ЮГОИЗТОЧЕ

Н РАЙОН НА
БЪЛГАРИЯ
Представят : Габриела Маринова и
Жана Бързилова
1.Географско положение и площ

•Югоизточния регион заема 13% (19

799 km²) от територията на
България.  В него живее 10% от
населението на България.
Северната му граница преминава
по билото на Източна Стара
планина, пресечена от Котленския,
Върбишкия, Ришкия, Айтоския и
Дюлинския проходи и заършваша с
краят на планина до Черно море
чрез нос Емине. Западната граница
граничи с Горнотракийската низина
и Източните Родопи, южната
граница граничи с Турция чрез
Странджа, а източната е изцяло с
Черно море.
Свободният достъп до Черно море определя
благоприятното му транспортно, природно и стопанско
географско положение. Той дава възможност за
развитието на международен туризъм и за ориентирането
на транспортната, техническа и социална инфраструктура
към крайбрежието и основно към регионалния център
Бургас. Това от своя страна влияе и върху териториалното
разпределение на населението в региона. Значението на
източната му естествена граница по Черноморското
крайбрежие нараства значително след създаването на
Черноморската зона за икономическо сътрудничество.
• Източната граница на региона има и важно
геостратегическо положение, тъй като чрез нея
България се свързва със Средиземно море и
Световния океан, а чрез тях се осъществяват и
връзките й с повечето от стратегическите й партньори.
• Северната граница на региона преминава през
Сливенски, Котленски и Емински дялове на Стара
планина и пресича долината на река Камчия. През
тази граница се осъществяват връзките със
североизточните региони на страната /приморски и
придунавски/ и със Северния централен
регион, които не са затруднени, поради наличието на
множество ниски проходи /"Вратник”, ”Котленски”,
”Върбишки” и “Ришки”/. Най-оживени са връзките със
Североизточния приморски регион, поради сходните
природни, демографски и стопански условия.
•
 Западната граница на региона е условна, тъй като някои
общини изпитват силното влияние на “Марица-Изток”.
Същевременно в природо-географско отношение тази
граница е ясно очертана от Светиилийските и
Манастирските възвишения и от Сакар планина. През тази
граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни
връзки между столицата и Южното Черноморие
/Задбалканските и връзките през Пловдив-Стара Загора/.

Южната граница съвпада с част от държавната граница на

България с Република Турция по Странджа и Дервентските
възвишения. Значението на тази граница и ролята й в
междудържавните отношения значително се променят през
последните 10 години. До края на 80-те години тази
граница е и граница между НАТО и “Варшавския договор”,
което повлиява силно вълху обезлюдяването на
крайграничните територии в региона. Днес има всички
предпоставки да се използват възможностите й чрез
разширяването на ГКПП при Малко Търново и откриването
на нов ГКПП при с.Лесово.
В крайна сметка може да се направи изводът, че географското
положение на региона и възможностите на неговите граници
определят демографското и стопанското му развитие.

2.Природен потенциал
От север на юг могат да бъдат разкрити следните
морфоструктури:
• Стара планина. В региона попадат
части от Твърдишки, Котленско-
Върбишки, Сливенски, Гребенец,
Карнобатски и Айтоски дялове, чиято
надморска височина надвишава
незначително 1000м. Като цяло
релефът им може да се характеризира
като средно и нископланински.
Относително малката надморска
височина не пречи за експлоатацията
на множеството проходи, свързващи
региона със Североизточна и Северна
Централна България. Проходимостта
на тази част от територията се
увеличава и от долината на река Луда
Камчия. Релефът, наред с почвено-
климатичните условия, допринасят за
развитието на букови гори и
естествени пасища, които са
предпоставка за дърводобив и
пасищно животновъдство.
А)Релефът- може да бъде характеризиран като
твърде разнообразен. Това се дължи на сложния
геоложки строеж и геоморфоложко развитие на
тази част от страната.
• Задбалкански котловинни полета /Сливенско, Карнобатско, Айтоско/. Техният
релеф е равнинно-хълмист и не е пречка за развитието на транспорта, за
механизирането на селското стопанство и за строителството. В тази връзка в
тях са съсредоточени значителни стопански и демографски ресурси.
• Нископланински е релефът в южните части на региона /Дервентските
възвишения и Странджа/. Това дава възможност за развитието на пасищно
овцевъдство, дърводобив и на други стопански дейности.
•  Основната част от територията на региона е заета
от Бургаската и Тунджанската низина, които имат и най-благоприятни
почвено-климатични условия за развитието на селско стопанство, транспорт и
за други стопански дейности.
• Черноморското крайбрежие е силно разчленено, което дава възможност за
развитието на разнообразни видове туризъм и на морски транспорт. Най-
големият залив по южното Черноморие е Бургаският, около който се
развиват Бургас, Созопол, Несебър, Поморие.
Б)Полезни изкопаеми.
Полезните изкопаеми в Югоизточния регион са разнообразни по качество, но ограничени по количество. Това се
определя от геоложкия строеж на територията му. На базата на откритите полезни изкопаеми в региона са развити
редица добивни отрасли и дейности:
Запасите от въглища са представени от черни, кафяви и лигнитни.

