Съдържание
5 Редакционно
20 години ОВЛБ:
7 Тържествено Годишно отчетно общо събрание – 20 години
ОВЛБ
10 Доклад на Великия майстор на ОВЛБ за Конференцията
„Двадесет години Обединена велика ложа на България”, София,
12 май 2012 г.
В световната братска верига:
14 Нашите връзки и сътрудничество стават по-здрави, отколкото
преди. Интервю на Брат Любчо Иванов с НУ Брат Рюдигер Темплин,
Велик майстор на Обединените велики ложи на Германия
16 Нашето общество. Лекция на НУ Брат Михаел Краус, Стар велик
майстор на Великата ложа на Австрия
18 Връзката между нашите две велики ложи е много специална
и много силна. Интервю на Брат Любчо Иванов с НУ Брат Ремзи
Санвер, Велик майстор на Великата ложа на Турция
19 От редакционната поща: Международна конференция по
история на свободното зидарство. Единбург, Шотландия
24–26 май 2013 г.
22 Пожелавам ви да работите за доброто на всички во веки веков.
Интервю на Брат Любчо Иванов с НУ Брат Николас Вургидис, Велик
майстор на Великата ложа на Гърция
24 Посмъртно! Това, че заедно пеете двата химна – националният
и масонският, е прекрасно. Споделени мисли преживе на НУ
Брат Игор Юхимович, Велик майстор на Великата ложа на Украйна
в разговор с У Брат Петър Станчев, Майстор на Ложа „Кристал” –
Ориент Пловдив
26 Бъдещето на масонството е в Източна Европа и в Африка.
Интервю на Брат Любчо Иванов с ВУ Брат Томас Джаксън,
Изпълнителен секретар на Световната конференция на масонските
Велики ложи
Зад граница:
28 „Розата на Тракия” от Обединената велика ложа на България и
„Наковалня” от Великата ложа на Турция се побратимиха. Брат
Любчо Иванов
30 „Розата на Тракия” създаде база за развитие на пробива в
българо-гръцките масонски взаимоотношения. Брат Любчо
Иванов
32 Търсенето като необходимост и масонското просвещение.
Градеж на НУ Брат Николас Вургидис, Велик майстор на Великата
ложа на Гърция
35 Българин членува в лондонска ложа, повдигат в нея наш масон
в майсторска степен и приемат друг сънародник за чирак. У Брат
Николай Киряков, Майстор на Ложа „Аида”, Ориент Хасково
36 Кратка международна хроника за периода май –
септември 2012 г.
Животът в ложите:
38 Три паметно осмислени масонски дни в Созопол. У Брат Николай
Талев – Майстор на Ложа “Veritas”, Ориент София
40 Предаване на майсторския чук и Церемония „Даряване на сабята,
с която Старият майстор е работил през мандата си” в Ложа
„Сердика”. У Брат Стефан Шиваров, Майстор на Ложа „Сердика”, и
У Брат Любомир Тодоров, Стар Майстор на Ложа „Сердика”
42 Ложа „Балканска звезда” посрещна Еньовден извън Русе. МУ
Брат Бранко Сотиров, Майстор на Ложа „Балканска звезда”
43 Ямболската Ложа „Кабиле” посрещна за Еньовден
истанбулските си побратими край морето. У Брат Димитър
Керемедчиев – Майстор на Ложа „Кабиле”
58 Кратка вътрешна хроника за периода май – септември 2012 г.
Годишнини:
46 10 години Ложи „Пълдин” и „Зората на Тракия”. Знаменателно
събитие за Ориент Пловдив (в четири части, в зависимост от
това на кой колко му се чете). У Брат Илко Николов, Майстор на
Ложа „Пълдин” и У Брат Димитър Русев, Майстор на Ложа „Зората на
Тракия”
Пътят към храма:
52 Петима братя регуляризира Ложа „Орфей”. ВУ Брат Таско
Ерменков, Майстор на Ложа „Орфей”
52 Петима мъже с добро име бяха регуляризирани и в Ложа
„Ведър”. МУ Брат Георги Бочуков, Майстор на Ложа „Ведър”
53 Желаем да попаднем между братя, с които да работим за
масонските идеали на България. Интервю на Брат Любчо Иванов
с регуляризираният Брат Пламен Консулов, досегашен Майстор на
разградската Ложа „Лудогорие” от ВЛССПЗ
54 Регуляризация на братя от Ложа „Лудогорие” в Ложа „Перлата
на Сливен”. Брат Любчо Иванов
55 Вярвам, че политиката ни на свободно присъединяване на
членове на ВЛССПЗБ към ОВЛБ е успешна и единствено
възможна за консолидиране на масонството в България. Писмо
на Великия майстор на ОВЛБ – НУ Брат Иван Сариев, от 19 юли
2012 г. до НУ Брат Скот Крийгер – Председател на Комисията по
информация за признанията, Стар Велик майстор на Великата ложа
на Небраска, с копие до великите ложи, с които ОВЛБ има признание
57 С отворено сърце. Градеж на НУ Брат Иван Сариев – Велик
майстор на ОВЛБ
Инициативи:
59 И Третият ежегоден МАСтАр е вече в историята. У Брат Николай
Божилов – Майстор на Ложа „Тракия”, Ориент Пазарджик
Ние и героите на Отечеството:
64 На загиналите за Майка България дължим не само думи на
признателност, но и дела. МУ Брат Лука Станчев – Стар велик
стражник
Ние и историята:
69 Да дарим история. Информация за инициативата по отпечатване на
фототипно издание на Паисиевата „История Славянобългарска”
Нашите церемонии:
70 И Великият майстор мина под масонско венчило. Брат Любчо
Иванов
Мисловен труд:
80 Масонско слово за всички. Градеж на МУ Брат Илия Кожухаров
83 Изкуството на словото. Градеж на МУ Брат Иван Войнов.
88 Символи и митове във философията на масонството. Градеж на
Брат Владимир Левчев, Оратор на Ложа „Звездата на София”
93 Анкх – за смисъла и значението на един от най-древните
символи. У Брат Асен Сираков, Майстор на Ложа „Анкх”
Изследователска дейност:
97 „Куатуор Коронати” е призвана да снабдява масонския живот
с нови идеи. Интервю на Брат Любчо Иванов с У Брат Емил Вичев,
Майстор на Изследователската ложа “Куатуор Коронати”
Ние и религиозните представи:
102 „Класическо масонство и вяра” – ново преведено изследване.
Брат Любчо Иванов
104 Двата Великдена. Градеж на НУ Бр., проф. д-р Клаус Хорнефер,
Стар велик майстор на Обединените велики ложи на Германия и
Стар велик майстор на Великата ложа на ССПЗ на Германия
109 Масонството не е религия. Градеж на У Брат Майкъл де Костер-
Милман, Майстор на Ложа „Хирам”
110 Масонство и религия. Градеж на МУ Брат Лука Станчев, Стар велик
стражник
115 Животът – причина за духовния ни път. Брат Любчо Иванов
представя книгата на Брат Иван Габеров „Митология на успеха.
Аксиомите на последния”
119 Откъси от книгата „Митология на успеха. Аксиомите на
последния”
130 Религиозните представи са изключително тенденциозни по
отношение на това, че могат да обсебват. Интервю на Брат Любчо
Иванов с Брат Иван Габеров
Масонско творчество:
132 За Илиян Дончев – масона, пътешественика и фотографа
Истината е Светлината. Брат Любчо Иванов
 от екипа на списанието

Редакционно
НИЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРЕДСТАВИ

„Масонството е вид опозиция на религията и по-точно на църковната орга-

низация. Самият факт, че на човек не му е била достатъчна религиозната
представа, а е продължил да търси пряката си връзка с Великия архитект на
Вселената по друг път, чрез друг ритуал, в присъствието на други хора , а не
на духовниците, означава, че религията сама по себе си е непълноценна за
търсещия човек, тя е пълноценна само и единствено за този, който е готов да
се отдаде на течението и да не осъзнава, а просто да бъде направляван, да
бъде побутван. Разликата между религията и масонството е именно в степен-
та на осъзнаване. Докато религиозният човек се доверява на интуицията, че
след като е жив, някой е организирал цялата процедура по неговото запаз-
ване – запазването на неговия живот, и следователно това му дава някакъв
вид спокойствие в съществуването, то при масонството имаме обратния път
– масонът се опитва да си обясни защо все пак, след като е толкова ценен ,
се налага той да осъзнае пътищата, по които да отвърне с благодарност и с
осъзнаване на твореца си. В този смисъл масонството е осъзнаване, докато
религията е себеотдаване в името на нещо, което не разбираш.”
Из интервюто „Религиозните представи са изключително тенден-
циозни по отношение на това, че могат да обсебват” с Брат Иван Габе-

С
ров, историк, писател и изследовател (виж – на стр. 130).

мята се от мнозина автори, а и някои съвре- всред приятелите, в обществото, в световната братска
менни тенденциозни църковни наши недобро- верига. Най-малкото заради Светата истина. И защото
Редакционен съвет на ОВЛБ: Автори:
желатели непрекъснато подхранват това, че „религиозните представи като вид психологически фено-
думата масон всява всред повечето хора смут мен не могат да се откъснат от социалния живот”, както
НУ Брат Иван Сариев – Председател НУ Брат Иван Сариев казва в интервюто си Брат Иван Габеров. В този смисъл
и объркване. Тя ражда в съзнанието им дра-
Главен редактор: НУ Брат Клаус Хорнефер
матични батални сцени от средновековните наистина трябва да смятаме, че „и религиозните предста-
НУ Брат Михаел Краус
НУ Брат Николас Вургидис времена, в които от кладите на Инквизицията се разнася ви, и масонската етика по някакъв начин са надстройка
Брат Любчо Иванов зловонният мирис от горящата плът на езичници анти- на осъзнаващ се индивид в един социален свят, който
ВУ Брат Таско Ерменков
За връзка с редакцията: МУ Брат Бранко Сотиров христи. Политически заговори и световни интриги, войни започва да му става известен не само като факта на не-
МУ Брат Георги Бочуков и смърт на известни личности непрекъснато се приписват говото участие в социалния живот, но и като механизма,
editor@uglb.org МУ Брат Иван Войнов все на масоните. И колкото повече църквата губи вярата по който тоя социалният свят се проявява”. И ще трябва
МУ Брат Илия Кожухаров в себе си, толкова повече апологетите на нейния дик- да се съгласим, защото „като че ли масонството наистина
Върху тази книга работиха: МУ Брат Лука Станчев помага да бъде осъзнат кодът, по който работи животът и
таторски ред и йерархия свързват това с нас масоните
У Брат Асен Сираков – „неблагочестивците, които са се сдружили с Дявола”. в този смисъл религиозните представи, които присъстват
дизайн, илюстрация и предпечатна подготовка У Брат Димитър Керемедчиев А услужливите за пикантерии съвременни медии, мине дори с ритуалните книги на масата на Майстора – Биб-
Цветана Кожухарова У Брат Димитър Русев
не мине време, сензационно откриват, че еди-коя си лията, Корана, Талмуда…, са като онази бактерия, която
илюстрация и корица У Брат Илко Николов
У Брат Любомир Тодоров национална или световна беда, криза, катастрофа или никой не вижда, но превръща млякото от една в друга
МУ Брат Александър Нишков физическо унищожение е дело на недостижимото, висо- форма, придава му друг вид качество, прави го по-необ-
У Брат Майкъл де Костер-Милман
превод от английски език У Брат Николай Божилов коорганизирано тайно общество по злокобния му път за ходимо в единия или в другия случай”.
ВУ Брат Любомир Пармаков У Брат Николай Киряков установяване на Нов световен ред – „най-пъкления план Ние трябва да си даваме сметка и въпреки че с никого
У Брат Борис Христов У Брат Николай Талев на масоните”. Виждам снизходителната ви усмивка към не воюваме, трябва по масонски мъдро и човеколюбиво
Деяна Бонева У Брат Стефан Шиваров да не премълчаваме, че „религиозните представи са из-
това невежество, скъпи и обични Братя. Но това отно-
Цветана Кожухарова Брат Владимир Левчев шение към нас в представите на повечето хора, макар и ключително тенденциозни по отношение на това, че мо-
превод от гръцки Брат Иван Габеров смешно за мнозина, е реално. Това е благодатната почва, гат да обсебват”. И да не правим опити да прикриваме, че
Хатидже Куюмджу Брат Любчо Иванов която дава сила на всеки мракобесник-диктатор, с помо- „в същото време масонството практически обсебва пра-
превод от немски щта на недолюбващата ни от векове църква, да застане вото на справедливост, чувството за справедливост на
У Брат Павел Главусанов срещу нас, независимо в коя точка на планетата се поя- всеки, който се е отдал на този ритуал”. И всички трябва
превод от турски Интервюирани:
вят неговите амбиции за еднолична тирания и неистово да ставаме все по-сигурни, „че масонът е по-духовно и
Митхат Метин желание с кръв и омраза да властва срещу общочовеш- по-религиозно осъзнаващо се същество, отколкото оби-
интервю НУ Брат Ихор Юкимович ките закони за равенство, братство и свобода, да стегне чайният човек”. И няма нищо стряскащо, когато точно в
У Брат Петър Станчев НУ Брат Николас Вургидис в мъченическия трънен Христов венец красотата, силата този смисъл казваме, че „затова масонството е вид опо-
Брат Любчо Иванов НУ Брат Ремзи Санвер и мъдростта на любовта между хората, която търсим и зиция на църковната организация”. И затова усилията ни
НУ Брат Рюдигер Темплин трябва да бъдат насочени към това, „как действително
фотография проповядваме ние.
ВУ Брат Томас Джаксън
МУ Брат Александър Нишков Затова в този брой на „Зидарски преглед”, без какви- търсим Светлината, която осветява повече детайли от на-
У Брат Емил Вичев
Брат Иван Стоев У Брат Пламен Консулов то и да е претенции за изчерпателност, поставяме като чина, по който работи животът”. Тя наистина не би имала
Брат Илиян Дончев Брат Иван Габеров тема въпроса за нас – масоните и религиозните предста- смисъл, „ ако зад нея и в нея не съществуват магически
Жоро Димитров ви (виж – от стр. 100 до стр. 133). С това провокираме неща, заради които ние сме дошли на земята и заради
коректура началото на един дълъг и задълбочен разговор, който които ние трябва да положим усилия и да ги направим
Мая Войнова-Христова Изданието е само за Свободни зидари. Привлича се вниманието на очевидно трябва да го водим между нас в съюзните ложи достояние на останалите”.
Братята върху това обстоятелство и им се припомня, че са давали
дигитална обработка тържествено обещания да пазят зидарските тайни.
на ОВЛБ и да пренасяме непрекъснато с нашите доводи и
Ина Манева заключения по всички възможни пътища в семейството, Брат Любчо Иванов

● месец ноември ● година 6012 5

20 години овлб
ТЪРЖЕСТВЕНО
ГОДИШНО
ОТЧЕТНО ОБЩО
СЪБРАНИЕ –
20 ГОДИНИ
ОВЛБ
Т
ържественото Годишно отчетно събрание, пос-
ветено на 20-годишнината на ОВЛБ, се про-
веде на 11 - 12 май 2012 г. в Ориент София,
Парк Хотел „Москва” при предварително обя-
вения дневен ред: 1. Доклад на Мандатната
комисия; 2. Доклад на Великия майстор; 3.
Доклад на Великия ковчежник; 4. Доклад на Комисията
на Великите ревизори; 5. Предложение за изменение и
допълнение на Конституцията на ОВЛБ и 6. Други.
Редовното общо събрание се проведе под ръковод-
ството на Великия майстор на ОВЛБ – НУ Брат Иван Са-
риев в следния формат:
• 11 май 2012 година, зала „Киев”, 16:00 часа –
работно заседание на членовете на Общото събрание и
СВС извън ритуал – изслушване на точките от дневния
ред, дебатиране и предварително изграждане на реше-
ния по докладите.
• 12 май 2012 година, зала „Европа”, 10:00 часа
– Ритуал в майсторска степен – изслушване и взимане на
решения по докладите от дневния ред на Общото събра-
ние на ОВЛБ.
• 12 май 2012 година, зала „Европа”, 15:00 часа
– Тържествен ритуал в чирашка степен с участието на
всички присъстващи братя от ОВЛБ и гостите от братски-
те велики ложи (техният списък поместваме отделно най-
накрая).
Работното заседание започна своята работа
под ръководството на НУВМ Брат Иван Сариев
в обявеното време и в присъствието на Велики
сановници на ОВЛБ, Председатели на комисии
към ОВЛБ, Майстори на ложи и упълномощени
братя Майстори, съгласно приложен
присъствен лист.
НУ Велик майстор внесе разяснения по дневния ред,
като информира, че предварително депозираното пред-
ложение на Майстора на Ложа „Дунавска звезда” У Брат
Александър Маринков за намаляване на вноската по
членския внос към Великата ложа от 15 на 10 лева ще се
разглежда в частта от предложението за бюджет в докла-
да на Великия Ковчежник.
Той предложи за състав на Мандатна комисия Уважа-
6 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
20 години овлб
емите Братя Камен Чолов за председател и Александър
Маринков и Симеон Павлов за членове. Други предложе-
ния не постъпиха и форумът прие дневния ред и назнача-
ването на Мандатната комисия в обявения ѝ състав.
По т. 2 от дневния ред – Доклад на НУ Велик май-
стор, не последваха дебати, с което се изрази общото
становище за приемане на отчета на Великия майстор.
По т. 3 от дневния ред – Доклад на Великия ко-
вчежник, последва дебат основно в два пункта. НУ Велик
майстор предложи създаването на Финансов съвет към
Великия ковчежник за по-задълбочено и експертно пла-
ниране на финансовите средства на ОВЛБ. Това предиз-
вика дебати. В заключение се оформи общо становище,
което НУ Велик майстор обобщи с това, че в най-близко
време ще се изпрати писмо за събиране на предложения
за финансов съвет към Великия ковчежник и че предло-
жението на У Брат Петър Горновски за разделяне на сега
съществуващия общ депозит на три части в три от воде-
щите по рейтинг на БНБ банки ще се гласува на следва-
щия ден в законен форум. НУ Велик майстор Брат Иван
Сариев разясни основните позиции при разглеждането
на новия бюджет с две възможности при формирането на
приходната му част - с отчисление към ВЛ от 15 лв., както
досега и ново в случай, че се гласува с болшинство - с
10 лв. Последва дебат, след което въпроса бе оставен за
гласуване в легитимен форум на следващия ден.
По т. 5 от дневния ред – Предложение за изменение
и допълнение на Конституцията на ОВЛБ НУ Велик май-
стор даде думата за встъпление на ВУ Зам.-велик майстор
Брат Искрен Йотов, след което форумът пристъпи към об-
съждане на отделните членове на предложението. В ре-
зултат в позициите на вносителя – СВС, и дебатиращите
настъпи яснота по всички позиции и отделните текстове
с окончателна редакция останаха за гласуване в легити-
мен форум на следващия ден.
След разяснения по програмата НУ Велик майстор за-
кри работното заседание на Общото събрание на ОВЛБ.
Ритуалът в майсторска степен – изслушване и
взимане на решения по докладите от дневния
ред на общото събрание, започна в 10:00 часа
на 12 май 2012 г. в празнично подготвения
храм (в зала Европа – парк-хотел „Москва”).
Присъстваха Великите сановници на ОВЛБ, Председа-
телите на комисии към ОВЛБ, Стари велики сановници,
Стари майстори на ложи, Майсторите на ложи и упълно-
мощени братя майстори, както и братя майстори съгласно
приложен присъствен лист. Последни в Храма бяха въве-
дени НУ ид Стар велик майстор Брат Петьо Балабанов и
НУ Стар велик майстор Брат Борислав Сарандев.
НУ Велик майстор Брат Иван Сариев обяви на събра-
нието дневния ред: 1. Доклад на Мандатната комисия; 2.
Доклад на Великия майстор; 3. Доклад на Великия ко-
вчежник; 4. Доклад на Комисията на великите ревизори;
5. Предложение за изменение и допълнение на Конститу-
цията на ОВЛБ и 6. Други.
Дневният ред бе гласуван и приет с пълно болшинство.
ВУ Велик секретар информира събранието, че е по-
стъпило писмено предложение като ново предложение за
изменение на Конституцията на ОВЛБ и помоли за пре-
цизност в доклада на Мандатната комисия да се извърши
преброяване на имащите право на глас и заели местата
си в Храма.
По т. 1 от дневния ред беше изслушан доклада на
Мандатната комисия и последва преброяване, при което
се установи точният брой на регистрираните и упълномо-
7
20 години овлб
щените с право на глас, заели местата си в Храма, възли-
защ на 49 Братя.
По т. 2 от дневния ред НУ Велик майстор прочете своя
доклад за изтеклата една година от неговия мандат, след
което с единодушно гласуване той беше приет с 49 гласа.
По покана на Великия майстор доклад за развитието
на пристроечните структури в Ориент България предста-
ви НУ СВМ Брат Борислав Сарандев.
Разисквания по докладите не последваха.
У Брат Евгени Душков, Майстор на Ложа „Братство
и чест”, постави въпрос пред събранието, свързан с
процеса на регуляризация, Шотландския обред и съ-
ществуването на така наречения „Върховен съвет” в
Ориент България.
НУ Велик майстор отговори изчерпателно на въпро-
са, като разясни, че братя, приети и повдигани в степе-
ни преди 2000-та година, се регуляризират със статута
Историческа снимка, на
която на 12 май 2012 г.,
вечерта, в пар-хотел „Москва”
в София Великият майстор
на Великата ложа на Турция
Ремзи Санвер, Старият Велик
майстор на ОВЛБ Георги
Крумов, Великият майстор на
Обединените Велики ложи на
Германия Рюдигер Темплин,
Великият майстор на ОВЛБ
Иван Сариев и Изпълнител-
ният секретар на Световната
конференция на масонските
велики ложи Томас Джаксън
(от ляво на дясно), разрязват
братски прегърнати юби-
лейната торта за 20-годиш-
нината от основаването на
Обединената велика ложа
на България. Снимка Жоро
Димитров
на „Странстващ брат”. По отношение на Върховния съвет
към ВЛССПЗБ той категорично заяви позицията на ОВЛБ
за неговата нелигитимност и очерта перспективите пред
българското зидарство, в т.ч. и въвеждането на Шотланд-
ския обред в Ориента в един дългосрочен период и не
по-рано от 8 – 10 години.
Последва почивка и след подновяването на събрани-
ето НУ Велик майстор Брат Иван Сариев проведе ритуал
по връчване на юбилеен медал „20 години Обединена
велика ложа на България” на Майсторите на ложи и на
Великите сановници, след което продължи деловата ра-
бота.
По т. 3 от дневния ред Общото събрание на ОВЛБ
изслуша и прие доклада на МУ Велик ковчежник Брат Ру-
мен Найденов. По предложението за влога от общо 602
хил. лв да бъде разделен на три части по 200 хил. лв. в
8 месец ноември ● година 6012 ●
три различни банки с най-висок рейтинг в листата на БНБ
други изказвания не бяха направени и Великият майстор
го подложи на гласуване и предложението беше прието.
Той обяви и гласуване за предложението на У Брат Алек-
сандър Маринков относно намаляване на отчисленията
от членския внос на 10 лв., но предложението не беше
прието .
НУ Велик майстор подложи на гласуване проекта за
бюджет с направените бележки към него и той бе приет.
По т. 4 от дневния ред МУ Председател на КВР Брат
Атила Джагаров направи встъплението си, а след изказ-
ванията по доклада му той бе приет.
По т. 5 от дневния ред Общото събрание пристъпи
към обсъждане и гласуване на предложението на СВС за
изменение и допълнение на Конституцията на ОВЛБ.
Последва разглеждане и обсъждане на отделните тек-
стове от предложението на СВС, като НУ Велик майстор
разясняваше мотивите за всеки подложен на гласуване
текст или нова редакция.
В резултат се гласуваха над 20 решения по предложе-
нието за Изменение и допълнение към Конституцията на
ОВЛБ и Изменение и допълнение на Правилника за при-
ложение на Конституцията на ОВЛБ (тях ги прилагаме в
отделна книжка към списанието).
По т. 6 от дневния ред – Други:
Съобщение за бъдещата работа на Ложа „Куатор Ко-
ронати” направи ЗМЛ Брат Петър Станчев.
НУ Велик майстор Брат Иван Сариев благодари сър-
дечно на братята Майстори на ложи за работата им. Той
обяви следващото Общо събрание за 11 май 2013 година
в Созопол, заедно с внасянето на Светлина в Ориента.
С това приключи работата на Общото събрание в ри-
туал Майсторска степен.
20 години овлб
12 май 2012 година, зала „Европа”, 15:00 на комисии: МУ Брат Любомир Цеков – Стар Председа-
часа – Тържествен ритуал в Чирашка степен тел на Висш братски съд; МУ Брат Асен Богданов – Стар
с участието на всички присъстващи Братя от и.д. Велик церемониалмайстор; МУ Брат Георги Бочуков
ОВЛБ и гостите от Братските Велики ложи – Стар Велик ковчежник; МУ Брат Лука Станчев – Стар
Велик стражник; МУ Пламен Стайнов – Стар Велик първи
В работата на Тържественото събрание взеха участие: надзирател; МУ Георги – Стар Велик стражник; ВУ Васил
НУ ВМ Брат Иван Сариев; НУ СВМ Брат Григорий Ва- Колев – Стар Велик секретар; ВУ Рашко Ангелинов – Стар
зов; НУ СВМ Брат Петър Балабанов; НУ СВМ Брат Бо- Велик секретар; ВУ Лъчезар Тодоров – Стар Велик секре-
рислав Сарандев; НУ СВМ Брат Янко Бонев; НУ СВМ Брат тар; ВУ Константин Колев – СЗВМ; ВУ Иван Токаджиев
Георги Крумов; Стари Велики сановници и Председатели – СЗВМ. ◊
ОФИЦИАЛНИ ГОСТИ С БРАТСКИ ДЕЛЕГАЦИИ ОТ ЧУЖБИНА – ПО РЕДА НА ВЛИЗАНЕТО ИМ В
ХРАМА ЗА ТЪРЖЕСТВЕНИЯ РИТУАЛ ПО СЛУЧАЙ 20–ГОДИШНИНАТА НА ОВЛБ, ПРОВЕДЕН НА
12 МАЙ 2012 Г. В ПАРК–ХОТЕЛ „МОСКВА” В СОФИЯ
ВЕЛИКА ЛОЖА НА УКРАЙНА – НУ БРАТ ИХОР ЮКИМОВИЧ – ВЕЛИК МАЙСТОР; ВЕЛИКА ЛОЖА НА ЧЕРНА ГОРА – ВУ БРАТ БОЖО СИБАЛИЧ – ВЕЛИК
ПЪРВИ НАДЗИРАТЕЛ, ВУ БРАТ ДРАГОЛЮБ ВУКОВИЧ – ЗАМЕСТНИК–ВЕЛИК МАЙСТОР, НУ БРАТ НОВИЦА ЙОВОВИЧ – ВЕЛИК МАЙСТОР; ВЕЛИКА ЛОЖА НА
МАКЕДОНИЯ – ВУ БРАТ АЦО ДУКОВСКИ, ЗАМЕСТНИК–ВЕЛИК МАЙСТОР; ВЕЛИКА ЛОЖА НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА – НУ БРАТ ЕДВИН ДЕРВИШЕВИЧ,
СТАР ВЕЛИК МАЙСТОР; СУВЕРЕННА ВЕЛИКА ЛОЖА НА МАЛТА – ВУ БРАТ МАЙКЪЛ ДУНЛАВИ, ВЕЛИК КАНЦЛЕР, ВУ БРАТ СТИВЪН БУШ – ВЕЛИК СЕКРЕТАР,
НУ БРАТ АНТЪНИ ПИЗАНИ – ВЕЛИК МАЙСТОР; НАЦИОНАЛНА ВЕЛИКА ЛОЖА НА РУМЪНИЯ – ВУ БРАТ КРИСТИЯН АНТОН – АСИСТЕНТ ВЕЛИК МАЙСТОР,
ВУ БРАТ АНДРЕ ГАЮ – ПРО ВЕЛИК МАЙСТОР; РЕГУЛЯРНА ВЕЛИКА ЛОЖА НА СЪРБИЯ – ВУ БРАТ ЖАН ДЮ РИКМАН ДЮ БЕЦ – ВЕЛИК СЕКРЕТАР МЕЖДУ-
НАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ; ВЕЛИКА ЛОЖА НА ИСПАНИЯ – ВУ БРАТ ИЯН СКАМБЛЪР – ВЕЛИК КАНЦЛЕР; ВЕЛИКА ЛОЖА НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ – У БРАТ
ДАВИД СЕЛИКТАР – СТАР МАЙСТОР НА ЛОЖА РУВЕН, У БРАТ ЕЙТАН ИЗРАЕЛИ – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЕЛИКИЯ МАЙСТОР; ОБЕДИНЕНИ ВЕЛИКИ ЛОЖИ НА
ГЕРМАНИЯ – БРАТЯ ОТ ЛОЖА ЛЕСИНГ ЦУМ ФЛАМЕНДЕН ЩЕРН, ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ СВОБОДНИ И ПРИЕТИ ЗИДАРИ НА ГЕРМАНИЯ – ВУ БРАТ
ВИЛИ ДРАХ – ЗАМЕСТНИК-ВЕЛИК МАЙСТОР ВЛССПЗГ, АМЕРИКАНО–КАНАДСКАТА ВЕЛИКА ЛОЖА – ВУ БРАТ МИХАЕЛ КУНЦЕ–КОНЦЕВИЧ – СТАР ВЕЛИК
КОВЧЕЖНИК, ВЕЛИКА ЛОЖА НА БРИТАНСКИТЕ МАСОНИ В ГЕРМАНИЯ – НУ БРАТ МАЙКЪЛ КУПЪР – СТАР ВЕЛИК МАЙСТОР, ВЕЛИКА ЛАНДЕСЛОЖА НА
ГЕРМАНИЯ – МУ БРАТ ГЮНТЕР ЩОЛЦ – ВЕЛИК КОВЧЕЖНИК, ВУ БРАТ ЕЛМАР ПОПИЦ – ВЕЛИК СЕКРЕТАР, ВУ БРАТ ХОРСТ ФАБЕР – ВЕЛИК ВТОРИ НАДЗИРА-
ТЕЛ, ВУ БРАТ КРИСТОФ БОСБАХ – ВЕЛИК ПЪРВИ НАДЗИРАТЕЛ, НУ БРАТ АХИМ ЩРАСНЕР – ВЕЛИК МАЙСТОР НА ВЕЛИКАТА ЛАНДЕС ЛОЖА НА ГЕРМАНИЯ,
НУ БРАТ РЮДИГЕР ТЕМПЛИН – ВЕЛИК МАЙСТОР НА ОБЕДИНЕНИ ВЕЛИКИ ЛОЖИ НА ГЕРМАНИЯ; ВЕЛИК ОРИЕНТ НА ИТАЛИЯ – МУ БРАТ ТИЦИАНО БУСКА –
ВЕЛИК САНОВНИК, ВУ БРАТ МАСИМО БИАНКИ – ЗАМЕСТНИК-ВЕЛИК МАЙСТОР; СИМВОЛИЧНА ВЕЛИКА ЛОЖА НА УНГАРИЯ – ВУ БРАТ ФЕРЕНЦ КЕРЕСТУРИ
– ВЕЛИК СЕКРЕТАР МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ; ВЕЛИКА ЛОЖА НА ТУРЦИЯ – БРАТЯ МАЙСТОРИ НА И ОТ ЛОЖИ БАШАК – БОДРУМ И МОЦАРТ, ВУ БРАТ
МУСТАФА САИН – ВЕЛИК НОСИТЕЛ НА СВЕТАТА КНИГА, ВУ БРАТ ХАЛЮК САНВЕР – СТАР ВЕЛИК СЕКРЕТАР, ВУ БРАТ МЕХМЕТ БЕКАР – ЗАМЕСТНИК-ВЕЛИК
МАЙСТОР, НУ БРАТ РЕМЗИ САНВЕР – ВЕЛИК МАЙСТОР; ВЕЛИКА ЛОЖА АЛПИНА НА ШВЕЙЦАРИЯ – МУ БРАТ КРИСТИАН ПЕШНЕР – ВЕЛИК КОВЧЕЖНИК,
ВУ БРАТ НИКОЛА РОЛ – ВЕЛИК СЕКРЕТАР; ВЕЛИКА ЛОЖА НА АВСТРИЯ – У БРАТ ФРАНЦ ПОДОВСОВНИК – ЗАМЕСТНИК-ВЕЛИК МАЙСТОР; ВЕЛИКА ЛОЖА
НА ПЕНСИЛВАНИЯ – ВУ БРАТ ТОМАС ДЖАКСЪН – СТАР ВЕЛИК СЕКРЕТАР, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЕКРЕТАР НА СВЕТОВНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МАСОНСКИТЕ
ВЕЛИКИ ЛОЖИ.
Паметна братска снимка на
българските регулярни масони
и многобройните чуждестранни
гости, участвали в тържествения
ритуал на 12 май 2012 г. по случай
20-годишнината от основаването
на ОВЛБ. Снимка Жоро Димитров
● месец ноември ● година 6012 9
20 години овлб
ДОКЛАД
НА ВЕЛИКИЯ МАЙСТОР НА ОВЛБ,
НУ Брат Иван Сариев, ЗА
КОНФЕРЕНЦИЯТА
„ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ОБЕДИНЕНА
ВЕЛИКА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ”
СОФИЯ, 12 МАЙ 2012 Г.
Т
ази година е особено важна за българско-
то масонство – тържествено отбелязваме 20
години от инсталирането на Обединената
велика ложа на България. Двадесет години,
през които съвременното българско масон-
ство възроди дейността си, направи необхо-
димото, за да бъде признато за регулярно и да получи
признание от повечето велики ложи от целия свят.
Мъдростта на масонското учение, създалите се в
Родината ни предпоставки и инициативността на бра-
тята масони, подкрепени от великите си ложи, дадоха
възможност през 1992 г. да стартира процесът на въз-
раждане на българското Масонство.
Силата на българския дух, неуморните усилия на
много наши братя-българи, както и подкрепата на брат-
ските Велики ложи, доведоха до укрепване, организа-
ционно развитие и световно признание на Обединената
велика ложа на България.
Красотата – венец на съвместната ни дейност, е
хармонично развиваща се велика ложа, организирана
и работеща в дух на разбирателство, братска любов и
хармония – пазител на регулярността във Великия ори-
ент България.
Изминалите двадесет години не бяха лесни, бих ка-
зал дори, че бяха доста трудни. Всеки един от нас усети
върху гърба си – в една или друга степен, товара на от-
говорността да сме масони. Превратностите, през които
минахме – паралелна дейност, саботиране и разделяне,
противоборство, задоволяване на личностни амбиции,
прибързано осъществявани начинания и пр., са добре
известни на всички нас и вярвам, че са зад гърба ни.
Истинското масонство се оказа по-силно от всички ор-
ганизирани провокации, волни или неволни деструк-
тивни действия, нечисти намерения и мощно его.
•••
През изминалата година ОВЛБ продължи да се раз-
вива и укрепва в дух на хармония, приемственост и на-
растваща инициативност както от страна на отделните
съюзни ложи, така и от страна на великата ложа като
цяло. Наблюдава се по-голяма зрялост в организацион-
ната ни дейност, провеждането на ритуалите и нивото
на градежи – от всякакво естество. Не казвам, че всич-
ко е гладко и че съществува единомислие по всички
10
въпроси и начинания – опазил ни Бог всички да мислим
и действаме по един и същи начин. Важното за нас е
умело и мъдро да отсяваме стойностното, градивното и
перспективното от мимолетното, деструктивното и за-
доволяващото спорадични лични амбиции.
Не трябва и за миг да забравяме, че сме временно
на този свят, че всеки от нас временно заема дадена
позиция в масонската йерархия и че дадената ни от Ве-
ликия архитект възможност да работим за благото на
масонството трябва да приемаме с благодарност и лю-
бов. Винаги трябва да насърчаваме и подкрепяме това,
което прави всеки един около нас, независимо дали из-
питваме симпатии, безразличие или, не дай си Боже,
антипатия към отделната личност. Нека не забравяме,
че Великият архитект на Вселената винаги е между нас
и наблюдава всички наши действия, както и тайните
намерения в сърцата ни.
•••
Неведнъж сме си припомняли, че здравината на
братската верига се определя не от най-силните, а от
най-слабите ѝ звена. Това недвусмислено налага не-
обходимостта поведението ни към плахите опити за
градеж на по-неопитните братя да бъде насочено към
подкрепа и поддръжка. Добрата дума, насърчаващото
изказване и градивната критика трябва да съпътстват
всички градежи в нашите ложи. Братската помощ и
подкрепа на всеки опит за градеж – независимо от ес-
теството му, трябва да се превърнат в постоянна наша
практика, бих казал, в изконно наше задължение. По-
добрите, по-знаещите и по-подготвените трябва да
подкрепят и насърчават прохождащите. Всеки може
да допусне грешка, да покаже слабост или да изпълни
задача с качество и срок, неудовлетворяващи някого.
Наша е задачата да го подкрепим и насърчим, а не да
се стремим да умаловажим положения труд. Нека не
забравяме, че ние приемаме свободното разискване и
свободното разглеждане като постулати на дейността
ни. Ако някой е положил усилия да коригира дадено
действие или намерение – чест и хвала за делата. Но
не считам за нормално този труд да се презентира чрез
отправяне на критики на всеослушание. Нищо не ни
пречи допуснатите пропуски да се поправят в лични
разговори. Прохождащите в занаята се нуждаят от на-
месец ноември ● година 6012 ●
20 години овлб
шата подкрепа, а не от упреци.
Обръщам се специално към
майсторите на ложи. Когато из-
паднете в ситуация след прочи-
тане на градеж в ложата ви да не
последват отзиви или задаване
на въпроси към изнеслия граде-
жа Брат – вие да сте тези, които
задължително да вземат отноше-
ние. Ако градежът не е предиз-
викал интерес, причините могат
да са различни – неподходяща
тема, повторение на нещо позна-
то, недостатъчна задълбоченост,
пропуск в дейността на Оратора
или гаранта и пр. Но всички зна-
ем, че каквато и да е грешката,
вината е във всички членове на
ложата, а не само в изнасящия
градежа брат. Подкрепата и на-
сърчаването чрез добра дума
винаги ще доведат до развитие.
Острите критики и особено мъл-
чанието ще доведат до затваряне
и не дай си Боже, до отчуждава-
не. Никой не се е родил научен.
•••
В организации като нашата
винаги може да попаднат недо-
там достойни членове. Понякога
в нашите редици дори съзнател-
но влизат хора, които следват не
съвсем чисти намерения. Винаги
ще има необходимост от вътреш-
но очистване от атеисти и карие-
ристи, които пречат за напредъка
на нашата работа. Но масонство-
то има перфектни инструменти
за това – ритуалите, или по-точ-
но доброто провеждане на риту-
алите. Добрите ритуали създават
непоносима среда за приетите,
които имат нечисти или нема-
сонски намерения. И обратно,
пропуските в ритуалите или не-
доброто им качество създават
жизнена среда за развитие на
случайно попадналите при нас.
Призовавам всички да положим,
всекиму според възможностите,
максимум усилия за качествено
подобряване на ритуалната ни
дейност. Тези ложи, които имат
самочувствие, че упражняват
добри ритуали, ги призовавам да
ги направят перфектни, като об-
ръщат особено внимание на ню-
ансите в тях.
Трябва да отбележа, че риту-
алната работа на извънсофий-
ските ложи превъзхожда тази на
софийските. Причините за това
могат да се търсят в различни
направления, като: по-добрата
комуникация, доброто опознава-
● месец ноември ● година 6012 11
20 години овлб
не между братята, прозрачност на цялостното поведе-
ние и дейност на членовете на ложата, както и изграж-
дането на собствени храмове. Разбира се, и в София
се извършват добри ритуали, но относителният им дял
е по-малък от тези, провеждани извън София. Все пак
е необходимо да уточня, че под ритуална работа раз-
бирам не само провеждането на ритуали, а също така
присъствие, инициативност, градежи, братска подкре-
па, благотворителност, милосърдие, ниво на текучест-
во и пр.
•••
През изминалия период внесохме Светлина в нови
ложи – СЛ „ Черноморска котва” – Ориент Каварна, СЛ
„Свети Николай Чудотворец” – Ориент Варна, СЛ „Бъ-
дин” – Ориент Видин, СЛ „Уста Кольо Фичето” – Ориент
София и СЛ „Аида” – Ориент Хасково. Всички те започ-
наха според силите си да допринасят за общия градеж.
Постепенно се налага практика преди внасянето на
Светлина братята-учредители да демонстрират нивото
на познаване на ритуалите. Тези демонстрационни ри-
туали се проведоха преди учредяването на СЛ „Бъдин”
и СЛ „Аида” – Ориент Хасково.
Към настоящия момент ОВЛБ вече наброява 54 съюз-
ни ложи. Като добавим към нарастващия брой ложи по-
вишената кореспонденция и документооборот (въпреки
намаляване детайлността на обменяната информация)
– във и извън Ориент България, както и необходимостта
от подобряване на работата ни по отношение на архива
и историческите артефакти, увеличи се необходимост-
та от засилване капацитета на Секретариата на ОВЛБ.
Настъпиха организационни промени, подобряващи ра-
ботата на Секретариата на Великата ложа. Вече рядко
се случва закъснение в кореспонденцията със съюзни-
те ложи. Все още има пропуски в кореспонденцията с
чуждестранните Велики ложи. На работа в Секретари-
ата – срещу скромно заплащане, са трима наши братя,
които, работейки за Великата ложа, подпомагат и се-
мейните си бюджети. Работата продължава.
Информационната обезпеченост за нашата дейност
се допълни чрез редовното излизане на месечните ни
бюлетини и повторното стартиране на обществения сайт
на ОВЛБ. Като добавим към тях утвърдилото се списа-
ние „Зидарски преглед”, двата вътрешни информацион-
ни сайта – единия за администриране на дейността ни и
другия за публикуване на градежи, списания и пр., ос-
тава утвърждаването на Годишника, който по принцип
е основна отговорност на Ложа „Куатор Коронати”.
Стартира издаването на дългоочакваните масонски
паспорти – повече от десет години се говори за тях.
Всички виждаме някои пропуски, безспорно е необхо-
димо подобрение, но като първа стъпка е добре. Изда-
ването на паспортите е градеж и този градеж отговаря
на нивото на организационната ни зрялост. Необходи-
мо е време, за да подобрим както регламента за изда-
ването и използването, така и дизайна.
•••
Активирането на дейността на Ложа „Куатор Коро-
нати” чрез избора на нов Майстор, обновяването на Съ-
вета на сановниците и приема на нови членове дават
надежда ложата да заеме достойното си място в ОВЛБ.
Активността на тази ложа ще ни позволи да създадем
стабилни организационни предпоставки за изследова-
телската ни дейност. Освен това тя ще бъде в основата
12 месец ноември ● година 6012 ●
за документиране на настоящите ни дейности, тяхното
презентиране и комуникиране между всички членове
на Братството. Пожелавам попътен вятър на всички,
свързани с Ложа „Куатор Коронати”.
Въвеждането на регистъра на ОВЛБ, съдържащ
единствено и само масонска информация за нашите
членове, спомогна за организационното укрепване на
ОВЛБ. Оптимизираното администриране на приема, по-
вишаването и повдигането създаде нов по-добър ред
в тази част от дейността ни. Прекъсна се порочната
практика за събиране от Секретариата на ОВЛБ на про-
фанска информация за нашите членове. Това доведе
до невъзможността Секретариатът на ОВЛБ да се явява
интерфейс за развитие на бизнес отношения. До го-
дишната документация на съюзните ложи, архивирана
в Секретариата на ОВЛБ, имат достъп само Майсторът
на съответната ложа или надлежно упълномощен от
него брат.
Провеждането на заседанията на Съвета на велики-
те сановници и Общите събрания на ОВЛБ в две поред-
ни заседания – формално и ритуално, даде възможност
за по-гъвкаво дискутиране и вземане на решения. Тази
наглед незначителна промяна, сигурен съм, ще доведе
до организационното укрепване на ОВЛБ. Чудесна бе и
практиката на заседанията на Съвета на великите са-
новници – провеждане на ритуал на Трета степен, да
присъстват майстори на ложи, стари майстори на ложи
и майстори масони. Разширяването на обхвата и чис-
леността на присъстващите също води до подобрение
както на дейността ни, така и на качеството на взима-
ните решения.
Продължава провеждането на Събора на церемо-
ниалмайсторите и майстори на ложи по въпросите на
ритуалната ни работа. Присъствието на семинара в
Сливен бе сравнително добро. Наученото по време на
семинара доведе до положително развитие на ритуал-
ната ни дейност. Ложите, които имаха представители,
подобриха ритуалите, което лесно се забелязва в еже-
дневната им работа.
Продължиха да се провеждат и сбирки – на различ-
ни места в Ориент България, със секретарите на съюз-
ните ложи. Това дава възможност в по-малки групи и в
пряк контакт отговорниците за администрирането и ар-
хивирането на дейността на ложите както да се запоз-
нават и обсъждат актуални въпроси, така и да обменят
информация и добри практики.
Продължиха успешно да се провеждат и тради-
ционни събития в годишния календар на ОВЛБ като:
Теоретичната конференция – инициирана от СЛ
„Светлина София 94”, традиционния сбор МаСтар –
иницииран от СЛ „Ведър” и организиран от различни
Съюзни Ложи на ротационен принцип, традиционните
сбирки във Велинград – организирани от СЛ „Тракия”,
честването на Националния празник в Плевен – орга-
низирано от СЛ „Мизия”, Срещата на бащи и синове
– организирана от СЛ „Свети Йоан” и др. Чествани-
ята на различните годишнини на съюзните ложи се
радват на голяма посещаемост и присъствие от зна-
чителен брой Майстори на съюзни ложи. Внасянето
на Светлина в СЛ „Уста Кольо Фичето” бе уважено от
делегации на 29 съюзни ложи с присъствие на 26 май-
стори на ложи.
От изложеното по-горе може да се направи генерал-
ният извод, че ОВЛБ става все по-добро място за ма-
сонски живот. Братята усещат здравината на братската
верига и с готовност се включват във всички организи-
рани мероприятия.
● месец ноември ● година 6012
20 години овлб
•••
Благотворителността и милосърдието бе на много
добро ниво. Констатацията ми – която сигурно ще из-
ненада мнозина, – се отнася за работата на отделните
съюзни ложи. Мога да ви изброя десетки инициативи,
които остават скрити за братството като цяло, но са
реализирани с добро сърце от отделни братя и бол-
шинството ложи. За съжаление благотворителността
и милосърдието на ниво велика ложа не бе добро.
Вече има подготвен проект на документ, регламенти-
ращ дейността на великата ложа, но липсва инициа-
тивност от страна на членовете на Надзорния съвет
на фонда за благотворителност и милосърдие. Необ-
ходимо е да се смени изцяло начинът на работа на
Надзорния съвет – от предлагащ инициативи за под-
помагане към разглеждащ множество предложения и
избиране на най-подходящите за нас. Предстои много
работа.
•••
Длъжни сме да отбележим, че международната ни
дейност продължи да се развива с бързи темпове и да
бележи значителни успехи. През изминалия период де-
легации на ОВЛБ посетиха различни Велики сриенти и
присъстваха на Годишните конференции на значителен
брой чуждестранни велики ложи, като Гърция, Турция,
Сърбия, Белгия, Англия, Македония, Черна гора, Босна
и Херцеговина, Люксембург, Израел, Украйна, Мол-
дова, Румъния, Чехия, Словакия, Германия, Испания,
САЩ, Малта, Италия и др. Посещенията на делегации
на ОВЛБ в Англия, Турция, Италия, Румъния и Германия
са нееднократни, като в някои от тези Велики Ориенти
са по четири и пет пъти. До края на масонската година
предстоят посещения в Германия, Ирландия, Швейца-
рия, Холандия и др.
Представители на ОВЛБ активно участваха в годиш-
ната среща на европейските велики ложи, конференци-
ята на северноамериканските велики ложи и Срещата
на великите секретари на европейските велики ложи.
Значително нарасна броят на побратимяване на
ниво съюзни ложи. Особена активност се наблюдава в
братските взаимоотношения с Великата ложа на Тур-
ция, където броят на побратимените ложи вече е девет.
Продължава развитието на близките контакти и актив-
ното взаимодействие с ложи от Гърция, Сърбия, Ита-
лия, Германия, Румъния и пр.
Засилването на международните контакти дава въз-
можност както за взаимно опознаване и заздравяване
на световната братска верига, така и за обмяна на ин-
формация и добри практики, водещи до общо подобря-
ване на масонския живот в ОВЛБ.
•••
Накрая нека си припомним какво се казва в Ритуала
на Първа степен на новоприетия чирак:
„Приеми Белите ръкавици, които си длъжен да но-
сиш винаги при работа в Храма. Както е Неопетнена
тяхната белота, така Чисти трябва да бъдат Помис-
лите и Делата ти.”
В прослава на Великия архитект на Вселената!
Брат Иван
Велик майстор на ОВЛБ ◊
13
в световната Братска верига В световната Братска верига

ативите си, да изявяват индивидуалността си, не
само в материалното, но и във философското ми-
слене, на германските братя е много близко учас-
тието в поддържането и практиката на свободно-
то зидарство на Балканите. Специално в случая с
България, след 20 години ние сме много горди от
направените стъпки за реактивирането на масон-
ството в България. И може да признаем, че този
период доведе до едно много успешно масонско
движение у вас.
Не смяташ ли, че ние се нуждаем от
една по-категорична оценка от страна
на такива велики ложи, каквито са
НУ Брат Рюдигер ТЕМПЛИН, Обединените велики ложи на Германия, по
Велик Майстор на Обединените Велики отношение на процесите на регулярността
Ложи на Германия: на масонството в България?
Като ложа-майка нас не ни радва това разделе-
подкрепят в това движение, така че след 6 годи-
ни, живот и здраве, може да имаме нов ритуал.
Явно с това се очертава една от задачите,
които Обединените велики ложи на
Германия поставят пред европейското и
балканското масонство?
Мисля, че източноевропейските велики ложи
имат по-голям шанс за бъдещето, отколкото за-
падноевропейските. 13 Велики майстори в Източ-
на Европа са по-млади от 50 години. А западно-
европейските им колеги са средно с 10-15 години
по-възрастни. Признавайки тази ситуация, ние
можем да очакваме, че масонството в Източна Ев-
ропа ще има много по-голямо развитие, че то ще
отдаде много повече енергия, отколкото в Западна
Европа. Но източноевропейските братя трябва да
разберат, че занаятът, практиката в масонството

Нашите връзки и
ние, което се случва сред вас. Винаги сме искали е много сериозна работа. Така наречените прис-
да подкрепим действията в посока на едно пов- троечни структури, по-високи степени, са съвсем
торно обединение. Ние се видяхме във Вашингтон образователни, за да ги направят да бъдат по-до-

сътрудничество с вашия Стар велик майстор Григорий и както раз-

бирам от управлението на вашия нов Велик май-
стор Иван Сариев вие се движите по най-правил-
бри. И затова най-голямото предизвикателство е
Източна Европа. Франция е един много добър не-
гативен пример в това отношение.

стават по- ния начин и използвате най-добрите възможности

за България, за да се намери пристан за всички Доколко е голям твоят оптимизъм за

здрави,
регулярни братя и за тези, които са напуснали или развитието на този процес в българското
са се отцепили. Те могат да намерят при вас регу- масонство?
лярността в свободното зидарство.

