ЕРИХ ФОН ДЕНИКЕН

ОЧИТЕ НА
СФИНКСА

Издателство „ЛИТЕРА ПРИМ А“

София 1994
 СЪДЪРЖАНИЕ

I ГЛАВА
ГРОБНИЦИ ЗА Ж ИВОТНИ И ПРАЗНИ
САРК О Ф АЗИ ............................................ 5
II ГЛАВА
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ЛАБИРИНТ.........................78
III ГЛАВА
ЧУДОТО НА СВЕТА, КОЕТО НЯМА
И М Е..................................................... 127
IV ГЛАВА
ОЧИТЕ НА С Ф И Н К С А ...............................209

БИБЛИОГРАФИЯ 267
Посвещавам тази книга на дългогодишния ми приятел
Утц Утерман, който под псевдонима Вилхелм Рогерс-
дорф през изминалите двадесет години бе мой духо­
вен баща в областта на литературата.
 I ГЛАВА

ГРОБНИЦИ ЗА ЖИВОТНИ
И ПРАЗНИ САРКОФАЗИ

„0, Египет! Египет! За твоите

знания ще се разказват пре­
дания, които бъдните поколе­
ния за измислица ще смятат.“
Луций Апелий, римски философ,
2векпр.н.е.

обре дошли в Египет!". Пред мене застана пъргав млад мъж с

Д черни мустаци и протегна ръка. Отвърнах на ръкостискането
леко стъписан и помислих, че, изглежда, това е най-новият по­
здрав към туристите. Започнахме обичайната игра на въпроси и от­
говори - откъде съм и кои забележителности смятам да посетя в Еги­
пет. Отървах се от досадния младеж любезно, но решително. Не за
дълго обаче. Едва излязох от сградата на летището в Кайро, и пред
мене изникна друг млад мъж. „Добре дошли в Египет!“ - и помъкна
куфара ми. И отново ръкостискане, без да ме питат дали искам или
не.
През следващите дни досадният ритуал се повтори безброй пъти.
„Добре дошли в Египет!“ - чувах пред Египетския музей в Кайро,
„Добре дошли в Египет!“- възкликваше продавачът на папируси,
„Добре дошли в Египет!" - поздравяваха ме ваксаджийчето на ъгъла,
шофьорът на таксито, камериерката в хотела, търговецът на сувени­
ри...
И всеки искаше да знае откъде съм. Накрая ми омръзна постоян­
но да отговарям едно и също. По тази причина на четиридесет и вто­
рия поред човек, сърдечно ръкувал се с мен пред стъпаловидната
пирамида в Сакара, отвърнах сериозно на традиционния въпрос:„Аз
съм от Марс!“ Без изобщо да се впечатли от моя отговор, той отново
сграбчи двете ми ръце и се провикна:„Добре дошли в Египет!“
Явно египтяните бяха стигнали дотам, че дори туристи от Марс ве­

5
че не ги смайваха...
През своя четиридесет и пет годишен живот често съм посещавал
тази страна. Има много новости - движението по улиците, транспор­
тните средства, отровения от автомобилни газове въздух, модерните
скъпи хотели. Съхранила се е и особената тайнственост, която витае
във въздуха, омайващото излъчване на Египет, пораждащо у хората
страхопочитание.
За първи път влязох в подземните галерии под пустинните пясъци
на Сакара през 1945 - бях деветнадесетгодишно момче. С мен дой­
доха един съученик - египтянин, и двама от пазачите. Всички носех­
ме запалени свещи, тъй като преди тридесет и пет години в спарени­
те, миришещи на мухъл сводести подземия нямаше електричество, а
галериите не бяха отворени за посещения на туристи. Като че беше
вчера. Спомням си как един от пазачите освети със свещта си вну­
шителен, висок колкото човешки ръст саркофаг. Пламъчето пробяга
страхливо по гранитния блок.
- Какво има вътре? - попитах застинал от страхопочитание.
- Свещени бикове, млади момко, мумифицирани бикове!
Няколко стъпки по-нататък в широка сводеста ниша отново се на­
тъкнахме на такъв саркофаг. Отсреща в потъналата в плесен ниша -
също. Огромни, внушителни саркофази навред, където осветяваше
пламъкът на свещта. Дебел слой прах като килим поглъщаше звука
от стъпките ни. И отново коридори, отново ниши, отново саркофази.
Чувствах се отвратително, финият прах дразнеше гърлото ми, няма­
ше никакъв свеж полъх в застоялия, спарен въздух. Всички сарко­
фази бяха отворени, а тежките гранитни покривни плочи - избутани
настрана. Исках да видя мумия на бик и помолих двамата пазачи и
съученика ми за помощ. Покачих се на раменете им, наведох се над
горния ръб на един от саркофазите и го осветих със свещта. Вътре
той бе чист до блясък - и празен! Повторих същото с още четири
саркофага. Всичките^се оказаха празни. Къде бяха мумиите на бико­
вете? Нима са били извадени? Или божествените им тела се нами­
раха в музеите? В мен започна да се надига смътно подозрение. Да­
ли мумиите изобщо са били в саркофазите?
Днес, тридесет и пет години по-късно, отново се намирам в сво­
дестите подземия. Инсталирано е електрическо осветление, по
двата успоредни коридора не спира потокът от туристи. От тълпата
се разнася непрекъснато „Ах!“ и „Ох!“, виждат се смаяни лица, чува

6
се поучителният глас на екскурзовода, който обяснява, че във всеки
саркофаг лежала по една мумия на Апис - бога в образа на бик.
Не желая да противореча на екскурзоводите, въпреки че съм по-
добре осведомен и вече със сигурност зная - в огромните гранитни
саркофази до днес не е била намерена нито една мумия на бик!

ВСИЧКО ЗАПО ЧВА С ОГЮСТ МАРИЕТ

През 1850 година в Париж в Лувъра работил като научен асистент

двадесет и осем годишният Огюст Мариет. Бил дребен и пъргав, ру­
гаел като каруцар, но посветил седем години от живота си в изуча­
ването на Египет и натрупал солидни знания. Говорел свободно анг­
лийски, френски и арабски, разчитал йероглифното писмо и работел
неуморно върху преводи на староегипетски текстове, французите
подочули, че отдавнашните им конкуренти в археологията, англича­
ните, изкупуват в Египет древни ръкописи, френската академия на
науките не можела при това положение да бездейства и решила да
изпрати научния асистент Огюст Мариет в Египет. Със скромната су­
ма от шест хиляди франка в джоба си той трябвало да отмъкне под
носа на англичаните най-хубавите папируси.
Огюст Мариет пристигнал в Кайро на втори октомври 1850 годи­
на. Още на следващия ден отишъл в коптската патриаршия, тъй като
се надявал да намери староегипетски папируси чрез коптските ма­
настири. Когато обикалял антикварните магазини в Кайро, направи­
ло му впечатление, че търговците предлагат оригинални сфинксове,
всички от Сакара. Мариет се замислил. От коптската патриаршия му
съобщили, че ще им е нужно повече време, за да вземат решение от­
носно неговата молба. Разочарован, Мариет се изкачил до цитаде-
лата и седнал замислен на едно от стъпалата.
Пред него лежал Кайро, забулен от вечерната мъгла. „От морето
мъгла като мачти на кораби от потънала флотилия стърчаха трис­
та минарета - пише Мариет. - На запад, окъпани в златния пламтящ
прах на залеза, се издигаха пирамидите. Гледката бе омайна. Почти
до болка почувствах вълшебното очарование на мига... Мечтала на*

*Стела - надгробна колона с релефни скулптури, бел. прев.

7
живота ми се сбъдваше. Там отсреща, съвсем близо до мене, имаше
един друг свят на гробници, стели*, надписи, статуи. Какво чаках
ощ е? На следващия ден наех няколко мулета и магарета за багажа
ми. Купих палатка, в няколко сандъка сложих най-необходимото за
пътешествие през пустинята и на 20 октомври 1850 г. се установих
в подножието на Голямата пирамида... “ [1 ]
Седем дена по-късно на неспокойния по дух Мариет му дошло до
гуша от тълпите хора край пирамидите. С малкия си керван се отпра­
вил на юг и след половин ден езда спрял на лагер в Сакара между
останките от стени и разпръснати съборени колони. Символът на
днешна Сакара, стъпаловидната пирамида на фараона Д ж осер
(2630-2611 г. пр. н. е.) по онова време все още не била открита. Пре­
ди да започне разкопките, Мариет се натъкнал сред пясъците на гла­
вата на сфинкс. Веднага се сетил за сфинксовете в антикварните
магазини - всички до един намерени в Сакара. Няколко метра по-на­
татък открил счупена каменна плоча с надписи, от които успял да
разчете думата „Апис“. Сега вече двадесет и осем годишният фран­
цузин застанал нащрек. И други хора преди него виждали главата на
сфинкса и каменната плоча, но никой не съзрял връзката между тях.
Мариет си спомнил за древните историци Херодот, Диодор Сицилий-
ски и Страбон, които съобщавали за тайнствен култ към Апис в Ста­
рия Египет. В първата глава на своето „Земеописание“ Страбон (63 г.
пр. н. е. - 26 г. н. е.) пише:
„Наблизо е и самият Мемфис, седалището на фараоните в Еги­
пет; защото от Делтата дотам са три шоана (16,648 км). Там са
храмовете, най-напред храмът на Апис, който също е и Озирис. Как-
то вече писах, тук в залата на храма живее почитаният като бог
бик Апис. Също там, на едно много песъчливо място, има и храм на
Серапис. Вятърът издига хълмове от пясък, в които сфинксовете са
потънали - някои наполовина, други почти до главата... “
Тук става дума за полузасипани сфинксове, за Мемфис, за бика
Апис и за храм на Серапис. Мариет попаднал точно на това място!
Диодор от Сицилия, живял през първи век преди новата ера, пише в
своя четиридесеттомен труд „Историческа библиотека“ [3]:
„Към казаното дотук трябва да се допълни и следното по отно­
шение на свещения бик, наричан от тях още Апис. Когато го настиг­
нала смъртта и бил погребан бляскаво както подобава...“
Бляскаво погребан? До този момент в Египет не бил намиран

8
гроб на бик. Огюст Мариет забравил с какво поръчение го изпратила
френската академия на науките забравил, за коптската патриаршия,
забравил за копията на папируси, които трябвало да изработи. Об­
зела го ловна страст. Без много да му мисли, наел тридесет работни­
ци с лопати и им наредил да разринат пясъчните хълмове, издигащи
се през няколко метра в пустинята. Сфинкс след сфинкс изплували
от пясъците, на всеки шест метра - нова скулптура. И на белия свят
се появила цяла алея със сфинксове - общо 134 на брой. Страбон
бил напълно прав!
Сред развалините на малък храм Мариет намерил няколко камен­
ни плочи с изображения и надписи, които разказвали за освещ ава­
нето на храма на бога Апис. Мариет бил вече сигурен - някъде тук би
трябвало да се намират гробниците с „бляскаво погребаните“ (спо­
ред Диодор) бикове Апис.
Следващите седмици изминали в трескаво търсене. Откритията
следвали едно след друго. Мариет изравял от пясъците статуи на со­
коли, на богове, на пантери. В нещо като параклис открил статуя на
бика Апис от варовик. Скулптурата предизвикала необичайна реак­
ция у жените от околните села. Веднъж през обедната почивка М а­
риет видял петнадесет жени и момичета, които една след друга яхва­
ли бика и започвали да правят ритмични движения с бедрата и коре­
ма си върху гърба му. На стъписания Мариет обяснили, че тази гим­
настика била сигурно средство срещу безплодие.
Докато търсел входа към гробницата на биковете, Мариет открил
стотици фигурки и амулети. В Кайро се носели слухове, че неспо­
койният френски археолог краде златни статуетки. Египетското пра­
вителство изпратило войска с камили, а специален пратеник забра­
нил на Мариет всякакви по- нататъшни разкопки...
Мариет се карал, ругал - накрая започнал да се пазари. Начални­
ците в Париж били много доволни от докладите и ценните находки и
му отпуснали още тридесет хиляди франка. Осигурили му и необхо­
димата дипломатическа подкрепа пред египетското правителство.
На 30 юни 1851 г. Мариет можел да продължи разкопките. В нетърпе­
нието си той дори използвал динамит и, легнал и допрял ухо до зе­
мята, слушал как се разпространява звуковата вълна под земята.

9
 КЪДЕ СА МУМИИТЕ НА БИКОВЕТЕ?

На 12 ноември 1851 г. под краката на Мариет се откъртил по-го-

лям скален отломък и той пропаднал в някакво подземие. Щом обла­
кът прах се разсеял и донесли факли, Мариет видял, че се намира
пред ниша с един единствен огромен саркофаг. Нямало никакво
съмнение. Именно това търсел досега. В саркофага би трябвало да
лежи божествен бик Апис. Приближил и осветил с факлата вътреш­
ността на нишата. Тогава видял гигантската покривна плоча, измес­
тена настрана. Саркофагът бил празен.
През следващите дни Мариет систематично преровил страхови­
тите подземия. Главната зала била дълга 300 м, 8 м висока и 3 м ши­
рока. Отдясно и отляво на тази зала се намирали широки камери.
Във всяка лежал по един гранитен саркофаг, зазидан здраво към ос­
новата. По-късно открили втора зала, също толкова голяма като пър­
вата. Дванадесетте саркофага в нея имали същите гигантски разме­
ри като дванадесетте в предишната зала - дължина 3,79 м, ширина
2,30 м, височина 2,40 м (без покривната плоча), дебелина на стените
42 см. Мариет преценил, че теглото на един такъв саркофаг е около
седемдесет тона, а на покривната плоча - допълнително двадесет до
двадесет и пет тона. С една дума - великански. Всички покривни
плочи на саркофазите били избутани настрани или съборени. И ни­
къде нямало и следа от „бляскаво погребани“ мумии на бикове.
Мариет сметнал, че крадците или монасите от близкия манастир
на свети Йеремия са го изпреварили. Огорчен и ядосан, продължил
разкопките. Нови и нови зали били откривани. В тях имало дървени
саркофази от Деветнадесета династия (1307-1196 г. пр. н. е.). Натък­
нали се на скален блок, който спирал по-нататъшната работа. Мари­
ет използвал динамит. Така на пода се образувал отвор и на светли­
ната на факлите мъжете видели масивен дървен саркофаг. Капакът
бил разкъсан от взрива. Щом разчистили дървените парчета и дъс­
ките, Мариет съзрял мумия на мъж. В записките му четем [1]:
„Лицето е покрито със златна маска, на гърдите му виси златна
верижка с призма от зелен фелдшпат и червен яспис. На друга вериж­
ка има два амулета от яспис, всички с името на принц Хаемвес, един
от синовете на Рамзес II...Около мумията са разпръснати осемнаде­
сет статуйки с човешки глави и надпис „Озирис-Апис, Велик бог, Гос-

10
подар на вечността“.
Мумията, за която Мариет сметнал, че е на принц, била изследва­
на подробно едва през тридесетте години на нашия век. Когато бри­
танските археолози сър Робърт Монд и д-р Оливър Майерс разряза­
ли ленените ивици, видели зловонна смес от асфалт и множество
дребни парченца от кости.
Но къде са божествените бикове? През лятото на 1852 година М а­
риет открил ново подземие със саркофази на Апис. Най-старите от
тях били от 1500 г. пр. н. е. И в нито един от тях нямало мумия на бик!
На 5 септември 1852 г. най-после Мариет открил два непокътнати
саркофага. На земята пред тях в праха все още личали отпечатъците
от стъпките на жреците, оставени преди три хиляди и петстотин годи­
ни, когато носели божествените бикове към гробниците. Позлатена
статуя на бог Озирис охранявала нишата, по пода лежали разпръс­
нати златни плочки, изпопадали от капака в течение на вековете. По
него имало гравюри на Рамзес II (1290-1224 г. пр. н. е.) и сина му,
принасящи напитки в жертва на бог Апис-Озирис, изобразен тук ка­
то смесено божество. С помощта на лостове и въжета и с огромни
усилия повдигнали капака. Най-добре е да оставим самият Мариет
да опише този момент [4]:
„Така че бях уверен, пред мене би трябвало да лежи мумия на Апис.
Логично е, че в този момент заработих два пъти по-внимателно...
Първата ми работа бе да се погрижа за главата на бика, но не наме­
рих такава. В саркофага се намираше само воняща маса, разпадаща
се при най-леко докосване. В тази воняща маса имаше асфалт и мно­
жество дребни костици, очевидно раздробени още по време на погре­
бението. В бъркотията от разпилени костици и останалите неща
случайно открих петнадесет фигурки... “
Същата зашеметяваща констатация направил Мариет и при отва­
рянето на втория саркофаг. „Никакъв череп на бик, никакви по-голе-
ми кости. Точно обратното - още повече дребни парчета от кости.“
Подземията в Сакара днес носят името Серапеум. Там никога не
са били откривани божествени бикове Апис, въпреки че на туристите
се разказва обратното и в специализираната литература също е до­
пусната тази грешка. Името представлява синтез на гръцки език от
Озирис и Апис - Серапис.
Огюст Мариет, неуморният изследовател, имал понякога разпра­
вии с египетските власти. Въпреки това след кратък престой в Па-

11
риж той отново се завърнал в Египет. Вече не го свъртало в музеите
у дома. През 1858 г. египетското правителство му възложило по пре­
поръка на Фердинанд Лесепс, ръководител на строежа на Суецкия
канал, надзора на всички археологически разкопки в Египет. Пърга­
вият французин работел с невероятна енергия. Под негово ръковод­
ство се извършвали разкопки едновременно на четиридесет места,
разполагал с много работници, броят им достигал до две хиляди и
седемстотин. Мариет е първият египтолог, който наредил точно да се
каталогизират всички находки. Основал световноизвестния Египетс­
ки музей и през 1879 г. получил титлата паша. Дори либретото на
операта „Аида“, написана от Джузепе Верди за откриването на Суе­
цкия канал, се позовава на Огюст Мариет. В наше време хиляди ту­
ристи, без да подозират, преминават всеки ден покрай гроба му.
Саркофагът с тленните останки на Огюст Мариет се намира в гради­
ната пред Египетския музей в Кайро.

САРКОФАЗИ С ФАЛШИВИ МУМИИ

За консервативното съсловие на археолозите няма съмнение, че

някога в саркофазите е имало мумии на бикове. Неотдавна един
представител на това съсловие дори ме попита високомерно: „Че ка­
кво друго би могло да има в тях, радиоактивни отпадъци л и ?“ Едва
ли в саркофазите е имало радиоактивни отпадъци, но решението на
загадката би трябвало да се търси в съвсем друга, доста необичайна
насока. Но за да стесня кръга на заподозрените, казано на езика на
криминолозите, трябва да спомена още няколко куриозни факта.
Освен божествения Апис египтяните почитали още два, по-малко
известни бика - Мневис и Бухис. В седемнадесетата си книга Стра-
бон лаконично отбелязва [2]:
„Ето го град Хелиополис, разположен върху огромен хълм от наси­
пана пръст. Тук има храм на Слънцето, а в своите покои живее бикът
Мневис, считан от жителите на града за бог, също като бика Апис в
Мемфис“.
Мневис е черен бик с щръкнала козина без шарки. От едно пис­
мо, написано от жреца в храма в Хелиополис, е известно, че този
бик наистина е бил мумифициран. Жрецът потвърдил писмено полу-

12
чаването на двадесет лакти фин лен за лентите за обвиване на му­
мията на Мневис. В Хелиополис, града на бога на слънцето Ра-Атум,
действително са открити гробници на бикове Мневис - всичките до
една разрушени и ограбени. До днес не е открита нито една непокът­
ната гробница на бикове Мневис.
Бикът Бухис бил почитан в Централен Египет, недалеч от днешния
Луксор. Както често се случва в археологията, за откриването на ка-
такомбите на Бухис трябва да благодарим единствено на случайно­
стта. До британския археолог сър Робърт' Монд достигнал слуха, че
на няколко километра от селцето Армант в пясъците е открита брон­
зова фигурка на бик. На мястото на това селце някога се издигал
градът с храмове Хермонтис, наричан от древните египтяни още Ю ж ­
ния Он (Северния Он е град Хелиополис). Сър Робърт Монд решил,
че щом в Северния Он има култ към бика, би трябвало да има и в
Южния Он. Намерената бронзова фигурка засилила убеждението
му. Сър Монд се заел с проучването на този въпрос.
Също като Мариет в Серапеума и британският археолог локали­
зирал под напълно разрушените останки от храмовете в Хермонтис
подземни гробници с гигантски саркофази. Те са разположени отля­
во и отдясно на един централен коридор в отделни ниши, също както
и в Серапеума. Тъй като тук гробницата е на божествените бикове
Бухис, подземието с общо тридесет и пет ниши било наречено Бухе-
ум [4]. Недалече от него сър Робърт намерил още една гробница, на­
речена Бакария. И двете гробници били в окаяно състояние - огра­
бени, погребалните камери били частично залети от вода, мумиите,
или това, което сметнали, че представлява мумии, били почти уни­
щожени от пълчища бели мравки. Наоколо лежали разпръснати на­
пълно корозирали бронзови фигурки, желязото се разпадало на ръ­
ждив прах при докосване. Сър Робърт Монд пише [4]:
„Може би най-добре запазено от всички бе тяло X 32 от Бакария,
което открихме едва към края на разкопките. Изследвахме изключи­
телно внимателно тази мумия и записахме всички сведения за нея...
Положението (на мумията, бел. авт.) не отговаряше на това на мър­
тъв бик, а по-скоро на чакал или куче... Костите не бяха изпочупени. “
Това е доста странно и конфузно. Саркофазите на биковете са
единственото реално материално нещо, на което може да се опре
човек. Те съществуват в Серапеума, в подземията под Хелиополис, в
Бухеума, в Бакария и също така и в Абу-Сир, недалече от Гиза. Сар-

13
кофазите или са празни, или в тях има воняща асфалтова маса с
парченца от кости.
Още по-странно е, че вместо очакваните мумии на бикове е наме­
рена мумията на човек със златна маска. Както по-късно след раз­
виването на ленените ивици се установило, дори тази мумия не пре­
дставлява човешки труп, а отново вонящ асфалт. Накрая дори това,
което се счита за мумии на бикове, се оказва на чакали или кучета.
Как да не си скубе косите човек!
Но това не е всичко. Британските археолози Монд и Майерс дали
за химически анализ част от находките си в Бухеума и Бакария. Пар­
че бяло стъкло съдържало 26,6 % алуминиев окис, доста много за
обикновено стъкло. Едно изкуствено око от глина съдържало повече
от обичайното количество варовик, а бялото вещество за очната
ябълка, за което се смятало, че е фаянс, се оказало, че не е нито
египетски фаянс, нито стъкло. (За разлика от истинския фаянс египе­
тският фаянс се прави от фин кварцов пясък с покритие от стъкло.
Египтяните изработвали от него украшения, предимно цилиндрични
мъниста, бел. авт.)
Всеки от саркофазите за биковете (без капака) е изработен от
единствен блок асуански гранит. Асуан се намира на близо хиляда
километра от Серапеума. Само дялането, полирането и транспорти­
рането на един саркофаг с покривна плоча и с тегло деветдесет до
сто тона едва ли е в човешките възможности. Огромните тежки сар­
кофази трябвало да бъдат вкарани в готовата ниша в гробницата и
закрепени неподвижно. Този технически и организационен подвиг
свидетелства за огромното значение, което съдържанието на сарко­
фага имало за египтяните. А какво се оказва на практика? Че жреци­
те би трябвало да са насекли и изпотрошили току-що изкусно муми­
фицирания бик на малки късчета, полели са всичко с лепкав асфалт,
гарнирали го накрая с няколко фигурки на божества и амулети и из­
сипали вонящата маса в луксозния саркофаг. После го покрили с
плочата и хайде готово! Умът ми не го побира!
Ако са постъпвали така, египтяните поне биха могли да си спестят
усилията, свързани с огромните саркофази. За съхраняването през
вековете на парчета от кости, на всичко отгоре без черепи и рога, не
са необходими колосални гранитни саркофази. И без това специали­
стите са единодушни, че египетските жреци никога не биха насекли
на парчета божествен бик. Това би било кощунство. Сър Робърт

14
Монд пише: „Погребването на мумия в някакъв друг вид, не като цяло
тяло, е било немислимо в древния Египет. “
И все пак, изглежда, точно това е правено многократно. В подзе­
мията на Абу-Сир са открити два чудесно запазени балсамирани би­
ка. Ленените ивици, опасващи на кръст телата на животните, били
опънати с плетени шнурове и непокътнати. Археолозите ликували,
най-после добре запазени мумии на бикове. Изпод ленените ивици
дори се виждали главите с рогата, френските специалисти Лорте и
Гайар разрязали внимателно съхранените през вековете шнурове,
отвивали пласт след пласт от ленените ивици на първата мумия.
Изумлението им било неописуемо. Вътре имало насипани кости от
различни животни, част от тях дори не можели да бъдат причислени
към определен животински вид. Втората мумия, дълга два и полови­
на метра и широка един метър, също изглеждала като истински бик.
Костите обаче били поне от седем различни животни, между тях на
телета и на бикове.
Всички подземни гробници на бикове са разрушени. Дали са ог­
рабени от крадци, или монаси са разкъсали на парчета това, което е
лежало в саркофазите? През всички епохи крадците са се интересу­
вали от пари и скъпоценности, мумиите на бикове едва ли са ги при­
вличали. Освен това крадците не обясняват наличието на кости от
различни животни в една псевдомумия на бик. фанатизирани мона­
си, изпълнени от мисионерска страст, биха направили доста пора­
зии, стига да са знаели къде са входовете към некрополите на бико­
ве. Те са били в състояние да избутат покривните плочи на саркофа­
зите и да изпотрошат с тежки сопи това, което е лежало вътре. Но и
такова обяснение е неприемливо. Следите от разрушения щяха да
личат навсякъде, ленените ивици - да са изпокъсани, фигурките на
божества - изпочупени или претопени. По всяка вероятност богобоя-
зливите братя щяха да сложат кръстове в саркофазите или статуи на
светни в подземните галерии, за да прогонят лукавия Сатана. Нищо
подобно не е открито. И така - къде са мумиите на божествените би­
кове Апис?

15
 ПРОТИВОРЕЧИВИ СВЕДЕНИЯ

Ако се вярва на гръцкия историк Херодот (около 490-435 г. пр. н.

е.), който през 450 г. пр. н. е. обиколил цял Египет и разговарял с ме­
стните жреци, тогава напразно търсим мумии на Апис. Херодот пи­
ше, че египтяните чисто и просто изяждали божествените бикове [5]:
„Те считат биковете за свещени животни на Епафос. По тази
причина ги оглеждат и ако намерят дори един черен косъм, смятат,
че са нечисти. Огледът се прави от жрец, който се занимава единс­
твено с това. Животното стои право, а после го карат да легне и
по гръб. Оглеждат му и езика, за да видят дали няма белезите, които
описах по-горе. Жрецът проверява и космите на опашката, за да ви­
ди дали са естествени... Така се оглежда животното, а жертвата се
принася по следния начин:
Избраното животно се отвежда до олтара, където ще се извърш­
ва жертвоприношението, и се запалва огън. След това жреците об­
ливат бика с вино, призовават бога и го колят. После отрязват гла­
вата на мъртвото животно. Одират кожата, а главата след множе­
ство заклинания отнасят. Ако в селището има пазар и ако има гръц­
ки търговци, им продават главата. Ако няма гърци, хвърлят я в Нил...
Одирането на жертвените животни и изгарянето им става по раз­
личен начин при различните жертвоприношения... След като одерат
бика и кажат молитва, изваждат стомаха; вътрешностите и тлъс-
тините обаче остават в тялото. Отстраняват бутовете, плешки­
те и врата. Трупа пълнят с чист хляб, мед, стафиди, смокини, тамян,
миро и други благовония и го изгарят като жертвоприношение. Пре­
ди това обаче го поливат с голямо количество мазнина. Преди жерт­
воприношението постят. Докато жертвата гори, всички я оплак­
ват. След това от останалите части на жертвеното животно при­
готвят угощение.
Всички египтяни принасят в жертва чисти бикове и телета; ня­
мат право да жертват крави - те са свещените животни на Изи-
да...“
Така разказва Херодот. Ако това е истина, търсенето на некропо-
лите на бикове губи всякакъв смисъл. За какво са им на египтяните
огромни гранитни саркофази, след като жреците си устройвали пра­
знични угощения с жертвения бик? Парадоксално, но същият този

16
Херодот на друго място описва балсамацията на бик, при което вът­
решностите на животното били отстранявани, като впръсквали в
червата му кедрово масло. Изобщо древните историци доста си про­
тиворечат по отношение на божествените бикове. Херодот разказва
как биковете били изяждани при жертвоприношения, а Диодор Си-
цилийски описва „бляскави погребения“. Древноримските историци
Плиний, Папиний Статии и Амианий Марцелиний са единодушни, че
биковете били удавяни в свещен извор.
Удавяни - изяждани - балсамирани - натрошавани на парченца -
какво предпочитате?
В староегипетския ръкопис „Папирус Апис“ може да се прочете с
най-големи подробности по какъв начин са били мумифицирани бо­
жествените бикове. Описано е всяко движение, колко жреци и къде
точно трябва да стоят по време на балсамирането, къде и как трябва
да се обвиват ленените ленти - надясно, наляво, надолу и на кръст.
След почистването с вода и масла до пълното си изсъхване бикът
трябвало да е покрит със сода бикарбонат. По време на цялата це­
ремония жрец четец произнасял заклинания и молитви и надзира­
вал процеса на балсамиране - да не се допусне и най-малката греш­
ка. След като бикът бъдел обвит с няколко хиляди метра ленени иви­
ци, гипсирали черепа и закрепвали златна плочка между рогата. Тя
удостоверявала, че бикът е потомък на бога на слънцето. Накрая по­
ставяли в очните кухини стъклени очи и препарираната мумия била
отнасяна тържествено в предварително подготвената гробница. Вси­
чко това е описано с най-малките детайли.
Къде ли е била допусната грешка?

КОЙ Е ОМАР ХАЯМ ?

Веднъж бях поканен от един приятел на вечеря в типичен египетс­

ки ресторант. Имаше ориз, птиче месо, кафяви, сварени на пара, бо­
бови зърна, подправени с лук, и обичайния национален зеленчук мо-
лоха. Листата му са месести и сочни. От него се приготвят пикантни
супи и ястия с птиче месо. Докато отпивахме от тежкото ароматно
вино, приятелят ми разказваше как по времето на страшния халиф
Ел Хаким, царувал в Кайро от 996 до 1021 г., обезглавявали веднага

2 Очите на сфинкса 17
всеки, заловен да яде ястие, приготвено с молоха. Халифът садист
не само искал да промени навиците на египтяните, но и се наслаж­
давал на страданията им. След неговото царуване нито едно египет­
ско правителство не се осмелявало да ограничи по какъвто и да би­
ло начин отглеждането на молоха.
Събеседникът ми с наслада поглъщаше зеленчука. Погледът ми
попадна на бутилката вино. „Омар Хаям“, прочетох на етикета. Кой е
Омар Хаям?
- Предполагам, че това е името на производителя или търговеца -
отвърна приятелят ми.
Чул думите му, един от келнерите веднага възрази:
- Омар Хаям е бил владетел на Египет!
Оберкелнерът застана до масата ни и с пренебрежително движе­
ние на ръката си отпрати своя подчинен.
- Омар Хаям е бил прочут генерал!
Човекът от съседната маса съвсем не споделяше мнението му.
- Омар Хаям? Та той е бил главатар на бедуините.
О, по-добре изобщо да не бях задавал този въпрос. Целият ресто­
рант скоро заприлича на борса - всички екзалтирано спореха. „Ад­
мирал“ - обаждаше се някой. „Основателят на зоологическата гра­
дина!“ - заглуши го друг. „Какви ги дрънкаш?" - яростно жестикули­
раше възрастен беззъб търговец. -„Омар Хаям е проектирал язовир­
ната стена край Асуан...“
След доста време, разговаряйки с ръководителя на археологиче­
ските разкопки в Сакара д-р Холейл Гали, между другото се пошегу­
вах:
- Кой в края на краищата е бил Омар Хаям?
Ръководителят на археолозите в областта се усмихна и взе спра­
вочника.
- Омар Хаям - прочете ми той, - персийски поет, математик, аст­
ролог и философ, живял от 1048 до 1122 г., създал- нежни любовни
стихове.
Ето защо човек трябва да се консултира със специалисти.

18
 ОТКРИВАНЕТО НА ЕДНА ПИРАМИДА

Бях попаднал на необходимия ми специалист. Д-р Холейл Гали е

египтолог, но не някакъв обикновен египтолог, както гласи титлата
му, а „директор на антиките в Сакара“. Проницателен, остроумен,
мил, отличен специалист, полиглот, той дори признава, че е чел ня­
кои от книгите ми. „фантазията е важно нещо дори и за нас, архео­
лозите“ -т о в а са негови думи. Бих искал да има повече личности ка­
то него!
Археологическата област Сакара е най-голямото място за архео­
логически разкопки не само в Египет, но и в цял свят. Тя започва
при Абу-Сир, близо до Гиза, и продължава 60 километра на юг по те­
чението на Нил. През зимните месеци тук винаги работят няколко
екипа от различни страни, опитващи се да изтръгнат тайните от пус­
тинните пясъци. През 1988 г. френски екип от Колеж де Франс откри
две неизвестни до този момент пирамиди от времето на фараона от
VI династия Пепи I (2289-2255 г. пр. н. е.).
- Искате ли да видите пирамидите? - попита ме д-р Гали.
С неговия джип заобиколихме пясъчните дюни и навлязохме в за­
бранената за посещения на туристи област Сакара. По пътя научих,
че фараон Пепи е отдавна познат на археолозите. Той е наследник
на Тети (2323-2291 г. пр. н. е.), основателя на Шестата династия. Тети,
Пепи - добре би било и нашите съвременни политици да имат такива
прости имена! Пирамидата на Пепи I се намира в Сакара-Ю г и неда­
лече от нея френският екип откри пирамидата на неговото семейст­
во. Аз лично си мислех - какво пък толкова са открили, би трябвало
върхът на пирамидата да стърчи над пясъците!
Часът наближаваше 16.00, жегата беше нетърпима. Неочаквано
джипът спря пред голяма дупка в земята. Надлъж и нашир не се ви­
ждаше и следа от пирамида. Д-р Гали, сътрудникът ми Вили Дюнен-
бергер и аз пристъпихме към края на изкопа. Дъхът ми спря не само
поради горещината, която бе така материална, че сигурно човек би
могъл да отхапе парче от нея. Гледката, откриваща се десет метра
под краката ни, бе зашеметяваща. Човек е свикнал да стои под пи­
рамидите и да се възхищава на ясните им контури на хоризонта. Тук
всичко бе наопаки. Като пътешественици във времето, хора от друго
измерение, ние стояхме десет метра над останките от пирамидата,

19
служила вероятно на хората отпреди векове като евтина каменолом-
на. Все пак се виждаха две стени, изградени от гладко полирани и
съвършено точно съединени блокове.
- От колко време копаят тука?
- През последните шест месеца френският екип работеше заедно
с египетски археолози и сто и осемдесет работници - обясни ми д-р
Гали. - Сега, през лятото, разкопките са невъзможни поради горе­
щините.
Археолозите от Колеж де Франс са открили пирамидата под де­
белия слой пясък и камъни с помощта на електроника. Има най-раз­
лични съвременни уреди, за които Хайнрих Шлиман не е можел и да
мечтае. С помощта на магнитометър се измерва магнитното поле на
съответното място. Мерната единица за интензитет на магнитното
поле се нарича „Гама“*. За магнитното поле на Земята интензитетът
се колебае между 25 000 гама на екватора и 70 000 гама на полюсите.
С научни методи се определя гама-стойността на дадено място, след
което чрез сонди се проверява дали навсякъде в областта тази га­
ма-стойност е една и съща. Наличието на метал или подземни кухи-,
ни може да доведе до различна гама-стойност в определени точки.
Ако се установи подобно различие, се използва „проникващ в зем­
ните пластове радар“ (ОРВ), функциониращ подобно на ехолота.
Предавателят изпраща в земните слоеве импулси с висока честота,
а отразеният сигнал се приема и измерва от специална антена. Пре­
носим компютър преработва информацията в графичен вид. При отк­
риването на нещо анормално под земята (ЗРВ позволява локализи­
рането на обекта. По този начин френският екип направи откритието
си, без да използва дори лопата. Екип от физици и археолози от уни­
верситета в Бъркли, Калифорния, се занимава от десет години на­
сам с изработването на пълна карта на подземните съоръжения в
Долината на царете [7].
Локализирани са засипани през вековете подземия. През след­
ващите десет години бихме могли да извадим на бял свят десет пъти
повече археологични ценности, отколкото през последните сто годи­
ни. След определянето на мястото за разкопки и ако не се скъпят на
време и пари, днешните търсачи на съкровища едва ли биха пропус­
нали нещо. За съжаление обаче все още съществуват много религи-

*Гама - мерна единица извън системата 31, равна на 10 на пета степен Ое или на
10</4П [А/м], бел. прев.

20
озни и политически предразсъдъци срещу работата на археолозите.
Доста много назадничави хора се страхуват от разкрития за праде­
дите им.
- Всъщност известно ли е какво означава името Сакара? - попи­
тах на връщане д-р Гали.
- Думата се среща в староегипетския език и произлиза от чакал.
- От кои епохи са датирани най-древните находки в Сакара?
Младоликият д-р Гали поклати глава.
- Историята на Сакара започва от Първата династия, около 2920
г. пр. н. е., и свършва по време на християнството. Има дори праис­
торически находки.
Тъй като все още бях по следите на божествените бикове Апис, го
попитах сериозно:
- Проучих основно дневника на разкопките на Огюст Мариет.
Всъщност известно ли ви е, че той не е открил нито един бик в Сера-
пеума?
Д-р. Гали се замисли за момент.
- Да, известно ми е.
- Очакват ли се още сензации при разкопките в Сакара?
Археологът се засмя с разбиране и зъбите му пробляснаха като
слонова кост на фона на черната му коса.
- Приема се, че около двадесет процента от Сакара са изследва­
ни. Осемдесет процента все още лежат под земята и никой не знае
нищо за тях.
О, Боже, изтръпнах аз, двадесет процента и толкова загадки! Ка­
кви ли изненади крие бъдещето? Дали някой от организираните ту­
ристи, посещаващ стъпаловидната пирамида на Джосер(2630-2611 г.
пр. н. е.), пирамидите на фараона Унас (2356-2323г. пр. н. е.) или пищ­
ната гробница на дворцовия сановник Ти в Сакара, подозира, че под
земята, на която стъпва, има лабиринти с хиляди коридори? Дали на
някой измъчен от жегата пътешественик, посръбващ сладък чай или
топла кока кола в палатката си, му разказват - и кой ли да му разка­
же, че в Сакара има милиони (!) балсамирани животни от всички ви­
дове! Огромен Ноев ковчег под земята!
В разсъжденията ми монументалните саркофази за псевдо - би­
кове изгаят ключова роля. Моля търпение! Древните египтяни не са
жалили труда си за тези чудовища. Каква е била тази мания да се
балсамира всичко? При човешките мумии това до някаква степен е

21
р а з б и р а е м о . Н о при ж и в о тн и те ?

ТЯЛОТО,КА И БА

В текстовете от фреските в пирамидите, в множеството погребал­

ни надписи, в папируси и книги на историци като Херодот доста доб­
ре са описани вярванията на древните египтяни. Когато бог Хнум (то­
зи с глава на овен) оформял човека, той го създал от две части: тяло
и Ка. Тялото е тленно, Ка е безсмъртна. Ка е част от големия универ­
сален Дух, на трептенията, които дават живот на всичко. Тялото е
само материя, без Ка то няма живот. Ка е духовното начало, вечното
и непреходното. Но Ка не отговаря на нашите представи за Душа.
Райнхард Гризхамер, първокласен специалист, пише по този повод
[7]:
„Ка представлява един вид двойник на човека или дух пазител. Ед­
но е сигурно обаче, тя има сила и власт. Известно е, че означения с
Ка аспект на човека се появява с раждането му. Текстове и изобра­
жения свидетелстват за това. “
Освен Ка всеки човек има и Ба. С Ба се означава състояние, пос­
тигнато едва след сливането на Тялото и Ка. Ба би могло да се кла­
сифицира като съзнателност, индивидуално съзнание, психика или
като информационното съдържание на един живот. Когато Тялото
умре, Ка се съединава с Ба. „Отива при своята Ка“, казват старите
египтяни, щом някой умре. Тялото е обвивка, след смъртта тя пада,
Ка се съединява с Ба в нещо безсмъртно, което преминава в друго
измерение на богове и предшественици.
Тези древни схващания, изменени по един или друг начин от ре­
лигиите през вековете, днес отново са последен вик на модата. Име­
ната са други, но съдържанието е същото. Всеки физик свързва днес
материята с трептенето. Светът на атомите, на субатомните частици,
от които е изградено всичко, е светът на излъчването, на трептенето.
Например един електрон, съставна част на атома, пулсира 10 на
степен 23 пъти за секунда. Това е 10 с 23 нули. физиката в търсенето
на световни формули, обясняващи всичко, не знае какъв е произхо­
дът на трептенето, какво предизвиква трептенето. Езотериците и фи­
лософите от своя страна, въоръжени само със слабостта на чувства-

22
та и съзнанието си, казват, че всичко е Единно, Всяко е свързано с
Всяко.
Дървото, човекът, животното притежават трептенето, Ка. Но на
дървото и на животното липсва личната отговорност. Едно дърво на­
пример не върши нещо, което би могло да се оцени като правилно
или погрешно, добро или лошо, логично или нелогично. Следовател­
но то няма психика, няма лична отговорност. Липсва Ба. Едва трие-
динството на Тяло, Ка и Ба дава на човека неповторима индивидуал­
ност, която го отличава от другите хора. Дори едноличните близнаци
не понасят, не страдат, не регистрират едни и същи събития по една­
къв начин, не се радват или чувстват еднакво. Ние всички си остава­
ме хора, направени от един и същ генетичен материал - и всички
сме различни. Ние сме станали личностите, които сме.
Дотук добре. Но всичко това още не е основание да се балсами­
ра едно мъртво тяло, празна обвивка без Ка и Ба.
У древните египтяни постепенно се оформило схващането, че Ка
и след смъртта остава свързана с Тялото, защото се нуждае от него,
за да може да се върне. За да могат Ка и Ба да съществуват в Отвъ­
дното, трябва да е налице и Тялото. Не ни е известно как египтяните
и останалите народи, при които се среща балсамирането, са стигна­
ли до тази странна идея, тъй като тя противоречи на собствената им
религия. Съгласно техните представи след отделянето от Ка и Ба Тя­
лото е обвивка без стойност. Схващането, че след смъртта трябва да
се съхрани и тялото, неминуемо води до балсамирането и изгражда­
нето на приличащи по-скоро на крепости гробници. Те били съоръ­
жавани с клопки и заплетени и лъжливи коридори, за да са осигуре­
ни срещу врагове и крадци. Колкото по-богат бил мъртвият, толкова
повече ценни предмети поставяли в гробницата му. В тъмното подзе­
мие заедно с мумията потъвали не само злато, скъпоценни камъни и
трайни хранителни продукти, но и любими предмети на покойника,
накити, играчки, дори леглото и различни инструменти. Мъртвият
трябвало да се чувства добре и да разполага с достатъчно ценни
предмети за жертвоприношение по дългия път през различните по­
лета на Отвъдното.
Тези представи за вярванията на египтяните са потвърдени от на­
ходките в гробниците - и същевременно са нелогични и напълно пог­
решни. Изкушавам се да попитам: Всъщност за толкова глупави ли
смятаме древните египтяни? Или обратното: Какво ние не сме разб-

23
рали при огледа на гробниците и разчитането на надписите? Всички
обяснения за бляскавите и пищни погребения са кули върху пясъчна
основа и противоречат на практичния опит и практичната мисъл. За­
що?
Във всички времена гробовете са ограбвани от алчните потомци,
дори и недостъпните на пръв поглед пирамиди на фараоните не са
пощадени. И то не само през последните две хилядолетия, а още в
епохата, когато процъфтявало строителството на огромните, ексцен­
трични и уж сигурни гробници. В началото на Осемнадесетата дина­
стия (около 1500 г. пр. н. е.) едва ли е съществувал по-богат гроб,
който да не е бил ограбен. Ръкописи свидетелстват, че фараон Хо-
ремхеб (1319-1307 г. пр. н. е.) наредил да бъде възстановен разруше­
ният гроб на предшественика му Тутмозис IV (1401-1391 г. пр. н. е.).
До този момент Тутмозис бил прекарал тихичко осемдесет годинки в
саркофага. На фараоните и жреците им било пределно ясно, че по­
койникът нито е отнесъл богатствата и любимите си предмети в от­
въдното, нито е трябвало да прави жертвоприношения по пътя. И
вместо да направят логичния извод, че цялата помпозност около му­
миите е вятър и мъгла, макар и затова, че противоречи на религиоз­
ната концепция за духовната и безсмъртна Ка, жреците удвоили уси­
лията си. Изградили Долината на Царете, изкопали подземни гроб­
ници в скалите, поставяли клопки за неканените посетители, затва­
ряли входовете с огромни скални отломъци и погребвали заедно с
мъртвия още повече дрънкулки. Запазената и неограбена по изклю­
чение гробница на Тутанкамон (1333-1323 г. пр. н. е.) е достатъчно
красноречив пример.
Нещо не е наред в тези разсъждения!

СПЯЩИТЕ МЪРТЪВЦИ

Преди 23 години в „СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕТО“ изразих породи­

лото се тогава съмнение, че древните египтяни са имали предвид не
толкова духовното, колкото телесното възкръсване [8]:
„Вероятно по тази причина предметите, поставяни в гробниците
до балсамираните трупове, са толкова практични и предвидени за
живот тук, на Земята. За какво са им били иначе пари, накити и лю-

24
бими дрънкулки? Явно са имали предвид продължението на предишно­
то съществуване в един нов живот, тъй като с тях са били погреб­
вани и част от слугите им, някои от тях дори живи. Гообниците са
като атомни скривалища, строени са пределно трайни и солидни, ус­
тояли са на бурите на времето. Ценните предмети на покойниците
не са зависими от икономически кризи - те са от злато и скъпоценни
камъни."
Тогава се позовавах на един труд на физика и астронома Робърт
Етингер [9], който описва как би могъл да се препарира труп, за да е
възможно по-късно възкръсване. А днес?
В Съединените американски щати съществува „Американско об­
щество на криониците“ (АСЗ). Основател и президент на обществото
е математикът А. Квайфе, който твърдо отказва да приеме, че смърт­
та е нещо неизбежно. Цел на организацията е замразяването на тру­
пове, които след време - след десетилетия? - след столетия? - след
хилядолетия? - да бъдат размразени. Опитите с животни са напред­
нали много. Д-р Пол Едуард Сегал от А С З потвърждава, че е подло­
жил собственото си куче на дълбоко замразяване и след 15 минути
отново го размразил. То заприпкало все едно нищо не е станало!
При хамстери опитът е правен стотици пъти. Всяко пето животинче
преживява замразяването. Дори котки, риби и костенурки вече са
били обект на експеримента - успешно. Кръвта на животните се из­
помпва и се замества с разтвор, подобен на антифриза. Кръвта би
замръзнала и би разрушила клетките. Обезкръвените тела се съхра­
няват в специални контейнери с течен азот при температура -196°.
При хората мозъкът и отделни органи се отделят от тялото и се съх­
раняват в отделни контейнери. По същия начин се съхраняват орга­
ни при транспортирането им за трансплантация. Ех, франкенщайн!
Преди няколко години посетих в Орландо (Флорида, САЩ) голяма
погребална пирамида. Ковчегът с покойника не се зарива в земята,
не се изгаря, а се поставя в хладилна камера. В нея има отделения
за всеки с името на починалия и други лични данни. Записана е и
причината за смъртта. В центъра на пирамидата има застлано с ки­
лими помещение за възпоменания. Близки на покойниците могат да
гй посещават по всяко време. Безшумни асансьори обслужват мно-
гобройните етажи на пирамидата, тихи звуци от орган галят слуха на
живите и мъртъвците.
Какви ли изводи ще направят археолозите след 3500 години, кога-

25
то намерят дълбокозамразени покойници или балсамирани трупове
във вакуумирани камери? Три хиляди и петстотин години, това горе-
долу е интервалът от време, след който ние днес разсъждаваме за
балсамирането в древния Египет! Чувам да се надигат възражения,
че двете неща не подлежат на сравнение. В древния Египет са нами­
рани и благословиите, и указанията, давани на мумиите за из път. От
такива съвети за поведението след смъртта е съставена Египетската
книга за мъртвите. Основателни ли са възраженията?
Човек, който в разцвета на силите си е съгласен да бъде замра­
зен и след това даже от тялото му да бъдат отделени мозъкът и ня­
кои органи, за да се съхраняват в отделен контейнер, го прави, за-
щото има предвид телесно възкръсване. Това не пречи на близките
му да сложат в хладилната камера религиозни стихове и псалми.
„Радвай се на живота в един по-добър свят“, вероятно така се казва
в тях. Или: „В новия си живот ще бъдеш излекуван от болестта, която
така те измъчваше. Всесилният и Вечният Бог да те пази по твоя път
и да те благослови!“
И от такъв род пожелания бъдещите археолози трябвало да нап­
равят извода, че покойниците са вярвали в друг живот в Отвъдното.
Помислете само! Откъде можем да сме сигурни какви мотиви са ръ­
ководили един фараон преди четири хиляди и шестстотин години, за
да нареди да му се изгради луксозна гробница за вечността? По не­
говия пример естествено всеки би пожелал да бъде балсамиран.
Първоначалната цел, надеждата за повторно телесно възраждане,
потънала в мъглата на забвението. Насърчаван от жреците, които в
крайна сметка имали най-голяма изгода от него, в Египет процъфтял
култ към балсамирането, нямащ аналог в света. Възникнали нови
професии - балсаматори, почистващи телата хора, хора, разрязва­
щи телата - за балсамирането трябва да са работили цели клонове
от икономиката. Дялали са саркофази от гранит, алабастър и дърво,
произвеждали са огромни количества мед, восък, мехлеми, масла,
сода бикарбонат, изработвали са милиони канопи (подобни на вази
контейнери за мозъка и вътрешностите), тъкали са няколко милиона
метри ленени ленти и ленени кърпи.
Какво ли е станало с всички тези балсамирани тела?
След завладяването на страната на фараоните от римляните жре­
ците вече не охранявали гробовете. Хиляди гробници били ограбени,
мумиите и дървените саркофази - използвани за подпалки. С въвеж­
дане на християнството през второто хилядолетие монасите разру-

26
шили и подземните галерии, където мумиите често били складирани
една върху друга. През средновековието цяла Европа била буквално
обзета от страст към мумиите. Те дори се предписвали като лекарст­
во! Части от мумии, прах от мумии, кожа от мумии и паста от мумии
се препоръчвали против парализа, сърдечна слабост, увреждане на
черния дроб, натравяния, епилепсия и дори при счупване на кости.
Започнал масов транспорт на мумии от Египет, европейските апте­
кари буквално се избивали за тях. Във всяка домашна и пътническа
аптечка имало „малко мумийо“, което се приемало орално или под
формата на мехлеми и прахчета. След лекарствената истерия, про­
дължила близо две столетия, започва „египтоманията“, както я нари­
ча френският лекар и изследовател на мумии Анж-Пиер Лека [10].
Мумиите се превръщат в търсен обект на колекционерство. Излага­
ли ги в музеи и по пазарите, поставяли ги на видно място в приемни­
те салони на богаташки къщи като рицарските доспехи и устройвали
публични изследвания и разрязване на мумии. През последното сто­
летие бизнесмен от Майн, САЩ, започнал производството на хар­
тия, като за суровина използва мумии. За огромно разочарование
на хитрия фабрикант обаче смолите оцветявали хартията в кафени­
каво. Именно това е раждането на опаковъчната хартия! Кафявите
рула хартия, неподходяща за писане, намерили приложение в търго­
вията на дребно. Мумията вече служела за опаковка - „опакована за
вечността“ [11].

