ОСНОВНИ МУЗИКАЛНИ ДЕЙНОСТИ УРОКЪТ ПО МУЗИКА

Урокът по музика носи своя специфична атмосфера и

организация. От гледна точка на последователност на дейностите
— пеене, слушане, творчески задачи, учителят има свободата да
композира часа в зависимост от акцента на темата и
индивидуалното си виждане. Важното е всяка една дейност да
бъде подготвена, логично поднесена и реализирана. За успешно
осъществяване на задачите е необходимо учителят да създаде в
часа по музика атмосфера, предразполагаща към творческа
активност, освободеност и артистизъм, толерантност и
колективно съпреживяване. От особена важност е в урока да бъде
намерен баланс между задачите от интелектуален тип
(наблюдения, анализи) и емоционално-артистичните изяви с
известен превес на вторите.

ПЪРВИ КЛАС

1. ПЕЕНЕ. Певческата дейност в първи клас се определя от

няколко основни особености. От една страна, тя отразява процеса
на социализация на детето в училищната среда и умението му да
работи в колектив. От друга страна, тя се обуславя от
индивидуалната психологическа нагласа, свързана с желанието и
възможностите за изява. В този смисъл е особено важна ролята на
учителя, който трябва да съумее да създаде атмосфера на
толерантност и да предразположи и децата с по-малки певчески
възможности да се включат в колективното изпълнение на
песните. От гледна точка на изграждане и развитие на певческите
навици е необходимо да се акцентира върху развитие на гласа,
стабилизиране на интонацията, разширяване на диапазона,
изработване на отчетлива дикция, пеене с лекота. Не на последно
място стои и задачата за художествено изпълнение на песента,
разбира се, в рамките на възможностите на децата, като се
използват най-вече изразителността на темпото и динамиката.
Учителят трябва да даде възможност за изява на спонтанната
детска артистичност и емоционалност при изпълнение на песните
и пресъздаване характера на музиката.
Добре е задължителната подготовка на гласовия апарат — т. нар.
разпяване, да не бъде механично, с неутрална сричка, а да се
използва подходящ откъс от песен или игрова форма.

2. СЛУШАНЕ НА МУЗИКА. Основните задачи, свързани с тази

дейност в първи клас, са системно и целенасочено изграждане на
умения за вслушване, диференциране и анализиране на
разнообразни шумови и звукови примери, проследяване и
цялостно изслушване на музикален откъс, както и развитие на
умение за слушане на музика с определена задача. Изграждането
на посочените слушателски навици е свързано и с целенасочено
възпитаване от първия учебен час на съответно слушателско
поведение. Подбраните примери за слушане са в няколко основни
разновидности: дидактични — шумови и звукови примери,
метроритъм, звукови картини; жанрови — представящи
изучаваните жанрове в изпълнение на различни състави;
илюстративни — запознаващи с изучаваните елементи на му-
зикалната изразност.

3. ТВОРЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ. СЪЧИНЯВАНЕ. музикално-

творческите задачи зависят от две условия: наличие на вродени
музикални способности и натрупване на слухов опит. В първи
клас целта на задачите от този тип е да провокират у децата
творческа активност и да им дадат възможност свободно да
боравят с познати шумови и звукови средства, като ги използват
целесъобразно в зависимост от поставената задача. Такива са
примерите за наслагване на ефекти върху шумови откъси и
звукови картини, както и за съчиняване. Друг тип творческа
активност е съчиняването на ритмични съпроводи. Към тази
задача може да се пристъпи, след като учениците вече са
изпълнявали дадените в учебника съпроводи и имат създадена
представа за метрум и ритъм. Осъзнаването на метрума като
циклично повторение на силни и слаби времена и на ритъма като
редуване на кратки и дълги тонови трайности са задължителни
етапи в подготовката на дейността. Съчиняването на ритъм и
ритмичен съпровод може да бъде постигнато успешно до степен
на конструиране на ритмични модели (последования от кратки и
дълги тонови трайности) и свободното им комбиниране.
Творческите дейности имат предимно колективен характер. От
друга страна, часът по музика е естествено поле за изява и на
децата с по-ярка музикалност, които са в състояние
самостоятелно да съчиняват ритмически или кратки мелодически
построения.

