Professional Documents
Culture Documents
Ikonomicheska Kultura Na Zlatograd
Ikonomicheska Kultura Na Zlatograd
СТОПАНСТВО
Курсова работа
на тема:
Икономическа култура на
Златоград
Изготвил:
Елвира Филипова Мушкова
Фак. Номер – 281119
Поток – 110
Група – 1069
София
2010
Стр.1
Съдържание:
Стр.2
1. Общи бележки и особености за Златоград.
Стр.3
и толкова бърз, че докато стигнел до Ксанти (на 45 км)
питата му била още топла в торбата, подхранват златоградчанина с етническа
и религиозна толерантост, която е същностна черта на местната икономическа
култура. Според преданието за него - „ Деля го куршум не фата, Деля го сабя
не сече“. Затова враговете му го простреляли със специално излят за целта
сребърен куршум. Това е и една от причините и до днес златоградчани да
успяват да запазят този дух на борбеност останал им от предшесттвениците им,
предавайки се чрез легендите. Населението в Златоград е съумяло да се
пребори с много трудности поднесени им през годините и особено по време на
Турското робство. Традициите и легендите от миналото и до днес им напомнят
през какво са преминали техните деди и това е причината те да запазят този
бодър дух на борбеност.
– Вторият символ са
Занаятчийските работилници и
Етнографския ареален
комплекс – ако в миналото
Златоград се е славел със своите
занаятчийски работилници и
занаятчискии обединения
(особено абаджийския еснаф,
който „изпълнявал годишна
поръчка” от 1 милион метра
шаячна аба директно за турската
армия), то сегашният символ е
Етнографският ареален комплекс.
Това са не просто занаятчийски рабитилници и експозиции. Неговата
неповторимост се обуславя от динамичния показ на музейната експозиция и
демонстрацията на традиционни трудови умения. В съвремнни условия се
демонстрира новаторски експозиционен подход в занаятчийските работилници.
Характерно е разположението на обектите в сгради – архитектурни паметници
на културата, които са обитавани целогодишно от своите стопани.
Непрекъснато развиващ се по отношнеие на обекти , услуги и продукти
Етнографският ареален комплекс демонстрира практическо проявление за
публично-частно партньорство ( между местна фирма-местна власт-активни
граждани) по отношение на опазване, популяризиране и развитие на културно-
историческо наследство. Разхождайки се из Етнографския комплекс на
Златоград, можеш да се пренесеш в традициите на миналото и поне за миг да
усетиш какъв е бил битът на местното население. Днес в Етнографския
комплекс се пресъздава напълно реалистично и достоверно начинът на
изработка на различни продукти характерни за родопите и по-специално за
Златоград. Може да се види как се тъче на стан, точно както са го правили в
миналото, как се обработва кожа за създаване на колани и обувки или просто да
Стр.4
разгледаш красивите къщи изглеждащи точно по начина, по който са
изглеждали в миналото.
– кръглите комини и
белосани къщи – символ на
стремежа на златоградчанина към
хармония, уют и завършеност.
Това е черта, която е по-скоро
онаследена и намира приложение
в желанието на всеки да има свой
дом (на няколко етажа) свой
покрив, който да демонстрира
неговата обществена
пълноценност. В исторически план тази традиция е намерила отражение в
множеството архитектурни паметници на културата с местно значение (повече
от 120) и т.нар старинни и реставрирани къщи. В условията на
социалистическото развитие и банковата подкрепа за златоградските миньори
бяха изградени много частни къщи, повечето от които впечатляват със своята
площ и висота. Спазена бе традицията да са бели и да бъде осигурено
собствено жилище за всеки наследник, независимо, че далеч надхвърлят
нормалните семейни питребности. В последните десет години този символ се
насочва към усилието - как тази архитектура да бъде ползвана не само за свои
нужди, как наличното културно и архитектурно наследство да бъдат източници
на доходи или да генерат приходи на собствениците и местното население.
Това води до изпълването им с ново и различно съдържание.
Стр.5
въздух са кръстниците на това населено място.
Стр.6
Традиция останала и до днес в съзнанието на златоградчанина е да предава
земята, която притежава на синовете си, като те трябва да се грижат за нея и да
я обработват. Прехраната си населението изкарва единствено и само от
собствения си труд и от това, което е изкарал от собствената си градина. Това е
една типична черта за златоградчаните.Още по-труден става прехода към
информационния манталитет, тъй като тази огромна любов към земята,
златоградчанина много трудно съумява да превъзмогне. Днес голяма част от
местното население не възприема новите технологии като част от живота си, а
тези, които са успели да се измъкнат от лапите на „аграрното“ се изселват.
Точно това е и причината в Златоград населението много бързо да намалява.
Стр.7
станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд
ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829г.,
позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове.
Златоградчани били едни от първите, които се възползвали от това позволение.
За да издейства необходимия ферман в Цариград, на два пъти ходил
златоградският първенец Димо Караджинов. Той носил подписка от много
златоградчани християни и видни българи мохамедани, че е честен човек и
верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в
тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки,
който го срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек.
Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи фермана
лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се
притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до
столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен разрешението за
строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, се
съдържали и височайшите пожелания на султана за мирно и братско
съжителство на даръдерци от двете верски групи. Според едно предание
църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на условието,
когато турчин на кон минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й,
затова тя е вкопана в земята.
Подобна е ситуацията и с изграждането на българско светско училище.
Идеята се подема от будни ентусиазиарни учители, търговци, еснафи, занаятчии
и домогващи се чобани още през 1850 година, които решават да започнат
строителство, събират първата сума от 900 т.лири за начало и зпратили Иван
Колев при валията за да издейства разрешение за строеж, което се получава
слде три месеца и с общи услия за градене, за материали и средства, за
организация било построена учулищната сграда и училището отворило врати
през 1852 г. В историческите хроники от този период четем, че и тогава ( както
и днешно време) е имало противници на подобна инициатива, които пречели
разрастването на просветното дело, пишейки доноси до властити,
злепоставяйки и клеветийки учителите и отпарвяйки заплахи. Но тава било
преодоляно , нещо повече през 1855г. на първата учителска конференция в
Пловдив където участвал и златоградския учител Ангел Киряков се решава
Стр.8
въвеждане на официалното преподаване на български език, с което в Златоград
започва сериозна борба с гръцкото духовенство и турската управа.
Като се има предвид развитието на просветното дело в Златоград през
ХІХ в., спонтанното и непоколебимо преминаване на златоградчани към
Българската Екзархия след учредяването й в 1870 г. със султански ферман и
тяхната обществена ангажираност, може да се предполага, че сред тях още по
това време се е появила идеята за създаване на читалище. А може би са били
направени и първите стъпки, като събиране на книги и организиране на
общодостъпна библиотека и читалня. Още повече, че златоградските търговци
са имали връзка с Цариград, където тамошното читалище е издавало от 1870г.
до 1876 г. сп. “Читалище”2. Според “Бележки по читалищния въпрос” написани
от Владимир Панайотов Печев идеята за създаване на читалище в Златоград е
възникнала през 1907 г., когато група родолюбиви българи – той, Илия Николов
Хаджидончев, Георги Николов Хекимов и Тома Лазаров Пачилов се замислят
как да намерят средства за закупуване на книги за четене и за откриване на дом
“Читалище”. В доклада, посветен на 75 годишния юбилей (1983 г.) се сочи, че
същите лица през 1906 г. правят първите стъпки за организиране на “читалищен
отдел”, като на следващата година за тази цел им се отделя най-голямата стая на
приземния етаж на Старото училище построено в 1852 г. (дн. Музейна сбирка
“Просветно дело в Средните Родопи”). За начало инициаторите дарили
собствените си книги и помолили и други златоградчани да направят това.
Събраните книги по тяхна преценка били малко. По предложение на Илия
Хаджидончев те се обърнали с молба към Братя Семерджиеви, книжари в
Солун, от които златоградското училище и църковно настоятелство години
наред купували учебници, учебни помагала и други книги. За да оформят
писмото по правилата, то било подпечатано с печат на който е изобразена
разтворена книга и изгряващо над нея слънце с озаряващи лъчи. Надписът
гласял: “Читалище “Просвета” гр. Даръ-дере”. Той бил изработен от Владимир
Печев от сапун. Братя Семерджиеви, родолюбиви и безкористни българи, се
отзовали на молбата и изпратили безплатно, чрез Братя Хекимови в Ксанти,
четири конски товара превъзходни книги – историческа, научна и художествена
литература.
Стр.9
Златоградчани свързват началото на своето читалище със създаването на
Българския конституционен клуб в града. Известно е, че на учредителния
конгрес на Българските конституционни клубове в Македония и Одринско,
състоял се на 8 и 9 септември 1908 г. в Солун, участват двама делегати от
Златоград – Никола Георгиев Хекимов и Илия Николов Хаджидончев. А това
означава, че в Златоград вече е имало учреден Български конституционен клуб.
За да се увековечи важното историческо събитие е направена снимка на всички
делегати, на която се виждат и двамата златоградчани. Първият от ляво на дясно
на втория ред е Никола Георгиев Хекимов, а петият на четвъртия ред е Илия
Николов Хаджидончев.
Стр.10
уникален случай в родопската и националната история, когато местната
временна управа на свое нарочно заседание взема специално решение, за да
уточни деня на освобождението и определи неговото празнуване. В протокол
№5 от 13.11.1912г. (копия от които са експонирани в Музея на просветното дело
и Музейната сбирка на съобщенията), за вечен спомен се определя денят 8
ноември, Архангеловден, (нов стил 21 ноември) да се празнува всяка година
като местен народен празник. Честването на този ден е възстановено през 1992
г. и продължава и до днес. Обстоятелството, че за председател на първата
Временна управа е избран човек заможен и уважан, председател на най-
голямото за времето си златоградско „бизнес-сружение” – абаджийския еснаф, е
показателно за елементите на местната икономическа кулутура в този
исторически период.
Стр.11
поведението, то съществуват и черти, които могат да бъдат опеределени като
специфични за златоградската икономическа култура - поемането на
отговорност, включването в рискови начинания, стремеж към промяна и към
новото. Силно е влиянието на образователните и гражданските структури, на
читалището. Ако на други места се наблюдава властването на политическата
над икономическата целесъобразност, тук по-скоро е налице обвързаност между
политическите и икономически структури, вкл и чрез многопредставителната
роля на тогавашните „видни” личности. Но на онзи етап това смятам, че не
води до придобиване на икономически облаги от властта, по-скоро обратно –
използване на икономическите ресурси за утвръждаване в обществото.
Разглеждайки всичко това, може да се обобщи, че за Златоград в голяма
степен е присъщо твърдението на доц. Колев че “амалгамата на социумната
тъкан е изключително разнообразна - от архаизъм до модерност”. На местната
икономическа култура влияят болезненото скъсване с миналото, бавно
настъпващите промени в икономическата култура, които като правило си
пробиват път в продължение на много години, експериментите със заимствани
от други страни финансови и организационни модели, своеобразието на бита и
на психиката, ролята на душевността и на традициите в икономическата
култура на населението.
В подкрепа на всичко това ще приложа още една характерна за Златоград
историческа случка от сравнително по-ново време. През 1934г. се построява
нова сграда на местното читалище. Това става с много ентусиазъм, дарения,
усилия. Златоградчани не могли да се нарадват и се гордеели с
новопостроената двуетажна читалищна сграда с театрален салон. Радостта им
обаче била кратка. Сполетели ги две беди. Първата произтекла от
обстоятелството, че строежът се извършил изключително бързо, още преди да
се получи официалното одобрение на плана от Министерството на
обществените сгради и благоустройството. Не друг, а самото Министерство
забавило неговото утвърждаване. Лятото минавало, планът не се връщал, и
ръководството, като разчитало, че все пак той ще бъде утвърден, започнало и
завършило строителството. Чак на 18 януари 1935 година Дирекцията на
обществените строежи пише на областния инженер в Пловдив:
“Министерството не може да оформява обществен строеж, извършен без
Стр.12
всякакъв технически контрол и преди още да е бил представен плана за
одобрение”. Затова одобрението на плана се възлага на Пловдивския областен
инженер. По-нататък се изисква: “Да се донесе кои са виновните лица за
нарушение на закона и за невземане своевременно съответните мерки”.
Областният инженер от своя страна, без да одобри плана, изпраща писмо до
кмета на Златоград за обяснения и списък на виновните лица. Последният, в
отговора си, след като обяснява как е бил извършен строежа, пише:
“При тези обстоятелства, аз се намирам в невъзможност да Ви посоча
единични виновници, защото всички отговарят и всеки от тях е строител.
Всички са вярвали, че плана изпратен на 25 август 1934 година ще бъде
утвърден и че добросъвестно са постъпили при изпълнение на своя обществен
дълг”.
Започват нескончаеми преписки без резултат. Тогава адвокатът Диньо
Бояджиев, член на Строителния комитет, пише лично писмо до Министър-
Председателя генерал Златев, негов личен и семеен приятел още от 1925 г. След
като му описва обстоятелствата и ентусиазма, с който в Златоград, от самите
граждани, “вътре в два месеца” е построено “двуетажно читалищно здание с
обширен театрален салон” и на освещаването, на което той лично го бил
поканил, Диньо Бояджиев моли: “да повикате този инженер по телефона и да
му заповядате, ако не благоволи да утвърди плана, да прекрати преписката”.
Това писмо дало положителен резултат. Въпросът бил решен.
Но се появила и друга, не по-лесна за решаване беда. Данъчните власти в
града, оценявайки брутната стойност на сградата на 456900 лв., задължават
читалището да заплати на държавното съкровище еднократно 13707 лв. – 3 %
такса по закона за усилване на държавните приходи. И, понеже читалищното
настоятелство при всеобщото въодушевление, а и поради незнание пропуснало
да подаде в срок съответната декларация за започване на строителството,
същите власти го глобяват с трикратния размер на 3-процентовата такса – 41121
лв. Така читалището, което при завършване на строежа има дългове над 60000
лв. към предприемачи и членове на настоятелството от които е взело заеми, за
да довърши сградата, е трябвало да намери отнякъде още 54828 лв. за да се
разплати с данъчните власти. Читалищното ръководство подписва съставения
акт със солидно и добре обосновано особено мнение:
Стр.13
“Подписваме акта при особено мнение. ... Господин данъчния началник в
присъствието на свидетели всекидневно, още от почването на подготвителната
работа, изкопите и строежа стоеше по цели часове и се възхищаваше пред
започващата се читалищна сграда, както и през време на строежа на същата.
Нито той, нито г-н помощника му не счетоха за свой обществен, граждански,
човешки и служебен дълг да ни уведомят навреме за допуснатата, поради
незнание, нередовност и едва при подаването на декларацията на 29.ІХ.1934
година ни съобщиха, че ще ни съставят акт, понеже декларацията не сме подали
в срок. В дадения случай налагат се две заключения: 1-во. Или представителите
на данъчната власт, поради непознаване на данъчното законодателство, не са
знаели това законоположение, или 2-ро, те са знаели, но нарочно са мълчали за
да подведат цял един град в лицето на първите му хора, които жертваха от
залъка си за да създадат мощна крепост на българската култура в този край. В
последния случай се подвеждат и всички безименни труженици, които
ежедневно, до свършване на сградата, доброволно и с ентусиазъм носиха на
гърба си пясък, камъни, тухли, греди и др. за довършване на голямото
патриотично дело в Златоград. Последното заключение се подкрепя от факта,
че г. данъчния началник е говорил напоследък пред свидетели, че ще обърне
читалищната сграда и театрален салон при нея на склад, но пак ще прибере
данъка и глобата – думи, които илюстрират неприязнените чувства на г.
началника към делото на читалищата у нас”.
По това време читалищата били според закона, освободени от данъка
върху сгради, обаче, са били длъжни да подават декларации в известен срок за
притежавания от тях придобит недвижим имот. Тогава началник на
финансовото управление бил Т. Костов. Изглежда, че с акта е целил да се
покаже като ревностен блюстител на фиска.
Данъчният началник Костов бил преместен от Златоград. Вместо „да
изкара очи, той изписа вежди”, защото не само, че глобата била опростена, но
отменили за цялата страна този закон и освободили читалищата от тази никому
ненужна процедура. За да се стигне до тази наистина благоприятна развръзка
читалищното настоятелство и златоградското гражданство направили
необходимите решителни действия пред висшите държавни органи. Прилагам
част от обосновката:
Стр.14
“И тъй, златоградското гражданство, което не се обърна за помощ от
Държавата, съзнавайки тежкото й финансово положение, а със свои сили,
което буквално крадеше от залъка си за да изгради-издигне най-големия фар на
българската култура в Южните Родопи, трябва насила да изгаси светлината
му, тъй като няма и за дълго не ще има средства за да заплати само лихвите
на наложения данък, без да става въпрос за дълговете на читалището…
Ние, златоградските граждани, разбираме категоричността на
данъчните наредби, уважаваме тяхната строгост и се прекланяме пред
санкциите, които те при нарушение предвиждат. Но, в дадения случай
“нарушението” е истински подвиг, който издигна мощната крепост на
българщината в най-невралгичния участък на южната ни граница...”
Подобни примери показват, че сред моралните ценности в деловия и
организационен живот, са характеристики които влияят на местната
икономическа култура на Златоград. Такива са :
– Трудолюбието;
– Съзнателността;
– Отзивчивостта;
– Справедливостта;
– Задружността;
– Скромността;
– Толерантността;
– Инициативността;
– Професионалната гордост;
– Професионалната чест и др.
Стр.15
изключения. Макар че в горните случаи, те събират общественото недоволство,
това е форма за търсене на алтернативи и способ за оптимизиране.
Тези характеристики имат проявление в начина на живот и в
професионалните сфери на дейност чрез културата на труда, културата на бита,
културата на потреблението и културата на свободното време и т.н. Те са
свързани с някои по-общи черти, присъщи в региона – като връщане към
родовите/фирмените ценности, натурално стопанство и самозадоволяване,
дребна собственост, но също и със специфика – проявена в стремежа към
елитарност вместо към уравняване и равни възможност.
6. Образованието в Златоград.
Стр.16
учителите и системата за диференцирано заплащане и други. Понастоящем в
общината функционират три средни училища - СОУ „Антим І" Златоград, ПГ
„Христо Ботев" Златоград и СОУ „Св. княз Борис І" с. Старцево със
специализирани паралелки - чуждоезикова подготовка - немски език и
английски език, икономист –информатик, организатор на туристическа
агентска дейност; моделиер-технолог на облеклото, сервитьор-барман и
готвач.
В професионален план се наблюдава дългогодишен стремеж на
представителите на бизнеса да обвържат обучението и особено
професионалното или специалното обучение с потребностите на местните
фирми. В тази връзка тяхното мнение е отчетено в Съвета за сътрудничество, в
приеманите мерки по заетостта, в местната образователна стратегия. През
последните години отделните училища самостоятелно кандидатстват за
формиране на профилирани паралелки по търсени и нужни специалности,
които гарантират бърза реализация. Това би осигурило и сравнително по-
високо „задържане” на завършилите млади специалисти в родното място, както
и успешна професионална кариера на местно ниво.
След извършената оптимизация на учиищната мрежа, освен средните
училища в общината са наличи три основни училища, пет целодневни детски
градини, несамостоятелно Ученическо общежитие и Общински детски
комплекс. В училищата се обучават около 1600 ученици, а в детските градини
се възпитават около 400 деца, за децата и учениците от общината се грижат
около 160 учители, които влагат целият си професионален опит и знания.
Реализацията на проекти от различни донорски организации допринася за
подобряване на материалната база и работата с учениците. Такива са:
- Довършването на закрит физкултурен салон с плувен басейн в ОУ „Васил
Левски" Златоград и компютърна зала в СОУ „Св. княз Борис І" с.
Старцево с помощта на фондация C R S
- С финансиране от Министерство на образованието, младежта и науката в
сградата на СОУ „Антим І" Златоград е извършено енергоефективно
саниране и са подменени изцяло дограмата и вратите в училището
- С помощта на Социално инвестиционния фонд /СИФ/ в СОУ „Св. Княз
Борис І" с. Старцево е изграден физкултурен салон
Стр.17
- Чрез проект за подходяща образователна инфраструктура са внедрени
енергоефективни мерки в три общински училища. Липсват частни
училища, и детски градини, няма висши учебни заведения или техни
филиали.
- Чрез „ритуализация на училищния живот” са въведени подходящи
ученически униформи в две от училищата.
Стр.18
сътрудничество между общинска администрация и общински съвет, с оглед
постигането на добро управление. Местното самоуправление в общината се
осъществява от Общински съвет – Златоград, който е съставен от седемнадесет
общински съветника. Функцията и правомощията му са регламентирани в
ЗМСМА и Правилник за дейността му. Изпълнителната власт се осъществява
от кмета на общината и общинска администрация, структурирана в три отдела
- “Благоустрояване, строителство, проекти и опазване на околната среда”,
“Финансово счетоводни и стопански дейности”, „Административно - правно и
информационно обслужване, обществени поръчки”. По структура в момента
работят 56 служители.
Традиционно отношението към местната власт е негативно. До голяма
степен то се основава на очакването на хората за професионално и бързо
обслужване, добър и външен вид, излъчване и усмивка на общинските
служители, скорост и еднозначност на предвидените административни и други
процедури. Хората очакват обективното присъствие на обществения интерес
при вземане на определени решения, особено свързани с инфрструктура,
устройство на територия или формиране на местни данъци и такси. Това още в
по-голяма степен се отнася към представителите на бизнеса, които имат
значително по-високи очаквания от местните власти за решаване на дейности,
свързани с подобряване на инвестиционния климат в Златоград. Като първа
позитивна стъпка по отношение намаляване административните и
регулационни режими пред бизнеса са улесняване и премахване на голяма част
от процедурите за регистрация, считано от 2009. Правят се немалко усилия за
подобряване на публичната инфраструктура и за създаване условия за
привличане на чужди инвестиции. Поради спецификата на местната
икономика, от местните власти се очаква и решаване на въпоси, които не са в
техните компетенции. Такива са повишаване нивото на заетостта и намаляване
на безработицата в общината, адекватни мерки за преодоляване последствията
от международната финансова криза и др. По тези въпроси местната власт
влияе единствено в рамките на отделен правен субект, а не на ниво общинска
политика.
В тази връзка политиката на Община Златоград е насочена към по-висока
"прозрачност" при дейностите, които извършва, пряко касаещи населението на
Стр.19
общината. Тя не трябва да е затворена система, обслужваща сама себе си, а да
улеснява гражданите на общината с доставка на необходимата информация без
излишната "бумащина" и препращане от един отдел към друг. Предприетите
насоки в тази област са изграждане на е-община, оптимизиране на предлаганите
услуги и подобряване на административното обслужване и регулиране, контрол
и отчетност в администрацията, повишаване квалификацията на служителите и
съветниците, законосъобразно организиране на обществени поръчки, търгове и
конкурси, ефикасно управление на общинската собственост и подобряване на
взаимодействието с бизнеса. Постигането на «Добро управление», необходимо
за реализиране на модерно административно обслужване на гражданите,
включва развитието на електронно управление. Работата с електронните услуги
и с т.нар. електронно управление, е слабо позната сред обществото, въпреки че
доста административни услуги имат вече своя електронен вариант.
Електронните услуги подобряват не само комуникацията между отделните
администрации в общината, инситуциите и държавата, но и между
администрацията и потребителите. Електронното предлагане на
административни услуги е модерният начин на административно обслужване.
Този вариант не само облекчава достъпа на гражданите до тези услуги, но и
повишава прозрачността в работата на администрацията. Въвеждането на е-
управление намалява разходите на време и усилия на гражданите и бизнеса в
комуникацията им с администрацията.
Местната власт в Златоград е поставила няколко приоритета. Първият е
въвеждане на системи за управление на качеството ISO и осигуряване на
съвременна периферна техника за подобряване на административното
обслужване. Вторият е подобряване на административното обслужване и
регулиране. Третият е развитие на човешките ресурси чрез създаване на
система и ясен регламент за квалификация на кадрите в общинската
администрация. В Златоград е разработена стратегия за управление на
човешките ресурси, която включва подбор (конкурсно начало с ясно и
своевременно определени критерии), кариерно израстване, атестиране,
планиране, мотивиране на служителите, оценка на трудовото изпълнение и
санкциониране при неизпълнение, провежда се обучение на служителите
(английски език, гръцки език, IT умения), въвеждат се на гъвкави форми на
Стр.20
работно време за определени длъжности.
Съвременните насоки на икономическата и административната култура
включват различни елементи, като основното е етично поведение на
държавните служители, както и предоставяне на качествени услуги на
гражданите, които имат нужда от администрацията към определен момент. В
този смисъл влиянието на културата е възприема като по-сложно от това, която
се формира в частния сектор, най–вече поради това, че в администрацията има
редица ограничения и правила, които следва да се спазват поради законови
ограничения. Тази култура трябва да включва и различни нефинансови начини
за стимулиране на служителите, тъй като е известно, че възнаграждението на
служителите в публичния сектор е определено от законови норми и трудно
може да бъде променяно. Наред с това, ролята на местната власт за
икономическата култура е важна, защото осигурява качество на услугите и
развитие на публичната администрация.
Стр.21
Именно стремежът за асоциирането на отделни елитни представители на
бизнес в Златоград като „Местния бизнес”, е една от причините Елита в града
да се разминава от Авторитетие на града.
Ако разгледаме класическите видове авторитет - традиционен
харизматичен, законен, то е видно, че правото да се вземат решения, не е
гаранция, че тези решения ще бъдат изпълнени. Важен е както формалният
авторитет на формалния ръководител, така и неформалният авторитет на
неформалния лидер. Двата вида авторитет може да се съчетават в едно лице.
Тогава обемът на източниците на неговата власт се увеличава. В основата на
източниците на властта лежи авторитетът, който може да бъде формален -
делегиран от общността. В повечето случаи е неформален - произтичащ от
експертни знания и личен чар или делегиран на неформални лидери от
последователите им на базата на групови норми на неформалната група.
Стр.22
почивното дело и спорта. Съчетавайки географско положение и добрите
природни дадености с ентусиазма и желанието на местните жители, Община
Златоград се стреми към една просперираща в икономическо и духовно
отношение община, запазваща културното и историческото си наследство.
Във всички сектори на местна икономиката приключиха процесите по
преструктуриране и приватизация на съществуващите държавни предприятия.
Особеност на досегашното развитие на общината е изградената добра
производствена база в частния сектор. Обобщаваща характеристика за
икономическото състояние на общината дава размера на реализираните парични
постъпления от продажби на продукция, стоки и услуги. Определяща роля в
икономиката на общината има частния сектор, чиито нетни приходи са
значително по-високи.
Съобразно предмета на дейността си, най-активните фирми могат да се
групират по следния начин:
Стр.23
Повечето от предприемачите, които започват свой самостоятелен бизнес,
се насочват към сектора на услугите, и по-специално към търговията. До голяма
степен това е обусловено от липсата на собствени средства за стартиране и
развитие на самостоятелен бизнес, което ги насочва към сектори, които не
изискват предварителни инвестиции.
На територията на община Златоград има регистрирани над 1500 фирми.
Броят на действащите стопански единици, отчитащи дейността си в
Териториално статистическо бюро са около 410. Дружествата са със
сравнително съвременно оборудване, и в тях работят високо квалифицирани
специалисти.
Благоприятните географски и климатични условия, както и наличната
материална база са предпоставка за развитието на производството на тютюн и
зеленчукови култури. Животновъдството се определя като втори основен
поминък. Преобладават малките частни стопанства за отглеждане на домашни
животни.
Горите, в т.ч. държавни и частни са 139068 дка. Селскостопанския
поземлен фонд е около 6 пъти по-малко - 27363 дка. За нуждите на транспорта
са използувани 456 дка, а фонд населени места е 4737. Реките и водните
течения са 1642 дка, териториите за добив на полезни изкопаеми - 55 дка.
На територията на общината се намират находища на оловно - цинкова
руда. Експлоатацията на залежи се осъществяваше от "Горубсо - Златоград"
АД . Към богатствата на Общината и като перспектива за развитието на
икономиката може да се отнесе и геотермалното находище на гореща минерална
вода в Ерморечието. Природните дадености са добра предпоставка за развитие
на туризма, почивното дело.
Стр.24
Предприятието има проекти за усвояване на геотермалните ресурси в
Ермореченския басейн. По тези проекти са подписани договори и предстои
стартиране на дейностите, предвидени в тях. Температурата на водата е 80-100о
С, а динамичните запаси 30 - 100 л/сек , средно 60 л/сек . Водата е с добри
питейни качества и може да се използва за лечение. От февруари 1990 г. е
започнало опитно водочерпене при спазване на определени условия. Към
момента са направени пред проектни проучвания, инвестиционни проекти и
геоложки отчет. Находището е публична общинска собственост.
Стр.25
създаване на предприятието. Тенденция - запазване численост на персонала,
работа за стабилизиране на производствената дейност, а оттам и увеличение
доходите на работещите.
Стр.26
На територията на общината има още редица шивашки фирми, чиято
дейност е силно засегната от финансоватакриза и либерализирането на
азиатските пазари.
Отрасъл строителство в общината се представя от 20 броя частни фирми,
които работят главно по обекти от публичанта инфраструктура.
Дърводобивните и дървопреработващите фирми отчитат съществуваща не
добра горска инфраструктура. С традиции е мебелното производство.
Мебелните фирми произвеждат мебели и дограма с добро качество.
Банковото обслужване на територията на общината се осъществява от –
офиси четири банки .
След свиване на рудодобива, възможностите за просперитет са силно
намалели и в резултат от наличните ресурси се засилва желанието за развитие
на туризъм. Характерно за последните години е ускореното развитие на
заведенията за хранене и средствата за настаняване. Туристическата индустрия
е изведена като приоритетен отрасъл в Програмата за икономическо развитие на
община Златоград.
Стр.27
• „Отдалечеността във вид на малка или голяма дистанция от нея“
- този критерий е свързан с идеята за властта и за дистанцията,
която тя създава по отношение на редица социални общности и
групи. Социалната диференциация може да се свърже с различията
между хората по власт, богатсво, доходи и социално положение.
Както в повечето страни градове не само в България, а и по целия
свят, така и в Златоград се срещат подобни социални различия. В
миналото едно от основните различия на местното население е била
религията. Голяма част от златоградчани са изповядвали
мюсюлманство, а друга християнство. Това е останало и до днес,
въпреки, че сега много по-малка е разликата във вижданията и
разбиранията за религията. Друго различие е йерархията на власта,
това си остава основна диференцияация и колкото и поколения да се
сменят няма как да се изкорени. Много важно различие между
населенито е разликата в доходите, както и индивидуалното
развитие на отделните личности. Едни се стремят към развитие в
частния сектор, но за други традицията да се подчиняват на
държавата си остава властваща.
• „Проблемът за неопределеността“ - този критерий се свързва с
несигурността на човешкото битие, несигурността в бъдещето –
един от основните проблеми в човешкия живот. Все още занчителна
част от човечеството полага огромни усилия, за да преодолее
трагизма в своето съществуване. Има два типа хора, които могат да
се разгледат в този критерий. Едните са тези, които съумяват да си
изградят достатъчно благонадеждни механизми, които да ги
защитят от превратностите и „неопределеността на бъдещето“.
Друфите са тези, които се опитват да надвиятсвоето непредказуемо
бъдеще. В тях импулсивните емоции, безпокойството,
агресивността, враждебността и завистта са толкова често срещани,
че създават реална опасност от разруха на обществото. Златоград
несъмнено спада към втория тип и не защото хората така са
пожелали, а защото това им е заклеймено от векове насам, както е
като цяло в България. Хората още не могат да се отърсят и съвземат
Стр.28
от това, че са били под робство толкова време. Днешното поколение
несъмнено се стреми да пренебрегне мисленето и навиците на
предшествензиците си, както и да промени нещата, за да се
почувства по-сигурен за бъдещето. Златоград като част от една
много измъчена през времето държава силно се страхува за това,
което го очаква, това, което ще бъде. Това ще остане в съзнанието на
златоградчаните, докато те не се почувстват сигурни като отделни
индивиди и забравят колективистичните и патерналистичните
традиционни мисли на по-старите поколения.
• „Мъжки пол спрямо женски пол“ - свързано е с разделението на
дейностите между половете, както и с това, че половината от
човечеството са жени, а другата половина мъже. В мъжките
общества е прието мъжете да поемат инициативата, да търсят нови
пътища за забогатяване и да получават по-високи доходи. Точно
обратното се случва в женските обещества, при тях личностните
взаимоотношения, приятелството и моралът се поставят пред
кариерата, парите и печалбата. Обръща се по-голямо внимание на
подобряване на трудовата и еколкогичната среда. Въз основа на този
критерий мога да определя Златоград по-скоро като град на мъжкото
общество. Тук мъжът е доминиращ, счита се, че той трябва да
изкарва по-високи доходи, да се грижи за семейството и да търси
нови начини за развитие. Жената е по-скоро домакиня и се грижи за
двора, къщата и градината. Това е поредното наследство оставено от
по-старите поколения, а именно доминирането на мъжа над жената.
Стр.29
11. Заключение.
Златоград има своя специфична и неповторима икономическа култура. Да
се налага един и същи модел на икономическата култура, който да бъде
универсален за всички региони и страни, е невъзможно. Всяка страна има
различна културна идентичност и именно тя е “социалният капитал” за нейното
развитие. Различията показват още, че икономическата култура е “напластен
продукт” от историческото развитие и натрупания опит на хората. Тя е онова
“социално огледало”, в което се отразява цялото многообразие на “духа” на
икономическия живот на съответната нация. За това динамиката на
икономическото развитие на дадена страна може да се обясни, като се разкрие
връзката между духа на стопанските субекти и икономическата култура. Тя е
съвкупност от ценности, норми, роли, традиции, вярвания и други социални
механизми с чиято помощ се регулират икономическото мислене и
икономическото поведение на индивидите, групите, класите и социалните
слоеве в обществото.
Стр.30
Литература:
Благой Колев - „Икономическа култура“, УИ „Стопанство“ 2008
Пачилов В. - „Хекимовият род“, 2005
Божидар Димитров – „Златоград пътеводител“, УИ „Св. Климент Охридски“
Стр.31