М. ГЛОВНЯ Ж. РАДУЧЕВ И.

ШЕХТОВ

Рила
ПЪТЕВОДИТЕЛ
ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Медицина и физкултура
София • 1964
 ПРЕДГОВОР

Издателство „Медицина и физкултура” започна издаването на

поредица пътеводители, за да помогне на всички излетници и люби-
тели на природата и особено на туристите, алпинистите и скиорите
да опознаят по-добре и да обикнат още повече красотите на нашите
планини.
В настоящия пътеводител II преработено издание авторите да-
ват накратко общи географски познания за най-високата планина в
Югоизточна Европа — Рила, и описват подробно много маршрути до
различни обекти в нея. За по-голяма наг-ледност към пътеводителя са
приложени доста подробни маршрутни скици, панорамни диаграми и
поредица от типични рилски изгледи.
Материалът на пътеводителя за Рила планина е разработен, как-
то следва: общата познавателна част за Рила е от Мартин Гловня; из-
ходните пунктове, хижи и маршрути в Източна и Югозападна Рила от
IV до XIII и XVII от Живко Радучев, а в Северозападна и Средна Рила
от I до IV и XIII до XVII от Иван Шехтов. Описанието на маршрутите
се извършва с начало Самоков и Говедарци кръгообразно през всички
изходни пунктове около Рила от север на изток, юг и запад.
Авторите на пътеводителя разчитат на съдействието на много-
бройните туристи, алпинисти, скиори, участници в екскур-зионното
летуване в Рила, които могат да ги подпомогнат в допълването и уто-
чняването на пътеводителя.
Впечатления и препоръки да се изпращат на адрес: Издателство
„Медицина и физкултура”, пл. „Славейков” № 11.

Авторите

3
 ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ

Рила е източник на важни народостопански блага. Тя е гордата

планина закрилница на народния ни бит и култура, давала прием на
борците за свобода срещу отоманското и фашисткото иго. Рила е наша-
та най-висока и величествена планина, любимата планина на народа.
Нейните хубости са възпети и описани от народния поет Иван Вазов
и редица други наши поети и писатели. Рилските природни хубости
са отразени в хиляди художествени снимки и увековечени в редица
платна и филми. Рила планина е била и ще си остане привлекателна
сила за хиляди любители на природата, научни работници, туристи,
алпинисти, скиори, млади пътешественици, на които тя предлага все
по-добри условия за по-продължителен престой.
Научните данни, с които разполагаме за Рила планина, са натру-
пани от многобройни изследвания и проучвания на нейната природа и
история в доста продължителен период — близо 125 г. Тези основни
материали са разкрили съществени черти на планината, но нейните
особености продължават и ще продължават да занимават научните ра-
ботници още много години.
Име. Един от съществените белези на планината — многово-
дието, е тясно свързан с нейното име. Според изследванията на фи-
лолозите е установено, че името Рила е от тракийски произход и оз-
начава място с много вода. Противоположно съдържание има името
на планината Верила, което означава място без вода. Друго старинно
име, което се среща в някои документи и карти на Рила, е Дунакс. То
също означава водно място. Това име, претърпяло известни промени,
е запазено в Югозападна Рила като име на връх — Дунаво.
Граници. Рила планина заема важно място сред южнобългар-
ската планинска област. Разположена почти в средата на Балканския
полуостров, тя е негов главен орографски и хидрографски възел. С
първенеца си Мусала (2925 м) тя е най-високата планина в цяла Юго-
източна Европа и стои на чет-

5
върто място сред европейските великани Алпите, Сиера Невада и Пи-
ренеите.
Мощната снага на Рила, чиято орография е доста сложна и раз-
клонена, изпъква рязко сред пръстеновидно разположените оградни
котловини. В северното подножие на планината, напоявана от водите
на Искър, се намира високата Самоковска котловина, а по на изток е
Долнобанската котловина, през която протича река Марица. На юго-
изток в полите на Рила, Пирин и Родопите е разположена Разложката
котловина, напоявана от водите на Места и притоците й. На югозапад,
прорязани от Струма, са малките котловини: Симитлийска и Благоев-
градска. На северозапад струмският приток Джерман напоява плодо-
родната Станкедимитровска котловина.
Рилският масив не стърчи уединен, а е тясно свързан чрез ниски
седловини с околните планини. Боровецката седловина (1307 м) и ри-
дът Шумнатица свързват на север Рила със Септемврийски рид и Их-
тиманска Средна гора. Юндола (1374 м) и Аврамова седловина (1292
м) на изток я съединяват с Родопите, седловината Предела (1142 м) на
юг — с високия Пирин, а Клисурската седловина (1024 м) на североза-
пад — с ниската Верила. Тези естествени снишения са най-изгодните
места за съобщения и улесняват връзката между околорилските кот-
ловини. Само за източната граница на Рила се е водил продължителен
спор поради слабата проученост на нашите земи до началото на XX
век. От края на миналия век насам границата между Рила и Родопите
е била постоянно премествана на изток с постепенното изясняване
на геоложките и особено геоморфоложките и климатичните белези
на Рилския масив. Първоначално границата между Рила и Родопите е
била прокарвана по дълбоката коритовидна долина на р. Бели Искър, а
понастоящем се намира по дължината на р. Яденица, Юндолска река,
летовище Юндола, Люта река, Аврамова седловина, р. Дрещенец и р.
Места, които са естествените източни граници на Рилския масив.
Големина. В така посочените очертания Рила планина заема
едно пространство от 2396 кв. км (тази площ е измерена с планиметьр
върху карта 1:200 000 от проф. Живко Гълъбов). Средната височина
на планината без подножието и котловинните равнища е около 1540
м.
Вертикална подялба. Въз основа на абсолютната си височина
(над 2000 м), както и по отношение на средната си височина (над 1000
м) Рила попада в групата на високите планини.

6
 Отличителен белег на тази планина е характерното разпреде ле-
ние на височинни пояси както на релефа, така и на климата, почвената
и растителната покривка. Като се имат предвид физикогеографските
особености на Рила, тя може да се подели главно на следните висо-
чинни пояси със средна височина: нископланински — до 1000 м, който
обхваща 35% от общата рилска площ, среднопланински — до 1500 м,
с близо 24°/о, планински — до 2000 м, с около 22%, подалпийски —
2300 м, с 10,5°/о, и алпийски — над 2300 м, с всичко 8.,5°/о от общата
площ на планината.
Хоризонтална подялба. Рила планина се дели въз основа на
морфографски белези на 4 главни дяла: Северозападна, Югозападна,
Средна и Източна. Тези дялове.са разграничени от дълбоко врязаните
в планинската снага долини на реките Рилска, Илийна, Леви Искър,
Бели Искър и .Белишка река.
Северозападна Рила. Започва на запад и на север от общата
граница на масива — р. Струма, р. Джерман, Клисурската седловина
и Самоковската котловина. Граничи със Средна Рила по линията Леви
Искър — Кобилино браните — Сухото езеро—Партизанска поляна и
Рилска река до вливането в нея на р. Илийна. С Югозападна Рила гра-
ничи от устието на р. Илийна по течението на Рилска река до вливане-
то й в р. Струма. Тя стои на трето място по заеманата площ (24°/о).
Северозападна Рила се състои от две главни части. Ниска част,
обхваща както ниската и заоблена Лакатишка Рила с най-висок в. Зе-
кирица (1734 м), така и вътрешно планинската Говедарска котловина.
Южната част е много по-обширна и е с алпийски релеф.
Високопланинската част на Северозападна Рила обхваща след-
ните дялове: Кабулски, Отовишки, Калински, Дамгски и Мальовишки
дял.
Кабулски дял. Обхваща северното било, разположено между до-
лините на р. Отовица и Джерман. Той се отличава със своята масив-
ност и е лесно достъпен пасищен дял. Най-висок е в. Кабул (2531 м).
Той е с полегати склонове и се издига югозападно от х. Скакавица.
По-ниски са върховете Крива соспа и Сиврия.
Отовишки дял. Междинно било между долините на р. Станке-
димитровска Бистрица и р. Отовица. Билото и склоновете му, макар
и стръмни, са тревисти и достъпни. По него се редят няколко високи
върха — Черни връх (2355 м), Сейменски камък (2666 м) и Отовишки
връх, който достига 2697 м и е трети по височина в Северозападна

7
Рила. Той е надвесен от югоизток над кръглото Отовишко езеро. Този
рязко изпъкващ връх се издига в околностите на х. Иван Вазов север-
но от Голямо Пазардере. На изток билото се свързва с Дамгския дял
при седловината Раздела, а на запад достига Станкедимитровската
котловина.
Калински дял. Заема южното било, разположено между долини-
те на р. Станкедимитровска Бистрица, Джерман, Рилска и Елешница.
Билото му постепеннно и стъпаловидно се издига от долината на р.
Джерман, където започва със стръмен разседен склон. По-бележити
върхове са: Фенерка, Богдая, Мурсалевица, Малък Полич (2342). Ал-
пийски изглед има източната му част, където се издигат върховете Го-
лям Полич (2615 м) и Калин (2667 м). По северния склон на този рид
са разположени няколко циркусни езера. Между тях най-известно е
езерото Карагьол, превърнато в язовир. На юг към Рилска река скло-
новете му са също стръмни, но стъпаловидни и слабо залесени.
Дамгски дял. Той е възлов дял и се ограничава от долините на
р. Джерман, Урдина, Друшлявица, Рилска и Елешница. По неговото
било минава Балканският вододел, който продължава на север през
Лакатишка Рила и Клисурската седловина за Верила и Витоша. Този
дял е богат на цир-кусни езера: Седемте рилски, Чанакгьолските и
Урдините. Най-високият му връх е Дамга (2670 м). Издига се вели-
чествено над Урдиния циркус, а на запад неговият стръмен склон се
спуска към Голямо и Малко Пазардере. На север по главното било се
възвишава острият скалист в. Харамията (2425 м). Недалеч от в. Дам-
га се намира плоска седловина, която е кръстопът на туристически
пътеки, наречена Раздела. По-нисък е в. Върла (2595 м), отделен от
Дамга чрез торфището Топилата. Той се свързва на юг с рида Карабу-
нар и в. Баучер и достига долината на Рилска река.
Мальовишки дял. Простира се между Урдиния циркус, Черни
Искър (след вливането на Урдина р.), Говедарската котловина, Леви
Искър, Кобилино бранище, Сухото езеро и коритната долина на р.
Рилска и нейния приток р. Друшлявица. Този дял изпъква с интерес-
ните си алпийски форми: трудно достъпни гребени, скалисти цирку-
си, урвести склонове и кристално бистри циркусни езера. На север се
очертават няколко добре изразени ледникови долини, по които текат
десните притоци на Черни Искър. Междудолинните ридове се спускат
стъпаловидно към Говедарската котловина. От запад към изток се ре-
дят заоблените била на Калбура, Ръжавица, Голи рид,

8
Лопушница. На юг към долината на р. Рилска склоновете на Мальо-
вишкия дял са извънредно стръмни, скалисти и представляват характе
рни обекти за нашите алпинисти. По главното било се редят едни от
най-високите върхове в цяла Северозападна Рила. По тях минава Бал-
канският вододел. До седловинната връзка с Дамгския дял се издига
Додов връх (2661 м), надвесен над просторния Урдин циркус на север
и на юг над долината на р. Друшлявица. Чрез седловината след двата
Мермера (Голям и Малък) той с свързва с любимия връх на туристи и
алпинисти Мальовица (2730 м). От Мальовица започва венец от при-
чудливи скалисти върхове и зъбери, които завършват към долината на
р. Леви Искър, седловината Кобилино бранище и Сухото езеро. В не-
посредствена близост се възвишава скалистата чука Елени връх (2654
м), която е особено привлекателна, гледана от Рилския манастир. През
скален зъбер, наричан Петлите, се преминава на Орловец (2686 м) и
се виждат Иглата и Двуглав на малък страничен рид. По на изток от
Орловец на главното било се възвишават Злия зъб (2678 м) и Ловница
(2695 м). Скалистият зъбер смайва с гладките си стени и причудли-
ви форми, гледани от Партизанската поляна. Следва тройният зъбер,
наричан Купените. Той е съставен от Голям Купен (2731 м) — най-ви-
сокият връх в цяла Северозападна Рила, Среден и Малък Купен. Те се
издигат над Страшното езеро, в което се оглеждат острите им чела и
към което спускат огромни сипеи. На юг се очертават мъчно достъп-
ни улеи, наричани Злите потоци. След Портата се издига масивният
и скалист в. Голяма Попова капа (2704 м), който огражда със скло-
новете си Поповоканските езера и с в.Попова капа (2179 м) достига
Сухото езеро. Следва Лопушки връх (2698 м), свързан с безименни
върхове и с Голям Мечит (2568 м) и Малък Мечит (2535 м). Главното
било завършва с Будачки камък (2448 м) към долината на Леви Искър,
а от Лопушки връх се спуска разклонение към граничната седловина
Кобилино бранище (2145 м), която свързва Северозападна със Средна
Рила.
Югозападна Рила. Представлява най-ниската, но обширна част
на Рилския масив. Тя е ограничена от долините на р. Струма, Рилска,
Илийна, Малка Узуница, Динков дол, Места и на юг р. Изток, Еловица,
Градевска — до Струма. Тя е свързана със Средна Рила посредством
седловината Кадиин гроб (2371 м) и с Пирин чрез седловината Преде-
ла (1142 м). Отличава се с много по-слабо изразен алпийски релеф във
високопланиския пояс, но с просторни билни и склонови зарав-

9
нености. В югозападното й подножие се намира най-ниската точка на
Рилския масив — при вливането на р. Градевска в Струма (275 м).
Югозападна Рила се дели на две главни била: северно и южно, раз-
делени от дълбоката долина на Благоевградска Бистрица. Целият дял
попада в Беломорския водосборен басейн, поделен между струмското
и местинското поречие.Югозападна Рила заема 30°/о от големината на
Рила и стои на второ място по заеманата площ.
Северното било, разположено между долините на р. Струма,
Рилска, Илийна, Малка Узуница, Динков дол и Благоевградска Би-
стрица, се дели на Голям мечивръшки и Цареввръшки дял. По това
било до 1912 г. е минавала държавната ни граница с Отоманската им-
перия.
Голям мечивръшки дял представлява най-високата и алпийска
част на Югозападна Рила. Той е разположен между седловината Ка-
диин гроб, която го отделя от Средна Рила, и седловината Добро поле,
чрез която се свързва с Цареввръшки дял. Най-добре изразен е дъл-
бокият циркус между Г. Мечи връх и Ангелов връх с две езера, които
дават начало на р. Коджакариица. Най-висок връх в този дял и в цяла
Югозападна Рила е Ангелов връх (2643 м), а средищен връх е Голям
Мечи връх (2618 м). Неговите южни склонове достигат до седловина-
та Мечи проход (2155 м), на която е разположена х. Македония. Този
проход свързва Голям мечивръшки дял с Парангалишкия и улеснява
преминаването от долината на р. Благоевградска Бистрица към доли-
ната на Динков дол за Семково. На запад по билото от Г. Мечи връх
следват заоблени куполовидни върхове, от които най-известни са Гор-
на Кадиица, Аризманица и на странично било — Долна Кадиица.
Цареввръшки дял започва от седловината Добро поле (1957 м)
и завършва на запад до долното течение на Рилска река и Струма с
хълмисто подножие. Билото му е пасищно. Северните му склонове
са по-гористи и трудно достъпни към долината на р. Рилска. Най-ви-
сок е Царев връх (Желю Демиревски — 2376 м). По неговите северни
била личат малки каменисти циркуси. Оттук се откриват чудни гледки
към Северозападна и Средна Рила и към планините Пирин, Влахина
и Осогово. В западна посока се редят все по-ниско куполите на Ризва-
ница, Мусов връх, Деризмиица, Килеро и конусовидният връх Фикиро
(1666 м). Недалеч от с. Стоб се издигат чудните земни пирамиди Сва-
товете, разположени на междудолинен рид, обградени от суходолията
Гръчковец и Буковец.

10
 Южното било заема пространството между Струма, Благоев-
градска Бистрица, Мечи проход, Динков дол, Белишка река до главна-
та граница на Рилски масив. То се дели на следните дялове: Паранга-
лишки, Капатнишки и Хърсовски дял.
Парангалишки дял. Отличава се с няколко алпийски форми, кои-
то се редуват с плоски и заоблени била, заети от просторни пасища. В
циркусите под върховете Юмерджик (Мерджик) и Езерник са разпо-
ложени най-южните рилски езера. Особено важен обект представлява
просторният резерват „Парангалица”. Той заема над 10 хил. дка площ
по западните склонове на този дял между р. Благоевградска Бистри-
ца и р. Хайдушка и обхваща както вековна иглолистна гора, така и
пасищен дял. Най-висок връх е Езерник (2485 м), а с малко по-ни-
ски била изпъкват върховете Юмерджик, Малък Мечи връх на север и
Равник (Парангалица), Исмаилица и на странично било Радонов гроб
(на юг).
Капатнишки дял заема най-южните разклонения на Рила плани-
на. Той е силно разчленен от дълбоко врязани долини, по които текат
притоците на р. Струма и Места. Започва от седловината Скачковец.
Билото му е равно и пасищно, а немного гористите му склонове стъ-
паловидно се спускат на запад към Осеновска река и на югоизток към
Разложка котловина. Най-високите му върхове са Ваде и Чакалица, но
личен връх и страж на южните рилски предели е връх Капатник (2170
м). От него се откриват чудни гледки — на изток към просторните Ро-
допи, на юг към прелестната Пирин планина и Разложката котловина
и на запад — към долината на р. Струма и Влахина планина.
Хърсовски дял е наречен така по името на главното пръснато
селище Хърсово и едноименната река. Той заема югозападните и
най-ниски части на Рила планина. По външни белези много прили-
ча на Лакатишка Рила, но е с много малко горски площи. Неговите
разклонения достигат както Орановския пролом на р. Струма, така и
Благоевградската и Симитлийската котловина. На югоизток е ограни-
чен от долината на р. Осеновска и Градевска. Билото и склоновете на
този рилски дял са доста гъсто населени и превърнати в обработваеми
земи. Това е причинило интензивно обезлесяване, което е обусловило
впоследствие силната почвена ерозия. Най-висок е възловият връх,
който се издига стръмно над реката Славова — Голи връх (1428 м).
Останалите върхове са заоблени, с почти равно теме, като Бакъртепе,
Юрукджамия и Попова

11
глава. През билото минава старият път от Разлог през Градево за Бла-
гоевград.
Средна Рила. Представлява ядрото на планината с най-силно
изразен алпийски релеф. Очертава се от дълбоките долини на реките
Рилска, Леви Искър, Черни Искър, Бели Искър, р. Станкова, Вотръч-
ка, Белишка, Динков дол, Малка Узуница и Илийна. Тя се свързва по-
средством седловината Кобилино бранище (2145 м) със Северозапад-
на Рила, чрез Кадиин гроб (2371 м) с Югозападна Рила и посредством
седловината Горни куки (2435 м) с Източна Рила. Заема най-малка
площ (само 9%). Дълбоката ледникова долина на Рилска река от Пар-
тизанската поляна до Рибните езера разделя този дял на две главни
била — Скакавишко на север и Рилецко на юг. Те носят имената си от
най-високите им върхове — Голям Скакавец (2706 м) и Рилец (2713
м). Последният е известен още със старото си име Джендема. Двете
била се спояват в главния орографски и хидрографски възел на Рила
планина — в. Канарата (2691 м). От Средна Рида водят началото си
реките Леви и Бели Искър и Рилска река както и някои потоци от по-
речието на р. Места.
Скакавишкото било се разделя на следните дялове: Скакави-
шки, Маринковишки и Шишковишки дял. Всички влизат в забранена-
та и строго охранявана водоснабдителна област на Рила.
Скакавишки дял. Издига се стръмно над коритните ледникови
долини на Леви и Бели Искър. Има почти меридионална посока на
простиране със скалисто назъбено било. Гледан от в. Мусала, изпък-
ва с поредица добре изразени висящи скалисти циркуси, сред които
се гушат малки езерца. Най-бележити са върховете Голям Скакавец
(2706 м) и Малък Скакавец (2682 м). На север билото се понижава
стъпаловидно към водослива на трите Искъра. На юг към долината на
Прека река и дълбокия циркус на Долна Лева река се издига в. Драга-
ница (2642 м) до Възелския преслап (2450 м).
Маринковишки дял започва от Възелския преслап на североиз-
ток и от Прекоречкия преслап (2494 м) на югоизток и завършва при
Сухото езеро и Кобилино бранище на запад, където се свързва със Се-
верозападна Рила. Билото му е с посока от запад на изток и е напречно
на Скакавишкото. Стръмни спускове го свързват с ледниковите до-
лини на Рилска река и Маринковица. На север се очертават няколко
циркуса и ледникови долини, по които се оттичат водите на р. Леви
Искър. Над пасищното било се възвишават върховете Водния чал

12
(2683 м), Погледец (Йозола — 2691 м) с едноименен рид между Горна и
Долна Лева река, а по на изток следват Маринковица (2591 м) и Възела
(2581 м).
Шишковишки дял. Започва от Прекоречкия преслап, където се
свързва с Маринковишкия дял. Продължава на юг до Канарския преслап
(2461 м). През този преслап минава главната пътека от Боровец за Рил-
ския манастир. Този дял изпъква със своето скалисто и трудно проходимо
било, оградено от циркусите на р. Маринковица, Рибни езера и р. Бели
Искър. В неговото източно подножие се плискат водите на яз. „Бели Ис-
кър”. Най-лични върхове са: Йосифица (2697м) с характерен скалист ку-
пол, който се издига по страничен рид между циркусите на Рибни езера
и р. Маринковица. По-ниски са Шишковица (2669 м) и Злия камък (2594
м), чиито склонове са нарязани от поредица лавинни и коразионни улеи.
Рилецкото било се свързва със Скакавишкото чрез Канарския пре-
слап. То се разделя на следните дялове: Канарски, Рилецки и Бричебор-
ски.
Канарски дял. Служи за връзка с Източна и Югозападна Рила. От-
личава се с причудливите си алпийски форми, остри върхове, циркуси,
коритни долини, прагове, каменни сипеи, лавинни и коразионни улеи. По
него извива Балканското вододелно било. В този дял се издигат върхове-
те: Чемерна (2511 м), по чиито склонове се спуска пътеката за летовище-
то Семково, Вапата (2532 М), който изпъква като скалисто било между
два съседни, но срещуположини циркуса, и Реджепица (2678 м), в чийто
югоизточен скалист циркус се намират две красиви езера. Средищен и
главен връх на този дял е Канарата (2691 м). Той представлява тригра-
ничен вододелен връх между реките Рилска, Бели Искър и Белишка. На
югозапад от него се издига скалистият зъбер на Павлев връх (2682 м).
Двата върха се отличават със стръмните си цуркусни стени към Рибни
езера, Синьото езеро и р. Карааланица. Още по на юг се издига най-ви-
сокият връх на цяла Средна Рила — Черна поляна (2716 м). Чрез висока
седловина той е съединен с пирамидалния връх Аладжа слап (2684 м),
който се издига над седловината Кадиин гроб (2371 м). Тя отделя басей-
ните на Илийна и Белишка река, а същевременно свързва Средна Рила с
Югозападна Рила. От Павлев връх се.отделя между циркусите на Рибни-
те езера и Синьото езеро скалист гребен, наричан Зъбците (Караулите),
който достига до Мермерския преслап (2528 м). От главното било се от-
деля къс и скалист рид, наречен Мермера, между циркуса на р.

13
Мермерица и Синьото езеро. Този дял е изграден от дебелослойни
мрамори, чиито сипеи се белеят като сняг през лятото.
Рилецки дял. Той не отстъпва по скалистите си зъбери и страхо-
витите циркусни стени и стръмни склонове на останалите дялове. По-
средством Мермерския преслап се свързва с Канарския дял. Издига се
стремглаво между дълбоките коритни долини на Рилска река и Илийна.
В северните му склонове е врязан широко отворен циркус с кристално
бистрото и най-просторното у нас и на Балканския п-в ледниково езеро
— Смрадливото. Най-високи върхове в този дял са Рилец (2713 м) —
втори по височина в Средна Рила. Той се издига на междинен рид, кой-
то отделя циркуса на Смрадливото езеро от циркуса на Джендемските
езера. Кьоравица (2612 м) заема най-високата част на едноименен рид
между циркусите на Рибните езера, Мермерица и Смрадливото езеро.
По на запад са скалистите върхове Теодосиеви караули и заоблените
била на в. Баба и Дъбрава, които се издигат над Манастирските (Гьол-
ските) езера. От техните билни заравнености се откриват чудни гледки
към Мальовишкия дял на север и към Югозападна Рила на юг.
Бричеборски дял. Той е предимно тревист и горист дял със
стръмни склонове към реките Рилска и Илийна. Издига се югоизточно
от Рилския манастир и завършва клиновидно до водослива на двете
реки.
Източна Рила. Очертава се между долината нар. Бели Искър,
седловината на рида Шумнатица при Боровец, долината на р. Малка
Сливница и Марица до Радуил. На изток границата следи подножието
на планината към Долнобанската котловина, пролома на р. Марица —
Момина клисура, продължава до вливането на р. Яденица в Марица
и нагоре по нейната долина, както и по тази на Юндолска река до ле-
товището Юндола. След това се спуска по Братковица и Люта река и
отново криви по Лазьово дере и през Аврамова седловина слиза по р.
Дрещенец, Места, достига Белишка река нагоре по нейната долина до
р. Вотръчка и по р. Станкова се изкачва до седловината Горни куки
(2435 м). Тя се състои от две главни била, които се пресичат почти под
прав ъгъл при в. Маришки чал. По имената на главните им върхове
Мусала (2925 м) и Ибър (2666 м) билата се наричат Мусаленско — с
посока от север на юг, и Ибърско — с посока от запад на изток. Първо-
то било е част от Балканския вододел и отделя водосборния басейн на
р. Искър от този на р. Марица и р. Места, а второто е част от Беломор-
ския вододел между басейните на р. Марица и Места. Из-

14
точна Рила обхваща най-просторната част (37% от площта на Рила).
Мусаленското било се простира от север на юг и включва след-
ните дялове: Мусаленски, Маришки и Ковачки.
Мусаленски дял. Разположен е между седловината Шумнатица
при Боровец (1307. м) до Преслапа (2633 м) — южно от в. Мусала.
Той е най-високият и типичен алпийски дял на рилския масив, огра-
ничен от дълбоко врязаните коритни долини на р. Бели Искър и Мари-
ца. От неговото скалисто и на места заоблено било се открива широк
кръгозор. Особено внушителен е големият стъпаловиден каменист се-
верен Мусаленски циркус със седемте едноименни езера. От тях води
началото си р. Самоковска Бистрица, десен приток на р. Искър, която
разделя този дял на два главни рида — западен и източен.
Мусаленският дял е най-посещаван от туристи, алпинисти, ски-
ори, летовници, учени и художници. Тук се издигат най-личните рил-
ски върхове. Мусала е първенецът на масива и най-високият връх в
България (2925 м). Той надвишава връх Митика (2918 м) в Олимп и в.
Вихрен (2915 м) в Пирин, както и всички върхове на Балканския п-в.
Тесен скалист зъбер, известен с името Трионите, съединява Мусала
с в. Димитров (2902 м), наречен на името на бележития пролетарски
ръководител и незабравим учител и вожд на българския народ. Той е
вторият по височина връх в Рила и четвърти в страната ни след Вихрен
и Кутело в Пирин. Представлява трудно достъпен скалист връх, огра-
ден от четири стръмни и каменисти циркусни стени. Между Мусала
и Димитров зее най-горното стъпало на Мусаленския циркус, заето
от Леденото езеро (2709 м). На север скалистото било, превърнато на
места в остър зъбер, завършва с в. Иречек (2852 м), който представ-
лява типчен двоен връх. Той е трети по височина в Рила и носи името
на заслужилия за планинарството, географията и историята на Бълга-
рия учен и общественик Константин Иречек. От този връх билото се
разклонява към скалистия, мъчно проходим зъбер на в. Студения чал
(2764 м) и към широкото гърбище на в. Дено (2791 м). Той е четвър-
тият рилски великан, наричан от радуилчани Дайна плевня поради
удължената му форма. Неговият скалист северен склон представлява
стръмна циркусна стена на Саръгьолския циркус, по чието дъно се
намират три езера. В северна посока билото на източния рид рязко
се понижава, увенчано от каменистата конусообразна грамада на в.
Шатър (2495 м). То се спуска стъпаловидно

15
на север и през местността Ситняково достига Боровец, като премина-
ва в рида Шумнатица, който го свързва с Ихтиманска Средна гора. По
източния му склон се издига прочутата Черна скала със 135 м над лег-
лото на р. Сливница по шосето от Боровец за х. Заврачица. По билото
на този източен рид на Мусаленския дял минава Балканският вододел
между Черноморския и Беломорския водосборен басейн.
На север от в. Мусала по западната скалиста циркусна стена се
издигат върховете Дружба (2798 м) и Алеко (2713 м). Този планински
рид продължава на север под наименованието Голям Маркуджик. При
Хайдушките кладенци недалеч от х. Ястребец се разклонява на запа-
ден клон, който завършва със Соколец и Пашиница, среден — с Ива-
нов камък, и източен — Ястребец—Малък Маркуджик, който завърш-
ва с Иконостаса до летовището Боровец. Подножията им се спускат
стъпаловидно към Самоковската котловина.
Маришки дял се очертава между седловините Преслапа (2633 м)
на север, Джанка (2335 м) или Долни куки на юг и Заврачица (2445 м)
на изток. Той е скалист, трудно достъпен и чисто вътрешно планински
дял. Заобиколен е от дълбоки каменисти циркуси, ледникови доли-
ни с много сипеи, лавинни и коразионни улеи. Най-лични върхове са:
Близнаците, от които на север е Малък Близнак (2772 м) и на юг Голям
Близнак (2779 м). Те заслужено носят това фигуративно име, защото
са подобни един на друг. Маришки чал (2765 м) е триграничен вододе-
лен връх между басейните на реките Марица, Места и Искър. Някога
тук е минавала и държавната граница между княжество България, Из-
точна Румелия и Отоманската империя. Манчо (2771 м) изпъква с при-
чудливата си скалиста форма с двоен връх. Четирите върха ограждат
циркуса на р. Марица. От техните била се откриват хубави гледки към
Скакавците, коритната долина на р. Бели Искър, Пирин и Родопите.
По на юг се издигат върховете Овчарец (2768 м), и Песоклива вапа
(2769 м). На запад е врязан Овчарецкият циркус с малко плитко езер-
це към долината на р. Бели Искър, а на изток се намира циркусът на
р. Ропалица. На юг стръмните склонове достигат ледниковата долина
на р. Грънчарица. По на изток се издига самотният Кози връх между
циркусите на Суха Марица и Заврачица.
Ковачки дял заема югозападния край на Източна Рила и служи
за връзка със Средна и Югозападна Рила. Разположен е между сед-
ловината Джанка или Долни куки (2335 м) и Горни куки (2435 м) и
долините на р. Бели Искър, Бяла Места, Места

16
Белишка, Вотръчка и Станкова. Богат е на ледникови и съвременни де-
нудационни форми. Билото му е пасищно, а склоновете му са покрити
с иглолистни гори. В този дял се издигат над Грънчарските езера малко
встрани от главното било внушителният обгледен в. Суха вапа (2639 м).
От него в източна посока се спуска широк вододелен рид — Нестеница,
до Бяла Места. По на юг изпъква в. Ковач (2634 м) също с обширен
кръгозор към Родопите, Пирин и останалите рилски дялове. Той е из-
вестен със старото си име Налбант и е личен връх със стръмни западни,
северни и особено източни циркусни стени. Южният му склон е поле-
гат, покрит с алпийско пасище и сипеи. С този асиметричен профил той
прилича на много други рилски върхове (чалове). Между Суха вапа и
Ковач е врязан циркусът на Якорудските езера, от които най-големи и
известни са Мъртвото и Рибното езеро. Техните води се оттичат чрез
Голяма Баненска река. Тя тече през много широка обла коритна доли-
на. По на югозапад главното рилско било извива и изпъква със своята
просторност и заравнен характер. На места са запазени торфища и зат-
лачени езера. По неговите източни и южни краища се издигат уединени
скалисти върхове на странични била: Курджилъка (2469 м), Грохот,
Лопатишки връх (2530 м) и Средния връх (2531 м). Поредицата от вър-
хове е известна на местното население с името Белишки вапи.
Ибърското било обхваща следните дялове: Мустачалски, Ибър-
ски, Коларовски и Славовски дял.
Мустачалски дял съставлява планински възел между долините
на реките Марица, Ропалица и Малък Ибър, Джеенемдере. Вилните му
части са заети от обширни пасища, които завършват до стръмни цир-
кусни стени и ледникови долини. На север се разклонява дългият рид
Чемберлия с едноименен скалист връх. Крайните ниски разклонения
на този рид достигат до село Радуил и Долнобанската котловина. На юг
билото се снишава стъпаловидно по гористите склонове на Янчов сърт
(Парчето) и Марина вапа и достига ледниковата долина на р. Ропалица
между вливането на р. Грънчарица и Джеенем-дере. Най-лични са вър-
ховете Мустачал (2633 м), Мусличал (2554 м), отделени от седловината
Орището. На юг от седловината Ченгенечал се очертава широкото зао-
блено било на Ортачал (2570 м). В източния му склон е врязан тревис-
тият циркус Казанчал, от който води началото си Джеенемдере.
Ибърски дял. Ограничен е между долините на реките Малък
Ибър, Джеенемдере и Айрандере и Даутица. Той се свързва

17
посредством Мусановчалската седловина с Мустачалския дял, а на
изток достига седловината Ушите (2404 м), посредством която се
свързва с Коларовския дял. Най-висок е в. Ибър (2666 м) с харак-
терен асиметричен профил. Южният му мощен, но заоблен склон е
лесно достъпен от местността Чалтъка. В североизточния му склон
е измоделиран скалист циркус с едно голямо езеро, което се оттича
към р. Айрандере. Върхът се намира на страничен рид — отклонение
от главното било. На север от него продължава скалистото заравнено
било на рида Топуклия, кгйто достига с много разклонения Долно-
банската котловина между Радуил и Костенец. От тях най-известни
са Соколовец, Сакарджа и Девечаир. На северозапад между долините
на р. Голям и Малък Ибър се очертава стръмният, трудно проходим
рид с едноименен връх Черната скала, който завършва до водослива
на двата Ибъра. На юг Ибърският дял се отличава с широките си дену-
дационни заравнености. По-важни върхове са Ченгенечал II (2417 м)
и Мусановчал (2346 м). На изток от тях се издигат няколко заоблени
била с каменни грамади, наречени Даутица.
Коларовски дял. Разположен е между долините на р. Айранде-
ре, Чавча, Стара река, Марица, Сестримска Крива река, Криворечка
седловина, Софандере, р. Даутица, Чалтъка и седловината Ушите.
Представлява най-източните алпийски части на Рила с характерни
ледникови форми. Най-висок връх е Сивричал (2641 м), свързан тяс-
но с Каменити чал (2591 м) и в. Равничал (2637 м). В Равничалския
циркус е разположено най-източното рилско езеро — Равничалското,
погрешно наричано и посочвано като Белмекенско. На изток от седло-
вината Премката се издига куполовидният в. В. Коларов (2628 м) със
скалистия циркус Кутлините. От Коларовския дял се спускат на север
и североизток гористи разклонения.
Славовски дял. Заема най-източната част на Рила. Разположен
е между Криворечката седловина, Сестримска Крива река, Марица
и границите между Рила с Родопите — Яденица, Юндола, Аврамо-
ва седловина, Дрешенец, Черна Места и Софандере. Билото му е па-
сищно и гористо. Тук са разположени широкото понижение Полето,
което ще бъде превърнато в недалечно бъдеще в голям високопланин-
ски язовир от каскадата „Белмекен”, гористата Раковица и Станков
балкан, просторната Куртова поляна и известното летовище Юндола
с Пашовите скали.към Люта река. Най-висок е Славов връх (2306 м),
известен още със старото си име Джаферица.

18
Неговото било е увенчано от поредица скални твърдини. Северните
разклонения на Славовския дял достигат Моминоклисурския пролом
на р. Марица между Сестримска Крива река и Яденица.
Геоложки преглед. Рила е масивна планина с блокова структура.
По тези си особености тя се отличава от Стара планина и от другите
нагънати планини. Нейната масивност е тясно свързана с първите ери
от развитието на нашата земя. По билото й липсват пластове от мезо-
зойската ера. Заедно с голяма част от Родопите и други планини, като
Пирин, Осогово, Шар и Олимп, Рила е образувала най-старата суша
на Балканския п-в. За този й стар произход свидетелствува обширното
разпространение на метаморфните скали: гнайси, слюдени шисти,
хлоритошисти, амфиболошисти, мрамори и други кристалинни шис-
ти. Основната структура на Рила се е образувала по време на херцин-
ската нагъвателна фаза през горния палеозой. По време на образува-
нето на другите наши планини поради силните движения на земната
кора рилските старонагънати пластове са били разломени, издигнати,
процепени и променени от огромни магмени маси, които са оформили
гранитите, гранитогнайсите и пегматитите. Техните находища заемат
също голяма част от Рила. През терциера оградните части на Рила
са били потопени във водите на обширни топли морета. Утаените
скали (конгломерати, пясъци, глини) от тези водни басейни се разкри-
ват днес високо по склоновете на планината до 1800 м — например в
околностите на върховете Зекирица, Шпаньовица и др. Това свидетел-
ствува за силните колебателни движения, които са засегнали Рилския
масив към края на терциера и през кватернера. Под влияние на тези
млади движения на земната кора Рилският масив се е видоизменил
чувствително, като едни части са били силно издигнати, други потъ-
нали или пък са се надробили. Рилският масив е област с характерна
разломна тектоника и масивът продължава да живее активно. За това
Свидетелствуват честите силни земетръси, които засягат както плани-
ната, така и оградните котловини.
Едновременно с проявите на вътрешните земни сили, които из-
граждат снагата на Рила, външните земни сили са действували уси-
лено с различна скорост и продължителност по прео-бразяването на
планината. Особено силно е било тяхното действие по главните раз-
ломни линии. По време на терциерния и началото на кватернерния
период на развитие се очертали оградните котловини, изчезнали; по-
степенно плиоценските езера,

19
оформили се проломите на рилските реки: Дервишкият — на р. Ис-
кър, Момина клисура — на р. Марица, Елешнишкият — на р. Места и
Орановският — на р. Струма, и е започнало плейстоценското заледя-
ване1, което обхванало високата част на Рила.
Минерални извори. Вследствие младите издигания на Рилския
масив по разседните линии на границата между планината и оградни-
те котловини се появили голям брой горещи минерални извори. Най-
горещите извори в България са тези при Сапарева баня (91,5°). При
сондаж в същата околност е бликнал за пръв път у нас гейзер, чиято
вода има 103,8°. Други горещи извори са тези при Белчин (54°), Долна
баня (62°), летовище Георги Димитров (73°). На юг при Гулийна баня
има около 40 извора с 55°. По на запад са изворите при с. Осеново
(58°), Симитли (52°) и Благоевград (53°). Голяма част от тези естест-
вено горещи води, които са лековити, се използуват в добре обзаведе-
ни бани, а някои в отскоро организираните оранжерии за добив на ран
зеленчук.
Полезни изкопаеми. Рила не се слави с големи находища на
полезни изкопаеми и в това отношение далеч отстъпва на Родопите,
с които има тясна геоложка връзка. Открити са магнетитни пясъци
и златоносни пясъци, на които се е опирала старата железодобивна и
златодобивна промишленост в Сестримско, Костенецко и особено в
Самоковско през XIX в. По-известни са находищата на нерудните по-
лезни изкопаеми, като мрамори в Боровецко, Сестримско; бяла слюда
в Градево, Пастра; кафяви въглища и лигнит при Ораново, Доспей,
Боровец, Габровница, битуминозни шисти в Костенецко.
Геоморфоложко развитие. По време на относителния тектон-
ски покой през младия терциер и във взаимодействие с колебателните
движения Рилският масив е бил подложен на продължителна дену-
дация, която го е преобразила и заравнила. Като последица от некол-
кократно повтарящите се колебателни движения са били образувани
четири много добре изразени денудационни заравнености. Следи от
тях са запазени на етажи по билата и склоновете на Рила. Голяма част
от тях са заети от тучни алпийски пасища и горски поляни. Поради
различната сила на колебателните движения тези заравнености не са
хоризонтално запазени, а често са доста наклонени. Най-добре изра-
зена е билната заравненост, която е

1 Заледяване през четвъртичния или кватернерен период.

20
най-стара по възраст, с височина от 2900 м (в Мусаленския масив)
до 2200 м към периферията на планината (Славовския, Капатнишкия,
Кабулския дял.) Другите са склонови заравнености от 2000 до 1800
м височина — например Парангалица, Чалтъка, Полето, Калбура; от
1600 до 1200 м са Боровец, Юндола, Семково, Лакатишка Рила, от
1000 до 600 м е най-ниската и най-млада по възраст денудационна
заравненост. Тя обхваща подножието на Рилския масив.
Реките, които извират от Рила, са се всекли дълбоко в нейната
снага в процеса на издигането, като са използували главните разломни
линии. По този начин Рилският масив е получил радиално разчлене-
ние, а долините — стръмните си склонове и големи размери. Действи-
ето на течащите води е било и е понастоящем едно от най-активните
от групата на външните земни сили, които изменят, облика на Рила.
През плейстоцена поради настъпили промени в климата —
силно застудяване и увеличаване на снеговалежите, и издигането на
планините Рила, както и Пирин са били заледени. С дебела снежна
покривка е било покрито години наред билото на планината — средно
над 2200 м височина. Тогава е бил образуван новият глациален релеф
на Рила. Изворните области на предикватернерните реки са били пре-
образени от действието на снега, фирна и мразовото изветряване и са
били превърнати в кресловидни форми, наречени циркуси. Циркусите
са най-характерните ледникови форми за високия; пояс на Рила пла-
нина. При особено благоприятен геоложки строеж те са получили и
стъпаловидния си вид с много стръмни откоси от три страни и с глад-
ки прагове и стъпала към отворената си част. От тях са се спускали по
дълбоките речни долини огромни ледници, които са достигали почти
подножията на Рила. По долината на Рилска река ледникът е стигал
1230 м: близо до мястото на днешния Рилски манастир, а по долината
на Бели Искър — на 1160 м до едноименното село. И на двете места
личат добре запазени челни моренни валове. Те са съставени от несор-
тиран наносен материал — едри заоблени скални блокове са приме-
сени със средни и дребни скални късове, с глина и пясък. Дейността
на ледниците е способствувала за разширяване и удълбаване на пре-
диледниковите речни долини, за образуване на поредица от напречни
прагове, за оглаждане на някои скални издатини и за натрупване на
големи количества моренни материали. Поради тези причини главни-
те рилски долини над 1200 м височина, а по-късите долини над 1500
м имат много характерна корит-

21
на форма — широко и обло дъно и стръмни склонове. Тези белези са
свойствени за ледниковите долини. По такива долини са прокарани
повечето от туристическите пътеки и планинските пътища в Рила.
Преобладава мнението, че Рила е претърпяла две заледявания,
които съответствуват на алпийските Рис и Вюрм. Много добре са запа-
зени моренните наслаги от по-младото вюрмско заледяване. Най-мла-
ди по възраст са челните морени, които преграждат циркусните езера,
например седмото Мусаленско езеро при х. Мусала, Равничалското
езеро при х. Коларов, Бъбрека от Седемте рилски езера, Грънчарското
при х. Б. Хаджисотиров и други. Съществен принос по въпроса за
заледяването на Рила е дал сръбският географ Йован Цвиич първият
изследовател на ледниковите форми в Рилския масив.
С постепенното изменение на климата след плейстоцена и в на-
чалото на холоцена1 започва изчезването на рилските ледници и сне-
гове. Отново започва да преобладават ерозионната и акумулационната
дейност на реките и особено мразовото изветряване, което е много
типично за високопланинския пояс на Рила. Те са главният фактор
заедно с гравитацията за образуването на огромните сипеи, склонови
насипи и скални блокове, които се разполагат в циркусите, коритните
долини и склоновете на Рила планина. Тези форми, образувани при
високопланински климат, при липса на постоянна снежна покривка,
се наричат периглациални. Реките, наследили ледниковите долини,
протичат сега сред несвойска за тях обстановка. Те отскоро са започ-
нали преобразяването на леглата си, понеже от оттеглянето на послед-
ните ледници са изтекли едва 15—20 хиляди години.
Снегът, бързотечните води, резките температурни колебания и
мразовото действие заедно с други фактори дълбаят, къртят, ровят,
разрушават и непрекъснато променят облика на Рила планина.
Съвременният облик на висока Рила е типичен алпийски —
остри върхове, стръмни склонове, зъбери, циркуси, циркусни езера,
огромни каменни насипи, дълбоки коритни долини, висящи коритни
долини, прагове, огладени скални гърбици, моренни наслаги. Днес
липсват само ваятелите на тези форми: постоянната снежна покривка
и ледниците. Това наследство от недалечното геоложко минало прида-
ва на Рила планина особена прелест, доближава я по вид до Татрите,
Южните Карпати и отчасти до Алпите, Кавказ.

1 Съвременният етап от геоложката история на земята

22
 Силите на разрушение и отнасяне при съвременните климатични
условия в Рила планина се проявяват по такъв начин, че всеки би могъл
да наблюдава промяната, която настъпва в дадена част от планината.
Най-очебийните промени са свързани със срутищата, камено-па-
дите и особено лавините и наводненията. При такива природни сти-
хийни явления обаче е желателно да сме далеч от района на тяхното
проявление.
Планинският релеф се изменя под въздействието на физико-гео-
графските явления подобно на морски бряг под непрекъснатите удари
на вълните. При днешните обществено-икономически условия в Рила
населението не е вече само ням зрител на силите, които действуват в
планината. В много отношения някои от природните сили са вече впрег-
нати в услуга на социалистическото ни стопанство, а други са в процес
на укротяване или ограничаване.
Климат. Климатът на Рила планина представлява последица от
взаимодействията на атмосферната циркулация в нашите географски
ширини и постилащата повърхнина.1 Той е в зависимост от три различ-
ни причини. Първата причина за особения характер на климата в Рила е
абсолютната височина на планината, втората е разнообразният й релеф,
а третата — взаимоотношението с оградните котловини, за които Рила
представлява климатична граница.
Поради тези обстоятелства Рилският масив притежава някои осо-
бени климатични белези и представлява характерна граница за северно-
то континентално и южното средиземноморско климатично влияние.
В Рила е изградена първата българска високопланинска наблюда-
телница, която е най-високо разположената станция в цяла Югоизточна
Европа между Алпите и Кавказ. Тя е изградена в чест на Втората поляр-
на година през 1932 г. и е в постоянна услуга на родната метеорология,
въздухоплаване и селско стопанство. Немалък е бил нейният принос
и през Третата международна геофизична година (юли 1957 г. — де-
кември 1958 г). На върха през 1960 г. е открита първата космическа
станция у нас. Тя е изградена и обзаведена със специална апаратура
при взаимното сътрудничество на Унгарската и Българската академия
на науките. Събраните метеорологични данни от единадесетте рилски
станции, разположени по склоновете и по билото на планината, дават
възможност да се преценят по-

1 Сборът от всички природогеографски условия на земната повърхност.

23
задълбочено климатичните особености на Рила. Преди всеки излет в
Рила се налага да се осведомим за прогнозата на времето, която до го-
ляма степен ще ни предпази от редица изненади в планината.
Разнообразният релеф на Рила с характерни дълбоки долини,
билни и склонови заравнености, остри гребени, стръмни и полегати
склонове с различно изложение спрямо слънчевото греене, почвената
и растителната покривка създават големи промени в съотношенията на
климатичните елементи. Тези различия проличават ясно в годишния
ход на двата по-важни климатични елементи — температурата и вале-
жите.
Температура. В Рила с изкачване на височина ярко е изразено
непрекъснатото спадане на температурата. Средно то е с 0,5° на всеки
100 м. Спадането има различен ход по северните и южните склонове,
което е свързано с особеностите и силата на слънчевото греене, но съ-
щевременно зависи и от годишните времена. В обсега на Рилския масив
най-висока средна годишна температура има Благоевград (12,6°), раз-
положен в югозападното подножие на планината, а с най-ниска сред-
на годишна температура в цялата страна е в. Мусала (2,9° под нулата).
С тази си температурна стойност той наподобява тундровите области
отвъд полярната окръжност. Средните температури през най-студения
месец са сравнително ниски както по билото на планината, така и в
оградните високи котловини: Самоковска, Говедарска, Разложка. Най-
ниска средна месечна температура през зимата има в. Мусала (11,8° под
нулата през м. февруари), а най-висока Благоевград (1,2° над нулата
през месец януари). На в. Мусала даже и през летния период се случват
дни през юли и август, когато температурата спада под нулата. Отчетена
е абсолютна минимална температура на рилския първенец през февру-
ари (31,2° под нулата). В оградните затворени котловини в подножието
на Рила също се отчитат сравнително ниски температури. Това се дъл-
жи на спускането от околните височини и задържането в полето на сил-
но изстуден въздух, който поради характерните за тези места мъгли не
може да бъде затоплен от слънчевото греене. През такива зимни дни в
Самоков и Разлог времето е мъгливо, температурата е по-ниска, откол-
кото във високите оградни планински склонове и заравнености, където
е слънчево и не толкова студено. При тези условия зимно време скиори-
те и туристите в планината се радват на хубаво време и техните лица
бързо обгарят от ултравиолетовите лъчи. Такова обратно на нормалния
температурен порядък състояние наричаме температурна инвер-

24
сия. Високопланинският пояс на Рила се отличава с най-голям брой
мразовити дни у нас. Средно се падат 250 дни в годината или малко
повече от 8 месеца, когато температурата е под 0°. Установено е, че
средната продължителност на свободното от мраз време през годината
на х. Мусала е само 84 дни. Това трябва да се взема под внимание от
туристите при тяхното излетуване в Рила. За разлика от планината в
Благоевград има 221 дни без мраз.
Средните температури през най-горещия летен месец в Рила се
колебаят от 5° по билото до 23° в южното подножие. Най-голямата го-
рещина настъпва в Благоевград, който има средна юлска температура
23,2°, а най-прохладно е лятото на в. Мусала, който има средна темпе-
ратура през август само 5,3°. Абсолютната максимална температура,
измерена на в. Мусала, е 18,7°, докато в Благоевград е отчетена двой-
но по-висока температура с 39,9°. Въпреки това слънчевото греене по
билото на Рила е много интензивно. Макар че не се чувствува голяма
горещина поради чистия и рядък въздух, ултравиолетовите лъчи оказ-
ват своето химическо влияние върху човешката кожа и върху расти-
телността. При ясно време небето изглежда яркосиньо, а контурите на
предметите изпъкват по-рязко.
Разликата между температурата на най-студения и на най-топ-
лия месец, известна като годишна амплитуда на температурата, е
важен климатичен показател. За билните части на Рила е установена
сравнително малка годишна амплитуда на температурата (в. Мусала
17,1°), което е типично за високите планини и за морските страни. От
друга страна, изпъква едно чувствително закъсняване на температур-
ния минимум и максимум с близо цял месец, което е също присъщо за
тези области. В оградните котловини обаче се установяват по-големи
температурни амплитуди (Самоков 20,8°, Благоевград 22°).
Високопланинският пояс на Рила се отличава с големи темпера-
турни колебания през денонощието, свързани при ясно време със сил-
но слънчево облъчване и бързо нощно излъчване на топлината. Поради
тези причини и особено когато температурата се колебае по-често око-
ло 0°, физическото изветряване на голите скали е много интензивно.
Валежи. Рила изпъква като кондензатор на водните пари и пред-
ставлява указател за времето на населението в оградните котловини.
Под влияние на основния поток на въздушните маси от запад, югоза-
пад и юг Рила изпъква с по-голяма облачност и мъгли през преходните
сезони. Мъглите са опасни през всички

25
годишни времена и понеже във високопланинския пояс са много често
явление, даже и през лятото, те представляват главната опасност за ту-
ристи и скиори. Това налага добра маркировка на пътеките във високия
пояс и особено добра подготовка по ориентиране и четене на топографска
карта.
При изкачването си на височина по рилските склонове влажните
въздушни маси се кондензират,поради което изпъква друга закономер-
ност — валежите нарастват на височина. Това увеличаване на валежите
обаче не винаги е равномерно, нито пък непрекъснато, а зависи и от други
условия. Средно взето, в пояса от 1800 до 2400 м падат най-изобилните
валежи в Рила, които са едни от най-високите в България. На в. Мусала
се измерват годишно 1155 м валеж — на второ място след Черни връх в
нашата страна, а в Благоевград пада по-малко от половината на това коли-
чество — само 535 мм годишно.
Голяма част от валежите поради ниските температури в Рила падат
във вид на сняг. Снежната покривка се запазва във високопланинския пояс
до края на м. юни. Това обстоятелство има голямо значение за речния от-
ток и се отразява благоприятно на водоснабдяването, силодобиването и
напояването. Немалко е значението му за скиорството, което може да се
практикува от началото на ноември до края на юни. В случая трябва да се
вземат под внимание и естеството и състоянието на снежната покривка.
Билото на в. Мусала е свободно от постоянна снежна покривка око-
ло два до три месеца. Най-рано се покрива със сняг през септември, а най-
късно се освобождава през юли. През някои години се случва снеговалеж
и през август. От целия годишен валеж на в. Мусала 80% е във вид на сняг.
Докато в Кочериново са установени средно само 14 дни с непрекъсната
снежна покривка, а в Ситняково 144 дни, то на в. Мусала те са 233 дни.
Дебелината на снежната покривка в Рила е голяма, но доста променлива.
Средно от многогодишни данни е установено, че тя се колебае от 60 до
180 см във високия пояс. Тя е до голяма степен повече зависима от ре-
лефа и преобладаващите ветрове, отколкото от големината на снежните
валежи. Затова повечето от седловините, циркусите и коритните долини
са по-силно заснежени, отколкото откритите денудационни заравнености
и заоблени върхове.
По подветрените склонове на стръмните откоси на циркусите се
образуват снежни козирки, които често дават начало на лавини. Лавини
падат и по стръмните и полегати планински склонове при благоприятни
метеорологични условия. Разли-

26
чават се главно прашни лавини при снеговалеж и студено време и
влажни лавини при внезапно затопляне на времето. Те представляват
голяма, макар и рядка опасност за скиори, туристи и работници из
високата планина през зимата и пролетта. Срещу лавинната опасност
единствената по-сигурна мярка засега поради все още недостатъчно
наблюдения е да се избягват лавиноопасните места. Движението по
зимните маршрути да става винаги със специална екипировка, пре-
димно по скалистите гребени и била, като се избягва прекосяването на
стръмните планински склонове.
Рила поради голямата надморска височина и ледникови форми е
известна с многобройните си снежни преспи (соспи). Това са снежни
навеи в циркусите и улеите, които поради своята дебелина при големи
наклони със северно изложение вследствие слабо слънчево нагряване
се превръщат в зърнест сняг и лед и по-мъчно се топят. Някои преспи
в по-усойните места в циркусите на Мусала, Черна поляна, Дамга,
Равничал и др. се запазват през някои години до края на август, а при
редки случаи новият сняг ги заварва. Тези летни преспи придават на
Рила облика на снежна планина, което е правило и прави впечатление
на много пътешественици и излетници.
Тази особеност на Рила е доказателство, че нейният най-висок
пояс се приближава до съвременната снежна граница, която е мал-
ко над 3000 м. Следователно този пояс се намира понастоящем в пе-
риглациалната област, характерна с дълготрайна снежна покривка, с
голям брой мразовити дни и с интензивни колебания на температура-
та около 0°.
Интересно явление в Рила през зимния период е заскрежава-
нето. То покрива горската растителност, телефонните стълбове и ги
прави с причудливи очертания.
Обилното слънчево греене, чистият и свеж въздух, както и сла-
бата облачност и неголяма мъгливост на среднопланинския пояс на
Рила са й спечелили славата на прочута климатична курортна област.
Голямо предимство имат местностите с южно изложение, които имат
по-продължително слънчево облъчване и по-благоприятни климатич-
ни условия,отколкото тези със северно изложение. Такива са напри-
мер Юндола, Лееве, Нестеница, Трещеник, Торица, Семково, Чакали-
ца, Хърсово, Демирево и др., които все още не са достатъчно оценени
и използувани. Летовищата Говедарци, Боровец и Георги Димитров
поради северното си изложение губят част от предимствата си.

