Съдържание

От Великия Майстор: Гласът на годините:

5 Доклад на Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев пред Общото 74 За културата на Масона. Бр∴ Божан Христов, Ложа
събрание на ОВЛБ, 16 май 2015 г. „Сговор 92“ – Ор∴ София
Редакционно: Милосърдие:
7 Въпроси(телни)те 78 Да лекуваме причините, а не следствията. У∴Бр∴ Росен
Наследство: Коларов, Стар Майстор на Ложа „Сердика“ – Ор∴ София
9 Не спирай да задаваш въпроси! Не спирай да търсиш Масонство и медии:
отговори! Не се страхувай от никого! Страници, посветени 84 Масонство и медии. У∴Бр∴ Валентин Измирлиев, Стар
на Бр∴ Майкъл Бейджънт. ЗП Майстор на Ложа „Сговор 92“ – Ор∴ София
Тема на броя „Въпроси(телни)те“: 87 Турция: Масонство, телевизия, въпроси, отговори... За
14 Фрагменти от „Хомо Виатор“. Проф. Цочо Бояджиев едно интервю на Н∴У∴Бр∴ Ремзи Санвер, Стар Велик
23 Et iterum, Et iterum. ЗП Майстор на Великата Ложа на Турция, в телевизионното
24 Из пролога към трактака „Да и не“ на Пиер Абелар предаване „Теке Тек” с водещ Фатих Алтайлъ
29 158-те въпроса на Пиер Абелар 88 Днешното Масонство в Турция е родено от мислещи
34 Отговори... като въпроси. Братя от ОВЛБ споделят хора, задаващи въпроси. Извадки от интервюто с
въпроси, свързани с Масонството, които все още стоят в Н∴У∴Бр∴ Ремзи Санвер
съзнанието им без отговори. 92 Учреден е Съвет по информационна и медийна политика
44 Така се прави в изкуството. М∴У∴Бр∴ Александър на ОВЛБ. ЗП
Нишков, Председател на Висшата Ритуална Комисия 92 Главни направления в тематичната организация при
46 Соломоновият Храм и „Соломоновият Храм“, или списването на „Зидарски преглед”. М∴У∴Бр∴ Илия
В търсене на Истината. Бр∴ Емил Бакиш, Ложа „Нова Кожухаров, Стар Велик Оратор
Светлина“ – Ор∴ Пловдив Библиотека:
Изкуството на превода: 94 Възобновеното българско Масонство – от 1992 г. до
51 Молитвата „Отче Наш”. У∴Бр∴ Асен Сираков, Стар днес. М∴У∴Бр∴ Михаил Димитров, Велик Оратор
Майстор на Ложа „Анкх“ – Ор∴ София 95 Ти, кой си? (Пътят към Храма). Театрална приказка
Институцията „Оратор“: по новооткрит документ, подписан от Георги Стойков
54 Институцията „Оратор“. ЗП Раковски
55 Закон. Свобода. Смърт. Бр∴ Еленко Казалийски, Ложа и определен като „Градеж” на тема: „Разсъждения
„Свети Йоан“ – Ор∴София върху франкмасонската същност за човещина”. Димитър
57 Ubi Concordia, ibi Victoria! Отзив към градежа на Бр∴ Кабаков, Тодор Мадолев
Еленко Казалийски от М∴У∴Бр∴ Борис Китанов, Стар Премиера:
Велик Оратор 96 „Ти, кой си?” – спектакъл по „Разсъждения...” на Г. С.
58 Седемте сечива на Масона или символиката на Раковски. ЗП
измерителните инструменти. Бр∴ Людмил Милачков, Награда „Иван Ведър“:
Ложа „Свети Йоан“ – Ор∴София 98 Третият кавалер. М∴У∴Бр∴ Бранко Сотиров, Велик
62 Γνώθι σеαυτόν. Отзив към градежа на Бр∴ Людмил Милачков Инспектор
от М∴У∴Бр∴ Борис Китанов, Стар Велик Оратор Зад граница:
В няколко изречения: 99 Кратка международна хроника. По информация от
63 За цикличното и линейно време. Бр∴ Иван Тотев, Ложа Бюлетин на ОВЛБ
„Нова Светлина“ – Ор∴Пловдив В България:
...и те бяха строители на България: 101 Кратка вътрешна хроника. По информация от Бюлетин на
64 Да си спомним за Васил Пундев – писателя, критика, ОВЛБ
преводача, журналиста, революционера... и наш Брат. ЗП Наесен:
Добродетели: 105 В следващия брой на „Зидарски преглед”
70 Трактат за справедливостта. В∴У∴Бр∴ Теодор Мусев, In memoriam:
Стар Заместник Велик Майстор 106 Да си спомним за Братята, които ни напуснаха...
 от великия майстор

Съвет по информационна и медийна

политика на ОВЛБ

М∴У∴Бр∴ Михаил Димитров, Председател

Главен редактор

М∴У∴Бр∴ Илия Кожухаров

Корица, илюстрация, дизайн и

предпечатна подготовка

Цветана Кожухарова

Дизайн и илюстрация

М∴У∴Бр∴ Александър Нишков

Превод

От турски език – Бр∴ Христо Димов

От английски език – Цветана Кожухарова
От латински език – Ангелина Йорданова

Фотография

М∴У∴Бр∴ Александър Нишков

М∴У∴Бр∴ Бранко Сотиров
У∴Бр∴ Росен Коларов
Бр∴ Георги Балански
На корицата: Жоро Димитров
Рафаело Санти, скица към „Диспут за Светото Писание“
Автори

Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев

Н∴У∴Бр∴ Ремзи Санвер
В∴У∴Бр∴ Теодор Мусев
М∴У∴Бр∴ Александър Нишков
Снимка: М∴У∴Бр∴ Александър Нишков
М∴У∴Бр∴ Борис Китанов
М∴У∴Бр∴ Бранко Сотиров
Най-уважаеми Стари Велики Майстори, ване. Превръзката на очите ни е многопластова и
М∴У∴Бр∴ Илия Кожухаров
Високоуважаеми и Многоуважаеми само от нас зависи кога и доколко ще прогледнем.
М∴У∴Бр∴ Михаил Димитров
Велики Сановници и Стари Велики Сановници,
У∴Бр∴ Асен Сираков
Уважаеми Майстори на Ложи и Колкото по-напред вървим, толкова повече
У∴Бр∴ Валентин Измирлиев
Стари Майстори на Ложи, пред нас се развиват нови светове.
У∴Бр∴ Росен Коларов
Скъпи Братя,

Н
Бр∴ Божан Христов
Колкото по-високо се изкачваме, толкова повече
Бр∴ Еленко Казалийски
еведнъж в докладите си съм подчер- осъзнаваме несъвършенството си. Изпитанията те-
Бр∴ Емил Бакиш
тавал, че зад гърба ни е останало ле- първа предстоят както в личностно, така и в органи-
Бр∴ Иван Тотев
кото и че ни предстоят все по-трудни зационно отношение.
Бр∴ Людмил Милачков
години на усилна работа на Великия Правилата на занаята са прости, ясни и задъл-
Пиер Абелар
строеж. Ако направим препратка към жителни за прилагане. Спазването им ни гарантира
Проф. Цочо Бояджиев
Светото писание, бихме предположи- успех, затова си заслужава постоянно да си ги при-
ли, че трудните години пред Великата ни Ложа са помняме. В Братството се приемат свободни мъже
За връзка с редакцията:
само седемнадесет, но вярвам, че подобна прогноза с добро име, които вярват във Върховната същност
е само за наше лично успокоение. Трудностите и из- – Бог. Всички доброволно полагаме клетва за спаз-
zidarskipregled.ovlb@gmail.com
питанията по нашия път стават все по-големи – не с ване на Античните репери и Конституцията на Вели-
напредване на Масонската ни възраст, а с личното ката ни Ложа. Спазване на принципите за призна-
ни усъвършенстване и постепенното повишаване на ние от 1929 г. ни прави част от световната Братска
организационната ни зрялост. На всички ни е ясно, верига на Регулярното Масонство. Основната цел на
Списание „Зидарски преглед“ е официален печатен орган на Обединената Велика Ложа на България. Изданието е само за Свободни Зидари. че с изкачването на всяко стъпало пред нас се раз- Масонството е личностното усъвършенстване, по-
Привлича се вниманието на Братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са полагали клетва да пазят зидарските тайни. стигано чрез неуморна работа на Великия строеж.
криват нови хоризонти за развитие и усъвършенст-

● месец май ● година 6015 5

 от великия майстор
Достойните Масони се борят срещу неправдата, къ-
дето и да я намерят, те не загърбват никого в неволя
и беда, като внимателно наблюдават себе си. Всичко
е толкова просто и ясно, но за съжаление понякога
се забравя, волно или неволно се нарушава.
Птица, родена в клетка, трудно се учи да лети.
Но усилията да ѝ се помогне за първия ѝ полет си за-
служават! Предстои ни много работа, но нали това е
целта ни – променяйки се, да променяме и света око-
ло нас. Всеки, искрено търсещ Светлината, подава
ръка за помощ и ако я поемем честно и искрено, той
може да се извиси над заобикалящия го профански
свят. Наше призвание е да разпръскваме Светлината.
Наше задължение е да открием сърцата си, да сме
солидарни със страданията на ближния и да положим
необходимите усилия, за да се разсеят заблудите и
да се премахне превръзката на невежеството му.
Както всички добре знаем, Масонството не се ин-
тересува от постигнатото в профанския свят, а по-
чита усилията ни в Храма. Всички сме равни, всички
сме на една и съща плоскост. Ето защо продължавам
да се удивлявам, когато уж постигнали съвършен-
ство – чрез многогодишна работа на Строежа, се
представят, а понякога се и подписват с профански-
те си титли и звания, като забравят да се нарекат
просто Брат. Това е ни повече, ни по-малко демон-
страция на пълно невежество относно принципите
на Регулярното Масонство и нашата работа.
Его, его, его, колко трудно се разделяме с
теб!
Човешката ни същност – нашата несъвършеност,
предполага волно или неволно да допускаме греш-
ки. Неволно направените пропуски и допуснати-
те грешки трябва да бъдат последвани от искане и
даване на Прошка. Волните такива трябва да бъдат
разкривани и порицавани. Често се случва да се
поддадем на увлечение и, недай си Боже, преклоне-
ние и подчинение на „идоли‟ и „колоси‟. Причината
за това е отново нашето невежество. Когато успеем
да вдигнем очи и отворим душа и сърце към заоби-
калящата ни несправедливост, ще осъзнаем, че идо-
лите са илюзорни, а колосите са на глинени крака.
Нека никога не забравяме, че единствено
времето е това, което дава точна и ясна
оценка за помислите и делата на всеки
един от нас.
В народопсихологията ни като че ли е дълбоко вме-
нено чувството да търсим причина за несполуките и
несгодите ни у другите, а не в нас самите. Съдбата
е в нашите ръце! Всеки сам избира пътя, по който
върви. Всеки сам избира какви са личната му отго-
ворност и съпричастност към страданието на други-
те и ширещата се несправедливост.
Всеки от нас трябва да поеме на
раменете си като лична кауза работата за
добруването на всички хора.
Социалната ангажираност и отговорност са лично
дело на всеки Масон. Имаме постигнати конкретни
резултати, но личните ни усилия трябва да се удво-
6 месец май ● година 6015 ●
ят или утроят. Масонството като организация е лак-
мус на общественото развитие, личните действия и
отговорности са негов катализатор.
През изминалите години положихме много уси-
лия – постигнахме добри резултати, но същевре-
менно с това допуснахме и много грешки, настъпи
разочарование в много чисти сърца. Днес във Вели-
ката ни Ложа подборът на нови членове е значител-
но по-добър и по-прецизен от миналото. Все повече
се приемат Търсещи, които нямат професионална
или бизнес обвързаност с Братята, но има и изклю-
чения. Налична е – макар и не силно разпростра-
нена – практика за отсяване на Търсещите спрямо
профанското им битие. Да, това може да доведе до
краткосрочни личностни победи, но в дългосрочен
план – ако няма чисти помисли, подобни действия
са пагубни за Масонската верига. Малобройни са
примерите за прием на учители в нашите редици,
макар на всеки да му е ясно, че те контактуват най-
близо с бъдещото поколение на страната ни. Малко
на брой са и студентите Масони, въпреки значител-
ното количество на университетски преподаватели
сред нас. Има още какво да направим, така че наши-
те деца – младото поколение на България, спокой-
но, убедено и уверено да искат да станат Масони.
В персонален план ми предстои да заема най-ви-
сокия пост в Масонството – в личностен аспект, и не
толкова отговорен пост – в организационен план.
Това определено ще е изпитание за мен, но се на-
дявам успешно да го преодолея. Защото, когато си
овластен, е понятно да бъдеш обсипван с внимание
и демонстриране на добро отношение и чувства, а
Снимка: Жоро Димитров
когато позицията ти вече не е активна – да потънеш
в забрава. Не трябва да имаме илюзията, че „власт-
та‟ в Масонството е нещо повече от отговорност за
придържане към принципи и спазване на правила.
Предстои ми да стана Стар Велик Майстор
и се надявам да бъда на необходимата за
това висота.
Вярвам, че като такъв ще бъда почти незабележим и
безмълвен, повече смирен и толерантен, изпълнен с
търпимост, вяра и надежда за по-доброто, което ни
предстои.
Всичките ни помисли и действия трябва да са пре-
чупени през призмата на неизбежното – физическата
ни смърт. Когато настъпи последното поцелувание за
всеки един от нас, тогава се дават искрени и безко-
ристни оценки за свършеното. Вярвам, че с усилна
работа можем да направим така, че на надгробни-
те ни плочи спокойно да бъдат поставяни Масонски
символи – без да има притеснение у нашите роднини
и приятели, че сме били Масони. Наше призвание е
да работим така, щото принадлежността към Масон-
ството да е атестация за достойнство, правдивост и
доброта, а не повод за притеснение и срам.
В прослава на Великия Архитект на Всемира!
Бог да пази България!
Брат Иван,
Велик Майстор на ОВЛБ
София, 1 април 2015 г.
ВЪПРОСИ(ТЕЛНИ)ТЕ
П
итам се… ще се намери ли човек, кой-
то да се удиви, ако някой реши да му
припомни онези години от израства-
нето на едно дете, когато то непрес-
танно задава въпроси:
„Ако стъклото се прави от пясък, през
който не се вижда нищо, как мога да виждам през
прозореца?”
„Пъпът ми за какво е?”
„Къде се намира държавата 'Чужбина'?”
„Какво е това 'амбиция'?”
„Как може цветът на водата да е 'безцветен'?”
„Защо хората се избиват едни други?”
„Как съм се родил(а)?”
„Някой виждал ли е Дядо Господ?”
„Защо се раждаме, след като трябва да умрем?”
„Ако някои се наричат вегетарианци, защото ядат
растения (това дете говори английски и като за-
дава своя въпрос си представя 'vegetables'), ху-
манистите хора ли ядат?”
„Ако машината на времето се пусне на заден ход,
аз ще изчезна ли?”
„Как Дядо Коледа минава през комина? А през
ключалката?”
● месец май ● година 6015
редакционно
„Котката как разбира, че говоря точно на нея?”
„Ако Бог не се променя, как е остарял? Или той
винаги си е бил стар?”
„Защо водата в морето е солена?”
„Какво означава 'солта на земята'?”
Всъщност, само детски ли са тези въпроси? Или
поне – част от тях?
Например, дали онзи възрастен, който спокойно
излага пред някого своето „разбиране” за евентуал-
но възможния „отрицателен ход” на времето, вижда
целокупното осъществяване на всички (но именно
на всички!) вселенски преобразувания в обратен
ред – в това число и тези, които вече са се случили
със самия него? Дали той си представя как в един
такъв режим последните изречения преминават през
съзнанието му по този начин:
:ничан изот оп ум отеинанзъс зерп таванимерп
яинечерзи етинделсоп мижер въкат ниде в как яват-
сдерп ис йот илаД ?оген яимас със иличулс ес ас ечев
отиок ,изет и олсич авот в – дер нетарбо в яинавуза-
рбоерп икснелесв (!икчисв ан оннеми он) икчисв ан
енавявтсещъсо отонпуколец аджив ,отемерв ан ”дох
нелетацирто„ яинжомзъв онлаутневе аз ”енарибзар„
отеовс огокян дерп агалзи онйокопс отйок ,нетсар-
зъв изно илад ,ремирпаН ?хят то тсач – еноп илИ
?исорпъв изет ас ил икстед омас ,тсонщъсВ
Представя ли си възрастният как всички (но отно-
во – именно всички!) хора се превръщат постепенно
в бебета, в ембриони, после се разделят на женски
и мъжки клетки, връщат се в телата на родителите
си, които на свой ред се превръщат в ембриони... и
така нататък? Представя ли си как планини от вул-
канични скали се разтапят, преобразуват се в лава
и по силата на някакъв закон за антигравитацията,
надлежно сменил сегашния закон за всемирното при-
вличане, започват да пълзят нагоре по планинските
склонове, за да се приберат в земните недра? И по
този повод – дали такъв възрастен си дава сметка,
че е възможно далеч не само един физически закон
да се наложи да се трансформира в своята проти-
воположност? Така, ако движението на планетите,
примерно, от Слънчевата система – независимо дали
се извършва по сегашния начин или по някаква ре-
версивна форма на орбитален полет – може да бъде
описано с една и съща колекция от астрофизически
закони, то може ли да се твърди същото и за движе-
нието в света на микрочастиците? Дали все същият
възрастен ще включи в своя ракоходно-времеви сце-
нарий отлитането в небитието, примерно, на човеш-
ката „греховност”? А изчезването на познатите днес
религии и науки? Представя ли си той как континен-
тите потеглят в обратен дрейф, за да се съберат в
едно общо парче суша? Дали провижда в някакъв
момент и изчезването на самата Земя? Представя ли
си нейното връщане към състоянието на космически
облак? И дава ли си такъв човек сметка, че никой
от нас не би могъл да бъде свидетел на всичко това,
7
 редакционно
защото там, в миналото, ние не бихме могли да имаме
каквото и да било присъствие? Дали той би отчел, че
– образно казано – ако едно пускане на „машината
на времето” в режим „на заден ход” може да се опри-
личи на някаква киномашина, която върти сложената
в нея кинолента от края към началото, то нейният
оператор и зрителите в киносалона не биха могли да
останат извън тази глобална анти-центрофуга и да
живеят в обичайния ход на събитията, които да от-
читат в познатото им от хилядолетия време? Накрая,
коя би могла да е онази вселенска сила, която би
предизвикала подобен масив от фундаментални про-
мени? А дори и някой да се осмели да изрече едно
или друго конкретно име, то откъде такъв човек би
събрал необходимото самочувствие, за да твърди, че
знае онова, което казва, а не, че то е само някаква
негова приумица? Впрочем – що се отнася до хората
с непомерно самочувствие – дали ние, останалите, не
следва да се притесняваме сериозно, след като във
всяко време човешкият род си е отглеждал – отглеж-
да и сега – достатъчно много такива люде?
Дали по силата на някакъв вроден несъзнателен
импулс, или – обратно – след натрупан опит, дете-
то решава, че онзи, към когото отправя въпросите
си, знае техните отговори? И защо децата не зада-
ват предварително точно този въпрос: „Ти знаеш ли
отговора на...?” Защо пропускат един такъв въпрос
на въпросите? Защото знаят неговия отговор? Или
просто не предполагат, че възрастните могат и да не
знаят? Или – най-вероятно – защото не знаят какво
означава „да (не) се знае”?
От друга страна, колцина възрастни са наясно
със съдържанието на понятието „знание”? Ако чо-
век внимателно се вслуша в онова, което те гово-
рят, дали ще заключи, че знаещите що е знание са
някакво сериозно мнозинство? Или обратно – едно
едва забележимо малцинство?
А може би възрастните (естествено, не всички!)
само се опитват да създават някакво измамно впе-
чатление за притежание на знанието? Апропо, ако е
така, защо го правят? От комплекси за малоценност?
Или от желание за демонстрация на власт над дру-
гите? Или поради второто, за да прикрият първото?
Колцина по света са стигали до откритието, че
едно от най-важните занимания на този свят пред-
ставлява внимателното наблюдение върху растежа
на децата? Нима именно те, малчуганите, не пред-
лагат своя неподправен отговор на нашия сакрален
въпрос: как сме станали такива, каквито сме? Защо
– някак постепенно, някак незабелязано – неуморно
питащите деца изоставят това свое постоянно зани-
мание? Защото постепенно порастват и стават въз-
растни? Но... това ли трябва да е пристанът, в който
да хвърлят котва? Да се откажат от онова, което ги
е извисявало над приматите? Или защото неусетно
са прозрели фалша, който се съдържа в много от-
говори? Или са открили, че все същите „отговори”
фактически не са никакви отговори? Или случайно
са прочели, че „който трупа познание, трупа тъга” и
че „всичко е суета и гонене на вятъра”?
(Между другото – не непременно в скоби – по-
глеждали ли сме наскоро в какъв пристан е хвърлена
нашата собствена котва?)
От друга страна, може ли да съществува дори и
най-малкото съмнение, че именно питащият човек,
8 месец май ● година 6015 ●
„homo inquisitoris”, е този, който е осигурил най-дъл-
бинния импулс за възхода на човечеството? Дали
обаче тук някой няма да изпита потрес? „Човекът-
инквизитор”, представителят на една злодейска
средновековна институция, да стои в корените на
човешкия възход? (Впрочем, да се запитаме директ-
но: „средновековна” институция ли е инквизиция-
та? Забравена и останала в миналото? И наистина
ли припомня за себе си, надничайки единствено от
страниците на историята?)
От друга страна, нима не се знае, че твърде чес-
то имената заблуждават, че те са като едни подмам-
ващи табели, нарочно нагласени така, че да звучат
благопристойно, възвишено? Между другото, нали
на латински „inquisitio” означава „издирване”, „из-
следване” (на истината – sic!), „изпитване”, „търсе-
не” (на доказателства – sic!)? Нима това не е възви-
шено? Нима не е деяние, прилягащо по достойнство
именно на човека?
Ако обаче продължаваме да се чувстваме поти-
снати и омерзени от inquisitoris, защо да не обозна-
чим питащия човек като „Homo quaestionis”? И защо
– някак попътно – да не помогнем по такъв начин
на онези, които настойчиво питат света: „Има ли
някакво научно име за хората, които постоянно за-
дават въпроси?” Или да приемем предлаганите тук-
там отговори от рода на: „Genus-Askus-Questionus”
или „Askoholics” (с видим намек за „Alcoholics”), или
дори „Askaholics anonymous” (с не по-малко доло-
вима алюзия за известната лечебна програма „Ано-
нимни алкохолици”)?
Впрочем, дали не трябва специално да се посочи,
че една малка правописна разлика (Homo quaestionis
вместо Homo questionis) – разлика, практически не-
забележима при произнасянето на двете латински
названия – препраща смисъла от „питащ човек” към
„ридаещ човек”? И дали, строго погледнато, между
тях има някакво голямо смислово разминаване, след
като „питащият човек” твърде често на практика е
и ридаещ, а далеч нерядко предизвиква обилно ри-
дание у онзи, към когото отправя своите питания?
И дали все същото неизменно предизвиквано от ня-
кои въпроси ридание не е довело благовъзпитаната
част от човечеството до небходимостта да изработи
специален протокол, по силата на който определе-
ни класове въпроси не трябва да се огласяват? Ще
си спомнят ли тук по-възрастните онзи въпрос, който
една българска студентка зададе на френския пре-
зидент Франсоа Митеран по време на неговото посе-
щение в България през януари 1989 година, когато
той удостои председателя на Държавния съвет Тодор
Живков с ордена на Почетния легион на Франция:
„Господин Президент, какви качества трябва да има
един човек, за да получи званието 'Член на Почетния
легион'?” А думите на господин Президента: „Млада
госпожице, какъвто и отговор да Ви предложа, той
ще бледнее пред Вашия въпрос” – ще си спомнят ли
поне тях все същите по-възрастни хора?
Между другото, що за мисловни пируети (поняко-
га – възхитителни пируети!) са готови да направят
хората, за да избегнат конфузията на някои въпро-
си? А дали не – и още повече! – конфузията на оче-
видно самоналагащите се отговори? Ако обаче един
отговор прозира в самия въпрос, то защо изобщо
трябва да се задава? За да се демонстрира смелост?
наследство
Или остроумие? Или някакво високомерие? Или и
Не спирай
едното, и другото, и третото? А може би – за да се
поднесе урок? От друга страна, нима човешкото ов-
чедушие не се нуждае от точно такива уроци? Нима
да задаваш
уродливата склонност към раболепно мълчание не
се лекува именно с подобни примери?
Така или иначе, последните питания повдигат
важното питане: еднакви ли са всички въпроси в
своето задкулисно измерение, в своята скрита цел? въпроси!
Ако има въпроси, родени от незнанието, няма ли въ-
проси, които искат да извадят на показ чуждото не-
знание? Ако има въпроси на отчаянието („Боже Мой,
Боже Мой, защо си Ме оставил?”), няма ли въпро-
Не спирай
си, които са осъдителни плесници („А защо гледаш
сламката в окото на брата си, пък гредата в своето
да търсиш
отговори!
око не усещаш?”), няма ли въпроси, които са явни
знаци на някакво нездравословно самомнение („И
мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си;
защо Го слушате?”)? А ако отговорът на такива пи-
тания е отговор на съгласие, то откъде може да се
черпи правото да се говори за въпросите изобщо –
Не се
страхувай от
за всички възможни въпроси, нахвърляни в някаква
обща купчина?
Дали да не спрем на това място? И нещо повече
– да изтрием и забравим всичко, написано дотук?
Може би то е изначално заразено с грешка, която – никого!
веднъж положена в основата – се е просмукала във
всички следващи изречения?
Или… обратно, да се замислим над ненадейно
появилото се предположение: от каквато и катего-
рия да е един или друг въпрос, нима той не изваж-
да на повърхността нечие невежество, без оглед
на това чие е то? Нима – изговорен с болка или
грандомания, с чист порив или мисъл за отмъщение
– всеки един въпрос не действа като фотографски
проявител на една или друга неизвървяна пътека
към решаването на някакъв проблем? В такъв слу-
чай, дали да не продължим още малко? Дали да не
отрежем парче плат и да напишем с големи букви
върху него: „Пазете питащите!”, след което да вдиг-
нем този транспарант над главите си и да го поне-
сем по улиците? Дали да не се заровим в спомените
си и да извадим цялата грамада от въпроси, която
сме трупали и трупали, без да си даваме сметка за
това: колко печелим и колко губим като ги премъл-
чаваме?
А може би трябва да се запитаме: дали този текст
е достатъчно масонски, за да се окаже в унисон със
съвета, отправян от някои по-високопоставени братя
към други – по-малко високопоставени: „Пиши по-
масонски!”? Впрочем, стремежът към съвършенство,
повелята над повелите за Свободните Зидари, може
ова е мотото на Брат Майкъл
ли да се раздели на „масонска” и „немасонска”?
Бейджънт, главен редактор от
Между другото, дали онзи, който е достигнал до
2001 г. до 2011 г. на „Масонство-
това място, е забелязал, че всички изречения дотук
то днес‟ („Freemasory Today‟),
– без изключение – бяха все питащи? И че погледът
официалното издание на Обеди-
му е минал през 108 въпросителни (а с тази, която
нената Велика Ложа на Англия.
следва веднага – 109)?
При това, нима те не можеха да бъдат и повече
Какво знаем за Майкъл Бейджънт?
(110)? Нима не е именно тук моментът да си спомним
така познатата заръка: да запазим детето в себе си Роден е в град Нелсън, Нова Зеландия, през
(111)? А нали децата (поне до някое време) все пи- 1948 г. Първоначално се занимава с фотогра-
тат, питат (112)? ◊ фия, като пътува предимно в Австралия, Индия,
Брат Илия,
Главен редактор
● месец май ● година 6015 9
 наследство
Южна Африка и Южна Америка. През 1976 г. живее
и работи в Испания, а после се премества в Англия.
Сключва брак през 1982 г. Напуска този свят през юни
2013 г.
Днес мнозина от онези, които са го познавали, про-
дължават да живеят с чувството за огромна загуба.
През 1972 г. Майкъл Бейджънт придобива бакала-
върска степен по психология в Университета на Кен-
търбъри, Нова Зеландия. През същата година се за-
писва в курс за учители в Оукланд, Нова Зеландия, но
го напуска малко преди приключването му. През 2000
г. се дипломира като магистър по „Мистицизъм и ре-
лигии‟ в Департамента по теология към Университета
на Кент, Англия. Темата на дипломната му работа е:
„Един ренесансов символ. Значението на триъгълника,
съдържащ еврейското име на Бога.‟
Работи като фотожурналист, редактор на списание
в Австралия, фотограф в Оукланд, а по-късно, през
1976 г., и в Испания. За кратко работи във фотограф-
ския отдел на БиБиСи, а след това – като фотограф-
кореспондент за Лондон в списание „Осрати‟, Бахрейн.
От 1977 до 1979 г., заедно с Хенри Линкълн и Ри-
чард Лий, работи върху документалния филм „Сянката
на Тамплиерите‟, излъчен през 1979 г. като част от ар-
хеологическата поредица на БиБиСи „Хроники‟.
Първата му книга, „Светата кръв и Свещеният Гра-
ал‟ („The Holy Blood and the Holy Grail‟), отново съв-
местно с Хенри Линкълн и Ричард Лий, е отпечатана
през 1982 г. от издателство „Джонатан Кейп‟ и става
бестселър във Великобритания и САЩ. В България е
издадена от „Абагар‟ и „Хермес‟.
„Работата върху книгата промени целия ми живот –
споделя Майкъл. Бях запленен още в мига, в който
за първи път чух историята. Разбира се, в началото
фабулата беше доста по-опростена, отколкото се
получи накрая. (…) Моите колеги и аз нямахме ни-
каква представа как ще свърши всичко. Изминаха
няколко години на проучвания преди да осъзнаем
огромния мащаб на нашите открития. (…) Историята
постоянно ни конфронтираше с информация, която
разби историческите ни и религиозните ни схваща-
ния: или трябваше да игнорираме фактите – което
бе трудна работа, защото те несъмнено бяха пред
очите ни – или трябваше да отхвърлим общоприета-
та рамка на конкретни важни исторически събития.
Избрахме второто, започнахме да изхвърляме тра-
диционните си исторически представи, за да можем
да погледнем на нещата от чисто нова гледна точка.
Беше вълнуващо време: проучванията ни разкри-
ха факти, които директно удряха по вярванията и
схващанията ни. И тъй като данните започнаха да
валят, ние често се олюлявахме при асимилирането
им. В крайна сметка, смазани от огромното количе-
ство информация, смаяни от изводите, ние просто
отхвърлихме недоверието и побягнахме със заклю-
ченията, без да знаем докъде ще ни отведат те.
Нищо не изглеждаше чак толкова странно, за да не
е истина.
'Искаш да кажеш, че Исус е имал деца?', попита
нашият агент.
'Така изглежда', отвърнахме.‟
От 1982 г. до 2009 г. Майкъл Бейджънт прави про-
учвания, написва и издава тринадесет документални
книги и един роман, публикуван в Германия. Творбите
му са преведени на над 35 езика. През същия период
10
той се появява в множество документални телевизион-
ни предавания – по ЕнБиЕс, ЕйБиЕс, АйТиВи, БиБиСи,
ЕнЗетТиВи, „Нешънъл Джиографик‟, „Дискавъри Ча-
нъл‟, „Хистори Чанъл‟ и други.
От 1989 г. до 1992 г. е съорганизатор на провежда-
ните от Държавния университет на Калифорния еже-
годни археологически разкопки по западното крайбре-
жие на Мъртво море, при руините от Кумран.
От 1998 г. до 2005 г. е лектор, екскурзовод и орга-
низатор на обиколки в ареала на Египетските пирами-
ди и гробници.
Публикации
След „Светата кръв и Свещения Граал‟ следват:
1983: „Увод към фототипно издание на Плацидус де
Титис (1603–1668)‟ (монах и професор по математика,
физика и астрономия – бел. З.П.);
1984: „Светска астрология‟ (в съавторство с Ни-
колас Кемпиън и Чарлз Харви);
1986: „Месианското наследство‟ (в съавторство с
Ричард Лий и Хенри Линкълн) – книгата става бестсе-
лър във Великобритания и САЩ, в България е отпеча-
тана от издателство „Хермес‟;
1989: „Орденът на Тамплиерите и Масонската Ложа‟
(в съавторство с Ричард Лий) – книгата става бестселър
във Великобритания и САЩ, в България е отпечатана
от издателство „Хермес‟;
1991: „Ръкописите от Мъртво море‟ (в съавторство
с Ричард Лий) – книгата става бестселър във Велико-
британия и САЩ и заема първото място в класациите в
Германия за период от 15 месеца, в България е отпеча-
тана от издателство „Хермес‟;
1992: „Светска астрология‟ (в съавторство с Ни-
колас Кемпиън и Чарлз Харви), второ издание;
1993: „Картината 'Соломоновият съд' в Кърлос
Палас във Файф‟, издание на „Арс Кватуор Коронато-
рум‟, том 106;
1994: „Тайната Германия‟ (в съавторство с Ричард
Лий);
1994: „От знаменията на Вавилон‟;
1995: „Предговор към 'В търсене на Свещения граал
и Светата кръв'‟ от Иън и Дайке Бег;
1995: „Д-р Робърт Плот и неговата търговска мисте-
рия‟, издание на „Арс Кватуор Коронаторум‟, том 107;
1995: „Тайната на Тамплиерите‟, роман;
1997: „Масонството, херметиците и Лондонското
кралско общество‟, издание на „Арс Кватуор Корона-
торум‟, том 109;
1997: „Еликсирът на вечността. История на алхими-
ята и магията‟ (в съавторство с Ричард Лий), в Бълга-
рия книгата е отпечатана от издателство „Мириам‟;
1997: „Сър Кристофър Рен и Масонството – нови до-
казателства‟ (в съавторство с Бърнард Уилямсън), из-
дание на „Арс Кватуор Коронаторум‟, том 109;
1998: „Следи от древността‟;
1999: „Инквизицията‟ (в съавторство с Ричард Лий);
2000: „Дълбочинно изследване с радар, проучващо
твърдението за земетресение, нанесло щети на остан-
ките от Втория храм в Кирбет Кумран‟ (в съавторство с
проф. Робърт Айзенман), в „Кумран Кроникъл‟, том 9;
2001: „Отражението на звездите. Вселената отвъд
видимия свят‟;
2005: „Предговор към 'Разбулените мистерии от
Йорк'‟ от Невил Баркър Крайър;
месец май ● година 6015 ●
2006: „Свитъците на Исус‟ – книгата става бест-
селър в Ню Йорк, Канада, Германия, Нова Зеландия
и Австралия, в България е отпечатана от издателство
„Хермес‟;
2009: „Надпревара за Армагедон‟, в България кни-
гата е отпечатана от издателство „Хермес‟.
Майкъл Бейджънт и Свободното Зидарство
По думите на Многоуважаемия Брат Джон Хамил,
Директор на комуникациите в Обединената Велика
Ложа на Англия, успехът на „Светата кръв и Свещеният
Граал‟ позволява на Брат Майкъл да се отдаде на из-
следвания, писане и изнасяне на лекции, което в края
на краищата задълбочава интереса му към историята
и езотеричната традиция. Така, по напълно естествен
път, той се озовава пред портите на Братството. Приет
е в Ложа „Икономи‟ №76 в Уинчестър, близо до тога-
вашния му дом. По-късно се присъединява към Ложа
„Принс ъв Уелс‟ №259 в Лондон, която го номинира за
Велик Стюард. През 2005 г. става Велик Сановник на
Обединената Велика Ложа на Англия.
Като Свободен Зидар, Майкъл е забелязан от Лорд
Нортхамптън, който го кани за попечител на Масонския
изследователски център на Канънбъри. Става член и
участва активно в ранните години от дейността на „Кор-
нърстоун съсайъти‟ – общество, основано от Лорд Норт-
хамптън като своеобразен форум за интересуващите се
от изучаването на дълбокия смисъл, скрит в Ритуала.
През 2001 г. е назначен за главен редактор на „Ма-
сонството днес‟ („Freemasonry Today‟), където редовно
● месец май ● година 6015
наследство
публикува и собствени текстове. По това време спи-
санието все още е своеобразният „независим глас на
Свободното Зидарство‟ в Англия. Брат Майкъл открива
своя широка аудитория не само сред Синьото Масон-
ство и членовете на Кралската арка, но и отвъд За-
наята като цяло. Работи активно, набира сътрудници,
лично редактира материалите, работи по дизайна на
книжното тяло, следи отблизо неговото отпечатване.
Влага огромния си опит на фотограф, осигурявайки
много от снимковия илюстративен материал. Изживява
известно колебание, когато през 2007 г. списанието се
слива с тогавашното официално издание на Великата
Ложа, „Масоник Куотърли‟, за да се превърне в днеш-
ния официален печатен орган на Обединената Велика
Ложа на Англия, но остава на своя пост и продължава
да предлага на Братята си едно списание, което обеди-
нява новини с интересни, а понякога и предизвикател-
ни, статии.
Из последното „Редакционно” на
Брат Майкъл
„Със свободата, с правото да бъдем свободни, идва
отговорността. С други думи, свободата не е лиценз.
(…) На масоните се казва, че трябва да спазват огра-
ниченията на правия ъгъл и пергела: правият ъгъл
ни учи на морал и честност във взаимоотношения-
та ни с другите, пергелът ни показва безпристраст-
ността на истинската справедливост и маркира цен-
тралната морална точка на живота ни – и това важи
с пълна сила в наши дни така, както е било и преди
векове. Лично аз смятам, че щяхме да преживяваме
по-малко икономически кризи, ако имаше повече
финансисти, които да се присъединят към Масон-
ството и активно да се опитват да живеят съгласно
неговите принципи.
Още с прекрачването през прага на Ложата ни пи-
тат: дали сме свободни и с добро име. Бързо науча-
ваме, че свободата лежи в сърцето на Свободното
Зидарство (…). Масонският път на всеки е различен,
но – за да се постигне опит и вдъхновение – той
трябва да бъде извървян безпристрастно. Това е пъ-
тешествие в сърцето на свободата. (…) Свободата
и истината са тясно свързани. С времето Масонът
може да се доближи – а дори и да достигне – центъ-
ра на окръжността, точката, от която не може да се
сбърка; тоест, мястото, в което – вероятно само за
момент – Масонът ще бъде част от вечната хармо-
ния, която не се променя и която определя стандар-
тите на нашите действия.
За съжаление, много Братя се изнервят при споме-
наването на думата „истина‟. За тях тя е едно доста
размито понятие. Някои дори се опитват да предло-
жат и нейни „съвременни‟ определения, но това е
все едно цветът на небето да бъде променен, за да
„пасне‟ на някаква съвременна мода. (…)
Масонството е начин на живот и подход към живота
в името на добруването – не само нашето, а и това
на другите. Истината е нещо, което винаги трябва
да държим близко до сърцето си – така, както пазим
скъпи спомените от нашите срещи и удовлетворе-
ността от добрината, която сме извършили, когато
сме подали ръка на някого в нужда.‟ ◊
Зидарски преглед
11
ВЪПРОСИ
(ТЕЛНИ)
ТЕ

В
ърху страниците
нататък:
• въпроси от антич-
ността,
• въпроси от средно-
вековието,
• въпроси от днешния ден,
• въпроси стари (защо ли остана-
ли без отговори?),
• въпроси нови (защо ли по тра-
диция незадавани?),
• въпроси на видни мислители,
• въпроси на простосмъртни,
• въпроси ясни,
• въпроси неясни,
• въпроси, носещи отговора в
себе си,
• въпроси, пораждащи нови и
нови въпроси...
 въпроси(телни)те въпроси(телни)те

„Стой в килията си и тя ще те научи и религиозното благочестие. Човешкото Съмнение-

на всичко – поучава един раннохрис-
ФРАГМЕНТИ ОТ тиянски автор. – Както рибите уми-
рат, ако бъдат оставени на сухо, така
битие се оказва същностно сраснало се то, естест-
с „мястото” – с притежаваната земя и с
изпълняваната социална функция. И вся-
вено, не е
свързано с

„ХОМО ВИАТОР”
и монасите погиват, когато са извън ка промяна на това фиксирано място е
един реален
килията си... Ето защо трябва да се равнозначна на гибел, на гибел не само
приютяваме в килиите си, както риби- в този живот, а на вечна гибел. скептици-
те – в морето.” (...) Идеологическата фраза, санкциони- зъм. Но то е
Когато в една новела от „Деянията на раща ценностния приоритет на статич- неизбежни-
римляните” (ХІІІ век) царят се обръща ността и неизменността, е твърде фра- ят спътник
виждаме в културата на средните веко-
ве една непротиворечива и монолитна,
към мъдрия философ с въпроса, какво е пантна: на фило-
човекът, запитаният отговаря: „ubi stabilitas, ibi religio” – „където е софското
едномерна и еднозначна цялост. Докос-
„Той е роб на смъртта, гост в прос- стабилността, там е религията”. разсъжде-
вайки се до събитията от тази слабо по-
транството, скитник по пътя... Скит- Смисълът на тази ясна формулиров- ние. Кон-
зната за нас епоха, ние сме длъжни – в
ник по пътя е затова, че независимо ка запазва валидността си през цяло-
много по-голяма степен от който и да е статираната
спи ли или будува, храни се или пие, то средновековие. Тя съхранява своята
друг случай – да ги разглеждаме, така
или пък върши нещо друго, човек ви- значимост дори и след като от края на ХІ антиномич-
да се каже, с двоен поглед, съответ- ност на
наги върви към смъртта.” век пътищата на Европа стават по-про-
стващ на тяхната смислова амбивалент- отделните
••• ходими и по-безопасни (...); и след като
ност. Тук дори не става дума за онова
За човека на ранното средновековие, на тях излизат множество хора от всички авторитет-
анахронично схващане, което виждаше
в периода между античността и Възраж-
да бъде, да притежава битие и ценност, социални групи: рицари, монаси, селя- ни твърде-
означава преди всичко да не се променя, ни, магистри и схолари, поклоници, тър- ния ражда
дането само едно безусловно пропадане
да има свое място (...) както във верти- говци. Въпреки фактически променената въпроса
на европейската цивилизация и което
калната йерархия на социалните групи, ситуация, постановленията на църков- (quaestio).
изобрети популярния израз „тъмните ве-
така и в реалното – хоризонтално – фи- ните събори са удивително еднообразни,
кове”, с който се постара да изравни и
зическо пространство. Рицарят трябва да що се отнася до разпорежданията относ-
заличи реалната пъстрота и многообра-
бъде в своя замък, селянинът – в позем- но скитащите клирици и монаси. Ето три
зие на живота във феодална Европа. По-
ления си участък, свещеникът – в енори- произволно взети примера:
същественото в случая е това че, когато
ята си, монахът – в своя манастир. При „На епископите, презвитерите и дяко-
се опитваме да разчетем съдържателно
това, нарушаването на хоризонталния ните (...) се забранява да се пресел-
смислите на средновековните култур-
топос е равнозначно на отпадане от уза- ват от един град в друг. Тези, които
ни феномени, ние нито за миг не бива
конената социална структура, отпадане лекомислено са напуснали своята
да забравяме за тяхната двузначност и
извън обществото – в хаоса, в тъмата, в църковна община (...), да не бъдат в
парадоксалност, за възможността всяко
нищото. И, обратно, загубата на верти- никакъв случай приемани в друга, а
Философът нещо да се превърне в своята противо-
калния топос влече след себе си необ- да бъдат заставяни с всички необхо-
няма свое положност, да стане своето „друго”.
ходимостта от напускане на обитаваните дими средства да се завърнат в епар-
строго очер- •••
от хора островчета сред огромния, неу- хиите си. Упорстващите да бъдат от-
тано място. Изходна точка за следващите разсъж-
Снимка: „Сайт за фотографска култура“ ютен и враждебен свят – сиреч, необхо- лъчвани.”
дения ще бъде един от основните сим-
Негов дом димостта от излизане на пътя. Така, на „За скитащите клирици се разпореж-
воли на западноевропейската среднове-
– както се пътя се оказват единствено аутсайдери- даме така: където и да бъдат откри-
Професор Цочо БОЯДЖИЕВ ковна култура – символът на пътя. (...)