ВТОРИ КЛАС

Пеене
Предвид нарасналите изпълнителски възможности на
второкласниците, предложените песни са с по-развита и по-
сложна мелодическа линия. Този музикален материал е добра
база за развитие на вокалните умения и уменията за артикулация
на учениците, което трябва да е неотменима грижа на
преподавателя. Същевременно те предполагат по-висока степен
на художествената интерпретация, като се използват различни
динамика, темпо и щрихи. Търсен е баланс между представените
авторски и народни песни, а също така и между песни от
различните поколения български композитори.Подборът на
материала дава възможност в ярки по характер и жанрова
принадлежност песни учениците в течение на цялата учебна
година да развиват уменията си за пресъздаване на характера на
музиката в собственото си изпълнение, за пеене в синхрон с
инструментален съпровод, както и за солово изпълнение. Добре е
в часа по музика да звучат и песни от извънучилищния репертоар
като на учениците се дава възможност да изразяват и обосновават
личните си предпочитания.
Независимо от казаното дотук обаче основен приоритет на
изпълнението на песни е максимално точното пресъздаване на
мелодията и текста, подчинено на емоционалното преживяване. В
този смисъл пеенето остава една от най-предпочитаните дейности
в началните класове и целта на учителя трябва да бъде създаване
на артистична и творческа атмосфера в урока. Това ще даде
възможност за изява на всички деца независимо от техните
способности и ще създаде условия за възпитаване в дух на
толерантност към възможностите на другите.
Слушане на музика
В репертоара за слушане присъстват равностойно творби от
композитори от различни епохи — български и чужди, авторска и
фолклорна музика, както и традиционна музика на други народи.
Произведенията илюстрират изучаваните жанрове и изразни
средства, тембрите на музикалните инструменти и духовия
оркестър, най-разпространени календарни празници. Те могат да
бъдат използвани пълноценно и в часовете по други учебни
предмети — роден край, изобразително изкуство, физическа
култура и спорт, както и в извънурочната работа — например при
провеждане на празненства.
Наред с откъсите от художествени произведения за слушане,
специално място в урока по музика заема слушането на
дидактични примери, свързани с изучаваните понятия или
изработване на звукови картини. Въпреки тяхното конкретно
предназначение те се отличават с изключителна атрактивност,
което ще допринесе за активизирането на учениците и по-лекото
възприемане на знанията за музиката. При възприемането им се
провокира също и двигателната активност на учениците — те
трябва да реагират с пляскане с ръце, жест или звукоподражания
по време на слушане. Във връзка с тези различни типове
активност при възприемането на музика е необходимо учителят
да дава всеки път специално указание за начина на изпълнение на
поставените задачи.
Цялостното осъществяване на дейността трябва да бъде насочено
към формиране на умения за внимателно проследяване както на
кратки примери, така и на цели пиеси, създаване на трайни
слушателски навици и потребност за общуване с музиката.

Творческа дейност
Съчиняването на музика по принцип предполага наличие на
подчертани музикални заложби и реализирането на тази дейност
трябва да бъде предхождано от продължителна работа за
натрупване на музикални впечатления и слухов опит. Най-близко
до природата на човека е възприемането и възпроизвеждането на
ритъма и именно поради това първите опити за съчиняване са
свързани с него.Най-елементарен вариант за съпровод може да
представлява отмерването на метрума в зависимост от това „на
колко се брои“ съответната песен или пиеса. В по-усложнен вид
това отмерване може да се съчетае с изпълнение на различни по
продължителност звуци — лек ритъм в рамките на дадения
метрум. Като използват придобития опит от посочените различни
начини на съпровождане — равномерно отмерване на метрума,
изпълнение на лек ритъм или просто „запълване“ на паузите, и
импровизаторските си възможности, второкласниците могат вече
колективно да съчиняват и изпълняват съпроводи както на учени
песни, така и на леки инструментални произведения. При тази
дейност учителят трябва да поощрява индивидуалната изява и
импровизаторските способности на всяко дете.

ТРЕТИ КЛАС

ПЕЕНЕ
Пеенето е една от основните дейности в урока по музика.
Колектив-
ният характер на тази дейност дава възможност за изява на децата
независимо от техните индивидуални способности. В този смисъл
основна задача на учителя е да създаде артистична и творческа
атмосфера в урока, в която всички деца да се чувстват свободни и
уверени, участвайки в различните дейности – и в групово
изпълнение, и като солисти. В процеса на работа е необходимо да
се изгражда у учениците както критерий за оценка на свое и
чуждо изпълнение, така и да се възпитават в дух на толерантност
към възможностите на другите.
Подбраните песни за изпълнение са съобразени с
психологическите особености и емоционалната отзивчивост на
децата от тази възраст, с възможностите им да пеят в определен
тонов обем и способностите за артикулация. Песните са
разнообразни по отношение на стилова и жанрова принадлежност
– традиционни училищни песни, песни със съвременна
стилистика, български и чужди фолклорни песни. Този
музикален материал е добра база за развитие на певческите
умения на учениците и уменията им за пресъздаване на
художествения образ на песента. Певческата дейност е основна в
урока по музика и трябва да присъства във всеки учебен час.
Необходима подготовка за тази дейност е разпяването.
Утвърдената с години практика учениците да се разпяват с
механични модели с т.нар. „неутрална сричка“ прави дейността
скучна и неефективна. Препоръчваме учителят да използва за
тази цел подходящи по тонов обем и сложност откъси от песни,
учени или предстоящи за разучаване в урока. Обръщаме
внимание, че условие за успешно провеждане на певческата
дейност е целенасочената работа за създаване на добри певчески
навици като: правилна стойка, добра артикулация и дикция, пеене
с лекота и без напрежение на гласовия апарат, едновременно
започване и завършване, изработване на фраза.

