудна
за избор от страна на кандидатите.
• Белгия и Франция (както и някои други стра-
ни) са имали нещастието да попаднат в подобна ис-
торическа ситуация, която е поставила регулярното
Свободно Зидарство в малцинствена позиция. Вели-
кобритания, Холандия, Германия, Австрия са имали
по-благоприятни обстоятелства.
Какъв е урокът:
Ако се опрем на историята, лесно ще разберем,
че Регулярната Велика Ложа на Белгия е стриктен
пазител и последовател на Регулярността, което оз-
начава че:
• Свободното Зидарство, като организация, не
може да обсъжда политиката и да се меси в нея.
Това би довело до проблеми, подобни на тези, които
описах по-горе.
• Свободното Зидарство може индиректно да по-
влияе върху мисленето чрез Братята, които могат
дискретно да влияят върху своята пряка среда.
• Това може да бъде постигнато само, ако Братята
напълно разбират Масонството и използват масон-
ските механизми с интелигентност и ентусиазъм – не
на последно място и в своя личен живот.
• Следователно, нужно е провеждането на регу-
лярни и висококачествени Ритуали, за да може ма-
сонското послание да прониква в съзнанието на Бра-
тята и те да могат да разпространяват Светлината
извън Храма.”
39
история

Масонската дейност на
военнопленниците
от МУ Брат А. Р. Хюит

Доклад на Ложа „Куатуор Коронати”, 1964 г.

Обединена Велика Ложа на Англия

Превод от английски: Цветана Кожухарова

40 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


К
огато стане въпрос за Масонство сред
военнопленници, човек веднага се сеща
за Наполеоновите войни и за научните
изследвания на Торп (Thorp) в тази об-
ласт. Неговите разработки по този ас-
пект на темата1могат да се считат за
дефинитивни, с изключение на някои дребни обсто-
ятелства, които станаха известни в последните ня-
колко години. Във времената, за които Торп пише,
лишените от свобода, независимо от нелекото си
положение, са се ползвали с привилегии и свобо-
ди, нечувани в наши дни. За разлика от тях, плен-
ниците в двете Световни войни са били третирани
по-сурово: например, нямали право на предсрочно
освобождаване и битували при изключително строг
режим. Живеели в претъпкани помещения, в пове-
чето случаи тънели в мизерия и рядко им били пре-
доставяни някакви удобства. Това е особено валид-
но за годините от Втората световна война, когато
лишенията, жестокостите и изтезанията били еже-
дневие – особено за мъжете, пленени от японците.
Много хора починали в резултат на зверското отно-
шение към тях и липсата на храна. Военнослужещи-
те и цивилните интернирани, които практикували
Занаята, се уповавали на него по време на тежките
изпитания. Независимо от това, че Масонството било
безмилостно потиснато, както в Германия, така и в
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
Япония, лишените от свобода Братя полагали всич-
ки усилия да се разпознаят един друг и да се сре-
щат, за да съхранят масонските си познания чрез
практикуване на Ритуала – и най-общо, за да се ус-
покояват взаимно, да си помагат и да се поддържат
един друг, съзнавайки през цялото време, че ако
бъдат разкрити, ще последват тежки наказания. Те
често били подлагани на ожесточена антимасонска
пропаганда.
Въпреки, че този материал е посветен на близки
до настоящето събития, струва ми се, че е желател-
но, като въведение, да се позова накратко на някои
събития, разиграли се преди 1914 г. Торп2 пише за
Ложи, формирани от френски войници, затворени
в Англия и на други места по време на Седемго-
дишната война (1756–1763), както и по време на
Наполеоновите войни. Той се опира на писмени до-
казателства за съществуването на не по-малко от
44 такива Ложи във Великобритания. Вайберт, Босу
и Кей (Vibert, Bossu and Kay) споменават и за други
такива Ложи, данни за които са открити след публи-
куването на труда на Торп през 1935 г. Повечето от
тези Ложи били законно създадени масонски орга-
низации, които провеждали регулярно сбирките си,
инициирали кандидати, а документите на някои от
тях съществуват и до днес. Членове на тези Ложи
са посещавали английски Ложи, а от своя страна
41
история
– Братя-англичани са присъствали на сбирките на
френските Ложи. Французите, също така, били до-
пускани да стават членове на английски Ложи.
Малко се знае обаче за дейността на английските
Братя в плен на французите. Торп ни информира,
че има само един записан случай на такава Ложа,
провеждала Ритуална работа в плен (Ложа №183,
„Antients”). Факт е обаче, че много Братя, пуснати
под гаранция, са присъствали на сбирки на френски
Ложи като гости. Отново, знае се, че положението
на някои от тях е било облекчено и подпомогнато с
помощта на френските Братя, които са се застъп-
вали пред властите, за да направят дните на ан-
глийските Братя малко по-леки. Смята се, че бяг-
ството на някои пленници също е било осъществено
с френска помощ и съучастие. В действителност,
през 1913 г. в Париж е издаден памфлет, в който
френските Масони са обвинени за тези си действия.
Превод на памфлета е публикуван в „Докладите от
Лестър” (Leicester Transactions), 1923–1924.
Вайберт3 открива данни за Ложа, съставена от
британски войници, пленници в Конгсберг, Норве-
гия, през 1807 г. Той споменава също и за Ложа,
съставена от военнопленници в Шарлотвил, щата
Вирджиния, по времето на Американската война за
независимост, но на базата на тези твърдения, Тач4
(Tatsch) подчертава, че не е ясно, дали става въпрос
за отделна Ложа, формирана от немски офицери, ко-
ито са се присъединили към „Ирландска Ложа №63
на 20-и общовойскови полк” („Irish Lodge №63 of the
20th Regiment of the Line”). Гуд5 (Gould) припомня ис-
торията около кутията с принадлежности на Ложата
„В 46-и пехотен полк” („Lodge in the 46th Foot”), ко-
ято е конфискувана от войските на Джордж Вашинг-
тон и впоследствие, по заповед на самия Вашингтон
– върната на притежателите ѝ под почетна стража.
Така или иначе, не съществуват данни за масонска
дейност сред Британските войски, пленени по време
на войната.
Нищо не се знае за масонската дейност по време
на Англо-бурската война.
След тези кратки препратки към събития, случи-
ли се преди 1914 г., нека сега преминем към по-но-
ви времена.
Написани са няколко доклада и известен брой
лични спомени за Масонството, отнасящи се до ли-
шените от свобода в Европа и Далечния изток по
време на последната Световна война, но, като цяло,
опит да се проучи въпроса не е направен. Сега аз се
опитвам да сторя това. Моите източници са:
1. протоколни книги, документи и реликви на Библи-
отеката и Музея към Обединената Велика Ложа на
Англия (по-нататък в текста „Великата Ложа”);
2. документи на бивши военнопленници, публикува-
ни и непубликувани, предназначени за четене в
Ложа;
3. информация, предоставена от бивши затворници и
лични спомени, събрани по време на интервюта;
4. първата протоколна книга на „Gastvrijheid Lodge”,
която имах удоволствието и шанса да прегледам –
чест, приета от мен с благодарност.
Някои факти станаха мое достояние в отговор на
апела ми в масонската преса и на една бележка в
циркулярен документ с дневния ред на Ложа „Куа-
туор Коронати”, но като цяло резултатът от апела
бе, един вид, разочароващ. Надявам се, че в бъ-
деще ще изникне допълнителна информация, ве-
42
роятно в резултат на настоящия материал. Публи-
куваните и непубликуваните документи и личните
спомени бяха безценни при изготвянето на това из-
следване и аз желая да изразя към авторите и към
всички мои кореспонденти и информатори искрена
благодарност за това, че ми позволиха да цитирам
извадки от техни доклади, бележки и писма. Също
така съм задължен и на Изпълнителното бюро към
Съвета на Великите Сановници за това, че ми даде
достъп до материали от Библиотеката и Музея на
Великата Ложа.
Бележки към Въведението:
1. J. T. Thorp, „French Prisoners’ Lodges”, 2nd ed., Leicester, 1935,
p.304f. (illus.). Допълнителни разкрития след 1935 г. са отразени в:
„Transactions of Lodge of Research, Leichester”, 1950–52, p.33–44,
1959–60, p.18–29 (S. Kay); 1957–58, p.62–74, 1958–59, p.39–54 (J.
Bossu). Виж също по-долу: Vibert.
2. Thorp, цит. съч.
3. Lionel Vibert, „Masonry Among Prisoners-of-War”, в: „Sussex Masters’
Lodge Transactions”, 1937, pp.4–26 [Същите публикувани и в доклади
на други изследователски Ложи].
4. J. H. Tatsch, „Freemasonry in the Thirteen Colonies”, New York, 1929,
p.266f. (illus.).
5. R. F. Gould, „Military Lodges”, London, 1899, p.264f. (illus.).
ЧАСТ ПЪРВА:
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
ГЕРМАНИЯ
Има недостиг на информация за Масонството сред
военнопленниците в Германия по време на Първата
световна война. Без съмнение, практикуващите За-
наята в пленническите лагери са се разпознавали и
са намирали допълнителна утеха в идеята, която ги
е обединявала.
Немалко Братя са били интернирани в цивилния
лагер в Рулебен (Шпандау), но няма данни за някак-
ва тяхна организирана масонска дейност. Въпреки
това, те имали възможността да се разпознават и да
се събират от време на време. На едно от тези съби-
рания изготвили адрес до Великата Ложа на Англия,
в който се казвало:
„Ние, долуподписаните Братя, в момента интер-
нирани с други британски цивилни граждани в
концентрационния лагер в Рулебен (Шпандау,
Германия), изпращаме сърдечни благопожела-
ния на Великия Майстор, Великите Сановници и
Братята във Великобритания, с надеждата, че ще
имаме удоволствието в най-скоро време лично да
ги поздравим.”
Адресът е с дата 9 декември 1914 г. и е подпи-
сан от 112 Братя. Въпреки пощенските затруднения,
той е получен от Великия Секретар на 18 декември
и прочетен от него на 21-ви. През следващия фев-
руари допълнителен списък с имена на Братя бил
изпратен до Великата Ложа, придружен от писмо, в
което се обяснявало, че посочените в допълнител-
ния списък Братя
„са били възпрепятствани да подпишат поздрави-
телния адрес, изпратен през декември, отчасти по-
ради това, че не са били разпознати по това време,
а и поради факта, че някои са пристигнали по-къс-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

но в този концентрационен лагер, но че те всички
желаят да се присъединят към изпратените по-ра-
но поздравления.”
Списъците включвали Братя от Англия, Ирлан-
дия, Шотландия, Австралия, Южна Африка, Индия,
Хонконг, Антилските острови, САЩ, Южна Америка,
Египет и – колкото и странно да звучи – Германия.
Повечето от подписалите писмото били идентифи-
цирани като Свободни Зидари, а Великият Секретар
изпратил фотокопие на адреса до всяка една Ложа,
в която съответният Брат е членувал, заедно с при-
дружително писмо, в което се казвало:
„Сред имената в този списък ще откриете член на
вашата Ложа, за който искате да получите нови-
ни. Надявам се да бъдете така добри да запоз-
наете семейството на този Брат със съответната
кореспонденция, от която с удоволствие ви пре-
доставям копие.”
От същия пленнически лагер до Великата Ложа
е изпратен великолепно подготвен адрес, който от
името на всички Братя бил подписан от Пърси С.
Хал (1878–1968) (Percy Hull), Стар Заместник Велик
Органист (в наши дни известен като Сър Пърси Хал,
Стар Велик Органист, Доктор на музикалните науки
и член на Кралския колеж на органистите). Адресът
е изпратен във връзка с тържествата по случай 200-
годишнината на Великата Ложа през 1917 г. По ана-
логичен начин той е бил копиран и разпространен.
В резултат на искане за помощ от името на воен-
нопленниците, Великата Ложа учредила специална
комисия, която да работи по въпроса. Отправен бил
призив към Ложите, който се радвал на щедра и про-
дължителна ответна реакция, в резултат на която
колети с храна и лични вещи редовно били изпра-
щани до английските Братя, а на по-късен етап – и
до Братята от другите юрисдикции на Короната1.
ПЛЕННИЦИ ПО МОРЕ
Що се касае до Свободните Зидари, заловени по
море, Великата Ложа на Шотландия притежава ин-
тересна реликва под формата на лист от бележник,
носещ подписите на Братя, заловени от немския
крайцер „Карлсруе” в началото на войната и прех-
върлени на товарния кораб „Крефелд”. Този кораб
бил реквизиран в служба на крайцера като затвор-
нически плавателен съд, в които да бъдат настаня-
вани екипажи и пътници от потопени плавателни
съдове, които след това били сваляни в Санта Роза,
Тенерифе. Сред хората на борда на „Крефелд” бил
У Брат Алфред Гриър (Alfred Greer). Сред пленни-
ците той разпознал някои Братя, с които бил рабо-
тил съвместно в Ложа.
Чудейки се колко ли са Братята на борда, той
си поставил за задача да събере и съхрани
тази информацията, като накара всеки един
да напише в бележник: името на кораба,
от който е прехвърлен, името и номера на
Ложата си и да се подпише.
Списъкът включвал 19 имена на Братя от четири
Юрисдикции – Англия, Шотландия, Щата Виктория
(Австралия) и Съединените щати – заловени от 11
различни плавателни съда. За да удостовери автен-
тичността на списъка, Брат Гриър поискал от дома-
кин-касиера да го парафира с печата на кораба.
Домакин-касиерът го информирал, че капитанът на
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
„Крефелд” също бил Масон. Когато списъкът постъ-
пил при капитана, той го подписал и подпечатал,
като датата на печата е 10 октомври 1914 г.
ХОЛАНДИЯ
Съвсем друга е историята на военнослужещите,
интернирани в Холандия, както и на военноплен-
ниците, преместени там съгласно разпоредбите на
Хагската конвенция. В страната били учредени две
Ложи, които да посрещнат техните нужди, а именно:
„Gastvrijheid Lodge”, в Гронинген (Groningen) (1915)
и „Willem van Oranje Lodge”, в Хага (1918). И двете
Ложи все още съществуват и работят.
Формирането на „Gastvrijheid Lodge” става през
1914 г., когато, по инициатива на Уинстън Чърчил,
част от Кралската военноморска дивизия спешно е
изпратена на континента в опит да предотврати, или
най-малко да забави, завземането на Антверпен и
по този начин да осуети германското нашествие до
пристигането на основната част от британските вой-
ски. Чрез серия от хитрости – в това число, органи-
зирани постоянни нападения, идващи от различни
краища на града – врагът бил подведен да повярва,
че градът е охраняван от значително по-многобройна
войска, отколкото били военните в действителност.
Съответно, германците забавили настъплението си,
а Чърчил постигнал временната си цел. Но така или
иначе градът е трябвало да бъде евакуиран, а ко-
гато паднал във вражески ръце, доблестните мъже
от Военноморската бригада, намиращи се във въ-
трешността му, били изтласкани през холандската
граница, което довело до последващото им интер-
ниране в Гронинген. Сред интернираните 1500 офи-
цери, сержанти и войници имало доста английски
Масони, сред тях бил и командващият висш офицер,
Комодор (а по-късно Адмирал) Уилфред Хендерсън
(Wilfred Henderson). През март 1915 г. той и други
осем мъже се срещнали в библиотеката на лагера,
за да обсъдят създаването на Ложа2. След срещата
до Великата Ложа било изпратено искане за учре-
дяване, но тъй като
„конституционни причини и обстоятелства от меж-
дународен характер възпрепятствали създаването
на Ложа, работеща по английската Конституция,
в населено място под юрисдикцията на Великия
Ориент на Холандия”,
Великият Майстор посъветвал вносителите на пе-
тицията да се обърнат към Великия Ориент за по-
лучаване на разрешително за създаване на Ложа в
Гронинген, която да работи по английския Ритуал3.
В същото време, Ложа „L’Union Provinciale” в Гронин-
ген оказала гостоприемен подслон на всички Масо-
ни, идващи от средите на интернираните. По думите
на Брат Хендерсън, Братята от тази Ложа
„ги посрещали с добре дошли в своята Ложа, ка-
нели ги в домовете си и правели всичко по силите
си, за да облекчават тежестта на ограниченията,
които задълженията им на неутрална страна ги
принуждавали да налагат”3.
В тази връзка, и в съответствие с насоките на
Великия Майстор, британските Братя изпратили
петиция до Ложа „L’Union”, която трябвало да бъде
предадена на Великия Ориент. Разрешението за
създаване на нова Ложа било незабавно издадено
и била създадена необходимата организация по це-
ремонията за внасяне на Светлина, която трябвало
да се състои на 22 май 1915 г. в Масонския Храм на
43
история

44 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Ложа „L’Union Provinciale”. Били набавени работни
инструменти и английски регалии, а Уставът на Ло-
жата бил изготвени съгласно Конституцията на Ве-
ликия Ориент, под чиято юрисдикция предстояло тя
да работи. Внасянето на Светлина било извършено
на английски език, но съгласно холандския Ритуал.
Светлината внесъл МУ Брат Доп (Dop), Велик Ора-
тор на Великия Ориент на Холандия, подпомаган
от Майсторите на Ложите в Гронинген, Леуварден
и Харлинген, и в присъствието на ВУ Брат Барон
Ван Итерсум (Baron van Ittersum), Велик Предста-
вител на Обединената Велика Ложа на Англия към
Великия Ориент на Холандия. Церемонията била
силно впечатляваща – за щастие от нея се пази
запис, притежание на архива на Ложата (копие от
записа се съхранява и в Библиотеката на Велика-
та Ложа). След внасянето на Светлината, Комодор
Хендерсън4 бил инсталиран на Майсторския стол от
Брат Доп и Ложата продължила обичайната си ра-
бота, включваща разглеждане на две кандидатури
за прием, преглед на Устава и връчване на чука от
Ложа „L’Union Provinciale”.
Ложата била кръстена „Gastvrijheid”, което
означава „гостоприемство”, и получила
Патентен №113 от регистъра на Великия
Ориент. Водила много пълноценен и активен
масонски живот, като се събирала за работа
поне веднъж месечно. В рамките на престоя
от три години и половина в Гронинген били
проведени 55 редовни и извънредни сбирки.
Приети били повече от 64 кандидати, като обик-
новено в един Ритуал бивали приемани двама канди-
дати заедно. Същите бивали надлежно повишавани
и повдигани в степен, така че на всяка сбирка има-
ло достатъчно работа за вършене. За целия период
в Ложата били афилирани четирима Братя, а трима
получили почетно членство. Провеждани били и ин-
струкционни Ложи – три, или четири пъти месечно.
Било взето решение на всяка редовна сбирка на
Ложата, както и на инструкционните сбирки, да се
събират средства, които да бъдат изпращани в пол-
за на Фондация „Луиза” в Хага. Конституцията на
Великия Ориент на Холандия била преведена на ан-
глийски език от Брат Хендерсън и била отпечатана,
така че всеки член на Ложата да има свое копие. По
време на инсталационна церемония, проведена на
23 май 1916 г., в протокола е отбелязано, че
„избраният Майстор на Ложа е инсталиран, след
като Майсторите на холандските Ложи са положи-
ли клетва, съгласно тайнството за инсталиране на
Майстор на Ложа според Английския Ритуал”.
През юни 1917 г. били изпратени поздравления
до Обединената Велика Ложа на Англия по случай
нейния 200-годишен юбилей. Ложата направила
много в помощ на учредяването през 1918 г. на вто-
рата Ложа, спомената по-горе – „Willem van Oranje”.
Когато Майсторът на последната бил репатриран,
Ложа „Gastvrijheid” поела ангажимента веднъж ме-
сечно да осигурява присъствието на Стар Майстор
на Ложа на сбирките на „Willem van Oranje”, за да
могат да бъдат провеждани Ритуали по повишаване
и повдигане в степен. По-късно Брат Хендерсън поел
задължението на Майстор на „Willem van Oranje”5.
На 5 ноември 1918 г. Ложа „Gastvrijheid” провела
последната си сбирка в Холандия. Прехвърлянето
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
на Ложата в Англия било предварително обсъдено,
а протоколът от тази последна среща информира,
че било издадено разрешение от Великия Ориент
на Холандия Ложата да запази разрешителното си
и протоколната си книга. Прехвърлянето от една
юрисдикция в друга е разгледано по-нататък в този
материал.
И докато Ложа „Gastvrijheid” била
сформирана от военнослужещи,
интернирани в Холандия, то Ложа „Willem
van Oranje” била основана от редови
военнопленници, прехвърлени от Германия в
Холандия по силата на Хагската конвенция.
Със знанието и одобрението на Великата Ложа на
Англия, Ложа „Willem van Oranje”, подобно на Ложа
„Gastvrijheid”, била учредена под юрисдикцията на
Великия Ориент на Холандия.
В своя разказ за „Willem van Oranje”, Брат Х. С.
Бигс (H. S. Biggs)6 пише, че преди Ложата реално
да бъде създадена, са били проведени няколко не-
формални конференции. Инициаторите се обедини-
ли около решението, че правилният подход, който
следвало да бъде приложен, е: първо да бъдат по-
лучени доказателства за масонския статут на жела-
ещите да се присъединят към Ложата. Въз основа на
това решение били подготвени списъци на Братята
по Велики Ориенти: Англия, Ирландия и Шотлан-
дия, които списъци Барон ван Итерсум изпратил на
Великия Секретар на Великата Ложа на Англия. Той
го помолил за съдействие във връзка с изясняване-
то на статута на ирландските и шотландските Бра-
тя. Своевременно било получено потвърждение, че
имената в английските и шотландските списъци са
на редовно членуващи Братя, но че все още обра-
тна информация не била пристигнала от Ирландия.
Въз основа на това съобщение от Лондон, в списъка
с учредителите останали двадесет и пет Братя ан-
гличани, осем ирландци, седем шотландци и един
канадец.
Учредителната сбирка била проведена под пред-
седателството на Барон ван Итерсум. На нея били
обсъдени окончателните организационни въпроси,
в това число и изготвянето на Петиция до Вели-
кия Ориент. Тя била одобрена и на бъдещата Ложа
бил даден Патентен №118 от холандския регистър.
След това Баронът изпратил съобщение и отпечатал
покана на холандски и английски език, съдържа-
ща програмата (копие от която е запазено в музея
на Великата Ложа), в която се посочвало, че цере-
монията по внасяне на Светлина в Ложата, в това
число и инсталирането на новоизбрания Майстор У
Брат Полковник Дж. Гибс (J. Gibbs), Стар Провин-
циален Велик Архивар, ще бъде извършена съглас-
но Ритуала на Великия Ориент на Холандия. Със
санкция от Великия Ориент, останалата част от це-
ремонията, включително и встъпването в длъжност
на сановниците и поднасянето на поздравителните
адреси, можела да се проведе в съответствие с Ри-
туала на Великата Ложа на Англия, под ръковод-
ството на У Брат Перси С. Хал, в качеството му на
Инсталиращ Майстор, подпомаган от У Брат Уолтър
Кларк (Walter Clark) и У Брат Комодор Уилфред Хен-
дерсън. Разказът завършва със следния текст:
„Поради съществуващите обстоятелства, британ-
ските Братя – за тяхно голямо съжаление – не бяха
45
история
в състояние да поканят своите гости на Братска
трапеза след приключване на церемонията.”
Светлината в Ложата била внесена на 16 юли
1918 г. от Великия Майстор на Холандия. Ритуалът
се състоял в рамките на общо събрание на Великия
Ориент – впечатляваща церемония, отразена в раз-
каза на Брат Бигс. Молбата за учредяване, препис
и превод на Патента, както и копие на дизайна на
сертификата на Ложата, се намират в архива на Ве-
ликата Ложа.
Регалиите били изработени по холандски модел,
като Братята се спрели на оранжевия цвят. Сес-
трата на Старшия Дякон изработила четиридесет
и една такива престилки. Снимка на една от тях,
заедно с две групови снимки на Братя от Ложата
в ритуално облекло, са изложени в музея на Вели-
ката Ложа. Работните инструменти били подарени
от Ложа „Gastvrijheid”, Майсторският чук – от Барон
ван Итерсум, а Винкелът и Пергелът – от три мест-
ни холандски Ложи. Работните килими били дело на
Брат от Ложата.
Съгласно издадения ѝ патент, Ложата имала пра-
во да практикува английския Ритуал. Налице било
едно ограничение – в Ложата да бъдат приемани,
или афилирани, само членове на британските во-
енноморски сили, други военнослужещи и цивилни
военнопленници, освободени от воюващите страни
и интернирани в Холандия.
Скоро след внасянето на Светлина
Церемониалмайсторът на Ложата починал7, а
когато Майсторът на Ложата бил репатриран,
заедно с него били репатрирани и група
други Братя8. Както бе споменато по-горе,
това наложило да се потърси помощ от
Ложа „Gastvrijheid”, която била помолена
да осигури Стар Майстор, за да могат да
бъдат извършвани приемите, повишенията и
повдиганията.
Към учредителите се присъединили още 18 Бра-
тя, и били приети 20 души, така че за кратко вре-
ме активна работа на Ложата в Холандия, броят на
членовете ѝ нараснал9.
След като войната приключила, Братята от две-
те Ложи се обърнали към Великия Майстор, за да
изразят своето желание да бъдат прехвърлени от
първоначалната им юрисдикция към юрисдикцията
на Обединената Велика Ложа на Англия – акт, кой-
то бил предвиден още при учредяването на Ложите.
С пълното съгласие на Великия Ориент тези молби
били одобрени. Тъй като Ложите вече се радвали на
пълноценен масонски живот, не се налагало отно-
во да се внася Светлина10. В резултат на това, на 7
април 1919 г. Великият Майстор на Великия Ориент
на Холандия издал специални Декрети и Харти за
Посвещение, позволяващи на Ложите да продължат
своята масонска дейност, но под юрисдикцията на
Великата Ложа на Англия. Документите били изда-
дени под №№ 3970 и 3976. Изпълнителното бюро на
Обединената Велика Ложа на Англия, в свой доклад
до Великия Ориент през септември 1919 г., изказало
благодарност на масонските органи в Холандия за
сторената добрина и любезното съдействие. Церемо-
нията по посвещаването на Ложите (т.е. обвързване-
то им с Конституцията на Обединената Велика Ложа
на Англия – бел. прев.) и в двата случая била водена
46
от НУ Брат Лорд Амптил (Lord Ampthill), Програмен
Велик Майстор. Ложа „Gastvrijheid” била присъеди-
нена на 31 май 1919 г. (материал за церемонията
е публикуван в „The Freemason”)11, а събитието за
Ложа „Willem van Oranje” се състояло на 14 юли 1919
г. Ложите запазили своите Майстори, които през
1918 г. ги ръководили в Холандия, но се наложило
те да бъдат инсталирани отново по английската Кон-
ституция.
ТУРЦИЯ
Един добре съхранен случай за масонска дейност
на военнопленниците в Турция по време на Първа-
та световна война е този на Инструкционната Ложа
„Cappadocia”, в която членували Братя, заточени в
Йозгат. Ложата била учредена на 14 февруари 1918
г. под Майсторския чук на Брат Майор Е. Дън (E.
Dunn). Тя изготвила свой устав и учредителен спи-
сък, които обаче явно не оцелели, но съществуват
данни, че основателите са били 14 Братя. По-късно
било обявено, че
„всички новопристигащи Масони в лагера ставали
по право (ipso fact) членове на Ложата”.
Сбирките се провеждали през седмица в петък,
първоначално в Параклиса, а по-късно – в едно от
складовите помещения. Сбирките продължили до 13
септември 1918 г. На тях (общо 12) били правени
репетиции на откриване и закриване на Ложата в
трите степени, репетиции на Ритуал по прием, както
и били изнасяни лекции за Свободното Зидарство.
Братята собственоръчно си майсторели
работните инструменти и другите ритуални
принадлежности. Нагръдниците били
„ушивани” от брезент, покрит със синя
хартия, като към всеки нагръдник бил
прикрепян знакът на съответната длъжност,
изрязан от консервна кутия. Носни
кърпички, обкантени със закупени от
местния базар панделки, били ползвани за
престилки.
Водени били протоколи, които са съхранени и
предоставени на „Lodge of Antiquity”, №2 от Брат
Дън12. Благотворителността също не била забравена
– събирани били средства, които са предоставяни
на капелана на Лагера, в полза на многото гладува-
щи арменски жени и деца в региона.
В уводна бележка на Брат Дън към един от про-
токолите на Ложата четем:
„към края на 1917 г. изпратихме до Великата Ложа
молба за издаване на временен Патент, предвид
особените обстоятелства, в които сме поставени.
Издаването на патента обаче не можеше да ни
бъде гарантирано, затова трябваше да се задово-
лим със статут на Инструкционна Ложа”.
В протокола от последната сбирка, проведена на
13 септември 1918 г., е отбелязано, че:
„Брат Майор Дън изразява съпричастието на Бра-
тята от Ложата във връзка с повторното залавяне
на Брат Лейтенант Шеридън (Sheridan) и от името
на Ложата пожелава ‘На добър път’ на Брат Лейте-
нант О’Донъхю (O’Donoghue). Брат Капитан Суиит
(Sweet) подкрепя предложението на Брат Майор
Дън и предлага до Брат Лейтенант Шеридън да
бъде изпратено писмо за съчувствие.”
Очевидно, естественият стремеж към свободата
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

е живеел в сърцата на мнозина, поради което Брат
Дън добавил послепис към протоколната книга. Той
пише:
„Тук записът се прекъсва, защото, веднага след
последната ни сбирка, около 25 офицери избяга-
ха. Разпръснаха се на малки групи, но всички, с
изключение на осем (…), бяха повторно заловени.
След това бягство бяхме затворени в различни по-
мещения и не ни се предостави бъдеща възможност
за сбирка, преди репатрирането ни от Йозгад.”
От протоколите на Инструкционна Ложа
„Cappadocia” разбираме за съществуването на дру-
ги две Ложи в Турция. Запис от 30 август сочи, че
до Ложата са изпратени сърдечни пожелания от Ин-
струкционна Ложа „Aflum Karakisa”. Също така, на
13 септември било докладвано, че „Ложа”, нарече-
на „Mesopotamia”, съставена от не по-малко от 60
души, е била учредена място, което се разчита като
„Busia”, но изписването не е ясно. Освен тези пре-
пратки липсват други сведения, за която и да е от
тези две „Ложи”.
Бележки към Първа част:
1. „Бюлетин на Обединената Велика Ложа на Англия”, 1 декември 1915;
6 септември 1916; 7 март 1917 и 4 декември 1918.
2. Gastvrijheid Lodge No.113 (под юрисдикцията на Великия Ориент на
Холандия) (понастоящем No.3970, под юрисдикцията на Обединена-
та Велика Ложа на Англия), „Протокол от предварителна сбирка”, 10
март 1915.
3. „Бюлетин на Обединената Велика Ложа на Англия”, 1 март 1916.
4. Велик Майстор на Обединената Велика Ложа на Англия: „В памет
на това безпрецедентно и достойно масонско събитие...”; Протокол
на Изпълнителното бюро: „...удостоява се У Брат Хендерсън с ранга
Стар Велик Старши Дякон”.
5. „The Freemason”, 7th June 1919.
6. H. S. Biggs, „Some Account of the Willem van Oranie Lodge” (с бележки
на полк. Гибс), „Transactions of Lodge of Research, Leichester”, 1920–
21, p.71–90.
7. Протокол на Ложа „Gastvrijheid”, 15 август 1918.
8. Протоколи на Ложа „Gastvrijheid”, 8 октомври и 5 ноември 1918.
9. Устав на Ложата, историческа бележка.
10. „Бюлетин на Обединената Велика Ложа на Англия”, 3 септември 1919.
11. 17 юни 1919.
12. Запис от бюлетин на Инструкционна Ложа „Cappadocia”, Yozgat, 1918.
ЧАСТ ВТОРА: ВТОРАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА – ЕВРОПА
Информацията за масонската дейност на Братя-
та-военнопленници в лагерите из Европа по вре-
ме на Втората световна война е събрана от корес-
понденция с бивши военнопленници, протоколни
книги, от други документи и реликви, налични в
Библиотеката на Великата Ложа, както и от два от-
печатани и три непубликувани доклада, също при-
тежание на Великата Ложа, с автори Братята: С. Б.
Селби-Бутройд (C. B. Selby-Boothroyd)1, Сидни Бра-
ун (Sidney Brown)2, Д. П. Игулден (D. P. Iggulden)3,
Ф. С. Пейн (F. S. Payne)4 и Х. Уолуърк (H. Wallwork)5.
Тези източници свидетелстват за разнообразна ма-
сонска работа, в повече от 14 военнопленнически
лагери в Германия, Австрия и други места в Европа,
като най-разпространено е наличието на Ложи в:
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
(a) „Лагер за офицери VIIIF” („Oflag VIIIF”) в Мо-
равска Требова, Чехословакия, продължена в „Ла-
гер за офицери 79” в Брунсвик, Германия);
(б) „Лагер за офицери VIID” в Титмонинг, близо
до Залцбург, по-късно – в „Лагер за офицери VIВ”
във Варбург, Вестфалия, и в крайна сметка – в „Ла-
гер за офицери VIІВ” в Айхщат, Бавария); и
(в) „Лагер за военнопленници 383” („Stalag 383”)
в Хохенфелс.
В текстовете по-долу разказвам историите на
нашите Братя, затворени в горепосочените лагери,
като правя връзка между отделните случаи, кога-
то (поради различни обстоятелства) дейността на
дадена група Братя е била продължавана на друго
място в резултат на тяхно прехвърляне от един ла-
гер в друг. Текстовете по-долу съдържат информа-
ция за дейността на Братя и в други лагери, извън
горния списък.
ЛАУФЕН (ДО ЗАЛЦБУРГ)
През май 1940 г., след кратка битка, Брат Селби-
Бутройд бил заловен и заточен във военнопленни-
чески лагер в Лауфен. На 6 юни същата година в
лагера били доведени около 200 Британски офице-
ри и няколко ординарци, в това число и Брат Браун.
Масонските пътища на двамата Братя обаче не се
пресекли, докато били в плен.
Практически, всеки ден в лагера
постъпвали нови и нови пленници, така
че в края на месеца лагерът – стар замък,
бивше притежание на Принц-Епископа
на Залцбург – бил населен с около 1500
британски офицери и 150 редови пленници.
Пренаселването било доведено до краен
предел. Затворниците живеели в общи
помещения от 20 до 100 души, при което
никакво уединение не било възможно.
Очевидно, Брат Селби-Бутройд не успял да се
свърже с други Братя, но Брат Браун отбелязва, че
е разпознал измежду другите пленници Брат Ма-
сон, който, в качеството му на висш офицер от ар-
мията, бил настанен в помещение само с още един
човек. Той и Браун решили да впрегнат сили и да
организират сбирка в съответното помещение, като
направят всичко възможно да открият и поканят и
други посветени в Занаята. В резултат на тяхното
проучване били разпознати между 15 и 20 Братя и
сбирката се състояла. Втора среща така и не била
проведена, тъй като въпросният Брат, висш офи-
цер, бил преместен в по-голямо помещение, кое-
то споделял с много други хора. Малко след това
Браун бил прехвърлен в друг лагер, в Титмонинг,
за който лагер става въпрос по-нататък. Така той
загубил връзка със своите Братя. По-късно научил,
че в Лауфен повече не били провеждани срещи, но
отбелязва, че там било намерено печатно копие на
Ритуала „Емюлейшън”.
От Лауфен, Селби-Бутройд бил изпратен във Вар-
бург, където се свързал с двама други Братя, след
което бил заточен в Айхщат. Въпреки че пребивавал
там от май 1942 г. до края на 1943 г., той така и не
научил за пространната масонска дейност на Брат
Браун – факт, който само подчертава специалните
мерки, предприемани за запазване на масонската
тайна.
47
история
МОРАВСКА ТРЕБОВА (ЧЕХОСЛОВАКИЯ) И
БРУНСВИК (ГЕРМАНИЯ)
През януари 1944 г. Брат Селби-Бутройд бил
преместен от Айхщат в „Лагер за офицери VIIIF” в
Моравска Требова. Няколко месеца след присти-
гането си, след случайно подхвърлена реплика по
време на разговор, той научил от своя събеседник,
че около 40 Братя, прехвърлени от лагер в Италия,
където първоначално са провеждали сбирки, про-
дължавали да осъществяват редовни срещи и в този
лагер. Селби-Бутройд бил допуснат сред тези Бра-
тя. На първите сбирки те репетирали откриване и
закриване на Ложата, както и Ритуал по прием, а
впоследствие била формирана „Ложа”, или „обще-
ство за усъвършенстване”, под наставничеството на
Брат Клифърд Даунинг (Clifford Downing) – един от
малкото Стари Майстори в лагера.
Наименованието „общество” служело
като параван за заблуда на врага. В
крайна сметка терминът „Общество за
усъвършенстване” можел да се отнася към
усъвършенстване на каквото и да било.
Малко по малко Ритуалът бил сглобен, така че
към месец май Братята вече можели почти гладко
да практикуват трите степени, както и да изнасят
кратка версия на лекцията за Работния килим във
Втора степен. По това време Брат Игулден също бил
доведен в лагера. Само няколко часа след присти-
гането му, Брат Даунинг се свързал с него и, след
една доста прецизна проверка, го поканил да посе-
ти „Ложата”. Старши капеланът на лагера бил член
на Братството и позволявал на Братята да провеж-
дат сбирки в лагерния параклис под претекст, че
те се събират там за лекции по теология. Широко
разпространена практика при сбирките в лагерите
била следната: Майсторът, или някой друг, пред-
варително да си подготви лекция на някаква тема,
за да може при сигнал за тревога, Ритуалът да бъде
трансформиран в нещо друго.
През май 1944 г. целият лагер бил преместен в
Брунсвик и преименуван на „Офицерски лагер 79”.
Това че не били разпръснати по други лагери поз-
волило на Братята да съхранят „Ложата” и да се
подготвят за работа в новия лагер. И въпреки че
изминали няколко седмици, преди да успеят да се
съберат отново, именно в Брунсвик устоите на „Ло-
жата” били затвърдени. Своевременно към нея се
присъединили Братя от Англия, Шотландия, Австра-
лия, Канада, Индия, Нова Зеландия, Южна Африка
и САЩ. В началото сбирките се провеждали веднъж
седмично в противовъздушните убежища, каквито в
лагера имало много, поради това, че първоначално
бил база на Луфтвафе. Със своите стоманени врати,
подсигурени с вътрешни ключалки, убежищата се
превръщали в идеални Храмове. Те били електри-
фицирани, но по време на въздушни атаки захран-
ването било прекъсвано и Братята трябвало да се
задоволяват с „маслени лампи”. Лампите били изра-
ботвани чрез разтапяне и пречистване на маргарин
(когато такъв се намирал) и изливане на течността
в празна консервна кутия, като за фитил служело
парче канап или връзка от пижама. През зимата
температурата в убежищата била изключително ни-
ска и всички участници в срещите носели палта и
ръкавици. В близост до лагера се намирала огромна
48
фабрика за производство на самолетни двигатели.
Вследствие на това районът често бивал бомбар-
диран. Селби-Бутройд саркастично отбелязва след
едно нападение:
„Необработените камъни и символите на тленност-
та бяха в изобилие”.
Работните инструменти били направени от дърво,
взето от спалните нарове и сандъците за чай, дле-
тото било оформено от парче закалена арматура от
бомбардирана в съседство сграда, като изпиляването
му отнело часове търкане върху камък. Инструмен-
тите били достатъчно малки, за да могат незабавно
да изчезнат по джобовете в случай, че някоя сбирка
бъдела прекъсната от пазачите. Изработвани били и
нагръдни знаци, но рядко се ползвали, тъй като тях-
ното естество можело лесно да бъде разгадано, в слу-
чай че бъдели открити. След последната сбирка на
Братята тези инструменти били разпръснати на раз-
лични места: комплект, състоящ се от винкел, пергел
и чук (използван по време на репетициите), заедно
със знака на Майстора, в момента е изложен в Музея
на Великата Ложа; длетото се намира в Канада; ос-
таналите инструменти – в Южна Африка и САЩ. Три
малки работни килима били нарисувани с въглен от
млад затворник-художник. Дизайнът бил подходящ
за репетициите, като същевременно непосветеният
не можел нищо да заподозре и разчете в него. Копие
от килима на Втора степен понастоящем се намира
в провинциалния Музей в Кент, а негова снимка – в
Музея на Великата Ложа. Четирикраката табуретка
била неразделна част от лагерната екипировка, като
на всеки затворник била зачислявана по една така-
ва. Затворниците носели табуретката навсякъде със
себе си – на църква, на забави, или на лекции. Бра-
тята използвали същите тези табуретки за масонските
сбирки. Надзирателите в Ложата вземали по още една
назаем и я използвали за пиедестал. Разбираемо, не
били правени никакви опити за изработка на масон-
ски престилки.
Що се касае до облеклото, Брат Игулден
си припомня усилията и притесненията на
Братята да участват „подходящо облечени”
в сбирките. Те носели най-добрите дрехи,
с които разполагали – слагали яки и
вратовръзки, вместо обичайните шалове,
но проблемът бил, че много от Братята
притежавали само по една яка. Някои Братя
дори успявали да изгладят панталоните си,
независимо че последните били разръфани и
закърпени.
След усилени дискусии, Ритуалната книга била
сглобена по памет. Няколко копия от нея били събра-
ни в малки упражнителни книжки, лесни за скриване
при претърсване. От тези книжки Братята учели це-
ремониите и репетирали, като си разменяли ролите
по време на срещите. На дадена сбирка шотландски-
те Братя демонстрирали церемонията за Първа степен
съгласно тяхната Конституция, на друга – Братята ре-
петирали Инсталиране и т.н.
Първоначално сбирките се провеждали веднъж
седмично, но към зимата на 1944 г. това станало не-
възможно. Братята отслабвали телесно, а въздушни
нападения имало почти на всеки час през деня. В
навечерието на Новата 1945-та година била прове-
дена специална сбирка, на която се взело решение
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

да се дарят 150 гвинеи на някое масонско училище,
по преценка на Великата Ложа. „Актът на дарението”
във формата на свитък, подписан от шестима офице-
ри от Ложата, се съхранява на специално осветено
място във Великата Ложа. Дарението е изпратено на
R.M.I.B. (буквално: „Кралско масонско училище за
момчета” – бел. прев.), а актът на дарението е закре-
пен на плакет на стената, в който се казва:
„Този плакет е изработен в памет на Британските
Масони и на Масоните отвъд океана, които са били
военнопленници в ‘Офицерски лагер 79’ по време
на Втората световна война и които, благодарение
на високия дух на Масонството, са намирали в ма-
сонския Ритуал облекчение на страданията си”.
След март 1945 г. провеждането на сбирките било
ограничено до веднъж месечно. При съществувалите
условия и предвид постоянната опасност от нападе-
ния по въздух, Братята осъзнали, че краят (на вой-
ната) – независимо какъв щял да бъде той – нямало
как да бъде далеч. Взето било решение за провеж-
дане на последна сбирка, за която били изпратени
уведомления. За сбирката специално бил нает хар-
мониум, а самата среща била проведена по време на
въздушно нападение срещу намиращите се в близост
немски защитни линии. След отварянето на Ложата,
представител от всяка една страна бил поканен да
сподели какво е представлявало за него Свободното
Зидарство в тези тежки времена, като по този начин
бил сложен край на живота на „Ложата”.
МОЗБУРГ (ГЕРМАНИЯ)
Масонската дейност на Брат Игулден реално за-
почнала в един транзитен лагер в град Мозбург бли-
зо до Мюнхен. Точно тук той за пръв път се сблъскал
с немската пропаганда срещу Свободното Зидарс-
тво, осъществявана чрез вестник „Лагерът”, който
врагът издавал и разпространявал сред британски-
те военнопленници. Този вестник, редом с други из-
дания, използвал всяка възможност да публикува
анти-масонски статии и карикатури. Брат Игулден
пише:
„По това време в лагера имаше около 200 британ-
ски офицери, настанени в една голяма барака,
като болшинството от тях бяха много млади. Три-
ма от нас се разпознахме като Масони, и, докато
се разхождахме около бодливата тел, стигнахме
до заключението, че тази лукава пропаганда (...)
може да увреди съзнанието на младите мъже. Ре-
шихме, че трябва да изнесем кратка лекция, на
която да разясним реалните цели на Свободното
Зидарство, мястото му в социалната структура на
Великобритания и да разкрием някои от заблуди-
те на немската пропаганда”.
Лекцията се състояла. Като следствие от нея
били открити и други Братя в лагера. Но тъй като
липсвали всякакви възможности за уединение, ма-
сонска дейност така и не могла да бъде организи-
рана. Всички се съгласили обаче, че веднага щом
бъдат прехвърлени в редовен офицерски лагер, ще
възстановят опитите си да организират сбирка. Цел-
та била постигната, когато Братята били прехвърле-
ни в Лагера в Моравска Требова, за който споменах
по-горе.
ТИТМОНИНГ (ДО ЗАЛЦБУРГ) И
АЙХЩАТ (БАВАРИЯ)
Историята на „Инструкционната Ложа”, чието на-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
чало било положено в Титмонинг, и която впослед-
ствие била прехвърлена в Айхщат, е разказана от
Брат Браун. Именно в Титмонинг той и двама други
Братя били прехвърлени от лагера в Лауфен. Плен-
ниците били настанени в стар замък, използван
преди това за ловна хижа от същия Принц-Епископ
на Залцбург, който притежавал и двореца в Лауфен.
В двора имало голямо мраморно корито, на което
били изсечени барелефи на колони, винкел и отвес,
както и дата, за която се считало, че била 1781 г.
Нищо не можело да изглежда по-подходящо.
Браун бил настанен в една стая заедно с още
двама Братя от Лауфен. Те решили да издирят дру-
ги Свободни Зидари в лагера, и открили достатъчно
много, за да проведат сбирка. Скоро след това гру-
пата вече наброявала 20 души, в това число и двама
Стари Майстори на Ложи. Започнали да се срещат
всяка седмица в Библиотеката на лагера, като по
този начин била формирана „Инструкционна Ложа”.
Тъй като по това време не разполагали с
текст на Ритуала, двамата Стари Майстори,
с помощта на Брат Браун, започнали да го
възстановяват по памет, като всеки записвал
отделна част от него, предавал я на другия
за мнение, а различията били изглаждани
след обсъждане.
На по-късен етап Ритуалът бил „сверен” с печат-
ния и се оказало, че се налагали само някои много
дребни поправки – едно истинско признание за два-
мата Стари Майстори, които го „сглобили”. В момен-
та този Ритуал се намира в провинциалния Музей в
Лестър.
Братята подходили скромно, като започнали да ре-
петират откриване и закриване на Ложата. Поетапно
преминали към работа в степените. С времето всички
ставали все по-опитни. Паралелно с това, напредвала
и подготовката на книгата с текстовете на Ритуала,
докато един ден Ложата успяла да направи репетиция
на прием. Помещението било относително просторно
и позволявало движение в Ложата, но вместо удари
с чук, Братята удряли с лявата си ръка. Работата им
продължила до август 1941 г. – тогава те научили,
че предстои преместване на лагера. Отправили ги
към Варбург, Вестфалия. А те успели да отнесат със
себе си и написания Ритуал, като го скрили между
книжата на Брат Браун, които той носел неизменно
със себе си в качеството си на пощальон на лагера.
Варбург се оказал лагер, труден за масонска работа.
Многобройните бараки били построени така, че ду-
мите, изречени в една стая, лесно ставали достояние
на присъстващите в съседната. Освен това, в лагера
постоянно се движели охранителни патрули. Браун
отбелязва, че максималното, което той и неговите съ-
ратници можели да постигнат, било да учат насаме
части от Ритуала наизуст, като си го повтаряли един
на друг, докато вървели по време на провежданите
лагерни занятия.
През август 1942 г. затворниците били преду-
предени за поредното предстоящо преместване –
нещо, срещу което те вътрешно нямали нищо про-
тив. Проблем възникнал тогава, когато научили за
плановете да бъдат разделени на по-малки групи,
като не се знаело дали всички ще бъдат в един и
същ лагер. За късмет, двамата Стари Майстори ос-
танали с групата, изпратена в „Офицерски лагер
49
история
VIIB” в Айхщат. Там те пристигнали през септем-
ври. За пореден път писаният Ритуал ги придружил,
прикрит в пощенската документация на Брат Бра-
ун. След няколко седмици Братята се приспособили
към новия лагерен ред и имали възможността да
възстановят старите си практики. По обясними при-
чини, броят на членовете на групата варирал, но
винаги се намирали около 40-ина Братя лагерници,
представители на около десетина различни юрис-
дикции и Конституции.
За да се осигури свобода за изява на
възможно най-много Братя, „групата” била
разделена на четири „Ложи” – две работещи
по английската Конституция, една по
шотландската и една по австралийската.
Сбирките се провеждали в зъболекарския каби-
нет на лагера, но той бил толкова малък, че дви-
жението в Ложата било невъзможно. На два пъти,
когато се откривал шанс за ползване на по-голямо
помещение, били организирани пълни демонстра-
ции на работа в степените и на Ритуал по инстали-
ране на Майстор на Ложа (с изключение на тайн-
ството при посвещаване на Майстора). На сбирките
били канени Братя от целия лагер. Всяка от „Ложи-
те” се събирала веднъж в месеца, с изключение на
летните месеци, когато затъмняването на прозор-
ците, докато все още било светло, би предизвикало
съмнение. Знаци не били изработвани, а работните
инструменти били правени от картон с цел бързо-
то им унищожаване при спешни случаи. Сред тези,
които работели по австралийските Ритуали, имало
традиция: при откриване на Ложата да се иска от
всеки сановник не само да опише своето място и
задълженията си в нея, но също и своя знак и него-
вия символичен смисъл. След новината за десанта в
Нормандия мисълта на Братята била прекалено ан-
гажирана с развоя на събитията, за да могат да учат
Ритуала наизуст, и вместо упражняването му били
изнасяни лекции. А преди отстъпващият враг да ги
премести на поредното ново място, те провели по-
следната си сбирка в Айхщат. На нея бил изготвен
„поздравителен адрес” до Великия Майстор, подпи-
сан от 33-ма Братя. В документа се казвало:
„Поздрав към Най-уважаемия Велик Майстор и Бра-
тята от Обединената Велика Ложа на Англия от до-
луподписаните, завръщащи се от плен в ‘Офицер-
ски лагер VIIB’, Айхщат, Бавария, които, по време
на престоя си в Германия, положиха всички усилия
ежедневно да усъвършенстват масонските си по-
знания”.
Писмото било подвързано в книжка, на корица-
та на която били изобразени колоните, винкелът и
отвеса, издълбани на мраморното корито в двора на
двореца в Титмонинг. Браун успял да съхрани този
поздравителен адрес, и, след като се завърнал в
Англия, надлежно го изпратил до Великия Майстор,
Графът на Хеъруд, който по-късно го представил
пред Великата Ложа. В момента този документ се
намира в нейната Библиотека.
ЗАЛЦБУРГ (АВСТРИЯ) и
ШПАНГЕНБУРГ (ГЕРМАНИЯ)
Четвъртият хроникьор на събитията във военно-
пленническите лагери, Брат Х. Уолуърк, бил заловен
през май 1940 г. и изпратен в Лагер за военноплен-
50
ници в покрайнините на Залцбург. Той носел със
себе си две книги: Новият Завет и Ритуалът „Емю-
лейшън”, като след проверка, му било позволено
да задържи и двете. Въпреки струпването на голям
брой Братя в лагера край Залцбург, липсват данни
за организирана масонска дейност в него. Незави-
симо от това, фактът, че повече от 30 копия от Ри-
туала на Брат Уолуърк (и на части от него) били на-
правени, показва, че Масонството е процъфтявало
сред Братята, заточени в този лагер. Брат Уолуърк
отбелязва, че няколко „Ложи” били сформирани и
редовно провеждали сбирки.
От Залцбург Брат Уолуърк бил изпратен във
Варбург, но изглежда че по време на трите месеца,
които прекарал там, Братята не са имали възмож-
ност да организират масонска сбирка. Следващото
му преместване било в Шпангенбург, близо до Ка-
сел. Там група Братя се разпознали и сформирали
„Ложа”. Срещите се провеждали в неделните следо-
беди в помещение, известно като „учебната стая”.
Сградата, в която се помещавал лагерът, предста-
влявала малък замък, и Уолуърк използвал сухия
обходен ров, за да си репетира отделни части от
Ритуала, които трябвало да научи наизуст. Братята
следвали обичайната практика за постепенно за-
пълване на местата на сановниците, като срещи-
те били провеждани под ръководството на обучен
Брат. Работните инструменти били изработени от
парчета дърво.
След кратко отсъствие, Уолуърк се завърнал в
Шпангенбург, където успял да продължи своето ма-
сонско обучение до ноември 1944 г., когато той и
някои от другите Братя били преместени в Нордхау-
зен. Там група Братя имали възможност да се съби-
рат от време на време и да практикуват Ритуала.
Не след дълго било осъществено още
едно преместване, но този път Уолуърк,
опасявайки се от по-детайлни обиски,
оставил книгата си с Ритуала в Нордхаузен,
като я поверил на един британски офицер.
За щастие, скоро след завръщането си в
Англия в края на войната, Ритуалът му бил
върнат, а в момента е експонат в Музея на
Великата Ложа.
Върху Ритуалната книжка са положени подписи-
те на няколко Братя-военнопленници. Тя предста-
влява уникална реликва, свидетелстваща за масон-
ската непоколебимост по отношение на ежедневния
напредък в Занаята.
Редом с военнопленническите лагери, във Вар-
бург и Шпангенбург били разкрити и лагери за офи-
цери. Споменатият по-горе Брат, Селби-Бутройд,
бил изпратен в един такъв офицерски лагер, но
минало известно време преди той да открие, в
резултат на случайна реплика, че съседът му по
легло е Свободен Зидар. Още един мъж в същото
помещение бил разпознат като Масон и именно на
него му била възложена задачата да нахвърли пис-
мено Ритуала по откриване и закриване на Ложата
в трите степени. Тримата съратници се надявали
да започнат съвместна работа, но за съжаление съ-
мишлениците на Селби-Бутройд били преместени в
лагера в Шпангенбург, където, с известни прекъс-
вания, успявали да се срещат и да свършат малко
работа.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 история