МИЛИОНИ МУМИФИЦИРАНИ ж и в о тн и

Човек е сложен възел от страхове, радости, тъга и надежда. Уми­

рат родителите, любимата, дете, приятел. Човекът няма избор. Тряб­
ва да живее със смъртта. Продължават ли мъртвите по някакъв на­
чин съществуването си? Добре ли са? Страдат ли? Всичко ли свърш­
ва със смъртта или боговете и духовете ни изправят на съд за земни­
те ни дела? Не знаем. Пет хиляди години човешка история не могат
да‘дадат отговор на тези вечни въпроси. Няма нито едно научно до­
казателство за живот след смъртта, за възкръсването. О, да, извест­
ни са ми трудовете, доказващи противното. Те или са плод на рели­
гиозни представи, на философията, на езотериката, или са разкази

27
за собствени преживявания. Хората разказват за отвъдния живот,
за свободното съзнание в сфери с великолепни багри, хора разказ­
ват под хипноза за предишни свои съществувания. Чел съм много за
подобни опити, дори сам се подложих на експеримент за връщане в
миналите ми животи. Днес има изследователски екипи, които с по­
мощта на магнитофони комуникират с покойници и други, получава­
щи видеообрази от отвъдното върху монитори. Тези неща изглеждат
ясни, примамливи, в някои случаи дори убедителни. Само че ученият
не би могъл да направи с тях каквото и да е. Учените искат опитите
да се повтарят по всяко време, искат данни, които да не могат да се
интерпретират по друг начин освен като възкръсване или живот
след смъртта. Разкази за лични преживявания, получени с помощта
на хипноза или не, не се признават в науката.
Това упорито търсене на отговор за естеството на смъртта е част
от неспокойния човешки дух. Личният живот на всеки е прекалено
труден и пълен със страдания. И всичко това за нищо? Кратък живот
и после дълга смърт? Не! Никога! Това не трябва, това не може да е
вярно! Животът трябва да има смисъл и след смъртта!
И древните египтяни, както и ние, са били подвластни на подобни
мисли. Който търси отговор, намира. И тъй като абсолютно не сме
съгласни с окончателния край, в съзнанието ни проблясва искрата
на надеждата. Има шанс да избягаме от смъртта. Възкръсването!
Дали от духовен или от телесен вид, в момента не е важно. Идеята
за възкръсването в един по-добър живот дава смисъл на живота. На­
деждата окрилява. Сега всекидневното блъскане, болката, ядовете и
несправедливостта са по-поносими. Поради надеждата за възкръс­
ване се създават - днес - американски общества като това на крио-
ниците и по същия начин са били създадени - в миналото - религио­
зни организации за балсамиране.
Всичко това е разбираемо, то в крайна сметка отговаря на собст­
веното ни Аз. Но какво е карало един народ да балсамира милиони
животни?
В днешно време се приема като нещо нормално, когато някоя бо­
гата дама погребе кученцето или любимата си котка като човек. Ве­
че има цели гробища за животни. Самотата е предизвиквала у хора­
та особено отношение към домашните животни във всички епохи.
Някои смятат тази обич за глупава. Защо обаче са били балсамира­
ни стотици хиляди крокодили, змии, хипопотами, таралежи, плъхове,

28
 °*с? ^ , О «5'*^ « °°{0 •о * г > % § > г^СЯчх*5|Ь ?^гч

План на подземните галерии в Сакара с мумии на птици. Част от галериите са

двуетажни.

й а-.СО^

Ф* - О * и о с л. » 1
г^ ? Р .^ О ^ °- '
о“• О ^ .ггг— «Уо ' ..п .-д о о .» .! к с и •АЧГ* ’

29
жаби и риби? Те наистина не могат да се причислят към категорията
на „сладките домашни животинчета“. Ето един макар и непълен спи­
сък на животните, балсамирани в древния Египет:

Бик Остромуцунесга мишка Риба

Овен Змия Видра
Коза Котка Сокол
Газела Рис Лешояд
Вълк Таралеж Кукумявка
Лястовица Невестулка Ибис
Щъркел Плъх Орел
Бръмбар Лъв Я стр е б -ч у ч ул и га р
Крава Мечка Врана
Овца Заек Гълъб
Антилопа Хипопотам Папуняк
Куче Жаба Гъска

Един от най-известните и без съмнение с най-голям успех архео­

лог, участвал в разкопки в Сакара, е д-р Уолтър Брайън Емъри (1903-
1971). Още като млад египтолог участва в екипа, открил при разкоп­
ки в жреческия град Армант (в Южния Он) подземните коридори на
Бухеума (със саркофазите за биковете Бухис). От 1935 г. участва в
разкопки само в Сакара. Открива най-старите гробове на фараони
от Първата династия заедно с гробове на приближени от свитата на
фараона, които след смъртта му също трябвало да умрат. През 1964
г. Емъри открил един по-нов гроб от времето на Птолемей (около 330
г. пр. н. е) и на 1,25 м дълбочина попаднал на останките от говедо,
което е било обвито в погребални савани. Шест метра по-надолу се
появила глинена делва с коничен капак. Емъри грижливо я почистил
и забелязал отляво и отдясно подобни делви, някои от които носели
знака на Бога на Луната Тот. Общо съдовете били над петстотин, ка­
то във всяка делва имало по една мумия на ибис.
Няколко метра източно от Гроб X 3510 от Третата династия (2649-
2575 г. пр. н. е.) на десет метра дълбочина Емъри попаднал на шахта,
пълна до тавана с мумии на ибиси. Изненадата на археолозите била
огромна, когато открили, че шахтата е свързана с дълъг извит главен
коридор, от който се разклонявали над петдесет странични коридо-

30
31
 •■Ч..Х
Цитаделата в Кайро

Залата на Серапеума в Мемфис

 Стъпаловидната пирамида в Сакара. Пред нея непокътнатото все
още поле. Какви ли изненади крие т о?

3 Очите на сфинкса
 Тези огромни саркофази лежат в ниши, изкопани в
скалата. За какво са служили?

34
В наше време хиляди туристи, без да подозират, преминават
всеки ден покрай гроба на Огюст Мариет

Д-р. Холейл Гали, директор на антиките в Сакара, един проница­

телен и остроумен специалист
Под тази дупка
се издига пирами­
да от времето на
фараон Пепи I, по
разкопките на ко­
ято се работи от
1988 г.
 Археолози маркират в Сака-
ра мястото на разкопките.
Инструментите им са същи­
те като 8 XIX век
В Египетския музей в Кайро има истинска зоологическа градина. Ка­
нони с балсамирани соколи и ибиси
 шшш

шШш

Р ш г

те забележителности на древния Египет

 Балсамирани са били не само кучета, а дори и риби

44
 В тези прилични на патрони
канопи д-р. Уолтър Брайън
Емъри открил милиони (!) бал­
самирани птици. Снимките
са от подземните галерии 6
Сакара

йщ
В скалистите подземия в
Туна ел-Джебел са издяла­
ни ниши. Във всяка ниша
има по една мумия на пти­
ца
 Върху шумерските цилиндрични печати се виждат загадъч­
ни същества

Крилатите същества, изложе­

ни днес в Британския музей в
Лондон, археолозите наричат
"летящи гении"

4 Очите на сфинкса
Има най-
различни
видове
сфинксове.
Сфинкс
пред Египе­
тския му­
зей в Кайро

Тези необик­
новени и
фантастич:
ни същества
(днес изло­
жени в Лувъ-
ра в Париж)
очевидно са
държани из­
късо

Д-р. Холейл Га-

ли и Ерих фон
Деникен
Сфинкс от Музея &Делфи, Гърция
51
Други сфинксове от Египетския музей в Кайро
 ч

■ .■

•:ч .

...

1Какво е служело на древните египтяни

за модел при изработката на сфинксо­
вете?

13 Британския
музей в Лондон
о изложен този
черен обелиск
на асирийския
цар Саламасар
II, върху който
има своеобра­
зен правоъгъ­
лен барелеф.
54
Изобразените
върху него дреб­
ни човекоживот-
ни са държани
изкъсо от паза­
чи. Представля­
ват животни с
човешки глави,
едното от тях
си смуче палеца -
чудовищата са
живи!

55
В Луксор има цели
парадни алеи със
сфинксове
ра. Те от своя страна се разклонявали в нови коридори. Получавало
се дълъг няколко километра лабиринт с приблизително милион и по­
ловина мумии на ибиси [3] Птиците са препарирани по всички пра­
вила, обвити в ленени ленти и поставени в подобни на вази делви.
Делвите са складирани една върху друга чак до тавана. Главният ко­
ридор е с височина 4,5 м и ширина 2,5 м, така че в него спокойно мо­
же да се кара трактор. Подземният лабиринт, за който френският
пътешественик Пол Лукас пише още в началото на XVIII в., и до
днес не е изследван напълно. Откритите от Емъри галерии отново са
засипани с пясък. За какво са ни милиони мумии на ибиси? Току-
виж един ден някой грънчар направи сделката на живота си. Някол­
ко милиона вази чакат да им се намери приложение.
Що се отнася до броя на птиците обаче, находката от мумии на
ибиси край Туна ел-Джебел чупи всички рекорди. Туна ел-Джебел се
намира близо до древния жречески град Хермополис, на около чети­
ридесет километра южно от Ел-Миния. Там египтолозите са локали­
зирали подземна гробница за птици с площ 16 хектара. По две хори­
зонтални галерии участниците в разкопките достигнали в истински
скален град с улици, задънени улички и ъгловати помещения, претъп­
кани с мумии на ибиси, соколи, фламинго и павиани. Броят само на
ибисите в тези катакомби е 4 милиона! Известно е, че Хермополис
заедно с разположения на седем километра на запад Туна ел-Дже­
бел и след завладяването им от гърци и римляни са почитани като
места за поклонение и селища на свещените животни. Стелата на
фараон Ехнатон (1365-1347 г. пр. н. е.) е най-старият паметник на нек-
ропола. От царуването на фараона Ехнатон до римско време са из­
минали 1300 години. Каква ли сила на вярата в дадена религия е ну­
жна, та през цялото това време да се спазва един и същ ритуал?
При това не сме сигурни дали първите некрополи на животни в Туна
ел-Джебел не са с още хиляда години по-стари.

САНДЪЦИ С ПАВИАНИ

За Абидос сме сигурни. Абидос се намира на около петстотин и

шестдесет километра от Кайро срещу течението на Нил. Мястото е
много важно от археологическа гледна точка, защото гробниците в

57
Абидос са от Първата и Втората династия, тоест считано от днес от­
преди пет хиляди години. Абидос е бил централно култово място на
Бог Озирис, който е господствал над всичко земно. Той научил хора­
та на такива полезни неща като обработване на нивите и отглеждане
на грозде. По тази причина бил наричан още "Съвършения". Озирис
имал брат на име Сет, който му завидял за хорската обич, подмамил
го в един ковчег, нарязал го на парчета и хвърлил частите от тялото
му в Нил. Според легендата главата на Озирис е закопана в Абидос.
Не е чудно, че първите фараони искали да бъдат погребани след
смъртта им близо до почитания от тях Озирис. В Абидос са открити
не само прекрасно изработените гробници на царете, но и гробовете
на свитата, на висши сановници и дори на жени от харема на фарао­
на, които трябвало да го последват в смъртта. Дали по тяхно жела­
ние или не, не е известно. Било е голяма чест да те погребат в Аби­
дос.
Именно по тази причина е необяснимо защо точно в свещената
земя на Абидос лежат хиляди и хиляди мумии на кучета. В началото
на нашия век археолозите се натъкнали на засипана с камъни шах­
та, свързана с подземни коридори - няколко метра високи и два мет­
ра широки. Коридорите завършвали в погребални камери, пълни до­
горе с трупове на кучета. Обвити в бели кърпи, те лежали един върху
друг на десетки редове. Транспортирането им на друго място се ока­
зало невъзможно - мумиите се разпадали при най-лекото докосване.
Все пак между кучешките трупове открили няколко римски маслени
лампи от първи век преди новата ера. Това означава, че мумиите са
били складирани там векове наред чак до римско време. Възможно
е обаче римски крадци да са забравили лампите си през 100 г. пр. н.
е. във вонящите подземия на Абидос.
Животински мумии навред докъдето ти стига погледът. И това е
само върхът на айсберга. Да припомня: едва 20 % от Сакара са из­
следвани! На неуморния археолог Уолтър Емъри, открил милионната
армия от мумии на ибиси в Сакара, дължим още едно сензационно
разкритие. При разкопките на храм от периода 380-322 г. пр. н. е.
Емъри попаднал на малко помещение, от което тръгвали стълби към
по-долни коридори. От двете страни на главната галерия се виждали
правоъгълни ниши, издялани в скалите. Във всяка ниша лежало дър­
вено сандъче, а в него обвит в кърпи павиан. Краката на животното
били покрити с варовик или гипс, вероятно за да се предотврати

58
преобръщане на сандъчето. Дългият близо двеста метра главен ко­
ридор в югоизточния си край завършвал в продълговато помещение
без ниши. Емъри и екипът му го осветили с лампи. Открили каменни
стъпала, водещи към по-ниско разположена подземна зала, прости­
раща се до безкрайност в посоки изток - запад. Стените били цели­
те в ниши, във всяка - дървено сандъче с мумия на павиан. Емъри
наредил да се почисти част от по-високо разположената галерия и
тогава работниците се натъкнали на гипсови отливки на части от чо­
вешки тела. Едно върху друго лежали нахвърляни ръце, крака, стъпа­
ла, а също и перуки и цели глави, френският египтолог Жан Филип
Лауер, по онова време сътрудник на Уолтьр Емъри, отбелязва [14]:
„Без съмнение това са „медицински оброчни дарове", оставени от
болни и търсещи изцеление поклонници - или за да покажат по този
начин на боговете вида на заболяването си и болната част на тяло­
то, или в знак на благодарност при оздравяване. “
Емъри наредил да се почистят галериите с павиани, като подози­
рал, че крият и други изненади. Той бил неуморен изследовател с
инстинкт, сравним с този на Огюст Мариет. Действително на долния
етаж на залата с павиани се натъкнали на ниша, от която тръгвали
нови подземни лабиринти. Един от коридорите бил пълен „от горе до
долу с мумии на ибиси в непокътнати керамични делви. Хиляди от те­
зи мумии блокираха входа [14].“ През периода 1970/1971 г. Емъри от­
крил и гробница на грабливи птици. Общият брой на орлите, соколи­
те, лешоядите, гарваните и враните все още не е уточнен напълно.
Специалистът Жан Филип Лауер, на когото „чудовищната мрежа по­
дземни галерии“ е добре позната, ги оценява на „над милион [14]“.
Днес е известно, че египтяните са почитали като божества и са бал­
самирали 38 различни вида птици.
Емъри бил уверен, че подземията би трябвало да имат някаква
връзка с надземното строителство от Третата династия (2649- 2575
г.пр.н.е.). Съдбата не му даде шанс да докаже предположенията си.
Смъртта го застигна по време на разкопките, на които бе посветил
живота си.

59
 МАНИЯ КЪМ МУМИФИЦИРАНЕ

Ако човек се позамисли по въпроса, му се струва най-малкото

странно, че египтяните са прахосвали толкова усилия за балсамира­
нето на милиони животни. Дали са ги смятали за свещени, посвете­
ни на боговете същества? Вероятно е така. За индусите например
кравата и до днес е свещено животно. Въпреки това на тях и през ум
не им минава да намажат някоя мъртва крава с балсамиращи веще­
ства, след това дълго да я чакат да изсъхне, да я обвият майсторски
с ленени ивици, да я поставят в огромен саркофаг и да я погребат в
гробница, която преди това е трябвало да изсекат в скалата с пот на
чело. (Между другото: и за египтяните кравата е свещено животно.
Кой на кого е подражавал?)
В страната край Нил са били балсамирани не само павиани, пти­
ци и кучета, в канопите са намирани и яйца на ибиси, по четириде­
сет, по сто на едно място, всяко от тях грижливо обвито с плат. В не-
кропола Тебтинис, подземна гробница на запад от Нил в оазиса Ме-
дине ел-фаюм, са открити двеста хиляди (!) балсамирани крокодила!
Измежду разложените и нападнати от насекоми трупове на крокоди­
ли имало и глинени делви със старателно опаковани крокодилски
яйца. Древните историци като Херодот например разказват за друг,
още по-голям лабиринт на божествените крокодили, Зухейон. До
днес този Зухейон все още не е локализиран.
Страстта на египтяните към мумифициране не пожалила дори
змиите и жабите. Опасни отровни змии, с каквито в Египет е пълно,
били намазвани с благовония, обвивани в тесни ленти и поставяни в
дървени саркофази. Балсамираните жаби пък натъпквали в малки
бронзови кутийки. А жреците от град Есна, на петдесет километра от
днешния Луксор, се специализирали в балсамирането на риби. На­
мирани са хиляди и хиляди риби, от най-малките до най-големите,
старателно обвити в ленени ленти, поставени в отделен некропол на
запад от град Есна.
За нас днес абсурдната мания към балсамиране на египтяните е
разбираема от религиозна гледна точка. Те смятали животните за
свещени и вярвали, че бедните същества също притежават Ка, която
в отвъдния живот има нужда от тялото в този живот. От икономичес­
ка гледна точка обаче всичко това е чиста лудост. Огромни количес-

60
тва ценни предмети и благородни метали изчезвали в саркофази и
гробници, неизброими часове труд са прахосвани заради мумиите.
Защ о? Заради изсъхнали телесни обвивки, с които нищо не се случ­
ва, както египтяните добре знаели от вековния си опит и от всекид­
невните си наблюдения? Нито една мумия не възкръснала сама, ни-
то един балсамиран крокодил не изскочил жив изпод ленените иви­
ци плат, в нито един некропол царящата тишина не била нарушена
от лай на оживяло отново куче. Няма никакво съмнение, че египтя­
ните почитали божествените животни още в праисторическо време,
че това не е измислица на жреците от епохата на фараоните. Нима
тази вяра или заблуда са толкова силни, че са господствали векове
наред?
Подобни въпроси, не давали мира още на древните историци. В
Осемдесет и шеста глава от книгата си Диодор Сицилийски пише [6]:
„Всеки опитал се да открие причината за това чудно и надмина­
ващо всяка вяра почитане на животните от египтяните, изпада в
недоумение. Истинските причини, както вече казах, се крият от ту­
кашните жреци. Но египетският народ разкрива три основания за
това, първото от тях е чиста измислица и легенда. Те казват, че
първичните богове, преследвани от скверните и многобройни родени
на земята хора, приели вида на някои животни за да избягнат грубо­
стта и насилието на човека. Когато по-късно завоювали господст­
вото над целия свят и всички същества, те показали своята благо­
дарност към животните, помогнали им да се спасят, като ги обяви­
ли за свещени.
Като втора причина те разкриват следното: в отдавна отмина­
ли времена египтяните загубили много битки поради неуредици във
войската им. Затова решили на всяка войскова част да определят
някакъв знак - а именно различни животни. Този знак поставили на ко­
пие и дали на пълководеца. Така всеки знаел към коя част принадле­
жи...
Като трета причина посочват ползата, която всяко от тези жи­
вотни принася на обществото и на отделните хора... “
Всичко това, изрично подчертава Диодор Сицилийски, е мнение­
то на народа. Знанията на жреците за произхода на култа към живо­
тните трябвало „да се пазят в тайна“. Още тогава!
Гръцкият историк Лукиян (около 120 г. н. е.), който в края на живо­
та си бил назначен за императорски секретар в Египет, пише, че

61
култът към животните в Египет е породен от астрологията. В различ­
ните краища на Египет почитали различни небесни знаци и ги прис­
воили на различни местни животни. Други древни историци оспор­
ват това твърдение. Животните били обожествявани от страх или за-
щото извършвали чудеса. Диодор Сицилийски разказва за такова
чудо:
„Има и друго предание за тези животни. Древен цар на име Менас,
преследван от собствените си кучета, се хвърлил в езерото Моерис.
Но един крокодил го поел върху гърба си и го пренесъл на отсрещния
бряг.'1
Човек се изкушава да се отнесе с насмешка към тези предания
просто фантастични приказки. Крие ли се нещо сериозно зад тях?
Някаква неразтълкувана праистина, известна само на жреците и по­
светените? Ученият д-р Теодор Хопфнер, занимаващ се отпреди се­
демдесет години с култа на египтяните към животните и проучил вси­
чки сведения от древните историци, резюмира [12]:
„Нито един от тези факти не обяснява как изобщо египтяните
са решили да приемат въплъщаването на боговете си в животни.
Причината за култа към животните не може да е въплъщаването в
тях на боговете, нито въплъщаването в тях на душите на мъртви­
те. В Египет не може въобще да се говори за въплъщение на душа-
____ //
та.
Ами сега? Интересен е фактът: в рамките на определен вид само
определени единици са смятани за свещени. Не всяка газела, не
всяко куче, крава или бик са признавани от жреците за божествени,
а отделни представители на вида с определени белези. За черния с
бели петна Апис Херодот пише:
„Така нареченият Апис има следните отличителни белези: черен,
с бяло триъгълно петно на челото, на гърба с петно във формата на
орел, космите на опашката са двойни, а под езика му се вижда обра­
зът на бръмбар."
Този специален бик - и единствено той! - е почитан още в праис­
торическия Египет. Праотците на египтяните виждали в него пришъ­
лец от Космоса, творение на Бог Пта. За този ранен култ свидетелст­
ват сандъците с украсени със звезди глави на бикове, намерени
край Абидос, и златните плочки с форма на слънце, поставяни меж­
ду рогата на биковете Апис. Гръцкият философ и историк Плутарх
(около 50 г.н.е.) пише, че божественият бик не се е появил по естест­

62
вен начин на този свят, а на лунен лъч от небето. Това обстоятелство
се потвърждава и от една стела, намерена от Огюст Мариет в Сера-
пеума. На нея има следният текст за Апис: „Ти нямаш баща, ти си съ-
чдеден от Небето.“ Подобни сведения дава и Херодот: „Египтяните
твърдят, че тя, преди да роди Апис, е била оплодена от небесен лъч.“
Някога, в тъмните предисторически епохи, тайнствените богове
са си играли игри с Апис (и други животни). Това е било толкова от­
давна, че този момент „не може да бъде обхванат исторически [15]“.
Така началото на култа към животните е било пренесено в сферата
на митовете, допълнително покрито с було на тайнственост поради
противоречивите действия на боговете, неразбираеми за хората. Те­
зи богове с извънземен произход вършели непонятни и невероятни
за простия човек неща. Те възкресявали животни - не е по силите на
всеки, живеели в животински образ, осъществявали дейността си
чрез животни. Животни давали на боговете информация за хората,
животни подпомагали боговете в борбите им помежду си и срещу хо­
рата. Боговете създали и нови видове животни, каквито преди не съ­
ществували в природата. Божествен е произходът на хибридните съ­
щества, на чудовищата и на различните сфинксове. Всичко това би­
ло твърде много за ограничените възможности на човешкото съзна­
ние - хората тъкмо излизали от каменната епоха. Но дори и човешка­
та фантазия, макар и така богата и изобретателна, има нужда от на­
чален импулс. Не съществува нещо, което да се е появило от Нищо­
то - дори и фантастичното.

ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖИВОТНИ

В последната си книга [16] писах за едно свое подозрение, което

оттогава се засили и което се оказва, че има добра логическа връз­
ка с култа към животните у древните народи. Навремето писах за
развитието и бъдещите възможности на генната технология и че ско­
ро гениите инженери ще са в състояние да създават нови същества
и хибридни форми от познати видове. Ето един цитат от тази книга:
„В човешкото развитие има огромен скок, което доказва, че прак­
тиката може да изпревари и най-смелите полети на фантазията.
През април 1987 г. американската служба по патентите (С18 Ра1еп!

63
апй Тгадетагк ОШсе) постанови, че в бъдеще ще се патентоват и
„многоклетъчни живи организми“, стига те да са получени по начин,
непознат в природата. Така са легализирани експерименти, които на
практика се провеждат отдавна: до март 1987 г. в САЩ са заявени
за патентрване над двеста вида променени по генетичен път микро­
би, сред тях такива, неутрализиращи изтекъл при авария петрол или
произвеждащи инсулин. През април 1987 г. са дадени 15 заявки за па­
тент на животни, които не се срещат в природата. Така например
учените от университета в Калифорния са успели да получат хибрид
между овца и коза чрез биотехнологии. Това същество от лаборато­
риите има предница на овца и задница на коза. Ужасените критици
били успокоени, че чудовището е само прототип. Калифорнийските
учени обещали да подобрят модела за бъдещото серийно производс­
тво.
Кой още се осмелява да твърди, че никога не биха могли да същес­
твуват летящи коне? Летящи мишки (прилепи) и летящи жаби има
от векове. Все още си задаваме въпроса, дали тези видове са про­
дукт на естествена еволюция, или произлизат от лабораториите на
извънземни пришълци. “
Това е писано преди две години. Междувременно в тази област
има още по-голям напредък.
През 1976 г. в Калифорния е.основана фирмата ГЕНЕНТЕХ. Цел
на създаването й е да се изследват на практика и да се даде оценка
от търговска гледна точка на медикаменти, получени по генетичен
път. През първите години от съществуването си фирмата само поглъ­
ща средства за оборудване и заплати, без някой действително да
вярва в успеха. В момента годишният оборот е двеста и петдесет ми­
лиона долара, ГЕНЕНТЕХ отдавна е печеливша, докато близо триста
фирми с подобна дейност из цял свят фалираха. Какво произвежда
ГЕНЕНТЕХ? По какъв дяволски начин са омилостивили безжалост­
ния капитализъм? Още през 1979 г. фирмата успява да клонира гена
на човешкия инсулин, една година по-късно следва клонирането на
интерферон-алфа. Скоро започват производството на получения по
генетичен път препарат Протропин, представляващ хормон на расте­
жа и отстраняващ смущения в развитието на децата.
За тези и други подобни продукти фирмата има лиценз - а лицен­
зът носи пари. ГЕНЕНТЕХ разчита в скоро време да получи патент
за препарат, който прави истински чудеса при лечението на рани.

64
Също като боговете в митологията - фокус-мокус и дълбоки рани заз­
дравяват за една нощ.
На 13 юни 1988 г. ежедневникът „Р1Е \Л/Е1_Т“ [17] съобщава:
„Един от най-амбициозните проекти на молекулярната биология -
пълното разкриване на тайните на човешката наследственост -
приема вече конкретна форма. Проектът "Геном", дискутиран ожес­
точено от учени с противоположни мнения близо две години, ще
струва три милиарда долара... Учените имат амбицията в рамките
на няколко години и с помощта на огромни количества средства,
апаратура и персонал да анализират целия генетичен материал на
човека до най-малките му съставни части. “
И ще успеят да го сторят. Изкуственият човек вече чука на врата­
та. Но проектът „Геном“ ще се занимава не само с човека, а и с
„други организми“. Нали всички имаме някаква връзка помежду си?
Генетици от университета в Тексас вече са разработили метод, с по­
мощта на който веднага могат да се различат животни, променени
чрез генетични манипулации, от „истински“ или „оригинални“ живот­
ни. Всичко е много просто. В променените гени се добавя още един
ген, отделящ луцифераза. Това е ензим, на който се дължи студената
светлина на светулките. Този ензим се предава на следващите поко­
ления, защото те носят съответния ген. Малка тъканна проба е дос­
татъчна, за да се установи дали животното от х-то поред поколение
произлиза от генетично манипулиран прародител. Тъканната проба
след обработка с определени химикали започва да свети.
Винаги е било загадка за мен как митичните богове са успявали
веднага да отличат определени екземпляри от един и същ животинс­
ки вид. Сега тази загадка намира отговор.
Д-р Тони флинт, директор на Лондонската зоологическа градина,
наскоро създаде „Животинска банка“. Не, животните няма да раз­
криват спестовни влогове, нито да купуват ценни книжа. В „Живо­
тинската банка“ ще се съхраняват яйцеклетки, семенен материал,
ембриони и генетичен материал от животински видове, застрашени
от изчезване през следващите двадесет години. За да могат генети­
ците на бъдещето отново да ги възстановят. Его ги боговете!

5 Очите на сфинкса
65
 МАНЕТОН И ЕВЗЕБИЙ - ДВАМА СВИДЕТЕЛИ

Наистина ли отивам прекалено далече, наистина ли е прекалено

спекулативно от моя страна да пренасям обозримото бъдеще в мис­
териозното минало? Дали наистина двете нямат никаква връзка по­
между си? Не би ли могъл специалният бик Алис да е плод на генна
манипулация? Бих искал да дам думата на двама свидетели, с някол­
ко хиляди години по-стари от мене.
Името на единия е Манетон. Той е бил върховен жрец и писар на
свещените храмове в Египет. Гръцкият историк Плутарх говори за
Манетон като за съвременник на първия птолемейски цар (304-282 г.
пр. н. е.). Царят наредил да се пренесе в Александрия тежка скулп­
тура на неизвестно същество, пише Плутарх. Манетон единствен бил
в състояние да обясни на царя, че „загадъчното същество е Сера-
пис“[18]. Манетон живял в Себенитос, град в делтата на Нил, където
написал тритомния си труд за историята на Египет. Бил свидетел на
последните години от съществуването на тридесетвековното царст­
во на фараоните и като познавач описал в своята хроника богове и
царе. Първоначалният ръкопис на Манетон е изчезнал, но гръцкият
историк Юлий Африканий (починал 240 г. н. е.) заимства цели паса­
жи от книгите му.
Вторият свидетел е също историк, нарича се Евзебий, починал е
през 339 г. н. е. Бил е епископ на Цезарея и раннохристиянски цър­
ковен хронист. Както пише в предговора на своята „Хроногра-
фия“[19], и той използва много цитати от трудовете на Манетон, но
също и от други източници:
„Прочел съм най-разнообразни книги за историята на древните
народи - за какво разказват халдейци и асирийци, и с най-големи под­
робности това, което са писали египтяните... “
Манетон и Евзебий се допълват в сведенията си, макар че Евзе­
бий често ни поучава по християнски, докато Манетон борави с име­
на и цифри. Манетон започва историята си с изброяване на богове и
полубогове, като дава и периодите, през които те са царували - и от
които археолозите ги побиват тръпки [20]. Боговете царували в Еги­
пет 13 900 години, а последвалите ги полубогове още 11 000 години.
(По-нататък отново ще се спра на тези данни.) Според Манетон бого­
вете създали различни същества, най-странни чудовища и хибридни

66
създания. Именно тези сведения потвърждава и епископ Евзебий
|19]:
„Също така имало други чудовища, част от тях произлезли по
обичайния начин. Те били снабдени с органи за продължение на вида.
Също така създали хора с по две крила, а също и други с по четири
крила и две глави и едно тяло, мъже и жени, а също и двуполови, с мъ­
жка и женска природа. Още>хора с крака на кози и рога на главата,
други с крака на коне и такива със задница на кон и предница на чо­
век, каквито са били кентаврите. Създадени били също бикове с чове­
шки глави и кучета с четири тела, чиито опашки стърчали отзад ка­
то рибешки. Също така коне с кучешки глави и хора, както и други
зверове, с глави на коне и тела на хора и с опашки като риби. Освен
това и прилични на дракони, и на риби, и на влечуги и змии, и много
чудни същества, оформени по най-разнообразен начин и различни по­
между си. Техните образи се виждат в храма на Бел един до друг. “

ХИБРИДИ, ДОКЪДЕТО СТИГА ПОГЛЕДЪТ

Написаното от Евзебий е доста силничко, нали! Човек трябва да

го прочете два-три пъти и да го обмисли добре, докато схване цялата
чудовищност на този текст. Как беше? Съществували са „хора с по
две крила“? Дали всичко това е безсмислица? Защо тогава техните
образи ни гледат от барелефите върху стели и скулптури във всички
големи музеи? Само че там не носят етикети „хора с по две крила“,
защото нашата модерна археология, противно на фантастичната
действителност, ги е кръстила „крилати гении“. Нима са пълна глу­
пост сведенията за съществуването на „хора с крака на кози и рога
на главата“? Защо не хвърлите един поглед върху шумерските и аси-
рийските цилиндрични печати и стените на храмовете? Там образите
на подобни същества са стотици. Също и „хора с конски крака“ и
кентаври - полухора, полуконе - са увековечени в антични произве­
дения на изкуството. Божествени Апис, помогни-ни! Всеки може да
разгледа в Лувъра три малки, едва десет сантиметра високи фигурки
на бикове с човешки глави. Те са датирани около 2200 г. пр. н. е. (На
това място трябва да спомена и чудовището от Крит, Минотавъра.
Гой е бил страшилище с тяло на бик и човешка глава. За него критя-

67
ните построили прочутия Лабиринт.) Съществували са „кучета с ри­
бешки опашки“, „други чудовища“ и доста „чудни същества“. Ето че
стигаме и до сфинкса. При споменаването на думата „сфинкс" всеки
си представя огромния каменен лъв с човешка глава пред Голямата
пирамида в Гиза. В действителност обаче сфинксовете са най-разли­
чни. Тяло на лъв с глава на овен, кучешко или козе тяло с човешка
глава, тяло на овен с птича глава, човешко тяло с крокодилска глава
и така нататък. От пясъците на бял свят се появиха цели алеи с раз­
лични сфинксове, други ни гледат от стените на египетските храмо­
ве. Доста странни същества са издялани по стените на един малък
храм з Дендера, Централен Египет. Те имат глави на лъвове или па­
виани с дълги гриви, стройни, почти човешки горни части на телата,
а от кръста надолу - змийски опашки. Куриозните хибриди, подчине­
ни на богинята Хатор, се подпират елегантно на двойно извитите си
опашки. Както пише Евзебий, „чудни същества, оформени по най-
разнообразен начин и различни помежду си“.
Всеки, който поне веднъж се е разходил из залите на някой от го­
лемите археологически музеи или е разлистил албум със снимки за
находките от Шумер, Асирия и Египет, неизбежно е виждал такива
„чудни същества“. В музея в Багдад е изложена фигурката на „древ­
на богиня“ с женско тяло с нежен бюст и с глава на чудовище. В Ис­
торическия музей в Берлин се намира реставрираната врата на хра­
ма на богинята Ищар от Вавилон. От оцветената в синьо, жълто и ка­
фяво и покрита с емайл врата ни гледат люспести фантастични съ­
щества с дълги опашки и още по-дълги шии. Предните им крайници
приличат на лъвски лапи, задните - на ноктестите крака на орел.
Оригиналното изображение е създадено около 600 г. пр. н. е. Върху
шумерски печат, изложен днес в Лувъра в Париж, както и върху таб-
личка за козметични средства и грим в Египетския музей в Кайро, се
виждат четирикраки същества с дълги, извити шии и змийски глави.
Еволюцията не би могла да създаде подобни абсурдни хибриди. Да­
ли те са плод единствено на полетите на фантазията на древните ху­
дожници? Защо тогава зверовете имат нашийници и са държани из­
късо с каишки от хората? В Лувъра също така може да се види два­
десет и три сантиметра високият „Бокал на Гудеа“*, изработен около
2200 г. пр. н. е. Гравюрите върху него представляват изображения на

*Гудеа - цар-жрец от Лагаш, един от могъщите областни владетели на ранната ва­

вилонска епоха (бел. прев.)

68
особено хибридно създание: птичи нокти на краката, тяло на змия,
човешки ръце, крила и глава на дракон (...освен това и други най-
различни и приличащи на дракони изроди...“, Евзебий). Върху дваде­
сет сантиметра високата миниатюрна стела е кацнала „крилата бо­
гиня“ - съблазнително женско тяло, младо и красиво лице, нежни
женски ръце - както подобава на истинска дама. Само крилата на
гърба и отвратителните животински лапи вместо крака нарушават
еротичното излъчване.
Художествените изображения на тези „чудни същества“ се сре­
щат навсякъде. В музея Асутош в Калкута, в Археологическия музей
в Анкара, в музея в Делфи, Гърция, в музея Метрополитън, Ню Йорк -
навсякъде хибридни същества и чудовища.
Върху барелеф на асирийския цар Ашурнасирпал (Британския му­
зей) як мъжага води с въже странно животно. То ходи изправено на
два крака като маймуна, предните му крайници завършват с перки.
В Британския музей също така е изложен черният обелиск на аси­
рийския цар Салманасар II. Зад слон вървят две дребнички фигурки,
приличащи на деца. Дребосъците с човешки глави имат животински
крака и са водени с въжета от двама пазачи. На друга сцена от съ­
щия обелиск се различават две подобни на сфинксове фигури - ясно
личат човешките глави. Дали всичко това е нещо обичайно? Защо
тогава единият от сфинксовете си смуче палеца, защо са оковани
във вериги, защо в текста към тези сцени се говори за „човеко-жи­
вотни“, отвеждани в пленничество?
Дори в далечна Централна и Южна Африка се срещат художест­
вени изображения на хибридни същества. При олмеките, при майте,
при ацтеките - при всички върху стените на храмовете има изобра­
жения на човеко-животински страшилища. Преди 18 години фотогра­
фирах колекцията на пастор Креспи в Куенча, Еквадор - разнообра­
зни метални плочки с недефинирани същества. Починалият междув­
ременно духовник бил получил куриозните изображения, гравирани
върху плочки от сплави на злато, мед и цинк и изработени от инките,
от местните индианци. А през лятото на 1988 г. в северната част на
Перу е направено най-сензационното откритие на нашето съвремие.
Иеруански археолози попаднали на непокътнат гроб на жреца княз
ма индианците Мохе. (Културата на индианците Мохе процъфтява
около началото на нашето летоброене по бреговете на Перу.) Кня­
зът, починал на възраст около тридесет и пет години, лежал в дър­

69
вен саркофаг и бил покрит с накити, нанизи от перли, керамика и
златни предмети. В същата семейна гробница открили още четири
саркофага на мъже и жени, а няколко метра над същинския гроб -
увит в памучен плат скелет на мъж. Освен това намерили меден ски­
птър, дълъг около метър, с художествено изображение, което не ос­
тавяло никакво съмнение - жена се съвкупява с хибридно създание,
наполовина котарак, наполовина влечуго.
Освен тези пределно еднозначни изображения има и предания
за безбройни видове хибриди, които никой не е виждал. В културна­
та история на много народи се среща имагинерното заместване на
определени образи с с други. Така например кентаврите може да
произлизат от схематичната представа за ездач и кон, които посте­
пенно са били слети в едно същество. Също и произходът на Пегас
може да се обясни с човешката мечта за летящ кон.
Гръцкият поет Омир (около 800 г. пр. н. е.) описва приключенията
на Одисей и разказва за сирените, които пеели така омайно, че мо­
ряците забравяли закъде са тръгнали. Макар Омир никъде да не
описва как са изглеждали сирените, по-късни автори ги представят
като крилати жени с птичи крака. В цялата културна история се сре­
щат описания на сирени - макар никой от авторите да не е виждал
сирена. Дори немската приказка за Лорелай произлиза от предани­
ята за античните сирени.
Хибридни същества населяват драматичната литература и детски­
те приказки от древността до наши дни. Гръцкият автор Хезиод (око­
ло 700 г. пр. н. е.) описва чудовището Медуза, от чиято глава излиза­
ли хиляди змии. Видът му бил толкова ужасяващ, че всеки, който го
погледнел, се вкаменявал. Гьоте пък в своята Валпургиева нощ пре­
връща прелъстителката на Адам в змия с женска глава. За писателя
Елиът Смит китайският дракон представлява смесица от змия, кро­
кодил, лъв и орел [21].
Всичко това, а и още много други неща са плод на човешката
фантазия, без която не може да бъде създадена нито една приказка.
Аз търся друго. Интересува ме общият, единствен праизточник на та­
зи фантазия, ключа на загадката как всички тези митични същества
са попаднали в човешкото съзнание. Не само Манетон и Евзебий
свидетелстват за такива „чудни създания“, а също така и Плутарх,
Страбон, Платон, Тацит, Диодор и Херодот, макар последният много­
кратно да повтаря, че не бива или не иска да разказва за тях.

70
 Има само два възможни подхода към тези предания и художест­
вени произведения.
1. Подобни зверове никога не са съществували. Всички те без из­
ключени са плод на човешката фантазия. В този случай древните ху­
дожници, скулптори и писатели силно преувеличават.
2. Такива хибриди са съществували някога. В този случай „чудни­
те същества“ на Евзебий са могли да бъдат създадени единствено
чрез генно инженерство. Друг извод не може да се направи - ево­
люцията не е в състояние да произведе такива чудовища. Половите
апарати и хромозомите на различните животински видове са разли­
чни. Чифтосване между тях няма да даде поколение, което да е в съ­
стояние да възпроизведе вида. Следователно?
Човек не може да ходи в дъжда и да остане сух. Занимавайки се
с „чудните същества“, бях принуден да приема фактите такива, как-
вито са. Стоях здраво стъпил на земята, внимавах непрекъснато да
не попадна в света на фантазиите. Действително мисълта за същест­
вуването на описаните от Евзебий и други автори чудовища (офор­
мени по най-разнообразен начин и различни помежду си) на пръв
поглед е невероятна. Привикнало към милите и приятни създания в
природата, нашето съзнание отказва да приеме една такава зооло­
гическа градина от страшилища. Сигурно ще ме упрекнат, че предс­
тавям за реалност собствените си идеи и желания. Дали ще намеря
разбиране? Нима мисълта, че подобни „чудни същества“ са живели
някога, автоматично се приема за невъзможна и за доказателство,
че такива зверове никога не е имало? Защ о разказите на древните
автори се считат за невероятни - само защото се причисляват към
легендите? А кой тогава е превърнал тези свидетелства в легенди?
Нима това не е нашето ограничено съзнание? Ограничената и догма­
тична университетска логика, предписваща на всяко поколение до­
къде да стига полетът на мисълта му? Склонен съм да приема, че
много неща, отхвърляни от нас като невероятни и измислени, някога
са били реалност. Римският философ Луций Апелий, живял през вто­
ри век преди новата ера и пътувал много из Египет, пише в своите
„Метаморфози“: „О, Египет! Египет! За твоите знания ще се разказ­
ват предания, които бъдните поколения за измислица ще смятат“.
Една теория от магическата шапка на вечно младата научна фантас­
тика може би ще внесе известна яснота по въпроса.

71
 НАУЧНОФАНТАСТИЧЕН МОДЕЛ

Преди много много години на Земята господствали боговете. Хо­

рата, току-що откъснали се от животинския свят, ги гледали с нераз­
биране, не знаели кои точно са те и откъде идват. Боговете живеели
на небето, някъде сред звездите.
Там, в астероидния пояс между Марс и Юпитер, извънземните
оставили космическия си кораб. Дългото пътуване из Космоса им
коствало доста енергия, сега трябвало да се подготвят, за да про­
дължат по-нататък - да набавят суровини, да ги преработят, да ги на­
товарят. Така че на боговете не им оставало нищо друго, освен да
прекарат няколко столетия в нашата слънчева система. Времето те­
чало бавно, скоро боговете започнали да се отегчават. Имали нужда
от разнообразие, от занимания, измисляли си игри и състезания. Чо­
вешките понятия за морал или етиката в днешния смисъл на думата
им били напълно чужди. Техните мисли и чувства били от друго из­
мерение, Земята била за тях място за игра, за забавление.
Един ден Пта, генният инженер, проектирал ново живо същество.
Взел генетичен материал от две земни животни с ниска степен .на
умствено развитие. От комбинацията между лъв и овца се получило
ново тревопасно животно с лапите, бързината и ръргавината на лъ­
ва. За ужас на Пта обаче един истински лъв разкъсал и изял божест­
веното създание. Това било нечувана дързост! Хнум му обяснил:
„Съзнанието на овцата се е подчинило на земния хищник. Опитай да
съчетаеш тяло на лъв с глава на бик.“ Този звяр останал жив, земни­
те лъвове бягали от него.
Пта вече се чувствал победител, когато се случило нещо невероя­
тно. Примитивните двуноги се събрали на група и убили звяра с ко­
пия и прашки. Като светкавица слязъл Пта от небето, разгневен на­
казал слабоумните хора, които нищо не разбирали. Съветът на бого­
вете отправил много упреци към Пта. „Неправилно е да се наказват
хората за тяхно действие, без да са предупредени за отрицателните
последствия от него.“ По тази причина Пта започнал да маркира но­
восъздадените си произведения, като на всяко „чудно същество“ да­
вал ясно отличаващ се признак - светло правоъгълно петно на чело­
то или два светещи рога на главата. Сега вече хората знаели кои жи-

72
нотни са собственост на боговете и кои е позволено да убиват и изя­
ждат. Извънземните вече не се чудели как да убият времето, ентуси­
азирано проектирали и създавали нови и нови страшилища, „офор­
мени по най-разнообразен начин и различни помежду си“. Изучава­
ли поведението им, ползата от тях, пускали ги на свобода да се на­
падат и изяждат помежду си и наблюдавали със смях реакциите на
изумените хора.
Най-после космическият кораб бил зареден с необходимите суро­
вини, боговете можели да продължат пътя си към други краища на
вселената. На Земята останали изпълнените със страхопочитание
хора, познатите им от векове животни - и божествените чудовища.
Жреците първи разбрали, че боговете са си отишли. Колебливи и не­
сигурни, те не посмели да сторят нещо на зверовете играчка. Сменя­
ли се поколение след поколение, божествените животни измирали,
други, „снабдени с органи за продължение на вида" (Евзебий), се ви­
доизменили и били заточени надалече или били по'читани като живо­
тни на храмовете. Жреците съхранили знанията за точно определе­
ни, божествени създания. И тъй като се страхували от внезапно зав­
ръщане на боговете, боязливо наблюдавали нощното небе. Новопос­
тъпилите млади жреци постоянно били изпращани да търсят из стра­
ната божествени животни и да ги водят в храма, за да им се оказва
нужната почит. Естествено умрелите екземпляри били балсамирани
с помпозна церемония, нали принадлежали на боговете, а хората
трябвало да се съобразяват с възможното им завръщане на Земята.
Векове, хилядолетия минавали, времената се променяли, а с тях
и хората. В съзнанието им останал спомена за страшните чудовища.
Те самите наистина вече не съществували, но техните потомци, раз­
познавани по определени белези върху кожата или челюстта, живее­
ли като шпиони на боговете сред останалите животни. От дребните
създания - птици, риби и домашни животни - никой не се страхувал.
С тях хората разговаряли - може пък с тяхна помощ молитвите им да
стигнат до боговете. Но какво да правят с големите, страшни зверо­
ве? Дали след смъртта им те няма да се възродят в първоначалния
си ужасен вид? Дали няма да възкръснат и да всяват страх и ужас у
хората? Какво да сторят, за да не разгневят боговете, но и да не
страдат повече от свирепите зверове?
Тази мисъл дълго време измъчвала жреците. Най-накрая те отк­
рили просто разрешение на дилемата. Докато били живи, хибридите

73
били глезени, почитали ги и ги обожествявали, за да отидат техните
Ка и Ба след смъртта им при боговете и да им разкажат за благораз­
положението и страхопочитанието на хората към божествените съз­
дания. След смъртта на зверовете обаче костите им трябвало да бъ­
дат раздробени на малки късчета и смесени с асфалт. От най-твър­
дия гранит трябвало да се издялат тежки саркофази, така огромни и
масивни, че нито едно преродено чудовище да не може да излезе
оттам. Саркофазите пък щели да зазидат в подземни ниши в скали­
те - никога вече зверовете да не могат да тиранизират хората.

ПСЕВДОЖ ИВОТНИ ВЪВ ФАЛШИВИ ГРОБНИЦИ

Нужни са ни модели и нови представи, за да можем поне малко

да внесем яснота в неразбориите и противоречията, оставени ни от
нашите прадеди. Теорията, която измислих и току-що ви разказах,
не би могла да е нещо повече от такъв модел, сламка, за която човек
да се хване и измъкне от блатото на праисторията. Ние сме достатъ­
чно предубедени и винаги готови да приемем с благодарност писа­
нията на на Херодот, Страбон, Диодор, Тацит, Манетон и Евзебий,
стига да се вместват в избраната от нас схема. Но горко им, ако й
противоречат! Самоуверено се обявяваме за съдници и без да ни
мигне окото, отричаме или избягваме да споменаваме писанията на
същите автори. Отказваме да повярваме в очевидното.
Какво е открил Огюст Мариет на 5 септември 1852 г. в непокътна­
тия саркофаг на бик в Сакара?
„Първата ми работа бе да се погрижа за главата на бика, но не
намерих такава. В саркофага се намираше само воняща маса, разпа­
даща се при най-леко докосване. “
Дали костите на това псевдоживотно са били изпотрошени веко­
ве или хилядолетия след погребението му? Мариет пише:
„В тази воняща маса имаше множество дребни костици, очевидно
раздробени още по време на погребението. “
А вторият саркофаг?
„Никакъв череп на бик, никакви по-големи кости. Точно обратното
- още повече дребни парчета от кости. “
Защо археологът сър Робърт Монд откривахв саркофазите на би­

74
ковете кости, за които твърди, че са от „чакал или куче"? Не бих уп­
рекнал нито един антрополог, който при тези обстоятелства се е от­
казал от по-нататъшно изследване на костите. И как би могла да му
дойде на човек абсурдната идея за „кучета с четири тела, чиито
опашки стърчат отзад като рибешки“ (Евзебий)?
Д-р Анж Пиер Лека е лекар и специалист в областта на египетски­
те мумии. Написал е вълнуваща книга за тях [10]. В нея споменава
два „прекрасно увити в ленени ленти бика с чудесен външен вид“,
открити в подземията на Абу-Сир. Ето един цитат:
„При разрязването на ленените ивици на втора мумия, която по
всичко приличаше на бик, бяха намерени кости от седем различни жи­
вотни, сред тях на двегодишно теле и на огромен стар бивол. Тре­
тото животно трябва да е имало две глави. “
Две глави ли? Да видим как беше при Евзебий: „чудни същества,
оформени по най-разнообразен начин и различни помежду си... и с ед­
но тяло и две глави... “
Естествено споделих подозренията си с директора на разкопките
в Сакара д-р Холейл Гали. Попитах го дали той или негови колеги са
намирали мумии на животни, в които костите са от различни видове.
Той ме погледна замислено и, както ми се стори, с недоверие. „Ми­
ли Боже, кой обръща внимание на такива нещ а?“
Никой. Само мисълта за това е ужасяваща.
Неуморният археолог Уолтър Емъри открива в Сакара и катаком-
би със свещени крави. Няма никакви съмнения по този въпрос, за-
щото го потвърждават грижливо издяланите надписи във варовикови
плочи: „Тук лежи Изида, майката на Апис.“ Освен това са намерени
множество добре запазени папируси от трето и четвърто столетие
преди новата ера, в които се отправят молитви и се оказват почести
на богинята-крава. Вместо очакваните мумии на крави археолозите
намерили кости от говеда и други животни. Мнението на археолога
Жан Филип Лауер, продължил делото на Емъри, е:
„Очевидно костите са от ограбени гробници. Само че не е ясно по
какъв начин крадците са могли да проникнат в гр о б н и ц и т е"
Както вече споменах, крадците се интересуват само от материал­
ни ценности, след себе си оставят разхвърляни и изпочупени вещи.
Те не биха се занимавали с на пръв поглед безсмислени неща. Труд­
но може да се измисли причина, поради която крадци биха пренесли
кости от някое друго подземие в гробницата на свещените крави.

75
 ЗАГАДКАТА НА БЕБЕТО ПАВИАН

В някогашна Етиопия и Нубия (днешен Судан) живеели павиани с

кучешки глави, които египтяните почитали като свещени животни.
Тези павиани дори били част от данъка, наложен от египтяните на
нубийците. Тези странни същества с кучешка челюст и буйна грива
били мумифицирани с хиляди. Никой не се е замислял над този факт,
а и защо ли, след като и днес живеят подобни на външен вид песог-
лави павиани. И все пак съществува една куриозна находка, на коя­
то си заслужава да се обърне по-голямо внимание.
През 1972 г. д-р Хенри Риад, тогава директор на Египетския музей
в Кайро, разрешил на няколко научни работници да изследват с
рентгенов апарат част от мумиите. Проф.д-р Джеймс Харис от уни­
верситета в Мичиган, САЩ, се заинтересувал от мумията на жрицата
Макаре. Тази дама притежавал д най-високата титла в женската йе­
рархия, тя била „Съпруга на бог Амон“ [22]. Начинът, по който била
обвита с ленени ивици, свидетелствал за факта, че е починала всле­
дствие аборт. Бебето, също обвито в ленени ленти, лежало върху тя­
лото на майката. Малкото вързопче било грижливо снимано с рент­
генов апарат от всички страни. Мнимото бебе се оказало чисто и
просто павиан с приличаща на кучешка глава и доста голям мозък!
Естествено е да си зададем въпроса, дали жената, все пак жрица
на бог Амон, е носила в утробата си малкото зверче? Не случайно
Херодот непрекъснато демонстрира отвращението си към сексуал­
ните перверзни на египетските жреци. Във Втората си книга, глава
46 той казва, че египетските скулптори биха изобразили бог Пан с
„козя глава и крака". Няколко реда по-нататък, авторът, разгневен
описва как „пред очите на всички една жена се сношаваше с козел".
Очевидно и на Диодор Сицилийски са известни доста неща, след ка­
то споменава, че произходът на култа към животните „трябва да се
пази в тайна“.
Малкото египтолози, които познавам лично, са затворени хора,
допринесли много за разгадаването на мистериите и възстановява­
нето на хода на събитията в древността на Египет. В историята на
археологията египтологията заема специално място. В Египет са от­
крити толкова много храмове и скулптури, изтръгвани от пустинните
пясъци в продължение на десетилетия с неуморен труд и постоянст­

76
во. Известно е как са живели древните египтяни, разчетени са йеро­
глифите. Египтолозите разполагат с много факти. Те ще ме упрекнат,
че премълчавам едно обстоятелство - намерени са и истински муми­
фицирани бикове Апис. Те са изложени например в Лувъра, в музеи­
те по естествена история във Виена, Мюнхен и Ню Йорк. Да, това ми
е известно. Също така ми е известно, че произходът и съдържанието
на тези мумии са доста спорни. Всички ние, които се занимаваме
интензивно с тази материя, знаем, че точно жрецът Манетон е раз­
вил силно култа към Серапис и че по негово време несъмнено са по­
гребвани истински бикове. Ние, посветените, също така познаваме
текстове в чест на Апис, намерени в Серапеума в Александрия (и на
други места) [23]. Но всички тези събития са се случили по времето
на Птолемей и римляните, тоест едва преди две хиляди до две хиля­
ди и петстотин години. Аз се прицелвам не в тази епоха, а в произхо­
да на култа към животните, който трябва да се търси далеч в праис­
торическо време. Не е ли странно: първият цар от династията на
Птолемеите (304-284 г. пр. н. е.) нарежда да се пренесе в Александ­
рия огромна скулптура, намерена някъде из развалините, и никой не
знае какво точно представлява тя. Единствен жрецът Манетон може
да разгадае мистерията. Той заявява, че тайнствената скулптура е
на Серапис (това е гръцката дума за божествен бик).
Този кратък епизод, описан от Плутарх, ме навеждат на следната
мисъл: царят и всички около него не са били глупаци, та да не могат
да разпознаят, че виждат скулптура на бик. Тогава? Скулптурата е
била на някое „чудно същество“ и единствено жрецът Манетон е бил
в състояние да даде обяснение.
„Нищо не звучи по-невероятно от истината“, казва ф. Достоевски
(1821-1881 г.).

