Брих фон Деникен

Ние всички сме деца

на боговете
Ако гробниците можеха да говорят

П ревод от немски Боряна Каменова

ИЗДАТЕЛСТВО „ЛИТЕРА ПРИМА“

СОФИЯ -1 9 9 4
© ЕпсЬ у о п Оагнкеп, \Л/1г а11е з тс ! Ктс1ег сюг (Збйег, 1991
© Преводач Боряна Каменова, 1994
© Х уд ож ник П етко М инчев, 1994
© И здателство „Л итера П рим а“ , 1994

18ВИ 954-8103*27-0
 Глава първа

ЦАРСТВЕНИТЕ СЪПРУЗИ
И ЗС Л ЕД ВА Н И Я В СЕВЕРЕН ЙЕМ ЕН

Легендата е мост, който води до истината.

*

Арабска поговорка

Смята се, че древният Рим е основан около 753 г. пр. н. е., а

градът на майте Тикал - 100 години по-рано. Създаването на Ати-.
на започва около 1500 г. пр. н. е., за Йерихон се приема, че това
е станало около 6000 г. пр. н. е. Дали на нашата планета същес­
твуват по-древни градове? Възможно е, защото всички арабски
историци твърдят, че най-старият град на света е разположени­
ят на 2500 м надморска височина в йеменските планини град
Сана, който бил основан непосредствено след Всемирния потоп.
Посещавал съм Рим, Атина, Тикал и Йерихон. Предстоеше
ми да опозная Сана. Градът не лежи близо до големи шосета.
Стигнах до него по черни пътища. Това, както се оказа, бе свър­
зано с доста приключения.
Северен Йемен, или Й еменската арабска република, се
намира в южната част на Арабския полуостров. Тези места
са населени от най-дълбока древност. Тук са процъфтявали
високоразвити култури като тази. н-а С авското царство (око­
ло 1200 г.пр. н. е.).
Това е била богата страна, защото - както се твърди във
всеки справочник - тук е съществувала забележителна напои­
телна система. Изнасял се е в големи количества тамян, който и
днес все още е много търсена стока.

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРЕЗ 1951 ГОДИНА

„Изхвърлихме всички вещи от каруците и буквално полетя­

хме към Хади. Тези, които седяха в каруците, се държаха здраво
със зъби и нокти и оглеждаха равнината за някаква следа от

з
\
хората от Хариб и техните камили.,, когато Честър, който едва
сега осъзна напълно опасността... неочаквано зави наляво, спа­
сявайки ни на косъм от йеменците, и успя да ни изведе извън
обсега на огнестрелните им оръжия.“ [1]
Тези редове са написани от младия американски палеонто­
лог Уендъл Филипс, преживял заедно с колегата си Уилям франк
Олбрайт преди 36 години нападение от страна на йеменците.
Двамата участвали тогава в разкопки на 180 км източно от Са­
на.
Владетелят на Йемен имам Ахмед разрешил на Американс­
ката фондация за изучаване на човека да извърши археологиче­
ски разкопки.
Американците знаели за съществуването на храмов комп­
лекс край Мариб от доклади на немските учени Карл Ратйенс и
Херман фон Висман от 1928 г. Смятало се, че те се отнасят до
тайнствения храм на Савската царица.
Въпреки че имамът наредил негови служители и войници
да придружават експедицията, след няколко месеца плодотвор­
на работа се стигнало до сериозни търкания с местното населе­
ние. На йеменците не се понравило, че неверници (в тази стра­
на всеки, който не вярва в Аллах, е неверник) копаят в страната
им и търсят скрити съкровища.
Нарежданията на археолозите били отменяни от противо­
положните заповеди на служителите на имама. Невниманието
на един от работниците довело до първия бунт. Човекът, без да
иска, се блъснал в дървена носеща греда, която повлякла със
себе си шест антични колони. Един от египетските работници и
едно йеменско момче били леко ранени. Веднага служителите
на имама поискали да им се предадат всички латексови* отпе­
чатъци от надписи в древните храмове, плод на многомесечния
тежък труд.
При завръщането си от кратко пътуване до Америка, при
което набавил средства за продължаване на работата, Филипс
заварил в лагера толкова напрегната обстановка, че било неми­
слимо продължаването на разкопките. Археолозите се събрали

*Археолозите използват латекс за изготвяне на копия от релефни над­

писи и изображения. Влажният латекс се притиска към оригинала и след
като се отстрани, се получава точен негатив. - Бел. авт.

4
на тайно съвещание през нощта и решили веднага да избягат.
Те пуснали слуха, че на следващия ден ще снимат мястото на
разкопките от околните хълмове. Измамата успяла, още повече
че, напускайки лагера заедно с египетските си помощници с две
каруци, те изоставили цялото си оборудване на стойност над
200 000 щ. долара. Йеменските служители и войници с радост
останали в лагера, тъй като можели необезпокоявани да крадат.

36 години по-късно
Днес това място е туристическа атракция. През 1984 г. Ма-
риб е свързан с главния град Сана чрез асфалтирано шосе. Съ­
трудникът ми Ралф Ланге и аз се наслаждавахме на гледката от
задната седалка на един Ланд-Круизър по дългия 175 км път. Ш о­
фьорът ни беше млад йеменец, въоръжен със задължителната
крива кама (джамбия). Тя се подаваше от широкия колкото длан
пояс отпред на корема му. Щом някое йеменско момче навърши
14 години, кривата кама става негов неотменен атрибут и свиде­
телство за мъжествеността му. Дали камата ще е голяма и ши­
рока или по-скромна, дали дръжката й ще е украсена със среб­
ро или по-обикновен метал, или пък ще е само с дърворезба,
дали ножницата ще блести със сребърните си нитове или ще е
просто калъф, зависи от кесията на човека. Важното е да бъде
крива! До шофьора дремеше нашият гид, издокаран с костюм и
вратовръзка. Изглежда, това означаваше, че е от преуспяващи­
те люде в страната. Както по-късно разбрахме, на него за съжа­
ление му липсваха множество познания и интелигентност.
Служителят в туристическото бюро в центъра на града, в
което чужденците получават разрешително за пътуване във въ­
трешността на страната, ми препоръча да наемем за шофьор
някой йеменец. Съветът му се оказа добър. Човек не трябва в
никакъв случай да наема кола и да шофира сам, това може да се
окаже истинско самоубийство. В тази страна няма значение да­
ли си виновен или не за транспортно произшествие, тъй като
правилата за движение се влияят силно от религиозните норми
и племенните закони. Нараняването на човек при катастрофа
се третира като убийство. Дори по европейските правила за дви­
жение по пътищата шофьорът да е напълно невинен, според ис­
лямските закони той трябва да плати на семейството на ране-

5
 ния или убития „кръвен откуп“ . През 1986 г. тарифата бе следна­
та: за убит при транспортно произшествие мъж се плащаха бли­
зо 50 000 РМ, за жена - половината от тази сума. По времето на
постите - Рамадан и по времето на поклонението „кръвният от­
куп“ е двойно по-голям. Може да стане и по-лошо - семейството
да поиска кръвно отмъщение. За нас, европейците, това би би­
ло чисто убийство. Тук обаче са валидни законите на рода или
племето и кръвното отмъщение се смята за достойно дело. Сла­
ва Богу, не ми се наложи да проучвам дали като спътник в кола­
та също трябва да бръкна в кесията си.
Още по-добър съвет ми даде портиерът в хотела. Той ми
каза да си набавя повече ксероксни копия от разрешителното
за пътуване. Колко е бил прав! Още при първата проверка по
пътя въоръжените млади хора ми отнеха оригинала. Постовият
просто си го прибра в папката. При следваща проверка щяха да
ме върнат веднага.
В далечината облените в слънчева светлина планини се приб­
лижаваха като в забързан кадър, блестяха в светлокафяви тонове,
контрастиращи с черните сенки. Шосето се изкачваше към прохо­
да Бин-Гайлан, намиращ се на височина 2315 м, и се извиваше
като змия по ръба на страховити пропасти. След прохода Ал-фар-
да пътят преминава през необикновена местност. Огромни право­
ъгълни скали се издигат като небостъргачи. Пейзажът е сякаш от
друга планета. Над разхвърляните скални призми се извисяват ка­
то изваяни от човешка ръка естествени каменни мостове. Под бля­
съка на слънчевите лъчи в далечината сияят яркоцветни скали, ся­
каш някой декоратор ги е боядисал в тези весели багри. Ако се
погледне надолу, може да се види Вади, долина в жълто-кафявата
пустиня, простираща се до хоризонта. Следват още завои и 1000
метра по-надолу пътят, прорязващ скалите, най-после ни довежда
до равнината, в която се намира Мариб. С всеки метър, приближа­
ващ ни към целта, въздухът ставаше по-горещ. Край шосето се ви­
ждат само малко храсти и няколко нещастни дръвчета, а зад тях -
пясък, нищо друго освен пясък. От какво ли живеят бедуините и
животните им? Внезапно оскъдната зеленина край шосето бе за­
менена отсмолисточерни вулканични скали. Под жарките лъчи на
следобедното слънце гледката е величествена. Искряща светли­
на. Сенки, черни като космически мрак. Хвърлящ сребърни отбля­
съци антрацит.
I
6
 I
Два часа и половина след тръгването ни от Сана стигаме до
древното селище Мариб с неговите многоетажни постройки. На­
близо се добиваше нефт. Под ярките слънчеви лъчи няколко ци­
стерни чакаха да бъдат натоварени.
Наоколо нямаше и следа от древни руини.
Устремът ми на следотърсач бе спрян единствено от невъз­
можната следобедна жега. Освен това и спътниците ми заслу­
жаваха по един обяд. Наехме стаи в хотел. Ако се съди по чис­
тотата му, вероятно беше построен за гостите на някоя фирма
за добив на нефт.
След което последва гротескна пантомима. Моите йеменци
не знаеха нито дума на английски освен т о п е у (пари), затова ги
поканих с жестове на обяд. Получихме листа с менюто на анг­
лийски и на арабски език. Ралф и аз си поръчахме по един ом-

Древното селище Мариб с многоетажните си постройки

7
лет с пресни гъби. Спътниците ни дадоха поръчките си на келне­
ра на арабски език и той ги записа в бележника си. Отдавна
бяхме изяли „омлетите“ си - по две яйца на очи с гъби от кон­
серва, - когато на нашите йеменци най-после им бяха сервира­
ни два сочни стека. Те обаче не ги докосваха. Опитах се да им
обясня с жестове, както човек кани малко дете да яде. Нищо.
Седяха като хипнотизирани пред чиниите си с нож и вилица.
Дали си четяха молитвата преди ядене? В такъв случай не бива­
ше да ги безпокоя. Изведнъж ми просветна. Хванах едната пър­
жола за кокала с ръка и я поднесох към устата си все едно, че
ям. Бариерата бе отстранена. Те се засмяха облекчено и се на­
хвърлиха върху месото с ръце.
Подир малко след няколко звучни оригвания спътниците ни
дадоха да се разбере, че вече можем да тръгваме.

ТАЙНСТВЕНАТА САВСКА ЦАРИЦА

В Мариб искахме да разгледаме язовирната стена, която

още преди хилядолетия бе доказала техническите и инженерни­
те си качества и в литературата е описана като едно от чудесата
на античността.
По чие нареждане е била построена? Строежът се припис­
ва на легендарната Савска царица. В Стария завет се разказва
за посещението й при цар Соломон, но при археологическите
разкопки досега не е намерена и следа от доказателство за не­
йното съществуване. Живяла ли е действително тази царица?
Безкрайно увлекателно е да се проследят фактите, доказващи,
че тя наистина е царувала. Нека го сторим заедно.
Древноарабският поет Семейда Ибн Алаф пише [2]:
„Хадхад (който бе могъщ владетел) един ден се отправил на
лов. Изведнъж видял вълк, който преследвал газела и я притис­
кал към ръба на пропастта, така че да не може да избяга. Хадхад
нападнал вълка, прогонил го и спасил газелата. Тръгнал по сле­
дите й и се отдалечавал все повече и повече от свитата си. Вне­
запно видял пред себе си голям прекрасен град: великолепни
сгради, безбройни стада от камили и коне, сенчести палмови
горички и потънали в пищна зеленина ниви. Един мъж се приб­
лижил и му казал, че градът се нарича Ма’риб, така се казвал и

в
дворецът му. Народът, който живеел в града, се назовавал 'Арим
и се състоял от джинове*. Той самият бил техният цар и повели-
тел - Иелеб I Са’б.
Докато разговаряли, край тях минала девойка с неземна
красота. Хадхаб не можел да откъсне погледа си от нея. Тогава
царят на джиновете казал: „Тази девойка е моя дъщеря. Ако ис­
каш, ще ти я дам за жена. Ти я спаси от смърт, защото тя беше
газелата, която вълкът преследваше. Тя цял живот ще ти бъде
благодарна за това. Ела след тридесет дни на това място с тво­
ите роднини и князе да направим сватбата.
Хадхад си тръгнал и скоро градът на духовете изчезнал от
погледа му. След тридесет дена се върнал със свитата си и пос­
троили лагер. През това време джиновете били издигнали град
с палати, фонтани и градини. Цар Иелеб ги посрещнал и ги го­
щавал в продължение на три дни и три нощи. Дъщеря му Харура
била отведена в покоите на Хадхад.
Този град оттогава му принадлежи. Харура родила Билкис.“
(Билкис е арабското име на Савската царица.)
И като че това не е достатъчно, историкът и лексикографът
Нашван Ибн Са’ид (починал около 1195 г.) добавя, че появилият
се от нищото град бил от метал и се издигал върху четири сре­
бърни колони, и че се водоснабдявал чрез мрежа от метални
канали. Дали това е приказка от „Хиляда и една нощ“ или анти­
чно произведение на научната фантастика?
На помощ ни идва Семейда Ибн Алаф. Той твърди, че Савс­
ката царица имала две градини, които се напоявали от два кана­
ла. Те идвали от една язовирна стена [2]. Точно тази язовирна
стена бе възбудила любопитството ми.

КАКВО Е ИМАЛО И КАКВО Е ОСТАНАЛО

Язовирната стена край Мариб е достойна за Книгата с ре­

кордите на Гинес. Естествено, много древни автори разказват
за нея като за върхово постижение на арабските каменоделци и
строители. В основата си е широка 70 м, дължината й е била 615 м
- размерите й са от порядъка на съвременните язовирни стени.

* Джинове - в предислямската арабска митология: духове и демони.

За читателя са познати от „Хиляда и една нощ“ . - Бел. авт.

9
10
Стр. 10: Язовирната стена край Мариб е невероятно постижение
на древноарабското строително изкуство. Заслугата за
изграждането й се приписва на Савската царица
Стр. 11: Останки от язовирната стена край Мариб, строена
преди хилядолетия

11
 Построена е между две планини* - от север и от юг, и е събира­
ла водите на Вади Адана. В двата й края от грижливо обработе­
ни каменни блокове са изградени шлюзове и разпределителни
канали. По тях скъпоценната вода достигала до Северната и до
Южната градина на Савската царица. Сътвореното от камено­
делците ми напомни за постройките на инките в Перу. И там,
както и тук, във фугите между каменните монолити не може да
се пъхне и джобно ножче.
Най-добре е запазен ю жният шлюз. Стената от каменни
блокове е здраво закрепена за скалата. Древните инженери
са разполож или самия шлюз между естествената скала и по­
строената от човеш ка ръка стена. Тя е изградена от правоъ­
гълни каменни блокове, разполож ени на кръст един върху
друг. Стената на шлюза е оцеляла през хилядолетията и аз
можах да я изм еря: ш ирока е 4,63 м, долните, най-тежки, бло­
кове са дълги по 3,54 м и дебели 51 см. Затворният са в а к на
шлюза не се е запазил.
При високите вълни водата преливала първо във водобоен
кладенец, след което била отвеждана чрез главен канал с много
разклонения до южните полета. Древните строители са били до­
статъчно съобразителни да предвидят и възможността за пре-
пълване на главния канал. На него е изграден и преливник с
отвеждащ канал, който поемал излишните водни количества и
ги зауствал във Вади.
Между двата шлюза от север на юг се простирала язовир­
ната стена с дължина над 600 м. И северният шлюз е добре за­
пазен. И при него са изградени водобоен кладенец и главен ка­
нал, по който водата достигала северните градини. Огромният
воден натиск се поемал от гигантския насип и от стени с дебе­
лина около метър. Освен това, за да са подготвени за всяка си ­
туация, древните строители са издигнали и стъпаловиден пре­
ливник, чрез който се регулирало водното ниво в язовирното
езеро.

*Планините Джабал Балак ал Кибли и Шабал Бал ак Авсат. - Бел. авт.

12
 При южния шлюз стената от каменни блокове
е здраво свързана със скалата

ЧУДОТО ОТ МАРИБ

През 1982 г. Улрих Брунер представил в Университета в Цю­

рих своята дисертация [3] върху оазиса Мариб. В нея се цитира
изследване на фирма ЕЛЕКТРОВАТ, Цюрих, която строи язови­
ри в цял свят и е проектирала за йеменското правителство нов
язовир край Мариб.

14
 В това изследване се посочва, че по време на Савското
царство край Мариб са напоявани площи от порядъка на 9000
хектара, че максималното водно количество, пресметнато сред­
но за две години, е достигало 950 куб. м за секунда, че средно за
десетгодишен период може да се очаква максимално водно ко ­
личество от 3750'куб. м/сек, а стогодишната висока вълна* о з­
начава 7250 куб. м/сек..При тези условия древното язовирно езе­
ро се е пълнело за „малко повече от два часа“ , а преливникът
предпазвал язовирната стена от скъсване. Съгласно тези прес­
мятания каналите след южния и северния шлюз са провеждали
водно количество от 30 куб. м/сек, като задоволявали нуждите
от 60 млн. куб. м вода на Северните и Южните градини в рамки­
те на 12 дена. Улрих Брунер обобщава: „Гениалното в напоител­
ната система край Мариб вероятно се е състояло точно в прос­
тотата и функционалността на цялата система, осигурили й поч­
ти две хилядолетия живот.“
Може само да се предполага каква невероятна техника и
научни познания са били използвани при строежа на язовирна­
та стена край Мариб. Мислите ли, че древните римляни напри­
мер биха могли да построят 100 години преди Христа в Горна
Бавария язовир, който да може да се използва и днес?
Но всяка постройка от която и да е епоха е подвластна на
разрушителните сили в природата. Естествено, при язовирната
стена край Мариб е имало скъсвания, но те засягали единстве­
но самата стена, шлюзовете са останали непокътнати. Легенда­
та разказва, че първата стена от насипана пръст и камък е била
издигната още през 1700 г.пр. н. е., а шлюзовете и стените, запа­
зили се и до днес, били построени по времето на Савската ца­
рица. Има сведения за едно скъсване на язовирната стена през
500 г., като за поправянето й са били необходими 20 000 работ­
ници. Последвало ново скъсване с катастрофални последици.
Водните маси отнесли всичко, построено хилядолетия преди то­
ва, залели ниви и градини. Дори в 34 Сура от Корана (17 стих) се
разказва за опустошителното бедствие:

*Стогодишна висока вълна - вълна с вероятност на появяване веднъж

на сто години. - Бел. преВ.

15
 „Но те се отклониха от Вярата и затова ги наказахме с раз­
рушаване и заливане на стените. И превърнахме двете им гра­
дини в градини, в които растат горчиви плодове, тамариски и
малко лотос. С това им заплатихме за тяхната неблагодарност.“
Чии ли интереси са предизвикали построяването на антич­
ната язовирна стена точно край Мариб, точно до пустинята? На-
вред из древния Йемен е имало напоителни системи, също така
и малки язовири. Но всички те, събрани заедно, не могат да до­
стигнат капацитета на напоителната система край Мариб. Са­
мият град процъфтявал като център на оживена търговия с пло­
дородните си нивя и градините с пищна зеленина.

ДНЕС НЕФТ - В МИНАЛОТО ТАМЯН

Решението на загадката е тамянът.

В Библията четем трогателния разказ за бебето Иисус, на
което тримата влъхви донесли в обора край Витлеем тамян и
миро (благовонна смола). Тамянът е бил царски подарък, защо-
то тогава цената му била колкото на златото. Древногръцкият
историк Херодот (около 490-425 г.пр. н. е.) пътувал доста из Ори­
ента и разказва, че във Вавилон годишно били отделяни 1000
таланта сребро за покупката на тамян, използван в храмовете в
чест на бог Ваал.
Египтяните освежавали с тамян въздуха в храмовете си и
го прибавяли в асфалта при балсамирането на мъртъвците. За
тази цел жителите на древното царство край Нил предприема­
ли експедиции до Червено море.
Римският император Нерон наредил при погребването на
дългогодишната му любовница, а по-късно и съпруга, Попея Са-
бина (65 г.) да се организира пищна церемония. За няколко де­
на бил изгорен повече тамян, отколкото цяла Арабия произвеж ­
дала за една година. Малко закъсняло свидетелство за обич и
разкаяние за бруталния ритник, причинил смъртта на Попея Са-
бина.

Горе: Северният шлюз също е добре запазен

Долу: Водният натиск се поемал от стени с дебелина около метър

16
I
 Тамянът бил нещо повече от балсамационно-наркотично ве­
щество и скъп дар 5а боговете. Древногръцкият лекар Хипократ
(около 460-375 г. пр. н. е.) открил лечебното му действие при
астма и болести на матката, прибавял го също и към козметични
кремове. Учениците на Хипократ също започвали да предпис­
ват това чудесно вещество и скоро то станало шлагер сред ле­
карствените средства.
Това, което Хипократ представил за свое откритие в меди­
цината, е било известно на Мойсей 800 години по-рано. Той из­
ползвал тамян за дезйнфекция и предпазване на народа си от
заразните болести.
„И рече Мойсей на Аарона: вземи кадилницата, тури 6 нея
огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и
застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се
мор.
И взе Аарон, както каза Мойсей, и се завтече всред събра­
нието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и
се помоли за народа:
застана между мъртвите и живите, и морът престана. “
Числ. 1 6 :4 6 -4 8
Без преувеличение можем да обобщим: както днес нефтът,
така в древността тамянът е бил сигурна гаранция за благоден­
ствието на арабите.
Тамянът се добива като ароматична смола от Во8\л/еЖа саг-
1еги - диворастящо дръвче, по-скоро храст, достигащ на височи­
на до.три метра, който отлично вирее от Хадрамаут, сухите ва­
ровикови брегове край днешния Аденски залив чак нагоре до
Дофар в Оман. Кората му е трошлива и пъстра и прилича малко
на кората на нашите брези. Под нея има по-мек пласт, напоен с
лепкава, млечнобяла смола като при каучуковото дърво. Всяка
пролет стеблото се нарязва на много места и смолата се стича
по малките улейчета във вид на капчици. От топлия въздух кап­
чиците изсъхват и се образуват гранулки, които след една сед­
мица се отделят и се изхвърлят. След месец процедурата се по­
втаря. Смолата, която сега се стича по кората и изсъхва на гра­
нулки, се продава като тамян от по-ниско качество. Едва трета­
та реколта, през горещите летни месеци, дава първокласния та­
мян. В миналото робите са го събирали, почиствали и поставяли

18
в кошнички, с които тамянът се транспортирал до събирателни­
те и разпределителните пунктове.
О, да, природата винаги е била благосклонна към арабите -
в миналото тамян, днес нефт... Римските географи са били на­
пълно прави, като наричали Арабския полуостров АгаЬ|'а ТеПх,
Щастливата Арабия.
Поради транспортните разходи при преодоляването на раз­
стоянията от хиляди километри с камилски кервани на мястото
на доставката тамянът е имал цена, сравнима с тази на сребро­
то, дори на златото. И винаги Мариб бил облагодетелстван от
търговията с тази търсена стока.
Това обяснява откъде са дошли средствата за строителст­
вото в Мариб, а също и причините за упадъка на този процъфтя­
ващ в миналото град и на самото Савско царство. Последното
скъсване на язовирната стена, която след това не била възста­
новена, се оказало катастрофално. Започнали да пренасят то­
варите от тамян по море. И докато в Централна Америка храмо­
вете и дворците на майте били покрити от растителността в джун­
глата, тук тази работа свършил пясъкът. Скоро само древните
историци като Херодот, Страбон (63 г. пр. н. е.-26 г.) и Плиний
(24-79 г.) знаели за съществуването на прекрасната държава на
Савската царица и на плантациите за тамян. И ако в Стария за ­
вет и в Корана не се бяха запазили конкретни сведения за тази
царица и нейното богато царство, цялата епоха щеше да е напълно
забравена и никой не би си дал труда да се занимава с нея.

„СМАЙВАНЕТО И УДИВЛЕНИЕТО СА ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ

РАЗБИРАНЕТО“
Ортега-и-Гасет ( 1883 - 1955 )

През 1589 г,, на Път от Хадрамаут към Сана, край Мариб

минал йезуитският свещеник Перо Пиас. Той разгледал местно­
стта, изпълнен със страхопочитание, и описал огромните камен­
ни блокове и надписите на неизвестна писменост, които никой
не можел да разчете.
Почти 200 години по-късно в Йемен пристигнала датска е к­
спедиция под ръководството на немския изследовател Карстен

19
 Нибур (1733-1815). Нибур бил единственият участник в експеди­
цията, завърнал се в Европа. В много книги той описва богатст­
вата на Арабия - паметниците и неразчетените надписи, като за
първи път конфронтира науката с тези неизследвани места.
През 1843 г. в Европа усилено се заговорило за непознатия
досега регион, защото французинът Томас Йозеф Арно донесъл 56
савски ръкописа в Париж. Немският барон Адолф фон Вреде
(1807-1863) след пътуването си из Йемен написал книгата „Пъте­
шествие из Хадрамаут“ . В нея той разказва за гробници, храмове
и надписи, но нито един издател не посмял да рискува, защото
мнозина (сред тях и Александър фон Хумболд) обвинили автора,
че силно преувеличава. Книгата на Вреде се появила едва 13 годи­
ни след смъртта му. Днес всички знаят, че той е описвал точно
фактите. През 1870 г. французинът Йозеф Халеви (1827-1917) успял
да се промъкне тайно в една йеменска експедиция и прекопирал,
често с опасност за живота си, над 600 антични надписа.
Но истинският интерес в Европа възникнал едва след завръ­
щането на австриеца Едуард Глазер (1855-1908), който пътувал из
Йемен от 1882 г. до 1884 г. Дегизиран като арабин, той живял шест
седмици в Мариб в дома на един шейх. Ето какво е видял и описал
преди 100 години Глазер [4]:
„Руините на храма са разположени във формата на елипса.
Голямата й ос преминава точно от северозапад на югоизток...
От центъра на постройката в посока североизток се издигат че­
тири колони...“
Описанието на храма, направено от Глазер, навело евро­
пейските учени на мисълта за ориентирана към астрономията
религия. През 1904 г. Дитлеф Нилсен изложил схващането си за
съществуването на древноарабски култ към Луната [4]:
„Разположението според определени посоки на света... и
цялото съоръжение, изглежда, е служело за астрономически на­
блюдения... Цялата служба в чест на Бога е била в най-тясна
връзка с функциите на астрономическа обсерватория, защото
пътят на небесните тела същевременно е бил и пътят на Божес­
твото...“
Тази теория е в сила и днес. Но оттогава до наши дни не­
прекъснато се задават въпроси като: Имало ли е космически
култ във връзка със Савската царица? Дали нейният тайнствен

20
приказен произход не говори за връзка с Космоса, с боговете?
Във всеки случай Йемен предизвикал огромен интерес. Изсле­
дователи, археолози и авантюристи се втурнали натам.
През 1928 г. немците Херман фон Висман и Карл Ратйенс
успели да изтръгнат от плен на пясъка един храм край Сана.
През 1936 г. англичанинът Хари С ейнтДжон Б. Филби [5] описал
тайнствени постройки и неразгадаеми надписи в платото Асир
край днешната граница на Йемен, а през 1948-49 г. експедиция­
та на Райкманс-филби-Липенс [6] открила в южната част на Ара­
бския полуостров тайнствени, ориентирани по астрономически
обекти монолитни каменни блокове. Те са подредени в кръг съ­
що като в Европа, в Стоунхендж. През 1952 г. започнали мащаб­
ни разкопки край Мариб, в които участвали Уилям Ф ранк Олб-
райт и Уендел Филипс.
Оттогава до днес не са извършвани разкопки. Немският ар­
хеологически институт има филиал в Сана и малко .представи­
телство в Мариб, което се занимава с опазването и каталогизи­
рането на откритите археологически паметници. Бъдещи маща­
бни разкопки ще станат възможни едва тогава, когато младата
йеменска държава е достатъчно силна да наложи законите си
сред племената, родовете и все още могъщите шейхове, защото
те третират всеки открит на тяхна територия предмет като лич­
на собственост.**

ОГЛЕД НА МЯСТО

Разочарован и объркан стоях на мястото, за което архео­

лозите разказваха най-невероятни неща. Това ли бе останало
от М аИгат ВПк13, храма на Савската царица? Голям насип от пя­
сък във формата на елипса, от който стърчат няколко малки ко-

На стр. 2 2 -2 3 : Все още може да се види голям насип във

формата на елипса. Под пясъка са скрити останките от Лунния
храм на Савската царица

*След войната през 1994 г. доста трудно може да се прогнозира каквото

и да било. Заради глупостта на политиците страдат поколенията. - Бел. ред.

21
 лони. Зад незначителни останки от стени се издигат осем под­
редени в права линия стълба. Няколко скални отломъка. И това
е всичко. По колоните може да се съди за строителното изкуст­
во на създателите на храма. За да се осигури по-голяма стабил­
ност на напречните носещи греди от камък, отгоре на стълбове­
те са издялани фиксатори. Гредите, върху колоните са имали
отвори, в които лягали съвсем точно фиксаторите. По този на­
чин покривът е бил непоклатимо свързан със стълбовете. Съв­
ременните мостове от готови елементи се изграждат на същия
принцип.
На няколко километра от някогашния храм на царицата мо­
гат да се видят останките от храма на бога на Луната. Пет, висо­
ки 15 метра, монолитни стълба се издигат към синьото небе. Бо­
гове, това ли е останало от цялото великолепие? Стените са ка­
то полирани, ръбовете - остри като нож. По земята са разпръс­
нати парчета от варо-пясъчни тухли, върху които човек с малко
късмет може да открие савски надписи. От която и посока да ги
огрява слънцето, петте стълба хвърлят огромни черни сенки вър­
ху пустинния пясък. Като стрелки на огромен слънчев часовник
те правят една обиколка на ден около каменния квинтет. Време­
то си тече...
Ние бяхме единствените посетители в този ден, като изклю­
чим едно момче на седем-осем години, което изведнъж се появи
незнайно откъде. То застана между две колони, опря се на тях с
гърба и краката си и започна да изпълнява акробатичен номер,
без да използва ръцете си. Тласък със стъпалата и колената, пос­
ле тласък с гърба - и слабичкият малчуган се издигаше 15 см по-
нагоре, като пазеше равновесие с ръце. По колоните нямаше нито
една издатина, нито една вдлъбнатина, за които да може да се
закрепи. Доста се притесних. Ами ако се случеше нещастие? Са­
мо присъствието ми би ми навлякло гнева на роднините на момче­
то и по всяка вероятност ще трябваше да плащам кръвен откуп. Но
момчето вече беше горе и подскачаше от една колона на друга на
15 метра височина. Накрая се поклони към нас и замаха с ръце.
Защо ли се притеснявам, казах си аз. Момчето сигурно изпълнява
този номер пред всички туристи, както вероятно е правел и баща
му. Детето се спусна като катеричка на земята и изчезна някъде с
богатия бакшиш така бързо, както се бе и появило.

24
От пясъка стърчат осем стълба, подредени точно
срещу три колони
26
 Телевизионният журналист фолкер Панцер [7], който заед­
но с д-р Готфрид Кйрхнер е продуцент на документалната поре­
дица ТЕПВА X, пише: „Последните проучвания на Немския архе­
ологически институт установиха, че Мариб е бил населен през
1500 г. пр. н. е., ако не и по-рано.“
Това означава, че от създаването на града до наши дни са
изминали 3500 години, и следите от тях лежаха под краката ми.
Като всеки запален по археологията човек изпитах желание да
започна да копая с голи ръце земята. Бе непоносимо да гледам
как откритото от експедицията на Олбрайт-Филипс отново по­
тъва в пясъка, как тези богатства, едва изтръгнати от миналото,
пак потъват в забрава.

ГЛАВОБЛЪСКАНИЦАТА СЪС САВСКАТА ЦАРИЦА

Ако за дадени събития не са открити археологически паме­

тници, налага се да се обърнем към древните ръкописи. Те са
пълни с главоблъсканици, изтъкани от легенди и куриозни твър­
дения, но няма друг начин да стигнем до дълбините на далечно­
то минало, защото историците са безпомощни.
Единият източник е Старият завет. В трета книга Царства,
глава 10 четем:
„ Савската царица, като чу за славата Соломонова в името
на Господа, дойде да го изпита с гатанки.
Тя дойде в Йерусалим с много голямо богатство, камили бя­
ха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни
камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й
беше на сърце.
Соломон й обясни всички нейни думи, и нямаше нищо непоз­
нато за царя, което да й не обясни.
Савската царица видя всичката мъдрост на Соломона, и до­
ма, що бе той построил,
и ястията на трапезата му, и жилището на слугите му, и
държането на служителите му, и облеклото им, и виночерпците
му, и всесъженията му, които принасяше в храма Господен. И
повече не можа да удържи
и каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за
твоите дела и твоята мъдрост;

27
 но не вярвах на думи, докле не дойдох, и не видяха очите ми:
и ето, мене и половината не ми е било казано; мъдрост и богат­
ство ти имаш повече, отколкото съм слушала...
И тя подари на царя сто и двадесет таланта злато и голя­
мо множество благовония и драгоценни камъни; никога още не
бяха донасяни толкова много благовония, колкото Савската ца­
рица подари на цар Соломона...
Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя
пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон й подари с
ръцете си. И върна се тя в земята си, тя и всички нейни слуги. “
Кога се е състояла тази среща на най-високо равнище? Цар
Соломон е живял около 965-926 г. пр. н. е. Теоретично можем да
приемем, че срещата се е провела по това време, защото тога­
ва и Мариб е процъфтявал икономически. Но обстоятелствата
около нея са противоречиви.
Според еврейската религия към Стария завет принадлежи
и „М идраш “ . В него има тълкувания и разсъждения и четенето
му е част от богослуженето. Тъй като „Мидраш“ представлява
сборник от цялата равинска литература, не е чудно, че в него е
събрана еврейската религиозна история.
В този сборник е включен и вторият халдейски „Таргум"
(превод) на „Книгата Естир“ . Не може да се установи със сигур­
ност кога е създаден „вторият Таргум“ , представляващ истори­
ческа новела. Специалистите го датират от VII в. пр. н. е., но
авторите - които и да са били те - се позовават на по-стари,
вече несъществуващи източници. Във „втория Таргум“ има раз­
кази за странстванията на Соломон, сведения за заточването
на евреите (около 597 г. пр. н. е.) при царуването на Навуходо-
носор II, описания на трона на цар Соломон и на посещението
на Савската царица в двореца му. Тук има повече подробности,
отколкото в Стария завет. Според „втория Таргум“ цар Соломон
изпратил на Савската царица заплашително писмо, че очаква
незабавното й явяване пред него.
Царицата прочела съобщението и била толкова изплашена,
че разкъсала скъпите си дрехи и, трепереща от страх, наредила
да извикат съветниците й. Мъдреците решили, че не познават
този цар Соломон и не ги е грижа за него [8]. Царицата не се
съгласила с тях.

28
 „Но тя наредила всички кораби в морето да се натоварят с
перли и скъпоценни камъни за дарове за Соломон и освен това
му изпратила 6000 момчета и момичета, родени в един и същи
час от един и същи ден в един и същи месец на една и съща
година, всичките с еднакъв ръст и еднаква външност, облечени
в еднакви пурпурни одежди. Дала им писмо до Соломон, в кое­
то пишело, че макар пътуването от нейната страна до неговата
да трае седем години, тя ще се яви пред него след три години.
Като изтекъл този срок, тя застанала пред Соломон в стъклени­
те му покои. Но царицата помислила, че той е седнал сред вода,
и повдигнала дрехата си, за да не я измокри. Тогава царят ви­
дял, че краката й са покрити с косми, и казал: „Твоята красота е
женска, но космите ти са като на мъжете. Космите красят мъжа
и загрозяват жената.“
6000 момчета и момичета, които си приличали, както си при­
личат яйцата - това със сигурност е плод на фантазията на авто-
, рите. Хюсеин ибн Мохамед ибн ал Хасан, един от биографите на
Мохамед, намалява броя на децата до 500. Персийският исто­
рик Мансур, автор на арабска хроника, твърди, че те са били
100 на брой. И двамата обаче ни уверяват, че момчетата и моми­
четата си приличали. Невероятно!
Все едно колко точно юноши и девойки са участвали в е кс ­
педицията, интересно е да узнаем каква е била мисията им при
цар Соломон. Хюсеин ибн Мохамед ибн ал Хасан пише [8]:
„Тя наредила на 500 момчета да се преоблекат като девой­
ки, а на 500 девойки да се преоблекат като момчета. На първите
наредила да се държат като момичета, а на вторите - като юно­
ши. По тях изпратила на цар Соломон затворено ковчеже с не-
пробита перла и диамант с изкривен отвор и бокал, който тряб­
вало да напълни с вода, но тя да не е паднала от небето и да не
е излязла от земята.“

На стр. 30 -31 : Типично йеменска постройка. Този пететажен

палат е кацнал върху висока 60 м скала. Това е лятната
резиденция на имама Яхях (19 04 -19 46 )

29
 Савската царица искала много хитро да подведе цар Соло­
мон, прочут с мъдростта си, но не успяла. Соломон пробил пер­
лата с вълшебен камък, прокарал копринена нишка през диа­
манта като пуснал в отвора копринена буба, и напълнил бокала
с конска пот. Също разпознал пола на 500-те момичета и момче­
та, като ги наблюдавал как се мият. Момчетата навивали ръка­
вите си, а момичетата - не.
М истериозно е и твърдението на Савската царица, че за да
стигне до земите на цар Соломон, са й били нужни цели седем
години! Разстоянието М ариб-Йерусалим и преди, и сега си е
около 2500 км. По онези времена са пътували с камилски керва­
ни, които са изминавали по 30 км на ден. В този случай за прео­
доляване на това разстояние са необходими три месеца. А ако
царицата е използвала „кораби в морето", както е казано във
„втория Таргум“ , пътешествието би траяло значително по-крат­
ко. Трябвало е да се качи на кораб на някое пристанище в Чер­
вено море и при днешната Акаба да продължи по суша.
От същия източник става ясно, че в крайна сметка Савска­
та царица и цар Соломон се оженили, след което съпругът пре­
карвал „всеки месец по три дена в столицата Мариб“ . При тези
разстояния и при това времетраене на пътуването? Вероятно
Соломон е владеел някаква тайна, защото фактът за ежемесеч­
ните посещения в Мариб се смята за неоспорим дори от инте­
лектуалците в ислямския свят. Те между другото се позовават
на създадения в 11 в. от учения ал-Кизаи и ат-Та’лаб коментар
към Корана. Съгласно това произведение Соломон е живял в
Мека, която е била светилище още в предислямско време. В Ста­
рия завет не се споменава и дума за такава възможност, но то­
ва нищо не означава. Евреите са избягвали в свещената си кни­
га споменаването на древните арабски светилища.
Следователно цар Соломон е бил в Мека, когато решил да
посети Йемен, за да разгледа там прекрасните градини на Сав­
ската царица. Ако е било извършено нормално, пътуването би
трябвало да продължи един месец. „Но с помощта на ветровете,
които му се подчиняваха, Соломон и армията му изминали разг
стоянието за времето между изгрева и залеза на К а н о п ус*“ . [9]

*Канопус - втората по блясък звезда, алфа в съзвездието Кораб. -

Бел. првв.

