Български народни (фолклорни) музикални инструменти

 Кавал
 гъдулка
 гайда
 тамбура
 тъпан
Кавалът спада към групата на дървените
духови музикални инструменти. Изработва се най-
често от дрян и чемшир.

Устройството на кавала е много просто -

цилиндрична, дървена тръба. Има три части
(еклемета), които се наставят една в друга. Най-
горната (тази която се поставя на устата) част няма
отвори, краят и е леко заоблен и служи за наустник
от където всъщност се вкарва струята въздух, която
произвежда звука на кавала. Средната част има
осем дупки - седем на лицевата и една на задната
страна. Чрез запушването и отпушването на тези дупки се възпроизвеждат различните тонове. Третата
част има четири различно разположени дупки, които при свирене не се запушват. Те служат за
подобряване на звука на инструмента. Наричат се душици или дяволски дупки.Има няколко вида кавал в
зависимост от основния тон. Най-разпространен е ре кавала. Също често срещани са до и си бемол
кавалите. Кавалът може да се използва както за солов инструмент, така и като част от народен оркестър
или друг вид съвременни групи.

Гъдулка

Гъдулката спада към групата на струнно лъковите музикални

инструменти. Изработва се от череша, акация, круша, явор и др. Има три
основни струни и единадесет подгласника. За направата на струните в
миналото се е използвали животински черва, които са били оплитани във вид
на въже. Основните струни се настройват така: първа струна - ла от първа
октава ; втора струна - ми от първа октава ; трета струна - ла от малка октава.
Подгласниците се настройват хроматично. Гъдулката се прави от цяло пърче
дърво, което се издълбава и има крушовидна форма. В горната си част, след
шийката, гъдулката има глава на която са закрепени ключовете, чрез които се
настройват струните. Над издълбаната част на корпуса има резонаторна
дъска с две дупки, които се начичат очи. В долния край, струните са опрени
на магаренце и са завързани за струнник. Тонът на гъдулката се получава
чрез триене на струните с лък, направен от дървена пръчка и косми от конска
опашка. Гъдулката може да се използва както за солиращ инструмент, така и като част от народен
оркестър.

Гайда

Гайдата е дървен духов музикален инструмент.

Гайдата има гайдуница, мях, главини, духало, ручило
и пискуни.Мехът най-често се прави от ярешка или
козя кожа и служи за резервоар за въздух. На меха
има оставени три отвора, където се закрепват
главините. В главините се вмъкват шийките на
духалото, гайдуницата и ручилото. Главините се
правят най-често от рог на коза.Духалото
представлява, малка конусовидна тръба с шийка,
която се вмъква в главината. На края на шийката има
малка кожена или гумена клапа, която запушва
отвора на духалото докато изпълнителя си поема дъх.Гайдуницата е конусовидна, продълговата тръба,
направена най-често от дряново дърво. На горния край на гайдуницата се поставя пискуна. На предната си
част гайдуницата има седем отвора, а на задната един - за палеца на изпълнителя. Най-горната от седемте
дупки е най-малка - гайдарите я наричат "мърморка", "мърморец". Чрез различни комбинации на
запушване на дупките се получават различните тонови височини.Пискунът е малка тръбичка, направена от
дърво от бъз или тръстика. Единия край на пискуна е запушен с восък, а другия е отворен за преминаване
на трептящия въздух. Пискуна е прорязан за да се получи така нареченото "езиче", което трепти, когато
през него преминава въздуха - това трептене образува звука. На долния край, върху езичето и тялото са
намотани конци за да държат пискуна прилепнал до стените в шийката на гайдуницата. Чрез конците
може да се настройва височината на пискуна. Когато се намотаят повече по езичето и тялото, пискунът
свири високо, а когато се намотаят по-малко - свири по-ниско.Ручилото e цилиндрична, дървена,
триставна тръба, също направена от дряново дърво. По него няма дупки. Има три различни по дължина и
форма части – "еклемета". Първата част има две съединителни шийки – тази в която е поставен пискунът
се вмъква в главината на меха, а другата се вмъква във втората част на ручилото. Втората част има една
съединителна шийка, която служи за връзка между втората и третата сглобка. Последната част е без
шийка. На десетина сантиметра от долния край тя се разширява, за усилване на тона. По всяка
съединителна шийка са намотани конци за да се задържат частите стегнати една в друга и при
настройване лесно да се променя дължината на ручилото. Ручилото служи за възпроизвеждане на исовия
(бордонния) тон, който придружава мелодията от гайдуницата.

Тамбура

Тамбурата е от групата на струнните,

дрънкови музикални инструменти (в
Разложкия край е разпространено и
названието "дрънка"). Изработват се от
явор, орех, акация, череша. Корпуса на
тамбурата се дълбае (копае) от цяло дърво и затова в някои краища на България я наричат копанка.
Резонаторната дъска на тамбурата е от смърч или мура, а порите на дървото не трябва да са по-големи от
1 или 2 мм. Резонаторната дъска има звуков отвор, който се нарича резонаторен отвор и служи за
обогатяване и подсилване на звука на тамбурата.Грифа на тамбурата е разделен с прагчета, които
определят тоновите височини. На шийката на тамбурата са поставени ключовете, чрез които се обтягат
струните. Според броя на струните тамбурата може да бъде двуструнна, три, четири, шест, осем,
дванадесет струнна. Най-разпространена е осем струнната тамбура, при която струните са две по две
еднакво настроени. Тамбурата се настройва по следния начин - първа свободна струна ми от първа
октава ; втора струна си от малка октава ; трета струна сол от малка октава ; четвърта струна ре от малка
октава. Тоновия обем на тамбурата е от d на малка октава до около e3 (ми на трета октава) в зависимост от
дължината на грифа.Звукът на тамбурата се получава чрез дърпане на струните с пластинка - перце. В
миналото това е било парче черешова кора. Сега за изработка на перце се използват различни видове
пластмаса. Струните се повдигат над резонаторната дъска със столче (магаренце). В долния край на
корпуса се намира струнникът за който се закрепва края на струните. В оркестъра тамбурата се използва и
като хармоничен и като солиращ инструмент.

Тъпан

Тъпанът е удърен музикален инструмент от групата на

мембранофонните инструменти. Тъпанът има
цилиндрично дървено тяло с опънати кожи
(мембрани). Кожите се закрепват с обръчи. Обръчите са
завързани с въжете с които се обтягат или отпускат
кожите, за да се получи различен звук от инструмента.
Мембраните на тъпана се удрят с палки наречени кияк
(по-дебелата) и клечка.