Занаятите и фабриките в

България през Възраждането

АННА МИЦЕВА, 7Б КЛАС

Фабриката на Добри Желязков

Първата българска фабрика е основана в Сливен през 1834 г. от

Добри Желязков, известен като Фабрикаджията. Неговата
значима следа през Възраждането е белязана от изобилствата
на града, който е бил сред най-бързо развиващите се градове по
онова време. Буйно течащите води в района и изобилието на
вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи
специална сграда в двора на къщата си в “Мангърската” махала.
В тази отминала епоха българите сами произвеждали дрехите и
изобщо всичко необходимо за домакинството си – аби, шаяци,
козяци и губери. Фабрикаджията, обаче се изкачил стъпало по-
горе и започнал да произвежда качествени здрави и широки
платове чрез машини, изработени по руски модел.
През годините голяма част от производството се е купувало от
турски търговци от Анадола, които пък препродавали стоките
по всички краища на света.
Благодарение на първата фабриката на Желязков Сливен
придобива голямо стопанско значение за Османската империя,
но големите печалби натрупали и много завист както в
местните, така и от страна на турските занаятчии.
Фабриката на Михалаки Гюмюшгердан
През 40-те години се появява фабрика, организирана от пловдивския предприемач и
търговец Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере. Семейството му се занимавало с
търговия, като изнасяли платове извън страната. Главен обект на тяхната търговска
дейност са били източните турски пазари – Цариград и Мала Азия. В това отношение той
се отличавал като добър търговец. Затова и станал доставчик за платове и облекло за
турската армия и жандармерия. 
Фабриката край Дермендере произвеждала шаяк за османската войска. Била втората по-
големина в България след тази в Сливен и получавала изключително много поръчки. Тук
важна роля играе познанството на Михалаки със султана. Той се радвал на изключително
голямо благоволение от негова страна. Оттук следва и икономическият успех.
Търговията била предимно с шаяци и вълна, но също така и с кожи и зърнени храни.
Трупали големи печалби чрез ниски изкупни цени на вълната. Благодарение на
натрупаното състояние и изградена мрежа от връзки успял да построи фабриката и да
намери пазар на производството й. 
Фабриката била оборудвана с машини по австрийски модел. Една от тях била докарана от
Виена, а по неин образец били направени останалите. Бурните води на реката свършили
останалата работа и задвижили машините. През 1853 година фабриката е разширена и е
построена нова сграда. В нея имало 12 предачни машини за тънка прежда, 2 с по 64 вретена
за дебела прежда, 14 механични стана и преса за рязане на абата. Във фабриката работили
57 души.
 Гайтанджийството в България
• Производство
• Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната
 и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се
механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие
получава по време на Възраждането и особено през 19 век. След
Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на
турския пазар и това продължава до Първата световна война.[
• Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично
средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени
дрехи те се превръщат в сложна рисунка – свидетелство за усета на
българката към красивото, за нейните творчески възможности и
майсторство при изработката.
• Главни центрове на Гайтанджийството стават занаятчийските центрове
– Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп
 и др. През втората половина на 19 век е въведен железният чарк, което
е спомогнало за неговото още по-голямо развитие. В годините
непосредствено преди Освобождението то става един от най-
значителните отрасли на текстилното производство. По-късно заедно с
другите занаяти постепенно запада. Причина за това била силната
конкуренция на фабричните изделия, внасяни от страните в Европа.
• Машини
• Гайтанджийските чаркове са машините, които се
задвижват с водна сила, на принципа на 
водениците. В зависимост от дебелината на
определен гайтан те биват 8, 10 или 12 нишки.
Принципът на който работят е: няколко
успоредни макари, навити с конец, се въртят
една след друга по определена схема и модел,
образувайки плетката на гайтана.
• Помещения
• Помещенията в които се произвеждат плетивата,
както и местоположението на чарковете се
нарича – гайтанджийска одая. Едно от условията
е тя да е разположена на река, поради процеса по
който се задвижват чарковете. Всяка една одая
типично съдържа между десет и двадесет чарка,
като те са нареждат покрай стената.
Благодаря за вниманието!