32
 Според преданието цар Соломон успял да измине толкова
бързо посоченото разстояние с помощта на демони, ветрове ...
и с един „свръхестествен вид транспорт“ . Без самолети, хели­
коптери или поне управляеми балони ежемесечните посещения
на царя при любимата му съпруга биха били невъзможни. Какъв
ли е бил този „свръхестествен вид транспорт“ ?
Соломон е имал доста проблеми с дамата на сърцето си.
Арабските историци се кълнат във всичко най-свято, че тя е има­
ла силно окосмени крака, и този недостатък според тях бил до­
казателство за извънземен, демонски произход. Но влюбените
са изобретателни: царят наредил придворните магьосници да
направят първия депилиращ препарат в света!

МЕХАНИЗИРАНИЯТ ТРОН

В Библията цар Соломон е наричан мъдър. Присъдите си

той произнасял седнал на трона си, който бил единствен по ро­
да си в света. Представлявал чудо на механиката, чието описа­
ние е дадено в „Таргум Щ ени“ към „Книга Естир“ [10]. От без­
крайните пасажи цитирам само това, което се отнася до трона:
„За никой друг цар досега не е бил правен такъв механи­
зъм. Ето как е изглеждал тронът:
До него стояха едни срещу други дванадесет златни лъва и
дванадесет златни орела, така че дясната лапа на всеки лъв бе
срещу левия крак на съответния орел. Общият брой на златните
лъвове бе 72, на златните орли - също 72. Върху облегалката на
трона имало сферичен купол. До него водели шест златни стъ­
пала... Върху първото стъпало лежал бик, а срещу него - лъв. На
второто - мечка, срещу нея - овца. На третото - орел, срещу
него - чакал, на четвъртото - орел, срещу него - паун, на петото
- котка и срещу нея петел, на шестото - ястреб и срещу него -
гълъб. Всички тези животни били изработени от злато... Над трона
били поставени двадесет и едно крила, за да пазят сянка на Со­
ломон. От която и страна Соломон да се качал на трона, той се
задвижвал от механизъм. Ако сложел крака си на първото стъ­
пало, златният лъв го повдигал на второто, лъвът от второто стъ­
пало го повдигал на третото и така последователно върху чет­
въртото, петото и шестото. Тогава се доближавали орлите и из-

3. Ние всички см е деца на б оговете 33

дигали царя до височината на трона. В механизма се включвал
и един сребърен дракон...
Щом цар Соломон седнел на трона си, един голям орел
вземал короната и я слагал на главата му. Тогава драконът
задействал м еханизма и лъвовете и орлите се вдигали и па­
зели сянка над главата на цар Соломон... Ако пред царя за с ­
танели хора, тогава се задействал говорящият механизъм: би­
кът мучал, лъвът ревял, мечката ръмжала, овцата блеела, пан­
терата мъркала, чакалът започвал да лае, котката мяукала,
паунът кряскал, петелът кукуригал, ястребът пляскал с кр и ­
ла, птичките цвърчали...
Когато в Израел греховете станали много, Навуходоно-
сор, сквер ният цар на Вавилон, станал силен... Той наредил
да му донесат и трона на цар Соломон. Когато искал да се
възкачи на него, тъй като не познавал механизма му, щом
стъпил на първото стъпало, лъвът настъпил десния му кр а к и
го ударил по левия кр а к и така окуцял за цял живот. След *
Н авуходоносор трона наследил Александър М акедонски, кой­
то го занесъл в Египет. Щом египетският фараон С исак видял
този трон, най-прекрасният от всички тронове, той пожелал
да се възкачи на него, но не знаел дали механизмът ще го
повдигне. Щ ом стъпил на първото стъпало, лъвът настъпил
десния му кр а к и го ударил по левия. Затова цял ж и во т го
наричали Куция ф араон...“
„Едва очите създават света“ , казва Кристиан Моргенщерн
(1871-1914). Това, което са видели древните историци, е и с­
тин ско, непонятно чудо. Кой го е проектирал? Кой е осъщ ес­
твил идеята? Кой е конструирал този единствен по рода си
робот? За задвиж ването на менажерията паноптикум а от у с ­
лужливи ж ивотни без съмнение е нужна енергия. Но каква
енергия? Мъдрият цар изглеж да е имал нещо подходящо под
ръка. Тази невероятна личност е била „повелител на ветро­
вете“ и притежавал „свръхестествени транспортни средства“ .
Доста много техника, като се има предвид за кои времена
става дума. В какъв свят са живели праотците ни?

34
 ПОДАРЪКЪТ НА СОЛОМОН: САМОЛЕТ

Най-древният етиопски ръкопис е епосът „Кебра Негест“ ,

което означава приблизително „Великолепието на' царя“ , или
„Славата на царете“ , Той е бил създаден около 800 г. пр. н. е м
тоест скоро след царуването на Соломон.
Преводът на немски език е направен от асиролога Карл
Бецолд (1859-1922) по поръчение на Кралската баварска ака­
демия на науките. Този превод се базира на текстове от ети-
опците Исаак и Йемхарана-Аб от 409 г. пр. н. е., а те от своя
страна се позовават на по-стари източници. В „Кебра Н егест“
също се описва посещението на Савската царица при цар С о­
ломон. Тук тя е наречена Македа, което е етиопският вари­
ант на савското име Билкис. Отново авторите ни занимават
със счетоводни баланси за количеството изяден хляб, за броя
на участвалите в експедицията волове, овце и т. н. И в това
произведение е описана бурната любов между Македа и Со­
ломон, като не се премълчават и многобройните му налож ни­
ци. Но пред Македа царственият любовчия показва цялото
си изкуство на ухажор, прилага целия си чар. Той не иска
просто да я прелъсти, предлага й брак и дори царската ко р о ­
на. Македа прави любов със Соломон, но, напълно разбирае­
мо, иска да се върне в хубавата си, потънала в зеленина стр а ­
на. Той я пуска да си отида, като й прави наистина царски
подарък - според думите на хронистите става въпрос ни по­
вече, ни по-малко за самолет [11]:
„Той й даде всички прекрасни неща и богатства, които тя
пожела - грабващи окото красиви дрехи и всички най-чудесни
неща от етиопската земя, камили и товарни коли на брой 6000,
натоварени с много ценни, желани от всекиго уреди. Това бяха
уреди, с които може да се пътува по земята, и една кола, с която
може да се пътува по въздуха, изготвена от царя благодарение
на дадената му от Бог мъдрост.“ („Кебра Негест“ , 30 глава)
Забележително! Древният хронист прави явна разлика ме­
жду машините, с които се пътува по земята, и колата, с която
може да се пътува по въздуха!

35
 ПЪТУВАНЕТО НА ЦАРСКИЯ СИН ПО НЕБОСКЛОНА

Девет месеца след завръщането в царството си - поне в

продължителността на бременността междувременно нищо не
се е променило - Македа родила син. Когато синът навлязъл в
юношеската възраст, посетил баща си в Йерусалим. Там малки­
ят хитрец откраднал от Соломон Свещения кивот на Завета, който
Мойсей изработил по указания на Яхве, израелския бог. Скини-
ята или кивотът представлявала тайнствено ковчеже от акация,
дълго 1,75 м с височина и ширина по 1 м, облицовано отвътре и
отвън със злато. Освен това синчето взело и една или няколко
летящи коли от царските хангари. В „Кебра Негест“ случаят е
описан подробно. Разстоянието от Йерусалим до Етиопия висо-
чайшият наследник изминал с керван, едва-едва кретайки под
жарките слънчеви лъчи. На връщане Обаче царският син пъту­
вал на борда на небесно возило:
„И колата полетя като кораб в морето, когато вятърът издуе
платната му, или като орел, понесен от ветровете...“ („Кебра Не­
гест“ , 52 глава)
„... и жителите на страната Египет им разказали (на пресле­
двачите, пратени от цар Соломон): преди много време оттука
минаха хората от Етиопия. Те прелетяха в една кола като ангели
и бяха по-бързи от орлите в небето...“ („Кебра Негест“ , 58 глава)
„Беше третият ден, когато той (етиопският принц) си зами­
на. След като натовариха колата си, те не тръгнаха по земята, а
полетяха с ветровете. И бяха по-бързи от орел в небесата, и
всичките им машини бяха натоварени с тях в колата, за да поле­
тят с ветровете...“ („Кебра Негест“ , 58 глава)
„Царят и всички, които му се подчиняват, полетяха на кола­
та, като не изпитваха болка или страдание, глад и жажда, без
умора и без да се потят. И така изминаха за един ден разстоя­
ние, каквото иначе се изминава за три месеца.“
Ето отговора на загадката с мистериозните посещения на
царя при Савската царица. С небесното возило на Соломон ог­
ромното разстояние се преодолявало само за един ден, а не за
три месеца!

36
 МОЖЕ ЛИ КРЕПОСТ ДА ИЗЧЕЗНЕ?

Библията и Коранът не са ориенталски приказки, които чо­

век може да пренебрегне с едно махване на ръка. В действител­
ност те са най-великите книги на човечеството - 1,6 милиарда
християни се кълнат в Библията, а 850 милиона мюсюлмани - в
Корана. Откъдето и да произлизат необикновените сказания -
от по-древни източници или благодарение на божествено вдъх­
новение, - но в Корана се казва (34/15), че цар Соломон заповя­
двал на услужливи духове.
„Накарахме вятъра да се подчинява на Соломон...
Също така по волята на Аллах той имал на разположение
духове, които работели за него...
Те правели за него всичко, което той искал - палати, статуи
и купи, големи колкото езера...“
Древните арабски историци са единодушни, че Соломон на­
редил на Савската царица да построи с помощта на неговите
„демони“ и „гении“ три големи крепости. Едната от тях трябва
да е била древният град Баалбек. Неизвестно е каква връзка
има между Баалбек в днешния Ливан и царицата в днешен Йе­
мен. Втората и третата крепост - Салин и Гумдан - не трябвало
да бъдат построени от работниците на Соломон. Това изрично
се подчертава. Там са се трудили „призрачни същества“ . Всич­
ки йеменски археолози приемат за факт, че Гумдан наистина е
съществувал някога и че е първият строеж след Всемирния по­
топ. Тази крепост трябва да се търси на изток от днешна Сана,
там, където сега се издига цитаделата. Би било чудесно, ако Не­
мският археологически институт получи разрешение да извър­
шва разкопки. Биха могли да започнат да копаят буквално пред
вратата си.
Арабският историк Ал-Хамдани ни е завещал няколко кни­
ги. В Осмата си книга той ни уверява, че е виждал със собстве­
ните си очи величествените останки от крепостта Гумдан. Това
трябва да е станало около 930-940 г. Сведенията му се потвърж­
дават от тези на афганистанския хронист Бируни, живял горе-
долу по същото време, който описва внушителните руини на Гум­
дан край Сана. И споменатият по-горе Карстен Нибур по време
на своята експедиция е описал Гумдан [14]:

37
 „Град Сана се намира на 15 градуса и 21 минути под висо­
чината на полюса в подножието на планината, наречена Никум
или Локум. Там още се виждат останките от много стара кре­
пост, за която се твърди, че била построена от Сем, най-големи-
ят син на Ной.“
Сведенията [15] на италианския археолог и ориенталист Га-
бриел Мандел са от 70-те години на нашия век. Той проучил о г­
ромно количество информация за Йемен и открил, че описани­
ят от Гумдан замък бил висок 200 м, т. е. бил е втората по висо­
чина в света постройка след Вавилонската кула. Ал-Хамдани ха­
рактеризира Мариб като „град с небесни кули“ [16]. И в наши
дни туристите с удивление разглеждат многоетажните стари по­
стройки в Сана. Защо всъщност в Йемен са строили високи сгра­
ди, имало е достатъчно свободна площ! Дали са подражавали
на постройките в Мариб и на Гумдан?
Макар арабските историци да си противоречат в някои де­
тайли, що се отнася до Сана, те са единодушни - това е най-
старият град в света, основан веднага след Всемирния потоп от
Сем, най-големия син на Ной. За нас, европейците, е малко
странно, че арабите са семити също като евреите, тъй като и те
са потомци на Сем [17]. Няколко поколения след Сем арабите
се разделили на два основни клона - единият произлизал от
Исмаил, син на Авраам, другият - от Кахтан, наричан в Стария
завет Йоктан. Пряк потомък на Кахтан е Абд-Шамс, наричан от
арабите Шеба. На немски това звучи Саба. Името Абд-Шамс в
превод означава „Кланящ се на звездите“ , тоест отново се връ­
щаме към Савското царство с неговия култ към звездите.
Арабските историци са ни завещали подробна генеалогия,
от която ясно личи кой на кого е потомък. Естествено, не може
да се установи със сигурност дбколко тази генеалогия е точна,
както не може да се докаже достоверността на родословните
дървета в Стария завет. В отделни случаи арабските родослов­
ни дървета започват директно от звездите, издигнати в минало­
то в култ [18].
„Химяр почиташе Слънцето.
Кинанах се кланяше на Луната.
Мизам се молеше на петте звезди от съзвездието Бик.
Лакхм и Ядхам почитаха планетата Юпитер.

38
 Тай отправяше молитви към звездата Канопус.
Кайс се кланяше на звездата Сириус.
Асад почиташе планетата М еркурий...“
Безкрайните списъци трудно могат да се анализират. Си­
гурно е само, че съществуват откакто свят светува. През IX в.
арабският историк Ибн Вади ал-Я’киби [17] се опитал да систе­
матизира древните арабски родословни списъци. Само южноа-
рабският клон с потомци на Кахтан/Йоктан наброява 31 динас­
тии, управлявали общо 3500 години. Според тези списъци цар
Соломон е седял на Савския трон в продължение на 350 години!
Невероятно! В Стария завет на Соломон се отрежда доста дъл­
го царуване - от 960 до 932 г. пр. н. е. Според Библията след ,
неговата смърт царството е разделено на две части: синът на
Соломон Ровоам управлявал Юдея, а Йеровоам, бившият слу­
жител на Соломон, се възкачил на трона на Израел. Арабските
историци твърдят друго. След смъртта на Соломон Ровоам поел
регентството на Савското царство. След него на престола се
възкачил един племенник на Савската царица, като по този на­
чин след интервенцията на Соломон се възстановил старият клон
на родословното дърво.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ВЯРВА НА ЛЕГЕНДИТЕ

1
В продължение на вече тридесет години се занимавам с
фолклор и легенди. Пределно ясно ми е, че преданията са из­
пълнени с чудеса и преувеличения, но те съдържат и зрънца ис­
тина - един вид като белетристично допълнение към основната
тема. И макар да нямат нищо общо с историята, те могат да ни
дадат много ценни сведения. Естествено, в тях имената и данни­
те на персонажите рядко отговарят на действителните. Ето два
класически примера:
Съгласно Библията преди Всемирния потоп Ной построил
кораб, с който той, роднините му и различните животни успели
да се спасят. Същото събитие се описва и в много по-стария
шумерски епос за Гилгамеш, създаден 2000 години преди Хрис­
та. Там библейският Ной се казва Утнапиштим и разказва от
свое име същите събития като тези, описани в Библията. Още
по-старо е преданието за Зиусудра. Всички древни народи имат

39
във фолклора си легенди за Потопа и всички те разказват за
оцелял по един или друг начин герой.
Всеки знае трогателната история за момченцето Мойсей,
което било поставено в тръстикова кошница и пуснато да плува
в река Нил. Спасила го състрадателната дъщеря на фараона. В
индийския епос „Махабхарата“ - известен още в 4 в. пр. н. е.,
девицата Кунти очаква дете от бога на Слънцето. Тъй като не
може да понесе позора, тя поставя бебето в тръстикова кошни­
ца, уплътнена с катран, и го пуска да плува по реката. Един до­
бър човек, Адхирата, спасява детето и го отглежда.
Легендата за вавилонския цар Саргон е съхранена върху
глинени плочки. Той сам разказва, че майка му го поставила в
запечатана с катран тръстикова кошница и че водите на реката
го отнесли при мъж на име Аки, който го отгледал.
Мойсей, Кунти и Саргон са живели на различни места и по
различно време. Но все някога някой е поставил новородено
бебе в кошница, то е било спасено и станало велик владетел.
Това е основното във всички легенди, есенцията.
Преди 70 години д-р Бергман, равин на еврейската общност
в Берлин, е написал [20]:
„Легендата не съответства на историческите източници. Тя
е пълна с чудеса, върви неуморно през вековете и различните
страни и се влияе от много събития и личности. Но не всичко в
преданията е измислица, фантазията на народа не черпи вдъх­
новение от Нищото, а се гради върху действителни случки и ис­
тински човешки съдби.“

ЗАЩО ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ СА ПОТЪНАЛИ В ЗАБРАВА

Имената на цар Соломон и Савската царица се срещат в

сказания и легенди, тоест в материя, която малко или много е
плод на човешката фантазия. Но тя се „гради върху действител­
ни случки и истински човешки съдби“ . Известните ни арабски и
еврейски източници се базират на по-стар материал, към който
всеки следващ разказвач прибавя по нещо свое. Критиците ми
ще възразят, че Библията не е легенда, а съдържа само Божие­
то слово. На това мога само да отговоря, като цитирам именно
Божието слово - Книга Естир, 6 глава.

40
 „През нощта Господ не даде сън на царя, и той заповяда
(на слугата) да донесе паметната книга за дневни бележки; и
четоха ги пред царя.“
Древният философ Конфуций (551-479 г. пр. н. е.) е казал:
„По-добре е да запалиш малка светлинка, отколкото да прокли­
наш мрака.“ Нека да запалим малка светлинка - и ще разберем,
че паметната книга съдържа именно предания!
При прехода към юдейския монотеизъм, тоест към вярата в
един бог, в древните легенди е било цензурирано всичко, отна­
сящо се до предишните богове и божества. Редакторите на Биб­
лията били достатъчно съобразителни да заменят предишните
имена с нови, семитски имена, за да не нарушават връзката на
хората с.предците им. Чудните и непонятни дела на древните
богове били приписани на новия, единствения Бог.
Подобна козметична операция била извършена и в ислямс­
кия свят. Мохамед проклел почитането на древните богове и за­
плашил вярващите в тях с толкова страшни наказания, че пър­
воначалните източници от предислямско време - ако са съхра­
нени - трудно могат да бъдат свързани с Корана. Аллах е безми­
лостен и не е чудно, че историците мюсюлмани от времето на
зараждането на исляма не са се осмелявали дори да споменат
за древната литература, послужила за основа на техните про­
изведения.
Същото се случило векове по-късно, когато християнски ми­
сионери залели Централна Америка. Те заклеймили всички дре­
вни местни култове. Новата религия трябвало да стане единст­
вена, всички предишни били неправилни и лъжовни.
Истинско чудо е, че навред по света е имало хронисти, ко­
ито тайно записвали древните предания, и така те са достигна­
ли до нас. Един от тези историци е Ибн ал-Калби, написал „Ки-
таб Ал-Аснам“ , което означава „Книга за божествата“ [21].
Ал-Калби се опитва да придаде достоверност на предания­
та с помощта на дълъг списък с имена и данни:
„В името на Аллах, Всемилостивия.
Шейх Абу’л-Хюсеин ал-Мубарак бен’Абд ал-Габдр бен Ахмад
ас-Сайрафи ми разказваше... а аз слушах... че Исмаил, синът на
Ибрахим (Аллах да ги благослови!), живял в Мека. Там му се
родили много деца, така че напълнили Мека и прогонили амали-

41
 китците от града, защото им станало прекалено тясно. Между
тях пламнали вражди и започнали борби и една част от тях про­
гонили останалите...
После започнали да се кланят на различни неща... Така те
почитали изображенията на божествата и се върнали към рели­
гията на народите преди тях. Започнали да се молят на божест­
вата, почитани от народа на Ной (Да бъде благословен!), защо­
то някои от хората пазели спомена за тях.“
В „Книга за божествата“ се разказва и една история, която
се отнася за първите хора. Децата на Сет, един от синовете на
Адам, изработили пет статуи на богове, почитани още по време­
то на Ной. По време на Всемирния потоп водата отнесла стату­
ите до бреговете на Гида. Населението в долината ги намерило
и започнало да им се кланя под имената Вад, Сова, Ягхут, Я’ук и
Наср. В книгата има подробно описание на статуите и на племе­
ната, които ги почитали. За Вад е написано следното:
„Вад е било статуя на мъж, висока като най-високия мъж,
който съществува. Той носел две одежди... Имал меч на пояса и
лък на рамото си. Носел копие със знаме и кожен колчан със
стрели.“
Това в никакъв случай не може’ да са измислици на някой
ориенталски разказвач на приказки. Освен това в „Книга за бо­
жествата“ е казано, че Наср бил изпратен „на едно място в стра­
ната Сава, наречено Балха. Там химжарите* и техните съседни
племена му служели.“ Действително на територията на бившето
Савско царствр са намерени хим ж арски ръкописи, в които се
среща името „Н аср“ . Това безспорно са легенди, но все пак све­
денията за мястото, където са почитали „Н аср“ , са верни.
Доста конфузно за онези от учените, които смятат легенди­
те за един вид научна фантастика от древността. И Вернер Да-
ум, превъзходен познавач на Йемен, е на същото мнение, що се
отнася до анализа на южноарабските религии:
„Тъкмо в тази област вратите са широко отворени за най-
различни спекулации. Затова научните работници, занимаващи
се с древна Ю жна Арабия, враждуват толкова ожесточено по­
между си.“

*Химжари - южноарабско племе от предислямско време. Древните юж-

ноарабски ръкописи се наричат „хим ж арски“ . - Бел. аВт.

42
 КОСМИЧЕСКАТА СОВАЛКА КОЛУМБИЯ ПОТВЪРЖДАВА
ДОСТОВЕРНОСТТА НА ПРЕДАНИЯТА

„Ж изненият опит е за разума това, което са очилата за

очите“ казва една арабска поговорка. Ние през какви очила
трябва да гледаме миналото? П ознавам учени, които с най-
голямо удоволствие биха изпратили всички легенди на кла­
дата на псевдонауката, за да могат сп о ко й н о да боравят с а ­
мо с автентичните исторически факти. Този подход се оказва
ефективен до момента, в който бъдат открити някакви надпи­
си, статуи или постройки, а за тях не същ ествуват д остовер­
ни исторически сведения отпреди. И кое ли може да се наре­
че „достоверни исторически сведения“ ? В момент на пълна
изненада и безпом ощ ност отритнатите легенди идват на по­
мощ. Кой ще отрече, че преданията са допринесли за иден­
тифицирането на археологически паметници? Спомнете си за
Шлиман и Троя. О, да, има истини в легендите, които като
гръм от ясно небе променят из основи подредената наука!
Такъв е случаят р преданието за Бар-Бела-Ма - пълноводни­
те реки, съществували някога в Сахара, които били по-голе-
ми и от река Нил и край чиито брегове в древността процъф­
тявала високоразвита цивилизация. Тази легенда е част от
египетския фолклор и обикновено се квалиф ицира като и з ­
мислица и фантасмагория.
Но през ноември 1982 г. ам ериканската косм ическа с о ­
валка „Колум бия“ потвърди достоверността на сведенията от
древноегипетските предания. Под пясъка на Сахара същ ест­
вуват корита на пресъхнали реки с ширина до 15 км. При п р о ­
бни сондажи едва на няколко метра под пясъчния слой се
открива речен чакъл. А м ериканският археолог Ванс Хейнъс
дори смята за възм ожно след анализа на данните от проуч­
ванията да се изготви нещо като „пътна карта до селищата на
праисторически народи“ [23]. Легендите са по-жилави и от
кожа. Те надживяват дори мумиите на хората, които навре-
мето са ги разказвали.

43
 ТАЙНСТВЕНИЯТ ГОСПОДИН Д. ОТ КОРАНА

В Корана, както и в Стария завет, се съдържат много тайн­

ствени послания. „Истината“ , закодирана в тях, трябва да се тър­
си не в самите думи, а в сърцевината на преданието. За да я
открием, необходимо е да си отговорим на въпросите: Какво
всъщност иска да ни каже разказвачът? На кои от събитията е
бил свидетел и за кои само е чувал? Именно сърцевината на
легендите често ни поднася изненади.
В Корана, 18 сура, 84 стих, е описана историята на могъ­
щия Д ж ул карнаин, дошъл в земите на арабите. Никой не знае
кой точно е бил този тайнствен господин Д. Една школа тъл­
куватели на Корана дори подозира, че става дума за Алек­
сандър Велики (336-323 г. пр. н. е.), друга школа смята, че
името трябва да се превеж да като „Д в ур о ги я т“ . Дали отново
не се сблъскваме с някакво митично същество? С поред К о ­
рана пришълецът господин Д. „продължил да върви по пътя
си, докато стигнал до място, разполож ено между две плани­
ни. Хората, живеещ и там, едва разбирали езиците, на които
той ги за го в о р и л .“ Все пак успели по някакъв начин да се
разберат и народът се оплакал на господин Д. от нападения­
та на войнствените племена, които опустош авали страната.
Попитали го дали не може да издигне стена между а гр е со р и ­
те и мирното население. М истериозният господин Д. отвър­
нал: „И ска м сам о вашата подкрепа и ще издигна здрава пре­
града между тях и вашия народ. Донесете ми големи парчета
ж елязо, за да запълня пространството между двете плани­
ни.“ В Корана няма повече подробности за това събитие -
нито по-конкретни сведения за господин Д., нито някакъв о р и ­
ентир къде точно се намира мястото с огром ната защ итна
стена.
Дали отново става дума за научна фантастика?
Адолф фон Вреде отбелязва в книгата си „Пътуване в Хад-
рамаут“ [24] за видяното от него на 16 юли 1843 г.:
„Останките от ‘Обне всъщност не са руини от някакъв град,
както първоначално си мислех, а от стена, преминаваща напре­
чно през долината и след това през едно възвишение... Предна-

44
значението на тази стена личи от разположението й; очевидно
тя е служела единствено да спира достъпа до долината Вади
Хаджар и Хадрамаут... Оставям на учените да определят кога е
била издигната тази стена...“
Пътешественикът Адолф фон Вреде потвърждава истинно­
стта на сърцевината на преданието.

В ТЪРСЕНЕ НА ТУНЕЛА ПРИ БАЙНУН

Според преданията „демоните“ на цар Соломон построили

за Савската царица не само три крепости, но и тунел през въз­
вишението край селцето Байнун в Йемен. Не може с точност да
се определи кога за първи път е изказано това твърдение, но то
се среща в книгата „Описание на Арабския полуостров“ на йе-
менския учен Ал-Хамдани*, намерил смъртта си през 945 г. в
затвора в град Сана. Ето един цитат:
„Също така бил прокопан тунел през Байнун, планината. То­
ва било дело на един от химжарските царе, за да може водите
от земите зад планината да се доведат до местността Байнун.“
Ал-Хамдани приписва построяването на тунела на един от
„химжарските царе“ , но, изглежда, е забравил да спомене поне
името му. По времето на химжарското царство Байнун е бил ва­
жен стратегически център, в който е била съсредоточена голя­
ма част от военната мощ на държавата.
И днес все още може да се види част от старата царска
крепост, твърди се, че са съхранени и останки от тунела. Така
поне пишеше в пътеводителите.. Потърсих снимка на този про­
чут тунел, но в пътеводителя „Ри М оп!з“ [26] открих само една
черно-бяла фотография на напоителен канал от времето на х и м -«
жарското царство. Надуших веднага шанса да проверя на място
достоверността на данните от легендата. Трябваше непременно
да посетя Байнун...

*Цялото му име е Абу Мохамед ал-Хасан ибн Ахмед ибн Я’киб ибн Юсуф
ибн да’уд ал Хамдани - Бел. авт .'

45
 ВРЕМЕ ЗА ДЪВЧЕНЕ НА КАТА*

Сана. Отправих се към туристическото бюро, където се из­

дават разрешителните за пътуване. Едната буза на шофьора на
таксито беше доста издута. Съжалих го и си помислих, че ако
трябва да отиде на зъболекар, сигурно ще извадят някой от ка­
фявите му зъби. Хвърлих поглед към лицето му, очаквах да е
сгърчено от болка. Тъкмо обратното: изражението му бе на ос­
вободен, щастлив човек. От време на време шофьорът пъхаше
нещо зелено в устата си и бузата му още повече се издуваше.
Точно в 14 часа спряхме пред туристическото бюро. Забързах
към вратата, но на нея висеше табелка: С1_ОЗЕО (затворено).
Поразходих се из града, из пазара. Навред мъжете клечаха или
седяха на земята и всички бяха с издути бузи. В една от улички­
те до сергия стоеше малко момче. И двете му бузи бяха издути,
погледът му бе стъклен. Подаде ми снопче пръчки със зелени
листа. Помислих, че това са листа на кока, които индианците в
Перу и Боливия дъвчат. Прелистих пътеводителя си и там про­
четох: „Всеки ден от 13 до 17 часа общественият и икономичес­
кият живот замират. Поради климата и голямата надморска ви­
сочина по това време се налага да има почивка, запълвана от
населението с дъвчене на ката.“
Това, което ставаше тук в обедните часове, не се вмества­
ше в европейските ни представи, макар отдавна малко или мно­
го да сме свикнали с наркоманията. Още преди 50 години изсле­
дователят Ханс Хелфриц [27], лежал в затвора в Сана, е записал:
„Към 17 часа обикновено всички се събираха, защото това
е времето за дъвченето на ката. Тази традиционна церемония
се спазва неотклонно и е така свещена, както в Англия следобе­
дният чай. За съществуването на южняка арабин катата е ж из-
ненонеобходима като Корана. Всъщност представлява наркотик,
но йеменците го наричат „елексирът на ж ивота“ . Целият народ
дъвче ката - мъже, жени и деца почти без изключение са прис­
трастени към тази дрога...“*

*Ката - растението е известно и под името ядлив целаструс (СаШа

ебиНз) - Бел. авт.

46
 Катата действа по следния начин: прави йеменеца друже­
любен, погледа му стъклен, съзнанието му се избистря. 90 про­
цента от населението - на практика всички, дори кърмачетата -
си почиват всеки следобед с помощта на наркотика. Листата се
сдъвкват и с помощта на езика се оформят на топка с големина­
та на яйце. Тази топка се прехвърля в устата от едната буза в
другата и, щом се напои със слюнка, сокът се изсмуква. След
това се добавят нови листа. Местните хора наричат национал­
ната дрога с шеговитото име „йеменско уиски“ . Според скром ­
ния ми опит при уискито не е нужно толкова време, за да се
развесели човек. Трябва обаче да отбележа, че след употреба­
та на ката не остава махмурлук и сетивата не се притъпяват (или
поне така се твърди). Нито една добра сделка не може да се
сключи без помощта на ката. „Дори децата смятат, че няма да
се справят с уроците си в училище, ако преди това не са дъвка­
ли ката“ [27], пише Ханс Хелфриц.
Късен следобед в някое село. Мъже, въоръжени с криви
ками, клечат пред домовете си, сърбат чай, пушат цигари и дъв­
чат ката. Картина, изпълнена с мир и покой. Казаха ми, че ката­
та (СаЛпаесШПз) се отглежда из цял Йемен, но растението вирее
най-добре при надморска височина между 1000 и 2000 м. Предс­
тавлява висок два-три метра храст с малки светлозелени листа.
15 месеца след засаждането растението се разлиства, после мо­
же да се бере три пъти в годината. Това се прави много внима­
телно. Листата не се късат, а се отчупват клончетата и се връз­
ват на снопче. Катата трябва да се дъвче само прясна, затова
се употребява в деня на брането или най-късно на следващия
ден. Едно снопче струва около 40 швейцарски франка, доста скъ-
пичък наркотик. Според изчисленията на икономистите това еже­
дневно удоволствие струва на йеменците един милиард швей­
царски франка на година.
За Йемен тази дрога е и благодат, и проклятие. Изнасят се
само малки количества ката за приготвянето на някои лекарства.
Всички съседни на Йемен страни са забранили внасянето на нар­
котика, а в Саудитска Арабия за употреба на ката се предвижда
сурово наказание. Огромни площи плодородна земя са засадени
с тази дрога, макар те да могат да се използват за отглеждането
на зърнени култури или кафе, което вирее отлично в Йемен.

47
 Явно днес бе вече невъзможно да получа разрешително за
пътуване до Байнун. Купих едно снопче ката и заедно със сътру­
дника ми Ралф, по професия химик, се отправихме към хотела
да го пробваме. Измихме листата и това по всяка вероятност бе
неправилно, защото по хавлиената кърпа, върху която ги оста­
вихме да се изцедят, останаха жълтеникави ивици. Приготвих­
ме една бутилка минерална вода, да ни е под ръка, и започнах­
ме прилежно да дъвчем. Вкусът бе отвратителен, нещо като на
суров спанак и дафинов лист и дори още по-гадно. Листата бър­
зо се разпаднаха на малки парченца и в устата си усещахме
вече мазно-горчив вкус. Опитахме се да оформим топки с език
и да ги прехвърляме от едната буза в другата, прибавяхме и пре­
сни листа, както бяхме видели да правят йеменците. По едно
време Ралф ме попита:
- Усещаш ли нещо?
-А б со л ю тн о нищо!
С надеждата скоро да почувстваме действието на дрогата,
продължихме да дъвчем. Като дойде време за вечеря не усеща­
хме глад. Пулсът ми бе ускорен и се намирах в добро разполо­
жение на духа, но прехваленото просветление не настъпваше.
Може би едно снопче не бе достатъчно да предизвика полета на
мисълта ни, но поне ни осигури дълбок и спокоен сън. Събудих­
ме се без главоболие или друго неразположение.
Преди да отпътуваме, купихме още едно снопче листа от
ката. Ралф го запечата в найлонов плик, за да го анализира у
дома. Ето състава за тези, които се интересуват от фармация:
Катин[(4-)-амино-2-фенил-1-пропанол]СдН)3МО,
Катинон(а-аминопропиофенон),
40 други алкалоида и различни стерини
На следващия ден служителят в бюрото на „Турист Корпо-
рейшън“ ме попита:
- Какво ще правите в Байнун?
- Искам да видя тунела, построен от химжарските царе или
от демоните на Соломон.
- Знаете ли къде се намира Байнун? - осведоми се любез­
ният служител.
- Купих си карта от националния музей - казах му аз и му
посочих на нея Байнун, много ясно обозначен.

48
г

- Това няма да ви свърши никаква работа. Трябва ви кола,

шофьор и водач.
Сетих се за „водача“ , който ни бе съпроводил до Мариб и
който не знаеше и дума на английски, и помолих настоятелно
чиновника да ни осигури човек, говорещ английски или поне нем­
ски, френски, италиански, испански или холандски. Служителят
в туристическото бюро прояви разбиране и ми обеща, че на сле­
дващия ден в 6 часа сутринта пред хотела ще ме чакат автомо­
бил, шофьор и водач. Трябваше само още днес да подпиша до­
говор със собственика на колата.
Към 19 часа чиновникът се обади в хотела, за да отидем
заедно до гаража за коли под наем. Предложиха ми да седна и
ми поднесоха горещ черен чай - прелюдия към дълъг разговор.
Йеменецът ми каза „Соос! е у е т п д “ (добър вечер) и задъвка ка­
та. Тъй като си седеше и ме слушаше, без да каже нищо, аз за­
почнах да обяснявам надълго и нашироко с ориенталско крас­
норечие, че ми трябва на всяка цена технически изряден авто­
мобил и говорещ английски водач. Човекът си седеше, дъвчеше
и ме наблюдаваше безмълвен. Служителят от туристическото бю­
ро също мълчеше благосклонно. Най-после гордият собственик
на гаража се обърна към чиновника с дълга тирада на арабски.
Той отговори с още по-дълга реч. Дуетът се проточи доста. На­
края собственикът на гаража (човекът не знаеше и дума англий­
ски) ми съобщи, че е готов да сключи с мен договор. Започна
сложна процедура по съставянето му, като собственикът зада­
ваше въпроси на арабски, моите отговори бяха на английски, а
чиновникът от туристическото бюро превеждаше. В крайна см е­
тка това ми омръзна и съставих набързо един договор на анг­
лийски: В 6 часа сутринта автомобил в безупречно техническо
състояние пред хотела заедно с шофьор и владеещ английски
водач, наем за колата, заплата за двамата мъже, осигуровки,
бензин и бакшиш, всичко това за 200 долара на ден.
7,30 часа на следващия ден. С обичайното за арабския свят
закъснение моят екип се появи пред хотела. Шофьорът е въоръ­
жен с крива кама, затькната в пояса му, водачът е с костюм и
вратовръзка. След кратък тест от три изречения ми става ясно,
че достолепният водач не знае и дума не само на английски, но
и на останалите изброени от мен езици. Човекът владее единс-

4. Ние всички см е деца на б оговете 49

твено арабски, но държи в ръка картонче с написаните въпроси
на английски: Как сте? Къде искате да отидете? Гладен ли сте?
Напълно безсмислено бе да анулирам договора и да искам нов
човек. Така че потегляме.
Слънцето вече е изгряло. Сана е окъпана в разсеяна чер­
веникава светлина, разноцветните къщи с оградените в бяло про­
зорци блестят като че през нощта са били прясно боядисани.