• Черните въглища се добиват в

Балканбас /разположен между
Трявна, Твърдица и Сливен/. През
последните няколко години много от
мините са закрити, а производството
спада значително. Добиваните тук
въглища се използват за
производството на кокс в
Кремиковци. Те са с калоричност от
5000ккал, имат ниска влажност (3-
6%) и сравнително ниско пепелно
съдържание (около 30%). Пластовете
им обаче са с дебелина до 1м, което
затруднява и оскъпява добиването
им.
В мина “Черно море” край Бургас се добиват кафяви
въглища. Малки количества от този вид има и по
долината на река Луда Камчия, но те са без
стопанско значение. В региона запасите от кафяви
въглища се оценяват на около 18% от общите запаси
в България.
Запаси на лигнитни въглища има край
Елхово, като те се оценяват на около 600млн.т.
Като цяло регионът не разполага с достатъчно
запаси от въглища за своята енергетика, поради
което се налага внос от Източния Тракийско-
Родопски регион.
Значително по-голямо стопанско значение
имат рудните полезни изкопаеми.
• Находища на медни руди има край
село Росен /южно от Бургас/, Върли
бряг, Меден рид, Граматиково, Малко
Търново, Межда, Прохорово. Техните
запаси са ограничени, поради което
се експлоатират само малка част от
тях.
• Находище на желязна руда има край
Крумово /Ямболско-Манастирските
възвишения/. Добитата руда се
транспортира до Кремиковци, тъй
като тя има относително високо
метално съдържание - 43%.
• В Странджа и Сакар /с.Устрем/ са
разкрити находища на оловно-
цинкови руди, които не се
експлоатират, поради малките им
запаси.
 •  В региона са разкрити находища на мрамор
 Значително /Малко
Търново/, габро /М.Търново/, андензитни

стопанско туфи /Айтос/, българити

/Българово - използват се при производството
на стъкло/, кварцити /край Чумерна,
значение имат Струпец - използват се за производството на
огнеупорни материали/, зеолити /с.Еленово/.
находищата В региона има богати находища на пясъци,
чакъл и други инертни материали, които се
на нерудни експлоатират повсеместно. От поморийската
лагуна се извлича лечебна кал, която служи за
полезни лечението на заболявания в опорно-
двигателната система на хората. Между

