Пътят Към Богатството - Как Да Станем и Богати, и Щастливи Валери

Пътят към богатството:
как да станем и богати, и щастливи

Валерий Синелников
Увод
Отново сме заедно, скъпи читателю! Всъщност материалът за тази книга отдавна беше
готов и тя трябваше да излезе веднага след книгата „Силата на намерението ". Но тогава реших,
че мога да издам книга за богатството само след като самият аз стана богат. Тоест, едва след
като превърна в реалност онези мисли и идеи, които са в нея. Затова си дадох още малко време и
издадох друга важна и необходима книга — „Ваксина против стреса или Психоенергетично айкидо".
И ето вие държите в ръцете си книгата, за която отдавна мечтаех. Сега с пълно право мога
да я публикувам. В процеса на написването й разбирах отговорността, която стои пред мен. Та
нали напоследък се появиха толкова много книги (някои доста добри) за парите и за това, как се
става богат!
Затова искам веднага да Ви предупредя — това не е книга за парите, въпреки че тази дума
доста често ще се споменава. Тази книга е — както винаги — за живота и за Вас, скъпи читателю,
като източник на живота. От нея ще узнаете каква е представата ми за богатството според
новия модел на съзнанието, описан в предишните ми книги.
Аз разбрах и знам, къде са заровени съкровищата. Аз намерих своето съкровище! В момента се
стремя да го покажа на света и да се науча да се разпореждам с това богатство. С помощта на
тази книга искам да помогна и на Вас, скъпи читателю. Ще Ви дам картата и необходимите
инструменти и ние заедно ще тръгнем да го търсим. Обещавам, че ще стигне за всички.
Всеки от вас ще стане богат!
Защо правя това ли?
Отговорът е много прост. Искам да живея в свят на богати и самодостатъчни хора.
Е, май че вече е време да премина от думи към дела...
И ако Вие, скъпи мой читателю, вече сте готов да станете богат, тогава напред!
Та съкровището е съвсем наблизо!
Даже не подозирате, колко е наблизо!
Срещата
Самолетът набираше височина. Зад нас остана мудната регистрация и качването в самолета.
Предстояха два часа и половина полет. Имах време да обмисля нещата и да си представя какво ме
чака.
Интересно, какво ми готви Гърция този път? Валентина каза по телефона, че ме чака изненада.
Но каква?"
Интересен човек е Валентина. От Казахстан пристига с три деца в Гърция — родината на
прадедите си. И не може да се каже, че е живяла лошо. В Ташкент гръцката диаспора наброява
няколко хиляди души. Родителите й — като комунисти — са депортирани веднага след Втората
световна война в Съветския Съюз. Валентина израства с братята и сестрите си в Ташкент. Там
завършва училище, усвоява няколко специалности, после се омъжва и ражда три деца: Веднага след
перестройката - последна от семейството си — заминава за Гърция, в Солун, след майка си,
братята и сестрите си.
Разбира се, никак не й е лесно на новото място. Децата й са още непълнолетни. Трудно им е и с
гръцкия език, а за добра работа не може и да мечтае.
Още в Ташкент Валентина се научава да гадае при известна врачка. Когато пристига в Солун,
започва да гадае на съседките, прави масажи, бае и премахва уроки. От уста на уста те разнасят
мълвата за нея сред приятелки и познати. Постепенно от целия град при Валентина започват да
пристигат желаещи да узнаят, какво ги очаква в бъдеще.
Валентина пуши. Обича да подхвърли пиперлива думичка. Но това изобщо не разваля
впечатлението за нея — по-скоро помага на имиджа й.
Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 1

Тя ми позвъни за пръв път няколко месеца след отпечатването на първата ми книга „Възлюби
болестта си". Първите хиляда екземпляра на книгата издадох със собствени средства в местната
печатница. Бях много изненадан, когато родителите ми казаха, че някаква жена от Гърция е
звънила и ме кани да проведа семинар в Солун. Вечерта тя ме потърси по телефона.
— Здравейте, професор Синелников!
— Здравейте! - отговорих аз.
— Казвам се Валентина. Обаждам се от Гърция, от Солун. Преди месец си купих книгата Ви.
— Интересно! Как така книгата ми е попаднала в Гърция? — попитах аз
— При нас в Гърция има всичко! - каза тя. — Тука един човек ни носи най-различна литература
от Москва. Така че, аз съм във възторг от книгата Ви. Дадох на всички от нашите да я прочетат.
На тези, де, от бившия Съюз. И на тях също много им хареса. „Валка, — ми казаха — покани
Синелников при нас, нека ни научи на своя модел". Така че, Валерочка, всички тук те обичат и чакат.
Кажи си паспортните данни и чакай покана след седмица.
Тя говореше простичко. И по гласа, и по маниерите много приличаше на любимата ми леля
Зина. Затова никак не се смутих, че веднага премина на „ти".
Стюардесата обяви, че след 20 минути ще кацнем в Македония и помоли да затегнем коланите.
Самолетът започна да се приземява.
Погледнах през илюминатора. Летяхме над късче от брега. Под нас се виждаха очертаните
квадрати и правоъгълници на нивите и маслиновите горички.
Солун. Един от най-старите градове на Гърция. Историята му започва през 315 г. пр.н.е., когато
царят на Македония Касандър обединява няколко селища на брега на залива Фермаикос. Касандър
нарекъл новия град на името на съпругата си - Салоники, която била сестра на Александър Велики.
Това беше моето трето пътуване до Гърция.
Самолетът рязко се наклони надясно и започна да се приземява. Облегнах се назад в креслото и
затворих очи. След няколко минути колесниците докоснаха бетона и целият корпус се разтресе.
Пътниците дружно изръкопляскаха. Някой извика:
— Браво на пилотите!
Валентина ме чакаше на изхода на аерогарата. Прегърнахме се и се целунахме.
— Здравейте, професор Синелников, как мина полетът? —попита тя делово, но и двамата
знаехме, че тази официалност е временна.
Не бяхме се виждали от една година и трябваше да мине известно време, за да свикнем отново
един с друг и да преминем на „ти".
— Възхитително! При вас, както винаги, е топло — казах аз, после демонстративно шумно поех
дълбоко дъх със затворени очи и рязко издишах.
Действително ми беше приятно да вдишам свеж въздух след повече от два часа, прекарани в
самолета. Приятно ми беше да видя Валентина. В нейно присъствие се чувствах леко и свободно.
- Тук всичко отдавна цъфти - каза тя. - Хайде към колата! На Анестис сигурно му омръзна да
чака.
- Е, как я карате?
- Да знаеш какви неща се случиха тук! Хайде да се качваме, всичко ще ти разкажа...
Анестис излезе от джипа и отвори багажника.
- Калиспера - поздравих на гръцки и подадох ръка.
- Здравствуйте! - отговори той на доста приличен руски език.
Двамата се засмяхме.
Анестис беше роден и живял в Чехословакия до демократичните промени и беше учил руски
език в училище. След това, като Валентина, беше пристигнал в Гърция, в родината на прадедите си.
Колата летеше с голяма скорост по аутобана към Солун. Да си призная, Анестис беше отличен
шофьор. Край нас стремително препускаха маслинови горички.
- Валечка, разказвай, какво се случи? - наруших пръв мълчанието.
- Добре, слушай тогава - каза тя. - Анестис намери имане!
Валентина направи малка пауза, за да види реакцията ми. Аз я погледнах на свой ред.
- Наистина ли? — попитах съвършено спокойно.
- Разбира се! И даже не едно. Само че ни е нужна помощта ти.
- За какво? - попитах учудено - Да ви помогна да похарчите парите ли?
Засмяхме се едновременно.
- Не е толкова просто. За намиране го намерихме, но още не сме го изкопали.
- И какво ви попречи?
- Работата е там, че много съкровища в Гърция са прокълнати.
След което Валентина ме информира: - Около 500 години (1430-1912) Македония (Северна
Гърция) е под игото на Османската империя. Когато започва националноосвободителното движение,
турците тръгват да напускат страната, но са можели да вземат със себе си само определена сума пари
и имущество. Всичко останало закопавали в земята с надеждата, че след време ще се върнат обратно.
А за да не може някой да намери и вземе богатството им, те поканвали моллата (турския свещеник) да
чете специални заклинания над имането. Това е много сериозно наистина. Вече има няколко случая,
когато хората са намирали прокълнато злато, вземали са го, а след това са умирали внезапно.
- И за какво ви е необходима помощта ми? - попитах аз.
- Валера, кажи честно, твоите методи позволяват ли да се „изчисти" имането, за да може
спокойно да се вземе?
- Мисля, че позволяват - казах аз след известен размисъл. - Ако човекът, който е закопал златото
или наследниците му не са вече между живите, то имането може да се вземе. Само че за това трябва
да си с чисти намерения.
- Нашите намерения са само чисти - каза Валентина с лека, както ми се стори, ирония в гласа.
- А сигурно ли е, че наистина има имане? Откъде знаете, че е там? - попитах аз.
- Ами за това разчитаме на тебе, доктор Синелников! - Погледнах въпросително Валентина:
-Да, да, именно на тебе. На твоите хипнотизаторски способности. Помниш ли Яша? - попита тя.
- Как да не го помня! Онзи, който присъстваше на всичките ми семинари и пробождаше ръката
си с игла в състояние на хипнотичен транс.
- Е, оказа се, че той е и ясновидец, и медиум, представяш ли си! Аз го довеждам до състояние на
транс, както ти ни учеше, и го изпращам на онова място, където Анестис предполага, че е заровено
имането. Яша гледа мястото и преценя, има ли там нещо или не. Вече разгледахме няколко места. На
някои места съкровищата са прокълнати. Тях не ги пипаме, докато не се научим да премахваме
проклятието. Има едно много интересно място в Халкидики. В гората, около един извор. Анестис го
откри случайно.
Анестис, който през цялото време седеше мълчаливо, започна да говори доста развълнувано
нещо на гръцки. Валентина преведе:
- Той казва, че миналата седмица отишъл в Халкидики със специален прибор, за да разгледа на
няколко места дали има съкровища. И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, колата му изгаснала в гората.
Анестис отворил предния капак, открил повредата и я отстранил. После седнал в колата и вече
щял да потегля, когато вниманието му било привлечено от малък черен път, който водел към гората.
Незнайно защо му се приискало да се разходи по него. Като минал стотина метра, видял извора...
Валентина спря да говори и Анестис продължи да разказва на гръцки. Говореше много
емоционално, размахвайки ръце:
- Като че ли някакъв вътрешен глас ми казваше: „Анести, провери това място". Върнах се до
колата и взех новия прибор, който ми донесоха от Словакия. Прилича на минотърсач. С него търсят
метали и кабели под земята. Настроих го и започнах да оглеждам мястото около извора. Изведнъж
вляво от извора приборът започна да пиши. Проверих пак и пак, не вярвайки на ушите си, и всеки път
металотърсачът издаваше характерен звук.
—На следващия ден - продължи Валентина вече сама — доведох Яша до транс и заедно
заминахме за онова място. Анестис ми го показа. Яша точно описа мястото, въпреки че никога не е
бил там. Когато го попитах, има ли там имане, той изломоти нещо несвързано и веднага излезе от
транса. След това не успях повече да го доведа до това състояние. Цялата ни надежда е в теб,
господин Синелников - завърши тя.
- А ще ме включите ли? — попитах аз.
- Ще те включим, разбира се - каза Анестис на руски. От разговора не забелязахме, как
пристигнахме до дома на Валентина.
- Е, чувствай се като у дома си - каза тя, когато влязохме вътре. - Разполагай се. Това е твоята
стая. Вземи си душ, почини си. Надвечер ще дойде Яша и ще се опитаме да го доведем до транс.

БОГАТСТВОТО
Когато се докоснах до темата за богатството, пред мен веднага изникнаха куп въпроси:
• Какво е това богатство?
• Защо някои хора имат материални блага, а други - не?
• Защо материалните блага са разпределени неравномерно между хората?
• Коя е основната разлика между богати и бедни?
• Какво са парите и за какво са необходими те?
• Защо богатите също плачат?
• Защо някои хора губят богатството си?
Докато пишех книгата си, аз намирах отговори на тези и на много други въпроси. Изследването
на темата беше изключително интересно. Както винаги - в нужното време и на нужното място -
срещах необикновени хора, книги. Намерението ми създаваше неслучайни събития, които спомагаха
да получа необходимата информация и знания.
Скъпи читатели, предлагам ви резултатите от изследванията си. Сигурен съм, че в тях ще
намерите много нови и необичайни неща за себе си. Но не бих искал да приемете тази информация
като истина от последна инстанция. Използвайте я за собствените си открития и прозрения! А сега ви
приканвам към съвместно размишление, разсъждение, сравняване...
И така, започваме!
Светът на вещите
Човешката цивилизация върви по технократски път на развитие, използвайки ресурсите на
Земята, като създава от тях различни предмети, които уж облекчават и украсяват живота на човека.
Тези предмети и онова, с което те могат да бъдат придобити, т. е. парите, хората наричат богатство.
Но дали наистина това е богатство?
Нека да видим!
Ние си мислим, че всевъзможните вещи и пари ще ни донесат комфорт, радост и
удовлетворение. Да, много хора изпитват мимолетна радост от придобиването на нещо. Но не за
дълго. Много вещи, освен комфорт и удоволствие, причиняват също така и безпокойство. Отначало
сме принудени да работим за тези вещи, заробвайки се доброволно, после се притесняваме относно
съхраняването им, тъй като те се разрушават. Постоянно се налага да ги ремонтираме или да
придобиваме нови.
И даже не забелязваме, как ставаме роби на предметите и механизмите, роби на парите.
Неотдавна, когато бях в голяма столична банка, обърнах внимание на едно явление, доста често
срещано напоследък в големите градове — автоматичните врати. Приближаваш, а те сами се отварят
пред теб, след което сами се затварят. Това не би ми направило впечатление, ако не беше един човек,
който сигурно за пръв път виждаше такава врата.
—Леле! - възкликна възхитено той, като ме погледна - докъде стигна инженерната мисъл!
Аз измърморих нещо неразбираемо под носа си и продължих по коридора.
Не знам защо, но тази ситуация не ми излизаше от главата. Явно подсъзнанието ми искаше да
ми каже нещо. Та нали всеки срещнат носи със себе си някакво откровение за нас!
„Врата - размишлявах аз. — Вратата и в Африка си е врата, какво чудно има? Е, ама
автоматична! И какво от това?"
Но постепенно в главата ми нещо започна да се прояснява, а именно - цялата абсурдност на
ситуацията.
Защо ли инженерът е измислил такава врата? Да не би обикновената врата да не го е
устройвала? Явно, за да облекчи живота на човека. Но по-лек ли е станал от това животът на човека?
Нека да разсъждаваме. Нали за създаването на тази конструкция са били необходими усилията на
инженери, проектанти, работници и много други хора. И за всичко това трябва да се заплати не само с
пари, но и с време, вкл. и с вашето.
Но какво общо имате вие? Много просто. Ако тази врата се намира в банка, то банката ще я
постави с ВАШИТЕ пари. Ако е в магазин, то собственикът на магазина ще включи стойността на
вратата в цената на стоката си. А за стоката ще ви се наложи да платите вие, скъпи читателю!
Не съм против парите, предметите и вещите. Сигурно сте разбрали от предишните ми книги, че
не отричам нищо. Приемам съществуващата реалност такава, каквато е, с нейните вещи и пари.

Обичам хубавите и качествени неща. Но е много важно да се изградят правилни отношения с
материалния свят.
Много от проблемите възникват именно затова, че хората не умеят правилно да взаимодействат
с този свят, и по-конкретно - със света на вещите. Те (по принцип) нищо не знаят за закона за
енергийната целесъобразност, за предназначението си, за чистотата на помислите.
Какво е богатство?
Какво представлява богатството? Какъв смисъл носи в себе си тази дума? Какъв образ стои зад
нея?
При някои хора тази дума е свързана със стремежа да живеят в охолство, да имат парични
средства. За други богатството е духовно развитие. Помните ли поговорката? „По-лесно камилата ще
се промуши през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно".
А как му се иска на всеки да е в рая!
Как да разрешим това противоречие?
Лично за себе си аз вече го разреших и имам своя представа за тази дума.
Да погледнем в речника на руския език...
Богатство - изобилие от материални ценности, пари.

А сега да се обърнем към етимологията, към произхода на тази дума.
В думата БОГАТСТВО коренът или основата на думата е БОГ.
Старославянският корен БОГЪ означава „разпределящ богатство", „даряващ благополучие".
Интересното е, че индоевропейският произход на думата има сходно значение:
bhaga - „благосъстояние", „щастие", а също така „разпределящ", „даряващ".
В гръцкия език тази дума съдържа понятия от рода на „комат хляб", „владика", „цар".
Както виждаме, в съвременното определение на тази дума и в коренното й смислово значение
има голяма разлика.
И каква е тя, ще покажем по-нататък.
Какво значи да станеш БОГат?
Преди да отговоря на този въпрос, нека да въведем в нашия разказ понятието за ипостасите.
Какво представлява ипостасът?
Ипостас - това е същност, проявяване на цялото, на абсолютното.
Например, вие четете книгата. Какъв се явявате вие?
Правилно - читател.
Ако приготвяте храна, сте готвач. За децата си сте родител и т.н. Освен това, обаче, сте и човек,
такъв си и оставате през цялото време. Читател, готвач, писател, родител — това са различни
ипостаси (същности) на един и същ човек. Ипостасът се проявява тогава, когато човек влиза във
взаимодействие с нещо каквото и да е. Това е определена функция в някакъв даден промеждутък във
времето.
Тоест, човек се проявява едновременно като единно цяло и в същото време той има определена
структура, тъй като не може да бъде едновременно и читател, и писател, и готвач.
Представете си човешкия организъм. За нас той е единно цяло, в което хармонично работят
всички системи, органи и клетки. В човека съществува някаква структура, чиято главна функция е
животът на целия организъм. Животът като цяло - мозък, сърце, бели дробове, черен дроб и черва с
тяхното съдържимо. Всеки орган, всяка клетчица са необходими за живота.
В човека са скрити всички енергии на Вселената. Той е създаден по образ и подобие на Бога. В
него бушуват енергиите на съзиданието и разрушението, съмнението и вярата. В него, както и в Бога,
има абсолютно всичко. Не напразно Бог - това е Абсолют. Само в Бога всички тези енергии са
УРАВНОВЕСЕНИ. А ние едва започваме да се учим да живеем в мир със себе си и околния свят. На
нивото на Абсолюта, на Бога - всички ние сме единствени.
Човекът - това е проява на Бога на всички нива на битието, в различни ипостаси
(същности), в това число и в материалния свят.
Най-главната цел на живота е да станеш Бог. Да се проявиш като Бог. Помните .пи известната
картина „Завръщане на блудния син"?
Време е и ние с вас да се завърнем у Дома.

Да станеш богат, означава да бъдеш самодостатъчен както в духовната, така и в
материалната сфера. Да проявиш себе си подобно на Бог в различни ипостаси. Богатството - това
са реализираните божествени възможности на човека. При това във всички сфери на живота. Това е
самият живот в пълната му същност.
БОГат е този човек, който владее различните състояния, който управлява света, съзидава и
раздава блага. Бог, небе, любов - наистина небесно, вълшебно, божествено чувство—думи, близки не
само по звучене, но и по смисъл.
На схемата по-долу са отразени всички сфери на човешкия живот - материалните и духовните.
Те са разположени в произволна форма. Не отдавам изключително значение на нито една от тях ( фиг.
1).
Фиг.1
Важна е всяка от тях н всички, взети заедно.
1. Да разгледаме за пример такава сфера от живота, като здравето (както физическото, така
и духовното здраве). Ако сте чели първата ми книга „Възлюби болестта си", сигурно помните, че
здравето е състояние, в което сте в мир със себе си и с околния свят.
Рокфелер е имал много пари, но е боледувал през целия си живот от неизлечимо заболяване. И
досега около гроба му дежурят полицаи, защото многократно е бил оскверняван. Някои от потомците
му също боледуват от неизлечими болести. Той се е реализирал в някои сфери на живота, но в
останалите цари пълна дисхармония.
Ако човек има много пари, но няма здраве, никога не бих могъл да го нарека богат. Той по-скоро
е финансово състоятелен човек, но е далеч от истинското богатство. Оттук и крилатият израз:
„Здравето е истинско богатство, което с нищо не се купува".
2. Благополучно семейство, благополучен и процъфтяващ род. Нима това не е богатство?
Благородни (раждащи блага) и благодарни (даряващи блага) потомци - нима това не е щастие за
родителите? На тази тема ще се спра по-подробно в една от следващите си книги.
3. Финансово, материално благополучие. Ето още една съставна част на богатството. За нея ще
говорим много подробно в тази книга. Изключително важно е да живееш в достатъчност и да имаш
достатъчно пари за реализация на своите съкровени желания и чисти, прекрасни намерения в живота.
4. Благоприятните взаимоотношения с хората отразяват взаимодействието ни с околния
свят.
„Сто приятели са по-добри от сто рубли". Какво представлява приятелят (ДРУГарят) ти?
Това съм ДРУГият АЗ. Това е онзи човек в околния свят, който отразява моите скрити, подсъзнателни
програми и ми помага да живея и да се развивам.

5. Любима работа, която ни носи материално и духовно удовлетворение. Благодарение на
такава работа се самореализирам, самоусъвършенствам, ставам самодостатъчен (от „достатьк",
„ставам"). Това са честта и достойното име, знанията и опитът, които мога да предам на децата си.
Работата определя и социалния ми статус, т.е. положението ми в обществото. Онова, което правя за
хората, което ще прослави мен, моя род и моята Родина. Без всичко това е безсмислено да говорим за
богатство.
6. Роден край. Тази част от нашата схема трябваше да поставим на първо място. Защото именно
от рода и родния край започва всичко. Щастлив е този човек, който е част от цялото. Той притежава
част от Родината. Именно такава част е и родният край, вашата райска градина, вашето родно място, в
което се проявява хармоничното взаимодействие със силите на Природата и управляването на тези
сили.
Интересно е да се отбележи, че древната китайска наука за околния свят Фън-шуй определя
осем типа успех, които са много сходни с нашата схема.
8 типа успех
1. Богатство и процъфтяване - успех във финансовата сфера
2. Щастлив брак - успех в любовта
3. Добри деца, особено синове - успех в потомството
4. Добро здраве - успех в дълголетието
5. Достойно име и признание - успех в придобиване на авторитет
6. Наличие на полезни хора в обкръжението ни - успех във властта
7. Образование - успех в самоусъвършенстването
8. Добра кариера - успех в постиженията
Само ако постигне хармония във всички сфери на живота, човек може да стане Бог, а значи - и
приказно богат. Самият стремеж да станете Бог по подобие на нашия небесен Отец, като Създателя,
ви прави неизбежно богат човек. Ако сте на пътя към Бога, вие сте и на пътя към богатството, вие
вървите през богатството. Защото вие, крачка по крачка, се превръщате в господар на живота и
съдбата си. А заедно с това ставате господар и на парите си, и на всички материални неща.
Както виждате, всички сфери на живота са взаимосвързани, като в холограма. Невъзможно е да
се развиват едностранчиво. Ако се стремим само към материалните блага, ще пострадат всички
останали сфери в живота. А и тези блага няма дълго да просъществуват. Такива примери в живота са
изключително много. По този начин хората довеждат себе си до състояние на личностен дефолт
(разпад на личността).
Спират да се развиват, а това означава - смърт.
По същите причини човек не трябва да се развива само духовно. Иначе това ще доведе до
отрицание на материалната сфера, а същевременно и до отрицание на физическото тяло.
Доказателство за това е животът на някои духовни учители. Мнозина от тях са имали сериозни
проблеми със здравето: онкологични заболявания, захарен диабет и др.
Материалното благополучие означава наличие на достатъчно материални средства за
пълноценен живот.
Духовното, душевното, моралното благополучие - наличие на достатъчно духовни сили за
пълноценен и щастлив живот. А това означава преди всичко чистота на помислите.
Материалното и духовното са двете половини на единното цяло. Едната задължително е
свързана с другата. Между тях не трябва да има никаква борба или противопоставяне.
Те се отразяват една в друга.
Нека да отстраним тези противоречия и да реализираме всички форми на богатството, както
материалните, така и духовните. Ще успеем да направим това, като се обърнем към вътрешната,
божествената същност на човека.
Та нали най-важното не е богатството или липсата му, а самият човек!
Веднъж един знатен човек се обърнал към един мъдрец с въпроса:
— Кажи, уважаеми, щом си толкова умен, защо не си богат?
Мъдрецът се обърнал към обшития му със злато скъп кафтан (халат) и отговорил:
— Как да ти кажа, уважаеми кафтан, моето богатство е отвътре, а не отвън. Нали когато
твоят стопанин заспи, той не взема със себе си нито теб, нито слугите си, нито златото си, нито
нещо друго. И ако му се присъни тигър, който го гони, от страх ще му се наложи да бяга от тигъра,
а не да вика на помощ слугите си. В съня само умението му да бяга бързо ще го спаси от тигъра. Ако
му се присъни, че замръзва в лют студ, той ще се тресе от студа и няма да може да те вземе и да
се покрие с тебе — топлия кафтан. А от студа ще го спаси само умението да запали огън.
Истинското богатство - това са нашите способности! Те са вътре в нас, навън е само
тяхното проявление.
Богаташът, изумен от това, че мъдрецът говори с кафтана му, а не с него, възкликнал:
— Безумецо! Как можеш да говориш с моя кафтан и да не виждаш мен — неговия стопанин!
Мъдрецът се усмихнал и казал:
— Така постъпват повечето хора! Те говорят с телата, а не виждат стопаните им.
Богатството е неразделна част от човека, то е негова същност. Можем ли да допуснем, че Бог е
беден? Не. Всички ние сме БОГОВЕ по своята същност. Въпросът е, какво ни пречи да се проявим
като Богове, да разкрием своето богатство в живота?
Затова истински богат е онзи човек, който е открил в себе си Бога! За да се реализира
богатството напълно, е важно вашите лични желания да съвпадат със стремежите на душата ви.
Тогава се превръщате в творец и вълшебник.
Всеки човек е Бог. Бог на своя свят, който е сътворил сам. Затова е необходимо да постъпва така,
че всеки, който живее в този свят, да бъде щастлив.
Богатство е хармонията в живота.
Първа крачка по пътя към БОГатството

Първата крачка по пътя към БОГатството е осъзнаването, че вече сте БОГати, сега и в този
момент. Вие - Човекът, господарят на Земята, на цялата Вселена, властелинът на всички енергии и
вселенски същности.
Никой не е по-висш и по-силен от човека!
Ако се съмнявате в това, опитайте в живота си модела „Жертва-Господар", за който съм писал в
миналата си книга. Преди всичко това е ваш избор. Именно вие сте поискали да живеете такъв живот.
Осъзнайте това. Пожелайте и вземете решение да промените живота си. Жертвата е зависима от
мнението на околните. Господарят сам формира доброто мнение на околните за себе си.
Именно това състояние ще бъде вашата отправна точка, същевременно - и вашата крайна цел.
Престанете да се самосъжалявате, да гледате снизходително на собствената си глупост и
слабост.
Приемете с примирение в душата днешното си ниво на благосъстояние и осъзнайте божествения
си произход и истинското си богатство.
Определете, какво ви е нужно, какво искате и главно - КОИ искате да бъдете. И започнете да
правите съвсем малки, но конкретни крачки в тази посока. Представете си, че сте ТАКЪВ. И след
известно време вие непременно ще се окажете ТОЧНО ТАКЪВ.
Всеки човек е изначално богат, само че не знае за това. И ключето от това богатство е вече в
ръцете му.
Даже вратата е известна. И платното с нарисуваното огнище е смъкнато от стената...
Всички ние сме БОГОВЕ. И притежаваме всичко необходимо, за да постигнем в живота
това, което пожелаем.
Психология на потребителя
Повечето хора асоциират богатството с получаването на пари, материални и духовни ценности,
власт, слава. Но да си припомним определението на думата - БОГе даряващ, разпределящ благата.
Мярката и мерилото за богатство са различни.

Получаващият - това е потребителят (требва, потребява — коренът е треб); смисловото
гнездо от значения на думата е „нужда", „жертва", „терзая". Оттук става ясно, че психологията на
потребителя, от която сега се възползват много хора - това е психологията на жертвата, терзаеща
Земята и изпитваща нужда.
Даряващият - това е съзидателят.
Колко от хората редом с вас или около вас са получили блага? Какво добро сте дали вие на този
Свят? Това е истинското мерило за богатството.
Притокът от богатства идва чрез отдаването.
Бедният човек в подсъзнанието си таи разрушителни образи, а богатият — съзидателни.
В това се състои цялата разлика.
Както разбирате, да бъдеш богат, да живееш в богатство - това наистина е невероятно хубаво!
Богатството не трябва да бъде цел в живота, а да идва при човека като следствие от неговото
постоянно развитие и самоусъвършенстване. Само тогава то ще донесе радост и ще бъде невъзможно
да се загуби.
Нека тогава да се учим да създаваме блага и съзидателни образи и да станем богати хора.
Ние с вас, скъпи читатели, ще се потопим в живота откъм материалната му страна. Заедно ще
предприемем своеобразно пътешествие през света на богатството, парите, процъфтяването.
Богатството няма да бъде ваша крайна цел. Ще бъде само неразделно състояние през целия ви
житейски път.
Това е нещо, което, ако веднъж придобиете, вече никога не ще можете да загубите.
Изпадане в транс
Когато се събудих, най-напред усетих силен аромат на кафе и чух гласове, които идваха от
кухнята. Говореха на гръцки.
Погледнах часовника. Беше пет вечерта. Поспах само час, но добре си починах. Преди да заспя,
изцяло се отпуснах, като премахнах възбудата от полета и от разказа на Валентина. После спрях
вътрешния диалог и за няколко минути се потопих в дълбок транс, задавайки си съответната
насоченост.
Станах и излязох от стаята. В кухнята Валентина говореше с някакъв грък с юнашки ръст.
- Ясас - поздравих го аз.
- Ясас - отговори той и каза още няколко непознати за мен думи на гръцки език.
Погледнах въпросително Валентина.
- Пита как беше полетът.
- Паракало — отговорих аз.
Това значи „добре". Гъркът каза още няколко фрази с явно удовлетворение.
- Той казва — преведе Валентина, - че много приличаш на истински натурален грък и
произношението ти е добро.
Сложих ръка на сърцето си и с лек поклон казах:
- Ефхаристо по ли! (Благодаря много).
Гъркът и Валентина се разсмяха.
- Запознай се, Валера, това е Христос - каза Валентина. - Разказах му, че си лекар-хомеопат,
психотерапевт и професор от Крим. Че си написал няколко книги и си пристигнал на семинар при нас
в Гърция да учиш гърците на ум и разум. Той обаче изобщо не може да включи, къде е Крим. Казах
му, че е в Украйна, бившия Съветски Съюз. Тогава зацепи. Представяш ли си, тези гърци хич не са
наясно с географията. Е, няма значение...
Сега по-конкретно. Тоя ненормалник - при тези думи тя погледна Христос, който закима
утвърдително - вчера проигра къщата си в казиното. Сега е изпаднал в дълбока депресия. Дойде при
мен, падна на рамото ми и започна да плаче. Представяш ли си, тая 150-килограмова грамада да реве
на гърдите ми. Някога съм му правила масаж и съм му гадала. Сега дойде при мен за помощ. Разказах
му за тебе. Заинтригува се много и иска да поработиш с него.
- Ще успеем ли, докато дойде Яша? - попитах аз.
- Ще успеем - отговори Валентина. - Имаме още час и половина.
- Добре тогава! Да вървим в стаята. Аз ще започна внушението, а ти превеждай. И се постарай
да говориш със същите интонация и темпо като мен.
Влязохме в стаята, където преди малко почивах. Христос седна на дивана много внимателно. Но
въпреки цялата му предпазливост, той жално изскърца под него. Валентина седна до него.
- Христос - обърнах се към него аз, — Валентина ми разказа за твоята мъка. Ти си дошъл за
помощ.
И аз знам, как да ти помогна. Валентина превеждаше синхронно. Христос беше самото
внимание.
- Ако ти бъдеш много внимателен по време на сеанса, ще мога да ти помогна - продължавах аз.
- Бих искал да се настаниш по-удобно на дивана, да чуваш само моя глас и гласа на Валентина и
да потънеш в дълбок транс.
При тези думи Христос се облегна назад и затвори очи.
- Христос — продължих аз, правейки знак на Валентина да забави малко темпото и да се
настрои според дишането му, - ти ме слушаш внимателно и твоето дишане се успокоява. Ти се
успокояваш и с всяко вдишване изпадаш в транс все по-дълбоко.
След всяка моя дума дишането му все повече се забавяше, а тялото му все по-силно се
отпускаше.
За пръв път довеждах човек до транс с преводач. Трябва да си призная, че Валентина се
справяше прекрасно с работата си.
Не помня всичко, което съм говорил на Христос, но внушенията ми приблизително бяха
следните: „В живота на всеки човек се случват драматични събития. Всеки може да допусне грешки,
да загуби нещо. Но именно от такива грешки човек може да научи най-много и да придобие ценен
опит. Тези ситуации могат да станат основа за по-нататъшното му развитие. Цицините от паданията
ще го болят известно време и ще зарастнат, но ценният опит ще остане. Така е и с душата. Малко ще
поболедува, ще поплаче за загубата, но ще придобие много повече от онова, което е загубила. И ти ще
станеш още по-силен, още по-жизнеспособен от преди.
Затова приеми тази ситуация. Ако искаш да плачеш - поплачи си. Но още сега почувствай, как
някъде дълбоко в душата ти се заражда спокойствие и то нараства с всеки изминат ден. Земята под
краката ти става по-твърда и ти чувстваш опората в живота си. С всеки изминал ден ти става все по-
леко и по-радостно на душата".
По време на сеанса се виждаше, как в съзнанието на Христос протичат някакви промени. Той ту
плачеше, ту се усмихваше, ту започваше шумно да диша, ту затихваше.
- А сега - завърших сеанса аз - ще броя до три и на „три" ти ще се събудиш и ще отвориш очи.
Едно. Ти започваш да се връщаш в тази стая. Без да бързаш. Чувстваш се значително по-добре. Две.
Чувстваш се много добре и си спокоен. В теб са настъпили и продължават да се случват удивителни
промени. Три. Ти се събуди. Можеш да отвориш очи.
Христос отвори очи и седна. На лицето му беше изписано спокойствие и умиротворение.
Казах му, че сеансът е свършил и може да си върви. Христос дълго ръзтърсваше ръката ми и
сипеше развълнувано думи на благодарност на гръцки. После попита нещо Валентина, сигурно колко
струва сеансът, тъй като след това извади портфейла си, отброи двадесет хиляди драхми и й ги
подаде. После се сбогува и се запъти към изхода.
— Слушай! - каза възхитено Валентина, след като той излезе. - Какво направихме ние с теб!
Беше страхотно! Върнахме човека към живота! Дойде смачкан като мекица, а си тръгна свеж като
репичка. Стори ми се даже, че за един час хвърли 10-20 килограма. Ама той буквално излетя от
апартамента!
- То си е така - потвърдих аз, като тръгнах към кухнята. —Сигурен съм, че като загуби дома си,
ще изгуби и излишните килограми. Тази стресова ситуация му е била изключително необходима. Ти
видя, как се беше запуснал. Ами че с тази маса не може да се живее нормално!
- Помня го какъв беше преди три години - каза тя, като запали газовия котлон и сложи чайника. -
За това време се промени до неузнаваемост. Сигурно си прав. Тази ситуация ще му помогне да
преосмисли живота си. Изобщо тук, в Гърция, хората буквално са побъркани на темата пари и секс.
- Мисля, че не само в Гърция. Слушай - минах на друга тема - исках да те питам нещо. А как
Анестис намира местата, където са закопани иманета? Ти каза, че той знае вече няколко такива места.
Да не би да се снабдява с някакви стари карти?
- Не, не... Много е сложно да намериш карта. Ако намериш карта, сто процента ще има и имане.
Знам вече три такива случая. Анестис намира тези места с помощта на махало. Научих го, как да
ползва махалото, сега той го носи навсякъде със себе си и проверява всички „подозрителни" места.
След това „прослушва" всичко наоколо с минотърсача.
- Валентина — казах аз, запарвайки чая направо в чашките, - да си кажа честно, Анестис не ми
внушава особено доверие. Не в смисъл на непочтеност, а като достоверност на резултатите. Работата
е там, че върху резултатите от изследванията задължително влияят характерът на човека и степента на
чистота на помислите му. С една дума, трябва да проверим интуицията му...
— И по какъв начин?
— Много просто. Трябва да скрием златна монета някъде в стаята и да го помолим да я намери с
помощта на махалото.
— Ние вече го проверявахме така.
— И какъв е резултатът?
— Ами никакъв! Даже не се доближи до нея.
-Е? Виждаш ли!
— Освен това - каза Валентина, притопляйки баница със сирене и спанак, — аз помолих, с
негово съгласие разбира се, моя позната ясновидка от Москва, да види по негова снимка, писано ли
му е да намери имане или не.
-И какво?
— Ами ето, преди три дни дойде писмо - Валентина измъкна от чантата си пощенски плик. -
Досега не съм го показвала на Анестис. За да не се разстройва. Слушай, какво пише тя.
Докато Валентина четеше писмото, аз се наслаждавах на баницата и чая. Не помня сега
съдържанието на писмото, на всичко отгоре беше пълно със специфични термини, които никога не се
стремя да помня. Главното в него беше, че Анестис, по някаква си тяхна класификация, се отнася към
такъв тип хора, на които не е писано да намерят злато.
Когато Валентина свърши да чете, я попитах:
— Тогава какво правиш в неговия отбор?
— Ами, преди всичко, той си плаща. И второ, много ми се иска да намерим имане и да
забогатея. Знаеш ли как се уморих да работя! Иска ми се да устроя децата си, да имам свой дом, да се
занимавам с любимата си работа, да врачувам помалко за мое удоволствие, но не и за пари.
- Валечка, ние непременно ще бъдем богати! Имаме твърдо намерение. Ако не по този начин, то
по друг. Начините са безброй. Може и имане да намерим. Не съм против.
—Аз също - каза Валентина с известна тъга в гласа.
- Слушай, Валентина - реших да я подкрепя аз, - у нас, в Симферопол, има един човек. С
помощта на лозови пръчки или рамка той може да намери не само вода, но и всичко, което искаш.
Хвана се на бас със свой познат за сто долара, че ще намери тези сто долара в къщата. Приятелят му
старателно скри парите в купчина тухли. Та онзи не само намери мястото, но и каза точно, под коя по
ред тухла се намира стодоларовата банкнота. А мястото с имането - продължих аз - ще търсим сами
по новата технология, с торсионен генератор. Наскоро бях на лекцията на академик Акимов. Там той
разясняваше подробно, как с помощта на торсионни полета се откриват нефт и други полезни
изкопаеми. Та и ние можем да използваме същия принцип при търсене на златото. Вече имам план.
Даже знам как да направя генератора.
Бях готов да започна да излагам съображенията си по този повод, но на вратата се позвъни.
— Това е Яков! — каза Валентина и отиде да отвори.
С Яша се прегърнахме и разцелувахме като стари познати. Той ми хареса още на миналите
семинари. В него се чувстваше някаква скрита сила, въпреки че не беше висок на ръст. По професия
беше ювелир, но в Гърция се занимаваше с изработка на църковна посуда. Имаше много поръчки от
различни храмове и не само защото вземаше по-евтино за работата си от местните майстори, а по-
скоро защото много сериозно подхождаше към нея. Едно време майсторите, преди за започнат да
рисуват иконата, са постили и са се молили няколко дни, за да се освободят от „нечистите помисли".
Яша често правеше същото. Сигурно затова работите му се търсеха повече, отколкото на другите.
Като поговорихме малко затова-онова, пристъпихме към действие. Настанихме Яша на дивана и
го „изпратихме" на пътешествие към мястото, където, според Анестис, беше заровено имането.
Отначало всичко вървеше добре. Яков леко и бързо навлезе в състояние на дълбок транс.
„Седна" с нас в джипа и „потегли" към мястото. Той описа точно мястото, въпреки че не беше ходил
там нито веднъж. Валентина специално го помоли да уточни детайлите, за които не беше го питала
по-рано. Яша даде правилни отговори на всичките й въпроси. Но когато го помолихме да „види",
какво има там под земята, се появиха някакви затруднения. Започна да забавя отговорите, на лицето
му се появиха гримаси. Наложи се да го изведа от транса, запазвайки в паметта му всичко, което е
видял там.
Когато Яша се „върна", го оставихме известно време „да дойде на себе си". След това го
помолихме да разкаже какво е видял по време на транса.