ПЪТУВАНЕ ПО ЕДНО СПЕЦИАЛНО ШОСЕ

«

Пътувахме по първокласното шосе" което води на юг от Са­

на. Дължината му е 240 км. Историята на това шосе е много ин­
тересна. Тя е описана от съгражданина ми д-р Хайнц Рудолф
фон Рор в неговата прекрасна книга-албум [28].
През 1958 г., годината на „Големия с ко к“ за Китай, китайци­
те решили да осъществят подобен с ко к и в Йемен. Като част от
проект за оказване на помощ в развитието на страната те пост­
роили шосе от пристанищния град Ходейда на брега на Червено
море'до град Сана. Въпреки вътрешните проблеми на собстве­
ната си страна с инат и постоянство осъществявали гигантското
строителство - през нажежената пустиня и през високите пла­
нини. Китайските инженери извършили истински подвиг, прео­
долявайки разлика във височините до 3000 м. Рудолф фон Рор е
смаян от факта, че „през целия четиригодишен период на стро­
ителството китайците не са се опитали да повлияят върху поли­
тиката в страната“ .
Руснаците, естествено, не искали да останат по-назад от
китайците. Те предложили на имама проект за строителство на
път между Ходейда и Таиз. Шосето се изграждало от 1966 до
1969 г. Явно обаче руснаците не са били така дипломатични като
китайците. Според Рудолф фон Рор те „се държали като госпо­
дари, много пиели, разбира се, не йеменски чай, и си пъхали
носа навсякъде“ .
Дотук добре. Но при толкова много километри „червени“
пътища американците не можели да останат безучастни. Те пре­
дложили проект за шосе от Сана до Дамар и до Таиз. По време,
на строителството обаче се стигнало до политически противо­
речия. Американците зарязали наполовина готовото шосе и на-

50
I

пуснали Йемен. След тях дошли германците. В началото на 70-те

години те довършили започнатото от американците.
Именно по това шосе пътувахме към Байнун.

КЪДЕ ЛИ СЕ НАМИРА БАЙНУН?

Скоро след като излязохме от очертанията на Сана пейза­

жът се промени. Високите планини и зъберите им ми заприли­
чаха на гледката край пътя от Лима до Ика в Перу. Единствените
следи от цивилизация наоколо бяха електропроводите с високо
напрежение край шосето. Край пътя се виждаха ниви и угари,
запустели места и плантации с ката. И, естествено, постове с
въоръжени часови за проверки на пътуващите, нещо обичайно
за Йемен. След като изминахме 60 км, видяхме град Мабар, по-
нататък - отново угари и пустош.
Нашият водач явно бе успял да измъдри най-после някакъв
въпрос. На арабски английски или на английски арабски ни по­
пита дали сме знаели къде се намира Байнун! Поех дълбоко въз­
дух, за да не избухна. Доколкото бе по силите ми, запазих спо­
койствие и бавно и настойчиво му обясних, че той е човекът,
който трябва да ни заведе там, следователно той трябва да знае
къде се намира Байнун. Връчих му пътната карта и посочих обо­
значения върху нея град. Достолепният гиде главозамайващата
жълто-зелена вратовръзка явно не разбираше нищичко. Праз­
ният му поглед ми подсказа, че изобщо не можеше да разчита
карти. Обърна се и заприказва шофьора, който през цялото вре­
ме държеше волана само с една ръка. С другата си ръка погла­
ждаше непрекъснато кривата си кама. Явно само аз бях наясно,
че пътуваме в правилната посока, затова им посочих с жестове,
че трябва да продължим направо.
Малко преди Дамар двигателят изхърка и замлъкна. Повре­
да? Не, просто бе свършил бензинът. Загубеният шофьор не бе
напълнил резервоара догоре. Следващата бензиностанция се
намираше на 80 км оттук. Инш-аллах!
В пътеводителя „й и Моп1в“ прочетох, че на 30 км от Дамар
в източна посока трябваше да стигнем до път, който се отклоня­
ва на север. Без тези данни щяхме да се изгубим в пустошта,
тъй като липсваха каквито и да е табели край пътя. Гледах не-

51
 прекъснато километража и, след като изминахме 29 км, потупах
шофьора по рамото. С плавно движение на ръцете си надолу,
както диригентите дават знак за пианисимо на оркестрите, му
показах да намали скоростта и фиксирах с компаса къде е се­
вер. Както беше обещал „й и М оп*з“ , точно след 30 км наляво, в
северна посока, се отклоняваше един път - по-скоро две следи
от колела в пясъка, и се губеше в безкрая на пустинята. От тук
нататък и картата не можеше да ми помогне, в нея не бяха озна­
чени черните пътища.
Последното указание беше, че до Байнун се стигало след
около 1 час пътуване между планините Джебел Исбул и Джебел
Ду Ракам. Тези сведения биха били от полза, ако на всяка пла­
нина имаше неонов надпис с името й. Можехме само да гадаем
къде точно се намираме и да се осланяме на късмета си.
В далечината изплуваха силуетите надве планини. Дали бяха
тези, които бяха описани в пътеводителя? На една от нивите ра­
ботеха няколко мъже и жени. Обясних с жестове на водача да
ги попита за Байнун. Той поглади вратовръзката си и се надигна
от седалката с неприкрито нежелание. По лицата на йеменците
бе изписано недоумение, явно името Байнун не им говореше
нищо.
Шофьорът ни обаче, явно воден от интуицията си, подкара
колата към двуетажна къща, издигаща се сред градина с ката.
Накара водача ни да тръгне с него и двамата изчезнаха в пост­
ройката. Върнаха се след четвърт час заедно с един забележи­
телен представител на местното население, който имаше най-
голямата и най-хубавата крива кама, която видях в Йемен. Дръ­
жката от рог бе украсена със скъпоценни камъни - дали пък не
бяха цветни стъкълца? - ножницата бе от сребро, широкият по­
яс бе целият избродиран със сребърни и златни нишки. Около
хълбоците му бе препасан патрондаш, а в ръка носеше караби­
на от Втората световна война. От брадатото лице ни гледаха
черни като катран очи. На главата си бе завързал бяла кърпа,
чиито краища падаха върху светлосиня дълга риза, изпъстрена
с разноцветни лекета. На краката си бе нахлузил огромни обув­
ки. Изобщо забележителен във всяко отношение мъж. Тримата
араби се настаниха в колата, без да ни удостоят дори с поглед.

52
 Автомобилът ни с пъшкане се заизкачва по стръмно, безк­
райно плато, окичено с катраненочерни вулканични скали. Вре­
мето течеше. Пътеводителят ми обещаваше един час път до Бай-
нун, а ние вече няколко часа се катерехме между канари и пясъ­
чни дюни. Намесих се решително в оживения разговор на три­
мата араби: „Хей! Байнун?“ .
Въоръженият йеменец оголи в усмивка жълтите си зъби и
каза нещо на сънародниците си. Продължихме по-нататък. След
още един час слънцето вече бе преминало зенита си. Започнах
да се съмнявам, че някой от тези тримата поне приблизително е
разбрал къде искаме да отидем. Енергично тупнах шофьора по
рамото и му заповядах: „С топ!“ Дали случайно, или защото раз­
бра един от най-разпространените интернационални сигнали,
но той спря автомобила. Всички слязохме. Ралф нарисува върху
един лист от бележника си развалините на замък, после плани­
на и входа на тунел. „Байнун! Байнун?“ - повтарях аз. Йеменци­
те ни гледаха с недоумение. Направих купчинка от пясък и про­
бих с пръст дупка в нея. И деца биха разбрали образния ни език.
За спътниците ни обаче той явно бе непонятен. Костюмираният
беше тъп - да си го кажем направо. На шофьора му беше все
едно накъде пътува, въоръженият говореше и жестикулираше
неуморно. „С и1 Ьопо?“ Кой има полза от това? - е попитал мъд­
рият Цицерон. Качихме се отново на колата и продължихме. Щом
свърши платото, пътят започна да се спуска на стръмни завои
надолу. Казвам път, но това е малко преувеличено, защото пре­
дставляваше две едва различими следи от колела. Къде ли се
намирахме?
В безлюдната пясъчно-камениста пустиня изведнъж се по­
яви долина със зелени ниви и кафяви кирпичени къщи. Въоръ­
женият ни спътник изръмжа: „Байнун!“ и посочи с дулото на ка­
рабината си развалините на крепост, кацнала на ръба на скали­
те и обляна в лъчите на залязващото слънце. Тримата араби се
запътиха мълчаливо, но целеустремено към една от кирпичени­
те къщи. Върнаха се обратно със снопче клонки със зелени лис­
та. Време за дъвчене на ката!

53
 НАЙ-ПОСЛЕ: КРЕПОСТТА КРАЙ БАЙНУН

Трябва да отбележа, че за чест на нашите спътници те за-

дъвкаха листа от ката, но въпреки това ни закараха по естестве­
ната камениста рампа до самата крепост. Там имаха достатъч­
но време да се отдадат на порока си.

Скоро застанахме пред развалините на крепостта в Байнун

54
 Замъкът край Байнун се причислява към „укрепленията, по­
строени от гениите по времето на цар Соломон“ [29]. Австрийс­
кият ориенталист Давид Хайнрих Мюлер (1846-1912) открил дре-
вноарабски стихове, в които се възхвалява крепостта [30]. Пое­
тът Апкама пише:
„Днес Байнун и Салхин лежат в развалини,
а някога господарят им опустоши целия свят.“
Или:
„Горко на този, който види Байнун да лежи в развалини,
потънал в пущинаци и забрава.
Лисици живеят днес в палатите,
чиито верни стражи някога бяха от благородни родове,
а господари им бяха могъщи владетели.“
Пред нас бяха руините на палатите, построени от „демони­
те“ на цар Соломон за Савската царица. Тези демони гении тря­
бва да са били истински вълшебници! Това си личи и днес, въп­
реки че са останали само развалини. Крепостта е строена с шли­
фовани, пасващи точно един към друг каменни блокове, които
сигурно тежат тонове. Отдалеч тя напомня на нашите среднове­
ковни замъци в Европа, кацнали като орли върху зъберите на
скалите. Но по отношение на размерите не може да се прави
никакво сравнение - всичко бледнее пред тази древна крепост,
изградена от отделни монолитни блокове. Опитът ми от проуч­
ването на подобни постройки в други части на света ми позво­
лява да преценя теглото на каменните блокове. Долните тежаха
поне 20 тона! С каква техника е построено всичко това? С какви
съоръжения за повдигане, с какви кранове, с какви въжета е
пренасян материалът? Трябвало е и да се преодолее разлика
във височините от 200 м между долината и върха на скалата...
Но целта на пътуването ми не беше крепостта, а тунелът, за
който се разказва в легендите.
Отново се обърнах с жестове към спътниците ни. Това за­
почваше да ме дразни. Пак направих малък модел на планина
от камъчета, промуших пръста си в купчинката и накрая посо­
чих възвишенията пред нас. Въоръженият арабин посочи също
възвишенията с дулото на карабината си, прицели се в някаква
точка и кимна с глава. Най-после! Не можехме да продължим с
автомобила, затова с Ралф нарамихме камерите и се закатери-

55
•
V.-. .
хме по пътечката към върха. Нито следа от тунел. Като се върна­
хме обратно, показах на йеменеца една снимка, която носех в
багажа си. На нея не се виждаше тунелът, но личеше един „ка ­
нал“ , водещ към входа му.
В изцъклените от катата очи на арабина нещо проблесна.
Той кимна с глава и изчезна в едно подземие в руините. След
известно време се появи с някакъв старец, когото внимателно
подкрепяше. Възрастният човек разбра веднага какво търся и
спокойно започна да обяснява на сънародниците си, като соче­
ше с костеливата си ръка към някаква невидима точка долу в
низината.
Ако междувременно не бяхме разбрали, че катата проясня­
ва мисълта и успокоява, едва ли щяхме да останем в колата,
когато шофьорът със стъклен поглед започна да се спуска надо­
лу по една пътечка покрай пропастта, толкова тясна, че левите
колела се движеха по ръба на скалата. Всичко мина благополу­
чно, в противен случай нямаше да пиша тази книга.
След последния завой в далечината се появи отвесна ка­
менна стена,с неестествен отвор в нея. Скоро стигнахме до въз­
вишението, в чиято горна третина някой „демон“ бе издълбал
проход. Дори ако човек не вярва в „демони“ или „гении“ , както
не вярвам аз, трябваше да признае, че съоръжението е необик­
новено. Горната част на тунела е полирана, а стените на долна­
та половина са от грубо изсечена скала. Създаваше се впечат­
ление, че в течение на вековете долните полирани блокове са
се разрушили. Над входа на тунела имаше полиран монолитен
блок. Явно е бил поставен там допълнително, а не е бил изсечен
от скалата. Извадихме ролетките си: източният вход беше с ши­
рина 3,37 м и височина 3,48 м.
Както мерехме и фотографирахме, изведнъж мощна дето­
нация ни накара да подскочим. Вдихнаха се облачета прах. За­
легнахме и чак тогава разбрахме, че куршумите не са предназ­
начени за нас. Явно наркотикът бе подействал на въоръжения
ни спътник и той стреляше в тъмния тунел. Рикошетите в твърда-

Тунельт край Байнун - в долната част груба скала, горе -

полирани каменни блокове

57
та скала са също така опасни като изстрел от упор, затова в
началото се залепихме за стената. После - нали съм си смелча-
га - пристъпих към йеменеца и с усмивка му поисках карабина­
та. Прицелих се в три камъка, наредени един върху друг на скло­
на, натиснах спусъка и - слава на Аллаха! - най-горният се пръ­
сна на парчета. Йеменският Вилхелм Тел се амбицира и започ­
на да стреля в другата посока, но прекъсваше постоянно рабо­
тата ни, за да се похвали колко точен стрелец е. В края на със­
тезанието по стрелба трябваше да му направим и снимка.
Влязохме в тунела и започнахм е пипнеш ком да напред­
ваме. Изходът не се виждаше, защ ото проходът не беше прав,
а с малка чупка надясно. И зм ерена в крачки, дължината му е
около 160 м. В западния край разм ерите му са 5,92 м височи­
на и 3,03 м ширина, изходът се намираше на няколко метра
над земята.
От тази страна нямаше и спеда от канал или водобоен кла­
денец. Далеч в долината наляво се виждаха руините на Байнун,
в тунела зад гърбовете ни гърмяха изстрелите на спътника ни.
Забележително!
Така нареченият канал започва от източната страна в края
на тунела, продължава покрай възвишението в южна посока и
се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. Шйрината му варира ме­
жду 2,94 м и 2,46 м. Специалистите от Немския археологически
институт са на мнение, че чрез него „е била улавяна стичащата
се по склона дъждовна вода и през тунела е довеждана до запа­
дната страна на планината в полетата на Вади ал-Галахим.“ [31]
Тъй като водата в западната част не била достатъчна за напоя­
ване на нивите, била необходима допълнително вода от съсед­
ната долина. Поради тази причина били изградени каналът и ту­
нелът.
Това умозаключение не дава отговор на загадките. Естест­
вено при силни валежи през канала и тунела е текла и вода. Но
не мога да си представя, че в самото начало цялото съоръже­
ние е било построено като огромен по размери водопровод.
Археолозите смятат, че водата от източния склон е била
събирана в канала. Трябва да им възразя - първо, че едва ли
са постъпвали големи водни количества, защ ото цялото съо-

58
 На западния склон отворът на тунела се намира на няколко
метра от земята. Нищо не говори, че оттам е текла вода...

ръжение е изградено м ного високо. За да изпълнява подоб­

ни функции, каналът би трябвало да е в поднож ието на с кл о ­
на. О свен това скалата е порьозна, водата попива в нея или
в най-добрия случай се стича на малки ручейчета в долината.
Другото възражение срещ у „официалното схващ ане“ е, че.сте­
ните на канала са по-високи откъм страната на склона, а от­
към страната на долината са ниски. А ко действително са и с­
кали да улавят стичащите се по склона води, би била д оста­
тъчна съвсем малка стеничка от тази страна. Защо толкова
усилия да отиват на вятъра?
Има и други аргументи. И днес, както и в древността в доли­
ната на Байнун е развито земеделието. И днес, както и в древ­
ността водата за напояване не достига и допълнителните водни

59
количества от съседната долина биха били добре дошли. Кана­
лът и тунелът все още са в отлично състояние. В такъв случай
при силни валежи в канала би трябвало да се образува огромен
воден поток, да преминава през тунела и във вид на водопад да
се излива от западната страна. Нищо подобно не се наблюдава.
Освен това при подобен водопад с височина 10 м долу би тряб­
вало да са останали следи, изровени от огромната мощ на пада­
щата вода. Струва ми се, че нещо се е изплъзнало от внимание­
то на археолозите при техните проучвания...

Ширината на така наречения канал варира между 2,94 и 2,46 м

60
 СВЕДЕНИЯ ЗА БИЛОКАЦИЯ

„Билокация“ е названието на феномена на физическото при­

съствие едновременно на две различни места. За билокация се
говори само в притчите, според които появяващите се персона­
жи след това изчезват, без да оставят някакви следи. Цар Соло­
мон не е светец, но явно и той е присъствал по едно и също
време на няколко места, като е оставил и ясни следи.
Забележителните съоръжения, чиито останки и днес пре­
дизвикват нашето удивление, са построени по едно и също вре­
ме, но науката все още не може да определи кога точно е стана­
ло това. Неизвестни са имената на строителите, не е намерено
задоволително обяснение как и с какви технически средства е
извършено строителството. Затова не е за чудене, че в легенди­
те за цар Соломон гигантските постройки са дело на „демони“
или „гении“ . Как по друг начин да се обясни това невероятно
постижение? Именно в легендите са се запазили и сведенията
за тунела при Байнун. Историята не знае нищо за него.
Може ли да се намери друго обяснение за предназначени­
ето на канала и тунела, освен че биха могли да бъдат части от
огромна деривация? Ако се разгледат като стратегически съо­
ръжения, те биха могли да служат за прехвърляне на войски от
едната долина в другата. Времето за дислокация би се намали­
ло с осем часа, ако армиите преминават през канала и тунела,
вместо да заобикалят планината. Също така това би могло да е
таен спасителен изход, който при необходимост да се е използ­
вал за бягство.
Основният въпрос е: Какво общо е имал цар Соломон и ка­
кво общо е имала Савската царица с това съоръжение? Докато
съществуването на Соломон се смята за исторически факт, името
на Савската царица се среща единствено в легендите. Първо в
Мариб се появява нейната майка - в дворец от стъкло и метал,
който изведнъж се материализира от нищото, после изчезва, за
да е налице отново за сватбата с цар Хадхад (бащата на Билкис).
Соломон също задава гатанки на авторите на легендите. Той
непрекъснато се появява на места, на които поради географс­
ката им отдалеченост не би могъл да присъства. Всеки месец
посещава любимата си царица, макар че разстоянието Йеруса-

61
лим/Мариб по онова време не можело да се преодолее за тол­
кова кратък срок. Като повелител на ветровете подарил на съп­
ругата си кола, която пътувала по въздуха. Дори само тези нео­
бясними чудеса биха били достатъчни на създателите на преда­
нията. Обаче има и още. Соломон заедно с помощниците си по­
строил в Йерусалим, Мариб и Байнун крепости и съоръжения,
запазили се хилядолетия наред. Освен това издигнал храмове и
дворци в днешен Иран, в днешен Пакистан, в днешен Кашмир.
Соломон е бил едновременно навсякъде и е оставял след себе
си следи от своето присъствие.
След продължителните проучвания на място [32] мога да
твърдя, че близо до град Сринагар в Кашмир има планина, на­
речена „Такт-и-Сюлейман“ , „Тронът на Соломон“ . Под днешния
замък на върха се виждат величествените останки от крепост,
за която се твърди, че е построена от Соломон. Сринагар се
намира край езерото Вулар в долината Кашмир. Една местна
легенда разказва, че царят дошъл тук на летящия си трон, пост­
роил яз, уловил свободно течащите води в езеро и пресушил
блатата [33]. По тази причина Кашмир е наричан още „Градина­
та на Соломон“ .
На запад от пакистанския град Дера Исмаил Хан има още
един, разположен на 3441 м надморска височина, „Трон на Со­
ломон“ , а в северозападен Иран, на 2400 м надморска височина
- трети. И на трите места „Такт-и-Сюлейман“ се почитат огънят
и водата.
Моите размисли няма да развълнуват хората, които не ж е ­
лаят да изследват същността, ядрото на легендите. Но на мен не
ми дава мира въпросът: Нима географски толкова отдалечени
народи могат да си измислят и въобразят едно и също? В Етио­
пия се разказва за колата на Соломон, която „пътува по възду­
ха“ . В Кашмир се носят легенди за „летящия трон“ на царя. Раз­
стоянието по права линия между двете страни е 5000 км, а пътят
през планините и пустините е дълъг най-малко 20 000 км. Как
тогава е възможно в легендите на двата народа (които вероятно
не знаят нищо един за друг) да се появяват едни и същи факти?
Дали е съществувал общ праизточник, от който създателите на
преданията са черпили информация? Виденията и въображае­
мите демони не могат да помръднат дори камък, да не говорим
за построяването на гигантски крепости и съоръжения.

62
 СРЕД ОБЛАЦИТЕ - БАНЯ ЗА ВЛЮБЕНИТЕ

Всички планини с името „Такт-и-Сюлейман“ имат нещо об­

що: това са бивши светилища на огъня и водата. Тъй като „Тро­
нът на Соломон“ в северозападен Иран се намира горе-долу в
центъра на местата, където се е подвизавал царят, нека се спрем
на него по-подробно.
Планината е наречена така заради една легенда. Соломон
ухажвал Савската царица, но в началото тя не била много бла­
госклонна към него. Царят много-много не подбирал средства­
та, с които да преодолее студенината й. Той я упоил с вълшебна
напитка и я отвлякъл „по въздуха“ [34]. Отвел я в персийските
планини. Тук не липсвали удобства - на върха имало езеро с
топла минерална вода. Изтощена от пътуването, царицата се из­
къпала във „ваната“ и решила, че е в настроение да отговори на
чувствата на Соломон. Оттогава върхът с овалното езеро носи
името „Такт-и-Сюлейман“ . Що се отнася до „въздушния транс­
порт“ , в „Енциклопедия на исляма“ [35] четем, че „гениите“ на
царя изтъкали вълшебно килимче от зелена коприна „за пътува­
не по въздуха“ . Сутринта Соломон можел да се качи в Сирия
върху това килимче заедно с цялото си снаряжение и вечерта
да стигне до Афганистан.
В наши дни до „Такт-и-Сюлейман“ най-удобно се пътува с
хеликоптер. Гледката към дивата планина е омагьосваща. Пла­
тото се намира в отдалечена скалиста местност в Азербайджан,
на югозапад от Марагех в Иран. На 2400 м надморска височина
археолозите открили останките от огромна стена, представля­
ваща затворена окръжност с дължина 1100 м. Освен това тук
имало светилище на водата и огъня с жилища за жреците и за
богатите гости. Около постройките имало крепостна стена, заг­
раждаща площ от 10 хектара, с две порти - едната на север,
другата на югоизток. На стената имало 38 наблюдателници. То­
ва е най-малкото странно, защото целият комплекс се намира
на върха на планината и има прекрасна видимост.
Днес от всички тези постройки са останали само руините.
Сред тях е разположено синьото планинско езеро, в чиито води
се освежила Савската царица. То е дълбоко 67 м и се захранва
от подземни води, съдържащи сяра. През цялата година водно-

63
 то му ниво е постоянно. Някои източници твърдят, че езерото се
захранвало с вода от подземна тръбопроводна мрежа, която го
свързвала с други планински езера.
Някога около чистите му води са били разположени храмо­
вете и жилищата на жреците. Допреди 150 години е бил запазен
един от куполите на светилището, но днес е разрушен [36]. Той
се издигал върху квадратна постройка с дължина на страната
25 м. Запазила се е една заоблена колона с дебелина 5 м. Тя
представлява истинска загадка за археолозите, защото не е слу­
жела за носещ елемент на купола - тази функция са изпълнява­
ли четири масивни ъглови колони, а по-скоро е пречела, защото
е заемала голямо пространство.
Загадка представляват и останалите светилища - или това,
което днес наричаме светилища. Те имат квадратни помещсжия
със стени, дебели до 2,40 м, подовете се състоят от по шест слоя
тухли, „изградени без хоросан, а по-скоро са покрити с тънък,
но здрав пласт варовити наслоявания“ [37]. Между тухлите и в
каналите при северната порта е открита „черна, подобна на са­
жди маса“ . До вътрешните помещения води тесен, облицован с
тухли коридор, който днес е запълнен с наносен пясък. Загадка
след загадка. Очевидно в древността помещенията са били за­
пълвани с вода, но никъде няма отточен канал или тръба. Зато­
ва най-близо до ума е да се запитаме: какво се получава от огъ­
ня и водата? Пара, естествено.
Вече чувам одобрителните възгласи на археолозите - да,
разбира се, това е било парна баня! За съжаление ще трябва да
възразя, уважаеми дами и господа. За една парна баня не са
необходими дебели 2,40 м стени и освен това защо са разполо­
жили тези съоръжения близо до труднодостъпното планинско
езеро, нали в древността не е бил развит масовият туризъм.
С помощта на модерната археология край този „Трон на
Соломон“ са класифицирани няколко културни слоя и епохи. Аз
се интересувам от най-стария пласт, който може да се свърже с
времето на цар Соломон. И тук, както и на много други свещени
места по света, следващите поколения са изграждали нови пос­
тройки върху първоначалните храмове на предците. И тук не се
знае почти нищо за най-старите съоръжения, но монолитният
начин на изграждане на крепостната стена и на все още запазе-

64
ната „кула № 11“ свидетелстват за дълбоката древност на пър­
воначалните постройки. Дългогодишният ми опит показва, че кол-
кото по-монолитно е изграждано едно съоръжение, толкова по-
старо е то. Едва измъкналите се от каменната ера хора са се
мъчили с огромни строителни елементи - и във френския Бре-
тан, и в Малта, и в древния Египет, и в Англия, и в Перу. Посте­
пенно строителните елементи са ставали все по-малки по раз­
мер.
Каква ли е била функцията на светилището „Такт-и-Сюлей-
ман“ ?
На около 10 км от „Трона на Соломон“ се намира кратер на
вулкан, наречен „Зандан-и-Сюлейман“ , „Затворът на Соломон“ ,
и „Такт-и-Билкис“ , „Тронът на Билкис". Комплексът добива за ­
вършен вид с разположените във вид на правоъгълник руини
„Ш ар-и-Билкис“ в равнината на Исфарин - Резиденцията на Са-
вската царица [38]!

СТРАНСТВАЩАТА ЦАРСКА ДВОЙКА

Двете царски особи явно са проявили голяма активност не

само в Йемен, но и в Йерусалим и Кашмир, оставили са следи
от присъствието си и в Иран. Как е било възможно това при
огромните тогава разстояния?
При разкопки в „Такт-и-Сюлейман“ археолозите са откри­
ли оцветени в жълто керамични парчета от звезди с шест лъча.
Забележително, защото според „Енциклопедия на исляма“ [35]
гербът на цар Соломон е представлявал звезда с шест лъча.
Освен това царят притежавал вълшебно огледало, което „му
показвало всички места по света“ . Подобно огледало ще е от
голяма полза на съвременните метеоролози, защото този тайн­
ствен предмет, „състоящ се от различни вещества“ , позволявал
на Соломон да „познава какво ще е времето“ [39]. При въздуш­
ни полети метеорологичните прогнози несъмнено са от голямо
значение.
Ал Масуди, най-значителният географ и енциклопедист на
Арабския полуостров, наричан още „арабският Херодот“ [40], пи­
ше в своята „И стория“ , че в храмовия комплекс на Соломон на
„Такт-и-Сюлейман“ е имало прекрасно изрисувани стени, „по-

5. Ние всичКи см е деца на боговете 65

казващи небесните тела, звездите, земята с нейните континен­
ти и морета, населените местности, растенията и животните и
много други изумителни неща.“ [41]
Изумителни е много точно казано! От преданията може да
се обобщи най-важното и то е направо потресаващо:
- „гении“ и „демони“ са се подчинявали на Соломон;
- той е бил „повелител на ветровете“ ;
- притежавал е роботизиран трон;
- разполагал е с „летяща кола“ ;
- преодолявал е огромни разстояния за кратко време;
- притежавал е „вълшебно огледало“ (за метеорологични
прогнози);
- имал е детайлна карта на Земята.
„ Всичките ни знания се отнасят за неща, които не
знаем ."
Рахел Варнхаген фон Ензе (1771-1833)

КОЙТО УМЕЕ ДА ЗАДАВА ВЪПРОСИ ....

„Който умее да задава въпроси, знае много“ , казва една

арабска поговорка. При това изобилие от изумителни сведения
не можем да не си зададем въпроса за съществуването на пра­
исторически летателни апарати. Проф. д-р Дилееп Кумар Кан­
жилал*, известен санскритолог от Университета в Калкута, без
колебание отговаря положително на този въпрос. Канжилал се
аргументира с древни санскритски паметници. Староиндийски-
те източници ясно и недвусмислено потвърждават съществува­
нето в древността на летателни апарати, задвижвани с „мед“ ,
или по-скоро с „петрол“ .
Петролът би бил идеално гориво: той е загрявал въздуха
при излитане на машината и е осигурявал необходимата топле­
на за добиването на пара. Откритите от Канжилал антични лета­
телни апарати предлагат просто обяснение на многобройните
легенди и изображения на „летящи зм ии“ , разпространени от

*Подробности в книгата на Ерих фон Деникен „Нови спомени от бъде­

щето“ , изд. „Литера Прима“ , 1994 г. - Бел ред.

66
 Египет до Централна Америка. Задвижваният с пара летателен
апарат зад себе си е оставял ивици от кондензат - като летящи
змии.
По всяка вероятност Соломон е разполагал с управляеми
летателни апарати, може би нещо като цепелини или балони,
задвижвани с пара. Ето защо са били необходими бензиностан­
циите, пардон!, храмовете, на различните върхове „Такт-и-Сю-
лейман“ , в които са почитани огънят и водата.
Каква е била ролята на Савската царица? Как може да се
обясни призрачното й появяване от Нищото? В арабската ле­
генда се говори за „град от стъкло и метал“ , който „внезапно“
се появил в Мариб и също така внезапно изчезнал.
Отговорът на загадката трябва да се търси на съвсем нео­
чаквано място: на средиземноморския остров Крит. Не само ар­
хеолозите се възхищават на създадената около 2000 г. пр. н. е.
от критяните минойска култура. Тя се свързва с митичния цар
Минос, който бил един от тримата синове на митичния бог Зевс
и неговата митична любима Европа. В „Речник по антична мито­
логия“ [43] той е обявен за „най-забележителния монарх на ци­
вилизования свят“ . Там се казва, че „законите, въведени от не­
го в Крит, му били дадени от неговия баща Зевс“ .- Въпреки боже­
ствения си произход Минос имал съперници, един от които бил
богът на моретата Посейдон. Той изпратил на царя необикнове­
но красив бик - роден от морските вълни, - за да го принесе в
жертва на боговете. Минос отказал подаръка. Посейдон се за к­
лел да му отмъсти. Той внушил на Парсифая, съпругата на Ми­
нос, да се влюби в бика. От връзката им се родил Минотавърът
- чудовище с човешко тяло и глава на бик. Минос не можел да
се справи с него и затова възложил на избягалия от Атина и
обвинен в убийство Дедал да построи затвор за страшилището.
Дедал създал Лабиринта, от който никой не можел да излезе.
Минос постъпил подло и заточил Дедал в собственото му творе­
ние. Но строителят бил умен човек. За себе си и за сина си Икар
той изработил крила, с помощта на които тръгнали да бягат към
Сицилия. Явно на остров Крит са имали солидни технически по­
знания.
Нито столицата Кносос, нито дворецът на Минос били за­
щитени от някакви отбранителни съоръжения. Те не са били не-

67
обходими, защото три пъти на ден железният великан Тал оби­
калял острова и обсипвал неканените гости с огън и камъни. По
тялото на Тал личала една вена, която започвала от главата му и
достигала до петите му. Там била запушена с гвоздей. Ж елязно­
то тяло на Талос било загрято до червено. Щом прегърнел няко­
го, човекът загивал веднага. Царската дъщеря Медея владеела
много магии. Тя тръгнала с Аргонавтите да търси Златното руно,
но преди това обезвредила чудовището. Изтръгнала гвоздея от
петата му и маслото - тоест кръвта - на великана изтекло и той
ръждясал.
Всички легенди за Минос и Минотавъра, за Тал и Дедал, за
Лабиринта, намирисват на забравени древни технологии. Цар
Минос и до днес е загадка. Името му се споменава за първи път
от Омир в неговата „Илиада“ , но това произведение е създаде­
но едва 700 години след окончателния край на минойската кул­
тура. Едно обаче е ясно, че около 1450 г. пр. н. е. на остров Крит
са ставали странни неща, които все още не са намерили обяс­
нение от археологията. Минойците просто са се изпарили във
въздуха, създадените от тях постройки са били разрушени от
природна катастрофа, по всяка вероятност от земетресение.
Английският археолог Артър Евънс (1851-1941) започва в на­
чалото на века на собствени разноски мащабни разкопки на ост­
ров Крит. В Кносос той открил двореца, датиран от II хилядолетие
пр. н. е. Там има врати, затворени с каменни плочи, подобни на
вани огромни съдове с канализационен отвор, но без канализаци­
онна отвеждаща тръба, голям брой стълби. Три от тях са разполо­
жени на едно ниво на разстояние 10 м една от друга и водят до
голяма покривна тераса. Имало ли е случаи, в които на всички
обитатели се е налагало едновременно да се втурнат към покри­
ва? Евънс открил много складове, пълни с глинени съдове, двойно
по-високи от човешки ръст, и делви с чучури, целите в орнаменти,
напомнящи пламъци. Проф. Ханс Георг Вундбрлих пише [44]:
„Дори при съдове за съхраняване на продукти с „нормална
човешка височина“ , човек недоумява как всъщност са били изп­
развани и почиствани. Дъното се достига трудно и с дълги чер­
паци, дори с помощта на стол или табуретка. Поради тази при­
чина великанските глинени делви ни задават неразрешима за ­
гадка. Те дори не могат да бъдат наклонени, за да се изсипе
нещо от тях...

68
 Съдовете за съхраняване на продукти с размерите на о г­
ромните глинени делви би трябвало да са поставени по местата
им преди изграждането на околните стени. Естествено, не е съ­
ществувала възможност по-късно да бъдат заменяни с други по­
добни делви. Пълненето и изпразването им е можело да става
само с помощта на маркучи на принципа на скачените съдове.
Но е ужасно непрактично да се поставят подобни съоръжения
на труднодостъпни места. Човек просто не знае какво да си ми­
сли...“
Глинените делви за заинтригували и Ралф Зоненберг, който
посети Кносос и разказа за проучванията си [45] в списанието,
издавано от АА5*:
„Една такава гигантска глинена делва е с вместимост около
586 литра. В западната част на двореца в Кносос бяха монтирани
420 такива съда, общата им вместимост е кръгло 226 000 литра.“
Не е нужно човек да е опитен археолог, за да съобрази ня­
кои неща. Освен глинените делви в западната част на двореца,
които така са заинтригували проф. Вундерлих, навред са пръс­
нати и съдове за съхраняване на растително масло, наричани
често от археолозите „цистерни“ . Те също имат абсурдно голя­
ма обща вместимост. Обяснението, че минойците са се запася­
вали за критични ситуации, не е издържано. Кносос не е бил
застрашен от никаква опасност. Откъм сушата градът не е бил
защитен, за сигурността откъм морето се е грижел железният
великан Тал, а освен това растителното масло при високите сре­
диземноморски температури бързо е гранясвапо и е ставало не­
годно за консумация.
Ами ако огромните количества растително масло са се из­
ползвали като източник на енергия?**

*ААЗ - Апс'|еп1 Аз1гопаи1 Зос1е1у, организация, която се занимава с

неразрешените загадки на древността. Подробности в книгите на Ерих фон
Деникен „Очите на сфинкса“ и „Денят в който боговете дойдоха“ , изд. „Ли-
тера Прима“ , 1994 - Бел ред.
**Подобни двигатели (наистина автомобилни) са разработени от Рус­
ки и американски конструктори. Предназначени са за работи в суровите
условия на крайния Север. Могат да горят всякакъв вид гориво, включител­
но тюленова мас. -- Бел. ред.

69
 „При движението напред най-трудно е да се върнеш към
здравия разум “ , пише Бертолт Брехт (1898-1956).
Точно това се опитвам да направя - да се върна към здра­
вия разум. И веднага срещам Савската царица.
Нейните поданици - същите, които са изградили язовирна­
та стена край Марйб и са се занимавали с добив на тамян, са
идентични с минойците, изчезнали безследно от остров Крит
около 1450 г. пр. н. е. Този извод не е резултат на някакво боже­
ствено просветление, а плод на усилен труд и многобройни опи­
ти да установя взаимовръзки между различните предания. Ето
основните етапи:
Римският историк Плиний Стари, роден през 23 или 24 г. и
загинал през 79 г. при изригването на вулкана Везувий, е автор
на една (според тогавашните схващания) енциклопедия в 37 то­
ма - „Естествена история“ . Той старателно е събрал всички съ­
ществуващи в древността знания за лечебните средства, расте­
нията, дърветата, скалите, в областта на географията и за раз­
личните народи. Преди две хиляди години това е била наистина
грандиозна творба. В Шестата си книга Плиний пише за народи­
те, населяващи Арабския полуостров [46]:
„Царската резиденция се намира в Мариаба (Марйб)... Във
вътрешността на страната атрамитите граничат с минойците...
същите, за които се смята, че произлизат от критския цар Ми-
нос...“
В Дванадесетата си книга Плиний разглежда дървесните
видове, растящи на Арабския полуостров, като се интересува
особено от тамяна. Ще цитирам само един пасаж [47]:
„... граничи с друг окръг, в който живеят минойците. Оттам
по тесен път се превозва тамянът. Този народ първи е започнал
да продава тази ценна стока и търгува най-много от всички с
тамян, наричан в негова чест минеум. Никой друг народ от ара­
бите не е виждал дървото, от което се добива тамянът, а и от
самите минойци не всеки има това право. Привилегировани са
само около 3000 фамилии, които си предават по наследство пра­
вото да добиват тамян...“
Можем да вярваме на Плиний, археолозите често го цити­
рат (стига да им изнася). Но информацията сама по себе си е
трудносмилаема. Трябва няколко пъти да прочетем пасажа, за

70
\
да осмислим какво послание всъщност съдържа текстът на Пли-
ний:
Минойците първи са започнали да търгуват с тамян, затова
той е бил наричан и минеум. За Плиний минойците не са някак­
ви си търговци от остров Крит, минойците са араби! (Освен ми­
нойците „никой друг народ от арабите не е виждал дървото, от
което се добива тамянът“).
Да, тънката мрежа от свързващи линии между Светото пи­
сание, легендите и историческите факти ни дават доста добра
картина. Тъй като не искам отново да повтарям неща, за които
вече съм писал*, ето само в груби линии моите разсъждения:
„Небесните страж и“ , за които съобщава пророкът Енох, ня­
кога дошли на Земята. Всички народи имат предания в една или
друга форма за извънземни учители, дошли от далечни светове.
Те разполагали с много по-усъвършенствана техника, затова изо­
станалите хора ги помислили за „богове“ .
Тези „богове“ невинаги били в добри отношения помежду
си. Те се карали и дори налитали на бой. Една група от тях мани­
пулирала генетичен материал от хора и животни и създала хиб­
ридни същества като кентаврите, Минотавъра и други. Други из­
вънземни прелъстявали хубавите жени. В резултат на това се
родили споменаваните във всички древни текстове „великани“
и „синове на богове“ . Такъв е бил цар Минос, баща му е бил
върховният бог Зевс. Съществували са „елохим“ в Стария за ­
вет, „небесните страж и“ на Енох, божествените герои в индийс­
кия национален епос „Махабхарата“ . Всичките митични създа­
ния са разполагали поне с една част от техниката на своите ба­
щи. По тази причина те станали могъщи владетели сред жители­
те на Земята. Наследниците им постепенно губели по малко от
първоначалните знания, но им оставало достатъчно, за да впе­
чатляват поданиците си от време на време с по някоя демонст­
рация.
Така цар Соломон наследил от предците си способността
да произвежда „летящи коли“ , владеел множество трикове от
механиката, имал е превъзходни познания за изготвянето на раз-

*„Очите на сфинкса“ , изд. „Литера Прима“ , 1994 - Бел. ред.