отколкото Да разбираме ясно, че ти поощряваш

преди
С НУ Брат Рюдигер Темплин, Велик майстор
на Обединените велики ложи на Германия,
по време на Годишното отчетно събрание на
ОВЛБ и честването на 20-годишнината от ней-
ното основаване на 12 май т.г. в София, раз-
говаря Брат Любчо Иванов.
Най-уважаеми братко Рюдигер, с какви
чувства участваш в отбелязването на 20-
годишнината от основаването на ОВЛБ?
Говорейки за ситуацията в масонството в Из-
точна Европа и проблемите, които са в източно-
европейското масонство, трябва да ви кажа, че аз
също съм на тази – вашата страна, и че ние също
сме имали тези проблеми…
Какви проблеми имаш предвид?
Говоря за проблемите през 90-те години както
в източноевропейските държави, така и в източ-
ната част от Германия. Имаме едно и също раз-
витие. Във взаимоотношенията между население-
то и обществото в тази част от Европа идеята за
масонството трябва да бъде възобновена. Имаме
едни същи проблеми в масонството, което идва от
Източна Германия, и това в България. Това пра-
ви за мен много лесно да сравня с моите пред-
шественици, които са дошли от западната част на
Германия, особените връзки между хората, които
са пораснали при социализма и сега се сблъск-
ват и упражняват масонството като занаят. Това
беше едно изключително ново чувство за Източна
Германия – идеята да решават въпроси като не-
зависимост и свобода, емпирично и физически, и
философията на демокрацията, човечността, ра-
венството и братството, в смисъла на Френската
революция. Затова се чувствам привилегирован да
представлявам Германия и германското масонство,
под моето ръководство, се ползва с дълбоко ува-
жение, за да влезем в обществото с нашите идеи.
Това е чудесно, но за нас е изключително
важно към днешна дата, много след
началото на обществения преход у нас
от социализъм към пазарно свободно
стопанство, да чуем как нашите братя от
Германия оценяват онова, до което сме
достигнали?
При тези исторически причини за новото разви-
тие в политическата област на Източна Европа, на
тези хора, на които 40 години при социалистиче-
ски условия е било забранено да издигат иници-
ОВЛБ тя широко да отвори своята
прегръдка за всички български братя
масони?
Както сте могли да почувствате, последни-
те няколко години ние сме подкрепяли много от
тези движения и идеи, които са били в България,
подкрепяйки и подпомагайки обединението. И
най-вече стъпките за апелиране към тези, кои-
то искат да се върнат отново в признатото и ре-
гулярно масонство. Имал съм разговори с Иван
Сариев и за възможността да се запознаем и с
други масонски структури, като тази на Христи-
янския орден например. Във връзка с това ние
правим демонстрация сега у вас на този ритуал.
Това всъщност е образователен ритуал до девета
степен в масонството, в занаята. Същата подкре-
па искаме да направим и за другите пристроечни
структури за Шотландския ритуал. Всъщност има
съществуващ Шотландски ритуал, който бе осно-
ван преди разделението и той бе суспендиран от
Южната юрисдикция на САЩ. След това техният
лидер Калпакчиев е бил изключен. Така че ние в
момента чакаме за пълното отнемане на призна-
нието на този Върховен съвет на Стария и приет
Шотландски ритуал. И тогава България ще бъде
една неокупирана държава от него. Ние искаме
да подкрепим масонското образованието тук в
тази посока. В Германия се подготвя създаване-
то на Върховен съвет, евентуално след години,
като ползваме системата на Християнския орден
на бавно и постепенно развитие, стъпка по стъп-
ка. За да започне това така наречено движение,
то трябва да бъде направено сега в Германия, а
както разбрах и в Турция. Двете велики ложи се
Поколението, на което е представител ваши-
ят Велик майстор Иван Сариев, е точно това, за
което споменах преди малко – млад, амбициозен,
зареден с енергия и сила, за да може да ръководи
успешно този процес. За да може да реактивира
масонството, да го направи активно и да бъде ин-
тересно за хората в обществото. И това е моето
специално чувство в този смисъл като представи-
тел на ложа-майка, с уважение и респект към мо-
ята история, аз разбирам много добре важността
на неговото лидерство в България в този момент.
Аз чувствам, че нашите връзки и сътрудничество
започват да стават по-здрави, отколкото преди.
Какво ще кажеш накрая, НУ Велики
братко, пряко на българските регулярни
масони по повод 20-годишнината на
ОВЛБ?
Скъпи български братя, аз, представителят на
Обединените велики ложи на Германия – майка-ло-
жа на българското масонство, искам да ви поздравя
и да ви кажа колко сме горди с това, което сте по-
стигнали за последните 20 години, в които работите
и сте се превърнали в една неделима част от светов-
ната Братска верига. Ние сме горди да стоим рамо
до рамо с вас, празнувайки вашата 20-годишнина
на масонството в България. Нашите поздравления
и към всички велики майстори в миналото, които са
също действаща, активна част във Великата обеди-
нена ложа на България. И като майка, по–скоро да
кажа – като един родител на вашата Велика ложа,
на това движение, ние се чувстваме страхотно и сме
много горди. Вярвам, че и следващите 20 години не-
щата при вас ще вървят по този възходящ начин. ◊
Превод от английски език: Деяна Бонева

14 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 15

в световната Братска верига
НАШЕТО ОБЩЕСТВО
НУ Брат Михаел КРАУС,
Стар велик майстор на
Великата ложа на Австрия
По време на сбирката „Нашето общество” на 22 септем-
ври т.г. в Етнографския музей в Русе, под егидата на Ста-
рия велик майстор на Великата ложа на Австрия НУ Брат
Михаел Краус, той изнесе кратка едноименна лекция, ко-
ято Брат Павел Главусанов преведе светкавично и я пре-
достави на редакцията на сп. „Зидарски преглед” за пуб-
ликация.
С
ред постоянните задачи на великия майстор е да допринася не-
прекъснато за укрепване на междуличностното общуване в сре-
дите на братството, както и за това между ложите и великата
ложа. Една мъчително придобита, но затова дваж по-ценна част
от моя продължителен опит като велик сановник и велик май-
стор се изразява в осъзнаването, че тази задача е извънмерно
трудно осъществима, тъй като отдавна установените средства за общуване
– на първо място изданието на великата ложа, но също и новите електрон-
ни пътища за братско единение – реализират относително малки резултати
по това направление. Причините са най-разнообразни, а една от тях има
отношение към обстоятелството, че в резултат от общото информационно
пренасищане ние реагираме едва тогава, когато става дума за нещо ново, за
нещо „възбуждащо” или „тревожно”. Учените казват, че живеем в „събитийно
общество”, в което обикновеният интерес вече не е достатъчен, за да моти-
вира определено послание – вън от него възниква необходимостта от нещо
особено, с чиято помощ да се направи впечатление.
Възползвах се от придобития опит, за да подредя мисли в едно направ-
ление, което успоредно с темата за укрепване на общуването ме занимава
16 месец ноември ● година 6012 ●
В световната Братска верига
от дълго време в допълнителен, личен план. Става дума за желанието да се
изведе на предна линия малко повече от онова, което мнозина млади (и съх-
ранили своята младост) братя очакват от свободното зидарство, а именно за-
дълбаването в теми, които ни касаят като членове на едно и също общество.
При това в никакъв случай не става въпрос за заобикаляне или частично
пренебрегване на едно от най-важните ни правила: запазване на дистан-
цията до злободневните теми на деня или партийнополитически дискусии,
нито пък за подклаждане на някакво съзаклятие или съставяне на всеобща
програма, а за открито и непринудено всестранно обсъждане на тези теми на
възможно най-високо равнище.
Високото равнище, съответно високото качество могат да бъдат постигна-
ти посредством придържане към правилното отношение, а именно подобни
обществено-политически въпроси да се разглеждат от такива братя, които са
наистина компетентни и които предоставят на всички останали възможност
да разговарят с тях по един цивилизован и ползотворен начин.
Вниманието към подобни беседи би било гарантирано, ако „лекторите” са
добре известни в профанския или масонски свят, както и когато използва-
ните от тях изразни начини и средства – „форматът”, както се казва в про-
фанската действителност, – се различават чувствително от общоприетите.
Особено важно е при това да се набелязват за провеждане на мероприятията
такива дни и часове, които са удобни и желани от братята, проявили интерес
към подобни теми. Тоест да не съвпадат те с привичната работна програма
или познатите на всички нас задължения. Такъв „извънработен” начин на
провеждане – що се касае до тези именно мероприятия – се налага не само
от организационни съображения, а и защото допринася за установяване на
непринудена, открита атмосфера.
В никакъв случай не бива да се допуска включване на някаква друга
масонска тема, както и разискване на „правилни” братски проблеми. Изпъл-
нението на това условие може да се осигури и гарантира и от правилото
подобни мероприятия да протичат винаги пред погледа на великия майстор,
както е ставало най-често досега.
От май 2008 година насам аз каня най-редовно всяка трета сряда от месе-
ца желаещите братя на среща в Palais Franz Stefan на Wallnerstrasse, където
между 12:00 и 14:00 по следния начин протичат семинарите на тема „На-
шето общество”: Първите 15 минути се оставят за непринудени приказки в
рамките на импровизиран коктейл. Следва обяд на маси за по 10-12 човека.
Още по време на обяда се представя съответният лектор и се обявява темата
на неговата беседа. Тя самата трае двайсетина минути, за да останат поне
45 за въпроси и дискусии. Срещата приключва точно в 14:00, но желаещите
могат да останат на кафе още най-много 15 минути. Максималното число
участници е 70. Всеки може да вземе участие, но трябва да го заяви пред-
варително по телефона (в канцеларията) или по електронен път на адрес:
unseregesellschaft@grossloge.com, след което следва да изчака потвържде-
ние, той като пространството ни е ограничено. Потвържденията се издават
по реда на обажданията.
За частично покриване на разходите по храната и питиетата се събират
на място по 40 евро на човек. Мероприятията се провеждат при закрити вра-
ти, кетърингът се осигурява от постоянния доставчик на великата ложа.
По желание включвам братя в списък на участниците в последната поре-
дица семинари. Така те могат да бъдат информирани пряко, а не само по-
средством съобщенията в печатното издание на великата ложа. Този списък
с имейл адреси не е секретен.
Досега сме провели 36 семинара на различни теми, сред които: Учили-
щето между идеологията и действителността; Данъчно облагане на богатите
– обидна дума; Политика и здравеопазване; Кризата на пазара за недвижи-
ми имоти и кризата във финансовия свят; Бъдеще на политиката; Бъдеще и
труд; Бележки върху политическата култура в нашата страна; Крах на жур-
налистиката, може ли да се спаси Европа – една обществена утопия?.
Имената на лекторите, както и пълна програма на мероприятията, могат
да се получат от посочения по-горе имейл адрес или от канцеларията.
Сбирките са всякога твърде интересни, в някои случаи – напрегнати. Из-
воювали са си вече широка популярност и винаги протичат в атмосфера на
братска непринуденост, която можем да определим и като увличаща. И така,
който желае, ще бъде добре дошъл! ◊
● месец ноември ● година 6012 17
в световната Братска верига
НУ Брат Ремзи САНВЕР, Велик майстор
на Великата ложа на Турция:
Връзката между
нашите две
Велики ложи
е много
специална
и много силна
С НУ Брат Ремзи САНВЕР, Велик майстор на Вели-
ката ложа на Турция, по време на Годишното отчетно
събрание на ОВЛБ и честването на 20-годишнината
от нейното основаване на 12 май т.г. в София, разго-
варя Брат Любчо Иванов.
НУ Братко Ремзи, ти съобщи пред Годишното
събрание на ОВЛБ, че съществува един сериозен
подем във взаимоотношенията при съвместната
работа на общия ни масонски градеж. На какво
се дължи това?
България и Турция са с обща география, имат обща кул-
тура. Вчера, когато заедно с братята, които дойдоха с мен
от Турция, се поразходихме по улиците на София, си ка-
захме, че имаме чувството, че сме в държава, която много
добре знаем, че не сме в чужда държава. И хората, и начи-
нът на поведение и взаимоотношение между тях ни напом-
няха точно за това, което е и в Турция, в нашата държава.
Предполагам, че нашите български братя, когато дойдат в
Турция, ще се чувстват по същия начин. И това споделяне
на общата култура в същото време спомага за още по-голя-
мо споделяне и на взаимната култура в масонството. Много
често връзките между големите ложи са всъщност между
големите великите майстори или техните велики сановни-
ци. Обикновено великите майстори се знаят един друг, но
братята не се познават. Връзките между българската и тур-
ската ложа идва същност не от горе, а от долу започва това
18
В световната Братска верига
Ти знаеш добре за проблема в българското
масонство с неговото разединение и за
от
притегателната сила, която трябва да изиграе
регулярната ОВЛБ за приобщаването на всички
братя. В тази посока вие виждате ли своя роля да
помагате на ОВЛБ за това? редакционната
За нас в България единственият представител на масон-
ството е Обединената велика ложа на България. И въпреки
поща
че сме много близки, не е възможно и не е наша работа да
се бъркаме във вътрешните работи на масонството в Бълга-
рия. Но ако в този процес Обединена велика ложа на Бъл-
гария дойде с една молба или с едно искане, че „тази и тази
роля се пада на теб, която искаме да изпълниш”, разбира
се, че това, което зависи от нас, ще го направим. Но пак
искам да напомня, че за нас представителят на признатото
масонството, с което ние работим, е само Обединената ве-
лика ложа на България.
Ти като Велик майстор на една от големите
масонски ложи в света, която има петнадесет
хиляди члена, какво мислиш за състоянието на
световната Братска верига и в каква насока би
МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ
трябвало да се работи за нейното заякчаване?
ПО ИСТОРИЯ НА СВОБОДНОТО
Основите на спекулативното масонство са братството, ЗИДАРСТВО (МКИСЗ)
просветлението, свободата и искреността. Сега като пог-
ледна днешното масонството в света, всъщност картината, Храм на Великата ложа на Шотландия,
която искам да видя и виждаме, е, че големите ложи по Джордж Стрийт №96, Единбург, Шотландия
принцип поддържат тези основи. 24 26 май 2013 г.
Виждам по някой път обаче, че не винаги е така. Но
е важно да се знаят тези основни принципи и да се носи
отговорност за това да си на тяхната страна винаги. В
днешно време връзките между големите ложи е не само
Първи анонс и покана
за изпращане на доклади за 2013 г.
братството, но понякога и политиканстването в масонските
среди е също определящо. Обаче връзката, която е между
Академичен съвет
Обединена велика ложа на България и Турция, е всъщност • Проф. Андрю Прескот, Кингс Колидж, Лондон,
според мен и пример на света какви трябва да се връзките
Англия
между такива велики ложи.
• Проф. Татяна Артйемева, Руска академия на
науките, клон Санкт Петербург, Русия
Какви са плановете на Великата ложа на
движение. Много силни връзки има между ложите и сбир- • Д-р. Натали Байер, Университет на Калифор-
Турция в близки и по-далечни перспективи и
ката, която е на 31 май т.г., ще бъде показна за това нещо. ния, Лос Анджелис, САЩ
респективно на нейния Велик майстор?
И ако си представяме големите, великите ложи като дърво, • Проф. Пиер-Ив Бопер, Университет „София Ан-
ние не сме свързани с клоните, а с корените и това прави типолис”, Ница, Франция
В Турция сме около 15 хиляди братя, а ложата ни е на
връзката между нашите две велики ложи много специална
102 години. За тия 102 години, които сме оставили зад нас, • Д-р. Хенрик Богдан, Готенбург Университет,
и много силна. Швеция
имаме и много големи постижения. И ми се струва, че най-
слабата страна в нашата работа през цялото това време е, • Проф. Стивън С. Бълок, Политехнически инсти-
Вие говорили ли сте си с Великия тут, Уорчестър, САЩ
че не можахме да се разпространим в различните точки на
майстор на ОВЛБ от тези корени какво дърво ще • Д-р. Робърт Колинс, Университет на Шефилд,
Турция. Колкото и да сме, петнадесет хиляди братя, по-
израсте? Англия
вечето от половината са в Истанбул и сигурно 90% са в
Истанбул, Анкара и Измир. С изключение на тези три точки • Д-р. Джим Даниел, Член на Кралското истори-
Разбира се, че с Великия майстор на Обединената ве- ческо общество
сме на още 15 места, но на изток от Анкара няма масонско
лика ложа на България Иван Сариев говорим за развитие- • Проф. Бодуин Душарно, Брюкселски свободен
движение в Турция.
то на връзките между двете ложи и всъщност тази връзка, университет, Белгия
И това, което е като визия пред Голямата ложа на Тур-
която е между нас и великите ложи, е една традиционна • Проф. Мигел Гузман-Щайн, Университет на
ция за идните години, е да занесем Светлината на масон-
връзка, която винаги е съществувала. И ние с Брат Иван се Коста Рика, Коста Рика
ството в повече места в Турция и да прегърнем държавата
стремим да направим тази традиционна връзка по-здрава • Проф. Джесика Харланд-Джейкъбс, Универси-
си в колкото се може повече точки.
и по-силна, и да я придвижим една крачка по-напред. Ние тет на Флорида, САЩ
подкрепяме работата на ложите помежду си, свързването • Д-р. Кристияне Хаселман, Свободен универси-
И накрая какво би пожелал НУ Братко Ремзи на
на ложите от двете страни. Наскоро мислихме дали е въз- тет на Берлин, Германия
всички български масони по случай 20-годишния
можно да се направи ложа в Турция, която да работи на • Проф. Маргарет Джейкъб, Университет на Ка-
юбилей на ОВЛБ?
български език, или ложа в България, която да работи на лифорния, Лос Анджелис, САЩ
турски език. Мога да кажа, че това, което зависи от нас и
Поздравявам с 20-годишния юбилей българското ма- • Проф. Стивън Кантровиц, Университет на Уис-
ни идва отръки, е да се стремим тази връзка да стане по-
сонство и нека да пребъде до безкрайност много, много кънсин-Мадисън, САЩ
жизнена. Тази година за втори път съм в България, пак ще
години. Българските братя са много обичани от страна на • Проф. Кенет Лузел, Университет „Тринити”,
дойда през септември, живот и здраве. Ще стане за трети
турските братя. Те винаги са добре дошли в Турция и това, САЩ
път. И няма друга ложа в света, която да съм посетил три
което сме постигнали заедно за 20 години, да се множи и • Проф. Уилям Д. Мур, Бостънски университет, САЩ
пъти в една и съща година.
развива и занапред в годините. ◊
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 19
в световната Братска верига
• Д-р. С. Брент Морис, Шотландски ритуал, Южна
юрисдикция, САЩ
• Д-р. Ейми Нюуел, Шотландски ритуал, Южна
юрисдикция, САЩ
• Масонски музей и библиотека, Лексингтън,
САЩ
• Проф. Обри Нюмън, Университет на Лестър, Ан-
глия
• Д-р. Андреас Йонерфорс, Университет на Лунд,
Швеция
• Проф. Мартин Папенхайм, Университет на Би-
лефелд, Германия
• Д-р. Роберт Петер, Университет на Сегед, Ун-
гария
• Проф. Сесил Ревогер, Университет на Бордо III,
Франция
• Проф. Давид Шимелпеник ван дер Ойе, Универ-
ситет на Брок, Канада
• Проф. Ян Сноек, Университет на Хайделберг,
Германия
• Проф. Сюзън Мичъл Сомърс, Колеж „Св. Вин-
сънт”, САЩ
• Проф. Джефри Тисънс, Брюкселски свободен
университет, Белгия
• Проф. Мария Еугения Васкез, Университет на
Калифорния, Лос Анджелис, САЩ
• Д-р. Джон Уейд, Университет на Шефилд, Ан-
глия
• • •
20
Цели на конференцията
Конференцията се провежда на всеки две годи-
ни и нейните главни цели са:
• да популяризира Масонството като предмет на
научно изследване
• да представи и обсъди съответни изследовател-
ски открития в тази област
• да бъде арена за дискусионен форум между из-
следователи, експерти и широката публика
• да насърчава индивидите да проявяват интерес
и да участват активно в обмяната на знания в
тази област.
МКИСЗ е частно брандирано начинание с нестопан-
ска цел, спонсорирано от Сюперсоник Ивентс ООД, и
не е обвързано с никакво масонско или академично
тяло. При всяко издание се назначава виден предста-
вител на академичните среди, който да състави съвет,
отговарящ за селекцията на подходящи презентации.
Ако след провеждането на конференцията е налице
остатък на финансови средства, те ще бъдат предос-
тавени на млади изследователи и научни работници,
които извършват изследвания и разработки по темата
и свързаните с нея масонски проекти.
Предложения за доклади и тематични
раздели могат да бъдат изпратени на:
submissions@ichfonline.com
месец ноември ● година 6012 ●
Краен срок: 31 юли 2012
Предложения след този срок няма да бъдат
приемани.
При подаване на материали системата генерира
автоматичен код за потвърждение при получава-
не. Освен това подателят ще получи официално
потвърждение в рамките на 5 работни дни. Всички
заявки ще бъдат разглеждани и обработвани ано-
нимно. Одобрените материали ще бъдат обявени
на 17 октомври 2012 г.
Реквизити на заявката за доклад или
тематичен раздел:
Заявката трябва да съдържа:
• Име на автора
• Институция
• Пощенски и електронен адрес
• Телефонен номер
• Имена на съавторите, ако има такива
• Име на доклада или тематичния раздел
• Име на водещия на тематичния раздел
• От 3 до 5 ключови думи за индексиране на
доклада
• Резюме на доклада в обем 300 думи и 200
думи описание за тематичен раздел
• Категорията, за която е валидна заявката –
доклад или тематичен раздел.
Първата Международна конференция по ис-
● месец ноември ● година 6012
В световната Братска верига
тория на свободното зидарство се проведе през
2007 г. с цел да бъде установено дали масонство-
то може да бъде считано за отделен предмет на
научно изследване със своя отделна платформа.
Успехът на изданията през 2007, 2009 и 2011 г.
доказа, че отговорът е „Да”. И въпреки че органи-
заторите приветстваха идеята Конференцията да
бъде провеждана на различни места по света и
под домакинството на различни масонски форма-
ции, със задоволство отчитаме факта, че през 2013
г. тя ще се проведе отново там, откъдето всичко
започна, а именно – в Храма на Великата ложа на
Шотландия в Единбург. 2013 година е забележи-
телна в няколко аспекта – не само защото тогава
ще бъде отбелязана 200-годишнината от Обедине-
нието на двете английски велики ложи – Древните
и Съвременните, осъществено под егидата на Дука
на Съсекс (1773-1843). Несъмнено доста изследо-
ватели ще изпратят предложения за доклади спе-
циално по тази тема. Но през 1813 г. се случва и
едно друго събитие – присъединяването на Ложа
„Айтчесънс Хейвън” (Aitcheson’s Haven) към Вели-
ката ложа на Шотландия. Важността на този акт
идва от факта, че архивите на тази Ложа са най-
старото запазено досега масонско свидетелство,
датиращо от 9 януари 1599 г.
Мнозина знаят, че благодарение на велико-
лепната си архитектура Единбург е известен като
„Атина на Севера”. Заслужава си още да се спо-
21
в световната Братска верига
мене, че няколко известни архитекти, които са
живели и работили в Единбург, са били свободни
зидари, като: Робърт и Джеймс Адам (1728–1792)
и (1732–1794); Чарлз Р. Кокърел (1788–1863),
Дейвид Брайс (1803–1876) и Сър Робърт Лоримър
(1964–1929).
Както бе категорично подчертано по-горе, Сю-
пърсоник Ивентс ООД има намерение да предос-
тави евентуалните печалби от тези конференции
за целите на популяризирането на свободното зи-
дарство. Очаква се скоро организаторите да могат
да учредят „Фонд на младите изследователи”, за
което очаквайте подробности във втория анонс.
Независимо от значително завишените разходи за
организиране на подобни събития организаторите
със задоволство обявяват, че таксата за участие в
МКИСЗ остава непроменена, а именно – 250 лири
стерлинги. МКИСЗ ще се радва и на светло бъде-
ще – съгласно скорошни договорки през 2015 г. тя
ще бъде проведена в Канада. Повече информация
за изданието през 2015 и 2017 ще бъде налична
скоро.
Конференцията се провежда под
патронажа на:
Чарз Яйн Р. Уолридж Гордън – Велик май-
стор
Дж. М. Маркъс Хъмфри – Суверен върхо-
вен командир на Върховния съвет на Шотландия
(СПШР)
Сър Арчибалд Д. Ор Юин – Заместник-велик
майстор и Губернатор на Кралския орден на Шот-
ландия
и под специалния патронаж на:
11-ия граф на Елжин и 15-ия Граф на Кинкар-
дайн, КТ
и с подкрепата на:
Научното общество за изследвания в областта
на свободното зидарство и братството
Изследователски център „Наука, философия и
човечество” към Университета на Бордо III
Университет на Лайден
Centre de la Méditerrannée Moderne et
Contemporaine към Университет „София Антипо-
лис”, Ница, Франция
Група за интердисциплинарни изследвания на
масонството
Свободен университет на Брюксел.
Конференцията се радва на подкрепата на мно-
гобройни научни институции. За повече подроб-
ности, моля посетете www.ichfonline.org.
Конференцията се организира и
промотира от:
Supersonic Events Ltd. 34 Loanbank Quadrant
Glasgow, G51 3HZ
Телефон: +44 (0) 141 440 2881
Факс: +44 (0) 141 445 1480
Ел. поща: ichf@supersonicevents.co.uk
Сайт: www.ichfonline.org
Сайт на домакините на конференцията:
www.grandlodgescotland.com ◊
22
По време на гостуването на Ложа „Роза-
та на Тракия” на Ложа „Кавирос” в Ориент
Комотини от 22 до 23 юни т.г. Брат Любчо
Иванов разговаря с Най-уважаемия Велик
майстор на Великата ложа на Гърция, Брат
Николас Вургидис.
От 1967 г. досега той ежедневно е отдаден
НУ Брат Николас Вургидис –
на масонството. Ложата му майка е „Миа-
Велик майстор на Великата
улис”, Ориент Пирея. От 15 години е член на
ложа на Гърция: Великата ложа на Гърция, а през м. януари
2013 г. ще се навършат 6 години, откакто е
избран за неин Велик майстор. Роден е през
Пожелавам 1940 г. в Керкира и е адвокат по професия.
Семеен е и има двама сина.
ви да НУ Братко Николас, как оценяваш
днешното събитие, което стана в
работите за
Комотини?
Смятам, че това беше една възможност да съ-
доброто на ществуват братските отношения между масони-
те в Гърция и масоните в България. Две съседни
всички во
страни сме и това предразполага да имаме ико-
номически, братски и добри взаимоотношения.
веки веков Как си обясняваш защо точно сега стана
възможно това взаимно проникване, тази
братска дружба, а не по-рано?
Смятам, че всичко зависи и от личностите, от
хората. Днешният У Майстор на Ложа „Кавирос”
е по-приятелски предразположен към съседите…
Ако искате, можем да го наречем и „по-прогре-
сивен”. Така това желание за съседско трансгра-
нично масонско приятелство беше възприето с
разбиране и от нас – Великите майстори на Вели-
ките ложи на България и на Гърция.
Какви перспективи виждаш в
размножаването на този първи опит
между двете ложи – гръцката от
Комотини и българската от
Стара Загора?
Желанието на Великата ложа на Гърция е да
осъществи все повече и по-задълбочени отноше-
ния с великите ложи на съседните страни. Вярва-
ме, че масонството работи за доброто на хората,
и то на световно ниво, за свободата и демокраци-
ята на народа. И по този начин трябва да гледаме
на бъдещето.
Като цяло вече ни е известна
дълбоката връзка на нашето Възраждане
през ХIХ век сл. Хр. и зараждането
на Националното ни освободително
движение в това време под
въздействието и на идеите,
и на опита на гръцкото масонство?
Великата ложа на Гърция има живот, който
вече се измерва на 200 години. Днес имаме 100
ложи с над 5000 действащи масони в тях. Смята-
ме, че тази връзка, която създадохме с България,
трябва да я облагородим. А така също и отноше-
нията ни с другите ни съседни страни. Смятаме
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
В световната Братска верига
още, че масонството трябва да работи така, че
всички страни наоколо да вървят заедно към по-
добро бъдеще. И масонството може да помогне
за това.
Защо? Защото има световни идеи, вярва в
свободата, в равенството и в закона. И в крайна
сметка, след като няма какво да дели със съсе-
дите, масонството може да даде само добро на
хората.
Като една велика ложа с много стара
история, какво мисли нейният велик
майстор и гръцките масони за процесите
в световното масонство?
Ясно е, че Европа днес преминава през много
тежки моменти. Една по една всички държави на
Стария континент се изправят пред икономиче-
ски проблеми, които се свързват с чуждите вли-
яния на други страни. Искаме да сътрудничим по
начин, с който да можем да си помагаме един
на друг така, че хората да имат работа, да имат
свободата си и да работят както за своето добро,
така и за доброто на останалите.
Имате ли информация за процесите
в масонството в съседна България,
за съществуването и на нерегулярно
масонско пространство у нас?
Да, знаем за това. И за съжаление във всички
държави има такива формирования, които не са
регулярни. В Гърция също имаме такива. Те оказ-
ват негативно влияние като цяло върху масон-
ството в съответната страна. Ние сме признали
една Велика ложа на България, това е ложата, с
която сътрудничим днес, и никоя друга.
В разговорите си сега с Най-уважаемия
Велик майстор на Обединената Велика
Ложа на България, Брат Иван Сариев,
разменихте ли мисли за разширяване на
бъдещата си съвместна работа?
Разбира се, че да. Още повече, че съществува
взаимно признание и от двете страни.
Ти не можа да дойдеш в София на
Годишната конференция през м. май т.г.,
когато се отбеляза и 20-годишнината
от създаването на Обединената Велика
Ложа на България?
Не можах да посетя Великата ложа на Бълга-
рия за нейната 20-годишнина, макар че го жела-
ех много. Но причина за това стана ангажимен-
тът ми с други дела, които просто не можех да
оставя.
Да използваме сегашния момент.
Какво бихте пожелали на българските
регулярни масони за 20-годишнината на
Обединената Велика Ложа на България?
Пожелавам ви да работите за доброто на всич-
ки во веки веков. ◊
23
в световната Братска верига
Посмъртно!
НУ Брат Игор Юхимович – Велик
майстор на Великата ложа на Украйна:
Това, че заедно пеете двата
химна – националният и
масонският, е прекрасно
По-долу публикуваме някои от споделе-
ните мисли приживе за масонството и не-
говите проблеми в родината му от НУ Брат
Игор Юхимович - Велик Майстор на Вели-
ката ложа на Украйна, в разговор с У Брат
Петър Станчев – Стар Майстор на Ложа
„Нова Светлина”, по време на Годишната
отчетна конференция и официалното отбе-
лязване на 20-годишнината на ОВЛБ на 13
май 2012 г. в София.
24
А
з съм от град Лвов, на украински – Лвив,
на немски – Лемберг. От Полша той се
намира на 80 км разстояние, на 200 км
e от Словакия, 230 км го делят от Унга-
рия, на 250 км е от Румъния, на 550 км
- от Киев и на 1550 км е от Москва. Отношението към Скоропадски е по-сложно. Той,
Имаме няколко братя, които сериозно се зани-
мават с история, работят с архивите. Има издадени
вече три книги. В една от тях може би ще намерите
някакви следи за вашата масонска история. Една от
книгите е за масонството в Одеса, написана от наш
одески брат. Ние имаме много добри отношения с
полските братя, те имат сериозни исторически раз-
работки, може да ви бъдат от полза. При тях има
и някои професионални историци немасони, които
разработват тази тема. Полските братя допускат,
дори подтикват немасони да се занимават с масон-
ска история.
Първата ложа по украинските земи е „Трите боги-
ни”. Тя е създадена в Лвов през 1742 г., а след това
през 1784 г. в Киев заработва ложа „Безсмъртие”.
Старият велик майстор на Великата ложа на
Украйна – Симон Петлюра, е легендарна личност,
човек, който е посветил целия си живот на борба-
та за самостоятелна Украйна, много позитивен. За
него недоброжелатели твърдят, че е имал отноше-
ние към погромите над евреите от онова време, но
това е абсолютно невярно. Днес отношението към
Петлюра в Украйна е различно в западната част
на страната и в централните и източните райони.
Както се казва, едните гледат на историята като на
кафе, а другите – като на чай. Западните райони
винаги са се възприемали като част от Европа, а
източните са клонили все към Русия, имат разли-
чен тип мислене. Например в нашата велика ложа
няма нито една ложа от източната част на страната.
Там често попадаме на хора, които първо питат: а
какви пари ще изкараме от масонството? Там имат
твърде объркани представи за нашето движение и
са твърде наплашени. Дано тази разлика в мисле-
нето не завърши с нещо лошо. Сега пружината се
натяга, ще видим какво ще стане, когато се отпус-
не! Това е най-голямото ми опасение за близкото
бъдеще.
месец ноември ● година 6012 ●
Петлюра е бил наш брат, той не е икона, той е
един от силните мъже на своето столетие. Друг ръ-
ководител на Украйна от онова време – Михайло
Грушевски, също е масон, но и него никой не го
превръща в икона.
макар и също масон, е имал доста разногласия с
Петлюра, но ние не ги противопоставяме. Петлюра
е доста по-известен, в почти всеки град на Западна
Украйна има улица, наречена на негово име, а ули-
ца, кръстена на Скоропадски, не ми е известна.
Нашата съвременна Велика ложа е инсталирана
през 2005 г. от Националната велика ложа на Фран-
ция и от Великата ложа на Австрия, тъй като по това
време у нас има пет ложи – четири от тях създадени
от Националната велика ложа на Франция и една от
виенската ложа „Братска верига”. Ние не бързахме с
инсталирането на велика ложа, но обстоятелствата
ни принудиха – в Украйна започнаха да се появяват
ложи, създадени от Ди Бернардо от Великата регу-
лярна ложа на Италия. И ние решихме да ускорим
процеса, за да ни е по-лесно да се противопоставим
на Ди Бернардо. Някакви нерегулярни ложи има и
сега, но аз никога не съм се срещал с тях, а и не
искам.
Първата от нашите ложи е създадена в Париж
през 1993 г. и се нарича „Трите колони”, а от 1999
г. тя работи в Киев.
Сега имаме 8 ложи, от които едната в Харков е
приспана поради много уставни нарушения, дори е
в процес на преминаване към нерегулярна руска ве-
лика ложа. Една ложа – тази, която е с австрийски
произход, работи в Лвов на „Шрьодер”, две ложи
работят на „Емюлейшън”, четири работят по „Ста-
рия шотландски приет ритуал” по френски образец.
Една от ложите в Киев работи на английски език, в
нея могат да работят чужденци, намиращи се за по-
дълго време в Киев. Това е полезно и за нас – става
взаимно обогатяване.
Моята ложа в Лвов работи на „Шрьодер”, опитва-
ме се да работим четири пъти в месеца, всяка сряда.
Тъй като ложата е малка, около 20 братя, ако не ус-
пеем понякога да се съберем повече от 7 майстори,
тогава не правим ритуал, а просто братска среща,
която наричаме „работа под открито небе”. Тексто-
● месец ноември ● година 6012
В световната Братска верига
вете, които четем в ложата, наричаме „фрагменти”.
По-рано използвахме немската дума „баущук”, но
го заменихме с „фрагмент”, а понякога го наричаме
просто „праца” (работа). Стараем се на всяка ложа
да присъства такъв текст.
Висшите степени?
Те винаги създават проблеми.
Аз смятам, че е много опасно да се занимаваме с
политика. А също така и с бизнес между братя. При
нас това принципно е забранено, но аз забелязвам
понякога такива моменти. Това не е добре – таки-
ва братя после се разделят и застават един срещу
друг.
В България съм за втори път. Бях тук преди две
години на годишната ви конференция. Много ми
хареса, че тогава на ритуала музикалният майстор
изпълняваше музика на живо. А това, че заедно
пеете двата химна – националния и масонския, е
прекрасно, фантастично е! Когато преди две години
за първи път чух да пеете химна, мога честно да
кажа, имах сълзи в очите. Това беше толкова силно
преживяване, само мога да бъда щастлив, че съм
присъствал.
Отношенията между нашите две велики ложи
биха могли да бъдат по-близки, ако преодолеем
разстоянията, не е лесно да се дойде от Лвов в Со-
фия – с кола е почти денонощие път, със самолет
няма директен полет, с влак е дълго и скъпо. Може
би, би било добре да се градят по-близки отноше-
ния с ложите в Киев, дотам има директен полет със
самолет, или в Одеса, тя е много по-близо до Бъл-
гария. Би било чудесно, ако веднъж или два пъти в
годината братя от двете велики ложи се срещат. Ще
се радваме да ви посрещнем!
Желая на българските братя на първо място да
останат винаги братя. Моето мнение е искрено – тук
видях чудесни братя! Нека да решават проблемите
си по братски, с любов. Зная, че това е малко уто-
пия, във всяко стадо има по някоя черна овца, но е
важно тя да се вижда и най-важното е – стадото да
си има добър овчар. Пожелавам ви във всяка ложа
да става нормално ротацията на ръководния състав.
Това е много важно. Ако това става добронамере-
но, се създава добро настроение, също като вашия
химн, който пеете. ◊
25
в световната Братска верига
С Томас ДЖАКСЪН, Изпълнителен секретар
на Световната конференция на масонските
велики ложи по време на Годишното отчетно-
изборно събрание на ОВЛБ на 12 май 2012 г.
разговаря Брат Любчо Иванов.
ВУ Брат Томас ДЖАКСЪН,
Изпълнителен секретар на Високоуважаеми Братко Томас, как
Световната конференция на изглежда днес, ама съвсем днес,
масонските Велики ложи: българското масонство в погледа ти през
океана?
Българското масонство и Обединената велика
Бъдещето на ложа на България е регулярна велика ложа, която
е получила признание от повечето велики ложи по
света и много от тях в Америка.
масонството Това означава ли, че именно на
е в Източна
Обединената велика ложа на България
се пада историческата роля да приобщи
всички български масони?
Европа и в Така мисля. И аз лично положих много усилия,
за да може Обединената велика ложа на Бълга-
Африка рия първоначално да получи признание, когато тя
го търсеше. И мисля, че е изключително важно за
Обединената велика ложа на България в България
да има едно масонство, да няма никакво делене. В
същото време разбирам добре причината за разце-
плението и резултата от него. В последните години
работех активно за сближаване на двете масонски
пространства у вас, във време, когато има една ре-
гулярна велика ложа в България. Казвайки това,
моята мечта е да видя регулярно и обединено ма-
сонството в света, по принцип. И тези, които ме по-
знават, знаят добре, че аз много често съм го казвал
това нещо и това остава моята мечта, независимо
дали ще доживея да я видя осъществена, или не.
Не се ли чувства в известна степен длъжник
нашият Високоуважаван брат Томас за това,
че може би недостатъчно активно се влияе
върху този процес в България?
Реалистично погледнато, повечето велики ложи
в Америка не са запознати със състоянието, с кон-
кретния казус на българското масонство и не знаят
за него с подробности. Единственото, което виждат,
е този текст, който излиза всяка година като резул-
тат от годишната среща в Америка и когато се описва
състоянието във всеки един велик ориент. Повечето
от великите майстори в Америка имат мандат само
от една година. Така че реално за тази една годи-
на те не успяват изобщо да получат необходимата
информация или да се заинтересоват задълбочено
какво става извън Америка през тази една година.
А като дойде следващият мандат, те вече са стари
велики майстори и на тяхно място идват нови вели-
ки майстори. Също така моята цел е да помогна и да
накарам великите майстори в Америка да получат
повече достъп до това, какво се случва в масонския
свят извън Америка. И Световната масонска конфе-
ренция постигна това в някаква степен.
В Ориент България оставаме с впечатление,
че именно тази неинформираност
продължава да активира упорство в нашите
обични братя от нерегулярното масонство и
26 месец ноември ● година 6012 ●
забавя процеса на решение от тяхна страна
да почукат на нашата врата?
Това, от което съм много притеснен в момента,
е че един стар велик майстор на южноамериканска
ложа ще присъства след една или две седмици на
сбирка на нерегулярната велика ложа, и ако това е
началото на един процес на нарушаване на масон-
ския протокол, който съществува в момента, това
много ме притеснява. Световното масонство наис-
тина намира едно такова нарушение на световния
Масонски протокол за нещо, което не може да се
толерира по никакъв начин, защото точно този Ма-
сонски протокол е държал световното масонство и
го развивал в продължение на 300 години. И ако
един такъв проблем, който е локален между двете –
регулярна и нерегулярна велики ложи в България,
започне да има ефект върху световното масонство,
е много лошо.
В конкретния случай Световната масонска
конференция има ли морален механизъм
да информира света, да предупреди
братята от тази велика южноамериканска
ложа, че са на път да извършат
задълбочаване на кризата в една страна, в
която масонството е в подем?
Реалността е, че Световната масонска конферен-
ция няма никакви догматични правомощия над дру-
ги велики ложи, това е само конференция, което оз-
начава, че тя не може да се меси в работата на нито
една суверенна велика ложа. Миналата година бях
в този латиноамерикански ориент, когато Великият
майстор на нерегулярната българска велика ложа
присъстваше също и е бил направен почетен член в
този латиноамерикански ориент (според неофици-
ална информация става дума за Боливия – б.а.). И
аз споменах тогава, че това е нарушение на прото-
кола. Аз не мога да забраня да го правят, мога само
да им кажа, че това не е редно и че не трябва да го
правят. Моето притеснение, че такова поведение,
както е започнало, ако продължи да се случва за
втори и трети път, то би навредило на световното
масонство. Казах, че почти всички северноамери-
кански велики ложи признават в момента Обедине-
ната велика ложа на България. Но съвсем наскоро,
преди около четири седмици, една северноамери-
канска велика ложа е отнела признанието си от
всички велики ложи в България, т.е. не признава
никаква велика ложа от България. Притеснително
е, ако подобно нещо продължи. Аз не искам то да
се случва. Моето притеснение е за това, какво се
случва със световното масонство, и всяко мнение, и
всичко, което казвам, е пречупено през призмата на
това, какво е добро за световната Братска верига.
Какви са тенденциите в развитието на
световното масонство най-обобщено в
момента и кой е главният проблем, който
трябва да реши масонството в близък
план?
Наистина в началото трябва да погледнем мащаб-
но какви са проблемите пред световното масонство.
Нарушаването на протокола е един много сериозен
проблем, който той трябва да реши, но, гледайки
● месец ноември ● година 6012
В световната Братска верига
всички регулярни велики ложи по света има раз-
лични неща, които трябва да адресираме към вся-
ка една от тях. Например един основен проблем е
този, какво се случва в интернет в момента. Много
хора от профанския свят имат достъп до информа-
ция и те комуникират с велики ложи по света, без
да знаят те регулярни или нерегулярни са. Особено
в Източна Европа има доста проблеми с друг тип
ритуали и пристроечни структури, които изискват
човек да е масон, за да членува там. Това например
са Йоркски обред, Шотландски обред и т.н. Има го-
леми проблеми с това, не със самите обреди сами по
себе си, ами с ръководните органи на тези обреди,
с това, какво точно правят те. И много източноевро-
пейски велики ложи имат проблеми в този аспект.
Вие също в България сте добре запознати с тази
тематика и сте имали проблем. Подобни проблеми
има и в Африка, има и в Източна Европа, които са
прохождащи масонства, но подобни проблеми има
и в Латинска Америка, където има масонства мини-
мум от 100 години. Основният проблем не са самите
пристроечни структури, ами ръководните органи на
тези структури, защото те имат огромно его, което
причинява много проблеми. Световната масонска
конференция, която беше създадена просто за да
обединява, да организира, прерасна в нещо мно-
го по-голямо. И в момента моята роля, която беше
просто да организирам, сега прерасна в постоян-
но пътуване, за да медиирам или да се боря срещу
проблеми, които не би трябвало да съществуват по-
начало. Поради тази причина пътувам през цялото
време, може би повече от половината година пъту-
вам, аз съм на път.
И накрая на нашия разговор, какво
ВУ Братко би пожелал на българските
масони по повод на 20-годишнината на
Обединената велика ложа на България?
Имам, разбира се, какво да пожелая. На първо
място искам да поздравя всички масони с този праз-
ник и искам да пожелая, и мисля, че е редно, Обеди-
нената велика ложа на България да бъде основният
стълб, който да помогне на обществото като цяло в
България. Защото в Източна Европа обществата са
в такова положение, че масонските ложи могат да
допринесат много. Защото, ако вземем за пример
развитите общества – там ложите са минали през
този път да помагат, след това стигат до положение
на безразличие и в един момент всичко прераства
в апатия и това не помага по никакъв начин на об-
ществата, които всъщност имат нужда от великите
ложи. И в това Северна Америка е един класически
пример, където от 4 млн. члена-масони в момента те
са 1 млн. Но мисля, че ще мине много, много време,
преди България и българското масонство да стане
безразлично и апатично. И искам да пожелая успех
на българските масони, всичко най-хубаво! И мисля,
че модерният имидж на масонството ще дойде от вас,
а не от по-старите ложи като нас. На много велики
ложи съм присъствал и съм говорил много там и все
съм повтарял едно и също нещо, че бъдещето на ма-
сонството е в Източна Европа и в Африка. ◊
Превод от английски език:
У Брат Борис Христов –
Майстор на Ложа „Светлина”
27
зад граница
„Розата на
Тракия” от
Обединената
велика ложа
на България
и регулярното масонство в нашата прекрасна и
„Наковалня”
от Великата
ложа на
Турция се
побратимиха
Брат Любчо Иванов
„Днес в пълноценна масонска ложа ние осъ-
ществихме една хубава церемония и видяхме,
че нашата цел е там, където интеграцията ни
обединява”,
каза по време на тържествен ритуал на 31
май 2012 г. в Истанбул Уважаемият Брат Юмит
Шишманоолу, Майстор на местната Съюзна Ложа
„Наковалня” („Йорс”) от Великата ложа на Тур-
ция. С тези думи той започна поздравлението
пред Великия майстор на Великата ложа на Тур-
ция Най-уважаемия Брат Ремзи Санвер и пред
Великия майстор на Обединената велика ложа на
България Най-уважаемия Брат Иван Сариев към
многобройната старозагорска група на братята от
нашата Съюзна Ложа „Розата на Тракия”, водена
от Майстора на ложата – Уважаемия Брат Таньо
Гюхпалов.
Пред участниците в ритуала по току-що под-
писаното от секретарите и майсторите на двете
ложи Свидетелство за братство Уважаемият Брат
Юмит продължи:
„Действителният и най-важният момент е, че
още веднъж разбрахме величието и значени-
ето на нашата професия и както винаги вели-
28
чието ѝ се състои в това, че тя ни обединява.
Професията ни показва, че работата и животът
ни са едни и същи неща, и на нас тя ни напом-
ня, че най-големият храм се намира под този
небосвод. Ние осъзнаваме тази целесъобразна
интеграция.”
Обръщайки се към своя равнопоставен Уважа-
ем Брат Таньо, домакинът на събитието в Храма
на неговата ложа в Масонския дом в Истанбул
Уважаемият Брат Юмит сподели пред всички, че
професията на свободния зидар
„винаги е била да абсорбира всемирните цен-
ности, винаги е била посветена на усилието за
принос към човечеството”.
„Целта ни е да изградим идеални храмове с
един проект, който с всемирните си ценности
прегръща цялото човечество”,
каза още той и подчерта, че в този проект участ-
ват хора, които в рамките на всемирните ценности
се стараят да изграждат себе си, хора, които със
своите знания и опит се стремят да се интегри-
рат, независимо от своя език, вяра и култура.
„Братя мои, вие бяхте лъчът ни за създаване-
то на тази синергия (съвместно действие, при
което крайният ефект или отговор е по-голям
от сумата на ефектите или отговорите, предиз-
викани поотделно от всеки агент (фактор). 1 +
месец ноември ● година 6012 ●
1 = 3 – б.а.).
Разчувстван, Уважаемият Брат Юмит завърши
своето поздравление с думите:
„На тази прекрасна церемония вие прибавихте
своята красота и грация”
и благодари на всички от свое име и от името
на братята от неговата ложа на всеки от българ-
ските масони, който има дял и принос за случи-
лото се побратимяване. След което връчи мно-
гобройните подаръци на ложата-домакин към
ложата-гост. Пред препълнения Храм, пред два-
мата Велики майстори и пред Майстора на Ложа
„Наковалня” чувствата на 55-мата Братя от Ложа
„Розата на Тракия”, Ориент Стара Загора, към
Обединената велика ложа на България предаде и
нейният Майстор – Уважаемият Брат Таньо.
„Те ни изпратиха за днешния ден в Истанбул
като посланици на красотата и мъдростта на
свободна страна”,
каза той. И продължи:
„Ние се чувстваме исторически отговорни пред
общата ни Братска верига и пред огромните
усилия, които полагат 102-годишната Велика
ложа на Турция и 20-годишната Обединена ве-
лика ложа на България, под личното енергично
ръководство на нашите Най-уважаеми Велики
майстори, за да може приятелството и обща-
та ни работа да бъдат пример на впечатляващ
международен масонски градеж пред света.”
А обръщайки се към Уважаемия Майстор на
Ложа „Наковалня”, той подчерта:
„Уважаеми Братко Юмит,
ние сме дълбоко впечатлени от всеотдайна-
та братска любов, с която ни посрещате и ни
предлагате искрено и безкористно място до
вас в общия градеж в Храма на безсмъртните
масонски ценности. Това ни вдъхновява да по-
ложим много труд и да пренесем с горещо же-
лание това равнопоставено масонско взаимно
уважение в родината си. След всичко, което
се случва при побратимяването на Ложа „На-
ковалня” и Ложа „Розата на Тракия”, ние ще
работим така в българското профанско обще-
ство, че в него да бъдат преодолени и послед-
ните отживели времето си исторически пред-
разсъдъци между нашите два съседни народа,
за икономическия им просперитет и траен мир
на Балканите.”
И както повелява масонската традиция, той
също поднесе подаръците на негова ложа за спо-
мен на турските братя. Великият майстор на Обе-
динената велика ложа на България, Най-уважа-
емият Брат Иван, асистиран от Уважаемия Брат
Таньо, наградиха Уважаемия Брат Юмит Шишма-
ноолу с юбилейния нагръден знак „20 години
Обединена Велика Ложа на България”.
В края на церемонията Великият майстор на
Великата ложа на приетите, стари и свободни ма-
сони на Турция, Най-уважаемият Брат Брат Ремзи
Санвер, направи по човешки искрено обръщение
към присъстващите братя, но насочено най-вече
към братята – гости на ритуала от другите турски
ложи, дошли в Истанбул специално за събитието
от далечни градове на голямата страна. Той им
каза, че преди три седмици е присъствал на един
● месец ноември ● година 6012
зад граница
икономически форум, организиран от Стария Ве-
лик майстор на Обединената велика ложа на Бъл-
гария, а на следващия ден е присъствал на Об-
щото събрание на Великата ложа на България. И
че през тези два дни той е почувствал искрената
обич и топлото обкръжение на братята си от Бъл-
гария по такъв начин, както се чувства в Турция.
Тогава за сетен път той бил осъзнал величието на
Братската верига. После със същия сърдечен тон
той сподели пред всички, че искреното братство
между Великите ложи на Турция и България в ли-
цето на братските отношения между него и Най-
уважаемия Брат Иван Сариев е налице. Но според
него това било само началото, защото истинска-
та братска верига е между самите ложи. Затова
и сътрудничеството, и работата между ложите
трябвало да се насърчават с примера на Ложите
„Наковалня” и „Розата на Тракия”. И каза още, че
след церемониала „Нощта на сестрите” във Ве-
линград е бил истински обнадежден и вътреш-
но убеден, че трябва да продължим да работим
в тази насока. Той специално благодари на Брат
Митхат Метин от Ложа „Розата на Тракия” и каза,
че е възхитен от неговата работа и отдаденост
на братството. И обясни на братята от Турция, че
Брат Метин е турско говорящ, с турски произход
народен представител и представлява турското
малцинство в Народното събрание на Република
България и вярва, че той ще бъде много полезен
за общата работа между двете велики ложи.
Най-уважаемият Брат Ремзи Санвер сподели
още, че на Общото събрание на Великата ложа на
България се е срещнал и провел задълбочен раз-
говор с Уважаемия Майстор на Ложа „Перлата на
Сливен” – Брат Красимир Георгиев (пристигнал
заедно със старозагорската група в Истанбул),
който е изразил желание да продължи процеса на
сближаване на ложите между България и Турция.
Затова специално за тази церемония бил поканил
майстора на Ложа „Водна лилия” („Нилюфер”),
Ориент Бурса, за да се запознаят и да стартират
същата процедура на побратимяване между две-
те ложи. Помоли майстора на Ложа „Водна лилия”
да проведе на тържествената вечеря разговор с
Уважаемия Брат Красимир Георгиев и Брат Мит-
хат Метин, за да се подготви осъществяването на
първа среща на място в Бурса.
Ползотворната масонска истанбулска среща
завърши със забележителна тържествена вече-
ря на последния етаж на Масонския дом, с впе-
чатляващ изглед от птичи поглед към Босфора.
В красивата нощ взеха участие много турски
сестри и 11 наши български, които придружава-
ха 25-членната българска масонска делегация.
След художественото поетично слово, посвете-
но на сестрите последва великолепен рецитал
на брат-пианист, а не липсваше и торта в чест
на подписаното Братско свидетелство, разряза-
на едновременно от двамата Най-уважаеми Ве-
лики майстори и от двамата Уважаеми Майстори
на побратимените ложи. На другия ден едните
от българските братя и сестри отпътуваха, а де-
вет масонски семейства останаха още два дни на
една незабравима екскурзия сред историческите
забележителности на космополитния многомили-
онен град. ◊
29
зад граница
„Розата на Тракия” създаде
база за развитие на пробива
в българо-гръцките масонски
взаимоотношения
Брат Любчо Иванов
С
вълнуващото посещение на източнотра-
кийския гръцки град Комотини за най-
масонския празник - Еньовден, на 22, 23
и 24 юни 2012 г. нашата СЛ „Розата на
Тракия”, Ориент Стара Загора, постави
със съвместната си работа на градежа с
местната Ложа „Кавирос” (Kaбирите са божествени
същества, които са обитавали остров Самотраки, из-
вестни със своите мистерии, откъдето произлиза и
името на ложата) база за развитие на осъществения
през есента на 2011 г. пробив в българо-гръцките
регулярни масонски взаимоотношения.
В отговор на есенното посещение на гръцките
30
от Смолян Мариян Николов и Тотьо Богданов от СЛ
„Светлината на траките”, Ориент София.
Това внушително българско посещение от 33-ма
наши масони, нашите 25 сестри и няколко деца ви-
димо не смути гръцките домакини. Групата беше на-
станена в най-добрия четиризвезден хотел в района
– „Аркадия”, с прекрасни условия за отдих и почив-
ка. И все пак много време за почивка нямаше.
В деня на пристигането – 22 юни, вечерта, заки-
пя работа на съвместния градеж на празника на съ-
трудничеството. Късно вечерта българските братя,
заедно с НУВМ на ОВЛБ Брат Иван Сариев, участ-
ваха в тържествен ритуал, посветен на предстоящ-
ия масонски празник Еньовден и българо-гръцкото
масонско сътрудничество. В ритуала, ръководен от
У Майстор на Ложа „Кавирос” Брат Статхис Кефа-
лидис, участваха и НУВМ на Великата ложа на Гър-
ция Брат Николас Вургидис и ВУ Зам.-велик майстор
Брат Георгиос Василогеоргиос, който през есента
посети с гръцката масонска група Стара Загора.
Преминал по нормите на Стария шотландски обряд
в Храма на Ложа „Кавирос”, ритуалът представля-
ваше в някаква степен и инструкционна ложа за
българските регулярни масони. Преминал със само-
чувствието на гръцките братя, че принадлежат към
една велика ложа, която е с 200-годишна история,
ритуалът и словата в него бяха в тон на уважение и
братска любов на гръцките масони към българските
им братя. Голям градеж по време на ритуала напра-
ви НУВМ на Великата ложа на Гърция Брат Николас
Вургидис (виж стр. 32 на този брой). В простран-
ната си разработка, наред с много свои тези, той
подчерта значението на гръцкото масонство за съд-
бата на своя народ, независимо от икономическата
система, в която той живее, както и значението на
единното масонство в света за съдбата на човечест-
вото (специално интервю с него е публикувано на
стр. 22 в този брой).
В горещата юнска гръцка нощ братската трапеза
беше в местен ресторант-градина. Щедри на звуци
и песни оркестър и певица до много след полунощ
окриляха за танцови подвизи българските и гръцки
братя и сестри пред щастливите погледи на двамата
Велики майстори. Разбира се, не мина без сиртаки,
но внимателните участници в празника на масон-
ската дружба бяха дълбоко впечатлени, че гръцкото
тракийско право хоро се играе с едни и същи стъпки
като българското тракийско хоро. Още веднъж ста-
на ясно, че въпреки сериозното езиково различие
братя от Комотини в Стара Загора за Гърция отпъту-
ва внушителна братска делегация, водена от НУВМ
на ОВЛБ Брат Иван Сариев. 19 братя и 16 сестри,
водени от У Майстор на Ложа „Розата на Тракия”
Брат Таньо Гюхпалов, представяха в нея Стара За-
гора. Внушителността на българското посещение
се засили и от факта, че представители на още три
наши ложи подкрепиха старозагорските братя. Ори-
ент Сливен участваше в братския поход на приятел-
ството и сътрудничеството с 5-ма братя и 2 сестри,
водени от У Майстор на Ложа „Перлата на Сливен”
Брат Красимир Георгиев. Ориент Хасково дойде
в Комотини с група от 6 братя и 6 сестри, водена
от У Майстор на Ложа „Аида” Брат Николай Киря-
ков. Приятно изненадващо към общата българска
делегация в Комотини се присъединиха и братята
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
зад граница
тракийската фолклорна връзка е много стара и мно-
го душевно дълбока.
По време на този незабравим празник двамата
Велики майстори участваха и в щедрото връчване
на подаръци и награди, което бяха организирали
домакините и на което достойно отвърнаха гостите.
Въпреки че нощта се оказа къса, българската
група единно пое сутринта към Историческия му-
зей на Комотини и се запозна с много артефакти
на този тракийски район с помощта на професи-
онален екскурзовод. Той по-късно продължи бе-
седата си на път за морето, преминавайки през
древния район на Марония, чието име носи днес
цялата административна област.
На обяд домакините бяха спретнали под лозите
в центъра на Комотини щедър рибен обяд с прес-
ни дарове от Егейско море. След което ни остави-
ха да посрещнем нощта срещу Еньовден по своя
програма. Тази нощ ще остане паметна. Брат Ве-
лизар Балабанов от СЛ „Розата на Тракия”, който
героически се справяше през цялото пътуване с
помощта на английския си и личния си джипиес,
който беше донесъл и включил на автобуса, ре-
зервира ресторант за вечерта „с дворче”. Изнена-
дата беше пълна, когато попаднахме в дворчето
на ресторанта на жп гарата на Комотини. Първи
перон ни делеше само от железопътните релси,
по които идваха и заминаваха екзотичните вече
за съвременното българско съзнание пътнически
влакове. Пътниците идваха и заминаваха, а шум-
ната българска компания посрещаше и изпраща-
ше всеки влак с ръкопляскане до ранните часове
на Еньовден.
През деня основната – старозагорската гру-
па, се прибра направо в България, а сливенска-
та и хасковската продължиха масонските си дела
в Гърция. УМ на Ложа „Перлата на Сливен” Брат
Красимир Георгиев се срещна в Кавала с У Брат
Фредерикос Тсумакис – Майстор на Ложа „Платон”
(уникален древногръцки философ, живял 427 пр.
Хр. - 347 пр. Хр.). А УМ на Ложа „Аида” Брат Ни-
колай Киряков се срещна в Александруполис с У
Брат Гиоргио Куфодиксинис – Майстор на Ложа
„Фсимискис” (име на известен древен местен вла-
детел). Те уточниха подробностите около пред-
стоящото побратимяване на техните ложи, което
беше подкрепено от двамата Велики майстори - НУ
Брат Иван Сариев и НУ Брат Николас Вургидис,
предния ден в Комотини. ◊
31
зад граница
Градеж на НУ Брат Николас
Вургидис – Велик майстор на
Великата ложа на Гърция:
ТЪРСЕНЕТО КАТО
НЕОБХОДИМОСТ И МАСОНСКОТО
ПРОСВЕЩЕНИЕ
По време на съвместния ритуал на 22
юни т.г., на водената от НУВМ на ОВЛБ
Брат Иван Сариев наша Ложа „Розата на
Тракия”, Ориент Стара Загора в храма на
побратимената ѝ Ложа „Кавирос”, Ори-
ент Комотини, НУВМ на Великата ложа
на Гърция Брат Николас Вургидис изне-
се голям градеж, пълният текст на който,
С
поместваме по-долу.
къпи братя,
Нуждата е двигател на чове-
чеството и историята. Тя е чув-
ство и сила, която напоява нашите
естествени, етични, рационални
и научни императиви – създава
ответно напрежение и се освобождава чрез
взетите решения. Нуждата може да върви
ръка за ръка с произвола и възможността, а
дори и с невъзможността. Тя може да битува
както като благословия, така и като товар и
тегоба. Тя е пропита от „аромата” на живота
и смъртта. Тя управлява живите същества, но
също така и инертната „тиха” материя.
Нуждата „обвързва” и „освобождава”,
подтиква към действия или към стагнация,
„крещи” или царува „тихо”. Много хора
гледат на нея като на епифания (от стгр. -
32
явяване, проява, манифестация – б. ред.), а
научният разум я третира като част от игрите
на детерминизъм. Други пък ѝ поставят на-
металото на съдбата, тъй като неизбежното,
със своята маска, може наистина да изиграе
ролята си в световния театър. Нуждата може
да бъде съпътствана както от осъзнаването
на нейното съществуване, така и от пълното
ѝ пренебрежение.
При човека нуждата се появява отвъд ин-
тегралното ѝ биологично значение, като ос-
новен антропологичен компонент – и този
компонент е НУЖДАТА ЗА ТЪРСЕНЕ НА ЗНА-
НИЕ. Човекът – като същество, способно да се
възторгва, – излизайки от рамката на своята
биологична цялост, се движи като ум и душа
към другите от своя вид, към всички живи съ-
щества, но също така и към неживата приро-
да – от най-близките ъгли на обкръжаващата
среда до пределите на Вселената.
Още от пещерни времена Човечеството се
движи напред към „предуниверсалния” човек
на съвремието и от човека-сянка на Платоно-
вата пещера – към съвременния преследвач
на бляскавата плячка – ИСТИНАТА.
Още от дните, в които е бил заложник на
„каменната уста”, човекът открил изку-
ството и намирайки подръчни инструменти,
месец ноември ● година 6012 ●
той гравирал изображения по стените на влажни-
те пещерни кухини, в които се опитвал да намери
подслон, носейки със себе си своята умора и страх.
За древния човек това примитивно изкуство било
огромен скок, защото го научило да изучава, да
имитира Създателя на реалността, свивайки я до
неговите човешки стандарти. Мисля, че това изку-
ство е началото на общуването на човека със самия
себе си. То е намирало израз в рационализма на
съвремието, а също така и в емпиризма, но в други
случаи им се противопоставяло. И всичко това в
противовес на неправилното общо убеждение, че
Просвещението е връхната точка на рационализма,
и твърдението, че води до единност на мисловните
форми. Оценката на тази заблуда е широко раз-
пространена в кръговете на авторитетните чужди
философи, но също така е залегнала в преценките
на покойния гръцки философ Панайотис Кондилис.
Влиянието на идеите на Просвещението при из-
бухването и в хода на Френската революция било
драстично. Приносът на масонството в процеса на
Просвещението е установен факт. Чрез свободните
зидари то предложило ИДЕИ, какъвто е случаят с
нашите Братя Волтер, Фридрих Велики, Лафайет,
дьо Кондорсе, Дантон и други. Това се случило не-
забележимо и в голям мащаб, чрез научните и фи-
лософски трудове на много масони и ложи.
Масонските ложи в Европа през XVIII век
маркират „типичното за формиращата се
средна класа създаване на недиректна
сила в рамката на авторитарната
държава”.
Чрез „тайната”, предпазваща ги от външната
намеса на държавата или църквата и същевремен-
но създаваща интериорно усещане за единност и
елитарност, ложите изграждат едно полупублично
място, което поради основните масонски принципи
за социално равенство и религиозна толерантност
действало като форум за свободно изразяване и
обмен на идеи. Същевременно равенството в ложа-
та позволявало на нейните членове да преживяват
(макар и на имагинерно ниво) един социален модел,
различен от този, в който реално живеели, предла-
гайки им възможност да сътворяват нови форми за
социална активност и подход и да ги практикуват.
По този начин свободното зидарство подпомага-
ло усилията на средната класа да се освободи от
частната сфера, в която била заседнала по време
на авторитарните режими през XVIII век, и посте-
пенно да създаде публична сфера, контролирана
от самата средна класа.
Следователно масонството
представлявало движение на
средната класа на XVIII век и като
такова то очевидно е било свързано с
Просвещението.
От всичко казано по-горе можем да извлечем
две много важни опорни точки: стремежа към со-
циално равенство и стремежа към религиозна то-
лерантност. Длетото и перфектният камък в ма-
сонската символика навяват трета идеологическа
асоциация, а именно, че свободното зидарство е
отражение на стремежа към възпитание на морал и
● месец ноември ● година 6012
зад граница
личностната реализация на човека чрез огранича-
ване на страстите. Масонството, подобно на Про-
свещението, разбира себе си като инструкционна
програма за един нов, светски морал. Без да съв-
пада във всички аспекти с Просвещението, свобод-
ното зидарство справедливо е наричано „тихото
просвещение”.
Следователно масонството само по себе си е
процес, отговор на нуждата от търсене – също как-
то и Просвещението. Да, има съществена разлика
между двата процеса на просветление. Масонство-
то, като „отворена”, метафилософска система, ос-
нована на постулата, че „няма ограничения в тър-
сенето на истината”, продължава и в бъдеще ще
продължава да работи и да осветлява до безкрай.
В този си аспект то е доста различно от всеиз-
вестното Просвещение, което обхваща една кон-
кретна историческа епоха. Свободното зидарство е
безвременно. Дори днес то придава облик на хора
и цели държави и съгласно своите фундаментал-
ни постулати, традиции и практики то продължава
да дава философски насоки на преобладаващите
житейски проблеми. И въпреки важния аспект на
тези въпроси масонството остава ОТКРИТА СИСТЕ-
МАТИКА.
Основните области на масонските проучвания, а
оттам – на масонското просвещение, са: човекът,
Вселената, божествеността, обществото, из-
куството и мисълта-логос. Масонското просве-
щение се случва постепенно и механизмът му сим-
волично се илюстрира с постепенното осветяване
на нашите ложи със запалването на светлините на
трите колони. Същото се символизира и с отваря-
нето на очите при приема на първа степен. Чрез
масонското просвещение ние бавно пристъпяме
към знанието и мъдростта, после – към възпитание
на моралните ценности, за да стигнем най-накрая
до красотата на душата и емоциите. Пропити сме с
толкова много символизъм и символи – една тран-
сцендентност и величественост на символизирани-
те обекти!
Масонското търсене покрива две концентрични
окръжности. Голямата „маркира” нашите действия
– „ареалите” на човека, Вселената и божественото.
Другата, по-малката, вписана в голямата, се отнася
до обществото, науката, изкуството и мисълта-
логос. Безкрайното движение на тези окръжности
демонстрира „отвореността”, тоест липсата на дог-
ма в масонството – факт, доказан от текста на Ри-
туала на първа степен, казващ: „Няма граници в
търсенето на истината!”. Всичко се основава на
търсенето на духовната светлина в името на чове-
чеството.
Следователно човекът като отделна
единица е описан като центъра на всеки
стремеж и масонско мислене.
Нищо не остава само на теория. Чрез масонския мо-
рал всичко се транслира в действие. Този акт на ЛЮ-
БОВ, който, в качеството си на сила, е върховната
универсална компонента, свързва Господ и Вселена-
та като цяло със създанията на този свят. Скромното
поведение, добрата вяра и, разбира се, отричането
от каквито и да е форми на утилитаризъм при братя-
та в нашите ложи са предпоставките, които с времето
ще изградят непревземаемия дворец на ЛЮБОВТА.
33
зад граница
И все пак, за да почувства тази любов, човек е длъ-
жен първо да „изглади камъка”. Първо разчистваме
нивата и после садим. През целия си живот трябва
да се стремим да създаваме по-добри версии на са-
мите себе си. Със сигурност те съществуват. В край-
на сметка това е основният принцип на масонството.
Ние сме способни да създадем по-добър човек. Чрез
масонското просвещение ние не трябва само да из-
граждаме собствения си морал, но също така и да
разширим своите познания.
Ние сме частици от Вселената и
като такива трябва да я разбираме
познавателно, но също така да откриваме
„методи” и „начини” да я изучаваме
метафизично.
Опознаването на Вселената чрез науката е „Sine
qua non” (задължително условие) – отправна точка
за всяка метафизична гледна точка. Ако познание-
то се отнася към състава на Вселената, метафизи-
ката се отнася към нейната причина.
Вземането предвид и на двете версии по-горе
поражда нашата настройка към Универсалния ри-
тъм, тоест – нашата интеграция към „Голямата кос-
мическа цялост” във „Великата космическа река”,
извън която се намират само „Ancient of Days” –
както пророк Давид нарича Бог.
Така че Космосът – като „Великата вселена,
Великото творение” – в неговата съвкупност от
безкрайни видими и невидими творения – това
„мега-творение”, в което всички ние живеем, е
втората най-важна област на изследване за масон-
ското просветление.
Третата и най-важна област на изследване,
БОЖЕСТВЕНОСТТА, може да бъде предмет
на безбройни предположения и много
малко доказателства за нейното реално
съществуване.
Невъзможно е да достигнем Бог чрез интелекта. „Пъ-
тят” се нарича ВЯРА – интуитивен „подход”! Може
би. Всеки един от нас сам си прокарва „пътека”,
която може да води до Божествените селения. „Ние
само виждаме лъчите Светлина”. Ние не намира-
ме Бог, Бог ни намира… Той разкодира нас, а не ние
Него. Той ни дава живот и ние му го връщаме…
Друга област за изследвания на
масонското просвещение е необходимостта
за грижа за обществото.
Ние не живеем сами. Масонството ни подтиква да
търсим познания за социалния феномен и за дейст-
вителното подобряване на социалните условия.
„Споделянето”, съгласно схващането на древните
елини, означава „да споделиш истината”. Човешко-
то същество може да бъде мисловно и духовно за-
вършено единствено чрез обществото. Човешкият
живот означава живот в социални групи. Човекът,
като несъвършено същество, е пълноценен само
когато е близко до своите събратя, хората. Ако не-
щата не стояха по този начин, човекът щеше или
да е звяр, или да е бог. Тази социална действител-
ност и баланс са обекти на масонската мисъл и на
Просвещението.
34
зад граница
Отвъд казаното, днес науката има толкова голя-
ма власт, че се очертава тенденция да се превърне
в „нова теология”. Науката и технологията са се до-
казали – поне през XIX и XX век – като безкрайни Българин членува в
лондонска ложа, повдигат в
процеси. Масонството ни подканва да се ровим във
всяка наука, третирайки тази повеля като условие
за нашата еволюция.
нея наш масон в майсторска
След всичко това необходимостта от
изкуство в свободното зидарство се
символизира чрез Колоната на красотата.
степен и приемат друг
сънародник за чирак
Изкуството краси човека и обществото. То е тол-
кова древно, колкото най-първите проблясъци на
човешката мисъл. Вселената в нейната цялост е
върховната форма на изкуство.
Според питагорейците Вселената е „Космос”, ко-
ето на гръцки означава „украшение”. У Брат Николай Киряков, Майстор на ритуал бе открит последователно на 1-ва, 2-ра и 3-та
степен, като У Брат Саймън предаде майсторския чук на
Накрая, мисълта-логос е област от
Ложа „Аида”, Ориент Хасково
Н
У Брат Дерек Маури, който също е Стар майстор на ло-
масонското Просвещение, която жата. Той води Ритуала по повдигане в майсторска сте-
функционира чрез размисъл – тоест мисъл а 13 септември 5-членна група от ОВЛБ пен на Брат Емил Талев – калфа от „Розата на Тракия”,
за собствените ни мисли. Ние се опитваме присъствахме на ритуална работа на Ложа Ориент Стара Загора, който след повдигането ще бъде
да облекчим разума си, преценките си и „Бъркли” от Обединената велика ложа на приет за редовен член на Ложа „Бъркли”. След това УСМ
собствените си предикати. Англия. Петимата братя майстори – У Брат Брат Дерек върна майсторския чук на УСМ Саймън. От-
Христо Славчев - Майстор на софийската ново последователно ритуалът бе върнат в 1-ва степен
От тази гледна точка логосът (думата) ни води Ложа “Светлината на Траките”, аз и Брат Ди- и бе проведен Прием на търсещия Александър Захариев
до когнитивната сила (индивидите се разглеждат митър Калинов от хасковската Ложа „Аида” и Братята – млад българин, който работи в Лондон.
като самоопределяща се и активна действаща сила
– б. ред.) и способностите на душата и разума, чрез
които можем истински да опознаем даден обект.
Това е предпоставка за преминаване в онтоло-
гичното (от гръцки - наука за битието, съществува-
нето и реалността като цяло – б. ред.) поле, където
думата „логос” означава субстанция, която отразя-
ва реалността и създава физическия свят.
По този начин масонското просвещение е от-
говорът на нуждата да намерим себе си, света и
божественото, както и останалите области, които
вече бяха споменати по-горе. Масонството – това
е доживотно търсене, доживотно учене, но също
така и доживотно просвещение, което развързва
ръцете на нашата интелектуална, когнитивна и мо-
рално-психологическа сила.
Скъпи братя,
Търсенето е НАДЕЖДА. Великият Хераклит е ка-
зал: „Ако нямаш надежда, никога няма да откриеш
това, в което да не се надяваш, защото то е неизу-
чено и недостъпно.”
Затова – нека търсим цялата ИСТИНА, залагай-
ки вярата си в просвещението, което масонството
проповядва. Нека се надяваме, че е дошло времето
за полагане на основните на един институционален
строеж, чрез който всеки гражданин ще бъде защи-
тен от правилното прилагане на законите, слабите Стефан Манчоров и Йордан Гечев от старозагорската Огромно впечатление ни направи майсторската ри-
няма да бъдат лишени от правата си, семейство- Ложа „Розата на Тракия”, отдохме в специалната ма- туална работа на братята - всички текстове се произна-
то ще преоткрие своята основна функция, трудът сонска сграда в Южен Лондон, където работят няколко сяха наизуст и с подчертана артистичност. Чувстваше
ще бъде подходящо оценяван, образованието ще ложи и „Ротари клуб” от областта. се продължителната съгласуваност, съпричастност и
се основава на заслугите, „чуждите” и различните В сградата има храм за ритуална работа, помещение духовна близост между тях.
няма да бъдат врагове по дефиниция и справедли- за провеждане на Бяла маса и ресторант, от който сер- Бяхме приети много добре – с внимание и радост от
востта ще бъде най-близко до възможната. Всички вират храната за нея. В тази ложа към момента членува всички. На Бялата маса между нас се породиха сърдеч-
масони се надяват, че е дошло време за завръщане един българин – Брат Николай Янакиев, работещ в Лон- ни разговори. Накрая на традиционните тостове бяхме
на хуманизма, в комбинация със свободната воля и дон и син на наш брат. поздравени от Брат Саймън и от всички братя с тяхното
отговорността, солидарността и реда, човечността Поради отсъствието на сегашния У Майстор на Ложа ритуално ръкопляскане. Аз отговорих от името на гос-
и поставянето на по-високи стандарти. Всички ма- „Бъркли” нейната ритуална работа бе проведена от У тите и ги поздравихме с нашето 3 х 3. Разделихме се с
сони продължават да се борят за тази кауза. ◊ Брат Саймън Тоди – Стар майстор на ложата. Самият пожелания за бъдещи срещи. ◊
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 35
зад граница
МАЙ 2012 – СЕПТЕМВРИ 2012
4-6 май 2012 г.
Годишна конференция на
Великата ложа на Турция
На 4, 5 и 6 май т.г. 27-членна официална
братска делегация на ОВЛБ, водена от НУВМ
Брат Иван Сариев, взе участие в Годишната
конференция на Великата ложа на Турция, про-
ведена в Истанбул. В състава на гостуващата
наша група участваха още НУ Брат Петър Ба-
лабанов – Стар и.д. ВМ на ОВЛБ, МУ Брат Ру-
мен Найденов - Велик ковчежник, МУ Брат Лука
Станчев – Стар велик стражник на ОВЛБ, У Брат
Красимир Георгиев – Майстор на СЛ „Перлата
на Сливен”, У Брат Валентин Измирлиев - Стар
Майстор на СЛ „Сговор 92” и други Братя.
•••
17-20 май 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА
ЛОЖА НА ССПЗ НА ГЕРМАНИЯ
Наша официална братска делегация, начело
с НУВМ Брат Иван Сариев, на 17 и 18 май т.г.
посети Германия. В гр. Хилдехайм тя взе учас-
тие в Годишната конференция на Великата ложа
на старите приети и свободни зидари на Герма-
ния. А на 19 и 20 май 2012 в гр. Дюселдорф взе
участие в Годишната конференция на Великата
ложа на британските масони в Германия. На нея
присъства и НУ Брат Борислав Сарандев – Стар
велик майстор на ОВЛБ.
36
•••
23 май 2012 г.
50 ГОДИНИ ОТ ВНАСЯНЕТО НА
СВЕТЛИНА В ЛОЖА „ХАРМОНИЯ” ОТ
ВЛ НА ТУРЦИЯ И 9 ГОДИНИ ОТ
ПОБРАТИМЯВАНЕТО НА ЛОЖАТА
СЪС СЛ „ЗВЕЗДАТА НА СОФИЯ” –
ОРИЕНТ СОФИЯ
На 23 май т.г. в Ориент Истанбул, Турция, в
храма на Съюзна ложа „Хармония” към Велика-
та ложа на Турция се проведе тържествен ритуал
послучай 58-годишнината от внасянето на Свет-
лината в Ложа „Хармония” и 9-годишнината от
побратимяването между Съюзна ложа „Звездата
на София” и Съюзна ложа „Хармония”. На риту-
алната работа присъства НУВМ на Великата ложа
на Турция Брат Ремзи Санвер, настоящи и стари
велики сановници от Великата ложа на Турция,
Стари майстори на Ложа „Хармония” и Уважаеми
майстори на Ложи от Ориент Турция, а от българ-
ска страна присъстваха 12 братя, сред които УМ на
Съюзна ложа „Звездата на София” – У Брат Камен
Чолов, МУМ на Съюзна ложа „Балканска Звезда”
Брат Бранко Сотиров и УМ на Съюзна ложа „Княз
Александър фон Батенберг” Брат Николай Алекси-
ев, както и братя сановници и братя майстори и
чираци от Съюзна ложа „Звездата на София” и Съ-
юзна ложа „Княз Александър I фон Батенберг”.
•••
месец ноември ● година 6012 ●
25-27 май 2012 г.
ЛОЖА „ТРАКИЯ” – ОРИЕНТ ПАЗАРДЖИК
НА ГОСТИ В ИСТАНБУЛ
На 25, 26 и 27 май т.г. свое гостуване в Истанб-
ул направи и Ложа „Тракия”, Ориент Пазарджик.
Там тя се договори през есента на т.г. да се побра-
тими официално с местната Ложа „Чук”. На разго-
ворите е присъствал и ВУ Брат Халюк Санвер, Стар
велик секретар на Великата ложа на Турция.
•••
1-3 юни 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА
РЕГУЛЯРНАТА ВЕЛИКА ЛОЖА НА СЪРБИЯ
Между 1 и 3 юни 2012 г. делегация на ОВЛБ
в състав: ВУ Брат Искрен Йотов – Зам.-велик
майстор, ВУ Брат Васил Колев - Стар велик се-
кретар и У Брат Виктор Байчев – Стар майстор
на СЛ „Акация” посети западната ни съседка и
взе участие в работата на Годишна конферен-
ция на Регулярната велика ложа на Сърбия.
•••
6-7 юни 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА
ЛОЖА НА ИРЛАНДИЯ
На 6 и 7 юни т.г. посещение и участие в Го-
дишната конференция на Великата ложа на Ир-
ландия направи делегация на ОВЛБ, водена от
НУВМ Брат Иван Сариев.
•••
8-10 юни 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА
ЛОЖА „АЛПИНА” НА ШВЕЙЦАРИЯ
Между 8 и 10 юни т.г. делегация на ОВЛБ,
водена от НУВМ Брат Иван Сариев, участва Го-
дишната конференция на Великата ложа „Ал-
пина” на Швейцария.
•••
15-17 юни 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКИЯ
ИЗТОК НА ХОЛАНДИЯ
Между 15 и 17 юни т.г. в Годишната конференция
на Великия изток на Холандия взе участие делега-
ция на ОВЛБ, водена от НУВМ Брат Иван Сариев.
•••
15 септември 2012 г.
ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЛЕГАЛНАТА
ВЕЛИКА ЛОЖА НА ПОРТУГАЛИЯ
На 15 септември 2012 година делегация от
ОВЛБ, водена от Великия Майстор – НУ Брат Иван
Сариев, и членове: У Брат Красимир Георгиев –
Майстор на Ложа „Перлата на Сливен”, У Брат Ди-
● месец ноември ● година 6012
зад граница
митър Керемедчиев – Майстор на Ложа „Кабиле”,
Ориент Ямбол и Братята майстори от Ложа „Пер-
лата на Сливен” – Стоян Кафеджиев и Димитър
Денков, взе участие в годишната конференция на
Великата легална ложа на Португалия в конфе-
рентната зала на хотел „Мериот” в столицата Ли-
сабон, съобщи Брат Димитър Денков. На срещата
присъстваха братя от много чуждестранни масон-
ски ложи. Имаше и представители на Англия, Гер-
мания, Израел, Швейцария, Италия, Испания, Сло-
вакия, Хърватска, Македония и други. Годишната
конференция започна с ритуал по преизбирането
на Великия Майстор на Великата легална ложа на
Португалия НУ Брат Хосе Франсиско Морено. След
това представителите на различни ложи поднесо-
ха приветствия и оригинални подаръци.
От името на ОВЛБ, НУ Брат Иван Сариев под-
несе приветствие и връчи специалния за това съ-
битие подарък – дърворезба от тревненски май-
стор с гравирано посвещение. Поздравлението
и символичният подарък бяха приети с видимо
задоволство от НУ Брат Хосе Франсиско Морено.
След края на конференцията, в градината
на хотела, бил даден коктейл. На него много от
участниците в неформална обстановка успяха
да се запознаят и да обменят мисли.
27 септември 2012 г.
Наша делегация в Хамбург за
275-годишнината на немското
масонство
За Хамбург в Ориент Германия на 27 септем-
ври 2012 г. замина многобройна делегация на
ОВЛБ, водена от НУВМ на ОВЛБ Брат Иван Сари-
ев. В делегацията са главно братя от Ложа „Алек-
сандър I фон Батенберг”, Ориент Русе, начело със
своя Майстор на ложа У Брат Николай Алексиев,
съобщи той. В състава на делегацията е и У Брат
Емил Вичев – Майстор на нашата Изследовател-
ска ложа „Куатор Коронати”. Представителите
ни ще вземат участие в празниците в Хамбург
по случай отбелязването на 275-годишнината от
създаването на немското масонство.
•••
27 септември 2012 г.
Присъстваме на избора на новия
Велик майстор на Великата ложа
на Украйна
За Киев, по покана на и.д. Велик майстор
на Великата ложа на Украйна ВУ Брат Олексан-
дър Ярмолиюк, замина двучленна делегация на
ОВЛБ, в състава на която са У Брат Красимир Ге-
оргиев – Майстор на Ложа „Перлата на Сливен”
и Брат Димитър Георгиев - извънреден и пълно-
мощен представител на ОВЛБ в Украйна, съобщи
У Брат Красимир. Те ще вземат участие в годиш-
ната конференция на Украинската велика ложа и
ще присъстват на ритуала за избор на нов Велик
майстор на Великата ложа на Украйна на мястото
на внезапно починалия НУ Брат Ихор Юкимович.
37
животът в ложите
ТРИ ПАМЕТНО ОСМИСЛЕНИ
МАСОНСКИ ДНИ В СОЗОПОЛ
У Брат Николай Талев –
Майстор на Ложа "Veritas"
Л
ожа „Перлата на Сливен”, Ориент Сливен, и
Ложа „Веритас”, Ориент София от ОВЛБ, ор-
ганизираха тридневна съвместна масонска
извънритуална работа под наслов „Масон-
ството на Балканите” на 18, 19 и 20 май в
хотелски комплекс „Вила лист” в Созопол.
Първият ден от програмата на 18 май започна с тради-
ционна наздравица за „Добре дошли” и премина във вече-
ря, съпроводена от „Спомени от старите ленти - за масони
и масонски събития”, съхранени дигитално и отразяващи
У Брат Велимир Бата Жугич – Стар Велик инспектор на РВЛС и Стар Майстор на ложа „Европа”
представи книгата си „Светлината на Балканите”
паметни моменти от работите на двете ложи, а също и
събития от живота на ОВЛБ, в това число и тържественото
честване на 20-годишнината от възстановяването на ре-
гулярното масонство в България. С подобаващо внимание
и сериозност не бе подминат и тостът за „9 часа”, с приме-
ри от масонския свят и България.
На втория ден - 19 май, в една изключително непри-
нудена и творческа обстановка, която осигуриха домаки-
ните от хотелски комплекс „Вила лист”, организаторите
от двете ложи поднесоха богата и съдържателна програ-
ма, която започна с представянето на книгата „Светли-
ната на Балканите” със специалното авторско участие на
У Брат Велимир Бата Жугич – Стар велик инспектор на
Регулярната велика ложа на Сърбия (РВЛС) и Стар май-
стор на Ложа „Европа”. В този ден бе представянето и на
филма „Братя по оръжие” за това, как братя масони от
38
животът в ложите
България възстановиха едно българско военно гробище
в град Битоля, с участие на МУ Брат Лука Станчев – Стар
велик стражник на ОВЛБ.
Водещи на събитието бяха У Брат Красимир Геор-
гиев, Майстор на Ложа „Перлата на Сливен” и У Брат
Николай Талев, Майстор на Ложа „Веритас”. В извънри-
туалната работа дейно участие взеха ВУ Брат Алексей
Лазаров – Велик секретар на ОВЛБ, У Брат Антон Анто-
нов – Майстор на Ложа „Феникс”, МУ Брат Михаил Дими-
тров – Майстор на Ложа „Ведър”, У Брат Димитър Кере-
мидчиев – Майстор на Ложа „Кабиле”, У Брат Звезделин
Чонков – Майстор на Ложа „Свети Климент Охридски”,
братя от техните ложи и от Ложите „Морска звезда”,
„Акация” и „Царевец”.
В края на сутрешния блок от програмата У Брат Вели-
мир Бата Жугич подари чрез майсторите на ложи по едно
издание от своята книга „Светлина на Балканите”. От своя
страна организаторите на проявата У Брат Красимир Ге-
оргиев и У Брат Николай Талев благодариха за неговото
участие и му връчиха почетните плакети и знаци на свои-
те ложи, а ВУ Брат Алексей Лазаров награди скъпия гост
от РВЛС с почетния медал „20 години ОВЛБ”.
В следобедните часове богатата програма продъл-
жи с посещение на историческите забележителности и
музейните сбирки на град Созопол, където са открити
и съхранени част от мощите на Св. Йоан Предтеча. А
тържествената вечеря с братята и сестрите от двете
ложи бе естествената кулминация, както със своите
специални гости, така и с изненадите, които бяха ор-
ганизирали домакините от двете ложи. ◊
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 39
животът в ложите
Предаване на Майсторския
чук и церемония „Даряване
на сабята, с която Старият
Майстор е работил през
мандата си” в Ложа „Сердика”
От името на братята от Ложа
„Сердика”:
У Брат Стефан Шиваров –
Майстор на Ложа „Сердика”
У Брат Любомир Тодоров –
Стар Майстор на Ложа „Сердика”
О
бични братя, като членове на една от
първите ложи, създадени след реактиви-
ране на масонството в България – Ложа
„Сердика”, Ориент София, пат. 003, ние
осъзнаваме важността на символиката и
ритуала, на традициите и приемственос-
тта в работата на ложата. В следващите редове ще
ви разкажем за една многогодишна традиция в на-
шата ложа, една създадена от нас малка церемония в
ритуала, изпълнявана при предаване на майсторския
чук. По време на тази церемония новият майстор на
ложата, с благодарност за добре свършената работа,
подарява на стария майстор сабята, с която той е ра-
ботил по време на мандата си.
Подтик за тази дописка даде НУ Брат Иван Сари-
ев – Велик майстор на ОВЛБ, който присъства като
официален гост на проведения на 12 юни 2012 г. в
Ложа „Сердика” тържествен ритуал Еньовден/Преда-
ване на майсторския чук. Под силното впечатление от
въздействието на проведената от нас церемония „Да-
ряване на майсторската сабя” НУВМ Брат Иван спо-
дели, че не му е известно да има подобна традиция и
практика в другите съюзни ложи и би било хубаво да
споделим с братството начина на провеждането ѝ.
Преди много години братята от Ложа „Сердика”
се замислиха над това, как при предаване на май-
сторския чук по-запомнящо се да засвидетелстваме
благодарността си към майстора на стол за усърд-
ния му труд на Великия градеж и за това, което
е направил за ложата. Една от идеите, приета с
овации от братята, бе на сабята, с която е работил
Майсторът, да се гравира дарствен надпис и тя да
му бъде поднесена в знак на благодарност. Напра-
вихме го! Пред олтара новият майстор с благодар-
ствено слово поднесе подаръка. Братята много ха-
ресаха символиката в този акт.
С годините начинът на поднасяне на сабята се
дооформяше, за да стане още по-тържествен и дос-
толепен и така се достигна до малка церемония в
ритуала, която изпълняваме днес. Тя е въздейства-
ща, показва здравината на братската верига, сим-
40
вол е на една дълбока приемственост и оказва сил-
но емоционално въздействие над братята от ложата
и стария майстор. Церемонията е и много поучител-
на за братята новоприети чираци, като образец за
братското уважение, любов и справедлива оценка
за свършеното.
В Ложа „Сердика” церемонията по „Представяне
на новата майсторска сабя и даряване на тази, с
която Старият Майстор е работил през мандата си”,
се извършва по време на тържествения ритуал за
Еньовден/Предаване на майсторския чук веднага
след заклеване на сановниците, преди празничния
градеж на оратора.
На 12 юни 2012 г. по време на Еньовденския ри-
туал след закриване на масонската година У Май-
стор Любомир Тодоров върна винкела и чука на У
Стар майстор Росен Коларов.
У Стар майстор Росен Коларов закле новия Май-
стор и предаде първия чук на ложата.
След откриване на масонската година и раздава-
не на розите новият У Майстор, Брат Стефан Шива-
ров, закле Сановниците.
Последва нашето допълнение към Ритуала – да-
ряването на майсторската сабя. По-долу следва
текстът на церемонията.
• • •
След заклеването на сановниците У Майстор
се връща на мястото си и прочита благодарствено
слово, в което отбелязва постигнатото по време на
мандата от ложата и от Уважаемия, вече Стар Май-
стор.
След Словото У Майстор изважда новата май-
сторска сабя на ложата, която до момента е скрита
под масата.
УМ: Братя, искам да Ви представя новата май-
сторска сабя на Ложа „Сердика”.
УМ: Станете, Братя!
УМ вади сабята от канията, целува острието,
след което я вдига с две ръце над главата си.
УМ: Знакът, Братя мои!
УМ: Само законът може да ни даде свобода!
УМ поставя сабята до старата сабя /върху кон-
ституцията, древните лендмарки и устава-правил-
ник на Ложата/, след което вдига над главата си
старата сабя, целува острието и я прибира в кани-
ята.
УМ: Завършете знака!
УМ: Братко Церемониалмайстор, доведи Уважае-
месец ноември ● година 6012 ●
животът в ложите
мия Стар Майстор – Брат Любо-
мир, пред олтара.
Музика, УМ излиза пред ол-
тара и посреща У Стар Май-
стор.
УМ: Братя, на сабята, с коя-
то работи Брат Любо, е грави-
ран следният надпис:
Без да вади сабята изця-
ло от канията, УМ я изтегля и
чете гравирания предварител-
но надпис.
УМ: „На Уважаемия Стар
майстор Любомир, в знак на
благодарност за усърдната ра-
бота като майстор на стол в
периода юни 2010 – юни 2012.
Братята от Ложа „Сердика””.
Всички, без Уважаемия Стар
майстор – Знакът, братя!
УМ хваща сабята с две ръце,
в средата на канията, така че
У Стар майстор да може да я
прихване съответно от ляво и
дясно на неговите ръце.
УМ: Уважаеми Стар май-
сторе, от името на братята от
Ложа „Сердика”, в знак на бла-
годарност за усърдната работа,
ти поднасям сабята, с която ти
работи през своя мандат.
УМ: Завършете знака!
УМ: Да благодарим на Ста-
рия майстор, братя!
УМ: След мен - 3 пъти по 3.
УМ: Уважаеми Стари май-
сторе, давам ти думата, ако
желаеш да кажеш нещо на съ-
бралите се братя, които, ста-
нали на крака, благодарят за
твоя труд и всеотдайност.
Старият майстор благодари
на братята.
УМ: Братко церемониалмай-
стор, отведи Уважаемия стар
Майстор до мястото му.
Музика, УМ изчаква Стария
майстор да заеме мястото си.
УМ: Седнете, Братя.
Следва Еньовденският гра-
деж на Оратора.
• • •
Братя, надяваме се да ха-
ресате символиката в нашето
допълнение към основния ри-
туал по предаване на майстор-
ския чук, да го използвате или
да помислите за ваш начин да
се отблагодарите подобаващо
на своите майстори в края на
мандата им! ◊
● месец ноември ● година 6012 41
животът в ложите
Ложа „Балканска звезда”
посрещна Еньовден извън
Русе
МУ Брат Бранко Сотиров –
Майстор на Ложа „Балканска
звезда”
П
о традиция и т.г. СЛ „Балканска звезда” по-
срещна Еньовден и деня на рождението на
Св. Йоан Кръстител извън своя Ориент Русе.
С любезното съдействие на братята от СЛ
„Кибела”, Ориент Балчик, и лично на нейния
Майстор У Брат Обретен Обретенов, за място
на празненството бе избран обявеният за най-добър мор-
ски четиризвезден хотел за м.г. „Реджина Мария” в град
Балчик.
Настаняването започна още от четвъртък, 21 юни, като
в петък вечерта почти всички братя и сестри се събраха
на надморската тераса срещу хотела, посрещани от Зам.-
майстора на ложата – Брат Роберт Радославов. Гости на
празненството бяха НУСВМ Братята Георги Крумов и Янко
Бонев.
В неповторимата обстановка на морска прохлада и
приятни разговори до след полунощ един внимателен
наблюдател не би пропуснал да забележи все по-рядко
срещаното усещане за общност, носещо в себе си нещо
далеч по-дълбоко и истинско от обикновеното празнично
настроение.
На следващия ден братята по свой избор посетиха ос-
новните забележителности на Балчик – изградения през
1924 г. архитектурно–парков комплекс „Балчишки дво-
рец”, създадената от акад. А. Дацев Ботаническа гради-
на с втората по големина кактусова колекция в Европа,
възрожденски църкви, сгради и чешми. Част от братята
се отправиха към Албена, а други гостуваха на НУ Брат
Георги Крумов в туристическия комплекс „Свети Георги”
в местността „Икантълъка”, близо до Балчик.
Ритуалът започна в 17.30 часа в храма на Ложа „Кибе-
ла” в центъра на града. В Храма влязоха 37 братя, вклю-
чително и НУСВМ Братята Георги Крумов и Янко Бонев,
ВУЗВМ Брат Илия Димитров и Брат Валентин от побрати-
мената ни Ложа „Свети Георги”, Ориент Гюргево.
42
Най-съществената част от дневния ред бе градежът
на Брат Калоян „Наследниците на Хирам и възстановява-
нето на църквата „Всех Святих”, посветен на повторното
съграждане на един сакрален за русенци храм, съборен
по времето на тоталитаризма. В презентацията си, съпро-
вождаща градежа, Брат Калоян (архитект Тончев) раз-
вълнувано сподели двегодишите си усилия, търсения и
постижения, както и високопрофесионалното съдействие
и участие на Брат Теодорин Патриков в изграждането на
църковния храм.
Брат Калоян и Брат Теодорин бяха приветствани сър-
дечно от всички братя за своя истински и достоен градеж.
Трогателно прозвучаха и благодарствените думи на Брат
Димитър Граматиков, че той е тук със нас, защото винаги
е чувствал братската подкрепа и съпричастност на ложа-
та в тежката битка с коварната си болест.
ВУ Брат Илия Димитров запозна ложата с програма-
та за продължаващите чествания на 20-годишнината на
ОВЛБ и подготвяния по този повод Церемониал „Масон-
ска венчавка” на НУ Брат Иван и Сестра Снежана Сариеви
в Русе на 21-22 септември 2012 г.
В приветственото си слово НУСВМ на ОВЛБ Брат Янко
Бонев отбеляза, че никога не се е чувствал гост в Ложа
„Балканска звезда”, вероятно защото познава нейните
членове по-добре отколкото зидарите в собствената си
ложа. И подчерта: „Тук сега седят масони, благодарение
и на чиито труд, качества и усилия Обединената велика
ложа на България получи през 2004 г. признание от Обе-
динената великата ложа на Англия”.
Събраните средства от вдовишката торба МУ Брат
Бранко Сотиров отреди за инициативата „Да подарим Ис-
тория”. След ритуала беше направена и традиционната за
такива случаи обща снимка.
Тържеството продължи в ресторанта на хотела, където
в атмосфера на хармония и лиричната жива музика на
Валди Тотев и съпругата му братята и сестрите се насла-
диха на отбрани ястия и напитки, показвайки неподпра-
вено удоволствие от поредната възможност да са заедно.
На другия ден, за сбогуване, най-често се чуваше ес-
тественото и искрено „До скоро!”. ◊
месец ноември ● година 6012 ●
животът в ложите
Ямболската Ложа „Кабиле”
посрещна за Еньовден
истанбулските си побратими
край морето
У Брат Димитър Керемедчиев –
Майстор на Ложа „Кабиле”
С
вободните зидари от Ложа „Кабиле”,
Ориент Ямбол, организираха тържест-
вено честване на празника Еньовден, в
което взеха участие и гостите от побра-
тимената им Ложа „Републиканска звез-
да”, Ориент Истанбул.
В следобеда на 22 юни т.г. в курортното сели-
ще „Свети Влас” бяха посрещнати чуждестранни-
те гости и техните сестри, а домакин бе Старият
майстор на Ложа „Кабиле” – У Брат Стефан Личев,
собственик на хотел „Синева”.
Същата вечер братята и сестрите от двете ложи
посетиха атракционното заведение „Кошарите” в
Слънчев бряг и до късно през нощта се наслаж-
даваха на артистичната програма и подбраните
блюда.
На следващия ден, 23 юни, от 19 часа, бра-
тята от Ложа „Кабиле” и Ложа „Републиканска
звезда” проведоха Тържествен ритуал, посветен
на Еньовден и закриването на масонската година.
На ритуала присъстваха и братя от Ложа „Струма”,
Ориент Перник.
Градеж за значението на Еньовден – празни-
ка на свободните зидари, изнесе Брат Недялко
Христов – Церемониалмайстор на Ложа „Кабиле”.
Приветствие от името на Ложа „Републиканска
звезда” изнесе Майсторът на ложата У Брат Ар-
слан Йозбичер. В словото си гостът благодари на
братята от Ямбол за перфектната организация на
ритуала и тържествата по случай масонския праз-
ник, а и изрази увереност, че съвместните ритуали
ще станат традиция в работата на побратимените
ложи. Приветствие поднесе и Майсторът на Ложа
„Струма” , Ориент Перник, У Брат Николай Каза-
ков. Слово за празника държа и Старият майстор
на Ложа „Кабиле”, У Брат Тошко Тенев. Накрая
гостите от Република Турция поднесоха подаръци
на всички участници в ритуала.
Тържествената вечеря, вещо организирана от
Сестра Милена Личева, бе наистина празнична и
прекрасен завършек на тази незабравима вечер.
А на финала, за да стане празникът Еньовден още
по-истински и по-вълнуващ, Старите майстори на
Ложа „Кабиле”, с подобаваща галантност, подне-
соха на сестрите червени рози. ◊
● месец ноември ● година 6012 43
животът в ложите
МАЙ 2012 – СЕПТЕМВРИ 2012
Май 2012 г.
Ложа „Атлит” – ориент Враца
През месец май 2012 г. СЛ „Атлит”, Ориент
Враца, работи веднъж в ритуал и 2 пъти нефор-
мално, съобщи Брат Христо Петков, Секретар на
Ложата.
На 19 май в ложата е проведено Редовното
отчетно събрание на ритуал Първа степен. Била
е отчетена дейността на ложата за отминалата
масонска година и са били маркирани намере-
нията и целите за следващата. Тя продължава
да поддържа интензивна работа при активност
на всички братя, е отчело събранието, като ин-
44
тегритетът на Ложата е особено солиден. Било
е отчетено и финансовото състояние на Ложата
към настоящия момент за стабилно.
На проведените неритуални сбирки са били
обсъждани текущи въпроси и е било осъщест-
вено нормалното редовно общуване между
братята. Интерес представлява мероприятието
проведено в началото на месеца – 3-дневна екс-
курзия на братята и техните сестри под мотото
„Как търсим Бога и как Богът търси нас?”. Това
е втора екскурзия в такъв формат, организира-
на от Ложата с културно-историческа цел, като
и този път фокусът бил древната история на
месец ноември ● година 6012 ●
България – Перперикон, Татул и други обекти.
Екскурзията отново се доказала като прекрасно
средство за провеждане на интензивно масон-
ско общуване, неформален градеж и простото
- удоволствие от масонския живот.
•••
14-15 юни 2012 г.
Ложа „Яйла” – Ориент Добрич
През месец юни 2012 г. Ложа „Яйла”, Ориент
Добрич проведе една ритуална сбирка и госту-
ва на Ложа „Мадара”, Ориент Шумен и на Ложа
„Кибела”, Ориент Балчик- Каварна- Шабла, съ-
общава У Брат Стоян Дамянов.
На 14 юни се проведе редовна сбирка на
ложата. Присъстваха 15 братя, от които 12 май-
стори, 1 калфа и 2-ма чираци. Проведе се ри-
туал на Първа степен и бе извършен прием на
Търсещия Веселин Николов Велев от град До-
брич, преминал изискуемите проверки, срещи и
утвърден, чрез топкуване за прием. На Бялата
маса по традиция всички присъстващи братя се
представиха на новия брат.
На 15 юни 5-ма братя, водени от У Бр. До-
бромир Янушев – Майстор на Ложа „Яйла”, взе-
ха участие в работата на Ложа „Мадара”, Ори-
ент Шумен.
На 20 юни братя от Ложа „Яйла” взеха учас-
тие работата на Ложа „Кибела”.
•••
15 юни 2012 г.
Ложа „Мъдрост” – Ориент София
На 15 юни 2012 г. бе проведена за трета
поредна година „Ложа под звездите”, съобщи
Брат Димитър Пелев, Секретар на Ложа „Мъд-
рост”, Ориент София.
Така както навремето са започвали риту-
алите и работният килим е бил рисуван всеки
път на земята и тогава се е откривала ложа-
та, ние под формата на инструкционна ложа
изградихме килима със съответните елемен-
ти, които са изработени ръчно от Братята чи-
раци и калфи.
Тази година Ложа „Мъдрост” и Ложа „Стру-
ма” направихме съвместен ритуал на откри-
то. Ложа „Струма” направи своето Годишно
отчетно събрание, след което УМ Брат Ники
предаде чука на УМ Брат Филип, който завър-
ши ритуала.
Гости бяха УМ на Ложа „Сердика” Брат
Стефан и други Братя. Бе взето единодуш-
но решение в края на месец септември този
ритуал да бъде направен отново съвместно с
Ложите „Мъдрост”, „Струма” и „Сердика”. Ин-
формация за това ще бъде разпространена
по служебен път и ще бъдат поканени братя
от всички Ложи, които желаят да присъстват.
След „Ложа под звездите” ще бъде организи-
ран „Тафел по хайдушки”, който е „патентен”
● месец ноември ● година 6012
животът в ложите
за Ложа „Мъдрост”.
•••
20 юни 2012 г.
Ложа „Кибела” – Ориент Балчик,
Каварна и Шабла
На 20 юни 2012 г. Ложа „Кибела”, Ориент
Балчик, Каварна и Шабла проведе тържестве-
на сбирка за инсталиране на новия Сановен
съвет и нов Майстор на ложата, съобщава У
Брат Стоян Дамянов. Присъстваха 22-ма бра-
тя, 4-ма гости и 18 членове на Ложа „Кибела”
– 3-ма чирака, 1 калфа и 14 майстори. Изпъл-
нението на дневният ред на работата в Хра-
ма започна с почитане паметта на починалия
Брат Стефан, след което последва предава-
нето на майсторския чук, предаване на ре-
галиите на новия Сановен съвет, изявление
на У Брат Йордан Павлов – новият Майстор
на ложата, благодарност от Стария майстор
У Бр. Обретен и пожелание за успех, благо-
дарност към Стария майстор от Братята май-
стори, приветствие от Братята Стоян Дамя-
нов и Данчо Цанев, както и от новия Майстор
на Ложа „Черноморска котва” У Бр. Дерек Е.
Марин. Бе прочетен поздравителен адрес от
Ложа „Сговор 92”.
Събраните средства във Вдовишка торба
бяха определени в полза на семейството на
починалия Брат Стефан. Работа продължи на
Бялата маса.
•••
23 юни 2012 г.
Ложа „Княз Александър I фон
Батенберг” – Ориент Русе
На 23 юни 2012 г. в град Котел членовете
на на Ложа „Княз Александър I фон Батен-
берг”, Ориент Русе, проведоха тържествен
ритуал по случай Еньовден и закриване на
Масонската година, съобщи Брат Деян Гру-
дев. По време на ритуалната работа преиз-
браният Майстор на Ложа – У Брат Николай
Алексиев положи своята клетва и категорич-
но заяви готовността си за полагане на всич-
ки нужни усилия за продължаване на добра-
та работа и развиване на международните
контакти на ложата. Братята от Ложа „Княз
Александър I фон Батенберг” и гостите от СЛ
„Мадара”, Ориент Шумен, и СЛ „Перлата на
Сливен”, Ориент Сливен, поздравиха преиз-
брания майстор на ложа и му пожелаха още
повече успехи на Великия градеж. Като до-
пълнение към тържествения ритуал, всички
братя и техните сестри се радваха на тър-
жествен обяд и прекрасно време за разходка
в града. На следващия ден те посетиха исто-
рическия град Жеравна и Медвен – родното
място на един от първите български масони
Захари Стоянов.
45
Годишнини годишнини