27
 Хидрография. Една от прелестите на Рила планина се крие в
нейното водно богатство. На него тя дължи и името си. Изобилните
валежи, наличието на изключително водонепропускливи скали и гео-
морфоложките особености на планината обуславят многобройните из-
вори, ручеи, потоци, реки, езера и мочурища. Характерът на тези води
е също различен, тясно зависим от климата, релефа и растителността.
Рила с характерната си масивна разчлененост представлява мно-
го важен хидрографски възел в нашата страна. От нея извират едни от
най-дългите и пълноводни реки на Балканския п-в. По нейното било
минава главният вододел на Балканския п-в, който разграничава Чер-
номорския от Беломорския водосборен басейн.
Единствената рилска река, която се влива чрез р. Дунав в Чер-
номорския басейн, е Искър. Тя се образува от трите Искъра — Черни
(Прави), Леви и Бели Искър.
Черни Искър отводнява северния склон на Мальовишкия дял на
Северозападна Рила. Извира от езерото Чанакгьол. В горната част го
наричат Прави Искър. От Лакатишка Рила получава единствен по-го-
лям ляв приток — р. Лакатица. Той приема няколко пълноводни десни
притоци, като Урдина, Мальовица, Преките реки, Лопушница и Леви
Искър и тече през Говедарската котловина. Леви Искър се образува
от Долна и Горна Лява река и събира водите си от северния склон на
Маринковица и Водния чал (Средна Рила). Целият басейн на реката
е включен в забранената водоохранителна зона. Бели Искър води на-
чалото си от Канарското езеро и след като направи голям завой, има
почти праволинейно течение от юг на север. Събира се с Черни Искър
пред Дервишкия пролом и двете реки образуват Главния Искър — най-
дългата наша вътрешна река (373 км). В него се влива над Самоков
значителният десен приток Самоковска Бистрица, която прибира во-
дите на седемте Мусаленски езера. Пълноводието на Искър осигурява
съществуването на нашия най-голям язовир „Искър” и същевременно
най-голям езерен басейн в България.
Към Беломорския басейн се оттичат: Марица — най-дългата
река на Балканския п-в (525 км). Тя отводнява почти цялата северна
половина на Източна Рила. Отличава се с ранно лятно пълноводие по
време на бързото топене на снеговете и изобилните пролетни валежи
и със зимно маловодие поради снегозадържане. Извира от три езера,
разположени в циркуса между върховете Близнаците, Маришки чал и
Манчо. По-значителните й притоци са: Ибър, Долнобанска Бистрица,

28
Стара река, Крива река и Яденица. Река Марица образува интересния
пролом Момина клисура между Рила и Средна гора. Места отводнява
югоизточните склонове на Рила. Образува се от Черна и Бяла Места.
Черна Места се нарича в горното си течение Софандере, а началният
й поток — Ражавица. Отводнява циркусите между Равни чал, Сиври-
чал и Каменити чал. Бяла Места се образува от р. Ропалица и Джее-
немдере. Буйната и пенлива Ропалица събира водите на Грънчарица и
Янчова река. В Бяла Места се влива пълноводната Баненска река. Бяла
и Черна Места се събират източно от Якоруда. По-значителен приток
на уголемената р. Места е Белишка река. Към Струмския водосборен
басейн се оттичат реките от западните и югозападните склонове на
Рила. Джерман извира от живописната група на Седемте езера и се
влива южно от Бобошево в Струма. Тя приема няколко рилски прито-
ка, между които: Валявица, Овчарица, Горица, Отовица и пълновод-
ната Станкедимитровска Бистрица, която извира от западния склон на
в. Дамга, прекосява мочурливата местност Голямо Пазардере и приби-
ра водите на няколко странични циркусни езера. Влива се в Джерман
в центъра на гр. Станке Димитров. Рилска река е централна река на
Рилския масив. Тя извира от сърцето на Средна Рила — от циркуса
на Рибните езера и служи за граница между Северозападна, Средна
и Югозападна Рила. Най-голям ляв приток на Рилска река е Илийна.
Тя води началото си от Синьото езеро, разположено в циркуса между
Мермера и Черна поляна. Реките Рилска и Илийна получават много-
бройни притоци, които се отличават с големия си увес, буйно течение,
с много прагове и водопади. При с. Рила реката напуска планината и
навлиза в Кочериновската алувиална равнина, преди да се влее в Стру-
ма. По нейната долина е прокарано удобно и асфалтирано шосе до
Рилския манастир. Благоевградска Бистрица извира от южния склон
непосредствено под Голям Мечи връх от буен извор. В нейния басейн
липсват циркусни езера. Тя е сравнително по-маловодна и поройна в
средното си и долното течение. След голямото наводнение през 1954
г. нейното долно течение бе коригирано и укрепено. Градевска река е
образувана от Осеновска река и Еловица, които извират от Капатниш-
кия дял на Югозападна Рила. Тя служи за граница между Рила и Пи-
рин. Отличава се с поройния си характер и се влива в Струма срещу
Симитли. През лятото водите и почти изчезват в изобилните наноси,
които запълват широкото й речно легло.

29
 Минералното езеро в циркуса на Преките реки

Своеобразна прелест придават на Рила многобройните й раз-

нообразни по форма, размери и дълбочина високопланински езера.
Почти всички рилски езера имат ледников произход и се намират над
горската граница. Те са разположени по циркусните дъна поединично
или на групи, стъпаловидно или венцеoбразно. Въз основа на досе-
гашни проучвания е установено, че в Рила съществуват 189 циркусни
езера с най-различна големина. Освен тях има няколко езера с море-
нен, тектонски и свлачищен характер. В Средна Рила се намира най-
голямото циркусно езеро в България и на Балканския п-в — Смрадли-
вото езеро, а в Източна Рила е най-високо разположено циркусното
езеро — Леденото езеро (2709). До края на юли, а понякога и средата
на август по бреговете му се белеят преспи, които обаче само през
някои години биват заварвани от новия сняг. Най-известните езерни
групи в Рила са: Седемте езера, Урдините, Мусаленските, Маричи-
ните, Якорудските и Рибните. Някои от рилските езера са прочути с
рибното си богатство —

30
балканска и американска пъстърва. За правилното използуване на вод-
ното им богатство с оглед нуждите на силодобиването някои циркусни
езера, като Голямото Рибно езеро, Смрадливото и Карагьол, са преграде-
ни с язовирни стени. Особена прелест сред рилската природа има наше-
то първо и най-голямо изкуствено планинско езеро — язовир „Бели Ис-
кър”. Тoй е разположен в коритната долина на едноименната река близо
до горната граница на иглолистната гора.
За водното богатство на Рила имат значение още просторните мо-
чурища. Те заемат предимно слабо наклонените заравнени билни части
на Рилския масив. Най-големи мочурища (торфеници) има при изворите
на р. Голям Ибър (Чалтъка), Пазардере, Янчова река, Бели Искър, Кра-
варско дере.
Разнообразните климатични условия и сложният релеф на Рила
се отразяват върху режима на рилските реки. Те се отличават със свoето
пълноводие в края на пролетта. Това се дължи на постепенното разтопя-
ване на дебелата снежна покривка. През есента и особено през зимата
са маловодни, защото първоначално валежите са по-слаби, а по-късно те
падат предимно във вид на сняг и по-малките реки и езерата замръзват.
Реките в Рила имат голям наклон, буйно течение, разнообразено с
прагове, бързеи и водопади. Най-известен рилски водопад е Костенец-
кият до топломинерален извор в летовището Г. Димитров, а най-гoлям е
Скакавишкият — недалеч от х. Скакавица. Тези особености на главните
рилски реки се използуват за нуждите на водното ни стопанство. За водо-
снабдяване, силодсбиване и напояване най-много са използувани досега
водите на р. Рилска и Бели Искър. Предстоящо е включването на водите
на останалите големи рилски реки — Марица и Места. Най-известни
са електроцентралите и язовирите по р. Рилска и притоците й. Най-ви-
соко разположеният язовир у нас и на Балканския п-в е язовир „Калин”
(2400м). Неговите води, свързани с водите на язовир „Карагьол”, под-
хранват ВЕЦ „Каменица”, „Пастра” и „Рила”. Общата мощност на тази
водна каскада е 25 000 квт. В ледниковата долина на Бели Искър е из-
граден едноименният язoвир,свързан с водопровод със София. Той оси-
гурява на столичани изобилна студена и бистра вода, за каквато могат
да мечтаят много столици по света. Освен за водоснабдяване водите на
този язoвир се използуват и за силодобиване в новата ВЕЦ „Бели Искър”
и старата ВЕЦ „Мала църква”.Тяхната обща мощност е 24 000 квт.
Растителност. Всички посетители на Рила при изкачване на пла-
нината са забелязали характерното разпределение на ней-

31
ната растителност на височинни пояси, което е явно отражение на кли-
матичните промени. Не по-малко значение има изложението на планин-
ските склонове. По северните склонове горският пояс достига много
по-голяма височина, отколкото по южните. За сметка на това тревистите
площи имат противоположно разпределение: по-малко по северните, а
повече по южните склонове. Докато в южните предели на Рила поради
по-топлия климат са проникнали и някои субтропични видове, по бил-
ните й части са разпространени алпийски и полярни видове. Тази осо-
беност се дължи на историческото развитие на растителността в Рила,
свързана с климатичните промени през кватернера.
Рилската растителност има не само научно, но и голямо стопанско
значение. Нейните широколистни и особено иглолистни гори, разноо-
бразни билки и тучни пасища съставляват важни елементи от национал-
ните ни богатства.
В Рила се очертават следните два главни растителни пояса: горист
и тревист.
Рилското подножие и речните разширения заедно със селищата
се включват в пояса на обработваемите земи. Тук преобладават кафяви-
те горски и канелените почви, които на места, особено в югозападните
части на Рила, са силно еродира-ни поради обезлесеността, стръмния
наклон и поройните валежи.
Гористият пояс започва над подножието и свършва към 2000 м
височина. В зависимост от изложението и морфоло-жките особености
на склоновете на север той достига до 2300 м, а на юг едва 1900 м. Това е
най-обширният растителен пояс в Рила, съставен предимно от иглолист-
ни видове: черен бор, бял бор, бяла мура и особено смърч и ела. Долната
граница на този пояс е заета от широколистни видове: бук, габър, ясен,
бреза и др. Горският пояс над 1500 м е характерен с хубавите си горски
поляни и с богат подлес, съставен от храстите на боровинки, малини и
различни горски цветя. В него изпъкват горските тъмноцветни почви.
На горната горска граница е разпространен нискораслият силно разкло-
нен бор — клекът.
Единични клекови гнезда заедно с храстите на хвойната надмина-
ват даже 2500 м височина. Клекът доставя главния горивен материал в
рилските хижи. Неговите формации са много трудно проходими. По до-
лината на р. Самоковска Бистрица изкуствено е засадена лиственицата.
Тревистият пояс в Рила обхваща алпийските пасища. Те заемат
билните заравнени части на планината (ча-

32
 Язовир „Калин”

ловете) и припечните склонове. Всред тревистия пояс се издигат ка-

менисти върхове, по които растат лишеи, мъхове и други нискорасли
растения. Алпийският пояс в Рила е представен от интересна леднико-
ва флора: алпийските върби, алпийска роза и многобройните камено-
ломки, които растат в скалните пукнатини и процепи. Изобилствуват
още лилавият минзухар, солданелката, тинтявата, омайничето. В Рила
единствено у нас са запазени рилската иглика, рилският ревен, рил-
ското подрумиче.
Животински свят. Подобно на растителността под влияние
на височинните климатични и почвени пояси и животинският свят в
Рила показва характерно разнообразие и разпространение с промяна
на височината. Най-типични за високата планина са: сърната, еленът
и дивата коза. Техният брой е много намалял поради непрекъснатото
им избиване. От хищниците са застъпени вълкът, мечката, лисицата,
дивата свиня. Те намират убежище в непристъпните и усойни части
на планината. От

33
гризачите най-разпространени са: заекът, катерицата, лалугерът, пол-
ската мишка, а от насекомоядните — къртицата и таралежът. Птичият
свят в Рила е разнообразен. Над високите рилски върхове прелитат:
брадатият лешояд, черният орел, соколът, ястребът. В девствените бо-
рови и букови гори особена примамка за ловците представлява дивият
петел — глухарят. Многобройни са също и пойните птици. От влечу-
гите се срещат: гущерът, смокът, пепелянката и усойницата. Макар и
многоводна планина, Рила поради голямата й надморска височина и
студен климат е сравнително бедна на риба. Най-известна е пъстър-
вата, която обитава бързотечните рилски реки и някои от циркусните
езера. Особено многообразен и богат е светът на рилските насекоми.
Исторически бележки. В народните борби през повече от хи-
лядолетие Рила планина е била средище на българския дух. Важно
място в историята на България заема Рилският манастир — най-го-
лемият и добре уреден наш манастир, превърнат от 1961 г. насам в
национален исторически музей. В Рила са намирали сигурни убежи-
ща борците за народна свобода — хайдутите, македонските револю-
ционери и народните партизани. Самоковци първи в нашата най-нова
история завоюваха чрез изборна победа през 1910 г. комунистическо
управление — Самоковската комуна. В Разложко прогресивното ма-
кедонско движение даде скъпи жертви през славното Септемврийско
въстание — 1923 г. В този край се организираха първите партизани
против фашистката робия и хитлеристката окупация. В западните
рилски подножия загина между Благоевград и Бараково Никола Пара-
пунов, организаторът и ръководителят на въоръженото съпротивител-
но движение в Пиринския край. Геройски загинаха в борбата против
фашизма за свободата на трудещите се Атанас Янчев, Георги Топалов,
пом.-политически комисар на четвърта оперативна зона, и много други
борци. Особено се прослави Рило-Пиринският отред начело с леген-
дарния Желю - Васил Демиревски, който загина геройски в Отечес-
твената война в боевете за изгонване на хитлеристите от Югославия.
В източните дялове на Рила действуваше отредът „Панайот Волов”,
който поддържаше връзката между Средна гора, Рила и Родопите и
самоковските партизани. В долината на р. Рилска се развиха жестоки
битки за унищожението на хитлеристките и жандармерийските части.
Сполучлива партизанска акция беше унищожаването на хитлеристкия
обект при спирка Жабокрек. Много от високопланинските хижи пос-
лужиха за подслон на партизаните през суровите зимни дни.

34
 За увековечаване чутовния подвиг на славните партизани, падна-
ли в жестока борба за свободата на нашия народ и за социалистическото
развитие на нашата скъпа родина, са издигнати поредица от скромни
паметници по долината на Рилска река — при Жабокрек и моста на пар-
тизаните в с. Стоб, между Бараково и Благоевград, между Предела и
Разлог, в с. Белица, с. Якоруда и др. В добре уредените музеи в Благоев-
град, Станке Димитров, Самоков и Разлог, както и в Рилския манастир
посетителите с много нагледни средства и документи ще се запознаят
с героичното минало на рилското население и настоящото развитие на
този планински край.
Стопанско значение. Рилският масив се слави най-много с гор-
ската си покривка, с алпийските си пасища и с водното си богатство.
От останалите стопански отрасли, свързани с растениевъдството,
трябва да се спомене за прочутите рилски картофи, за известния рилски
лен и за висококачествения тютюн по западното рилско подножие, за
малините и хмела в Самоковско и Долнобанско.
Особено значение придобива Рила планина като обект за тури-
зъм и летуване. В почивните домове в Говедарци, Боровец, летовище
Георги Димитров и Юндола намират отмора хиляди трудещи се. Много
посещавани са също почивните станции в Самораново, Сапарева баня,
Долна баня. Цяла поредица от ученически и пионерски лагери дава въз-
можност на подрастващото поколение да укрепне и да заобича хубава-
та рилска природа. Многобройните хижи улесняват хилядите туристи,
алпинисти, скиори и участници в екскурзионното летуване да опознаят
Рила.
За развитието на вътрешния и международния туризъм в наша-
та страна Министерският съвет излезе със специално постановление, с
което Рила планина се определя за национален обект за туризъм и ле-
туване. Идейният проект е вече готов и в близко бъдеще ще бъде приет
и ще започне неговото осъществяване. В него се предвиждат следните
по-важни мероприятия:
А. Създаването на един вътрешен шосеен пръстен, за който ще се
използуват някои от сега съществуващите пътища и шосета. Те ще се
свържат с нови и ще обособят този пръстен, който ще минава през висо-
ката част на планината. Той ще започва от Самоков през Говедарци, ще
се използува старият изоставен път за х. Мечит и през в. Мечит и Коби-
лино бранище ще слезе на Партизанска поляна. Оттам по сега съществу-
ващото шосе през Рилския манастир ще продължава до водослива

35
на р. Рилска и р. Илийна при Кулата. Оттук ще върви срещу течението
на р. Илийна по сега съществуващия път, който ще бъде поправен и
чрез тунел под прохода Кадиин гроб ще слезе в долината, на р. Дин-
ков дол — при летовище Семково. След това ще продължи покрай
х. Семково за х. Трещеник, ще се свърже с шосето от с. Белица за х.
Борис Хаджисотиров— язовир „Бели Искър” — Самоков. Малко след
х. Борис Хаджисотиров този вътрешен шосеен пръстен ще напусне
горния път и по стария Кайзеров път по южните и източните скло-
нове на върховете Овчарец и Песоклива вапа ще излезе на седлови-
ната Заврачица и покрай х. Заврачица по долината на р. Марица ще
се отправи към Кантона, откъдето ще се насочи към Боровец и ще се
съедини с външния шосеен пръстен. Предвижда се също една магис-
трала по билната част на планината, която ще свързва вътрешния шо-
сеен пръстен от седловината Заврачица в източна посока през в. Васил
Коларов — Крива река — Куртово с Юндола. Множество лифтове и
въжени пътнически линии ще улесняват изкачването на туристите и
летовниците по върховете и ще обслужват ски-пистите и ски-плацо-
вете. Първата пътническа въжена линия Боровец—в. Ястребец е вече
в строеж.
Б. Създаването на четири големи летовищни комплекса. Пър-
вият и най-големият ще обхване Боровец през местността Варника,
Соколец, селата Бели Искър, Мала Църква и Говедарци, южните скло-
нове на Лакатишка Рила и ще достигне до местността Паничище.
Вторият ще се развие около Рилския манастир, Партизанска поляна
и Кобилино бранище. Третият -в южните склонове на планината —
около летовище Семково и х, Трещеник и четвъртият в Източна Рила
— около Сестримска Крива река, Чаира, Куртово и Юндола.
Друго едно мероприятие, което ще улесни и осигури безопас-
ното излетуване на туристи и скиори в Рила планина, е зимната мар-
кировка на пътищата, която се осъществява от ЦС на Българския ту-
ристически съюз и в близките една-две години ще бъде окончателно
завършена.

36
 ПЪТЕВОДИТЕЛ

Макар силно разчленена и висока планина, Рила става все по-

достъпна както за пешеходните, така и за моторизираните туристи.
Тя е заобиколена от един външен шосеен пръстен, по който са разпо-
ложени главните изходни пунктове за посещение на планината. Този
шосеен пръстен започва от Самоков в източна посока през курорта
Боровец (10 км), с. Долна баня (18 км), гара Костенец (8 км) до гара
Белово (20 км), а оттам в югозападна посока през курорта Юндола (22
км), с. Якоруда (24 км) стига до Разлог (30 км). От Разлог продължава
в западна посока, минава през седловината Предела и стига до с. Си-
митли (56 км), където в северна посока върви по долината на р, Стру-
ма и притока й Джерман и стига до Благоевград (18 км) и гр. Станке
Димитров (36 км). Оттук в източна посока през с. Сапарева баня и
Клисурската седловина продължава, за да се свърже с началния пункт
Самоков (42 км). Общата дължина на този външен шосеен пръстен
възлиза на около 280 км. Състоянието на шосетата с изключение на
участъка гара Белово през Юндола до с. Якоруда е много добро.
Единственият шосеен път, който пресича планината от север
към юг, е пътят от Самоков през с. Бели Искър, х. Борис Хаджисо-
тиров, с. Белица за гр. Разлог. Участъкът от този път от ВЕЦ „Бели
Искър” до х. Борис Хаджисотиров е забранен поради това, че минава
през охранителната вододайна зона на Рилския водопровод за София.
Много други пътища навлизат дълбоко в планината и улесня-
ват достъпа с моторни превозни средства. Те са шосетата: с. Говедар-
ци по долината на р. Черни Искър”за Централната планинска школа
„Мальовица” и х. Вада; с. Говедарци -дворец Овнарско; Боровец по
долината на р. Марица към х. Заврачица; Боровец — дворец Ситняко-
во — дворец Саръ-гьол; Сестримо — Чаира — Юндола — Куртово;
Якоруда — Трещеник; с. Белица — летовище Семково; Благоевград
по долината на р. Благоевградска Бистрица до Карталска поляна; с.
Кочериново — Рилски манастир — Парти-
37
38
занска поляна; с. Самораново по долината на р. Станкедимитровска Би-
стрица до местността Самоковището и с. Сапарева баня — местността
Гюндера над Паничище.
Състоянието на тези пътища с изключение на пътя с. Кочериново
— Рилския манастир не е добро.
Като допълнителна връзка за достигане на някои изходни пункто-
ве за Рила планина служат и жп линии София—Пловдив в участъка гара
Костенец — гара Сестримо — гара Белово; София — Кулата в участъка
гр. Станке Димитров — Благоевград — гара Симитли и теснолинейната
жп линия от гара Септември или Пазарджик — Добринища в участъ-
ка Велинград — спирка Лютово през най-високата гара в България —
Аврамови колиби (1267 м) до Якоруда — Разлог.
Освен това почти всички изходни пунктове за планината са свър-
зани с редовни автобусни съобщения от съответните клонове на ДАП в
София, Самоков, Станке Димитров, Благоевград, Разлог и Велинград.
Цялата тази шосейна и жп мрежа, както и редовните автобусни съобще-
ния правят Рила планина достъпна от всички страни.
Най-удобният и пряк път от София за Рила планина е през гр. Са-
моков. Пътуването става с автобусите на ДАП, чиято автостанция „Из-
ток” се намира на площад Орлов мост. Пътят е в източна посока по шо-
сето за гр. Пловдив. Един километър пред с. Горубляне пътят за Самоков
се отделя вдясно. Тук има бензиностанция. Шосето пресича с. Горубляне
и в южна посока край Централната детско-юношеска екскурзионно-ту-
ристи-ческа станция и през моста на канала Панчарево—Бояна излиза
на Панчаревското езеро — една малка част от хидровъзела „Искър”. В
малкия парк до язовирната стена се намира Панча-ревската минерална
баня. След като шосето прекоси долната част на селото, все край язовир-
ното езеро непосредствено след бетонният мост на р. Бистрица, вляво от
пътя на брега на езерото, се намира ресторант „Лебед”, след това плажът
Панчарево, а на горния край на езерото е ВЕЦ „Кокаляне”. След с. Кока-
ляне шосето навлиза в Панчаревския пролом на р. Искър, който отделя
Лозенската планина (на изток) от Плана планина (на запад). На 18-ия
км вляво през реката върху скалите стърчат развалини от крепостта на
болярина Урвич от Втората българска държава, а вдясно на склона на
Плана планина в едрата букова гора е закътан Кокалянският манастир.
По-нататък се издига внушителният паметник на наши трудоваци.
На 29-ия км е ВЕЦ „Пасарел” с малкия пасарелски язовир, чиито
води навлизат в тунел, за да стигнат турбините на ВЕЦ „Кокаляне”.

39
 Малко след.с. Пасарел шосето напуска брега на р. Искър и се
изкачва вдясно по склона на Плана планина, за да излезе при язовир
„Искър” — най-големият язовир на нашата страна. Той заема площ
повече от 30 кв. км. Язовирното езеро е дълго 12 км, широко 6,5 км и
събира 673 млн. куб. м вода. Езерото е богато с риба — шаран, кефал,
бяла риба и други видове.
Освен за енергодобив и за изкуствено напояване на Софийско-
то поле язовир „Искър” служи и за водоснабдяване на столичния град
и Кремиковския металургичен комбинат. Езерните води заляха селата
Шишманово, Калково и Горни Пасарел и техните землища. В езерото
— недалеч от стената, стърчи желязобетонна кула, чрез която се отвеж-
дат езерните води до турбините на ВЕЦ „Пасарел”. Оттук се открива
широка панорама към високите била на Средна и Източна Рила.
Шосето за Самоков продължава все по западния бряг на язо-
вирното езеро край изкуствено насадени борови и брезови горички
и достига до бившото училище на с. Калково, което е превърнато от
Балкантурист на хотел-ресторант „Щъркелово гнездо”. Тук посетите-
лят ще намери приятна обстановка и прекрасен изглед към езерото.
По-нататък пътят за Самоков продължава край р. Искър, минава край
малкия курортен комплекс „Дългата поляна”, пресича р. Палакария и
стига Самоков.
I. САМОКОВ
Град Самоков е входната врата на Рила планина, град на тури-
зма и ски-спорта, град на първата комуна на Балканите. Той е възел на
следните пътища: за София — 62 км, за Станке Димитров — 42 км, за
Боровец — 10 км, за гара Костенец — 36 км, за с. Говедарци — 13 км.
Градът е средищен изходен пункт за излетуване в Рила през курортите
Боровец и с. Говедарци. Свързан е с автобусни съобщения с всички
околни селища.
Историческото минало на града се губи някъде в края на Втора-
та българска държава. Прочут е бил с железодобивната си индустрия,
откъдето е получил и името си.
В епохата на Възраждането градът е играл важна роля в борбата
ни за черковна свобода. Бил е важен културен, търговски и промишлен
център. Славата на самоковските резбари и зографи се е разнасяла по
целия Балкански полуостров, а самоковското желязо било ненадмина-
то. Самоков е родно място на Константин Фотинов — основателят на
периодичния печат
40
у нас, на Христо Максимов — основател на учителския съюз, на Авк-
сенти Велешки — борец за черковната ни свобода, на легендарния Ча-
кър войвода — борец срещу тиранията на турските бейове и български
чорбаджии, на нашите големи възрожденски художници Димитър и За-
хари Зограф, на Никола Образописов, на Станислав и Атанас Доспевски
и др. дейци.
В града са запазени много старини: дървеният иконостас на Мит-
рополитската черква, който е неповторим шедьовър на нашето резбар-
ско изкуство; Бельовата черква отпреди турското робство с оригинални
иконописи от онова време; голямата чешма в центъра на града, дело на
неизвестен майстор; Байракли джамия — реставриран паметник на ар-
хитектурата и строителното майсторство и ценна сбирка от стенописи
на самоковски художници.
В народния музей „Захари Зограф” са събрани доста исторически
ценности, между които е първата българска печатница, докарана тайно
в града преди Освобождението от Никола Ка-растоянов; първият писан
училищен правилник на дъска отпреди повече от 100 г. и др. Полити-
ческият отдел на музея още не е напълно подреден и оформен. В него
са показани материали от образуването на партийната организация в
Самоков до ден днешен, от първата и втората Самоковска комуна, от
Септемврийското въстание — 1923 г. и от борбата за сваляне мо-нархо-
фашистката власт през 1944 г.
През последните години Самоков прерасна от малък занаятчий-
ски град в промишлен център. Лененият комбинат е най-голямото пред-
приятие от този род на Балканите. Текстилните предприятия ДИП „Са-
моковска комуна” — за вълнени платове, и ДИП „Борис Хаджисотиров”
— за памучни тъкани са гордост на града.
Боровата гора до града, прохладните води на Искър, свежият боров
въздух и прекрасната гледка към планината дават основание да смятаме,
че скоро Самоков ще стане прекрасен планински курортен център.
В града има туристическа база за 50 души с туристически клуб.
Необходимите сведения за туристи и скиори могат да се получат
в туристическата канцелария, планинската спасителна служба и турис-
тическата база.
От Самоков могат да се предприемат много полудневни и едно-
дневни екскурзии из близката околност.
1. До местността Бяла поляна. — 2 ч.
2. До Голяма и. Малка Луковица,— 1 ч 30 м.

41
 3. До местността Куруджичкото — 1 ч 30 м.
4. До Ловджийския кладенец в местността Варника — 2
ч.
5. До местността Пашаница — 1 ч 30 м.
6. До Шишманов рид, откъдето се открива една от най-
хубавите панорами на Рила — 2 ч 30 м.
Името на Шишманов рид според легенди се свързва с борбите
на последния български цар — Иван Шишман, по тези земи.

II. ГОВЕДАРЦИ

Намира се на 13 км в югозападна посока от Самоков в долината

на р. Черни Искър. В поречието на тази река има пет села — Бели
Искър, Мала църква, Маджаре, Говедарци и Доспей махала, наричани
с общото име Искровете. Последните три села са закътани в долина,
заградена от изток, юг и запад от величествената верига на Мальо-
вишкия дял на Рила, а от север — от спокойните очертания на ниската
и разлата Лакатишка Рила. Тази долина има малко мъгливи дни през
годината и това я прави удобна за курортно място. Близостта на с. Го-
ведарци до планината, здравият климат, просторните гори и китните
поляни, хубавите терени за ски и ски-пистите са му създали име на
туристически, скиорски и курортен център. В идейния проект за Рила
като национален обект за туризъм в тези край са предвидени много
строежи.
Говедарци се намира на 1160 м н. в., има птт станция, хотел и
ресторант и бързо се благоустроява и разхубавява. Свързано е със Са-
моков и София с редовни автобусни съобщения.
В красивате околности на селото могат да се предприемат при-
ятни полудневни и еднодневни излети.
1. До местността Средонос — 2 ч.
2. До хижа Мечит — 2 ч.
3. До двореца Овнарско — 1 ч 30 м.
4. До местноста Гьолечица — 1 ч 30 м.
5. До долината на р. Лакатица — от 1 до 3 ч.
Говедарци е средищен изходен пункт за излети из Северозапад-
на и Средна Рила.

42
43
 II-1 — Говедарци — хижа Мечит — връх Мечит — заслон
Кобилино бранище — Рилски манастир — 10—11 ч
Пътят от с. Говедарци за Рилския манастир през х. Мечит започ-
ва от центъра на селото в югозападна посока по шосето за двореца Ов-
нарско. На 1 км от центъра непосредствено след стопанските сгради
на ТКЗС се отделя вляво шосе, което води за почивните станции. Те
отстоят на 800 до 1200 м от разклонението на пътищата. От тях нагоре
вдясно от реката и непосредствено до ски-пистата води стръмна пъ-
тека, която в горната си част пресича на два пъти шосето и за 1 ч 30 м
отвежда до х. Мечит.
За х. Мечит се отива по шосето за двореца Овнарско, което лъ-
катуши през картофени ниви, ливади и малинови насаждения. На 2 км
от селото вляво се отделя път, който продължава край малкия параклис
в южна посока около 1 км. По него се стига до гората. Тук има чешма.
Пътят за х. Мечит се изкачва по склона и прави много завои. (Вдясно
в гората се отделя широк коларски път, който навлиза дълбоко в до-
лината на Потока Джупаница.) Пътят за хижата продължава нагоре с
остри завои, пресича на две места ски-пистата и наново прави остър
завой вдясно. Оттук вляво в южна посока се отделя път, който води
по западния склон на долината на р. Юрушка, прекосява северните
склонове на в. Будачки камък и се отправя към местността Средонос.
Пътят е хубав, панорамен и удобен за еднодневни излети от с. Гове-
дарци. От завоя след около 700—800 м се излиза на широката поляна
Говедарнико, на чийто северозападен край е построена х. Мечит.
До х. Мечит по описания път се стига за 2 до 2 ч 30 м.

II-1 а — хижа Мечит

Тя е масивна каменна сграда на 1755 м н. в. Състои се от суте-

рен и етаж. Построена е през 1951 —1952 г. от Върховния комитет за
физическа култура и спорт за нуждите на ски-състезателите. Хижата
е обзаведена с легла и е отворена през цялата година за посетители.
Могат да се подслонят 40—50 души. Стопанисва се от самоковското
туристическо дружество „Рилски турист”.
Хижата може да се използува и от ловците, тъй като е разполо-
жена в едродивеновото стопанство “Краището”, .в което освен сърни
има и диви петли (глухари).

44
 Хижа Мечит

От хижата се виждат в. Мальовица, циркусът на Седемте езера,

Лакатишка Рила и на изток Мусаленскотo било. От хижата може да се
отиде до Средонос, Будачки камък, Лопушките реки и двореца Овнар-
ско.
От х. Мечит за Рилския манастир се отива в южна посока през го-
лямата поляна Говедарнико. На горния край на поляната при партизан-
ските гробове пътят се разделя. Вляво коларският път слиза в долината
на р. Юрушка. Край потока нагоре има пряка, но стръмна пътека, която
извежда под в. Голям Мечит. Там тя се съединява с редовния път.
След партизанските гробове пътят за в. Г. Мечит завива рязко на-
дясно и на следващия завой се разделя наново. Десният път слиза в
долината на р. Голяма Лопушница. (По пътеката в долината може да се
отиде за Кобилино бранище. От тази пътека се отделя друга вдясно за
Лопушки връх и долината на р. Малка Лопушница.) Левият път про-
дължава за в. Г. Ме-

45
46
чит с много серпентини. Има няколко преки пътеки, които значително
съкращават пътя. По този път някога се стигаше с превозни средства
до седловината Кобилино бранище. Сега шосето е в много лошо със-
тояние. Под върха пътят прави голяма серпентина и излиза на седло-
вината между върховете Будачки камък на североизток и Г. Мечит на
югозапад. Оттук се открива хубава гледка към долината на р. Леви
Искър, Скакавците и Мусала. Пътят в югозападна посока прави още
серпентини и високо прекосява в. Г. Мечит по южния склон. От пътя
се отделя пътека, която излиза на върха. От него се откриват на юг,
изток и запад море от върхове, а на север — китната долина на Ис-
кровете, Лакатишка Рила, Самоков, язовир „Искър”, Витоша и Средна
гора. В далечината на север е веригата на Стара планина.
За Кобилино бранище се слиза на превала след Г. Мечит и с два
завоя се изкачва на безименен връх.
Оттам в югозападна посока с 3—4 серпентини се слиза към
главната вододелна седловина Кобилино бранище, където пътят на-
пуска билото на планината. В западна посока има слабо очертана пъ-
тека, която води през Лопушки връх, Попова капа и Страшното езеро
за х. Мальовица. По седловината пътят преминава в слабо очертана
пътека, която на места се губи в тревата и мочурите. На седловината
към склона на Водния чал се намира заслонът Кобилино бранище.
От х. Мечит до в. Мечит се стига за около 2—2ч 30 м, а оттам до
заслон Кобилино бранище — за 1 ч 20 м.
Зиме преминаването на в. Мечит трябва да става по самия ръб,
като се следи маркировката. Да се внимава за навеищата и козирките,
защото има голяма опасност от свличане на лавини.
При мъгливо време от безименния връх да се държи западна по-
сока до първата седловина, след това южна до намаляване на големия
наклон и югозападна до заслона.

II-1 б — Заслон Кобилино бранище

Заслонът Кобилино бранище е построен от ВКФС през 1956 г.
на 2145 м н. в. Той е малка дървена постройка, която може да подсло-
ни 20—25 души. Не е обзаведен и няма домакин.
На изток от седловината Кобилино бранище, през която минава
главното Балканско вододелно било, е долината на р. Леви Искър. Тя
попада в забранената зона. На юг от заслона има пътека, която води
през Водния чал и Маринковица на х. Рибни

47
48
езера. В северозападна посока ниско по склона на Лопушки връх има
слабо очертана пътека, която води през циркуса на Поповокапските
езера, в. Попова капа, Страшното езеро и Прекоречките циркуси за х.
Мальовица.
Пътят за Рилския манастир е в западна посока по долината на
потока. Върви се в начало по левия, а после по десния му бряг, минава
през м. Влашки колиби, редки клекови групи и поляни и за около 40

мин стига до Сухото езеро. То е разположено на 1892 м н. в. и е едно

от най-ниските езера в Рила планина. През големи суши в края на сеп-
тември притокът на вода е по-малък от подземния му отток и езеро-
то пресъхва. Просмуканата вода извира югоизточно над Партизанска
поляна. Долината на Сухото езеро е типична ледникова с характерни
прагове.

49
 От Сухото езеро пътят за манастира продължава в западна—
югозападна посока през вековна борова гора. Минава покрай заслона
Сухото езеро, прекосява южните склонове на Купените (тази част от
пътя зимно време е лавиноопасна) и зигзагообразно през местността
Къркулиците стига на Партизанската поляна до горския дом.
На северозапад от поляната над върховете на стройните вековни
смърчове се открива величествена гледка към най-красивите и мъчно-
достъпни върхове у нас: Иглата, Двуглав, Злия зъб, Орловец и Елени
връх, чиито южни склонове са най-големите алпийски стени у нас.
От Партизанската поляна за Рилския манастир се отива по шосе
(7,5 км). Пешеходците да използуват стария сенчест път, по който се
стига до Студената чешма. Оттук вдясно се отделя пътека, по която се
стига до гроба на св. Иван Рилски. Тази пътека продължава в западна
посока по склона и през постницата „Св. Лука” се съединява с шосето
на 1 км преди Рилския манастир при големия моренен вал.
Целият път от с. Говедарци до Рилския манастир се изминава за
около 10—11 ч.
От с. Говедарци за Рилския манастир има още един път, който
не е много известен. Той е по-къс и лек. От с. Говедарци се минава по
шосето до дворец Овнарско (7 км). Оттук по вододелния рид, наречен
Голия рид, между р. Малка Лопушница и Първа Прека река се продъл-
жава в южна посока до главното било между Лопушки връх и Попова
капа и се спуска в циркуса на Поповокапските езера. Оттук се върви
край потока по левия бряг до Сухото езеро и по описания вече път до
Рилския манастир. Стига се за около 8 ч.

II-2 — Говедарци — заслон Страшното езеро

За Страшното езеро се отива по шосето за двореца Овнарско.

Малко пред двореца се напуска шосето, минава се през открита поля-
на (пътеката е почти без наклон) и се продължава за р. Мальовица и
Урдина река. При двореца вляво на 8—10 мин от поляната се отделя
стръмен каменист коларски път, който нагоре се разделя на няколко
места. Пътят за Страшното езеро е винаги вдясно, докато се стигне
Първа Прека река. С пресичането на реката се напуска коларският път
и през поляната в западна посока по тясна пътека се изкачва малкото
било, след това по билото, обрасло с гъсти клекове, и по западния му
склон

50
се навлиза в долината и се достига Средна Прека река. Тук от северо-
западна посока идва пътека от долината на Крайна Прека река, която
се съединява с описаната пътека. От това място нагоре пътеката е по
десния бряг на реката, а след около 10 мин минава по левия бряг, пре-
сича дълга поляна, обградена с клекове, и излиза при Йончевото езеро

(за около 2—2 ч 30 м от двореца Овнарско).

Езерото носи името на самоковския художник планинар Христо
Йончев-Крискарец. То се намира на 2103 м височина и дава началото
на Средна (Втора) Прека река.
От Йончевото езеро нагоре пътеката продължава от западната”
страна на езерото, прави няколко завоя, напуска клековите гори в сла-
бо заоблена стъпаловидна коритна долина и край изправените ори-
ентировъчни камъни излиза на леко очертана седловина пред дълбок
скалист циркус. (Дотук може Да се движи, макар и трудно, товарно
животно.)
По-нататък пътеката, почти неочертана, слиза надясно в цир-
кусното скалисто дъно и се изкачва стъпаловидно, след което се на-
сочва по каменист улей с малко езеро и по западния му бряг излиза
при заслона Страшното езеро за 1 ч 30 м.

II-2а — заслон Страшното езеро

Заслонът Страшното езеро е построено от ВКФС през 1950 г.

на 2465 м н. в. Постройката е каменна с малко преддверие и стая с
двойни нари за около 18 души. Служи за подслон и база за изкачване
на околните върхове. Заслонът не е обзаведен и няма пазач. На 20 м
пред заслона е хубавото и дълбоко циркус-

51
но езеро. Менящите се багри на водите му, грамадните голи скалисти
чукари, надвиснали над него, острите контури на Купените и тиши-
ната, която цари наоколо, смайват всеки посетител. В Рила няма друг
кът, в който да са събрани на едно място толкова разнообразие и кра-
сота.
Заслонът Страшно езеро е възел на пътища, които водят за: х.
Мальовица — 1 ч 30 м; за х. Мечит — 5 ч; за Попово-капски езера — 1
ч 30 м; за заслона Кобилино бранище — 3 ч; за заслона Сухото езеро
— 2 ч 30 м; и двореца Овнар-ско — 2 ч 30 м.

II-3 — Говедарци — хижа Мальовица

Една от най-посещаваните хижи в Рила планина е х. Мальовица

поради това, че в нейните околности се намират най-хубавите върхове
с големи и труднодостъпни алпийски стени и е важен възел на турис-
тически пътища.
От с. Говедарци за х. Мальовица се отива по два пътя — през
двореца Овнарско и през горския пункт Гьолечица.

А. През двореца Овнарско за хижа Мальовица

Пътят от с. Говедарци до двореца Овнарско е лошо поддържано
шосе. В частта към билото то е с доста голям наклон и с остри завои.
Дължината му е 7 км. Пред двореца пътеката за х. Мальовица се отде-
ля от шосето, минава през поляната, слива се с дълбоко изровен път
и следи склона с много наклон. Вляво се отделят дърварски пътища,
между които е и този за Страшното езеро. След преминаване на двете
Преки реки пътят се разделя. Левият се изкачва и навлиза в долината
на Крайна Прека река, като оттам водят пътеки за Йончевото езеро,
Свинското езеро и Меча поляна, а десният, който е за х. Мальовица,
леко се спуска надолу. След като се премине Крайна Прека река, пъ-
тят отново се разделя. Десният — немного утъпкан, води по склона в
западна посока и през малки мочурища излиза на шосето Гьолечица
— ЦПШ „Мальовица”, а левият след леко изкачване и със слаб на-
клон достига местността Плана при малкото поточе Ръждавица. Тук
се кръстосват много пътища и пътеки. На не повече от 100 м, вдясно
по склона е шосето за Гьолечица. Над него успоредно е старият път за
х. Мальовица. Друг коларски път слиза към шосето и на стотина ме-
тра по него вдясно пътеката се отбива, за да изведе пътника за около

52
30—40 мин. в долината на Урдина река. За да се стигне оттук до Ма-
льовица, може да се мине по шосето, но по-удобен е старият път, кой-
то е по-пряк.
От двореца Овнарско до ЦПШ „Мальовица” се стига за 1 ч 30 м
до 2 ч. Пътят е маркиран. Вода има по целия път.
Централната планинска школа „Мальовица” (бивш Централен
алпийски лагер) е построена от ВКФС през 1952 г. на 1700 м н. в. в
местността Меча поляна. До 1956 г. там се обучаваха алпинисти, а
сега е школа за инструктори по туризъм и алпинизъм.
Бързото разрастване на туристическото движение у нас, както
и нарасналите нужди за международния туризъм наложиха изграж-
дането на нови модерни битови сгради. Близо до старите дървени по-
мещения на школата се изграждат нови масивни и снабдени с всички
удобства сгради за Планинска школа и Международен лагер, които
към края на 1964 г. ще бъдат готови да посрещнат първите щастливи
курсисти и гости от чужбина.
От поляната и терасите на постройките в. Мальовица има вели-
чествен изглед.
Пътят за х. Мальовица, която се вижда оттук, е в южна посока.
Той леко лъкатуши между редки вековни смърчове и мури и навлиза
в пояса на клека, който край пътя и реката е изсечен за дърва. Вляво
склонът на билото Ръждавица е килим от клекова гора, а вдясно по
склона на Калбура са учебните скали на школата, по които са накаца-
ли самотни борове. След около 1,5 км пътят става пътека и минава по
левия бряг на реката. Пътеката е камениста и стръмна.
Разстоянието от школата до х. Мальовица е около 3200 м с раз-
лика във височината 290 м и се изминава за 50 мин.

Б. През местността Гьолечица за хижа Мальовица — 2 ч 30 м

С моторно превозно средство за х. Мальовица може да се стигне
до ЦПШ „Мальовица”.
Преди да се влезе в с. Говедарци, при училището се тръгва по
дясното шосе, което минава през махала Симоновци на село Говедар-
ци и през с. Доспей махала. След селото пътят лъкатуши през лива-
ди и пасища и все в югозападна посока се отправя към местността
Гьолечица. Венецът от най-красивите рилски върхове, които се сливат
със синевата на небето, гористите склонове и тучните ливади правят
панорамата пленяваща.

53
 Шосето напуска малкото поле, наречено Мокра ливада, и навли-
за в гората. Панорамата изчезва, като само тук-там през пролуките на
боровете се показва някой връх. На 3 км от селото вдясно от шосето
е военното рибно стопанство и почивна станция. По-нататък шосето
криволичи между леко очертаните долове и след още 3 км достига
местността Гьолечица. Тук е бараката на охраната на рилския водо-
провод и почивната станция на финансовите служители при столич-
ната община. Шосето се разделя. Дясното веди за Урдина река, х. Вада
и х. Седемте езера, а лявото — за ЦПШ „Мaльовица”. На 1,5 км от
шосето вдясно и на задния край на поляната е летният детски лагер на
М-во на строежите. След поляната, наречена Гумното, шосето прави
няколко серпентини и след голям изкоп излиза на местността Плана,
където прави рязък завой надясно и по склона на местността Петлите
високо над р. Мальовица излиза при ЦПШ на БТС на Меча поляна
(1700 м).
От с. Говедарци до местността Гьолечица разстоянието е 6,5 км,
а оттам до школата — 4,5 км. Шосето от с. Говедарци до ЦПШ „Ма-
льовица’’ е развалено - не е добре чакълирано, а пътят от Гьолечица до
х. Вада е каменист и само в отделни участъци чакълиран, но все пак
може да се използува от моторни превозни средства.

II-3 а — хижа Мальовица

Намира се на 1992 м н. в. в коритната ледникова долина на р.

Мальовица в подножието на върха със същото име. Построена е от
самоковското туристическо дружество „Рилски гурист” с ценната фи-
нансова помощ на туристическото дружество „Голо бърдо” - гр. Пер-
ник, през 1934 г. Тя е на два пъти разширявана и преустроявана. През
1961 г. ЦСПС построи пред хижата кухня, столова и таванско поме-
щение за обслужващия персонал. Хижата е построена върху долинен
праг по левия склон на долината. Тя е сравнително добре обзаведена,
има постоянен персонал и база на Планинска спасителна служба. От-
ворена е за посетители през всички годишни времена и може да при-
юти до 100 души.
Хижата е важен изходен пункт за най-красивата част на Рила
— за каменните великани Мальовица, Елени върх, Орловец, Злия зъб,
Двуглав, Купените, и е възел за много туристически пътища.
От нея могат да се предприемат следните излети:

54
 Хижа Мальовица

II-4 — хижа Мальовица — заслон Страшното езеро — 2 ч

Пътеката за заслон Страшното езеро започва от хижата в източ-

на посока, преминава р. Мальовица, извива на североизток и с диа-
гонално леко изкачване по западния склон на в. Черната скала през
скални блокове и клек излиза на старата пътека, която започва от до-
лния край на поляната под хижата. (За товарни животни се използува
тази пътека). Оттук нагоре пътеката е много стръмна и зигзагообразно
се изкачва край р. Малка Мальовица, докато стигне на голяма зарав-
неност — поляна, заобиколена с клек. Тук е началото на висящата
ко-ритна ледникова долина на р. Малка Мальовица. Пътеката пресича
потока и по левия му бряг край клека след не повече от 100 м завива
вляво на изток и след нови 150 м взема южна посока, минава край съв-
сем малко езерце и оттам в югоизточна посока, слабо очертана, след
две серпентини се насочва

55
към седловината южно от в. Ръждавица. В западна посока са Камил-
ските езера. Този циркус от юг е обграден от в. Камилата, а от запад
— от в. Черната скала.
От седловината Ръждавица в югоизточна посока се открива ши-
рок циркус, изпълнен с грамадни скални блокове, който от юг се за-
гражда от върховете Ловница, Иглите и Големия Купен. По на изток се
виждат Средния и Малкия Купен и Голяма Попова капа. Пътеката се
спуска в източна посока и пресича каменните грамади, между които
се провират водите на малко поточе, водещо началото си от Тихото
езеро. По-нататък пътеката се изкачва по северния склон на голяма
гърбица и влиза в малка котловина с плитко езеро.
Оттук край южния бряг на езерото в източна посока стръмно и
зигзагообразно през скални блокове пътеката, слабо очертана, излиза
на по-горното стъпало при красивото Минерално езеро и след това
по северния му бряг по тревист улей излиза при Страшното езеро, на
чийто северозападен бряг на малка височина е построен заслонът.
Маркировката от х. Мальовица до заслон Страшното езеро е до-
бра — железни колове и малки купчини камъни върху скалите. Стига
се средно за 2 ч.
Връщането обратно за х. Мальовица от опитни туристи и ал-
пинисти може да стане по венеца от върхове, които ограждат от юг
Прекорешките циркуси, — Голяма Попова капа, Купените и Ловница
(виж маршрут II-6).

II-5 — хижа Мальовица — върховете Ловница, Злия зъб,

Орловец — 3 ч 30 м
От хижата пътеката води в южна посока край реката. След око-
ло 200 м минава от лявата й страна и през грамадни скални блокове
стига първия долинен праг. По средата на скалния праг в западна по-
сока леко очертана по склона пътека извежда към Мальовишките езе-
ра, Ушите и подножието на в. Мальовица. Пътеката за в. Мальовица
и в. Злия зъб продължава в южна посока вдясно от реката. След като
се излезе на втория долинен праг при показалеца, вляво се отделя пъ-
теката за Злия зъб и Орловец. Тя стръмно се изкачва между скалните
грамади по югозападния склон на в. Камилата и през няколко прага се
стига до циркуса между в. Камилата от север и Орловец и Злия зъб от
юг. Оттам през скални блокове се стига почти в дъното на циркуса при
заслона БАК. Този заслон представлява голяма

56
 Злия зъб и Орловец, гледани от Ловница

паднала от склона на в. Орловец скала с надвес. Отстрани е подзидана

с камъни. При лошо време могат да се подслонят 7—8 души. Зимно
време заслонът се засипва от сняг. До него се стига за 1 ч 20 м до 1 ч
40 м.
В югоизточна посока се излиза до Прозореца между в. Злия зъб
и в. Ловница. В южна посока се спуска Белия улей, по който, макар
трудно и опасно от свличащи се камъни, може да се слезе към Пар-
тизанска поляна. Не препоръчваме на обикновените туристи такова
слизане. От дясната страна на Белия улей се намират Дяволските игли
— едни от най-мъчно достъпните алпийски стени у нас. Вляво в из-
точна посока се изкачва в. Ловница и по-нататък може да се направи
траверс през Купените и в. Голяма Попова капа до заслона Страшното
езеро (виж маршрут II-6).
Пътеката за в. Злия зъб и в. Орловец от заслон БАК е почти в
южна посока. Изкачва се по сипея към Прозореца между два-

57
58
та върха. От прозореца в южна посока се спуска Синия улей, вляво от
който се издига в. Иглата и Двуглав. Вляво от Прозореца край южната
стена на в. Злия зъб по слабо очертана пътечка се стига до малка пло-
щадка, под която се намира Халката — интересно пробита от природ-
ните сили скала. От тази площадка започва изкачването на в. Злия зъб.
За по-голяма сигурност изкачването трябва да става с въже.
От хижата до върха се стига за 2 ч - 2 ч 30 м.
Изкачването на в. Орловец става пак от Прозореца между два-
та върха, но вдясно - в западна посока. Лятното изкачване става по
стръмния югоизточен тревист склон, а зимно време по самия скален
ръб, защото склонът е лавиноопасен. Западно от върха са двата скални
зъбера Петлите, а южно под върха в тревистия улей на малка тераса е
гробът на Димитър Спространсв, паднал в подножието на скалите.
Докато Злия зъб има пирамидална скалиста форма, то темето
на Орловец е куполообразно и тревисто. От двата върха се открива
прекрасна панорама на всички страни. Особено замайваща е гледката
в южна посока към дълбоката коритна долина на Рилска река. Това е
един лабиринт от настръхнали скали, игли и бездънни улеи, над който
алпийските гарги кръжат. Слизането по тези улеи е опасно от камено-
пади. Те се наричат с общо име Злите потоци.
За да се изкачи Иглата, от Прозореца между Злия зъб и Орловец
трябва да се слезе по Синия улей до нейната основа и оттам да се ата-
кува или от цепката между нея и Двуглав, или по южния й ръб.
Достигането на в. Двуглав става също от Прозореца, като се
прекоси стръмният сипей в югоизточна посока към подножието на
Халката и оттам се върви в южна посока по острия скалист гребен до
върха. За да се стигне неговото подножие, трябва да се спуска пак от
Халката по улея в югоизточна посока, наречен Дяволски улей, край
източната му стена — до неговото подножие. Оттук към Двуглав по-
чват няколко тура.
Преминаването на в. Орловец в западна посока през Петлите
е доста тудно. Петлите се прекосяват от юг. След като се стигне най-
ниската част на гребена, в северна посока по каменистия сипей може
да се слезе в долината на р. Мальовица или да се продължи в западна
посока по билото за Елени връх и в. Мальовица.
Това преминаване не определяме в часове, защото зависи из-
ключително от опитността на хората.

59
 II-6 — хижа Мальовица — заслон БАК — Купените — Голя-
ма Попова капа — заслон Страшното езеро — 4—5 ч
От хижата до заслон БАК пътят е описан в маршрут II-5. От за-
слона в североизточна посока — през Ловнишкия превал се минава за
Прекорешкия циркус и Страшното езеро. Пътят за Купените и Голяма
Попова капа е в източна посока по широкия гръб на в. Ловница. От
върха в югоизточна посока по стръмния тревист склон се слиза при
Иглите, които се прекосяват от юг и все в източна посока по южния
склон на масива се изкачва на Големия Купен, прекосяват се Средния
и Малкия Купен (също от юг) и след това в северозападна посока се
изкачва в. Голяма Попова капа, чийто двоен връх е свързан с тясно
скалисто ръбче. От върха по широкия скалист гръб в западна посока
се слиза към заслона Страшното езеро. По билната част на маршрута
вода няма. Преминаването на целия пътстава за 4—5ч.