71
 лични инструменти и вероятно е разполагал с някакъв вид взри­
вно вещество. Той е бил могъщ, мъдър и рафиниран. Наредил да
бъдат построени палати из цял свят, а по продължение на „въз­
душните маршрути“ на върховете на някои планини да бъдат из­
дигнати „светилищ а“ - тоест места за презареждане и кацане
на летателните апарати.
Неговата любима, Савската царица, му била равностоен
партньор. Тя и родът й били потомци на божествения син цар
Минос от остров Крит. Царицата също разполагала с достатъч­
но технически знания, за да импонира на Соломон. И минойци-
те изграждали светилища по върховете на високи планини, кои­
то били многофункционални съоръжения - служели като скла­
дове за хранителни припаси, за зареждане с гориво, като наб­
людателници и като ориентири за летящите из небесата божес­
твени потомци.
Минойците са живели в мир и благоденствие, но от време
на време е имало природни катаклизми като земетресенията, а
срещу тези природни сили и божествените наследници са били
безпомощни. Все пак те са били достатъчно съобразителни нав­
реме да се огледат за нова територия и нови източници на бла­
годенствие. По тази причина майката и дядото на Савската ца­
рица се появили внезапно в Мариб с един „град от стъкло и ме­
тал“ , закрепили властта си чрез брак с местен владетел, моно­
полизирали търговията с тамян и планирали с размах засажда­
нето на плантации със скъпоценното дърво. Минойците, сега вече
савци, създали това чудо на строителството - язовирната стена
край Мариб, и издигнали многоетажни сгради, непознати до то­
зи момент на Арабския полуостров. Въпреки местните влияния
савците останали верни на звездния си култ, верни на името си
- нали то означава „поклонници на звездите“ .
Соломон внимателно наблюдавал процъфтяването на савс-
кото царство. Най-много го обърквали сведенията за техничес­
ките умения и познания на тази царица. Дали дамата в крайна
сметка притежавала като него самия специалните тайни позна­
ния, завещани й от божествените й предци? При първата им сре­
ща те се изправили един срещу друг, изпълнени с подозрение и
недоверие, задавали си различни гатанки. Конфузната ситуа­
ция била разрешена от вечното чудо - любовта. Соломон помо-

72
гнал на царицата при проектирането и строителството на най-
големите съоръжения, съществували дотогава. Народът гледал
и се чудел. Такива неща хората не били виждали. И ето, че тръ­
гнали легендите за „гениите“ и „демоните“ , създали всичко това.
Последната среща между Соломон и Савската царица се
състояла в града на палмите Тадмор*. Там Соломон, без да ж а ­
ли средства, издигнал надгробен паметник за своята любима.
Липсват конкретни данни за нейната смърт, но Мохамед ал-Ха-
сан, биограф на пророка Мохамед, пише, че халиф Валид Първи
(705-715) открил в Тадмор гроб с надпис [48]:
ТОВА СА ГРОБЪТ И САРКОФАГЪТ НА БЛАГОЧЕСТИВАТА БИЛ-
КИС, СЪПРУГАТА НА СОЛОМОН.
Халифът наредил да отворят гроба. Хвърлил поглед вътре и
кръвта във вените му замръзнала. Издал строгата заповед гро­
бът да се затвори и никога повече да не се отваря. След това
наредил върху него да се издигне постройка.
Какво е ужасило така халифа?
В гробницата на Билкис били открити останките от тялото
на жена великан!

*Тадмор - Палмира, град оазис в северната част на Сирийската пус­

тиня - Бел. авт.

73
 Глава втора

И В БИБЛИЯТА ИМА НЕТОЧНОСТИ

С ЕН ЗАЦ И О Н Н О ТО О ТКР И ТИ Е

От време на време хората се спъват в някоя истина,

но се изправят и продължават да вървят напред, все
едно, че нищо не се е случило.
Уинстън Чърчил (1874-1965)

Съществува една книга, която променя из основи съвремен­

ния свят - макар за нея да не се говори. Всички така наречени
„тълкуватели на Стария завет“ сигурно сън не ги хваща заради
нея. Те се усмихват смутено или се държат арогантно. Създате­
лят на сензационния труд е очаквал подобна реакция: „А ко не
успеят просто да игнорират теорията ми, те ще се опитат да я
направят на посмешище. И в случай, че и този ход се провали,
ще трябва здравата да се потрудят, за да опровергаят приведе­
ните от мен доказателства. Аз целя именно това.“
' •

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА?

Професор д-р Камал Сюлейман Салиби, роден през 1929 г.,

ливанец по националност, е изучавал история в Бейрут. Д октор­
с к а т а си титла е получил в Лондон, след което станал професор
по история в реномирания Американски университет в Бейрут.
Написал е няколко стандартни труда, преди да създаде „Библи­
ята е написана в областта А сир“ [1]. Ръкописът престоял три
години по различните печатници. Научните издателства не сме­
ели да рискуват с подобна еретична творба. Какво ли щеше да
стане с книгата, ако „Ш пигел“ не я бе публикувал - след като
лингвисти декларирали, че аргументите на Салиби са коректни?
Учените и политиците трябвало да преглътнат горчив залък, за1-
щото Салиби твърди, че библейските истории са се разигравали
не между Египет и Палестина, а в западния край на Арабския

75
 полуостров, в днешната географска област Асир. Тя се прости­
ра южно от Мека почти до границата на Северен Йемен.
Какво толкова сензационно има в тази промяна на мястото
на събитията?
Всеки знае сказанието за греховните градове Содом иТо-
мор, унищожени от Божия гняв. Всеки знае, че тези градове се
намирали в Палестина, близо до южния бряг на днешното Чер­
вено море. В действителност те не са се намирали там, а на
съвсем друго място...
Всеки знае историята за многократното преминаване на из-
раилтяните „през Йордан“ , като се има предвид рекичката Йор­
дан в Израел. Всъщност става дума за планината Йордан в юж-
ноарабската провинция Асир.
Всеки знае, че израилтяните са били поробени от египтяни­
те, докато Мойсей ги завел в Обетованата земя. Куриозното е,
че в древните египетски писмени паметници или в преданията
не може да се открие и следа от израилтяни, пленници в Египет,
нито пък от такова мащабно преселение.
Всеки знае, че Йерусалим е древен град, защото Соломон
построил там първия храм на израилтяните. факт е, че въпреки
упоритото търсене до днес археолозите не са успели да открият
и един запазен камък от храма на Соломон. Намерени са само
останките от по-нови храмове.
Всеки знае сказанието за Йерихонските тръби. Според про­
рок Лука и Стария завет звукът от тези тръби съборил крепост­
ните стени на древния град. Всеки честен археолог ще признае,
че данните в текста на Лука не съответстват на град Йерихон в
Палестина.
Как проф. Салиби е стигнал до идеята да премести библей­
ските градове в друга географска област?
При неговите изследвания на географските названия на Ара­
бския полуостров му направило впечатление, че някои от тях
като езикови форми не произлизат от арабски, а от хананейски
и арамейски...
Трябва предварително да изясня следното:
Нашата азбука се състои от гласни и съгласни. Първона­
чалната писменост, на която е създаден Старият завет, е съста­
вена само от съгласни. Така например вместо Йерусалим е би-

76
г~

ло писано „рслм “ , вместо Едем „дм“ , вместо Соломон „слм н“ .

Следвайки този принцип, моето име би трябвало да се изписва
„рх фн днкн“ и в зависимост от гласните, които се поставят ме­
жду съгласните, може да се получи Ерих фон Деникен, Урих фен
Дунокун, Ирах фун Динакен. Това е съвсем нагледен пример до
какви грандиозни заблуди може да доведе поставянето на глас­
ни в подобна азбука.
Библейската писменост без гласни произлиза от семитска­
та азбука, която първоначално се е състояла от 22 съгласни и
две полусъгласни. Същото важи и за арабската азбука, тъй като
тя също има семитски произход.
Векове, а може би и хилядолетия наред свещените тексто­
ве - тоест Старият завет - били преписвани от свещеници и уче­
ниците им, но винаги на писмеността без гласни. Добавянето им
станало едва между VI и IX в. след Христа.
Професор Салиби се заел да търси в западната част на Ара­
бския полуостров географски названия с неарабски произход.
Резултатите от тази дейност били напълно неочаквани:
„Отначало си мислех, че се заблуждавам. Но за мое огром­
но изумление се установи, че откритото от мен е истина. Почти
всички библейски географски названия, които ми бяха извест­
ни, се срещаха в една област с дължина 600 км и ширина 200 км,
която днес се нарича Асир и обхваща южната част на географс­
ката област Хиджаз.“
Това откритие само по себе си не е достатъчно, защото че­
сто за различни географски обекти се използват едни и същи
названия. Като познавач на Арабския полуостров и на библейс­
ките текстове Салиби сравнил описанията на планини, природ­
ни изкопаеми, животни, растения, водоизточници, на историче­
ски описания на походи, битки, победи и поражения, както и
данни за времетраенето на пътуването до различни места, опи­
сани в Библията, с условията на Западна Арабия. Всичко съот­
ветствало до най-малки подробности. При нашата кореспонден­
ция проф. Салиби ми предостави допълнителна информация, та­
ка че напълно се убедих в правотата на неговата теория и на
изводите му.
Учените и специалистите, които на думи са обективни и ви­
наги готови да обсъдят нечия нова идея, се нахвърлили върху

77
Салиби, без да си дадат труда поне да проучат фактите. Напъл­
но естествено. Ако се съгласят с тази революционна теория, те
ще вземат хляба на всички тълкуватели на Стария завет и на
всички археолози, които изучават библейските места. Без да на­
меквам за умишлена фалшификация, все пак трябва да кажа, че
твърде доверчиво Обетованата земя се идентифицира с Изра­
ел. Щом в Палестина се намери някаква развалина, надпис, гли­
нено парченце или изгнило парцалче, всички се втурват да до­
казват с помощта на „находката“ истинността на библейските
текстове. Действителната ситуация много сполучливо е харак­
теризирана от „Бег 8р1еде1“ : „И в трите тома (трудове по архео­
логия на библейска тематика, бел. а.) гъмжи от археоложки псе-
вдооткрития“ [4].
Ето един пример за подобна манипулация:
През 1880 г. край Силоам е открита скала с изсечен на нея
надпис, според който на това място мъжете от двете страни на
планината изкопали тунел за водоснабдяване. На бърза ръка
надписът е превърнат в доказателство за един пасаж от Четвър­
та книга Царства, 20 глава, 20 стих:
„Останалото за Езекия, за всичките му подвизи как направи
водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летопи­
сите на иудейските царе“.
В действителност в надписа изобщо не се споменава името
Езекия, нито нечие друго име, не се говори и за определена ме­
стност. Проф. Салиби казва по този въпрос, че това в никакъв
случай не може да се приеме за доказателство на цитирания
пасаж, защото „водопроводи са се строяли по всяко време“ . Но
определени археолози си позволяват подобни евтини трикове.
Проф. Салиби не цели да опровергава религиозното съдър­
жание на Библията. Той само променя географията на описва­
ните събития. Аз от своя страна се опитвам да запаля малка
светлинка сред тъмнината, обгърнала нашето познание. Не е моя
вината, че в конкретния случай последиците от това действие
ще бъдат ужасни. Новите проучвания доказват, че Обетованата
земя на израилтяните, върху която е основана и държавата И з­
раел, не се е намирала в Палестина, а в западната част на Араб­
ския полуостров.
Как се е стигнало до подобна фатална историческа грешка?

78
 Израилтяните били прогонени от родните им земи след вой­
ни и голяма част от тях попаднали в плен във Вавилон (586 г. пр.
н. е.), други се преселили в съседни земи, между които и днеш­
ната Палестина. Там основали нови села и градове със старите
имена от предишната им родина. В това няма нищо необичайно,
случва се често и в наши дни. В Швейцария има кантон Гларус.
Преселниците от този кантон са основали в САЩ град с име Ню
Гларус. В Йерусалим новите квартали носят имената на полски
градове.
Не е ли възможно и обратното? Дали описаните в Стария
завет събития все пак не са станали в Палестина, а след това
отделни групи хора да са се преселили в западната част на Ара­
бския полуостров и там са основали градове с имената на пале­
стинските селища? Но съответствието не се отнася само до на­
званията на населените места, фауната, флората, топография­
та, реките и разстоянията отговарят на условията в Западна Ара­
бия, а не на тези в Палестина.

ПРОВЕРКАТА

Може ли теорията на Салиби да се докаже с археологичес­

ки находки? Да, и то убедително. Необходимо е само учените да
потърсят истината на правилните места. Така например според
данните на Салиби най-старият Йерусалим, този на цар Соло­
мон, се е намирал на около 35 км североизточно от планинска­
та област Нумас в южноарабската провинция Асир. Там има ед­
но живописно селце, което се нарича Ал-Сарим, Соломонов Йе­
русалим. В тези планини старият Йерусалим е имал стратегиче­
ска позиция, за което пишат и авторите на четирите Евангелия.
Освен това тук е имало в изобилие строителен материал, дока-
то в Палестина той определено е бил дефицитен.
В Трета книга Царства, глава 7, се казва, че за строителст­
вото на храмове Соломон използвал „скъпи камъни, камъни го­
леми, камъни от 10 лакти и камъни от 8 лакти и отгоре скъпи

Стр. 8 0 -8 1 : Кварталът с храмовете в Йерусалим

79
54$ -.
камъни, дялани по размер...“ Следователно се е работело с го­
тови елементи най-вероятно от гранит, защото тежките констру­
кции не биха били устойчиви върху основите от пясъчник или
варовик. В планините в Нумас има в изобилие гранит, той и днес
се добива в каменните кариери. За разлика от Палестина.
През 586 г, пр. н. е. храмът на Соломон е бил разрушен на­
пълно от войската на вавилонския цар Навуходоносор, а изра-
илтяните от благороднически произход били пленени. Въпреки
това в околностите на селцето Ал-Сарим би трябвало да са ос­
танали поне част от обработените каменни блокове.
Необходимо е да се организират археологически разкопки
на това място.
Но това няма да стане. Обзалагам се.
Защо?
Евреите в съвременна Палестина нямат интерес тяхната
прародина Израел да се окаже на територията на Саудитска Ара­
бия, с която не са в приятелски отношения. Саудитска Арабия
от своя страна едва ли би проявила поне любопитство към така­
ва християнска светиня. Онази част от интелигенцията, която
се занимава с теология, никога не би признала, че хилядите уче­
бници, изследвания и други научни трудове трябва да се хвър­
лят на боклука. Всеки ред от Библията е бил свързван досега с
Палестина. И изведнъж от всички тези теологични произведе­
ния няма да остане нищо, абсолютно нищо. Грандиозно фиаско.
Реакцията ще бъде точно според предвижданията на проф.
Салиби. Първо ще се опитат да направят теорията му за посме­
шище или да я потулят. Но каменните блокове са нещо матери­
ално и доказуемо^ а подобна книга не може просто да се изпари
във въздуха. Затова претендиращите за цялата мъдрост и исти­
на учени ще трябва доста да се потрудят, за да опровергаят те­
орията на Салиби.
Сценарият вече започна да се изпълнява с опита да се о с­
мее книгата на Салиби и да се остави сензацията около появя­
ването й постепенно да отшуми. Но успехът на първия етап е
съмнителен. „№ и е 2иегсНег2е|1ипд“ писа малко дистанцирано,
с благосклонна обективност, но с ясно изразена критика към
„приумиците“ научения [5]:

82
 „Не трябва да я (теорията) отхвърляме с възражението, че
като арабин той не може да разсъждава обективно по тези въп­
роси, както това правят хората, наричани академични учени. Са-
либи, който между другото произлиза от протестантско арабско
семейство, е много сериозен учен."

При разкопки на храмове в Йерусалим са открити останки от

стени, изградени от малки камъни. Храмът на Соломон е бил
построен от големи монолитни блокове

83
 ПОСЛЕДСТВИЯТА

Новата географска сцена, на която се е подвизавал Соло­

мон, обяснява много неясноти, съществували досега. Ако хра­
мът на Соломон не се е намирал в съвременния Йерусалим, а в
южната част на Саудитска Арабия, граничеща със Северен Йе­
мен, веднага се разбира защо царят толкова се е вълнувал как­
во става в Савското царство. То е било съседно на неговото.
Въпреки това ежемесечните посещения на Соломон при Савс-
ката царица са били невъзможни без „летящи машини“ . Разсто­
янието от резиденцията на царя в планинската област Нумас в
Асир до град Мариб е 530 км.
Не само към старозаветните селища трябва да се подходи
по съвсем нов начин. В Асир има свети места, разрушени олта­
ри, древни надписи и дори върхове на планини, посветени на
библейските личности Авраам и Соломон.
През втората половина на последното столетие френският
изследовател от еврейски произход Йозеф Халеви станал пър­
вият европеец, посетил Йемен - по тайни пътища и дегизиран,
защото в страната не се позволявало влизането на чужденци.
Халеви съобщава за химжарски и хебрейски надписи, които ви­
дял на една и съща скала [6]. Той дори посетил „джамията на
Соломон“ край Мариб, чиито стени били покрити с безбройни
надписи на арабски.
Англичанинът Хари Сейнт Джон филби пребродил целия Ара­
бски полуостров през 1917-1918 г. Той разказва за съществуване­
то на скални надписи и скални рисунки по високи планински вър­
хове, за стени на сгради, целите в „талмудистки текстове“ . Една от
рисунките „прилича на кентавър“ [7], а друга канара била покрита
„с огромно количество талмудистки надписи“ .
На около 130 км южно от град Ет-Таиф, където днес се на­
мира лятната резиденция на владетеля на Саудитска Арабия, в
провинция Асир има планина Джебел Ибрахим (2595 м), тоест
Планината на Авраам. На още 150 км в южна посока попадаме в
родината на Соломон, Ал Сюлейман. На върха на планината Д ж е­
бел Шада все още стоят руините на олтар с неразчетени досега
надписи. Местното население го нарича Мусала Ибрахим - Мя­
стото за молитви на Авраам.

84
Ш < > :
 Дори Аарон, братът на Мойсей, е увековечен в една плани­
на в днешна Саудитска Арабия - Джебел Харун, тоест Планина­
та на Аарон. Тя е висока 2100 м и се намира югоизточно от Абха,
главния град на провинция Асир. Библейските личности са ж и ­
вели в йемецските планини и дори са погребани там. До 1950 г.
на туристите, посетили Джебел Хадид, са показвани гробовете
на Каин и Авел. След това гробниците са били зазидани.
Гробът на патриарха Хиоб е на един от върховете на плани­
ната Джебел Хеша в Северен Йемен, а гробницата на пророка
Худ и до днес е едно от свещените за арабите места. Тя се нами­
ра на север от Т арим в планините в Хадрамаут.

КАТО ТРЪН В ОЧИТЕ

Доблестните учени - евреи и християни - винаги са посоч­

вали, че нещо не е съвсем наред в наглед съвършения свят на
Стария завет, но гласовете им са се губели в мощния хор от
привърженици на общоприетите схващания. Нима някой от. нас,
възпитаните по християнски, е чувал, че освен библейската вер­
сия на Стария завет съществуват и други?
През 1910 г. еврейският учен Рудолф Лесцински публикува
книгата си „Евреите в Арабия“ [8]. Тя започва с думите: „Не е
известно откога евреите населяват Арабския полуостров“ . Две
години по-късно в книгата си за йеменските евреи Джошуа фел-
дман пише: „Евреите, които живеят в Йемен от много векове,
може би и хилядолетия ...“ [9]. През 1921 г. Д. С. Марджолиот,
професор по семитски езици в Оксфордския университет, изка ­
зва убеждението, че прародината на израилтяните е южната част
на Арабския полуостров. Етоедин негов цитат: „Едно произве­
дение, което се причислява към библейския канон, но без съм­
нение е създадено в Арабия, е това на пророк Хиоб“ [10]. Това
отговорно изявление оксфордският професор се е осмелил да
направи едва след дългогодишни сравнения между древноара-
бския и древнохебрейския език.
Всеки, сблъсквал се през последните 80 години с въпроса,
откъде всъщност са дошли ю жноарабските евреи, попада на ис­
тинска главоблъсканица. Преданията и лингвистичните сравне­
ния без всякакво съмнение потвърждават наличието на южноа-

86
рабски евреи, но оставят открити въпросите, кога са се засели­
ли там и къде е прародината им. Етнологът Хю Скот, специалист
по история на ю ж н о- и западноарабските народи, излага откри­
то тази дилема: „В централната и южната част на Арабския по­
луостров векове преди исляма са живели много евреи, но не е
ясно кога и откъде са дошли по тези места.“ [11]
Използват се всякакви средства, *за да не се допусне няка­
кво отклонение от „доказаните“ твърдения в „Петокнижието на
Мойсей“ и Стария завет. Смята се за истинско светотатство до­
ри възможността описаните в Стария завет събитил да са ста­
нали на територията на Южна Арабия. Отрича се съществуване­
то на каквито и да било религиозни притчи в южната част на
Арабския полуостров преди появяването на евреите в Палести­
на. Безкрайните научни спорове са просто неизбежни, но проф.
Салиби все пак наклони везните в определена посока със свои­
те открития. Един от основните му аргументи е: Как може да се
обясни присъствието на евреи в южната част на Арабския полу­
остров? Етнологът Ерих Брауер твърди [12]:
„Сред северноарабските евреи са разпространени преда­
ния, според които част от техния народ се е заселил на Арабс­
кия полуостров още по времето на Лука. Според сказанията на
йеменците първите преселници са дошли по земите им, докато
е царувал Соломон. Разказва се, че Савската царица родила
син на цар Соломон. Тя извикала учители за детето - това били
първите евреи, които дошли в Йемен. Съгласно друго предание
те са се преселили по тези места като част от свитата на самата
царица.“
Повечето учени споделят тези схващания. Ура, загадката е
разрешена и Библията има право! Мойсей довел евреите в Па­
лестина, Соломон построил в Йерусалим първия храм, Савска­
та царица го посетила там, на раздяла царят й подарил хиляда
души евреи. Ето така израилтяните попаднали в южната част на
Арабския полуостров!
Ще си позволя да коментирам гореизложените разсъжде­
ния и да опростя и изясня нещата. 40 дълги години евреите бро­
дили из Синай, търпели лишения, глад и жажда, борили се с вра­
говете си. Най-после достигнали обещаната Обетована земя, най-
после можели да се заселят спокойно някъде. Техният цар Со-

87
ломон наредил да се издигне първият наистина голям храм, вси­
чки мъже взели участие в строителството му. В същото време
се изграждали и къщи, училища, водопроводи и улици, засявали
се ниви, сформирала се силна войска, свещеници и учители раз­
пространявали знанията си сред народа. И вместо да се зани­
мава с току-що създадената си и още неукрепнала държава, цар
Соломон се захваща да помага на своята любима, Савската ца­
рица, която живее в отдалечена на 2500 км страна. Дамата не е
от неговия народ, не изповядва неговата религия, но той й пода­
рява различни технологии, както и хиляда младежи и няколко
учители от поданиците си.
Тази гротескна ситуация придобива съвсем друг смисъл, ако
се приеме, че царството на Соломон не се е намирало в днешна
Палестина, а в южната част на Арабския полуостров в планинс­
ката област Нумас. В този случай жестът на царя е преди всич­
ко израз на приятелски и добросъседски отношения и чак на
второ място доказателство за любов.

КОЙ ВСЪЩНОСТ Е СОЛОМОН?

Откъде се е появил Соломон? Богатите царе като него имат

предшественици, всеки от които е трупал нови и нови съкрови­
ща. Какъв е произходът на Соломоновото богатство? Дали е съ­
бирано от мъдрия цар Давид - същият, който победил Голиат?
Всъщност, ако прецизираме нещата, родословието на Со­
ломон би трябвало да стига до Авраам. Но и произходът на са­
мия Авраам е доста странен.
Авраам е син на Терах, или поне така се твърди в староев-
рейски ръкописи. Терах бил езически жрец. Синът лично свиде­
телства за достоверността на този факт в произведението си
„Апокалипсисът на Авраам“ [13]:
„Аз, Авраам, по онова време помагах на баща си Терах в
жреческите обреди пред дървените, каменните, златните, ср е ­
бърните и железните божества. Такава е била съдбата ми. Вед­
нъж отидох в храма за службата и видях, че каменният бог Ме-
румате паднал напред и лежи в нозете на железния бог Нахон.“
Родителите на Авраам били последователи на звезден култ,
което в древността било нещо обичайно не само в Арабия и Еги-

88

/
 пет, сред вавилонци или минойци, а и сред всички народи. Ба­
щата на Авраам - Терах, бил роден в град Ур в Халдея. Проф.
фриц Хомел твърди, че там „службата му като ж рец на звездите
е била особено престижна“ [14]. Раждането на Авраам също би­
ло свързано с намесата на звездите, както се твърди в еврейс­
ки ръкопис [15]:
„Авраам, син на Терах ... и на Амтелай... се роди в Ур, в
Халдея... в месец тишри... през 1948-а година от Създаването...
В нощта, в която се роди Авраам приятелите на Терах... се бяха
събрали на гощавка... Изведнъж те видяха необикновена зве з­
да да се появява в небето на изток. Тя летеше бързо и погълна
четири други звезди от четирите посоки на света. Всички се ди­
вяха на това чудо...“
На злия цар Нимрод, известен като голям ловец и строител
на градове, звездните гадатели доложили, че се е родило мом­
ченце, което един ден ще застраши властта му. Нимрод решил
да се презастрахова и наредил да се изколят 70 000 новородени
деца. Естествено, майката на Авраам ужасно се бояла за ж иво ­
та на бебето и се скрила в една пещера. Там се родило момчен­
цето и личицето му сияело така, че осветило пещерата. Никой
не разбрал за появяването му на бял свят освен Архангел Гав­
раил. Той бързо долетял от небесата, за да нахрани бебето.
Хубава приказка, която обаче не си заслужава да бъде раз­
казвана, ако нямаше толкова много прилики с обстоятелствата
около раждането на Христос във Витлеем.
Според преданието Авраам пораснал и станал необикно­
вена личност: ту ангелите го обгръщали с облаци и мъгла, за да
може да избяга на преследвачите си, ту строителите на Вави­
лонската кула го пъхали в огнена пещ. Без вредни последици за
него, естествено.
Едва след по-сериозни проучвания на живота на Авраам
ми стана ясно, че той е поддържал оживени контакти с извън­
земни същества. В „Хроника на Йеремия“ [16], произведение,
което се позовава на още по-древни източници, се твърди, че
Авраам е бил най-великият магьосник и астролог и че е получил
знанията си направо от „ангелите“ .
Това описание се покрива с данните от „Апокалипсисът на
Авраам“ . Там изрично се подчертава, че Авраам е бил отведен

89
 „на небето“ от двама пратеници на Висшестоящия. Високо над
Земята Авраам видял „нещо като светлина, което не може точ­
но да се опиш е“ и „високи същества, говорещи на неразбираем
е зи к“ . Това е съвсем естествено. Ако извънземните са взели
Авраам на своя базов космически кораб, той не би разбирал
техния език. Авраам си спомня ясно, че са се движили първо
надолу, после отново нагоре, че веднъж е виждал Земята, след
това - пак звездите над главата си. Болна фантазия? В никакъв
случай. В съвременната епоха на космически полети четем нау­
чни доклади, в които са описани оптическите ефекти при върте­
не на космически кораб около собствената му ос, Трябва да при­
зная, че наблюденията на Авраам по този въпрос са били много
точни.
Винаги съм бил с ясното съзнание, че боравя с легенди и
предания - материя, която не се поддава на исторически ана­
лиз и обобщение. По тази причина бях смаян, когато прочетох в
един труд, [17] издаден от Американския библейски институт, че
се приема за напълно естествено посещението на извънземни
същества на Земята.
В книгата е написано: „Едва след вечерята Авраам устано­
вил, че посетителите му не са обикновени хора. Те дошли на
Земята някъде от Косм оса.“
Какъв напредък! О казва се, че и теолозите възприемат но­
вите теории - Авраам е имал контакти с извънземни!
На всички ни е внушавано, че в Библията Авраам е описан
като Прародител на човечеството. При това специалистите до­
ри не са сигурни дали такава личност изобщо е съществувала...
и какво точно означава името Авраам.
Ф ранц Бьол, професор в Лайденския университет, конста­
тира [18]:
„Древното име Ав-рам, което се среща единствено в биб­
лейските текстове, означава „великият баща“ или „бащата е ве­
л и к“ . Думата „патриарх“ може да се разглежда като превод на
това име. Тук под „баща“ се разбира Бог, вероятно първоначал­
но са имали предвид бога на Луната... Най-вероятно името Ав­
раам е само диалектен вариант на по-често срещаното Ав-рам.“
Това твърдение на проф. Бьол, направено през 1930 г., е
опровергано пет години по-късно от специалистите на престиж­

но
ното списание „Журнал за библейска литература“ [19]: „Първо­
начално Авраам не е било лично име, а така се е наричало едно
от божествата.“
Вече 40 години се разработват какви ли не хипотези относ­
но Авраам, но все още няма яснота по този въпрос. В една пуб­
ликация от 1975 г. на Университета в Уейл, САЩ, може да се
прочете следната забележителна констатация: „Вероятно нико­
га няма да сме в състояние да докажем, че Авраам действител­
но е съществувал...“
Всичко това е доста объркващо и в крайна сметка не осо­
бено важно, но цели народи претендират да са потомци на един
човек, който вероятно е измислена личност...
Въпреки многото противоречия със сигурност може да се
твърди, че Авраам - ако наистина е имало такъв човек, в ника­
къв случай не е живял в град с име Йерусалим. Действително
още през 2000 г. пр. н. е. на мястото на днешния Йерусалим е
съществувало селище, от което са открити запазени археологи­
чески паметници. Но никой не знае, как се е наричал този град.
През 1975 г. в Ебла, Северна Сирия, е открита библиотека
от глинени плочки. В тях за първи път се среща името на сели­
щето Урусалим (рслм), изписано на шумерско клинописно пис­
мо. В египетски писмени паметници от времето на фараона Аме-
нофис III (1402-1364 г. пр. н. е.) на йероглифно писмо се споме­
нава за град с име Аушамен или Рушалимум. Археолозите са
приели двете версии за днешния Йерусалим. Но ако тези изто­
чници се проучат по-основно, се оказва, че въпреки приликата
в имената на градовете, за тях не е посочено точното им геогра­
фско местоположение. Бъркотията става пълна, ако хвърлим по­
глед и на Първа книга Моисеева - Битие, глава 14, стих 17:
„Козато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера
и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го
посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина.
И Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе
свещеник на Бога Всевишни,
и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всеви­
шния Бог, Владетеля на небето и земята,
благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите
ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко."

91
 Тук става дума за „салимски цар“ . „Салим“ е бъдещият Йе-
ру-салим. Странно. Тогава още не е съществувала Обетованата
земя, Мойсей още не е бил роден, цар Давид (бащата на Соло­
мон) все още не бил завладял града - кой по-точно? - наречен
по-късно „Й ерусалим “ . Какъв тогава е бил този „салимски цар“ ,
срещнал се с Авраам, и къде се е намирала столицата Салим?

НАУЧНООБОСНОВАНИ ЗАБЛУДИ

„Ако един учен се заблуждава, заблудата му е научнообос­

нована“ , казва арабска поговорка. И това наистина е така.
Градовете, да не говорим за столиците, не могат да се поя­
вят с едно махване на магическата пръчка. Винаги са се създа­
вали първо обществени структури, през поколенията са е фор­
мирала гражданска йерархия, след това се появявала неизбеж­
ната необходимост от застрояването на бъдещата градска площ.
Независимо в коя страна - навред по света е имало три основ­
ни предпоставки за урбанизацията: онагледяване на могъщест­
вото и силата на владетеля; защита от вражеските нападения;
изграждането на светилище като символ на вярата в един общ
култ.
Последната предпоставка е имала най-голяма тежест при
основаването на град. В древността хората масово са почитали
звездите. Този култ на нашите предци се обяснява с великоле­
пието на нощното небе, с изгрева и залеза на Слънцето и Луна­
та. Хората се катерели по най-високите върхове, за да са по-
близо до боговете и да им служат. Те строяли олтари в големите
пещери. В равнинните местности били насипвани изкуствени хъл­
мове, за да се построят върху тях свещени градове.
Дотук следвам общоприетите схващания. Но Бъртран Ръ­
сел (1872-1970) е стигнал до заключението, че „дори всички да
са на едно мнение по даден въпрос, те могат да грешат“ . Наука­
та разглежда небесните и звездните богове като фиктивни съ­
щества, като продукти на човешката фантазия, а не като нещо
реално. Но нима някога фиктивните създания са притежавали
власт и сила? Хората са се бояли от божествата. Същевременно
тези „продукти на фантазията“ са давали знания и технологии
на децата на планетата Земя.

92
 Науката ни дава следното обяснение: реални „богове“ ни­
кога не е имало. Щом хората в някоя страна били сполетява­
ни от нещастие или природна катастрофа, те търсели винов­
ника за своите страдания. И тъй като този виновник в дейст­
вителност не съществувал и не можели да му поискат см ет­
ка, всички злини - а също и добрини - били приписвани на
боговете. По този начин те постепенно се превърнали за хо ­
рата в реалност. И зригването на вулканите, земетресенията,
ураганите се възприемали като демонстрация на силата на
божествата. Така възникнали свързаните с природата рели­
гии.
Дотук добре. Но в тази схема не се вмества фактът, че
боговете са контактували с хората. Те са давали указания,
заповядвали са, създавали са закони, в отделни случаи са
вземали хора в „небесните си градове“ , демонстрирали са
техническата си мощ пред човека, осигурявали са му знания,
които далеч превъзхождали равнището му на развитие. И зб­
раниците, чието задължение било да предадат на съ народни­
ците си указанията на боговете, са правели това - и то нав­
ред по света! - в първо лице единствено число: и аз чух... и
аз видях... той ми каза... той ми показа... той ми нареди... От-
както хората могат да говорят, първо лице единствено число
означава, че човекът е бил свидетел на тези събития. В м но­
го случаи в тези „р а зка зи на п ророц и“ , както по-късно ги на­
рекли, има изобилие от данни кога и къде е станало даденото
събитие, назовават се имената на боговете, участвали в не­
го, спом енават се помощ ниците им.
Доста заплетена ситуация!
Твърди се, че боговете не са съществували. Тогава всички
послания от тяхно име трябва да са измислици, фантазии или
лъжи, използвани от пророците за създаване на подходящ
имидж. Нима не е връх на нелогичността от тези фалшиви раз­
кази да се сътворят светите книги на човечеството? Не е ли ис­
тинско безумие в такъв случай думите на пророците да. се прие­
мат за абсолютно достоверни?