През 2002 г. в Ложа „Пълдин” бяха приети тър-

сещите Василий Ишев, Иван Попов, Димитър То-
Исторически преглед под мов, Александър Томов.
формата на градежи Ключов момент в работата на Ложа „Пълдин’’,
Ориент Пловдив, през 2003 г. се оказа решението
за определенността на ложата в масонското прос-
транство.
Винаги е полезно от дистанцията на макар и До този момент независимо от градежите, неза-
малкия период – 10 години, да си припомним и висимо от ритуалите, които вършихме, ни разяжда-
анализираме фактите. ше съмнението – КОИ СМЕ НИЕ? Озарени ли сме от
истинската Светлина или сме поредният типичен за
обществото ни нерегулярен ерзац? За съжаление
горчивата чаша на истината се оказа пълна догоре
Години и независимо от добрите ни умения, получени от
Ложи „Пълдин” и тафел-ложите, изпиването ѝ беше много трудно за
повечето от нас, а някои и не успяха или не поис-
„Зората на Тракия” каха да го направят.
В този труден момент братска десница на ло-
За Ложа „Пълдин” – жата-майка отново ни подкрепи. През същата тази

Знаменателно
Градеж на Майстора на ложата, У Брат 2003 година Ложа „Сердика” от пространството на
Илко ВЛССЗБ също така се завърна в регулярното прос-

П
транство, в лоното на ОВЛБ и продължи да функ-

събитие за рез месец септември 1996 г. на ритуал

1-ва степен в храма на Ложа „Сердика’’,
ционира вече под ново име, а именно като Ложа
„Средец”. Въпреки че за тях тежестта, която тряб-
ваше да понесат като отказ от висша йерархическа

Ориент Ориент София, са приети в степен чи-

рак Братята Марко Дахлянoв и Атанас
степен, беше много по-голяма.
Предвид създалата се ситуация около регуляр-

Пловдив
в четири части, в
зависимост от това, на
кой колко му се чете
У Брат Илко Николов –
Майстор на Ложа „Пълдин”
У Брат Димитър Русев –
Майстор на Ложа „Зората на Тракия”
Емоционален
увод
В периода 01-03 юни 2012 г. в град Хисар се със-
тояха празниците по случай отбелязването на 10-го-
дишнината не на една, а на две ложи, и то от един и
същи Ориент Пловдив.
Емблематичното събитие за живота на ОВЛБ – съв-
местното честване на 10 години от внасяне на Свет-
лина в две пловдивски ложи – се превърна в символ
на единението и силата на братството, загърбвайки
дребни страсти и състезателна грандомания.
Още повече символика в събитието придават както
фактът, че на една и съща дата са инсталирани и две-
те ложи , така и и фактът, че ритуалите по внасянето
на Светлина са осъществени независимо един от друг
от различните пространства.
Наистина фактите са такива – в двете ложи е вне-
сена Светлина в един и същи ден, в един и същи ори-
ент, но от различните пространства.
Търев. В ритуала взема участие и Брат
Климент Темчев, приет през 1992 г.
Това са първите новоприети братя от град Пловдив
в Ложа „Сердика”. От този момент с помощта и съ-
действието на Братята майстори Пламен Стайнов,
Митко Димитров и други се започна работата по
привличането на нови търсещи от Ориент Пловдив
с цел приемане, усъвършенстване и повдигане в
съответните степени като условие за създаване на
масонски огнища в град Пловдив.
През 2000 г. бурните процеси в масонството в
България не пощадиха и Ложа „Сердика”. Същата
се разцепи, като едната ѝ част премина към друго-
то пространство със същото име „Сердика”.
През същата година на 25.02.2002 г. 16 братя
свободни зидари от Ложа „Сердика’’ от простран-
ството на Великата ложа на старите свободни и
приети зидари на България станаха инициатори за
формиране на още една пловдивска ложа в това
пространство. Това бяха Братята: Антон Войнов,
Петър Станчев, Димитър Бичев, Пламен Иванов,
Илко Николов, Захари Шумков, Георги Семерджи-
ев, Недялко Пеев, Ангел Джумеров, които основаха
в Пловдив ложа с името „Пълдин’’.
За членове на Сановния съвет бяха избрани еди-
нодушно Братята: Майстор на стол – Антон Войнов,
Първи надзирател – Атанас Търев, Втори надзира-
тел – Димитър Бичев, Секретар – Марко Дахлянов,
Оратор – Юлиан Тахов, Церемониалмайстор – Пе-
тър Станчев и Стражник – Жулиен Желязков.
След направено заявление до ВЛССПЗБ от Ложа
„Сердика” на свое заседание от 14 март 2002 г. с
протокол номер №45 тази Велика ложа даде съгла-
сие за внасяне на Светлина в Ложа „Пълдин’’, Ори-
ент Пловдив, като датата за ритуала бе определена
на 27 април 2002 г.
Ритуалът се проведе в хотел „Марица”.
С Декрет №12/2002 г. ВЛССПЗБ обяви Ложа
„Пълдин’’ за редовна и правоспособна новосъзда-
дена ложа с патентен №017.
ността на движението след задълбочен анализ и
дискусия голяма част от братята взеха решение
Ложа „Пълдин’’ да се присъедини към ОВЛБ с Велик
майстор Брат Борислав Сарандев. Връщането в ре-
гулярното масонско пространство стана факт през
2003 година с акт на ОВЛБ, която издаде патент
на ложата №026. Част от членовете на ложата, а
именно Димитър Бичев, Атанас Търев, а по късно
и Иван Попов, избраха да останат в нерегулярното
пространство по свое желание.
Това сътресение неминуемо промени традиции,
духовни връзки, взаимоотношения с други ложи,
приятелски кръгове. Довчерашните братя по идеи
останаха само профански приятели. Някои от нас
(няма да цитирам имена, за да не се излагаме аз
и уважаемият майстор на ложата), поради нерегу-
лярни идейни заблуди, се оказахме и финансово
ощетени. Беше много сложно и трудно, всъщност
и досега е така, но пък, от друга страна, тази си-
туация укрепи ложата – останахме единомислещи,
вярващи в правилността на ритуала и работещи от
сърце за строежа на Храма на хуманността.
През 2004 г. в Ложа „Пълдин” бяха приети като
чираци Братята Кирил Василев, Тошко Кавказов,
Георги Базотев. Същата година на годишното от-
четно-изборно събрание братята избраха нов май-
стор на ложа и нов сановен съвет: У Брат Пламен
Иванов – Майстор на ложата, Брат Илко Николов
– Първи надзирател, Брат Захари Шумков – Втори
надзирател, Брат Марко Дахлянов – Секретар, Брат
Иван Попов – Оратор, Брат Георги Семерджиев –
Стражник, Брат Петър Станчев – Церемониалмай-
стор и Брат Василий Ишев – Ковчежник. Това явно
беше правилен избор, защото под уверените удари
на майсторския чук на УМ Брат Пламен ложата ра-
боти пълноценно два пълни мандата.
През 2005 г. в Ложа „Пълдин” бяха приети чи-
раците Братята Христо Букарев и Борислав Драго-
миров, Емил Иванов – свежо попълнение, от кое-
то през годините проверката на времето издържа

