География

Йоанна Хаджийска 10 б

България е държава в Югоизточна Европа, граничеща на север с Румъния, на запад

със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море.
Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра е естествената природна граница
между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 993 km², 
България е разположена на север от Екватора и на изток от Гринуичкия меридиан.Тя
се намира в източната част на Балканския полуостров в Европа, включваща части от
историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Територията ѝ се намира
от 41°14' до 44°13' северна ширина и от 22°21' до 28°36' източна дължина.
На юг България граничи с Гърция и Турция. Общата ѝ дължина е 752 km, от които
493 km с Гърция и 259 km с Турция. От устието на Резовска река до река Марица при
село Капитан Андреево се простира границата с Турция. Тя преминава през Странджа,
Дервентските възвишения, пресича долината на река Тунджа и заобикаля южно Сакар
планина.[2] Границата с Гърция започва от река Марица при село Капитан Андреево,
пресича долината на река Арда, родопските ридове Мъгленик, Гюмюрджински снежник,
долината на река Места, планините Стъргач и Славянка, долината на река Струма и
завършва при връх Тумба в планината Беласица, където се събират границите на
България, Гърция и Северна Македония.
Преди повече от 35 милиона години в България е имало стотици действащи вулкани.
За щастие, те отдавна са изгаснали и не представляват заплаха за нас. Освен с
красивите си долини, реки, пещери, планини и водопади, оказва се, че страната ни е
доста богата и на вулкани. Исландия е европейската островна държава с най-много
вулкани – 26 действащи и 150 изгаснали вулкана. Кожух е най-известният вулкан у нас.
Той е планинско възвишение от вулканичен произход, разположено в средата на
Санданско-Петричката котловина. Намира се близо до родното място на баба Ванга –
Рупите. Издига се на близо 200 метра над коритото на река Струма, като
максималната му височина е едноименният връх с кота 281,2 метра. 

  Ерозията е един от най-важните деградационни процеси в страната ни, който основно

засяга производителния потенциал на почвите. Тя е процес на механично
разрушаване и отнасяне на почвения слой под влияние на вода или вятър, затова в
България се разглеждат основно два вида ерозия: водоплощна и ветрова. Загубата на
почва (ерозията) до голяма степен е природен процес, който се засилва при прилагане
на неподходящи селскостопански техники и практики. При изнасяне на хумусните
вещества, почвите губят своята плодородност и водните екосистеми се замърсяват.

Главните фактори влияещи върху степента на проявление на ерозията са

климатичните условия, релефа, начина на използване на земята, състоянието на
растителната покривка и времето през което почвата е била покрита с растителност.

Също така влияние оказват и антропогенните фактори – обезлесяването,

неправилната обработка на почвата, пожарите.

Площната водна ерозия се проявява най-вече при обработваемите земеделски земи и

при земи с наклон на терена по-голям от 1°. За възникването и наличието на
ерозионните процеси освен наклона голяма роля играят и валежите. Проследявайки
ерозионните процеси за 2005г можем да отбележим, че областите с умерен до висок
ерозионен риск са се увеличили чувствително в сравнение с предходните години, за
сметка на местата, подложени на слаб до умерен ерозионен риск. Ветровата ерозия е
широко разпространена в нашата страна. Тя се проявява най-вече в голями и обширни
територии, които са предпоставки за развиването и поддържането на високите
скорости на ветровете, което води до отнасянето на повърхностния почвен слой. Най-
засегнати през 2005 от този процес са областите Добрич, Бургас, Ямбол и др.

Рудните полезни изкопаеми се делят на руди на черни метали и руди на цветни

метали.

Рудите на черни метали са железни, манганови, хромови и др. От тях с най-голямо

значение са железните руди. Основният добив на железни руди е съсредоточен в
Кремиковското находище /93% от запасите на железни руди/, разположено в южните
склонове на Софийска Стара планина. Главен руден материал е сидеритът, съдържа
още хематит, лимонит, пирит, халкопирит, галенит и др. Това обуславя обогатяването
на рудата, което я прави с висока себестойност. Железнорудното тяло се намира на
малка дълбочина, което дава възможност за открит добив. България е много богата
на манганови руди /84 млн.т. запаси/. Рудите са образувани през олигоцена при
активна вулканска дейност. Характеризират се с ниско метално съдържание. Най-
известно находище на манганова руда е Варненското /по долината на р.Батова, край
с.Игнатиево, с.Бяла и с.Оброчище/. Известни са и находищата при
с.Пожарево - Софийско. В Кремиковското находище запасите на манган са 15 млн.т.

В България не са доказани големи запаси на хромова руда. Известни са находищата

при Добромировци /Смолянско/, Джебел /Кърджалийско/, Каменяне и Яковица в
Източни Родопи, които са без промишлено значение. Средното метално съдържание е
10-30%.

Рудите на цветни метали са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални

руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. По-
високо е металното съдържание на находището при Устрем. Находищата в Стара
планина са комплексни и добива на руда е свързан с прилагането на сложни
технологии.

България е относително богата на уранова руда. Находищата й са предимно в

Северозападна България - Искърски пролом и Югозападна България.