II-7 —хижа Мальовица — връх Мальовица — 2—2 ч 30

мин

От х. Мальовица за в. Мальовица до втория праг в коритовидна-

та долина на реката пътят е даден в маршрута II-5.
От показалеца при втория праг пътеката продължава в южна по-
сока до коритната задънка на Мальовишката ледникова долина. Тук
нейният наклон рязко се увеличава и тя зигзагообразно се изкачва по
склона от лявата страна на потока, който слиза от циркуса на Еленино-
то езеро. Пътеката е само за пешеходци. По каменни стъпала, ронлив
моренен насип и много зиг-заги за около 20 мин пътеката извежда все
край потока до езерото. Елениното езеро има бъбрековидна форма и
е разположено зад циркусен праг на около 2500 м н. в. От неговия за-
паден бряг се открива прекрасна гледка към в. Орловец, чиято мощна
каменна снага се оглежда в кристалните му води.
Зимният път за върха е от западния край на езерото по малкия
дол. който се спуска между в. Мальовица и скалистия гръб южно от
езерото, след това се изкачва гърба и по него се стига билото, а оттам
и върхът.
Лятната пътека за върха е от източната страна на езерото. Тя се
изкачва зигзагообразно между скалите в южна посока, после завива
в западна посока и през грамада от скални късове излиза на билото.
Оттук се вижда Рилският манастир.

60
 Връх Мальовица, гледан от Орловец

В югоизточна посока по билото по слабо очертана пътека за 5—6 мин

се отива до Елени връх, от който се открива величествена и незабра-
вима гледка към долината на Рилска река и каменното царство на Зли-
те потоци.
Пътеката за в. Мальовица продължава по тясното каменисто
било в северозападна посока и с излизането й на широкото върхово
гърбище завива надясно. Все край пропастта тя стига пирамидата на
в. Мальовица. От върха се открива величествена гледка към всички
посоки. На изток са красавците Орловец и Злия зъб, Камилата, Лов-
ница, Купените и Голяма Попова капа. В дъното изпъква Мусаленския
рид с върховете Алеко, Мусала, Близнаците, Манчо, Маришки чал,
Овчарец и Ковач. На юг е цяла Средна Рила, на запад са Дамга, Калин
и Поли-чите, а на север — китната долина на Искровете, спокойните
очертания на Лакатишка Рила, Витоша и в далечината — веригата на
Стара планина.
Колкото красив и могъщ изглежда върхът от север, толкова без-
интересен е от запад — широк тревист склон.

61
62
 Североизточната стена на в. Мальовица е една от най-големите
и мъчно достъпни алпийски стени у нас. Дълги години нейното изкач-
ване беше проблем, който занимаваше и нашите, и чуждестранните
алпинисти. Многото опити за нейното изкачване останаха несполуч-
ливи до паметната 1938 г., когато нашите смели алпинисти Констан-
тин Саваджиев и Георги Димитров Стоименов при лошо време за два
дни я покориха. Днес нашите добри майстори на скалата я изкачват
само за 2 ч 30 м.
Зимното изкачване на върха трябва да става по новата зимна
маркировка, тъй като голяма част от пътя е лавиноопасен.

II-8 — хижа Мальовица — Мальовишките езера — 1 ч

Пътеката започва северозападно от хижата, прави няколко сер-

пентини из клека и се насочва към сипея под голямата скала, наречена
Куклата. От подножието й нагоре пътеката е стръмна и камениста,
прекосява два улея и излиза на тревиста заравненост, наречена Мальо-
во поле. Оттук в югозападна посока високо над циркуса, слабо очерта-
на, пътеката постепенно се изкачва и излиза на седловината между в.
Мальовица и Ушите, отдето в западна посока се спуска във висящата
коритна долина на Малка Урдина река.
Пътеката за езерата е в южна посока по тревистата заравненост.
Тя слиза в долчинка, в която извира малко поточе, продължава в южна
посока и край друг поток стига долното циркусно езеро, което е за-
рибено с дъгова пастърва. В удължен скалист циркус близко едно до
друго по-нагоре има още две по-малки езера.
Пътеката за Мальовишките езера е известна като Заешката пъ-
тека — по прякора на бившия домакин на хижата Васил Бибин — За-
яко. Зимно време тя не се използува, защото в горната си част е ла-
виноопасна. Изкачването до езерата и слизането оттам зиме става от
първия долинен праг на р. Мальовица в западна посока между двата
потока, които се спускат от езерата.
От Мальовишките езера може да се отиде към Елениното езеро
и в. Мальовица. Очертана пътека няма, но се използува стръмният ку-
лоар между в. Мальовица и скалата Орлето. От прозореца над кулоара
в югоизточна посока се слиза на Еленино езеро, а в югозападна посока
по самия ръб може да се изкачи в. Мальовица, но това изкачване е
само за опитни планинари.

63
 От Мальово поле и Куклата в югоизточна посока се открива
една от най-хубавите панорами в Рила. Дълбоката Мальовишка доли-
на прави върховете сякаш по-високи и склоновете по-стръмни. Най-
внушителна е гледката към венеца бележити върхове, който започва с
Голяма Попова капа от изток, Купените, Ловница, Злия зъб и Орловец
с Петлите и завършва на запад с Мальовица и нейната посестрима
Малка Мальовица.
II-9 — хижа Мальовица — заслон Страшното езеро — връх
Голям Мечит — хижа Мечит — 8 ч
Пътят от х. Мальовица до заслона Страшното езеро да се про-
следи по маршрут II-4.
От заслона Страшното езеро пътеката пресича потока, който из-
тича от езерото, изкачва се край скалите и излиза на заравне-ността
северно от езерото. В горния й ляв ъгъл тя завива на североизток и
излиза на широкия каменист гръб, който се спуска западно от в. Г. По-
пова капа. Тя е слабо очертана и се намира само по ориентировъчните
купчини камъни и излиза на северния склон на върха при слабо зарав-
нено място, наречено Римския друм, където е забит пътепоказател.
При сняг тази пътека се избягва, понеже е лавиноопасна, а се минава
по широкия гръб към върха и оттам по северния склон до показалеца
и Римския друм.
По-нататък пътеката, слабо очертана, продължава в източна по-
сока. Тя криволичи между малки височинки и скални блокове и слиза
към вече очертаващото се било на изток. Вдясно се образува долчин-
ка, по която тече вадичка, която се спуска по циркусната стена към
Поповокапските езера. Край нея минава пътеката за Кобилино брани-
ще и Сухото езеро.
Пътят за в. Мечит е все в източна посока по билото. Пътеката
продължава, като леко се изкачва, докато стигне първия слабо изпък-
ващ връх. От него в северна посока се спуска Голия рид, по който има
пътека за двореца Овнарско. По билото към Лопушки връх, който е
в източна посока, има маркировъчни колове, които очертават зимния
път за Кобилино бранище. Пътят за в. Г. Мечит продължава в източна
посока, изкачва в. Лопушки (върхът с дъждомера), после стръмно се
спуска по сипея и каменните ивици, за да изкачи безименният връх.
От него пътеката води все по билото и се слива със старото изровено
шосе от Кобилино бранище за х. Мечит и с. Говедарци. Продължава
се по този път все още в източна посока, докато се

64
изкачи платовидния връх, след което шосето прави две серпен-тини
и прекосява в. Г. Мечит по югоизточния му склон. Оттук в северна
посока и с много серпентини пътят води до х. Мечит, която се намира
на поляната в началото на високата гора. Пътят е безводен в участъка
от Голия рид до х. Мечит и се изминава за 8 ч.

II-10 — хижа Мальовица — заслон Страшното езеро — за-

слон Кобилино бранище — хижа Рибни езера — 10 ч

Пътят от х. Мальовица до седловината между Г. Попова капа и

Голия рид е описан в маршрут II-4 и II-9.
От седловината североизточно от Г. Попова капа и от Голия рид

в южна посока край малката долчинка се спуска пътеката в циркуса

на Поповокапските езера. От заслона Страшното езеро дотук се стига
за 1 ч 30 м. От циркуса пътеката се спуска край югозападния бряг на
долното езерце и продължава край потока, който изтича от него. Край
този поток минава пътеката за Сухото езеро.
Пътеката, която води към заслона Кобилино бранище, след
150—200 м върви край потока от малкото Поповокапско езеро, пре-
сича го и в югоизточна посока се спуска в долчинка, през която тече
малко поточе.След като премине поточето, пътеката в южна посока
след около 150 м завива на изток и без да губи височина, прекосява
южния склон на конусообразния Лопушки връх. Тук има няколко ус-
поредни пътеки, направени от добитък, които излизат на седловината
Кобилино бранище, която е гранична седловина между Средна и Се-
верозападна Рила. Наблизо е заслонът. Вода има на много места.

65
 От Поповокапските езера до заслона Кобилино бранище се сти-
га за 1 ч 30 м.
От заслона Кобилино бранище пътеката за х. Рибни езера е в
югозападна посока. Започва изкачването на мощния рид Водния чал.
След не повече от 10 мин тя се разделя. Дясната слиза до Влашките
колиби — западно в долината, а лявата продължава в южна посока, из-

качва се леко и лъкатуши през малки неравности по склона все в южна

посока и за около 1 ч 20 м излиза на Водния чал. Пътеката за товарни
животни минава по долината далече на запад и излиза на широкото
седло в южна посока от Влашките колиби.
Пътеката за р. Маринковица и х. Рибни езера следи в източна
посока високата склонова заравненост на Водния чал, после с леки
изкачвания и спускания прекосява трите върха на Водния чал и мина-
ва край няколко извора, между които е и студеният извор Камеронова
глътка. По-нататък по тревистия склон пътеката се изкачва близко до
билната част на равния и тревист планински дял Маринковица. Едва
очертана пътека по билото води за в. Възела, дето се разделя —тази в
източна посока води за Скакавците и Пряка река, а южната — за Жан-
дармите. Пътеката за х. Рибни езера продължава в югоизточна посока,
криволичи по стъпаловидния склон и постепенно слиза към широката
коритна ледникова долина на р. Маринковица (Крива река). Последна-
та част от пътеката има южна посока.
По левия бряг на р. Маринковица има пътека, която слиза в
долината на Рилската река. Пътеката за хижата продължава в южна
посока и изкачва малката гола височина, част от коритно рамо на лед-
никовата долина. Оттук се насочва ниско по западния склон на масива
Йосифица, който зимно време е лавиноопасен, и върви край източния
бряг на долното почти кръгло Рибно езеро, пресича над него реката и
стига хижата.

66
 Пътят от заслон Кобилино бранище до х. Рибни езера се изми-
нава за около 4 ч 30 м — 5 ч или общо от х. Мальовица за 9—10 ч.
Зимното преминаване на този маршрут да става по новата мар-
кировка за избягване на лавиноопасните места, особено в участъците
Страшното езеро — Поповокапските езера и Водния чал — Марин-
ковица.
По този маршрут товарно животно не може да се използува в
участъка х. Мальовица — Поповокапските езера. Вода има по целия
път.

II-11 — хижа Мальовица — заслон Страшното езеро — Су-

хото езеро — Рилски манастир — 8 ч
Първата половина на този маршрут до Поповокапските езера
е описана в маршрут II-10, а тук ще опишем само частта от пътя до
Сухото езеро,където той се съединява с маршрут II-1.
Много често, особено зимно време, преминаването от х. Ма-
льовица за Рилския манастир през в. Мальовица е твърде опасно —
особено ръбът пред върха. Предложеният маршрут, макар и малко по-
дълъг, е безопасен.
От Поповокапските езера пътеката за Сухото езеро следва по-
тока, който изтича от езерата — има пътеки от двете страни на пото-
ка. Преди да се навлезе във високата гора, вярната пътека е близо до
левия бряг на потока, слабо очертана (затова трябва да се внимава).
С къси завои тя се спуска между борове, клек и хвойна. Западно от
потока е издаденият по склона страничен връх Попова капа.
Пътеката се съединява с тази, която идва от заслон Кобилино
бранище в коритната долина при реката, която се влива в Сухото езе-
ро.
По-нататък пътят за Рилския манастир е същият, описан в марш-
рут II-1.

II-12 — хижа Мальовица — връх Мальовица — Рилски ма-

настир — 5—5 ч 30 м

Пътят от х. Мальовица до в. Мальовица е описан в маршрут

II-7.
От в. Мальовица пътеката за Рилския манастир е в западна по-
сока по широкия тревист склон край маркировъчните колове.

67
 След като се слезе на седловината (вдясно в северна посока на
около 200 м има кладенче), пътеката се изкачва по северния полегат
склон на в. Голям Мермер и излиза на билото. (От в. Голям Мермер
в южна посока, а по-ниско в югозападна посока по билото на Дългия
рид се слиза зимно време за манастира, тъй като по-долу описаната

пътека през Влашка бачия е лавиноопасна.)

Пътеката за манастира продължава в западна посока вече по юж-
ния склон близко до билото и на седловината пред в. Малък Мермер
се разделя — пътеката по билото в западна посока през Додов връх
води за Дамга, х. Иван Вазов и х. Седемте езера, а пътеката, която се
спуска по склона в южна посока, е за манастира. На седловината има
показалец. Пътеката в началото е слабо очертана, но се намира лесно
по ориентировъчните камъни. Със серпентини тя навлиза по левия
склон на очертаващата се стръмна долина на р. Малка Друшлявица.
По-ниско в буйната трева пътеката се намира по-трудно, но за ориен-
тиране служат двата оградени с камъни влашки егреци.
След като се стигне до малкия приток на р. Малка Друшлявица,
пътеката прави голяма дъга в югоизточна, южна и западна посока по
широкия тревист склон и слиза в местността Влашка бачия. До пъте-
ката има малка долчинка с извор на склона в северна посока. Оттук до
манастира вода няма.
От местността Влашка бачия пътеката, вече дсбре очертана,
взема южна посока все по левия склон на долината и излиза на билото
на Дългия рид и оттам все по него стига гората. В гората пътеката е
пак по билото, прави серпентини вляво и вдясно от него й слиза до
Рилския манастир при Самоковската (източната) врата.
Пътят от в. Мальовица до Рилския манастир се изминава за око-
ло 3 ч 30 м или общо от х. Мальовица за 5—5 ч 30 м.

68
 II-13 — хижа Мальовица — връх Мальовица — връх Дамга
— хижа Иван Вазов — хижа Седемте езера — 6 ч
От х. Мальовица до в. Дамга за х. Иван Вазов и за х. Седемте
езера се отива обикновено през в. Мальовица. (Пътят от х. Мальовица
до в. Мальовица е описан в II-7.)
От в. Мальовица в западна посока през в. Голям и Малък Мер-
мер се стига подножието на Додов връх, откъдето пътеката се изкачва
стръмно по ръба и североизточния му склон и излиза на върха. При
зимни условия преминаването на този ръб е трудно и опасно поради
това, че ръбът е много остър, а склоновете стръмни, особено южният.
Снежните козирки, които се образуват по този ръб през различните
години от различни страни, трябва добре да се оглеждат и да се търси
здравата основа на ръба.
След Додов връх започва широко тревисто било, което в нача-
лото има западна посока, а след това северозападна. Тук пътеката не е
добре очертана и при мъгла лесно може да се загуби посоката, затова
трябва да се минава винаги вдясно и близо до стръмния склон, който
се спуска към Урдините езера.
Билото постепенно се снишава, като на две места се спуска дос-
та стръмно и достига седловината пред в. Дамга, където има хубав
извор. На стотина метра югозападно от извора е пътеката, която идва
от Рилския манастир за в. Дамга, х. Иван Вазов и х. Седемте езера,
следователно оттук вляво се отива за Рилския манастир по долината
на р. Друшлявица или през в. Върла и Равна.
Местността Топилата (седловината между в. Дамга и Върла),
която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и
Елешница, е важен туристически кръстопът. На изток по описания
път се отива за х. Мальовица, на север — за х. Седемте езера и х. Ска-
кавица, на северозапад — за х. Иван Вазов, на юг за Рилския манастир
и на югоизток пак за манастира, но по долината на р. Друшлявица.
Пътеката за х. Иван Вазов е в северозападна посока. В началото
тя е почти неочертана и минава по десния бряг на поточето, което об-
разува по-нататък р. Елешница. С леко слизане след десетина минути
пътеката напуска потока и прекосява ниско югозападния и западния
склон на в. Дамга в горната част на Малко Пазардере. После се изкач-
ва малко и влиза в долината на Голямо Пазардере и оттам в западна
посока по десния бряг на р. Станкедимитровска Бистрица достига х.
Иван Вазов. От кръстопътя до хижата се върви 1 ч 20 м.

69
 Втората пътека от кръстопътя за х. Иван Вазов е в северна по-
сока по пътя за х. Седемте езера. След като се изкачи в. Дамга, на
широката седловина Раздела между върха и началото на Отовишкия
рид на пътеката има голям маркировъчен кол с няколко табели. Една
от тях сочи западна посока — към х. Иван Вазов. Пътеката, отначало

слабо очертана, слиза в долината на Голямо Пазардере и по десния

бряг на р. Станкедимитровска Бистрица за около 50 мин от показалеца
(и за 1 ч 30 м от кръстопътя при Топилата) стига х. Иван Вазов, а от х.
Мальовица за 5 ч 30 м.
Пътеката за Седемте езера от показалеца на седловината Разде-
ла минава в северна и северозападна пссока. Тя прекосява северния
склон на Отовишкия рид и се спуска до първото езеро — Сълзата,
най-високото от групата на Седемте езера. Вляво по склона са мар-
кировъчните стълбове за зимния път. По-нататък пътеката заобикаля
северния бряг на езерото, пресича оттока му, изкачва малка височина
и се спуска стръмно със завои по сипея към второто езеро — Окото.
Зимната маркировка сега е вдясно по скалистия ръб. При оттока на
второто езеро започва пътека, която в западна и югозападна посока,
през Отовишки връх води за х. Иван Вазов.
По-нататък пътеката е по десния бряг, а после вляво от потока,
изтичащ от второто езеро, и се спуска стръмно до третото езеро —
Бъбрека.
Край източния бряг на езерото в северна посока по маркировъч-
ните колове води пътека, по която за 1 ч 30 м се стига х. Скакавица.
От езерото Бъбрека пътеката за х. Седемте езера е в североиз-
точна посока по склона, слиза при четвъртото езеро — Близнака, пре-
сича оттока му и слиза при петото езеро — Трилистника. Тук пътеката
пресича потока, изтичащ от източната му

70
71
страна, и по левия му бряг слиза при шестото езеро — Рибното и по
неговия източен бряг стига х. Седемте езера. В подножието на корит-
ната задънка се синее седмото — най-ниското езеро от групата.
Пътят от х. Мальовица през в. Мальовица, в. Дамга до х. Седем-
те езера се изминава за 6 ч.
Горепосоченият маршрут в по-голямата си част минава по бил-
ната част на планината (главния Балкански вододел), затова е пано-
рамен. От в. Мальовица до в. Дамга на всички страни се откриват
прекрасни гледки.

II-14 — хижа Мальовица — Урдини езера — хижа Седемте

езера — 5 ч 30 м — 6ч
Този маршрут е сравнително по-лек и по-безопасен зимно вре-
ме, отколкото маршрутът през в. Мальовица. При него се избягват из-
качването на в. Мальовица и ръба на Додов връх и трудното ориенти-
ране около в. Дамга.
От х. Мальовица по Заешката пътека се излиза на Мальово поле,
а зимно време — по долината на р. Мальовица до първия коритен
праг, след което в западна посока (вдясно от потока, който се спуска от
Мальовишките езера) се върви и оттам в югозападна посока (вдясно
от тях). И при двата случая трябва да се достигне седловината между
в. Мальовица и Ушите. Двете пътеки дотук са слабо очертани.
От тази седловина, която представлява тясно ръбче, в западна
посока към циркуса на р. Малка Урдина слиза слабо очертана пътека.
Между грамадните скални блокове, паднали от западните склонове
на оградните върхове, има проправена от овчарите криволичеща пъ-
тека, маркирана с малки купчинки от камъни. Тя излиза на тревиста
полянка. После пътеката прави голяма дъга в югозападна посока, за
да се избягнат големите канари от срутището под Ушите, и слиза при
изворите на р. Малка Урдина. Това са няколко големи извора с извън-
редно студена вода.
По-нататък пътеката, вече добре очертана, слиза все по левия
бряг на реката. В долната си половина — по коритния долинен праг
до Урдина река, тя е доста стръмна. Тук се съединява с пътеката, която
идва от м. Яворова поляна. След това пътеката започва да се изкачва
срещу течението на реката, от двете страни на която има пътеки, но
за предпочитане е пътеката отляво. Оттук на 10 мин път се стига до
водослива на ня-

72
колко потока, които образуват реката. (Край потока, спускаш. се от
лявата страна, има пътека в почти южна посока. Тя извежда на седло-
вината между в. Мальовица и в. Голям Мермер за около 1 ч и 30 м. От
лявата страна на средния поток има пътека, която води за южните Ур-
дини езера.) Край най-десния поток, който се спуска твърде стръмно,
за половин час все от лявата му страна се излиза на циркусен праг. Тук

потокът тече тихо и прави много завои. От двете страни на потока има
едва забележими пътеки, които за 20 мин отвеждат до езерото под в.
Дамга. Край североизточния бряг на езерото има пътека, която се из-
качва със серпентини по широкия каменист склон. В горната си част
по тревист терен пътеката излиза на билото на Зелени рид и пресича
пътеката, която идва от в. Дамга. От езерото дотук се върви 30—35
мин. Оттук в западна посока може да се отиде за 15 мин до седловина-
та Раздела. В източна и после в североизточна посока по Зелени рид
се слиза към Урдина река и с. Говедарци.
Пътят за х. Седемте езера по описвания маршрут е в северна
посока. Като се изминат стотина метра, тя завива право на запад —
северно от главното било и по широка заравненост слиза към циркуса
на р. Прави Искър и край десния бряг на потока се стига до горното
Чанакгьолско езеро. По-нататък пътеката обикаля по източния и се-
верния бряг на езерото, пресича оттока му и в западна посока излиза
на билото северно от скалистия в. Харамията. При летни условия се
върви на север по билото, където добре очертана пътека криволичи
между билните скали и слиза на х. Седемте езера.
При зимни условия тази пътека не може да се използува. Слиза
се отбилото под в. Харамията в западна посока в малка

73
долчинка и после в северозападна посока по склона се върви до хи-
жата.
Пътят от х. Мальовица по описания маршрут до х. Седемте езе-
ра се изминава за около 5 ч 30 м—6 ч.
II-15 — хижа Мальовица — хижа Вада — хижа Ловна —
хижа Скакавица
Този маршрут се използува предимно от курсистите на ЦПШ
„Мальовица”, чуждестранните групи, летуващи в школата, както и
студентите от ВИФ като безопасен зиме, понеже целият път минава
през висока гора.
От х. Мальовица се върви по течението на р. Мальовица до
ЦПШ. Оттам пътят продължава по шосето за с. Говедарци. На 200 м
от школата вляво се отделя слабо очертана пътека, маркирана с жъл-
та боя. Пътеката постепенно слиза високо по десния бряг на р. Ма-
льовица през рядка борова гора и стига до моста на реката, като се
съединява с широк коларски път, идващ от дворец Овнарско и водещ
за Урдина река. По този път се стига до моста в м. Яворова поляна —
50—55 мин.
От моста по левия бряг на реката започва широк шосиран път,
който отвежда в долината на р. Черни Искър. На 250 м вляво от пътя
се отделя пътека, маркирана с жълта боя, която косо се изкачва на
невисокото било вляво. По-нататък пътеката леко слиза, пресича ко-
ларски пътища, като по един от тях достига пътя от с. Говедарци за х.
Вада. По този път след 400— 500 м се стига х. Вада — 40 мин от моста
на Урдина река.
Пътят за х. Ловна, който е същевременно и за х. Седемте езера, е
в западна посока, преминава по мост р. Прави Искър и с няколко завоя
излиза на главното Балканско вододелно било в м. Урсус вада — 30
мин.
Оттук за х. Ловна има два пътя.
Първият. Старият път излиза покрай Урсус вада на широката
поляна Говедарника. От тази поляна в западна посока пътеката леко
слиза и през Бързанска поляна стига в долината на р. Джерман, където
е построена х. Ловна.
Вторият път е по канала, който довежда водите на р. Джерман
с тръби, за да се влеят във водите на р. Прави Искър и отправят за
софийския водопровод. И по двата пътя от Урсус вада до х. Ловна се
стига за 40 мин. Пътеката е маркирана с табели и боя. Вода има.

74
 От х. Ловна за х. Скакавица пътеката е в северозападна посо-
ка, докато излезе на малката височина, дето тя се разделя. Лявата се
изкачва в южна посока и води за х. Седемте езера, дясната е за Пани-
чище и с. Сапарева баня, а тази в западна посока е за х. Скакавица.
Пътеката с леки изкачвания и сли-зания през високата борова гора лъ-
катуши, пресича малки поточета, съединява се с пътеката, която идва
от езерата по Сухия чал, и стига х. Скакавица за около 1 ч.
Пътят е маркиран добре с табели и жълта боя. Вода има по
пътя.

II-16 — село Говедарци — Урдини езера — 6 ч 30 мин

Долината на Урдина река е едно от рядко посещаваните места в

Рила планина. Тя е извънредно дива и красива. Настръхналите вдясно
по склона на Зелени рид грамадни скални маси с чудновати форми,
девствената борова гора, красивите водопади по реката и стотиците
видове цветя край нея я правят приказна. Балканската пъстърва в ре-
ката и езерата е примамка за риболовците.
В долината на Урдина река се стига по два пътя. Първият е по-
красив и панорамен. Минава през двореца Овнарско по стария път за
х. Мальовица до местността Плана, пресича шосето и все в западна
посока по склона през р. Мальовица и северните склонове на рида
Калбура излиза на Яворова поляна при горния мост на Урдина река.
Другият път е по долината на р. Черни Искър — шосето за с.
Говедарци, местността Гьолечица за х. Вада до водослива на Урдина
река с р. Прави Искър. Пред моста на Урдина река вляво от шосето се
отбива път, по който могат да излязат моторни превозни средства (не
и големи рейсови коли), отначало вляво от реката, а после вдясно и се
стига пак до м. Яворова поляна при горния мост, където се съединява
с гореописаната пътека. Оттук пак вдясно от реката след 5 мин се сти-
га до новопостроения навес на ТКЗС в с. Говедарци, дето човек при
лошо време може да намери подслон.
Горният мост на Урдина река в местността Яворова поляна е
важен кръстопът. Оттук в източна посока се отива за х. Мальовица
и с. Говедарци, а в югозападна посока по билото на Зелени рид — за
в. Дамга. В северозападна посока има ново-маркирана пътека, която
води за х. Вада и х. Скакавица, а

75
в южна посока край новопостроения навес — за долината на Урдина
река.
Непосредствено след навеса пътят пресича реката по новопос-
троения мост и от лявата страна на реката леко се изкачва по долината
през стара смърчова и мурова гора. След около 20 мин пътят се раз-
деля. Лявата пътека изкачва стръмно каменистия склон, за да вземе
височина. Това място се нарича Долни куки. Дясната пътека минава
през две мостчета и вдясно от реката се изкачва нагоре. След 20 мин в
местността Долното поле двете пътеки отново се съединяват на лява-
та (източната) страна на реката. Тази голяма поляна е коритен праг, на
чийто долен край са паднали големи скални маси от склона на Зелени
рид. Тук реката тече бавно и прави много завои. Кръгозорът е вече
доста разширен, високата гора отстъпва мястото на клека, а пътеката
по средата на поляната минава на левия бряг на реката и отново със
серпентини се изкачва в местността Горни куки и стига голям водо-
пад. Пред него тя минава на десния бряг на реката и излиза на Горното
поле. Оттук нагоре пътеки има от двете страни на реката и стигат до
водослива на Голяма и Малка Урдина река. (Вляво край Малка Урдина
река има пътека, която води за х. Мальовица през местността Ушите
— 2 ч 30 мин.)
Пътеката за Урдините езера продължава нагоре и стига водос-
лива на трите потока, които образуват Урдина река. Край левия поток
има пътека, която води за в. Мальовица и Рилския манастир през мест-
ността Влашка бачия. От лявата страна на средния поток има пътека,
която се изкачва по тревистия терен, край каменна колиба, покрита с
чимове, и стига водослива на два потока, които образуват малки, но
красиви ждрела — нещо необичайно за Рила. Тук пътеката пресича
потока и от дясната му страна с няколко серпентини взема височина и
излиза при кръглото Урдино езеро. Една пътека в югоизточна посока
води край две малки езера към Додов връх, а друга в западна и северо-
западна — към Дамгското езеро и в. Дамга.
В Урдиния циркус има 6 постоянни езера, три от които са зари-
бени с балканска и дъгова пъстърва.
От с. Говедарци до Яворова поляна — докъдето може да се стиг-
не с превозно средство, макар пътят да е лош — има около 12 км, а
оттам до езерата се отива за 3 ч 30 мин. Пътят не е маркиран. Вода
има навсякъде.

76
 II-17 — село Говедарци — връх Дамга (за Рилски манастир и
хижа Иван Вазов) — 7 ч 30 м
Този път е малко познат на туристите, но се използуваше в близ-
кото минало от ръководството на Централния алпийски лагер (сега
ЦПШ „Мальовица”) като безопасен за зимно преминаване от долината
на р. Черни Искър към в. Дамга за Рилския манастир и за х. Иван Вазов.
Пътят е панорамен, но безводен .
От с. Говедарци до Яворова поляна и навеса на ТКЗС (12 км) се
отива по пътя, описан в маршрут II-15.
Непосредствено от западната страна на навеса добре очертана
пътека с няколко серпентини се изкачва по гористия склон на билото,
като продължава по него пак със серпентини. В гората вдясно се отде-
лят дърварски пътища.
След като излезе от клековата гора, пътеката минава през голямо
пространство, обрасло с хвойна, в който район тя не е очертана. Следва
се непрекъснато билната част на рида. Вдясно над клековата гора през
хвойните има пътека, която води за х. Седемте езера за около 2 ч. Пъ-
теката за в. Дамга продължава в югозападна посока, напуска района на
хвойната и лъкатуши по широко тревисто било, което, гледано отдалеч,
винаги има зелен цвят и поради това е получило името си Зелени рид.
После пътеката се насочва към подножието на голяма скалиста грама-
да, наречена Зелени камък. Зимно време при лоша видимост и при мъг-
ла към върха да се следва азимут 195°. Пътеката излиза югоизточно от
върха и прави рязък завой на запад, а билото се стеснява и преминава в
тесен скалист гребен, който отделя Урдиния циркус от юг и Чанакгьол-
ския от север. Пътеката е добре очертана и върви по билната част.
По цялото протежение на Зелени рид в югоизточна посока се от-
крива чудна панорама към Мальовишкия дял на Рила и широкия Урдин
циркус.
След като напусне тясното било, пътеката излиза на обглед-ната
широка седловина Раздела по главния Балкански вододел. Вляво (на
юг) е в. Дамга, а на запад започва Отовишкият рид.
От големия маркировъчен кол на седловината Раздела в западна
посока по долината на Голямо Пазардере е пътят за х. Иван Вазов. В се-
верозападна посока е пътеката за х. Седемте езера, а на юг по западния
склон на р. Дамга е пътеката за Рилския манастир.
Пътят от Урдина река по описания маршрут до в. Дамга се изми-
нава за 4—4 ч 30 м.

77
78
 II-18 — село Говедарци — хижа Вада — 3 ч

От с. Говедарци за х. Вада се отива по шосето, което минава

през с. Доспей махала, и се върви по долината на р. Черни Искър —
покрай рибното стопанство Надарица и горския пункт „Гьолечица”.
Прекосява се Урдина река и се стига х. Вада — 13 км. Пътят е повече
всред хубава гора. Всякакви моторни превозни средства могат да стиг-
нат до х. Вада.

II-18 а — хижа Вада

Хижа Вада в миналото беше горско жилище. От 1960 г. само-

ковското туристическо дружество „Рилски турист” превърна тази
скромна постройка в удобна хижа. Тя служи като отправен пункт за х.
Седемте езера, х. Ловна и х. Скакавица. Обзаведена е с легла и нари и
може да побере 50—60 души за нощуване. Има домакин и е отворена
през цялата година за посетители.

II-19 — хижа Вада — хижа Седемте езера — 3 ч

От х. Вада в западна посока започва коларски път, който, след

като премине р. Прави Искър, прави няколко завоя по склона на връз-
ката между Рила планина и Лакатишка Рила и за около 25—30 мин

излиза на Балканското вододелно било, по което тече стара изкуствена

вада, наречена Урсус вада. Тя взема водите си от река Прави Искър,
които се използуват за водоснабдяване на с. Сапарева баня.

79
 При Урсус вада част от водите на р. Джерман се докарват по тръ-
бопровод, изливат се в малкото деренце, което ги отвежда в р. Прави
Искър, и се използуват за водоснабдяване на София. При лошо време
човек може да намери подслон в къщичката на пазача на водопровода,

построена на малка полянка на север от Урсус вада. Все оттук в запад-

на посока върху тръбопровода има пътека, която води за х. Ловна и
по-нататък за х. Скакавица.
Пътят за х. Седемте езера е в южна посока вляво от Урсус вада.
След 5—6 мин се излиза на широка поляна, пресича се вадата и след
50 м се излиза на друга по-голяма поляна, наречена Говедарнико. Вдя-
сно на югозапад и запад има коларски пътища, които са дърварски.
Пътят за хижата е в южна посока през поляната. Като се достигне
гората, завива се вдясно и по склона се изкачва към билото, до което
се стига за 6—7 мин. По билото пътеката лъкатуши нагоре между бо-
ровете, маркирана с жълта и червена боя и след около 30 мин излиза
на малка поляна, от която започва широка просека. Високата гора вече
отстъпва място на клека. Оттук в югоизточна посока се открива краси-
ва гледка към долината на р. Прави Искър, Зелени рид и Купените.
Мнозина от туристите за пътека използуват стръмната просека,
но изкачването на височината става много по-леко и незабелязано по
пътеката, която се вие вляво и вдясно от просеката. За 35—40 мин пъ-
теката излиза на открито било, от което се открива също хубав изглед
към Чанакгьолския циркус. Дотук пътеката е все по Балканското водо-
делно било, но на това място го напуска, като в югозападна посока по-
степенно слиза в долината на р. Джерман и за 15 мин стига до седмото
(Долното) езеро. По-нататък пътеката край западния му бряг

80
пресича потока, който изтича от него, и продължава в югозападна по-
сока, пресича още две малки поточета, които образуват р. Джерман, и
се изкачва по склона западно от водопадите на реката. С една голяма
серпентина под насрещните скали в източна посока излиза при шесто-
то (Рибното) езеро, на чийто североизточен бряг е построена хижата.
Пътят от х. Вада до х. Седемте езера е удобен за товарни живот-
ни, добре маркиран е и се изминава за 2 ч и 30 м—3 ч. В по-голямата
си част няма вода за пиене.

II-19 а — хижа Седемте езера

Циркусът на Седемте езера е най-големият в Рила. В него са

разположени 7 езера със значителни размери по площ, дълбочина и
обем. Дълбочината на второто езеро (Окото) достига 37,5 м, третото
езеро — Бъбрека, има 1 170 000 куб. м вода, а четвъртото — Близнака
— 91 000 кв. м площ. Пет от езерата са богати с пъстърва.
Поради централното местоположение на циркуса в Североза-
падна Рила ВКФС започна строежа на подходяща хижа, а самоков-
ското туристическо дружество „Рилски турист” я довърши и обзаведе
през 1955—1956 г.
Тя е на два етажа с таван и може да побере 150 туристи за нощу-
ване. Представлява каменна постройка с изглед към огромния циркус
на Седемте езера. Намира се на височина 2196 м до предпоследното
езеро. Има постоянен домакин и е отворена през цялата година. Важен
възел е на туристически пътища — за х. Мальовица, Рилски манастир,
х. Иван Вазов, х. Скакавица, х. Ловна и други.

II-20 — хижа Седемте езера — хижа Мальовица — от 4 ч 30

м—до 7 ч

Този маршрут може да се мине по четири варианта в зависимост

от времето и желанието на пътуващите.
Вариант А. От х. Седемте езера се слиза на х. Вада и оттам се
продължава по пътя за с. Говедарци. На 400—500 м след х. Вада вдя-
сно от пътя се отделя стръмен коларски път, от който се отбива вляво
пътека, която извежда в долината на Урдина река при Горния мост.
Пътеката е много добре маркирана с жълта боя и табели. От моста в
североизточна посока

81
по коларския път, който също е добре маркиран, се прекосява север-
ният склон на рида Калбура между Урдина река и р. Мальовица. Пъ-
теката вече има общо източна посока и достига до моста на р. Мальо-
вица. Непосредствено след моста вдясно от коларския път по склона
се отделя слабо очертана, но добре маркирана пътека, която извежда
на шосето за ЦПШ „Мальовица” и оттам продължава по долината за
х. Мальовица.
Целият път по този вариант се изминава за около 4 ч 30 мин - 5
ч.
Вариант Б. От хижата пак по пътя за х. Вада се стига до билото
под езерото, откъдето в югоизточна посока към долината на р. Прави
Искър се спуска пътека, която ясно се вижда на отсрещния склон. Пъ-
теката пресича реката и през клека излиза на широка поляна. (В южна
посока има пътека, която по левия склон на долината води за долното
Чанакгьолско езеро за около 40 мин.) Пътеката за х. Мальовица про-
дължава в източна посока, изкачва диагонално насрещния склон, след
което прекосява местността Белите води и все в източна посока между
клекови групи и хвойни достига до стръмния скалист склон, който се
спуска към Урдина река. Оттук в северна посока по билото пътека-
та се спуска в долината на реката при горния мост на Урдина река в
местността Яворова поляна и оттам по описания във вариант А път се
стига х. Мальовица. И този вариант се изминава за 4 ч 30 м —5 ч.
Вариант В. От х. Седемте езера се изкачва билото, след това
се минава вляво от в. Харамията и се слиза в циркуса на горното Ча-
накгьолско езеро. После срещу течението на потока, който се влива в
него, се изкачва в източна посока Зелени рид северно от главното било
и се спуска в южна посока до Урдините езера. Оттам вдясно от пото-
ка, който изтича от езерото, близо до десния му бряг пътеката (слабо
очертана) слиза в широката коритна долина на Урдина река и по нея
продължава до водослива й с Малка Урдина река. Пред водослива от
поляната в източна посока стръмна пътека се изкачва все отдясно сре-
щу течението на Малка Урдина река в широката й коритна долина
до седловината между Ушите вляво и в. Мальовица вдясно и оттам
в североизточна посока през Мальово поле и по Заешката пътека се
достига х, Мальовица. Пътят се изминава за около 6 ч. Вода има на-
всякъде. Маркировка има само от ориентировъчни купчини камъни.
ВариантГ. От х. Седемте езера се върви по пътеката за в. Дамга.
Оттам по билото в югоизточна и източна посока през

82
Додов връх се стига до в: Мальовица, Елениното езеро, долината на р.
Мальовица и х. Мальовица. Пътеката е добре маркирана и се измина-
ва за 7 ч. Вода по билото няма.

II-21 — хижа Седемте езера — връх Дамга — Рилски мана-

стир — 5 до 6 ч

Пътеката от х. Седемте езера през в. Дамга за Рилския мана-

стир минава от източната страна на шестото и петото езеро, пресича
оттока на ез. Близнака и се изкачва вдясно по склона, за да излезе
при ез. Бъбрека. Оттам стръмно изкачва гърбицата на склона в южна
посока, пресича потока, изтичащ от второто езеро (Окото), и излиза

при него. По-нататък пътеката в източна посока с няколко серпентини

изкачва каменистия склон и излиза при първото езеро. Все в същата
посока пътеката минава косо по склона на Отовишкия рид и излиза
на м. Раздела — между Отовишкия рид и в. Дамга. Сега пътеката в
южна посока прекосява високо западния склон на в. Дамга и слиза на
седловината между в. Дамга и в. Върла — м. Топилата. Дотук се стига
за 1 ч 50 м—2 ч.
Оттук за Рилския манастир има две пътеки.
Едната в югоизточна посока по левия бряг на р. Друшлявица за
2 ч 30 м—3 ч слиза в манастира. Пътеката е ясно очертана, но стръмна
и в долния си край камениста. Вода има из пътя.
Зимно време пътеката е лавиноопасна.
Другата пътека за манастира е в южна посока. Траверсира из-
точния склон на в. Върла, излиза на билото и по запад-

83
ния склон на рида, който се спуска на юг между реките Друшлявица
на изток и Елешница на запад, слиза към гората. След заслона Равна
пътеката е по билната част на рида. След като се изминат ливадите,
тя напуска билото, рязко завива на североизток и през гората слиза в
манастира — 4 ч. Пътеката е добре очертана. Вода няма.

II-22 — Хижа Седемте езера — хижа Иван Вазов — 2 ч 30

м—3ч

Използува се горният маршрут. Има два варианта.

Първият. Край второто езеро (Окото) на югозапад по склона пъ-
тека минава през каменистия северен склон (източно от в. Отовица),
излиза ка билото и в югозападна посока слиза при х. Иван Вазов.
Пътеката не е маркирана и зиме е лавиноопасна.
Вторият вариант. От м. Раздела пред в. Дамга в западна по-
сока по долината на Голямо Пазардере и край началния поток на р.
Станкедимитровска Бистрица пътеката слиза при х. Иван Вазов. Няма
маркировка.
Пътят и през двата варианта се изминава за 2 ч 30 м — 3 ч.

II-23 — хижа Седемте езера — хижа Скакавица — 1 ч 30 м

— 2 ч 30 м

Между двете хижи има много пътеки, които са направени пре-

димно от добитъка, който пасе лятно време по тези места.
Единствената маркирана пътека е тази, която отива до езеро-
то Бъбрека и оттам в северна посока по Сухия чал и маркировъчните
колове слиза на х. Скакавица.
Друга пътека има за х. Скакавица, която траверсира източния
склон на Сухия чал. Тя започва на първия завой от пътеката между
хижата и седмото (долното) езеро. Отбива се вляво, пресича потока и
все по източната страна на склона с леки изкачвания и слизания стига
близо до високата гора. След това завива наляво в западна посока и
преди да влезе във високата гора, се съединява с пътеката, идваща от
езерото Бъбрека за х. Скакавица.
Трета пътека за х. Скакавица започва от седмото езеро, преси-
ча реката, която изтича от него, и по левия й бряг стига в м. Горялото.
Оттам завива вляво (западна посока) и

84
все край окрайнината на гората се съединява с горните две пътеки.
Пътят по първата пътека до х. Скакавица се изминава за 2 ч 30
м, а по другите две за 1 ч 30 м—1 ч 50 м.

II-24 — хижа Седемте езера — хижа Ловна — 1 ч 30 м—1 ч

50 м
От х. Седемте езера за х. Ловна най-удобният път е този. който
минава по долината на р. Джерман.
Пътеката слиза до седмото езеро по обикновения път, пресича
р. Джерман и по левия му бряг през дълги поляни слиза в м. Горялото.
Тук пътеката леко се изкачва, навлиза във високата гора и се спуска из
нея. Не след много тя се съединява с пътеката, идваща от х. Скакавица
за х. Ловна, завива на изток и стига хижата за 1 ч 30 м—1 ч 50 м.

III —БОРОВЕЦ

Боровец е най-големият наш планински курорт с много вили и

почивни станции, стопанисвани от профсъюзи, ведомства и учрежде-
ния. В тях хиляди трудещи се прекарват своята годишна почивка през
всички сезони на годината сред вековни борови гори, чист прохладен
планински въздух, много слънце и бистра вода.
Боровец отстои от гр. Самоков на 10 км и е свързен с него, с гара
Костенец и София с редовна автобусна служба. Намира се на 1230 до
1390 м н. в. Неговото прекрасно местоположение, красивата околност,
ски-пистите, ски-скочището и ски-плацовете го правят първостепенен
планински спортен център, а близостта му до планината — главен из-
ходен пункт за балканския първенец Мусала и Източна Рила.
Вилите, които някога бяха собственост на българската буржо-
азия, днес са народни. Някогашните царски дворци са превърнати на
почивни станции и представителни домове. Новият хотел-ресторант
на Балкантурист може да задоволи и най-изтънчените вкусове на
нашите и чуждите туристи и летовници. Той разполага с просторни
слънчеви тераси, от които се откриват красиви панорами на юг към
рилските висоти.
В близко време тук ще бъдат построени модерна туристическа
спалня, ски-скочище до 80 м, въжена пътническа линия.

85
която ще изнася туристи, летовници и скиори само за 10 мин от дво-
реца Бистрица до в. Ястребец, писта за спускане с шейни, спортна
площадка и други удобства за спорт и развлечения. Курортната по-
ликлиника, ресторантите, магазините, пощата и автогарата обслужват
посетителите. Всички пътища в курорта са асфалтирани и павирани.

III-1 — Маршрути из околностите на Боровец

А. Боровец — Широката поляна—Шумнатица — 1 ч

От центъра на Боровец — площад Гагарин (Песъко), по шосето

за гара Костенец, което отначало е в южна, а после в североизточна
посока, на 1,5 км вляво се отделя асфалтиран път, който след 10 мин
извежда на широка поляна, в чийто югоизточен край е построена по-
чивната станция на културните работници.
Пътят за местността Шумнатица продължава по шосето за гара
Костенец и след не повече от 800 м вляво се отделя коларски път, който
за 10—15 мин извежда до пионерския лагер „Борис Хаджисотиров”.
Той е на широка просторна поляна, 6т която се открива чудна гледка
към Източна Рила и Долнобанската котловина. В северна посока има
път, който за 1 ч отвежда до местността Бяла поляна, която изобил-
ствува с горски плодове — ягоди и малини.

Б. Боровец—Черната скала — 1 ч

Пътят за Черната скала е също по шосето за гара Костенец. Не-

посредствено след горското стопанство вдясно се отделя шосе, което
леко криволичи и постепенно се изкачва по североизточния склон на
планината. Преди да стигне Черната скала, шосето прави един-два
остри завоя, наклонът му се увеличава и излиза на малко било. Тук
вляво има малка поляна през която води пътека за скалата, отстояща
на 251 м от шосето.
Черната скала е вдадена и надвесена над долината на р. Сливни-
ца — ляв приток на р. Марица. Тя се издига 132 м над речното легло и
от горната й площадка на североизток се открива хубава гледка.
От Боровец до Черната скала разстоянието е около 4 км: Шосе-
то е сравнително добро. То продължава за долината на р. Марица и х.
Заврачица.

86
В. Боровец—дворец Ситняково — 1 ч 30 м

От центъра на Боровец се тръгва по шосето за двореца Бистрица

и с. Бели Искър. При военния пионерски лагер (бившата охранителна
казарма за дворците) то се отделя вляво, минава над постройките, пре-
косява ски-плаца в горната му част, прави няколко завоя, между които
два-три много остри, и след 3,5—4 км от Боровец излиза на хубави,
но стръмни поляни. Оттук в югоизточна посока по дола има път, кой-
то води за Черната скала. По-нататък шосето прави още една голяма
извивка и стига двореца, отстоящ от Боровец на 5 км. Дворецът сега е
почивна станция на Съюза на българските писатели. Вътре в двореца
са запазени много ловни трофеи на бившата царска династия.
Непосредствено южно от двореца и вдясно от шосето започва
широка пътека, която за 5 мин извежда на поляна, чийто западен край
е на превала на тясното било, което се спуска от юг. Тук започват много
пътища и пътеки. На юг по самото било има път, който води за Вълчи
камък, в. Шатър и х. Мусала. Вдясно от билото в югозападна посока
има коларски път, който навлиза в Соленото дере и свършва някъде
в клековата гора. Само на няколко метра под него в същата посока
започва хубава пътека, която с няколко серпентини слиза в долината
на Соленото дере, после в западна посока прекосява склона, влиза в
долината на р. Самоковска Бистрица и излиза за около 20—25 мин на
пътеката за х. Мусала, по която може да се слезе в Боровец.
От Ситняковската поляна в северна посока има пътека, която с
две-три завойчета се изкачва по билото и за няколко минути излиза
на леко очертано скалисто връхче, наречено Червената или Ситняков-
ската скала. Оттук в северна посока по билото има пътека, която се
съединява със ски-пистата и по нея се слиза до Боровец.

Г. Боровец—местността Иконостаса — 1 ч 20 м

В началото пътят за Иконостаса е по шосето за с. Бели Искър

до двореца Бистрица. Оттук се продължава по пътеката за х. Мусала.
Веднага след първото мостче на Самоковска Бистрица вдясно се от-
деля пътека, която в южна посока се изкачва по склона, прави някол-
ко серпентини и за около 15 мин от разклонението стига до шахтата,
от която започва напорният тръбопровод на електрическата централа
при двореца Бист-

87
88
рица. Оттук нагоре пътеката прави много серпентини все по северо-
източния склон на мощен горист рид и след нсви 20—25 мин излиза
на скалата, наречена Иконостаса. От скалата се открива чудна гледка
към Боровец, Самоковското и Долнобанското поле, язовир „Искър”,
Витоша, Стара планина и Средна гора.
При Иконостаса пътеката се разделя. Лявата се изкачва в южна
посока към билото и води за х. Ястребец, а дясната леко слиза в югоза-
падна посока към дола и оттам в северна посока излиза на новата ски-
писта и покрай нея слиза на шосето Боровец—Бели Искър западно от
дворец Бистрица.
Интересно е да се наблюдават ски-състезания по новата ски-
писта с бинокъл от Иконостаса, защото повече от половината писта е
открита пред погледа.

Д. Боровец—местността Варника — 1 ч
Отиването за Варника обикновено става по шосето Боровец—
с. Бели Искър. След двореца Бистрица шосето прави няколко завоя,
пресича малките поточета Голяма и Малка Катерица и през смесена
борова и букова гора излиза на най-високата точка на шосето — мест-
ността Царева хазна — малка ливада, заградена от гора. Пред ливада-
та вдясно се отделя коларски път, който след 200 м излиза на широка
поляна. Оттук на север местността, заградена на изток от р. Самоков-
ска Бистрица и на запад от р. Малка Бистрица до водослива им, се
казва Варника поради мраморите, които се разкриват.
Варникът е представително ловно поле и когато се минава през
него, ако това стане без шум, може да се срещнат сърни и елени.
Многото поляни, изпъстрени с най-различни билки и цветя, яго-
ди и малини и прохладни сенки изпълват тази много добре опазена
природна местност.
Оттук се изважда мрамор,от който в Самоков добиват вар.
По шосето до Варника има 4 км.

Е. Боровец—Соколец—Орлови скали — 2 ч 30 м
Местността Соколец отстои -на 6 км от Боровец по шосето за с.
Бели Искър. Минава се край дворец Бистрица и местността Варника.
След това шосето слиза, пресича потоците Тъмна Бистрица н Гръчка
река и излиза при бараките на пионерските лагери. Тук лятно време
има отворено малко павилионче.

89
 Между двата лагера има път, който извежда високо по склона.
Преди да излезе на билото, пътеката се разделя — лявата продължава
в южна посока за в. Соколец и х. Ястребец, а дясната в западна посока
излиза на Орловите скали, откъдето се открива широк поглед към дъл-
боката коритна долина на р. Бели Искър, Искровете и Самоковското
поле.
До пионерските лагери в местността Соколец има 6 км, а оттам
до Орловите скали — 1 ч.

III-2 — Боровец — по долината на р. Самоковска Бистрица

— хижа Мусала — от 4 до 4 ч 30 м
Най-късият и лек път от Боровец за х. Мусала е този по долината
на р. Самоковска Бистрица. От центъра на курорта до дворец Бистри-
ца пътят е по шосето за с. Бели Искър. На 50 м пред моста на реката
вляво се отделя каменист горски път, който води за х. Мусала, и едно
отклонение от пътя вдясно за х. Ястребец. На отклонението при шосе-
то има показалец. Пътят е вляво от реката и след около 300—400 м по
мост преминава вдясно от нея. (Вдясно след моста се отделя пътеката
за Иконостаса.) След нови 200 м пътеката минава отново от лявата
страна срещу течението на реката, продължава нагоре все във висока-
та борова гора и за около 40 мин от двореца стига до третия мост.
Оттук нагоре пътят, дълбоко изровен на места и каменист, прави
серпентини и след нови 40—50 мин стига до грамадната скала, наре-
чена Миалов камък, паднала от съседния склон. По-нататък пътеката
се провира между изкуствено засадени мурови горички и поляни и
при лек наклон за 20—25 мин стига Велчевото мостче (1930 м). То
носи името на Иван Велчев, учител от Самоков — един от основате-
лите на туристическото дружество и ратник за построяването на пър-
вата (малката) хижа Мусала. До мостчето има студено изворче.
На 50 м пред мостчето вдясно се отделя пътека, която се изкачва
зигзагообразно по склона и отвежда до х. Ястребец, кацнала под са-
мия връх Ястребец.
Пътеката за х. Мусала продължава отляво срещу течението на
реката, прави серпентини из клековата гора и стига отново до брега
при красивия водопад Момини коси. Следва още една малка серпен-
тина, клековите гори се разредяват и пред погледа се възправя камен-
ната снага на третия по височина връх в Рила планина — в. Иречек, а
малко вдясно от него стърчи лървенецът Мусала.

90
 Пътеката продължава нагоре с неголям наклон, като клековите
групи намаляват и отстъпват място на алпийските пасища. Като се ми-
нат мочурливите места, пътеката излиза в широката коритна долина
на р. Самоковска Бистрица, от която се вижда покривът на хижата, но
тя все още е далеч. След 2—3 м пътеката минава от дясната страна на
реката и се насочва в югозападна посока по стръмния тревист склон

на коритната задънка, наречена Голгота, прави няколко серпентини

край телефонните стълбове и излиза на циркусния праг при хижата.
От Велчевото мостче до хижата се стига за около 2 ч.
Пътят от Боровец по долината на р. Самоковска Бистрица за х.
Мусала е добре очертан и маркиран, но при зимни условия, при неоч-
ертана пъртина и мъгла и при несигурни водачи в участъка над клеко-
вата гора до хижата да се следи телефонната линия.

91
 III-3 — Боровец — Дворец Ситняково — дворец Саръгьол —
х. Мусала — от 4 до 6 ч
Този път е по-дълъг, но е панорамен. Има два варианта.
Първият вариант е шосето от Боровец през дворец Ситняко-
во до дворец Саръгьол. Дотук може да се стигне с моторно превозно
средство. Разстоянието е 10 км. На места шосето има големи наклони
и остри завои.
От двореца започва пътека, която е все вдясно край левия бряг
на Саръгьолската рекичка, минава през алпийски пасища в стъпало-
видната коритна долина. След 20—25 мин от двореца започва клекова
гора. Двата склона на долината са опустошени от пожар през 1922 г.
Пътеката прави серпентини и излиза при рекичката, която изтича от
двете малки Саръгьолски езера. Тук тя се разделя — лявата пресича
потока и в източна посока за 5—6 мин отвежда до голямото Саръгьо-
лско езеро, зарибено с балканска и дъгова пъстърва, а дясната пътека
в западна посока излиза на циркусния праг, обрасъл с дребен клек. В
южна посока се издига мощната снага на четвъртия по височина връх в
Рила — Дено, а в западна посока е конусовидният Шатър (Чадъртепе).
В скалистия циркус под в. Дено има две малки езера. От дворец Саръ-
гьол до езерата се отива за 1 час.
Пътеката за х. Мусала се изкачва по източния склон на в. Шатър,
прави няколко серпентини и излиза на билото южно от върха при ка-
менна пирамида. Тук тя се съединява с пътеката, която идва от дворец
Ситняково за Сладките кладенци и продължава по тясното било, об-
расло с клек, в южна посока към масива на в. Дено. С неговото дости-
гане завива надясно (западна посока), прекосява северния склон на за-
падната му половина и излиза на заобленото било на Средния чукар.
При зимни условия върхът не се прекосява, а се изкачва по ска-
листия ръб право нагоре и по широкия гръб в западна и северна посока
се слиза на Средния чукар. Долината, чието начало се прекосява под в.
Дено, се казва Соленото дере, а потокът Солената вода е десен приток
на р. Самоковска Бистрица. От билото пътеката за х. Мусала е в юго-
западна посока. Тя прекосява северозападния склон на в. Дено, който
е също лавиноопасен.
От дворец Саръгьол до х. Мусала по описания път се стига за 2
ч 30 м—3 ч.
Вторият вариант на пътя започва от дворец Ситняково. Непо-
средствено след него вдясно от шосето се отделя пъ-

92
93
тека, която за 5 мин излиза на поляна, чийто западен край е на тясно
било. Оттук в южна посока все по билото или съвсем близо вляво и
вдясно от него за около 1 ч пътеката извежда до местността Сладките
кладенци. Това място е обширна поляна, чийто северен край леко се
понижава и очертава долината на малък поток, който е началото на
Сливница (Суха Марица). В източна посока има широк рид — Вълчи
камък, чиито гори бяха унищожени от пожар. През поляната пътеката
не е очертана.
На горния (южен) край на поляната пътеката се дели — лявата
върви по южния склон на Вълчи камък, слиза на Саръгьолската поля-
на, а дясната в южна посока се изкачва през гъст клеков пояс към в.
Шатър. Пътеката е все в южна посока по западния склон на рида, кой-
то се спуска северно от в. Шатър. Тя излиза на билото южно от върха.
Тук се съединява с пътеката, която идва от дворец Саръгьол и оттам
вече по описания път продължава до х. Мусала.
Пътят от дворец Ситняково до х. Мусала по описания маршрут
се изминава за 3 ч 30 м—4 ч.