93
 НИШКАТА НА АРИАДНА

Ясно съзнавам, че на моите читатели няма да им е много

лесно да ме следват в търсенето на червената нишка от кълбото
на Ариадна през лабиринта от предания - библейски или не. За
тяхно успокоение ще отбележа, че през последните години съм
прекарал много повече време по библиотеките, отколкото у до­
ма, и че тук излагам само екстракта от няколкото стотици книги,
преминали през ръцете ми.
Основният проблем си остават имената и датите, които са
некоректни и в библейската, и в небиблейската литература. Та­
ка например в Първа книга Моисеева, глава 15, стих 13 пише:
„И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъ­
дат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват
четиристотин години ...
в четвъртия род те ще се върнат тука..."
Във връзка с този цитат известната британска археоложка
Катлийн М. Кеньон казва [21]:
„Във всички случаи посочената в Библията хронология не
подлежи на каквото и да е обсъждане. Тя сама си противоречи.
Посочването на интервал от четиристотин години и твърдение­
то, че чак четвъртото поколение след заселването в Египет ще
участва в преселението, очевидно си противоречат. По тази при­
чина гореописаното събитие не може да служи от историческа
гледна точка за база за отчитане на времето.
Хронологията в Библията представлява пълна бъркотия. Тя
не може да е вярна, защото данните са пригодени, изопачени и
фалшифицирани съобразно предварително съгласуван модел.
Ако въобще е съществувал, Авраам би трябвало да е живял о ко ­
ло 1880 или 2000 г. пр. н. е. Той имал двама синове, Исаак и
Яков. Синът на Яков, Йосиф, бил продаден от коравосърдечните
си братя като роб в Египет. Там за четиристотин години израил-
тяните се размножили и населили цялата земя край Нил, макар
в нито един египетски надпис, в нито едно късче папирус не се
споменава за това. Израилтяните обаче не поминували добре в
Египет. Около 1200 г. пр. н. е. на историческата сцена се появя­
ват спасителите на народа - Мойсей и Аарон. Започва четири­
десетгодишното преселение през Синай. Йерихон в днешна Па-

94
 лестина е завзет - твърдение, което без всякакво съмнение е
отречено от съвременната археология. Известните герои от Би­
блията Самуил, Самсон, Саул и Давид печелят разни сражения.
Около 970 г. пр. н. е. най-после изтерзаният народ намира по­
кой. Цар Соломон може вече да нареди да бъде издигнат първи­
ят храм.
Забележителна хронология. Тъй като началото е грешно,
краят също не може да е верен. Историята на израилтяните мо­
же да се датира исторически едва след освобождаването им от
вавилонското робство, когатоте построили така наречения вто­
ри храм. Той вече със сигурност се намира в днешния Йеруса­
лим, за него има достатъчно исторически данни. Но: първият
храм - този на цар Соломон, се е намирал в южноарабските
планини в Нумас.
Неопровержими доказателства за това твърдение няма и
няма да има, докато не се извършат археологически разкопки
край Ал-Сарим в провинция Асир. Дотогава ще трябва да бора­
вим единствено с улики, но и рабртата с тях е интересна и пло­
дотворна.
В древна Ю жна Арабия култът към звездите е бил на особе­
на почит, както и на много други места по земята. Известни са
имената на някои звездни богове, както и някои от култовите
места. Древните историци споменават за един човек на име Амр
бин Лухайя, осъществил пътешествие през цяла Арабия [22]:
„Тогава той видял, че хората се покланят на изображения­
та на божества. Попитал ги що за същества са това. Отговорили
му: „Това са ликовете на господари, които ние изработихме по
подобие на някои хора, а храмовете - по подобие на небесните
жилища.“
За модел са служили „небесни жйлища“ и „някои хора“ . За
модел на какво? Звездите винаги са били и просто светещи то-
чици на небосклона. Дори и най-богатата фантазия не би се вдъ­
хновила от тях, за да изработи изображение на някое божество.
Човек винаги е подражавал на неща, които е почитал, дори да
са били непонятни за него [23]. Населението на древна южна
Арабия е копирало реални личности, изобразявали са действи­
телно преживени от тях събития. Дали за модел за храмовете
им е служило „небесното жилищ е“ на някой „господар“ - пото-

95
 мък на боговете, заселил се в планините? Свещените места тря­
бва да са представлявали голяма атракция, защото хората са се
събирали там, за да почетат боговете. Това от своя страна ги
подтикнало към строителство на селища около светилищата. Те
се нуждаели от постоянна поддръжка. Боговете трябвало да са
могъщи, боговете трябвало непрекъснато да демонстрират си­
лата си. Те не бивало да ръждясват или да падат от постаменти-
те си, иначе това би смутило вярата на хората. Боговете трябва­
ло да властват и да вършат чудеса, за да бъдат почитани.
Мелхиседек, царят-свещенослужител, е една такава могъща и
тайнствена личност. Според „Предания на евреите от древността“
[24] той бил „небесен потомък“ . Самият „господар“ поставил семе­
то си в утробата на Сопранима, майката на Мелхиседек. (Оплож­
дане ю уйго?) Мелхиседек бил следователно син на бог, и по вре­
мето на Авраам бил цар на Салим. За Авраам вече знаем, че още
от рождението си се е радвал на благосклонността на „Бога Все­
вишни“ , който според староеврейските предания особено много
го обичал. Авраам се срещнал със „царя салимски“ , който бил и
„свещеник на Бога Всевишни“ , и двамата веднага се сприятелили
- царят свещеник благословил Авраам. Това не бива да ни учудва,
защото и двамата са се числели към каймака на обществото - и
двамата били потомци на боговете.
Царят салимски е бил могъщ и почитан, хората са се бояли
от него и били готови да построят за него града Салим (слм).
Столицата на царството добила завършен вид след издигането
на двореца и храма.
В тези времена, които не могат да бъдат обхванати истори­
чески, е имало много потомци на богове. Пророк Енох говори за
200 „небесни пазачи“ , слезли от небесата, чиито потомци си о с­
порвали властта на Земята. Предявявали териториални претен­
ции, обособявали си отделни области на влияние и ги загражда­
ли с крепостни стени. При строителството на дворци и резиден­
ции божествените синчета осигурявали проектирането, а чер­
ната работа вършели поданиците им. Господарите ги държали
изкъсо в подчинение чрез демонстрации на власт и на свръхес­
тествени, магьоснически и извънземни сили. Робският труд бил
възнаграждаван с оказване на помощ от страна на боговете при
военните действия на Земята.

96
 В борбата за надмощие между потомците на боговете за
най-хубавото парче от баницата те поставят безусловното изис­
кване към хората: „Не трябва да имаш други богове освен Ме­
не!“ Тази заповед не е получена първо от Мойсей, авторските
права са на Авраам. Неговият баща Терах бил поклонник на култа
към звездите. Но многото богове смущавали обикновения чо­
век, той не бил съвсем наясно кого от тях да предпочете. Настъ­
пил моментът за разпределението на Земята. Божествените по­
томци имали териториални претенции, всеки ревниво следял кон­
куренцията да не му открадне манипулираната армия от работ­
ници и наивниците вярващи да не принасят в жертва парите,
златото и скъпоценните камъни не там, където трябва. Затова
била издадена и заповедта: Ти не трябва да имаш други богове
освен М ене!“
Салим първоначално бил резиденция на един „свещеник на
Бога Всевишни“ . Мелхиседек, царят, по своя небесен произход
е равен на цар Минос от Крит, чийто баща бил самият Зевс. С
течение на времето могъществото на божествените потомци се
ограничавало, новите поколения знаели все по-малко за техно­
логиите на пра-пра-пра...родителите си. Така властта премина­
ла в ръцете на жреците. Хората вече не треперели толкова мно­
го в страхопочитание, защото все по-малко се поддавали на блъ-
фове и защото разбрали, че и почитаните богове са уязвими.
Отдавна вече извънземните в огромните космически кораби не
навестявали Земята. Екипажите на предишните взаимно се уни­
щожили или отпътували отново към други планети - за това с в и -'
детелстват древноиндийските източници. По времето, когато на
престола в Салим се възкачил цар на име Соломон, градът, из­
глежда, все още процъфтявал. Соломон разполагал с техничес­
ките знания и умения, завещани му от небесните предци.
Този Соломон от Салим обаче не може да е идентичен със
Соломон от Библията, за когото се знае, че е живял около 970 г.
пр. н. е. Почти съм склонен да повярвам, че библейският Соло­
мон представлява измислена личност, компилирана от всички
мистериозни персони в древността. В еврейските предания Со­
ломон е мъдър съдник и женкар, веднъж вярва в един Бог, друг
път се прекланя на многобройните езически богове. В Библия­
та, във Втора книга Паралипоменон, глава 9, 2§ стих, се казва,

7. Ние в си ч ки с м е д е ц а на б о го в е т е 97

I
че „цар Соломон надмина всички земни царе по богатство и мъ­
дрост“ и „владееше над всички царе - от река Ефрат до филис-
тимската земя и до Египетските предели". Според арабите Со­
ломон е издигнал великолепни постройки по цял свят. В Корана
се твърди, че за него работели „духове“ , че е бил „господар на
ветровете“ , че е стоял начело на държавата 350 години и че е
присъствал едновременно на няколко различни места. Етиоп-
ците описват Соломон като приказно богат, като пазител на Ки­
вота на завета, като прелъстител на Савската царица и като при­
тежател на летящи машини.
Всичко това е твърде много за мъж с една глава, две ръце и
два крака. 1
Никой не знае кой всъщност е бил Соломон и кога е живял.
Той е късче от картинна мозайка както и Мелхиседек, Авраам и
Савската царица. Древните хроникьори са единодушни само за
факта, че Соломон е бил цар в Йерусалим. Има доказателства,
че през 586 г. пр. н. е. вавилонците са разрушили град с името
Йерусалим. Но кой точно Йерусалим? Този, където е господст­
вал легендарният Мелхиседек, или днешния Йерусалим в Пале­
стина? I

ЗАВЗЕМАНЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ

Част от Стария завет е Книга Плач Иеремиев. Тя се състои

от пет глави, в които се оплаква разрушения Йерусалим. Първа­
та, втората и четвъртата от тях започват с въздишката „А х!“ . Раз­
казва се какъв голям и красив град е бил Йерусалим, а сега
лежи в развалини. Унищожено е всичко прекрасно, завоевате­
лите са разграбили богатствата, осквернили са храмовете и са
отмъкнали светините. Девиците и юношите са отведени в робс­
тво, враговете се надсмиват над гордия Йерусалим. Пророци,
свещеници и съдии са подложени на подигравки и отвлечени,
преследвачите дебнат като „орел в планините“ . При спомена за
предишното великолепие на Йерусалим в очите на автора се
появяват сълзи: „В гърдите ми гори огън, сърцето ми се къса.“
Тъй като не е отбелязано кой е авторът на тези глави, те се
приписват на Иеремия. Този пророк от VI в. пр. н. е. бил доста
спорна личност. Предупредил жителите на Йерусалим за пред-

98
стоящото нападение от страна на вавилонците, но поддържал
контакти и с врага. Зедекия, последният юдейски цар (597-586 г.
пр. н. е.) наредил да хвърлят Иеремия в цистерна за вода, но тя
се оказала празна. Завоевателят Навуходоносор II (605-562 г.
пр. н. е.) наредил да освободят пророка и гарантирал, че никой
няма да го закача. Така Иеремия се разхождал на свобода, до-
като съгражданите му били оковавани във вериги и отвеждани в
робство. Вавилонски войници, които явно не знаели за царска­
та заповед, хванали странния пътешественик, оковали го във
вериги и го повели към Вавилон. Там случаят бил изяснен и Ие­
ремия отново се оказал на свобода, но решил да не се връща
никога вече в разрушения Йерусалим. Част от израилтяните, до­
ведени като роби във Вавилон, успели да се съберат на малки
групички и да избягат. Към една от тези групички се присъеди­
нил и Иеремия. Така стигнал до Египет, където следите му се
губят.
Кога всъщност пророкът е имал възможност да напише сво­
ето произведение? Теолозите смятат, че е сторил това още по
времето на обсадата и разрушаването на Йерусалим. Едва ли
можем да приемем тази хипотеза за сериозна, защото през по­
сочения интервал от време пророкът седял в цистерната. Почти
веднага след това бил окован във вериги и отведен в робство.
Война. Разрушение. Плен. Едва ли моментът е бил особено под­
ходящ, за да напише той подредените по азбучен ред стихове.
Във всички глави се казва, че Йерусалим вече е разрушен. Ос­
вен това унищожаването на града също е отнело известно вре­
ме, защото в крайна сметка от него е останала само „планинска
пустош, из която.скитат лисици“ .
В дисертацията си, написана през 1889 г., Хайнрих Меркел
се занимава с изследване на Книга Плач Иеремиев и стига до
следното заключение: който и да ги е създал, той е черпил ин­
формация от по-стари източници. Следователно пророкът не е
творецът на песните. Меркел пише: „Така че фактите изискват
да отречем авторството на Иеремия“ .
Ето как стоят нещата:
Иеремия е присъствал при разрушаването на Йерусалим,
след което е окован във вериги. В петте глави се разказва за
вече унищожения град. Авторът е черпил информация от по-ста-

99
ри източници. Следователно песните не се отнасят за днешния
Йерусалим. Оплаква се разрушаването на друг, по-древен Йе­
русалим.
Дали става въпрос за града Салим на легендарния Соло­
мон, в който е управлявал и царят свещеник Мелхиседек?
Пиша тези редове и вече чувам гласовете на моите читате­
ли: Господин фон Деникен, какво общо има всичко това с ваша­
та теория? Защо така фанатично сте се вкопчил в този древен
Йерусалим? Ето отговорът:
Ако потомците на боговете са управлявали като царе све­
щеници, то в древните им столици би трябвало да са се съхра­
нили някакви доказателства - техника или поне стенописи, над­
писи, барелефи, култови предмети. Под днешния храм в Йеру­
салим не е открито нито едно доказателство за това, че тук пре­
ди е. съществувал храмът на Соломон. Следователно трябва да
го търсим другаде. Проф. Салиби е убеден, че древният Йеруса­
лим се е намирал в планината Нумас в Асир, някъде край днеш­
ното селце Ал-Сарим. Шансът да се открие нещо там не е много
голям. Градът е бил напълно разрушен и ордите на нашествени­
ците са плячкосали всичко. И не на последно място: от това съ­
битие до днес са изминали две хиляди и петстотин години.
Означава ли това да се признаем за победени? Не. Изгле­
жда, има нещо, което е останало незасегнато от разрушенията.
Но това е друга история.

ПРОРОКЪТ ИЕЗЕКИИЛ

От двадесет години насам усилено се занимавам с тексто­

вете на пророк Иезекиил. Той е много интересна личност, изра­
елски пророк от свещенически род. Бил е изселен във Вавилон,
където е бил призован да стане пророк. Предсказал е унищожа­
ването на юдейската държава и разрушаването на Йерусалим.
За пророк Иезекиил съм писал в четири свои книги, но той си
остава загадка. В тази книга разкривам нови факти, които са
направо сензационни. Но за по-голяма яснота първо малко пре­
дистория.
Иезекиил описва с най-големи подробности кацането на
странен летящ апарат, наричан от него „славата Господня“ . Ка-

100
 I

то изпечен съвременен журналист той точно регистрира видя­

ното: крилата, колелата, венците на колелата, очите, ярката све­
тлина и шума, който се чул при издигането на машината от зе­
мята.
Това детайлно описание вдъхновило бившия конструктор в
НАСА Йозеф Блумрих да пресъздаде странния обект на чертож­
ната си дъска. В резултат се получил транспортен космически
кораб с особена форма: долната му част е почти конична, горна­
та - се разширява като капак. Тази летяща чиния, наричана от
Иезекиил „славата Господня“ , е служела за свръзка между ба­
зовата станция на Земята и кораба майка в орбита.
Иезекиил описва много точно не само транспортния кос­
мически кораб, но и храма, който му показали на една „твърде
висока планина". Този храм служел за кацане на летящата чи­
ния: и аз видях, и ето, славата Господня изпълваше храма
Господен, и паднах ничком.“ (Книга на пророк Иезекииля, глава
44, стих 4).
Тъкмо за този храм става дума.
През есента на 1984 г. получих писмо от г-н Ханс Херберт
Байер, главен инженер в немска фирма, когото нямах честта да
познавам. Г-н Байер ми пишеше, че в последните години се е
занимавал интензивно с Книгата на пророк Иезекиил, и че бла­
годарение на неговите детайлни сведения е реконструирал хра­
ма. Освен това г-н Байер ме осведомяваше, че става дума за
технически проект, изпълнен с помощта на научни методи, и ме
питаше дали се интересувам от резултатите на дългогодишния
му труд. Естествено, отговорът ми беше положителен. През сле­
дващите месеци буквално бях погълнат от вълнуващото занима­
ние да участвам в окончателното реконструиране на „Храма на
Иезекиил“ .
Информирах за нашите занимания инженера от НАСА Йо­
зеф Блумрих, Естес Парк, Колорадо. Двамата специалисти за-

Стр. 102-103: Инженерът Ханс Херберт Байер реконструира

храма, видян от пророка Иезекиил. Тук е даден моделът заедно с
транспортиращия летящ апарат, за който също ще стане дума

101
Реконструираният храм прилича повече на хангар за поддръжка
на летящите апарати, отколкото на светилище

почнаха оживена кореспонденция, в резултат на която стигнаха

до смайващи разкрития: моделираният от Блумрих космически
кораб пасваше до най-дребните детайли в конструкцията на хра­
ма, пресъздадена от Байер! Достоверността на данните на Ие-
зекиил бе потвърдена на два континента от двама специалисти,
работили независимо един от друг! Блумрих бе приключил с ре­
конструкцията на космическия кораб още през 1971 г., докато
Байер бе започнал работата върху храма едва през 1976 г.
Какво толкова сензационно има в тази история и какво об­
що има тя с храма на Соломон?
Всеки от нас е виждал на телевизионния екран старта на
космически кораб. Той се намира сред рампа с огромни под­
порни конструкции, на които се крепи ракетата. Това съоръже­
ние позволява да се контролира повърхността на космическия

104
кораб и да се извършват поправки дори по време на предстар-
товото броене. С плетеница от гъвкави тръбопроводи отделните
степени се пълнят с гориво. Точно преди старта подпорите се
отделят, ракетата остава да сгърчи сама, подпряна на масивния
фундамент. Отдолу има система от тръбопроводи, помпи и о г­
ромни вани, в които се гасят горящите струи при излитането. В
момента на запалването се образува водна завеса, която пог­
лъща пламтящата опашка и охлажда апаратурата.
Как ли ще изглежда стартовата рампа за космически кораб
с овална форма (тоест летяща чиния)? Съвременните рампи за
излитане имат формата на кули, защото и ракетите са издълже­
ни. Те се използват само при старта, защото отделните степени
на ракетата изгарят в Космоса. (Външните резервоари на кос­
мическите совалки след изпразването им кацат плавно с помо­
щта на парашути в морето и могат да се използват многократ­
но.) Но ако става въпрос за транспортен космически кораб, който
се нуждае от постоянна поддръжка като самолетите, вече са не­
обходими не само рампи за излитане, но и такива за поддръж­
ка, за да може да се осигури достъп до кораба от всички страни.
Подобна рампа за летяща чиния отдолу би трябвало да има по-
тесен канал и нагоре да следва овалната форма на космическия
кораб, тоест ще прилича на стадион. Точно така изглежда ре­
конструираният от Байер храм.
В книгата си „Главният свидетел Иезекиил“ [26] Ханс Хер-
берт Байер прилага повече от 90 конструктивни чертежа, част
от тях цветни. Всеки детайл съответства на описанието на про­
рока Иезекиил. „Храмът“ първоначално не е бил светилище, а
рампа за поддръжка с работилници и спални помещения за пер­
сонала.
Никога няма да узнаем какво гориво са използвали в онези
древни времена. Специалистът от НАСА Блумрих подозира, че
са притежавали ядрен реактор, задвижван с ядрено гориво.
(Много американски и руски подводници използват такъв из­
точник на енергия.) При всяка ядрена реакция възникват два
проблема: високата температура и радиоактивните отпадъци.
Транспортният космически кораб и рампата за поддръжка би
трябвало да имат съответната конструкция. Охлаждащата си с­
тема за реактора следва да е в долната, конусовидната част на

105
 космическия кораб, а рампата трябва да е облицована с термо­
устойчив материал. Отпадъчните радиоактивни елементи веро­
ятно са складирани или по-скоро закопани някъде. И тъй като
по онова време на земята едва ли е била позната технологията
с междинното складиране и депонирането, сигурно и днес ще
могат да се открият остатъци от радиоактивни отпадъци в непо­
средствена близост до „храма“ . А ако източникът на енергия не
е бил ядрен реактор, може би са използвали течно или някакъв
друг вид гориво. В такъв случай под рампата за поддръжка би
трябвало да съществува система от тръбопроводи. При по-сло­
жните ремонти се е налагало да се източва горивото от резер­
воара, за да не избухне. Тръбопроводите са служели и за заре­
ждане с гориво.
Ако град Йерусалим на цар Соломон е идентичен с град
Салим на царя свещеник Мелхиседек, то по времето на Авраам
и Мелхиседек извънземните все още са използвали базата с
рампата за поддръжка на космически летателни апарати. След­
ващите поколения обаче не са знаели какво е нейното предназ­
начение. Те стилизирали обекта до храм, тъй като е било извес­
тно, че там са идвали боговете. Салим се е превърнал в Йеруса­
лим, а Йерусалим е бил разрушен. Ако всичко това е вярно, то
независимо от хилядолетията, изминали оттогава, край селцето
Ал-Сарим би трябвало все още да могат да се открият закопани
радиоактивни отпадъци или подземни системи от тръбопроводи.
Моите критици и познавачите на творчеството на Иезекиил
ще ми възразят, че в теорията ми има слабо място. Пророкът е
написал произведенията си между 595 и 570 г. пр. н. е., а от м о­
ите разсъждения следва, че извънземните са напуснали нашата
слънчева система дълго преди това. По тази причина непрекъс­
н а т и т е пътувания на транспортния космически кораб били не­
възможни.
Ето два аргумента в подкрепа на теорията ми.
Възможно е групата от извънземни, напуснали нашата пла­
нета по времето на Авраам и Мелхиседек, да се е върнала ня­
колко хилядолетия по-късно, за да проверят резултатите от по­
мощта, която оказали на човечеството. Второ: датирането на те­
кстовете на Иезекиил е неточно и несигурно. Неговите творби

106
са били интерпретирани по най-различни начини през векове­
те. В един анализ, публикуван през 1981 г., са изследвани 270 (!)
варианта на Книга на пророк Иезекииля.
Смятаните за свети думи на пророка сега се изследват по­
дробно. Семантиците са установили, че стилът и речникът сви­
детелстват за повече от един автор. По тази причина повечето
изследователи на Стария завет смятат, че Книгата на пророк
Иезекииля е колективен труд, смесица от по-стари оригинални
текстове. По тази причина описаната от Иезекиил „слава Гос-
подня" не е съществувало по времето, когато е живял самият
пророк (между 590 и 570 г. пр. н. е.) Това означава, че описаните
от Иезекиил събития са могли да се случат много, много по-рано.
„Щастлив е този, който е съумял да открие причините за
нещата“ , казва по този повод Сенека (около 55 г. пр. н. е. - 40 г.).

107
 Глава трета

БОГОВЕ, ГРОБНИЦИ И ИЗМАМЕНИ

К А Ж И МИ, КЪ ДЕ СА ГРОБО ВЕТЕ ...

Неспособността на хората да преценяват правилно

нещата се нарича глупост, а на глупака никой не мо­
же да помогне.
Имануел Кант (1 7 2 4 -1 8 0 4 )

Персонажите от приказките и някои библейски личности не

са подвластни на смъртта, която спохожда всички нас, хората.
Пророкът и патриархът Енох изобщо не е умирал. След ка­
то достигнал зрялата възраст от 365 години, той бил „отвлечен“
на небето. Пророк Илия също изчезнал в Космоса с „огнена ко ­
ла“ , както се твърди във Трета книга Царства, 17 глава. Други
личности от Стария завет достигнали до дълбока старост, за ка-
квато съвременните гериатри не могат и да мечтаят. Адам, пра­
родителят на всички хора, живял 930 г. Неговият син Сет дости­
гнал до 912 г., а наследникът на Сет - Енос, едва до 905 г. Прав­
нукът на Адам и син на Енос - Каинан, живял 910 г. В Първа
книга Моисеева, 5 глава, списъкът продължава: Малелеил - 895
г., Яред - 962 г. Преди да отпътува за небесата, Енох се сдобил
със син, Метусалем. Той със своите 969 г. е рекордьор сред би­
блейските дълголетници. Бащата на Ной, Ламех, живял едва 777
г., а Ной - 950 г. Периодът, за който става дума тук, е 7566 годи­
ни, получени от сумирането на продължителността на живота
на отделните библейски личности, изброени по-горе.
С изключение на Енох всички останали са измрели, а е из­
вестно, че покойниците оставят тленните си останки на Земята.
Личности, живели толкова дълго, би трябвало да са останали в
паметта на поколенията, би трябвало да почиват в прекрасни
гробници. Но досега не е открита нито една подобна гробница.
Възможно е те да са били разрушени и отнесени от водите по

109
време на Всемирния потоп, но къде тогава са гробниците на би­
блейските личности, починали след Потопа? Къде са мощите им?
Къде са саркофазите, къде са надгробните паметници?

АВРААМ - ТОЙ Е НАВСЯКЪДЕ И НИКЪДЕ

Авраам се е подвизавал главно в местността Мамре, на два

километра северно от днешния град Хеврон в Израел. Там се
издига „Планината на пророка“ с надморска височина 1025 м.

■. : ^

В Мамре, на два километра северно от днешния град Хеврон,

се е подвизавал патриархът Авраам

110
В тази джамия в Си-ир край Циор, арабско селце
на север от Хеврон, е гробът на Исав
 Тук, в тази планинска местност, са ставали чудеса и полич-
би. Съгласно Битие (13:18) Авраам се установил в Мамре със
стадата и шатрите си и издигнал олтар на Господа. От този ла­
гер той потеглил със своите 318 слуги, за да спаси Лот и семей­
ството му от вавилонските войници. Мамре е и мястото, където
се състояла знаменателната среща между Авраам и Господа,
който обещал на патриарха, че наследниците му ще са многоб-
ройни като „звездите на небето“ . Също тук, в Мамре, Бог му на­
редил да извърши ритуалното обрязване. Авраам, който тогава
бил на 99 години, се подложил първи на тази операция, за да
даде пример. Последвали го тринадесетгодишният му син Из-
маил, робите и слугите, както и гостите в шатрите му (Битие,
17:23)
В онези древни времена в Мамре се случвали интересни
неща. Един ден Авраам седял пред палатката си. Изведнъж пред
него се явили три тайнствени същества. Патриархът бил гостоп­
риемен човек и наредил веднага да заколят едно „младо и доб­
ро теле“ , с което нагостил богато посетителите си, въпреки че
те не били „потомци на земните люде“ [1], както прошепнал си ­
нът му И саак на майка си Сара. В Завета на Авраам, староев-
рейска притча, неочакваните гости са наречени „небесни мъ­
ж е “ , които „слезли от небето“ и после изчезнали пак там.
Да, тази местност Мамре е историческа забележителност
и всъщност би трябвало да е пълна с паметници, гробници и на­
дписи, оставени за бъдните поколения. Нищо подобно не се ви­
жда наоколо. Действително, в Мамре съществуват останки от
стени, изградени от огромни каменни блокове, но няма и най-
малка следа от присъствието на Авраам и небесните му посети­
тели. Ех, ако хората на изкуството от времето на патриарха бя­
ха направили поне една скица на „огнената кола“ или на поне
един портрет на извънземно! Археолозите също са безпомощ­
ни. Те изобщо нямат понятие откъде са се взели и за какво са
служили останките от стените. Различните специалисти, зани­
маващи се с изследване на библейските места, не са на едно
мнение по отношение на Мамре - един път там се е намирал
оборът на Авраам, друг път - гробът му, а също така и място за
поклонение на Исав, резиденция на цар Давид и какво ли още
не. Има и такива, които виждат в стените от еднакви каменни

112
блокове византийска постройка, римско светилище или просто
недовършена ограда [2]. Учените спорят дори за възрастта на
находките от Мамре, като разликата в отделните датировки дос­
тига до 3000 г.
В Библията (Битие, 23:9) се казва, че Авраам купил за 400
сикли* сребро нива в околностите на Мамре. В нивата се нами­
рала пещерата Махпела, в която наредил да бъдат погребани
той и съпругата му Сара след смъртта им. Във фамилната гроб­
ница трябва да лежат и синовете му Исаак и Иаков със съпруги­
те си Ревека и Лия - шест библейски личности на едно място!
Със сигурност толкова известни приживе хора са били погреба­
ни тържествено и помпозно, а гробницата им е била място за
поклонение за следващите поколения. Тези свети гробове би
трябвало и днес да са почитани и известни, защото в Библията е
дадено дори името на пещерата, в която се намират - Махпела.
В центъра на град Хеврон днес се издига огромната право­
ъгълна джамия Ал-Ибрахими. Това е място за поклонение за мю­
сюлмани, евреи и християни, покрито със скъпи килими и с ог­
ромни свещници. От двете страни на централното помещение
има крипти, в които, както се твърди, са погребани Исаак и Ре-
века. Вдясно има изкусно покрит с орнаменти амвон, направен
през 1091 г. По стените със злато са изписани стихове от Кора­
на, през месингова решетка блестят наситенозелени завеси, по­
крити със златни надписи на арабски. Те означават: „Това е гро­
бът на пророка Авраам. Нека почива в мир." Изтъкани със злат­
ни нишки платна покриват два големи кенотафа**. Четири мал­
ки бели колони носят мраморна плоча, която прилича на балда­
хин. Върху мраморния под е издигната стеничка с височина 15
см във вид на седмоъгълник, а върху нея е поставен тъмен дър­
вен капак. Под този капак би трябвало да има 68 стръмни стъпа­
ла, които водят надолу до гробницата на Авраам. Би трябвало!

*1 сикл а е равна на един сребърник (иудейска монета в обръщение,

остатък от сечените по времето на М акавеите). 1 пълна свещ ена сикла е
равна и на един статир (гръцка монета). - Бел. прев.
**Кенотаф - празен гроб за възпоминание на п о койник, който не лежи
там. По оформлението си и по укр а са та си кенотафът прилича на истински
гроб. - Бел. авт.

8. Ние в си ч ки с м е д е ц а на б о го в е т е 113
 *

Твърди се, че северозападно от Йерусалим, близо до арабското

село Джиб/Гибеон, е погребан Самуил

114
 И Йосиф, синът на Наков, би трябвало да е погребан
край Наблус в Израел

Наистина джамията е едно от най-светите места за мюсюлмани

и евреи, но никъде не се вижда и следа от гробове, саркофази,
реликви, погребални предмети или надписи.
Аз питам: действително ли под джамията лежат погребани
Авраам и неговото семейство? Или вярващите са мамени?
На това място е имало ислямска джамия още по времето
на кръстоносните походи (от края на XI до края на XIII век). Как­
во е имало там преди XI век, е неизвестно. След завземането на
Хеврон кръстоносците превърнали джамията в християнски ма­
настир и преименували града на Свети Авраам.

115
 Веднъж по време на молитва един монах почувствал тече­
ние. Той разказал на останалите монаси за това и всички запо­
чнали трескаво да търсят гроба на Авраам. Дотогава те знаели
само от предания, че близо до манастира се намира пещерата
Махпела. Монасите взели дървени чукчета и започнали да изс­
ледват с тях пода. Така открили място, където звукът бил по-
различен, явно отдолу имало кухина. Отместили една от камен­
ните плочи и намерили малко празно помещение. С „О санна“
на уста монасите слезли по високите стъпала и се изправили
пред стена. С помощта на чукове я разбили и попаднали в мал­
ка овална празна стая. Нямало и най-малка следа от гробница.
Един от братята не се задоволил с разочароващото откри­
тие. О пипвайки стените, той открил продълговат камък. Натис­
нали го и се отворила врата към подземна камера, В трептяща­
та светлина на свещите монасите видели по пода бели кости и
една ниша с 15 урни, също пълни с кости. Но не открили никакви
други принадлежности за погребение, нищо, което да указва, че
това са останките на Авраам и семейството му. Игуменът наре­
дил деня да се обяви за празник. Зазвучали песнопения за въз­
хвала на Господа. Част от костите били продадени като релик­
ви, другите останали в подземието. „Оттогава нито един човек
не е влизал в пещерата Махпелас“ , установява датският изсле­
довател Арне фалк Рьоне, който се е занимавал с личността на
Авраам [3].
Вече не може да се установи със сигурност дали това опи­
сание на ранносредновековното откритие е достоверно, дали
монасите или кръстоносците действително не са намерили ни­
що, свързано с Авраам, дали ако са открили все пак нещо, то не
е разпродадено като реликви. Известно е само, че по времето
на кръстоносните походи много находки от Светите места са пре­
несени във Ватикана или в европейските манастири. Всичко то­
ва поражда доста въпроси. Зная, че днес вече нищо не може да
се изследва и да се докаже. Мюсюлманите отказват да влязат в
гробницата, защото Аллах щял да накаже със слепота всеки, кой­
то смути покоя на пророка Ибрахим. По аналогични съображе­
ния евреите отказват всякакви археологически проучвания. Мо­
же и да е така.

116
 Но не е ли възможно и забраната за разкопки да се дължи
на страха, че могат да се открият някои неща, които да опровер­
гаят внушаваните, откакто свят светува, „истини“ на вярващите
хора? Не мога да си представя, че един заможен човек като Ав-
раам, един „другар на Господа“ ще бъде погребан без много шум,
без погребални принадлежности, дори без ковчег. Или в подзе­
мието е имало погребални предмети и надписи и някои ги е уни­
щожил, защото не са му били угодни... или Авраам никога не е
бил погребван в пещерата Махпела! Ако действително имаше
неопровержимо доказателство, че точно тука е гробът на Авра­
ам и неговите близки, то пещерата Махпела отдавна да е обяве­
на за национална и религиозна светиня на Израел, надписите и
погребалните предмети щяха да са изложени в Националния му­
зей в Йерусалим като национално и религиозно богатство. И
тъй като подобни доказателства липсват, логиката изисква сле­
дното заключение: В подземието не е бил погребан Авраам.

ГРОБОВЕ - ЧИИ?

Подобни изводи важат и за други гробници на пророци в

Свещената земя. Всеки турист в Израел е посетил тези места:
Исав - джамията край Си’ир, Циор (арабско селище на север от
Хеброн) Лот - джамията в Бней На’им (арабско селище на изток
от Хеброн) Йосиф - Наблус (Шехем) Давид - Йерусалим, парте­
ра на църквата на планината Цион Самуил - на североизток от
Йерусалим, близо до арабското селище Джиб/Гибеон Гад и На-
тан - Халхул, северно от Хеброн Рахил - Витлеем
Край всеки от тези гробове има синя метална табела с бял
надпис: гробница на ... Но човек напразно търси истинско, ре­
ално доказателство за това твърдение. Доказателството липсва.
Особено конфузна е ситуацията, когато за гроб на една и
съща личност се предлагат няколко различни варианта. При то­
ва местните жители са твърдо убедени, че само в техния гроб
лежат истинските останки. Пример за едно такова масово пред­
лагане е гробницата на пророка Йона. Тази личност ме впечат­
ляваше силно още като дете. Със зяпнала уста слушах в часа по
религия разказа за Йона, който по собствено желание бил хвър­
лен от моряците в бурното море и там бил погълнат от огромен

117
 кит. Йона престоял в корема на кита три дни и три нощи и нак­
рая излязъл невредим.(Книга на пророк Йона, 2 глава)
Отдавна вече знам, че трите дни и трите нощи в корема на
кита са само символ (какво ли не е символ) за трите дни от смърт­
та на Иисус преди Възкръсването. Също така узнах от еврейски
оказания [4], че всъщност не е имало кит. Йона влязъл в корема
на рибата „както човек влиза в стая“ , а „очите на рибата бяха
като прозорци и блестяха и отвътре“ . Разбира се, Йона можел
да общува с рибата и през очите й видял „всичко, което ставало
в морето и на морското дъно.“
Да, гробницата на Йона извънредно много ме интересува­
ше, още повече, че тази легенда доста прилича на" преданието
за вавилонския Оанес. Оанес бил разумно същество с тяло на
риба. Този хибрид имал човешки глас и обучавал двукраките на
писмо, на различни науки и на строителство.* И къде всъщност
е гробът на Йона? Шест различни места претендират за тази
чест:
1. Месед, Галилея
2. Набу Юнис, Юдея
3. Халхул, на пътя Витлеем-Хеброн
4. Тел Юнис, на 6 км южно от Яфа
5. Ен набу Юнис, между Сидон и Бейрут
6. Хама, на около 150 км северно от Дамаск, Сирия
Какво да каже вярващият, дошъл да се поклони на гроба на
Мойсей в Израел, след като според Тора и Стария завет тази
библейска личност никога не е стъпвала в Обетованата земя?
Набу Муса (Гробът на Мойсей) се намира само на 15 км от глав­
ния път Йерусалим-Йерихон, на няколко километра по права ли­
ния от пещерите Кумран, където преди 30 години бяха намерени
прочутите свитъци с допълнения към Първа книга Моисеева, Би­
тие.
В Пета книга Моисеева, глава 34 стих 4-6, се казва:
„ И рече му Гос под: ето земята,за която се клех на Авраама,
Исаака и Накова, думайки: „на твоето семе ще я дам"; Аз ти
дадох да я Видиш с очите си, ала ти в нея няма да влезеш.

*Ерих фон Д еникен, „Н ови спомени от бъдещето“ , изд. Литера П рим а“ ,

1994 г. - Бел. прев.

118
 И умря там Мойсей, раб Господен, в Моавската земя, спо­
ред думата Господня;
и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Вет-
фегор, и дори до днес никой не знае де е погребан. “
Човек с изумление се пита защо Господ е определил тази
земя за Авраам и Исаак, след като библейските личности отда­
вна са се заселили в Мамре. 1/1 с още по-голямо учудване четем,
че никой няма да знае къде се намира гробът на Мойсей - й
скоро след това застава смирено пред него!

Смята се, че гробът на Мойсей е във" Вади Муса,

недалеч от шосето Йерусалим-Йерихон

119
 Известно е, че не може да стане само това, което не бива
да стане. По тази причина изобретателни умове измислили чу­
до, за да осигурят на Мойсей вечен покой в Обетованата земя.
Султан Саладин веднъж сънувал, че Аллах е пренесъл мо­
щите на Мойсей на западния бряг на река Йордан. Преданието
за този сън било достатъчно, за да се издигне там кенотаф на
Мойсей. През 1265 г. султан Баибарс наредил върху кенотафа
да се издигне джамия. През XV в. мамелюките изградили вели­
колепна постройка за поклонниците с повече от 400 помеще­
ния. И готово!
Днес годишно повече от 70 000 поклонници посещават гро­
ба на Мойсей. Сред голите скали и пустошта на дюните джамия­
та с нейните многобройни блестящи куполи и минарета е прика­
зен оазис. Поклонниците, изпълнени със страхопочитание, пре­
минават край решетка, зад която се вижда покрит със зелено
платно кенотаф. Кенотаф? В речника на Дуден се казва: това е
празен гроб за възпоминания на покойник, който не е погребан
там. Точно така!
Обетованата земя е историческа реалност, тя е била след
800 г. пр. н. е. сцена на необикновени и решаващи събития от
гледна точка на най-разпространените в света религии. Но ако
човек се задълбочи в древността, в периода преди 800 г. пр. н.
е., и се опита да прецизира фактите, те се разпадат като пясъч­
ни кули. Не могат да се открият следите от присъствието на та­
кива значителни личности като Авраам, Мелхиседек, Лот, Д а­
вид или Соломон. При това би трябвало да са съхранени архео­
логически доказателства за тяхното съществуване. Та тези биб­
лейски личности са били така значими, така важни, така свети!
Отговарят ми, че географската област, наричана Обетована зе ­
мя, е била често арена на ожесточени политически борби, на
войни, и при тези постоянни безредици археологическите па­
метници по всяка вероятност са изчезнали или са били разру­
шени. Може и така да е било. Но съмненията си остават. Защрто
арабите и евреите почитат едни и същи личности. По време на
войни древните свети гробове са останали недокоснати както
от араби, така и от евреи. Това, което е валидно за цял свят, би
трябвало да е валидно и за Близкия изток. Но навред по земята
развалини на храмове, останки от постройки, колони, глинени

120
таблички и гробове на царе и различни герои са се оказали по-
силни от времето и от хората. Защо Обетованата земя да прави
изключение?