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 51

история
ВОЛФСБУРГ (АВСТРИЯ) И
ХОХЕНФЕЛС (ГЕРМАНИЯ)
През пролетта на 1942 г. група Братя от „Воен-
нопленнически лагер 18A” във Волфсбург се раз-
познали и установили контакт. Уговорили се първо
да се срещнат при портала на Британския сектор,
където при пристигането, всеки един от тях дарил
по цигара за общия „фонд”. След това, събраните
цигари (около 40) били използвани за подкупване
на един от тамошните пазачи, който им позволил да
се събират в една от новостроящите се бараки.
В бараката те избрали комитет от
четирима Братя, представители на Англия,
Шотландия, Австралия и Нова Зеландия,
чиято задача била да провери и докаже
масонската принадлежност на всеки един от
присъстващите. Това било сторено.
След обсъждане на възможността за формиране на
масонска група в лагера и след като се идентифици-
рали един друг като посветени в Занаята, Братята се
разпръснали. Била направена уговорка с британски
лекар, също Свободен Зидар, че следващата сбирка
ще се състои в някоя стая за медицински прегледи.
На тази среща било взето решение да се направи
опит за комплектоване на книга с Ритуала на Първа
степен, след което да се провеждат сбирки под фор-
мата на „Инструкционни Ложи”, но те да бъдат осъ-
ществявани на маса, поради невъзможността да се
затъмняват прозорците през деня. След пет или шест
сбирки, настанените в лагера били разделени на две
групи и разпръснати по други лагери, като по този
начин бил сложен край на дейността на тази група.
За щастие, ядрото на групата било съхранено на
едно място и към края на 1942 г. било изпратено
във „Военнопленнически лагер 383” в Хохенфелс.
Там Братята се събрали отново и се нарекли „Меж-
дународната група”. В крайна сметка, тя се състоя-
ла от 23-ма Братя от английската Конституция, 2-ма
ирландци, 29-ма шотландци, 24-ма от австралий-
ската Конституция и 4-ма други Братя. Само един от
тях бил Стар Майстор на Ложа. Сбирките, на които
присъстващите били средно около 60, се провежда-
ли веднъж в месеца, в събота вечер, в една бивша
конюшня, впоследствие превърната в библиотека
и учебна зала. За да осигури максимално време за
реакция в случай на инцидентна проверка от охра-
ната, вътрешният Стражник залоствал вратата със
стола си, като по този начин позволявал на Братята
да вършат своята работа. На сбирките била отваря-
на Книгата на Светия Закон. Били водени и четени
протоколи, докладвани били справки за отчетността.
Членският внос бил платим в цигари, а „финансови-
те справки” представлявали записи за постъпилите
и разходвани цигари, в това число и за „закупени-
те” чаши чай, осигурявани за всяка среща. За чаши
били използвани разни странни съдинки и празни
консервни кутии. В случаите, в които имало гореща
вода, изсвирвал рог и Стюардите на „Ложата” се от-
тегляли, за да приготвят чая. Излишъкът от цигари
бил заделян в специален „Благотворителен фонд”,
управляван от двама представители, които се зани-
мавали със социалните дела, включващи и посеще-
ния при болните в лазарета.
Протоколната книга покрива периода от 28 ок-
52
томври 1943 г. до 23 март 1945 г. и съхранява ин-
формация за 16 сбирки, но има данни за това, че
групата се е събрала за първи път още през март
1943 г. Тази книга, заедно със счетоводните книги и
други реликви, са надлежно съхранени от Брат Дж.
Малъри (J. Mallory), Секретар на групата от март
1944 г. В момента те са депозирани в Библиотека-
та на Великата Ложа. Брат Пейн, член на групата
както във „Военнопленнически лагер 18В”, така и в
„Военнопленнически лагер 383”, също съхранил бе-
лежки за формирането и работата на групата, така
че нейната дейност е добре записана.
В допълнение към репетициите, от които не са
водени протоколи, Братята провеждали разговори
на различни теми от общ интерес. На „бюфетите”
след сбирките, по време на които нормалните то-
стове били вдигани с чай, Братята си позволявали
известна доза развлечения.
На Коледната сбирка през 1943 г., например,
била поставена пиесата „Коледна приказка”
на Дикенс, последвана от музикална забава.
Копие от програмата се намира във Великата
Ложа. В предварително обявения дневен ред
на тази среща имало и апел за дарения под
формата „Коледни чорапи” за лежащите в
болницата.
Списъкът на даренията разкрива удивителното
разнообразие от предмети, които били считани за
съкровища от техните дарители – ножчета за бръс-
нене, хармоника, жилетка, чорапи, четки за зъби,
цигари и много други подобни. На следващата Ко-
ледна сбирка била поставена пиесата на Дороти Се-
йърс (Dorothy Sayers) „Кралете в Юдея”.
Дейността на групата приключва с разформиро-
ването на лагера през април 1945 г.
БИБЕРАХ (ЮЖНА ГЕРМАНИЯ)
В град Биберах бил разкрит „Офицерски лагер
VB”, като се знае, че Братята измежду военноплен-
ниците в него, са можели да провеждат редовни
сбирки. Знае се също така, че един от тях е при-
тежавал текста на Ритуала. За съжаление обаче
много малко други подробности от тяхната дейност
са известни6. Все пак, един от кореспондентите си
спомня, че веднъж няколко английски, австралий-
ски и новозеландски Братя са се срещнали в една
свободна стая. Майсторският стол бил зает от Стар
Майстор от Англия и след като е била потвърдена
сигурността на помещението, се е състояла дис-
кусия върху Ритуала на Първа Степен, по начина
по който се практикува в различните юрисдикции,
представлявани от присъстващите Братя. Въпреки
че по всяка вероятност експериментът не е бил пов-
торен, кореспондентът споделя:
„Впоследствие срещата даде отражение в подобре-
ние на морала, тъй като всички знаехме, че има
при кого да отидем и с кого да обсъдим различните
проблеми, които изникваха в нашия нелек затвор-
нически живот”.
ИТАЛИЯ
Съществуват доказателства, че Братя, затворени
в някои от италианските лагери, са успели да се
разпознаят и са се срещали от време на време. По
спомени на Брат Б. Гордън (B. Gordon) – във Виа-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

но е действала активна група от около 20 Свободни
Зидари, които са имали шанса да проведат няколко
сбирки в библиотеката на сграда, преди това из-
ползвана като къща за почивка на свещениците.
Един от Братята изработил Регалиите
и инструментите, които – когато не се
ползвали – бивали скривани в процеп
зад украшението над камината. Напълно
възможно е те все още да стоят скрити
някъде там.
В скривалището лесно можели да се наместят Ре-
галиите и другите атрибути, а в случай на проверка
– нещо обичайно във военнопленническите лагери
– присъстващите в помещението често били свар-
вани да четат или да се занимават с разни незна-
чителни неща. Бързото скриване на знаците било
многократно тренирано, докато, в крайна сметка, се
окажело усвоено до съвършенство.
Процъфтяващата Ложа в Брунсвик, за която ста-
на въпрос по-горе, започнала съществуването си
именно в Италия, след което продължила работа-
та си в Моравска Требова. Участващите Братя, на
брой около 40, първоначално се събирали в Киети,
където били преместени след падането на Мусоли-
ни7. При прехвърлянето им от Италия, те вече репе-
тирали церемониите по откриване и закриване на
Ложата, както и Ритуала по Прием на нов кандидат.
Всичко това сочи, че времето, прекарано в Италия,
било добре оползотворено.
Брат Браун разказва, че в Айхщат, след Десан-
тът в Нормандия, когато репетициите на Братята
били заменени с лекции, по негови спомени, една
от лекциите била посветена на масонската дейност
във военнопленническите лагери в Италия. Лекция-
та била изнесена от Брат, който преди пристигането
си бил лежал във военен затвор в Италия. Този Брат
разказал, че
„вражеските сили на реда в Италия упражнявали
по-слаб надзор, затова те успели да измайсторят
работни инструменти, а повечето срещи приключ-
вали с Бяла маса, ако тя изобщо можела да бъде
наречена така”.
За съжаление, липсва повече информация от
провеждането на тези сбирки.
Вероятно, строгостта при надзора в различните
италиански лагери е варирала значително. От една
страна, Братът, за когото говори Брат Браун, спо-
менал, че в неговия лагер тя била „по-слаба”, но от
друга страна – във Виано съществувала ежеднев-
на практика личните вещи на офицерите да бъдат
претърсвани. Обиските били много детайлни и се
правели по всяко време на денонощието.
С това приключвам обобщението за масонската
дейност на Братята-военнопленници в Германия и
Италия между 1940 г. и 1945 г. Естествено, изнесе-
ното по-горе не може да претендира за пълнота и
със сигурност не отразява цялостно храбростта на
тези мъже.
Бележки към Втора част:
1. C.B. Selby-Boothroyd, Непубликувани записки за Свободното Зидарство
във военнопленническите лагери в Европа през Втората световна война.
2. Sidney Brown, „A Daily Advancement in Masonic Knowledge – Germany,
1940–45”, „Transactions of Lodge of Research, Leichester”, 1946–47, p.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
110–117.
3. D. P. Iggulden, Непубликувани записки за Свободното Зидарство в
„Офицерски лагер 79”.
4. F. S. Payne, Непубликувани записки за Свободното Зидарство във
„Военнопленнически лагер 18А” и „Военнопленнически лагер 383”.
5. H. Wallwork, „Freemasonry in Captivity“ (Notes of an informal talk),
„Transactions of Bolton Masonic Research and Study Society., xiv, 1955–
56, p.15–8.
6. Brown, цит. съч.
7. Selby–Boothroyd, цит. съч.
ЧАСТ ТРЕТА: ВТОРАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА –
ДАЛЕЧНИЯТ ИЗТОК
Какво се е случило с нашите Братя, заточени от
японците в Далечния Изток след 1942 г.? За късмет,
масонската дейност на някои тях е доста добре до-
кументирана. По темата са написани няколко мате-
риала1–6, но част от периодичните издания, в които
те били публикувани, особено „The Pentagram”, не
са широкодостъпни, затова имам намерение тук да
ги цитирам по-свободно.
При падането на Сингапур много наши
Братя били интернирани като цивилни или
били заловени като военнослужещи. И
едните, и другите били затворени в печално
известния военнопленнически лагер „Чанги”
(„Changi Prison Camp”), който се простирал
на огромна територия и в който се намирал
затворът „Чанги”.
Цивилните били интернирани в затвора, дока-
то военнослужещите били настанени в лагера, сам
по себе си разделен на няколко отделни по-малки
зони. Комуникацията между затвора и лагера, както
и между отделните зони в самия лагер, била трудна,
а в много случаи – просто невъзможна. Знае се, че
затворниците наброявали около 3000 души, от ко-
ито приблизително 250 били Свободни Зидари4. Во-
еннослужещите били около 55 000 души. Във връзка
с това, първо ще спомена дейността на цивилните
Братя и след това на военнослужещите.
СИНГАПУР – ЗАТВОР „ЧАНГИ” (ЦИВИЛНИ)
Сред интернираните бил У Брат Болдуин Лоуик
(Baldwyn Lowick), Заместник Областен Велик Май-
стор на Източния Архипелаг, на когото Областният
Велик Майстор, поради заболяване, бил предоста-
вил пълното право да го представлява и замества.
Една от първите задачи на Брат Лоуик била да съ-
бере отчетна информация за последните редовни
сбирки, проведени от всяка Ложа в областта пре-
ди интернирането, за да могат тези записи да бъ-
дат продължени. Отчетите, доколкото това било
възможно, били писани по памет и естествено, не
всички били достоверни, поради което Заместник
Областният Велик Майстор изразходил много време
за проверка на информацията4.
В ранните месеци на заточението, Брат Лоуик за-
явил твърдата си позиция, че, доколкото условията
позволяват, Ложите трябва да продължат да про-
веждат сбирки.
53
история
Той бил убеден, че духът на Масонството
трябва да бъде поддържан и че историята
на Ложите не бива да бъде прекъсвана.
Сбирките следвало да бъдат предимно
информационни. По време на интернирането
не трябвало да се осъществяват Приеми.
Очевидно, в числено отношение Ложите в лагера
стоели много добре и Брат Лоуик издал разреши-
телни за провеждане на Ритуални сбирки. Броят на
разрешителните бил не по-малко от 42. В тях било
изрично записано, че на Братята се позволява да
посещават сбирки без Регалии, а на самите сбирки
(по обясними причини) било разрешено да се рабо-
ти без излагане патента на Ложата и без инвентар.
Списък на издадените разрешителни и техните тек-
стове са публикувани през 1947 г. в „The Pentagram”
(с.7):
„Ложите се събираха относително често”,
се казва в материала,
„за да се занимават с важни дела, като: четене и
гласуване на протоколи, отчитане на приблизител-
ни извлечения от сметки, установяване на местона-
хождения на подходящ инвентар и други въпроси
от подобен характер. Всички погледи бяха отпра-
вени напред в несигурното бъдеще, в очакване на
деня на освобождаването и възстановяването на
нормалната масонска работа извън затвора. Някои
Ложи имаха възможност да избират свои Майсто-
ри, спазвайки приетата последователност. Такава
беше Ложа ‘St. George’, Ориент Сингапур – Ложа-
та с най-голяма численост в лагера, която имаше
шанса да предава Майсторския чук в традицион-
ния последователен ред. При редица други Ложи
обаче това бе невъзможно, поради факта, че много
от членовете им не бяха в Лагера.”
В този брой на изданието са публикувани също и
кратки записи от сбирките (с.14–19). Когато обстоя-
телствата са позволявали, протоколи от сбирките са
били отпечатвани на хартия с размери 33 х 44 см.
Секретарят на една от Ложите – У Брат Р.
У. Стейнфорт (R. W. Stainforth) си спомня,
че след изготвянето и отпечатването на
протокола, листовете били внимателно
скъсвани по средата и заковавани с пирон на
стената, за да приличат на отпадъци или на
тоалетна хартия.
След освобождението, той възстановява прото-
колните листовете и ги прикача към оригиналната
протоколна книга на Ложата.
Основният проблем бил опазването на тайната.
В тази връзка, Комисия от Братя се събрала, за да
обсъди въпроса. Било решено сбирките да се про-
веждат в една амбулатория – стая с размерите на
затворническа килия. „The Pentagram” от 1947 г.
пише:
„Тук, в Храма, обградени от полици с лекарства, ме-
дицински книги, теглилки и всякакви атрибути на
лекарското изкуство, провеждахме първите сбир-
ки на нашите Ложи. Вентилацията стигаше макси-
мум за двама, трима, и бе напълно недостатъчна
за 20 души. Липсваха ни всички типични символи
и знаци, с изключение, естествено, на Книгата на
Светия Закон. Нямахме нито Ритуална екипировка,
54
нито Регалии. Шепнехме. Отвън на вратата, по-
зорко от всякога, пазеше Стражник, подпомаган от
верига от Помощник-Стражници. Те дежуреха на
интервали… всеки разполагаше с предварително
уговорен сигнал, с който предупреждаваше оста-
налите за появата на японски натрапници.”
Впоследствие мястото за провеждане на срещите
било преместено в друга амбулатория, а по-късно
– в библиотеката на лагера. Една от сбирките била
проведена в килия с размери 4 на 2 метра. Братя-
та се събирали относително регулярно до деня на
„злополучното клане през 1943 г.” 7. (На 10 октом-
ври 1943 г. японската военна полиция арестува и
подлага на мъчение 57 цивилни по подозрение за
участие в нападение над пристанището на Сингапур,
което в действителност е осъществено от англо-ав-
стралийски командоси – бел. прев.) След този ден, в
продължение на месеци, лагерът се оказал в режим
на зверски гестаповски надзор и било невъзможно
да се рискува с каквото и да било провеждане на
сбирки. Тогава Масонството излязло в нелегалност,
но от „The Pentagram”8 разбираме, че:
„то продължавало да живее в сърцата на членовете
на Занаята.”
В този период, без да спира да гледа напред
в бъдещето, Брат Лоуик посветил усилията
си в издирване на местонахожденията на
масонска документация в лагера. Каквото
откриел, прибирал го и го съхранявал при
себе си. Бил готов еднолично да поеме
отговорността в случай на беда.
„Когато лагерът бе преместен от затвора „Чанги”
в ‘Симе Роуд’, гестаповският надзор отслабна. Но
откритият лагерен терен, огромният брой интерни-
рани, чиято численост достигаше 5 000, както и
невъзможността за намиране на уединено място в
бараките, превръщаше провеждането на редовни
сбирки в изключително трудна задача. Оскъден
брой Ритуални книги преминаваха тайно от ръка
на ръка9.”
Вечерта на всеки вторник един от Братята про-
веждал малки, но ефективни „Инструкционни Ложи”
пред една от бараките. Подобни образователни гру-
пички били сформирани в различни части на лагера.
Колкото и невероятно да звучи, бил учреден „таен
главен щаб” и – в изпълнение на инициативата на
Брат Лоуик – било проведено „Общо събрание” на
Областната Велика Ложа, на което била определена
политиката за развитие на Масонството след осво-
бождението.
За да се узакони статутът на Братята и за да се
улесни разпознаването между тях, им били изда-
вани сертификати, отпечатани на пишеща машина,
които гласели:
„С настоящото се удостоверява, че Брат …, поради
това, че по време на вражеската окупация на Ма-
лака е унищожил или загубил своя сертификат, из-
даден от Великата Ложа, е редовен член на Ложа
… №… от регистъра на Обединената Велика Ложа
на Англия.”
Сертификатите били подписвани от Майстора,
Надзирателите и Секретаря на Ложата, и от съот-
ветния член, с насрещен параф:
„Потвърдено, Брат Б. Лоуик, Заместник Областен
Велик Майстор на Източния Архипелаг”.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

От позицията на нашето време, можем да си пред-
ставим каква огромна опасност е грозяла притежа-
телите на тези сертификати, в случай че последните
бъдели открити от японските власти.
Освен Сините Ложи, пет Чаптъра на Роял Арч и
три Марк Ложи са провеждали епизодични сбирки в
затвора. Списък с издадени разрешителни и кратко
описание на заседанията им също може да бъде от-
крит в „The Pentagram” от 1947 г.10
СИНГАПУР – ЛАГЕР „ЧАНГИ”
(ВОЕННОПЛЕННИЦИ)
Съществуват данни, че първата сбирка на плене-
ните Братя във военния лагер „Чанги” се е състояла
на 8 юни 1942 г. и на нея са присъствали 45 души.
Сбирката била ръководена от У Брат Х. У. Уайли (H.
W. Wylie), Стар Асистент Областен Велик Майстор,
който, още с пристигането на затворниците в „Чан-
ги”, осъзнал колко добре ще бъде там да се про-
веждат масонски сбирки под някаква форма. В же-
ланието си Братството да не бъде компрометирано,
той и двама други Сановници от Областната Велика
Ложа, отправили запитване към генерал-лейтенант
А. И. Пърсивал (A. E. Percival). Въпреки че не бил
Масон, генералът бил изключително учтив и отзив-
чив и обещал да се консултира с командирите по
звена и с японските власти. Той получил уверени-
ето, че сбирките ще бъдат сведени до чисто масон-
ски дела между тези, които вече били Масони, че
няма да бъдат правени опити за прием на нови кан-
дидати и др. Командирите по звена се съгласили,
но японците заявили, че въпросът би трябвало да
бъде отнесен към по-висшестоящи инстанции, като
в крайна сметка следвало да се обърнат към То-
кио. И тъй като те така и не отговорили на исканото
разрешение, то поради липса на директна забрана,
генералът решил, че Братята могат да се събират,
стига да правят това дискретно11. Доказателство за
подкрепата, оказана от генерал Пърсивал, е видно
и от писмо на Брат Уайли до друга масонска органи-
зация (за която ще стане въпрос и по-нататък)12. В
това писмо Брат Уайли цитира генерала, който бил
заявил:
„Идеята осигурява още едно средство за предо-
твратяване на покварата на характера и срива в
морала, наченки на които вече са факт в някои
сектори на големия лагер”.
Той бил казал още и това:
„Всеки акт, който би допринесъл за запазването на
дисциплината (а аз знам, че вашият Занаят е из-
вестен с това), недвусмислено ще докаже своята
ценност и ще ми помогне в огромните затруднения,
които са на път да изникнат пред мен.”
Когато по-късно генералът бил изпратен в Япо-
ния, неговият наследник подполковник Холмс
(Holmes), също дава своята подкрепа на Братята,
и това е надлежно отчетено от Великия Секретар,
който след войната изпраща на подполковника бла-
годарствено писмо.
На спомената първа сбирка, Брат Уайли, по си-
лата на своя сан и в желанието си да не погазва
Конституцията на Великата Ложа, бил твърдо решен
да придаде на сбирките напълно законова форма.
Между военнопленниците имало двама наставници
на Инструкционната Ложа, зачислени към Ложа „St.
George” №1152 – Ориент Сингапур, както и някол-
ко членове на Ложата. На тези двама Братя Брат
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
Уайли издал разрешително, съгласно което мястото
за провеждане на сбирките на Ложата се променя-
ло на „Чанги”13. Същото разрешително съдържало
план за провеждане на срещите. В графика били
предвидени различни вечери за отделните Ложи, на
които били осигурявани Наставници. Протоколи за
провеждането им били водени от Старите Майсто-
ри на Ложа „St. George”. Срещите се провеждали в
помещение от сграда, използвана за образователни
цели, в което имало няколко чина и пейки. Те били
използвани за подреждане на местата за сядане в
Ложата14. На по-късен етап, когато някои ограни-
чения в лагера отпаднали, сбирките били провеж-
дани в Параклиса на Английската църква – сграда,
с доста по-големи размери. ВУ Брат Е. Холидей (E.
Holiday ) пише14:
„Помещението бе достатъчно добре осветявано със
свещи, а работните инструменти бяха набавени от
ученически несесери по математика. По-късно те
бяха заменени с изкусни занаятчийски изработки
от алуминий, дело на Братя, които умееха да бора-
вят с метал. За Дяконите бяха направени жезли с
подходящи механизми за закачане. Работните ки-
лими бяха изящно изработени. В крайна сметка,
ако не се броеше липсата на подходящо масонско
облекло, можеше да се счита, че Ложата бе подхо-
дящо екипирана.”
Сбирките се провеждали всяка седмица. На тях
били практикувани английският, шотландският и ир-
ландският Ритуали. Първоначално помещението било
осветявано чрез парцали, напоени с нелегално доби-
то от японските камиони гориво. Вземани били мер-
ки, така че, в случай на изненада, сбирката лесно да
се „превърне” в нещо друго. Стражници дежурели на
най-различни стратегически места, като Брат Уайли
си спомня, че на една от сбирките били формирани 4
охранителни пръстена от по 6 Стражника всеки, т.е.
имало общо 24 Стражника! С времето броят на при-
състващите нараснал от 50 до над 100 Братя. Присъ-
единили се и много Братя от „австралийската зона”
в лагера. За съжаление, към края на 1942 г. големи
групи от пленници, живеещи в тази част на лагера,
в която работели Ложите, били преместени в Сиам,
за да полагат каторжен труд на строежа на печално
известната железница, и било осъзнато, че сбирките
трябва да бъдат преустановени. Протоколните книги
и работните инструменти били поставени в тенекиена
кутия и заровени от Брат Холидей. За беда, те никога
не били изровени отново, защото, поради някаква зла
случайност, сградата, до която била закопана кутия-
та, била разрушена и на нейно място била построена
нова. Великата Ложа притежава легитимно копие на
протокола от първата сбирка на Братята, в това число
и на разрешителното, издадено от Брат Уайли, както
и някои копия от неговата кореспонденция и други
документи15. Оригиналът на едно от писмата е до Ин-
струкционната Ложа „St. George” и е доказателство
за загрижеността на Брат Уайли за съхраняването на
хармонията в Братството. Когато през август 1942 г.
до него достигнала новината за смъртта на НУ Велик
Майстор, Негово Кралско Височество Дука на Кент,
той незабавно разпоредил на членовете на Ложата да
спазват тримесечен масонски траур.
Като цяло, работата на Братята от
Инструкционната Ложа представлява един
любопитен казус: в затвора за цивилни
55
история

56 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Ложата работи под ръководството на Брат
Лоуик, Заместник Областен Велик Майстор;
във военната част на лагера, същата работи
под ръководството на Брат Уайли, Стар
Асистент Заместник Областен Велик Майстор,
като нито един от двамата не подозира за
дейността на другия.
Скоро след като бил сложен край на провежда-
нето на сбирките под юрисдикцията на Ложа „St.
George”, група британски и австралийски Братя от
друга част на лагера организирали среща, която се
провела на 18 декември 1942 г. в офицерска лекци-
онна зала в болница „Робъртс”, към лагера „Чанги”.
Сбирката била председателствана от Брат Ф. Стю-
арт (F. Stuart), член на Ложа №392 под юрисдикция-
та на Великата Ложа на Щата Виктория (Австралия).
В самото начало на срещата Брат Л. Кингстън (L.
Kingston) от Ложа №1118 под юрисдикцията на Обе-
динената Велика Ложа на Англия, се обърнал към
присъстващите с предложение за учредяване на
асоциация. Така се родила „Масонската асоциация
на военнопленниците”. Брат Стюарт бил избран за
председател, а Брат Кингстън – за Секретар. Назна-
чени били Ковчежник и Изпълнителен комитет от
четирима Братя, представители на Австралийската
Конституция (Виктория и Куинсленд) и на Англий-
ската Конституция16. У Брат подполковник Х. С. Линг
(H. S. Ling) взел дейно участие във формирането на
Асоциацията и нейната дейност, за което оставил
писмени сведения17.
Последвалите сбирки са описани като събрания
на Асоциацията, но тяхното провеждане било осъ-
ществявано в Ритуална форма – под ръководството
на Майстор на Ложата и с участието на Сановници.
Липсвала обаче официална „санкция” за
тези срещи, каквато била налице в случая
с Инструкционната Ложа „St. George” –
дейността на която била разрешена от
Брат Уайли в качеството му на Сановник от
Обединената Велика Ложа на Англия и на
Областната Велика Ложа.
Въпреки това, не минало много време и Асоциа-
цията затвърдила своето присъствие в лагера. Из-
пълнителният комитет предприел незабавни мерки
и се свързал с Брат Уайли чрез писмо, носещо да-
тата 15 февруари 1943 г.18 В писмото Брат Уайли
бил информиран за създаването на Асоциацията. То
завършвало със следните думи:
„Тъй като Конституцията на Обединената Велика
Ложа на Англия има върховна власт върху Мала-
ка, и поради липсата на Областен Велик Майстор
на Областната Велика Ложа на Източния Архипе-
лаг, на негов Заместник или Асистент, ние любезно
искаме да те уведомим за нашите действия, като
се надяваме ти да ги одобриш и, заедно с всички
Братя под юрисдикцията на твоята Конституция,
да подкрепиш Асоциацията и да се присъединиш
към нашите сбирки.”
Брат Уайли отговорил:
„Непрекъснато съм чувствал необходимостта – а
в действителност, и моралното задължение – да
правя всичко така, че превъзходните правила, уп-
равляващи Занаята, да бъдат максимално спазва-
ни. Винаги съм знаел, че трябва да се опитваме
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
да ограничаваме евентуални грешки до техния аб-
солютен минимум. Според мен, вие правите имен-
но това и с категорично чисто съзнание, аз имам
удоволствието да дам своето одобрение за дейст-
вията ви, Братя мои. Нека Братята прегърнат въз-
можностите, които вашата Асоциация предлага, до
онази степен, до която вие прецените, че това е
възможно19.”
По този начин сбирките на Асоциацията получи-
ли официална санкция.
Срещите се провеждали с пълното знание и одо-
брение на съответния Командир и били подчинени
на следните условия:
1. Да няма дискусии по политически и военни въ-
проси.
2. Всички дискусии, касаещи условията на живот
на военнопленниците в лагера, били забранени.
3. Трябвало да бъдат предприемани и спазвани
разумните мерки, обичайни за Свободните Зидари,
по предотвратяването на външни изненади и пре-
късвания на сбирките.
4. Президентът на Асоциацията, или друг отори-
зиран офицер, следвало да отговаря пред Команди-
ра за спазването на тези условия18.
И въпреки че Обединената Велика Ложа на Ан-
глия била призната за върховна власт в Малака, на-
меренията на Братята били Асоциацията да работи
в съответствие с Конституцията на Великата Ложа
на щата Виктория, Австралия18. Постигнато било съ-
гласие за провеждането на сбирки, на които масон-
ският Ритуал да бъде изпълняван в образцов стил,
с прецизно отношение към детайлите. Освен това,
било договорено вариантите на Ритуала – съгласно
различните Конституции, представлявани от члено-
вете на Асоциацията – да бъдат практикувани на
ротационен принцип, при положение че обстоятел-
ствата го позволявали. През юни 1943 г. Асоциаци-
ята се обърнала към Брат Уайли с молба да „оцени”
нивото на нейната работа20. Брат Уайли, естествено,
показал деликатност пред необходимостта да изра-
зи мнението си за работата на Братя по Ритуали, с
които той имал малък, или никакъв опит, но отго-
ворил:
„Доколкото мога да преценя, запознатите с тези Ри-
туали са много доволни от общата работа и според
мен откровеността, с която тя се върши, е сигурен
знак, че не са пестени усилия тези срещи да се
превърнат в съизмерими по достойнство с наши-
те обичайните церемонии. Цялостната работа по
английския Ритуал е на високо ниво, практически
отлична, особено като се има предвид липсата на
Ритуални книги и опитни наставници”21.
В учредителната сбирка взели участие 47 Братя,
представляващи 11 Конституции. Броят на членове-
те рязко се покачил и следващите няколко сбирки
били посетени от членове и гости с общ брой съот-
ветно: 116, 149, 169 и 133. Има данни, че в два от
случаите за присъединяване към Асоциацията кан-
дидатствали повече от 30 Братя. Обичайно сбирките
се провеждали в гарнизонната църква, но, поради
постоянните промени в лагерната разстановка, били
ползвани и други места. Една от използваните сгра-
ди била бивша бензиностанция, открита от четирите
си страни. За да я заслонят отвсякъде, Братята я
забулвали с прегради от палмови и мангрови листа.
Въпреки че била достатъчно отдалечена, Брат Уай-
ли се опасявал, че тя не е напълно подсигурена, за
57
история
да се практикува Ритуалът, и се разпоредил: докато
бензиностанцията се ползва, там да се провеждат
само лекционни и дискусионни сбирки. Братята се
срещали относително редовно, но се случило една
от сбирките
„да бъде отменена, поради несигурни текущи об-
стоятелства”.
Можем да допуснем, че по всяка вероятност про-
блемът е бил сериозен, щом причината е премълча-
на по такъв начин! Брат Линг отбелязва22:
„Полагахме големи усилия да подлагаме на про-
верка всеки мъж, представящ се за Масон. Братята
се придвижваха към сбирките поединично, или по
двойки, без да привличат много внимание. Точно
на входа ни посрещаше Асистент Церемониалмай-
стор, който, за всяка отделна сбирка, беше упъл-
номощаван да получава списък с Ложите и име-
ната с подписите на Братята, които ще участват.
Преди да вземем участие в първата ни среща, тези
от нас, които учредихме това общество, трябваше
да докажем масонската си принадлежност един
на друг. По-нататък, с присъединяването на все-
ки нов член, той минаваше на проверка пред Стар
Майстор, представител на съответната юрисдик-
ция. Името на Брата беше добавяно към списъка
само след проверка. По този начин никой не бе
допускан, без да бъде сигурно, че е Брат. Това бе
начинът да бъдем спокойни, че никой няма да по-
лучи право на достъп до нашите сбирки без съот-
ветното основание.”
Стриктността в поведението и съблюдаването на
Конституциите била основен приоритет. Един при-
мер явно демонстрира това. На една от срещите се
разбрало, че сред гостите присъствал мъж, „иниции-
ран” от друга „полева Ложа” в лагера. Въпросът бил
разгледан от Изпълнителния комитет и било взето
решение случаят да бъде докладван на Брат Уайли.
Станало ясно, че Братята от тази друга юрисдикция
са провели сбирка в лагера, на която са инициирали
кандидат, но без да уведомят Брат Уайли – факт,
който бил оценен като грубо нарушение, без оглед
на това, дали церемонията е била валидна или не.
Първоначално Комитетът преценил, че по въпроси,
отнасящи се до взаимоотношения с някоя Велика
Ложа, призната от Обединената Велика Ложа на Ан-
глия,
„трябва да бъде прилаган по-широк подход”.
Но след консултация с Брат-правист, Брат Уай-
ли предложил своята помощ по случая, като в края
на краищата Комитетът информирал въпросния но-
воприет, че поради неуредения статут около регу-
лярността на неговия прием, той ще бъде лишен от
участие в срещите на Асоциацията23.
Редовно била осъществявана работа в трите
степени в съответствие с процедурите на
представените Конституции. Освен това,
били изнасяни лекции по различни масонски
и други въпроси, както и били разяснявани
символите на работния килим. Сановниците
се сменяли при всяка сбирка, така че да
бъде даден шанс на представителите на
различните Конституции да практикуват
Ритуала.
Първоначално протоколите били изготвяни в два
екземпляра, единият от които бил предназначен за
58
Великата Ложа. На по-късен етап било записано:
„С цел защитаване на записите (…) от евентуални
произшествия или опасности (…), на конкретни
Братя ще бъдат предоставяни като предохрани-
телна мярка две допълнителни копия (…) за съх-
ранение.”
Размерът на членския внос бил временно уста-
новен на 10 цента на месец (по-късно бил намален
на 5 цента) и Ковчежникът редовно изнасял отчети
за състоянието на средствата. На една от сбирките
било решено, че за времето на престоя си в бол-
ниците, или във вътрешността на страната, Братя-
та нямало да дължат членски внос – лесно е да си
представим какъв е бил ефектът от това решение! В
други случаи Братята ставали за едноминутно мъл-
чание в памет на онези, които така и не се завръща-
ли от „вътрешността на страната”.
Не била забравена и благотворителността. Редов-
но от затворниците били изкупувани цигари, които
били разпределяни между настанените в болницата,
а подобни подаръци били посрещани на драго сърце
от войниците, които, докато боледували, не работе-
ли и не получавали никакви средства от японците.
Когато наличностите от лекарства се изчерпвали,
нямало как физически да бъдат облекчени страда-
нията на болните. Братята правели всичко по силите
си за страдащите, независимо дали те били Братя,
или не. Много от пациентите нямали семейства, или
били последните живи представители на родовете
си. Други пък изпитвали нужда от това, което Брат
Уайли наричал „морална сила”. Когато и цигарите
свършвали, а други подаръци нямало как да бъдат
направени, не преставали редовните визити в бол-
ницата. През декември 1943 г. било направено да-
рение към Коледния фонд за децата, интернирани
в затвора.
Свещниците за Ритуала били изровени
от руините на бомбардирана църква. От
два необработени камъка били изваяни
работните инструменти. Били изработени
жезли за Дяконите, всеки от тях украсен
с подходящия знак от алуминий, взет от
разбит самолет.
Работният килим за първа степен бил
„художествено оформен и представен от Капитан
Пикърсгил (Pickersgill), член на Ложа №1230 от
състава на Обединената Велика Ложа на Англия,
понастоящем, за съжаление, във вътрешността на
страната.”
На друго място се споменава за втори Работен
килим, изработен и нарисуван от надарен худож-
ник, който по-късно загубил живота си, докато се
трудел на строежа на железницата.
Сбирките били откривани и закривани с тради-
ционните оди, а в редки случаи били осигурявани
леки освежителни напитки, които били леки и като
грамаж. Брат Линг съобщава:
„Понякога имаше възможност (…) да се осигури
кафе от лавката, която японците държаха. Веднъж,
когато разполагахме със символичен остатък от
събрания членския внос (…) взехме решение да си
организираме празнична вечер. И така – с оризови
бисквити и черно кафе се забавлявахме, вдигахме
тостове и изнасяхме речи.24”
На 18 декември 1943 г. се провело събрание, на
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

което се отбелязала първата годишнина на Асоци-
ацията. На събранието присъствали общо 122 Бра-
тя и гости. Последвала почерпка, за която Братята
предварително били помолени да си носят малки
чашки. Били вдигнати обичайните тостове, гарнира-
ни с интерлюдии от песни. Храната, която останала
от „банкета” била изпратена в болницата.
Интересно е да се спомене, че от време на
време, Червеният кръст изпращал в лагера
книги, между които имало и такива за
древното Свободно Зидарство и Храма на
Цар Соломон. Те били плячкосани от Храма
на Великата Ложа в Сингапур и изпратени
до обществената библиотека, откъдето
Червеният кръст имал позволение да взима
книги за затворници. При това невероятно
стечение на обстоятелствата някои масонски
творби наистина стигнали обратно до
Братята.
През май 1944 г. събитията вече се развивали
в ущърб на врага и, съответно, животът в „Чанги”
станал изключително тежък за затворниците. Про-
токолът от последната сбирка на Асоциацията спо-
менава за реорганизация в лагера, а последвалото
преместване и отделяне на офицерите от останали-
те мъже и от болните, довело до преустановяване
на редовните сбирки. Във всички случаи, продъл-
жаването на сбирките щяло да носи огромен риск,
тъй като всяко евентуално разкриване би довело до
излишни страдания, и – вероятно – до загуба на чо-
вешки живот.
Брат Уайли съобщава25 че, към края на 1943 г.,
един Брат постъпил в болницата на лагера в отчай-
ващо състояние. Той бил осъден на 4 години тъмни-
чен затвор в „Аутрам Роуд” в Сингапур. По време на
ареста у този Брат била открита масонска Ритуална
книга, което довело до ужасяващ побой, последван
от серия други жестокости. Брат Уайли стоял не-
изменно до леглото на Брата и доловил прошепна-
тото предупреждение: веднага да бъдат прекратени
всички масонски дейности, защото „те” започвали
щателни разпити. Брат Уайли се допитал до команд-
ващите британски и австралийски офицери – и два-
мата Масони – и получил официална санкция и одо-
брение за издаването на заповед, с която дейността
на Асоциацията да бъде незабавно прекратена.
В благодарствено писмо до подполковник Холмс
от 17 август 1945 г. Брат Уайли казва:
„Вероятно, повече от мнозина други, аз дълбоко
оценявам реалната персонална отговорност и ри-
ска, свързан с нашата дейност, които вие поехте
на плещите си, когато генерал-лейтенант Пърси-
вал замина за Тайван. Това, че рискът бе дейст-
вителен, стана ясно след завръщането в лагера на
майор С. (вероятно Братът от болницата, споменат
по-горе), когато и двамата осъзнахме изключител-
ната омраза и подозренията на нашите ‘домакини’
спрямо нас. Злощастният опит на този Брат дове-
де до вашето одобрение на молбата ми да бъдат
категорично преустановени всички масонски дей-
ности.”
За период от 17 месеца били проведени 21 срещи
на Асоциацията, като последната се състояла на 4
май 1944 г. В протокола от тази среща е записано:
„И като не остана друга работа, беше изречена за-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
вършваща Молитва и Ложата бе закрита. В хармо-
ния Братята се разотидоха в 18 часа – разделиха се
с мъка при мисълта, че вероятно това е последната
сбирка на Асоциацията. Но всички ние сме бла-
годарни на Великия Архитект на Вселената, който
ни позволи в този период на стрес, напрежение и
тревоги да преживеем толкова много щастливи ве-
чери заедно, да възкресим духа на Занаята, и да
споделяме помежду си радостта от неговото пос-
лание.”
Това, вероятно, е прекрасна епитафия на едно
толкова благородно начинание.
Трябва да споменем обаче още едно доказател-
ство за огромната роля, която Свободното Зидарс-
тво е изиграло, крепейки Братята. Откриваме го в
написаното от Брат Уайли26:
„Мирът и спокойствието по време на тези сбирки
драстично контрастираха спрямо мъченията и те-
гобите на ежедневието. И въпреки че беше много
горещо, и през повечето време носехме парцали
на гърбовете си, въпреки че бяхме болни, гладни,
уморени и мръсни, на тези срещи ние успявахме
напълно да забравим обичайните си условия на
живот като военнопленници. Седенето между дока-
зани приятели и слушането на Церемонията прена-
сяше мисълта на всеки един от нас извън военния
лагер и издигаше духа ни над обсега на ежеднев-
ните трудности, възстановяваше хармонията вътре
в нас и ни демонстрираше възможността за победа
на съзнанието над материята – един много важен
фактор в подобни времена. Не можехме да разчи-
таме на помощ отвън. Мнозина загинаха от малария
и дизентерия. Много бяха и болните от бери-бери,
лекарствата липсваха, ето защо беше важно духов-
ната ни сила да бъде поддържана – в този смисъл
свършихме огромна работа. Наистина, Свободното
Зидарство оправда своето съществуване и много от
тези, които оцеляха, дължаха това на любовта и
грижата на някой Брат, без значение дали оцеле-
лият бе Брат, или не.”
Знае се, че е съществувала и друга масонска
формация на Братя в „Чанги” – „Масонската
група на южната зона”, за която обаче
има много малко данни. В действителност,
единствената налична информация за нея
е случайното споменаване на Групата в
протоколи на „Масонската асоциация на
военнопленниците”.
На сбирка от 22 февруари 1943 г. била изразена
надежда, че могат да се осъществят допълнителни
сбирки, на които да се даде възможност на Масоните
от „Южната зона” да участват в работата на Градежа.
В действителност, била направена необходимата орга-
низация, така че Групата наистина да може да участ-
ва в сбирка на 12 април, на която е трябвало да се
репетира Церемония по прием, съгласно „Ревизирания
Ритуал” („Revised Ritual”). В заключение, на послед-
ната сбирка на Асоциацията се споменава за „парич-
ни средства” на бившата „Масонска група на южната
зона”, на които Асоциацията се явявала наследник.
Кратък текст за дейността в „Чанги”, публикуван
в Бюлетина на „A.I.F. Memorial Lodge”, гласи, че „дъ-
щерни” асоциации на главната Асоциация на военно-
пленниците се били нароили в други части на лагера
и че те са спазвали същите принципи на работа под
59
история
шапката на контролно тяло, наричано „Управлението”.
То било съставено от петима австралийски и петима
британски Братя. Освен това, в „Чанги” се състояли и
няколко неофициални срещи на Братя, което сериоз-
но разтревожило Брат Уайли. В желанието си да про-
дължат и поддържат някаква масонска дейност ре-
дица Братя подценявали опасностите. Правени били
копия на Ритуалните книги, но самото притежаване
на Ритуал въвличало в риск от смърт. Брат Уайли бил
човек с огромни познания за далекоизточните дела
и за Масонството в тази част на света. Притежавал и
немалък опит в работата с доброволци. Той бил наяс-
но с опасностите, грозящи не само Братята в лагера,
но и азиатските Братя извън него.
Знае се, че Асоциацията обмисляла
изсичането на възпоменателен медал.
Дизайнът бил предложен от Брат Линг и
бил одобрен от останалите Братя. Идеята
била: да се поиска официалната санкция на
Обединената Велика Ложа на Англия, както
и на 12-те Велики Ложи и 400-те Съставни
Ложи, чиито членове взели участие в
работата на Асоциацията27.
Медалът трябвало да се състои от син емайлиран
кръг, носещ надписа „Асоциация на Масоните воен-
нопленници в ‘Чанги’”. В центъра на кръга трябвало
да се намира изображение на дървото на „Чанги” и
мотото „Dissectus non Mortuus”, което да символизи-
ра, че във времената на плен Братята били „пова-
лени, но живи”. Тук следва да обясня, че на тери-
торията на лагера в „Чанги” имало хълм, на върха
на който растяло огромно, самотно дърво. Короната
на дървото била отнесена по време на битка. Брат
Линг описва огромния му дънер, като го сравнява с
величествена изкуствена колона. Дървото, известно
като „Дървото на ‘Чанги’”, било нещо като символ на
лагера. То служело за ориентир по време на първи-
те срещи на Асоциацията. За съжаление, няма ин-
формация какво се е случило с проекта за медала.
МАСОНСКИ КЛУБ В „РИВЪР ВАЛИ РОУД”
(СИНГАПУР)
Още една малка група, за която и малко се знае,
е „Масонският клуб на военнопленниците от ‘Ривър
Вали Роуд’” в Сингапур28. Тя била създадена от 25
ревностни Братя Майстори, които си поставили за
цел да продължат и популяризират идеите на Сво-
бодното Зидарство по време на престоя си в лагера
„Ривър Вали Роуд”.
Групата била наречена „Клуб”, защото нито
един от членовете ѝ не бил в правото да
издаде разрешително, с което формацията
да заработи като Ложа.
Сбирките били провеждани веднъж седмично,
изнасяни били лекции и репетирани церемонии.
Списъкът на членовете, изготвен от Брат Пикър-
сгил (Pickersgill), е оцелял и в момента се пази в
масонския Храм в Сингапур. Фотокопие на списъка
(дарен от Великата Ложа на Шотландия) се намира
в Библиотеката на Великата Ложа. Списъкът съдър-
жа имената на четиринайсет Братя от английската
Конституция, петима ирландци, един шотландец и
петима австралийци. За съжаление, установено е,
60
че голямата част от членовете на клуба са починали
докато работели по известната с множеството даде-
ни жертви жп-линия Бирма – Сиам.
ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА СЛУЖБА –
СЕПТЕМВРИ 1945 Г.
Масонската дейност на военнопленниците в Синга-
пур окончателно приключила с възпоменателна служ-
ба в Църквата „Свети Давид” в Лагера за интернирани
„Симе Роуд” на 2 септември 1945 г. Службата била
проведена в памет на починалите в периода февруа-
ри 1942 – август 1945 г. По време на службата били
прочетени имената на всички загинали. Записки от
службата, на която присъствали 180 Братя, са публи-
кувани в „The Pentagram” през 1947 г. (с.32–35).
СИАМ
По-горе бе споменат краят в дейността на Ложа-
та „St. George” (работеща съгласно разрешението на
Брат Уайли). Бе споменато, че този край настъпил
поради извеждането на голяма част от затворници-
те от лагера в „Чанги” и отвеждането им в Сиам,
където трябвало да работят на строежа на желез-
ницата. Брат Холидей водил записки29 за дейността
на Братята в Сиам, където те живеели разпръснати
на малки групи. След като през 1944 г. железницата
била завършена, военнопленниците били събрани в
по-големи групи, но пренаселването било толкова
нечовешко, а японците били толкова против вся-
какви събирания и дискусии, че очевидно не било
възможно за Братята дори да си говорят по групич-
ки на открито. Въпреки това, в навечерието на Но-
вата 1945 г. в Тамунг, около 60-70 Братя успели
да се съберат, след което да се почерпят с оризови
сладки и кафе, с което вдигнали Тоста за лоялност-
та. На 22 август, след капитулацията на Япония, се
провела неохранявана среща в Неком Чай, на която
присъствали около 50 Братя от различни Конститу-
ции. Всички били облечени в дрипи и единственият
масонски атрибут била Книгата на Светия Закон.
СУМАТРА
Информацията за Братята, заточени в Суматра,
е отразена от Брат Хаселхун (Hasselhuhn) в „The
Pentagram” от 1958 г. В материала се казва, че след
падането на Сингапур, около 1000 евакуирани от
Малака били събрани в Мунток на остров Бангка до
остров Суматра. В лагера няколко масонски другари
се срещнали и постигнали съгласие, че може би е
добре да бъде изготвен списък на Братята.
Съставени били два списъка – единият
съдържал имената, а другият – степените и
Ложите, към които Братята принадлежали.
Идеята била: ако някой от списъците
случайно попадне в чужди ръце, никой да не
може да направи връзка с другия.
Братята се обединили около заключението, че не
е добре да извършват масонска дейност, без офици-
ално право на това, защото между тях нямало Брат
с достатъчно висок ранг, който да издаде Разреши-
телно за провеждане на сбирки. Било отбелязано:
„Независимо от това, принципите на Масонството
са прилагани извън Ложата, доколкото това е въз-
можно.”
Броят на Братята, заявили желание да бъдат
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