П
пее в една те – просяците, артистите, разбойници- ти, епископите веднага да ги поставят
Пътят е преди всичко конструктивният
веганска те, прокажените и, разбира се, светците, под каноническа забрана и в никакъв
ри анализа на фактите символ на евангелската история. Глав-
които са „не от мира сего” и затова нямат случай да не им позволяват да живеят
песен – е от духовната история на ните събития от тази история се случват
установено място в светската социална и по-нататък по този начин, а имен-
целият средните векове ние не по пътя – бягството в Египет, странства-
йерархия. но – като скитат и бродят, следвай-
свят. Същ- можем да избегнем из- нето из Галилея, връщането в Ерусалим,
••• ки своите желания и долни страсти. А
ностната ползването на термина пътят към Голгота. Сам Христос заявява:
Средновековието преживява особено ако не желаят да се подчинят на ка-
„парадокс”. И наистина, „Аз съм пътят!”, и насърчава апостолите
функция на интензивно опозицията между „дома” ноническата забрана на епископите
нима не е парадоксално съжителството да се отправят в път с думите: „Вървете в
философ- – в средновековното общество, но и у
и „чужбина”: от една страна, неизме- си, да бъдат отлъчени.”
света!” Този патос е напълно разбираем.
ския логос е римите, обитавани от реални и въобра- „Никое църковно лице (...) да не се
отделния човек – на изумителна жесто- Идейната експанзия на християнството е
прекрачва- жаеми врагове (разбойници, чужденци, отправя в път извън провинцията си –
кост и милосърдие, на гордост и смирено осъществима единствено чрез излизане
нето на вся- диви зверове, но и всевъзможни бесове било с цел да учи или на поклонение
самоунижение, на монашеска аскеза и на пътя. (...)
и магьосници) пространства на неопре- – без позволението на своя епископ
ка граница, плътска разюзданост, на весело безгри- Ала с нарастващата институциона-
делеността и несигурността, от друга или на своите официали.”
безкрайното жие и смразяващ страх от смъртта. Не- лизация на християнската религия все
– подреденият и познат подръчен свят Трите откъса са твърде близки по
разгръщане съмнено тази парадоксалност трябва да по-силно зазвучава противоположният
(селото, замъкът, манастирът), в който смисъл. При все това те отстоят помежду
на хоризон- бъде интерпретирана. Но във всеки слу- мотив. В системата на ценностите, ут-
сигурността и спокойствието се задават си на достатъчно голяма времева дис-
чай ние не можем да игнорираме мно- върждаваща идеологически социалната
та на знани- от ритмичната и неизменна повторяемост танция: първият е от документите на Ни-
гобройните примери от историческите йерархия на феодалното общество, дви-
ето. Онто- хроники, философските съчинения или
на събитията, от бавния и равномерен кейския събор през 325 година, вторият
жението, неустановеността, промяната
логически ход на лишеното от новости (...) все- – от събора в Майнц през 813 година, а
житията на светците, потвърждаващи на мястото получават подчертано отри-
животът във кидневие. Реалното социално битие на третият – от този в Руан през 1189 го-
горната констатация. Нищо не ни отда- цателен смисъл. Естественото състояние
философия- хората се разгръща именно в тези ясно дина. През цялото средновековие думата
лечава толкова от адекватното възпри- на човека става устойчивостта, статич-
очертани пространствени граници. Вътре „gyrovagus”, „скитник”, запазва значени-
та е живот- емане на средновековния стил на живот ността, повторяемостта, затварянето в
в тях е заключено всичко добро и достой- ето си на обидно прозвище. Дори в ди-
на-пътя. и мислене, колкото склонността ни да границите на познатия отрязък от света.
но. Само в тях следователно е възможно намичния ХІІ век ортодоксалната гледна

14 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 15

 въпроси(телни)те
Така, на точка е тази на стабилността, непромен-
пътя се ливостта, ненарушимата традиция. Така,
оказват в прочутата си проповед пред парижки-
единствено те схолари Бернар Клервоски нашироко
обяснява невъзможността за благочес-
аутсайде-
тив живот и, следователно, за спасение
рите – про- без „stabilitas loci” – защото не можем да
сяците, се грижим за душата си там, където няма
артистите, установен ред, постоянно жилище и ут-
разбойни- върдени духовни наставници.
ците, про- Средновековното изкуство – живо-
кажените писта, скулптурата и архитектурата – е
и, разбира апотеоз на статичността и застиналост-
се, светци- та. Наистина, в него има сюжетно дейст-
вие, движение и порив, ала такива,
те, които са
които са застинали в един миг, в едно
„не от мира вечно, неизменно състояние, изпълнено
сего” и за- с тишина, умиротвореност и примире-
това нямат ние. Готическата катедрала, която въ-
установе- плъщава тоталността на битието в един
но място в съвършен върховен синтез, интегрира в
светската себе си само онова, което има свое място
социална в архитектониката на битието и напъл-
йерархия. но пренебрегва онези реалии, които все
още не са намерили или вече са загу-
били мястото си. Тя предлага идеалния
модел на този свят, за който мечтаело
средновековието –
„света на йерархично групираните,
съвършени, неизменно повтарящи се
символи, свят, веднъж завинаги 'го-
тов', неподвластен на времето, непод-
вижен в своята устременост към бога,
вцепенен в своята предметност – цар-
ство на с нищо ненарушимата хармо-
ния, на вечния пълен консонанс”.
И все пак ХІІ век ни представя една
съществено променена картина. Дина-
мизацията на социалните процеси из-
вежда на пътя една значителна част от
средновековното общество – армиите на
кръстоносците, тълпите от поклонници,
търговците, селяните – колонизатори на
нови земи, монасите от просешките ор-
дени. Излизането на пътя става факт и
този факт изисква своята идеологическа
регламентация въпреки инертността на
официалните идеологически структури.
Така се заражда един парадокс: една и
съща уста е принудена да проповядва
оставането на място (защото само така е
възможно запазването на статуквото) и
да призовава за отправяне в път (защото
това изискват икономическите и поли-
тическите интереси на господстващата
класа). Този парадокс е реален, не при-
виден. При все това, средновековието
притежава достатъчно ресурси, за да го
разреши – и то да го разреши тъкмо чрез
своеобразното съвместяване на проти-
воположностите, чрез разтварянето на
едната в другата, чрез превръщането на
пътя в място.
•••
По силата на характерното за средни-
16
те векове съотнасяне на сакралните сим-
волически значения с фактите от земния
живот походът срещу иноверците или
поклонението в светите земи предста-
влява всъщност извървяването на пътя
до вечното блаженство. В своя универса-
лен смисъл този път е по същество един
и същ, независимо от емпирически раз-
нообразните форми, в които се осъщест-
вява. Това е „via regia”, „царският път”.
В системата от светогледни представи
на средновековното общество царският
път заема особено място. Той се отли-
чава твърде много от останалите пъти-
ща. Преди всичко той е широк и пряк,
без завои и отклонения – за разлика от
обикновените тесни и лъкатушещи пъти-
ща, по които лесно можем да се заблу-
дим. Той е по-нататък общият държавен
път – за разлика от отделните частни
пътища. Той е единственият път, покрит
с базалтови плочи, а това символизира
могъществото и непоклатимостта на ин-
ституцията, която го стопанисва и закри-
ля. Най-сетне, той е удобен и безопасен
и по него непременно се стига до целта
– за разлика от другите пътища, където
човека го дебнат всевъзможни опасности
и съблазни. Този е пътят, по който тряб-
ва да върви правоверният християнин
съгласно библейското изречение:
„Но ще вървим по царския път, няма
да се отбием ни надясно, ни наляво.”
Най-главното е, че този път има
фиксирана крайна цел, задължителна
крайна точка. Ето защо той е повтарящ
се, еднопосочен и статичен – път, който
угасва в своя резултат, който цели пре-
одоляването и отричането на пътя в дос-
тигнатото стабилно и неизменно крайно
състояние. „Царският път” е по същество
път, който е място, път-място.
Но ако това е така, то (...) неимо-
верно нарастват условията за конфрон-
тация с всички онези, които излизат на
пътя без оглед на канонизираната край-
на цел и чието пътуване изглежда (...)
от тази абсолютна наблюдателна точка
като безцелно и безпосочно лутане сред
заблудите и греховете.
•••
Ала тъкмо философията е онази ду-
ховна форма, която е най-цялостно и
най-непосредствено обвързана с пътя.
Нещо повече – философията е път и за-
това този, който избира живота във фи-
лософията, по необходимост трябва да
излезе на пътя. (...)
Както всеки човек, философът, раз-
бира се, е вграден в собствената си жи-
тейска ситуация и в този си модус той е
носител на страстите, надеждите, стра-
ховете и предубежденията на своето
време. Но той и трансцендира собстве-
ната си ситуация, надхвърля хоризон-
месец май ● година 6015 ●
въпроси(телни)те
та на своето време и се включва в една става напълно обяснимо. Жадуващият
универсална традиция – традицията на знание, пише например Хуго от Сен Вик-
вечните културни ценности. В този сми- тор, трябва да се отрече от много неща
съл, битието на философа не е локали- и преди всичко – от родното си място, за
зирано в една определена точка на уни- да може, като скъса връзките си със своя
версума. Философът няма свое строго дом, манастир или диоцез, да се отдаде
очертано място. Негов дом – както се пее изцяло на научни занимания:
в една веганска песен – е целият свят. „Накрая следва да споменем и чужда-
Същностната функция на философския та земя, която също е учителка на чо-
логос е прекрачването на всяка грани- века. Занимаващите се с философия
ца, безкрайното разгръщане на хоризон- са изгнаници в целия свят. Затова по-
та на знанието. Онтологически, животът етът с удивление казва:
във философията е живот-на-пътя. 'Аз не знам, с що за сладост роди-
••• ната всеки привлича,
Встъпването в лоното на философия- та не може, безпаметен, да я за-
та – и изобщо на знанието – предполага брави...'
С факта на
въпроса в
топоса на
абсолютна-
та истина
се внедрява
възмож-
ността за
различие и
отрицание,
в монолит-
ната сграда
на догма-
та зейва
бездна и
човешкият
дух, освобо-
ден от ле-
таргията на
безхитро-
стната вяра,
тревожно
започва да
търси пътя
Гравюра на неизвестен автор от 1888 г., изобразяваща пътник, който е надникнал с глава отвъд небесната твърд за възста-
новяване на
решително скъсване с тривиалните бито- Великото начало на добродетелта се загубеното
ви смисли и значения, проблематизира- състои в това: заетият с наука дух
единство.
нето на трафаретните домашни истини. А постепенно да се приучи отначало да
това за средновековния човек означава сменя видимите и преходните неща, Ала това
преди всичко (...) изоставянето на оби- за да може след това изобщо да ги единство не
телта на тези смисли и отправянето на изостави. Изнежен е онзи, комуто ро- може да е
път в „чужбина”. Ако е коректна тезата, дината все още е мила. Силен е онзи, вече такова,
че типът на истинския интелектуалец, за когото родината е вече вселената. каквото е
тоест на човека, зает изцяло, професио- Ала съвършен е този, който е изгна- било преди.
нално с научна дейност, се появява едва ник в целия свят... Аз съм в изгнание Задаването
с „градската революция” на ХІІ век, то от дете и знам как тъгуваше нявга на въпроси
забележимото присъствие на темата за духът ми за тесните стени на бедната
е вече „гре-
„чуждата земя”, „terra aliena”, във фи- хижица и с каква свобода после гле-
лософската литература на това столетие даше отвисоко мраморните дворци и хопадение”.
● месец май ● година 6015 17
 въпроси(телни)те
украсените покриви.”
Тази нагласа е резюмирана в една
изящна поетична фраза от Бернар Шар-
търски, който посочва „ключовете”, от-
криващи пред философа прелестния лик
на истината:
„Яснота в ума и усърдие в питанието,
и безбурен живот, мълчаливо изслед-
ване, бедност и чужда земя.”
Йоан от Солсбъри, комуто дължим
горното свидетелство, обяснява малко
по-нататък значението на „чуждата
земя” за философските занимания:
„Философията има нужда от чужда
земя. Понякога тя превръща своята
в чужда, понякога, обратно, чужда-
та в своя, но никога не се оплаква от
изгнаничеството си. Чрез него тя се
освобождава от домашните грижи и
плътските съблазни, та човекът, пре-
върнат в някакъв смисъл в чист дух,
да сметне за чуждо всичко онова,
което пречи за преуспяването в мъд-
ростта. Ала при все това той е нався-
къде у дома си, навсякъде е в роди-
ната – защото във всяко място остава
при себе си, във всяко място остава
при мъдростта.”
•••
Философът е изгнаник, чужденец, но
това изгнание е не злочестие или беда,
а необходимата онтологическа предпос-
тавка за всяко действително философ-
стване, реалният модус на неговото би-
тие-като-философ е битието-на-пътя.
•••
Стремежът към знание придава на
пътя на философа определена насоче-
ност: към Франция, която – съгласно
Ала тъкмо един общокултурен топос на среднове-
философи- ковието – символизира образованието в
ята е онази същия смисъл, в който Италия символи-
духовна зира папството, а Германия – империята.
форма, Така, целта на философските странства-
ния е не небесният Ерусалим, а Париж.
която е най-
През цялото средновековие така наре-
цялостно и ченото „studium Parisiense” се е ценяло
най-непо- изключително високо във всички запад-
средствено ноевропейски страни.
обвързана с И все пак, тази насоченост на пътя
пътя. Нещо на философа не е необичайна. Тя е в
повече – някакъв смисъл ситуативна и случайна.
философи- Средновековният човек с неговата неот-
ята е път и странима склонност към универсално хи-
постазиране на културните феномени не
затова този,
вижда никаква необходима връзка меж-
който изби- ду науката и нейното седалище. В този
ра живота смисъл Париж е, така да се каже, случа-
във фило- ен пристан на знанието. Париж е източ-
софията, по никът на всяка мъдрост, но само дотога-
необходи- ва, докато на магистрите и схоларите е
мост трябва угодно да останат на хълма Сент Жьон-
да излезе на виев. Отидат ли си те, с тях ще го напус-
пътя. не и науката: те ще я отнесат в пътните
си чанти и ще я заселят другаде. В този
18
храм на знанието няма нищо дотолкова
свято, че да не може да бъде отхвърле-
но, и Аделард Батски, разочарован от
равнището на „галското знание”, без ни
най-малък смут или угризение отвръща
погледа си от Париж и го насочва „отвъд
Алпите” – към Гърция и още по-нататък.
И така, пътят на философа – естестве-
но – също има своя цел. Той също е на-
сочен към определено „място”. Ала това
„място” е твърде особено. (...) Първо
трябва да анализираме традиционната
представа за мястото. (...) Ще ни помог-
нат някои текстове, свързани с темата за
„земния Ерусалим”. Да чуем първо Уилям
от Малсбъри:
„Сред дивите блата и непроходимия
горски шубрак погледа на зрителя
привлича едно равно, плодородно
място, покрито със сочна зелена тре-
ва. Никакво препятствие не се из-
пречва вече пред крака на пътника.
Не се вижда нито къс необработена
земя: тук растат плодни дръвчета,
там се вият лози или се извисяват ог-
ромни асми. В това място културата
се съревновава с природата: първа-
та създава това, което последната е
забравила да сътвори. Как да опиша
красотата на постройките, чиято не-
поклатима основа е положена в бла-
тистата почва. Тази рядка самота е
дарена на монасите, за да се привър-
жат те към небесното толкова по-сил-
но, колкото по-свободни са от нещата
в този смъртен живот... Този остров е
обител на целомъдрието и добронра-
вието, школа за всички, които обичат
божествената мъдрост.”
А ето и описанието на „земния Еру-
салим”, което дава един бенедиктински
монах от началото на ХІІ век:
„Един е животът за всички негови жи-
тели, една е светлината за зрящите,
един е покоят за онези, които са го
намерили, един е хлябът, от който
всички се хранят, един е изворът, от
който пият всички в едно безкрай-
но блаженство... Там е съвършената
мъдрост.”
И така, мястото е животът в „мана-
стирския рай”, в статичното състояние на
един строго регламентиран и осъразме-
рен порядък, който гарантира вътрешния
мир и сигурност, свободата от всякакви
стремления и страдания. Мястото е свър-
зано неотменно с покоя и мълчанието на
манастирската обител, с безсловесното
ритмично изпълнение на установените
от векове монашески задължения. То
във всички случаи е „ложе”, „lectulus”,
на което душата си почива от светските
страсти и борби. В него няма раздвое-
ност, драматични конфликти, сблъсък
на противоположни възгледи. И това е
месец май ● година 6015 ●
напълно естествено: мястото е образ
на рая, предчувствие за небето, а в рая
няма борба и различия на мненията. Мяс-
тото е абсолютната неизменна пълнота
на истината и блаженството. „Място” е
Клерво. И наистина в Клерво – пише би-
ографът на свети Бернар –
„през деня цареше мълчание като в
най-дълбока нощ, нарушавано един-
ствено от труда и молитвите на бра-
тята”.
Клерво е „земният Ерусалим”, съвърше-
ното копие на небесния – както пише в
едно от писмата си неговият пръв абат.
Париж също е „място”. Него също го
сравняват с Ерусалим. Ала неговата из-
ключителност се дължи на съвършено
други качества, в него търсят съвърше-
но други достойнства. Той е обетованата
земя, световният дом на знанието. Тъкмо
поради това неговият облик е така раз-
личен от този на традиционното „място”.
През 1164 година Йоан Солсбърийски се
обръща в едно свое послание към кен-
търбърийския архиепископ Томас Бекет
със следните думи:
„По пътя се отбих в Париж. И като
видях там изобилието от храни, ве-
селието на народа, почтеността на
клира, величието и славата на цялата
църква, като наблюдавах с удивление
разнообразните занимания на фило-
софията, наподобяващи стълбата на
Яков, чийто връх докосва небето и
която е пътят на възхождащите и низ-
хождащи ангели, аз бях принуден...
да призная, че 'наистина господ е на
това място, а аз не знаех' (Книга 'Би-
тие', 28:16). Припомних си и стиха:
'Щастлив изгнаникът, комуто е от-
редено това място.'”
С не по-малък възторг е изпълнено и
писмото на Филип от Харвег до един не-
гов ученик:
„Така и ти, воден от любов към зна-
нието, пристигна в Париж и тук откри
оня Ерусалим, към който мнозина се
стремят с такова въжделение... Тук са
се стекли толкова много клирици, че
броят им надхвърля този на миряни-
те. Щастлив град, в който свещените
книги се изучават с такова усърдие и
заплетените им тайни се разрешават
благодарение на сипещата се благо-
дат на Светия дух. В него живеят тол-
кова изкусни магистри, а Писанието
се познава така, че той с право може
да бъде наречен град на науките.”
Париж е особено „място”. Преди всич-
ко той е „място” случайно, некодифици-
рано, неоправдано от никакво специално
сакрално значение. Неговата изключи-
телност се дължи тъкмо на онова, кое-
то е отрицание на мястото – безредното
струпване на множество хора, суетнята,
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
неспирната глъч, различията на възгле- Филосо-
дите, учените дискусии. В този смисъл, фията има
той е абсолютното „друго” на „мана- нужда от
стирския рай”: там мълчаливо служене чужда земя.
на бога – тук разгръщане на словесната
Понякога
стихия, там единство на живота и помис-
лите – тук пъстрота и многообразие на тя превръ-
мненията, там покой и умиротвореност – ща своята
тук полемическа страст и жажда за себе- в чужда,
утвърждаване, там притежаване на ис- понякога,
тината – тук проблематизиране на всяко обратно,
твърдение в търсенето на истината. Тази чуждата
противопоставеност е толкова ярка, че в своя, но
монасите не пестят силните думи, за да никога не
опишат този град, в който не може да
се оплаква
се види нищо друго, освен „мрежите на
порока, клопките на злото, стрелите на от изгнани-
преизподнята”. чеството си.
„Спорят публично – пише за париж- Чрез него
ките учени, тези 'търговци със слово- тя се осво-
то' ('vendatores verborum'), Етиен от бождава от
Турне (ХІІ век) – и с това нарушават домашни-
светите постановления, тайната на те грижи и
божествената природа и на въплъще- плътските
нието на Словото... По уличните ъгли
съблазни,
разкъсват на парчета неделимата
Троица. Толкова много учени – толко- та човекът,
ва много заблуждения! Толкова много превърнат
аудитории – толкова много скандали! в някакъв
Толкова много публични места – тол- смисъл в
кова оскърбления на бога!” чист дух, да
И Бернар се обръща патетично към сметне за
парижките схолари: чуждо всич-
„Бягайте от това средище Вавилонско, ко онова,
бягайте и спасете душите си!”
което пречи
„В гората ще намерите повече, откол-
кото в книгите; дърветата и камъни- за преус-
те ще ви научат на повече, отколкото пяването в
който и да е магистър.” мъдростта.
Така мястото се разчленява смислово Ала при все
– съобразно с общата светогледна нагла- това той е
са на епохата – по същия начин, както навсякъде
смислово се разчленява и пътят. По си- у дома си,
лата на същото онова парадоксално об- навсякъде е
ръщане, което превръща „царския път”
в родината.
в място, сега се оказва, че има такова
място, което всъщност е път. Тъкмо тако-
ва място може да бъде привлекателният
хоризонт на философските странствания
– защото животът във философията се
осъществява на пътя. Философията на-
истина изглежда безпосочна и безцел-
на, защото за нея няма такъв абсолютен
предел, такава окончателна формула,
в която тя да застине завинаги; за нея
няма последен топос, няма непробле-
матизируема истина. И ако към Париж
(който през ХІІ век по нищо е се отлича-
ва от който и да е друг по-голям запад-
ноевропейски град) се стичат схолари от
почти всички краища на християнския
свят, то това се дължи в най-голяма сте-
пен именно на изобилието на „знаменити
магистри и прочути наставници – яркия
блясък на цяла Франция”, както пише
19
 въпроси(телни)те
Яснота в Руперт от Дойтц.
ума и усър- Несакрализираните цели на пътя на
дие в пи- философите са ситуативни и поради
танието, и това могат да се променят – Салерно
или Болоня, Монпелие или Толедо, Да-
безбурен
маск или Багдад, Париж или Шартър. За
живот, тях е достатъчно да бъдат пазители на
мълчаливо образоваността, средища на научни из-
изследване, следвания и диспути. Ето защо ученият
бедност и англичанин, Аделард от Бат, изобщо не
чужда земя. се отбил в свещения град Ерусалим, а се
отправил към Багдад, центъра на араб-
ската наука. Той пренебрегнал „мястото”
в името на „пътя”. Защото битието-във-
философията не цели угасването в едно
последно място. То е именно безкрайно
трансцендиране на мястото, неизменно
битие-на-пътя.
Философът е наистина homo viator.
•••
Културата на средните векове е из-
градена върху задължителното зачитане
на авторитетите. Едва ли би било преси-
лено да се каже, че решително цялата
средновековна философска и теологиче-
ска литература предпоставя валидността
20
на авторитета като нещо самоподразби-
ращо се. Но ако това е така, то ще тряб-
ва да преоценим – или във всеки случай
съществено да коригираме – възгледа
си за средновековния „рационализъм”.
Тази корекция не ще намали заслугите
на свободомислещите философи от това
време, а обратно – ще очертае отчетливо
истинското величие на техния интелек-
туален и нравствен подвиг. Действител-
но, когато твърдим без уговорки, че про-
гресивните средновековни мислители
отхвърлят гнета на авторитета, ние не
„Относителност“, Мориц Ешер
предлагаме реално решение на пробле-
ма, а просто се опитваме да се освобо-
дим от него. При това, не казваме цялата
истина.
•••
Средновековният хуманизъм има своя
собствена сигнатура и ние няма да спе-
челим нищо, ако го разглеждаме като
далечен предшественик на Европейско-
то просвещение. Проблемът следовател-
но е: как да бъде разкрит реалният му
смисъл. (...)
Първата стъпка към решаването на
месец май ● година 6015 ●
тази интерпретаторска задача трябва
да бъде конкретно историческото тъл-
куване на самото понятие авторитет.
За средновековния човек авторитетът
– това е преди всичко „автентичният”
текст, книгата, в която е записана бо-
жествената истина, в която са разказа-
ни събитията от сакралната история и
в която са словесно кодирани тайните
на откровението. При цялата огромна
значимост на устните форми в, общо
взето, безписменото средновековие
книгата, писменият текст са винаги
оградени с особено страхопочитание.
Човекът от средните векове много до-
бре знае, че изречената от бога истина
е съхранена именно в книга, че книгата
в този смисъл е огледало, в което може
да бъде съзрян ликът на тази истина.
Възприемането на литературния текст
като „място” на божествените смисли е
общо за образования и невежия, неза-
висимо че за първия книгата е главно
„източник на информация”, а за втория
– свещен предмет. Когато ученият чете
или коментира текста, тази негова дей-
ност не се мисли като по-автентична от
магическите манипулации (например,
полагането на Библията до главата на
болния), тъй като книгата носи в себе
си автономни символически значения,
безотносителни спрямо умението или
неумението на човека да ги разчете.
И така, авторитетът е топосът на бо-
жествената истина. Неговите граници са
много строго очертани. Той включва биб-
лейските книги, както и тези на офици-
ално одобрените и признати християнски
писатели от по-ново време – такива като
Исидор или Беда. Прекрачването на тези
граници се възприема като отпадане от
самата истина, защото, ако истината е
вече изречена и писмено зафиксирана,
всяка „новост” може да бъде единствено
заблуждение и грях. Традиционализмът
на средновековното мислене приема по-
някога куриозни форми – неговата власт
се разпростира не само върху съдържа-
нието на твърденията, но и върху техния
вербален израз. Така, Гийом, абат на ма-
настира Сен Тиери, заявява в полемич-
ното си съчинение срещу своя съимен-
ник, магистър Гийом от Конш:
„И както нашият философ има обичая
да се позовава на своите философи,
така и ние ще се опираме в изказва-
нията си на нашите отци, учители и
водители, като предаваме смисъла
на твърденията им със собствените
им думи и като ги следваме стъпка
по стъпка, без да прибавяме нищо от
себе си.”
Този традиционализъм изключва по
принцип изучаването на неканонизира-
ните автори, в това число, разбира се,
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
и древните езически философи и поети.
На граматѝка Вилдар от Равена (ХІ век)
се явили Вергилий, Хораций и Ювенал,
които му благодарили, задето се занима-
ва с тях, и му обещали да сподели сла-
вата им; но това всъщност били бесове,
които съблазнявали душата му. Клюний-
ският абат Хуго (края на ХІ век) поста-
вил една вечер под възглавницата си
книгата на Вергилий, която чел до късно
и в просъница му се сторило, че под въз-
главницата му шумолят змии. Неговият
съвременник Херберт Лозингенски бил
посетен насън от някакъв странник, кой-
то му казал:
„Защо се занимаваш с лъжите на Ови-
дий и с измислиците на Вергилий? Не
подобава устата, която проповядва
Христа, да рецитира и Овидий; сърце-
то, което се упоява от нечистата без-
нравственост на поета, не възвестява
правилно евангелската истина.”
Манеголд от Лаутенбах твърди, че е
открил в съчиненията на старите фило-
софи „твърде много противни на вярата
и на нашето спасение мисли”. В христи-
янската иконография древните, ако из-
общо се изобразяват, то почти винаги са
представени в компрометиращи ги анек- Великото
дотични ситуации. Дори в просветения начало на
ХІІ век не е рядкост подчертаването на добродетел-
безполезността или дори вредата от изу- та се със-
чаването на античните философи: тои в това:
„На какво ни учеха и ни учат нашите заетият с
свети апостоли? – възклицава Бернар
наука дух
Клервоски. – Не да четем Платон или
да тълкуваме Аристотеловите тънкос-
постепенно
ти, не винаги да се учим и никога да да се приу-
не стигаме до знанието за истината.” чи отначало
(...) да сменя
За Хонорий Августодунски езически- видимите
те писатели са учители във всевъзможни и преход-
пороци и единствено надменните „граж- ните неща,
дани на Вавилон” изучават възгледите за да може
им и подражават на начина им на живот:
след това
„Тези, които обичат да празносло-
вят за световното устройство, че-
изобщо да
тат Платон; които изпитват слабост ги изостави.
към софизмите, изучават Аристотел; Изнежен е
войнолюбивите имат Марон; сладос- онзи, кому-
трастните – Назон; раздорниците се то родината
увличат по Лукан и Стаций; наглите все още е
се учат от Хораций и Теренций...” мила. Си-
Примерите могат да бъдат умножава- лен е онзи,
ни (...).
за когото
•••
Един от парадоксите на средновеков-
родината е
ния модернизъм: новото се въвежда чрез вече все-
връщане назад и оттласкване от един лената. Ала
по-стар фундамент – предхристиянската съвършен е
езическа култура. този, който
••• е изгнаник
Не са редки случаите, когато автори- в целия
тетът се свързва изключително само с свят...
имената на древните философи – с Пла-
21
 въпроси(телни)те
тон, Аристотел, Порфирий и особено
често с Боеций. На интелектуалната мощ
на езическите философи съответства
тяхната морална извисеност. Сократ,
Диоген, Питагор, Платон, Сенека и дори
Епикур (чийто идеал за живот в наслада
не трябва да се разбира във вулгарния
смисъл) са образци за нравствено пове-
дение. У тях може да бъде открит мак-
симумът на християнските добродетели:
„Ако след учението на философите
разгледаш също техния и на остана-
лите езичници начин на живот, то от
тях ще можеш да получиш правилата
на истинското благочестие... Какво
да кажем за Сократ, за Диоген, за
многото други философи? Иероним
твърди, че Сократ и мнозина още са
ни завещали всичко онова, на което
ни учат и апостолите. Кой може да се
сравнява с Диоген по презрението си
към света? Нима написаното за него
не превъзхожда живота на всеки пу-
стинник? Кой е ненавиждал толкова
силно измамното богатство и всяко
излишество?”
При това, заслугата на езичниците
е толкова по-голяма, понеже тяхната
умереност не е следствие от поученията
и примера на други, а се основава на
собствения им разум (...).
•••
Актът на прекрачване границите на
църковните авторитети чрез въвличане
на античните философи в полето на ис-
тината има изключително сериозни по-
следствия. Ако авторитетът е топосът на
божествената истина, то сега този топос
придобива съвършено непривичен об-
лик. В него се внедрява различието на
мненията, борбата на идеите, критиче-
ската рефлексия върху поддържаните
твърдения. В тихата обител на сигурни-
те истини изведнъж става напрегнато и
шумно, единогласният хор на молещите
Встъпване- се монаси се заменя с многогласието на
то в лоното школските дискусии. Авторитетът губи
на филосо- своята абсолютна власт над филосо-
фа: от него става възможно да се дис-
фията – и
танцираш, да го погледнеш „отвън”, да
изобщо на
прецениш реалната му стойност. Така,
знанието – прекрачването на границата, разширя-
предполага
ването пространството на авторитета е
решително не просто преминаване от едно място в
скъсване с друго, а трансцендиране на мястото из-
тривиални- общо, превръщане на мястото в път.
те битови Значимостта на този същностно фи-
смисли и лософичен акт ще стане още по-оче-
видна, ако се отчете обстоятелството,
значения,
че средновековието няма съзнанието
проблемати-
за цезура между себе си и античност-
зирането на та, че отсъствието на исторически хо-
трафаретни-
ризонт и убедеността в континуитета на
те домашни духовния живот (средновековните биб-
истини. лиотечни каталози не правят разлика
22
между антични и следантични автори)
не позволяват схващането на езическата
древност като самостоятелно (...), ясно
отграничено културно цяло. (...) Ин-
вективите срещу елинските философи
по нищо не се отличават от полемичните
реплики срещу съвременните на авто-
ра еретици и – обратно – възхвалата на
древните винаги се базира на хармони-
ращото им съизмерване с християнските
норми и идеали. За стремежа например
Платон да бъде приобщен към християн-
ската култура е много показателна ле-
гендата, съдържаща се в хрониката на
един клюнийски монах, според която тя-
лото на философа било открито в една
гробница и на гърдите му имало златен
медальон, върху който се четели думите:
„Вярвам в Христа, който ще бъде ро-
ден от дева.”
•••
Съмнението, естествено, не е свър-
зано с един реален скептицизъм. Но то
е неизбежният спътник на философско-
то разсъждение. Констатираната анти-
номичност на отделните авторитетни
твърдения ражда въпроса (quaestio). С
факта на въпроса в топоса на абсолют-
ната истина се внедрява възможността
за различие и отрицание, в монолит-
ната сграда на догмата зейва бездна и
човешкият дух, освободен от летаргия-
та на безхитростната вяра, тревожно за-
почва да търси пътя за възстановяване
на загубеното единство. Ала това един-
ство не може да е вече такова, каквото
е било преди. Задаването на въпроси е
вече „грехопадение” и този, който вед-
нъж е напуснал уютната обител на не-
рефлектираните истини, не може – как-
то и в библейския разказ – да се върне
назад и да придобие отново изгубената
си невинност. Наистина, философският
логос иска да възстанови единството,
да обхване битието в неговия универса-
лен смисъл, да изрази живота в неговата
тоналност. Но дори и в най-изкусното и
грандиозно философско построение дре-
ме въпросът (а значи и възможността за
алтернативно решение) и неговата раз-
рушителна сила заплашва да се разра-
зи във всеки момент. Въпросът е онова,
което взривява авторитета отвътре, кое-
то деструктурира топоса на безусловните
истини и извежда на пътя на философи-
ята. Постигнатата в хода на диалектиче-
ската дискусия истина е именно път, а
не място, защото тя никога не застива
в своята окончателна формулировка и
по принцип винаги може да бъде отново
проблематизирана. ◊
Из Предговор към Пиер Абелар,
„ИЗБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ”,
София, 1986 г.
месец май ● година 6015 ●
от великия майстор
ET ITERUM, ET ITERUM...
В
дълговечната история на човечеството много негови мислители са се ражда-
ли в неподходящо време. И на неподходящо място. С това те са създавали
огромни проблеми на все същото човечество. На свой ред то е предприемало
всякакви мерки, за да постави подобни индивиди в изолация. А често – бук-
вално ги е премахвало. За по-голяма сигурност.
Пиер Абелар е един от тези мислители – особено заслужил славата си на
еретик със своя труд „Sic et non” („Така и инак”, „Да и не”, „За и против”). С годините все
повече и повече хора се връщат към него. Четат го и го препрочитат. После го оставят на
лавицата. За да се върнат след време отново към него. Et iterum, et iterum… И пак, и пак...
да започват да го четат. (В скоби, но в същото време като интригуващ спомен, вероятно да-
леч не случайно, първият градеж на нашия сегашен Велик Майстор, Най-уважаемия Брат
Иван, бе посветен именно на Абелар.)
Може би далеч не случайно така се получи и в „Зидарски преглед”. Още във втората
книга, излязла от печат през 6009 година, Абелар бе почèтен по подобаващ начин. С наро-
чен редакционен текст. (Днес изглежда полезно той да бъде прочетен отново.) Бе начената
и изрична рубрика. Под същия титул: „Sic et non”. По-късно – чувствително по-късно – тя
бе някак изоставена. Дали защото „non” не е много благозвучна дума? Особено след някое
гръмогласно „sic”.
За мнозина Абелар е бил не особено приятен човек. (Досущ като своя античен пред-
шественик Сократ.) Създавал – разправяли – впечатление на горделивец. Отнасял се –
продължавали да разправят – с порядъчно високомерие към глупостта на околните. Без
оглед на това, кои собствено били тези „околни”. Не написал някакво „Похвално слово на
глупостта”, както сторил това по-късно Еразъм, но и не било необходимо да прави нищо
подобно. Онова което мислел, се долавяло дори между редовете. (И било почувствано. И
разбрано.)
Наистина, не е невъзможно мнението за надменния Абелар да е било проява на еле-
ментарна човешка завист, гарнирана с порядъчна порция злоба. Възможно е то да е било
разпространявано, а по-сетне и упорито вклинявано в историческите анали, от онези обид-
чиви негови съвременници, които не можели да му простят волността да говори и пише за
неща, които те самите били заключили под седем печата нейде из дълбините на съзнани-
ето си.
Сигурно обаче било нещо друго: той създавал опасност за идейния фундамент на евро-
пейското средновековие. При това, осмелявал се да лансира мисловните си земетресения
тогава, когато в очите на мнозина всичко изглеждало вече построено за Вечността. В ней-
ната непоклатимост.
Така или иначе, хвален или охулван, възвеличаван или осъждан, Абелар привличал
за своите публични дебати в Париж стотици хора. Те се стичали отдалеч. От много далеч.
Идвали, за да изживеят своето интелектуално прераждане, след като по-напред бивали
разтърсвани от неговото волнодумство.
В онези години вероятно никой не е подозирал, че векове по-късно свободата на ми-
сълта ще се превърне в норма, в белег на цивилизованост. И още – в задължително пред-
условие за самото развитие на човечеството. Тогава то все по-често ще започне да чува
как сериозни люде изговарят изречения като тези:
„Няма никакво съмнение, че пред нас е една безумна теория. Въпросът е там, дали
тя е достатъчно безумна, за да бъде правилна?”
Това са протоколирани мисли. Принадлежат на Нилс Бор. Били са изказани пред учени
от неговия ранг, когато се е разисквала предложената от Вернер Хайзенберг единна теория
на елементарните частици. При това, колкото и звученето им да носи нотка анекдотичност,
от тях буквално прозира един от най-важните принципи, осигурил невъобразимия възход
на науката в наше време: законите, приемани за непоклатими, включително и онези, които
са били считани за положени в нейния фундамент, да не се мислят като несъмнени априор-
ни истини, като неподлежащи на промяна догми, низпослани за вечни времена.
Мъжете, които размишлявали върху основите на микросвета, може и да не са знаели, че
много векове преди тях, един бенедиктински монах се е домогнал до същото разкритие. (И
го е изрекъл публично!) Може би тези мъже са се чувствали като някакви първооткривате-
ли. И са били своеобразни щастливци, защото никой не ги е осъдил на „вечно мълчание”,
нито ги е заставил да хвърлят със собствените си ръце в огъня свитъците си с наброски и
хрумвания.
А на Пиер Абелар всичко това му се е случило. По негово време все още не се е знаело,
че еретиците трябва да бъдат пазени.
Впрочем, колцина са тези, които знаят това днес? ◊
Зидарски преглед
● месец май ● година 6015 23
 въпроси(телни)те въпроси(телни)те

писателите, то какво чудно има в това, че
на нас ни липсва тяхното проникновение,
алеч не рядко преминаването през старинни текстове се пре- за достигането до което най-вече ни въз-
връща в предизвикателство за съвременния човек. Ориента- пират необичайният начин на изразява-
цията в един или друг отдавна изчезнал свят на мисловни сте- не и различното значение, често пъти на
реотипи днес се оказва сериозно изпитание. Понякога то може едни и същи думи, тъй като една и съща
да убие и най-здравословния интерес към подобно наследство. дума веднъж е употребена в едно, друг
В известна степен това се отнася и за трактата „Sic et non” път – в друго значение?
на Пиер Абелар. На едно или друго място следващите надолу Нали всеки един от тях се отличава
фрагменти, извлечени от Пролога на този предизвикал буря от както със смислово многообразие, така и
реакции опус, могат да потвърдят всяко подобно предположение. Някои засвиде- с богатство на думите. А понеже, според
телствани идеи провокират стъписване. При това, тук-там у нас може да изплува [Марк] Тулий [Цицерон],
и усещането за противоречие в думите на мислителя, нагърбил се с неблагодар- „еднообразието във всичко е майка на
ната задача да разчиства именно мисловни противоречия. (Естествено, ние ще пресищането”,
си припомняме настоятелно факта, че всичко се е случвало във времена, в които т.е. поражда досада, нужно е дори по по-
на всеки волнодумец като Абелар е бил прилепван етикет – еретик. А понякога и вод на един и същ предмет думите да се
при „еретиците‟ се е включвал инстинктът за самосъхранение.) разнообразяват, а не всичко да се изваж-
В някои моменти може да възроптаем – примерно, когато открием, че сме да на показ със слова обичайни и от прос-
съветвани да определяме истината или морала в зависимост от обстоятелствата торечието; та затова, както казва блаже-
или в съответствие с позицията на „по-големия авторитет”. (Впрочем, дали и ният Августин, всичко е прикрито, за да
днес не постъпваме твърде често точно така?) Вероятно ще бъдем изумени от не губи от цената си, и с колкото по-го-
факта, че сме поканени да влезем в ролята на „старателни читатели”, които лямо старание се изследва и колкото по-
трябва да полагат усилия и да си изработват собствено мнение по един или друг трудно се постига, толкова е по-приятно.
въпрос, когато именно вижданията на самия Абелар постоянно ще ни убягват, Често пъти дори е необходимо думи-
за да се налага да ги търсим сред сенките на някакво Езоповско поведение. те да се сменят съобразно с различието
При всеки случай обаче, когато се срещнем с такива ментални колизии, ще между хората, на които говорим, тъй като
трябва да проявяваме снизхождение. Ще се налага да си спомняме (сякаш точ- нерядко се случва собственото значение
но според Абеларовия съвет, който може вече да ни е възмутил!) за неговото на думите да е непонятно или по-необи-
време, за европейския ХІІ век. И тогава вероятно ще се изпълним с желание чайно за някои. И наистина, ако искаме
да аплодираме този смел мъж за това, че изобщо е намерил в себе си сили да да им говорим, както се полага, за тяхно
постави пръст в някои от многобройните рани на нашето човешко мислене, пре- назидание, нужно е да се стараем пове-
ливащо от неизменни противоречия. че заради тяхната полза, а не заради ка-
Формално, „Sic et non” е богословска книга. Но в действителност нейната чеството на нашата реч, както ни учи и
дълбинна стихия се вихри именно в лоното на чисто мисловните катастрофи. самият Граматик Присциан, най-видният
Ето защо ще трябва да се поклоним пред Абелар за това, че е огласил такива граматик и наставник в красноречието.
интелектуални находки, които са трасирали пътя на човечеството за векове Също и ревностният учител на църквата,
напред. Августин, като обръща внимание на това,
А нали ние вече живеем в един от тези „векове напред”? отправяйки наставления към църковния
учител в четвъртата книга на съчинени-
ето си „За християнското учение”, го уве-
щава да премълчава всичко онова, което
е пречка да бъде разбран от хората, на
след като сърцата и помислите ни лежат
открити единствено към Бога? Той също
и от такава самонадеяност ни възпира,
като казва:
„Не съдете и няма да бъдете съдени”
(„Евангелие от Лука”, 6:37).
И апостолът казва:
„Не съдете преждевременно, докато не
дойде Онзи, който ще освети скритото
в мрака и ще извади наяве помислите
в сърцата” („Първо послание на апос-
тол Павел до коринтяни”, 4:5).
Сякаш направо ни казва: предоставе-
те правото да бъде съдник в тия неща на
Оногова, който единствен знае всичко и
разпознава дори и самите помисли. Ето
защо и за скритите Му тайни образно е
написано по повод на пасхалното агне:
„Ако има някакви остатъци, в огъня да
се изгорят” (Книга „Изход” 12:10);
тоест, ако има нещо от божествените тай-
ни, което не сме в състояние да проуме-
ем, по-добре е да го скътаме, за да ни
бъде изяснено от Духа, отколкото да из-
казваме произволно мнение.
Трябва също неотстъпно да се внима-
ва: да не би, като се натъкваме на ня-
кои от твърденията на светиите, които
ни се струват противоречиви или чужди
на истината, да се подведем от лъжливия
надпис на заглавието или от подправе-
ния текст на самото писание. И наисти-
на, множество апокрифни съчинения, за
да придобият авторитет, са озаглавени с
имената на светци, а някои неща, дори в
писанията на Стария завет, са опороче-
ни по вина на преписвачите. Иначе защо
този най-достоен писател и много честен
преводач, Иероним, пишейки до Лета за
образованието на нейната дъщеря, ще
предупреждава, казвайки:
„Нека бъде внимателна по отношение

Из ПРОЛОГА към които говори, и да пренебрегва както ук-

рашенията, така и собственото значение
на всички апокрифни писания; ако
тя желае да ги чете, не заради истин-

трактата „Да и не”

Ако след толкова голямо множество
думи някои неща, изречени дори от
светци, изглеждат не само различни едни
на други, но и противоположни (едни на
други), не трябва с лека ръка да съдим
за тези, чрез които е отредено самият
свят да бъде съден, както е писано:
„[Праведните] ще съдят племена и ще
владеят народите” (Книга „Премъд-
рост Соломонова”, 3:8),
и също:
„Ще седнете и вие, за да съдите”
(„Евангелие от Матей”, 19:28).
Та нека не си позволяваме да разо-
бличаваме като лъжци или да презираме
като изпаднали в заблуждение тези, на
които от Бога бе речено:
„Който вас слуша, Мене слуша; и който
се отмята от вас, от Мене се отмята”
(„Евангелие от Лука”, 10:16).
И като не забравяме собственото си
безсилие, нека се изпълним с убеждение-
то, че по-скоро сме лишени от благодатта
да разбираме, а не че са били лишени от
писателска дарба тези, на които от сама-
та Истина бе речено:
„...защото не сте вие, които ще говори-
те, а Духът на Отца ви, Който говори
във вас” („Евангелие от Матея”, 10:20).
А ако сме лишени от самия Дух, чрез
който тези неща са и написани, и изрече-
ни и чрез който те именно са внушени на
на думите, ако без тях му е по-лесно да
бъде разбран, както при поучението, къ-
дето той казва:
„да се грижи не за това, колко крас-
норечиви са наставленията му, а за
това, колко са убедителни. Ревностни-
ят стремеж понякога пренебрегва по-
изисканите слова”.
(...) И също така (пак там):
„Забележителен атрибут е да се обича
истината в думите, а не самите думи.
Каква е ползата от златен ключ, ако
той не е в състояние да отвори онова,
което искаме? И каква пречка би могъл
да е дървеният ключ, ако той може да
свърши това, когато не търсим нищо
друго, освен да отвори онова, което е
било затворено?”
Кой не би се съгласил с това: колко
неразумно е да бъде съден едного по
представите и разбиранията на другиго,
ността на техните учения, а със страх,
породен от техните чудеса, би тряб-
вало да знае, че в действителност те
не са написани от онези, на които са
приписвани; и че е въпрос на голяма
мъдрост да се търси злато в калта”
(Иероним, „Писма до Лета”, 107, 12).
Иероним също пише за съчиняването на
Псалом 77, който е „на Асаф”, казвайки:
„Написано е от Матей – там, където се
разказва, че Господ говори с притчи и
народът не може да Го разбере и т.н.;
и Той казва, че това се прави ('Еван-
гелие от Матей' 13:34-35), 'за да се
сбъдне реченото чрез пророк Исаия,
който казва: Ще отворя устата Си с
притчи'" (Иероним, „Трактат или на-
ставления на псалмите”, в: Jacques
Paul Migne, „Patrologia latina”, 26,
„Breviarium in Psalmos”).
Дори и днес евангелията имат подобен

24 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 25

 въпроси(телни)те
на този текст. Но не Исаия казва това,
Асаф го прави.
(…) Така че, ако и в евангелията то-
ва-онова е било подправено вследствие
на невежеството на преписвачите, какво
чудно има тогава, че същото се е случило
и в съчиненията на по-късните отци, кои-
то са с много по малък авторитет? И ако
случайно нещо в писанията на светците
изглежда несъвместимо с истината, ще
бъде благочестиво и съответстващо на
смирението и дълга към любовта, която
„на всичко вярва, на всичко се надява,
всичко претърпява” („Първо послание
на апостол Павел до коринтяни”, 13:7)
и доста трудно подозира недостаците на
тези, които обича, да вярваме, че това
място от съчинението или не е преведено
достоверно, или е подправено, или пък
да признаем, че не го разбираме.
Мисля, че не по-малко трябва да се
внимава и за това, дали изказванията,
които се привеждат в писанията на све-
тиите, на друго място не са били оттегле-
ни от тях самите и не са били поправени
по-късно, когато те са опознали истината,
както често пъти е постъпвал блаженият
Августин; или пък, дали не са предали
едно съждение, следвайки по-скоро чуж-
до мнение, а не своето, също както Ек-
лезиаст често пъти привежда противоре-
чиви съждения на различни лица, които
дори се считат от някои за безсмислици,
по свидетелството на блажения Григорий
в четвъртата книга от „Диалози”; или да
не би, изследвайки едно нещо, да са го
оставили по-скоро под въпрос, без да го
ограничават в строгите рамки на опреде-
лението, както твърди, че е постъпвал го-
респоменатият достопочтен учен Августин
в съчинението си „Буквално тълкуване на
книгата 'Битие'”. Той споменава тази ра-
бота в първия том на своята книга „Отри-
чане”, казвайки:
„В тази работа, има повече търсени
неща, отколкото намерени, а сред
тези, откритите – по-малко потвър-
дени, и други, изредени нататък, за
които все още е необходимо да бъ-
дат изследвани” (Августин Блажени,
„Retractatio”, в: „Patrologia latina”, 32).
Ние знаем също и по свидетелство на
блажения Иероним, че и за католически-
те учени е било обичайно да включват в
коментарите си сред своите разсъждения
някои доста лоши мнения, дори и на ере-
тици, като в стремежа си към съвършен-
ство изпитвали удовлетворение от това,
че не са пропуснали да споменат нито
един от древните писатели. Затова, пи-
шейки в отговор на блажения Августин,
който го упреквал за изложението на ня-
какво си място от Посланието на Павел
до галатяните, той (Иероним) казва:
„Питаш ме защо съм казал в комента-
26
рите към Посланието на Павел до га-
латяните, че Павел не е могъл да от-
правя упрек към Петър за това, което
той самият е извършил. И твърдиш,
че апостолическото притворство не е
било преднамерено, а искрено и че аз
не бива да уча на лъжи. Ще ти отгово-
ря, че твоя мъдрост сигурно си спомня
за неголемия предговор към комента-
рите ми, тъй като, чувствайки своето
безсилие, съм следвал коментарите на
Ориген. А този мъж е написал томове
върху Посланието на Павел до галатя-
ните. Няма да споменавам моя яснови-
дец Дидим и неотдавна отлъчилия се
от църквата Аполинарий Лаодикийски,
както и стария еретик Александър,
които също така са оставили някои ко-
ментари по този въпрос. Изчетох всич-
ко това и, съхранявайки голяма част
от него в съзнанието си, извиках пи-
сар и му издиктувах както свои мисли,
така и чужди” (Иероним, „Писма (до
Августин)”, в: „Patrologia latina”, 22).
(...) Също и блаженият Августин, пре-
работвайки и поправяйки повечето от
своите трудове, заявява, че е изказвал
там много неща, имайки предвид по-ско-
ро мнението на други, отколкото воден от
собственото си убеждение. Изглежда, че
дори и в Евангелието някои неща ще да
са предадени, съобразявайки се повече с
мнението на хората, отколкото с истина-
та на фактите, като например, когато и
майката на самия Господ нарича Йосиф
„баща на Христос”, придържайки се към
общоприетото мнение и обичай и произ-
насяйки следните думи:
„Ето, баща Ти и аз, твърде много се из-
мъчихме да Те търсим” („Евангелие от
Лука”, 2:48).
И съобразно с това – какво възприема-
ме със зрението си – казваме, че небето е
ту звездно, ту не е, че слънцето е ту сил-
но, ту съвсем слабо, или пък за луната, че
свети ту повече, ту по-малко, или че дори
изобщо не свети, въпреки че тези неща,
които невинаги ни изглеждат по един и
същ начин, все пак в своята същност си
остават едни и същи. И апостолът, след-
вайки в много неща думите на укорява-
щите го, не се бои да говори за себе си,
не това, което мисли, както например в
известното изказване:
„Ние сме безумни заради Христа, а вие
сте мъдри в Христа” („Първо посла-
ние на апостол Павел до коринтяни”,
4:10).
Същият този апостол дори твърди, че
цар Мелхиседек бил без баща и майка и
без родословие и че нямал ни начало на
дните си, нито край. Но, разбира се, това
е скрито за нашето познание, тъй като Пи-
санието не ни го пояснява, а не защото та-
кова е истинското положение на нещата.
месец май ● година 6015 ●
(...) Съществува най-после една прак-
тика на ежедневната реч, която следва
представите, предизвикани от телесните
усещания, и според която повечето неща
се наричат не такива, каквито са всъщ-
ност. (...) И тъй какво чудно има, ако и
светите отци също са произнасяли поня-
кога или дори са писали някои неща, во-
дени по-скоро от своето мнение, откол-
кото от истината. Когато за едно и също
нещо се говорят различни неща, внима-
телно трябва да се обсъди и това: кое от
казаното има за цел да наложи ограниче-
нията на едно предписание, кое е пред-
назначено като изява на снизходителна
толерантност или като насърчение към
съвършенство, та да търсим лек за прео-
доляване на противоречието, съобразно
с различията в намеренията. Ако става
въпрос за предписание, [трябва да се об-
съди] дали то е общо, или частно – т.е.
дали е предназначено изобщо за всички,
или е специално, за някои [хора]. Необ-
ходимо е също така да се различават об-
стоятелствата и поводите, предизвикали
отделните наредби, понеже често това,
което при едни обстоятелства е позво-
лено, при други се оказва забранено, и
това, което твърде често се предписва
заради строгост, понякога се изисква с
умереност. И тези неща трябва най-вече
да се различават при църковните поста-
новления и канони. А в повечето случаи
ще се намери разрешение на противоре-
чието, ако съумеем да докажем, че едни
и същи думи се използват от различни
автори с различни значения.
Старателният читател трябва да се
опита да разреши противоречията в пи-
санията на светиите, осланяйки се на
всички тези гореспоменати способи. А
в случай, че противоречието е до така-
ва степен явно, че не може по никакъв
начин да се разреши, трябва да се срав-
нят авторитетите и да предпочетем този,
чието свидетелство е по-силно и по-убе-
дително. В този смисъл са и известните
думи на Исидор до епископ Масион:
„А накрая на писмото си реших, че
трябва да приведа този пример, та
независимо от това, колко пъти в по-
становленията на съборите се срещат
противоречиви съждения, да се при-
държаме повече към съждението на
този, чийто авторитет е по-древен или
по-значителен” (Исидор, „Писма (до
Масион), в: „Patrologia latina”, 83).
Известно е освен това, че и самите про-
роци понякога са били лишени от проро-
чески дар и като пророкували някои неща
са ги изрекли лъжливо, по свое собстве-
но вдъхновение, вярвайки, че обладават
пророческо вдъхновение. А това било
допускано, за да се съхрани в тях смире-
нието, та по този начин явно да прозрат
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
по-правдиво на какво са способни, упо-
вавайки се на божието вдъхновение, и на
какво – уповавайки се на своето вдъхно-
вение, и че когато са обладани, са обла-
дани по благоволението на Духа Божи,
който не знае какво е лъжа и не може да
бъде измамен. А Той, дори когато ги спо-
ходи, както не отрупва едного с всичките
си дарове, така и не озарява всецяло раз-
ума на този, когото изпълва, а му открива
ту едно, ту друго, разкривайки му едно,
забулвайки друго в тайна. Това именно
блаженият Григорий го доказва с ясни
примери в първата от проповедите си за
Иезекил, посочвайки, че дори и най-пър-
вият сред апостолите (апостол Петър),
който се славел с толкова много чудеса
и дарове на божествената благодат, из-
паднал в заблуждение – далеч не малко
заблуждение – по повод съблюдаването
на обрязването и на някои други древни
обреди. И след като бил поправен пред
хората авторитетно и за негово добро от
съапостола си Павел, без стеснение се от-
рекъл от опасната си грешка.
След като се знае, че заблуждението
не е било съвсем чуждо дори на самите
пророци и апостоли, какво чудно има то-
гава, ако в така многочислените писания
на светите отци някои неща, поради горе-
изложената причина, изглеждат погреш-
но изречени и написани? А и не подобава
да виним светците като уличени в лъжа,
ако понякога – поради незнание, а не по-
ради двуличие – твърдят едни или други
неща, несъответстващи на истината. И не
бива да се приписва зла умисъл или да се
смята за грях всяко нещо, ако е казано от
любов и с цел за някакво назидание, тъй
като е известно, че пред Господа всяко
нещо се претегля, изхождайки от намере-
нието, както е писано:
„Ако във взора ти няма двойственост,
цялото ти тяло ще бъде в светлина”
(„Евангелие от Матей”, 6:22).
Затова и блаженият Августин, разсъж-
давайки за църковната дисциплина, казва:
„Имай любов и прави каквото искаш”
(Августин, „За християнското учение”,
в: „Patrologia latina”, 39).
А също по повод на Йоановото посла-
ние той казва:
„Който няма любов, не е от Бога. Имай
каквото искаш, но любов само нямаш ли,
нищо не ще ти помогне. Ако друго ня-
маш, любов имай и ще си изпълнил за-
кона” (Августин, „Patrologia latina”, 35).
А също:
„Следователно, веднъж завинаги ти е
предписано кратко указание: възлюби
и прави каквото искаш” (пак там).
А също и в първата книга от „За хрис-
тиянското учение” той казва:
„Всеки, който си мисли, че е проумял
божествените писания или някоя част
27
 въпроси(телни)те въпроси(телни)те

от тях, но така, че в това проумение
не въздигне в себе си любов както
към Бога, така и към ближния, не ги е
проумял. А всеки, който достигне чрез
тях до убеждение, което е полезно за
въздигане на тази любов (...), не изпа-
да в опасно заблуждение и изобщо не
лъже. Тъй като на лъжеца е присъщо
да говори лъжи” (Августин, „Patrologia
latina”, 36).
(...) И още:
„Ние сме тези, за които апостолът казва:
'И ако ли нещо инак мислите, Бог и
него ще ви разкрие.'
Този вид съчинения трябва да се четат
не със задължението да се вярва в тях,
преборим с обичащата раздори без-
честна лъжа?” (Августин, „Писма (до
Иероним), в: „Patrologia latina”, 33).
(...) Също и блаженият Иероним, пред-
почитайки едни църковни учители пред
други, ни съветва да ги четем така, че
повече да разсъждаваме за тях, отколко-
то да ги следваме. Затова и съветва Лета
по повод възпитанието на дъщеря ѝ със
следните думи:
„Нека тя винаги да държи в ръцете си
творбите на Киприан. Може да пре-
коси с ненаранени крака творбите на
Атанасий и книгата на Хилъри. Нека
се наслаждава на разсъжденията и та-
ланта на онези, в чиито книги благо-
поотделно” (Боеций, „В категориите на
Аристотел”, в: „Patrologia latina” 64).
Защото, водени от съмнението, прис-
тъпваме към изследването, а чрез из-
следването достигаме истината. Затова и
самата Истина казва:
„Търсете и ще намерите, хлопайте и ще
ви се отвори” („Евангелие от Матей”,
7:22).
Учейки ни чрез собствения си пример,
12-годишният Исус е обичал да попада
сред учители и да им задава въпроси, по-
казвайки чрез подобен род питания мо-
дела на ученика, преди да покаже чрез
учителстването модела на учителя – въ-
преки, че именно Той е бил носител на
най-пълното и съвършено знание за Бога.
Когато някои думи от писанията бъдат
поставени на разглеждане, те предизвик-
ват смущение у читателя и го провокират
да търси истината – толкова по-силно,
колкото по-авторитетно такива слова са
възхвалявани. (...) ◊
По: Ради Радев, „Антология по сред-
новековна философия”, София, 1986,
180-187, с добавени фрагменти от: „Yes
and No/The complete English translation
of Peter Abelard's Sic et Non”, Charlotte,
Vermont, USA, 2008, 11-25.

а запазвайки свободата на съждение.
Един откъс не трябва да се изхвърля,
поради което – само защото поставя
трудни въпроси – на потомството да се
отнема така благодатното дело на езика
и перото. Но спрямо книгите на по-къс-
ните автори, превъзходството на кано-
ническия авторитет на Стария и Новия
завет е отчетливо различим. Ако там
нещо се стори някому абсурдно, не бива
да се казва, че авторът на тази книга
не се е придържал към истината. Трябва
да се признае, че или преписът е погре-
шен, или че тълкувателят се е заблудил,
или че ти самият не разбираш нещо. А в
трудовете на по-късните автори, които
се съдържат в безброй книги, ако слу-
чайно някои неща се приеме, че не от-
говарят на истината, поради това, че са
непонятни, така както са изказани, все
пак при тях читателят има свободата да
разсъждава, понеже има възможността
или да одобри това, което му е хареса-
ло, или да отхвърли онова, което не му
се е понравило. Поради това не бива да
упреква някого, ако нещо не му се е ха-
ресало или не е пожелал да вярва във
всичко, което там или се обсъжда, или
се разказва, освен ако не е потвърде-
но със сигурно основание или от някой
канонически авторитет, така че да няма
съмнение, че е точно така или че е мог-
ло да бъде така” (Августин, „Против Фа-
уст”, в: „Patrologia latina”, 42).
И тъй, каноническите писания на Ста-
рия и Новия завет той (Августин) нарича
документи, по отношение на които е ерес
да се твърди, че нещо не съответства на
истината. За тези именно писания той
споменава в четвъртото писмо до Иеро-
ним със следните думи:
„Така също и в Посланието на апостол
Павел до галатяни намираме нещо,
което силно ни впечатлява. Защото,
ако се допусне, че има, макар и до-
бронамерена, лъжа, какъв автори-
тет ще остане в тях? Каква преценка
в края на краищата ще се изкаже за
тези писания? С чий авторитет ще се
честието на вярата е непоклатимо. Ос-
таналите нека ги чете така, че повече
да разсъждава върху разликите между
тях, отколкото да ги следва” (Иеро-
ним, „Писма” (до Лета), в: „Patrologia
latina”, 23).
(...) Иероним също пише на Вигиланций:
„Всеки, който чете произведенията
на множество автори, трябва да бъде
като опитен сараф, та да не приема
една монета, ако е фалшива и няма
изображение на Цезаря, нито държав-
ния печат. А който предпочита обра-
за на Христос пред ясната светлина,
нека го крие в глъбините на сърцето
си” (Иероним, „Писма” (до Минервий
и Александър монах), в: „Patrologia
latina”, 22).
Защото трябва да се съди не по преду-
беденото мнение на учителя, а по смисъ-
ла на учението, както е писано:
„Всичко изпитвайте, задръжте това,
което е добро” („Първо послание на
апостол Павел до солуняни”, 5:21).
И все пак, това е казано за комента-
рите, а не за каноническите писания, към
които трябва да се отнасяме с непоколе-
бима вяра.
(...) След тези предварителни бележ-
ки ни се иска, както и бяхме решили, да
съберем различни изказвания на светите
отци (...), предизвикващи въпроси пора-
ди противоречието, което изглежда кри-
ят. Това ще подбуди младите читатели да
полагат голямо усърдие при търсенето на
истината и ще ги направи по-наблюда-
телни в изследователската работа. Раз-
бира се, като първи ключ на мъдростта
се определя постоянното и често задава-
не на въпроси. Към ползването на този
ключ именно всеизвестният Аристотел,
най-проницателният от всички филосо-
фи, съветва да се залавят всеотдайно
старателните ученици в изясняването на
[категорията] отношение, като казва:
„А може би е трудно с увереност да се
правят изказвания за неща от този род,
ако не се обсъждат често. Но не е без-
полезно да се съмняваме за всяко едно
Н
а пръв поглед 158-те въпроса, които настойчиво припомнят за себе
си иззад всяка страница от трактата „Да и не” на Пиер Абелар, не
изглеждат като въпроси. И това далеч не се дължи само на несъ-
ществуващия въпросителен знак в латинския език.
Вероятно желанието на Абелар е било актът на питането да ос-
тане скрит зад невинното изреждане на определени констатации.
Затова и конструкцията на всеки раздел от този негов труд следва схемата:
„QUOD … ET NON (ET CONTRA)”,
„ЧE еди-какво-си е (било) еди-как-си И ЧЕ НЕ Е (БИЛО)”
или
„ЧE еди-какво-си е (било) еди-как-си И ОБРАТНО”.
В изолирани случаи придържането към този стереотип е създало едни или дру-
ги неудобства. Например, в някои изречения изразът „и обратно” или „и не (така)”
може да породи различни по смисъл отрицания. В други случаи употребата на
дадена дума създава реално двусмислие.
Изясняването на съдържанието, което е било вложено в едно или друго твърде-
ние, става от придружаващите го цитати (за целия труд – около 1 800). Тях Абелар
е извлекъл от произведенията на авторитетни църковни писатели, след което ги е
разпределил към всяко от дебатираните 158 положения в две групи: такива, които
по същество представляват отговор с „Да”, и такива, които отговарят с „Не”. До-
колкото обаче настоящата публикация няма за цел да навлиза в какъвто и да било
богословски дебат, а само да запознае с поучителните траектории на критическата
мисъл, дефиниралата въпросните проблемни положения, то ограничаването един-
ствено до тяхното посочване изглежда напълно достатъчно.
Правописът е съобразен с българската традиция в тази област, с което е напра-
вена фактическа корекция в съответната практика при латинския език. Преводът,
който по всяка вероятност трябва да е първият, обнародван в България, е напра-
вен от латинския оригинал, като допълнително е съпоставен с преводи на немски
и на английски език.
158-те въпроса
на пиер абелар
1. Че човешката вяра не би следвало 4. Че познанието не би следвало да
да се гради въз основа на разума; се отнася за невидимото, за което е
и обратно. предназначена единствено вярата;
2. Че вярата би трябвало да се отнася и обратно.
само до невидимото; и обратно. 5. Че не би трябвало да съществува
3. Че би трябвало да се вярва в един- един-единствен Бог; и обратно.
единствен Бог; и обратно. 6. Че Бог би трябвало да е съставен от

28 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 29

 въпроси(телни)те
три части; и обратно.
7. Че в Троицата не би могло да се го-
вори за вечна множественост; и об-
ратно.
8. Че в Троицата не би трябвало да се
посочват множество неща, или че
Троицата е нещо цялостно; и обра-
тно.
9. Че Бог не би трябвало да е материя;
и обратно.
10. Че Бог следва да бъде причислен
към всичко изброимо и че до из-
вестна степен Той е част от всички
неща; и че това не би следвало да
е така.
11. Че лицата на Бога се различават
едно от друго; и обратно.
12. Че в Троицата всяка част би тряб-
вало да бъде едно цяло с другите;
и обратно.
13. Че Богът Отец е Първопричина на
Сина; и обратно.
14. Че Синът е безначален; и обратно.
15. Че Бог не е бил раждан или, както
също казват - в съответствие с бо-
жествеността - Синът може да бъде
наричан създаден или сътворен, до-
колкото Отецът е с предимство по
отношение на управление и власт;
и обратно.
16. Че Синът трябва да бъде наричан
създаден, а не просто роден, от
Отца; и обратно.
17. Че единствено Отецът може да бъде
наричан несътворен; и че това не е
така.
18. Че пораждането на Сина за вечност-
та може да бъде разказано или уз-
нато, или разбрано; и че това не е
така.
19. Че като пораждане на Сина за веч-
ността [от Отца] би трябвало да се
приема следният текст, „Днес аз те
родих‟; и обратно.1)
20. Че първият псалм би трябвало да се
приема като отнасящ се за Христос;
и че това не е така.2)
1) Има се предвид фрагмент от текста на
Псалом 2:
„Аз съм поставен от Него за цар над Сион,
Неговата света планина,
за да възвестя повелята Господня. Господ
Ми каза: 'Син Мой си Ти. Аз днес Те родих.'‟
2) Текстът на Псалом 1 е:
„Блажен е оня човек, който не отива в съ-
бранието на нечестивци, в пътя на грешни-
ци не стои и в сборището на развратители
не седи,
а в закона на Господа е волята му, и вър-
ху Неговия закон той размишлява денем и
нощем!
И ще бъде той като дърво, посадено край
водни потоци, което дава плода си в свое
време, и чийто лист не вехне; и във всичко,
що върши, ще успее.
Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са
като прах, що вятърът измита (от земното
30
21. Че словата: „Из сърцето ми се изля
[блага дума]‟, би трябвало да се
разбират като отнасящи се до раж-
дането на Сина; и че това не е та-
ка.3)
22. Че самият Син не би следвало да е
със същността на Отца; и обратно.
23. Че словата: „И Дух Божий се носеше
над водата‟, би трябвало да се раз-
бират като отнасящи се за Светия
Дух; и че това не е така.4)
24. Че Светият Дух може да се нарече
и Отец, и Син; и че това не е въз-
можно.
25. Че философите също са вярвали в
Троицата или в Словото Божие; и че
това не е било така.
26. Че Бог отсъжда по предузнание; и
че това не е така.
27. Че Божието провидение би трябвало
да е причината, щото нещата да се
случват; и че това не е така.
28. Че нищо не става случайно; и об-
ратно.
29. Че Божието предопределение би
следвало да се приема само по от-
ношение на доброто; и че това не
е така.
30. Че греховете са също угодни на
Бога; и че това не е така.
31. Че Бог би трябвало да е причинител
или автор на злото; и че това не е
така.
32. Че Бог може да направи всичко; и
че това не е така.
33. Че срещу Бог не може да се проти-
востои; и обратно.
34. Че Бог не разполага със свободата
да отсъжда; и обратно.
35. Че там, където липсва Божието же-
лание, липсва също и възможност-
та; и обратно.
36. Че Бог прави онова, което пожелае;
и че това не е така.
37. Че нищо не се случва против Божи-
ето нежелание; и обратно.
38. Че Бог знае всичко; и че това не е
така.
39. Че човешките творения са нищо; и
обратно.
40. Че Бог също така променя место-
лице).
Затова нечестивците не ще устоят на съда,
и грешниците – в събранието на праведни-
те.
Защото Господ знае пътя на праведните, а
пътят на нечестивците ще погине.‟
3) Цитираният текст е от началото на Пса-
лом 44:
„Из сърцето ми се изля блага дума; аз гово-
ря: моята песен е за Царя...‟
4) Цитираният текст е от началото на ста-
розаветната Книга „Битие‟, стих 2:
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина
се разстилаше над бездната, и Дух Божий
се носеше над водата.‟
месец май ● година 6015 ●
нахождението си или се намира на
едно място; и че това не е така.5)
41. Че самият Бог трябва да е бил онзи,
който се е явил на отците от древ-
ността; и че това не е било така.
42. Че единствено Синът се е появявал
някога пред ангелите; и че това не
е било така.
43. Че никой сътворен дух не може да
бъде преместен от мястото му; и об-
ратно.
44. Че единствено Бог е безтелесен; и
че това не е така.
45. Че Бог не би трябвало да бъде пред-
ставян посредством материални об-
рази; и обратно.
46. Че ангелите са били сътворени пре-
ди небето и земята, и дори преди
всички останали създания, а също
и че всички ангели са били равноп-
равни и благословени; и че това не
е било така.
47. Че преди сътворението на човека
ангелът е бил паднал; и обратно.
48. Че добрите ангели, както и светци-
те, насладили се на възможността
да съзерцават Бога, знаят всичко; и
че това не е така.
49. Че небесните духове от всички ран-
гове са наричани с общото име "ан-
гели"; и че това не е така.
50. Че в небесния живот никой не отбе-
лязва напредък; и обратно.
51. Че прародителите ни са били създа-
дени смъртни; и че това не е било
така.
52. Че Адам е бил създаден извън Рая;
и обратно.
53. Че грехът на Адам е бил огромен; и
че това не е било така.
54. Че първият човешки грях не започ-
ва с убеждаването от страна на дя-
вола; и обратно.
55. Че само Ева, не и Адам, трябва да е
била изкушена; и обратно.
56. Че поради грехопадението си чове-
кът е загубил своята възможност за
свободни решения; и че това не е
така.
57. Че Адам трябва да е бил погребан
на мястото, наречено "Голгота"; и
обратно.
58. Че Адам трябва да е бил спасен; и
обратно.
59. Че Мария трябва да се е усъмнила в
обещаното ѝ раждане; и че това не
е било така.
60. Че Словото Божие е придобило в
утробата на Девата едновременно и
5) Видимо, в случая добавката в края на
това предложение („et contra‟) е напълно из-
лишна, доколкото „обратното‟ се съдържа в
неговата първа част. Вероятно поради тази
причина в превода на английски език въпрос-
ният фрагмент е пропуснат.
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
душа, и плът; и че това не е било
така.
61. Че Йосиф трябва да не е подозирал
Мария в прелюбодеяние; и обратно.
62. Че Христос трябва да е бил роден
от заключената утроба на девица; и
обратно.
63. Че по плът Христос не е бил от пле-
мето на Юда; и обратно.
64. Че Бог не е приел човешки облик, а
само човешка природа; и обратно.
65. Че Синът Божи трябва да се е про-
менил, докато е бил въплътен в чо-
вешки образ; и че това не е било
така.
66. Че Бог и човек трябва да са се про-
явявали като отделни части в Хрис-
тос; и че това не е било така.
67. Че Христос, в качеството си на Бог,
не би трябвало да бъде наричан
творение или подчинено създание;
и обратно.
68. Че Христос трябва да е бил създа-
ден от плът; и обратно.
69. Че появяването на Сина Божи тряб-
ва да е било предопределено; и об-
ратно.
70. Че Бог не може да бъде смаляван; и
обратно.
71. Че дори и в съответствие с божест-
веността Синът се откроява като по-
малък от Отца; и обратно.
72. Че Христос, по отношение на телес-
ното у него, не е растял; и обратно.
73. Че човешкото у Христос не се е уве-
личавало откъм мъдрост, или че той
е знаел само толкова, колкото му е
давала божествеността; и обратно.
74. Че Христос трябва да е бил физиче-
ски помазан; и обратно.
75. Че в Христос, който е Синът Божи,
не трябва да се е намирал онзи,
който е бил Син Човечески, или че
този, който е вечен, не би трябва-
ло да е онзи, който трябва да е бил
ограничен във времето; и обратно.
76. Че човешкото у Христос не е зна-
ело съдния ден; и че това не е било
така.
77. Че евреите и демоните са разпоз-
нали Христос дори преди Неговите
страдания; и че това не е било така.
78. Че Христос, изглежда, е бил завла-
дян от робски страх; и че това не е
било така.
79. Че Христос е заблуждавал; и че това
не е било така.
80. Че Христос не би трябвало да е стра-
дал според човешките представи за
страдание, нито да е бил завладян
от страх; и обратно.
81. Че с Христовата смърт е настъпило
разделяне на божественото и чо-
вешкото; и че това не е било така.
82. Че у Христос е имало също така съ-
31
 въпроси(телни)те
блазън за плътско наслаждение; и
обратно.
83. Че Христос, а дори и светиите, са
искали да умрат; и че това не е било
така.
84. Че когато Христос е слязъл в под-
земното царство, Той е освободил
всички от това място; и че това не
било така.
85. Че не би трябвало да е сигурен ча-
сът от нощта, в който Господ е въз-
кръснал; и обратно.
86. Че възкръсналият Христос се е явил
първо на Мария Магдалена; и че
това не било така.
87. Че онези, които са възкръснали за-
едно с Господа, са умрели отново; и
че това не е било така.
88. Че след Своето възкресение Хрис-
тос е показал на съмняващите се
белези, а не рани; и обратно.
89. Че творението би трябвало да бъде
почитано; и че това не би трябвало
да е така.
90. Че след възнесението Си Господ не
би трябвало да е говорил на земята;
и обратно.
91. Че само Мария би трябвало да е из-
живяла страдание; и обратно.
92. Че преди Петдесетница, и дори по
време на самия този ден, апостоли-
те трябва да са били уведомени за
всичко; и че това не е било така.
93. Че Петър и Павел, и другите апосто-
ли трябва да са били равнопоставе-
ни; и че това не е било така.
94. Че Петър, по внушение на дявола,
е убеждавал Господа да избегне
смъртта; и обратно.
95. Че единствено Христос би трябва-
ло да е фундаментът на църквата;
и обратно.
96. Че Петър не се е отричал от Хрис-
тос; и обратно.
97. Че Петър и Павел са страдали в
един и същ ден, а не през интервал
от една година; и обратно.
98. Че преди обръщането си във вярата
Павел трябва да е бил наричан как-
то Савел, така и Павел; и обратно.
99. Че Яков Справедливия, брат Госпо-
ден, е бил син на Йосиф, годеника
на Мария; и обратно.
100. Че Яков Справедливия, брат Госпо-
ден, е бил първият епископ на Еру-
салим; и обратно.
101. Че Яков Справедливия, брат Госпо-
ден, е написал първото от седемте
канонични послания; и обратно.6)
102. Че Филип Дякона и Филип Апосто-
ла не може да са били едно и също
лице; и обратно.
6) Признатите за канонични послания на
апостолите са повече от 7. За източното пра-
вославие те са 22.
32
103. Че всички апостоли, с изключение на
Йоан, са имали съпруги; и обратно.
104. Че в образите на четирите живи
същества Матей е представен чрез
човек, а Марко - чрез лъв; и разме-
нено.
105. Че Мария е помазала както глава-
та на Господа, така и краката Му; и
обратно.
106. Че без кръщаване с вода никой не
може да бъде спасен; и обратно.
107. Че кръщението изличава всички
грехове – а именно, както първород-
ния, така и собствените; и обратно.
108. Че младенците нямат грехове; и об-
ратно.
109. Че обрязването при древните наро-
ди е било толкова важно, колкото е
сега кръщението; и обратно.
110. Че кръстеният веднъж не би тряб-
вало да бъде кръщаван повторно; и
обратно.
111. Че също така греховете на лъжеца
се опрощават чрез кръщението; и
че това не е така.
112. Че едно кръщелно потапяне е дос-
татъчно; и че това не е така.
113. Че дори и без сакралността на олта-
ра кръщението може да се счита за
извършено; и че това не е така.
114. Че в кръщаването, извършвано от
Йоан, греховете са били опростени;
и че това не е било така.
115. Че нищо не би трябвало да се счи-
та за окончателно изяснено относно
произхода на душата; и обратно.
116. Че греховете на бащите се прехвър-
лят за изплащане върху синовете; и
обратно.
117. Че сакралността на олтара – нещо,
което би трябвало да е от съществе-
но значение – е истината за плътта
и кръвта на Христос; и обратно.
118. Че причастието никога не би тряб-
вало да се дава след потапяне; и
обратно.7)
119. Че един женен свещеник не би тряб-
вало да бъде подлаган на отхвърля-
не; и обратно.
120. Че жертвоприношението на еретика
е безполезно; и обратно.
121. Че, с изключение на Рождество,
тържествено богослужение не би
могло да започва преди третия час;
и обратно.
122. Че бракът би трябвало да е позво-
лен на всички; и обратно.
123. Че Йосиф и Мария са били женени;
и че това не е било така.
124. Че е било позволено да се притежа-
ва наложница; и обратно.
125. Че не би могъл да съществува брак
между невярващи; и обратно.
7) Става въпрос за потапяне на нафората
във вино по време на ритуала „причастие“.
месец май ● година 6015 ●
въпроси(телни)те
126. Че на един мъж му е позволено да щите; и обратно.
сключи брак с друга жена, ако съ- 142. Че извършените дела не оправдават
пругата му извърши блудство; и об- човека; и обратно.
ратно. 143. Че грехът би следвало да е деяние,
127. Че двуженец не може да бъде изди- а не вещ; и обратно.
ган в ранг на духовник; и обратно. 144. Че грешник би трябвало да е само
128. Че по никакъв начин изневярата не онзи, който постоянно пребивава в
би трябвало да се ползва със защи- греха; и обратно.
та; и обратно. 145. Че понякога грешим неволно; и об-
129. Че честото бракосъчетание е закон- ратно.
но; и че това не е така. 146. Че за един и същ грях Господ не на-
130. Че никое човешко съвокупление не казва и тук, и в бъдеще; и обратно.
би могло да се извърши без грях; и 147. Че Каин не би трябвало да е осъден;
обратно. и обратно.
131. Че на никого не е позволено да се 148. Че онова, което Бог опрощава, не го
ожени за жена, с която е блудствал; изисква по-сетне; и обратно.
и обратно. 149. Че по-тежък грях би трябвало да е
132. Че безплодната жена не би трябва- откритият, отколкото тайният; и об-
ло да се въвежда в брак; и обратно. ратно.
133. Че в днешно време девствеността не 150. Че след ереста не би трябвало да
трябва да се отнема предварително; има по-тежък грях от прелюбодея-
или това не е така. нието; и обратно.
134. Че също така бракът не може да 151. Че без изповед греховете не са оп-
бъде разпореждан като задължите- ростени; и обратно.
лен; и че това не е така. 152. Че страхът от Бога е нещо постоян-
135. Че бракът би трябвало да е нещо до- но при светците; и че това не е така.
бро; и обратно. 153. Че молитвата би трябвало да бъде
136. Че любовта към ближния би трябва- отправяна в полза на всички; и об-
ло да се отнася до всички човешки ратно.
същества; и че това не е така. 154. Че по никаква причина не може да
137. Че единствено благотворителността се лъже; и обратно.
би следвало да се нарича мъдрост; 155. Че по силата на някаква причина
и че това не е така. човек може да се самоубие; и обра-
138. Че благотворителността, веднъж тно.
култивирана, никога не се губи; и 156. Че по каквато и да било причина на
обратно. християните не е позволено да уби-
139. Че Божията благодат не идва преди ват хора; и обратно.
нашата добра воля; и обратно. 157. Че е допустимо човекът да убива; и
140. Че разпоредбите на закона не би че това не е така.
трябвало да са така съвършени, 158. Че наказанието на некръстените
както тези на евангелието; и обра- младенци би трябвало да бъде по-
тно. снизходително в сравнение с нака-
141. Че деянията на милосърдие не биха занията на другите осъдени; и об-
могли да са насочени към невярва- ратно. ◊
Редакцията на списание „Зидарски преглед‟
разполага с английската версия на книгата „Sic
et Non‟ на Пиер Абелар, в превод от латински,
осъществен от Присила Трууп. Изданието (вто-
ро) е от 2008 г.
Дори и в Съединените щати понастоящем
книгата е библиографска рядкост. Онези Бра-
тя, които проявяват интерес към нейното съ-
държание, могат да се свържат с редакцията и
да получат сканирани фрагменти.
За контакт:
zidarskipregled.ovlb@gmail.com
+359 887 434 621
● месец май ● година 6015 33
 наследство
ОТГОВОРИ...
КАТО ВЪПРОСИ
В
началото на настоящата календарна
година, с любезното съдействие на Се-
кретариата на ОВЛБ, редакцията на
„Зидарски преглед” изпрати до всички
Ложи писмо, в което се казваше:
„Скъпи Братя,
Възможно е мнозина от вас вече да са научили,
че след известно прекъсване предстои да бъде
подновено излизането на списание 'Зидарски
преглед'. В първия брой от неговото поредно
възраждане ще бъде поставен акцент върху един
от най-важните елементи във философстването
като интелектуално занимание – удивлението.
Забелязано още от Платон, то е сочено от мнози-
на следващи мислители като онзи извор, от който
изтича самата философия.
Напълно естествено (и твърде често!), удивлени-
ето се прогласява с някакъв въпрос.‟
По този повод нататък се отправяше следната
молба:
„Споделете този въпрос, свързан с Масонството,
който стои във вашето съзнание като най-сери-
озен, може би дори – най-болезнен; нататък –
споделете следващия по важност въпрос; ната-
тък – още по-следващия... и в такъв ред – дотам,
докъдето се простира хоризонтът на вашия пи-
тащ братски взор.‟
Писмото съдържаше и следния коментар:
„Мнозина считат, че задаването на въпроси е лес-
но занимание – най-малкото, в сравнение с тър-
сенето и намирането на отговори. Други приемат
питането като нещо опасно – вероятно, в срав-
нение с мълчанието (така удобно обявено още от
стари времена за 'злато', а далеч нерядко – и за
'мъдрост').
Във всички случаи обаче един въпрос може да
подтикне към размисъл. А това е и важна, и из-
ключително полезна стъпка. Тя помага да се ви-
дят отчетливо онези места, около които има нуж-
да от работа.‟
Бяха получени 180 отговора, под формата на 239
въпроса. Сред отзовалите се се оказаха Братя, зае-
мали (и заемащи) високите постове на Велик Май-
стор, Заместник Велик Майстор, Велик Сановник,
Майстор на Ложа...
Някои въпроси се оказаха вплетени в цели граде-
жи. Те могат да бъдат открити в съответните автор-
ски материали, поместени в този брой. Други биха
се доловили като спонтанни, при все и неизречени,
питания, покълнали нейде по синурите между тях. А
някои вероятно все още пътуват.
Върху непосредствено следващите страници из-
пратените въпроси са публикувани в азбучен ред по
първата буква от тяхната начална дума. Не са доба-
вяни коментари. Не са предприети и корекции там,
където са допуснати неточности от фактологическо
естество.
Зидарски преглед
34 месец май ● година 6015 ●
1. Ако бъда посветен в други степени, ще науча
ли нещо ново, нещо различно?
2. Ако бъде припомнено едно отколешно изказ-
ване на Стария Велик Майстор на Обединени-
те Велики Ложи на Германия, проф. д-р Клаус
Хорнефер, в което (цитирано по памет) той по-
сочваше, че „днешната финансово-икономиче-
ска криза по света не е нито толкова финан-
сова, нито икономическа, а най-вече – криза
на морала”, то веднага възниква въпросът:
как изглежда нашата, масонската, ценностна
система на фона на тези предизвикателства в
съвременния свят? На какво ниво е моралът в
нашето Движение? На какво ниво е моралът на
всеки един от нас?
3. Ако в математическата аксиоматика, с нейното
изискване за непротиворечивост между изход-
ните твърдения, е позволено да се вижда мо-
дел за изграждане на всяко стройно учение, то
не следва ли да се забележи, че между основ-
ното масонско изискване за търсене на истина-
та и другото основно изискване за поддържане
на хармония в братското общуване същест-
вува принципна несъвместимост, доколкото
откриването и доказването на всяка нова ис-
тина влиза в конфликт с желанието за удобно
пребиваване в някоя стара истина? От друга
страна, ако аксиоматиката се отхвърли като
модел за имитиране, това не би ли довело до
възможността за инфилтриране на парадокси
още в проектните чертежи на учението, при
което всеки блян по каквато и да било хармо-
ния трябва да бъде отхвърлен като фалшив и
практически непостижим?
4. Ако всички трябва да се прекланяме пред За-
кона, то какво трябва да мислим за наши „Бра-
тя‟, работещи като магистрати, но сдобили се
с печална известност, поради далеч не масон-
ското си поведение в живота?
5. Ако една Ложа няма идеи за проекти в полза на
обществото и съответната финансова възмож-
ност да ги реализира в прилежащия ѝ Ориент,
ще може ли тя да прави членовете си по-до-
бри?
6. Ако мисълта за достигнато човешко съвършен-
ство би следвало да се отхвърли по принцип,
то съществуват ли инструменти за оценява-
не на изминатия масонски път по посока към
него? А ако такива възможности не съществу-
ват, откъде би могла да се черпи сигурност, че
масонските ни занимания, които обозначаваме
като самоусъвършенстване, водят до някакъв
реален резултат?
7. Ако наченатото (и може би – предстоящо)
„единение‟ на двете масонски „пространства“
в България се случи по един смислен начин,
дали това не би било силен позитивен знак и
пример за раздираното от противоречия и де-
структивизъм наше българско общество?
8. Ако под израза „островърх чук‟ имаме правото
да разбираме основно словото, с което изра-
зяваме мислите си, и ако те (искаме или не)
попадат под влиянието на „хоросана‟, чрез
който се оказваме вградени в нашия Храм, то с
това не се ли появява опасност Братството да
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
се оформи като общество, в което се поддържа
един постоянен кръг въпроси, придружени от
„извечни‟ отговори – нещо, което би го лишило
от развитие и би се оказало само прелюдия към
неговото изпразване от смисъл в съществува-
нето му? Накратко, ако братята ми нямат нищо
против, позволено ли ми е да бъда „камък‟,
който стърчи извън „градежа‟, поради което
може да го наблюдава леко отстрани?
9. Ако по-често общувам с чуждестранни Бра-
тя, дали ще се избистри отношението ми към
Масонството? Дали ще стана по-уверен в своя
Път?
10. Ако приемам даден брат за Брат, въпреки си-
гурността ми, че мястото му не е тук, това ма-
сонско ли е?
11. Ако се изповядва мисълта, че първоначални-
ят замисъл на Великия Архитект се е отнасял
до някакъв единен и хармоничен свят, то не
би ли следвало водещата задача на световното
Масонство да се свежда до разработването на
общочовешки проект за неговото реално из-
граждане?
12. Ако се погледне малко по-прагматично на Ма-
сонството като явление в човешкото битие (а
то може да има много силни послания, бидейки
самото еманация, следствие и проявление на
фундаменталните принципи и практики на така
лелеяното (и неосъществено засега) ГРАЖДАН-
СКО ОБЩЕСТВО, то не би ли се открил сери-
озен смисъл в едни евентуални наши усилия
(или „градеж‟, както условно ги наричаме),
които да ни поставят в положението именно на
„носители и разпространители“ на тези прин-
ципи и практики сред съгражданите си?
13. Ако често чуваме Масонството да се определя
като „философско-интелектуално движение‟,
то не следва ли да се запитаме: възможна ли
е каквато и да било философска проява, която
да не е интелектуална?
14. Ако чета повече, ще знам ли повече?
15. Би ли следвало Ложите да се формират по ин-
тереси – за влияние в обществото, за благотво-
рителна дейност, за тайни науки и т.н.?
16. Братко, вярваш ли, че процесът на самоусъ-
вършенстване предполага редовно четене?
17. Братко, познаваш ли в общи линии обстоятел-
ствата, свързани с възникването и първона-
чалното разпространение на Свободното Зи-
дарство?
18. Братко, смяташ ли че прилагаш евентуално по-
стигнатото по пътя към самоусъвършенстване-
то във всекидневните си взаимоотношения?
19. Братко, споделяш ли виждането, според което
разговорите в колоните (а и в Изтока) по време
на ритуал обезсмислят самия ритуал?
20. Братко, стремиш ли се в някаква степен към
самоусъвършенстване? Какво конкретно раз-
бираш в този смисъл?
21. Братко, тревожат ли те съмнения, докато пееш:
„Ние сме на Земята солта‟? Смяташ ли, че ос-
новополагащите масонски принципи допускат
прокламирането на подобна самооценка? Ми-
слиш ли, че превъзхождаш с нещо останалите
поради факта на масонската си принадлежност?
35
 въпроси(телни)те
22. В йерархията от ценности за Масо-
на коя ценност би трябвало да има
приоритет при евентуален сблъсък
между тях? Например, истината ли
трябва да бъде предпочетена пред
братската хармония или обратно?
Ако бъде предпочетена истината и
тя разруши хармонията, то колко
голяма би била ползата от нейното
изричане? Ако бъде предпочетена
хармонията и заради нея истината
бъде пожертвана, то колко задово-
лителна би била една „хармония‟,
която е фалшива (особено, ако ней-
ната фалшивост се съзнава)?
23. Високите степени в България...
Дали това е някакво желание към
въздигане и самоусъвършенстване
на личността, или е само прозрачен
(и прозаичен!) стремеж към получа-
ване на членска карта за Клуба на
„Най-отбраното общество‟ – нещо,
което би задоволило нечие тщестла-
вие, властови амбиции и прочее?
24. Всъщност, какво означава да бъдеш
МАСОН?
25. Всъщност, накъде съм тръгнал и
какво искам от себе си и Братята си?
26. Във връзка с последните събития от
масонския живот в България: дали
напоследък не започнахме да из-
кривяваме малко „правия ъгъл‟?
27. Възможно ли е „Синьото Масонство‟,
към което принадлежа, да е нещо
като „войска и народ‟, а „истин-
ското‟ Масонство да е във високите
степени и пристроечните структури
и ордени?
28. Възможно ли е да се мисли за по-
стигане на интегритет в българското
масонско пространство без усеща-
нето за действия под външни вну-
шения, след като те вече са ланси-
Питагор рани във висока степен?
превърна 29. Възможно ли е изповядването на
философи- деизъм да е несъвместимо с масон-
ята (...) във ските изисквания? А изповядването
вид обра- на политеизъм?
30. Вярата във Великия Архитект на-
зование,
истина ли е част от нашия духовен
достойно за мир?
свободен 31. „Грамотни‟ хора ли са масоните –
човек, като тоест, познават ли същината на ма-
прегледа сонската идея или само се плъзгат
из основи по нейната повърхност? Нямаме ли
началата ѝ нужда от редовна и надеждна ма-
и изследва сонска просвета?
ученията ѝ 32. Дали в Братството се прави отчет-
лива разлика между съдържание-
мисловно
то на близки минало-страдателни
и без мате- езикови форми като: „уважаван‟ и
рия. „уважаем‟? Дали се забелязва, че
едната отразява някаква реалност,
Прокъл а другата – само възможност? (Ня-
(412-485) кои примери за сравнение: „доказан
36
– доказуем‟, „построен – построим‟,
„защитен – защитим‟ и т.н.)
33. Дали е късно/рано да се откажа или
не бива да се отказвам?
34. Дали е само мое усещането, че като
се опитваме да строим храм се полу-
чава пирамида?
35. Дали не направих грешка, встъп-
вайки в това „общество‟?
36. Дали някой се занимава с изследва-
не на техниките по „обработването
на грубия камък‟, дали се отчитат
едни или други съпоставителни ре-
зултати в това отношение (в този
смисъл, дали се извършва някакво
наблюдение и измерване на КПД-то
при индивидуално осъществяваните
техники за самоусъвършенстване) и
дали по-възрастните Братя имат ня-
какъв опит в тази област, който мо-
гат да споделят със своите по-млади
събратя? Ако така формулираните
въпроси останат без отговор, това
няма ли да означава, че ритуалното
говорене за „самоусъвършенстване‟
не е нищо повече от поток красиво
звучащи словоизлияния?
37. Дали при едно евентуално успешно
завършване на ЕДИНЕНИЕТО меж-
ду Масоните в България, на което
се явявам отдавнашен сторонник,
Обединената Велика Ложа на Бълга-
рия няма да се превърне в пристан
за още много мъже, които мислят
единствено за пари и високодохо-
доностни служби (сиреч, пак и пак
– за пари)?
38. Дали редица въпроси, свързани с
Масонството, няма да получат ня-
какво свое прояснение, ако се по-
ложат усилия за по-професионално
проучване на неговата история по
балканските земи?
39. Дали са достатъчно много онези
Братя Масони (и в България, и по
света), които съзнават, че постоян-
ното задаване на въпроси е пове-
денческата формула, която може да
осигури жизненост на самото Масон-
ство?
40. Дали ще се намерят достатъчно мно-
го Братя, които да констатират, че
при наличие на (много) въпроси, се
отваря необходимост от (много) ра-
бота по търсенето и евентуалното
намиране на отговори?
41. Действително ли масоните са сво-
бодни хора? И ако не са, или поне
повечето не са... защо?
42. До каква степен трябва да се спазва
масонската йерархия и необходимо
ли е да се съобразяваме с нея в про-
фанския живот?
43. Доколко са задължителни градежи-
те на чираците за повдигането им в
месец май ● година 6015 ●
калфенска степен?
44. Доколко са задължителни калфен-
ските странствания за повдигането
на калфите в майсторска степен?
45. Докъде се простира демокрацията
в масонските структури и трябва
ли да се приема тезата, отстоявана
от някои Стари Велики Сановници,
според които Орденът не е, не може
и не следва да бъде демократична
организация?
46. Допустимо ли е в открита Ложа да се
дискутират взаимоотношения между
Братя от профанския живот?
47. Допустимо ли е Уважаем, Много-
уважаем, Високоуважаем или Най-
уважаем Брат Майстор Масон да за-
дължава с нещо друг Брат – както
в масонското пространство, така и в
профанския живот?
48. Достатъчно селективно ли е наше-
то Масонство относно качеството на
мъжете, които приема?
49. Една и съща представа за „предраз-
съдък‟ ли предизвикват у нас ри-
туалните думи за „освободената от
предразсъдъци мисъл‟?
50. Защо аз трябва да пиша градежи,
полагайки неимоверни усилия, а
Майсторите, които има какво да ми
кажат, почти никога не го правят?
51. Защо Братята от западните държа-
ви, с които поддържам сравнително
чести контакти, постоянно споделят
данни за спад в интереса на техните
общества към Масонството? И това,
че те се впечатляват от високия ин-
терес към Ордена в Източна Европа,
не се ли дължи на локална времен-
на мода, която ще бъде закономерно
последвана от обща апатия?
52. Защо в последно време, след толко-
ва години лутане, осмисляне и пре-
осмисляне, преди да направя нещо,
някак между другото, си казвам: …и
не забравяй, че си Масон!
53. Защо в редица случаи сановници-
те не следват своите задължения и
ударът на Майсторския чук не „кън-
ти‟?
54. Защо в това „братство‟, в което по-
паднах, има толкова различни хора,
от които повече от половината веро-
ятно не би трябвало да са тук?
55. Защо въобще е измислено Масон-
ството и защо продължава да съ-
ществува?
56. Защо въпросите, които си задавам
в последно време, са все по-често
свързани с Масонството като същ-
ност, а не с неговото общество като
структура и поведение?
57. Защо върху масонските издания
в България се изписват години от
рода на 6014, 6015, а в идентични
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
случаи (например, в Англия) обо- От две зна-
значението на годината, в която е ния едното
осъществено изданието, е според стои по-горе
общоприетата гражданска практика било по точ-
в Европа и по-голямата част от оста-
ност, било
налия свят – 2014, 2015?
58. Защо липсва емоционалната връзка по това, че
между Братята?! Защо не се мисли и може да е
не се прави достатъчно в това отно- знание за
шение, след като тя е съществена? нещо по-до-
59. Защо Масонството е пълно с атеис- стойно или
ти? по-чудно.
60. Защо Масонството ми помага реал- Поради тези
но, без да мога да обясня как? две причини
61. Защо много Братя приемат обще-
с право би
ството ни като сходно с „Ротари‟ и
„Лайънс‟ и поради това „канят‟ хора, трябвало да
а се забравя думата „ТЪРСЕЩИ‟? поставим и
62. Защо на едни и същи въпроси с вре- изследване-
мето получавам най-различни отго- то на душа-
вори? та на първо
63. Защо никой не чете или, ако чете, място. (...)
то е, за да „блесне‟ на Бялата маса с Всъщност,
някаква мъдрост или куриоз? изглежда,
64. Защо приемаме Масонството да се
че най-при-
превръща в бизнес-клуб? С провеж-
даната – и още повече, с тайно пла- също на
нираната – масова регуляризация душата е
този процес няма ли да се задълбо- мисленето.
чи до невъзвратимост?
65. Защо първоначалното ми впечатле- Аристотел
ние от някои Братя коренно се про- (384-322
мени? пр.н.л.)
66. Защо с годините гледам с все по-го-
ляма насмешка на масонския „кари-
еризъм‟?
67. Защо с годините собствената ми
Ложа ме интересува/не ме интере-
сува най-много от всичко останало,
свързано с Масонството?
68. Защо се приема безкритично прак-
тиката на някои Велики Ложи да
признават като регулярни такива
масонски формирования, които по-
ставят по същество дискримина-
ционни бариери пред евентуално
членство в тях – без това да води до
проблеми с регулярността им?
69. Защо след такъв предполагаемо
прецизен, предполагаемо щателен
подбор новото, предполагаемо хер-
метично, общество почти напълно
преповтаря онова общество, което
Братята наричат „профанско‟?
70. Защо тепърва започвам да разбирам
неща, които само допреди няколко
години смятах, че са пределно ясни?
71. Защо търпението се извежда до сте-
пен на някаква висша добродетел, с
риск да доведе до овчедушие, след
като трябва да се действа СЕГА, ко-
гато човек е изпълнен все още с ен-
тусиазъм, когато знае какво трябва
да бъде направено, след като ПО-
СЛЕ може да бъде късно?
37
 въпроси(телни)те
Когато 72. Защо, когато съм най-уверен, най-
разсъжда- често бъркам?
ваме, това 73. Защо, подобно на Аристотел, стиг-
го прави нах до извода, че колкото повече
знам, толкова повече знам, че нищо
душата ни.
не знам, след като почти всичко,
(...) Понеже свързано с Масонството, при добро
мислимото е желание, може да бъде научено за
винаги едно около година?
и също, а 74. Знаем ли – аз, ние, всички Братя –
нищо те- какво е Масонството всъщност? Кол-
лесно не е цина от нас могат да отговорят на
винаги едно този въпрос, но не с традиционните
и също, сле- думи и „знания‟, които повтаряме
папагалски, променяйки словоре-
дователно
да или стремейки се да се изкажем
тялото не е „научно‟?
в състояние 75. Извън спазването на онова, за което
да помага сме положили клетва, има ли нещо
на душата в задължително в Масонството?
стремежа ѝ 76. Изхождайки от всеизвестния факт,
към разби- че при реактивирането на българ-
ране, ами ското Масонство след 1989 годи-
достатъчно на в него попаднаха изключително
голям процент хора, радвали се на
е поне да не
специален „служебен‟ статус, след
ѝ пречи. като в него попаднаха хора, които
забогатяха скоропостижно (а често
Августин и за сметка на държавната разруха),
Блажени хора, които привнесоха своите зло-
(354-430) вредни профански модели на пове-
дение и в Братството, то дали е въз-
можно именно те, които съставляват
едно доминиращо мнозинство, да
бъдат повлияни от шепа Братя, кои-
то вярват идеалистично в морални-
те възможности на Масонството да
оказва влияние върху хора, за кои-
то идеята за самоусъвършестване се
свежда до преуспяващ бизнес и от-
там – до материално богатство?
77. Има ли Братя, които са готови да
се посветят на изследвания върху
следната тема: „Относно употреба-
та на пределно общи понятия, които
са подходящ материал за изработ-
ване на емоционално въздействащи
лозунги, но не носят никаква пол-
за в реалния път към себеусъвър-
шенстването‟?
78. Има ли в нашето Масонство Братя
Майстори, които са достигнали до
тази най-висока степен без да са
написали и огласили нито един ред?
79. Има ли място Братският съд в съста-
ва на Съюзна Ложа?
80. Имало ли е при възстановяването
на българското Масонство (но и по-
късно, а и сега) нарушения на ус-
тановените норми за израстването в
Занаята?
81. Как да говорим в чирашка Ложа,
така че да запазим авторитета на
калфи и майстори? Как да говорим в
калфенска Ложа, така че да запазим
38
авторитета на майсторите?
82. Как да направим така, че в милото
ни Отечество най-сетне да се прояви
критична маса достойни мъже, кои-
то чрез пример и поведение да по-
кажат, че думи и понятия като: чест,
достойнство, човечност, истина и
хуманизъм, имат реална стойност,
че алчността, суетата, празносло-
вието и високомерието имат реална
алтернатива? Как да покажем, че
надеждата за ново достойно начало
е реална, а добродетелността е още
жива? Как да направим – без зна-
чение, какво – но да го направим
добре, тихо, честно и със смирение?
83. Как да приложим в реалния живот
струящата от масонските текстове
мъдрост и неоспорима правдивост
за Пътя ни?
84. Как да се държа, за да получа отго-
вор на въпросите си отпреди приема
ми (дали да бъда активен – да чета,
да питам, да общувам, коментирам и
предлагам, или да бъда пасивен – да
слушам, да гледам, да наблюдавам
и „правилно да се ориентирам‟)?
85. Как да се срещаме като равни, след
като изначално и по сътворение не
сме и никога няма да бъдем!? Как да
изпълняваме това изискване, след
като една от най-големите човешки
заблуди е, че сме равни? Нима не е
общоизвестно, че ние сме различни
още от момента на зачеването си,
тъй като онаследяваме различни
гени, различна менталност, различ-
на карма, а по-късно разбираме, че
към това са се добавили и такива
прозаични, но немаловажни неща
като материални и обществени въз-
можности, късмет и т.н.? Трябва ли
специално да бъде припомняно, че
източните религии отдавна са дали
еднозначен отговор, обявявайки че
човеците не са и не могат да бъдат
равни, както и че не бива да очакват
непременно да са щастливи? Тряб-
ва ли да не отчитаме, че лозунгът:
„Свобода, Равенство, Братство‟, е
само красив и привлекателен блян,
но че историята категорично е дока-
зала неговата несъстоятелност?
86. Как е възможно толкова много Бра-
тя, повечето с всевъзможни „деко-
рации‟ по престилката, реверите и
регалиите, бегло да познават Риту-
ала и да не са в състояние да ми от-
говорят на някои конкретни въпро-
си?
87. Как са се появили в българските
ритуални текстове фрагменти с мо-
литви, след като в немските първо-
източници те не съществуват? И не
е ли по-добре във всеки отделен
месец май ● година 6015 ●
случай на ритуална работа Братът
оратор и/или Майсторът на Ложата
да подготвят специални послания,
с които да се обръщат към Братя-
та в онези моменти, за които сега е
предвидено четене на молитвите?
88. Как се разкриват скритите загадки
на ритуала и мита в духовната ни
масонска практика?
89. Как се съчетават идеите за скром-
ност, добродетелност, духовно очис-
тване и обогатяване с неизтощимо-
то тщестлавие, с борбата за титли, с
мнимото величие?
90. Как си представяме и описваме
фразата: „Да бъде светлина!‟? Като
познат и добре звучащ израз с по-
ложителни вибрации или като стре-
меж за съединяване-„общение‟ със
суивлите на времето и присъствие
в полетата на всетворящата Божия
енергия-Светлина?
91. Каква общност е Масонството –
светска/рационална или мистична/
духовна?
92. Какво (и как) трябва да се направи,
за да може с дейността си Масонски-
те Ложи да са полезни за общество-
то?
93. Какво би подтикнало Братята Масо-
ни към задружна работа извън Ло-
жата?
94. Какво е провокирало, общо взето,
негативното отношение на обще-
ството към масоните, след като в
дейността им (поне в моята Ложа)
не може да се открие нищо осъди-
телно – нищо, което да нарушава по
какъвто и да било начин обществе-
ните морални норми?
95. Какво можем да споделяме в семей-
ството си за Масонството и дейност-
та ни като масони, трябва ли да съ-
блюдаваме и пред най-близките си
желанието на определен Брат да не
разкрива масонската си принадлеж-
ност?
96. Какъв е смисълът на/в съвременно-
то масонство? Дали аргументът за
членство в „клуб‟ на усъвършен-
стващи се звучи убедително, след
като човек може да усъвършенства
себе си и без да е Масон, дори без
да членува където и да било?
97. Кога „удивителните‟ проблеми с
„Окото на Хор‟, „Пояса на Орион‟,
„Мистериите на Бастет‟, „Изкачва-
нето на Черни връх‟, „Дуат и душите
на мъртвите‟ ще бъдат заменени с
проблемите на душите на случайно
оживелите?
98. Кога „удивително‟ сложният мате-
матически проблем: кое е по-голямо
– 3, 13, 33 или 99, ще бъде решен по
„удивително‟ мъдър начин?
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
99. Кога се очаква изпълнителната или
законодателната власт да потърсят
„удивително мъдрата ни помощ‟ по
„удивително‟ наболели въпроси на
профанското ни ежедневие?
100. Кога ще доживеем времето (както е
в по-напредналите от нас страни),
когато нашият Велик Майстор (кой-
то и да е той) ще получава нужното
уважение от онзи, за когото вдига-
ме първия тост на всяка наша „Бяла
маса‟?
101. Когато либерализъм (общество на
„свободни мъже‟) се срещне с кон-
серватизъм (строга организационна
субординация, силен акцент върху
традицията), не се ли провокират
проблеми за границата между тези
противоположни ценностни векто-
ри?
102. Когато масони се произнасят по ре-
лигиозни въпроси, дали най-често
това не се явява едно профанно от-
ношение към проблеми, за които се
изисква многократно по-задълбоче-
на компетентност?
103. Когато чета, че не е нужно едни
книги да са пълни „с проповеди, с
набожни упражнения или молитви‟,
за да са с „религиозна насоченост
в смисъла на Масонството‟ (Албърт
Пайк), когато чета, че „съществува
религия на труда‟ и че дори един
адвокат, ако „справедливо и чест-
но представя делото си‟ (Пайк), е
фактически религиозен посланик,
когато чета че „всяка Масонска
Ложа е храм на религията‟ (Пайк),
как да изговоря твърдението: „Ма-
сонството не е религия‟? Изобщо,
Следо-
колко смислени послания могат да вателно,
се разменят между хората, ако те нищо не е
придават на думите неограничавана по-истинно
от нищо еластичност и безграничен от това, че
обем? всяка раз-
104. Кое е по-масонско – да кажем това, умна душа,
което мислим, или да го премълчим, ако – както
за да запазим хармонията в отноше-
следва – е
нията? В този смисъл, трябва ли да
спестяваме истината, която знаем и
устремена
за която имаме сигурни доказател- в обичта
ства, трябва ли да си забраняваме и в копне-
„неудобни въпроси‟, за да съхраним жа си към
въпросната хармония? висшето
105. Кой приема Масонството като ду- блаженство,
ховно пътуване във времето и прос- в край-
транствата на сърцето за достигане на сметка
на ОБЩЕНИЕ с висшите сили над
получава
нас и докосване до истинското по-
знание на Светлината?
за наслада
106. Кой, как, защо и за постигането на самото него.
какви цели, реактивира българското
Масонство? Анселм от
107. Колко са собствените мисли в „гра- Кентърбъри
дежите‟ на много от Братята и колко (1033-1109)
39
 въпроси(телни)те
са просто преписани (при това – не-
осмислени!), но поднесени в риту-
ал, за да се покрие „нормативът‟ и
да се получи по-високата масонска
степен?
108. Кому е нужна тази изкуствена дис-
кретност, след като в интернет може
да се намери всичко за Масонство-
то, независимо от моя обред, ритуал
и степен?
109. Коя е „Вдовицата‟ и ако не е кон-
кретен образ или символ, какъв е
скритият смисъл на думата?
110. Коя е причината линията за из-
мерване на времето да се нарича
„24-цолова‟? Нима 1 цол е равен на
1 час? И мярка за време ли е цолът?
111. Масонското невежество престъпле-
ние ли е?
112. Могат ли нарушенията на нормите
в Масонството да бъдат оправдани
(и оправдавани) с някаква „целесъ-
образност‟? Може ли в Масонство-
то „целесъобразността‟ да замести
принципа? Кой и как решава кое е
„целесъобразно‟? Достойни ли са
за уважение онези високопоставе-
ни Братя и стоящите зад тях органи,
които допускат такива действия?
113. Може ли да се приеме за истина мне-
нието, според което да си Масон е
привилегия, която – след постигна-
то в профанския живот достатъчно
високо ниво – се заслужава, откъ-
дето на свой ред се получава едно
ново, различно положение?
114. Може ли да се счита за нормал-
но (и заедно с това – за морално)
вплитането в ритуалните текстове
на заемки от конкретни религиозни
свещени книги, представяни като
„масонски‟, с което да се осъщест-
вява фактическа доминация на
една религия върху други? (При-
мерно пояснение. В масово използ-
вания в България текст на Ритуала
Висшето за чирашка степен пише: „Не каза
възможно ли ти, че щом двама се съберат ти
благо за ще бъдеш третият...‟, текст, кой-
то е пряка заемка от новозаветния
човека е по-
фрагмент: „Дето са двама или три-
знанието на ма, събрани в Мое име, там съм Аз
истинното, посред тях‟ ["Евангелие от Матея",
вършенето 18:20].) Как би приел подобен факт
на добро един истински мюсюлманин, за ко-
и наслаж- гото всяка форма на „съдружава-
дението от не‟ с Аллах („ширк‟) е проява на
едното и изключително тежка греховност?
другото. Дали е достатъчно известно сред
масоните, че според редица ислям-
ски богослови (например, тълкува-
Боеций от телят Ибн Аббас) дори и „скритата”
Дания форма на „съдружаване‟, при която
(около човек неволно би могъл да използ-
1230-1284) ва съюза „и”, изговаряйки изрече-
40
ния от рода на: „Аллах е пожелал
това-и-това, ето защо И АЗ го по-
желах”, е форма на греховно пове-
дение (при това, без значение дали
иде реч за „пост, дреха или парче
локум‟)?
115. Може ли едно запаметяване на риту-
алните масонски текстове и тяхното
огласяване наизуст да бъде знак за
овладяване на дълбоката масонска
същност, завоалирана чрез сим-
волични пътувания, пароли, думи,
притчи, жестове?
116. Може ли изобщо да се мисли за ня-
каква хармония в световната брат-
ска масонска верига, след като по
някои места Масонството отхвърля
дискриминацията между хората,
а по други я предпоставя като ус-
ловие за членство? И не трябва ли
този въпрос да се коментира обстоя-
телствено, а не само да се хроники-
ра с някое кратко съобщение за из-
казване в протестен дух, направено
от един или друг виден Брат Масон?
117. Можем ли да говорим за две Масон-
ства – светско и духовно, привидно
събрани в едно?
118. Насърчава ли нашето Масонство
онази универсална нравственост,
която подготвя добри мъже за из-
граждане на по-добро общество, в
което хората живеят заедно в хар-
мония?
119. Не би ли било добре в ложите да се
изнасят лекции от Братята, засяга-
щи въпроси от онези области, в кои-
то те са специалисти? Не би ли се
повишила по такъв начин нашата
обща ерудиция?
120. Не би ли било добре подновеното
излизане на „Зидарски преглед‟ да
достига до една по-широка ауди-
тория, включително и не-масонска,
включително и с една разширена
и разностранна тематика, която да
има по-„общообразователна‟ насо-
ченост?
121. Не би ли било здравословно в Кон-
ституцията ни да бъде записано
следното правило: за длъжностите
на Великите Сановници, в това чис-
ло и за длъжността Велик Майстор,
могат да се правят еднократни из-
бори, без каквато и да било възмож-
ност за повторение на един и същ
мандат от едно и също лице?
122. Не е ли вредно да се внушават от-
кровено неистинни положения по-
средством ритуални текстове от рода
на: „Потропайте и ще Ви се отвори,
поискайте и ще ви се даде...‟, след
като – ако това бе истина – то тогава
отдавна по света не би трябвало да
има „тропащи‟, „нуждаещи се‟, „ис-
месец май ● година 6015 ●
кащи‟? Нима – дори и изтълкувано в
преносен смисъл – подобно настав-
ление не се разминава диаметрално
с реалността?
123. Не е ли една от най-големите злини
за Масонството в България – както
в миналото, така и днес – борбата
за власт, водеща до разцепления,
до създаване на групи и групички,
до противоборства, които нямат аб-
солютно нищо общо с идеалите на
самото Масонство?
124. Не е ли естествен процес разделе-
нието в Масонството, което е факт в
почти всички страни? В този смисъл,
необходимо ли е обединение на от-
делните масонски общности?
125. Не е ли Масонството у нас твърде
умозрително? Не гледа ли то като
ням и незаинтересован наблюдател
на случващото се около него? Като
Братство с високи цели, стремежи,
а и претенции, не сме ли прекалено
затворени в себе си и – казано по
народному – вторачени в центъра на
телата си?
126. Не е ли наложително да се освет-
ляват под формата на задълбочени
изследователски градежи въпроси
от рода на следния: как е било въз-
можно Масон, примерно, от ранга на
професор Венелин Ганев да се явя-
ва автор на монографията „Демо-
крация / Същност и основни начала‟
и в същото време – на Наредбата-
закон за Народния съд?
127. Не е ли настъпил моментът за пре-
разглеждане на процента за отчи-
сления, които Ложите правят към
ковчега на Великата Ложа, за да мо-
гат самите Ложи да оперират с пове-
че собствени средства в изпълнение
на техни инициативи?
128. Не се ли забързахме напоследък
твърде много в крачките си и в опи-
тите си да достигнем другите, които
са с векове преди нас? И в тази за-
бързаност не пропускаме ли важни
моменти, поради което позволяваме
на профанството да навлиза все по-
сериозно сред нас?
129. Необходимо ли е текстът на Риту-
алите да се редактира основно?
130. Нима не мога да стана и по-добър, и
по-знаещ, и по-уверен, и по-състра-
дателен, и по-мъдър без Масонство?
131. Нормално ли е Бялата маса най-чес-
то да се превръща в „софра‟, като
се изпуска възможността Градежът
да продължи на нея и по такъв на-
чин същността на Масонството да се
свърже с профанската дейност на
Братята – но не като бизнес-сдруже-
ние, а като общност на Посветени?
132. Нормално ли е на „Бялата маса‟,
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
когато вече са свалени всички ма- Ако някой
сонски отличителни реквизити, види някак-
включени са мобилните телефони, ва работа,
и – независимо от изискването тя подобна на
да показва скромност и да се явява
която той
продължение на ритуала – на трапе-
зата да се настанява алкохолът, скъ- никога не
пата пура и пребогатото блюдо, кои- е виждал,
то със своята „стойност‟ (и в пряк, и нито знае
в непряк смисъл) да се превръщат мисълта
в център на общото внимание и да на нейния
прогонват едни задълбочени обсъж- създател,
дания върху сериозни общозначими разбира се,
теми? той не ще
133. Нужна ли е на днешното Масонство
може да
някаква масонска митология, нуж-
дае ли се човешкият стремеж към знае дали
съвършенство от една или друга ле- тази работа
гендарна първооснова? е завърше-
134. Някой би ли се нагърбил със зада- на или неза-
чата да предложи ясно определение вършена.
на понятието „духовен‟?
135. От „елитарна организация с фило- Бенедикт
софско-интелектуална насоченост‟ Спиноза
не тръгваме ли по пътя на някак-
(1632-1677)
во масово отечествено-фронтовско
формирование?
136. От какво са провокирани неприкри-
тите борби за овладяване на санов-
нически длъжности? Защо са тези
потайности, разговори на четири
очи, подозрения, агитации, разда-
ване на „почести‟? Срещу какво?
137. Относно българското Масонство:
единено или не, как и на каква цена,
ако е създадено по не съвсем чист
начин, може ли то да се очисти?
138. Относно историята на Масонството:
докъде се простират корените му,
доколко то е изкривено спрямо пър-
воначалната си идея и дали това е
хубаво или лошо? (Нали ние не сме
Бог, та да погледнем творението си и
веднага да видим, че то е „добро‟?)
139. Относно отношенията между Абсо-
люта и Свободната човешка воля:
възможно ли е Светлината да се
ражда от простото докосване на
един редови Масон (или дори –
просто нормален човек) до Великия
Архитект на Вселената?
140. Питаме ли се: всъщност накъде вър-
ви Масонството ни?
141. Попаднали ли сме в движението
след обичайна покана или са ни от-
крили по някаква наша вътрешна
светлина?
142. Поради какви причини дейността в
много Ложи, с други думи – граде-
жът, не е подчинен на една ясна ли-
ния, а се импровизира на парче?
143. Почивка и бягство от натоварения
ден в нещо екзотично ли е Масон-
ството или е надграждане, развитие
и навлизане в полетата отвъд види-
41
 въпроси(телни)те
За здраво- мото? Почивка и бягство от досад-
мислещия и ното ежедневие и стереотипите на
учен човек вечерите у дома ли е присъствието
е лесно да ни в Ложата или е търсене на онова
необходимо общение с Ангелите по
открие сла-
спиралата на възвишеното просвет-
бостта дори ление?
на онези те- 144. Преди приема в Масонството (но по
ории, които време на неговото очакване): какво
са получили ли ще науча, което „обикновените‟
най-голя- хора не знаят (положително и от-
мо призна- рицателно)? В последваща версия:
ние и имат какво научих (положително или
най-високи отрицателно), което обикновените
хора не знаят?
претенции
145. Преди приема в Масонството (но по
за точност и време на неговото очакване): нужно
задълбочен ли ми е това (което си представям,
размисъл. че ще бъде)? В последваща версия:
нужно ли ми бе това?
Дейвид Хюм 146. Преди приема в Масонството (но
(1711-1776) по време на неговото очакване):
сега ли е най-подходящият момент
и къде да го направя (в родната си
страна или в чужбина)? В последва-
ща версия: онзи момент ли бе най-
подходящ за това и точно в Бълга-
рия ли (в чужбина ли) трябваше да
го правя?
147. Преди приема в Масонството (но по
време на неговото очакване): ста-
вам ли за това (което си мисля, че
ще бъде)? В последваща версия:
оказах ли се подходящ за това?
148. При „удивително‟ лесно доказуем
общ родител, нужен/допустим ли е
тест, за да ме нарекат „Брат‟?
149. При днешното „удивително‟ разде-
ление на Свободното зидарство в
България и „удивително‟ безумните
изисквания от наша страна за „обе-
динение‟, „вливане‟, „приобщава-
не‟, „признаване‟, „осветляване‟
и т.н., не станахме ли проекция на
двата Синода? (Под-въпрос: 1+2=3,
a 2+1=?)
150. При наличието на около 2000 ма-
сони само в „нашето удивително
пространство‟ и без никаква визия
за мястото ни в обществото, било то
като представители на гражданско-
то общество или като неправител-
ствена организация, не приличаме
ли „удивително‟ на ново ОФ?
151. При подбора на нови Братя правят
ли се компромиси с формулировката
„свободен мъж с добро име в обще-
ството‟? Затваряме ли си очите пред
кандидатури, чиито достойнства се
свеждат до положение в общест-
вената йерархия, което разкрива
перспективата те да бъдат полезни
за лични цели?
152. Привлича ли нашето Масонство жи-
вите светли умове на нацията?
42
153. Първият въпрос, който веднага из-
плува в съзнанието ми бе: „Кои, все
пак, сме ние, Масоните?‟ А колко-
то и спонтанността да не е винаги
най-добрият съветник, „на второ
четене‟ отново се спрях на същия
въпрос. И въпреки че на пръв по-
глед този въпрос изглежда изяснен,
въпреки че в основополагащите до-
кументи целта на Масонството и из-
искванията към Масона са опреде-
лени, въпреки че мнозина вече сме
посветили някоя и друга година на
Пътуването към целта, можем ли да
кажем, че действителността, която
наблюдаваме и част от която сме,
съответства на идеята – ако не като
завършен резултат, то поне като на-
мерения (не декларативни!) и уси-
лия те да се изпълнят?
154. Равни ли сме на либелата:
• в открита Ложа,
• в профанския живот,
• на Бялата маса?
155. Разпознаваме ли „светлите‟ хора
или бизнесът е светлината, опреде-
ляща „ставащия‟ за Масон?
156. Само у нас ли действа грубият прин-
цип за „старите войници и ново-
бранците‟ или това е общоприета
норма?
157. Само у нас ли Масонството е тако-
ва „никакво‟ или същото е по целия
свят?
158. Сериозна ли е опасността от профа-
ниране на Масонството?
159. След като в края на Ритуала Май-
сторът на Ложата ни напътства,
казвайки: „Борете се срещу не-
правдата, където и да я откриете,
не загърбвайте никого в неволя и
беда‟, а след като, от друга страна,
намесвайки се по един или друг на-
чин в съдбата/кармата на другите,
ние вършим нещо, което не е отре-
дено на съответния човек и, следо-
вателно, е абсолютно недопустимо
да внасяме в тази област едни или
други корекции, то какво означава
да „не оставяме никого в неволя и
беда‟, ако става въпрос за нечия
карма, за нечий Път, който сам Ве-
ликият Архитект на Вселената е от-
редил някому с едничкото намере-
ние да го пречисти и да го издигне
на нови висоти?
160. След като в много случаи за тър-
сещи се предлагат хора, които са
свързани чрез едни или други биз-
нес-контакти с член(ове) на Ложата,
това не крие ли опасност от разру-
шаване на хармонията в условията
на постоянните (и често скандални!)
промени в бизнес-отношенията?
161. След като в повечето случаи прие-
месец май ● година 6015 ●
маните в Ложите търсещи са пока-
нени да станат Масони и след като
рядко се случва търсещите сами да
са достигнали до „вратата на Хра-
ма“, при което именно за тях тази
врата често се оказва затворена
(защото не познават никого от нас,
вече приетите), то не е ли дошъл
моментът да направим така, че та-
кива истински „търсещи Светлина‟
също да намерят мястото си между
нас?
162. След като един от задължителните
ни тостове е за Родината, какво ре-
ално правим за нея?
163. След като Масонството не е религи-
озна догма, а само морална система,
която непрекъснато се размива в
ежедневния живот, как е възможно
То да ми помогне в желанието ми да
стана „по-добър‟?
164. След като много често при прием
на търсещ в Ложата се доверяваме
основно на Брата, който е направил
съответното предложение (а той –
също най-често – става и гарант на
търсещия), то каква отговорност се
носи от него, ако се окаже, че той
е сбъркал в преценката си, че меж-
дувременно приетият член на Брат-
ството няма интерес към Масонство-
то и трудно се вписва в Ложата?
165. След като по различни причини
изпитваме по-братски и по-малко
братски чувства към отделните Бра-
тя, доколко е допустимо лицемери-
ето с цел запазване на хармонията
в Ложата – или, иначе казано, до-
колко дипломатичността има място в
масонските взаимоотношения?
166. След като постепенно се въведе
практиката неизбрани на обещани
позиции Братя да бъдат възмездя-
вани чрез назначение на допълни-
телно създавани длъжности, то до
какъв брой ще достигне тяхното по-
стоянно увеличаване?
167. След като прокламираме и изисква-
ме от всеки, членуващ в Братството,
да притежава личностни качества
и да е носител на ценности, които
би трябвало да са валидни за всеки
човек в профанския свят (впрочем,
никак не харесвам тази дума – дори
и в контекста, в който я ползваме),
защо причастността към Масонство-
то трябва да се държи в тайна, а да
не е нещо, с което – най-малкото –
бихме могли да се гордеем?
168. След като сред поканените „да на-
мерят Светлината‟ често се оказват
мъже, достигнали високи властови
позиции или имащи големи финан-
сови възможности (при което в ло-
жите се изпитва особена гордост от
● месец май ● година 6015
въпроси(телни)те
успеха именно такива личности да
бъдат привличани между нас), дали
критериите на властта и богатство-
то, казано най-общо, не се оказват
твърде водещи при приема в Масон-
ството?
169. След като често се препоръчва при
писането на градежи темата да е
свързана с Масонството (при из-
ричната забрана в Ложата да се об-
съждат политически и религиозни
въпроси), то по този начин самото
Братство не се ли превръща в ня-
каква самодоволна в своята само-
достатъчност общност, извисила
се над така наречените профански
проблеми от всякакво естество?
170. Способността на някого да вмъква в
свое изложение цитати от Библията
доказателство ли е за сила и искре-
ност на вярата? Пренебрежителното
отношение към Ритуала, проявявано
и на най-високо ниво от Велики са-
новници, не е ли доказателство за
обратното?
171. Съществува ли в Масонството задку-
лисие и може ли да се води успешна
борба с него, ако то е характерно за
цялото наше (и не само наше) об-
щество?
172. Съществуват ли възможности пред
Масонството като авторитетно об-
щество за оказване на въздействие
с цел недопускане на световни ге-
ополитически и военни катаклизми? Има науки,
173. Съществуват ли ценности, за които природата
може да се твърди, че са „масон- на които е
ски‟, без те да са заимствани от дру- такава, че
ги, немасонски идеологии? всеки въ-
174. Тайно общество ли е днешното ма-
прос, който
сонство, кое му е тайното и защо?
175. Така ли ще я караме и докога? се появява в
176. Успяваме ли да преодоляваме его- тях, трябва
съзнанието си, когато мислим за безуслов-
Масонството и когато правим нещо но да може
в и за него? да получи
177. Фатално ли ще е за Масонството, отговор въз
ако то изостави по-голямата част основа на
от своите общи и мъгляви символни това, кое-
понятия и се приземи до една по-го-
то се знае,
ляма конкретика?
178. Част от Владиците на светлината, защото
идещи от Плеядите и Ориона, ли сме отговорът
или сме безпомощни страхливци, трябва да
търсещи сигурност и скриване зад произлиза
„тайнственото‟? от същите
179. Що е Масонство, какъв е неговият извори, от
съвременен и какъв ще бъде него- които въз-
вият бъдещ смисъл? никва въ-
180. Що се отнася до българското Ма-
просът.
сонство, основният въпрос е: дали
изобщо има такова и дали то знае
смисъла на съществуването си, кой- Имануел
то за мнозина се изчерпва с „Бялата Кант
маса‟? ◊ (1724-1804)
43
 въпроси(телни)те
Така се прави в изкуството
М∴У∴Бр∴ Александър НИШКОВ
Председател на Висшата Ритуална Комисия
К
огато редакцията на нашето списание
обяви, че една от темите, които ще бъ-
дат поставени на раглеждане в пред-
стоящия майски брой, ще се отнася до
питането, до поставянето на въпроси,
нещо ме бодна.
Като човек, който се занимава с изкуство, имам
едно професионално изкривяване – постоянно да си
задавам въпроса: „Защо?‟. Защо правя това или оно-
ва? Защо го правя по този начин? Защо и какво искам
да кажа – и на кого искам да го кажа? И така нататък,
и така нататък.
Липсата на концепт в едно произведение на изку-
ството, липсата на послание – било то емоционално
или съдържателно, обрича това произведението на
44
забрава, на провал. Ако в процеса на неговото създа-
ване авторът му се сблъска с въпроса: „Защо?‟, и не
успее да си отговори убедително, то пред такова про-
изведение (независимо от етапа, до който е достигна-
ла работата по него) има само два пътя – да престане
да съществува или да бъде оставено настрана, докато
бъде разбрано от самия създател (до момента, кога-
то той би стигнал до отговора на въпросния въпрос).
Едва тогава то може да бъде довършено.
Преди доста години Братя ми помогнаха да си из-
градя определено виждане и разбиране за церемониа-
ла на Ритуала A.F. & A.M. (подчертавам, не върху Риту-
ала) – същия този Ритуал, в който се казва, че
„Красотата ще го увенчае!‟
И... заложих на това – да направим Красотата
красива.
Красотата – в която и да е работа – е еманацията на
свършената с любов работа. Както във всяка работа,
така и в нашата, едно действие може да се извърши по
Братята Александър Нишков, Волфрам Хорнефер и Николай Лучев
месец май ● година 6015 ●
въпроси(телни)те
няколко начина: да се извърши точно и ясно, защото Или:
така трябва; да се извърши точно, ясно и бързо, защото „Какво от това, че германците правят друго?‟
трябва да се мине към задължителната следваща мани-
пулация; да се извърши красиво и убедително, защото
Или:
„Защо да удължаваме Ритуала с нещо, което не го
това ни доставя удоволствие. променя съдържателно, а само намалява времето за
Всички, с които споделях тези мои разсъждения, се Бялата маса, което и без друго е кратко?‟
занимаваха с изкуство – с „царственото изкуство‟, не с В деня на семинара, когато Брат Волфрам даде от-
„другото‟. Мнозинството от тях не си задаваха въпроса говори на тези и още много други въпроси, се запитах:
„Защо?‟, но чух много отговори и аргументи, болшин- „Защо е толкова слаб интересът към човека със съ-
ството от които не оправдаваха практиките и действи- ществен принос към текста, който всеки от нас де-
ята, с които ме срещаше моят скромен масонски живот. кларира, че издига в култ?‟
Тогава си зададох въпроса: Ще ми се да спра с този въпрос: „Защо?‟, защото
„Защо трябва да се измисля измисленото?‟, рискувам да стана скучен. Но... въпреки това продъл-
и Висшата Ритуална Комисия предприе инициатива да жавам да се питам:
„донесе вода от кладенеца‟, поканвайки Брат Волфрам „Защо всичко привнесено у нас добива гротесков
Хорнефер, който да проведе семинар върху особен- (или гротескоподобен) вид?‟
ностите на церемониала и Ритуалите на трите степени „Защо правим нещо, казвайки, че правим друго –
на A.F. & A.M. (не Шрьодер!). В деня преди семинара, защо и кому е необходимо това?”
с огромната помощ на Братята Николай Лучев и Любен „Защо не правим 'нещо'-то така, както трябва, а пра-
Витанов, започна един учтив, отначало опознавателен, вим 'друго'-то, защото 'така сме свикнали' или 'така
разговор, впоследствие преминал в почти десет часов ни е по-лесно'?”
монолог от страна на Брат Волфрам, след който ние, Продължавам да търся отговори, но – понеже въ-
слушателите, достигнахме до извода, изпят от Жан Га- просите станаха много – изглежда е по-добре да оставя
бен в единствената негова песен: проблема, докато самия аз за себе си го разбера.
„Maintenant je sais, que je ne sais rien‟ („Сега знам, че Така се прави в изкуството. ◊
нищо не знам”).
Споменатото вече мое професионално изкривяване,
а и напиращото ми масонско любопитство, непрекъс-
нато ме караха да задавам онзи въпрос: „Защо?‟, но
объркването ми дойде от въпроса, зададен от самия
Брат Волфрам, някъде вътре в скачащия от тема на
тема монолог:
„Защо не ме поканихте преди двайсет години?‟
Тогава ние, тримата слушатели, не издържахме и
започнахме да питаме:
„Защо в Германия сбирките са всяка седмица?‟
„Защо само една е в Ритуал?‟
„Защо по време на Ритуал не се четат съобщения
(дори плочи на ОВЛГ)?‟
„Защо вие се обявявате за затворено, а не за тайно
общество?‟
„Защо ежемесечно отваряте вратите на своите Хра-
мове за профани?‟
„Защо открито се занимавате с политически въпроси
и проблеми, при все и с преобладаващо социална
насоченост?‟
„Защо посещавате домовете на търсещите преди да
вземете окончателно решение за тяхното посвеща-
ване?‟
„Защо думата 'роене' е почти неразбираем термин в
практиката ви?‟
„Защо...?‟
Снимки: М∴У∴Бр∴ Александър Нишков
„Защо...?‟
„А защо...?‟
После моите въпроси се обърнаха към самия мен:
Защо бъркаме още името на Ритуала A.F. & A.M. с
това на Шрьодер?
Защо непрекъснато чувам:
„Това в Германия не се прави‟,
след като се оказва, че „това” просто не е така?
Защо все ми се казва:
„В България това го правим вече двайсет години и
промяната няма да се приеме добре‟
– дори и когато предлаганата промяна е правило на Брат Волфрам Хорнефер
A.F. & A.M.?
● месец май ● година 6015 45
 въпроси(телни)те въпроси(телни)те