БАРЪТ НА ХОТЕЛ „КИНГ ДЕЙВИД“

Изтощен и вкиснат от безполезното и пълно с разочарова­

ния търсене на истински гробове, се бях подпрял на бара в пре­
стижния хотел „Кинг Дейвид“ в Йерусалим. Мислех си защо за
съществуването на библейските пророци могат да се открият
само псевдодоказателства. Внезапно един млад мъж прекъсна
потока на мислите ми:
- Турист?
- Тръгнал съм, така да се каже, на лов...
- Че какво има тук за ловуване?
Накратко му описах безрезултатните си усилия да открия
истински гроб на някоя библейска личност. Младият мъж ме слу­
шаше учтиво, като от време на време се мръщеше. Накрая каза:
- Аз съм евреин, родителите ми са дошли в Израел от Кана­
да. Виждал съм всички гробове, за които ми говорите. Не сте
прав да ни обвинявате, че ние сме измислили целия този цирк с
гробниците за поклонение!
- Нима? А табелите с надпис на идиш, арабски и английски,
които примамват туристите пред гробниците?
- Е да, но всички тези гробове без изключение са смятани
за свети от арабите, когато държавата Израел още не е същест­
вувала. Ето например Наби Муса, гробът на Мойсей. Това е ара­
бска светиня. Ние, евреите, нямаме пръст в тази работа.
Аз мълчах.
Събеседникът ми продължи след кратка пауза:
- Но вие трябва да посетите гроба на Аарон, брата на Мой­
сей. Той е истински.
- И къде се намира този гроб? - осведомих се аз.
- В Йордания, близо до известния скален град Петра.
Нещо щракна в мозъка ми. Като дете имах една книга от
Йохан Лудвиг Буркхард, която знаех наизуст - „Пътешествия из
Сирия и Обетованата земя“ . Спомних си, че там освен чудесно­
то описание на Петра се говореше и за гроба на Аарон.

121
 - В и е бил ли сте там? Виждал ли сте гроба на Аарон? - опи­
тах се аз да провокирам събеседника си, за когото междувре­
менно узнах, че е пилот от Израелските военновъздушни сили.
- Но аз не мога да отида там! С израелския ми паспорт изо­
бщо няма да ме пуснат в Йордания. Много мои сънародници ж е ­
лаят да се поклонят на гроба на Аарон. Известни са ми истории
от тридесетте и четиридесетте години за това, как смели евреи
са се опитвали да се доберат до святото място. Нито един от тях
не се е завърнал. Вие сте швейцарец, вие можете да отидете
там! Ще ми разкажете ли, какво сте видял?
Обещах му. Разменихме визитните си картички. Камериер­
ката ми намери справочник. Там прочетох:
„Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски пътешественик и пи­
сател, изследвал Ориента. Роден на 24. 11. 1784 г. в Лозана, по­
чинал на 5. 10. 1817 г. в Кайро. От 1809 г. Буркхард, който приел
исляма, е пътувал из Сирия, Палестина, Северна Арабия, Си-
найския полуостров, Египет, а през 1814 г. и из Нубия. Като мо­
хамеданин е бил на поклонение в Мека и Медина, а през 1812 г.
е бил в Петра, скалната крепост в Ю жна Йордания.“
В краткия текст от справочника не се споменаваше за гро­
ба на Аарон. На следващия ден в богатата Национална библио­
тека в Йерусалим намерих издание на немски език на книгата
на Буркхард „Пътешествия из Сирия и из Обетованата земя“ [5].
Паметта ми не ме бе излъгала. Действително там се разказваше
за гроба на Аарон. Но първо няколко думи за моя сънародник,
за един живот, пълен с приключения, който е по-интересен и от
криминален роман.

НА ПЪТ КЪМ ГРОБА НА ААРОН

Началото на август 1812 г.

Буркхард е на 28 години. Преоблякъл се е като шейх и си е
измислил името Ибрахим Абдулла. Маскировката му е съвърше­
на, защото владее арабски като роден език. От любов към О ри­
ента, но и за да бъде приет добре от арабите, преди няколко
години е станал мохамеданин.
През този августовски ден на 1812 г. е тръгнал на неколко-
дневен преход с камили от Д амаск към Кайро през днешната

122
йорданска пустиня. Както е записал в дневника си, целта му е
била Вади Муса - Долината на Мойсей, за чиито легендарни ис­
торически паметници са му разказвали със страхопочитание ме­
стните жители.
След Аман Буркхард открил един бедуин, който познавал
добре тези места. Той обаче се страхувал да тръгнат само два­
мата през безкрайната пустиня. Бедуинът настоявал упорито да
се присъединят към един керван за Кайро през Акаба. Но Бурк­
хард искал да избегне на всяка цена Акаба. Там имало голям
гарнизон и по нареждане на пашата на Египет всички пътища се
контролирали много строго. Сърцатият ми сънародник не искал
да попада на тези постове, защото не притежавал арабски до­
кументи, да не говорим за такива на името'на Ибрахим Абдулла.
За сметка на това безстрашният швейцарец имал темперамента
на неуморен изследовател, който не можел да се задоволи са­
мо с утъпканите камилски пътеки.

ЦЕЛ: ПЕТРА

Името Петра кръжало в съзнанието му. В Ориента до Бурк­

хард достигнали тайнствени намеци за загадъчен скален град. -
Като студент чел описанието, дадено от гръцкия географ Стра-
бон (63 г. пр. н. е - 26 г.) на небатейската столица Петра, където
всички къщи били изсечени в скалите, и където един цар уст­
ройвал „големи пиршества“ , като „никой не бивало да изпива
повече от 11 златни чаши, сменяни непрекъснато“ [6].
Гръцкият историк Диодор Сицилийски, живял през I в. пр.
н. е., дава повече подробности за тайнствения град:
„В земята на небатейците има много твърда скала и една-
единствена пътека, по която човек може да се изкачи на нея, за
да достави провизии... Това място е недостъпно, макар и да не е
заградено с крепостна стена, и е отдалечено на два дена път от
селищата“ [7].
Буркхард е бил убеден, че някъде тук, из пресъхналите пус­
тинни долини, се е намирала земята на небатейците. Освен то­
ва от разказите на пътешественици знаел, че в края на Вади
Муса се намира почитаният и зорко охраняван от арабите гроб
на Аарон. Да, само няколко часа езда и той можел да зърне

123
този гроб, който дотогава нито един европеец не бил виждал.
Тази перспектива примамвала Буркхард.
Но упоритият бедуин му пречел! Буркхард успял да го заб­
луди. Казал му, че не може да тръгне с кервана, защото е дал
тържествена клетва да принесе в жертва на Аарон една коза.
Бедуинът се замислил. В крайна сметка страхът от гнева на Аа­
рон се оказал по-силен от страха от пустинни разбойници.
Двамата яздили шест часа и половина до разклона за Ака-
ба и Долината на Мойсей. Близо до кръстопътя имало малки ку­
пчини от камъни. Бедуинът обяснил, че хората принасят тука ж ер­
твите си и след това затрупват мястото, където са заклали коза­
та, с камъни. Така трябвало да постъпи и Буркхард. Той обаче се
възпротивил, обетът му повелявал да заколи жертвената коза
на самия гроб на Аарон, а наблизо нямало и следа от гроб.
Смелостта на бедуина обаче се изчерпала. Обяснил на пъ­
тешественика, че оттук започва земята на старините, че гробът
на Аарон се намира отвъд долината, но той не смее да отиде
дотам.
Буркхард продължил сам.
С гордо изправена глава и господарски маниер като истин­
ски шейх той приближил селцето Елджин в Долината на Мой­
сей. Видял около 300 къщи, обградени от стена. Пътешествени­
кът съзнавал, че ако разкрият маскировката му, това може да
му коства живота. Присъединил се към няколко търговци, които
бъбрели на припек. След възхвалата на Аллах, Мохамед и Аа­
рон им разказал за обета си да принесе една коза в жертва на
гроба на Аарон. След дълги увещания най-после един местен
жител се съгласил срещу няколко стари подкови да заведе шейх
Ибрахим Абдулла до гроба на Аарон.

22 АВГУСТ 1812

Буркхард и неговият водач преминали с конете си през те­

сен дълбок каньон. На места проходът бил толкова тесен, че ед­
ва се провирал ездач. Изведнъж каньонът свършил и те попад­
нали в малка котловина. Буркхард смаян оглеждал многоетаж­
ната, украсена с колони фасада на прекрасен храм, издялан от
скалата. Естествено, се въздържал да показва изненадата и лю-

124
бопитството си и да задава въпроси, защото водачът му отдавна
вече го наблюдавал подозрително. Арабинът му казал: „Виждам,
че си неверник, който не е дошъл случайно при руините, остана­
ли от предците ни. Но ти няма да успееш да вземеш и трошичка
от скритите съкровища, защото те лежат заровени в нашата зе­
мя и принадлежат на нас“ [8].
Изуменият швейцарец го уверил, че единствено възхище­
нието го кара да се оглежда така. Но спътникът му продължавал
да го наблюдава с недоверие. Като всички обитатели на Доли­
ната на Мойсей той също вярвал, че тук господстват особени
сили и че един опитен магьосник може да направи заклинание,
та древните съкровища да го последват по въздуха, след като
отдавна е напуснал скалния град.
Докато яздели по-нататък, Буркхард с удивление разглеж­
дал огромните сгради, които се издигали в скалите от двете стра­
ни на Реката на Мойсей. Те също били издялани от монолитен
къс скала, никъде не се виждали следи от зидане.
В дневника си Буркхард обяснява защо се е старал да при­
крива удивлението си:
„Познавам характера на хората, които живеят по тези мес­
та. Намирах се напълно сам сред пустинята, където досега не
бяха виждали друг пътешественик. Ако се бях опитал да изслед­
вам по-подробно тези творения на неверниците, както ги нари­
чат местните жители, щях да събудя подозренията им, че съм
магьосник или търсач на съкровища. Във всички случаи щяха да
ми попречат да продължа по-нататък към Египет, а най-вероят­
но щяха и да ме оберат, като ми вземат дрехите, парите и днев­
ника. Дневникът е за мен по-ценен от всичко останало. Бъдещи­
те пътешественици и изследователи би трябвало да посещават
тези места с въоръжена охрана.“
След като излезли от котловината и от скалния град, два­
мата мъже продължили да яздят по каменисто възвишение, на­
речено „Терасата на Аарон“ . Пред тях в светлината на залязва­
щото слънце на върха на планината блестяла малка бяла пост-,
ройка с едва различаващ се в сумрака купол. Гробът на Аарон!
Буркхард щял да се изкачи до него на драго сърце, но вече било
много късно, а водачът му бил изпълнен с подозрения и страх от
нападение на разбойници през нощта.

125
 В подножието на планината на Аарон Буркхард забелязал
„няколко подземни гробници, като до всяка водел изсечен в ска­
лата коридор“ . Пътешественикът решил да заколи тук жертве-
ната коза. Докато кръвта й бликала, бедуинът се хвърлил на зе­
мята и започнал да се моли: „0 , Харун, обърни погледа си към
нас! О, Харун, закриляй ни и ни прости! О, Харун, приеми ж ерт­
вата ни, макар козата да е много мършава!“
След като повторил многократно молитвата си, мюсюлма­
нинът покрил с камъни козата и кръвта й.
Така Йохан Лудвиг Буркхард трябвало да прекъсне пътува­
нето си до гроба на Аарон само на километър от крайната цел.
Той съжалявал още повече, като разбрал, че под планинския
връх, на който се намирал гробът, имало изсечени в скалата и
други гробници.
Йохан Лудвиг Буркхард починал от малария на 33-годишна
възраст в Кайро.

ААРОН, БРАТ И СЪПЕРНИК НА МОЙСЕЙ

Книгата на Буркхард „Пътешествия из Сирия и Обетована­

та земя“ ме развълнува както в детските ми години. Отново със
затаен дъх прочетох описанието на скалния град, за който днес
се знае, че е споменатият от Страбон и други древни историци
небатейски град Петра.
Отново ме завладя мисълта за гроба на Аарон на върха на
планината. Още от детството ми, при първите ми срещи с Биб­
лията, Аарон бе за мен една от най-интригуващите библейски
личности. Нима тържественото му въвеждане в служба само по
себе си не е мистерия?
Сам Господ наредил на Мойсей да миропомаже брат си!
Мойсей измил Аарон, облякъл му хитон, препасал му пояс, сло­
жил му горната риза и му преметнал нагръдника, полагащ му се
като на висш свещеник. Върху нагръдника поставил камъните
урим и тумим. Най-накрая Мойсей поставил на главата на брат
си кидара, а на нея - златна плочица - тоест нещо като диадема
(Трета книга Моисеева, Левит, глава 8:1).
Каква ли специална функция е имала тази диадема? Тъй
като сам Господ наредил тя да бъде поставена, за да може да

126
 контролира изпълнението на заповедите си, тя вероятно е озна­
чавала нещо повече от обикновено украшение. Смятам, че ка­
мъните урим и тумим са имали специални свойства. Те се смя­
тали за камъни за предсказване и били привилегия само на най-
висшите свещеници. Едва ли е случаен фактът, че торбичката, в
която са ги носели, се наричала „Кесия за вземане на реше­
ние“ . Тя е била важен атрибут на посветените. Освен това камъ­
ните били наричани „Камъни за превеждане“ , защото с тяхна
помощ избрани личности били в състояние да превеждат езика
и писмените паметници на древни, отдавна измрели народи [9].
Дали пък с помощта на златната диадема, разбирай приемател-
предавател, Господ не е давал заповеди на Аарон и не е получа­
вал сведения от него за изпълнението им? Още нещо забележи­
телно: при чисто техническите проблеми винаги Аарон е бил на­
среща. Той също така е отговарял и за скинията на събранието,
в която Мойсей всеки път, щом се установели някъде на лагер,
нареждал да се съхраняват светите предмети като например ко­
вчега на откровението [10].
При една битка между израилтяните и амаликитите Мойсей
наредил на пълководеца Иисус да поеме към бойното поле. Той
самият, съпроводен от Аарон и Ор, хванал „тоягата си в ръка“ и
заел позиция на един близък хълм. Описанието на последвали­
те събития в Библията (Втора книга Моисеева - Изход, глава 17
стих 11-12) е най-малкото странно:
„И колчем дигнеше Мойсей ръцете си, надвиваше Израил, а
колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му
подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете
му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръ­
цете му, издигнати до залез слънце. “
Какви ли функции е имала тази „Божия тояга“ ? Във всеки
случай доста е тежала, защото Ор и Аарон трябвало да подпи­
рат ръцете на Мойсей, за да може той да държи инструмента.
Веднага в съзнанието ми изплува представата за отряд, съста­
вен от Мойсей, Аарон и Ор, заел стратегическа позиция край
бойното поле с огромно по размери оръжие, което решава из­
хода на военните действия.

127
 Единствено Мойсей е бил запознат с оръжието и можел да
го използва. Но скоро ръцете му отмалели, така че другарите му
трябвало да помагат, за да може да държи врага на прицел. Щом
Мойсей улучел, израилтяните вземали надмощие. Щом оставел
оръжието, амалекитите напредвали отново. Можем само да га­
даем от позицията на днешните ни представи що за оръжие е
било това. Дали е представлявало лазерен лъч, получаван с по­
мощта на слънчевата светлина? Ще узнаем това, ако бъдат на­
мерени оръжието или поне части от него или ако разполагаме с
„машина на времето“ , която да ни отведе в тези отдавна-отдав-
на отминали времена, както става в научнофантастичните рома­
ни. Все пак поне можем да си задаваме въпросите:
Дали в гроба на Аарон не са заровени, инструменти и тех­
ника от тази древна епоха? Съществуват ли все още някъде чуд­
ните камъни урим и тумим? А може би е съхранена и необикно­
вената диадема на Аарон? Дали Аарон не е погребан с нея?

КОЙ Е ААРОН?

„Еврейска енциклопедия“ дава отговор на въпроса ми [11].

Аарон е най-големият син на хебрееца Амрам от рода Леви.
Другият му син, Мойсей, бил с три години по-млад. Освен това
имал и дъщеря, Мириам. Аарон, правнук на висшия свещеник
Леви, станал също свещеник. Д окато Мойсей бил възпитаван в
двореца на фараона като принц, Аарон израснал при роднини в
източните гранични области на Египет и станал брилянтен ора­
тор. Щом Мойсей получил заповед от Господ да освободи изра­
илтяните от египетско робство, той повикал при себе си Аарон.
Мойсей нямал дарбата на оратор и се нуждаел от „официа­
лен говорител“ , който да изложи убедително исканията на изра­
илтяните пред фараона. По време на Преселението Аарон ста­
нал представител на Мойсей и висш свещеник.
Щом възникнел проблем, изискващ технически познания,
Аарон бил насреща. Имал славата на чудотворец и тълпата бла­
гоговеела пред него. Мойсей разказва, че веднъж брат му хвър:
лил на земята пред фараона тоягата си и тя се превърнала в
ж ива змия. Щом придворните магьосници повторили номера му,
„Аароновата тояга погълна техните тояги“ (Втора книга Моисее-

128
 ва, глава 7:9). С помощта на същата тояга водата навред в Еги­
пет била превърната в кръв, а огромен брой противни жаби и
отвратителни „мушици по човеци и по добитък“ се появили и се
превърнали в напаст за Египет.
Сензационно е било и явяването на двамата братя пред фа­
раона. В „Еврейски легенди“ [12] се разказва, че преди аудиен­
цията Аарон и Мойсей се страхували от предстоящото събитие.
Тогава се появил Архангел Гавраил и превел двамата братя, без
да ги забележат, през всички стражи до трона на фараона. И
въпреки че стражите били наказани сурово за небрежността си,
на следващия ден Мойсей и Аарон отново достигнали безпрепя­
тствено до самия трон на фараона. Изглежда, двамата братя са
направили силно впечатление на могъщия владетел, защото „при­
личали на ангели, сияели и блестели целите като слънца, зени­
ците на очите им светели като Зорницата, брадите им били като
клонките на млада палма, а щом заговорели, от устите им изли­
зали пламъци“ . Действително братята са се постарали.
Веднъж Господ наредил на Мойсей да събере жезлите на
всички родови князе и да ги постави в скинията на събранието,
пред Ковчега на откровението за през нощта. В Израел имало
дванадесет рода, съответно се събрали дванадесет жезли, на
всеки било изписано името на рода. Единствено върху жезъла
на Аарон Господ заповядал да се изпише собственото му име, а
не това на рода Леви.
„Тогава Мойсей тури жезлите пред лицето Господне в ски ­
нията на откровението.
На другия ден влезе Мойсей (и Аарон) в скинията на откро­
вението, и ето, Аароновиятжезъл, от Левиевия дом, бе покарал,
напъпил, цъфнал и родил миндали.“ (Четвърта книга М оисеева-
Числа, глава 17.7:8)
От времето на Аарон пръчицата (жезъла) става неотменен
атрибут на всички магьосници, а те по всяка вероятност дори не
знаят на кой свой колега дължат тази придобивка.
Съществуват различни теории за това, какво е станало с
този вълшебен жезъл. Някои учени смятат, че е сложен в скини­
ята и е скрит заедно с нея. Други са на мнение, че е поставен в
гроба на Аарон.

9. Ние в с и ч ки с м е д е ц а на б о го в е т е 129
 Смъртта на Аарон също предизвиква доста спорове. В „Ев­
рейска енциклопедия“ пише, че Аарон е починал „в първия ден
на петия месец на възраст 123 години“ [13]. За съжаление не е
посочена годината. А в Библията (Четвърта книга Моисеева -
Числа, глава 20.23-28) това събитие е описано по следния на­
чин:
„И рече Господ на Моисея и на Аарона на планината Ор, до
пределите са Едомеката земя, думайки:
Нека Аарон умре и се прибере при народа си...
И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на
планината Ор (пред целия народ).
И снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Еле­
азара, и нека Аарон отмине и умре там.
И направи Мойсей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачи­
ха на планината Ор пред очите на цялото общество.
и сне Мойсей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му
Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Мойсей и Елеа-
зар слязоха от планината. "
По-подробно за смъртта на Аарон се разказва в легендите
[14].,Там се описва как Мойсей научава от Бог, че брат му скоро
трябва да умре, и че на планината Ор му е приготвена гробница.
Бог наредил на Мойсей да осведоми Аарон за предстоящата му
смърт. Напразно Мойсей се опитвал да измоли от Господа още
няколко години живот за брат си. Кончината на Аарон била пре­
допределена - „не заради греховете му, а заради интригите на
змията“ [13], каквото и да означава това.
Мойсей, Аарон и Елеазар се изкачили на планината Ор. Аа­
рон носел одеждите на висш свещеник. Щом стигнали до върха,
„пред тях се отворила пещера и Мойсей наредил на брат си да
влезе вътре“ [14]. Мойсей се принудил да излъже Аарон, за да
си свали дрехите. „Аарон - казал му той, - не е разумно да вли­
заш в тази пещера е одеждите на свещеник, защото може да ги
измърсиш. Пещерата е много голяма и сигурно тука има и други
гробове.“ [14] Доверчивият Аарон последвал съвета на брат си
и се съблякъл. Мойсей дал тези одежди на племенника си Елеа­
зар, както му наредил Бог. Изглежда, тази дреха е имала някак­
ви специални функции. Тъй като Аарон стоял гол пред пещера­
та, трябвало да стане някакво чудо. И ето, още докато се събли-

130
 чал, във въздуха се появили „осем небесни одежди“ и покрили
Аарон“ .
Мойсей наредил на Елеазар да чака отвън и влязъл в пеще­
рата заедно с Аарон. Вътре помещението било осветено, имало
маса и легло, около което се били събрали няколко ангела. Едва
сега Аарон разбрал, че подготвят смъртния му одър. Изпаднал в
паника, но Мойсей го утешйл, че няма да умре като човек, а от
„Божията целувка“ . Аарон се подчинил. Мойсей се сбогувал с
негр и бързо напуснал пещерата.
Мойсей и Елеазар слезли от планината. Народът ги очак-
; вал и искал да знае къде е Аарон. Чули се и скептични въпроси
и подмятания. Дали Мойсей не е убил брат си, защото Аарон е
бил по-популярен сред народа от него? Или пък Елеазар е ви-
дял сметката на баща си, за да заеме неговия пост? Като се

| видял натясно, Мойсей потърсил помощта на Господа. Той се

отзовал и наредил на ангелите да „донесат по въздуха смъртния
одър на Аарон“ [14]. Те изпълнили заповедта, а през това време
„Бог и другите ангели чествали погребението на Аарон“ [15]. Име­
то Елеазар означава на хебрейски „Бог ми помогна“ . И наисти­
на е било така! Ислямската легенда описва смъртта на Аарон не
толкова образно, но все пак и тук не липсват чудеса:
„М уса (Мойсей) и Харун (Аарон) видели пещера, от която
струяла светлина. Влезли вътре и там имало златен трон с над­
пис: „Предназначен за човека, на когото е по мярка.“ Муса се
оказал прекалено дребен, за да седне на трона, а Харун се нас­
танил спокойно в него. Веднага се появил ангелът на смъртта и
взел душата му. Харун бил на 127 години.“ [16]
Няма много библейски личности в Стария завет, така обви­
ти в тайна, както Аарон. След като повторно прочетох пътеписи­
те на Буркхард, започнах да се питам: Защо никой не го е грижа
за гроба на Аарон? Известно е местоположението му. Има ли в
гроба някакви предмети или надписи? Могат ли да се открият
някакви указания за начина, по който гробницата е издялана в
скалата? Дали в планината на Аарон близо до скалния град Пе-
тра има или е имало и други мумифицирани трупове? Съществу­
ват ли подземни свързващи коридори между отделните гробни­
ци в Терасата на Аарон и тези на върха на планината на Аарон,
както твърди Буркхард? И ако там не е погребан Аарон, чии ос­
танки от хилядолетия са обект на поклонение?

131
 Проучих цялата съществуваща литература за Петра. Не от­
крих почти нищо за гроба на Аарон. Действително, в нашия ди­
намичен век някои археолози и пътешественици бяха посетили
Петра. Те описват най-вече чудния скален град. Някои дори са
си направили труда да се изкачат до върха на планината. Не
открих нито едно що-годе задълбочено описание на гроба на Аа­
рон, нищо за гробниците. В Петра е изучено и картографирано
всяко камъче. Намиращият се съвсем наблизо гроб на Аарон
изобщо не предизвиква интерес. Защо? Дали изследователите
на Ориента се страхуват от така лесно ранимото религиозно чу­
вство на мохамеданите? Или аурата на мистериозния, тайнст­
вен непознат действа и в наши дни? Това ли е причината да се
избягва гробът на Аарон?
Една арабска поговорка казва: „Опитът е за разума това,
което са очилата за очите.“ Исках непременно да посетя гроба
на Аарон на върха на планината. Изобщо не се надявах, че ще
мога да разреша загадката. Също така ми бе известно, че ще
трябва да се преборя с планина от бланки и формуляри, за да
получа достъп до някои строго охранявани стаи, в които чинов­
ниците гледат с лошо око на камерите и фотоапаратите. Да не
забравяме и финансовия проблем! Но желанието ми да посетя
гроба на Аарон бе по-силнО от всички пречки.

С ЕЛИЗАБЕТ КАТО КОПИЛОТ

Пътуването до Йордания не представляваше никаква труд­

ност, но прехода до Петра не исках да предприемам сам. Пред­
приемал съм много, често опасни пътувания по всички конти­
ненти и ми бе известно колко е важно човек да има до себе си
доверен и способен втори пилот. Така че телефонирах на съп­
ругата си от Йерусалим. Тя е опитен рали-пилот, тоест най-под­
ходящият другар за пътуването ми през пустинята. Елизабет (га­
лено Ебет) пое дълбоко въздух, помълча малко, но накрая ми
каза да се осведомя за първия директен полет от Цюрих за Аман
и да я чакам на летището. Намирам реакцията й за възхитител­
на. Тя е пример за разбирателството, което цари в 28-годишния
ни брак.
От Йерусалим до Аман са само 83 км, но който иска да пре­
мине през прочутия мост Аленби над река Йордан, е добре да

132
има втори паспорт. Ако в паспорта ти има израелска виза или
печат, изобщо не те допускат в страната. Аз знаех за това и
разполагах с втори, неупотребяван паспорт. След няколко пре­
хвърляния на таксита достигнах модерната обширна сграда на
летището в Аман. Тъкмо навреме - Ебет бе там. Прегърнах я и
поехме към хотел „М ариот“ . Бе късен следобед и езиците ни на-
право залепваха за небцето - такава беше горещината. Поръ­
чах две леденостудени бири.
- Не се разрешава употребата на алкохол - осведоми ни
със строг глас един спретнат младеж в ливрея.
- Не сервирате алкохол? Нали се намираме в модерен хо­
тел?
- Рамадан - гласеше краткото обяснение.
Трябваше непременно да си набавя мюсюлмански кален­
дар! Деветият месец от лунната година е месецът за пости - Ра­
мадан. Аз като европеец, естествено, съвсем бях забравил за
това. И никое туристическо бюро не напомня за тези пости. По
време на Ркмадана от изгрев до залез слънце нито се пие нещо,
нито се яде. Дори пушенето е забранено. За сметка на това през
нощта се празнува. Събира се цялото семейство, често идват на
гости и роднините и започва гощавката. Между другото употре­
бата на алкохол е забранена и през нощта, а в страните с ис­
лямско законодателство като Иран, Саудитска Арабия и Либия
спиртните напитки официално са табу през цялата година. Така
е наредил Мохамед.
СеДяхме на хотелската тераса, относително спокойният ден
бе към своя край. Аман се събуждаше за нощния живот. От мина-
ретата на джамиите гласовете на мюезините, усилени многократ­
но от високоговорители, призоваваха мохамеданите към вечерна
молитва. Тук нощта настъпва бързо. Последните слънчеви лъчи об­
граждаха във воал от розово-червена светлина куполите на джа­
миите и покривите на къщите. В настъпващия час на призрачния
сумрак меката светлина рисуваше пред очите ни илюстрация към
приказките от „Хиляда и една нощ“ . Мъждукащата настолна лампа
едва осветяваше картата на пътищата на Йордания. След като я
проучихме внимателно, решихме да наемем автомобил и да тръг­
нем към Петра по старото Кралско шосе. Разстоянието бе около
227 км, можехме да го преодолеем за пет часа.

133
 Но не взехме предвид Рамадана!
Ние, европейците, сме свикнали от ранна утрин да тичаме
насам-натам и да вършим работа. Мюсюлманите си поспиват до
късно след обилното хапване през нощта. Към 11 часа най-пос­
ле се появи един мъж с чалма на главата, който ни обслужи най-
учтиво и ни предостави кола под наем.
Напуснахме пределите на града и се отправихме на юг. След
четвърт час бяхме вече на двулентовия аутобан за летището, а
след още десет минути - на отклонението за Мадаба. Останала
още от времето на английската колонизация, на кръстовището
стърчеше табела с надпис Оевег* Н1дН\л/ау - К т д з Н|дЬ\л/ау (Пус­
тинна магистрала - Кралска магистрала). Измъкнахме се толко­
ва бързо от града благодарение на Рамадана. Мюсюлманите не
бързат, по време на постите работният ден започва късно. Тук-
там срещахме групички бъбрещи мъже. Всички носеха на глави­
те си сгънати на триъгълник бели или бяло-червени кърпи, прик­
репени на челата с ленти от усукана камилска вълна. Те ни ки­
маха с достойнство, някои дори ни махаха за поздрав с ръка.
В градчето Мадаба, на 37 км от Аман, повечето магазини
бяха отворени. Тук населението изповядва предимно католици­
зма или православната вяра, така че Рамаданът не важеше. Ма­
даба е известен с необикновената мозайка на пода на разруше­
ната базилика, открита при възстановяването й през 1884 г. Мо­
зайката е с дължина 25 м и ширина 5 м и се състои от 2,5 мили­
она цветни камъчета. Изобразява географска карта на визан­
тийска Палестина и план на град Йерусалим - още едно чудо на
човешкото изкуство и търпеливия труд.

В СКАЛНИЯ ГРАД ПЕТРА

Слънцето вече се намираше в зенита си. Пътувахме по вие-

щия се из хълмистата пустиня път, когато пред нас се разкри
долината Вади Мужиб, пресичаща йорданската пустиня от из­
ток на запад. В съзнанието ми нахлуха най-различни мисли - за
Йохан Лудвиг Буркхард, преминал по тези места преди 174 годи­
ни; за рицарите кръстоносци, воювали тук с мюсюлманите. Бри­
танският полковник Томас Едуард Лоурънс, известен под прякора
„Лоурънс Арабски“ , организирал като съветник на фейсал I, вла-

134
детелят на Ирак (1883-1933), освободителната борба на арабите
и тук, в тази пустиня, спечелил битката с турците.
Малко преди замъка на кръстоносците Керак, разположен
на едно плато с височина 1050 м над морското равнище, видях
едно арабско момче, което така ожесточено ни махаше с ръка,
че спрях колата. Детето се поклони пред Ебет, после бързо зао­
биколи автомобила и се'опита да ми обясни нещо с ръце, крака
и всички възможни мимики на кафявото си лице. За съжаление
не разбрах абсолютно нищо. То посочи една черна парцалива
бедуинска шатра, издигаща се край шосето. Момчето отчаяно
закри лице с ръцете си, заскуба косата си, показа сърцето си,
после взе ръката ми и я целуна. Спогледахме се безпомощно с
Ебет. Явно е, че детето ни моли за нещо, но не можехме да р аз­
берем за какво точно. Съпругата ми взе от задната седалка чан­
тата с провизиите, която ни бяха напълнили в хотелския ресто­
рант с яйца, сандвичи с шунка, плодове и половин печено пиле,
и я подаде на момчето. Лицето на детето, изразяващо пълно от­
чаяние, моментално светна! Изтича към палатката, като носеше
чантата като скъпоценен трофей. Засрамени, тъй като не знаех­
ме дали хората в палатката не се нуждаеха и от друг вид помощ,
продължихме мълчаливо пътуването си.
Тази пустиня преди е била царство на жестокостта и свое­
волието. Когато прослушвах у дома касетата със записа на впе­
чатленията ми от пътуването, прочетох описанието на местата,
през които преминахме, дадено от великолепния познавач на
Йордания Карл-Ерих Вилкен:
„Труповете на ограбените по заповед на алчния и жесток
шейх на хюетат-бедуините били захвърлени из пустинята или в
дълбоките и недостъпни пропасти в планините край Петра, къ-
дето служели за гощавка на лешояди и хиени. От няколко десе­
тилетия в тази пустиня господстват закони, различни от наши­
те. Това са неписани закони, издавани от шейха на бедуините.
Каквото той нареди, това става! Пътниците трябвало да плащат
колкото им поискат или да се простят с живота с и !“ [17]
Инш-Аллах. Така е пожелал Аллах.
Пътят през планината и долината преминаваше край тесни
плодородни ивици обработена земя, край палатки на бедуини.
Попаднахме на камилски керван, воден от черно магаренце. Пъ-

135
 плехме едва-едва след него, а камилите ни гледаха замислено
отгоре, издули напред долните си устни.
Пясъчните дюни вече хвърляха сиво-червеникави сенки, ко-
гато най-после, към 16 часа, достигнахме град Шобак с неговите
малки къщички от ломен камък, доставен от кариерите наоколо
или отмъкнат от развалините на някой археологически памет­
ник. Огромният замък на рицарите кръстоносци, издигнат през
1115 г. от Балдуин I, император на Фландрия, също служи за сна­
бдяване със строителни материали. В следобедната жега ни бе
напълно непонятно как рицарите от северните страни са издър­
жали тези температури в продължение на години. Ние се потях­
ме и без железните им брони, макар да бяхме облекли абсолю­
тния минимум от дрехи, който да не предизвика гнева на моха­
меданите.
За през нощта имахме чудесна стая. Хотел Петра форум е
открит през 1983 г. Седнахме на терасата и се загледахме в синьо-
черното небе. Над искрящите виолетови скали, заобикалящи Пет­
ра, висеше искрящ нежнорозов гирляндот светлина. В далечина­
та, високо над тъмнокафявите зъбери на канарите, на един пла­
нински връх блестеше нещо като перла. Един от келнерите ни ос­
ведоми, че това е Джебел Харун, Планината на Аарон. Заразпит­
вах го за гроба на Аарон. Да, той се намирал на върха на планина­
та, а искрящата перла, която потъмняваше в сумрака, всъщност
бил куполът на малката джамия над гроба на Аарон. Завързах раз­
говор с някои от гостите на хотела. Те бяха туристи от цял свят,
които вече бяха разгледали Петра. Но нито един от тях не бе оти­
шъл до Джебел Харун. Никой не се интересуваше от гроба на Аарон.
Ебет се приближи и ми подаде студена кутийка с портока­
лов сок. П рекрасна идея! Отпих малко и едва не се задавих. В
сока имаше прилична доза уиски! Значи затова хората наоколо
бяха толкова весели и шумни, макар да пиеха само чай! След
приятната изненада реших, че и чай с алкохол е благословено
питие. Инш-аллах!

Стр. 137 еоре: Пред входа на каньона Ел Сик се издигат тези каменни
кубове
Стр. 137 долу: Триетажна сграда, издялана в скалите

136
&0 &
 С МАХМУД КЪМ ЦЕЛТА

На следващия ден наехме един Драгоман, тоест водач на

туристи, който владее чужди езици. Поне аз мисля, че драгома-
ните се казват или Махмуд, или Мохамед, или Ахмед, или Али.
Нашият се наричаше Махмуд. Той ни помогна да си изберем ко­
не - харесаха му кобилите Сузане и Лейла. И така, отправихме
се към каньона Еп Сик, както нашият сънародник Буркхард пре­
ди десетилетия.
Пред входа на каньона лежат огромни тъмнокафяви камен-
, ни кубове.
- Кой бог ги е нахвърлял тук? - пожелах да науча аз.
Махмуд ми обясни на почти идеален английски, че преди
върху тези каменни блокове са стояли статуи на небатейския
бог на луната Душара и на бога на слънцето Алат.
Много странно. Богът на луната Душара е изобразяван от
небатейците винаги като каменен блок или обелиск. Душара про­
излиза от арабското Ду-еш-Шера и означава „онзи от Шера“ .
Шера е името на планинските вериги край Петра. Името се поя­
вява и в Стария завет. Там земята на едомитите и планините се
наричат Шеир, което е идентично с Шера. Ето какво казва по
този въпрос специалистът Д ж . Ланкастър Хардинг [18]:
„Йехова е наричан „онзи от Ш еир", с други думи, той е съ­
щата личност като Душара. Йехова също живеел в каменен блок,
наричан често „Бет-Ел“ , божествения дом. И за двамата са из­
дигани олтари на високи места.“
Погледите ни се приковават в триетажна, изсечена в ска ­
лите постройка, която ми напомня на египетски храм. Най-горе
се издигат четири обелиска, от лявата и от дясната им страна се
спускат две каменни рампи. В средата, пред входа, фасадата е
украсена с колони. Липсва надпис или каквото и да било указа­
ние за предназначението на този монумент. Наричат го просто
„гробницата с обелиските“ .

На стр. 138-139: Четири обелиска се издигат пред скалната

гробница

140
 Влизаме в каньона

Навлизаме в каньона. Тропотът на конските копита ехти

между скалите. Процепът между високите около 100 метра с ка ­
ли е от порядъка на три метра. Каньонът е дълъг 1,6 км. Щом
спрем, някъде отдалече до нас достига ехото от звука на конс­
ките копита. Студено е. Високо над нас, там, където върховете
на скалите почти се допират, през процепа прониква слънчева
светлина и хвърля върху червения пясъчник пурпурни, жълти и
сини отблясъци. Отвесните скали вляво и вдясно от нас също са
оцветени в нежни багри - бяло, кафяво, зелено, и приличат на
смачкан цветен пластилин.

141
 Пясъчникът е като изрисуван с акварелни бои
I
- Загубени сме, ако попаднем на лавина от камъни! - казах
на Махмуд.
Не, поправя ме той. Тук никога не е имало каменни лавини.
Природните катастрофи са предизвиквани от внезапно прелели
водни маси. През 1963 г. 26 френски туристи загинали в Ел-Сик,
погълнати от водат,а. Но вече нямало такава опасност. Наоколо
били издигнати стени, а прииждащата вода се отвеждала по дре­
вен тунел в един модерен съвременен резервоар*
След най-тясното място в скалата виждаме фасадата на о г­
ромен дворец. Тя е оцветена от слънцето в червеникави тонове
и прилича на палат в стил барок.