изкопаеми. Бургас и Поморие се добива морска

сол, която се използва основно за
производството на луга и като суровина в ХП.
 Г)Климатични условия
• Територията на Югоизточния регион попада в 3 климатични области: умерено-
континентална, преходно-континентална и континентално-средиземноморска.
• В умерено-континенталната климатична област се намират северозападните части на
региона. Те се характеризират с по-голямо количество на валежите и с по-ниски
средногодишни температури, което дава възможност за развитието на климатолечение,
туризъм, пасищно животновъдство.
• В преходно-континенталната климатична област попадат североизточните части на
региона и северната част от долината на Тунджа. В тези райони средната януарска
температура е около 0оС и е по-висока в сравнение със северозападните части от
региона.
• По-голямата част от региона чувства климатичното влияние на Черно море /Бургаската
низина/ или влиянието на Средиземно море /Долна Тунджа, Странджа/. В Бургаската
низина средната януарска температура е около 2 оС, а валежите достигат около
500мм/м2. Това е благоприятен фактор за развитието на морския туризъм. Така например
в Созопол 119 дни през годината са с температура на въздуха над 13 оС, а температурата
на морската вода се задържа над 13 оС около 140 дни в годината. По долното течение на
Тунджа и Странджа валежите достигат около 700мм/м 2, а температурите през януари са
около 3-4оС. Тези климатични условия дават възможност за отглеждането на
топлолюбиви култури като смокини, лозя, бадеми, праскови, слънчоглед, пшеница,
зеленчуци и др. За региона през зимата са характерни студените североизточни ветрове,
водещи до отвявания на посевите и чести бури в Черно море.По черноморското
крайбрежие през лятото духа бриз, който ограничава горещината за летовниците и
предпазва овощните култури и лозята от болести.
 3.Население
• Селищната мрежа в региона е изградена от 486 селища /26
града и 460 села/. До 1996г. съществуват и 7 махали и 2
миньорски селища /Росен и Черно море/. Най-много са
градовете в Бургаска област /16/, докато в Ямболска
област има само 4 градски селища. В Бургаска област се
намират и над 50% от селищата в региона. Средната
гъстота на селищната мрежа е 3,3селища/100км2, като тя
е по-ниска от средната за България. Това се дължи главно
на благоприятните условия за земеделие, които
определят в миналото съществуването на малко, но
населени селища.
• Средната населеност на 1 селище е от 1707ж. /1676ж. в
Бургаска област, 1928ж. в Сливенска и 1558ж. в Ямболска
област/.
• Средната населеност на градовете от региона е 21681д.,
при 23348д. за страната. Сред градовете преобладават
тези с население под 10000ж. - те са 18. Най-малки по
население са Ахтопол /975ж./, Болярово
/1720ж./, Приморско /1875ж./, Обзор /1944ж./, Кермен
/2380ж./, Българово /2446ж./, Каблешково /2774ж./ и др.
• До 25000ж. имат 4 градски селища - Елхово
/13500ж./, Поморие /13600ж./, Карнобат /20900ж./ и Айтос /
22250ж./.
• В категорията ”до 50000ж.” попада единствено град Нова
Загора /26585ж./, а в групата “до 100000ж. ” се включва
само Ямбол /88200ж./. В региона има и 2 града с над
100000ж. - Сливен /105500ж./ и Бургас /195250ж./.
• Поради високата безработица и влошените социални и екологични условия за живот, всички градове от региона са
загубили значителна част от населението си през последните 10 години за сметка на изселванията от тях.
Доказателство за това е и фактът, че положително миграционно салдо имат единствено градовете Елхово,
Болярово, Обзор и Стралджа. Изселванията влияят отрицателно и върху естественото възпроизводство на
градските жители в региона. С положителен естествен прираст е населението единствено на Нова Загора.
• Средната населеност на селата от региона е 580ж. Най-големи по население /с около и над 3000ж./ са селата Рудник
/Бургаско/, Градец и Ябланово /Котелско/, Желю войвода /Сливенско/. Основната част от селата обаче са с под
500ж., като това се отнася предимно за тези от общините Средец, Малко Търново, Котел, Царево, Сунгурларе и
Стралджа. Тези различия се дължат на различните условия за труд и обитаване в селата.
• В административно отношение селищата в Югоизточния регион са групирани в 3 административни области
/Бургаска, Ямболска и Сливенска/ и 22 общини /5 в Ямболска, 4 в Сливенска и 13 в Бургаска област/. Около 53%
от селищата в региона се намират в Бургаска област, докато в Ямболска област са едва около 22% от селищата в
региона.
• Тези различия в селищната мрежа се дължат на различията в стопанските и демографските условия както в
миналото, така и днес.
4.Икономика и производство
• През ХХв. стопанският облик на територията на региона се променя значително.
