Старопланинска природногеографска област

I Предбалкан
II Главна Старопланинска верига
 Предбалкан

Разположението на Предбалкана
1. Географско положение и граници
- Разполагаща се от запад на изток между р.Тимок и Българското Черноморско крайбрежие и от
север на юг между Дунавската равнина и Стара планина. Преходна зона.
- Дължина – 500км, широчина – 30 40 км. Площ – 12 000км2.
2. Произход и развитие на релефа.Полезни изкопаеми
- Система от ниски и средновисоки ридове, котловини, проломи, долини, хълмове и плата
- Част от Балканидите
- Състои се антиклинални и синклинални гънки
- Преобладават седиментните скали (варовици, доломити и пясъчници)
- 80% от територията е заета от карбонатни скали
Белоградчишката
антиклинала
въглища (Белоградчик и Тетевен), железни руди (Троян), прир. газ (Ловеч), варовици (Троян)
3. Подялба
А) Западен дял
- От река Тимок до река Малък Искър
- Венеца, Широка планина, Веслец, Ботевградска котловина
- Белоградчишките скали, Рабишкото езеро
- Карст (Магурата, Козарника)
Изглед от Рабишкото езеро
Б) Централен дял
- От река Малък Искър до Стара река
- Васильовска планина (1490м), Микренски височини,Ловчански височини, Севлиевски възвишения, Търновските
височини,Еленски възвишения,
- Карст – Деветашко плато (Деветашка пещера), рида Стражата (Бачо Киро)
- Прорязани от реките Искър, Вит, Осъм, Янтра
- Севлиевска и Еленска котловина
Изглед от крепостта Хоталич (Севлиевските възвишения) към Севлиевската котловина
Град Ловеч от Ловчанските възвишения
В) Източен дял
- На изток от Стара река
- Лиса планина,Антоновски възвишения, Драгоевска и Преславска планина
- Проломът на река Камчия
Изглед от язовир Тича към Преславска и Драгоевска планина
4. Климат
-Умереноконтинтален (само над 1000м с планински черти), средногодишни температури (10° 12°), средно
януарски (-2°, -3°)средно юлски ( 18° 21°).
-Климата се формира предимно от влажните океански въздушни маси от северозапад.
-Валежите се увеличават от север на юг и намаляват от запад на изток.
-Майско-юнски максимум и февруарски минимум
5. Води
- Пресичащи реки – Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра
- Извиращи от Предбалкана – Цибрица, Скът
- Реките в по-ниските части са със дъждовно подхранване, но с увеличаване на надморската височина се
повишава снежното подхранване
- Глава Панега – най-големият карстов извор в България
- Други извори
6. Почви
-в северните части – тъмносиви, а на юг – сиви горски
7. Растителност и животински свят

Естествената растителност е предимно горска

габър клен
благун
 липа

обикновен бук

върба
топола
люляк
шипка

Конски кестен
- дива свиня, благороден елен, лисица, заек, таралеж, мишка
8. Стопанско използване и опазване на ресурсите
- Ниските части са обезлесени и заети от земеделски култури
- В районите около големите градове, промишлените райони и местата за добив на полезни изкопаеми
естествената среда е силно променена.
- Има сериозни проблеми със замърсяването на въздуха, почвите и водите
- Балнеолечебни курорти – с.Шипково, Вонеща вода
3 резервата – Училищна гора (Ботевградско), Патлейна (Преславска
планина), Дервиша(Преславска и Драгоевска планина)

Училищна гора (Дъбова гора – над

200годишни и над 30м високи)
 Див рожков

Основна причина за създаването на резервата

Патлейна е опазването на дивият рожков
Резерват Дервиша (опазване на конският кестен)