СЛУШАНЕ НА МУЗИКА
Възприемането на музика в урока е дейност, основана върху
специално възпитавани слушателски навици и умения, които са
били предмет на работата във всеки учебен час. В трети клас
основен акцент в тази дейност е развитие на умението да се
слуша музика с определени задачи, да се коментират изразните
възможности на музикалното изкуство, да се наблюдават в
примерите основни музикални понятия, които изисква учебната
програма. Необходимо е слушането на музика да бъде
целенасочено, а не само за удоволствие. Задачите за наблюдение
трябва да се формулират ясно и да се поставят преди
прослушването, като това ще ангажира вниманието на учениците
по време на слушане. Завършващ етап на дейността трябва да
бъде коментарът на предварително поставените
задачи.Цялостното осъществяване на дейността слушане на
музика трябва да бъде насочено към формиране на слушателски
умения и създаване у децата на потребност за общуване с
музикалното изкуство.

СЪЧИНЯВАНЕ. ТВОРЧЕСКИ ЗАДАЧИ

Творческата активност на децата от тази възраст е още една
предпос-
тавка за поставянето им в активна позиция в образователния
процес. Творческата дейност в часовете по музика не бива да се
отъждествява със съчиняването на музика, което изисква наличие
на специфични способности. Урокът по музика предполага
емоционално приповдигната и творчески наситена атмосфера,
която предразполага учениците към артистична изява.
Съществува един немалък кръг от активности, които дават
възможност за участие на всички деца, независимо от това дали
са с изявени музикални способности. Една от тях е
импровизирането на танцови движения. Макар и включена в
учебната програма, тази дейност не бива да бъде задължителна за
всички, а по-скоро да мотивира децата да участват в нея с
желание. Друга възможност за артистична изява е
театрализирането на песни. Голяма част от песните в учебника
предполагат изпълнение по роли и „изиграване“ на сюжета с
различни движения. Съставянето на музикални програми също е
дейност, даваща възможност за проява на лично виждане.
Основната задача на учителя, независимо от вида на творческата
дейност, е да успее да мотивира и увлече децата с желание да се
включват в изпълнението и да ги поощрява при проявите на
присъщата им артистичност.

ЧЕТВЪРТИ КЛАС

ПЕЕНЕ
Пеенето е една от основните дейности в урока по музика.
Провеждана в артистична и творческа атмосфера, при наличие на
толерантност и уважение към възможностите на всяко от децата,
тази дейност позволява на всеки ученик да се изяви в колективно
изпълнение или като солист независимо от певческите му
способности. Основната задача на обучението по музика е да
събуди у децата желание да пеят, да участват активно в
разучаването и изпълнението на песните. Добре провежданата
певческа дейност в часовете по музика развива както вокалните
им умения, така и уменията да работят в група, да следят и
реагират на указания, да се самонаблюдават и коригират
изпълнението си и т.н. Подборът на песните в учебника за
четвърти клас има за цел, от една страна, да обслужва
методическите изисквания към музикалния материал, като
включва песни от изучаваните жанрове, да предоставя
възможности за наблюдение и практическа работа с новите
понятия. От друга страна, търсено е разнообразие, което да
отговаря на променящите се музикални интереси на
четвъртокласниците – песни с по-съвременно звучене, близки до
стиловете на популярната музика. Наред с това в репертоара за
пеене традиционно присъстват хубави български народни песни,
популярни и обичани училищни песни, песни на други народи и
етноси, населяващи нашите земи. Въпреки това голямо
разнообразие репертоарът е съобразен с възможностите на
децата, тяхната емоционалност и възрастови особености.
Подбраните заглавия дават възможност на учителя с всяка песен
да работи за развитие на уменията за пресъздаване на конкретен
художествен образ.