46 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 47

Годишнини
само Брат Емил.
През 2006 г. в Ложа „Пълдин” за чираци бяха
приети Братята Георги Танев, Йордан Димитров,
Светозар Андреев – в момента действащи майсто-
ри, дори първите двама с двойно членство.
На 27 април 2007 г. Ложа „Пълдин” отпразнува
своята 5-годишнина с тържествен ритуал в новия
си храм в присъствието на НУВМ на ОВЛБ Брат Пе-
тьо Пенков.
През 2008 г. редиците се увеличиха с Братята
Тодор Чанев и Федя Николов.
Същото важи и за синовете на братята от Ложа
„Пълдин” – Брат Иво Василев, Брат Атанас Стан-
чев. За съжаление отговорността, която трябваше
да поемат като чираци на градежа, им дойде твър-
де рано за възрастта им и те трябваше да напуснат
движението.
През 2009 г. беше извършена смяна на караула
в ложата – нов МЛ и СС: МЛ – У Брат Илко Николов,
Първи надзирател – Брат Тодор Костов, Втори над-
зирател – Брат Светозар Андреев, Секретар – Брат
Костадин Янков, Оратор – Брат Марко Дахлянов,
Стражник – Брат Тошко Кавказов, Церемониалмай-
стор – Брат Кирил Василев, Ковчежник – Брат Емил
Иванов.
Своеобразна кулминация в живота на ложата
през м. октомври 2009 г. беше приемът на Брат
Иван Димитров, за който специално дойдоха да
присъстват НУВМ на Великата ложа на Австрия,
Брат Николаус, и НУВМ на ОВЛБ, Брат Григорий
Вазов.
През последните три години от 2009 до 2012 г.
пробвахме различни форми на масонски живот –
през първата година заложихме на роуминга, как-
то се изразява УС майстор Брат Пламен – Австрия,
Германия, Швейцария, Сърбия...
През втората година заложихме на гостувания и
съвместна работа с братски ложи в ОВЛБ – Ориен-
тите Сливен, Стара Загора, Балчик, София, както и
с ложите от нашия ориент.
През третата година се концентрирахме вър-
ху вътрешния живот и засилване духа на ложата
– опит, който, както беше споменато в увода, бе
ненапълно успешен, но въпреки това достатъчно
здрав, за да не доведе до съществена промяна в
сановния съвет – факт, който се потвърждава и от
преизбирането на УМ Брат Илко за втори мандат
на проведеното преди две седмици общо отчетно-
изборно събрание при следния състав: Майстор
на ложа – У Брат Илко Николов, Зам.-майстор – У
Брат Петър Станчев, Първи надзирател – Брат То-
дор Костов, Втори надзирател – Брат Светозар Ан-
дреев, Секретар – Брат Кирил Търкаланов, Оратор
– Брат Емил Иванов, Стражник – Брат Тошко Кав-
казов; Церемониалмайстор – Брат Кирил Василев и
Ковчежник – Брат Николай Божилов.
Работата ни би била само наполовина свърше-
на, ако се занимавахме само със себе си. Следва
да се отбележи, че полагаме усилия за съвместна
работа с другите регулярни ложи в Ориент Плов-
див и съюзните ложи от ОВЛБ – „Средец”, „Зора”,
„Дунавска звезда”, „Балканска звезда”, „Светлина”,
„Ведър”, „Сила”, „Орфей”, „Светлина София’94”,
„Яйла”, „Македонска зора”, „Светлината на траки-
те”, „Свети Климент Охридски”, „Мъдрост”, „Свети
Йоан”, „Розата на Тракия”, „Перлата на Сливен”,
„Княз Александър Батенберг”, „Царевец 2008”, „Со-
48
фия”, „Кибела”, „Струма”, „Тракия”, „Синовете на
вдовицата”.
Изграждаме братски отношения с Ложа „Све-
товна братска верига”, Реклинхаузен, Германия, с
ложи във Виена – Австрия и Белград – Сърбия.
За изтеклите 10 години Ложа „Пълдин” имаше
нормалните проблеми, свързани с разширяване
състава на ложата, изразяващи се в правилния или
неправилния избор на търсещи, ролята и ангажи-
мента на гарантите, първоначалната неопитност
във взаимоотношенията между братята, състояща
се в смесване на бизнес интереси или конфликти
с истинските идеи на масонството. (Всъщност този
проблем и досега съществува, макар и не в такава
степен при нас, и е проблем за всички ложи и за
всички степени). Към трудностите се прибавиха и
чисто битови проблеми – подходящи помещения за
ритуална работа, недостиг на атрибути и регалии и
др. дреболии. Не липсваха и смешни от дистанция-
та на времето спорове по отношение на дисципли-
на, правила, йерархия и т.н.
Тази година ложата навършва първите си 10
години – без прекъсване, без сериозни вътреш-
ни конфликти, включително и междуличностни, в
редуциран, но сравнително редовен състав, при
констатирано присъствие на ритуалите, сравнимо
с първите години. Общият членски състав е 23-ма
братя, от които 17 майстори, 4-ма калфи и 2-ма
чираци.
Задоволява ли ни обаче това и това ли търсим в
масонството? Намерихме ли отговорите на въпро-
сите, които си задаваме, упражнявайки Царствено-
то изкуство? Чувстваме ли се спокойни и сигурни,
тръгвайки си от работа? Старахме ли се достатъчно
и задоволява ли ни надницата, която получаваме?
Участието в мероприятията, които посещаваме,
плод на вътрешна убеденост и мотивация ли са или
ги приемаме като досадно бреме, което на всичко
отгоре се провежда като правило в почивните ни
дни и ни проваля семейната или друг вид почивка?
И в крайна сметка – доставя ли ни удовлетворение
това, което вършим като масони, и осъзнаваме ли
отговорността, която сме поели, полагайки масон-
ската клетва, както пред самите нас, така и пред
своите братя?
Чух ли силно и уверено ДА или това е само ми-
словен отзвук на силното ми желание да чуя това
ДА?
„Идеалът познаваме – той блести пред нас като
ярка искрица всред потопения в мрак, обезумял
и умиращ свят, и само от нас зависи ще остане
ли и занапред само малка искра или ще можем
да разпалим истински пламък, чиято реалност
ще е безспорна. За тези, които се нуждаят само
от обществена организация и дружеско общува-
не, подправени с капка живописна церемония,
масонството така и ще си остане екстравагант-
но развлечение и средство някак да се отличиш
от общата маса хора. За тях масонството е било
и ще бъде обикновена формалност, те никога
няма да разберат неговото истинско значение,
цели и огромни възможности. Но за тези, кои-
то не харесват суетата на нереалния свят, ко-
ито търсят не външен блясък, а жив дух, които
се стремят да опознаят всичките му тайни, без
да оставят нито една неразгадана, масонството
може да стане (и за някои вече е станало) най-
месец ноември ● година 6012 ●
важно дело и благослов за цял живот, пътевод-
на звезда, водеща към опознаването на висшия
му смисъл. С помощта на масонското учение те
могат да осъществят древната молитва на източ-
ните посветени и тогава нереалното ще се смени
за тях с висша реалност, тъмата – с неизразима
Светлина, а тленното, смъртно съществувание –
с безсмъртие. Масонството ще им послужи като
стълба, водеща към истината, далеч от света, в
който цари мерзостта на запустението, а Ложата
им ще стане място на прераждане, така че те ще
възкликнат заедно с юдейския патриарх: „Това
не е нищо друго, освен Божият дом, това са пор-
тите небесни!”” (Масонски философски цитат)
Ложа „Пълдин” е вече на 10 години – недос-
татъчно млада, за да бъдат оправдани грешките,
които сме допуснали, недостатъчно стара, за да
сме изградили традиции, но достатъчно действаща
и енергична за постигането на масонските идеали,
които се стремим да превърнем в наш начин на жи-
вот.
За Ложа „Зората на Тракия” –
градеж на Майстора на ложата,
У Брат Димитър
С
лед възраждането на масонството в Бъл-
гария пловдивчаните, копнеещи да зър-
нат Светлината, се насочиха към ложи
в София. Всеки от тях сам търсеше своя
път и затова измина доста време, дока-
то част от тези хора се припознаят като
братя. Неколцина от тях се срещнаха в Ложа „Сер-
дика”, Ориент София. Там бе формирано ядрото на
бъдещата пловдивска ложа – „Зората на Тракия”.
В началото на 2002 г. няколко братя-пловдив-
чани от Ложа „Сердика” в специално обръщение
към майстора на тази ложа, У Брат Лъчезар Тодо-
ров, изразиха готовност и желание за самостоятел-
на работа в Ориент Пловдив. Това бяха: майсто-
рите Дечко Дечев, Гьока Хаджипетров, Севдалин
Божиков, Румен Цанков, Стоян Сърданов, калфите:
Димитър Русев и Владимир Дончев, чираците: Асен
Атанасов, Анастас Славчев, Димитър Георгиев,
Пламен Ицов и Матея Фратев.
Начинанието им щеше да остане неосъществе-
но, ако не бе подкрепено и от братя от София, чле-
нуващи в Ложа „Сердика”, а именно от майсторите
Георги Гергов, Николай Янакиев и Николай Рачев.
Братята Георги Гергов и Николай Янакиев от Со-
фия и до днес са членове на нашата ложа и имат
особени заслуги към нея.
Веригата на ръцете на братята в Ложа „Серди-
ка” се скъса, но веригата на сърцата остана склю-
чена завинаги.
Така се стигна до значимата за всички нас дата
на внасяне на Светлината – 27 април 2002 година
– Цветница по православния календар.
В манастирския комплекс „Свети Кирик”, близо
до Пловдив, Светлината беше внесена от майстора
● месец ноември ● година 6012
годишнини
на Ложа „Сердика”, У Брат Лъчезар Тодоров, в при-
съствието на НУВМ, Брат Борислав Сарандев, който
подписа и документите по създаването на ложата.
Много представители на регулярното българско
масонство уважиха с присъствието си раждането
на новата ложа.
За името на ложата имаше няколко предло-
жения. След дълго колебание ние се спряхме на
„Зората на Тракия”, основавайки се на древното
наследство на тракийската цивилизация, чийто
център е Пловдив.
Новоизбраните майстор на стол и сановен съвет
бяха: Майстор на ложата – У Брат Дечко Дечев,
Първи надзирател и Зам.-майстор на ложата – Брат
Николай Рачев, Втори надзирател – Брат Нико-
лай Янакиев, Секретар – Брат Севдалин Божиков,
Оратор – Брат Гьока Хаджипетров, Стражник и ко-
вчежник – Брат Румен Цанков, Церемониалмайстор
– Брат Стоян Сърданов.
До края на 2002 г. ложата нарасна с още един
майстор – Брат Петър Стоилов. Същата година в
Ложата като чираци бяха приети братята Калин
Примов, Димитър Благов и Михаил Богданов.
През следващата 2003 г. в ложата бе приет за
чирак Брат Иван Тодоров. Същата година Брат Пе-
тър Стоилов стана масон с двойно членство и в ре-
гулярна ложа в Чикаго, САЩ. Извършени бяха и
повдигания в степен, а така също и съвместни ри-
туали с Ложа „Орфей”.
През 2004 г. в ложата бяха приети като чираци
Братята Радослав Дамянлиев и Веселин Маджаров.
Извършени бяха и повдигания в степен.
През тази година бе решен един от големите
проблеми, свързани с търсенето на постоянно мяс-
то, където братята от ложата да осъществяват ри-
туалите си. Така Ложа „Зората на Тракия” устрои
своя храм във Винарска изба „Тодоров” в с. Брес-
товица.
През 2005 г. бяха приети чираците Николай Ни-
колов, Валери Хаджийски, Георги Присадов, Филип
Кляшев, Константин Попов. Братя от ложата бяха
повдигнати в степен. Същата година към ложата се
присъедини странстващият брат от Ложа „Мадара”,
Ориент Шумен – Брат Йордан Николов. Някои от
братята повишиха степента си.
През 2006 г. за чирак бе приет Брат Мариян
Кавракиров.
Същата година на годишното отчетно-изборно
събрание братята благодариха за всеотдайната ра-
бота на Майстора на ложата, У Брат Дечко Дечев, и
на Сановния съвет и избраха нов майстор на ложа
и нов сановен съвет: Майстор на ложа – У Брат
Асен Атанасов, Зам.-майстор на ложа – Брат Румен
Цанков, Първи надзирател – Брат Анастас Славчев,
Втори надзирател – Брат Матея Фратев, Секретар
– Брат Димитър Русев, Оратор – Брат Севдалин Бо-
жиков, Стражник – Брат Калин Примов, Церемони-
алмайстор – Брат Иван Тодоров, ковчежник – Брат
Пламен Ицов.
Изборът на братята явно беше удачен, тъй като
през следващите 2 мандата не бе направена нито
една промяна в сановния съвет на ложата. Така
ударите на чука на У Брат Асен отмерваха времето
през следващите 5 години.
През 2007 г. Ложа „Зората на Тракия” отпраз-
нува своята петгодишнина в град Хисар, в х-л „Хи-
сар” (на същото място, където празнувахме и сега).
49
Годишнини
Същата година членове на ложата станаха Братята
Борислав Калнев и Спас Динков.
Годините минаваха. Децата ни пораснаха и си-
нове на наши братя последваха пътя на бащите си.
Така през 2009 г. за чирак в ложата бе приет Брат
Александър Сърданов, през 2010 г. Брат Антоан
Богданов, а през 2012 г. Брат Станислав Хаджий-
ски.
Приемът на синовете на наши братя не затвори
вратите на ложата за други търсещи Светлината.
През 2010 г. ложата се увеличи с още 2-ма но-
воприети чираци, а именно Братята Божидар Бру-
сев и Цонко Киров.
През 2011 г. бе приет като чирак Брат Гинчо
Тонев.
Естествено, и през тези 5 години бяха извърше-
ни повдигания в степен.
С чувство на благодарност и признателност към
Брат Иван Тодоров за дългогодишното му домакин-
ство в Брестовица през 2010 г. инвентарът на ло-
жата бе преместен в залата на сградата на „Роза
импекс” в Пловдив. Тази зала ни бе осигурена лю-
безно и от сърце от Брат Димитър Георгиев, на ко-
гото също изказваме нашата голяма благодарност.
В тази зала и до днес провеждаме сбирките и ри-
туалите си. Смяната на местата за срещи и ритуали
не промени духа на ложата.
През всичките изминали 10 години братята в
ложата направиха много и запомнящи се градежи.
Ложата се развиваше по начин, изключващ масо-
востта с прилагането на умерена консервативност.
През 2011 г. в съответствие с императивните из-
исквания на Конституция на ОВЛБ и поради изти-
чането на два поредни мандата се наложи да бъде
избран нов майстор на ложа и нов сановен съвет.
На годишното отчетно-изборно събрание братята
избраха: Майстор на Ложа – У Брат Димитър Русев,
Първи надзирател – Брат Димитър Георгиев, Вто-
ри надзирател – Брат Михаил Богданов, Секретар
– Брат Филип Кляшев, Оратор – Брат Матея Фра-
тев, Стражник – Брат Георги Присадов, Церемони-
алмайстор – Брат Стоян Сърданов и Ковчежник –
Брат Пламен Ицов.
По повод на нашата годишнина с гордост мога
да обобщя, че материалът в ложата ни се оказа от
много добре подбрани камъни. Любовта, толерант-
ността и братското чувство, към които се придър-
жаме през всичките тези години, създадоха един
здрав хоросан, който скрепи камъните. В резултат
на всичко това през изтеклите 10 години нито един
от братята в Ложа „Зората на Тракия” не е поис-
кал да я напусне, нито е преминал в нерегулярно-
то пространство. Даже тези братя, които отиват да
работят и в други ориенти, запазват членството си
в ложата, като продължават да плащат членския
си внос.
По волята на Великия архитект никой от братята
не се е отправил към Светлината на Вечния изток.
Днес Ложа „Зората на Тракия” наброява 36 бра-
тя, от които 29 майстори, 4 калфи и 3-ма чираци.
През 10-те години от съществуването на Ложа
„Зората на Тракия” хармонията в нея не бе нару-
шена нито от бурните процеси и промени в ОВЛБ,
нито от действия и инициативи, идващи било от
т. нар. „нерегулярно пространство”, било от други
съюзни ложи. Не казвам, че посочените явления и
проблеми не са намерили отзвук в ложата ни или
50
че не са били предмет на обсъждане и комента-
ри от страна на братята. Във всички случаи обаче,
изправени пред тези предизвикателства, братята
са намирали Сила и са проявявали Мъдрост, за да
запазят Красотата на отношенията си.
В това нелеко време, изпълнено с изпитания,
при растяща криза в материалното и духовното
състояние на хората в България и по света, бра-
тята от ложата не изгубиха вярата си и спокойно
продължиха да гледат към утрешния ден, работей-
ки с още по-голямо старание върху своето съвър-
шенство.
Така братя от Ложа „Зората на Тракия” станаха
основните инициатори за създаване на Марк-ложа
в Пловдив.
Първоначално през 2010 г. братята Асен Ата-
насов и Йордан Николов бяха адвансирани в сим-
воличната втора висша степен в Chandos Lodge
of Mark Masons в Лондон. След преместването на
Марк-ложата „Чандос” в София, нейни членове
станаха още 7 братя от Ложа „Зората на Тракия”, а
именно: Димитър Русев, Димитър Георгиев, Румен
Цанков, Гьока Хаджипетров, Пламен Ицов, Филип
Кляшев и Севдалин Божиков. Към Марк ложа „Чан-
дос” бяха приобщени и други братя от ложи в Ори-
ент Пловдив.
Така сформираната група от братя, работещи
в Ориент Пловдив, станаха и първите български
марк- масони на английската Марк-ложа „Arts and
Krafts”, чието седалище бе преместено от терито-
рията на Англия и Уелс в задморската, спрямо тях,
територия на Пловдив България. Сега тази ложа е
най-старата в България, тъй като е с 91-годишна
история.
През последните 2 години бяха осъществени и
две организирани посещения на ложи в Чехия с
цел опознаване и евентуално бъдещо побратимя-
ване.
Някои от братята на Ложа „Зората на Тракия”
поддържат активни персонални отношения с Вели-
ките ложи на други държави. Братя от ложата са
били, са в момента или им предстои скоро да бъдат
официални представители от ОВЛБ пред Великите
ложи на Турция, Украйна и Испания.
Здравата връзка между братята от Ложа „Зората
на Тракия” може да бъде лесно забелязана и извън
Храма на ложата, включително и в профанския жи-
вот, било той професионален, или свързан с хобито
им: лов, риболов, гмуркане, ски, винарство и др.
Под кодовото си название „Ловно-винарската
дружина” братята проведоха през тези 10 години
много съпътстващи мероприятия и чествания на
празници със сестрите. Някои от тях са станали
традиционни и носят запазената марка на ложата.
Между тях са честването на Никулден в Гърция,
специалните „Дивечови вечери”, както и уикенди-
те, провеждани в Кърджали.
Ентусиазирани групи от братя в Ложата демон-
стрираха своята сплотеност и хармония в чужди
земи из Европа, както и в далечните Япония, Ав-
стралия, Нова Зеландия и др.
Естествено, през изминалите 10 години е имало
редица поводи за критика, било към действия на
отделни братя, било към дейността на ложата като
цяло.
Случаите, заслужаващи критика, градират от
баналните отсъствия на някои братя, през изклю-
месец ноември ● година 6012 ●
чително редките случаи на несдържани емоции,
до сравнително слабата активност на ложата като
цяло в съюзния живот на регулярното масонско
пространство.
Във връзка с това смея да твърдя, че критиките
са били отправяни своевременно с необходимата
тактичност и толерантност и в крайна сметка са
давали винаги добър резултат.
Тук и сега е моментът да засвидетелстваме на-
шата голямата благодарност към всички братя –
членове на други ложи, които са оказвали помощ
и подкрепа в даден момент от историята на Ложа
„Зората на Тракия”, Ориент Пловдив. От страх да
не наскърбя някого, пропускайки името му, ще се
въздържа от цитирането на конкретни имена.
Благодарността си изказваме най-напред към
братята от Ложата-майка „Сердика”, без която ня-
маше да има Ложа „Зората на Тракия”.
Благодарността си изказваме към братята насто-
ящи и стари Велики майстори и Велики сановници
на ОВЛБ, които от позицията на своите постове или
просто от симпатиите си към нас са ни оказвали ор-
ганизационна и методическа помощ и съдействие.
Благодарността си изказваме на всички братя от
пловдивските ложи, които са ни предоставяли във
времето ползването на техни храмове за провеж-
дането на самостоятелни или съвместни ритуали.
Благодарността си изказваме и на всички братя
от регулярното пространство, които със съвети или
по друг начин са оказвали помощ на ложата. Бла-
годарим и на тези, които с личното си присъствие
или с други свои действия са уважили мероприятия
на Ложа „Зората на Тракия”.
Лиричен общ монтаж
ДИМИТЪР:
Сега в края на нашия общ градеж е моментът да
засвидетелстваме нашата голяма благодарност към
всички братя – членове на други ложи, които са оказ-
вали помощ и подкрепа в даден момент от историята
на нашите две ложи.
ИЛКО:
От страх да не наскърбя някого, пропускайки име-
то му, ще се въздържа от цитирането на конкретни
имена.
ДИМИТЪР:
Благодарността си изказваме най-напред към бра-
тята от Ложата-майка „Сердика”, без която нямаше да
има Ложа „Зората на Тракия”.
ИЛКО:
Тръгнали сме от една и съща ложа, а именно Ложа
„Сердика”. Затова изказваме благодарността си както
към Ложа „Сердика”, така и към Ложа „Средец”.
ДИМИТЪР:
Благодарността си изказваме към братята, насто-
ящи и Стари Велики майстори и Велики сановници
на ОВЛБ, които от позицията на своите постове или
просто от симпатиите си към нас са ни оказвали орга-
низационна и методическа помощ и съдействие.
ИЛКО:
Благодарността си изказваме на всички братя от
● месец ноември ● година 6012
годишнини
Пловдивските ложи, които са ни предоставяли във
времето ползването на техни храмове за провеждане-
то на самостоятелни или съвместни ритуали.
ДИМИТЪР:
Благодарността си изказваме и на всички братя от
Регулярното пространство, които със съвети или по
друг начин са оказвали помощ на нашите ложи. Бла-
годарим и не тези, които с личното си присъствие или
с други свои действия са уважили мероприятия на
Ложа „Зората на Тракия” и Ложа „Пълдин”.
ИЛКО:
НЯКОГА МНОГО ОТДАВНА, ОЩЕ ПРЕДИ ДА СЕ РО-
ДЯТ ДВЕТЕ ПРАЗНУВАЩИ ДНЕС ЛОЖИ, ЗАПОЧНАХМЕ
ЗАЕДНО.
ДИМИТЪР:
СЕГА СМЕ ОТНОВО ЗАЕДНО И ПРАЗНУВАМЕ.
информационна справка
По повод годишнината беше проведен тържест-
вен съвместен ритуал в първа степен на двете
ложи. Ритуалът беше почетен от НУВМ на ОВЛБ
Брат Иван, НУСВМ на ОВЛБ Брат Григорий, ВУ и
МУ действащи и стари велики сановници Братята
Алексей, Румен, Любо, Пламен Стайнов, Лъчезар,
УСМ на ложи – Братята Асен, Пламен Иванов, Пе-
тър (сигурно неволно сме пропуснали някого – да
прощава!), УМ и братя от съюзните ложи – „Дъгата
на Пловдив” – Пловдив, „Нова светлина”– Плов-
див, „Черноморска котва” – Балчик, „София” – Со-
фия, „Сердика” – София, „Средец” – София, „Св.
Йоан” – София, „Светлина 94” – София, „Дунавска
звезда” – Русе, „Тракия” – Пазарджик, „Хирам” –
София, „Перлата на Сливен” – Сливен.
В характерния си елегантно-фриволен стил
НУВМ на ОВЛБ Брат Иван Сариев прие чука за ръ-
ководене на работата на ложите и наистина за-
почна да ръководи тържествения ритуал. Бяха
поднесени както поздравления, така и критични
бележки (една!), но преобладаващи бяха подкре-
пящите изказвания, основно направени от УМ на
представените на ритуала ложи.
„Задължителните” за такива случаи подаръци
бяха подобаващи за случая и бяха приети с бла-
годарност и братска съпричастност от УМ на двете
празнуващи ложи.
Събитието продължи с елегантен бал в присъст-
вието на сестрите. Поздравления поднесоха УМ на
ложите-домакини, както и официалният домакин
на събитието – Брат Димитър – Първи надзирател
в Ложа „Зората на Тракия” и собственик на ком-
плекс „Хисар” в град Хисар.
В ненатрапчив стил бяха вдигнати и задължи-
телните тостове от НУВМ на ОВЛБ, от УМ на Ложа
„Пълдин”, УМ на Ложа „Тракия”, УСМ на Ложа „Пъл-
дин”.
Празненствата продължиха „три дни и три
нощи”, бяхме там, ядохме, пихме и се веселихме .
В прослава на Великия
архитект на Вселената! ◊
51
пътят към храма
Петима братя регуляризира
Ложа „Орфей”
ВУ Брат Таско Ерменков –
Майстор на Ложа „Орфей”,
Ориент София
Н
а 19 юни от 19.00 часа в храма на Ложа
„Орфей” с разрешението и в присъстви-
ето на НУ Велик майстор на ОВЛБ Брат
Иван Сариев и с помощта на МУ Велик
церемониалмайстор Брат Ангел Ангелов
се състоя церемония по помилването на
Брат Евгени Тропчев и регуляризация на петима
членове на ВЛССПЗБ. Това са вече Братята Георги
Чернев, Тодор Мадолев, Пламен и Александър Ла-
зарови и Гоце Гьоршевски.
Първо Брат Евгени беше афелиран към ложата.
След като споменатите братя бяха регуляризирани
и се заклеха пред Книгата на Светия закон, всички
те с разрешението на НУ Брат Иван и единодуш-
ното съгласие на присъстващите на ритуала бяха
Петима мъже с добро име
бяха регуляризирани и в Ложа
„Ведър”
МУ Брат Георги Бочуков –
Майстор на Ложа „Ведър”,
Ориент София
Н
а 20 юни 2012 г. в парк-хотел „Мос-
ква” се извърши ритуал по присъеди-
няването на петима мъже с добро име,
търсещи регулярност в Ложа „Ведър”,
Ориент София. Ритуалът беше прове-
ден под ударите на чука на НУВМ на
ОВЛБ Брат Иван и с помощта на МУ Брат Ангел
Ангелов - Велик церемониалмайстор, в съответ-
ствие с Конституцията на ОВЛБ и съгласно Древ-
ните ландмарки в „Неписаното право” (Античните
репери).
На него присъстваха и ВУ Велик секретар Брат
Алексей Лазаров, както и Братята Евтим Чеснов-
ски от състава на Обединената велика ложа на Ан-
52
повдигнати в степен Калфа. По-късно калфите
бяха изведени от храма, а братята Георги, Тодор,
Пламен и Александър, отново с разрешението на
НУ Брат Иван и единодушното съгласие на при-
състващите на ритуала, бяха повдигнати в степен
Майстор. По този начин братята не само бяха регу-
ляризирани, но и възстановени в степените, които са
имали във ВЛССПЗБ.
След това всички отново се събрахме в храма и
Брат Пламен изнесе един прекрасен градеж на тема
„Масонът и мястото му в масонството”.
Ложата беше закрита, но празненството продължи
на Бялата маса, където освен традиционния тост „За
9 часа”, произнесен от МУ Брат Ангел, бяха вдигнати
и тостове в чест на новите братя в ложата. ◊
глия, Тодор Мадолев и Георги Чернев, регуляри-
зирани на 19 юни 2012 г. в Ложа „Орфей”, Ориент
София.
Регуляризацията премина в дух на уважение,
достойнство, братско чувство и хармония. Бяха
връчени свидетелства от МУ Майстор на Ложа „Ве-
дър” Брат Георги Бочуков на новоприсъединилите
се братя на съответната степен.
Проведената след това Тафел ложа събра бра-
тята на заслужен отдих след добре свършената
работа през масонската година. Тържествената
братска трапеза повдигна духа на всички с на-
здравиците и приключи с пожелание за умереност,
утеха и упование. ◊
месец ноември ● година 6012 ●
Желаем да
попаднем
между братя,
с които да
работим за
масонските
идеали
на България
Интервю на Брат Любчо
Иванов с регуляризирания
У Брат Пламен Консулов –
сега Майстор на разградската
Ложа „Лудогорие”
У Брат Пламен Консулов е роден на 3 ноември
1946 г. във Варна. Завършил е Машинно-електро-
техническия институт в родния си град по специ-
алността „Електромашини и апарати” с квалифи-
кация „електроинженер”. Целият му трудов път
преминава в „Електроснабдяване” Варна, където
изминава целия йерархически път на ръководител
във всички нива, като през 1990 г. става и управи-
● месец ноември ● година 6012
пътят към храма
тел на фирмата. А след приватизацията ѝ премина-
ва като член на УС в ЕОН България, където работи
до навършване на възрастта си за пенсиониране.
Масонската му пътека започва през 1994 г., когато
е приет за чирак в Ложа „Черноморски приятели”,
Ориент Варна. През 1996 г. е повдигнат във втора
степен, а майстор-масон е от 1998 г. От внасянето
преди 7 години на Светлина в Ложа „Лудогорие”,
Ориент Разград, е неин Майстор на стол във Вели-
ката ложа на старите, свободни и приети зидари
в България. На 7 май 2012 г. по негова молба той
бе регуляризиран ритуално с решение на НУВМ на
ОВЛБ Брат Иван Сариев в Ложа „Перлата на Сли-
вен”, Ориент Сливен, направо в майсторска степен,
тъй като е майстор-масон отпреди 2001 г. С това се
постави началото и на регуляризацията на цялата
Ложа „Лудогорие”, която приключи на 5 септем-
ври т.г. Малко преди да започне ритуалът в трета
степен за регуляризацията на Брат Пламен Консу-
лов, с него разговаря Брат Любчо Иванов.
Братко Пламене, ние разговаряме минути
преди да се изпълнят твоята молба, решението
на НУВМ Брат Иван Сариев и волята на братята
от Ложата „Перлата на Сливен” да бъдеш
регуляризиран в Обединената велика ложа на
България. Какъв е твоят мотив да направиш
тази голяма масонска крачка?
Винаги съм желал българското масонство да бъде
обединено. Присъствах на Общото събрание през 2001
г., когато стана разединяването ни. И това за мен беше и
е един много тъжен факт. Да, работил съм във Великата
ложа на старите, свободни и приети зидари с чувството
си на масон и честен човек, за да спомогна за развити-
ето на масонството в България. Винаги съм се надявал,
че ще достигнем до някакъв вид обединение. Последни-
те няколко години обаче във Великата ложа на стари-
те, свободни и приети зидари се развиха изключител-
но нездрави процеси. Особено след избирането на това
ръководство с Велик майстор Володя Лозанов и Велик
секретар Емил Хърсев. Бяха предприети някои действия
с привидно много добри намерения – да се устрои няка-
къв масонски дом в къщата на Яворов в София. Но още
отначало с моите братя от Ложа „Лудогорие” в Разград
обсъдихме предложението на великия майстор и вели-
ките Сановници за тази сделка и ние решихме, че тя не
е добра. Говорил съм специално с великия Майстор на
тази тема няколко пъти, но продължават тези действия
от страна на великия майстор и великия секретар. Стигна
се дотам да бъдат приспани 16 ложи. Всички ложи, които
са против сегашното ръководство. На последното Общо
събрание, което беше преди около 20 дни и се отчете
финансовата 2011 година и се прие планът за 2012–та,
всичко пак беше в духа на досегашните действия на ве-
ликата ложа, т.е. никакво съобразяване с нашето жела-
ние да се подобрят нещата. На събранието се случиха
някои немасонски и небратски действия – великият ко-
вчежник напусна Общото събрание, декларира, че не
му се дават парични документи, за да може да подготви
доклад за финансовото състояние на великата ложа и
т.н. Много остри реплики се размениха между братята
майстори на столове. И връщайки се в Разград, разказ-
вайки на братята как е преминало събранието, братята
спонтанно решиха, че достатъчно дълго сме чакали да
се подобрят нещата във Великата ложа на старите, сво-
53
пътят към храма
бодни и приети зидари в България и е време да напуснем
тази велика ложа.
Колко братя сте в Ложа „Лудогорие”?
Към момента се водим 38 братя, но има няколко, ко-
ито не са редовни и подлежат на санкция и на провер-
ка дали ще продължат своето членство, или не. Имаме
около 32-ма, които са абсолютно изрядни и са изразили
писмено желание за регуляризация в Обединената вели-
ка ложа на България.
Разбирам, че вие желаете да работите активно
в регулярното масонско пространство. Какви
амбиции и конкретни планове имате за това
във вашата Ложа „Лудогорие” след нейната
регуляризация в Обединената велика ложа на
България?
Ние имаме много голямо желание да попаднем между
братя, с които да работим за масонските идеали на Бъл-
гария, да загърбим тези дребнави спречквания, каквито
бяха във Великата ложа на старите, свободни и приети
зидари в България, тези търговски взаимоотношения,
които по никакъв начин не са масонски. Така че бихме
желали да постигнем хармония, мир и да можем наисти-
на да работим с масонски категории.
Макар и в нерегулярното пространство,
известно ми е, че вашата Ложа „Лудогорие”
има осъществени сериозни инициативи, но
регуляризация на братя от
Ложа „Лудогорие” в Ложа
„Перлата на Сливен”
Брат Любчо Иванов
Паметно събитие изпълни храма на Ложа „Перлата
на Сливен”, Ориент Сливен, в предпразничната вечер
на 5 септември 2012 г.
В потвърждение на правилността на пътя за консо-
лидиране на родното ни масонско пространство, из-
бран и отстояван последователно от ОВЛБ, 29 члено-
ве на нерегулярното пространство от Ориент Разград,
се заклеха с думата си на свободни и честни мъже, че
желаят да преминат в редиците на своите регулярни
братя от Ложа „Перлата на Сливен” на ОВЛБ.
Регуляризацията на братята от Разград в сливен-
ската съюзна ложа на ОВЛБ бе предшествана, както
вече сме съобщавали, от регуляризацията през м. май
т.г. на Брат Пламен Консулов, бившият майстор на не-
регулярната Ложа „Лудогорие”, определен за Майстор
и на регулярната Ложа „Лудогорие”, която ще бъде
инсталирана тържествено в Разград на 13 октомври
2012 г.
Спазвайки масонския закон – конституцията и
правилника на ОВЛБ, следвайки ритуалните репери
за прием и покачване в степен, НУ Брат Иван Сариев
54
какво най-много тежи като постигнато във
вашите масонски дела?
Да, наистина братята са много единни и когато вземем
решение да направим нещо за нашата ложа, то се осъ-
ществява. До момента сме създали два храма – първият
храм стана малък за нашата ложа и създадохме втори,
който е по всички изисквания на масонските разбира-
ния за храм. Освен това ние постигнахме нещо много до-
бро – построихме паметник на патрона на масонството в
България – Иван Ведър, в центъра на Разград. И по този
начин считаме, че сме направили до момента най-добрия
масонски паметник в България. Имаме и благотворител-
на дейност в Разград, поддържаме един детски оркестър,
едно детско заведение за децата в неравностойно поло-
жение и други подобни прояви.
Какво според вас още може да се направи в
Разград, на какво се радва вашият авторитет в
обществото?
Мисля, че в Разград масонството се ползва с уваже-
ние, тъй като нашите мероприятия, които провеждаме
– и на паметника на Иван Ведър, и другаде, са общо взе-
то публични, в присъствие на граждани и журналисти.
Определено смятам, че и настроението към нас в града
е такова. Освен това бих могъл да кажа, че в масонско-
то пространство Ложа „Лудогорие”, Ориент Разград, има
добро име, затова защото братята са следвали винаги
правия път, били са единни и с братски взаимоотноше-
ния помежду си. ◊
– Велик майстор на ОВЛБ, прие подадения му май-
сторски чук от У Брат Красимир Георгиев. В него, без
да се нарушават законът, личното достойнство и ин-
дивидуалното внимание към всеки един регуляризи-
ращ се от 29-членната разградска братска група в
Ритуал на първа степен, те бяха приети за чираци.
След откриването на Ритуала на втора степен в току-
що регуляризираните 28 чираци от Разград, които са
притежавали калфенска и майсторска степен, преди
този регуляризиращ масонски акт, бяха повдигнати
в калфенска степен. В последвалия Ритуал на трета
степен бе извървян и пътят от 26 братя към най-висо-
ката масонска степен в ОВЛБ – майсторската.
Да участват и подкрепят този вълнуващ ритуал
в сливенския храм бяха дошли още ВУ Брат Искрен
Йотов – Заместник-велик майстор на ОВЛБ, ВУ Брат
Алексей Лазаров – Велик секретар на ОВЛБ, МУ Брат
Румен Найденов – Велик ковчежник на ОВЛБ, седми-
на МУ и У Братя – Майстори на ложи, както и много
други обични братя от различни ложи на Ориент Бъл-
гария. ◊
месец ноември ● година 6012 ●
Вярвам, че политиката ни на
свободно присъединяване
на членове на ВЛССПЗБ към
ОВЛБ е успешна и единствено
възможна за консолидиране
на масонството в България
Писмо на Великия майстор на ОВЛБ –
НУ Брат Иван Сариев, до НУ Брат Скот
Крийгер – Председател на Комисията по
информация за признанията,
Стар велик майстор на Великата ложа
на Небраска, с копие до великите ложи,
с които ОВЛБ има признание
Н
19 юли 2012 г.
У Братко Скот,
След като проведох множество срещи със
съвета на великите сановници и майсторите
на ложи, заявявам, че позицията на Обеди-
нената велика ложа на България по диску-
тираните въпроси е единна и се изразява в следното:
Решения на Комисията по информация за
признанията
С цялата отговорност от позицията си на Велик
майстор на Обединената велика ложа на България за-
явявам, че през 2004 г. Комисията по информация за
признанията е взела правилното решение да признае
ОВЛБ за регулярна велика ложа. Докладите на Коми-
сията от 2005 г. и допълнителният доклад от юли 2008
г. също потвърждават, че „Комисията е удовлетворена,
че ОВЛБ работи добросъвестно и по логичен начин,
за да постигне единение на Свободното зидарство в
България, и потвърждава своите предишни решения,
че Обединената велика ложа на България е единстве-
ната Велика ложа в тази юрисдикция, която отговаря
на всички стандарти за признание”.
Развитие на регулярното масонство в Ориент
България
Регулярното масонство в Ориент България в лицето
на ОВЛБ е ясно структурирано и признато от повече от
130 велики ложи в целия свят. Тъй като ОВЛБ е един-
ствената регулярна масонска власт в Ориент България,
изразявам недоумение и тревога от опитите за намеса
във вътрешните ни дела. Даването на признание на
ВЛССПЗБ от очевидно незапознати с историята на ре-
гулярното масонство в Ориент България велики ложи
● месец ноември ● година 6012
пътят към храма
е нарушение на масонския протокол. Използването на
юридически документи за доказване на регулярност
на дадена велика ложа е странен подход, неясно по
какъв начин свързан с утвърдените принципи за регу-
лярност и признание. Както ти сам каза на срещата ни
в София на 29.06.2011 г. – в даден велик ориент може
да има само една регулярна велика ложа.
ОВЛБ е добре приета в Световната братска верига
и има подкрепата на всички европейски велики ложи.
С множество велики ложи имаме разменени послани-
ци и поддържаме завидно добри братски отношения.
По време на последната ни годишна конференция ра-
душно приветствахме делегации на повече от дваде-
сет Велики ложи. През последната година делегации
на ОВЛБ осъществиха повече от 30 посещения в други
велики ориенти. Отношението на Обединените велики
ложи на Германия – ложата майка на ОВЛБ, към ОВЛБ
е ясно декларирано в приложените към настоящото
писмо документи.
В присъствието на много велики ложи от цял свят
акт на обединение на масонството в Ориент България
вече е осъществен. Това се случи през месец март 2001
г., когато се обединиха Великата ложа на България и
Великата ложа на старите свободни и приети зидари
на България. Част от тези братя, които не приеха този
акт, впоследствие се присъединиха към ОВЛБ, остана-
лите – тези, които се отцепиха, – имат възможност да
се върнат в лоното на регулярното масонство. Втори
акт на „обединение” не е възможен – подобно дейст-
вие би изглеждало повече като фарс в очите на всич-
ки, които работим за консолидиране на масонството
в Ориент България. Подобно действие, осъществено
безпринципно и под натиск, ще доведе до ново разце-
пление на консолидиращото се масонско пространство
в Ориент България.
За по-доброто разбиране на историята на масон-
ството в България прилагам схема и кратко описание
на развитието на регулярното масонство в Ориент Бъл-
гария.
Консолидиране на масонството в Ориент
България
В повечето велики ориенти съществуват регулярна
и множество нерегулярни масонски структури – Ориент
България не е изключение, а потвърждение на общо-
известното. ОВЛБ полага съществени усилия за консо-
лидиране на масонството в нейните рамки чрез широко
55
пътят към храма
отваряне на вратите си за присъединяване на всички
търсещи регулярна светлина. Всички членове на ВЛ-
ССПЗБ, които искат да преминат към ОВЛБ, възстановя-
ват получените си степени в рамките на един ден в три
последователни ритуала на съответната степен, като
тези от тях, които са приети преди 2001 г., имат ста-
тут на странстващ брат и могат да се присъединят към
ОВЛБ незабавно на степента, на която са били.
През изминалите години преминалите в ОВЛБ би-
вши членове на ВЛССПЗБ са повече от 450 братя. Сред
тях има бивши членове на ВЛССПЗБ, заемали постове
като велик майстор, велик секретар, велики санов-
ници, майстори на ложи, председатели и членове на
комисии и висшия братски съд. В миналото и понасто-
ящем в органите за управление на ОВЛБ са избирани
братя – бивши членове на ВЛССПЗБ, заемащи длъж-
ности като велик секретар, велики сановници, май-
стори на ложи, председатели и членове на комисии и
висш братски съд.
През последната година повече от 170 членове на
ВЛССПЗБ преминаха или са в процедура по премина-
ване към ОВЛБ. Болшинството от тях идват при нас с
ясното съзнание, че нивото на масонски живот в ОВЛБ –
спазване на правилата за регулярност, ред, разбирател-
ство и братска любов – ги привлича като възможност за
практикуване на масонските ритуали и личностно раз-
витие. Ние сме доказали, че нямаме никакво намерение
да унизяваме, асимилираме, отнемаме или зачеркваме
постигнатото от или на когото и да било. Всеки, приет в
ОВЛБ, става равноправен член на великата ложа и като
такъв се ползва с пълните си масонски права.
Постоянният и еднопосочен поток за преминаване
към ОВЛБ, количеството на преминаващите и основа-
нията им за това ни дават право да заключим, че този
процес е правилният начин за консолидиране (еди-
нение) на масонството в Ориент България. В процеса
на присъединяване не се накърнява личното достойн-
ство на членовете на ВЛССПЗБ, напротив – напълно се
подкрепят личната свобода и свободният избор – след
присъединяването братята са свободни да създадат
свои самостоятелни ложи в рамките на ОВЛБ. Ние счи-
таме, че е намерена правилната формула за развитие
и утвърждаване на Свободното зидарство в Ориент
България в трите му символични степени и съответни-
те пристроечни структури.
Синьото масонство и пристроечните структури
Принципната ми позиция, че стабилното и правилно
развитие на Синьото масонство, неговото утвърждава-
не и постигнатото ниво на зрялост към днешна дата,
вече дават възможност за развитие и на пристроечни
структури в Ориент България. Ние ясно разбираме не-
обходимостта от развитие и на други ритуали и обре-
ди, но считаме, че преждевременното им стартиране,
преди утвърждаването на Синьото масонство, ще до-
веде до намеса, разделяне, разпокъсване и намалява-
не качеството на нашата работа. Позицията ни е, че
развитието на пристроечните структури трябва да се
осъществи от долу нагоре, като първоначално трябва
да се създадат структурите от най-ниско ниво – ложи,
чаптъри, ателиета и пр. И след като знанието и прак-
тиката на участващите Братя достигнат достатъчно до-
бро ниво на зрялост, да се премине към създаване на
съответната национална българска структура.
Понастоящем в Ориент България се практикуват ри-
туалите Марк и Кралската арка. Двете масонски струк-
56
тури развиват дейността си в Ориент България под
юрисдикцията на съответните английски структури –
Велика ложа на Марк майсторите масони на Англия и
Велика върховна обител на масоните от кралската арка
на Англия. Понастоящем този модел на работа напълно
задоволява интереса на българските масони към тези
ритуали и в средносрочен план не предвиждаме създа-
ване на съответни национални български структури.
Развитието на Стария и приет шотландски обред
(СПШО) в Ориент България за нас също представлява
интерес и предвиждаме стъпки за неговото въвежда-
не. Намерението ни е братята от ОВЛБ да се обучават
в чуждестранни юрисдикции, като впоследствие им
бъде позволено да практикуват съответните степени
в Ориент България под чужда юрисдикция. Опитът ни
показва, че и при неговото въвеждане не трябва да
бързаме – за да не се повтори допуснатата в минало-
то грешка от преждевременно създаване на Върховен
съвет. Практикуване на СПШО е полезно за братята
от ОВЛБ, но нямаме никакво намерение в следващите
десетина години в Ориент България да се създава Вър-
ховен съвет на СПШО.
Тези от братята – членове на ОВЛБ, които са при-
добили различни степени в регулярни пристроечни
структури извън нашата юрисдикция, ще бъдат приети
при нас като равни. Тези, които са придобили степени
в нерегулярни пристроечни структури, ще бъдат при-
съединени (афилирани) по силата на правила, които
не накърняват тяхното достойнство, при стриктно за-
читане на постигнатото от тях ниво на масонско позна-
ние и практика.
Обобщение на единната позиция на
братята от ОВЛБ
Регулярността на ОВЛБ е факт. Факт, признат от
много велики ложи, включително и от Комисията по
информация за признанията, която ти председателст-
ваш. Това е неоспорим факт.
Единното становище на ОВЛБ е да не се водят пре-
говори за признаване или споделяне на юрисдикцията
в Ориент България с ВЛССПЗБ.
Декларирам добронамереността ни към членовете
на ВЛССПЗБ и готовността ни да ги приемем в нашите
редици, съгласно утвърдените принципи за регуляр-
ност.
Не желаем и няма да допуснем утвърдилите се във
ВЛССПЗБ порочни практики – профански и бизнес, да
се пренесат в ОВЛБ.
Вярвам, че политиката ни на свободно присъединя-
ване на членове на ВЛССПЗБ към ОВЛБ е успешна и
единствено възможна за консолидиране на масонство-
то в България.
Процедурата по присъединяване – съобразена с
принципите на регулярност, развивала се през годи-
ните и доказала практичността си, подлежи на допъл-
нително развитие и усъвършенстване.
Вярвам, че е от взаимен интерес срещите ни с теб
да продължат. Консолидирането на масонското прос-
транство в Ориент България е процес, който ще отнеме
немалко време.
Опитите за привидно консолидиране чрез осъщест-
вяване на еднократен акт са пагубни за развитието на
масонството в България.
С Братски поздрав,
Брат Иван Сариев – Велик Майстор на ОВЛБ ◊
месец ноември ● година 6012 ●
с отворено
сърце
Градеж на НУ Брат Иван Сариев –
Велик майстор на ОВЛБ
„Кандел”. Илюстрация на МУ Брат Александър Нишков
С
вободното разглеждане и свободното
разискване като основни способи за
утвърждаване на масонските ценности
заемат все по-голямо и важно място в
живота на Обединената велика ложа на
България. Възможността за благотвор-
ното им прилагане и утвърждаване се предопре-
деля от нивото на организационен живот в ложите
и от активността на братята на градежа. Добрите
ритуали, спазването на правилата, стойностните
градежи, благотворителността и милосърдието съз-
дават условия за масонско развитие и подобрява-
не на равнопоставеното ни общуване. Свободното
разглеждане, възможността всеки един от нас да
● месец ноември ● година 6012
пътят към храма
представи чувствата и разбиранията си по дадена
тема, се нуждае от добра атмосфера, активен ор-
ганизационен живот, открито и честно управление.
Ангажиращите и актуални теми на свободното раз-
глеждане предразполагат и за активно свободно
разискване – възможността всеки да изрази своето
мнение и да защити позицията си откровено и от-
крито. Нивото на свободно разискване и разглеж-
дане е определяща характеристика на масонската
атмосфера и култура в ложите, които характеризи-
рат зрелостта на масонския ни живот.
Състоянието на покой – в организационните еди-
ници в застой, обикновено не поражда особен инте-
рес. Застоят сам по себе си не привлича внимание,
освен за изследователи и историци, когато е целе-
насочено предизвикан в стремеж за удовлетворя-
ване на личностни амбиции или доказване на сила
и власт. Оцеляването във време на застой е лесно,
то понякога привлича с безпроблемността си, но не
считам, че то заслужава вниманието ни. Липсата на
движение, промяна и развитие е хранителна сре-
да за бездушно съжителство в условия на липсващо
обществено триене. Някои биха отбелязали, че при
триене винаги има отделяне на енергия, която в по-
вечето случаи считаме за безполезна – особено във
физиката и механиката. Но когато става въпрос за
развитие на дадена организационна единица, неза-
висимо от влиянието ѝ в обществото, отделянето на
енергия въздейства както на вътрешното ѝ разви-
тие, така и на средата, в която живее.
Точно обратното е с движението в организаци-
онните единици с развитие, което винаги привлича
завиден интерес и внимание, независимо от него-
вата посока и постоянство. Интересите, макар и
понякога разнопосочни – чисто любопитство, пряк
или косвен интерес, стремеж за активно или па-
сивно въздействие и пр., се определят от ситуира-
нето на заинтересованото лице, неговия мироглед,
потенциал и възможности. И след като уточнихме,
че движението предизвиква промяна – отделяне на
енергия вътре и извън организацията, оставащата
пред нас дилема е дали и как да участваме в про-
цесите. Активното ни участие в живота на общест-
вените организации, използвайки свободното раз-
глеждане и свободното разискване, е основание да
се чувстваме полезни и значими – хора, отдадени
на развитието.
Кога и как използваме свободното разискване и
свободното разглеждане зависи както от средата,
така и от вътрешния ни мироглед, разбирания и
баланс. Приемайки, че сме станали масони, защото
обичаме това общество на свободни хора с добро
име, допускам, че имаме съзвучен мироглед и син-
хронизирани разбирания. Ако това е така, то разли-
ката, която ни отличава, остава в това, кое между
чувства и разум, вяра и анализ, любов и познание
е водещо. Разликата между масоните преимущест-
вено се обуславя от това, дали чувствата на сърце-
то ни, или разумът на мозъчната ни дейност са во-
дещи, или дали те се намират в определен баланс.
И тъй като подобна тема е безспорно сакрално лич-
на, вярвам, че всеки би я интерпретирал изключи-
телно спрямо вътрешните си разбирания. И това е
така, защото само тогава масонът би изпитал пълно
удовлетворение в покоя на благородно плашещата
самота, когато личността не може да се скрие зад
фасадата на прикриващо поведение или заблужда-
57
пътят към храма
ваща фразеология.
Често в ложите съпреживяваме ритуала по при-
ем, който самите ние сме изпитали в миналото.
Градежите на новоприетите чираци почти винаги
е изпълнен с представяне на изпитаните чувства,
относно ритуала им по прием. Изключително рядко
се прокрадват мимолетни нотки на новопридобито
познание. Това изненада ли е? Не! Защо? Защото
смисълът на ритуала не е познанието, а събудени-
те чувства, които са задължителна част от сътворе-
нието, което е и в основата на чирашката степен.
Овладяването на четирите стихии – земя, вода, огън
и слънце ни дава сили и увереност, че можем и ние
да сме част от сътворението чрез самоопознаване.
Самоопознаването като осмислена човешка дейност
е направлявана от нашия мозък, но към нея ни под-
тикват събудените чувства и вярата в доброто.
Навярно не ще да е безкрайно трудно подобни
разсъждения да бъдат направени за ритуалите на
калфенската и майсторската степени, но това едва
ли би ни довело до нов поглед върху ежедневните
ни масонски занимания. По-интересно е да надник-
нем в това, което ни е накарало да почукаме на
вратата на храма. Защото в подтика на всеки един
от нас могат да се намерят различия, които са в
основата на отношението ни към свободното раз-
глеждане и свободното разискване.
Едва ли могат да се намерят дори и двама братя,
които да са имали еднакви желания или очаквания
при кандидатстването им в масонското братство. И
това е добре. Проблемно би било, ако се намерят
такива, тъй като логично би възникнал въпросът,
дали те не са влезли в масонството „под строй”
или по „целесъобразност”. И тъй като нюансите
в желанието за прием са безкрайно различаващи
се, толкова колкото са индивидуалните членове
на братството през вековете история, обобщеното
им представяне може да се реализира единствено
посредством ангажиране на аналитичните ни спо-
собности. Водеща отново е мозъчната ни дейност,
но въздействаща пак върху човешка дейност, пре-
дизвикана от чувства, вяра и любов. Чистотата на
чувствата при кандидатстване не бива да се абсо-
лютизира, тъй като в противен случай никога не
би се случило някой да напусне братството или да
бъде „помолен” да го напусне.
Все пак нека се замислим върху това, доколко
масонството ни бе познато като ценности, цели,
дейности, организация и пр. по време на кандидат-
стването ни в него. Имахме ли по време на канди-
датстването си нещо повече само от повърхностна
представа относно част от неговите символи? Лично
за мен отговорът е НЕ. При моето кандидатстване
имаше само чувства, работеше само сърцето ми. В
този момент и през ум не ми минаваше да събирам
информация, анализирам и оценявам масонството
като цяло или потенциалното му бъдещо въздейст-
вие върху мен. Дали така е било с всички нас? На-
дявам се! Тъй като само сърцето не лъже, докато
анализът и разсъжденията понякога могат да ни
подведат при липса на достатъчна или надеждна
информация или водени от намерения, свързани с
въздействие върху организацията в една или друга
насока.
Личното ми разбиране, че масонството е повече
сърце и душа, отколкото мозъчна дейност, ме на-
вежда на мисълта, че и свободното разглеждане, и
58
свободното разискване трябва да се водят от вяра,
чувства и любов. Те трябва да са по-скоро средства
за представяне и съпреживяване на чувства, откол-
кото начини за презентиране на способностите ни
за събиране, обработка и анализ на информация.
В противен случай масонството ще се превърне в
аналитично-информационен център, който видимо
би изостанал от обществените организации, разпо-
лагащи с големи ресурси и обслужващи нечии ин-
тереси. Чистото и от сърце съжителство на толкова
различни по характер, професия, социален статус
и лични интереси хора, водени от идеята за само-
познание, може да се реализира само при нас, в
масонството.
Разсъжденията по принципни теми са добро на-
чинание, но техният смисъл винаги трябва да се
търси в контекста на случващото се днес, в акту-
алните въпроси, стоящи пред братството. Един от
тези актуални въпроси е процесът на консолиди-
ране на масонството в България с приобщаването
на членовете на ВЛССПЗБ към Обединената велика
ложа на България, посредством процедурата по ре-
гуляризация. Нека бъда достатъчно ясен: Ние осъ-
ществяваме процес посредством процедура, която
подлежи на развитие. И макар и малко парадоксал-
но да звучи, развитието на процедурата по регуля-
ризация преимуществено ще се базира на чувства-
та и съпреживяното на тези, които приобщаваме.
Известно е, че не всички имаме единно мнение
и позиция по този процес и това е добре. В про-
тивен случай бихме изглеждали като организация,
поставила си цел, изпълнението на която ще ѝ
донесе дивиденти. Не! Приобщаването не е наша
цел, ние осъществяваме процес на консолидира-
не като средство за подобряване нивото на масон-
ски живот в Ориент България. Колко от членовете
на ВЛССПЗБ ще почукат на широко отворената ни
врата е лично тяхно решение. Ние трябва да сме
пасивно-активни. Пасивни от гледна точка на това
чрез разум да структурираме процеса на консоли-
диране и активни с нашата вяра, чувства и любов
при осъществяването му. Активни при анализа на
постигнатото ниво на масонско поведение и прак-
тика на търсещите членство при нас и пасивни в
оценките за миналото. Не трябва да забравяме, че
там, където има грешка има и прошка. Миналото
трябва да се изследва и анализира, но не трябва да
се осъжда. Ние трябва да сме съдници единствено
на нашите помисли и действия. Никога не трябва
да забравяме, че „който търси – намира”, „който
иска – ще му се даде” и „който почука – ще му се
отвори”.
Личното ми разбиране е, че осъществяваният
процес на консолидиране на масонството в Ориент
България в рамките на ОВЛБ трябва да е приоритет
на нашите сърца. Нека заедно продължим свобод-
ното разглеждане и свободното разискване по този
жизненоважен за масонството в България процес
на консолидиране, който очевидно ще отнеме дъл-
ги години. Наясно сме какво правим. Знаем закъде
сме се запътили. Няма закъде да бързаме. Всички
ние градим съдбата на ОВЛБ. Всеки един от нас
трябва да поеме и носи своята лична отговорност
пред лицето на следовниците ни с отворено сър-
це.
17 юли 2012 г., Несебър ◊
месец ноември ● година 6012 ●
От 27 до 29 юли 2012 г. в курорта „Цигов чарк”
край язовир „Батак” се проведе Третият ежего-
ден МАСтАр. Негов домакин бе Ложа „Тракия”,
Ориент Пазарджик. Участие взеха повече от 140
души, като над 60 братя дойдоха със сестрите си
и техните деца.
И Третият
ежегоден МАСтАр
е вече в историята
У Брат Николай Божилов –
Майстор на Ложа “Тракия”, Ориент
Пазарджик
Що е то МАСтАр?
1. МАСтАр - зидарско пособие
2. МАС - МАСОН
3. Ар – Архитект (Велик)
4. СтАр - Звезда
5. МАСА - Място за колоквиуми*
* Колоквиум (лат. colloquium) е разговор,
научна беседа, а по време на събор - специален
вид изпитване с цел проверка на знанията на
участниците, при което могат и да не се поста-
вят оценки.
М
АСтАр-ът е „рожба” на Ложа „Ведър” и по-
специално на МУ Брат Георги Бочуков и МУ
Стар майстор Брат Мишо Димитров, кои-
то създадоха тази прекрасна инициатива.
Първият МАСтАр бе организиран от Ложа
„Перлата на Сливен” и УМ Брат Краси Ге-
оргиев в Сливен, на втория МАСтАр домакин бе Ложа
„Розата на Тракия”, Ориент Стара Загора и УМ Брат Таньо
Гюхпалов и бе проведен в курорта „Пампорово”.
В Третия ежегоден МАСтАр край водите на яз. „Ба-
так” участие взеха НУВМ на ОВЛБ Брат Иван Сариев със
сестра Снежана и с техния син. ВУ Велик секретар Брат
Алексей Лазаров бе със сестра Снежана. Тук дойдоха МУ
Брат Лука Станчев - Стар велик стражник и Първи над-
зирател на Ложа „Тракия”, МУ Георги Бочуков със сестра
Нели Рангелова, У Майстори Братята Краси Георгиев, Та-
ньо Гюхпалов, Стефан Шиваров, Митко Керемедчиев, мо-
ята скромна персона, Старите Майстори на Ложи У Брат
Камен Чолов, МУ Брат Мишо Димитров, У Брат Данчо Ни-
колов и др., някои със сестрите, други – без тях.
Предварителната програма бе изпълнена с българ-
ска последователност и английска точност.
● месец ноември ● година 6012
инициативи
Снимки: Брат Иван Стоев
На 28.07. (събота) в 10.00 часа, след закуска, се
събрахме всичките братя и сестри с нашите деца пред
хотела, разпределихме се в три отбора, като се обляк-
охме с бели, зелени и червени фланелки. Направихме
обща снимка пред хотела с все още чистите фланелки
под формата на българското знаме.
От 10.30 часа започнаха спортните игри с надпревара
с велосипеди. В хода на състезанието се развали коле-
лото на МУ Брат Жоро Бочуков и той съвсем съобрази-
телно го вдигна и започна да тича с него, като изпревари
другите участници, три автомобила и два мотоциклета
– всичките спрели.
При скачането с чували всички състезатели показаха
висок отскок и бързина. В следващата игра се изисква-
ше синхронност и работа в екип при движението, тъй
като трите отбора бяха разделени по двойки с вързани
един за друг крака. Всички показаха дарбата си свише
за хармония и бързина в общото движение на два чужди
крака.
При тегленето на въже паднаха и първите жертви.
За ужас на организаторите, с пукнато ребро се оказаха
Брат Вальо Петров от Ложа „Ведър” и НУ Велик майстор
– Брат Иван Сариев.
Предпоследното сухопътно състезание бе скачане с
въже. Каква скокливост, каква повратливост само! Да
оставим снимките да говорят.
Накрая се проведе футболна среща, при която вра-
тарите бързо ги налегна умора и си взеха по един стол,
на който седнаха пред вратите си. Въпреки това допус-
наха по-малко голове, отколкото българските клубове в
международните си срещи това лято. Редовното време
завърши 1:1, като се наложи изпълнението на дузпи. В
крайна сметка резултатът бе 8:7 в полза на „зелените”.
Всички братя, сестри и деца показаха чудесна спорт-
на форма и огромно олимпийско желание за успех.
От 14.00 часа МУ Брат Лука Станчев представи в кон-
ферентната зала на хотела при подчертан интерес на
59
инициативи
мнозина братя и сестри филма на Военния телевизио-
нен канал „Братя по оръжие”, за който нашият брат има
основна роля при създаването му. Темата за състояни-
ето на показаното българско военно гробище в него и
за подвига на нашите войници през Първата световна
война на Червената стена близо до Битоля в Македония
роди вълнуваща наша масонска инициатива (за нея че-
тете в следващия материал).
От 17.00 часа в язовир „Батак” започнаха водните
спортове – гонките с три лодки с по 8 пасажери, упра-
влявани от Брат Кръстьо, Брат Любо и Брат Живко, и
тримата от Ложа „Тракия”. Старият майстор на Ложа „Ве-
60
инициативи
дър” – МУ Брат Мишо Димитров, се изкуши от хладните
води на язовира и се хвърли в тях (макар и неумишлено)
с всичките си телефони, ключове за кола и прочие про-
фански лични пособия. След което, естествено, послед-
ва усилено сушене, но за щастие не липсваше слънче-
во време и в този летен ден. На дъното обаче останаха
крайно необходимите му очила, които той успешно изва-
ди на следващия ден, след серия подводни гмуркания.
Лодката на Брат Любо заседна и се наложи лично
да демонстрирам силата на Майстор на ложа и с три
силни и равномерни удара да изпратя лодката обра-
тно от брега в спокойните езерни води. Слава!
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 61
инициативи
Дойде и дългоочакваната вечер – 20.00 часа, за да
започне тържествената вечеря, на която бяха връ-
чени всички награди, осигурени от Ложа „Тракия”.
За високо спортно майсторство и спортен дух бяха
отличени всичките 37 деца, на чиито гърди грейнаха
златните медали.
Имаше и 6 индивидуални златни купи, които бяха
в категориите „Най-бавен състезател”, „Най-дълго
седене на маса и лежане под маса”, „Най-палаво
дете”, „Най-тясна фланелка”, „Рибар, уловил най-
малка рибка” и др. По изрична молба на призьорите
имената им остават в тайна. Ако някой познаете на
някоя снимка – приликата е случайна! Бяха разда-
дени над 70 грамоти (фермани) в различни катего-
рии.
В танците участие взеха всички участници, а хо-
рото бе над 70 метра и се изви около красивия хотел
„Сезони”, главната база на командването на Третото
издание МАСтАр-а. Специалната награда взе беза-
пелационно УМ Брат Данчо Николов, Стар Майстор
на Ложа „Хирам” и неговата сестра, които показаха
професионални умения във всички видове танци.
Специални благодарности от организаторите
62
инициативи
имат: Брат Краси Кръстенов – за прекрасното вино и
високоалкохолни напитки, които подпомогнаха под-
държането на високата температура и градусите на
кипене на доброто настроение и Брат Брат Йордан
от Ложа „Ведър” – за чудесните агнета, благодаре-
ние на които всички участници преминаха успешно
непроменяемата тема на колоквиума “Ролята и вли-
янието на етанола и белтъчно-масления комплекс на
агнешкото върху необработения камък”.
За радост на всички братя, сестри и деца сестра
Нели Рангелова взе задълго микрофона, изпя едни
от най-прекрасните си песни и направи невероятно
шоу за всички. След това обаче се наложи да дава и
до ранни зори автографи на всички. Съдба.
Към заветните 02.00 часа, когато веселбата по-
утихна за малко, организационният комитет на МА-
СтАр връчи преходния мастар на УМ Брат Стефан
Шиваров – Майстор на Ложа „Сердика”, който обеща
през следващото лято да ни посрещне в прохладни-
те басейни на Банско, в полите на Пирин планина!
И накрая – моята и на моите братя от Ложа „Тра-
кия” огромна и непреходна благодарност към всички
наши великолепни и всеотдайни гости! ◊
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 63
ние и героите на отечеството ние и героите на отечеството

2 5

Е
дна от най-забележителните битки на Бал-
канския фронт през Първата световна война
е битката за Червената стена в Баба пла-
нина (Пелистер), близо до Битоля в днешна
Македония.
Героизмът и храбростта на българските
войни стават причина тази битка да бъде наречена
Втората или Македонската Шипка.
Там героите от 5-ти Бдински пехотен полк, от 13-
ти Ломски пехотен полк и две роти от Плевенския пе-
хотен полк отблъскват и удържат настъпващите от юг
френски и сръбски девизии.
Загиналите в епичната битка са погребани в с. Ца-
пари (на 12 км от Битоля) – офицерите в двора на
6
църквата „Св. Георги”, а войниците в селското гроби-

3 7
1

На загиналите за Майка
България дължим не само
думи на признателност,
но и дела
МУ Брат Лука Станчев – Стар велик стражник
4 8

64 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 65

ние и героите на отечеството ние и героите на отечеството

9 10 15 16

ще, както става по българските земи.