III-3 а — хижа Мусала

Хижа Мусала е разположена на отвора на Мусаленския циркус

на северозападния бряг на долното Мусаленско езеро на циркусен
праг на 2389 м. Построена е от Самоковското туристическо дружество
„Рилски турист” през 1928—1929 г. Сградата е двуетажна, каменна, с
таванско помещение, пригодено за нощуване. В нея могат да се наста-
нят над 120 туристи. Отворена е през цялата година. Има обзаведена
аптека, съоръжения на Планинската спасителна служба, телефон и
метеорологична станция.
Зад хижата се намира старата х. Мусала, построена от дърво
през 1924 г. Това е втората хижа у нас след построяването на х. Ска-
кавица през 1922 г.
Хижа Мусала е една от най-посещаваните хижи у нас, понеже
се намира в подножието на балканския първенец Мусала. Тя е важен
туристически център и изходен пункт.

94
 III-4 — хижа Мусала—връх Мусала—1 ч 30 м—2 ч

Пътят от х. Мусала за в. Мусала има два варианта — зимен и летен.

Лятната пътека за върха минава по северния бряг на долното (сед-
мото) езеро, завива в западна посока и се изкачва със серпентини по скло-
на, като излиза на циркусен праг, в който е разположено четвъртото езеро.
Оттук пътеката се насочва в южна посока край източния бряг на езерото,
след което се изкачва към следващия циркусен праг и с няколко серпентини
излиза при третото езеро, наречено Алеково. То е най-дълбокото и най-кра-
сивото от Мусаленските езера. Оттук се открива величествена гледка към
рилския първенец.
По-нататък пътеката пак със серпентини изкачва малкото връхче Па-
леца, след което леко слиза към подножието на в. Иречек и по западния му
склон между огромни скални блокове излиза на заслона Леденото езеро.
Леденото езеро се нарича така, понеже през по-голямата част от го-
дината неговите води са сковани в ледове. Заградено е от върховете Муса-
ла и Георги Димитров. То се намира в най-горната част на Мусаленския
циркус и има 2709 м н. в. и е най-високото циркусно езеро на Балканския
полуостров.
Заслонът Ледено езеро бе построен едновременно с метеорологич-
ната станция Мусала през 1932 г. като междинен пункт между хижата и
върха за нуждите на наблюдателите.
Оттук нагоре пътеката продължава по североизточния ръб на в. Му-
сала. С излизането на този ръб кръгозорът с всяка измината крачка се раз-
ширява, ридовете остават под нас, а панорамата ежеминутно се мени. Тук
туристът рязко чувствува височината по ускореното дишане. Пред самия
връх пътеката прави няколко завоя по източния му склон, после прекосява
северния склон високо над Дяволския улей и по западния склон излиза на
върха при метеорологичната станция.
От х. Мусала до в. Мусала се стига за 1 ч 30 м—2 ч.
Зимният път за в. Мусала от хижата е по телефонната линия за вър-
ха покрай малкото шесто езеро и по-голямото пето езеро, наричано Кара-
кашево. С излизането при Алековото езеро се прекосява в. Палеца от за-
падната му страна и се продължава в южна посока на известно разстояние
от западния склон на в. Иречек, който е лавиноопасен, и по малкия дол се
стига до заслона Леденото езеро. Оттук нагоре пътеката продължава по се-
вероизточния ръб на върха, по който има опънато телено въже за по-голяма
сигурност.

95
 Хижа Мусала

III-4 а — връх Мусала

Връх Мусала, гледан от север, има форма на пирамида, от запад

и юг — на купол, а от изток — на хребет. Той се издига величествено
над околните върхове и е първенецът на Балканите, а в Европа — чет-
върти след в. Монблан в Алпите, Муласен в Сиера Невада и Пико де
Ането в Пиринеите. На бетонната триангулачна пирамида, облечена в
бакърена мрежа против гръмотевиците, е написано 2925 м н. в.
От върха се открива чудна гледка към всички посоки, особено
при чиста атмосфера и при изгрев слънце. На север и юг, на изток и
запад, докъдето погледът стига, се вижда мсре от върхове и планин-
ски вериги. Оттук изглежда, че цялата наша родина е изпълнена от
планини.
На юг се вижда циркусът на Маришките езера, заграден от на-
стръхналите скали на Манчо, Маришки чал и Близнаците,

96
97
 Връх Мусала, гледан от връх Манчо

а зад тях са мощните очертания на Овчарец, Песоклива вапа, Суха

вапа. Ковач и Канарата. В нежно синя омара блестят върховете на ле-
гендарния Пирин.
На запад зее дълбоката коритна долина на р. Бели Искър, наре-
чена Демир капия, а зад нея се издига мощната верига на Скакавците,
Шишковица, по-далечните Погледец, Водния чал, Рилец, Мальовица
и в края на хоризонта — Осогово.
От изток издигат гранитни плещи Георги Димитров, Иречек,
Дено и по-нататък източнорилските чалове и лабиринтът на Родопи-
те.
На север се редят Самоковското поле с бялата лента на Искър,
нашето най-голямо изкуствено езеро — язовир „Искър”, Витоша,
Средна гора и безкрайната верига на Стара планина.
Връх Мусала е най-посещаваният връх в Рила. Десетки хиляди
наши и чужди туристи се възхищават от величествената гледка, която
се открива от неговото теме.

98
 Първото зимно изкачване на върха е станало на 8. IV. 1923. г. от
наши туристи, водени от прочутия планинар Павел Делирадев.
На върха се издига първата наша високопланинска метеороло-
гична наблюдателница „Мусала”. Тя е изградена през 1932 г. от Бъл-
гарския туристически съюз и Централния метеорологичен институт
(сега хидрометеорологична служба). Постройката е масивна и камен-
на, цялата изолирана от гръмотевични и магнитни бури с бакърена
мрежа. Вътре и вън около наблюдателницата са инсталирани хидро-
метеорологични уреди и съоръжения. Има телефон и радиовръзка със
София.
Подслон в наблюдателницата може да се получи само в изклю-
чително лошо време или при нещастен случай.
През 1960 г. на юг от наблюдателницата бе построена Космиче-
ска станция.

III-5 —траверс по източния венец на Мусаленския циркус

— хижа Мусала, в. Мусала, в. Георги Димитров, в. Иречек, в.
Дено — хижа Мусала

Този маршрут е за добри и опитни туристи, тъй като минава

през опасни места и няма очертана пътека.
От х. Мусала до в. Мусала пътят е описан в маршрут III-4. От
върха пътят е в източна пoсока по самия ръб и се спуска към Трионите
— зъберите между в. Мусала и в. Г. Димитров. Тяхното преминаване
става от южната им страна, но внимателно. За по-голяма сигурност да
се употребява въже. По-нататък изкачването към в. Георги Димитров
става по самия скален ръб. На върха има паметна плоча, поставена от
войниците и офицерите на Самоковския гарнизон, и кутия с книга за
разписване — поставена от самоковските туристи и алпинисти.
Слизането от в. Георги Димитров към седловината пред в. Ире-
чек става в северна посока по скалистия гребен, по който има много
подвижни и неустойчиви гранитни скални блокове, стъпването по ко-
ито е опасно, затова то трябва да става внимателно. От седловината в
западна посока по сипея може да се слезе към заслона при Леденото
езеро. Маршрутът продължава в северна посока с изкачването на в.
Иречек, което не е трудно. (По северозападния ръб на в. Иречек, който
се спуска към малкото връхче Палеца, в ронливите скали има много
гранати — кристали с рубиненочервен цвят).

99
 Пътят от в. Иречек продължава в източна посока по доста широ-
ко било, което продължава към скалистия Студен чал. От най-ниската
точка на това било в северна посока има отклонение, по което се слиза
към седловината, която свързва билото на Студения чал с в. Дено. Тук
на широката тревиста седловина има интересна скална грамада, наре-
чена Сфинкса. В източна посока започва долината на Студеното дере,
чийто поток е ляв приток на р. Марица. Край Сфинкса по склона може
да се слезе към Каракашевото езеро и х. Мусала по малка овчарска
пътечка.
Маршрутът продължава в североизточна посока, като се изкачва
широкият гръб на в. Дено. От него се открива също прекрасна гледка
във всички посоки. Особено интересна е гледката към дворец Саръ-
гьол, долината на р. Марица и масива на в. Мусала.
От върха в северозападна посока по широкия склон се слиза
към Средния чукар, където минава пътеката от дворец Саръгьол за
хижа Мусала и по нея в югозападна посока се стига хижата. Маршру-
тът се изминава за 5—6 ч. Вода няма.

III-6 — Траверс по западния венец на Мусаленския циркус:

хижа Мусала—връх Мусала — връх Алеко — хижа Мусала— 4 ч

Пътят до върха е описан в маршрут III-3. От в. Мусала в северна

посока по пътеката се стига до завоя, където тя се насочва на изток и
пресича Дяволския улей. Оттук пак в северна посока все по скалис-
тия гребен между Мусаленския циркус и долината на р. Бели Искър с
леки качвания и слизания се стига в. Алеко, надвиснал над красивото
Алеково езеро. След малкото изкачване до върха почва най-трудната
част на маршрута — слизането от върха. Трябва да се мине по тесния
скалист гребен с много подвижни скални блокове, някои от които се
заобикалят. За по-голяма сигурност се налага осигуровка с въже.
По-нататък гребенът се превръща в обикновено било, което се
разширява, надига и превръща в широк куполовиден връх, от който
се открива най-хубавата панорама на Мусаленския циркус. От този
връх отначало в североизточна посока, а после в източна по стръмния
склон се слиза при хижата.
Целият маршрут се изминава за около 4 ч. Вода няма.

100
 III-7 — хижа Мусала — хижа Ястребец — 1 ч 30 м

Пътеката от х. Мусала за х. Ястребец е в северна посока по из-

точния склон на рида Голям Маркуджик. Тя минава край едно малко
езеро, което лятно време пресъхва, спуска се по склона през клеко-
вите групи, минава косо през малки поляни, а после постепенно се
изкачва към билото вляво. Като се мине голямата поляна, която е
говедарник,пътеката със слабо изкачване излиза до самото било в се-
верна посока и стига х. Ястребец.
От х. Мусала до х. Ястребец се отива за около 1 ч 30 мин.
Вода има по пътя.

III-8 — хижа Мусала—Саръгьолски езера — 2-2 ч 30 м

Този маршрут е една лека и приятна полудневна екскурзия с

разнообразен терен и панорамен път.
Пътеката от х. Мусала е в югоизточна посока по тревистия праг
към склона на в. Дено, в чието подножие завива на североизток. Тя
прекосява северозападния му склон, като леко се изкачва към билото
на Средния чукар. Тази част от пътеката е лавиноопасна и при снежни
преспи пролетно време е мъчно проходима. Като излезе на билото,
пътеката взема общо източна посока с дъга, обърната на юг, прекосява
северния склон на в. Дено и по билото в северна посока стига до ка-
менната пирамида пред в. Шатър, където се разделя на две — лявата
в северна посока по билото води за Ситняково, а дясната в източна
посока слиза по склона, като на циркусния праг се разделя отново —
лявата в северна посока слиза по долината за двореца Саръгьол.а дяс-
ната в източна посока за около 5 мин стига до голямото Саръгьолско
езеро (2264 м).
От х. Мусала до Саръгьолските езера по описаната пътека се
отива за 2—2 ч 30 м.

III-9—хижа Мусала—връх Мусала—хижа Заврачица — 6 ч

От х. Мусала за х. Заврачица пътеката минава по Мусален-ския
циркус — по пътя за върха. От в. Мусала пътеката се спуска в южна
посока по билото с много серпентини, минава край гроба на Георги
Стоименов, победителя на северната стена на в. Мальовица, загинал
от лавина източно от гроба, и се спус-

101
 Връх Манчо

ка на седловината, наречена Преслапа (2633 м). От гроба в източна

посока се отделя едва очертана пътека, която по издадения на изток
гръб слиза към коритната ледникова долина на р. Марица и циркуса
на Маришките езера, за да продължи за х. Заврачица.
От Преслапа в южна посока по билото пътеката изкачва в. Ма-
лък Близнак с няколко серпентини. После прекосява източния му
склон близо до връхната точка и слиза на седловината между двата
Близнака. Оттук пътеката пак в южна посока изкачва в. Голям Близ-
нак, който се състои от два върха, свързани с тесен скален гребен.
Пътеката минава близо до билната част на гребена. Мястото е лави-
ноопасно. Зимното преминаване трябва да става край скалната част и
с осигуровка с въже. По-нататък пътеката се спуска към седловината
пред в. Маришки чал, където се разделя — дясната в южна посока
води за х. Борис Хаджисотиров, а лявата, която е за х. За-

102
врачица, по билото излиза почти на в. Маришки чал. Северно от върха
е циркусът на Маришките езера, а южно — на Ропалишките езера.
Лятната пътека е малко по-ниско и на юг от върха и продължава в
източна посока и слиза на седловината пред в. Манчо, откъдето пак в
източна посока по южния склон на върха с няколко серпентини излиза

почти на самото било. (Зимната пътека минава по билото през двата

върха.) Оттук в североизточна посока прекосява югоизточните скло-
нове на Манчо и слиза постепенно в източна посока до седловината
Заврачица, през която минава Кайзеровия път, свързващ Боровец с гр.
Разлог. В източна посока от седловината Заврачица по билото е пътят
за в. Ибър, в. Васил Коларов, х. Васил Коларов и Юндола. В южна по-
сока по старото шосе, на места изровено или затрупано от свлачища,
е пътят за х. Борис Хаджисотиров, до която се стига за два часа. В се-
верна посока по склона е пътят за х. Заврачица. Шосето прави много
завои и туристите могат да използуват преките пътеки, но при добра
видимост на терена. Хижата е построена на първия праг на ко-ритната
ледникова долина на р. Права Марица.
От х. Мусала до х. Заврачица се стига обикновено за 6 ч.
Пътят е удобен за товарни животни при условие, че по пътеката
няма преспи. Маркировката е добра. През 1964 г. ще бъде направена и
зимната маркировка. Вода има след в. Манчо.
От х. Мусала за х. Заврачица може да се отиде и по друг път
— непопулярен, но по-сигурен при лоши зимни условия. Пътят не е
очертан и не е маркиран. Той минава край скалистата грамада Сфинк-
са (2706 м) на седловината между в. Студения чал и в. Дено и слиза
по долината на Студеното дере до пресечката му с пътя, който идва от
двореца Саръгьол за х. Заврачица и по него в южна посока се слиза в
долината на р. Марица и по р. Права Марица се стига хижата.

103
104
 III-10 — хижа Мусала—връх Мусала — хижа Борис Хаджи-
сотиров — 6 ч
Пътят от х. Мусала за х. Борис Хаджисотиров минава през
в. Мусала, като в южна посока по билото се следва пътят, описан в
маршрут III-9 до седловината между в. Голям Близнак и в. Маришки
чал, където той се разделя. Лявата пътека по билото излиза на в. Ма-
ришки чал и оттам в източна посока води за х. Заврачица и по на изток
за х. Васил Коларов.
Дясната пътека прекосява югозападния склон на в. Маришки
чал (зимно време склонът е лавиноопасен и преминаването трябва да

става по билото през върха) и стига южно от него, откъдето започва

тясно скалисто било, издигащо се постепенно, за да премине във в.
Овчарец (Юрушки чал). Пътеката е вдясно от склона близо до билната
част. Вляво на изток е циркусът на р. Ропалица, а вдясно на запад е
широкият циркус на Даркево дере — десен приток на р. Бели Искър.
С изкачването на в. Овчарец пътеката се спуска малко по юж-
ния му склон към малка седловина, която отделя втората половина
на масива. Той представлява тесен скалист гребен, спускащ се почти
отвесно на запад към Даркево дере и с много стръмен склон на изток
към долината на р. Грънчарица, приток на р. Бяла Места. В тази част
на върха пътеката го прекосява от източната му страна близо до било-
то. Зимното преминаване става по самия гребен, тъй като източният
му склон, по който минава пътеката, е лавиноопасен.
На юг гребенът се разширява и преминава в широко тревис-
то било, изпъстрено с малки групи хвойна и клек, по което пътеката
се спуска към седловината Джанка. През нея минава шосето, което
свързва Самоков- с Разложката котловина.

105
 От в. Овчарец се открива пленителна картина към язовир Бели
Искър , в чиито кристални води се оглеждат околните върхове. Язо-
вирното езеро е дълго 3 км и широко 500 м и съдържа над 17 млн.
куб.м вода, която се използува за водоснабдяването на София. Зад би-
лото на Суха вапа и в. Ковач (Налбант) в далечината блестят мрамор-
ните върхове на легендарния Пирин.
От седловината Джанка в южна посока по билото е пътят за х.
Рибни езера и летовището „Семково”.
На седловината до шосето има малък дървен заслон, който може
да приюти нуждаещи се при лошо време. В източна посока се открива
просторна гледка към долината на р. Места и Родопите. Хижа Борис
Хаджисотиров е до северния бряг на Грънчарското езеро. Шосето до
нея прави дълга обиколка поради голямата височина, а обикновената
пътека в югоизточна посока по маркировъчните колове слиза към кле-
ковите групи и от тях в източна до хижата.
Пътят от х. Мусала до х. Борис Хаджисотиров се изминава за
около 6 ч, а от в. Мусала за 4 ч. Вода по пътя няма.

III-10 а — хижа Борис Хаджисотиров (Грънчар)

Първоначалното име на хижата беше Грънчар, но след преми-

наването й към ЦС на ПС тя получи името на видния комунистически
трибун от Самоков Борис Хаджисотиров — основател на партийната
организация в града и създател на Самоковската комуна — убит от
фашистите през 1923 г.
Хижата е построена от Столичната община и БТС през 1937
г. на северния бряг на езерото Грънчар на 2187 м н. в. на цир-кусен
праг. Първоначално тя представляваше малка каменна постройка със
спалня, кухня и мазе на 60 кв. м. След 1958 г. започна нейното пре-
устройване. От старата хижа почти няма следа. Сега тук се издига
двуетажна масивна постройка с обширна столова, широка кухня за
екскурзионното летуване, туристическа кухня, спални с легла, таван-
ско помещение с нари, тераса и електрическо осветление. Хижата има
телефон и съоръжения на Планинската спасителна служба. Около нея
има хубави терени за ски, а в езерото големи екземпляри пъстърва.
Хижата е важен туристически кръстопът. Оттук започват пъ-
тища за Самоков, Разлог, Якоруда, Семково, Рибни езера, Мусала и
Заврачица.

106
 Хижа Борис Хаджисотиров с езерото Грънчар

Пътят за Самоков е затворен поради това, че минава през забра-

нената вододайна зона на рилския водопровод.
За връх и хижа Мусала се отива в северна посока по Балканско-
то вододелно било.
За х. Заврачица се следва шссето до първия голям завой, след
което се продължава по стария Кайзеров път, който в тази си част е
обикновена широка пътека. Заобикаля се в. Песоклива вапа от юг и
изток, докато се стигне потокът Ропалица. Този склон е лавиноопасен.
От моста над големия водопад с няколко серпентини се излиза на сед-
ловината Заврачица и се продължава в северна посока за х. Заврачица.
Пътят се изминава за 3 ч.
По долината на р. Грънчарица, която изтича от езерото пред хи-
жата, има пътека, която все край реката или високо

107
108
по склона по левия бряг води в долината на р. Бяла Места и с. Якору-
да.
По шосето в източна посока, а после в югоизточна се отива за х.
Трещеник, с. Якоруда и с. Белица.
В южна посока по Балканското вододелно било се отива за лето-
вището Семково и в западна посока за х. Рибни езера.
III-11 — хижа Борис Хаджисотиров — хижа Рибни езера — 6
ч
От х. Борис Хаджисотиров за х. Рибни езера пътеката е в за-
падна посока и се изкачва към билото при седловината Джанка. Тя е
непосредствено близо до телефонната линия — от северната й страна.
Отначало наклонът не е голям, но пред билото се увеличава значи-
телно и там пътеката взема северозападна посока, за да излезе при
заслона на седловината Джанка, където е кръстовището на пътеките.
Зимно време в района на горните телефонни стълбове пада лавина,
така че това място трябва да се избягва и да се минава колкото се може
по-вдясно.
От дървения заслон на билото при шосето пътеката за х. Рибни
езера е в по-голямата си част по западния склон на мощния вододе-
лен рид близко до билната част. Тя е добре очертана и маркирана, а
наклонът е равномерен. Вляво е Грънчарският циркус, над който се
извисява в. Суха вапа, а вдясно — огромната коритна долина на р.
Бели Искър с язовира и зад тях алпийските била на Шишковица, Дра-
ганица, Погледец (Йозола) и много върхове.
След като от Балканското вододелно било в източна посока се
отдели масивът на Суха вапа, пътеката минава по широка тревиста за-
равненост, наклонена в западна посока. На изток се открива циркусът
на Якорудските езера, заграден от север от Суха вапа и от югозапад от
в. Ковач, чиито източни стени го правят да изглежда непокорим. Тук
в източна посока има слабо очертана пътека, която слиза в циркуса и
край северния бряг на горното езеро и ниско по южния склон на Суха
вапа слиза при Якорудското Рибно езеро, богато с балканска пъстърва.
На южния циркусен праг по-високо се намира третото от Якорудските
езера — Мъртвото.
По-нататък пътеката завива на югозапад към подножието на в.
Ковач (Налбант) и с няколко серпентини се изкачва на неговото било.
Пътеката прекосява югозападния му склон, недалеч от самата връхна
точка, увенчана с пирамида.

109
 От в. Ковач се открива широка панорама във всички посоки. На
изток са китните Родопи, на юг Пирин и в далечината Славянка, а на
запад и на север се вижда море от рилски върхове.
От върха пътеката се спуска към седловината пред в. Курджи-
лък с няколко серпентини.
Оттук пътеката взема югозападна посока, изкачва и прекосява
от север билото Грохот и се спуска към седловината пред Средния
връх. чийто масив се отделя малко южно от главното било. На сед-

ловината пътеката се пресича от друга, също добре очертана пътека,

която идва от север — откъм долината на р. Бели Искър и се спуска
на юг към летовището Семково. От тази седловина, наричана Горни
Куки, пътеката леко се изкачва по северния склон на Средния връх и
след като мине слабо понижение, взема западна посока. Тук билото е
широко и заоблено, а вляво и вдясно от пътеката на доста голямо раз-
стояние има високи боядисани дървени колове, но трябва да се знае,
че това не са маркировъчни колове, а снегомери. По тях се определя
дебелината на снежната покривка и навеищата в снегосъбирателната
зона на софийския водопровод. Те особено лесно биха заблудили пъ-
туващия зимно време и при лоша видимост.
По-нататък пътеката продължава в западна посока все по било-
то северно от в. Чемерна и стига до едва очертания над билото скалист
връх Вапа. Тук билото е тясно и на юг се открива циркусът на Вап-
ските езера, които са богати с балканска пъстърва. На запад се виждат
отляво надясно върховете Реджепица и Канарата, а между тях на заден
план са Аладжа слап и Черна поляна (Карааланица).
Пътеката продължава все още в западна посока, като пред в. Ка-
нарата завива на северозапад към маркировъчния кол

110
111
112
(2536). Вляво в западна посока се отделя слабо очертана пътека, коя-
то прекосява южния склон на в. Канарата, изкачва скалистия Павлев
връх и в югозападна посока води до билото за х. Македония.
За х. Рибни езера пътеката след маркировъчния кол се спуска
между огромни скални блокове със серпентини, прекосява скалистия
североизточен склон на в. Канарата и в траверс излиза на билото се-
верно от върха при показалеца — железен кол на Канарския преслап
между в. Канарата на юг и Йосифица на север. На изток се вижда
Канарското езеро (2271), което дава началото на р. Бели Искър, а на
запад са Рибните езера — начало на Рилска река.
Зиме и особено в мъгла преминаването на пътя от в. Ковач до в.
Канарата е трудно за ориентиране, затова е необходимо предварител-
но проучване на този участък от маршрута по карта и да се състави
азимутна скица, по която да се следи пътуването.
Участъкът в. Канарата до показалеца на билото пред Рибни езе-
ра е лавиноопасен и трябва да се мине през Канарското езеро, като
се направи отклонение ст в. Вапа леко на северозапад, а по-късно на
северозапад до езерото и оттам в северна посока се изкачи седлови-
ната между Венеца и в. Йосифица. Оттам в западна пoсска се изкачи
билoто и се спусне южно от върха по склоневите стъпала към х. Рибни
езера.
Лятната пътека от показалеца на билето при Канарския преслап
се спуска стръмно по сипея над гoрното Рибно езеро и в северозапад-
на пссска слиза с няколко серпентини към хижата. Пред паметната
плоча на тримата загинали от лавина инструктори туристи пътеката се
разделя — дясната продължава по склона на север към Маринковица,
а лявата слиза при х. Рибни езера.
Пътят от х. Борис Хаджисотиров се изминава, както следва: до
в. Ковач за 1ч 30 м—2 ч; до в. Вапа — еще 2 ч и от в. Вапа до езерата
още 2 ч или всичко 5 ч 30 м—6 ч. Пътеката е маркирана и вода има
почти по целия път.
III-12 — хижа Борис Хаджисотиров — връх Ковач—летови-
ще Семково — 5 ч 30 м
Пътят от х. Борис Хаджисотиров през в. Ковач до седловината
Горни куки е описан в маршрут III-11.
Отделянето на пътя за летовище Семково от главната пътека,
която обхожда охраняваната водоснабдителна зона на язовир „Бели
Искър”, е на седловината Горни куки — между в. Че-

113
мерна от запад и Средния връх от изток. Понеже не личи очертана
пътека за летовище Семково, то пътят трябва да се търси в южна по-
сока по добре оформената стъпаловидна долина, доста широка, а в
южния край стесняваща се. Теренът е тревист, осеян на места с еди-
нични каменни блокове и прорязан от малки ручеи, даващи началото
на Станкова река. От билото до терасата пътят е около 20 мин и няма
очертана пътека, но малките купчини камъни ориентират пътуващия
за летовище Семково.
Непосредствено след долинния праг долината отново се разши-
рява, а с това и хоризонта на юг. Оттук с голяма яснота изпъква остро
профилираната и начупена линия на карстовия дял на Пирин. Ниско
на предния южен план се вижда и летовище Семково. Тук пътеката
трябва да се търси доста надясно от потока и ниско по източния склон
на рида, който се спуска на юг от в. Чемерна. Може да се продължи и
без пътека право на юг по тревистата гърбица в средата на долината.
Преди да се достигне високата гора, минава се през пояс от немного
гъст клек, като веднага след това трябва да се тръгне на запад към
склона на в. Чемерна, за да се слезе на пътеката за летовище Семково.
Тя е ясно очертана в северозападния край на гората отдясно на потока,
който се оттича от източния склон на в. Чемерна.
По тази пътека за 15 мин се слиза на коларския път в местността
Белака и по него в югоизточна посока за около 20 мин се стигат Гьоло-
вете — изкуствените вади, прокопани за водоснабдяването на летови-
щето. Тук в местността Гьоловете се издига новата х. Семково (1730
м). На 10 мин пред летовището коларският път се раздвоява. Минава
се по левия път, който пресича Дългата поляна и със стръмно спуска-
не се насочва към летовището, което се достига от северозападната
му част. Пътят от х. Борис Хаджисотиров през в. Ковач, седловината
Горни куки до летовище Семково се изминава за около 5 ч 30 мин.

III-13 — Боровец — хижа Ястребец — 3 ч—3 ч 30 м

Отиването от Боровец до х. Ястребец може да стане но два пътя,

на които началото е общо до първия мост на р. Самоковска Бистрица
по пътя за х. Мусала (над дворец Бистрица).
Първият варианте по долината на р. Самоковска Бистрица, като
се използува пътят за х. Мусала до Велчевото

114
мостче — 2 ч път от Боровец. Тук на 50 м пред мостчето вдясно се
отделя пътека, която с много серпентини се изкачва по склона между
клековите гори. След 40 мин път наклонът на терена намалява, кле-
ковите гори стават по-редки и между отделните групи се образуват
поляни. Право пред погледа в западна посока почти на самия скалист
в. Ястребец едва се вижда хижата, понеже се слива с околната сре-
да. Пътеката продължава нагоре през поляните между клековете и се
насочва към леко очертаващата се седловина южно от в. Ястребец.
Почти с излизането си на билото пътеката взема северна посока и след
200 м стига хижата.
От Боровец до Велчевото мостче се стига за 2 ч, а оттам до х.
Ястребец — за 1 ч 20 мин—1 ч 30 мин. Пътеката е маркирана и вода
има по целия път.
Вторият вариант за х. Ястребец е през местността Иконостаса
(виж маршрут III-1, вариант 4). При скалата Иконостаса пътеката се
разделя — дясната слиза в дерето и оттам излиза на новата ски-писта,
която се вижда от отсрещния рид, и край нея слиза на шосето Боро-
вец—Бели Искър. Лявата пътека с няколко серпентини излиза на би-
лото и по него се изкачва нагоре. Тук смърчовата гора се сменя с бор и
мура, а между тях е непроходимият клек. На няколко места от билото
се откриват чудни гледки към долината на р. Самоковска Бистрица и
Мусаленския циркус.
По-нагоре пътеката се отделя от билото и в лека дъга с изкач-
ване излиза на ски-пистата, пресича я и по западния склон на рида се
насочва в южна посока. Като стигне под седловината край безименния
връх, от който започва пистата, отдясно се съединява с пътеката, която
идва по долината на р. Тъмна Бистрица от местността Соколец, след
това завива на изток и излиза на седловината. Оттук пътеката е по из-
точния склон на в. Ястребец. Отначало по голям наклон за около 2—2
ч 30 м от Иконостаса тя стига до х. Ястребец.

III-13 а — хижа Ястребец

Хижа Ястребец е построена на хубаво място. От терасата пред
хижата се открива най-хубавият изглед на Мусаленския циркус, а от
върха, който е на една минута над хижата, панорамата е ненагледна.
Чудни са тоновете на околния пейзаж, когато денят сменя нощта и но-
щта — деня. Един хубав изгрев или залез оставя незаличими спомени
за цял живот.

115
 В близки години това място ще бъде едно от най-посещавани-
те места в Рила планина, след като се построи пътническата въжена
линия, която само за 10 мин ще изнася пътниците с вагони по 30—40
човека от дворец Бистрица до в. Ястребец. Тук ще изникнат хотели,
ресторанти и почивни станции. Десетки туристически ски-писти ще
се спускат по всички склонове.
Хижа Ястребец е бивша царска ловна хижа, разположена на
2350 м н. в. Възстановена е и се стопанисва от Самоковското туристи-
ческо дружество „Рилски турист”.
Тя е масивна каменна постройка на два етажа. На първия етаж
е столовата и стаята за домакина, а на втсрия има две малки спални.
При нужда столовата се използува за спалня с подвижни нари. Мсже
да побере 25—30 души. Отворена е през цялата година.

III-14 — хижа Ястребец — хижа Мусала — 1 ч 30 м

В близко време между х. Ястребец и х. Мусала ще има хубава

алея и пътуването от едната до другата хижа ще бъде само една раз-
ходка, без каквито и да било усилия, защото по тази алея няма да има
големи наклони. Алеята е вече трасирана.
Сега съществуващата пътека е в южна посока от хижата и без да
излиза на билото, леко се спуска по източния склон на масива, минава
през поляни, клекови гори и се доближава на 100—200 м до р. Само-
ковска Бистрица. Оттук пътеката започва в началото леко, а пссле дос-
та стръмно да се изкачва между клековите групи и скалите по склона
и излиза на циркусна тераса в съседство на х. Мусала.

III-15 — хижа Ястребец — Орлови скали — Боровец — 4 ч

30 м

Връщането от х. Ястребец за Боровец може да стане и през Ор-

лови скали и Соколец. От хижата се върви в западна посока до Хара-
мийския кладенец — около 500 м.
Оттук вляво от вадата на извора по склона има пътека, която
се спуска леко и излиза пред в. Иванов камък — на билото, после в
северозападна посока слиза в долината на Гръчка река, пресича я и
по левия бряг постепенно изкачва към билната част и после се спуска
към местността Соколец.

116
 Друга, слабо очертана пътека се отправя от Харамийския кладе-
нец в северозападна посока по билото и между клековите гори слиза на
Иваново торище — голяма поляна, заградена от клек и смърчови гори.
От торището в северозападна посока през гората по едва очертани пъ-
течки от добитъка се отива до Орловите скали, от които се открива ху-
бава гледка към долината на р. Черни и Бели Искър, Самоковско поле и
Витоша. Острсвърхите Орлови скали са хубави катерачни обекти.
От скалите пътеката е в източна посока, после се съединява с по-
горе описаната пътека и слиза по гористото било в местността Соколец
при пионерските лагери, откъдето по шосето в източна посока (6 км)
се стига до Боровец.
От х. Ястребец до Боровец пътят по описания маршрут се изми-
нава за около 4 ч 30 м. Вода из пътя няма с изключение на участъка по
шосето.
III-16 — Боровец — хижа Заврачица — 6 ч

От Боровец за х. Заврачица има два пътя и в зависимост от же-

ланието и превозните средства се избира маршрутът. Докато този по
долината на р. Марица може да се използува с превозни средства до
водослива на р. Голяма с Права Марица, то маршрутът през дворците
Ситняково и Саръгьол е панорамен и разнообразен.
При първия вариант — по долината на р. Марица, пътят от Бо-
ровец в началото е по шосето за село Радуил и гара Костенец. Непо-
средствено след Боровецкото горско стопанство вдясно се отделя шосе
за долината на р. Марица. Пътят за х. Заврачица е все по шосето, което
криволичи с малък наклон между китните борови гори до местността
Козарника. След няколко остри завои шосето вече с голям наклон изли-
за на малко открито било и се надвесва над долината на р. Сливница.
Вляво през полянката има пътека, която отвежда до Черната ска-
ла. По-нататък шосето навлиза в долината на р. Сливница, пресича я и
се изкачва леко по насрещния склон, като го заобикаля, за да се избегне
височината, и постепенно слиза в долината на р. Марица, като минава
край Стария кантон, пресича реката и от лявата й страна срещу тече-
нието минава край новото горско жилище; пресича отново реката и от
дясната й страна с доста голям наклон стига горски пункт „Марица”.
Дотук пътят е шосиран и удобен за всички видове моторни пре-
возни средства — 12 км от Боровец. Оттук в западна по-

117
сока край малкото поточе, което се спуска от склона, има пътека, която за
един час извежда до дворец Саръгьол.
По-нататък шосето преминава в твърд горски път — на места ка-
менист, по който с по-здрави и мсщни моторни превозни средства можем
да се придвижим още 5 км — до водослива на р. Голяма с Права Марица.
Тази част на пътя през 1964 г. ще бъде шосирана от Боровецкото горско
стопанство. Малко преди моста на р. Марица — на оксло 150—200 м
отдясно по склона се спуска път, който идва от дворец Саръгьол и се съ-
единява с описвания път. Това е част от Кайзеровия път.
Пред самия мост пак вдясно се отделя пътека, която все от дясната
страна срещу течението на р. Марица за 2 ч отвежда до Маришките езера
— богати с пъстърва — вид сивен. От Маришките езера в южна посока в
циркуса има слабо очертана пътека, която извежда на главното Мусален-
ско било между Голям Близнак и Маришки чал.
Друга пътека, също слабо очертана, в северозападна посока се из-
качва от езерата по югоизточния склон на в. Мусала и излиза на билото
при гроба на Георги Стоименов, откъдето в северна посока стига в. Му-
сала за 1 ч 30 м—2 ч от Маришките езера.
След моста на р. Марица пътят за х. Заврачица, който оттук нагоре
е старият Кайзеров път, прави няколко серпентини и доста стръмно изли-
за на поляната Патронова мандра. Тук в р. Права Марица се вижда малко
басейнче с бетонна стена, на което място се измерва дебитът на водата.
През реката вляво и назад в окрайнината на гората има малък заслон, а
вдясно до пътя следи от разрушена сграда. Мястото е лавиноопасно.
В източна посока към седловината между Мустачал от юг и Мусли-
чал от север има пътека, която води в долината на р. Малък Ибър през
местността Орището.
Пътят за х. Заврачица (старо изровено шосе) все още вдясно от р.
Права Марица се изкачва срещу течението й и над заслона за добитък
отново преминава от лявата страна на реката. С широка дъга той изкачва
коритната задънка, пресича пак ре-ката и излиза при хижата.
От моста при водослива на двете Марици до х. Заврачица се изли-
за за 1 ч 30 м. В тази част пътят може да се използува само от мощни и
здрави моторни превозни средства.
Вторият вариант на пътя за х. Заврачица е през дворците Сит-
няково и Саръгьол. Пътят е по шосето за р. Бели Искър. При военния
пионерски лагер той се отделя вляво, прекосява високо ски-плаца, прави
няколко завоя и излиза

118
По пътя от Саръгьол за хижа Заврачица

119
при двореца Ситняково — 5 км от Боровец. По-нататък шосето пра-
ви още няколко завоя, набира височина и излиза в местността Вълчи
камък. Тук с лек наклон слиза до заслона за говеда на ДЗС — Само-
ков, след това прави няколко завоя и излиза на Саръгьолската поля-
на — 2003 м н. в. От поляната се открива прекрасна панорама почти
във всички посоки. На изток през долината на р. Марица са зъберите
на Чем-берлия, Мусличал и Мустачал, на юг са мощният масив на в.
Де-но и циркусът на Саръгьолските езера, а на запад е оголеният от
пожар масив на Вълчи камък.
В западна посока от поляната по южния склон на Вълчи камък
има пътека, която след това в южна посока по билото към в. Шатър
води за х. Мусала.
Шосето в южна посока се спуска към двореца Саръгьол, който
преди 9-ти септември 1944 г. беше ловна база на царската династия.
Непосредствено след двореца вдясно по долината край потока
има пътека, която води за Саръгьолските езера и х. Мусала.
От двореца в югоизточна посока започва най-хубавата част на
пътя за х. Заврачица по този вариант. Хубав горски път без особени на-
клони минава през вековна смърчова гора и поляни, по които има най-
различни цветя, малини, боровинки, ягоди. На всеки завой от пътя
картината се мени. Между вековните мури вляво дълбоко е коритната
долина на р. Марица. Много поточета, слизащи по склона отдясно,
скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица. Пътят
минава край малка ловна хижа и стига Студеното дере. Оттук вдясно
срещу течението на потока има пътека, която води за Саръгьолските
езера и през скалата Сфинкса за х. Мусала.
До Студеното дере при сухо време може да се стигне с моторно
превозно средство.
По-нататък това старо изоставено шосе се е превърнало на
някои места в обикновена пътека. Някои от мостовете са прогнили,
подпорните стени срутени и пътят е засипан от свлачи-щата. Пътят
постепенно слиза към долината на р. Марица и пред водослива й с р.
Права Марица се съединява с коларския път, който води от Боровец
през Черната скала за х. Заврачица.
Изминаването и на този вариант от Боровец до х. Заврачица ста-
ва за около 6 ч.

120
 III-16 а — хижа Заврачица
Хижа Заврачица е построена през 1935 г. от Самоковското турис-
тическо дружество „Рилски турист” в местността Заврачица. Намира
се на левия бряг на р. Права Марица — десен приток на р. Марица, на
2178 м. н. в. Постройката е каменна на 57 кв. м. и се състои от спалня с
нарове за 40 души, кухня, антре и мазе. Отворена е за посетители през
цялата година. Обзаведена е с аптека и съоръжения на Планинската
спасителна служба.
През втората половина на 1963 г. Самоковското туристическо
дружество започна строежа на нова хижа в съседство на старата. Тя е
на 200 кв. м и на два етажа. В нея има голяма столова, кухня, клозети
и мивки, спални помещения и тераса. В края на 1963 г. постройката бе
издигната и покрита, а през 1964 г. ще бъде довършена и обзаведена.
С довършването на шосето до хижата тя ще стане едно от най-
посещаваните места в Източна Рила. В околностите й има прекрасни
терени за ски както за начеващи, така и за майсторите на ските.
Хижа Заврачица е важен туристически кръстопътен възел.

III-17 — хижа Заврачица — хижа Борис Хаджисотиров

(Грънчар) — 3 ч

От х. Заврачица до х. Борис Хаджисотиров се отива все по Кай-

зеровия път, който в миналото е бил шосе, по което се е пътувало с
моторни превозни средства, а днес на места от него е останала само
тясна пътека.
От хижата пътят се изкачва по източния склон на Кози връх (Ке-
чичукур), като прави няколко серпентини, после пресича дсбре очер-
тания висящ циркус на самия праг и по западния склон на Янчов чал
излиза на седловината Заврачица.
Оттук в източна посока има пътека, която през върховете Янчов
чал, Ченгенечал, Даутица, Каменити чал, Сивричал и Равни чал води
за х. Васил Коларов.
На запад е пътеката през върховете Манчо, Маришки чал, Близ-
наците и Мусала за х. Мусала.
Нашият път за х. Борис Хаджисотиров е в южна посока. Той
завива след седловината вдясно (западна посока) и постепенно с ня-
колко серпентини слиза в долината на р. Ропалица, като я пресича на
самия циркусен праг. Оттук пътят е по из-

121
точния склон на масива Песоклива вапа. След моста пътят леко се
спуска и минава над голяма подпорна стена, чието преминаване през
зимата и пролетта е трудно и опасно. По-нататък пътят с леки изкач-
вания и спускания по склона на Песоклива вапа, който е лавиноопа-
сен, излиза на гърба, който се спуска към водослива на р. Ропалица
и р. Грънчарица. Сега пътят е вече в западна и югозападна посока по
южния склон на Песоклива вапа и достига източното подножие на в.
Овчарец. Оттук в южна посока се съединява с шосето, което идва от
Самоков през язовир Бели Искър за с. Белица - на около 1500 м пред
хижата и по него се стига х. Борис Хаджисотиров. Зимното премина-
ване по пътя от х. Заврачица до х. Борис Хаджисотиров и обратно е
много опасно, тъй като склоновете на в. Песоклива вапа са лавиноо-
пасни. От седловината Заврачица по югоизточния склон на в. Манчо
трябва да се влезе високо в циркуса на р. Ропалица и оттам в южна
посока да се излезе на седловината между в. Овчарец и в. Песоклива
вапа. По-нататък се следва пътят, описан в маршрута х. Мусала -х.
Борис Хаджисотиров.

III-18 — хижа Заврачица — връх Манчо — връх Маришки

чал — връх Мусала — хижа Мусала — 6 ч
Пътят от х. Заврачица до седловината Заврачица е описан в
маршрут III-17. От седловината в западна посока по две дълбоко оч-
ертани бразди пътеката извежда на широкото плато между Кози връх
и североизточното рамо на Манчо. Пътеката все още в западна посока
се отправя към източния склон на в. Манчо, където с няколко серпен-
тини излиза близо до билната част. По-нататък тя прекосява южния
склон и се спуска с няколко завоя на седловината пред в. Маришки
чал, а после се изкачва пак със серпентини и излиза на върха. Тук
пътеката се разделя. Южната води за х. Борис Хаджисотиров през в.
Овчарец, а тази в северозападна посока — към в. Голям Близнак. Зим-
ното преминаване на в. Манчо и в. Маришки чал трябва да става по
самия ръб.
Пътеката изкачва в. Голям Близнак и Малък Близнак, после сли-
за към седловината Преслапа и изкачва Балканския първенец по юж-
ния му склон.
Пътят е панорамен, понеже е по билната част на планината и от
него във всички посоки се откриват прекрасни панорами. Изминава се
за около 6 ч. Вода има пред в. Манчо.

122
 IV. РАДУИЛ

Село Радуил е разположено върху три тераси при водослива на

реките Марица и Ибър на около 800 м н. в. Има хубаво училище и нов
кооперативен дом с ресторант. В околностите на Радуил по течението
на Марица и Ибър има красиви и удобни места за риболов.
През Радуил минава шосето от гара Костенец (15 км) за Боровец
(11 км) и Самоков (31 км) — живописен асфалтиран път, от който се
разкриват пленителни гледки към Мусаленското било и Мустачалския
дял на Източна Рила. Между горните селища се поддържа редовна ав-
тобусна връзка. Близостта на селото до планината и до жп гара Косте-
нец го правят удобен изходен пункт за излетуване из Ибърския дял на
Източна Рила. От селото срещу течението на реките Марица и Ибър са
прокарани коларски пътища за нуждите на дърводобива. Чрез тях то
се свързва с х. Заврачица (по долината на р. Марица) и с х. В. Коларов
(по долината на р. Голям Ибър и Чалтъка).

IV-1 — село Радуил — по долината на р. Марица — хижа

Заврачица — 6 ч
От с. Радуил срещу течението на р. Марица е прокаран коларски
път, който води към дърводобивните участъци в горното течение на
реката. Трасиран в стръмните скалисти склонове до самото речно ко-
рито, при проливни дъждове пътят попада в обсега на водната стихия
и става задълго време неизползуваем.
Пътят започва от старото училище на с. Радуил и се отправя в
югозападна посока отдясно на реката. В равнинната част след около
2 км минава през местността Маришко присое. Като достигне подно-
жието на планината, пътят се прехвърля отляво на реката и навлиза в
планинската клисура през силно стеснената долна част на долината,
наречена Устието. Нагоре по реката пътят преминава многократно от
единия на другия й бряг, а от дясната му страна в продължение на
2—3 км се надвесват фантастично моделираните каменни стени на
Ходжовица и Соколовец.
Радуилският път се съединява с шосето, което се отправя от Бо-
ровец към водослива на Голяма и Права Марица, при деветия км —
малко над стария кантон „Марица”.
Продължението на пътя към х. Заврачица е описано в маршрута
III-16 — първия вариант.

123
 IV-2 — село Радуил — по долината на р. Ибър — кантон „Чем-
берлия” — Чалтъка — 7 ч
Долината на р. Ибър е една от важните съобщителни артерии, по
която планинците са прониквали в планината. По нея е минавал един от
старите пътища, свързващ селищата от северната страна на планината с
Якоруда и Разлог на юг. Сега добре подържан коларски път, предназна-
чен за дърводобива при Ракитско дере, навлиза по долината на р. Ибър
навътре в планината — 15 км. Пътят е прокаран край речното легло и на
седем места пресича реката. При Ракитско дере (ляв приток на р. Ибър)
е построен горски пункт, обзаведен за нуждите на горските работници.
До горския пункт могат да бъдат използувани и камионите, обслужващи
дърводобива.
От горския пункт по долината на Ракитско дере е прокаран колар-
ски път, от който след 700 м се отделя вляво пътека, която минава през
моста над Ракитско дере. Тя се изкачва към билото на вододелния рид
между Янчов дол и Свличище. По нея за 1 ч 30 м може да се излезе ви-
соко по източния склон между върховете Мусличал и Чемберлия.
От Ракитско дере към кантон „Чемберлия” продължава коларски
път. Той извива в югоизточна посока успоредно на р. Ибър и се изкачва
стръмно по склона отдясно на реката. След втория завой пътят пресича
на два пъти реката и минава под почти отвесните откоси на Катранки-
еви скали. Това е една внушителна скална група, рязко контрастираща
на зеления фон на гората. Скалите са накацали една над друга с почти
отвесни стени към долината на Ибър. По тях може да се упражнява с
учебна цел алпинизъм.
Старият кантон „Чемберлия” (две полуобитаеми паянтови по-
стройки) се намира на 1 км от горския пункт при Ракитско дере. Колар-
ският път продължава до новия горски дом, отстоящ на 20 мин от кантон
„Чемберлия”. Той е построен на малка тераска на десния бряг на р. Ибър
и е двуетажна постройка с нари за 30 — 40 души и стая за горския над-
зирател. Може при нужда да се използува и за туристически подслон.
На 300 м над горския дом се съединяват реките Голям и Малък
Ибър. Долините и на двете реки (типични ледникови долини) са лесно
проходими и са най-късият и естествен път към главното било и поре-
чието на р. Места.
1. Пътека по долината на р. Малък Ибър
По долината на р. Малък Ибър е минавал стар път, следи от който
личат и сега около терасата при Черната скала. Поради

124
свличане на почвата в тази част пътят е бил укрепен и настлан с го-
леми плочи, запазени и до днес (Калдърмата). Сега по десния бряг на
р. Малък Ибър е прокарана удобна пътека, по която от новия горски
дом за по-малко от 2 ч се отива до езерата в Казанчал, от които води
началото си Джеенемдере — ляв приток на р. Бяла Места.
Пътеката за долината на Малък Ибър се отделя през мост над
Голям Ибър малко над водослива на двете реки. Тя минава през мест-
ността Туйовка ниско по западния склон на късия рид Черната скала,
врязан клинообразно със стръмни склонове между долините на Голям
и Малък Ибър. Голямата стръмнина около скалистия праг (същински
ледников ригел) по склона на Черната скала се преодолява с няколко
серпентини, след което пътеката с умерен наклон се насочва към водо-
делното възвишение между Малък Ибър и Джеенемдере.
Малко под скалистия праг, преди да започне стръмното изкачва-
не по склона, надясно от описваната пътека се отделя в западна посока
стара войнишка пътека — връзка между долината на р. Малък Ибър
и поречието на р. Марица. Про-сечена е из гъстия клек (Мечкарника)
и се прехвърля в долината на Права Марица през преслапа Орището
(Говедарника) между Мустачал и Мусличал.
2. Пътека по долината на р. Голям Ибър
Пътеката по долината на р. Голям Ибър е прокарана по десния
бряг на реката през стара гора. На 15 мин след горския дом се разкри-
ва за миг хубава гледка към билото на Топуклия, а след това пътеката
отново се скрива в гората. Тук в местността Ангелова бичкия вляво се
отделя дърварска пътека, която се изкачва нагоре по западния склон.
Главната пътека продължава по десния бряг на реката и след като
напусне гората, в началото на клековия пояс се прехвърля по малко
дървено мостче на левия бряг (1 ч от горския дом). Продължава се по
откритите полянки и тераски ниско в източния склон на рида Черната
скала. След 15 мин трябва отново да се премине на десния бряг и със
стръмно изкачване край моренни материали и склонови срутища се
стига ледниковият праг в долината на Голям Ибър (30 мин). Тук река-
та се спуска разпенена по стъпаловидното корито и образува красиви
малки водопади.
Малко над ледниковия праг на склонова тераска над десния бряг
на реката се предвижда да бъде построена бъдещата х. Ибър, опорен
пункт на трудните преходи между хижите Заврачица и В. Коларов.

125
 Пътеката продължава да се изкачва срещу течението на реката,
следи нейната голяма извивка в югозападното подножие на в. Ибър и
след 1 ч 20 м достига Чалтъшкото езеро, където се съединява с главна-
та пътека от х. Заврачица за х. В. Коларов.
Ако крайна цел на прехода по долината на р. Голям Ибър е х.
Заврачица, то пред големия завoй на реката преминаваме на левия й
бряг и се изкачваме по каменистия склон в югозападна посока към
билното понижение в западния край на Даутица. В тази част билото
е вододел между Голям Ибър, Малък Ибър и Джеенемдере. С леко
спускане в югозападна посока за 10 мин стигаме до голяма единична
скала, оградена с камъни за завет. Наблизо са езерата на Джеенемде-
ре. Край скалата минава пътеката за х. Заврачица — в западна посока
през циркуса Ка-занчал. Разстоянието от скалата до х. Заврачица се
изминава за около 2 ч.

V — ДОЛНА БАНЯ
Село Долна баня е разположено в живописното Долнобанско
поле на 630 м н. в. Застроено е край р. Марица при вливането в нея
на р. Долнобанска Бистрица. На юг полето се загражда от северните
склонове на Източна Рила и само 3—4 км делят селото от подножието
на планината. В околностите на Долна баня се простират тучни ли-
вади и овощни градини. Мекият и здрав подпланински климат, леко-
витият минерален извор и изобилието на плодове придават курортно
значение на селището, а добре оформеният център и новата сграда на
културния дом са явно доказателство за грижите за благоустрояването
на селото.
В околностите на Долна баня край левия бряг на р. Марица са
запазени останки от стари градища (Голямо и Малко градище), съз-
дадени за отбрана на стария път Пловдив—Самоков. Северно от мяс-
тото на летния физкултурен лагер личат останки и от старо римско
селище.
На 5 км южно от с. Долна баня в подножието на северните скло-
нове на Рила е разположен почивният дом на Профсъюза на просвет-
ните работници. Построен е край р. Долнобанска Бистрица сред пъст-
ри поляни и в края на иглолистна гора. През лятото в околностите
на почивната станция летуват при лагерни условия младежки смени.
Към лагерите са построени и масивни сгради със спални и стопански
помещения. Почив-

126
127
ната станция може да се използува като база и изходен пункт за изле-
ти към в. Ибър и по долината на р. Ибър, а така също и при по дълги
преходи — към хижите Заврачица и В. Коларов.
През Долна баня минава шосето от гара Костенец за Боровец
и Самоков, с които се поддържа редовна автобусна връзка. Отстои от
гара Костенец на 7 км, от с. Радуил на 8 км, от Боровец на 19 км и от
Самоков на 29 км. Междуселски път свързва с. Долна баня със с. Кос-
тенец и летовище Г. Димитров.
Като туристически изходен пункт с. Долна баня се използува
главно при излетуване из Ибърския дял на Източна Рила.

V-1 — Долна баня — кантон „Чемберлия” на р. Ибър (през

кантон „Мирчовец”) — 5 ч 30 м

Долна баня — почивният дом на просветните работници — 5 км

по шосе. Почивният дом — кантон „Чемберлия” — 4 ч. До почивния
дом може да се използува и рейсът от гара Костенец за Долна баня.
От гсрския пункт, построен край шосето и в съседство на по-
чивния дом, се тръгва по шосето, прокарано край левия бряг на р.
Долнсбанска Бистрица. По долината на реката се изминават около 500
м, след което с отклонение надясно се продължава по широката стръм-
на пътека към параклиса „Радуилски св. Спас”. Пътеката е прокарана
по склон, ксйто се спуска стръмно към долината на р. Долнсбанска
Бистрица. За късо разстояние се преодолява значителна височина, по-
ради което и местността сполучливо е наречена Вадидушника. Изкач-
ването продължава главно в югозападна посока по терен, обрасъл с
нискостъблена гора. Отклоненията вляво се избягват. Те слизат към
по-ниската пътека над левия бряг на р. Бистрица.
След като отмине поляната Койчевец, пътят вече в южна посока
след 300 м достига параклиса (1 ч от горския пункт).
При параклиса пътят се разклонява. В южна посока се насочва
пътека към Шамакливо дере, а на запад продължава коларски път за
кантон „Мирчовец” (1 ч) и кантон „Чемберлия”. След 100 м коларският
път завива на юг, след това отново на запад и с чести извивки главно в
югозападна посока се изкачва леко към местността Гумнище (2 км от
параклиса). Кантон „Мирчовец” е на 1 км от Гумнище в южна-югоза-
падна посока. Разположен е на 30 м вдясно от пътя на малка тераска
сред млада борова гора. При лошо време кантонът може да се из-

128
ползува за подслон. Наблизо има вода. Тук завършва коларският път.
От кантон „Мирчовец” две пътеки се насочват към близките
горски обекти Девечаир (50 мин) и Зелени преслап (30 мин). Пътеката
за Девечаир (лявата) се изкачва стръмно в южна посока по гористия
склон срещу кантона. Тази пътека от поляната Девечаир продължава
към в. Трите улука и по билото на рида Топуклия се отправя към в.
Ибър и изворите на р. Голям Ибър (Чалтъка). Пак от Девечаир друга
пътека се насочва към в. Сиврикая и Хаджийска поляна (за лет. Г. Ди-
митров и долината на р. Айрандере).
Втората пътека (дясната) се отправя от кантон „Мирчовец” в
югозападна посока към Зелени преслап. Това е пътеката за долината
на р. Ибър и кантон „Чемберлия”. Прокарана е почти по хоризонтала и
до Зелени преслап минава през гора.
Зелени преслап (около 1500 м н. в.) е широка поляна, наведе-
на малко на юг. От поляната се разкрива внушителна панорама към
Черната скала. Тя е средище на няколко пътеки: за Вукадиново дере и
Девечаир — на изток, за Пожара и билото на Катранкиеви скали — на
югоизток, за долината на р. Ибър и кантон „Чемберлия” — на юг.
Пътеката за кантон „Чемберлия” минава през средата на поля-
ната, след това слиза през пресечена гориста местност в южна посока
към долината на р. Ибър. Малко преди да пресече Студеното дере,
пътеката се раздвоява, но и двете разклонения слизат в долината на
Ибър. Дясното отклонение се спуска пряко към реката и се съединява
с коларския път от с. Радуил на 150 м под горския пункт при Ракитско
дере (ляв приток на Ибър). Лявата пътека продължава да се спуска в
южна посока, след това извива успоредно на реката на изток и в под-
ножието на Катранкиеви скали (срещу моста на р. Ибър) се свързва с
коларския път за кантон „Чемберлия”. До кантона (10 мин) се върви по
шосето срещу течението на реката.
Пътеките от кантон „Чемберлия” по долината на р. Малък Ибър
за езерата в циркуса Казанчал и по долината на р. Голям Ибър за Чал-
тъка са описани в маршрут IV-2.

V-2 — село Долна баня — връх Ибър (през Валозите) —7 ч

Изходен пункт на маршрута е почивният дом на просветните
работници на 5 км южно от селото по асфалтираното шосе.
Пътят за в. Ибър през Валозите първоначално е по долината на
р. Долнобанска Бистрица. Тя извира високо от северните

129
склонове на в. Трите улука. Обикновено маловодна при проливни дъ-
ждове, тя придобива огромна разрушителна сила и прави трудно про-
ходими пътищата по своята долина.
От горския пункт (в съседство с почивния дом) се тръгва срещу
течението на реката по шосето, прокарано по левия й бряг. На 500 м
от пункта от дясна страна се отделя стръмна пътека за параклиса „Ра-
дуилски св. Спас” и кантон „Мирчовец”.
Продължава се по долината на р. Долнобанска Бистрица до вто-
рия километър, където шосето достига заслона за добитък в местност-
та Яхъра. От Яхъра шосето извива остро на североизток и започва
леко да се изкачва по склона на вододелния хребет между Бистрица и
притока й Доново дере от запад и Дъбово дере от изток. При завоя на
пътя вдясно от него се отделя пътека, която в южна посока се отправя
към Калето и Доново дере.
След като прехвърли вододелния хребет, пътят пресича Дъбово
дере, а след това негов малък десен приток и с множество завои започ-
ва да се изкачва стръмно през гората към долните поляни на Валозите.
Тук камионният път завършва, а нагоре продължава коларски път. От
него се отделят наляво няколко пътеки, които се спускат към потока
Скалив дол — ляв приток на Мандренско дере. Трябва да се върви в
югоизточна посока по широкия и разработен път, а ако туристът се
съмнява в правилната посока, да мине по десните отклонения.
Като прехвърли стръмнината над Горните Валози (1 ч 20 м от
Яхъра), пътят се отправя в южна посока към главното било — източно
от Сиврикая. Първото отклонение вляво се насочва към местността
Мандра (Мандакафа, Влашки колиби), където се събират пътеките от
с. Долна баня (по Куртдере) и от лет. Г. Димитров. Второто отклоне-
ние (пак вляво) е за долината на р. Черномех.
Преди да достигне главното било, северозападно от Хаджий-
ска поляна коларският път от долината на Долнобанска Бистрица и
Валозите се съединява с коларския път от Долна баня по Куртдере за
Сиврикая и в. Ибър.
Разстоянието от почивния дом (летовище Долна баня) до Си-
врикая през Валозите се изминава за 3 ч 30 м. Продължението на пътя
към в. Ибър е описано в маршрут V-3.

130
 V-3-село Долна баня—връх Ибър (по Куртдере)—6 ч 30 м—7 ч
От с. Долна баня за в. Ибър (през в. Сиврикая) могат да де изпол-
зуват три различни начални маршрутни варианта:
1. От селото по долината на р. Куртдере до местността Мандра.
2. От почивния дом на просветните работници по долината на
р. Долнобанска Бистрица и през Валозите—за в. Сиврикая. (Маршрут
V-2.)
3. От Яхъра (2 км от почивния дом) по разбития коларски път,
прокаран срещу течението на р. Долнобанска Бистрица до изворите й
под в. Трещеник и в. Сиврикая.
Най-удобен и ясен е пътят по Куртдере. По него разстоянието до
в. Ибър се изминава за 6 ч 30 м—7 ч. Река Куртдере извира северно
от местността Мандра, а долината й в планинската част е оформена от
склоновете на рида Сакарджа от изток и в. Ешиктепе от запад. Реката
тече в посока север—североизток и се влива в р. Марица на 2 км източно
от селото.
За да се достигне коларският път по Куртдере, трябва да се тръгне
от източния край на с. Долна баня по междуселския път за с. Костенец,
който пресича дерето на около 2,5 км от селото. Разстоянието може да
се скъси, като се мине през харманите и се продължи по работния път,
който се отправя в югоизточна посока през местността Карачемен към
Куртдере (40 мин). Като се достигне дерето, тръгва се в южна посока
по коларския път успоредно и отляво на дерето. След 15 мин се достига
подножието на планината. Пътят навлиза в речната долина и започва да
се изкачва с лек наклон по западния склон на рида Сакарджа. Изкачва-
нето в южна посока продължава (1 ч 15 м) до Чакмаклийски кладенец
(1260 м), при който близо до пътя е построен заслон за работниците от
дърводобива. Пътят продължава на юг с по-стръмен наклон (30 мин) до
седловината на Сакарджа (1430 м), от която се оформя в североизточна
посока едноименният рид. След това пътят отново променя посоката си
на юг — югоизток и с леко изкачване след 10 мин достига мочурливата
поляна Гьоловете. На около 200 м отдясно на пътя е построен горски
кантон, удобен за подслон при лошо време. Снабден е с нарове и печка.
На 1,5 км от Гьоловете пътят излиза на обширната планинска по-
ляна Мандра (Мандакафа, Влашки колиби) — средище на пътеките от
селата Долна баня и Костенец за в. Сиврикая (Долна баня — Мандра
— 3 ч). На поляната на около 300 м вляво на коларския път има изворна
вода за пиене.

131
 От Мандра пътят, почти равен, се насочва в югозападна посока към
в.Сиврикая(1973м) като, преди да навлезе в гората, отляво се отделя път
към с. Ксстенец и летовище Г. Димитров. На около 1 км след Мандра (пак
отляво) се отделя пътека към долината на Черномех и Хаджийска поляна.
От поляната пътеката се спуска стръмно в южна посока през Плочата в
долината на Айрандере (вариант за х. В. Коларов).
Продължава се по главния коларски път, който вече има посока
югозапад—запад. След като прехвърли билцето на хребета, който заграж-
да от североизток Доново дере, пътят завива право на юг, за да достигне
главното било източно от в. Сиври-кая (2,5 км от Мандра). Описвайки
дъга в северозападна и югозападна посока, пътят минава край в. Сиври-
кая, пресича северозападния му склон и леко се спуска на запад към сед-
ловината пред в. Трещеник. Надясно под пътеката е хлътнал Църковен
дол, отделен от долината на р. Долнобанска Бистрица (по на запад) със
стръмен скалист рид.
В м. Долна Сиврикая на около 100 м западно от пътя има студен
извор — последна приятна разхлада в етапа от в. Сиврикая до в. Ибър по
безводното било на рида Топуклия.
Тук завършва коларският път. Негово продължение е широка пъ-
тека, проходима за товарни животни. Тя се спуска в югозападна посока,
пресича малки горски полянки, а след това започва да се изкачва към в.
Трещеник. На малка склонова тераса (полянка, заградена с рядка гора), в
североизточното подножие на в. Трещеник отдясно на пътеката се отделя
друга пътека, която след късо спускане се насочва по хоризонтала в за-
падна посока към поляната Девечаир (1 ч) с разклонения от поляната към
долините на р. Ибър (с. Радуил) и на р. Долнобанска Бистрица (с. Долна
баня).
Главната пътека продължава в южна посока и скоро навлиза в пояса
на клека, заел изцяло източните склонове на в. Трещеник и в. Трите улука.
Изкачвайки се по склона на в. Трещеник Пътеката преодолява с множе-
ство серпентини голямата височина, а след това, просечена из гъстия клек
почти по хоризонтала, прекосява източния склон на в. Трите улука високо
над Айрандере. Южно от върха пътеката излиза на малка обрасла в клек
полянка, наклонена на изток. Тук очертанията на пътеката почти не личат,
а продължението й трябва да се търси право на юг и малко наляво под
билото. Просечена е из едър клек по хоризонтала на разстояние около 250
м. След това излиза на нова поляна и започва леко да се изкачва по самото
било към Долна Топуклия. Тук клекът е по-рядък, а сред него за ориен-

132
тиране при мъгла овчарите са издигнали край пътеката на две места
високи каменни купчини. Разстоянието от в. Сиврикая до Долна То-
пуклия се изминава за 1 ч 20 м. Пътуването по тревистото и почти
заравнено било на рида Топуклия е леко и приятно, а неговото разпо-
ложение позволява да се наблюдават от непосредствена близост доли-
ните на реките Айрандере и Голям Ибър, а така също и заграждащите
ги ридове.
На изток е прострял широкия си тревист гръб Равни чал, а на
югозапад от него извисява резките си очертания Сивричал, чийто за-
паден склон с почти отвесни откоси се спуска към Ай-рандере. Право
на юг приковава погледа изсеченият скалист северен склон на внуши-
телния в. Ибър. На югозапад е ридът Черната скала, вгнездена като
клин между реките Голям и Малък Ибър, а на запад — отвъд долината
на Малък Ибър — е опънал мощната си снага ридът Чемберлия.
За краен ориентир в последния етап на маршрута служи в. Ибър.
Посоката на движението е право на юг по билото. Пътеката минава
вляво от каменистата гърбица на Горна Топуклия и след 20 мин дос-
тига седловината, която свързва рида с в. Ибър (от Долна Топуклия до
седловината — 1 ч). На седловината има малък извор — удобно място
за почивка. Източно от изворчето е езерото под в. Ибър.
При седловината пътеката се раздвоява: левият клон извежда
стръмно на върха (25 мин), а десният опасва западния му склон, и с
голям завой слиза в неговото южно подножие около склоно-вите из-
вори на р. Голям Ибър (Чалтъка), където се съединява с пътеката от х.
В. Коларов за х. Заврачица.
При минаване по маршрута в обратна посока (от в. Ибър за в.
Сиврикая) твърде вероятно е да се допусне погрешно отклонение от
верния път пред в. Трите улука. Пътеката завършва на заградена с
клек малка полянка южно от върха и по поляната се изгубва напълно.
Продължението на пътеката личи по късия скалист южен склон на
върха (изкачване около 50 м). Това отклонение е за поляната Девечаир
в землището на с. Радуил. Главната пътека за в. Сиврикая трябва да се
търси вдясно от поляната и ниско под нея, просечена из гъстия клек по
хоризонтала на източния склон на в. Трите улука (над Айрандере).

133
 VI — ГАРА КОСТЕНЕЦ

Разположена е на жп линия София—Пловдив и в съседство на

първокласния шосеен път София—Свиленград. В района на гарата е
застроено спретнато селище, което е обявено за град през 1964 г. На-
мира се на 510 м н. в.
Гара Костенец е значителен промишлен център. Кибритената
фабрика е единствената у нас, а книжно-мукавената фабрика „В. Ко-
ларов” е една от най-старите в страната. В промишления район на
селището работят модерен химически завод за анилинови бои и хи-
микали, няколко дървопреработвателни предприятия и труДово-про-
изводителна кооперация.
Гара Костенец е важен автотранспортен възел. Живописно ас-
фалтирано шосе свързва селището с Долна баня (7 км), Радуил (15
км), Боровец (26 км) и Самоков (36 км). Поддържа се редовна автобус-
на връзка и със съседните курорти: Момин проход, Пчелински бани и
летовище Г. Димитров (вили Костенец.). Директен рейс пътува между
София и гара Костенец през Ихтиман.
Край гара Костенец протича р. Марица, която тук прави голям
завой и се отправя на изток през Моминоклисурския пролом и гара
Белово за Тракийската низина.
На 7 км от гарата в южна посока към подножието на Рила е с.
Костенец — спретнато планинско селище с много стара история. В
далечното минало селото е било прочуто с ножарския си занаят. Тру-
долюбивите костенчани произвеждат картофи, царевица и лен, а на-
последък се радват и на богати добиви от малини. Асфалтирано шосе
свързва селото с гара Костенец и летовище Г. Димитров.

VI а — Летовище Г. Димитров
Летовище Г. Димитров е известен планински климатичен и бал-
неолечебен курорт. Отстои на 9 км от гара Костенец и на 3 км южно
от с. Костенец. Летовището е застроено на 835 м н. в. главно по ле-
вия бряг на Стара река и върху добре залесения югоизточен склон на
рида Сакарджа. Тук се намира най-ниското рилско езеро, образувано
от свлачище на 785 м н. в.
Положителната климатична характеристика на курорта — запа-
зен от ветрове и бури, свеж въздух, умерена облачност, умерена зимна
и лятна температура — спомагат за неговото

134
бързо разрастване и целогодишно използуване. Курортът Г. Димитров е
известен и като водолечебен център. Каптирани са три минерални извора
с най-висока температура 47°. В балнеологичния комплекс са обзаведени
курортна поликлиника с физиотерапевтично отделение, балнеолечебница
и баня. В курорта имат почивни станции почти всички профсъюзи и мно-
го ведомства и предприятия. Открити са хотели, ресторанти, сладкарни-
ца, продоволствени магазини и павилиони.
В околностите на летовището и сега съществуват останки от стари
защитни стени и градища, които свидетелствуват за историческото ми-
нало на древното селище Констанция, изградено недалече от лековития
извор и близо до мястото на днешното с. Костенец. Такива останки личат
в местностите Църковище, Градище и в. Бунара. Старинни предания са
свързани и с имената на Гарванова ливада, р. Пленщица и Костено поле.
В рилските дебри около летовището са намирали закрила партизаните от
Четвърта софийка бригада.
Обекти за краткотрайни излети в околностите на летовището
1. Бунара (1409 м н. в.) — красив залесен връх, извисен на юг от
курорта над десния бряг на Стара река и на изток от р. Крайна (1 ч 30 м).
От върха в северна посока се разкриват обширни простори към долината
на р. Марица към Средна гора и Стара планина. На върха са запазени ос-
танки от крепостна стена.
2. Юрукова поляна — в гърба на в. Малък Соколовец (1 ч 20 м).
Оттам за още 1 ч се отива до изворите на р. Черномех.
3. Хаджийска поляна — слънчева гсрска поляна в гората Соколовец
на 3 ч от летовището и на 2 ч от Юрукова поляна. От Хаджийска поляна се
разкрива обширна гледка към върховете Равни чал и Ибър и към долината
на Айрандере.
4. Миликини ниви — просторна поляна по пътя за Сестрим-ска
крива река (1 ч 15 м). На поляната е построена масивна сграда за туристи-
ческа пионерска база. Терените около Миликини ниви са удобни за ски.
5. Най-забележителният природен обект в района на летовището е
Костенецкият водопад на Стара река, особено красив през пролетта при
пълноводие на реката. Водопадът е зад термалната баня. Висок е 7 ме-
тра.
Летовище Г. Димитров е главен изходен пункт за излети из Кола-
ровския и Ибърския дял на Източна Рила, а х. В. Коларов е междинна
база при преходите от летовищата Чаира и Юндола към х. Заврачица и
Мусаленското било.

135
 VI-I — летовище Георги Димитров — хижа Васил Коларов — 4
ч 30 м
Близо половината от маршрутното разстояние се изминава по кра-
сивата долина на Стара река, която събира водите на няколко реки и по-
тоци, прорязали северните склонове на планината. Началният й поток
Айрандере извира високо под седловината Ушите (2404 м), която е офор-
мена от срещуположните склонове на върховете Каменити чал и Ибър.
В изворната си част Айрандере приема водите на Сухото езеро, разполо-
жено в северозападния склон наСивричал, и от запад потока на езерото
под в. Ибър.
След големия завой в подножието на скалистия склон на в. Си-
врикая Айрандере променя посоката си на изток и навлиза в средното си
течение под името Чавча. Тук в нея се влива десният й приток Шиварито
дере, а по-долу — в местността Аджи-валица, и притокът й р. Оджовица.
На 30 мин над летовището в р. Чавча се влива Крайна река. От водослива
надолу реката променя отново името си —Стара река, и навлиза в жи-
вописен пролом. Край летовището тя се хвърля от 7 м в тясна скалиста
пропаст, образувайки красивия Костенецки водопад. Тук Стара река се
освобождава от прегръдките на планината, протича през летовището и
след като приеме отдясно водите на р. Пленщица, насочва се през с. Кос-
тенец към голямата си посестрима р. Марица. Влива се в нея северно от
с. Габровица.
При проливни дъждове Стара река отнася някои от деветте моста
на коларския път, прокаран по нейната долина, което затруднява прид-
вижването в този участък на маршрута.
Отправен пункт на описвания маршрут е площадът на летовището.
Тръгва се в югозападна посока по коларския път, прокаран над банята и
водопада ниско в източния склон на рида Малък Соколовец. След 5 мин
пътят почти се изравнява със Стара река и навлиза в нейния пролом, за да
продължи срещу течението й край самото речно корито.
На 30 мин от летовището в местността Двете реки в Стара река се
влива Крайна река, която извира от циркуса Кутлините високо в северното
подножие на в. В. Коларов. От водослива по десния бряг на Крайна река
се отправя разбит коларски път към сечищата под Чаталчучур и Кутли-
ните. Не са малко случаите, при които туристи или летовници,тръгнали
за х. В. Коларов, са се отклонявали погрешно по този път, смесвайки до-
лината на Крайна река с тази на р. Оджовица, която е доста по на запад.
Сега погрешното отделяне по левия път към Крайна

136
река е малко вероятно, тъй като мостът над Стара река при во-дослива
на двете реки още не е възстановен.
От местността Двете реки пътят за х. В. Коларов продължава
от дясна страна на Стара река (Чавча). След 30 мин се минава през
местността Фитиля. Тук огромна надвесена скала може да подслони
туристите при дъжд и буря. След нови 20 мин се достига горският дом
(кантонът) отдясно на пътя. Край кантона има изворна вода. От север-
ната страна над реката надвесва оголени скали Голям Соколовец.
От кантона се продължава срещу течението на Чавча (30 мин)
до местността Адживалица при вливането на р. Оджовица в Айранде-
ре. Тук се отделя пътят за х. В. Коларов.
От Адживалица коларският път продължава срещу течението на Айрандере
и завършва след големия завой на реката и източното подножие на в. Трещеник при
стопанските постройки. Нагоре срещу течението на Айрандере се отпраая удобна пъ-
тека, очертана по левия бряг на реката. В местността Казана (на 500 м под животно-
въдния заслон) пътеката преминава на отсрещния бряг и започва да се изкачва към
седловината Ушите, за да се прехвърли в изворната зона на р. Голям Ибър при Чалтъ-
ка (Адживалица—Ушите — 2 ч 45 м). След това по билната пътека през Сивричал и
Равни чал може да се стигне х. В. Коларов за 2 ч 30 м—3 ч. Животновъдният заслон в
долината на Айрандере може да се използува за временен подслон в случай, че буря
изненада туристите около изворите на р. Голям Ибър при преходи между х. Заврачица
и х. В. Коларов. Заслонът отстои на 40 мин от Ушите.
При Адживалица завършва и пътеката, която се отправя от Хаджийска поляна
на юг (вариант на маршрути от с. Долна баня и летовище Г. Димитров). Тя минава
през Плочата и се спуска зигзагообразно по стръмния северен склон на страничния
рид и долината на Айрандере.
Пътят за х. В. Коларов се отделя в местността Адживалица от-
ляво на главния път. Първоначалната му посока е на запад над Айран-
дере, а след около 200 м завива в югоизточна посока, за да се отклони
отново след 300 м право на юг. След това вече като стръмна планин-
ска пътека се изкачва по пороищен улей, прорязал гористия северен
склон в местността Оджовица. Изкачването продължава до горския
пункт (вляво от пътя) при Мечите поляни, където има и изворна вода
(Чучура).
След горския пункт няколко пътеки се отделят надясно от глав-
ната пътека и се изкачват по стръмния източен склон на Говедарни-
ка към горските участъци и билото, за да се прехвърлят в Шиварито
дере. За да се избягнат погрешни отклонения, трябва да се върви само
по лявата пътека, успоредно на долината на Оджовица.
На 20 мин след горския пункт пътеката, вече преодоляла стръм-
нината с няколко извивки, пресича Малкото торище и
137
през оредяла гора и мочурливи полянки се насочва в южна посока
към Голямото торище (10 мин). Тук свършва гората в края на обширна
поляна. Наляво от поляната е коритото на Оджовица, а на юг горе под
Равничал се вижда хижата, кацнала като орлово гнездо на циркусния

праг. Пътеката пресича диагонално поляната и навлиза в гъст клеков

пояс непосредствено до реката.
През пролетта или след проливни дъждове поляната представля-
ва обширно мочурище, а пътеката не личи. В мъгла или нощно време
туристите, търсейки по-стцедени места, минават ниско по източния
склон на страничния рид в десния край на поляната и се сблъскват
с плътната ограда на клековия пояс. Губи се ценно време в лутане и
търсене на пътеката. В такива случаи трябва да се слезе успоредно на
клека в източна посока към реката, където е началото на просеката
(пътеката за хижата) само на 5—6 м надясно от реката.
Тук в южния край на поляната отвъд реката е началото на пъ-
теката за циркуса Кутлините (под в. В. Коларов), за горския пункт
„Крайна” и долината на Крайна река. Пътеката прехвърля седловина-
та между върховете Жълтата скала и Червени връх.
Разстоянието от поляната до х. В. Ксларов се изминава за 50
мин. Преди да се достигне хижата, по тясно дървено мостче се пре-
сича малък поток, а вляво от пътеката бучи игривият водопад на р.
Оджовица. След това пътеката се раздвоява. И двете разклонения из-
веждат на хижата (лявата пътечка излиза на циркусния праг при отто-
ка на Равничалското езеро — източно от хижата).

138
 VI-1а — хижа Васил Коларов

Хижа В. Коларов (преди К. Панайотов, а по-късно Белмекен) е

построена на 2224 м н. в. на циркусен праг на брега на Равничалското
езеро. Има три спални помещения, кухня трапезария и стая за дома-
кина. Снабдена е с необходимия инвентар за настаняване на 70 души.
Служи за връзка при преходите от Източна към Средна Рила и при
преминаванията от поречието на р. Марица в поречието на р. Места.
Посещава се предимно през лятото и главно от летовниците в курорта
Г. Димитров.
Хижата бе използувана за убежище от партизани през 1943—
1944 г. Сега се стопанисва от туристическото д-во „Белмекен” в с.
Костенец.
От хижата могат да се предприемат излети до: в. Равни чал — 1
ч; в. В. Коларов — 1 ч 30 м; в. Ибър — 3 ч (през Сивричал).
Отстои: от летовище Г. Димитров на 4 ч 30 м; от Велинград —
на 7 ч; от гара Аврамови колиби — на 6 ч; от летовище Юндола — на
6 ч; от летовище Чаира — на 5 ч; от х. Заврачица — на 6—7 ч.
На туристите, които използуват летовище Г. Димитров като из-
ходен и краен пункт при излети до хижа и връх В. Коларов, препоръч-
ваме обиколния вариант, описан в маршрут VI-4.

VI-2 — летовище Георги Димитров — по долината на Край-

на река — горски пункт „Крайна” — хижа В. Коларов — 5 ч 30 м

От площада на летовището се тръгва в югозападна посока по ко-

ларския път край Стара река и след 30 мин се стига местността Двете
реки — при водослива й с Крайна река (маршрут VI-1).
От водослива на двете реки през малко временно мостче над
Стара река (старият мост е отнесен при прииждане на реката и сще
не е възстановен) се тръгва отляво на Крайна река по разбит коларски
път. На 600 м от водослива в местността Стаменови криволици наляво
от пътя се отделя пътека, която се изкачва стръмно по западния склон
на в. Бунара към скалистия гребен, надвесен стъпаловидно над Стара
река и Крайна река. При големия завой на реката, където коларският
път се прехвърля на левия й бряг вляво от пътя (пред моста) се отделя
друга пътека, която първоначално в източна, а след това в северна по-
сока се изкачва също към в. Бунара.

139
 По-нагоре изровеният от пороите и прииждането на Крайна река
път преминава няколко пъти от единия на другия бряг на реката. Встра-
ни успоредно на пътя се очертават едва забележими пътечки, които ту-
ристите предпочитат поради изобилието на горски ягоди и боровинки
край тях през летните месеци.

На 1 ч 20 м от водослива на Стара река и Крайна река отляво на

описвания път се отделя дърварски път, който през мост над Крайна
река се прехвърля на десния й бряг. Този път води за долината на р.
Пленщица.
На 20 мин от разклонението голяма стрелка, очертана с блажна
боя върху камък, показва, че трябва да се премине на отсрещния бряг.
Пътят, вече тесен и стръмен, се отделя от речното корито и започва да
се изкачва по гористия склон в югозападна посока. След това доближава
отново реката и се прехвърля през мост пак на левия й бряг. Изкачването
продължава около 35 мин по залесен с оредяла гора склон, след кое-
то пътят завива на югоизток и излиза на малката полянка пред горския
пункт.
При проливни дъждове Крайна река придобива стихийна разру-
шителна сила и отнася някои от мостовете по описания маршрут. Коло-
возът на много места е сринат, а там, където е запазен, реката е образува-
ла по него второ изровено и каменисто корито. Засега пътят все още не е
възстановен. За пешеходци е проходим, но движението е затруднено.
Горският пункт Крайна е спретната постройка, изградена от сгло-
бени трупи. Построен е всред стара иглолистна гора, затова се вижда
едва след като се стигне на десетина метра пред полянката. Гората пречи
на сбзорността.От полянката на запад се вижда само скалистият източен
склон на в. Жълтата скала (2104 м). В близката околност няма удобни
терени за ски. Гор-

140
ският пункт не е обзаведен. Има само нари за около 25 души и печка.
Може да се използува за туристически подслон (при лошо време) при
преходи по р. Крайна: на юг към в. В. Коларов през циркуса Кутлини-
те — 2 ч; на изток към Помочена поляна през Чаталчучур и в. Плевня-
та — 2 ч 30 м (с отклонение за в. В. Коларов от седловината между в.
Плевнята и в. Сунгурличал); и на запад към х. В. Коларов през седло-
вината между Червени връх и в. Жълтата скала — 2 ч 15 м.
От горския пункт за х. В. Коларов се продължава по дър-варска
пътека в южна посока. След 2—3 мин се излиза на обрасла с бурени
поляна, от която вдясно (на запад) през шубраците се провира едва
забележима пътека, слизаща ниско към младите борови насаждения в
близката падина. Пътеката за хижата се губи из поляната, а продълже-
нието й трябва да се търси в нейния южен край. След поляната тя се
насочва с леко изкачване в южна посока из стара оредяла гора.
На 30 мин от горския пункт пътеката се раздвоява. В югозапад-
на посока продължава пътеката (лявото отклонение) за циркуса Кут-
лините, а на запад — малко северозапад (290° от изкопа на геоложка
бригада) се отделя пътеката за х. В Коларов. На 100 м пред разклоне-
нието на изсъхнал дънер, висок към 3 м, е изписан с блажна боя стар
маркировъчен знак ХБ (х. Белмекен), а на самото разклонение стрелка
от боя сочи пътя за хижата.
На 3 мин след разклонението пътеката излиза в края на гора-
та на поляна, обрасла с буйна растителност, където почти се изгубва.
Държи се отново посока на запад в левия край на поляната, откъдето
нагоре започва поясът на клека. След това пътеката преминава през
средата на още две буренясали поляни и просечена из гъстия клек, лъ-
катушно се насочва по източния склон на рида, който се спуска откъм
в. В. Коларов в северна пoсoка (вододел между реките Оджовица и
Крайна). След 30 мин от отклонението пътеката излиза на слабо очер-
таната и обрасла с клек седловина между върховете Жълтата скала и
Червени връх. Оттук се вижда цялата долина на р. Оджовица и хижа-
та, кацнала на циркусния праг в скалистото подножие на в. Равни чал.
От седловината на изток се проследява добре и очертанието на пъте-
ката от долината на Крайна река за Помочена поляна през Чаталчучур
и в. Плевнята. Най-внушителна е гледката на изток към циркусните
бездни Кутлините, врязани в северния склон на в. В. Коларов.
От седловината пътеката се прехвърля по обраслия с клек изто-
чен склон на рида и след около 15 мин с пряко спускане в

141
142
западна посока достига р. Оджовица в местността Голямото торище.
Преминава се на левия бряг на реката и се тръгва в южна посока по
пътя, който извежда от долината на Стара река пор. Оджовица към х.
В. Коларов (маршрут VI-1). Разстоянието до хижата се изминава за 50
мин.
При преминаване на маршрута в обратна посока отклонението
на пътеката за долината на Крайна река да се търси малко под пояса
на клека и близо до р. Оджовица (отклонение 85°).

VI-3 — хижа Васил Коларов — хижа Заврачица — 6 ч 30 м

Описваният маршрут в разстоянието от х. В. Коларов до Чал-
тъшкото езеро при изворите на р. Голям Ибър може да се изпълни по
два варианта: зимен и летен.
1. При зимния вариант се избягва преминаването през голите
негостоприемни била на Равни чал и Сивричал, като двата върха се за-
обикалят откъм източното им подножие. Третият им събрат — Каме-
нити чал, се преодолява сравнително леко по склона на продълговатия
издатък, който върхът спуска в североизточна посока към долината на
р. Ражавица.
От хижата по пътеката за в. В. Коларов се излиза в източна по-
сока на склоновите заравнености над Равничалското езеро и с леко
изкачване в подножието на в. Равни чал (североизточния му склон)
се достига седловината (Премката) между върховете Коларов и Равни
чал (35 мин). От главния маркировъчен стълб, поставен на седлови-
ната (отклонения за в. В. Коларов и Криворечката седловина), вре-
менни маркировъчни стълбове очертават в югозападна посока трасето
на зимния вариант на маршрута към изворите на р. Голям Ибър и х.
Заврачица. По този вариант се пресича обширният циркус, оформен
между Равни чал и източното скалисто ребро на Сивричал. През тясна
стъпаловидна тераска се преминава скалистият ръб на Сивричал и се
навлиза в циркуса на Каменити чал — отворен на изток. След като се
траверсира стръмният южен склон на споменатия скалист издатък на
Сивричал, слиза се към циркусната тераса на Каменити чал и вече в
югоизточна посока започва изкачването по източното рамо на Каме-
нити чал (тесен, скалист издатък, който се спуска към долината на р.
Ражавица). Като се наближи билото, завива се на югозапад и се дости-
га дъждомерът, поставен на самото било югоизточно от Каменити чал
и в началото на обширната дъговидна извивка на Даутица.

143
 Преминаването през скалистия ръб на Сивричал и траверси рането
на южния му склон изисква дсбро познаване на терена в този участък, а
и не винаги е безопасно. Има и друг — по-сигурен вариант: от седлови-
ната между Равни чал и в. Коларов с приятно спускане по долината на р.
Ражавица се достига изоставеният животновъден заслон при вливането
на р. Ражавица на потока, който отводнява циркуса под Каменити чал
(западно от Ортачал). За предпочитане е спускането да стане по левия
бряг на р. Ражавица (ниско по склона на в. Коларов), тъй като отдясно
на реката на много места се образуват снежни ями и снегонавеища. При
животновъдния заслон се поставят коланите на ските и с леко изкачване
в западна посока се навлиза в стеснената долна част на циркуса под Ка-
менити чал. Изкачването продължава към горната циркусна тераса (30
мин — през лятото на нея блести малко езерце), където се съединяват
двата зимни варианта.
Дъждомерът, издигнат на югоизточното рамо на Каменити чал, е
много ценен ориентир, тъй като при добра видимост той се забелязва от
голямо разстояние, особено при минаване по маршрута в обратна посо-
ка.
Западно от билото и дъждомера — в югоизточното подножие на в.
Ибър, е разположено Чалтъшкото езеро. До него от х. В. Коларов се отива
за около 2 ч 30 м.
2. Летният вариант започва от хижата в северозападна посока по
добре очертана в началото пътека, която минава през малка заравненост
западно от хижата, пресича малко поточе и започва да се изкачва по из-
точния склон на хребета, който се спуска от Равни чал на север. На 20
мин от хижата се излиза на герасовидната поляна Кьоравица, по която
пътеката се отправя на север, а след това отново на северозапад, за да
преодолее най-леко вододелното било на реките Айрандере и Оджови-
ца. По билото пътеката се губи. Тръгва се в южна посока по тревистия
широко разгънат склон и след 20 мин се достига най-високата точка в
северния издатък на Равни чал. Оттук право на юг се вижда широкото
теме на върха с триангулачната пирамида (20 мин).
Равни чал е разположен на главното било. Връхната му площ
представлява обширно пасище. От северната страна е силно изсечен, със
стръмни скалисти спусъци към циркуса на Равничалското езеро. Югоза-
падният му склон го свързва с в. Сивричал. По източния склон на Равни
чал може да се слезе в подножието на върха и през седловината Премката
да се достигне хижата. Склонът е удобен и за спускане със ски.

144
145
 Панорамата от Равни чал не се разкрива в дълбочина, но дава въз-
можност да се наблюдават от непосредствена близост масивът на в. В. Ко-
ларов — на югоизток, и величественият Ибър със страничния хребет То-
пуклия — на югозапад, отвъд долината на Айрандере.
От Равни чал предстои спускане (10 мин) към седловината пред Сив-
ричал. Изкачването на втората кота на Равни чал може да се избегне, като се
мине чувствително на запад от пирамидата (спестяват се 10—15 мин).
От седловината (2515 м н. в.) на запад към долината на Айрандере
се спуска овчарска пътечка, просечена в долната част на склона през гъст
клеков пояс.
Изкачването на Сивричал, разположен югозападно ст седловината,
се извършва по стръмния тесен и назъбен билен ръб. От двете страни на
ръба са разположени циркусите на Сухото езеро, което се оттича в Айран-
дере, и на изток циркусът, който се отводнява от р. Ражавица. От източната
страна на ръба по склона едва се очертава стръмна овчарска пътечка, по
която за 15—20 мин се стига до връхната точка, означена с малко дървено
колче (в началото на ръба).
Сивричал е красив и внушителен връх с остро подчертан профил
откъм север. Зимно време преминаването по неговия стръмен северен ръб
е сериозно изпитание, с което могат да се справят добре съоръжени групи.
От дървеното колче в горния край на ръба се тръгва в посока юг и
югозапад (228°) по тревистия южен склон на върха, за да се слезе (15 мин)
на малкото тясно седло, свързващо плътно Сивричал с неговия южен съсед
Каменити чал. Изкачването на Каменити чал може да се избегне, като от
седлото се мине в западна посока по наклонената към Айрандере тревиста
долчинка. образувана от срещуположните склонове на двата върха. По-на-
долу с отклонение наляво се прекосява западният склон на Каменити чал
и се достига седловината Ушите, хлътнала между Каменити чал от изток и
в. Ибър от запад.
От Ушите към Айрандере се спуска зигзагообразна удобна пътека,
която в местността Адживалица (при водослива на Айрандере и Оджовица)
се съединява с коларския път от летовище Г. Димитров — по долината на
Чавча или Стара река.
От Ушите се продължава в посока юг—югозапад (201°) към Чалтъш-
кото езеро (8 мин), а след това почти на запад (275°) по течението на р.
Голям Ибър, прорязала мочурището Чалтъка — между широко разгърната
Даутица от юг и в. Ибър от север. Успоредно на реката е очертана пътеката
за кантон „Чем-

146
берлия” и с. Радуил, но по-добре е след езерото да се мине отляво
на реката по склона на Даутица, за да се избягнат мочурищата под в.
Ибър.
Ако туристът има повече време, може да изкачи и в. Ибър за-
ради просторните хоризонти, които се разкриват от каменистото му

чело. Върхът най-леко се изкачва откъм седловината Ушите (45 мин).

На 20 мин от Чалтъшкото езеро започва изкачването (30 мин)
без пътека към вододелното било на крайното северозападно възви-
шение на Даутица (в някои карти то е означено като Ченгенечал II). По
билото са запазени и досега стари гранични камъни.
Слизането от билото към изворите на Джеенемдере (30 мин) се
извършва в почти западна посока (255°) с ясен ориентир на преден
план голяма единична скала край пътеката в подножието на южния
склон. При неблагоприятно време край скалата може да се потърси
завет и да се запали огън.
Североизточно от езерата на Джеенемдере в циркуса Казанчал
се събират пътеките, прокарани по срещуположните долини на реките
Малък Ибър и Джеенемдере към техните извори.
След скалата пътеката започва леко да се изкачва към циркуса
Казанчал (249°), който се затваря на югозапад от стръмните склонове
на Ченгенечал и Ортачал. Краен ориентир на това последно изкачване
към х. Заврачица е слабо очертаната седловина (2525 м) между двата
върха, под която в разядения от пороищата склон към Казанчал се бе-
лее и през август малка пряспа,. Пътеката преодолява големия наклон
на склона с няколко серпентини. Разстоянието от скалата до билото се
изминава за 50 мин.

147
 Зимно време тази част на склона е лавиноопасна и изкачва-не-
то към седловината в посока на лятната пътека трябва да се допуска
само при стабилни (фирнови) снежни маси. В противен случай из-
качването става по склона и билото на тясното скалисто ребро, което
като издатък от билото на Ортачал се врязва в югоизточна посока към
долината на Джеенемдере. Посоката на изкачването е променлива.
Първоначално се върви на юг през терасата на горното езеро, след
това в югозападна посока се изкачва северният склон на скалистото
ребро и по билото му се излиза на широко разлатия гръб на главното
било. По гладкия склон в югозападна посока се слиза на седловината
пред в. Ян-чов чал.
Пътеката за х. Заврачица се отделя пред Янчов чал надясно от
седловината, минава през наклоненото на северозапад към долината
на Права Марица мочурище, след което се спуска зигзагообразно по
стръмния западен склон в долината. Оттук в северна посока за 10—15
мин се достига хижата.
Зимно време слизането по западния склон между Ченгенечал и
Янчов чал в долината на Права Марица, макар и безопасно, може да
се избегне, като от седловината се продължи по билото почти на запад
(260°) към Янчов чал и върхът се обходи от югозападна страна. От
проходната седловина Заврачица се тръгва на североизток (41°) към
долината на Права Марица, притисната от срещуположните склонсве
на Кози връх и Мустачал. Спускането до хижата става ниско в източ-
ния склон на Кози връх.

VI-4 — хижа Васил Коларов — връх Васил Коларов — По-

мочена поляна — летовище Георги Димитров — 5 ч 30 м

Най-често туристите и особено летовниците от курорта Г. Ди-

митров предприемат своите излети до хижа и връх Васил Коларов (за
един ден и половина) по един и същ маршрутен вариант: по долината
на Стара река и р. Оджовица до хижата и върха и по обратния път се
връщат в летовището. Описаният по-долу маршрут предлага друг ва-
риант за връщане от в. Васил Коларов до летовището — през в. Плев-
нята и Помочена поляна, което прави излета по-разнообразен и спома-
га за по-пълното опознаване на Ксларовския дял на Източна Рила.
Връх Васил Коларов се издига внушително югоизточно от в.
Равни чал отвъд вододелната седловина Премката, която

148
отделя р. Оджовица от р. Ражавица. Върхъте с гладък тревист южен
склон, удобен за ски и с почти отвесно изсечен северен склон, пропа-
дащ в обширния циркус Кутлините и долината на Крайна река. На изток
от върха се издига в. Сунгурличал, спуснал стръмен източен склон към
високопланинското понижение Полето (изворите на Сестримска Крива
река), а на североизток се спуска дълъг, силно нагънат рид, на който се
извисяват върховете Плевнята, Шпаньовица, Харамията и др. По този
рид минава пътеката за Сестримо.
На върха е издигнат паметник с барелеф на Васил Коларов.
Връх Васил Коларов може да се изкачи откъм Сестримска Крива
река по стръмния източен склон на Сунгурличал; по пътеката от Криво-
речката седловина през в. Ортачал (обратно връхче на южния склон на в.
Коларов); от долината на Крайна река по страничното било Пожара и по
североизточния склон на върха. Върхът е най-лесно достъпен от западна-
та страна по пътеката, идваща от х. В. Коларов.
След като премине край северния бряг на Равничалското езеро, пъ-
теката от хижата за в. Васил Коларов се насочва към скалистия и обрасъл
с клек източен перваз на Равничалския циркус. С няколко извивки из кле-
ка тя преодолява стръмнината (Стъпалата) и излиза високо над езерото
(15 мин). По тревистия терен ниско в източния склон на Равни чал вече
в югоизточна посока се достига главният маркировъчен стълб, поставен
на седловината Премката между върховете Равни чал и В. Коларов (20
мин). Главната пътека се спуска по левия бряг на р. Ражавица (180°) към
Криворечката седловина и Софан-дере (за Куртово — Юндола и Чаира).
Отклонението за в. Васил Коларов от главния маркировъчен стълб
е право на изток (93°) по тревистия югозападен склон на върха (40 мин).
При мъгла посоката на изкачването може да се промени на 75—80°, за
да се излезе на билния ръб над циркуса Кутлините (западното рамо на в.
Коларов) и по самия ръб в източна-североизточна посока да се достигне
сигурно връхната точка с пирамида и паметник. Върхът е доста разлат
и при неправилно ориентиране и лоша видимост не е изключено да се
мине встрани от пирамидата в посока към Сунгурличал.
От в. Васил Коларов се разкриват обширни кръгозори: на запад
привлича погледа Мусаленското било, от Маришкия чал до Дено, на юг в
далечината се извисява легендарният Пирин, а на изток зад Криворечка-
та и Аврамовата седловина се разстилат диплите на обширните Родопи;
на север в синевата прозират тънките контури на Средна гора и Стара
планина.

149
150
 След в. Коларов главен ориентир на обиколния вариант през По-
мочена поляна е в. Плевнята. Той е добре оформен купенообразен връх,
обрасъл с клек и рядка гора. Издига се североизточно от в. Коларов след
билното понижение в североизточното подножие на върха. Слизането към
седловината става без пътека по тревистия северен склон. На около 200
м североизточно от в. Коларов билото се разклонява. Тук е поставен вре-
менен маркировъчен стълб. Вляво тясно и късо скалисто ребро се спуска
на север и загражда от източна страна част от долината на Крайна река.
Слизането продължава вдясно по главното било, което изведнъж се спуска
стръмно към седловината пред в. Плевнята. Голяма преспа опасва тази
част на склона чак до края на юни, по която се слиза бързо и безопасно на
седловината (35 мин от върха).
От седловината в северозападна посока се отделя пътека за долина-
та на Крайна река и горския пункт „Крайна”.
Пътеката за в. Плевнята е просечена в обширен клеков пояс. В на-
чалото тя не е ясно очертана и трябва да се търси в източния край на сед-
ловината и клека близо до стръмния източен склон, който се спуска към
добре оформената долина на потока Мерджанец. След като премине през
клековия пояс, пътеката се изкачва диагонално по югоизточния склон на в.
Плевнята високо над потока Мерджанец. След това опасва от източна стра-
на върха и зигзагообразно се спуска стръмно в северна посока по обраслия
с оредяла гора склон към Помочена поляна (50 мин от седловината).
Помочена поляна (1972 м) е високопланинска заравненост, загра-
дена с гора. През нея още в най-далечното минало е минавал път, настлан
на отделни места с калдъръм — връзка между стария Костенец и Разлог.
Някои от околните върхове са били опорен пункт на старите костенчани
при отбраната на селището им от турските нашественици. За това свиде-
телствуват останките от стара крепост в местността Градището.
Около Помочена поляна се събират пътеките от в. В. Коларов, от
летовище Г. Димитров, от долината на Сестримска Крива река и пътеката
от Сестримо по билото на върховете Киселица, Пладнище и Шпаньовица.
На 200 м южно от поляната по пътя за Крива река има извор със студена
вода.
Разстоянието от Помочена поляна до летовището (през Миликини
ниви) се изминава за около 3 ч. От поляната се тръгва в северна посока.
Първото отклонение вляво — на 15 мин от поляната, се насочва към Гор-
ните викала. Дясната пътека е по прекия път за летовището. Тази част от
пътя е описана в Маршрут VI-5.

151
 VI-5 — летовище Георги Димитров — Помочена поляна —
Сестримска Крива река (за летовища Чаира и Юндола) — 6 ч
Описваният маршрут минава по стар изоставен път, по който
в далечното минало са се движели тежко натоварени кервани между
Разлог и старото селище Костенец. На няколко места по пътя е запа-
зена и до днес калдъръмената настилка, а по околните върхове има
останки от крепостни стени.
Южно от площада на летовището (след моста над Стара река)
работен път за моторни превозни средства се отправя към Миликини
ниви. След 20 мин се достига мостът на р. Пленщица, която извира от
северозападните склонове на в. Плевнята. На около 10 мин след моста
се отделя път право на юг срещу течението на реката. Продължава се
по главния път, който по-нагоре пресича местността Гаджовица (по-
ляна в трънак) и се врязва в югозападния склон на рида Св. Иван.
По склона се очертават няколко коларски пътища и пътеки. Всички-
те извеждат по-пряко на слънчевата поляна Миликини ниви (1110 м).
Шосето достига поляната с остър завой и завършва при трупчийските
рампи (1 ч 15 м от летовището).
Спретната двуетажна постройка краси поляната. Това е турис-
тическата база на пионерите от с. Костенец, построена с подкрепата
на туристическото д-во „Равни чал” и народния съвет.
От Миликини ниви към Сестримска Крива река продължава из-
оставен коларски път. Тръгва се вдясно край младата гора, без да се
слиза на поляната. И тук странични пътеки ту от лявата, ту от дясната
страна на пътя браздят склона. Всички те по-нагоре се съединяват с
коларския път, който се изкачва в югозападна посока. След 30 мин се
излиза на Биволски скок — голяма скала, оградена с гора, надвиснала
над малка падина. Нагоре пътят става по-стръмен и изровен от порои-
те. След 40 мин се пресича дерето Студената вода и в югозападна по-
сока през гъста гора се достига склоновата тераса на Долните викала
(35 мин) — каменна грамада, наподобяваща викалата на джамия. На-
среща над стръмнината са Горните викала. Стръмна пътека устремно
се катери към тях (20 мин), но за предпочитане е да се мине по стария
път, който по-леко ще ни изведе на Помочена поляна (1972 м).
Гората оредява. Продължителното изкачване е преодоляно. Пъ-
тят вече е по-лек, а и хоризонтът постепенно се разширява. Виждат
се гористите склонове на Плевнята — на юг, и опожарените склонове
над Кутлините — на югозапад, а на запад са се

152
извисили върховете Жълтата скала и Равни чал. Под Викалата е хлът-
нала долината на Ляво дере, начален поток на р. Пленщица.
Последен остър завой на пътя по стръмнината и в източна по-
сока се излиза на Помочена поляна под в. Плевнята (40 м). Пътят от
летовището до Помочена поляна (само изкачване) се изминава за 4 ч.
Помочена поляна е средищен пункт на няколко пътеки. В южна
посока през оредялата стара гора се отделя пътеката за в. Васил Кола-
ров през в. Плевнята. В югоизточна посока продължава пътят за Сес-
тримска Крива река, а малко след поляната наляво от него се отделя в
източна посока пътека, която през върховете Шпаньовица и Пладни-
ще се насочва към с. Сестримо.
Пътят от Помочена поляна към Сестримска Крива река преди
години бе пригоден за извозване на трупи с камиони. Сега трасето е
изоставено, но по него приятно и леко се върви към изворите на Крива
река (Полето). След Помочена поляна пътят с лек наклон пресича из-
точния склон на в. Плевнята и няколко почти безводни долове, а след
30 мин и бистрия планински поток Мерджанец ляв приток на Сес-
тримска Крива река. При лошо време за подслон може да се използува
стопанската постройка край пътя при потока Мерджанец.
След непродължително изкачване се стига на Писан камък, от-
където пътят се насочва в посока изток-югоизток към местността Ко-
вачницата (15 мин), за да завие на юг и излезе на обраслата с бурени
поляна Мечи валог (20 мин).
От поляната направлението е в югоизточна посока през рядка
иглолистна гора и клек до Панагюрски егреци (20 мин) — широко па-
сище в северозападния край на Криворечката седловина. Оттук пътят
се наклонява леко към Крива река (20 мин) и я достига в подножието
на хребета, който се спуска от в. Сунгурличал в източно-североизточ-
на посока. Пътят извива по дъното на обширното високопланинско
понижение Полето, а преминем ли на десния бряг на Крива река, дос-
тигаме коларския път за Куртово и летовище Юндола (3 ч 30 м — 4
ч).
На Криворечката седловина се събират пътеките от х. В. Ко-
ларов, от летовище Чаира и от с. Сестримо (по Сестримска Крива
река).

153
 VII - ГАРА СЕСТРИМО

Намира се на жп линията София—Пловдив и почти в средата на

Моминоклисурския пролом на р. Марица до устието на Сестримска
Крива река на около 400 м н.в. Отстои на 4 км от с. Сестримо, което е
разположено в полите на Източна Рила, близо до Сестримския водо-
пад на Крива река. В миналото селото е било известно с рударството
си. Сега главният поминък на сестримчани е животновъдството, дър-
водобивът и растениевъдството.
Селото е изходен пункт за маршрути из Източна Рила: до Чаира,
изворите на Сестримска Крива река (Полето), Куртово, Юндола и х.
В. Коларов.

VII-1 — с. Сестримо — летовище Чаира — 3 ч 30 м

Настоящият маршрут може да се изпълни по два варианта.

1. По шосето, прокарано за извозване на трупи от поречието на
Чаирска река. През 1963 г. шосето бе коригирано и разширено, ост-
рите завои са избягнати и до Чаира вече може удобно да се пътува с
всякакви моторни превозни средства.
2. По пътеката отдясно на Сестримска Крива река до съединява-
нето й с шосето за Чаира. (Този вариант е описан в маршрут VII-2.)
Отправен пункт за първия вариант е селският плсщад. От пло-
щада през моста над Сестримска Крива река шосето се насочва към
югоизточната покрайнина на селото и след около 1 км достига под-
ножието на северните склонове на планината. В местността Гиново
нивче пътят извива в югозападна посока и за късо разстояние преодо-
лява чувствителна височина. На 2,5 км от селото шосето се надвесва
над Сестримска Крива река и завива на изток, успоредно и високо над
речната долина. Така продължава през пресечената Андонова скала
до пети километър. В местността Лъките шосето достига реката и се
съединява с пътеката, която излиза от Сестримо и се изкачва отдясно
на реката.
Нагоре пътят извива край самото речно корито, прехвърля се
неколкократно от единия на другия бряг на реката и при седмия ки-
лометър достига водослива на Сестримска Крива и Чаирска река. Тук
отдясно на пътя през малко дървено мостче над Сестримска Крива
река се отделя коларски път, който се

154
изкачва срещу течението на реката към Станкови бараки, за да про-
дължи оттам към Криворечката седловина.
Пътят за летовище Чаира (на 3,5 км от водослива) продължава
срещу течението на Чаирска река и я пресича на седем места.

VII-1 а — летовище Чаира

Летовището е застроено на 1200 м н. в. край Чаирска река сред
китна котловина, заобиколена от изток, юг и запад с добре залесени
планински склонове. На юг — на преден план, котловината се задънва
от купенообразния Каменишки връх, зад който очертава широката си
билна линия обширната Популица.
В летовището са изградени почивни станции на транспортни-
те работници и на ОНС — Пазарджик, двуетажна добре обзаведена
хижа на Ловно-рибарския съюз, хотел с ресторант на сел-коопа от с.
Сестримо и няколко вили. През лятото почивните станции и хижата
са заети от летовници и не винаги може да се осигури пренощуване-
то на по-големи туристически групи. По горното течение на Чаирска
река и край горския дом Джаферица има удобни места за палатъчно
летуване.
Летовище Чаира отстои на 14,5 км от гара Сестримо и на 10,5
км от с. Сестримо. От летовището коларски път продължава в южна
посока по долината на Чаирска река и завършва около изворите й в
местността Узундол.
От Чаира могат да се предприемат следните излети:
1. До Куртово — през Узундол и седловината Самара — 4 ч.
2. До горския дом „Джаферица” в местността Слав — 1 ч.
3. До Криворечката седловина и Полето — 3 ч 30 м. Летовището
отстои: от х. В. Коларов на 6 ч, от летовище
Георги Димитров — на 9 ч и от летовище Юндола — на 6 ч.
Чаира е удобен начален или краен пункт за няколкодневни преходи из
Източна Рила (Чаира — х. В. Коларов — 1 ден; х. Заврачица — 1 ден;
х. Мусала — Боровец 1 ден).
VII-2 — село Сестримо — изворите на Сестримска Крива
река (Полето) — 6 ч
От селския площад се тръгва в южна посока по улицата, прока-
рана отдясно на Сестримска Крива река, за да се излезе в горния южен
край на селото. Оттук пак в южна посока се насочва планински път,
който се изкачва срещу течението на реката

155
високо над левия й бряг. Постепенно пътят се стеснява, минава високо
над водопада, който Крива река образува в края на стеснената долина,
и като тясна планинска пътека полазва по голия и стръмен източен
склон на в. Петково гумно (1099 м). Оттук добре се наблюдава тяс-
ната, дълбока и трудно проходима долина на Сестримска Крива река,
прорязала планинската гръд с живописно ждрело, на някои места не
по-широко от 10—15 м.
Изкачването продължава до Гладска скала, след което пътеката
се насочва почти по хоризонтала през заравнената тераса св. Петка
към Сестримска Крива река, за да се прехвърли на десния й бряг и
съедини при петия километър с шосето от с. Сестримо за Чаира.
Продължава се по шосето до водослива на Сестримска Крива
река и Чаирска река при седми километър. През малко дървено мос-
тче на Сестримска Крива река се преминава на левия й бряг, за да се
хване началото на коларския път, който се отправя срещу течението
на реката към Станкови бараки. Пътят се прехвърля многократно от
единия на другия бряг на реката, следвайки ниско до речното корито
нейните извивки.
В местността Станкови бараки при неблагоприятно време могат
да се използуват за подслон паянтовите постройки отдясно на пътека-
та. На около 50 м над Станкови бараки през дървен мост над Сестрим-
ска Крива река се отделя горски път, който извежда в североизточна
посока на в. Киселица. Този път се реконструира за нуждите на бъде-
щото строителство на каскадата „Сестримо”.
Коларският път по Сестримска Крива река продължава на око-
ло 1 ч над Станкови бараки и завършва при дъсчената постройка на
работниците от дърводобива. Оттук нагоре срещу течението на река-
та продължава тясна пътека за пешеходци, просечена из гъста гора и
клек. От този краен пункт до Кри-воречката седловина около изворите
на Сестримска Крива река се стига за близо 2 ч.

VII-3 — летовище Чаира — горски дом „Джаферица” —

хижа Васил Коларов — 6 ч
Горският дом „Джаферица” (1700 м) е построен близо до не-
обитаемия вече заслон Слав в едноименната местност. От летовище
Чаира отстои на 1 ч 20 м. С летовището го свързва коларски път, про-
каран срещу течението на Чаирска река към изворите й в местността
Узундол.

156
 До горския дом „Джаферица” може да се отиде и по друг вари-
ант— по-стръмен, но по-пряк, сенчест и приятен път, който препоръч-
ваме на туристите. Той започва от поляната срещу почивната станция
на транспортните работници отдясно на шосето. Изкачва се по стръм-
ния източен склон на хребета, който загражда долината на Чаирска река
откъм запад. Пътеката променя неколкократно първоначалната си посо-
ка и след 15 мин се съединява с изровен изоставен път, по който в по-
сока юг—югозапад се продължава към горския дом „Джаферица”. По
средата на пътя между Чаира и горския дом е местността Равния бор.
През 1941 г. старата гора в тази местност е била унищожена от смерч.
Сега цялата площ е покрита с малинови храсти. Южно от малинажа пъ-
тят отново навлиза в гората и с леко изкачване се насочва към поляната
Джаферица. По този вариант разстоянието от летовището до горския
дом се изминава за 1 час.
На обширната поляна в местността Джаферица (сега Слав) освен
горския дом и стария полуразрушен заслон Слав има сграда и стопан-
ска постройка на горското промишлено стопанство. Те могат да се из-
ползуват от туристите при излети из източния рилски дял.
Защитена от ветрове, заградена отвсякъде със стара иглолистна
гора, с ледена изворна вода и изобилие на малини, ягоди и боровинки
местността Джаферица разкрива прекрасни възможности за летуване
на палатки. Снабдяването става чрез селкоопа в летовище Чаира.
От Джаферица могат да се предприемат следните излети:
1. До в. Слав — 2 ч 15 м.
2. До Криворечката седловина — 2 ч 30 м.
3. До х. В. Коларов — 5 ч.
4. До Куртово — 3 ч 30 м.
Пътят, който съединява летовище Чаира с Джаферица, продължа-
ва в северния край на поляната и през седловината Ушите се прехвърля
в поречието на Сестримската Крива река. Този път до седловината е
общ за излетите по билото на рида Слав и за прехода към х. В. Кола-
ров.
След поляната пътят навлиза в рядка стара гора и не задълго има
западна посока. След това завива на югозапад и след 5—6 мин излиза
на нова поляна, която пресича в източния й край. Първото разклонение
на пътя, което може да породи колебание при определяне на вярната по-
сока, е на около 25 мин от горския дом (след като се отмине младата бо-
рова гора). Отклонението вляво трябва да се избегне. Този път минава

157
ниско в гористия източен склон на рида Слав и през поляната Карабалица
се насочва към Узундол и седловината Самара (вариант за Куртово). Про-
дължава се в югозападна посока по десния път. След 15 мин пътят отново
се раздвоява.
1. Отклонението вляво води към седловината Ушите. В началото
този път е широк и се изкачва с умерен наклон в югозападна посока. След
това постепенно се стеснява и след около 300 м като ясно очертана пътека
завива на запад и стръмно се изкачва нагоре по източния горист склон на
рида Слав. По-нагоре пътеката се вмъква в тясно безводно дере и отново
в югозападна посока излиза стръмно в долния край на обширна поляна,
наклонена на изток (северно от Ушите — 25 мин). По поляната пътеката се
губи. Нейното продължение трябва да се търси в южния край на поляната,
в началото на клека —широко очертана по хоризонтала в източния склон на
рида Слав. Тя се насочва в южна посока, пресича гъстия клеков пояс, а мал-
ко преди да достигне седловината Ушите, напуска клека, завива на запад и
се изкачва на билото (15 мин).
От седловината Ушите по източния склон на рида Слав е прокарана
овчарска пътека, която почти по хоризонтала минава под Славов връх и
достига седловината Самара над Куртово.
От Ушите на юг билото на рида Слав се подема постепенно с три
последователни куполообразни гърбици, достигайки най-високата точка —
Славов връх (2306 м), в своя най-южен край. Разстоянието от Ушите до в.
Славов връх по билото се изминава за 40 мин.
От билото на рида Слав се разкрива просторна панорама към Ибър-
ския и Коларовския дял на Източна Рила. Особено добре изпъкват върхо-
вете Каменити чал, Сивричал и надясно мощният рид, който се спуска от
в. Коларов на изток към долината на Сестримска Крива река и бъдещия
язовир.
2. Десният път продължава по хоризонтала в западна посока. След
3 мин пресича малък поток, завива на северозапад и започва да се изкачва
с голям наклон по стръмния и разчленен от няколко дерета източен склон
на рида Слав. Този път завършва при мястото на изоставено каракачанско
поселище —обширни поляни в края на гората (35 мин от разклонението).
Преминаването на билото на рида Слав (за Сестримска крива река)
става през малката седловина, очертана на запад от поляните. Северно рамо
на седловината е малко каменисто връхче, обрасло с клек. Разстоянието до
билото се изминава за 15 мин по тревист терен без път. От седловината по
обраслия с клек западен склон на рида Слав е просечена удобна пътека, по

158
която в посока право на запад за 40 мин се достига Сестримска Крива
река. За да се избягнат големите мочурища край десния бряг на река-
та, след напускане пояса на клека трябва да се направи отклонение
към малката заравнена тераса източно от реката.
От седловината на юг първоначално по билото, а след това по
диагонал по западния склон на рида се спуска в югозападна посока
друга, добре оформена пътека, която малко под седловината Ушите
се съединява с главната пътека от Чаира за Крива река. Слизането до
реката по този вариант е по-удобно, тъй като теренът в тази част на
склона не е покрит с клек и ориентирането при неблагоприятно време
е по-сигурно.
Сестримска Крива река се образува от няколко срещуположни
потока, лъкатушещи из мочурищата на Полето — с това име планин-
ците наричат обширната високопланинска заравненост около Криво-
речката седловина. Началните потоци на реката най-често наричат с
общото име Рибници.
При Полето се събират следните пътища и пътеки:
1. Широкият път за моторни превозни средства с начален пункт Юн-
дола, който минава ниско по югозападния склон на рида Чакърица.
2. Пътеката от с. Сестримо по долината на Сестримска Крива река.
3. Пътят от летовище Г. Димитров през Помочена поляна.
4. Пътеката от х. Васил Коларов.
5. Описаният път от летовище Чаира през седловината Ушите.
От долината на Сестримска Крива река прекият път за х. В. Ко-
ларов се изкачва право на запад към малката седловина, оформена на
късия рид, който се спуска от в. В. Коларов в южна посока към доли-
ната на р. Ражавица (начален поток на Ссфандере — Черна Места).
От лява страна седлото опира в малкия скалист връх Ортачал, с който
завършва ридът на юг.
Тъй като пътеката, по която се тръгва първоначално от Сес-
тримска Крива река на запад, впоследствие се прехвърля през малко
вододелно ребро в долината на р. Ражавица, изкачването до седлови-
ната в крайното разстояние се извършва без пътека. Това разстояние
най-леко се изминава по южната широка и безводна вдлъбнатина, раз-
положена в наклонения на изток към Крива река тревист терен (от
Сестримска Крива река до Ортачал 1 ч 20 м).
Западно от седловината ниско в южния склон на в. В. Коларов
минава пътеката от Куртсво за х. В. Коларов, прока-

159
рана по долината на р. Ражавица. По нея в посока север — малко се-
верозапад за 30 мин се стига до седловината Премката, която отделя в.
В. Коларов от Равни чал.
От седловината ниско в подножието на Равни чал се слиза в
северозападна посока към хижата. За да се избягнат стръмните ска-
ли, надвесени над Равничалското езеро от източна страна и клека над
циркуса, пътеката трябва да се търси доста надясно от скалите, но
не и към долината, а по ръба, който загражда от изток Равничалския
циркус.

VII-4 — летовище Чаира — горски дом „Джаферица” —

Куртово — 3 ч 30 м
От летовището до горския дом се проследява маршрут VII-3.
От стопанските постройки край горския дом „Джаферица” в
югозападна посока се отправя път, по който след 15 мин се стига до
Щерево ливадче. На 200 м над ливадката в западна посока се отделя
ясно очертан път, водещ към седловината Ушите и долината на Сес-
тримска Крива река. Продължава се по долния път все още в юго-
западна посока. На 5 мин от разклонението се пресича малък поток
— Славов дол, след който пътят завива доста на югоизток и навлиза
в иглолистна гора. На 15 мин от потока е поляната Карабалица, гор-
ният край на която граничи с Пожарището под Ушите. Обградена е от
всички страни с гъста иглолистна гора. Тук пътят почти се изгубва.
Трябва да се премине през средата на поляната и да се тръгне почти в
западна посока, докато се стигне до дерето на потока, който се спуска
по източния склон на рида Слав към долината на Чаирска река. Пъте-
ката трябва да се търси в наклонения към дерето улей. В началото тя
е широка и се спуска стръмно из гората, а след това се стеснява доста,
насочва се почти хоризонтално на югозапад и пресича няколко вадич-
ки, които текат към Чаирска река.
На 15 мин от Карабалица се стига до нова стръмна поляна с
наклон от югозапад към североизток, залесена с млади борови насаж-
дения. И тук през поляната пътеката мъчно може да се открие. Про-
дължението й — широк и добре очертан път, трябва да се търси в гор-
ния югозападен край на поляната, откъдето се насочва в южна посока
ниско по хоризонтала на рида Слав.
След 45 мин се достига голямата поляна Узундол, включена
между Славов връх от запад и Популица от изток. Ниско в

160
дола извира Самарска река, начален поток на Чаирска река. Хоризон-
тално по Узундол са прокарани една над друга няколко тесни пътечки.
Всички те се събират на седловината Самара — ясно очертана на юг
от дола, където се допират срещуположните склонове на Славов връх
и добре залесената Популица.
От Самара пътят леко се наклонява на юг по широко раз-латия
тревист терен на билото и скоро достига стария път, прокаран по гър-
ба на Популица. Започва леко и приятно спускане в югозападна посо-
ка към Куртовските поляни. Виждат се постройките на Куртовското
ДЗС. От седловината Самара до стопанството се стига за около 40
мин.

VII-5 — Обиколен маршрут по билата около летовище Чаи-

ра (краен пункт село Сестримо) — 7—8 ч
На туристите, които желаят да опознаят по-добре Славовия дял
на Източна Рила, без да правят прехода към х. В. Коларов, препоръч-
ваме следния обиколен маршрут:
От летовище Чаира през горския дом „Джаферица” и седлови-
ната Ушите да се изкачи Славов връх (З ч 15 м). Тази част от пътя е
описана в маршрут VII-3.
От върха се слиза на седловината Самара и на пътеката от Ча-
ира за Куртово (30 мин). Седловината е оформена между югоизточ-
ния склон на Славов връх и западния склон на Популица — обширно
гористо било. От седловината по източната пътека, която слиза ус-
поредно на Самарска река към Узундол (изворите на Чаирска река),
започва обхождането на обширното странично било, заграждащо от
югоизточна страна речната долина и летовището. Пътеката пресича
главно в източна посока почти по хоризонтала северния склон на вър-
ховете Популица и Балабаница и през Върлата поляна се изкачва на
седловината Гушата (1 ч 20 м).
От седловината пътеката пресича северозападния склон на глав-
ното било и на страничния хребет, който се спуска от него в северна
посока. След 20 мин прехвърля хребета източно от в. Османица. От-
тук вече в източна, а след това в северна посока се продължава към в.
Чемеришка чука и местността Чемериката — северно от върха (1 ч).
В местността Чемериката се събират няколко пътеки. На изток
към главното било се изкачва широк път, който, като достигне билото,
завива на север от в. Темните и се спуска

161
през местността Барица към долината на Сестримска Крива река и с.
Сестримо. Други къси пътеки водят към близките горски участъци.
В местността Чемериката трябва да се напусне билната пътека
(тя удължава пътя) и да се слезе право на север по пътеката, която
минава по билото на вододелния хребет. Тази пътека ще ни изведе в
долината на Влашка река и по нея по-бързо ще слезем на шосето от с.
Сестримо за летовище Чаира.
На 10—15 мин под Чемериката е Блага поляна. И тук надясно
продължават две пътеки — едната първоначално в източна посока,
а другата в североизточна. По пътеката, която се отправя на северо-
изток, се слиза в дола Каптажа. След като пътеката се прехвърли на
десния му бряг, по нея право в северна посока и все по дола се стига
при водослива с Влашка река (40 мин). Пътят ни продължава отляво
на Влашка река, а след това се прехвърля на десния й бряг. Югоиз-
точно от Иверов връх се стига при водослива на Влашка и Копривска
река. По десния бряг на Копривска река се продължава към долината
на Сестримска Крива река. В края на долината се преминава на левия
бряг на Копривска река, а след 200 м през мост над Сестримска Крива
река се излиза на шосето с. Сестримо—Чаира (15 мин).

VIII - ГАРА БЕЛОВО

Тя е важна гара на международната жп линия Драгоман— Со-

фия—Свиленград, разположена на 314 м н. в. близо до излаза на р.
Марица от Моминоклисурския пролом. Отстои на 84 км от София и
на 28 км от Пазарджик, с които я свързва международното шосе Со-
фия—Пловдив—Свиленград.
Сравнително новото селище около гарата е застроено по двата
бряга на р. Яденица — десен приток на р. Марица, в североизточния
край на рило-родопската граница. В района на гара Белово работят
няколко големи индустриални предприятия: Държавният книжен за-
вод „Дим. Благоев” за производство на хартия и картонени изделия,
Дървопреработвател-ната фабрика „Чавдар”, Заводът за импрегниране
на траверси към БДЖ, Машинопроизводителна кооперация „Изгрев”
и др.
Гара Белово е спретнато благоустроено селище с добре уредени
културно-битови и административни учреждения. Между гара Белово
и с. Малко Белово край шосето за Пловдив има

162
голям плувен басейн (при извора Топлата вода с 28°), хотел — ресто-
рант и къмпинг.
От гара Белово срещу течението на р. Яденица е прокарано
шосе, което през с. Голямо Белово (5 км) и летовище Юндола (27 км)
се отправя за Разлог. Това е най-прекият път, който съединява Тракий-
ската низина с поречието на р. Места.

VIII-а — летовище Юндола

Живописното високопланинско летовище Юндола, е разполо-
жено от 1374 до 1430 м н. в. на границата между Рила и Родопите. По
слънчевите му горски поляни са построени почивни станции и вили,
хотел, ресторант, горско училище и сгради на горското стопанство, а
през лятото се уреждат па-латъчни лагери за пионери и средношкол-
ци. В околните гори се развъжда едър дивеч.
Летовището е лесно достъпен изходен пункт за излети из Из-
точна Рила и Западните Родопи. С гара Белово (на жп линия София—
Пловдив) е свързано с шосе (27 км), което е прокарано по долината
на р. Яденица и минава през Долен Юндол. Преди да достигне лето-
вището, шосето минава по долината на Юндолска река, приток на р.
Яденица. Откъм югозапад до летовището може да се стигне по шосе-
то от Разлог, през гр. Якоруда. Шосето се изкачва с много лъкатуш-
ки на Аврамовата седловина и оттам се насочва към Юндола. Откъм
Велинград към Юндола е прокарано шосе (17 км) по долината на р.
Луковица. То пресича билото при планинското селце Лютово, носещо
името на убития партизански ятак Мустафа Лютов. Най-преките пъ-
тища за летовището са от южна страна: единият път започва от гара
Аврамови колиби — най-високата жп гара в страната (1267 м н. в.) —
по него разстоянието до Юндола е 6 км. Другият път — шосе (6 км),
се отправя от гара Лютово на жп линия Септември—Добринища. От
гарата към летовището водят и преки, но стръмни пътеки (40 мин).
Туристически обекти в околностите на летовище Юндола:
1. Пашови скали — живописни стъпаловидни скали, надвесени
към Люта река.
2. Връх Черновец (Арапчал) — на изток от летовището, от който
се разкрива просторна гледка към Чепинската котловина и родопския
връх Сюткя.
3. Лобното място на героинята партизанка Вела Пеева в мест-
ността Бялата скала под в. Черновец.

163
 VIII-6 — хижа Юндола

Намира се на територията на летовище Юндола срещу горския

дом и е разположена на 1395 м н. в. Тя е двуетажна постройка, би-
вша частна вила, приспособена за хижа през 1960 год. Разполага с три
спални помещения, кухня и столова. Може да приюти 80 туристи.
Околностите на х. Юндола — красива хълмиста горска мест-
ност, са подходящи за палатъчно летуване, а през зимата за упраж-
няване на ски-спорт. Хижата е заградена с иглолистни гори по рида
Шайтанка, а горските полянки през лятото са постлани с килими от
цветя и ягоди.
Близки обекти за излети са в. Черновец и лобното място на Вела
Пеева. Хижата отстои на 40 мин от спирка Лютово (по пряката пъте-
ка); на 1 ч 30 м от гара Аврамови колиби; на 1 ч 30 м от Куртово и на
4 ч от летовище Чаира.

VIII-1 — летовище Юндола — хижа В. Коларов — 6 ч

От летовище Юндола в северозападна посока се отправя ши рок

коларски път, който се изкачва (1 ч 15 м) с умерен наклон и множество
извивки по гористия югоизточен склон на Гешева планина.
Като излезе на билото, пътят се насочва (20 мин) към вододела
между Баденишко дере (приток на р. Яденица) и един от притоците на
Люта река, след ксето продължава да се изкачва (40 мин) със слаб на-
клон през гората, докато достигне Хайдушка чешма. На северозапад
той минава през обширната тревиста местност Куртово, след това по
вододела между реките Яденица и Куртовска и пресичайки полегатия
източен склон на в. Чадъртепе, достига Куртовската мандра в мест-
ността Чакърица. (От Хайдушката чешма до мандрата се отива за 50
мин). В околностите на мандрата са построени стопански сгради на
ДЗС. Тук надясно се отделя пътека, която през седловината Самара се
отправя към летовище Чаира.
От мандрата пътят се изкачва леко по югозападния склон на
рида Чакърица, пресича приток на р. Куртовска и излиза за 1 ч 20 м на
Криворечката седловина (1902 м н. в.). Пътят се поддържа и използува
във връзка с проектирания строеж на язовира „Белмекен” — звено от
водносиловата каскада „Сестримо”,

164
 При Криворечката седловина от коларския път се отделят две
пътеки с посока към х. В. Коларов. Дясната пътека е по-стръмна, но
по-пряка. Тя се изкачва по източния склон на в. Ортачал и излиза на
малката седловина, която го отделя от гърбището на в. В. Коларов
(виж маршрут VII-3).
Лявата пътека е по-добре трасирана и удобна. Тя има първона-
чална посока запад и след като премине седловината между върховете
Ссфан и Ортачал, се отправя право на север. Прокарана е отдясно на
р. Ражавица, която се приема за начален поток на Софандере — Черна
Места. По-нагоре пътеката минава край изоставен животновъден за-
слон и на около 300 м северно от него се съединява с дясната пътека.
Общата пътека продължава в северна посока успоредно на р.
Ражавица. Прокарана е в подножието на южния склон на в. В. Кола-
ров. В най-високата си точка пресича вододелното било между прито-
ците на реките Марица и Места. Това е седловината Премката между
върховете Васил Коларов и Равничал.
При седловината се отделят три пътеки: за в. В. Коларов надяс-
но и нагоре по склона; наляво — пътеката, която опасва от югоизток
и юг склона на Равни чал (зимен вариант за х.Заврачица) и на север—
северозапад — пътеката за х. В. Коларов.

IX — ЯКОРУДА
То е голямо и спретнато селище на границата между Рила и Ро-
допите. Градът е разположен на левия бряг на р. Места, под гористия
родопски рид Бунтишка на 880 м н. в. Якоруда е благоустроено сели-
ще с хубави масивни сгради, а центърът му е с градски вид. Има хотел,
ресторант, добре уредени търговски магазини, читалище с киносалон,
административни служби. Гордост на Якоруда е големият Дървооб-
работвателен завод „Атанас Янчев”, а кооперация „Места” е обзавела
добре уредени работилници. Якорудското ТКЗС се слави с добрата
си организация и високи добиви. Наблизо до площада е издигнат па-
метник на якорудските партизани. В съпротивителното движение уча-
ствуваха сто якорудчени като партизани, а стотици други бяха техни
ятаци.
В землището на Якоруда в местностите Калята и Градището
(при Черна Места) са запазени останки от стара крепост и защитни
стени, предназначени за отбрана на главния път от Драма и Неврокоп
(сега Гоце Делчев), който през Якоруда е

165
водел за западния край на Тракийската равнина. Този път е бил изпол-
зуван и в далечното минало.
Якоруда е гара на жп линия Септември—Добринища и главен
изходен пункт за туризъм из Източна Рила и Западните Родопи. Из-
ползува се и като междинен пункт при преходи между Пирин и Рила.
В миналото планински пътища са свързвали Якоруда със Само-
ков и Белово, а трудно проходими пътеки са се насочвали към Радуил,
Костенец и Сестримо. В отделни участъци някои от тези пътища се
използуват и сега от местните жители.

IХ-1 — град Якоруда—хижа Трещеник — 2 ч 30 м

На север от Якоруда, отвъд долината на р. Места, се разтваря до-

лината на р. Джебре, десен приток на Места. Джебре води началото си
от торфищата в местността Мочура, на запад от в. Мурата и протича
към Места между ридовете Сгорчучур и Оратец.
От селото по долината на р. Джебре се отправя път, който се
изкачва вдясно от реката в северозападна посока. След 10 мин пътят
минава край Валевиците (дъсчени кошове за пране) и продължава на-
горе срещу течението на реката. На 15 мин от Валевиците се тръг-
ва по пътеката, която се отделя в северна посока, и през местността
Гольовица се изкачва по голия изровен склон над реката. След като
изкачи височината, пътеката, вече широка и ясно очертана, навлиза
в млада борова гора. От края на гората започва леко изкачване (1 ч)
към купенообразното възвишение Спахийска могила (1332 м н. в.),
издигащо се на вододелното било между реките Джебре и Чесна. В
продължението на северозопад от Спахийска могила (30 мин) пътят
минава по заравненото било на Сгорчучур и излиза на малка поляна
с кладенче, където пресича отклонение на камионния път от Якоруда
за Трещеник. Около 150 м се върви по шосето на север, пресича се
потока Десни Трещеник и по коларския път (шосето завива на севе-
роизток) се продължава в северна—северозападна посока към х. Тре-
щеник. По-нагоре, след като се премине и потокът Леви Трещеник,
достига се отново камионният път, който извива наляво към горския
дом „Трещеник”. На 500 м от шосето по коларския път край слънчеви
горски полянки в северозападна посока се достига х. Трещеник.

166
 IX-1,a — хижа Трещеник

През 1960 г. якорудските туристи преустроиха изоставения ту-

ристически заслон Атанас Янчев в живописната рилска местност Тре-
щеник в спретната туристическа хижа, особено оживена през лятото.
Хижа Трещеник е построена на 1695 м н. в. всред широка слън-
чева поляна наблизо до старото планинско шосе Разлог— Белица—
Самоков. Хижата — двуетажна постройка — разполага с кухня трапе-
зария и спални помещения за 70 туристи и се стопанисва от постоянен
домакин.
В съседство на хижата се намира новопостроената двуетажна
сграда на хотел-ресторанта Трещеник, изграден със средствата на
потребителната кооперация и помощта на якорудските граждани. От-
крит е и павилион за продажба на продукти.
Хижата отстои на 2 ч 30 м от Якоруда, на 2 ч 30 м от х. Борис
Хаджисотиров и на 6 ч 30 м от летовище Семково. До Якорудските
езера — обект за риболов — се отива за 3 ч. На 2 ч от хижата в южния
склон на в. Ковач е скрита сред клековете една от землянките на яко-
рудските партизани.
В недалечно бъдеще районът около х. Трещеник ще бъде из-
ползуван за нуждите на курортното строителство в Рила планина. Тук
съществуват най-благоприятни условия за палатъчно летуване.

IХ-2 — хижа Трещеник — хижа Борис Хаджисотиров — 2 ч

30 м
От хижата в северозападна посока се отправя широка пътека, по
която за 25 мин се стига до шосето от Разлог—Белица за Самоков (ста-
рият път, известен в миналото като Кайзеров път). Хижата е свързана
с шосето и с коларски път, удобен за моторни превозни средства.
След като се излезе на шосето, продължава се по него в северна
посока към х. Борис Хаджисотиров. След 10 мин се пресича Малка
Баненска река. Малко пред моста на реката вляво от шосето се отделя
пътека, която се изкачва стръмно към главното било южно от в. Ко-
вач.
След нови 15 мин шосето достига Голяма Баненска река (би-
вшото й име е Нестеница от Нестос — старогръцкото име на р. Мес-
та). Вдясно от пътя е постройката на вече изоставената и порутена
Якорудска мандра, в която туристите нами-

167
раха подслон при лошо време. На северозапад в края на долината на
Голяма Баненска река се откройват плещите на в. Ковач — вляво, и на
в. Суха вапа — вдясно.
При моста на реката отляво на шосето се отделя пътека за Яко-
рудските езера (1 ч 30 м). Тя се изкачва от дясна страна и успоредно на
реката към циркусната тераса под главното било. От долното Якорудско
езеро (Рибното) пътеката, вече едва забележима, продължава да се из-
качва стръмно из каменистия циркус над малкото горно езерце и излиза
на Балканското вододелно било (югозападно от в. Суха вапа), където се
съединява с пътеката от х. Борис Хаджисотиров за х. Рибни езера.
В разстоянието от мандрата до х. Борис Хаджисотиров шосето е
прокарано по източния, а след големия завой по северния склон на в.
Суха вапа.
Зимно време улеят в източния склон на върха (над Шишково
дере) е лавиноопасен и пресичането му по шосето (разстояние около
150 м) трябва да се избягва. Това става, като се слезе по склона в под-
ножието на улея и след като той бъде заобиколен с изкачване в края на
рядката гора, се излиза отново на шосето.

IX-3 — град Якоруда—хижа Борис Хаджисотиров (по доли-

ната на река Чесна и през Нестеница) — 5 ч
От гр. Якоруда за х. Борис Хаджисотиров може да се мине освен
по описания маршрут през летовище Трещеник (IX-1 и IX-2) още и по
долината на р. Чесна и през местността Нестеница. Предимствата на
този вариант са, че се върви по-продължително време по сенчест път и
има изобилна вода.
От Якоруда се тръгва по шосето за Велинград, което след 1 км
минава край гатерите. Тук отляво се отделя камионен път, който се на-
сочва по долината на р. Чесна към местността Букевица. В разстояние
на 500 м пътят върви по левия бряг на реката, след това се прехвърля
на десния й бряг, а след нови 1500 м пак преминава на отсрещния бряг.
След непродължително изкачване, успоредно на реката, пътят рязко за-
вива на югоизток, а след втория остър завой започва да се изкачва с
множество извивки главно в северна посока към местността Османови
ниви. Преодолял вече стръмнината, пътят леко се изкачва в североза-
падна посока по открит терен (работни площи) към обширните ливади
в м. Букевица. Отдясно на пътя лъкатуши р. Грамадина, а отляво остава
долината на р. Чесна и на левия й приток р. Букевица.

168
169
 Над местността Букевица се минава западно от Кьорови колиби
(отклонението вдясно води за колибите и съседните им Юрчени коли-
би). При разклонението пътят прави две остри извивки, насочва се на
север, а след третия завой описва голяма, отворена на север дъга и на-
влиза в поляните на Трещеник (краен пункт е горският дом (1765 м),
разположен малко над х. Трещеник). При третия завой от камионния
път се отделя коларски път, който пресича р. Букевица и с променлива
посока (главно на север) продължава към долината на Голяма Баненска
река. Пътят пресича реката при каптажа на якоруд-ския водопровод и
започва да се изкачва с умерен наклон през борова гора към поляната
Нестеница, където завършва.
От Нестеница в северозападна посока продължава пътека, по ко-
ято се достига шосето Белица—Самоков близо до мандрата при Голяма
Баненска река.
Разстоянието от с. Якоруда до мандрата се изминава за около 3 ч
30 м.

IX-4 — град Якоруда—хижа Борис Хаджисотиров (по шосето

в долината на река Бяла Места) — 7 ч
По този маршрут може да се пътува с моторни превозни средства
до водослива на реките Ропалица и Грънчарица (20 км), а пешеходното
разстояние от водослива до х. Борис Хаджисотиров се изминава за 1 ч
30 м—2 ч.
На около 5 км от Якоруда, там, където шосето за Юндола пресича
на два пъти с прелез жп линията, непосредствено до железопътния кан-
тон се отделя широк гсрски път за долината на р. Бяла Места. По него в
северозападна посока се достига до мястото, където р. Джеенемдере се
влива в р. Ропалица (10 км). При водослива на двете реки са построени
временни жилища за горските работници; открита е и лавка. Камиони-
те, които извозват трупи, най-често достигат дотук и до близкия склад
на горското промишлено стопанство при Шишково дере.
Шосето продължава по левия бряг на р. Ропалица през гъста
смърчова гора и след 2 км достига горското стопанство „Гъшеница”
(вляво от пътя). На 1,7 км от стопанство „Гъшеница” в р. Ропалица се
влива Янчова река. Дотук шссето е широко, удобно и добре поддържа-
но. То завършва при водослива на реките Ропалица и Грънчарица на 1,3
км от Янчова река, но в този участък пътят е доста разбит и стръмен.
Тук също има временен склад на горското стопанство.

170
 От водослива първоначално се тръгва отляво на р. Ропалица към
изоставения говедарник, построен в самата речна долина. По тази пъ-
тека се върви около 15 мин и се достига поляна, осеяна със смрикови
храсти и малки редки борчета. Оттук в северозападна посока се отделя
пътеката за х. Борис Хаджи-сотиров. Началото на тази пътека почти
се губи из поляната и трябва да се търси в посока към долината на р.
Грънчарица. С навлизането в гората пътеката се очертава ясно. В тази
част тя е прокарана високо над реката и е със съвсем леко изкачване, а
на места е почти по хоризонтала. Така се достига краят на оредялата и
примесена с клек гора (30 мин от водослива).
Нагоре пътеката се насочва по открития склон на Песоклива вапа
успоредно на реката и следвайки нейния наклон, като пресича няколко
малки вадички, псроищни и лавинни улеи, се приближава към хижата.
На отделни места пътеката почти се губи, след което започва да се спу-
ска към реката, достигайки я в подножието на хижата. Тук отново пъ-
теката навлиза в гъст клек, пресича няколко потока, спускащи се откъм
седловината Джанка, и достига отцеждащия се от езерото край хижата
начален поток на р. Грънчарица. След това в югозападна посока и успо-
редно на потока пътеката се изкачва стръмно към циркусния праг пред
езерото и достига хижата откъм северозападната страна.
Отклонение от описаната пътека достига шосето, което се спуска
от седловината Джанка към хижата.

Отклонение за х. Заврачица и х. В. Коларов

От водослива на реките Ропалица и Джеенемдере в североизточ-

на посока по десния бряг на Джеенемдере се отправя коларски път, кой-
то извежда до временния склад за трупи, отстоящ на 3 км от шосето.
Складът се обслужва и от въжена линия. От него нагоре по долината на
Джеенемдере продължава стръмна пътека, която се изкачва към извор-
ната зона на реката. Първоначално около 1 ч 30 м пътеката е по левия
бряг и ниско до самата река, а след това се прехвърля на десния й бряг,
изкачвайки се стръмно и с множество извивки по голия и скалист склон
високо над реката, с което се избягват праговете в тази част на речното
легло. След 30 мин пътеката се доближава отново до реката и вече ус-
поредно на нея, следвайки извивките й, продължава по десния й бряг,
докато излезе високо край изворите на Джеенемдере — циркуса Казан-
чал, където се съединява с пътеката от х. В. Коларов за х. Заврачица.

171
 X - БЕЛИЦА

Будното и живописно с. Белица е разположено на югоизточни-

те рилски склонове при водсслива на Белишка и Вотръчка река. Има
благоустроен и спретнат вид и предимно нови сгради, изградени през
последните десетина години, културен дом с театрален салон, добре
уредени магазини, хотел и ресторант-градина. Селото се замогна след
укрепването на трудовото кооперативно стопанство. Населението се за-
нимава с дърводобив, животновъдство и земеделие. Село Белица е дало
много борци и свидни жертви за народната свсбода и е родно място на
видния комунистически деец и общественик Владимир Поптомов.
Селото е важен туристически изходен пункт за излети из Юго-
западна, Средна и Източна Рила и връзка при преходите между Пирин
и Рила планина. Отстои на 4 км от гара Белица на полунормалната жп
линия Септември -Добринища. Редовен рейс пътува между гарата и се-
лото. Поддържа се рейсова връзка с гр. Разлог и гр. Якоруда. От София
за Белица може да се пътува и с директния рейс София- Разлог—Гоце
Делчев. Шосе свързва селото с летовище Семково, а старият, вече поиз-
оставен път от Разлог за Самоков (Кайзеровият път) свързва Белица с х.
Борис Хаджисотиров (през Торица и Комитски бараки).

Х-1 — село Белица—летовище Семково — 4 ч

Планинското летовище Семково отстои на 16 км северно от с.

Белица, с което го свързва широко и добре поддържано шосе, прокара-
но по долината на Белишка река. Шосето пресича реката при четвърти
километър (Пирчов мост), а при пети километър достига поляната Ра-
вен, на която в сражение с много-числен враг са загинали 9 души пар-
тизани, между които и по-литкомандирът на оперативната зона Георги
Топалов.
След шестия километър шосето с чувствително увеличен наклон
навлиза в живописния пролом на Белишка река в местността Стеници.
От двете страни на речното легло се извисяват стръмни скалисти скло-
нове с причудливи скални фигури. По време на Първата световна война
тук са намерили убежище избягали от фронта войници, участвували в
бунтовете против продължаването на войната. Из целия път се чувству-
ва прохладата на околните борови и елхови гори,а бистрите вирове по
Белишка река са удобни за къпане.

172
 Шосето завършва при горския товарен пункт „Корубата”, отстоящ
на 15 мин западно от летовище Семково. От Белица до товарния пункт
туристите могат да използуват камионите на горското стопанство.
В случай, че не се използува превозно средство, минаването по
шосето за Семково може да се избегне, като се предпочете по-стръмни-
ят, но панорамен път, прокаран по билото, което се спуска от в. Тепето
(1770 м) в южна посока към с. Белица. По този вариант разстоянието до
Семково е 13,5 км.
От северния край на селото пътеката се подема стръмно по голия
западен склон на рида и след 15 мин излиза на малкото връхче св. Атанас
при резервоара на селския водопад. От в. св. Атанас пътеката се изкачва
с лек наклон по билото в северна посока и през местностите Тъпанчица,
Корици и Андреев преслап излиза на Бялата пръст (1 ч от селото), къде-
то се съединява със старото шосе от Белица за Семково, прокарано по
долината на р. Вотръчка. От връх св. Атанас до Бялата пръст пътеката
минава близо до водопроводните шахти — главни ориентири за посоката
на движението в този участък от пътя.
От Бялата пръст се тръгва пак на север по шосето, което вече на-
влиза в гора от черен бор, и след около 1 ч 20 м се излиза на просторната
поляна Васьовец. На около 400 м вдясно от пътя на поляната е разполо-
жен горски кантон, край който има чешма с изобилна вода. От Васьовец
се разкриват обширни хоризонти към величествения Пирин, Разложкото
поле и долината на р. Места. От поляната Васьовец, където има временен
склад за трупи, до летовище Семково могат да се използуват и камионите
от дърводобива.
В продължението си към летовището Семково пътят минава от-
ново през стара гора. На 20 мин от Васьовец пресича горската поляна
Мраценковото, където има чешма. Крайното разстояние ОТ поляната до
Семково се изминава за 10 мин.

Х-1, а — летовище Семково

Планинското летовище Семково е разположено на около 1580 мн.

в. на юг от главното рилско било. Застроено е на обширна поляна, която
представлява денудационна заравненост, и е заградено от всички страни
с борова и смърчова гора. В летовището са открити модерен хотел с рес-
торант, фурна, магазин на селкоопа от с. Белица и са построени няколко
вили. Само горският дом има електрическо осветление и телефонна

173
връзка. Налице са всички условия за създаване на добре уреден планин-
ски курорт: шосейна връзка със с. Белица, прохладен климат, множество
водни източници — реки и потоци, изобилие на горски плодове — мали-
ни, ягоди и боровинки, и най-главно — прекрасни обекти за краткотрай-
ни излети, при които се разкриват величествени панорами към легендар-
ния Пирин и неизбродната Рила.
На поляната пред хотела в Семково (в западна посока) е гробът на
Симеон Кавракиров, известен прогресивен македонски деятел, зверски
убит от противонародни елементи.
Разположено на граничната линия между Югозападна, Средна и
Източна Рила летовище Семково служи като важен изходен пункт при
излетуването из тези три рилски дяла. Отстои от х. Македония на 2 ч 30
м—3 ч; от х. Борис Хаджисотиров на 5 ч; от х. Рибни езера на 3 ч 30 м—4
ч и от х. Трещеник на 6 ч 30 м. Посредством пътеката, прокарана по р.
Узуница към седловината Кадиин гроб, се свързва с долината на Илийна
река и Рилския манастир (7—8 ч), а по срещуположните долини на реки-
те Динков дол и Благоевградска Бистрица се достига Благоевград.
От летовище Семково може да се предприемат разнообразни из-
лети и до туристически обекти в неговите близки околности: до Реджеп-
ското езеро — 3 ч; до Вапските езера — 3 ч; до Сухото езеро — 2 ч 30 м,
до извора Кривата ела — 30 мин; до в. Тепето — 50 мин.; до х. Семково
— 30 мин.
Семково е удобен междинен пункт при туристически преходи
между Пирин и Рила. До построяването на язовира „Бели Искър” през
семковските поляни минаваше пътеката от гр. Самоков за с. Белица и
гр. Разлог, прокарана по долината на р. Бели Искър и седловината Горни
куки. Сега старата пътека се използува само в участъка от Балканското
вододелно било на юг към Семково.

Х-1, б — хижа Семково

На 30 мин североизточно от летовище Семково в местността Гьо-

ловете на 1750 м н. в. е разположена новопостроената х. Семково. Тя
бе открита през 1962 г. и е изградена с общите усилия на туристите и
обществеността от героичното с. Белица.
Хижата е солидна триетажна постройка със седем обширни спал-
ни помещения и един двустаен апартамент. На първия етаж има приемна
и представителна стая, обширна столова и кухня,

174
а в приземието са гаражът и складовите помещения. Хижа Семково е
уютно обзаведена в битов стил и с резбарска украса. Поляната Гьоло-
вете е заградена с елхови, борови и мурови гори, а от височините над
хижата се разкриват пленителни гледки към мраморните куполи на
Пирин. В околностите на хижата все по-често се уреждат палатъчни
лагери и са подготвени площадки за къмпинг.
От хижата могат да се предприемат разнообразни излети и пре-
ходи. Посочени са в описанието на летовище Семково (Х-1, а).

Х-2 — летовище Семково—хижа Трещеник — 6 ч 30 м

От хотел-ресторанта в летовище Семково към местността Гьо-

ловете, където сега се издига красивата сграда на новопостроената х.
Семково, се отправят два пътя: шосе, прокарано преди няколко години
(посока право на север) и старият коларски път, който минава край
източната страна на хотела и продължава в североизточна посока.
Малко над вилните постройки в летовището от коларския път
(той продължава към х. Семково) се отделя вдясно друг коларски път,
който води за долината на Станкова река. Той е прокаран из стара гора
и до Станкова река не променя първоначалната си посока — севе-
роизточна. Като наближи реката, пътят очертава голяма отворена на
юг дъга, обхващаща двата бряга на реката, и през мост се прехвърля
на левия й бряг. След това вече в югоизточна посока се насочва по
склона на малък вододелен рид между два леви притока на Станкова
река. Пътят пресича двата потока, продължава да се спуска леко из
гората на югоизток, а след това с остър завой променя посоката си на
север—североизток, за да се прехвърли в долината на р. Поленица.
(Тя отводнява циркуса на Сухото езеро (2040 м), разположен между
Средния връх — северозападно от езерото, и Лопатишки връх — севе-
роизточно от езерото.) Малко преди да стигне реката, пътят има почти
източна посока.
Там, където пътят пресича р. Поленица, вляво срещу течението
на реката се отправя пътека към Сухото езеро. Тук при р. Поленица
завършва коларският път.
От Лопатишки връх в северна посока се спуска дълъг рид, кой-
то отделя долините на р. Поленица и р. Лопатица. След р. Поленица
продължението на коларския път (конска пътека) прехвърля рида и се
спуска към изворите на р. Лопатица

175
(посока север—североизток). След това пътеката се отправя по левия
бряг на реката и извежда на малка горска поляна, на която се добиват
дървени въглища.
От поляната отново по коларски път в източна посока и край левия
бряг на реката се достига горското товарище на Вътрешна поляна. Про-
дължението на пътя извежда през Джунджурова вода (хубав студен из-
вор) на шосето от Белица за Самоков (4 ч 30—5ч от летовище Семково).
При шосето могат да се използуват при нужда постройките на Белишкия
говедарник.
По шосето се изминават около 5 км и се стига рекичката Леви Тре-
щеник. Веднага след моста вдясно от шосето се отделя коларски път за
х. Трещеник (30 мин).

X-3—летовище Семково—хижа Македония—2 ч 30 м—3 ч

От хотел-ресторанта в летовище Семково в югозападна посока

се отправя широка пътека. Тя пресича поляната край гроба на Симеон
Кавракиров и след като достигне началото на гората, спуска се стръмно
на запад към горския товарен пункт „Корубата”, отстоящ на 15 мин от ле-
товището. След навлизането в гората пътеката се раздвоява. По-прекият,
макар и по-стръмен път е вдясно край електрическите стълбове. На 10
мин от летовището пътят се съединява с шосето от с. Белица за Семково,
което след 200 м пресича Вапенска река и завършва при Корубата.
От Корубата се продължава по коларския път, който се насочва на
запад към Динков дол. След 15 мин пътят минава край жилищата на гор-
ските работници, построени на Скриена поляна, и продължава на запад
към Цаньов чарк (5 мин).
На 20 мин от Цаньов чарк пътят достига р. Динков дол и се прех-
върля по мост на отсрещния бряг, след което започва да се изкачва по
стръмния северен склон към дърводобивните участъци. Срещу течени-
ето на реката край левия й бряг продължава друг коларски път, който
завършва в дъното на долината на около 50 мин под х. Македония. Пътят
се изкачва със слаб наклон право на запад към мандрата, отстояща на 40
мин от разклонението. Мандрата се намира на обширна поляна вдясно
от реката.
Западно от мандрата пътят пресича на два пъти реката, след което,
стеснен до обикновена пътека, започва да се изкачва към седловината
Мечи проход. Пътеката е очертана ниско в

176
177
стръмните южни спусъци на Ангелов връх и Голям Мечи връх. Разсто-
янието от мандрата до хижата, разположена на самата седловина, се
изминава за 40—50 мин.
Зимно време пътят в крайния участък пред седловината е труд-
но проходим. Лавината, която пада диагонално по северния склон на
Малък Мечи връх, образува своя конус в стеснената начална (западна)
част на долината Динков дол, а по насрещния склон над големия поро-
ищен улей, край който минава лятната пътека, се образуват навеища и
козирки.
Седловината Мечи проход (2155 м) е известна още с името Бялата
пръст. Това име е свързано с голите, силно изветрели гранитни скали.

X-З а — хижа Македония

Разположена е на 2166 м н. в. на оформената от срещуположните

склонове на Голям и Малък Мечи връх седловина Мечи проход, водо-
дел между реките Динков дол и Благоевградска Бистрица. Строежът на
хижата е започнат от благоевградските туристи през 1932 г., а е оконча-
телно завършен през 1937 г. Най-старото й име е Айгидик.
Хижа Македония е масивна двуетажна постройка с 5 спални по-
мещения, голяма столова, кухня и стая за домакина. В хижата могат
да нощуват 80 души. Отворена е през цялата година и има постоянен
домакин.
Засега х. Македония е единствената туристическа хижа в Юго-
западна Рила, а нейната отдалеченост от главните рилски изходни пун-
ктове е причина тя да се посещава от по-малък брой туристи. Терените
около хижата предлагат прекрасни условия за упражняване на ски-
спорт, а от околните върхове се разкриват обширни хоризонти.
Преди 9 септември 1944 г. в хижата неведнъж са намирали под-
слон партизаните от Горноджумайския и Дупнишкия партизански от-
ряд. В местността Славово е запазено партизанско скривалище.
Хижа Македония отстои: от летовище Семково на 2 ч 30 м; от
Предела — на 7 ч; от гр. Разлог през с. Добърско — на 6 ч 30 м; от Рил-
ския манастир по долината на р. Илийна и р. Ра-довичка — на 6 ч и от
Благоевград на 8—9 ч (39 км).
Най-близко разположените до х. Македония рилски туристиче-
ски хижи са х. Семково — 3 ч, и х. Рибни езера — 5 ч. (Маршрутът до
х. Рибни езера е описан в обратна посока. Виж XV-12.)

178
 Хижа Македония

Х-4 — хижа Македония—Рилски манастир през Добро поле и

Краварско дере — 6 ч
Връзката между х. Македония и Рилския манастир най-често се
осъществява по лесно проходимите долини на реките Радовичка и Илий-
на (виж маршрут XV-17). Туристите, които излетуват из този рилски дял,
предпочитат удобния и ясен път по споменатите речни долини и поради
това, че този път е най-късото разстояние между двата обекта. Вариантът
през Добро поле и Краварско дере е по-малко известен. При този вариант
времетраенето на прехода между хижата и манастира се удължава с око-
ло 1 ч в сравнение с маршрута по долините на Радовичка и Илийна река.
Затова пък голяма част от описания по-долу маршрут минава по панора-
мен билен терен и туристът има възможност продължително време да се
любува на Мальовишкия, Дамгския и Калинския дял на Северозападна
Рила и на обширния Парангалишки дял на Югозападна Рила.
Поради изморителното и продължително изкачване по долината
на Краварско дере препоръчва се настоящият маршрут да се преминава в
посока от хижата към манастира. При зимни условия включената между
Добро поле и Илийна река част от пътя( по Краварско дере) е трудно
проходима и на места лавиноопасна, затова правилно е спускането със
ски към Рил-
179
ския манастир да се извършва по долините на реките Радовичка и Илий-
на.
И двата маршрута имат общо начало до седловината източно от в.
Горна Кадиица. От хижата в северозападна посока се насочва ясна и ши-
рока пътека, която прекосява диагонално склона на югозападното рамо на
Голям Мечи връх, свързващо върха със западния му съсед в. Горна Кади-
ица. Преди да достигне седловината (на около 15 мин от хижата), пътека-
та пресича в късо разстояние, лавиноопасен зимно време терен. Склонът
над пътеката е стръмен, оголен и еродиран. На това място пада доста го-
ляма лавина, във въздушната вълна на която попада и хижата. При зимни
преходи е правилно да се избягва пресичането на склона в посока към
седловината (лятната пътека) и с изкачване от хижата право на север към
Голям Мечи връх да се излезе на вододелното било между р. Радодовичка
и Благоевградска Бистрица, като след това се слезе по него в югозападна
посока на седловината.
След като прехвърли вододела при посочения преслап, пътеката за
Рилския манастир се спуска на север към долината на р. Радовичка, а пъ-
теката за Добро поле се насочва на запад, като се изкачва по тревистото
било на в. Горна Кадиица.
На 500 м от седловината отдясно на билната пътека се отделя друга,
слабо очертана пътека, която се спуска по залесения северен склон към
долината на р. Радовичка. Изкачването към Горна Кадиица продължава
в западна посока. Преди да достигне върха, пътеката изкачва друго мал-
ко безименно връхче, на което са запазени следи от някогашните турски
постове. Разстоянието от хижата до Горна Кадиица се изминава за 1 ч 30
м. На върха е поставена примитивна триангулачна пирамида.
От Горна Кадиица пътеката се спуска по тревистото било в западна
посока към седловината пред в. Аризманица (15 мин), след което завива
на северозапад и започва да се изкачва по полегатия югоизточен склон на
върха, за да прехвърли билото (20 мин) и се спусне в обширното Добро
поле.
Северозападно от Аризманица встрани от главното било е в. Долна
Кадиица, който загражда Добро поле откъм север. Върхът, макар и настра-
на от пътеката, заслужава да бъде изкачен (15—20 мин) заради красивата
гледка, която се открива от темето му към мощния масив на в. Калин.
Западният склон на в. Долна Кадиица на пръв поглед разкрива въз-
можност за по-пряко слизане към Краварско дере, но този склон в край-
ните си спусъци е стръмен, скалист и е обрасъл

180
181
с гора. Правилно е от върха да се слезе по неговия южен склон към
североизточния край на Добро поле в началото на потока Краварско
дере, който събира водите на множество ручеи, лъкатушещи из мочур-
ливото пасище.
За да се излезе на пътеката, трябва да се пресече потокът. Тя
е прокарана край неговия ляв бряг и през ниски смрикови храсти се
спуска към големия завой на Краварско дере в източното подножие на
Царев връх. Ниско в склона на върха отляво на реката са построени
две летни пастирски колиби, които могат да се използуват за подслон
при лошо време.
След завоя реката се втурва стремително на север по дълбоката,
стръмна и гориста долина, за да се влее в р. Илийна на 4 км югоизточ-
но от моста при устието на Илийна и Рилска река. При завоя на реката
пътеката се прехвърля на десния бряг, минава край малка овчарска
кошара и започва да се спуска през гората на север високо над речно-
то легло. По-долу, за да избегне големия наклон на склона, пътеката
се отклонява малко на североизток и започва да се изкачва леко, след
което отново в северна посока се спуска доста стръмно по Буково бър-
до към долината на Илийна река. С навлизането в дърводобивните
участъци пътеката се съединява с широк трупчийски път, по който
продължава слизането към реката.
След 20 мин пътят се разклонява. Надясно продължава старият
път, изоставен и полуразрушен от пороищата. За свличане на трупите
е прокаран нов коловоз, който се отделя отляво на стария път в посока
към Краварско дере. На туристите препоръчваме стария път. Макар
много стръмен и изровен, по него по-бързо се достига Илийна река.
Отдалечаването на пътя чувствително надясно от Краварско дере и
насочването му на места почти на изток не трябва да буди съмнение,
че се върви в правилна посока. В крайния участък (местността Ка-ди-
ица), преди да достигне долината на Илийна река, пътят остро завива
на югозапад и скоро доближава Краварско дере недалеч от водослива.
През малко мостче се минава на левия бряг на реката. На 200 м от Кра-
варско дере на малка поляна край Илийна река са построени бараки за
горските работници.
От трупчийските рампи (северозападно от бараките) по шосето
до водослива на Илийна и Рилска река — 3 км, могат да се използуват
камионите на дърводобива. Шосейното разстояние от водослива до
Рилския манастир е 4 км.

182
 XI - РАЗЛОГ

Градът е разположен на 840 м н. в. в подножието на рида Голак сред

китната Разложка котловина, заградена от най-големите наши планини
Пирин, Рила и Родопите. Старото име на града е Мехомия, което спо-
ред някои историци има тракийски произход. Това, а и редица запазени
писмени паметници, дава основание да се смята, че мехомийската земя е
била населявана от тракийски племена, а по-късно и от римляните.
Разлог е град със стари революционни традиции. Неговите жители
са участвували в три въстания — Разложкото, Илинденското и Септем-
врийското от 1923 г., а много достойни негови синове загинаха в редовете
на партизанското движение.
В годините на народната власт с подобряване поминъка на насе-
лението се промени и обликът на града. Построени са нови жилищни
и обществени сгради и промишлени предприятия. Обединеното ТКЗС
в града обработва значителни площи с висококачествени тютюни, лен,
картофи и плодове. В града има голям ленопреработвателен завод и ня-
колко предприятия за дървообработване. Построен е модерен представи-
телен хотел „Пирин” с ресторант. Открита е къща музей „Никола Пара-
пунов”. За нарасналите нужди на туристите, които посещават Пирин, в
града е обзаведена туристическа спалня.
Град Разлог е гара на полунормалната жп линия Септември-До-
бринища. През Предела се свързва чрез вече коригирано и разширено
шосе със Симитли и Благоевград. Шосе по долината на р. Места свързва
града с гр. Гоце Делчев.
Разлог е средищен пункт при комбинирани преходи из Пирин и
Рила планина. От града могат да се предприемат преходи към х. Македо-
ния и летовище Семково (през с. Добърско) с продължения към Рилския
манастир или към хижите Рибни езера и Борис Хаджисотиров.От Разлог
с моторни превозни средства могат да се посетят и рилските планински
летовища Семково и Трещеник (през с. Белица) и Юндола — през гр.
Якоруда.

XI-1 — град Разлог — хижа Македония — 6—7 ч

От гр. Разлог за х. Македония може да се пътува по няколко марш-
рутни варианта: през с. Бачево, през с. Годлево и с. Добърско.
От с. Бачево няколко пътеки се изкачват в северозападна посока
към главното било на Капатнишкия и Парангалишкия

183
дял на Югозападна Рила. Ако туристът желае да мине по цялото про-
тежение на южното главно било на Югозападна Рила, трябва да тръг-
не от с. Бачево на запад по коларския път, прокаран по долината на
р. Перивол. При Периволския мост вдясно от пътя се отделя пътека,
която в северна и северозападна посока се изкачва към билото и го
достига при Арамлийските кладенци — северно от в. Капатник (3 ч).
Друга пътека се насочва от с. Бачево в северозападна посока
към Радонов гроб и билната заравненост Русалиите. Над с. Бачево пъ-
теката се раздвоява, но и двете разклонения извеждат на билото (3
ч). Към Радонов гроб и Русалиите се отправя пътека и от с. Годлево.
Продължението на пътя от главното било към х. Македония е описано
в маршрут XII-1.
Най-прекият път от Разлог за х. Македония е пътят през с. До-
бърско. От селото коларски път се отправя в северна посока по южния
склон на планината. Там, където завършва коларският път, в североза-
падна посока продължава добре очертана пътека към местността Гер-
маница. Тя се изкачва по североизточния склон на рида, който се спу-
ска от в. Юмерджика между началните потоци на реките Драглишка
и Добърска. Като наближи билото, пътеката пресича в северна посока
цир-куса между в. Юмерджика и Малък Мечи връх, прехвърля билото
и по северния склон на Малък Мечи връх се спуска към седловината
Мечи проход (Бялата пръст), на която е построена х. Македония.