77
 II ГЛАВА

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ЛАБИРИНТ

„Не трябва да се бърка исти­

ната с общоприетото.“
Жан Кокто, френски поет

реди десет години си мислех, че е напълно безсмислено да се

П пише за Египет. Та нали вече всичко е известно? Бях от кате­
горията хора, които отегчено прелистват книги за Египет. Пак
тези пирамиди! Сфинксове! Фараони! И странните богове с особе­
ната им украса за глава - направо смешни. Поради професията си
посещавах всички музеи из цял свят и древните египтяни ме пресле­
дваха на всяка крачка. Постепенно започнах да запаметявам имена­
та на различните богове и скоро ги поздравявах на шега, щом ги ви­
дех застанали на постаментите си зад витрините в музеите. Хатор? -
та това е богинята, която грациозно балансира с биволските рога и
плочката във форма на слънце върху главата си. Тот? Зная, зная. То­
зи с тяло на момче, с глава на птица, с полумесец и кълбо върху гор­
до изправената си глава. Колега от древността между другото защо-
то е бил бог и на писарите. Собек? Не е ли това смахнатият с кроко­
дилска глава и щръкнали антени? М ин? Не може да го сбъркаш с
двете редици слънчеви батерии върху шапката. В края на краищата
има нужда от енергия, винаги го изобразяват с троен камшик в ръка.
Хор? Старият приятел, когото нито един турист в Египет не пропуска
да види. Неговият знак, плочка с крилато слънце, се вижда на хиля­
ди места - на позлатени тавани, над входове на храмове. Би бил ве­
ликолепна реклама за пътища на магнитна възглавница или за неи­
дентифицирани летящи обекти. Ах, да, и окото на Хор - винаги бди­
телно, винаги отправило взор към Земята. От него става чудесен бог
на специалистите, изграждащи изкуствени спътници. В зависимост
от това, дали се намираме в Горен или Долен Египет, самият Хор е

78
изобразяван като човек с глава на сокол или като сокол. Звучи като
подигравка, но двойната му корона ми прилича на черпак, от който
стърчи ракиено шише. При тези сложни украси за глава човек тряб­
ва да ги оприличи на нещо, за да ги запомни. Има много богове, от
мъжки и от женски пол, хибриди между човек и животно, също така
и животни. Но въпросът става наистина сложен, щом се стигне до
роднинските връзки помежду им, да не говорим за намесата на чо­
вешката фантазия, която създава допълнителни трудности. Защо еги­
птяните да остават по-назад от древните гърци, индийци, японци или
жителите на Централна Америка? За всяко нещо хората имат нужда
от подходящ бог. Не правят изключение и приетите на небето през
последните две хилядолетия християнски светци.
Веднъж ми попадна книга за египетските богове. Още помня с ка­
ква досада предъвквах еднообразното и скучно четиво, тъй като ми
бе все едно кой божествен изтърсак от кой божествен баща произ­
лиза. В края на краищата, ако наистина исках да се информирам по
този въпрос, можех да погледна в най-добрите справочници по ми­
тология. Археолозите бяха свършили чудесна работа, бяха подреди­
ли в дълги редици имената и годините на царуване на всички фарао­
ни, данни за всеки храм, за всяка колона, всяка сцена от някое изо­
бражение бе обсъдена надълго и нашироко. Не, едва ли някога ще
напиша книга за Египет, не е по моята част. Аз съм детектив, вървя
по дирите на неразгадани мистерии - какво ли неразгадано е оста­
нало в Египет?

ПРОБЛЯСЪКЪТ

Това мое негативно отношение се промени внезапно. Преди ня­

колко години по съвсем друг повод отново прегледах какво е писал
старият Херодот. Велики Боже! Херодот разказва истории, които
изобщо не се връзват с официално разпространените теории на са­
моуверените египтолози. Кой е прав? Историкът, живял преди две
хиляди и петстотин години, или модерната археология? Нима Херо­
дот е бил фантазьор единак? Или и други свидетели от древността
потвърждават версията му? На отделни места разминаването между
Херодот и днешните схващания е толкова фрапиращо и ужасяващо,

79
че събуди интереса ми. И колкото повече се ровех из книгите на дре­
вните историци, толкова по-привлекателен ставаше за мене Египет.
Едва сега ме обхвана ловната треска! Та това не може да е вярно!
Нима така прехвалените от мене египтолози са спали? Дали са сгло­
били само повърхността на мозайката, за да прикрият бъркотията
отдолу? Бях ли попаднал на следата на знания отпреди хилядолетия,
известни само на посветените членове на съмнителни тайни общест­
ва? Има ли послания от древния Египет, които не пасват на модер­
ното време, в което живеем, и се смятат за неподходящи, затова се
и премълчават - да не плашат обикновените хора?
Преди повече от три хиляди години финикийският историк Санху-
ниатон (около 1250 г. пр. н. е.), изглежда, си е мислил същото, като е
написал:
„От най-ранното си детство свикваме да слушаме поукрасени или
измислени истории вместо истината. През вековете духът ни така
е попил различни предразсъдъци, че всеки от нас е скътал у себе си
много фантастични лъжи и ги пази като съкровище. Така в крайна
сметка истината ни се струва невероятна, а измислицата приемаме
за истина."
Херодот е титулуван като Баща на историята от философа Цице-
рон (106-43 г. пр. н. е.). И до днес той е известен с тази титла, макар
отдавна вече да не е най-добрият и най-известният историк.

КОЙ Е ХЕРОДОТ?

Какво е известно за Херодот? Роден е в Халикарнас, град в юго­

западната част на Мала Азия. Баща му участвал в заговори и въста­
ние срещу деспота и тирана Лигдамис. По тази причина цялото се­
мейство било изпратено в изгнание. Май и по онова време не е било
по-различно отсега. На остров Самос Херодот започнал да проявява
интерес към политическите борби в страната. Времената били нес­
покойни, могъщата Персия заплашвала Гърция. Атина основала пър­
вия атически морски съюз и съперничала на известната с военната
си сила Спар а. Вероятно политическите борби са подтикнали мла­
дия Херодот да изследва събитията на място и да борави с информа­
ция от първа ръка. Така се превърнал в пишещия пътешественик на
своето време. Херодот.обиколил цяла Мала Азия, Италия и Сицилия,

80
а също и Южна Русия, Кипър, Сирия, като накрая стигнал до Вави­
лон. Там се задържал по-дълго време. През 448 г. пр. н. е. пристиг­
нал в Египет, който вече не бил за него 1егга юсодпКа*. Страната
край река Нил вече била описана от сънародника му, философа Хе-
катей (около 550-480 г. пр. н. е.). Херодот не вярвал сляпо на своя
предшественик, а приемал сведенията му „с известно предубежде­
ние и силно недоверие“ [1].
Херодот не е бил само историк. Наистина отбелязвал всичко ка­
зано от събеседниците му за историята на техните страни, обаче
описвал и географията, и топографията на посетените местности.
Той е толкова географ, колкото и историк. Херодот първи е записал
върху пергамент идеята, че „всяка история трябва да се разглежда в
своята географска среда и всяка географска среда има своята исто­
рия“.^]
Египет имал по онова време оживени търговски връзки с Гърция.
Персийският цар Артаксеркс I (465-424 г. пр. н. е.), който управлявал
тогава страната край Нил, дори изпращал египетски момчета да се
учат в Гърция, а из цял Египат се срещали гръцки търговци и хан-
джии. Херодот, който не говорел египетски, трябвало да ползва услу­
гите на преводачи, но такива имало в изобилие. Общувал с жреци от
всички категории от свещените места в Мемфис, Хелиополис и Тива,
също с библиотекари, придворни служители и знатни египтяни, кои­
то с удоволствие бъбрели с чужденеца.
Херодот бързо се научил да прави разлика между преданията,
разказвани сред народа, и официалната история на Египет, записа­
на върху папируси в библиотеки и храмове. Записал точно имената
на 341 фараона, прочетени му от един жрец, но щом му разказали
историята за кравата на Микерин, я окачествил като „празни прика­
зки“. Педантично и подробно описвал подвизите на отдавна измре­
ли фараони, но веднага заставал нащрек и скептично подхождал
към предания, чути от хора от народа, като например това, че при
строежа на пирамида били похарченй хиляда и шестстотин сребърни
таланта за покупката на лук и репички.
Херодот не записвал всичко чуто безкритично, а често добавял
свой често хаплив коментар. Обогатявал разказите на други хора
със-собствени проучвания, като винаги отделял чутото от собствени­

*1егга тсодпйа - непозната земя,( бел. прев.)

6 Очите на сфинкса 81
те си възгледи и впечатления. Ето откъс от написан преди две хиля­
ди и петстотин години репортаж на свидетел (История, Книга вто­
ра,глава 148) [3]:

ПО-ГОЛЯМ ОТ ПИРАМИДИТЕ

„Също така те (дванадесетимата царе, бел.авт.) искали да оста­

вят един общ паметник и затова изградили Лабиринта, който се на­
мира малко над езерото Мойрис, близо до така наречения Град на
крокодилите. Аз го видях с очите си - всички слова бледнеят пред не­
го. Ако се вземат всички подобни строежи от цяла Гърция, пак няма
да струват толкова пари и в тях да е вложен толкова труд колкото
в този Лабиринт. При това храмът в Ефес и този в Самос са доста
внушителни. Самите пирамиди не могат да бъдат описани, трябва
да се видят. Всяка една от тях се равнява на няколко големи пост­
ройки в Гърция; Лабиринтът обаче е по-голям и от пирамидите. Има
дванадесет покрити площадки, чиито врати са разположени една
срещу друга - шест на север и шест на юг, нагъсто една до друга.
Всички те са заградени в кръг от една-единствена стена. В тази по­
стройка има два вида помещения, подземни и надземни, общо три хи­
ляди на брой, по хиляда и петстотин от всеки вид. През надземните
аз лично се разходих и ги разгледах, така че говоря от собствен
опит. За подземните помещения мога да съдя само по разказите на
други хора. Пазачите - египтяни, не искаха да ми ги покажат в ника­
къв случай. Казаха ми, че там били саркофазите на царете, построи­
ли този Лабиринт, и гробниците на свещените крокодили. Така че за
подземните помещения мога да разкажа само това, което други са
ми разказвали; горните, видяни от мене със собствените ми очи, са
свръхчовешко творение... В ъгъла на края на Лабиринта се издига че­
тиридесет разтега висока пирамида, в стените са издялани огром­
ни фигури. Подземен проход води към вътрешността на пирамида­
та... Но още по-голямо чудо е така нареченото езеро Мойрис, на чии­
то брегове е изграден този Лабиринт. Ясно се вижда, че то е изкус­
твено направено, защото в средата на езерото се издигат две пи­
рамиди, високи 50 разтега над нивото на водата и още толкова под
водата. Върху всяка от тях има по един каменен колос, представля­
ващ човешка фигура, седнала върху трон...“

82
п
Без съмнение Голямата пирамида в Гиза е най-значителното тво­
рение в египетската история, тя е едно от Седемте чудеса в света.
Херодот е познавал добре тази пирамида, тъй като я описва подроб­
но. Как е възможно тогава да разказва за Лабиринт, пред който
„всички слова бледнеят“ и който е „по-голям и от пирамидите“? Дали
египетското слънце не е понапекло повечко мозъка на господина?
Едва ли, на четири места в този откъс той подчертава, че е бил сви­
детел на всичко това: „...аз го видях с очите си - всички слова бледне­
ят пред него... през надземните аз лично се разходих и ги разгледах,
така че говоря от собствен опит... горните, видяни от мене със со­
бствените ми очи, са свръхчовешки творения... ясно се вижда...“. Д о­
бро впечатление в разказа на Херодот прави неговото дистанцира­
не, подчертаната разлика между това, което се разкрива пред смая­
ния му поглед, и това, което знае от чужди сведения: „...За подземни­
те помещения мога да съдя само по разказите на други хора... така
че за подземните помещения мога да разкажа само това, което съм
чул...“Според описанието на Херодот този Лабиринт е бил суперпост-
ройка, достатъчно е само да си представим хиляда и петстотинте на­
дземни помещения, „покритите дворове“ и „единствената стена“, ко­
ято загражда целия невероятен по размерите си комплекс. Колосал­
но! И като че това не е достатъчно, ами има и огромно изкуствено
езеро, от което стърчат две пирамиди.
Не е по силите на въображението ми да си представя, че такова
гигантско съоръжение може да изчезне безследно от лицето на Зе­
мята. В края на краищата през есента на 448 г. пр. н. е. то все още е
съществувало. Може да се изтъкне като аргумент за изчезването му,
че по-късни поколения са го разрушили камък по камък и са използ­
вали материала за други строежи. Това обаче е несъстоятелно. По
времето на Херодот и след това в Египет не са правени повече голе­
ми съоръжения, епохата на строителство на пирамиди отдавна била
отминала, храмовете се рушали. Също и дошлите по-късно по тези
места римляни, християни и араби не са създали кой знае какви по­
стройки. Все пак не е задължително построеното с материал от Ла­
биринта да е нещо екстравагантно. Монументалните съоръжения на
праотците може да са се превърнали в къщи и пътища за население­
то, подобна практика е разпространена из цял свят. Но тогава къде
са тези каменни египетски къщи, издигнати от огромните каменни
блокове на бившия Лабиринт? Къде са суперпътищата, изградени от

83
оцветените в прекрасни тонове и украсени със скулптури на богове
блокове? За вътрешността на Лабиринта Херодот разказва:

ЧУДО СЛЕД ЧУДО

„Коридорите към залите и напречните проходи през дворовете с

прекрасните си цветове представляват чудо след чудо. От двора се -
влиза в залите, от залите - в преддверия с колони, от преддверията
- в други покрити помещения и оттам в други дворове. Навсякъде
таваните са от камък, също и стените. Стените са целите в реле­
фни изображения, всеки двор е обграден от грижливо подредени бели
мраморни колони. “
Египтяните никога не биха унищожили заради строителството на
къщи или пътища подобна луксозна и „цялата в релефни изображе­
ния“ постройка. Дори по гръцко и римско време завоевателите са
зачитали и пазели религиозни постройки. От своя страна римляните
не са били варвари. Техните историци неминуемо биха отразили
ограбването и съсипването на толкова прекрасно и несравнимо съо­
ръжение. Нищо подобно не се среща в писмените паметници. Дали
мохамеданите са унищожили Лабиринта? Дали с материал от него
са построени джамии или пък гигантската цитадела в Кайро? Ядрото
на днешно Кайро е произлязло от войскови лагер в средата на VII
век. При това за изграждането му не са използвани никакви особе­
но големи строителни елементи, а през 1176 г., когато султан Сала-
дин наредил да се изгради забележителната цитадела, никой вече
не е знаел за съществуването на грандиозен Лабиринт. Освен това
въпросът не се състои само в демонтажа на тази гигантска построй­
ка, ,,...по-голяма и от пирамидите“, а и в транспорта на огромните
гранитни блокове, мраморни колони, колосални каменни статуи.
Възможно ли е такъв подвиг - транспортът на материалите и свърза­
ната с него организация - да бъде извършен в годините на раждане­
то и разцвета на държавата на фараоните и след това никога вече
да не бъде повторен?
Дали Лабиринтът на Херодот е бил погълнат от пясъците? Въз­
можно е, пясъците са покривали цели пирамиди и дори огромния
сфинкс в Гиза. Но къде, в името на всички египетски богове, са опи­
саните от Херодот хиляда и петстотин подземни помещения с гробо-

84
вете на дванадесетте царе? Упрекват ме, че прекалено много фанта­
зирам, че мога да си измисля и да повярвам в съществуването на
някой палат от „Хиляда и една нощ“. Но построяването на тези "хиля­
да и петстотин помещения под земята" едва ли е в човешките възмо­
жности. Строителите от онова време не са разполагали нито с дина­
мит, нито със съвременните средства за прокарване на тунели. Тези
хиляда и петстотин подземни помещения би трябвало да са богато
украсени с барелефи и скулптури, в края на краищата са били гроб­
ница за дванадесет царе. С какво са били осветявани подземията?
Каква вентилационна система е изградена при прокопаването им? С
какви стенописи и надписи са били украсени стените? На каква дъл­
бочина са били поставени саркофазите на дванадесетте царе? Как­
ви ли послания от отдавна отминали времена чакат в хиляда и пет­
стотинте подземни зали да бъдат открити и разгадани?
Велики Озирис, този лабиринт би трябвало да накара всеки егип-
толог да изгуби съня си! Къде по света има нещо подобно? Дори ве­
че да не съществуват описаните от Херодот хиляда и петстотин над­
земни помещения, би трябвало да има останки от колосалната сте­
на, от фундаментите на колоните, от напречните греди на огромните
порти. Би трябвало да могат да се открият и хиляда и петстотинте
подземни зали. Откакто прочетох сведенията на Херодот, не ми дава
мира въпросът, защо нито един археолог не предприема нещо, за да
открие тази гробница на дванадесет царе? Защ о всички свиват ра­
мене? Как е възможно такова безразличие пред подобна зашеметя­
ваща сензация?

МОЖ Е Л1/Г ДА С Е ВЯРВА НА ХЕРОДОТ

Известна ми е причината за тази масова липса на какъвто и да

било интерес. Има археолози, които се оправдават с това, че сведе­
нията на Херодот били недостоверни. Все пак повечето египтолози
смятат, че Лабиринтът отдавна е открит.
Много мастило е изписано за това може ли да се вярва на Херо­
дот или не. Написани са не само академични трактатчета от по ня­
колко странички, а и дебели книги. Признавам на всеки учен, зани­
мавал се с Херодот, искреното старание и ангажираност. Все пак
всяка преценка за личността на Херодот е субективна, защото никой
от нас не го познава персонално. Можем да правим само косвени
изводи за характера му. Бил ли е деспотичен? Избухлив? Кротък?
Или е бил незабележим слушател, който си е водил бележки? В спо­
ра между учените „Бащата на историята“ (Цицерон) е наричан при­
лежен хроникьор, достоен за уважение разказвач, полуграмотен
аматьор и дори фантазьор. Хвалят „блестящата му памет“ и критику­
ват „известната му суетност“ [4]. Докато немският философ д-р Вил-
хелм Шпигелберг през 1926 г. казва, че Херодот е записал египетски
предания така както ги е чул и по тази причина трябва да му имаме
„пълно доверие“ [1], то през 1985 г. ученият Кимбъл Армайор заклю­
чава: „Лабиринтът на Херодот никога не е съществувал в истинската
история на Египет“ [5].
Географът Хано Бек е малко по-благосклонен към Херодот [6]:„Тъй
като Херодот не е Владеел сам езика на народите В страните, кои­
то е посещавал, неизбежно е имало недоразумения и от Време на Вре­
ме В книгите му са попадали преувеличени и дори неверни сведения.
Общо Взето, Херодот се опитва да бъде критичен към получените
данни. “В крайна сметка Фридрих Йортел, допринесъл значително за
установяване на достоверността на сведенията на Херодот, резюми­
ра:
„Изводът е, че от описанието на Долен Египет не произтича ни­
що основателно срещу достоверността на данните на Херодот, на­
против. “
След изучаването на няколко остроумни труда в полза и против
Херодот ми стана ясно, че негативните оценки се отнасят по-скоро
за самите учени, а не за древния историк. Те базират изводите си на
днешното ниво на знанията. Тъй като това или онова до днес не било
потвърдено, тъй като това или онова днес изглеждало невероятно,
на Херодот не можело да се вярва. Но какво са днешните ни знания
пред пет хиляди годишна история? Една китайска поговорка казва:
„Всички хора са умни; някои обаче - преди да се случи нещо, а други
след това.
Херодот не си е измислил Лабиринта и изкуственото езеро. През
I в.п р. н. е. и Диодор Сицилийски разказва за тях (I книга, глава 61)
[7]:

86
 ОЧЕВИДЦИ РАЗКАЗВАТ

„След смъртта на този цар египтяните отново извоювали неза­

висимостта си и възкачили на трона свой сънародник, Мендес, назо-,
ван още Мархос. Наистина той не водил войни, но си построил гроб­
ница, така наречения Лабиринт, прочут не толкова с огромните си
размери, а по-скоро поради несравнимата си красота. Който влезе в
него, не може лесно да намери изхода, ако опитен водач не му показ­
ва пътя. Говори се, че Дедал дошъл в Египет и се възхитил от велико­
лепието на това творение. След това построил на Минос, царя на
Крит, лабиринт, приличащ на египетския. В този лабиринт според
преданието живеел така нареченият Минотавър. Днес лабиринтът в
Крит е изчезнал напълно, дали защото някой владетел го е сринал до
основи, или времето го е разрушило. Този в Египет обаче досега е ос­
танал непокътнат. “
Пет глави по-нататък Диодор Сицилийски разказва същата исто­
рия за дванадесетимата царе и общата им гробница като Херодот.
Освен това Диодор потвърждава, че Лабиринтът се намира „там, къ-
дето каналът се влива в езерото Мойрис“. Според Диодор украсата
на Лабиринта е така великолепна, че е „невъзможно' всяко преуве­
личение“.
423 години след Херодот друг очевидец е посетил същото място -
гръцкият географ Страбон (около 63 г. пр. н. е. - 26 г. н. е.). Страбон
предприема големи пътешествия, едно от които през 25 г.пр.н.е. го
отвежда и в Египет. Историческият труд на Страбон не се е запазил,
но се е съхранила по-голямата част на неговата „География“. В 17
книга, глава 37, Страбон пише [8]:
„Езерото Мойрис със своята дълбочина и размери е подходящо да
поема водите на Нил при наводнения... на двете места, където се
влива каналът, има шлюзове, с които се регулира притокът и изти­
чането на вода от специални хора. Освен това тука се намира и Ла­
биринтът, равен по големина на пирамидите, а до него - гробницата
на царя, който го е построил... там има толкова много опасани с ко­
лони зали, всички една до друга и всички с една обща стена... След
входовете започват многобройни дълги закрити коридори, които се
преплитат помежду си така, че без водач за всеки чужденец е невъз­
можно сам да намери входа и изхода от която и да е зала.

87
 Забележителното обаче е, че покривът на всяко помещение се съ­
стои от един-единствен камък, а също и стените на скритите кори­
дори са облицовани с по един камък с необикновена големина, като
никъде не се вижда дърво или някакъв друг строителен материал. Ако
се изкачи на покрива, който не е много висок, човек вижда каменна
повърхност от също такива големи плочи... също и стените са изг­
радени от огромни камъни. В края... се намира гробницата - четирис­
тенна пирамида със същата големина. Името на погребания в нея е
Йесмандий... Ако човек мине покрай гробницата и продължи сто ста­
дия по-нататък, стига до град Арсине. Така се е казвал преди Гоа-
дът на крокодилите... Нашият домакин, един от най-уважаваните хо­
ра, ни показа там свещените предмети и дойде с нас до езерото... “
Както Херодот, така и Страбон са удивени от големината на Лаби­
ринта и от огромните блокове, от които е изграден. Прави впечатле­
ние, че Страбон не споменава хиляда и петстотинте подземни поме­
щения. Защо ли? Страбон е посетил Египет по римско време. През
47 г. пр. н. е. римският император Гай Юлий Цезар (100-44 г. пр. н. е.)
победил и унищожил египетската войска и поставил на египетския
престол любовницата си Клеопатра. Седемнадесет години по-късно
- или пет години преди посещението на Страбон - Египет е обявен
за римска провинция. Ясно е, че на египетските жреци и през ум не
им минавало да посветят завоевателите в хилядолетните тайни зна­
ния. Египтяните се боели от алчността на Гай Юлий Цезар и жадните
му за плячка войници. Местните жреци вероятно са постъпили като
колегите си в Централна и Южна Америка при нашествието на заво­
евателите - културните ценности били скрити. Дори Херодот 423 го­
дини преди Страбон не е получил разрешене да разгледа подземни­
те зали. Не е чудно, че Страбон не е чул и думичка за подземни гро­
бници. Макар че е грък, все пак той бил от омразната Римска импе­
рия. По онова време Гърция е била част от нея.
Също така трябва да се подчертае, че между посещението на Хе­
родот и това на Страбон е изминало почти половин хилядолетие! За
сравнение: строителството на катедралата в Кьолн започва през
1248 г., двеста години по-късно южната кула е издигната до камбана­
рията, а целият строеж е завършен едва през 1880 г. Преди петсто­
тин години архитектите и строителите сигурно са били в състояние
да дадат сведения за катакомбите под катедралата. Днес нито един
турист не научава за съществуването им. Между Херодот и Страбон
лежат цели 423 години! Това не е дреболия! Естествено е жреците,

88
изпълнени с гордост, да са разказали на Херодот, че всъщност виж­
да само половината от грандиозната постройка, а другата половина,
също толкова импозантна, се намира под земята. По времето на
Страбон обаче жреците или вече не са знаели за съществуването на
подземията, или са мълчали по политически причини. Възможно е
Страбон да е дочул някой слух за царската гробница под Лабиринта,
но да не е повярвал в него. и по тази причина да не го е записал.
Сто години след Страбон римският историк Гай Плиний Секундий
(61-113 г.) също описва египетския лабиринт. Той дава допълнителни
сведения, за които никой от другите историци не споменава. Очеви­
дно е разполагал с източници на информация, недостъпни за Херо­
дот и Страбон. Парадоксално е обаче, че Плиний се позовава на Хе­
родот, като се опитва да го коригира и да го допълва (36 книга на
„Естествена история“) [9]:
„Трябва да споменем и Лабиринтите, тези странни, но не измис­
лени, както се смята, творения на човешкия дух. Все още може да се
види такъв лабиринт в хераклейската област на Египет, който съ­
щевременно е и най-старият, казват, че бил построен преди три хи­
ляди и шестстотин години от цар Петесухус или Тит, докато Херо­
дот твърди, че е издигнат от дванадесетима царе, последният от
които бил Псаметих. Причините за построяването на лабиринта са
различни според различните източници. Няма съмнение, че Дедал е
имал за образец този лабиринт при построяването на подобния на
остров Крит, но той е имитирал само една стотна част от египе­
тското съоръжение... Лабиринтът на Дедал следователно е втори­
ят лабиринт освен египетския, третият се намира в Лемнос, чет­
въртият - в Италия. Всички те са изградени от полиран камък. Вхо­
дът на египетския лабиринт е от пароски мрамор, което ме учудва.
Иначе са използвани предимно големи блокове сиенит. Дори времето
не е в състояние да ги разруши, въпреки че и хераклейците са се опи­
тали да унищожат омразната им постройка... (В Лабиринта) освен
това има храм на всички египетски божества, също така четириде­
сет параклиса на богините на отмъщението, много пирамиди, заема­
щи площ от шест акра и всяка от тях висока по четиридесет лакти.
Изтощен от обикаляне, човек най-после стига до заплетените кори­
дори. Горе има и стаи за хранене, а като се слезе деветдесет стъ­
пала, се стига до галериите, пълни с колони от порфир, изображения
на божества, статуи на царе и всякакви ужасни същества. Някои от
помещенията са построени така, че при отваряне на вратите отвъ-

89
тре се чува страшен трясък. В по-голямата част от лабиринта чо­
век ходи в пълен мрак. Извън стените има още няколко големи пост­
ройки, наричани крила, а има и други подземни помещения. “
От разказите на древните историци най-подробен е този на Херо­
дот. Това е естествено, понеже той първи е посетил Лабиринта. Све­
денията за видяното от него със собствените му очи и за чутото от
жреците по отношение на подземията са най-отдалечени в миналото
или, казано по друг начин, са най-близо до тогавашната действител­
ност.
Макар тези автори да посочват различни личности като инициа­
тори за построяването на Лабиринта, в най-важните детайли те са
единодушни. Огромният комплекс от храмове се намира на брега на
езерото Мойрис, има изкуствени канали, а наблизо е Градът на кро­
кодилите. Надземната част е „свръхчовешко творение“, навсякъде
покривите са от камък (Херодот, Страбон, Плиний), стените също са
изградени от каменни плочи „с огромни размери“, а като се поглед­
не от ниския покрив, се вижда „каменна повърхност от също така го­
леми плочи“ (Страбон). Дърво не е било използвано като строителен
материал (Плиний, Страбон), а в непосредствена близост се издигат
една или няколко пирамиди (Херодот, Страбон, Плиний). Херодот и
Плиний споменават за „подземни помещения“, а Херодот и Диодор
разказват за две допълнителни пирамиди, стърчащи от изкуственото
езеро. И най-после единствен Плиний знае нещо за „изображения
на божества и всякакви ужасни същества“.
Какво ли е станало с този легендарен" колосален комплекс, за
който така подробно и с възхищение разказват древните историци?
По-голямата част от египтолозите са на мнение, че този Лабиринт
е открит още през 1843 г. от известния немски археолог Рихард Леп-
сиус (1810-1884 г.). Става въпрос за пирамидата-гробница на фарао­
на Аменемхет III (1844-1797 г. пр. н. е.) и околните руини, на които Ле-
псиус попаднал близо до днешния оазис Ел фаюм.

АРХЕОЛОГЪТ ВЕСЕЛЯК

Вярно ли е това общоприето становище? Защ о Лепсиус е така

уверен, че е открил Лабиринта? Влязъл ли е някой в хиляда и петсто­
тинте подземни помещения? Видял ли е някой гробниците на двана-

90
Бог Хор, вдясно изобразен като сокол. Вляво двойната му корона при­
лича на черпак, от който стърчи ракиено шише

Пирамидионът, ключовият камък на върха на черната пирамида

на фараона Аменемхет III, изложен в Египетския музей в Кайро
92
 т
Штщ%№
тШш*
ШщМщтШШщ
ЩШШ0&Ш ш ш
йщрдаЩ !
ш>- : ,■*
тШШтт; :;•• ®-.'-\*•*'?’
ш
ш тят в^&^Мм
иЧ*\х^.4
» »
!ттажтт
Розетският камък (днес в Британския музей в Лондон). Открит е
през 1799 г. от войници по време на похода на Наполеон. Върху базал-
товия блок е изписан текст както с йероглифи, така и с демотично
писмо и на гръцки език
 Щ \:

т ^

%шяШ&

По пътя към оазиса фаюм край пътя се виждат много бракувани и

изоставени автобуси. В началото на оазиса ни посрещат търговци­
те
От векове мързеливо се въртят т ези огромни водни колела -
символ на Регре1иит тоЬИе
Камили в камион! И животните са се модернизирали

И днес де­
цата се къ­
пят в кана­
лите, чиято
мръсна вода
гъмжи от
пиявиците
Билхарцио-
за
 Пирамида­
та от кир­
пич на фа­
раон Аме-
немхет III
край Хавара

100
М ного от кирпичените блокчета са проядени от времето
Изгледът от върха на пирамидата, от пет десет и осем метра висо­
чина, е обезкуражителен
Нима т ези малки блокове розов гранит са единствените останки от
огромния Лабиринт ?
104
десетте царе? Нима Лепсий и хората му от Египетската експедиция,
изпратена от Прусия, са попаднали на „каменни плочи с огромни
размери“ или на „каменна повърхност от също така големи плочи“
(Херодот)? Открили ли са при разкопките „всякакви ужасни същест­
ва“ (Плиний) и „заплетени коридори“ (Страбон)? Нищо подобно не е
намирано!
Рихард Лепсиус, син -на окръжен управител в Наумбург на река
Заале, през последното столетие е смятан за неоспорим гений сред
немските археолози. Бил ексцентрик, откачен, въодушевен, деспоти­
чен, скептичен и твърдоглав, но същевременно галантен и обаятелен
чаровник. През 1833 г. младият Лепсиус пристига в Париж - една го­
дина след смъртта на Жан франсоа Шамполион, който през 1822 г.
успява да дешифрира йероглифното писмо. Макар Лепсиус да не
умеел да разчита йероглифи, постигнатото от Шамполион му напра­
вило силно впечатление и по-скоро интуитивно почувствал, че деши­
фрирането не би могло да е пълно. Лепсиус започнал кореспонден­
ция с Иполито Роселини, ученик на Шамполион. Три години по-късно
двамата се срещнали в Пиза. Междувременно Лепсиус се научил да
разчита текстове с йероглифно писмо. Веднага му направило впеча­
тление, че Шамполион разглежда йероглифите като съкращения на
думи и макар да се получават смислени изречения, все пак има не­
ясноти. Лепсиус прибавил към постигнатото от Шамполион много
важно откритие: йероглифите са не само съкращения, а едновремен­
но с това и означения на звукове и срички. Целенасочено и упорито
Лепсиус копирал и превеждал почти всички йероглифни текстове,
които можели да бъдат открити из Европа. През 1841 г. неколцина
приятели на Лепсиус, между тях и Александър фон Хумболт, се обър­
нали към Негово величество пруския крал Фридрих Вилхелм IV с
молба да нареди организирането на експедиция в Египет. Ръководи­
тел на експедицията трябвало да е Рихард Лепсиус, публикувал меж­
дувременно доста свои материали за Египет. Негово величество пог­
леднал благосклонно на тази идея.
През август 1842 г. в Хамбург се сформирала „Египетската експе­
диция на Прусия“. Между участниците имало художник, чертожник,
специалист по мазилките на сгради и двама архитекти. В допълне­
ние имало и тридесет сандъка с материали. Прусия не бивало да се
излага.
При пристигането си в Египет Лепсиус бил посрещнат от вицекра-
ля, който го снабдил с препоръчителни писма и дори изрично го по-

105
молил да изпраща на пруския крал всички археологически находки,
достойни за Негово величество. Каталогизирането на археологичес­
ките паметници в Египет още не било започнало, Опост Мариет все
още не се интересувал от страната край Нил и европейците правели
там каквото си поискат. Така че Лепсиус за годините на престоя си в
Египет изпратил в Берлин двеста сандъка с археологически ценнос­
ти. Днешните египтяни с радост биха си възвърнали поне част от те­
зи богатства. Не може да се каже, че Рихард Лепсиус е бил скромен.
За рождения ден на пруския крал той наредил на върха на Хеопсо-
вата пирамида да бъде издигнато пруското знаме, а в коридорите на
огромната гробница ехтял пруският национален химн. По нареждане
на Лепсиус египетските работници довлекли и натрупали на камара
дърва на върховете на трите големи пирамиди. На Коледа 1842 г.
кладите били запалени под звуците на „Тиха нощ, свята нощ". В кни­
гата си „Големите авантюри в археологията“, написана с много ху­
мор, Филип Ванденберг разказва [10]:
„И ето го: Рихард Лепсиус, по волята на Фридрих Вилхелм ръко­
водител на експедицията, облечен в тъмен костюм и със свещ в ръ­
ка, поздравява всички за Коледа. Върху саркофага на фараона Хе-
опс... е поставена малка палма, по клоните й светят коледни свещич-
ки.“
Лепсиус явно е бил и романтична натура, а на всичко отгоре е мо-
жел и да пее. Кайро немеел от удивление.

КАКВО Е ОТКРИЛА ЕГИПЕТСКАТА

ЕКСПЕДИЦИЯ НА ПРУСИЯ?

През май 1843 г. „Египетската експедиция на Прусия“ напуска Ги-

за. Лепсиус си е поставил нова цел: Лабиринта. Познавал е трудове­
те на Херодот, Страбон и други древни историци и смятал, че знае
точно къде се намира Лабиринтът. Защо е бил така уверен?
На сто и двадесет километра югозападно от Кайро сред пустиня­
та се намира оазисът Ел фаюм, една много плодородна земя. От хи­
лядолетия богатата на растителност местност е свързана с Нил чрез
канала Бар Юсуф или, както още го наричат, канала на Йозеф. На
двадесет и пет километра северозападно от град Ел фаюм се нами­
ра плиткото езеро Карун, за което много археолози смятат, че е

106
идентично с описаното от Херодот езеро Мойрис. Преди три хиляди
и седемстотин години фараонът Сезострис II (1897-1878 г. пр. н. е.)
наредил да му бъде издигната пирамида в това райско кътче, потъна­
ло в зеленина и заобиколено от голи скали и пясъчни дюни.
Според Диодор Сицилийски владетелят, наредил да се построи
Лабиринта, се казвал Мендес, „назован още М архос“ [7]. Манетон
твърди, че името му е „Ламарес“, а Плиний е уверен, че се е наричал
„Мойрис“ и по тази причина и езерото е получило това име. Съще­
временно „Мархос“ е името, под което Аменемхет III (1844-1797 г. пр.
н. е.) се е възкачил на престола, а точно този фараон е преместил
лятната резиденция на владетелите на Египет заедно с пирамидата
си в Хавара на четиридесет километра от бреговете на (днешното)
езеро Карун. Освен това бившият главен град в оазиса фаюм се е
казвал „Кгокос!еПоп роПз“, т. е. Град на крокодилите. В древността е
бил културен център, посветен на бога на крокодилите Собек. Всич­
ко е много просто: Лабиринтът е близо до Града на крокодилите,
владетелят се казва „Мархос“, а точно това е другото име на фараон
Аменемхет III. Този фараон наредил да бъде построена пирамида в
оазиса фаюм. Следователно някъде непосредствено до пирамидата
трябва да се търси и Лабиринтът.
Лепсиус не е първият, търсил в този оазис Лабиринта. Още през
1714 г. френският пътешественик изследовател Пол Лукас се устано­
вил на палатка край езерото Карун. Той смятал, че тук би трябвало
да открие останки от двете пирамиди, чиито върхове стърчали над
водата по времето на Херодот. Но като видял несигурните и пропус­
кащи вода лодки, с които рибарите щели да го превозят през езеро­
то, се отказал.
През януари 1801 г. д-р П. А. Мартин, инженер от египетската ар­
мия на Бонапарт, преминал на кон през пустинята, за да достигне до
оазиса фаюм. Бедуините били впечатлени от трудностите, на които
се подложил доброволно, и с готовност му дали информация. Лаби­
ринт обаче не бил открит.
През 1828 г. френският крал Карл Филип X (1757-1836 г.) възложил
на известния с дешифрирането на йероглифното писмо Жан-фран-
соа Шамполион да ръководи експедиция в Египет, финият и изклю­
чително интелигентен учен напразно търсил в оазиса фаюм останки­
те на Лабиринта.
И най-накрая една година преди пристигането на Лепсиус френс-

107
ки екип достигнал до пирамидата на Аменемхет III. Край нея действи­
телно имало няколко стенички и изпочупени колони, но и при най-
добро желание в тях не можели да се видят останките от монумента­
лен комплекс.
След победата си в Антиохия на 2 август 46 г. пр. н. е. Юлий Це­
зар изпратил в Рим прочутото си послание: „\/еп1ллсП-ую1“ - „Дой-
дох-видях- победих“. Така направил и Рихард Лепсиус. Дошъл, ви­
дял, победил. Още при пристигането, напълно уверен в себе си, той
записал [11]:
„На 19 май 1843 г. продължихме по-нататък и на 23 май построих­
ме лагера си Във Фаюм върху развалините на Лабиринта. Отдавна по­
дозирах местоположението му и съм бил прав - още първият поглед
премахна всяко съмнение. “
Предубедеността на Лепсиус личи още по-ясно в писмата, изпра­
щани от него в Берлин [12]:
„От 23 май се установихме край южната страна на пирамидата на
Мойрис, върху руините на Лабиринта. Още след първия поглед, след
съвсем повърхностно оглеждане, се убедих, че имам пълното право
да употребявам тези наименования. Не съм вярвал, че толкова лес­
но ще се убедя в това“.
След тези думи Лабиринтът на Херодот бил отметнат от учените в
списъка им, бил каталогизиран, прошнурован и прономерован, въп­
реки че при по-внимателно вглеждане намереното изобщо не отго­
варя на сведенията, оставени ни от древните историци. Лепсиус на­
събрал мъже и деца от околните села. „Те си имат надзиратели, да­
ва им се и хляб. Всяка сутрин ги преброяват, а всяка вечер им се зап­
лаща. Мъжете получават по една пиастра, което прави около два
сребърни гроша, децата - по половин пиастра, а ако са много стара­
телни - още по тридесет пари. “ Мъжете трябвало да носят гребла и
плетени кошници, а децата - по една малка кошница. Лепсиус наре­
дил разкопките да започнат на пет места едновременно. Мъжете
пълнели кошниците, старците и децата изхвърляли пръстта. Цялата
процесия се контролирала от надзиратели, които на всичко отгоре
принуждавали трудолюбивите мравчици да пеят.
След няколко дена били открити останките на колони от гранит и
варовик, които блестели „почти като мраморни“. Според Херодот
обаче те са „грижливо подредени колони от бял мрамор“. Ентусиази­
раният прусак намерил, както сам твърди, „стотици помещения, раз­
положени едно до друго и едно над друго“, „някои от тях съвсем

108
малки, други големи, с колони... липсва закономерност при входовете
и изходите, така че в това отношение описанията на Херодот и на
Страбон са абсолютно верни. “
Наистина ли?

АРХЕОЛОЗИ ПРОТИВ ИСТОРИЦИ

В такъв случай къде са стените, „целите в барелефи“ (Херодот)?

Къде са „заплетените коридори“ (Страбон)? Къде са таваните, които
във всяка стая са „от една-единствена каменна плоча“, „скритите ко­
ридори със стени от една плоча с огромни размери“ (Страбон)? Леп-
сиус е открил помещения, „някои от тях съвсем малки“, докато Хе­
родот се разхождал из „зали и салони с колони, от салоните в други
дворове“. Нито Херодот, нито останалите историци споменават някъ­
де да им се е налагало да се навеждат или дори да пълзят. По отно­
шение на целия комплекс Лепсиус пише [12]:
„Разположението е следното: три големи постройки с ширина по
триста стъпки ограждат четириъгълен площад с дължина шестс­
тотин стъпки и ширина петстотин стъпки. Четвъртата страна,
която е по-малка, се огражда от пирамидата. Тя има площ от трис­
та стъпки на квадрат и затова не стига до постройките от двете
страни.«
Как се връзва това с описаните от Херодот „два покрити двора“?
С „огромните издялани в камъка фигури“? Със „свръхчовешкото тво­
рение“? Самият Лепсиус признава, че сред руините на „големите по­
мещения... не са открити никакви надписи.“ Херодот се възхищава
на стените, които са „целите в барелефи“. При Лепсиус централният
площад „е разделен на две части от дълга стена“, докато Херодот
описва „една-единствена стена“, заграждаща целия комплекс. Пре­
ди две хиляди години Плиний пише: „... като слезе човек деветдесет
стъпала, се стига до галериите“. Деветдесет стъпала? Доста дълбо­
ко. Ако приемем, че едно стъпало е високо двадесет сантиметра, то
галериите би трябвало по онова време да лежат на осемнадесет ме­
тра под земята. Лепсиус не е открил и следа от подобни галерии. О с­
вен това Плиний описва още „няколко постройки в подземията“. В
името на всички крокодилски богове Лепсиус изобщо не е стъпвал в

109
такива подземия. Египетската експедиция на Прусия не открива и
никакви гробници или саркофази на митични фараони.
$ю {гапзИ дюна типсИ. Така отминава световната слава,
фиксидеята, че пирамидата на Аменемхет III е тази, под която се
намира Лабиринтът, поначало е погрешна. Ако Лепсиус бе разсъж­
давал трезво и ако бе изследвал всичко по-подробно, а не само да
направи „съвсем повърхностен оглед“ (Лепсиус), вероятно би стиг­
нал до същия извод. Добре, името „Мархос“, споменато от Диодор
Сицилийски, действително е другото име на Аменемхет III. Но защо,
за Бога, се е хванал за това име? В края на краищата древните исто­
рици дават и други имена, когато става дума за владетеля, наредил
да се построи Лабиринтът.
Ето списък на всички тези имена:
Херодот:
Дванадесет царе, измежду тях е назован по име Пса-
метих, „господствал над Египет петдесет и четири го­
дини“.
Диодор:
Мендес или Мархос, също и Псаметих и Мойрис.
Плиний:
Петесухус или Тит, също и Мотерудес и Мойрис.
Манетон:
Ламарес.

Не е ясно защ о Мархос, тоест Аменемхет III, има предимство

пред останалите, фактите говорят, че той трябва да бъде отхвърлен
като инициатор на построяването на Лабиринта. Доказателствата са
необорими.

ПРОТИВОРЕЧИЕ СЛЕД ПРОТИВОРЕЧИЕ

Да се върнем отново към очевидеца Херодот: „В ъгъла на края на

Лабиринта се издига четиридесет разтега висока пирамида, в сте­
ните са издялани огромни фигури.“ Страбон потвърждава: „Накрая...
четиристенна пирамида със същата големина...ако се премине с ко-

110
раб край т ази огромна постройка... “
Според Херодот пирамидата е имала дължина на стената 71 м, а
според Страбон - 120. Пирамидата на Аменемхет III в Хавара има
дължина на стената 106 м. Данните не съвпадат. Херодот и Страбон
са единодушни, че тази пирамида се намира в „ъгъла в края на Лаби­
ринта“, което не важи за пирамидата на Аменемхет III. Тя не лежи в
ъгъла, а на една права с руините от храма. Очевидецът Херодот раз­
казва за „огромни скулптури“, издялани в стените на пирамидата.
Това е абсолютно невъзможно при пирамидата в Хавара, защото е
направена от кирпич. В кирпич изобщо не могат да се дялат скулпту­
ри, да не говорим за „огромни“.
Обърнете внимание на парадокса: всички древни очевидци опис­
ват Лабиринта като „чудо“, стените му са целите „в изображения“,
той е „свръхчовешко творение“ (Херодот), „невъзможно е да се
сбърка“ (Диодор), изграден е от огромни каменни плочи с „необик­
новени размери“ (Страбон), от „големи блокове мраморизиран ва­
ровик“ (Плиний). И в същото време същият този Аменемхет III, дал на
удивения свят това великолепно съоръжение, е позволил собствена­
та му гробница пирамида да бъде издигната от най-простия, най-ев­
тиния и най-нетрайния строителен материал? От кирпич! Невероят­
но! Умът ми не го побира. Но - *ас1а 1оциип1иг - фактите говорят са­
ми!
Всеки фараон се е гордеел с постиженията си. Владетелите на
земите край Нил увековечавали върху таблички и стени делата си за
бъдните поколения. Ако Аменемхет III наистина бе наредил да се по­
строи Лабиринтът, „по-голям дори от пирамидите“, щеше да има пис­
мени паметници, свидетелстващи за това несравнимо постижение. В
тях щеше да се възхвалява и славослови фараонът. Нищо подобно
не съществува. Лепсиус намерил в едно от помещенията и върху
фрагменти от колони табелки с надпис „Аменемхет III“ и прави логи­
чен извод: „Установено е чия е тази пирамида.“ Четиридесет и пет
години след Лепсиус британският археолог сър Уилям Матю флин-
дърс Питри (1853-1942 г.) открива във вътрешността на пирамидата
дори и непокътнатите саркофази на Аменемхет III и на дъщеря му.
Неговият саркофаг е направен от един - единствен блок от жълт
кварцит, поставен върху земята. Отгоре е покрит с три тежки плочи
от кварцит с дебелина 1,22 м. Това е достатъчно, за да могат те да
носят товара от теглото на кирпича, лежащ върху тях. Най-после ра­
ботници по прокопаването на канали открили близо до пирамидата

111
висока 1,60 м статуя от варовик, изобразяваща седналия Аменемхет
III. Върху тези археологически находки няма дори един йероглиф,
свидетелстващ, че Аменемхет III е построил Лабиринта, флиндърс
Питри е намерил гробницата на фараона непокътната. Недопустимо
е в нея Аменемхет III да не е възхваляван като гениален инициатор
на строителството на Лабиринта, ако действително е бил такъв. Нито
един фараон не би пропуснал тази възможност
Куриозно е, че същият този Аменемхет III наредил да му бъде изг­
радена и втора пирамида в Дахшур, на двадесет километра южно от
Кайро. Народът я нарича „Черната пирамида“, защото е построена
от тъмносив кирпич. Високият 1,40 м ключов камък на тази пирами­
да, така нареченият пирамидион, е от черен гранит. Днес той е изло­
жен в Египетския музей в Кайро. Под осигуряващите защита крила
на бог Хор са изписани йероглифи, свидетелстващи за това, че Аме­
немхет III е наредил да бъде издигната тази пирамида. Никъде не е
отбелязано, че той е инициатор за построяването на феноменалния
Лабиринт. Преди няколко години археолози от Немския археологи­
чески институт откриха до празния саркофаг от розов гранит на фа­
раона още два саркофага на негови жени. И върху тези саркофази
не е написан нито ред за това, че господарят и съпругът на двете да­
ми е построил несравнимия Лабиринт.
През последните години съм чел предимно книги за Египет, напи­
сани от умни и знаещи археолози. Във всички тези трудове пирами­
дата на фараон Аменемхет III в Хавара е описана като постройката,
под която се намира Лабиринтът. Навсякъде се споменава и Лепсиус
като откривател на Лабиринта. Явно учените без много-много да се
замислят, приемат измислиците на предшествениците си и ги повта­
рят пред следващите поколения. При това отдавна е известно, че го­
ляма част от стеничките и помещенията, изровени изпод пясъците от
пеещите работливи мравчици на Лепсиус, в действителност са от
гръцко и римско време! По времето на Аменемхет III са построени
само пирамидата от кирпич и няколко храма в непосредствена бли­
зост до нея. Тези постройки имат толкова общи неща с Лабиринта
на Херодот, колкото Петата симфония на Бетовен с хитпарада.
И дока го археологическите находки изобщо не отговарят на опи­
санията на древните историци, то географското му локализиране е
направо гротескно.