Тази е и причината в днешна Република Македония да няма офици-
ални български военни гробища. Има френски, сръбски, немски, гръцки,
но български няма.
Днес легализирането на официално военно гробище в Република Ма-
кедония е сложен процес, а когато става въпрос за българско..., особено
трудно!
През 2005 г., когато бяха постегнати осемте офицерски гроба, местни
българи ми показаха последния дом на героите от Червената стена, в
старото селско гробище (по чудо неразорани). Неговият вид беше по-
къртителен. На една полянка, до кално дере, пасяха коне всред малките,
едва забележими могилки на гробовете. И само един малък паметник с
нечетящ се надпис, потънал в патина, показваше, че това е може би гро-
бището на българските герои.
Трудно ми е да опиша чувствата, които ме вълнуваха тогава, а те са
сходни и днес.
След двегодишно „ходене по мъките” и бюрокрацията ангажирах Об-
щина Пловдив, „Пловдивски граждански клуб” и още няколко неправи-
телствени организации на свободни мъже. С родолюбието на последните
събрахме средства, които ни позволиха да направим 1 км асфалтов път,
11 12 100-метрова тържествена алея (в старото дере), стълбище с 12 двумет- 17
рови стъпала и оградихме гробището с телена ограда (дотук стигнаха

13 19

14 18

66 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 67

ние и героите на отечеството
набраните средства).
Братското ми приятелство с проф. Любиша Геор-
гиевски, тогава председател на Парламента на Ре-
публика Македония, ми позволи да установя добър
контакт с градоначалника на град Битоля – г-н Владе
Талески.
С Брат Любиша и Брат Мимо Димов (от Община
Пловдив) подготвихме сценария. На 9 май 2007 г., под
патронажа на Брат Любиша Георгиевски и кметовете
на Пловдив и Битоля, реализирахме едно знаменател-
но събитие - първото на Балканите и второто в Европа
(след това в Нормандия през 2006 г.) честване на Пър-
вия ден на Европа и на помирението. Събрахме посла-
ниците и военните аташета в Македония на воюващите
през Първата световна война (включително САЩ).
След литургията, отслужена от Пелагонийския
митрополит Петар, на българското военно гробище
в с. Цапари слово произнесе посланикът на Сърбия,
на сръбското военно гробище в Битоля прочувствено
говори българският посланик – ген. Михо Михов, на
немското - френският посланик, а на френското - нем-
ското военно аташе. Забележително! Незабравимо!
Когато след събитието ген. Михов ме попита: „ Как-
во имахте предвид, г-н Станчев, като благодарихте
на „свободните мъже на България и Македония”?, му
отговорих: „Който трябва го е разбрал, г-н генерал”.
Срещу мен Брат Любиша се усмихна.
Така фактически ние направихме първото българ-
ско военно гробище в Македония, което беше показа-
но и в забележителния филм „Братя по оръжие”.
За съжаление от 2007 г. почти нищо ново, освен
една врата, не е направено на гробището в с. Цапари.
Разбира се, на всяка тържествена заря се споменава
името на „Червената стена - Втората Шипка”, но бели-
те кръстове, които обещах да ги има на гробовете на
героите, не са поставени.
Днес гробището е разградено (половината от мре-
жата на оградата е открадната), алеята е буреняса-
ла... А само на 12 км се намира Генералното българ-
ско консулство в Битоля!
От името на „Пловдивски граждански клуб” про-
ведох разговор с градоначалника на Битоля, записан
в интервю за Нова българска телевизия - NBT, за до-
вършване на гробището и получих неговото обеща-
ние. Търся съдействието на Президентството и Минис-
терството на отбраната за ограждането на гробището
със стабилна ограда, за оформянето му, за поставя-
нето на 100 кръста и поддръжката на вечния дом на
героите от Червената стена.
Кръстовете вече са готови и прибрани. Със спо-
моществувателството на свободни мъже материалът
(полимер мрамор) беше осигурен и стоте кръста са
изляти, но... не са заплатени.
На традиционния „МАСтАр”, организиран т.г. от
ложа „Тракия” на Баташкия язовир, благотворител-
ността на братята за увековечаване беше впечатля-
ваща – както колективна (Ложи „Тракия”, „Ведър”,
„Дъгата на Пловдив”), така и индивидуална. Ложа
„Сердика” пое инициативата да ангажира всички бъл-
гарски регулярни ложи.
Дано и Отечеството, в името на което момчетата
от Червената стена умираха, най-после се отзове на
нашия призив!
На загиналите момчета за Майка България дължим
не само думи на признателност, но и дела!
10.08.2012 г. ◊
68
ние и историята
СНИМКИТЕ
1. Малък паметник, с нечетлив надпис на него, единствено
напомня, че тук са погребани герои, паднали за България
Да дарим история
2. Почит към героите от Червената стена
3. Брат Любиша Георгиевски не само участва в панахидата
на Българските военни гробища, но и активно съдейства за
тяхното признаване и обновяване
4. Почит пред погребаните тук загинали български войници
отдава посланикът на България в Македония ген. Михо Михов През месец август беше пусната
5. Почит пред погребаните тук загинали български войници за печат „История славянобългар-
ска” на Паисий Хилендарски. Кни-
отдава американски генерал
гата ще се дари от съюзни ложи
6. Почит пред погребаните тук загинали български войници на ОВЛБ на среднообразователни
отдава посланикът на Сърбия
училища в България. Легендарна-
7. Панахида на българското военно гробище та творба ще излезе в тираж 1500
8. Почит пред погребаните тук загинали български войници броя с меки корици и 200 броя с
отдава военното аташе на Германия твърди корици. В събирането на
9. Гръцкото военно гробище средства за издаването се включи-
10. Английското военно гробище ха 36 наши ложи, както и отделни
11. По време на панихидата цветя на признателност, поради братя. Заявените и събрани суми от
ложите възлизат на 12 600 лева.
липса на кръстове на войнишките гробове, бяха вплетени и в
новопоставената ограда на гробището
„Четете и знайте, за да не
12. Българските военни гробища преди бивате
13. Френското военно гробище подигравани и укорявани от
14. Сръбското военно гробище други племена и народи.”
15. Българските военни гробища след нашата работа
16. Българските военни гробища сега, през 2012 година Паисий Хилендарски
17. Изработените нови кръстове за българското военно
гробище „...Тъй мълвеше тоз мъж,
в килията скрит,
18. МУ Брат Лука Станчев *разговаря на Българското военно
със поглед умислен,
гробище с военното аташе на Франция в Македония. в бъдещето впит,
19. Брат Любиша Георгиевски и Брат Лука Станчев обсъждат
който много бденья,
бъдещето на Българските военни гробища утринни пропусна,
но пачето перо нивга
Забележка: Английското и гръцкото военно гробище са при не изпусна...”
Дойран, другите са при Битоля и Запари.
Иван Вазов
... Тази книга е Библията на бъл-
гарския народ. Тя е свята за всеки,
Но що паднахте тук, деца бурливи? който с гордост носи името бълга-
За трон ли злат, за някой ли кумир? рин, обича своя народ и пази бъл-
Да беше то - остали бихте живи, гарския дух.
не бихте срещали тъй горделиви Ние я нарекохме История на
куршума... Спете в мир. Светлината и нека мъдростта,
вдъхновявала високите морални и
Българио, за тебе те умряха, патриотични чувства на поколения
една бе ти достойна зарад тях, българи, да докосне твоето сърце и
и те за теб достойни, майко, бяха да освети твоя път.
И твойто име само кат мълвяха, Книгата се издава от Обедине-
умираха без страх. ната велика ложа на България по
случай 250 години от написването
Но кой ви знай, че спите в тез полета? на „История славянобългарска” и
Над ваший гроб забвеньето цъфти. 290 години от рождението на ней-
Кои сте вий? Над сянката ви клета ния автор Паисий Хилендарски, по
не мисли никой днес освен поета инициативата „Да дарим история”
и майките свети. и по случай 20-годишния юбилей
на Обединената велика ложа на
... България. ◊
Из “Новото гробище над Сливница”
на Иван Вазов
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 69
нашите церемонии
И Великият
майстор мина
под масонско
венчило
Снимки: МУ Брат Брат Александър Нишков
Брат Любчо Иванов
22 септември 2012 г., Театър „Сава Огня-
нов” - Зала „Европа”, Русе. Церемониал „Ма-
сонска венчавка” на НУ Брат Иван и Сестра
Снежана Сариеви, ръководен от НУ Брат Рем-
зи Санвер – Велик майстор на Великата ложа
на Турция. Снимки МУ Брат Александър Ниш-
П
ков
ри изключителна тържественост в Зала
„Европа” на Театър „Сава Огнянов” в
Русе повече от 300 братя и сестри от
страната и чужбина присъстваха на-
връх националния празник за Деня на
независимостта на България – 22 сеп-
тември 2012 г., на Церемониала „Масонска вен-
чавка” на НУ Брат Иван Сариев – Велик майстор
на Великата ложа на България, и Сестра Снежана
Сариева.
Ръководен блестящо и всеотдайно от НУ Брат
Ремзи Санвер – Велик майстор на Великата ложа
на Турция, церемониалът ще остане не само въл-
нуващ спомен, но и светъл масонски пример за
участниците в него през целия им земен живот.
Накичени с червени карамфили, облечени в
масонско облекло без престилки, първи братята
изпълниха до краен предел Севера на огромна-
та зала. На Изток – зад водещия церемонията НУ
Брат Ремзи Санвер, бяха настанени НУ Брат Янко
Бонев и НУ Брат Григорий Вазов – Стари велики
майстори на ОВЛБ, НУ Брат Майкъл Купър – Стар
велик майстор на Британската велика ложа в Гер-
мания, стари и действащи наши и чужди велики
сановници, водачи на братските групи в Русе.
След тях в колони по 10 бяха въведени чаров-
ните масонски сестри и деца, закичени с бели ка-
рамфили. Те изпълниха внушително Юга и с тяхна-
та нежност в залата се настани трайно хармонията
и красотата.
Но балът на вълнението рязко скочи нагоре и
завладя залата в мига, в който Братът втори над-
зирател съобщи (цeремонията се водеше на ан-
70
нашите церемонии
глийски език):
- Най-уважаеми Велики майсторе, Братът це-
ремониалмайстор е при вратите, придружаван от
младоженката и младоженеца, които след като са
сключили брак според гражданския закон, сега
желаят да отпразнуват този акт и още веднъж да
потвърдят съюза си в нашата ложа…
А след думите на НУ Брат Ремзи Санвер:
„Братя меченосци, вдигнете мечовете си и на-
правете купол от стомана в чест на двойката”,
седем братя вдигнаха високо мечовете си и оф-
ормиха купола. Братът церемониалмайстор поведе
под звуците на „Сватбения марш” на Менделсон
венчалната двойка към масата, приготвена пред
олтара за тях. Над главите на НУ Брат Иван и Сес-
тра Снежана сабите зазвъняха от ударите на вър-
ховете им, чуковете на Братята надзиратели тър-
жествено следваха техните радостни крачки към
Изтока. А на масата ги очакваха чаши с вино и
вода, халките за младоженците и дълга синя лен-
та…
Последва едно кратко „семейно” разтълкуване
от Брата оратор на символиката на масонските ин-
струменти. В превода от английски на У Брат Ра-
дослав Йонков – Стар майстор на Ложа „Балканска
звезда”, те звучат на български език така:
- За Правия ъгъл: Погледнете към този геомет-
ричен инструмент. Правият ъгъл е символ, който
говори сам за себе си. Той изправя неравностите
въз основа на правосъдието и правотата, като дава
силни и съвършени резултати. Същевременно той
символизира здравия морал и чувства като основ-
ни добродетели на едно масонско семейство.
- За Пергела: Пергелът е точен и перфектен ин-
струмент и е символ на мъдростта, която ни налага
винаги да контролираме себе си. Нашата логика
и нашият разум трябва да владеят действията ни
по начина, по който оста на Пергела контролира
ъгъла на раменете му.
- За Отвеса: Отвесът ни напомня никога да не
се отклоняваме. Той символично обединява значе-
нията на масонските инструменти, които току-що
ви бяха показани. Той ни кара да не се отклоня-
ваме от пътя на праведността, почтеността и до-
бродетелта.
- И за 12-цоловата линия: 12-цоловата линия
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 71
нашите церемонии нашите церемонии

символизира равенството в масонството. Тя ни на-

помня, че всеки в семейната двойка има еднакви
права с другия и че за да се постигнат щастие и
хармония в семейството, всеки – ако възникне не-
обходимост – трябва да прави жертви в името на
другия.
След това ръководещият церемонията НУ Брат
Ремзи Санвер прикани Брата оратор да завърже
двойката със синята лента на единението. Той го
направи и изрече:
„Сестро, както те свързахме чрез тази лента към
нашия брат, ние вече те считаме за обичен член
на нашето голямо семейство, в което винаги ще
имаш нашата любов и привързаност като наша
сестра”.
Последва разменното поставяне на пръстените
между младоженците, връчването на кристалния
жезъл, за който Братът оратор сподели: „Този же-
зъл ни казва, че взаимната любов трябва да бъде
ясна и чиста, но и че тя е много чуплива и може
много лесно да се строши, ако към нея не се отна-
сяме внимателно…”
След това последва смесването на виното от
чашата на младоженеца с водата от чашата на
младоженката в чашата на оратора, който мъдро
изрече:
„…Както виното и водата се смесват в тази чаша,
така нека вашите отделни личности и вашите
характери да се съчетаят и да създадат хармо-
ния, щастие и благоденствие на вашето семей-
ство. Пийте от една и съща чаша!”
Последва един от най-силните моменти в це-
ремонията – сключването на Братската верига и

72 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 73

нашите церемонии нашите церемонии

присъединяването към нея на липсващото звено

– младоженика, доведен до мястото му във вери-
гата от самата младоженка. Очите на сестрите от
Юга блестяха, пред тях стояха техните съпрузи и
братя, хванати здраво за ръцете, внушаващи сила
и братска любов.
Но истинската кулминация на този незабравим
церемониал настъпи, когато неговият водещ НУ
Брат Ремзи Санвер напусна олтара, застана пред
масата на хванатите за ръце младоженци и неж-
но и грижовно на български език ги поздрави в
името на Великия архитект на Вселената. Той им
напомни между другото, че сключените им ръце са
сладък символ и напомнят за тяхното желание и
воля да извървят заедно житейския си път. И ако
нещо по този път причини болка на някого от тях,
той им пожела едно извинение, една прегръдка да
направят така, че различията между тях да изчез-
нат и никога да не стигат до сърцата им и да не
ги наранят.
Последва тържественото изпращане на младо-
женците НУ Брат Иван и Сестра Снежана отново
под звъна на стоманения купол от седемте меча
и ударите на чуковете. След тях с продължително
многоминутно аплодиране на Севера от Юга на за-
лата бяха изведени развълнуваните сестри…
Във фоайето пред Зала „Европа” щастливата
масонски венчана двойка НУ Брат Иван и Сестра
Снежана дълго приемаха поздравления, цветя и
подаръци и отвръщаха с обич, предвидили за все-
ки участник в церемонията паметен символичен
подарък. А по-късно в Русенската опера младоже-
никът почерпи братята и сестрите щедро.

74 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 75

нашите церемонии нашите церемонии

26 април 2003 г., Великден, Храм на Великата

ложа на Турция в Истанбул. Церемониал „Масон-
ска венчавка” на ВУ Брат Васил и Сестра Лидия
Колеви (двойката вляво), ръководен от У Брат
Омер Куран – Майстор на Ложа „Ахенк” от Вели-
ката ложа на Турция. Снимки Личен архив

За първа масонска венчавка в ОВЛБ може се счи-

та тази на първата българска двойка, женена по този
ритуал в Истанбул на 26 април 2003 г. Точно навръх
Великден в един от храмовете на Великата ложа на
Турция, непосредствено след ритуала по побратимява-
нето на нашата Ложа „Звездата на София” с турската
Ложа „Ахенк”, се провежда церемониалът „Масонска
венчавка”, ръководен от У Майстор на турската ложа
Брат Омер Куран, подпомаган от офицерите на ложата,
си спомня днес тогавашният наш младоженец ВУ СВС
Брат Васил Колев. Освен той и съпругата му, Сестра
Лидия, заедно с тях под масонското венчило минава
и една турска братска двойка от Ложа „Ахенк”, чиито
имена обаче времето не е съхранило в спомените за
това първо по рода си събитие за нашата ОВЛБ.
На ритуалния церемониал присъствали около 40
братя и сестри от Ложа „Звездата на София” и още око-
ло 40 братя и сестри от други ложи на ОВЛБ (по това
време още ВЛССПЗБ), както и 100-тина братя и сестри
от ложа „Ахенк” и други турски ложи.
Поради големия брой желаещи да участват в цере-
монията храмът е препълнен от братя и сестри. Но за
да се осигури визуален контакт с вълнуващото събитие
и се гарантира в някаква степен съпричастие с него
и за останалите извън храма, церемонията се преда-
ва в реално време на голям екран в съседния храм.
Сред присъстващите са и тогавашният НУ ВМ Брат Бо-
рислав Сарандев, МУ ВК Брат Григорий Вазов, УМ на
Ложа „Звездата на София” Брат Георги Езекиев, МУ
Брат Георги Бочуков и много други. От страна на Ве-
ликата ложа на Турция присъства ВУ Заместник-велик
майстор.
А за доброто настроение на съвместната галавече-
ря много допринася Сестра Нели Рангелова, превър-
нала се през годините със своето изпълнителско пе-
сенно творчество в душата на масонските празници на
ОВЛБ.
След вечерята всички български участници са из-
ключително приятно изненадани, когато малко преди
полунощ турските братя подаряват на всички по едно
червено великденско яйце. Но последва и нещо пове-
че. Братя-домакини организирали автобусен транспорт
за всички да ги откара до Българската екзархия в Ис-
танбул, където в храма „Св. Иван Рилски” в полунощ
всички запалват по една свещичка. Сред тях е и ВУ За-
местник-велик майстор на Великата ложа на Турция.

76 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 77

нашите церемонии
5 март 2005 г., Храм на Великата ложа на Тур-
ция в Истанбул. Церемониал „Масонска венчав-
ка” на Брат Павел и Сестра Цвета Балабанови (от-
ляво), на Брат Михаил и Сестра Петя Добреви (в
средата) и на младото турско семейство (вдясно),
ръководен от НУ Брат Ремзи Санвер – Велик май-
стор на Великата ложа на Турция, тогава още У
Майстор на ложа „Юлкю”. Снимки Личен архив
На 5 март 2005 година сегашният Велик Майстор на
Великата ложа на Турция НУ Брат Ремзи Санвер, тогава
още като У Майстор на Ложа „Юлкю” , ръководи сватбен
масонски ритуал в Истанбул, в който освен младо тур-
ско семейство участват още Брат Павел и Сестра Цвета
Балабанови, а така също Брат Михаил и Сестра Петя До-
бреви от ОВЛБ.
„Пролетта на 2005-а е. Тържественият ритуал се про-
вежда в „Масонския храм”, описва подробно атмосфе-
рата и хода на този масонски венчален церемониал ВУ
Брат Петър Балабанов, Стар заместник-велик майстор на
ОВЛБ, в своите „Реминисценции от една масонска сват-
ба в Истанбул” (сп. „Зидарски преглед”, книга II, година
2009, с. 54). Той продължава: „Ложата е закрита. Храмът
е богато украсен с цветя. Пред олтара е поставена маса за
младоженците. Върху масата са приготвени чаши с вино
и цветя, халките на младоженците и дълга синя лента…”
И така докато стигне до края на ритуала: „…Майсторът
на ложата подарява на младото семейство малък стъклен
жезъл, олицетворяващ тяхното семейство.”
78 месец ноември ● година 6012 ●
19 февруари 2009 г., Храм на Ложа „Бал-
канска звезда” в Русе. Церемониал „Масонска
венчавка” на Брат Симеон и Сестра Зорница Пе-
ткови, ръководен от У Брат Михаил Михайлов,
тогавашния Майстор на Ложа „Балканска звез-
да”, Ориент Русе. Снимки Архив на Ложа „Бал-
канска звезда”
Във връзка с предисторията на последвалата пър-
ва масонска венчавка у нас на 19 февруари 2009 г. в
Храма на Ложа „Балканска звезда” в Русе на Брат Си-
меон и Сестра Зорница Петкови МУ Брат Лука Станчев
– Стар велик стражник, днес си спомня, че всичко е
започнало с приятелството му със семейство Санвер,
което датирало от 2003 г. През 2004 г. се стигнало
до решението да се побратимят Ложа „Юлкю” в Ис-
танбул, водена тогава от сегашния Велик майстор на
Великата ложа на Турция НУ Брат Ремзи Санвер, с
Ложа „Дъгата на Пловдив”, водена тогава от сегашния
Велик ковчежник на ОВЛБ МУ Брат Румен Найденов.
Впечатлен от вече видяното и преживяното от прове-
дените масонски сватби в Истанбул, на които МУ Брат
Лука Станчев е присъствал, той настоял побратимя-
ването да се съпътства от масонска венчавка. Така
след ритуала по побратимяването на 5 март 2005 г.
в Истанбул, освен младо турско семейство, се вен-
чават още Брат Павел и Сестра Цвета Балабанови, а
така също Брат Михаил и Сестра Петя Добреви, за ко-
ето споменахме по-горе. Впечатлението било толкова
● месец ноември ● година 6012
нашите церемонии
силно, че когато Ложа „Тракия” получава Светлина,
си спомня МУ Брат Лука Станчев, заедно с У Брат Ни-
колай Божилов – Майстор на Ложа „Тракия”, решават
да реализират в България за първи път Церемониа-
ла „Масонска венчавка” между Брат Симеон и Сестра
Зорница Петкови в Ложа „Балканска звезда” в Русе.
Пловдивско-пазарджишката връзка в случая била в
това, че Брат Симеон Петков е един от учредителите
на Ложа „Тракия”.
В Протокол №176 от 19 февруари 2009 г. за про-
веждането на Тържествен церемониал „Масонска
сватба”, предоставен ни от сегашния Майстор на
Ложа „Балканска звезда” МУ Брат Бранко Сотиров, е
описана подробно проведената церемония, водена от
тогавашния Майстор на Ложата У Брат Михаил Михай-
лов. В своето слово той припомнил ролята на брака
в обществото, както и важността на масонския брак
за препотвърждаването на извечния договор на чове-
чеството за продължаване на човешкия вид по пътя
на разбирателството и щастието. След вълнуващото
описание на церемонията следва особеното достойн-
ство на този протокол - тя завършва със закриването
й и с извеждането на младоженците под стоманения
купол от кръстосани саби.
След това следват и други масонски венчавки у
нас в ОВЛБ, като последната е тази, с която започнах-
ме - на НУ Брат Иван и Сестра Снежана. Още веднъж
честито на всички минали под масонското венчило:
Любов и щастие до дълбоки старини! ◊
79
Мисловен труд
О
бични сестри,
Обични братя,
Ако някога изведнъж почувстваме нужда
да имаме до себе си благоразположен събе-
седник и ако си представим, че би могло да
се случи така щото примерно, Платон да е някъде сред
нас, то в определен момент той вероятно би се обадил и
би започнал да ни разяснява най-важното философско
хрумване в живота си – своята приумица за света на ей-
досите. Във въпросния свят – би ни обяснил той, – засти-
нали в тяхната неизменност, биха могли да се открият
образците на всичко реално, находящо се във Всемира.
При това, узнавайки, че случаят го е срещнал с хора, уп-
Редовно годишно отчетно събрание ражняващи Масонството, той със сигурност би ни уверил,
на Обединената велика ложа на България че и ейдосът (сиреч идеята) за Масонството витае нейде
20 години ОВЛБ далеч от нас, че се намира в някакви селения, където
11–13 май 2012 г. стои като своеобразен еталон – еталон, предпазен от вся-
каква материална битийност и неподатлив на каквото и
да било въздействие от потока на времето.
МАСОНСКО За този еталон – енергично би ни уверил нашият ан-
тичен лектор – не биха могли да имат никакво значение
СЛОВО
всевъзможните човешки мнения или идейни дискусии: за
истинно и неистинно, за морално и неморално, за красиво
и грозно… Просто нашият живот, подреден в дни, месеци
за всички
и години, понякога белязан и с различни юбилеи, не би
могъл да го докосва. А ако би съществувала някаква въз-
можност все същият еталон да бъде мислен и одухотво-
рено, то вероятно не би било много трудно да се окажем
Написано и представено от: убедени, че той често се надсмива над нашите глуповати
МУ Брат Илия Кожухаров, опити да се саморекламираме като негови жреци, кои-
Велик оратор то – като крият нейде из просешките си дисаги някакви
(уж) негови копия и като ги размахват заплашително над
всяка глава – се държат така, сякаш могат да въздават
оценки и дори да произнасят присъди.
Днес ние можем само да гадаем за причините, които
са довели Платон до представата му за ейдосите, с които
той се е опитвал да обясни целия останал наличен свят.
Не е изключено около нея да се е увивала и една тънка
нишка на дълбокото му възмущение от несъвършените
земни дела на човека. Тях той ще приравни до белетри-
стичния образ на бледите сенки върху стените на някаква
въображаема пещера (сиреч върху стените на земния ни
живот). Ще ни внуши, че в своето несъвършенство дея-
нията ни могат да бъдат именно и единствено сенки на
идеите за същинските неща. И тук по всяка вероятност
той ще реши, че ние сами ще се досетим за още нещо –
че тези сенки ще са толкова по-бледи и по-несъвършени,
колкото по-надълбоко във все същата пещера (следова-
телно в земното) сме позволили да се разположи въпрос-
ният наш живот.
Някак между редовете обаче пред нас ще се възправи
и един важен въпрос – въпросът за пътя към познанието
на Платоновите идеи-еталони. И наистина, как би могло
да се достигне до тяхното съдържание, след като – така
или иначе – те са се оказали въведени от мислителя в
представата му за световното устройство?
Платон ще трасира път за отговор. И този път ще ми-
нава през взирането и виждането с ума. През онази на-
прегната интелектуална работа, към която го бил приу-
чил наставникът му Сократ и която била обозначавана с
думата „диалектика”. Иначе казано, техниката за правил-
ното водене на дискусия – техниката, която дефинитивно
трябвало да дарява всеки неин апологет с неопровержи-
мо сигурното достигане до знанието за който и да било
ейдос. На свой ред така разкриваното знание давало
право на всеки негов приносител да определя доколко
постъпките му са правилни. По този начин – представял
си Платон – се внасял ред. И се акуширало раждането на
80 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
нови Сократовци. И се ограничавала възможността – про-
дължавал да мечтае Платон – разни самовлюбени мъже,
останали младенци в мисленето, да стават тирани.
Дотук добре. Доктрината изглеждала стройна. Но…
Атина, вместо да помага в зачеването на нови Сократов-
ци, изпратила в царството на Хадес своя жив учител по
„внасяне на ред в мислите” – оригиналния Сократ. Пла-
тон бил поразен. Недостатъчно добре ли били учени ати-
няните на мисловен ред? Или имало твърде много хора,
за които точно редът в мислите бил най-неприемливото
нещо на този свят? Защото – да речем – силно стеснявал
радиуса на техните прищевки.
Платон обаче продължавал да настоява, че водачи на
хората могат да бъдат само онези просветлени люде, ко-
ито предварително са се добрали до неоспоримото зна-
ние за различните ейдоси: за ейдоса на благочестието,
за ейдоса на справедливостта, за ейдоса на красотата, за
ейдоса на хармонията… И разстилал всевъзможни пред-
писания, които да позволяват на подобни избраници да
вършат своята предводителска роля. Не се притеснявал
да разпореди:
„Най-великият принцип е, че никой мъж или жена не
трябва да остава без водач.”
Или:
„Никой не трябва да свиква с мисълта, че му е позво-
лено да върши нещо по собствена инициатива – нито
от усърдие, нито за забава. И както по време на война,
така и в мирно време очите на всеки трябва да са на-
сочени към неговия водач и вярно да го следват.”
И още:
„Дори в най-дребните неща той трябва да бъде ръково-
ден. Например трябва да стане, да се измие или да се
нахрани (…) само ако му е казано.”
И още:
„С една дума, всеки трябва чрез дълги упражнения да
научи душата си никога да не мисли за самостоятелни
действия и да стане изцяло неспособна за това.”
Накрая:
„Дори онези неща, които самата природа е създала
като частни и индивидуални, стават в известен сми-
съл обща собственост на всички. Самите ни очи, уши
и ръце започват да виждат, чуват и действат, като че
ли принадлежат не на индивидите, а на общността.
Всички се възпитават така, че да бъдат единодушни в
най-голяма степен при изказване на похвала и обви-
нения. И те дори се радват и скърбят за едни и същи
неща по едно и също време.”
И „в една и съща степен” – бихме могли да добавим
ние, помагайки на Платон да изрази още по-отчетливо
мисълта си.
Със сигурност далеч не един сатрап през вековете се
е възторгвал от Платоновите теоретични откровения. Със
сигурност много Цезаровци, Калигуловци, Нероновци, но
и Сталиновци, и Хитлеровци, и какви ли не още знайни и
незнайни диктатори са отправяли (често – мълком) думи
на благодарност към Платон за неговата учена подкрепа
на тяхната тирания.
Някой може да махне пренебрежително с ръка и да
обобщи:
Това са сцени от миналото на човечеството!
Подобна мисъл следва да ни накара да се запитаме – с
едно кратко, но сериозно:
Дали?
После можем да продължим и с други „дали”:
Дали днешният човек е имунизиран срещу подобни
щения?
Дали някъде дълбинно в нашите генетични ДНК-ин-
струкции не дреме някакво атавистично желание, ко-
ето (най-невинно!) да настоява очите на хората около
81
Мисловен труд мисловен труд

нас да гледат единствено нас и да следват (вернопо-

данически!) само нас?
„Човешко, твърде човешко”
– би възкликнал Фридрих Ницше, след което – необуз-
дано вдъхновен – би взел перото и би написал втори том
към известното си съчинение с това име, без да пропусне
да добави и върху неговата титулна страница подзагла-
вието:
„Една книга за свободни духове”.
Разбира се, освен деспоти животът постоянно е раж-
дал и всевъзможни Диогеновци и Езоповци, всевъзможни
Цицероновци, всевъзможни Бруновци, Волтеровци или
Ницшевци, които все са намирали и намирали поводи да
не се включват в общия хор на разпоредените ликувания
и овации. Понякога дори се е случвало самите власте-
лини да благословят съществуването на разни хлевоусти
волнодумци – естествено, най-вече като шутове. И с това
поставяли обществото в една голяма нужда – нуждата от
полагане на тежък мисловен труд, когато е трябвало да
се лута между изумлението:
„Шут, но казва истини!”
и пренебрежението:
„Истини, но в устата на шут!”
Естествено, средновековието с неговите служебни шу-
тове не е било оригинално. Още Рим, античният Рим, е
имал в номенклатурата на длъжностите си странния пост
на така наречения „държавен роб”. Казвали му „Servus
publicus”. Покрай всичко друго неговата професионална
характеристика включвала и изискването да участва в
шествия, организирани по повод на някакъв юбилей или
гласуван от сената триумф. А ролята му се свеждала до
големи са самозаблудите. А между тях най-пагубни са
самозаблудите за собственото ни величие. А собстве-
ното ни величие се вдига неудържимо под фортисимо-
то на всевъзможни фанфари.
Ето защо, изглежда, че би било по-добре да си повта-
ряме по-често – като в поетично или музикално рондо:
„Та ти си само човек! Затова внимавай да не паднеш!”
Впрочем за старите юдеи юбилеят, който се отбеляз-
вал на всеки 50 години, бил важен акт. Но не в някакъв
параден смисъл. Да, имало тръбни призиви. Но те били
по-скоро сигнал за събуждане на съвестта. Така напри-
мер, когато бъдел обявен съответният ден, онези, кои-
то били загубили земята си след залог, отчуждаване или
дори продажба, я получавали обратно от използвалите
я в предходните години. А попадналите в робство бива-
ли освобождавани. Тези предписани повеления трябвало
периодично да въздават някакъв вид покровителство над
междувременно осиромашелите или поробените.
Днес подобни припомняния биха се сторили на мнози-
на като възмутителна провокация. Или като бълнувания
на побъркан преводач от старовременен иврит.
Но… всъщност те са недвусмислен древен знак към
нас, който ни поднася с всичкото историческо удивление
поне два важни урока: първия, за отдавна забелязаната
нужда човекът да бъде очовечаван, и, втория, за ниския
коефициент на полезно действие от уроците по очовеча-
ване.
Ето ги и свидетелствата:
„И говори още Господ на Моисея на планината Синай,
думайки:
(…) Изброй си седем съботни години, седем пъти по
Изкуството на
словото*
Градеж на МУ Брат Иван Войнов
Брат д-р Иван Войнов е роден през 1920 го-
дина в Дупница в семейство на зъболекари.
Бащата е масон. Неговите детски и юношески
години преминават в София, където завършва
известната Първа мъжка гимназия. Годините
на Втората световна война прекарва в Герма-
ния. Там завършва право с докторат. Профе-
сионалният му живот протича изцяло в Бъл-
гарската секция при Радио „Свободна Европа”
като шеф на продуцентски отдел. Участва дей-
но във възстановяване на Свободното зидарс-
тво в Германия от самото му начало. Заемал е
многократно всички сановни длъжности. През
1992 година по негова инициатива мюнхенска-
та му Ложа „Лесинг” подготвя и провежда при-
емането на седмина българи, които по-късно
поставят основите на първата „немска” ложа в
София. През 2001 година Брат Иван Войнов по-
чива в скромния си дом в мюнхенския квартал
Оберменцинг, след като е видял осъществена
голямата мечта на своя живот – велика ложа

това: първо, да върви непосредствено зад императора
или пълководеца, който приемал любезно задължителни-
те възторзи на тълпата, и, второ, да му повтаря – натрап-
чиво, безстрастно, но и някак властно:
„Cave ne cadas… Cave ne cadas…” („Внимавай да не
паднеш… Внимавай да не паднеш…”).
Според някои летописи все същият държавен роб
трябвало задължително да добавя и изречението:
„Hominem te esse memento!” („Помни, че си само чо-
век!”).
Дали това е бил просто някакъв театър за простолюди-
ето? Или искрено в неговата сериозност намерение, щото
хората от върховете да бъдат имунизирани срещу една
от най-големите човешки опасности: разстройването на
моралния вестибуларен апарат, причинявано от високите
вълни на славолюбието, на самодоволно усмихващото се
блаженство, на глуповатата самодостатъчна екзалтация
от елементарното попадане из обществените върхове (по
правило придружавано и със съответно място във всевъз-
можните добре охранявани VIP-общества)?
За съжаление отговорът лежи нейде из античните
гробници.
Но… това не е беда. Не е никаква беда! Защото всички
ние вероятно носим достатъчно много бацили и на сла-
волюбието, и на самодоволното блаженство, и на посто-
янната готовност за глуповата екзалтация. Следователно
просто можем да се вгледаме в самите себе си. И да уста-
новим дали сме готови да си кажем:
„Внимавай да не паднеш.”
И пак:
„Внимавай да не паднеш.”
Някой може да попита:
Защо тук не звучат юбилейни химни? Къде са дължи-
мите фанфари?
По-важното обаче – както ми се струва – е да си на-
помняме:
Ние сме просто и само хора! И като хора сме много
податливи на заблуди. А измежду всички заблуди най-
седем години, за да ти излязат в седемте съботни го-
дини четирийсет и девет години;
и затръби с тръба в седмия месец, в десетия (ден) от
месеца,
в деня Очищение затръбете с тръба по цялата ваша
земя;
и осветете петдесетата година и обявете свобода по
земята на всичките ѝ жители: това да ви бъде юбилей;
и всеки да се върне във владението си, и всеки да се
върне между племето си” [Библия, Трета книга Моисе-
ева „Левит” 25:1, 25:8-10].
Един паралел:
„Праведността е у онзи, който (…) раздава от своя имот,
въпреки любовта си към него – раздава на роднините
и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в не-
воля], и на просяците, и за освобождаване на робите”
[Коран, Сура 2 :177].
Към двата урока може да се прибави и трети: да не
се поддаваме на измамната представа, че сме пожизнени
владелци на материалните блага. Ето и неговото свиде-
телство:
„Земята не бива да се продава завинаги, защото земята
е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници” [„Левит”,
25:23].
Обични сестри,
Обични братя,
Нека ни бъдат честити двете пети от онзи бъдещ юби-
лей, когато тези от нас, които ще бъдат живи тогава, ще
могат да раздадат на много от нуждаещите се онова, от
което те имат нужда, ще могат да дарят свобода на много
от онези, които са я загубили. И с това ще подпечатат
свидетелството, че очовечените човеци по земята са ста-
нали повече.
А онези, които не ще доживеят този ден – те нека
просто помагат. За да не се случи тъй, щото бъдещият
юбилей да се отложи. ◊
В
в Родината си.
секи от нас се е убеждавал много пъти в
това, колко важно е човек да владее изку-
ството на словото не само в качеството си
на сановник, но също и във всекидневието.
Било като е постигнал нещо посредством
това изкуство, било като е пропуснал да
постигне нещо, защото не го владее. В рамките на
настоящата беседа няма да е възможно дори бегло да
се обхванат всички стигнали до нас и свързани със
занимаващата ни тема размисли, формулировки, раз-
работки и трудове.
Тук искам да спомена само една мисъл от периода
на разцвета на ораторското изкуство през древност-
та. Тя е родена през късния римски период: „Нищо
по-хубаво не са оставили нам безсмъртните богове от
величието на словото”.
Спокойно можем да се присъединим към това ста-
новище, колкото и преувеличено да ни се струва то,
защото именно словото дава възможност на човека да
направи достъпни за другите своите мисли или пък
тъкмо напротив – умело да ги прикрие. Искам да кажа,
че владеенето на това изкуство само по себе си не
носи нито позитивен, нито негативен заряд: то може
да бъде използвано и в едната, и в другата посока в
зависимост от целите и стремленията, характера на
оратора, както и от конкретните условия, времето и
мястото на произтичащите събития.
Поради тази причина красноречието е сред уме-
нията, будещи в най-висока степен подозрения и не-
доверие, макар и запазило обществено признание от
античността до ден днешен. Демагозите не са харак-
терно явление само за нашата епоха – хилядолетия
наред те въвеждат хора и цели народи в заблужде-
ние, тласкат ги към гибел. Случилото се през послед-
ните пет-шест десетилетия е само един от безбройни-
те примери за това.
От друга страна, красноречието е донесло и много
добро, когато използването му е било мотивирано от
добро и е имало за цел да мотивира хората за правене
на добро. В идеалния си вид красноречието би могло
да се дефинира като умение да се запленят чрез сло-
во другите от собствените ни убеждения, да ги зара-
зим със собствените си чувства, като в крайна сметка
ги спечелим за нашата кауза.
Словото има три особености, които
го ограничават от произведенията на
истинското в най-тесния смисъл на думата
изкуство.
На първо място, то е във висша степен целенасо-
чено. Съществуването му не е оправдано само по себе
си, каквото е това на един стих например. То поучава,
тревожи, убеждава. Това обаче не е всичко. На вто-
ро място, то е в значителна степен по-рационално от
другите произведения на изкуството. И трето, връз-
ката между него и автора му – оратора, е много по-
тясна, отколкото, да речем, между поета и неговата
рожба – стиха. Словото е неразривно свързано с ора-
тора – характерът на изложението е съществена със-
тавна част на самото слово и това се отнася с еднаква
сила както за свободната реч, така и за предвари-

82 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 83

Мисловен труд
телно написаната. Понеже ораторът се обръща от ця-
лото си сърце към сърцата на своите слушатели, той
е в състояние да проникне до по-дълбоки пластове
на тяхната духовност, отколкото един писател, който
адресира творбата си към анонимен потребител. Той
разполага освен със смисъла на самите думи, още и
с други недостъпни за писателя оръжия: тон, гласови
акценти, изражение, жестикулация и на първо място
– лично обаяние. Всичко това дава на словото зна-
чително по-голяма въздействаща сила, но, от друга
страна, то страда и от голям порок – недълговечност.
В риториката личността играе значително по-голя-
ма роля, отколкото в областта на поезията или живо-
писта, доколкото всяка реч съдържа повече или по-
малко една изповед. Влиянието на словото зависи не
само от онова, което ораторът казва и как го казва,
но също и от това, какво представлява самият оратор.
С други думи, красноречието е нещо съвсем особе-
но, уникално, подчинено на свои собствени правила
и закони.
Що се отнася до самия оратор, и до днес не е
намерен верният отговор на въпроса: Ражда
ли се той или се обучава?
В идеалния случай са налице и двете предпоставки.
Тук нямам предвид словоохотливостта, а умението
да се говори. Всички знаем много добре, че далеч
не всеки, който говори много, има какво да ни каже!
Най-важното за един оратор е да бъде в състояние
естествено и без усилия да даде израз на онова, ко-
ето го вълнува и което иска да сподели със слушате-
лите си. Крайните интроверти (Хора, насочени навъ-
тре, към вътрешния свят и енергията им идва от него.
По-силно изразената интровертност се характеризи-
ра с по-силно изразена резервираност, усамотение,
спокойствие, обмисляне на собственото поведение,
интимност – бел. ред.), лесно смущаващите се хора
могат да заемат ораторския пулт едва след като са се
освободили от тези в дадения случай негативи чрез
упорити упражнения и трениране на волята.
С това не искам да кажа, че всеки, който е
опазен от сценична треска, е роден оратор.
От сценична треска са страдали такива
велики оратори като Цицерон, Жан Жорес и
Дизраели.
Както и ред други. За овладяване на сценичната трес-
ка е необходим самоконтрол. Според древните сто-
ици, който се научи да овладява външния израз на
вътрешното си състояние, скоро се научава да владее
и самото състояние. Това идва да ни каже, скъпи Бра-
тя, че който се преструва на храбър, с течение на вре-
мето става храбър. Неуспехите, които ще го съпътст-
ват в началото, не бива да го обезкуражават. Кои са
останалите качества, притежавани от успешния ора-
тор, или към усвояването на кои качества следва да
се стреми начинаещият, за да постигне успехи на това
поприще? Първото вече описах – той трябва да бъде
открит и естествен. На второ място, ораторът след-
ва да бъде едновременно темпераментен и господар
на чувствата си. Ако се налага да говори в свободен
текст, той трябва да бъде находчив. На четвърто мяс-
то, ораторът трябва да разполага с добра памет и, на
пето – той трябва да се упражнява, да се упражнява
и упражнява. Предлагат се множество помагала за
84
провеждане на тези упражнения. Искам да спомена
още нещо: ораторът трябва да бъде достъпен, лишен
от суета и преструвка. От казаното дотук и от онова,
което още имам да кажа, следва да се заключи, че
то всичкото е предназначено не за оня, който иска
да произнесе слово или да изнесе градеж само за да
блесне в очите на своите слушатели, а за този, който
наистина иска да им каже нещо. Тежки са тези изис-
квания. Наличието на толкова малко на брой наисти-
на добри оратори никак не е случайно. Когато обаче
са налице предпоставките, обучението може да стори
чудото. Естествено, нужна е и съответната обща кул-
тура. Необходимо е натрупването на богат, многоо-
бразен и услужлив речников запас. Необходими са, с
една дума, постоянно образоване и обогатяване ли-
чността на човека, защото изграждането на оратора
е производно от изграждането на неговата личност.
Целта на образоването и духовното обогатяване на
оратора в никакъв случай не е създаването на сло-
весни виртуози. Такъв виртуоз е онзи, който владее
до съвършенство словесния инструмент и е готов да
го постави в услуга на която и да било кауза. От чисто
формално-техническа гледна точка такова постиже-
ние може и да изглежда върхово, но зад него не стои
цялостната личност на оратора и публиката най-често
долавя този момент.
Друг въпрос, който неизменно се поставя във
връзка с изкуството на речта, е следният:
Кое е по-добре – да се чете или да се говори
свободно?
Доколкото повечето от нас не са белязани свише в
това отношение, нормално е да се чете предвари-
телно подготвен текст. Четенето заема точно про-
тивоположния край на пространството между себе
си и свободната реч, което на свой ред е изпълне-
но с ред най-разнообразни възможности. Те всич-
ки се различават според степента на подготвеност
на оратора. Изцяло прочетеното слово губи много
от блясъка, който излъчва непосредствеността, от
напрежението, което обзема слушателя, станал съ-
причастен свидетел на творческия процес, съпътст-
ващ свободната жива реч, премиерата в процеса
на самото ѝ създаване. Но тъй като недостатъците
на живото слово превъзхождат значително по обем
неговите предимства, повечето опитни оратори се
придържат към практиката да използват бележки.
Обикновено те съдържат скелета на цялото слово,
напомняне за основните пунктове, а така също и на-
чини за преминаване от една тема към друга. Мнози-
на оратори наизустяват уводната и заключителната
част от речта си. Начинът, по който се изготвят пис-
мените бележки, е от изключително значение. Кол-
кото по-неопитен е ораторът, толкова по-обхватни
следва да бъдат бележките. Възможно е дори те да
съдържат пилотни фрази за всеки абзац от словото.
Възможно е също така различните бележки да бъдат
подчертавани с различен цвят съобразно критерии,
които ораторът сам изработва. Стилът на речта, не-
зависимо дали е свободна или прочитана, се раз-
личава качествено от този на писане. Не можем да
говорим, както правят това книгите. Съществуват
някои основни правила, чието неспазване води до
това още от самото си начало речта да се окаже до-
садна за слушателите, като все повече се откроява
с това си качество, колкото повече напредва.
месец ноември ● година 6012 ●
Най-първо сред тях е правилото да се
използват възможно най-къси изречения.
Дългите изречения, широко използвани
впрочем, по мое дълбоко убеждение са
плод на неправилното схващане, според
което колкото по-дълго и заплетено е
изречението, толкова по-учен и образован е
неговият автор.
Прекалено многото подчинени изречения в едно
главно са обикновено не само подчинени, но и из-
лишно подчинени. Заради внасяната от тях мъгла е
трудно да се съзре ясно основното. Късото изречение
задоволява любопитството на слушателя почти едно-
временно с неговото събуждане.
Второто правило е свързано с употребата
на отглаголни съществителни и то гласи:
Действията следва да се описват с глаголи,
а не с отглаголни съществителни.
Красноречив пример в това отношение е лако-
ничното изявление на Цезар, достигнало поради
вътрешната си сила и съдържание до наши дни:
„Veni, vidi, vici”(„Дойдох, видях, победих”). Друг
един съобщава на свой ред: „След пристигане по
тукашните места и техния оглед завоюването на
победата започва да изглежда постижимо”. Този
мъж обаче с положителност няма да отвоюва ни-
каква победа, понеже, както отбелязва един оп-
итен риторик, склонността да се възпроизвеждат
действия чрез стилизирано използване на отгла-
голни съществителни възпроизвежда определени
качества на личността. Обикновено така постъп-
ват слаби, колебливи и страхливи личности. Ко-
гато човек използва направо самия глагол, той
няма друг избор, освен просто да каже какво ста-
ва и кой го прави. Прибягваме ли обаче до мно-
гобройни словеса, завършващи на „ане”, „имо”,
„ими” и подобни, то изказът ни става мъглив и
колеблив.
Третото правило надали се нуждае от
обосноваване. То гласи: Пазете се от
клишета! Те досаждат на слушателя.
Търкалят се непрекъснато из всякакви уста, пора-
ди което са напълно загубили своя вкус и острота.
В психологията съществува закон за затихващото
дразнение, съгласно който „постоянното присъст-
вие на определен дразнител намалява постепен-
но неговия интензитет”. Буди ли у някого каквото
и да било чувство фразата „качество на живота”
– фраза, която при появяването си в обществено-
то пространство преди няколко години неизбежно
предизвикваше интерес и любопитство? Подобни
думи и фрази следва да се заместват със синони-
ми или описания, в търсене на които трябва да
се прояви упоритост и изобретателност. С това
не искам да кажа, че изтърканите думи и изрази
изобщо не бива да се използват – целта е употре-
бата им да бъде сведена до поносими параметри.
Голяма услуга би ни сторил в това направление
един речник на синонимите. Ораторът трябва не-
прекъснато да се стреми да активизира все по-
големи пространства от богатството на своя па-
сивен речник.
● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
Четвъртото правило е понятно от само себе
си: Ораторът трябва да говори артистично!
Той трябва да говори за погледа на онези, до
чиито сърца иска да стигне. Гледането е по-лес-
но от слушането. Който иска да говори артистично
обаче, трябва да се съобразява с три неща. Първо,
всякакви описания са отегчителни. Ораторът в ни-
какъв случай не бива да прави опити да се конку-
рира с фотографията. Светът на изреченото слово
е свят на движение. Второ, ораторът трябва да се
опитва да изобразява и вътрешни духовни процеси,
и взаимозависимости. За да прави това обаче, той
трябва да разполага с точни познания. Абстракт-
ните брътвежи са, разбира се, много по-достъпни.
И трето, сравнението е основен похват за артис-
тично излагане на материята. През 1848 г. Уланд
произнася в катедралата „Свети Павел” реч против
наследяването на короната. От тази реч е прочуто-
то изречение: „Революция с монарх по наследство
прилича на сивокосо бебе”. И още: „Германската
национална идея трябва да се осъществи; тя обаче
не е просто малцинствена статистика; иначе можем
да белим и белим ябълката на държавността, дока-
то Германия остане голяма колкото Лихтенщайн”.
Артистичността е от особено голямо значение, ко-
гато трябва да се посочват цифри. Слушателят ги
ненавижда, понеже те не будят в съзнанието му
никакви представи.
Четвъртата препоръка към оратора е по-важна
от първата: искаш ли да те слушат, говори крат-
ко! Лаконичността е най-силният ти коз. Ще рече,
трябва да се казва само онова, което непременно
има нужда от казване. Ни дума повече! Добре е да
се отбележи на това място, че до ден днешен нико-
му не се е удало да изчерпа която и да било тема.
В ред случаи обаче изложението изчерпва слуша-
телите напълно.
Като пето правило ораторът следва да не
забравя от време на време да споменава по
някоя любопитна подробност! Слушателят
мрази абстрактното и винаги е доволен
да чуе нещо, което може с лекота да си
представи.
Всичко обобщено е абстрактно – лесно достъпни
остават подробностите. Логиката прави разлика меж-
ду род, вид и индивид. Насекомите са род, пчелите са
вид, а пчелата Мая (герой от популярен рисуван се-
риал през осемдесетте години на миналия век – бел.
прев.) е индивид. Индивидите по принцип предизвик-
ват по-голям интерес от родовете, а човекът по пра-
вило се интересува от другите хора. Почти във всички
случаи можем да си позволим да допуснем, макар и
за кратко, в словото си някой човек. Особено полезни
са описваните тук елементи на словото, когато става
дума да се защити някоя непопулярна позиция.
Но те са ни необходими и тогава, когато излага-
ме някакво абстрактно понятие. Цицерон например
не казва „всички те мразят, Катилина”, а „Сенатът
те мрази”. Една особена разновидност на занимава-
щата ни тук конкретизация на абстрактното са пре-
цедентите – примери, при които нещо се е случило
или някой е постъпил в миналото по начин, какъвто
ораторът има намерение да използва в настоящия
момент.
85
Мисловен труд
И като последна препоръка: Не забравяйте
чувството за хумор! Във всички случаи то ще
ви бъде от полза. Не и при произнасяне на
надгробно слово, разбира се.
След като ораторът е вече наясно със своята тема
и след като е събрал необходимия за нейното раз-
виване материал, той трябва да обмисли подредбата
на словото си. Всеобщо приложимо правило в това
направление отсъства. При една добре построена реч
слушателят трябва по-скоро да почувства вътрешната
й структура, и то единствено посредством удовлет-
вореността, която предизвикват у него гладкият ход
на изложението и логиката на разсъжденията. Не е
обичайно, а и оставя неприятно впечатление, когато
ораторът отнапред оповести предстоящото развиване
на темата си. От тактически съображения е напълно
приемливо неговото желание да завладее вниманието
на своята аудитория още отначало.
И ето че стигаме до въпроса, който се
изправя пред нас преди захващане с всяка
тема: Как да започнем?
Съществуват различни възможности. В училище на
всяко дете се внушава, че винаги трябва да тръгва от
общото, за да стигне до индивидуалното. Ако напри-
мер трябва да пишем върху битката в гората, описана
във „Вилхелм Тел”, следва да построим творението си
така: Най- популярен сред германските поети е Ши-
лер. Сред всичките му произведения най-доброто е
„Вилхелм Тел”. Най-прочута от сцените в тази творба
е „Битката в гората”. И ето че стигнахме до темата.
Това обаче е възможно най-лошият подход – изцяло
построен по каноните на дедуктивния метод.
Не е по-добър и историческият подход, освен ко-
гато самото естество на темата го прави неизбежен.
По-лошо и от посочените две начала е извинението,
че, видите ли, не съм добър оратор. Също така банал-
но и кухо звучи едно начало, което започва с „ако”:
„Ако днес си позволявам да привлека вашето внима-
ние, то моля да ми бъде позволено, преди да се заема
със същността на днешното си изложение, да обърна
внимание върху обстоятелството, че с оглед краткото
време, което ми е отредено, няма да бъда в състояние
да изчерпя темата в задоволителна степен, нито пък
да се впусна в детайли, така че моля…” и така нататък
и така нататък. Подобен оратор трябва най-сериоз-
но да се замисли за собствената си телесна цялост,
в случай че попадне в ръцете на разярените слуша-
тели.
Много повече е за предпочитане тъкмо обратно-
то на дедуктивните въведения – индуктивният ме-
тод. Понеже е много по-¬жизнен и начаса завладява
вниманието на слушателя. Ораторът започва с шега
или анекдот, за да продължи по-нататък от частното
към обобщеното. Ако пък такъв няма на разположе-
ние, най-добре е да хване направо бика за рогата. От
гледна точка на слушателя най-доброто начало е да
се стигне бързо до същината на темата. И за правил-
но построеното начало съществуват някои указания,
които биха могли да се вземат предвид:
1. Започваме с някоя общоизвестна и неоспорима
истина, па макар и поизтъркана. Например: „Кой би
се наел да оспори факта, че животът никога не опра-
вдава надеждите, хранени на млади години?”
2. Казваме в началото нещо скандално звучащо,
86
но галещо слуха на слушателя. Например: „Последно-
то повишаване на цените е опит за убийство”.
3. Изтърсваме нещо така абсурдно наглед, че слу-
шателите веднага наострят уши: „Известно ли ви е,
скъпи Братя, че в 17 страни на света робството е уре-
дено по законов път?”
4. Започваме със заявление, което леко се плъзва
по същината на темата: „Въпросът, който ни вълнува
днес, е този: Наистина ли е велика ложа нареклата
сама себе си така?”
5. Хващаме се за последното произнесено в залата
изречение или дума и тръгваме от тях.
Неотменима част от всяко начало е обръщението,
което в никакъв случай не бива да бъде фамилиар-
но. Има едно начало, което е общо за всички речи –
паузата. Застанал един път върху подиума, ораторът
трябва да изчака миг, за да се концентрира, от една
страна, и да нагнети напрежението – от друга.
Започнал един път да говори, ораторът не
бива да забравя, че има и край, защото той
най-често е по-труден от началото.
Най-общо казано, краят трябва да представлява
обобщение. Това следва да се приеме условно, до-
колкото нито един оратор не е в състояние да отго-
вори на всички поставени в разработката му въпро-
си, нито пък да изчерпи докрай цялата тема. От това
обаче важността на завършека не става по-малка.
Слушателят е към края по правило поотегчен, вни-
манието му е отслабнало, така че за оратора не ос-
тава друго, освен да го разбуди, да привлече внима-
нието му с нещо интересно и да завърши с апломб.
Това ,естествено, не може да се постигне, ако отно-
во започнем открито или завоалирано да се извиня-
ваме или ако обявим „и ето че вече привършвам“,
след което още 20 минути продължим да дърдорим.
Истинският завършек трябва да приповдигне духа.
Особено сполучлив е оня завършек, който подна-
ся някаква изненада, който отбелязва неочакван от
слушателя обрат. Представете си например такъв
край на слово, посветено на борбата срещу смърт-
ното наказание: „И така, безспорно остава обстоя-
телството, че никога и при никакви обстоятелства
не може да бъде морално оправдано умъртвяването
на човешко същество от други човешки същества.
Господа убийците обаче непрекъснато се опитват да
внесат промяна в тази даденост”.
Завършекът, дори когато изглежда импровизи-
ран, трябва да бъде много внимателно подготвен,
така че ораторът да бъде в състояние във всеки
един момент да завърши благополучно своето изло-
жение. Това дава допълнителна сигурност.
Казаното дотук всъщност описва някои похва-
ти, които помагат на оратора да придаде вкус на
своята реч, тъй както равномерно разпределените
в тестото стафиди правят това при добрия кейк. От
друга страна обаче, това е и въпрос на особения
стил, който характеризира отделния оратор от това,
дали той предпочита антитезата, парадокса или хи-
перболата – все дълбоко свързани с личностната
характеристика черти. Цитатите са също отлично
средство за ярко и лаконично внушаване на опре-
делена идея в съзнанието на слушателя, както и за
нейната защита срещу евентуален отпор. Цитира-
нето на стихове има едно огромно предимство: то
съживява монотонния ход на прозата посредством
месец ноември ● година 6012 ●
могъщия ритъм на мерената реч и така отговаря на
едно основно изискване в ораторското изкуство –
събуждане чувствата на слушателя. Едно-две кратки
стихчета, стига да са подходящи и добре подбрани,
могат коренно да променят настроението в залата.
Много трябва да се внимава обаче да не се пресоли
супата – прекаленото изобилие от цитати има обик-
новено за резултат тъкмо обратното на онова, което
ораторът си е поставил като цел.
И ето че опираме до проблема или по-скоро
– до комплекса от въпроси, свързани с
ораторската тактика.
Тук важи древната римска сентенция: „Овладей ма-
терията си – думите ще дойдат сами”. Нужно е да се
проучи най-основно проблема, върху който ораторът
е решил да се разпростре, защото незнанието трудно
може да се прикрие дори и от най-обиграния майстор
на речта. От друга страна, добрият оратор знае, че
ако иска да постигне целта си, трябва да се обърне не
само към разума, но и към чувствата на своя слуша-
тел. Колкото по-многобройна и по-слабо образована е
аудиторията, толкова по-лесно се превръща тя в море
от бушуващи чувства.
Два са начините на словесния изказ. Или
съобщаваме факти и обстоятелства, или
правим оценки.
Фактите могат да се подложат на проверка – оцен-
ката не. Последните бягат от доказателствата. Уче-
ният винаги се стреми да се домогне до свободни
от оценки и предразсъдъци факти от реалността и
прави своите заключения въз основа на логически-
те изводи, които тези факти предизвикват. И след
това преминава към своето изложение. Масата иска
оценки, а не логически заключения, така че тя оч-
аква да чуе какво би следвало да се е случило, а не
какво е станало в действителност. В повечето слу-
чаи обаче заключенията се правят въз основа на
оценки. Колко важно е да не забравяме този факт,
се илюстрира от друг факт: повечето хора изграж-
дат становищата си по отношение други хора или
събития не въз основа на собствени наблюдения и
разсъждения, а на базата на онова, което мислят
трети лица. Един оратор при никакви обстоятелства
не бива да забравя това! И ето че идваме до едно
твърде важно правило, към което горещо препоръч-
вам на всеки оратор да се придържа: никога не се
обръщайте към всички, а винаги имайте предвид в
словото си един имагинерен, а още по-добре – един
тип слушател, който е налице в залата.
Който се обръща към всички, не успява да
завладее ничие внимание.
Който обаче съзнателно, само по себе си естест-
вено, насочи острието на своето слово към конкретен
слушател или слушатели, той печели вниманието и
на останалите, тъй като всеки от тях остава с убеж-
дението, че именно той е адресатът на конкретното
изложение. Този подход обаче изисква от оратора
силна концентрация, особен апломб и самоувереност.
Трябва да се говори по начин, който непременно да
бъде понятен на средния слушател. Трябва да се па-
зим като от огън от всякакви чисто технически ефекти
● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
и похвати.
Когато произнасяте слово, Братя мои, трябва да
сте напълно наясно с обстоятелството, че слушатели-
те ви разговарят помежду си. Макар вие да не чувате.
И вие трябва да усетите смисъла на казваното от тях
по израза на лицата им. Ораторът трябва да бъде по-
стоянно нащрек по отношение и на най-слабата про-
мяна на настроението в залата, но в никакъв случай
не бива да допуска уплаха и несигурност, ако усети
сред слушателите си нарастваща неприязън или си
даде сметка, че контактът му със слушателите губи
своя интензитет. Всяка реч е схватка между оратора
и неговата публика и който допусне нервите да го ли-
шат от ясна представа – за себе си и слушателя, той
е осъден на провал.
Друго важно правило за оратора е винаги
да търси верния тон, понеже той е решаващ
при установяване на контакт между него и
публиката.
От намирането на верния тон зависи също и ус-
пехът на самото изложение. Тонът допринася за дос-
товерното звучене на изложението. Патосът е също
въпрос, свързан с достоверността. Само оня, комуто
прилича патосът, може да се възползва от това ко-
варно оръжие. Иначе ораторът изглежда афектиран
и смешен.
Тук е може би мястото, Братя мои, да кажа нещо
и за техниката на речта, но се надявам, че няма да
ми се разсърдите, ако се огранича със съвета да по-
търсите сведения по този въпрос другаде. Понеже ог-
ромната материя, свързана с гласовите упражнения,
техника на изговора, дихателните упражнения и пр.
и пр., няма за нас онова значение, което има за про-
фесионалните оратори. Все пак няма да се откажа от
възможността да изброя няколко правила, които не са
пряко свързани с техниката на речта, макар известен
брой автори да ги класифицират именно там:
1. В никакъв случай не правете опити да променяте
гласа си. Говорете естествено, за да не прозвучите на-
прегнато и фалшиво.
2. Не говорете прекалено бързо дори и когато в зала-
та се забелязва неспокойствие и шум. По-добре е нещо
да остане недоизказано, недопрочетено, отколкото ка-
заното да потъне в шумотевицата – бързо изречено и
неразбрано.
3. В никакъв случай не говорете с равномерен тон –
така може да приспите слушателите.
4. Когато четете, не поставяйте листовете върху пло-
ска повърхност, защото това ви принуждава да сведете
лице надолу, като покажете на публиката плешивината
си, а от друга страна – затрудненият ви от неудобната
поза дъх се насочва не към аудиторията, а към пода.
5.Говорите ли по този начин, с наведена глава, про-
меняте в неблагоприятна посока естествения звук на
своя говор, защото притискате гласните си струни.
И накрая най-важното: заемайте енергично поди-
ума, отворете уста и не се бавете със затварянето ѝ! ◊
* Препечатваме градежа на Брат Иван Войнов от „Градежи”,
Книга I, на Центъра за масонска просвета при ОВЛБ, по подбор
на Гюнтер Хелман и преведен от У Брат Павел Главусанов.
87
Мисловен труд
СИМВОЛИ И МИТОВЕ
ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА
НА МАСОНСТВОТО
Градеж на Брат Владимир Левчев, Оратор на Ложа „Звездата на София”,
изнесен на 7 юни 2012 г. по време на ритуална работа в храма на ложата
М
асонството не е само братство на
„свободни мъже”, то е също така
и философия. Философията на
свободното зидарство е закоди-
рана в една изключително слож-
на система от символи.
Но защо това е така? И защо ритуалната
философия на масонската ложа и до днес е
покрита с воала на тайнството – дори и в най-
демократичните страни?
88
Това е така, зaщото тайността и символи-
змът не са само средство да се скрият опасни
идеи или информация от репресивно прави-
телство или от доминираща религиозна ин-
ституция. Тайнството има и друг, по-важен,
езотеричен смисъл.
Наистина по комунистическо време поетите
можеха да ползват метафорите и символите
като куфари с двойно дъно – за контрабанда
на опасни политически идеи. Това винаги е
месец ноември ● година 6012 ●
било така – и през Средните векове. Но метафо-
рите и символите в поезията и изобщо в човеш-
ката реч и култура не са някакво изобретение с
политическа цел. Те всъщност са в основата на
поетическия език.
Метафори и символи винаги са били
използвани, за да се изрази някаква
по-дълбока реалност, която е отвъд
способността на всекидневния
разговорен език да изкаже или обясни.
Как можем да разсъждаваме за нещо, което не
сме виждали и не бихме могли да видим или раз-
берем напълно, като например Сътворението на
света или предполагаемия Разум отвъд видимия
свят? Как може да се направи видимо невидимо-
то, освен чрез митове и символи?
В този смисъл тайно знание, знание за из-
брани и посветени хора винаги е съществувало.
Още от времето на древноегипетските, гръцки-
те и персийските мистерии. Масонските ритуали
са всъщност модерна версия на древните орфи-
чески, Дионисиеви или митраически мистерии.
Древните мистерии са били алегорични театрал-
ни представления само за посветени хора, пред-
ставления, които са изразявали висшата истина
или свещената реалност.
В края на известната Алегория за пещера-
та от „Държавата” на Платон, Сократ казва, че
тези, които са видели Светлината (т.е. Истината
отвъд нашия тъмен свят), не биха искали да се
върнат в мрачния и нереален свят на сенките,
прожектирани от Светилото на Истината върху
стената на пещерата. Но ние трябва да прину-
дим просветените, т.е. виделите Светлината, да
се върнат, защото те могат да ни учат или уп-
равляват по-добре. Тези, които са добили свет-
лината-мъдрост, не могат да бъдат корумпирани
с материални притежания, завист или омраза,
защото знаят, че всичко материално е измамно
тук, в света на сенките.
В Бхагавадгита (която се смята за най-мъдрия
Упанишад) пътят към Бога чрез Знание се нари-
ча Жнана йога. Гностиците, както и кабалистите
също вярват в съществуването на тайно Знание,
закодирано в текста на Светото писание. Те не
приемат този текст буквално, а търсят изгубено-
то Слово отвъд буквалността.
Масоните не са буквалисти. И макар
че те вярват в Бог, масонската
философия, закодирана в символи и
алегории, е обратното на религиозния
фундаментализъм.
Фундаменталистите приемат Библията или съ-
ответната Свещена книга на тяхната религия
буквално, без да разсъждават за тайното ѝ зна-
чение. Масонската философия е рационална, то-
лерантна и инклузивна и в този смисъл е обра-
тното на религиозния фундаментализъм.
Свободното зидарство като философия е един
огромен компендиум от символно знание. Масон-
ската философия се е развила до съвременната
● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
си форма през века на разума, века на научната
революция и експерименталното познание (18
в.). Но тази философия е запазила в себе си и
ренесансовата и предренесансова идея за един-
ството на света, за Проекта на Великия архи-
тект, който може да бъде предаден и обяснен
само по символен път.
Много от членовете на братството са били во-
дещи интелектуалци и просветители през 17-ти,
18-ти и 19-ти век. Но корените на масонската
философия и тайният масонски ритуал отиват
много по-назад във времето.
Всички религии ползват символи и митове,
за да изразят по-висшата истина, която е отвъд
нашата способност да я разберем или изразим
по рационален начин. Религиозните символи и
митове не са просто игра на нечие въображение
или „опиум за народа”. Те изразяват една по-ви-
сша реалност, която не е възможно да формули-
раме или разберем, ако ползваме за описването
ѝ само рационални съждения.
Ученикът на Фройд Карл Густав Юнг създа-
ва теорията за архетипите – символични обра-
зи или митове, произвеждани от нашето лично
безсъзнателно, както и от колективното безсъ-
знателно на племето. Нашият безсъзнателен ум
според разбирането на Юнг е ирационален, той
използва езика на образите и символите, на ар-
хетипите, а не езика на силогизмите и предава-
нето на рационално споделим опит.
В качеството си на психиатър Юнг наблюдава
множество пациенти и стига до извода, че същи-
те архетипи, които се явяват в някои от личните
им сънища, съществуват и в древните митове.
Той установява, че някои негови пациенти фак-
тически сънуват древни митове, за които нямат
никакво предварително знание. Така стига до
извода, че архетипните образи и символи се съз-
дават и ползват както от личния безсъзнателен
ум на всеки индивид в индивидуалните му съни-
ща, така и от „колективното безсъзнателно” на
народите в техните митове.
Митовете и символите не са непременно
ирационални.
Националният флаг или националният химн на-
пример са рационално конструирани символи. Но
те могат да бъдат мощно средство за обединява-
не на нацията. Един символ или един мит може
да има невероятна креативна (или деструктив-
на) сила в обществото.
Символите могат да се определят като отворе-
ни метафори. Метафората е речева фигура, в ко-
ято един видим обект или идея (означаемото) се
идентифицира с друг видим обект (означителя).
Например: „залезът е кървяща рана” (където
един видим обект се идентифицира с друг видим
обект) или „залезът е смъртта на деня” (където
един видим обект се идентифицира с абстрактна
идея). Означителят е винаги видим обект, но не
и означаемото.
Символите са отворени метафори. В единия
край на тази специфична речева фигура имаме
ясен видим обект: цветовете и фигурите на на-
89
Мисловен труд
ционалния флаг, орел, гарван, кръст, полуме-
сец, шестолъчка. Но от другата страна на тази
речева фигура имаме нещо, което е много по-
комплексно и по-трудно за изразяване от един
видим предмет или една специфична абстрактна
идея както при метафората. Националният флаг
символизира нацията, кръстът – християнството,
полумесецът – исляма.
Митът е символичен разказ, който обяснява
живота и света. Рационално конструираните ми-
тове се наричат алегории. Например платонова-
та Алегория за пещерата е рационално констру-
иран мит. Той изразява определена философия.
Пещерата е материалният свят, сенките на
стената на пещерата са фалшивите привидно-
сти, които взимаме за реалност. Ние, приковани
към стената с лице към нея, не виждаме истин-
ския свят, който е отвъд входа на пещерата, зад
гърба ни. Оковите са нашите предразсъдъци и
навици, нашето незнание. Абсолютните идеи,
които шестват навън пред входа на пещерата, са
истинският свят, който се прожектира в пещера-
та от слънцето, от Източника на светлина. Свет-
лината – това е абсолютното Знание или Бог.
Според старата дефиниция масонството
е „морална система, завоалирана в
алегории и илюстрирана със символи”.
Масоните нямат своя уникална морална
система, различна от ценностите на
хуманизма.
Те са рационални хора, които разбират добре, че
тяхната митология и символика не са непремен-
но историческа или физическа реалност. Масон-
ските митове и символи изразяват една по-ви-
сша реалност, която не може да бъде обяснена с
чисто логически съждения на прост език.
Ритуалът по принцип, включително масонски-
ят ритуал, е пресъздаване на някакъв мит, кое-
то помага на участниците в ритуалното действие
да се почувстват съединени с някаква по-висша,
неизразима истина, отразена в мита. Макар че
масонът задължително трябва да вярва в Бог,
масонството не е религия. Хора с всякакви ре-
лигиозни убеждения могат да бъдат масони. В
„Конституциите” на д-р Андерсън религията на
Свободните зидари е описана като „...тази рели-
гия, за която всички хора са съгласни, ако оста-
вят специфичните си разбирания за себе си”.
Едно от първите неща, които чиракът масон
научава, е, че зидарската ложа няма да се опит-
ва да влияе на неговите религиозни или полити-
чески вярвания, семейни задължения или патри-
отичен дълг. Има масони, които са християни,
други са мюсюлмани или евреи. Има масони от
всички раси, от всякакви леви и десни партии.
По-висшата Истина е отвъд конкретностите на
политиката, религията и бита. „Името, което не
може да бъде назовано” (според „Дао Дъ Дзин”),
Словото, което е било в началото ( според Еван-
гелието на Йоан), е навсякъде в живота, но все
пак е отвъд всекидневния свят.
Масонската философия има много общо с гно-
стицизма и кабалата.
90
Какво е гностицизъм? Това е
всъщност общото име, дадено на
доста разнообразни учения, не само
християнски, датиращи от късната
античност.
Името произлиза от гръцката дума „гносис” -
която означава знание, но по-точно едно езо-
терично, мистично, висше Знание – божествена
Светлина. Гностиците заимстват много от Египет
и Персия, както и от Юдаизма. Но идеята за Гно-
сиса, свещеното Знание, както и идеята за Един
Бог, който е отвъд човешките възприятия и от
когото целият материален свят еманира, има и
платонически корен.
Според гностическото Евангелие на Тома,
Христос казва:
„Ако тези, които ви водят, ви кажат „вижте,
Царството е в небето”, то тогава птиците не-
бесни ще ви предварят. Ако ви кажат „Цар-
ството е в морето”, то тогава рибите морски
ще ви предварят. Но Царството е и във вас,
тъй както и навсякъде около вас. Когато по-
знаете себе си, тогава и вие ще бъдете при-
познати. И ще разберете, че вие сте децата на
живия Отец...”
Очевидно това раннохристиянско разбиране
за вътрешен и личен път към Спасението, без
посредничество на църква, както и идеята, че
всички хора са деца на Бога и съответно братя
и сестри пред Бога, е различна от официалната
доктрина, приета по-късно от Църквата.
Все пак някои гностически и дуалистични идеи
упорито остават и преживяват цялото християн-
ско средновековие. Тези идеи идват от Изток
и чрез българската богомилска ерес повлияват
силно на катарите в южна Франция. Среднове-
ковната еврейска Кабала и ислямският суфизъм
също имат генетическа връзка с гностицизма.
Кабалистите, както и гностиците вярват,
че Светото Писание има тайно свещено
значение отвъд буквалния смисъл на
текста.
Християните-гностици, от друга страна, виждат
Христос като нематериален Логос (на български
тази гръцка дума се превежда като Слово), въп-
лътен в тялото на човека Иисус от Назарет. Те
също вярват в едно тайно, по-висше Знание, ко-
ето може да ни доведе до Спасение.
Иисус дава на учениците си Господнята мо-
литва:
„Отче наш, Ти, който си на небесата, да се
свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да
бъде Твоята воля на земята, както и на небе-
то! Насъщния ни хляб дай ни днес и ни прости
дълговете, както и ние прощаваме на длъжни-
ците си. И не въведи нас в изкушение, но из-
бави ни от лукавия. Защото Твое е царството,
силата, и славата – вовеки веков. Амин!”
Нека да дадем една възможна гностическа
интерпретация на Господнята молитва, интер-
претация, която би потърсила скрит символичен
месец ноември ● година 6012 ●
смисъл в нея. Според Евангелето на Йоан:
„В началото бе Словото и словото бе у Бог и
Бог бе Словото.”
Христос, Месията, е това Слово (Логосът) на
Бога. Той е Божията Мъдрост.
По време на Тайната вечеря Христос казва на
апостолите:
„Вземете, яжте, това е моето тяло... вземете,
пийте, това е моята кръв.”
И тук е основанието за Евхаристията, тайнство-
то на Светото Причастие. Разбира се, Иисус не
говори за буквален канибализъм или теофагия.
Тялото на Христос не е буквално човешко тяло.
То е Словото Божие, Логосът, Божията мъдрост.
Колкото до виното, от незапомнени времена
то символизира Световния Дух, или Светия Дух.
Ако Словото (или Мъдростта) е тялото на Хрис-
тос, Светият Дух е кръвта му. Така че Светото
причастие в тази гностическа интерпретация е
приемане на духовна храна: приемане Мъдрост-
та на Бог (която е Словото) и Световния Дух.
И ако приемем, като гностиците и кабалисти-
те, че Светото Писание има по-висше, символич-
но значение, тогава Отче Наш ще се окаже мо-
литва за Божествената Мъдрост, а не само хляб
за смъртното тяло. Божествената мъдрост е на-
същна за душата, както хлябът за тялото.
Тази интерпретация на Светото причастие не
е масонска. Защото масонството не третира тяс-
но религиозни проблеми. Но Масонството като
философия, подобно на гностицизма от Късната
античност, взема символите насериозно. Масо-
ните търсят Божията Мъдрост, изгубеното Слово,
изгубената тайна Дума на Архитекта на вселе-
ната.
Масонските символи и митове са преди всичко
свързани с работните сечива на зидарите каме-
ноделци и със строителството на храма на цар
Соломон. Храмът на цар Соломон в известен сми-
съл символизира Вселената.
Ще започна в обратен ред, с един символ,
който се явява само в третата степен на масон-
ството. Това е Масонската надница. Казва се, че
майсторът масон получава надницата си в „чуж-
да страна”. Майсторите масони научават, че опе-
ративните зидари в древни времена са получа-
вали като отплата за своята работа жито, вино
и олио.
Но Свободните зидари извършват
морална работа, затова тяхното
възнаграждение е духовно.
Тогава какво е естеството на „житото, виното и
олиото”, които майсторът зидар ще получи като
надница в „чужда страна”? Чуждата страна не
е нищо друго освен духовното Царство божие.
Това е царството на вечния Живот след смъртта.
Майсторската (трета) степен в масонството също
се асоциира с третата възраст, със старостта –
времето, когато човек е изучил всички житейски
уроци, изпълнил е всичките си житейски задъл-
жения и се приготвя за раздяла с живота.
Тогава какво символизират „жито”, „вино” и
● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
„олио” в „чуждата страна”, т.е. в духовния свят?
Житото се използва за приготвяне на хляб.
Ако се върнем към предполагаемото гностическо
тълкувание на хляба като тяло на Христос, кой-
то е Словото (Логосът), житото ( или хлябът) в
духовния свят символизира Словото Божие. Това
е изгубената Дума на Майстора, която масоните
търсят – Логоса, Божията мъдрост.
Виното, според предполагаемото гностическо
тълкуване на Светото причастие, символизира
Светия Дух – тази витална сила във и отвъд Би-
тието. Тази сила е тук, в нас и около нас, от Сът-
ворението – тя е искрата на живота.
А какво е олиото? От незапомнени времена и
особено преди времето на Томас Едисън, олиото
се е използвало като източник на светлина. Зна-
чи духовното „олио” трябва да е този източник
на Божията светлина, която ни просветлява и с
която започва Изричането-Сътворение на света:
„В началото Бог сътвори небето и земята. И зе-
мята беше безвидна и пуста; тъмнина се раз-
стилаше над бездната, и Дух Божи се носеше
над водата. И рече Бог: да бъде светлина. И
биде светлина.”
Духовната светлина, светлината на духовно-
то познание и моралното учение, е това, кое-
то се предполага, че е привлякло потенциалния
Свободен зидар към Ложата. Източникът на тази
светлина ще бъде един от трите компонента на
надницата, която майсторът зидар ще получи за
трудовете на своя живот.
Централният мит на свободното
зидарство е историята около
строителството на храма на цар Соломон.
Храмът на цар Соломон е първоначално по-
строен през 1005 пр. Хр. на хълма Мория, Храмо-
вия хълм в Ерусалим. Смята се, че хълмът Мория
е свещеното място, където Авраам се е готвил
да принесе в жертва на Бог своя син Исаак, но
е спрян от един Божи ангел. Според Библията
цар Давид е искал да построи Храма там, но му
е било забранено, защото ръцете му били окър-
вавени, така че той оставя тази задача на сина
си Соломон. Строежът на храма е започнат през
четвъртата година от царуването на цар Соломон
и третата година от смъртта на баща му Давид и
е завършен за седем години. В най-свещеното
място, „светая светих”, или „кадош кадошим” на
Храма се е съхранявал Ковчегът на Завета. А в
него са били Скрижалите със Заповедите, даде-
ни от Бог на Мойсей.
Храмът е разрушен от вавилонския цар На-
вуходоносор през 587 г. пр. Хр., но през 515 г.
пр. Хр., след края на Вавилонското заточение,
втори Храм бива построен на същото място. Вто-
рият Храм е разрушен от римляните през 70 г.
сл. Хр.
Според Юдаизма и според някои християни
хълмът Мория ще бъде и мястото на Последния
Храм, който ще бъде построен при идването на
Месията в края на дните.
Днес на Храмовия хълм се намират и две мно-
го важни мюсюлмански религиозни места – Ку-
91
Мисловен труд мисловен труд