XII — ПРЕДЕЛА

Седловината Предела (1142 м н. в.) по своето местоположение

има важно туристическо значение. Тя е не само най-естествената и
удобна връзка при туристически преходи между Рила и Пирин плани-
на, но е и важен изходен пункт, предлагащ равностойни възможности
за обхождане на по-рядко посещаваните дялове на двете планини: Ка-
патнишкия и Парангалишкия дял на Югозападна Рила и карстовото
пиринско било от в. Седелец до в. Кутело и пиринския първенец в.
Вихрен.
За база при горните преходи или при еднодневни излети може
да се използва хотел-ресторантът на Балкантурист (1015 м), построен
на 3 км северозападно от седловината при старото шосе от Благоев-
град за Разлог. (В този участък шосето е коригирано и минава южно
от старото трасе.) Разстоянието от

184
гр. Разлог до старата спирка и хотел „Предела” е 12 км. Наблизо до
хотела е построена почивна станция на пътно управление. Има посто-
янна автоспирка.
Одобрен е общ градоустройствен план за най-целесъобразно ет-
апно изграждане на големия бъдещ планински курорт и туристически
център Предела, територията на който ще обхваща 500 хектара. Няма
да изминат много години и живописната местност Предела ще стане
важна Туристическа база на преходния туризъм между Пирин и Рила
планина.

XII-1—Предела—връх Капатник—хижа Македония—7-8 ч

От спирка Предела към билото на Капатник се насочват някол-
ко пътеки, прокарани по вододелните ридове или по долината на р.
Мразеница.
1. Най-удобен и интересен е пътят през горския дом „Преде-
ла”. До него се стига по две пътеки, които започват вляво и вдясно от
хотела на Балкантурист и заобикалят от двете страни плитка склоно-
ва долина. Местността е покрита с иглолистна гора. Двете пътеки се
събират близо до горския дом (20 мин) и след това главната пътека
продължава на североизток по билото на вододелния рид. След 15 мин
пътеката се насочва на северозапад и постепенно се изкачва към било-
то все по ръба на долинния склон над Пералски дол. Малко след завоя
вляво се отклонява друга пътека. Продължава се по дясната пътека,
която почти без наклон достига маловоден приток на р. Мразеница.
При потока пътят се разклонява в три посоки. Минава се по стръмната
лява пътека, която се изкачва право нагоре по склона към билото. Дос-
тига се малка седловина и от нея се продължава по дясната пътека на
север все по билото. След 15 мин постепенно изкачване сред хубава
гора се излиза на горска поляна, която се пресича от долната Осенова
пътека. На около 200 м северно от поляната има чешма.
От поляната пътеката се отправя по билото в североизточна по-
сока, а след 500 м завива на югоизток и по равното било достига прос-
торно сечище. Недалеч вдясно личат развалини or колиби. Местност-
та е известна под името Чаталитата борика. Пътеката продължава на
североизток и достига малко планинско поточе, където се съединява
с горната Осенова пътека, която опасва склона на Капатник в края на
гората. Продължава се нагоре по посока на планинския поток и се из-
качва склонът на Капатник в североизточна посока. Изкачването се

185
затруднява отчасти от каменистия терен и от липсата на очертана пътека,
но при ясно време ориентирането става лесно, понеже теренът е открит и
се вижда върхът. Разстоянието от края на пътеката до върха се изминава за
30—40 мин, като стръмнината на склона се преодолява с няколко серпенти-
ни.
От заобления каменист връх се откриват чудесни гледки към Пирин,
Разложката котловина и Струмската долина.
2. Другият вариант на маршрута за в. Капатник е по долината на р.
Мразеница.
От ресторанта на Балкантурист по шосето в източна посока се дос-
тига р. Мразеница при първия завой на шосето. По коларския път отляво на
реката се върви из речната долина до първия мост, където в р. Мразеница се
влива десният й приток Пералски дол. Това място е възлов пункт на маршру-
та за Капатник. Коларският път се разклонява в две посоки — по Пералски
дол и по долината на Мразеница, която след моста завива право на изток.
Ако се продължи по долината на Мразеница, пътеката за Капатник ще
се търси там, където завършва коларският път — при вливането в Мразени-
ца на десния й приток Злия дол (20 мин от моста). Тя се насочва в северна
посока над левия бряг на потока Злия дол и след десетина минути се раз-
двоява. Дясното отклонение се изкачва право на север по вододелния рид,
а лявото продължава край потока Злия дол. И двете пътеки пресичат добре
разработената долна Осенова пътека и се съединяват в южното подножие на
Капатник.
Малко над водослива на Мразеница и Пералски дол в р. Мразеница се
влива потокът Топалишки дол. Между тези два десни притока на Мразеница
се врязва стръмен вододелен рид. По рида право на север е прокарана пряка
пътека, която под в. Капатник се съединява с долната Осенова пътека. Пре-
поръчваме я на туристите (макар и по-стръмна), за скъсяване разстоянието
при излети до в. Капатник.
От в. Капатник пътеката за х. Македония минава все по главното
южно било на Югозападна Рила. От върха тя се спуска по северния му склон
към седловината в неговото подножие. След това пътеката се изкачва по па-
сищното било, минава покрай няколко каменни грамади с причудливи фор-
ми и през Арамлийските кладенци достига облото теме на Скачковец (30
мин). Оттук се отделя пътека на запад по широкото гърбище на Чакалица,
успоредно на р. Славова, която се отправя към Благоевград. Продължава се
по билото на Самарджийска градина със слабо североизточно отклонение
(40 мин). Стига се до ши-

186
рока денудационна заравненост, кръстовище на няколко пътеки. Вляво
се отделя пътят за в. Исмаилица и летовище Картала, а вдясно се спуска
пътека за селата Годлево и Бачево. Тук пътеката завива надясно и право
на изток по загладеното тревисто било на Русалиите достига циркус-
ния ръб на в. Равник (Парангалица). След това все край скалистия ръб
на върха се слиза на широкия Парангалишки преслап (2219 м). Вляво
малко по-ниско има вода. Вдясно се отделя пътека за с. Добърско и гр.
Разлог.
От преслапа пътеката с малки серпентини се качва по склона на в.
Езерник (2485 м) — най-високия връх на Паранга-лишкия дял. Тя пре-
сича западния му склон и в северна посока по хоризонтал прекосява в.
Юмерджика. Пътеката завива в североизточна посока и се насочва към
Малък Мечи връх. Оттук се вижда седловината Мечи проход, на която е
построена х. Македония.
Крайното разстояние до хижата се изминава по северния склон на
Малък Мечи връх. Пътеката преодолява стръмнината с множество сер-
пентини. Разстоянието от в. Равник до хижата се изминава за около 2 ч.

XIII — БЛАГОЕВГРАД
Той е окръжен град и административен, стопански и културен
център на Пиринския край. Разположен е край двата бряга на р. Благо-
евградска Бистрица. До 1949 г. градът бе известен с датиращото от 1502
г. име Горна Джумая (пазарище). Сега носи името на основоположника
на БКП Димитър Благоев.
В околностите на града са запазени останки от тракийското сели-
ще Скаптопара, създадено в далечна древност край лековитите минерал-
ни извори, а така също редица архитектурни и писмени паметници от
римски и турски произход.
Благоевград е родно място на Георги Измирлиев — Маке-дснчето,
виден революционер по време на Априлското въстание, обесен в Горна
Оряховица.
След Девети септември Благоевград се преустрои и издигна в
стопанско и културно отношение. През последните десет години бяха
построени големият хотел-ресторант „Волга”, модерна минерална баня
и бяха учредени няколко културни института.
Западната част на града вече добива индустриален облик. Погледа
привличат новата сграда на тютюневия ферментационен завод, на тъ-
качната фабрика и на текстилен комбинат за

187
памучни платове. В промишления район на града се намират цехове-
те на дървопреработвателното предприятие „Димо Хаджидимов” и на
промкомбината.
Туристите при престоя си в Благоевград могат да разгледат Ок-
ръжния музей, Окръжната библиотека, къщата музей „Никола Пара-
пунов” и паметниците при Братската могила, на Гоце Делчев и Вла-
димир Поптомов.
Благоевград е важна гара на жп линия София—Генерал Тодоров
и автобусна база на рейсовете за Пиринския край. Градът се използува
и като туристически изходен пункт при излети из Югозападна Рила.
На 39 км от града, в края на долината на р. Благоевградска Бистрица
се намира х. Македония, единствената хижа в този дял на планината
— прекрасен обект за туризъм и ски-спорт. Чрез гарите Кресна и Пи-
рин на жп линията София—Кулата се осъществява връзката с Пирин
планина.
Североизточно от Благоевград се извисява стройното било на Цареввръшки дял на Юго-
западна Рила. По коларския път, който са отправя от Благоевград в североизточна посока към
махалите Митонци и Горна Желязна (Демирево) може да се достигне главното било на този дял
югозападно от в. Фикиро. Като се продължи на изток по билото (вододел между Рилска река
и Благоевградска Бистрица), достига се обширното Добро поле и Краварско дере. В тази част
маршрутът е панорамен и минава по билото на върховете Килера, Деризмиица, Ризваница и Му-
сов връх. Преди да достигне Добро поле, пътеката пресича южния склон на внушителния Царев
връх. Като се продължи на изток от Добро поле, през Аризманица и Горна Кадиица се достига х.
Македония. За изпълнението на този маршрут са необходимн най-малко 10 ч.
През зимата при добра снежна покривка (снегозадържането по южните склонове на
този дял не е трайно) маршрутът предлага добри възможности за ски-преходи по билото в об-
ратна посока — от х. Македония към Благоевград. Тереньт е гладък и с умерени наклони; няма
лавиноопасни места.

XIII-1 — Благоевград—хижа Македония — 39 км

От Благоевград до х. Македония се пътува по долината на р.

Благоевградска Бистрица, ляв приток на р. Струма. Срещу течението
на реката е прокаран широк коларски път, по който могат да се движат
и моторни превозни средства. Пътят завършва в местността Картала
на 32 км от Благоевград. Разстоянието от Картала до хижата — 7 км,
се изминава по добре очертана пътека.
В долината на р. Бистрица около средното й течение са изграде-
ни летовищни сгради, вили и стопански постройки. През

188
лятото тази част на Бистришката долина е особено оживена и може би в
недалечно бъдеще и тук ще се създаде голямо и добре уредено планинско
курортно поселище.
Коларският път е прокаран край самото речно легло и неколкократ-
но пресича реката. При 10-ия км минава край с. Бистрица, разположено
вляво от реката върху разкъсан от няколко пороищни долове планински
склон. На 2 км по-нагоре е махала Ковачевци. Тук пътят пресича по-зна-
чителния ляв приток на Бистрица — р. Ковачица. При 18-ия км е разполо-
жен горският пункт „Славова”, от който на 300 м по-нагоре в Бистрица се
влива големият й десен приток р. Славова, наричана в горното й течение
Гургутица.
По р. Славова е прокаран за нуждите на дърводобива широк колар-
ски път, който извежда до местността Горен тъпан — северозападно от
в. Исмаилица (3 ч). Пътят минава през вековни букови и борови гори. От
Горен тъпан по добре очертана пътека може да се слезе отново в долината
на р. Бистрица (2 ч) при летовище Септемврийче, разположено между 24-
ия и 25-ия км отдясно на главния коларски път.
На 1,5 км от летовище Септемврийче вляво от р. Бистрица се нами-
ра обширната поляна Добро поле, на която са изградени жилища за гор-
ските работници, лесничейски дом и комбинат за производствено-битови
нужди. На около 1,5 км след Добро поле вдясно от реката е застроено ле-
товището Бодрост с десетки удобни вили за почивка на трудещите се от
Благоевградски окръг.
При 29-ия км е ученическото летовище Вл. Поптомов, а при край-
ния пункт на шосето — 32-ия км — Картала, са изградени две постройки
за горските работници.
Туристите, които се отправят към х. Македония от изходния пункт
Благоевград, могат да използуват камионите, които извозват дървен ма-
териал от складовете за трупи в долината на р. Благоевградска Бистрица.
При неблагоприятно време може да се потърси подслон в посочените по-
горе летовищни и стопански обекти.
На 400 м под Карталска поляна по склона отляво на шосето пада
лавина, която затрупва малък участък от пътя.
Пътеката за х. Македония започва от поляната Картала и се изкачва
с умерен наклон срещу течението и отляво на р. Благоевградска Бистрица.
На 200 м от поляната в Бистрица се влива левият й приток Хайдушка река.
По нейната долина е прокаран коларски път, който пресича на няколко
пъти реката и излиза високо в края на горския пояс. Като продължение

189
на този път в югоизточна посока се изкачва ясно очертана пътека, ко-
ято по тревистия склон излиза на главното южно било на Югозападна
Рила — при обширната заравненост Русалиите (2 ч 30 м). При моста
на Хайдушка река (в източния край на Карталска поляна) трябва да се
внимава да не се тръгне надясно по коларския път.
Пътеката за х. Македония започва от източния край на Картал-
ска поляна и веднага стръмно навлиза в гората. След 20 мин се пре-
сича поляната Биволарника, а малко след това и най-горната обширна
поляна в долината на Бистрица — Говедарника. При Говедарника в р.
Бистрица се влива първият й ляв приток — р. Парангалица. Целият
планински склон вдясно до билото попада в нашия най-прочут резер-
ват Парангалица, обхващащ около 10 000 декара площ.
Близо до хижата пътеката минава в подножието на Черната ска-
ла, пресича реката и навлиза в тревист, мочурлив терен. За да се из-
бегне тресавището, след Черната скала трябва да се мине по склона
високо над реката. Пътеката излиза на седло-вината Мечи проход от-
към западната страна на хижата.
Разстоянието от Карталска поляна до х. Македония се изминава
за 2 ч 30 м—3 ч.

XIV — КОЧЕРИНОВО

Гара Кочериново е разположена на жп линия София — Кулата.

Асфалтирани шосета свързват гарата с. Кочериново, с гр. Станке Ди-
митров, Благоевград и Рилския манастир. След вдигането на тесноли-
нейната жп линия гара Кочериново — Рилския манастир извозването
на пътниците от гарата до манастира става с автомобилен транспорт.
Село Кочериново (370 м н. в.) се намира в долината на Рилска
река на 25 км южно от гр. Станке Димитров. Застроено е с нови къщи
и има читалище, аптека, баня, родилен дом, ветеринарна лечебница и
хубав парк. Главният поминък на населението е тютюнопроизводство
и отчасти овощарство, лозарство и зеленчукопроизводство.
В. с. Кочериново работят две промишлени предприятия: заводът
за мукава и хартия „Фридрих Енгелс” и фабриката „Горхим” за про-
изводство на катран, дървени въглища, оцетна киселина, спирт и фор-
малин. От 1932 до 1936 г. в машинното отделение на завода „Фридрих
Енгелс” е работил пролетарският поет Никола Йонков Вапцаров.

190
 XIV-1 — село Кочериново — село Рила — Рилски манастир
— 30 км
От главната шосейна магистрала София—Станке Димитров —
Благоевград—Кулата в с. Кочериново се отделя широко асфалтирано
шосе, което води за Рилския манастир. Шосето прекосява равното и
плодородно Кочериновско поле, което е закътано на север от склоновете
на Северозападна Рила и на юг от Югозападна Рила. През него протича
и го напоява Рилска река. В неговия източен край, там, където двата рил-
ски дяла се приближават, за да образуват красивата клисура на Рилска
река, е разположено голямото и будно село Рила. Неговото население
даде голям принос в борбата за свалянето на монархо-фашистката власт
и оказваше ценна помощ на партизанския отряд „Коста Петров”.
Главният поминък на населението е тютюнопроизводството и
горската промишленост.
От с. Рила в северна посока има пътища, по които може да се из-
лезе към върховете Мурсалевица и Малкия Полич, а в южна посока —
за махалите, пръснати по западните склонове на планината.
В източния край на селото се намира ВЕЦ „Рила”, една от състав-
ните части на хидровъзела.
Пътят за Рилския манастир напуска селото и навлиза в живопис-
ната клисура на Рилска река. Пред погледа на пътуващия се изправят
скалите на Орлица, в чиито твърдини се плискат и разбиват на пяна буй-
ните пролетни води на реката.
След няколко километра клисурата се разширява леко и погледът
се спира на изкуствено озеленено място. Между зелените клони се пода-
ва скромен паметник с червена звезда, за да напомня на бъдните поколе-
ния за смелостта, героизма и славата на партизаните от Рило-Пиринския
отряд. На 24-ти август 1944 г. отрядът проведе най-голямата операция
в нашето партизанско движение на един фронт от 20 км, като минира
моста на Рилска река над с. Рила и превзе Жабокрек, вилата на гестапов-
ците, Пчелина под манастира и с. Пастра.
Дупнишкият, Горноджумайският и Разложкият партизански от-
ряд разработват план за една голяма по замисъл и изпълнение акция.
Отрядът е разделен на четири чети: I чета напада Пчелина, където има
българско войсково поделение, превзема го и прекъсва връзката между
Рилския манастир и с. Рила. II чета напада една вила с 26 германци; III
чета напада и превзема Жабокрек, а IV чета обезоръжава гарнизона в с.
Пастра.

191
Без жертви, с много военни трофеи — оръжие, дрехи, храна и боеприпаси
четите приключват акцията, изтеглят се с пленени камиони по посока на
манастира и се укриват в рилските гори.
Шосето продължава вдясно и вляво от реката и достига ВЕЦ
„Пастра”, след нея малкото селце Пастра. От с. Пастра в северна посо-
ка има път, по който с по-мощно моторно превозно средство може да се
излезе на надвесилия се над селото скалист масив на върховете Калин и
Голям Полич. Високо в самото подножие на върховете са построени ВЕЦ
„Калин” и ВЕЦ „Каменица”, които черпят вода от високопланинския язо-
вир „Калин”.
По-нататък шосето за манастира се изкачва високо над реката от
северната й страна и достига „Горхим” —промишлено предприятие за
получаване терпентинови деривати от иглолистна дървесина. По-нататък
вляво и вдясно от шосето се редят: горско стопанство, стопански сгради,
говедарници и дървопреработвателното предприятие „Вели лаг”.
Малко след „Вели лаг” вдясно на шосето има голям многотонен ка-
мък. Вижда се, че не е от близката околност. Той е докаран по шосето чак
откъм Партизанска поляна, за да напомня на поколенията това място.
През м. май на 1944 г. след срещата на партизанската бригада на
Славчо Трънски с отряда на Васил Демиревски-Желю в Рила, партиза-
ните трябвало да се изтеглят към Пирин. Наложило се преминаване на
реката по железния мост. Разузнавачите откриват засада и започва бой,
при който 30 партизани загиват от вражески куршум или в студените води
на буйната пролетна река при опит да я преминат.
С достигане водослива на р. Рилска с р. Илийна шосето за манасти-
ра взема североизточна посока и пред погледа на пътуващия се открива
смайваща картина — монументалният масив на Мальовишка Рила с вър-
ховете: Елени, Орловец, Двуглав, Злия зъб и Големия Купен. Шосето се
провира под зелените сводове на гигантски буки и вековни борове, които
растат от двете му страни. След няколко завоя неочаквано пред погледа се
изпречва внушителната манастирска сграда.
От с. Кочериново до с. Рила разстоянието е 8 км , а оттам до мана-
стира 22 км.

XV — РИЛСКИ МАНАСТИР
Рилският манастир е най-значимият наш исторически паметник от
Средновековието. Той е наша национална гордост и рядко има чужденец,
дошъл в България, да не е посетил ма-

192
 Рилският манастир

настира и да не е останал възхитен от неговата архитектура и худо-

жествени ценности. Поклонници и туристи, учащи се и учени от всич-
ки краища на нашето отечество ежедневно пълнят манастирския двор,
черквата, музея и манастирската околност и се възхищават на делата
на нашите стари майстори строители, художници и резбари.
Рилският манастир се намира на 1147 м н. в. в долината на Рил-
ска река, ляв приток на р. Струма. Основан е от отшелника Иван, на-
речен Рилски, понеже в продължение на 40 г. е живял в пещерите и
хралупите на дърветата на тази част на Рила планина. Много местно-
сти наоколо са свързани с легенди за пустинника.
Някога манастирът е бил при сегашната постница „Св. Лука”,
но бил разрушен от лавина, паднала от склоновете на Елени връх, за-
това бил изместен на сегашното му място. Опожаряван е няколко пъти
през турското робство. Оцеляла е само построената през 1335 г. в ма-
настирския двор кула от владетеля на Струмска Македония болярина
Хрельо. Кулата е каменна по-

193
стройка.В нея са запазени много стенописи и надписи от XIV в.—
ценни за изучаване на средновековната ни история. Мрамор ната
черква в манастирския двор е шедьовър на българската ар хитектура
и изобразително изкуство. Тя е построена от маке донски майстори и
зографисана от майстори иконописци от Самоков и Банско.
Резбарските работи са на майстори от Самоковската, Разлож
ката и Дебърската резбарски школи, а главният иконостас е дело на
самоковския резбар Атанас Телеадуро.
Отвътре и отвън църквата е богато изписана и цветовете на ико-
ните и орнаментите й са много свежи. Акустиката на черк вата е не-
повторима.
В манастирския музей са запазени и съхранени ценни ис тори-
чески материали, като хрисовула на цар Ив. Шишман Хрельовата над-
гробна плоча, старинни икони, ръкописи, оръ жия и монети, черковни
одежди и плащеници, султански фер мани и художествено изработени
предмети. Типичен в това отношение е кръстът от дърворезба, рабо-
тен от монах Рафаил в продължение на 12 год.
Манастирската библиотека е също богата. В нея се пазят много
ръкописи, архивни материали, църковни и прочитни книги.
Манастирът е бил посещаван от много чужди изследователи и е
давал убежище на български хайдути и революционери През вековете
на турското политическо и гръцкото духовно робство е бил огнище на
българския национален дух и хранилище на националната ни култу-
ра.
От 1961 г. Рилският манастир стана национален музей.
Манастирът е вече селище. Има общински съвет, хотели рес-
торанти, магазини. Свързан е с хубаво асфалтирано шосе с главната
магистрала София—Благоевград—Кулата при с. Кочериново. Има ре-
довна автобусна връзка със София, Станкс Димитров и Благоевград.

XV-1 — Маршрути из околностите на манастира

А. Рилски манастир — постница „Св. Лука” — постница „Се.

Иван Рижки”
От източната — Самоковската, врата на манастира започва
шосе, което води за Партизанска поляна — 7 км. На 1 км по него след
чешмата паметник на убит партизанин вляво по

194
ливадата се отделя от шосето пътека, която леко се изкачва през лива-
дите, после навлиза във високата букова гора и за 40— 50 мин стига
постницата „Св. Лука”. Тук е работил видният наш възрожденец Не-
офит Рилски като учител в килийното училище. В черквата и другите
помещения на постницата има интересни стенописи.
На 30 мин след постница „Св. Лука” все в източна посока по
склона пътеката, като постепенно се изкачва, стига постницата „Св.
Иван Рилски”. На гърба на постницата има пещера, в която е живял
пустинникът.
От постницата в южна посока по склона се спуска пътека, която
слиза на шосето за Партизанска поляна при Студената чешма.

Б. Рилски манастир — Севастияновата постница

Пак от чешмата паметник по шосето за Партизанска поляна
вляво от шосето в източна посока, но по-високо от пътеката за постни-
цата „Св. Лука” към окрайнината на гората води пътека, добре очер-
тана по южния склон на масива. Пътеката прави няколко серпентини
и излиза в местността Козарника. По-нататък тя прави още няколко
серпентини, прехвърля малко било между скалите и слиза в долината
на потока Очово дере. През потока на около 30—40 крачки под една
скала е иззидано едно малко помещение, в което някога отшелници
монаси са прекарвали в пост и молитви.
От манастира до Севастияновата постница се стига за 1 ч 20 м.
Вековните букови гори, тишината, в която тъне това място —
едновременно близко до шумния манастир и така далеко в своята са-
мота, го правят истински кът за почивка.

В. Рилски манастир — Партизанска поляна

От Рилския манастир за Партизанска поляна води шосе — 7 км.
То е с лек наклон и минава през живописни местности — ливади и
вековна букова и борова гора. Вляво на север се издига величестве-
ният Мальовишки дял с най-красивата си част, която оттук изглежда
непристъпна. Редят се един след друг скалисти върхове с най-причу-
дливи форми. Вековни смърчове, обрулени от бурите, са кацнали по
най-непристъпните скали.
Картината от Партизанска поляна в тази посока надминава
всички по своята хубост и грандиозност. Над върховете на вековните
смърчове се издигат върховете Иглата, Двуглав и

195
Злия зъб, чийто каменни стени се спускат отвесно в бездните, затуле-
ни от гората.
Партизанска поляна е превърната вече на селище, а от нейната
пищна растителност няма и помен. Съвсем близо до поляната е Ста-
рият клауз — първобитен язовир, чиито води са били използувани за
свличане на дървения материал, поставян в коритото на реката.
От Партизанска поляна има пътека, която за 2 ч извежда на Су-
хото езеро, а друга срещу течението на Рилска река води за х. Рибни
езера и други обекти.

Г. Рилски манастир — по склоновете на Бричебор

Южно от манастира през реката се издига мощен рид, наречен

Бричебор. Някога северните му склонове бяха обрасли.с вековна смър-
чова гора, но стихиен пожар, предизвикан от локомотива на някогаш-
ната теснолинейна жп линия, която стигаше до манастира, унищожи
гората и сега тук растат повече широколистните дървесни видове.
Много пътеки водят по северните склонове на Бричебор, откъ-
дето се открива хубавата гледка към манастира и Купените. В тази
местност растат много малини.

XV-2 — Рилски манастир — връх Дамга — хижа Иван Ва-

зов — хижа Седемте езера — хижа Мальовица

Маршрутът от Рилския манастир за в. Дамга е доста уморите-

лен, понеже изкачването е непрекъснато в продължение на 4—5 ч и в
по-голямата част в гола и безводна местност.
Пътеката, добре очертана и маркирана с боя, започва от западна-
та манастирска врата непосредствено вдясно от шосето. На не повече
от 100 крачки вдясно се намира гробът на Джеймс Баучер — виден ан-
глийски общественик, приятел на българския народ, пожелал да бъде
погребан на това място. В началото се върви по коларски път, който
се изкачва по склона на Павлов дол, където прави няколко серпенти-
ни и продължава нагоре вече като обикновена туристическа пътека.
Тя води все нагоре й криволичи по доловете, за да излезе на билото,
надвесено стръмно на юг между долините на Рилска река и р. Елеш-
ница. Дотук пътеката минава през хубава букова гора, която в горния
си край е смесена с иглолистна. Общата посока

196
197
на пътя дотук е югозападна, а на билото рязко се променя в северна.
Оттук нагоре пътеката лъкатуши по билната част, която е почти
гола, а в падините и източно по склона теренът е обрасъл с борова гора.
Малко по-нагоре в западна посока от пътеката има обширни планински
ливади и лека дървена постройка за добитък. Местността се казва Равна.
Тук при пътеката има малък дървен заслон, носещ същото име — Равна
(1700 м). Постройката е на 24 кв. м, има нарове за 10 души и служи за
подслон на овчари и косачи при лошо време. Използува се и от туристи.
От заслона се открива хубава панорама към долината на р.Рилска
и Илийна, Югозападна Рила и масива на в. Калин.
По-нататък пътеката се изкачва по западния склон на в. Бау-чер,
минава през смърчова гора, излиза на широко алпийско пасище и дос-
тига до извора Граден кладенец — единствения извор по пътя дотук. В
някои сушави години кладенецът пресъхва. Над кладенеца пътеката се
изкачва набилото, спускащо се югоизточно от в. Върла, и по източния му
склон леко слиза към изворите на реките Друшлявица и Елешница - мал-
ки торфени блата, наречени Топилата.
От манастира дотук се стига за 4 ч 30 м — 5 ч.
От Топилата може да се отиде на х. Иван Вазов, като се прекоси
ниско западният склон на в. Дамга в северна посока. След като се пре-
мине слабо изразената билна връзка между в. Дамга и Калин, в северо-
западна посока се слиза в Голямо Пазардере и по десния бряг на р. Стан-
кедимитровска Бистрица, която тук е малък поток, се слиза на хижата за
1 ч 20 м.
От местността Топилата в източна посока е пътеката за х. Мальо-
вица, която, слабо очертана най-напред, се изкачва на седловината южно
от в. Дамга, а оттам все по билната част продължава до в. Мальовица. От
върха пак в източна посока по ръба край Елениното езеро се слиза за х.
Мальовица (3 ч 30 м — 4 ч от местността Топилата при в. Дамга).
Пак от местността Топилата в северна посока по добре очертаната
пътека, която прекосява високо западния склон на в. Дамга, се излиза
на заравненото било между в. Дамга и Отовиш-ки връх. Тук при голе-
мия показалец на седловината Раздела в западна посока е пътеката за х.
Иван Вазов — все по долината в;Голямо Пазардере и по десния бряг на
р. Станкедимитровска Бистрица — 1 ч.
От показалеца в източна посока по маркировъчните колове и до
тясното скалисто било е пътеката през Зелени рид за Урдина ,река и с.
Говедарци — 6 ч.

198
 Масивът Калин гледан от в. Баучер

В северозападна посока от показалеца на седловината Раздела е

пътеката за х. Седемте езера и х. Скакавица. До първата хижа се стига
за 1 ч 20 м, а до втората за 2 ч 30 м — Зч.

XV-3 — Рилски манастир — връх Дамга (по долината на

река Друшлявица) — 4 ч

Пътеката започва от източната (Самоковската) манастирска вра-

та веднага вляво и от дясна страна на р. Друшлявица. Отначало пътят
е стръмен и каменист, изровен от пролетните буйни води на реката. На
няколко места той минава от едната на другата страна на реката, за да
се установи вече като обикновена пътека, която се изкачва до крайния
пункт по склона отдясно на реката.

199
200
 След като излезе от вековната букова гора, пътеката прави ня-
колко серпентини, за да вземе височина. Тя продължава по южния
тревист склон на Додов връх, който зимно време е ла-виноопасен и
постепенно, без да губи височини, се приближава към реката. После
пътеката изкачва няколо каменисти прага и излиза на седловината
между в. Дамга и Върла в местността Топилата. Оттук по описаните
в предшествуващия маршрут пътища се отива за х Иван Вазов, х. Се-
демте езера, х. Скакавица и х. Мальовица.

XV-4 — Рилски манастир — хижа Мальовица (през Влашка

бачия) — 7 ч 30 м

От източната (Самоковската) манастирска порта край пощата и

зад нея пътеката извежда до Кръста, който е на скалите — последна-
та издънка на Дългия рид, за да продължи нагоре по рида. За 1 ч 20
м пътеката вляво и вдясно от билото с много серпентини излиза над
гората, изкачва две леко очертани възвишения, завива на северозапад
и по западния склон на Дългия рид се насочва в северна посока към
долината на р. Малка Друшлявица.
В местността Влашка бачия (малък дол със следи от разруше-
на колиба и извор) пътеката прави няколко завоя, взема височина и с
широка дъга пак по западния склон на Дългия рид излиза към извора
на реката. Оттук, слабо очертана, през стъ-паловидната местност и
високопланинските ливади (има само редки ориентировъчни камъни)
тя излиза на главното било на седловината между върховете Малък
Мермер от запад и Голям Мермер от изток.
През зимата преминаването по описаната пътека от окрай-ни-
ната на гората до билото е опасно, защото целият западен склон на
Дългия рид, по който минава лятната пътека, е лави-ноопасен. Мина-
ването става по билото на Дългия рид без отклонение вляво и вдясно.
Пътеката по билото в източна посока по маркировъчните колове
излиза на ръба на в. Мальовица и по описания в маршрут II-7 път се
слиза към х. Мальовица.
Целият описан път от Рилския манастир до в. Мальовица раз-
крива пред туриста обширни хоризонти.
От Рилския манастир до билото между двата Мермера се стига
за около 5 ч; до в. Мальовица —за още 40 мин и до х. Мальовица за
още 1 ч 30 м, или общо 7—7 ч 30 м.

201
 Вода по пътя има само при Влашка бачия и изворите на р. Малка
Друшлявица. По билото на Дългия рид няма вода. Товарно животно
може да се използува само до в. Мальовица.

XV-5 — Рилски манастир — Сухото езеро — Поповокапски

езера — заслон Страшното езеро — хижа Мальовица — 9 ч
За Сухото езеро пътят е през Партизанска поляна. До нея се сти-
га по шосето, което идва от Рилския манастир. Някога тя се е наричала
Мойсеева, а по-късно Кирилова на името на рилски монах — под което
название може да се срещне в някои стари карти. След 9-ти септември
1944 г. бе наречена Партизанска поради развилите се наблизо действия
на партизанския отряд на Васил Демиревски-Жельо по време на съ-
противата. Намира се на 1465 м н. в.
Освен горския пункт на поляната има построени много жилищ-
ни помещения на предприятието „Редки метали”. Лятно време тук има
обзаведени павилиони на Балкантурист, откъдето туристите могат да
се снабдят с продукти.
Вляво от горския пункт започва пътеката за Сухото езеро. Пър-
воначално тя има източна посока. За около 30 мин тя се изкачва до
подножието на местността Къркулиците, където има малка чешмичка.
Някога тази местност е била обрасла с вековна борова гора, но голяма
лавина паднала от южния склон на Купените и я унищожила. На ней-
но място сега е израсла брезова гора. Пътеката в тази местност прави
3—4 големи серпентини, взема височина, прекосява южния склон на
Купените и през девствена гора по.фай заслона Сухото езеро с няколко
завоя излиза при езерото.
От Партизанска поляна до Сухото езеро се стига за 1 ч 30 м до 2
ч. Езерото е разположено в коритовидна долина на 1892 м н. в. Водите
му се оттичат подземно.
На 700 м от горния край на езерото — непосредствено след вто-
рия поток, който се спуска от север по склона, от пътеката, която води
за Кобилино бранище, вляво се отделя едва очертана пътека. Тази пъ-
тека криволичи между хвойните, а после из смесената гора от бор и
клек. След около 30—40 мин тя излиза на широка заравненост — об-
ширно пасище. На запад през дола, в който тече потокът, слизащ от По-
повокапските езера, е в. Попова капа. Оттук хоризонтът се открива и
ясно в северна посока се очертава циркусът на езерата. Пътеки вляво и
вдясно от потока за един час извеждат до Поповокапските езера, скъ-

202
 Поглед от Злия. зъб към Средна Рила. На преден план Водния чал

тани в източния склон на Голяма Попова капа. (От езерата в северна

посока, като се изкачи главното било, от едва очертан връх по Голия
рид в северна посока се спуска пътека, която води за двореца Овнар-
ско и е най-прекият и лек път от манастира за с. Говедарци и обратно.
Безопасен е за зимно преминаване.)
Пътеката за х. Мальовица от Поповокапските езера е край мал-
кото поточе в северна и северозападна посока. С излизане на билото
тя лъкатуши между малки неравности и се изкачва на седловината
северно от в. Голяма Попова капа, наречена Римския друм. От показа-
леца в югозападна посока по северозападния скалист склон на върха
слабо очертана пътечка, маркирана с малки купчини камъчета, слиза
при заслона Страшното езеро.
Преминаването на този склон при снежни условия е твърде
опасно, затова в такива случаи се излиза на върха в южна посока и по
широкия скалист заграден склон се слиза при заслона.
От заслона Страшното езеро в западна посока пътеката слиза за
х. Мальовица (виж маршрут II-4).
От Сухото езеро по описания път до х. Мальовица се стига за 4
ч 30 м до 5 ч.
203
 XV-6 — Рилски манастир — Сухото езеро — заслон Кобили-
но бранище—в. Голям Мечит — х. Мечит — с. Говедарци — 10 ч

От Рилския манастир до Сухото езеро пътят е описан в маршрут

XV-5.
От езерото в източна посока все от лявата страна срещу течени-
ето на реката пътеката се изкачва леко към седловината Кобилино бра-
нище — връзката между Северозападна Рила със Средна Рила. През
Кобилино бранище минава и главното Балканско вододелно било.
Вляво над заравнеността се издига конусовидният Лопушки
връх, а вдясно — северните гористи склонове на Водния чал. След по-
ляните пътеката увеличава наклона, лъкатуши между редките клекови
групи, пресича реката, която тук е малко поточе, и излиза при заслона
Кобилино бранище.
От Сухото езеро до Кобилино бранище се стига за 1 ч 20 м.
Пътеката за в. Мечит е в северна посока от заслона. Тя се губи
в тревата на алпийското пасище. За ориентири служат побитите ка-
мъни, където е трябвало да мине шосето от с. Говедарци за Рилския
манастир. По-нататък пътеката в североизточна посока през мочур-
ливи места се насочва към подножието на масива, откъдето започва
старо изоставено шосе, което с няколко серпентини излиза на билото
при Къщето — зидове от стара каменна колиба, в която са живеели
пленниците, строили шосето. От Къщето в северна посока към цир-
куса има слабо очертана пътека, която слиза по долината на р. Голяма
Лопушница към х. Мечит.
От билото в източна посока шосето изкачва платовидния бези-
менен връх, слиза малко и прекосява югоизточния склон на в. Мечит.
От заслона до в. Мечит се стига за 1 ч 30 м.
От върха в северна посока по шосето, което прави много завои,
за 2 ч се стига до х. Мечит. При слизането могат да се използуват мно-
го преки пътеки, които съкращават пътя.
От хижата край ски-пистата по пряката пътека и почивните
станции за 1 ч 30 м се стига с. Говедарци.

XV-7 — Рилски манастир — хижа Рибни езера — 6 ч

От Рилския манастир в източна посока започва хубаво шосе с
неголям наклон вляво срещу течението на р. Рилска и стига Партизан-
ска поляна — 7,5 км.

204
205
 От поляната вляво от горския дом започва пътят за Сухото езеро
и Кобилино бранище.
В югоизточния ъгъл на Партизанска поляна започва черен път,
който след 15—20 мин пресича реката и продължава от дясната й страна
срещу течението. След нови 10—15 мин пътят, вече каменист, изкачва
диагонално по северните склонове на масива Черней. След диагонална-
та част пътят преминава в стръмните извивки Къркулиците. След тях
пътят продължава да се изкачва все по северните склонове на мощния
рид Черней ниско край реката, чиито пенливи води скачат от камък на
камък и образуват дълбоки вирове. През реката от север по каменните
стъпала на Водния чал са накацали самотни смърчове, а по отвесните
каменни стени се спускат тънки струи вода на воден прах.
По-нататък пътеката, вече спокойна, пресича Гьолската река. (На
200 м по-нататък вдясно от пътя за х. Рибни езера се отклонява слабо
очертана пътека, която води за манастирската мандра и Джендемски-
те езера.) След десетина минути пътеката за х. Рибни езера пресича
Джендемската река, която тук образува водопад, изключително красив
при пролетното многоводие на реката. Пътеката продължава да се из-
качва през вековната гора, отдалечена от р. Рилска, и след нови 15—20
мин излиза в широка част на ледниковата долина — в местността Тиха
Рила. Тук водите на реката поради слабия наклон текат бавно, правят
много завои и има много мочури.
В тази част долината има ясно подчертана ледникова коритна
форма с много моренен материал. Пътеката продължава вдясно срещу
течението на реката, минава през отделни смърчови горички и поляни и
излиза на голяма мочурлива поляна, в чийто горен край минава по мост
вляво по реката. На сто крачки вляво след моста има малък полуобита-
ем дървен заслон, в който при лошо време може да се потърси подслон.
По-нататък пътеката минава през обширни поляни, обрасли с хвойна.
След втората тя се разделя —дясната пътека минава през мочурливи
поляни, а лявата се изкачва леко по южния склон на Водния чал, за да
избегне мочурите. Тези пътеки се съединяват отново след 10 мин на
друга голяма поляна. (От нея вдясно през Рилска река по полуразру-
шена баражна стена от дървета и камъни минава пътеката за Смрадли-
вото езеро. Тази пътека, след като премине реката покрай изоставен
гове-дарник, пресича потока, който се спуска от Смрадливото езеро, и
навлиза в гората. След няколко серпентини все вдясно срещу течението
на потока за около един час тя излиза при Смрадливото езеро.)

206
207
 Пътеката за х. Рибни езера е все от лявата страна на реката и с
леки изкачвания пресича р. Маринковица (Крива река), и след около
500 м се разделя. Лявата излиза за 10—15 мин в почти голата коритна
долина на р. Маринковица. Дясната, която е за х. Рибни езера, по-
степенно изменя посоката в южна, напуска високата гора и пресича
реката, като минава вдясно от нея. Циркусът на Рибните езера ясно
се очертава, заграден от върховете Йосифица, Канарата, Павлев връх,
Кьоравица.
Пътеката вече вдясно срещу течението на реката изкачва ска-
листия бряг на долното Рибно езеро и по западния му бряг излиза при
хижата, която е построена между двете Рибни езера.
От Рилския манастир до х. Рибни езера се стига за около 5 ч 30
м—6 ч. Пътят е удобен за товарни животни. В частта от местността
Тиха Рила до вливането на р. Маринковица в Рилска река е повече
мочурлив и кален. Вода има навсякъде.

XV-7a — Хижа Рибни езера

Хижа Рибни езера заема възлово място в Средна Рила. От нея

водят пътеки във всички посоки: на югоизток към Канарския преслап
за х. Семково, х. Борис Хаджисотиров, х. Тре-щеник и град Якоруда;
на югозапад— през Мермерския преслап за х. Македония, долината
на р. Илийна, в. Рилец и Бричебор; на северозапад — за Смрадливото
езеро и на север — за Рилския манастир, Маринковица и Кобилино
бранище.
Хижата е разположена в широк циркус, заграден от върховете
Йосифица на изток, Канарата на юг и Кьоравица на запад. Намира
се близо до северния бряг на горното Рибно езеро на 2230 м н. в. По-
строена е от управата на Рилския манастир, столичната община и БТС
през 1940—1941 г. и разширена от ЦСПС. Хижата е двуетажна ка-
менна постройка с големи удобства — кухня, столова, спални с лег-
ла и нари, течаща вода и пр. Може да побере за нощуване около 200
туристи. Има постоянен домакин. Отворена е през цялата година и е
обзаведена с аптека и съоръжения на Планинска спасителна служба.
Околните терени са удобни за ски, а двете езера са богати с балканска
пъстърва.

208
 Връх Канарата, гледан от циркуса на Рибните езера

XV-8 — хижа Рибни езера - хижа Борис Хаджисотиров - ле-

товище Семково

В югоизточна посока близо до оттока на горното Рибно езеро

започва пътека, която минава край паметника на тримата загинали от
лавина туристи и с многобройни серпентини за 30—40 мин излиза на
билото при Канарския преслап. Оттам в югоизточна посока прекосява
североизточния скалист склон на в. Канарата и продължава в източна
посока по Балканското вододелно било. При седловината Горни куки
вдясно в южна посока се отделя пътеката за летовище Семково, а пъ-
теката за х. Борис Хаджисотиров продължава в източна посока към в.
Грохот и Курджилъка и оттам в северна посока през в. Ковач. Пътят
до летовище Семково се изминава за 4 ч 30 м, а пътят до х. Борис
Хаджисотиров — за 5—6 ч. Вода по пътя има нарядко (виж маршрут
III-11, III-12).

209
 Поглед към циркуса на Синьото езеро и върховете Рилец, Баба и Дъбрава

XV-9 — хижа Рибни езера — хижа Македония — 5 ч 30 м

—6 ч

Преминаването от х. Рибни езера до х. Македония както лете,

така и зиме изисква добро познаване на пътя, понеже няма очертана
пътека. Пътят е доста труден, понеже минава по скалисти била и вър-
хове със стръмни склонове и големи изкачвания и слизания. Доста
разредено са поставени маркировъчни знаци.
В югозападна посока от х. Рибни езера за около 40 мин се из-
качва на седловината Мермерски преслап. Тук пътеката се разделя.
Дясната в северозападна посока прекосява южните склонове на вър-
ховете Кьоравица и Рилец и по билото на Теодосиеви караули води
за манастирската мандра. Другата пътека в западна посока се спуска
към долината на р. Илийна. Маршрутът за х. Македония без очертана
пътека е по скалис-

210
тото било в югоизточна посока към седловината между в. Канарата на
изток и Павлев връх на запад.
След не повече от 10—15 мин на билото се изпречват високи
скали, които се спускат отдясно към циркуса на Рибните езера. Това
са прочутите Зъбци, наричани и Караулите. Те се прекосяват ниско и

близо до сипея, който се спуска от седловината в южна посока. По-на-

татък започва изкачване отляво на сипея до самото било. Зимно време
трябва да се придържаме строго към източния ръб, защото улеят е
лавиноопасен.
С излизането на билото се открива широк поглед на всички по-
соки. От седловината в западна посока започва изкачването на ска-
листото, осеяно с едри скални късове било на Павлев връх. От него
се спускаме също по грамадни скални блокове в южна посока стръм-
но към седловината пред в. Черна поляна. Отново започва изкачване
на най-високия връх на Средна Рила и ново спускане към стръмния
североизточен склон на Аладжа слап. Изкачването на конусовидния
Аладжа слап е трудно, но се преодолява за 20 мин, след което се слиза
на широката седловина Кадиин гроб. Тя свързва Средна с Югозападна
Рила и отделя долините на р. Илийна от Динков дол (Белишка река).
Зимното преминаване на ръба Павлев връх — Черна поляна —
Аладжа слап е трудно и рисковано. Ръбът е остър, с големи разлики
във височината, стръмни лавинни склонове и навети козирки. Необхо-
димо е туристът да познава добре пътя, вярно да се ориентира, реално
да преценява трудностите и опасностите, които крият преодоляваните
участъци, така също и алпийско снаряжение — ледокопи, въжета и в
някои случаи и котки.
От седловината Кадиин гроб в югозападна посока се изкачва
широкото тревисто било към в. Узуница по вече добре очертана

211
212
пътека. От в. Узуница пътеката изкачва леко очертания над билото Ан-
гелов връх, след което завива на запад и се насочва към Голям Мечи
връх. Малко след Ангелов връх напускаме билото и първоначално в
югозападна, а след това в южна посока по широкия, тревист и немно-
го стръмен склон се спускаме към х. Македония.
Хижата е построена на седловината Мечи проход между Голям
Мечи връх от север и Малък Мечи връх от юг и между долините на р.
Благоевградска Бистрица на запад и Динков дол на изток. Пътят се из-
минава за около 5 ч и 30 м — 6 ч, като частта от х. Рибни езера до сед-
ловината Кадиин гроб е само за пешеходци. С товарни животни може
да се мине от х. Рибни езера през Мермсрския преслап и да се слезе
в долината на р. Илийна. Оттам срещу течението на потока, извиращ
от западните склонове на Кадиин гроб, се излиза на седловината. след
което се продължава по описания път за х. Македония.

XV-10 — хижа Рибни езера — билото Бричебор — Рилски

манастир
От хижата до Мермерски преслап се върви в югозападна по-
сока по пътеката за р. Илийна (виж маршрут XV-9). До седловината
се излиза за около 40 мин. Оттам в северозападна посока пътеката се
насочва към южния склон на в. Кьоравица, като върхът остава малко
по на север на билото. Тук пътеката взема западна посока, излиза на
билото южно от Смрадливото езеро и пресича южния склон на в. Ри-
лец, за да излезе западно от него на билото пред Теодосиеви караули.
В южна посока е долината на р. Илийна с двете Мермерски езера, а на
северозапад е циркусът на Джендемските езера. Две от тях се нари-
чат Седефени, понеже дъната им са от мрамор и гледани отвисоко от
околните била, блестят като седеф.
Към в. Теодосиеви караули пътеката минава по билната част на
планината с леки изкачвания и спускания. Зимно време тази част от
пътя е лавиноопасна и трябва да се движим по самия ръб, като се из-
бягват образувалите се козирки.
От в. Дъбрава билото рязко се снижава с широк и нестръмен
гръб в западна посока, за да се издигне отново към в. Баба. Пътеката
от в. Дъбрава напуска главното било и в северозападна посока слиза
към Манастирските езера, откъдето една пътека край потока води за
мандрата и все край реката слиза в долината на Рилска река. От езера-
та друга пътека изкачва би-

213
 Синьото езеро и връх Мермера

214
лото в западна посока между върховете Баба от юг и Черней от север
и с много серпентини слиза при стара разрушена дъскорезница пак в
долината на Рилска река.
От в. Дъбрава пътят за Бричебор е в западна посока по широ-
кото тревисто било без очертана пътека. Слизаме ниско и изкачваме

куполообразния в. Баба, от който в западна посока с постепенно сни-

шаване започва масивът Бричебор, за да свърши при водослива на
Рилска река и р. Илийна.
От в. Баба се открива величествена гледка към Мальовишкия
масив. Виждат се Елени връх, Орловец, Злия зъб. Двуглав и Купени-
те.
В западна посока от в. Баба по обширните алпийски пасища
маршрутът продължава без очертана пътека все по билната част на
планината и минава през леко очертания билен връх Чаушка чука,
след което започва постепенно спускане. В северна посока в окрай-
нината на високата гора се оформят няколко пътеки, които надолу се
превръщат в коларски и дърварски пътища и слизат в околностите на
Рилския манастир.
Пътят от х. Рибни езера до Рилския манастир по описания марш-
рут се изминава за около 7—8 ч. Вода по пътя няма.

XV-11— хижа Рибни езера — Смрадливото езеро — мана-

стирската мандра — Рилски манастир

Пътеката за Смрадливото езеро е в северозападна посока от хи-

жата по добре изразена циркусна тераса по северния склон на Кьора-
вица. Тя е добре очертана, лъкатуши и се изкачва леко по склона, като
след около 20—30 мин минава край де-

215
сетки малки езерца и се надвесва над долината на Рилска река. Оттук
тя се спуска стръмно в западна посока, като обикаля северния склон
на масива Кьоравица и през равни поляни и край малкото Смрадливо
езеро излиза при оттока на голямото Смрадливо езеро. Тук е изградена
язовирна стена, до чийто западен край има малък каменен заслон. Зад
заслона в северозападна посока започва пътеката, която далеч от ле-
вия бряг на потока с няколко завоя слиза в долината на Рилска река.
Смрадливото езеро е най-голямото циркусно езеро в България
по повърхност и обем на водата. Неговата дължина е 900 м, а средната
му ширина — над 250 м. Най-голямата му дълбочина е 21 м. Богато е
с балканска пъстърва, от която са ловени екземпляри до 5 кг.
Прекрасно е езерото, когато е тихо и околните зъбери на Кьор-
авица и Рилец се оглеждат в кристалните му води, но величествено е,
когато буря връхлети над него и белите пенести гребени на вълните
лудо се блъскат в крайбрежните скали.
До Смрадливото езеро се стига за около 1 ч 20 м.
От Смрадливото езеро в западна посока има слабо очертана, а
на места и неочертана пътека, която води до Джендемските езера. Тя
се изкачва по източния склон на Рилецкия ръб, минава вляво от двете
малки езерца между скални и тревни площи и с голям наклон стига
Рилецкия ръб в мястото, където той се разклонява, за да образува цир-
куса на езерото Черни гьол. На юг от малкия превал, на който излиза
пътеката, се издига скалист ръб - добър обект за зимно алпийско пре-
минаване, който завършва с в. Рилец.
От превала пътеката се спуска в югозападна посока през скални
блокове и слиза към трите Джендемски езера, разположени на тераса-
та под западния склон на Рилецкия ръб. От оттока на голямото езеро
в югозападна и западна посока се изкачва пътека на терасата под в.
Теодосиеви караули, на която са разположени двете Седефени езера,
в които има балканска пъстърва. Друга пътека слиза край потока до
малко езеро, полузасипано от наносите на водите. И в него има бал-
канска пъстърва. Пътеката пресича потока, изтичащ от езерото, и леко
изкачва в западна посока рамото, което се спуска в северна посока от
в. Дъбрава. След като премине билото, пътеката се спуска пак в запад-
на посока през интересна и рядка за Рила планина карстова местност
и слиза при манастирската мандра.
Няколкото постройки на мандрата могат да приютят в лошо вре-
ме неголеми групи туристи.

216
 От Смрадливото езеро до Джендемските езера се стига за 1 ч 30
м, а до мандрата за 2 ч 30 м.
От манастирската мандра по течението на реката има пътека, коя-
то минава през красива местност и девствена мурова гора, с хубав изглед
към Купените и по нея за 1 ч 30 м се слиза в долината на Рилска река.
Друга пътека в югозападна пссока от мандрата се изкачва срещу
течението на потока към езерата и се насочва към седловината между
върховете Баба от юг и Черней от север. След седловината пътеката,
ясно очертана, се спуска по широк дол през красиви поляни и клекови
гори. Тя минава по десния бряг на малко поточе и преди да навлезе във
високата гора, се прехвърля по левия бряг на потока и с много серпенти-
ни слиза в долината на Рилска река при изоставената дъскорезница, до
която някога стигаше теснолинейната жп линия.
От мандрата дотук се стига за 2 ч 30 м — 3 ч.
От дъскорезницата до Рилския манастир има около 4 км път. Може
да се мине и по трасето на извадената вече жп линия по левия бряг на
Рилска река или по шосето, като се премине реката по моста, намираш
се малко по-нагоре.

XV-12-хижа Рибни езера-заслон Кобилино бранище и разклонения-

та за хижа Мальовица, хижа Мечит и Рилския манастир

Пътеката от х. Рибни езера за заслон Кобилино бранище е в се-

верна посока край източния бряг на долното Рибно езеро. Тя прекосява
западния склон на величествения масив на Йосифица и се спуска в ши-
роката коритна ледникова долина на р.Маринковица. Тази част на пъте-
ката е лавиноопасна зимно време, затова маркировката е направена по
западния бряг на езерото.
След като се премине коритото на р. Маринковица, на която няма
мост, слабо очертаната пътека се изкачва по масива Маринковица. В из-
точна посока се извисява куполът на в. Шиш-ковица н северно от него
скалистите зъбери на Жандармите, чието преминаване както лете, така и
зиме е трудно. В северна посока е зимната маркировка, а лятната пътека
вляво от маркировката с няколко серпентини се изкачва по масива, без
да излиза на билото. Като стигне в непосредствена близост до билото,
пътеката взема северозападна посока и с леки изкачвания и слизания по
южния склон на Водния чал (Сучал) го траверсира близко до билото.