112
 ЕДНО ЕЗЕРО СЕ ИЗПАРЯВА

Херодот твърди, че Лабиринтът и пирамидата се намират на брега

на езерото Мойрис. То е описано като „чудо, сътворено от хората“.
Има „дължина три хиляди и шестстотин стадия... което е колкото дъл­
жината на морския бряг на Египет“. Пресметнато с днешните мерни
единици, езерото на Херодот трябва да е било дълго 640 км. За срав­
нение: Бодензее е дълго 259 км. От тях 160 км от крайбрежието са те­
ритория на Германия, 72 км - на Швейцария и 27 км - на Австрия
(площ: 538,5 км 2). Езерото на Херодот е имало площ, два пъти по-го-
ляма от тази на Бодензее.
Възможно е египтяните да са пробутали на Херодот неверни дан­
ни, възможно е информацията да е била изопачена при превода от
египетски на гръцки. Въпреки всичко Лабиринтът и пирамидата са
били, така да се каже, на крайбрежната алея, защото и Страбон под­
чертава, че „езерото на Мойрис“ е много голямо и че е възможно да
се премине с „кораб покрай това съоръжение (пирамидата, бел.
авт.)...“ Изглежда, и самият Страбон е разгледал пирамидата от ко­
раб в езерото, защото пише: „Домакинът ни, един от най-уважавани-
те мъже... дойде с нас до езерото.“ Освен това в присъствието на
Страбон и на домакина му един от жреците нахранил ленив свещен
крокодил, който дремел на брега на езерото и бил прекалено мързе­
лив, за да яде сам донесения му хляб.
В 51 -ва глава от Първата си книга и Диодор Сицилийски говори
за това изкуствено езеро [7]:
„Десет поколения след споменатия цар управлението на Египет
поел Мойрис. Той построил в Мемфис северните предградия... Също
така наредил на десет шоана извън града да се изкопае езеро, което
носело голяма полза и имало огромни размери. Дължината му била
три хиляди и шестстотин стадия, а дълбочината на повечето мес­
та - петдесет разтега. Ако човек се замисли за величието на това
творение, сигурно се пита колко хиляди хора и колко години са били
нужни за създаването му. “
В следващата глава и Диодор потвърждава, че притокът към езе­
рото се регулира с огромни шлюзове, отваряни или затваряни спо­
ред нивото на водата в река Нил.
Лабиринтът, пирамидата и езерото са неделима част от едно ця-

8 Очите на сфинкса 113

ло. Геолозите твърдят, че близо до пирамидата в Хавара никога не е
имало езеро [5]. Това може да се установи по прослойките в земни­
те пластове. Но и по друга причина е малко вероятно в Хавара да е
съществувало езеро. Пирамидата на Аменемхет III е изградена от
стотици хиляди блокчета кирпич. Тя не би могла да бъде издигната в
близост до вода, основата й би омекнала. Помещенията и коридори­
те, открити от Лепсиус, би трябвало да са заливани от подпочвени
води, дори да са били уплътнени, за да се предотврати нахлуването
на вода от езерото. Но в Хавара не са открити и следи от предпазни
стени от водонепропускливи материали.
На 25 км северозападно от град Ел фаюм се намира плиткото
езеро Карун. Но то в никакъв случай не би могло да е идентично с
описаното от древните историци езеро Мойрис. Освен че е отдале­
чено от пирамидата в Хавара на 40 км по въздуха, то е естествено
образувано и не се подхранва от изкуствени канали. Езерото Карун,
заобиколено от три страни от жарката пустиня, а от четвъртата стра­
на - от малко растителност и няколко хотела за туристите, на всичко
отгоре е разположено под морското равнище. Още Лепсиус пише за
това:
„Когато Нил е пълноводен и притокът към езерото е голям, то
прелива, но лежи прекалено ниско, за да може дори капка от вливаща­
та се в него вода да изтече обратно. Трябва цялата провинция да бъ­
де залята при наводнение, преди водите на езерото да потекат об­
ратно към' долината... Нивото на Вирквет ел Корн (езерото Карун,
бел. авт.) сега е на седемдесет стъпки под мястото на вливане на
канала и едва ли някога е било по-високо. Това личи от древните руи­
ни на храмове по бреговете му. Също така неверни са твърденията,
че на брега му са се намирали Лабиринтът и столицата Арсине, сега
град Мединет ел фаюм. “
Въпреки тези обстоятелства Лепсиус упорито поддържа версията
си за местоположението на Лабиринта. Заедно с трима сътрудници
направил оглед на останките от дига, която взел за насип за изкуст­
вено създаденото езеро Мойрис. Лепсиус дори изследвал останките
от двата строежа, смятани първоначално за двете пирамиди, които
Херодот видял да се издигат над вълните на езерото Мойрис. След
кратка работа по разкопките обаче Лепсиус разочарован заклю­
чил:,, От това поне следва, че пирамидите не са се намирали в езеро­
то...“
Всеки, който като Лепсиус отчаяно се опитва да изфабрикува в

114
Хавара лабиринт, се сблъсква с данните на Херодот и други автори
относно разстоянията. Диодор Сицилийски пише, че цар Мойрис на­
редил „на десет шоана извън града да се изкопае езеро“.
Това се пада някъде около Дахшур, или на седемдесет 70 км по
права линия североизточно от Хавара. Страбон описва езерото като
огромен водоем с крайбрежна ивица, сравним с море. В четвърта
глава на Втората си книга Херодот от своя страна констатира:
„Днешната суша северно от езерото Мойрис тогава била залята
от водите му. За да се стигне до езерото, трябва да се пътува се­
дем дни нагоре по реката. “
Най-после в сто и петдесета глава от същата книга Бащата на ис­
торията дава още едно указание за географското местоположение
на езерото:
„Местните хора разказват, че езерото е свързано с подземен ка­
нал с либийския бряг. Каналът навлизал на запад навътре в страна­
та, покрай планините над Мемфис. “
„Не различните неща объркват хората, а различните възгледи
върху нещата.“ (Еврипид, гръцки трагик, 480-407 г. пр. н. е.)

ПРОВЕРКА НА МЯСТО

Един таксиметров шофьор ми се усмихна, като ме видя да изли­

зам от хотела, нарамил камера. Познавахме се, понеже 1.1 предишни­
те дни го бях наемал. Това ми спестяваше не само ежедневните пре­
пирни с конкуренцията, представена от тълпи шофьори, дебнещи
край хотелите в Кайро, но и* изнервящите пазарлъци за дневната
такса. Шофьорът знаеше на какво може да разчита, аз също. Освен
това черният му американски автомобил, макар и старичък, се оказа
в изненадващо добро състояние. В Египет това е силен аргумент, за-
щото хубавите пътища свършват бързо и човек изведнъж се оказва
някъде из пустинята или на някой черен път. Камал, така се нарича­
ше шофьорът ми, бил четири години студент в университета в Кайро,
специалност египтология. Сега разхожда туристи, защото това носи
повече пари от висенето в някоя канцелария. Говори малко английс­
ки и умее бързо да ме отървава от нахалните търговци на сувенири,
които ме обсаждаха. Това бе истински жест на добра воля от негова

115
страна, като се има предвид, че повечето търговци и екскурзоводи
се познават и след пробутването на някой сувенир и шофьорът не
остава на сухо.
Поехме към Гиза по задръстената със свирещи и вонящи таратай-
ки главна улица, покрай големите пирамиди и навътре в пустинята в
югозападна посока. Правото, като начертано с линия, асфалтирано
шосе към оазиса Фаюм е дълго 106 км. Отдясно и отляво на автомо­
билното платно ръждясват изоставени автомобили. Скелетите на
бракуваните автобуси и товарни камиони хвърлят страховити сенки
върху пясъка. Времето винаги побеждава.
- Какво ще търсите там? - заинтересува се Камал.
- Искам само да отида до пирамидата на Аменемхет III в Хавара.
- Не си струва - промърмори с тон на специалист Камал. - Нищо
забележително, само сух кирпич.
- Известно ми е. Въпреки това искам да отида там!
Камал отново се засмя.
- Вие всичките сте малко особени, ако позволите да се изразя та­
ка. Нито един египтянин не е посетил пирамидата в Хавара по собст­
вено желание.
В действителност е неправилно за фаюм да се употребява дума­
та оазис, тъй като е напълно зависим от река Нил поради канала
Бар Юсуф. Самият оазис с площ над четири хиляди квадратни кило­
метра няма собствен водоизточник. Въпреки това реших да използ­
вам тази дума, защото за всички нас наличието на вода в пустинята
е свързано с оазис независимо откъде идва животворната течност.
За момент се сетих за Херодот. От Гиза до Хавара Херодот е можел
да стигне, само яздейки камила, и то за два дена. Ние днес стигаме
до оазиса за два часа. Да живеят моторизираните камили - автомо­
билите!
Плодородната област фаюм, заобиколена от пустиня, се напоява
с 324 канала с обща дължина 1298 км. По официални данни към тях
трябва да се добавят още 222 вади с обща дължина 964 км [14].
От радиото в колата прозвуча молитва. Ходжата рецитираше на­
певно, тълпата повтаряше. Макар и зад волана, Камал се поклони
три пъти. После ми обясни, че молитвата е за вода. Шейх ал-Азар,
духовникът с най-висок сан при сунитите, призовавал вярващите да
молят Аллах за вода. 1988 г. бе седмата поред сушава година в Ети-
опското плато. Без дъжд няма вода в река Нил, без вода в река Нил
каналите се затлачват, без канали няма реколта.

116
 - Нали Египет има язовира „Насър“ при Асуан. Мисля, че той ре­
гулира водите на река Нил - казах аз, изпълнен със съчувствие.
Камал отново се засмя. Той по принцип е винаги усмихнат, но то­
зи път се развесели от незнанието ми.
- Нивото на водата в язовира през последните години е спаднало
с двадесет и пет метра. Ако през следващите два месеца в Судан
или в Етиопия не завали дъжд, турбините ще трябва да спрат. Това е
лошо за всички, които зависят от електричеството. Ако Нил се пре­
върне във вадичка, не ще може да подхранва хилядите канали от
двете страни на течението. Земята съхне. Знаете ли какво означава
това за 53 милиона египтяни?
Мога да си представя. Откакто свят светува, цялата страна е за ­
висима от един-единствен водоизточник. В момента с вода от Нил се
напояват 2,6 милиона хектара ниви, поглъщащи годишно 49,5 мили­
арда кубически метра вода. Към това трябва да се прибави водното
количество за питейни нужди, което е 3,5 милиарда кубически мет­
ра. Който и да е бил фараонът, наредил да се изкопае езерото Мой-
рис на Херодот, той е бил прозорлив владетел.
Ето я и първата зеленина край пътя след деветдесет километра
път. Тука са се разположили търговците, махат с ръце, тикат ми под
носа букети от рози, плитки лук и живи пуйки. След завоя се появява
първият канал. В мързеливо течащата тиня се къпят и играят щастли­
во деца. Наредих на Камал да спре. Той вече не се усмихваше, упо­
рито стиснал устни.
- Билхарциоза? - попитах аз.
Камал кимна с глава.
Каналите гъмжаха от Билхарциоза, това са микроскопични пияви­
ци, наречени така на немския лекар Теодор Билхарц (1825-1862). Той
открил тези паразити, проникващи през кожата в кръвоносната сис­
тема. Смъртоносните животинки се размножават в черния дроб и
предизвикват заболявания на черния дроб, червата и половите орга­
ни, които водят до сигурна смърт. Днес има медикаменти, противо­
действащи на Билхарциоза. Заедно със Световната здравна органи­
зация египетското правителство от години воюва с коварната бо­
лест. Причинителите се размножават експлозивно в затлачените
брегове на каналите, там където водата е застояла.
- Защо позволяват на децата да се къпят тука?
Камал поклати глава.
- Провеждат се образователни кампании по радиото, по телеви­

117
зията, в училищата и дори в книжките с комикси. Въпреки това мно­
го селяни нехаят. Вярват, че Аллах ще ги спаси от всяка болест.
Тези трудолюбиви селяни и семействата им са набожни, честни и
покорни. Година след година отминават, а те все превиват гръб над
обширните ниви. Отглеждат се памук, фасул, царевица, ориз, крас­
тавици, картофи, лук, чесън, цветно зеле, дини. Из нивите почти не
се виждат комбайни, а само наведените гърбове на жени и деца.
Тук-там някоя палма хвърля сянка. Всяка част от това дърво се опол­
зотворява - от дънера до влакната. Пред глинените къщурки седят
жени и плетат кошници, други моделират чинии, лампи и различни
фигурки, слабички деца украсяват предметите с весели цветове.
Времето сякаш е спряло своя ход.
Камал посочи с ръка напред.
- Това е Ел Медина, главният град в оазиса. Сега го наричат про­
сто Фаюм. Говори се, че преди се е наричал Град на крокодилите.
- А не се ли е казвал наистина така?
Камал се обърна към мен, засмя се отново, забравил вече за къ­
пещите се в тинята деца, забравил за Билхарциозата.
- Да, със сигурност се знае, че известно време се е наричал така.
Но днес под Град на крокодилите всеки разбира мястото, описано от
древните историци: Градът на крокодилите край езерото Мойрис.
- А не е ли това същият град?
Моят добре запознат с археологията таксиметров шофьор сви ра­
мене и се засмя закачливо.
- В древния Египет е имало различни градове на крокодилите.
Във всеки по-голям храм, от Делтата на Нил чак до Асуан, крокоди­
лите са били почитани по някакъв начин. Тука, във Фаюм, всяко село
е имало нещо като религиозен център за религиозни обреди, свър­
зани с крокодилите. Така че е трудно да се определи със сигурност
кой точно Град на крокодилите е имал предвид Херодот.
Това никак не улеснява нещата, помислих си аз.
Бавно маневрирахме между групичките хора и задминахме ками­
он, натоварен с камили. И тези животни са се модернизирали! На
едно място Камал спря таксито.
- Щом сте дошъл дотук, непременно трябва да видите това!
В един канал, преминаващ през целия град, се въртяха мързели­
во четири огромни кафяво-черни водни колела. Те пукаха, скърцаха,
стенеха - все едно стотици хиляди невидими духове пъшкаха под
ударите на невидими камшици. Колелата се въртят непрекъснато, то­

118
ва е единственият РегреШит тоЬПе*, к о й т о някога съм виждал. У з­
нах, че в оазиса фаюм има около двеста такива колела. Чрез тях во­
дата се насочва към различни канали или се издига на по-високо ни­
во - и всичко това без електрически ток или какъвто и да е друг из­
куствено създаден източник на енергия. Задвижват се единствено от
водното течение. Върху огромните колела, представляващи достоен
за възхищение пример за изкуството на местните майстори, са зак­
репени прости лопатки, потапящи се при всяко завъртане на колело­
то. То се движи в зависимост от водното течение. Освен лопатки на
всяко колело има и големи лопати, които при всяко завъртане загре­
бват вода и я изливат в по-високо разположения канал. Максимал­
ната височина, на която по този начин може да се издига вода, зави­
си от диаметъра на колелото. Поразително е какви гениални откри­
тия е направил още преди хилядолетия търсещият човешки дух.
След около десет километра в югоизточна посока веднага след
селцето Хавара се издига тъмносивата пирамида на Аменемхет III.
Отдалече тя ми напомня обърнат в чиния и загладен отгоре пудинг с
няколко вдлъбнатинки. Нямам предубеждения и щях да скачам от
радост, ако край пирамидата се виждаше и следа от някакъв лаби­
ринт. Въпреки това до основата на пирамидата, където се бе облег­
нал и спеше един самотен полицай, в земята е забита табела. Върху
нея има следният надпис, ограден с черна рамка: „Лабиринт. 305 х
244 м/ 3000 стаи“ Остатъци от тези „3000 стаи“ не се виждат никъде.
Поразрових няколко часа наоколо, изкачвах се върху стенички от
гръцко и римско време, осветявах със силен прожектор вътрешност­
та на дупки и шахти, търсех старателно „стени, целите в бареле-
фи“(Херодот). Единственото, което напомняше на някогашен храм,
бяха няколко къса розов асуански гранит. Никъде не се виждаха
„плочи от един-единствен камък с необикновени размери“ (Стра-
бон), от „големи блокове мраморизиран варовик“ (Плиний), да не го­
ворим за скелета на „Свръхчовешки творения“ (Херодот).
Изкачих стъпало по стъпало пирамидата по югозападния й ръб,
търсейки нещо необичайно сред сиво-черните блокчета кирпич - на­
пример късове гранит, който по времето на Херодот би могъл да е
основа за „огромните скулптури“ (Херодот). Не открих нищо. Пира­
мидата е отчасти разрушена, хората от близките населени места са

*Регре1иит тоЬПе - вечен двигател,( бел. прев.)

119
използвали готовия строителен материал за изграждането на домо­
вете си. Върхът на пирамидата липсва, отгоре човек може да опъне
палатката си. Първоначално и тази пирамида е била облицована с
варовик - от него днес няма и следа. Дъждовете са изровили бразди
в кирпича, много от дългите около петдесет сантиметра блокчета са
изпотрошени и проядени от времето. Суровината за тях е била при­
тискана между дъски и сушена на открито. По тази причина кирпи­
чът е порьозен, с примеси от слама, изсъхнали треви и камъчета.
Дори египтяните да са имали някой Микеланджело, той не би съу­
мял да издяла и монтира в този кирпич „огромни скулптури“. Блокче­
тата не биха издържали товара от теглото на такива колоси. Крити­
ците ми ще възразят, че скулптурите отдавна са се срутили и са се
изпотрошили, а „стените, целите в барелефи“, са били съборени. Но
защо те са изчезнали безследно само тук, при пирамидата в Хавара
и (мнимия) Лабиринт? В края на краищата и на други места са нами­
рани разрушени статуи на фараони, а в прекрасните египетски хра­
мове, привличащи милиони туристи годишно, „стените, целите в ба­
релефи“, не са се изпарили във въздуха. За Лабиринта най-малкото
е известно, че е съществувал по времето на Херодот. Поне останки­
те от огромните каменни плочи „с необикновени размери“ би тряб­
вало да са останали. Но тук няма нищо - абсолютно нищо!
Изгледът от върха на пирамидата, от петдесет и осем метра висо­
чина, е не по-малко обезкуражителен. Долу се виждат няколко сте-
нички и пясъчни хълмчета, зад тях - стълбове за кабели с високо на­
прежение, един канал, пресичащ цялата местност, в далечината об­
работваеми площи.
И тези жалки останки били руините на прехвапения Лабиринт?
Камап откри в камънака един череп, а полицаят го постави върху
една от стеничките. Втренчих се в очните му кухини и си помислих,
че човекът, комуто е принадлежал черепът, може да се е срещал с
Херодот или Страбон... Ех, ако мъртвите можеха да говорят! Тогава
щях да попитам този череп за несравнимия Лабиринт. Камал се смя
с глас на тези мои мисли. Имах чувството, че черепът и всички бого­
ве на древния Египет се присъединиха към смеха му.

120
 ДНЕС ЛАБИРИНТЪТ Е КУПЧИНА КАМЪНАЦИ?

През 1888 г., четиридесет и пет години след Рихард Лепсиус, по

тези места е бил британският археолог сър флиндърс Питри. Той ус­
тановил, че откритите от Лепсиус останки са „само руините на римс­
ко селище“ [15]^, обитавано от хората, унищожили Лабиринта. Според
сър флиндърс Питри самият Лабиринт е разрушен напълно и на не­
гово място е останала само малка падина, покрита с дребни камен­
ни отломъци. Британският археолог пише: „Много е трудно да се
сглоби нещо от толкова малки отломъци“, но все пак се залавя с та­
зи непосилна задача. Можеше и да си спести труда. Според собст­
вената му версия Лабиринтът е постройка с много помещения и ко­
лони, но храмовете и залите с колони са разположени едни до други
в права линия. Това също не отговаря на описанията на древните ис­
торици. Страбон разказва за „преплетени коридори“ и за това, че
без водач е „невъзможно“ да се намери пътят към изхода. Плиний
подчертава съществуването на „заплетени и пресичащи се прохо­
ди“. За мен е неразбираемо как някой би се затруднил да намери
изхода в реконструирания от сър Флиндърс Питри лабиринт. Входо­
вете и изходите от помещенията лежат на права линия - подредени
като войници. Освен това върху плановете на Питри има много са­
мостоятелни храмове на големи разстояния един от друг. Очевиде­
цът Херодот описва „покрити дворове, лежащи плътно един до друг“.
Питри открива останки от стени в южната и в западната част. Спо­
ред Херодот има „една-единствена стена“, ограждаща целия Лаби­
ринт. Стените на Питри не може да са останки от стената на Херо­
дот, в противен случай би трябвало да има фундаменти от нея и в се­
верната и източната част. Планът на Лабиринта на Питри е пълен с
недостатъци и противоречия. Самата постройка един път е неправи­
лен четириъгълник, друг път правоъгълник, та дори и кръг. Очевидно
и Питри също като предшественика си Лепсиус се опитва да сглоби
малкото открити детайли по предварително изготвена схема. По то­
зи начин от всяка купчина отломъци от археологически паметници
може да се сглоби по един лабиринт. В крайна сметка и Питри се
проваля - невъзможно е в Хавара с магическа пръчка да се появят
дори следи от огромното езеро Мойрис и въпреки старанията при
разкопките никъде не се виждали хиляда и петстотинте подземни по­

121
мещения.
„Всеки проблем има решение, което е просто, ясно и погрешно“
(Хенри Луис Менкен, 1880-1956, американски публицист).
Къде се намира египетският Лабиринт? Нима Херодот и другите
древни историци са лъгали безогледно? Нима никога не е съществу­
вало това „свръхчовешко творение“ (Херодот)? Или древните автори
под думата лабиринт са разбирали нещо съвсем различно от това,
което ние си представяме? Дали Херодот и останалите не са били
обикновени плагиатори, откраднали историите си от други автори?

ЩО Е ЛАБИРИНТ?

И днес, както и в древността, под лабиринт се разбира градина,

система от пещери или от помещения с преплетени коридори, със
стълби и проходи, които завършват със слепи стени. Митът за лаби­
ринта е прастар, среща се още в каменната епоха.
Върху скали и стени на пещери в Северна Африка, Южна фран­
ция, Крит, Малта, а също и в Южна Индия, Англия, Шотландия и САЩ
са открити изобразени лабиринти. Този мотив още в праисторичес­
ките времена е разпространен из цял свят. Дори по-късната „украса
с подобни на лабиринт геометрични орнаменти на гръцките вази и
тази на перуанската и мексиканската домакинска керамика изнена­
дващо си приличат“ [16]. Човек малко се обърква, търсейки причина­
та за това съответствие в глобален мащаб. Какво е карало северно­
американските индианци от Аризона да дълбаят изображения на ла­
биринти в скалите, след като не са имали никакъв контакт с евро­
пейските народи? Дали хората от каменната епоха от всички конти­
ненти са се вглеждали в извадените мозъци на убитите си врагове и
оттам са взели идеята за лабиринта? Дали са си играели на въпроси
и отговори, опитвайки се да разчетат мислите на мъртвия по гънките
на сивата маса? Подозирам, че човекът от каменната епоха е разсъ­
ждавал по-ясно и по-логично от мнозина мои съвременници.
Търсачите на мотиви приличат на корабокрушенеца Робинзон
Крузо, който един ден неочаквано открил на своя остров отпечатък
от бос човешки крак. Една следа води винаги в неизвестността, Ла­
биринтът е чудовище с хиляди пипала - неуловимо и вдъхващо ужа­
са на неизвестността. Според гръцката митология майсторът и отк-

122
ривателят Дедал построил лабиринт в Кносос, на остров Крит. Този
лабиринт с множество преплетени коридори бил предназначен за
чудовището Минотавър, хибрид между човек и бик. Диодор Сицилий-
ски и Гай Плиний Секундий пишат, че критският лабиринт е умалено
копие на оригинала в Египет.
Сър Артър Евънс, извършил големи археологически разкопки на
остров Крит, не открил останки от лабиринт. Това навело археолози­
те на мисълта, че първоначално под лабиринт се е разбирало не ед-
на-единствена постройка, а целият град с пресичащите се улици.
Жан Пиеп, изследвал мита за лабиринта, резюмира [17]:
„Тоест основателно може да се приеме, че историческата основа
на мита за лабиринта не е едно-единствено съоръжение, а онези гъм­
жащи от тълпи градове, които, естествено, са представлявали ис­
тински лабиринт за чергарските племена и в чиито центрове те си
представяли - какво друго, ако не чудовище с глава на бик, което се
храни с хора... “
Макар тези разсъждения да са логични и примамливо ясни, не то­
ва е ключът към лабиринта. Художниците от каменната епоха от вси­
чки континенти не са имали и понятие как изглеждат тези „гъмжащи
от тълпи градове" с преплетени улици, та да ги използват за модел.
„Всички се заблуждаваме, но всеки се заблуждава по различен
начин“ (Георг Кристоф Лихтенберг, 1742-1799 г.).

ЛЪЖЦИ ОТ ДРЕВНОСТТА?

Изглежда, в Египет всички хора се заблуждават, защото има оче­

видци, претендиращи да са видели Лабиринта с очите си. На една-
единствена страница Херодот четири пъти ни уверява, че описва ли­
чни впечатления. По каква причина Бащата на историята ще ни лъже
най-безогледно в този случай? За останалите неща е писал истина­
та. И защо Страбон - 423 години по-късно - ще повтаря лъжите на
Херодот, допълвайки ги със свои. В такъв случай и дребният епизод,
когато заедно с домакина си - „един от най-уважаваните мъже“, и с
един от жреците хранят крокодил на брега на езерото Мойрис, също
е измислица. А какво да кажем за Гай Плиний Секундий, написал, че
на входа на Лабиринта има „пароски мрамор, което ме учудва“? Д а­
ли е съчинил това? Защо ще ни обяснява, че вече уморен, човек сти­

123
га до онези „заплетени коридори“, щом не е помръднал и крак? Как
е слязъл „деветдесет стъпала надолу“, ако те не са съществували?
Аз вярвам в написаното от древните историци. Лабиринтът, „по-
голям и от пирамидите“, е съществувал край „езерото Мойрис“ (Хе-
родот). Може ли едно езеро с дължина 640 км да изчезне просто ей
така? Вече споменах, че дадените от Херодот размери може да са
преувеличени, но дори и толкова голямо езеро бързо може да се из­
пари. Язовирът Насър при Асуан има дължина петстотин 500 км. Но
само седем сушави години в Судан и Етиопия са били достатъчни во­
дното ниво да спадне с 25 м. Имало е сухи периоди, които са про­
дължавали повече от седем години. Въпреки модерните истерични
теории това не е довело до края на света. В Стария завет се разказ­
ва за седемте сушави години в Египет, които народът успял да пре­
живее единствено благодарение на Йосиф.
Описаното от Херодот езеро Мойрис се е пълнело с вода от река
Нил чрез канал. Ако пълноводната река се превърне в малка вадич-
ка, каналът би се затлачил, би се запълнил с пясък. При по-продъл­
жителен период на засушаване шлюзите към езерото Мойрис вероя­
тно са били затваряни, тъй като животворната вода е била необходи­
ма по продължение на реката Нил. Подобни периоди на суша са би­
ли често явление в страната на фараоните, изглежда, дори от езеро­
то Мойрис е била изпускана вода в река Нил. Но постепенно това
станало невъзможно.
Тъй като по времето на Херодот езерото Мойрис все още е съще­
ствувало, а Страбон 423 години по-късно хранил крокодил на брего­
вете му, засипването на езерото с пясък, изглежда, е започнало в
римско-християнската епоха. Могъщата държава на фараоните била
покорена. Нямало вече далновидни владетели, които да заповядат
да се изгребе пясъкът, да се почистят от наносите каналите и да се
поправят шлюзите. В Седемнадесета книга на своята „География“
Страбон описва различни големи канали и малки езерца в Египет,
които осигурявали вода на големи райони и на всичко отгоре били
плавателни. Днес от тях не е останала и следа.
Няколко години суша и няколко години бездействие - и езерото
Мойрис се е изпарило. Още Диодор от Сицилия повдига въпроса
„колко хиляди души и колко години“ е цената на изграждането на то­
ва езеро. По времето, когато водата в него започва да намалява и
каналите да се затлачват, вече не е имало на разположение хиляди
работни ръце, липсвала е организационната структура, която би би­

124
ла в състояние да събере и командва нова армия от трудолюбиви
мравчици. Това е било началото на края. Тази констатация е валид­
на не само за езерото Мойрис и за Лабиринта - тя важи за цял Еги­
пет. Свещените градове с храмове, грижливо поддържани от векове,
се обезлюдявали, пясъците постепенно поглъщали монументалните
пирамиди и огромния сфинкс в Гиза - резултатите от съвременните
разкопки го потвърждават.
Но пясъкът не само е всеяден, той е и добър консерватор. Лаби­
ринтът на Херодот с великолепно украсените стени, с хиляда и петс­
тотинте подземни помещения, а може би и с пищните гробници на
дванадесетте легендарни фараони очаква някой съвременен Хайн-
рих Шлиман. Шансът за локализирането на това съоръжение никак
не е малък. Древните историци са ни оставили указания. Ако обобщя
завещаните ни от Херодот и другите автори сведения, следва, че Ла­
биринтът се намира „на седем дни път нагоре по течението на Нил“,
от „либийската страна“, „малко над град Мемфис“, близо до „устието
на канала в езерото Мойрис“. Надлъжната ос на това езеро е ориен­
тирана в посока север/юг, а самото езеро е в „окръг Арсине“. Най-
после каналът, захранващ езерото с вода, е бил свързан с река Нил
и притокът се е „регулирал със шлюзове“.
Съвсем просто, нали?

ПОСЛЕДНИЯТ ШАНС

Рецептата е следната: наема се малък самолет, може и хеликоп­

тер, и рано сутрин или вечер се прелита над определената местност.
Вероятно ще е необходимо търпение и постоянство, сигурно ще
трябва да се оглежда река Нил нагоре и надолу по течението в про­
дължение на месец, докато открием контурите. Кои контури? Тези на
канала, естествено! На кой канал? Край който се намира Лабирин­
тът, разбира се! Но нали каналът вече не съществува... И какво от
това!
Приложението на фотограметрията в археологията дава неподо­
зирани възможности. Поне участъци от пресъхнали канали се виж­
дат от въздуха дори след като са изминали векове от построяването
им. Някъде след Мемфис би трябвало един канал да започва от Нил

125
и да продължава в западна посока. Следи от него ще могат да се от­
крият. Ако все пак това се окаже невъзможно, остава старият канал
Бар Юсуф, чиито брегове и днес са потънали в зеленина. Или - или.
Откритият от въздуха канал трябва да се проследи до края му. Там
започва езерото Мойрис и там Лабиринтът очаква своя откривател.
Ако остане вариантът с канала Бар Юсуф, то по първоначалното му
корито би трябвало да има останки от древните шлюзове. Те водят
право към Лабиринта, за който древните историци пишат, че е „до
устието на канала“.
Логиката на тези разсъждения е ясна и разбираема, макар някои
връзки да изглеждат заплетени. „Сигурно има някаква връзка между
розата и хипопотама, но на един млад мъж и през ум няма да му ми­
не да подари на любимата си букет хипопотами.“ (Марк Твен, 1835-
1910 г.).

126
 III ГЛАВА

ЧУДОТО НА СВЕТА, КОЕТО НЯМА ИМЕ

„Човек се бои от времето -

времето се бои от пирамиди­
те“
Египетска поговорка

иселите краставички причиняват самолетни и автомобилни

К катастрофи, войни и рак.“ Тази смайваща констатация съ­
общава през лятото на 1982 г. на удивения академичен свят
„Списание за неповторяеми резултати“. Статистическите доказател­
ства са необорими. 99,9 процента от жертвите на рака някога през
живота си са похапвали кисели краставички, всички войници ги по­
глъщат в големи количества, а 99,7 процента от пилотите и шофьори­
те от време на време също са си заеолявали с този вид туршия. Ес­
тествено, това съобщение всъщност е шега, защото „Списание за не­
повторяеми резултати“, издавано в Парк форест в Илинойс, САЩ,
публикува на всеки три месеца пародии на научни разработки. С по­
мощта на статистиката, с подходящо поставени въпроси и обработка
на резултатите може да се докаже всичко.
Нека да опитаме и ние с един смешен въпрос - връзката между
консумацията на лук в Египет и строителството на пирамидите: По
време на изграждането на Голямата пирамида в Гиза египтяните
обичали да си хапват лук и репички. Както пише Херодот, на мону­
менталния строеж са работили 100 000 работници в продължение на
20 години. Да предположим, че един работник изяжда на ден една
глава лук с тегло 100 грама, следователно 100 000 работника са изя­
ждали дневно по 10 000 килограма лук. За десет дена количеството
възлиза на 100 000 килограма (100 тона), а за един месец - 300 тона.
Ако предположим, че на строежа се е работело само по 6 месеца в

127
годината, за този период е трябвало да бъдат доставени 1800 тона
лук. Тъй като по онова време не е имало нито товарни автомобили,
нито влакови контейнеровози, трябвало е лукът да се пренася в чу­
вали и лодки, а по сушата - с волове и магарета. В такъв случай еже­
дневно 200 работници са се занимавали само с разтоварването и
разпределянето на петдесеткилограмови чували с лук. Естествено,
строителите на пирамидите не са се хранели само с лук, трябва да
са получавали поне килограм други продукти - плодове, ориз, яйца и
зеленчуци - като дневна дажба. При 100 000 работници това прави
100 000 килограма на ден или три милиона килограма (3000 тона) ме­
сечно. За куриоз можем да прибавим това количество храна към ко­
личеството, изяждано в останалата част на Египет (извън строител­
ната площадка). Сумата трябва да се раздели на обработваемата
площ в тогавашен Египет и да се умножи по броя на празничните
дни в чест на Озирис и Хор, защото в тези дни се е ядяло двойно по­
вече от обикновено. Спазвайки тази схема на изчисления, човек все
някога ще се натъкне на число, което представлява диаметърът на
земното кълбо в някакви мер^и единици, използвани при строителс­
твото на пирамидата, на разстоянието от Слънцето до Алфа Цента-
вър, получено в кубични метри, и на диаметъра на озоновата дупка,
която се е увеличила неимоверно в резултат на това, че лукоядната
нация неволно изпуска определени физиологични газове.
По отношение на пирамидите са правени още по-абсурдни изчис­
ления и са доказвани взаимовръзки, от които косите на човек наст­
ръхват. Ето един пример: Ако от центъра на саркофага в Хеопсовата
пирамида се измери споменатото в Тайното откровение на апостол
Йоан число 666, взето в сантиметри, и след това получената окръж­
ност се пресече с оста на двата въздухопровода в Погребалната ка­
мера на фараона, в резултат се получава месец юли 1987 г.. Тогава
трябвало да избухне третата световна война. По неизвестни причи­
ни обаче човечеството изобщо не се постарало да осъществи това
предсказание.
Ако човек търси математически съвпадения при пирамидите (и
другите антични съоръжения), ще открие безброй странни факти. Но
и дължината на собственото ми писалище, на което работя в момен­
та, има някак за връзка с космическите мащаби. Дали това ни дава
достатьчно основание да не гледаме сериозно на усърдните матема­
тици и фокусници, откриващи куриозни съвпадения при Хеопсовата
пирамида?

128
 При строителството на Голямата пирамида са използвани мерни
единици, които не могат да се появят ей така, от нищото. Те просто
са там, вложени при изграждането на монументалната постройка ка­
то нейна съставна част. Докато древните езици след хилядолетия са
трудно разбираеми дори за специалистите, числата са вечни. 1 + 1
прави винаги 2 независимо в кой край на земното кълбо ще бъде
пресметнато.

КАК СЕ Е ПОЯВИЛ МЕТЪРЪТ?

Всеки архитект се нуждае от мерна единица, спрямо която да из­

работи чертежите си. Днешната основна мерна единица за дължина,
метърът, отговаря на една четиридесетмилионна част от земния ме­
ридиан съгласно споразумението, постигнато през 1875 г. от Между­
народната конвенция за метъра. Оттогава в Бюрото за мерки и тег­
лилки в Париж се съхранява еталон за метър, направен от платино-
иридиева сплав.
По късно са направени прецизни измервания на земното кълбо, в
резултат на които се получават малки отклонения и еталонът за ме­
тър вече не отговаря на една четиридесетмилионна част от земния
меридиан. Така през 1927 г. на нова конвенция за метъра се постига
споразумение за нов еталон за метър. Той отговаря на дължината на
вълната на светлината на червената кадмиева линия на сух въздух и
при температура 15° по Целзий, която може да се получи навсякъде
и по всяко време.
Най-новият еталон за метър отговаря на дължината на вълната на
определена спектрална линия на благородния газ криптон (пореден
номер 36, атомно тегло 83,7, точка на топене -157,2 градуса)*. Неза­
висимо дали се използва криптон, кадмий или еталон от платино-
иридиева сплав, има се предвид една четиридесетмилионна част от
земния меридиан. Тоест необходимата предпоставка за една такава

*На XVII генерална конференция по мерки и теглилки през 1983 г. е дадена нова
дефиниция за метъра - дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за ин­
тервал от време 1/299 792 458 от секундата (бел. ред.).

0 Очите на сфинкса 129

мерна единица за дължина е точното познаване на размерите на
земното кълбо. Ако след три хиляди години бъдещи археолози откри­
ят руйните на Швейцарската федерална палата, където е седалище­
то на правителството, и търсят единицата за дължина, използвана
при построяването й, те неминуемо ще установят, че това е метърът.
Ще открият още, че същата мерна единица е използвана при изгра­
ждането и на другите постройки от тази епоха. Вероятно някой ум­
ник ще направи сензационното откритие - тази мерна единица отго­
варя на една четиридесетмилионна част от земния меридиан! Коле­
гите на умника, също учени люде, ще възразят, че това е чиста слу­
чайност. Та нали в противен случай излиза, че тези странни предше­
ственици, строили здания от тежки камъни, са знаели размерите на
земното кълбо!
Същото важи и за древната мерна единица лакът, използвана в
Египет. Тя е равна на 63,5 сантиметра и отговаря на една хилядна
част от пътя, който изминава при въртенето си земното кълбо при
екватора за една секунда. (Освен този е имало и друг лакът, равен
на 52,36 сантиметра.)

СЛУЧАЙНОСТИ

Дали и това е случайно съвпадение? Вероятно. В противен слу­

чай древните египтяни трябва да са знаели скоростта на въртене на
земята и да са използвали при измерване на времето днешната ше-
стдесетична система. Интересното е, че тези съвпадения не са изо­
лирани явления. Един познат, надарен математик, публикува спорни
данни за Голямата пирамида. Ето част от тях [2]:
- Пирамидата е ориентирана точно по четирите посоки на света.
- Пирамидата се намира в центъра на масата на сушата на Земя­
та.
- Меридианът, преминаващ през Гиза, разделя моретата и конти­
нентите на две равни по големина части. Освен това този меридиан
пресича най-много суша от всички останали меридиани, така че е
естествена нулева (отправна) точка за измерване на дължини в ця­
лото земно кълбо.
- Правата, минаваща през центъра на основата и средата на се­
верната страна на пирамидата, разделя делтата на река Нил на две

130
равни части.
- Пирамидата представлява съвършена геодезическа опорна и
мерна точка. С помощта на триангулация от нея могат да се правят
измервания, както с изненада установили още учените, участвали в
похода на Наполеон.
- Трите пирамиди в Гиза могат да се свържат с триъгълника на
Питагор, страните на който са в съотношение 3:4:5.
- Височината и периметърът на основата на пирамидата се отна­
сят, както радиусът към периметъра на окръжността. Четирите стени
на пирамидата са най-големите и най-впечатляващите триъгълници в
света.
- С помощта на пирамидата може да се изчислят обемът на кълбо
и лицето на кръг. Тя е олицетворение на квадратурата на кръга.
- Пирамидата е огромен слънчев часовник. Хвърляната от нея
сянка от средата на октомври до началото на март показва годишни­
те времена и дължината на годината. Дължината на каменните пло­
чи, заобикалящи пирамидата, отговаря на дължината на сянката за
един ден. Чрез наблюдения на сянката върху тези каменни плочи
дължината на годината може да се изчисли с точност до 0,2419 от де­
ня.
- Дължината на страната на основата на пирамидата е 365,324
египетски лакътя. Числото е равно на броя на дните в годината в
тропическия пояс.
- Разстоянието между Голямата пирамида и центъра на земното
кълбо е равно на разстоянието между нея и Северния полюс. По то­
зи начин може да се определи разстоянието между Северния полюс
и центъра на земното кълбо.
- Ако площта на основата на пирамидата се раздели на удвоена­
та й височина, се получава числото П = 3,1416.
- Площта, на четирите стени на пирамидата е равна на квадрата
на височината й.
- Върхът на пирамидата съответства на Северния полюс, периме­
търът на основата й отговаря на дължината на екватора и разстояни­
ето между тях в съответния мащаб отговаря на разстоянието между
Северния полюс и екватора. Всяка стена на пирамидата отговаря на
един от четирите сектора на северното полукълбо, тоест на сфери­
чен правоъгълен триъгълник. (Дължината на Екватора е 40076,592 км,
обиколката на Земята през полюсите е 40009,153 км.)

131
 Мога да продължа с математическите и геометрическите куриози,
защото различните изследователи са изписали огромно количество
дебели книги за тях, а тези пък трудове от своя страна са отричани
от също така учени люде [3]. Но все пак да опитам:
Ъгълът на наклона на стените на Голямата пирамида е такъв, че
от края на февруари до средата на октомври по обед пирамидата не
хвърля сянка. По този начин Богът на слънцето Ра давал знак на хо­
рата. Също не трябва да ни учудва, че в пирамидата е заложено и
средното разстояние между Слънцето и Земята. То е равно точно на
височината на пирамидата, умножено по 10 на девета степен. Слу­
чайно съвпадение? Едва ли, защото „височината на пирамидата е в
отношение 9:10 към половината от диагонала на основата“ [4].
Всеки не особено надарен в областта на математиката човек (ка­
то мен) е малко объркан и смутен от тази планина от числа. Ето, тук
чета, че разстоянието между Голямата пирамида и центъра на зем­
ното кълбо е равно на разстоянието между нея и Северния полюс.
От това мога да заключа, че проектантите на пирамидата са знаели,
че Земята има формата на кълбо, дори са знаели размерите на това
кълбо. Защото, ако Голямата пирамида бе издигната на площада
пред катедралата в Кьолн, тя нямаше да е на равни разстояния от
центъра на Земята и от Северния полюс. Наистина ли избирането на
това място за построяване на пирамидата е само прищявка на фара­
она?
В първия момент доста ме обърка твърдението, че меридианът,
преминаващ през пирамидата, разделя водната площ и сушата на
Земята на две равни части. Та нали при произволно делене на две
на кълбото половините са еднакви? Разбира се, греша, защото върху
едната половина от кълбото може да има повече суша, а върху дру­
гата - повече водна площ. Дали наистина меридианът, преминаващ
през Гиза, пресича най-много суша от всички останали меридиани?
Взех един дърводелски метър, разстлах на пода в стаята картата на
света и коленичих пред нея. Действително, като поставих метъра та­
ка, че да преминава през Гиза и да е ориентиран в посока север-юг,
той почти изцяло лежеше, върху суша. Пробвах и други варианти -
преместих метъра така, че да преминава през Ню Йорк, Хонконг, Ли­
ма. Във всичките случаи преминавах през по-малко суша, отколкото
преди. Импровизираните ми проучвания върху пода на стаята дадо­
ха и други неочаквани резултати, щом прекарах диагонал на карта­
та, който да минава и през Гиза. Линията, пресичаща основата на

132
пирамидата по диагонал от югозапад на североизток, е най-дългата
възможна права линия, преминаваща предимно по сушата на земно­
то кълбо. Отново опитах с други градове - Йемен, Мексико сити, с
градове в Централна Африка, с Хонолулу, но без успех.
Строителството на пирамидата е започнало още през 2551 г. пр.
н. е., това е преди близо четири хиляди и петстотин години. Едва
преди три хиляди и петстотин години белите завоеватели открили
Южна Америка, а едва през последните десетилетия континентите
горе-долу са картографирани. Днес правата линия от югозапад на
североизток, преминаваща през основата на пирамидата, пресича и
Южна Америка - от Рецифе (Бразилия) през целия континент чак до
чилийското крайбрежие, северно от Сантяго. Дали местоположение­
то и размерите на пирамидата са специално избрани? Дали някой е
наредил на фараона Хеопс да построи пирамидата точно в Гиза, а
не на друго място? Или владетелят се е вслушал в съветите на жре­
ците, основани на древни предания? Размерите на пирамидата плод
на божествено просветление ли са?
Достатъчно странно е, че по времето на Хеопс е живял такъв ге­
ний в областта на геометрията. С избраните от него ъгли на наклона
и лица на триъгълници от пирамидата могат да се правят най-различ­
ни сметки и фокуси. Освен това този математически супермен изчи­
слил размерите на всеки каменен блок от пирамидата и с точност до
милиметри пресметнал, че покривът на погребалната камера на фа­
раона трябва да е от полиран гранит и от сто блока - ни повече, ни
по-малко. Освен познанията по математика проектантите на пирами­
дата трябва да са разполагали с фундаментални знания за масата,
размерите и наклона на оста на Земята. Как древните строители би­
ха могли да притежават такива познания? Питагор, Архимед и Евк-
лид, големите умове в математиката, се появили на света едва две
хиляди години по-късно.

ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ

Тази игричка на гатанки с Голямата пирамида е трън в очите на

всеки специалист археолог. Естествено е те да се гневят на лаиците
и на вманиачените по пирамидите любители, защото въпросите им

133
са или смешни, или на тях не може да се даде задоволителен отго­
вор. Но въпросите имат неприятния навик да остават висящи, докато
получат отговор. Ако днес започне строителството на голям обект, с
него се ангажират цели проектантски бюра с инженери и архитекти.
Опитват се да ни внушат, че Голямата пирамида е дело на някой еги­
петски гений единак и че математическите куриози или са измисле­
ни от самите нас, или изобщо не съществуват. Забележката, че пре­
ди строителството на Голямата пирамида египтяните са се „упражня­
вали“ върху нейни предшественици, не може да се разглежда серио­
зно, тъй като тези „пирамиди за упражнение“ са строени едва някол­
ко десетилетия преди Хеопс да се възкачи на престола. Освен това
те изобщо не могат да се сравняват по гигантомания и математичес­
ка изтънченост с Голямата пирамида.
В прекрасния си труд с текстове и снимки - „Древният Египет“ [5]
- египтоложката д-р Ива Егебрехт отбелязва следния факт: изчисле­
но е, че само през първите осемдесет години от Четвъртата динас­
тия са преработени 8 974 000 кубични метра строителни материали.
С тях са построени пирамидите на Снофру (2575-2551 г. пр. н .е.), Хе­
опс (2551-2528 г. пр. н. е.), Джедефре (2528-2520 г. пр. н. е.) и Хефрен
(2520-2494 г. пр. н. е.). През тези осемдесет години 12 066 000 камен­
ни блока са изсечени от скалата, шлифовани, измерени, полирани,
транспортирани и поставени на съответното място в съответното съ­
оръжение. Дневна норма: 413 каменни блока! Не са включени в сме­
тката изкопните работи, планировката, изработването и ремонтът на
инструментите, построяването на рампи и скелета, доставката на
други материали и изхранването и подслонът на работещите на
строежа хора. Излиза, че цял Долен Египет се е превърнал в строи­
телна площадка!
И никой от екипа проектанти и архитекти, от надзирателите, от
жреците или фараоните не е споменал и думичка за работата на
строежа. Не съществува и никакъв надпис, който да свидетелства
как е издигната поне една пирамида. Ето мнението на г-жа д-р Ива
Егебрехт по този въпрос [5]:
„Мълчанието на съвременниците на пирамидите за самото им
строителство е непонятно, като се има предвид, че некрополите не
са били безлюдни тайнствени постройки. В храмовете на Мъртвите
владетели... се принасяли жертви, жреците постоянно сновели из
тях... И никой не е оставил и ред, с който да се даде отговор макар
и само на един от многото въпроси за строителството на пирами-

134
дите.
За това мълчание може да има много причини. Например:
- Съответните надписи още не са открити или вече са унищоже­
ни.
- Строителството на пирамиди е било най-баналното нещо на то­
зи свят, за което не си заслужавало да се пише.
- Записването на каквато и да е информация е било забранено.
Известни сведения не трябвало да стигнат до бъдните поколения.
- Всичките ни предположения са погрешни. Голямата пирамида е
построена, дълго преди древните египтяни да започнат изграждане­
то на бледите й подобия.
Поговорката гласи: „Човек не може да се тревожи за нещо, ако
не знае за него.“ За Хеопсовата пирамида важи обратното: Всички
се вълнуват от това, което не се знае за нея. Цяла тълпа самозвани
пирамидолози, измежду тях и дипломирани инженери, архитекти,
строители и археолози, са се опитвали да счупят костеливия орех,
наречен Хеопсова пирамида. Предлагат се и се отричат остроумни,
добре измислени и пресметнати решения на проблема, как е постро­
ена пирамидата. Проф. д-р Джордж Гойон, археолог и „от десетиле­
тия насам един от най-изтъкнатите специалисти по технологиите на
древните египтяни“ [6], майсторски разкъса на късчета всички поз­
нати досега теории за строителството на пирамидите и предложи
своя собствена. Тя от своя страна бе отречена от проф.Оскар Ридл,
за да може и той от своя страна да ни даде своето „Решение на хи­
лядолетните загадки без помощта на чудеса и магии“ [7]. Тази без­
крайна щафета ще продължава, докато се появи някой запазен
текст, обясняващ как точно египтяните са строили пирамидите. Но
до днес древните строители успяват да ни водят за носа.
Някой лаик може да възрази - че какво толкова сложно и загадъ­
чно има в строителството на една пирамида. Слагат се един върху
друг каменни блокове и готово! Специалистите знаят по-добре, че
трудностите са огромни. За изграждането на голяма постройка тога­
ва, както и днес, строителите са се нуждаели от въжета, макари, же­
лезни длета, дървени скелета, впрегатен добитък и шейни.

135
 М ОЖ Е ЛИ ДА СЕ ПОСТРОИ ПИРАМИДА БЕЗ ДЪРВЕН
МАТЕРИАЛ?

Археологът и специалист по технологиите в Древен Египет проф.

д-р Джордж Гойон пише [6]:
„Най-напред трябва решително да отхвърлим всяка хипотеза, коя­
то се базира на употребата на дървен материал за направа на скеле.
Равнището на познанията ни за древния Египет позволява да сме ка­
тегорични по този въпрос: дървеният материал винаиги е бил лукс
край река Нил. Изследванията са показали, че дърводелците и мебели­
стите са оползотворявали скъпернически и най-малкото парченце
дърво. “
В древен Египет са виреели ракита, други видове върби, акации,
палми и храсталаци. Трайни дървесни видове като кедър и абанос,
които да поемат голям товар или да могат да се използват при пре­
насяне на четиридесеттонните монолитни блокове, трябвало да се
внасят от други страни. Импортът на такива дървесни видове от Ли­
ван, Сирия и Централна Африка бил силно ограничен. За транспорта
на дървен материал нагоре по течението на река Нил са били нужни
кораби, а нали и те се правят от дърво! Възможно ли е материалът
да е пренасян с камили и коне през пустинята? Не, по времето на
Хеопс тези животни не са били разпространени в Египет, за впрега­
тен добитък са се използвали само волове и магарета.
Дали огромните блокове са теглени по рампи с помощта на въже­
та? Специалистите са единодушни, че без въжета това е невъзмож­
но. Никой не може да се закълне, че в древния Египет са използвани
въжета, но, изглежда, действително са разполагали с тях. На баре­
леф в гробницата на областния управител Джехутихотеп (около 1870
г. пр. н. е.) се вижда как сто и седемдесет мъже теглят с въжета ста­
туя с колосални размери през пустинята. В документ от времето на
Аменемхет I (1991-1962 г. пр. н. е.) дори се говори за въжета. В гроб­
ници от Осемнадесета династия са открити изображения на прости
системи от макари - полиспасти, за подреждане на камъни. Това не
може да се използва за доказателство, защото между строителство­
то на Голямата пирамида и Аменемхет I лежи пропаст от петстотин и
петдесет години. Ако бъдещи археолози разглеждат пожълтели
снимки на някой голям строителен обект от днешно време с крано­

136
ве, багери и транспортьори, те не биха направили заключение, че
същите машини са се използвали и преди половин век. Освен това,
ако от археологически паметници от Осемнадесетата династия - хи­
ляда години след Хеопс - се правят заключения за Трета или Четвър­
та династия, може да се стигне до опасни противоречия. Използва­
нето на въжета би трябвало значително да повиши качеството на
строителството. В случая сме свидетели точно на обратния пара­
докс. Използваната при изграждането на Хеопсовата пирамида тех­
нология превъзхожда всички по-късни. Така или иначе, без въжета
на строителна площадка „Хеопс“ нищо не би могло да се помръдне и
затова мълчаливо трябва да приемем наличието им.
По-сложен е въпросът с рампите и скелетата. Широко разпрост­
ранено и на пръв поглед съвсем разумно е схващането, че след за­
вършване на изкопните работи и подравняването на скалистото пла­
то в Гиза работниците подредили блок по блок най-долния слой така,
че да се образува тераса. Оставени са отвори само за най-долните
помещения. След това около първата тераса е насипан в кръг пясък.
Групи работници бутали и теглели шейни с по един каменен блок
върху тях по пясъка. След изграждането на всеки ред от пирамидата
са насипвали допълнително пясък до височината на този ред. Тера­
са след тераса растяла пирамидата, обвита в планина от пясък.
Проф. Гойон пресметнал, че при наклон само 10 сантиметра на ме­
тър и височина на пирамидата 146,549 метра около нея „цялото плато
Гиза на километри от мястото на строежа би потънало под пясъка за
рампата“.
И по практични съображения рампите от пясък са неприемливи.
Впрегатните животни с копита при натоварване биха потънали в пя­
съка, както и шейните и дървените ролки. Освен това в подножието
на пирамидата са се извършвали подготвителните работи. Камено­
делци са дялали каменните блокове, изглаждали са ги с дървени чу­
кове. Всичко това би било невъзможно при наличието на пясъчна
планина около пирамидата.
Всъщност не е нужно да се издига цяла пясъчна планина, доста­
тъчна е огромна наклонена рампа. Тази идея дошла още на британе­
ца сър флиндърс Питри, а през двадесетте години и на немския ар­
хеолог Лудвиг Борхард [8,9]. От какъв материал е била направена та­
зи рампа? Дървото отпада като възможност. Не само е било в оскъ­
дни количества, но и не би издържало на натоварването от каменни­
те блокове, шейните и хората. Достатъчно е човек да си представи

137
една дълга километри, силно наклонена дървена стълба, която в най-
горната си точка стига до 146 метра височина! По тази нестабилна
рампа е трябвало да се движат едновременно няколко шейни с ка­
менни блокове, докато по второто „платно“ са трополели надолу
екипажите с празните шейни.

При тази височина на пирамидата дължината на рампата трябва да е 3332 м. Вля­

во е даден обемът на пясъка от рампата - четири пъти по-голям от обема на пирами­
дата.

Следователно рампата не е била от дърво, а от камък и кирпич.

Специалистът по щекотливи въпроси проф. Гойон е на мнение, че на­
клонът на такава рампа едва ли е бил повече от „три пръста (0,056 м)
на метър“. Тази рампа трябва да е била разположена на изток към
река Нил, където са разтоварвали лодките. За беда строителната
площадка за пирамидата е разположена четиридесет метра над ни­
вото на реката. Съответно и рампата трябвало да е по-висока и по-
дълга - почти 3,5 километра! „Хипотетичното й изграждане в този

138
[

случай би довело до натрупване на такъв обем каменни блокове, че

в сравнение с това строителството на пирамидата би изглеждало
детска игра.“ [6]
Независимо от какъв материал е рампата, независимо дали по­
върхностният слой е смазван с масла, или е бил от мека глина, за да
се намали съпротивлението от триене, след изграждането на всяка
следваща тераса рампата е трябвало да се коригира по цялата й
дължина. Тя трябвало да бъде равна и с постоянен наклон, внезапни
промени на наклона са били недопустими. Едновременно с това не­
прекъснато е трябвало да се поддържат еднакви наклонът на рампа­
та и повърхностният й слой, без значение от какво е бил направен. И
тъй като през целия ден по рампата пъплел неспирен поток от хора,
за корекциите й оставала на разположение единствено нощта. На
светлината от прожекторите на бог Хор!