полът на скалата (от 690 г.) и Джамията Ал-Акса
(от 715 г.). Според ислямската традиция Моха-
мед пристигнал тук с крилатия си кон и оттук се
издигнал в Небето. Под джамията се намира За-
падната стена, свещено място за евреите. Това е
подпорна стена, построена от Ирод Велики около
във всички човешки взаимоотношения, либела-
та – на равенство, отвесът – на „правота (или
честност) в живота и поведението”. 24-цоловата
линия символизира 24-те часа на деня: масонът
трябва да посвещава осем от тях на Бог или на
„достоен брат в беда”, осем часа на собственото

Втория Храм. А Иисус, според Евангелията, про-
повядва във и около Втория Храм и предсказва,
че той ще бъде разрушен през 70 г.
И така Храмовият хълм, седалището на първо-
началния Храм на цар Соломон, е едно от най-
свещените места в света. Той може да се смята
за родното място на три религии, място, което
все още играе важна политическа и религиозна
роля в Израел, в Близкия Изток и в целия свят.
За съжаление, вместо да бъде място на единство
и толерантност, Хълмът е станал място на разе-
динение и вражда между религиите.
• • •
Масонската свещена история започва с гил-
дията на строителите на Храма на цар Соломон
– първите масони (т.е. зидари). Техният леген-
дарен Велик Майстор бил Хирам Абиф. Всъщност
имало трима Велики Майстори при строителство-
то на Храма: самият цар Соломон, Хирам - царят
на Тир (във Финикия, или днешен Ливан), и Хи-
рам Абиф, който бил майсторът-строител на Хра-
ма. Хирам Абиф е споменат в Библията, в Трета
книга Царства 7:13-14, като „син на една вдови-
ца от Нафталимово коляно”, който бил „способен
и изкусен в умението да прави всякакви неща от
мед”. Тримата Велики Майстори ръководели хи-
ляди майстори- зидари, чираци и калфи. Това са
и трите степени в Свободното Зидарство.
• • •
Митът за Хирам Абиф, майсторът строител,
играе централна роля в масонския ритуал. Хирам
Абиф, според масонския мит, бил убит от три-
ма калфи, които се опитали да измъкнат от него
тайната дума на майсторите. Те били по-късно
заловени, осъдени и наказани от цар Соломон.
Но свещената дума била изгубена.
Може да се открие паралел между убийството
на Хирам Абиф и гностическата и дуалистична
идея, че първоначалният план на Твореца, или
Архитекта, е бил омърсен и изгубен – или с по-
мощта на силите на злото, или поради някакво
недоразумение във времето на Демиурга (строи-
теля) на Света.
Може да се види и паралел между Хирам и
АНКХ – ЗА СМИСЪЛА И
си призвание и осем – на съня.
• • •
Необработеният камък символизира ново-
посветения чирак, добър човек, който ще бъде
направен по-добър и ще стане съвършен камък ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕДИН ОТ
НАЙ-ДРЕВНИТЕ СИМВОЛИ
за храма. Масонът придобива съвършенство,
като работи върху себе си със символичните се-
чива. Индивидуализмът и личната отговорност
са важни характерни черти на масона.
• • •
Камъните за строежа на Храма са човешки
същества. А хоросанът е братска любов. Хра-
мът, който свободните зидари строят, е Духов-
ният храм. И хората са както строителите, така и
строителният материал.
• • •
Пергелът, кръстосан с винкел (прав ъгъл),
е може би най-известната масонска емблема.
Казва се, че пергелът е посветен на ложата, а
винкелът – на майстора. Някои изследователи
са забелязали обаче, че разтвореният пергел с
винкел под него представляват два триъгълника,
сочещи в противоположна посока. Ако добавим
основите на триъгълниците, те ще се превър-
нат в шестолъчката, Звездата на Давид, както
още се нарича щитът на бащата на цар Соломон.
Звездата на Давид се състои от два триъгълника
– единият сочи нагоре, към небесния или свеще-
ния свят, а другият – надолу, към материалния
свят. („Пътят нагоре и пътят надолу са един и
същи път” казва и Хераклит.)
• • •
Англоезичните масони използват буквата
„G”, която се поставя в центъра на масонската
емблема. Буквата „G” може да означава Geometry
(Геометрия) или God (Бог). Отново земното и Не-
бесното се кръстосват в тази буква.
• • •
Библията, „Великата светлина в масонство- но и ‘душа’. Основният смисъл на този символ
е ‘възпроизводство’, ‘единение’ и – като цяло –
то”, е важен елемент от „обзавеждането” на ло- У Брат Асен Сираков е Майстор
ЖИВОТ и ЖАЖДА за ЖИВОТ, с малката забе-
жата. Но масоните, които не са християни, могат на новата Съюзна ложа „Анкх” в лежка, че смисълът клони по-скоро към ‘БЪДЕЩ
да използват тяхната собствена Свещена книга
Ориент София. Неговият градеж ЖИВОТ’, в т.ч. и ‘ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА’, или
– Еврейската Библия или Корана.
е посветен на името на древния по-общо казано, ‘Безсмъртие’. Последното се

египетският бог Хор, син на Озирис, чиито ава-
тар е египетския фараон. Озирис е убит от злия
си брат Сет, но ковчегът му е открит в Библос
(Финикия) и неговият син Хор успява да го събу-
ди и вдигне със „здравото ръкостискане на бога-
лъв”.
• • •
Работните сечива, ползвани от обикнове-
ните зидари, също имат символно значение в
Свободното зидарство. Винкелът, пергелът, ли-
белата, отвесът, 24-цоловата линия, чукът и мис-
трията са полезни и практични работни сечива
в Оперативното зидарство. В Умозрителното зи-
дарство (масонството) те имат символично зна-
чение. Винкелът (правият ъгъл) ни учи на морал
Може още много да се говори за митовете и
символите в масонството. За символиката на чис-
лата и на Питагоровата теорема. Но в този текст
споменавам само най-важното и искам накрая да
се върна там, където започнах. Масонството е не
само братство на свободни мъже. То е езотерич-
на философия, философия, изразена в митове и
символи. Масонският ритуал е начинът, по който
се изразява тази древна философия. Масонският
ритуал е таен, само за посветени, по същата при-
чина, по която древните египетски и гръцки мис-
терии са били тайни. Причините са езотерични,
а не политически. Езотеричното знание изисква
посвещение. За да видим светлината, трябва да
се освободим от оковите на всекидневието. ◊
Д
символ.
ревноегипетският кръст АНКХ е и на боговете на смъртта и задгробния живот.
наистина един от най-древните
символи, достигнали до нас при
това с почти непроменена същ-
ност. Съвсем точното му произно-
шение едва ли би могло да бъде
реконструирано, но и АНК, АНХ, АНКХ и АНКХ
са напълно допустими и всичките форми (в т.ч.
и ОНК) широко се използват по света в зависи-
мост от особеностите на съответния език.
Етимологията на името клони към древния
египетски корен ‘НХ, който означава ‘живот’,
налага от факта, че символът е бил присъщ как-
то на боговете на зачатието и жизнеността, така
По тази причина в Древен Египет кръстът АНКХ
понякога е бил присъщ на Инанна и Ищар, на
Изида и Озирис, а в по-късни времена – на Аф-
родита и Венера . Терминът „венерино огле-
дало” е късна профанация като нарицателно за
този символ, който в астрологията е знакът на
планетата Венера и означава Любовта и Жен-
ското начало. В гробницата на ТутАнкхАмон оба-
че е открит изящен такъв кръст-амулет, който е
изпълнявал именно функциите на огледало.
Както сме чели, за египетската култура е

92 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 93

Мисловен труд
била характерна изумителната връзка между дума/
фраза и образ. Йероглифите, превърнали се в офи-
циална писмена система, освен всичко са давали бо-
жествено покровителство, знание и защита. В този
смисъл кръстът АНКХ, от една страна, е бил смятан за
могъщ амулет, а, от друга като йероглиф е означавал
‘Живота’ в цялото му разнообразие и ‘Безсмъртието’.
Чисто символично, ако го разгледаме съставно, ще ви-
дим, че цялостният символ се състои от кръста ‘ТАУ’,
обозначаващ земния живот, а над него е ‘кръгът’, или
‘елипсата’, обозначаващи вечността. Погледнато по
този начин, цялостният символ АНКХ означава дори
повече от „просто живот” и повече от „просто без-
смъртие”, защото означава преди всичко „ТРАНСФОР-
МАЦИЯ”, трансформация на всички жизнени процеси,
единността на божественото създание.
Много специалисти разглеждат символа АНКХ като
дуалистична комбинация на мъжкото и женското –
комбинацията Озирис/Изида или съюз между Земното
и Небесното. От езотерична гледна точка този съюз
може да бъде изтълкуван и като божествения произ-
ход на човека (от духовния кръг) и физическото му
падение към вторичното мъжко/женско възпроизвод-
ство. В частност смес от чисто божествено и по-скоро
земно се съдържа и в един от Древноегипетските ми-
тове за сътворението, символизиращ Мистерия, който
разказва за децата на слънцето Амун Ра (Ре), как Бо-
гинята на Любовта и Живота Изида (Изис) с помощта
на сестра си Нефтида (Нефтис) и племеника си Анубис
събрала разхвърлените по цял Египет части от трупа
на своя божествен съпруг и брат Озирис (разчленен
от брат му Сет). От всички 14 части те събрали 13,
а четиринайстата я направили сами допълнително, с
„подръчни материали”. След съживяването на Озирис
и след като му е било поверено Задгробното царство,
се ражда синът на Изида и Озирис – Хор.
В духа и смисъла на всичко казано не е чудно защо
този символ често е бил възприеман и като „Изгрява-
що слънце” (както е в „Книгата на мъртвите”, където
Атоун(Амоун)-Ра/Ре е издигнат към небето от Анкх в
присъствието на екзалтираните Нефтида и Изида) , и
като „Ключ към живота”, „Ключ към Задгробното цар-
ство” и „Ключ към Нил”, респективно „Плодородието”.
Значенията му, свързани с понятията „Здраве”, „Бла-
госъстояние” и Щастие”, имат и допълнителна при-
чина, свързана с известния в Древен Египет лечител
Имкотеп (живял около 3000 П.Х.), който е бил личен
лекар на семейството на фараона. Много години след
смъртта му той е бил провъзгласен за бог на меди-
цината в Египет. Той никога не се е разделял с този
амулет и е бил погребан с него. Интересно е да се от-
бележи, че в днешно време редица фармакологични
фирми използват символа на кръста АНКХ именно с
тези негови асоциации със здравето.
Въпреки своя, да го наречем, „езически” произ-
ход, ранното Християнство с лекота възприема и за-
пазва кръста АНКХ, като го нарича „Кръст АНСАТА”,
понякога изобразяван или като , или . За ранните
християни в Египет, коптите, кръстът АНКХ запазва
символичното си значение за вечен живот, но вече
обяснено като подарък на човека, благодарение на
жертвената смърт на Спасителя. Той запазва и зна-
чение на ключ към Божественото знание – долната
част ТАУ е била знак за мъдрост, а кръглата над
него – знак за Вечно начало. Той навлиза до такава
степен в коптската ритуалистика, че е невъзможно
коптски свещеник да застане пред богомолец без
94 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
мисловен труд
„ръчен кръст”, тоест без Анкх/Ансата, с който той
допира челото на богомолеца, след като последни-
ят първо го е целунал. В Европа кръстът Ансата се
нарича още „Кръстът на св. Антоний Египетски”, а
още се свързва със св. Франциск от Асизи. Много
може да се изговори за този древен символ и за
амулета, който е бил изработван според него. Той
наистина е бил едно от най-свещените неща в Дре-
вен Египет, знак за живот, за клетва, за завет. Бо-
гове, фараони и мумии на покойници неизменно са
държали кръста Анкх в дясната си ръка. Притежа-
нието на този амулет е диктувало живота и смъртта
като едно единно цяло както за смъртните, така и
за безсмъртните. Боговете са дарявали на душите
на оправданите на Страшния съд именно АНКХ и
душата, получила този дар е имала право да живее
още сто хиляди милиона години. Като йероглиф и
семиотичен знак, съдържащ в себе си божествената
жизнена сила, кръстът АНКХ е бил нанасян по сте-
ни, по паметници, по покъщнина, по най-различни
предмети.
Във формата на кръста АНКХ са били изработва-
ни всевъзможни амулети, изпичан е бил ритуален
хляб, от лотоси и папируси са били изплитани анкх-
букети и венци.
Тук е мястото да бъде споменато, че кръстът
АНКХ под най-различна форма се среща и на мно-
го други места и в най-различни култури, където
е или спонтанно привнесен, или е бил заимстван
или е присъствал по съвпадение и е нямал нищо
общо с първообраза. Такъв е вероятно случаят в
Перу, където е открит подобен символ, датиран от
7 век, използван от културата Мочика (Мохика),
който за разлика от познатия ни кръст АНКХ има
плътна елипсовидна част над кръста ТАУ . В края
на 1960-те наравно с прословутия хипарски знак
„пасифик” е бил използван и кръстът Анкх, а и до
ден-днешен продължава да е част от различни су-
бкултури, както и част от най-различни магически
„начертания”, аксесоарика и паранаучни подходи.
Разбира се, всичко това отново не бива да се смес-
ва с онези култури, системи от знаци и символи,
където присъствието на кръста АНКХ е строго дефи-
нирано и правомерно, както например при евреите,
които винаги са поставяли много високо символа
на ТАУ, символизиращ Живота, и именно Тау са
рисували еврейските деца върху вратите с кръвта
на жертвен агнец след първата Пасха, а изображе-
нието на бронзовата/ите/ змия и в затворен кръг
символизира Вечното. В Хиндуизма пък целокуп-
ният символ на АНКХ се възприема по-скоро като
Божествено око.
В Масонсвото, за разлика от много други системи,
боравещи с богата символика, случайни или прив-
несени символи няма. Всеки символ, който Свобод-
ното зидарство е възприело от съкровищницата на
човешкото знание и история, има своето строго де-
финирано място и да го наречем, „достатъчно” обяс-
нение. Не е тайна дори за непосветените, че ние,
масоните, символично измерваме своето поведение
с отвес. Еврейската дума за отвес е ‘НА-АНКХ’. Без
да влизаме в изчерпателност спрямо значението на
египетския кръст АНКХ, можем да го съпоставим с
понятието ‘Живот’. Като цяло – дума, значение и
символ – с чиста съвест бихме могли да преведем
понятието като ‘Моят отвес’ или като ‘Отвесът на
моя живот’, ‘Отвесът на моето поведение’. Ето как
95
Изследователска дейност
един някогашен древноегипетски инструмент за из-
мерване на прилива на река Нил, трансформирал се
впоследствие в сакрален символ на Вечния живот
и Трансформацията, придобива конкретно масон-
ско значение и заема своето трайно място в сис-
темата от масонски символи и знаци. Разбира се,
ако копнем малко по-дълбоко и малко „встрани”,
ще прочетем, че Албърт Пайк например е смятал
кръста Ансата (Анкх) за началото, за първообраза
на „Лъвската лапа”, от която масоните са се възди-
гнали. Вероятно това е и причината в обряда, наре-
96
чен „Шотландски”, в създаването на който Пайк има
забележително участие, изображението на кръста
Ансата да е задължителен елемент (например вър-
ху единия от двата сфинкса в 33о). Каквото и да
бъде казано обаче, едно е неоспоримо – древно-
египетският кръст АНКХ, като символ на Живота, на
Трансформацията и в този смисъл на Вечния живот
е неоспорим масонски символ, който ни свързва с
най-древните времена на човешката цивилизация.
ВПНВАНВ 6012 A.L. ◊
месец ноември ● година 6012 ●
изследователска дейност
По повод на Извънредното общо събрание
на Изследователска ложа „Куатуор Коронати”,
проведено на 19 май 2012 г., Брат Любчо Ива-
нов разговаря с У Брат Емил Вичев, Майстор на
ложата (м. тел.: 0882 314159, е-mail: ewitchev@
gmail.com) по време на възстановителната му
почивка на Старозагорските минерални бани.
Той е роден на 15 февруари 1950 г. в Русе. За-
вършил е машинно инженерство в родния си
град. Работил е по изграждането на Трети, Чет-
върти и Пети блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и
в началните работи по изграждането на Първи
блок на АЕЦ „Белене” – до спирането им. От
1993 г. е дилър за Централна северна Бълга-
рия на автомобилните марки „Мерцедес Бенц”
и „Мицубиши” с прилежащ голям сервиз и око-
ло 10 хил. клиенти. Управлява фирмата „Евро
„Куатуор Старс” ЕООД – Русе, която е представител на
„Мерцедес Бенц”, и паралелно ръководи фир-
Коронати” е
мата „Атоменергомонтаж” за монтаж на техно-
логично оборудване. Семеен е, има две дъщери
и четири внучета. Масон е от 1994 г. Основател
призвана да е на Ложа „Дунавска звезда” в Ориент Русе и
е нейният втори Майстор. Основател е и на Ло-
жата „Розата на Тракия” в Ориент Стара Заго-
снабдява ра. Член е на Ложа №70 „Златната ябълка” в
Ориент Ойтин – Германия, с над 240-годишна
масонския
история. През 2001 г. Ложа „Балканска звезда”
и Ложа „Златната ябълка” се побратимяват. От-
тогава се познават и дружат с Великия майстор
живот с на Обединените велики ложи на Германия – НУ
Брат Рюдигер Темплин, който по това време е
Дистриктмайстор на Макенбург, Предна Помера-
нови идеи ния. На 25 февруари 2012 г. У Брат Емил Вичев
пое функциите на Майстор на Изследователска
ложа №40 „Куатуор Коронати към ОВЛБ.
Уважаеми Братко Емиле, с какви амбиции
пое ръководството на Изследователската
ложа „Куатуор Коронати”?
Изследователската ложа „Куатуор Коронати”, ко-
ято я има почти във всички велики ориенти, е ложа
само формално. Тя играе ролята на един много голям
редакционен съвет, който има задача да организира
архивирането на настоящото на масонския живот в
дадения ориент и да търси историческите корени на
масонството в него, а ако е възможно и да снабдява
Великата ложа с нови идеи и да съдейства за реали-
зацията им. Това са главните направления на ложа-
та, която ръководя аз. Тя има собствено виждане по
всички въпроси, като не е задължена да се съобра-
зява с официалната политика на великата ложа, към
която тя работи. Може да изказва и други мнения, но
тези мнения по-скоро имат само дискусионен харак-
тер и не са подход за водене на спорове и т.н. Целта
е да се търси истината, да се търси Светлина под
формата на диалог и чуването на различни мнения.
Тя не е опонент на великата ложа. Напротив, работят
заедно и „Куатуор Коронати” е призвана да снабдя-
Интервю на Брат Любчо ва масонския живот с нови идеи. Дали те ще бъдат
Иванов с У Брат Емил Вичев – възприети, или няма да бъдат възприети, „Куатуор
Коронати” не отговаря.
Майстор на Изследователската Това, което ме амбицира, е да накараме голяма
ложа "Куатуор Коронати" част от ложите да започнат да вършат тази дейност,
да подпомагат „Куатуор Коронати”, защото реално
една малка група от 15-20 човека не може да на-
● месец ноември ● година 6012 97
Изследователска дейност
прави нищо. Ако всички ложи бъдат включени в този
процес, вероятността да се натрупа архив, който
след време да се изучава като исторически извори, е
огромна. Това е и целта. Изграждането на кръжоци в
отделните ложи предполага точно това – да се пода-
ва информация за актуалното състояние на ложата,
за нейните действия през дадения месечен период,
с какви градежи са се занимавали в нея... И това
нещо да се натрупва в определен архив, за да може
нашите наследници, когато изучават този период, да
имат достатъчно много факти, за да могат да напра-
вят правилни изводи.
Защо на 19 май т.г. в Ложа „Куатуор
Коронати” проведохте Извънредно общо
събрание?
Наложи се да проведем общо събрание, защото
имаше една колизия с един от членовете на Консти-
туцията на ОВЛБ, който не даваше възможност на
братята, които имаха сановнически длъжности в съ-
юзните ложи, да заемат сановническа длъжност и в
„Куатуор Коронати”. Сега това е променено с разре-
шението на НУВМ Брат Иван Сариев. Такива възмож-
ности вече съществуват и това наложи да проведем
веднага след Годишното общо събрание на ОВЛБ, ко-
ето направи поправки в Конституцията, нашето Из-
вънредно общо събрание, което пък утвърди нов Са-
новен съвет на Ложа „Куатуор Коронати”. Пак искам
да подчертая, че това е само приликата ни с другите
ложи. Т.е. ние имаме сановен съвет, реално обаче
ние не приемаме членове, не повдигаме в степени.
Така че тази функция, която имат всички останали
ложи в ОВЛБ, при нас липсва. Затова ние нямаме
право на глас. Ние не представляваме определено
мнение на ложа. Ние се наричаме изследователска
ложа и това означава, че ние се занимаваме с други
неща, повече – като редакционна колегия.
Би ли споделил по-конкретно какво е
организационното състояние в момента на
„Куатуор Коронати”, нейната членска маса и
как ще се формира тя за в бъдеще?
Организационното състояние е завършено напъл-
но. На това наше Извънредно общо събрание се из-
бра сановен съвет и се приеха за членове още около
70 братя. В момента около 50-60 братя от различни
ложи са подали заявления, не молби, за присъеди-
няване към „Куатуор Коронати”. Този процес ще про-
дължава, разбира се, и в бъдеще време. Общата идея
е от всяка ложа в състава на ОВЛБ да има минимум
трима братя, задължително майстори, да извърш-
ват тези месечни действия, без това да им нарушава
комфорта, без да ги откъсва от семейството им. Така
или иначе състоянието на ложата по някакъв начин
трябва да бъде отразено най-малкото в бюлетина,
който издава ОВЛБ, макар и с десетина реда като
хроника, за да може животът и дейността на всички
ложи да намерят отражение в него. Някои, разбира
се, ще имат събития, които ще бъдат отразени по-
пълно, включително и със снимков материал, а дру-
ги, които работят традиционно, ще бъдат споменати
с по няколко реда.
Какви братя-масони, от гледна точка на
степента на тяхната подготовка, биха
98
могли да заявят доброволно, по тяхна
лична инициатива, своето желание за
присъединяване към Ложа „Куатуор
Коронати”?
По устав всички братя-майстори могат да станат
членове на „Куатуор Коронати”. Затова не трябва да
се пишат молби. Просто трябва да заявят, че желаят
да станат членове. Нашата бланка е разпространена
и при всички майстори на ложи има такъв документ.
Братята просто трябва да я попълнят и заедно с това
да дадат телефонни и електронни адреси за контак-
ти и да ги изпратят заедно със заявлението при се-
кретаря на „Куатуор Коронати” – Брат Иван Стате-
лов, член на Ложа „Лесинг” (м. тел.: 0888 629743,
е-mail: istatelov@gmail.com). Автоматично след пос-
тъпването на това заявление всеки брат, който го
е подал, може да се чувства член на Ложа „Куату-
ор Коронати”. За да затвърдим това членство, сме
сложили един минимален членски внос от 40 лв. на
година, по-малко от 4 лв. на месец. И то не толкова
за да финансираме нашата дейност, а просто да из-
разим принадлежност. С толкова малък членски внос
не може нещо друго сериозно да се случи. Ако в Ло-
жата станем 250 човека например, годишната сума,
която бихме събрали от този членски внос, би била
нищожна за целите, които си поставяме.
Какви направления на работа предвиждате
да развие в своята дейност ложата?
В общи линии това са четири направления. Първо-
то направление е обобщаване на тези информации,
които братята ще подават ежемесечно за работата
на конкретната ложа, на която са членове. Тази ин-
формация ще бъде архивирана в „Куатуор Коронати”
на електронен носител и ще бъде подавана едно към
едно на Секретариата на ОВЛБ за включване в ме-
сечните бюлетини, които тя издава. Във второто на-
правление на бъдещата наша работа се крие основ-
ната дейност на „Куатуор Коронати”. Тези братя от
съюзните ложи получават градежа, който е изнесен
на ритуал в ложата им или на Бяла маса, или където
и да е било в извънритуална работа, и го изпращат
в секретариата на изследователската ложа. Но се-
кретариатът, освен че го архивира, го препраща на
Оратора на Ложа „Куатуор Коронати”. Една група,
която се води от него (влизат още Първият и Вторият
надзирател) и може за своята дейност да привлича
неограничен брой членове, разглежда тези градежи.
И най-добрите от тях два пъти годишно ще се помест-
ват в Бюлетин на Ложа „Куатуор Коронати”, подобен
на Бюлетина на ОВЛБ. Все още този бюлетин няма
име, но се надявам до края на годината и това име да
се появи. Отличните градежи ще бъдат публикувани
в този бюлетин, но към края на годината те ще бъдат
поместени и в годишното ни издание – Годишника на
„Куатуор Коронати”, който ще бъде на твърд хартиен
носител, а градежите ще бъдат преведени най-малко
на още два чужди езика. Целта е този годишник да
стане лице на теоретичната и изследователска рабо-
та в ОВЛБ. За да бъде ползван и от Великия майстор
при пътуванията му в чужбина, заедно със списани-
ето на ОВЛБ „Зидарски преглед”, което вече излиза
и на английски език. Т.е. – да показваме на какво
ниво е масонството в България. Третото направле-
ние на нашата работа ще бъде по-скоро историче-
месец ноември ● година 6012 ●
ско. Ще моля тези членове на „Куатуор Коронати” от
съответните ложи и ориенти да издирват артефакти
от масонската история. Един път тези артефакти ще
станат част от историята на ложата и втори път – ще
имат още едно значение като част от историята на
българското масонство. Такива опити вече са напра-
вени. Открит е ритуалът, по който е създадена пър-
вата ложа в България – „Балканска звезда”. Открити
са и ритуалите, по които е работила Великата ложа
на България до закриването ѝ през 1940 година. По-
лучени са няколко ритуала от чужбина. Примерно от
„Куатуор Коронати” в Германия е получен ритуалът,
по който е приеман за масон Моцарт. Получени са
ритуалите на Ложа „Лесинг към пламтящата звезда”,
в която са приети първите седем български братя в
Германия. Така че разполагаме с доста голям мате-
риал по отношение на ритуалите. Само за информа-
ция – в „Куатуор Коронати” в Германия са успели да
издирят и архивират след много години работа 270
ритуала. Така че благодарение на много близките
ни взаимоотношения имаме възможност да получим
помощ и от тях. Взе се официално решение от Об-
щото събрание на „Куатуор Коронати” да направим
на 6 октомври т.г. в Пловдив демонстрация на риту-
ала, по който е работила Великата ложа на България
до 1940 г. Това е ритуал на Първа степен, макар че
разполагаме и с трите ритуала. На него ще поканим
официално по линия на Секретариата на ОВЛБ всич-
ки интересуващи се братя и, разбира се, членовете
на „Куатуор Коронати”. Ритуалът е много красив и
е на архаичен български език. Освен тези ритуали
ние може да търсим снимки, може да търсим писма
на братя, които са били в отделните ориенти. Така
че имаме намерение да стимулираме този процес на
издирването на факти за началото, за корените на
българското масонство. Четвъртото направление е
главно финансовото. Без достатъчно средства един
проект ще си остане само като идея, на хартия. С на-
шия членски внос, ако може да се финансира нещо,
това е само разработката на идеите, някой превод
и т.н. Но ковчежникът на Ложа „Куатуор Коронати”
има задача да получава информация за проектосме-
тките, които ние смятаме да осъществим и той да ги
обезпечава финансово, като например даваме план-
сметка на Секретариата на ОВЛБ, която да се разгле-
да на сановен съвет. И ако тази програма предста-
влява интерес за ОВЛБ, тя да финансира издаването
и рекламирането ѝ.
Освен изброените информационни
продукти, които ще произвеждате в
изследователската ложа, тя ще поддържа
ли издателството на специализирана
библиотека?
Възможно е. Засега с трима братя, членове на
„Куатуор Коронати”, сме основали библиотека „Ака-
ция”. Това сме аз, У Брат Павел Главусанов от Котел,
Стар майстор на Ложа „Княз Александър Батенберг”,
Ориент Русе, и Брат Борко Борисов от Ложа „Мада-
ра”, Ориент Шумен. И периодично ние подбираме ня-
какъв материал, който смятаме, че представлява ин-
терес за българското масонство, и го произвеждаме.
Като първоначалната идея беше да го разпространя-
ваме срещу някакви средства, които да се акумули-
рат за нови издания. Но се оказа, че този вариант не
е добър в България, и сега почти сме постигнали раз-
● месец ноември ● година 6012
изследователска дейност
бирателство да ги подаряваме. По-добре е в момента
да снабдим всички ложи с такива комплекти, та бра-
тята да имат откъде да получават някаква начална
информация за това, какво е масонството, от тях. За-
щото от срещите, които съм имал с новоприети братя,
а и с по-стари братя, става ясно, че те черпят инфор-
мация за масонството от популярни източници. И си
представят масонството като някакво рицарство, а то
не е така. Масонството е интровертно, то е насочено
към човека (Интровертността е тенденцията човек да
е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Ин-
тровертите са тихи, сдържани, премислят внимател-
но действията си и са сравнително слабо ангажирани
в социални връзки. При възникване на конфликт или
критична ситуация те са склонни да търсят причи-
ните в себе си и често анализират собствените си
действия и постъпки – (б.а.). Ние изграждаме себе
си, не изграждаме брата до себе си. Изграждаме себе
си, но се учим от него и от другите братя.
Вече има ли генериране на нови идеи в
съзвучие с възраждащия тон в работата на
Ложа „Куатуор Коронати”?
Да, генерират се идеи. Разбира се, те още не са
обобщени. Не е намерен точният приоритет. Но при-
мерно една добра идея, която У Майстор на Ложа
„Перлата на Сливен” Брат Красимир Георгиев, Цере-
мониалмайстор в Изследователската ложа „Куатуор
Коронати”, формира и мисля, че тя много бързо може
да заработи със Стари майстори на ложи. Ако всеки
такъв брат седне и напише какво се е случило в Ло-
жата му в периода, през който е бил майстор, нашата
работа е да обобщим тези неща и да получим някаква
исторически правдива картина, макар и видяна през
определения субект. Това е може би първото стъпало
за нашата история, за съвременната история на бъл-
гарското масонство. Старите велики майстори също
могат да напишат такива мемоари за своя период.
Много сериозно се очертава като
приоритетно изследването на миналото.
А духът на изследване на съвременните
тенденции и проблеми на развитието на
масонството, на българския масонски език,
на българската масонска писменост, също
навярно има място в дискусионен план в
работата на „Куатуор Коронати”?
Разбира се, че имат място, но така ли иначе ОВЛБ
на 11-13 май т.г. чества 20 години от създаването си.
20 години е малък период, за да може да се направят
радикални обобщения. Тоест, каквото и да напишем
ние, можем случайно да попаднем на 100-проценто-
вата истина. И по-добре да се въздържаме от оценка
на тези събития. Да ги приемаме като даденост, но
да се опитаме да активираме всички процеси, които
са ставали от 1992 до 2012 г., както от страна на
ложата на НУ Брат Янко Бонев, преди обединението
през 2001 г., така и от ложата на НУ Брат Борислав
Сарандев. Двете течения да бъдат обединени и двете
неща да бъдат архивирани за в бъдеще. И аз адми-
рирам позицията, която сега налага НУВМ Брат Иван
Сариев, че ние не можем да си обсъждаме миналото
в момента. По-добре е да го възприемем като факт,
като съществуване, но тълкуването, анализа, да го
оставим на следващите поколения. ◊
99
масонско творчество Ние и религиозните представи

Тема на броя

Страниците са илюстрирани с художествени платна-фотоси от серия

„13”, представени в последната изложба „Пасион” на
МУ Брат Александър Нишков – Председател на Висшата ритуална
комисия