включени в списъка, достигнал 57 от общо само 197
интернирани британци. От тази бройка, само 16 (в
това число и петима холандски Братя) оцелели след
тежките изпитания.
ХОНКОНГ И ШАНХАЙ
Налице са доказателства за дейност на някои
Братя от Ложи в Хонконг и Южен Китай по време на
престоя им във военнопленническия лагер „Стенли”
и военния лагер в Шамшуипо, Хонконг. Областният
Велик Секретар, в свой отчет пред Великата Ложа
от 1948 г.31 споменава, че в протоколи на Ложи,
реабилитирани след края на войната, се съдържат
препратки към
„неофициални сбирки на различни Ложи, провеж-
дани в ‘Стенли’”.
Аз обаче нямам достъп до тези протоколи в Лон-
дон. Областният Велик Секретар също информира:
„В качеството ми на командващ офицер на Добро-
волните защитнически части на Хонконг, бях плен-
ник във военния лагер в Шамшуипо. Нито един от
мобилизираните нямаше възможност да участва в
сбирките, провеждани в изцяло цивилния лагер
‘Стенли’. Аз обаче, в качеството ми на наставник,
успях да проведа Инструкционна Ложа през първи-
те четири месеца от нашия плен. След това бяхме
отделени от нашите хора и заточени в наказателен
лагер, където липсваше пространство, в което да
се движим, и каквато и да било възможност за уе-
динение, за да провеждаме сбирки.”
За една от Ложите обаче е налице по-детайлна
информация – става въпрос за Ложа „Зетланд” №525.
На 1 декември 1942 г. в лагера „Стенли” се състояла
сбирка на Ложата, на която присъствали 28 Братя.
Година по-късно, на 7 декември 1943 г. била прове-
дена още една сбирка (на открито, поради опасност-
та от събиране на много хора на закрито), на която
присъствали 10 души. Още една година минала пре-
ди да бъде проведена следващата сбирка.
Датата била 5 декември 1944 г. и в сбирката
участвали само 5 души, защото, по това
време, много малко Братя били физически
годни да извървят относително късото
разстояние до мястото на срещата.
На шанхайска територия били изградени два лаге-
ра за цивилни пленници – единият се намирал на Хай-
фонг Роуд в Шанхай, а другият – „Фенгтай” бил на око-
ло 4 мили извън Пекин. Съществувал и военен лагер
за офицери, в покрайнините на Шанхай. Брат д-р С. Д.
Стъртън (S. D. Sturton) отбелязва32, че голям брой Бра-
тя от неговата Ложа „Tuscan” №1027 били затворени в
лагера на Хайфонг Роуд, но за тях било невъзможно да
извършват каквато и да било масонска дейност. Той си
спомня, че в лагера имало около 110 Свободни Зидари
от различни юрисдикции – английска, ирландска, шот-
ландска, на щата Масачузетс и Филипините, както и че
били организирани няколко масонски сбирки. Между
Братята имало и Областни Велики Сановници, пред-
ставители на петте Конституции. Стъртън присъствал
на едно събиране, на което Братята от Филипините
„забавлявали” Областните Велики Сановници от дру-
гите юрисдикции. Поводът били празненствата по слу-
чай освобождаването на Манила.
Въпреки стриктния надзор в лагерите в Шанхай,
Братята се радвали на известна свобода и, с изключе-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
ния на два случая, не били подлагани на мъчения. За
съжаление, двама Братя били измъчвани по време на
разпит в главния щаб на жандармерията – японското
Гестапо. Разпитът на тези Братя бил доста обстоен и,
което е най-странното, бил проведен в присъствието
на японка, която имала много добри познания за Сво-
бодното Зидарство.
Нищо повече не е известно за работата на Братя-
та, заточени в тези военни зони.
Бележки към Трета част:
1. A. W. Frisby, „English Freemasonry in Malaya and Borneo, 1765–1956”, в:
„The Pentagram”, 1958, vol.43, ch.9, p.83–92. [Този източник съдържа
откъси от предходни издания.]
2. H. W. Wylie, Непубликувани разкази за Свободното Зидарство във во-
еннопленнически лагер в Сингапур, 1949. Кратки сведения също се
появяват в: „Transactions of Essex Masters’ Lodge”, 1949–54, и в: „The
Pentagram”, 1954, vol.39, p.15–17.
3. H. S. Ling, „Masonry as a Prisoner of War”, The Ashlar, October, 1948, p.
4–9 ; „The Pentagram”, 1954, vol.39, p.19–25.
4. „The Pentagram”, 1947, vol.32. [Изданието е посветено главно на ма-
сонската дейност на Братята, лишени от свобода 1941–1945.]
5. A. W. Frisby, „District Grand Lodge (of the Eastern Archipelago) under
Japanese Occupation”, в: „The Masonic Record”, 1961, January–April.
[По материал, публикуван по-рано в: „The Pentagram”.]
6. Докладът на W.A.G. Edwards, озаглавен „The Broken Column: Some
Thoughts on Masonry in the Far East, 1940–1945”, бил написан с цел
разпространение, но не бил публикуван – копие от него е депозирано
в Библиотеката на Великата Ложа.
7. Вероятно 10 октомври 1943 г. Около тази дата били избити няколко
китайски затворници.
8. „The Pentagram”, 1947, vol.32, p.7.
9. „The Pentagram”, 1947, vol.32, p.7.
10. „The Pentagram”, 1947, p.13, 19–21.
11. Протокол, 8 юни 1942.
12. Писмо от Брат Уайли до Секретаря, „Масонска асоциация на военно-
пленниците”, 23 юни 1943.
13. Действията на Брат Уайли впоследствие били одобрени и утвърдени
от Великия Секретар.
14. E.G. Holiday, „Masonry in Prisoner of War Camps”, в: „The Pentagram”,
1947, vol.32, p.3.
15. „Масонска асоциация на военнопленниците”. Кореспонденция и копия
от кореспонденция, притежание на Великата Ложа.
16. „Масонска асоциация на военнопленниците”, Чанги, Сингапур. (a) Про-
токоли от 18 декември 1942 до 4 май 1944; (б) Присъствени списъци
17. Вж. бележка №4, р.89.
18. От „Масонска асоциация...” до Уайли, 15 февруари 1943 (на разполо-
жение на Великата Ложа); същото отразено в протоколната книга.
19. Уайли до „Масонска асоциация...”, 25 февруари 1943 (Протоколна книга).
20. Протокол от 12 юни 1943.
21. Уайли до „Масонска асоциация...”, 23 юни 1943 (копие на разположение
на Великата Ложа); протоколна книга.
22. Вж. бележка №4, р.89.
23. Кореспонденция между „Масонска асоциация...” и Уайли и Протокол от
18 декември 1943.
24. Вж. бележка №4, р.89.
25. Уайли, „The Pentagram”, 1954.
26. Уайли, „Transactions of Essex Masters’ Lodge”, 1949–1954, p.15–17.
27. Вж. бележка №4, р.89.
28. W. Molesworth, „River Valley P.O.W. Masonic Club”, в: „The Pentagram”,
1950, vol.35, p.2.
29. Вж. бележка №2, р.91.
30. E. T. Hasselhuhn, [„Notes on Brethren Interned in Sumatra”] в: „The
Pentagram”, 1958, vol.43, p.88–89.
31. Документи на Великата Ложа.
32. Лична кореспонденция.
61
история

Превод на
У Брат Петър Станчев, Текстът, който следва надолу, представлява от-
къс от Френския устав на Ордена на Тамплиерите,
Майстор на Ложа „Нова съгласно книгата „The Rule of Templars” („Уставът
Светлина” на тамплиерите”) на Джудит Ъптън-Уорд (J. Upton-
Ward), публикувана през 1972 г. от „The Boydell
Press”, Уудбридж, Съфолк, Великобритания.
Опит за изчерпателен превод на пълното на-
именование на Ордена е: „Бедните другари-вой-
ници на Христос и на храма на Соломон” (на ла-
тински: „Pauperes commilitones Christi Templique
Solomonici”).
Известни са два устава на ордена – латински и
френски (според езика на наличните текстове).
Латинският устав съдържа 72 члена и е създа-
ден от Бернар Клервоски, роднина на първия Ве-
лик Магистър (1119–1136), Юг дьо Пайен (Hugues
de Payens), роден през 1070 г. и приет в Братство-
то на събора в Троа през 1128 г.
Френският устав съдържа 686 члена и е създа-
ден не по-късно от 1187 г. (може би, около средата
на ХІІ в.), като вероятно по-късно през годините е
допълван.
За пръв път френският устав е издаден от Хенри
де Кързън (Henri de Curzon) през 1886 г. в Англия.
Текстът е събран от три средновековни ръкописа.
Съдържа седем основни раздела: „Основен устав”,
„Йерархични статути”, „Наказания”, „Всекидневен
живот”, „Провеждане на обикновени събрания”,
„Още подробности за наказанията” и „Прием в Ор-
дена”.

62 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


З
а избора на Магистър на Храма
Чл. 198. Когато Магистърът на Храма
умира и Господ го призовава при себе си,
ако той умре в Йерусалимското Кралство
и Маршалът се намира там, то той заема
мястото на Магистъра и е длъжен да огла-
ви Капитула1 по силата на маршалската си длъжност,
докато той и Конвентът2, и всички байи3 отсам морето4
не определят и не изберат Великия Командор, който
ще заема мястото на Магистъра. И той е длъжен да
събере всички достойни люде от байажите и е длъжен
да замоли всички областни прелати и добри клирици
да присъстват на опелото и погребението [на Магис-
търа]. И тази служба трябва да се проведе при много
запалени свещи, и той трябва да бъде погребан с ве-
лика почест. И това свещопаление му се полага само
на него – в чест на положението му на Магистър.
Чл. 199. И всички Братя, които присъстват, трябва
да прочетат през следващите седем дни двеста пъти
„Отче наш”, и всички Братя от байажа на неговото
Братство трябва да направят същото, и те трябва да
присъстват там, освен ако по някаква причина не са
задължени да останат [по своите места]. И за спасе-
ние на душата му трябва да нахранят сто бедняци на
обед и на вечеря. След това снаряжението му, както
и снаряжението на всеки Брат от Конвента, трябва да
се раздаде, с изключение на неговото облекло и нощ-
ните му одеяния, които трябва да отидат при Брата,
раздаващ милостинята, за да бъдат предадени напъл-
но на болни от проказа в името на Божията любов,
както той е постъпвал със старите си одежди, когато
е вземал нови.
Чл. 200. След това Маршалът е длъжен, колкото
е възможно по-бързо, да съобщи на всички Коман-
дори на провинции от отсамната страна на морето за
смъртта на Магистъра, така щото те да могат в назна-
чения ден да се съберат в Братството за съвет и да
изберат Велик Командор, който ще заеме мястото на
Магистъра. И ако е възможно това да стане без голяма
вреда за Братството, изборът на Магистър трябва да
се проведе в Йерусалим5 или в Йерусалимското крал-
ство. Защото той е глава на Братството и на главните
провинции на целия Храм.
Чл. 201. Но ако се случи така, че Маршалът или
целият Конвент се намира в областта Триполи или
Антиохия, и Магистърът умре там, то казаното по-го-
ре за Маршала на Храма в Йерусалимското кралство
следва да се отнася за всеки от двамата Командори
в тези две провинции. Също така, както Маршалът
трябва да свика Капитула, за да бъде избран Вели-
кият Командор, ако това се случи в Йерусалимско-
то кралство, така следва да действа и Командорът на
областта Триполи6 или Антиохия7. А ако [Магистърът]
умре в Йерусалимското кралство, а Маршалът не е в
кралството, Командорът на Йерусалимското кралство
трябва да извърши неговото погребение, като един от
всичките Командори на провинции, и трябва да съоб-
щи на Маршала, на Конвента и на другите Командори
за смъртта на Магистъра, колкото е възможно по-бър-
зо, в името на Светата Троица.
Чл. 202. И ако Великият Командор, който трябва
да заеме мястото на Магистъра, се намира в Йеруса-
лимското кралство, Маршалът е длъжен да свика Ка-
питула, както е казано по-горе, и него8 да го изберат
по общо съгласие и воля на всичките Братя или на
мнозинството от тях, в името и с името Господне.
Чл. 203. Великият Командор трябва да се събере с
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
КАНОН
Маршала и с Командорите на трите провинции, ако те
могат да присъстват, и с други почитани байи, а също
и с онези, които – според неговото мнение и мнението
на други достойни люде – трябва да бъдат призовани
за съвет; и в никакъв случай не с всички. И заедно с
тях той трябва да вземе решение за времето и деня,
когато те биха могли да се съберат, за да проведат
избора. И – за да не се налага да бъде призоваван
допълнително – всеки от Командорите на провинции
трябва да пристигне в определения ден, съпроводен
от уважавани люде от своя байаж, които той би могъл
да вземе със себе си, без да се причинят вреди [на
Братството].
Чл. 204. И от този ден Великият Командор трябва
да носи печата на Магистъра и да се разпорежда като
Магистър, докато Господ не даде на Братството Ма-
гистър и управител. И на него следва да му се подчи-
няват така, както на Магистъра, ако той би бил жив.
Чл. 205. От този момент до деня, определен за
избори, всички Братя от Храма отвъд морето9 трябва
да постят три петъка на хляб и вода. И от този ден
всеки Командор трябва да се прибере в своя си байяж
и да се занимава с делата на Братството по най-добър
начин – така, както Бог му покаже – и да иска, и да
нарежда на Братята да се молят, щото Господ да ги
упъти за техния Баща и Магистър. И същата молба
следва да се отправи към всички добри свещеници.
Чл. 206. Когато настъпи денят за избора на Ма-
гистър, Конвентът и всички байи, както е предписано
по-горе, трябва да се съберат на уреченото място, ко-
ето са решили, че е най-подходящо. И след утренята
в деня на избора, Великият Командор трябва да свика
достойните хора на Братството, но не всички Братя,
и те трябва да се съвещават и да изберат двама или
трима (или повече, ако е необходимо) достойни мъже
от Братството, които са Братя [от Храма], и са добре
известни; и на тях трябва да им се нареди да напус-
нат Капитула, и те трябва да се подчинят.
Чл. 207. А след това Великият Командор трябва да
обсъди техните качества, и онзи, за когото се постиг-
не съгласието на целия Капитул или на мнозинството
от него, ще бъде Командор на избора. После, те тряб-
ва да бъдат извикани обратно и да се съобщи на онзи,
който е бил избран, че отсега той ще е Командор на
избора на Магистър в името на Господа. И онзи, когото
изберат, трябва да обича Господа и справедливостта
и да умее да говори на всички езици и с всички Бра-
тя; той е длъжен да обича мира и съгласието в Брат-
ството и не бива да поощрява раздорите. И всичките
тринадесет, избиращи Магистъра, трябва да бъдат от
различни провинции и от различни народи. И преди
те да напуснат Капитула, Великият Командор трябва
да назначи за себе си и за всички останали Братя от
Капитула по един Брат-рицар за придружител, както
е предписано по-горе10. И този Капитул, и този съвет
трябва да се събират винаги без промяна.
Чл. 208. За да бодърстват и да се молят на Гос-
пода до зазоряване, след утренята в деня на избора
тези двама Братя11 трябва да отидат в църквата и да
молят Господ да ги упъти и насочи така, че да могат
съвършено и по Неговата воля да изпълнят своя дълг
и повелението, което им е дадено. И всеки трябва да
се моли за себе си; и те не трябва да разговарят с
други Братя или друг Брат да говори с тях, докато не
настъпи времето да проговорят за онова, което тряб-
ва да решат. И те трябва да прекарат цялата нощ в
молитва и да обмислят делата по избора; и никой от
63
история
КАНОН

останалите Братя от Капитула не

трябва да напуска, а онези, които
са болни, трябва да са в леглата си
и да се молят, щото Господ да за-
криля Братството; а здравите Бра-
тя, според крепкостта на телата си
трябва да се молят до началото на
деня.
Чл. 209. Когато прозвучи кам-
баната на първия час и Братята
отидат в параклиса, за да изслушат
хвалитната12 и да изпеят с голямо
въодушевление месата на Светия
Дух, и след като чуят камбаната на
третия и шестия час, те са длъжни
мълчаливо и смирено да влязат за
Капитула и да прослушат служба-
та и молитвата съгласно обичая на
Ордена на Рицарите. А след това
Великият Командор трябва да по-
иска и да нареди на Братята да
призоват към себе си милостта на
Светия Дух, в служба на Когото
Братството е било основано и приз-
вано, тъй щото с Негова помощ те
да успеят да изберат такъв Магис-
тър и пастир, който ще съумее да
бъде наставник на Братството и
на всичката Света Земя. И всички
Братя трябва да прегънат колена
и да прочетат молитвите, на които
Господ ги е научил.
Чл. 210. След това Великият
Командор трябва да призове Ко-
мандора на изборите и неговия
придружител да застанат пред него
и пред целия Капитул и трябва да
поиска от тях заради добродетелта
на послушанието – и за спасение-
то на техните души с наградата на
Рая – те да призоват всичката своя
мъдрост, избирайки своите сърат-
ници, които да бъдат с тях на съ-
щото място. И той също е длъжен
да им разпореди да изберат своите
съратници не от съжаление, нито
от любов или от омраза, но – имай-
ки пред очите си единствено Гос-
пода, и според своята мъдрост – те
да са такива, които жадуват мир в
Братството, както е казано за тях
по-горе; и те трябва да напуснат
Капитула.
Чл. 211. И тези двама Братя
са длъжни да изберат още двама
Братя, за да станат четирима. Тези
четирима трябва да изберат още
двама Братя, за да станат шестима.
Тези шестима Братя трябва да из-
берат още двама Братя, за да ста-
нат осмина. Тези осем Братя трябва
да изберат още двама Братя, за да
станат десет. Тези десетима Братя
трябва да изберат още двама Бра-
тя, за да станат дванадесет – в чест
на дванадесетте апостоли. И два-
надесетината Братя трябва заедно

64 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


да изберат Брата Капелан, за да заеме той мястото
на Исус Христос, и той трябва да се старае да запази
между Братята мир, любов и съгласие; и те ще бъдат
тринадесет Братя. От тези тринадесет осем трябва да
бъдат Братя Рицари, четирима – Братя Сержанти, и
един – Братът Капелан. И тези тринадесет избиращи
Братя трябва да бъдат, както е установено по-горе за
Командора на избора, от различни народи и страни,
за да съхранят мира в Братството.
Чл. 212. След това всичките тринадесет избира-
щи трябва да се появят пред Командора и Братята, и
Командорът на избора трябва да поиска всички Бра-
тя заедно с Великия Командор да се помолят на Гос-
пода за тях, защото им е дадено тежко поръчение. И
незабавно всички събрали се Братя трябва да паднат
на земята в молитва и да се молят на Господа и на
всички светии, по чиято милост е създадено Брат-
ството, щото Той да ги напъти и да им укаже такъв
Магистър, който – както Той знае – е нужен на Брат-
ството и на Светата Земя.
Чл. 213. След това всичките тринадесет Братя са
длъжни да се изправят пред Великия Командор, и
той трябва да нареди на всеки поотделно и на всич-
ките тринадесет избиращи заедно, че им е възложено
да мислят за Бога и да не търсят нищо друго, освен
честта и ползата за Братството и за Светата Земя. За
да не подминат за мястото на Магистъра – поради
омраза или от зла воля – онзи, който изглежда на
всички или на болшинството като най-подходящ. И
те не трябва да назоват или изберат на това толкова
високо място – от благосклонност или поради обич –
онзи, който не изглежда подходящ на всички или на
болшинството.
Чл. 214. И пред целия Капитул Великият Коман-
дор трябва да даде заповед на всичките тринадесет
избиратели по следния начин: „В името на Господа и
на Светата Дева Мария, и на моя господар Свети Пе-
тър, и на всички светии Господни, и в името на целия
Капитул, ние ви разпореждаме, заради добродетелта
на послушанието, надявайки се на милостта Госпо-
дня в деня на Страшния съд – [защото], ако извър-
шите избора така, както не трябва, вие ще трябва да
давате отговор и да се оправдавате пред лицето на
Господа и на всички светии – изберете този Брат от
Храма, който ви се струва най-достоен и подходящ,
и най-желан за всички Братя и за Братството, и за
Светата Земя, и който има най-добрата репутация.”
Чл. 215. А Командорът на избора е длъжен да по-
моли Великия Командор и всички Братя да се молят
на Господ за тях, щото Той така и да ги напътства. И
всичките тринадесет избиращи трябва заедно да на-
пуснат Капитула и да се отправят към такова място,
което смятат за подходящо за изборите.
Чл. 216. „В името на Светата Троица: Отца и
Сина, и Светаго Духа. Амин.”
С тези думи те ще започнат да обсъждат избора
и да назовават хората, измежду които – както им се
струва – трябва да бъде избран Магистърът; отна-
чало – имената на Братята, които са отсам морето,
в конвента или в байажите. И ако се случи Господ
да пожелае, щото някого да сметнат за подходящ за
това място, и той получи общата подкрепа на всич-
ките тринадесет или на мнозинството от тях, той ще
бъде избран за Магистър на Храма. Но ако се случи
да открият най-подходящия човек от област отвъд
морето, със съгласието на всичките тринадесет или
на мнозинството от тях, той ще бъде избран за Ма-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
история
КАНОН
гистър на Храма.
Чл. 217. А ако се случи – дано Господ ги спаси от
това – че тринадесетте Братя се разделят на две или
на три страни и не достигнат до съгласие, Командо-
рът на избора с някой от достойните хора трябва да
излезе пред събранието, пред Командора и всички
Братя и трябва да им отправи молба да се помолят,
за да ги напътства Господ, без да премълчават за не-
съгласието, което е между тях – дано Господ ги спаси
от това. По искане на избиращите тези молитви след-
ва да се прочетат няколко пъти. И всички Братя са
длъжни да паднат на колене и да се кланят доземи, и
да се молят тъй, че милостта на Светия Дух да насоч-
ва и наставлява избиращите в това, кого да изберат
за Магистър. След това те трябва да се върнат при
своите придружители на мястото, уречено за избор.
Чл. 218. Ако се случи, че те съумеят да решат
кого да изберат, Магистър ще бъде онзи [Брат], ко-
гото с общото съгласие на мнозинството са посочили
и избрали. И [ако] този, когото те заедно са избрали,
е отсам морето, както казахме, и се намира заедно
с другите Братя на Капитула, всичките тринадесет
избиращи са длъжни да застанат пред Командора и
пред останалите Братя от Капитула.
Чл. 219. И Командорът на изборите трябва да
каже от свое име и от името на всички придружители
заедно на всички Братя: „Добри Братя, възблагода-
рете на нашия Господ, Исуса Христа, и на Светата
Дева Мария и на всички светии за това, че ние всич-
ки заедно дойдохме до съгласие. И ето, ние, в името
на Господа, избрахме, съгласно вашите повеления,
Магистър на Храма; вие одобрявате ли това, което
направихме?” И те трябва да кажат, всички заедно
и всеки за себе си: „Да, в името на Господа”. „И вие
заклевате ли се да му се подчинявате през всичките
дни от неговия живот?” И те трябва да отговорят:
„Да, в името на Господа.”
Чл. 220. След това Великият Командор трябва да
запита с тези думи: „Командоре, след като Господ и
ние те избрахме за длъжността Магистър на Храма,
заклеваш ли се да бъдеш покорен на Конвента през
всичките дни от твоя живот и да съхраняваш добрите
обичаи и традиции на Братството?”, и той трябва да
отговори: „Да, ако Бог пожелае това”. И този въпрос
трябва да зададат трима или четирима от най-дос-
тойните люде в Братството.
Чл. 221. И ако избраният човек присъства, Ко-
мандорът на избора трябва да се обърне към него по
следния начин – да го назове по име и да каже: „В
името на Отца и Сина и Светаго Духа, ние те избрах-
ме за Магистър, Братко…” А след това той трябва да
каже на Братята: „Добри Братя Господни, възблаго-
дарете на Бога: ето го нашият Магистър.” И в този мо-
мент Братята капелани трябва да започнат „Te deum
laudamus”13. А Братята са длъжни веднага да станат
и да приемат Магистъра с голямо въодушевление и
голяма радост, и да го отнесат на ръце в параклиса,
и да го предложат на Господа пред олтара – него,
когото Той го е одарил да управлява Братството; и
той трябва да стои на колене пред олтара, докато
се четат молитвите за него към Господа. И Братята
капелани трябва да кажат:
Чл. 222. „Господи, смили се над нас. Христе, сми-
ли се над нас. Господи, смили се над нас. Отче наш…
И не ни въвеждай в изкушение. Но ни избави от зло-
то. Пази слугата Твой. Господи мой, изпрати на този,
който поверява себе си на Тебе, помощ от светили-
65
история
КАНОН
щето. И грижи се за него от Сион. Бъди му, Госпо-
ди, крепостна кула пред лицето на врага. Господи,
чуй молитвата ми. И позволи гласа ми да достигне до
Тебе. Бог с тебе. И с твоя дух.”
Молитва
„Да се помолим, [Братя]. Всемогъщи и Вечни Гос-
поди, смили се над Твоя слуга и направлявай го в
Твоята милост по пътя на вечното спасение, щото
по волята Твоя да успее той да пожелае угодното за
Тебе и да го извърши във всичката добродетелност,
чрез нашия Господ…”
Чл. 223. Всичко, което е било казано и споделено
между Братята избиращи, следва да се държи в тай-
на и да се пази като тайна на Капитула; тъй като от
него могат да произлязат големи безредици и голяма
ненавист, ако някой си позволи да повтори думите,
които са били казани и съобщени между Братята.
Коментари:
1. „Капитул” (от лат. caput – глава) означава през средните векове:
• Колегия или съвет от духовни лица към епископ, епископска кате-
дра.
• Общо събрание в качеството му на орган на монашески или духов-
но-рицарски орден.
В текста терминът „капитул” се употребява във втория смисъл – при
това, както като название на орган, така и като заседание на този ор-
ган.
2. Конвентът бил съставен от Братята, които представлявали военната
сила на Ордена, тоест Братята рицари и сержанти (бел. на Джудит
Ъптън-Уорд).
3. „Байи” (фр. bailli) означава:
• в дореволюционна Франция – представител на краля или сеньо-
ра, управляващ област, наричана байаж (фр. bailliage), в която
представлявал административната, съдебната и военната власт; в
Южна Франция подобни функции били изпълнявани от сенешали;
• в Ордена на Тамплиерите – наместник, отговарящ за определена
област, който би могъл да бъде Брат (рицар или сержант).
Поради факта, че транскрибираната на кирилица дума „байи” завърш-
ва на „и”, тя не може да получи достатъчно благозвучна форма за
множествено число („байии”?, „байиове”? и пр.). Ето защо представа-
та за нейната употреба в текста в множествено число ще се оформя
чрез съпътстващи определители (например, „всички байи”).
4. Тоест, на изток (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
5. Очевидно, този член е бил написан преди 1187 г., т.е. преди христия-
ните да загубят Йерусалим (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
6. Става въпрос за град Триполи в Северен Ливан, основан като граф-
ство от кръстоносците през 1109 г. (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
7. Област от днешна Турция, която е била франкско княжество към вре-
мето на описваните събития (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
8. Тоест, Великия Командор (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
9. Тоест, на запад (бел. на Джудит Ъптън-Уорд).
10. За първи път терминът „придружител” се споменава в чл.79, който
започва така: „Магистърът трябва да има като придружители двама
Братя-рицари, които следва да бъдат толкова достойни люде, че ни-
кой да не ги изключва от който и да било съвет от пет или шест Братя”
– сиреч, те трябва да са толкова уважавани, че да бъдат търсени при
разисквания, провеждани между членове на Ордена в сравнително
тесен кръг.
11. Иде реч за Командора на избора и неговия придружител.
12. „Хвалитна” представлява термин за обозначаване на заключителната
част от утринното юдейско богослужение, която от много ранни вре-
мена е станала задължителна част и в утринните служби на всички
източни християнски църкви. Името е свързано с така наречените
„хвалитни стихири”. По традиция стихирите представляват църковни
песнопения, текстовете на които са изложени в стихотворна форма.
По-специално, хвалитните стихири са свързани с последните псалми
66
от старозаветния „Псалтир”.
13. „Te deum laudamus” („Хвала Тебе, Боже”) – благодарствен химн, из-
ползван в християнското богослужение, особено при тържествени
случаи. Предполага се, че е възникнал в ІІІ–ІV век.
•••
Девиз и химн на Ордена на Тамплиерите
Non nobis, Domine, non nobis,
Sed nomini tuo da gloriam.
Не нам, Господи, не нам,
но на Своето име дай слава.
(Псалм 113:9)
•••
Йерархия в Ордена на Тамплиерите
В Ордена на Тамплиерите съществували три главни
групи – Рицари, Свещеници и Братя-служители (fratres
servientes). Всички те давали клетва да се подчиняват
безпрекословно на Магистъра на Йерусалимската об-
щина, който бил върховен управител на Ордена.
Рицарите и Братята-служители на Ордена били
подчинени на своите Командори, а всички заедно –
на Великия Магистър и неговия щаб, който включвал
Сенешал, Маршал, Командора на Йерусалимското
кралство и Командорите на Триполи и на Антиохия.
Към щаба имало прикрепени кастелан, туркопол, под-
маршал (Брат-служител) и гонфалониер (Брат-служи-
тел).
Великият Магистър имал свита, съставена от: два-
ма съветници, съпровождащи го навсякъде, Брат-ка-
пелан, секретар, Брат-служител и оръженосец, „са-
рацински писар” (преводач), туркопол, готвач и две
момчета – ординарци.
При все и глава на Ордена, при вземане на решения
той бил винаги длъжен да се съобразява с мнението
на своя Съвет или на Общия Капитул. Нямал право да
се разпорежда със земи, да отчуждава замъци или да
ги взема в свое разпореждане без съгласието на Ка-
питула. Също така нямал право да обявява война, да
сключва мир или да продължава примирие. Дори не
е имал пълномощия да назначава висши длъжност-
ни лица като: Сенешал, Маршал, Командор на Йеру-
салим, Командорите на Акра, Триполи и Антиохия,
Кастеланите на манастири и Магистрите (байи) на
провинциите (байажите) на Запад (Франция, Англия,
Поату, Арагон, Португалия, Апулия, Унгария). Можел
е да назначава командори от по-нисък ранг. Имал е
право да контролира замък или владение, в което
пребивава. В компетенциите му влизало разпределе-
нието на личния състав, оръжието и провизиите по
командорства, в зависимост от потребностите. Нямал
право да се оттегли в пенсия. Обичайната съдба на
Великия Магистър била да умре при изпълнение на
дълга си, най-често с оръжие в ръка. Орденът можел
да го отстрани от длъжността, както това се е случи-
ло с Рено дьо Вишие (1250–1252). Длъжността Велик
Магистър била изборна – нещо като президент, а не
средновековен феодал. Както на Общите Капитули,
така и в тесния кръг на неговия щаб, решенията му
се утвърждавали с мнозинство и той бил длъжен да
се подчинява безпрекословно.
Уставът резюмира положението на Великия Ма-
гистър така:
„Всички Братя от Ордена са длъжни да се подчи-
няват на Магистъра, а Магистърът е длъжен да се
подчинява на Братята си.”
Сенешалът бил заместник на Магистъра и при не-
гово отсъствие изпълнявал неговите задължения.
Маршалът бил военният ръководител на Ордена.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 история
КАНОН

Отговарял за въоръжението и дос-

пехите, за обсадната техника, бо-
еприпасите и конната екипировка.
Негово задължение били въпроси-
те на мобилизацията, разпределе-
нието на личния състав по отряди
(ескадрони), издаването на такти-
чески нареждания. При отсъствие
на Магистъра и Сенешала, той ко-
мандвал сражението.
Командорът на Йерусалимското
кралство бил много важна фигура.
Той бил върховният Ковчежник на
Ордена. Имал право да контролира
доходите на Ордена и всичките му
владения на запад и на изток. Той
извършвал плащанията, но един-
ствено по нареждане на Магистъра
и Капитула. Инспектирал владени-
ята, командорствата и флота. На
него се предавала цялата военна
плячка (без оръжията и конете,
които се предавали на Маршала).
Командорът на Йерусалим, столица-
та на кралството, бил едно от главните
длъжностни лица. Негово основно за-
дължение било да обезпечава безопас-
ността на поклонниците, отправили се
към Божи гроб.
Командорите на Триполи и на
Антиохия разполагали с делегирани
от Магистъра пълномощия за упра-
вление на тези, сравнително отда-
лечени от Йерусалим провинции.
Кастеланът работел под непосред-
ственото ръководство на Ковчежника
и бил важна особа. Той отговарял за
дрехите и надлежния външен вид
на тамплиерите (което включвало и
прическата!).
Туркополът командвал братя-
та-служители по време на война
и туркополите във военно и мирно
време. Той нямал право да настъп-
ва, атакува или преследва врага
по собствена инициатива. Турко-
полите, своеобразна лека кавале-
рия, били набирани измежду мест-
ните жители на Сирия и Палестина
(най-често деца от смесени брако-
ве между майка-туркиня и баща-
християнин), възпитани от малки
в християнска вяра (нещо като
християнски първообраз на ени-
чарския корпус). Носели местни
дрехи, добре понасяли климата в
региона и били отлично запознати
с топографията на местността и с
мюсюлманските методи за водене
на война.
По: C.G.Addison, „The History
of the Knights Templars. The
Temple Church, and the Temple”,
London, 1842,
Georges Bordonove, „La vie
quotidienne des templiers au
XIIle siècle”, Paris, 1990.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 67

дилема

Четящите
масони
и
масоните,
които не
четат
ВУ брат Албърт Маккий
1875 г.

68 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Д
опускам, че Масоните, които са нео-
сведомени по отношение на принципи-
те на Масонството, са много повече в
сравнение с мъжете от която и да било
обществена прослойка, които могат да
бъдат уличени в подобно непознаване
на собствения си занаят. Не съществу-
ва часовникар, който да не знае нещо
за елементите на часовникарството, нито пък ковач,
който да е напълно незапознат със свойствата на на-
жеженото до червено желязо. Изкачвайки се нагоре
по по-високите пътеки на науката, бихме били много
озадачени, ако срещнем адвокат, който да е в неве-
дение за елементите на съдебната практика, или ле-
кар, който никога да не е чел трактат по патология,
или свещеник, който да няма каквато и да е представа
от теология. Но – противно на горното – няма по-чес-
то срещано явление от това Масони да тънат в пълен
мрак относно всичко, свързано с Масонството. Те не
познават неговата история – нямат представа дали то
е продукт на съвремието, или произходът му датира
много назад във времето. Те не разбират езотеричния
смисъл на неговите символи или обреди и са на „Ви”
с механизмите за разпознаване между Братята. И все
пак, нищо не е по-вероятно от това да откриете подоб-
ни „революционери”, издигнати във „Високите степе-
ни”, понякога удостоени с честта да ръководят висшите
дела на Ордена, или да се натъкнете на присъствието
им на сбирки на Ложите и Чаптърите, където се на-
месват в дневния ред, взимат компетентно участие във
всички обсъждания и претенциозно поддържат непра-
вомерните си мнения, в противовес на преценката на
Братята с далеч по-големи знания от техните.
С основание може да се попита: Защо се случват
такива неща? Защо – точно в Масонството – трябва да
се среща толкова много невежество и толкова много
самонадеяност? Ако помоля един чирак в обущарница
да ми изработи чифт ботуши, той ще ми каже, че само
ремонтира и кърпи, и че не е изучил по-висшите нива
на занаята, след което честно ще откаже предложена-
та работа. Ако помоля някой часовникар да изработи
основната пружина на часовника ми, той ще отговори,
че не може да я направи, че никога не се е учил как
да изработва основни пружини, и че това принадлежи
към по-висш клон на занаята, но ако му донеса гото-
ва пружина, той ще я постави в моя часовник, защото
знае как да прави това. Ако поръчам на портретист да
ми нарисува историческа картина, той ще ми каже, че
това не е по силите му, че той нито е учил, нито е прак-
тикувал композирането на специфичните детайли, а
знанията му са ограничени до рисуването на портрети.
Ако той е нечестен и самонадеян, ще вземе поръчката
ми и, вместо картина, ще ми връчи някаква цапаница.
В такива ситуации единствено Масонът запазва
спокойствие. Той е твърде склонен да мисли, че поло-
жената клетва го прави не просто Масон, но и изучен
Масон едновременно. Твърде често той си втълпява,
че мистичните церемонии, които го въвеждат в Орде-
на, са всичко, от което се нуждае, за да бъде запознат
с неговите принципи. Някои християнски секти вяр-
ват, че водата на кръщението веднага ще отмие всич-
ки грехове – минали и бъдещи. Аналогично и някои
Масони мислят, че самият акт на Посвещението от раз
ще бъде последван от прилив на съвкупното масонско
познание. Такива Свободни Зидари не изпитват нужда
от допълнително обучение или търсене. Те считат, че
всичко, което се изисква да знаят, вече е получено
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
дилема
Брат Албърт Маккий
1807–1881
Историкът на
американското
Масонство
Д-р Албърт Маккий е роден на 12 март 1807 г.
в Чарлстън, Южна Каролина. От 1834 г., когато за-
вършва с отличие Медицинския колеж в Чарлстън,
до 1854 г. практикува професията си, като отделя
много време на занимания с Масонството и масон-
ската литература.
Д-р Маккий е приет, повишен и повдигнат в
Ложа „Сейнт Андрю” №10, Чарлстън. Малко след
това става член на Ложа „Соломон” №1 и през де-
кември 1842 г. е избран за неин Майстор. От 1842
г. до 1867 г. заема поста Велик Секретар и отго-
варя за изготвянето на докладите на Комисията за
международна кореспонденция на Великата Ложа.
През 1851 г. става учредител на Ложа „Ландмарк”
№76. През зимата на 1841 г. е екзалтиран в Капи-
туларното Масонство, а през 1844 г. получава 33-
та степен на Стария и Приет Шотландски Обред.
Впоследствие е дългогодишен Генерален Секретар
на неговия Върховен съвет на Южната юрисдик-
ция.
Приносът на д-р Маккий към литературата и на-
уката, занимаваща се със Свободното Зидарство, е
по-голям от този на който и да било друг американ-
ски Брат. През 1845 г. издава първата си масонска
творба „Лексикон на Свободното Зидарство”. По-на-
татък следват: „‘Ахиман Резон’ на Южна Каролина”
(1852), „Принципи на масонските закони” (1856),
„Учебник по масонска юриспруденция” (1859), „Ис-
тория на Свободното Зидарство в Южна Каролина”
(1861), „Наръчник на Ложата” (1869), „Символи-
змът на Свободното Зидарство и Масонският Риту-
ал” (1869), „Енциклопедия на Масонството” (1874),
„Масонски етичен закон” (1875), „Загадъчното Ма-
сонство” (1877). Освен това, публикува активно в
редица масонски периодични издания, а в някои от
тях работи със завидна способност и като редактор.
През 1849 г. основава и в продължение на 5 годи-
ни е редактор на „Сборник на Масоните от Запада”.
През 1857 г. поема издаването на тримесечника
„Масонски преглед”, публикуването на който про-
дължава 2 години. След това е поканен да ръково-
ди отдел в списанието „Масонска мистрия”, където
работи почти 3 години. През октомври 1871 г. д-р
Маккий отново се залавя с издаване на собствено
списание. Въпреки високото му качество, след 3
години издаването му е прекратено. През януари
1875 г., д-р Маккий става един от редакторите на
„Гласът на Масонството” и повече от 4 години е ре-
довен сътрудник на това периодично издание.
Умира във Фортрес Монро, Вирджиния, на 20
юни 1881 г. и няколко дни по-късно е погребан във
Вашингтон, Окръг Колумбия.
69
дилема
В момента (по- интуитивно.
неже Братята, Огромната общност на Свободните Зида-
които четат са ри може да бъде разделена на три условни
малко) прихо- групи. Първата се състои от онези, които са
дите от масон- подали своето заявление за членство воде-
ска литература ни не от желанието за знания, а от някакви
едва успяват случайни, и не винаги благородни, подбу-
да покрият ди. Мотивите на подобни мъже да търсят
разходите по прием са, защото – според тях – това: би
отпечатването, подпомогнало техните бизнес сделки, би
авторите не по- ускорило политическия им просперитет, би
лучават нищо, ги облагодетелства лично по някакъв друг
а масонските начин. В навечерието на война стотици та-
списания годи- кива се струпват пред Ложите с надежда да
на след годи- получат „мистичния знак”, който може да им
на се трупат бъде от полза в мигове на опасност. Постиг-
в хранилища нали или не тази своя цел, тези хора стават
за литература, безразлични и, след време, прекратяват
където обикно- членството си. Няма надежда за подобни
вено се съхра- Масони. Те са мъртви дървета, обречени
няват труповете на безплодие. Предлагам да ги третираме
на покойните като напълно безполезни и неподлежащи
периодични из- на усъвършенстване.
дания. Но най- Съществува и втора категория, съставе-
лошото е, че в на от мъже, които са морален и масонски
крайна сметка антипод на тези от първата. Те подават за-
страда самото явление за прием според изискванията на
Масонство. Ритуала
„съгласно изразеното положително ста-
новище на Институцията, както и пора-
ди стремежа към познание”.
Веднага след като бъдат посветени, от-
криват в обредите, през които са минали,
някакъв философски смисъл, който си стру-
ва усилията да бъде изучен. Посвещават
се на това изучаване. Набавят си масонски
книги, четат масонски периодични издания
и разговарят с добре информирани Братя.
Запознават се с историята на Сдружението.
Изследват произхода му и цялостната му
организация. Изучават скрития смисъл на
символите и тяхното тълкуване. Такива Бра-
тя са винаги полезни и уважавани членове
на Ордена и много често се превръщат в не-
гови емблематични фигури. Техният факел
гори в името на Просвещението на другите,
и на тях Институцията им остава задълже-
на, независимо от нейния конкретен ранг.
Този материал не се отнася за тях.
Но между тези две, току-що описани
групи, лежи и една междинна – не толкова
лоша, като първата, но далеч под нивото
на втората. Това е категория, към която, за
съжаление, принадлежи основната част от
Братството.
В тази категория попадат Масоните, ко-
ито се присъединяват към Братството воде-
ни от мотиви, срещу които никой не може
да възрази. Вероятно техните намерения са
много добри, но за съжаление те не успяват
да ги реализират.
Тези Братя правят една огромна грешка.
Допускат, че при Приема им се дава всичко
необходимо, за да станат Масони, и че вся-
какво по-нататъшно обучение е напълно
излишно. Следователно, те никога няма да
прочетат и една масонска книга. Предло-
70
жете им произведенията на най-прочутите
масонски автори и те веднага ще изтъкнат,
че нямат време за четене, защото бизнес-
задълженията им ги притискат неимоверно.
Покажете им което и да е масонско списа-
ние с призната репутация и ги помолете да
се абонират. Веднага ще отговорят, че не
могат да си го позволят, че времената са
тежки и парите не достигат.
И все пак, у много от тези мъже не липсва
масонска амбиция. Но тя не е в правилната
посока. Те нямат жажда за знания, а изпит-
ват огромен стремеж към постове и степени.
Не могат да си позволят да отделят пари и
време за покупка или прочит на масонски
книги, но имат достатъчно и от двете, за да
се доберат до масонските степени.
Удивителна е настървеността, с която
някои Масони, които не разбират и най-
елементарните начала на Изкуството и ко-
ито са се провалили напълно в опита си да
схванат обхвата и смисъла на основното,
символичното Масонство, се опитват да се
вкопчат в лишените от съдържание отличия
на високите степени.
Майсторът, който знае много малко (ако
изобщо знае нещо) за Чирашката степен,
копнее да стане Рицар Тамплиер. Той не
знае (а и няма намерение някога да узнава)
каквото и да било от историята на Тампли-
ерството, или как и с какво тези стари кръс-
тоносци са свързани с Масонското Братство.
Амбицията му повелява, че трябва да носи
Тамплиерския кръст на гърдите си. Ако е
влязъл в Шотландския Ритуал, Ложата на
Съвършенството няма да го задоволи, въ-
преки че тя предоставя материал за учене
с месеци напред. Той ще наблегне на бър-
зото израстване в йерархията на званията
и – ако след неуморни усилия успее да се
закичи с най-високата 33-та степен – малко
ще го интересува, каква е организацията
на Обреда или какви са онези висши уро-
ци, които той преподава. Нали е достигнал
върха на своята амбиция и му е позволено
да се декорира с двуглавия орел?
Такива Масони се отличават не с разме-
ра на знанието, което притежават, а с броя
на украшенията, които носят. Те ще дадат
50 долара за украшение, но няма да дадат
и 50 цента за книга.
Такива хора вредят много на Масонство-
то. Те са неговите търтеи. Но те са нещо по-
лошо и от това – те са осите, смъртоносният
враг на трудолюбивите пчели. Те дават лош
пример на по-младите Масони, защото:
• Възпрепятстват развитието на масон-
ската литература.
• Пропъждат интелектуалните мъже, ко-
ито искат да култивират масонска наука, и
ги тласкат към други области на активност.
• Потискат усилията на нашите писате-
ли.
• Принизяват характера на спекулатив-
ното Масонството в качеството му на клон
на интелектуалната и нравствената филосо-
фия.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