ТЕМПО, ТЕМПО!

Всъщност за какво е било това бързане? Строителите на пирами­

дата са разполагали с безкрайно много време. Можело е периодич­
но да се дава почивка от няколко дена, през които да се коригира
рампата.
фараонът Хеопс, заповядал да се построи пирамидата, която се­
га носи неговото име, царувал цели двадесет и три години. Не е въз­
можно да е наредил да се започне строителството, преди да се въз-
качи на престола. Предшественикът му Снофру се „упражнявал“
върху друга пирамида. Като всеки човек Хеопс не е знаел колко дъ­
лъг живот ще му даде бог Озирис. Все пак е знаел приблизително
продължителността на живота на предшествениците и роднините си.
Времето за построяване на пирамидата е било ограничено и е раз­
бираемо, че фараонът е искал да я види и да й се възхити, преди да
умре. Имайки предвид, че Хеопс е управлявал двадесет и три годи­
ни, съвсем приемливо е написаното от Херодот, че строителството
на пирамидата продължило двадесет години. Но от практична гледна
точк'а този срок е непреиемлив.
Специалистите са на мнение, че Голямата пирамида е изградена
от около 2,5 милиона каменни'блока. Между тях има блокове, тежки

139
по четиридесет тона и повече, има и такива от по един тон. Голяма
част от блоковете са с тегло около 3 тона. Ако пирамидата е постро­
ена за двадесет години, то са преработвани по 125 000 блока годиш­
но. Сигурно съм прав в предположението си, че и древните египтяни
не са работили всеки ден без почивка. Имало е тържества и празни­
ци. Приемам, че са работили 300 дни в годината. Това означава, че
дневно са обработвани по 416,6 каменни блока. При такива огромни
цифри човек може да си позволи да е великодушен. Приемам също,
че строителите на пирамидата са работили по дванадесет часа на
ден - какъв ужас!
416 камъка на ден, разделено на 12 часа за ден - това прави по 34
камъка на час. Истински рекорд - на всеки две минути по един готов
каменен блок. При тези пресмятания се борави с готови за полагане
камъни, което дава грешна представа. Блоковете е трябвало да се
изсекат от скалата, да се полират и да се пренесат до строителната
площадка.
Макар да разолагаме с какви ли не машини, подобен рекорд не
може да бъде постигнат и днес. Изчисленията ми, даващи само при­
близителна представа, се приемат критично и им се противопоста­
вят различни смехотворни аргументи. Казва се, че при полагането
на долните слоеве от каменни блокове работата е била много по-ле­
сна, отколкото при последните. Освен това с нарастването на висо­
чината на пирамидата са се преработвали все по-малко и по-малко
блокове. Но какво променят тези възражения в приблизителната
оценка? Не забравяйте, че колкото по-висока е била пирамидата,
толкова по-дълга е била хипотетичната рампа. Така че за изтегляне­
то на каменни блокове към по-високите тераси са се изразходвали
повече усилия. Може би някой ще възкликне: Каква организация!
Какво планиране! На всеки две минути по един готов камък на съот­
ветното място!
Тези числа наистина не са измислица на пирамидоманиак. Съще­
ствуват много въпроси, на които засега не може да се даде задово­
лителен отговор.

140
 КАКВО РАЗКАЗВАТ ОЧЕВИДЦИТЕ?

Древните историци са ни завещали впечатленията си не само от

Лабиринта, но и от пирамидите. Херодот пише, че фараонът Хеопс е
принудил цял Египет да се труди на строежа на пирамидата му. С а ­
мо за построяването на пътища за транспортиране на материала са
били нужни десет години. Несъмнено през тези десет години са нап­
равени и „подземните помещения на хълма, върху който се намират
пирамидите“ [10]. Според Херодот тези помещения са предназначе­
ни за гробници и „той (Хеопс) прекарал към тях канали от Нил и мяс­
тото станало остров. За построяването на самата пирамида оти­
шли двадесет години“.
След тази лаконична констатация следва описание как са изгра­
ждани пирамидите (Книга втора от „История“, Глава 125).
„Тази пирамида била построена по следния начин: чрез стъпала,
които някои наричат кросаи, други - бомиди; след като най-напред
построили тези стъпала, издигнали останалите камъни с приспособ­
ления от къси парчета дърво - издигнали ги от земята до първата
редица стъпала; щом камъкът стигнел там, поставяли го в друго
приспособление, което се намирало на първата редица, оттам до
втората редица камъкът бил изтеглян от друг механизъм (машина).
Колкото били редиците стъпала, толкова били и приспособленията
или ако механизмът (машината) бил един и лесен за пренасяне, прена­
сяли го до всяка редица, за да изтеглят камъка - трябва да разкажем
и за едното, и за другото, тъй както ми бе описано."
„Механизмите“ („машините“) предизвикват много дискусии сред
специалистите. Херодот разказва за „стъпала - кросаи и бомиди“, с
помощта на които каменните блокове са изкачвани ред след ред.
Вероятно е имал предвид някакъв вид повдигателен механизъм или
система от макари - полиспаст. Това би било чудесно - полиспаст.
Това би било чудесно обяснение, стига специалистите да са съглас­
ни с него. Професорът по архитектура в университета Колгейт в
САЩ Джон фитчън, който се занимава със строителните технологии
на предците ни, пише за изграждането на Хеопсовата пирамида [1 1 ]:
„Със сигурност можем да твърдим, че с изключение на някои срав­
нително малки камъни (дори и тогава само при специални условия)
древните египтяни по принцип не са използвали нито полиспасти,

141
нито въжета за повдигане на блоковете. Масивните, понякога дори с
колосални размери монолитни каменни блокове изключват подобни
възможности. По-вероятно е те да са повдигани с някакви помощни
съоръжения - клинове, лостове или „люлки“.
Това мнение се потвърждава от древния историк Диодор Сици-
лийски, който често е по-педантичен в своите описания от .колегата
си Херодот. Диодор твърди, че „по онова време машините още не са
били изобретени“. Изглежда съблазнителна мисълта за сравнение
между текстовете на двамата историци, но трябва да се има пред­
вид, че както Херодот, така и Диодор описват разказите на други хо­
ра. По времето, когато са живели и творили двамата автори, пира­
мидата е била вече на повече от две хиляди години. Ето какво казва
Диодор Сицилийски [12]:
„Осмият владетел бил Хемис от Мемфис. Той управлявал в продъл­
жение на петдесет години и построил най-голямата от трите пира­
миди, причислявана към Седемте чудеса на света... Тя цялата е из­
градена от твърд камък, който много трудно се преработва, но за­
това пък е вечен. Говори се, че пирамидата е построена преди не по-
малко от хиляда години, а има и такива, които твърдят, че са изми­
нали повече от три, дори от четири хиляди години. И въпреки това
всеки камък е останал на първоначалното си място, а пирамидата
изглежда непокътната. Разказват, че камъкът е доставен от далеч­
на Арабия, а строежът е извършван с помощта на насипи, тъй като
по онова време машините още не са били изобретени. Най-странно-
то е, че макар тук да са строени такива огромни съоръжения и ма­
кар наоколо местността да е покрита само с пясък, не се вижда и
следа от насип, нито от дялането на каменните блокове. Човек ос­
тава с впечатление, че пирамидата не е издигната постепенно от
човешки ръце, а че е създадена изведнъж от някой бог и направо е по­
ставена в пясъчната пустиня. Наистина някои египтяни се опитват
да обяснят всичко това с различни чудеса, като например, че насипи­
те са правени от сол и селитра, а водите на реката са ги размили и
отнесли без намесата на човека. В действителност обаче това е де­
ло на безброй човешки ръце, издигнали първо насипите и после въз­
становили всичко в първоначалния му вид. Казаха ми, че 36 000 души
са работили ангария на строежа, а пирамидата е била готова едва
след двадесет години труд. “
Херодот и Диодор твърдят, че фараонът Хеопс е царувал петде­
сет години - модерната археология е на мнение, че са само дваде­

142
сет и три. За пирамидата би бил добре дошъл по-дългият период на
управление на Хеопс.
Дори и най-големият шегаджия сред древните историци, Гай Пли-
ний Секундий, който освен това има предимството да познава всич­
ки трудове на предшествениците си, описва, както се казва, мимохо-
дом египетските пирамиди. Те били „доказателство за излишно и
глупаво пилеене на пари рт страна на тогавашните владетели“ и са
строени „само за да не останат пари за наследниците на фараона
или за да се измисли занимание за плебеите“.
Най-после едно оригинално хрумване за причините за изгражда­
не на пирамидите! Подигравката обаче не води до нещо конструк­
тивно. Дори проучването на трудовете на древните автори не дава
на Плиний (още преди две хиляди години!) доказателство кой е пост­
роил Голямата пирамида (Естествена история, 36 книга, 17 глава)
[13]:
„Материалът за най-голямата пирамида се е доставял от камено-
ломните в Арабия. На строежа са работили 360 000 души в продълже­
ние на 20 години; и трите пирамиди обаче са били готови след 78 го­
дини и четири месеца. Следните автори са описали пирамидите: Хе-
родот, Евхемерий, Дурий Самоски, Аристагор, Дионисий, Артемидор,
Александър Полихистор, Буторидий, Антистен, Деметрий, Демоте-
лий, Апион. Нито един от тях не знае кой е построил пирамидите,
така че създателите на тази суета с право са изпаднали в забве­
ние... Изключително важен е въпросът, как тези камъни са били вди­
гани на такава голяма височина. Някои смятат, че, след като е била
построена част от пирамидата, наоколо е била насипана сол или со­
да бикарбонат, размити от водите на реката след завършване на
строежа. Други разказват, че от кирпич са били построени мосто­
ве, а след издигане на пирамидите глинените тухли са използвани от
населението при строителството на къщи и че водите на Нил не би­
ха могли да размият рампите от сол, защото реката лежи доста по-
ниско и не е в състояние да залее областта. Вътре в Голямата пира­
мида има кладенец, дълбок 86 лакътя, чрез който се довеждала вода
от река Нил..."
Противоречивите сведения на древните историци ни позволяват
да констатираме две неща:
а) Още преди две хиляди години египтяните не са знаели кой точ­
но е построил Голямата пирамида.

143
 б) Никой не знае, как точно е построена.

ПРИКАЗКИ ОТ „ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ “?

Около 1360 г. арабският историк Ахмед-ал-Макрис събрал всички

съществуващи документи за пирамидите. Натрупаният материал пуб­
ликувал в „Глава за пирамидите“ в произведението си „Китаб“. Там
четем [14]:
„В пирамидите - по техните тавани, стени и колони, са били из­
писани всички тайни знания на египтяните. Изрисувани били схеми
на мозъка, изписани били имената на лекарствата, както и ползата
и вредата от тях, също всичко за науката за талисманите, за арит­
метиката, за геометрията и изобщо за науките. Надписите са раз­
бираеми само ако човек знае езика и писмото им. След като наредил
да започне строителството на пирамидите, заповядал да се издя­
лат огромни колони, да се поставят големи каменни плочи, да се до­
несе олово от Западната страна и скали от Асуан. С тях той пост­
роил основите на трите пирамиди: на източната, на западната и на
цветната. Имали готови изписани листове и след като камъкът бил
обработен, поставяли отгоре листовете и го тласкали. С този тла­
сък премествали камъка на около сто зама (1 зам = 6 лакътя), после
повтаряли тласъците, докато камъкът стигне до пирамидите..."
Знаех си аз! Строителството на пирамиди е било най-баналното
нещо на света. За съжаление авторът на „Китаб“ е забравил да ни
обясни какъв точно е този тласък, с който са премествани камъните.
Практиците не вярват в чудеса - те търсят решения. Едно реше­
ние на проблема предлага проф. Гойон [6] - седемнадесет метра ши­
рока рампа от сухи кирпичени блокчета, която обикаля спираловид­
но постоянно растящата пирамида. Тези тухли са правени от тиня,
глина и слама. Натрупани едно върху друго, те действително образу­
ват стабилна основа, както е доказано от съществуващите пирами­
ди, построени от същия материал. И въпреки това и тази теория е уя­
звима. Ко ] ли теория за строителството на пирамидите не е уязви­
ма? С право проф. Ридл твърди, че повърхността на спираловидната
рампа е трябвало да се мокри непрекъснато, за да могат по нея да
се плъзгат шейните с каменни блокове. Ридл пише:
„Ако за двата широки плаза на всяка шейна предвидим само по ед-

144
Рампата от изсушени кирпи­
чени блокове е обикаляла пи­
рамидата спираловидно

Каменни блокове върху

„люлка“

Така инженерите си пред­

ставят преместването на ка­
менните блокове върху дър­
вени шейни

10 Очите на сфинкса 145

на осма от литъра (което е малко) вода за овлажняване на линеен ме­
тър и, като се има предвид, че половината от тази вода се е изпаря­
вала, то все пак в 34 метра дългата рампа (най-малко такава дължи­
на е нужна при 6 процента наклон за построяването на втората
стена от около 52 000 блока) - приблизително 220 000 литра вода. То­
ва означава, че в 250 кубични метра сух кирпич периодично са попива­
ли 1380 литра вода на ден. Колко ли време би издържал този кирпич,
докато се размие?“
Никой не знае. Мисля си, че работниците и надзирателите на ог­
ромния строеж в Гиза са поглеждали непрекъснато като хипнотизи­
рани към пясъчния часовник. Такава стресова ситуация! Такова бър­
зане! Та нали на всеки две минути е трябвало по един готов каменен
блок с чудовищни размери да бъде поставен на съответното място!
И ако на някой екип, теглещ шейна с каменен блок, се наложело да
спре, ставало задръстване и всички следващи екипи с шейни се
струпвали едновременно върху рампата. Натоварването се увелича­
вало застрашително. Но работата не бивало да спира, трудолюбиви­
те мравки продължавали неспирно своя ход под жарките лъчи на пу­
стинното слънце.

ВИЕНСКАТА „ЛЮЛКА“

„Нищо не е толкова лошо, колкото изглежда на пръв поглед“ - по­

учава ни египтологьт проф. д-р Дитер Арнолд от Виена. Той предлага
един прост уред - „люлка“, с чиято помощ без особени усилия могат
да се повдигат каменни блокове на малка височина. „Люлката“ функ­
ционира много просто. Като дете веднъж наблюдавах един клоун в
цирка, който седеше върху люлеещ се стол и артистично се покла­
щаше напред-назад. Закачливите му колеги се промъкнаха тайно и
започнаха да подпъхват дъски пред и зад стола. В тази частица от
секундата, когато столът достигаше крайната точка на люлеене и
преди да започне маха в обратна посока, под него светкавично пос­
тавяха дъска. Клоунът четеше вестник и не забелязваше, че столът
му се изкачва върху дъските все по-високо и по-високо. Когато про­
чете вестника си и стана, горкият клоун падна от дървената кула и
се развика за помощ.
По същия начин функционира и „люлката“ на проф. Арнолд. С по-

146
мощта на лостове върху нея поставят каменния блок и го завързват
с въжета. Двама работници скачат върху единия край на люлката. От
теглото им тя се накланя на тяхната страна. Други двама работници
бързо подпъхват дъска под люлката от другата страна, първите два­
ма работници скачат долу, а други двама скачат върху противополо­
жния край. Люш-люш, а под люлката се натрупват дъски и камъкът
се издига с по няколко сантиметра.
Трябва да е било страхотна гледка! Подскачащи нагоре и надолу
работници, все едно, че играят на въже! Защо ли не се е появила и
нова олимпийска дисциплина - скачане върху люлка? Има и друг ва­
риант, двама работници да са стоели постоянно върху люлката като
полезен товар и да са я привеждали в движение чрез промяна на
положението на телата си.
Тази люлка обаче може да функционира само при малки товари,
при по-тежки предмети махът й няма да е достатъчно голям. С нара­
стване на теглото дъските, подпъхвани под люлката, трябвало да са
все по-тънки. При товар от три тона под съоръжението изобщо не
може да се сложи дъска, люлеенето би спряло веднага. Освен това
при удар върху ръба на дъската ще се повреди и долната повърхност
на люлката, в края на краищата съоръжението не е било облицовано
със стомана! Самата тънка греда ще се разлети на трески, щом люл­
ката с каменния блок, полезния товар и скачащите работници се
стовари с общото тегло от няколко тона върху нея. Изобщо не може
да се дискутира и въпросът за повдигане с помощта на люлката на
греди. Те не могат да се поставят надлъжно на люлката, защото още
при залюляването краят на гредата ще опре в земята. Невъзможно е
гредите да се разполагат и напречно, защото се нарушава балансът
и липсва достатъчно място. Но в Голямата пирамида има много над­
лъжни носещи греди. Само таваните на погребалната царска камера
и на лежащата върху нея облекчителна камера се състоят от над де­
ветдесет греди от гранит, всяка с тегло четиридесет тона. Ами сега?

ПОТАПЯНЕ И ПОВДИГАНЕ

Проф. Оскар Ридл разрешава проблема със строителството на

пирамидите без помощта на люлки и рампи, без да са нужни стотици
хиляди работници и различни фокуси. Как са пренесени тежките че­

147
тиридесет-петдесет тона гранитни греди от Асуан до Гиза? На товар­
ни ладии? Не! Под товарни ладии! Ридл си спомнил за известния ма­
тематик Архимед (роден през 278 г. пр. н. е.), който освен наречения
на негово име въртящ се безкрайно винт е изобретил и множество
военни машини. Къпейки се във ваната, математикът забелязал, че
тялото му е олеква във водата. Това свойство на телата се характе­
ризира със специфичното им тегло. Превозвайки гранитните греди с
ладии египтяните все някога са забелязали, че ако някоя от тях пад­
не във водата, олеква. Проф. Ридл смята, че египтяните са транспор­
тирали тежки товари под водата, вързани между две ладии. Първо­
начално ладиите били закотвяни и напълвани с вода. След като изг-
ребвапи водата, ладиите се повдигали заедно с висящите под тях
гранитни греди. От теоретична гледна точка предложеното от проф.
Ридл решение звучи разумно. Друг е въпросът, дали е осъществимо
на практика за преодоляването на такова голямо разстояние по ре­
ката. по която има плитчини и бързеи. За да се докаже тази теория,
е нужен експеримент с египетски ладии, като товарът не трябва да е
по-малък от четиридесет и пет тона за греда. Трябва да се има пред­
вид, че теглото на транспортирания блок е било по-голямо от теглото
на готовата греда след обработката. След пристигането им в Гиза
ладиите спирали до специално пригоден вълнолом, напълвали ги с
вода и каменните блокове потъвали на дъното. Както все още били
завързани с въжета, няколко работници ги издърпвали върху шейна.
Възможно е дори шейните да са потапяни във водата, за да може
цялата операция да се извърши по-лесно.
Според проф. Ридл тези шейни не са били влачени от стотици
проклинащи и потънали в пот работници по безкрайна рампа, а са
премествани чрез здраво заклинен скрипец с въжета. На платото
Гиза се издигали цели армии от скрипци, задвижването ставало
чрез огромен кръст, въртян около центъра си от хора и волове. Ка­
менните блокове се повдигали от етаж на етаж. Най-после в подно­
жието на пирамидата камъните се премествали върху дървени плат­
форми. Според проф. Ридл от всяка страна на пирамидата имало по
двадесет подобни платформи с дължина пет метра.
Принципът е прост - без рампи, скелета и насипи, - също като
практичните устройства за миене на прозорците на високите сгради.
На всеки готов етаж от пирамидата се заклинявали няколко скрипе-
ца. Висящите въжета се завързвали за дървена платформа. Върху
нея имало отпред и отзад други два скрипеца, задвижвани с дърве­

148
ни греди, закрепени на кръст. Ако се завърти само единият кръст,
платформата се наклонявала надолу и върху нея се избутвал каме­
нен блок. Той се закрепвал неподвижно, няколко души завъртали
кръста в обратна посока и платформата със скърцане се изправяла
в хоризонтално положение. След това следвали завъртания на гор­
ните скрипци - и работниците с полезния товар и каменния блок ве­
че са на горния етаж на пирамидата... Също като комиците Лаурел и
Харди, които се мъчат да боядисат стена в къщата си, но разливат
боята, поставяйки я върху наклонена повърхност.
Предложеното от проф. Ридл решение е отлично, то показва как
без „чудеса и магии“ [7] може да се построи пирамида. Но това ре­
шение изисква да се изпълнят твърде много предпоставки. За напра­
вата на огромното количество ладии за подводен транспорт е нужно
дърво, същото важи и за безбройните шейни, кръстачки, макари и
платформи. Теорията се проваля и поради необходимостта от огром­
но количество най-различни въжета, чрез които е задвижвано всич­
ко. Строителите на пирамиди разполагали с конопени въжета. Коноп
ли? С въжета от коноп могат да се вдигнат в най-добрия случай това­
ри от два до три тона. Колко въжета са нужни за петдесеттонните
монолитни блокове? Ами ако някое въже се изплъзне от жлеба на
дървената макара? Ами ако тънките влакна се протрият от въртенето
на кръстачката? Ами ако платформата падне например от деветде­
сет и шестия ред каменни блокове на пирамидата и разруши лежа­
щите под нея и вече изградени части? Едва ли при строежа на пира­
мидата не е имало нещастни случаи и аварии, но днес не са открити
следи от разрушения, причинени от паднали отгоре каменни блоко­
ве. Дали технологията със скрипците и хитро измислените дървени
платформи е била позната по времето на Хеопс (2551 г. пр. н. е.)?
Ако е така, то и следващите поколения фараони трябва да са я изпо­
лзвали. Защо тогава наследниците на Хеопс са изградили такива ми-
жави пирамидки, щом технологията е била позната и строителството
е било като детска игра благодарение на скрипците и дървените пла­
тформи. фараон Неусера (2420-2396 г. пр. н. е.) например е живял са­
мо сто и тридесет години след построяването на Голямата пирамида
и царувал по-дълго от Хеопс. За издигането на пирамидата си той е
разполагал със същото време и строителната технология през тези
сто и тридесет години всъщност би трябвало да се подобри. За тол­
кова време строителите и архитектите биха научили много нови не­

149
ща. Пирамидата на Неусера в Абу-Сир е висока 51,5 метра, тази на
предшественика му Сахура (2458-2446 г. пр. н. е.) - само 47 метра, а
фараонът Унас, който е също от Петата династия, се задоволил с ня­
каква си 43 метра висока пирамидка. В Египет има начупени пира­
миди, стъпаловидни пирамиди, недовършени и разрушени пирамиди.
Край нито една от тях не е открита дори едничка следа от платформа
или от закрепване на скрипец.

БЕТОН, ИЗДЪРЖАЛ ХИЛЯДОЛЕТИЯ

Според проф. Давидовац, директор на Института за приложна ар­

хеология към университета в Вари, в Маями, САЩ, египтяните не са
вземали каменни блокове за Голямата пирамида нито от Асуан, нито
от някоя друга каменоломна и не са използвали скрипци при строи­
телството. Те просто са ги изливали на място от бетон.
Тази теория звучи почти като криминален роман.
През 1889 г. египтологът К.Е.Уилбър открил покрита с надписи
стела на малкия остров Сехел в река Нил, северно от Асуан. Сехел и
днес е едно от малкото места в Египет, където могат да се видят пре­
красни скални изображения на древните богове. През последното
столетие археолозите Бругш, Плейт и Морган превеждат надписите
върху стелата, а френският египтолог Баркюе отново ги дешифрира
през 1933 г. Специалистите са единодушни, че йероглифите от така
наречената „Женска стела“ са издялани в твърдия камък едва по
времето на Птолемеите (около 300 г. пр. н. е.), макар текстът да се
отнася до епоха, отдалечена в миналото с хилядолетие. От общо две
хиляди и шестстотин йероглифа, изписани върху стелата, общо шест­
стотин и петдесет знака се отнасят до изработването на изкуствени
камъни [15]! Древноегипетският бог на съзиданието Хнум предал те­
зи знания на създателя на първата пирамида, фараона Джосер
(2609-2590 г. пр.н. е.) насън.
Сънят трябва да е бил доста странен, защото бог Хнум продикту­
вал на фараона цял списък от 20 минерала и различни природни хи­
микали и му посочил и срещащото се в природата свързващо веще­
ство, чрез което тези изкуствени камъни можели да се слепват. Не
само фараонът Джосер получавал съобщения от небето, а също и
главният архитект Имхотеп, когото египтяните по-късно почитали ка-

150
Снимки в различе,1план на пирамидите в Гиза. От какъвто
и ъгъл да ги погледне човек, пирамидите го омагьосват
 '

ч> ^ ч Х <
 ШШ
йШйШЙ '•'■•
.
..

•ьу‘ •
'
•% Ъ 0% ' ф
Митологични скални рисунки с изображения на богове от
различните династии от остров Сахел в Нил

155
 Пирамидите в мъгла. Дори слънцето не прониква през гъс­
тата лепкава завеса

Голямата галерия в Хеопсовата пирамида е най-непоня-

тното чудо на архитектурата и строителството в
150 човешката история.
Саркофагът в погребалната камера е открит празен.

Вентилационна шахта в погребалната камера

"Стръмният коридор" към Голямата галерия днес за безопа­
сност е обурудван със стъпала и перила

Момчетата и момичетата сами измислят мотивите

на килимите, които тъкат
159
тш
 Този папи­
рус в Еги пе­
тския музей
в Кайро е
от хилядо­
летия

Подземни­
ят вход към
пирамида­
та на фара­
она Унас

161
11 Очите на сфинкса
Звездит е
по I/-об­
разния та
ван някога
са били по­
златени
 г- Ш

Небесната ладия на фараона Хеопс дн ес е изложена В тази

грозна постройка до пирамидата. Първоначално се е нами­
рала в скалите край пирамидата, покрита от т ези тежки
каменни блокове
Слънчев диск с крила в гробницата на фараон Сети.

Над входовете на храмовете се вижда изрисуван с гео­

метрична точност слънчев диск с крила

166
Този ст енопис от храма в Дендера доказва, че египтяните са изоб­
разявали слънцето с лъчи, а не с крила
Стенните барелефи
в тайната крипта
под храма в Дендера
свидетелстват за
наличието на техни­
ческо ноу-хау, което
е било забравено
Електрическата батерия е изложена в музея в
Багдад

Джед-стълбовете са изоб­
разявани в различни вариан­
ти. Една позната от древни
времена техника за израбо­
тка на изолатори за кабели
с високо напрежение се е
превърнала в религиозен
символ за устойчивостта
171
то бог и чийто гроб археолозите все още напразно търсят.
В колони шеста до осемнадесета от „Женска стела“ са изброени
съставките, необходими за приготвянето на „бетон“, както и местно­
стите в Египет, откъдето могат да се доставят. Според тези божест­
вени указания Имхотеп забъркал каша от сода бикарбонат (натриев
карбонат) и глина (алуминиев силикат), в която сложил още силика­
ти и тиня от река Нил, съдържаща алуминий. След добавянето на бо­
гати на арсен минерали и пясък се получил бързосъхнещ цимент със
същите молекулярни връзки като естествения камък.
На Втория международен конгрес на египтолозите през 1979 г. в
Гренобъл, Франция, геологът-химик д-р Д. Клем съобщи на смаяните
египтолози резултати от изследванията си върху каменните блокове
от пирамидите [16]. Д-р Клем и научните му сътрудници анализирали
общо двадесет проби от камъните от Хеопсовата пирамида и устано­
вили, че всеки от блоковете трябва да е доставен от различна част
на Египет. Естествено някой може да си помисли, че всяко египетско
село е изпратило на големия строеж по един камък, но това не е
вярно. Самите камъни, подложени на анализ, се състояли от отделни
елементи, произхождащи от различни райони на Египет! Един естес­
твен блок от гранит като цяло е хомогенен по отношение на плътно­
стта. Изследваните от д-р Клем камъни обаче в долната си част били
с по-голяма плътност, отколкото в горната и имали много шупли.
Проф. Джоузеф Давидовац съобщава още два факта, които бук­
вално бетонират теорията му [17]: През 1974 г. учените от известния
изследователски институт в Станфорд, Калифорния, провели заедно
с колегите си от университета Аин Шамс в Кайро електромагнитни
измервания на Голямата пирамида. През каменните блокове се про­
пускали електромагнитни вълни с голяма честота, които не се отра­
зяват напълно от сухите естествени камъни. По този начин учените
искали да открият тайни проходи и коридори в пирамидата, тъй като
тя самата и платото Гиза се смятали за напълно сухи.
Противно на очакванията резултатите от измерванията били хао­
тични, електромагнитните вълни с висока честота напълно се абсор­
бирали от камъка. Защ о? Блоковете, от които е изградена пирамида­
та, съдържат много повече вода от естествените скали. Според ком­
пютърните изчисления в Голямата пирамида се съдържат няколко
милиона литра вода! Мнението на проф. Давидовац е: „Блоковете са
изкуствени.“

173
 Второю доказателство сякаш е излязло от някой роман на Агата
Кристи. Изследвайки под микроскоп различни каменни проби от Го­
лямата пирамида, проф.Давидовац открил следи от човешки косъм в
една от тях, а по-късно и цял косъм, дълъг 21 сантиметра [18]. Как ко­
съмът е попаднал в камъка? Вероятно е паднал от главата на някой
древен строителен работник, разбърквал бетона.
Междувременно проф. Давидовац изготвил проби от няколко ви­
да египетски цимент и бетон по древни рецепти. Мовият-стар бетон
е много по-твърд и по-устойчив на природни въздействия от съвре­
менния бетон, защото в резултат на химически реакции изсъхва по-
бързо и по-добре. Вече никой не се учудва, че във франция „Геопо-
лимер Ф ранс“ прави бетон по рецепта от древността. И „Динамит
Нобел“ има желание да произвежда новия вид цимент, а в САЩ ги­
гантът „Лоун стар“ също го е заложил в програмата си.

ОБВИТИ В МЪГЛА ПИРАМИДИ

Отново стоях заедно със сътрудника си Вили Дюненберг на мал­

ката височинка южно от Голямата пирамида. Бе ранна утрин, около
6.00 часа, датата - 12 май 1988 г. Ахмед, нашият вечно засмян такси­
метров шофьор, ни докара тук през нощта, защото исках да снимам
Чудото на света при изгрев слънце. Нищо обаче не се получи. Макар
пирамидите да се издигаха едва на триста метра от нас, не можехме
да ги видим дори един час след изгрева на слънцето. Тежки валма
мъгла обгръщаха като мокра сива завеса царствените пирамиди и
не искаха да се разсеят. Дори и в този ранен час бъбривите екскур­
зоводи ни поздравяваха с „Добре дошли в Египет!“. Само Хор, който
вижда всичко, знае къде из руините нощуват тези нахални псевдопа-
зачи. Те са винаги там и по всяко време на денонощието са неверо­
ятно досадни.
Зъзнехме. Вили преглеждаше фотоапаратите. Аз повървях петде­
сетина метра в посока към пирамидите. Все по някое време ще мо­
жем да видим контурите на огромните триъгълници. Междувременно
стана 8.00 часът, а мъглата блестеше като бял захарен памук. Бояз­
лива светлина като при пълнолуние едва-едва се процеждаше през
воалите на мъглата, упорито криеща от нас пирамидите.
- Дали и по времето на Хеопс тук е имало мъгла? - попита Вили.

174
 Голямата галерия. Всяка моно­
литна греда е с отстъп 8 санти­
метра навътре. Величественият
коридор е дълъг 46,61 метра.

И двамата си помислихме едно и също. В такъв случай работни­

ците на строежа на пирамидата не са разполагали и с дванадесет
часа на ден за работа. Най-после, към 8,30 часа мъглата се разнесе.
Пред нас, студени и грандиозни, се изправиха шест величествени
триъгълника - виждаха се по две стени от всяка пирамида. Хората се
боят от времето - времето се бои от пирамидите, казват египтяните.
Ахмед се пазареше на входа на пирамидата с брадатия пазач.
Искахме да влезем вътре, преди автобусите да докарат тълпите ту­
ристи. Постояхме доста време в Голямата галерия, водеща към по­
гребалната камера. Не се чуваше никакъв шум, електрическите кру­
шки оцветяваха в жълто страничните стени. Човек се чувства като
нищожество в тази галерия. Огромният коридор, водещ косо нагоре
към погребалната камера, е дълъг 46,61 метра, широк 2,09 метра и
висок 8,53 метра. Човек не може да си го представи, трябва да го ви­
ди с очите си. Страничните стени в долната си част - на височина до
2,29 метра, са изградени от полирани блокове варовик. Следват се­
дем реда огромни греди, всяка от които е поставена с отстъп 8 сан­
тиметра навътре. Широкият проход нагоре става все по-тесен, двете
странични стени се доближават една до друга, така че таванът от хо-

175
ризонтални плочи е с ширина едва 1,04 метра. Архитектурата напом­
ня тази на инките в Перу. Те винаги строят вратите, прозорците и ко­
ридорите си с трапецовидна форма.
Голямата галерия е най-непонятното чудо на архитектурата и
строителството в човешката история. Гледайки я, човек осъзнава, че
всички теории за пирамидите са празни приказки. Лежащите една
срещу друга гранитни греди на високия осем метра коридор не са
поставени хоризонтално. Като че целта е била да се поставят на ме­
стата им днешните умници - огромните монолитни блокове са накло­
нени под доста голям ъгъл нагоре. Обработката на гредите и плочите
е толкова съвършена, че не можахме да открием и една фуга на
светлината на силните ни лампи. Тук, в Голямата галерия, човек не­
минуемо започва да си задава въпроса, дали строителите на Голя­
мата пирамида все пак не са получили помощ от извънземни богове.
Отвикнали сме от смирението. Непрекъснато ни се внушава, че
ние, хората, сме най-великите същества, венец на творението, кул­
минация в еволюцията. Дрън-дрън! Човек, който е изгубил способно­
стта да се удивява, не е реалист. Действителността е свръхестестве­
на, проникната от спиритуалистични трептения, свързана с другите
измерения в Космоса.
През последните три години съм изчел около шестдесет книги с
различни теории за пирамидите. За това, как е построена Голямата
галерия, са написани само празни приказки. Никой не знае нещо
конкретно, но всеки жонглира с различни аргументи. „Благословени
да са тези, които нямат какво да кажат и държат устата си затворе­
на“ (Оскар Уайлд, 1856 - 1900).

САРКОФАГЪТ НЕ Е ТАМ,
КЪДЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА Е

В южния край на Голямата галерия се намира дългият 8,40 метра

проход към погребалната камера. В началото вървим наведени, ко­
ридорът з едвъ 1,12 метра висок, но след около метър преминаваме
в преддверие с височина над 3,5 метра. Някога входът е бил препре­
чен от тежка няколко тона падаща решетка от гранит. Три метра по-
нататък отново трябва да се наведем. Ахмед, който отдавна не се бе
усмихвал, пропълзява напред, след него Вили и аз. Дали защото съм

176
възпитаван в религиозно смирение, дали защото съм запазил в себе
си здраво чувство на страхопочитание, дали защото за първи път
влизах в така наречената погребална камера на фараона без тълпи­
те туристи, но ми се стори, че пристъпвам в катедрала. Триъгълното
помещение в направление север-юг е дълго 5,22 метра, в направле­
ние изток-запад - 10,47 метра. Височината му е 5,82 метра. За мен е
непонятно как при тези размери специалистите го наричат "камера".
Стените на тази малка зала са образувани от пет лежащи една над
друга греди от гранит, също и подът е от гранитни плочи. Стените са
гладки като мрамор. Таванът е от девет огромни греди от розов асу-
ански гранит, които са монтирани така прецизно, че фугите вТтй-ло-
шия случай се виждат като тьничък черен конец. Над тези греди, не­
видими за наблюдателите, лежат още пет „облекчителни камери" от
натрупани един върху друг огромни монолитни блокове, всеки с тег­
ло над четиридесет тона.
Ахмед се изкашля и показа към полирания, почти без фуги таван.
- След Хеопс никой не е успял да постигне подобно съвършенст­
во!
Вили освети тавана, лъчът на лампата му опипваше сантиметър
по сантиметър феноменалния строеж.

12 Очите на сфинкса 177

 - Защо празните помещения отгоре са наречени „облекчителни
камери“?
Ахмед отново се засмя.
- А как другояче?
Колебливо се намесих в разговора им.
- Надстройката над погребалната камера ми напомня на шинтои-
стки храм, на врата към един друг свят. Струва ми се, че археолози­
те трябва да престанат да говорят за „облекчителни камери“. Първо
тези помещения не лежат на оста на пирамидата, значи не се нами­
рат под върха й. Второ, и то ми се струва по-важно, наличието на об­
лекчителни камери предполага, че строителите на пирамидата са
знаели точното й тегло. Възможно ли е да са имали такива техничес­
ки познания по времето на Хеопс? Представяте ли си какъв матема­
тически труд изисква пресмятането на теглото на огромната пирами­
да? Ние днес сме в състояние да извършваме подобни изчисления
само с помощта на компютър. Дали погребалната камера ще се пре­
обърне или разруши, ако ги няма „облекчителните камери“? Не, в ни­
какъв случай. Таванът на погребалната камера можеше да бъде изг­
раден и от гранитни греди, които да се опират само на стените. О с­
вен това къде на друго място в пирамидата има такива „облекчител­
ни камери“?
Ахмед безшумно се приближи до саркофага от черен гранит, кой­
то днес стои до западната стена в малката зала. Вероятно първона­
чално се е намирал в центъра на помещението. Според проф. Гойон
размерите на саркофага са 2,28 х 0,98 х 1,04 метра.
- Във връзка с Голямата пирамида се водят много спорове - запо­
чна да разказва Ахмед. - Говори се, че саркофагът е намерен пра­
зен и с отворен капак. За какво тогава е служил този празен сарко­
фаг? Освен това размерете му са по-големи от тези на коридора, во­
дещ към Голямата галерия. Как тогава саркофагът, който е издялан
от един-единствен каменен блок, е вкаран в това помещение?
Вили имаше готов отговор.
- Сигурно са построили пирамидата около него. Коридорите в пи­
рамидите на Хефрен и Микеринос също са по-тесни от саркофазите
им.
Ахмед се замисли.
- Изглежда, е било така. Не разбирам само защо Голямата гале­
рия е много по-висока от коридора преди нея. По Голямата галерия
са можели съвсем удобно да пренесат саркофага, но това е невъз-

178
можно в лежащия преди нея коридор. Мисля, че цялото това разхи­
щение - 8,5 метра височина на галерията, е излишно. И половината
от тази височина би била достатъчна за пренасянето на саркофага.
А ако пирамидата е изградена около саркофага, както смятате вие,
за какво им е била Голямата галерия?
Не могат да се дадат логични отговори на тези въпроси. Специа­
листи смятат, че Голямата галерия първоначално е предвидена като
дълга наклонена зала, през която при погребението е минала проце­
сията от жреци, за да окаже последна почит на фараона. Смърт и
почести, те вървят заедно. В такъв случай обаче жреците от същата
процесия преди това съвсем прозаично е трябвало да се наведат и
да пълзят нагоре по изкачващия се стръмен коридор, за да стигнат
до галерията. Някак не се връзва.
- Жреците архитекти са притежавали математически познания и
са строяли изключително разумно и без нищо излишно - каза Вили.
- За какво са тези фалшиви коридори и празни камери? Този лукс
им е коствал години нечовешки труд.
Ахмед се усмихна за кой ли път.
- Забравяте за крадците. Трябвало е да ги заблудят.
Вили ни изгледа - първо Ахмед, после мене.
- Крадци? - провикна се той към нас през празния саркофаг, при­
личащ малко на каменна вана, - Велики Хор, та ние говорим за вре­
мето на Хеопс, две и половина хилядолетия преди Христа! Строител­
ството на пирамиди е още в люлката си, построена е само стъпало­
видната пирамида в Сакара. Това са някакви си смешни осемдесет
години преди Хеопс! Откъде ще дойдат крадци? Та пирамидите са
като стоманени сейфове!
Всъщност той има право, помислих си аз. Вероятно и Ахмед е
стигнал до същото заключение, защото за. първи път го видях да пог­
лажда замислено брадичката си с пръсти. Падащата масивна решет­
ка си е факт. Изкачващият се коридор и Голямата галерия са били
затворени с огромни гранитни блокове. Направо да си оскубе коси­
те човек! За какво е била цялата тази охранителна система, защ о
пирамидата е била затворена и защитена като „стоманен сейф“,
щом като в нея никога не бил погребван фараон? За какво са служи­
ли капаните и „слепите" коридори във време, когато още нито един
крадец не би посмял да докосне пирамида?

179
 ДВА ПОЛЮ СА - СУЕТНОСТ И АНОНИМНОСТ

Строителите на пирамидата трябва добре да са познавали човеш­

ката природа. Знаели са, че любопитството на изследователя няма
да дава мира на бъдещите поколения. Жаждата за знания е състав­
на част на човешката интелигентност. Все някога в далечното бъде­
ще хората ще проникнат в пирамидата. Едва тогава те трябвало да
открият непокътнато това, което са им завещали предците. В какво
се състои наследството? Нима в един празен саркофаг?
Човешки гласове, възгласи на удивление, кискане и изречени на
висок глас имена достигат до нас. Първата вълна туристи залива Го­
лямата галерия и пълзи нагоре. Промъкваме се покрай запотените и
изпълнени с очакване лица, препъваме се по пътя обратно, към яр­
ката утринна светлина. Слънцето сияе, непрогледната мъгла е изчез­
нала напълно. С възгласа „Добре дошли в Египет!“ към нас се насо­
чи търговец на папируси. Докато преглеждаме разноцветните свитъ­
ци с класически египетски мотиви и очите ми се спират върху знаци­
те, изписани с подобен на злато туш, една мисъл проблясва в съзна­
нието ми. Йероглифите! В нито една зала, в нито една камера, в нито
един коридор, нито в Голямата галерия има надписи. Как е възмож­
но фараонът, издигнал най-величествената постройка на земята, да
не се похвали с делата си? Да не остави името си, дори един-единст-
вен знак от него? Липсата на каквито и да било надписи е неестест­
вена, анонимността на пирамидата не подхожда на характера на фа­
раоните.
Плиний пише: „...така създателите на тази суета с право са из­
паднали в забвение. “ Суетността и анонимността са две несъвмести­
ми понятия. Ако фараонът Хеопс е бил суетен, ако е бил тиран и по­
тисник, наредил - според Херодот - сто хиляди роби да работят на
строежа на Голямата пирамида, то на всяка стена би трябвало да са
описани подвизите му. Възразяват ми, че точно потисканите след
смъртта му са заличили хвалебствените надписи за диктатора. Но
как? Кога? Нали пирамидата е била почти херметически затворена?
Никой не би могъл да проникне в нея, за да излее гнева си към фара­
она върху надписите по стените. Освен това според модерните тео­
рии тогава не е имало роби. Египтологът Карлхайнц Шюслер твърди
[19]: „Днес със сигурност можем да твърдим: в Старото царство не е

180
имало робство.“
Ако великото творение е резултат на жертвоготовен труд по собс­
твено желание на работниците, а не на робство и принуда, е още по-
непонятна липсата на надписи. Свободните занаятчии едва ли биха
пропуснали възможността да възхваляват величието на владетеля
си.
- Знаете ли всъщност как се прави папирусът? - прекъсна Ахмед
моите мисли. Промъквахме се през тълпите търговци и туристи към
нашето такси.
- Папирусът не се прави, той расте по бреговете на Нил - пошегу­
ва се Вили и погледна хитро от задната седалка към Ахмед.
- А как от растението се получава жилавият лист папирус?

ВЕЧНИЯТ КАТО РЕКА НИЛ ПАПИРУС

Вили сви рамене, Ахмед залавира умело в гъмжилото от хора, ка­

мили и автомобили, за да се добере до шосето за Сакара. Спряхме
за малко пред тъкачница за килими. Момчета и момичета (девойките
бяха облечени в яркочервени рокли) стояха пред една стена и с неж­
ните си детски ръце прекарваха совалките през плетеницата от ниш­
ки. С уверени движения момчета с катраненочерни коси, сиво-бели
ризи и боси крака тьчаха на скърцащи дървени станове. Децата бяха
щастливи - те се смееха, пееха и ни благодариха скромно за бакши­
ша. Ахмед ни осведоми, че те сами си измислят мотивите на килими­
те и сами избират цветовете. Два километра по-нататък край Нил ви­
дяхме една от многото „фабрики за папирус“. Процесът на преработ­
ка на дългото до четири метра, богато на вода растение не се е про­
менил от хилядолетия.
Стеблото се нарязва на парчета, дълги около двадесет сантимет­
ра. Зелената кора се отстранява с нож. В миналото от тази еластич­
на кора са правели колани и сандали, днес я използват за гориво.
Бялата сърцевина на стеблата се нарязва на тънки ивици и се поста­
вя във водна баня за шест дни. Така ивиците се напояват с вода и
покафеняват. След това се разточват между памучни кърпи с преса
или дървен валяк - едната ивица се разточва по дължина, другата
напречно. Поставя се втора лента и отново се разточва между паму-

181
чни кърпи. Кърпите се сменят често, докато ивиците папирус изсъх­
нат. Сърцевината на растението съдържа желатин и изсъхналите
ивици се слепват една за друга. След около шест дена се получава
лист еластичен и доста устойчив папирус. Върху него лесно се рису­
ва.
Египтяните от хилядолетия записват върху папирус най-значител­
ните събития. Защо за пирамидите до днес не сме открили и думич­
ка? Защ о създателят на най-феноменалната постройка никъде не се
споменава? Както и да го мислим, няма логично обяснение. Твърди
се, че Хеопс е наредил след смъртта си да бъде погребан на друго
място, не в собствената си пирамида. Защо ли? Та неговата гробни­
ца е била най-сигурната в света. Кога фараонът е взел решението да
не бъде погребан в специално изградената за него пирамида? Не
мога да си представя, че това е станало още докато строежът е бил
в начална фаза. Как ли биха реагирали архитектите и жреците? Це­
лият нечовешки труд да отиде на вятъра! Пирамидата на Хеопс е ве­
чна, превърнала се е в характерен белег на египетския ландшафт.
Немислимо е фараонът да пропусне изключителната възможност да
озари за вечни времена величествената гробница с божественото
си присъствие, та макар и като мумия.
Тези обстоятелства могат да се обяснят само чрез следните три
хипотези:
а) погребалната камера на Хеопс отдавна е ограбена;
б) погребалната камера до днес не е открита;
в) решението да не бъде погребан в пирамидата не е взето от Хе­
опс.
На точки а) и б) ще се спра по-нататък. Третата хипотеза противо­
речи на фактите и на здравия разум. Хеопсовата пирамида е била
окончателно завършена и затворена почти херметически с огромни
монолитни блокове и падащи решетки. Ако предположим, че в мо­
мента на смъртта на Хеопс пирамидата не е била изградена докрай
и че тираничният владетел е бил така омразен на поданиците си, та
мумията му не е била поставена в пирамидата, защо тогава строе­
жът изобщо е бил завършен? Едва ли някой би си помръднал пръста
за омразния фараон след смъртта му. Наследниците на Хеопс си
имали свои собствени планове за строителство.
Или Хеопс лежи в пирамидата си, или пирамидата не принадлежи
на Хеопс.

182
 НАДПИСИТЕ ПО СТЕНИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ

Двеста години след Хеопс на египетския престол се възкачил по­

следният владетел от Петата династия фараонът Унас (2356-2323 г.
пр. н. е.). Пирамидата му в Сакара с дължина на страната на основа­
та четиридесет и седем метра и първоначална височина четиридесет
и три метра изглежда по-скоро невзрачна, но откриването й предиз­
викало истинска сензация.
Стените на погребалната камера, на преддверието и на коридора
към средната камера са покрити с йероглифни текстове. Йероглифи­
те са изписани в гъсти колони от дясно на ляво и от горе надолу. То­
ва са най-старите надписи, открити в пирамидите, но не са единст­
вените
И наследникът на Унас, Тети, а също и Пепи I, Мернера и Пепи II,
владетели от Шестата династия (2323-2150 г. пр. н. е.), са заповядва­
ли вътре в пирамидите им стените да се покрият с текстове. Още
през 1965 г. в пирамидата на Тети са открити седемстотин фрагмента
от надписи, а две години по-късно френски археолози попаднали на
пирамидата на Пепи. В нея стените също целите са покрити с йерог­
лифи.
През февруари 1971 г. египтологът Ж ан Филип Лауер и екипът му
разчистили пясъка и влезли в пирамидата на Мернера, син на Пепи.
Светлината от лампите им пробягвала по огромни блокове варовик,
по барелефи, изобразяващи процесия, предвождана от крилат ге­
ний. Гордото божествено същество носи в едната си ръка скиптър с
образа на бог Сет, а в другата - йероглифа Анкх, познат като „знак
на живота" или „ключ към живота".
В една по-ниско разположена хоризонтална галерия археолозите
прескочили съборена от крадци падаща решетка и попаднали в две
помещения, разделени на части от огромни, тежки поне по тридесет
тона наклонени монолитни каменни блокове. Те са поставени като
буквата V, тоест долните им ръбове са съединени, а в горната си
част се раздалечават. Тези каменни плочи са украсени с блестящи
бели звезди и като че висят в пространството поради разположени­
ето им под наклон. Отделни стени са покрити с надписи, върху други
са изобразени загадъчни ритуали. Виждат се животни, разделени на
две части от нарисувана черта. Според археолозите по този начин
дивите зверове били „укротявани, за да не преставляват опасност"
[20]. Мъртвият владетел по време на пътуването си из божествения
свят не бивало да бъде обезпокояван или дори нападан от животни.
Това обяснение ми се струва доста необосновано. Щом ги е било
страх от някаква магия, свързана с диви зверове, защо изобщо са ги
изобразявали?
Роби сме на начин на мислене, който е плод на остарели схваща­
ния в египтологията. Тълкуването на който и да е археологически
паметник може да е ясно и правилно, но то в никакъв случай не е
адекватно на времето, в което е създаден този паметник. Обяснява-
нето на изображения и разчитането на йероглифи е въпрос на ин­
терпретация. Възможно е чертата, разделяща животното на две час­
ти, да не символизира „магическо укротяване“, а да означава, че то
е хибридно същество. Наполовина земно, наполовина божествено.
Ако някой се надява да открие в надписите по стените на пирами­
дите указания за начина на изграждането им, дори сведения за ве­
ликия Хеопс, ще бъде разочарован. Текстовете представляват поети­
чни свидетелства за митологията, религията и магиите на древните
египтяни, като в тях Космосът винаги играе съществена роля. Дока­
зано е, че макар надписите от пирамидите да са правени в края на
Петата и през Шестата династия, в тях се срещат легенди и вярвания
от най-дълбока древност. Трудно можем да приемем, че надписите
от стените на пирамидите се състоят само от измислени, съчинени
указания за по-нататъшния живот в отвъдния свят. Ние окачествява­
ме текстовете, изпълнени с хвалебствия и ласкателства, като „маги­
чески“ и „ритуални“, като религиозни видения и желания на фарао­
на. Например в най-древните надписи от пирамидите се казва, че
фараонът иска при пътешествието си в отвъдното да срещне бога на
слънцето Ра-Атум. Учените твърдят, че това желание трябва да се
тълкува в преносен смисъл, че духът на фараона ще застане пред
боговете. Дали наистина е така? фараонът и жреците му са имали
еднозначна и ясна представа за пътешествията им из небесата, ма­
кар на нас тя да ни изглежда детинска. Към боговете не пътувал „ду­
хът“, а се пътувало „на кораб“.

184
 КОСМИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ
И ДЕТСКИ ИГРАЧКИ

Защо децата ни си играят с миниатюрни железопътни гари и

илакчета? Защ ото възрастните пътуват с истински влакове. Защ о
малчуганът, който още ходи прав под масата, гордо върти волана на
ярко оцветеното си автомобилче и вика с цяло гърло „бръм-бръм“ и
„би-бип-би-бип“? Защото възрастните, на които подражава, имат лу­
ксозни коли и правят „би-бип-би-бип“ с клаксоните си. Защ о дребо­
съци с шлемове на главите и закрепени за тях слушалки профучават
из стаите, стреляйки с „лазерните си пистолети“ и играят на „Завое-
нателите на планета Хикс-Игрек“? Защото на телевизионните екрани
ииждат как възрастните правят абсолютно същото. В книгата си „Но­
ви спомени от бъдещето,, [21]* разказвам за редица карго-култо-
ве***, разпространени в наши дни, за да докажа, че не само хората
от праисторическо време, а и съвременници на по-ниско стъпало на
обществено развитие имитират технологии, които не са в състояние
да разберат.
- Така например островитяните от Вевак, Нова Гвинея, са си нап­
равили модел на летище и самолети от дърво и слама, защото се на­
дяват по този начин да примамят истински самолети.
-Ж ителите на високопланинските местности в Нова Гвинея виде­
ли за първи път представители на бялата раса през тридесетте годи­
ни на нашия век и ги помислили за богове. Основна причина за тази
заблуда били панталоните и раниците, които белите хора носели.
„Мислехме, че вътре са жените им“ - казва двадесет години по-къс­
но един очевидец. Питали се, продължил той, къде тези същества из­
хвърлят изпражненията си. От панталоните не изпадало нищо.
- В долината Маркхам (в източната високопланинска част на Но­
ва Гвинея) има направени от бамбук „радиостанции“ и „изолатори“
от навити листа. Високи стволове на дървета представляват „анте­
ни“, колибите на туземците са свързани с „проводници“ от усукани

*„Нови спомени от бъдещето“, изд. „Литера Прима", София, 1994 г. (бел. прев.)
**карго-култ - от английската дума сагдо, означаваща стока, товар. Така се нари­
чат подражателски култове, при които се копират с подръчни средства предмети и те­
хнологии на по-високо развити култури (бел. прев.)

185
растителни влакна. Защ о са направени всички тези неща? Оказва
се, че съгледвачи на местните жители наблюдавали с какво се зани­
мават белите хора по крайбрежието.
- През септември 1871 г. корабът „Витяз“ на руснака Миклухо Ма-
клай пуснал котва край Бонгу, на брега на Нова Гвинея. Местното
население го наблюдавало скептично. Веднъж обаче те видели Мик­
лухо Маклай да се разхожда през нощта с ветроупорен фенер и от
този момент били убедени, че той е дошъл от Луната. Маклай израз­
ходвал доста усилия в опитите си да им обясни, че не идва от Луна­
та, а от Русия. Това име нищо не им говорело. Руснакът бил за тях
необикновено същество не само поради белия цвят на кожата си, а
защото се появил внезапно с големия си кораб. Туземците на бърза
ръка го обявили за бог Тамо Анут, корабът му също бил смятан за бо­
жествен. Един ден вълните изхвърлили на брега дървена статуя от
потънал кораб. Местните жители я изтеглили на сушата и започнали
да й се кланят като на изображение на новия им бог Тамо Анут.
За подобни случаи са писани цели етноложки трудове [22, 23]. Те
всички са единодушни по въпроса за поведението на човека при ви­
да на непонятна за него техника. При това няма никакво значение
дали става дума за дете или за възрастен, защото и възрастните се
държат като малчугани. Те също като децата не разбират чуждите
технологии.

КАКВО ОЗНАЧАВА „НОВО“?

Откакто свят светува, човекът е имитатор. Всеки от нас има свой

образец на поведение или тайно му подражава. Мечтаем да сме на
мястото на този или онзи, да сменим професията си с по-вълнуваща.
Понякога седим зад волана на автомобила и си представяме, че сме
пилоти на самолет, макар да знаем, че колата никога няма да поле­
ти. Крепим се едва-едва върху ските, мечтаейки да полетим по пис­
тата като най-добрите скиори. Дори първообразите за религиозни
предмети и произведения на изкуството вземаме от древността.
Предците ни са имали още по-стари модели. Кой е първообразът на
короната, на скиптъра, на епископския жезъл? От кого са гледали,
че определени действия могат да се извършват само в установено
от протокола облекло? Кому подражаваме, когато на процесията на

186
 тялото Господне носим „небето“ по улиците на града? Защо в олтара
се поставят „най-светите неща"? Кои са първообразите на ангелите
с крила и ореоли? Къде са се намирали реалните модели на Скиния-
та (Кивотът на Завета), на централния олтар, на Небесния престол?
Откъде ние, земните жители, сме взели мъгляви понятия като „Въз­
несение Христово“, като „първороден грях“, като „избавление“?
Настоящето и историческите знания ни дават шанс да се опитаме
да разберем психиката на фараона. Той или предците му са наблю­
давали реални богове, извънземни, дошли от някой край на Вселена­
та с космическите си кораби. Това е било суперсензация! Подобни
събития са били, така да се каже, изписани с главни букви в преда­
нията, завещани за бъдните поколения. Първоначално избрани пре­
дставители на човешкия род дори получили разрешение да служат
на боговете. Добре изкъпани, естествено в специално облекло и от­
делени от „небесните жители“ с бариери и преддверия. Извънземни­
те са вземали мерки против заразяване при контакт със земните
жители. В резултат на наблюдения, действия, а и поради невежество
и подражателство, поради неразбиране на предназначението на не­
понятни предмети възникнал култът. И тъй като съгласно преданията
боговете пътували из небесата на кораби, фараонът също трябвало
да притежава специална ладия. Дали е съзнавал, че тя не ще може
да лети, или е мислел, че след смъртта си ще се издигне на небето с
нея, не е важно. От съществено значение е само първоначалният
мотив.
Слънчевите ладии на фараоните не са плод на философската ми­
съл. Идеята за тази имитация е взета от преданията, разказващи за
реални събития от древността. На кораби хората плавали по река
Нил - а боговете - из небесната шир. Народът трябвало да вярва, че
техният фараон пътува с прекрасната си ладия към боговете, че е те­
хен равноправен колега и партньор. Един фараон-бог и жреците му
никога не биха признали, дори да са знаели, че господството свърш­
ва със смъртта. Боговете никога не умират.
По тази причина не е никак странно, че под и край пирамидите се
откриват изящно изработени и богато украсени слънчеви ладии. Ед­
на от тях от години е изложена в грозна постройка до Хеопсовата
пирамида, а наскоро с помощта на електромагнитни вълни в скалис­
тата почва е открита още една. Слънчеви ладии са изобразени върху
стените на храмове от Асуан до делтата на Нил, из музеите има сто­
тици умалени техни копия. И фараонът Унас, в чиято пирамида са от-

187

■
крити най-древните надписи по стените, е притежавал слънчева ла­
дия.
Специалистите не знаят нищо конкретно за предназначението на
тези ладии, въпреки че в популярната литература се твърди обратно­
то. Общо взето, се приема, че фараонът е притежавал нощна и днев­
на ладия, тъй като египтяните са вярвали, че нощем слънцето се дви­
жи из подземния свят. Следователно е била необходима една денем
и друга през нощта. Същевременно се приема, че „слънчевата ла­
дия“ е и „лодка с жертвени дарове“, „поклонническа лодка“, „лодка
за човешки души“, един вид „катафалка“ или просто „лодка за инс­
пекции“. Най-малкото текстовете от пирамидите, от които е съставе-
на„Египетската книга на мъртвите“, позволяват различни интерпре­
тации. Така например в тази книга има една „Песен към всевластния
господар“ [24], в която поетът (или жрецът?) призовава богиня, наре­
чена „Окото на Хор“. Авторът умолява богинята да приготви вода,
растения и храна за фараона и да отвори небесните порти, та фара­
онът безпрепятствено да измине пътя си. Материална храна за безп­
лътните Ка и Б а?
В текстове X 273 и 274 от пирамидата на фараона Унас в Сакара
се възпяват делата, които мъртвият владетел ще извърши в Космо­
са:
„Той е Господар на силите,
майка му не знае неговото име.
Красотата на Унас е неизмерима като небесата,
силата му стига до хоризонта...
Унас е небесният бик...
Жителите на небесата служат на Унас...“
Още по-двузначни са текстовете в самата погребална камера.
Там се разказва, че Унас бил „облак“ по пътя към небесата, той ся­
дал на определеното място в кораба на Бога на слънцето. Унас е
описан като „кормчия на слънчевия кораб“, който моли за помощ в
космическия мрак, защото „е много тежка самотата по безкрайния
път към звездите“. Колко вярно.
Корабът поражда асоциация за пътешествия. Поне фараоните от
първите династии са се смятали за „синове на боговете" (както и
японските, персийските и етиопските владетели доскоро). Било е
съвсем естествено след смъртта си „синът на Бога“ да потърси баща
си, който по време на земното господство на чадото си се е занима­
вал с небесните дела. И както на земята първият принц наследява

188
престола, изглежда, и в отвъдното се е процедирало по същия на­
чин. Затова в текстовете от пирамидите мъртвият фараон се възхва­
лява като новия господар сред звездите, като могъщ съдник и влас­
телин, от когото трябва да се боят духовете и старите богове.
Всичко това е известно и не се оспорва от специалистите, но ар­
хеолозите смятат, че небесната ладия не е нещо реално, материал­
но. Нека си спомним за подражателските култове. Имитира се непо­
нятна техника и се изработват символични обекти, приличащи на
нея. Само с Ка и Ба нито един фараон не се е осмелявал да се от­
прави към трона на небесния баща. Той е трябвало да носи дарове и
ценни предмети за подкупи в трудни ситуации. Реални предмети в
реално транспортно средство. Синчето на някой съвременен петро­
лен шейх бръмчи нагоре-надолу със захранвано с батерии автомо-
билче марка Ролс-ройс, а синът на небесните богове - с украсена
със злато слънчева ладия.

АСТРОНАВТИ В ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ?

За същото говори един особен мотив, срещ ащ се във всички

древноегипетски храмове и паметници - слънчев диск с крила. Зла­
тен диск или загатнато кълбо с широко разперени цветни крила от
Петата династия нататък символизира господстващите на небето со­
коли и слънцето. Но първообразът на този мотив, с който са украсе­
ни цели тавани и безброй коридори в храмове, е от праисторическо
време. На едно изображение от Първата династия се вижда небес­
ната ладия върху чифт крила. Едва когато е била забравена първона­
чалната представа за слънчевата ладия, носеща се из небесата вър­
ху крила, тя е била заменена от слънчев диск. Изображението, изри­
сувано с геометрична точност над входовете за зали и покои, често
е съпроводено от текст, в който то е наречено „хут“ или „апи“. Дума­
та „хут“ произлиза* от корен, означаващ „разпервам“, „разпрости­
рам“, а „апи“ - от корен, който чисто и просто означава „летя“.
Слънчевият диск с крила се свързва с бог Хор, чието седалище
било в комплекса храмове Едфу, на западния бряг на Нил между
Асуан и Луксор. Днешният, все още много голям храмов комплекс
няма обаче нищо общо с древния храм на Хор. Както свидетелстват
надписите и резултатите от археологическите разкопки, той е бил

189
построен върху руините на светилище на бог Хор от Старото царст­
во. От древни времена е и легендата за крилатото слънце, издялана
върху стената на храм в Едфу. В нея се описва как бог Ра и свитата
му кацнали "на запад оттук и източно от канала Пехену". Очевидно
земният му наместник, фараонът, е бил в беда, защото моли небес­
ните гости за помощ срещу враговете му [25]:
„Тогава Негово свещено Величество Ра-Хармахис загово­
ри на свещения си другар Хор-Хут: О, ти, син на слънце­
то, ти възвишени, сътворен от мене, победи Врага, кой­
то виждаш пред тебе бързо. Тогава Хор-Хут полетя към
слънцето, взел образа на голям слънчев диск с крила...
Щом съзря от небесата враговете, ...така устремно се
хвърли върху тях, че те нито го видяха с очите си, нито
го чуха с ушите си. Скоро не остана нито един жив враг.
Хор-Хут, блестящ във всички цветове, се върна обратно
на кораба на Ра-Хармахис в образа си на голямо слънце с
крила."

НЕЛОГИЧНАТА ЛОГИКА

Твърди се, че този текст трябва да се тълкува символично. Винаги

се учудвам колко много неща „трябва“ да правя. При това йерогли­
фите от текста позволяват различни тълкувания. Дълго преди Жан-
Ф рансоа Шамполион да разчете йероглифното писмо, Уилиъм Уор-
бъртън (1698-1779), епископ на Глоучестър, Англия, занимавал се ин­
тензивно с египетското писмо и с древните митове, стига до заклю­
чението, че египтяните са използвали два вида писмо [16]: „...Едно,
за да разкрият и споделят това, което са имали да кажат, и друго -
за да скрият същността на нещата.“
Това е напълно вярно. Днес йероглифните текстове се тълкуват
еднозначно, макар да има богат избор от възможни интерпретации.
Дори наскоро се появиха древни йероглифи, които не могат да бъдат
преведени въпреки работата на Шамполион по дешифрирането им.
Доста се затруднявам да разглеждам легендата за крилатия слънчев
диск само абстрактно, в светлината на религиозен мистицизъм.
След като бог Ра помогнал на фараона да победи враговете си, той

190
установил: „Тука е приятно място за живеене.“ След това се споме­
нават няколко думи за околния пейзаж и се възхваляват “боговете
на небето“ и „боговете на земята“. Човек трябва по-малко да се съо­
бразява какво трябва да разбира и по-внимателно да чете какво е
написано в оригиналния текст.
„Хор-хут полетя към слънцето като голям крилат диск.
Затова от този ден нататък го наричат Господар на
небето...“
Както свидетелстват надписите в Едфу, същинската причина за
почитането и разпространението на мотива с крилатия слънчев диск
е божествената помощ, оказана на фараона, а не както ни се внуша­
ва, че това е слънцето в някакви имагинерни Горен и Долен свят. В
текста от Едфу ясно се казва:
„Хармахис пътуваше със своя кораб и кацна до града на
Хор. Тот каза: “Излъчвателят, който е дело на Ра, победи
враговете. От този ден нататъка трябва да го наричат
излъчвателя, направен в планината от светлина. “ Хор ка­
за на Тот: „Занеси този слънчев диск до всички свещени
места на боговете в Долен Египет, до всички свещени
места на боговете в Горен Египет и до всички други све­
щени места на боговете. “
Между другото думата „излъчвател“, използвана тук, не е измис­
лена от мене, а от проф.д-р Хайнрих Бругш, превел текстовете от Ед­
фу още през 1870 г.(!). В какво е превърнала модерната египтология
„крилатия слънчев диск“? В церемониална дрънкулка. Забравен е
първоначалният смисъл, съгласно който не е бил изобразяван кри­
лат слънчев диск, а слънчева ладия с крила. Неспособни да разбе­
рат древната действителност, академичните светила са превърнали
реалността в легенда. Така отново е въдворен ред в света.
Един уважаван археолог смята, че самата мисъл за реална наме­
са на някой бог в битките, водени от хора, е недопустима. Също така
абсурдна била идеята ми за намесата на извънземни в земните де­
ла. Странно нещо е човешката логика. В Стария завет например се
описва как Бог често е слизал с дим, огън, гръм и трясък, за да се
намеси в битките на страната на избрания народ. Реално естестве­
но. Тука човешката логика не се противи. Защ о?

191
 ЕЛЕКТРИЧЕСТВО?

И ако текстовете от пирамидите хвърлят известна светлина върху

представите на древните египтяни, те, образно казано, не хвърлят
светлина върху светлината. Всъщност как древните египтяни са ос­
ветявали вътрешните помещения в пирамидите си? Цели стени в йе­
роглифи и художествени изображения, всичко това не може да бъде
създадено без светлина. Дали монолитните блокове са били украся­
вани предварително навън и след това са били поставяни на съотве­
тните места? Възможно е. Но в такъв случай строителните работни­
ци е трябвало да обвият с памук изрисуваните стени и плочи, за да
не надраскат или повредят рисунките при транспортирането. Възмо­
жно е и блоковете да са украсявани етаж по етаж, преди пирамида­
та да е покрита и затворена окончателно. Горните редове блокове
може да са нареждани, след като каменоделците - които естествено
е трябвало да са грамотни - привършели фината си работа върху
долния ред каменни блокове. При надземните пирамиди подобно ре­
шение на проблема е възможно - но при подземията не. Много от
пирамидите са издигнати върху изкопани в скалите каверни, а и
гробниците в Долината на царете в Луксор представляват скосени
шахти, в които не прониква слънчева светлина. В такъв случай как е
осигурявано нужното осветление, за да могат да бъдат богато укра­
сени с всички цветове стените и таваните на гробниците? Дали до
всеки художник е стоял по един факлоносец? Дали в мрака плахо са
трептели пламъчетата на кандила или свещички? Или пък с помощта
на система от огледала по някакъв начин в мрачните помещения е
прониквала слънчева светлина?
Същите въпроси си задават Петер Краса и Райнхард Хабек във
великолепно написаната си книга „Светлина за фараона“[26]. Това е
духовито, приятно, блестящо произведение, което всеки, интересу­
ващ се от Египет, би трябвало да притежава в библиотеката си. Кра­
са и Хабек припомнят, че факлите, маслените лампи или восъка ди­
мят и че стените и таваните би следвало да са опушени. Но следи от
такова опушване няма. А огледала? Тогавашните огледала от бронз
не са вършели кой знае каква работа - при поставяне под ъгъл са гу­
бели до една трета от светлината поради разсейване и поглъщане на

192
лъчите. Дори система само от три такива огледала не вършела ника­
ква работа.
„По-добре запали малка светлинка, вместо да проклинаш мрака."
(Конфуций, 551 -479 г. пр. н. е.)
Представете си Клеопатра, която развежда римския си приятел
Юлии Цезар из тъмните коридори на пирамидата. Изведнъж в ръка­
та й заблестява тайнствена светлина, лъчът пробягва по стените, за­
слепява смаяния римски император. „Каква магическа светлина
владееш ти, любима?" - пита уплашен Цезар.
„Ние я наричаме джобно фенерче - отговаря тя поласкана. - На­
шите предци са го използвали още преди хилядолетия. Нима на вас,
напредничавите римляни, не ви е известен този източник на светли­
на?"
Краса и Хабек описват накратко необикновените си идеи [27,28] в
Апаеп! Зюез, вестника на Апшеп* Аз1гопаи1 Зос1е1у*. Египтяните са
използвали електричество за осветление!
Дали двамата автори не са луди? Лесно можем да го приемем.
Историята ни учи, че действието на електрическия ток е открито ед­
ва през 1820 г. от датчанина Оерщед. Майкъл Фарадей продължил
неговите експерименти, а през 1871 г. е засветила електрическата
крушка на Томас Едисон.

ТОМАС ЕДИСОН Е БИЛ ИЗПРЕВАРЕН

Но историята ни заблуждава. В Националния музей в Багдад,

Ирак, е изложен апарат, състоящ се от теракотна ваза с височина
осемнадесет сантиметра, един малко по-къс меден цилиндър и окис­
лена желязна пръчка, върху която са полепнали остатъци от асфалт
и олово. Странната ваза е намерена от немския археолог Вилхелм
Кьониг през 1936 г. при разкопки в селище край Багдад.

*Апс 1еп* Аз!гопаи1 5оае1у - общество, създадено през 1973 г. в САЩ с цел събира­
не, размяна и публикуване на доказателства за това, че в праисторически времена
мп Земята са идвали представители на извънземна цивилизация и че съвременната
цивилизация на нашата планета не е първата. Безплатна информация за ААЗ можете
лл получите от Апс 1еп{ Аз1гопаи! Зос1е1у,( Виж в края на книгата, бел. авт.).

13 Очите на сфинкса 193

 Самият Кьониг е подозирал, че куриозната находка представлява
батерия за произвеждане на електрически ток. Изследванията пот­
върдили предположението му. Вътре във вазата поставили тънък ме­
ден лист, завит на цилиндър с дължина около дванадесет сантимет­
ра и диаметър два и половина сантиметра. Цилиндърът е запоен със
сплав от калай и олово и е затворен отдолу с медно капаче, изоли­
рано отвътре с асфалт. Горният край на цилиндъра също бил запу­
шен с тапа от асфалт. През тапата преминавала желязна пръчка с
дължина единадесет сантиметра, която била изолирана от медта и
стигала почти до дъното на цилиндъра. Ако той се напълнел с кисе­
лина или основа, се получава галваничен елемент, между другото в
същия вид, в който е използван от Галвани за направата на нарече­
ната с неговото име батерия.
През 1957 г. американецът Ф. М. Грей, сътрудник на Лаборатория­
та по високо напрежение на „Дженеръл Електрик“ в Питсфийлд,
САЩ, доказал, че с този апарат действително се е произвеждал еле­
ктрически ток. Той направил експеримент с точно копие на апарата
и с разтвор на меден сулфат. Така доказал, че както при находката
от хълма край Багдад, така и при други подобни находки - в Селджу-
кия край река Тигьр и в близкия Ктесифон - действително става ду­
ма за електрически батерии. Дали и египтяните са използвали нещо
подобно?
Предположенията на Краса и Хабек се потвърждават от стенните
барелефи в една подземна крипта в Дендера, на седемдесет кило­
метра северно от Луксор. Храмовият комплекс в Дендера е посве­
тен главно на богиня Хатор. От най-древни времена тя е почитана ка­
то богиня на небесната шир и майка на бога на слънцето Хор. .Спо­
ред древните египтяни звездното небе представлявало огромна кра­
ва, по тази причина и богиня Хатор освен с човешка фигура била
изобразявана и като крава. Когато е изобразена като жена, тя вина­
ги носи на главата си слънчев диск и рога на крава. Хатор е богиня
на танците, на музиката, на любовта, а също така и на науката и аст­
рономията.

194
 СВЕТЛИНА ЗА ФАРАОНА

В текстове върху някои от откритите при разкопки мастаби се ка­

зва, че Дендера, храмът на богиня Хатор е съществувал още в Ста­
рото царство. През годините храмовият комплекс позагубил блясъка

Ч\ Щ ч \ ч у * 1 \\

/ \ : ц

(1)Човек държи подобен на балон предмет (2), в който се извива змия (3). Краят
на балона и змията преминават във фасунга (4), свързана чрез кабел (5) със сандъче
(6), върху което се е разположил богът на въздуха (6). Маймуната с извадените ножо­
ве (7) символизира опасността, застрашаваща непосветените.

си и важността си. По времето на Птолемеите бил реставриран и

разширен. Останките от храмовия комплекс си заслужават да бъдат
разгледани от всеки турист в Египет. Галериите с колони, богато ук­
расените тавани и стени ни позволяват да добием представа за дре­
вните вярвания на египтяните. Дендера.освен това е единственото
място в Египет, където е открит календар със животни, направен ка­
то диск и разделен на тридесет и шест декади, характерни за египет­
ската г.. Прекрасните изображения на дванадесетте основни живо­
тински фигури, заобиколени от математически и астрономически
знаци, могат да се видят днес в Лувъра в Париж. Този календар е от­
къртен от стената на храм в Дендера и продаден на крал Людвиг
XVIII за сто и петдесет хиляди франка. Астрономите, изследвали дис­
ка от Дендера, смятат, че е направен през 700 г. пр. н. е., а някои го
датират от още ло-голяма древност - 3733 г. пр. н. е.

195
 Единствени и неповторими са и подземните камери в Дендера с
тайнствените си стенни барелефи от отдавна забравени времена.
Една от тези камери е с размери 4,60 на 1,12 м и в нея може да се
проникне само през малък отвор в стената. Помещението е ниско,
задушно и „ухае“ на урина, защото се използва от пазачите за тоа­
летна.
„По стените се виждат човешки фигури с подобни на балони пред­
мети, напомнящи на огромни електрически крушки. В тези „крушки"
има виещи се змии. Опашките на змиите преминават в лотосов
цвят, който, без да е нужна особена фантазия, може да бъде оприли­
чен на фасунга. Нещо подобно на кабел свързва фасунгата със сандъ-
че, върху което е коленичил богът на въздуха. Непосредствено до не­
го е изобразен един джед-стълб, свързан със змията. Забележителна
е фигурата на подобния на павиан демон с два ножа в ръцете, която
се тълкува като закриляща и предпазваща сила" [27].
Специалистите, които трябва да са най-добре осведомени, са до­
ста безпомощни по отношение на този барелеф в тясното, тъмно по­
мещение. Твърди се, че това било „култова стая“, „библиотека“, „ар­
хив“, „склад за съхранение на култови предмети“. „Склад“ или „биб­
лиотека“, в които се влиза само през малка дупка в стената? Напра-
во смешно. И изображенията върху стените са непонятни за специа­
листите. Как тълкуват джед-стълбовете? Като:
- символ на устойчивостта
- символ на вечността
- праисторически фетиш
- дърво без листа
- кол с резки
- символ на плодородието
- изображение на житен клас

Краса и Хабек, които явно са по-здравомислещи, приемат, че то­

ва са изображения на изолатори от стълбове за кабели с високо на­
прежение. И защо не? Още в Старото царство е имало жреци на
„почетния д ж е д “, сам и ят главен бог П та е нар ичан „почетен
джед“[29]. В Мемфис е имало дори специален ритуал по „изправяне
на джед-стълбовете“, извършван лично от фараона с помощта на
жреците.
Джед-стълбът не е бил нещо ежедневно, обичайно. Само посвете­
ните са имали право да боравят с него. Подобни стълбове са наме­

196
рени под най-старата пирамида, тази на фараона Джосер в Сакара.
Когато чета трогателните тълкувания на този куриозен предмет, ми
става смешно. Какво ли още ще измислят хората, докато най-после
си отворят очите и видят нещата такива, каквито с а ? От една страна,
уважаемите учени изопачават начина на мислене на древните егип­
тяни, а, от друга страна, сме свидетели на съществуващи и в наши
дни подражателски култове. Джед-стълбовете са толкова очебиещ
пример за неправилно разбрана техника, че би трябвало това да е
ясно дори и на слепия. Какво беше казал пророк Исая в Стария за­
вет?
„... и те затварят очите си, за да не могат да виждат с тях... “
Изображенията по стените в криптата под Дендера свидетелст­
ват за това, че египтяните са владеели тайни знания - знанията за
електричеството. Не очаквам специалистите да се присъединят към
моето мнение, че в древността край река Нил хората са използвали
електрически ток. Жалко, защото „Съобразителността обикновено
не напуска умните хора, когато грешат“. (Йохан Волфганг фон Гьоте,
1749- 1832)

ВЪЛШЕБСТВАТА НА ПИРАМИДИТЕ

Намирам се в пирамида с височина осем метра, ориентирана

точно по посоките на света. Обграждащите ме четири светлосиви
триъгълника се накланят един към друг и се събират в една точка над
главата ми. Подът е покрит с бежов килим, наоколо са пръснати вио­
летови възглавници. Върху някои от тях са седнали мъже и жени,
мълчаливи, вглъбени в себе си. Оглеждам внимателно пирамидата.
Близо до долния ръб на стените има малки прозорчета, общо триде­
сет и две на брой. Стъпил съм върху изобразената на пода златна
звезда с шест лъча. Освен това във всеки ъгъл на пирамидата блес­
ти по една малка стъклена пирамидка. Помещението е изпълнено с
мека, приглушена светлина, която обгръща всичко в жълтеникави то­
нове. Широките, тапицирани крила на вратата се затварят - и тогава
се чува музиката. Отначало това е просто нежно шумолене, няколко
тона, идващи отнякъде много далече, които звучат като приспивна
песен. Следва тътен и бучене, вибрациите потичат към мене от всяка
част на пирамидата, притъпяват сетивата ми, пренасят ме в друг
197
свят, кипящ от трептения. Омагьосан, неспособен да помръдна, стоя
върху звездата си и оставям звуците на „Симфония от един нов
свят“ от Антонии Дворжак в изпълнение на Виенската филхармония
да проникват в мене. Дори след като симфонията завършва с финал­
ното кресчендо, оставам на мястото си като хипнотизиран. Внезап­
но настъпилата тишина се усеща като шок. Усещанието е все едно,
че мозъкът ти е току-що изваден от пералнята. Хиляди мисли и чувст­
ва препускат из сивите клетки, заливат ме, откъсват ме от действи­
телността, водят ме навън, към обсипаното със звезди нощно небе.
Никога преди не съм го осъзнавал с такава яснота - само егоцен-
трични хора могат да твърдят, че Бог не съществува. Бог е навсякъ­
де, около мене, във всяка моя молекула, във всеки атом от същест­
вото ми. Макар тялото ми да се намира все още долу, в центъра на
пирамидата, съзнанието ми експлодира горе, над върха. Усещам се
като част от Вселената,, като светкавица, разпространяваща се във
всички посоки със скоростта на светлината. Нямам очи, но възприе­
мам млечната светлина, изпълнила пирамидата под мене. Нямам
уши, но чувствам със всяка своя частица музиката от пиесата „Стък­
лени работи“ от Филип Глас, която звучи в момента в пирамидата. В
този момент смаян установявам, че не бих могъл да зная как се каз­
ва пиесата, че никога през живота си не съм чувал за композитор на
име Филип Глае. Какво става тук? Каква е тази яснота, която прони­
ква навсякъде? Дали не съм погълнал някакъв наркотик? Или съм
жертва на спиритична сила?
Слизам отново в тялото си и треперещ като мокър пудел напус­
кам пирамидата. Отвън срещам тонтехника, млад мъж, инсталирал
квадрофоничната система в пирамидата на ЕТОКА на остров Ланца-
роте. ЕТОВА е езотеричен център за семинари и ме бяха поканили
да изнеса няколко доклада. Мястото е истински рай без комари и
други насекоми-инквизитори.
- Как се нарича пиесата, която в момента звучи в пирамидата?
-„Стъклени работи“ от Филип Глас.
- Поздравления за акустиката! Изчислил сте всичко много точно.
Тонтехникът се засмя.
- Нищо не съм изчислявал! Осланям се на слуха си. Освен това
тук се наблюдава ефекта на пирамидите.

1 ПО
 ЕФЕКТЪТ НА ПИРАМИДИТЕ

Откриването на този ефект прилича на затрогваща приказка.

Това се случило в прекрасия Кот д’Азур в Ница. Там Антоан Бо-
вис имал малък магазин - железария. Но мосю Бовис не се задово­
лявал само да подава болтове и гайки, той все майсторял и изобре­
тявал нещо. Още през тридесетте години, когато никой още не гово­
рел за „Ием Аде“ (нова ера), Антоан Бовис ръководел езотеричен
кръжок.
Освен железни пръчки и всякакви инструменти мосю Бовис про­
давал в магазина си и специални магнитни махала - изобретени от
него „биометри“ - и различни радиестезични приспособления. При
едно пътешествие до Египет, отвело го и в Голямата пирамида в Ги-
за, той забелязал нещо, което не правело впечатление на никого от
останалите туристи. На пода в погребалната камера лежала мъртва
пустинна мишка - един Господ знае как е попаднала в построеното
преди хилядолетия съоръжение.
Антоан Бовис побутнал леко с крак мишката. Бил любопитен дали
бръмбарите и мравките са открили заплетения път до трупа на живо­
тинчето. Мосю Бовис внимателно огледал пода, побутнал отново ми­
шката оттук-оттам и накрая се навел да я вземе в ръка. И тогава ос­
танал като поразен от гръм. Мишката била лека като перце, сбръчка­
на и мумифицирана.
Какви неземни сили действат тука? Защо трупът на животинчето
не се е разложил?
Едва пристигнал у дома, мосю Бовис се заел да майстори малка
пирамида от железни пръти и дърво. Откритието не му давало мира.
Още от самото начало интуитивно постъпил правилно. Ориентирал
модела си като оригиналната пирамида в Гиза - по посоките на све­
та. Сложил в малката пирамида дървен перваз на една трета от ви­
сочината й, за да маркира разположението на погребалната камера
в Голямата пирамида. И най-после съвсем спонтанно сложил върху
цокъла парченце телешко месо от телешкото рагу за обяда.
През следващите дни месото би трябвало да се вмирише, но това
не станало. Късчето само видимо изсъхнало и се сбръчкало - като
че невидима сила извличала соковете от месото. Бовис наблюдавал
смаян този процес на мумифициране, после повторил опита, като
поставил нови късчета месо в пирамидата и извън нея.
Оставена в пирамидата, органичната материя дехидратирала, а
извън пирамидата се разлагала.
Когато прочетох тази история за първи път, си помислих, че в то­
ва няма нищо странно. Месото в пирамидата е почти херметически
изолирано от въздействията на околната среда, бактериите нямат
шанс да проникнат вътре, както при съвременните вакуумирани опа­
ковки. Но защо късчетата месо изсъхват?

ЧЕХОСЛОВАШ КИ ПАТЕНТ N9 X 93304

Подобни мисли, изглежда, са вълнували и радиоинженера Карл

Дръбъл от Чехословакия*. Той прочел в някакъв кпюкарски вестник
за опитите на мосю Бовис. Дръбъл повторил тези експерименти и
получил същите резултати, но си помислил, че не бива да се опитва
само с месо, яйца и сирене. Какво ли става с неорганичната мате­
рия, поставена в модел на Голямата пирамида? Дали и камък, или
пък лъжичка за кафе или напръстник, пълни с вода, също дехидрати-
рат?
Карл Дръбъл се огледал за някакъв малък предмет, който да се
побере в миниатюрната му, висока само осем сантиметра пирамида
от картон (дължина на основата -12,5 см). Погледът му попаднал на
изхабено ножче за бръснене, което без друго вече не вършело рабо­
та. Радиоинженерът предполагал, че ножчето за бръснене ще стане
съвсем тъпо след поставянето му в пирамидата. Двадесет и четири
часа по-късно той разгледал с лупа острието на ножчето. Не повяр­
вал на очите си. Острието изглеждало така, все едно че е току-що
шлифовано. Карл Дръбъл се избръснал със старото ножче и отново
го поставил в пирамидата. Предполагал, че изтъненият метал ще се
счупи. На следващия ден той се избръснал отново безупречно със
същото ножче. Дръбъл бил изумен. Дали не си внушавал, че ножчето
се остри всеки път, щом го постави в пирамидата? Но от друга стра­
на, бил избръснат безупречно, без да се пореже нито веднъж. Отно­
во и отново инженерът поставял ножчето в пирамидата - и в продъл­
жение на петнадесет дни се бръснал с едно и също ножче.
«
*Днес Чехия и Словакия, (бел. прев.)

200
 Всичко това се случило през февруари и март 1949 г.. Пет години
и три месеца, до шести юли 1954 г. упоритият радиоинженер провеж­
дал експерименти. Установил, че едно и също ножче Може да се из­
ползва средно 105 пъти за бръснене. Карл Дръбъл направил опити с
общо 18 ножчета от различна марка, като „окончателният брой на
бръсненията с едно и също ножче беше между 200,170,165,111 и 100
при ежедневна употреба“ [30]. И след завършването на експеримен­
тите Карл Дръбъл продължил да използва безплатното си точило за
бръснарски ножчета. За двадесет и пет години той използвал циф-
ром и словом само двадесет и осем ножчета! Понятно е защо произ­
водителите на ножчета за бръснене не са били въодушевени от отк­
ритието.
Съвсем естествено е това откритие да бъде патентовано. Но как?
Самият Карл Дръбъл не бил наясно точно по какъв начин става шли­
фоването. В крайна сметка все пак написал молба за издаване на
патент и подарил на металурга, който бил член на комисията, малка
пирамида и ножче за бръснене, защото съзнавал, че едва ли ще ус­
пее да убеди журито в правотата си. През петдесетте години в тога­
вашна Чехословакия било истински лукс да сменяш всеки ден нож­
чето за бръснене. Недоверчивият металург изпробвал откритието
върху собствената си брада.
През лятото на 1959 г. Карл Дръбъл получил патент за „Устройст­
во за поддържане остротата на бръснарски ножчета и бръсначи“.
Чехословашки патент X 91304.
Оттогава този експеримент е повторен хиляди пъти. Винаги ре­
зултатът е един и същ, стига пирамидата и повърхността на рязане
да са ориентирани в посоки север-юг. Д-р Готфрид Кирхнер дори
разказа в своето телевизионно предаване Т ЕВВА X за строго нау­
чен експеримент, проведен от проф. д-р Айхмайер в Техническия
университет в Мюнхен. Той поставил половината от ножче за бръс­
нене в плексигласова пирамида за осем дена, а другата половина
през това време била заключена в чекмедже. След това двете части
били изследвани с електронен растерен микроскоп. „Разликите в
ширините на режещата повърхност и структурата на остриетата на
двете половини бяха значителни“ - пише д-р Кирхнер [31].

201

■
 ОБЯСНЕНИЕ НА НЕОБЯСНИМОТО

Каква сила променя молекулярната структура и с това и подред­

бата на атомите в стоманеното ножче? Защо експериментът е успе­
шен само в пирамида, но не и в кубче или цилиндър? Какво е особе­
ното в пирамидата и защо тайнствената енергия действа само кога-
то едната й страна е насочена на север? Междувременно със сигур­
ност се установи, че промени настъпват не само при стоманата, а и
при други материали. Но не се знае как точно става това. Д-р Кирх-
нер съобщава за мнението на американски учени, че във вътрешно­
стта на пирамидата се задържа енергията на излъчване на опитните
обекти. „Енергията не може да премине през стените, така че се от­
разява многократно вътре в пирамидата.“ Непрекъснатото отразява­
не би променило структурата на обекта.
Това обяснение изглежда приемливо, но поставя повече въпроси,
отколкото дава отговори. Всяка материя излъчва. Радиоастрономите
откриват в Космоса струпвания на органична и неорганична мате­
рия единствено благодарение на това излъчване. Същевременно
обаче излъчването означава загуба на енергия. Ако някой източник
на лъчене изразходва цялата си енергия, той престава да съществу­
ва. На субатомно ниво изразходваната енергия постоянно се възста­
новява, защото електроните - съставна част на атома, променят със­
тоянието си и така да се каже, прескачат от едно енергийно ниво на
друго.. Стената на пирамида от картон е така проницаема за елект­
роните, както рибарската мрежа за въздуха. Какво би променил ъгъ­
лът на наклона на стените на пирамидата?
Чехът Карл Дръбъл посочва други причини за ефекта на пирами­
дата. В „миниатюрните междумолекулни пространства в кристална­
та решетка на острието на ножчето“ има и така наречените диполни
водни молекули. Те биват изтласкани от кристалната решетка в ре­
зултат на резонанса на енергията на излъчване. Според Карл Дръ­
бъл може символично да се говори за „изсушаване“ на острието на
бръснарското ножче.
И къде изчезват тези диполни водни молекули? Карл Дръбъл смя­
та, че във въздуха, давайки по този начин единственото приемливо
обяснение. Експерименталните пирамиди са въздухопропускливи.
Какво ли би станало, ако опитът се проведе във вакуум, когато е,не-

202
възможен обмен на въздуха? Какви сили са необходими, за да се
извлекат от стоманата диполните водни молекули?
Руският физик Малинов обяснява странния ефект на пирамидата
с „електромагнитни вълни“ и с магнитното поле на Земята. Но защ о
тогава тези вълни не само убиват плесени и бактерии, причиняващи
разлагане на хранителните продукти, но и консервират тези храни и
дори засилват естествения им аромат. В А пс1еп1 Аз*гопаи15оае1у ре-
шихме да проучим всичко това по-подробно и приканихме нашите
членове да проведат експерименти с пирамиди и каквито им дойдат
на ума материали [32]. След седмици, след месеци получихме 118 пи­
сма от мъже и жени с разнообразни професии, дори от ученици.
Всички те бяха направили пирамиди с най-различни размери и от
най-различни материали, бяха ги поставили в градините си, в киле­
рите, на пода, в спалните, върху закотвен в плувен басейн надуваем
дюшек и дори в хладилника и ги бяха напълнили с какви ли не стран­
ни неща. Едно шестнадесетгодишно момче от Холцкирхен в Горна
Бавария ни съобщи, че е поставил мравки в пластмасова кутийка в
пирамидата и след четири дена те измрели. Друг негов връстник
описваше подобен експеримент с мухи, които загинали още на пър­
вия ден. Бедните животинки явно са умрели от липса на храна, вода
и въздух. Веднага се обадих по телефона на младежите да преуста­
новят ужасните си опити. Хората могат да бъдат жестоки.
Една учителка, която прекарвала ваканцията си в южния швей­
царски кантон Тесин, оставила парченце мухлясал хляб в пирамида­
та си от пергамент с височина двадесет и два сантиметра и постави­
ла всичко това в килера, защото „там е много подходящо - влажно и
тъмно, а мухълите се развиват прекрасно при тези условия“. След
осемнадесет дена мухълът бил изчезнал, а хлябът се разпаднал на
ситни трошички като галета.
Пенсионерът от Арбон на Бодензее поставил в стъклената си пи­
рамида малка свещичка. В писмото си той ни пише, че е искал прос­
то да установи дали ще гори равномерно. Но пламъчето непрекъсна­
то угасвало поради липса на кислород. Шестдесет и осем годишният
мъж загубил търпение и зарязал пирамидата на библиотечния шкаф.
Девет дена по-късно, минавайки през стаята, хвърлил поглед на пи­
рамидата. Свещичката се била извила надолу. Деформирането й не
може да се обясни с есенните температури, защото останалите по­
добни свещички в стаята били в предишното си състояние.

203
 „Истински изплашена“ била и двадесет и шест годишната худож­
ничка любителка Елка от Вупертал. Тя рисува миниатюри с маслени
бои. Картините й са с дължина на страната пет сантиметра. Госпожа
Елка поставила една току-що нарисувана миниатюра в стъклена пи­
рамида с височина двадесет и осем сантиметра не толкова, за да
експериментира, а защото произведението й, изобразяващо малка
къщурка, котка и пълнолуние, изглеждала чудесно зад стъклените
стени на пирамидата. След една седмица на госпожа Елка й се сто­
рило, че картината се променя. Три седмици по-късно „луната се бе
размазала по небето, кафяво-черният покрив на къщичката се бе по­
крил с коричка, тъмносиният цвят на небето блестеше интензивно, а
задната част на котката сякаш се бе изпарила.“ Великолепен ефект!
Казах на госпожа Елка, че може да натрупа състояние от „оригинал­
ни нарисувани в пирамида картини“.
Семейство Бургмюлер от Хамбург провело опита с пирамидата с
най-обикновен пчелен мед. Семейството живее на осмия етаж в
един блок, а пирамидата си с височина 14,5 сантиметра купили гото­
ва. Една сутрин след закуска господин Бургмюлер излял две лъжици
пчелен мед в малка чинийка и я поставил в пирамидата върху поста­
вката. След двадесет и четири дена медът се превърнал в топчица,
която „прилича на восък“. При почистване на всекидневната съпру­
гата неволно променила ориентацията на пирамидата и фокус-мокус
само след шест дена медът отново преминал в течно състояние. Ве­
роятно по този начин могат да се обяснят сълзите на св.Януарий от
катедралата в Неапол, който всяка година загадъчно започва да
плаче.
Всички тези по-скоро случайно получени резултати бяха потвър­
дени от хората тип „счетоводител“. Под това понятие разбирам оне­
зи любезни, кротки и незабележими хора, които регистрират всичко
и дори теглят обектите си на експериментиране на везната за пис­
ма. Герхард Лайнер от Грац, Австрия, построил пирамида от фурнир
с дебелина 4,5 мм. Опитната си серия започнал на 19 март 1983 г. в
12,30 часа. В пирамидата, ориентирана в посоки север - юг, седем
дена престояло старо кокоше яйце с първоначално тегло 60,2 грама.
Друго яйце било поставено извън пирамидата. Средната температу­
ра на средата, в която протичал експериментът, била 19° по Целзий.
На 4 октомври - след двеста дни! - яйцето в пирамидата загубило
58,8 % от теглото си, жълтъкът бил жълт на цвят, мирисът - нормален,

204
яйцето ставало з а ядене. Контролното яйце извън пирамидата воня­
ло невъобразимо. Герхард Лайнер направил още няколко подобни
експеримента з а различни но продължителни периоди. Резултатът
бил един и същ, сам о пиленце не се излюпило.
Други членове на ААЗ провели опити с парченца ябълка, репички,
семена от различни растения, тютюн, портокалов сок, цели растения
краставица и домат, дори с ягоди. При всички плодове било регист­
рирано подобряване на вкусовите качества. Зеленчуците в пирами­
да парник, покрита с фолио, се развивали по-бързо от контролни ра­
стения извън нея, краставиците и доматите били по-здрави, по-каче­
ствени и ароматът им бил много по-силен и вкусът по-приятен от зе­
ленчуците, отгледани по традиционния начин.
Ф окус? Внушение? Магия? Измама? Единствената пречка за ус­
тановяване на истината е податливостта на хората на внушение. Но
тук не може и дума да става за подобно явление. Опитните обекти
са се променяли видимо и измеримо, резултатите са едни и същи и
могат да се получат по всяко време, както това изисква науката. С а ­
мо че никой не знае какво всъщност става вътре в пирамидата и за­
що.
На мен самия приятели ми подариха стъклена пирамида. Тя се
подмята няколко седмици из верандата ми, която е един вид зимна
градина. Една вечер взех бутилка с много младо вино „Бордо“. Ис­
кам да поясня, че много обичам „Бордо“ и често го консумирам. В
течение на годините небцето, езикът и стомахът се научават да раз­
личават качественото вино, което се разлива в тялото на човека ка­
то божествен нектар. Онова вино беше сурово, киселееше, не прите­
жаваше зрелост. Докато го пресилвах в бутилка за оцет, духът на пи­
рамидите ме накара да сторя нещо неочаквано и за мен самия. Пос­
тавих една неотваряна бутилка „Бордо“ от същата марка в пирами­
дата и я забравих. Отмина есента, отмина зимата и дойде пролетта.
Помагах на съпругата си - нали съм от модерните съпрузи - при под­
реждането и почистването на верандата. И се сетих за виното в пи­
рамидата.
То бе станало по-тъмно на цвят, вкусът му бе богат, кадифен, без
никаква кисела жилка, като седемгодишно „Огапй Сги с!аззе“*. П оз­
навачите знаят какво означава това. Опитах и глътка от същото ви-

*(3галс1 Сги с1а5зе’ - първокласно вино, най-хубавото вино от дадена марка,

(бел. прев.)

205
но, но от друга бутилка, съхранявана в килера. Разликата беше фра­
пираща. Очевидци могат да потвърдят, че оттогава в пирамидата ми
винаги има по една бутилка „Бордо“ - за специални случаи.
По време на семинара ми в ЕТОВА на остров Ланцароте се запо­
знах с Ханс Кусто, гений в математиката, занимаващ се със земни и
галактически измервания. Той е проектирал висока 9,84 м пирамида,
която всеки може сам да си направи, и я нарича „космическа бесед­
ка“. Така че някой ден може да си построя такава малко странна ви-
нарна изба. Между другото попитах живия компютър Кусто какво е
общото между диаметъра на земното кълбо и Голямата пирамида.
- Диаметърът на нашата планета на екватора е 12 756 326 метра.
Един земен ден има 86 400 секунди. Разделете диаметъра на Земята
на секундите в един ден и ще получите височината на пирамидата -
147,60 метра.
Забележително! Но защо точно секунди? Древните египтяни не са
познавали съвременната шестдесетична система за измерване на
времето. Но ми бе обяснено, че не ние сме открили тази система.
- Както е известно, една минута има 60 секунди и един час има 60
минути. 60 х 60 = 3600. Един кръг се дели на 360 градуса. Правият
ъгъл е ъгъл от 90 градуса, една четвърт от кръга. Както виждаш, се­
кундите имат доста общи неща с геометрията и земния радиус, това
е било известно още на древните гърци!
Ханс Кусто има готов отговор за всеки въпрос.

ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ

Числа от пирамидите, сили в пирамидите - те съществуват и ни­

кой не се опитва да обясни странните взаимовръзки. Имунолозите
би трябвало да се заинтересуват защо определени бактерии, вируси
и гъбички загиват в пирамида, а други - не. Дали пирамидите проме­
нят състава на трудно унищожими отрови и отпадъци? Закалява ли
сплави, заваръчни шевове? Дали в пирамиди може да се подобри
качеството на петрола или на други естествени химикали? Дали се
подобряват вкусът и ароматът на подправките, дали е възможно на­
пример да се пречиства водата в плувен басейн, без да се добавя
хлор? Дали пирамидите не могат да се използват като пречиствател-

206
ни съоръжения? Като резервоари за прясна вода? Дали в пирамиди­
те не може да се поставят цели бъчви вино, за да се подобри вкусът
му, дали пресни зеленчуци, цветя и плодове не могат да се направят
по-устойчиви на разваляне? Като пътешественик зная, че в развива­
щите се страни големи количества лекарства стават бързо негодни
за употреба, понеже липсват или не функционират хладилниците.
Защо никой производител на лекарства не опита да ги предлага в
опаковки във формата на пирамида?
Това са въпроси, които записвам спонтанно, без да ги обмислям.
Мислите могат да въздействат, може нечие будно съзнание да бъде
поразено като светкавица от нова идея. Ще бъде жалко да не из­
ползваме силата на пирамидите само защото те са покрити с лекия
воал на сензационното, на оспорваното. В крайна сметка важното
при този ефект е, че може да се докаже наличието му. Колко често
отхвърлени веднъж идеи са водели до големи открития!
Вие се чувствате уморени? Отпаднали? Угнетени? Тогава седнете
з а два часа в пирамида, така че главата ви да е в долната третина
на височината й. Ще се удивите как изхабената ви мисловна кутия
отново ще стане като нова. Но с това упражнение не трябва да се
прекалява, защото ефектът на пирамидата изсушава празни глави.
Не напредвате в решаването на някакъв проблем? Липсва ви ос­
новната идея? Вдъхновението? Пирамидата ще ви помогне. Устано­
вих това на собствен гръб.
От десетилетия радиоастрономите се опитват да установят кон­
такт с извънземни форми на живот в Космоса. Засега безуспешно,
защото се действа с ограничен брой дължини на вълните и със доста
скромни средства. Цялата радиоастрономия се базира на електро­
магнитните вълни - на какво друго - защото скоростта им на разпро­
странение е 300 000 км в секунда. Това е най-бързото средство за
комуникация. Бързо за земните условия, за Вселената се оказва, че
не е толкова бързо. Ако разговаряме с извънземни, които се нами­
рат в слънчева система, отдалечена на двадесет светлинни години
от нас, скоро ще ни доскучае. Отговорите на нашите въпроси ще до­
стигнат до антените ни след четиридесет години. Няма ли наистина
нещо по-бързо от радио- и светлинните вълни? Дали пирамидата не
е предавател към Вселената, ухо, насочено към Космоса? Дали при
една правилно ориентирана пирамида магнитното поле на земята не
усилва многократно нашите мисли? Когато хората се молят, те из­

207
пращат своите хвалебствия и желания през „резонатора“ - църква
или храм - към вечния Създател. Дали силите на пирамидата не пре­
връщат човешките мисли в импулси, по-бързи и от светлината? Дали
някъде там, горе, извънземни телепати не седят в някоя пирамида и
не чакат посланията ни?
Искате ли да пътешествате във времето? Да се изтръгнете от око­
вите на Хронос* и да се потопите в миналото или в бъдещето? Прив­
личали ви мисълта да осъществите контакт с други измерения и съ­
щества? Историкът Пол Брънтън, прекарал една нощ в Голямата пи­
рамида, разказва, че там стават странни неща [34]:
„Най-после настъпи кулминацията. Огромни праисторически съз­
дания, отвратителни страшилища от подземния свят, гротескни,
ненормални, чудовищни, дяволски създания се струпаха около мене и
ме изпълниха с невъобразимо отвращение. В няколко минути прижи-
вях неща, които никога през живота си няма да забравя. Тази неверо­
ятна сцена се е отпечатала фотографически в съзнанието ми. “
През нощта Пол Брънтън осъществил контакт с „висши жреци на
древен египетски култ“, бил превърнат в спиритично същество и от­
веден в „учебната зала“. Там той узнал, че в пирамидата се съхраня­
ват сведения за измрели човешки цивилизации, както и договорът,
сключен между Създателя и първия велик пророк. Брънтън дори
твърди, че тези духове са го водили в зала, лежаща дълбоко под пи­
рамидата.
Дали в пирамидата се съхраняват, или някога са се съхранявали
документи на предишни човешки цивилизации? Съществуват ли все
още неоткрити и неизучени помещения и коридори? В кой период от
човешката история е замислена и сътворена тази „капсула с посла­
ния за поколенията“? Съществува ли описаната от Пол Брънтън под­
земна зала под пирамидата?
Да, съществува. Аз бях там, долу.

*Хронос - древногръцки бог на времето, бел. прев.

208
 IV ГЛАВА

ОЧИТЕ НА СФИНКСА

„Аз само откъснах букет цве­

тя, без да добавя нещо освен
панделката, с която са завър­
зани.“
Мишел де Монтен, френски
есеист (1533-1592)

ачалото на декември 1988 г. Платото Гиза е пусто. Няма ги авто­

Н бусите с туристи, няма я блъсканицата, няма го воят на автомо­
билните клаксони, няма камили, коне, няма ги нахалните търго­
вци, няма я опашката пред входа на Голямата пирамида. Пътищата
към нея са безлюдни и блестят от чистота като улицата пред гарата
в Цюрих. Деца подскачат наоколо, ритайки без всякакъв респект то­
пките си към стените на пирамидата. Пред входа на Чудото на света
седят със сериозно изражение на лицата двама пазачи, които спи­
рат достъпа в пирамидата на отделни заблудили се насам туристи,
ако въобще има такива.
Но никой не идва. Какво ли става в Гиза? Дали изведнъж по ня­
какви причини присъствието на чужденци е нежелано? Един любе­
зен инспектор ни успокоява: „В Голямата галерия се извършва рес­
таврация. Тъй като сме уведомили всички туристически бюра, те
изобщо не предвиждат посещение в Гиза за клиентите си. В Египет
има безброй много грандиозни храмове, така че гостите ни получа­
ват пълна компенсация за това, че не са посетили Гиза.“
Аз и придружаващият ме Рудолф Екхард, великолепен фотограф
(макар и любител), се представихме на младичкия инспектор и по­
молихме по изключение да ни разреши да направим на спокойствие
няколко снимки в Голямата пирамида. Чистосърдечно му признахме,
че това е невъзможно, ако наоколо гъмжи от туристи. Инспекторът
ни покани в бараката на египтолозите. Студенти и инспектори седя­
ха по столовете и на поостарялата кушетка. Те ме изслушаха търпе -

14 Очите на сфинкса
209
ливо, предавайки си паспортите ни от ръка на ръка и хвърляйки из­
пълнени с копнеж погледи към фотоапаратите и обурудването ни.
- Видеофилм? Научнопопулярен филм? - попита ни ръководите­
лят на екипа.
- Не - отвърнах аз и се усмихнах обнадежден. - Само снимки!
Предложиха ни черен сладък чай. От своя страна аз ги почерпих
с швейцарски шоколад. Побъбрихме малко за това, че през послед­
ните години съм чел доста за Египет. После ръководителят на екипа
любезно помоли един от студентите да ни съпровожда.
Поехме към Голямата пирамида и водачът ни попита дали искаме
да ни разкаже някои любопитни факти за нея.
- Не - отговорих аз. - Познаваме основно западната литература
за Голямата пирамида. Просто искаме да снимаме, без да ни безпо­
коят.
Преди да се изкачим към входа за пирамидата, нашият водач
срещна двама колеги. Започнаха да си говорят и аз му казах, че мо­
же спокойно да ни чака тук. Ще направим снимките и ще се върнем
да го вземем. Студентът кимна с глава и нареди нещо на пазачите на
входа. Те скромно се поклониха пред нас, поздравиха ни с арабско­
то „Салем"и ни пуснаха да влезем.