100 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 101
 ние и религиозните представи
„И
зпитвам огромна чест
и задоволство, че кни-
„Класическо масонство гата ми, която скром-
но доразвива ролята
и вяра” – ново преведено
и еволюцията на кон-
цепцията за вярата в
регулярното масонство, е преведена на бъл-
изследване гарски език”, споделя самият НУ Брат Рем-
зи Санвер. По този повод той казва: „Добре
известен е фактът, че българските и турски-
те масони изпитват братски чувства в най-
Брат Любчо Иванов чистия им смисъл”. „Огромна привилегия за
мен е чрез това издание да се обърна към
българските ми братя на родния им език”,
споделя развълнуван още той и не скрива
благодарността си към НУВМ на Обединена-
та велика ложа на България Брат Иван Са-
риев за това, че му е дал тази възможност.
Високоорганизирано и подкрепено с
множество цитирани документи, изследва-
нето се простира едва върху 42 страници.
Но те се оказват достатъчни, за да може ав-
торът му да обхване темата в „трите групи,
които изплуват в съзнанието, когато стане
дума за вярата и масонството – Бог и ре-
лигия, свещените книги и безсмъртието на
духа.
НУ Брат Ремзи Санвер групира в два ос-
новните подходи в литературата при прила-
гането на комплексния подход към тези „три
същности”.
Библиотека „Акация” издаде преведеното от турски език изследване „ Класическо масонство и вяра”. Негов
При първия подход, според него, ком-
автор е НУ Брат Ремзи Санвер – Велик майстор на Великата ложа на Турция, професор, доктор по икономика
понентите на религията в масонството се
и ректор на Университета „Белги” в Турция. Той е добре известен със своите научни интереси в средите на ви-
разглеждат през призмата на небесните ре-
дните учени в своята страна и в чужбина. Автор е на над 50 статии и части от книги, публикувани в междуна-
лигии. В този случай схващането е плод на
родни научни списания и в други съвременни информационни средства. Той е учен с висока популярност - над
една гледна точка, според която Той не се
100 пъти неговото име и неговите теоретични изводи са цитирани в разработки на водещи учени в Турция и
задоволява с това да сътвори Вселената и
по света. Той е и активен изследовател на масонството, като е публикувал за него множество статии и книги.
да определя правилата за нейното функци-
102 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
ониране, но и да се намесва в нея по проте- Масонство-
жение на времето. то в себе си
При втория подход, смята НУ Брат Ремзи
Санвер, се виждат компонентите на религи-
нито съдър-
жа предста-
ята в масонството през негативната призма
ва за Бог,
на материализма. Ето защо достатъчно е ма-
сонът да вярва в Бог и дори, казано по-об- нито пък
що, в едно Висше същество. принуждава
Така авторът си поставя и главния въ- членовете
прос в своето кратко изследване: При това си да при-
положение кой от двата подхода е правил- емат някак-
ният за масонството изобщо и за Турското ва догма.
масонство в частност?
Той обаче смята, че отговорът на този въ-
прос минава преди всичко през дефиниране-
то на същността на класическото масонство.
Защото именно през неговата призма в сво-
ята студия НУ Брат Ремзи Санвер разглежда
проблема, тъй като то поставя вярата като
условие за масонство.
„По силата на статута си даден масон е
длъжен да се съобразява с моралните зако-
ни и ако все пак той схваща добре Занаята,
то никога не би се превърнал в глупав отри-
цател на Бог или пък в безбожен волнодум-
ник”, споделя в разработката виждането си
той.
НУ Брат Ремзи Санвер прави последова-
телен историко-документален анализ в тази
връзка на тенденциите за през вековете в
класическото масонство и завършва изслед-
ването си с послеслов за посвещаването и
вярата. И тук възниква въпросът, на който
следва и отговор: защо в масонството се от-
дава толкова голямо значение на понятието
регулярност?
Като краен резултат на краткото, но за-
дълбочено, поставяне на тезите следва и
изводът на великия майстор на Турция, че
„масонството в себе си нито съдържа пред-
става за Бог, нито пък принуждава членове-
те си да приемат някаква догма”. Напротив!
Според него „масонството учи индивидите,
имащи идеята за предел, която то съдържа
в структурата си, или казано с други думи,
които вярват в едно висше същество, да от-
говарят на всякакви метафизични въпроси с
помощта на собствената си съвест”.
Така НУ Брат Ремзи Санвер вижда като
напълно възможно в сегашния момент от
развитието ни вече да се говори „за еволю-
ция по протежение на историческия процес,
за вяра в класическото масонство”.
Тази интересна, малка по обем, но дъл-
бока по съдържание книга, която всеки бъл-
гарски масон не е лошо да прочете, завърш-
ва с думите: „Сега ние често говорим за
масонството от епохата на информацията.
Масонството всъщност още по дефиниция
винаги символизира епохата на информаци-
ята през периода, в който то се намира. В
този век, през който човечеството навлиза в
истинската епоха на информацията, повече
от всякога имаме особена нужда от обеди-
нителен център между личностите, които в
противен случай ще останат далеко една от
друга”. ◊
103
 ние и религиозните представи
ДВАТА ВЕЛИКДЕНА
Градеж на НУ Бр., проф. д-р
Клаус Хорнефер, Стар Велик
майстор на ОВЛ на Германия
и Стар Велик майстор на
Великата ложа на СС&ПЗ на
Германия по повод годишния
празник на ложа „Княз
Александър І фон
Батенберг” № 42, изнесен в
Ориент Русе на 15 април 2012
К
акъв юбилей! Точно преди 100
години най-големият дотогава,
най-луксозният параход, ТИ-
ТАНИК, потъва във вълните на
Северния Атлантик. Едва около
една трета от приблизително
две хиляди и двестате човека на борда са
спасени. Нужно ли е да припомням исто-
рията на тази катастрофа? Всеки я знае,
а почти всеки е прочел някое от безброй-
ните, посветени на това нещастие писа-
ния или пък се е запознал с героите на
някой от многото филми по същата тема.
При това тук не става дума за морската
катастрофа с най-голям брой жертви. На
30 януари 1945 година в ледените води
на Балтийско море потъва претъпканият
с бежанци „Вилхелм Густлоф”. Загиват
В повечето
повече от 9000 души. И тази история е
славянски
разказвана множество пъти, макар да
езици Ве- не привлича толкова внимание, колкото
ликден се първата. Прекалено много са ужасите от
назовава времето на Втората световна война, за
Велика нощ които има да се говори. Не възнамерявам
или Велики да правя подобно нещо, макар спомена-
нощи, като ването на тази история да не е съвсем не-
например уместно.
Днешният ден е ден на приятелство.
полското
Ден, в който празнуваме четвъртата го-
Wielkanoc,
дишнина от основаване на ложа „Княз
чешкото Александър Първи фон Батенберг”, номер
Velikonoce 42, в Ориент Русе. Освен това ние, за-
или сло- падноевропейските гости, имаме уникал-
венското ната възможност да посрещнем за втори
Velikanoč. път Великден в рамките на съвсем кратък
Балтийците срок. Българският е утре, 15 април, само
използват една седмица, след като сме отбелязали
тържествено нашия, на Запад. На този за-
също като
бележителен феномен искам да посветя
българите
някои размисли. Великденският празник е
Великден: най-големият в църковния календар, тъй
литовците – като дава повод да си спомним за смъртта
Lieldienas, и възкресението на Иисус Христос. Въ-
латвийците просът, кога точно през годината следва
– Velykos, да се отбележи този празник, е свързан с
българите – фикцията, може да се каже също така – с
Великден. вярата, че съответните действия и свеще-
104
ните ритуали се извършват в правилното
време. Дори съвременни люде, които ня-
мат никакво отношение към църквата, не
могат да се освободят напълно от магията
на определената дата.
Неотдавна се проведоха избори за нов
президент на ФРГ, а именно на 18 март.
Можем да си спомним за други събития от
немската история, които се свързват със
същата дата. Така например първите и
единствени свободни избори в историята
на залязлата ГДР се провеждат на 18 март
1990 година. Други близки дати бележат
някои трудни моменти от републикан-
ската история на Германия1. Заради това
навярно се чуват мнения, според които
18 март би бил подходящ за провеждане
на бъдещи избори за държавен глава на
Германия. Като свободни зидари ние сме
свикнали с напомняне за подходящото
време в началото и преди края на всяка
храмова работа. Тук става дума за под-
ходящото време от денонощието, а не за
дата. Зад представата за „правилност” на
времето се крият древни идеи във връз-
ка с действието на символично-религи-
озни процедури. Впрочем, що се отнася
до избора на дати, надали сме сериозно
ограничени от нещо. Така например от-
говорните за съдбините на нашата ложа
братя се решиха преди време на един
приятелски жест, като преместиха праз-
ника на ложата от януари, когато се пада
в действителност2, в по-удобното пролет-
но време. Рожденият ден на британската
кралица, сам по себе си съвършено ясно
и точно известен, а именно 21 април3, се
отбелязва тържествено, както знаем, през
юни. Датата за отбелязване на Великден
би могла преспокойно и без да затрудни
особено всички ония, които ги е грижа за
това, да се фиксира в който да било про-
летен ден, например в оня, който бележи
астрономическото начало на пролетта за
Северното полукълбо, където живее пре-
обладаващото мнозинство от човечест-
вото. Началото на пролетта се определя
астрономически като миг, в който слън-
цето пресича възходящо небесния еква-
тор. Говори се за „възходящ възел”. За
настоящата, 2012 година, това се случва
на 20 март4. Метеоролозите обаче, как-
то знаем, приемат за начало на пролетта
първия ден от месец март. Би могло на-
пример да се фиксира твърдо като дата
за Великден първата неделя след първи
март. Това с положителност би улеснило
някои планове. Всъщност през 1928 годи-
на британският парламент позволява на
англиканската църква да отбелязва Ве-
ликден през първата неделя след втората
месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
събота от месец април5. Това се пада тази година на
15 април, тоест утре! Традиционният църковен закон
обаче казва нещо по-друго. Решаващо е обстоятел-
ството, че най-важните събития от жизнения път на
Христос са събрани около юдейския празник Пасха
– така гласи преданието. В края на краищата Иисус
от Назарет е евреин. Пасхата е сред ония празни-
ци на юдейството, които са обвързани с природата и
историята6. Към тях принадлежат още Шавуот, едно-
седмичен празник, свързан с даряването на Тора на
Синайската планина, Сукот, празник на скинията и
самата Пасха, посветена на бягството на еврейския
народ от египетско пленничество. Съгласно юдей-
ската традиция този празник започва вечерта на 15
Нисан. В библейски времена календарът започва на-
пролет с месеца Нисан. Той се смята месец на избав-
лението, понеже изходът на евреите от Египет поста-
вя начало на тяхната история като народ. Връзката
на Великден с еврейския Пасха проличава от самото
наименование в различни езици. Еврейският термин
за Великден произлиза от арамейската дума пас-ха,
която пък се свързва със староеврейската песах. Тук
можем да отнесем френската Pâques, италианската
Pasqua, испанската Pascua, нидерландската Pasen
и – нещо, което надали бихме очаквали – турската
Paskalya. В повечето славянски езици Великден се
назовава Велика нощ или Велики нощи, като напри-
мер полското Wielkanoc, чешкото Velikonoce или сло-
венското Velikanoč. Балтийците използват също като
българите Великден: литовците – Lieldienas, латвий-
ците – Velykos, българите – Великден. Произходът на
немското Ostern и английското Easter остава неизяс-
нен с положителност. Думата би могла да се свърже с
изток – Ost, или със старогерманското Austro – зора.
Понеже според Евангелие от Марко 16, 2 празният
гроб е открит рано призори, зората е символ на Въз-
кресението. От Четвърти век съществува правилото
да се будува през цялата великденска нощ: Nemo
igitur illa nocte dormiat uscue ad auroram7.
Евреите свързват същото правило с Нощта на буд-
ния Господ, през която Той извежда израилтяните от
Египет. С Великден се свързват толкова много преда-
ния, колкото с никой друг известен феномен.
Проблемът с датирането на Великден произтича от
несъответствието между лунните цикли и слънчевата
година. Лунните фази се наблюдават безпроблемно.
Така започват и еврейските месеци - с първото по-
казване на тънкия лунен сърп след новолуние. Ев-
реите го наричат „Нова светлина” – Молед. Първите
и най-прости календари прибягват до лунната годи-
на, съставена от 12 по правило синодически8 месеца.
Един синодически месец обхваща времето от едно до
следващо новолуние. То се равнява почти точно на
29 ½ денонощия9.
Продължителността на денонощието, която се оп-
ределя от земната скорост на въртене, не съвпада за
съжаление с времето на лунните обиколки. Това със-
тояние на нещата намира отражение в променливия
брой денонощия за месец – 29 или 30. Така една го-
дина обема 354 денонощия, докато истинската лунна
година е с 8 ¾ часа10 по-дълга. Посредством добавя-
не или отстраняване на допълнителни денонощия се
постига средна продължителност на месеца от лун-
ния календар, която се разминава с действителната с
по-малко от една секунда11. Това представлява едно
забележително постижение на ранните математици и
астрономи.
● месец ноември ● година 6012 105
 ние и религиозните представи
Пример за чисто лунен календар е днешният ис-
лямски вариант. Подобен изчистен лунен календар
е твърде удобен за определени нужди12, но страда
от недостатъка да не отразява годишните времена.
Поради това обстоятелство ислямските празници на-
стъпват по различно годишно време – движението на
луната не е в синхрон със земното. Би било много по-
удобно, ако лунните периоди траеха точно по 28 дни,
така че годината да включва точно 13 месеца или
364 денонощия. Добавянето на въпросния тринайсе-
ти месец се прави още от древните гърци.
Астрономическата слънчева година съвпада с оби-
колката на земята около слънцето13. Тя обхваща 365
¼ денонощия. Най-ранният календар, както бе вече
отбелязано и както е естествено да бъде, е лунни-
ят. Още със зараждането на земеделието в зората на
каменния век започва да се усеща необходимост от
съобразено със слънцето времеизмерване. Когато се
прави опит за съвместяване на лунни фази и годиш-
ни времена, говорим за лунно-слънчев календар. За
изравняване се използва, както при месеците с раз-
лична дължина, въвеждането на допълнителни дено-
нощия. Така е например при едно от древногръцките
решения – на Метон, 432 година преди Христа. Тук
няма да се занимавам с комплицирания, т.нар. „мето-
нически цикъл”. Ще се огранича само със следното:
Казаният цикъл се гради върху обстоятелството, че
19 слънчеви години обхващат около 235 синодически
месеца. Метоническият календар използва месеци с
различна продължителност – 29 или 30 денонощия,
както и променливи месеци, които образуват в сво-
ята съвкупност един цикъл от 6940 денонощия. Раз-
минаването между луна и земя възлиза общо само на
125 минути. Това е по-малко от една промила14. При
това метоническият цикъл предоставя възможност за
много точно прогнозиране на слънчеви и лунни за-
тъмнения.
Еврейският календар е от лунно-слънчев тип.
Също както при обикновените лунни календари той
е ориентиран към лунните фази. Нормалната годи-
на обхваща 354 денонощия и 12 месеца с различна
продължителност. Всеки месец започва по принцип в
деня след новолуние, тоест началото на месеца съв-
пада с лесен за наблюдение феномен. Това начало
не съвпада винаги с лунните фази. Началото на го-
дината може да се отмести с ден или два във връзка
с различни, ритуално обусловени изключения. Освен
това съществува и добавян към определени години
тринайсети месец. Пасхата започва винаги вечерта
на 15 Нисан. Тази година това се пада в петък, 6
април. Както и трябва да бъде, тогава е пълнолуние.
Според еврейската традиция денят започва винаги
от вечерта. Той не се ограничава от изгрев до залез,
както е при нас. Освен това за залез се приема 18
часът, независимо от фактическото време, в което
слънчевият диск се спуска зад хоризонта.
Еврейската година започва сега с Рош Хашана,
първия ден от есенния месец Тишри, а не на 1 Нисан.
Еврейският календар е сложен, но много точен. Едва
веднъж на 219 години се налага да се внася коре-
кция от едно денонощие за изравняване на средната
година със слънчевата. Определянето деня на Пасха
е елементарно, но трудоемко. Във века на електрон-
ните калкулатори вече не представлява проблем.
За смъртен ден на Иисус се смята един 14 Нисан,
който се пада в петък. Следователно великденската
дата е поставена в зависимост от този 14 Нисан, пре-
106 месец ноември ● година 6012 ●
сметнат в съответния календар на новото
време. Пролетният месец Нисан започва в
съответствие с идеята за „нова светлина”
на 1 Нисан. В противовес на еврейския
календар използваният от римляните по
времето на Христа се отличава с порази-
телна простота. Ранните римски календа-
ри се основават върху лунната година, но
впоследствие са правени редица реформи
в опити да са пригодят те към броенето
на слънчевата. С дълготрайно значение
остава само една от тях, а именно напра-
вената по времето на Юлий Цезар през
46 година преди Христа. Нареченият на
негово име юлиански календар включва
365 цели денонощия. Тъй като тропиче-
ската слънчева година е с около ¼ дено-
нощие по-дълга, на всяка четвърта годи-
на към месец февруари се добавя един
допълнителен ден – 29-ти. Този календар
е използван още в Египет. Поради реди-
ца проблеми, свързани с пригаждане на
старите мерки, както и в резултат от еди-
нични грешки при използването му, ка-
лендарът претърпява нови изменения при
управлението на Август. Така че юлиан-
ският календар е в действие, ако трябва
да сме съвсем точни, едва от осмата годи-
на след Христа.
Малоазиатските християнски общини се
придържат към 14 Нисан, когато опреде-
лят точната дата за празнуване на Велик-
ден. Римските и други райони се ориенти-
рат към първата неделя след пролетното
пълнолуние. Към средата на Втори век
след Христа възникват и се разгарят все
повече т.нар. „пасхални спорове”, които
биват разрешени чак през 325 година, по
време на Първия вселенски събор в Ни-
кея. Като начало на пролетта се определя
датата 21 март. Причина за това е обстоя-
телството, че в казаната година началото
на астрономическата пролет наистина се
пада на 21 март. За пролетно пълнолуние
се приема или въпросният 21 март, или
първото пълнолуние след тази дата. При
това положение Великден се празнува в
неделята след пролетното пълнолуние
или когато самото пълнолуние се пада в
неделя, една седмица по-късно.
Юлианската календарна година е с 11
минути и 14 секунди по-продължителна
от тропическата. Ето защо, както забе-
лязват най-напред астрономите, начало-
то на пролетта, първият неин ден и съот-
ветната нощ се местят по отношение 21
март. Определеният по дефиниция нача-
лен момент закъснява. Към Шестнайсети
век официално установеното начало на
пролетта настъпва цели десет денонощия
след астрономическото. За да се справи
с положението, папа Григорий ХІІІ про-
вежда през 1582 година календарна ре-
форма. Тя предвижда най-вече отпадане
на едно от допълнителните денонощия,
когато изразяващото годината число се
дели на 100, но не и на 400. В резултат от
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
това годината 2000 например е високос-
на. На второ място, десетте денонощия от
4 октомври до 15 октомври 1582 година
биват зачеркнати. Аз си спомням съвър-
шено ясно първия случай, при който по-
паднах на две дати, отбелязани за едно и
също генеалогическо събитие – рождение
или смърт, - докато преглеждах старинен
черковен регистър. Втората дата бе мар-
кирана с добавката stili novi, с което се
напомня за новия григориански кален-
дар.
Първоначално той се използва само в
католическите държави. Прусия го въз-
приема още през 1612 година, а останала-
та протестантска част от Германия – през
170015. В Русия той е въведен през 1917
година, а в Турция – едва през 192716. Що
се отнася до насрочване на Великден, не-
зависимо от решението на Никейския съ-
бор, проблемите си остават. Действител-
ното астрономическо начало на пролетта
се мести заради неравномерния характер
на лунната орбита. Григорианските ка-
лендарни реформи съвсем не довеждат до
опростяване на нещата. Източните църкви
поемат по собствен път. Те се придържат
твърдо към 0:00 часа на 21 март, опре-
делен като начало на пролетта от юлиан-
ския календар.
Астрономическото пълнолуние се из-
числява за йерусалимския меридиан.
След като почти всички държави въвеж-
дат григорианския календар, източни-
те църкви също изпитват необходимост
от реформа, за да се постигне единство
при определяне датата за Великден. През
1923 и 1997 година се провеждат между-
народни конференции точно с такава цел.
Те се натъкват на непреодолими пречки в
лицето на съмненията, които хранят из-
точните църкви по отношение мащабите
на евентуалната промяна, които намират
за неприемливо големи17.
И така през настоящата 2012 година
източният и западният Великден отново
се разминават. Всъщност разликата може
да обхване до пет седмици. Причина за
това е едно специално решение на Пър-
вия никейски събор, съгласно което Ве-
ликден не може да съвпада с Пасха. Това Ако прие-
решение явно е от твърде съществено маме Ве-
значение за източните църкви. Така или ликден като
иначе, на Запад празнувахме Великден празненство
на 8 април, а за Българската източнопра- на завър-
вославна църква той е в утрешния неде- налата се
лен ден. Еврейският календар определя светлина,
за текущата година едноседмичен праз-
ще си спом-
ник Пасха, който протича точно в този
промеждутък – от 7 до 14 април. През по- ним също,
следните две години – 2010 и 2011 – за- че съюзът
падните и източните църкви празнуваха на свобод-
заедно – съответно на 4 и 24 април. Това ните зидари
ще бъде пак така след още две години, на предста-
20 април 2014. влява един
Великден е църковен празник, при светлинен
това най-големият. Той се отразява обаче култ.
107
 ние и религиозните представи
и върху профанския живот в ред отноше-
ния. Достатъчно е да си спомним за про-
летните ваканции или коледните пътува-
ния. Забележително е обстоятелството, че
хората са запазили в своите обичаи и ри-
туали множество древни елементи, някои
отпреди Христа. Макар лично аз, както и
моите братя и сестри да не сме възпитава-
ни в религиозно семейство, Великден бе и
за нас най-големият празник след Коледа.
По правило подаръци не се дават, за раз-
лика от на Коледа, ако се абстрахираме от
сладките „лакомства” и „домашните” яйца.
Но най-приятната част си оставаха усили-
ята и удоволствието да търсим неизвестно
от кого скритите тук или там обекти на
наши желания. По-късно собствените ни
внуци продължиха същите упражнения, а
за родителите, за баби и дядовци остава
удоволствието, което доставя радостта да
ги наблюдават. До ден днешен стои от-
крит въпросът, дали е редно твърдо сва-
рените яйца да бъдат лично от нас бояди-
сани, или е допустимо да се купят готови.
При нас отговорът на този въпрос зависи
от това, дали старците ще си останат са-
мички на празника, или не.
Съществува едно може би не съвсем
подходящо, но пък красиво обяснение за
обичая да се консумират боядисани ко-
коши яйца на Великден. Той се свързва
с правилата за постене. По време на 40-
дневния пост не се допуска консумиране
на месо, мляко, яйца. На кокошките обаче
няма как да се забрани носенето на яйца
през този период. За да издържат яйцата
до края на поста, те били твърдо сваря-
вани, а за да се различават от снесени-
те след това – боядисвали ги в червено18.
Към великденските обичаи принадлежи
също и храната, която не носи литурги-
чен характер, но си остава част от тради-
Носители на цията. Например великденското агне. От
Светлината ранното ми детство почти задължителен
не са са- елемент от празника съставлява велик-
новниците денският огън. Обичаят да запалиш соб-
в ложата, ственоръчно огън в дните преди Великден
а всичките или в самата празнична неделя доказва,
братя. Ние че тук става дума за празник на светлина-
та. Често пъти с това се напомня за про-
трябва да
гонването на зимата, която може дори да
я имаме бъде представена по подходящ начин и
постоян- изгорена в огъня. За жителите на Северна
но у себе Фризия великденският огън се замества
си, за да я от Biikebrennen. Празнува се още на 21
пръскаме февруари. Фризийската дума Biike се пре-
около себе вежда със северогерманската Bake, коя-
си. Това е то означава навигационен брегови знак.
Светлината Обичаят има определена връзка с края
на зимата, а следите от огньове, които са
на висшата
оставени по фризийските брегове, прес-
човечност, покойно могат да са спомени от някакви
в която навигационни системи за сигнализация.
следва да Вън от съмнение остава обстоятелството,
ни възпита- че тези огньове имат нещо общо с христи-
ва нашата янския великденски празник само дотол-
общност. кова, доколкото и те отбелязват настъп-
108
ващата пролет, ведно със завръщането на
светлината и топлината.
И с това кръгът се сключва. Ако при-
емаме Великден като празненство на за-
върналата се светлина, ще си спомним
също, че съюзът на свободните зидари
представлява един светлинен култ.
Кое е преживяването, оставило най-
дълбока следа в житейския път на един
масон? Даването на Светлината. Кое е
най-важното събитие в живота на една
ложа? Внасянето на Светлината. Всяка
работа в Храма започва със „събуждане”
на Светлината, която съобразно възпри-
етите представи е постоянно притежание
на ложата, а сега се запалва отново, за да
се разпръсне празнично навсякъде от ол-
тара. Тук се има предвид не конкретното
помещение, което ни е събрало, а светът
като цяло. А самата светлина не е просто
символ на топлина и ясни простори.
Носители на Светлината не са санов-
ниците в ложата, а всичките братя. Ние
трябва да я имаме постоянно у себе си,
за да я пръскаме около себе си. Това е
Светлината на висшата човечност, в ко-
ято следва да ни възпитава нашата общ-
ност. Който успее да научи този урок, ще
съумее въпреки всички съблазни и несго-
ди да опази жизнени даровете на нашия
съюз, докато е жив, както са сторили това
всички ония, които след времена на мрак
и заплахи са връщали към живот стари
ложи и са основавали нови, както се слу-
чи и в Русе преди четири години. ◊
Бележки:
1. 18 март 1793 година, Майнц: Прокламирана е първата
република на немска земя. 18 март 1848 година се смята
за начало на т.нар. Мартенска революция от 1848 година,
която дава живот на Паулскирхенския парламент.
2. Светлината е внесена на 18 март 2008 г.
3. 21.04.1926 година.
4. 20 март 2012 06:14 средноевропейско време.
5. http://www.kalenderlexikon.de/
6. Виж Meyer Bd. 6 стр. 463. Представени са и като поклон-
нически празници (Wikipedia Sukkot und Pessach).
7. Виж Wikipedia Ostern. (В тази нощ никой да не заспива
преди пукване на зората.)
8. От гръцкото synodos – събрание.
9. 29,5306 денонощия, виж Husfeld, Astr. Kalenderwesen.odt.
10. Астрономическата лунна година има 354,3671 деноно-
щия (Wikipedia Mondjahr).
11. 0,42 секунди (Wikipedia Juedischer Kalender).
12. Например при определяне времето на приливи и отливи.
13. „Тропическата” година е промеждутъкът от едно пролетно
слънцестоене до следващото (365,242199 денонощия).
„Сидеричната” година измерва времето на обиколка око-
ло небето на фиксираните звезди, „астрономическата” –
периода между два перихелия на Земята.
14. 0,75 ‰.
15. Henning, Ribbe: Handbuch der Genealogie 1972, S. 156.
16. Husfeld, Astr. Kalenderweswn.odt.
17. (Wikipedia, Ostertermin).
18. Според Борис Чомскир http://www.was-ist-ostern.de/
braeuche.html
месец ноември ● година 6012 ●
масонството нЕ е религия
Градеж на У Брат Майкъл де
Костер-Милман – Майстор на
Ложа „Хирам”, Ориент София
М
оже би двата въпроса: „Как-
во е масонството?” и „Защо
да стана масон?” са измежду
най-трудните, които не могат
да получат отговор, без да се
напише книга за това, но как-
то и да е. Това, което аз мога да направя,
е да ви предоставя моята позиция по въ-
проса и да споделя с вас какво означава
това за мен.
Първо, що е масонство? Аз мога да ви
дам стандартната дефиниция, и то може би
най-общата, която твърди, че то е едно от
най-старите мъжки братства в света. Него-
вият произход не е много ясен в смисъл на
промените от оперативно в спекулативно
масонство, както е известно в понятията
днес. Най-старата велика ложа е Обеди-
нената велика ложа на Англия, която е
основана в 1717 година. Въпреки че сво-
бодното зидарство предхожда значително
тази дата.
До известна по-дълбока степен то е сво-
еобразна морална система, която е забуле-
на в алегории и е илюстрована със символи.
Добре, нека да се разграничим от дълбо-
ките и значими важни неща и любопитни
разговори за масонството, което в повечето
случаи е като да се опиташ да обясниш зна-
чението на живота. Нека да погледнем към
него от различна перспектива и от лична
гледна точка. Масонството ни учи, че ние
не сме сами във Вселената, нашето его не
контролира всичко около нас, с други думи
– ние сме незначителни създания с потен-
циал да постигнем невъобразими дела на
доброто в света на тъмнината, управлява-
на от лакомия, его, усещане за незнание
спрямо нашите човешки страдания и неза-
читане по отношение на нашите световни
достижения.
Масонството ни учи да гледаме извън
нашата сфера, да станем по-добри, да ос-
тавим нашето его встрани и да покажем съ-
чувствие към по-малко щастливите, то ни
учи, че сме по-скоро смъртни, и ни учи да
погледнем факта, че един ден ние ще ста-
нем част от майката земя отново. Масон-
ството не е религия, както много считат, че
е. То ни учи на морал, без да ни втълпява
каквато и де е религия, то е вероятно едно
от най-редките общества, в което можеш
да срещнеш хора от враждебни или раз-
лични вери, убеждения, политически мне-
ния, раси, социални стандарти и служебен
статус, които седят в едно помещение и са
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
Масонство-
то ни учи
да гледаме
извън на-
шата сфера,
да станем
в хармония. С други думи, в масонството
всички сме равни, макар че имаме различ- по-добри,
ни роли и отговорности в това високо ор- да оставим
ганизирано общество, както и в света като нашето его
цяло. Свободното зидарство ни учи да сме встрани и
по-добри мъже, да работим за нас, за на- да покажем
шите семейства и обществото като цяло, то съчувствие
ни отваря очите към по-широк кръгозор,
към по-мал-
който е светът като цяло. То ни показва
истинската и невинна красота, която може
ко щастли-
да се намери в този свят, както и тъмните и вите, то ни
зловещи ужаси, които се крият около нас. учи, че сме
То ни дава инструментите и перспективите по-скоро
за това, как да се отнасяме с тях и как да смъртни, и
съчувстваме на страданията на другите и ни учи да
да се опитаме да направим този свят по- погледнем
добро място за нашето потомство. Това, факта, че
че си посветен в ложа, не те прави масон.
един ден
Това разбираемо ли е? Не можеш да ста-
неш масон за една нощ, защото това е не-
ние ще
прекъснат процес на преобразуване. Точ- станем част
но както артистът изменя и усъвършенства от майката
своя шедьовър за определено време, така земя отно-
и масоните се стремим и стараем да станем во.
по-добри хора, като си помагаме и се под-
крепяме взаимно, както и тези около нас,
точно както майсторът прецизира своята
скулптура, така и ние се извайваме като
по-добри хора във времето.
Защо да влизаме в масонството?
Нека да започнем, казвайки си: защо да
не участваме в тази древна и благородна
организация?
Тъй като е добре известен фактът, че
има много членове със сан и богатство в
масонството, то бизнесът не трябва никога
да бъде причина да станеш масон. За тази
цел има много по-добри организации, в ко-
ито може да участваме. Става много ясно,
когато някой е станал масон поради дру-
га, а не истинската причина, а именно – да
станеш по-добър човек и да помагаш на об-
ществото.
Тези хора пропадат рано или късно,
когато разберат, че бизнес-сделките и го-
воренето за бизнес не се одобрява от ло-
жата.
Хармонията е ключът в ложата и докато
заявяваме, че имаме вяра във Всевишния,
за да можем да бъдем посветени в масон-
ството, разискванията за религия и полити-
ка в ложата са забранени.
Истинското желание за самоусъвър-
шенстване и да бъдеш полезен за общество-
то като цяло са от най-важните фактори за
този, който се интересува да стане масон,
и трябва да са първите причини за присъ-
единяване. Не, масонството не е само бла-
готворителност, то ни учи да се опознаем и
прави от добрия мъж по-добър мъж. Още ли
сте заинтересован да станете масон? ◊
109
 ние и религиозните представи
Масонство-
то поставя
Великия
архитект
масонство и религия
на Вселе-
ната, раз-
Градеж-писмо на МУ Брат Лука
бран като
регулативен Станчев – Стар велик стражник
С
идеал, като
минимално къпи ми Жоро,
условие за
всеки ма- Във връзка с многото ни
сон, но не разговори по един философ-
ски и основен за нашето брат-
го разбира
ство въпрос, позволи ми да
по изключи-
разгледаме един документ, одобрен (21
телен на-
юни 1985 г.) от Великата ложа на Ан-
чин, поради
глия, озаглавен „Масонство и религия”.
това, че Пълният му превод е следният:
Масоните, „Вследствие на скорошни коментари
бидейки от- за масонството и религията и на изслед-
делни лица, ванията на някои църкви на тема поми-
биха могли рението на масонството с Християнство-
то Съветът реши да публикува следната
да придадат
Декларация като допълнение на заявле-
на Великия
нието, първоначално одобрено от Обеди-
архитект на
нената велика ложа на Англия през сеп-
Вселената
тември 1962 г. и потвърдено през 1981
характерис- г.
тики, които
различни- Основна формулировка
те религии Масонството не е религия, нито замес-
приписват тител на религия. То изисква от своите
адепти да вярват в едно висше същество,
на божест-
при което не предлага собствена вер-
вото.
ска доктрина. Масонството е отворено за
лица от всички вероизповедания. В про-
цеса на работа на ложата е забранено да
се дискутира за религия.
Висшето същество
Имената, използвани за означаване на
висшето същество, позволяват на лица с
различни вероизповедания да се обеди-
няват в молитвата (към Бог, както всяко
лице го разбира), без съдържанието на
молитвите да бъде причина за разногла-
сия.
Не съществува никакъв Бог на масо-
ните. Богът на масона е богът на религи-
ята, която той изповядва.
Масоните имат взаимно уважение към
висшето същество, доколкото то остава
висше в съответните религии, които те
изповядват.
Пред масонството не стои задачата да
се опитва да обединява различните ре-
лигии: следователно не съществува ни-
какъв Масонски бог.
Книгата на Свещения Закон
Библията, считана от масоните като
Книга на Свещения Закон, е винаги отво-
рена по време на работа на ложата.
Задължения на масоните
110
Масоните приемат задължения, закле-
вайки се в книгата на Свещения Закон
или книгата, считана от тях за свята. За-
дължават се да пазят в тайна знаците за
разпознаване и да следват принципите
на масонството.
Физическите наказания, които са
чисто символични, не са предмет на за-
дължение. Обвързаността да се следват
принципите на масонството е задължи-
телна.
Сравнение между масонство и
религия
В Масонството не съществуват след-
ните съставни елементи на религията:
а) теологична доктрина - забранявай-
ки дискусиите, свързани с религиите, се
пречи на възникването на теологичната
масонска доктрина;
б) извършване на тайнства;
в) обещание за спасение чрез дейст-
вия, тайни познания или други средства
- тайните на Масонството се отнасят до
начина на разпознаване, а не до спасе-
нието.
Масонството уважава религията
Масонството изобщо не е безразлич-
но към религията. Без да се намесва в
религиозни практики, то желае неговите
адепти да следват собствената си вяра
да поставят задълженията си пред Бог (с
всички имена, с които той е познат) над
всички останали.
Моралните ценности, които възпитава
масонството, са приети от всички рели-
гии. В този смисъл масонството уважава
религията.”
Основната декларация е издадена от
Обединената велика ложа на Англия, ко-
ято представлява най-големият авторитет
във формирането на масонската мисъл.
Затова декларацията придобива значе-
ние на учредителен акт, задължителен за
всички масонски общности, признати от
Обединената велика ложа на Англия. По
тази причина си струва да я разгледаме
по-подробно. Ще направя това, като из-
ползвам мислите на един изключителен
масонски ерудит – НУ Бр. Ди Бернардо, с
когото се запознах преди шест години.
Анализът на документа позволява да
се разделят три категории:
а) Съждения за естеството на Великия
архитект на Вселената
б) Съждения за примиримостта на ма-
сонската етика и етиката на отделните
религии
в) Съждения за религиозните практи-
ки.
месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
По точка „а” може да се различат четири основни
съждения:
1. Масонството не е религия
2. Не съществува никакъв Масонски бог
3. Общото между Масоните е уважението към ви-
сшето същество
4. Масонството е отворено за хора с различна
вяра.
Тезата, която поддържам, е, че Великият архитект
на Вселената трябва да се разбира като неизключи-
телен регулативен идеал. Следователно може да се
каже, че масонското схващане за Великия архитект
на Вселената се характеризира като неизключите-
лен регулативизъм.
Да разгледаме деистичната фаза на спекулатив-
ното масонство. В нея Великият архитект на Вселе-
ната се разбира като пресечна точка на теологично-
то съдържание на различните религии. С други думи
става въпрос за Бог, изразяващ минимално съдър-
жание на вярванията на всички индивиди. Но това
предполага, че масонският деистичен бог не може
да има всички качества, които отделните религиоз-
ни концепции му приписват.
Може да попитаме дали може масонът да приеме
бога на деизма и едновременно с това да заяви, че
вярва в християнския личностен и прозорлив Бог.
Отговорът е отрицателен, защото онтологичното
висше същество не може да се счита едновремен-
но прозорливо и не такова. Това води до криза в
масонското мислене, принуждавайки го да приеме в
основата си съществен атеизъм.
По принцип деистичното тълкуване на Великия
архитект на Вселената е несъвместимо с принципа
на толерантност. Освен това деистичната позиция е
явно несъвместима със съждения 1 и 2, защото съз-
дава собствена идея за един специфичен Масонски
бог, преобразувайки се в особена религия.
Ясно е, че схващането за Великия архитект на
Вселената като регулативен идеал се явява необхо-
дима предпоставка за четирите основни съждения.
Но дали този регулативен идеал изключва възмож-
ността впоследствие да бъде интерпретиран като
Бог?
Струва ми се, че изключването има място само ако
се добави към термина „регулативен” уточнението
„чисто”. В този случай се твърди, че в действител-
ност Великият архитект на Вселената не съществува
(реално), независимо че остава неизменна неговата
регулативна функция спрямо трансцендентното по
отношение на човека.
Естествено, един масон може да приема тази
строга нерелигиозна гледна точка и в този смисъл
не може да приеме последователно да споделя и ня-
каква религиозна вяра, в която реално съществува
Бог. Веднага се налага противоречието със съжде-
ние 4.
Освен това масонството отново се обвързва да
бъде религия, тъй като при отрицанието на реално
съществуващ Бог все пак трябва да предложи ня-
какъв свой образ за Бог (като чисто регулативен
идеал), отличаващ се от тези на другите религии. И
това противоречи на съждение 1. Поради тези при-
чини е правилно да се говори за неизключителен
регулативизъм.
Какво изразява този термин?
Масонството поставя Великия архитект на Все-
● месец ноември ● година 6012 111
 ние и религиозните представи
лената, разбран като регулативен идеал, като ми-
нимално условие за всеки масон, но не го разбира
по изключителен начин, поради това, че масоните,
бидейки отделни лица, биха могли да придадат на
Великия архитект на Вселената характеристики, ко-
ито различните религии приписват на божеството.
Трябва да се отбележи, че не става въпрос за чисто
регулативен идеал, а просто за регулативен идеал.
Следователно наред с минималното условие за вяра
във Висшето същество като регулативен идеал, по-
ставено като необходимо условие за принадлежност
към масонството, се изисква и условието за неиз-
ключване на отделните вери. Минималното, което се
изисква от масона, е да вярва в регулативния иде-
ал. Но не се изключва възможността регулативният
идеал, в който масонът вярва, да може да се отнася
до същия Бог, в който масонът вярва, но не като
масон, а например като християнин. Така условието
за регулативен идеал се запазва, независимо че се
поглъща от по-силната вяра – тази в Бога на рели-
гията.
Струва ми се, че това схващане за Великия ар-
хитект на Вселената гарантира смисловото съответ-
ствие и на четирите съждения на възгледа на Обе-
динената велика ложа на Англия.
Преди всичко от това следва, че масонството не е
религия. Всъщност за всяка религия е типична хипо-
тезата за реално съществуващото божество. Обратно
– масонството изисква единствено като минимално
условие приемането на регулативната същност на
Висшето същество.
Освен това масонството не изисква един регула-
тивен идеал да бъде определен във всички аспекти.
То не приема позиция на теологичен обединител и
избягва създаването на Масонския бог.
Присъствието в условията за принадлежност към
масонството на вяра във Великия архитект на Все-
лената поставя уважението към висшето същество
като обща характеристика за отделните масони.
В заключение – масонството не е религия и като
общество от хора е еквивалент на масони, неизклю-
чителни регулативисти, които могат да бъдат както
масони регулативисти, така и религиозни масони.
Масонството, без духовен фундамент, ще бъде
не масонство, а концепция за човека, основаваща
се на атеистичния материализъм. Щом масонството,
разглеждано като концепция за човека, не е рели-
гиозно, то тогава и неговата духовност не може да е
религиозна духовност.
Тогава каква е тя?
От масона се изисква да вярва във висшето съ-
щество, за което масонството не предлага собствена
верска доктрина. Следователно масонската духов-
ност е тази обща духовност, която произтича от вяра-
та във висшето същество, разбирано като божество,
което всеки масон схваща по начина, съответстващ
на собственото му желание за трансцендентност.
Ако се ограничи значението на висшето същество
само до тези тълкования, отнасящи се до божествата
на отделните религии, тогава се изключва възмож-
ността то да бъде разбрано вън от тези религии.
Това би довело масонството до общество от рели-
гиозни масони и би изключило масоните регулати-
висти. Такова отграничително значение на висшето
същество няма в Декларацията на Обединената ве-
лика ложа на Англия.
112 месец ноември ● година 6012 ●
Дали основата на нравствеността
е заложена в човека, или във Вели-
кия архитект на Вселената?
Не липсват потвърждения на първата
теза – Великият изток на Франция отнася
нравствеността в иманентността на чо-
вешкото съзнание.
За нашата масонска философия иде-
ята за Великия архитект на Вселената
представлява основна отправна точка. Тя
лежи в корените на масонската концеп-
ция за нравствеността. Великият архи-
тект на Вселената се счита за трансцен-
дентен принцип, гарант за моралните
ценности и идеална цел в етическия път
на човека.
Природата на Великия архитект на
Вселената се променя в хода на масон-
ската история. За оперативните масони
той е Християнският Бог, разбиран онто-
логично (и до днес има такива ложи).
Във фазата на спекулативното масон-
ство, съвпадаща с неговото съвременно
начало, се заражда пътят на деизма в ма-
сонството (в конституцията на Андерсън
се заменя християнската религия с дру-
га универсална, но с онтологично зна-
чение) – естествена религия, основана
на разума, целеустремено насочена към
иманентността на човешкия живот, пред-
поставка за толерантността срещу догма-
тизма и ортодоксалността.
Деизмът съпровожда разпростране-
нието на масонството. Но той създава и
дълбока пукнатина в него (английско-
то масонство). Актът на помирението на
Обединената велика ложа на Англия бе-
лежи преодоляването на деизма. Него-
вото място заема концепцията, съгласно
която Великият архитект на Вселената е
личностен Бог, отделен от света и акти-
вен в себе си.
Считането на Великия архитект на
Вселената за трансцендентен регула-
тивен принцип улеснява окончателното
преодоляване на иманентната натура-
листка концепция, доколкото Великият
архитект на Вселената направлява има-
нентното, без да бъде погълнат от него,
давайки възможност на масоните да из-
бегнат приемането на конкретна позиция
по отношение на религията.
В деистката фаза на спекулативното
масонство Великият архитект на Вселе-
ната е пресечна точка на теологичното
съдържание на различните религии, т.е.
става въпрос за Бог, изразяващ минимал-
но съдържание и не можещ да има всич-
ки качества, които отделните религиозни
концепции му приписват.
Възниква въпросът: Може ли масонът
последователно да приеме Бога на де-
изма и да заяви, че вярва в Християнския
личностен Бог?
Отговорът е ОТРИЦАТЕЛЕН! Това води
неизбежно до криза в масонското мисле-
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
не. Ако Великият архитект на Вселената
се приеме в чисто регулативен смисъл, то
в действителност Великият архитект на
Вселената не съществува, независимо че
остава неизменна неговата регулативна
функция спрямо трансцендентното отно-
шение на човека. Това е строго нерели-
гиозна позиция, която един религиозен
масон трудно може да приеме.
Как стоят нещата, като приемем да
говорим за неизключителен регула-
тивизъм?
Това дава възможност наред с ми-
нималното условие за вяра във висше-
то същество като регулативен идеал,
поставено като необходимо условие за
принадлежност към масонството, да се
предлага и възможността, и условието за
неизключване на отделните вери.
Минималното изискване от масона е
вяра в регулативния идеал. Но не се из-
ключва възможността този идеал да може
да се отнася и до Бога, в който масонът
вярва (не като масон).
Така позицията на неизключителния
регулативизъм предлага голямото пре-
димство на истинската толерантност, ко-
ято не може да бъде гарантирана от по-
зицията на деизма и подобни на него.
Масонството не предлага на своите
адепти никакъв вид ритуал, сравним с
Християнските обреди, и не търси спасе-
нието на човека. Масонството разглежда
само тези аспекти на човека, които го
формират като масон, докато религията
създава пълен образ на човека.
Масонството обаче не задължава сво-
ите адепти да приемат, че човек няма
нужда от спасение (при чистия регула-
тивизъм). То ги оставя свободно да спо- Масон-
делят посланието за спасение на която и ството, без
да е религия с единственото условие да духовен
се прави разлика между това, което при- фундамент,
надлежи на масонството, и това, което му ще бъде не
е чуждо, независимо че се съвместява с Масонство,
него.
а концепция
За християнина отношенията за лич-
на близост с Бога (молитвени отношения за човека,
и др.) имат особено значение. Те не са основаваща
съществени за масона, който вижда във се на атеис-
Великия архитект на Вселената изключи- тичния ма-
телно регулативен идеал, с който съгла- териализъм.
сува собствената си етическа дейност. Щом Ма-
Масонската ритуалност изпълнява из- сонството,
ключителна функция в проекта за нрав- разглежда-
ствено съвършенство на масона само от
но като кон-
етическа гледна точка. Затова там не се
говори за спасение, а просто за усъвър- цепция за
шенстване на човека. човека не е
Съдържанията на вярата не трябва да религиозно,
влизат в ритуалите, тъй като те трябва то тогава
да важат за всички масони. Религиозни- и неговата
ят масон може да добавя към ритуалите, духовност
споделяни от всички масони, специфич- не може да
ни елементи на собствената си религи- е религиоз-
озна вяра (молитви, причастия и др.), но
ната духов-
той не може да претендира, че те трябва
ност.
113
 ние и религиозните представи
да бъдат приети и от всички останали масони и да
важат като общ принцип на масонството.
В ритуалите не трябва да присъства съотнасяне
със специфичните съдържания на религиите като на-
пример всемогъщество, опрощение, спасение, вяра
и пр. Нарушаването на тези норми води до включва-
не в Ритуалите на съдържание, което може да поро-
ди противоречия и конфликти.
Нека накрая се спрем на молитвите, които ние
всеки път по различни поводи отправяме към Ве-
ликия архитект на Вселената. В тях говорим за: „...
Архитект на Видимото и невидимото.../3/”, „...който
си създал земната твърд.../7/” да „...простре бла-
гославящата си десница.../7,9/” над „...сътворения
от тебе човек.../6/” и „...както ни обичаш.../7/” „...
благослови братската трапеза.../8/” и „...работата
на тези.../3,4,5,7,8,9/” и „...ти ще си третият и ще
благословиш.../3/” и „...помогни ни Пресветли.../3/”
и „...молим те (за тези) що са в нужда и да бъдат
облекчени.../8/ и те молим „...за Твоята воля.../1/”
„...едничкото спасение.../9/”, защото „...само Твоята
милост.../9/” ще „...приюти душите на Братята.../9/”
и накрая „...благодарност за щедрите дарове..../2/”.
С числата в скоби са посочени номерата на мо-
литвите, използвани в брошурата „Други ритуали”
от Обединената велика ложа на България (бел. а.)
Разбира се, цитатите са извадени от контекста, но
те несъмнено насочват масона към мисълта за един
реален, универсален, с онтологично значение Бог,
нещо като Божеството на деизма. И се питам как да
съчетая това с Декларацията на Обединената вели-
ка ложа на Англия от 1985 година? Как да се проти-
вопоставя на твърдението на Католическата църква,
че масонството би могло да се възприеме като една
супер религия, издигната над всички религии?
Всъщност, ако трансцендентното има изключи-
телна функция да гарантира обективността на пред-
намерено избраните от човека етически ценности,
то не е необходимо Великият архитект на Вселената
да се разбира като онтологически дадена реалност.
Достатъчно е да се схваща като регулативно нача-
ло на етическия ред, израз на вродения у човека
стремеж към трансцендентност и нравствено задъл-
бочаване. Това не изключва от друга страна отдел-
ният Масон да отъждествява Великия архитект на
Вселената с Бога на своята религия, притежаващ
неотменна онтологична реалност, началото и края
на целия свят (а не само да е гарант за етическото
измерение на човека).
Масонската практическа философия се основава
изключително на етическото измерение на човека
и именно затова няма пречки тя да бъде обогатя-
вана с приноса на други философии, основани на
различаващи се измерения на човешката личност.
Подобно обогатяване не е съществено за масонската
философия. Тя е съвместима с религиозната вяра.
Само вероизповедания, несъвместими с минимално-
то изискване на етическите ценности, отстоявани от
масонството, могат да бъдат препятстващо условие
за принадлежност към масонството.
Масонът не може да бъде невярващ (атеист), как-
то и споделящ интегралистко разбиране на принци-
пите на масонството, означаващо нетолерантност
към тези принципи.
В прослава на
Великия архитект на Вселената! ◊
114 месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
Животът –
причина за
духовния ни
път
По време на извънритуална работа с
участие на братя, сестри и търсещи,
на 26 март т.г. в Ориент Сливен, по
инициатива на У Майстор на Ложа
„Перлата на Сливен” – Брат Красимир
Георгиев, бе представена от Брат
Любчо Иванов в присъствието на
автора – Брат Иван Габеров, книгата
му „Митология на успеха. Аксиомите на
Последния”(откъси от нея поместваме
след този материал). Както стана
известно тогава, авторът вече работеше
активно по втората част на поредицата
У
си – „Алхимията на живота”.
важаеми, дами и господа,
Имах лекомислието да се съглася да се из-
правя тази вечер пред вас тук в Сливен в роля-
та си на представящ една сложна и не съвсем
лесна за асимилиране поне от първи прочит
книга. И това, въпреки настоятелния отрез-
вяващ вътрешен глас срещу любопитството ми, въпреки
най-добрите си чувства към света и към нароилите се
през хилядолетията всевъзможни божества и култове към
тях, въпреки юношеския ми бунт, оставил в мен и до днес
следи против лековерното преклонение.
И след опита да прочета повторно задълбочено пре-
доставения ми ръкопис на „Митология на успеха. Ак-
сиомите на Последния” не ми стана по-леко от моето
очевидно и стопроцентово първоначално лекомислие да
представя тази уникална книга. Още повече че бързо се
съгласих с 48-годишния автор Иван Габеров, че нито аз,
нито който и да е било от нас може в стремежа си да
постигне успех да извърши друго нещо, освен грях. „Ус-
пехът е грях”, казва той още в Увода на Книга първа – Би-
тие, защото „стремежът за лично равновесие трудно кон-
тролира пренебрежението си към космическия порядък,
когото смята за хаос. В своята кулминация успехът е или
живот, или смърт, той е полярен и непредвидим, готов на
живот и смърт да се Прояви.”
Така, зачели се веднъж в книгата, скоро разбираме
поне категорично едно нещо, ако това въобще е някак-
во утешение, че ни канят да участваме в ново непознато
пътешествие в уж добре познатите на човечеството тек-
стове от Вехтия завет и като начало – от Първа книга Мо-
исеева – Битие.
Поведени с желязна последователност в компанията
на изискани философски словесни конструкции през биб-
лейските текстове, митове и легенди, мисълта ни започва
постепенно да привиква към изненадата на обобщения-
● месец ноември ● година 6012 115
 ние и религиозните представи
та, които преобръщат с главата надолу представите ни за
произхода на човека и най- вече за Създателите му. Да,
казах Създателите му в множествено число!
Роденият в Сопот историк, а отскоро и докторант в СУ
„Св. Климент Охридски” с тема „Отвъд мита за саможерт-
вата на Христос”, мачкайки като валяк, бавно и тежко,
представите, разбиранията и ценностите на съвремен-
ния човек и неговата цивилизация, прави своите изводи
спокойно и методично върви за там, където на него му е
добре известно. Така извежданите обобщения раждат до
края на Книга първа 33-те аксиоми на Последния. Точно
33, на колкото години е бил, когато е разпънат, Спаси-
телят. А след тях ръката на Иван Габеров е написала:
„Следва”.
Изведените аксиоми са постулати в своя най-класи-
чески вид, защото твърдяното в тях не е доказано или
демонстрирано пред нас, а се стига до него със самопо-
дразбиращите се изводи след новия Габеровски прочит
на детайли на описаните и дошли до нас записки за биб-
лейските събития. И приемаш някак все по-доверчиво
твърденията в тях за по-вярното, по-достоверното обяс-
нение за космическите случки, станали тогава, когато е
бил създаден Човекът. И така постепенно, но упорито ,
започват да бликат вековно задържаните в проявлението
на мисълта ни нови и нови дедуктивни истини. И да ни
питат страница след страница дали долавяме дълбочина-
та на древния подтекст. Докато не станем съмишленици
и не превърнем въпроса на автора: „И кой е доказал, че
древно означава примитивно?” и в своя теза.
И започваш да се удивляваш как не си проумял до-
сега, че в библейската хроника всъщност става въпрос
за най-малко три отделни самостоятелни във времето и
пространството образи на Създател – Бог, Господ Бог и
Господ – всеки архитект на своите дела.
„Според Битие – пише за това Иван Габеров – Създа-
телят не е един и същ и творението, създадено от всеки
един от поне тримата Създатели, не e едно и също, не е
тъждествено с едно-единствено създание – с първия чо-
век, още по-малко с Адам от Четвърта глава на Битие.
При работата на Господ Бог във Втора глава го няма ха-
осът, защото Земята е вече създадена като такава от Бог
в описанието на Сътворението в Първа глава. Земята във
Втора глава не е онази, изникнала от проявения хаос на
водната стихия в Първа глава, а е друга – суха и безводна.
От Земята се издига парата, която охлажда повърхността
ѝ, най-вероятно след убийствения удар на изкуствената
луна на планетата Нибиру в планетата Тиамат (пра-Зе-
мя), довел до превръщането на всичко материално в сто-
пена лава. В тази стопена лава се изпарява създаденото
преди това от Бог (описано в Първа глава на Битие) и при
изстиването на лавата наследникът, отражението на Бог
– Господ Бог, започва отначало да твори, като създава
от пръст човек, но и опитната си Райска градина. Имен-
но градина, а не цялата Земя, както е в Първа глава. С
изчезването на първия Създател – Бог, изчезва първият
човек, направен от Него, по: „…Нашия образ, по Нашата
прилика; …мъж и жена…” (Битие 1:26).
Имената на мъжа – Адам, и това на жената – Ева, се
появяват едва в Четвърта глава, където Създателят има
трето име – Господ, а в него не е включена характеристи-
ката на името на Първия създател, на Бог.”
Позволих си този по-дълъг цитат, защото той е една
от най-ярките илюстрации за спокойния и логичен тон, с
който извежда тезите си авторът на „Анатомия на успе-
ха…”. Или както той обобщава: ”В първите четири глави
на Битие става дума за три космически епохи на Сътво-
рение и се изяснява делото на трима Създатели…” А след
116 месец ноември ● година 6012 ●
това следва добре „познатото в най-древната
митология възпроизводство на богове…”.
Не по-малка изненада за разсеяния съвре-
менен читател на библейски текстове носи и
тълкуването за Змията и нейното присъствие
във всичко митично. То, според Иван Габе-
ров, „започва да прилича на важна част от
структурата на божествения свят”. И още по-
вече, авторът смята, че тя започва да прилича
„дори на важна част от самия Създател, а и
негово отражение, скрита в обратната, непро-
явена страна от Същността на бога”. И даже:
„По този начин Змията прилича на генетичен
първообраз у боговете, на тяхната непрояве-
на матрица, тя е тухла, чрез която се съзиж-
дат Същностите у боговете...” И всичко това се
представя като вероятното основание в шу-
мерските митове богът на сътворението Енки,
приеман за създател на живота и на човека на
земята, „да покаже на творението си А. Дамос
правото на страст, технологията на възпроиз-
водство, както и относителната сакралност на
боговете, у които страстта липсва”. Така идва
и заключението, че „Змията е нишката на жи-
вота в матрицата на незримия за нас свят.
В този смисъл и боговете, и хората са деца,
наследили структурната си първопричина.”
Като Иван Габеров ни припомня и неоспори-
мия факт: „Според науката бозайниците също
носят гените на влечугите в себе си”, звучащ
достатъчно иносказателно ясно. Това е много
сериозен повод и за следващия цитат от кни-
гата: „Тази нелицеприятна обстановка на вле-
чугоподобна раса и студенокръвни отношения
в „отвъдното”, което не е извън проявеното, а
е съчетано в невидимата за нас страна, има
нужда от камериерски услуги и слугуване. Бо-
говете от невидимия свят не са съвършени и
имат нужда от помощ в овладяване на битие-
то си. Така се появява и нуждата от човек, за
да служи.”
С развитието на логиката на книгата ние
стигаме до една от нейните цели, самоопре-
делени от автора: „…да прояви пътя на отра-
жението по Оста на Сътворението, като по-
чне от Създателя, и чрез митовете, запазени
от цивилизацията на човека, да освети бого-
вете и хората. Да потърси страстта на прояв-
лението, личния код на автора, Създател-ар-
хитект на всичко живо на Земята”. Модерният
термин е матрица, уточнява Иван Габеров.
Всъщност тук не става ли въпрос за добре
известната в масонската философия обобще-
на представа за върховната природна кос-
мическа сила, наричана Велик архитект на
Вселената и почитана със страхопочитание
от масоните?
Впрочем Иван Габеров ни превежда мно-
гократно по открития от него пряк път от
митологията до храма на масонската мисъл
и символика – Светлината, скрития герой на
отражението, наречена в книгата Мълнията
на Проявлението; Трите изправени колони в
Храма, Четвъртата – Йов, съборена в прахта
на безплодните и несправедливи укори; Три-
те символични масонски степени, като сим-
волизирана духовна еволюция в творението,
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
в която страданието фиксира с етапите си Авторът на
пътя на духовното осъзнаване; Майстор Хи- „Митология
рам –Абиф, строил Соломоновия храм и убит на успеха…”
от посредствеността, разказано като мит със подчертава,
сакрално значение и др.
че за важни
„И при боговете” – казва авторът на „Ми-
тология…” – „има три палуби на осъзнаване и всички кул-
свещенодействие на Спасението”. Като спо- тури считат
ред него „Сферичната матрица, разделена на духовния
квадранти, остава за боговете, които са за- потенциал
познати с географията на Космоса. Квадрат- и духовното
ната матрица, разделена на двойки противо- постижение.
положности, случващи се под зададен ъгъл Социалното
на отражение и така оформящи различните израстване
посоки в Магическия квадрат на Проявле-
превъзхож-
нието, остава за човека…” А „Създателят ар-
хитект първо създава човека в триизмерния да по значи-
свят на земята, за да може чрез него, като мост ма-
Отражение, да Се Себепрояви и да въплати териалния
Същността Си”, казва още Иван Габеров и до- успех.
пълва, че първородният грях е всъщност грях
на бога към човека, когото използва.
А с „XXVII Аксиома на Последния” в книга-
та се издига и днес звучащото актуално, значи
вечно, твърдение, че „Цивилизацията убива
на кръста Иисус не за да се спаси чрез Него, а
защото Е дръзнал да Се бунтува срещу нейно-
то най-греховно Проявление – лихвата”.
Малко преди да формулира този убийствен
със своето съвременно звучене и непреход-
ност постулат, българинът от Възрожденския
Сопот, Иван Габеров, вече е взривил църков-
ната схоластика, нейната средновековна фи-
лософия, създаваща логическите аргументи за
обяснение на църковните догми. „Не Спасени-
ето ни чрез смъртта му на Кръста” – казва той
– „а бунтът на Христос срещу сарафите в хра-
ма е причина за незаконното Му задържане,
измъчване и убийство”. Любовта към идеята
на Създателя-архитект/Христос за хармония в
кръста на пряката симетрия човек–природа е
подменена с практикуване на култа към подо-
бието му – измисления и зверски убит „заради
нас и греховете ни Иисус”.
Така пряко „Анатомия на успеха…” про-
изнася своеобразна контраприсъда срещу
най-позорната присъда в човешката история
и обвинява цивилизацията, че „превръща
Бог, Господ Бог и Господ във фикция и въ-
вежда улитарното мислене за момента – тук и
сега, а човекът става гол и отчаян самотник.
Човекът чрез цивилизацията, е категоричен
Иван Габеров, става подобие на Храма, не на
Създателя. Губи душата си и прегръща Тяло-
то. Църквата като мост между илюзията (за
Спасението) и човека(като подобие) убива
вярата в Същността и поражда с действията
си култа към невярата…”
Иван Габеров не е сух теоретик, писател
или просто член на СБП. Той е енциклопеди-
чен изследовател, което е видно категорично
и от неговата активна авторска и издателска
дейност – основател и собственик на изда-
телствата „Елпис” , „Е” и „Габеров”, специ-
ализирани в издаването на енциклопедии,
речници и албуми.
Именно благодарение на своите задъл-
117
 ние и религиозните представи
Няма дру- бочени знания, в т.ч. и технически, още от
го, освен времето, когато завършва със златен медал
живота сам промишлена електроника в техникума, той
по себе си, разсъждава уникално в книгата си и върху
представите и проявленията на формата в
което да е
пространството, съзнанието и историческата и
причина за
духовния
път. Осъз-
генетичната ни памет. Дава обяснения и фор-
мулира изводи чрез конкретни математически
модели, в основата на които е Свещеното чис-
наването на
това се на-
ло 10. Но това определено изисква специално
внимание и самостоятелно представяне.
рича любов. В правените успешни паралели „с най-
Чрез любо- изчистените форми на древна мъдрост”,
вта ние сме достигнали и до наши дни, Иван Габеров се
обръща и към традицията Кабала, свързана
поели към
и с Тора, и с Талмуд . Тълкуването на прит-
осъщест- чите, свързани с тях, извисяват мисълта му
вяване на дотам, че ни казва: „Ако божията себеизява
единствена- спуска еманацията от висините към земя-
та си ис- та, то осъзнаването чрез словото извисява
тинска цел плътта до духовните чертози”.
– живота. Авторът на „Митология на успеха…” под-
чертава, че за важни всички култури считат
духовния потенциал и духовното постиже-
ние. Социалното израстване превъзхожда
по значимост материалния успех. А „това е,
споделя Иван Габеров, извечният въпрос за
първенството между авторитета и властта,
между сакралността и моментното превъз-
ходство на силата”.
Измежду изключително интересните лич-
ности, с които ни запознава книгата, е и Да-
вид, „още по-мизерна (от другите личност) от
гледна точка на съвременните представи”. Но
за изследователя той е най-великият еврей-
ски цар – Давид, архитект и строител на Йеру-
салим, а и на самата идея за модерна държа-
ва на евреите. Той е създателят на Храма на
Йехова, довършен от сина му цар Соломон. А
нали Давид е онова окаяно козарче, за което
дори собственият му баща не се сеща, кога-
то пратениците на пророка идват да попитат
кой измежду синовете му е предопределен
за велики дела. Изключително е интересно
и според мен впечатляващо значимо Габеро-
вото обяснение – защо именно „неизвестният
Давид с малкия камък – изхвърлен от праш-
ката му – убива непобедимия от друг човек
великан Голиат и докато на бойното поле все
още никой не осъзнава победата, Давид отси-
ча главата на Голиат и става герой”.
Иван Габеров си задава в горния смисъл
още въпроси и дава своите отговори. Измеж-
ду особено важните въпроси, носещи нова-
торска дискусионна свежест, е и този: „Защо
Иисус, Мохамед, Буда и Мойсей са всъщност
бедни и нищи хора с малък административ-
но-властови потенциал?”
В процеса на строителството на отговори-
те си авторът на „Митология на успеха...” каз-
ва: „…обвързването с материалния интерес и
реализирането на административна реформа
чрез участие във властта е неуместно. Дори и
да прояви някой от избраните афинитет към
промяна на Тялото чрез инструментите на
държавата и властта, той веднага е подложен
на трансформация и е изпращан в лоното на
118
Ние и религиозните представи
нищетата”. Откъси от книгата
Лекомислено приетата от мен тежка за-
дача да извадя от мрака с това кратко из-
МИТОЛОГИЯ
ложение на непрочетената още от вас книга
вече е към приключване. Дано поне измежду
разтворените ѝ от мен корици видяхте мощ-
ния лъч от снопове Светлина в озарението
на талантливия творец и човеколюбец Иван
Габеров.
НА УСПЕХА.
Не знам дали вече предчувствате, но когато
затворите прочетеното съвременно библейско Аксиомите на
Последния
изследване за човешкото начало и днешното
му последствие в „Митология на успеха…”, за-
творите очите си и потънете в размисъл, съм
убеден, че ще осъзнаете, ще почувствате ме-
ката топла божествена покана на тази книга
към всички нас, съвременните жители на Зе- на Брат Иван Габеров
мята, за общ духовен път. Без да има значе-
ние разликата в социалното ни положение, в
ежедневните ни дребни или големи политиче-
ски страсти, в цвета на кожата и в религията,
която изповядваме. Защото ние принадлежим
на едно-единствено божествено общочовеш-
ко начало, но все тъй разделяни и кърваво
противопоставяни и днес от лихвата. А също и
една от най-големите съвременни беди „Теро-
ризмът е уродливото дете на лихвата, на ма-
трицата на отношение към живота, породено
от акумулирането на печалба на всяка цена
и успех въпреки всичко”, обобщава в XXVI
Аксиома на Последния духовно свободният и
храбър историк-философ.
И накрая за оптимистичен финал – фи-
нални думи за духовността в изкуството, кое-
то за автора на книгата привнася интуицията
как да използваме живота и да бъдем щаст-
ливи. „Изкуството представя общата дейст-
вителност на ред и мит”, смята Иван Габеров.
А „синхронността между мит и цивилизация”
той нарича „Осъзната Същност”. Защото от-
раженията на божествения ред, които хората
създават, са толкова много и толкова вза-
имосвързани, че общата матрица на Прояве-
ното равновесие изглежда напълно неразби-
раема и дори хипотетична.
„За да достигне до Господа, казва на едно
място в книгата си този автор-провидение,
човек трябва да изучи и разбере света на
Сатаната. Да види къде Проявеното и Непро-
явеното се сливат и дали това не се случва
именно в него.” А другаде, с последваща след 19. Култ и свобода
това аргументация, уточнява: „Промяната не
е избор, промяната е програма. Създателят В модерните времена човекът изтиква митологията
решава.” на недостъпните рафтове в антиквариата. Днес човекът
И в края на краищата - в „ХХVIII Аксиома е намерил друго предназначение на култа. Храмът на
на Последния” Иван Габеров обобщава вдъх- религиозната церемония е заменен с утилитарна архи-
новяващо, ясно и точно, въпреки напълно тектура. В тази преднамерена целесъобразност оцеля-
неразбираемата и дори хипотетична на пръв ва единствено ритуалът. Удоволствието от свободата
поглед обща матрица на Проявеното равно- да разбираш и приемаш реда на Космоса е подменено
весие: „Няма друго, освен животът сам по със съвкупление, с преклонение пред сценарий по въз-
себе си, което да е причина за духовния път. произвеждане на живота, измерван с агресивността на
Осъзнаването на това се нарича любов. Чрез секса. Затова Ева и Адам в съвременен вариант не раз-
любовта ние сме поели към осъществяване бират греха. Те прикриват неразбирането си, а не самия
на единствената си истинска цел – живота.” грях, който не съзнават. Това прави наказанието им не-
А заради любовта, човек понякога безумно уместно, а религиозната норма – неосъзнато нарушима.
прегръща и своето лекомислие, простете ми Животът се свежда до церемониал, а в церемонията не
днес и на мен за това! ◊ се осъзнава грехът, той мимоходом се посочва. Косми-
месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 119
 ние и религиозните представи
Тези, които ческият ред е сменен от човешката суета на
акумулират суетите и от преклонението пред нея. Така
и депозират умира божието в модерния човек и се въд-
обществе- ворява глад за оцеляване. Успехът замъгля-
ва успението.
ния ресурс,
Апетитът на града – средище на цивили-
наречен зацията – отменя свободния избор на Иисус
богатство, в пустинята да не се живее „само с хляба”.
изразяван в Възникват и набират скорост идеите за по-
пари, не би лета от неизчерпаеми потенциалности и за
трябвало да техники, принасящи изобилие, както и тех-
получават нологии за удовлетворяване на желанията у
бонуси под наивника – на момента – тук и сега. По този
формата на начин движението на свободни хора и идеи
е отменено, в ход е технология за задово-
дивиденти
ляване на потребители, изгубили цел и по-
или лихва, сока. Цивилизацията воюва упорито срещу
а да плащат устойчивите номадстващи идеи за другост.
на обще- В същото време златото, основната цел на
ството такса анунакската администрация, се концентри-
за задър- ра в градовете. Но за да не бъде осъзната
жането на основната цел на държавата – натрупва-
средствата нето на злато, – се създават виртуалните
и за невъз- пари, стимулира се свръхпотреблението на
услуги, отглежда се мнима интимност през
можността
скайпа, насърчава се кибернетичната нео-
обществото сведоменост чрез източници без проследим
да опери- произход, глобализира се сателитното на-
ра с тях по блюдение и он-лайн следене, процъфтява
жизнено- промиването на мозъци, населението пла-
важните нирано се заразява чрез ваксинация и ин-
проекти на токсикация от хранително отравяне с ГМО
образовани- – неща, неприложими в номадския бит, но
ето, околна- присъщи на цивилизоваността. Удобството
на градския бит избутва настрани естест-
та среда и
вените усилия в живота: да прозреш, да
здравето. откриеш, да сътвориш, да оцеляваш, да се
спасиш със собствени сили, да си независим
и свободен, да избираш… Градският начин
на живот се превръща в синоним на удоб-
ство и ограничение, приети доброволно. Не
бихме искали да пропуснем мисълта, че те-
роризмът в съвременните му глобални изме-
рения като планетарен ужас атакува именно
свободата на движението, правото на личен
избор и на самоопределение. Това подсказ-
ва природата му – да е следствие от циви-
лизацията, която се брани с всички средства
срещу другостта.
Тези, които контролират цивилизацията,
създават и насочват тероризма. Обичайни-
ят заподозрян – ислямът, възникнал като
номадска религия на основата на юдаизма,
няма пряка вина за престъпленията, които
роденият от цивилизацията фундаментали-
зъм (не само ислямски) върши с невинните
си жертви.
Тероризмът е уродливото дете на
лихвата, на матрицата на агресивно-
то отношение към живота, породено
от акумулирането на печалба на всяка
цена, на успех въпреки всичко… (ХХVІ
Аксиома на Последния).
Целта на социалния експеримент с хи-
брида човек е акумулирането на злато – във
всички времена, на всяка цена, навсякъде
по света – в полза на създателите му. След-
120
ствието е формиране на лихвата, като по-
удобна форма за акумулиране на богатство.
Това неотменно действие на социален фо-
кус върху златото отнема свободата на из-
бор и включва градския човек в процедура
по изземване на Същността му. Закрепостя-
ва съзнанието му към удобството и мнима-
та сигурност – цивилизоваността. Защото
Същността за разлика от съзнанието е и
движение, и бунт към покоя на илюзиите,
но и врата към спасението на личността. За
да се състои отказът от първородството на
духа – свободното движение към Същност-
та, се използват находчиво икономическите
лостове; мнимото удобство в ограничения от
свобода дигитален бит; полуфабрикатите в
културата; полуистините в живота; полулъ-
жите в политиката и социалния ред…
Вместо пряка война с другостта и про-
тивопоставяне чрез фронтове и барикади е
пусната в действие анонимната неутронна
бомба на лихвата. Именно лихвата е лицето
на цивилизацията, тя е идентичност на из-
лишъка, както корупцията е нейното порно-
графски голо тяло. Тези, които акумулират
и депозират обществения ресурс, наречен
богатство, изразяван в пари, не би трябвало
да получават бонуси под формата на диви-
денти или лихва, а да плащат на обществото
такса за задържането на средствата и за не-
възможността обществото да оперира с тях
по жизненоважните проекти на образова-
нието, околната среда и здравето. Лихвата
трябва да е глоба, а не бонус в един свят,
заплашен от самоунищожение и безпътица.
Премахването на лихвата като основание за
трупане на богатство е най-важната поли-
тическа и икономическа цел на осъзнатия
свободен човек.
„Ако дадеш в заем пари на някой свой
беден съсед между Моите люде, да не
постъпваш с него като заемодател, нито
да му налагаш лихва”. Изход 22:25.
„Чужденец да не онеправдаваш, нито
да го угнетяваш; защото и вие бяхте
чужденци в Египетската земя”. Изход
20:21.
„Който не дава парите си с лихва, Нито
приема подкуп против невинния. Който
прави това няма да се поклати до века”.
Псалм 15:5.
Не Спасението ни чрез смъртта Му на
Кръста, а бунтът на Христос срещу сарафи-
те в Храма е причината за незаконното Му
задържане, измъчване и убийство. Любовта
към идеята на Създателя архитект/Христос
за хармония в Кръста на пряката симетрия
човек–природа е подменена с практикува-
нето на култа към подобието Му – измисле-
ния и зверски убит „заради нас и греховете
ни” Иисус.
Цивилизацията убива на Кръста Иис-
ус не за да се спаси чрез Него, а защото
Е дръзнал да Се бунтува срещу нейно-
то най-греховно Проявление – лихвата
(ХХVІІ Аксиома на Последния).
Тя показва на наблюдателите, че никой
месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
не може да застрашава устоите ѝ, нито да дръзва с проя-
ва на опозиционно отношение или на явно неодобрение
срещу лицето ѝ – лихвата. Цивилизацията убива Иисус,
за да защити лихвата. Грехът убива и трупа на лихва
грях.
Именно цивилизацията превръща Бог, Господ
Бог и Господ във фикция и въвежда утилитарното
мислене за момента – тук и сега, а човекът остава
гол и отчаян самотник. Човекът чрез цивилизаци-
ята става подобие на храма, не на Създателя. Губи
душата си и прегръща Тялото. Църквата като мост
между илюзията (за Спасението) и човека (като
подобие) убива вярата в Същността и поражда с
действията си култа към невярата. Най-прякото
въздействие на тази подмяна е пренебрегването
на обичайното божие право от друг синоним на
цивилизацията – юриспруденцията и нейните ин-
струменти (ХХ Лема), и затова е писано:
„Да не следваш множеството да правиш зло; нито
да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да
се увличаш след множеството, за да изкривиш пра-
восъдието”. Изход 23:2.
„…защото това е едничката му завивка, това е дрехата
за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене,
Аз ще чуя, защото съм милостив”. Изход 22:27.
Чрез инструментите на правото са погазени принци-
пите на божията справедливост, дадена в Мойсеевите
законови правила към номадстващите евреи. Кулмина-
цията на това беззаконие в името на реда и лихвата е
осъждането и екзекуцията на невинния Иисус. Съдът
против Сина носи най-позорната слава в историята. Той
не изслушва никакви аргументи и свидетели в защита
на Иисус.
„Само един свидетел да се не подига против някого
за какво да е беззаконие или за какво да е престъ-
пление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез
думите на двама свидетели, или чрез думите на три-
ма свидетели, да се установява всяко дело”. Второ-
законие 19:15.
„А главните свещеници и целият синедрион търсеха
лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умърт-
вят; обаче не намериха, при все че дойдоха много
лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни
пак да го съградя”. Матей 26:59-61.
Никой съдия не направил опит да защити Обвиняем-
ия, а това е явен знак за заговор срещу Него. Били тър-
сени и намерени лъжесвидетели, които били разпитани
заедно в един опорочен процес, състоял се през нощта
при закрити врата, което дори тогава било незаконно.
Процесът продължил едва една нощ, и то пред празни-
ка Пасха – в разрез с действащите еврейски и римски
закони. Не било повдигнато обвинение. При прокура-
тора Пилат обвинителите представили други мотиви за
екзекуцията на Иисус, съвсем различни от причините за
подбуждане на процеса. Самият Пилат обявил Иисус за
невинен, но въпреки това Го оставил на милостта и пра-
восъдието на тълпата, а след това Го екзекутирал, като
преди това допуснал особено жестоко отношение към
все още неосъдения Иисус…
Традицията на Мойсеевото законодателство и на
римското право била в публичността и откритостта на
процеса, който да се провежда на оживено място през
деня, обикновено пред портите на близкото селище или
на централно, обществено място.
„И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, ми-
наваше близкият сродник, за когото беше говорил
● месец ноември ● година 6012 121
 ние и религиозните представи
Вооз. И рече: Господине, свърни, седни
тук. И той свърна и седна”. Рут 4:1.
Изисквало се да се привлекат честни и
безпристрастни свидетели и да се придаде
обществена значимост и публичност на съ-
дебните процедури. Но това правораздава-
не с неговите естествени правила за прило-
жение не било в хармония с намерението на
войнстващата в самозащитата си цивилиза-
ция да убие независимо от законите, за да
предпази себе си и лихвата. Векове наред
убийството на невинния Иисус става пре-
текст за милиони религиозни убийства – по
време на войните на християнските импе-
рии срещу езичниците; през кампаниите на
кръстоносните походи в Европа и Ерусалим;
Целта на
Иисус да
помири чрез
любовта
цивилиза-
цията на
човека и
Същността,
обитаваща
човека, не
била раз- чрез безумията на католическата инквизи-
брана, нито ция; в хода на конкистата в двете Америки
Той самият и чрез религиозните войни в Европа… Зад
бил оставен всичко това се крие самозащитата на циви-
да извърши лизацията и съхранението на основанието
за нейното безчинство – лихвата.
това поми-
рение по
79. Трите стъпала на храма
начин извън
контекста Разговорът с тримата наблюдатели е
на кръстна- алегория, самонастройка, която Същността
та Си смърт Енки/Йов трябва да осъществи над себе си,
за изку- за да получи право да създаде новото си,
пуване на по-съвършено семейство. Това са стъпалата
греховете у на духовното израстване. Тримата наблюда-
тели са събрани в един от осемте върха на
хората.
122
Магическия Куб. Те създават три потенци-
ални равнини на осъзнаване и така задават
чрез пространствения ъгъл на присъствието
си Куба на Проявлението в материята с ха-
рактерния ѝ стремеж към устойчивост, а и
към сполука в желанието да се съхрани без
промяна.
„Затова вземете си сега седем телци и се-
дем овни, та идете при слугата Ми Иова,
и пренесете всеизгаряне за себе си; а
слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (за-
щото него ще приема), за да не постъпи
с вас според безумието ви, защото не сте
говорили за Мене това, което е право,
както слугата Ми Иов”. Йов 42:8.
В тази заповед Господ заръчва на три-
измерната действителност, представяна от
тримата наблюдатели на Йов, да сътвори
Куб на Проявлението по формулата: запо-
вед/ъгъл на триизмерна действителност
+ жертвоприношение/зададена форма
чрез седем триизмерни върха: 1+7=8,
Проявление чрез осем триизмерни ъгъла в
Магическия Куб.
На Йов му се налага да компенсира с
прозрението и любовта си към Господа за-
стиналата обремененост на тримата други,
на консервативната триизмерност на „реал-
ния”, устойчив в битността си, материален
свят. Това е причината в масонския храм на
първа, втора и трета степен четвъртата ко-
лона – участникът в живия ритуал, да вижда
три други (мъртви) колони на Проявлението.
Четвъртата, най-важна колона – синтезата/
човек, е принудена да изкачва висините на
духовния храм, за да осъзнае и заеме място-
то си, като така осмисли правото на същест-
вуване на останалите три. (Виж 164, 165 с.)
Йов, четвъртата колона на храма, е съ-
борен в прахта на безплодните усилия и не-
справедливите укори. Тялото приемник, в
което израства самоосъзнаващият се дух, е
подложено на интервенция и само с прозре-
ние и митични усилия би постигнало реаби-
литацията, осъзнатостта на подобие в божи-
ето намерение.
Божията справедливост тук символизира
духовната еволюция в творението. Стра-
данието фиксира с етапите си пътя на ду-
ховното осъзнаване. Като преодолява с ду-
ховна сила подтекста в словата на тримата
си критици, Йов изкачва трите стъпала на
осъзнатост: биологичната, семейната и лич-
ната. Това са трите нива на осъзнаване на
материята, наричани от индийската филосо-
фия „гуни”:
• сатва гуна – цялост, знание, покой,
чистота, доброта, развитие;
• раджас гуна – страст, безпокойство,
застой, острота;
• тамас гуна – невежество, замърсеност,
деградация, скудоумие.
Издигайки се със съзнанието си над тези
нива по оста Енки/Свети Дух, Йов си връща
приликата с божествената Същност и стату-
та на божи любимец. Това му дава правото
да сътвори новото си семейство и да органи-
месец ноември ● година 6012 ●
зира нов хоризонт на човешкото общество,
да се върне чрез трансмутацията си в образа
на Създател архитект.
„И по цялата страна не се намираха жени
тъй красиви както Иововите дъщери; и
баща им даде на тях наследство както на
братята им. Подир това Иов живя сто и
четиридесет години, и видя синовете
си и внуците си до четири поколения”.
Йов 42:15-16.
„Четири поколения” – четири страни на
магическия Квадрат на Проявлението. За-
вършването на цикъла е с числото 140 =
2Х7Х10. Двойката представя двете Сътво-
рения – 2Х7 на действителността – унищо-
женото чрез Сатана и новосъздаденото чрез
Господ. Стойността – Х10, показва завърше-
ния цикъл на старото и новото Проявление.
Стойността на симетрията – Х2, се свързва
с действията на двете скрити имена, носе-
щи административната титла Господ – Енки
и Енлил. Седмицата, както си спомняме от
Първа глава на Битие, е символ на завърше-
ния цикъл на Сътворението, или по-просто
казано, 2Х7Х10 е равенството между ста-
рия живот и новата възможност, сакрално
сътворени за Йов.
117. Спасението Иисус
„И като замина оттам, Исус дойде при га-
лилейското езеро; и качи се на бърдото
и седеше там. И дойдоха при Него големи
множества, които имаха със себе си куци,
слепи, неми, недъгави и много други, и
сложиха ги пред нозете Му; и Той ги
изцели; така щото народът се чудеше,
като гледаше неми да говорят, недъга-
ви оздравели, куци да ходят, и слепи да
гледат. И прославиха Израилевия Бог”.
Матей 15:29-31.
Основният акцент на Новия завет, пред-
ставен от четирите официални евангелия,
приписвани на евангелистите Матей, Марк,
Лука и Йоан, е спасението на човеците чрез
всеизкупващата Кръстна смърт на божия
Син Иисус, наречен Христос Спасителя.
Тезата за изкуплението чрез отричане от
тялото и преодоляване на болката в името
на по-висша цел е изречена 1000 години
преди Иисус от самия цар Давид в 21(22)
Псалм:
„…Отвориха срещу мене устата си
Като лъв, който граби и реве…
…Защото кучета ме обиколиха;
Тълпа от злодейци ме окръжи;
Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Мога да преброя всичките си кости,
Хората се взират в мене и ме гледат”.
Постепенно под влияние на различни съ-
бития, а и на други откровения, давани на
юдеите чрез пророци или знамения, у тях се
развила доктрината за идването на Месия-
та – Спасител, който ще ги отведе в новата
Обетована земя – извън чуждия гнет и соци-
алните проблеми, свързани с робството от
Вавилон или Рим. Създаването на митичното
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
божие царство от Месията било най-очаква- Разказът
ното събитие в условията на римска власт за Него в
над юдеите. Самите римляни били приемани четирите
за езичници и непосветени в месианската официални
теза на юдеите. Разбира се, самото юдейско
евангелия
общество било разделено на есеи, фарисеи
и садукеи, които имали различно отношение е разказ за
към писаните и устните предания, откъдето безплодни-
самото приемане на Иисус протичало нерав- те усилия на
нозначно в обществото им. Юдейското об- човек, който
щество толкова силно втъкало в традицията не отхвър-
си идеята за месианството, въпреки разли- ля твърде-
чията, че дори иззело от божия Син правото нието, че е
да реши сам какво Е дошъл да направи, кое Син на Бог.
да спаси и на кого да обърне вниманието
А и за по-
Си.
„У Своите Си дойде, но Своите Му Го не следните
приеха”. Йоан 1:11. дни на бог,
Целта на Иисус да помири чрез любовта пожелал да
цивилизацията на човека и Същността, оби- живее и да
таваща човека, не била разбрана, нито Той умре като
самият бил оставен да извърши това поми- човек и мъ-
рение по начин извън контекста на кръст- ченик.
ната Си смърт за изкупуване на греховете у
хората. Стигнало се до мига, в който самият
Иисус приел факта на Кръстното си изпита-
ние и го Проявил чрез слово, което натъжи-
ло учениците Му.
„И като взе дванадесетте при Себе Си,
рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и
ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко
що е писано чрез пророците. Защото ще
бъде предаден на езичниците, които ще
Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскър-
бят, и ще Го заплюят, и, когато Го бият,
ще Го убият; и на третия ден ще възкръс-
не”. Лука 18:30-32.
За да приемат юдеите Неговото идване
като поява на Месията, Той Се съобразил с
месианския им сценарий и Се качил на бяла
ослица, приел човешката представа за ме-
сианската Си съдба и влязъл на Цветница в
Ерусалим, за да бъде възхваляван като жив
Бог и по-късно разпнат на Кръста като прес-
тъпник към цивилизацията, а и към нейните
противоестествени, но общоприети норми.
„Не бой се дъщерьо Сионова. Ето тво-
ят Цар иде, Възседнал на осле”… Йоан
12:15.
„Идете в селото, което е насреща ви, в ко-
ето като влизате, ще намерите едно осле,
вързано, което никой човек не е възся-
дал; отвържете го и го докарайте. И ако
някой ви попита: Защо го отвързвате?
Кажете така: На Господа трябва”. Лука
19:30-31.
„И докараха го при Исуса; и като намята-
ха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И
като вървеше Той, людете постилаха дре-
хите си по пътя. И когато вече се прибли-
жаваше до превалата на Елеонския хълм,
цялото множество ученици почнаха да се
радват и велегласно да славят Бога за
всичките велики дела, които бяха виде-
ли, казвайки: Благословен Царят, Който
иде в Господното име; мир на небето, и
слава във висините”! Лука 19:36-39.
123
 ние и религиозните представи
Най-велики- Безсилието на божия Син пред битността
ят момент в на хората и пред държавната машина Рим,
Новия завет както и пред административната власт на
е замаски- римския слуга Ирод Антипа лъха от всяка
дума на описанието за Страстите Христови.
ран или не-
Именно по време на Страстната седмица
доразбран се случва ужасът на античудото – преду-
като „случ- мишленото убийство на невинния божи Син
ката с чу- по особено жесток и напълно несправедлив
додейното начин. Остава Му единствено месианската
нахранване реабилитация:
на тълпата”. „Много са неволите на праведния; Но
Броят се ри- Господ го избавя от всички тях; Той пази
бите и хля- всичките му кости; Ни една от тях не се
строшава”. Псалм 34:20-21.
бът, с които
Разказът за Него в четирите официални
е нахранено евангелия е разказ за безплодните усилия
множество- на човек, който не отхвърля твърдението,
то, а не се че е Син на Бог. А и за последните дни на
вижда ва- бог, пожелал да живее и да умре като човек
жното. и мъченик. Необходимостта да бъде доказа-
на Неговата божествена природа извиква в
Мойсеев стил пред аудиторията направата
на чудеса и изцеления, в които съвременни-
ците Му толкова вярват, колкото и не вяр-
ват. Самата личност на Месията, посланията
Му в притчите, както и житейското Му пове-
дение отричат доказателствата чрез чудеса,
но вследствие на отричането не настъпва
промяна на отношенията към Него. Който
вярва, не се нуждае от това, от което има
нужда невярващият. Самият край на повест-
вованието за божия Син е оставен отворен и
всеки има избор в предпочитанието си – да
вярва или не в Христос и в Неговото Въз-
кресение.
Защо е тази двусмисленост? Защо Гос-
под, Синът на Бог, не Се доказва пряко и
безапелационно в това малко и периферно
общество на цивилизацията – юдейското?
Защо в контекста на онази действителност
се налага процедура по доказване на бо-
жествеността Му? Вероятно защото Се Е съ-
гласил да бъде човек, да обитава в тялото
на човека Иисус. Защото само като човек
би могъл да се моли, да говори и да Се
застъпва от името на хората, които Се
опитва да спаси. Защото Спасител може
да бъде само човекът в Господа, а богът в
Господа си остава безпристрастен, Господ е
извън човешките битийни обстоятелства. А
и защото над Него върху Мълнията на Про-
явлението са Господ Бог и Бог, с които неми-
нуемо се съобразява.
А дали е така?
Дали точно този контекст е искал да бъде
разбран от юдеите Синът, или Неговото ви-
сше намерение не е било осъзнато от съв-
ременниците Му, както и от вярващите по-
късно? Кой е основният момент в действията
на Месията? Кога и как се случва Спасени-
ето? Успява ли изобщо в Спасението Синът?
Справя ли се Христос със задачите Си?
„Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачене и ще роди син, И
ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и
мед ще яде, Когато се научи да отхвър-
124
ля лошото и да избира доброто”. Исайя
7:14-15.
Човекът Иисус се изкачва на планината
хълм Тавор до Галилейското езеро, под-
крепян от възгласите и надеждите на хиля-
ди отчаяни в очакване на Месията юдеи, и
извършва едно от най-великите чудеса във
Вселената – спасява човеците.
Малцина са забелязали, че според зако-
ните на акустиката мястото на върха е не-
подходящо както за ораторска позиция, така
и за слушателската аудитория, защото почти
никой не би чул говорещия оттам Христос,
дори тълпата да е притихнала в благогове-
ние. В същото време да говориш с притчи
на една разнородна, разбунена и непокорна
тълпа от хроми, прокажени, душевноболни
и отчаяни хора, блъскащи се едни други в
жарещата полупустинна действителност на
обезлесения хълм Тавор, е повече от неу-
местно, а и не би довело до кулминация на
въздействието.
„И като взе седемте хляба и рибите, бла-
годари и разчупи; и даде на учениците, а
учениците на народа”. Матей 15:36.
Самата случка с изхранването на чети-
рите хиляди мъже и незнайно колко жени и
деца (според различни евангелия има раз-
лики в обстоятелствата) със седем хляба и
няколко риби, от които след това останали
седем коша недоизядена храна, говори за
онова безбрежно тайнство, наречено транс-
мутация, което се случва на хълма. Но защо
Синът прави абсурдните неща, описани в
евангелията – самодоказва се чрез чудеса и
знамения, и то не в столицата Рим, дори не
в Ерусалим, а пред низшите социални про-
слойки на една поробена от Рим провинция,
далеч от центъра на цивилизацията? Нима
Христос не знае какво прави и чрез Кого Го
върши, че има нужда от одобрението на слу-
чайни хора, и то на аутсайдерите на Импе-
рията?
„И Исус се изкачи на хълма, и там седеше
с учениците Си”. Йоан 6:3.
„Тогава човеците, като видяха знамение-
то, което Той извърши, казаха: Наисти-
на, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде
на света”. Йоан 6:14.
Всъщност именно в този миг Синът спа-
сява човека като обитател на Земята и по-
мирява цивилизацията на човека със Същ-
ността му. На хълма Тавор Иисус не говори
на хората, които и без това не Го чуват, а и
не Го разбират. Той говори оттам със седем-
те ангелски престола – седемте божествени
хляба на мъдростта и спасява до седем кос-
мически цикъла/коша човешката раса.
„Тоя е хлябът, който слезе от небето;
онзи, който се храни с тоя хляб, ще жи-
вее до века, а не както бащите ви ядоха
и измряха”. Йоан 6:58.
С инструментите на човешката реч,
интуиция и прозрение, с мъдростта на
Същността над Тялото Спасителят по-
казва на висшия свят, че и у хората
има потенциал да бъдат съизмерими с
месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
божественото. Христос доказва, че хората могат
да достигнат онова духовно ниво, заради което си
заслужава да бъдат спасени. Че заслужават да из-
вървят до кулминация развитието си (ХХХІ Аксиома
на Последния).
Най-великият момент в Новия завет е замаскиран
или недоразбран като „случката с чудодейното нахран-
ване на тълпата”. Броят се рибите и хлябът, с които е
нахранено множеството, а не се вижда важното. У са-
мите евангелисти също няма единство за случката „на
бърдото”. Спасителят е превърнат във фокусник, който
разпръсква илюзията си над света. Истината е подме-
нена с полуистина и крадците ѝ викат дръжте измамния
фокусник.
А именно на Тавор се случва Спасението.
В онова време естествената пирамида Тавор, най-
вече нейният връх, е гранична точка на проявено-не-
проявено, портал между двата свята на планетата Земя.
Затова там се извършва тайнството на Преображението,
описано в Новия Завет.
„И около осем дни след като каза това, Той взе със
себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на плани-
ната да се моли. И като се молеше, видът на лицето
Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха
Моисей и Илия, които се явиха в слава и говореха за
смъртта Му, която Му предстоеше да изпълни в Еру-
салим”. Лука 9:28-30.
Като божи Син Иисус съществува и в двата свята, ко-
муникира, възприема проблемите и дава отговори едно-
временно на двете действителности, защото единстве-
но Той Е и от двата свята. А това убягва на богомолци,
служители на църквата и на невярващи в Него, както и
на всички останали. От момента „на бърдото” насетне,
пред Спасителя не остава друг път в човешкото Му би-
тие, освен да изпълни ролята, отредена Му върху сце-
ната от театъра на мита със сценарий в пророчествата
за Месията.
„Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще
бъде предаден на главните свещеници и книжни-
ци; и те ще Го осъдят на смърт, и ще го предадат на
езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го
разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен”. Матей
20:18-19.
„Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не пад-
не в земята и не умре, то си остава самотно; но ако
умре, дава много плод”. Йоан 12:24.
Безумието на Савел Павел и правителите на света
подменя истината, като свежда Спасението, извършено
от Христос, до акт на лична саможертва, до кръстното
изпитание „заради греховете ни”. Идеята, че Той трябва
да умре „за нас”, за да се изчисти земята от греха, е по-
вече от погрешна. Невярна е. Тя прехвърля за над 2000
години усилието на вярващите към активна борба със
силите на живота, вместо да насочи хората към любо-
вта и приемането на живота такъв, какъвто е даден от
Господа. По някаква жестока ирония на съдбата, вмес-
то да помири цивилизацията със Същността, делото на
Спасителя на земно ниво си остава неразбрано и подме-
нено – особено в кулминацията на кръстоносните вой-
ни и погромите над другостта, извършвани от „Светата
инквизиция”. Ангелският свят наблюдава това и очаква
развитието на Същността у всеки от нас.
Саможертвата би трябвало да е в баланса на осъзна-
ване и следване на духовната цел, а не просто в отрича-
нето на материалния подтекст на живота. Но в какво и
от чие име се случва това осъзнаване?
● месец ноември ● година 6012 125
 ние и религиозните представи
Нима е възможно да твърдиш, че Бог е
любов, и в същото време, че Синът Му трябва
да бъде зверски разпнат и да умре невинен
за нашето спасение? Или още по-страшната
с абсурдността си теза, че имаш право да
убиеш в Името Христово, а и заради самия
Христос? Излиза, че вече две хилядолетия
не се докосваме до откровението какво се
случва през Страстната седмица. Кой и защо
умира в мъките по пътя до Кръста и на самия
Кръст? Не разпознаваме успеха на един от
най-светлите, идвали на Земята: Създателя
архитект Христос. Този, на Когото се молим
за личните си успехи и тревоги. Как бихме
формулирали и постигнали собствения си
успех, ако не разбираме успеха на Този, на
Когото се уповаваме?
„Изявете и приведете ги; Да! Нека се съ-
ветват заедно. Кой е прогласил това от
древността? Кой го е изявил от отдав-
нашното време? Не Аз ли Господ? И освен
Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог
праведен и спасител”. Исайя 45:18.
Аксиомите на Последния
• Нищо не се превръща в друго зара-
ди собственото си движение ( І Аксиома
на Последния – 45 стр.).
Отражението не може да се промени, до-
като не се промени оригиналът (ХХ Лема –
45 стр.).
• Промяната на боговете води до
промяна при човека и неговите обичай-
ни обстоятелства на съществуване (ІІ
Аксиома на Последния – 45 стр).
• При човека действа вторична симе-
трия с Бога, понеже човекът не е пря-
ко Негово отражение, а е отражение на
Проявлението Му – на Господ (ІІІ Аксио-
ма на Последния – 46 стр.).
• Подобността на човека към Създа-
теля е в способността да промени уста-
новеното, като създаде собствени отра-
жения, които да го сторят (ІV Аксиома на
Разликата Последния – 49 стр.).
между бо- Създателят Проявява човека в триизмер-
ния свят на Земята, за да може чрез него,
жествената
като отражение, да Се Себепрояви и да
и човешката въплъти Същността Си. Първородният грях
мъдрост е в е всъщност грях на бог към човека, когото
степента на използва (ХVІ Лема – 37 стр.).
осъзнатост. • Освен зададения в човека импулс
Докато чрез за търсене и извисяване до тъждестве-
божестве- ност със Създателя, е активна и другата
ната мъд- програма – за себеизразяване на Съз-
рост нещата дателя чрез инструмента на човешкото
тяло и директното Му лично участие в
се случват,
пряката триизмерна действителност
чрез чо- на хората (V Аксиома на Последния – 70
вешката стр.).
мъдрост • Не може да съществува ориги-
случилите нал, който няма свое отражение. Всяко
се неща се нещо, което има отражение, не е непод-
преживя- вижно. То участва в по-мащабно дви-
ват. Живе- жение. Онова, което не се движи – не
ем, защото съществува в проявената Вселена, то е
отразено в себе си и е част от непроя-
успяваме.
126
вената Вселена (VІ Аксиома на Последния
– 78 стр.).
Редът като симетрия съществува един-
ствено в триизмерното пространство. Ужа-
сът от катаклизма е ужас в триизмерния
свят. Вероятно в другите светове това е си-
туация от по-различен контекст. Единствено
в триизмерния свят на човека има съвърше-
ни тела и ротация на симетрични обекти,
разрушаването на които е в състояние да
извика ужас у наблюдателя – човек. Отра-
жението на това съвършенство е двумерна-
та сянка, издълбана върху жертвения камък
(ХІV Лема – 36 стр.).
• Време е да осъзнаем, че не еволю-
ира видът, еволюира Създателят (VІІ Ак-
сиома на Последния – 79 стр.).
• Не може да възникне нова Все-
лена, преди старата да се е самоосъз-
нала като първообраз на предстоящо
отражение, преди да се е изчерпала в
самодостатъчността си (VІІІ Аксиома на
Последния – 82 стр.).
Човешкият облик на бога е резултат от
желанието Му да Се себеизяви чрез пряко
въплъщение в човешка форма, чрез излива-
не на Същността Му в тялото на приемник,
чрез използването на живо подобие (ХІІ
Лема – 32 стр.).
Змията в библейския мит за Ева и ябъл-
ката е символ на скритото желание у Господ
да се промени, докато се променят хората,
за да се състои хиперсъвпадът на Същности-
те им (І Лема – 84 стр.).
• Господ също би трябвало да поис-
ка да Се промени, за да се случи хипер-
съвпадът Му със Същността у човека (ІХ
Аксиома на Последния – 83 стр.).
Духовността в изкуството привнася инту-
иция как да използваме живота и да бъдем
щастливи. Как да видим най-явната симе-
трия със страстта, жизненото ни основание
да сме различни от боговете и едновремен-
но да сме Осъзнати Същности, които ги ин-
тересуват. Духовността ни идентифицира
пред Господа като имащи право на отноше-
ние, чрез нея сме подобие с проявено Аз.
Наблюдатели на промените, в които имаме
дял. Натуралността в изкуството предста-
вя ритуала на живота с неговите вътрешни
правила и взаимовръзки на подобие по це-
лесъобразност. Натуралността е основание
за божията необходимост от нас, от силата
на нашите чувства (ХVІІ Лема – 38 стр.).
Получаваш милост, когато се отказваш
от свободата и добиваш определена форма
или придобиваш статут, който те огранича-
ва. Щом си получил, трябва да дадеш, за да
циркулира енергията. Когато изискваме, ние
Проявяваме строгост към Света. Да осъзна-
ем физическото си Проявление, означава да
се подчиним на всички закони на материята,
които властват над нас от момента, когато
сме приели форма (VІ Лема – 215 стр.).
• Има ли център, ос или симетрия,
има намерение в движението, има съз-
нание и съществуват отражения (Х Ак-
месец ноември ● година 6012 ●
сиома на Последния – 99 стр.).
Циркулацията на живота през смъртта е
изливане на единия граал в другия. Това е
предназначението на тялото като символ на
граала. Няма ли я симетрията на живота в
смъртта и на смъртта в живота, няма сакрал-
ност. Иисус няма да се превърне в Христос,
кръвта Му няма да стане ритуално вино,
нито тялото Му ще бъде обреден хляб за
апостолите. Боговете няма да имат отраже-
ния в света на хората и няма да съществуват
в Проявлението на триизмерното простран-
ство, а само в непроявеното – в хаоса (ХV
Лема – 37 стр.).
• Успехът е споделяне, а споделени-
ят успех – победа (ХІ Аксиома на Послед-
ния – 184 стр.).
• Твърдостта на интуитивната воля
се нарича вяра (ХІІ Аксиома на Последния
– 192 стр.).
• Успехът идва, когато сме разпоз-
наваеми за него чрез излъчването на
достатъчно енергия на Проявлението,
която сме акумулирали преди това съз-
нателно (ХІІІ Аксиома на Последния – 196
стр.).
• Човек реализира верен избор само
върху Мълнията на Проявлението, ко-
ято синхронизира неговото действие
(по създаването на подобието му) (3),
него (2) и оригинала – Създател (1),
сътворил самия човек. Единството на
намерението и Същността му го поставя
върху Мълнията на Проявлението (ХІV
Аксиома на Последния – 203 стр.).
Божественото равновесие и красота на-
мират Проявление в осъзнатата човешка
мъдрост чрез милосърдието. Милосърдието
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
е дарът на саможертва пред божието наме- Чрез ми-
рение. То е любовта без подтекст, за която тологията
говори Иисус (VІІІ Лема – 219 стр.). човечест-
• Синхронността е сливане на дейст- вото пътува
вията и намеренията на отражението и
от златната
Първопричината (ХV Аксиома на Послед-
ния – 204 стр.). през брон-
Синхронността е нашата лично осъзна- зовата до
та потенциалност. Това е нашият обертон в желязната
хармонията на божието намерение (ІІІ Лема и камен-
– 205 стр.). ната ера,
• Целта трябва да е пропорционална сякаш за да
на духовната ни енергия, за да се случи си спомни,
реализирането ѝ в проявената Вселена че върви
(ХVІ Аксиома на Последния – 206 стр.).
към дегра-
Щом се осъзнаем, ние разделяме зърното
от плявата, изборът от възможността, дейст- дацията и
вието от липсата на намерение. Осъзнатият загубата на
човек позволява на Същността си да ръко- осъзнатост,
води Тялото в бала на Съдбата (ІV Лема – заменяйки
207 стр.). познанието
• Духовният успех е способността ни за космиче-
да акумулираме толкова духовна енер- ския живот
гия, колкото е необходима на синхрон- с обучение
ността, за да Прояви най-важното за
в разпозна-
нас случване, когато му е времето, кол-
кото трябва и в унисон с нашето духов- ване на по-
но развитие по пътя на осъзнаването на добията му
божието намерение за нас (ХVІІ Аксиома на Земята.
на Последния – 208 стр.).
• Разликата между божествената и
човешката мъдрост е в степента на ос-
ъзнатост. Докато чрез божествената
мъдрост нещата се случват, чрез чо-
вешката мъдрост случилите се неща се
преживяват. Живеем, защото успяваме
(ХVІІІ Аксиома на Последния – 217 стр.).
Разумното е само част от мъдростта, за да
стане мъдрост, разумът има нужда от духов-
на енергия, която да го извиси над обичай-
ното разбиране и форма. Мъдростта в Слън-
чевата система е триизмерното Проявление
на Светлината в неописуемото състояние на
хаоса (V Лема – 213стр.).
• Хаосът на проявената Вселена при
Сътворението на света е в скрита симе-
трия и неразбрано от нас равновесие с
непроявената Вселена (ХІХ Аксиома на
Последния – 8 стр.).
• Успението е протяжността на се-
беизразяването ни в Същността чрез
инструментите на духовното осъзнава-
не (ХХ Аксиома на Последния – 8 стр.).
• Успехът е нарушение на равновеси-
ето в нечия полза. Пристрастяване към
удовлетворяване на нуждата. Задово-
ляване на капризите на липсата. Загуба
на това да нямаш нужда. Успехът е уси-
лие в покоя (ХХІ Аксиома на Последния – 9
стр.).
• Грехът е натрупване на чувството
за липса, крещяща нужда от удовлетво-
ряване на страстта към нещо. Грехът е
отсъствието на симетрия с божието на-
мерение, което търси, стреми се и съз-
дава нейно подобие (ХХІІ Аксиома на По-
следния – 16 стр.).
127
 ние и религиозните представи
• Времето като величина е най-сериозното до-
казателство, че живеем в свят на отраженията,
защото чрез него се компенсира недостигът на
енергия за мигновена реализация на личните ни
намерения (ХХІІІ Аксиома на Последния – 25 стр.).
• Чрез митологията човечеството пътува от
златната през бронзовата до желязната и камен-
ната ера, сякаш за да си спомни, че върви към
деградацията и загубата на осъзнатост, заменяй-
ки познанието за космическия живот с обучение
в разпознаване на подобията му на Земята (ХХІV
Аксиома на Последния – 30 стр.).
Митът е по-съвършен в процеса на спомняне от риту-
ала, защото се възприема лично, води до интимно осъз-
наване и до развитие на себеосъзнаването. А и защото в
него боговете налагат първичната симетрия на споделе-
но с подобието Си намерение (Х Лема – 26 стр.).
Изкуството се опитва да помири спомен и факт, мит и
ред, пространство и равнина. То търси квадратурата на
кръга в симетрията си с живота. Търси страстта в матри-
цата. Бихме могли да оприличим страстта и като мащаб
на възможностите. Стигаме до въпроса, кое е водещото
за продължаващия живот – споменът за реда или резул-
татът от промяната му (ХІІІ Лема – 35 стр.).
Митологията спира там, където смъртта вече не е ес-
тествена брънка от живота, а катаклизъм, ужас, наказа-
ние и край. От тази точка започва култът. Митологията
пресъздава божествената подредба. Изкуството обясня-
ва еволюцията ѝ с човешката намеса (ХХІV Лема – 38
стр.).
Цивилизацията е вперила поглед в сянката на отра-
жението и търси равновесието на живота и смъртта там,
в Тялото, вместо да се фокусира върху Същността. Дъл-
бае отражения в камъка, вместо да твори в духа. А от-
ражението е най-първичната симетрия, в която участва
като скрит герой Светлината – Мълнията на Проявлени-
ето (ХІ Лема – 30 стр.).
Иисус е символ на пряката симетрия в кръста на но-
мада. И затова умира на кръста. Прави Кръста сакрален.
Поради тази причина кръвта Му, пролята на Кръста, е
сакрална. Моделът, който дава Господ на Ноевото чове-
чество, е в симетрията на пряката взаимовръзка, в ква-
драта и неговите оси на симетрия – Кръста. Свещено-
действието на Тайната вечеря, при което Иисус обявява
виното за сакралната Си кръв, а хляба – за свещеното
Си тяло, е свързано с мисията Му да помири като Спаси-
тел цивилизацията на земеделския излишък със сакрал-
ните продукти на номадското съществуване (ХІХ Лема
– 42 стр.).
• Иисус идва да спаси цивилизацията от ней-
ния първороден грях – познанието за автономно
128 месец ноември ● година 6012 ●
възпроизводство, което не води до ис-
тинско знание за Сътворението, защото
подобието е ограничено от битността си
на отражение (ХХV Аксиома на Последния
– 43 стр.).
Излъчвайки богочовеците, НАЧАЛОТО
– Творец е направило идеалния калъп, от
който ще привнесе в света на хората (в сед-
мата сефера неза/вечност) именно идеала
си за вечно съвършенство – на Същност във
форма, каквото са били Хор, Буда, Митра и
Христос (VІІ Лема – 215 стр.).
Илюзията на живота в тяло поражда и
илюзията за смъртта (ХХІ Лема – 53 стр.).
• Тероризмът е уродливото дете на
лихвата, на матрицата на агресивно-
то отношение към живота, породено
от акумулирането на печалба на всяка
цена и на успех въпреки всичко… (ХХVІ
Аксиома на Последния – 55 стр.).
• Цивилизацията убива на Кръста Ии-
сус не за да се спаси чрез Него, а защото
Е дръзнал да Се бунтува срещу нейно-
то най-греховно Проявление – лихвата
(ХХVІІ Аксиома на Последния – 57 стр.).
Именно цивилизацията превръща Бог,
Господ Бог и Господ във фикция и въвеж-
да утилитарното мислене за момента – тук
и сега, а човекът остава гол и отчаян само-
тник. Човекът чрез цивилизацията става по-
добие на храма, не на Създателя. Губи ду-
шата си и прегръща Тялото. Църквата като
мост между илюзията (за Спасението) и
човека (като подобие) убива вярата в Същ-
ността и поражда с действията си култа към
невярата. Най-прякото въздействие на тази
подмяна е пренебрегването на обичайното
божие право от друг синоним на цивилиза-
цията – юриспруденцията и нейните инстру-
менти (ХХ Лема – 57 стр.).
• Няма друго, освен живота сам по
себе си, което да е причина за духов-
ния път. Осъзнаването на това се нари-
ча любов. Чрез любовта ние сме поели
към осъществяване на единствената си
истинска цел – живота (ХХVІІІ Аксиома
на Последния – 190 стр.).
• Реализирането на възможността,
зададена от Същността ни, е единстве-
ната форма на правилен избор (ХХІХ Ак-
сиома на Последния – 202 стр.).
Човешкото качество милосърдие, което
Господ Проявява, се отразява в божествено-
то качество „сътворение”, което Ной разви-
ва със спасението на живота чрез усилията
си около построяването и използването на
Ковчега. Но за да го защити, Господ дава
на Ной знанието за обемните тела, предпаз-
вайки го от пряката символика на Сферата –
хиперболичното отражение на Негатива, на
непроявеното, което присъства (ХХІІ Лема
- 34 стр.).
Линията на предопределеност на реда,
съблюдаван от боговете, и линията на про-
мяна на реда, характерна за човешкото по-
знание в библейски смисъл, съчетава две
взаимновъздействащи си подредби, резул-
● месец ноември ● година 6012
Ние и религиозните представи
татът от които е човешката цивилизация, за-
пазила в митовете спомена за равновесието
на долавяната божествена подредба, а в ри-
туалите – начина за съхранение на нейната
сянка, цивилизацията. Синхронността меж-
ду мит и цивилизация се нарича Осъзната
Същност (ХХІІІ Лема – 34 стр.).
• Висшата синхронност, хармония-
та, е съвкупност от нашето разбиране
за божия план и чистата божия сила,
която можем да задържим в духовното
си пространство, за да ги претворим в
живота (ХХХ Аксиома на Последния – 204
стр.).
Можем да постигнем успех само тогава,
когато правим пропорционални на акумули-
раната си духовна енергия действия с мини-
мална загуба на фокус в намерението, което
е синхронно с Матрицата на живота (ІІ Лема
– 205 стр.).
• С инструментите на човешката реч,
интуиция и прозрение, с мъдростта на
Същността над Тялото Спасителят по-
казва на висшия свят, че и у хората има
потенциал да бъдат съизмерими с бо-
жественото. Христос доказва, че хората
могат да достигнат онова духовно ниво,
заради което си заслужава да бъдат
спасени. Че заслужават да извървят до
кулминация развитието си (ХХХІ Аксио-
С инстру-
ма на Последния – 256 стр.). ментите на
• Докато чрез силата на Проявлени- човешката
ето на Същността, наречена Свети Дух, реч, интуи-
човек може да е подобие на Създателя, ция и про-
но и да има свои подобия – свободна зрение, с
воля и страст, Проявени в матрицата на мъдростта
живота – Магическия куб, то в Омагьо- на Същност-
саното Колело на религиозната пред-
та над Тяло-
става човек е само отражение на из-
куплението – Бог Син (Христос), чрез
то Спасите-
осъзнаване на греха, платен с кръстна- лят показва
та смърт на Спасителя (ХХХІІ Аксиома на на висшия
Последния – 239 стр.). свят, че и у
Константите в човешкия свят са отраже- хората има
ния на движенията на обекти и явления в потенциал
другите светове. Те са оградата, която отде- да бъдат
ля човека от Божията градина, от Райските съизмерими
селения, недостъпни за полуосъзнатия чо-
с божестве-
век (ІХ Лема – 25 стр.).
• Пламтящият меч (Битие 3:24), кой-
ното. Хрис-
то се върти като стрелка върху звезд- тос доказва,
ния циферблат в часовника на Космоса че хората
и отмерва времето до завръщането на могат да
Творението в Рая, подсказва, че това достигнат
завръщане е предвидено, иначе Господ онова ду-
Бог не би поставил стражи на граница- ховно ниво,
та да го осуетяват, докато не настъпи заради
точното време (ХХХІІІ Аксиома на Послед-
което си
ния – 26 стр.) ◊
заслужава
да бъдат
спасени. Че
В материала са използвани оригинални заслужават
илюстрации от книгата „Митология на успеха. да извървят
Аксиомите на последния” от Иван Габеров, до кулмина-
съвм. изд. GABEROV и Български писател. ция разви-
тието си.
129
 ние и религиозните представи Ние и религиозните представи