Когато външни хора се срещат с мъже,
заемащи висока степен и длъжност в Орде-
на, мъже, които са почти толкова невежи по
отношение на масонските принципи, колко-
то и тях самите, и които – ако бъдат попи-
тани, биха казали, че гледат на него само
като на социална институция – то такива
външни лица напълно естествено заключа-
ват, че не може да има нещо чак толкова
стойностно в една система, чиито най-ви-
соки длъжности се заемат от хора, откри-
то демонстриращи липсата на познания за
тяхното по-възвишено развитие.
Не трябва да се предполага, или да се
очаква от всеки Масон да бъде Масон-учен,
или пък от всеки мъж, който е бил приет,
да се изисква да се посвети на изучаването
на масонската наука и литература. Тако-
ва очакване би било глупаво и неразумно.
Не всички хора са еднакво компетентни да
възприемат и съхранят едно и също коли-
чество знания. Папата казва:
„Порядъкът, порядъкът е първият свещен
закон и, признавам, някои са, и трябва
да бъдат, по-велики от останалите, по-
богати, по-мъдри.”
Това, което твърдя е, че когато един
кандидат влезе в лоното на Масонството,
той би трябвало да чувства, че в него се
съдържа нещо повече от ръкостискането и
знака, и би следвало да насочи всичките си
усилия, за да се докосне до това „нещо”.
Той не би трябвало да търси израстване към
по-висока степен, докато не овладее опре-
делени положения за предходната, нито
да гони заемането на длъжност, ако преди
това не е облякъл с респекта на масонско-
то си познание, своите лични задължения
като Свободен Зидар.
Навремето познавах един Брат, чийто
ненаситен стремеж към заемане на пост в
йерархията го преведе през всички стъпа-
ла – от Надзирател в неговата Ложа до Ве-
лик Майстор на юрисдикцията. През цялото
това време този Брат не прочете нито една
масонска книга – не се опита да разбере
смисъла дори на един символ. През едната
година, докато беше Майстор на Ложа, той
винаги намираше удобно извинение да от-
съства от онези сбирки на Ложата, в които
трябваше да бъдат правени приеми, пови-
шения и повдигания. И въпреки това, чрез
личните си и обществени връзки, той успя
да бие по ранг всички онези, които бяха
над него в масонското познание. Наисти-
на, всички го превъзхождаха, защото все-
ки един от останалите знаеше по нещо, а
той не знаеше нищо. Ако той бе останал на
заден план, никой не би имал оплаквания.
Но, от позицията, която заемаше, и предвид
стремежа си към нея, той нямаше правото
да бъде невежа. А именно наглостта му ле-
жеше в основата на неговия поход нагоре.
Следващият пример е още по-впечат-
ляващ. Преди няколко години, докато бях
редактор на едно масонско периодично из-
дание, получих писмо от Великия Оратор
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
дилема
на една Велика Ложа, който бе абонат на
изданието, но искаше да прекрати своя або-
намент. Обосновавайки причината, той каза
(копие на писмото в момента е пред мен):
„…въпреки че изданието съдържа мно-
го ценна информация, аз няма да имам
време за четене, защото ще посветя ця-
лата предстояща година на преподава-
не".
Не мога да си представя какъв учител
трябва да е бил един такъв човек и какви
ученици е трябвало да обучава.
Този материал стана по-дълъг, отколко-
то възнамерявах да бъде. Но... осъзнавам
важността на разглеждания въпрос. В САЩ
има повече от 400 000 Масони. Колко от тях
са читатели? Половината? Една десета? Ако
само една четвърт от мъжете, които члену-
ват в Ордена, изявят желание да почетат
малко за него и да не разчитат само на ин-
формацията от посещенията им в техните
Ложи, то тези мъже биха се радвали на
една по-извисена представа за съществото
на Занаята. Мотивирани от тяхната отзив-
чивост, учените ще бъдат насърчени да об-
съждат неговите принципи и така ще обога-
тят обществеността с резултатите от своите
размисли. А добрите масонски списания ще
се радват на един добър живот.
В момента (понеже Братята, които че-
тат са малко) приходите от масонска лите-
ратура едва успяват да покрият разходите
по отпечатването, авторите не получават
нищо, а масонските списания година след
година се трупат в хранилища за литерату-
ра, където обикновено се съхраняват тру-
повете на покойните периодични издания.
Но най-лошото е, че в крайна сметка страда
самото Масонство.
Масонът, който чете, макар и малко –
било то само от страниците на месечното
списание, за което е абониран – ще питае
по-възвишени представи за Институцията и
ще се радва на тези свои представи. Масо-
ните, които не четат, няма да знаят нищо за
вътрешната красота на умозрителното Ма- Удивителна е
сонството, а ще се задоволяват с предполо- настървеността,
женията, че то е нещо подобно на „Стран- с която някои
ното Другарство” или „Ордена на Рицарите Масони, които
на Питий” – е, може би малко по-старо от не разбират и
тях. Такъв е образът на безразличния Ма- най-елементар-
сон. При него липсват основите на лично- ните начала на
стния стремеж. Изкуството и
Ако това безразличие не бъде възпря- които са се про-
но, а му се позволи да печели популярност, валили напъл-
резултатът няма да закъснее. Масонството но в опита си да
ще трябва да се оттегли от високата пози- схванат обхва-
ция, за чието съхраняване неговите учени та и смисъла
са водили борба, а нашите Ложи, вместо да на основното,
бъдат оазиси на умозрителната и философ- символично-
ска мисъл, ще деградират до социални клу- то Масонство,
бове, или обикновени организации с нес- се опитват да
топанска цел в частна полза. А с толкова се вкопчат в
много съперници в тази област борбата му лишените от съ-
за успешно съществуване ще бъде тежка. държание отли-
Крайният успех на Масонството зависи чия на високите
от интелигентността на неговите ученици. степени.
71
символиКА

ЗА НЯКОИ
СИМВОЛИ В
МАСОНСКАТА
РИТУАЛИСТИКА1
Част I

Съставил:
У Брат Йордан Ведър,
стар майстор на ложа
„светлина”

Уилям Блейк, „Нютон”

72 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Ч
аст от употребяваните термини и поня-
тия в работата на Ложите имат свое спе-
цифично значение, различно от използ-
ваното от профана. Даже, ако вземем
току-що употребената дума „профан”,
докато в житейската практика тя има
силно изразен негативен характер („невежа с претен-
ции”, „лаик”, „осквернител”), при нас се употребява
доволно уважително в първоначалното си латинско
значение – profanus, т.е. „онзи, който е извън Хра-
ма”, непосветеният в тайнството. Освен това, добре
е Братята да знаят и откъде сме заимствали някои от
символите, защото това разширява и детайлизира об-
разния потенциал на знака.
Символиката на Масонството е изкуствено създа-
ден набор от действия и образи, чиято цел е да об-
служва неговата специфична Ритуална система. Даже
притчата за Майстор Хирам е плод на свободно твор-
чество, което е заимствало от Библията единствено
името на Хирам2. Самият набор от символи е срав-
нително консервативен и в номинативен аспект не е
претърпял особени промени от създаването му през
ХVІІІ в. до днес. Но в съдържателно отношение, как-
то символиката, така и ритуалистиката на Свободното
Зидарство, вече три столетия се обогатява, актуали-
зира и усъвършенства с оглед промяната на истори-
ческите условия, на развитието на науката, култура-
та и образованието, както и съобразно регионалните
особености, в които работи съответната Ложа. Масон-
ските символи са своеобразна образна система, която
позволява, грубо казано, да направим разбираеми и
сетивно осезаеми духовните и нравствените постула-
ти на Свободното Зидарство.
По понятни причини този градеж няма да включва
подробен масонски коментар на символите. От една
страна, те са обяснени в работните и инструкцион-
ните книги, от друга – на тях не бива да се гледа
като на елементарен знак-заместител на факт, пред-
мет или действие, за да им се дават определения, а
от трета – превръщането на един символ в масонско
понятие със специфичен смислов и духовен заряд е
до голяма степен свързано с индивидуалния процес
при себеизграждането на Свободния Зидар. Благода-
рение на символите, неща, които на практика не мо-
гат да бъдат формулирани или описани адекватно на
съдържанието си и на смисъла, който придобиват за
членовете на Братството и за работата на масонската
Ложа, се схващат почти еднозначно от всички Сво-
бодни Зидари.
Често, обяснявайки природата на символите, ги
приравняват към алегориите. Това са две съвършено
различни неща. Алегорията (иносказанието) е худо-
жествено средство, при което чрез конкретни образи
се маркират понятия и идеи. Алегорията е функци-
онално натоварена със сравнението като мисловна
операция. В резултат на това алегорията до голяма
степен конкретизира и ограничава смисловия пъл-
неж на образа (лисица – хитрост, подлост; магаре
– инат, глупост; зима – студ, отчуждение и т.н.), до-
като символът (Светлина, Изток, Храм и др.3) поз-
волява по-голяма свобода на представата и асоци-
ациите, възникващи в съзнанието на всеки отделен
човек. Масонският символ използва факт, явление,
действие, понятие или словесният им еквивалент
като катализатор, като маркер на определено емоци-
онално и интелектуално преживяване и поведение.
Особеността е, че това преживяване и поведение са
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
символиКА
повторяеми по време на Ритуала и тяхната основ-
на задача е да откъснат Брата Зидар от профанския
свят, да му помогнат да навлезе в масонски работен
ритъм, да започне да мисли с категориите на цен-
ностната система на Свободното Зидарство. Най-ви-
димо това въвеждане в работната атмосфера на Ло-
жата посредством символите се илюстрира в Ритуала
при приема на търсещия (трикратното странстване,
докосването на пръст, вода и огън и др.)
При организирането на текста надолу е използ-
вана азбучна подредба на символите, а не тяхната
значимост за Ритуалната работа на Свободните Зи-
дари. Този ред е по-удобен и за търсенето им.
АКАЦИЯ
Вероятно якостта и трайността на ака-
цията като материал са послужили като
изходен момент, щото староеврейската
религиозна система да приеме акацията
като Дърво на живота и символ на без-
смъртието. Оттам, чрез притчата за леген-
дарния строител на Соломоновия храм,
Майстор Хирам Абиф, убит от тримата си
Калфи, акациево клонче, поставено на
неговия гроб, преминава в масонската символика. Тъй
като Майсторът продължава да живее в своите учени-
ци, акациевото клонче олицетворява надживяването на
смъртта. Оттук, акациевото клонче става опознавателен
символ на Майстора, а думата „Акация”4 – Майсторската
парола. Прието е още Акациевото клонче да се поста-
вя на некролози и ковчези на Братя, преселили се във
Вечния Изток.
ВЕРИГА
В масонската символика не ста-
ва дума просто за верига, а за Брат-
ска Верига, в която – и чрез коя-
то – Свободните Зидари обгръщат
цялата земя. Масонската Верига,
това е Братският Сговор, това са обединените усилия
на всички Братя от всички краища на света в името на
Великия Строеж. По време на инициационния5 Ритуал
търсещият става истински Масон едва тогава, когато го
включват в Братската Верига и, снемайки превръзката
от очите му, го приобщят към Светлината на Свободни-
те Зидари. Първото нещо, което вижда новопосветеният
Свободен Зидар, не е Мечът, не са Големите или Мал-
ките Светлини на Масонството, а лицата на хората от
Братската Верига. Това има своя особен смисъл, защото
всички останали символи са условни, докато топлите
ръце и усмивките на Братята са първият зрителен допир
на Чирака със Светлината на масонската идея.
Веригата е дошла в масонската ритуалистика от
езотеричната6 традиция и мистичните практики, къде-
то хващането за ръце се свързва с обединяване на си-
лите, здравето, мислите, енергията на всички участни-
ци в нея. Това се потвърждава и от текста на Ритуала,
който завършва с друг обобщен, трансцендентален7
символичен образ – „Веригата на сърцата”. Между дру-
гото, ако приемем този произход на Братската Верига,
трябва да се придържаме към едно важно изискване
на езотеричната практика: лявата ръка и особено ней-
ната длан е тази, която приема материални и духов-
ни енергии, а дясната ги отдава, следователно – при
сключване на Веригата лявата ни длан лежи под длан-
та на Брата отляво, а дясната е положена върху дланта
на този отдясно.
73
символиКА
ВИНО
Виното има разнообразни символни
значения в обредите на преобладаваща-
та част от религиите. Най-често то заменя
кръвта на жертвоприношенията, символ
е на безсмъртието (преливането на гро-
ба) или пък е напитка на Посвещението
(Приобщаването, Инициацията). Виното
се използва за възлияние в християнска-
та и юдейската религии. При Свето Причастие виното
в Потира е символ на Христовата кръв. „Почерпката”
с чаша вино е елемент, вплетен в Калфенското Посве-
щение. Докато самото странстване е аналог на препят-
ствията, които преодоляваме в живота, чашата вино
символизира отмората и радостите, които трябва да съ-
пътстват ежедневието ни. Виното има своето място и в
Ритуала на Бялата маса.
ВОДА
Най-общо, водата е двузначен сим-
вол: от една страна олицетворява жи-
вота, чистотата, светостта, кръщението,
пречистващата съживяваща и лековита
сила, а от друга – периодичността, кръго-
вратът, потопът и трагичната смърт (сти-
хиите, удавянията). Водата символизира
необособената първична форма на всич-
ко, което предстои, на раждането, на женското начало,
на Вселенската утроба и Великата майка. Тя е знак на
безкрайното движение на видимата материя („жива”,
„светена” и др. лековита вода; кръговрата на водата в
природата, който се приема като аналог на движението
на кръвта и жизнените сокове на организма), тя е люл-
ка на всичко живо и едновременно с това – негов гроб
(Стикс8, Лета9, Всемирния Потоп). За масонската риту-
алистика водата има значение като символ на очиства-
нето, на второто раждане – кръщението, посвещението,
приемането в лоното на Братството, след като водата е
отмила всичко нечисто полепнало по търсещия в про-
фанската му битност.
Тъй като преобладаващата част от символите на
Свободното Зидарство са заимствани от християнската
ритуалистика, а тя от своя страна е адаптирала много
от древните източни традиции, очевидно освен очист-
ващата и приобщаващата (кръстителска) функция, во-
дата е натоварена и с обозначаването на поетите при
Посвещаването задължения. Като един от четирите
„първични елемента” – вода, огън, земя, въздух, още от
дълбока древност водата присъства пряко или косвено
в посветителските обреди (инициациации, кръщения с
вода, вино или кръв) на почти всички вероизповедания
и затворени общества.
Когато приемаме търсещ в Братството, той потапя
ръката си във вода, докосва пръст, огън и е обвеян10 от
въздуха. Съчетанието на тези четири неща не е случай-
но. Потапянето във водата символизира връщането към
първичното състояние – смърт за стария и раждане но-
вия живот, но също така и потопяване на душата в све-
та на видимото проявление. Докосването до пламъка на
свещта е сблъсък между два взаимно изключващи се в
материалния свят елемента – Огънят и Водата, които в
Духовния свят са свързани в единството на Оплодител-
ната влага на дъжда (еманация11 на Небесния Отец) и
Топлината на Всевечната Утроба – Майката Земя. Това
смесване на материалното (човешкото) и духовното
(Божественото) се символизира и със смесването на
вода и вино.
74
ВРАТА
Вратата в масонската символика не е
вход, а граница. В нашия случай тя е гра-
ницата между Невежеството и Знанието,
между Тъмнината и Светлината, между
мрака на профанското ежедневие и света
на Посветените. В масонската символика
тази граница се преминава еднократно,
когато при приема в Братството на ново-
огласения се позволява да премине с Чирашка стъпка
през Работния килим. Фактически този преход се из-
вършва още с минаването между двата стълба на входа
на Соломоновия храм: Йахин (или Йакин) – колоната,
олицетворяваща преходната земна власт, и Боаз – ко-
лоната, олицетворяваща непреходната духовна власт.
Възприемайки вратата като преход между скверно-
то и сакралното, естественото и свръхестественото, като
праг, след който се озоваваме в един нов свят, нейното
символно съдържание се асоциира и с помъдряването.
Преди да преминем през Символичната врата ние се под-
лагаме на изпитания – трикратното Странстване, среща-
та с Огъня, Водата, Пръстта и Вятъра. Само издържалите
изпитанията получават достъп до Откровението, до Пра-
га, чието прекрачване ще ни разкрие Тайната. Човекът,
преминал през Вратата, е същият и не е същият – той
вече е приет в Лоното на Посветените и от този момент
равнището на възприемане и интерпретация на света за
него става друго. В този смисъл Вратата на Храма е Вра-
та на Спасението и Безсмъртието, където се срещат жи-
вите и мъртвите, миналото и настоящето, материалното
и нематериалното, низшето и висшето – границата, след
която започват безпространствените и безвремеви тран-
сцендентални територии на духовната Инициация.
ВЪЗЛЕСТОТО ВЪЖЕ
Въжето и възлите са сред универсал-
ните символи на връзката в буквален и
преносен смисъл, на приемствеността и
обвързаността (следване на правила, тра-
диции и завети), на детерминираността и
неизбежността на съдбата12. В масонската
обредност Възлестото въже се родее със
Стълбата (като път, като етапи и посока
на преход).
„Обрамчило символите на Трансценденталното, Въз-
лестото Въже символизира свързващото начало.
Възлите му имат форма на Осмица – образ на Без-
крайността. Двата свободни края висят надолу към
областта на Оперативното Масонство, към Земната
Символика. Те предлагат на Устремения примамлив
знак да тръгне по това въже към Обиталището на Ве-
чната Светлина.” 13
В масонската ритуалистика възлите са символи не
само на безкрайността, но и на обвързаността към клет-
вените задължения. Можем да приемем, че като цялос-
тен символ Свързващото Възлесто Въже олицетворява
масонската идея, която обхваща целия човешки живот.
ВЪЗРАСТТА НА МАСОНА
Става дума за смисловия пълнеж
на отговори от Ритуала по време на
закриването на Ложата. Майсторът
на Ложата пита:
„Братко Втори Надзирател, от кол-
ко време си масонски Чирак?”,
а Сановникът отговаря:
„От три години, Уважаеми Майсторе”.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

Всъщност възрастта на Чирака се измерва със сим-
воличното Изкачване на Трите Стъпала на Храма. Чис-
лото три – „свещеното за нас число” – има особено зна-
чение в масонската ритуалистика, затова по-долу ще го
разгледаме отделно. Отговор на същия въпрос опреде-
ля символичната петгодишна възраст на Калфата. Ето
идентичния диалог:
„– Братко Втори Надзирател, от колко време си ма-
сонски Калфа?”
– От пет години, Уважаеми Майсторе.
– Защо отговаряш така?
– Защото съм се стремил да усвоя Знанията на Пе-
тата Наука.”
Числото пет също не е случайно. Мъдростта на Ве-
ликия Архитект ни е предоставена именно чрез Петте
Човешки Сетива, които ни дават възможност за пости-
гане на Познания. Числото пет е свързано и с Петата
Материя – Quinta essentia14. След Огъня, Водата, Земя-
та и Въздуха – четирите елемента, до които се докосва
Братът Чирак при приемането си – сега той се докосва
и до Духа. Без духа другите четири елемента биха ос-
танали безжизнени. Петгодишната възраст на Калфата
навежда на мисълта, че макар и все още Затворник на
Своето Тяло, за него е дошло време да одухотвори съ-
браните до момента знания и опит.
На Майсторско равнище вече не се задават въпроси
за възрастта, защото за Майстора, устремен към Изтока,
категорията време няма материално измерение.
G – ГЕОМЕТРИЯ (ПЕТАТА НАУКА)
Априори Масонството е свързано с
усвояването и прилагането на знанието,
насочено веднъж навън – осъзнаване-
то на Света и мястото на човека в него,
и втори път навътре – себепознанието
и пътищата за самоусъвършенстване в
духа на свободнозидарските нравствени
ценности.
Универсалното знание има своите символи – знаци и
изрази, в чието значение Братът Масон трябва да вни-
кне. Особеността на масонските символи, както вече
стана дума, е и в това, че те дават свобода при одухот-
воряващата ги индивидуална интерпретация.
Към тези символи принадлежи и буквата „G”, един от
основните знаци на Калфенската степен. В английските
Ложи този знак е окачен в помещението още в Чираш-
ката Степен. Можем да го видим изобразен в центъра на
Пламтящата Звезда върху Работния Килим между Вин-
кела и Пергела.
Едното от тълкуванията на знака е, че означава Ге-
ометрия – петата по ред наука в Септиума15– учебна-
та система на средновековното училище. Източници от
Средновековието описват Геометрията като основа на
всички науки в Строителния Занаят. Може би затова в
някои позовавания на Септиума тя е заменена с Архи-
тектурата. Знанията и уменията на гилдията са, казано
модерно, ноу-хау. Това превръща Геометрията (Архи-
тектурата) в своего рода езотерична наука, предназна-
чена само за посветени, каквато тя и фактически е била
в академиите на Древна Елада. Масонските Конститу-
ции заимстват идеята за Седемте Свободни Изкуства и
петото място на Геометрията сред тях.
Съществуват и други тълкувания на буквата „G”. В
Старите Ритуали се твърди, че в Соломоновия храм е
стояла изправена буквата „G”, която – подкрепяна от
Четири букви и Петата наука – заемала достойно мяс-
то в стройния ред на изкуствата. Ако това е така, то
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
символиКА
очевидно не е ставало дума само за Геометрията или
за англосаксонското тълкуване на „G” като „God” или
„Gott” (Бог), защото израилтяните не са имали право-
то да произнасят или да изписват името на „Непости-
жимия” и „Недосегаемия”. Те го обозначавали с четири
непроизносими съгласни – J H V H. Вероятно знакът,
който силно напомня на буквата „G”, е бил окръжност с
отбелязан център – символа на Бога.
Съществуват мнения, че този знак води началото си
от староеврейската буква „jod”, други учени твърдят, че
гръцката дума „gamma” е родила „G”-то, а трети – и
струва ми се, те са най-близо до истината – смятат, че
„G” е знак от тайнописа на зидарските гилдии.
Всеки член от семейството на Свободните Зидари
може сам да избере асоциативната верига, която об-
разната му мисъл ще следва при вида на символа на
масонското знание – „G”. Тази свобода в тълкуването
се открива и при отговора на въпроса: за какво служи
познанието на Свободния Зидар – за да открие истин-
ските измерения и взаимовръзки между нещата. Ясен и
категоричен отговор, който не е край, а начало в без-
крайният път към себе си, на пътя към видимото и не-
видимото.
ДУМАТА
Сред опознавателните знаци на
Свободния Зидар важно място зае-
ма Думата.
Думата не е парола. Паролата16
е нещо друго – пропуск за влиза-
не в Храма. Чирашката дума („J”) и Калфенската дума
(„B”) – са опознавателни знаци за принадлежност към
Зидарското Братство и за степента, която притежава
Масона. Думата, това е органичната връзка между чле-
новете на Братството. Не е случаен фактът, че двамата
Майстори се опитват да върнат към живот убития Хирам
нашепвайки му последователно „J” и „B”. В този момент
от Ритуала става ясно, че духовната мощ на Чирашката
и Калфенската дума не са достатъчно силни, за да по-
бедят смъртта, а Майсторската дума си е отишла заедно
с Хирам.
Соломон е разпоредил първата произнесена при от-
криването на тялото на Хирам дума да стане нова Май-
сторска дума. Майсторската дума символизира ключо-
вото знание на посветения. Скритият смисъл на „М. Б.”
остава тайна, за която можем да гадаем по абревиату-
рата „Т. Ж. В. С.”. Буквалното разчитане на тези четири
букви е:
„Той Живее В Сина”,
т.е. Хирам не е загинал, неговият Дух е преминал в нас,
неговите следовници. Ние сме звено от Веригата, тръг-
нала от Хирам и продължаваща към Великия Изток. За
да преодолее смъртта, Майсторът на Ложата използва
Майсторския захват. (Петте опорни точки (фази) на
Майсторския захват са с много силна символика: стъ-
пало до стъпало – където отиваш, ще те последвам;
коляно до коляно – което е свято за теб, е свято и за
мен; ръка в ръка – ще те водя и придружавам, за да
те предпазя от необмислени постъпки; гърди о гърди
– сърцето ми бие с твоето в радост и мъка; лява ръка
зад тила на Брата – ще те задържа, ако залитнеш, ще
отклоня заплахата зад гърба ти17.) Точно в този особен
момент на преодоляването на смъртта и връщането към
живота Майсторът прошепва на Калфата Паролата (М.
Б. в едното ухо) и новата Майсторска Дума (Т. Ж. В.
С., в другото ухо). Повдигането с Майсторския захват
и съобщаването на Майсторската Дума е символичният
75
символиКА
момент, щафетното предаване на Духа на саможертвата
на Хирам към следовниците му.
Тази духовна щафета – Думата – не си отива с нас,
тя остава да живее и така ние преодоляваме смъртта. А
трите смъртни удара върху Хирам се превръщат в три-
те нови символични значения на правилната стъпка –
Раждането, Живота и Смъртта като олицетворение на
Вечния Кръговрат.
Но Безсмъртието и Вечният Живот не са зърното в
учението на Майсторската степен при Синьото Масон-
ство. Онова, което тази степен иска да ни каже, е много
по-скромно, много по-просто, но едновременно с това
– и много по-значимо и всеобхватно. Първо: Смъртта
е в състояние да посегне към нас във всеки един мо-
мент, затова е разумно да сме винаги подготвени да я
посрещнем. Не трябва нито за миг да забравяме, че раз-
полагаме с определен, ограничен отрязък от време, в
рамките на който трябва да изпълним Задачата, която
сме приели за своя. Второ: „Той Живее В Сина!” е клет-
веното задължение на Свободния Зидар да продължи
делото на тези преди него, за да спорѝ Великият Гра-
деж. След като Новата Майсторска Дума е: „Т. Ж. В. С.”,
то Новият Майстор трябва да живее със съзнанието, че
той е само една брънка от Веригата, която няма край и
в която той е следовник на ония, които вече са били. Те
очакват от нас, да продължим работата им и да внесем
своя принос в Градежа.
ЗАПАД
Всяка от посоките на света има своето
универсално символно значение. Западът
се свързва със залеза на слънцето, със
средната възраст на човека, със смър-
тта. В масонската ритуалистика Западът
е мястото, където седят двамата Надзиратели. Формал-
но погледнато, те са извън Храма, защото мястото им в
правоъгълника на помещението е пред двете Колони.
Но този факт има важно символно значение – Храмът
не се изчерпва с реалните параметри на помещението,
Храмът на Свободните Зидари е безпределен. Същото
внушение се подчертава и при сключването на Братска-
та Верига, която обхваща физически Свещеното прос-
транство на Храма, но духовно е безгранична – „Вери-
гата на сърцата”.
Въпросното Свещено пространство се очертава от
две конфигурации, в които влизат седящите в Запада
Надзиратели. Едната те образуват с Майстора на Ложа-
та – Триъгълник, а другата се формира, когато към тях
се включат Оратора и Секретаря – Пентаграм. Седнали
успоредно от западната стена на Храма, двамата Надзи-
ратели наблюдават и хода на Слънцето. Следвайки този
Космически часовник, те съгласуват работата и живота
на Братята с Всемирната Хармония. Хармонията означа-
ва ред, затова единият от Надзирателите бди за негово-
то съблюдаване, а другият за възмездяването на труда
на Братята и освобождаването им от Работа. Най-общо
казано, Западът (Надзирателите), са опорните стълбове
на Изтока (Майстора) в процеса на осъществяването на
Великия Градеж.
ЗВЕЗДА
В ритуалистиката на Свободното Зи-
дарство се използва преди всичко Пе-
толъчната Звезда и по-рядко звездите с
шест18 и повече лъчи.
Освен универсалното знаково значе-
ние на Звездата, като олицетворение на Вселенския
76
ред, тя е символ на излъчването, на подсъзнателното,
на божествената пропорция (Proportia divina) и на уни-
версалната хармония, на петте условия за постигане на
съвършенство (живот, слово, истина, мъдрост, любов) и
т.н. В асоциативната верига, предизвиквана от думата
„звезда”, влизат още Бог, Петте рани нанесени на раз-
пнатия Христос, петте чувства (слух, зрение, обоняние,
осезание, вкус), човешкият микрокосмос, човешкото
тяло разположено върху пентаграма (две ръце, два
крака и глава). Петте върха на Звездата отговарят на
основните елементи на природата: огън, въздух, земя,
вода и свързващата ги духовна квинтесенция – етера.
Петолъчната Звезда е без начало и без край (изписва се
без вдигане на ръката), затова е натоварена и със сим-
волните значения на кръга (божествено начало, без-
времие, безпространственост, безсмъртие, способност
да отблъсква злите сили и т.н).
Разположена с връх нагоре, Петолъчната Звезда е
символ на светлина, духовно начало, образованост.
Обърната с връх надолу, тя е знак на злото, на чер-
ната магия, пълната противоположност на истинската
човешка природа. Масонският Пентаграм е Пламтяща
Звезда – петолъчка с ореол от пламъци и буквата „G”
в средата, която грее в Изтока на Калфенската Ложа.
Очевидно, този символ е заимстван от Египет, къде-
то Пламтящата Звезда е била знак на движението. За
Свободното Зидарство Пламтяща Звезда олицетворява
микрокосмоса, вътрешния свят на човека, символизира
усъвършенстване, сливане, единство, обединение на
неравните, на противоположностите – на числото три
(мъжкото начало) и числото две (женското начало).
Трите Тройки Звезди, изписани върху Работния ки-
лим, символизират порядъка на Трансценденталното.
ИЗТОК
Универсалният символен смисъл на
Изтока идва от Слънцето, а то, от своя
страна, се свързва със Светлината, със
зората, с пролетта, с изгряващия живот, с
младостта, с надеждата. В церемониите,
свързани със смъртта и възкресението, Изтокът е изгре-
вът и животът, а Западът – залезът и смъртта. В масон-
ския Храм Майсторът седи на Изток, т.е. там, откъдето
идва Светлината, откъдето извира Животът. Тъй, както
Слънцето изгрява от Изток, така и откриването на Ло-
жата следва да дойде откъм Майстора, т.е. Светлината
на Познанието и Истината ще се разкрие за Братята от
Изток. Както вече стана дума, Сановниците, седящи в
запада, севера и юга, заедно с Майстора от изток, оч-
ертават Свещеното пространство на Масонския Храм.
Освен Начало, Изтокът е и Край на Пътя – починалите
Братя са в Светлината на Вечния Изток.
ИНИЦИАЦИЯ/ПОСВЕЩЕНИЕ
В религиите, ученията и общно-
стите с посветителски елементи, този
Ритуал се изгражда върху идеята за
пътя, който преминава през изпита-
нието (изстраданото знание и опит),
смъртта (разбира се – символична) и повторното раж-
дане, но вече в друго духовно (или организационно)
измерение. Инициацията е границата между Старото
(като възможности и статус) и Новото.
В ритуалистиката на тристепенното Синьо Масон-
ство, Посветителски Ритуал се извършва и при приема-
нето, и при двете повдигания в степен. В първата сте-
пен – Чирашката, търсещият преминава от профанския
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

свят в света на Свободните Зидари. Това преминаване е
свързано със „странствания”, т.е. с „изпитания” и „пре-
чистване” с огън, вода, въздух и земя. Според специа-
листите по ритуалистика, кръщението означава връща-
не в неопределеното, разлагане на формата и минаване
в пред-форменото състояние, преминаване на морето
през живота. Повторното „влизане” и „излизане” от во-
дата означава прераждане и възкресение. Кръщението
с огън символизира очистване и изгаряне на непотреб-
ните примеси. Кръщението чрез вятър означава отвява-
не на плявата.
Първият Ритуал по Инициацията на Свободния Зи-
дар завършва фактически с преминаването от мрака на
невежеството в царството на Светлината, Инициацията
е първата крачка на бъдещия Майстор Зидар по пътя
от Материалното към Духовното. Втората степен има
междинен, може да се каже, образователно-просвети-
телски характер. При повдигането на Чирак в степен
Калфа нямаме чисти форми на Посвещаване. Тук пред
„отработилият своя срок” Чирак се разкрива по-голяма-
та част от символите на Свободното Зидарство. Когато,
обаче, Калфата се повдига в Майсторска степен, е на-
лице типичен посветителски Ритуал на преход от едно
състояние към друго, от едно онтологично ниво19 към
друго. Налице е смърт преди прераждане, преодолява-
нето на „тъмните сили”, олицетворени в тримата Кал-
фи, посегнали върху живота на Хирам, победата над
смъртта, възраждане за нов живот и Светлина. Тези три
инициации имат ключово значение в ритуалистиката на
Свободното Зидарство.
КАМЪК
Според специалистите, универсална-
та символика на камъка е много широка:
стабилност, трайност, сигурност, безсмър-
тие, нетленност, вечност, сплотеност, ста-
тичност, неразрушимост на непреходното
и на Божествената власт. На култови за
съответните общности места, самостоя-
телно или в съчетание с други елементи
или атрибути, както и в зависимост от формата, камъ-
ните придобиват и специфична символика. Например,
изправените каменни стълбове символизират световна-
та ос (axis mundi) или са омфал20 – неподвижна точ-
ка, център, граница, където човек може да си възвърне
Рая или да намери Просветление. Кубическата форма
на камъка, полаган в основите на култови или други
обществени сгради означава стабилност. Необработе-
ният камък е извечната първоматерия (Prima materia),
женското начало. Свързва се с длетото и с всички ре-
жещи инструменти, които моделират и придават форма
на тази Prima materia, тъй като режещите инструменти
са мъжкото начало. Издълбаният или изгладен камък
символизира усъвършенстването на образа, върху кой-
то е било работено. Грубо одяланият камък означава
непросветен грешник, фино обработеният – духовно
усъвършенстван човек.
Според масонската ритуалистика, необработеният
камък символизира Чирашката степен. Със своята ра-
бота Чиракът трябва да придаде на камъка (на личност-
та си) такава форма, която да позволи да бъде вграден
в Храма на Човечността. Символиката с камъка се за-
ражда през средните векове, когато Майсторите каме-
ноделци вграждали своите знаци върху ключовите ка-
мъни на строежа.
В ритуалните и инструкционните книги на Братство-
то е отделено особено място на Строителния Камък като
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
символиКА
неотделим символ от представата за храмов Градеж. Той
обединява работата на Оперативните и Спекулативните
Зидари. Той не е някакъв улесняващ работата инстру-
мент, както много други масонски символи, той е сама-
та Работа. Поставим ли си въпроса: от какво всъщност
е изградена Ложата, множество отговори могат да ни
дойдат наум, но най-точният със сигурност звучи така:
„Строителните камъни изграждат Ложата, а камъните
това сме самите ние, хората – всеки един от нас”.
Нашите грапавини и ъгли трябва да се одялат с по-
мощта на островръхия чук. Естествените неравности на
камъка напомнят несъвършенствата на нашите разум и
душа, с които възприемаме живота и света. Както камъ-
кът трябва да се изглади, за да добие правилна форма
и да прилегне в Градежа сред останалите камъни, така
и ние трябва да работим с упоритост и усърдие върху
собственото си усъвършенстване.
Не е нужно всички камъни да добият еднаква фор-
ма. Достатъчно е – като се възползваме от заложени-
те у всекиго особености – така да ги обработим, че те
да намерят точното си място в Градежа. Изграждането
на Храма на Човечността се нуждае от камъни с най-
разнообразна форма. Когато стане Калфа, Чиракът ще
може да реди камъните един върху друг и с помощта
на мистрията да ги свързва в здраво единство. Кубът
не бива да оставя впечатлението, че сам по себе си е в
състояние да осигури съвършенство на Свободния Зи-
дар. Единичният изсечен и огладен камък не може да
ни послужи за нищо, преди да бъде споен здраво с дру-
ги. Чрез този символ Втората Степен ни казва по свой
начин:
„Стреми се към Общността, търси я, поддържай я!”
Работата върху необработения камък предполага
усвояването на традициите и обичаите и преди всичко
– усъвършенстването на вътрешните морални устои на
индивида.
КВАДРАТ / ПРАВОЪГЪЛНИК
Квадратът и правоъгълникът, като
варианти на четириъгълника (тетра-
гона), имат в много отношения дуб-
лираща се символна натовареност.
Като геометричен символ тази форма
е свързана с ориентирането на човека
в пространството, с четиристранното
определяне на местоположението. Това е и основният
му символен смисъл – ориентиране на живото и нежи-
вото в зависимост от четирите посоки на света и съо-
бразно с тяхното символно значение.
Квадратът, както и правоъгълната координатна сис-
тема (кръстът), помагат на човека да се ориентира сред
материалния и духовния хаос. Квадратът олицетворява
Земята, материалното земно начало в Космоса, в проти-
вовес на Кръга – символ на Небесното. В така наречена-
та Квадратура на кръга (превръщането на кръг в равен
по лице квадрат), се отразява желанието на човека да
вкара нещата в разбираема дуалистична система и да
направи осезаемо не само единството, но и потенциал-
ното съвпадане на противоположностите (Coincidentia
oppositorum), което се постига при съчетанието на два-
та космически по мащабите си елемента – Небесното и
Земното.
Правоъгълни са плановете на преобладаващата част
от храмовете, квадратна е основата на много от стъ-
паловидно издиганите култови постройки, на повечето
от пирамидите и т.н. Това е свързано със символичното
представителство на Земята, на стабилността, на съвър-
77
символиКА
шенството. Правоъгълната форма очертава (огранича-
ва) Свещеното пространство в храмовете. В култовата
архитектура тази форма е архетипът21, който контроли-
ра всяко действие.
Вписването на Квадрат в Кръг или на Кръг в Квадрат
се тълкува като преобразуване, съответно в сферична
форма (символ на небето и всичко божествено) или в
кубичнна форма (символ на земята и всичко земно).
Правоъгълната форма и числото 4 са знак за Бо-
жествено съвършенство. По тази линия на аналогия
тетрагонът е натоварен с почти всички символни зна-
чения на четворката: кръста на разпятието, четирите
евангелия, а Квадратът е мистичният съюз на четирите
елемента на Всемира (вода – Афродита, огън – Хестия,
земя – Деметра, въздух – Хера), обединени от Майката
на Боговете Рея и т.н. Като символ на Земята в ней-
ния статичен аспект (четиристранната определеност),
Правоъгълникът олицетворява земното съществуване,
статичната завършеност, неизменното, обединяващата
цялост на Божествената същност, трите страни на която
са Светата Троица, а четвъртата – Целостта.
В различен контекст Квадратът и Правоъгълникът
могат да значат честност, прямота, искреност, ограни-
чение, мъртвешка неподвижност (като антипод на жиз-
нената динамика), нравственост или трансцендентал-
но познание и т.н. Когато квадратът е положен върху
някоя от страните си, означава стабилност; закрепен
на един от ъглите си – движение, а ако в средата му
е вписан кръг – символизира Световната душа (Аnima
Mundi). „Разтегнатият” четириъгълник с равни страни
– ромбът, символизира творческото начало и/или жен-
ския детероден орган.
В масонската ритуалистика символичните значения
на Правоъгълника са отразени във формата на Храма,
в правия ъгъл, в начина на движение на Братята в Све-
щеното пространство, във Винкела, в изображенията на
Работния килим, които ще бъдат разгледани отделно.
КЛЮЧ
Осов символ, включващ в
себе си всички сили за отваряне
и затваряне, за завързване и развързване – символ
на освобождението, на знанието, на мистерията, на
инициацията, свързан с алегорията на завързващия и
отвързващия Янус, създател на ключалката и бог на
просвещението. Янус държи ключовете на силата за
отваряне и затваряне, както и ключовете за вратата,
която води към царството на боговете и хората.
В някои масонски системи и Ритуали, Ключът е сим-
вол за Майсторско достойнство, както и знак на Ко-
вчежника.
КНИГА
Универсален символ на възвисе-
ната култура, Книгата може да оз-
начава Вселената, Космоса. Отво-
рената книга символизира Книгата
на света (Liber Mundi), Книгата на живота (Liber Vitae),
символизира истината, познанието и духа на мъдрост-
та, откровението на Свещените писания. В символиката
на Свещения Граал Книгата означава и търсенето на
Изгубеното Слово. Свещена книга е едно от имената
на Бога. Вседържителят (Бог Пантократор) често бива
представян с книга в ръка, в която са отбелязани всич-
ки човешки деяния и която е означена с буквите Алфа
и Омега.
В масонската ритуалистика, на Олтара, редом с
78
Кодекса на Великата Ложа, Винкела и Пергела, лежи
вместилището на „явената чрез откровение” мъдрост –
Книгата на Светия Закон. При това тази книга не е ед-
на-единствена, там лежат редом Светите Книги на три-
те световни религии – Библията, Коранът и Талмудът.
Свободното Зидарство не ги възприема като Символи на
Различието, а като Струящата от Книгата Светлина, ко-
ято помага на изповядващия съответната религия Брат
при подредбата и насочването на собствената му ми-
съл. За едни Книгата на Светия Закон може да изглежда
като образ на Благочестивост, докато за други – символ
на Справедливостта на един по-висш, Божествен ред.
От убежденията на всеки отделен Брат зависи, какъв
смисъл ще има Книгата на Светия Закон, но без Вяра
във Всевишната Ръководна Същност, човек не би могъл
да бъде истински Свободен Зидар.
КОВЧЕГ
Символичното тълкуване вижда в Ков-
чега средство за избавяне на вярващите
от поглъщащото море на безбожието –
избавяне чрез кръщение, чрез своеоб-
разен кораб (Ноевия Ковчег22), който не
потъва сред вселенските бури. Староза-
ветният ковчег (Скинията23 или Кивотът
на Завета24), който израилтяните носели
със себе си по време на своите странствания, бива на-
ричан Ковчег на Спасението. В Кивота са скрити „всич-
ки знания”.
Ковчегът носи още символиката на мистичната Ут-
роба на повторното раждане и следователно на Въз-
раждането, на Възкресението, на Спасението. В този
негов смисъл на преминаване през подземния свят, на
осъзнаване на тъмните страни на човешката природа и
преодоляване на смъртта, на преминаване през Изна-
чалния мрак по Пътя към мистичната мъдрост и прераж-
дането, Ковчегът е атрибут на масонската ритуалисти-
ка. Саванът, който покрива Брата при Инициацията на
Майсторска степен има подобна символика.
КРЪГ
Въпреки че Кръгът е универсален
символ, неговите основни (и попу-
лярни) знакови значения са свър-
зани с Вселената, Слънцето, Свет-
лината, Земното кълбо и Висшето
Съвършенство на Божествения Дух.
Всички те заемат важно място в масонската символи-
ка, ето защо е добре Братята да познават символното
съдържание на Кръга.
На Работния килим са изобразени Слънцето и Лу-
ната, а също и множество квадратни форми, които,
както се вижда от изложеното дотук, са в пряка връз-
ка с кръговите. Кръгът е един от четирите основни
геометрични символа: кръг, център, квадрат, кръст.
Освен посочените значения, той олицетворява гра-
ницата, преградата между усвоеното Човешко прос-
транство и Вселенския хаос. В зависимост от случая,
с него обозначават цялостност, съвкупност, едновре-
менност, първоначалното и/или Висшето Съвършен-
ство, автономното, Аз-ът, непроявеното, невидимото,
безкрайното, вечността, времето и безвремието, кои-
то нямат начало и край, безпространствеността, при
която няма горе и долу, небесното единство и завър-
шеността. Кръгът е символ на динамиката, темпора-
лен знак, както за повторение, така и за безначално
и безкрайно движение, за цикличността на кръгови-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

те и сферичните движения, която премахва времето
и пространството. Символизира още вечността, не-
изменността и самодостатъчността на Божествения
дух и на самият Бог:
„Бог е Кръг, чийто център е навсякъде и чиято ок-
ръжност е никъде” (Хермес Трисмегист).
Като знаково изображение на Слънцето, кръгът
е Мъжката сила. Значително по-често, обаче, той е
символ на Душата и Обграждащата вода, на Кръгова-
та безкрайност, олицетворяваща Женското (Майчин-
ското) начало, в противоположност на ограничената
линейна Мъжка (Бащинска) сила. В съчетание с други
знаци и фигури, Кръгът създава широка гама от сим-
воли:
• Кръг с криле – емблема на бог, божествен дух,
крилато слънце, неиконичен символ на божествено-
то;
• Кръг с кръст – предхристиянски символ на слън-
цето и светлината, а впоследствие, знак за властта на
Христос над живота и светлината, знак за четирите
посоки на Вселената, космическото Соларно колело,
Раят и четирите реки, които извират от неговия цен-
тър и поемат в четирите основни посоки, четирите го-
дишни времена и четирите възрасти на човека;
• Кръг, разделен на две – двете начала, деня и
нощта, Ян и Ин, долната половина на кръга е Долната
вода, корабът, а горната половина – Горната вода и
Дъгата; заедно двете половини означават Завършек,
Космическото яйце, приключване на цикъл на прояв-
ление;
• Два съединени кръга – свещеният съюз между
земята и небето, любов и знание;
• Кръг, разделен на три части – Светата Троица или
с гръцките инициали на Господ – „Този, който е”;
• Концентричните кръгове говорят за тишина, кон-
центрация, самовгълъбяване, медитация; три концен-
трични кръга могат да означават Минало, Настояще и
Бъдеще, трите сфери на материалното – Земята, Въз-
духа и Водата, небесният, земният и подземният свят,
слънчевите и лунните фази, както и динамиката на за-
личаване на противоположностите – в същото време,
концентричните кръгове са едновременно лунарни и
соларни, т.е. съобразно контекста изобразяват както
небето и небесното пространство, така и различните
състояния и степени на видимото битие;
• Седморният Соларен кръг – символ на Всезна-
ещия, на съвършенството на Седемте небеса;
• Кръг и квадрат – промяна на реда или нивото;
• Кръг, вписан в квадрат – Божествената Искра
скрита в Материята, обозначение на Небето и Земята,
съединяване, съвпадане, взаимното обуславяне на
категориите „време” и „пространство”; квадратурата
на кръга представлява трансформация на сферичната
форма на небето и небесното пространство в право-
ъгълната земна форма на култовите сгради, „слиза-
не” на Небето към Земята, съединяване на Четирите
стихии и връщане към Първичната Простота на Един-
ството;
• Три вплетени кръга – Светата Троица, триедин-
ство, триада, движение, динамично напрежение;
• Кръг с точка в средата – знак за кръгово движе-
ние или движение по сферата, изобразяващо пълен
цикъл и циклично съвършенство, осъществяване на
всички възможности на битието, където всичко тръгва
и се връща в една точка;
• Глобусът, като модификация на Кръга – олице-
творение на вечността, автономното, универсалната
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
символиКА
власт, власт над земята, сила, императорско достойн-
ство, а глобус над стълб – символ на предел или на
крайна точка.
КРЪСТ
Символиката на Кръста е много
древна и олицетворява Мирозданието
в неговата цялост. Макар да не фи-
гурира официално сред масонските
символи, в качеството си на една от
четирите основни геометрични сим-
волни фигури (кръг, център, кръст, квадрат) той кос-
вено присъства с правите си ъгли и с четирите посоки
в ритуалистиката на Свободното Зидарство. Масоните
трябва да познават символната натовареност на Кръста
и заради това, че той е знак на Слънчевия и Небес-
ния Огън, на Соларното Мъжко Божество, на Сакралния
(Свещения) Център, от който тръгват четирите посоки
на света.
Кръстът е геометричен вариант на Световното дърво,
което е олицетворение на Единството (корона – небе,
ствол – земен свят, корени – подземен свят, преизпод-
ня) и на цикличния характер на космическата еволю-
ция (живот, възпроизвеждане, смърт – представени
от цикличното раззеленяване и окапване на листата).
Като Универсален символ за Центъра на света, Кръстът
е еквивалент на връзката между Небето и Земята (Кос-
мическата Ос, Космическото дърво, Дървото на живота,
Дървото на изхранването, Стълбата и др.). Той е символ
на универсалния архетипен човек, способен на безкра-
ен и хармоничен растеж на хоризонтално и вертикал-
но ниво. Като цяло образува първичния андрогин25, в
който вертикалната линия е небесното, духовното, ин-
телектуалното, положителното, активното, мъжкото, а
хоризонталното е земното, рационалното, пасивното,
отрицателното, женското начало.
В християнската религия той обозначава Безсмърти-
ето и Възкресението.
Кръстът е Висшата идентичност, фигура на човека
в целия му ръст и измерения, слизане на духа в мате-
рията. Поради възможностите за безкрайно нараства-
не във вертикала и хоризонтала, Кръстът означава и
Вечен живот. Включва в себе си четирите координатни
оси (посоки), четворността в динамичните ѝ аспекти,
четирите световни стихии, съединени в петата точка,
т.е. в Центъра.
Съществуват множество варианти на Кръста, които
имат своите съдържателни нюанси:
• Т-образни кръстове: „Кръстът на св. Антоан” и
„Ключът на Нил”;
• Равнораменен кръст – „Кръст на природата”, оли-
цетворяващ силата в равновесие, вариант – „Червеният
кръст”;
• Кръстът на страданието (хоризонталното рамо е по
късо от вертикалното и дели вертикалното в съотноше-
ние едно към две) – „Латински кръст”, „Кръстът на Гол-
гота”, „Кръстът на Разпятието”;
• „Кръстът на св. Петър” – вариант на кръста на стра-
данието (с обърнато съотношение на частите на верти-
калното рамо – две към едно);
• Кръстът на ръкополагането – символизира посве-
щаването чрез кръста;
• Кардиналски (архиепископски, патриаршески)
кръст, със или без детелини на двете различни по дъл-
жина хоризонтални рамена; детелината е пренесена от
символиката на келтските жреци (друидите26) и е въве-
дена в Ирландия като „Кръст на св. Патрик” с три де-
79
символиКА
телини, докато у нас тя има естетически смисъл и се
поставя върху четирите рамена на кръста;
• Папски кръст – троен първосвещенически кръст;
• Руски кръст – троен кръст с два варианта: за офи-
циалната църква и за сектите.
ЛИБЕЛА/НИВЕЛИР
Символното значение на Либелата
в ритуалистиката на Свободното Зи-
дарство е подробно изяснена в работ-
ните книги. Тук следва единствено да
се припомнят универсалните профан-
ски значения на Либелата: равенство, справедливост,
уравновесеност, а в култовата архитектура – олицетво-
рение на трансценденталното познание, на архетипът,
който контролира всички дела.
ЛИНИЯ/ЛИНЕАЛ
Значенията на Линията също са из-
яснени в работните книги и тук е необ-
ходимо само да се прибавят профански-
те значения, които могат да помогнат за
обогатяването на символните представи
на Братята.
Правата линия това е съвършенство,
честност, непреклонност на поведението.
24-цоловата Мащабна Линия, която лежи напряко на
Пътя ни към Истината, е символ на деление, на измер-
ване, на граница, на житейски път.
„С нейната помощ разделяме разумно деня и часове-
те. Не успеем ли да се справим добре с това делене,
тук ще свърши нашият Път. Ще останем такива, ка-
квито сме били. Не всички имат един и същ поглед
към нещата и времето. Което за едни е Добро, не
винаги е Добро за останалите. Направеното от нас
разпределение ще бъде разумно, ако ни дава въз-
можност безспир и без умора да работим върху сво-
ето самоизграждане. И няма да е разумно, ако ни
пречи в това начинание.”
Във Втората Степен 24-цоловата линия придобива
нов, по-висш смисъл. Калфата трябва да се самодоказ-
ва чрез по-явна готовност за изпълнение на масонски-
те дела. Тя го учи да спазва мярата при всички свои
действия. Линията е символ на средство, което насочва,
ограничава и обвързва човека да следва собствената си
съдба и едновременно с това е символ на безкрайното
развитие и свобода.
Права линия, която продължава неограничено на-
пред или назад от дадена точка символизира безкрай-
ното време, неограничеността. Когато е хоризонтална,
символизира Преходния свят и пасивния аспект, когато
е вертикална – Духовния свят, активния аспект и Кос-
мическата ос.
ЛУНА
Луната е едно от изображенията
върху Работния килим. Тя е символ на
ритмите на живота, на преминаването
от живота към смъртта и от смъртта към
живота. Луната (Селена) е космически
знак за божествеността на жената, на плодородната
мощ на живота, на култа към Великата Майка (Магна
Матер), Богинята Майка, Небесната кралица.
Като лишено от собствена светлина небесно тяло
Луната има свързана със Слънцето символика. Това,
че преминава през различни фази и се променя, води
до две основни символни характеристики. Първата е
80
олицетворението на зависимостта и женския принцип
(възприемащото, пасивното начало), а втората – перио-
дичността, подновяването и нарастването. Една и съща
символика свързва Луната, Водата, Дъжда, женската
(поради 28-дневния женски цикъл) и животинската
плодовитост, плодородието, съдбата на човека след
смъртта и посветителските Ритуали. Фазите на ражда-
не, смърт и повторно изгряване на Луната символи-
зират безсмъртието и вечността, вечното възраждане,
просветлението.
Чрез постоянните си последователни фази Луната
се разглежда като символна емблема на отминаващото
време, а в древността и като реален инструмент за из-
мерване на времето.
Един от символните аспекти на Луната е свързан с
временното, нестабилното, податливото и илюзорното.
Освен това Луната е и Тъмната страна на природата,
на нейния невидим аспект и заедно с това – символ на
контрастната красота, светлина в безкрайната тъмни-
на, светлото и духовното вътре в мрака, вътрешното по-
знание, ирационалното, интуитивното и субективното,
символ на Човешкия разум като Отразена светлина на
Божественото Слънце. Луната е окото на нощта, както
слънцето е окото на деня. Пак във връзка с периодич-
ното прераждане и като символ на промяната, в опре-
делен контекст Луната е знак на страданията, разруха-
та и трансформациите в човешкия живот на земята.
Заедно със Слънцето Луната образува Hieros Gamos
– Свещения съюз на Небето и Земята. Трите дни, ко-
гато Луната е тъмна са периодът, в който Умиращият
Бог слиза в Подземното царство и отново се въздига.
Пълнолунието означава цялост, завършеност, сила,
духовна устойчивост. Полумесецът е погребален знак,
намаляващата Луна символизира зловещия, демоничен
аспект на нещата, а Новолунието сърпът на растящата
луна – светлина, развитие, възраждане.
МЕЧ
Универсалното значение на Меча е
доста широко: суверенитет, власт, за-
щита, авторитет, царственост, вода-
чество, справедливост, смелост, сила,
бдителност, физическо унищожение.
Той е символ на Мъжкото начало, на Си-
лата в действие, на фалоса. (В противо-
вес, ножницата е символ на приемащото
женско начало.)
На метафизическо равнище Мечът е
символ на разума, на точната преценка,
на всепроникващата сила на интелекта,
на духовната решителност, на непри-
косновеността на Свещения свят. Като отличие Мечът
е символ на Висшите степени на Рицарството, докато
Копието е отличие на неговите Низши форми.
Двуострият меч символизира двойствените и про-
тиводействащи си в проявлението сили – сътворение-
то и разрушението, животът и смъртта. Четирите меча
на Суверена при коронацията са Мечът на Държавата,
Мечът на Милосърдието (притъпеният меч Кутрана),
Мечът на Вечната Правда и Мечът на Преходната Пра-
вда.
Още в Бронзовата епоха мечовете са били богато
украсени, което е свидетелство, че те са изпълнява-
ли и друга, не само утилитарна функция. Два меча,
олицетворяват Духовното и Светското господство.
Посвещаването в рицарско звание се извършва чрез
докосване с острието на меч. Този Ритуал е преми-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

нал и в масонската ритуалистика. Меч лежи на масата
на Майстора на Ложата (власт), на масата на Първия
надзирател (разум), меч има и в ръцете на Стражника
(бдителност).
МИСТРИЯ
Символен знак на Калфенската
степен в Синьото Масонство. Зидарско
пособие, до което получават достъп
само способните да разстилат хороса-
на на свързващия и укрепващия труд
вътре в съюза. С нея се измазва Стро-
ежът, за да се предпази от зловредни външни влияния.
С нея се свързват в Неразрушим Градеж и отделните,
различно обработени, камъни.
Докато останалите „инструменти” принадлежат по-
скоро на каменоделеца, отколкото на зидаря, при из-
граждането на Храма мистрията е специфично зидарско
пособие за съединяване на „огладения” камък с дру-
гите камъни. В някои разновидности на Масонството
мистрията зазижда, скрепява Клетвата за мълчание
спрямо непосветения (профана), за да бъде обезпече-
на „арканската27 дисциплина” – сиреч, опазването на
заключената в раклата тайна на живото изживяване на
вътрешно изпитаната валидност на символите и обре-
дите.
БЕЛЕЖКИ
1. Става дума именно само за някои от символите на масонската ритуа-
листика. Съзнателно са пропуснати онези символи, които са изяснени
в Работните и в Инструкционните книги на различните Степени.
2. Според Библейското свидетелство (Трета книга „Царства”, глави 5,
6 и 7), строителните работи по изграждането на Храма са дело на
„Соломонови работници и Хирамови работници”. Но става дума не
за Майстор Хирам, а за работници на цар Хирам. Що се отнася до
„Хирам от Тир, син на вдовица от Нафталовото коляно”, чието име
се използва в масонската притча, той не е строител, а Майстор-мед-
никар, извикан да направи металните украси на вече готовия Храм.
3. Използването на главни букви за някои от употребените термини
е нарочно, защото освен номиналното си, те имат и специфично
масонско значение.
4. Първоначално Майсторската парола е „Касия” (сена) – храстопо-
добно растение с тесни двупери листенца и жълти, бели или чер-
веникави цветове. Не открих информация относно това, кога и как е
станала замяната на паролата „Касия” с „Акация”.
5. „Инициация” – посвещение, ритуално въвеждане в някаква общност.
6. „Езотерика” (от гръцки) – учение, предназначено за определен кръг
хора; езотеричен – скрит, таен, съкровен, вътрешен.
7. „Трансцендентален” – намиращ се извън пределите на познанието
и човешката сетивност.
8. „Стикс” – митологична река, която опасвала седем пъти Подземното
царство.
9. „Лета” – Река на забравата, през която лодкарят Харон отвеждал
душите в Подземното царство. Лета също имала своеобразни пре-
чистващи функции – преминали през нея и вкусили водата ù, души-
те на мъртвите забравяли всичко от досегашния си живот.
10. Вятърът също е своеобразен символ. Той олицетворява Жизнения
дъх на Вселената, на неосезаемото. В Библията думата „руах” оз-
начава не само вятър, а и дух, дъх, дихание, Диханието на Божест-
вото.
11. „Еманация” – буквално: изтичане, излъчване; преносно: продукт на
разпад, изтичане или излъчване.
12. Две колони в катедралата на Вюрцбург, които носят имената на
стълбовете пред Соломоновия храм, имат интересна орнаментиров-
ка. Йахин е украсена с осмократно увит шнур с един възел, а Боаз
– с четирикратно увит шнур с два възела. Очевидно майсторите на
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
символиКА
тези колони са познавали библейските текстове, но само можем да
гадаем с каква символика са натоварили произведенията си.
13. Цитат от текста на Инструкционната Ложа на Чирашка степен на
ОВЛБ.
14. „Квинтесенция” – възприет в езиковата практика символ от алхимич-
ния лексикон, съгласно който четирите първични елемента – Вода,
Огън, Земя и Въздух, се допълват от една пета прасъщност – Ете-
ра, Ефирния Световен Дух. Количеството и качеството на Етера е
резултат на духовни занимания за постигане на Същността. Етерът,
като пети, обгръщащ и проникващ в останалите четири елемента, се
олицетворява от делфина във водата, орела във въздуха, феникса
в огъня и човека на земята. Графичен знак на идеята за квинтесен-
цията е пентаграмът.
15. „Septem Artes Liberales” – „Седемте Свободни Изкуства”, области на
човешкото познание, оформени като отделни учебни дисциплини
в античността и през средновековието, разпределени в две групи
– граматика, реторика и диалектика, образуващи Тривиума (трипъ-
тието), и аритметика, геометрия, астрономия и музика, съставни за
Квадривиума (четирипътието). Наричали ги изкуства, а не науки,
под влияние на гръцката дума „техне”, с която древните елини са
обозначавали и наука, и изкуство, и занаят.
16. „Паролата на чираците” – „Тувал Каин” – идва от Библията, където
се казва: „Цила също роди Тувал-Каина (Товела), ковач на всякак-
ви медни и железни сечива.” (Мойсей, Книга „Битие” 4:22). Това е
символична прослава на един от библейските занаятчии-железари,
изработвали инструментите, с които си служим и ние в своята Риту-
ална работа. „Паролата на Калфите” – „Шиболет” – означава „житен
клас”. Тя също има Библейски произход и ни напомня за древния
култ към плодородието. Нейната символика – по време на буря жит-
ните стъбла се извиват на всички страни, но зърната прилепнали
плътно едно до друго остават в едно неразрушимо цяло – преду-
преждава Калфите да се държат един за друг в здраво единство.
17. Първоначално изглежда е ставало дума просто за инструкция към
работниците относно това, как следва да повдигат паднал от ске-
лето строител. Смисълът днес е различен, но в основата на всичко
продължава да стои готовността да се окаже помощ на Брата при
всякакви обстоятелствата.
18. „Шестолъчната звезда”, „Хексаграмът”, наричан още „Звездата на
Соломон”, е символ-ключ към висшата наука и тайнственото позна-
ние (царственото изкуство), символ на духовно възродения човек,
носител на Светлината в мрака на невежеството. В Свободното Зи-
дарство Хексаграмът е емблема на гения, издигащ (приобщаващ,
подтикващ) душата за/към велики неща.
19. „Онтологично ниво” – ниво на първоначалàта. Преминаването от
едно ниво на съществуване към друго, от този свят към другия или
към трансценденталния свят. „Трудният път” символизира преми-
наването от скверния към сакралния свят, завръщането в Рая, ус-
вояването на по-висши състояния на съзнанието, надживяване на
двойките от противоположности в света на видимата двойственост
и поляризираност. Преходът е невъзможен за скверното материал-
но тяло и затова се постига единствено на духовно ниво и в „момен-
та на безвремието”, както и по начини, недостъпни за физическото
тяло и неговите сетива. Тялото се извисява чрез ума и духа, затова
много от Ритуалите с подобен преход често започват със символич-
на смърт.
20. „Омфал” – камък, ветил или бетил, белег за значимо място: обита-
лище на божествеността, на свещеното, на святата земя и т.н.
21. „Архетип” – първообраз.
22. „Ноевият ковчег” – корабът, който, според Библията, спасил от По-
топа праотеца Ной, неговото семейство и двойки от различните ви-
дове животни.
23. „Скиния” – преносимо Светилище на евреите по време на скитания-
та им из пустинята, след бягството от Египет.
24. „Кивот” – старозаветен ковчег, сандък, погребален ковчег.
25. „Андрогин” – организъм с признаци на двата пола, хермафродит.
26. „Друид” – келтски жрец.
27. „Arca” (лат.) – тайна.
81
МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА

Корените
на
конфликта
Умберто Еко

Микеланджело Караваджо, „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител”

82 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


В
сички религиозни войни, които са причи-
нявали кръвопролития в продължение на
векове, възникват от страстни чувства и
повърхностни противопоставяния, като
„ние и те”, „добро и зло”, „черно и бяло”. И
ако западната култура изглежда богата, то
това се дължи на факта, че още преди Просвещението
се е опитвала да „тушира” зловредните опростявания
със средствата на проучването и критическата мисъл.
Разбира се, тя не винаги е правела това. Хитлер, кой-
то изгаряше книги, заклеймяваше „западналото” из-
куство като и убиваше ония, които принадлежат към
„низшите” раси, както и фашизмът, който ме учеше в
училище да рецитирам:
„Бог да прокълне англичаните”,
защото били
„хора, които ядат по пет пъти дневно”
и, следователно, били алчни и по-малоценни от песте-
ливите италианци, са също част от западната култура.
Понякога е трудно да се схване разликата между
идентификацията със собствените корени, разбира-
нето на хората с различни корени и преценяване-
то на това кое е добро и кое – зло. Дали трябва да
предпочета да живея в Лимож, отколкото, да речем, в
Москва? Москва със сигурност е красив град. Но пък
в Лимож ще разбирам езика. Всеки от нас се иденти-
фицира с културата, в която е израсъл и случаите на
трансплантация на корените, ако и да ги има, са мал-
ко: Лорънс Арабски се обличал като арабин, но в края
на краищата се оказал обратно у дома в Англия.
Често по причини на икономическата експанзия, За-
падът се е интересувал от другите цивилизации. Гърци-
те са наричали хората, които не говорели техния език,
варвари, тоест „пелтечещи”, сякаш те изобщо не гово-
рели. Но някои по-зрели гърци, като например стоици-
те, са отбелязали, че макар и варварите да използват
различни думи, те все пак отразяват същите мисли.
От втората половина на ХІХ век насам, културната
антропология полага усилия да смекчи усещането за
вина на Запада към другите, и особено към онези дру-
ги, които са били определяни като диваци: общества-
та без история, примитивните народи. Задачата на
културния антрополог е била да докаже, че същест-
вуват вярвания, различни от ония на Запада, и че те
трябва да бъдат вземани на сериозно, а не презирани
или потискани. За да може да се каже дали някоя кул-
тура е по-висша от друга – както го прави понякога
италианският министър-председател – трябва да се
определят критерии.
Една култура може да бъде обективно описана –
тези хора се държат по този и този начин; те вярват
в духове или в единно божествено същество, което
обхваща цялата природа; срещат се във фамилни
кланове според еди-какви-си правила; намират за
красиво да пробиват носовете си с пръстени (което
би могло да бъде описание на младежката култура на
Запада); считат свинското месо за нечисто; обрязват
се; отглеждат кучета за храна по време на публични
празници или, както англичаните и американците все
още казват за французите, ядат жаби.
Антропологът очевидно знае, че обективността ви-
наги е ограничена от множество фактори. Критериите
за преценка зависят от нашите корени, предпочита-
ния, навици, страсти, от нашата ценностна система.
Например: заслужава ли си средната продължител-
ност на живота да бъде увеличена от 40 на 80 годи-
ни? Лично аз смятам за правилен отговора „Да”, но
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА
мнозина мистици биха могли да отговорят, че между
един лакомник, който живее 80 години и Свети Луи-
джи Гонзага, който е оцелял само 23, именно вторият
е имал по-пълноценен живот.
Убедени ли сме, че технологичното развитие, тър-
говската екзпанзия и по-бързият транспорт са неща,
които си струват? Мнозина мислят така, и преценя-
ват нашата цивилизация като по-висша. Но и в самия
западен свят има много хора, които искат да живеят
преди всичко в хармония с една незамърсена околна
среда и са готови да изоставят пътуването по възду-
ха, колите и хладилниците, за да плетат кошници и да
пътуват пеш от едно село до друго – само и само да
няма озонова дупка.
Така че, за да можем да определим една култура като
по-добра от друга, не е достатъчно просто да я опишем
(както прави антропологът), но е препоръчително да из-
ползваме помощта на система от ценности, от които сме
сигурни, че не можем да се откажем. Само в такъв случай
можем да кажем, че нашата култура е по-добра за нас.
Колко абсолютен е критерият на технологичното
развитие? Пакистан има атомна бомба, а Италия няма.
Означава ли това, че Италия е по-низша цивилизация?
По-добре ли е да се живее в Исламабад, отколкото в
Аркоре? Не трябва ли да уважаваме ислямския свят за
това, че ни е дал хора като Авицена (който е роден в
Бухара, недалеч от Афганистан) и Авероес, както и Ал-
Кинди, Авемпаце, Авицеброн, Ибн Туфайл, или онзи
велик историк от ХІV век, Ибн Халдун, когото Западът
счита за баща на социалните науки? Испанските араби
са развивали географията, астрономията, математика-
та и медицината във времена, в които християнският
свят се е намирал далеч по-назад в тези области.
Добре е да си припомним, че онези араби са били
доста толерантни към християните и евреите, докато
самите ние сме създавали първите гета, и че когато
Саладин е отвоювал Йерусалим, е бил по-милостив
към християните, отколкото самите те са били към са-
рацините, когато преди това завоювали града. Всичко
това е вярно, но в ислямския свят днес има фундамен-
талисти и теократични режими, които не толерират
християните, а Бин Ладен съвсем не беше милостив
към Ню Йорк. Талибаните взривиха великолепните
статуи на Буда; но от друга страна, и французите про-
ведоха Вартоломеевото клане, което не дава никому
правото да твърди днес, че те са варвари.
Историята е двуостър меч. Турците са побивали
хора на кол (и това е лошо) – но ортодоксалните ви-
зантийци са избождали очите на онези свои роднини,
които са представлявали някаква заплаха, а като-
лиците са изгорили Джордано Бруно. Сарацинските
пирати са извършили много злини, но пиратите на
Негово британско величество подпалваха испанските
колонии в карибския регион. Бин Ладен и Садам Хю-
сеин са яростни врагове на западната цивилизация
(днес за единия би следвало да се говори в минало
време: „бе яростен враг...” – бел. ред.), но пък са-
мата западна цивилизация роди хора като Хитлер и
Сталин.
Не, проблемът за критериите се поставя не в рам-
ките на историята, а в наши дни. Един от похвалните
аспекти на западната култура (свободна и плуралис-
тична – и това са ценности, които ние считаме за ос-
новни и съществени) е в това, че тук вече отдавана
е прието, че една и съща личност може да си служи
с различни критерии, които могат да си противоре-
чат по различни въпроси. Например, удължаването
83
МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА
на живота се счита за нещо добро, а атмосферното
замърсяване – за лошо, но ние сме напълно в състо-
яние да разберем, че в големите лаборатории, къде-
то хората се занимават с удължаването на живота,
сигурно функционират мощни системи, замърсяващи
околната среда.
Западната култура е развила способността сво-
бодно да демонстрира противоречията си. Може би
те остават неразрешени, но пък са добре познати и
признати: как е възможно да управляваме някаква
позитивна глобализация, избягвайки в същото време
рисковете и несправедливостите, които я следват;
как можем да удължим животите на милиони афри-
канци, умиращи от СПИН (заедно с това удължавайки
и собствения си живот), без да признаем тази плане-
тарна икономика, вследствие на която хората умират
от глад и СПИН – икономика, която ни предлага за-
мърсени храни?
Но именно тази критика на параметрите, практику-
вана и насърчавана от Запада, ни прави способни да
разбираме колко деликатен е въпросът. Справедливо
и уместно ли е да се защитава банковата тайна? Мно-
го хора мислят така. Но ако тази тайна позволява на
терористи да притежават сметки в лондонското Сити,
то дали защитата на така нареченото лично простран-
ство е нещо положително? Ние винаги поставяме под
въпрос критериите си. Западният свят прави това до
такава степен, че позволява на гражданите си да се
отказват от технологичните постижения и да стават
будисти, или да отиват и да стават членове на общно-
сти, където не се използват гуми, дори и за конските
каруци.
Западът е решил да влага пари и усилия в изуча-
ването на чужди порядки и практики, но никой не е
дал на другите народи реален шанс да изследват за-
падните порядки и практики, освен в училища, упра-
влявани от бели емигранти, или като се позволява на
богати хора от други култури да следват в Оксфорд
или Париж. А онова, което се случва след като те се
завърнат вкъщи, е да организират фундаменталист-
ки движения, защото се чувстват солидарни с онези
техни сънародници, които не са имали възможността
да получат такова образование.
От няколко години насам една международна ор-
ганизация, наречена „Транскултура”, се опитва да
популяризира така наречената „алтернативна антро-
пология”. Тя кара африкански изследователи, които
никога преди това не са били на Запад, да описват
провинциална Франция или обществото в Болоня. И
двете страни започнаха да се оглеждат истински, по-
лучиха се и интересни дискусии. Понастоящем (си-
реч, към 2001 г. – бел. ред.) трима китайци – фило-
соф, антрополог и художник – осъществяват пътуване
по пътя на Марко Поло, но в обратна посока, което ще
завърши през ноември с пресконференция в Брюк-
сел. Представете си: мюсюлмански фундаменталисти,
които са поканени да изследват християнския фунда-
ментализъм (само че този път не онзи на католиците,
а на американските протестанти, които се опитват да
прочистят училищата от учението на Дарвин и са по-
фанатични от аятоласите). По мое мнение антрополо-
гическото изучаване на чуждите фундаментализми
води до по-добро разбиране на собствените. Нека
дойдат тук и започнат да изследват нашето собствено
разбиране за свещена война (бих могъл да им пре-
поръчам множество интересни текстове, включително
и някои доста нови). А след това може би самите те
84
ще погледнат малко по-критично към собствената си
представа за свещена война.
Ние сме плуралистка цивилизация, защото позво-
ляваме строежа на джамии в собствените си страни
и няма да престанем да правим това, просто защо-
то някой хвърля в затвора християнските мисионе-
ри в Кабул. Ако направим нещо такова, то и самите
ние бихме се превърнали в талибани. Параметърът
на търпимостта към разнообразието със сигурност е
един от най-мощните и най-малко подлежащи на спо-
рове. Ние смятаме културата си за зряла, защото тя е
в състояние да толерира разнообразието, а онези, ко-
ито твърдят, че споделят културата ни, но отхвърлят
разнообразието, смятаме за нецивилизовани. Точка.
Надяваме се, че – ако позволим строежа на джамии в
нашите страни – някой ден ще има християнски църк-
ви в техните, или поне статуите на Буда няма да бъ-
дат повече взривявани. Тоест, ако нашите критерии
са правилни.
Но… съществува и едно огромно объркване. Смеш-
ни неща се случват в наши дни. Изглежда, че защи-
щаването на западните ценности се е превърнало в
изключително право на десницата, докато левицата
е про-ислямска. Сега, за разлика от сторонниците на
трета световна война, про-арабската позиция на ня-
кои десни крила и на кръгове от католически активи-
сти и други подобни, това поведение загърбва една
историческа реалност, която всички са в състояние
да видят.
Защитата на научните ценности, на технологично-
то развитие и модерната западна култура като цяло,
винаги е била нещо характерно за секуларните и
прогресивни политически кръгове. Всъщност, всички
комунистически режими са разчитали на идеология,
свързана с технологическия и научен прогрес. Кому-
нистическият манифест от 1848 година започва със
страстна възхвала на възхода на буржоазията. Маркс
не казва, че е необходимо да се променя посоката
или да се осъществява някакво връщане към азиатски
методи на производство. Той просто казва, че проле-
тариатът трябва да се научи да овладява тези ценнос-
ти и успехи.
И обратно, винаги е било израз на реакционно ми-
слене (в най-добрия смисъл на думата), поне от вре-
мето на отхвърлянето на Френската революция, да се
отрича секуларната идеология на прогреса и да се
защищава завръщането обратно към традиционните
ценности. Само някои неонацистки групи имат някак-
во митично разбиране за Запада и биха били готови
да прережат гърлата на всички мюсюлмани в Стоун-
хендж. По-сериозните традиционни мислители винаги
са гледали на исляма като на източник на алтерна-
тивна духовност, в добавка към обредите и митовете
на примитивните народи и ученията на Будизма. Те
винаги са се опитвали да ни напомнят, че идеологи-
ята на прогреса не ни прави по-висши, а ни обедня-
ва, и че ние трябва да търсим истината и в ученията
на суфи-мистиците или на въртящите се дервиши.
Така че сред десницата в момента се оформя някаква
много странна дихотомия. А може би всичко това е
само показателно за факта, че във времена на голямо
объркване (каквото е нашето собствено) вече никой
не знае къде точно самият той се намира.
Но... именно във времената на объркване оръжи-
ето на анализа и критиката доказва реалната си цен-
ност, като бъде прилагано към собствените ни пред-
разсъдъци, както и към онези на другите.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА

УБИЙСТВО
ЗАРАДИ
ДОБРОТА
Зидарски преглед

И
това може да се случи. Днес. От другата страна – строителна площадка. Стран-
Влизате в българско училище. Имате на. Строежът незавършен, стените се зидат, а подът
някаква работа. Или придружавате ня- – готов. Дори изрисуван. Като шахматна дъска – на
кого. Който има някаква работа. черни и бели квадрати. И някак – по-специален. Из-
Налага се да изчакате. Докато ра- дигнат. Няколко стъпала водят до него. А наоколо –
ботата бъде свършена. И като чакате – три странни фигури. С черни костюми. И бели прес-
разхождате се. тилки. Дялат камъни и зидат.
Коридорът – обикновен. Като във всяко училище. Под фреската – два надписа.
От едната страна – врати. Към класните стаи. Единият:
Изведнъж съзирате стенопис. Над една от вратите.
Изглежда поостарял. Нечия ръка на влюбен ученик
дори е издраскала едно голямо сърце. Младост.
Стенописът – интересен. Откъм единия край – в
червено. От другия – в синьо. Защо ли? На едното
място изгрява слънцето. На другото залязва луната.
Идващият ден и отиващата си нощ – заедно. Другият:
От едната страна – река. Сякаш пропадаща в ня-
каква глъбина. В земята. Пред бездната – житни кла-
сове. Зад реката – някаква сграда. Видимо каменна.
Отгоре ѝ – кубе. Може би църква? Или параклис?
Семпла архитектура. Отпред – врата. Отворена. Виж-
да се стълба. Вървяща нагоре.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 85

МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА
Стар правопис.
Но кой е „Учителят-Строител”? Дали училището не
е било строителен техникум? И кои строители обли-
чат черни костюми? И бели престилки върху тях?
Изведнъж съзирате лента с надпис:
„19 Владимиръ Рилски 37”.
Ясно. Годината е била 1937-а. А кой е Владимир
Рилски?
И какво, все пак, представлява този стенопис?
Оцелял 73 години. Преживял различни режими. И
никой да не го премахне? Просто да го изстърже. Или
замаже.
Какво иска да каже тази рисунка? При това, в едно
училище! Колко ли момичета и момчета са минавали
край нея? И какво са си мислели? Дали са питали
някого?
А учителите? Какво ли са обяснявали?
Странно! Всъщност – много странно!
•••
Владимир Рилски се родил през 1905 г. В Пеще-
ра.
През 1910 г. градската управа в Пловдив взела ре-
шение да открие ново школо. Дала му името „Екзарх
Йосиф I”. Разположили го в стара плевня. Учениците
пишели и четели в полумрак.
Бащата на Владимир, Георги Рилски, бил човек с
енциклопедична ерудиция. Завършил философия във
Виена. По-късно станал преподавател. В Учителския
институт в Пловдив. Написал много учебници. Рано
овдовял.
Владимир бил отгледан от леля си – и тя учителка
в Пловдив.
Още като младеж започнал да рисува. Постоянно
ходел из Стария град. Скицирал възрожденски къщи
– надвесени с еркерите си върху тесните улички. През
1925 г. станал студент в Художествената академия в
София. Учил до 1929 г. После заминал на специали-
зация във Виена. Когато се завърнал в България, се
сближил с Васил Бараков, със Златю Бояджиев, с Цанко
Лавренов. Станал особено близък с Николай Райнов.
А Райнов вече бил известен. (Скандално известен.)
Бил издал през 1919 г. романа си „Между пустинята и
живота”. В него правел някои белетристични внуше-
ния. И безобразни евангелски интерпретации: вече
позастарелият дърводелец Йосиф, който поглеждал
повече към виното, отколкото към съпругата си Ма-
рия, сторил с това си неуважително отношение така,
че тя да забременее от някакъв младеж, Акхар бар
Гамлиел. А този юнак не скланял да приеме римското
владичество. И не само това, но – ставайки баща на
И(и)сус – влял в бъдещия младенец духа на бунтар-
ството. Генетично.
За дързостта си Николай Райнов, възпитаникът на
Духовната семинария в София (1908 г.) и на Софий-
ския университет (философия, 1911 г.), бил заклей-
мен с анатема. И отлъчен от православната църква.
В добавка, на миряните било дадено указание: да не
четат книгите му. (Споходила го участта на Лев Тол-
стой. И на други именити мислители.)
Владимир Рилски обаче му станал приятел. За
дълги години.
През септември 1934 г. се започнал строеж на
нова сграда за училище „Екзарх Йосиф І”. След го-
дина и половина постройката била завършена. Вла-
димир Рилски вече работел като учител в него. И
веднага, заедно с колегата си, Златю Бояджиев, пре-
86
върнали първия етаж в картинна галерия. А скоро се
появил и стенописът. С девиза:
„Най-високиятъ идеалъ в живота е да СЛУЖИШЪ”.
Рилски и Райнов често беседвали. Често темите кръ-
жели около Интуицията. (И двамата били склонни да
я приемат за „най-висше състояние на човешкия ум”.)
Друг път размислите им ги отвеждали към Любовта,
към Духа и Душата. (Струвало им се, че вътрешната
същност на човека има „фина структура”, която влиза
по мистериозен начин в контакт с Отвъдното и с други
интелигентни сили и същества в Космоса.)
А Николай Райнов отдавна вече (през 1912 г.) бил
издал своите „Богомилски легенди”. Там, в една от
тях, „Цар на мрака”, можело да се прочете:
„И когато привърши създаването на Едема, взе Са-
танаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и
Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния
Хаос – и създаде от тях Човека”.
Огън, Вятър, Вода, Пръст – Човек!
През 30-те години на миналия век Владимир Рил-
ски попаднал във Всесветското Смесено Свободно
Зидарство. И в този случай предводителството било
на Николай Райнов. Получавайки масонско посвеще-
ние в края на 20-те години, по-късно той се включил
и в комасонството.
След време Рилски станал преподавател в Худо-
жествената академия в София. Но през 1949 г. я на-
пуснал. Или бил принуден да я напусне. (Събитията
след 1944 г. му се отразили угнетяващо. (Силно уг-
нетяващо.) Заминал да работи в Смолян. Оставяйки
далеч – в столицата – съпруга и деца.
Приемал всякакви поръчки. Рисувал по болници, по
училища... Срещу символични суми като хонорар. И
веднага изпращал припечеленото на семейството си.
Всекидневно пишел дълги писма. До съпругата си.
Понякога споделял, че мисли над трудни въпроси.
Такива, на които от векове никой не е успявал да
намери отговор.
Мнозина го виждали като човек, преливащ от по-
етични чувства. И видения. И силно чужд на каквато
и да било житейска практичност. С обич, родопчани
го наричали:
„Нашият Безсребреник”.
И добавяли:
„Горския ни цар”.
През 1969 г. Владимир Рилски бил убит. С удар на
остър камък по главата. Няколко дни преди откри-
ването на изложба в Смолян. С негови платна. И с
платна на дъщеря му – Мария Рилска.
Защо? Убиецът му, селянин от Широка лъка, по-
късно се разкайвал. Пред близки. Редял обяснения
на пресекулки:
„Защото бил... различен... много, много... по-раз-
личен от останалите” (?!).
И спирал в недоумение:
„Защо Владимир Рилски... бе толкова добър...”
•••
Някогашното училище „Екзарх Антим І” днес се
нарича „Пейо Крачолов Яворов”. Гимназия със заси-
лено изучаване на чужди езици, математика и ин-
формационни технологии. Дали на учителите им е
лесно да култивират у своите възпитаници стремеж
към доброта?
„Защо Владимир Рилски… бе толкова добър...”
Толкова ли е непоносимо някой да бъде добър?
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 МАСОНСТВО ИЗВЪН ХРАМА

3 4

Творби на
Владимир Рилски:
5 1. „Сарай”, 2. и 3. „Широка лъка”, 4. „На потока”,
5. „Пейзаж”, 6. „Селска къща”

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 87

 Брат Георги Балански
Ложа „Сговор 92” –
Ориент София

Б
ила далечната 1778 г.
В прочутата парижка Ложа
„Деветте сестри” (деветте музи
от древногръцката митология)
84 годишният Волтер бил пос-
ветен за Масон. Подкрепял го
Бенджамин Франклин, един от Отците–ос-
нователи на Съединените щати – по това
време Почетен Майстор на Ложата. Той по-
срещнал вече престарелия титан на мисъл-
та с думите:
„Прескъпи Братко, вие бяхте Франкма-
сон, преди още да бъдете приет за такъв
и изпълнявахте тези задължения, преди
да дадете клетва пред нас”.
Така именно се ражда понятието, кое-
то и днес е все още актуално: „Масон без
престилка”.
Трогателната история с инициацията на
Волтер има своя отглас и в историята на
българското Масонство.
Генералът от пехотата Георги Тодоров,
след като преминава в запаса, на 68-го-
дишна възраст прекрачва прага на Ложа
„Светлина”. На 3.01.1927 г. той е посветен
за Масон и за около година време е издиг-
нат в степен Майстор. По повод смъртта му
на 16.11.1934 г. Ложата провежда траурно
заседание със слово на Стоян Коледаров,
Велик секретар на Великата Ложа на Бъл-
гария.
Житейският път на ген. Тодоров е не-
разделно свързан със създаването и из-
граждането на новата българска държава и
нейната армия, с опазването на територи-
алната цялост и независимост, с борбата за
осъществяване на националния идеал за
обединяване на разпокъсаната ни Родина
в нейните естествени етнически граници.
Като висш офицер от действащата арми-
ята, Георги Тодоров не е могъл да участва
активно в създаването и развитието на Ма-
сонството в България. Но цялата си воин-
ска кариера извървял именно като „Масон
без престилка”.
Най-малкото покрай брат си, проф.
Александър Теодоров–Балан, Велик Май-
стор на Великата Символична Ложа на Бъл-
гария (1924–1927 г.), Георги Тодоров бил
добре запознат с философията и принци-
пите на Масонството и – което е по-важно
– те отдавна били ръководна светлина в
житейския му път. С непрестанния си стре-
меж към себеусъвършенстване, с жертво-

88 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 ...и те бяха строители на българия

готовността си за Родината и националните ната. През 1906 г. е изпратен в Дупница,

идеали, с грижите, които полагал за своите произведен е в чин полковник и е назначен
войници и техните семейства, той факти- за титулярен началник на Седма пехотна
чески следвал неотлъчно девиза, възприет рилска дивизия. Навръх Нова година на 1
от Великата Символична Ложа на България януари 1910 г. получава пагоните на гене-
по онова време: рал-майор.
„Любов, истина, труд”. Качествата си на пълководец ген. То-
Георги Стоянов Тодоров е роден на 10 доров доказва особено ярко през Балкан-
август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Той е ската и Междусъюзническата войни, когато
най-големият сред петимата Братя от рода през 1912–1913 г. Седма пехотна рилска
Теодоров–Балан. Заедно с редица други дивизия се сражава последователно на
дейци, записали навеки имената си в ис- Македонския фронт и на Галиполския по-
торията на България, и той е възпитаник луостров. С устремен марш дивизията от-
на прочутата Болградска класическа гим- блъсква турските войски и на 20 октомври
назия, която извън пределите на поробена 1912 г. (2 ноември по нов стил) освобож-
България, преди 140–150 години е давала дава Свети Врач, днешния град Сандански.
образование на високо, при това признато, След Лондонския мирен договор селище-
европейско ниво. то е включено в границите на България, а
Нашите прадеди в средата на ХІХ в. са името на ген. Тодоров е записано в исто-
разбирали добре, че не може да има на- рията на града като негов освободител от
ционален просперитет и възход без добра турско потисничество.
образователна система и – което е от осо- За около месец рилската дивизия раз-
бена важност – без ценностна система и громява турския Струмски корпус и Шест-
обществен морал, които да стимулират об- найсета дивизия от Шести турски корпус,
разователното и нравствено изграждане и
израстване на хората, и преди всичко – на
младите поколения.
Освен с високото за времето си хумани-
тарно образование Болградската гимназия
била и средище за възпитание в родолюбие
и патриотизъм. Пример за това е и поривът
на едва навършилия 19 години Георги То-
доров да се запише като доброволец в пър-
ва рота на седма опълченска дружина. В
нейния състав участва в Освободителната
руско-турска война, като израства до по-
дофицерски чин.
Веднага след Освобождението и съз-
даването на Княжество България, Георги
Тодоров постъпва във Военното училище в
София и го завършва с първия офицерски
випуск през 1879 г. След кратка служба
продължава обучението си в Николаевска-
та генерал-щабна академия в Санкт–Пе-
тербург (1882–1885 г.). Довършва обра-
зованието си, но завършва академията
по-късно – през 1890 г.
Причина за прекъсването на обучението
в самия край била създалата се критична за
България обстановка след Съединението и
необходимостта Родината да бъде защите-
на от вероломното нападение на сръбската
армия и на други агресори. Сръбско-бъл-
гарската война се превърнала във кръще-
нието на Георги Тодоров като военачалник.
За бойните си заслуги той бил произведен
преждевременно в чин капитан. Отличил
се особено в боевете край Кула, Лом и
Арчар, където командвал специална част,
наречена „Летящ отряд”, с численост 1200
души, влизащ в състава на Северния отдел.
Действията на отряда забавили сръбското
настъпление към Видинската крепост. За
тези си заслуги капитан Георги Тодоров
получил орден „За храброст” – IV ст.
От 1886 г. до 1906 г. той заема различ- Георги Тодоров сред съвипускници в Николаевската генерал-
ни войскови постове в гарнизони из стра- щабна академия, Санкт Петербург, 1883 г.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 89

...и те бяха строители на българия
освобождава от петвековно турско влади-
чество територията по долините на Струма,
Места, Брегалница и долното течение на
Вардар – откъснатата от родината Източна
Македония.
На 21 октомври 1912 г. „Седма пехотна
рилска дивизия” влиза победоносно в Со-
лун, но дипломацията е изпреварила гене-
рала – ден по-рано комендантът на турския
гарнизон е предал града на гръцката ар-
мия, която на практика го получава даром.
В рапорта си генерал Тодоров пише:
„Ние влязохме там чрез своето оръжие.
А гърците влязоха без пушка да гръмне,
като използваха резултатите от сраже-
нията, които ние водехме.”
С бойните си действия дивизията става
легендарна, а в историята и в паметта на
народа остава просто като „рилци”.
През пролетта на 1913 г. „рилците” вою-
ват на Галиполския полуостров, охраняват
позициите при Чаталджа и по този начин
пазят гърба на цялата българска армия.
Незабравими във воинската история на
България ще останат битките на рилската
дивизия при Булаир (26 януари 1913 г.),
На позиция южно от Гюмюрджина, Първа световна война
90
където срещу нея са изпратени многократ-
но превъзхождащи я турски сили. Но те са
принудени да преклонят глава пред без-
примерния героизъм на българския войник
и да се спасяват с бягство. След епичните
боеве при Булаир и по-късно при Калима-
ница генерал Тодоров бива наречен „Геро-
ят от Булаир и Калиманица”.
Легенди на воинска слава се носят и
след боевете при Брегалница и поверената
на Седма рилска дивизия защита на пози-
циите при Калиманица. Когато по нарежда-
не на Цар Фердинанд командващият арми-
ята му разпорежда да отстъпи позициите,
ген. Тодоров отказва да изпълни заповедта
и заявява, че отговаря за отбраната с гла-
вата си. Позициите са удържани и така се
ражда поредната легенда за подвига и без-
примерния героизъм на българския воин.
На 2 август 1915 г. Георги Тодоров е по-
вишен в чин генерал-лейтенант. През Пър-
вата световна война (1915–1918 г.) той ръ-
ководи Втора българска армия (октомври
1915 – февруари 1917 г.), която настъпва
в Македония (Южна Сърбия). Въпреки пре-
калено дългия фронт за бойни действия на
Втора армия, българските воини овладяват
Прилеп и преследват противника към река
Черна и по долината на Вардар. В края на
ноември 1915 г. съглашенските войски на-
пускат последните два града на Македония
– Дойран и Гевгели, а българската войска
влиза в Битоля.
През февруари 1917 г. ген. Тодоров
поема командването на Трета българска
армия (до декември 1917 г.), воюваща на
Добруджанския фронт. На 15 август 1917
г. е произведен в най-високия армейски
чин – генерал от пехотата. От края на юни
1918 г. генерал Тодоров е помощник-глав-
нокомандващ на армията.
Историята подчертава, че българската
войска няма пленено българско бойно зна-
ме. За следвоенните национални катастро-
фи проф. Александър Теодоров–Балан ще
напише:
”Българската дипломация опропасти
България с небългарското свое мисле-
не”.
И най-храбрата армия не може да спе-
чели война, която дипломацията предвари-
телно е загубила. А както се знае, начело
на дипломацията и армията по онова време
е стояла царската особа – поручик във Вто-
ри полк на Австрийските хусари до избира-
нето му за български княз.
След абдикацията на Цар Фердинанд
през 1918 г. ген. Тодоров е назначен за
генерал-адютант на цар Борис III – при-
знание за воинските му качества и висок
морален авторитет. Годините на войните,
обкичват гърдите му с ордени: „За хра-
брост” II, III и IV ст., „Св. Александър” I
степен с мечове, IV и V степен без мечове,
„За военна заслуга” I степен с военно отли-
чие с брилянти, III степен на военна лента,
„За заслуга”, османският орден „Лиякат”
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

със звезда за военни заслуги.
Като военачалник, през балканските
войни той винаги се стреми да налага ос-
вободителна мисия на българската войска.
Архивите папки пазят изричните му указа-
ния:
„Отношенията към местното население
трябва да бъдат такива, щото да се за-
пази честта, имотът и редът и да не дава
повод за оплаквания и враждебно на-
строение.”
Дори когато е носел генералските паго-
ни на раменете си, ген. Тодоров не е бил
само воин. Полагал е усилия и грижи за
мирното бъдеще на освободените българ-
ските земи. Така например, след устано-
вяването на щаба на Втора армия в Свети
Врач, той намира и време, и сили да ор-
ганизира корекцията на коритото на река
Струма, след което да създаде парк, който
и днес е гордост на града.
Вече пенсионер и посветен Масон, ге-
нералът не забравя своите войници. По-
лага непрестанни грижи за подпомагане
на инвалидите от войните – организира
създаването на санаториум за лечение на
ветерани, урежда за семействата им все-
възможни курсове (по шивачество, по во-
дене на търговски книжа, по машинопис и
прочее), които да ги подпомагат в трудните
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
...и те бяха строители на българия
следвоенни години.
Двукратният освободител на Македо-
ния, умира на 16 ноември 1934 г.
Организирано му е погребение с най-
високи почести – военни и държавни. Опе-
лото е извършено в църквата „Св. Седмо-
численици”, а ковчегът, положен върху
оръдеен лафет, е съпроводен до Централ-
ните гробища от траурно шествие, начело
с Цар Борис III.
Според съвременници населението на
София е излязло в плътен шпалир да из-
прати в последния му път „бащата на вой-
ниците си”. Това е било най-тържественото
и многолюдно погребение в новата история
на България, отстъпващо единствено на
всенародното поклонение пред тленните
останки на Цар Борис III, девет години по-
късно.
Такова погребение не можело да се ре-
жисира. То било израз на обичта и призна-
телността на българския народ към един
изключителен човек – достоен български
воин и достоен Масон.
Така генералът от пехотата Георги То-
доров записал с делата си своето име сред
най-изтъкнатите представители на българ-
ския род. И дал на Свободното Зидарство в
Отечеството ни възможността да се гордее
със своя прославен Брат.
Погребението на ген. Георги Тодоров
91
Audiatur et altera pars

„Giustizia e fatta!” („Справедливостта побе-

„Масонството ще поведе човечеството
напред, защото постоянното прилагане на
неговите свещени принципи води към един
Братски съюз на всички нации.”
Джузепе Гарибалди
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ
ди!”) е заглавието на първата страница на спи-
санието на Великия Ориент на Италия. Всъщ-
ност, историята започва с обжалването на един
закон, издаден през 1996 година от властите в
италианския регион Марке, по силата на който
всеки кандидат за работа в публичната адми-
нистрация на територията на региона следва да
представи декларация, от която да е видно, че
не принадлежи „към никаква Масонска Ложа”,
а в случай на принадлежност към Братството
на Свободните Зидари неговата кандидатура
не се взема под внимание. Подобни закони са
издадени и в други италиански региони – на-
пример, Тоскана – и са влезли в сила преди
1996 година. Те се основават на Конституцията
на Италия, която забранява „тайни дружества и
организации”, както и на един републикански
закон от 1982 година, свързан с дейността на
синдикалната Ложа П-2 на Личо Джели.
Великият Ориент на Италия, чийто създател
и пръв Велик Майстор е основателят на модер-
ната италианска държава, Джузепе Гарибалди,
след безуспешно обжалване на антимасонския
закон, издаден от властите в региона Марке,
решава да отнесе спора пред Европейския съд
по правата на човека в Страсбург, като претен-
дира за нарушаване на чл.11 на „Европейската
конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи”.

ПО ДЕЛОТО
Б.
По въпроса дали вмешателството е
оправдано
1. В светлината на първото изре-

ВЕЛИК ОРИЕНТ чение от §5 на чл. 11.

17. Подобно вмешателство консти-
туира нарушение на чл. 11, освен в
НА ИТАЛИЯ случаите, когато е „предписано от закона” и с него се
преследват една, или повече, законови цели съгласно

СРЕЩУ
разпоредбите на §2, и когато намесата е „необходима
в едно демократично общество” за постигането на тези
цели.

ИТАЛИЯ а) „Предписано от закона”

18. Асоциацията на ищеца не оспорва, че вмешател-
ството е било „предписано от закона”, предвид факта,
че наложената мярка е основана на местен закон (вж.
точки 16 и 17 по-горе).
(Иск. №35972/97) б) Законова цел
19. Правителството не посочи коя от целите, описа-
СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ни в §2, е преследвана с наложените мерки. Въпреки
СТРАСБУРГ това, в своята увереност, че системата за назначаване
2 август 2001 година на обществени служители трябва да бъде надеждна и
изисква доверие в избраните лица, Правителството се
ОКОНЧАТЕЛНО позова на съмнения, битуващи в обществените среди,
12/12/2001 че някои кандидати могат да бъдат предпочетени пред
други, поради обстоятелството, че са Свободни Зидари.
Тезата на Правителството бе, че вредата от подобни съм-
ЧАСТ II нения трябва да бъде избегната на всяка цена, като се
има предвид ролята, която някои Масони са изиграли за
демокрацията в Италия, способствайки за очернянето на
имиджа на италианския обществен живот – както става
ясно от редица парламентарни и съдебни разследвания.
20. Асоциацията на ищеца заяви, че с вмешателство-
то не е преследвана която и да е от законните цели,
описани в първото изречение на §2 и в частност – че

92 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Правителството не може да се опира и да оправдава
действията си с предотвратяване на размирици и прес-
тъпления, тъй като Асоциацията не представлява тайно
или престъпно сдружение, на което следва да бъдат на-
ложени забрани от превантивен или наказателен харак-
тер.
21. Съдът отбелязва, че, по мнение на Правителство-
то, раздел 5 от Закона от 1996 г. е бил въведен с цел
„успокояване” на обществото във време, когато са били
налице разногласия по въпроса за ролята на някои Сво-
бодни Зидари в живота на страната. В тази връзка съдът
приема, че вмешателството е целяло защита на нацио-
налната сигурност и предотвратяване на размирици.
в) „Необходими в едно демократичното общество”
(i) Тезите на страните
22. Асоциацията на ищеца заяви, че ограничаването
на свободата на сдружаване не е приемлив и уместен
акт, и че вмешателството, предмет на настоящия иск,
е излишно в едно демократично общество. Тя приведе
като доказателство факта, че регион Марке е единстве-
ната област, която се е възползвала от правомощията,
дадени в раздел 4 от Закон №17 от 1982 г. (вж. т. 10 по-
горе), като е въвела изискването кандидатите да декла-
рират, че не са Масони. Нещо повече, подобно изисква-
не изобщо не съществува на централно правителствено
ниво, и нищо не пречи Свободен Зидар да заема поста
Министър-председател, да бъде Министър, висш служи-
тел на държавната власт и дори Президент на Републи-
ка Италия. Асоциацията на ищеца също така изтъкна,
че съгласно съдебната практика (на Европейския съд по
правата на човека), даден съдия може да бъде Свободен
Зидар, без това да хвърля съмнение върху неговата или
нейната обективност и безпристрастност (вж.: Kiiskinen
v. Finland (dec.), no. 26323/95, ECHR 1999–V). В допъл-
нение, дебатът, състоял се в Парламента след приема-
нето на Закона от 1996 г., е демонстрирал безумната
природа на въпросните мерки. В заключение, Асоциаци-
ята на ищеца подчерта, че тя е частно-правна асоциа-
ция от 1805 г., че от деня на създаването си като такава
е действала съгласно законите и че, въпреки някои дви-
жения в италианското общество, целящи „криминализи-
ране” на Масонството, Асоциацията и до днес преследва
морални цели, дейността ѝ попада под закрилата на чл.
18 от Конституцията и сдружението не трябва да бъде
бъркано с някаква тайна, или престъпна организация.
Дори и да са били налице неуместни действия на члено-
ве на Масонството, те не са се отнасяли до действия на
Асоциацията на ищеца и не са били достатъчни, за да
демонизират Свободното Зидарство в неговата цялост.
23. Правителството подчерта, че не е имало ограни-
чаване на свободата на сдружаване, а само потенциал-
на неправоспособност. Още повече, че въпросната мяр-
ка е била въведена със закон, свързан с организацията
на региона и следователно, попада под разпоредбите и
правомощията на чл. 117 от Конституцията.
(ii) Съдебно решение
24. Съдът разгледа оспорваната мярка в светлината
на целия случай, за да определи в частност, дали мяр-
ката е била целесъобразна за постигане на конкретната
законова цел.
25. Принципът на целесъобразността изисква да се
открие балансът между изискванията на целите, оп-
исани в чл. 11, §2 от Конвенцията и изискванията за
гарантиране на свобода на сдружаване. Преследването
на справедлив баланс не следва да води до това, кон-
кретни индивиди да бъдат обезкуражавани да упражня-
ват правото си на сдружаване в асоциации, страхувайки
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
Audiatur et altera pars
се, че техните молби за кандидатстване на обществени
постове ще бъдат отхвърлени.
26. Въз основа на общия брой на членовете на Асо-
циацията на ищеца, може да се каже, че броят на реал-
ните, или потенциалните членове на Асоциацията, които
евентуално могат да се окажат пред дилемата да изби-
рат дали да бъдат Свободни Зидари, или да се кандида-
тират на обществените постове, описани в раздел 5 на
Закона от 1996 г., не е много голям. Следователно, ще-
тите, които Асоциацията на ищеца би претърпяла, биха
били ограничени. Въпреки това, Съдът счита, че свобо-
дата за членство в сдружения е от такава важност, че тя
не бива да бъде ограничавана по никакъв начин, дори
и когато се касае за кандидати за обществени постове,
ако индивидът, за който става въпрос, не е извършил
някакъв осъдителен акт, в качеството му на член на да-
деното сдружение. Също така е ясно, че Асоциацията
ще понесе щети, свързани с решенията, взети от ней-
ните членове. Накратко – вмешателството, предмет на
настоящия иск, независимо от това, колко минимални
могат да бъдат последствията от него за Асоциацията на
ищеца, не изглежда „необходимо в едно демократично-
то общество”.
2. В светлината на второто изречение на §2 на чл.
11.
27. Достигайки до това заключение, Съдът трябва
да определи дали издадената забрана е оправдана от
последното изречение на чл. 11, §2, който позволява
на Държавата да налага „законови ограничения” върху
упражняването на правото за свобода на сдружаване на
членовете на отделни групи, в това число и на „държав-
ната администрация”.
28. Асоциацията на ищеца заяви, че намесата, ба-
зирана на второто изречение на чл. 11, §2, не е оправ-
дана, защото не е „законна”. Според ищеца, раздел 5
на Закона от 1996 г. противоречи на чл.чл. 2, 3, 18 и
117 от Конституцията и превишава законовата рамка,
определена от Закон №17 от 1982 г., чийто 4-ти раздел
позволява вземането на специални мерки за възпиране
от заемане на обществени постове на граждани, кои-
то са членове на тайни асоциации. На последно място,
ищецът заяви, че въпросната намеса нарушава разпо-
редбите на чл.чл. 8, 11 и 14 от Конвенцията, която е
неразделна част от италианското вътрешно законода-
телство. Асоциацията на ищеца също оспори твърдени-
ето, че постовете, за които е необходимо подаване на
декларация по чл. 5, съставляват част от „държавната
администрация” в точния смисъл на това понятие. Ище-
цът подчерта, че става въпрос за различни категории
постове, в това число и за такива в професионални ор-
ганизации и асоциации, работещи в съответните обла-
сти. Аналогично, в това число попадат и частно-правни
сдружения, или, в някаква степен, сдружения, притежа-
ващи значителна автономия (университети, културни и
спортни организации и сдружения с цел отдих), които са
свързани с местните органи.
29. От своя страна, Правителството счита, че изразът
„държавно администриране” трябва да бъде разбиран в
неговия по-широк смисъл – а именно, обхващащо адми-
нистративните власти като цяло.
30. Съдът потвърждава, че в понятието „законен”,
във второто изречение на чл. 11, §2, е вложена същата
представа за законност, на която Конвенцията се позо-
вава навсякъде другаде, където се използва подобен
израз, или сходни такива, особено изразът „предписан
от закона”, находящ се във вторите параграфи на чл. 9
и чл. 11. Концепцията за законност, залегнала в Кон-
93
Audiatur et altera pars
венцията, освен че постулира съответствие с местното
законодателство, също заключава в себе си качествени
изисквания към местното законодателство като предви-
димост и, най-общо, липса на своеволия (вж.: Rekvényi
v. Hungary [GC], no. 25390/94, § 59, ECHR 1999–III).
Доколкото Асоциацията на ищеца критикува осно-
вателността на оспорваната рестрикция в местното за-
конодателство, Съдът потвърждава, че националните
власти тълкуват и прилагат преди всичко местните за-
кони, особено ако се налага изясняване на спорни мо-
менти (вж.: S.W. v. the United Kingdom, judgment of 22
November 1995, Series A no. 335–B, p. 42, § 36). В насто-
ящия случай обаче, Асоциацията на ищеца не може да
поиска отвод на конституционалността на оспорваната
мярка в съда – факт, на който Правителството не се про-
тивопоставя. При това положение, Съдът заключава, че
правната позиция е била достатъчно ясна и Асоциация-
та на ищеца е можела да регулира своя подход, следо-
вателно изискването за предвидимост в крайна сметка е
удовлетворено. Следователно, оспорваната рестрикция
е била „законна” в смисъла на чл. 11, ал.2.
31. Колкото до това дали длъжностите, третирани
от раздел 5 на Закона от 1996 г., попадат под обсега
на „държавната администрация”, Съдът отбелязва, че
длъжностите, описани в Таблици А и Б към Закона от
1996 г. не са били част от организационната структура
на региона, но попадат в две други категории: местни
организации и работни места, за назначаването на кои-
то отговаря Областният съвет.
Съгласно практиката на Съда,
„понятието ‘държавна администрация’ трябва да се
тълкува в тесен смисъл, в светлината на длъжност-
та, заемана от засегнатото служебно лице”
(вж.: Vogt v. Germany, judgment of 26 September 1995,
Series A no. 323, p. 31, § 67). Съдът подчертава, че по
делото Vogt не е било счетено за необходимо да се изле-
зе със заключение дали постът, заеман от един учител –
служител с постоянно гражданство – е бил част от дър-
жавната администрация (ibid., p. 31, § 68). В настоящия
случай, въз основа на представените доказателства,
съдът подчертава, че връзката между длъжностите, оп-
исани в Таблици А и Б към Закона от 1996 г. и Регион
Марке е несъмнено по-слаба, отколкото връзката, която
е съществувала между г-жа Vogt, учител на постоянен
договор, и нейния работодател.
32. Следователно, въпросната намеса не може да
бъде оправдана съгласно второто изречение на чл. 11,
§2.
33. Съдът заключава, че е налице нарушение на раз-
поредбите на чл. 11 от Конвенцията.
III. ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШАВАНЕ
НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛЕН 13 И ЧЛЕН 14 ОТ
КОНВЕНЦИЯТА, РАЗГЛЕЖДАНИ ВЪВ ВРЪЗКА С
ЧЛЕН 11
34. Асоциацията на ищеца също твърди, че има на-
рушение на чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията, във връзка
с чл. 11. Тъй като жалбата покрива същите факти, като
разгледаните във връзка с чл. 11, Съдът не счита за не-
обходимо да ги разглежда отделно.
IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
35. В чл. 41 от Конвенцията се казва:
„Ако Съдът излезе със заключение, че е налице
нарушение на разпоредбите на Конвенцията или
на Протоколите към нея, и вътрешните закони
на страните, подписали Конвенцията, позволяват
94
плащане само на частични обезщетения, Съдът
следва, ако е необходимо, да осигури справедливо
обезпечение на засегнатата страна.”
А. Щета
36. Асоциацията на ищеца предявява иск за 125 080
евро за неимуществени щети. Размерът на сумата е фор-
миран като за всеки член на Асоциацията (12,508) се
иска по 10 евро обезщетение.
37. Правителството заяви, че съдебното заключение
за наличие на нарушение е достатъчно в настоящия слу-
чай. Добавено бе, че съгласно съдебните практики, асо-
циациите нямат право на компенсации за неимуществе-
ни щети.
38. Съдът потвърждава, че съгласно съдебните прак-
тики, юридическите лица, в това число и търговските
дружества, могат да претърпяват и щети, различни от
имуществените, и да предявяват искове за имуществена
компенсация (вж.: Comingersol S.A. v. Portugal [GC], no.
35382/97, §§ 31-37, ECHR 2000-IV). Въпреки това, в кон-
кретния случай и предвид обстоятелствата, Съдът счита,
че съдебното заключение за наличие на нарушение е
достатъчно като компенсация за твърдените щети.
Б. Разноски и разходи
39. Асоциацията на ищеца поиска възстановяване на
38,291,408 италиански лири (ITL) за покриване на раз-
носките, направени по делото.
40. Правителството остави този въпрос да бъде ре-
шен от Съда.
41. Като изготви оценката си на безпристрастна ос-
нова, Съдът присъжда 10 000 000 италиански лири на
Асоциацията на ищеца.
В. Основен лихвен процент
42. Според информацията на Съда, основният лихвен
процент в Италия към датата на влизане в сила на на-
стоящата присъда е 3,5% годишно.
НА ОСНОВАНИЕ НА ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Отхвърля предварителното възражение на Прави-
телството.
2. Реши, че е налице нарушаване на разпоредбите на
чл. 11 от Конвенцията.
3. Реши, че не е необходимо разглеждането на слу-
чая по чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията, във връзка с чл.
11.
4. Реши, че присъждането на нарушението само по
себе си представлява справедливо удовлетворение за
щетите, понесени от Асоциацията на ищеца.
5. Реши, че:
а) в рамките на 3 месеца от датата, на която реше-
нието става окончателно, съгласно чл. 44, §2 от Конвен-
цията, ответникът, в лицето на Държавата, следва да
заплати на Асоциацията на ищеца 10 000 000 ITL (де-
сет милиона италиански лири) за покриване на съдебни
разноски и разходи;
б) при изтичане на гореспоменатия тримесечен срок,
ответникът дължи проста лихва в размер на 3,5% го-
дишно, за всеки ден на просрочие.
6. Отхвърля останалите претенции за справедливо
обезщетение в иска на жалбоподателя.
Настоящото решение е изготвено на френски на 2
август 2001 г., в съответствие с чл. 77 § § 2 и 3 от Пра-
вилника на Съда.
Винсент Бергер – Секретар на Секцията
Георг Рес – Председател
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
СЪДИИТЕ ВЕЧЕ НЯМА ДА
ДЕКЛАРИРАТ ДАЛИ СА
СВОБОДНИ ЗИДАРИ
5 ноември 2009 г.
Съдиите вече не трябва да декларират дали са
Масони, когато встъпват в длъжност, заяви вчера
Джак Стро, Държавен Секретар по правосъдието
на Великобритания.
Джак Стро каза, че е „прекомерно” продължа-
ването на практиката съдиите да декларират дали
са Масони. Той обоснова своето решение днес в
писмено министерско изявление и призна, че при
обзора на действащата от 1998 г. политика, не са
били открити доказателства за непочтеност или
злоупотреби в съдебната система, произтичащи от
членството на даден съдия в Масонска Ложа. В ре-
зултат на това той каза:
„Излишно е да се продължава със събирането
или съхраняването на подобна информация”.
Ето какво се казва в изявлението:
„Обединената Велика Ложа на Англия направи
постъпки през месец май. Тя обърна внимание
на решението на Европейския съд по правата
на човека по случая Велик Ориент на Италия
срещу Италия и заяви, че е готова да търси
аналогично по съдебен ред преразглеждане на
прилагането на държавната политика за съдеб-
ната власт във Великобритания. Като взех под
внимание така направените постъпки, аз реших
да преразгледам политиката.
В резултат на това преразглеждане, ние реши-
хме да преустановим сегашната практика, коя-
то изисква от кандидатите за съдебни постове
да декларират членството си в Масонска Ложа.
Прегледът на действащата от 1998 г. насам по-
литика не е показал доказателства за непоч-
теност или злоупотреби в съдебната система,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
Audiatur et altera pars
произтичащи от членството на даден съдия в
Масонска Ложа. Следователно е излишно да се
продължава със събирането или съхраняването
на подобна информация.”
По данни на Министерството на правосъдието, в
Англия и Уелс има 3808 съдии и 5,4% от тях (205)
са Свободни Зидари. Има също така 29 702 магист-
рати, от които 6,4% (1900) са Масони.
Правителството въведе задължителното де-
клариране на принадлежност към Масонството,
след като това бе препоръчано от Комисията по
вътрешните работи към Камарата на представи-
телите в неин доклад от март 1997 г. В него бе
заявено, че
„нищо не подкопава толкова общественото до-
верие в държавните институции, колкото зна-
нието, че някои държавни служители членуват
в тайни общества, една от целите на които е
взаимното самоусъвършенстване”.
По това време, по думите на Стро, лейбъристите
подкрепили тази препоръка. Но в днешното си из-
явление Стро подчерта, че докладът от 1997 г.
„не установява наличие на непочтеност или зло-
употреби в съдебната система, в резултат на
членството на отделни лица от системата в ма-
сонски Ложи”.
Той каза също, че съществуващите гаранции,
като полагането на клетва, наличието на процеду-
ра за подаване на жалби и наличието на независи-
ма комисия по назначенията в съдебната система,
са достатъчни за осигуряване на
„правилното изпълнение на функциите на съ-
дебната власт”.
95
из архивите

Казват, че планинците се раждат свободни.

И умират свободни. Защото живеят свободно –
най-свободно измежду всички други хора по зе-
мята. Вероятно, поради това, че са най-близко
до небето.
Швейцарците винаги са били много близко
до небето.
И все пак...
На следващите страници следва продължени-
ето на превода на архивен документ, осветляващ
събитията, съпътствали опита за провеждане на
референдум, в който гражданите на Швейцария
е трябвало да се произнесат по въпроса за за-
браната на Масонството в страната им.
Време на действието: средата на 30-те годи-
ни от миналия век.

Н
ачело на Върховния съвет се намира коле-
гия от уважавани служители, състояща се
от осем члена и управлявана от Сувере-
нен Велик Командор. Заедно с Върховния
Съвет съществува също и Велик Съвет,

СВОБОДАТА НА който се състои от всички Братя на 33-та

степен и който няма никакви особени права.
Всички останали степени (без първите три) са под-

СВОБОДНОТО чинени на Върховния Съвет на 33-та степен. Ефективни

са единствено 18-та, 30-та и 32-а степени, поради кое-

ЗИДАРСТВО В
то сега няма да се спираме на останалите. В настоящия
момент подчинени на Върховния Съвет са: седемте Ка-
нонически Съвета на Розата и Кръста (на 18-та степен),

ШВЕЙЦАРИЯ – седемте Ареопага от Рицаря Кадош (на 30-та степен),

Събранието на Кралската тайна (на 32-а степен) и един
Висш Съвет на Суверенните Велики Генерални Инспек-

ЕДИН тори (на 33-та степен) – с други думи, 33-мата членове,

които формират Върховния съвет. От своя страна той

ИСТОРИЧЕСКИ
определя по един от своите представители във всеки
Ареопаг и във всеки Канонически Съвет. Последните
два вида съвети са организирани по сходен начин и

ФРАГМЕНТ
Част II
ДОКЛАД
НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ ПРИ
ФЕДЕРАЛНОТО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО:
НАРОДНА ИНИЦИАТИВА ЗА ИСКАНЕ
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОПИТВАНЕ ЗА
ЗАБРАНА НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО
И ПОДОБНИ НА НЕГО СДРУЖЕНИЯ
(ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЧЛЕН 56 ОТ
КОНСТИТУЦИЯТА)
4 септември 1936 г.
Превод от френски:
У Брат Иво Владимиров,
Стар Майстор на Ложа „Светлина”
сами избират своите членове. Всички чужди обедине-
ния, които бяха поканени на Конференцията в Париж
през 1929 г. и тези, които са приети след това, са при-
знати. Върховният Съвет на Швейцария поддържа при-
ятелски отношения с тези обединения и разменя с тях
представители.
В Храма работата е съсредоточена върху масонски
въпроси – и по-специално, върху въпроси, свързани
с Ритуала. Има също и конференции с философски и
политически характер. Швейцарските Франкмасони от
високите степени се събират от време на време в Наци-
онален Конвент, за да разискват аналогични въпроси.
Същите въпроси са и предмет на дискусии на меж-
дународни Конвенти, чиито решения обаче не са за-
дължителни за Висшите национални съвети, ако не са
ратифицирани от тях.
И така, както видяхме по-горе, в Швейцария е по-
знат още и Преразгледан (Коригиран) Шотландски
Обред (наричан още „Бяло Масонство” и обединяващ
приблизително 150 членове). Той се управлява от Ве-
ликия Независим Молител на Хелвеция5, а седалище-
то му се намира в Женева. Този Обред произхожда от
рицарски орден, създаден през ХVІІІ век в Германия
от барон Фон Хунд, който е имал за основа ритуала на
Старите и Приети Зидари и който все пак се прибли-
жава до Ордена на Тамплиерите. Той носи названието
„преразгледан”, защото при него е отстранено всичко,

96 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


което напомня за алхимизъм, Кабала и по-специално
– задължението за подчинение на непознат ръководи-
тел, както е при Тамплиерите.
През 1765 г. се появява и „Строго наблюдение” в
Базел и Цюрих и бързо се разпространява в цяла Швей-
цария. Принципите, които стоят в основата на този ри-
туал, са в съгласие с Генералния Конвент от Вилхелмс-
бад през 1782 г.: привързаност към християнския дух и
вяра във Висшата сила, преданост към Родината, лично
самоусъвършенстване, благотворителност.
Преразгледаният Обред има две степени, предста-
вляващи продължение на трите степени на Синьото
Франкмасонство. С други думи, само член на Синьо-
то Масонство – при това, който е Майстор най-малко
от три години – може да участва в Преразгледания
Шотландски Обред и да получи първата му степен –
„Шотландски Майстор на Св. Андрей”. Евреи не могат
да бъдат приемани. Впоследствие, най-малко след две
години, идва следващата степен, която от своя страна
е разделена на две: „Щитоносец послушник” и „Рицар
Бенефициент на Светия Град” (Библейския град). Сте-
пента на Св. Андрей служи единствено за преминаване
от Символичното Франкмасонство към Франкмасонство-
то от високите степени, което може да бъде извършено
само чрез „Вътрешния орден”
Организацията е доста сложна.
Всички Франкмасони от Преразгледания Обред за-
висят от „Вътрешния орден”. Той пък има като органи:
Великия Съвет на Канониците на Швейцария, Великия
Молител на Хелвеция, Директория, Префектури и Ко-
мандория.
Великият съвет на Канониците е съставен от Вели-
кия Молител, който е президент, от членове от Дирек-
торията, от Префектите и Командорите, от Делегирани
майстори, както и от трима делегати от Префектурите и
трима делегати от Командориите, които имат съвещате-
лен глас. Висшият орган на Ордена има приблизително
същите функции, като тези на Генералната асамблея
на някоя асоциация.
Директорията, чието седалище е в Женева е изпъл-
нителен орган, какъвто е комитетът в някоя асоциация.
Тя упражнява по-специално надзор над Префектите,
Командорите и Ложите на Св. Андрей. Съставена е от
Великия Молител, от Великия Ковчежник и Командора
на всяка Префектура и от трима членове, избрани от
Великия съвет на Канониците.
Наред с тези централни органи се появяват и местни
структури, които са им подчинени – Префектурите и
Командорията. Местните структури обединяват Братята
от Вътрешния Орден в Префектурите. Те съдържат в
себе си Съвет на Префектурата, избран от тях, почет-
ните длъжности и най-ниските степени. Рицарите фор-
мират Каноничния Съвет на Префектурата – като броят
им е максимум 27. Те трябва да са избирани единствено
с оглед на техните задължения като Служители (Санов-
ници). Почетните членове и ниските степени имат кон-
султативен глас.
Префектурите формулират и дискутират предложе-
ния за изменения, отнасящи се до уставите и ритуали-
те. Те вземат решения за всеки прием в най-ниските
степени, администрират финансите, одобряват бюдже-
та и сметките на Ложите, които са част от определена
Префектура. Каноничният съвет на Префектурата из-
бира нейни Сановници и делегати във Великия Канони-
чен Съвет. Той гласува приемането от ниските степени
и разрешава извънбюджетните плащания. Изпълнител-
ните органи на Префектурата са: Префектът, който е
ръководител, и Съветът на Префектурата, състоящ се
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
из архивите
от девет члена. Един от неговите членове, Командорът,
наблюдава и ръководи ложите на Св. Андрей в Пре-
фектурата. Командори се изпращат там, където няма
достатъчно Рицари, за да образуват Префектура.
Ложите на Св. Андрей подготвят майсторите от Сини-
те Ложи за по-високите степени (Оръженосец и Рицар).
Те са независими една от друга, но зависими от дадена
Директория, Префектура или от Директория, избрана
от самите тях. Повишаването на Майстор от Синя Ложа
към Ложа на Св. Андрей (Шотландски Майстор) зависи
от Директорията и се прави по предложение на Ложа
на Св. Андрей и по препоръка на Великия Каноничен
Съвет. Ложите на Св. Андрей сами избират колегията
от Сановници, с изключение на Президента, който се
предлага от колегията на Префектите.
Три ложи на Св. Андрей (в Женева, Нюшател и Цю-
рих) и две Префектури (в Нюшател и Цюрих) са на под-
чинение на Великия Молител. Те поддържат приятелски
отношения с обединенията на Франкмасоните от други
страни в чужбина посредством гаранти за приятелство.
Сключват също така договори за приятелство. Но Ор-
денът декларира, че е независим и не приема никаква
инструкция от чуждестранен орган.
Това е картината, която можем да представим, спо-
ред уставите на масонските организации като цяло и
Франкмасонството в Швейцария конкретно. В какво то-
гава бихме могли да я упрекнем, за да приемем, че това
е незаконна и опасна за държавата организация?
3. Претенциите, формулирани срещу
Франкмасонството
Те са много. Въпросът е: дали са основателни?
1. Няма съмнение, че сами по себе си представе-
ните по-горе принципи на швейцарското франкма-
сонство, със сигурност не могат да бъдат разглеждани
като незаконни или опасни за държавата. Но от друга
страна, също е сигурно, че обявените в статута на една
организация принципи не са достатъчни, за да добием
окончателна представа за нейния характер. От голямо
значение е да знаем още и в какъв дух те се прилагат.
Това важи особено, когато става дума за общества, ко-
ито се развиват в определена степен на тайнственост.
В края на краищата, трябва да научим дали публикува-
ните официални устави не са предназначени да бъдат
мъртви букви или да дават погрешна информация на
съответните органи относно истинските цели на орга-
низацията и истинския инструментариум, прилаган от
нея.
Често виждаме Франкмасонството да ни се предста-
вя с две лица. Следователно, необходимо е да се изучи
опитът, който в действителност имаме с него – изобщо,
и в частност – в Швейцария. Известно е, че по пло-
довете се съди за дървото. Имайки точно това пред-
вид, ние разгледахме обвиненията, повдигнати срещу
Франкмасонството. Трябва веднага да заявим, че тайн-
ствеността, за която стана дума, и по-специално – дис-
кретността относно принадлежността към определена
Ложа, създава определени трудности. Не е лесно да се
разбере, дали дадени факти и обстоятелства могат да
бъдат приписани на Франкмасонството.
2. При тези обстоятелства е важно да се знае: какъв
род личности са били част от него и към кои среди на
обществото са принадлежали те. Според раздел VІІІ от
Общите принципи, който е част от Преамбюла в Кон-
ституцията на „Алпина”:
„Сдружението приема в своите редици свободни
мъже, които се сдружават с цел морално самоусъ-
97
из архивите
вършенстване. Това става без оглед на вярата, на-
ционалността, партийната принадлежност или соци-
алното положение на приемания.”
И в действителност, в редиците на Франкмасо-
ните могат да се изброят голям брой известни влия-
телни личности, които по характера и значението на
ползите, които са допринесли на своите страни и чо-
вечеството като цяло, ни дават гаранция, че те няма
да жертват името си заради действия, несъвместими с
тяхното достойнство. Знае се, например, че Гьоте е бил
Франкмасон, за което той дава да се разбере в редица
пасажи от „Фауст”, където използва масонски символи
и ритуали. Същото прави и Моцарт, чиято „Вълшебна
флейта” е инспирирана от Франкмасонството. И „Дон
Карлос” на Шилер допринася за разпространение на
идеите на Франкмасонството, без самият той да е бил
Масон. Можем да цитираме още: Лесинг, Клобщок, Ри-
кер, Виланд, Хердер, Фихте, Хайдн, а дори и короно-
вани особи: Фридрих Велики, император Вилхелм І и
т.н. Френски Масони са: Волтер, Монтескьо, Мирабо,
Талейран, Гамбета, няколко души от антуража на Напо-
леон, освен това, неговите братя: Жозеф, Люсиен, Луи
и Жером, неговият зет, Боарне, и генералите Бернадот,
Клерман и Ней. За самия Наполеон няма сведения да е
бил Масон. Затова пък Луи ХVІ е бил. От нашите съв-
ременници можем да цитираме Жофер и Леон Буржоа.
Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон са били Ма-
сони. Масони са били в началото и висши служители
на римокатолическата църква. В Швейцария можем да
цитираме по-известните: Ж. К. Блуншили, Йонас Фи-
рер, Рушон, генералите Херцог и Дунан. Трябва да от-
бележим и Песталоци, който е бил член на Ордена на
Илюминатите – а те трябва да се разглеждат като част
от Масонството.
От друга страна има известни основания да се счита,
че някои хора са се присъединили към Масонството под
влиянието на определени илюзии и – силно разочаро-
вани – сравнително бързо са се оттеглили, без да имат
смелостта да прекъснат връзката си и формално. Други
–противници на Масонството – твърдят, че тези мъже
са били част от Ложата във времето на нейния апогей,
по време, когато записаните в конституциите принципи
са били възприемани сериозно; докато понастоящем те
служат по-скоро, за да прикриват егоизма, както и най-
различни интриги.
Разглеждането на този въпрос ще ни заведе далеч
извън границите на настоящия доклад. За него е дос-
татъчно да констатираме, че членовете на швейцар-
ските Ложи никога не са предизвиквали Националния
съвет да се занимава с тях. Още повече, че списъците
с членовете на Великата Ложа „Алпина” и на другите
организации на Франкмасоните изглежда не са били
създадени за нуждите на някаква кауза, която да пре-
дизвиква подозрения. Заедно с това, нищо не доказ-
ва, че управляващите Великата Ложа и членовете от
съставите на Сановниците, а също така и Масоните от
високите степени, са малко или много в конфликт с на-
шите закони и политическа система.
3. Принципните аргументи, представени срещу Ма-
сонството се отнасят до изисквания, свързани с не-
говото отношение към държавата и принципите на
изграждане на демократичните институции. Едно от
отправените обвинения се отнася до липсата на демо-
крация, защото плащаният членски внос от членове-
те на Ложите е много висок и не е във възможностите
на всички слоеве от населението. И също така, че ор-
ганизацията е твърде йерархична (с много степени и
титли) и по такъв начин наранява нашите чувства по
98
отношение на демокрацията. Изглежда повърхностно
да се опитваме да доказваме, че в чистата им форма, в
някаква степен и по някакъв начин, тези сдружения са
заплаха за демокрацията. Въпросът ще бъде по-обез-
покоителен, ако Масонството се опитва да се проти-
вопоставя на принципите на демокрацията и на демо-
кратичната конституция на държавата. Но не това е, в
което го обвиняват.
Раздел ІІ от „Основните принципи на Масонството”
прокламира между другото, че:
„Франкмасоните се разглеждат като Братя и смятат
своето сдружение като сдружение между Братя. Те
са уверени, че всички хора, каквито и да са разли-
чията между тях по отношение на техните таланти
или социалното им положение, имат едни и същи
права. Междувременно, често тази истина не се при-
лага в живота и поради това те считат, че е тяхно
задължение да поддържат и укрепват най-напред
помежду си, а после и сред другите хора, чувствата
за братство и равенство.”
Това са точно онези две идеи, които стоят и в осно-
вата на нашата държава. Ето защо, Масоните винаги са
се оказвали под ударите на онези правителства, които
са се противопоставяли на въпросните принципи.
4. Обвинението че са враждебни на държавата е
значително по-тежко. То твърди, че във всички случаи
Масонството е противник на националната държава.
Всъщност, Масоните търсели възможности да упражня-
ват влияние върху политиката на която и да е държава
чрез посредничеството на своите членове, представени
в органите на управлението. В резултат, те минирали
авторитета на държавата и окуражавали всички рево-
люционни движения. Във всички антиправителствени
сътресения, под една или друга форма, винаги се на-
мирало участие на Франкмасоните – дори и като орга-
низатори на тези движения.
а) Очевидно, ако се намерят доказателства за тези
твърдения, те би трябвало да доведат до забрана на
Масонството. Но основните принципи на швейцарското
Масонство категорично опровергава тези твърдения. В
действителност, по силата на глава VІ от споменатите
„Основни принципи”,
„Швейцарският Франкмасон е верен и изцяло предан
на своята Родина. Той признава като свое свещено
задължение да защитава нейната свобода и незави-
симост, както и да подпомага поддържането на въ-
трешния мир. Всеки Масон, в качеството си на граж-
данин, е морално задължен, да потвърди масонските
принципи, да се интересува от обществените работи
и да реагира съгласно своите убеждения за благото
на Родината си.”
Освен това, член VІІ, ал.2 добавя още:
„Ложата забранява, в нея или извън нея, всяка наме-
са в политически и религиозни конфликти. Все пак,
с цел Братята да се образоват, те могат взаимно да
разискват различни злободневни проблеми по време
на техните събрания. Тези дискусии обаче не могат
да имат като резултат подлагането на какъвто и да
било подобен въпрос на гласуване или да завърш-
ват с приемане на резолюции, които несъмнено ще
нарушат независимостта на членовете ѝ.”
В края на краищата във връзка с присъединяване
към Синьото Масонство, швейцарската Ложа се задъл-
жава да защитава свободата и независимостта на Роди-
ната. Това задължение съществува независимо от текста
на раздел Х, който изисква Масонът да бъде верен на
Закона на Ложата и да съобразява своето поведение с
изискването да защитава според силите си честта и ин-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

тересите на Ложата. Нейните закони изискват точно за-
щитата на Родината. И след като Масонството се стреми
да развива всред своите членове основните принципи
на хуманизма и не прави никаква разлика между своите
членове основана на националността им, това не озна-
чава, че Масонът е непременно враг на своята Родина.
Също така, принципите на Масонството от високите сте-
пени предвиждат съвсем конкретно подчинение на за-
коните на страната и това специално е споменато при
формулиране на съответната клетва.
Какво означава всичко това на практика?
В съответствие с нашите познания, нищо не ни дава
право да кажем, че Масоните в страната ни са по-мал-
ко добри патриоти в сравнение с останалите швейца-
рци. Ние не намерихме нищо, което може да потвърди
мнението, че Ложата е сборище на революционери. Са-
мите противници на Масонството не бяха в състояние
да ни предоставят каквото и да било доказателство в
тази посока. Те се опираха на обикновени заявления
или презумпции, нямащи за основа никакъв определен
факт, който би послужил за начало на задълбочено,
прецизно разследване. Така, всичко остана в руслото
на общите приказки. Същността на Масонството, както
и задачите, които то си поставя в своята програма, не
ни разрешават да заключим, че става дума за движе-
ние, насочено срещу нашата държава. В действител-
ност, тя (програмата) в никакъв случай не противоречи
на федералната Конституция. В заключение, в рамките
на това, с което се запознахме, можахме да установим,
че в Ложите цари истински швейцарски патриотичен
дух. В същия този дух е издържана и резолюцията на
Годишното събрание на Великата Ложа „Алпина” от 7
юни 1936 г., приета в Монтрьо. Ето го и самият текст:
„Швейцарските Франкмасони декларират, че народ-
ният суверенитет е единствената форма на упра-
вление, която кореспондира с характеристиката на
швейцарската държава. Те признават, че съществу-
ват известни затруднения, които се появяват през
последните години под натиска на настоящите ус-
ловия, и заедно с това се произнасят против дикта-
торските тенденции, започнали да избуяват в поли-
тиката.
Масоните в Швейцария виждат бъдещето на стра-
ната като сътрудничество и доверие между всички
партии, както и между различните класи от насе-
лението, което да доведе до съживяването на сто-
панството на Швейцария. Масоните са противници
на всичко, което може да подкопае основите на де-
мокрацията и не е в унисон с швейцарските тради-
ции.”
б) Противниците на Масоните отиват още по-далече.
Те претендират, че швейцарските Масони не разпола-
гат с пълна самостоятелност, а напротив – че са чле-
нове на международна организация, чиито разклоне-
ния се простират върху целия свят и която се ръководи
от централен орган, имащ възможността да доминира
над световната политика. Според тях Синьото Масон-
ство в Швейцария (Масонството на Св. Йоан), имащо
само три степени, е подчертано неофанзивно, докато
Масонството от високите степени, което давало общите
директиви на Масонството, представлявало опасност.
Крайната цел била установяване на една световна ре-
публика, в съответствие с принципите и под ръковод-
ството на Франкмасоните. Всички средства за постига-
нето на тази цел се считали за добри. Високите степени
на Масонството се обвиняват в безброй много престъ-
пления и отблъскващи действия. Стига се дори дотам,
че им приписват отговорността за световната война. Тя
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
из архивите
им давала възможност, като предизвикват изчезването
на няколко монархии, да придвижат напред идеята си
за световна република. Тази идея продължавала да се
развива и в Обществото на народите, представителите
в която организация в своето мнозинство били Масони
от високите степени.
Очевидно е, че в настоящия доклад няма възможност
да се изяснява въпросът за отговорността по избухва-
нето на световната война, както и по другите проблеми
от световната история, в които Масоните се представят
като замесени. Това въобще не е необходимо. Доста-
тъчно е да потърсим и – ако отговорът е положителен
– да установим: до каква степен швейцарските Масони
зависят от инструкции, произхождащи от източници из-
вън Швейцария.
Най-напред да уточним: коя е Великата Ложа „Ал-
пина”?
Според нейния устав, тя представлява обединение,
независимо от швейцарското гражданско право, пре-
тендиращо, че единствено то има право да създава на
територията на Конфедерацията Ложи на Св. Йоан и
да работи на трите степени: Чирак, Калфа и Майстор.
Нейният върховен орган е Събранието на делегатите.
То решава самостоятелно всички поставени ѝ за раз-
решаване въпроси. Негово основно задължение е да
развива и променя Конституцията и правилниците на
Великата Ложа и да се занимава с всички важни въпро-
си. Чуждестранните членове и представителите на Ве-
ликите Ложи на другите страни нямат решаващ глас в
Събранието на делегатите. Единствената отстъпка, ко-
ято е направена на представителите на Великите Ложи
на другите страни, е, че те имат съвещателен глас при
избирането на представители на другите страни в Съ-
бранието на делегатите. Тези представители не могат
да участват в тайните заседания, докато делегатите на
Събранието могат да участват в тях без всякакви огра-
ничения.
Оказва се, че, според правилника, Великата Ложа
може да взима решение напълно свободно и без вся-
каква намеса отвън. Според същия правилник „Гаран-
тите на приятелство” се подчиняват на тези правила.
Тези гаранти имат за задача да са в тясна връзка с
приятелските Ложи. Когато има важна дискусия с ня-
кои от приятелските Ложи, гарантът на приятелството
трябва да бъде осведомяван за всичко от Управителния
комитет. Гарантите на приятелството могат да участват
в тържествата и да имат съвещателен глас в Събрание-
то на делегатите. Това означава, че те нямат решаващ
глас, което ще рече, че и тази институция не може да
ограничава независимостта на „Алпина”.
Разбира се, коментираното положение не отменя
възможността „Алпина” да бъде подлагана на влияние
отвън. Това се е случило по времето на Наполеон, ко-
гато тя попада под влиянието на Великия Ориент на
Франция, а по-късно – под този на Великите Ложи на
Германия. Все пак, изглежда, че след края на Първата
световна война отношенията с Великите Ложи на Гер-
мания са прекъснати. Накрая, нищо не ни позволява да
претендираме с увереност, че Великата Ложа „Алпина”
е подложена на силно външно влияние, което да крие
опасност за държавата и да бъде в някаква степен осъ-
дително.
На терена на международните отношения „Алпина”
участва в определена степен с участието си в Между-
народното Масонско Обединение, чието седалище е от
1921 г. в Женева. Това обединение е заместило „Бюро-
то за международни масонски връзки”, което „Алпина”
поддържа в Нюшател от 1903 г. до 1921 г. Според своя
99
устав, Международното Масонско Обединение се опит-
ва да поддържа съществуващите връзки между масон-
ските организации и да създава нови такива.
Заедно с „Алпина”, част от това обединение са: Ве-
ликият Ориент на Франция, Великата Ложа на Фран-
ция, Великите Ориенти на Белгия, Италия, Португалия
и Турция, Великите Ложи на България, Испания, Люк-
сембург и Виена. Великите Ложи на Англия, Германия
и Америка остават извън него.
От страна на Международното бюро е забране-
но всякакво вмешателство във вътрешните работи на
масонските обединения. Тяхната независимост е по-
твърдена още веднъж, доколкото те са поканени да
разменят своите работни програми, за да се коорди-
нират различните инициативи. Бюрото играе ролята на
посредник. То се занимава с размяната на програми,
списания, каталози и годишни доклади, управлява биб-
лиотека и архив и подготвя международните Конгреси
на Свободните Зидари. Бюрото публикува и Годишник,
един вид списък на масонските власти, и Бюлетин.
Върховният орган на това обединение е Междуна-
родният Конвент, в който всеки член разполага с един
глас. Компетенцията му е ограничена до въпроси, зася-
гащи единствено самата организация. Решенията се взе-
мат с просто мнозинство. Приемането или изключването
на някои от членуващите масонски обединения става
с мнозинство от две трети. При това, Конвентът реша-
ва сам въпросите относно валидността на собствените
си решения. Не се намират по-точни сведения относно
компетенциите на Конвента, отнасящи се до решенията,
които взима и задължението на членовете да се съобра-
зяват с тях. Междувременно, отчетите, с които ние иска-
хме да се запознаем, не съдържат нищо, което може да
бъде разглеждано като разкрития, предизвикващи тре-
вога. Дадената възможност членовете да се оттеглят във
всеки момент е всъщност една важна гаранция.
Тук е мястото да отбележим още и съществуването
на Генералната Лига на Франкмасоните, която има за
цел да обедини на приятелска основа определен брой
Братя от различни национални Ложи. Тъй като Вели-
ката Ложа „Алпина” не признава никоя друга масонска
организация, практикуваща Масонството на Св. Йоан
в Швейцария, изглежда Лигата не се радва на някакво
значително влияние у нас.
И накрая, по-скоро е погрешно да се приеме, че
Масонството на Св. Йоан в Швейцария се управлява
от т. нар. „високи степени”. Наистина, всеки Масон от
високите степени принадлежи към Ложа на Св. Йоан,
но уставът на „Алпина” изрично му забранява да зае-
ма привилегирована позиция в Синя Ложа. Масоните от
високите степени не могат да получават никакви титли
или задължения, те запазват само степента Майстор.
За разлика от останалите Масони, те не могат да бъдат
част от Колегията на Великите Сановници. И освен това
те са незначително малцинство и влиянието им върху
Сините Ложи е силно ограничено.
Накратко, може да се каже че съгласно докумен-
тацията, с която разполагахме, Великата Ложа „Алпи-
на”, съгласно нейните правилници, отношения с други
организации и фактическо поведение, не прилича на
обединение, враждебно на държавата. Напротив, ус-
пяхме да установим, че през годините тя е извършила
много добри дела, полезни за обществото и за благот-
ворителността изобщо. Също така, Асоциацията за раз-
пространение на полезни детски четива е създадена от
Свободните Зидари. Тяхно дело са и магазините „втора
употреба”, съществуващи с чисто филантропична цел.
Те имат и други благотворителни обединения: бол-
100
ници, приюти за слепи и душевно болни, болници за
страдащи от туберкулоза, училища, спестовни каси за
бедни, здравно-осигурителни каси и др. Според един
подробен отчет, представен ни от „Алпина”, през по-
следните 25 години са дадени шест милиона франка за
благотворителност.
Както вече бе споменато, обвиненията за зависи-
мост от чужди на Швейцария сили и за направляване на
швейцарската политика от тези сили се отнасят главно
към Масоните от високите степени. Всъщност, каква е
действителността? Факт е, че обединения, които осъ-
ществяват своята дейност в Швейцария, но и произ-
хождат от чуждестранни обединения и сътрудничат с
тях, не е самодостатъчен, за да ги разглеждаме като
нежелани. Това, което трябва да докажем, е, че тези
швейцарски обединения – зависими от чужди такива –
са зависими от тях до недопустима степен.
Не можем да твърдим, че същото се отнася и до слу-
чая с Преразгледания Шотландски Обред. Всъщност
този швейцарски орган заема преобладаващо място
между онези чужди обединения, които са прекъснали
своята дейност в миналото.
Присъединяването на швейцарския Орден към про-
винция Бургундия представлява в наши дни единствено
исторически интерес. Въпреки че този Орден е създал
много тесни връзки с Върховния Съвет на швейцарския
Стар и Приет Шотландски Обред чрез договора от 1895
г. (преразгледан през 1910 г.), въпросният договор не
засяга в никаква степен независимостта на Преразгле-
дания Обред и той трябва да бъде възприеман като не-
зависимо швейцарско обединение, както ще го пока-
жем по-долу.
От друга страна Шотландският Обред на Старите и
Приети Зидари и до ден днешен е разпространен по
цялото земно кълбо. Не е възможно да разберем със
сигурност, дали у нас той зависи от чуждестранно обе-
динение и дали съществува отделно управление на
този ритуал в целия свят. Напротив, неговият устав и
неговото историческо развитие показват абсолютната
му независимост. Факт е, че според Конституцията и
вътрешния му Правилник, Върховният Съвет се раз-
глежда като
„най висша инстанция и регулатор на Стария и При-
ет Шотландския Обред върху цялата територия на
Швейцария”.
По отношение на Суверенния Велик Командор, Пра-
вилникът декларира:
„Той не признава никаква масонска инстанция над
себе си, освен законодателната власт на Върховния
Съвет”.
Историята на Ордена не ни дава основания да напра-
вим друго заключение. Истина е, че предшественикът
на Върховния съвет, Висшата Директория на романска
Швейцария, от началото на ХІХ век е била под влияни-
ето на Великия Ориент на Франция, но той (Върховният
Съвет) се откъсва от него (Великия Ориент) още в 1821
г. и декларира своята независимост.
Следва продължение...
БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА
5. „Хелвеция” е старото име на Швейцария, което, според мен,
доказва, че това е чисто швейцарска структура, предназна-
чена да осигурява най-малко връзката между различните
обреди (Бел. прев.)
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

назад във
времето
Писмо на Великия Ковчеж-
ник на Великата Ложа на
България до Брат Едуин Ро-
бинсън във връзка с искано
признание от Обединената
Велика Ложа на Англия
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
из архивите
30 май 1934 г.
До Брат
ЕДУИН РОБИНСЪН
УЕЪРДЕЙЛ,
ТИКХИЛ, ЙОРКС
Скъпи Братко,
Надявам се, че си се завърнал у дома в добро здра-
ве.
С настоящето, както обещах, ти предоставям из-
вестна информация относно признаването на Вели-
ката Ложа на България от Великата Ложа на Англия,
както следва:
1. С писмо от 27.1.30 г. Великата Ложа на Бълга-
рия се обърна с молба към Великата Ложа на Англия
да бъде призната от последната, предоставяйки ня-
кои данни за нейните правила и принципи, които са
същите, каквито са и английските.
2. Обединената Велика Ложа на Англия, с нейно
писмо от 7.2.30 г. отговаряйки на тази молба, прило-
жи един въпросник, „Основни принципи за призна-
ние”, на който трябваше да се отговори.
3. Нашата Велика Ложа, със свое писмо от 10.3.30
г. даде необходимите отговори.
4. Обединената Велика Ложа на Англия отговори
с нейно писмо 18.3.30 г. на гореспоменатото писмо,
обещавайки да проучи въпроса своевременно и за-
дължително да ни уведоми.
Със съжаление признавам, че оттогава насам нашата
Велика Ложа няма никакво известие по този въпрос.
В нашата Велика Ложа съществуват три степени
Масони: Чираци, Калфи и Майстори. Ние признаваме
Великия Архитект на Вселената – БОГ. На масата на
У Майстор винаги стои отворена Свещената книга –
Библията.
Великата Ложа на България е призната от Велики-
те Ложи и Великите Ориенти на много страни, измеж-
ду които аз ще преброя следните:
ВЛ на Югославия, ВО на Гърция, ВНЛ на Румъния,
ВО на Турция, ВНЛ на Чехословакия, ВЛ на Виена, ВЛ
на Франция, ВО на Франция, ВЛ на Дания, ВЛ „Алпина”,
ВЛ на Ню Йорк, ВЛ на С. Каролина, ВЛ на Белгия и т.н.
Мисля, че няма причини, щото нашата ВЛ да не
бъде призната от ОВЛ на Англия, която е в братски
и тесни връзки с много Велики Ложи, имащи същите
правила и Ритуали като нашите.
Нашата Велика Ложа съществува като независима
от 1917 година. Броят на Регулярните Ложи под нейна
юрисдикция е 11 с около 500 Свободни Зидари. Тук
имаме 2 (двама) англичани: Бр. Фре. Пит и Бр. Чарлз
Уоткис. И още, имахме 2 (двама) Братя – англичани
– единият от които, Бр. Кап. Едуард Ууд, почина в
България, а вторият, Бр. Полк. Артър Корф, замина от
България за Англия.
Повтарям, нашата Велика Ложа има всички масон-
ски качества, за да бъде призната от вашата Велика
Ложа, и аз се надявам, скъпи Братко, че ти ще напра-
виш всичко възможно от своя страна, за да може този
въпрос да бъде решен по неговия най-благоприятен
начин.
Братски твой,
Крум Н. Мутафов,
Велик Ковчежник
Моят адрес:
София, ул.”Гурко” 34
101
102 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

ИЗ „ПРЕСТИЛКАТА И РЪКАВИЦИТЕ”
БРАТ И.И.
„ХІХ век. Масоните отдавна носели престилка
и ръкавици. По същото време хирурзите нямали
никакви специални дрехи, защото по това време
асептиката и антисептиката в медицината били не-
познати. Престилката, ако случайно някой лекар се
препасвал с нея, приличала на онова парче плат,
с някоя и друга връзка по него, което използвал
касапинът. Тя имала за цел да защитава дрехите на
хирурга от кървавите петна и телесните течности по
време на операция. Била обикновено черна на цвят
и с големи джобове за инструментите. Хирурзите
работили с голи ръце. Миели си ръцете обикновено
в края на работния ден, след като едновременно
аутопсирали мъртвите и оперирали живите. Хората
преценявали качествата на хирурга по петната от
кръв, гной и различни други течности по дрехите
му (които те гордо демонстрирали). Смъртността в
хирургичните отделения била много висока, а оби-
чайният израз на хирурзите бил:
‘Операцията мина успешно, но пациентът не из-
държа и почина’.
Миенето на ръцете и поставянето на защитни
ръкавици е срещало решителен отпор от страна
на медицинската общност. През 1867 г. Джоузеф
Листер успява да наложи дезинфекцията с пàри от
карболова киселина, но поради силната си токсич-
ност, нерядко при отварянето на вратата на опе-
рационната се установявало, че всички вътре са
задушени. А гумените ръкавици са въведени едва
в 1905 г. от Уилиам Халщед. Тогава – може да се
каже – хирурзите се сдобили с униформа.”
• • •
„С една или друга цел – и под една или друга
форма – престилката е била използвана в продъл-
жение на (вече!) три-четири хиляди години. Една
от най-древните мистерии, на бог Митра, е била
свързана с носенето на престилка. Много от стату-
ите на гръцки и египетски богове са орнаментира-
ни с бяла престилка. В много случаи престилката
е била използвана от китайските тайни общества,
а персите по някое време я били включили дори
в националния си флаг. Еврейските пророци чес-
то носели престилки, ранните християни, по време
на кръщение – също. (Както впрочем и църковни-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
мозайка
те сановници от наши дни.) Някакъв вид пояс или
престилка се установил и сред едни или други диви
племена.”
• • •
„Очевидно, престилката се е запазила като не-
обходимост, като защита по време на работа. От-
тук, неизбежно било нейното използване и за сим-
волични цели.
Най-ранните известни масонски престилки са
в портрета на Антъни Сейър – във фронтиспис на
‘Книгата на конституциите’, публикуван през 1723
г. и в карикатурата на Хогарт ‘Нощ’, през 1737 г.
Престилката е запазена марка на Масоните и за
това – със сигурност – има само един отговор: тя
е знак за честен и съзнателен труд, труд, който е
посветен на създаването, на изграждането, а не на
унищожението. Има труд на ума, има труд на духа
– често далеч по-тежък, отколкото всеки труд на
ръцете. Този, който се посвещава на почистването
на Авгиевите обори на света, на чистотата на отно-
шенията в живота и на оформянето на строителните
камъни в обърканите кариери на човечеството – той
има право, повече право от всички, да носи този
знак!”
• • •
„Масонската престилката трябва да е от бяла аг-
нешка кожа. Бялото е емблема на невинност и на
чистота. Сред римляните обвинителят се обличал
с бяла дреха, за да удостовери, че е невинен. В
ранната християнската църква новопокръстените
бивали обличани в бяло – като знак за оттеглянето
им от света, както и на решимостта им да водят не-
порочен живот. Всеки от нас чувства по инстинкт,
че бялото е естественият символ на невинност.
Невинността на Масона следва да се вижда в не-
говата благост, съчетана с рицарска решимост да
не прави зло – на мъж, жена или дете. Невинност-
та му следва да се вижда и в търпението му към
грубостта и невежеството на хората, във великоду-
шието му да дава прошка на своите Братя, когато
преднамерено или неосъзнато те са сторили зло,
в неговата всеотдайност към духовните начала и
добродетели на човечеството, с което движи света
напред и нагоре.
Масонската престилка е знак и на жертвоприно-
шение. Тази символика се появява в ХVІІ век, ко-
гато по правило престилките били от лен. Тогава
ленът бил заменен с агнешка кожа, като символ на
жертвоприношение. Наистина, жертвата на агнето
се свързва със смъртта, докато жертвата на Масо-
на изисква живот – живот, прекаран в служба на
другите, живот с воля за саможертва, която се дава
драговолно, без мисъл за награда или признание.
Връчването на престилка означава, че Ложата при-
ема още един мъж като съработник в това жертво-
приношение.”
• • •
„Символиката на ръкавиците е много тясно свър-
зана със символиката на престилката. И ръкавици-
те, давани на кандидата, са предназначени да му
внушат, че в действията си на Масон той трябва да
е чист и неопетнен като белите ръкавици.
В древните мистерии измиването на ръцете ви-
наги е представлявало встъпителна церемония при
103
мозайка
откриването и допускането до свещените Ритуали.
В храм на остров Крит е поставен надпис:
‘Почистете краката си, измийте ръцете си, а след
това влезте’.
Друг древен текст споделя задължителната Ри-
туална норма:
‘И никой не смееше да се помоли на боговете,
докато не измие ръцете си’.
Същата практика е надделяла и при юдеите и е
довела до поразителния пример за символиката с
измиването ръцете в добре познатите действия на
Пилат. Според Новия Завет и Йосиф Флавий, опа-
сявайки се от бунт, той не посмява да отклони ис-
каното смъртно наказание над Исус Христос, след
което по ритуален еврейски обичай публично си
измива ръцете, за да покаже, че не е виновен за
убийството на невинно осъден на смърт чрез раз-
пятие човек:
‘Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му
мислете’ [Библия, ‘Евангелие от Матея’ 27:24].
В хроники от 960 г. се споменава, че монаси-
те от Манастира Свети Албан в Майнц (Германия)
подаряват чифт ръкавици на епископа по време
на церемонията на официалното му въвеждане в
длъжност с думи, умоляващи:
‘Бога да покрие с чистота ръцете на Неговия слу-
га’.
Интересен е и фактът, че при коронясването си
кралят на Франция е получавал чифт ръкавици, за
да се предпазят ‘осветените’ му ръце от изцапване
при допира им с ‘нечистите’ неща. След церемо-
нията ръкавиците са се изгаряли, за да не бъдат
осквернени, като се използват повторно от непрос-
ветените.
• • •
„Първото споменаване за връчване на два чи-
фта ръкавици (мъжки за членовете на Ложата и
женски за техните жени) прави Робърт Плот през
1688 г. в ‘Естествената история на Стафордшир’. В
известния роман на граф Толстой ‘Война и мир’ се
посочва, че
‘приетият Брат беше облечен с бяла престилка
и получи мистрия и три чифта бели ръкавици –
два чифта за себе си и един чифт за дамата, ко-
ято най-уважава, след което капитанът обясни
символичното значение за това’.”
• • •
„Едва в края на ХІХ век, Кристиян Алберт Те-
одор Билрот (основател на съвременната хирургия,
страстен любител на музиката, талантлив любител
пианист и цигулар и близък приятел на Йоханес
Брамс) въвежда белите престилки като задължи-
телно облекло на лекарите. Със своята простота
бялата престилка играе и до днес силно символич-
на роля в болничните отделения, помагайки да се
установи връзката лекар-пациент. Тя внушава иде-
ала за целомъдрие и чистота. И излъчва тиха, но
силна власт.”
Използвани източници:
1. H.L.Haywood, „Symbolical Masonry” (1923),
2. Albert G.Mackey, „The Symbolism of Freemasonry” (1882),
3. V.W.Bro. L.Tustain, P.G.Lec, P.M. „The symbolism of the gloves and
apron”, presented 24th June, 1948, published in „Selected Papers”, Vol.2;
„United Masters Lodge”, №167, Auckland, New Zealand.
104
ИЗ „НИЕ КАМЪНИТЕ”
БРАТ П.С.
„Камъни – малки или големи, натурални или
шлифовани. Камъни от планината, от реката, от
сграда… Или къс от статуя.
Откъде идваме? Какво сме? За какво служим?
Може би сме важна част от пейзажа. Добре, но
от кой пейзаж? Едни сме от природния, други от
градския, някои сме от централната храмова сгра-
да. Даже има някои от фронтона, от красивия акан-
тов лист, вплетен изящно в капитела на централ-
ните колони.
Без нас не може, това е ясно – хората ходят по
нас, живеят между нас, рисуват по нас. Създадени
сме различни и идваме от дълбините на земята… Но
накъде отиваме? Ето го и кръстопътят.
Вътрешният каменен глас на едни говори, колко
е голямо желанието им да са част от красивия рав-
нинен пейзаж, да станат фигура от композицията
на художника, фотографа или случайния минувач
– тогава надясно. На други обаче той казва дру-
го: наляво, напред към „общността”, към храмовата
сграда, към мястото, където от много такива като
нас ще се издигне голяма красива постройка, за да
идват в нея човеци да се доочовечават. Да, но за
да се участва в такова общо дело, трябват голям
кураж и търпение. А и много труд – за едни в ра-
ботилници, за други в ателиета. За някои, това е
цяло училище, а за други – едва ли не, казарма. За
да станем пригодни за общото дело, имаме нужда
от много работа по външния вид, а за домашно уп-
ражнение – работа по вътрешния вид.
В началото се оглаждат ръбовете, за да стоим
добре един до друг. Необходими са много такива
‘войници’ – и за основа, и за съседство. Градежът
е колосален, нужен е много и разнообразен мате-
риал.
Започва подборът.
Чакайте, чакайте, аз исках там, горе, на краси-
вата огряна страна на фасадата – там горе, откъде-
то се вижда всичко, а и теб (най-вече!) те виждат –
красив, изящно изваян и осветен. Ако пък толкова
не може ‘там, горе’, не би било лошо и вътре – близо
до някой прозорец или до олтара… Важното е да се
виждам, да не съм в тъмното и – все пак – на топло
и сухо. И тук ли не става... Добре, съгласен съм и
отвън, в някой красив фриз (отново нещо ме тегли
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

към горните части). А фризът може и да е само ор-
наментален. Е, ще има вятър, дъжд, студ, но нали
съм камък… А и мястото е красиво и видно.
Свободните места се оказват все отвън и надо-
лу. Основите… Браво, сериозно място! Пак не по-
знах, за тях имало много здрави и важни камъни.
Подборът е направен… Разбрах, че остава някаква
безлична височина – лоша височина, северна стра-
на, и не е на ъгъл. Представях си ‘първи коловоз’,
а то – ‘13-ти, глух’.
Сещам се за кръстопътя. Дали нямаше да е
по-добре да остана на поляната и да съм част от
пейзажа. Да си лежа на която си поискам страна –
няма съседи, няма униформа. Само че, ако не мине
художник, фотограф, поет, ако никой не ме забе-
лежи, има да посрещам и изпращам слънцето и вя-
търа, докато някой ден не се спукам – от природни
стихии или от яд, че съм си останал невидян…”
• • •
„Има нещо между нас, което в началото беше
лепкаво и студено, а сега ни свързва и освобожда-
ва. И също като кръвта в тялото, ме раздвижва из
целия ‘архитектурен организъм’. Едновременно си
горе и дълбоко долу, вътре и вън, красив и изящен,
а заедно с това – здрав, силен и груб. Усещаш се и
върху белия, и върху черния квадрат. От спойката
ще да е.”
ИЗ „ДОКОСВАНЕ ДО ВРЕМЕТО”
БРАТ К.С.
„‘В страхопочитание към Великия архитект на все-
лената... в името на Обединената Велика Ложа на
България... приемам ви за масонски Чирак.’
Връщам се назад. Минали са повече от две го-
дини. Чиракуване. Ученичество. По волята на Все-
мирния Архитект ученикът намери учители. Учени-
ето се сдоби с ученик.
Дъската е чиста, празна. Tabula rasa. Зима е.
Вечерта настъпва. Вглъбено вървя през центъра
на Пловдив. Сумрак е. Имам среща – чака ме Б.К.
Предстои ми посвещаване. Неусетно съм отминал
шумната пъстра суета на центъра. Вървя по ве-
ковни камъни. Грижливо подреден калдъръм. По-
глеждам нагоре. Небето е завладяно от огромни,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
мозайка
тайнствени, тъмни облаци. Сякаш десетки божест-
ва надничат и гледат моето пътуване...
Вече съм в стая. Наоколо сечива от отминало вре-
ме. Оскъдна светлина от свещ... Взирам се – приятел-
ски ме гледа череп. Тихо нашепва за края и безкрая.
Обръщам часовника до него. Изтекъл е пясъкът. Су-
етно, с иронична усмивка, гледам неумолимия ход
на песъчинките. Времето тече. Безвъзвратно ли? Не,
владея го – ето отново ще обърна часовника. Тук
черепът надменно-скептично ми се подсмихва... Да,
всяка песъчинка копае яма за моята тленност...
Питат ме за смисъла на живота. Черепът вто-
рачено ме гледа и мъдро мълчи. Търся отговора.
Бързо го намирам – откровено пиша: смисълът е
в търсенето. Добра конструкция – сама на себе си
сили дава. И вяра...
...Загубил съм времето. Храмът е отворен. Свет-
лина, приятелски усмивки и съкровищница от сим-
воли. Магично е. Извън времето съм. То вече губи
значение. Докосвам се до непознат свят. Сякаш
участвам в Сътворението на Всемира.
Рационалното в мен търси отговори, опитва се да
установи и да разгадае някаква логическа система.
Има време – тихо си казвам вътре в мен. Слушам с
любопитство и широко отворени очи градежа за ра-
ботния килим. Чирак съм – запасал бяла престилка.
Чисто бяла – Tabula rasa. Символно означен съм. Уче-
никът – необработен камък. Указана е и задача – ра-
бота върху себе си. Вечното ‘Познай себе си’. Задача
– без съмнение – разрешима само във вечността.
И днес се вглеждам в чирашкия си инструмен-
тариум. Мисля върху 24-цоловата линия. Какво ми
казва? Защо е част от инструментите на ученика?
Ползвам ли я разумно? Това са само няколко от
десетките въпроси към този символ.
Търся възможни отговори. Да, най-логичният е:
‘Това е денонощието с неговите 24 часа’.
Линията е измерител на времето. Безвъзвратно
течащото време. Колко време остава от моето вре-
ме? Вероятно един мъдър отговор ще да е:
‘Толкова – колкото ти е отредено’.
Ще се съглася. С известна уговорка. Да – ако
иде реч за земното време. Вярно е, тук съм на гос-
ти. В миг домакинът ще посочи вратата към Вечния
Изток. И какво от това. Ритуалът по инициацията
мъдро ще каже:
‘Ръката Ви докосна пръст. От нея е направено тяло-
то ни и в нея се връща то, когато удари Часът. За-
това използвайте отреденото Ви време, за да опоз-
наете заложбите си, грижливо да ги доразвиете и с
мъдрост да им служите. Не забравяйте, че Вашето
тяло е убежище и инструмент на безсмъртен Дух.’
Тук дори и чиракът, едва прогледналият, ще съ-
зре в сумрака на своето невежество, че смъртта е
господар на тленното и че има власт над земното
време. Вечността е за безсмъртния дух. Това е упо-
ванието. Сигурно е истина. Но повеля е и това:
‘…използвайте отреденото ви време, за да опознае-
те заложбите си, грижливо да ги доразвиете и с
мъдрост да им служите’.
Явно земното време – времето от раждането до
смъртта на тленното – има своето значение, сми-
съл и задачи. В контекста на вечността смисълът
на земния път се разкрива в усърдие и неспирно
дирене на себе си, опознаване на духовното и из-
граждане на свободата и независимостта на без-
смъртния човешки дух. Неотменим помощник и ко-
105
мозайка
ректив на търсенето е границата между тук и Там.
Условният край – смъртта.
Ако попитаме някой физик: що е време, той може
и да ни предложи да разделим изминатия от някак-
во тяло път на скоростта му. И ще получим търсе-
ното време. Дали обаче това е Времето? За част от
философите времето участва във фундаменталната
структура на Вселената – онова нейно измерение,
в което събитията се случват в определена после-
дователност. Това е виждането и на Исак Нютон.
Една друга гледна точка, противоположна на тази,
изглежда така: времето не се отнася до никакво ре-
ално съществуващо измерение, през което могат да
‘пътуват’ предмети и събития.
Привържениците на последното становище вяр-
ват, че времето е интелектуална концепция, която
позволява на хората да проследяват, подреждат и
сравняват събитията. Това виждане, в традицията
на Готфрид Лайбниц и Имануел Кант, заявява, че
пространството и времето не съществуват сами по
себе си, а са следствие от това, как хората (си)
представят нещата – защото човек може да по-
знае даден обект единствено по начина, по който
го възприема. Така, времето (Кант), проявено като
интуиция, ни помага да разберем света около нас.
Древните гърци вярвали, че Вселената има безна-
чално минало. Средновековните теолози и философи,
стъпвайки върху някои не по-малко древни писания,
утвърждавали концепция, според която Вселена-
та има начало и ограничено минало. Те вярвали в
Сътворението на света и единственото безкрайно и
вечно нещо, според тях, бил Господ – докато всичко
останало, включително и времето, било крайно.
Какво е моето чирашко виждане за времето?
Вглъбен в себе си, отдавайки сили над необрабо-
тения камък (в себе си), като Чирак бих дефинирал
времето така: вместилище на ограничен брой уда-
ри на сърцето от раждането до смъртта.
Останалото е Вечност...”
ИЗ „ДНЕВНИК”
БРАТ Б.Т.
„Август 2010 г.:
Вече изминаха няколко месеца, откакто се ди-
пломирах. Подготвителният етап в живота ми при-
106
ключи. Човек с високи претенции съм, а изглежда
и с младежки романтизъм за всичко прекрасно, ко-
ето ме очаква в живота.
А всъщност, какво ме очаква? Не знам. Очак-
ва ме мисията на живота ми, моето голямо дело.
Чувствам се като супергероите от комиксите. Из-
глежда обаче, неволно съм станал жертва на фе-
номена ‘2012-та’ – просто целият свят очаква да се
случи нещо преломно.
Станах на 18 години, но с пълнолетието не при-
добих някакви свръхспособности. Завърших уни-
верситет, но и тогава ‘преломното’ не се случи.
Какъв супергерой съм аз без някакви специални
сили?
Човек без работа. И все още безкрайно далеч от
делото на живота си. Кой съм аз в действителност?
В какво съм наистина добър и какво е това митично
дело към което се стремя? Объркването ми се за-
дълбочава. Тъгувам защото съм изгубил хармония-
та вътре в себе си.
Септември 2010 г.:
(…) Преди време мой приятел ми бе разказал за
едно виртуозно приспособление в механичните ча-
совници – ‘турбилион’. Най-общо това е нещо като
малък жироскоп в ръчните часовници, който ком-
пенсира ефекта на гравитацията върху частите на
същия този часовник. Или – казано с други думи –
някой някога се е сетил, че часовникът не може да
бъде абсолютно точен, защото, когато го положиш
с циферблата нагоре, гравитацията дърпа частите
му надолу и триейки се, те натрупват отклонения.
Тук на помощ идва турбилионът. Той е механизъм в
механизма, който след определен брой завъртания
на зъбчатите колелца се обръща с главата надолу
и така триенето започва да действа в обратната по-
сока, с което компенсира натрупалата се разлика.
Този дребен енциклопедичен факт ме кара да се
замисля: как човек усъвършенства реалността си?
Как търси причинно-следствените връзки между не-
щата. Тръгва от някаква идея, която от психичен еле-
мент се превръща в нещо материално, а то на свой
ред поражда още хиляди идеи. Човешката идея за
хода на времето се материализира в изобретение като
турбилиона, който вече – съществувайки в живота на
хората – задава нова рамка и нова поредица от идеи
заедно със специфичните закони за реализирането
им. Това променя разбиранията ни и начина, по който
интерпретираме реалността (И си служим с нея.)
Подобен пример за идеята и хода на времето е
теорията на относителността на Айнщайн. Освен в
ядрената енергетика и в производството на някои
оръжия, тя е приложена на още едно място – в из-
куствените спътници, които изпращаме в космоса.
Те се движат толкова бързо около земята, че при
движението си часовниците им забавят ход спрямо
хода на земните часовници. Но теорията на Айн-
щайн ни дава възможност да предвидим тези раз-
лики и да ги стопяваме с определен математически
модел. Този иначе неизвестен факт прави така, че
самолетите и колите да не се губят постоянно, да
получаваме телефонните си разговори и телевизи-
онните си програми в реално време. С други думи,
идеите, пръкнали се някъде дълбоко в човешкия
разум, тъкат платното на реалността в която живе-
ем. Ние разкриваме вселенските закони. А може би
и сами ги пишем?
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

Добре… Ако последното е вярно, то – може би –
съм мъничко творец в собствената си реалност. (А
и в тази на близките ми.)
Ноември 2010 г.:
Този месец започва интересно… Но и толкова
непознато. Най-сетне започнах работа. Ново нача-
ло, изцяло нови хора... Но и някои стари ангажи-
менти. Престижна родна институция! (Че какво пък
ѝ е толкова престижното?)
Малкият личен триумф и еуфорията траят крат-
ко. (…) Аз нищо не умея, а другите знаят толкова
много. Дали ще ме приемат? Или ще разберат, че
не съм готов и ще ме отхвърлят? Сегашната рабо-
та съвсем не ми е първата, но много време не бях
оценяван от друг, освен от родителите, приятелите
и преподавателите си.
Стресът от новото и яловата ми мобилизация се
сменят от любопитство и детски интерес и... из-
глежда нещата ще потръгнат, но...
Изживявам дълбоко лично разочарование. Не е
свързано с работата. Междуличностно е, интимно.
Не е точно неочаквано, но си е все така болезнено.
Отново рязко изгубвам хармонията си. Започвам да
се лутам и да оставам без вяра в човешкото. Щом
хората постъпваме недостойно един с друг, кои из-
общо са истинските стойности в живота? Кой болен
ум е измислил такива празни понятия като обич,
любов и добруване? Кое му е дало право да ги обя-
ви за насъщни, щом те очевидно не са от този свят
и тази реалност?
Тогава се случи нещо, което се е случвало без-
брой други пъти, но нали всичко така бързо се пре-
връща в даденост и после така бързо забравяме за
него. Започнах да разговарям с майка си... Баща ми
започна да ме посреща след работа... И също така
да разговаря с мен. И се зачудих: какво може да
ги е накарало да го правят? (...) Гатанката ставаше
все по-заплетена. И изведнъж, след известно недо-
умение – като при маймуната, която се чуди как да
стигне до бананите – получих инсайт. Едно просто
прозрение – че това е обич, чиста и безрезервна.
Тя е там, тя винаги е била там. Само трябват сетива
за нея, трябва осъзнатост. И понеже всичко в жи-
вота се учи – учим се да искаме, учим се да караме
велосипед, учим се да учим – така също се учим и
да обичаме. И да разпознаваме, кога сме обичани.
Постепенно се сродих с болния ум дето измис-
лил любовта.
Декември 2010 г.:
Насред един разговор (или по-скоро умерен
спор с обмяна на идеи) си припомних нещо, което
ми беше хрумнало отдавна. Моята теза бе:
‘Светът, в който живеем, е проявление на съвър-
шенството, а в съвършенството е запечатана и съ-
вършената грешка’.
Да, грешката е неделима част от всичко, тя е
толкова неделима, че понякога самата грешка оп-
ределя свойствата на нещата. Тя е някакъв дъл-
боко вкоренен дефект, който е проникнал така в
структурата на предметите и явленията, че – ако
бъде отстранен – структурата ще се разпадне. По-
знаваме толкова много примери за грешки, които
определят свойствата на нещата. Такива прекрасни
грешки са ферментацията на плодовете във вино,
(...) превръщането на обикновения мухъл в нео-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
мозайка
бикновен антибиотик и т.н.
Какво тогава може да е съвършенството и него-
вата съвършена грешка?
Ако гледаме на съвършенството като на нещо
абсолютно, всеобхватно и всепоглъщащо, то значи
и грешката му е в същата степен такава – те, съвър-
шенство и грешка, в своята абсолютност всъщност
са тъждествени, едно цяло, неделими, съществуват
едновременно в единство и поотделно. Астрономи-
те наричат това ‘сингулярност’ (на български би
звучало като ‘единственост’).
В категориите на моето човешко мислене имен-
но грешката е онова, което прави нещата различни,
защото тя има свойството постоянно да се натрупва
и видоизменя. Тя е извор на неизчерпаемото разли-
чие, няма две еднакви неща в света. Ето това за мен
е проявление на съвършенството, на една съвърше-
на воля и промисъл, на една съвършена грешка.
Януари 2011 г.:
Започнах отново да следя научно-популярни ру-
брики. Гледам ‘Хистори ченъл’, ‘Нешънъл Джиогра-
фик’, чета сайтовете на НАСА и ‘Дискавъри’. Попадам
на неща, които ме изпълват с удивление. Отново за-
почнах да се взирам в небето и звездите, да фанта-
зирам преди заспиване и да свиря, когато имам вре-
ме. Впечатлих се силно от два пълнометражни и един
късометражен филм отпреди 30-тина години.
Първия филм беше за Мачу Пикчу. Архитектура-
та и мястото на града са изключителни. Древните
каменоделци са изградили всички конструкции по
начин и подход, съвсем различни от останалите по
света. За разлика от другите величави творения на
хората, които търсят абсолютна симетрия и еднак-
вост в строителните блокове, конструкторите на
Мачу Пикчу са постигнали съвършеното им приля-
гане при положение, че те са също така и съвър-
шено различни (по големина, форма, обработка). В
този подход обаче не се прави никакъв компромис
с устойчивостта на конструкцията. Сградите са не-
покътнати и дълговечни. Друг смайващ факт се про-
мъква чрез въпрос: как инките са успели да изгра-
дят сложна водопроводна система на място, където
най-близката река е поне 300 метра под града. А
те използвали кондензиращата се по върховете на
планината влага и я канализирали с такъв дебит,
който можел да утолява жаждата на хората и да на-
поява посевите. Всичко това остави едно внушение
в мен, което се доразви от следващите два филма.
Вторият филм бе (...) филм за гората. Заснет с
много висока разделителна способност, скоростни
камери, които улавят (...) и най-малките детайли, с
наситени цветове – всичко в него бе преизпълнено
с живот. Гората премина през всички годишни се-
зони, бяха проследени съдбите на няколко отделни
животински и растителни вида, гъби и насекоми.
Филмът сблъсква зрителя с изключително интимни
подробности, които плавно преминават от погнуса
в любопитство. След спектакъла се почувствах за-
реден... С живот.
Третия филм бе демонстративен. Изработен от
АйБиЕм, той представяше една влюбена двойка,
отишла на пикник в парка. На всеки пет секунди
камерата се отдалечаваше от тях десетократно.
Първо се отдалечи от парка, после – от града, от
континента, планетата, слънчевата система... Ока-
за се някъде около следващата най-близка звез-
107
мозайка
да, следващата галактиката, другите галактики и
стигна до края на познатата ни част от Вселената.
Оттам, с по-бърз темп, се върна по обратния път
отново в парка. Фокусира се върху ръката на мла-
дежа. И отново на всеки пет секунди започна да се
приближава десетократно – кожа, капиляри, клет-
ки, молекули, атоми, атомно ядро… докато достиг-
на до края на познатия ни към онзи момент Микро-
космос. След това, всичко се върна при пикника и
приключи с игрива мелодия.
Тези три филма ме развълнуваха по следна-
та причина. Те всички ме накараха да се замис-
ля за уникалното място, което заемаме в света.
Първия – с това, как група хора е осъзнала на-
чина да се живее в хармония с цялата природа,
без да се нарушава никакъв баланс; хора, които
са приели неповторимостта на природните фор-
ми и са им се отдали без опит да ги подчиняват
насилствено. Всичко приляга много точно, когато
му бъде намерено точното място. Във втория филм
прозираше същото внушение. Човек проумява как
торът от едни животни е хранителна среда за дру-
ги, как свръхпопулацията на мравки се контроли-
ра от свръх заразна гъба, която атакува и убива
единствено тях, как силният вятър събаря високите
дървета и дава път на ниските (като им осигурява
светлина) – и всичко това е в хармония и баланс.
Изчезне ли само един от тези хиляди видове в го-
рата, дори да е най-дребната бактерия, това би оз-
начавало край на цялата система – система, която
е самодостатъчна и самоподдържаща се. Тук отно-
во всяко нещо има своето точно място, на което
приляга най-добре. Накрая – третият филм демон-
стрираше повтарящите се модели в макро- и мик-
ро-космоса. И там, точно по средата, беше човекът
– великолепен и сложен, точно колкото звездите и
атомите. Неговото място е точно там. И никъде дру-
гаде. Това затвърди впечатлението ми за тоталната
взаимовръзка и взаимозависимост на всяко нещо с
всички други неща в света. (…)
Обичам астрономията и физиката – и изобщо,
науката. И изкуствата. В тях неизменно има вяра,
вярата че там някъде има Нещо, че ще откриеш
Нещо, че Нещо чака да открие теб и ти него. Тази
вяра от своя страна придава елемент на религиоз-
ност – и в науката, и изкуството. Тези елементи:
творчество, откривателство и убеждение, форми-
рат в своята съвместност познанието.
Харесва ми да мисля за подобни отделни кате-
гории като за една обща и после отново да ги раз-
глобявам на части. Това поддържа ума ни пъргав,
прави ни по-критични, за да сме по-малко подат-
ливи на заблудите.
Заедно с това обаче, рискуваме и да се изгубим
в едно безкрайно море от съмнения. Съмнения за
обективността и истинността на познанието. Всич-
ки ние знаем онзи анекдот, че колкото по-голям
става светлият кръг на познанието в тъмнината на
непознатото, толкова повече допирни точки имат
те. Въпросите пораждат нови въпроси и вместо да
се доближим до познанието и истината за себе си
(‘Кои сме ние и коя е нашата мисия в живота?’),
все повече се оплитаме от лутания в мрака и гу-
бим разсъдъчна сила. В такива случаи повечето
хора намират мястото си като поставят себе си в
най-отдалечената точка на собственото си позна-
ние (например: ‘Аз съм произлязъл и еволюирал
108
от маймуна’). За тях, всичко отвъд това, е някаква
‘енергия’. А понятието ‘енергия’ им изглежда като
нещо, което не се нуждае от обяснение, то им зву-
чи напълно окончателно и категорично. Отвъд тази
точка на самоопределяне те или не смеят, или не
могат да странстват.
Стремежът ми да се самоопределя ме доведе до
тук – до схващането, че не това е, което търся. Не
търся окончателност. Аз просто... търся. Може би,
това няма да ме направи точно супергероя от дет-
ството ми, но пък ми изглежда познато, изглежда
ми масонско.
Човек не става Масон, а се ражда Масон.
За истинския човек, да бъде Масон е единстве-
ният възможен избор. Масонът е един скиталец по
пътищата на познанието – скиталец, който е осъз-
нал своята отговорност към света. Разбрал е, че
той заема такова уникално място, което го поставя
в абсолютна връзка с всичко и всички в същия този
свят.
Така той гради и бива изграждан.”
ИЗ „КАКВО НАМИРА МАСОНЪТ В
МАСОНСТВОТО”
БРАТ П.И.
„И наистина, какво търсим, какво правим ние в
работилницата?
1. Придобиваме навик да се борим със
страстите и със злото.
В профанната си дейност ние се намираме посто-
янно под влиянието на цял ред страсти, които – об-
себвайки нашия живот, правят човека да бъде по-
малко човек. Борбата за живот е жестока и малцина
са онези, които, оставени сами на себе си, имат дос-
татъчно морални сили, за да се справят успешно със
злото. Много скоро болшинството от хората прес-
тават да се съпротивляват на своите страсти, зло-
то незабелязано прониква в техните навици и дава
преобладаващ тон на моралния им лик.
Когато влезем в нашата работилница и сложим
ръка на гърдите си, със самия този жест ние си спом-
няме, че имаме страсти, на които не бива да даваме
свободен достъп в мислите и делата си. И когато слу-
шаме в работилницата да се говори само за право,
справедливост и добро, не можем да не хвърлим по-
глед върху нашата профанна дейност през изтеклите
дни и да не се изчервим вътрешно, ако някои наши
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

постъпки и дела не са били в съгласие с масонски-
те принципи. А ако подобен отчет се повтаря често,
ежеседмично, той се превръща в навик да преценя-
ваме делата си и да ги делим на добри и лоши. С това
вече е направена грамадна стъпка към доброто. (...)
Навикът, придобит в работилницата – да сдържаме
страстите си и да наблюдаваме делата си – ни води
към крайната цел, която ни поставя Масонството:
всички наши начинания и дела в профанния живот
да се зараждат и извършват под знака на правдата,
справедливостта и доброто.
2. Учим се на търпеливост и търпимост.
В работилницата сме длъжни да изслушваме
мненията на Братята си (колкото те и да не са в
съгласие с нашите), с онова спокойствие и без-
страстност, които не царуват в заседанията на нито
едно профанно дружество.
Търпеливостта и търпимостта, обичайната липса
на които в профанния живот е извор на много не-
приятности, конфликти и нещастия, тук, в нашите
работилници, сме длъжни да ги практикуваме до
съвършенство. Но тези качества не се дават чрез
внушение при Посвещаването, а се придобиват с
постоянното им упражняване, докато станат наш
навик и се просмучат в основите на психиката ни
– за да бъдат пренесени и в отношенията ни вън, в
профанния живот.
Покрай качествата търпеливост, сдържаност и
търпимост обаче, ние печелим в работилницата и
още нещо. Изслушвайки чуждите мнения и мисли
(дори и когато те са противоположни на тия, които
споделяме), изслушвайки ги търпеливо и без онзи
бяс на противопоставяне, който в профанния свят ни
пречи да проникнем дълбоко в тях, ние почти вина-
ги откриваме повече или по-малко нови страни на
търсената Истината, чрез които коригираме нашите
собствени мисли, схващания и идеи. Така работил-
ницата става място, където не само се добиват вся-
какви духовни качества, но и където се обменят, по-
правят и печелят духовни богатства и знания.
3. Взаимно се опознаваме и обикваме.
Когато ни посвещават, ние се кълнем, че ще
обичаме Братята си, ще предугаждаме нуждите им
и ще им се притичваме на помощ всякога, когато те
имат необходимост. Но... можем да обичаме само
онзи, когото познаваме добре, с когото сме свикна-
ли да бъдем заедно, с когото сме живели.
Пръснати във вси посоки в профанния свят, за-
ети с профанните си работи, нашите пътища рядко
се кръстосват и често могат да минат години, а по-
някога и цял живот, преди случаят да ни срещне.
Така, колкото и желана да бъде една обич, тя оста-
ва само фикция.
Тук именно работилницата ни дохожда на по-
мощ. Тя просто ни събира. И ни поставя в контакт.
А ние споделяме радости и скърби, успехи и не-
щастия... И невидимо между нас растат връзки, т.е.
семената, от които покълва обичта.
Най-добре това могат да почувстват новоприети-
те Братя, които, едва що влезли в сградата на чуж-
ди дотогава тям хора, биват посрещнати с такава
сърдечност, с такава топлота, с такава искрена сим-
патия, които те не са виждали в профанния живот –
сякаш се срещат с другари, с които са другарували
дълги години. Върху тази благодатна почва поник-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
мозайка
ва, расте и се отглежда онова мощно чувство, което
обединява, сплотява и възвисява хората.
От своя страна, обичта предполага откровеност
и доверие – две качества, тъй редки между нас,
българите. Но в работилницата те са задължителни
за нас. Тук ние свикваме (длъжни сме да свиква-
ме!) да говорим открито, без тайни мисли. Следва и
да вярваме в това, което ни се казва от един Брат.
А когато връзките между нас заякнат, тези две ка-
чества – откровеността и доверието – стават ед-
ничката основа, върху която се градят всичките ни
Братски отношения. Това от своя страна не може
да не повлияе и върху целия наш характер, и върху
всичките ни отношения в профанния свят.
4. Учим се на дисциплина и възпитание.
Строгият ред и дисциплина в Ложите на Свободни-
те Зидари не се възприемат като наложен диктат от
определени длъжностни лица. Въпреки йерархията,
никой Брат не е безпрекословно подчинен на никой
друг Брат и никой не може да оказва непререкаемо
влияние върху мислите и постъпките на друг. Вли-
ятелни са единствено респектът от уменията и спо-
собностите в практикуването на самото Масонство. В
Ложата по-съвършеният е призван да учи и подпома-
га новоприсъединилите се към общия Градеж.
Може да се стори парадоксално, но няма по-
демократична организация от масонската, където
равноправието на членовете се държи на толкова
високо място. В нашите работилници, съзнателно и
разумно, се налага да се подчиняваме, единствено
за да обединим волята на всички и да постигнем
хармонията помежду си.
Умението да се подчиняваш разумно не е по-
леко от това да управляваш, защото второто про-
изтича от първото. Да управляваш едно общество
с равноправни членове, значи да намираш пътища
за изпълнение на волята на всички, т.е. разумно да
се подчиняваш на волята на всички.
Масонството ни възпитава и в това, че имаме
дълг – дълг да работим непрекъснато за своето са-
моусъвършенстване, а оттам – и за нравственото
извисяване на тези, които са около нас. Масонски-
ят дух спомага за създаването на благоприятни от-
ношения на сплотеност между хората. Масонството
не ни предписва как точно да стане това, то само ни
показва посоката, в която трябва да вървим според
силите си. Масонството не е откровение свише, не
е готова благодат, която ще се излее върху нашите
глави, щом станем Масони. То не е и привилегия –
не създава никакви права. То носи единствено за-
дължението да работим търпеливо, сдържано... И с
мярка в думите и делата си, да бъдем справедливи
в благородните начинания на нашето Братство.
Всички тези качества, припечелвани ден след
ден, ние (отново!) влагаме в профанната си дей-
ност. Така, непрекъснато вървим към вечната ма-
сонска цел – чрез нравствено издигане на отделния
човек да постигнем всестранно усъвършенстване
на човечеството. (...)
И ако някой от Братята, след като е посещавал
редовно работилницата, не е почувствал да звучи
у него по-силно струната на доброто и човещина-
та, не е усетил да го лъхне крилото на Братската
любов, не е успял да види волята си, вплетена във
волята на всички, той е останал чужд на нашата
среда и наистина е сбъркал пътя.”
109
ex cathedra

11 СТЪПКИ
ПО ПЪТЯ КЪМ
ДОСТОЙНСТВОТО
НА КАКВИ МАСОНСКИ И МОРАЛНИ
КРИТЕРИИ СЛЕДВА ДА ОТГОВАРЯТ
КАНДИДАТИТЕ ЗА ВЕЛИК МАЙСТОР,
ВЕЛИКИ САНОВНИЦИ, ЧЛЕНОВЕ НА
ВИСШИЯ БРАТСКИ СЪД, КОМИСИИТЕ
КЪМ ВЕЛИКАТА ЛОЖА И МАЙСТОРИТЕ
НА ЛОЖИ
У БРАТ АНТОН АНТОНОВ,
МАЙСТОР НА ЛОЖА „ФЕНИКС”

М
Старото и ново начало
асонската „Балканска звезда” огрява
за първи път българските земи в Русе
през 1880 г., точно две години след
като България отново е свободна са-
мостоятелна държава.
„Робът се бори за Свобода, Свободният
за Съвършенство…”
– в тези слова са кодирани символи. И не само...
Единствено свободният човек, може да си позволи да
мисли за нещо по-възвишено и да се стреми към съ-
вършенство.
След десетки години на търсения, усъвършенства-
ния и градежи от добри човешки дела, създадени и от
Масони, българинът губи за пореден път свободата си.
За почти петдесет години. Или – половин век отново
на пътя за никъде... Жестоко, но факт. Несвободата
не търпи Масонството. Забранява го. И го преследва.
Но Фениксът отново възкръсва от пепелищата на без-
смислието и насилието…
В 1992 г. – или 112 години след началото – „Звез-
дата” отново ни огря.
Българинът (за кой ли път) започна да изгражда
изначално – камък по камък – своята държава и себе
си. Защото „наследството” от близкото минало далеч
не е нещо, което би ни помогнало. То продължава да
ни разделя. И е просто един горчив спомен за пропи-
лени години.
Днес отново сме обречени да градим сградата на
нов тип държава, но и нещо неизмеримо по-трудно –
да изграждаме отново себе си. А това не става с пари,
не става дори и с много пари.
Какво е днешното българско „наследство”?
„Резултатът (наследството – бел. авт.) е държава,
управлявана и разгромена от невежата и повърх-
ностна посредственост, напереното самомнение, не-
опитността на незрелия интелект, суетата на бегли-
те школски познания.
Безверието и фалшът в публичния и политически
живот ще са безверие и фалш и в частния живот.
Жокеят в политиката, подобно на жокея на хипо-
друма, е покварен от главата до петите. Той на-
всякъде ще се погрижи първо за собствените си
интереси и този, който се осланя на него, ще раз-
чита на неблагонадежден човек. Амбицията на

110 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


такъв човек е плебейска, подобна на него самия;
и следователно той ще се домогва към властта с
плебейски и долни средства, както ще се стреми
да получи всеки друг желан обект – земя, пари или
репутация. (…)
‘Не можеш’ – е казал Великият учител – ‘да служиш
едновременно на Бога и Мамона’” [Албърт Пайк,
„Морал и Догма”, София, 2007, с.65–67].
Тези думи са изречени преди повече от век. Светът
обаче не е мръднал. Поне нашият – със сигурност.
Защо ни интересува държавата?
Защото свободният човек, Масонът, никога не е
бил отрицател на своето Отечество, на държавата.
Из Конституцията на Андерсън:
„Масонът е мирен поданик на гражданското управле-
ние, където и да живее или работи и никога не тряб-
ва да се замесва в заговори или конспирации срещу
мира и благосъстоянието на нацията... Той трябва с
готовност да се подчинява на всяка законна власт,
да издига на преден план при всеки случай инте-
ресите на обществото и ревностно да допринася за
просперитета на неговата собствена страна.”
И в днешния български ден, когато държавата пра-
ви стъпки, като болен след тежко заболяване, тя има
нуждата от здравата и честна опора на българските
Масони.
На какви морални и масонски критерии и
качества трябва да отговаря днес Великият
Майстор?
1. Да е здрав физически и психически, спокоен и
осъзнаващ мъжката си същност и предопределеност,
вярващ в Бог български гражданин, който във всеки
случай и при криза умее да контролира себе си и да
не вреди на Братството и Родината.
2. Да гарантира, че има чисто минало, и че в про-
фанската си битност, и в масонската си принадлеж-
ност, никога не е бил обвързан с престъпни практи-
ки и хора и никога не е донасял за когото и да било
(гражданин или Брат–Масон), явно или тайно, с цел
злепоставянето му или за лично обогатяване.
3. Да има добра професия и чрез нея да може из-
държа себе си и най-близките си хора, и да е готов да
заделя сериозна част от времето си за Братството.
4. Да се ползва с добро име в обществото, както
масонско, така и профанско, и да не допуска каквато
и да е профанска политическа или религиозна прак-
тика – намеса и внушения – сред Братството.
5. Да е доказан патриот, свободен демократ и ев-
ропеец по дух и манталитет.
6. Да е Масон поне от седем години (за НУ Велик
Майстор, ВУ и МУ Братя Велики Сановници) и да е
оглавявал или оглавява регулярна съюзна Ложа, ми-
нимум един мандат.
7. Да приема, осъзнава ясно и пази безпрекослов-
но авторитета на съюзните Ложи, да се съобразява
се с техните суверенни автономни права, защото те
всички заедно съставляват фундамента на ОВЛБ, за-
щото без Братската верига от Ложи, няма и Велика
Ложа; да помни, че всеки от нас тръгва по Пътя от
Ложата и се завръща в нея!
8. Да познава и спазва безпрекословно Древните
Ландмарки, Андерсеновата Конституция и действа-
щия Основен Закон на българското Масонство.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
ex cathedra
9. Да представлява достойно ОВЛБ и да я води и в
профанския мир (при контакти държавни институции
и ръководители, при подписване на договорености и
сключване на сделки в полза на Масонството), съо-
бразявайки се единствено с действащите граждански
Конституция и закони и с интересите на Братството,
като съблюдава във връзка с това и действията на
Братята и Ложите.
10. Да не допуска по никакъв повод в своята дей-
ност като Велик Майстор, каквато и да е профанска
практика и външна на Масонството намеса, както и да
съблюдава за това в действията на Великите Сановни-
ци, на Майсторите на Ложи и на всеки Брат–Масон.
11. Да бди за регулярността, да не показва при-
страстие, да представя в международната си дейност
достойнствата на ОВЛБ и да защитава интересите на
Братството у нас. И да не забравя, че членовете на
всички Ложи по света са наши обични Братя.
Всичко, посочено по-горе, се отнася и следва да
се изисква и от кандидатите за велики сановнически
постове, ВБС, комисиите и Майсторите на Ложи! Не-
обходимо е просто кандидатът за всеки такъв пост „да
даде думата си” – преди избора, пред всички!
За Висшия Братски Съд
Защо да не го наречем Помирителен Братски Съвет
или Арбитраж? Днешното „издание” и „права” на ВБС
прекалено силно пресъздават профанския наказателен
съд и профанската практика. А последният му състав
„работеше” цял мандат като гилотината в Париж от едни
други времена. Редно е българското Масонство да за-
твори тази глава и категорично да спре тази практика!
Днес сме длъжни преди всичко да променим не
просто персоните, а системата. Преди повече от 100
години Масонът Албърт Пайк, пише по темата за „от-
мъщението и наказанието” нещо, което горчиво на-
подобява времената в които живеем – в Братството и
извън него:
„И ако на човешката природа не е присъщо да не
отмъщава с наказание, нека Масонът наистина да
смята, че в това си действие е представител на
Бога, и нека отмъщението му да се измерва с пра-
восъдие и да се смекчава с милосърдие. (…)
Помни, че всяка нравствена характеристика на чо-
века намира своя прототип сред създанията с по-
ниска интелигентност; че жестоката низост на хи-
ената, свирепата хищност на вълка, безмилостната
ярост на тигъра, лукавата коварност на пантерата
се срещат и в човешкия род и, когато се устано-
вят при хората, не трябва да предизвикват никак-
ви емоции, по-различни от тези които изпитваме,
когато ги открием сред зверовете. Защо истинския
човек трябва да се сърди на гъските, че съскат, на
пауните, че се перчат, на магаретата, че реват, или
на маймуните, че подражават и дърдорят, макар че
наподобяват човека? Освен това винаги си остава
истина, че е по-благородно да простиш, отколкото
да отмъстиш; и че по-принцип трябва твърде много
да презираме онези, които са ни сторили зло, за да
изпитаме чувство на гняв или желание за отмъще-
ние” [пак там, с.73-74].
Завистта, злобата и отмъщението, ако и да са чер-
ти у плебеите, никога не следва да могат да бъдат
част от чертите на българския Масон.
Нека издигнем Морала и Правилата във Верую на
Българския Масон!
111
БРАТ АЛЕКСАНДЪР НИШКОВ
или масонството vs. масонството
П
оводът да споделя изложените тук ми-
сли е интервюто на Люба Кулезич с
поета-преводач и Брат Масон, Влади-
мир Левчев, излъчено по NOVA TV на
13.02.т.г. в рубриката „Рулетка” на пре-
даването „Станция Нова”. Поводът – но-
вата (поредна) книга на масонска тематика.
Защо избрах горното заглавие?
Всъщност, то (типично по вестникарски) е под-
веждащо, защото: първо, уважаваната от мен Люба
Кулезич не е народът, независимо, че поставя въ-
проси, които се задават от непосветеното общество
(като журналист, това е нейната работа), а от друга
страна, Брат Владимир Левчев не е българското Ма-
сонство (това го споменавам в негова полза), защото
не е посветен в България. Брат Владимир много ин-
телигентно зае правилната позиция, излагайки – до-
112
колкото е позволено – но просто и ясно, истината за
масонската същност, отговаряйки от положението на
един редови Масон на незлонамерените, но провоки-
ращи въпроси.
Нямам за цел да преразказвам зададените въпро-
си, както и огласените отговори. В тях нямаше нищо
сензационно, нищо шокиращо – изобщо нищо, което
да впечатли редовия зрител, да не говорим за някого
от Братята.
Нещото, което обаче прикова вниманието ми, бяха
едни или други (на пръв поглед безобидни), послед-
ващи, но много на място поставени въпроси:
• за разпространяването на „конспиративни теории”,
• за световната масонска хегемония,
• за Матвей Головински,
• за „юдео-масонската” мафия,
• за (не)масонската митология,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

• за „ченгетата” и „мутрите” в Масонството и пре-
минаването от власт в власт,
• за Масонството в „мръсотията” на българския
преход,
• за българската духовна „тиня” и повсеместна
апатия,
• за помирението на обществото,
• за диалога като такъв
– все въпроси, които се задават от профани, оформя-
щи цялостния портрет на Масонството, в случая – в
България.
Всеки един от нас, който се счита за Масон, има
за тези питания своите отговори (в повечето случаи
много компетентни). Но… никой не предприема нищо
съществено, с което Масонството у нас отново да за-
еме полагащата му се обществена позиция, каквато
тя е била до 1940 г., например. Никой не си поставя
задачата да придаде на Великата Ложа като институ-
ция значимостта, която ѝ се дължи. Тук имам пред-
вид чисто личната масонска, личната гражданска или
личната професионална позиция на всеки един член
на Ордена.
Затворени в самите нас (нямам предвид
в масонски смисъл), ние не искаме да
се оглеждаме наоколо – вглеждаме се
единствено в себе си и в собствените си
интереси, нерядко загърбвайки исконни
масонски ценности, в името на които сме
„станали” Масони.
Продължаваме да възприемаме присъствието си в
Ритуала като самодостатъчност, като индулгенция,
позволяваща ни често да извеждаме бизнес- и ло-
би-отношения пред масонските ценности и задачи
– едно, може би, естествено следствие от недостига
на същностно познание и от погрешната представа за
това: всъщност, какво да изискваме от самите себе си
и оттам – какви искаме да сме.
Много често се изкушаваме да ставаме поръчители
на финансово обезпечени или обществено значими
кандидати, смятайки, че правим нещо полезно за Ло-
жата. Но все по-често разбираме, че сме сбъркали. И
не само това – осъзнаваме, че сме навредили – на но-
воприетия, на Ложата, на Ориента и най-вече на себе
си. Но рядко си взимаме поука. Това пък е следствие
от липсата на доктрина – лична доктрина и доктри-
на на ложата. Факт е, че много обществено значими
фигури в историята са били Масони. Но… те са били
Масони именно, защото са били обществено значими,
а не са станали обществено значими, защото са били
Масони. За голямо съжаление, днес самото определе-
ние „обществено значим” е вече доста девалвирано.
Има друга категория хора, които не могат да поне-
сат мисълта да са вън от периметъра на властта. Това
не означава, че някога непременно са били част от
нея. Обратно, те биха могли цял живот да са пребива-
вали из онази необходима – обслужваща и възползва-
ща се от властта – периферия. Но идва един момент,
когато периферията дочува (не казвам прочита) нещо
за Масонството. И изведнъж открива възможността за
компенсация на всички досега „пропуснати ползи”. За
това няма виновни. Все някога всеки достига тавана
на собствената си некомпетентност – тук въпросът е:
доколко той е информиран или колко добре са го ин-
формирали? Така попадналият в Масонството вече е
прекрачил прага му. Сторил е това с големи надежди,
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
дълг
но последващите разочарования са се оказали неиз-
бежни. Крайният резултат е предизвестен: апатия,
напускане или изключване.
Разбира се, това е много краен пример. И колкото
и често да се среща, не трябва да се забравя и за об-
ратната страна на монетата: част от същността на на-
шата идея е да даваме шанс – на себе си и на хората
около нас да се развиват, да се усъвършенстват.
Разсъждавайки в тази посока, ако се огледаме в
днешното ежедневие, можем (макар и с много условнос-
ти) да приемем подобни положения в разумни граници,
като някакви изключения.
И ето, лека-полека се връщаме до темата:
защо, когато Масонството се дискутира в
медиите, почти без изключение, въпросите
са като тези, които зададе Люба Кулезич?
Простичкият отговор е: защото тук цари неяснота.
А след като нещо не е ясно някому, той започва да
гадае, склонен е да приема за истина всичко, което
други (които също не са наясно) му предлагат като
истина. Това е една от големите болки на българското
Масонство – то трябва да вирее в условията на сери-
озна усреднена интелектуална девалвация на българ-
ското общество, на обществото, което – искаме или
не искаме – е майка и на Ордена ни.
Голямото богатство на Масонството, за което всич-
ки говорят и което всички твърдят, че търсят, е висо-
кият интелект, оплоден от познанието. Убеден съм, че
именно сега е моментът българското Масонство да се
реабилитира пред обществото, да се постави в негова
услуга и да заеме подобаващото му се място в соци-
алния живот. Убеден съм, че това може да стане само
тогава, когато Масонството се изпълни с мисълта, че
то е реална част от все същия живот. Изхождайки
от факта, че ние не сме тайна, а малко по-затворе-
на структура, мисля, че вече болезнено е назрял мо-
ментът, в който трябва да открехнем леко вратата, да
провокираме диалог и чрез всички възможни лостове
да предизвикаме: първо, помирение вътре в самите
нас и, второ, помирение между обществото и нас.
Тук, обаче, възниква един проблем – лесно е „да
открехнем леко вратата” на нашия свят. Но, открех-
вайки я, какво ще можем да покажем? Име се изграж-
да посредством достойни, почтени и обществено зна-
чими дела.
Началото постави НУ Велик Майстор, но
колцина бяха тези, които подкрепиха
неговата идея за популяризиране на
масонските ценности в профанското
пространство, да речем, посредством
списание „Зидарски преглед”? Мнозина
дори не го купуват. Критикуват го, но не
участват в списването му, за да го превърнат
в списанието, което искат.
Всички ние, българските Масони, каквото и къ-
дето да правим и говорим, не трябва да забравяме,
че именно ние представляваме Обединената Велика
Ложа на България и ако не се стремим да покажем
Масонството като една велика хуманно-философска
идея, това би означавало, че не пазим собственото
си име и чест. Тогава в очите на обществото ще сме
такива, каквото то иска, а не, каквито сме.
Или искаме да бъдем.
113
награда „Иван ВЕдър”
къпи Братя,
Изправям се сега,
пред вас, щастлив,
трогнат, но и не по-
малко смутен, дори
объркан. Мисля, че
е ясно защо – дължи
се на изненадата,
граничеща с недо-
умение, че, всред толкова достойни и заслужили
Братя, тъкмо аз съм избран да бъда първият но-
сител на тази прекрасна награда, която тепърва
ще придобива достойнството и ореола, които са
предопределени от името ѝ. Но няма що, избран
съм и трябва да се справя по някакъв начин със
ситуацията. Ще бъда последният, който ще оспори
решенията и доводите на журито, толкова повече,
че те ме ласкаят и ме карат да изглеждам малко
по-достоен в собствените си очи.
Съзнавам, че, както му е ред, следва да изре-
114
ка куп мъдри сентенции и благодарствени слова.
Бедата е, че напоследък не ми достига самочувст-
вие, за да поучавам и назидавам. Не че не съм го
правил, но то е било, защото е трябвало в дви-
жение да оправя някакви грешки, недоразумения
или недоразбиране. Понякога драстични, граниче-
щи с престъпление спрямо Масонството. Вероятно
не винаги съм бил прав. Това е нещо естествено.
Важното е накрая да се осъзнаеш.
Никога не съм желал да членувам в каквато и
да било организация. Винаги съм бил вълк единак.
Такава ми е била професията. Цял живот, освен
със жените, съм контактувал непрестанно с моя
строг и взискателен партньор и опонент – пианото,
а по-късно и с неговия прадядо органа. Бил съм
техен господар и пленник. С тях съм имал сложни,
дори драматични и много противоречиви отноше-
ния. Все пак те не ме направиха мизантроп, какъв-
то бях на път да стана до неотдавна. Това се случи
по-късно. Тогава почти нищо не знаех за хората.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
 награда „Иван Ведър”

Взаимоотношенията ми с тях, се изчерпваха с ня-

колко близки приятели и роднини.
Затова, когато един прекрасен ден, при мен дой-
де моят приятел и Брат, Янко Бонев, и ми предложи
да ме посвети в масонско звание, аз му отказах. Не
знаех нищо за Масонството и не желаех да знам –
освен, че при тях вероятно ще да е многолюдно. За
разлика от мен, Брат Янко не е човек, който лесно
се предава. И той не престана да упорства, докато
не постигна своето.
Попаднах на едно чудо, наречено Ритуал на пър-
ва степен. Бях толкова очарован, колкото и изнена-
дан, толкова възхитен, колкото и поразен. Веднага
разбрах, без всякакво съмнение и резерви, че тук ми
е мястото. После, естествено, проумях, че не всичко
протича тъй, както е в Ритуала. Постепенно осъзнах,
че сме хора, необработени камъни; че е много труд-
но да направиш от необработения камък полиран
куб и от профана – Масон. Това знание не се постига
лесно. Човек преминава през редица метаморфози:
от чирашкия ентусиазъм, през различните етапи на
надеждата и попарените илюзии, до мъдрата резиг-
нация. Дори по едно време се опитвах, аз, лично, да
взема нещата в свои ръце, за да ги направя такива,
каквито ми се струваше, че трябва да бъдат. Поне в
моята Ложа „Светлина”. Че и по-нагоре. Макар и по
неволя.
Каква самонадеяност! Не знам, дали си дава-
те сметка, че мнозина между нас правят подобни
грешки. Ние не сме оправили себе си, а имаме пре-
тенциите да оправяме света. Но това е друга тема.
По-важното е, че не осъзнаваме, че – цитирам –
„всичките ни сметки са без кръчмаря”. А под поня-
тието Кръчмар, визирам ни повече, ни по-малко,
Великия Архитект. Или нека Го наречем Съдбата,
за угода на някои по-прагматични умове. Наистина
си въобразяваме, че сме господари на съдбините
си. Няма лошо. Така и трябва да бъде. Нищо, че
всъщност не е така. Искам да кажа, че нещата, от
всякакво естество, на макро- или микро-ниво, се
движат не благодарение, а въпреки нашите усилия
и въжделения. Така е и с българското Масонство.
То става по-силно, по-мъдро и по-добро. Въпреки
отделни пропуски, дори провали. Само че ще мине
известно време, докато се отърси от родилното си
петно и детските си болести. Не много – някакви
си, там, 300-400 години. Ние, с вас, няма да дожи-
веем да го видим, но утехата, че Рим не е издигнат
за един ден, остава.
Благодаря на Бога, че доживях до момента, в
който, изправен пред вас, обгърнат от вашето вни-
мание и, надявам се, Братска любов, мога да ви
кажа, колко съм Му благодарен, че ме дари с та-
кива великолепни приятели като вас, като по този
начин украси и осмисли последните ми дни.
Благодаря на град Русе, на Ложа „Балканска
звезда”, на Ложа „Нова Светлина”, на Обединената
Велика Ложа на България и на всички вас, които се
стекохте от близо и далеч, за да подкрепите пър-
вата церемония по връчването на наградата „Иван
Ведър” и така да ощастливите онзи, който днес я
олицетворява и сега, приемайки я смирено, ви се
покланя.

В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ

НА ВСЕЛЕНАТА!

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 115

награда „Иван ВЕдър”

Р
оден е в Разград – година 1827-а, 20 юли, в
семейството на занаятчията Никола, с рожде-

ИВАН ВЕДЪР –
но име Деню (Данаил). Израснал като буйно
и смело момче, на 14 години спасява баща си
от посичане, убивайки един турчин. Избягва

БЕЛЕЖИТ в Ески-Джумая, после в Шумен, където изу-

чава сърмаджийския занаят при един арменец и науча-
ва арменски, оттам постъпва в четата на Кънчо Илиев
СВОБОДЕН като драгоман. След двугодишно скитане с тази чета
заминава за Цариград. Една случайност му помага да

ЗИДАР,
постъпи в тиловото управление на английските войски,
действащи в Кримската война. С английско съдействие
заминава за Малта, където учи в протестантски колеж

ПЪРВОМАЙСТОР в Ла Валета. Вместо мисионер става моряк, обикаля

света, постъпва в английския морски флот и участва в
битката при Севастопол. Става учител по чужди ези-
ци в Измир (владее английски, френски, португалски и
У Брат Кирил Блъсков италиански). След 1855 г. е в Цариград като преводач
Стар Майстор на и преподавател по арменски език в „Робърт колеж”. Ко-
респондент е и на различни европейски вестници.
Ложа „Балканска звезда” През 1858 г. за известно време е преводач в Ми-
нистерството на външните работи на Високата порта.
Турците разкриват младежките му прегрешения и той е
принуден да избяга в Букурещ, където учи в медицин-
ско училище под името Иван Николов. Тук си спечелва и
прозвището „Ведрий”. Напуска училището и заедно със
свой братовчед се захваща с търговия. Известно време
е представител на съвместната им фирма в Манчестър.
През всичкото това време Иван Ведър поддържа връз-
ка с революционната емиграция и подпомага с парични
средства Легията на Раковски и Старозагорското въста-
ние. На 35 години се завръща в България и след кратък
престой в Свищов, където е началник на паспортна служ-
ба, се установява в Русе. Оженва се за Стояна, дъщеря на
видния представител на русенския еснаф Хаджи Станчо

116 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


Драгошинов. През 1863 г., с препоръка на английския
посланик, заминава за Цариград като придружител на
английските инженери, строящи линията Русе – Варна.
Там, на 12 декември 1863 г., в цариградската английска
Ложа „Ориентал” №687, Ведър е посветен в Масонство-
то, а по-късно получава от Великия Ориент на Франция
високите степени: 18-а, 30-а, 31-а, 32-а и 33-а.
След пускане в експлоатация на жп-линията, той е
последователно началник гара в Каспичан, Ветово и
Червена вода, а по-късно – и телеграфист в Русе. Тук
той е чест гост в дома на баба Тонка, негови другари са
братя Обретенови, Захари Стоянов, Стефан Стамболов,
Ангел Кънчев, Тома Кърджиев, дейците на читалище
„Зора”. Подпомага всячески Русенския революционен
комитет.
Това предизвиква гнева на турците, което го принуж-
дава да се изсели със семейството си в с. Махалата, Пле-
венско, където открива първото класно училище. Изго-
нен за пореден път, учителства за кратко в Плевен, но с
пламването на Освободителната война отново е в Русе.
Несъмнено, в края на Руско-турската война (1878 г.)
той има най-голямата заслуга за спасяването на града
от опожаряване и на гражданството – от поголовна сеч.
След оттеглянето на Щаба на главнокомандващия евро-
пейската турска армия, Мехмед Али паша, отбраната е
поверена на елитната египетска армия, командвана от
Делавер паша, Масон. Разположените около Русе хиля-
ди башибозуци се готвят за набези в града. Чрез итали-
анския консул в Русе, Енрико де Губерниери, също Ма-
сон, се осъществява среща между Иван Ведър и Делавер
Паша, при което последният не само дава съгласието си
градът и жителите му да бъдат пощадени, но издава за-
повед до намиращите се под негово командване военни
части да охраняват Русе и гражданството му.
Още в годината на Освобождението Иван Ведър за-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
награда „Иван Ведър”
почва да работи за учредяване на Масонска Ложа в Бъл-
гария. Контактите му с Антонио Коларес (33-а степен),
Велик Секретар на Великия Ориент на Лузитания – Ли-
сабон, Португалия, довежда до получаване на патент №
1831 от 31.03.1879 г. за учредяване на Масонска Ложа
под № 134 Ориент Русе с името „Балканска звезда”.
На 21.02.1879 г. в Букурещ в Масонска Ложа „Хе-
лиополис”, намираща се под егидата на Великия Ори-
ент на Франция, са въведени в първа масонска степен
Тома Кърджиев – прокурор, поручик Върбан Винаров
и Йордан Джумалиев – чиновник. След няколко дни в
същата Ложа са посветени още трима русенци – по-
ручик Марин Маринов, Александър Попов (полицей-
майстер), и секретарят на русенския апелативен съд
Захари Стоянов – журналист, писател, бъдещ пред-
седател на българския Парламент. Именно тези пос-
ветени в Масонството русенци, заедно с Иван Ведър,
откриват на 15.02.1880 г. временна Ложа.
Първата Зидарска Ложа в България, наречена „Бал-
канска звезда”, е под покровителството на Великия Из-
ток на Португалия и записана в неговите регистри под
№ 134. След създаването си през 1880 г. тя заживява
пълноценен организационен живот. До 1882 г. члено-
вете ѝ достигат 27 души. Иван Ведър полага усилия за
разпространяване на Масонството и в други градове на
страната. Благодарение на активната му дейност и тази
на русенските Масони на 14.01.1884 г., под патронажа
на Велика Ложа на Румъния, във Варна се полагат ос-
новите на Първата Велика Ложа на България. През май
същата година тя е призната от Великата Символична
Ложа на Франция.
В края на живота си Ведър завещава всичките си
имоти на държавата, като казва, че на децата си е дал
достатъчно: образование и възпитание.
Почива на 8 август 1898 г. в Русе.
117
награда „Иван ВЕдър”

118 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 награда „Иван Ведър”

Автор на нагръдния почетен знак

„Иван Ведър” – Брат Александър Ниш-
ков.
Сполай за стореното!
И аплаузи!
Автор на скулптурния портрет на Брат
Иван Ведър – г-н Красимир Михайлов.
Сполай за стореното!
И аплаузи!
И повторни аплаузи за двамата!
Да се твори красота – това не може да
не е върховно щастие.
Да се твори красота, която ще бъде
дарявана – това не може да не е върхов-
на щастлива привилегия.
Да се твори красота, която ще бъде
дарявана на достойни люде – това не
може да не е дважди върховна щастлива
привилегия.
Още веднъж – аплаузи за привилеги-
рованите щастливци!
И дано щастието и привилегията им
не ги напускат до века!

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 119

 И
ма хора, за които социалната стихия
е най-естественото място за живеене.
Брат Лука Станчев е такъв човек.
Гимназиалната или университетска
преподавателска работа, организиране-
то на изложби или публични дискусии,
усилията да се възстанови дадена историческа исти-
на или да се засвидетелства почит към загиналите
за определена историческа правда, страстта да бъде
запечатана върху фотографска лента страховитата
безбрежност на пустинята или волята да бъде спря-
на разрухата на един храм – това са все координатни
директории от личното пространство на Брат Лука, с
които той се втурва в общественото пространство. За
да го обогати, за да го облагороди и така – да остави
пример за подражание.
През своите масонски години от 1997-а насам
Брат Лука:
● Организира побратимяването на Ложа „Дъгата на
Пловдив” с Ложа „Юлкю”, Истанбул, като осъществява
сближение и с истанбулските Ложи „Уфук” и „Гюзе-
лик”, както и с Ложа „Южна звезда” от Адана.
● Заедно с ВУ Брат Ершан Тинай организира по-
сещението на група от Великата Ложа на Турция,
представяща артистично символиката на Чирашката
степен.
● Подготвя удостояването на Великия Майстор на
Великата Ложа на Турция НУ Брат Рамзи Санвер със
званието „Доктор Хонорис Кауза” на Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски”.
● Съвместно с Братята от Ложа „Аристотелис” от
Солун и от българските Ложи „Дъгата на Пловдив” и
„Тракия” организира (през май 2010 г. в Пловдив)
публичната лекция на проф. Николаос Муцопулос на
тема: „Строители на Мита, архитекти на Историята,
механици, майстори на Византия и кударски строи-
тели на Македонската традиция”. Отново по негова
инициатива се превежда и издава забележителната
монография на проф. Муцопулос „Базиликата Свети
Ахилий в Преспа”, която е представена впоследствие
в София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Велико
Търново и Каварна. Понастоящем подготвя присъж-
дането на титлата „Доктор Хонорис Кауза” на Пло-
вдивския университет на този именит учен и голям
приятел на България.
● Инициира кампанията за прибиране в България
на мощите на цар Самуил.
● Инициира поставянето на паметни плочи и изди-
гането на паметници в Пловдив на: Йордан Йовков и
Борис Христов, на Атанас Кръстев (Начо Културата),
на Светите братя Кирил и Методий (барелеф пред
Градската художествена галерия и паметник пред
Хуманитарната гимназия, носеща името им).

МУ БРАТ ● Инициира и организира първата, и единствена

засега, седмица на македонското кино в България.

ЛУКА СТАНЧЕВ –
● Съвместно с „Нова българска телевизия” орга-
низира подготовката и заснемането на документал-
ния филм „Българските следи в Албания”, показан

ПОСЛАНИК НА на международната научна конференция във Варна

през септември 2010 г., при предстоящо участие на
филма в националния конкурс за документални фил-

ДОБРА ВОЛЯ ми и представянето му в редица градове в България

и зад граница. Паралелно подготвя запознаването на
обществеността с неговата фотоизложба „Невижда-
ната Албания”.
У Брат Николай Божилов ● Организира в град Битоля, Република Македо-
ния, първия на Балканите „Ден на Европа и поми-
Майстор на Ложа „Тракия”

120 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


рението”, като на 9 май 2007 г., заедно с кмета на
Битоля, Владимир Талески, и председателя на пар-
ламента на Република Македония, проф. Любиша
Георгиевски, в присъствието на всички посланици и
военни аташета на страните, воювали през Първата
световна война, участва в откриването на обновена-
та отсечка от пътя, церемониалната алея и тържест-
веното стълбище към българското военно гробище
край с. Цапари. След това, по негова идея, от място-
то, на което са погребани 200 български воини, дали
живота си в епичните сражения при Червената стена
(„Втората Шипка”), заупокойната литургия и посла-
ническите слова в памет на загиналите се пренасят
и към другите военни гробища – сръбско, немско,
френско...
● Дарява на българското читалище в Охрид бъл-
гарски филми и книги, като заедно с председателя
на читалището, Люпчо Куртелов, и българските ди-
пломатически представители участва в организира-
нето на поход по стъпките на българската армия от
Охридското до Преспанското езеро.
● Подготвя гостуването на големия босненски ху-
дожник, Брат Исмар Муджезинович, в галерията на
Брат Жорж Трак в Пловдив.
● Възстановява през 1996 г. „Пловдивския граж-
дански клуб”, първата неправителствена организа-
ция в България, основана като „Разисквателно дру-
жество” през далечната 1863 г.
● Работи като представител на „Трансперанси ин-
тернешънал” за Пловдив.
● Организира пет авторски фотографски изложби,
представени в България и зад граница – факт, който
му носи през 2005 г. номинация за наградата „Плов-
див” в областта на фотографията.
● Инициира написването и издаването на учебно
помагало по религия „Християнче”, като съвместно
с Богословския факултет при Софийски университет
организира курс за учители по религия.
● Участва активно в организацията по посеще-
нието на Негово Светейшество Папа Йоан Павел ІІ
в Пловдив, в резултат на което получава покана за
гостуване и участие в XX Биенале в Сан Габриеле,
Абруцо, Италия. Във връзка с това организира и пър-
вото присъствие на православен художник (акаде-
мик Светлин Русев) там.
● Организира под патронажа на Негово Светейше-
ство Вселенския Патриарх Вартоломей провеждането
на международна научна конференция под надслов
„Културното наследство на Византия и Балканите”,
събирайки за първи път след 1928 г. учени-византо-
лози от целия свят и осигурявайки възможности за
богати културни прояви от всички балкански стра-
ни.
● Подготвя в Република Хърватска отпечатването
на документалната книга на Диана Гласнова „Войни-
ците на милосърдието” – труд, който доказва с доку-
менти приятелството и помощта, оказвана от българ-
ските войници и офицери на местното населението
по пътя от Междумурието през Словения и Австрия
– всичко това, в противовес на югославската исто-
риографска пропаганда, представяща нашата армия
като банда разбойници, крадци, изнасилвачи.
● На протежение на повече от 10 години популя-
ризира в Република Гърция българските културно-
исторически паметници в района на Преспанските
езера, където организира заснемането на забележи-
телния филм на д-р Горан Благоев „Островът на цар
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
ЛИЦА
Самуил”. Допълнително, в продължение на осем по-
редни години организира пленери – колонии с име-
нити български художници и скулптури, усилвайки
по такъв начин българското присъствие в областта.
● Участва в конференцията „Византийска Преспа”
на брега на Преспанското езеро, като благодарение
на неговата активност са представени и популяри-
зирани нови исторически факти от българската ис-
тория: мястото на гроба на комит Никола (баща на
цар Самуил) и гроба на патриарх Герман (патриарх
от времето на цар Самуил) в село Герман; новата да-
тировка на патриаршеската базилика на цар Самуил,
„Св. Ахил” и пр.
● Дарява като материална помощ на Зографския
манастир в Света гора 1000 литографии на големия
пловдивски художник Ангел Василев – Ачо.
● Организира и осъществява (след 100 години)
реставрацията на всички 40 икони от иконостаса на
желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул, обзавеж-
дайки за целта специално ателие и осигурявайки ре-
ставраторски екип и материали за продължилата два
месеца работа. Последващо организира първото по
рода си в Република Турция позлатяване на купола
на същата църква, при активното участие на свобод-
ни мъже от България и на близки до тях хора.
● Инициира създаването на музей в сградата на
бившата Екзархия в Истанбул, дарявайки (с цел
набиране на средства) на храма „Св. Стефан” и на
сградата на Екзархията по 1000 литографии, както
и 1200 броя сувенирни икони. В рамките на същата
инициатива инспирира поставянето на чешма-фон-
тан в двора на храма, проектирана и изработена от
Брат Жорж Трак, с когото в момента организира съв-
местно с турски и австрийски представители основен
ремонт на храмовата метална конструкция.
● Организира и финансира изготвянето и отпечат-
ването на художествен албум за българските истори-
чески паметници в Истанбул в тираж 1000 броя – на
български и турски език, и 1000 броя – на български
и английски език.
● Инициира започването на възстановителните
работи и обзавеждането на историческия български
Метох в Истанбул, като в момента работи по наби-
рането на средства за обзавеждане на помещенията
и създаването на музей на партерния етаж – всичко
това, с перспектива Метохът да се превърне в Бъл-
гарски културен център в турската столица.
● В Антакия, бивша Антиохия, организира първото
международно биенале, изцяло с участието на Бра-
тя. Паралелно, организира в Пловдив най-мащабна-
та турска културна програма под надслов „Невижда-
ната Турция”.
● Ежегодно, по време на Коледните и новогодиш-
ни празници, провежда благотворителни обеди, на-
биране на дрехи и пр.
Такъв е Брат Лука Станчев – постоянен инициатор
и организатор на срещи и разговори: между различ-
ни културни институции и граждански сдружения,
между различните власти в Пловдив... Вдъхновител
на множество културни прояви – изложби, среднош-
колски конкурси, състезания, литературни четения,
представяния на книги, благотворителни разпродаж-
би и търгове, концерти...
Ето какво се случва, когато Масоните станат по-
сланици на добра воля. И строители на мостове меж-
ду хората.
121
годишнини

Човек е богат с мечтите си!

И с онова, което може да даде!
Бъди здрав, Велики Майсторе!
За да можеш да мечтаеш!
И да даваш!

122 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 годишнини

5 години Ложа „Акация”

На 15 декември 6010 г. Ложа „Акация” – Ориент

София, отбеляза своята 5-годишнина. Събитието бе
отпразнувано с Тържествен Ритуал на Първа степен и
ГОДИШНИНИ НА ЛОЖИ ОТ ОВЛБ Тържествена Братска Трапеза в Парк-хотел „Москва”
– София.

5 години Ложа „Хирам”

5 години Ложа „Свети Йоан”
На 30 октомври 6010 г. Ложа „Свети Йоан” – Ори-
ент София, отбеляза своята 5-годишнина. Събитието
бе отпразнувано с юбилейно тържество в Созопол.
Това даде възможност Братята да се поклонят пред
мощите на Свети Йоан в Храма „Свети Георги”, а на
следващия ден да посетят разкопките на остров Свети
Иван.
На 12 март 6011 г. Ложа „Хирам” отбеляза своя
5-годишен юбилей с благотворителна вечер, орга-
низирана съвместно с други Ложи от Ориент София.
Събраните средства и предмети са предназначени за
подпомагане на дом за деца във Варна.
3 години Ложа „Княз Александър I фон
Батенберг” и 2 години Ложа „Лесинг цум
зоненауфганг”

На 2 април 6011 г. в Ориент Русе Ложите „Княз

Александър I фон Батенберг” и „Лесинг цум зоненау-
фганг” отпразнуваха своите Трета и Втора годишни-
на. Празникът бе отбелязан с Тържествен Ритуал на
I степен, последван от вечеря на свещи за Братята и
техните Сестри.

10 години Ложа „Мизия”

На 13 ноември 6010 г. Ложа „Мизия” – Ориент

Плевен, отбеляза своя 10-годишен Рожден ден с Тър-
жествен Ритуал на Първа степен, Братска трапеза и
вечерен коктейл.

5 години Ложа „Розата на Тракия”

На 30 април 6011 г. Ложа „Розата на Тракия” отбе-

ляза своя 5-годишнина с Тържествен Ритуал на Първа
степен и официална вечеря за Братята и Сестрите.

10 години Ложа „Средец”

На 11 декември 6010 г. Ложа „Средец” – Ориент

София, отбеляза своя 10-годишен юбилей с Тържест-
вен Ритуал на Първа степен и Братски коктейл в Хо-
тел „Шератон” – София.

Зидарски преглед
Зидарски преглед ●● Книга
Книга VI-VII
VI-VII ●● година
година 6011
6011 123
123
зад граница
7–8 декември 6010 г.
Лондон, Великобритания
КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНАТА ВЕЛИКА ЛОЖА
НА АНГЛИЯ
Делегация в състав: Великият Майстор, НУ Брат Гри-
горий Вазов; Заместник Великият Майстор, ВУ Брат Лю-
бомир Пармаков; Великият Секретар, ВУ Брат Алексей
Лазаров и Великият Ковчежник, МУ Брат Румен Найденов,
участва в работата на Конференцията на Обединената Ве-
лика Ложа на Англия. В нея взеха участие представители
на 13 Велики Ложи от Ориентите: Австрия, Канада, Южна
Африка, Франция, Германия, Румъния, Чехия, България,
Сърбия, Естония, Малта, Македония и Словакия.
На вечерята на 7.12.6010 г., дадена в чест на гостите
от Програмния Велик Майстор на ОВЛ на Англия, НУ Брат
Питър Лаундс, участваха повечето от чуждестранните
делегации. Пъвоначално бе съобщено, че тази вечеря за
„Добре дошли” е само за Великите Майстори, но впослед-
ствие бе обявено, че всички Велики Сановници от ОВЛБ
са поканени. НУ Брат Григорий Вазов и ВУ Брат Любомир
Пармаков бяха настанени на маса №1 – масата на НУ Брат
Питър Лаундс. ВУ Брат Алексей Лазаров и МУ Брат Румен
Найденов бяха настанени на маса №2 при МУ Брат Дейвид
Уилямсън, Асистент на Великия Майстор. Това направи
всеобщо впечатление.
НУ Велик Майстор на ОВЛБ обясни, че в Ориент Бълга-
рия вече са въведени „Роял Арч” и „Марк” под юрисдикци-
ята на Великата Ложа на Англия, като за Шотландския Ри-
туал се преценява, че понастоящем моментът не е назрял.
НУ Брат Питър Лаундс се съгласи, че по този въпрос не е
нужно да се бърза. Великият Майстор на ОВЛ на Германия,
НУ Брат Рудигер Темплин, не коментира темата, но говори
за благотворителността, като основна активност на Масон-
ството, срещайки общата подкрепа за повече практически
действия в тази насока. В разговорите бяха обсъждани и
принципите на регулярността, приобщаването на Албания
и Китай към световната Масонска Верига, запазването на
суверенитета на всеки Ориент, както и трудностите, въз-
124
никващи от агресивността на американското масонско
присъствие. Великият Майстор на ВЛ на Австрия, НУ Брат
Николаус Шверцлер, информира за проведената в Унга-
рия среща по проблемите на Масонството на Балканите.
НУ Брат Григорий Вазов изрази недоумението си от факта,
че той не е бил информиран за това – още повече, че Бъл-
гария е в сърцето на Балканския полуостров. На фона на
настъпилата тишина и отсъствието на отговор от страна
на НУ Брат Николаус Шверцлер, НУ Брат Григорий Вазов
подчерта, че в Ориент България не съществуват никакви
проблеми с регулярността, което бе потвърдено и от НУ
Брат Питър Лаундс. НУ Брат Рюдигер Темплин, който прие
становището на НУ Брат Питър Лаундс.
На 8.12.6010 г., в присъствието на около 1200 Бра-
тя, бе проведена Ритуалната работа на ОВЛ на Англия.
Присъстващите станаха свидетели на един перфектен
Ритуал. Дневният ред включваше огласяване на актуал-
на информация, Градеж и приветствия към всички чуж-
дестранни делегации с поименно назоваване на гостите.
Великият Секретар оповести единодушното преизбиране
на Великия Майстор на ОВЛ на Англия, Негово Кралско
Височество, НУ Брат Дука на Кент.
На обяда след Ритуала присъстваха около 300 души,
само Велики Сановници. По отношение на нашата делега-
ция отново бе засвидетелствана подчертана почит с нас-
таняването ѝ на маса №2 на Заместник Великия Майстор,
ВУ Брат Джонатан Спенс. Споделяйки впечатлението си
от Ритуала, НУ Брат Григорий отбеляза шеговито, че не
е изключено след двайсетина години ОВЛ на Англия да
постигне нивото на Ритуала на ОВЛБ. Шегата постави на-
чалото на едно непринудено общуване.
Обядът започна с тост на Програмния Велик Майстор,
НУ Брат Питър Лаундс за Кралицата и Занаята. Тостът в
чест на Програмния Велик Майстор бе направен от За-
местник Великия Майстор, ВУ Брат Джонатан Спенс. След
обяда всички гости бяха поканени да минат за сбогува-
не през кабинета на НУ Брат Питър Лаундс. Тук Великият
Канцлер, ВУ Брат Алън Енгелфийлд, сподели на прощава-
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

не с НУ Брат Григорий:
„И да знаете, ние, Обединената Велика Ложа на Ан-
глия, винаги сме готови да ви помогнем, при условие,
че вие поискате това. А фактът, че до момента не сте
го направили, за нас означава, че в Ориент България
и във вашата Велика Ложа всичко с Масонството е
наред и вие сте единствената призната регулярна Ма-
сонска Власт. И още нещо – за това, че не сте ни поис-
кали помощ досега, ние сме ви много благодарни.”
Думите на Великия Канцлер бяха споделени в присъст-
вието на НУ Брат Рюдигер Темплин и НУ Брат Клаус Кот.
Така завърши сбогуването с Братята на ОВЛ на Англия.
По време на цялата делова програма на нашата де-
легация бе засвидетелствано специално внимание от
страна на МУ Брат Дерек Динсмор – Асистент на Вели-
кия Канцлер и Велик Мечоносец. У Брат Питър Робъртс,
Съветник на Великия Секретар по външните отношения,
критично отбеляза, че сайтът на ОВЛБ не работи, поради
което той се затруднява при опитите си да прави справки
за принадлежността на една или друга Ложа в България
към регулярното пространство. МУ Брат Дейвид Уилямсън,
Асистент на Великия Майстор, изяви желание да посети
България, а ВУ Брат Алан Енгелфийлд, Велик Канцлер,
обяви, че ако екипът на Провинциалната Велика Ложа на
Хертфортшир желае да участва в Ритуала по инсталира-
нето на Ложа „Черноморска Котва” в България, то ОВЛ на
Англия не възразява срещу такава идея.
В разговора си със Заместник Великия Майстор на
Националната Велика Ложа на Франция, ВУ Брат Жан-
Клод Тардива, НУ Брат Григорий получи пълна под-
крепа за позицията на ОВЛБ в САЩ и изтъкна, че ще
потвърди подкрепата си и на срещата в Денвър през
февруари 6011 г.
20–22 февруари 6011 г.
Денвър, Колорадо (САЩ)
КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКИТЕ МАЙСТОРИ НА СЕ-
ВЕРНА АМЕРИКА
Вж.: с. 14 и следващите.
11–12 март 6011 г.
Барселона, Испания
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА
НА ИСПАНИЯ
Работата на ВЛ на Испания бе посетена от ВУ Брат
Любомир Пармаков, У Брат Румен Бръшков, Майстор на
Ложа „София”, и Брат Николай Таков, Майстор в Ложа
„София”.
На 11.03.2011 г. се проведе вечеря в чест на гостите,
дадена от Великия Майстор на ВЛ на Испания, НУ Брат
Оскар де Алфонсо Ортега. На вечерята бяха поднесени
приветствията и подаръците от гостите с изключение на
делегацията на ОВЛ на Англия, чието приветствие бе на-
правено на следващия ден по време на Ритуала. Замест-
ник Великият Майстор на ОВЛБ, ВУ Брат Любомир Пар-
маков, бе настанен на маса заедно с Великия Майстор
на ВЛ на Андора, Великия Секретар на ВЛ на Австрия,
Великия Секретар на ВЛ на Холандия, ВУ Брат Хенк Мре-
йен, Великия Секретар на ВЛ на Португалия, ВУ Брат Руи
Леле, Великия Командор на Върховния Съвет на 33-та
степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал, Брат Ра-
мон Изкуиердо и Заместник Великия Майстор на ВО на
Италия, ВУ Брат Масимо Бианки.
ВУ Брат Любомир Пармаков поднесе приветствията на
Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Григорий Вазов, и
всички български Братя към Великия Майстор, НУ Брат
Оскар де Алфонсо Ортега, и го покани да присъства на
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
зад граница
Общото събрание на ОВЛБ. Той благодари за внимание-
то, отбеляза, че на същите дати е ангажиран с присъст-
вие в Колумбия, но пое ангажимент да изпрати свой ви-
сокопоставен представител. С Великия Секретар на ВЛ
на Португалия бяха разменени взаимни уверения за по-
кани в работата на двете Велики Ложи.
На 12.03.2011 г. се състоя Годишното събрание на Ве-
ликата Ложа на Испания. Преди Ритуала, ВУ Брат Любо-
мир Пармаков, проведе разговори с:
1. Великия Майстор на ОВЛ на Германия, НУ Бр.
Рюдигер Темплин, който изрази мнението, че е крайно
време американските Братя да спрат да се занимават с
проблемите на Масонството в Европа, за да можем ние,
в Европа, сами да ги решаваме. ВУ Брат Любомир Парма-
ков подчерта, че именно това е практиката на ОВЛБ, и в
този смисъл и порядък е и становището по този въпрос на
НУ Брат Григорий Вазов.
2. Заместник Великия Майстор на НВЛ на Франция,
ВУ Брат Жан-Клод Тардива, който заяви, че линията на
ОВЛБ и на нейния Велик Майстор, НУ Бр. Григорий, е
правилна, а самият той и НВЛ на Франция винаги ще я
подкрепят.
3. Великия Канцлер на ОВЛА, ВУ Бр. Алън Енгелфий-
лд, който поднесе извинението си по повод на това, че
поради претоварената си програма няма да може да при-
съства на Годишното Общо Събрание на ОВЛБ, но ще се
погрижи да определи представител за България.
Обменени бяха мисли с Великите Майстори на Вели-
ките Ложи на Швейцария, Румъния, Словения, Холандия,
Естония, Люксембург и Парагвай. Великият Майстор на
ВЛ на Полша изказа желанието представителство на
ОВЛБ да посети тяхното годишно събрание.
Ритуалът по „Емюлейшън” продължи точно 3 часа. ВУ
Брат Алън Енгелфийлд поднесе приветствие от името на
ОВЛ на Англия към НУ Брат Ортега и към всички присъст-
ващи на Ритуала. Той говори за тенденцията към заста-
ряване на Масонството в Англия и за мерките, които ВЛ
на Англия е предприела, за привличане на млади мъже в
Масонството – и по-специално, от университетските сре-
ди в Англия.
Ритуалът завърши с обяд, на който ВУ Брат Любомир
Пармаков разговаря с Областния Велик Майстор на Ис-
пания, ВУ Бр. Робърт Мънди, който е и Марк Масон, пора-
ди което прояви интерес и към Марк Ложата в България.
Със Заместник Великия Майстор на ВЛ на Испания бяха
обменени мисли относно институциите в България и Ис-
пания, които помагат (и съответно – пречат) на Масон-
ството, както и относно неговия облик в обществените
представи.
2–3 април 6011 г.
Римини, Италия, и Сан Марино
ГОДИШНИ КОНФЕРЕНЦИИ НА ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ
НА ИТАЛИЯ И ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА РЕПУБЛИКА САН
МАРИНО
Делегация на ОВЛБ в състав: У Брат Румен Бръшков,
Майстор на Ложа „София”, и Братята от Ложа „София”
Михаил Рахов, Милко Белев и Николай Таков, взе учас-
тие в работата на Великия Ориент на Италия и Великата
Ложа на Република Сан Марино.
От името на Великия Майстор на ОВЛБ, НУ Брат Гри-
горий Вазов, У Брат Румен Бръшков поднесе приветстви-
ята до двете Братски Велики Ложи и подари кристални
плакети.
В отговор на приветствието НУ Велик Майстор на Ве-
ликата Ложа на Република Сан Марино подари на ОВЛБ
своя почетен знак.
125
 Гордън Хънт
ПОДРОБНО
РЪКОВОДСТВО
ЗА СЕКРЕТАРЯ НА
ЛОЖАТА
английски език

Добрата работа в Ложата зависи до голяма степен

от нейния Секретар. Неговата роля има многостранни
изражения. В миналото, в много Ложи постът Секретар
Масонство бил постоянна длъжност. Считало се е, че опитният Се-
кретар ще се справя със задачите на Ложата много по-

между
добре, отколкото който и да било начинаещ.
В наши дни, преобладаващото мнение е: за да се
позволи на по-младите членове да участват в органи-

книжните зационната работа, никой не следва да заема пост в

Ложата за повече от 2 години.
Често новият Секретар усеща недостиг на опит. На-
корици стоящата книга е написана именно с тази цел: от една
страна да служи като ръководство, а от друга – да за-
познае със съвременните управленски средства, свър-
зани с длъжността. Всяка важна тема, която изисква
конкретни действия от страна на Секретаря, е офор-
мена като раздел в книгата. Списъци с дейностите,
свързани с конкретния раздел, са приложени в края
му, така че читателят да може да отбелязва датата, на
която всяка от тях е усвоена и приложена.

Ричард Джонсън
ГЛАВНИТЕ Ричард Джонсън
САНОВНИЦИ В ЦЕРЕМОНИАЛ-
Ложата МАЙСТОРЪТ И
Практическо НЕГОВИЯТ АСИСТЕНТ
ръководство английски език
английски език

Ролята на Церемониалмайстора е от съществено

Книгата третира трите най-важни Сановнически
позиции във всяка една Ложа: Майсторът, непосред-
ствено предшестващия Стар Майстор и Надзиратели-
те. Представлява интересно четиво за онези, на които
предстои да заемат някой от тези постове и предоста-
вя задълбочен поглед към предстоящите години.
значение за Ложата и за правилното протичане на
Ритуала и Бялата маса. Освен че прави преглед на
общите церемониални аспекти, книгата също изучава
ролята на Церемониалмайстора извън Ложата, както и
неговата важно участие в управлението на човешките
ресурси. Книгата завършва с приложения, съдържа-

126 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011


щи удобни списъци със задълженията, с възможности
за добавяне на рекапитулации и бележки.
Владимир Левчев
МАСОНСТВОТО
МИТОВЕ И ФАКТИ
Какво означава „МАСОНСТВО”?
Що е то?
Много хора, и много Масони, са си задавали този
въпрос през последните три века. Но никой още не е
дал окончателен и пълен отговор. Дори за тези, които
имат знанието, въпросът:
„Що е Масонство?”,
си остава отворен за нови и по-задълбочени интер-
претации.
Писатели, политици или обикновени хора с въоб-
ражение създават и непрекъснато развиват различни
конспиративни теории за Свободното Зидарство. Тези
теории, които най-често са антимасонски, в същото
време са и твърде популярни навсякъде по света. По-
вечето хора ги приемат за истина.
Така ли е в действителност?
Наистина ли Масонството е едно всемогъщо тайно
общество, което управлява целия свят?
Религия ли е то?
Или сатанински култ?
Или пък еврейска конспирация?
Или е антикатолически заговор на протестанти –
заговор срещу папата?
А може би е еврейско-християнска конспирация
срещу исляма?
Наистина ли Америка и създадена от Масони?
Вярно ли е, че много известни личности – от Ва-
шингтон и Моцарт до Захари Стоянов и дори патриарх
Кирил, са били Масони?
У нас най-често се смята, че Масонството е прос-
то международна „мафия”, чиито членове се подкре-
пят взаимно – финансово и политически. Вярно ли е
това?
Всички тези прелюбопитни въпроси, на които уж
отговарят множество популярни книжки и интернет
страници, имат един кратък и разочароващ отговор:
Не, всичко това не е истина.
Масоните НЕ управляват света. Масонството НЕ Е
нито религия, нито сатанински култ. То НЕ Е нито ев-
рейска, нито християнска, нито никаква друга рели-
гиозно-политическа конспирация. Масонството НЕ Е и
мафия.
Но... тогава (за пореден път):
Що е то?
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011
библиотека
В тази книга, която отделя плявата от зърното, ми-
товете от фактите, тайнственото от историята, ще на-
мерите ясен отговор на горните питания.
„Една сериозна студия за историческите, философ-
ските, мистичните и принципните основи на масон-
ското Братство. В същото време на читателите се
предоставят много факти, митове и легенди, биту-
ващи около дейността на Свободните Зидари. Всич-
ко това е предложено с един увлекателен майстор-
ски стил на разказвач.”
Борислав Сарандев
Ложа „Сговор 92”
ГРАДЕЖИ НА
ПОЧЕТНИЯ МАЙСТОР
БРАТ БОЖАН
ХРИСТОВ
СБОРНИК ГРАДЕЖИ
НА ЛОЖАТА
1993 – 2011
През 2011 г. Ложа „Сговор 92” ще отпразнува 20-
годишнината от своето рождение. Заедно с Ложите
„Светлина” и „Заря”, тя е една от трите Ложи, които
на 5.12.1992 г. основават Великата Ложа на България
и с това реактивират Масонството в България.
Програмата за честване на юбилея включва изда-
ването на сборник с подбрани градежи, подготвени от
Братята и изнесени в Ложата – от нейното създаване
до сега. Сред тях се открояват градежите на Почет-
ния Майстор, Брат Божан Христов. Дигитализирани и
отпечатани, те оформиха малък том, който в знак на
признание бе поднесен на Брат Божан от Майстора на
Ложата, Уважаемия Брат Пламен Сапаревски по вре-
ме на Ритуална сбирка на 6 април т.г.
Понастоящем Брат Божан Христов е най-възраст-
ният Масон в България. Той е почетен Майстор на
Ложа „Сговор 92”, в която членува от 1994 г.
Роден е през 1926 г. Завършил е средното си об-
разование в италианско училище в София и висше
– право, в Софийския университет „Св. Климент Ох-
ридски”. Работил е като отговорен редактор в преда-
вания за чужбина на Българското национално радио
и отговорен секретар на сп. „Панорама”. Преводач е
на над 40 тома литература от италиански и френски.
За заслугите си в популяризирането на италианската
литература е награден от Президента на Италия със
званието „Кавалер на почетната роза”.
Трите книги на английски език са на разположение в
Библиотеката на ОВЛБ. Градежите на Брат Божан Хри-
стов можете да поръчате от Ложа „Сговор 92”, а книгата
на Брат Владимир Левчев „Масонството – митове и фа-
кти” можете да закупите от книжарниците в страната.
127
признателност

ÏÎÇÄÐÀÂÈÒÅËÍÀ ÏËÎ×À

Íÿìà èñòèíñêè æèâîò áåç èçêóñòâî!

Èçêóñòâîòî å âèíîòî íà æèâîòà!
Æèâåå îíçè, êîéòî òâîðè!
Åäâà ëè èìà ïî-ãîëÿìà íàñëàäà îò òàçè, òâîðåöúò
äà ïîëó÷è çàñëóæåíîòî ñ òàëàíò è òðóä ïðèçíàíèå!

Íèå, ìàñîíèòå îò ëîæà „Ñãîâîð 92” ñå ãîðäååì, ÷å

òâîð÷åñêîòî äåëî íà

Áðàò Àëåêñàíäúð Âîðîíîâ

áå óäîñòîåíî ñ ïðåñòèæíàòà íàãðàäà íà Ñúþçà íà
àðòèñòèòå â Áúëãàðèÿ ÈÊÀÐ 2011 â êàòåãîðèÿòà „Çëàòåí
ãëàñ”.

Ïîæåëàâàìå òàëàíòúò ìó äà áëåñòè âñå òàêà ÿðêî íà

íåáîñêëîíà íà áúëãàðñêàòà êóëòóðà è èçêóñòâî çà íåãîâà è íà
áúëãàðñêîòî ìàñîíñòâî ïðîñëàâà.

Áð. Ïëàìåí Ñàïàðåâñêè

Ìàéñòîð íà ëîæà „Ñãîâîð 92”

Ñîôèÿ, 6.04.6011 ã.

128 Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011

 признателност

Ние, Масоните, вярваме, че:

„Висше Съвършенство е отредено за човека…”
Ние, Братята, знаем, че
„…пътят до там е дълъг”.
Ние, човеците, се радваме,
когато Братският труд се увенчае с признание.

Гордеем се, че делото на

Брат Валентин Михов
бе възнаградено с Орден „Стара планина” II степен.

И нека Веригата ни да блести вовеки с такива Братя!

Брат Григорий Вазов

Велик Майстор
София, 25 февруари 2011 г.

Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 129

130 Зидарски
Зидарскипреглед
преглед●●Книга
КнигаVI-VII 6011
IV-V ● година 6010
 contents
3 Editorial
в книгата
Annual Communication of UGLB:
5 Report of MW Bro. Grigorii Vazov, Grand Master of UGLB
7 Synopsis of the Major Tendencies in the Issues Discussed at the Meeting of the Grand

Cover: Vladimir Rilski, Wall-painting in „P. Kr. Yavorov” Secondary school – Plovdiv
Master, the Grand Lodge Officers and the Worshipful Masters of Lodges, September 2010,
Orient Sliven
8 Masonic Word. VW Bro. Iliya Kozhouharov, Grand Orator
Across the Atlantic.
Conference of Grand Masters of Masons in North America:
14 We Preserved the Independence and the Right of Self-determination of Bulgarian Freema-
sonry. W Bro. Mihail Dimitrov, Master of Lodge „Vedar” and Assistant to the Grand Master for
Foreign Relations
17 The Concepts of „Regularity” and „Recognition”
18 Statement of the United Grand Lodge of Bulgaria
20 Standpoint: The German Model is Inapplicable to Bulgaria. MW Bro. Michael Cooper, Past
Grand Master of the Grand Lodge of British Freemasons in Germany and VW Bro. Willi
Drach, Deputy Grand Master of the Grand Lodge A.F.A.M. of Germany. An interview by Bro.
Lyubcho Ivanov, Lodge “Rozata na Trakia”
23 Regularity: The Regularization Process in Orient Stara Zagora is Successfully Completed.
Bro. Lyubcho Ivanov, Lodge “Rozata na Trakia”
Sic et Non:
24 Reflections on Certain Reflections of MW Bro. Grigorii Vazov, Grand Master of UGLB.
VW Bro. Latchezar Todorov, Chairman of the Grand Legal Committee
27 Comments on some Masonic papers of Brethren, published in
„Zidarski pregled”, issue IV–V
36 International Theoretical Conference „The Future of Mankind and the System of Masonic
editor in chief: Values”: Excerpts from papers of foreign guests
VW Bro. Iliya Kozhouharov
40 History: Craftsmen in Captivity. Masonic Activities of Prisoners of War. VW Bro. A. R. Hewitt.
Transactions of the Quatuor Coronati Lodge, United Grand Lodge of England
editorial body:
62 Canon: Through the Corridors of a Medieval Statute. Translated from Russian, English and
translation from English, proof, design and French by W Bro. Petar Stanchev, Master of Lodge „Nova Svetlina”
pre-press 68 Dilemma: Masons Who Read & Masons Who Do Not Read. RW Bro. Albert Mackey
Tsvetana Kozhouharova 72 Symbols: Of Some Symbols in Freemason’s Ritual Work. Part I. Compiled by W Bro. Yordan
photography, illustration and design Vedar, Past Master of Lodge „Svetlina”
Bro Alexander Nishkov Freemasonry Outside the Temple:
archive work
82 The Roots of Conflict. Umberto Eco
Bro Georgi Balanski
translation from French and archive work
85 Murdered for Being Good. Zidarski Pregled
W Bro Ivo Vladimirov 88 …and They Were Also the Founders of Bulgaria: General Georgi Todorov. Bro. Georgi
translation from Russian, English ans French Balanski, Master Mason in Lodge „Sgovor 92”
W Bro Petar Stanchev 92 Audiatur et altera pars: Giustizia e fata! (Justice Triumphed!). On the Case „Grand Orient of
translation from German Italy vs. Italy”. European Court of Human Rights. Part II
Bro Dimitar Veselinov From the archives:
interview 96 The Freedom of Freemasonry in Switzerland – a Historical Fragment. Part II.
Bro Lyubcho Ivanov
Translated from French by W Bro. Ivo Vldimirov,
photography
Joro Dimitrov
Past Master of Lodge „Svetlina”
digital processing 101 Back in Time. A Letter from the Archive of the Grand Lodge of Bulgaria (1934)
Ina Maneva 102 Mosaic: Fragments from Papers
with the kind cooperation of 110 Ex Cathedra: 11 Steps on the Way to Dignity. W Bro. Anton Antonov,
Deyana Boneva (Grand Secretary’s Office) Master of Lodge „Phenix”
authors: 112 Commitment: People vs. Freemasonry (or Freemasonry vs. Freemasonry). Bro. Alexander
Nishkov, Master Mason in Lodge „Okoto na Hor”
MW Bro Grigorii Vazov „Ivan Vedar” Award:
MW Bro Nikolaus Schwaertzler 114 Brother Teo Mussev – the First Knight of „Ivan Vedar” Award. Address of RW Bro. Teodor
RW Bro Albert Mackey
Mussev at the Award Ceremony
RW Bro Lyubomir Parmakov
RW Bro Teodor Mussev 116 Ivan Vedar – a Distinguished Freemason, Founding Master. W Bro. Kiril Bluskov, Past
VW Bro A. R. Hewitt Master of Lodge „Balkanska Zvezda”
VW Bro Iliya Kozhouharov People:
VW Bro Latchezar Todorov 120 VW Bro. Luka Stanchev – a Goodwill Ambassador. W Bro. Nikolay Bozhilov, Master of
VW Bro Mark Vanbrabant Lodge „Trakia”
W Bro Anton Antonov Anniversaries:
W Bro Kiril Bluskov 122 The Grand Master, MW Bro. Grigorii Vazov’s 60 Jubilee
W Bro Mihail Dimitrov
123 Happy Anniversary! Celebrations of Lodges under the Jurisdiction of UGLB
W Bro Nikolay Bozhilov
Bro Alexander Nishkov 124 Abroad: International Visits for the period November 6010 – May 6011
Bro Georgi Balanski 126 Library: Freemasonry Among the Pages
Bro Lyubcho Ivanov 128 Acknowledgement: Plagues and Greetings
Umberto Eco 130 133 Years of Freedom in Bulgaria
This edition is intended for Freemasons only. May Brethren take this into account and be reminded of their solemn obligation to keep the secrets of the Fraternity.
Зидарски преглед ● Книга VI-VII ● година 6011 131