СЛУШАНЕ НА МУЗИКА
Слушането на музика в урока е дейност, която ангажира
учениците както емоционално, така и интелектуално.
Задължително условие за успешно провеждане на дейността е
активизиране на вниманието чрез предварително поставяне на
задачи към откъса за слушане. Те трябва да са съобразени с
възможностите на учениците, да се формулират ясно и да
предполагат еднозначен отговор. Слушателските навици и
умения, възпитавани в изминалите години, дават възможност в
четвърти клас учениците да проследяват по-сложен комплекс от
музикалноизразни средства в произведенията за слушане –
метроритъм, динамика и темпо, тембри на отделни инструменти
и оркестрови формации и др., да се коментират изразните
възможности на музикалното изкуство, да се наблюдават в
примерите основни музикални понятия, които изисква учебната
програма.

СЪЧИНЯВАНЕ. ТВОРЧЕСКИ ЗАДАЧИ

Творческата активност на децата от тази възраст е още една
възможност за поставянето им в активна позиция в
образователния процес. Както нееднократно сме подчертавали,
творческата дейност в часовете по музика не е съчиняването на
музика. Учителят може да създаде условия за изява на собствено
мислене, реализиране на оригинални идеи и импровизиране във
всяка дейност, включена в часа. По този начин всички деца имат
възможност за изява на способностите си независимо от нивото
на тяхната музикалност. Ето някои идеи за стимулиране на
творческа активност в различните типове дейности:
Пеенето на песни може да стане повод за съставяне на музикални
програми – тематични или жанрови. Към песните учениците
могат да подберат подходящи стихове или текстове от учебника
по литература. Любима дейност на децата е изпълнението на
песните „по роли“ (когато текстът предлага такава възможност)
или „театрализиране“ на песента. Друга предпочитана форма са
импровизираните конкурси за певци в часа, в които децата по
желание се изявяват като солисти и демонстрират артистичните
си заложби при представянето на любима песен.

МУЗИКАЛНОСТ. МУЗИКАЛНА НАДАРЕНОСТ

1. В музикалнопедагогическата практика понятията

музикалност и музикален слух се приема, че са
тъждествени.Какво е основанието за такова твърдение?

Според Б.М.Теплов в понятието „музикалност” се включват три

основни музикални способности – ладов усет, метроритмически
усет и музикален слух.Той смята, че сами те нямат смисъл
поотделно, а взети заедно.
Според Пенка Минчева: „Не е възможно човек да бъде музикален
и да не притежава слух”.

2. Какви „пътища” бихте използвали при деца на които

музикалният слух не е изявен в необходимата степен?
Учителят трябва да направи часовете по музика забавни.Най-
добрият час по музика е този, в който звучи най-много музика.
Информацията, свързана с музиката, която трябва да се предаде
на учениците, също трябва да е на музикален фон.Да се осигури
музикална среда.

МУЗИКАЛНИ СПОСОБНОСТИ

1. Какви показатели използва К.Сишор за установяване на

равнището на музикалността?

К.Сишор прави подробна класификация на многочислени,

отделни музикални способности. Той определя музикалността
като комплекс от 25 способности, наречени от него „таланти”.
Обособява ги в 5 групи. Според него музикалността не е
цялостно свойство на личността.

2.Посочете общите и специфични страни на музикалните

способности?

Музикалните способности,както и всички способности на

човека,имат общи и специални страни.Общите страни на
музикалните способности-бързина и точност на ориентирането,на
слуховите реакции,интелект,емоционална отзивчивост и др.
благоприятстват специфичните проявления на музикалните
дейности.Специалните страни тук са качествените
изменения,които настъпват под влияние на заниманията с даден
вид музикална дейност.

3. Кои музикални способности Б.М.Теплов определя като

основни? Какво е основанието му за това определяне?

Според Б.М.Теплов има три основни музикални способности:

- ладов усет;
- метроритмически усет;
- музикално-слухови представи.
Той смята, че емоционалното преживяване на съдържанието на
музикалното произведение е специфичният център на
музикалността, а основните носители на това съдържание в
музиката са тоново-височинното и ритмическото движение.

4. Кои са способностите, които влизат в „ядрото” на

музикалността?

Към общите способности на музикалността се отнасят

богатството и инициативността на въображението, способността
на идивида емоционално да се натовари с музикалните
преживявания, с внимание и волеви способности.
Къв вторите - специални - се отнася качественото своеобразие на
специалните способности,музикалност, която е необходима за
всеки вид музикална дейност.

5.Как си взаимодействат музикалните способности и

музикалните дейности?

За да могат музикалните заложби да се развият като музикални

способности е необходимо извършването на даден вид музикална
дейност.Най-съществената роля при развитието на музикалните
способности имат процесите на реално извършване на
разнообразни,съобразени с възрастовото развитие музикални
дейности при музикално-възпитателната работа.