Стр. 143: Фасадата на великолепния палат, почти в бароков стил

142
шш*

. >/л\у №лу ‘Л Х1
 Величественият храм е издялан в отвесната скала

- Хазна фараун, Съкровищницата на фараона - пояснява

Махмуд.
Човек просто занемява пред омайната красота на това не­
земно творение. Дворецът е издялан в скалата, богата на желе­
зни окиси. Никъде не личи и най-малката следа от зидария, нито
от фуга при колоните. Храмът е като излят от един калъп, по­
точно като изсечен от един къс скала. Колоните на партера са с
височина 12 м. Върху тях има фриз с височина 6 м със символа
на египетската богиня Изида - два рога с диск между тях. На
първия етаж, образно казано, има шест колони в коринтски стил,
а на височина 40 м върху покрита със сферичен купол фино из­
дялана част се вижда голяма каменна урна. Какво ли има в нея?
През 1967 г. Карл-Ерих Вилкен пише [17]:
„В урната е скрита душата на владетеля. Той не е мъртъв, а
по някакъв загадъчен начин е жив... Много алпинисти са се опи­
твали да достигнат по фасадата до урната, за да заграбят прика-

Стр. 145 еоре: Непосредствено до съкровищницата в скалите

има огромна, почти квадратна дупка
Стр. 145 долу: Каменният куб, застанал на един от върховете си,
сигурно тежи няколко тона

I
144
д а ^ ж .й !
зното богатство на владетеля, което Аретас малко преди смърт­
та си е заключил в нея с тайнствено заклинание. Но всеки, сти­
гнал догоре, падал и загивал пред входа на храма.“ ,
Влизаме в съкровищницата през портала. Стените са голи.
От правоъгълното помещение тръгват коридори, които водят до
камери. В централната зала има три ниши, в тях може би са ле­
жали саркофази. Това е само предположение, както и твърде­
нието, че съкровищницата била „мавзолей на някой от късните
небатейски царе“ [19].
Непосредствено до така наречената съкровищница може
да се види огромна, почти квадратна дупка в скалите. На горна­
та стена ясно личи тъмночервен кръг. Специалната литература

Изглед от скалния град Петра

146
 Изглед от скалния град Петра

нарича всичко това „орнаменти“ . Целият този каторжен труд за­

ради някакви украси?
Преминаваме и покрай гигантски куб с тегло вероятно ня­
колко тона, който стои на един от върховете си. Чудо след чудо.
Влизаме в котловината, къдетосе намира скалният град Пе­
тра. Той се простира на площ с размери един километър на 800
м и се намира на 925 м надморска височина. Петра не може да
се опише с думи, Петра е едно приказно великолепие!
Махмуд ни се извинява, че се налага да оставим конете и
да продължим пеша, ако искаме да се изкачим до светилището
Ел-Деир. Стъпалата били прекалено стръмни за конете. Така че
поемаме в северна посока край розовочервени, бели и жълти
ухаещи цветове на олеандри. Долината се стеснява и действи-

147
тел но достигаме до много стръмни, виещи се нагоре стъпала.
Задъхани и изпотени, едва обръщаме внимание на „Лъвската
гробница“ . Това са просто два лъва пред един вход. В сериозни­
те научни трудове се твърди, че тук никога не е имало гроб. От­
давна е известно, че името е поставено неправилно, но както
често става, подобни погрешни названия се запазват завинаги.

СЪКРОВИЩЕТО НА АЛЛАХ

Изминахме няколко стотици метра по пътеките из скалите

и се намирахме на доста голяма височина. Най-после пред нас
бе скалният храм Ел-Деир. Името означава манастир. Предпо­
лага се, че храмът е бил посветен на обявения за бог небатейс-
ки цар Ободат III. фасадата на Ел-Деир е с размери 40 м дължи­
на и 47 м ширина и прилича на фасадата на Съкровищницата на
фараона.
Най-отгоре е кацнала каменна урна с височина девет мет­
ра. Никой досега не е успял да надзърне вътре в тази урна. По­
питах Махмуд за нея. Той повдигна рамене и погледна за мо­
мент към небето. Инш-Аллах. Само Аллах знае какво има вътре.
Махмуд ми разказа само легендата, която се разказвала сред
народа му от древни времена. Мойсей и израилтяните носели
със себе си несметни богатства.
- Говори се - заключи Махмуд, - че това съкровище е скр и ­
то някъде тук, в Петра, и Аллах един ден ще го вземе...

БЛИЗО ДО ГРОБА НА ААРОН

Оттук можехме да разгледаме лежащата 1000 м по-ниско

Вади Араба. На юг, вече съвсем наблизо, се виждаше крайната
ни цел - гробът на Аарон. Както разглеждаше пейзажа, Ебет вне­
запно попита водача ни:
- Ти силно вярващ мюсюлманин ли си?
Махмуд намигна:
- Вярващ съм, но не много...
- Защо не?
Тъмните очи на Махмуд проблеснаха дяволито на кафявото
му лице:

148
 Горе: Скалният храм Ел-Деир
Място за жертвоприношения в планините край Петра
•*•■*"* -....... -- •

149
 - Не постя достатъчно... и понякога нарушавам заповедта
на Пророка да не се консумира алкохол...
След многозначителна пауза, каквато само жените могат
да постигнат, Ебет посочи към белия купол на върха на Аароно-
вата планина.
- Можеш ли да ни заведеш там?
Махмуд се почеса смутено по главата.
- Това ще ви струва скъпо! Ще трябва да платите за три
коня и за мене за цял ден, а ако вземете и камерите си, ще ни
трябва още един кон и едно момче, което да го води...
Той ни изгледа изпитателно - дали няма да махнем с ръка и
да се откажем? Ние го слушахме внимателно. После водачът ни
добави:
- Ще трябва да дадем голям бакшиш на пазачите и да при­
несем жертва на Харун...
- Естествено - намесих се аз, защото в арабските страни
договорите се сключват от мъжете. - Но ще мога ли да снимам
там? Нали каза, че ако вземем камерите си...
- Не и вътре в светилището! - вдигна ръце водачът ни. - Не
бива да смущаваме покоя на Пророка.
- Разрешено ли е там за жени?
Махмуд ми хвърли измъчен поглед, после се втренчи в съп­
ругата ми. Най-после потърси спасение в сентенцията, която,
изглежда, можеше да се употреби във всяка ситуация: „Инш-
Аллах!“
Макар да е трудно да се проследят мислите на местните
хора, все пак почувствах, че имаме някакви шансове. Ако Аллах
пожелае...
Помолих Махмуд да подготви пътуването ни.

РАЗМИСЛИ ЗА ПЕТРА

Не възнамерявам да пиша пътеводител или исторически

труд за Петра. Такава литература има в изобилие, там са отра­
зени изяснените факти. Аз, както обикновено, се интересувам
от неизяснените въпроси. Мога да си позволя да имам по-раз­
лична гледна точка от официално приетата.^Само между другото
се интересувам от епохите, в които в Петра са господствали рим-

150
 ляни, гърци или кръстоносци. Любопитството ми е насочено към
момента на основаването на града, към легендарните библейс­
ки личности Мойсей и Аарон. Жадувах да узная какви са били
подбудите на хората да изсекат цял град в скалите. Исках да
разбера какво е карало местното население да вярва, че бог
съществува в един каменен куб (Бет-Ел означава Къща на бого­
вете) или пък че се е спуснал от небето в каменен, подобен на
обелиск обект (лингам означава огнена колона). По какви при­
чини от хилядолетия хората в този регион са се опитвали да
влязат в контакт с боговете в определени места по върховете
на най-високите планини? Защо са изграждали там с невероят­
ни усилия олтари, защо са носели жертвени животни?
Обяснението, че небето винаги е било недостижимо за хо­
рата и затова те винаги са се стремели към него, е прекалено
блудкаво. То действително не може да изясни защо по цял свят
хората са виждали как боговете се спускат от небосклона. И
това не са били някакви ефимерни създания, а същества, които
разговаряли с местното население, обучавали го и го наставля-
вали, демонстрирали пред него техническата си мощ. Нима Мо­

(йсей просто е сътворил произведение на научната фантастика,

когато е описал как цялата планина Синай „беше цяла в дим,
защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея
дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;“ (Вто­
ра книга Моисеева, гл. 19.18)
Какво всъщност се е случило тогава? Природна катастро­
фа? Божие чудо? Инсценировка на свещениците? Масова пси­
хоза? Твърде много почитам Светото писание, за да се съмня­
вам в истинността на отразените събития:
„ Тогава Мойсей отговори на Господ: не може народът да се
качи на Синай планина, понеже Ти изрично забрани, като каза:
тегли черта около планината и я освети.
И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона;
свещениците пък и народът да се не втурнат да се качват при
Господа, за да не ги порази (Господ)"
(Втора книга Моисеева, гл. 19.23-24).
Звучи ми като богохулство, когато се твърди, че Бог наре-
ч дил да се създаде охранителна зона, преди да слезе на Синай,
за да не унищожи земите на хората. Природните катастрофи ви­

151
наги са имали неприятното свойство да се развихрят неочаква­
но. Не, аз вярвам повече на самия Мойсей и затова смятам, че
Господ му е наредил конкретно да държи народа далеч от пла­
нината - тоест от площадката за кацане - защото може да нара­
ни хората или дори да ги убие.
Твърде гротескно е, че точно онези критици, които обявя­
ват всяка дума от Библията за свята, ме обвиняват в прекалено
буквално възприемане на Светото писание. Всъщност те са пра­
ви. Аз приемам библейските сказания за факти, твърдя, че са
описани действителни събития.
Гръцкият философ и лекар Алкимайон от Кротон е написал
през V в. пр. н. е.:
„Хората се самоунищожават, защото не са в състояние да
свържат началото и края.“
Този човешки недостатък явно продължава да е твърде раз­
пространен и в наши дни.

ГЕНЕАЛОГИЯТА, ТОПОГРАФИЯТА И ИСТОРИЯТА НА ПЕТРА

Столицата на Небатейското царство се споменава за пър­

ви път през 312 г. пр. н. е. Гръцкият историк Диодор Сицилийски
пише за нашествието на Антиногос, едноокия владетел на Мала
Азия, който нахлул с 4000 войници и 600 конници в Небатея. В
битката небатейците победили - те с хитрост примамвали вра­
говете в клопки или далеч в пустинята, където те гинели без хра­
на и вода.
Досега са известни имената на единадесет небатейски ца­
ре, властвали до 106 г. пр. н. е. След това римският император
Траян (53-117) анексирал царството и го превърнал в „П ровин­
ция Арабия“ .
Небатейците си представяли върховния си бог Душара, „Го­
сподаря на планините Шера“ , като извънземно същество без тяло
и образ [20]. То живеело в един камък и в негова чест поставяли
колони и обелиски по върховете на планините. И до днес са за ­
пазени древните стълбове в амфитеатъра в Петра, внушителна
постройка с капацитет 8000 зрители. В Планината на обелиски­
те небатейците превърнали една група канари в тераса. Върху
нея поставили два обелиска с височина седем метра, символи

152
на бог Душара и любимата му Алат, която винаги е свързвана с
планетата Венера.
Откъде са дошли небатейците? Несъмнено от територията
на днешна Саудитска Арабия и Йемен, където според проф. Са-
либи са станали описаните в Библията събития. Както в Йемен,
така и в Саудитска Арабия има типично небатейски сгради. Про­
чути са небатейските скални гробници в Мадаин Сали в северо-

Амфитеатърът в Петра, който е побирал 8000 зрители

153
западната част на Саудитска Арабия. Там, както и в Петра, хра­
мовете заедно с колоните и украсата са издялани монолитно в
скалите, отгоре са поставени каменни урни или соколи с разпе­
рени крила и последният етаж е стьпапообразен - като стълба
към небето, по която божествените гости да слизат при земните
хора.
Небатейците, тези майстори каменоделци, вероятно не са
били основателите на Петра, тя е издигната от древните едоми-
ти. Също така градът първоначално не е носел това име. фла-
вий Йосиф, съвременник на Иисус, пише в първия том на „Ев­
рейски старини“ , че по времето на Мойсей скалният град се е
наричал Арке. Това твърдение противоречи на сведенията на
игумена Йеронимус Витлеемски. Според него първоначалното
име на града било „Села“ , което означавало скала, тоест назва­
нието е идентично с превода на днешното име Петра.

На стр. 154-155: Терасата в Планината на обелиските

със символите на бог Душара и любимата му Алат

154
С ' Л л-.

ЯВШ8ШШ&
 I

Едомитите произлизат от рода на Исав. Този клон от родо­

словното дърво има доста заплетена история, която обаче ще
трябва накратко да разкажа, защото тя отново ни отвежда до
потомците на боговете.
Исаак, син на Авраам, имал двама синове - Иаков и Исав.
Исав бил първородният, следователно и наследник на баща си.
Исав изобщо не се замислял по този въпрос. Но един ден Иса­
ак, който вече бил стар и сляп, поискал от Исав да му улови
дивеч и да сготви любимото му ястие. Исав излязъл на лов. Майка
им Ревека подслушала разговора и накарала по-малкия си син
Иаков да й улови две млади ярета от стадото. Сготвила ги и по­
дучила Иаков да ги занесе на баща си, като се представи за
брат си Исав. Заговорът им успял и слепият им баща си похап­
нал от вкусната гозба, след което пожелал да благослови пър­
вородния си син според древния обичай. Така вместо Исав бла­
гословията получил Иаков. Естествено, при това положение изи­
граният Исав не искал повече да има нищо общо със семейст­
вото си (Първа книга Моисеева, 27 глава).
Но Господ не искал Исав да бъде ощетен, затова му дал
местността Сеир, за да живее там (Първа книга Моисеева, гл.
33). Затова наследниците на Исав, едомитите, се заселили в гра­
ничните райони на днешна Йордания и Саудитска Арабия. В Би­
блията този народ е наричан: синовете на Исав, синовете на
Сеир, дъщерите на Едом ... и едомити.
Във финикийските легенди се твърди, че Исав е пряк пото­
мък на божествения род на титаните и че „се е борил с небесни­
те сили“ [21]. Докато в Библията отсъстват всякакви данни за
смъртта му, то във финикийските легенди е описано великолеп­
ното му погребение на върха на една скала.
Сред псевдоепиграфите на Стария завет, тоест текстовете,
които не са канонизирани и официално не принадлежат към Ста­
рия завет, са и заветите на дванадесетте патриарси. Един от тях
е заветът на Юда, четвъртия син на Иаков и Лия. Както много
други древни ръкописи, и този е написан в първо лице единст­
вено число.
Юда разказва за раждането си, за детството си и за подви­
зите си. С изумление четем, как Юда се е бил с великана Ахор,
който „стрелял и откъм главата, и откъм задницата на коня с и “

156
 [22]. Освен това авторът споделя, че баща му е живял 18 години
в мир с брат си Исав, а след това Исав го нападнал с многоб-
ройна войска. „И Иаков простреля Исав с лъка си, и Исав умря
и го отнесоха на планината Сеир.“
Дали гробът на Исав не се намира на върха на някоя от
планините край Петра? Може би гробницата му, свързана с вя­
рата във вечния живот и в прераждането, е причината близките
и роднините му да пожелаят да бъдат погребани наблизо. Д ейс­
твително антропологът Филип Хемънд [23] установява, че „оче­
видно монументите в чест на мъртвите са най-комплексните и
най-забележителните постройки в Петра“ .
Откакто хората се появяват и умират на Земята, те предпо­
читат да бъдат погребвани близо до предците си. Смятало се, че
роднините ще покажат на мъртвеца правилния път към отвъд­
ния свят, че ще е добре всички близки да са заедно при прера­
ждането. Стремежът да сме заедно с любимите и родителите и в
отвъдното би могъл да обясни невероятните усилия, вложени от
каменоделците при изграждането на скалния град. Всъщност той
е свидетелство за „необходимостта да създадем подходящо мя­
сто за обитаване за тези, които ще продължат живота си в отвъ­
дния свят“ [24].
От самото начало едомитите имали различни религиозни
представи от събратята си евреи. Исав и Иаков получили едно и
също възпитание в дома на баща си и е логично да се предполо­
жи, че ще продължат да проповядват една и съща, „правилна“ ,
религия.
В действителност не е било точно така. Богът на едомитите
е бил видимо, реално същество, а не абстрактна представа като
бога на евреите Йехова. Докато едомитите се страхували от ре­
алното присъствие на „Всемогъщия в небесната колона“ , евре­
ите живеели, без да се притесняват, заедно с невидимия си бог.
„Юдеите били възмутени от религията на едомитите ... за тях
това било чист атеизъм“ [25]. Обяснението за различните веро­
изповедания на двамата братя може да се търси в младежките
им години. Тогава в присъствието на Бог Исав бил измамен най-
безсрамно.
Какво общо има всичко това с Петра?

157
 Ако е домитите са погребали в първата скална гробница своя
родоначалник Исав, то е логично да се приеме, че и по-късни
владетели са искали да бъдат погребвани наблизо. Така Исав
може да се е оказал основател на скалния град в пустинята.

КЪМ ГРОБА НА ААРОН

Махмуд се завърна след няколко дена и като ни намигна,

ни осведоми, че пазачът е заминал на поклонение в Мека.
Това било много благоприятно стечение на обстоятелствата,
защ ото ключовете от гробницата били в ж ената на пазача, а
тя била доста по-разбрана от твърдоглавия си съпруг. Вдиг­
нахме наздравица с по един „портокалов с о к “ за успеха на
начинанието ни.
Рано сутринта на следващия ден четири коня, Махмуд и ед­
но момче ни очакваха на малката полянка пред хотела.
Изкачвахме се по склона с конете - през каньона Ел-Сик,
покрай амфитеатъра. Погледите ни се приковаваха в причудли­
ви скални образувания - ту наподобяващи плоча, ту крокодил,
ту оцветени в чисти червени, бели, сини и жълти цветове. Зад­
минавахме деца, нарамили кобилици с котли, пълни с вода. От
палатките на бедуините ни махаха жени, загърнати в черните си
дрехи. Ние яздехме и яздехме, вперили взор във величествения
връх на Джебел Харун, на който блестеше като перла малка бя­
ла постройка.
Пътеката сред скалите е толкова тясна, че конете трябва да
вървят в колона. Те явно познават добре тези места, защото
стъпват по каменистата почва със сигурността на лунатици. На
камъните се е разположила дълга черна змия. Ж ивотните спи­
рат и започват да пръхтят, искат да предупредят ездачите. Мах­
муд ни каза, че змиите и скорпионите се срещат често по тези
места. Изминали сме вече доста път, когато с Ебет забелязва­
ме, че една възрастна жена на магаренце се е присъединила
към нас. Тя има обветрено и набръчкано лице и разговаря о ж и ­
вено с Махмуд. Той ни осведомява, че тя е съпругата на пазача.
Последната третина от пътя до върха с височина 1330 м е
трудна за неопитни ездачи като нас. Няколко пъти аз и Ебет мо­
лим Махмуд да слезем от конете и да ги водим за юздите. Вода-

158
 чът отказва, той твърди, че Сузане и Лейла са свикнали да ми­

| нават по тясната камениста пътечка.

Изгледът оттук е фантастичен. От пясъчните пустинни доли­

ни се издигат черни или тъмнокафяви зъбери на скали с остри
ръбове. Над нас небето е сапфиреносиньо, както го описват от
векове ориенталските поети.
На около сто метра под върха спряхме върху малка, пост­
роена от човешка ръка, площадка. Махмуд завърза конете за
сух, почти вкаменен клон, старицата скочи пъргаво от гърба на
магаренцето и се втурна към единия край на платото. Скоро се
върна обратно с оранжева пластмасова кана и въже в ръка.
Спомних си за австрийския ориенталист Алоис Музил (1868-1944),
който е бил по тези места през есента на 1900 г. Тогава той за­
вързал коня си близо до „няколко медни казана“ [2б]. Времена­
та се менят. Пластмасата измества медта.
Старицата спусна завързаната за въжето кана в една дупка
в скалите и я издърпа обратно, пълна с бистра студена вода.
Резервоар за вода на такава височина, на сто метра под върха!
Това наистина бе нещо необичайно за тези места. Тук вали мно­
го рядко. Резервоарът е бил построен, за да осигурява питейна
вода за каменоделците, издигнали гробницата.
Махмуд се отправи към северозападния край на скалите и
повика момчето с нашите камери. В този момент старицата за­
почна да се кара на висок глас, стигащ до фалцет. Водачът ни се
опитваше да я надвика с плътния си бас. По злорадия израз на
лицето на момчето отгатнахме, че Махмуд си служи с доста сил­
ни думи. Накрая гордият и непреклонен син на пустинята се при­
нуди да ни каже, че старицата не разрешава да посетим гробни­
цата, ако носим фотоапаратите с нас. Извадих няколко банкно­
ти и почувствах физически алчния поглед на жената върху ръце­
159
те си. Но тя отказа подкупа, което в Ориента означава твърде
много! Подчиних се, но, нека Аллах ми прости! - успях да мушна
незабелязано един малък фотоапарат „М инокс“ в джоба на пан­
талона си. Успокоена, старицата ни поведе по стъпалата наго­
е принесъл в жертва мършавата си коза, без да успее да види
самата гробница.
На един остър завой спряхме за кратка почивка. Скалата
пред нас явно бе обработвана допълнително. Каквото и да има
там, горе, то трябва да е истинска светиня, в противен случай
целият робски труд и тежката каменоделска работа са безсмис­
лено прахосване на сили. Задъхани, достигаме до малката пло­
щадка на върха. Пред нас беше джамията с дължина около 14 м
и ширина 7 м, боядисана в бяло. Над плоския покрив се издига
белият купол - перлата, която наблюдавахме от терасата на хо­
тела.

ГРОБЪТ НА ААРОН?

Старицата измъкна изпод гънките на черната си дреха два

големи ключа и отключи двете ключалки. След това обаче измъ­
кна още един огромен ключ, какъвто през живота си не бях виж ­
дал - истински гигант с дължина поне 15 см, завършващ накрая
със спираловидна резба. Ж ената го пъхна в една кръгла клю­
чалка и започна да го върти, вратата заскърца, изпука при пан­
тите и се отвори. Старата ж ена коленичи и зашепна молитви.
Видях, че Махмуд събува прашните си обувки и последвах при­
мера му. Изпълнен с напрежение, очаквах да видя как двамата
мюсюлмани ще се отнесат към Ебет. С джинсите си, якето, бяла­
та сламена шапка и късата си коса тя можеше да мине и за мъж,
поне старицата можеше да се заблуди. Изведнъж се сетих, че
откак жената на пазача се присъедини към нас, Ебет не бе каза­
ла нито дума. Хитруша! Съпругата ми си свали обувките и ни
последва, като че това бе най-естественото нещо на света. С
крайчеца на окото си забелязах как старата жена я изгледа с
леко учудване.
Първо огледах трите пъстри килима на стените в малката
джамия - с мотиви от Мека, Кааба и Голямата джамия. Махмуд
използва случая да се помоли на висок глас, като правеше дъл­
боки поклони в посоката, в която се намира Мека.
Изпълнен с очакване и любопитство, изследвах малкото по­
мещение с размери приблизително осем на четири метра. Сфе­
ричният купол се подпира на четири колони с правоъгълно се-

160
 Задъхани, се изкачихме до малка площадка на върха,
където видяхме малка джамия с блестящ бял покрив

11. Ние всички см е деца на боговете 161

чение. Близо до входната врата, вдясно от мен, имаше богато
украсен кенотаф, покрит с крещящо зелена коприна. Над него
бе поставено бяло-червено-зеленото ислямско знаме.
Обхваналото ме разочарование почти парализира крайни­
ците ми. И това ли е всичко? За какво бяха тези физически уси­
лия, за какво пръснах толкова много пари? Нима този псевдог-
роб бе всичко, което бе останало от библейската личност Аа- !
рон? И какъв е смисълът от изграждането на това светилище на
върха на планината, на хвърления труд за изсичането на стъпа­
лата? В никакъв случай не исках да си тръгна, преди да съм ви­
дял всичко, наистина всичко, което можеше да се види тук.
Докато се преструвах, че разглеждам помещението, измък­
нах тайно фотоапарата от джоба на панталона си, и без да нас­
тройвам блендата, направих една снимка в момента, в който Ма-
хмуд се изправяше след молитвата. Издайническото щракване
се чу ясно в тишината. Махмуд ме погледна строго с празен,
ужасен поглед. Можех само да се надявам, че се е получила
някаква що-годе прилична снимка на кенотафа.

Кенотафът под бяло-червено-зеленото ислямско знаме

символизира гроба на Аарон

162
 Ебет ми махна да отида при нея в най-тъмния ъгъл на поме­
щението и ми посочи пода. Там се виждаше отвор и стълба, во­
деща надолу в тъмнината. Понечих да сляза, но Махмуд прекъс­
на молитвата си и застана до нас.
- Не! Не! - зашепна той умолително, ужасен от намерение­
то ми. * .
- Къде води тази стълба? - запитах тихичко аз.
- Към гроба на Аарон...
- Тогава трябва да сляза! - казах решително и застанах на
второто стъпало.
През вратата се показа главата на старицата, тя закрещя
отчаяно. Махмуд ме хвана за ръката, а аз му пъхнах една банк­
нота в дланта. Той кимна, но все още не ме пускаше.
- Моля оставете фотоапарата! - умоляваше ме той.
Подадох му го. Той пое дълбоко въздух, но все още не бе
доволен. Посочи с глава към Ебет, после към треперещата ста­
рица, която не смееше да влезе вътре. Съпругата ми разбра вед­
нага за какво става въпрос, кимна на Махмуд и незабелязано
ми подаде малко фенерче. Действително.бях взел със себе си
най-подходящия копилот!
Започнах да слизам по стъпалата. Махмуд тръгна след мен
като сянка, покрил очите си с ръка - явно се страхуваше. Попа­
днах в малко помещение с влажни стени. На слабата светлина
от фенерчето забелязах първо желязна решетка, зад нея драпи-
ран плат, който би могъл да покрива изправена мумия. В отсре­
щната стена бе поставен кръгъл катраненочерен камък с голе­
мина на човешка глава. Преди да попитам Махмуд какво е това,
той се бе проснал на земята. На колене долази до камъка и,
изпаднал в екстаз, го обсипа с целувки. По-късно узнах, че този
камък е свещен също като Черния камък в Кааба в Мека, че е
донесен и поставен там от Аллах, за да обозначи гроба на своя
слуга Аарон. Говори се, че камъкът вършел чудеса - възвръщал
зрението на слепци и други подобни.
Махмуд се молеше неуморно. Не мога да кажа, че се чувст­
вах особено комфортно. Естествено, не устоях на изкушението
да осветя помещението с фенерчето си. На слабата светлина
видях отново решетката и - не можех да повярвам на очите си!
- до задната стена имаше нещо като саркофаг. Той представля-

163
 ваше издялана от камък призма, покрита с пр&х. От мястото,
където се намирах, не можах да видя дали камъкът бе гранит
; или мрамор. Нямаше никакъв шанс да успея да повдигна поне
кранчето на черния плат, с който бе покрито нещото там вътре.
Непоносимо е да си толкова близо до разкриването на една за­
гадка и да не успееш!
Спомних си, че бях чел в пътеписите на Алоис Музил за
„няколко надписа на гръцки език и множество надписи на хеб-
рейски е зи к“ по стените и колоните в гробницата на Аарон. Ос­
ветих стените, опипах ги с ръка, но не открих никакви надписи.
Черният камък ме привличаше като магнит. На светлината
от малкото фенерче ми се стори, че върху него е капала някаква
лепкава, искряща маса. Помислих си, че малките блестящи то-
чици, покриващи камъка, са като звезди сред космическия мрак.
От проучванията ми върху По11пдН1-31опе* [27] в Англия ми бе
известно, че камъните могат да „говорят“ , че те съхраняват ми­
слите, когато човек се намира на прага между действителност­
та и съня. Камъните, както и всяка материя във Вселената, са
„кристализирала енергия“ . В кристалните си решетки те съхра­
няват информация, която на специални осветени места може да
се приеме от особено чувствителни хора. Чувствах се много осо­
бено.
Махмуд спря да се моли и започна да настоява да напус-
нем гробницата. Примигвайки от ярката светлина, се запрепъ-
вах навън и накрая седнах на земята до Ебет.
- Наистина ли там долу е гробът на Аарон? - попита ме тя.
- Вярата ми не е достатъчно силна! - усмихнах се аз.
По изражението на съпругата си видях, че е разбрала двус­
мисления ми отговор. Продължих да й обяснявам:
- Без съмнение там долу лежи някоя известна личност от
древността. Там долу има един саркофаг, има един свещен ка­
мък, а под черно покривало - и нещо продълговато, не можах да
разбера какво точно. Липсва каквото и да е доказателство, че
там лежи Аарон. Няма надписи, няма и следа от диадемата му,
нито пък от камъните урим и тумим и от вълшебната му пръчица...

*Ерих фон Деникен, „Пътуване до Кирибати“ , изд. „Литера Прима“ , Со­

фия, 1993 г. - Бел. ред.

164
 РАЗМИСЛИ

Вечерта, в хотел „Петра ф орум“ , отново размишлявах по

въпроса, който преди няколко дена обсъждахме с израелския
пилот в Йерусалим: Защо не може да се идентифицира без кап­
чица съмнение гробът поне на една библейска личност от Ста­
рия завет? Ако на върха на Джебел Харун действително се на­
мира гробницата на Аарон, то от деня на неговата смърт тя би
следвало да се превърне в свято място с необикновена прите­
гателна сила за вярващите. Няма никакво значение кой народ
населява тези места - всички народи почитат Аарон! Ако това
действително е гробът на Аарон, то този факт би трябвало да е
известен на всички вярващи от древни времена до наши дни.
Но какво е действителното положение? Ще го илюстрирам с по­
мощта на четири примера:
- Иисус е починал в Йерусалим. Християните вярват,
че е възкръснал, но още през I в. от новата ера гробът му,
или по-точно мястото, където тялото му е лежало след сва­
лянето от кръста до момента на възкръсването, е място за
поклонение. През 136 г. римският император Адриан за­
повядал там да бъде издигнат храм на любимата му богиня
Афродита. С това Адриан искал да заличи спомена за Ии­
сус. Напразно. Двеста години по-късно, през 326 г., импе­
ратор Константин I наредил да се разруши храмът на Аф­
родита и там да се издигне църква - за поклонение на вяр­
ващите на това свято място. Оттогава тази църква въпре­
ки бурната и превратна история на Йерусалим непрекъс­
нато се е разраствала. Християните никога не забравили
това свято място.
- Апостол Петър е бил разпънат с главата надолу на
кръст в цирка на римския император Нерон (54-68 г.). Хри­
стияните погребали тялото и означили гроба с тежък ка­
мък. През онези езически времена е било невъзможно там
да се издигне църква. Християните се покланяли на това
място в продължение на столетия. През 324 г. пак импера­
тор Константин I наредил там да се построи първата бази­
лика. Оттогава катедралата на Свети Петър във Ватикана
е център на римокатолическата църква.

165
 , - В Равена, Италия, от хиляда и петстотин години насам
• се издига внушителна постройка от тежки монолитни бло­
кове. Това е гробницата на готския кн я з Теодорих I
(419-451). Той не е светец или пророк, а основател на вес-
тготската държава. Гробът му се е запазил непокътнат до
наши дни.
- През 632 г. в Медина починал пророк Мохамед. Халиф
Отман заповядал над гроба му да се построи джамия, коя­
то през следващите хилядолетия многократно е разширя­
вана. Вярващите мохамедани се молят в нея - не само на
Мохамед, а и за Мохамед. Вероятно и през следващите
хиляда години бъдните поколения мюсюлмани ще продъл­
жат да се молят там.
Има стотици такива примери. Можем да споменем и мавзо­
леите на японските императори. Всичко това ни позволява да
заключим: гробовете на прочути и свети личности не потъват в
забрава. Напротив, построените там храмове се разрастват все
повече и повече.
Няма никакво съмнение, че такава личност като Аарон зас­
лужава същата почит като Мохамед и Петър. И тъй като не се
наблюдава подобно явление, може да се предположи, че от са­
мото начало никой не е зна‘ел къде точно е погребан Аарон. По
някаква причина ^мястото е запазено в тайна. И никак не е чуд­
но, че в така наречените гробници на Аарон има само кенотафи.
Един се намира в планината Оход при Медина [28]. Там някога е
имало джамия, разрушена още преди 130 години [29]. Втори спо­
ред Библията се намира в М озерот в днешен Израел. А може би
напразно търсим гроба на Аарон, тъй като според една арабска
легенда смъртният му одър с тялото му полетели към небето [30].
А Авраам? Какво е станало с неговия гроб?
Името на неговата гробница е известно отдавна, то е запи­
сано в Стария завет и в Тора. Не е тайна, че Авраам е погребан
в пещерата Махпела. Почитта към този патриарх би трябвало да
е много по-голяма от тази към Аарон. Над гроба му би трябвало
да са построени църква и сгради, два пъти по-големи от Ватика­
на - ако не по друга причина, то поради факта, че в същата гро­
бница са погребани още пет библейски личности, почитани от
християни, евреи и мохамедани.

166
 Но нито гробницата на Авраам се намира в пещерата Мах-
пела в Хеврон, нито домът му се е намирал в Мамре край Хев-
рон. Проф. Салиби е доказал, че Мамре и пещерата Махпела се
намират в провинция Асир в Саудитска Арабия. Дъбравата, в
която се е установил на стан Авраам, днес е горичка от акации и
тамариски в околностите на Намира и Хирбан [31]. В планинска­
та област при Намира е и местността Макфала (тц1111), носеща
името на известната пещера Махпела (ткр1Н).
Не е съществувала никаква възможност истинският гроб на
Аарон да се превърне в място за поклонение. Израилтяните би­
ли победени от вавилонците. Част от тях били отведени в робст­
во, други се пръснали по цял свят. Победителите не почитали
Авраам, те изповядвали друга религия.
Именно основните, централни светилища на най-разпрост-
ранените религии би трябвало да се изследват с най-модерни
научни методи и средства, за да се установи кои гробове са ис­
тински и кои - лъжливи. Естествено, всичко това трябва да се
направи, без по никакъв начин да се нараняват религиозните
чувства на хората.
„Миналото трябва да заговори, ние трябва да го изслуша­
ме. Докато не направим това, нито миналото, нито ние ще наме­
рим покой“ , е казал Ерих Кестнер (1899-1974).
Инш-Аллах.

167
 Глава четвърта

ДЕЦА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - ДЕЦА НА БОГОВЕТЕ

ИМА Л И ЧОВЕКЪ Т П Р АР О Д И Н А?

„ Вие не сте изродени, деца мои.

Бъдете работливи и мързеливи,
жестоко човечни,
и щедро алчни!
Приличайте на всички свои братя по съдба,
приличайте на животните и на боговете!"
Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832)
От хилядолетия човекът се стреми да открие къде се нами­
ра градината Едем, тоест Рая, в която е бил.създаден... и от коя­
то е прокуден. До момента прародината на човека не е локали­
зирана.
Когато преди години започнах да се ровя из литературата
по този въпрос, изобщо не подозирах колко много се различа­
ват една от друга различните теории. Всеки учен излагаше сво­
ето собствено, и същевременно обосновано и убедително схва­
щане за местоположението на Рая. Къде се е намирала гради­
ната Едем? Ето някои от основните теории [1,2,3], но не се съм­
нявайте, че веднага мога да ги допълня с още поне 80.
- между Тигър и Ефрат;
- край индийската река Ганг;
- край река Нил;
- край Каспийско море;
- на левия бряг на Араксес, Армения;
- край Шат-ел-Араб;
- край пруските брегове на Северно море;
- при горното течение на река Дунав;
- в Цейлон;
- на остров Куба;
- край река Йордан в Палестина;

169
 - край днешния Йерусалим;
- край днешния Дамаск;
- в страната Дилмун (днешен Бахрейн);
- на остров Крит;
- в планината Готхард, Швейцария;
- в Кашмир, Индия;
- на потъналия остров Атлантида;
- в щата Мериленд, САЩ;
- в Тиахуанако, Боливия;
- във високопланинската част на Мексико;
- на различни острови из южните морета;
- в страната Утопия;
- на далечна планета;
- на космическия кораб на извънземни същества;
- цялата Земя представлява Рая.

НЯКОЛКО РЕДА, КОИТО СМУТИХА СВЕТА

.

Няколко реда от Първа книга Моисеева, Битие, накараха

стотици учени да се втурнат в търсене на градината Едем, пре­
дизвикаха ожесточени дебати в научните среди, доведоха до ис­
тински потоп от литература по този въпрос. Ето въпросните ре­
дове в глава 2:8-15
„И насади Господ Бог рай В Едем, на изток, и там настани
човека, когото създаде.
И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дър­
веса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота пос­
ред рая, и дървото за познаване добро и зло.
От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се раз­
клоняваше на четири реки.
Името на едната е фисон; тя обикаля цялата земя Хавилс-
ка, там, де то има злато;
Златото на тая земя е добро, там има бдолах и камък оникс.
Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата
земя Куш.
Името на третата река е Хидекел (Тигър); тя тече пред
Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го по­
сели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. “

170
 В този текст се говори за реките Тигър и Ефрат. Това дире­
ктно назоваване ни кара да мислим, че географското разполо­
жение на рая е известно. Но в действителност не е така. Нека
си припомним, че писмеността, на която е създаден Старият за­
вет, се състои само от съгласни. Това означава, че в текста не е
изписано Тигър и Ефрат, а тгр и фрт. А при добавянето на разли­
чни гласни се получават какви ли не комбинации. Учените, за­
нимаващи се с изследването на Библията, са приели, че става
въпрос за реките Тигър и Ефрат, защото в Битие се казва, че
Господ Бог е насадил „рай в Едем, на изток“ , а както е известно,
тези две големи реки се намират на изток.
Но на изток от какво? Земята е кръгла и „на изток“ означа­
ва различни неща в зависимост от това в коя точка се намира
човек. В Битие е написано, че в Едем тече река, която „подир се
разклоняваше на четири реки". Нека отново да приемем напи­
саното в Библията буквално. Тогава можем да зачеркнем реки­
те Тигър и Ефрат като възможни ориентири за географското раз­
положение на рая. Те нямат обща част, защото изворите им са
различни. Тигър извира в източната част на Тавър*, а Ефрат се
образува от сливането на двете реки Кара Су и Мурад Су в Ана-
дола, Турция. По тази причина идентифицирането на рая със
земите между реките Тигър и Ефрат си е чисто фантазиране.

ТРИТЕ ВАЖНИ СЪБИТИЯ

В Библията са описани три важни събития, станали в Едем:

създаването на човека, грехопадението и прогонването му от
рая. Библейският вариант на тези три събития поражда много
въпроси, тъй като е пълен с противоречия и неясноти, които се
откриват след по-задълбочено проучване на текстовете.
Преди всичко налице е Йехова, мъдрият и всемогъщ Създа­
тел. За него не се обяснява откъде идва, нито къде живее. В
Битие, глава 3:8 се казва само:
„И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по
дневната хладина... “

*Тавър - планинска система в Турция - Бел. преВ.

171
 Градината Едем е била собственост на Йехова, защото той
сам засадил там „всякакви дървеса, хубави наглед и добри за
ядене“ . Освен това в градината растели и две по-специални дър­
вета - „дървото на живота посред рая, и дървото за познаване
добро и зло“ .
Адам живеел в Едемската градина и трябвало „да я обрабо­
тва и да я пази“ . Много съм любопитен от какво и от кого е тря­
бвало да пази градината. По това време освен него на земята
не е имало жива душа - нали Ева е създадена по-късно? Някои
теолози твърдят, че той трябвало да пази градината от змията.
Но това е най-малкото странно. Значи още тогава хитрата змия
се е добрала до дървото на познанието!
Точно за това дърво Бог предупредил Адам. Позволявало
му се да яде плодове от всички останали дървета, с изключение
от него:
„а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от не­
го; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш"
(Битие, глава 2:17)
Но змията била на съвсем друго мнение по въпроса:
„ Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се
отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло "
(Битие, глава 3:4-5)
В крайна сметка се случило това, което трябвало да се слу­
чи - известното на всички захапване на сочната ябълка. И как­
во станало после? Нищо! Адам и Ева останали живи. Змията се
оказала права. Господ Бог лично потвърждава думите й:
' „И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да
познава добро и зло..."
(Битие, глава 3:22)
После се стигнало до ужасното грехопадение. След като ха­
пнали от ябълката, Адам и Ева забелязали, че са голи. Но не за
дълго.
„И направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с
които ги облече"
(Битие, глава 3:21)
Голи за миг - нима само за това първата семейна двойка е
трябвало да заплати с живота си?