Преди Втората световна война водещ отрасъл е селското стопанство, което
осигурява база и за развитието на лека промишленост. С развитието на ХП,
морския транспорт и туризма през последните 50 и основно от началото на
60-те години коренно е изменен и стопанският облик на региона.
• Днес в Югоизточния регион са регистрирани 43204 активни стопански
субекта или 9,6% от всички в страната. Основната част от тях са в Tретичния
стопански сектор /търговия, образование, обществено хранене/. Значителен
е броят на стопанските субекти и във Вторичния сектор /производство на
храни и напитки, строителство и др./. Повечето от тези субекти са
регистрирани в Бургаска област, а по принцип ориентацията на
производствата и търговията е главно към Черноморското крайбрежие.
• Първичният икономически сектор в региона е развит на базата на
благоприятните почвено-климатични условия за земеделие, наличието на
разнообразни полезни изкопаеми /рудни и нерудни/, дървесина и
възможностите за развитието на риболова.
• Вторичният икономически сектор е представен в региона от много и
разнообразни отрасли и дейности, развити на основата на селското
стопанство, рудодобива и дърводобива.
• Третичният сектор е развит на базата на географското положение на региона и
концентрацията на стопански и демографски ресурси в него.
 А)Бургас
• Най- големият икономически, административен и културен център на южното Черноморие. Той е
вторият по- големина на Черноморието след Варна и четвърти в България. Градът е разположен
на най- големият залив на българското крайбрежие, който е много удобен за корабоплаване. В
съседство са Атанасовското езеро, Бургаското и Мандренското. Градът е морско пристанище на
целият юг и на София, която осъществява транспорта икономическите си връзки през Бургас. Тук
е имало рибарско и търговско селище още преди новата ера, а римляните са изградили
Дебелтус, по- късно и византийците изграждат тук пристанище. Днешното име Бургас му е
дадено през 1727г.. През пристанището през вековете се е въртяла търговия с дърва, дървени
въглища, жито, плодове, сол, която се е добивало в близост Днес Бургаското пристанище има
широка специализация- за нефт, въглища, торове, за риба и машини, по кейовете му има места
за 80 кораба. В последните години трафикът на пристанището се увеличава, заради
нефтопродуктите, океанския риболов и металургичната база до Дебелт.
•Вторият обект по значимост за града, региона и
страната е Нефтохимическия комбинат.- той
дава 26 вида нефтопродукти. Продукцията на
комбината е основно за различни видове
бензин, газ, мазут, реактивно гориво и
др.Третият обект е корабостроителния завод,
който произвежда речни и морски кораби.
Други важни промишлени обекти са :
рибоконсервното предприятие „Славянка”,
седалището на „Океански риболов, който
разполага с океански риболовни кораби и
хладилни кораби з транспорт, „Черноморски
солници” в Бургас и Поморие.Бургас е и
образователен център с Химико- технологичния
институт, Свободния университет, Института за
подготовки на кадри за туризма.Бургас е център
и на туризма по Южното Черноморие и
транспортен възел към Созопол, Царево,
Несебър, Слънчев бряг, Поморие и др.
 Б) Поморие
• С древното име Анхиало е старо черноморско селище
създадено по време на гръцката колонизация. Сега е
климатичен и калолечебен център. Градът е ограден от
три места с вода, защото е разположен на полуостров.
На 2км. от града е Поморийското езеро, от което се
добива сол чрез изпарение се добиват 30 000т. Има и
морско пътническо пристанище. В миналото главно
препитание са били риболова и солниците, днес се
произвежда и медицинска луга за пастите за зъби
„Поморин”, край 3 града е развито лозарството, което
дава суровина за производството на коняка „Плиска” и
„Поморие”, както и за „Поморийска гроздова” Още от
1927г. има калолечебница за ставни заболявания,
дископатии, има три санаториума и много вили. Има
запазени възрожденски къщи с типичната дъсчена
обшивка, а в кухата могила е открита интересна
тракийска гробница на знатен тракийски вожд. Родно
място на П.К. Яворов.
 Г) Созопол
• Разположен е живописно също на полуостров и е основан
също по време на гръцката колонизация. Срещу града
В) Несебър има острови. В миналото са използвани предимствата
на островите, на горите в Странджа и на медните
• Също е разположен на полуостров и е климатичен и рудници. Наричан е Аполония (градът на спасението, на
морски курорт. Наследник е на древният град бог Аполон), имало е и бронзова статуя на бог Аполон,
Месембрия, основан също по време на гръцката но е била отнесена от римския военоначалник Марк