МУЗИКАЛЕН СЛУХ

1. Музикалният слух се разглежда като понятие в „тесен” и в

„широк” смисъл на думата. Как се аргументира това
разглеждане?

Музикалният слух е сложна, комплексна способност на човека,

която е необходима предпоставка за успешното занимание с
всички видове музикални дейности.
В „тесен” смисъл на думата музикалният слух се разбира като
тоново-височинен, т.е. като способност за възприемане и
възпроизвеждане на тоново-височинните съотношения в
музикалното произведение, а в по-широк смисъл –
възприемането, осмислянето на четирите основни качества на
тоновете / височина, трайност, сила, тембър / и възпроизвеждане
на различни елементи на музикално-художествената изразност.

2. Възпитанието на музикалните способности на учениците у

нас чрез българския музикален фолклор, създава условия за
възприемане на съвременна музика.Какви са основанията за
този извод?

Ценен източник за първи музикални впечатления е родният

фолклор.В репертоара за слушане по музика влизат много
народни песни, припявания, хора и хороводи, ръченици и т.н., в
чиито прости и изразителни мелодии са предадени близки за
децата образи, събития, настроения и предизвикват у тях
положителни емоции още от най-ранна възраст.Започва
формирането на слухови представи за различни народно-песенни
интонации, което в последствие прераства до осъзнаване на
стиловите особености на музикалното изкуство.

3. Съотнесете музикалните дейности и видовете музикален

слух?

Музикалният слух може да бъде определен като: мелодически,

хармонически, тоново-височинен, динамически, тембров,
вокален, инструментален и т.н. Музикалните дейности могат да
определят и други разновидности на музикалния слух, но е ясно,
че и те съществуват в неотделимо единство и взаимодействие с
вече посочените, и пълното им определяне е практически
невъзможно.

4. При работа с ученици в първи клас, възможно ли е някои

компоненти на музикалния слух да се формират и развиват
само чрез възприемане на музикални произведения?

При деца от първи клас мелодичния слух се формира и развива

първоначално чрез слухово-подражателно разучаване и
изпълняване на различни песни или кратки фрагменти от
достъпни за тях музикални произведения. Най-напред те
осъзнават и отразяват с ръка високите и ниски тонове на
мелодията, след това повтарящите се тонове и т.н., т.е.
осъзнаване на общата посока на движение.

5. От наблюдаваните дейности, действия и операции на

учениците в уроците по музика, кои са най-увлекателни за
децата и защо?

Най-увлекателни за децата са различните музикално-учебни игри

или игрови подходи.

ЛАДОВ УСЕТ

1. По форми на проявление ладовият усет има два компонента

– слухов и емоционален. Как се изразяват те?

Проявленията на ладовият усет са свързани с мелодическия и

хармоническия музикален слух, както и с музикално-творческото
мислене.Те съставляват слуховия компонент на тази способност.
Другият компонент е свързан с преживяването на музикалното
произведение като израз на емоционално състояние.Това е
емоционалният компонент на ладовия усет.

2. Формирането и развитието на ладовия усет е главно в две

направления. Конкретизирайте формите на работа,
съобразно учебното съдържание?

Необходимо е заучаване на голям брой мелодии с различен

интонационен стил, които да се запомнят лесно, да са
разнообразни по емоционално съдържание, да са достъпни, да са
интересни и занимателни за децата, т.е. музикалния материал да е
художествен.

3. Кои са акцентите върху развитието на музикалните

способности на учениците?

Акцентът в упражнението от този въпрос пада върху развитието

на общите страни на музикалните способности – бързина и
точност на ориентирането, на слуховите реакции, емоционална
отзивчивост. Преди всичко учителят трябва да подготви децата за
конкретната задача с встъпителна беседа. Въпросите трябва да
бъдат поставени преди първото изслушване на задачата, за да се
осигури цялостно възприемане.

4. Изяснете с какво се характеризира формирането на

ладовотолналностния усет? Отбележете взаимодействията
между структурните компоненти от състава му?

Ладовият усет е способност за възприемане, осмисляне,

емоционално преживяване и възпроизвеждане на специфичните
ладовофункционални взаимоотношения. Най-напред децата
възприемат, различват и възпроизвеждат високи и ниски тонове,
след което разкриват и определят посоката на движение на
мелодията.

5. Съставете задачи за учениците, насочени към развитието на

ладовотоналностния усет, които учителят може да поставя
при работа в урока по музика?

„Кая птичка пее”. На масата са поставени две птички – играчки

/малка и голяма/.Учителят показва как пее голямата птица и как
малката /с използване на различни октави/, редува тоновете като
пита децата коя птичка пее.
Задачата на децата е да определят ниските и високите тонове.