ГРОБНИ1ДАТА В СКАЛИТЕ

Първото, което ни направи впечатление, е, че входът към възхо­

дящата галерия не е предишният. Леко извита, изградена от каменни
блокове хоризонтална галерия води във вътрешността на пирамида­
та. Приведен както обикновено, се изкачих към Голямата галерия,
хващайки се за поставените в стените дървени дръжки. Каква глед­
ка! Подобно нещо Голямата пирамида не е преживявала през четири
хиляди и петстотин годишната си история. Цялата галерия бе в скеле
и дъски. Невъзможно бе, да се видят детайлите, които искахме да
снимаме. С радост установихме, че поне решетката на входа към по­
гребалната камера, която обикновено е спусната, този път е отворе­
на. И там същото - скеле, дъски, стълби. Върнахме се обратно и стиг­
нахме до така нареченото „Кръстовище на трите пътя“. Това е място­

210
то, където възходящата и низходящата галерия се пресичат с вход­
ната галерия. Електрическите крушки разпръскваха равномерна, ма­
това светлина. Отворена е и решетката към коридора, водещ дълбо­
ко във вътрешността на пирамидата. Хвърлих поглед в безкрайната
шахта, светлинките от лампите по стените се губеха, разтваряха се в
нищото на невидимия край. От литературата ми бе известно какво
има там долу, в безкрайността - изкуствена пещера, наречена под­
земна гробница. Рядко се позволява слизането там, казват, че е до­
ста изморително и опасно. Сега стояхме в началото на шахтата, нао­
коло нямаше и следа от пазачи, точно обратното - те в случая ни па­
зеха от нежелано присъствие. Извикахме няколко пъти: „Хей, има
ли някой тук?“. Отвърна ни само ехото. Бяхме сами в пирамидата.
Размерите на хоризонталната галерия са 1,20 на 1,06 м - прекале-
но малко, за да върви човек изправен, и прекалено много, за да пъл­
зи. Провесих единия фотоапарат пред гърдите си, другия на гърба
си, приведох глава и рамене, приклекнах и с клатушкаща се патешка
походка се отправих към дълбините на пирамидата. Рудолф ме пос­
ледва, натоварен с по-голямата част от обурудването ни. Осветявах
непрекъснато с джобното си фенерче стените от бял полиран варо­
вик. Каква прецизна изработка! Едва видимите фуги между каменни­
те блокове не са отвесни, а следват наклона на галерията, ъгълът
на който е 26° 31’ 23". След около четиридесет метра се задъхахме и
спряхме да починем. Кичури коса бяха полепнали по запотеното ми
чело. Отново се заклатушкахме напред с патешка походка. След
шестдесет и пет метра достигнахме до ниша в стената отдясно. През
поставена преди хилядолетия тръба нахлуваше свеж въздух. И пак
напред... надолу... няма ли край този коридор? Бедрата ме заболяха,
сухожилията ми не са привикнали към такъв род упражнения. Осем­
десет метра...деветдесет метра...пред нас вече не се вижда светли­
на. И двамата знаехме, че галерията завършва в изкуствена пещера.
Но не предполагахме, че ще вървим толкова много. След 118 метра
усетих неравна почва под краката си. Въздухът стана спарен, топъл
и можехме да се изправим в цял ръст. На земята имаше оставен
прожектор, на него бяха закачени два кабела с оголени жици нак­
рая. На светлината на джобното ми фенерче Рудолф с треперещи ръ­
це свърза краищата на кабелите, като внимаваше да не предизвика
късо съединение и да не получи токов удар. Най-после прожекторът
светна.

211
 Пещерата, в която се намирахме, беше на около тридесет и пет
метра под основата на пирамидата. Според арабските предания в
нея за първи път влязъл халиф Абдулла Ал-Мамун, синът на извест­
ния от приказките „Хиляда и една нощ“ Харун Ал-Рашид. Ал-Мамун
се възкачил на престола в Багдад през 813 г. н. е., а от 820 г. до
смъртта си през 827 г. управлявал и Египет. Младият Ал-Мамун бил 1
образован, поощрявал развитието на науката и изкуствата и се
стремял да'затвърди позициите на арабските страни в света. От дре­
вни ръкописи той научил, че под Голямата пирамида се намирали
тридесет тайни съкровищници, в които небесните предци съхранява­
ли точните карти на земното кълбо и на Вселената. Естествено Ал-
Мамун пожелал да притежава тези ценни карти. Тъй като господст­
вал и над Египет, никой не можел да го упрекне за това. За мохаме-
данските духовници пирамидите били езически творения и те нямали
нищо против тяхното оскверняване.

ПРОНИКВАНЕТО В ПИРАМИДАТА

Ал-Мамун събрал екип от занаятчии, работници и строители, кой­

то трябвало да прокара коридор през стената на пирамидата до вът­
решността й. Но всички железни лостове се оказали безполезни, за
да помръднат и един-единствен каменен блок. Тогава се сетили за
древния военен начин за пробиване на отвори в крепостните стени.
До един от огромните блокове запалили огън и го подклаждали, до-
като камъкът се нажежил. След като го полели с оцет, каменният
блок се напукал. Сега вече можели да го раздробят на по-малки пар­
чета с лостовете и другите сечива. По този начин работниците на Ал-
Мамун прокарали коридора, използван и до днес от туристите.
След като бавно и с големи усилия успели да навлязат на триде­
сет метра във вътрешността на пирамидата, въздухът станал спарен,
почти отровен и негоден за дишане. Огънят и факлите поглъщали
малкото кислород. Отчаяни, работниците смятали да се откажат и да
признаят пред господаря си своето поражение, но изведнъж засти­
нали от изненада. В пирамидата се разнесло глухо боботене и след
това силен трясък. Разбрали, че се намират близо до галерия - тъте­
нът бил предизвикан от падането на камък във вътрешността на пи-
рамидата.
С нови сили продължили работата си и най-после достигнали до
възходящата галерия, през която минахме и ние. В началото екипът
на Ал-Мамун не се стремял да достигне подземните помещения, а се
изкачили нагоре по така наречената низходяща галерия и достигна­
ли истинския таен вход към Голямата пирамида. Той се намира на
16,5 метра над земята, или на десет реда каменни блокове над отво­
ра, през който те влезли. След като се окуражили взаимно и отпра­
вили молитва към Аллах, мъжете пропълзели по тъмната галерия на­
долу към обширната изкуствена пещера, в която сега се намирахме
аз и Рудолф.
Прожекторът освети тавана, пробяга по стените, по двата моно­
литни цокъла с огромни размери. Две странни издатини стърчаха от
скалите. Зад нас се намираше около четири метра дълбока, грубо
изсечена шахта, заградена с парапет. Отляво на шахтата, на югоиз­
точната стена, имаше още един отвор със същата големина като то­
зи в галерията, по която бяхме дошли. С вече овладяното патешко
ходене влязохме в новия коридор, любопитни да видим следващите
подземни камери, към които води. След около петнадесет метра та­
зи галерия свърши внезапно. Глух коридор на тази дълбочина - за
какво ли е служил?
Изсеченото в скалите помещение под пирамидата е с дължина
14,02 м от изток на запад и 8,25 м от север на юг. Съвсем прилични
размери. Днешните археолози го наричат „недовършена погребална
камера“ [1], но това название е абсолютно необосновано.

ПРОТИВОРЕЧИЯ

Псевдопогребалната камера била „недовършена“? Трудно мога

да приема подобно твърдение. Едва ли подземната зала е била из­
сечена в скалите след построяването на пирамидата. Би било прека-
лено трудно да изнасят навън изкопания материал. По-приемливо е
обяснението, че първо са извършени подземните работи, а след то­
ва надземното строителство. Как тогава каменоделците са стигнали
на тридесет и пет метра под земята? Чрез копане и къртене на ка­
менните отломъци, естествено. Първият работник от колоната като

213
къртица е дялал с медни или железни длета скалите, откъртвал е къс
скала и го е избутвал назад, за да могат другите работници да го из-|
несат навън. С навлизането на по-голяма дълбочина е ставало все
по-тъмно. Тогава? Ако са използвали факли, свещи или кандила, те
биха погълнали и последните молекули кислород във въздуха.
Това решение е неприемливо. Следователно е твърде вероятно
да са прокопавали вентилационни отвори, както по-късно се е пра­
вело в рудниците. Но къде са те? До днес е известна една-единстве-
на наклонена шахта, водеща към низходящата галерия, и тя е проко­
пана от крадци... Както и да са разрешили проблема, в крайна смет­
ка те са достигнали до мястото, където е трябвало да се изсече в
скалите днешната подземна погребална камера. Сега става още по-
фантастично. Започнали работа с длета и чукове. Но светлината и
въздухът не са в изобилие на тази дълбочина... Работниците не са си
служели с радари, с рентгенови или инфрачервени лъчи. Трябвало е
да внимават и за скалните отломъци, които всеки момент е можело
да се стоварят върху главите им, да им премажат ръцете или крака-1
та. Твърди се, че са изнасяли изкопания материал нагоре с шейни. ■
Дали пък не са вкарвали въздух в потъналата в прах подземна каме­
ра с помощта на маркуч от животински черва?
Това иронично описание разкрива как не е била прокопавана га­
лерията и подземната зала. Просто трябва да има вентилационни
шахти до тази изкуствена пещера под пирамидата! Археолози, по­
търсете ги! Може да се натъкнете и на някоя от залите със съкрови­
ща, за които се разказва в преданията от древността!
След като как да е изкопали подземната камера, веселите работ­
ници сигурно за забавление са издялали в скалите и дългия петнаде­
сет метра сляп коридор и на всичкото отгоре го облицовали с поли- |
ран камък. Най-накрая изкопали и шахта в пода, изоставили недо­
вършената зала и започнали - велики Озирис, помогни ни! - да об­
лицоват прокараната с толкова труд галерия с полиран варовик. По­
вече от сто метра без ни най-малко отклонение от първоначалния
ъгъл на наклон всички каменни блокове са поставени като по конец!
И за какво целият този труд, мъката и усилията? Заради някаква не­
довършена дупка в скалите на тридесет и пет метра дълбочина, в ко­
ято нищо не е било съхранявано?
Има хора, които използват така внимателно мозъците си, че дори
след смъртта им те са като на новородено дете. Има и такива, които
употребяват сивото си вещество само за четене, а не и за мислене.

214
Отделни специалисти твърдят, че по време на изграждането на пи­
рамидата архитектът или ръководителят на строежа са били сменени
или внезапно са променили плановете. Това обяснение е неприем­
ливо. Докато долу, в „недовършената погребална камера“, се е ра­
ботело и навън е изнасян ненужният камък, дългата стотина метра
галерия не би могла да се облицова с полирани варовикови блокове.
Не би останало свободно пространство за работа на двете групи ра­
ботници - по изкопните работи и по облицоването. Освен това при
пренасянето на излишния натрошен камък е било твърде възможно
да се наранят гладко полираните стени. Подобни драскотини липс­
ват, както липсват и следи от колелата или плазовете на шейни. Ако
подземната зала се разглежда като „недовършена погребална каме­
ра“, както това правят археолозите, или като оказала се ненужна пе­
щера след смяната на ръководителя на строежа, не е съществувало
и най-малко основание дългата 118 м галерия да се облицова с поли­
рани блокове варовик. Та нали облицоването е можело да започне
едва след окончателното завършване на подземните изкопни рабо­
ти. Така прекрасно изработен коридор към някаква си недовършена
дупка под пирамидата? И освен това глуха галерия, свързана с под­
земната зала? Какво не е наред в тези разсъждения?
Виждам три възможни решения на проблема:
1. Там долу, под пирамидата, има още помещения и галерии.
2. Това, което се е намирало в подземната зала, вече е ограбено
или изнесено.
3. В изкуствената пещера е лежал някой, изпаднал в състояние,
подобно на зимния сън при някои бозайници. Този непознат не се е
интересувал от земната слава, от земното си име, от надписи и по­
чести, нито от някаква особена украса на помещението. Единствена­
та му грижа е била запазването на неговото тяло. То е трябвало да
престои там известно време и да остане непокътнато. Не са били ну­
жни нито някакъв особен лукс, нито особени съоръжения в това под­
земие.
Възможно е дори тези три варианта да са свързани помежду си.
Какво всъщност са открили работниците на Ал-Мамун в „недовър­
шената погребална камера“? Какво са намерили в Голямата пирами­
да „първооткривателите“?

215
 ВЪЛНУВАЩИТЕ ОТКРИТИЯ НА АРАБИТЕ

Никой не знае нещо със сигурност. Не са съставени списъци с

описания на откритите предмети или тези списъци вече не съществу­
ват. През XIV век в библиотеката в Кайро все още са се съхранявали
древноарабски и коптски ръкописи, обобщени и описани от геогра­
фа и историка Таки ад-Дин Ахмад бен Али бен Абд ал-Кадир бен Му-
хамад ал-Макрис (1364-1442 г.) в произведението му „Китаб". Заслу­
жава си човек да прочете този труд и да се наслади на отделни цита­
ти от него. Макар някои пасажи да напомнят цветистия и описателен
начин на разказване, познат ни от „Хиляда и една нощ“, все пак ос­
новният субстрат от имена, дати и факти разкрива пред нас неочак­
вани неща. В „Китаб“ може да се прочете, че трите големи пирамиди
били построени „под една благоприятна звезда, за която всички, би­
ли единодушни“ [2].
„После той (строителят, бел. авт.) наредил 6 западната
пирамида да се направят тридесет съкровищници от
цветен гранит. Те били напълнени с огромни богатства -
с инструменти от превъзходно желязо като например
оръжия, които не ръждясват, със стъкло, което може да
се прегъва, без да се чупи, със странни талисмани, с раз­
лични видове прости и съставни лекарства и смъртонос­
ни отрови.
В източната пирамида той наредил да се изобразят раз­
личните светове и планети, както и рисунки на това, ко­
ето трябва да извършат наследниците му. Там постави­
ли и тамяна, който кадели като жертвоприношение към
звездите и книгите за звездите. Също така там са опи­
сани неподвижните звезди и това, което се случва пери­
одично с тях...
Най-после в цветната пирамида наредил да се поставят
в саркофази от черен гранит труповете на гадателите.
До всеки саркофаг лежала книга, в която се описвали чуд­
ните умения на мъртвия гадател, неговият живот и из­
вършените приживе дела... Нямало наука, която била про­
пусната да се опише. Също така той наредил там да се
съберат съкровищата на звездите, донесени им като

216
 дар, както и съкровищата на гадателите. Тези богатс­
тва били огромни и неизброими. “
По-нататък се описва, че владетелят поставил под всяка пира­
мида по един идол, който да поразява с различни оръжия евентуал­
ните крадци или другите натрапници. Един от тези пазачи „стоеше
изправен и имаше нещо като метателно копие до себе си. Около гла­
вата му имаше увита змия, която се нахвърляше върху всеки, приб­
лижил се до пазача“. За друг идол се казва, че има широко отворени
втренчени очи, че е седнал върху трон и също носи метателно копие.
Който го погледне, замръзва неподвижен на мястото си и остава та­
ка, докато умре. В третата пирамида пазачът привличал към себе си
проникналите в пирамидата натрапници. Те прилепвали плътно към
него и не можели да се освободят до смъртта си. След като строите­
лят на пирамидите умрял, бил погребан в една от тях. Ако съдим
по арабските предания, и в трите пирамиди е имало скъпоценности
и книги с неизвестно съдържание. Дали Ал-Мамун е ограбил тези съ­
кровищници? Дали е открил в саркофазите мумифицирани трупове?
„Ал-Мамун успял да проникне в Голямата пирамида. Аз вля­
зох във вътрешността й и видях огромно сводесто поме­
щение, чиято основа беше четириъгълна, а таванът му -
полусфера. В средата имаше четириъгълен кладенец с
дълбочина десет лакътя. Ако се слезе в него, се виждат
четири врати - на всяка стена по една. Те водят към го­
леми зали, в които лежат трупове, синовете на Адам...
Гобори се, че по времето на Ал-Мамун хора са слизали
там долу и са достигнали до сводеста зала с малки раз­
мери. Там стояла статуята на мъж, изработена от зе­
лен камък - малахит. Занесли статуята на Ал-Мамун и се
оказало, че на нея има затворен капак. Когато го отво­
рили, намерили вътре трупа на мъж, който носел златна,
украсена със скъпоценни камъни броня. Върху гърдите му
лежало острие на меч без дръжка, а до главата му - чер­
вен камък, хиацинт, с големина на кокоше яйце, който
пламтял като огън. Този камък Ал-Мамун взел за себе си.
Но идолът, в който се намирал трупът, видях да се вър­
галя в боклука край портите на двореца през годината
511.
...После влязоха в средната стая и намериха вътре три

217
 смъртни одъра, изработени от прозрачни блестящи ка­
мъни. Върху тях лежаха три трупа. Всеки труп беше об­
лечен с по три одежди и до главата на всеки лежеше по
една книга, написана на непознато писмо... Ал-Мамун за­
повяда да се изнесе всичко, намерено в стаята. После на­
реди отново да се свалят скулптурите от колоните,
след което портите се затвориха както преди. “
Всичко това звучи прекалено ориенталски, човек се изкушава да
го подмине с усмивка. Твърде голям кич, за да е истина. Но какво
право имаме ние, от позициите на нашето време, да квалифицираме
древните предания и документи като неверни и невероятни? Нима
някой от нас е бил очевидец на тези събития? Познавал ли е лично
древните историци, които са били почитани и уважавани от съвре­
менниците си? Ние се смятаме за общество на електронната масова
комуникация, твърди се, че сме най-добре информираните. Но всяка
информация, която се предоставя на учените, на студентите, на жур­
налистите от масмедиите, на обикновените хора, е предварително
пресята, филтрирана и изцедена. Мнението, което си съставяме за
нещо, много често е предварително сдъвкана и внушена ни мисъл,
като тези, които са сторили това вместо нас, от своя страна, са жер­
тви на едностранчива и непълна информация. Глобални оценки като:
„Арабските хронисти са фантазьори и разказват приказки“ или „Из­
вестно е всичко за пирамидите“, или „Общоприето становище на
учените е...“ не са нищо повече от баналности, зад които се крие не­
знание. Станали сме едностранчиви и повърхностни, защото инфор­
мационният поток ни прави такива. Приемаме за допустими само
определени идеи. Твърде често вярваме, че знаем нещо.
Арабските историци разказват, че Ал-Мамун е „намерил трупа на
един мъж", който бил облечен със „странна, украсена със скъпоцен­
ни камъни броня“. Дали това е само една приказка? Подобни „бро­
ни“ са ни познати и от Библията. В Двадесет и осма глава от Изход
точно е описано какво облекло е трябвало да носят Аарон (братът на
Мойсей) и еврейските свещенослужители. Между другото това е на­
гръдник с дванадесет различни скъпоценни камъка.

218
 НОВИ ГАЛЕРИИ И ПОМЕЩ ЕНИЯ

В трите пирамиди се съхранявали статуи, саркофази и книги с на­

учно съдържание, фантазии и преувеличения? Нима „науката“ не
знае вече всичко за пирамидите? Само наивниците вярват в това.
Общоизвестен е експериментът, проведен в края на 1968 и нача­
лото на 1969 г. от носителя на Нобелова награда за физика д-р Луис
Алварес в пирамидата на Хефрен. Алварес и екипът му използвали
обстоятелството, че нашата планета непрекъснато е „бомбардирана“
от космически лъчи, които при преминаването си през твърди тела
като например камък губят част от енергията си. З а една секунда
върху един квадратен метър от земната повърхност попадат средно
около десет хиляди протона. Наситените с най-много енергия косми­
чески частици проникват и през най-дебелите земни пластове. Чрез
измервания може да се определи количеството на елементарните
частици, преминаващи през някакъв слой почва или скала. Ако в
скалната маса има кухини или пещери, при преминаването си през
тях протоните губят по-малка част от енергията си и потокът им е по-
голям, отколкото през плътната скала.
В пирамидата на Хефрен обурудвали лаборатория за измервания,
където върху магнитна лента регистрирали космическите лъчи. Лен­
тите се обработвали с компютър, като в програмата му били вложе­
ни данни за формата, големината и ъглите на наклон на пирамидата.
Още в края на 1968 г. били определени траекториите на над два и
половина милиона космически излъчвания. Обработените от компю­
търа данни за формата на пирамидата съвпадали с действителните,
тоест опитната серия била достоверна и измерителните уреди рабо­
тели вярно.
И тогава настъпило смайването и объркването. Осцилографите
давали хаотична картина, все едно че космическите лъчи правят за­
вой при пирамидата. Дори при повторна обработка на една и съща
магнитна лента резултатите и графиките, които се получавали, били
различни от първоначалните. Направо отчайващо. Скъпият експери­
мент, в който участвали различни американски институти, фирмата
1ВМ и Университетът Аин-Шам в Кайро, приключил, без да има нали­
це годни за научна работа резултати. Д-р Амр Гохед заявил пред
журналисти, че получените данни са „невъзможни от научна гледна

219
точка“, и добавил, че или в структурата на пирамидата цари пълна
бъркотия, или има „някаква мистерия, неподлежаща на обяснение -
наречете го, ако искате, окултизъм, проклятие на фараоните, въл­
шебство, магия или както другояче желаете". [3].
Оттогава пирамидата многократно е изследвана с нови методи и
апарати. И то успешно. През лятото на 1986 г. двамата френски архи­
текти Жан Патрик Дормион и Жил Гоадин открили с електронни де­
тектори кухини в Хеопсовата пирамида. Със съдействието на Египет­
ското управление на древните паметници в дебелия два и половина
метра слой каменни блокове били поставени микросонди. Под гале­
рията, водеща към камерата на съпругата на владетеля, французите
открили три метра широко и пет и половина метра високо помеще­
ние, пълно с кварцов пясък. В близост до северозападната стена на
камерата на съпругата на фараона е локализирано неизвестно по­
мещение. До днес не са открити коридори, водещи към тези зали.
Така че знанията ни за пирамидите са непълни. Тогава с какво пра­
во окачествяваме сведенията на арабските историци като фантасти­
чни приказки?
Окуражени от успеха на двамата френски архитекти, японските
учени от университета Васеда в Токио също започнали проучвания.
Те разполагали с уред, работещ на принципа на радара, с който се
локализирали различните минерали - гранит, варовик, пясъчник.
Екипът на японците пристигнал на 22 януари 1987 г. в Кайро и се със­
тоял все от светила - професор по египтология, професор по архи­
тектура, доктор по геофизика и инженери по електроника. Ръково­
дел го професор Сакуи Йошимура, който работел съвместно с д-р
Ахмед Кадри, председател на Египетското управление по древните
паметници.
Японците били обурудвани с превъзходни преносими измерител­
ни уреди и апаратура. Те изследвали галерията, водеща към погре­
балната камера за съпругата на фараона, самата камера, лежащата
над нея погребална камера на фараона, цялата област на юг от Голя­
мата пирамида и сфинкса и района около него. Били получени неос­
порими доказателства за наличието на цял лабиринт (!) от галерии и
помещения в Голямата пирамида.
В научния доклад на университета Васеда [4], богато илюстриран
със снимки, има над шестдесет страници данни от измерванията.
Локализирани са коридори, шахти и празни помещения. Югозападно
от погребалната камера на фараона е открита голяма зала, подобна

220
зала е открита и югозападно от Голямата галерия. Зад северозапад­
ната стена на погребалната камера на съпругата на фараона има ко­
ридор, а южно от Хеопсовата пирамида е локализиран дълъг четири­
десет и два метра изкоп, който; изглежда, води към пирамидата.
Чрез електронната апаратура на японците е открита и втората слън­
чева ладия на фараона в скалите под пирамидата, за която вече ня­
ма съмнение, че действително съществува.
Какви ли изненади ни очакват? Как ще реагират онези учени, ко­
ито с пестелива усмивка само махват с ръка щом стане дума за не­
откритите още помещения и коридори в пирамидите? Засега не е из­
вестно какво има в локализираните с помощта на електронната апа­
ратура галерии и помещения и дали вече не са ограбени. Но наисти­
на ли е неизвестно? Както вече споменах, през декември 1988 г. в
Голямата галерия и в погребалната камера имаше издигнато скеле.
Но никъде не видях работници. Задавам си въпроса, дали в тъмнина­
та на нощта не се извършват нови измервания и изследвания с елек­
тронна апаратура? Дали в каменните блокове на пирамидата не се
поставят нови микросонди със стъклени влакна? Подобни действия
са напълно разбираеми. Та кой би могъл да работи и да провежда
научни експерименти сред гъмжилото от туристи? Но има и нещо
друго. Нима египтолозите няма да загубят авторитета и репутацията
си, действайки като крадци тайно през нощта и без да разкриват на
обществеността факта, че проникват в останали затворени през хи­
лядолетията помещения? Кой после ще им повярва, че показаните
(или скритите от хората) експонати са действително всичко, което са
открили?

ЗАБЛУДАТА ЗА ХЕО П С

Може би в Голямата пирамида ни очаква още една сензация от

съвсем друго естество, която би била особено неприятна за египто­
лозите - фактът че Хеопс не я е построил. Винаги щом попитам ня­
кой специалист кое е построил Голямата пирамида, ми отговарят мо­
ментално и стереотипно: Хеопс. Нима няма никакви съмнения по то­
зи въпрос? Фараонът Хеопс принадлежи към „общоизвестните неос­
порими факти“. Всички по-нататъшни въпроси са неуместни. Точка.

221
Но ако се поразрови човек, се оказва, че не всичко е толкова ясно и
безспорно.
Защо фараонът Хеопс е получил ореола на славата като строител
на пирамидата? Откъде идва тази увереност, че само той и никой
друг не е издигнал най-забележителната постройка? Искам тука да
припомня, че в Голямата пирамида няма никакви надписи, никакви
хвалебствия за човека, който е наредил тя да бъде издигната. Ано­
нимната суета!
Обективно погледнато, съществуват само две указания, че строи­
телят е Хеопс, но те неимоверно се раздуват в специализираната ли­
тература. Херодот пише, че пирамидата е издигната по нареждане
на Хеопс. „Хеопс“ е гръцки вариант на името, египетското му име е
„Хуфу“. Диодор Сицилийски твърди, че владетелят се казва „Хемис“.
Гай Плиний Секундий, който изрично изброява имената на историци­
те, писали преди него за пирамидите, сухо отбелязва: „Никой от тях
обаче не знае кой всъщност е строителят.“ Единствено в този случай
археолозите се доверяват само на Херодот. Във всички останали
случаи го заклеймяват като лъжец.
Второто доказателство за господството на Хеопс/Хуфу е един
надпис в една от „облекчителните камери“ над погребалната камера
на фараона. Момент! Нали досега непрекъснато твърдях, че в Голя­
мата пирамида няма надписи?
Случаят е по-скоро криминален и главното действащо лице е
един измамник. Загадката е анализирана и разрешена не от Шерлок
Холмс, а от Закария Ситчин, специалист по древноориенталски ези­
ци.
На 29 декември 1835 г. в Египет пристигнал британският полков­
ник Хауард Визе, офицер от гвардията. Визе бил особняк и шегоби­
ец, внук на лорда на Статфорд; от една страна, дисциплиниран до
мозъка на костите си, от друга страна, черната овца в семейството.
Визе бил въодушевен и омагьосан от загадката на пирамидите. Вед­
нага се сприятелил с италианския капитан Джовани Батиста Кави-
лио (1770-1845), Който от известно време се мотаел из Гиза. Но по-
късно двамата се скарали и това довело до раздялата им на 13 фев­
руари 1837 г. Британецът Визе, притежаващ разрешително за разко­
пки, издадено от консула, изгонил италианеца.
Седемдесет и две години преди Хауард Визе британският дипло­
мат Натаниъл Дейвисън (починал през 1783 г.) открил в грая на Голя­
мата галерия отвор в тавана. На 8 юли 1765 г. той проникнал през от­

222
вора и попаднал в най-долната отт. нар. „облекчителни камери“, на­
миращи се над погребалната камера. Естествено Хауард Визе знаел
за това откритие, защото записал в дневника си, че предполага съ­
ществуването на гробница над „камерата на Дейвисън". Визе искал
да стане световноизвестен, името му трябвало да влезе в историята,
дължал това на семейството си. На 27 януари 1837 г. отбелязал в
дневника си, че трябва да открие нещо, преди да се върне в Англия.
Визе и главният инженер Джон Перинг се снабдили с взривно веще­
ство и успели да избият шахта в каменните блокове над „камерата
на Дейвисън". На 30 март, 27 април, 6 май и 27 май 1837 г. Визе и Пе­
ринг действително открили още четири празни помещения над „ка­
мерата на Дейвисън“, които били наречени камери на Уелингтън, на
Нелсън, на Арбътнот и на Кемпбъл. В горните две камери Визе забе­
лязал няколко картуша* по каменните блокове, направени очевидно
с червена боя. От каменоломните в планините Вади-Махара било из­
вестно, че ръководителите на строежите често маркирали отделни
монолитни блокове с боя, за да могат в бъркотията при транспорти­
рането да достигнат по-лесно до желания от тях блок. Една от тези
драскулки представлявала името на фараона Х-у-ф-у. Доказателст­
вото било открито. Този каменен блок явно е бил предназначен за
фараона Хуфу/Хеопс. Сензационната новина обиколила света. Визе
успял!
При наличието на над два милиона обработени каменни блокове
само за Хеопсовата пирамида картушът "Хеопс" би трябвало да се
среща непрекъснато. Но тогава никой не се смущавал от този факт.
В 13-а глава на книгата си „Стъпала към Космоса“ [5], както и в
два други труда, публикувани в „Апс1еп1 Зк1ез“ [6,7], американският
учен ориенталист Закария Ситчин изобличава Хауард Визе като из­
мамник. Доказателствата срещу Визе са толкова прецизни и издър­
жани от гледна точка на криминологията, че е странно как египтоло-
зите продължават да държат на „общоприетите и неоспорими фак­
ти“.
На базата на анализа на дати, изказвания и записаното в дневни­
ка, но главно благодарение на една правописна грешка, допусната
от фалшификатора, Закария Ситчин разкрива измамата на Визе и
Перинг. Още по времето, когато е направено откритието на картуша

*Картуш - група знаци в овална рамка в йероглифното писмо (бел.прев.)

223
„Х-у-ф-у“, специалистите изказали съмнения, но гласовете им се из­
губили във врявата от всеобщия възторг. През 1837 г. египтологът Са-
мюел Бърч, специалист по йероглифното писмо, пише [5]: „Макар
(картушът, бел. авт.) да е доста неразбираем, тъй като е направен
с йератично писмо или линейно йероглифно писмо...“, а също и:
„ смисъл... не много ясен... трудно е да се тълкува... “
Какво е смутило специалиста по йероглифното писмо Самюел
Бърч? Надписът е направен с писмени знаци, които по времето на
Хеопс все още не са съществували. През вековете образното писмо
на египтяните се превръща в „йератично“, т. е. в опростено скоропи-
сно писмо, но това става дълго след Хеопс. Самият Рихард Лепсиус
(т. нар. откривател на Лабиринта) изразил учудване от написаните с
четка и червена боя драскулки, тъй като те много приличали на йе­
ратично писмо.
Как са направени надписите в Хеопсовата пирамида? Дали веко­
ве след смъртта на Хеопс някой е проникнал в облекчителните каме­
ри и е направил надписа върху каменния блок? Изключено, тези ка­
мери до взривяването им от Визе са били непокътнати.
Визе е бил военен, а не египтолог. Познавал е само един популя­
рен труд за йероглифите, публикувания през 1828 г. учебник „Мате­
рия йероглифика“ от Джон Гарднър Уилкинсън. Както се установило
по-късно, името „Хуфу“ е изписано грешно в книгата на Уилкинсън.
Съгласната „X“ е изобразена със символа на слънцето „Ра“. Двамата
фалшификатори Визе и Перинг не само са използвали писмени зна­
ци, появили се векове след Хеопс, но и преписали името „Хуфу“ с
допуснатата в учебника на Уилкинсън грешка! Нима никой не е забе­
лязал, че червената боя е съвсем скоро нанесена? Ето какво пише
Закария Ситчин за това [5]:
„Отговор на този въпрос дава един от участниците в измамата.
Самият Перинг пише в книгата си за пирамидата в Гиза, че боята,
използвана за надписа, "е вид червена охра, която все още се използ­
ва от арабите... надписът върху каменните блокове е така добре за­
пазен, че не може да се каже дали е направен вчера или преди хиляди
години."
Разговарях с египтолози за разкритията на Закария Сичин. Нито
един от тях не познава трудовете му. Всеки се самоуспокоява с об­
щоприетото мнение, че Хауард Визе е уважаван археолог. Но Хау-
ард Визе не е бил археолог. Може и да е бил уважаван, но безспор­
но е бил много славолюбив.

224
 Почтеността на археолозите е странно нещо. На 4 ноември 1922 г.
британецът Хауард Картър става световноизвестен с откриването на
гробницата на Тутанкамон и никой не се осмелил да се изрази съм­
нение за достоверността на сведенията му. Репутацията му била
безупречна. За съжаление преддверията към същинската гробница
на Тутанкамон вече били ограбени от крадци, твърдял Картър. Сега
вече специалистите знаят, че Хауард Картър най-безсрамно е лъгал.
Той самият проникнал в гробницата на Тутанкамон преди официал­
ното й откриване, откраднал ценни вещи и умишлено създал безпо­
рядък, за да не предаде половината от откритите съкровища на еги­
петското правителство, както било записано в договора. Този кри­
минален случай е разследван от археолога д-р Ролф Краус от Египе­
тския музей в Берлин [8]. Нито учените, нито обществеността реаги­
рали на това разкритие.

КОЙ Е ПОСТРОИЛ ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА? '

Няма и най-малкото убедително доказателство в подкрепа на те­

зата, че Хеопс е построил Голямата пирамида. Това не изключва
възможността той действително да е инициатор на строителството.
Но много повече факти и обстоятелства говорят против него, откол-
кото в негова полза. Не са открити никакви йероглифи, надписи, ста­
туи, бюстове, барелефи или стенописи за Хеопс. За една-единствена
миниатюрна, висока точно пет сантиметра фигурка от слонова кост,
изложена в Египетския музей в Кайро, се твърди, че изобразявала
Хеопс. От друга страна, има много солидно доказателство против
него, но специалистите не му обръщат внимание.
През 1850 г. в руините на храма на Изида е намерена стела, която
днес може да се види в Египетския музей в Кайро. Храмът на Изида
се е намирал точно до Голямата пирамида. Върху стелата между
другото е написано, че Хеопс е изградил „дома на Изида, господар­
ка на пирамидата, до дома на сфинкса“. Щом Изида е наречена „гос­
подарка на пирамидата“, следва, че Голямата пирамида вече е съ­
ществувала, когато Хеопс се появява на историческата сцена. Също
така вече е съществувал и сфинксът, който според археолозите е съ­
здаден едва по времето на Хефрен, наследника на Хеопс. Защ о ар­
хеолозите не обръщат внимание на това безспорно каменно доказа­

15 Очите на сфинкса 225

телство? Стелата е открита през 1850 г. Нека си припомним: трина­
десет години преди това учените постигнали съгласие по отношение
на Хеопс благодарение на измамата на Хауард Визе. Стелата не па­
свала на общата картина, археолозите я обявили за фалшификат,
появил се след смъртта на Хеопс, за да покрепи „теориите на мест­
ните жреци“.
Всичко, написано дотук, дава основание да попитаме: щом не е
бил Хеопс, кой тогава е построил Чудото на света в Гиза? Хроноло­
гията на владетелите след Хеопс е известна на египтолозите. Там ня­
ма място за някой неизвестен досега фараон след него. Следовател­
но е някой преди Хеопс. Самата мисъл за това е непоносима за спе­
циалистите, тя обръща надолу с главата така удобната представа за
хронологията на строителството в древен Египет. Дали арабските
историци не могат да ни помогнат? Какво се казва в техните преда­
ния [2]?
„Най-големите пирамиди са трите, които и до днес се
намират до Миср (Кайро, бел. авт.). Спори се за време­
то, по което са издигнати, за името на владетеля, наре­
дил да бъдат построени, и за причините за създаването
им. Изказват се най-различни предположения, които най-
често са погрешни. Искам сега да разкажа за новината,
обясняваща всичко, ако е такава волята на Всевишния.
Учителят Ибрахим Бен Васиф Сах Ал-Катиб пише в книга­
та си „Истории за Египет и неговите чудеса", там, къ-
дето разказва за Саурид, син на Салук, син на Сирбак,
син на Тумидин, син на Тадрасан, син на Хуза/\, че един от
владетелите на Египет преди потопа царувал в град Ам-
сус... да този град ще разкажа по-нататък, където опис­
вам градовете в Египет. Той е построил двете големи
пирамиди край Миср... Причината за построяването на
двете пирамиди е, че триста години преди потопа Сау­
рид сънувал следния сън: Земята заедно с хората се пре­
обръща, всички бягат обезумели от страх, звездите па­
дат от небето..."
При това прецизно изреждане на имена е доста трудно този
текст да се класифицира като приказка или мит. Триста години пре­
ди потопа владетел на име Саурид имал съновидение, в резултат на
което били построени пирамидите. И царските съветници и предска­
затели били измъчвани от ужасни сънища, пророкуващи края на ци­

226
вилизацията.
„Небето се разтвори, засия ярка светлина... от небесните висини
слязоха мъже с железни боздугани и се нахвърлиха върху хората. “

ОТПРЕДИ ПОТОПА?

Владетелят попитал мъдреците дали и след потопа в Египет ще

живеят хора. Те му отговорили утвърдително. Тогава царят решил да
бъдат построени пирамидите, в които да се съхранят всички човеш­
ки знания от онова време. Отлично основание. Саурид наредил на
върха на пирамидата да се изпише текст от рода на:
„Аз, Саурид, владетелят, построих тази пирамида по то­
ва и това време. Строежът беше завършен за шест го­
дини. Този, който ме наследи и е владетел като мене, мо­
же и да ги разруши след шестстотин години. Но извест­
но е, че да рушиш е по-лесно, отколкото да строиш.
След като бяха издигнати, наредих да ги тапицират с
брокат...“
„След смъртта на Саурид бен Салук той бил погребан в
източната пирамида, Хугиб бил погребан в западната, а
Карурас в пирамидата, която долу е изградена от камък
от Асуан, а горе - от камък от Кадан.
Пирамидите имат подземни врати, от които продължа­
ва извита галерия. Всяка галерия е дълга сто и петдесет
лакти. Вратата на източната пирамида е от северната
й стена, тази на западната пирамида - на западната й
стена, а на облицованата пирамида - на южната й сте­
на. В пирамидите има скрити несметни съкровища от
злато и смарагди.
Човекът, който преведе този текст от коптски на ара­
бски език, сумира дните оттогава до изгрев слънце на
първия ден на Тот - това беше неделя, в година 225 по
арабското летоброене, и получи сумата от 4321 слънчеви
години. После изчисли колко време е изминало от потопа
до споменатия ден и получи: 1741 години, 59 дни, 13 4/5
часа и 59/400 части от часа. Това число извади от полу­

227
 чената преди сума и останаха 399 години, 205 дни, 10 ча­
са и 21/400 части от часа. Така установил, че този дати­
ран текст е написан точно толкова години, дни, часове
и части от часа преди потопа. “
В „Китаб“ са цитирани последователно различни арабски преда­
ния и текстове, които често съдържат противоречиви данни за вре­
мето на построяване на пирамидите. Ето един пример:
„Абу Заид Ал-Балхи разказва: В пирамидите намерихме на­
дпис, който е на тяхното писмо. Разчетоха го и там се
казва: „ Тези две пирамиди са построени когато „Падащи­
ят лешояд“ се намираше под знака на Рака.“ Тогава прес­
метнаха колко време е изминало от този момент до поя­
вяването на Пророка и получиха два пъти по 36 000 слън­
чеви години. “
Кой ли е бил този далновиден владетел Саурид? Дали не е митич­
на фигура, обвита в мъгла, произлязла от света на сънищата и меч­
тите, или действително е съществувал? В „Китаб“ за него се казва,
че той е бил „Хермес, когото арабите наричат Идрис“. Самият Бог му
разкрил тайните знания за звездите и му известил, че на Земята ще
настъпи катастрофа, но една част от света ще се спаси и там ще са
нужни научните знания. По тази причина Хермес-Идрис-Саурид пос­
троил пирамидите. Още по-ясно е казано в 33-а глава на „Китаб“:
„Има хора, които разказват: Първият Хермес, наричан и
„Триединен“ в същността си на Пророк, Цар и Мъдрец
(същият, когото евреите именуват Енох, син на Яред,
син на Малалеел, син на Кайнан, син на Енос, син на Сит,
син Адамов - нему да отдадем възхвала, и който всъщ­
ност е Идрис), узнал от звездите, че наближава пото­
път. Тогава наредил да построят пирамидите и в тях да
се съберат богатства, научни ръкописи и всичко ценно,
което би могло да се изгуби или да бъде унищожено, за да
бъдат тези съкровища съхранени. “
Ние, съвременните хора, не сме свикнали да мислим в такива из­
мерения и се питаме объркани защо, за Бога, арабските хронисти
настояват на датиране на пирамидите отпреди световния потоп. Му-
хамад бен Абдулла бен Абд ал-Хакам по чудесен начин прецизира
тези разсъждения:
„Според мен пирамидите биха могли да бъдат построени само

228
Леко извита хоризонтална
галерия води към вътрешно­
стта на Хеопсовата пира­
мида. И в Голямата галерия
имаше скеле
Светлината се губи В далечината на безкрайния коридор

231
Входът към
незавърше­
ната погре­
бална камера

...
 Залата в скалите на дълбочина 35 м под Хеопсовата пирамида.
Трябва да е била изградена преди самата пирамида
236
Това е единствената скулптурка, за която се знае, че е на фа­
раона Хеопс. Приема се, че той е построил наречената на не­
гово име пирамида, фигурката е висока само 5 см и е изложена
в Египетския музей в Кайро

237
 Стелата, на която е описан сънят на Тутмос IV, се намира то­
чно под лапите на сфинкса

240
 Тази стена от
прецизно поставе­
ни монолитни ка­
менни блокове е
като стените в
древната столица
на инките Куско в
Перу. Снимката
обаче е направена
в храма до Сфинк­
са в Гиза. Дали
строителите от
Египет и Перу са
се учили при един
и същи майстор?

242
:
скалите & Сакара лежи гробницата на фар.
. 1|Ш 1Ш И г
и*****-- •'-.•••..•• ;<■»;<*

-» .л -**' м*>

... <

’ -Чч
•■ ■. •. ;

■ '^ ' Г & * №* т * - * ; > , '^ ф '

А ■ ч ^

• ;‘ '• ' % : ч ..
,''У[-а>- •«»-’• * **ч >••'* •’
-У д . ...
.• - . %ч
.. . ; .*■ ^ •
• У. -
'
Голямото разочарование:
Изработеният от един
единствен блок алабастър
саркофаг на фараона Сехем-
хет се оказал празен!
 Деформирани черепи от музея в Ика в Перу

Върху саркофага и до днес са се запазили останки от венец от

цветя на хилядолетна възраст
Противоестествена суета, целяща да демонстрира връзката с бо­
говете. фараонът Ехнатон с Нефертити и с трите им голички де­
ца, най-малкото от които е на рамото на Нефертити. И петимата
членове на царското семейство са с деформирани черепи
 „Според мен пирамидите биха могли да бъдат построени само
преди световния потоп. Ако бяха построени след него, хората щяха
да знаят това. “
Отличен аргумент. Необорим.
Забележителна е констатацията в „Китаб“, че старозаветният
Енох е същата личност като Хермес и Идрис. От този факт. могат да
се правят много важни заключения. Не само в „Китаб“ се казва, че
строителят на пирамидите е Енох - Хермес - Идрис - Саурид. Арабс­
кият пътешественик, изследовател и писател Ибн-Батута (XIV век) ни
уверява, че Енох е построил пирамидите преди потопа, за да „съхра­
ни в тях научни книги и знания и различни скъпоценности“ [9].

КОЙ Е ЕНОХ?

Кой е Енох? На читателите ми той е познат от предишните ми кни­

ги [10] (Ерих фон Деникен, „Доказателства“, Дюселдорф, 1977 г.), за­
това ще си спестя подробностите.
Името Енох означава на еврейски „Посветен, Разсъдлив, Знаещ“.
Мойсей казва за него, че е седмият от десетте прабащи, тоест, че е
бил патриарх от времето преди потопа. От хилядолетия Енох стои в
сянката на сина си Метусалем, за когото в Битието се твърди, че е
живял 969 години. Дори е станало нарицателно - „стар като Метуса­
лем“. В Стария завет Енох е споменат само между другото, макар
като патриарх да не заслужава такова пренебрежително отношение.
Той е автор на интересна книга, написана от първо лице единствено
число. Този труд на Енох не е влязъл в Стария завет, църковните от­
ци не са го разбирали и са го изключили от обичайната религиозна
литература. Слава Богу, етиопската църква не се е съобразила с те­
зи указания. Така текстовете на Енох са били включени в старозаве-
тния канон на етиопската църква и фигурират в Светото писание.
Днес разполагам е с два различни варианта на „Книгата на
Енох“* *, в които обаче по същество се казва едно и също - това са
*Пълният превод на „Книга на Енох“ на български език излезе под заглавие „Бог и
боговете са били хора“ от Робер-Жан Виктор, Издателство на Отечествения фронт,
1982 г.
**По-точно българската апокрифна „Книга на Енох“ ил„Книга за светите тайни
Енохови“, Сборник Стара българска литература, том I - Апокрифи, Издателство „Бъл­
гарски писател“, 1982 г. Цитатите тук са сверени по двете издания, (бел. ред)

247
между текстовете на най-високо академично ниво е установено, че
първоизточникът и на двата вида книги на Енох е един и същ. Ако се
опитате да тълкувате тези трудове буквално и само от теоложка гле­
дна точка, ще се сблъскате с лабиринт от куриозни твърдения. Но
ако се абстрахирате от цветистия образен език и анализирате само
скелета на събитията - без да променяте и буква от оригиналния
текст, се получава невероятно драматичен разказ.
В първите пет глави на книгата на Енох се говори за предстоящия
Страшен съд. В глави 17-36 се описват пътешествията на Енох из
различни светове и далечни небесни простори, глави 37-71 съдържат
притчи, разказани на пророка от „Небесните жители“, глави 72-82 ни
дават сведения за орбитите на Слънцето и Луната, за високосни го­
дини, звезди и за небесната механика. Останалите глави описват
разговорите на Енох със сина му Метусалем, комуто той предсказва
предстоящия потоп. Накрая след всичко това Енох изчезва с огнена
колесница в небесата [11].
В старобългарската книга на Енох има допълнителни сведения,
които липсват в етиопския вариант. Там се разказва как Енох е осъ­
ществил контакта с Небесните жители:
"В първия месец, в определения ден, в първия ден на пър­
вия месец. аз, Енох, бях сам в своя дом и почивах на одъра
си... И явиха ми се двама преголеми мъже, каквито никога
не бях виждал на земята. Лицата им бяха светли като
слънце, очите им горящи като свещи, а из устата им из­
лизаше огън. Облеклото им бе като пяна, а телата им с
много багри. Крилата им бяха по-светли от златото, а
ръцете им по-бели от снега. Те застанаха при одъра до
главата ми и ме повикаха на име. Аз се събудих от своя
сън и явно видях стоящите пред мен мъже... И рекоха ми
мъжете: „Дерзай, Еноше, не бой се! Вечният Господ ни
прати при тебе. Ето още днес ти ще се възнесеш заед­
но с нас на небето. Кажи на своите синове и на домоча-
дието си какво да правят без тебе в къщата ти; и никой
да не те търси; докато Господ не те върне при тях... “
Енох е отведен на Небето, където му представят различни „анге­
ли“ и всичките седем небеса с подробностите. Самият Господ поръч­
ва да му дадат уред „за бързо писане“ и му нарежда да запише вси­
чко, което архангелът Вревоил ще му продиктува. Господ казва на
Вревоил: „Изнеси книги от моите хранилища, вземи тръст и дай на

248
Енох и му покажи книгите.“
Разказът на архангел Вревоил продължава тридесет дена и три­
десет нощи. Така Енох написва своите триста шестдесет и шест кни­
ги, които Бог завещава на хората. След няколко седмици архангели­
те по заповед на Господ отвеждат Енох обратно в дома му, за да се
сбогува там окончателно с живота. Той предава написаните книги на
сина си Метусалем и изрично му нарежда да ги съхранява и да ги
предаде на следващите поколения на Земята. Какво се е случило с
тези книги? Освен споменатите вече два варианта на една и съща
книга всички останали се смятат за изчезнали.
Когато по време на някоя дискусия стане дума за Енох и аз изка­
жа мнението си, че пророкът отпреди потопа е бил привилегирован
да премине курс на обучение на някой космически кораб, веднага
ми възразяват, че в такъв случай той би трябвало да облече нещо ка­
то скафандър. Дали? В днешните совалки и космически станции кос­
монавтите не носят скафандри. Извънземните - а също и Енох - би
трябвало да се предпазят единствено от нежелателна размяна на
вируси и бактерии. Какво е записал Енох?
“Господ рече на Михаил: „Пристъпи и съблечи земните
дрехи на Енох, помажи го с моето благодатно миро и го
облечи в дрехите на моята слава. “ И Михаил направи то­
ва, което му рече Господ - помаза ме и ме облече. Видът
на маслото беше по-голям от голяма светлина и като
благодатна роса, а благоуханието му и смирната блес­
тяха като слънчеви лъчи. И огледах се и видях, че съм ка­
то един от неговите славни и нямаше видима разлика. “
Наистина куриозно описание. Истинският и единствен Бог наре­
дил да дезинфекцират Енох с някакъв мазен и силно миришещ пре­
парат. Ние хората имаме странна представа за приятни аромати.
Съществува ли връзка между старозаветния пророк Енох и неиз­
вестния владетел Саурид, за когото арабите твърдят, че е построил
пирамидите?
а) И двамата са живели преди потопа.
б) И двамата са били предупредени от Бога за предстоящия по­
топ.
в) И двамата са писали книги по всички науки.
г) „Сам Господ“ ги е обучавал по астрономия.
д) И двамата са наредили да се запазят трудовете им за идните

249
поколения.
Наред с тези съвпадения съществуват и огромни различия. Сау-
рид бил погребан в пирамида, а Енох напуснал Земята на небесна
колесница. Също така в запазените два варианта на книгите на Енох
никъде не се споменава, че библейският патриарх е наредил да се
издигат пирамиди.
Освен това може да се открие и връзка между Енох, Саурид и ве­
стоносеца на боговете от гръцката митология Хермес. Само че Хер-
мес не съществувал преди потопа, нито е строял пирамиди.
Професионалната ми практика ме е научила да виждам в народ­
ните приказки и предания нещо повече от продукт на човешката
фантазия и човешкото въображение. Има нещо като основа, като ка­
нава, върху която се изтъкава митът, който впоследствие закрива
първоначалните факти. Около 700 г. пр. н. е. гръцкият поет Хезиод
пише в творбата си „Мит за петте вида хора“ , че първоначално без­
смъртните богове „Кронос и другарите му“ създали хората [13]. „Он­
зи възвишен вид хора герои, наричани полубогове, населявали Земята
преди н а с ..."
Полубоговете са и полухора. Земни същества с гени на извънзем­
ни. Дали Хермес, Енох, Идрис или Саурид принадлежат към това от­
брано общество. Всички те са живели-на земята „много, много отда­
вна“. Всички съгласно преданията са писали книги, които са „тайни“
и са останали „скрити“. Тези общи характерни особености се отна­
сят до Саурид, Идрис и Енох, както и за много други учители на чо­
вешкия род, включително и споменатите от Хезиод полубогове.
Ако митовете се разглеждат само през мъглата, в която постоян­
но ги потапят, то от тях не може да се получи каквато и да е инфор­
мация. Винаги е по-лесно да се приеме някаква готова и установена
формула - вярна или не, отколкото човек да напрегне мозъка си и да
търси общото в различни митове. Далеч съм от мисълта да искам
академична студия за сравнение на отделните предания, това би от­
нело твърде много усилия и време. Интересуват ме само сведения­
та, които биха могли да се открият за построяването на Голямата пи­
рамида и за възможността в нея да се съхраняват древни ръкописи
в състояние да преобърнат наопаки нашите религиозните представи
и представите ни за най-ранната човешка история и за еволюцията.
За археолозите не съществува причина, поради която да се отка­
жат от идеята, че Хеопс е построил Голямата пирамида. В хроноло­

250
гичния ред на династиите след него няма място за някой неизвестен
фараон, всички следващи поколения са се занимавали с изгражда­
нето само на собствените си светилища, а те могат да бъдат датира­
ни. Освен това имената на фараоните са известни от „Туринския па­
пирус“, създаден в XIII в. пр. н. е. документ, който днес се съхранява
в Турин. Освен това са открити и списъци с имена на владетели в
храма на Сети I в Абидос, както и върху множество стени в храмовия
комплекс в Карнак. Действително египтолозите добре са си свърши­
ли работата. Известно е кои са били египетските владетели.

СВИДЕТЕЛСТВА ОТПРЕДИ
ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ

Какво е положението преди Хеопс? Броенето на династиите за ­

почва през 2920 г. пр. н. е. с фараона от Първа династия Менес (Ми­
на). По време на царуването на Менес, изглежда, египетската дър­
жава вече е била добре организирана, защото е известно, че той е
предприемал военни действия извън границите на Египет. Също така
наредил да се измени руслото на река Нил южно от Мемфис. Подоб­
ни постижения не могат да са дошли от нищото, тоест и преди Менес
над Египет са господствали неизвестни засега фараони.
Положението с датировката е следното: Ние, християните, започ­
ваме нашето летоброене от годината на раждането на Христос, за
римляните то започва с основаването на Рим през 753 г. пр. н. е. За
древните египтяни обаче не е известен някакъв неоспорим начален
пункт за пресмятане на времето. Така че градим въздушни кули, ня­
маме опорна точка, за която да се захванем. За да съставят хроно­
логия на владетелите след Менес, специалистите с огромен труд ре­
конструираха древноегипетското летоброене въз основа на датира­
ни находки, постройки и на астрономически изчисления. С малки от­
клонения тази хронология е вярна, но не може да се каже нищо за
времето отпреди първата династия.
И ето появява се легендата. За огромна изненада на учените в та­
зи легенда прецизно се изброяват имена на фараони и времето, по
което тези владетели са господствали. Липсват обаче археологичес­
ките паметници, които да потвърдят данните. Какво става с имена и

251
дати, връщащи ни с десетки хиляди години назад във времето, които
обаче не могат да бъдат потвърдени от каменни паметници? Превръ­
щат се в митове.
На египетския жрец Манетон се приписва авторството върху
осем труда, между тях книга за историята на Египет и книгата Сотис.
Там са описани имената на праисторически владетели от времето,
по което са господствали, та чак до епохата на полубоговете и бого­
вете. Откъде Манетон, живял около III век пр.н.е., е притежавал тези
сведения?
От най-ранните години на човешката история е било прието да се
отбелязват годините, в които има някакви необикновени събития.
Обособили се един вид „списъци с дати“, които прераснали в анали.
Жреците пазели и преписвали този архив, защото само от него мо-
жели да черпят информация и да разказват за славните дела на хо­
рата и за чудесата на боговете.
Дори и по-късно, когато царството на фараоните се намирало в
разцвет и архивът вече не съдържал напълно достоверни данни за
отделните периоди в историята, обичаят при необикновени обстоя­
телства да се преглеждат древните ръкописи се запазил. Разказва
се, че при посещение в Хелиополис Рамзес IV видял името си изпи­
сано със златни букви на едно дърво. Веднага „бяха прегледани ар­
хивите от създаването на царството чак до последните записани там
сведения“, но не открили друг подобен случай [14]. В аналите се тър­
сели сведения за необичайни климатични катастрофи или за очаква­
ното завръщане на боговете.
Жрецът Манетон разполагал с тези архиви при написването на
трудовете си. Той пише, че първият владетел в Египет бил Хефаист,
който също така открил (донесъл?) огъня. Следват Хронос, Озирис,
Тифон - един от братята на Озирис, след него Хор - син на Озирис и
И зида.
„След боговете В продължение на 1255 години управлявали техни­
те потомци. След тях 1817 години царували други владетели, после
1790 години господствали тридесетте мемфиски царе, след тях 350
години десет тинитски царе. Господството на духовете на мъртви­
те и на потомците на боговете продължило 5813 години“ [15].
Епископ Евзебий, взел тези данни от Манетон, изрично отбеляз­
ва, че става дума за лунни години. Но въпреки това, пресметнато в
слънчеви години, това прави около 30 000 години преди Христа. По­

252
нятно защо данните на Манетон се оспорват от учените - липсва
опорната точка, от която или преди която да се отчита времето [17,
18,19].
Археолозите се ужасяват от датировки отпреди десетки хиляди
години. Цифрите, дадени от Манетон, се приемат за лунни години,
обвиняват го в преувеличение, тъй като бил жрец и имал интерес да
твърди, че жреческата институция се базира на много древна тради­
ция. Дори най-благосклонните критици, които не се съмняват в прав­
дивостта на Манетон, се утешават, че той е преписвал стари ръкопи­
си, които вече гъмжали от преувеличения. Непонятно е само защо
тогава за други антични автори, които не са били нито жреци, нито
египтяни и които не могат да бъдат упрекнати във важничене, също
се твърди, че боравят със силно преувеличени факти.
Диодор Сицилийски, написал исторически труд от четиридесет
тома и винаги настроен много скептично и критично към сведенията,
с които работи, разказва в първата си книга, че древните богове „по­
строили много градове в Египет“ [20]. Боговете имали потомци и ня­
кои от тях станали „владетели на Египет“. В онези далечни времена
прародителят на Хомо сапиенс бил още съвсем примитивно същест­
во, „едва боговете отучили хората да се изяждат взаимно“. Според
Диодор боговете научили хората на различни изкуства, да добиват
руда, да изработват различни оръдия на труда, да обработват земя­
та и да правят вино.
Освен всичко това небесните същества дали на хората говора и
писмеността.
„Те първо дали на хората и ги научили на разбираем за
всички език и нарекли с имена много неща, за които до­
тогава нямало название. Също и писмеността е дадена
от него (Хермес - Енох, бел. авт.) както и последовател­
ността на отдаване на .почит на различните богове и
принасянето на жертви. Също така той открил чрез на­
блюдения подредбата на звездите и хармонията в приро­
дата... Изобщо по времето на Озирис той бил Свещен
писар. “
И други автори освен Диодор наричат Енох „Свещен писар“. Дио­
дор естествено не споменава нищо за библейски патриарх. Енох в
своята книга разказва, че част от „Небесните пазачи“ са се прояви­
ли на Земята като добри, а друга част - като лоши учители [11].

253
 „Името на първия е Йекун; той заведе всички потомци на
ангелите на Земята и ги прелъсти с дъщерите на хора­
та. Вторият се нарича Азбеел. Той даде лоши съвети на
потомците на ангелите и те опорочиха телата си с чо­
вешките дъщери. Третият се казва Гадреел; той научил
хората как да си разменят смъртоносни удари. Също та­
ка той прелъсти Ева и даде на хората различни оръжия -
бронята, щита, бойния меч и изобщо разнообразни смър­
тоносни оръжия... Четвъртият се нарича Пенемуе; той
показа на хората разликата между горчивото и сладко­
то и им повери тайните си мъдрости. Той научи хората
да пишат с мастило върху хартия... “
Защо се съпротивляваме да приемем за достоверни подобни пре­
дания, които преди хилядолетия са били основна съставна част на
историческото познание? Нима историята като наука може да ни
предложи нещо по-разумно, що се отнася до времето преди фарао­
на Менес? Къде са солидно обоснованите аргументи против Дио-
дор? Много често ми възразяват, че не мога да се позовавам единс­
твено на Диодор. Правилно. Точно това е проклятието на нашето
специализирано поколение. Един египтолог не знае нищо за древно-
индийските легенди, учените, занимаващи се със санскритски език,
не са чували за Енох и Езра, един американист не е запознат с Риг-
веда, за един шумеролог името на бога на майте Кукулкан не озна­
чава нищо и така нататък, и така нататък. И дори някой умен човек
да пише трудове върху сравненията между различните култури, той
го прави от позициите на ограничен психолог или теолог. Доказател­
ствата за истинността на разказите на Диодор са известни по цял
свят, макар отделните хронисти да ги обличат в различна форма и
да им дават различни имена. Но ако се филтрират сведенията на
всички древни историци от седемте краища на света, се оказва, че
те в основата си съвпадат. Каква е причината да не вярваме и думи­
чка от написаното от древните хронисти? Известно е, че истината
никога на триумфира, но противниците й постепенно измират. За
мен е така ясно и неоспоримо твърдението на Диодор, че египетски­
ят бог Озирис е основал няколко града й в Индия, че ме отегчава
всеки академичен диспут на тази тема. Какви данни ни дава Дио­
дор?

254
 „Някои казват, че от времето на Озирис и Изида до ца­
руването на Александър, основал наречения на негово име
град в Египет, се изминали повече от десет хиляди годи­
ни. Други обаче твърдят, че всъщност са почти дваде­
сет и три хиляди години... “
Няколко страници по-нататък, в 24-а глава, Диодор разказва за
битката между олимпийските богове и титаните. При това критичес­
ки настроеният Диодор упреква гърците, че се заблуждават, като
приемат, че Херакъл се е родил само едно поколение преди Троянс­
ката война. В такъв случай това е станало „по времето на първото
създаване на човека. Египтяните твърдят, че оттогава са изминали
повече от десет хиляди години, докато Троянската война е била ед­
ва преди хиляда и двеста години“.
Диодор е съвсем наясно какво говори, защото в 44-глава сравня­
ва сведенията на египтяните по отношение на времето със собстве­
ните си проучвания при посещението си в Египет. Той пише, че пър­
воначално „са господствали египетските богове и герои, и то не по-
малко от осемнадесет хи/\яди години, като последният божествен
владетел е бил Хор, синът на Изида. Царете - хора, господствали
над страната не по-малко от пет хиляди години, започвайки с Мой-
рис чак до днес, до 180 олимпиада, когато посетих Египет... “
Диодор си е свършил съвестно работата, проучил е тогавашните
източници на информация, разговарял е с учени. Ние обаче не сме.
В името на господстващата религия ние разрушихме древните биб­
лиотеки, допуснахме да бъдат погълнати от пламъците скъпоценни
ръкописи, избихме мъдрите и знаещити хора на различните народи.
Къде са петстотинте хиляди документа от библиотеката в Картаген?
Изгорени! Къде са „Сибилинските книги“ или написаната със златни
букви книга „Двеста“ на персийците? Изгорени! Къде са безценните
ръкописи на централноамериканските народи? Изгорени! Пирома-
нията в миналото ни свидетелства за глупост и безотговорност.

ХЕРОДОТ И 341 НА БРОЙ СТАТУИ

Векове преди посещението на Диодор в Египет и Херодот дава в

История,книга втора (глави 142 и 146) пример за това, колко древна
е египетската история. Той описва как жреците в Тива му показали
341 статуи, от които можело да се съди, че кастата на висшите жре­

255
ци съществува отпреди 11 340 години.
„Защото всеки върховен жрец поставя приживе там своята ста­
туя; та докато ги сочеха и брояха, жреците обясниха, че всяка една
от огромните статуи е на син, чийто баща има там статуя, започ­
вайки с изображението на най-скоро починалия, преминавайки през
всички, докато ми ги показаха докрай... Прочее сега можем да кажем,
изображенията ги представяли такива, каквито били всички те, дос­
та далеч от боговете. Според жреците някога, преди тези мъже, в
Египет са властвали боговете, които живели заедно с хората... Еги­
птяните твърдят, че знаят тези работи точно, понеже винаги са
пресмятали и записвали годините... “
За какво им е на жреците да лъжат пътешественика Херодот за
тези 11 340 години? Защо изрично са подчертавали, че от 341 поко­
ления насам сред тях вече не е имало богове? По каква причина са
демонстрирали прецизните си пресмятания за времето с помощта
на тези статуи? Самият Херодот не е бил лековерен, затова жреците
«... в повечето случаи ми доказваха с факти, че действително е било
така“.
Освен това той доста педантично прави разлика между реалност
и чужди разкази.
„Досега излагах нещата тъй, както съм ги видял лично, тъй както
ги разбирам и според това, което ми разказваха. Но отсега нататък
ще опиша египетските разкази тъй, както съм чувал да ги разказ­
ват; ще прибавям по нещо и от моите наблюдения“
„Общоприетото“ становище сред учените е, че първият фараон от
Първата династия е Менес (или Мина,около 2920 г. пр. н. е.). Същите
учени приемат за факт твърдението на Херодот, че същият този Ме­
нес е наредил да се промени коритото на река Нил над Мемфис, но
си затварят очите и ушите пред това, което авторът твърди осемна­
десет реда по-нататък:
„След Мина (Менес) жреците ми изброиха'от една книга имената
на триста и тридесет други царе. “
Нима е невъзможно сред тези триста и тридесет фараона след
Менес да е и строителят на пирамидите? Като се имат предвид пока­
заните ка Херодот статуи, всяка от които доказва съществуването
на едно поколение висши жреци, въпросът за лунните години губи
смисъл. „Може известно време да лъжеш всички хора, може през
цялото време да лъжеш няколко човека, но е невъзможно през цяло-

256
то в р е м е д а п р а в и ш вси ч к и х о р а на гл у п а ц и “ (А б р а х а м Л инкълн).

ОЧИТЕ НА СФ ИНКСА

Имало едно време един египетски принц, който обичал да ловува

в околностите на Мемфис, там, където се издигат големите пирами­
ди. Веднъж, изморен, полегнал в сянката под главата на сфинкса и
заспал. Внезапно „Великият бог“ заговорил на спящия принц, както
баща говори на сина си [22]:
„Погледни ме, сине мой Тутмос. Аз съм баща ти, бог Харахте-Че-
пере-Ра-Атум. Искам да ти дам престола на фараоните... богатст­
вата на Египет и всички страни да ти плащат данък. От доста го­
дини погледът ми е отправен към-теб и сърцето ми е разтворено за
теб. Тежи ми пясъкът на пустинята, който ме е засипал. Обещай ми
да изпълниш желанието ми..."
Принцът се възкачил на престола като фараон Тутмос IV (1401-
1391 г. пр. н. е.). Още през първата година от царуването си изпъл­
нил молбата на божествения си баща. Наредил да разринат пясъка и
да освободят засипания сфинкс. Трогателна история за сина на
Тутмос, записана върху стела, която и днес може да се види между
предните лапи на сфинкса.
Сфинксът, сфинксът - никой не знае нещо конкретно за него. И до
днес се спори дали колосалната фигура първоначално е имала мъж­
ки или женски черти. Вероятно и двете. Спасителната акция на Тут­
мос не била кой знае колко успешна. Сфинксът отново бил засипан
с пясъка на пустинята, после Птолемеите отново го изровили и пясъ­
кът отново го засипал.
■ В историята са известни разкопките, извършени през 1818 г. от
Джовани Батиста Кавилио, същия, който се скарал с Хауард Визе.
Кавилио открил между лапите на сфинкса преддверие, покрито с ка­
менни плочи. През него минавал коридор, в който лежал каменен
лъв. Едва седемдесет години по-късно Гастон Масперо, тогава ди­
ректор на Египетското управление на древните паметници, трябвало
отново да организира изравянето на сфинкса изпод пясъците. Чети­
ридесет години след това пустинята отново го погълнала. Тайнстве­
ната и странна скулптура е била скрита в пясъците и по времето на
Херодот. „Бащата на историята“ не споменава и думичка за нея.

17 257
 Какво представлява сфинксът? Седемдесет и пет метра дълго и
двадесет метра високо тяло на лъв, издялано от един-единствен къс
скала, със загадъчна глава с покривало. Египтологът Курт Ланге на­
рича сфинкса [22] „монументален символ на властта на фараоните“.
Какво всъщност изобразява тази скулптура? Какво символизира?
Защо е направена? За какво е служила? Засега няма отговор на те­
зи въпроси. Хилядолетията са оставили своите следи върху огромна­
та скулптура. Предполагаемите надписи, както и статуята, която
сфинксът първоначално прегръщал, са унищожени от времето и еро­
зията.
Рихард Лепсиус също е недоумявал какво е било предназначени­
ето на сфинкса, който по негово време е бил наполовина засипан с
пясък. И се питал, кой ли фараон е изобразен на тази скулптура и
ако това е фараонът Хефрен, защо не е изписано името му [23]?
Очите на сфинкса са широко отворени, изпълнени със спокойно
очакване. Замисленият, самоуверен, изпълнен с превъзходство и,
както ми се струва, леко насмешлив поглед посреща дребните чове­
чета, дошли в неговото подножието. Поне за едно специалистите са
единодушни: сфинксът в Гиза е най-древният от всички сфинксове,
той е моделът, по който са създадени по-късните имитации. Твърди
се, че сфинксът в Гиза е творение от времето на фараона Хефрен.
За това няма неоспорими доказателства, но върху стелата на Тут-
мос може да се разчете картушът „Хефрен“. Тутмос е живял хиляда
години след Хефрен и само тсй може да ни осведоми в какъв кон­
текст е употребен картушът „Хефрен“ върху стелата.
Гай Плиний Секундий пише в 17 глава на Тридесет и шестата си
книга [24]:
„Пред тази пирамида се издига и Сфинксът, едно от божествата
на тамошните жители. Той заслужава много повече внимание, но пи­
сателите го отминават с мълчание. Говори се, че в него е погребан
фараонът Хармаис. Сфинксът е издялан от един-единствен къс ска­
ла, а червеното лице на това чудовище се почита като божество. “
В египтологията не е познат фараон на име Хармаис, също така
досега не е открит гроб под сфинкса. Вероятно „Хармаис“ на Плиний
е идентичен с „Амасис“ на Херодот. И ето че отново навлизаме в об­
ластта на мистиката, защото Херодот пише: „Според самите египтя­
ни са изминали седемнадесет хиляди години от царуването на Ама­
сис...“
Откакто свят светува, сфинксът и пирамидата са неделими. Двата

258
символа на Египет си приличат по своята монументалност и аноним­
ност. Едно дълго петдесет и седем метра и високо двадесет метра
хибридно същество не може току-така да се издяла от камък. За то­
ва са необходими детайлни проекти и макети, а също и скеле и други
съоръжения. Би било редно по стените на пирамидата или някъде
във вътрешността й да бъдат открити надписи от рода на: „Аз, фара­
онът Хикс-Игрек, построих тази пирамида.“ А върху сфинкса би тряб­
вало да има гравиран текст: „Аз, богинята/бога Хикс-Игрек, пазя та­
зи гробница“ или „За вечни времена ще напомням на хората за...“
Какви са причините за тази анонимност при пирамидите и при сфин­
кса? Дали още при изграждането им не е имало някаква тайна, няка­
ква мистерия, които съзнателно не са били разгласявани? Или ано-.
нимността е резултат на небрежността или лошото отношение на
следващите поколения? Дали не е било преднамерено това отноше­
ние? Диодор Сицилийски прави една многозначителна забележка.
Той твърди, че някои от първичните богове са погребани на Земята.
[ 20 ]
„Разказите за погребението на тези богове често си
противоречат, тъй като на жреците е било забранено
да разпространяват поверените им знания за тези не­
ща. Те не трябвало да разкриват на народа истината,
защото било опасно да се разказва на хората тази тай­
на за боговете. “
Тази кратка забележка казва твърде много. Някъде на Земята са
погребани богове! Висшите жреци знаели за това, но изрично им би­
ло забранено да говорят за него. Защо тогава някой от тези богове
фараони да не е погребан под Голямата пирамида? Дали се е казвал
Саурид, Идрис, Хермес, Енох или другояче, вече няма никакво зна­
чение.
Ако... ако Голямата пирамида е построена от някой бог фараон...
ако това е станало преди царуването на Хеопс... ако в пирамидата
има скрити тайни книги и ценни предмети... Ако в пирамидата дейст­
вително лежи погребан такъв бог фараон, анонимността е обяснима.
Диодор разрешава загадката. Било е забранено да се разпростра­
няват сведения за гробниците на боговете.
А сфинксът? В този аспект той става символ на спомена за връз-,
ката между земното и извънземното, между земното животно и бо­
жествения интелект. Той е каменен паметник на съюза между мате­

259
рията и аналитичния разум, на опълчващата се срещу божествената
сила примитивност и възвишената култура. От хилядолетия сфинксът
ни се усмихва насмешливо. Очите му следят нашето развитие благо
и с разбиране, до деня, в който ние отворим своите очи и видим и
проумеем това, което е било загадка за нас досега.

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ФАРАОН

Доста заплетена загадка ни е оставил един фараон, който цару­

вал на престола шестдесет години преди Хеопс - Сехемхет от Трета­
та династия (2611-2603 г. пр. н. е.). Този фараон наредил да му бъде
издигната южно от стъпаловидната пирамида в Сакара собствена
пирамида, която очевидно не е била завършена. Издигнати са били
едва осем метра над земята.
През хилядолетията тази пирамида е била изцяло погълната от
пясъците и едва през 1951 г. е открита от египетския археолог Зака-
рия Гонейм.
' Д-р Закария Гонейм е известен като много интелигентен и нада­
рен археолог. По време на семинари и разкопки винаги проявявал
чувство за хумор. Освен това той умеел прекрасно да онагледява от­
критите при разкопки руини и кости на хора и животни чрез различ­
ни истории. Когато открил издълбания в скалите вход, след който
продължавал коридор под пирамидата на Сехемхет, Закария Гонейм
от все*сърце се молел погребалната камера да е останала непокът­
ната през хилядолетията.
Екипът, извършващ разкопките, напредвал бавно и с усилие през
натрупания пясък и камънак. Закария Гонейм се натъкнал на друг ко­
ридор, в който били разпръснати хиляди парченца от животински ко­
сти, между тях и такива на газели и овце. Също така открили шестде­
сет и две натрошени плочки с фрагменти от надписи от 600 г. пр. н. е.
Изглежда, някой ги е поставил там две хиляди години след смъртта
на фараона Сехемхет. В края на февруари 1954 г. най-после екипът
от археолози достигнал до погребалната камера. На 9 март 1954 г.
пристигнал и тогавашният министър на културата, за да отвори офи­
циално гробницата.
Покрай последната канара мъжете пропълзяли и достигнали до
подземна зала, изсечена грубо в скалата също като „недовършената

260
камера“ в Голямата пирамида. В центъра на помещението бил поста­
вен прекрасен полиран саркофаг от бял алабастър. В северния край
на саркофага все още стояли останките от разпаднал се венец от
цветя, положен от нечия ръка в знак на последна почит към фарао­
на. Закария Гонейм наредил веднага внимателно да отстранят ос­
танките от цветята. Веднага му станало ясно, че съдбата е поставила
в ръцете му невероятна находка. Останките от венеца върху сарко­
фага свидетелствали, че никой не го е докосвал след затварянето на
капака. Археолозите и обикновените работници се смеели и танцу­
вали от радост в подземната зала. Най-после непокътнат саркофаг!
В следващите дни погребалната камера била изследвана педан­
тично. Нямало и следа от някакво насилствено влизане и отваряне
на саркофага. Несъмнено фараонът Сехемхет лежал в него, останки­
те от венеца от цветя също доказвали този факт. Великолепният сар­
кофаг бил като излят. Той бил нещо неповторимо не само поради ма­
териала, от който бил направен, и поради кремаво-белия си цвят, но
и заради плъзгащия се капак, затварящ го херметически. Обикнове­
но саркофазите са затваряни с капаци, лягащи върху долната част.
Саркофагът на Сехемхет бил конструиран като капан - по предната
стена се плъзгала по превъзходно изработени в алабастъра жлебове
и релси падаща врата. Неповторимо и несравнимо произведение на
каменоделското изкуство, най-красивият и същевременно най-древ­
ният саркофаг, открит досега от археолозите.
Закария Гонейм повикал специални полицейски части, които ден
и нощ охранявали погребалната камера и не пускали никого да вли­
за в нея. Заповедта била изпълнявана стриктно. Всичко останало не­
покътнато до официалното отваряне на саркофага.
На 26 юли 1954 г. церемонията се състояла. Били поканени предс­
тавител на египетското правителство, известни археолози и цяла ар­
мия от журналисти. Саркофагът бил осветен с прожектори, монтира­
ни били фотоапарати и камери. Приготвили различни химикали, ако
се наложи нещо да бъде консервирано веднага, за да се запази от
разпадане. Закария Гонейм хвърлил последен поглед върху сарко­
фага, изпълнен с надежда и гордост. След това наредил да отворят
плъзгащия се капак.
Двама работници промушили първо ножове, а после и длета в ед­
ва различимата фуга в долния край на капака. Завързали го с въже­
та, други работници се покачили върху саркофага и започнали да те­
глят с всички сили. Най-после със скърцане и пукане алабастровият

261
капак помръднал, после се повдигнал няколко сантиметра. Присъст­
ващите археолози и представители на пресата със затаен дъх следе­
ли как отворът се увеличава сантиметър по сантиметър.
Закария Гонейм първи коленичил пред отвора и, изпълнен с очак­
ване, осветил вътрешността на саркофага с лампа. Отначало смутен,
объркан, а в следващия момент смаян и зашеметен, той отново и от­
ново поглеждал през отвора. Саркофагът бил празен!
Археолозите не можели да повярват на очите си. Журналистите
се почувствали измамени и напуснали гробницата разочаровани.
Закария Гонейм оглеждал вътрешността на саркофага ден след ден,
но не открил и песъчинка вътре. Прекрасният алабастров ковчег бил
ослепително чист - и празен.

СПЯЩ И МЪРТЪВЦИ*?

Какво означава това? Че мумията на Сехемхет се е изпарила или

че фараонът изобщо не е бил погребван там? Последното е прием­
ливо като обяснение, но противоречи на фактите.
Нека си припомним: саркофагът е бил херметически затворен и
непокътнат от хилядолетия. Отгоре все още стояли останките от ве­
нец от цветя, поставен в знак на последна почит към фараона.
Когато стоях в подземната зала заедно с Рудолф Екхард и фотог­
рафирах от всички възможни ъгли несравнимия саркофаг, отново ме
завладяха онези странни мисли, които по-скоро попадат в сферата
на научната фантастика и които все пак не могат да бъдат отхвърле­
ни току-така. Не бях в състояние просто да свия рамене, да се при­
миря с празния саркофаг и да отпратя тези мисли.
Какво е писал Диодор Сицилийски преди две хиляди години? Че
на Земята са погребани „първични богове“? Ето, аз се намирах в ед­
на буквално прастара изкуствена пещера в скалите, по-стара от Хе-

*Подробности за този особен „летаргичен сън“ Ерих фон Деникен съобщава в

книгите си „Спомени от бъдещето“, „Завръщане от звездите“ и „Нови спомени от бъ­
дещето“. Повече факти и научни предположения читателят може да прочете в предс­
тоящата да излезе от печат „Парапсихология“ (Психотроника) от Ж орж Паш на изда­
телство „Литера Прима“. Светът е малък и нещата в него са взаимно свързани. На чо­
век е необходимо само да ги забележи, проследи и обмисли, (бел. изд.)

262
опс, и вкаменените противоречия просто ми се натрапваха. Пред се­
бе си виждах необикновен саркофаг - несравним по своята красота.
Зад него - грубата скала без полирани стени и монолитни плочи. С о ­
лидността и едновременно с това крехкостта на саркофага изобщо
не подхождаха на дупката в скалата, в която бе поставен. Ситуация­
та бе подобна на тази при „недовършената погребална камера“ в
скалите под Хеопсовата пирамида. Дали не стоях пред саркофага на
някой легендарен древен владетел? Може би тука е намерил послед­
но убежище някой потомък на богове. Естествено не завинаги, в
противен случай Закария Гонейм би намерил трупа му, а за няколко
хилядолетия, в най-добрия случай за няколко столетия, докато коле­
гите му кацнат отново на Земята да го вземат и да го събудят от ле­
таргичния му сън. Абсурдно ли е това? Но и ние днес смятаме, че
при дългите им пътешествия из Космоса бъдещите астронавти тряб­
ва да бъдат в подобно състояние. Дали земното време на потомъка
на боговете Хикс-Игрек е изтекло? Или е заболял тежко? Дали е из­
пълнил задачата си на Земята? Може би е трябвало тялото му да из­
падне в един вид зимен сън с помощта на подходящи медикаменти и
да чака останалите извънземни да кацнат отново на нашата планета
с космическия си кораб, за да го вземат и събудят? В такъв случай
една гробница, покрита с монолитен тежък капак, е била излишна,
дори опасна. Хората в своето старание и жертвоготовност биха тру­
пали каменен блок след каменен блок, докато се закрие и най-мал­
ката пролука. Следователно би трябвало погребалната камера да се
работи години наред, а точно това не бивало да се позволява. След
поставянето на изпадналото в летаргия тяло в гробницата жреци и
каменоделци не трябвало да влизат повече там, всичко трябвало да
потъне в забрава. Анонимността на тези гробници и мълчанието око­
ло тях били основна заповед на древните владетели. „... Тъй като на
жреците е било забранено да разпространяват поверените им зна­
ния за тези неща“ (Диодор).

263
 ВЪЗКРЪСВАНЕТО

Дали идеята за възкръсването не произхожда от онова време, ко-

гато древните владетели изпадали в летаргичен сън? Дали по-късни­
те фараони не са имитирали това, което жреците са знаели отдавна?
Естествено е да са поверили тези тайни знания на върховния си гос­
подар, владетеля на Египет: мъртвите тела само спят, боговете ги
вземат при себе си в „небесата“. Може би това е причината за по-
късната обичайна практика в гробниците на фараоните да се поста­
вят земни съкровища, като злато и скъпоценни камъни, за да могат
да платят на екипа, който ще ги върне в съзнание и към живота? Да­
ли по тази причина в текстовете, открити в пирамидите, с такъв цве­
тист език и с такова очакване и надежда се описва бъдещото пъту­
ване на мъртвия владетел из полетата на отвъдното?
Признавам, че това са спекулативни въпроси, фаталното на на­
шите знания е, че не можем да ги имаме, без да проучим миналото.
Макар до днес да не е намерена нито една мумия на потомък на
боговете и нито един „спящ древен владетел“, фактите говорят за тя­
хното съществуване в миналото. Човекът винаги е бил и ще си оста­
не подражател. И преди, и в наши дни той имитира някакви свои ку­
мири. Хората са копирали скиптъра и короната, различни техничес­
ки уреди, както това доказват подражател ските карго-култове, чуж­
ди идеали за красота. Би било странно, ако не са подражавали и на
външния вид на боговете.
Коя особеност в поведението на нашите прадеди е така противо­
естествена и същевременно разпространена из цял свят, та да може
да се каже, че първообразът, който са имитирали, е един и същ?
Деформирането на черепите! Те са най-отвратителното доказа­
телство за суетата на хората и напълно подхождат на човешката на­
тура. Макар да не са разполагали с електронни средства за комуни­
кация, с реактивни самолети и сателитна телевизия, праисторичес­
ките ни предци из цял свят са деформирали черепите си. Те били из­
тегляни нагоре от слепоочията и челото и често задната част на гла­
вата имала три пъти по-голям обем от нормалния.
За инките в Перу е известно, че жреците са избирали малки мом­
чета и са притискали все още меките им неоформени глави между
изгладени дъски. През специални шарнири били прокарвани шнуро­

264
ве, така че дъските се притягали все повече и повече. Вероятно про­
цедурата е била крайно мъчителна, но децата трябвало да я понесат,
за да имат като възрастни мъже деформирани черепи.
Нима нашите предци са били толкова перверзни, та да стягат гла­
вите на собствените си деца? Археолозите, с които съм разговарял
по този въпрос, естествено не можеха да ми дадат разумно обясне­
ние. Разказват ми се истории за „практично мислене“, защото носе­
нето на ленти на челото било по-лесно при деформирани черепи. Но
една нормална глава с нормално чело би могла да носи по-голяма
тежест с помощта на лента през челото, отколкото изтеглена назад
глава. Има и различни теории за „идеал за красота“, „за външни бе­
лези за отличаване на определена социална група“.
Но, господа, деформирането на черепи не е перуански специали­
тет! То се среща и в Северна Америка, в Мексико, Еквадор, Боли­
вия, Патагония, Океания, в евроазиатските степи, в Централна и З а ­
падна Африка, в Атласките планини, в Централна Европа (Бретан,
Холандия) и естествено в Египет [25]*.

ДОКАЗАТЕЛСТВОТО

Защо децата трябвало да бъдат деформирани, за да приличат че­

репите им на тези на древните богове. Навсякъде по земното кълбо
хората са се срещали с респектиращите, мъдри същества. Навсякъ­
де придаващи си важност имитатори се стремели поне външно да
приличат на тези същества. Веднага жреците възприели и използва­
ли този варварски трик - да приличат на богове с издължените си
назад глави. Това така впечатлявало простите хора! Ето вижте, той
изглежда... той се движи като боговете. Значи притежава специални
знания и, разбира се, власт над простолюдието. Ако това беше хара­
ктерно само за един народ, вероятно би могло да се обясни с локал­
ни причини. Но не и когато издълженият череп е интернационален

*Подробности в книгата на Ерих фон Деникен „Пътуване до Кирибати“, издателст­

во „Литера Прима“, София, 1994 г. По този повод в издателството се получиха три пи­
сма без подател, в които авторите съобщават, че са открили няколко такива черепа
на територията на България. Издателството моли те да съобщят имената си и място­
то, където са ги намерили (виж посочената в издателското каре пощенска кутия),
(бел. изд.)

265
атрибут на боговете. Египетските богове и техните потомци, които ни
се усмихват от статуи и фрески в храмовете, са неоспоримо доказа­
телство.
Не аз съм измислил първичните богове, наставниците и учители­
те, дошли от Космоса, нито техните потомци, царете богове. Неверо­
ятните свидетелства за онова обвито в мъгла време не са плод на
съзнанието ми, нито данните, че в пирамидите са се намирали науч­
на литература и ценни предмети. Не съм отговорен за това, че пира­
мидите и сфинксовете са обгърнати с анонимност, нито че в подзем­
ни пещери в скалите се появяват феноменални, затворени и въпреки
това празни саркофази. Желанието ми е да започна дискусия по па­
ноптикума от възгледи и предания. Едната причина за това е едност­
ранчивостта на образователната и научната система, другата е да
влея малко свеж въздух в окадения от академичен тамян свят.
Разглеждайки тези документални доказателства от отдавна отми­
нали времена, си спомням една мисъл на Мишел де Монтен (1533-
1592), с която завършил речта си пред няколко прочути философа:
„Господа, аз само откъснах букет цветя, без да добавя нещо ос­
вен панделката, с която са завързани.“

266
 БИБЛИОГРАФИЯ

I. Карке1

[1] МапеКе, Аи^изЬ: Ье 8егареит сю МетрМз, Рапз 1857, уегбВепШсЬ!:

уоп ОазЮп Мазрего 1882
[2] РогЪ^ег, А,: 8каЬоз Егс1ЬезсЬге1Ъип§, 17. ВисЬ, ВегЬп, о. I.
[3] У/аЬгтипс!, АсюШ Июсюг уоп 81сШеп: ОезсЬкТкз-ВюНоШек, 8ши§аг1
1866
[4] Мопк, КоЬек: ТЬе ВисЬеит, Уо1ите I, Ьопсюп 1934
[5] Негоскк: ЬЬзКтеп, ^песШзсЬ-кеткзсЬ, ВисЬег 1+П, МйпсЬеп 1963
[6] ТЬе Вегке1еу Мар оГ 1сЬ ТЬеЬап №сгороН8, ишуегзку оГ СаНГогма
1987
[7] Опе8Ьаштег, К.: СгаЬ ипк 1еп8ек8§1аиЪе. Аиз: Оаз аке А§ур1еп,уоп
Агпе Е§§еЬгесЬ1, МйпсЬеп 1984
[8] уоп Башкеп, ЕпсЬ: Епппегип§еп ап ске 2икипВ, ОйззеМог!-1968
[9] ЕШп§ег, КоЬеП С. \\^.: ТеЬ Ргозрес! оПтшог1аН1у, № \ у Уогк 1965
[10] Ьеса, Ап§е-Р1егге: Б1е Мипкеп, ОиззсМог!-1982
[11] Расе, М. М.: \\Таррес1 1ог Е1етку, № \у Уогк 1974
[12] НорГпег, ТЬеойог: Оег Т1егкиЬ кег акеп А§ур1ег, \У1еп 1913
[13] 8ткЬ , Н. 8.: А У1зк 1о Апс1еп1 Е§ур1, \Уагттз1ег о. Т
[14] Ьаиег, .Геап-РЬШрре: 8а^^ага, ске Кот§з§гаЪеп уоп МетрЬ1з,Вег§1зсЬ-
О1а0ЬасЬ 1977
[15] ЕЬегЬагс!, Око: Векга^е гиг Ое8сМсЬ1е <3ег ЗОегкике т А§ур1еп,
Ье1р21§ 1938
[16] уоп Башкеп, ЕпсЬ: \\кг а11е зт й К тйег бег Обкег, МйпсЬеп 1987
[17] ЬаШззеск, К.., ипй Кйкеп, ЬисЬу1§: \У1е шап т к МкЬагйепаиВуапс! е т
(ЗепейзсЬез \Уог1егЬисЬ зсЬгеШй Аиз: » В 1 е \У е Ь « №. 163/1988
[18] 11п§ег, Сеог§ Е.: СЬгопо1о§1е без МапейЬо, ВегЬп 1867
[19] Кагз1,1озеГ: ЕизеЪшз \Уегке, 5. Вапк, 01е СЬготк, Ье1р21§ 1911
[20] \Уаск1е11, V/. С.: МапеШо, СатЪпс1§е о. I.
[21] 8ткЬ , С. Е.: ТЬе ЕуоЬкюп оТ 1Ье Ога^оп, Ьопкоп 1919
[22] Н а т з ,1 а т е з Е.: Х-гау 1Ье РЬагао8, Ьопсюп 1973
[23] К.о\уе, А1ап: 01зсоуегу оГ 1Ье Ратоиз Тетр1е апк Епсюзиге оГ 8егар1з
аI Аюхапкпа, Како 1946

267
 II. Карке!

[1] 8р1§е1Ьег§, \\Н1Ье1т: Б1е С1аиЪ^йгсН§кек уоп Негос1о<:з ВепсЬ1 иЬег

А§ур1еп 1т 1лсЬ1е с!ег а§урНзсЬеп Бепктаюг, Не1с1е1Ьег§ 1926
[2] РгезЮп, Е. 1ате8, ипс! ОеоЯгу, X М аЛт: А11 Розз1Ь1е \Уогю5, Ие\у Уогк
1972
[3] НегокоХ ЕНзЬзпеп, 1. Вапд, МйпсЬеп 1963
[4] Оейе1, РпейпсЬ: Негосю1з А§урНзсЬег Ьо§оз ипй сНе С1аиЬ\уйгсН§кек
Негосю1з, Вопп 1970
[5] К1тЬа11, О. Агтауог: НегосюШз' Аи1орзу о! 1Ье Рауоит, А тз1егдат
1985
[6] Веск, Наппо: Оео§гарЬ1е, аиз: ОгЪ1з Асайегшсиз, МйпсЬеп 1973
[7] Бюйог уоп 81сШеп: ОезсМсМз-ВШНобЬек, йЬег8е1х1 уоп Б г. АйоН
\УаЬгтипс1, 8ши§аП 1866
[8] 81гаЬоп: ЕгйЬезсЬгекптс!, йЪегзе1г1 уоп Б г. А. РогЬ^ег, ВегНп о. I.
[9] Са]из РНпшз Зесипйиз: Ма1иг§е8сЬ1сЬ1е, йЬегзе1г1; уоп РгоТ Б г. С. С.
\Ук1з1ет, Ее1р21§ 1882
[10] УапйеЬег§, РЬШрр: Аи! еп 8ригеп ипзегег Уег§ап§епЬек,МйпсЬеп
1977
[11] Ьерзшз, ШсЬагй: Бепктаю г аиз А§ур1еп ипс! А1Ьюр1еп, ВегНп 1849
[12] Ьерзшз, КюЬагй: Впе1е аиз А§ур1еп, АНйорюп, ВегНп 1852
[13] 8сЬйзз1ег, КагШетг: Бю а§урНзсЬеп РугатШеп, Кб1п 1983
[14] Неулзоп, ИеН К.: ТЬе Рауоит, Сако 1984
[15] РНпсюгз, Ре1г1е V/. М.: ТЬе ЬаЬуппШ СеггеЬ апс! Маг§ЬипеЬ, Ьопсюп
1912
[16] Коегпег, 1озерЬ Ьео: Бю 8исЬе пасЬ й е т ЬаЬуптЬ, РгапюГий/М. о. I.
[17] Р1ерег, 1ап: Бю Еп1с1ескип§ без ЬаЬупп^МзсЬеп, \\ПезЪадеп 1987

Ш. Карке1

[1] КаирпсЬ, НегЬеП: СЬеорз, Рге1Ьиг§ 1. В. 1982

[2] ТагЬап, Е. Н.: Ииг 40001аЬге КиИиг? АЬ1еп 1986
[3] ВогсЬагск, Ьий\У1§: Ое§еп сНе 2аЬ1епшузНк ап Нег §гоВеп РкатШ е Ье1
С1зе, ВегНп 1922
[4] МеиЬиг§ег, А1Ьей: Бю ТесЬп1к йез АНейишз, Ье1р21§ 1919
[5] Е§§еЬгесЬ1,Еуа: Бю ОезсЬюЬю йез РЬагаопепге1сЬез. Аиз: Баз аНе
Л§ур1еп, МйпсЬеп 1984
[6] Соуоп, Сеог^ез: Б1е СЬеорз-Ркаписю, Вег§1зсЬ-С1ас1ЬасЬ 1979

268
 [7] КлесП, Озкаг М.: 01е МазсЬтеп йез Негово!, (Зег РугатМепЪаи ипс! зе т е
ТгапзроПргоМете, \У1еп о. I.
[8] ВогсЬагсЬ, Ьис!ш§: 01е Еп1з1еЬип§ йег РугашИеп, Вег1ц! 1928
[9] ВогсЬагсЬ, Ьис1\У1§: Ет1§ез гиг йпИеп Ваирепойе с1ег §гоБеп Ругагшйе
Ме СИзе, ВегНп 1932
[10] Негосюй Шз!опеп, 2. ВисЬ, МйпсЬеп 1963
[11] РЬсЬеп, 1оЬп: МЬ ЬеЬег, 81пск ипс! \Утс!е, Ва8е1 1988
[12] Бюсюг уоп 8кпНеп: ОезсМсМз-ВаЬЬоЛек, 1. ВисЬ, 8Шй§аг!1866
[13] Са]из РЬшиз 8ес.: Н1е КаШг^езсМсМе, 36. ВисЬ, Ье1р21§ 1882
[14] А1-Макп21: Баз Ругат1с!епкарЬе1 т АЬМакпгГз » Н Ь а 1 « йбегзеШ
уоп Ог. ЕпсЬ Огае1е, Ье1р212 1911
[15] ОауМоукз, 1озерЬ: Ругаппс! М ап-тайе 81опе, Му1Ь ог Рас!з,Ваггу
ИшуегзЬу, Рюпйа 1987
[16] Юешш, Б ., ипс! \Уа§пег, К..: Р1гз1: ВезиЬз о! 1Ье 81еп1Шс О п § т
О е1 е гтта и о п о! АпспеШ Е^урйап 81опе Ма1епа1 (2пс1. 1п1.Соп§гезз оГ
Е§ур1о1о§181:8, ОгепоЪ1е 1979)
[17] ОаукюуЬз, 1озерЬ: Ье са1са1ге <1ез р1еггез с!ез Огапйез Ругаппйез
й'Е§ур1е зегак ип ЬеЮп §еоро1ушеге У1еих с!е 4.600 апз. Веуие йез СМезйопз
ЗМ епй^ие, 1986
[18] Б1е » \У еЬ \у о сЬ е« : Оаз Нааг т <3ег РугашШе, 2лшсЬ, 27. Ок1. 1983
[19] 8сЬйзз1ег, К агШ етг: 01е А^урОзсЬеп Ругаппйеп. ЕПогзсЬип^,
Ваи§есМсЬ1:е ипс! ВейеиШп^, Ко1п 1983
[20] Ьаиег, 1еап-РЬШрре: 8аццага, сНе Кбш^з^гаЪег уоп М е тр М з,
Вег§13сЬ-С1ас1ЬасЬ 1977
[21] уоп Башкеп, ЕпсЬ: НаЬе юЬ тю Ь §е1гг1? МйпсЬеп 1985
[22] 8!етЪаиег, РпейпсЬ: Б1е Саг§о-КиЬе - А1з геН§юп8§езсЬюЬШсЬез ипс!
гтззюпзЙЬеою^хзсЬез РгоЬ1ет, Ег1ап§еп 1971
[23] В1итпсЬ, 1озерЬ: Каззкага ипс! сЬе 81еЬеп У/еЬеп. \Уе1Вег Ваг еггаЬЬ
йеп ЕгсЬпуШоз дег НорИпсНапег, ОйззеШог! 1979
[24] 8е*Ье, Киг1: 01е аЬа§урЬзсЬеп Ругаппс!еп1ех1е, 2йпсЬ 1960
[25] Вги^зсЬ, Н етпсЬ: 01е 8а§е уоп йег §еПй§еЬеп 8оппепзсЬе1Ье пасЬ
аЬй^урйзсЬеп С^иеИеп, СоШп^еп 1870
[26] \УагЬийоп, \У1Шат: УегзисЬ йЬег сВе Шего§1урЬеп йег А§ур1ег,
РгапкГиг! 1980
[27] Кгазза, Р., НаЬеск, К.: 1лсЬ! Шг йеп РЬагао. ЬихетЬиг§ 1982
[28] НаЬеск, К.етЬагс1: ЕюкЬгсгЬа! 1ш АЬегШт. 1п: » А п с 1еп1 8 к1 ез« , Уо1.
II, 1980
[29] НаЬеск, КетЬагсЬ 1лсЬ11йг йеп РЬагао. 1п: »Апс1еп1 8 ю е з « , Уо1. II,
1983

269
 [30] Ьигкег, Мапйес!: Обкег ипб 8утЬою бег акеп А§ур1ег, В е т 1974
[31] Т о й , М., №е!8еп, О.: РугатМ Ро^ег, Рге1Ьиг§ 1. Вг. 1977
[32] КксЬпег, СоиГпеб: Тегга-Х, К.а1зе1 акег У/еккикигеп, РгапкГиЛ о. ].
[33] 0ИЪ1 ез е т е РугатМепкгак? 1п: »Апс1еп1Зю езсс, Уо1. III, 1982
[34] Вгип1оп, Раи1: ОеЬехттзуоИез А§ур1еп, 2йпсЬ 1966

IV. Карке1

[1] 8скй881ег, К агШ етг: Б1е а§урйзсЬеп Ругаппбеп, Ег1огзсЬип§,

Ваи§езсЬюЬ1сЬ1:е ипб ВебеиШп§, Кб1п 1983
[2] АЬМакпгк Баз Руга1Ш<1епкарке1 т АРМакпгГз » Н к а 1:«,иЪ ег 8е 121
уоп ЕпсЬ ОгаеГе, Ье 1р 21§ 1911
[3] СЬейеп-Ругаппде, Р1иск без РЬагао. Аиз: » Б е г 8р1е§е1«, № . 33,
1969
[4] У озЬ1тига, 8аки]п М оп-БезШ сЕуе Ругапнб 1пуезй§а1юп - Ву
Е1ес1гота§пейс \Уауе Мебюб, \Уазеба-11туегзку, Токуо 1987
[5] 8ксЬ т, 2есЬапа: 8ш1еп г и т Козто8. Аи8 беп Еп^НзсЬеп уоп 1кзи1а
уоп \У1езе. 11п1:ега§еп 1982
[6] 8ксЬт, 2есЬапа: Рог§т§ 1ке РЬагао'8 Мате. 1п: »А пс1еп18к1ез«, 118-
Аиз^аЪе, Уо1. 8, № нптег 2/1981
[7] РЬПНрз, Сепе: МетЪегз 1га1е оуег № \у ТУ-8рес1а1 оп.Ругаппбз. 1п:
» А п с 1еп1 8 ю е 8 « , Уо1. 15, № 1т т Ь е г 1/1988
[8] Кгаизз, К.о1Е 2 и т агсЬаою^рзсЬеп ВеЬдпб 1т 1ЬеЬатзсЬеп Кбт§з§гаЬ
№. 6 2 .1п: МШеПип§еп <1ег Беи1зсЬеп Опеп^езеНзсЬай 1986
[9] Т о тр к тз, Ре1ег: СЬеорз, В е т 1975
[10] уоп Башкеп, ЕпсЬ: Ве\уе1зе, БиззекюгГ 1977
[11] Каи1гзсЬ, Е тИ : Б1е АрокгурЬеп ипс! Рзеис1ер1§гарЬеп без Акеп
Тез1атетз, Вб. 1+2, ТиЬт^еп 1900
[12] Воп^е^зсЬ, №1Ь. О.: Б1е ВисЬег с!ег О е Ь е т т ззе НепосЬз, <1аз зо^е-
папп1е з1аУ18сЬе НепосЬЬисЬ, Ье 1р21§ 1922
[13] К.о1Ь, КибоЙ: Бег МуЙюз уоп беп Шп! Меп8сЬеп§езсЬ1есЬ1егп Ье1
Незшб. 1п: УеггеюЬшз с!ег Бок1огеп, » сИе РЬПозорЬ 1 зсЬе РакиЙ аКс,
Тикт^еп 1860
[14] Не1ск, \УоЙ§ап§: БтегзисЬип^еп ги МапеЙю ипс! беп А^урйзсЬеп
Кбт§зИз1:еп, ВегЬп 1956
[15] Кагз1, 1озей ЕизеЬш з \Уегке, 5. Вапб, Б1е СЬгошк, аиз с1ет
Аппеп 18сЬеп иЬегзе121§ 1911
[16] ВбскЬ, Аи§из1: МапебЬо ипс! ске Нипбзз^егпрепобе, е т Векга§ гиг

270
ОезсМсМе сюг РЬагаопеп, ВегНп 1845
[17] РеззЬ Н. V.: Баз СЬгопою§18сЬе 8уз1ет Мапейюз, Ье1рг1§ 1878
[18] Бе1епсЬ,А1ЬгесЬ1,ипс1 \УйпзсЬ, КлсЬагс!: К.еП§юп§езсЬ 1сЬШсЬе
УегзисЬе ипс! УогагЬеЬеп, 3. Вапс1, (Ъеззеп 1907
[19] \Уас1<1е11, XV. О.: Мапе1Ьо, \укЬ ап Еп§НзЬ ТгапзШ ю п, Ьопсюп
МСМХЬУШ
[20] \УаЬгшип<1, АскЛЕ Оюсюг'8 уоп 8юШеп, СезсМсЬ^з-ВаЬНоШек, 1.
ВисЬ, 8ши§аг11866
[21] НегосюГ. ЕЬзШпеп, 1. Вапс1, МипсЬеп 1963
[22] Ьап§е, Киг1: РугагшЬеп, 8рЬтхе, РЬагаопеп, МипсЬеп о. 1.
[23] Ьер8Ш8, ШсЬагс!: Впе1е аиз А§ур1еп, А1Ьюр1еп ипс! Ьег На1Ь1п8е1 Ьез
8та1, ВегНп 1852
[24] Са]из РЬтиз 8ес.: Б 1е ИаШг^езсЬюМе, 36. ВисЬ, Ье1р21§ 1882
[25] 8сЬтк1, Ре1ег: Ап1Ьгоро1о§18сЬе8 1пз1и1и1 ипд М изеит Ьег ишуегзка!
2йпсЬ-1зсЬе1. РегзопЬсЬе МтеПип§.

271
 Уважаеми читатели,
Бих искал да ви представя АМСЕГ^Т А ЗТ В0М А1Л 8 0 С Е Т У (АА8).
Това е организация с идеална цел, създадена през 1973 г. в САЩ.
Днес в нея членуват хора от цял свят.
Целта на това общество е събирането, размяната и публикуване­
то на факти, които доказват следните теории:
- В праисторически времена Земята е била посетена от извън­
земни същества.
- Съвременната цивилизация не е първата, съществувала на на­
шата планета
- Комбинация от двете теории.
Всеки може да стане член на АА8. Издава се информационен бю­
летин, който излиза на всеки два месеца на немски и английски
език. АА8 организира екскурзии с учебна цел до интересни от архе­
ологическа гледна точка места. Много често аз ръководя тези екс­
курзии. Периодично се провеждат международни конгреси и нацио­
нални събрания. Досега са се състояли дванадесет световни конгре­
са и седемнадесет национални конференции.
Годишният членски внос е СНР. 30,- или РМ. 35,-. От немскигово-
рящите страни в ААЗ членуват около 2000 души.
Ако желаете да получите повече информация за ААЗ, моля пише­
те ни на адрес:
АМСЕ1ЧТ АЗТВОМА11Т З О С Е Т У СН-4532 РеюЬгиппеп

Искрено ваш:
Ерих фон Деникен