колонизация. Запазена е старата част на града, Лукул в Рим. Тук корабите са намирали спасение в
която е обявена за археологичен и архитектурен тихия и закътан залив. През Средновековието е
резерват- с църкви, параклиси, около 60 търгувал с Генуа и Венеция, имал е славата на
възрожденски къщи, базилики, интересна е рибарски и лозарски град. Днес се преработва риба,
архитектурата на черноморската къща. преди и делфинова мас и филе, но е забранена.
Възстановени са три вятърни мелници. В близост Доставят се дини, пъпеши, грозде и смокини за
е Слънчев бряг с много нови хотели, казина курортистите, които са привлечени от неговият чар със
ресторанти и атракциони. старинните улички, черноморската къща, винарските
изби, рибарските лодки и чудните плажове на юг от
града.
Д) Царево Е) Ахтопол
• Градът е разположен на полуостров на 70км. южно • Това е най- южният град на българското
от Бургас. До 1943г. селището се е наричало Черноморие, този град има най- меката зима
Василико, след това Мичурин, на името на в България- лятото е горещо, есента е дълга, а
съветски учен, а сега от 1991г. е Царево, защото през зимата има средно само по 8 дни сняг.
името Василико означава василевс- цар. В През средните векове е бил известно време
миналото селището е било прочут и свърталище на пирати, които нападали
забележителен град В Тракия, с 12 вятърни търговците. Днес градът е курорт, има плаж
мелници, които при добър вятър можели да мелят със ситен пясък и дюни, с много почивни
по 50кг. зърно на ден. Населението днес на града станции, на юг е лонгозната река Велека.
е заето с риболова, корабостроенето, селското и
горско стопанство. Има завод за корабно
оборудване. Застъпено е лозарството и се правят
опити за отглеждане на южни култури- портокали,
банани, лимони, маслини, корков дъб и др., а
виреят със сигурност нарове, смокини, бадеми. На
юг от Царево е с. Българи ( в Странджа)- прочуто с
нестинарството.
 Ж) Малко Търново
• Разположен е в Странджа, на мястото на селището
се е намирало старо тракийско селище, от което
са останали долмени и могилни некрополи, а
римляните наблизо са имали рудници. Според
легендите градът е основан от боляри от
старопрестолния Търновград. В миналото се
отглеждали хиляди овце и са били развити
занаятите мутафчийство, терзийство, кожарство,
кожухарство, дюлгерство, грънчарство,
златарство, произвеждали се кашкавал, сирене,
луканка, пастърма, създърма, които се
изпращали на големите пазари в Цариград,
Одрин, Гърция и островите и по нашето
черноморие. Съществували 35 бакалници в
града, акто една от тях имала стряха от 18м..
Други 60 семейства се изхранвали пък от добива
на мрамор, който се изпращал за строежите в
Цариград. А други са добивали дървени въглища
за отопление пак в Цариград. Днес се добива
вар, има животновъдни ферми и развито 4
горско стопанство. В тази част на Странджа
планина цъфти страндженската зеленикавечно
зелен храст, който расте само тук. Наблизо е
Петрова нива , известна с Македоно- Одринското
въстание.
З) Сливен
• Градът на 100- те войводи е разположен в Сливенското
поле и е обграден от хълмове.. Името му идва от
мястото, където е изграден при сливането на
планината с полето. Над града се намира
живописната местност „Сините камъни”, скалата
„Халката”, красивата местност „Карандила”- от града
към тези местности има изграден лифт. През
средните векове е играел стражева роля, имало е
много дервенджии и соколари. По- късно се издига
като занаятчийски град, тук се построява първата
българска фабрика през 1836г. от Добри Желязков,
изработвали се сукно, аби. В града имало 100
майстори, освен това се изнасяли и угоени говеда и
свине за големите пазари. Сливенските търговци
достигали до Букурещ, Виена, Одеса, Цариград и др.
Всяка година се провеждал панаир, на който идвали
търговци, дори от Полша и Унгария. В града имало
36 хана и 100 чешми.Днес Сливен заема трето място
в страната в производство на вълнен текстил след
София и Габрово. Произвеждат се машини за
текстилното производство, произвеждат се милиони
различни лампи,а в стъкларския завод бутилки,
буркани. В околностите на града виреят праскови и
лозя, а наблизо са Сливенските минерални бани с
балнеоложки санаториуми и вили.
И) Котел
•Градът е старо българско селище с
много силно развито овцевъдство,
като котленци са отглеждали 500 000
овце в добруджанските кошари.
Развит е дърводобива, произвежда се
мебели и прочутите котленски
килими. В Котел се прави вкусен
балкански кашкавал и сирене. Родно
място е на Софроний Врачански,
Неофит Бозвели, д-р Петър Берон,
Георги Раковски и др. Наблизо е
родното село на Захари Стоянов-
Медвен и архитектурния резерват-
с .Жеравна, родно място на Йордан
Йовков. Около Котел им много
извори и пещери, един от големите
хълмове над града е кух с подземно
езеро в него.
• К) Твърдица- селището е свързано
копаенето и обогатяването на черни
въглища от рудниците в Твърдица и
Боров дол в Балканбас, изградена е
обогатителна фабрика за коксуващи
въглища необходими за Кремиковци.
• Л) Сунгурларе- селището е било известно
още в миналото с хубавия тютюн,
прекрасното бяло вино и големите сочни
череши. Името на града е известно и в
чужбина с виното Сунгурларски мискет.
Сунгурларе се специализира в
лозарството и отглеждането на ябълки,
праскови, череши и кайсии.
• М) Карнобат- разположен е в
карнобатското поле и в миналото е бил
овцевъден център- прочут с местната
карнобатска овца за месо и вълна. Днес
край града има институт по ечемика, тук
много добре виреят зърнените култури.
Има завод за почвообработващи
машини, за цистерни, туби и варели.
Градът е известен и с лозовите масиви и
производството на карнобатска ракия.
•
 •Градът е разположен на двата бряга на р.
Н) Ямбол Тунджа, на място, където тя се разлива
в широкото поле на Горнотракийската
низина. Мястото е кръстопът и е било
избрано още от траките, които са
изградили тук селището Кабиле, което
става важна крепост в държавата на
Филип македонски и процъфтява по
времето на римляните. През средните
векове важна постройка е бил
бизестенът, който е приютявал много
търговци пътуващи в различни посоки.
Ямбол е дал много войводи и хайдути,
един от които е Индже.Днес Ямбол
произвежда консерви, полиестерни
влакна (ямболен), произвежда
дъждовални машини за напояване,
сонди, произвежда син камък,
обработва ориз и коноп. Добре е
развито животновъдството, в
покрайнините на града се отглеждат и
фазани. Много интересен исторически
обект е Големият окоп- изкопан на ръка
окоп 131 километра по време на
Първото Българско царство за защита
против византийците.
5.Забележителности
които трябва да посетите
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
ГЕОРГИ ЯНАКИЕВ
• Георги Стоянов Янакиев е български художник, един
от основните представители на българската
графика, илюстрация и живопис. Роден е на 6 май
1941 година в с.Веселие,Бургаско. Детството и
младостта му са преминали в Бургаския край.
• През 1964 г. е приет в Национална художествена
академия,гр.София със специалност графика.
• През 1970 г. завършва с отличие и е почетно
награден от тогавашния Председател на
Държавния съвет Тодор Живков.
• През 1971 г. е разпределен на работа в гр.Сливен,
където работи към Община Сливен.
• Член е на Съюз на българските художници. Има
както множество самостоятелни изложби, така и
участия в общи, регионални, окръжни и
колективни изложби. Дълги години е бил
преподавател по рисуване в  Национална
художествена гимназия ‘Димитър Добрович’ в
гр.Сливен.
•
 • Една от последно откритите крепости в
Крепост Фармакида България  е крепостта Фармакида (от
старогръцки - лечител или лечителка).
Разположена е до град Приморско, в
лонгоза на река Ропотамо, на хълм над
един от завоите на реката. Заемала е
площ от около три декара. Фармакида се
смята за античен предшественик на
Приморско.
• Крепостта е била естествено защитена и
трудно достъпна за нападатели заради
стръмните урви, които я заобикалят от
трите страни. Единственият достъп е
бил откъм четвъртата страна, по тясна
пътека. Там обаче е била издигната
мощна кула, която е охранявал
подстъпа.
• При направените археологически
изледвания в крепостта са разкрити част
от крепостната стена, жилища, покрити с
керемиди и необичаен каменен кръг, в
чиито център са открити странни
тракийски керамични урни, украсени с
релефи на бичи глави. В обекта са
намерени също сребърни монети от
съседна Аполония и на античния град-
държава на Мраморно море - Маронея.
•
Музей на Бойната
слава

• "Музеят на бойната слава" в град Ямбол е

открит на 9 май 2013 г. с
възстановяването на портала–паметник
на 29-ти пехотен Ямболски полк. Това е
първия общински специализиран музей в
страната. Музеят има за цел да съхрани
спомена и отдаде почит към войните от
всички военни подразделения от града и
региона за периода от Освобождението
до наши дни.
• Музеят се намира на територията на
бившите пионерски казарми върху терен
от 9 дка, предоставен от Министерството
на отбраната и включва лапидариум
(открит музей) и 2 експозиционни зали.
•
 Ески
Джамия
• Ески джамия в град Стара Загора е
построена през 1904 г. на базата на
съществуваща средновековна
християнска църква. Последните
археологически разкопки показват,
че на същото място, преди църквата е
имало тракийско светилище. Джамията
има красиви стенописи и няколко
интересни надписа вътре.
Благодарим за вниманието!