Брат Иван Габеров, историк, писател

и изследовател, автор на книгата
„Митология на успеха. Аксиомите на
Последния”:

Религиозните
представи са
изключително
тенденциозни
по отношение
на това, че
могат да
обсебват

Интервю на Брат Любчо Иванов

Братко Иване, можем ли да твърдим,

че „Митология на успеха. Аксиомите на
Последния” е книга на един автор, който
дълбоко осъзнава своя масонски дълг към
словото, към историята, към времето, към
хората?
Всеки, който е извървял трите стъпала на хра-
ма, е усетил, че на пръв поглед неразбираемото и
дори досадното повтаряне на текстовете от риту-
алите на трите степени някак си с течение на вре-
мето и на опита започва да му става все по-ясно и
в пространството от чужди думи, които повтаряме
на ритуала, се оказва, че изведнъж има много мяс-
то за нашите лични възприятия, за допълването на
това пространство с нашите представи за света и
за постигането на една човешка хармония по от-
ношение на принципа на масонството, а също така
и по отношение на начина, по който би трябвало
всеки да проведе организацията на живота си. В
този смисъл, ако аз не бях масон, може би не бих
си задавал по този начин въпросите и съответно
не бих получил отговорите, в които се състои тек-
стът на „Митология на успеха. Аксиомите на По-
следния”.
Самото участие в ритуала, самото запълване на
думите и на тишината, която стои между тях по
време на ритуала, практически за мен е вид пи-
сане на книга и аз намерих начин да материали-
Иван Габеров е роден през 1946 г. в Сопот и живее във Велико Търново. Завършва със златен медал
средното си образование по „Промишлена електроника” в Образцовия техникум по механотехника „Ген.
Владимир Заимов” в родния си град. Служи в Българската армия като разузнавач на връх Перелик в Ро-
допите. Завършва история във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. В края на 1989 г. излиза първата му книга
„Въпроси”. Създава издателство „Елпис”(„Надеждата”). Успява да го наложи в бранша, заедно с появило-
то се по-късно друго негово издателство - GABEROFF, като центрове за разпространение на информация,
най-вече справочници, речници, енциклопедии… Издава известни български автори, като следва своята
идея да има собствена независима авторска съдба, когато му дойде времето да представи своите мисли
и своята пътека за разгадаване на онова, което според него е кодирано в Светите текстове на Библи-
ята, в Стария завет, така и в някои от главите на Новия завет. Той смята, че религиозните представи
съществуват независимо от нас и те са онази мрежа, която създава у нас поносимостта на Матрицата, в
която хората са представени. След последната му книга „Митология на успеха. Аксиомите на Последния”,
бъдещият му научен ръководител проф. Людмил Георгиев смята, че е време Иван Габеров да намери и
друг път към читателя чрез един свой дисертационен труд. Така в началото на м. януари т.г. подава за
него първите 150 страници, а през м. март минава през факултетен съвет на първична защита. И на 4
април подписва официално договор с ректора на СУ за докторант. Сега, освен своите лични търсения и
откровения, историкът, писателят и изследователят смята, че би заинтригувал повече аудиторията, ако
успее да ѝ предложи някаква стегната научна система за това, което си представя, че знае и че би могъл
да продължи да усвоява. А именно Мълнията на проявлението – начина, по който сакралното отива във
всеки един от нас. Семеен е и има три деца – момче и момичета. Масон е десета година, от които седем
години е майстор. Последните шест години е бил сановник в Ложа „Царевец”, Ориент Велико Търново,
на която е учредител. Сега е учредител и на новата великотърновска Ложа „Царевград Търнов”, която
предстои да бъде инсталирана през есента. ◊

130 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 131
 ние и религиозните представи
зирам това писане чрез последната си
книга.
Можем ли да кажем, че твоята
книга, твоите разбирания,
твоите проникновения и
твоите твърде сериозни
заключения, моделирани дори
и в математически модели, е
нашето масонско отношение и
разбиране за представите на
света за религията?
Религиозните представи, като вид
психологически феномен, не могат да
се откъснат от социалния живот и в
този смисъл и религиозните представи,
и масонската етика по някакъв начин са
надстройка на осъзнаващ се индивид в
един социален свят, който започва да
му става известен не само като факта
на неговото участие в социалния живот,
но и като механизма, по който тоя соци-
ален свят се проявява.
Като че ли масонството наистина по-
мага да бъде осъзнат кодът, по който
работи животът, и в този смисъл рели-
Като че ли гиозните представи, които присъстват
масонство- дори с ритуалните книги на масата на
то наистина Майстора – Библията, Корана, Талму-
да... , са като онази бактерия, която ни-
помага да
кой не вижда, но която превръща мля-
бъде осъз-
кото от една в друга форма, придава му
нат кодът, друг вид качество, прави го по-необхо-
по който димо в единия или в другия случай. Ре-
работи жи- лигиозните представи са изключително
вотът, и в тенденциозни по отношение на това, че
този смисъл могат да обсебват.
религиоз- В същото време масонството прак-
ните пред- тически обсебва правото на справед-
стави, които ливост, чувството за справедливост на
присъстват всеки, който се е отдал на този ритуал,
дори с ри- и в този смисъл съм сигурен, че масонът
е по-духовно и по-религиозно осъзна-
туалните
ващо се същество, отколкото обичайни-
книги на ят човек. По някакъв начин, независи-
масата на мо че не питаме никого каква религия
Майстора, изповядва и т.н., ние всъщност не мо-
са като она- жем да допуснем като масони, че човек
зи бактерия, би могъл да участва в един ритуал по
която никой осъзнаване на висшата справедливост,
не вижда, без да приеме, да премине и да осъзнае
но която пътя, по който религията е въздейства-
превръща ла като обща психическа представа на
млякото от цялото общество в историческото раз-
витие.
една в дру-
га форма,
Намират се и днес съществуват
придава му апологети на философията на
друг вид църквата, с расо и без расо, за
качество, обсебване именно на вярата на
прави го по- човека към върховенството на
необходимо онзи дух, на онази воля, която
в единия управлява Вселената. Така се
или в дру- ражда и често сме свидетели
гия случай. на ревниви писания, които са
132
открито враждебни от църковна
гледна точка към масонството.
Какво би казал по този повод?
Масонството е вид опозиция на рели-
гията и по-точно на църковната органи-
зация. Самият факт, че на човек не му
е била достатъчна религиозната пред-
става, а е продължил да търси пряката
си връзка с Великия архитект на Все-
лената по друг път, чрез друг ритуал,
в присъствието на други хора, а не на
духовниците, означава, че религията
сама по себе си е непълноценна за тър-
сещия човек, тя е пълноценна само и
единствено за този, който е готов да се
отдаде на течението и да не осъзнава,
а просто да бъде направляван, да бъде
побутван.
Разликата между религията и масон-
ството е именно в степента на осъзна-
ване. Докато религиозният човек се
доверява на интуицията, че след като е
жив, някой е организирал цялата проце-
дура по неговото запазване – запазва-
нето на неговия живот и следователно
това му дава някакъв вид спокойствие
в съществуването, то при масонството
имаме обратния път.
Масонът се опитва да си обясни защо
все пак, след като е толкова ценен, се
налага той да осъзнае пътищата, по
които да отвърне с благодарност и с
осъзнаване на твореца си. В този сми-
съл масонството е осъзнаване, дока-
то религията е себеотдаване в името
на нещо, което не разбираш. Масонът
действително търси Светлината и това
не е просто израз от ритуала, като в
случая се има предвид Светлината, коя-
то осветява повече детайли от начина,
по който работи в живота. Светлината
не би имала смисъл, ако зад нея и в нея
не съществуват магически неща, заради
които ние сме дошли на земята и зара-
ди които ние трябва да положим усилия
и да ги направим достояние на остана-
лите.
Това отношение на църквата
към нас в голяма степен е
гръбнакът на онова неверие, на
онази съществуваща неосъзната
неприязън към масонството
като „тайна организация”,
като организация, която не
стои достатъчно на светло в
обществото. Ти какво смяташ
за това и доколко според теб
в съвременното общество
масонството може да пооткрехне
своята интелигентна дискретност
така, че да повиши доверието на
хората към себе си?
При всеки ритуал в средата на ма-
месец ноември ● година 6012 ●
Ние и религиозните представи
сонския храм стоят три стълба и е очевидна лип-
сата на четвъртия, който би създал симетрия в тая
фигура и би създал представа за завършеност.
Всъщност всеки участник в ритуала сам по себе
си изпълнява функцията на четвъртия стълб и то-
гава бихме могли да говорим за затварянето на
представата за матрицата на управление или за
квадрата като геометрично изражение на някакъв
вид социален модел, който съществува – квадрата
на проявлението.
Това означава, че масонът е едновременно и
наблюдател, но и именно като наблюдател, като
липсващата четвърта колона на действителността,
която съществува около него, той присъжда фор-
мата на останалия свят.
Наблюдателят в тази конструкция има изклю-
чителната задача, осъзнавайки детайлите на жи-
вота, да присъжда формата и аз съм го казал и в
книгата, че практически в първа глава на „Битие”
– Бог, първият известен ни творец, нематериали-
зира нищо друго освен чрез произнасяне на слово-
то да извиква съществуващи модели от невидима-
та проявена Вселена и по този начин те да стават
достояние за всички. В качеството си на четвърта
колона от храма всеки масон изпълнява тази за-
дача според мащаба на неговото осъзнаване. Раз-
бира се, става и съавтор на Бога, като материа-
лизира чрез действията си, чрез отношението си
към света, чрез отношението към братята си, чрез
отношението към себе си онова, което съществува
в невидимата проявена Вселена, но не е достояние
на всички.
В този смисъл масонството е вид университет,
а както е известно, църквата е много подозрител-
на по отношение на знания, които се разпростра-
няват въпреки нейните догми. Не би могло да се
постигне трайно примирие между църквата и ма-
сонството, както между църквата и науката, защо-
то те изразяват различно отношение към битието.
Масонството в този случай е може би върхът на
пирамидата.
Ако в основата стои религиозната представа,
защитена чрез църковния обрат, образованието е
светската представа, защитена чрез методите на
научното доказване и най-вече на осъзнаване на
връзката между хипотезите, които градят отделни-
те науки, то масонството е онази лична предста-
ва, която осъзнава мястото си в тази структура в
пирамидата, но по-важното е, че тя позволява на
човека да бъде наблюдател. Тя дава на този на-
блюдател, на масона, правото да извиква от неви-
димата проявена Вселена, където живее Бог, Гос-
под Бог, Господ – творците на човека, да извиква
онези форми, които променят света именно чрез
идеята за тях.
Масонството е един университет на идеите. До-
казването в този университет на идеите не е свър-
зано с принципите на познатите ни научни похва-
ти, то е свързано по-скоро с принципа на личното
осъзнаване. На върха на пирамидата в осъзнава-
ния обществен живот би трябвало да стои човек,
отдръпнал се от житейските предизвикателства,
достатъчно умерен в поведението си в живота и в
същото време стремящ се чрез Светлината на ма-
сонството, когато тя минава през него, да освети
всички детайли на пирамидата под себе си. ◊
● месец ноември ● година 6012 133
Масонско творчество Масонско творчество

„Познайте истината и истината ще ви

направи свободни”
Масонски постулат

3 4

За Илиян Дончев – масона,

пътешественика и фотографа
Истината е Светлината
Брат Любчо Иванов

Д
а рисува със Светлината е любимо
занимание на Брат Илиян Дончев от
СЛ „Розата на Тракия”, Ориент Стара
Загора. Фотографията, която го въл-
нува от студентските му години, сега
намира своето ново приложение - да
запечатва миговете от другото му вълнуващо хоби
- пътешествията.
Свободата на пътешествията и Светлината във
фотографията му са избраният от Брат Илиян път
към Истината. Днес той живее и работи в Казанлък.
Завършил е инженерство в Санкт Петербург, след 5 6
което икономика в България, сега изучава история
на изкуството. Преминал през различните нива на
стопански ръководител преди и развиващ успешен 1
частен бизнес след промените в страната.
Той е част от братската верига още от 90-те
години. Мнозина от съгражданите му в Казанлък
го познават и като бизнесмен, филантроп и меце-
нат, който вече 15 години финансира и организира
Международния пленер по живопис и скулптура „В
долината на розите”.
Завръщайки се от своите пътешествия в Града
на розите, Илиян почти винаги интригува прияте-
лите си с фотоси, показващи екстремните му пъту-
вания и нестандартни начинания. Така преди вре-
ме той показа изложба, в която включи снимки от
изкачването си на африканския първенец Ухуру в
Килиманджаро. Кадрите му, заснети на 6000 м ви-
сочина, показаха една от опасностите, следствие
на индустриализирането на света – глобалното
затопляне, заради което изчезва невъзвратимо и
снежната шапка на Килиманджаро. Уникални ка- 2 7

134 месец ноември ● година 6012 ● ● месец ноември ● година 6012 135
Масонско творчество

дри от животинския свят на Танзания и Занзибар,

както и много любопитни точки на света можеха да
бъдат видени в тази изложба.
Последната засега изложба на Брат Илиян бе
открита за Великден т.г. в София на тема „Индия
- храмове и поклонници”. Пъстроцветната Индия,
милиони богове, религии, вековни храмове, скита-
щи поклонници, свещени места – все кадри, по-
казващи ни магията и очарованието на Изтока. Но
тази изложба бе уникална и с начина, по който е
заснета. Като контрапункт на фотографиите, които
говорят единствено за възможностите и съвършен-
ството на съвременната фототехника, авторът е за-
снел кадрите за изложбата с камерата на мобилен
телефон. Една смела идея, целяща да покаже на
любителите на фотографията, че техниката е само 8
един помощник на човека, застанал зад камерата.
Нестандартният му подход и майсторските кадри,
запечатали очарованието на огнедишащата Индия,
„хипнотизираха” столичната публика, оценила с
изключително внимание тази уникална изложба.
Приключенският и свободен дух често отвеж-
да бр. Илиян до най-невероятни места по земното
кълбо. През 2010 г. на борда на изследователски
кораб той достигна до ледения континент Антарк-
тида. Там, на чилийската антарктическа база, взе
участие в обсъжданията на статута и бъдещето на
все още незасегнатата от цивилизацията антаркти-
ческа зона.
Следващото негово изкушение са Хималаите.
Едно предизвикателство за всички свободни и не-
покорни авантюристи по света, където ако не мо-
жеш да изкачиш осемхилядниците, то можеш да ги
обиколиш. От базовия лагер на Еверест на 5200 м
Илиян обикаля още 6 от хималайските първенци. 9
А по време на полинезийската си обиколка по-
сещава и Великденските острови, известни със за-
гадъчните и необясними и до днес каменни моаи.
Участва и в тибетска ескпедиция, осъществила
обиколка (кора) на свещената за хиндуисти, бу-
дисти и бон религията планина Кайлас. „Кората”
представлява обиколка, която пилигримите правят
на Кайлас, на височина над 5000 м с дължина 60 км
при доста сурови условия.
Изпълнени с напрежение и неочаквани приклю-
чение са няколкото пътувания на Илиян в Индия
и Шри Ланка. Там той крачи по поклонническите
пътеки към множеството хиндуистки, будистки,
джайнистки храмове, удивява се на невероятните 10
пещерни храмови комплекси Аджанта и Елора.
Едно от последните му пътешествия го връща хи-
лядолетия назад във времето – в епохата на Вели-
ка Персия. Неблагоприятната международна обста-
новка не разколеба приключенския му дух и през СНИМКИТЕ
м. май той пропътува 3200 км по платото на Иран
от Каспийско море до Персийския залив. Наслед- 1. Мачу Пикчу (Перу, 2006)
ството на античните владетели Кир, Дарий, Ави- 2. Антарктически айсберги (2010)
цена, Александър Велики, древният Персеполис са 3. Моаи (Великденски острови, 2010)
само акценти от тази среща с първата велика све- 4. Южна Индия (2012)
товна империя – персийската, част от която е била 5. Еверест (Хималаи, 2010)
и територията, където впоследствие е възникнала
6. Шри Рангам-Тричи (2012)
днешна България.
А какви предизвикателства крие бъдещето? Брат 7. Скални храмове Аджанта (Индия, 2012)
Илиян споделя намерението си да направи трекинг 8. Серенгети (Танганайка 2009)
в хималайското кралство Бутан, както и в нами- 9. Кайлас (Тибет, 2010)
ращото се пак в подножието на осемхилядниците 10. Нгоро Нгоро (Танганайка, 2009)
„женско” кралство Мустанг. ◊

136 месец ноември ● година 6012 ●