МЕТРОРИЧМИЧЕСКИ УСЕТ

1. Избройте компонентите на музикалния метроритмически

усет и изяснете същността на тази способност?

Компонентите на метроритмическия усет са три: усет за метрум,

усет за темпо и усет за ритмически рисунък.
Разглеждат се отделно, но практически тяхното отделяне е
условно.Приликата е в темпото и по отношение на него са
неотделими. И метрума и ритъма са периодично редуване на
силни и слаби моменти.
 2. Посочете показатели, съответстващите им критерии и
конкретните форми и начини на работа, с които учителят
може най- пълно да установи равнището на развитие на
метроритмическия усет.

Удачно е да се започне с действия, насочени към формирането на

метроритмическия усет базиран на речта, т.е. ритмично
изговаряне на думи, като пляскат с ръце – на силното време с
цели длани, а на слабите времена свиват юмручета.

3. Промяната на кой от трите компонента на

метроритмическия усет оказва влияние върху
емоционалното съдържание на музикалното произведение,
но не променя логиката на музикалния смисъл?

Ако се промени усета за темпото, музиката на тържествен марш

може да създаде едни усещания и състояния в процеса на
възприемането му, докато траурните маршове са съвършенно
различни, затова голямо влияние оказва усета за темпото.

4. Какви игри могат да използват учителите за активизиране на

метроритмическия усет на учениците?

Музикално-подвижни игри като: „Пеещо кубче”, „Кълвач”,

„Парола”.

МУЗИКАЛНО-СЛУХОВИ ПРЕДСТАВИ

1. В какво се изразяват взаимодействията в музикалните

способности?

Музикалните способности са взаимосвързани и непрекъснато си

взаимодействат. Музикалната памет играе важна роля при
развитието на всички музикални способности и дейности.
Развитието й спомага за способността на децата по-лесно да
усвояват, т.е. развива се общата памет.
 2. В какви случаи можем да определим музикално-слуховите
представи като своеобразна „нагласа”, която благоприятства
музикалното възприятие?

Музикално-слуховите представи са основа на музикалното

мислене, музикалната памет и въображение. Без тяхното наличие
е невъзможно различаването и възпроизвеждането на музика, а
волевото им използване освен тонововисочинна и
метроритмическа .................... на мелодическото движение,
обхваща и представите за емоционално-образното съдържание на
музикалното произведение.

3. Учителят предлага на учениците да съставят програмата за

предстоящото училищно празненство. Какво от общото и от
музикалното развитие на учениците ще осъществи?

Когата учителят съставя програма за предстоящото училищно

празненство, в което главни участници са децата, ще се използват
музикалните им способности, музикално-изпълнителската им
дейност, също и знанията им от общото развитие /художествени
произведения, стихотворения/ и т.н.

УСЕТ ЗА МНОГОГЛАСИЕ

1. Каква музикална способност е усета за многогласие?

Основата на усета за многогласие съставляват ладовия усет,

метроритмическия усет и музикално-слуховите представи. Това
дава основание на някои автори да го определят като производна
музикална способност.

2. Коя музикална способност се стреми да активизира учителя,

ако раздели децата на 3 групи и постави задача на всеки
поотделно: І-я пее; ІІ-я пляска; ІІІ-я чука с молив върху
чина?
Учителят се стреми да активизира усета за многогласие, да се
постигне слухово-аналитично възприемане на музикалната
звучност, за слухово диференциране и т.н.

3. Какъв е алгоритъма на действията при разучаване на

двугласна песен?

За да се пристъпи към двугласно пеене учениците трябва да имат

формиран устойчив ладов усет, стабилни и ярки музикално-
слухови представи.

 Пеене със съпровод – учениците пеят със съпровод,

който не дублира мелодията
 Пеене на песен, при която единият глас е раздвижен, а
другия „лежи”
 Пеене на смени
 Пеене на канони
 Пеене на двуглас с фиксиран еднакъв интервал
 Пеене на раздвижен двуглас – много важно е да не се
смесват двата гласа преди учениците да са ги усвоили
добре поотделно

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА

1. Изяснете различията между термините: музикално

възприятие, възприемане на музика и слушане на музика?

 Възприемането на музиката е музикална дейност, чрез

която се формират способности за осъзнаване мястото
и ролята на музикалното изкуство в живота на човека.
 Музикалното възприятие е психологичен процес,
характеризиращ се с емоционалност, асоциативност,
избирателност, вариантност, константност.
 Слушането на музиката е натрупване на музикално-
слухови представи.
 2. Направете анализ на свойствата на музикалното
възприятие?