Соломоновият Храм и
„Соломоновият Храм‟,
или В търсене на Истината
Бр∴Емил БАКИШ Трябва да пътешествам в Масонството. Но... как за-
Ложа „Нова Светлина‟ – Ор∴Пловдив почва едно пътешествие? Коя е отправната точка?
Естествено, началото в Масонството е Соломоно-
вият Храм. Всичко започва оттам, вероятно там и
свършва.
Първите ми стъпки бяха в преддверието на този
Храм. Първите ми плахи опити за „масонстване‟
бяха пак там. Та… откъде трябва да започне едно
калфенско странстване? Какво символизират Ложа-
та и Килимът? Къде седим ние? Какво са призвани
да градят Масоните?
Отговорът на всичките въпроси е еднозначен –
Соломоновият храм! Какво по-прекрасно място за
пътешествие от това!
Истината е, че в момента се чувствам като персо-
наж от поговорката:
„Ни риба, ни рак!”
Какво е това „създание” калфа? Не съм новак
(чирак), но не съм и професионалист (Майстор).
Дали това не ми дава някакво предимство? А несек-
Запад Изток
ващото мое любопитството няма ли да ми изиграе
лоша шега? Ако намеря още двама калфи, можем ли
да поставим началото на нова 3-хилядолетна тради-
ция, извършвайки животоотнемане? Добре, че край Първоначално се опитах да науча повече за Биб- събрал голямо количество материали за построява-
мен няма фигура от ранга на Хирам Абиф, знаеща лейския Соломонов храм от израелски извори. За нето на Храма върху все същия хълм (Първа книга
тайната дума! За нас, калфите, се говори, че сме ко- разлика от другите светски страни, в Израел рели- „Летописи”, 22:14; 29:4; Втора книга „Летописи”,
варни в своето любопитство. Как да задоволя при- гията не е отделена от държавата и религиозното 3:1), където бил закупил земя от йевусееца Орна
родното си любопитство, съчетавайки го с масонски- обучение е част от учебния процес. Оказа се, че (Първа книга „Царе”, 24:21) и вече бил извършил
те загадки и алегории? всичко, от което се интересувам, може да бъде от- жертвоприношения.
Много хора приемат повечето неща за дадености. крито в общодостъпни източници – включително и Соломон сключил договор с цар Хирам I за дос-
Снимка: личен архив

„Всяка причина има свое следствие
и всяко следствие има своя причина.
Случайността не е нищо друго, освен
името на закона, който не е познат.‟
(Принцип на причината и
следствието)
Хермес Трисмегист
Това е еди-какво-си, онова е еди-що-си. И край!
Приемаш го и не се замисляш.
Не го проверяваш, не си критичен. Не си задаваш
въпроса, който движи човечеството. Елементарния
въпрос:
„Ами, ако…?”
Аз съм по природа любознателен. И тръгнах. На
странстване – из Ложата и Килима.
Кратко припомняне (за собствена употреба):
1. По пътя на самоусъвършенстването си потегля-
ме от Запада и се стремим към Изтока.
2. Мястото на Уважаемия Брат, Майстор на Ло-
жата, както и на и всички други Многоуважаеми,
цялата история около построяването на Храма.
Тук е наложително известно припомняне на ня-
кои факти, поднесени ни от Библията (Стария За-
вет), които се отнасят до построяването на Соломо-
новия храм. От всичко научено до момента
очаквах да намеря големи сходства
между Библейския и Масонския храм.
Припомням си:
„Това е еди-какво-си, онова е еди-що-си. И край!”
Но… следва изненада. Сериозна!
Библейска хронология.
Книга „Второзаконие”, 26:2:
тавката на необходимия кедров дървен материал от
ливанските гори, който бил транспортиран до Йеру-
салим (Трета книга „Царе”, 5). Тук иде реч за онзи
Хирам Велики, който бил финикийски цар на Тир
(969 г. пр.н.е. – 936 г. пр.н.е.) и бил съвременник
на Давид и Соломон, с които, според Библията, се
намирал в приятелски, съдружнически отношения и
в династичен съюз:
„И Хирам прати слугите си при Соломон; защо-
то бе чул, че е помазан за цар в стаята на баща
си, защото Хирам бе всякога приятел на Давида‟
(Трета книга „Царе”, 5:1).
В чисто масонски план, легендарният персонаж
Хирам Абиф е представян като Главен строител и

В
края на масонската годината Уважае-
мият Брат Николай, Майстор на нашата
Ложа, ни посъветва:
„Не забравяйте, че сте Масони. Усъ-
вършенствайте се и през лятото.”
Запомних това.
Наскоро станах калфа. Време е за странстване!
Високоуважаеми и Най-уважаеми Братя, е също в
Изтока.
3. Книгата на Светия закон, Правият ъгъл и Пер-
гелът – Трите Големи Светлини на Масонството, и те
са в Изтока.
4. Западът е зад гърба ни. Той е символ на про-
фанската територия.
Ето я познатата картина на Ложата и Килима:
„Тогава вземи част от първите плодове от всич-
ко, което си събрал като реколта в земята, която
ти дава Йехова, твоят Бог, сложи ги в кошница
и отиди на мястото, което Йехова, твоят Бог, ще
избере, за да постави там името си.‟
И Бог определил мястото – хълма Мория (Втора
книга „Летописи”, 3:1; а в един драматичен план –
Книга „Битие”, 22:2,14).
Преди смъртта си цар Давид, баща на Соломон,
Архитект на Първия йерусалимски Храм. Според
преданието за възникването на така нареченото
спекулативно масонство, „Майсторът‟ пада убит от
трима нечестиви и завистливи калфи.
В съответствие с библейския разказ, подготовка-
та за строежа продължила три години. През четвър-
тата година от царуването на Соломон, започнало
и самото строителство. Давид оставил на Соломон
достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен

46 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 47

 въпроси(телни)те
Храмът. Ставало дума за 100 000 таланта (около 2
600 тона) злато и 1 000 000 таланта (около 26 000
тона) сребро. Библията уточнява какъв брой работ-
ници и занаятчии са били необходими по време на
строежа.
Огромните камъни, доставяни от кариерите под
града (Трета книга „Царе”, 5:17-18), били постепен-
но поставяни върху масивните стени, един върху
друг,
без помежду им да се полага хоросан.
И така – докато цялата конструкция се оказала за-
48
въпроси(телни)те
вършена. Казва се, че сградата била с дължина 60
лакътя (27 метра), широчина 20 (9 метра) и височи-
на 25 (според гръцкия текст) и 30 (според текста на
иврит) (приблизително 14 метра). Така на единаде-
сетата година от царуването на Соломон, седем го-
дини и половина след започване на строителството,
Храмът бил завършен.
Единадесет месеца по-късно, през месец Тишри,
Храмът бил осветен по време на настъпващите ново-
годишни празници.
Ето няколко чертежа на Храма (от английски,
руски и български източници), направени според
описанието в Стария завет.
План на Храма по времето на Христос
А. Светая светих F. Двор на израиляните К. Източната порта
В. Святото място G. Никаноровата врата L. Соломоновият притвор
С. Олтар за всеизгаряне H. Двор на жените М. Царският притвор
D. Медния умивалник I. Красната порта N. Външната стена
Е. Двор на свещениците J. Двор на езичниците O. Други помещения
Съществуват и други чертежи, също правени спо- сонството „тръгваме‟ от преддверието в Запада и
ред указанията в Старият Завет. В детайлите има „вървим‟ на Изток. В Библейския Соломонов храм
различия, но в основните компоненти всички автори преддверието е на Изток. Изтокът е общодостъпно
са единодушни. място, където може да пребивава всеки.
В какво те имат съгласие? „Книга на пророк Йезекил‟, 44:1:
Храмът има правоъгълна форма. Ориентиран е по „И доведе ме назад при външните врата на све-
направлението Изток – Запад. Разпределението на тилището, обърнати към изток, и те бяха затво-
помещенията е еднозначно. рени.‟
Какво отличава Ложата и Килима в нея спрямо Всъщност, входът на Храма, е от източната стра-
Библейския Соломонов храм? на, срещу Маслинената планина. Тоест: външните
Лично на мен, силно впечатление ми направи врати са на Изток.
смисловата натовареност на Изтока и Запада в Биб- Ако се вгледаме в чертежите ще видим следното:
лейския Соломонов Храм, както и посоката, която изтокът е мястото, предназначено за жените, езич-
следва поклонникът в него. Останах изумен. В Ма- ниците, прокажените, буквално за всеки – дори и
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 49
 въпроси(телни)те
за склада с дървата за жертвоприношенията. Там е
бил и външният двор, мястото на търговците, които
обменяли парите на богомолците, идващи от всич-
ки краища на Израел и купуващи дарове за Бога. В
Библейския Соломонов храм
Изтокът е най-несакралното място
– територия за профани, ако бъде използвана ма-
сонската терминология.
Книга „Откровение на свети Йоан Богослов”,
11:2:
„…а външния двор на храма изключи и го не из-
мервай, понеже е даден на езичниците: те ще
тъпчат светия град [Иерусалим].‟
Тръгвайки от Изтока към Запада, се минава през
Двора на езичниците, после през Женския двор,
Израилевия двор и Свещеническия двор, в който
се намира осветената от Бога, свещена земя („Holy
Place” – „Hechal” на иврит). И колкото по на За-
пад отивате, толкова достъпът е по-ограничен.
А хората, които са по-близко до Бога, стават все
по-малко. Това е място за богоизбрани. Минавате
през олтарите за жертвоприношения, през Двора
на свещениците (9 високопоставени служители),
през местата за ритуално измиване и псалмопения,
през литостротона – мястото, където е заседавал
религиозния съд, за да стигнете Светая Светих, или
„Хакодеш Хакодашим‟, най-важната част от Соло-
моновия храм. В преддверието му непрекъснато е
горяла менора (свещникът със седем свещи). А в
самата Светая Светих са се пазели Свещеният Ки-
вот на Завета, свитък на Тората (Петокнижието) и
Жезълът на Аарон (брата на Мойсей). Това е място-
то, обитавано от Бог. Там Първосвещеникът е имал
право веднъж годишно (на празника Йом Кипур) да
влиза и моли Бога да опрости греховете на Изра-
ил. За вярващите юдеи това е най-святото място на
Земята.
На Килима, в Ложата, мястото, което е най-бли-
зо до Великия Архитект, се намира в Изтока. А ако
в Библейския Соломонов храм се тръгне на Изток,
ще се излезе от него.
В Библейския Соломонов Храм, колкото човек е
по-близо до Бога, толкова светлината става по-сла-
ба – от големите жертвени олтари в Изтока до една
единствена менора в предверието на светилището.
Светая Светих е отделена от преддверието с двук-
рила, обкована със злато, врата (Втора книга „Ле-
тописи”, 4:22). Спускали се ленени завеси в синьо,
мораво и червено (Втора книга „Летописи”, 3:14;
Книга „Изход”, 26:33). Нямало прозорци (Трета
книга „Царе”, 8:12). В Светая Светих
Бог живее на място, скрито с дебели
завеси.
Иначе казано – в мрак.
В противовес, в Ложата, според конфигураци-
ята на Килима и нейната цялостна подредба, ние
се движим към Слънцето, Луната и звездите. Там
е Светлината, без значение дали е излъчвана или
отразена. Така стигаме до Майстора и Трите Голе-
ми Светлини на Масонството.
В Библейския Соломонов храм, Бог дава из-
50
рични указания как да бъдат поставени двете ко-
лони в неговото преддверие:
„И постави стълбовете на храмовия притвор;
постави стълб отдясно и му даде име Яхин; по-
стави стълб и отляво и го нарече Боаз‟ (Трета
Книга „Царства”, 7:21).
В Ложата, върху Килима, местата на колоните
са разменени.
Като интригуващ акцент може да се посочи
фактът, че евреите се молят на Западната сте-
на (West Wall), наричана още „Стената на плача‟?
Бил съм на това място и знам, че има съхранени и
други подпорни стени – например, южната, как-
то и част от северната. Това бе и причината за
подтика ми да съпоставя Библейския и Масонския
Соломонов храм. А иначе еврейският отговор за
предпочитанието на Западната стена е:
там е най-близкото място до Светая
Светих, до Бога.
Искам да вярвам, че в Масонството няма нищо
случайно. Далеко съм от мисълта, че това, което
е в Ложата и върху Килима, е случайно или че аз
съм първият, който открива това несъответствие.
Но… нямам отговор: защо то е именно така? И за-
това започнах да питам. Започнах да се ровя. За
съжаление, не успях да открия нищо по въпро-
са. Вероятно, това е поредната масонска загадка,
която трябва да разбера. И Хермес Трисмегист ме
пошляпва, казвайки ми, че просто става въпрос
за един от законите, който не ми е познат.
Е, аз направих своето странстване. Стигнах
от точка А до точка В. Резултатът ме изненада.
Оказа се, че не винаги правата е най-краткото
разстояние между две точки. Но това зависи от
Геометрията. Стигнахме и до Нея – Геометрия-
та, Петата наука, буквата G. И до четирите други
букви: YHWH.
Аз съм калфа и трябва да работя с мистрията
и кубичния камък. Трябва да вместя обработения
Снимка: личен архив
камък в Общия градеж. Но, чертежът е целена-
сочено „променен‟. А когато седна пред Килима,
ще „гледам‟ именно него, а не Първия Соломонов
храм. И ще си задавам въпроси:
Защо Библейският Соломонов Храм е толкова
несъвпадащ с Ложата и Килима в Масонския
Соломонов храм?
Може ли онези Братя, които знаят повече от
мен, да помогнат на моя незрял ум?
Припомням си откъс от Калфенското свидетел-
ство:
„Лесно е да се действа, трудно е да се
мисли.‟
Опитах се да мисля. Да гледам правия ъгъл, но
да се обръщам и към пергела. Не искам аз да съм
човекът, който ще посява семена на съмнението в
съзнанието на Братята ми, но... това, което съм спо-
делил, е трудно оборимо. Заедно с това, струва ми
се, че съм стъпил на път, който трябва да ме отведе
към Истината.
А по-мъдри от мен хора са казали, че всичко се
случва на Пътя... Нали? ◊
месец май ● година 6015 ●
МОЛИТВАТА
„ОТЧЕ НАШ”
У∴Бр∴Асен СИРАКОВ
Стар Майстор на Ложа „Анкх‟ –
Ор∴София
Обръщай внимание както на себе си,
така и на учението;
постоянствай в тези Неща,
защото като постъпваш така, и себе си
ще спасиш, и ония, които те слушат.
(„Първо послание на апостол Павел до
Тимотея”, 4:16)
Ч
овекът, както знаем е всеяден, но
това, че можем да ядем почти всичко,
не означава, че не трябва да знаем
какво ядем и защо го ядем, още пове-
че, когато ни хранят…
Съществуват много версии за ези-
ка, на който е бил написан Новият Завет. Няма да
се спирам върху различните мнения и подходи – ще
спомена само, че този Завет, който ние познаваме,
● месец май ● година 6015
Изкуството на превода
е бил съставен и написан на гръцки (койне) и никой
от Отците на християнската Църква, независимо от
направлението ѝ, не оспорва това. Съвсем отделен
е въпросът, че отделни текстове, изречени от Иисус
Христос, са несъмнен превод от арамейски – иначе
не би и могло!
Самият арамейски, до арабското завоевание, ус-
пешно е конкурирал гръцкия, нещо повече – Близки-
ят Изток, в т.ч. и Египет, са общували на арамейски
(по-точно – на негови диалекти). От II век нататък
той търпи значителни модификации под въздейст-
вието на местните култури, а след VII век, когато
арабите заливат тези територии, постепенно отмира
и се запазва единствено в някои части на Сирия,
известен днес като новоарамейски.
Що се отнася до самите текстове, които са били
изговорени от Иисус Христос, единственият текст, за
който никой не спори, е молитвата „Отче наш”, при-
знаван дори от богомилите. На тази молитва („Еван-
гелие от Матей”, 6:9-13 и „Евангелие от Лука”, 11:2-
4), безспорно огласена на арамейски, след справка
с многобройни източници на различни езици и пи-
сани в различно време, се опитах да направя от-
носително достъпно обобщение, което предлагам на
всички, които се интересуват.
И още няколко изречения, тъй като иде реч за
творчество и превод. Съотнасянето на отделни думи
и контексти както в рамките на един и същи език,
така и при език-вход и език-изход – в този смисъл
и цялостния контекст, – изисква и от твореца, и
от преводача висока култура и дълбоко познаване
на съответните изразни средства (в случая, езика
като основно средство за генериране и отразяване
на мирогледа). И ако даден творец, който владее в
съвършенство изразните средства, е в състояние да
изгради стойностно произведение на ниско, почти
интуитивно ниво, то преводачът (без да подценя-
вам интуицията!) създава своето преводно произ-
ведение изключително на високо, рационално ниво.
Постигането на „съвършенство” в превода е пости-
гането на съвършенството в компромиса, но Онзи
компромис, който изцяло запазва основния вектор
на посланието. Прочее, това е валидно за всеки из-
казващ се и всеки, който възприема това изказва-
не – изказващият се материализира мисълта си, т.е.
превежда я от мисловен на вербален език, твори и
ѝ задава вектор, а възприемащият я препревежда
спрямо своята понятийна и ценностна система –
така той твори нов образ, нова материализация на
първоначалната мисъл. Торвал Детлефсон е казал:
„Добрата преценка идва чрез опита, а опитът
идва от лошите преценки. Опитът е чудесното
нещо, което ти дава възможност да разпознаеш
една грешка, когато е извършена отново.‟
Затова, нека този анализ ни подтикне към по-вни-
мателно и задълбочено отношение към всичко онова,
което прониква през ушите и очите ни, достига до
разума и сърцето ни и трупа нашия опит. Вероятно
би било чудесно, ако успее и да ни предпази от па-
пагалстване, от дирене на теле под вол или „ключа
на Леонардо”, както и от мощното ни желание да бъ-
дем прави във всичко, особено когато „авторизира-
ме” чужди мисли и изказвания, или когато случайно
прочетеното или чуто предположение – само защото
ни харесва, – превръщаме в „прозрение”.
51
 Изкуството на превода
И така, да се запознаем първо с основните кано-
нични преводи:
Πάτερ ἡμῶν (на гръцки)
Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,ἐλθήτω ἡ
βασιλεῖὰ Σου,
γεννηθήτω τὸ θέλημὰ Σουὣ ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ τῆς γῆς.
Τοὺ ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον δὸς ἡμῖν σήμερον.
Καὶ ἄφες ἡμῖν τὰ ὀφειλήματα ἡμῶν,
ὣς καὶ ἡμεῖς ἀφίημεν τοῖς ὀφειλήταις ἡμῶν.
Καὶ μὴ εἰσένηγκας ἡμᾶς εἰς πειρασμὸν,
ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπὸ τοῦ πονηροῦ.
Ἄμην!
•••
(Транскрипция на кирилица)
Пàтер хемòн, хо ен тòйс уранòйс, хагиасthèто то òномà Су,
елthèто хе басилèйà Су, генеthèто то thèлемà Су
хо ен уранò кàй епѝ тес гес.
Ту àртон хемòн тон епиу̀сион дос хемѝн сèмерон.
Кàй àфес хемѝн та офейлèмата хемòн,
хос кàй хемèйс афѝемен тòйс офейлèтайс хемòн.
Кàй ме ейсèненкас хемàс ейс пейразмòн,
аллà рю̀сай хемàс апò ту понеру̀.
Àмен!
•••
ОТЧЕ НАШ (на старобългарски)
Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,
да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,
да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,
да бѫдєтъ волıа Твоıа
ıако на нєбєси, и на зємли.
Хлѣбъ нашь насѫщьныи даждь намъ дьньсь
и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжь-
никомъ нашимъ,
и нє вєди насъ въ искѹшєниѥ (напастъ),
нъ избави ни отъ нєприѣзни (лоукаваго),
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.
Аминь!
•••
PATER NOSTER (на латински)
Pater noster, qui es in caelis:
sanctificetur Nomen Tuum;
adveniat Regnum Tuum;
fiat voluntas Tua,
sicut in caelo, et in terra.
Panem nostrum cotidianum da nobis hodie;
et dimitte nobis debita nostra,
sicut et nos dimittimus debitoribus nostris;
et ne nos inducas in tentationem;
sed libera nos a Malo
Amen.
•••
ОТЧЕ НАШ (на арамейски)
Abwoon d'bwashmaya
Nethqadash shmakh
Teytey malkuthakh
Nehwey tzevyanach aykanna d'bwashmaya aph b'arha.
52
Hawvlah lachma d'sunqanan yaomana
Washboqlan khuabayn aykana daph khan shbwoqan l'khayyabayn.
Wela tahlan l'nesyuna ela patzan min bisha.
Metol dilakhie malkutha wahayla wateshbukhta l'ahlam almin.
Ameyn.
(Тук тя може да бъде чута с правилно произношение.)
https://www.youtube.com/watch?v=UJi0riH9HPk
http://ololo.fm/search/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D
1%82%D0%B2%D0%B0+%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5
+%D0%9D%D0%B0%D1%88/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D
0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0+%D0%9D%D0%B0+%D0%9
0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0
%BA%D0%BE%D0%BC+%D0%AF%D0%B7%D1%8B%D0%B
A%D0%B5
•••
(Транскрипция на кирилица)
Абввун д’башмайя!
Неткаддаш шммах;
Тейте малкутах;
Нехвей цевянах айканна д’буашмайя ап п’арха;
Хаулах лахма д’сунканан юмана;
Уашоклан хуабайн, айкана дапххан шбукан л’хайябвайн;
Вела тахлан л’несйюна, ела пацан мин биша.
Метол дилахие малкутха, уахайла, уатешбухта л’ахлам алмин.
Амейн
А сега да се задълбочим в тълкуването:
Abwoon d'bwashmaya
Официален превод: Отче наш, Който си на не-
бесата! или както казват арменците: Отче наш, Ти,
който СИ небето.
Abwoon – означава „Божествен родител‟, в този
смисъл и „плодотворна еманация на света‟, но в ни-
какъв случай „безлична‟!
d'bwashmaya – означава „небе‟ в най-широк
смисъл, включващо понятията „Светлина‟ и „Бо-
жествено 'Слово'” (общо в пространството; слово =
логос = замисъл), а окончанието aya посочва, че
това Сияние се случва повсеместно във всяка една
точка от пространството, или казано по друг начин,
по-скоро на метаезик: Ти, който си Светлината и
Словото в общото Сияние на Вселената.
Nethqadash shmakh
Официален превод: Да се свети Твоето име.
Nethqadash – означава „очиствам‟, „изчиствам‟,
„пречиствам‟, „подготвям чисто място за нещо‟.
Shmakh – (Shm – означава „огън‟) разпростра-
нявам огън; „да бъде (в тишина и спокойствие) за-
ето пречистеното Пространство от Твоята Светлина
(която е Твоето Име)‟.
Teytey malkuthakh
Официален превод: да дойде Твоето Царство.
Tey – означава „нека дойде‟, „ела‟; двойното
повторение показва „взаимно желание‟.
месец май ● година 6015 ●
Malkuthakh – „царство‟, по-скоро в смисъл на
„нарочна структурирана общност‟; символично
указва на „плодотворящата ръка‟, „земните гради-
ни‟ „чистия, мъдър идеал‟; като цяло изразът има
значение на: „Ела си вкъщи‟, тоест, там, където е
нашият дом, домашното огнище.
Nehwey tzevyanach aykanna
d'bwashmaya aph b'arha
Официален превод: да бъде Твоята воля, както
на небето, тъй и на земята.
Tzevyanach – означава „воля‟, но не в смисъл
на „мощ‟ и „сила‟, а като желание (съкровено) на
сърцето.
Aykanna – означава „постоянство‟.
Aph – е „лична насоченост‟.
Arha – е дума за Земя, а b' – означава „жив‟;
съчетанието b'arha – „жива Земя‟ в случая може да
има тълкуване и на „одухотворена материя‟.
Hawvlah lachma d'sunqanan yaomana
Официален превод: Насъщния ни хляб дай ни
днес.
Hawvlah – се превежда като „давам‟ (без значе-
ние дали даденото е духовно или материално).
lachma – е „хляб‟, но в смисъл на „храна‟, не-
обходима храна за поддържане на съществуването;
(chma – само по себе си означава „нарастващо же-
лание‟, в този смисъл и „глад‟ за нещо).
D'sunqanan – означава „нужда‟, но в смисъл на
„това, което ми е необходимо‟, „това, което мога да
владея/управлявам‟, „това, което мога да нося‟.
yaomana – означава „жизнена сила‟.
Washboqlan khuabayn aykana
daph khan shbwoqan l'khayyabayn.
Официален превод: и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Khuabayn – означава „дълг‟, „нещо дължимо‟, в
този смисъл, „вътрешно натрупана енергия, която е
в състояние да ни разруши‟.
Aykana – „отпускам‟, „опрощавам‟ като пасивно
доброволно действие.
Wela tahlan l'nesyuna
Официален превод: и не въведи нас в изкуше-
ние.
Wela tahlan – дословно означава „предотврати
влизането ни‟, „направи така, че да не се поддадем
и да навлезем в нещо…‟, по-скоро – „лошо”.
l'nesyuna – в широк смисъл, се превежда като
„заблуждение‟, „илюзия‟ – плод на „блуждаещия
разум‟(в този смисъл „лукавить‟, „лукаво‟ означава
нещо „лошо, преднамерено, изместващо истината‟ и
няма нищо общо с дявола*).
ela patzan min bisha
Официален превод: но избави ни от лукавия.
Ela – означава „незрял‟, „извършващ несъответ-
стващи или ненавременни действия‟.
● месец май ● година 6015
Изкуството на превода
Patzan – означава развързвам, освобождавам.
min bisha – от „нещо, което може да причини
или причинява злина‟.
Metol dilakhie malkutha wahayla
wateshbukhta
l'ahlam almin.
Официален превод: защото Твое е царството, и
силата, и славата вовеки веков.
Metol dilakhie – може да бъде преведено като
„владея нещо, което дава плод‟.
malkutha – „царство‟ (в описания смисъл).
wahayla – в смисъл на „жизнена среда‟.
wateshbukhta – означава преди всичко „хармо-
ния‟; „славата‟ в официалните преводи е трябвало
да означава „Божествена сила, проявена в Светлина
и Хармония.
l'ahlam almin – означава „от век на век‟.
Ameyn
Официален превод: Амин.
Ameyn – означава „проява на воля‟, „потвър-
ждаване‟ и „утвърждаване‟, има силата на клетва.
В прослава на Великия Архитект на Вселената! ◊
* Дяволът (от гр. διάβολος, означаващо „кле-
ветник‟), популярно название на Сатаната (от
ивр. "sāṭān" означаващо „препятствие или про-
тивник”) или още Абадон, демон – синоним на
Сатаната през Средновековието, Азазел (от
ивр. „княз на дяволите‟, Самиел), Велзевул
(от божеството Баал/Ваал и „себул‟, обозна-
чаващо „най-главен‟), Луцифер = Светоно-
сец, превърнал се в синоним на Сатаната през
Средните векове (не е упоменат във Ветхия
Завет), както и Негеос, Уриан, Питон, Асмодей
или Мефисто(фел) – героят на Гьоте, и Воланд
(едно от имената на дявола в Средновековна
Франция, употребено от Булгаков), е обобщено
понятие на Злото.
Самото име Сатана дължим най-вече на Йоа-
новия Апокалипсис:
„И стана война на небето: Михаил и Ангели-
те му воюваха със змея, а змеят и ангелите
му воюваха с тях, но не устояха и за тях не
се намери вече място на небето. И биде сва-
лен ...Сатаната... свален на земята, а заедно
с него бидоха свалени и ангелите му” (Книга
„Откровение на Йоан”, 12,7-9).
Така от „творение божие” и „обикновен про-
вокатор” (както е в „Книгата на Йов”), Сатаната
през вековете, та чак до наши дни, придобива
все по-голяма „мощ”, за да заеме опозиционно,
едва ли не равностойно на Божественото, мяс-
то.
Това е и причината „лукавото”, т.е. „недо-
бронамереното, злостното, клеветническото” да
бъде приравнено към „самия” Сатана.
Затова, в този смисъл смело можем да ка-
жем, че ако Човекът е Божие творение, то Са-
таната в съвременното му разбиране е изцяло
човешко творение.
53
 ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟ ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟

ЗАКОН. СВОБОДА. СМЪРТ

Бр∴Еленко КАЗАЛИЙСКИ а свободата е неограничен простор, полет на духа,

Ложа „Свети Йоан‟ – Ор∴София
липса на ограничения. Какъв е този закон – човеш-
ко изобретение, закон, на който се подчинява об-
ществото или определена група хора?
С безкрайно уважение към всички религии и
вероизповедания по света, със смирено преклоне-
ние пред всички свещени текстове, които Единият
Вседържател ни е изявил в благодатно Слово и ни
е завещал чрез своите месии и пророци, аз ще си
позволя да споделя своите мисли, опирайки се на
онази културно-историческа традиция, към която

О
принадлежа, а именно опирайки се със страхопочи-
тание на Закона, който Всевишният ни е завещал в
гласяването в открита Ложа на тек-
Слово чрез устата на Моисей. Законът, Братя мои,
стове с размисли, авансово опреде-
е един. Това е Божественият закон и всички негови
ляни като „градежи”, още преди да
модификации и интерпретации са нещо прекрасно,
са преминали през оценката на Ло-
със сигурност обслужват определени интереси, но
жата, поставя Брата Оратор в поло-
са нещо временно и твърде преходно.
жението на инстанция, лично отго-
Всички книги от Септуагинта или Преводът на се-
ворна за качеството на продукта, който ще бъде
демдесетте, или както твърде дръзко и неразумно
поднесен на братската общност. Съпоставим с
ги наричаме Стар Завет, та... всички книги от Пре-
фигурата на някогашните „официални опоненти”
вода на седемдесетте, следващи Мойсеевото пето-
при процедурите за присъждане на научни сте-
книжие, а именно книгите на Съдиите, на Царства,
пени и звания (днес по-малко заплашително на-
Соломоновите книги, книгите на пророците и всички
ричани „рецензенти”), Ораторът трябва да търси
останали книги, имат едно основно послание: кой-
отговори на своеобразен „Гордиев възел” от въ-
то следва Господните закони, които намираме в Пе-
проси, докосващи проблема „писане на градежи”:
токнижието, който ходи по Божиите повели, живее
• Доколко представената информация е широ-
праведно. Който не следва Божиите повели – Смърт.
ко известна ИЛИ НЕ?
Търсете символа, Братя мои, чрез примери от ис-
• Доколко лансираният материал представлява
торията на израилевите племена, в годините на тях-

Снимка: личен архив

компилация от чужди авторски текстове ИЛИ НЕ?
ната държавност, на щастие и неволи, на изобилие
• Доколко тематиката на разработката се до-
и нещастие, на гнет и благодат. Там ние виждаме
косва до въпрос, имащ отношение към основани-
само едно: или ходиш по повелите Господни или те
ята за съществуване на Братството ИЛИ НЕ?
грози Смърт. И то Смърт в смисъла на тленност, лип-
• Доколко е засвидетелствана задълбочена ин-
са, забвение, отнемане на битие, заличаване. Защо-
формираност, съчетана с критически поглед към
то какво казва Господ чрез Мойсея във втората си
третираната материя ИЛИ НЕ?
заповед, а именно тази, че не трябва да си правим
• Доколко мисълта на автора е разпиляна и
Скъпи Братя, кумири и никакво изображение на онова, що е горе

П
аморфна ИЛИ НЕ?
на небето, що е долу на земята и що е във водата
• Доколко сред потока от написани и изговоре-
ри подготовката и откриването на Ло- под земята и че не трябва да им се кланяме и да им
ни думи може да се открои запаметяваща се идея,
жата на 1-ва и 2-ра степен присъства служим? Казва:
свежо хрумване, интригуваща позиция ИЛИ НЕ?
едно странно изречение, огласено от „Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за
Иван Коржев, Младият Пилат като оратор

• Доколко императивът на императивите за

Уважаемия Майстор: греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода
търсене и прогласяване на истината се е откро-
„Само Законът може да ни даде сво- децата, които ме мразят,
ил между редовете в градежния размисъл – дори
бода”. И Който показва милост до хилядно коляно към
само като искрено и отчетливо доловимо желание
Навярно това изречение не е маловажно щом при ония, които ме обичат и пазят моите заповеди”
– ИЛИ НЕ?
произнасянето му Уважаемият Майстор взема меча (Изход, 20:5-6).
Следващите надолу два примера, взети от жи-
на Ложата и го поставя върху Старите Задължения, Та... законът е нещо, което се следва, или ни гро-
вота на Ложа „Свети Йоан”, дават възможност да
Основния закон на Обединената Велика Ложа на зи смърт и то смърт в най-категоричната и отнема-
се отговори на тези и други такива въпроси.
България, Правилника за неговото приложение и ща същност – липса на битие, заличаване, тленност.
Редакцията на „Зидарски преглед” ще публи-
Устава на Ложата. Напълно позната, вътрешно раз- Но това е Закон, който Господ сключва с Авраам,
кува подобни примери и в бъдеще, за което и от-
бираема, но в същото време трудна за обяснение е с Исаак, с Яков, със синовете израилеви. Та какво
крива настоящата рубрика – „Институцията 'Ора-
тази фраза. Как така законът ще дава свобода. Та общо имаме ние с тях? Ласкаем се от мисълта, че
тор'‟.
нали законът е ограничение, ред, движение в релси, имаме, защото това е Закон, който Единият Преблаг
Зидарски преглед

54 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 55

 ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
Вседържател сключва с всички негови избраници,
които имат най-тежкия дял, а именно –
имат благодатта да носят в себе си искрица
от светлината на истината.
Това е най-тежкият дял, защото да го отстояваш и
носиш е задача почти непосилна, а твърде лесно
можеш да притулиш и загасиш пламъка, защото на
този свят няма нищо по-лесно от това да прахосаш
онова, що ти е даром дадено. Много по-трудно и из-
нурително е да умножиш даровете, чрез страдания,
лишения и мъки да умножиш благодатта, за да полу-
чиш благодат връз благодат.
Но все още не откриваме каква може да е връзка-
та между Закона и Свободата, а по-скоро откриваме
пряка връзка между Божествения Закон, предаден
ни чрез Свещените книги, и Смъртта – и то смърт,
като унищожение и забрава. Какво се случва със
Саул, първия израилев цар – той не ходи по Божии-
те пътеки и не спазва Божиите разпоредби. И семето
му се заличава. Давид следва Божиите закони и Бог
дава вечна награда на потомството му. Та нали съ-
щият този Давид се изправя срещу филистимеца-ве-
ликан Голиат само с прашка и пет гладки камъчета
от потока и го надвива, защото, както казва Давид,
„ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида
против тебе в името на Господа Саваота, Бога
на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш”
(Първа книга „Царства”, 17:45).
Тук ще си позволя да цитирам част от молитвата
на Ана, майката на израилевия съдия, назорея Са-
муил:
„Никой не е тъй свет като Господа; защото няма
друг освен Тебе; и няма твърдина като нашия
Бог.
Не продължавайте да говорите думи надменни;
дръзки думи да не излизат от устата ви; защото
Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмис-
лени.
Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със
сила препасват;
Ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори
безплодната ражда седем пъти, а многодетната
изнемощява. Господ умъртвява и съживява, сва-
ля в преизподнята и изважда;
Господ прави човека сиромах и богат, унижава
го и го въздига” (Първа книга „Царства”, 2:2-7).
„Стъпките на Своите светии Той пази, а беззакон-
ните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила
човек е як” (Първа книга „Царства”, 2:9).
Не чрез сила човек е як, защото неясен е за нас
промисълът и премъдростта на Всевишния и
всяка надменност, самонадеяност и глупост
обричат на забвение постъпките и делата
ни.
Но служенето на правотата, истината и справедли-
востта ни доближават до Божествената мъдрост.
Та, неходейки по Божиите Закони, нас ни очаква
смърт, тленност и забвение, а ходейки по Божиите
повели, ние сме свободни. Но свободни да правим
какво, скъпи Братя? Не е нужно да се обръщаме към
митовете и култовете на древен Египет, нито към
56
Елевзинските мистерии, към античните инициации
и култа към Дионис или към традициите на което и
да било друго посвещенческо общество, а просто да
проследим какво точно учим и откриваме за себе си,
докато изкачваме стъпалата на масонския Храм. На
какво се учим от своите Братя? Учим се как да ук-
ротим своите страсти, как да контролираме сетивата
и емоциите си, как да развием и усъвършенстваме
нашия ум. Но целта на всичко това не е самообла-
жаване, а по-скоро самоунищожение. Истинската
цел трябва да е не самодоволство, а отмиране на
личните желания за материални придобивки и по-
ложение, докато не изчезне всяка светска съблазън
и амбиция.
Доброволна жертва и пълно заличаване
на егото, на Аз-а, като нещо отделно от
другите и притежаващо някакви особени
права.
Това е истинският човешки стремеж, да създадеш
нещо, което е по-силно от егото ти, да не ламтиш
за материални облаги, постове, и кога, къде и как
точно се изписва и слави твоето име, а да опиташ да
допринасяш за обществото и да оставиш след себе
си нещо повече от онова, което си заварил. Та чрез
смъртта на собственото си Аз, на собственото си его,
да позволиш творческото начало в теб, даровете, с
които Всевишният те е дарил да изгреят и служат на
добрите ти и полезни дела.
И това е точно, както учи Иисус: Смъртта може да
бъде победена само чрез Смърт.
Смъртта – в смисъла на грях, греховност, непод-
чинение на Божия Закон и неходене по Божиите
пътеки, Смърт – в смисъла на тленност и забвение,
може да бъде победена само чрез Смъртта като пре-
раждане, като отмиране на тщестлавието на Аз-а и
начало на нов живот, в който благодатните дарове и
творческите заложби, с които Всевишният ни е да-
рил грейват с целия си блясък и служат за прослава
не на нашето име, а в прослава на Онзи, чиято е
Силата и Славата.
Не по наша воля и желание се раждаме, но по
наша воля, подобно на антични омирови герои, ние
можем да изберем смъртта си. Неследването на Бо-
жиите повели води до смърт и забрава, ходенето по
Божиите пътеки носи Свобода – и то свободата да
изберем Смъртта, прераждането и новото начало –
Смърт на Аз-а и самооблажаването и начало на нов
живот, в който заложбите и талантите ни изгряват в
целия си блясък.
Един чуден шоп и талантлив творец –
Рангел Вълчанов, разправяше, че който
мисли ясно, говори ясно.
Разбирайте: който мисли ясно, говори, пише, ри-
сува, разказва ясно. Тръгне ли къща да гради – и
градежът ще е ясен. Ще прощавате, Братя, ако из-
казаното от мен някъде е било неясно, знам че ми
предстои дълъг път към яснотата на духа и истина-
та. Но за мен ще е радост и чест ако откриете дори
частица смисъл в това, което споделих с вас.
В Прослава на Великия Архитект на Вселената! ◊
месец май ● година 6015 ●
Ubi Concordia,
ibi Victoria!
Снимка: личен архив
Скъпи Братко Ленко,
Обични Братя всички,
Като Оратор на нашата праведна Ложа, имам
привилегията да се докосвам пръв до душите на
тези, които приемат Градежа като едно от свещени-
те си права и задължения на своето съществуване в
нашето общество.
Днес това е изповедта на Брат Ленко. Наричам
този Градеж изповед, защото Ленко – без да пов-
таря познати истини, без да преписва или прави
копи-пейст на непреживяни истини или неистини
– потъва в себе си и ни доказва, че между Вяра,
Морал, Съществуване и Личност разлика няма. И
всичко това е защитено до голяма степен с удачно
подбрани цитати от Светото Писание. Но макар и
по различен начин на изказ, мислите на Брат Ленко
ми напомнят за искреността на мислите и в други
градежи на нашата Ложа, защото смисълът и силата
на Братството ни не е в догмата на религията, а в
свободата на вярата.
Две думи в изповедта на Брат Ленко ме накараха
да напиша тези няколко реда – „Свобода” чрез Меч/
Закон, в началото, и „Его” чрез Смърт, в края. Ако
се вгледаме по-дълбоко в Ритуала, ще видим, че
първата чуваме изначално в текстовете на I степен
а втората – в текстовете на III.
И така Свободата е най-обясняваната и разшиф-
рована дума в нашия живот. Свободата по същество
е преди всичко и едновременно: и сравнителна ве-
личина, и сравнително понятие. В противен случай,
тя си губи смисъла. Човек е свободен спрямо нещо
и/или спрямо някого. Нека кажем така: човек е сво-
боден спрямо рамката на личното си Битие, поддър-
● месец май ● година 6015
ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
жано от личното му Его. И ако се съгласим с факта,
че Свободата е съотносима с Ограничението, наре-
чено условно Рамка, то тогава този нонсенс ще при-
добие смисъл единствено като заменим „условната
Рамка” с безусловната истина, наречена Морална
норма. Най-точният синтез на тези норми са 10-те
Божи Заповеди! А те пътуват към нас от зората на
човечеството: от Шумер към Египет и оттам – към
днешната планетарна цивилизация.
Ключовият въпрос на личното ни отношение към
Свободата е: мога ли? А ключовият въпрос-отговор
е: трябва ли? И ако няма общ Морален Закон, кой-
то ни обединява в хуманните ни задължения, ние
винаги ще казваме, че Свободата съществува като
величина някъде, където си ти, а като необходимост
тук, където съм аз! Ще твърдим, че Свободата за-
почва от мястото, където съм аз, и свършва пред
мястото, където си ти. А двете Свободи ще се сре-
щат винаги и единствено на бойното поле, където са
моето и твоето Его!
В такива случаи много често се питам: а какво е
по същество Възпитанието? Може би галантна фор-
ма на осъзнато прието насилие, ненужно ограниче-
ние или еманация на лично осъзнатата Свобода?!
Точно тук е началото на междуличностните кон-
фликти. Тук е началото на дисхармонията, нача-
лото на деструкцията, защото едни от нас приемат
за свое кредо трактовката, че Свободата е липса на
ограничения, а други приемат Светлината на морал-
ните закони, която осветява пътя им и ги предпазва
от бездната на неограничената Свобода – свободата
на свободното падане. Свободно – донякъде! А долу
е пълно с измамно „освободени” хора. Долу е адът
на късно осъзналите Истината.
Свободата, Братя, е нашето смирено докосване
до Божественото в нас. Спомняте си:
„…и създаде Бог човека по образ свой и подобие”.
Херметиците възкликват:
„…нима не знаете, че сте Богове и деца на Бого-
вете?!”
Свободата, убеден съм, е началото на Хармони-
ята. А самата Хармония е също сравнителна вели-
чина – нещо спрямо нещо, добро спрямо още по-
добро! Ето, по този начин аз третирам думите на
Брат Ленко: Свободата е доброволна жертва и (тук
стигам и до втората ключова дума) Смърт на Егото,
но само като нещо отделно от другите около нас и
носещо някакви особени права, но без задължения.
Измамно и опасно – както за личността, така и за
обществото. Само Брат, успял да опознае себе си и
да се освободи от оковите на личните си предразсъ-
дъци, отъждествявани погрешно като еманация на
Егото, може да стане част от веригата на Братята,
поели основната задача на В.А. да градят и творят в
хармония и да победят това, което ни кара да брък-
нем в джоба на другия, вместо да посегнем към кни-
гата на Светия Закон.
„Ubi Concordia, ibi Victoria!” („Където е Съгла-
сието, там е Победата!”)
Заключение: този градеж е Майсторски!
Брат Борис Китанов
57
 ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
СЕДЕМТЕ СЕЧИВА НА МАСОНА
или символиката на
измерителните инструменти
Бр∴Людмил МИЛАЧКОВ
Ложа „Свети Йоан‟ – Ор∴София
Снимка: личен архив
Скъпи Братя,
П
овечето от нас са изминали достатъч-
но житейски път, за да се съсредо-
точат върху постигнатото през годи-
ните. Как да го определим, как да го
измерим, как да го квалифицираме.
Житейският ни градеж би имал
нужда да бъде творчески замислен, прецизно про-
ектиран и педантично осъществен…
В началото на пътя обаче той е доста неясен и ни
се струва безкраен. В средата започваме да осъз-
наваме и очертаваме неговия мащаб. А с намалява-
нето на времето започваме да се притесняваме, че
58
едва ли ще успеем да го довършим така, както сме
го проектирали.
Стори ми се подходящо, след като от много го-
дини имам професионален и личен интерес към на-
учната апаратура, измервателната техника и нау-
ката като цяло, да представя пред вас, този малко
по-различен паралел между философския смисъл
на едни от най-важните за Масонството символи,
представляващи по същество измервателни инстру-
менти, а именно: 24-инчовата линия, правия ъгъл,
либелата и отвеса, и тяхната профанска употреба
и значение. Те са едни от основополагащите измер-
вателни средства и първообраз на все по-мощните
аналитични измервателни инструменти и апарати,
развиващи се в съответствие с технологичния бум
през последните десетилетия.
•••
Като разумно същество, човек от първите си стъп-
ки до сетните си часове, съзнателно или интуитив-
но, използва сложна система от анализи и измерва-
ния, за да има реална оценка върху заобикалящия
го свят. На основата на тази преценка и собствените
си знания и опит, той взема решения – от най-ба-
налните до най-важните в живота си.
По своята същност нашето тяло е снабдено с
множество измервателни сензори, ръководени от
мозъка. Благодарение на тях ние се ориентираме в
обкръжаващата ни среда, кожата ни следи за тем-
пературни промени и допир, очите за цвят, форма,
осветеност и разстояние, ушите за звукови вълни,
носът за мирис, а езикът за вкус.
Поговорката гласи:
„Три пъти мери, един път режи‟,
и много точно отразява целия еволюционен опит,
натрупан през вековете и показващ, че измерването
е сред най-важните човешки дейности. Многократ-
ното повторение на измерването намалява различ-
ните възможни грешки и ни дава увереност, че ре-
шаващият акт на рязането ще е правилен.
Измеренията и измерването на построеното от
нас като личности и общество изискват особени из-
мервателни средства: за всяка стояща пред нас за-
дача – различно средство и различен подход.
Гръцкият философ Протагор – софист и ученик
на Демокрит, е прозрял още през 480 г. пр.Хр.:
„Човекът е мярка за всичко.‟
Още от първите си съзнателни дейности човекът
измерва нещата и процесите, които го заобикалят.
Прави го с педи и пръсти, крачки и лакти, според
месец май ● година 6015 ●
положението на слънцето, луната и звездите и пр.
Измерва по сравнителни методи и категории като:
любов и омраза, сила и слабост, мъдрост и глупост
и други.
Шумери, перси, китайци, маи, траки, гърци,
римляни, египтяни… Човешката история е низ от
работата на съвършени архитекти и градостроите-
ли, ювелири, скулптори и художници, математици,
философи, физици и химици, поети и писатели,
лечители и т.н. Всички те са изградили съвършени
инструменти за измервания и градеж, творчество и
забава, ползвайки за мярка човешкото тяло и въоб-
ражение, както и познатата ни природа.
Точните науки като физика, химия, биология и
пр. приемат за резултати само измерими и повторя-
еми чрез експерименти решения. Обективният под-
ход, базиран на точни, обективни, измерени и дока-
зани данни, не се нуждае от друго обяснение. Във
връзка с това е уместно да си припомним за Пиер
Лаплас, Масон и гениален математик и астроном,
доразвил с математически методи трудовете за не-
бесната механика на Нютон (според някои източни-
ци, също Масон).
Една любопитна и често цитирана случка: като
министър при управлението на Наполеон, той пред-
ставя на императора свой научен труд, при което
Бонапарт възкликва:
„И къде е Господ във всичко това?‟
Ученият отговаря:
„Господ е хипотеза от която нямах необходи-
мост.‟ („Dieu est une hypothèse dont je n'ai pas eu
besoin.”)
За да имаме еднакви критерии, са ни нужни и
стандарти, сравнителни еталони. Цивилизацията ни
е създала еталони за всичко. Еталони за физически
величини, като: разстояние, обем (вместимост), те-
жест, скорост, време; но също така за духовни, со-
циални и прочее сравнителни величини, като: нрав-
ственост, мъдрост, глупост, богатство, бедност и т.н.
От седемте работни сечива на Масона а именно:
24-инчовата линия, нивелира, правия ъгъл, отвеса,
пергела, чука и мистрията, пет са по своята същност
измервателни средства. Разбира се, те имат фило-
софско и символично значение.
24-инчовата линия
разделя денонощието на три равни части: осем за
сън, осем за своето лично призвание и осем за Бога
(развитие на духа или помощ на Брат в беда).
Инчът е бил основна величина за дължина във
Великобритания до 1875 г., равен е на 2,54 см. и е
идентичен с цола и дюйма. Само Великобритания,
която Наполеон не завладява, запазва традицион-
ните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.
За няколко години Наполеон е осъществил най-
значимите преобразувания в гражданското управле-
ние, дали отражение във Франция, Европа и целия
свят. За 4 години (мандата на едно правителство
у нас) той реформира администрацията, правосъ-
дието, финансите, образованието, реорганизира
обредните институции, започва кодификацията на
материалните активи и услугите и въвежда обща-
та система от единици. По времето на Наполеон ме-
тричната система се разпространява в цяла Европа.
● месец май ● година 6015
ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
Тя се основава на две основни величини: метъра и
килограма.
Метричната система официално е въведена в
международен стандарт чрез Конвенцията за метъ-
ра, приета от 17 държави, участвали в Международ-
на дипломатическа конференция на 20 май 1875 г.
в Париж: Русия, Франция, Великобритания, САЩ,
Гермаия, Италия и т.н.
В наши дни извън Международната система от
единици (SI от: Système international d'unités) са ос-
танали само САЩ, Либерия и Мианмар (Бирма).
Тази система е съвременната форма на метрич-
ната система и е най-широко използваната мерна
система в човешката дейност. SI е разработена през
1960 г., на базата на старата система „метър-кило-
грам-секунда” (MKS).
В SI са дефинирани седем основни единици: ме-
тър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кан-
дела, съответно за следните физични величини:
дължина, маса, време, електрически ток, темпера-
тура, количество вещество и светлинен интензитет.
Всички останали физически величини са техни про-
изводни.
САЩ са едно голямо изключение и продължават
да използват така наречената „Имперска мерна сис-
тема” в допълнение към SI. В Обединеното кралство
преминаването към SI е правителствена политика,
но стари единици все още се използват.
Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060)
описва Международната система (SI) и препоръките
за употреба на кратните и други производни еди-
ници.
Правият ъгъл
е приет в масонското пространство като символ на
морала във взаимоотношенията между хората и се
отнася пряко до майстора, напомняйки му за морал-
ните устои и справедливостта в преценките му.
Той се използва от генезиса на цивилизацията за
проектиране и градеж. Донякъде е подобен на отве-
са, който също може да определя прав ъгъл, но само
спрямо хоризонтална земна повърхност. При това –
зависим е от земната гравитация.
За първи път правият ъгъл е определен научно от
гръцкия учен Евклид в неговия 13-томен труд „Еле-
менти‟ (300 г.пр.Хр.), който е основа на математи-
ката и в частност – на геометрията. Самият Евклид е
наречен „баща на геометрията‟. Така, в том първи, с
Х дефиниция, той посочва, че
„когато една права пресича друга права и се об-
разуват четири еднакви ъгъла, то всеки един от
тези ъгли е прав‟.
Отвесът
символизира честността и правотата в нашия живот
и поведение.
Докато отвесът помага на зидарите да проверя-
ват вертикалността на строежа, то символиката на
отвеса се изразява в това: Масоните да преценяват
правотата на всяко свое дело. Както земната грави-
тация прави така, че отвесът винаги да е перпенди-
кулярен спрямо земната повърхност, така и човекът
трябва да е честен и да отстоява истината.
59
 ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
Нивелирът
символизира равенството между хората.
Най-общо нивелирът, или либелата, е инстру-
мент, позволяващ да се измери хоризонталността
на повърхностите. Старите зидарски нивелири са
включвали правоъгълна конструкция и отвес поз-
воляваща да се определи хоризонтална линия, пер-
пендикулярна на отвеса. Днес в практиката навли-
зат прецизни и удобни нивелири с лазерни лъчи,
които могат да определят нивото на големи прос-
транства.
Най-общо при нивелира и отвеса се използва
земната гравитация за осъществяването на измер-
ванията.
Гравитацията е дефинирана през 1687 г. от Ню-
тон в неговия капитален труд „Математически прин-
ципи на натурфилософията‟.
Исак Нютон е английски физик, математик, ас-
троном, философ, алхимик и богослов. Той дефини-
ра Закона за всемирното привличане, като поста-
вя основите на класическата механика. Конструира
първия действащ рефлекторен телескоп и развива
теорията за цветовете. Поставя началото на матема-
тическия анализ, който стои в основата на съвремен-
ната наука. Нютон е набожен и пише студии върху
библейски и окултни теми, провежда и изследване
за храма на Соломон и др. Счита се, че е бил Масон,
макар и да не е вписан в регистрите на Великата
Ложа на Англия. Заедно с Роберт Бойл провежда за-
дълбочени изследвания върху текстовете на Библи-
ята, като се твърди, че в резултат са открили скри-
та научна информация. Това се потвърждава и от
писмо на Нютон до Бойл от 1704 г., в което той го
умолява да запази в тайна откритото от тях, защото
човечеството все още не е готово и откритието може
да доведе до значими беди.
Съществуват и други масонски знаци и символи,
които използват внушенията и символиката на из-
мервателните средства, като например комбинаци-
ята от винкел и пергел.
Винкел и пергел
Съединените винкел и пергел са един от най-
разпространените символи и са най-използваният и
характерен знак на масонските Ложи по света.
В емблемите на различните ложи се срещат раз-
лични по своята стилистика комбинации на двата
инструмента. Съвместяването на пергела и винкела
в една фигура символизира неразривната хармония
между духовното и материалното.
Този символ в най-голяма степен изразява не-
разривната връзка между философския смисъл и
житейския прагматизъм, защото човек не може мъд-
ро да отсъди без да измери и се убеди в правотата
на своето решение.
Винкел (прав ъгъл)
В допълнение на вече казаното той е символ на
стремежа към съвършенство, изразяващ се в масон-
ската максима: да постъпваме винаги, във всички
свои действия под прав ъгъл. Правият ъгъл е посве-
тен на Майстора.
Пергел
В пергела Масонът съзира и осъзнава действието
60
на една висша, съзидателна сила. Пергелът насоч-
ва Масона към работа върху собствената личност,
върху собственото бъдеще и върху заобикалящата
природа. Той е посветен на Ложата и степента.
В очертаната от него окръжност се фокусират
най-важните цели и задачи пред Масона, които са:
духовността, справедливостта, братската взаимопо-
мощ и приемствеността в общия градеж. Той симво-
лизира в най-голяма степен и вечния кръговрат, и
вечното завръщане.
В Уикипедия пергелът е дефиниран така:
„Пергел (pergel, от персийски pargār през осман-
ски турски) е чертожен инструмент за построява-
не на окръжности и дъги от окръжности, както
и за линейни измервания, мащабиране и прена-
сяне на размери. Всички тези възможности на
пергела се използват при решаването на геомет-
рични задачи за построения с линийка и пергел.‟
За откривател на пергела е сочен Талос, племен-
ник на Дедал и находчив негов чирак, изобретил и
други инструменти, като например… триона.
Освен седемте работни сечива на Масона, често
се използва и символиката на различни физически
величини като: време, светлина и пр. Те също са не-
изменна област, в която се провеждат измервания.
Времето е естествена рамка на всяко събитие,
природен феномен.
„Сега е точното време да започнем нашата рабо-
та‟
– казва Майсторът на Ложата при откриването ѝ.
В Масонството има символи като: знакът за без-
крайност, пясъчният часовник и др., които ни свърз-
ват с този мощен философски символ.
Още от древността хората са свързвали природ-
ните цикли с времето. В пещерите Ласко в Южна
Франция кроманьонците преди 17 000 години, заед-
но с множеството фрески на животни и хора, са ос-
тавили прекрасни знаци за своето отчитане и следе-
не на времето по звездите и другите небесни тела.
В древния Египет са ползвали специфичен слънчев
часовник, който може би е първият инструмент за
измерване на времето. Днес точността на първите
механични часовници, от секунда за денонощие, се
е повишила при последните атомни часовници до
секунда за 200 000 000 години.
Друг такъв символ несъмнено е светлината. Тя е
универсален философски знак в повечето религии
и учения. В християнството Бог, при сътворението,
след като вече е изградил материалния свят, го да-
рява с живот, като казва:
„Да бъде светлина!‟
Гьоте, напускайки този свят, казва:
„Licht, mehr Licht!”
(„Светлина, повече Светлина!”)
В Масонството светлината е символ на духо-
вността и познанието. В Ложата, при нейното съз-
даване, се внася Светлина. Паленето на свещите
и осветяването на работата в масонския ритуал
е показателно за огромното значение, което има
Светлината за Масона. А иначе, от физиката зна-
ем, че тя е електромагнитно излъчване с дължина
на вълната във видимия спектър приблизително от
400 до 750 nm.
•••
месец май ● година 6015 ●
Исторически погледнато, в профанското прос-
транство, линията, отвесът, правият ъгъл, либелата
и пергелът са били основни инструменти на граде-
жа. Без тях едва ли би било възможно строител-
ството на толкова много забележителни творения
на човешката цивилизация.
Понастоящем съществуват хиляди видове измер-
вателни средства за контрол и обективизиране на
човешката дейност. Съществуват и множество стан-
дарти като ISO, ASTM, IP, AFNOR, BS, ГОСТ, БДС и
пр., призвани да ни предоставят локална и глобална
възможност за съпоставимост на произведеното от
човека. Дори и широко навлязлата през последните
години сертификация на фирмите по ISO 9001 цели
да даде измерим, обективен подход за всеобщо ва-
лидна оценка на човешките дейности по еднакви
параметри и критерии.
Предимството на цивилизациите, държавите и
нациите се определя до голяма степен от научния
им потенциал, от способността им да са в челните
редици на иновациите и тяхното бързо внедряване
в живота. За десетилетие мобилните ни телефони
„мутираха” от грубоватите пластмасови дръжки в
супер компактни компютри с вградени фото-каме-
ри, GPS-системи и множество сензори и приложе-
ния. Колите ни намалиха с пъти консумацията на
гориво и стават все по-сигурни и по-екологични.
Целият ни живот е вплетен в тази неспираща
технологична революция, която опростява същест-
вуванието ни, но и непрестанно го интензифицира.
За да отговорят на тази глобална битка за инова-
ции, страните правят гигантски инвестиции. Наско-
ро Япония откри своя най-модерен научно-изследо-
вателски център в Окинава (OIST), с първоначална
инвестиция от 500 милиона долара, за да не изо-
става в конкуренцията с новата супер сила Китай,
но също и с Корея, Русия, Европа и лидера САЩ.
Япония инвестира 141 милиарда долара годишно за
наука и изследвания. Центърът, който е снабден с
най-мощните аналитични и измервателни апарати,
засега има само 500 учени. Той е модерен научно-
технологичен институт със студенти и докторан-
ти от цял свят и има за амбиция да се превърне в
клъстер, в който да се привличат външни инвести-
тори – нещо като японска „силиконова долина”.
В Европа, в ЦЕРН, на 100 метра под земята, с по-
мощта на 25-километров ускорител, учените доказ-
ват съществуването на най-малката частица, описана
математически от гениалния Хиггс и наречена „бозо-
нът на Хиггс‟. Това е ярък пример за прилагането на
математиката като обективен изчислителен метод, с
чиято помощ може да предрече и докаже съществу-
ването на абстрактни величини, които да ни добли-
жат до отговора за сътворението на света. Съществу-
ват публикации, според които над 200 Братя Масони
участват на различни нива и в различни колективи в
рамките на този гигантски проект.
Ако оставим настрана метафизичните интерпре-
тации около така наречената „божествена частица‟,
то Масонството със своята мъдрост, обективност и
с творческия потенциал на своите членове е било
и ще бъде генератор на идеи, водещи ни към нови
открития, но и към по-духовни хоризонти.
Философията и религиите влагат духовен сми-
съл в символите, за да подсилят въздействието на
● месец май ● година 6015
ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
ритуалите с ясни послания за правота, равенство и
смиреност. Символите на измервателните инстру-
менти, като: линия, отвес, прав ъгъл, либела, пер-
гел, са характерни за Масонството поради специ-
фиката на генезиса му, като общност от строители
на Соломоновия храм, а днес – от строители на хра-
ма на духовността.
Сега, когато у нас материалното и оцеляването
ни са с приоритет пред духовното, когато астро-
номията, физиката, химията, новите материали,
молекулярната биология, но и литературата, кла-
сическите изкуства и пр. стават маргинални за об-
ществото, трябва да се замислим върху значението
на оценката и измеренията на нашата дейност – и
то не само като материални активи, а като духовно
общочовешко наследство, което ще оставим на ид-
ните поколения.
В последния си роман Дан Браун засяга про-
блема с демографския взрив, който застрашава
бъдещето ни. Населението на земята се увеличава
в геометрична прогресия, а земните ресурси са на
изчерпване. Това са количествени величини, кои-
то могат да бъдат регистрирани и предвидени във
времето. Демографското разрастване на едни на-
роди и смаляването на други ще доведе до прераз-
пределения на територии и ресурси.
Трябва да намерим в себе си онези национални
характеристики и ценности, които ни правят народ,
заслужаващ своето място в бъдещия глобализиран
и пренаселен Вавилон, за да не последваме съдбата
на траки, елини, римляни, маи и египтяни – прето-
пили се и изчезнали цивилизации и народи.
Масонските, но и общочовешки принципи на
поведение, сега и в бъдеще могат да ни направят
годни за оцеляване пред предизвикателствата на
времето. Тези принципи, кодирани отчасти и в сим-
воликата на измервателните инструменти, са: морал
и справедливост, взаимопомощ и приемственост,
хармония между материалното и духовното… Като
че ли всички те, частично или напълно, се погаз-
ват в съвременното общество. Това налага всички
ние да дадем своя принос за изправяне на колоната
на морала и справедливостта така, че хармонията
между материалното и духовното да се възстанови.
Нация, споделяща такива ценности, би съумяла да
запази и мотивира младото поколение да остане и
да се реализира в Родината си.
•••
Моля за прошка онези от Братята, които не нами-
рат за достатъчно логичен и уместен този паралел
между символичното и профанското значение на
24-инчовата линия, либелата, правия ъгъл, перге-
ла... Тези инструменти, необходими ни за Градежа
на духовния храм в профанското пространство, са
основополагащи в научния и технологичен прогрес
на нашето време: от 24-инчовата линия до нано-
частиците, от либелата до жироскопите…
От времето на Галилео и Нютон до днес, учените
и хората на духа се чувстват сред свои в масонското
пространство. Те са защитени и разбрани, готови да
споделят своите, понякога нестандартни, идеи, да
се обогатяват взаимно и да проявяват солидарност
в общия Градеж. ◊
61
 ИНСТИТУЦИЯТА „ОРАТОР‟
Γνώθι
σЕαυτόν
Скъпи Братко Людмиле,
Обични Братя всички,
Данни за съществуването и ползването на мер-
ни единици има още от дълбока древност. Зекария
Сичин е успял да разчете клинописни плочи от вре-
мето на шумерската цивилизация, в които между
другото се споменава „беру” – мярка, равна на 10
692 съвременни километра, с която се определяло
разстоянието между планетите, и „шар” – мярка,
равна на 3 600 години, или времето, за което плане-
тата Нибиру (наречена още 12-та планета) затваря
овала на своята орбита. Според разчетените пло-
чи, те са дадени на земните жители от нефилимите
(споменати и в Библията, „Книга на Енох”). Както
забелязвате, и двете единици имат, нека така да го
наречем, извънземен произход.
Това ме кара да мисля, че човек, разкривай-
ки мерните единици, разкрива и подстъпите към
Сътворението, към Твореца, наречен от нас Велик
Строител на всички Светове, и оттам към себе си –
сътворения от Него!
„Гноти се авто!”
„Опознай сам себе си!”
Точно по тази причина, като част от Абсолюта,
мерните единици са константни величини. Те не
бива да бъдат променяни, а само адаптирани, кон-
вертирани, обяснявани и – естествено – мъдро при-
лагани.
Всяко излизане от вградените в нас мерни еди-
ници и пропорции – тях ние не ги научаваме, а само
си ги припомняме – означава излизане от Пътя.
Значи грешна крайна цел! Още нещо: грешното
апликиране на мерните единици води до задънена
улица. Вземете за пример скоростта на светлина-
та. Колкото и да е страховита, ако я използваме за
придвижване, тя ни оставя завинаги в плен на този
краен квартал на Млечния път.
Всяка мерна единица, създадена изкуствено от
човечеството за измерване границите на неосъзна-
тото му битие и морал, се случва в моменти, когато
62
откъсваме себе си от Строителя – Творец и започва-
ме да градим нещо с така наречено „човешко” лице,
сякаш Божието е „нечовешко”. Или с „човешко из-
мерение”, сякаш Божието е грешно. Кого съдим?!
Сътворилия ни по образ свой и подобие или самото
Му творение?! Едва ли е проява на самокритичност!
Това обикновено е в резултат на абсолютно по-
грешното възприемане на материализма и подмяна-
та на основната мерна единица 1 към Бог – Творец
с неясната формулировка: 1 отнесено към човек. В
този момент Духът напуска тялото и ние се превръ-
щаме в лилипути и роботи, в такива, каквито сме в
момента, в такива, каквито ние, тук събралите се,
не искаме да бъдем!
В една от проявите си Ренесансът свали Творе-
ца от духовния пиедестал на готическите катедрали
върху земята, при човека, вместо да следва логич-
ния път от спиралата на извисяването – от нас към
Него! Това беше първият удар, а диалектическият
материализъм унищожи и малкото запазено духов-
но пространство. Тялото се издигна в култ, човекът
– в грешник, а гладът – в движеща сила. Превърнах-
ме съществуването си в апотеоз на ковчега, защото
само той е създаден с мерна единица 1 към човека.
„Soma Sema!” „Тялото е ковчег!”
Градежът на нашия Брат Людмил е извън про-
порциите на ковчега!
Той е адресиран много елегантно и премерено
символично към нас и отношението ни към света.
Той е унищожителен за най-големия недъг на
българина – мерака на всяка цена да си премери
някои телесни части! С кого? С какво? На основата
на каква константа?
База може да бъде единствено Кодът на Божест-
вения Промисъл, а ние самите сме само една част от
него – и то не винаги най-удачната!
Забележете: само Слънцето да беше с градус
по-силно, нас нямаше да ни има, ако бяхме само с
метри по-близо или по-далече от него, нас няма-
ше да ни има, ако в земната атмосфера съотноше-
нието между водорода и кислорода беше с незна-
чителен процент по-различен, нас пак нямаше да
ни има и т.н.
С други думи, имало е и има творчески промисъл
на Великия Строител, който спазвайки точните про-
порции, изразени в съотношенията на познатите ни
мерни единици, не само ни е сътворил, но и защи-
тил от съществуващите реалии. Единственото нещо,
което не е успял, е да ни предпази от самите нас!
Точно в това откривам смисъла на този градеж.
Той е майсторски и би трябвало по заслуги – а
не според някакви три години проспано време – да
сложи третата роза върху престилката на нашия мъ-
дър Брат Людмил!
Трите години могат да значат миг, осмислил цял
един живот, но могат да значат и вечност, обезсми-
слила същия този живот.
Скъпи Братко Людмиле, благодаря ти за граде-
жа, благодаря ти, че ме провокира и ме накара да
се замисля и да напиша тези редове!
Брат Борис Китанов
месец май ● година 6015 ●
За
цикличното
и линейно
време
Бр∴Иван ТОТЕВ
Ложа „Нова Светлина‟ – Ор∴Пловдив
Ч
овек живее двойствен живот: в ли-
нейно и циклично време. Разбира
се, между тях няма противоречие,
защото циклите не са затворени
кръгове, а спирала, която има и
линейно измерение. Преживява-
нето на времето в неговата линейност прави от
биологичния вид homo sapiens – ЧОВЕК. Защото
в усилието на човешката мисъл да потърси осно-
вание за живота извън Вечните закономерности,
извън изгревите и залезите, сезоните, сеитбите
и жътвите е закодирана част от могъществото и
драмата на човешката духовност и неутолимия ѝ
стремеж към болезнени открития.
Всички древни ритуали и култове приемат
и отбелязват времето като цикъл и това е ес-
тествено. Напоследък в представянето и попу-
ляризирането им се акцентира предимно върху
атрактивността и екзотичността им. А се пре-
мълчава, че в основата им стои тоталната зави-
симост от природата и безпомощност на хора-
та, живели в праисторическите епохи. Всички
древни култове са проява на страх и опит за
омилостивяване на нейните стихии, затова и
силата на природата се приема като свръхес-
тествена и божествена. В някакъв решителен за
човечеството период тази връзка се разхлабва
и, както става винаги, човекът злоупотребява с
освободената от принудата на цикличността си
мисъл, за да „впие” поглед в линейното изме-
рение на времето. Започва абсолютизиране на
● месец май ● година 6015
ИНСТИТУЦИЯТА
в няколко изречения
„ОРАТОР‟
Снимка: личен архив
неповторимостта, безвъзвратността, красотата
и трагизма на изтичащото време. Това е период
за апотеоз на егото, за осмисляне на уникал-
ността на човешкия живот и на всеки човешки
индивид…
Вярно е, третирането на времето като цикъл
действа примиряващо и потиска болезнените
реакции на възрастта, поради което някои жи-
тейски проблеми започват да ни изглеждат ма-
ловажни. В същото време това е „хранителната
среда” на всевъзможни илюзии, които, за съжа-
ление, се въртят и в масонските среди. Има една
видима нагласа да се омаловажава Цивилизаци-
ята, с нейните мисловни, научни, технологич-
ни и културни достижения, със съпътстващия
ги трагизъм и конкретно – с утвърждаването на
моралните ценности, базирани на Десетте Божи
заповеди. Видима е нагласата сред немалко
Братя да се подценява НЕРАЗРИВНАТА ВРЪЗКА
на Масонството с гражданското общество, ли-
бералната западна демокрация и капитализма.
В същото време се подхранва конспиративната
теория за наличие на някакви могъщи древни
знания, които манипулират Света и които са
достояние на някакъв масонски елит.
Тази и други тайнствени теории, както и
приятните илюзии за безкрайна цикличност, за
прераждане, за объркването на географския със
символичния Изток – не са ли това все примери
за предразсъдъци, от които Масонът трябва да
се опита да освободи мисълта си? ◊
63

да си спомним за
писателя, критика,
преводача, журналиста,
революционера...
и наш брат
Убийството
На 4 март 1930 година в центъра на
София е извършено поредното убийство.
Жертвата се казва Васил Пундев. Поло-
вин година по-рано навършва 37 годи-
ни. Роден е на 6 септември 1892 година.
Днес, при споменаване на името му, мал-
цина биха успели да извикат от мислите
си познат образ, позната биография.
Васил Пундев е бил наш Брат. И мно-
гообещаващ писател, литературен исто-
рик, преводач, публицист, критик, жур-
налист... И революционер – отрано отдал
се на каузата „Целокупна България”.
Само 20-годишен, вече бил доброволец
в Македоно-одринското опълчение през
знаменателната 1912 година, когато –
между другото, но по любов – се оказал
и младоженик. А през 1923 година вече
бил и командир на чета в Западна Маке-
дония.
Убиецът изстрелял своите куршуми
по заповед от лагера на Василовите по-
литически противници, привържениците
на Иван (Ванче) Михайлов. Във връзка
с братоубийствените борби във ВМРО от
онова време днес някои показват склон-
ност да цитират (при все и по памет)
често изричаните от Ванче думи-присъ-
да:
„Най-опасни са писачите и те трябва
първо да бъдат убивани” (Йордан Ка-
менов).
И показателно, Васил Пундев е убит,
излизайки от Народната библиотека,
Един повод да се съзре символика:
64 месец май ● година 6015 ●
...и те бяха строители на българия
„...и мястото на смъртта да участва в
доказване на властовите надмощия
и тирания над интелекта, таланта и
Словото у нас” (Йордан Каменов).
Асен Златаров:
„Видях го проснат на тротоара, поко-
сен от смъртта. Още дишаше. До него
папката му с бележки и ръкописи. А
от насрещната прогимназия уплаше-
ните лица на стотици деца правеха да
се очертава още по-грозно извърше-
ното злодеяние.
Писа се, че е паднал в минута, кога-
то с приятел е говорел за литерату-
ра и литературните ни ежби. Два дни
преди това, отивайки си заедно с него
за домовете ни, той ми разправяше
своите замисли по проучване истори-
ята на езика. Беше жаден за кабинет-
на работа. Казваше ми:
'Искам да се върна към учителство-
то. Ще имам с какво да живея и ще
имам свободно време за своите на-
учни занимания.'
Бедният Васко! И той си замина, тлас-
нат от самума на нашата зловеща об-
ществена действителност. А имаше
какво да даде: тъкмо проучванията,
за които той бе подготвен и за които
имаше любов и метода, са най-малко
разработваните: езиковата ни исто-
рия и епохата на нашето възраждане
имаха нужда от неговата упоритост и
дарование. И кой ще го замести? Така
ли се създават у нас, в тая неурожай-
на наша духовна нива, хора с ръста
на Васил Пундев?
Но мислят ли за това тия, които знаят
само едно: сигурно да стрелят из за-
сада жертвите, които им се посочат.
Онова, което дава цена, което налага
на вниманието на западната демокра-
ция скъпото дело за Македония, не е
бруталната, безразсъдна и сляпа сила
на парабелите, а личности, които те-
жат със своето име, с науката си, с
творчеството си. Те са предният аван-
гард на освободителното македонско
дело. Васил Пундев бе от малцината
такива, които трябва скъпо да се це-
нят и щадят…
А какво става…
Тъжна и жестока действителност!…”
(„Литературен свят”)
И каква ирония на съдбата! В книга-
та си „След злодейството. Шест месеца
след убийството на Ал. Протогеров”, ви-
дяла бял свят през предходната 1929 го-
дина, Васил Пундев ще впише думите на
митрополит Стефан, изречени на погре-
бението след опелото на генерал Прото-
геров:
„Неестествената смърт на Протогеров
ни навява голяма скръб. Тя показва,
че Господ у нас не живее.”
● месец май ● година 6015
Страстта по литературата Отзовава
се на пока-
Васил Пундев е роден в град Дупни- ната, от-
ца в семейството на учители. Баща му е
правена му
бил активист на Вътрешната македоно-
одринска революционна организация,
от Михаил
но паралелно и директор на Българската Арнаудов
девическа гимназия в Солун, и на Со- и написва
фийската девическа гимназия, а освен за негова-
това и автор на учебници, както и редак- та 6-томна
тор на списания с педагогическа насо- „Библио-
ченост. Майка му също е била учителка. тека 'Бъл-
След 1894 година, когато семейството гарски
на Васил се установява в София, той за-
писатели'‟
вършва гимназия, а впоследствие и висше
образование в Софийския университет
(1929-1930)
със специалност „славянска филология”. текстовете,
Важна ще се окаже срещата на млади- посветени
ни с неговия гимназиален преподавател на: Неофит
по литература, Стилиян Чилингиров, кой- Хилендар-
то във своето време е бил дълбоко ува- ски Бозве-
жаван като писател, историк, етнограф,
политик и общественик. Бидейки член на
ли, Григор
Пърличев и
свободно-зидарското Братство от първата
Стоян Ми-
половина на ХХ век, този „последен въз-
рожденец”, както често е бивал наричан,
хайловски.
ще забележи разностранните дарования
на Васил Пундев и ще го вземе под своята
бащинска закрила.
И в Университета привлича върху себе
си погледите на преподавателите, пора-
ди което – някак напълно естествено –
там се заговаря за евентуалното насле-
дяване от него на катедрата, оглавявана
от учителя му, професор Боян Пенев.
Това обаче не се случва – вероятно, не
на последно място и поради рано про-
явения характер на младия литератор-
бунтар (или бунтар-литератор), комуто е
било не само чуждо, но и буквално про-
тивно, всякакво огъване на кръста, за да
се постигне академичен просперитет. По
този повод именитият Николай Райнов,
който е познавал достатъчно добре Ва-
сил Пундев, ще запише:
„Той не чупеше гръбнак, не правеше
спогодби, отстояваше с упорита воля,
без да се бои от сблъскване с голем-
ци, силни или подли.”
А Йордан Каменов ще се запита:
„Дали сам Пундев е осъзнавал, че не-
чупливият гръбнак в България се въз-
награждава с чупене на главата?”
И ще си отговори:
„Не знам, но и при него правилото се
оказа факт.”
През 1922 година Васил Пундев се
залавя с редакторска дейност, като в
някои случаи заема и поста на главен
редактор. Редактира вестниците: „Сло-
во” (1922–1923), „Свободна реч” (1926),
„Македония” (1926–1928), „Литературни
новини” (1928–1929), „Вардар” (1929–
1930), редактира през втората година
от излизането му и списание „Българска
65
 ...и те бяха строители на българия
реч” (1927–1928). Сътрудничи на редица
издания, като: „Българска мисъл”, „Лите-
ратурен глас”, „Златорог”, пишейки ста-
тии и критични материали. А дори и само
попътно да бъдат споменати някои от
имената на литературния кръг към спи-
сание „Златорог”, би се добила представа
за средата, в която той се е движел: Hи-
кoлaй Лилиев, Cиpaк Cкитник, Cпиpидoн
Казанджиев, Боян Пенев, Йордан Йов-
ков, Борис Йоцов, Богдан Филов, Aндpeй
Протич, Георги Стаматов, Алексанgър
Теодоров-Балан, Гeopги Константинов,
Николай Фурнаджиев, Ангел Каралийчев,
Йордан Cтpaтиeв, Йордан Стубел, Дора
Неофит Бозвели. Портрет: Георги Филев
Габе, Анна Каменова, Гeopги Цанев, Ни-
колай Райнов, Владимир Полянов, Георги
Райчев, Елисавета Багряна, Асен 3лата-
ров, Никола Шейтанов, Димитър Шишма-
нов, Чавдар Мyтафов, Светослав Минков,
Илия Волен, Асен Разцветников, Славчо
Кpacинcки, Hикoлaй Марангозов, Алек-
сандър Геров, Емилиян Станев...
Васил Пундев написва: „Характерис-
тики. Свитък І” (1914), „Добри Чинтулов”
(1922), „Нашата художествена литера-
тура” (1922), “Просветители и револю-
ционери” (1922), „Боян Магьосникът.
Историко-литературна студия” (1923),
66
„Първи български стихотворци” (1925,
1939), „Периодически печат преди Осво-
бождението” (І част: „Списания” (1927),
ІІ част: „Вестници” (1930)), „Гръц-
ко-български литературни сравнения”
(1929), „Днешната българска лирика”
(1929), „След злодейството. Шест месе-
ца след убийството на Ал. Протогеров”
(1929), „Константин Огнянович” (изда-
дена посмъртно, 1941), „Рибният бук-
вар” (издадена посмъртно, 1942). Орга-
низира издаването на „Григор Пърличев.
Съчинения” (1930). Превежда множество
творби на руски, немски и гръцки поети.
Отзовава се на поканата, отправена
му от Михаил Арнаудов и написва за не-
говата 6-томна „Библиотека 'Български
писатели'‟ (1929-1930) текстовете, пос-
ветени на: Неофит Хилендарски Бозвели,
Григор Пърличев и Стоян Михайловски.
Из „Неофит Хилендарски
Бозвели”
„В редицата на възродителите от вто-
рата четвърт на XIX в. особено изпък-
ва Неофит Бозвели, роден към 1785
(точно годината не се знае) – един
неспокоен дух, бунтовник преди ре-
волюционерите ни. Пенчо Славейков
го нарече:
'Ахасфер на нашето възраждане –
дрипав и намръщен калугер, който
на гърците е гледал с такова омер-
зение, с каквото на гадовете, що
са го яли по затворите, дето, вмес-
то да се смири, волята му е ставала
по и по-опърничава.'”
„През 1839 той отива в Цариград, дето
повежда сред тамошните българи
борбата за черковна свобода.”
„Като книжовник Неофит Бозвели е
познат с петте печатани книги на
'Словеноболгарское Детоводство'
(1835) и с два диалога, издадени къс-
но след смъртта му: 1. 'Просвещенньй
Еуропейц, Полумершая Мати Болгарiя
и син Болгарiи', писан към 1811; 2.
Диалог известен под името 'Мати Бол-
гарiя', писан към 1844-1848.”
„Подтици за написване Детоводството.
(...) Тук той обяснява, че решили да
съчинят (разбирай с Ем. Васкидович)
'това детоводство за нежната юност'
по две причини. Първо, родителите у
нас никак не се грижат за 'доброто от-
хранване (отглеждане) на чадата си',
като им оставят само материални бо-
гатства и казвали за децата, че ако са
добри, добри ще бъдат и без учение.
'Оувы! – възразява предговорът – ко-
лико согрешават таковiи безсовест-
нiи безчеловечнiи и чадоненавистнiи
отцы!!!' – защото човек не се ражда
нито добър, нито лош и душата на де-
месец май ● година 6015 ●
...и те бяха строители на българия
тето прилича 'според Арiстотеля, на
една весма бяла бомага (хартiа), на
която ни е никакво деиствiе написан-
но, но може до време весма много да
ся напишат на нея' добри или лоши
неща, които остават до дълбока ста-
рост у човека.”
„Диалогът 'Просвещенный Евро-
пеец'. Картина на робството. Първи-
ят диалог представя Майка България
като отшелница с черно разкъсано
расо и забрадка в една висока пеще-
ра край Янтра. Той има едно важно
лице (...) – Просветеният Европеец,
който довежда при полумъртвата своя
ученик, сина ѝ. (...) Във фактът, че
Европеецът сам идва при родината
ни, се отразява наистина проявени-
ят вече интерес към нас от чужбина.
Просветеният Европеец приближава с
обич и сърдечно желание да помогне
на нещастната България, към която се
обръща със следните думи:
'Приз много Народы приминах, и
пригледах просветителныте тяхны
училища сос искусны и доброн-
равны учители, и ученици, раз-
ни доброискусны ходожественны
фабрiки – благочинни наредбы до-
стойны на обществата си членови,
праведнозаконны права управите-
ли всите един другиму спомагаю-
щи, в искренна любов благосклон-
но обвязаны, братолюбезно и
согласножителствующи – царските
и церковныте закони покорно па-
зят, обществата си украшават – и
общите си майки развеселяват – и
от всяка страна похвали предо-
биват – и от Боги благословенiе
Авраамски получават... А тука ме-
жда твоите – (не зная – умат ми ся
замая как да гу нарека) сынове,
гледам премрачие темнина, завист
и рвенiе, лакомство, грабленiе,
клевети, предателства братовозне-
навиждане... и брато-отцеубiиства
– всите ся уклонили – в темнината
варвят... нипощо ся посмышляват,
чи е от светат срамота – и от все-
видящаго, и правосудящаго Бога
грехота... воистинну вервай мя. –
Аз кумахай светат, за да изпытам
кой народ, в какво благочинiи, и
доброправiи преминува, обиколих
– но в такова премрачна темни-
на, и в таково богомерско и чело-
векоумразно и прегнуснаво и за
уплакване достойно состоянiе, не
видях... освен твоите опацы сыно-
ве. – Гледам и тебе, която им си
от край обща майка, чи тя веза-
ли, до смерти наранили, очите и
ушыте ти сос дебела пластина при-
везали, за да не ги виждаш и слу-
● месец май ● година 6015
шаш, що правят. – Прости мя инди Дали сам
многонаранинная и бедствующая Пундев е
болгарская мати! Молим тя, поле- осъзнавал,
гичка востани; ето очите и ушыте че нечу-
ти отвезахме – виждаш ли тогова,
пливият
когото при тебе сос много вω имято
Божiе заклеваныта доведох, за да гръбнак в
тя види, в какво жалостно состо- България
янiе ся нахождаш! (...)’ се възна-
Съдържанието на диалога, това което граждава с
трябва да се изложи, е в думите глав- чупене на
но на сина, разпитван от майката, да- главата?
ваща му съвети. Тя благодари отна- Не знам, но
чало на Европееца, че е довел един и при него
неин син, и се учудва защо българите
правилото
не залягат за своята просвета и не
ги ли е срам от другите просветени се оказа
народи, като живеят в такъв мрак и факт.
поквара; след това заклева сина си
да ѝ каже защо това е така, коя е при-
чината. С голяма скръб и преданост
синът обяснява, че за бедствията на
българите са виновни чорбаджиите,
от които много семейства са избягали
и се пръснали по чужбина. Чорбад-
жиите се гърчеят и заедно с гърците
ограбват населението. (...) Майката е
ужасена от разказа, а Просветеният
Европеец пак повтаря, че никой друг
народ освен българският не се нами-
ра в такова 'безбожно, безчеловеч-
но и бедно и окаянно, уничиженно и
хулно состояние'. Накрай Мати Бол-
гария осъжда духовенството и чор-
баджиите (...).”
„Диалогът 'Мати Болгария'. Изоб-
личение срещу гръцкото духовенство.
(...) С голяма скръб и съкрушение
Мати Болгария вижда синовете си
пръснати вън от родната земя и пита
какво ги е накарало да бягат от нея.
'За уплакване достойни, мои пре-
мили, горки рожби, като ходите по
светът, не виждате ли на другите
народни майки рожбите, как са от
словесния науки просвещени и сос
всякакви изкуства украшени? Коя
ли друга народна майка, като ва-
шата, си гледа по светът милите,
горки рожби разпръснати, а които
са си останали при нея совсем нео-
бражени и нечувственни, непозна-
вающи от кой за какво се сосипват,
услепяват, занемяват и заглуша-
ват, че толико години за народната
си полза отнюд не се благоразсуд-
но смишляват!'
На тоя възглас се явява един син на
Мати Болгария, който отговаря на въ-
просите ѝ. Българите се пръснали по
чужбина от кърджалийските насилия,
а сега не смеят да се приберат от гръц-
кото духовенство, което е замаяло тур-
ската власт с подкупи и коварство, та
преследва и граби нещастното българ-
67
 ...и те бяха строители на българия
ско население. Гръцките духовници са
'очарователни убайници, претворя-
щи черното в бяло, кривдата в пра-
вда, лъжата в истина и срамното в
равно.'
(...) Синът не намира думи да го оп-
ише:
'Милая ми майко, трябва да имам
небото за хартия, морето за чер-
нило и Матусаловите години, и да
празова из стихотворците боговдо-
хновеннаго царя, пророка Давида,
чуднаго Гомира [Омир], дивнаго
Виргилия, чудеснаго Овидия и пла-
чевноридателя, йерусалимскаго
Пейо К. Яворов
пророка Иеремия, за да ми спомо-
гнат оживително да ти изложа туй
смъртоносное тегло и обстоятелно,
милая ми мати, да ти го предложа,
че сичко сос пророка Йеремия и ти
да викнете с него заедно, прилично
и жалостно да наредите и уплачете
горките твои рожби! Те уста имат,
език нямат, очи имат, но не виждат,
уши имат, но не слушат, теглят по-
вече от скотовете и защо не знаят.
Горко воздишат, и пъшкат, но за
коя причина не смеят да попитат.'"
Еничарското зло е било явно, видимо;
68
могло е да се избегне или претърпи; а
злото от гърците иде тайно, коварно,
смъртоносно. Нататък се описва ду-
ховното иго в най-черните му прояви,
което се крепи на доверието на турци-
те към гръцката духовна власт, на бъл-
гарското търпеливо невежество и на
гръкоманството. (...) Майката прибавя:
'И колико има разлика мъртвият от
живият, толико и ученият от неуче-
ният, небото от землята и ад от рай.'
(...) Наред с това:
'Училища, училища и учители, ми-
лии ми рожби! Тамо щат да ви се
отворят зажумените ви очи, за да
познаете на що зависи и состои че-
ловеческото благополучие и веч-
ное блаженство.'
Няма друг начин за спасение освен
тоя. (...) Като поръчва накрай на сина
си да напечати тоя разговор, майката
в дълъг монолог пак призовава сино-
вете си да се свестят, пробудят."
Из „При Яворов”
„До Ботев е най-близьк безспорно
Яворов. Най-близък и до нас.
Между покойниците в нашата литера-
тура той има особено място. Може поу-
ката от други да е по-голяма, но от тях
все нещо ни дели – било изключител-
ността на борческия дух у Ботев, било
естетическата култура на Пенчо Сла-
вейков или патриархалността в широ-
тата на Вазов. За нас Яворов беше по-
вече от тях водач в нов свят, повече от
тях изненада и увлечение. Поезията
му наистина разкри тайна: наша, дъл-
бока, сложна, мъчително неразрешена
от него, недоразрешена може би и от
нас. Родството с него е преди всичко
неговото срадание. Скъпите поети на
славяните са мъченици. А у нас соб-
ствено само двама са наистина стра-
дали – Ботев и Яворов. И само те са
поети с дълбок лиричен патос. Стра-
данието отбелязва тежките премина-
вания в духовния живот, по които по-
знаваме и следим неговия път. Ботев
изрази страданието, от което се роди
свободата ни; Яворов сгъсти мъките,
от които се ражда свободната личност.
У него се свиха противоречия и мъки,
които трябва да бъдат преодолени за
свободно духовно развитие. (...) Тряб-
ваше да се надмогнат съдържанията
и формите на тоя елементарен, личен
и обществен, живот, с който бяхме
свикнали, за да се издигне и развие
значителното, което личността чрез
самовглъбяване заражда като ново от-
ношение към човека и света.”
„Ничия песен не е така тежко незабра-
вима за нас като Яворовата. Споменът
месец май ● година 6015 ●
...и те бяха строители на българия
за лириката му е понякога като кош- тиска. Композицията има каменния
мар. Ужасява се човек като помисли в изглед на вътрешен лабиринт.”
какъв страшен свят мина и ни увлече „Слабите вървят със заобиколка, дви-
тоя поет мъченик. Стените на само- жат се по лесните посоки. С това
тата, неговата нощ и вътрешни чу- приспособяване Яворов не можеше да
довища, хаотичното у него прави да се помири. Той срещна нравствените
забравяме дори, че той носеше топла проблеми като мъка, противоречията
жажда за любов, стремеж към добро, му бяха непребродимо страдание. Без
истина и вяра, че копнееше за брат- Яворов нашата лирика би била иди-
ска обич и нежност, че беше слепец, лична и плитка.”
умиращ за светлина.” А са се намерили българи, които да
„Поезията на Яворов сочи пълна без- убият този българин. Намерили са се
изходност. Нито един мотив не отваря
врата към желания живот, към светло
бъдеще. Всеки опит за издигане раз-
крива по-тъмни бездни и сложна без-
пътица. Човешкото съществуване няма
цел и опори. Проверката е ново раз-
рушение. Една опора знае лириката –
майката. Но тази опора значи връщане
(...); само с нея, както и с природата,
наникъде не може да се тръгне. Всичко
друго пада: любов, родина, обществен
дълг, духовен аристократизъм, семей-
ство. Драмите бяха проверка на по-ши-
рока основа. Първата посочи любовта
като трагически стремеж към неосъ-
ществимо съединение, а втората стига
до идеята, че в природата на човека се
крият раздвоения, които не могат, не
бива да бъдат приети. Резултатът от
проверките в драмите остана същият,
познат в лириката. Нищо светло и чисто
не стои пред човека и не е осъществи-
мо от него. Пред нас е непобедимо чу-
довище: зло, неразумно, отвратително.
То е неизбежният спътник, събеседник
и мъчител. Вън от него с нищо и никого
не може да бъде свързан човек. Обре-
чен е на безплодна самота и не намира
оправдание в участта си.”
„Изводите имат необикновена катего-
ричност; те стоят често като заклей-
мяващи надписи на страстна безпо-
мощност. Категоричността им говори
за изключителната сила на всяко от-
делно увлечение и за трагическата му
непримиримост. От тях по-рязко из-
пъква светът на вътрешните опусто-
шения, из който се подемат веявици
на духа и се плискат вълни на бунт
и отчаяние. Лирическото движение у Вестник „Македония“, 11 октомври 1926 г.
Яворов е съпроводено с ужас. Както
са категорични изводите, така с остри и българи, които няколко месеца след
багри и линии се очертават образите убийството му да публикуват във вестник
върху фона на душевната нощ. Стихо- „Македония‟, същия този вестник „Маке-
творенията имат някаква желязна за- дония‟, на който Пундев е посветил мно-
ключеност и подчинение на натрапва- го свои дни и нощи от не много дългия
щи се образи. Студена необходимост си живот, декларация, с която обясняват:
лъха от вътрешните сводове на лири- „На 4 март т.г. ВМРО наказа не граж-
ката му. Диалогът в стиховете се води данина и български публицист В.
със страхотни повторения и перифра- Пундев, а престъпника пред македо-
зи; думите звучат зловещо. В стиха се ноосвободителното дело Пундев...” ◊
чуват трясъци; отличава се със строга
музикална архитектоника, която при- Зидарски преглед
● месец май ● година 6015 69
 добродетели
ТРАКТАТ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА
В∴У∴Бр∴ Теодор МУСЕВ
Стар Заместник Велик Майстор
Снимка: М∴У∴Бр∴ Александър Нишков
авам си ясно сметка, че с настоящото
предизвикателство, което си поставих
сам, се захващам с твърде сложна, не-
обятна и противоречива тема. Въпре-
ки това ще дръзна да поразсъждавам
на глас, защото се надявам поне на
две неща: първо, и преди всичко, че
ще срещна снизхождение и, второ, че
ще въведа известен ред в обърканите си размисли
по този въпрос. Въпреки това, не разчитам на ясен
краен резултат, но се надявам това мое усилие да
представлява интерес и за други. Ще бъда щастлив,
ако този градеж стане повод за многобройни кон-
траградежи и критични изказвания.
Ще си позволя да започна малко по-отдалеч.
По моему, справедливостта се родее с Истината
(не научната истина, при която отсъства всяка-
къв морал). Питателна среда на Истината са дос-
70
тойнството и любовта. Това са неща, които никога
не трябва да слизат от дневния ни ред, тъй като
са изключително дефицитни в наше време. А ние
живеем именно в това време. Ето защо няма как
да не сме повече или по-малко маносани от него-
вите болести и недъзи. Друг е въпросът: доколко
осъзнаваме това. (Впрочем, ето още един от мо-
тивите ми да се захвана с тази тема.)
Още от началото на своето съществуване
Масонството е приело за свой приоритет
търсенето на Истината.
Този приоритет не е свален и досега. Но според
мен има значително по-различен смисъл. Ако в
средните векове търсенето на истината за Бога,
за науката, за християнската църква и нейното
мракобесие е било от първостепенно значение,
сега това вече не е актуално. Сега сме приели, че
Бог може да бъде открит не само в църквата, може
би дори най-малко там, и че тя (църквата) вече
не може да възпрепятства развитието на науката.
Нещо повече – в наши дни науката се развива с
такива зашеметяващи темпове, че ние, масоните,
просто нямаме нужния капацитет да я следваме,
камо ли да ѝ влияем. А църквата се превърна в
третостепенен фактор, който с нищо не заплашва
нашето съществувание и развитие. Тъй че, след
като не ни притесняват никакви канонично-дог-
матични дилеми, след като не можем да следваме
темпото на научното галопиране, какво ни остава
да правим? Има ли поле за нашата активност, за
да бъде тя в служба на човечеството?
Мисля, че има. Защото, при целия този шумно
рекламиран научен, обществен и социален про-
грес, има една област, която си остава недокос-
ната и позабравена – това е мъглявата терито-
рия на добродетелта и морала. Тук нещата не са
претърпели кой знае какво развитие от времето
на древногръцките мъдреци, та до днес. Тук ние
можем да се намесим и да влияем – разбира се,
като започнем първо от себе си. А в цялата тази
задъхана и хаотична научно-политико-терорис-
тична надпревара, на която сме свидетели, кой
друг, ако не ние, е призван да практикува и про-
повядва моралните добродетели, без които чове-
чеството ще загине!
И тъй – ние не сме, не искаме и не можем да бъ-
дем религиозна секта. Не сме школа за светци, но
можем и трябва да бъдем школа за
добродетелност.
В най-широкия смисъл на тази поовехтяла и
малко смешна дума. Защо се изразявам по този
месец май ● година 6015 ●
начин? Ами защото никой вече не говори сери-
озно за добродетели. Неудобно е – някак, дори
е срамотно. Току виж, че те изкарали наивник,
идеалист. Но все пак не можем и да ги отричаме.
„По-добре е вместо да осъждаме пороците, да
учим на добродетелност”
– казва Спиноза.
И наистина, за предпочитание е да изпитваме
радост, а не униние, да сме преизпълнени с въз-
хита, а не с презрение, да бъдем за пример, а не
за срам. Не става дума да даваме уроци по морал,
а да помогнем на всеки сам да стане господар на
себе си и свой единствен съдник. Добродетелта е
сила. Тя е превъзходство, но и взискателност, а
това е колкото отговорно, толкова и трудно пости-
жимо. Познавам не един и двама (аз комай също
не съм измежду изключенията), които не само не
са господари на себе си, а са в буквалния смисъл
роби на пороците си, и като единствени съдници
на себе си, неизменно си издават оправдателни
присъди. Тук ще цитирам Конт-Спонвил:
„Няма Добро само по себе си. Доброто не съ-
ществува, то е нещо, което трябва да се напра-
ви и точно това наричаме добродетел.”
• • •
Дотук с общите слова. Сега ще се опитам да се
концентрирам главно
върху добродетелта, наричана
справедливост.
Отново моля за снизхождение.
Освен че е изключително сложна, многопла-
стова и противоречива, темата изисква написва-
нето на доста страници, а лаконичността не е моя
стихия.
Справедливостта е последната от четирите
основни добродетели – благоразумие, въздър-
жание, смелост и справедливост. Но тя обусла-
вя останалите три, защото те са несъстоятелни,
така да се каже – „предадени” без нея. Ето защо,
без да ги измества, тя ги съдържа в себе си. Кой,
обаче, би могъл да се похвали, че я познава или
владее напълно? По-лесно е да срещнем мигри-
ращата мисъл:
„Справедливостта изобщо не съществува. Тя
принадлежи към нещата, които трябва да се
сътворяват, именно понеже не съществува.”
Оказва се, че справедливостта има битие, до-
колкото бива осъществявана. И това е големият
човешки проблем: как да я осъществим без знание
за това, какво е тя или какво би трябвало да бъде?
Може би онова, което със сигурност би могло да
се каже за нея, е, че тя – като добрата воля, и за
разлика от другите три добродетели – е абсолютно
благо. Благоразумието, въздържанието и смелост-
та са добродетели, само когато служат на доброто
или (както справедливостта в случая) – на ценнос-
ти, които ги обуславят или надмогват. Бидейки в
служба на злото, и на несправедливостта в част-
ност, те, както казва Кант, не са нещо повече от
дарби или качества на характера и темперамента.
И тъй като без примери не може, само ще отбеле-
● месец май ● година 6015
добродетели
жа, че убиецът и тиранинът могат да притежават и
благоразумие, и въздържание, и смелост, без това
да ги прави добродетелни. Ако, обаче, се запитаме
дали те са се показали справедливи, постъпките
им тутакси променят своя смисъл и своята цен-
ност. По такъв начин, именно справедливостта или
нейното отсъствие е истинското мерило за нечии
деяния и морални качества.
Справедливостта – сама по себе си –
е благо и не може да бъде пренебрегвана
дори от дълга.
Тя не е обикновена добродетел, а хоризонт за
всички добродетели и закон за тяхното същест-
вуване – „съвършена добродетел”, според Ари-
стотел. Всяка ценност предпоставя нейното на-
личие; цялото човечество я изисква. Наистина,
тя не може да замени щастието, но без нея не е
възможно никое щастие. Ако справедливостта из-
чезне – пише Кант – човешкият живот губи своята
стойност.
Тук достигаме до пределите на утилитаризма:
ако справедливостта не е нищо повече от полза
и колективно благо, то неколцина биха могли да
бъдат пожертвани заради щастието на мнозина –
дори и без тяхното съгласие или вина. Тъкмо това
справедливостта забранява. Или трябва да забра-
нява! Тя не бива и не може да бъде пожертва-
на, дори заради щастието на огромен брой хора.
Просто това не е справедливо. Изобщо, съществу-
ва ли нещо, заради което бихме могли легитимно
да жертваме справедливостта? Дори и в името на
любовта, все едно, това би било несправедли-
вост. А любовта в този случай не би била нищо
повече от фаворизиране и пристрастеност. Ако
си несправедлив заради собственото щастие или
това на човечеството, все едно – ти си неспра-
ведлив. И при този сценарий щастието не е нещо
повече от егоизъм или конформизъм. Или заблуда
с часовников механизъм.
Думата справедливост, както знаем, се
употребява в двояк смисъл
– като съобразност с правото и като равенство
или съразмерност. Ще се спра на законово-прав-
ния ѝ аспект. Признавам, че подхождам с големи
съмнения и неувереност към това, което предстои
да кажа, защото много от разсъжденията и твър-
денията, които смятам да предложа, са спорни
и неизяснени докрай. Освен това се боя от при-
страстност или неосъзнати предразсъдъци. Нямам
възторжено отношение нито към правото, нито
към неговата еманация – закона. (Разбира се, из-
ключвам Масонския закон, към който се отнасям
с най-голям респект и уважение. В този смисъл
ми се струва, че съм доста повече масонски, от-
колкото български поданик.) Впрочем, нека все-
ки отсъди сам.
Далеч не винаги правото и справедливостта
вървят ръка за ръка, в пълно съгласие и хармония.
Причината, според мен е, че юриспруденцията се
е превърнала в наука сама за себе си и си е из-
обретила критерии, различни от тези, с които си
71
 добродетели
служим в ежедневието и които обуславят нашето
простичко човешко общуване. Съдът, когато взема
някакво решение – при условие, че не е корумпи-
ран – решава единствено като се води от буква-
та на закона, но при това неизбежно му убягват
редица дребни, но всъщност фундаментални, тън-
кости от хуманен характер. Струва ми се, че
пропастта между правото и хуманността
все повече ще се разширява.
А това е повече от противоестествено.
„Само Законът ни дава свобода.”
Да, но кой закон? Законът на Сталин ли, който
дори не е писан? Между дузината латински фра-
зи, които знам, ще цитирам тази:
„Auctoritas, non veritas, facit legem.” („Властта,
а не истината, твори закона.”)
Трябва ли да припомням от какви съображения
се води властта, когато прави закони?! Къде е тук
мястото на горката справедливост? От друга стра-
на, без закон не може да съществува никое обще-
ство. Настъпва анархия. Ето защо, по необходи-
мост, макар и със съжаление, трябва да приемем,
че справедливо е само онова, което е законно.
Ето какво казва Паскал по този повод:
„Справедливостта е това, което вече е устано-
вено. Оттук всички наши установени закони
по необходимост трябва да бъдат смятани за
справедливи – без да се изследват, тъй като са
вече установени.”
Излиза, че фактът на закона има по-голямо
значение от неговата справедливост – или, по-
скоро, я замества. Доста цинично, нали?
Как в този безпорядък да се приближим до
златното сечение, което се слави като символ на
природна хармония? Мисля, че най-приемливо е
да считаме за справедлив онзи, който не наруша-
ва нито закона, нито законните интереси на дру-
гите – нито ПРАВОТО, нито ПРАВАТА на отделни-
те хора. Или, както казва Аристотел, онзи, който
взема своята част от благата, но и полагащия му
се пай от злините. Справедливост е това, което се
съгласува със закона и зачита равенството (като
под равенство не трябва да разбираме уравни-
ловка). Ще се съгласите, че не е справедливо да
се дава еднакво на всички, след като нямат нито
еднакви нужди, нито еднакви заслуги. Не може да
се изисква еднакво, едно и също, от всички, след
като те нямат нито еднакви способности, нито ед-
накви длъжности и отговорности.
Как тогава да се поддържа равенство
между неравни?
Този спор се води от зората на човечеството. И
както обикновено, по-силният побеждава. А това
вече ухае на политика. За да не бъда заподозрян
в подобна ерес, ще цитирам отново Паскал, който
е всичко друго, само не и политик:
„Справедливостта може да бъде оспорена. Си-
лата обаче е неоспорима. Затова хората не са
успели да придадат сила на справедливостта,
тъй като силата (по силата на своята приро-
да) се опълчва срещу справедливостта и про-
72
възгласява самата себе си за справедливост.
И така, неспособни да дадат сила на правото,
хората са дали право на силата.”
Тъжна, но справедлива констатация. Това е
бездна, която цялата демокрация на този свят не
би могла да запълни. Да се следва мнозинството е
най-добрия път, защото то е видимо и достатъчно
силно, за да принуди останалите да му се подчиня-
ват. Но често това е мнението на най-посредстве-
ните, а понякога и на най-несправедливите. Обаче
законът си е закон, независимо дали е справедлив
или несправедлив. Все пак, самият той не изчерп-
ва справедливостта и това ни насочва към другия
смисъл на това понятие. Вече не справедливостта
като факт, като законност, а като ценност, като
добродетел.
Сега, замисляйки се, установявам с изненада,
че всички ценности, всички добродетели, имат
някаква скала, по която могат да бъдат градира-
ни. Например най-ценната добродетел – любовта,
може да бъде малка, голяма; пасивна, активна,
даже агресивна. По подобен начин стои въпро-
сът с великодушието, смелостта и т.н. Само при
справедливостта не е така – нея или я има, или
я няма, но и в единия, и в другия случай е кон-
стантна величина. Ето защо,
ако законът е несправедлив, справедливо
е да се борим срещу него,
дори в известни моменти да го погазим. (За наше
щастие, няма несправедлив Масонски закон.)
Тук ми се ще да се спра на участта на Сократ.
Както е известно, след като бива несправедли-
во осъден, той отказва да спаси живота си чрез
бягство, защото счита, че не е справедливо да
погази закона. Подобна съмнителна любов към
справедливостта ми се вижда малко прекомерна.
Тя неволно, по-точно произволно, се смесва със
законността. В постъпката на Сократ има някак-
во величие, нещо трогателно-рицарско, но тя би
била престъпен акт, ако се беше съгласил да бъде
приложена към някоя друга невинна жертва. Да,
законите трябва да се зачитат и спазват, но не за
сметка на справедливостта. Справедливостта не
принадлежи на никого, на никой лагер, на никоя
партия. Впрочем партиите нямат морал. С това
искам да кажа, че справедливостта се отстоява
не от партиите, а от индивидите, които ги съста-
вляват или им противодействат.
И все пак: какво е справедливост? Съществуват
ли ясно приложими правила и норми, които да са
валидни за всеки един случай от живота? Дали не
можем да твърдим, че тя е съвместима с моралния
закон? Може би, но какво е морален закон? Позна-
вам много справедливи хора, които не твърдят, че
го познават. Ако ние го познавахме, тогава светът
нямаше да се нуждае от справедливи хора – спра-
ведливостта щеше да бъде достатъчна. Защото
не справедливостта прави
справедливите, справедливите са тези,
които я създават.
Колко опасни са онези, които твърдят, че позна-
месец май ● година 6015 ●
ват справедливостта! Според мен по-справедливи
са хората, които твърдят, че не я познават и я
прилагат по-скоро несъзнателно. Тук е мястото да
цитирам отново Паскал:
„Има само два вида хора – праведници, които
се мислят за грешници и грешници, които се
мислят за праведни.”
Но човек никога не знае към коя категория се
числи. А и щом евентуално си изясни отговора –
току виж – попаднал в другата.
Че справедливостта не съществува като реа-
лен, изначален фактор, може да бъде доказано от
следния хипотетичен пример. Ако аз съм сам на
този свят, като Адам, непосредствено след сътво-
ряването му, не бих имал никаква нужда от спра-
ведливост – нямаше дори да забележа нейното
отсъствие. Но достатъчно е да се появят синовете
ми и вече без нея не може. В животинския свят
не може и дума да става за справедливост, любов
или за каквито и да било добродетели. Но светът
на homo sapiens е немислим без тях. На свой ред,
това ме води само до един извод – добродетелите,
респективно справедливостта, са кодирани в на-
шите гени непосредствено от Великия Архитект.
И предполагам, че това е само още една поредна
стъпка в Неговия велик план за Строежа и разви-
тието на универсума.
Въпреки че за Него това едва ли е нещо повече
от обикновен тест, за нас е от огромно значение
как ще се представим в него. Но това е тема за
отделен градеж.
• • •
Да бъдем справедливи е и най-лесното, и най-
трудно нещо. Аз-ът е винаги несправедлив. Все
пак, той, въпреки отрицателните си характерис-
тики, е крайно необходим, дори защото е нашата
защита и оръжие в този смутен и объркан живот и
защото определя личностния ни облик. Единстве-
ният начин да бъде преодолян е
умението да се поставяме на мястото на
другия,
да виждаме знака за равенство между хората. Ос-
вен това равенството, което е същностно за спра-
ведливостта, представлява не толкова равенство
между обектите на размяната – което, макар и
спорно, понякога, все пак е приемливо – колко-
то между субектите, които я извършват. Не става
дума за фактическо равенство, а за равенство в
правата, което предполага, че и двамата са ед-
накво информирани и свободни, поне по отноше-
ние на всичко, което засяга техните интереси и
условията на размяната. Ще кажете, че такова
равенство никога не е напълно постижимо. Разби-
ра се, но справедлив е този, който се стреми към
него; несправедлив – който му се противопоставя
или най-малкото го игнорира.
Какво правим ние, когато решим, примерно, да
продадем автомобила си? Ами най-естественото –
стараем се да му предадем т.нар. търговски вид,
което на практика означава, че сме се подготвили
да измамим купувача, като изтъкнем и подчертаем
● месец май ● година 6015
добродетели
само положителните страни и прикрием или пре-
мълчим недостатъците на колата. Това е класи-
чески случай, в който, водени от съображения за
лична изгода, сме готови да пожертваме справед-
ливостта. С малко увъртане може би ще наречем
това изгодна справедливост. Но къде се е видяло
да има изгодна справедливост? Тя е такава само
за онзи, за когото е предназначена и който ще
се възползва от нея; но тя е добродетел само на
онзи, който я практикува или налага. Трябва ли
тогава да се откажем от своя собствен интерес?
Не, естествено! Но трябва да го подчиним на спра-
ведливостта, а не обратното. Иначе, както се каз-
ва: бъди доволен, че си богат, но не се опитвай на
това отгоре да бъдеш и справедлив.
Струва ми се, че се поизсилих, когато казах
преди малко, че справедливостта е най-лесното и
най-трудното нещо. Може и да е ефектно, но не
това е същностното в този случай. Че е трудно –
това вече е ясно. Обаче може да бъде и лесно, и
това го знае почти всеки нормален родител. Кой-
то обича истински децата си, е винаги справед-
лив с тях. Ако се наложи, дори би жертвал без
колебание живота си. Но все пак длъжен съм да
отчета, че това, последното, го могат и животни-
те и, следователно, тук става дума по-скоро за
инстинкт, отколкото за любов и справедливост,
следователно – не за добродетел. Но като вземем
този пример за отправна точка и го продължим,
докъдето стига въображението ни, може да се на-
тъкнем на най-неочакван финал. Нека през цяло-
то време не забравяме, че
става дума за отказ от Аз-а, който ни
държи здраво в своята желязна хватка
и който е неприятел за всички други и иска да
бъде техен тиранин. Всяко нормално невръстно
дете, ако му хрумне (и ако би могло), би изяло
– в буквалния смисъл на думата – своите родите-
ли, без угризения и колебания. Толкова голяма е
властта на Аз-а върху него. В процеса на израст-
ването си и под влиянието на възпитанието, то
започва постепенно да се примирява със закони-
те на обществото, в което живее, и да обуздава
егоцентризма си. Но не докрай! До края стигат
само светците и при това положение за тях би
трябвало да е много лесно да бъдат справедливи.
Ние не сме светци, но все пак се питам, толкова
ли е невъзможно да продължим този процес на
отказ от Его-то, започнал от невръстните ни го-
дини и прекъснат преждевременно и неусетно в
хода на житейската надпревара и суета?
Важно е да се отърсим от фалшивите приви-
легии на Аз-а, да се научим да се поставяме на
мястото на другия и да мислим за себе си като за
всеки друг. Тогава ще ни стане наистина лесно
да бъдем справедливи, защото ще ни е все едно
дали сме справедливи към себе си, към другия
или към двамата.
Не знам да има друга школа в света, която
може да ни помогне да постигнем това изкуство,
освен Масонството, но
„дълъг е още пътят до там”.
Ще ни стигнат ли силите и късметът? ◊
73
 гласът на годините
За културата на масона
Бр∴Божан Христов
Ложа „Сговор 92‟ – Ор∴София
Достигнал 90-годишна възраст, Брат
Божан Христов е най-възрастният Ма-
сон в България. Той е почетен майстор
на Ложа „Сговор 92”, в която членува от
1993 г.
Роден е на 12.5.1926 г. Завършил е
средното си образование в италианско
училище в София, а висшето – право, в
Софийския университет. Работил е като
отговорен редактор в предавания за чуж-
бина на Българското национално радио
и като отговорен секретар на сп. „Пано-
рама”. Преводач е на над 40 тома лите-
ратура от италиански и френски език. За
заслугите си в популяризирането на ита-
лианската литература е награден от Пре-
зидента на Италия със званието „Кавалер
на почетната роза”.
Съхранил своя творчески плам, с дъл-
бока масонска мъдрост и ентусиазъм,
той е високо тачен, уважаван и обичан
от своите Братя в Ложата, с които и днес
участва в нейните прояви с радост.
Долният текст е един от неговите общо
11 градежа, изнесени през годините и
включени в сборника „22 години Ложа
„Сговор 92”.
Брат Георги Балански
В
ъзпитанието, получено в семейство-
то, училищното образование, опитът,
отношенията и връзките в обществото
са елементите, които допринасят за
формирането на „индивидуална” кул-
тура, представляваща нашия начин на
живот, който от своя страна позволява на всеки ин-
дивид да осъществява своя духовен и действен из-
бор през живота си. Всеки има своя култура – бил
той учен или човек от улицата.
Културата на всеки индивид се ползва със също-
то признание, като тази на ближния ни, защото не
съществува критерий за обективност на индивиду-
алната култура. Ако се запитаме: какво трябва да
притежава човек, за да го определим като образо-
ван и културен, не бихме могли да отговорим, но
нито за миг не бихме се подвоумили да признаем
74
гласът на годините
или отречем това му качество. Явно белези на чо-
века на културата са яснотата на мисълта, способ-
ността да вижда това, което е невидимо за другите,
дарбата да определя справедливото преди остана-
лите – дори често, противно на мнението на бол-
шинството, умението да извлича много от малкото,
за разлика от тесногръдия ерудит, който успява да
извлича малко от многото.
Културата не е синоним на онази култура, взе-
та като съвкупност от знания, които човек прите-
жава: артистични, научни, философски. Трябва да
правим разлика между култура на човека и човек
на културата. Първото е в същността на индивида,
другото се отнася до познавателните му способно-
сти.
Нека сега анализираме масонския метод при оп-
ределяне на тези понятия.
Масонството е посвещенско общество, което си
поставя за цел да даде на човек един инструмент,
един подход, а не някаква обективна истина, няка-
къв възвестен идеал, който той да изповядва. Ме-
тодът представлява определен прийом за провеж-
дане на нашата дейност, сложен процес, в който се
включват начините на мислене и действие с оглед
на една предварително определена цел. Посред-
ством познанието на принципите в масонския ме-
тод, масонството дава на човек
самочувствието да излезе от
екзистенциалното си „малолетие”,
или както още Кант е казал
„илюминизмът позволява на човек да излезе от
гузното си малолетие и да се въоръжи със спо-
собността сам да си служи с интелекта, без по-
средничеството на други”.
Тази способност на човека най-вече се съдържа
в масонския метод на поведение. Но нека веднага
да поясним: какво масонската институция не е.
• Масонството не е школа, т.е. място където
да се ходи, за да научим ех catedra това, което не
знаем. Ние, Масоните, нямаме нужда от учител –
Масонството не познава личността на магистъра,
който да бъде поставян като посредник между ис-
тината и онзи, който търси истината. Така че всеки
Снимка: Бр∴ Георги Балански
Масон е учител сам на себе си при постоянното тър-
сене на собственото си усъвършенстване. Това не
ни пречи да почитаме Братята от по-висока степен,
тъй като нашето движение е посвещенски и йерар-
хически Орден. Братята от по-ниска степен полу-
чават посвещенско поучение, сиреч посочват им се
инструментите, възприети от зидарската традиция,
с които да изкачат пирамидата на познанието и да
овладеят масонската символика – израз на един
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 75
 гласът на годините
универсален език. Така всеки Брат, въз основа на
своите склонности и познания, може да възприеме
и осъзнае посвещенската мъдрост. Масонството по-
мага, насърчава човекът да се усъвършенства по-
средством залегналите морални ценности в негова-
та Конституция, статути и правила.
• Масонството не е религия, защото религия-
та поставя човека единствено във функция на Бо-
га-създател, а човекът има стойност само като ема-
нация на божеството, което напътства постъпките и
житейския му избор.
• Масонството не е наука, защото счита чове-
ка за обладател на познание, служещо за усъвър-
шенстване на индивида и благосъстоянието му, а
не удовлетворява потребността му от духовно раз-
витие.
• Масонството не е политическа партия,
която се интересува от човека само като състав-
ка от една група. Масонът, ръководен от опреде-
лена политическа идеология, трябва да допринася
за нейната реализация в социалната сфера, но без
тази идеология да му пречи да общува искрено и
добронамерено с лица и братя, които стоят на про-
тивоположни идеологически позиции.
• Масонството не е лоби, т.е. група, която –
защитавайки определен общ интерес – е в състоя-
ние да упражнява натиск над друг човек, над пар-
ламент, над правителство или местна власт.
• Масонството не е организация с хуманна
цел, подобно на Лайънс или Ротари клуб. Масон-
ството е посвещенска институция. Всеки неин член,
благодарение на предложените му инструменти
(или метод), ще реши: да изкачи ли или не пира-
мидата на познанието (т.н. посвещенска култура) в
търсене на собственото си усъвършенстване. Това
е едно лично, самотно преживяване, което може
да бъде споделено само от съмишленици. Само ин-
дивидът може да прецени завоеванията на своята
съвест и постигнатата степен на морална реализа-
ция. Посвещенският път поставя оногова, който го
изминава, в състояние на самота и
колкото повече той усъвършенства своето
познание, толкова повече нараства
самотата му.
Колкото повече човек прониква в потайните криво-
лици на посвещенския път, толкова повече намаля-
ва желанието му да споделя с другите резултати от
личния си опит. Този културен патримониум, трупан
ден след ден, представлява посвещенската тайна,
която поради естеството си е обвързана с масонска-
та клетва и не може да бъде предадена, не може
да се съобщи другиму, освен на ония, които пре-
живяват аналогично състояние. Как да се предаде
другиму вкусът на една храна, която другият никога
не е вкусил? Наблюдавано отстрани, Масонството е
неопределимо и не се поддава на типологични кла-
сификации от сферата на профанския свят.
Затова можем да кажем, че Масонството пред-
ставлява метод, който всеки индивид възприема
при търсене на своята идентичност или на своята
истина. Този метод в никакъв случай не огранича-
ва целта на търсенето и оставя човека свободен да
търси самия себе си, било в посоката на своя въ-
76
трешен живот (посвещенски път), било в посоката
на социалната си битност.
И ако този метод е позволил на масона да натру-
па своя „масонска култура”, с какво тя му помага
при разрешаване на ежедневните проблеми?
Както всички хора, така и ние, Масоните, из-
питваме същите чувства на несигурност и страх и
трябва ежедневно да се съобразяваме с пробле-
мите, които животът поставя пред нас (семейство,
деца, работа, кариера и пр.). Така, час по час, ден
след ден, трябва да търсим начини за решаване-
то им. Във всички тези случаи масонската култура
може да ни бъде от голяма полза. Инстинктивността
и импулсивността могат да ни доведат до големи
грешки, които масонският метод може да ни по-
могне да избегнем. Този метод – или ако разширим
ареала му, тази масонска култура – представлява
за Масона едно „мисловно изкуство”, което да ни
помогне да живеем и да умрем.
„Целият живот е разрешаване на
проблеми”,
– така е озаглавил една своя статия австрийският
философ Карл Реймънд Попър. Той пише, че исто-
рията не се ръководи от строги закони: бъдещето
не е предопределено, то е отворено и не същест-
вува никакъв исторически закон за развитието му.
Какво ще се случи утре, не знаем. Бъдещето зави-
си само от нас и онова, което ще извършим утре,
зависи само от нашите мисли, желания, надежди
и страхове. Зависи от това: как гледаме на света,
как преценяваме въпросното бъдеще. За да станем
господари на съдбата си, трябва първо да се поу-
чим от грешките си, а това означава, че трябва да
променим самите себе си. Да се надяваме, че лип-
сата на проблеми води до щастие – това е погреш-
но, защото животът ражда постоянно проблеми и
тяхното нарастване е съществена компонентна от
познавателния процес.
Според Попър не съществува никакво абсолют-
но познание, нито в областта на индивидуалната
дейност, нито в тази на социалните явления. Нищо
не е съвършено, но всичко може да бъде усъвър-
шенствано.
Трябва също така да кажем, че не винаги наша-
та истина е истината на другите. Никой няма мо-
нопол върху истината. Съзнанието за човешката
погрешимост е основната теоретична база на отво-
реното общество, което има много възможности за
избор, разнообразни философски виждания за све-
та и множество различни религии. Това общество е
затворено само за нетолерантността.
Няма такъв човек, който да е по-важен от
друг човек.
Защитата на отвореното общество е защита на сво-
бодата, на съзиданието и отговорността: на чо-
вешката личност. Индивидуализмът в отвореното
общество е изражение на либералната традиция,
възприета като свобода на мисълта.
Днешното общество се стреми да ограничи мис­
лите и действията на отделния индивид. Днес се
мисли с мащабите на колективните термини, като
месец май ● година 6015 ●
„държава”, „църква”, „класа”, „раса”, „партия” и пр.
които имат тенденция да се налагат като автономни
реалности, на които са присъщи собствени прави-
ла, обезличаващи до голяма степен индивида, който
участва в тях.
От колективните понятия до мита разстоянието
е малко: така се раждат различните диктатури. Ин-
дивидуалистът добре знае, че последиците от чо-
вешките действия са непредвидими и често обратни
на намеренията. Свидетели сме на едно хомогени-
зирано общество, където отделните хора сякаш не
проявяват никакъв личен, независим, оригинален
свой избор. Средствата за масова информация, и
на първо място – телевизията, представляват ин-
струменти за притъпяване на индивидуализма, за
притъпяване чувството за критика и дискусия.
Масонската култура, която трябва да способства
укрепването на силите на индивида, на идеите му,
на свободолюбивия му дух, може да играе важна
роля в това общество, характеризиращо се все по-
вече със струпването на култури.
Всичко казано дотук ни позволява да дефини-
раме масонската култура като способ за правилно-
то разрешаване на проблемите от всекидневния ни
живот. Тя ни учи постоянно да се владеем, да обуз-
даваме емоциите, страстите си, спокойно и безпри-
страстно да отсъждаме, да търсим вътрешна хармо-
ния и да не се поддаваме на чувството за лъжливо
щастие. Много тоталитарни култури в миналото и
сега са обещавали щастлив живот, какъвто не може
да се обещае на хора, които следват една свободна
и открита култура, каквато е масонската.
Човешкото щастие е утопия, затова пък
надеждата за щастие никога не трябва да
напуска Масона,
който благодарение на своята култура знае как да
запълни моментите на душевна празнота или да
потисне вълненията от стреса. Масонската култура
трябва да ни помогне да видим най-добрите страни
от живота, които да съзерцаваме така, както ху-
дожникът съзерцава своя пейзаж: нито по-малко
красив, нито повече тъжен, ако небето е покрито
с тъмни облаци. Масонската култура трябва да по-
могне на индивида да остане емоционално встра-
ни от всякакво вълнение, най-вече отрицателното.
Само когато стане господар на чувствата си, обра-
зованият и свободолюбив Масон може да стане и
господар на собствената си съдба. Разбира се, това
е постижимо след дълга еволюция към по-съвър-
шен живот и чрез възприемане на основните етиче-
ски норми на поведение.
Чрез своята Конституция, правила, статут, ритуа-
ли и работата в Ложата Масонството посочва пътя
към изграждането на етичния човек. Кое обаче, за-
труднява развитието на този еволюционен процес?
Това са предразсъдъците, нетолерантността, суе-
верието, страстите, егоизма. Как да превъзмогнем
тези пречки? Фундаментална в масонската концеп-
ция е идеята, че човек не може да еволюира, ако
преди това не се е освободил от собствените си не-
достатъци и грешки. Затова, обаче, е нужно да при-
добие съзнанието на свободния човек. Нека за миг
се спрем на идеята за свободата.
● месец май ● година 6015
гласът на годините
Различаваме два вида свобода: свобода на
човека и свобода в човека.
Свободата на човека (външната свобода) се интер-
претира като възможността човек да върши всичко,
което не е противно на закона и на чуждата сво-
бода. Тази свобода в масонската идея се счита за
необходима, но недостатъчна, защото се абстрахи-
ра от моралната оценка на идеите и избора, които
човекът – като разумно същество – трябва да на-
прави. Свободата в човека (вътрешната свобода)
се определя като способността да избира морал-
ните ценности и тяхната йерархия, да формулира
обективни съждения, да оценява рационално всеки
начин на мислене и действие, да има чувство на
отговорност и дълг, да се подчинява на морални-
те закони, приети за необходими от самия разум.
Поради тези причини Масонството счита за нещо
първостепенно придобиването именно на тази фор-
ма на свобода.
„Старите задължения” (Андерсън, 1723 г.) нала-
гат на Масона послушание спрямо моралния закон,
спрямо гражданската власт и спрямо правилата на
Великата Ложа и Ложата по принадлежност. Кон-
ституцията уточнява, че Свободните Зидари трябва
да спазват „Старите задължения”. Неспазването им
се счита за масонска вина. Наистина, човек може да
не познава законите на химията и физиката, но не
може да живее без да познава моралните закони,
които определят демократичното общество и мяс-
тото на всеки индивид в него. Но само свободният и
освободен човек може да планува своя живот и сам
да създава моралните принципи, които да спазва,
защото ги е приел за истинни и необходими. Тази
е тезата, която Масонът трябва да поддържа и да
разпространява в профанския свят.
Всеизвестно е, че Масонството
винаги се е борило против всяка форма на
деспотизъм, абсолютизъм и фанатизъм.
Именно въз основа на фундаменталните масонски
принципи за свобода и толерантност Масоните:
Франклин, Вашингтон, Джеферсън и др. написаха
Американската конституция. Сред английското Ма-
сонство пък покълнаха и процъфтяха просветител-
ските идеи, насочени против средновековния обску-
рантизъм – идеи, подхванати и пръснати из Европа
от френското Масонство, онова Масонство, с което
свързаха съдбите си и волята си за реформи гиганти
на мисълта като Волтер, Д'Аламбер, Дидро, Лаво-
азие, Лаплас, Карно.
В Конституцията на Андерсън се казва, че Сво-
бодният Зидар трябва да работи за проектиране на
масонските ценности в профанския свят, да ратува
за обединението на всички хора около един уни-
версален морал, който не разделя хората по про-
изход, раса, религия и социално положение. Такъв
универсален морал трябва да е съвкупността от
правила за всеобщо благо, солидарност и защита
на човешкото достойнство, толерантност и взаимо-
помощ сред всички хора. На тези ценности и на
този морал Свободното Зидарство залага от векове,
затова непреходността на неговите идеи вечно ще
пръска светлина в душите на хората. ◊
77
 милосърдие милосърдие

Да лекуваме причините,
а не следствията
У∴Бр∴Росен коларов
Стар Майстор на Ложа „Сердика‟ –
Ор∴ София

Ч
есто в нашите дискусии се обсъжда
въпросът: благотворително ли е на-
шето Братство и – ако е – доколко?
Според някои, Масонството е благот-
ворителна организация, според други
– не, според трети истината е някъде
по средата. Някои смятат, че благотворителността
трябва да се огласява, други – че тя трябва да оста-
ва скрита от масовия поглед, че тогава, когато пома-
гаме, това трябва да се прави незабележимо. И така,
темата е широка и отворена.
Нека се върнем към някои изконни за Братството
основни формули.
Преди десетина години, на един от теоретични-
те семинари в Хисаря, Най-уважаемият Брат Клаус
Хорнефер сподели в своята лекция, че
„целта на Масонството е самото Масонство”.
Тази мисъл породи дебати. След като обаче ние
декларираме, че градим Храм на човечността,
не можем да останем чужди по отношение
на онова, което се случва около нас.
Ето къде се крие и желанието на много от нашите
братя за благотворителност.
Трудно могат да бъдат дадени рецепти, да бъ-

Брат д-р Росен Коларов е роден на 10.06.1959 г.
в София. Завършил е стоматология със специалност
„Лицево-челюстна хирургия”. Понастоящем е упра-
вител на „Специализирана болница по лицево-че-
люстна хирургия” – София.
Председател е на Управителния съвет на „SOS
Детски селища” в България. Занимава се с фотогра-
фия повече от 30 години. Участвал е в над 70 нацио-
нални и международни изложби. Носител е на над
30 награди, между които призове от Япония, САЩ,
Македония, Сърбия и други страни. Има десетки пуб-
ликации от сферата на фотографията в българския и
международния печат. Негови снимки са притежание
на Музея за пресфотография в Осло и Музея за изоб-
разителни изкуства „А. С. Пушкин‟ в Москва. Досега
е осъществил множество самостоятелни изложби в
България, Франция, Полша и Австрия.
Преподавател е по „Повърхности, структури и де-
тайл‟ в Нов български университет, както и по „Фото-
документалистика‟ в Софийския университет. Много-
кратно е участвал в журита на фотографски конкурси.
Член е на Фотографска академия „Янка Кюркчиева‟ и
е носител на нейната почетна статуетка.
Посветен е в Братството на Свободните Зидари от
1994 година. От 2004 до 2006 година е бил Майстор
на Ложа „Сердика‟.

78 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 79

 милосърдие милосърдие

само 4000 деца са останали на грижата на инсти-
туциите. И това е нещо изключително позитивно за
страната. За децата, които имат нужда от такъв тип
грижи, трябва да се знае, че крайната цел за тяхно-
то израстване е да бъдат интегрирани в обществото,
за да могат да станат устойчиви личности в своя жи-
вот, за да могат да намерят работа и впоследствие
– реализация. В този дълъг процес на деинституцио-
нализация, на създаване на нормални човешки ус-
ловия за развитието на децата, SOS детски селища
също сподели своя дългогодишен опит.
Но какво представлява организацията SOS дет-
ски селища? Тя възниква в Австрия през далечната
1949 г. Страната е унищожена от войната. Има из-
ключително много овдовели жени и осиротели деца.
Идеята на един, тогава млад, лекар – Херман Гмай-
нер, е проста и гениална:
нека да ги съберем!
И той създава модела, който в рамките на 15 го-
дини завладява света. Създава SOS семейства, в
които една жена се грижи за 6–8 деца, т.е. предлага
един много близък до семейната среда модел за от-
глеждане на деца без родители. Петнайсет години
след основаването ѝ, SOS детски селища е световна
организация. След Австрия първи са Германия, Хо-
ландия, Дания, Швейцария и т.н. В момента има SOS
дружества в 135 страни по света. В тази си близо
70-годишна история организацията е помогнала на
хиляди деца. Но през последните години разбира-
нето за тази грижа се разви изключително много.
Осъзна се, че ние лекуваме следствията, даваме
подслон и семейство на лишените от родители деца,
а далеч по-добре би било всички деца да имат ро-
дители. Ето защо една от големите програми, която
в момента SOS детски селища развива, е превенция
на изоставянето – да се подпомагат онези семей-
ства, пред които съществува риск техните деца да
останат без подкрепата на родителите си. И тази
програма дава резултат.
В България SOS детски селища присъства от
1990 г. Тя извършва своята дейност по всички све-
товни стандарти за отглеждане на деца, лишени от
родителска подкрепа. Изградихме селища в Трявна
и село Дрен, младежки центрове във Велико Търно-
во и София, както и селища за социално подпомага-
не в София, Радомир, Велико Търново, Габрово. SOS

дат създадени работни наръчници и правила. Но
не е и необходимо. То може да бъде само вътреш-
на потребност на всеки един от нас или на Ложата,
в която работим. Не може благотворителността да
е някакво задължение. Тя трябва да е породена от
порив и потребност. И тук е въпросът: как може да
стане това?
За мнозина благотворителността е просто акт на
помощ – да съберем пари, да набавим за нуждаещи-
те се продукти, лекарства и всичко друго, за което
се сетим. Да, сигурно това е така. Но за да се прави
благотворителност, за да се помага – трябва да се
знае как. През последните 20–25 години в страната
ни се появиха редица организации, фирми, открои-
ха се личности, които се занимават с благотворител-
ност. Тук искам да споделя опита, който имам във
връзка с работата си в една такава организация –
може би, най-голямата в света частна организация,
занимаваща се с проблемите на децата, лишени от
родителска подкрепа,
SOS детски селища.
Няма общество в света, където няма сираци. Дори
и в най-развитите страни този проблем съществува.
Една част са биологични сираци, друга част – соци-
ални. По това, как едно общество се грижи за свои-
те социално слаби, в това число и децата, лишени
от родители, се съди колко развито е то. В България
трудно можеше да се направи статистика колко деца
имат нужда от подслон. През различните години раз-
лични статистики сочеха различни данни – от 20 000,
25 000, 30 000 до 50 000. Тези деца се отглеждаха в
домовете за деца и юноши и домовете „Майка и дете‟.
Тези институции бяха отвъд взора на обществото, в
далечни села и паланки, в малки градове, така че да
не „дразнят‟ никого. А преди 25 години дори не се
отбелязваше, че такъв проблем съществува.
През последните 10 години започна процес на
деинституционализация. Разбра се, че този тип ма-
каренковски грижи не дават плодове. Социалните
служби започнаха да ориентират децата към при-
емни семейства, както и към организации като „SOS
детски селища”.
На срещата, отбелязала 25-те години от създава-
нето на Конвенцията за правата на детето от ООН,
състояла се в Президентството под егидата на Пре-
зидента на Република България, беше обявено, че

80 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 81

 милосърдие милосърдие

тях. Бихме могли да купим хляба за цялата година следствията.

на някой от домовете. Бихме могли да предложим
работа на някои от абитуриентите. Бихме могли
да направим още много и много други
добрини,
които да водят до лечение на причините, а не на
Та нали нашето Братство на Свободни Зидари
претендира да е интелектуалната еманация на об-
ществото ни?
А след като имаме тази претенция, след като смя-
таме, че сме такива – нека това, което правим, да го
правим с по-широк замах!
И така, както трябва. ◊

детски селища – България отдава грижа на повече
от 700 деца. Българското дружество, като член на
Международната организация, се ползва с автори-
тет в своята работа. Вече споделяме със сродни ор-
ганизации в други страни опита, който натрупахме.
Осъзнахме, че най-важното за тези деца, които са
под нашите грижи, е те да бъдат добре социализи-
рани. А когато навършат възрастта за отделяне, да
имат своята финансова самостоятелност и възмож-
ност за реализация.
Какво би могло да направи Братството, ако раз-
бира се отделен Брат или Ложа биха искали да насо-
чат своето желание и сили за работа към тези деца?
Основният проблем на децата, които растат в инсти-
туции, вече не е толкова в това: дали имат подслон
и храна, а по-скоро във всичко, което се случва с
тях след 18-годишна възраст – тогава, когато трябва
да напуснат домовете. Нека не забравяме, че те са
деца без родители, без близки.
На 18-годишна възраст грижата на
държавата секва.
Напускайки държавния дом, те остават на произ-
вола на съдбата. Сами трябва да се справят с всич-
ко. Ето защо, когато говорим за такъв тип грижи,
трябва да мислим за тяхната цялостна завършеност,
т.е. до онзи момент, когато тези деца получат фи-
нансова самостоятелност. Ето къде Братството би
могло да помогне.
Обикновено грижата от страна на Ложите се
свежда до подкрепа на някой дом – от Коледа на
Коледа, от Великден на Великден. Да занесем про-
дукти, да дадем пари, да спретнем малки подаръче-
та на неговите обитатели. И така – до следващата
Коледа и до следващия Великден. През останалото
време тези деца живеят с надеждата, че следващата
Коледа или Великден някой ще се сети за тях.
От опита, който съм натрупал през всичките тези
години, мисля, че има много, много по-удачни ва-
рианти за помощ, които да дават резултат и ефект.
Измежду нас има мнозина, които
биха могли да осигурят образование или
развитие
на някое от тези деца.
Бихме могли да осигурим стипендии за някои от

82 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 83

 масонство и медии
МАСОНСТВО И МЕДИИ
У∴Бр∴Валентин ИЗМИРЛИЕВ
Стар Майстор на Ложа „Сговор 92‟ –
Ор∴София
Снимка: личен архив
О
ще плувах в дълбоките и мътни води
на политическата журналистика, кога-
то моят добър приятел, а впоследствие
и брат – Христо Калчев, Царство му не-
бесно, ми посочи пътя към Соломоно-
вия храм. По онова време в студиото,
където водех седмичното си обзорно предаване на На-
ционалното радио, влизаха и излизаха най-различни
политически дейци, бизнесмени, интелектуалци. Дори
и не подозирах, че един от тях – председателят на ме-
дийната комисия в Парламента тогава, е Великият май-
стор на Великата Ложа на България.
Днес, двайсетина години по-късно, гледам по теле-
визията, слушам по радиото и чета по вестниците как
сегашни политици от всички цветове и разцветки, не
само че не са изоставили темата за Масонството, но я
предъвкват, както си искат и когато си искат, за да за-
щитят една или друга своя политическа теза. Темата за
Масонството е любима и за мнозина мои колеги журна-
листи, повечето от които, чули-недочули, разбрали-не-
доразбрали, бързат да публикуват какви ли не истини,
84
полуистини и откровени лъжи по адрес на Масонството
в България. Примерите са много и аз ще илюстрирам
по-долу някои от тях.
Една от най-често използваните и до днес политиче-
ски тези е, че Масонството в България е възстановено,
реактивирано и организирано
под прекия контрол на тайните служби и
бившата Държавна сигурност.
Чувал съм, че дори покойният Николай Добрев,
тогавашен министър на вътрешните работи и един от
кадровиците на БСП, имал списък с първите масонски
Ложи през 90-те години и директно е посочвал: кой
трябва и кой не трябва да става Масон!
Така се прави внушението, че още в самото начало
от възвръщането на Масонството въпросът за личния
избор не е персонален модус вивенди, а шахматна дъс-
ка, върху която личността е пионка в ръцете на сил-
ните на деня. И въпреки войнствените намерения на
първата след промените демократична преса да заста-
не начело на новите обществени процеси, тя все още е
във властта на тоталитарното мислене и прави своите
догадки по схемите, които са ѝ познати от онова исто-
рическо време. А именно – някой мисли заради нас, Той
ще нареди пъзела на бъдещето. Без съмнение, пипайки
„на тъмно”, едни или други журналисти подхождат към
темата като към екзотика, а някъде и до ден днешен тя
битува из развлекателните страници и рубрики.
Естествено е, че имаше обективни предпоставки в
публичното пространство да се ширят подобни слухове
и предположения от такъв род. Например, известно е,
че в онези години имаше личности като Илия Павлов
(лека му пръст), Пашата... и не знам кои още други „ге-
рои на новото време”, които за някакви си месеци,
срещу много пари, се бяха накичили като
пауни
с регалиите на 33-тата, най-високата, степен на „Чер-
веното Масонство”! Самият Велик майстор на едно от
оформилите се вече две масонски пространства бе не-
безизвестният преди 10-ти ноември 1989 г. шеф на ох-
раната на Тодор Живков!
Спомням си „масонското погребение” на Илия Пав­
лов в катедралата „Света Неделя”, на което присъст-
ваха и доста наши Братя и което – естествено – беше
пространно отразено в пресата. Не отидох на това
погребение, въпреки, че отдавна бях изкачил „трите
стъпала на храма”. Не отидох, въпреки че отдавна по-
знавах това момче – още, когато беше един от помощ-
ниците в организацията на културните празници „Апо-
лония” в Созопол и когато създаде първата си фирма
„Мултиарт”. Не отидох, защото просто не го ценях, а не
го ценях заради това, че дълбоко не уважавам цялата
тази уродлива българска приватизация, което си беше
(и си е) един пладнешки грабеж, попарата на който
сърбаме и до ден днешен! Не бих могъл да уважавам
един от активните участници в този процес, а още по-
месец май ● година 6015 ●
малко да го наричам свой „Брат‟! Е, как искаме при
такива обстоятелства да не се пишат всякакви неща за
нас и за Масонството в България? Ще се пишат и още
как! Въпросът е: какво следва и какви изводи ще си
направим ние самите?
Кога сме и кога не сме длъжни да отговаряме
на едно или друго писание и предизвикателство в така
наречените „средства за масово осведомяване”?
Споменавам Илия Павлов, защото и до ден днешен
това име и неговото показно убийство отпреди толкова
години не престава да занимава пресата, а най-вече
„жълтата преса”. Ето и сега, преди седмици, отново и
за пореден път изскочи едно „сензационно заглавие” в
популярния вестник „Шоу”:
„Убийството на Илия Павлов отключило разкола
сред българските масони”.
След това бомбастично заглавие следва „хроноло-
гия” на 22-годишното реактивирано Масонство в Бъл-
гария, списък от имена (кои верни, кои съмнителни,
а някои – направо измислени) и всичко това – усука-
но около личността на покойния Илия, който едва ли
не, бил Масон №1 на България! Хайде сега, кажете
ми: има ли или няма смисъл да се отговаря на едно
такова писание? Но още по-важният въпрос е: защо
тази тема излиза именно сега, когато се правят поло-
жителни стъпки за присъединяването на почти всич-
ки Масони в България към нейната Обединена Вели-
ка Ложа? И още: Масонството ли е виновно за целия
този 25-годишен безумен преход в държавата ни, при
който се изредиха да управляват всички възможни
партии и псевдо-коалиции? Или се търси залъгалка
за общественото мнение, за да се отклони вниманието
от истинските причини и виновници за състоянието на
националната икономика и от безпътицата, до която е
докарано обществото?
За властта е винаги удобно да прехвърля вината от
болната глава върху здравата, както това беше напра-
вено наскоро в едно от популярните предавания на Би-
ТиВи – „Лице в лице”. Там един от участниците и „екс-
перт” по „тайните общества”, Методи Андреев, отново
намеси Масонството, като „голямото зло” на България,
едва ли не наследник на тайните служби и на Държав-
на сигурност. Наистина, точно поради своята пренесе-
на от вековете затвореност,
то е най-удобната мишена
за всеки, който иска да обясни някой загадъчен или
пък трагичен факт. Особено, когато има и някакъв кон-
кретен повод за алюзии, какъвто бе случаят с взриво-
вете в един от цеховете за производство на боеприпаси
в Северозападна България. Традиционният ограничен
достъп до Масонството винаги е предизвиквал нескрит
обществен интерес. Международен заговор със злове-
ща кауза! Корумпирана институция, внедряваща свои
хора във властта! Смъртен враг на християнството!
Какво ли още не е казано и изписано за него!
Ако приемем, че медиите, от една страна, и Масон-
ството, от друга – като два вектора – са разположили
своите торзионни полета в двата най-отдалечени по-
люса на общественото си битуване, то лесно можем да
си представим честото, и дори циклично, тяхно прибли-
жаване и отдалечаване в зависимост от историческите
● месец май ● година 6015
масонство и медии
и обществено-политически процеси. Винаги, когато
има социален трус – война или икономическа криза –
медиите стремително се втурват към теми, отвличащи
обществения съзнание от същностните събития към
„онова нещо‟, което до този момент е било скрито от
погледа, не е било във фокуса на масовото зрение,
което евентуално би могло да бъде нарочено за причи-
нител на бедите, за невидимия действащ Маг, който ги
режисира – въобще някой, който до настоящия момент
не е натоварен с отговорностите по управлението на
социалните процеси. Нали, когато работите не вървят,
все някой трябва да е виновен. И... този „някой” само
трябва да бъде посочен!
Тоталитарните режими априори не понасят друго-
мислието и го преследват. Демократичните общества
се кичат с привилегията да имат структури от друго-
мислещи формации, а псевдодемократичните – или по-
скоро търсещите себе си общества, които се намират
в условията на преход, какъвто е нашето мъчително
движение към промяна –
изживяват епидермален интерес към
Масонството.
Подходът, интересът на повечето медии днес към
него е само дотолкова, доколкото да „разглобят иг-
рачката‟, той не е изследователски. Той е по-скоро
нездрав, сензационен или, казано булевардно, „биг-
брадърски‟. Да погледнем през ключалката и да ко-
ментираме, както ни дойде. Или – в един опит (но само
опит!) нещата да изглеждат по-сериозни и когато е
нужно – да сочим някакъв „виновник”. Във всеки по-
добен случай, послушните медии са обикновена маша
на определени политически кръгове. Масонството няма
защитен инструментариум. То изпада в ролята на бок-
сова круша, която може единствено да понася ударите.
Поради това, особена роля в тези екстремни взаимо-
отношения между медиите и него би могла да играе
онази авторитетна част от личностите му, които, сами
по себе си, със своята обществена тежест и морал, са
се наложили в обществото.
Трябва да признаем обаче, че „Образът на Масон-
ството” в голяма степен е медиен продукт – както по
света, така и у нас, в България. Тази тема се интер-
претира от тях, откакто то съществува, а у нас това
ще рече – повече от столетие. Тя неизменно присъства,
отначало във вестниците, по-късно в електронните ме-
дии, а в наши дни широко навлезе и в интернет-прос-
транството. Да не забравяме, че най-талантливите пуб-
лицисти на България са били масони. Да ги изброявам
ли – Захари Стоянов, Симеон Радев, Асен Златаров…
Действително можем да кажем, че идеите и философи-
ята на Масонството още от самото начало завладяват
най-светлите умове както по света, така и в България.
На практика тези идеи проникват сред елита на на-
цията. Известно е, че допреди неговото насилствено
преустановяване заради приетия Закон за защита на
държавата осемнадесет от министър-председателите
на България са били Масони. В Ложите са били и мно-
жество министри, старши офицери, генерали, учени,
писатели, хора на изкуството, журналисти и издатели,
художници и скулптори, музикални дейци, дипломати,
банкери, лекари, инженери, архитекти, юристи… Но
дори и в най-силните си години на разцвет по онова
време
85
 масонство и медии
числото на Масоните в България не е
надхвърляло 600 души!
Ето едно число, над което си струва да се замислим.
Днес ние отдавна се броим с хилядарки, а в ско-
ро време се очертава да се удвоим. Дали количеството
няма да се отрази и върху качеството на нашето Брат-
ство? Още по-важен е въпросът: на какви обществе-
ни каузи се е посветило Масонството в наши дни? Ако
в миналото личности като Захари Стоянов и Раковски
са отдали силите си, включително и своето масонско
кредо, в името на една велика цел – Освобождението
на България и изграждането на свободна и независима
държава, то каква е нашата обществена кауза днес?
Този въпрос – за каузата, всъщност стои пред цяло-
то ни общество! За известно време присъединяването
на България към НАТО и Европейския съюз играеше
ролята на някаква общонационална кауза, колкото и
по тези теми да имаше мнения „за” и мнения „против”.
Днес обаче, замисляли ли сме се, дали има нещо, ня-
каква идея, някаква обща цел, около която българите
биха могли да се обединят? Имат ли те днес някаква
обща национална кауза? Или нямат? Това е много ва-
жен въпрос и за нас, Масоните, колкото и да не ис-
каме и да не бива по традиция в открита Ложа да се
занимаваме с политически теми. За съжаление обаче,
както по света, така в частност и в България – всичко
е политика! И ако искаме въобще обществото да гледа
сериозно на нас, няма как да стоим изолирани и на-
страна от важните – и особено от най-важните – негови
теми и въпроси.
Неотдавна гостувах на една сравнително млада ви-
енска Ложа. Самото име на тази Ложа – „Към познание-
то на европейска светлина”, подсказва кои са основни-
те приоритети в нейната работа. И наистина, по време
на ритуала, на който имах удоволствието да присъст-
вам, бе изнесен градеж от един от братята на тема:
„Как движенията за автономия и независимост в Ис-
пания и Великобритания ще се отразят на единство-
то в Европейския съюз?”
В открита Ложа се поставят остро-
дискусионни външнополитически въпроси,
касаещи съдбата на Европа! Попитах Майстора на Ло-
жата, д-р Ролф Йенс, който е Масон от 35 години, дали
това не е в разрез с каноните на Ордена, а той спо-
койно ми отговори, че при тях поставянето на такива
глобални въпроси, отнасящи се за съдбата на милиони
хора не само, че не е табу, а е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!
Но нека се върна отново към пресата. Нека видим
какви са българските традиции и как вестниците и спи-
санията едно време са отразявали идеите на Масон-
ството, когато действително елитът на нацията е бил
завладяван от тези идеи. Както пише Брат Георги Ба-
лански, в своя градеж „Масонският печат в България до
1940 г.‟, част от поредицата „Гордостта да сме масони
– Извори от българското масонство‟:
„Редица авторитетни и влиятелни вестници и списа-
ния (и тук става дума за 20-те и 30-те години на
миналия век) – са отразявали достоверно и добро-
желателно проблематиката на масонството. Раз-
пространявали са масонското слово, давали са ши-
роко чуваема трибуна на видни масони да отговарят
и противостоят на нападките срещу масонството.
86
Сред тях са вестниците 'Мир', 'Зора', 'Слово', 'Оте-
чество', 'Македония' и др.; списанията 'Македонски
преглед’, 'Отец Паисий' и др. Да не забравяме, че
видни имена на журналистическата мисъл и перо,
повечето от тях и издатели, като Данаил Крапчев (в.
'Зора'), проф. Никола Милев и Тодор Кожухаров, (в.
'Слово'), д-р Константин Стоилов и Борис Вазов (в.
'Мир'), Димитър Мишев ('Отец Паисий') и други, са
били изтъкнати Масони.
Чрез такива издания масонската мисъл е достигала
и въздействала върху широка аудитория.”
Ето я традицията. И се налага въпросът:
правим ли това, което са правили нашите
предци и Братя по идеи?
И безпощадният извод: не, не го правим! Колко от
нашите Братя, които иначе са добили вече широка по-
пулярност в една или друга област на науката и култу-
рата, са имали куража да застанат под прожекторите и
да защитят, когато това е било нужно, голямата и вечна
идея – МАСОНСТВОТО? Уви, не си спомням такова име.
Имаме сред нас Братя – собственици на издателства
и медии, главни редактори на авторитетни вестници и
списания. Е, и?
А вижте например как това го прави проф. Алек-
сандър Теодоров–Балан в своята статия „Против сво-
бодното зидарство‟, отпечатана на 24.01.1928 г. във
вестник „Мир‟ (наричан поради тежестта си „Българ-
ският Таймс‟). В нея, както посочва неговият родстве-
ник, споменатият вече Брат Георги Балански, авторът
прави обобщение на полемиката, породена от поре-
дица статии в католическия вестник „Истина‟, който
след идването на Бенито Мусолини на власт в Италия,
открито заема активна антимасонска позиция. Проф.
Балан пише:
„Някога си Стамболов мереше да подчини силния
гражданин на силния партизанин. Не смогна, и
грешката му стори много пакости.
Не отколе и Стамболийски мереше да подчини гра-
да със светлина на селото с мрак. Не смогна и той; и
неговата грешка стори още повече пакости.
А от векове и до днес християнски църковници ревну-
ват да подчинят християнството на църквата, вместо
да вървят обратно. Ще ли смогнат и успеят? Сетни-
ците (последиците – бел. моя, В.И.) от ревността им
се знаят в историята и се разбират в съвременността.
Днес католическата църква смята за свой заклет
враг свободното зидарство. А кой го предизвика?
Наистина, човек някога сам си създава врагове.
Обаче свободните зидари са днес по целия свят въ-
одушевени от повече любов към ближния, отколко-
то църковниците от разни вери помежду си.”
Такова перо и познания и днес са нужни на Масон-
ството в България и на самата България! А още по-нуж-
ни са смелостта и куражът на тези наши предшествени-
ци и Братя по идеи.
Особено днес, когато цялото ни общество е обърка-
но и обезверено. Мисля си, че нашата масонска общ-
ност е длъжник на това общество. Време е да заемем
една по-активна позиция в решаването на най-важни-
те и съдбовни, стоящи пред всички ни и пред България,
въпроси – така, както това са го правили предците ни.
Само тогава ще можем да се надяваме на уважение!!
А и на себеуважение. ◊
месец май ● година 6015 ●
Турция:
Масонство,
телевизия,
въпроси,
отговори...
Н
а 19 октомври 2010 година в стар-
тиралото през 1995 година в Турция
телевизионно предаване „Теке Тек”,
името на което в превод би могло да
се мисли като „Един срещу един”, а в
по-свободен вариант – и като „Лице
в лице”, в интервю, продължило около 5 часа, тога-
вашният Велик Майстор на Турция, Най-уважаемият
Брат Ремзи Санвер, разговаря с водещия Фатих Ал-
тайлъ, засягайки широк кръг от въпроси, свързани
с Масонството.
„Теке Тек” е дискусионно предаване, в което гос-
туват предимно политици, общественици, историци.
Засягат се сериозни, социално значими теми, в това
число и научни. Предаването е изключително висо-
ко ценено в Турция и се радва на много широка ау-
дитория.
Впоследствие записът на разговора от 19 октом-
ври 2010 година е качен в „Youtube”. След време оба-
че той изчезва от тази мрежа, за да се появи отново
там през май 2013 година, но този път – с лишена от
звук втора половина. Към днешна дата същият запис
може все още да бъде проследен на адрес:
● месец май ● година 6015
масонство и медии
https://www.youtube.com/watch?v=-a2aYylFj6c
През март тази година, във виртуалното прос-
транство се появява съкратена версия на запи-
са (02:47:28), която е публикувана в официалния
Youtube-канал на „Habertürk TV” на адрес:
https://www.youtube.com/watch?v=yk2d5AHqxzM
Представа за съдържанието на тази версия
може да се добие от следното описание:
00:00:30 – представяне на госта Ремзи Санвер
и приветствие;
00:02:00 – що е Масонство, значение и поява,
оперативни и спекулативни масони, разпростране-
ние на Масонството в Англия, Шотландия, Ирлан-
дия;
00:06:00 – видни интелектуалци, включили се
в Ордена през този период, преход от оператив-
но към спекулативно Масонство, „Кралско научно
дружество” в Англия;
00:09:30 – самостоятелност на всяка Велика
Ложа и независимост на организациите в различ-
ните страни една от друга, основното правило в
международните отношения: отсъствие на „стар-
ша” Велика Ложа или „обединяваща структура” на
Великите ложи по света;
00:10:30 – поява на Свободното Зидарство на
територията на Османската империя;
00:12:00 – масонска символика и мислене чрез
символи;
00:14:00 – създаване на Великата Ложа на
Турция и първи неин Велик Майстор, „Комитет за
единство и прогрес‟ в Османската империя и Ма-
сонството, новата държава – Република Турция;
00:20:00 – отношението на света към масоните
и обвиненията за дълбоки връзки на управлява-
щите от различни сфери на обществения живот с
масоните, Ататюрк и въпросът за неговото член-
ство в Братството;
00:22:40 – зрителски въпроси и отговори:
• прием на инвалиди през периода на оператив-
ното Масонство и сега,
• материалното богатство като условие за ма-
сонско членство,
• други условия за масонско членство;
00:25:30 – зрителски въпроси и отговори:
• Масонството и създаването на САЩ, всевиж-
дащото око върху американския долар, двуглавия
орел,
• връзката на религията с Масонството, изисква-
нето за изповядване на някаква вяра и атеизмът;
00:31:30 – основи на Масонството, ролята на
символите и ритуалите;
00:32:30 – Соломоновият Храм, ционизмът и
религията;
00:35:00 – важността на ритуалите за масони-
те, ритуалната мистерия през погледа на профан-
ския свят;
00:37:30 – Шотландски и Йоркски ритуали, ос-
новата на тристепенната масонска скала и различ-
ните ритуали по света;
00:45:00 – илюминати и масони;
00:46:30 – младият, 40-годишен Велик Май-
стор, Ремзи Санвер, и условията, на които трябва
да отговаря кандидатът в неговия път към поста
Велик Майстор;
00:49:00 – опасения от присъствието на ра-
87
 масонство и медии
дикални ислямисти между 15-те хиляди масони в
Турция, политика, религия и Масонство;
00:57:00 – обща световна организация на ма-
соните, ежегодни сбирки;
01:01:30 – зрителски въпроси и отговори:
• „Синовете на вдовицата”,
• Майстор Хирам и неговата религиозна при-
надлежност,
• „Вдовишката торба”;
01:05:30 – основни масонски символи;
01:12:00 – защо да стана Масон?
01:13:00 – отварят ли се всички врати пред чо-
века, ако е Масон?
01:17:00 – ръкостискането, тайните на Масон-
ството;
01:21:30 – Ложата и нейната подредба;
01:24:00 – зрителски въпроси и отговори:
• защо зад всички новосъздадени държави сто-
ят масони?
• имало ли е в турската история султани, които
са били масони?
• за подчинението, което Султанът е трябвало да
засвидетелства по отношение на Великия Майстор;
01:28:00 – приятелските взаимоотношения
между Братята извън Ложата;
01:33:00 – турски ритуали в Масонството, ма-
сонска сватба;
01:40:00 – политици масони, Сюлейман Деми-
рел (бивш Премиер и Президент на Турция) и не-
говото недоказано членство в Братството, разце-
плението на Великата Ложа на Турция;
01:43:00 – изключване от Масонството;
01:46:30 – зрителски въпроси и отговори:
• смъртта на Ататюрк и съмненията по адрес на
личния му лекар, Масон, за който се предполага,
че го е убил, във връзка с неговото нареждане Ло-
жите в Турция да бъдат закрити,
• смъртта на Юзеир Гарих;
01:49:00 – Майстор Хирам, легендарният съз-
дател на Масонството, и неговото убийство от съб-
ратята му;
01:52:20 – пътят на Великия Майстор в Шот-
ландския ритуал, неговата 33-та степен;
01:53:30 – авторитети над Великата Ложа;
01:55:00 – нередности и измами във Великата
Ложа;
02:03:00 – възгледите на Великия Майстор по
отношение на различните религиозни течения;
02:06:00 – видеозапис, заснет със скрита ка-
мера и неговото значение (ритуал по приемане),
коментар на Великия Майстор, пиене на кръв от
череп и жертвоприношение на коза;
02:20:00 – езотеризъм и символика, разпрос-
транени в Анадола;
02:22:20 – необходимостта от клетва за нераз-
криване на масонските тайни;
02:24:00 – пътят на „търсещия” към Масонството;
02:32:00 – защо не местни и традиционни дви-
жения и организации, а Масонство?
02:34:00 – Велик Майстор, стоящ над всички
Велики Майстори по света?
02:44:00 – заключителна част.
Превод от турски език:
Брат Христо Димов
88
масонство и медии
ДНЕШНОТО
МАСОНСТВО
В ТУРЦИЯ Е
РОДЕНО ОТ
мислещи
хора,
ЗАДАВАЩИ именува на Велика Ложа на Турция. За първи Велик
Мйстор е избран Талят паша.
дейност до 1935 година, през която година навлиза в
период на „приспано състояние‟, според нашите тер-
ВЪПРОСИ В: Защо всички членове на „Комитета за единство и
прогрес” са били масони? („İttihat ve Terakki Cemiyeti”,
опозиционна политическа организация през периода
мини – тоест, временно прекъсва дейността си. Този
период продължава до 1948 година.
В: Точно за това бих искал да попитам и аз. Защо
на Османската империя, която оглавява преврата Ататюрк е забранил Масонството? Защото е сметнал,
през 1908 година, завзема властта и управлява два че то би навредило на младата република или защото
Извадки от интервюто с пъти с малки прекъсвания през периода 1908–1918 е извършвало тайна дейност? И до днес противниците
Н∴У∴Бр∴ Ремзи Санвер – година – бел. прев.) на Масонството излагат аргумента, че дори Ататюрк е
Стар Велик Майстор на О: Не знам дали всички членове на Комитета за забранил Масонството.
Великата Ложа на Турция единство и прогрес са били масони, но основатели- О: Всъщност, не може да кажем, че е била поста-
те са били такива. Ако погледнем този исторически новена забрана, но – ако погледнем тогавашна Тур-
период, в който те са развивали интензивно своята ция – тя е в навечерието на Втората световна вой-
В: Кога за първи път се появява Масонството по
дейност в Солун, ще видим, че Масонството там също на. Увеличават се фашистките настроения по света,
османските земи?
е много активно. Разбира се, това са били хора, жи- властта се централизира и подобен тип организации
О: Знаем, че първите Ложи на територията на Ос-
веещи по османските земи, които са били мислещи, – включително и типични местни организации – гу-
манската империя са създадени в периода 1730-1740
задаващи въпроси интелектуалци, а и Масонството в бят възможността си за работа. В този времеви период
година. Това са първите Ложи по османските земи и са
този период е една от най-важните и разрастващи се всички организирани структури прекратяват дейност
създадени от чужденци, живеещи по тези географски
организации на интелектуалци. Никой не би трябвало или биват забранявани. Разбира се, това важи и за
ширини.
да се учудва, че голяма част от турската интелигенция турското Масонство. Тогавашния вътрешен министър
В: Първо от чужденци?
са били Масони. Шукрю Кая също е Масон, наш Брат. Той е съобщил,
О: Да, след това от малцинствата. След известно
В: През 1909 година се създава първата Велика че не би било възможно да продължим да развиваме
време в Братството започват да се включват и местни-
Ложа с първи Велик Майстор Талят паша. Какво е пос- дейност. Нашата организация не е забранена или пре-
те османски граждани.
ледващото развитие на Масонството? кратила принудително дейността си, а само временно
В: Това са само отделни малки Ложи. А под чия
О: Със създаването си през 1909 година Великата решава да я преустанови. Точно поради тази причина
„шапка” са били те тогава?
Ложа започва своята дейност. Както казах, с учредя- след приключването на Втората световна война, става
О: Едно основно правило в Масонството гласи: във
ването на новата турска република се променя наи- възможно да си възвърнем всички имоти и да продъл-
всяка държава да има една Велика Ложа, под чиято
менованието на Великата Ложа, като тя осъществява жим дейността си. Би било погрешно да възприемаме,
„шапка” да се намират отделните Ложи. Но за да има
такава Велика Ложа, първо трябва да съществуват от-
делни Ложи. Първоначално Ложите в Османската им-
перия са били под „шапката” на европейски Велики
Ложи – като: италианската, френската, английската и
шотландската. През 1909 година тези Ложи се обеди-
няват и създават първата турска Велика Ложа.
В: След падането от власт на Султан Абдул Хамид
II, тъй като той е бил против всякакъв вид такива ор-
ганизации?
О: Да, точно след неговото слизане от власт.
•••
В: През 1909 г. се учредява първата Велика Ложа
на Турция. Кои са учредителите?
О: Бих казал: „Национална Велика Ложа на Тур-
ция”, но тя е създадена първоначално под името
„Maşrık-ı Azam-ı Osmani‟ (в буквален превод от ос-
мански турски: „Велик Османски Изток” – бел. прев.)
и след учредяването на турската република се пре-
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 89
 масонство и медии
че Ататюрк е бил противник на Масонството. Брат-
ството не е политическа структура, но в този период
виждаме че голяма част от турския политически елит
е възприела модерните виждания за републиканско
устройство и заедно с Ататюрк е положила началото
на нова Турция. А това са били наши Братя.
•••
В: Бих искал да ви задам един въпрос, многократно
задаван от нашите зрители. Масон ли е бил Ататюрк?
О: Не знаем дали Ататюрк е бил Масон или не.
В: Наистина ли не знаете или просто не казвате?
О: Наистина не знаем. За да можем да кажем дали
един човек е бил Масон, е необходимо наличието на
два вида документи: името му да присъства в книгата
на някоя Ложа, респективно то да се открива в прото-
кол от събиранията, или някъде да е описано, че той
е бил посветен в Масонството. При нас няма наличен
подобен документ, като бих искал да уточня, че гово-
ря за периода след 1909 г. – създаването на първата
Велика Ложа.
В: Но може да е бил посветен в Солун?
О: Някои историци на европейското Масонство
включват и него в списъците, които изготвят. Напълно
е възможно той да е бил посветен, но ние не разпола-
гаме с документ, доказващ това.
•••
В: Когато се спомене изразът „Велик Майстор”, хо-
рата очакват да видят някого, който е с много голям
опит и е „на възраст”. Вие сте много млад, на 40 го-
дини, нали така? Как се влиза в Масонството? Как се
осъществява изкачване в йерархията? Трябва ли да
сте 33-та степен, за да сте Велик Майстор? Какви са
условията, за да оглавите такава организация, за да
станете Велик Майстор?
О: Отговорът на този въпрос не е по-различен от
този, за която и да било друга организация. Аз станах
Масон много млад.
В: На колко години бяхте?
О: На 19 години. Благодарен съм на баща ми, който
ми се довери. Той също е Масон. Помисли, че аз ще
заобичам това място. И така стана. За мен то беше
един вълшебен свят. И все още е така.
В: И какво по-точно ви хареса?
О: Има нещо, което се казва така: да заобичаш ри-
туалите. Обикнах ритуалите. И не само ритуалите в Ма-
сонството. Хората могат да бъдат условно разделени на
90
две групи. Такива, които харесват да мислят с ритуали
и символи, и такива които не харесват това. Аз харе-
сах тайнствеността на Масонските ритуали, харесах
хората, с които се запознах там. Масонството ми даде
възможността да се запозная с много добри и ценни
хора, които никъде другаде не бих могъл да срещна. И
започнах да влагам моя труд. С времето това ме доведе
и до отговорности, които да поема. Моята общност ми
се довери и на една нетипична възраст ми възложи да
представлявам Великата Ложа на Турция.
В: Необходимо ли е да сте с 33-та степен?
О: Както ви споменах малко по-рано, двете струк-
тури (става въпрос за Синьото Масонство и за систе-
мата от степени, 4-та до 33-та, от Шотландския Ритуал
– бел. прев.) са напълно независими една от друга.
Да, вярно е, че от уважение към организацията и към
самия брат Велик Майстор, „Свободният и приет шот-
ландски ритуал”, му връчва 33-та степен. Например,
когато аз поех длъжността Велик Майстор, ми беше
връчена тази степен.
В: Преди това сте били 31-ва степен?
О: Да, бях 31-ва и след като станах Велик Майстор
получих 33-та степен. Но можеше и да не съм към ор-
дена на Свободния и приет шотландски ритуал. Упра-
вленията на двете организации са независими едно
от друго.
•••
В: Един въпрос, който е зададен от нашите зрите-
ли, и от който и аз много се вълнувам. Между 15-те
хиляди масони в Турция има ли ислямисти или – да го
кажа така – хора, които водят изцяло начин на живот
според каноните на Исляма? От гледна точка на Ма-
сонството, биха ли създали проблем членове, които
имат радикални ислямски виждания?
О: Доколкото ние не сме политическа или рели-
гиозна организация, вътре в организацията имаме
основно правило: да не се разговаря на политически
и религиозни теми. Следователно, ние не оценяваме
нашите членове според политическите и религиозни-
те им възгледи, както и не ги разпитваме по такива
теми. Но факт е, че Масонството тук е една извадка
на турското общество и на тази основа сред членовете
му могат да се срещнат хора с различни политически
възгледи, които са типични за нашата страна. Изобщо
не би могло да става дума аз да се интересувам или
да задавам въпрос на нашите Братя относно техните
месец май ● година 6015 ●
религиозни виждания и начин на живот. Но... да, има
Братя, които са силно вярващи и живеещи според ка-
ноните на исляма. Тук стигаме и до въпроса: какъв
смисъл се влага в думата „радикализъм”. Ние в Масон-
ството сме против фанатизма – както религиозен, така
и антирелигиозен.
•••
В: Има ли Султан, който е бил Масон?
О: Да, Султан Мурат IV е бил Масон. Тук бих искал
да уточня, че е имало и има много видни политици,
които са били и са Масони, но те извършват политиче-
ската си дейност в лично качество, а не в качеството
си на Масони. Възприятието, че Масони създават дър-
жави или ги унищожават, е неприемливо.
В: Но не е ли странно, един владетел, който държи
цялата власт в държавата, да е посветен в Масонство-
то и – следователно – да е подчинен на други Масони
от по-висок ранг? Да е длъжен да се подчинява на
Майсторите и на Великия Майстор.
О: Тук става въпрос на подчинение и уважение
в Ложата и в масонската организация. Не можем да
говорим за подчинение в ежедневието и в обичай-
ния живот. Темата, която засегнахте, е много добра.
Едно от най-хубавите неща в Масонството е нашето
разбиране, че ние се срещаме като Масони на една и
съща плоскост, и се разделяме на такава една основа.
Длъжностите и ранговете, които заемаме в нормалния
живот, остават извън Ложата.
•••
В: Има ли и специфични турски ритуали в Масон-
ството у нас?
О: Като Велика Ложа на Турция, ние сами подгот-
вяме ритуалите за трите степени. Това са наши ритуа-
ли. Ако решим, можем да включим в ритуалите и нещо
от Деде Коркут (митична личност от турските, алтай-
ските и огузките фолклорни предания – бел. прев.).
В: Отделни ли са ритуалите за всички държави?
О: Разбира се, но основните елементи на Масон-
ството присъстват при всички.
•••
В: Има ли активни политици Масони?
О: Да, имам Братя, които са активни политици.
В: В началото на 60-те, когато Сюлейман Демирел
се беше кандидатирал за премиер, имаше спорове
дали е Масон, или не. И като се знаеше, че е такъв,
му бе издадено и уверение, че не членува в Братство-
● месец май ● година 6015
масонство и медии
то. Ако кажете, че не сте Масон, това отлъчва ли ви?
Демирел (който е и бивш Президент на Турция – бел.
прев.) беше ли Масон?
О: Ако ми позволите, тук бих искал да разкажа
малко по-обстойно. Този случай в нашата история се
знае като „Случая от 65-та”. Както в много страни по
света, в една и съща държава се срещат различни раз-
бирания и виждания. През 65-та, заедно с други лица,
ние сме били под общия покрив на Великата Ложа, но
сме имали две различни разбирания за Масонството.
Тогава, когато уважаемият господин Сюлейман Деми-
рел се е кандидатирал за председател на „Партията на
справедливостта”, в общественото пространство се е
появил документ, че той принадлежи към Братството.
По онова време той се е обърнал към Великата Ложа
с молба да му бъде издаден документ, че не членува в
нашата организация. След оглед в нашите архиви се е
установило, че към онзи момент не е имало докумен-
ти, доказващи такава негова принадлежност, и наш
Брат му е издал свидетелство, че той не принадлежи
към Масонството. Други Братя, имащи други разбира-
ния по въпроса, са обвинили Брата, издал документа,
за това, че с този свой акт той бил погазил основно
масонско правило, отнасящо се до политиката. И, как-
то в много страни по света, те се отцепили и създали
друга организация.
•••
В: Въпрос от нашите зрители. Въпреки че не съм
съгласен със съдържанието на този въпрос, длъжен
съм да го задам. Смъртта на Ататюрк... Лекарят му,
който също е бил Масон, убил ли го е чрез отравяне
или бездействие, заради нареждането му да бъдат за-
крити Масонските Ложи? Знае се, че личният лекар
на Ататюрк е бил Масон, и че малко след смъртта му
Ложите отново са разкрити и продължават дейността
си. Вярно ли е това?
О: Вярно е, че лекарят на Ататюрк, е бил Масон. Но
една такава теза, в най-мекия смисъл, е някаква кон-
спиративна теория. Загубили сме Ататюрк през 1938
година, а откриването на ложите става през 1945 го-
дина, след края на Втората световна война. Сам по
себе си този факт показва, че откриването на Вели-
ката Ложа няма нищо общо със смъртта на Мустафа
Кемал. ◊
Превод от турски език:
Брат Христо Димов
91
 масонство и медии
учреден e Съвет по
информационна и медийна
политика на ОВЛБ
Н
а 2 декември 2014 г. Великият Майстор
на ОВЛБ, Най-уважаемият Брат Иван
Сариев, учреди Съвет по информа-
ционна и медийна политика, който да
подпомага Великия Оратор в изпълне-
нието на конституционно вменените му
пълномощия.
Съветът следва да осъществява политиката на
Обединената Велика Ложа на България в информа-
ционната сфера като набира, продуцира и разпрос-
транява информация с масонска тематика с национал-
на и задгранична насоченост. Освен това, той трябва
да съдейства и следи за коректното представяне в
българското и световно публично пространство на ин-
формация, отнасяща се до дейността на Обединената
Велика Ложа на България и Масонството като цяло.
ГЛАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В
ТЕМАТИЧНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
ПРИ СПИСВАНЕТО
НА „ЗИДАРСКИ ПРЕГЛЕД”
1. История на Масонството:
1.1. по света,
1.2. в България.
Забележка. Дейността по пункт 1.2. следва да
включва и отразяването на целокупната работа по
поддържането на библиотека (с архив) и музей на Ма-
сонството в България.
2. Символика и Масонство:
2.1. корените на символа и символиката в човеш-
ката цивилизация,
2.2. прагматични и артистични аспекти на символа.
3. Масонският език:
3.1. между поетичната фриволност, мистичната не-
определеност и научната мисловна и езикова дисци-
плина,
3.2. понятийна и терминологична размитост, пъти-
ща за нейното локализиране и ограничаване,
3.3. масонска граматика.
Забележка. От следващия брой на списанието ще
стартира детайлно обсъждане на определен клас гра-
матически правила, касаещи специализирания масон-
ски език, които – тук и сега – могат да се оценят като
прилагани по спорен, и дори – неправилен, начин.
92
Под председателството на Многоуважаемия Брат
Михаил Димитров, Велик Оратор, структурата на ор-
гана включва: заместник-председател, отговорен се-
кретар, главен редактор на списание „Зидарски пре-
глед”, главен редактор и отговорник по поддръжката
на официалния сайт на ОВЛБ, главен редактор на
електронния Бюлетин на ОВЛБ, главен редактор на
годишния сборник и електронния сайт за градежи на
ОВЛБ, както и отговорник за връзките с чуждестранни
масонски медии.
В допълнение, Декретът предвижда действащият
Майстор на Ложа „Кватуор Коронати” да бъде асоции-
ран член на Съвета, а също така към него да функцио-
нира и група от редактори и консултанти. ◊
Зидарски преглед
4. Теории за истината и тяхната познавателна
роля в Масонството:
4.1. вяра и знание,
4.2. мнение, хипотеза и истина,
4.3. истина и обществена конвенция (аксиоматика),
4.4. истина и критерии за истинност (доказател-
ство, прогностика, верифицируемост, фалсифицируе-
мост),
4.5. функционалната двойка: причина – следствие,
4.6. типология на човешкото мислене,
4.7. култивиращата среда на социалните заблуди.
5. Масонският стремеж към съвършенство:
5.1. критерии за съвършенство,
5.2. проблеми при възпитаването и поддържането
на стремежа към съвършенство.
6. Масонство и морал:
6.1. „за” и „против” масонската обществена благот-
ворителност,
6.2. Масонството и обществените конфликти,
6.3. идеята за толерантност и границите на нейна-
та лична и обществена приложимост.
7. Масонство и общество:
7.1. масонската тайна:
месец май ● година 6015 ●
7.1.1. езотеризъм, екзотеризъм и Масонство,
7.1.2. съвременни измерения на масонската тайна,
7.1.3. масонската тайна – имплицитен елемент на
масонската самореклама?
7.2. Масонство и обществен елит,
7.3. (дез)информираност на обществото относно
Масонството,
7.4. антимасонска активност:
7.4.1. юридически, общо-политически и религиоз-
ни актове срещу Масонството,
7.4.2. сатирична критика на Масонството;
7.5. масонските послания към обществото – аспекти
на системния масонски пиар (пропагандиране на исто-
рията и приноса на световното и българското Масон-
ство за развитието на цивилизацията, демокрацията и
държавността, популяризиране на масонските предста-
ви за ценности и морал сред широката общественост).
8. Масонство и ритуалистика:
8.1. философия на ритуалното действие,
8.2. проблемите на съвременния ритуал: между
консервативната монолитност и либералната полифо-
ничност.
9. Масонство и масонско образование:
9.1. инициативи, свързани с масонското образова-
ние в рамките на ОВЛБ,
9.2. утвърдени практики и провеждани експери-
менти от сферата на масонското образование по света.
10. Масонството в изкуството и изкуството в
Масонството:
10.1. критически анализ на изкуството като ин-
струмент за социално въздействие,
10.2. каталог на арт-шедьоври, повлияни от Ма-
сонството.
11. Разочарования от Масонството:
11.1. психология на свръхочакването,
11.2. карта на мотивите за разочарованията от Ма-
сонството – в България и по света.
12. Текущ масонски живот в България (в кон-
спективно представяне):
● месец май ● година 6015
масонство и медии
12.1. живот в Ложите,
12.2. дейност на органите на ОВЛБ.
УТОЧНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
1. Изредените по-горе главни направления, както
и техните подразделения, не могат да претендират за
пълнота и/или детайлна обстоятелственост. Напълно
естествено е някои от тях попътно да се изчерпят, а
други – да се обогатят с нови аспекти. Не по-малко
естествено е живата практика да наложи появата и
на цели нови насоки за изследователска и издателска
активност.
2. В някои случаи може да бъде доловено съдър-
жателно препокриване между отделни направления.
То се явява закономерно следствие от естествената
размитост на границите между тях.
3. Би било възхитително, ако визираните направ-
ления в тематичната организация на списание „Зидар-
ски преглед” бъдат възприети като водещи ориентири
в дейността на Ложите и особено – от страна на Ложа
„Кватуор Коронати”.
4. Предложената тематична систематика излъчва
на много места по-явно или по-деликатно загатната
покана за дискусионно поведение. Списанието ще
предоставя достатъчно широки възможности за него-
вото отразяване, като в определени случаи огласени
върху страниците му идейни позиции могат да прово-
кират провеждането и на открити публични дискусии
в реално време.
Материали с предложения за публикуване, идеи за
насочване на издателската дейност към определени
теми, както и коментари и оценки относно отпечата-
ните текстове, могат да бъдат изпращани на адрес:
zidarskipregled.ovlb@gmail.com
Брат Илия Кожухаров,
Главен редактор
на списание „Зидарски преглед”
93
 библиотека библиотека

на старите задължения, поясняват целите и зада-

чите на франкмасонския съюз.

Снимка: М∴У∴Бр∴ Александър Нишков

От 12-те изтъкнати точки аз думам първите две:
1) (...) Франкмасонството е съучастие в рабо-
тата на всичкото добро, което става навсякъде
по света, и борба против злото, от което страда
човечеството. Сиреч, франкмасонството е един
вид (...) убеждение, което толкова по-високо
цени човека, колкото последният е по-свободен
от предразсъдъци и привидност, колкото повече
дава преднина на (...) познаването на правдата.
2) Съюзът на франкмасоните е дружество от
мъже и то има за цел: отглеждане на истинско-
то, доброто и хубавото в човечеството. Съюзът се

Масонство мъчи да изглади различията, които са следствие

от народността и вероизповеданието. Той изис-
Скъпи читателю,
между
ква от своите членове да почитат всички човеци
като братя, въпреки различията им по външното
През месец март т.г. излезе от печат моя малка положение и религиозните мнения, и да упраж-

книжните книга, на която поставих заглавието:

„Възобновеното българско Масонство – от
1992 г. до днес‟.
няват братска любов, която е основният камък и
славата на туй могъщо Братство. Тая велика цел
франкмасонството си представя под образа на

корици Ползвам се от случая, за да се обърна към теб

със следното уточнение. Това, което би прочел вър-
съграждането на един храм.”
„Ложата не е училище, което да следва едно науч-
ху нейните страници, е опит да се систематизира и но изследване, а също не е и дружество за сказ­
представи по един достъпен начин наличната ин- ки, но тя иска да засили и затвърди чувствената
формация за всичко, което се е случило (и което не цена на нравствените приготовления с истинско
се е случило!) през последните двадесет и няколко знание.”
години в нашия Велик Ориент. „Спрямо голямата публична благотворителност
В своята най-нова история българското Масон- франкмасонството така нарежда своята дейност,
Михаил Димитов Възобновеното българско Масонство МУ Брат Михаил Димитов ство има своите върхове и неизбежни падини, но Димитър Кабаков че да не съперничи с държавната такава, а да
през всичкото време то не е преставало да търси Тодор Мадолев я подпомага и допълва. Най-важно за масона е
Велик Оратор от 1992 г. до днес Велик Оратор

себе си в многообразието от форми и начала. Въп­ „Ти, кой си?” поз­­нанието, че корените на мизерията не могат
росният текст е първи опит, от името на Ложа „Ква- или да се унищожат с помощта на благотворител-
туор Коронати‟ от състава на ОВЛБ, тази история „Пътят към Храма”, ността. Тя, в този смисъл, може (...) да облекчава
да се разкаже такава, каквато е била – въз основа театрална приказка по новооткрит документ, страданията, но се губи в безкрайността, защото
на достъпната ми налична информация и документи. подписан от те, страданията, никога не свършват.”
Напълно съзнавам, че далеч не е изключено в Георги Стойков Раковски „Хилядите живущи в мизерия човеци (...) могат да
текста да се установи липсата на много факти и/ и определен като „градеж” на тема: се спасят не чрез благотворителност, а само чрез
или имена и заслуги на Братя, които достойно и „Разсъждения върху франкмасонската справедливост.”
ÌÈÕÀÈË ÄÈÌÈÒÐÎÂ със самоотдаване са се трудили на нашия най-нов същност за човещина”, „Франкмасонството се старае да приспособи бла-
„градеж‟. Сега моля за тяхното снизхождение и най- под редакцията на проф. Йордан Ведър готворителността към човешкото достойнство. Раз-
ÂÚÇÎÁÍÎÂÅÍÎÒÎ вече – за съпричастието им в едно бъдещо попълва- ИК „ИКА ЕСТ" даването на милостиня му стои съвсем далеко. (...)
ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÌÀÑÎÍÑÒÂÎ не на неминуемите празноти чрез споделени техни Пловдив, 2015 Най-живо то търси средствата, с които може да се
лични мнения и описания на събития, а защо не – и премахне проявлението на мизерията. То е против
ÎÒ 1992 ã. ÄÎ ÄÍÅÑ още по-ценно! – чрез всякакъв род документи, кои- мързела и страстта за наслади на горните класи,
то те са съхранили в личните си архиви. Из „Разсъждения...‟ но е против и недостойното лекомислие, с което
Поемам ангажимента да отразя по подобаващ „При днешните духовни обърквания позицията на долните класи изхвърлят от себе си всякаква от-
начин всичко, което бъде изпратено, в резултат на франкмасонството като сила става всеки ден все говорност и искат без мярка помощ от обществото.
което – искам да се надявам – би се получил един по-значителна. Колкото по-грубо политическите Възпитанието на народа, просветата и борбата с
доработен и обогатен нов вариант на настоящото противоречия цепят отечеството, толкоз по-спа- пороците съставляват все повече франкмасонски
издание. Ако силите ми позволят, той би могъл да сително може да действа франкмасонството, за- задачи в областта на благотворителността. (...)
бъде представен пред Общото събрание през месец щото то може да служи като орган на онова, дре- Франкмасонството следи с най-голямо внимание и
ноември тази година. мещото в дълбочината на сърцата на народите.” помага на всички ония науки, които имат за цел
Îáåäèíåíà Âåëèêà Ëîæà Накрая следва да спомена и за една забелязана „Франкмасонството е огнище на всички ония ду- да изследват условията за вътрешното развитие на
íà Áúëãàðèÿ
Ëîæà “Quatuor
• • • 53 • • • Coronati“ грешка: на страница 4 от материала – там, където се хове, чието най-вътрешно усещане държи за отделния човек и на цели общества. (...) То разби-
изброяват Ложите, учредителки на Великата Ложа единението на човешкия живот. Цел на франкма- ра, че подпорите на обществото стоят здраво само
на България (нова) – е изписано името на Ложа сонската работа е да превърне туй най-вътрешно тогава, когато всички граждани в своите частни ра-
„Сердика‟. Вместо него трябва да се има предвид усещане, доколкото е възможно, в ясно и обмис- боти носят гордото съзнание, че не искат да живеят
М∴У∴Бр∴ Михаил Димитров името на Ложа „Светлина‟! лено познание и тая цел се постига чрез ред в за сметка на други, а така живеят както богатият,
Велик Оратор на ОВЛБ Моля за извинение Първомайстора и Братята от чувстването на проявленията. Тъй моето писание който трупа средствата си, така и бедният, който
Ложа „Светлина‟! ми е израсло из сърцето.” моли богатия за милостиня.”
Възобновеното българско „В средата на този век Великите ложи от Хамбург, „Франкмасонството има за задача да усилва мо-
Масонство – от 1992 г. до днес Брат Михаил, Байройт и Франкфурт са изпратили на техните ралните сили на човека и тази задача трябва да
Велик Оратор дъщерни ложи послание, в което, в допълнение се определи по-точно.”

94 месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 95

 милосърдие
премиера
Н
а 21 април в Руския културно-информа-
ционен център в София се състоя пре-
миерата на спектакъла „Ти, кой си?‟ –
една продукция на Брат Георги Чернев,
с участието на Братя от ОВЛБ и външни
доброволци.
Преди залата да избухне в аплаузи, преди да бъ-
дат изречени думите на благоданост, преди прегръд-
ките и букетите, от сцената се чуха следните слова:
„ИСТОРИКЪТ: Е, какво ще ме посъветвате накрая
– коя врата да отворя: към Храма или към изхода?
РАКОВСКИ: Тук ничий совет не връши работа.
Турни си пак наочника. Нали виде, че той затваря
очите ти, но отваря духовнио взор, де сичко ра­
зуме. Не се страши, що съм ти рекъл 'момче', че ти
думам на 'ти', тук сите тъй си хортуваме. Язе, що
съм имал да реча, е у тоя Градеж. Прашай себе.
Прашай совестта си. Сичката ответственост сега е
твоя. Ти решаваш.
ИСТОРИКЪТ: Затова ли първото, което чух беше:
'Аз съм ти, ти си Аз!'? Не, не мога да си позволя да
се обърна към Вас 'на ти'. Дето се казва: сам дой-
дох, сам съм си виновен. Очаквам да науча тай-
ни, недостъпни за непосветените. Да науча тайни,
скрити от хилядолетия, но има ли нещо, останало
недостъпно през вековете? Общуване с други све-
тове? Пирамидите? Числото 'Пи' и 'Златното сече-
ние'?... Но ако чета внимателно написаното от Вас,
96
милосърдие
премиера
'на франкмасонството се приписват традиции, не-
достатъчно правдиви или такива, разказвани като
лъжливи. Дори ако вместо приказки и митове има
скрити истини, пак е недопустимо да се държат в
тайна. Защото франкмасонството гради не върху
познания, а върху основите на човешката приро-
да. То довежда човека до по-голямо съвършенство
не чрез казването на истина, която той по-рано
не е знаел, а чрез напомняния, които усилват съ-
ществуващите в него наклонности.'
Господин Раковски! Имам много въпроси към Вас!
Фотография и плакат: М∴У∴Бр∴ Александър Нишков
(Няма отговор, чете още.) 'Никоя тайна, която се
съобщава на братята от по-висока степен не би
могла да има значение за тяхното вътрешно раз-
витие и това стои в ясно противоречие с целите
на съюза. Вярата в истини, които човек не знае,
не може да даде никаква сила. Твърдението на
някои, че истината щяла да се съобщава на час-
ти и че тайните учения били съхранявани само за
просветените, не се насочва към най-дълбоката
същност на човешката душа. Такова тайно учение
няма корените си в стремеж към правдата, нито в
чувството за свобода, нито в съзнанието за дос-
тойнство на нашата личност. Който, подобно на
нашия съюз, се хвали с озарила го светлина, тряб-
ва да може да вирее на светлина.'”
Зидарски преглед
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 97
 Награда „ИВАН ВЕДЪР‟
Снимка: М∴У∴Бр∴ Бранко Сотиров
третият кавалер
М∴У∴Бр∴ Бранко СОТИРОВ
Велик Инспектор
20 февруари 2010 г.
Първият кавалер – В∴У∴Бр∴ Тео Мусев:
„Като си помисля само, че всичко (...), за което
съм се борил, което е било за мен стимул, меч-
та, удовлетворение и наслада (...), се свежда до
това: да отглеждам и евентуално отчасти да озап-
тявам болестите си, иде ми да ревна с Иеремиев
плач. Тук се изправяме пред големия въпрос: що
за живот е това и защо той трябва да завършва
тъй мъчително и безславно. Когато отида на оня
свят, няма да забравя да попитам Господ за това.”
2 март 2013 г.
Вторият кавалер – М∴У∴Бр∴ Лука Станчев:
„Нито един Масон не може да декларира, че владее
Истината. Ако го направи, това значи да придаде
на понятието 'истина' съдържанието на открове-
ние, което би свело Масонството до религия.”
28 март 2015 г.
Третият кавалер – М∴У∴Бр∴ Петър Дончев:
„А защо споменавам думата 'чест'? Защото по-въз-
растните, като мен, може би ще си спомнят един
ред от песен на известната Мирей Матьо:
'Награди много, честта е една!'”
98
зад граница
ноември 2014 – април 2015
22 ноември 2014 г. ния, Унгария, Италия, Гърция, Естония, Сърбия,
10 години Суверенна Велика Ложа Румъния и Гана, повечето представени от Вели-
Многоуважаемият Брат Петър Дончев е роден
на Малта ките Майстори на съответните Велики Ориенти.
на 18 юли 1939 г. в гр. Лом. Завършва Минно-гео-
На 22 ноември 2014 г. в Малта се прове-
ложкия институт в София, след което се ангажира
де Тържественото годишно общо събрание по 6 декември 2014 г.
с научна работа – проучване на льосовите почви в
случай десетата годишнина от създаването на Годишна конференция на
Северна България. Успехите му закономерно го от-
Суверенната Велика Ложа на Малта. Присъст- Националната Велика Ложа на
веждат в БАН. Отдава се на геоложки изследвания,
ваха делегации от 10 Велики Ориента – Ан- Франция
свързани с градовете Русе, Разград, Лом, Тутракан,
глия, Турция, Германия, Норвегия, Франция, На 6 декември 2014 г. делегацията на
Силистра, Добрич. В периода 1995-2001 г. започва
Унгария, Чехия, Италия, Русия и България. ОВЛБ, водена от Великия Майстор – Н∴У∴Бр∴
преподавателска работа в Русенския университет
Седемчленната делегация на ОВЛБ бе во- Иван Сариев, придружаван от Братя Вели-
„А. Кънчев”, където е избран за професор.
дена от В∴У∴Бр∴ Николай Божилов – Асис- ки Сановници, Майстори на Ложи и членове
След 1989 г. участва в разработването на про-
тент Велик Майстор на ОВЛБ. на ОВЛБ, взе участие в работата на Годишна
екти за над 1500 обекта, свързани с укрепвания
конференция на Националната Велика Ложа
на земната основа под множество сгради: църкви,
27-29 ноември 2014 г. на Франция, на която присъстваха около 4000
железопътни гари, жилищни блокове, стопански и
Годишна конференция на участници и гости.
търговки постройки, спортни зали, подлези, произ-
Великата Ложа на Ирландия
водствени халета, пристанища и пр. През 1995 г. ос-
и инсталиране на нейния 12-14 декември 2014 г.
новава първия „Лайънс клуб” в гр. Русе. През 1996
новоизбран Велик Майстор Инсталиране на новоизбрания
г. е приет в Ордена на Свободните Зидари, а в края
В периода от 27 до 29 ноември 2014 г. Велик Майстор на Великата Ложа
на същата година възражда с още 10 Братя Майсто-
Вeликият Майстор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван на Дискрикт Колумбия
ри Ложа „Балканска звезда” в Ориент Русе.
Сариев, взе участие в работата на Годишната Великият Канцлер на ОВЛБ – М∴У∴Бр∴
Човек с изключителна харизма, мъдрост, и инте-
конференция на Великата Ложа на Ирландия, Йордан Николов, бе официален представител
лект, за когото трудно биха се намерили масонски
на която бе инсталиран новоизбраният Велик на Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев във Вашингтон и
добродетели и качества, които да не могат да му бъ-
Майстор – Н∴У∴Бр∴ Дъглас Грей. Форумът бе участва в Тържествения Ритуал по повод ин-
дат приписани.
посетен от братски делегации от Англия, Шот- сталирането на новоизбрания Велик Майстор
Година по-рано Сестрите на „Балканска звезда‟
ландия, Дания, Холандия, Швеция, Швейцария, на Великата Ложа на Дискрикт Колумбия –
го удостоиха с първото почетното звание „КАВАЛЕР
Франция, Финландия, Германия, Турция, Испа- Н∴У∴Бр∴ Джеф Ръсел.
НА СИНЯТА РОЗА”.
Тук можем да си спомним как преди години Феде-
рико Фелини бе казал:
„Случайността е другото име на Бога.” ◊
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 99
 зад граница
14-18 февруари 2015 г.
Конференция на Великите
Майстори на Масоните от Северна
Америка
В периода 14-18 февруари 2015 г. във Ван-
кувър (Канада) се проведе поредното издание
на Конференцията на Великите Майстори на
Масоните от Северна Америка под домакин-
ството на Великата Ложа на Юкон. Обеди-
нената Велика Ложа на България участва в
работата на Конференцията и бе представе-
на от делегация, водена от Великия Майстор
– Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев. Участие е взел също
и Великият Майстор на ВЛССПЗ в България –
Валери Митков. ОВЛБ и ВЛССПЗ в България
уведомиха Комисията за информация по при-
знанията към Конференцията относно своите
становища за преструктуриране на масон-
ското пространство в Ориент България. "Сво-
бодното Зидарство в България напредва към
единение, което е възможно да стане до края
на юни 2015 г. Комисията отправя своите най-
добри пожелания към тези, които работят за
Масонството в България" – е нейното офици-
ално заключение.
28 февруари 2015 г.
Внасяне на Светлина в Ложа
„Шипка‟ – първата Ложа,
работеща на български език под
юрисдикцията на Великата Ложа
на Русия
На 28 февруари 2015 г., под юрисдикци-
ята на Великата Ложа на Русия бе осветена
първата Ложа, работеща на български език
– Ложа „Шипка‟ №50, Ориент Москва, с Май-
стор – У∴Бр∴ Ивелин Кичуков, който е и
Велик Представител на ОВЛБ към Великата
Ложа на Русия. Сред учредителите на Ложата
са 11 Братя, членуващи в Ложа „Аврора‟ №5
към Великата Ложа на Русия. Член на Ложа-
та е също и В∴У∴Бр∴ Павел Строганов – Ве-
лик Секретар на Великата Ложа на Русия. На
Тържествения Ритуал по внасяне на Светлина
присъства Н∴У∴Бр∴ Андрей Богданов – Велик
Майстор на Великата Ложа на Русия, както и
всички нейни Велики Сановници.
13-14 март 2015 г.
Годишна конференция и
инсталиране на новоизбрания
Велик Майстор на Великата Ложа
на Латвия
На 13 и 14 март 2015 г. в Рига се проведе Го-
дишната конференция на Великата Ложа на Лат-
вия, в рамките на която бе инсталиран нейният
новоизбран Велик Майстор. ОВЛБ бе официал-
но представена от М∴У∴Бр∴ Димитрин Радев –
Асистент Велик Церемониалмайстор на ОВЛБ.
Броят е редакционно приключен на 25 април 2015 г.
100
в българия
14 март 2015 г.
Годишна конференция на
Великата Ложа на Испания и
удостояване на Великия Майстор
на ОВЛБ – НУ Брат Иван Сариев, с
най-високата почетна награда
На 14 март 2015 г. делегация на ОВЛБ
участва в Годишната конференция на Вели-
ката Ложа на Испания в Барселона. Водач на
делегацията бе Великият майстор на ОВЛБ –
Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, придружаван от Ве-
ликия канцлер – М∴У∴Бр∴ Йордан Николов.
В събитието участваха повече от 20 делегации
от Европа, Африка и Латинска Америка.
Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев бе удостоен с чест-
та да бъде награден с най-високото отличие на
Великата Ложа на Испания, за неговите изклю-
чителни заслуги за развитието на отношенията
между двете Велики Ложи. Наградата ще бъде
връчена лично от Великия Майстор на Вели-
ката Ложа на Испания – Н∴У∴Бр∴ Оскар де
Алфонсо Ортега, на Редовното годишно общо
събрание на ОВЛБ, насрочено за 16 май 2015 г.
10–14 април 2015 г.
ХХIII генерална асамблея на
Интерамериканската масонска ноември 2014 – април 2015
конфедерация в Мадрид
От 10 до 14 април 2015 г. в Мадрид се про-
веде XXIII генерална асамблея на CMI (Интер­
американска масонска конфедерация).
1 ноември 2014 г. „Масонството като популяризатор на глобал-
За първи път този форум се проведе извън
Трета международна теоретична ните етични стандарти‟ (докладът е изнесен
Америка – в Испания. Също така за първи път
конференция „Бъдещето на от В∴У∴Бр∴ Лукас Расулич – Заместник Ве-
на него присъства и делегация на ОВЛБ в ро-
човечеството и масонската лик Майстор на Регулярната Велика Ложа на
лята на наблюдател.
ценностна система – София ’2014” Сърбия; М∴У∴ Бр∴ Велимир-Бата Жугич, Стар
Делегацията ни бе водена от Великия Май-
На 1 ноември 2014 г. в София, се проведе Велик Инспектор на Регулярната Велика Ложа
стор – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, придружен от
третото издание на Международната теоретич- на Сърбия с „Послания към всички хора‟; Бр∴
Великия Канцлер – М∴У∴Бр∴ Йордан Нико-
на конференция „Бъдещето на човечеството и Любчо Иванов, Главен редактор на Бюлетин
лов.
масонската ценностна система” – една иници- на ОВЛБ с „Принципите на Масонството – об-
Присъстваха повече от 60 делегации, 51 от
атива и реализация на Ложа „Светлина София щоприети максими във вероятната историчес­
които бяха водени от Велики Майстори.
94” – Ориент София. Тематичните акценти в ка перспектива‟; Бр∴ Стоян Чакъров от Ложа
В∴У∴Бр∴ Дерек Динсмор – Велик Канцлер
него бяха: Дискретността в Масонството (Масон- „Перлата на Сливен” с „Настоящата криза на
на Обединената Велика Ложа на Англия, про-
ство и обществена активност; Предимство или обществените модели – предизвикателство
чете декларация на ОВЛА, относно предизви-
недостатък е дискретността на Масонството в пред Масонството‟; У∴Бр∴ Георги Вълов,
кателствата пред запазването на регулярност-
съвременното медиократично общество?; Къде Майстор на Ложа „Сила” със „Свободната воля
та в новия информационен век.
са границите на масонската дискретност?); Ма- и абсолютните закони на Вселената‟; У∴Бр∴
С повече от 3/4 мнозинство за Президент
сонската Ложа и профанизма (Масонската Ложа Йордан Ведър, Стар Майстор на Ложа „Светли-
на CMI бе избран Н∴У∴Бр∴ Оскар де Алфонсо
като бизнес-кръжок; Ложата – активна среда на” с „Материал за размисъл: Гаранция срещу
Ортега – Велик Майстор на Великата Ложа на
или остров на спокойствието?; Лидерските ам- обезсмислянето същността на Великото Брат-
Испания.
биции, егото и Масонската Ложа). ство на Свободните Зидари‟.
В рамките на заключителното заседание се
Със свои доклади се включиха редица Бра-
прочете и прие протоколът от Асамблеята, в
тя от ОВЛБ и гости от други ориенти, сред 1 ноември 2014 г.
който България бе спомената с напредъка в
които: М∴У∴Бр∴ Михаил Димитров, Велик Ложа „Светлина София 94‟ –
преговорите за преодоляване на разделение-
Оратор на ОВЛБ с „Бъдещето на човечеството Ориент София се побратими с
то с ВЛССПЗ в България.
и масонската ценностна система – поглед от Ложа „Сингидунум‟ – Ориент
София ‟; Н∴У∴Бр∴ Ранко Вуячич, Велик Май- Белград
По информация от
стор на Регулярната Велика Ложа на Сърбия с На 1 ноември 2014 г. в София Ложа „Свет-
Бюлетин на ОВЛБ
месец май ● година 6015 ● ● месец май ● година 6015 101
 в българия
лина София 94” – Ориент София, се побратими
с Ложа „Сингидунум” – Ориент Белград. На по-
братимяването, освен Братята от двете Ложи,
присъства и Заместник Великият Майстор на
Регулярната Велика Ложа на Сърбия (РВЛС) и
член на Ложа „Сингидунум” – В∴У∴Бр∴ Лукас
Расулич, както и М∴У∴Бр∴ Велимир-Бата Жу-
гич – Стар Велик Инспектор на РВЛС. ОВЛБ бе
представена от В∴У∴Бр∴ Николай Божилов
– Асистент Велик Майстор. Ритуалът се про-
веде под майсторския чук на У∴Бр∴ Богдан
Томов – Майстор на Ложа „Светлина София
94”, съвместно с У∴Бр∴ Александар Костич –
Майстор на Ложа „Сингидунум”. Присъстваха
още и гости от Ложите „Сговор 92” и „Дъгата
на Пловдив”.
2 ноември 2014 г.
Пето издание на традиционна
среща „Бащи и синове”,
организирана от Ложа "Св. Йоан"
На 2 ноември 2014 г. се проведе петата тра-
диционната среща „Бащи и синове”, организи-
рана от Ложа „Свети Йоан” – Ориент София.
Тя се състоя в храма на ул. „Княз Борис I‟ с
участието на Братя и техните синове – Масони
и луфтони. Във форума, проведен под надслов
„Блудният син‟, взе участие и Великият Май-
стор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев.
Срещата бе открита от М∴У∴Бр∴ Васко Бо-
яджиев, Стар Велик Първи Надзирател, кой-
то изнесе емоционален градеж на тема „Кой е
блудният син?‟.
И тази година, както в предишни изда-
ния, във форума се включиха: У∴Бр∴ Сергей
Смуров, Майстор на Ложа „Пушкин” – Ориент
Москва, М∴У∴ Бр∴ Велимир-Бата Жугич, Стар
Велик Инспектор на Регулярната Велика Ложа
на Сърбия с градежа си „Защо прощават ба-
щите?‟, съпроводен с трогателния запис на
песента на Кет Стивънс „Father & Son”, както
и В∴У∴Бр∴ Лукас Расулич – Заместник Велик
Майстор на Регулярната Велика Ложа на Сър-
бия. Притчата за блудния син бе доразвита и
в изказванията на В∴У∴Бр∴Лукас, Н∴У∴Бр∴
Иван и У∴Бр∴Яни. А в рамките на „Вечерта
на майката‟ М∴У∴Бр∴ Борис Китанов изнесе
вълнуващ градеж, с който замисълът на сре-
щата „Бащи и синове” получи своята пълнота
и завършеност в интерпретацията на поколен-
ческата диалектика на обществото.
22 ноември 2014 г.
10 години Ложа „Св. Климент
Охридски‟ – Ориент Бургас
На 22 ноември 2014 г. Ложа „Св. Климент
Охридски” отбеляза своята 10-годишна в Бур-
гас. В Тържествения Ритуал на Първа степен,
под ръководството на майсторския чук на
102
У∴Бр∴ Панайот Зулумов, взеха участие Вели-
кият Майстор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сари-
ев, Братя Велики Сановници на ОВЛБ, Майсто-
ри и Стари Майстори на над 10 Съюзни Ложи и
Братя от над 15 Ложи.
26 ноември 2014 г.
Внасяне на Светлина в Ложа
„Арарат‟ – Ориент Варна
На 26 ноември 2014 г. в храма в Археоло-
гическия музей на гр. Варна бе внесена Свет-
лина в Ложа „Арарат” – Ориент Варна, с па-
тентен №076. В Ритуала взеха участие много
официални гости, начело с Великия майстор
на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев. Светли-
ната внесе М∴У∴Бр∴ Николай Колев – Пред-
седател на Комисията на Великите Ревизори
на ОВЛБ и Стар Майстор на Ложа „Царевград
Търнов” – Ориент Велико Търново. Преди ри-
туала Великият Майстор, членовете на нова-
та Ложа и всички гости поднесоха венец пред
Паметника на жертвите на Арменския гено-
цид.
29 ноември 2014 г.
Общо събрание на ОВЛБ в Ориент
Стара Загора
48 Ложи бяха представени в Общото съ-
брание на ОВЛБ, което се проведе на 29 но-
ември 2014 г. в Ориент Стара Загора, под
любезното домакинство на Ложа „Розата на
Тракия‟. Събранието бе водено от В∴У∴Бр∴
Искрен Йотов – Заместник Велик Майстор
на ОВЛБ. Бяха проведени частични избори
за Председатели и Членове на Комисии към
ОВЛБ:
• М∴У∴Бр∴ Александър Нишков бе избран
за Председател на Висшата Ритуална Комисия,
• М∴У∴Бр∴ Николай Колев – за Председа-
тел на Комисията на Великите Ревизори,
• за заседатели във Висшия Братски Съд
бяха избрани Братята Иво Баев и Стефан Мла-
денов.
Общото събрание прие Бюджет на ОВЛБ за
календарната 2015 г., както и редица предло-
жения за промени в Конституцията на ОВЛБ.
Непосредствено преди събранието, Ложа-
та-домакин, заедно с гости от Турция и Румъ-
ния, проведе Ритуал на І степен, посветен на
откриването на втория етап от строителството
на Масонския им дом.
Своеобразна кулминация на форума бе
проведената благотворителна вечер в полза
на Старозагорската опера, в която, по пока-
на на У∴Бр∴ Светлозар Терзиев – Майстор на
Ложа „Розата на Тракия‟, се включиха общо
180 Братя, сестри и деца от България, Тур-
ция и Румъния. Събраната сума бе в размер
на 4039 лв.
месец май ● година 6015 ●
13 декември 2014 г.
6 години Ложа „Окото на Хор‟ –
Ориент София
На 13 декември 2014 г. в Националната ху-
дожествена галерия в София Братята от Ложа
„Окото на Хор” – Ориент София, отпразнуваха
6-годишнината от Внасянето на Светлината в
Ложата. Празникът бе отбелязан със специ-
ално организиран камерен концерт с участи-
ето на изтъкнатия виолончелист и диригент
Бр∴ Венцислав Николов от Ложа „Светлина”
– Ориент София, и неговите студенти от Ан-
самбъл „Силуети”.
17 януари 2015 г.
Регуляризация в Ложите „Кибела‟
– Ориент Балчик, Каварна и
Шабла, и „Габрово‟ – Ориент
Габрово
На 17 януари 2015 г., под майсторския чук
на Великия Майстор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван
Сариев, се проведе ритуал по регуляризация
на 21 бивши членове на ВЛССПЗ в България:
20 души от Ложа „Круни‟ бяха приети в съста-
ва на Ложа „Кибела‟, а 1 кандидат от Ориент
Габрово бе приет в Ложа „Габрово‟. Събитието
бе уважено с присъствието на много настоящи
и Стари Велики Сановници на ОВЛБ, както и
от над 90 Братя от състава на ОВЛБ, начело с
техните Майстори на Ложи и Стари Майстори
на Ложи.
29 януари 2015 г.
Внасяне на Светлина в Ложа
„Поларис‟ – Ориент София, която
избра да работи по ритуала
„Емюлейшън‟ на български език
На 29 януари 2015 г. в Ориент София бе
внесена Светлина в Ложа „Поларис‟ с па-
тентен №077. Ложата ще работи по ритуала
„Емюлейшън‟ на български език. На събити-
ето присъстваха Великия Майстор на ОВЛБ
– Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, Братя Велики Са-
новници и Стари Велики Сановници и над 90
Братя – гости от ОВЛБ.
Майсторът на Ложата бе въведен в длъж-
ност от Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, а Светлината
бе внесена от У∴Бр∴ Виктор Байчев – Стар
Майстор на Ложа „Акация‟, Ориент София. В
Ложа „Поларис‟ членуват 12 Братя от едно­
именната Ложа „Поларис” № 4407 от състава
на Обединената Велика Ложа на Англия.
6 февруари 2015 г.
Първо работно заседание на
Съвета по информационна и
медийна политика към ОВЛБ
(СИМП)
На 6 февруари 2015 г. в София се прове-
● месец май ● година 6015
в българия
де първото заседание на Съвета по информа-
ционна и медийна политика към ОВЛБ (СИМП).
Заседанието, председателствано от М∴У∴Бр∴
Михаил Димитров – Велик Оратор на ОВЛБ, бе
уважено с присъствието на Великия Майстор
на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев. Съветът
взе решение за работа върху следните медии:
• Годишник на ОВЛБ, в който да бъдат
включени селектирани Градежи на Братя от
Съюзните Ложи, като акцентът бъде поставен
върху следните три направления: „История”,
„Ритуална символика” и „Масонско открове-
ние”.
• Бюлетин на ОВЛБ, който да бъде фо-
кусиран върху информираността на Братята
за състоялите се и предстоящи събития в ма-
сонския живот на Великата Ложа, както и да
предлага друга текуща и актуална информа-
ция.
• Списание „Зидарски преглед‟, което
да излиза два пъти годишно – през м. май и
през м. ноември, и да се съсредоточи по посо-
ка на по-задълбочени разработки, включващи
широк кръг направления, сред които и теми с
по-общочовешки и общопознавателен харак-
тер.
• Сайт на ОВЛБ, като за база да бъде из-
ползван осъщественият проект, предоставен
от Брат Емил Дриндолов.
18 март 2015 г.
10 години Ложа „Мъдрост‟
На 18 март 2015 г. в София Ложа „Мъдрост‟
– Ориент София, отбеляза своята 10-годиш-
нина с Тържествен ритуал, воден от Майстора
на Ложата – У∴Бр∴ Димитър Пелев. Гост на
Ритуала бе и Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев – Велик
Майстор на ОВЛБ, придружен от много Велики
Сановници. Домакините представиха слайд-
шоу със снимки от първия ритуал на Ложата
и връчването на Патент №033 през 2005 г.
У∴Бр∴ Димитър Пелев награди Старите Май-
стори на Ложата с луксозен поименен „Поче-
тен чук” за съответните им мандати.
18 март 2015 г.
второ работно заседание на
Съвета по информационна и
медийна политика към ОВЛБ
(СИМП)
На 18 март 2015 г. в София се проведе вто-
ро заседание на Съвета по информационна и
медийна политика към ОВЛБ (СИМП). Заседа-
нието бе председателствано от М∴У∴Бр∴ Ми-
хаил Димитров – Велик Оратор на ОВЛБ.
Бяха обсъдени въпроси, свързани с офи-
циалния сайт на ОВЛБ: рубрики, визия и ад-
министриране. Взе се решение окончателно-
то изграждане на сайта да бъде извършено в
103
 в българия
срок, позволяващ неговото активиране в на-
вечерието на Общото събрание на ОВЛБ през
май тази година.
М∴У∴Бр∴ Илия Кожухаров сподели ра-
ботни идеи за оформлението и съдържание-
то на предстоящия първи за тази година брой
на списание „Зидарски преглед‟. Бе обсъден
въп­росът за евентуална цена на списанието,
като се оформи мнение тя да е минимална и
да покрива разходите за подготовката и отпе-
чатването му.
Бе коментирано прехвърлянето на изда-
телство „Акация‟ под управлението на ОВЛБ,
като се обсъди идеята чрез него, на първо
време, да се осъществява отпечатването на
работни материали от рода на: ритуални кни-
ги, официални нормативни документи и друга
подобна литература.
Във връзка с предстоящото издаване на
„Алманах‟ с градежи, членовете на СИМП бяха
информирани за изпратено инструктивно пис-
мо до Майсторите и Ораторите на Ложите от
ОВЛБ.
Разгледан бе въпросът за състоянието на
Ложа „Кватуор Коронати‟, като бе изтъкната
необходимостта Ложата да заеме полагаемото
ѝ се място в цялостната информационна и об-
разователна дейност в ОВЛБ.
Разгледани бяха и други въпроси от текущ
характер.
21 март 2015 г.
15 години Ложа „Ведър‟
На 21 март 2015 г. в София, с Тържествен
ритуал, воден от Майстора на Ложата – У∴Бр∴
Валентин Петров, бе отбелязана 15-годишни-
ната от Внасянето на Светлина в Ложа „Ве-
дър‟ – Ориент София. На събитието присъства
Великият Майстор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван
Сариев, заедно с редица настоящи и Стари
Велики Сановници на ОВЛБ, Председатели на
комисии и Братя на назначаеми длъжности.
Гост на празника бе и В∴У∴Бр∴ Джон Лийч
– Стар Старши Велик Дякон на Обединената
Велика Ложа на Англия и Велик Инспектор на
Великата Ложа на Лондон-град. Емоционал-
ният градеж на Майстора на Ложата бе сво-
еобразно продължен и от филм със снимки
от историята на Ложа „Ведър‟, подготвен от
М∴У∴Бр∴ Георги Карталев, М∴У∴Бр∴ Алек-
сандър Нишков, У∴Бр∴ Брат Румен Добрев и
Бр∴ Цветан Игнатовски.
26 март 2015 г.
Внасяне на Светлина в Ложа
„Ехнатон‟ – Ориент София
На 26 март 2015 г. в Ориент София бе вне-
сена Светлина в новата Ложа „Ехнатон‟ с Пат.
№078. Инсталирането на Майстора на новата
Броят е редакционно приключен на 25 април 2015 г.
104
Ложа – У∴Бр∴ Ангел Ангелов и на нейните са-
новници бе ръководено от Великия Майстор
на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, подпома-
ган от присъстващите Велики Сановници на
ОВЛБ. Светлината в храма внесе Майсторът
на Ложата-майка „Съгласие” – У∴Бр∴ Алек-
сандър Керезов.
28 март 2015 г.
Тържествено отбелязване на
135-годишнината от създаването
на масонството в България в
Ориент Русе
На 28 март 2015 г. над 120 Братя, между
които 20 Майстори на Ложи, поднесоха вен-
ци и цветя пред паметника на Първомайстора
Иван Ведър в Русе, с което сложиха начало
на празничното отбелязване на 135-годишни-
ната от създаването на Масонството в Бълга-
рия. Последвалият Тържествен Ритуал бе во-
ден от Майстора на Ложа „Балканска звезда‟
– У∴Бр∴ Роберт Радославов. В него взе учас-
тие и Великият Майстор на ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴
Иван Сариев, придружен от много настоящи
и Стари Велики Сановници на ОВЛБ. Празни-
кът бе уважен и от трима Велики Сановници
от Националната Велика Ложа на Румъния,
както и Братя от Ложа „Св. Георги” – Ориент
Гюргево, с която Ложа „Балканска звезда‟ е
побратимена. По време на ритуала бе обяве-
но приемането на Стария Велик Стражник на
ОВЛБ и носител на Наградата „Иван Ведър‟
(2013) – М∴У∴Бр∴ Лука Станчев за член на
Ложа „Балканска звезда”. Акцент в ритуала
бе обявеното от Комисията на Старите Май-
стори на Ложа „Балканска звезда” решение
да избере измежду няколко достойни канди-
дати за тазгодишен неин носител М∴У∴Бр∴
Петър Дончев от Ложа „Балканска звезда”, за
цялостния му принос към Ложата, в частност,
и към българското Масонство – като цяло.
Наг­радата бе връчена от Великия Майстор на
ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, който поднесе
кратко слово.
4 април 2015 г.
5 години Ложа „Боянският
майстор‟ – Ориент София
На 4 април 2015 г. Ложа „Боянският май-
стор” отбеляза своя 5-годишен юбилей с Тър-
жествен Ритуал на Първа степен, воден от
У∴Бр∴ Живко Велев – Майстор на Ложата.
Гост на тържеството бе Великият Майстор на
ОВЛБ – Н∴У∴Бр∴ Иван Сариев, заедно с мно-
го други Братя Стари Велики Сановници, Май-
стори на Ложи и членове на ОВЛБ.
По информация от
Бюлетин на ОВЛБ
месец май ● година 6015 ●
В следващия брой на
„Откритото говорене за Масонството е сърцеви-
ната на моята философия и център на нашата кому-
никационна стратегия.‟
Негово кралско височество, Дукът на Кент,
Велик Майстор на Обединената Велика
Ложа на Англия
•••
„Обединението на
'Древните' и 'Модерни-
те', за да бъде създа-
дена Обединената Ве-
лика Ложа на Англия
през 1813 година е
било един труден акт.
Как се е случило всич-
ко това – и то не само
в Англия, но и в Ирлан-
дия, и в Шотландия?
Усложненията, свър-
зани с 'обединението',
включвали и въпроса:
какво да се прави с
другите масонски ор-
дени, и по-специално
– с 'Кралската арка' и
'Рицарите тамплиери'.
За първи път изложението предоставя панорамен
поглед относно проблемите и личностите, стояли
зад едно от най-сериозните събития в масонската
история, оказващи своето влияние и днес.
'В тази пионерска и въодушевяваща книга, Джон
Белтън разказва със замах и ентусиазъм историята,
стояща зад събитията, които са довели до формира-
нето на Обединената Велика Ложа на Англия през
1813 година. Предлагайки напълно нови виждания
по отношения на това ключово събитие в история-
та на Британското Масонство, книгата на Джон ще
бъде интригуващо четиво не само за Масоните, но и
за всички онези хора, които се интересуват от учас-
тието на Свободното Зидарство в британската кул-
тура и общество.'‟
Брат проф. Ендрю Прескот,
Кингс Колидж, Лондон
● месец май ● година 6015
наесен
„Английското Ма-
сонство преминава
през два етапа на раз-
витие: първия, отно-
сително първичен,
засвидетелстван чрез
малък брой доказател-
ства, и втория, 'Про-
свещенски', за който
има разнообразни до-
казателства. Според
Английската конститу-
ция, това е периодът
на 'правилното масон-
ство'. Основните нап­
равления от втория пе-
риод са били свързани
с епохата на Просве-
щението, а именно:
• уточняване на терминологията, използвана за об-
ръщение към Бога (Велик Архитект на Вселената и,
по-специално, Велик Геометър на Вселената);
• все по-често изобразяване на Бога, не като дале-
чен и отчужден Декартовски 'Първи принцип', а като
благосклонно намесващ се ръководител на човешкото
поведение, но стриктно според Неговия Закон;
• разпространяващи се представи за Вселената
като божествен механизъм, функциониращ вечно,
съг­ласно божествените принципи и независимо от съ-
ществуването на човека;
• все по-чести акценти върху измерването и ко-
личественото определяне, върху геометрията, върху
математическите понятия за големина и ширина (от
'точката' до 'линията', след това до 'повърхнината' и
накрая – до 'пространството'); върху алгебрата, кону-
сите, сферите и статиката; върху абсолютната и отно-
сителна маса на телата; върху определени геометрич-
ни пространства и теориите за пропорционалността;
• увлечения по симетрията и моделирането;
• изпълнено с огромен оптимизъм предположение
за съвършенството на човешката природа;
• схващането на Хюм за 'хомогенността' на човеш-
ката природа, което перфектно се вписва в тогаваш-
ните непоклатими схващания на Братята относно уни-
версалната мисия на Масонството по света;
• схващането, че съблюдаването на етичните нор-
ми, представяно като вид етичен 'механизъм', ще съз-
даде както вътрешна, така и междуличностна хармо-
ния – синхроничност, която впоследствие би отразила
'хармонията' на божествено създадените небеса;
• идентично оптимистично схващане, че Свободни-
те Зидари ще могат да изживеят своята утопия чрез
обединение на техните Ложи;
• акцент върху Свободния Зидар, който е по при-
рода доброжелателен – още една широко популярна
тема в литературата на XVIII век;
• значителен акцент върху шифрирането, дешиф­
рирането и интерпретиране на символите – още една
мания сред интелигенцията, датираща от средата на
XVII век, когато кодирането и декодирането е може-
ло да коства човешки живот и интерпретирането на
библейската символика е била предпочитан модел на
изследователско поведение.‟
Брат Тревор Стюърт,
Стар Майстор на Ложа „Кватуор Коронати‟, Англия
105
 in memoriam

да си
спомним
за Братята,
които ни
напуснаха…

Бр∴ Георги Сандулов

от Ложа „Зора” –
Ориент София,
починал през февруари 2014 г.

Бр∴ Светослав Аврамов

от Ложа „Морска звезда‟ –
Ориент Варна,
починал през март 2014 г.

Бр∴ Людмил Христов

от Ложа „Яйла” –
Ориент Добрич,
починал през април 2014 г.

Бр∴ Йордан Йорданов

от Ложа „Лудогорие” –
Ориент Разград,
починал на 29 май 2014 г.

У∴Бр∴ Петър Ванев

Стар Майстор на Ложа „Дунавска звезда” –
Ориент Русе,
починал на 3 юли 2014 г.

Бр∴ Здравко Христов

от Ложа „Светлина” –
Ориент София,
починал на 3 август 2014 г.

Бр∴ Светослав Йорданов

от Ложа „Звездата на София” –
Ориент София,
починал на 14 октомври 2014 г.

Бр∴ Теодорин Патриков

от Ложа „Балканска звезда” –
Ориент Русе,
починал на 17 февруари 2015 г.

У∴Бр∴ Добромир Янушев

Стар Майстор на Ложа „Яйла” –
Ориент Добрич,
починал на 3 март 2015 г.

106 месец май ● година 6015 ●