217
 След като се стигне подножието на третия връх на Водния чал,
конската пътека продължава още на запад, като излиза на широка сед-
ловина, за да вземе северна посока към м. Влашките колиби — ниско
в циркуса, а пътеката за пешеходците излиза на върха и по зимната
маркировка слиза на седловината Кобилино бранище при заслона.
От заслон Кобилино бранище започват три пътеки (виж марш-
рут II-1, II-10).
Първата в западна посока по долината през Сухото езеро и Пар-
тизанска поляна води за Рилския манастир.
Втората в северозападна посока, траверсира южния склон на
Лопушки връх и през Поповокапските езера, в. Голяма Попова капа и
заслона Страшното езеро води за хижа Мальовица — 5 ч.
Третата пътека в северозападна посока изкачва в. Г. Мечит и
оттам в северна посока през х. Мечит слиза в с. Говедарци — 5ч.
От х. Рибни езера до заслон Кобилино бранище се стига за 4 ч
30 м — 5 ч. Пътеката е удобна за товарни животни. Вода има по целия
път. Маркировката е за зимно време и на много места се отклонява
чувствително от лятната, особено в участъка заслон Кобилино брани-
ще — Поповокапски езера.

XV-13 — Рилски манастир — манастирската мандра

Едно от красивите и рядко посещавани места в Рила планина е
районът на манастирската мандра и Джендемските езера. Отстранени
от главните туристически пътища, те са отличен кът за отмора и пала-
тъчно летуване. До тази местност се стига по два пътя.
Първият — по-лек и приятен, защото има по-малко изкачване,
е през Партизанска поляна по пътя за х. Рибни езера. След като се
изкачат Къркулиците и пътеката мине в лек хоризонтал, пресича се
притокът на Рилска река р. Гьолска. На 200 м по-нататък вдясно в
района на млада смесена гора в началото едва забележима, а после
добре очертана пътека води по склона през малинажи за мандрата.
Пътеката прави няколко зигзаги, набира височина и през рядко краси-
ва мурова гора се доближава до р. Гьолска. Оттук се открива хубава
гледка към Купените и Водния чал, по чиито отвесни скални стени се
спускат много малки, но високи водопади, чиито води се превръщат
на воден прах и в тях се открояват цветовете на дъгата.
Пътеката продължава нагоре срещу течението на реката от лява-
та й страна през смесена гора от смърч и клек и през мал-

218
ки цветни поляни. На границата между високата и клековата гора пъ-
теката минава от дясната страна на реката и през дълги поляни стига
на реката.
От Партизанска поляна до мандрата се стига за 3 ч.
Пътеката не е маркирана, а вода има на много места.
Другата пътека за манастирската мандра започва там, където
някога е стигала теснолинейната жп линия. Точно на това място се
виждат следи на разрушена дъскорезница до брега на Рилска река по
средата на пътя от Рилския манастир за Партизанска поляна.
От дъскорезницата в южна посока по дола пътеката се изкачва в
началото от лявата страна на потока, а след това от дясната му страна
и с много зигзаги през смесена гора от борови и широколистни видове
стига зоната на клека. Тук пътеката минава отново вляво от потока и
през хубави поляни между клековете излиза на превала между върхо-
вете Баба на юг и Черней на север. По цялото протежение на пътеката
в северна посока се открива чудната панорама към Елени връх, Орло-
вец, Злия зъб и Двуглав.
От превала пътеката се спуска в източна посока и край малко
полузасипано езеро и потока, който изтича от него, слиза на мандра-
та.
Пътят от Рилския манастир по описания маршрут до мандрата
се изминава за около 5 — 5 ч 30 м. И тази пътека не е маркирана. Вода
по целия път има. И двете пътеки от Рилския манастир за мандрата са
удобни за товарни животни.
Мандрата е построена на 2242 м н. в. и се състои от 3 по строй-
ки: работилница, склад и жилищно помещение. Само жилищното по-
мещение може да се използува за нощуване на около 10 туристи.
От мандрата има пътеки, които водят за Джендемските езера, в.
Дъбрава и х Рибни езера, в. Баба и Манастирските (Гьол-ските) езе-
ра.

XV-14 — Рилски манастир — хижа Македония

Този маршрут представлява една част от пътя, който много чес-
то се използува за отиване в Пирин планина от Рилския манастир.
Хижа Македония се намира по средата на този път.
На 4 км от манастира по шосето за с. Рила е водосливът на Рил-
ска река и р. Илийна, откъдето фактически започва началото на този
маршрут. Оттук срещу течението на р. Илийна

219
все вдясно от реката, по път по които може да се движи моторно пре-
возно средство, се стига до водослива на р. Радовичка с р. Илийна —
около 6 км.
След моста на р. Радовичка вдясно се отделя в началото колар-
ски път, който постепенно преминава в обикновена пътека. Тя се из-
качва леко нагоре от лявата страна на реката. След 10 мин ход пътека-
та рязко се отделя от реката и с много зиг-заги се изкачва по склона на
рида Радовица, за да вземе височина. По-нататък пътеката се изкачва
леко по същия склон успоредно и високо над реката през смърчова
гора. С напускане на високата гора пътеката минава през алпийски
пасища между клековите групи. Постепенно хоризонтът се разширя-
ва, а реката и пътеката се приближават. След зоната на клека пътека-
та пресича две поточета, които образуват Радовишката река и с дъга.
обърната на юг, излиза на билото между Голям Мечи връх на изток и
к. Горна Кадиица на запад. Пред погледа на юг се открива долината
на р. Благоевградска Бистрица, резерватът Парангалица и в дъното
мощната снага на карстовия дял на Пирин.
От седловината пътеката напуска билото и в югоизточна посока
с леко спускане прекосява южния склон на Голям Мечи връх. След
като пресече няколко малки поточета и притоци на р. Благоевградска
Бистрина, пътеката завива леко на юг и стига седловината между Го-
лям Мечи връх и Малък Мечи връх, където е построена хижа Маке-
дония.
Зимно време описаният път е лавиноопасен, затова се минава
от Радовичка река по билото Радовина, прекосява се северозападният
склон на Голям Мечи връх и се слиза на хижата.
От Рилския манастир до х. Македония се стига за 5—6 ч.
Пътят не е маркиран, но е удобен за товарни животни. Вода има
по целия път.
От хижа Македония в източна посока се отива за Семково, на
юг за Разлог и за Предела и на запад за гр. Благоевград (в маршрутите
Х-3, ХI-1, XII-1, XIII-1).

XVI — Станке Димитров

Град Станке Димитров е важен икономически, промишлен и
търговски център в Югозападна България. Разположен е в долината
на р. Джерман, а фон на града са върховете от Кабулския и Поличкия
дял на Северозападна Рила.

220
 Градът е бил старо славянско селище, но писмените сведения
за него датират едва от XIV в. По време на турското робство е бил из-
вестен под името Дупница, а сега носи името на своя бележит гражда-
нин и изтъкнат борец против фашизма Станке Димитров-Марек. През
1920 г работническата класа на Дупница установи с изборна победа
Дупнишката комуна начело с Коста Петров, а в годините на съпро-
тивителното движение трудещите се от града взеха дейно участие в
партизанското движение из този край, водени от своя прославен ко-
мандир Васил Демиревски — Желю.
Днес гр. Станке Димитров е един от главните центрове на тю-
тюневата промишленост в страната. Открити са редица промишлени
предприятия: плодоконсервен комбинат, комбинат за производство на
облекло и обувки, фабрика за лекарства, мебелни, килимарска и дър-
вообработващи работилници. В града има институт за учители, тютю-
нево училище, медицински техникум, политически и професионални
училища. Уредена е и къща музей „Станке Димитров”.
Град Станке Димитров е важен транспортен възел гара е на жп
линия — София — ген. Тодоров. Тук се сьбират шосетата от София,
Самоков, Кюстендил, Благоевград и мина Бобов дол. Редовни автомо-
билни съобщения се поддържат и със селищата в подножието на Рила:
Сапарева баня, Самораново, Бистрица и Самоков — изходни пунктове
за излети и преходи из северозападния рилски дял.

XVI-1 — град Станке Димитров — почивната станция над

село Самораново — хижа Иван Вазов — 7 ч 30 м

От гр. Станке Димитров през с. Самораново до почивната стан-

ция на ЦСПС се пътува по шосе —12 км.
Оттам пътеката за х. Иван Вазов е вдясно по склона, успоред-
но на малката рекичка Шильовица и се изкачва по вододелния склон
между р. Шильовица и Отовица към м. Скакавица. Оттам през м. Дър-
жевица пътеката излиза на билото североизточно от Черни връх.
По-нататък пътеката отначало по вододелния рид между реките
Отовица и Бистрица, а после по южната му страна постепенно слиза
към х. Иван Вазов.
От почивната станция до х. Иван Вазов се отива за 4 ч 30 м.

221
 XVI-2 — почивната станция — хижа Седемте езера — х.
Иван Вазов

От почивната станция има пътека, която води за х. Седемте езе-

ра и отклонение за х. Иван Вазов. Пътеката минава първоначално по
Мала река и след това по долината на р. Отовица, пресича я при Реси-
ловския чарк и от лявата й страна срещу течението на реката стига до
голямата поляна Иглика (Алайбег).

На поляната има малък заслон, който може да приюти 15 души.

От заслона пътеката се изкачва към билото на Кабулски рид вляво от
реката и се насочва в югоизточна посока към куполовидния в. Кабул.
От Р. Кабул в южна и югоизточна посока все по широкото тре-
висто било води пътека (на места слабо очертана, а на места неочерта-
на), която стига до широка заравненост под северното подножие на в.
Отовица. Тук пътеката се раздвоява. В югоизточна посока към второто
езеро (Окото) от Седемте рилски езера води леко очертана пътека, ко-
ято слиза при езерото и се съединява с добре очертаната пътека, идва-
ща от в. Дамга и оттам надолу край езерата по маркировката се отива
за х. Седемте езера и х. Скакавица.
Дясната пътека, която взема леко югозападна посока, се насочва
по сипея към седловнната източно от в. Отовица. С няколко завоя пъ-
теката излиза на билото, откъдето в източна посока по него може да се
отиде към в. Дамга. Пътеката за х. Иван Вазов е в югозападна посока.
Тя постепенно се спуска към долината на р. Станкедимитровска Би-
стрица, където е разположена х. Иван Вазов.
От почивната станция до х. Седемте езера по описания път се
стига за 5 ч 30 м, а до х. Иван Вазов за 6 ч.

222
 XVI-3 — град Станке Димитров — по долината на река Стан-
кедимитровска Бистрица — хижа Иван Вазов —6—7 ч

Този маршрут в началото си има два варианта. Първият е по шо-

сето, което минава през с. Самораново и води за почивната станция. От
него се отделя друго шосе вдясно в подножието на планината в м. Мар-
ков камък. Това шосе минава над с. Бистрица през м. Софанджико и край
Бистришкия водопад стига м. Самоковището. Пътят е удобен за леки мо-
торни средства и камиони.
Вторият вариант е пак от гр. Станке Димитров. По шосето до с.
Бистрица има 5 км. От селото до м. Софанджико води пътека, по която се
стига за половин час до шосето и оттам по него до м. Самоковището.
В м. Самоковището (1338 м) има горски дом с туристическа спал-
ня, в която могат да се поберат за нощуване 25—30 души. Горският дом
отстои от гр. Станке Димитров на 3 — 3 ч 20 м.
От м. Самоковището до х. Иван Вазов може да се отиде по три
пътя.
Първият вариант е по вододелното било между реките Отовица и
Станкедимитровска Бистрица през м. Бял кладенец и Черни връх, като се
стига до х Иван Вазов за 5 ч. Пътят е по-труден от този по долината, но
затова пък е панорамен. От него се открива прекрасна гледка към Градин-
ските езера, върховете Голям Полич, Върла и в далечината към Пирин.
Вторият вариант е по долината на р. Станкедимитровска Бистри-
ца. Пътеката е все по долината срещу течението на реката. Пресича я
няколко пъти и минава през местностите Извора, Зимниците, Тиха Би-
стрица и Говедарнико.
Долината на р. Станкедимитровска Бистрица е особено красива в
горната си част. Отдясно са надвиснали мрачните скали на Поличите. а
отляво са Черни връх и Сейменски камък. В долината са наредени един
след друг ледникови прагове. Зимно време пътят в тази част е лавиноо-
пасен.
По описания вариант от Самоковището до х. Иван Вазов се стига
за 4 ч.
Третият вариантна пътя от Самоковището за х. Иван Вазов е по
вододелното било между р. Бистрица и Мала река. Пътеката минава през
циркуса на Градинските езера, после се прехвърля в циркуса на Карагьо-
лските езера и се съединява с пътеката от в. Калин за хижа Иван Вазов.
Този маршрут е за опитни планинари. Изминава се за около 5 ч.

223
224
 Отовишки връх и Сейменски камък

XVI-3, а — хижа Иван Вазов

Хижата е построена през 1940 г. от Българския туристически

съюз по случай 40 г от основаването му и носи името на народния
поет и турист Иван Вазов. През I960 г. бе преустроена oт ЦС на про-
фесионалните съюзи. Разположена е в горната част на долината на
р. Станкедимитровска Бистрица в м. Голямо Пазардере на 2300 м н.
в. Тя е двуетажна каменна постройка с трапезария, кухня и спални
помещения с легла и нари. За нощуване може да побере 100—120 ту-
ристи. Има постоянен домакин и е отворена за посетители през цялата
година.
В околността на хижата има прекрасни терени за ски.
Изходен пункт е за излети до върховете Калин, Поличите, Дам-
га, Седемте езера, Урдини езера, връх и х. Мальовица [и Рилския ма-
настир.

225
226
 XVI-4 — град Станке Димитров — връх Калин — хижа
Иван Вазов — 8—9 ч

Описваният маршрут е панорамен, понеже в по-голямата си

част пътят минава по билото на планината.
От гр. Станке Димитров в югоизточна посока по ниския рид,

наречен Вуча поляна, се стига подножието на планината в м. Парти-

занска чешма. Пътят е удобен за леки моторни превозни средства и
камиони. Пеша дотук се стига за 1 ч 30 м.
По-нататък пътят минава край горския дом на село Бала-ново
и се изкачва към върховете Чанакчия, Малка и Голяма Богдая и Мур-
салевица. Пътеката е по южните склонове на изброените върхове и
стига Мурсалевската вада. От в. Мурсалевица може да се мине и по
самата Смочевска вада, откъдето може да се отиде до Градинските и
Карагьолските езера и през Портата (западно от в. Голям Полич) до в.
Калин.
От в. Мурсалевица може да се следва билото през в. Малък По-
лич, Голям Полич до в. Калин, в чийто северен циркус се намират
Карагьолските езера. Голямото Карагьолско езеро е превърнато във
високопланински язовир и е свързано с язовир „Калин” и цяла систе-
ма от водосборни канали и помпени станции, които отпращат водите
си на двете водноелектрически централи „Калин” и. „Каменица”.
Тук от билото в южна посока има шосе, което слиза в долината
на Рилска река при с. Пастра, От шосето на билото в североизточна
посока има широка и удобна пътека, по която се слиза за 50 мин до х.
Иван Вазов.

227
 XVII - САПАРЕВА БАНЯ

Село Сапарева баня е разположено в северното подножие на Се-

верозападна Рила в нейната най-западна част на 14 км от гр. Станке
Димитров. Застроено е на 750 м н. в. близо до излаза на р. Джерман от
планинската клисура. Селото е изградено край прочути и в далечната
древност го-рещи минерални извори. Ценни археологически находки
свидетелствуват, че тези извори са били познати на траките, а по-къс-
но римляните са построили край тях укрепения град Гер-манея.
Минералната вода в Сапарева баня е с подчертани лечебни
свойства. Нейната лековитост до голяма степен се дължи на голямото
количество сероводород — 15,5 мг в литър минерална вода. Мине-
ралните извори са каптирани и се използуват за нуждите на балне-
олечебницата и минералната баня в селото. През 1957 г. инженери от
минногеоложки проучвания чрез сондиране откриха нов минерален
извор — гейзер. Той има най-висока температура - 103,8°. Край се-
лото са изградени вили и почивни станции, а към минералната баня е
открит хотел.
От с. Сапарева баня могат да се предприемат краткотрайни из-
лети до следните туристически обекти:
Паметника на Бончук — политкомисар на Дупнишкия парти-
зански отряд „Коста Петров” — 1 ч;
Овчарченския водопад на р. Горица (над с. Овчарци)-1 ч 30 м;
Обесения камък — Лакатишка Рила — 2 ч 30 м;
Езерището и Жълтия гьол-югоизточно от Паничище-2ч 30 м.
Черната скала и Прекопите-югозападно от Паничище-2 ч 30 м.
Село Сапарева баня е важен изходен пункт за преходи към хи-
жите Скакавица, Ловна, Седемте езера и Иван Вазов, а така също и за
излетуване из Верила и Лакатишка Рила.
Редовен рейс свързва селото с гр. Станке Димитров и с гр .Са-
моков.

XVII-1 — село Сапарева баня — хижа Скакавица — 4 ч

От селския площад, където е автобусната спирка, се тръгва през

селото в югоизточна посока, за да се излезе в южната му покрайнина
на широката камениста тераса, прорязана от мало-

228
водната през лятото рекичка Валявица. Тя води началото си от извора
Бял кладенец под в. Черната скала и лениво лъкатуши из голата ка-
мениста долина, заградена от срещуположните склонове на ридовете
Бор на запад и Бойов рид на изток. Отбита в многобройни вадички,
реката ромоли по улиците на с. Сапарева баня и се влива на около 2 км
северозападно от селото в р. Джерман.
От края на селото се тръгва в южна посока по изровения и каме-
нист път, който се изкачва по долината на р. Валявица към местността
Паничище. Реката остава вляво на пътя, който на отделни места се
слива с нейното сухо чакълесто корито.
В тази част на долината описваният път пресича на два пъти
шосето от с. Сапарева баня за Паничище. Шосето полазва по отсрещ-
ния рид между върховете Чучуля и Малък чукар, прави голям завой и
отново излиза високо над долината на р. Валявица. След като пресе-
че поляните в местността Паничище, изкачва се с няколко завоя към
местността Гюндера, където завършва. Макар и неподдържано, а в
някои участъци и неудобно за разминаване, то може да се използува
от всякакви моторни превозни средства.
След като пресече за втори път шосето, пътят за Паничище
продължава по долината на р. Валявица отляво на реката, а след като
отмине местността Равнището, навлиза в силно стеснената част на до-
лината. Тук вляво от пътя се отделя стръмна пътека, която се изкачва
по-пряко по голия склон към езерото Паничище.
Пътят по долината пресича още един път реката, минава край
малки бълбукащи изворчета, а след това по-широка просека и през
пороищен улей се изкачва към летовището Паничище. Разстоянието
от с. Сапарева баня до Паничище се изминава за 2 ч.
Местността Паничище (1360 м) със своите забележителни
климатични и природни данни се използува все повече за нуждите
на курортното строителство и палатъчното летуване. Разработен е и
генерален план за благоустрояването и застрояването на този красив
планински район — част от бъдещия голям рилски курортен комплекс.
Хубавата сграда на горското стопанство, хижата на ДИП Мелница
„Вапцаров”, няколкото новостроящи се сгради за почивни станции и
палатъчните лагери през лятото придават нов облик на Паничище.
Езерото Паничище (1845 м) е своеобразно безотточно рилско
езеро. То има тектонски произход. Формата му е паницовидна,

229
откъдето произлиза и името му. По изкуствено прокарана вада в езерото
се влива и част от водата на р. Перущица.
От Паничище маршрутът за х. Скакавица продължава по пряк ко-
ларски път в югоизточна посока (шосето се отклонява вдясно). Пътят
пресича неколкократно извивките на шосето преминава край водопро-
вода и се съединява с шосето. Оттук вляво по шосето след десетина ми-
нути се достига стоварището на трупи Аджера. При първия завой след
Аджера пътеката, която се отделя вляво от шосето, извежда пряко по
стръмния склон към Гюндера (1520 м) — крайния пункт на шосето (35
мин). На слънчевата горска поляна при Гюндера през 1962. г; бе завър-
шена и открита почивна станция на миньорите от Бобов дол.
По коларски път почти по хоризонтала се продължава в югоизточ-
на посока към р. Перущица (10—15 мин). Щом се премине реката, пътят
се разклонява. Отклонението вляво е за х. Ловна и долината на р. Джер-
ман, а десният път продължава за х. Скакавица. Наклонът е променлив,
но прохладната гора и хубавите гледки, които се откриват през горските
пролуки към долината на Джерман, правят пътя лек и приятен.
На 10 мин от р. Перущица пътят излиза на поляната при превала
Зелени преслап (1620 м). Тук през лятото се уреждат пионерски лаге-
ри. Пътят продължава почти по равен терен на юг през гората. Наблизо
грижлива ръка е иззидала хубава чешма. На десетина минути след чеш-
мата се стига до малка буренясала поляна, заградена от запад със стръ-
мен скалист склон и рядка гора. Тук от главния път, който продължава с
леко спускане в югоизточна посока към долината на р. Скакавица (този
път води за циркуса на Седемте езера), се отделя отдясно пътеката за х.
Скакавица. Тя пресича в югозападна посока поляната, навлиза отново в
гората и през мочурливи вадички продължава към р. Малка Скакавица.
Отклоненията вдясно от пътеката трябва да се избягват. Те ще на-
сочат туриста погрешно по стръмния горист склон над Малка Скакави-
ца.
Маркираната лява по-ниска пътека пресича по мостче от две греди
Малка Скакавица, а малко след това започва да преодолява с множество
извивки последната височина пред хижата — Къркулиците. Изкачване-
то продължава около 15 мин, след което пътеката достига края на гората
и излиза на малка заравненост пред хижата откъм северната й страна.
Разстоянието от Паничище до х. Скакавица се изминава за 2 ч.

230
 XVII-1 a — хижа Скакавица

На 1 април 1951 г. огнена стихия унищожи до основи първата ту-

ристическа хижа в България — Скакавица, построена през 1921—1922 г.
от туристите в гр. Станке Димитров (клон „Рилски езера” на БТС). След
пожара за туристически подслон се използуваше каменната постройка на
стария бюфет, изградена през 1930 г. в съседство на изгорялата хижа.
През 1958—1960 г. с труда на ентусиазирани туристи от Станке
Димитров и материалната помощ на ЦС на БТС върху развалините на

старата хижа ое изграден нов планински дом - достоен паметник на пър-

вите туристи — хижестроители.
Новата хижа е същински планински дворец, а внушителният й вид
отговаря на величието на планината. Построена е на 1856 м,н. в. върху
300 кв. м с приземие и два етажа. Хижата разполага с обширна столова,
кухня, салон и спални помещения за 150 туристи. Всички помещения са
уютно обзаведени. Хижата е електрифицирана и радиофицирана. Има
телефонна връзка чрез с. Сапарева баня. От терасите на хижата се раз-
крива красива гледка към Сухия чал и долината на р. Скакавица Особена
прелест на околния пейзаж придават живописният водопад Скакавица
(20 мин южно от хижата) и внушителният връх Кабул, който загражда
речната долина от запад.
От х. Скакавица могат да се предприемат краткотрайни излети до
циркуса Седемте езера (2 ч) и до х. Седемте езера — 2 ч 30 м; до х. Ловна
— 1 ч, и до в. Кабул — 2 ч.
Хижа Скакавица отстои: от х. Иван Вазов на 4 ч; от х. Мальовица
— на 7 ч — през в. Дамга и Додов връх, и на 6 ч през Урдините езера и
Мальово поле; от Рилския манастир — на 7 ч — през Граден кладенец и
Равна, и на 6 ч по р. Друшлявица; от х. Вада — на 2 ч 20 м.

231
 XVII-2—хижа Скакавица — хижа Седемте езера — 2 ч 30 м

От х. Скакавица до х. Седемте езера могат да се използуват два

маршрутни варианта: по маркираната пътека, очертана по билото на Су-
хия чал — до езерото Бъбрека (третото) в цир-куса на Седемте езера,
или по пряката пътека, която се отделя от Сухия чал в края на гората и се
спуска в долината на р. Джерман малко под Седмото езеро (долното).
Сухият чал, по билото на който минава добре маркираната пътека
за хижите Седемте езера и Иван Вазов, е вододелен хребет, разделяш,
циркусите и долините на р. Джерман и р. Скакавица. Местните планин-
ци го наричат само Чала.
I вариант (2 ч 30 м). Пътеката от х. Скакавица пресича в източна
посока р. Скакавица и ливадката под хижата и в долния край на скиор-
ската писта завива наляво, широко очертана всред старата иглолистна
гора. Около 250 м пътеката върви на север, а след това рязко извива и
продължава да се изкачва, но вече в югоизточна посока из гората и край
малки горски полянки, осеяни със смрикови храсти. При завоя право на
север се отделя пътеката за х. Ловна.
В късо разстояние пътеката преодолява с няколко извивки значи-
телна стръмнина и излиза в края на гората. Право на юг се е опънало
голото било но Сухия чал, по което са поставени на гъсто маркировъчни
стълбове.
Малко над гората вляво от маркираната пътека се отделя пряката
пътека за х. Седемте езера (втори вариант).
Предстои късо, но стръмно изкачване в южна посока, а след това
с продължително, но леко изкачване по панорамното било на Чала се
продължава към Седемте езера.
От Сухия чал се разкриват обширни хоризонти във всички посоки.
На североизток се разтваря Говедарската котловина, приютила селцата
на Искровете. Зад Лакатишка Рила сребрее огромното водохранилище
— язовир „Искър”, а зад него е опънала тънка снага Ихтиманска Средна
гора. При ясно време добре изпъква и най-внушителната част на Стара
планина от в. Ком до Ботев връх. Най-ясно изпъкват близките Витоша и
Верила. От Сухия чал се разкрива смайваща гледка и към Мальовишко-
то било от в. Мальовица до Лопушки връх, а вляво от тях на заден план
откройва внушителният си купол рилският първенец в. Мусала.
Най-високата точка на пътеката по Сухия чал е северно от езерото
Бъбрека. Оттук пътеката с леко спускане извива на-

232
дясно, минава край източния бряг на езерото и стига при изтичащия
от него поток. Тук се съединяват пътеките от х. Ска-кавица и х. Се-
демте езера за в. Дамга и х. Иван Вазов. По добре маркирана пътека
отляво на потока и край северния бряг на четвъртото езеро (Близнака)
се слиза в обширния циркус. Пътеката минава край четвъртото и пе-
тото езеро (пресича потоците им), заобикаля шестото езеро (Рибното)
по източния му бряг и достига хижата, построена в северния край на
циркусния праг.
II вариант (2 ч). От разклонението над гората в югоизточна по-
сока се пресича с леко изкачване широкият гръб на Сухия чал, покрит
със смрикови храсти. Пътеката едва личи, но щом се стигне краят на
билото, очертанията й ясно се виждат по източния склон на рида. Пъ-
теката подкосява склона почти в южна посока и през няколко тераски
и превалчета слиза по склона над р. Джерман. След това пътеката из-
вива на изток и се спуска пряко към речната долина през гъст клеков
пояс. След като се пресече потокът, който изтича от петото езеро (Три-
листника)и се влива направо в р. Джерман, излиза се на пътеката от х.
Ловна за х. Седемте езера. По нея в южна посока се изкачва стръмни-
ната под циркусния праг и след 15 мин се достига хижата.

XVII-3 — хижа Скакавица —хижа Ловна — 1 ч

Двете хижи са свързани с пряка пътека, прокарана по цялото

протежение из гора. Пътеката е добре маркирана, предимно със знаци
от блажна боя по дърветата.
От х. Скакавица се тръгва по пътеката за циркуса на Седемте
езера (по Сухия чал). При първия завой на главната пътека (10—12
мин от хижата) вляво се отделя пътеката за х. Ловна. Първоначално тя
слиза леко по склона в северна посока, а малко след това завива на из-
ток и почти хоризонтално се насочва през гората към хижата. С леки
промени в наклона, слизания и изкачвания пътеката пресича няколко
поточета — леви притоци на р. Джерман, и излиза на малък превал, на
който личат останки от стара барака. Малко над превала пътеката се
съединява с пътеката от х. Седемте езера, а на самия превал — с пъ-
теката от с. Сапарева баня (по р. Перущица). Следва спускане в южна
посока и след две остри извивки пътеката излиза на поляната Пърля-
ко, в северния край на която е построена х. Ловна.

233
234
 Хижа Ловна.(1600 м) е малка едноетажна постройка със спални
помещения за 35 души, столова и кухня. Има постоянен домакин и е
отворена през цялата година. Отстои: на 1 ч от х. Скакавица; на 2 ч от
х. Седемте езера и на 1 ч 20 м от х. Вада. От хижата по пътеката за р.
Перущица и по потока Зла бара може да се слезе на Жълтия гьол (50
мин) — живописна планинска поляна, осеяна през лятото с жълтур-
чета.
Изходни пунктове за излети до х. Ловна са селата Говедарци и
Сапарева баня. Разстоянието от с. Говедарци до хижата се изминава
за 4 ч 30 м през х. Вада (Говедарци —х. Вада — 13 км по шосе), а
разстоянието от с. Сапарева баня —за 4 ч. Пътят за х. Ловна се отделя
от главния път Сапарева баня—Паничище — х. Скакавица при р. Пе-
рущица. Той е прокаран в югоизточна посока почти по хоризонтала,
пресича р. Скакавица, два малки притока на р. Джерман и потока Зла
бара, след което с късо изкачване излиза на малка седловина, където
се съединява с пътеката от х. Седемте езера.

XVII-4 — хижа Ловна — хижа Вада — 1 ч 20 м

Пътят за х. Вада започва от източния край на поляната пред хи-

жата и се насочва към долината на р. Джерман. Като достигне реката,
пътят минава в късо разстояние по левия бряг, а след това през мал-
ко мостче се прехвърля на десния бряг на Джерман. Отново на късо
разстояние в източна посока се прекосява склонът на рида и все по
хоризонтал се излиза на обширната Бързанска поляна.
След като пресече поляната и достигне източния й край, пътят
продължава пак в източна посока и леко се изкачва с серпентини към
поляната Говедарника и билото, по което е прокарана Сапаревската
вада (Урсуз вада). В източния край на поляната се съединява с пътя от
х. Вада за х. Седемте езера. По него за 30—40 мин се слиза при х. Вада
на коларския път за с. Говедарци.

XVII-5 — село Сапарева баня —хижа Иван Вазов (по билото

на рида Бор и в. Кабул) — 6—7 ч

Туристите, които използуват изходния пункт Сапарева баня за

преходи към главното било на Северозападна Рила и х. Иван Вазов, се
насочват към крайната цел главно по добре познатия

235
маршрут през езерото Паничище, х. Скакавица и Седемте рилски езера.
На туристите, които предпочитат билните панорамни пътеки и по-
неизвестните туристически маршрути, препоръчваме описания по-до-
лу вариант на маршрута от с. Сапарева баня за х. Иван Вазов. Тъй-като
придвижването става по широки разлати била, а пътеката не навсякъде
е добре очертана (няма маркировка), препоръчва се този маршрут да се
минава при ясно време и предимно през лятото. При лошо време подслон
може да се потърси само в стопанската постройка при Ташмандра.
Отправен пункт на маршрута е площадът в с. Сапарева баня. По
улицата край р. Валявица се излиза в южния край на селото при горския
пункт до шосето за Паничище.
Югозападно от горския пункт в стръмния планински склон е вдъл-
бан долът Попова ливада, по който е прокарана пряката пътека за Таш-
мандра и в. Кабул.Тя се изкачва по дола към горния му край, а след това
извива на северозапад и преодолява височината на стръмния склон, като
го пресича диагонално. Изкачването продължава до поляната Кочилни-
ци, като в тази част на маршрута пътеката пресича няколко къси разкло-
нения на рида и долчинките между тях.
От левия горен край на каменистата поляна Кочилници в югоза-
падна посока продължава друга пътека, която продължително се изкачва
към билото на рида Бор. Най-високата точка на този рид (1598 м) е доста
по на юг.
Като се излезе на билото, вляво се вижда Черната скала, под която
извира р. Валявица. Край Черната скала минава стръмна пряка пътека
(посока на запад), която от летовище Паничище се изкачва през гората
към билото на рида Бор и се съединява с билната пътека за х. Иван Вазов
южно от Юрушки гроб.
Главната пътека продължава леко да се изкачва по билото в юж-
на—югоизточна посока към в. Крива соспа (2390 м). Този връх в някои
писмени източници е назован Баба Рада, а местните планинци го наричат
Ташмандра, с което име назовават и седловината в югоизточното подно-
жие на върха. След като прехвърли върха, пътеката завива на югоизток
и се спуска на седловината при Ташмандра. Тук е изградена стопанска
постройка на кооперативното стопанство от с. Сапарева баня. Подслонът
и хубавият извор при Ташмандра правят мястото удобно за почивка.
Южно от Ташмандра е опънал огромното си гърбище връх Кабул.
Пътеката се изкачва право на юг по главното било,а

236
ниско отдясна страна остава долината на г. Горица. Като наближи вър-
ха, пътеката пресича източния му склон и се спуска леко по широко-
то тревисто било към седловината пред Отовишки връх. В тази част
билото е вододел между басейните на реките Джерман (циркусът на
Седемте езера) и р. Отовица.
На седловината пред Отовишки връх пътеката от връх Кабул се
съединява с пътеката от циркуса на Седемте езера. Тази пътека ми-
нава край северозападния бряг на второто езеро (Окото) и се изкачва
стръмно към седловината, за да се прехвърли пряко през Отовишкия
рид в Голямо Пазардере и долината на р. Станкедимитровска Бистри-
ца.
Изкачването към Отовишкото било (Кабулското било е разполо-
жено почти перпендикулярно на Отовишкото) става по малка овчарска
пътека, едва очертана с няколко извивки по северния склон на билото.
Пътеката излиза на билото източно от Отовишки връх. Изкачването
може да стане и отляво на късия и стръмен ръб, който Отовишки връх
спуска на север към седловината. По този ръб става зимното премина-
ване през Отовишкия рид (вариант на зимния маршрут от х. Седемте
езера за х. Иван Вазов).
От Отовишки връх спускането към хижата става без пътека и
в югозападна посока, по стръмен и тревист южен склон на Отовиш-
кия рид. При лоша видимост се налага слизането от Отовишки връх
да става главно в южна — малко югозападна посока, за да се слезе в
Голямо Пазардере на пътеката от х. Мальовица, по която в западна по-
сока се достига сигурно хижата. При слизане по склона с отклонение
чувствително на запад може да се отмине хижата и слезе ниско под
нея в стръмната долина на р. Станкедимитровска Бистрица.
Описаният маршрут през зимата предлага добри условия за
ски-преходи от X. Иван Вазов до с. Сапарева баня. По-трудно е само
слизането от Отовишки връх по неговия стръмен северен ръб към сед-
ловината пред в. Кабул.

237
 СПИСЪК
на главните рилски върхове над 2000 м

Северозападна Рила 7 Малък Мечи връх 2474

8 Равник (Парангалица) 2419
1 Голям Купен 2731 9 Куков камък 2411
2 Мальовица 2730 10 Исмаилица 2408
3 Попова капа 2704 11 Комитица 2388
4 Лопушки връх 2698 12 Царев връх 2378
5 Отовишки връх 2697 13 Долна Кадиица 2368
6 Ловница 2695 14 Ризваница 2359
7 Орловец 2686 15 Ваде 2359
8 Злия зъб 2678 16 Скачковец 2351
9 Дамга 2670 17 Горна Кадиица 2342
10 Калин 2667 18 Чакалица 2298
11 Сейменски камък 2666 19 Аризманица 2272
12 Додов връх 2661 20 Радонов гроб 2270
13 Елени връх 2654 21 Мусов връх 2261
14 Камилата 2621 22 Радовица 2237
15 Голям Полич 2615 23 Капатник 2170
16 Върла 2595 24 Олушки 2126
17 Зелени камък 2592
18 Голям Мечит 2568 Средна Рила
19 Малък Мечит 2535
20 Ушите 2547 1 Черна поляна 2716
21 Кабул 2531 2 Рилец 2713
22 Харамията 2465 3 Голям Скакавец 2706
23 Будачки камък 2448 4 Йосифица 2697
24 Крива соспа 2390 5 Канарата 2691
25 Черни връх 2355 6 Погледец 2691
26 Малък Полич 2342 7 Аладжа слап 2684
27 Малка Попова капа 2179 8 Водния чал 2683
28 Ташмандра 2167 9 Малък Скакавец 2682
29 Баучер 2152 10 Реджепица 2678
30 Градена бачия 2068 11 Теодосиеви караули 2671
12 Шишковица 2669
Югозападна Рила 13 Павлев връх 2667
14 Драганица 2642
1 Ангелов връх 2643 15 Кьоравица 2612
2 Голям Мечи връх 2618 16 Баба 2609
3 Узуница 2606 17 Мермера 2602
4 Коджакариица 2542 18 Венеца 2601
5 Езерник 2485 19 Зли камък 2593
6 Юмерджик 2484 20 Маринковица 2591

238
21 Възела 2581 19 Мустачал 2633
22 Дъбрава 2577 20 Коларов 2628
23 Чаушка чука 2575 21 Палеца 2603
24 Вапа 2532 22 Каменити чал 2591
25 Зелени връх 2527 23 Кози връх 2588
26 Чемерна 2511 24 Ортачал I 2570
27 Пчелино 2422 25 Ченгелчал I 2568
28 Бричебор 2105 26 Мусличал 2554
27 Средния връх 2531
28 Лопатишки връх 2530
Източна Рила 29 Черната скала 2497
30 Шатър 2495
1 Мусала 2925 31 Топуклия 2481
2 Димитров 2902 32 Янчов чал 2481
3 Иречек 2852 33 Курджилък 2469
4 Дено 2791 34 Ортачал II 2434
5 Голям Близнак 2779 35 Ченгелчал II 2417
6 Малък Близнак 2772 36 Ястребец 2369
7 Манчо 2771 37 Сунгурличал 2349
8 Песоклива вапа 2769 38 Червени връх 2349
9 Овчарец (Юрушки чал) 2768 39 Мусанов чал 2346
10 Маришки чал 2765 40 Славов връх 2306
11 Студения чал 2764 41 Плевнята 2227
12 Алеко 2713 42 Чемберлия 2205
13 Сфинкса 2706 43 Балабаница 2157
14 Ибър 2666 44 Жълтата скала 2104
15 Сивричал 2641 45 Помочена поляна 2048
16 Суха вапа 2639 46 Шпаньовица 2029
17 Равни чал 2637 47 Соколец 2021
18 Ковач (Налбант) 2634 48 Иванов камък 2011

239
СПИСЪК
на рилските подслони: наблюдателници, хижи, заслони, хотели, дворци
4 Джанка 2335

Наблюдателници 5 Кобилино бранище 2145

6 Рилска река 1930
1 Мусала 2925 7 Мурсалевица 1800
8 Сухото езеро 1760
Хижи 9 Иглика 1750
10 Равна 1720
1 Мусала 2389 11 Слав 1620
2 Ястребец 2350 12 Партизанска поляна 1465
3 Иван Вазов 2300 13 Самоковището 1443
4 Рибни езера 2230
5 Васил Коларов 2224 Хотели
6 Седемте езера 2196
7 Борис Хаджисториов 2187 1 Семково 1580
8 Заврачица 2178 2 Юндола 1385
9 Македония 2166 3 Боровец 1290
10 Мальовица 1992 4 Предела 1015
11 Скакавица 1856
12 Мечит 1755 Дворци
13 Семково 1750
14 Трещеник 1695 1 Саръгьол 1930
15 Ловна 1674 2 Ситняково 1740
16 Юндола 1395 3 Овнарско 1544
4 Бистрица 1391
Заслони
ЦПШ “Мальовица“ 1700
1 Леденото езеро 2723
2 БАК 2500
3 Страшното езеро 2465

240
ЛИТЕРАТУРА

Адамович, Л. Вегетационни пояси Риле планине. Глас српске крал. акад., кн. 71 Бео-
град, 1898 г.
Алексиев, А. Станкедимитровска Рила, сп. Турист, кн. 8. София, 1961.
Андреев, А По Базовите пътеки из Великата рилска пустиня. Маршрутна библ., на ТД
„Иван Вазов”, София, 1963.
Бангиев, Ц. Мальовишкият дял на Рила, сп. География, кн. 1, София, 1956.
Бангиев, Ц. Алпийските стени в България. София, 1956.
Бончев, Г. Принос към петрографията и минералогията на Рила планина, сп. на БАН,
кн. 2, София, 1912.
Бончев, С. и П. Бакалов. Геологията на южната част от околността на с. Костенец във
връзка с петролното находище. Год. СУ, ФМФ, т. 21, ч. III, София, 1925.
Вазов, И. Великата Рилска пустиня. София, 1950.
Вазов, И. Мусала, София, 1958.
Галев, П. Източна Рила, си. Български турист, кн. 3, София, 1958.
Гарванов, Т. Костенец. Тур. библ., София, 1963 г.
Георгиев, С. Родопите и Рила планина и тяхната растителност. Сб. НУНК, кн. 3, 1890,
кн. 4 и 5, София, 1891.
Герасимов, И. Геоморфологические наблюдения в Болгарии, Проблеми физ. геогра-
фии, т. 14, Москва, 1949.
Гловня, М. Водното богатство на Рила, сп. География, кн. 2, София 1950.
Гловня, М. Югозападна Рила, сп. Турист, кн. 6, София, 1956.
Гловня, М. Геоморфоложки проучвания в Югозападна Рила. Год. СУ, БГГФ, т. 51, кн.
3, София, 1958.
Гловня, М. Същинската Рилородопска граница, сп. Турист, кн, 10. София, 1958 г.
Гловня, М. Стобските земни пирамиди, сп. Турист, кн. 5, София. 1958 г.
Гловня, М. Ледниковите форми в нашите високи планини, сп. Турист, кн. 10, София,
1959 г., кн. 1 и 2, София, 1960 г.
Гловня, М. Проучвания на глациалната морфоскулптура в източния дял на Рила пла-
нина. Год. СУ, БГГФ, т. 55, кн. 3, София, 1962
Гловня, М. Рила. Библ. при Бълг. геогр. д-во, София, 1963.
Гълъбов, Ж. За границата между Рила и Родопите, сп. Географски преглед, г. IV, кн.
2, София, 1949.
Гълъбов, Ж. и колектив. Учебник по физическа география на България. София, 1962.
Делирадев, П. Из Рила. Библ. „Наша Родина”, София, 1929.
Делирадев, П. Изследвачите на България, София. 1929.
Делирадев, П. Рила, София, I, 1928, т. II — ч. I, 1932.

241
Делирадев, П. Пояснение към туристическата карта на Рила София, 1936.
Делирадев, П. Мусала, София 1937 г.
Делирадев.П. Средна Рила. Год. на БАК, кн. 4, София, 1940.
Делирадев, П. Пътувания из България, т. II, 1944 и т. IV, 1946 г.
Делирадев, П. Планини и народ, София, 1945 г.
Делирадев, П. Рила. София, 1956 г.
Делирадев, П. и Клисаров Г. Из Рила. София, 1956 г.
Димитров, Д. Седемте Рилски езера. Турист, маршрути. София, 1962 г.
Дуйчев, И. Рилският манастир. София, 1960.
Иванов, Ил. Поречието на р. Джерман в Рила планина, сп. Географски преглед, г. III,
кн. 5—6, София, 1949.
Иванов, Ил. Геоморфоложки проучвания в западния дял на Сев. западна Рила. Изв. на
ГИ при БАН, т. II, София, 1954.
Илков, Д. Екскурзия до езерата на Рила. Сб. НУНК, кн. 14, София, 1897 г.
Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899 г.
Клисаров, Г. Н. Миронски. Туристическите хижи в България, София. 1958 г.
Паунов, П. Морфометрични и температурни измервания на Седемте езера в Северо-
западна Рила. Год. на БАК, т. IV, София, 1940 г.
Пеев, X. Относно лавинообразуването в Рила планина, сп. Природа, г. IV, кн. 3, Со-
фия, 1957 г.
Пенков, И. и колектив. Учебник по Икономическа география на България. София,
1963 г.
Радев, В. Принос към геология на Рила планина. Год. СУ, ФМФ, т. XX. кн. 2, София,
1928 г.
Радев. Ж. Рила планина. Сп. Естествознание, г. I, кн. 4 и 5, София, 1910.
Радев, Ж. Природна скулптура на високите български планини. Географска библио-
тека, кн. 2, София, 1920.
Радучев, Ж. Мальовица. Тур. библ., София, 1963.
Хидрометеорологическа служба. Климатичен справочник на НРБ, София, 1959.
Хидрометеорологическа служба. Хидрологичен справочник на реките в НРБ, т. I и
II, София, 1957.
Цвийч, Й. Трагови старих глетчера на Рили, Глас српске крал. акд., кн. 54, Београд,
1897.
Чанков, Ж. Географски речник на България, София, 1958.
Яранов. Д. Разлог, сп. Македонски преглед, София, 1932.

242
СЪДЪРЖАНИЕ
стр.
Предговор 3
Физикогеографски бележки 5
Пътеводител 37
I. САМОКОВ 40
II — ГОВЕДАРЦИ 42
II-1 — Говедарци — х. Мечит — в. Мечит — заслон Кобилино
бранище — Рилски манастир 44
II-1, а — хижа Мечит 44
II-1, б — заслон Кобилино бранище 47
II-2 — Говедарци — заслон Страшното езеро 50
II-2, а — заслон Страшното езеро 51
II-3 — Говедарци — х. Мальовица 52
II-3, а — хижа Мальовица 54
II-4 — х. Мальовица — заслон Страшното езеро 55
II-5 — х. Мальовица — върховете Ловница — Злия зъб —
Орловец 56
II-6 — х. Мальовица — заслон БАК — Купените — Голяма
Попова капа — заслон Страшното езеро 60
II-7 — х. Мальовица — в. Мальовица 60
II-8 — х. Мальовица — Мальовишки езера 63
II-9 — х. Мальовица — заслон Страшното езеро —
в. Г. Мечит — х. Мечит 64
II-10 — х. Мальовица — заслен Страшното езеро — заслон
Кобилино бранище — х. Рибни езера 65
II-11 — х. Мальовица — заслон Страшното езеро — Сухото
езеро — Рилски манастир 67
II-12 — х. Мальовица — в. Мальовица — Рилски манастир 67
II-13 — х. Мальовица — в. Мальовица — в. Дамга —
х.Иван Вазов — х. Седемте езера 69
II-14 — х. Мальовица — Урдини езера — х. Седемте езера 72
II-15 — х. Мальовица — х. Вада — х. Ловна —
х. Скакавица 74
II-16 — Говедарци — Урдини езера 75
II-17 — Говедарци — в. Дамга (за Рилски манастир и х. Иван
Вазов 77
II-18 — Говедарци — х. Вада 79
II-18, а — хижа Вада 79
II-19 — х. Вада — х. Седемте езера 79
II-19, а — хижа Седемте езера 81
II-20 — х. Седемте езера — х. Мальовица 81
II-2I — х. Седемте езера — в. Дамга — Рилски манастир 83

243
 II-22 — x. Седемте езера — x. Иван Вазов 84
II-23 — х. Седемте езера — х. Скакавица 84
II-24 — х. Седемте езера — х. Ловна 85
III — Боровец 85
III-1 — маршрути из околностите на Боровец 86
A. Боровец — Широката поляна — Шумнатица 86
Б. Боровец — Черната скала 86
B. Боровец — дворец Ситняково 87
Г. Боровец — местността Иконостаса 87
Д. Боровец — местността Варника 89
Е. Боровец — Соколец — Орлови скали 89
III-2— Боровец— по долината на р. Самоковска Бистрица —х. Мусала 90
III-3 — Боровец — дворец Ситняково — дворец Саръгьол—х. Мусала 92
III-3, а — хижа Мусала 94
III-4 — х. Мусала — в. Мусала 95
III-4, а — връх Мусала 96
III-5 — траверс по източния венец на Мусаленския циркус 99
III-6 — траверс по западния венец на Мусаленския циркус 100
III-7 — х. Мусала — х. Ястребец 101
III-8 — х. Мусала — Саръгьслски езера 101
III-9 — х. Мусала — в. Мусала — х. Заврачица 101
III-10 — х. Мусала — в. Мусала — х. Борис Хаджисотиров 105
III-10, а — хижа Борис Хаджисотиров (Грънчар) 106
III-11 — х.Борис Хаджисотиров — х. Рибни езера 109
III-12 — х. Борис Хаджисотиров — в. Ковач — летовище Семково 113
III-13 — Боровец — х. Ястребец 114
III-13, а — хижа Ястребец 115
III-14 — х. Ястребец — х. Мусала 116
III-15 — х. Ястребец — Орлови скали — Боровец 116
III-16 — Боровец — х. Заврачица 117
III-16 а — хижа Заврачица 121
III-17 — х. Заврачица — х. Борис Хаджисотиров (Грънчар) 121
III-18 — х. Заврачица — в. Манчо — в. Маришки чал —
в. Мусала — х. Мусала 122
IV — Радуил 123
IV-1 — с. Радуил — по долината на р. Марица — х. Заврачица 123
IV-2 — с. Радуил — по долината на р. Ибър — кантон „Чем-
берлия” — Чалтъка 124
V — Долна Баня 126
V-1 — с. Долна баня — кантон „Чемберлия” на р. Ибър (през
кантон „Мирчовец) 128
V-2 — с. Долна баня — в. Ибър (през Валозите) 129
V-3 — с. Долна баня — в. Ибър (по Куртдере) 131
VI — Гара Костенец 134
VI-а — летовище Георги Димитров 134
VI-1 — летовище Георги Димитров — х. Васил Коларов 136
VI-1 а — х. Васил Коларов 139
VI-2 — летовище Георги Димитров — по долината на р. Крайна
река — горски пункт “Kpaйнa” — х. Васил Коларов 130

244
 VI-3 — x. Васал Коларов — х. Заврачица 143
VI-4 — х. Васил Коларов — в. Васил Коларов — Помочена
поляна — летовище Георги Димитров 148
VI-5 — летовище Георги Димитров — Помочена поляна — Сес
тримска Крива река (за летовища Чаира и Юндола) 152
VII — Гара Сестримо 154
VII-1 — с. Сестримо — летовище Чаира 154
VII-1, а — летовище Чаира 155
VI1-2 — с. Сестримо — изворите на Сестримска Крива река (Полето) 155
VII-3 — летовище Чаира — горски дом Джаферица — х. Васил Коларов 156
VII-4 — летовище Чаира — горски дом „Джаферица” —Куртово 160
VII-5 — Обиколен маршрут по билата около летовище Чаира
(краен пункт с. Сестримо) 161
VIII — Гара Белово 162
VIII-а — летовище Юндола 163
VIII-б — хижа Юндола 164
VIII-1 — летовище Юндола — х. Васил Коларов 164
IX — Якоруда 165
IX-1 — с. Якоруда — х. Трещеник 166
IX-1, а — хижа Трещеник 167
IX-2 — х. Трещеник — х. Борис Хаджисотиров 167
IX-3 — с.Якоруда — х. Борис Хаджисотиров (по долината на
р. Чесна и през Нестеница) 168
IX-4 — с. Якоруда — х. Борис Хаджисотиров (по шосето в
долината на р. Бяла Места) 170
X — Белица 172
Х-1 — с. Белица — летовище Семково 172
Х-1, а — летовище Семково 173
Х-1, б — хижа Семково 174
Х-2 — летовище Семково — х. Трещеник 175
Х-3 — летовище Семково — х. Македония 176
Х-3, а — хижа Македония 178
Х-4 — х. Македония — Рилски манастир (през Добро поле и Краварско дере) 179
XI — Разлог 183
XI-1 — гр. Разлог — х. Македония 183
XII — Предела 184
ХII-1 — Предела — в. Капатник — в. Равник — х. Македония 185
XIII — Благоевград 187
XIII-1 — Благоевград — х. Македония 188
XIV — Кочериново 190
XIV-1 — с. Кочериново — с. Рила — Рилски манастир 191
XV — Рилски манастир 192
XV—1 — маршрути из околностите 194
A. Рилски манастир — постница „Св. Лука” — постница „Св. Иван Рилски” 194
Б. Рилски манастир — Севастиянова постница 195
B. Рилски манастир — Партизанска поляна 195
Г. Рилски манастир — по склоновете на Бричебор 196

245
 XV-2 — Рилски манастир — връх Дамга — хижа Иван Вазов — хижа
Седемте езера — хижа Мальовица 196
XV-3 — Рилски манастир — връх Дамга (по долината на река Друшлявица) 199
XV-4 — Рилски манастир—хижа Мальовица (през Влашка бачия) 201
XV-5 — Рилски манастир — Сухото езеро — Попови езера —
заслон Страшното езеро — хижа Мальовица 202
XV-6 — Рилски манастир — Сухото езеро — заслон Кобилино
бранище — връх голям Мечит — хижа Мечит — село Говедарци 204
XV-7 — Рилски манастир — хижа Рибни езера 204
XV-7, а — хижа Рибни езера 208
XV-8 — хижа Рибни езера — хижа Борис Хаджисотиров —летовище Семково 209
XV-9 — хижа Рибни езера — хижа Македония 210
XV-10 — хижа Рибни езера — билото Бричебор — Рилски манастир 213
XV-11 — хижа Рибни езера — Смрадливото езеро — мана
стирската мандра — Рилски манастир 215
XV-12 — хижа Рибни езера — заслон Кобилино бранище и
разклоненията за хижа Мальовица, хижа Мечит и за
Рилския манастир 217
XV-13 — Рилски манастир — манастирската мандра 218
XV-14 — Рилски манастир — хижа Македония 219
XVI — Станке Димитров 220
XVI-1 — гр. Станке Димитров — почивната станция над
с. Самораново — хижа Иван Вазов 221
XVI-2 — Почивната станция — хижа Седемте езера — хижаИв. Вазов 222
XVI-3 — гр. Станке Димитров— по долината на река Станке-
димитровска Бистрица — хижа Иван Вазов 223
XVI-3, а— хижа Иван Вазов 225
XVI-4 — гр. Станке Димитров — връх Калин — хижа Иван Вазов 227
XVII — Сапарева Баня 228
XVII-1 — с. Сапарева баня — хижа Скакавица 228
XVII-1, а — хижа Скакавица 231
XVI1-2 — хижа Скакавица — хижа Седемте езера 232
XVII-3 — хижа Скакавица — хижа Ловна 233
XVII-4 — хижа Ловна — хижа Вада 235
XVI1-5 — село Сапарева баня — хижа „Иван Вазов” (по било-
лото на рида Бор и връх Кабул) 235
Литература 241

246
 ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА РИЛА
М. ГЛОВНЯ, Ж. РАДУЧЕВ. ИВ. ШЕХТОВ

***

Рецензент: Христо Томов

Редактор: Виолета Севова
Художник на корицата: Веска Караваева
Художествен редактор: Димко Димчев
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Дафинка Стоянова
***
Дадена за набор на 19. IX. 1964 г. Подписана за печат на 24. X. 1964
Печатни коли: 15.50 Издателски коли: 14,06
Формат: 59x84/16 Тираж: 6087
Темат. № 734 Издат. № 2429 Лит. група II-8
Цена 1,05 лв.

***

Д ържавно издателство „М едицина и физкултур а”, пл. Славейков 11

Печатница на Държавното военно издателство — София
 ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ

Стр. Ред Напечатано Да се чете По чия вина

9 15 отдолу Поповокански Поповокапски авторите
49 6 отдолу най-ниските най-ниските леднико- авторите
езера ви езера
91 5 отгоре —3 м 2—3 мин печатницата
96 5 отгоре Пиринеите Пиренеите печатницата
137 14 отгоре и източното в източното коректора
144 6 отгоре на р. в р. коректора
220 14 отгоре Радовишката Радовичка авторите
39, 40, 85, 86, гара Костенец град Костенец авторите
123, 128, 134
35, 109, 170 с. Якоруда град Якоруда авторите
172, 173, 174 село Белица селище от градски тип авторите
54, 94, 106, 121, Планинска спа- Планинска контролна авторите
208 си телна служба спасителна служба