 Емоционалност – преживяване на красотата на

художествено-музикалния образ, на чувства и мисли
породени от музиката
 Цялостност – възприемане на музикалното
произведение като едно цяло
 Образност – това е процес на създаване,
интерпретиране и възприемане на художествено-
музикалните ценности
 Асоциативност – асоциации, които предизвиква
музиката у слушателя – емоционални, образни,
зрителни и т.н.
 Избирателност – умение да се долови изразността на
мелодията
 Вариативност – променливост при възприемане на
едно и също музикално произведение, в зависимост от
различни условия – време, настроение
 Константност – постоянство на музикалното
произведение /на мелодия, на метроритмичност/
 Осмисленост – осъзнаване и разбиране на това което се
възприема

3. Какво е значението на другите музикални дейности при

възприемане на музиката?

Възприемането на музиката е основна музикална дейност. Тя

поставя в зависимост качеството и резултата на всички
музикални дейности., но не трябва да се изолира от другите
музикални дейности, а да присъства във всички моменти на
урока.
Учениците трябва непрекъснато и по време на пеене, и по време
на свирене да слушат, т.е. да се вслушват в музиката и да вникват
в нея.
 4. Как възприемането на музиката съпътства певческата
дейност, свиренето на музикален инструмент и музикално-
ритмическите движения?

По пътя на възприемането на музиката децата се научават да

разбират музикалния език, комплексите от музикално-изразни
средства: метроритмично богатство, различни интонации,
хармонично звучене, темброва украска. Децата вникват в
музиката и това способства за развитие на другите музикални
дейности.

5. В педагогически аспект необходимо условие за формиране

на умения и навици за възприемане на музика е
привлекателността на музикалния материал. Кога можем да
приемем, че това условие е спазено?

Учебният материал трябва да се поднася на учениците в достъпна

и привлекателна форма. За целта се използва художествено-
музикален материал интересен за учениците. Играта е от голямо
значение в музикално-възприемателната работа. Тя обединява
всички музикални дейности в урока.

ПЕВЧЕСКА ДЕЙНОСТ

1. В какво се състои различието между житейско и певческо

дишане?

Певческото дишане се различава чувствително от обичайното. То

има три момента:
 Вдишване – дълбоко, бързо, но без ..............., без
повдигане на раменете
 Задържане на поетия въздух
 Издишване – много бавно, постепенно, а не на тласъци

2. Кой е на-подходящият начин за представяне на нова песен?

Най-подходящият начин е чрез изпяване от учителя. За целта се
изисква предварителна подготовка, която включва: добро
научаване на песента; разучаване на съпровода; обмисляне на
диригентски проблем; анализ на песента; встъпителна беседа;
подходящо онагледяване.

3. Какви могат да бъдат причините за неточната интонация?

 Недостатъчно развит певчески диапазон на гласа;

 Отсъствие на координация между слухов и гласов апарат;
 Неотчленяване на тембъра от височината на тона;
 Невниманието на децата /не умеят да се съсредоточават/;
 Анатомо-физиологични особености – хронично
заболяване на гласа , артикулационен апарат или слухов
орган;
 Неподходящ песенен репертоар.

4. Педагогически оправдан ли е подхода за имитиране на

пеенето на децата „как не трябва да се пее?”

Според мен не е оправдан. Препоръчително е да се използват

други методически подходи – показване с ръка на графиката на
движение на мелодията и други нагледни методи.

5. Как бихте постъпили, ако при изпълнение на песен пред

публика детето спре да пее по средата?

Учителят трябва да дублира мелодията и да запее с него, защото

причината може да е забравяне на текста.

ПЕЕНЕ С ТОНОВИ ИМЕНА И ПО НОТИ

1. Има ли различие между пеенето с тонови имена и пеенето

по ноти?

Пеенето с тонови имена е междинен етап при овладяването на

пеенето по ноти. Децата трябва първо да могат да диференцират
тоновите височини и времетраенето на нотите. Необходимо е да
се натрупат музикално-слухови представи, да осмислят реда на
тоновите имена и след добре осъществена подготовка се
преминава към пеене па ноти.

СВИРЕНЕ С ДЕТСКИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ

1. Свиренето с детски музикални инструменти способства за

активизиране на музикалните способности. Посочете кои и
при какви условия?

В тази дейност могат да се включат и децата, които трудно

показват музикалните си способности. Тя способства за
развитието на метроритмическия усет, музикалния слух по
отношение на тоновата височина, както и на ладовия усет.