— Когато ми казахте да видя какво има под земята — започна разказа си Яков, - отначало не
видях нищо.
После имах видение. Група мъже преследваха млад мъж, който носеше на гърба си голям чувал.
Като че ли бяха бандити, разбойници. Те се мъчеха да хванат един от своите, който беше откраднал от
тях заграбеното. Беглецът успя да се скрие в гората около извора.
Там той реши да закопае чувала си, тъй като беше ранен и не можеше да отиде надалече с товара
си. После се насочи към морето, където го чакаше лодка. В оня чувал имаше малка глинена делва,
пълна със златни монети, украшения и няколко сребърни монети. Съдейки по дрехите му - това се
случи в начало на вече миналия век.
- Яша - попитах аз, - можеш ли със сигурност да потвърдиш, че видя на това място имане?
- Не съм сигурен на сто процента... Може да е там, а може и да не е...
Сред известно време дойде и Анестис и ние му разказахме за резултатите от сеанса.
- Утре ще копаем - каза той. — Доверявам се на уредите си.
ПАРИТЕ
Какво представляват парите?
На всеки свой семинар, когато стане дума за тях, аз питам хората в залата: „Какво представляват
парите и каква е тяхната функция?" Рядко някой казва нещо разумно, въпреки че много често сред
участниците на семинара присъстват икономисти, счетоводители.
А сега, скъпи читатели, опитайте се и вие да отговорите на този въпрос, без да четете по-нататък
в книгата. Просто проверете себе си.
Е, как е?
Всъщност си имаме работа с парите всеки ден! А какво знаем за тях?
Една от причините някои хора да имат достатъчно пари, а на други вечно да не им стигат, е тази,
че в училище няма такъв предмет „Пари". И родителите не ни обясняват, тъй като понякога и те
самите не знаят. Затова, когато техните вече пораснали син или дъщеря започнат самостоятелен
живот, той или тя се сблъскват с куп проблеми.
Сега да се обърнем към самото явление, и към предмета като такъв.
В речника на руския език за парите се казва следното:
„Пари - метални и хартиени знаци, служещи като мярка за стойност при покупко-продажба".
Сухо и лаконично. И съвършено вярно. От определението става ясно каква е функцията на
парите.
Парите са средство за придобиване на стоки, услуги и труд.
Оттук следва друг гениален извод:
За да имаш пари, трябва да умееш да се възползваш от тях и да знаеш за какво са
необходими.
Парите са инструмент. Инструмент за получаване на вещи и услуги. А вещите и услугите са ни
нужни за осъществяване на нашите намерения. Затова трябва да се използват по предназначение или
да се притежават с полза за себе си и за другите.
Да вземем за пример един чук. Той притежава определена функция - да забива гвоздеи. Ако
говорим за компютър, то той е многофункционален, но аз мисля, че едва ли бихте го ползвали като
поставка за цветя.
Напоследък има много информация за същността на парите.
Казват, че парите трябва да се обичат и да се отнасяме към тях с особено уважение. Съгласен
съм. Но колко силно да се обичат?!
И какво значи изобщо да обичаш парите?
И няма ли в това словосъчетание нещо подвеждащо?
Веднъж станах свидетел, как на един семинар учеха участниците да изразяват любовта си към
парите. Убеждаваха ги, че това се прави с цел привличане на парите, те. да ги предразположиш към
себе си. Мисля, че това са просто глупости! Все едно да изразявам любовта си към тоалетната хартия
или клозетната чиния, ако нямам такива, за да ги предразположа към себе си.
„Мила клозетна чиния, толкова те обичам..."
Смешно, не мислите ли? Според мен, такъв тренинг по-скоро поражда сребролюбие.

Наскоро купих старото мултфилмче „Маугли" и с удоволствие го изгледах заедно с децата. Там
ми хареса една сцена. Маугли заедно с боата Каа се спусна в развалините на стария град за „железния
зъб". Там лежаха несметни съкровища. Момчето докосна златото и попита: „За какво е всичко това?
Та то не става за ядене!" В реалния свят на Маугли парите, златото и скъпоценните камъни не
представляваха абсолютно никаква ценност. Нужен му беше само кинжалът, т. е. това, което ще му
помогне да живее и да се бори.
Когато работех с хора, открих интересно явление. Нарекох го „поскъпване на чувствата".
Ще обясня какво имам предвид.
Много ли му трябва на детето в детството, за да се зарадва? Не! Достатъчно количество
бонбони. Когато порасне, вече са му необходими компютър, мобилен телефон, мотопед. Годините
минават и същото количество радост—като в детството - може да предизвика, например, скъпият
автомобил. Тоест, за чувството на радост се налага да плащаш хилядократно повече.
Но това е абсурд! Какво, да не би радостта с времето да е поскъпнала? Не, разбира се! Радостта
си е останала същата, каквато си е била. Просто вие така и не сте се научили да се радвате. И на вас са
ви нужни, както на наркоман, все по-големи „дози" вещи, за да изпитате радостни чувства. Но нали за
пари можеш да придобиеш само предмети, а не чувства?! Предметите овехтяват, но чувствата —
никога! Именно нашите чувства създават всички предмети на Света.
Както виждаме от определението, парите не са нищо друго, освен предмет, с помощта на който
придобиваме стоки, труд и услуги. Те значително облекчават нашия съвременен живот и са призвани
да служат на човека като еквивалент за обмяна.
Всички проблеми всъщност произлизат от това, че хората са отредили на парите огромна
енергия и власт и са ги поставили над себе си и изобщо над живота. Станали са техни роби.
Направили са от парите буквално наркотик за себе си. Преценете сами - много хора се радват, когато
получават пари и стават раздразнителни и зли, когато ги нямат. Това много прилича на
пристрастяването към наркотиците. Нали наркоманът е доволен, когато му поставят дозата, а когато
няма доза, започва наркотичната криза?
Често ми се налага да слушам от участниците в семинарите следната фраза: „Парите са енергия,
огромна власт и сила".
Нека да разясним ситуацията, тъй като повечето хора изобщо не разбират, за какво говорят.
Парите не притежават никаква жизнена енергия! Много е важно да се разбере това. Те са изкуствен
предмет, който не носи в себе си енергията на живота. Разбира се, съществува известна енергия в
парите. Ако, например, запалиш книжните пари, ще се отдели топлина. Ето това е енергийната
съставка на парите.
Първооткривателите на Америка са забогатели много бързо, но за чия сметка? Те са разменяли с
доверчивите индианци златни украшения за дреболийки. Аборигените са се отнасяли към златото
съвършено спокойно. За тях това бил блестящ, мек метал, много удобен за изработване на украшения
и култови предмети, който се въргалял буквално под краката им и на който не са придавали такова
значение, както европейците.
Единствено човекът и останалите живи същества притежават енергията на живота. Поставям
ударение на думата „живи"! Парите не са живи. Те не могат да възпроизвеждат себеподобни и са
подложени на неминуемо разрушение. Същото е и със златото. Само че то по-малко подлежи на
разрушение.
Ако попаднете в пустинята, вие ще сте готови да дадете всички богатства на света за глътка
вода, защото само тя ще продължи живота ви.
От казаното до тук ще изведем формулата:
Парите са предмет на неорганичния свят, при това изкуствен предмет, създаден от човека
и за човека. Затова човекът е господар на парите, а не обратното.
Парите са предмет, следователно, те не притежават власт и сила. Но чрез тях може да се
упражнява власт и сила, ако самият човек се е поставил в зависимост от парите.
Парите са зона на високо напрежения. Те са инструмент, измислен от тъмните сили за
привличане вниманието на човека, за подчиняване на волята му.
Човекът винаги е бил в центъра на взаимодействие на тъмните и светлите сили.
Парите могат да се превърнат в мощен инструмент за развитието на човека.
Само че ако се отнасят правилно към тях...
Ако знаете как работят парите, вие получавате власт над тях и тогава те ще започнат да работят
за вас, а не вие за тях. От този момент вие ще започнете да градите богатството си.
Отношение към парите
Друга универсална формула гласи:
Наличието в живота ви на какъвто и да е предмет ще зависи изключително от вашите
мисли по отношение на самия предмет.
Ще се опитаме да обясним това по-просто.
Когато човек си мисли за някакъв предмет или човек, той встъпва във взаимодействие с него на
невидимо енергийно-информационно равнище на мисли и внимание. Формира се така нареченото
„поле на съзнанието". Съзнание — това е съвместно знание. Съвместно с онзи обект, с който си
взаимодействаме.
В нашия случай този обект са парите.
Човекът оказва влияние на всичко. Чрез своите мисли и образи. Впрочем самите думи и мисли
не притежават енергия. Енергия притежава човекът (фиг. 2).
И той - човекът - облича своите думи и мисли в енергия и власт.

Ако изпитвате недостиг от пари като средство, това е само защото някъде на подсъзнателно ниво
вие ги отричате.
Отношението към парите е много важна част от разбирането за света.
Можете да говорите всичко, каквото си поискате: че искате да имате пари, че те са ви нужни. Но
не празните думи са важни, а чувствата, емоциите и образите, които са в душата ви, в подсъзнанието.
Точно това е истинското ви отношение към парите.
Негативните разрушителни мисли по отношение на парите, чувството на биооцеляващо
безпокойство, различните предубеждения ще създават препятствия за появата на пари. Оттук тръгва
цялата верига от проблемни ситуации: ниска заплата, уволнение, загуба на пари и др.
Съответно - съзидателните мисли и образи ще привличат парите в живота ви.
Отношение към самия себе си

Наличието на пари в живота ви е пряко свързано с личната самооценка, с това колко цените и
уважавате себе си.
Спомням си една случка. Стоях на опашка да си платя тока. Пред мен две жени на пенсионна
възраст ругаеха днешното правителство.
— Боклуци — казваше едната, — може ли да се живее с такава пенсия?!
— Ами да — пригласяше й другата, — наемът ми е по-висок от пенсията.
— Докараха хората до просешка тояга, а направиха заплатите си десет пъти по-големи.
— И крадат на всичко отгоре...
После едната се обърна към мен и ме попита:
— Кажете, млади човече, нима това е справедливо?
— Честно ли да ви отговоря или да ви излъжа? - попитах аз.
— Честно, разбира се!
— Е, щом искате честно — много е справедливо даже.
Съдейки по мълчанието, което настъпи след думите ми, жената явно не беше подготвена да
чуе такова негцо. Не изчаках отговора и попитах:
— А сега Вие отговорете на моя въпрос: колко струвате Вие?
— В какъв смисъл? — попита тя малко объркано.
— Естествено, не в този смисъл, че искам да прекарам нощта с Вас. .
— Вие ще загубите! — пошегува се другата. — Още си ни бива!
Засмяхме се дружно.
— Ето вижте — казах аз, — тази книга струва 5 гривни . А Вие колко струвате?
1
— А-а-а — каза тя провлачено, — в такъв смисъл и пукнат грош не струвам...

— Затова и страдате от безпаричие. Даже трябва да благодарите на държавата. Тя ви дава
много повече, отколкото струвате, а вие я ругаете.
А как се отнасяте вие към себе си, драги читатели?
Доколко е развито у вас чувството за собствено достойнство? Ако периодично се ругаете, ако
изпитвате чувство за вина или се смятате за по-лош или по-добър от някого, вие имате проблеми не
само със самоуважението и любовта към себе си, но и с живота.
Това лесно се вижда с помощта на схемата:
Аз съм по-лош от еди-кого си, аз съм лош —> —> аз не съм достоен за живота -=програма
за самоунищожаване
При това вашата енергия се насочва към онзи, когото смятате за добър и достоен.
Аз съм добър, аз съм прекрасен —» аз съм достоен за живота програма за развитие
Да въведем още една формула на парите:
Количеството пари е правопропорционално на количеството уважение към себе си.
У пари = У уважение
А как се отнасяме ние към себе си?! А и цялата ни страна изобщо!? Имаме огромни богатства и
ресурси, както природни, така и човешки, а не ценим себе си. И средствата за масова информация
поддържат това мнение. Постоянно тръбят, че сме страна от третия свят, че руският Ваня е глупак,
алкохолик и развратник. С месеци, с години не плащат заплати на хората, а те продължават да ходят
на работа. Това как се нарича? Елементарна липса на самоуважение, връх на нелюбов към себе си.
Трябва да уважаваш и обичаш себе си. Да развиваш в себе си чувството за собствено
достойнство и мъдрост.
Никакви комплекси за малоценност!
Научете се да цените себе си. Повишавайте своята самооценка чрез оценката на околните.
Просто правете това, което умеете да правите най-добре. И хората непременно ще кажат за вас добра
дума.
А сега нека разгледаме основните причини за недостига на пари или - ако разсъждаваме вече с
категориите на новия модел на съзнанието - вътрешните, подсъзнателните препятствия по пътя към
материалното благополучие.
Основни причини за недостига на пари

Първата причина — и най-важната — е нежеланието да действаш и да живееш в този
свят.
Един прост пример. Ако не трябва да забивате гвоздеи, нямате нужда от чук, следователно, той
няма да е в ръцете ви. Ако в дома ви чешмите са наред, няма да викате водопроводчик. Той не ви е
нужен. Логично, нали? Да!
Така е и по отношение на парите. Ако ги нямате, значи те просто не са ви нужни.
Някои читатели ще се възмутят: „Как така не са ми нужни? Сигурен съм, че са ми нужни. И
даже знам -точно колко"!
Скъпи мои! Всичко това са празни приказки. Защо празни? Защото зад тях няма нищо. Няма ги
съответните чувства и емоции.
Затова първото необходимо нещо е - да знаете точно, какво искате. Вече писах за това, че
някои хора изобщо не знаят, какво им е необходимо в живота. Те знаят какво не искат:
„Не искам това, не искам онова...".
1
1 лев = 5,5 гривни (бел. на прев.)
А какво искате вие?
Питайте близките си, каква е тяхната цел и смисълът на живота им? Но най-напред попитайте
самите себе си: „За какво живея? Към какво се стремя? Каква е заветната ми мечта?"
А колко много са хората, които изобщо не искат да живеят! Още повече са хората, чието
нежелание да живеят е скрито дълбоко в подсъзнанието им.
В какво се проявява то?
Депресия и униние, гняв и раздразнение, обида и самосъжаление.
Познати ли ви са тези чувства? Те всъщност представляват скритото нежелание да се живее.
А, извинете, щом не искате да живеете на този свят, за какво ви са пари? Нали парите са
инструмент от ТОЗИ свят. За да придобиваш вещи и услуги от ТОЗИ свят. А ако вие сте тръгнали към
ОНЯ (неясно кой точно) свят, то за какви пари изобщо става дума?
Парите, драги мои, са за тези, които искат да живеят. Които искат да преобразуват този свят.
А той е толкова ужасен, така не ви харесва; вие едва чакате да попаднете в небесния рай и,
откровено казано, не ви пука за майката Земя...
Втората причина. Култът към парите.
Напоследък се появиха много книги и тренинги за това, как да се постигне успех. Учат хората да
се стремят към парите с всепоглъщаща целенасоченост. По принцип успехът се асоциира с
получаването на голямо количество пари. Всичко се подчинявана постигането на материално
благополучие. В такъв случай парите стават смисъл и единствена основа на живота.
Това всъщност е преклонението пред парите или култът към парите.
Някои хора се научават да си задават програма за успех. Разбира се, ако сте силен и волеви
човек, вие непременно ще постигате целите си. Нали човекът може всичко! Но заедно с това могат да
пострадат други страни от вашия живот. Самият живот, за да запази равновесието и хармонията, ще
започне да поправя едностранчивостта, насочвайки вниманието ви към други сфери.
Само целеустременост не стига. Изключително важни са и чистите мисли; да не се упражнява
насилие над себе си и над света, иначе всичко ще се обърне срещу вас самите.
Та нали този свят е нашият свят! И ние всички сме едно цяло.
Много е важно да се разбере, че смисълът на живота е в това, да можеш да реализираш себе си
във всичките му области.
За много хора богатството се отъждествява с парите и онези вещи и предмети, които се купуват
с пари. Спомнете си определението на тази дума: „Богатство - изобилие от материални ценности и
пари".
Получава се следното тъждество:
богатство = пари
Представяте ли си, как се е опорочил смисълът на някои понятия!
Самите хора обожествяват парите. Надаряват ги с огромна сила и власт.
Мисля, че много от вас често са чували или даже сами са изговаряли противоречивото
твърдение: „Всичко опира до парите".
А всичко - това е Абсолютът, тоест Бог. Нека да опитаме да напишем: Бог = пари. Но това е
абсурд! Бог, когато е създавал света, не е създал парите. Парите са измислени от човека. Това не
значи, че парите са лошо нещо или са от дявола. Това е зараждане на определени сили във Вселената.
Но нали човекът управлява ВСИЧКИ сили! И ако самият човек промени отношението си към
парите и престане да бъде зависим от тях, ще му служат вярно и почтено, помагайки му да
материализира чистите си помисли.
В това има невероятен смисъл.
Или парите управляват човека, защото човекът сам надарява парите с огромна сила и власт. Или
човекът, притежаващ сила и власт, управлява парите, насочвайки ги към реализация на своите
намерения.
Парите днес са неотменима част от живота ни, затова е необходимо да си взаимодействаме с тях.
Трябва да построим правилно отношението си с парите, но преди всичко - със самите нас и с
околния свят.
Парите - цел или средство?
Парите са инструмент, средство, а не цел.

Спомнете си функцията „предназначение на парите". Парите служат за придобиване на стоки,
труд и услуги. ПАРИТЕ СЛУЖАТ!
При много хора всичко опира до парите. Техните съдба и живот зависят от парите. Това е много
тъжно. Тъжно е, че хората сами се заробват и не разбират това. Те не живеят, а препускат в
своеобразна луда надпревара. Изкарат малко пари и вече не им стигат. Отново хукват да печелят. И
така до края на дните си. На клошаря не му стигат 10 рубли за бутилка - той се тюхка, а на бизнесмена
му трябват сто хиляди - и той го преживява. Много рядко на някого му се отдава да напусне лудата
надпревара за пари. Излиза, че работата не е в парите и даже не е и в количеството им.
ТЕСТ
Нека сега с помощта на тест да проверим себе си. Ще наречем теста: „Култът към парите".
Отговорете на първия въпрос: „Работите ли?" Ако отговорът е „Да", следващият въпрос е: „За
какво работите?" Обичайните отговори на този въпрос са:
• за да изкарам пари;
• да изхранвам себе си или семейството си, да отгледам децата си;
• да си купувам това или онова, да си плащам сметките на дома.
Излиза, че целта на работата ви е получаването на пари. Ето, че се хванахте! Но тези умело
заложени мрежи не съм ги поставил аз.
А сега да анализираме по-нататък. Колко време в денонощието губите за работа?
Обикновено 8 часа. Това вече е 1/3 от живота (тоест 33,3%). Плюс пътя дотам и обратно (в
големите градове - час и половина - два, понякога и повече). Плюс извънредните. Плюс разговорите в
семейството и с приятелите относно работата.
Изчислете процента си на преклонение пред парите.
А сега добавете всичките си разрушителни мисли, емоции и преживявания, свързани с парите.
Какви емоции ли? Ами те са ви добре известни от моите предишни книги - страх, алчност,
завист, гняв, чувство за вина и други.
И какво ще се получи сега? Какъв процент?
Предвиждам въпросите на онези, които в момента уж не работят. Това са онези жени, които са в
отпуск по майчинство или са домакини. За вас въпросът ще звучи по друг начин: „Работи ли съпругът
ми"? Ако е „Да", то достатъчно ли ви е на вас и децата ви неговото внимание? Притеснява ли се той за
пари?" и т.н.
Нали вашият съпруг е вашето отражение! За тия, които учат: „За какво уча аз?" За тия, които
нямат работа, но страстно искат да имат: „За какво искам да работя?"
Интересно, че някои хора се изхитряват да мислят за пари през всичките 24 часа от
денонощието, даже и насън!
Често ми задават въпроса: „И какво сега, не трябва изобщо да мислим за пари ли?"
Скъпи мои, защо да изпадаме в крайности? За парите непременно трябва да се мисли. Но колко?
Нека се опитаме да изведем още една формула за парите. Тя произлиза от определението на
тяхната функция.
Количеството време и внимание, изразходвано за придобиването на пари, е
правопропорционално на времето и вниманието, изразходвано за придобиването на стоки и
услуги.
Време пари = Време стоки
Следователно, за парите трябва да мислим тогава, и само тогава, когато с тяхна помощ
придобиваме нещо. Тоест, няколко минути или секунди в денонощието.
Или изобщо да не мислим, ако не купуваме нищо.
В такъв случай се оказва, че парите не са цел, а средство. И започват да работят за вас. Те не
стоят на първо място, а някъде редом, отстрани.
Парите са помощник.
Когато обсъждахме тази тема, един участник в семинара разказа случка от живота си:
— Валерий Владимирович, абсолютно сте прав.

Забелязах, че когато поставя парите на първо място — сделката пропада. Вече потривам
ръце от удоволствие и предвкусвам изгодата, пресмятам печалбите. А клиентът не идва.

Анализирах душевното си състояние след това. Започвам да се притеснявам, да се ядосвам, даже
тайничко злобея срещу клиента и хората изобщо. След това започвам да се безпокоя за парите.
След Вашия семинар разбрах къде е грешката ми. Аз съм се съсредоточавал само върху
собствената си изгода, върху парите. Сега постъпвам по друг начин: помогни на човека, порадвай се
заедно с него, а после получавай благодарност за своя труд.
Всякакви негативни и разрушителни емоции и преживявания по повод на парите говорят за
това, че вие робувате на парите. Вкопчили сте се в тях и сте загубили позицията на господар.
Всъщност, какво представляват тези емоции и преживявания?
Отрицание на парите
Една от най-разрушителните програми е отрицателното отношение към парите. А
онова, което човек отрича, никога няма да притежава в живота си.
В годините на развития социализъм съветската власт ни набиваше в главите лошо и презрително
отношение към богатите, към парите. Почти във всички приказки богатият е лош, а бедният - добър.
Американецът-капиталист беше враг номер едно, а бедният и нещастен етиопец - най-верен приятел.
Християнството също отрича парите и материалните блага. Спомнете си думите от Евангелието:
„По-лесно камилата ще се промуши през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Царството
Небесно ".
Сега пък ни насаждат друго отношение - че парите са всичко, че това е основата на живота. Но
старото програмиране си лежи дълбоко в подсъзнанието. Затова на съзнателно равнище възниква
много силен конфликт.
Парите - добро или зло?
Вече уточнихме, че парите са предмет с определена функция. И само от вас зависи, за какви
цели ще ги употребите. С парите може да се купи оръжие, а може да се посади и прекрасна градина.
И въобще не съществуват такива понятия като положителна или отрицателна енергия. Има
просто енергия, сила. При това човекът владее всички сили на Вселената. Но как да се разбира това,
когато наоколо е пълно с информация, че има хора с положителна или отрицателна енергия!
Нека пак да разсъждаваме заедно. Слънчевата енергия - добра ли е или е лоша? От една страна,
тя дава живот на всичко живо, от друга - може да обгори, да изсуши, да разруши. Всичко зависи само
от вас, как ще я употребите, как ще взаимодействате с нея.
Следователно, парите не са нито добро, нито лошо. Те са инструмент.
Вземете парите в свои ръце и творете добро! Ако смятате, че парите са зло, то вашето
съприкосновение с тях действително ще поражда зло.
Упражнение
ПРОЯВА НА РАЗРУШИТЕЛНИ ПРОГРАМИ
А сега ние с вас ще направим едно много интересно упражнение. Вземете чист лист хартия и
напишете десет имена на материално обезпечени хора, които познавате лично или, в краен случай, за
които сте чели, слушали или гледали по телевизията.
Срещу имената напишете онези качества, които не харесвате:
Иванов алчен
Рокфелер болен
Дюпон развратник
Пупкин гъгнив глас, потни ръце
Христофоров самохвалко
Онасис простак
Гейтс високомерен
Петров и др. тъпа мутра
Не знам, какво написахте срещу имената на материално обезпечените хора. Може би там няма
негативни характеристики (значи вече живеете по новите норми на съзнанието).
Както разбирате, можете да напишете и позитивни характеристики. Но сега имаме друга цел.
Това упражнение е своеобразен тест.
Сега да се върнем към написаното.
Първи извод: ако свързваме отрицателните качества с богатството и парите, ние се
„оттласкваме" от тях. Нали вашият подсъзнателен разум не иска да сте алчен, самохвалко или тъпа
мутра?
С други думи, ако парите за вас са зло или съблазън, подсъзнателно ще ги избягвате. Съзнателно
вие може и да ги искате, но на подсъзнателно ниво ще съществува забрана. Нали една от най-важните
функции на подсъзнанието е самосъхранението?
Трябва да премахнем всичко, което ни отблъсква от парите. И да си създадем нови мисли-
образи, които ги привличат.
Втори извод: помните ли един от постулатите на новия модел? Всичко, което не харесваме у
другия, го има у нас самите. То е дълбоко (или не много дълбоко) в подсъзнанието и засега не се е
проявило. Затова още веднъж погледнете вашия списък. Над тези качества ще ви се наложи да
поработите.
ОТ НЕНАВИСТТА ДО ЛЮБОВТА
Това упражнение ще ни помогне да променим в подсъзнанието си негативната оценка за
богатите хора (и не само за богатите, а за хората изобщо).
Разделете листа на две колони. В лявата впишете онези отрицателни черти, които написахте за
състоятелните хора, а по-точно - за себе си.
Сега в дясната колонка срещу негативните характеристики напишете позитивни качества.
След това отгоре напишете „Богат". В дясната колона са именно онези качества, които искате да
виждате у богатия човек, а значи - и у себе си.
Състоятелен човек
алчен
самохвалко
тъпа мутра
болен
високомерен
развратник
Състоятелен човек Богат
алчен щедър
самохвалко скромен
тъпа мутра умен и силен
болен здрав
високомерен обикновен и хуманен
развратник целомъдрен
Именно тези качества трябва да развивате у себе си. И според степента им на развитие вие ще
ставате все по-богат.
Всеки човек е индивидуален. Няма лоши или добри хора. Има просто хора със своите
особености на характера.
Веднъж скорпионът помолил костенурката да го пренесе на другия бряг на реката.
— Но ти ще ме ужилиш! — казала костенурката.
— Не, няма да те ужиля — отговорил скорпионът, — иначе и двамата ще потънем заедно.
И костенурката, отстъпвайки на молбата на скорпиона, заплувала с него през реката.
Скорпионът си седял мирно през целия път, но преди самия бряг не издържал и ужилил
костенурката. Възмутена от дъното на душата си, тя извикала:
— Моята природа е такава, че аз се стремя да помагам на всеки. Точно затова ти помогнах. А
ти как можа да ме ужилиш?. Колко си подъл!
— Скъпа моя — отговорил скорпионът, — просто природата ни е различна. Твоята природа е
да помагаш, а моята — да жиля. И какво излиза, че ти наричаш своята природа добродетел, а
моята — подлост?!
Всеки човек живее според своя модел за света. Моделът може да се развива, да се променя.
Крайната цел е Божественото съвършенство.
С друга думи - да станеш Бог.
Всеки има свой път към тази цел, свои особености и свой ритъм и всеки се намира на собствено
определено ниво на развитие.
Дойде време да помислите за себе си. Развивайте в себе си добродетелите от дясната колона.
Друг интересен аспект на отрицателното отношение към парите е пренебрежителното
отношение към националната валута, т.е. към своите „родни" пари. Помните ли, че доскоро в
ежедневната реч съществуваше изразът „калпава рубла". Знаете, че всяка мисъл се материализира.
Точно така хората, изказвайки пренебрежение, създават материални проблеми на себе си и страната
си.
А как се отнасяте към собствената си национална валута? В каква валута пазите спестяванията
си?
Именно по този начин вие подкрепяте страната, в чиято валута са те.
Уважението към собствената, националната валута е проява на здрав национализъм. Това е
уважение към Отечеството, към Родината, поддръжка и укрепване на собствената държава.
Не случайно след разпадането на Съветския Съюз всяка нова държава напечата свои пари с
портретите на националните си герои. Това бе направено, за да се събудят националните чувства у
хората. За съжаление, смисълът на думата „национализъм" беше опорочен от идеолозите на
марксизма и ленинизма.
Да погледнем от любопитство в речника на руския език на Ожегов.
Национализъм:
I вариант — реакционна буржоазна и дребнобуржоазна идеология и политика, насочена към
разпалване на национална вражда под лозунга за защита на националните интереси и националната
специфика, служеща на практика на интересите на експлоататорските класи.
II вариант — в поробените и зависими страни - движение за национална независимост,
насочено към борба против империализма.
Определенията са „изсмукани от марксистко-ленинския болшевишки палец" и са абсолютно
противоположни едно на друго. Освен това, те нямат нищо общо с истинската същност на думата.
А смисълът може да се разбере от корена на думата.
Нация: исторически изградена, устойчива общност от хора, възникнала на базата на общ
език, обща територия, икономически живот и начин на мислене, който се проявява в общностната
култура на нацията. Това е любов към себе си, към прадедите си, към своите родители и
прародители, към корените си. Това е грижа за процъфтяването на своите род и Родина.
„Своите пари", т.е. националните пари, са част от икономическия и културния живот на своя
народ. В страните на Западна Европа вече нямат свои пари. С въвеждане на еврото те загубиха част от
културата си, част от своята идентичност, част от себе си. Еврото са пари без лице, без образи. Сега
тези страни се управляват значително по-лесно чрез властта на капитала.
Другата страна на отрицанието на парите е пренебрежението към материалната част на
света в полза на духовната.
В какво се проявява това пренебрежение?
В своята практика открих, че много хора неправилно разбират термина „развитие" и „духовно
усъвършенстване". Те много четат така наречената духовна литература. Те са ужасно заети с
духовното търсене. И, без даже да забележат, престават да отделят внимание на материалния свят. А в
някои езотерични учения явно прозира презрително отношение към физическия свят. Само че към
този свят се отнасят и парите. И ако в подсъзнанието съществува такова отношение, то как ще има
място за парите там?
Моя бивша пациентка, която се смяташе за много „духовна'', веднъж каза:
— О, парите изобщо не ме вълнуват!
Честно казано, бях обезкуражен от лицемерието й.
— Тогава защо се дразните, че заплатата Ви е малка? — попитах я аз.
Тя не намери какво да ми отговори.
— Щом като парите не ви вълнуват, давайте заплатата си на бедните или в дома за сираци.
Така ще проявите вашата духовност.
Изобщо как може човек да се развива едностранчиво, обръщайки внимание само на една част от
цялото?! Нима това е развитие? Духовното развитие е невъзможно без развитието на материалното и
обратно. Това са различни прояви на едно цяло.
Какво е свобода?
Не можеш да бъдеш свободен от нещо каквото и да е. Това вече не е свобода, а отрицание, в
резултат на което те води към отделяне от Света.
Свободата - това е способността да управляваш всичко. Способността да се проявиш
като Бог в този свят.
Свободният човек винаги има пари. Те му носят само радост. Той ги получава с радост и с
радост ги дава, като материализира в живота чистите си помисли и прекрасните си намерения.
Това всъщност е висшата проява на духовност. Такъв човек е господар на парите и на целия
материален свят.
Интересното е, че по време на това състояние богатството му постоянно се увеличава, защото
всичко в природата се стреми към нарастване.
И при това човек остава свободен.
Всичко в природата се стреми към нарастване
Това е универсален закон в природата.
Какво всъщност е печалбата? Кой я е измислил и за какво е необходима тя?
За да разберете по-добре, за какво става дума, огледайте се около себе си, погледнете живата
природа.
. Расте-пораства дървото, плодят се и се размножават животните, хората. Навсякъде в природата,
където има живот, наблюдаваме процесът на нарастване. И само там, където има смърт - там има
спад.
Следователно - печалбата е естествен процес на живота.
Засадили сте на нивата кофа картофи, а реколтата е три кофи. Двете кофи — това е печалбата,
която сте получили в резултат на своя труд. Ако посадите картофите и не се грижите за нивата,
вероятно нищо няма да получите. Прираст или печалба има там, където човек се занимава с полезна и
съзидателна дейност. И това касае не само физическия труд. Може да се трудиш и с „главата си".
Може, например, да станеш собственик, предприемач и да организираш свое предприятие.
Ако обаче не получите печалба, значи вашият труд не е нужен никому.
СТРАХ
Това е една от главните причини за проблемите с парите. Страхът бива три вида:
Първи вид - безпокойство по повод недостига на пари или, както аз го наричам, биооцеляващо
безпокойство;
Втори вид - страх от загуба на пари;
Трети вид — страх от големите пари.
Биооцеляващо безпокойство
Да започнем от безпокойството. То се появява всеки път, когато човек започне да мисли за пари,
по-точно, за това, че не стигат или че ги няма.
Нека да разгледаме механизма на това чувство, как се появява то. Какво протича на нивото на
нашето подсъзнание?
Както знаете от първата ми книга, всяко чувство, всяка емоция има свое позитивно намерение.
Позитивното намерение на страха е защита и самосъхранение. Страхът — това е сигнал за
опасност, който ни дава нашият подсъзнателен разум. Но каква опасност крият в себе си парите?
Всъщност - никаква! Та нали парите не са жив предмет! Какво тогава толкова плаши човека и какво
всява смут в душата му?
Вече писах за това, че повечето хора поставят парите на едно от първите места в живота си. И
ако понякога ви навестяват по-долу написаните мисли, вие наистина сте обожествили парите, от което
следва, че сте станали техни роби.
Ето тези мисли (и подобни на тях):
• Всичко опира до парите.
• Важни са не парите, а тяхното количество.
• Най-главното нещо в живота са парите.
• Парите не са важни, но как може да се живее без тях?
Само че това не е всичко. Съществуват още по-тънка зависимост от парите, за която вие, скъпи
читателю, може би даже не се и досещате.
Ще ви помогнат да я откриете такива емоции като обида, гняв, раздразнение, жалост и други.
Например, ваш длъжник не ви връща парите. Вие се обиждате и му се ядосвате. Преставате да
се доверявате на хората.
Осъждате правителството за това, че краде от народа си. Дразните се и ругаете, когато видите по
телевизията някого от олигарсите или политиците.
Съжалявате нещастната бабичка пенсионерка, бедните. Говорите за това, колко несправедлив е
този свят. Осъждате крадците, мошениците и шмекерите.
Най-общо казано, това са всички разрушителни емоции (вж. книгата „Възлюби болестта си"),
свързани с парите. А разрушителните емоции са пожелание за смърт към себе си и към околния свят.
Излиза, че сте готови буквално да убиете човека (или група хора) заради пари или да дадете
живота си за тях. С това вие, незабелязано даже за самите себе си, поставяте парите по-високо от
собствения си живот.
Стоп!
Прочетете последния абзац още веднъж и се опитайте да разберете смисъла му.
Сега по-подробно за структурата на безпокойството. За да се ориентираме по-добре, хайде да го
разделим на съставните му части.
За да се появи това чувство в съзнанието ни, нещо трябва да се случи на подсъзнателно ниво, а
именно: ние възпроизвеждаме един или друг образ на пари или предмети, а вътрешният ни глас ни
съобщава, че именно този предмет не ни достига или съвсем липсва при нас. С други думи:
виждаме пари —» чуваме унил или плашещ вътрешен глас, че те не ни достигат -—» и
изпитваме неприятни чувства някъде в гърдите, в стомаха или напрежение в цялото тяло.
В зависимост от яркостта на картината и силата на вътрешния глас варира и силата на чувствата
ни.
При което е интересно да се отбележи, че структурата на безпокойство по повод на парите при
всички хора е еднаква. Различни са само картинките и плашещите мисли.
Позитивното намерение на това състояние е очевидно — материалното благополучие. Тоест,
нашето подсъзнание се грижи за нас. Но точно този начин на загриженост не е най-удачният. Страхът,
тревогата и безпокойството - това са производните на стария модел на съзнанието.
Много е важно да се изгради нов модел на взаимоотношения не само с парите, но и с целия
материален свят.
Страх от загуба на пари
За да се справим с всеки страх, е необходимо да осъзнаем, как го създаваме. Важно е да се
разбере структурата на страха, тогава той лесно ще бъде преодолян.
Сега ще ви припомня закона за енергийната целесъобразност.
Нашата жизнена енергия е насочена към онзи образ (цел), за която мислим.
Мисъл (Внимание)—>Енергия —> Кръв (Душа)—>Образ
Където е мисълта ти — там е енергията ти, където е енергията - там е и кръвта ти. А кръвта е
физическата част на душата. Излиза, че като мислим постоянно за пари и като се притесняваме за тях,
ние доброволно отдаваме жизнената си енергия на образа на парите и по този начин поробваме
Душата си.
Кажете, моля ви, какво трябва да направи в този случай нашето подсъзнание, което е призвано
да ни предпазва?
То се старае „да ни откъсне" от мислите за този предмет, към който сме се „прилепили". Как да
направим това? Как да излекуваме болната душа?
И тук Вселената и нашият подсъзнателен разум включват механизмите на хармонизация.
„След като той така се притеснява заради парите - си мисли подсъзнанието - този странен
неодушевен предмет, тогава този предмет трябва непременно да се махне от неговия живот. Иначе ще
го разруши".
И тогава възникват такива ситуации, в които ние се лишаваме от пари.
Ще посоча няколко начина за „отлепване" от тях: загуба на пари, загуба на работа, кражба,
грабеж. Също глоба, пожар, авария, мошеничество, дългове и др.
Както е казал легендарният Остап Бендер: „Измъкването (отнемането) на пари варира в
зависимост от обстоятелствата. Лично аз знам около четиристотин сравнително честни начина за
измъкване на пари".
Повярвайте, Вселената знае доста повече начини.
И тъкмо когато подсъзнанието ни включва механизма на хармонизация и започва да ни
„отлепва" от парите и вещите, изведнъж се появява страх от друг род - страхът от загубата на
пари и имущество.
Участничка в мой семинар разказа такава история:
— Валерий Владимирович, Вие казвате, че не бива да поставяме парите на централно място,
иначе веднага почваме да ги губим. По този повод си припомних един случка с мен, когато бях
директор на частно предприятие.
Веднъж при нас в предприятието дойде на проверка един инспектор. Каза ми направо: „На
държавата й трябват пари. Освен това, от наказателния акт и аз получавам определен процент".
Седна в кабинета и се зарови в книжата ми. Търсеше нарушения. Стоя си аз, треса се от
страх и си мисля, какво да правя. Той ми намекна за подкуп, а пък на мен хич не ми се дава — чак ми
се гади. Изведнъж се реших и си казах: „По дяволите тези пари! От какво се страхувам? Е, ще ме
глоби и какво от това? Трябва да се оправя в тази ситуация".
Отидох при него и започнах да му задавам въпроси, помолих го да ми покаже документи,
нормативни актове, параграфи. Гледам, нещо започна да се запъва, очичките му почнаха да шарят.
Така си и замина с празни ръце. Още същия ден отидох при юриста и той ми каза, че действията на
този инспектор са били изцяло противозаконни.
Сега разбирам, защо ситуацията се е променила в моя полза. Тогава действително съм била
прилепена към парите. Много се притеснявах и преживявах по този повод. И този инспектор дойде,
за да ме „отлепи " от тях. И още щом се отрекох от тях, като махнах с ръка и казах: „По
дяволите парите", ситуацията веднага се обърна в моя полза.
Натискът на собствените ни мисли по отношение на парите поражда безпокойството.
Когато човек превключи и престане да мисли на първо място за пари, а започне да мисли за
живота като цяло, като за единен организъм, започва да се грижи за себе си и за хората, за околния
свят, тогава безпокойството изчезва. Тогава парите започва, да мислят и да се притесняват".
Някои хора са толкова силно „прилепени" към тях, че след загубата на пари или имущество
започват тежко да боледуват, а някои буквално умират морално и физически.
В практиката ми имаше случай, когато при мен дойде пациент с псориазис. Научих го да общува
с подсъзнанието си и изяснихме причината за появата на болестта. Преди три години вложил солидна
сума в едно предприятие и в резултат на това загубил не само парите, но и цялото си имущество. Той
толкова силно преживявал това събитие, че след няколко дни по цялото му тяло се появили
псориазисни плаки.
Когато човек смята, че качеството на живота може да бъде свързано с количеството на парите,
той предварително е загубил. Но това не е всичко — и животът му е в опасност.
Обикновено губиш това, на което много държиш, към което си се „прилепил".
Мисля, че сега механизмът ви е ясен.
Можеш да загубиш не само пари, но и други ценности - отношения, здраве и даже живота си.
За да се избавим от този страх, трябва да покажем позитивно отношение към загубата на пари.
За това си задайте следните въпроси:
Защо трябва да губя пари?
Каква полза ще имам от това?
На какво съм длъжен да се науча в тази ситуация?
Какъв позитивен урок мога да получа?
Какво ще представлявам аз, ако нямам пари?
Ще се разклатят ли основите на живота ми от това?
На какви основи се крепи животът ми?
Преди известно време един мой читател ми изпрати писмо, както се казва, иззад решетките.
Реших да го публикувам в книгата си, като изменя името му..
„Здравейте, скъпи и многоуважавани от мен доктор Валерий Владимирович!

Казвам се Роман. На 27 години съм, две от които вече съм прекарал в пандиза, а до
предсрочното освобождаване ми остават още четири. Не съм слаб човек, както физически, така и
духом. Имах жена, която ме обичаше (нямам деца), но рано или късно хората на моето място
биват изоставяни. Това е жестоката цена.
Сегашната ми задочна приятелка (лечителка, между впрочем) ми изпрати чрез майка ми
Вашата книга „ Силата на Намерението". Буквално погълнах тази супер интересна книга, жадно
попивайки всяка дума.
Постоянно чета подобна литература, но тази Ваша книга (във всеки случай за мен) е пълна
изненада и сензация! Тя е като пътеводител в живота ми. Напълно преобърна този несъвършен
свят в очите ми. Толкова е хубаво, че тя не е единствената Ви книга, а съществува цяло „море ",
ако мога да се изразя така, подобна литература.
Сам не мога да си обясня, какво ме накара да Ви напиша това писмо веднага след прочитането
на тази забележителна книга. Колко не съм бил прав, направо съм си вървял по острието на
бръснача! Когато бях на свобода, се стремях към големите пари, скъпите автомобили, алкохола и
наркотиците; постигах всичко това с хитрост, физическа сила, морален тормоз, като проливах
кръв и прегазвах съдбите на хората, всявайки при това около себе си страх и ужас.
Резултатът е ясен — ето докъде ме доведе всичко това и този печален край не е случаен. Ако
не бях попаднал в затвора, никога, чувате ли — ама никога не бих променил начина си на живот, не
бих променил възгледите си, сърцето ми съвсем щеше да се вкамени от жестокост и корист.
Когато попаднах тук, се разделих с абсолютно ненужни хора, които ме поощряваха и
подтикваха към тези „подвизи ". И в това няма нищо случайно.
Господ не ме унищожи, а ми даде шанс да осмисля калпавия си живот, да погледна на околния
свят със съвсем други очи, да преоценя ценностите. И, както Вие правилно пишете в книгите си,
материалните блага не ми донесоха никакво удовлетворение. Страхувайки се от преследване от
страна на милицията, напълно занемарих заниманията си с кикбокс, а вместо това се захванах с
алкохол и наркотици.
И сега, като изгубих все и вся, аз се чувствам многократно по-добре, отколкото тогава, на
свобода, притежавайки почти всичко. И това не е бълнуване на душевноболен, моите думи са пълни
със здрав смисъл и житейски опит. Бедата обедини цялото ми задружно семейство. Помагат ми
даже онези роднини, с които на свобода не смятах за необходимо да общувам. Та... такива ми тц
работи.
С искрено арестантско уважение,
Ваш, сега вече постоянен, читател от Москва — Роман ".
Впрочем, загубата на пари е също използване на парите. Само че някой друг печели от това.
Загубата на пари - това е несъзнателно предаване на вашите пари на околния свят. Вашето
подсъзнание създава тази ситуация, за да помогнете на някого в този свят. Сигурно и преди е имало
някакви знаци, но вие не сте им обърнали внимание.
Веднъж при мен на семинар пристигна млада жена от Лондон. Заминала за Англия от Алушта
заедно с родителите си, когато била на 14 години. По време на семинара тя живееше в хотел и
всеки ден се възхищаваше, как вкусно готвят тук, колко са доброжелателни хората:
— Представяте ли си, Валерий Владимирович, какъв вкусен борш приготвят тук! Готова съм
да го ям три пъти на ден! А какъв шоколад имате - просто невероятна вкусотия! И изобщо
прекрасни хора!
— Катя, нима в Англия шоколадът не е вкусен? Или хората са лоши? — попитах аз.
— Не, вкусен е, разбира се. У нас има най-различен шоколад. Но у вас той е по-вкусен. Хората у
нас също са добри, но като че ли са по-затворени, съсредоточени са в проблемите си. Изобщо в
последните години Украйна страшно много се измени.
На следващия ден Катя ме помоли да разтълкувам неприятната ситуация, която й се случила
сутринта.
—Когато излизах от хотела, за да отида на занятия, открих, че съм загубила 100 долара.
Разбира се, това не е голяма сума, но все пак е неприятно.
— Може би са ви ги откраднали? - попита някой от участниците в тренинга.
— Не — отговори Катя, — те бяха в задния джоб на панталоните ми. Сигурно са паднали,
когато съм изваждала паспорта си.
— Добре — казах аз, — не е важно, как са изчезнали парите. Важно е, че са изгубени. А сега да
се обърнем към онази част на подсъзнанието, която е създала тази ситуация.
— Вече имам контакт с нея — каза Катя. — Помолих я да ми отговори и тя ми съобщи
мислено, че е готова да общува с мен.
— Впечатляващо — казах аз, - сега задайте въпроса, защо е било необходимо да се изгубят
парите. Какво е позитивно и важно за вас в тази ситуация.
Катя затвори очи и „се потопи" в себе си.
— Какъв интересен отговор — каза тя след известно време. — Получих информация, че не е
имало никаква загуба на пари.
— А какво се е случило? — попитах аз.
— Колко интересно! — възкликна тя с учудване след поредното „потапяне " в себе си. —
Оказва се, че наистина съм изпуснала парите, но за да могат те да отидат при онези хора, на
които исках да се отблагодаря. Да, това е, разбрах! От вчера насам много мислих, как да се
отблагодаря на хората от хотела за вниманието им и за добрината, която проявяват към мен.
Срам ме беше да им дам бакшиш, у нас в Англия това не е прието.
Бакшишът е включен в стойността на услугата. В Америка няма да те оставят на мира,
докато не им дадеш. Мислех си да не взема да обидя хората. Не знаех как да постъпя, а исках да им
се отблагодаря. И ето че моето подсъзнание взе решение вместо мен. Сега тези пари пряко или
косвено ще попаднат при хората, които имат нужда...
— Страхотно! — продължи тя емоционално. — Толкова леко ми стана на душата!
Представяте ли си, загубих пари, пък се радвам. За пореден път се убеждавам, колко справедливо е
всичко на този свят и колко прекрасна е методиката Ви!
Благодаря!
Онези, които не умеят и не искат да споделят с другите това което имат, ще бъдат принудени да
правят това. В живота не може да съществува застой на енергия. Трябва да има постоянно движение и
развитие.
Страх от големите пари
Сега ще поговорим за още един страх. За страха от големите пари. И вие ще разберете, че те
са тясно свързани с двата предишни. Даже ако вие в момента не изпитвате тази разновидност на
страха предвид вашето „незавидно" материално положение, аз мисля, че няма да бъде излишно да се
запознаете с него и с начините да се спасите от него. Нека да направим това предварително, в
качеството на ваксина. Още повече, надявам се, вие вече имате твърдото намерение да станете
състоятелен и богат човек.
Количество пари
- Кажете, Шура, честно, колко пари са ви нужни, за да бъдете щастлив? - попита Остап. -
Само че пресметнете всичко.
- Сто рубли, — отговори Балаганов, откъсвайки се със съжаление от хляба и салама.
— Не, не, не ме разбрахте. Не само за днес, а изобщо. Да сте напълно щастлив. Ясно ли е? За
да се чувствате добре в живота".
А вие, уважаеми читателю, знаете ли, колко пари са ви нужни, за да ви-бъде добре в живота?
Какъв доход бихте искали да имате за седмица, за месец, за година?
Няма нужда от гръмки фрази от типа на: „Колкото повече, толкова по-добре". Обикновено,
когато човек заявява така, той или не знае, колко пари са му нужни, или те изобщо не са му нужни.
Затова ги и няма.
Ако още нямате точна представа, пресметнете. Вземете предвид потребностите си и
потребностите на семейството си (нали вие сте потребител):
- наем за жилището (нужен ли е ремонт; или е необходимо да се купи нова къща; или е време да
се смени местожителството?);
- храна;
- дрехи;
- грижа за тялото: тренировки, козметика;
- развитие, образование, ваше и на децата ви;
- отдих и развлечения, пътешествия;
- обслужване на автомобила (бензин, амортизация, текущ ремонт, застраховка);
- битова техника;
- битова химия;
- влагане на пари за развиване на дейността ви, в обекти за инвестиции;
- за помощ на хората.
Постарайте се да предвидите всичко. Представете си, че вие действително сте решили да
живеете в този свят, да живеете дълго. И ви е просто необходимо да имате парите като средство.
Каква сума получихте? Съответства ли тя на вашия доход? Проверете себе си, какви чувства и
мисли възникнаха у вас по повод на тази сума. Именно с тези мисли-блокажи ви предстои да
поработите.
Открих, че много хора даже не могат да си представят, че могат да притежават голяма сума пари.
Те просто не вярват в това.
Веднъж обсъдих темата за парите с родителите си. Изяснявахме подсъзнателните блокажи и
негативни емоции. Даже не съм си и помислял, че са толкова много у моите родители. Оказва се, че
всичко това се намира дълбоко в моето собствено подсъзнание, тъй като те са мои родители. Имаше
страхове и съмнения, съжаление към бедните и презрение към богатите, алчност и завист.
В края На „сеанса" ние съставяхме вече нови мисли-образи и убеждения по отношение на
парите. Точно тук се наложи доста да се потрудя.
- Валера, ти твърдиш, че парите лесно се печелят по различни пътища и начини — каза мама.
— Но откъде ще дойдат те при нас? Ние сме пенсионери, не сме в състояние вече да работим.
Държавата, разбира се, се грижи за нас. Повишава ни пенсията постоянно. Но всичко това е
мизерия.
- Освен да ни се падне джакпотът от лотарията — намеси се татко.
- Прекрасно — съгласих се аз, — но не е нужно да се ограничаваме само с това. Дайте свобода
на подсъзнанието си. Нека то да измисли нови и нестандартни начини да привлече пари в живота
ви. Трябва да разберете главното — това е особено състояние на душата — продължих аз. — Не е
нужно да мислите, как и откъде ще дойдат парите. Нека парите да мислят, как да направят това.
Трябва само да вярвате в това и да знаете, че това ще се случи.
— Точно това е най-сложното — каза баща ми. — Нас 70 години ни учеха, че парите се
печелят с тежък труд, че лесните пари не носят радост и са нечестно заработени. Възпитаваха ни
като роби. Мислиш, че е лесно за един час да промениш убежденията си!
— Ами нека да опитаме — казах аз. — Представете си сега, че сте господари на своя свят,
господари на парите си. Създайте си ярък образ, вслушайте се в себе си, почувствайте всичко
това...
— Май че при мен се получи — каза мама след известно време.
Съдейки по изражението на лицето й като че ли действително нещо се беше случило с нея:
очите й блестяха, бръчиците й се бяха загладили, лицето й се усмихваше.
— Сега ще проверим — казах аз.
След тези думи се облякох и излязох от къщи. Родителите ми изглеждаха доста объркани.
След минута позвъних на вратата.
Мама отвори входната врата и с учудване ме погледна.
— Здравейте, мои скъпи родители! Днес имате празник! Поздравявам ви!
— Какъв празник? — попита татко, очаквайки някакъв капан.
— Днес Вселената и аз ви правим подарък.
С тези думи подадох на татко 300 гривни, които предварително подготвих отвън.
— И такъв подарък ще ви правим, всеки месец — добавих аз.
— И по какъв повод? - попита татко
— По повод на това, че сте моите родители, моите богове. В чест на това, че просто ви имам
и ви обичам.
— Невероятно — казва мама, — твоята система работи! И то толкова бързо! Благодаря ти,
сине!
От всичко казано дотук логично можем да изведем следната формула за парите:
Човек винаги има точно толкова пари, колкото е готов да има и колкото са му необходими
в дадения момент. По-малко е лошо, повече - пак лошо.

У пари = У готовност и необходимост
Помня, как на един от моите семинари една жена стана и високо заяви, за да чуят всички
участници:
— На мен ми трябват 100 милиона! През залата премина оживление.
— Сто милиона какво? — попитах аз.
— Долара, какво друго...
— А за какво Ви е такава сума, Екатерина?
— Искам да направя по целия свят пунктове за ликвидиране на безработицата, в които ще
обучават хората на новия модел на съзнание, описан в книгите ви. Защо, мислите, съветската
власт научи толкова бързо хората да четат и да пишат? Защото навсякъде, даже и в най-глухото
селце, бяха изпратени ликвидатори на неграмотността. Това е всичко, което ни е необходимо. Вие
казахте, че, за да се промени светът, е необходимо по-голямата част от хората да владеят новия
модел на съзнание. Именно в тези пунктове, които ще открия аз по целия свят, хората ще
получават новите знания!
Всички в залата заръкопляскаха.
— Катя, Вашата идея ми харесва. Страхотна е! Но позволете ми да Ви попитам, откъде се
взе точно тази сума — сто милиона? Защо не сто хиляди или, например, един милиард?
— Ами, сто хиляди мисля, че ще са малко. А сто милиона са си точно. Но може и милиард.
Един мъж от залата вдигна ръка и попита:
— Екатерина, извинете ме за нескромния въпрос, а какъв е Вашият доход в този момент?
— Заплатата ми е 3000 рубли на месец. Ако ги обърнем в долари, това е почти сто долара.
Мъжът явно беше удовлетворен от отговора.
— Чух това, което очаквах. Екатерина, отначало трябва да съставите бизнес-план, а после
ще говорим за парите.
— И аз имам въпрос към Вас, Катя — казах аз.
— Питайте — каза тя.
— Колко пари ще са Ви необходими, за да се заемете с ликвидация на неграмотността в
родния си град?
— Мисля, че николко.
Много от хората в залата бяха учудени от отговора.
— Мога да върша това в свободното си време в дома си. Валерий Владимирович — добави тя,
— аз Ви разбрах. Трябва да започна от малкото. Да опитам, как ще се получи. И когато съм готова,
парите ще дойдат сами. Благодаря!
Ако ви липсва определена сума, проверете отношението си към парите. Истината е, че не сте
готови да ги имате в такова количество или не искате.
Когато изведнъж се появят прекалено много пари, могат да възникнат проблеми със здравето,
със свободата или с живота. Човек може да страда както от недостиг на пари, така и от излишъка им.
Голямото количество пари често не може да разреши проблема. Има хора, които получават
много пари, но все пак успяват да нагазят в дългове. Ако не изпитвате радост и щастие с малко пари,
то с много пари пък — още по-малко. Проблемът само ще се увеличи - повече страхове, напрежение,
съмнения и тревоги.
Такъв човек попада във водовъртежа на грижите. И не животът е целта, в никакъв случай. Целта
е да се спечелят повече пари. Или изобщо да потънеш до гуша в работата, за да се забравиш. Ако това
е начинът ви на живот, проблемът изобщо не е в парите и даже не е в количеството им.
Веднъж, когато пътувах до Рига на семинар, в купето до мен седеше някакъв мъж. Имал
бизнес в Латвия. Държеше се уверено и със самочувствие. Шегуваше се много и се стараеше да се
хареса на жените.
Но кое беше интересното?!
От целия вагон митничарят точно него си избра за „жертва ". Претършува целия му багаж.
Та този нахакан бизнесмен спа неспокойно през цялата нощ, въртя се, хърка и на няколко пъти
даже съвсем ясно го чух да стене в съня си: „Не! Не ме пипайте, страх ме е!".

Как да не се притесняваш! Наоколо само завистници и недоброжелатели, които се стремят да
заграбят цялото ти богатство и имущество!
Именно затова много състоятелни хора се обграждат с охрана, крият се зад високи зидове от
околния свят, пътуват в бронирани автомобили.
Но никаква охрана не е в състояние да им помогне, тъй като страхът е в самата им душа.
Човек съзнателно и несъзнателно създава своя свят. И нашият подсъзнателен разум, като верен
страж, се грижи за нас. Затова подава парите в живота ни в такова количество и на такива порции,
които са безопасни за нас.
Ако се появи страх от големите пари—това е сигнал, че животът ви е в опасност. И тук не става
въпрос даже за парите.
Ще напомня, че парите са само средство. Средство за реализиране на нашите желания и
намерения в живота. И ако тези желания и намерения могат да доведат човека до смърт, да нанесат
гибел или непоправима вреда на околния свят, то подсъзнанието, като верен страж, ще го предпазва от
парите.
ТЕСТ
Сега ще направим малък тест.
Представете си. Нощ. Град. Намирате се в непознат квартал. В джоба или в чантата си имате
пари. С каква сума ще се чувствате абсолютно спокойно?
Това е онази сума, за която вие сте готови. Ако получавате в действителния живот по-голяма
сума - радвайте се. Вселената ви дава аванс.
— Знаете ли — каза веднъж участник в един семинар, — не само с пари, но и без пари не бих
тръгнал през нощта из града. На първо място тука вече е страхът за собствения ми живот.
Какво представлява страхът за собствения живот?
Това е скрито нежелание да живееш в този свят. За това вече сме говорили по-рано.
А щом не искате да живеете, за какво ви са тогава пари и всякакви материални блага?!
Как да се избавим от страховете си и безпокойството по отношение на парите, за да не чакаме
момента, когато Вселената ще започне да ни откъсва насилствено от тях?
ПРЕВРЪЩАНЕ (ТРАНСФОРМАЦИЯ) НА ОБРАЗА НА ПАРИТЕ
Това упражнение е много ефективно. То ще ви помогне да измените мисленето си. Вече съм го
публикувал в една от моите книги, когато ставаше дума за подаръците. Непременно го направете
няколко пъти в различни ситуации и тогава вие непременно ще станете богат човек.
Упражнението се изпълнява на няколко етапа.
Стъпка 1. Определение на пусковия образ
Определете пусковия образ. Какво представлява той? Това е онази неприятна картинка, свързана
с парите, която включва у вас чувството на страх и безпокойство.
В някои случаи това може да бъде образът на празния портфейл. В този момент вътрешният глас
ви нашепва, че до заплата остават още цели две седмици, а парите са свършили.
В друг случай такъв образ е видът на празния хладилник. И мисълта, че няма с какво да се купят
продукти.
Един мъж на семинара разказваше, че безпокойството по повод на парите при него се появява
тогава, когато види големи сметки, които трябва да плаща.
С една дума, намерете своя пусков образ.
Сега се опитайте да го направите малък и нека той да изчезне.
Стъпка 2. Създаване на желан образ
Създайте във въображението си своя образ от бъдещето, когато вече сте решили паричните си
проблеми. Тоест, представете себе си вече като състоятелен човек, богат, спокоен по отношение на
парите. Мислете си, че вие сте господарят на парите. Парите сами идват при вас.
Погледнете внимателно този образ. Как изглежда лицето ви, изразът на очите ви, мимиката? Как
се чувствате в този образ? Какви чувства ви вълнуват при това?
Нека образът ви бъде ярък, примамващ, приканващ да тръгнете след него.
Стъпка 3. Превръщане (трансформация) на образите
Нека сега да трансформираме картинката на безпокойство във вашия нов образ.
Погледнете внимателно този образ. Как изглежда лицето ви, изразът на очите ви, мимиката? Как
се чувствате в този образ?
Какви чувства ви вълнуват при това?
Нека образът ви бъде ярък, примамващ, приканващ да тръгнете след него.
Сега си представете пред себе си екран. В левия долен ъгъл (или десния) поставете своя нов
образ. Представете си го малък и тъмен. Цялото останало място на
вашия въображаем екран се заема от картинката с проблемно
поведение. Условно я нарекохме „пускова картинка".
А сега по команда бързо увеличете размера и яркостта на новия
образ. Нека той закрие напълно „пусковата картинка". Старият образ
с проблемното поведение ще потъмнее и ще изчезне .
После се върнете отново вътре в себе си и изпълнете отново
цялата процедура.
(фиг.3,4,5)
Абстрахирайте се отново.
И така - 5-7 пъти, докато постигнете автоматизиране. Нека
самата мисъл за проблемното поведение, за парите веднага да
извиква в съзнанието ви появяване на новия образ - образа на
състоятелния човек, който е господар на парите и на света на
материалните неща.
СТЪПКА 4. Проверка
Сега си спомнете онази първа „пускова картинка". Опитайте се
да я задържите. Какво се случва?
Ако процедурата е била правилно проведена, старата картинка
ще изчезва и на мястото й автоматично ще се появи вашият нов
прекрасен образ.
Техниката „Превръщане на образи" ще ви помогне не само да
се избавите от страха, безпокойството и тревогата, но ще ви помогне
всичко вътре във вас — и мисленето, и поведението - да насочите
към постигане на желания резултат.
Освен това, онази енергия, която сте отдавали някога на
егрегора или на образа на парите, сега започва да се връща към вас.
Вие ще можете да почувствате това.
АЛЧНОСТ
Това е още един вътрешен блокаж, който стои на пътя към богатството.
Алчният човек се стреми прекалено много да удовлетвори някакво свое желание. При това се
отнася потребителски към околния свят, разрушавайки го. Ако това касае парите, той буквално
зацикля на тях. В този случай подсъзнанието е принудено да ограничи количеството на парите в
живота на този човек. Или чрез „прекъсване" притока на парите, или чрез загубата им.
Има още един скрит аспект на алчността. Това е икономията в крайната й проява -
скъперничеството (да не се бърка с пестеливостта). Да, скъпи мои! Икономията и скъперничеството
са производни на алчността, защото, както и алчността, произлизат от ограниченията.
Скъперникът иска да има заможност в живота, но самият той се ограничава. Той избягва
всякакви разходи. Не е склонен да дава.
А ако не дадеш, няма и да получиш.
И алчността, и скъперничеството неизбежно водят човека към бедност.
Формиране на съзнанието за изобилие

По пътя към богатството ние с вас непременно трябва да формираме съзнанието си за изобилие.
За начало ще формулираме принципа на изобилие:
В този свят има всичко, което ми е нужно, и в достатъчно количество.
От този принцип следва, че отначало трябва точно да определите, какво ви е необходимо за
щастлив живот. Ако сте чели втората ми книга „Силата на Намерението", вие знаете как да направите
това.
Трябва да се възползвате и от друг важен принцип:
Присъствието на някакъв предмет в моя живот зависи от моите мисли по отношение на
самия мен и по отношение на този предмет.
С други думи, в дадения момент от време имам всичко, което ми е необходимо. Околният свят
съответства на моите мисли и убеждения. Ако нещо не ви устройва и вие искате повече — променете
своите нагласи.
Да приложим принципа на изобилие към парите:
В този свят има достатъчно количество пари. За да имам и аз достатъчно пари, трябва да
променя убежденията си по отношение на самия мен и парите.
Що за убеждения са тези, които ограничават количеството на парите в живота? И какви трябва

да са мислите ви, за да живеете в охолство?
Да проведем сравнителен анализ.
За пример да вземем противоречивото изказване:
„Хората нямат пари".
Можеш да го чуеш къде ли не: на пазара, в градския транспорт, вътре в себе си. Вярвате ли в
това, уважаеми читателю? Ако да, то вие вече сте беден човек или сте на пътя на бедността и
нищетата. Защо? Ами защото това твърдение е директно пожелание към хората да нямат пари. А
каквото давам, това и получавам. Освен това парите идват при мен от другите хора. А ако те нямат
пари? Тогава откъде ще имам и аз?!
Скъпи мои, нима хората наистина нямат пари?
Даже у последния просяк винаги ще се намерят няколко копейки. А и една копейка да е — пак е
пари.
Да изведем ново твърдение, което ще способства за увеличаване на парите в нашия живот:
Оказва се, че хората имат пари. Всеки човек има точно толкова пари, колкото е готов да
има или колкото са му необходими.
Да вземем друго „любимо" твърдение: „Нямам пари". Детето моли майка си:
- Мамо, купи ми играчка!
- Престани - отговаря тя, - нямам пари. И тегли детето си далече от тезгяха.
Край! Това е програма за изчезване на парите.
При вас идва познат и ви моли да му дадете заем.
— Знаеш, че нямам пари - отговаряте вие, избягвайки погледа му.
Това е същата програма.
Влизате в магазина и гледате стоката и цената. „Това е скъпа вещ - минава ви през главата, - не
мога да си я позволя". Все същата програма.
На вратата се звъни.
- Кой е?
— От домсъвета сме. Искате ли да си поставите метална врата?
- Не, опазил ни Бог! Ние сме бедни. Пък и няма какво да ни откраднат.
И още много такива примери могат да се изброят. Обединява ги едно - програмиране липсата на
пари!
Ново твърдение: Аз винаги имам пари в достатъчно количество.
Освободете пространството
Преровете и прегледайте вещите в дома си. Избавете се от ненужните. Подарете ги или ги
занесете в приемните на Червения кръст. Съвсем старите изхвърлете. Освободете си пространство. То
скоро ще ви потрябва за нови вещи и идеи.
Разделете се със старите вещи и с онова минало, което е свързано с тях. Трябва да се върви
напред.
Грижливо отношение към околния свят

Докосвайте се до околния свят, до Природата и хората много внимателно и грижливо. Вземайте
с мярка това, което ви е необходимо. Ни повече, ни по-малко.
Впрочем именно алчността и скъперничеството пораждат дефицита и глада.
„Съветските" хора помнят времето, когато, виждайки опашка, се устремяваха към нея с
„магическия" въпрос: „Какво продават?" И изкупуваха всичко. Трябва не трябва - купувай. Както се
казва у нас в Украйна: „Щоб було" - да има.
Много възрастни хора, преживели глада преди и по време на войната, въпреки че са минали
много години, продължават да се запасяват както преди.
Не изстисквайте всичко до последната капка от околния свят. Помнете винаги, че околният свят
—това е вашият свят, това сте самите вие в различни ипостаси, в различни проявления.
Бъдете щедри. Научете се да подарявате

Щедрост - това е широко оказване на помощ.
Щедрият човек охотно се раздава за другите. Той вярва в изобилието на Вселената.

В самата дума вече е заложено богатството.
„И от щедрот своих веем тварям уделяет".
Тоест, споделя богатството си.
Икономичният човек не е склонен да дава. Той се ръководи от максимата, че светът е ограничен.
Щедрият човек проявява щедрост, защото е отворен за получаване. За него Вселената е
изобилна. Той лесно дава и още по-лесно получава.
Сега ще направим малко упражнение.
ДАЙ НА СВЕТА ТОВА, КОЕТО ЖЕЛАЕШ ДА ПОЛУЧИШ
Отговорете отначало на един въпрос: За какво ви са нужни пари?
Предполагам с голяма доза вероятност, че ще отговорите: да си купим продукти, дрехи, вещи, за
пътешествия.
Но какво ще получите, когато си купите всичко това? Какви чувства събужда у вас
притежаването на пари?
В някои случаи - свобода и радост, в други - увереност и спокойствие, в трети - сила и власт.
Получава се следното равенство:
Пари = свобода Пари = сила
Пари = радост Пари = власт
Пари = увереност Пари = спокойствие
Пари = вашето чувство по този повод
Започнете да подарявате на хората онова, с което асоциирате парите. Подарявайте им радост,
увереност, спокойствие...
Внимание! Вие можете да дадете само онова, което притежавате. Затова започнете да натрупвате
тези качества. Например, развивайте у себе си чувството на увереност, учете се да се радвате,
запасявайте се със спокойствие...
И тогава ще се случат удивителни неща. Правопропорционално на придобиването на тези
душевни качества ще започне да нараства и материалното ви благополучие. Това е чисто
математическо изчисление.
Ако се прибави към лявата страна на уравнението, то задължително се прибавя и към дясната.
Всеки закон на природата се изпълнява само тогава, когато има условия за неговото прилагане.
Вие непременно ще получите желания резултат, ако изпълните определените условия.
Помните ли закона за отражението? Колкото повече радост и свобода има в душата ви, толкова
повече радост и свобода има около вас, а следователно - и повече пари.
Ще разкажа един интересен случай от моята практика. Една от участничките в семинара
сравни наличието на пари с възможността за пътуване.
Пари = възможност за пътешествия
Тя отдавна мечтаеше да посети различни страни по света, но нямаше финансова
възможност. След семинара изцяло съсредоточи вниманието си на дясната страна на уравнението.
Премина съответното обучение и започна работа в туроператорска фирма. Сега тя пътува
непрекъснато във връзка с работата си и за сметка на фирмата.
Но това още не е всичко. На едно от пътуванията си тя се запозна с много състоятелен човек
и след известно време се омъжи за него.
Когато осъществяваме мечтата си в живота, при нас всичко се появява в точното време и на
точното място. Не ви стигат парите? Научете се да давате.
Съществува един проверен начин, за да избегнете загубите. Трябва да се научите навреме да
давате на околния свят. И не непременно пари. Може да бъде и физическа помощ и морална подкрепа.
Може да споделите знания и позитивен опит. Може да бъде просто радост или любов, или топлината
на душата си...
А сега още едно малко упражнение.
Когато купувате нещо на пазара или в магазина, подавайки парите на продавача, усмихнете се,
погледнете го в очите, създайте вътре в себе си ярък и красив образ на щастие, любов и благополучие,
благодарете му с чувство и мислено му подарете този образ.
Не само в магазина могат да се подаряват прекрасни чувства. Замисляли ли сте се, какви мисли
и образи има в душата ви, когато се здрависвате с някого? Обикновено хората правят това механично,
без да обръщат внимание на това, какво се случва в душата им. А всъщност настроението, в което се
намирате по време на поздрава, го предавате на окръжаващите.
Ние можем да дадем, да подарим само това, което притежаваме. Получава се така, че отдавайки,
ние като че ли заявяваме на света, че имаме това, което даваме. Давайки, ние се учим да придобиваме.
Още повече, отдавайки, ние даваме на самите себе си - та нали околният свят е нашият свят.
Споделяйте всичко, което имате в излишък!
Приближете се към непознат човек на улицата, в магазина или където и да е, и му подарете
определена сума пари. Той не трябва да е просяк, тъй като просякът очаква, че ще му подадат.
Направете това няколко пъти.
Вашата задача е, да вземат три пъти пари от вас.
По време на изпълняване на упражнението следете за чувствата и емоциите си. Чувствате ли
срам или смущение? Как реагират хората на вашите действия? Всички ли вземат парите веднага и с
радост? Или има хора, които се отдръпват от вас като от чумав, очаквайки, че ще ги урочасате?
Изпълнявайте това упражнение периодично дотогава, докато започне да ви се отдава лесно.
Благотворителност
Благотворителността трябва да се върши с мъдрост.
Тя не бива да изглежда като подаяние на просяк.
Вашата помощ трябва да ви донесе благо. Тоест, да направите онзи, на когото помагате, по-богат
и по-щастлив. Ако той отново дойде при вас и отново помоли за помощ, значи вашата помощ нищо не
е изменила в живота на този човек и е просто глупост отново да му се помага. Иначе такава помощ
поражда паразитизъм. А паразитът (както и раковата клетка) живее за сметка на организма,
заграбвайки част от силите му и отравяйки го с продуктите на жизнената си дейност.
Древната мъдрост гласи: „Ако искаш да нахраниш някого един път — дай му риба. Ако
искаш да го нахраниш за цял живот — научи го да лови риба".
На един от семинарите присъстваше жена, която харчеше парите си за благотворителност.

Съпругът й работеше, а тя тайно от него раздаваше парите му.
Не смятам, че тези действия са правилни.
По-скоро това е неуважение към съпруга!
Истинската помощ е в разкриването на вътрешния потенциал на човека.
Да твориш блага, значи да даваш с чисти помисли на хората това, което имаш в излишък.
Благотворителността не е милостиня, това е изкуство. И трябва да се учим на него.

Помня времето, когато се учих на благотворителност. Тогава реших, че мога да подарявам
една десета от чистата си печалба на околния свят. За тази цел избрах един детски дом и започнах
периодично да оказвам помощ.
Когато печалбата ми не беше голяма, лесно беше да подаря 10%. Но много интересни бяха
чувствата ми, когато приходите ми започнаха да нарастват и отчислените суми също трябваше
да растат. Една част от моето подсъзнание започна „да стиска " паричките, отлагайки
изплащането на процентите. Тогава си помислих, че алчността отново надига глава, но след това
разбрах, че това не е така. По онова време вече се бях научил лесно да давам. Като че ли беше нещо
друго. Започнах да анализирам чувствата си.
Оказа се, че това е онази част на подсъзнанието ми, която се грижеше за разумното
разпределение на парите и за мъдрата помощ към околните.
— Ти даваш пари на детския дом — ми нашепваше тя, — но какво ще промениш с това?
Детските домове ще си останат такива, каквито са си били. Трябва да се въздейства върху
причините.
— И какво предлагаш? — попитах я аз.
—Да създадем школа от нов тип, по модела на школата на академик Щетинин, за който чете
в книгите на В. Мегре. Такива школи и децата, които преминат обучение в тях, ще могат да
променят света. Освен това — продължи подсъзнанието ми, — защо да си длъжен да отчисляваш
от печалбата си 10%, а не 50 или 1%?
— Сигурно по подобие на църковния десятък.
— Не е ли по-добре да бъдеш просто внимателен към знаците на Вселената? Тя винаги ще ти
подскаже, кога и колко е нужно да дадеш.
— Това ми прилича на принципа на Дао — казах аз.
— Съвършено вярно. Хайде, помисли сега, на кого е нужна твоята помощ и поддръжка?
Замислих се.
— Мисля, че родителите ми се нуждаят от помощ. Пенсиите им са малки и са притеснени от
това. Ще им давам всеки месец пари, за да се чувстват по-спокойни.
— Браво. Ето, започни с тях. После ще видиш кой още се нуждае от помощта ти.
След седмица при мен дойде мой приятел с жена си. Жена му беше в последния месец на
бременността си. Бяха ходили на консултация в родилния дом. Попитах ги къде мислят да роди.
— Разбира се, бих искала в същия родилен дом, където родих и първото си дете — каза
жената на приятеля ми. — Там съм раждала вече и ми харесва отношението към родилките. Но по
район трябва да родя в друг родилен дом..
— Но в предишния родилен дом има и платено раждане. Не опитахте ли там?
— Опитахме — каза приятелят ми, — но в момента имаме проблеми с парите.
— А колко струва раждането? — попитах аз.
— Най-евтиното — 300 гривни. Подадох им 100 долара.
— Ето, вземете. Това е моят подарък. Родете детето си със здраве. Ще стигнат и за
раждането, и за памперси.
Приятелите ми бяха изключително доволни. Аз също. След това имаше още много подобни
подсказвания от страна на Вселената.
Най-важното е да бъдеш внимателен.
Жалост, състрадание и ново отношение към просяците

Когато говорим за пари, няма как да се заобиколи тази тема.
— Валерий Владимирович — каза участник в един от семинарите, — Вие ни учите, че трябва
да се отнасяме позитивно към всичко в този свят. Но как да се отнасяме позитивно към
просяците? Ами че те са истински тирани и паразити!
— Абсолютно вярно! — възкликна някой в залата. — Да, да, не се чудете! Те разчитат на
състраданието ти. Колкото и да им даваш, няма да станат по-малко. По-скоро обратното. По-
рано изпитвах състрадание към тях, а сега — злоба и раздразнителност.
Много от присъстващите закимаха утвърдително.
— И защо да са паразити? — попитах аз.

— А как иначе? Според Вашия модел, те сами са си създали немотията — с мислите и
агресията си към света. А пък ние на всичко отгоре да им даваме и пари... С една дума,
продължавайте и в бъдеще да рушите този свят. Истински паразитизъм!
— Ами да — съгласих се аз — и ги съжаляваме даже.
— Правилно — продължи мъжът, — но жалостта и състраданието също са агресия.
— И какво да правим тогава? — попита някой от залата. — Не бива да ги съжаляваме и да им
съчувстваме. Да злобеем и да се дразним — също е лошо.
— Хайде да помислим като начало — казах аз, — за какво са необходими просяците на този
свят? Каква функция изпълняват?
— Те ни помагат да се чувстваме състоятелни. Ако давам на някого пари — значи имам! - каза
една жена.
— Те ни помагат да проявим добрина и грижа към ближния — каза друга участничка в
семинара. — Учат ни на милосърдие.
— Съвършено вярно - съгласих се аз. - А какво отразяват те у нас?
— Страха от бедността — каза първият участник.
— Като че ли виждаме у тях самите себе си. Затова ги съжаляваме. Всъщност съжаляваме
себе си.
— Забележително! - казах аз. — Да направим изводите. Ако срещна просяк, Вселената иска
нещо да ми каже. Първо, аз се безпокоя вътрешно за пари, което в крайна сметка може да ме
доведе до беднотия. И съм длъжен да разгледам своето отношение към себе си и парите. Второ,
време е да се прояви милосърдие и да помогна на някого в този свят.
Когато разбрах това, у мене се появи чувство за благодарност към просяците и аз започнах
съвсем спокойно да реагирам към тях.
— И все пак да им даваме или да не им даваме пари? — попита мъжът.
— Това не е важно - отговорих аз. — Изобщо не е важно, КАКВО правите в този случай.
Важното е КАК го правите, с какви мисли и чувства. Какъв е образът в душата ви в този момент.
Ако ги съжалявате, осъждате или се ядосвате, образът е разрушителен. И парите ви няма да
донесат полза, единствено вреда. Като видите просяк — продължих аз, — най-напред искрено
трябва да благодарите за подсказването на Вселената. Едновременно с това създайте ярък
позитивен образ и му го подарете мислено. Освен това можете да му дадете пари, но само ако
имате желание. Ако се съмнявате, по-добре не му давайте.
- А ако дойдат и най-нахално искат? И не те оставят, докато не дадеш?'
— В такъв случай аз постъпвам, например, така. „Знаеш, че обикновено не давам пари на
просяците — му казвам, гледайки го право в очите, — но на тебе са ти нужни пари и искаш да ти
дам. Е, добре, имам у себе си една необикновена рубла, омагьосана. Моята баба я получила от една
ясновидка и ми я даде с думите: „Синко, дай рублата на човек, който наистина има нужда от
помощ. И тази рубла ще го направи щастлив ". Ето тази рубла — с тези думи слагам парите на
дланта си. Ако ти си човек, който се нуждае от помощ, и ако ти наистина искаш да промениш
живота си — вземи парите. Те са твои!"
— И какво, вземат ли ги? — попита някой в залата.
— И още как — казах аз. Но интересното е, че веднъж наистина така промених живота на
един клошар. След месец той си намери работа и престана да рови по кофите и да проси.
А след една година го срещнах в костюм, с цветя и сияеща усмивка — вероятно се беше влюбил.
ЗАВИСТ
Завистта е още едно сериозно препятствие по пътя към богатството. Човек може да е умен и
трудолюбив, но ако е завистлив, рано или късно ще изпадне в нищета, а може би вече има проблеми с
парите или здравето именно заради завистливостта си.
Завистта се проявява, когато започнем да сравняваме външния си вид, нивото на богатство и
способностите си с тези у другите хора. Когато в думите и мислите ни присъстват сравненията „по-
добро" и „по-лошо".
Ако мислим, че нещо у нас е по-добро - започват да завиждат на нас.
Ако мислим, че е по-лошо - завиждаме ние самите.
Да разгледаме всеки случай поотделно.
Ако вие завиждате
В първата си книга „Възлюби болестта си" подробно съм описал разрушителните последствия
от завистта за здравето и живота. Тук искам да покажа, как завистта препятства благополучието.
Завистливият човек изпитва безброй разрушителни емоции, ако някой от близкото му
обкръжение придобие нещо, което той самият няма. Иска да има това, но ограничава сам себе си с
убежденията от стария модел на съзнанието „Жертва-Господар". В подсъзнанието му възниква
конфликт. Расте агресията към околния свят. Получава се следната верига:
Виждам нещо у някого—> искам да го имам —> не мога да си го позволя, нямам пари
(ограничение)
Вътрешен конфликт (да получа онова, което искам, но не знам как), расте агресията—> изход
от конфликта —> да направя нещо лошо на съседа (за да се избавя от неприятното чувство).
Душата на такъв човек е затворена за богатството. В новия модел на съзнанието съществува
друга верига на мисли и чувства:
Виждам нещо у някого—> появява се желание да го имам—> какво мога да направя, да го
получа—> конкретни действия за постигане на резултата—> резултат.
Съществува още един интересен момент. Помните, че всеки човек в този свят е частица от
проявата на моята душа, т. е. мое отражение. Ако моят съсед (или някой друг) придобие нещо хубаво
и качествено, което искам да имам, това е знак за мен: скоро и аз ще имам това, което искам. Затова
искрено се радвам на неговата придобивка и му желая от сърце още хубави неща. Именно чрез него
Вселената ми дава знак за подобряване на собственото ми материално благополучие.
Ако на вас ви завиждат
Появява се мисълта: „Живея по-добре от другите!"
На подсъзнателно равнище тази мисъл предполага, че другите живеят лошо. А това вече е
транслация на разрушителна енергия, проява на горделивост.
Попаднали сте в капана на дуалистичната двойка: по-лошо — по-добро.
Как ще разберете, че живеете добре?
Само тогава, когато другите живеят зле.
А какво е „добро" и „лошо"?
Задайте си магическия въпрос: „За какво ми е необходима завистта на другите хора?"
Отговорът по принцип е: за увереност в себе си. Значи, в душата ви има съмнения и неувереност
в себе си.
За да избегне завистта на хората, такъв човек не си позволява да живее добре. „А добре ли ще
бъде - задава си той въпрос, - ако имам голяма и красива къща, хубава кола, а хората наоколо нямат? А
добре ли ще бъде, ако аз съм щастлив? А какво ще кажат другите?" (Подтекст: другите ще кажат или
ще направят нещо лошо).
Има три изхода от тази ситуация:
1) да живееш сред хора с еднакво ниво на благополучие;
2) да разбираш, че всеки живее според способностите си (т.е. според своите мисли и чувства). С
примера си аз показвам, че може да се живее и по друг начин. И според възможностите си да помагаш
на хората;
3) да оставиш всичко по-старому и да чакаш, докато околните благоволят да допуснат
богатството до своя живот. Тогава и на мен ще ми се даде. Но тогава пък ще завися от другите и ще
ограничавам себе си.
Лично аз предпочитам да живея добре (както ми харесва, с чисти помисли) и да позволя и
другите да живеят добре (така, както им харесва).
Аз желая от сърце богатства на хората.
Мой познат ми разказа, как се сблъскал със завистта на съседите си по време на строежа на
дома си:
— От началото имах известни затруднения с парите и строежът вървеше бавно. В този
период между мен и съседите ми насреща съществуваха нормални отношения. Те живееха в лятна
кухня. А къщата ми беше само на основи. Като че ли всичко беше добре.
След това работите ми тръгнаха по-добре и за една година вдигнах стените, покрива, сложих
дограмата. След това помежду ни възникна конфликт, може да се каже, за нищо. Обърнах се към
подсъзнанието си, както си ни учил, и започнах да анализирам причините за конфликта. Оказа се, че
една от причините е завистта на хората. Разбрах, че сам съм предизвикал тази завист. Мислех си,
че онова, което правя, е много по-важно и по-хубаво, отколкото у другите.
Тази ситуация ми помогна да променя отношението си към работата и към хората около мен.
Разбрах, че другите живеят според представите си, така както те пожелаят. И трябва да им
позволиш да правят това и даже да не допускаш мисълта, че живеят по-добре или по-зле от тебе.
Това вече е друг свят.
Ако аз избера да живея в своя дом, в своя роден край, това е мой избор. Ако съседът ми е избрал
да живее в лятна кухня (времянка - от думата „временно") - уважавам избора му. Аз съм решил
материалните си проблеми - той едва сега решава своите. Желая му успех по пътя на израстването и
благополучието. И съм готов да му помогна: материално, с инструменти, със съвети, с опит.
Всъщност, къщата ми е добър знак за него - знак от Вселената за подобряване на материалното му
благосъстояние.
И което е най-интересно, след известно време работите на съседа ми действително тръгнаха по-
добре. Предполагам - не без моите добри помисли по негов адрес.
ДЪЛГОВЕ
Как създаваме дългове?
Хората имат безброй дългове. При това по-голямата част от тях просто не осъзнават това. А
дълговете могат да бъдат различни.
Най-напред - това са неизпълнените обещания.
Спомнете си, колко обещания сте си давали сами на себе си. „Край, от утре ще правя сутрешна
гимнастика", „От понеделник започвам да се храня правилно", „Непременно ще се заема със себе си"
и т. н., и т. н. А какво сме обещавали на децата си, на родителите, на приятелите? И какво сме
изпълнили от всичко това?
Неосъществено телефонно обаждане, искали сте да поздравите някого и не сте го поздравили,
искали сте да кажете добра дума и не сте я казали... Всички те са морални дългове. Именно те
пораждат материалните задължения. А по-точно, те се отразяват едни в други.
Никога не давайте обещания!
Както се казва, всичко тече, всичко се променя. Обещанието, което сте дали днес, утре вече
може просто да бъде неизпълнимо. Обещанието също е дълг.
По какъв друг начин си създаваме още дългове?
С алчността си! Тоест, с прекалените си желания. Вземаш повече, отколкото даваш. Такова
отношение към Света се появява в резултат на неправилно преразпределение на собствената енергия,
разпуснатост, неразбиране на житейските си цели.
А когато се наруши обмяната на енергия с околния свят - веднага възникват проблеми: със
здравето, с финансите, в отношенията с хората.
Състраданието към някого също способства за създаването на дългове.
Представете си следната ситуация.
Жена взема сериозна сума пари с лихва за своя позната. Когато наближава времето за
връщане на парите, познатата изчезва.
— Как така - възмущава се жената, — направих й добро, а сега мене ме боли главата — как
ще върна парите и с лихвата на всичко отгоре. Къде е тука справедливостта?
— А какво ви накара да вземете пари с лихва не за себе си, а за друг човек? — питам аз.
— Жал ми беше за нея — беше отговорът.
Дългът винаги представлява недостиг на любов. Любов към себе си, към близките, към света.
Вие сте престанали да изпращате любов в околния свят. Престанали сте да съзидавате. Вие
потребявате повече, отколкото съзидавате, а най-важното предназначение на човека е творчеството и
съзиданието.
Дълговете възникват тогава, когато нашето поведение се подчинява на чувството на дълг, а не на
съкровените ни мечти. „Ти си длъжен", „Ти си задължен". Получава се, че всички са длъжници на
всички.
Думата, длъжен" поробва душата на човека. Сковава действията му. Аз вече живея не за себе си,
а за друг някого, следователно, преставам да бъда господар на живота си.

Убедих се, че хората не осъзнават разликата между чувството за дълг и чувството за
отговорност. А разликата е огромна. По-точно - тези понятия са съвсем противоположни.
В древноруския език думата „должен" означава „подлежи на задължение", „грешен". В
староанглийския dolg означава „рана". Старославянската дума „рана" се асоциира с думите
„наказание", „възмездие", „горене", „болест", „удар". Ако изследваме по-нататък произхода на тази
дума, ще получим:
,Дълг" - това е наказание, грях, възмездие, удар, болест, зло, бедствие, нещастие.
Живот в задължения
Да се заемат пари винаги е по-лесно, отколкото да се връщат. Както се казва - вземаш чужди, а
връщаш свои. Това е много лош навик. Той се е формирал от мирогледа, че ние сме на земята
временно, тялото ни е дадено за известно време, никога няма да се върнем повече на земята и т. н.
Затова е по-добре да живеем на кредит. Това обаче изобщо не е истина.
Навремето, в годините на съветската власт, бяхме възпитани с чувството за дълг. Дълг пред
семейството, пред Родината.
На практика целият западен свят живее на кредит и приема това за абсолютно нормално. Хората
привикнаха към живота със задължения и даже смятат, че без тях е просто невъзможно да се живее.
Ако вие не управлявате живота си, тогава някой друг ще го управлява.
А дълговете са прекрасен инструмент за тази цел...
Стоки на кредит
Когато купувате стоки на кредит, вие задлъжнявате. Расте пасивът ви, който взема пари от вашия
джоб. Вие обогатявате банкера, а част от живота ви се похабява в тази посока.
Да, вие ползвате вещта, купена на кредит, но радостта от придобиването на тази вещ бързо
отминава, тъй като вещите, както и наркотикът, дават мимолетно усещане за радост или по-скоро
фалшива радост, а не самата радост.
Остава финансовото бреме. Истинската радост може би е само от процеса на съзиданието и от
съзерцанието на онова, което сте създали за собственото си благо и за благото на околния свят.
Кажете, можете ли да изядете ябълка, която още не е израснала? Може би само мислено. А как
тогава ще ползвате вещ или лека кола, която не сте изработили или да живеете в дом, който не сте
построили? Абсурд!
В такъв случай вие вземате от бъдещите поколения. И при това залагате душата си. Вие вече не
сте свободни и вашите деца не са свободни. И всичко това защо? Защото сте се прилепили към
вещите, към благата на цивилизацията.
Аз мога да ползвам само това, което съм създал сам, или това, което са ми оставили моите
прадеди. Но ако само ползвам онова, което са ми оставили родителите ми, ако не го умножавам, то
бързо ще свърши.
Даване пари с лихва
В стара Русия са презирали хората, които са давали пари с лихва, тоест, за проценти. Наричали
са ги „жидове" (остар. евреи) и са ги подлагали на гонения. В Корана се говори, че лихварството е
най-големият грях.
Ако даваш пари с лихва - поставяш човека в зависимост от себе си. А това вече е робство. И
това е много опасно не само за длъжника, но и за онзи, който дава в дълг пари, още повече и с лихва.
Ще обясня защо. На съзнателно и подсъзнателно ниво длъжникът се стреми да се освободи от
тежестта на дълга. А един от вариантите да направи това е да отстрани онзи, комуто е длъжен. Няма
човек - няма проблеми. И на подсъзнателно ниво се насочва мощна атака към онзи, комуто дължат
пари.
Връщане на дългове
Да разгледаме два варианта: първи вариант — когато дължите вие и втори - когато дължат на
вас.
Ако вие дължите
Ако към този момент сте успели да затънете в дългове, не се отчайвайте. От всяка ситуация има
изход. Всички събития в своя живот си ги създаваме сами.
Веднага си създайте намерение: „В подходящото време и на подходящото място аз с
благодарност ще върна еди-каква си сума пари на еди-кой си човек за наше общо
удовлетворение".
А сега се обърнете към себе си и намерете причините за тази ситуация. Определете, по какъв
начин сте създали дълга си (вж. по-горе).
След това си създайте нови начини на поведение и - най-важното - разберете, че никой в този
свят никому с нищо не е длъжен. Съществува само отговорност за себе си и за своя живот.
Дълговете са от стария модел на мислене.
Затова, при прехода към новия модел трябва да се освободите от всякакви стари дългове, иначе
те ще ви задържат и ще ви създават проблеми. Става дума не само за материалните дългове, а на
първо място - за моралните, за нравствените. За това е необходима отговорност и самодисциплина.
Не е задължително да давате наведнъж цялата сума, давайте на части. Като давате парите на
части, вие показвате сериозността на своите намерения. Само че трябва да предупредите онзи, който
ви е давал парите.
Ако сте взели парите с лихва, при възможност, откажете се да плащате лихвата.
Ако ви дължат
И при това нямат намерение да ви ги връщат. Типична ситуация. Какво се случва в този момент
на равнището на подсъзнанието?
Ако някой ви дължи пари, то образът на този човек присъства в подсъзнанието ви и отнема от
енергията ви, тъй като чувствата към длъжника явно не са положителни. В душата ви е затаена обида,
уязвено самолюбие, страдание, гняв, понякога конкретна агресия към този човек.
Мой пациент ми разказа такъв случай.
— Преди няколко години дадох на брат си пари на заем. Той ми върна половината и явно
нямаше намерение да ми връща другата. След известно време в ума ми се появиха странни мисли за
смъртта на брат ми. Знаейки, какво трябва да се направи в такъв случай, се обърнах към
подсъзнанието си и си зададох въпрос: „Защо ми е необходима смъртта на брат ми? "
Знаете ли, Валерий Владимирович, че получих много интересен отговор! Оказа се, за да си
върна дълга. Работата е там, че брат ми не е женен и, ако той умре, цялото му имущество ще
остане на мен. Той, разбира се, няма кой знае какво, но все нещичко има.
Оказа се, че тази част на подсъзнанието ми се грижеше за мен, за връщане на моите пари, но
само чрез смъртта на брат ми. Честно казано, тази информация ме шокира. Разбрах, колко често
желаем смъртта на близките си и даже не разбираме това. А после се чудим, откъде идват
проблемите със здравето!
След това общуване с подсъзнанието разбрах много неща. Опростих на брат си частта от
дълга и му пожелах да живее дълго.
Помните ли закона: където е мисълта - там е и енергията, а където е енергията - там е и кръвта.
Освен че вече сте дали парите си, отдавате още и душата си, и жизнената си енергия на образа на този
човек. Така отслабвате себе си. Освен това, подсъзнателната агресия неизбежно се връща към вас
обратно, тъй като този образ се намира във вашето подсъзнание.
Какво трябва да се направи?
Всичко е много просто!
Най-напред си създайте намерение:
„В подходящото време и на подходящото място аз си връщам парите, които дадох на заем
на еди-кога си по най-благоприятния за мен и него начин".
Тези пари непременно ще се върнат при вас, а как - нека вашият подсъзнателен разум измисли
сам.
Задайте му тази задача.
Но това още не е всичко. А сега — най-важното. Простете на длъжника неговия дълг, тоест,
направете му този подарък. Подарете дълга му.
Ако не ви ги връщат, не искайте обратно дълговете си. Помете отговорността. Направете си от
това своите изводи. Тогава, когато сте дали назаем, Вселената ви е избавила от парите. Това е най-
щадящият вариант за отлепване от парите. Вие сте могли да ги загубите, могли са да ви ги откраднат
или да имате проблеми със здравето. Онзи човек, който е взел пари от вас на заем, фактически ви е
спасил. Простете му този дълг, поблагодарете за урока и му направете този подарък. Ако знаете
адреса или телефона му, непременно му съобщете за решението си.
На семинара една жена попита:
— А може ли да направя това мислено, за да не знае длъжникът, че съм му опростила дълга?
— Тогава се получава, че дълбоко в душата си вие запазвате привързаността си към дълга и
към парите. Подаръкът си е подарък. Даже ако този човек се е скрил в неизвестна посока,
опитайте се с помощта на познати да му съобщите за това намерение. Мислено можете да му
направите този подарък, само ако с бившия длъжник нямате никаква връзка.
Ако не прощаваш дълга на човека, значи вземаш душата му, тъй като той е длъжен да остави
нещо в залог. А необходима ли ти е душата на друг човек, когато със своята още не си се доразбрал?
Когато прощавате дълга, във вашето подсъзнание, във вашата душа се освобождава място за
нови хора, пари и знания. И онази енергия, която сте изгубили в опитите си да си върнете дълга, се
връща обратно към вас. Давайки свобода на другия, ти се освобождаваш от изкуствеността на този
свят и от привързаността към вещите.
Ето един пример от семинара.
Една жена простила дълга на своя позната и нещата при нея изведнъж започнали да се
подобряват.
След месец тя получила пари, многократно превишаващи сумата на дълга. И то без особени
усилия. Тоест, парите и се върнали веднага, след като тя престанала да напряга себе си и
Вселената. Освен това, отношенията с този човек се нормализирали.
Друг случай. Един мъж разказа следното:
- Имах много интересна ситуация. Мой познат ми дължеше пари. Позвъних му и му казах, че
му подарявам тези пари, че може да не ми ги връща.
На следващия ден той пристигна и ми ги върна всичките. А самият той един такъв наплашен
ми се стори. Аз му казах съвсем искрено, че му ги подарявам и се позовах на книгите Ви. Това малко
го успокои.
Но все пак остави парите и си тръгна. Как сега да се отнасям към тези пари?
— Приемете, че Вселената ви прави подарък в отговор на Вашия.
Ето и друг пример, който сподели с нас участник в друг семинар.
— Един познат ми дължеше определена сума пари. Простих му дълга, позвъних му и му
съобщих за своя подарък. Работите ми наистина тръгнаха по-добре. Бързо си върнах парите. След
месец този човек дойде и ми поиска отново пари. Ами сега! Какво да правя?
Казах му: „Василий, вече ти подарих прилична сума пари, но те не ти помогнаха да натрупаш
богатство, значи е глупаво от моя страна да правя същото отново. Няма да ти дам пари, а ще ти
пожелая всичко най-добро ".
Той не се обиди. След известно време ми призна: „Сергей, когато ми опрости дълга, помислих,
че си се побъркал. Викам си, дай да опитам още веднъж, може и да е превъртял и да ми даде още
пари. Но ти се оказа нормален. А за оня подарък — голямо благодаря!"
Да даваме или да не даваме? Да вземаме или да не вземаме? Това е въпросът!
Ако са дошли при вас и искат нещо, замислете се. Време е нещо да дадете на света. Но какво?
Можеш да дадеш само това, което имаш. А какво имаме безкрайно много? Любов, радост!
Ето това започнете да подарявате на хората.
Ако имате свободни пари, дайте пари, но не и на заем! Дайте просто така, за да не се мъчите
после в очакване и съмнения. Тоест, подарете! Ако ги върне - ще ги върне, ако не ги върне - няма да ги
върне. Каква разлика има сега?! Вие сте помогнали на човека, направили сте добро дело.
Ако не можете да дадете пари или не искате, обяснете, че пари на заем не давате, а не можете да
подарите такава сума пари в този момент. Но сте готови да помогнете с нещо друго.
Обикновено хората казват, да" или „не", страхувайки се, че няма да им върнат парите. В този
случай в душата се е настанил страхът.
Тогава тези пари няма да бъдат от полза.
Затова е много важно, какви чувства и образи съществуват в душата ви.
Много е интересно да се наблюдава реакцията на хората, когато им подаряваш пари.
Веднъж при мен дойде един познат и ме помоли да му заема 100 долара за един месец. В онзи
момент съвсем спокойно можех да му подаря тази сума.
— Знаеш ли — казах му аз, — не давам пари на заем. По принцип. Не искам по някакъв начин
хората да зависят от мен.
— Значи отговорът ти е „не " — каза той обречено и се насочи към изхода.

— Значи „да " - казах аз. — Ще ти ги подаря! Настъпи пауза. Съдейки по погледа му,
приятелят ми се мъчеше да осъзнае думите ми.
— Нали са ти нужни пари — продължих аз. - Аз ги имам. И ще ти дам. Но ще ти ги дам
просто така, ще ти ги подаря.
— Добре — съгласи се той, — приемам подаръка ти. Много ти благодаря! След месец аз също
ще ти направя подарък.
Точно след месец моят приятел дойде при мен и ми подари интересна книга, в която бяха
сложени 100 долара.
Ако са ви нужни пари, не бързайте да вземате в заем. Още веднъж си задайте въпроса, наистина
ли ви е толкова необходимо онова нещо, за което искате да похарчите тези пари. Вече знаете, че в този
живот парите не решават нищо. Те са само средство. Решават хората. И ако нямате това средство, то
някъде в дълбините на душата ви или не сте готови да имате това, за което искате да похарчите тези
пари, или то ви е абсолютно ненужно, защото може да разруши нещо в живота ви.
Помня, как преди няколко години отказах на .мой роднина да му дам пари на заем. После той
ми благодари:
— Знаеш ли, много съм ти благодарен. Когато не ми даде пари, буквално ме спаси. Работата е
там, че ние с приятеля ми решихме да вложим пари в един бизнес. Тогава той намери парите за
неговата част. Заложи си апартамента срещу кредит. А аз — не. Ти ми отказа, другите - също,
апартаментът е на името на жена ми, която ми спретна такъв скандал. „Ти какво искаш?! Да
останем без покрив над главите си ли?! - крещеше тя." С една дума, фирмата се оказа фантом и
след месец приятелят ми остана без пари и без апартамент. Та така...
Има още един интересен момент. Когато вземаш пари на заем, по закона за запазване на
енергията даваш като залог душата си (ако не заложиш имущество). А ако заложиш имуществото си,
от този момент то не ти принадлежи и на енергийно ниво с него се разпорежда друг човек.
Следователно, твоето вътрешно безпокойство нараства, а това отслабва силите ти.
Да направим няколко извода.
Колкото повече любов и уважение към себе си и към околния свят притежава човек, толкова по-
малко дългове има той в живота си.
Никой никому с нищо не е длъжен.
Всички ние сме едно цяло.
Оттук става ясен и смисълът на постулата:
Колкото повече дадеш, толкова повече ще получиш.
Човек притежава всичко необходимо за живота. Дадено му е още при раждането му. Тогава защо
все нещо още искаме? Винаги ни е малко. Ту от родителите си, ту от държавата, ту от Бога в
молитвите си. Вземаме от Природата и не връщаме. И осъждаме просещите милостиня. А те не са ли
наше отражение?
Ако за нещо не ви стигат пари, значи не използвате напълно ресурсите си. Обърнете се навътре
в себе си. У всеки от нас е скрит безкраен източник на богатства. При което съществува и един, на
пръв поглед, парадокс. Колкото повече черпите от този източник, толкова повече се увеличават там
богатствата. Тоест, колкото повече отдаваш, толкова повече се прибавят. Но има едно условие.
Правете това с чисти помисли, с любов! И, освен това, никакви дългове!
ЦЕНИ
А сега нека поговорим за цените. Изобщо темата е една от любимите на така наречения еснаф.
Що е цена? Как се формират цените? Защо те растат безкрайно?
Помните ли, по марксизъм ни учеха, че цената на стоката се формира от разходите по
изработването й плюс рентабилността. Но това е по Маркс, а как протича този процес в живота?
През 2003 г. у нас, в Крим, имаше богата реколта от плодове и зеленчуци. Съответно и цената им
на пазара беше два-три пъти по-ниска в сравнение с неплодородната 2002 година. Но нали разходите
и в онази, и в тази година са били горе-долу еднакви? Само в годините на съветската власт, когато
цените бяха фиксирани, независимо от плодородността на годината, колхозът беше длъжен да продава
или по-точно ,да предава" на държавата продукцията си по едни и същи цени.
А сега си представете вратовръзка от някой си Веспучи за 300 долара. Нима тя действително
струва толкова? Да. Това е нейната цена. Защото производителят е вложил в нея определен образ. И
затова тези вратовръзки се търсят на пазара. Престижно е да носиш вратовръзка от марката „Веспучи"
- това е признак за добър вкус. Но лично за мен вратовръзката е символ на примка на шията. Затова тя
изобщо не ми е необходима, даже да ми я подарят.
По този повод има един стар, но хубав анекдот. Срещат се в Париж две мутри и единият се
хвали:
— Виж, купих си вратовръзка от Бартолини за 100 долара.
— Ти си изперкал! — отговаря другият. — На съседната улица същите вратовръзки се
продават за 1000 долара.
Тоест, цената е резултат от съотношението „тьрсене-предлагане". Цената на стоката се определя
не от това, какво и колко е изразходвано за нейното производство, а според търсенето й от
потребителите. При това, търсенето на стоката е пряко свързано с полезността й, нейното качество и
личността на производителя.
Хората мислят, че цените на пазара на стоките и услугите се образуват стихийно. Но само така
изглежда на пръв поглед за непросветения човек. Пазарът - това е съвкупност от хора: производители
и потребители. Затова хората могат да влияят активно на хода на събитията, да формират търсенето и
предлагането.
По време на едно интервю по телевизията известният милиардер Сорос предсказа падане на
някои акции и ръст на други на фондовата борса. След интервюто притежателите на акции и
брокерите се хвърлиха на пазара да осъществят предначертаното от Сорос. Оказва се, че той не е
предсказал, а е моделирал ситуацията на пазара.
В последно време с помощта на рекламата, може да заформиш лудо търсене на невероятно
глупави и безполезни стоки. Спомнете си „Тамагочи", „Йо-йо", куклата Барби и др. Защо е възможно
това ли? Защото по-голямата част от населението се намира в хипнотичен сън и изобщо не разбира
същността на случващите се събития.
Какво е зомби? Човек, който е предал волята си на друг. Такъв човек лесно се управлява,
особено чрез средствата за масова информация. Наблюдавайте околните, себе си и ще разберете, че не
говоря празни приказки. Именно затова искам чрез книгите си и тренингите да събудя хората, да им
помогна да освободят мисълта си, волята си.
Защо цените на някои стоки намаляват? Ами защото се появяват нови технологии. Първите
видеомагнетофони струваха повече от хиляда долара, а в нашата страна за видео можеше направо да
се сдобиеш с кола. Сега цените им са 10 пъти по-ниски, тъй като се появиха БУБ-плейъри. И това е
нормален процес.
Не винаги ниските цени са добри. Ниската цена на стоката води до намаляване на интереса към
производството на тази стока и към ниска рентабилност. Печалбата от продажбата на такава стока е
незначителна, значи - не си струва да се произвежда.
В годините на съветската власт чиновниците специално понижаваха цената на някои стоки,
особено на селскостопанската продукция, за да държат работниците и селяните в подчинение като
роби. Например, изкупните цени на зърното, млякото, картофите и другите продукти бяха по-ниски от
тяхната себестойност. Това водеше до непрекъснат дефицит на всичко, до безкрайни опашки, към
уравниловка и, в крайна сметка, до деградация на хората и производството като цяло. А нали човек
трябва да получава достойно заплащане на своя труд, трябва да получава печалба?
Защо растат цените на някои стоки? Както вече казахме, цената се определя от търсенето на тази
стока и от нейната полезност. Но не само. Важно е още и вътрешното състояние на човека, който
произвежда, продава и купува стоката.
Забелязах една особеност. Когато човек уважава и цени себе си и своя труд, той се отнася по
същия начин и към другите хора. Има достатъчно пари и отношението му към цените е спокойно и
правилно.
Хаос и неразбория с цените съществуват на този пазар, където царят алчност, страх и глупост
сред хората. Когато възпитате в себе си умереност, спокойствие и мъдрост, включително и финансова,
вие винаги ще намирате нужната стока с прекрасно качество и на добра цена.
В търсене на съкровищата

Повече от час вече нашият джип стремително препускаше по полуострова Халкидики -
тайнствения рай на Гърция, както го наричат самите гърци. Носехме се към онова място, където
предполагахме, че са заровени съкровищата и може би - нашите мечти.
Величественият полуостров Халкидики напомня тризъбец, който пронизва Егейско море.
В дълбока древност хората са вярвали, че тези скалисти, труднодостъпни места са били жилище
на гиганти, които се борели с боговете.
Касандра - най-западният „пръст" - е разположен най-близо до Солун и е наречен така в чест на
съвременника и стратега, а по-късно и приемник на Александър Велики - Касандър.
Ситония е средният „пръст" на полуострова. Наименованието му произлиза от името на сина на
бога Посейдон — Ситон.
Атон е последният и най-красивият от трите „пръста". Този полуостров е населен предимно с
монаси. Преди повече от 1000 години мястото става духовен рай за православието. През 885 година
византийският император Василий I обявява Атон като място за живеене изключително на монаси и
отшелници. Светата планина Атон магически се извисява над морето на 2033 метра. Наречена е така
на името на гиганта Атон, който, според легендата, в пристъп на ярост откъснал и хвърлил огромна
канара, опитвайки се да порази с нея боговете.
Според думите на Анестис, бяхме съвсем близо до заветното място. Нашият отряд се беше
увеличил. Освен мен, Валентина и Яков, в колата пътуваха още Янис и Христофор. Янис беше
приятел на Анестис и отдавна му помагаше в иманярството. Беше млад мъж със здраво телосложение.
Съдейки по погледа му, беше добър и спокоен човек.
Христофор беше вече на възраст. Изглеждаше на около шестдесет. Минаваше за потомствен
иманяр, тъй като баща му Панайотис някога наистина намерил имане. Валентина ме информира още
вчера за това.
— Слушай, как е станало — започна разказа си Валентина. — Анестис има една позната,
Мариана. Помниш ли, беше на прием при теб миналия път. Нейният дядо Панайотис, още млад,
лежал в затвора заедно с някакъв осъден с доживотна присъда. Та той разказал на Панайотис
заради добрината му, че на еди-кое си място е заровено имане. По-точно, две иманета.
— Направо като в „Граф Монте-Кристо" на Дюма — прекъснах я аз.
— Точно — съгласи се тя. — Слушай по-нататък. След няколко години дядо й излязъл на
свобода и намерил едното имане, но другото — не. А пък Мариана няколко пъти е имала видение. В
това видение баба й идвала при нея и говорела за съкровищата.
Мариана мислела, че това са халюцинации.
Тя не знаела историята на дядо си.
А бащата на Мариана, Христофор, знаел и отдавна търсел второто имане. Когато Мариана
му разказала за виденията, той чак подскочил. Казал й да попита следващия път баба си, къде е
второто имане.
На следващия ден Мариана отново имала видение и попитала баба си за имането. Тя й
отговорила: „Вие живеете върху него". — „Какво значи — живеете?"' — попитала отново
Мариана. „Ами значи, че имането е заровено под къщата — отговорила бабичката".
— Представяш ли си — каза Валентина възбудено, - имането било под къщата им. Изобщо
половин Гърция живее върху злато и не знае това
— Ами тогава защо не го изкопаят?
— Защото трябва да се определи точното место, а не да разрушават цялата къща! Освен
това, представи си, че видението на Мариана излезе лъжливо. Може би бабичката е решила да се
пошегува или да си отмъсти. Казват, че била малко откачена, а през последните години съвсем
превъртяла.
— Освен това — добавих аз, — самата Мариана, доколкото помня, е малко истерична. Лично
аз не бих разчитал на виденията й.
— Да — съгласи се Валентина, — има си някакви проблеми с психиката, аз също забелязах. Но
тя е много чувствителна и няколко пъти до сега е имала моменти на ясновидство. — С една дума,
Христофор сега е загрижен, как да изкопае имането изпод къщата си. Те заедно с Анестис вече
претърсиха цялото мазе с махалото и металотърсача. Но и уредът, и махалото всеки път
показват ново място с разлика два-три метра. Анестис казва, че този уред е вече остарял и иска да
купи нов от Русия, по-чувствителен. След като го купи, веднага ще почнат да копаят.
Джипът спря в гората до черния път. Анестис каза нещо на гръцки.
- „Почакайте ме тук, ще отида на разузнаване" - преведе Валентина. - Ей, ама ние сме истински
партизански отряд! Всички сме деца на гръцки партизани.
- Това е то наследствеността - обобщих аз. Анестис се върна след минута и каза, че всичко е
чисто.
- Защо е тази предпазливост? - попитах наивно аз.
- А как иначе?! - каза сериозно Валентина. - Според гръцките закони търсенето на имане без
специално разрешение е забранено. Може да ти наложат голяма глоба или даже да те осъдят.
- Защо тогава не вземем разрешение?
- Струва скъпо. И представи си, че няма никакво имане - напразно ще си похарчим парите.
Приближихме с колата до извора и разтоварихме необходимите инструменти. Янис седна зад
волана и отдалечи джипа в гората, за да не се вижда от пътя.
- Още веднъж ще проверя - каза Анестис и извади махалото.
Махалото му изглеждаше доста особено. Не бях виждал още такова. Представляваше
алуминиева тръбичка с дължина 40 см и с диаметър 5 см. Тръбичката беше съединена с пружина.
Анестис държеше с двете си ръце пружината, а тръбичката се люлееше ту нагоре-надолу, ту надясно-
наляво, ту в кръг. Отначало той се отдалечи доста от извора и тръбичката беше съвсем неподвижна.
След това започна да се приближава и махалото започна силно да се люлее. Той обикаляше около
извора, стиснал пружината между краката си на равнището на слабините, а уредът се клатеше ту
наляво, ту надясно, ту по-силно, ту по-слабо. Изведнъж си представих доста необичаен образ. Не
издържах и попитах Валентина:
- Валечка, погледни, моля те, какво ти напомня всичко това? Само аз ли съм такъв,
„ненормален"?
- Ами на мене май ми прилича, когато жребецът бяга след кобилата и си тръска своя...
Двамата дълго се смяхме, като се стараехме да бъдем по-тихи.
Като пообиколи наоколо, Анестис взе минотърсача, настрои го на нужната честота и започна да
изследва пространството отляво на извора. При доближаване на едно определено място приборът
издаваше характерен звук. Когато Анестис се отдалечаваше от това място, приборът замлъкваше.
- Това е мястото! - тържествено заяви той и очерта малко колкото човешка длан местенце на три
метра вляво от извора. - Тука ще копаем.
Христофор извади голям нож и започна да сече шипковия храст, който не позволяваше да се
доближим до заветното място. Янис и Яков грабнаха лопатите и започнаха да копаят земята. Копаеха
лесно, тъй като почвата беше песъчлива, а на дълбочина половин метър започна да излиза само пясък.
Валентина и Анестис стояха на насипа. Когато Янис и Яша се умориха, ние с Христофор ги
сменихме. Работата вървеше бързо. Ямата растеше, но засега нямаше никакъв резултат.
Изведнъж Христофор извика приглушено. Явно беше намерил нещо. Всички се хвърлихме към
него. Той държеше в ръката си медна монета и грижливо я почистваше от пясъка и почвата.
- Монетата е гръцка - каза Анестис с вид на познавач, — най-вероятно от началото на двадесети
век. Това е добър знак. Да продължим да копаем.
Лопатите заработиха по-бързо. Анестис още веднъж обходи ямата с прибора и каза, че трябва да
се преместим малко по-вляво.
След пет минути аз възкликнах на свой ред. Лопатата ми издаде приглушен звън и опря в нещо
твърдо. Янис подскочи и започна да ми помага да измъкна някакъв плосък предмет. Оказа се глинено
парче от делва.
Анестис каза възбудено нещо на гръцки и започна сам да копае.
След десетина минути измъкнахме от ямата няколко мръсножълти чирепи от средна на големина
делва.
Само че нямаше никакво имане.
—Имало е злато, но някой вече го е взел—каза Анестис.
- Сигурно затова на Яша му беше трудно да го види — предположи Валентина.
- Точно така - каза Яков. - Сега ми хрумна мисълта, че мъжът, който е закопал имането, се е
върнал тук след известно време и го е изкопал. Не напразно съм имал такова видение.
Христофор опита да покопае още малко, но вече без ентусиазъм. На всички беше ясно, че
имането е било изкопано преди нас.
- Странно - каза Анестис, - защо тогава приборът показваше наличие на имане? Не може да е
реагирал само на една медна монета.
- Този прибор е много чувствителен - казах аз - и реагира на мисълта на човека, който борави с
него. В този случай ти си мислеше за съкровището и имаше огромно желание да го откриеш. При
физиците има такъв израз: „Резултатът от експеримента зависи от очакванията на експериментатора".
Валентина преведе.
- Може би - каза той. - Е, нищо де, скоро от Русия ще ми донесат друг уред за две хиляди в
зелено. Тогава ще видим. Във всеки случай сме близо до целта. Имам още две сигурни места.
Партизанският ни отряд събра инструментите и се насочихме към колата.
През целия обратен път обсъждахме бурно изминалия ден, споделяхме впечатленията си и
крояхме планове за бъдещето. Всички се чувстваха много добре, настроението беше прекрасно.
Върнахме се късно през нощта.
—Гледай ти! — каза Валентина, когато пристигнахме в къщи. - Дойде да провеждаш семинар, а
стана иманяр. Впрочем, по този повод, утре ще трябва да излизаш пред хората, а пък аз да превеждам.
Трябва да си починем добре.
„Да... доста необичайно се оказа пътуването ми - мислех си аз, потъвайки в сън. - Е, не
намерихме имане, но пък си поработих здраво на чист въздух. Плюс романтиката. Ще има какво да
разказвам, когато се върна. Пък може и книга да напиша за това".
ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОСТЪПЛЕНИЯ НА ПАРИ

Уважаеми читатели, позволете да ви задам един нескромен и донякъде даже наивен въпрос:
„Трябват ли ви пари?"
Ако не сте отшелник и не живеете в гората, на вас наистина са ви необходими пари.
Тогава откъде да ги вземем? И изобщо какви източници за постъпления на Пари съществуват?
Обсъждайки темата за парите, ние с вас вече си съставихме нова мисъл-намерение:,Парите
идват лесно в моя живот, по различни начини и пътища". Сега ни остана да разгледаме тези пътища
и начини на постъпление в нашия свят.
В прекрасната книга на Робърт Киосаки „Четирите потока на парите" са описани четири основни
източника за получаване на налични парични средства. Книгата наистина е забележителна и много
близка по дух до новия модел на съзнанието.
Ето неговата схема:
Наемен труд Собствено предприятие
Индивидуална трудова дейност Инвестиране
Добавих към тази схема още два източника, за които Робърт Киосаки не е споменал. Това са
социалните дотации (вкл. пенсия) и - като най-важни - подаръците на Вселената.
Получих следната диаграма (фиг. 6):
Определете, в кой сектор (или сектори) се намирате
вие.
Съставете си отчет за приходите. В тази книга ние
подробно разглеждаме всичките шест източник на
паричния поток.
Да започнем с първия и най-разпространения.
Като начало да разберем произхода и семантичното
гнездо на тази дума.
В древноруския език думата „работа, робота" означава
„рабство", „неволя". Ясно е и за непосветените.
Коренът на тази дума е „раб". „Работати" - „намирам
се в робство". Общославянският корен „орбъ" („раб") в
по-старо значение - „малыш", „слабый",
„беспомощный", „сирота". Латинското „orbus"
означава „лишен от нещо", „осиротял".

Индо европейският корен на думата „orbh" на практика означава същото.
Тогава може би думата „труд" е по-добра?
Да проверим!
Работа
Коренът на тази дума е идентичен на този на думите „травма, труп и изтребвам".
В древноруския език думата значи „трудност", „безпокойство", „грижа", „страдание", „скръб",
„болест".
Както виждаме, тази дума носи не особено приятен заряд и значение.
Тогава какво да правим? Как да наричаме онова, с което се занимаваме?
Съществуват няколко варианта:
• любимо дело;
• творчество, съзидание;
• помощ към хората;
• осъществяване на мечта.
Можете да си измислите и свой вариант. Всъщност, не е важно, КАК се нарича вашата дейност.
Важен е ОБРАЗЪТ, който стои зад тази дума. Защото светът се управлява от образи.
Ако още от детството детето възприеме негативен образ за работата на родителите си, то на
подсъзнателно ниво протича отблъскване от тази работа. То може да се прояви във вид на апатия,
мързел, нежелание да се учи, отсъствия от работа в бъдеще.
Помислете сами какъв образ може да възникне пред детето, което вижда унилите лица на
възрастните, бързащи за работа. Рано сутринта родителите скачат от леглото при звъна на будилника.
Те няма кога да общуват с малкия човек. Те бързат. Но защо? Защото се ръководят от страха. И какво
е написано на лицата? Какви чувства предават те на децата си в този момент? Вечер, след работа,
лягат на дивана пред телевизора, уморени, измъчени и смучат бирата си. И отново нямат време да
общуват с детето. А през почивните дни „трябва да се откъснат от пълната си програма" и да забравят
трудностите. Е, как ви се струва такава картинка?
Кошмар! Но за много от нас това е норма.
Интересно, КАКВО произнасят или си мислят много хора, когато вечер се връщат от работа в
къщи. Обикновено това са следните фрази: „Най-накрая се измъкнах!" или „Отървах се от бачкането".
А нали това, което си мисля или говоря, издава вътрешното ми състояние. Състоянието на несвобода,
тоест, на робство.
Впрочем, никога ли не сте се замисляли, защо децата си живеят много леко и изобщо не се
уморяват?
Ами защото те НЕ РАБОТЯТ!
- Какво да правим тогава? - ще попитате вие. - Нали все трябва да се живее някак си. И да се
печелят пари по някакъв начин.
Да, но първо, да се живее „някак си" няма смисъл. „Някак си" - това не е живот, а живуркане.
Или по-правилно, безсмислено живуркане. Такъв нерадостен живот се живее именно затова, защото
по-голямата част от времето си, от своята жизнена енергия отдавате на парите и на вещите. Това вече
го обсъждахме в началото на книгата.
Второ, необходимо е да се промени НАЧИНЪТ на вашия живот, а следователно - и на вашата
дейност, тъй като вашата дейност заема по-голямата част от живота ви.
Представете си сега такава картина. Сутрин родителите заедно с децата си се събуждат
радостни, щастливи, пеят песни. Излизат навън, стъпват на своята Земя, поздравяват Вселената,
обикалят своето родово имение, откъсват плодовете, които си харесат. Къпят се в ручеите или във
вировете. Заедно творят своята прекрасна райска градина. Именно заедно. А когато синът пита майка
си: „Мамо, къде се кани да заминава татко? Да не би да му е безинтересно с нас?"—майката му
отговаря спокойно: „Какво говориш, синко, всички ние се чувстваме прекрасно! Но в този свят има и
хора, които страдат от болести, които са много тъжни, които никак не могат да си намерят сродна
душа. И твоят баща отива да помага на такива хора. Той върши много добро дело. Той иска всички
хора да живеят щастливо". - „Това е прекрасно! — казва синът й. - И аз, когато порасна, ще помагам
като татко на хората".
Две различни картини, два различни образа. Кой от тях ви се иска да изберете?

Дълго време думата „работа" за мен беше свързана с негативен образ, затова се стараех да не я
употребявам в своя речник. Заменях я с други думи, които изброих по-горе. И имах много добри
резултати. На практика спрях да се уморявам, когато вършех някаква дейност. А и самият характер на
дейността ми започна да се променя
Но ето че веднъж на един от семинарите стана една жена и каза:
— Валерий Владимирович, аз пък имам друг образ за думата „работа". Тази дума може да се
разчлени и по друг начин, а не както е в етимологичния речник:
РА-БОТАТЬ
В старославянските летописи (а и в египетската митология) Ра е богът на слънцето. С други
думи — това е слънчевият, животворният ипостас на Всевишния. „Ботать " = „говорить ".
Спомнете си известната жаргонна фраза: „По фене ботаешь? - „Говориш, ли на затворнически
жаргон - арго?". Излиза, че „Ра-ботает" може да се възприеме и като „говори Ра". Тоест,
„работатъ " — творя, създавам нещо живо, давам живот на всичко, като богът на слънцето Ра.
Много съм благодарен на тази жена. Сега спокойно си употребявам думата „работа". Но, както
разбирате, сега зад тази дума за мен стои съвършено друг образ - божествен.
Как да си намерим любимо занимание?

Как да определим, накъде да насочим усилията си? С какво да се захванем, за да ни носи това
занимание радост, морално и материално удовлетворение?
Може би с онази част от живота, която способства за максималното разкриване на истинските
качества на човека, а именно - сферата на нашите мечти.
А какви са мечтите ви? За какво живеете?
Често съм писал за това, че много хора нямат мечти, цели и смисъл на живота. Те подсъзнателно
изобщо не желаят да живеят. А това е страшно! Какво може да бъде по-страшно от предателството на
мечтите?
Много е важно да изучаваш и правиш в живота си онова, което ти харесва, към което
принадлежи душата ти; онова, което иска сърцето ти; онова, което способства за развитието ти.
Затова попитайте себе си: С какво бих искал да се заема в живота си? Какво умея да правя най-
добре?
Коя моя дейност ще носи радост на мен и на хората?
Спомням си една история, която разказа участничка в един от семинарите ми. Тъкмо
обсъждахме тази тема и някой в залата попита:
— Валерий Владимирович, все пак как да намерим подходящото занимание, ако не знаем, с
какво бихме искали да се заемем?
Една млада жена вдигна ръка:
— Може ли аз да отговоря на този въпрос? Мисля, че личният ми пример ще помогне на
повечето участници в семинара.
По специалност съм преподавател по физика и математика. Работих няколко години в
училище, но в началото на демократичните промени разбрах, че с учителската си заплата мога
само да преживявам. Затова постъпих като домашна помощница при една състоятелна жена
(впрочем, точно тя ми даде да прочета книгата на Синелников, след което в живота ми настъпиха
промени).
Заплатата ми беше два пъти по-висока, отколкото в училище, но както разбирате, тази
работа изобщо не ме устройваше в морален план. Душата ми се стремеше към нещо по-голямо.
Веднъж стопанката на дома ме помоли да я подстрижа:
— Света, подравни ми косата, моля те!
— Какво говорите, Наталия Ивановна, ами че аз никога не съм държала ножица в ръката си!
— Не се вълнувай! Вземи ножицата. Моята прическа не можеш да я развалиш.
Взех ножицата и започнах да я подстригвам. Подстригвах бавно и внимателно. Много се
стараех.
Когато свърших, страшно се вълнувах, какво ще каже стопанката.
— Слушай, Светлана — каза възхитено тя, разглеждайки прическата си в огледалото, —
никой досега не ме е подравнявал така добре. Та ти имаш талант!

На следващия ден трябваше да отида на борсата на труда. Водех се на отчет там, И
„случайно " видях обява, че след седмица започват безплатни двумесечни фризьорски курсове.
Веднага се записах за тях.
След като завърших курса, ми предложиха място в един салон, но с условие: бях длъжна да
премина обучение по визаж и гримьорство вече на свои разноски при един известен майстор в тази
област от Днепропетровск.
След година бях най-добрият майстор-гримъор и козметик в града ни. Сега вече имам свой
салон за красота. И при мен идват да се учат от други градове.
Оказа се — завърши разказа си Светлана, — че още от детството си съм мечтала да правя
хората красиви. Но се записах в педагогическия, защото така искаха моите родители и беше
престижно да си учител.
Благодаря Ви, Валерий Владимирович, и благодаря на Наталия Ивановна (сега ние с нея сме
приятелки)! Вие ми помогнахте да намеря своята мечта и своето занимание!
Безспорно, любимото занимание трябва да ви носи радост. Вие сте успели хора. Вас ви хвалят,
одобряват вашите действия. Вие сте майстор в своята област.
Много хора по силата на фалшиви житейски постановки и убеждения се занимават с нелюбими
дейности през по-голямата част от живота си. Те работят, както вече изяснихме, заради парите,
намирайки се в зависимост от тях и от онези, които им плащат заплата.
Ето още един пример.
Жена на средна възраст. Преподавател по информатика и изчислителна техника. Пише
дисертация. На младини е мечтала да стане специалист по бионика (раздел на кибернетиката,
основан на използването на знания за живата природа - строеж на организмите, процесите и
резултатите от жизнената им дейност, бел. ред.). Била е омъжена. Разведена. Има проблеми със
здравето и с парите. Оплаква се, че няма никакво време за любимото си занимание — моделиране.
Трябва да търсите вътре в себе си. Какво е предизвикало вдъхновение у вас? За какво сте
мечтали в детството, в юношеството си? Какво можете да направите за хората, в какъв ипостас
можете да бъдете успешни?
С какво искате да се заемете?
От какво имате потребност?
Правете в живота си онова, което обичате, а парите сами ще дойдат.
Тоест, не работете, а създавайте, творете с любов! Станете майстори в своята област!
А какво правят повечето хора?
През делничните дни те се занимават с работа (т.е. се намират в робство). През почивните дни и
на празниците се стремят да се занимават с любимите си занимания. Или, както се казва, „почиват си"
и получават удоволствие и радост.
В детството си мечтаех да бъда вълшебник. Привличаха ме вълшебните приказки и
вълшебствата.
В мечтите си аз ловях вълшебната рибка, пусках духа от бутилката, получавах вълшебна
пръчица и вършех добри дела. Сега разбирам, че моите мечти се сбъдват. А моят житейски път беше
много необичаен! Отначало станах лекар-хомеопат, след това психотерапевт, сега съм писател и
учител. Сега създавам нова Школа за деца, в която още от детството си те ще могат да разкриват и
реализират своите божествени възможности.
Интересно е да отбележа, че съдбата ми отразява житейския път на родителите ми.
Баща ми е поет от Бога, както се казва, самороден талант, въпреки че 25 години е служил като
офицер в армията. Мама е роден учител. И досега нейни бивши ученици идват при нея да споделят
радостта си или да поискат съвет.
Ако вашите родители са се реализирали в живота, ще ви бъде по-лесно да определите своя Път.
Много е важно да изживееш собствената си съдба, а не някоя чужда. Много често родителите
принуждават децата си да постъпват във висши учебни заведения, да получават образование и да
работят по дадена специалност. Много са примерите, когато някой получава дипломата си от ВУЗ и не
работи нито ден по специалността си. Други бързо се разочароват от работата си. Но причината не е в
работата, а в нас самите.
Известният италиански певец и киноартист Адриано Челентано е завършил само три класа от
средното училище. Родителите му решили, че не си струва да харчат напразно парите и времето си.
И се оказали прави.
Не съм против учението! Просто искам ВИЕ, скъпи читатели, възможно най-бързо да намерите
своя Път!
Пътят на Мечтата си. И да създадете програма за реализация на тази Мечта в живота си. Или да
се включите в дейността на такава програма, ако вече е създадена от някой друг.
Някои :хора много силно се „вкопчват" в своята работа. На въпроса: „С какво се занимаваш?" -
те обикновено започват да описват работата си. Забравят, че преди всичко са хора. А работата е един
от техните ипостаси. Точно затова за много хора загубата на работа или пенсионирането е трагедия.
Струва им се, че губят част от себе си.
Веднъж срещнах свой съученик.
Не се бяхме виждали много години. Той ме пита:
— С какво се занимаваш? Отговарям му:
— Живея.
— Не, нямам това предвид. Какво правиш точно?
— Живея! — отново отговарям аз.
— Е, не, питам те какво работиш?
— Не работя.
— А как живееш тогава?..
Много е важно да се отдели това какво правя, от онова кой съм. И как да стане това? Много
просто! . Отговорете сега на въпроса: Кой сте вие?
Преди всичко—човек, чиято главна цел е да живее и да помага и на другите да живеят.
А какво правите вие?
Всичко, каквото може да ви хрумне! Всеки от вас може да се прояви в живота по различен
начин, в този или друг ипостас.
Например сега, когато четете тези редове, вие се проявявате в ипостаса на читател. Когато
приготвяте храна, вие сте готвач. Когато шиете - шивач и т.н. При това, както сте си бил човек, такъв
си и оставате.
Навикът да се асоциира личността с поведението се придобива още в детството. Детето се е
провинило нещо - значи е лошо. Смесване на индивидуалността с поведението. Но това е грешка!
ДЕТЕТО не е лошо. ПОВЕДЕНИЕТО му в определена ситуация може да бъде вредно за него или
околните, но то не е лошо.
Не трябва да смесвате, да свързвате себе си с онова, с което се занимавате. Постарайте се
максимално ефективно да се проявявате във всяка дейност. И се старайте да се занимавате с това,
което ви е интересно. Тогава няма да се уморявате и да изпадате в депресия.
Още един критерий за това, че сте се „вкопчили" в работата си и сте спрели развитието си е
страхът от уволнение. При някои хора той е много силно развит.
Скъпи мои, ако у вас се появи този страх или вече са ви уволнили - радвайте се. Вселената се
грижи за вас и за вашето по-нататъшно развитие. Ето ви един пример.
— Валерий Владимирович — разказва един директор на голямо предприятие от Запорожието.
- В началото на перестройката, когато започнаха съкращенията, ме уволниха от работа. Бях
водещ инженер на предприятие, смятах се за много добър специалист. Но директорът назначи на
мое място свой роднина.
Нямате представа, как преживях това събитие! Измъчвах се от обида и желание да си
отмъстя. Две години бях в депресия. После започнах бавно да се връщам към живота. За това ми
помогнаха книгите.
Сега съм собственик на предприятие, в което работят 300 души. Ако веднага бях разбрал
правилно и бях осмислил ситуацията с уволнението, нямаше да изгубя 2 години в мъка, депресия и
различни болести. Затова пък сега имам много ценен житейски опит.
Съществуват два варианта за реакция на уволнението:
1. Уволнение—> стрес (напрежение)—> преживяване —> саморазрушение или разрушаване на
околния свят —> смърт.
2. Уволнение—> нови пътища за развитие —>нов живот.
Любимото занимание трябва да бъде свързано със съзидание, с творчество. При това то не
трябва да противоречи на живота, още повече - да го разрушава. С други думи, трябва да имате чисти
помисли. Тогава вие винаги ще бъдете здрави и пълни със сили. Защото самият живот ще ви подкрепя
и поддържа.
Какво означава - да не противоречите на живота? Как мислите, производството на някакви
продукти или предмети може ли да се нарече съзидателен труд? Хайде да помислим заедно.
Например, да вземем предприятие за производство на сокове.
Събраните в градината ябълки се извозват към завода. С помощта на преса изстискват сока и го
разливат в опаковките (буркани, тетрапак, пластмасови бутилки). След това сокът отива в магазинната
мрежа.
Какво лошо има в това? Като че няма никакви противоречия с живота и Природата.
Но не, скъпи мои! Противоречия има, и то много сериозни.
Първо, за да се построи такъв завод, е необходимо да се разруши нещо, което вече съществува в
природата. Освен това, заводът използва електроенергия, която също се произвежда чрез разрушаване
на околния свят. Накрая добавете и производствените отпадъци...
Второ, отглеждането на овощни градини в съвременните промишлени условия е свързано с
прилагане на отровни химикали и изкуствени торове, които също нанасят вреда на Природата.
Трето, опаковките. След употреба на соковете те обикновено не се преработват, а заминават за
сметището.
Да вземем друга сфера - производството на медицински препарати, хранителни добавки,
витамини. По време на производството им всичко живо и природно се разрушава. Остава само
изкуственото. Не стига това, ами производителят, както съзнателно, така и подсъзнателно, е
заинтересован да има колкото си може повече болни хора. Та нали той получава парите си не от
здравите, а от болните? На здравия човек не са необходими никакви препарати.
Не говоря за производството на цигари и водка. Тук всичко е ясно.
На практика се получава, че в основата на всяка производствена сфера се намира не
съзиданието, а разрушението. С други думи, рушейки, съвременният човек се мъчи да съзидава.
Затова в неговите творения изначално присъства енергията на разрушението. Нашите учени и науката
всъщност погубват живота, като правят открития и ги претворяват в живота чрез производството.
Наскоро видях в московското метро реклама: „Метрополитенът е екологично чист транспорт!"
„Каква нагла лъжа - си помислих. -А с какво се движат влаковете? Разбира се, с електричество.
А откъде вземаме електроенергия и как я произвеждаме? Като унищожаваме Природата".
Доста тъжна картина се получава. Каквато и сфера на производството да вземем - навсякъде
лошо. Излиза, че трябва да спрат всички заводи, фабрики, предприятия. И какво ще ядем тогава,
какви дрехи ще носим, с какво ще пътуваме?
Скъпи мои! Не е нужно нищо да отричаме. Отричайки каквото и да било, ние отново
разрушаваме. И тези наши действия ще са не по-добри от предишните.
Ще бъде глупаво и неправилно наведнъж да се закрият всички предприятия, хората да захвърлят
всичко и да отидат в гората. Та много от тях просто няма да могат да живеят там! Освен това, ние ще
пренесем в гората стария образ на света, стария модел на съзнание. Затова отначало трябва да
почистим там, където сме замърсили.
Хареса ми личният пример на един от участниците в семинара.
— Когато реших да си купя кола — разказа той, — в мен започна борба. От една страна,
разбирах, че използването на автомобил нанася вреди на околната среда. От друга — непременно ми
трябваше кола, тъй като трябваше да пътувам много често заради дейността си. Разбирах, че ако
не разреша този вътрешен конфликт, той непременно ще премине във външна изява. Дълго мислих,
размислях и накрая дойдох до такова решение.
Купих си нов автомобил, за да бъде вредата от него по-малка. Купих сто фиданки и ги занесох
в училището, за да ги засадят децата. Купих 10 декара земя и реших да създам на тях родово
имение. Освен това, програмирах подсъзнанието си да се преориентира така, че занапред моята
дейност да бъде екологично чиста.
— Мисля — завърши той, — че ако всеки автолюбител посади не сто, а поне пет или десет
дръвчета, нашата планета ще се превърне в цъфтяща градина.
Всички в залата го аплодираха.
Трябва да приемете онова, което вече съществува в нашия свят. Да приемете с благодарност
всичко, което са създали нашите родители и ние самите. И като поставим така началото, да започнем
да се събуждаме и да мислим съзидателно. Да започнем да творим. И да творим с чисти помисли.
Трябва да започнем, както винаги, от себе си. Като се освободим от вредните навици, от
разрушителните мисли по отношение на себе си и на околния свят.
Това касае и вашата работа. Приемете работата, която имате сега. Тя отразява равнището на
вашето съзнание в дадения момент. След това изграждайте понататъшните си намерения, вдъхнете
живот на мечтата си и я осъществете в живота.
Много е важно да се запазва балансът между потреблението на енергия и отдаването й.
Съществуват няколко природни източници на енергия: Земни недра, Почва, Растения, Животни,
Вода, Въздух, Вятър, Слънце, Луна. През вековете и до сега човекът се проявява само като потребител
на енергия, без да създава нищо в замяна.
Бог е създал всичко това, а човекът само употребява и разрушава създаденото от Бога. Досега
той не е създал нищо по-съвършено.
Но главният източник на сила е самият човек с неговата способност да твори. Още по-голяма
енергия притежава съобщество от хора или колектив от съмишленици.
Достъпът до тази огромна сила е напълно възможен. Тя се съдържа в сътворените от човека
образи. Как да се постигне това, ще разкажа в своята следваща книга „Книга за тайнствената сила на
словото").
Не трябва да се избират професията и работата заради размера на заплатата. Много хора
постъпват именно така. След това те стават недоволни от заплатата си (изискванията им нарастват) и
търсят работа с по-добри условия. Но това всъщност нищо не променя.
Те, както и преди, РАБОТЯТ!
В повечето случаи, когато става дума за пари, човек се ръководи от страха и безпокойството.
Страх, че няма да намери работа; страх, че ще бъде уволнен; страх от бедността. Страхът кара човека
да работи за пари, да се стреми към парите. В този случай в подсъзнанието съществуват само
негативни и разрушителни образи.
Повечето хора даже не забелязват примката, в която се намират.
Те продават живота си, част от живота си, част от душата си за пари (някъде това се нарича „да
продадеш душата си на дявола").
Даже има такъв израз:“Колко струваш?" Той се среща в Америка, а и у нас в големите градове.
Много хора си имат цена, защото у тях живеят страхът и алчността. Точно това е примката.
Отначало е страхът от бедността, зависимостта от парите. После идва желанието да се придобиват все
повече вещи, колкото може по-скъпи.
Получава се омагьосан кръг:
... работа—>плащане на сметки—>страх —> работа
плащане на сметки —> страх —> работа—? ...
Още веднъж внимателно погледнете тази верига. Ако на такъв човек му се плаща повече, това
нищо няма да промени. Просто ще се увеличат разходите му, а следователно, ще порасне и страхът
му. Не напразно той присъства в тази верига. Когато парите у хората са на привършване, страхът им
расте и отново, и отново ги подгонва да работят.
Скъпи читатели, а вас кое ви принуждава да работите?
Какъв образ ви кара да станете сутрин от леглото? За какво работите вие?
В повечето случаи страхът, алчността и парите управляват човека. Те се задвижват от
разрушителен образ, а не от съзидателен. В това е цялата разлика.
Тук трябва да бъдем доста внимателни. В годините на съветската власт много хора бяха
управлявани от съзидателен образ - образът на комунизма и на щастливото бъдеще. И хората бяха
готови да строят това бъдеще, даже да работят безплатно. И те строяха този „комунизъм". Но не
разбираха, че го строят не за себе си, а за управляващата класа, за елита. Затова и всички си оставаха
роби. А сега много от тях едва преживяват с оскъдна пенсия и проклинат тази управляваща класа, т.е.
правителството.
Вгледайте се в лицата на хората, бързащи за работа! Но защо пък на хората, погледнете себе си!
Спрете се сутринта преди излизане за работа и се погледнете в огледалото. Какво изразява лицето ви?
Какво ви е вдигнало така рано от леглото? Будилникът или навикът? Какво ви кара да вървите, да
бягате или да пътувате, да бързате нанякъде?
СТРАХЪТ! Страхът да не закъснееш, страхът да не бъдеш уволнен, страхът от бедността.
Всичко това е отразено на лицето ви.
Някои отиват на работа, за да удовлетворят желанията си. Те искат нови, по-комфортни мебели,
лека кола и т. н.
Те си мислят, че новите вещи ще направят живота им по-радостен. Те си мислят, че заедно с
вещите ще получат и удоволствие, ще получат приятни чувства (философията на потребителя).
Вече писах за това, че по отношение на радостта с нас протичат удивителни метаморфози. В
детството си изпитваме радост от бонбончето, а с годините са ни необходими вече доста по-скъпи
вещи, за да получим същото количество радост. Когато станем възрастни, за да получим достъп до
същите емоции са нужни още по-скъпи неща.
Какво се получава? Радостта ли е поскъпнала?
Не! Просто с годините ние така и не сме се научили да се радваме. Затова, ако мислите, че
количеството пари ще реши проблема, много се лъжете! Радостта, причинена от парите и вещите, е
нищожна. Бих казал дори, че това не е радост, а нейният сурогат. Като наркотика, който не дава
истинска радост и отдих на душата.
Чрез парите и вещите човек заглушава страха си, „рушенето" на душата си. Получава
удоволствие, но не и удовлетворение; комфорт и притъпяване на страха, но не и истинска радост.
И хората работят ли, работят с пот на чело, надявайки се, че парите ще успокоят болните им
души. А душите им са заразени от вируса на страха, алчността, обидата. Но истината е, че парите не
могат да донесат изцеление.
И какво се получава? Че парите и вещите са нещо лошо? Не. Но работата заради пари и вещи -
това вече е нещо лошо. Нима това е живот?
Това вече не е живот, а живуркане.
Както недостигът, така и излишъкът на пари е нещо лошо.
Ако получите голяма сума пари и не сте победили страха и алчността, все едно - вие оставате
роб на парите, само че високоплатен роб.
Много хора дори и с идването на голямо количество пари не премахват страха си. Те откриват,
че този страх даже се е усилил. Сега освен всичко останало, се страхуват да не загубят равнището на
живота, който имат (голяма къща, скъпа кола), социалния статус.
А какво ще кажат хората?
Една пациентка разказваше, как съседът й в годините на перестройката започнал бизнес,
„хванал се на хорото", както се казва. След две години си купил нова скъпа кола, ремонтирал
къщата си по последен писък на модата, построил си вила на брега на морето.
След още една година си открил банка. А след известно време фалирал и загубил всичко.
— След това - продължи тя - той рухна. Изведнъж като че ли остаря. Откриха му язва на
стомаха. И характерът му с промени рязко.
Много от така наречените богаташи са на границата на емоционалния срив. Точно поради тази
причина в Америка състоятелният човек при определено равнище на годишния доход се обръща към
психоаналитик.
Това е още една причина, поради която не бих нарекъл такъв човек „богат". Както и преди, той
продължава да е под натиска на парите.
Спомнете си приказката за магарето, което тича след морковчето. А морковчето го държи на
връвчица стопанинът му. Той го насочва, накъдето си поиска, а магарето тича подир илюзията.
Предлагам да направим малко упражнение.
Представете си, че ви предлагат два или три пъти по-голяма заплата от тази, която получавате в
момента. Какви мисли и емоции се появяват в главата ви? Какви образи? Както обикновено — нови
вещи, пътувания, удоволствия, които можете да получите за пари.
Ето, както онова магаренце, така и ние тичаме подир образа-илюзия, превръщайки се в роби на
парите. И нас ни управляват емоциите, а не ние тях.
Преди много години учените провели един експеримент. Научих за него на урока по физиология
в медицинския университет. Той е следният:

В мозъка на приматите и на други млекопитаещи (вкл. и на човека) открили т.н. център на
удоволствието. Ако той бъде изкуствено активизиран (напр. със слаб ток), обектът на изследване
ще проявява всички признаци на удоволствие.
В този център на една от маймуните присадили електроди и ги съединили с педал и батерия.
Маймуната само веднъж случайно настъпила педала, след което изобщо не се отдалечила повече от
него. Всеки път, отдалечавайки се от педала на достатъчно голямо разстояние, ставала
неспокойна, след което отново и отново се връщала към него, за да получи нова порция удоволствие.
Учените продължили да наблюдават тази маймуна. Тя явно започнала да се отличава от
другите в стадото. Не могла да води повече обикновения си живот. В мозъка й вече съществувала
доминанта, водещ образ — загадъчен педал, който й доставя удоволствие. Маймуната не могла да
забременее и да роди и скоро след това умряла от изтощаване на нервната система.
Печален експеримент. Но ни кара да се замислим за много неща. В действителност, всеки човек
си има такова копче.
А къде е вашето копче, уважаеми читатели?
Както вече казахме, при детето това е образът на бонбончето, после на велосипеда, на новите
дрехи, след това - според възрастта - нов компютър, лека кола, намесва се и желанието да направиш
впечатление на приятелите и познатите.
Появява се възгордяването, самохвалството.
Парите и вещите са като морковчето за магарето.
Но не трябва, скъпи читатели, да обиждаме магаретата - те са благородни животни.
Важното е да се научим да виждаме цялата картина - да престанем като глупаци да преследваме
морковчето и да влезем в ролята на стопанин.
И не само на магарето, а на целия си живот!
Разширявайте модела на света, разширявайте своето съзнание.
Ето още едно интересно упражнение.
Работете един (два, три) месец безплатно. Да-да, не се учудвайте. Можете просто да се откажете
от заплатата си в полза на директора на предприятието. Или да я подарите на приятелите си. Можете
да похарчите парите си за благотворителност.
През този период проверете, какви чувства и емоции ще се появят у вас.
Разбира се, да се работи безплатно е истинска загуба навреме, но това упражнение прекрасно ще
ви избави от страха и алчността. Освен това, ще застави мозъка ви да работи в друга посока, да търси
нестандартни решения.
Много хора не виждат многобройните пътища към богатството, защото са се вкопчили в образа
на парите. Те минават покрай възможностите, без да ги видят, защото техният модел за света е
ограничен.
Веднъж се разхождах из града с мой познат, много успешен предприемач. Буквално на всяка
крачка той виждаше възможности да се правят пари.
— Гледай — казваше той, — ето една прекрасна възможност за бизнес.
След пет минути пак:
— Ама парите просто се търкалят под краката ни! Вдигни ги, ако не те мързи!
Ако имате необходимите знания за живота, включително и за парите като съставна част на
живота; ако притежавате лична сила и отговорност; ако сте господар на живота си, вие няма да имате
нужда да работите за някого, очаквайки със страх пенсионирането си, и да се безпокоите за бъдещето
си и това на вашите деца.
Няма да ви бъде нужно изобщо да работите!
Вие просто ще живеете, вършейки любимото си занимание, и при това ще имате всичко, от
което се нуждаете.
По този повод има един хубав анекдот.
Американски турист пристига в Африка и вижда как местен жител безгрижно си лежи под
сянката на палмата и бавничко си яде банан.
— Какво правиш? — пита го американецът.
— Не виждаш ли? Мечтая си и си ям банана — спокойно отговорил негърът.
— Нима не ти трябват пари?
— Трябват ми, разбира се — оживил се негърът.
— Тогава събирай банани — виж колко много има наоколо. Аз ще организирам износа и
продажбата им в Америка. Ще направим собствен бизнес. Ще спечелим купища пари. И ще си
лежим под палмата на някой остров, ще си ядем бананите и ще си почиваме.
— Ами че аз и сега си лежа под палмата и си почивам — спокойно отговорил негърът, загубил
всякакъв интерес към американеца.
За много хора, които вече имат работа, ще бъде полезно да определят функцията на своята
работа. При мен на прием дойде млад човек.
— Валерий Владимирович, помогнете ми да подобря материалното си положение — помоли ме
той.
— Искате да Ви дам пари ли? — попитах го аз.
— Не, моля Ви, какво говорите! — смути се той — Бих искал да ми помогнете да си намеря
добра и високоплатена работа.
Погледнах го въпросително.
Младежът се оказа доста съобразителен.
— Разбрах, защо ме погледнахте така — каза той. — Отново се изразих неточно. Ще опитам
пак. Бих искал — започна бавно той, като подбираше внимателно думите си, — да ми помогнете
така да оформя мирогледа си, че да имам любима и високоплатена работа.
— Е, това вече е друго нещо! Доста добре сте поработили над намерението.
— Да, с намерението всичко е наред. Но чувствам, че нещо не ми достига. Имам някакви
вътрешни задръжки.
— Хайде да ги отстраним тогава. Като начало съм длъжен да Ви задам един много важен
въпрос: „Каква функция изпълнява работата Ви? "
Младият човек явно се обърка.
— Валерий Владимирович, не разбрах въпроса Ви.
— Добре — казах аз, — ще го повторя и ще го задам по друг начин: „Каква функция изпълнява
работата Ви? За какво работите Вие?"
— Как за какво? За да живея. Не разбирам същността на въпроса.
— Впрочем, не само Вие не разбирате този въпрос. И много други хора не го разбират. Защото
никога не си го задават. А този въпрос е много важен и човек трябва да си го задава всеки ден,
когато отива на работа. Е, добре — продължих аз, — да караме поред. С какво се занимавате на
Вашата работа?
— Набирам текстове на компютъра.
— За какво или за кого? За какво е нужен този текст? Какво ще се случи, ако не го наберете?
— Няма да излезе вестникът.
— Излиза, че вие набирате на компютъра текстове за вестника. А на кого е нужен този
вестник?
— Стоп! — каза младият човек. Съдейки по изражението на лицето му, явно го осени някаква
интересна мисъл. - Мисля, че разбрах какво искате от мен. Работя в редакцията на вестника за
безплатни обяви. С помощта на този вестник хората получават важна за тях информация. Значи,
работя за хората. Помагам и да обменят важна и нужна за тях информация.
Докторе, Вие ми помогнахте да направя откритие! Никога досега не съм мислил по този
начин. Ходех си всеки ден на работа тъпо и еднообразно и удрях по клавишите. И виждах пред себе
си само екрана на компютъра, буквите и цифрите. А крайната цел на всичко това беше да си получа
паричките.
— Какъв тираж има вестникът? - попитах го аз.
— Сто хиляди.
— Сега помислете за това, че вие помагате на сто хиляди души да станат поне малко по-
щастливи, като си обменят нужната информация чрез вашия вестник. А това значи, че най-малко
сто хиляди човека се интересуват от Вас. От това, да живеете Вие, да работите и да
процъфтявате.

— Много чудно, докторе, но след думите Ви започнах да гледам на работата си по друг начин.
Усещанията ми са съвсем различни. Иска ми се да израствам и да се усъвършенствам в работата
си. Вие ми помогнахте за повиша значително личната си самооценка.
След две седмици същият млад човек ми позвъни:
— Валерий Владимирович, знаете ли какво ми се случи през последните дни? След това
събитие започвам да вярвам във вълшебства.
— И какво се случи?
— У дома дойде мой познат и ми предложи много интересна работа с три пъти по-голяма
заплата от досегашната ми във вестника.
— И какво направихте Вие? — попитах аз.
— Съгласих се, разбира се.
Както вече разбрахте, трябва да се премести акцента от парите на конкретно дело, полезно за
другите. Затова си задайте следните въпроси:
• Какво мога да дам на хората?
• От какво се нуждаят те?
• Какво им е нужно?
• Какво правя добре?
И на колкото повече хора можете да помогнете, да дадете нещо важно и полезно, толкова повече
пари те ще ви дадат. Нали хората дават парите?!
Затова, ако са ми необходими пари, аз правя това, което е необходимо на хората. НА ЧОВЕКА на
първо място! И го правя добре. Трябва да направя така, че хората да идват при мен за това, което им е
необходимо. Заради това си заслужава да напрегнеш мускулите или ума си.
Да направим някои изводи.
За да повишим равнището на своето благосъстояние в този сектор, е необходимо:
1. Да намерим (да си припомним) своята мечта и да се движим в посока на нейното
осъществяване. Зад думата „работа" трябва да стои съзидателен образ.
2. Да имаме чисти помисли. Вашата работа трябва да ви приближава към мечтата ви, да спомага
развитието ви и да бъде благоприятна за околния свят.
3. Да приемете работата, която имате в момента, осъзнавайки и осмисляйки функцията й. И ако
функцията на работата ви не съвпада с вашата мечта, започнете да търсите или да създавате друга
работа.
4. Да се стремим да мислим широко и мащабно.
Индивидуална трудова дейност

Този сектор повече подхожда на хората, които не обичат да зависят от другите. Те сами искат да
контролират доходите си, искат да имат свободен режим на работа. Те прекрасно разбират, че колкото
повече се трудят, толкова по-високи доходи ще имат. И съответно обратно - колкото по-малко време
отделят на дейността си, толкова по-малък ще бъде доходът им.
Към този сектор принадлежат търговците, лекарите, стоматолозите, консултантите, артистите,
фризьорите, дърводелците и др. Също така - собствениците на малки магазинчета, ресторанти, сергии
на пазара.
Ако за човека, който работи като наемник, са важни гарантираното заплащане на неговия труд,
гарантираното изплащане на пенсия на старини, привилегиите, трудовият договор, то за човека,
занимаващ се с индивидуална трудова дейност, на първо място е важна независимостта. Такива хора
искат всичко да правят сами, по свой начин. Те са много взискателни към себе си, стараят се да
вършат работата си много добре и подхождат към нея творчески. Те са истински майстори в работата
си. Именно такива хора търсим, когато имаме нужда от прецизно свършена работа. .
Във връзка с това си спомням, как започнах трудовата си дейност. Още когато бях на стаж по
вътрешни болести в една от градските болници, още тогава реших, че няма да работя в държавна
структура, а ще се заема с частна практика. И не защото „шефът винаги е прав". А защото за мене
беше много важна предприемаческата свобода и свободата на творчеството. Освен това, не ме
устройваше мизерната заплата на лекар в болницата и исках да си печеля сам парите. Тези
обстоятелства определиха избора ми в онзи момент.

Такива хора трудно се доверяват на някого в работата си. Защото само те могат я да извършат
добре. Даже с нежелание учат другите. Тези хора могат да бъдат разбрани, тъй като понякога
посвещават на делото си по-голямата част от своя живот.
Дълго време и аз нямах ученици. Те се появиха тогава, когато ясно разбрах, че моделът, който
разработвах, трябва да бъде предаден на широк кръг от хора. Но даже и сега, когато имам ученици в
различни градове по света, току изскочи онази частичка от подсъзнанието ми, която всичко иска да
прави сама.
За онези, които искат да усвоят този сектор, е моят съвет: най-напред се научете да поемате
отговорност за своя свят и — съответно - за дейността, с която се занимавате.
Да направим изводи.
За да имате успех в този сектор, ви е необходимо:
1. Да умеете да работите самостоятелно и да бъдете отговорен човек.
2. Да се стремите да станете майстор в работата си.
Социални дотации
От този сектор се възползват пенсионерите, инвалидите и някои категории „привилегировани".
Не смятам този сектор за много важен за получаване на приходи, тъй като тук е налице пряка
зависимост от държавата и, по-конкретно, от правителството. Но и не трябва да го изхвърляме изобщо
от сметките. Може и малко, но все пак този сектор дава известно чувство за безопасност. Именно
страховете, скрити или явни, довеждат човека в този сектор. Думата „безопасност" говори сама за
себе си: отсъствие на опасност.
Ето един необичаен случай от моята практика.
Моя пациентка, инвалид от детството си, след общуване с подсъзнанието си рязко започна да
се подобрява. Само че след две седмици състоянието й отново стана предишното.
- Какво става? — обърнахме се към подсъзнанието й. — Защо е необходимо връщането на
болестта?
— Страх! — получихме отговора. - Инвалидната пенсия е единственият източник за
съществуване. Ако оздравееш, ще ти отнемат групата за инвалидност. Ако ти отнемат групата,
няма да имаш пари.
Наложи се да се договаряме с тази част на подсъзнанието, че пациентката ми ще учи, ще
усвои професия, за да получава пари по друг начин. След това подобрението отново започна.
Може да си останете в този сектор (защо да се отказвате от пенсията, например) и при това да
започнете да усвоявате други сектори.
Много е важно да повярвате в изобилието на Вселената. Да осъзнаете, че на този свят парите и
благата са извънредно много.
Трябва само да ги допуснете в живота си.
Собствено предприятие
Ако сте решили да играете ролята на господар на живота си, тя ще обхване всички сфери в
живота ви — физическото ви тяло, дом и семейство, социална среда.
Позицията ви на господар ще се отрази и на работата, с която вече се занимавате или която се
готвите да започнете. И определящото тук ще бъде вашият мироглед или моделът на Света, за който
неведнъж говорихме досега. Във връзка с това, на подсъзнателно равнище у вас възниква потребност
за създаване на свое собствено предприятие.
Искам още веднъж да насоча вниманието ви върху последните думи. Само тогава, когато искате
да живеете на този свят и да бъдете господар на живота си - САМО ТОГАВА вие сте готови да
създадете свое предприятие.
Да погледнем в речника на живия великоруски език на Владимир Дал.
Думата „ предприемам " означава — предварително замислям, решавам да изпълня нещо ново,
да пристъпя към извършване на нещо значително.
Думата „предприемач" в руския език е много по-разнообразна по съдържание и смисъл от
английската „бизнесмен" — човек, който е зает с някаква работа.
Какво е това толкова значително нещо, към извършването на което е длъжен да пристъпи човек?
Всеки реализира и проявява себе си чрез създаването на своя Свят, на своето пространство.
Помните ли крилатия израз: „ Според делата ще ги съдите "
Какво се разбира под термина „Свой Свят"?
Преди всичко, това е самият човек: неговото физическо тяло, разум, дух и душа. На първо място
трябва да се работи над тяхното развитие.
Това са неговият дом и семейство, неговият род и пространството, в което живее този човек.
Това са още и хората, които са около него.
Това е любимата работа, с която човек се занимава, предприятието, което той е създал. При това
е много важно това дело - предприятието - да носи в себе си творчески, съзидателен аспект.
Това е Родината, Страната, в която живее човек.
Това е планетата Земя.
Това е Вселената.
Формиране на намерение
Нека още сега да създадем нашето намерение. Както помните, отначало трябва то да бъде точно
и ясно формулирано:
Аз заявявам намерението си да имам Предприятие, да бъда стопанин на своето
Предприятие.
Сега нека да създадем образ на това намерение.
По този повод си задайте следните въпроси:
• Как ще разбера, че намерението ми се е реализирало?
• Какво ще видя, чуя и почувствам?
• Как си представям предприятието си?
Някой лесно ще отговори на тези въпроси, но за друг те ще се окажат просто неразрешими.
Затова да опитаме да направим това заедно.
Какво трябва да представлява вашето предприятие?
Мисля, ще се съгласите с мен, че то трябва да бъде богато, печелившо, постоянно развиващо се.
Вие, като стопанин на предприятието и самото предприятие като цяло, се ползвате с уважението на
околните.
Предприятието спомага за обучението и развитието на хората, които ви помагат. То подпомага
благоденствието на мястото, където живеете и като цяло на вашата Родина, освен това,
производството му е екологично чисто. То реализира света на вашата мечта, носи радост и щастие на
вас и на околните. Именно затова трябва да започвате с мечтата си.
Фактически вие създавате предприятие чрез реализация на мечтата си. Отначало се създава
образ на Света, а после се реализира. Отначало е образът на мечтата — после е образът на
предприятието.
Постарайте се да видите себе си в образа на стопанин на това предприятие. Обърнете внимание
на чувствата и емоциите си. Ако това е вашият образ и вашето дело, непременно трябва да се появи
вдъхновение.
Какво е необходимо за осъществяване на вашето намерение в живота?
Вътрешни и външни ресурси Вътрешни ресурси
На първо място това е настроението на собственика. То ще привлече нужните хора и средства.
Освен това, необходимо е вдъхновение (вж. по-горе). Това е особено състояние на творчески
подем и прилив на творчески сили, непреодолимо желание да се твори за свое благо и за благото на
Света.
Когато реших да напиша книгата за тайнствената сила на словото, необходимите знания
буквално ме затрупаха. На семинарите хората ми подаряваха редки книги за руския език, започнаха да
се случват невероятни срещи с интересни хора. Веднъж, когато жена ми се разхождала със сина ми в
парка, към нея се приближила непозната жена и й подарила своя ръкопис с интересни предложения за
промени в руския език. Тези промени касаеха наименованията на светските учреждения, имена и др.
Представете си! Съвсем непозната жена! А аз само си помечтах за нова книга!
Когато учих в медицинския университет, си мечтаех да стана необикновен лекар. Вече си
представях, как хора от различни кътчета на света пристигат при мен на лечение. И след известно
време жената на мой приятел ми подари за рождения ден книга по хомеопатия. Още с първите
прочетени страници разбрах, че това е нещо мое. По цели вечери седях в читалнята и изучавах тази
наука, проверявах действието й върху себе си и своите близки. Като завърших института, аз твърдо
знаех, че ще бъда хомеопат. Тогава още нищо не знаех за намерението, но то съществуваше у мен.

Мисля, че всеки от вас е преживял нещо подобно в живота си. Намерете тези моменти, припомнете си
своята мечта!
Ще ни трябват съответните знания и опит. Всъщност това са вътрешните ресурси. Затова не е
лошо да научим нещо. Да намерим истински майстор. Да прочетем необходимите книги, да посетим
семинари.
Да вложим сили и средства в своето развитие и те ще се изплатят стократно.
Вашето дело - това е част от вашия свят. Отпечатък от вашето разбиране за света. Вие се
развивате и вашата дейност се развива заедно с вас.
Едно от основните качества на стопанина е умението да променя себе си и света около себе си.
Чисти помисли
Предприятието трябва да носи блага на вас и на околния свят.
На вас — то допринася за вашето развитие и за реализацията на вашата мечта. Създава ви добро
име. Носи ви радост и удовлетворение. Прави ви БОГат човек;
На хората, които ви помагат - разкрива техните способности, техните богатства.
А като цяло - променя облика на Света.
Много предприятия, които съществуват, допринасят само за материалното обогатяване на своя
собственик и буквално разрушават околната среда и Природата. Важно е да се разбере, че дейността
на такова предприятие не е угодна на Света. Човекът, който го е организирал, напряга и разрушава
света. Внася дисхармония. А след това ще страда. И това не са празни думи. В практиката ми се е
налагало да се срещам с директори на подобни предприятия, които имаха многобройни здравословни
и лични проблеми. И една от главните причини за тези проблеми беше тяхната негативна,
разрушителна дейност.
Външни ресурси
Разбира се, това са хората - съмишлениците, които ще ви помогнат да построите света на
мечтата си.
Затова е важно да имате добри взаимоотношения с хората. Любов към хората.
Предприятието е общо дело, което има един собственик, но то помага на всички. Помагайки на
собственика да играе ролята на стопанин на предприятието, всеки участник в това дела се учи сам да
бъде стопанин. На практика всеки участник помага на стопанина да построи света на мечтата си и при
това сам попада там, пробуждайки подсъзнателните си мечти. Споделете с хората мечтата си,
подарете им светлия образ на своята мечта и те ще тръгнат заедно с вас. Та нали този свят съществува
за вас, а вие - за този свят!
Директор и помощник — това са различни ипостаси и различна степен на отговорност.
Стопанинът отговаря не само за себе си, но и за всички, които са около него. Стопанинът създава
образа на мечтата, образа на света. Помощникът му помага да я осъществи.
Стопанин на предприятие — това е въплъщение на предприятието в един човек.
Той води себе си и другите към мечтата.
Помощниците му (нарочно не използвам думата „работници") са живият организъм на
предприятието. Те са продължение на стопанина на предприятието.
Самото предприятие е структура, която помага да се осъществи в живота мечтата на човека-
стопанин. Много е важно всеки участник в това предприятие да иска осъществяване на тази мечта.
Всеки е длъжен да осъзнава целта на предприятието, стремежа към резултат. При това всеки
професионално изпълнява своето дело, своята функция. Протича взаимодействие - взаимно действие
за постигане на целта.
Определянето на общата цел и взаимодействието за постигане на тази цел определят и
психоклимата на предприятието.
Съответно самата цел трябва да вдъхновява.
От това става ясно, че материалното богатство е само следствие от движението към целта.
Управлението на предприятието неизбежно е свързано с управлението на хората. И ако вие
добре се ориентирате във всички сфери на живота, заемате в живота позицията на стопанин, умеете
да подчинявате всички части от себе си на своята единствена цел-мечта, за вас ще бъде лесно и
интересно да ръководите хората.
Още един важен ресурс —материалните средства, в тава число и финансите. Както виждате,
средствата не стоят на първо място. Но много хора поставят парите на първо място, затова и
резултатът е незначителен или даже отрицателен. Има даже такъв израз: „Да правиш пари".
Представяте ли си?!
Излиза, че предприятието е за правене на пари. За каква мечта тогава и чистота на помислите
може въобще да се говори! Ако искате ,да правите пари", станете директор на монетния двор и
печатайте пари. Тогава вие наистина ще ги правите.
Забелязах една интересна особеност. Щом започнеш да живееш в съответствие с мечтата си,
парите сами идват в нужното количество. Този факт може лесно да се обясни. Любимото занимание
ни дава чувство за хармония, покой и любов.
А тези чувства привличат парите в нашия живот.
След като говорим за парите, уместно е да поговорим и за печалбата на предприятието. Тъй като
рано или късно (по-точно, в нужното време) то ще излезе на равнището за получаване на печалба. Без
нея не може. Тя е показател за ефективността му. Вашето предприятие носи благосъстояние.
Състояние на блага. И не само за вас, а и за околния свят. А щом има печалба, трябва мъдро да се
разпоредите с нея. Иначе ще настъпи застой. Трябва да бъдете финансово грамотни хора. За това ще
стане дума в следващата глава.
Възможни препятствия при създаване на предприятието
Най-основните препятствия за създаване на предприятието са страховете и съмнението.
В началото на тази книга, пък и в други книги, те бяха подробно разгледани. Искам само да
добавя, че страхът винаги представлява агресия. Затова не е необходимо да се хабят усилия за
премахване на страховете. Просто се грижете за чистотата на помислите си и всички страхове ще
изчезнат от само себе си, защото няма да има почва за тях.
А съмненията се пораждат тогава, когато ние не сме формирали достатъчно ясно своето
намерение и пътищата за неговата реализация. Те ни помагат да дообработим образа, посочвайки
грешките ни.
Конкуренция
Конкуренцията е едно от главните препятствия в процъфтяването и развитието. Мислите за
конкуренцията, а и самите конкуренти-съперници се появяват тогава, когато вие не съзидавате, а
„правите пари". Но на първо място трябва да стои вашата животворна цел-мечта. Тогава няма да
имате конкуренти. Ще имате само съюзници. Вече знаете, че когато започнем да осъществяваме
мечтите си в живота, цялата Вселена ни помага в този процес.
Конкуренцията се появява там, където има застой в развитието. В това се състои и позитивното
намерение на конкуренцията.
При мен на прием дойде млад човек и ми разказа, че след като прочел книгите ми и променил
мирогледа си, за две години извървял пътя от шофьор на такси до директор на фирма за кабелен
интернет и телевизия,
— Валерий Владимирович, знаете ли, това е съвсем друго усещане — да бъдеш стопанин. Ако
по-рано аз се нуждаех от помощ, сега аз давам на хората работа и увличам другите след себе си.
Интересното е — продължи той, — че аз промених отношението си към конкурентите. Вече не ги
възприемам като съперници. Те ми подсказват, че трябва непрекъснато да се развивам. Не трябва
да се стои на едно място. Даже се замислям отново за промяна на дейността.
Вярвам, че този млад човек ще стигне далече.
Не бива да поставяте на първо място в живота си своята дейност. Иначе тя ще започне да ви
ръководи. Ще ви потопи. Човек в такива случаи става придатък на структурата, която сам е създал.
Успехът на всяка дейност се определя от качествата на личността, която се занимава с тази
дейност. Затова трябва да се работи над развитието и усъвършенстването на личността, за да я
превърнем от жертва в стопанин, а после - и във вълшебник.
Ако искате да усвоите този сектор за получаване на доходи, трябва да се научите да се
доверявате на хората, тъй като истинският стопанин на предприятието се стреми да възлага своите
задължения на други хора, професионалисти, които могат да изпълняват работата по-добре от него.
Ще приведа откъс от книгата на Робърт Киосаки „Четирите потока на парите":
„Веднъж група интелектуалци отишли при Хенри Форд и го обвинили в „неосведоменост". Те
твърдели, че той не е достатъчно образован. Тогава Форд ги поканил в своя офис и им разрешил да
му задават всякакви въпроси. Групата се събрала около най-мощния индустриалец на Америка и
започнали да го разпитват. Форд изслушал въпросите им, след което извикал в офиса си няколко от
своите висококвалифицирани помощници и ги помолил да отговорят. Накрая съобщил на групата
интелектуалци, че предпочита да наема умни хора, за да може винаги да намира отговори на
въпросите. И предпочита да освободи своя ум за по-важни задачи, например за „размишления".
Защото „размишлението е най-трудната работа ". Именно затова толкова малко хора се
занимават с нея".
Разликата между собственик на предприятие и човек, занимаващ се с индивидуална трудова
дейност, е много проста и очевидна.
Първият има система, която работи даже и в негово отсъствие.
Вторият има работа.
Когато бях на частна практика, по време на отпуска, който сам си позволявах, моят доход също
„беше в отпуск".
Ако притежавате добре организирана система, можете да не работите, колкото си искате. Парите
пак ще постъпват в сметката ви.
Можете да се занимавате просто с „размишления".
Веднъж на мой семинар от Сочи пристигнаха двама предприемачи — баща и син. В края на
семинара те се приближгаа към мен и ми казаха, че в тяхно отсъствие фирмата им даже работела
още по-добре.
Да направим изводи.
За да бъдете успешни в този сектор, ви необходимо:
1. Да имате мечта-образ, способен да поведе след себе си хората.
2. Да имате система или да умеете да я създадете и да я управлявате.
3. Да умеете да ръководите хората, като им се доверявате напълно.
Инвестиране
Този сектор е необикновен. Той си има своите лични особености, както и предишните сектори.
Най-важната му особеност може да се опише така:
Влагате време, сили и пари в нещо, което ще ви носи доход без по-нататъшни усилия от
ваша страна.
Според статистиката, финансово състоятелните хора получават 70% от своя доход именно от
инвестиции.
Добрият инвеститор няма нужда да работи, защото парите му и времето на другите хора работят
за него. Но за да постигнете това, е необходимо да настъпи истински преврат в съзнанието ви. Този
сектор изисква съвършено друг начина на мислене, за разлика от другите. И тук е необходимо
постоянно развитие и усъвършенстване.
Всички ние сме инвеститори. Някои - по-успешни, други — по-малко. Успехът в инвестирането
зависи от това, в какво ще вложиш силите си и как ще се разпореждаш с дивидентите си.
Да разгледаме основните форми на инвестиции.
1. Влагане на пари, време и сили в образование
Повечето хора влагат капитал в традиционното държавно или частно образование. Наличието на
добра диплома дава и някакво усещане за спокойствие. Защо само някакво? Ами защото наличието на
диплома в съвременните условия не е гаранция за постъпване на добра работа, без да споменавам за
материалното благополучие.
Съвременната система на образование е непригодна за живота в наше време. Тя беше добра за
аграрния период и в началото на индустриалния период. Но ние сме на прага на съвсем друга епоха. А
в образователната система не се е променило кой знае колко от тогава. Тя дава безсмислени и
ненужни, понякога съвсем изопачени знания по основните предмети. И тя изобщо не подготвя децата
за живота в този свят. Тази система не подготвя децата за взаимодействие с парите. Налага им се да се
запознават с този предмет в семейството. Ако родителите им са хора състоятелни - добре. Но ако
самите те не знаят, как да боравят с парите?
Та нали и тях никой не ги е учил на това?
Знанията са абсолютно необходими!
Но какви знания?

Мисля, че най-напред училището трябва да дава знания за живота, в т.ч. и за парите. Наред с
общите учебни предмети трябва да има и предмет за финансите. Тогава и като възрастни хората ще
имат по-малко проблеми в живота.
И докато съвременната образователна система не дава необходимите знания, трябва да се
заемем със самообразование. Слава богу, съществуват различни курсове, семинари, тренинги, а също
така и забележителни книги, чиито автори — майстори в своята област - споделят знанията си.
Много ми хареса един пример от книгата на Р. Киосаки.
В една обява във вестника той прочел за счетоводни курсове, на които обучавали как да се
използват определени закони за успешно инвестиране без наличие на парични средства. Плащайки за
участието си в семинара само няколкостотин долара, той успял да приложи тези знания в живота
и само след година спечелил един милион долара.
Как мислите, успешно вложение, нали?
Извод: непременно влагайте сили и средства в своето развитие и образование. И ако искате да се
развивате в този сектор, започнете да инвестирате в знания за инвестициите. Който иска да стане
богат, няма да иска на заем или да моли за работа. Той ще поиска да се научи, как се печелят пари.
Успехът в тази или друга област зависи от наличието на знания в дадената област.
Знаещият и подготвен човек ще процъфтява, независимо в какво направление се развива
икономиката.
2. Вложение в децата
Някои хора създават големи семейства, за да обезпечат старините си, да има кой да им. подаде
чаша вода". Семейството е добро вложение на средства. И аз съм ЗА това, тази „форма на
инвестиции" да носи своите „дивиденти". Здравото, сплотено семейство и процъфтяващият род
и потомци - това е една от съставките на богатството. Но аз съм ПРОТИВ това, човек да моделира
немощна старост за себе си. За съжаление, много хора постъпват именно така. Така те планират и
програмират живота си в низходяща, а не във възходяща прогресия.
„Когато изляза в пенсия, ще имам малко сили и ще получавам малко" - програмират те сами себе
си. А след това предявяват претенции към децата си, видите ли, „ние ви отгледахме, без да жалим
силите си, а сега ни докарахте до просешка тояга".
Не трябва да се живее за децата, а заедно с тях да се създава пространство за обичта,
БОГатство. Тогава и на децата ще има какво да оставите, и старостта ще бъде радост.
3. Отчисления в пенсионен фонд
Това също е една от формите за влагане на капитала. Но това е неактивна форма, тъй като
средствата, които отделяте, „очакват" вашето излизане в пенсия. При това вие прехвърляте
отговорността за материалното си обезпечаване на старини на плещите на държавата, банките и
фондовите борси.
4. Влагане на пари в дейности с нисък риск и ниски лихви, по-точно в банки
Става дума за спестовни влогове или парични депозити. Добре е, разбира се, когато в банковата
ви сметка има известна сума. Препоръчително е да се отделят толкова средства, колкото са
необходими да се преживее няколко месеца. Но да се разчита само на такъв начин на инвестиране е,
меко казано, неразумно. Съвременните темпове на нарастване на инфлацията отдавна са преминали
процентите, които ви изплаща банката. Освен това, „съветските хора" (както и българският народ),
имат горчивия опит със „загадъчното изчезване на парите" от техните сметки в началото на
демократичните промени.
Има още много други добри и безопасни начини за влагане на капитала.
5. Инвестиране в ценни книжа и акции, в имоти, които ви носят доход
На бившата постсъветска територия (а и на териториите на страните от Източна Европа) този
пазар се оформи сравнително отскоро. „Фондова борса", „брокер", „инвестиционен план", „финансов
отчет" - тези понятия някога бяха „мръсни думи" за много хора.
Ако искате да усвоите тази форма на инвестиране, трябва най-напред да получите
необходимите знания. Финансовата грамотност преди всичко!
След това седнете и си начертайте финансов план. Доведете до минимум дълговете и разходите
си. Живейте в пределите на финансовите си възможности и постепенно увеличавайте средствата си.
Пресметнете, съвсем грубо, колко пари трябва да получавате на месец за постигане на плановете си.
Определете си точно, на каква възраст бихте искали да прекратите работа и да имате постоянно
растящ доход без да влагате никакви усилия. Обмислете всичко това много подробно, без да бързате.
За вас ще бъде от полза, ако имате опитен и мъдър консултант в тази си дейност.
6. Вложение на сили, време и средства в създаване на интелектуална собственост
Под интелектуална собственост се разбират патенти за изобретения, ръкописи, музикални
произведения, филми др. Ако това, което сте създали, е необходимо на хората, вие можете дълги
години да получавате дивиденти.
Нямам за цел да ви направя компетентни и опитни инвеститори. Моята задача е да създам
представа за основните форми на инвестирането. За по-подробно изучаване на темата препоръчвам да
прочетете книгите на Робърт Киосаки „Богат татко, беден татко", „Четирите потока на парите",
„Наръчник по инвестиране на богатия татко".
Накрая на тази глава искам да цитирам думите на „богатия татко" от книгата на Робърт Киосаки:
„Невъзможно е да научиш някого да стане компетентен и опитен инвеститор. Можеш само себе
си да научиш да станеш такъв. Това е като карането на колело. Аз не мога да те науча да караш
колело, но ти самият можеш да се научиш да караш. Да се научиш да караш велосипед предполага
рискове, грешки и правилно ръководство. Същото е вярно и по отношение на инвестирането. Ако не
искаш да рискуваш, значи не искаш да се научиш. А ако ти не искаш да се научиш, аз също не мога да
те науча".
Подаръци
Това е една от любимите ми теми. И не само за това, че обичам да правя и да приемам подаръци.
Най-важното е, че на този сектор съответства особено вътрешно състояние, което трудно може да
бъде описано с думи. Единствено може да се почувства от самия човек.
За да притежаваш този източник, необходимо е да създадеш в себе си особено настроение, за
което бях писал в предишните си книги. Настроение на стопанин, творец, вълшебник. Именно тогава
околният свят се отваря насреща ни и започва да ни прави подаръци.
Открих една интересна особеност. Оказва се, че това състояние е свойствено на жените по
рождение. Те изобщо нямат нужда да работят! Всичко, което им е необходимо, могат да си го
получат просто така. Само трябва да си ЖЕНА!
Спомням си случай от практиката, когато моя читателка, осъзнавайки причините за своите
неуредици, твърдо реши да промени живота си.
— Преди всичко — каза тя, — реших да стана жена.
И точно с това започна всичко...
След известно време тя вече имала къща, лека кола и много други неща. И както вече се
досетихте — беше й ги подарил любимият и любещ. мъж.
За съжаление, в съвременния живот жените все повече и повече изземват върху себе си мъжките
функции. А самите те страдат от това. Но може би, ние, мъжете, трябва да бъдем по-активни и
съзидателни?!
Тогава и жените ще започнат да проявяват своите най-прекрасни качества!
Най-важното, което трябва да се направи, за да се отиде на това ниво - да престанем да рушим.
Това касае както мъжете, така и жените. Именно от момента, когато човекът е започнал да проявява
разрушителната си енергия, са започнали и всички проблеми със света на материята. Човекът е
започнал да напряга околния свят и в душата му се е вселил страхът.
Само чрез съзидание и чистота на помислите може да се получат даровете на Вселената. Те
пристигат не само във вид на пари или вещи. Подаръци могат да бъдат добрите и топли чувства,
които, повярвайте ми, ще ви донесат много повече блага. Помощта на хората в решаването на някои
въпроси - това също е дар. А и Природата всеки ден ни дарява с това, което изначално е създадено от
Бога.
Много е важно да се научиш сам да даряваш, да отдаваш. Важното е да престанеш да се
вкопчваш в парите, да престанеш да преживяваш и да се притесняваш за тях.
Да станеш свободен и да даряваш радост и блага на околния свят, тоест, да бъдеш
БЛАГОДАРЕН.
Открих доста интересни трансформации с думите „радост" и „подарък". В първата дума коренът
е РАД, а във втората - ДАР: ДАР - РАД
Излиза, че когато даряваш на света радост, то сам получаваш подарък.
На един от семинарите участничка разказа следната история:
— Преди пет години със съпруга ми и децата си купихме къща на Азовско море. На едно
забравено от Бога (по-точно от хората) място. В малко захвърлено право на морския бряг селце.
Направихме ремонт и сега ходим там всяко лято.
Веднъж съседката дотича вкъщи.
— Валюша — каза тя през сълзи, — прости ми за всичко, което се е случило помежду ни
(трябва да кажа, че отношенията ни с нея не бяха кой знае колко добри). Помогни ми, за Бога! Вчера
взеха по спешност мъжа ми в болницата!
Трябват ми 600 гривни за лекарства. В селото едва ли някой има толкова пари накуп. Повечето
сме пенсионери. А вие сте московчани, хора с възможности. Ще ти ги събера и ще ти ги върна.
— Мария Сергеевна, ето Ви 600 гривни - казах аз, подавайки й парите.
— Ох, много ти благодаря, Валечка —започна да ми благодари тя, — Господ здраве да ти дава
на теб и на семейството! Ще ги върна след месец. Дано да има почиващи, а не както миналата
година!
— Почакайте — прекъснах я аз — не Ви давам парите назаем, а като подарък. Няма нужда да
ми ги връщате. За здравето на мъжа Ви и за Ваше здраве!
На следващия ден някой почука на вратата на дома ми. Отворих, на прага стоеше мъж.
— Помните ли ме? — попита той. Усмихна се, а очите му заблестяха весело и
тържествуващо.
Преди една година пътувахме заедно в едно купе във влака. И Вие много подробно и обстойно
ми разказахте, как да укрепим имунната система на малкото ми синче.
—Да, разбира се, спомних си — отговорих аз — влезте, моля. Разкажете, как е синът Ви? Ще
обядвате ли с нас?
— Няма да откажа — каза мъжът, сядайки на стол до масата.
— Знаете ли — продължи той, като взе от ръцете ми чинията със супа, - благодарение на Вас
се разминахме без операция. Освен това, синът ми напълно оздравя и вече една година изобщо не е
боледувал. Много съм Ви благодарен!
Наобядвахме се, поговорихме за това-онова. После мъжът каза, че иска да отиде до плажа да
се изкъпе и ме помоли да наглеждам вещите му. Остави на масата малко вързопче и тръгна.
Късно вечерта се сетих и потърсих госта си. Но никъде го нямаше.
И колата, с която пристигна, също я нямаше.
— Как така ще си замине и ще си забрави вързопчето! — мислех си аз — Сигурно е нещо
важно.
Реших да погледна, какво има в пакетчето. Помислих си, че може да има някакви документи с
негови координати, където да му го изпратя.
Когато го отворих, открих там пари - 2000 гривни — и бележка. В нея пишеше:
„Валентина, извинете ме, че Ви накарах да се притесните. С мене всичко е наред. Заминавам
си. Още веднъж много Ви благодаря! Вие сте невероятен човек! А тези пари са за Вас! Подарък!
Всичко най-добро!
Сергей ".
Още един пример от участничка в тренинга.
— Със синчето ми се връщахме от разходка в къщи. Реших да мина през магазина и да купя
хляб. Антоша много се умори, капризничеше, за капак на всичко падна в една локва и целите му дрехи
бяха в кал. Затова го помолих да седне на бордюра до вратата на магазина и да ме почака. А аз
отидох за хляб.
Преди мен купуваше хляб една бабичка, а не й стигаха няколко рубли. Платих вместо нея.
Бабичката дълго ми благодари. Когато излязох от магазина, видях следната картинка.
Синът ми седи на стълбите пред магазина, облегнал се на стената, и спи. Пред него, на
земята лежи захвърлена шапката му, а в нея няколко десетки рубли и монети.
Важното е да се научиш не само да даряваш, но и да приемаш подаръци. Околният свят е
настроен според нас, на вълната на нашите мисли и желания. Всеки миг той се стреми да ни помогне.
Но ние от бързане или не забелязваме помощта, или се отказваме от нея.
Скъпи читатели, колко често сте се отказвали от подаръци и помощ, защото сте смятали, че или
сте недостойни, или ще бъдете длъжни да направите ответния жест?
А после се чудите, откъде са материалните ви проблеми?!
Как да нямате такива проблеми, когато вие сами се отказвате от това, което ви е необходимо. И
как в тази ситуация трябва да се реагира на действията на околния Свят? От една страна - вие молите
за някакви блага за себе си, а от друга, когато те започват да идват при вас - се отказвате от тях.
— Мамо — попитах веднъж майка си, — наскоро ще имаш рожден ден, какво да ти подаря?
— На мен нищо не ми трябва, синко — отговори тя.
— Как така не ти трябва?! — възмутих се аз. — С тези свои думи ти изпращаш послание към
Света, че даже това, което имаш, не ти е нужно.
— Не, не! - сепна се тя — Вземам си думите обратно. Имам нужда от кожено яке, че моето
вече съвсем се изтърка. Да, и още, — замисли се за момент, после се усмихна и започна да свива
пръсти един по един, изброявайки — да прекопая градината на вилата, да получавам от вас повече
любов и внимание, да изрежа клоните на дърветата, да донеса един чувал лук... С една дума,
предоставям ти пълна свобода на избора. Скъпи мои! Ако ви подаряват нещо, значи сте достойни за
него. Приемете го с благодарност. С нищо не се задължавате. Вие изобщо не сте длъжни никому и
на вас никой с нищо не е задължен. И ако ние правим нещо за някого, то е само затова, че така
трябва, че е необходимо преди всичко на нас самите.
Ако някой прави нещо за нас, това е защото е необходимо не само на нас, но също така и
на него самия. Обичайте себе си и си позволявайте да приемате подаръци!
С много от участниците в моите семинари-тренинги настъпват благоприятни промени. С някои
от тях това става толкова бързо, че още на следващия ден те разказват за резултатите.
— Валерий Владимирович, може ли да разкажа, какво се случи с мен вчера след занятията? —
вдига ръка една от участничките.
— Разбира се — отговарям — разказвайте.
— Вчера разглеждахме темата за любовта към себе си, парите и подаръците. Дадохте ни
домашна работа и аз реших веднага да я изпълня. Защо да отлагам за утре, като мога да я свърша
днес — си казах. — С какво да започна? Вие ни учите да бъдем много внимателни към себе си и към
околния Свят. Ще си направя малък подарък, реших аз, не ми се пътува с метрото, уморена съм,
затова ще си взема такси.
Спрях едно такси, седнах и потеглихме. Пред къщи благодарих на шофьора и му подадох 200
рубли. В отговор той ми подаде 100 долара и каза:
— Това е за вас! Вземете ги, моля Ви!
С недоумение гледах ту него, ту банкнотата.
—Днес имах много интересен клиент! - каза той. - Спечелил в казиното 10 хиляди долара и ми
подари една десета от печалбата си. Взех тези пари. Мисля, че Бог ми ги дава за нещо добро, което
съм направил. И реших, че също съм длъжен да дам на някого една десета от тях. После видях Вас
да ме спирате. Така че, те са си Ваши по право. Вземете ги!
— И взехте ли ги? — попита някой от залата.
— Разбира се - отговори жената и размаха над главата си стодоларова банкнота — ето това
са парите.
Всички в залата заръкопляскаха.
— Но това не е всичко — високо и тържествено обяви тя, обръщайки се към затихвагцата
зала.
С тези думи тя демонстративно отвори портмонето си и извади оттам 500 рубли.
— А това, Валерий Владимирович, са една десета част (може и малко повече) от тези 100
долара, които аз искам да Ви подаря.
Можете ли да си представите, какво се случи в залата след този жест?!
Напътствие
Уважаеми читателю!
С вас разгледахме всичките шест източника за получаване на
налични парични средства.
Разгледайте ги още веднъж внимателно и си съставете свой
личен отчет за приходите си. Препоръчвам ви да правите това
всеки месец заедно със създаването и изучаването на вашите
намерения. Тази процедура изобщо не е сложна, но налага много
добра дисциплина (фиг. 6). Гарантирам ви, че след известно време ще забележите, че доходите ви
нарастват, а количеството на усвоените сектори се увеличава.
Много важно нещо, на което бих искал да обърна особено внимание, е, че всеки сектор
съответства на определен мироглед. По-точно, вашият мироглед определя, в кой сектор се
намирате вие.
Да разгледаме отново тази фигура по-внимателно. Всеки от тези сектори показва не само
източника на паричния поток, но преди всичко:
- Кой сте вие?

- Как разсъждавате?
- Как гледате на света (в т. ч. и на парите)?
Много е важно да се разбере това.
Кои са типичните мисли на хората от различните сектори?
Сектор „Наемен труд "
• Нужна ми е стабилна работа, която ще ми носи морално и материално удовлетворение.
• Аз ще направя това и това за вас, а вие ми дайте толкова и толкова пари.
• За мен е важна безопасността.
Сектор „Индивидуална трудова дейност"
• Не искам да завися от никого. Искам моят доход да зависи от мен самия.
• Колкото повече се трудя, толкова повече пари ще заработвам.
• Единствено самият аз мога да свърша тази работа добре. Аз нося отговорност за нея.
Сектор„Социални дотации"
• Нямам достатъчно сили и знания, за да увелича доходите си. Не мога да направя това
самостоятелно.
• Моят доход зависи от държавата и чиновниците.
Сектор „Собственик на предприятие"

• На мен са ми нужни умни, творчески настроени хора, специалисти в работата си, за
управление на моето предприятие.
• Искам да бъда финансово свободен човек и да имам повече свободно време.
• Аз създавам работни места и давам работа и пари на другите.
Сектор „Инвестиране“
• Необходимо ми е да знам, къде да вложа своите сили, време и пари,- за да нараства моят доход
без усилия от моя страна.
• Искам да бъда финансово свободен човек и да имам повече свободно време.
• Моите пари работят за мен.
Сектор „Подаръци"
• Вселената е изобилна.
• Аз получавам подаръци от Вселената.
• Аз съм достоен за всички блага
• Аз лесно давам и лесно получавам.
Във връзка с това, моят съвет е: не бързайте да прескачате от един в друг сектор в преследването
на големите пари. Не трябва рязко да захвърляте работата си и да създавате собствено предприятие.
Ако вътрешно не сте се променили, това няма да ви доведе до нищо добро. А после ще обвинявате
хората за подлостта им и за тяхната непорядъчност. Хората нямат нищо общо с това, скъпи мои! Те
винаги отразяват самите нас.
Същото касае и инвестирането. Слава Богу, имаме прекрасен исторически опит. Не говоря за
опита ни да построим комунизма (той също е много ценен), а за опита в инвестирането по време на
перестройката, когато милиони хора внесоха своите „спечелени с пот на чело" парички в разни
фондове. Известно ни е до какво доведе това. Но струва ли си да обвиняваме „злите финансови
гении" които създаваха тези фондове и пирамиди? Те си получиха „своето".
Всичко това трябва да ни бъде за урок.
И най-важният урок е, че преди да се премине от един сектор в друг, трябва да се промени
образът на мислене!
Когато става въпрос за пари, хората започват да постъпват и да реагират по различен начин.
Всеки си има своите мисли и емоции. Именно това определя в кой сектор се намираме ние и от къде
са приходите ни.
Затова, бъдете готови за промени!
Най-напред започнете от себе си, от своите мисли и образи. Създайте свой уникален Път към
финансовото благополучие.
ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ
Една от най-важните причини за проблемите с парите е липсата на финансова мъдрост и
грамотност. С други думи — неумение да се ползват инструментите.
Какво да правите с парите, когато дойдат при вас?
С тяхна помощ можете да придобиете необходимите стоки и услуги, да ги вложите в някаква
дейност и да ги умножите, да помогнете на някого, като ги дадете за благотворителност.
Човек може да бъде успешен в своята работа, добре образован, може да получава добри пари, но
ако той не умее да се справя добре с тях и не разбира законите за движение на парите, при него може
да възникнат проблеми. Защото е важно не колко пари получавате, а колко ефективно ги използвате и
за колко поколения занапред ще ги запазите. Важно е не само как идват парите, но и как вие се
отнасяте към тях.
Трябва да бъдете финансово грамотен човек. А какво значи - финансово грамотен? И кой ще ви
научи на това?
Училищата и ВУЗ-овете подготвят хората за различни професии: учители, лекари,
военнослужещи, механици. Такива хора са необходими на съвременното общество. Без тях то не може
да съществува, нужни са му работници и служещи.
Такъв е съвременният образ на държавата и обществото, който е далече от съвършенството. Но
кой трябва да промени този образ? Ами че започнете от себе си! Та нали обществото - това сме ние
самите.
За много хора училището, ВУЗ-ът — това е краят на учението.
Аз обаче разбрах, че за мене това е само началото.
Много е важно да се разбере, че парите не решават проблемите. Обратно, парите без мъдрост и
знания носят проблеми до самата смърт. А мъдростта и знанията решават проблемите и носят пари.
Ако вие се разпореждате мъдро със своите сили, време и пари, финансовата свобода ви е абсолютно
гарантирана.
Разумно разпореждане с парите
Известният американски писател Ричард Бах неочаквано за самия себе си разбира, че книгите
му са станали бестселъри и банковата му сметка е нараснала до един милион. Парите се стоварили
върху му като снежна лавина.
Ричард Бах не знаел какво да прави с тях, затова ги поверил на брокер от борсата. И всичко си
било наред, но на подсъзнателно ниво той презирал парите, по-точно, документацията и
бумащината и сметките, свързани с тях, тъй като смятал, че те могат да му отнемат свободата.
И затова след известно време той не само загубил всичките си пари, но и останал с огромни
данъчни задължения към държавата.
Могат да се разкажат многобройни истории за бързо спечелване на пари и за не толкова
светкавичното им изчезване. Паричните проблеми на техните герои са следствие на едно-единствено
обстоятелство - най-важното —липса на мъдрост и финансова грамотност.
Разпределение на парите според статистиката
В Америка провели следния експеримент. В началото на годината раздали на всеки един от
определена група хора по 10 000 $.
В края на годината картината на отчетите им била следната:
— при 80% не останало нищо. Те похарчили парите за развлечения, покупки на телевизори,
видео и т. н.; някои даже затънали дългове;
— 16% ги увеличили с 5-10% като банкови влогове;
— 4% ги увеличили до 20 000 $, някои до милиони...

Не умът, а мъдростта носи материално благосъстояние. А по-конкретно казано -
финансовата мъдрост.
Имам приятел, с когото сме учили заедно от първи клас. И двамата бяхме отличници. Сега той е
прекрасен специалист в своята област, има и много други положителни качества. Талантлив, с
невероятен ум. Но - има и финансови проблеми (във всеки случай, имаше ги към момента на
написване на тази книга).
Само ум не стига. Той трябва да се развива непрекъснато.
Много изобретатели съвсем не са богати хора. Но нали са умни! Само че нямат елементарна
финансова грамотност. Те познават законите на физиката или химията, но изобщо не разбират от
пари.
Нужна е мъдрост.
А мъдростта- това е разум + сърце, т.е., ум и любов.
Любовта е съзидателно чувство. Излиза, че само разумът, насочен към съзиданието, може да
донесе материално благосъстояние и щастие.
И тогава животът човека става богат, защото в него всички енергии са в равновесие, всички
съставки на битието.
Голямото количество пари още не е богатство. Малко е да спечелиш пари или да намериш
имане.
Необходимо е още правилно да ги вложиш, правилно да ги използваш.
Повечето хора имат парични проблеми само затова, че нищо не знаят за движението на
паричните средства. Те харчат много пари, след това търсят по-добре платена работа, надявайки се, че
голямото количество пари ще разреши проблемите им.
Финансов отчет
По този повод нека веднага се научим да съставяме елементарен финансов отчет и баланс на
приходите и разходите.
И да проследим движението на паричния поток. Ето така изглежда отчетът за приходите и
разходите:
Приход Разход
• Наемен труд • Вноски за социално осигуряване
• Индивидуална трудова дейност • Данък общ доход
• Социални дотации • Данъци за недвижими имоти
• Собствено предприятие • Изплащане на кредити
• Инвестиции • Разходи за дома и леката кола
• Подаръци • Разходи за хранителни продукти, битова
техника и дрехи
• Разходи за поддържане на здравето, почивка и
развлечения
• Разходи за образование на децата и т. и.
Погледнете таблицата внимателно. Колонката на приходите и колонката на разходите могат да

нарастват или да намаляват. При повечето хора с нарастване на приходите, нарастват и разходите.
Затова са принудени да работят много.
Този отчет е непълен, тъй като в него отсъства много важен атрибут - понятието за актив и
пасив.
Актив Пасив
Ако се опитаме да разберем смисъла на тези термини чрез класическото определение, което ще
намерим в специализираните речници, ще ни бъде доста трудно. И не само за обикновения човек, а и
за начинаещия финансист. Затова ще им дадем простичко определение (взех го назаем от книгата на
Робърт Киосаки „Богат татко, беден татко"):
Актив е това, което слага парите в джоба ви. Пасив е това, което изважда парите от джоба
ви.
Неразбирането на разликата между тези две понятия създава напрежение, принуждава човека да
води постоянна финансова борба.
Примери за Пасив:
- Ипотека на недвижим имот;
- Лизинг за автомобил и черна и бяла техника (компютър, телевизор, хладилник и т. н.);
- Заем;
- Кредитна карта;
- Недвижимите имоти и стоките за широко потребление също могат да бъдат отнесени към
Пасива, тъй като изискват разходи за обслужване.
Примери за Актив:
- Предприятие, дейност, която не изисква пряко присъствие на собственика, т. е. дейност, която
работи без него и носи приходи. Аз съм собственик на предприятието, но то се управлява от други
хора.
Ако аз работя в това предприятие, това вече е работа.
- Акции;
- Облигации;
- Инвестиции;
- Недвижими имоти, които носят приходи;
- Авторски хонорари от интелектуална собственост: музика, ръкопис, патенти за изобретения.
Ето как изглеждат потокът на парите чрез Пасива (фиг. 7) и потокът на парите чрез Актива (фиг.
8):
Тези схеми ясно показват, какво се случва с парите,
след като попаднат в ръцете ни.
Съответно бедният и представителят на средната

класа трупат Пасиви, а състоятелният - Активи.
Защо ми харесват тези схеми на Робърт Киосаки -
защото са прости и нагледни. Иначе как можем да видим,
че повечето хора работят не за себе си, а за другите. И при
това абсолютно без да се замислят за смисъла на
случващото се. Те са заслепени от образа на парите,
вещите и удоволствията.
Тези хора доброволно продават себе си в робство.
Образец на паричния поток на бедния човек и на представителя на средната класа (фиг. 9)

Ако такъв човек не промени начина на своето
мислене, много е вероятно целият му живот да премине
във „финансово робство". А после ще проклина съдбата
си, държавата и който му падне. А разгадаването на
мизерното му положение е много просто - психология на
жертвата и потребителя.
Образец на паричния поток на състоятелния

човек (фиг. 10)

Състоятелност
Какво е състоятелност? Това е количеството дни, което можете да преживеете, без да работите,
продължавайки да поддържате високия стандарт на живота си.
Обърнете внимание, състоятелността се измерва не с количеството пари, а с дните на живота!
Състоятелност = Спестявания : Разход
Например, вашите разходи са 5000 рубли на месец (прибл. 250 лв), а вашите спестявания са 15
000 рубли (прибл. 750 лв.) Значи, вашата състоятелност е 3 месеца. Тоест, вие можете да преживеете
със своите спестявания 3 месеца, без да работите.
Друг пример. Вашите разходиха 5000 рубли, а спестяванията ви - 0. Съответно, състоятелността
ви също е нулева.
Ето ви още една златна формула, логически изведена от предходната.
Вие ще се смятате за финансово състоятелен човек само в случай, че вашите приходи от

колонката ,,Актив" са повече от вашите разходи.
С други думи, вашите приходи са повече от разходите и могат да растат без ваше участие. Вие
можете да не работите (т. е. да престанете да бъдете роб), а вашите приходи ще нарастват. Това съвсем
не означава, че вие ще лежите по гръб и ще лапате мухите. Занимавайте сее любимото си занимание
за радост на душата. Така действително ще се измени смисълът на думата „Работа" - бил е РАБ-ота, а
е станал РА-бота.
Сега разбирате, защо са толкова малко състоятелните хора? Повечето хора не мислят изобщо за
Актива. Едва получили пари, те веднага хукват да правят покупки. А и често на кредит, затъвайки в
дългове.
Парите свършват много бързо и хората трябва все повече да работят. Незабелязано падат в
капана. Стават все по-зависими и още по-здраво трябва да се държат за работата си, за да си плащат
сметките.
На практика целият западен свят е затънал в дългове. Тази епидемия идва и при нас. Трябва да
бъдем готови за това, да бъдем финансово грамотни и да разбираме разликата между Актива и
Пасива.
Необходимо е да концентрираме вниманието и усилията си за придобиване на Активи, при което
такива, които ще произвеждат приходи!
Както вече разбрахте, причината за финансовите проблеми на повечето хора не е в това, че не
заработват много пари, а в това, че не се разпореждат разумно с тях.
Хората могат да се проявяват прекрасно в разни ипостаси: готвач, юрист, механик, инженер,
архитект. Но въпреки това да не са финансово състоятелни. Защото, когато става дума за богатството,
те трябва да могат да се проявят и в ипостаса на притежател на пари.
А за това трябва да сте финансово грамотни.
Да се учите да бъдете стопани на парите, за да могат парите като инструмент да ви служат. А
докато работите - вие се намирате в зависимост от парите. Ако работите за (или заради) пари, вие им
давате власт над част от своя живот. Ако направите така, че парите да работят за вас, то властта е у вас
и вие ставате не само стопанин на парите, но и на живота и съдбата си.
Това не значи, че трябва веднага да напуснете работа. Вие можете да съхраните основната си
работа. Порадвайте се на факта, че имате поне някакъв доход, който вие можете да обезпечите със
своята физическа сила или ум. И започнете да пробуждате финансовия си гений. Тръгнете по пътя
към намаляне на разходите и на пасива и влагайте пари в актива.
Трябва да фокусирате вниманието си на графата „Актив", а не на графата „Приходи".
В какво да се влагат пари?
Искате да знаете, кое вложение е най-изгодно, кой актив е най-добрият? Досетихте ли се вече? .
Това сте вие самите!
Влагайте средства и време в развитието си, в натрупване на своята мъдрост. И ще получите най-
големите дивиденти.
Вашият най-важен актив - това е вашият живот. Как да се разпореждате с него?
Влагайте своето време и внимание в себе си. В създаване на пространство на любовта в
своя живот. И това ще се изплати стократно. Трябва да живеете и да се стремите къммечтата си.
Един от най-важните инструменти, които притежаваме - това е нашият разум.
Използваме го, за да създадем нашия свят, затова е необходимо да го развиваме.
Но съществува още и душа, за която честичко забравяме. И в нея трябва да правим вложения. Да
я обогатяваме с чисти и вдъхновени чувства.
Да бъдеш финансово грамотен и мъдър - значи да ставаш по-богат като променяш самия себе си,
да имаш богат избор, да бъдеш по-гъвкав човек, самодостатъчен. Това значи да виждаш възможности,
а не препятствия.
Освен това, финансовата грамотност е умение внимателно и грижливо да се отнасяш към
околния свят и ресурсите му. Да можеш да извлечеш максимална полза от малкото, а с голямото да
съумееш да се разпореждаш умело.
Необходимо е да разберете, че парите нямат реална сила.
Хората ги правят силни и после треперят пред тях.
Парите са идея, а всяка идея се създава в мозъка.
Бъдете съзидателни, гъвкави, внимателни— това, на практика, е всичко, което е нужно, за
да живееш в достатъчност.
Парите са нужни и трябва да умеем да ги ползвате. Те са инструмент. Нека да ги използваме, за
да превърнем нашата Земя в цъфтяща градина, да направим с тяхна помощ онова, което ще донесе
радост и красота на нас и на целия Свят.
Влагайте в развитието си, в здравето си, в създаването на собствено пространство на
обичта. Влагайте в своя живот.
Ако бъдете внимателни, ще видите стотици, хиляди възможности, които ни дава животът.
- Трябва да се стремите към това, парите да носят максимална полза на вас и на целия
окръжаващ ви свят. А как ще ги използвате - вие ще решите.
ПРОСТРАНСТВО ЗА ЖИВОТ

Във всяка анкета най-напред ние пишем своето име и фамилия, т.е. отговаряме на въпроса: кои
сме ние? От какъв род произхождаме?
След това отговаряме на въпроса: къде живеем?
И това не е просто някакъв безличен адрес. Зад названията на улици, градове и страни стои
образът на всеки човек. Образът на неговата Родина.
Състоянието на вашето жилище в даден момент отразява вашето отношение към самите вас и
към живота.
Ако нямате жилище, то някъде вътре във вас, на подсъзнателно ниво, нямате нужда от него. Как
да се разбира това? Много просто. В този случай се проявява цялото онова нежелание да живеете, за
което съм писал неведнъж (в този град, в тази страна, в този свят), затова нямате и жилище - то
просто не ви е необходимо.
Ще ви дам един пример от своя живот. До 37-годишна възраст нямах собствено жилище. Може
би някои ще се учудят. Как така, известен доктор и писател, а си няма даже апартамент! Но това е
факт. Анализирах житейската ситуация и си изясних, че дълбоко в подсъзнанието си имам желание да
се откажа от този начин на живот и да замина някъде в планините; да се занимавам с духовни
практики, да създам своя школа, ашрам. При мен идваха монаси и ме канеха в Тибет.
Друг човек ми предлагаше да стана учител, гуру в ашрама, който щеше да строи у нас в
Таврида. Имах и други предложения. И всеки път се сблъсквах с необходимостта да направя своя
избор. Или да замина, или да остана. Както разбирате, реших да остана. Разбрах, че мога успешно да
се занимавам с духовно развитие, намирайки се, както се казва, и „в мирския живот" — като живея
със семейството си, като общувам с различни хора. Аз направих своя избор.
По онова време вече имах собствена вътрешна стратегия, която ми позволяваше да извличам
енергия от всякакви житейски ситуации.
Описах я в книгата си „Ваксина против стрес или Психоенергетично айкидо".
Да заминеш - значи да избягаш от проблемите. Мнозина постъпват така. Някой отива в
планината, някой — в манастир. Някои търсят спасение в алкохолните пари и наркотици и дълго
време блуждаят там. Други се потопяват в работа или депресия. Когато имах частна медицинска
практика, открих какъв масов проблем е това — нежеланието да живееш в този свят.
А причина за всичко това, както разбрах, е само една: - неумение да взаимодействаме
благотворно с обкръжаващия ни свят, с неговите различни енергии, липса на позиция на стопанин.
И така, скъпи читателю, направихте ли своя избор? Ако не, направете го сега. Иначе няма
смисъл да четете тази глава по-нататък.
Вие оставате да живеете в този невероятен и справедлив свят?
Повярвайте ми, ако вие нищо не сте променили тук, изпотрошили сте, набоклучили сте и си
мислите сега да намерите друга чистичка, райска полянка, дето се казва, друг някакъв, девствен и
недокоснат свят с прекрасни райски създания, от вас нищо няма да се получи.
ТАКЪВ ТАМ никой не ви чака!
Каквото сте си надробили, това и ще си сърбате.
За тези, които са решили да останат
Ако вие, мили мой човече, сте решили да останете да живеете в този свят, и да живеете вечно,
тогава нека заедно да построим пълноценния живот.
Да отгледаме здрави и щастливи деца.
Да създаваме прекрасни райски градини.
А тъй като под думата „живот" автоматично се разбира мястото, където живеем, най-напред
определете мястото си за живот или своето място под Слънцето.
Задайте си следните въпроси:
• Къде искам да живея? В кой град, в коя страна?
• Къде е моето място в този свят?
• Къде ще създавам своята райска градина и ще раждам децата си?
• Къде ще остана във вечността чрез своите потомци, чрез рода си?
• Къде ще бъде моето късче от Родината?
Не бързайте да отговаряте на тези въпроси. Те не са безпочвени.
Те са от вечността. Преживейте с тях няколко дни.

Посъветвайте се със своите близки и роднини. Задавайте си ги отново и отново. Създайте си
намерение:
„Аз се намирам на най-доброто място за моя вечен живот на този свят. Място, където моят
род ще богатее и процъфтява моят род. Място, където аз създавам райска градина".
Ако вашето намерение е твърдо и вие няма да се огънете пред трудностите, тогава, както си
спомняте, всички сили на Вселената ще започнат да ви помагат неговото осъществяване.
Някога ние с жена ми си търсехме своето място. Решихме, че то непременно трябва да е в Крим.
Аз съм роден в Далечния Изток, в Приморския край.
Но там съм живял само девет дни. Баща ми беше военнослужещ и го изпратиха на служба в
Крим. Тук преживях по-голямата част от живота си и тук е моята Родина. Реших, че моят род ще
продължава да живее и процъфтява на слънчевите земи на Таврида. Жена ми не възрази, тъй като
отдавна си мечтаеше да живее в Крим.
След това решихме, че мястото трябва да е в близост до Симферопол, за да има наблизо
телефонни връзки и необходимите комуникации, тъй като това беше важно за моята работа.
След това трябваше да намерим конкретно място, за да построим дома си. за създаване на
нашето родово имение. Тръгнахме да го търсим буквално в тази насока, която си бяхме набелязали.
Беше през пролетта. Взехме раниците си и тръгнахме да събираме билки, а едновременно и да
оглеждаме околностите.
Хареса ни едно място до реката. Отидохме в селсъвета, но там ни казаха, че това място се отнася
към сервитута (санитарната зона) на реката и тези земи не се дават за построяване на жилища. Отново
тръгнахме да търсим. Намерихме друго място, но и то се оказа „забранено“. Продължихме да търсим
до есента. Не бързахме. Твърдо знаехме, че намерението ни твърдо ще се осъществи в реалността в
нужното време. Задържането означаваше единствено, че ние трябва да дообработим нещо в
намерението си или че е по-добре да решаваме други задачи в този момент.
След време при мен дойде мой пациент, на когото бях помогнал някога да реши проблемите си.
- Валерий Владимирович – попита изведнъж той ни в клин, ни в ръкав, а мога ли аз с нещо да
ви помогна?
- Разбира се – трябва ми парцел.
И описах своите пожелания за това как трябва да изглежда парцелът.
- Добре - каза той – Утре ще ви се обадя.
На следващия ден той наистина позвъни и предложи да избираме от два парцела. Първият
отпадна веднага. А вторият...
Когато отидох да го видя, веднага разбрах, че това е то – моето място. Имаше всичко
необходимо за създаване на родово имение.
Просто видях това, почувствах го.
И не ми трябваха никакви специалисти по Фън Шуй.
По принцип не съм против апартамента в многоетажните блокове, но твърдо знам, че той не е
място за пълноценното развитие на човека. Апартаментът може да служи само за временно
пристанище.
Интересно е, че при повечето хора липсва чувството за Родина и здравото чувство на
патриотизъм и национализъм е сведено до минимум. Защо това е така? Причината е просто, но
мнозина не я забелязват. Много хора просто изобщо нямат Родина. Това може да звучи странно, но е
факт. Някой може да ви възрази: но моля ви, аз съм роден в Украйна или Русия. Значи моята родина е
Украйна или Русия. Но това е само илюзия, скъпи мой читателю. Това, че вие сте роден в някаква
страна или имате съответното гражданство и паспорт още не означава, че имате Родина.
Родина – това е конкретно място. И това място непременно трябва да бъде земя. Трябва да бъде
достатъчно, за да може да обезпечи напълно човека с всичко необходимо за здрав и пълноценен
живот.
Защо болшевиките на първо място издигнаха лозунг: „Земята на селяните“? Мислите си, че те
наистина искаха да раздадат земята на хората? Нищо подобно!
Този трик им беше необходим, за да унищожат помешчиците като реална власт и сила в Русия.
Защото само помешчикът беше свободен и независим.

Защото той имаше свое родово имение, което му даваше самостоятелност чрез изворите на
неговия живот. И той не зависеше от никого. Помешчикът беше господар и стопанин на земята си и се
грижеше за нея.
Получи се много интересна ситуация. Има понятие „Родина", но на практика мнозинството хора
нямат реална Родина. Ако вие си мислите все още, че апартаментът в каменната грамада - жилищния
блок - това е то, късчето Отечество, и че то ви принадлежи, опитайте се да не плащате за него. И
тогава ще разберете - на кого всъщност то принадлежи в действителност:
С частните къщи е абсолютно същата ситуация, само условията за живот са по-добри и вече има
земя, но такова малко парче земя! Няколкостотин квадратни метра са добри за вила, но не и за
имение.
Не призовавам читателите си да захвърлят тесните си и душни апартаменти и да тръгнат към
земята. Вече писах, че това до нищо добро няма да доведе. Преди да промените местоживеенето си, е
необходимо да въдворите ред в мислите и душата си. След това да почистите там, където сте
замърсили и чак след това да създавате свое собствено пространство.
Какво трябва да бъде това пространство и колко земя е необходима за създаването му?
На тези, които действително се интересуват от този въпрос, на хората с жажда за живот, аз
препоръчвам да прочетат забележителните книги на руския писател Владимир Мегре. Общият тираж
на книгите му „Звънтящите кедри на Русия" премина 10-те млн. Преведени са на повече от 20 езика и
се ползват в целия свят с не по-малка популярност, отколкото в Русия.
При това забележете - без всякаква реклама!
В неговите прекрасни книги има ВСИЧКО за създаването на родово имение, за създаването на
Пространство на Любовта за пълноценен живот. И не само. На страниците на неговите книги вие ще
намерите отговори на много въпроси в сферата на здравето, икономиката, политиката... В неговите
трудове е описан най-хармоничният модел на сътворението на света! В. Мегре е единственият, който
научно е обосновал прекрасното бъдеще на Русия, представяйки национална идея, която ще реши и
духовните, и материалните проблеми на всеки човек и всяка страна изцяло!
Същността на идеята се състои в следното. Всяко семейство или гражданин на страната си
трябва да имат право да получат безплатно за вечно ползване 10 дка земя за създаване и
благоустройство на своето Родово имение. Това право трябва да бъде гарантирано с поправка на
Конституцията. Имотът да не може да служи като мярка за стойност и да не може да се продава. Той
може да се предава само по наследство, от поколение на поколение. Земята, постройките и цялата
продукция, произведена в имението, да се освободят напълно от данъци. Човекът се е родил на
Земята и трябва да има свое конкретно късче от Родината си, създадено и отгледано със собствените
му ръце и ръцете на няколко поколения от неговия род.
Няколко родови имения могат да се обединят в екоселища от нов стил със своя инфраструктура.
Такава структура ще доведе до качествено изменение на начина на живот на огромни маси хора. И
земите, досега ненужни и изтощени, ще се превърнат в плодородни градини, а в тях ще се роди
поколение от нови хора с ново ниво на съзнание, с нов мироглед и светоусещане.
Продукцията на родовото имение ще се произвежда от хора, свободни от робския труд и
необходимостта да работят за пари. Те ще се трудят преди всичко за това, че това ще им носи радост.
За мнозина вече не е тайна, че всяка вещ, стока или продукт, съдържащ в себе си енергийност и
информация за човека, който ги е произвел. Този човек влага в него частица от своята душа.
Ето, преценете сами какво може да ви даде ябълка, отгледана в колхозната градина с прилагане
на отровни химикали и изкуствени торове от хора, отбиващи трудовата си повинност. И същата
ябълка създаден в екологично чистото Пространство на Любовта от радостни и щастливи хора. Може
би те няма да се различават много по външен вид, но на енергийно-информационно ниво между тези
две ябълки ще има такава разлика, както между току-що откъсната и престоялата до май следващата
година ябълка.
Коя ще предпочетете вие?
Защо някои вещи служат много дълго, както се казва „вярно и предано“, а други се късат и се
чупят почти веднага? Разбира се, срокът на действие зависи и от отношението на стопанина й към
нея. Но не по-малко важно е кой е изработил тази вещ. Какви мисли и чувства са го вълнували в този
момент. Не случайно нашите прабаби сами са шили ризите на своите мъже и синове, като в същото
време са пели простички наглед песни. Но тези песни съвсем не са били прости. Те представляват
своеобразно заклинание. При това жената си е представяла особени образи, които биха предпазили
мъжа. И такава риза е служела като най-силната защита срещу вражеските стрели и копия.
Всичко казано до тук може да бъде отнесено и към начина на приготвяне на храната. Боршът на
една домакиня е толкова вкусен, че не можеш да спреш да ядеш, а на друга – даже не ти се ще да го
погледнеш.
Спомням си един случай, разказан от моя позната. Веднъж тя сварила супа и решила да даде
кокалите от месото на бездомните кучета, които се хранят около кофите за боклук.
- Приближавам се към тях – разказва тя, - и изваждам кокалите от пакета. Изведнъж чувам
как някакъв мъж крещи от балкона си:
- Госпожо? Защо тровите кучетата?
- Не ги тровя – започва да се оправдава тя – искам да ги нахраня.
- Да, да, зная аз такива като вас. - крещи той из целия двор. Да ги нахрани й се приискало, как
ли не! Няма ли за вас Грийнпийс! Не да Боже такава да ти е в къщата. Ще те нахрани с нещо и
после няма да можеш да се събудиш.
Не започнах да споря и да се карам с него и тръгнах бързо към друг контейнер до съседния
блок. Там също се мотаеше безстопанствено куче. Реших да дам кокалите на него. Но не беше
писано... Бабичката, която минаваше наблизо, ми подхвърли думите:
—Ама че лоши хора се навъдиха! Изпотровиха всички кучета.
Както вече разбрахте, през този ден моята позната така и не успяла да нахрани „нещастните"
животни.
— След това анализирах ситуацията според твоята теория — продължи тя. — Мислех си, за
какво ми е това подсказване? Кое нещо у мен отразяваха тези хора? След това разбрах какво се
случва. Спомних си, че когато варих тази „злополучна супа", много се ядосвах на мъжа ми и на
свекърва ми. Даже си мислех за смърт. С тези свои мисли бях „заредила" супата и кокалите.
Впрочем, мъжът ми по някаква причина отказа да яде тази супа. И аз съвсем малко хапнах от нея.
След това тя престоя три дни в хладилника, а после я излях в тоалетната чиния.
След този случай разбрах колко е важно да имаш чисти помисли и не само по време на
приготвяне на храната.
Тъй като говорим за храна, искам да ви обърна внимание на още един момент. В последно време
на нашите пазари и в магазините се появиха доста много продукти, които съдържат вредни за
здравето и околния свят генномодифицирани организми. Те са получени в резултат на генното
инженерство. Това са своеобразни продукти-мутанти. Впрочем, даже колорадският бръмбар не яде
такива картофи. Природата е умна. В страните на Европа и в Канада такива продукти задължително
имат специална маркировка и те струват значително по-евтино.
На 25 декември 2002 година активистите на „Грийнпийс" провеждат изследване на пазара на
руските хранителни продукти. Оказва се, че на нито на един продукт, съдържащ ГМО, няма
специална маркировка.
Още през 2000 година „Грийнпийс" публикува списък на компаниите, използващи продукти-
мутанти. Сред тях са много от известните и популярни компании - напитките от Соса-Со1а и РерsiCo,
шоколадовите изделия от Неrshey's, Саdbury, Маrs, Nestle, чаят Lipton и др. - в Интернет има подробни
списъци.
Когато от Германия при мен на семинар пристигнаха хора, те казаха:
— У вас в Крим се наситихме на ягоди и череши. Тогава аз се учудих.
— Нима в Германия нямате ягоди и череши? — попитах аз.
— Разбира се, че имаме — отговориха те, — но у нас всички са толкова безвкусни.
Все повече хора по света се отказват от генномодифицираната храна, започват да проглеждат.
Замбия, например, се отказа от така наречената „хуманитарна" помощ от ООН, състояща се от
генномодифицирано жито. „Ако хората гладуват, това не значи, че можеш да ги храниш с каквото ти
попадне - заяви високопоставен дипломат от Замбия.
Прав е бил наистина Омар Хайям, който е написал:
...За да живееш мъдро, закони има много, но само два от тях зачитай ти най-строго... Ти по-
добре гладувай, но хвърлен хляб не яж Сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу...

Посочих ви всички тези неща, не за да ви плаша. Бих искал, скъпи мои читатели, да разберете
накрая, че грижите за храненето и здравето си трябва да възлагате не на чуждите производители и не
на институтите за хранене, а да се заемете сериозно с тях - впрочем, както и с целия си живот.
И няма да трябва да четете купища противоречива литература за правилното хранене и да
купувате биологично активни добавки.
Защото единствената натурална и здравословна храна, полезна за тялото и духа - това е
тази, която вие или близките ви хора сте отгледали с любов и чисти помисли в своето родово
имение.
Трябва непременно да включите в намерението си за местожителство онези хора, с които бихте
искали да живеете заедно. Веднага определете, дали бихте искали да живеете самостоятелно или
заедно с родителите си. Посъветвайте се с всички членове на вашето семейство.
Веднъж една моя пациентка ме попита:
— Валерий Владимирович, посъветвайте ме как да постъпя? Аз искам майка ми да се премести
да живее при нас, но мъжът ми е против. По-добре веднага да изчистим тази ситуация, за да
нямаме после конфликти.
—Хайде да се разберем - казвам аз. — Наталия, предвид това, че всеки човек е отражение на
самия мен, какво точно от Вас отразява Вашият мъж? Коя Ваша част не е съгласна с
преместването на майка Ви във Вашия дом? Обърнете се към подсъзнанието си и го попитайте.
Жената затвори очи и се отпусна. След известно време тя каза:
— Мисля, че разбрах. Дълбоко в подсъзнанието ми съществува недоволство от някои действия
на майка ми. И като цяло, не бих искала да пренасям нейния модел за семейство в своя дом.
— Затова мъжът Ви протестира — казах аз. — Той чувства вътрешното Ви състояние.
Преди всичко, отстранете Вашите вътрешни противоречия. Бъдете готови да приемете
майка си с цялото си същество и чак след това й предложете да живее с вас. Когато вътре във Вас
има съгласие, тогава и мъжът Ви няма да възразява.
При определяне на мястото за живеене е важно да имате предвид още един момент. Вашите
съседи! Какви хора бихте искали да виждате около себе си, с кого бихте искали да общувате?
Създайте образ на вашите взаимоотношения с хората. Все пак ще ви се наложи дълго време да
живеете с тези хора.
Сега вашето намерение може да прозвучи например така:
Имам добри и доброжелателни съседи, съмишленици. Интересно ми е да общувам с тях.
Сега обърнете внимание на чистотата на своите помисли. Вашето преживяване на това място
трябва да бъде благоприятно за вас и за околния свят.
Малко преди преместването ни в своя дом ние с жена ми решихме да ползваме само екологично
чисти перилни прахове и минимално друга битова химия. Направихме си компостер, където
започнахме да складираме хранителни отпадъци, хартия, картон. С една дума - всичко, което можеше
да изгние и да се превърне впоследствие в тор. На практика вече нямахме никакви отпадъци.
След като формулирате намерението си по отношение на своето място за живеене и сте създали
образа, бъдете внимателни. Не вземайте бързи решения. Слушайте себе си и непременно - своите
близки и приятели. Те, най-вероятно, ще отразят вашите собствени вътрешни препятствия и
съмнения.
Само след отстраняването им можете да пристъпите към реализация на своето намерение. И
помнете!
Броят се само действията!
Защото само чрез своите действия ние заявяваме за сериозността на своите намерения.
Довиждане, Гърция!
С Валентина седяхме в малко кафене в сградата на летището. До регистрацията оставаше още
половин час и имахме време да поговорим.
Семинарът мина успешно. Валентина стана истински преводач. Всички участници, повечето от
които бяха гърци, останаха много доволни. Моята популярност в Гърция растеше. На индивидуален
прием при мен дойде даже известен гръцки певец. Помогнах му да се избави от фобиите си. Имаше и
други интересни случаи.

Но ние не разговаряхме за отминалия семинар и за пациентите. Сигурно се досещате за какво
точно си говорихме. Разбира се, за съкровища и за това, как могат да бъдат намерени.
- Валера, какво всъщност не направихме както трябва?
—Направихме всичко както трябва, Валентина. Това, че не намерихме съкровище сега, съвсем
не означава, че няма да го намерим някой друг път. Това беше само първата крачка. Необходимо е да
се направят позитивни изводи и да се действа по-нататък. Освен това вече ти казах, че имам надежден
план. Нужна ми е само карта на Гърция.
Всичко останало ще направя сам. Всъщност аз дойдох в Гърция не за съкровище, а на семинар.
Освен всичко друго изпитах удоволствие от това, че се порових в гръцката земя, общувах с тукашните
хора. Затова си тръгвам изключително доволен.
Наистина съм ти много благодарен!
А относно имането - продължих аз - не се разстройвай. Вече ти казах, че непременно ще
намерим имане. Съкровищата не могат да ни избягат.
Важното е да вярваш в себе си и в мечтата си.
- Представяш ли си, аз вече се размечтах, къде ще похарча своя дял. Исках най-напред да си
купя къща.
- Обезателно ще си купиш къща. Аз също искам да си построя дом. Вече си купих земята.
- Като намеря имането - каза Валентина - непременно ще ти дам пари.
- Благодаря ти, Валечка. Добър човек си ти.
Поседяхме мълчаливо известно време.
- Валентина - казах аз - какво си зациклила на това имане? Не може така. Вече говорихме, че
трябва да виждаш не съкровищата, а своя собствен образ. Представи си, че си вече богата и разреши
на тази представа да се случи. Та Вселената има безброй начини да те позлати! Не бива така да го
преживяваш! Освен това помни, че си жена. А жената буквално привлича парите в живота си, тъй
като природата на Вселената е женска. Ти само трябва да поискаш това.
- Много искам — каза Валентина силно и с чувство. Хората от съседните масички ни погледнаха
с любопитство. Започнахме да говорим по-тихо.
- Освен това - казах аз - при жените богатството понякога идва чрез мъжете.
- В Гърция всички мъже са алчни.
- Ама наистина ли всички? - попитах аз, натъртвайки на думата „всички".
- Е, поне тия, които познавам. Въпреки че не, имах един мъж по-различен. Представяш ли си,
идва в къщи. Мълчаливо отваря хладилника и гледа, какво има там. След това излиза и след известно
време се връща с пълни с продукти чанти.
- Е, и къде е той сега?
—Ами беше женен. С него се запознахме, когато бяха в лоши отношения с жена си. А после,
когато си оправиха отношенията, се върна при нея.
- Валечка, на този етап ти си затворена за мъжете. Подсъзнателно ти ги възприемаш и ги
допускаш в живота си само като бизнеспартньори.
- Абсолютно точно - каза тя - с мъжете имам добри отношения, но само по работа. А по
отношение на любовта...
- Това може да се поправи — казах аз. — Ти вече постави ли си намерение да си намериш
любим и любящ мъж?
- Разбира се! Още първия път, когато ти дойде. Даже сънувах сън на тази тема. Един такъв хубав
сън...
- Отлично! Значи вече си получила знак. Сега се запаси с търпение.
По високоговорителя обявиха, че започва регистрацията за полет № 145 „Солун —Москва".
- Време е - каза Валентина.
Взех бордовата карта и сложих куфара си на лентата. Настъпи момента на раздялата.
- Винаги е трудно да се сбогуваш - каза Валентина с тъга. - Бързо се свиква с добрия човек.
Искаш да го видиш пак, да си общуваш с него. Някъде в дълбините на душата си чувствам, че с теб в
миналите ни животи не само сме се срещали, но сме били и роднини.
- Аз чувствам същото - казах аз. — Били сме брат и сестра.
- Точно! Ние с тебе сме родствени души. Чувствата ми към теб са именно такива, като към брат.

- След като е така, значи ние непременно ще се срещнем пак. А от разстояние ще си помагаме
един на друг със светлите си мисли. Нали всеки човек в този свят, който мисли за тебе с добри
чувства, е и твой ангел-хранител.
На сбогуване си казахме много добри думи един на друг, прегърнахме се и се разцелувахме.
Валентина се просълзи. Почувствах, че и моите очи се навлажниха.
Като преминах митническия контрол, аз се обърнах и махнах с ръка на Валентина. Мислено й
пожелах всичко най-добро и си помислих:
- Ние непременно ще станем богати!
Валентина се усмихна и кимна с глава в знак на съгласие, като че ли прочете мислите ми.
- Довиждане, Гърция! - помислих си аз и се насочих към ръкава за качване в самолета.
Приложение
ФОРМУЛИ НА ПАРИТЕ
Пари — метални и хартиени знаци, служещи като мярка за стойност при покупко-продажба
Пари — средство за придобиване на стоки, услуги и труд.
Пари — предмет на неорганичния свят, при това изкуствен, създаден от човека и за човека.
Затова човекът се явява господар на парите, а не обратно.
Наличието в нашия живот на някакъв предмет зависи изключително от нашите мисли по
отношение на самия този предмет.
За да имате пари, трябва да умеете да ги ползвате и да знаете, за какво са нужни те.
Количеството пари е правопропорционално на количеството уважение към себе си.
Количеството време и внимание, изразходвано за придобиването на пари, е право
пропорционално на времето и вниманието, изразходвано за придобиването на стоки и услуги.
У пари= У уважение
Време пари= Време стоки
Всичко в природата се стреми към нарастване.

Парите са идея, защото, за да имаш повече пари, трябва да промениш мисленето си.
Да бъдеш богат - това значи да действени и мислиш като богат човек, да владееш
богатството.
Човек винаги има точно толкова пари, колкото е готов да има и колкото са му необходими в
дадения момент. По-малко е лошо, повече - също лошо.
Състоятелността се измерва не в количество пари, а в дни живот!
Състоятелност = Спестявания: Разход
Ще се възприемете като финансово състоятелен човек само в случай, че приходите ви от
колона „Актив" са повече от вашите разходи.
Необходимо е да концентрирате вниманието и усилията си за придобиване на Активи, при
това такива, които ще произвеждат приход!
Състоятелността се измерва не в пари, а в дни живот.
У пари= У готовност и необходимост
Ще се възприемете като финансово състоятелен човек само в случай, че приходите ви в колона
„Активи“ са по-големи от вашите Разходи.
Необходимо е да концентрирате вниманието и усилията си за придобиване на Активи, при
това такива, които ще произвеждат приход!
МИГОГЛЕД НА БЕДНИЯ И НА БОГАТИЯ ЧОВЕК
Мироглед на бедния човек (съответства на Мироглед на богатия човек (съответства на

стария модел на съзнанието) новия модел на съзнанието)
Бедният човек вярва в нуждата и лишението. Богатият човек вярва в изобилието на Вселената.

Вижда препятствия и се примирява пред тях, тъй Вижда възможности. Вярва в себе си и в силите
като не вярва в себе си си. Действа.
Природа на неудачник Неуспехите го убеждават в Природа на победител. За него не съществуват
собствената му слабост и непригодност. неуспехи. Той прави позитивни изводи от всяка
ситуация и става все по-силен.
Ниска самооценка: - За нищо не ставам, Не съм Висока самооценка: - Достоен съм за най-
достоен за това. доброто
Не се доверява на хората. - Доверява се на хората. •

- Доверява им своята дейност
Бои се да рискува Вижда само парите, затова по Умее да рискува, но рискът е оправдан. Вижда не
принцип губи. само парите, но и развитие на своята дейност.
Предвижда ситуацията с няколко крачки напред.
Чака помощ от другите. Работи за пари. Помага на другите. Парите работят за него.
Мисли негативно. Мисли позитивно.
Типични мисли и убеждения (мисли, отричащи Типични мисли и убеждения (мисли, привличащи
парите): Парите са "зло, проклети пари;" парите): Парите са средство за придобиване на
— щастието не е в парите, а в тяхното стоки, услуги и труд;
количество; - Парите са една от възможностите да се живее и
— Парите са зло; твори, да се променя светът, да се създаде родово
имение. Една от възможностите да удовлетвориш
потребностите си, възможност да помогнеш на
близките, възможност да се развиваш, да
пътешестваш.
Мироглед на бедния човек (съответства Мироглед на „Богатия човек'' (съответства
на стария модел на съзнанието). на новия модел на съзнанието)
- парите развалят човека; - приемам с радост парите;
- парите са съблазън; - с радост допускам парите в живота си;
- колкото по-богат, толкова по-алчен; - използвам парите за реализация на моите
- парите развращават; чисти помисли и намерения в живота.
- парите правят човека лош, алчен; Имам пари
- парите миришат лошо; - аз винаги имам пари;
- презрян метал; - имам толкова пари, колкото са ми
- с труд се става гърбат, не богат. необходими за реализация на своите намерения;
Нямам пари - мога да си позволя да купя това, което
- хората нямат пари; искам и което ми е нужно;
- аз нямам пари; - какво мога да направя, за да мога да си
недостиг на пари корен на злото; позволя това;
- - хората имат пари;
- не мога да си позволя това; - знам къде мога да спечеля пари.
- колкото повече пари, толкова по-добре; Владея парите'
- навсякъде е пълно с мошеници. - парите идват в живота ми лесно, по
Трудно печелене на пари различни пътища и начини;
- парите се печелят с тежък труд; . - аз владея и се разпореждам спарите;
- за да спечелиш пари, трябва да се - парите работят за мене;
поизпотиш; - парите ми служат;
- трябва да заработиш парите си; с пот и - с порастването на децата ми растат и
кръв; приходите ми;
- с порастването на децата растат и - децата увеличават моето благосъстояние.
разходите ми;
- родиха ми се деца, сега трябва да се
поизпотя, докато ги отгледам.
Превод Мария Герджикова

Издателство „Паритет“, 2011

Пътят Към Богатството - Как Да Станем и Богати, и Щастливи Валери

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Пътят Към Богатството - Как Да Станем и Богати, и Щастливи Валери

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Пътят към богатството:

как да станем и богати, и щастливи

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 1

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 3

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 4

Богатство - изобилие от материални ценности, пари.

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 5

Важна е всяка от тях н всички, взети заедно.

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 6

Богатство е хармонията в живота.

Първа крачка по пътя към БОГатството

Мярката и мерилото за богатство са различни.

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 11

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 12

И той - човекът - облича своите думи и мисли в енергия и власт.

Отношение към самия себе си

— А-а-а — каза тя провлачено, — в такъв смисъл и пукнат грош не струвам...

Основни причини за недостига на пари

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 16

— Валерий Владимирович, абсолютно сте прав.

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 17

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 23

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 26

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 27

Формиране на съзнанието за изобилие

Що за убеждения са тези, които ограничават количеството на парите в живота? И какви трябва

Грижливо отношение към околния свят

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 30

Бъдете щедри. Научете се да подарявате

Щедрият човек охотно се раздава за другите. Той вярва в изобилието на Вселената.

На един от семинарите присъстваше жена, която харчеше парите си за благотворителност.

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 32

Жалост, състрадание и ново отношение към просяците

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 33

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 36

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 39

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 41

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОСТЪПЛЕНИЯ НА ПАРИ

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 44

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 45

Как да си намерим любимо занимание?

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 46

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 51

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 53

Индивидуална трудова дейност

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 54

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 56

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 59

- Кой сте вие?

Сектор „Собственик на предприятие"

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 65

Погледнете таблицата внимателно. Колонката на приходите и колонката на разходите могат да

Съответно бедният и представителят на средната

Образец на паричния поток на бедния човек и на представителя на средната класа (фиг. 9)

Образец на паричния поток на състоятелния

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 67

Вие ще се смятате за финансово състоятелен човек само в случай, че вашите приходи от

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 69

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 70

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 71

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 73

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 74

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 75