Заглавна страница на сборник народни песни на братя Миладинови
Български народни песни Българските народни песни са най-значителният, разнообразният, художественият дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гулсари, гайдари, калваджии. Народната песен се е създавала и развивала на село. Предавала се е от певец на певец и така са се получавали много и различни варианти. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков те биват обредни, митични, юнашки,хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни. Митични песни Митическите песни са едни от най старите.Отразяват примитивните разбирания на човека за природни сили и явления,вярата му в свръхземни същества,представени в човешки образ,но с нечовешки размери,сили и възможности Хайдушки песни Възникват по време на османското владичество и са посветени на хайдутите. Създадени са песни както за известни хайдути (Индже войвода, Ильо войвода, Страхил войвода), така и за много жени войводи (Сирма, Румяна, Боряна). Народът възпява смелостта на своите герои.
НЕРАЗКРИТИ ИМПУЛСИ В СВЕТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ БЪЛГАРИН: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ" (1774 г.) НА ЙОХАН ГОТХИЛД ЩРИТЕР Лилия Илиева, Югозападен университет „Неофит Рилски"