2. Кои инструменти са подходящи за да се „нарисува”есенна

картина?
За да се нарисува „есенна”картина е най-подходящо да се
използват инструменти с неопределена височина на
тона(малък,голям барабан,тъпан,триангел,дървено конче,чинели/.

3.Какви методически изисквания има при предложение към

учениците да съпровождат с избаран от тях музикален
инструмент произведението което слушат?

Използването на инструменти в работата с учениците трябва да

бъде в резултат на предварително добре осмислена от учителя
последователност. Инструментите за съпровод да се подбират
много пестеливо – съобразно съдържанието, характера и жанра
на музикалното произведение.

МУЗИКАЛНОТВОРЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

1. Музикалното творчество се разглежда в два аспекта – като

процес и като продукт. Как се характеризират при децата и
учениците от начална училищна възраст? Как се реализират
 при децата и учениците чрез музикално-изпълнителските им
дейности?

Процесът на детското творчество предизвиква у децата желание

да действат спонтанно, искрено и непринудено. Децата често
импровизират, но детското творчество дава възможност да се
развиват индивидуалните особености на децата и малките
ученици и същевременно да се изявят тези способности. Развива
се въображението на детето, способността за комбиниране,
изменение, създаване на нещо ново върху базата на вече
съществуващ музикално-слухов опит.
Продуктът на детското творчество, т.е детските музикално
творчески творби се формира на приложени знания и умения.
Целта на музикалното творчество е не да подготви бъдещи
професионалисти, а със средствата на музикалното изкуство да се
стимулира творческата активност и инициатива на децата и
учениците.
Музикално-творческото развитие при децата се проявява не само
като умения да се съчинява музика, т.е. мелодии, а и като
способност да се възприема активно музиката и да се изпълнява
изразително.

2. Посочете компонентите на музикално-творческите дейности

при децата и малките ученици?

Музикално-творческите дейности се разглеждат в три

проявления:
- при възприемане на музиката-децата изявяват отношението
си към слушаната музика посредством думи,движения,
рисунки.
- при изпълнение на музиката-намират собствени изразителни
интонации при пеене,свирене и при музикално ритмичните
движения.
- при съчиняване на нови творби-проявява се като създаване
на собствени мелодии,песни,съпроводи,танци.
-
3. Кои са първите прояви на музикално творчество при децата?
По своята същност детското творчество е синтетично и често
носи импровизационен характер.Певческите импровизации са
едно от любимите действия на малките ученици.В тази дейност
детето като че ли се „разкрепостява”.

4. В структурата на детските музикални творчески

способности влизат два вида компоненти:
 Характеризиращи изпълнителството;
 Отличаващи продуктивното творчество;
Изразителността,индивидуалното своеобразие в
замислите,искреността,непосредственост индивидуалност в
търсене на нови средства на въплъщение могат да се съотнесат
към компонентите характеризиращи изпълнителството.

5. Какви са предпоставките за детското музикално творчество?

Процесът на детско творчество предизвиква у децата особено

желание да действат,при това спонтанно,искрено и
непринудено.По своята природа детското творчество е
синтетично и често носи импровизационен характер.Но то дава
възможност да се преценяват и развиват индивидуалните
особености на децата и малките ученици,а същевременно ида се
изявят способностите им.Чрез детското творчество се развива
въображението у детето, способността за
комбиниране,изменение,създаване на нещо ново върху базата на
съществуващ музикално-слухов опит.

ИГРАТА В УРОЦИТЕ ПО МУЗИКА

1. Посочете музикално-учебни игри, които могат да се

използват за равнището на:
 Ладов усет – „Бъди готов”, „Чук, чук, кой живее тук?”
 Метроритмичен усет – „Пеещо кубче”, „Чук, чук, кой
живее тук?”, „Регистратор”
 Музикална памет – „Кой ще се досети пръв?”, „Кой се
крие тук?”, „Какво прави мечо?”
  Музикално-слухови представи - „Кой ще се досети
пръв?”, „Какво прави мечо?”, „Пей като мен”
 Пеене с тонови имена и по ноти – „Криеница”

2. По какви начини може да се стимулира детската

артистичност при работа в клас?

За стимулиране на детската артистичност могат да се използват

музикални игри: „Кой, как танцува?”, „Изпей като мен”,
„Карнавал”. Чрез тях се осъществяват комбинирани задачи по
пеене, слушане, движение, свирене. Може да се направи и детска
шоу постановка - чрез нея децата изявяват своята артистичност,
усвояват музикалните жанрове, развива се техния усет за
ритмичност, памет и творческо въображиение.

ОСНОВИ

НА

МУЗИКАЛНАТА ГРАМОТНОСТ
Изготвил:
Специалност: ПНУП
Факултетен номер: