1.

За геоморфология са характерни дебелите отложени наслаги следствие на това, че

пониженията през плиоцена са били дъна на езерни басейни и корита реки.
Общото за климата са температурните инверсии.
Почвите които се срещат и в двете области са алувиално-ливадните.
За растителността са характерни широколистните гори и влаголюбивите видове около
реките.
От животинските видове най-общи представители са дивата свиня, лисицата, заек,
чакал. Също така за птичия свят са яребица, пътпъдък и фазан.
2.
През VІ.хил.пр.Хр. най-развита е селищната мрежа в Тракия. По-късно под
въздействието на рударството, скотовъдството и земеделието се разширява мрежата от
селища в Родопите, Стара планина, Софийско, Врачанско. През ІІІ.хил.пр.Хр. се
появяват и първите каменни крепости.
Развитието на селско стопанство и в двата региона се базира на благоприятните
почвено-климатични условия, осигуреността с работна ръка, наличието на значителни
преработвателни мощности в ХВП и леката промишленост, осигурени вътрешни и
външни пазари.
Водещ отрасъл е растениевъдството, което е във връзка с благоприятните почвено-
климатични условия в региона и високата техническа съоръженост на отрасъла.
Общото за региона е специализацията в отглеждането предимно на зърнени култури,
зеленчукопроизводството-домати, краставици, червен пипер, зеле, картофи.
От транспортните комуникации най-изразен е и за двата региона автотранспортът и
ж.п.
3.
Общото за съвременния релеф на двата региона е, че е оформен през неогена.
Характерни скали – гранити, гнайси, варовици. Седименти са представени от
пясъчници, чакъли, конгломерати.
Климата е предимно умереноконтинентален на места преходен. Средната годишна
сума на валежите е 550–600 mm.
Три са почвените типове които се срещат и в двата региона –
канелени, смолници и алувиално-ливадни.
По планинските склонове се срещат представители на дъба, дъбови храсти, келяв
габър, храсти от люляк.
Фауната е представена от средноевропейски видове и по-малко от преходно-
средиземноморски видове. Разпространени са заек, невестулка, лалугер, пор, къртица,
дива свиня, сърна, вълк, лисица. Птичата фауна е представена от кос, полска чучулига,
дрозд, кукувица.
4.
Задбалканските котловини са били заселени от дълбока древност, за
което свидетелстват многото археологически паметници. По време на
османското владичество тук се развиват редица занаяти. Природата на
котловините благоприятства развитието на различни стопански дейности,
като добив на полезни изкопаеми, земеделие, транспорт, балнеолечебно
дело и др.
В Краището има развитие на всички основни стопански отрасли и сектори. Развит е
първичният сектор. Поради спецификата на релефа, климатичните и почвените
условия има характерни особености на развитието на селското стопанство. В
Kраището е типично отглеждането на фуражни култури, картофи (Самоковско,
Пернишко, Брезнишко и др.), зеленчуци (предимно в Кюстендилско).
Добивната промишленост е представена предимно от въгледобива в Краището, а в
Задбалканските котловини с рудодобив.
Транстпортът е сравнително добре развит. Представен е както от автотранспорта така
и от ж.п. транспорта.
5.
Характерно и за двете долини е наличието на кватеренерни наслаги.
В региона, в който се намират долините на тези реки се преплитат няколко типа
климат - континентален, преходен и средиземноморски. И двете долини са богати на
хидроресурси представени са от главните реки и от техните многобройни притоци.
Най-характерните представители на почвените типове са канелените горски в по-
високите части и алувиално-ливадните около реките.
От растителните видове са най-разпространени влаголюбивите - елша, топола, върба.
В южните части чинара, дъб, габър.
Животинския свят е представен от средноевропейски и средиземноморски видове. В
планините - елен, сърна, дива свиня, лисица, вълк.
6.
Долините на реките Струма и Места с алувиално-ливадните си почви,
агроклиматичните ресурси и възможностите за напояване са добра предпоставка за
развитие на зеленчукопроизводството. Най-отглежданите зеленчуци са краставиците,
доматите и зелето, чиито площи и производство тук са най-големи след Южен
Централен регион. Геотермални извори в региона са добра предпоставка за развитието
на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци основно в Санданско-
Петричкото поле. Най-много са овощните градини с ябълки и череши в Кюстендилско
и праскови в Петричко.
Добрите агроклиматични условия, опитът на населението и традицията в отглеждането
на лозя са обособили в южните части на региона Санданско-Петричкия лозарски
регион с местни сортове лозя.
Високият относителен дял на пасищата в региона предоставя добри възможности за
пасищно овцевъдство и месодайно говедовъдство. Говедовъдството се развива в
крайградските зони.
За развитието на транспорта в региона изключително важна роля играе ключовото му
географско разположение до 2 държави и по протежението на два от десетте главни
еврокоридора. Средната гъстота на пътната мрежа на региона е колкото средната за
страната и е показател за добрата му транспортна осигуреност.
Транспорта е добре развит. По долината на р. Струма преминава ж.п. линия и
автомагистрала, а по долината на р. Места два второкласни пътя. Близо се намира и
теснолинейката Септември - Добринище.

7.
Плевен (Средна Дунавска равнина), който е един от главните земеделски центрове на
България и транспортни възли още от основането си. Свидетелство за това са
институрите по лозаро-винарство, бившите Лозаро-винарски техникуми в града.
Поради полегатият релеф, са изградени добрите пътни връзки на града с по-малките
околни селища и директните връзки със София, Русе, Ловеч.
Източно Дунавското крайбрежие, град Русе, разположен е на крайбрежието на река
Дунав и това е предпоставка за неговото развитие и специализация. Градът пръв
приема западноевропейската архитектура, откриването на първите частни банки в
държавата ни, първият град с градоустройтвен план, откриването на различни фабрики
за текстил, както и използването на града за център на Дунавската флотилия на
Българския флот.
Град Монтана в Западен Предбалкан, равнинно-хълмистият релеф е играе рола за
развитието на Монтана още в Древността като стратегически транспортен център на
региона. През града преминава паневропейски коридор № 4 който продължава през
прохода Петрохан.
В Казанлъшка котловина е разположен град Казанлък, идентичността му като града на
розата се дължи на отглеждането на маслодайна роза в котловината. Поради
местоположението на града в котловина, заобиколен от планинини и пресечен релеф,
се явява с добра труднодостъпност от военна гледна точка, което е превърнало
Казанлък в център на военната индустрия особено през социалистическия период в
България.

8.
Река Марица е транспортно-урбанистичната ос най-главно заради разположението си,
благоприятният климат за земеделие и низинният релеф и плодородните почви още от
древността са условия за заселяването на нашите да започне именно първо от този
регион. В териториалната структура на региона в наши дни Пловдив има водеща роля,
която се балансира от Пазарджик, Димитровград, Хасково и Кърджали. Зоната
Пловдив-Пазарджик, която се разглежда като агломерация е с голяма гъстота на
населението и силно развита промишленост и обслужващи дейности.

9.
Такъв обширен природен обек какъвто е Стара планина, разбира се че няма да е само
природна, но и социално-икономическа граница. На юг от Стара планина благодарение
на транспортната достъпност и наличието на ТИЗ и новосформиращата се
икономическо зона Берое, както и високото развитие на столицата ни се налюдава
плавното преливане от един икономически център в друг. Преливането и развитието
на икономическите центрове в Южна България е сравнително равномерно с
изключение на силно развтитите София и Пловдив се осъщестява благодарение на
добра инфраструктура и транспортна достъпност.
В Северна България се наблюдават процесите на свиващи се градове, особено в
Северозападна България, бързо намаляване броя на населението и емиграция. Голяма
причина за по-слабото развитие и намаляването на производствените мощности е
липсата на изградена добра инфраструктура и добра транспортна достъпност.
Икономически центъра създали се в региона "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново"
в Предбалкана срещат огромна трудност в обмена на стоки и услуги със
задбалканските „Сопот“, „Казанлък“ и „Стара Загора" именно заради
Старопланинската граница.

10.
Клъстера допринася за развитие на регионалната политика чрез:
– Привличане на чуждестранни инвеститори и създаване на нови работни места –
участието в клъстера на специализирани дружества – индустриални зони, където са
създадени условия за инвеститорите бързо и лесно да стартират производство е
предпоставка за създаване на работни места в региона. Участието на
административния екип и управителното тяло на клъстера в международни
инвестиционни форуми с цел привличане на инвеститори предполага провеждането на
активен маркетинг за привличането им, както на територията на област Пловдив, така
и целия Южен Централен Район на планиране в България.
– Развитие на експортния профил на региона – чрез привличане на съвременни
производства и предоставяне на отлични логистични възможности се създават условия
за развитие на предприятия с експортна насоченост. Инвеститорите към които е
насочен клъстерът са в сектори в традиционно експортен потенциал.
– Увеличаване на произведената продукция в региона – създаване на условия за
привличане на инвеститори и предлагане на услуги по изграждане на съвременни,
добре функциониращи индустриални предприятия и функционираща инфраструктура
ще даде възможност за по – продуктивна среда за бизнеса, което води до увеличаване
на произведената продукция в региона.
Клъстерът в бъдеще ще се насочи и към привличане на инвеститори към създадените
индустриални зони, членове на клъстера, също така ще се насочи към външните пазари
като участник в изпълнение на индустриално и инфраструктурно строителство.

11.
Територия с равнинен релеф, специализирана в производството на пшеница,
житницата на България. Отглеждането на пшеница е основната предпоставка за
насоките при развитието на занаятчийството и промишлеността в региона с цел да се
обслужват аграрните производители и да се обработва суровината до получаването на
пазарни продукти. Една от безводните територии на страната поради това, че в региона
има много малко реки, суров климат през зимните месеци заради студените въздушни
маси, които идват от североизток.
12.
Ниска планина, която е слабо залесена, в която са запазени ендемични растителни
видове лавровишна и странджанска зеленика. Първият резерват в България –
„Силкосия“ в ПП „Странджа“. Територията най-слабо населена в България – едва 10
души на квадратен километър. Липса на урбанистични центрове и слаба гъстота на
селищната мрежа.

13.
В Родопите се срещат редица находища на полезни изкопаеми, резултат от геоложкото
развитие. От рудните полезни изкопаеми най-голямо стопанско значение имат
находищата на оловно-цинкови руди при Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово,
Златоград. Находище на волфрам и значими находища на азбест има в района на
община Велинград. В Източните Родопи има големи находища на перлит, азбест,
зеолити. При Дорково и Костандово са 32% от запасите на България от азбест.

14.
Високата степен на урбанизация в някои части от българското черноморие е
неблагоприятен фактор за околната среда. Проблемите със незаконните строежи идват
от различни дупки в ЗУТ (закон за утройство на територията), който е и изклчюително
неразбираем. Изцяло обуслован на законови норми и ангажиращ геодезисти, юристи,
брокери, архитекти и общински администратори, този закон е един от главните
„виновници“ за високият процент на корупция в общините на черноморието, а и на
останалите в България.
Летният туризм в България бележи своя пик именно в тези райони. Изключително
интензивно продължава да бъде строителството северно от Бургас и Варна. В района
около Бургас към момента изцяло е разрушен природния ландшафт. Териториите са
заети главно от строителството на сгради обслужващи третичния сектор.
15.
В българският участък на р. Дунав се причисляват 15 защитени територии, 21 броя по
Натура 2000 за местообитания и 15 броя по Натура 2000 за птици;
диференцирани в типология – защитени местности – 9 броя (Козлодуй, Старият дъб,
Комплект Алеко-Телика, Калимок-Бръшлен, Сая кулак);
Острови - Пожарево и Малък Борил;
Рибарници - Оросия, Персин изток);
Поддържани резервати - 3 (Ибиша, Сребърна, Персински блата);
Резервати – 2 (Милка и Китка);
Природен парк Персина.

16.
Големите ни морски селища са образувани в удобни заливи (Варна, Бургас, Каварна,
Приморско) или на стратегически носове (Созопол, Поморие, Несебър). В тази част на
страната са разположени 26 града – 17 на самия морски бряг и 9 пряко гравитиращи в
социално-икономическо отношение към крайбрежието. Най-големият град по брой
население е Варна – 336 505 д. (2018), а най-малкият град е Китен – 932 д. (2018). В
Приморска Добруджа се регистрират процеси на депопулация в селските селища.
Характерен елемент от крайморската селищна структура са големите морски курорти,
които имат статут на селищни образувания и съответно нямат самостоятелно местно
самоуправление – Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Св. Константин и Елена и др.
Има и формирани туристически агломерации - Свети Влас – Слънчев бряг, Несебър –
Равда, Черноморец – Созопол, Приморско – Китен.