172
 Така както са написани нещата в „Битие“ , те просто са не­
достойни за един всезнаещ Бог. Господ създал за шест дни не­
бето, земята, водата, почвата, тревите, дърветата, реките, риби­
те, животните, а също „И сътвори Бог човека по свой образ, по
Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие, глава
1:27). След това огледал създаденото. „И видя Бог всичко, що
създаде, и ето, беше твърде добро“ (Битие, глава 1:31). Малко
по-късно обаче нещата се променят: „и разкая се Господ, заде­
то беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“
(Битие, глава 6:6).
Е, как е било в крайна сметка? Добро ли е било творението,
или е представлявало истински провал? Трябва да предполо­
жим, че като Всезнаещ, Бог е знаел много добре какъв ще е
резултатът от неговия експеримент. Известно му е било, че Адам
и Ева ще хапнат от забранения плод, следователно грехопаде­
нието е било предвидено в програмата. Защо тогава Господ е
бил така разочарован, че изгонил едва-едва облечените Адам и
Ева от Едемската градина, след като се е случило точно това,
което е било запланувано? За мен е непонятно. Бог проклел зе­
мята, заплашил ги, че в бъдеще ще трябва да се трудят с пот на
чело и че раждането на децата им ще е свързано с ужасни болки.
За срам на мъжката половина от човечеството трябва да
призная, че при грехопадението Адам е играл доста незначи­
телна роля. Господ го приспал, за да извади едно от ребрата му
и да създаде жената. Тя била „плът от плътта му“ и той като до­
бър съпруг се постарал да й измисли име. За жалост Господ не
обърнал внимание на този факт и продължил да я нарича прос­
то „ж ена“ . При обличането на дрехите от кожа Адам изведнъж
се обръща към нея с името „Ева“ . Та тази Ева се поддала на
изкусителните съблазни на змията и откъснала забранения плод!
А Адам? Той стои там „мълчалив и излишен“ . Дори не се
опитва да се противопостави на грехопадението. Адам яде от
ябълката просто защото и Ева яде - и въпреки това се твърди,
че „жените се прелъстяват по-лесно, отколкото мъжете“ - такъв
е коментарът на известния теолог Хуго Гресман (1877-1927), на­
правен преди 80 години.
Занимавам се с библейската история за създаването на чо­
века, защото не мога да допусна, че всесилният Бог може да

; 173
направи такива досадни грешки. Зная, че звучи странно. Все
пак смятам, че Господ не може да допуска такава фатална неб­
режност. Един Бог, който само „ходеше низ рая по дневната хла­
дина“ ? Един Бог, който не знае къде из градината се е скрил
Адам? („И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме), где
си?“ , Битие, глава 3:9). Един Бог, който просто ей така експери­
ментира?
Доста неща обяснява фактът, че Битие е компилация от ня­
колко по-стари произведения, обогатени с файтазиите и заблу­
дите на хората. По света има толкова легенди за създаването
на човека, колкото са и народите.

МЪДРИЯТ ДИОДОР СИЦИЛИЙСКИ

Гръцкият историк Д иодор С ицилийски, живял през I в.

пр. н. е., е имал направо модерни представи по този въпрос.
Той е автор на четиридесеттомната „Историческа библиотека“ ,
при създаването на която, според собствените му изявления,
ползвал по-стари източници.
Диодор смятал, че хората са съществували първоначално
„в неорганизирано полуживотинско състояние“ [5], и че единст­
веното им занимание е било търсенето на храна. Събирали са
се на по-големи групи само ако са били нападнати от диви зве­
рове. Езикът им се състоял от смесица от различни звуци. П ос­
тепенно хората се научили да разпознават лицата на съседите
си и да употребяват за отделните предмети определени звуци.
И тъй като тази еволюция се извършвала на различни места по
земното кълбо, възникнали и различните езици. В крайна смет­
ка всяка „орда“ започнала да се нарича с определено име.
Според Диодор по времето на първобитните хора са се по­
явили и боговете, като всеки народ е имал различни богове. Та­
ка например боговете Изида и О зирис научили хората от древ­
ния Египет да не се ядат помежду си, показали им как да отгле­
ждат пшеница и грах, обучили ги да строят, изнамерили виното
и „дали имената на много неща, за които досега липсвало наз­
вание“ .
Кога е станало всичко това?
Ето какво казва Диодор:

174
 „Говори се, че от времето на О зирис и Изида до царуване­
то на Александър, който основа наречения с неговото име град,
са изминали повече от десет хиляди години.“
Звучи невероятно, но Диодор не греши, защото по-нататък
разказва и за Херакъл, синът на Зевс и Алкмена, който помог­
нал на олимпийските богове в борбата им с титаните. Диодор ни
уверява, че гърците се заблуждават по въпроса за времето, ко-
гато се е родил Херакъл - само едно поколение преди Троянс­
ката война. Историкът твърди, че той се е родил по времето,
когато е бил създаден човекът. „В Египет смятат, че оттогава са
изминали повече от десет хиляди години, а от Троянската война
са изминали едва хиляда и двеста години.“
Следователно египтяните също са били привърженици на
теорията, че човекът е резултат от еволюция на Земята, а култу­
рата си, в най-общия смисъл на тази дума, е получил от Богове­
те. По същество това схващане е аналогично с написаното в
Битие: Адам е бил оформен от глина и е станал разумно същес­
тво след като Господ му вдъхнал живот. Ясно е пЪдчертано, че
първоначално всички продукти на Съзиданието - треви, дърве­
та, риби, птици и т.н., не са имали названия.
„И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици
и на всички полски зверове... “
(Битие, глава 2:20)
Тоест Господ има заслугата за това, че Адам е проговорил.
Може да ми се възрази, че в египетското предание се гово­
ри за двама богове - Изида и Озирис, а в Битие - само за един.
Но в еврейския оригинал на Битие е написано елохим, а това е
дума без единствено число, само с множествено число. Защо
тогава във всички варианти на Библията се говори за Бог, а не
за Богове? Защото Авраам и Мойсей за проповядвали монотеи­
зма, тоест вярата в един бог. Теолозите винаги са имали главо­
болия с този проблем, но той си съществува.
Във вавилонския епос за Гилгамеш, създаден на базата на
още по-древни шумерски източници, се разказва мита за прев­
ръщането на човека в съзнателно същество. Гилгамеш, цар на
южновавилонския град Урук, бил създаден от боговете Шамаш
и Адад: „Така великите богове създали Гилгамеш: той бил.еди­
надесет лакти висок... две трети от него били божествени, а ед­

175
на трета - човешка“ [6]. Другарят на Гилгамеш - Енкиду, живеел
сред животните и самият той приличал на животно: „Целият ко­
смат... не общува с хора... заедно с газелите пасе трева и ходи с
дивите зверове на водопой...“
Този превратен момент - на отделянето на човека от ж иво­
тното и появата на човешката реч по божествено вдъхновение -
се среща във всички митове за създаването. Още преди десет
години се занимавах с тази тематика [7]. Петер Краса и Виктор
фаркаш разглеждат подобни въпроси в книгата си „Хайде да
произвеждаме хора“ [8], има много публикации на тази тема от
френски и американски автори [9, 10]. Само в университетите
нищо не се е променило. Съгласно добрата „традиция“ някой
доцент започва спор с друг, като и двамата са привърженици на
остарели и мухлясали теории.

НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ НАУЧНА ФАНТАСТИКА

Нека се опитаме да свържем митовете за създаването на

човека със съвременните модерни теории.
Преди хилядолетия - дали са били десет, тридесет или до­
ри сто? - на планетата Земя кацнал космически кораб с извън­
земни същества. Екипажът имал за задача да разпространи ра­
зума сред подходящи форми на ж ивот на нашата планета, които
след това да мутират. Разпространението на разума във Вселе­
ната е жизнена необходимост за всяка цивилизация, достигна­
ла етапа на овладяване на Космоса. Едва при наличието на про­
гресивно увеличаваща се по количество и качество интелигент­
ност, по метода на снежната топка, тя може да се разпростра­
нява навред. Само след достигането на определено равнище на
разумност във вселенски мащаби, е възможна комуникацията
между отделните обекти в Космоса.
Но защо извънземните просто не са се заселили на Земя­
та? Защото формата на живот, която вече съществувала на пла­
нетата, е най-добре приспособена към условията на тази плане­
та. Тялото й е с най-подходящите за дадената сила на гравита­
ция ръст и форма, притежава имунитет срещу наличните бакте­
рии и е приспособено да диша атмосфера с определен физико­
химичен състав.

176
 Когато на Земята кацнал екипажът на пришълците, на пла­
нетата вече съществували милиони различни форми на живот,
сред тях и нашите далечни роднини -о р а н гута н и , горили, шим-
панзета и други видове маймуни, казано на прост език. Извън­
земните намерили екземпляр от онзи вид, за който решили, че
е най-подходящ за техните цели. Взели яйцеклетки от него и про­
менили тяхната Д Н К* структура. Може би е била достатъчна по­
дмяната само на един ген - това днес успешно се прави в лабо­
раториите. Променената по този начин яйцеклетка вероятно е
била поставена в подходящ разтвор за отглеждането IV у Кго на
зародиш или е била имплантирана на женски екземпляр от съ­
щия вид. Този метод от години се използва при кравите и пра­
сетата.
След изтичането на бременността се родило поколение с
всички желани качества, благодарение на променената струк­
тура на ДНК. То притежавало същия строеж на тялото, същия
череп, същия имунитет - а освен това и допълнителни качества,
които останалите представители на вида нямали: любознател­
ност, говор, мозък, който да съхранява наученото, културни на­
клонности, музикалност, приятелски чувства... и религия, свър­
зана с култа към мъртвите.
Тези разсъждения не опровергават теорията на Чарлз Дар-
вин за възникването на човека, а само я допълват. Липсващото
звено в историята на човечеството е планираната изкуствена
мутация при един от древните ни прадеди.
От съвременна гледна точка е било целесъобразно този пър­
ви човек да бъде изолиран от останалия свят, да бъде обграден
от една Едемска градина, в която да няма отровни скорпиони и
змии. После се появила нуждата и от жена. Без жени закъде
сме...
Първите хора не можели да говорят, издавали само нечле­
норазделни звуци. Извънземните научили Адам и Ева - нека ги
наричаме с тези имена - да говорят. Естествено, първите хора
владеели езика на „боговете“ ! Това е казано и в Битие, глава

*Д Н К - дезоксирибонуклеинова киселина, носител на генетичната ин­

формация в клетките. - Бел. ред.

12. Ние всички см е деца на б оговете 177

 11:1, когато става дума за построяването на кулата във Вави­
лон:
„По цялата земя имаше един език и един говор".
Настъпил денят, в който извънземните трябвало да се отп­
равят към нови планети, за да създадат и там разумните същес­
тва. Вероятно сбогуването е протекло така:
- Деца мои, - каза командирът на първата съпружеска двой­
ка, - ние ви дадохме интелект, без нашата намеса вие щяхте да
си останете животни!
Адам и Ева коленичили пред пришълците и им се поклони­
ли като на богове. Но командирът започнал да ги поучава:
- Ние не сме богове, ние сме от плът и кръв като вас. Н ико­
га не правете изображения на Бог, защото Бог е нещо необхва­
тно и необяснимо.
Продължението на този разговор можем да прочетем в Би­
тие, глава 1:28:
„И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете
се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски­
те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв
добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пъл­
зят по земята".
Съвсем ясни указания. Разумният ж ивот е трябвало да се
множи и да господства над неразумните животински видове.
Имало само една много строга забрана: Адам и Ева (и потомст­
вото им) не бивало да имат сексуални контакти с доскорошните
си, немутирали събратя по вид. Едно такова мимолетно удовол­
ствие би имало фатални генетични последици, би довело до ре­
грес. Поради тази причина, при нарушаване на закона, наказа­
нието било смърт. Въпреки предупрежденията се стигнало до
грехопадение. Някой започнал да се съвкуплява с диви, немути­
рали представители на вида. Тази содомия в библейското ска-
зание е наречена наследствен грях. След това хората си спом ­
нили за заканата на извънземните да наказват подобни своево­
лия със смърт. И започнали да правят жертвоприношения. Ре-
шили, че с кръвта на жертвите ще омилостивят боговете.
„Цяла вечност“ след грехопадението извънземните се върна­
ли отново на Земята, за да инспектират развитието на разумните
форми на живот. Проверката се превърнала във филм на ужасите.
 I

„и разкая се Гос под, задето беше създал човека на земята,

и се огорчи в сърцето с и “
(Битие, глава 6:6)
Извънземните изпълнили заканата си. Много от мутирали­
те същества се пръснали из цял свят и пришълците не можели
да ги издирват един по един. Затова намерили радикално реше­
ние на въпроса. Издавили всички хора (с малки изключения)
във вълните на Всемирния потоп.
Така изтълкувана, легендата за Адам и Ева вече има сми­
съл, защото свързва теорията за еволюцията с библейските ска-
зания. Спорът, воден главно в Съединените американски щати,
между креационисти (хора, които вярват в божественото създа­
ване на човека) и еволюционисти (хора, които вярват в учение­
то на Дарвин) е абсолютно излишен. И двете страни имат право.
Поради тези разсъждения ме обвиняват в расизъм. Освен,
това създаването на разумни същества от пришълци на плане­
тата ни не можело да се приеме по етични съображения. Моите
критици пропускат да отбележат, че аз никъде не говоря за оп­
ределена човешка раса. Става въпрос единствено и изключи­
телно за превръщането на човекоподобните маймуни в хора. И
тези първи разумни същества принадлежат на всички раси. Не
аз съм измислил Всемирния потоп и богоизбрания народ.
«

НОВИЯТ п ъ т
Може ли да се докаже тази нова теория за създаването на
Н о т о 8ар|‘епв? И къде започва фантазирането?
- Птолемей от Александрия (около 100-160 г.) е бил убеден,
че Земята е център на Вселената. Той е представител на геоцен-
тричната школа, и разсъжденията му са се оказали погрешни.
- Николай Коперник (1473-1543) провъзгласил, че Слънцето е
център на всички планети. Смятал, че орбитите на планетите са
окръжности (а не елипси) с център Слънцето, и че около него се
въртят и всички останали звезди. Макар и в основата си да е пра­
вилно, хелиоцентричното мислене също се оказало погрешно.
- Еволюционната теория поставя човека в центъра на ж и ­
вота във вселенски мащаби. Това е антропоцентрично мислене
и също не е правилно. '

180
 Човекът се е възприемал и се възприема твърде сериозно.
И продължава да смята, че всичко трябва да се върти около не­
го. Това е недостатъкът и на съвременната теория за еволюция­
та. „Какво представлява човекът?“ . Във всички случаи не това,
което сам той си представя, че е „венецът на творението“ (Вил-
хелм Раабб). Човек, който е в състояние да се примири с факта,
че не е някакво изключение сред пет милиарда други хора на
Земята, е готов да преглътне и това, че Земята не е някакво из­
ключение сред милиони други планети във Вселената.
Странно. Древните индианци в Северна и Южна Америка,
които днес все повече намират признание, поради свързаните
си с природата традиции, винаги са знаели, че човек е само
една от многото разумни форми на живот във Вселената. Те ни­
кога не са смятали, че сме някакво изключение:
- Индианците пеони в днешния щат Небраска, САЩ, вяр­
ват, че човекът е създаден от звездите и че небесните учители
слизат периодично на Земята, „за да кажат на мъжете и жените
нови неща, които те трябва да знаят“ [11].
- Индианците оджибей (Онтарио, Канада) смятат, че те са
част от обществото на „небесните хора“ [12]. Тези небесни хора
„не са ангели, а индианци със светла кожа, облечени в алени
туники с качулки“ .
- Легендата за създаването на човека на индианците черо-
ки (Северозападна Джорджия, САЩ) започва така: „В началото
всички живи същества се намирали на небето... Обитателите на
небесните жилища копнеели да се преселят на друго място, за-
щото къщите им били претъпкани...“ [13].
- Индианците м икозуки (Южна Флорида, САЩ) твърдят:
„М ного много отдавна едно индианско племе слязло от небето в
езерото М икозуки в Северна Флорида. Те създали град М икозу­
ки. Оттогава тези индианци носят името на своя град“ [13].
- Индианците салишан (Британска Колумбия, Канада) раз­
казват: „Веднъж хората искали да започнат война срещу небес­
ните хора...“ [14].'
- Ирокезите (щат Ню Йорк) смятат, че Земята някога е била
покрита цялата с вода, в която плували чудовища. „В исоко горе
било небето, населено със свръхестествени същества...“ [15].

181
 - Индианците тутуш (северозападното крайбрежие на Тихи
океан, САЩ) имат много предания за „гърмящи птици“ . Един от
тотемните стълбове изобразяващ тези „гърмящи птици“ , предс­
тавлява символ на „града на небесните хора“ [16].
Това са само някои примери от дългия списък на индианс­
ки племена, които и до днес са съхранили преданията си за съ­
здаването на човека. В тази връзка можем да интерпретираме
известния въпрос на Лудвиг ван Бетовен: „Какво представля­
вам аз, като се погледна на фона на Вселената?“ , по следния
начин: индианците поставят въпроса за произхода на човека.
Познавам преданията на племето киче от „Попол-Вух“ , а съ­
що и легендите на инките. Известно ми е, че според религиоз­
ните представи на индианците хопи, те са имали учител на име
Кахинас, дошъл сред тях от небето, Дълги години съм се зани­
мавал с митовете и преданията на древните народи и устано­
вих, че всички легенди разказват, как богове или небесни учи­
тели са слизали сред прадедите ни. Само ние, големите умници,
категорично отричаме този факт. Единствено ние знаем всичко!

КАК ЛЕТИ ВРЕМЕТО

Антропоцентричната ни склонност към надценяване е ро­

дила теорията,,че животът на Земята се е зародил от нежива
материя. Рецептата е проста: поставяте малко първична супа в
съда, разбърквате я грижливо с миксера и добавяте електриче­
ство за втасване. Ако достатъчно дълго повтаряте тези манипу­
лации, в крайна сметка се получават сложни протеини (белтъ­
чини), ДНК-молекули и най-после ж иви клетки.
Истинско чудо! Но нали науката не вярва на чудеса?
Не искам да повтарям това, което съм написал вече по този
повод преди десет години [7], но съм достатъчно арогантен да от­
бележа, че доста известни учени подеха идеята. Тогава твърдях,
че първият, примитивният живот на Земята не може да е възник­
нал спонтанно и естествено. Веднага се чу ропот от академичните
зали - не съм бил специалист, нямал съм понятие от молекули,
вериги и пребиотична химия. Какво е положението днес?
Трябва да правим разлика между двата основни въпроса:
1. Как е възникнал животът на Земята?

182
 2. Как се е появил у хората разумът?
Тези въпроси бележат два основни етапа в историята на
нашата планета, интервалът между които е милиони години.
Ще отговоря първо на втория въпрос: човешкият разум е
възникнал вследствие на целенасочена изкуствена мутация, при­
ложена върху екземпляри от хоминидите*. Що се отнася до то­
ва дали е имало еволюция или не, то моят отговор е следният:
естествено, имало е (и има) еволюция. Палеонтологията е дока­
зала мутацията, генетичните промени, естествения подбор, се­
лекцията на най-подходящия за мутацията генетичен материал.
Не може да се докаже интелектуалният ско к към Н о т о зар|'епз.
Познавам огромен брой теории, опитващи се да обяснят този
факт, но те си остават само теории.
Смятам, че е от важно, дори от решаващо значение пале­
онтологията най-после да обърне внимание на преданията на
различните народи. Това, което се прави в момента, прилича на
театър на абсурда. Не минава и година, и на хората се показва
поредната кост или поредния скелет, като им се обяснява, че
това е най-новото откритие в палеонтологията, че това е най-
новият най-стар прачовек.
Преди десет години, когато написах книгата си „Доказател­
ства“ , палеонтолозите смятаха, че Н о т о егесШз (т.е. изправен
човек) е на възраст 1,5 милиона години. Междувременно Ричард
Лики и сътрудниците му от Националния изследователски цен­
тър за праистория и палеонтология, в Найроби, изровиха на за­
пад от езерото Туркана в Кения нов скелет - един чисто нови-
чък Н о т о егесШз [17]. Той е с още 100 000 години по-стар от
предшественика си, но в палеонтологията 100 000 години са дре­
болия. Ако се приеме, че едно поколение живее 30 години, то
между двата скелета са живели 3300 поколения. Черепът на най-
стария Н о т о егес!из е на съвсем почетната възраст от 2,5 мили­
она години.
Между популярният неандерталец, живял преди 50 000 го­
дини, и Н о т о егесШз, бродил по Земята преди 2,5 милиона го­
дини, са се сменили 81 000 поколения. Но какво от това? Пале-

*Хоминиди - човекоподобно семейство примати - Бел. авт.

183
онтологията е великодушна. Нови кокали, нови датировки. И все­
ки път се тръби наляво и надясно, че този скелет или кости, без
съмнение, принадлежат на най-стария прачовек. Свещена про­
стота!
В действителност всички тези находки представляват о с­
танки от маймуни... Нямам нищо против радостта на откривате­
лите при всяка нова костица. Вероятно теоретиците на еволю­
ционната теория ж иво се интересуват най-после да узнаят отко­
га маймуните ходят изправени, дали дланите им са били прис­
пособени за манипулиране с примитивни оръдия на труда. (И
днес дивите маймуни използват примитивни оръдия на труда.)
Но, приятели, съгласете се, че целият този маймунски цирк
няма нищо общо с възникването на човешкия интелект!

КОГА СЕ Е ПОЯВИЛА ЕВА?

Палеонтологията вече има конкурент, на който се възлагат

много надежди - молекулярната антропология (антропос озна­
чава човек). Учените, работещи в този нов клон на науката, съз­
дават родословното дърво на човека, като се базират на генети­
чни изследвания. Това е многообещаващо начало, но аз имам
известни подозрения, че един ден резултатите от научните изс­
ледвания няма да бъдат оповестени, защото, рано или късно,
ще се стигне до прризхода на отделните раси, а тези въпроси не
се коментират.
През миналата година американският генетик Дъглас Уо-
лъс от университета „Емъри“ в Атланта започна да търси Ева.
Екипът му изследва митохондриите* на 600 жени от цял свят [18,
19,20]. Резултатът от проучването показа, че човечеството е въз­
никнало преди 100 000 години. Ето какво казва Уолъс по този
въпрос: „Имало е една жена с такива митохондрии. Ако е била
единствена, тя е била Ева!“ В този случай Н о т о егес1ив, дати­
ран отпреди 1,6 или 2,5 милиона години, не би могъл да има ни­
що общо с нашата Ева.

*Митоходриите са съставна част на ДНК, която се наследява само от

жените - Бел. авт.

184
 В молекулярната антропология се прилагат различни мето­
ди. Екип от университета „Бъркли“ в Калифорния проучвал къде
точно се намира прародината на човека. Бил събран генетичен
материал от 147 жени от Африка, Азия, Кавказ, Нова Гвинея,
както и от аборигени, коренните жители на Австралия. Проучва­
нията установили, че в генетичното родословно дърво на чове­
ка се срещат най-много африканци. Компютърните изчисления
са показали, че бавното разселване е започнало най-много пре­
ди 180 000 години със скорост един километър на година.
Генетиците Дж. С. Джоунс и С. Роухани от „Юнивърсити Ко-
лидж", Лондон, и екипът под ръководството на Джим С. Уейнс-
коут от Оксфордския университет тръгнали по друг път. Те изс­
ледвали географското разпределение на бетаглобина* в осем
групи хора. Учените, стигнали до извода, че някога в Африка е
съществувала една „основна популация“ , която се е състояла от
максимум шест човека. „Ако това действително е така, то през.
тази решителна фаза в еволюцията хората са били застрашен
от изчезване вид“ - смятат Джоунс и Роухани [21,22].
Резултатите са смущаващи. Ако „основната популация" се
е състояла от максимум три двойки, или дори от една единстве­
на жена, то датираните отпреди милиони години кости и скеле­
ти доказват само, че те не са принадлежали на преките ни пре­
дшественици, а на някакви далечни роднини. Естествено тези
останки не могат да са и на някой от „основната популация“ ,
защото тя е възникнала едва преди 180 000 или 100 000 години.
Генетици от различни университети работят през послед­
ните години върху общ проект - създаването на генетична кар­
та, на която да е отразена цялата наследствена информация.
Тази информация е закодирана в гените и се предава на поко­
ленията. Гените са части от двойната спирала на ДНК-молеку-
лата, която прилича, грубо казано, на усукан цип. Зъбците са
всъщност веригите на нуклеиновите киселини**. Молекулата на
ДН К се намира в ядрото на всяка клетка. Ако се развие двойна­
та спирала на ДНК-молекулата само на една човешка клетка,

‘ Съставна част на хемоглобина - Бел. авт.

“ Нуклеинови киселини е общо название на дезоксирибонукпеинова-
та киселина (ДНК) и рибонуклеиновата киселина (РНК) - Бел. авт.

185
 ще се получи нишка с дължина два метра. Странно, нали? Два
метра дълга нишка в една миниатюрна, различима само под ми­
кроскоп клетка! А в човешкото тяло има няколко милиарда та­
кива клетки...
Нишката се състои от молекулни вериги, а те представля­
ват подредени атоми. За да си го представим по-ясно, нека да
сравним клетката с топка за пинг-понг. В тази топка трябва да
натъпчем усукана нишка с дължина 20 км. Ако инжектираме в
нея минимални количества червена, зелена, жълта и синя боя,
нишката ще се боядиса в тези цветове. Нека отворим топката и
да закачим нишката на 20 км дълго въже за простиране. Тя ще
има отделни участъци, оцветени само с тези четири цвята.
В този модел нишката е ДНК, а гените са участъците с раз­
личен цвят и различна дължина. Всеки участък определя някое
от качествата ни. Например можем да приемем, че комбинация­
та червено-синьо-жълто се отнася до окосмяването, червено-
жълто-синьо - за растежа на ноктите, жълто-зелено-синьо - оз­
начава, че очите на човека ще са кафяви. И така нататък. Щом
се разбере, кой цвят за кое качество се отнася, генетичният код
е разгадан.. В научните среди отделните цветове се наричат „по ­
следователност от нуклеотиди“ .
В компютъра в Европейската лаборатория по молекулярна
биология се съхраняват над четири милиона нуклеотидни пос­
ледователности, които вече са разгадани. Звучи внушително, но
всъщност представлява една малка част от общо три милиарда
подобни последователности и 50 000 гена във всяка клетка.
Тъй като работата е бавна и трудоемка, университетите и
институтите по генетика, са се споразумели всеки да изследва
отделна малка част от ДНК-молекулата. Генетичната карта се
обновява непрекъснато. Многобройните комбинации се изслед­
ват с помощта на мощни компютри. Непрекъснато се обменят
опит и резултати. В калифорнийското елитно виеше учебно за­
ведение „Калтех“ , Пасадена, е създаден генен анализатор. То­
ва е компютър, койго изследва нуклеотидните последователно­
сти, сравнява ги с вече откритите и пресмята комбинациите. Ве­
че има и серийно производство на гении анализатори.
Докато преди 20 години проектът за изготвяне на пълна ген-
на карта се смяташе от учените за абсурден, днес експерти като

186
 Джеймз Уотсън, носител на Нобелова награда за откритието на
ДНК-молекулата, смятат, че това може да се осъществи в близ­
ките десет години. Дотогава гениите анализатори ще са изгот­
вили генната карта, така че ще може с точност да се установи
дали и кога в историята на човечеството е имало внезапна вън­
шна намеса, предизвикала значителни промени. Генната карта
ще бъде книга за историята на човешкия род. И според мен там
ще може да се види ясно, че в развитието на човечеството е
имало момент на съзнателна манипулация на генетичния код.
Надявам се, че тогава вече няма да ми искат останки от косми­
ческите кораби на извънземни, като доказателство за моята те­
ория.
Сьорен Киркегаард (1813-1855) е казал: „Ж ивотът може да
се разбере само ако погледнем назад, но трябва да го живеем,
като гледаме напред“ .

ГЕНЕТИЧНИЯТ КОД И СЪЗДАВАНЕТО

Какво ще означава за човечеството пълното разгадаване

на генетичния код? Просто казано, ще можем да си играем на
богове с него, както някога извънземните с Адам и Ева.
Нека се върнем към въжето за пране, на което виси дългата
г 20 км нишка. Нека при километър 10,5 се намира комбинацията
от цветове, която означава кестенява коса, а при километър 8,1
- тази за червена коса. Искаме да получим червенокос човек.
Много е просто. Комбинацията от цветове при километър 10,5
се изрязва и се заменя с тази от километър 8,1. Нишката се усу­
ква и отново се натъпква в топката за пинг-понг.
Това наистина е много опростен пример, но така постъпват
и гениите инженери. Естествено тяхната работа е много много
по-сложна и трудоемка. ДН К-молекулата се обработва под еле­
ктронен микроскоп със специални вируси и бактерии. После с
нещо като „биохимична ножица“ - т . е. с определен вид ензими,
ДН К-молекулата се прекъсва на маркираните места. Те се про­
менят (мутират), като се вмъква друга част от молекулата. След
тази манипулация клетката се размножава както преди, но на
поколението се предава вече новия ген с желаните качества.
В големите изследователски центрове вече има генетични
карти, на които са отразени наследствените болести. Екип от

187
 Масачузетската „Дженерал Хоспитал“ , Бостън, САЩ, под ръко­
водството на генния инженер Д ж ейм з Гайзелау е локализирала
ген в хромозом № 4, който причинява хореята на Хънтинпън*.
Отдавна в научните публикации генната диагностика се при­
ема за нещо нормално. Диагнозата вече не се поставя от доб­
рия домашен лекар, а от генен инженер. От околоплодните води
,на бременната жена може да се установи дали зародишът ще
носи някаква наследствена болест, и ако това е така, то месеци
преди раждането този генетичен дефект може да се премахне.
Не след дълго гениите инженери ще конструират хора и живот­
ни... както преди хилядолетия това са сторили извънземните с
нашите примитивни прадеди.
За мнозина тази перспектива не е много приятна. Смята
се, че това може да даде неконтролирана власт в ръцете на част
от хората. Имало опасност някой да започне да се прави на Бог,
можело да се произвеждат армии от хора с програмирани каче­
ства, спортисти с мускули, пригодени за определен спорт, хора
със зрение, покриващо и инфрачервения диапазон. Плашат ни
с Франкенщ айн, с хора-зверове с невероятно развито обоня­
ние, със слуха на котката, с ноктите на тигъра, с броните като
костенурки, така че да могат да преминат и през огън, с крилата
на орела, с тялото на кентавър... И ето, че полетите на фантази­
ята ни отвеждат при Пегас, при ламята с многото глави, при ле­
тящите лъвове (които могат да се видят в много музеи по цял
свят), при Минотавъра, при хората-скорпиони и хората-риби.
Тъй като винаги стоя на границата между миналото и бъде­
щето, постоянно се чудя, колко много фантомите, с които ни пла­
шат в бъдеще, вече са съществували в миналото!
Защо тогава да не прочетем отново старите книги, сега, при
прехода към гениите технологии? Там е написано, че още в дре­
вността хибридни същества са живеели на орди, племена, дори
и по-големи формации. Разказва се за „животните в храмове­
те“ , които били галени и глезени любимци на хората. Шумерски-
те царе ходели за развлечение на лов за човекоживотни. В „Еги­
петски истории“ н аХ ерод отса описани необикновени черни гъ-

*Болест на нервната система, наречена на американския лекар по не­

рвни болести Д ж ордж Хънтингтън; хорея, витово хоро - Бел. прев.

188
лъби, които били „женските на човекоживотните“ , както и съжи­
телството между хора и риби край устието на персийския Аракс,
в резултат на което се раждали човекоподобни същества с ри­
бешки люспи вместо кожа.
В своето произведение „П ир“ Платон твърди:
„Първоначално освен мъжкия и женския пол имало още
един, трети пол. Хората от този трети пол имали четири ръце и
четири крака... Силата им била голяма. Те били безогледно дръ­
зки и искали да завоюват небесната шир и да господстват над
боговете.“
Тацит (Анали XV, 37) описва оргиите, които всяка нощ се
организирали в дома на Тигелинус. По време на тези пирове
„хората блудствали с човекоживотни“ . Върху Черния обелиск на
Салманасар II, изложен в Британския музей в Лондон, са изва­
яни барелефи на хибридни същества. В парижкия Лувър, в Тур­
ския музей в Анкара, в музея в Багдад и в много други музеи
съм виждал скулптури, изобразяващи разпъването на кръст на
човекоживотни. В произведенията на асирийските художници
често се срещат хибридни същества. В текста към тези изобра­
жения се разказва за „пленени човекоживотни“ , които са о ко ­
вани от войниците във вериги и са отвеждани в робство.
Нима днес митовете не се превръщат в реалност? Нима ис­
торията на човечеството не се повтаря? Всеки може да се уве­
ри със собствените си очи, че във всички музеи по антрополо­
гия и по история на изкуството по света, са изложени каменни
скулптури, изобразяващи полухора-полуживотни. Табелките, по­
ставени под тези скулптури, съдържат куриозни надписи. Под
едно подобно на лъв животно с човешка глава четем: „Митоло­
гично същество“ . Под човешко тяло с глава на орел и с криле е
написано: „Летящ гений“ . Бог е казал на пророк Иезекиил: „Вие
хората имате очи, за да гледате, и пак не виждате.“ Това важи с
пълна сила и в наши дни. Теоретично е напълно възможно тези
хибридни същества да бъдат възкресени от бъдещите генни тех­
нологии.
Вече можем приблизително да кажем какви ще са възмож­
ностите на генната хирургия. Американски и немски генни ин­
женери са правили опити с мишки, на които е присаден ген за
растеж, взет от плъх. В резултат се получават огромни по раз-

189
 мери мишки. Проф. Хорст Кройслих от катедрата по животновъ­
дство в университета „Лудвиг-М аксимилиан“ в Мюнхен е „ко н с­
труирал“ нова порода прасета. Чрез замяната на определен вид
гени с други новата порода наддава по-бързо на тегло, без да
натрупва много сланина, а освен това е по-устойчива срещу ин­
фекциозните болести, разпространени сред свинете [24]. В бъ­
деще състезателните коне или биковете няма да се получават
чрез специални кръстоски, те ще се моделират генетично. Съ­
щото важи и за селскостопанските култури. Така например ве­
че е създадено новото растение „домоф“ - генетично моделира­
на кръстоска между домат и картоф.
Генетици от Калифорнийския университет в Сан Диего са
получили забележителни резултати: светещ тютюн и светещи
моркови! Много е просто: светулките излъчват студена светли­
на, която е резултат от окисляването на съдържащия се в техни­
те органи луциферин - получава се ензимът луцифераза. За то­
зи ензим „отговаря“ определен ген, който може да се изолира и
е „присаден“ първо на бактерии, а после и на тютюн и моркови.
„Успешното извършване на генната манипулация се установи
много просто. След подаването на луциферин и на енергийния
източник АТФ (аденозинтрифосфат) растенията започнаха да
светят. При тютюна ензимът се концентрира предимно в коре­
ните и стеблото, но и жилите по листата също светеха“ [25]. Си- ’
гурно ще попитате каква е ползата от всичко това. Или учените
просто се забавляват? Разбира се, че не. В бъдеще един светещ
ген може да се използва като маркер, за да се обозначи нали­
чието на определени други гени в ДНК-молекулата. Чрез студе­
ната си светлина маркерът лесно се забелязва.
Гениите инженери са на път да надхитрят природата, за да
принесат полза на човечеството. Еритропоиетинът е хормон, кой­
то се произвежда от бъбреците в много малки количества. Хор­
монът провокира клетките в гръбначнйя мозък да произвеждат ’|
червени кръвни телца. Ако той е в недостатъчно количество, мно­
го често при заболяване на бъбреците са появява и анемия. Ге­
нетиците от северозападния център „Кид ни“ в Сиатъл, САЩ, са
намерили решение на проблема. Те са успели да произведат I
жизненоважния хормон чрез генна технология. Полученият в ла­
бораторията хормон действа по същия начин както и „естестве­
ния“ [26].

190
 През лятото на 1986 г. известната със своята строгост аме­
риканска служба за контрол над храните и лекарствените сред­
ства (РйА), разреши продажбата на първата ваксина, получена
с помощта на генна технология. Тази ваксина предпазва от зара­
зяване с коварния вирус на хепатит В, който може да предизви­
ка цироза на черния дроб и рак.
Не минава и седмица без да прочетем в някоя статия за опа­
сностите, които се крият в гениите технологии. Дискутира се върху
закони, които да забранят на учените да извършват манипулации
с човешки гени. Отново сме тръгнали на лов за вещици. Има две
групировки, които защитават диаметрално противоположни ста­
новища. Едната се страхува от генното инженерство, както хората
се страхуват от дявола. Другата групировка не желае да се огра­
ничава по какъвто и да е начин работата на гениите инженери.
Проблемът е подобен на този с ядрената енергия: тя може да се
използва за мирни цели, но може да се използва и за направата
на водородна бомба. Но ако само една страна реши да не използ­
ва повече ядрените си реактори, тя продължава да е застрашена,
защото не контролира ядрените реактори на останалите страни.
Гениите технологии могат да се използват и за зло, и за добро. Ако
в една страна се забранят проучванията на гениите инженери, в
останалите държави законите им позволяват да продължат рабо­
тата си. Генетиците от западните страни (за останалите все още
официално не знаем нищо!) изглежда сами и доброволно са си
наложили някои ограничения. Те не желаят да променят по гене­
тичен път „личността и характера на човека“ .
Това са благородни, правилни и добри намерения, но как
може да се контролира в международен мащаб тяхното изпъл­
нение? Никакъв измерителен уред не може да покаже дали в
някоя лаборатория не се провеждат експерименти с генни тех­
нологии. Освен това тези проучвания и приложението им на пра­
ктика не се извършват само в контролирани и финансирани от
държавата лаборатории, а и в много частни изследователски
центрове на големите фармацевтични концерни, снабдени с най-
модерни апаратури. Така че в крайна сметка, за съжаление, и в
областта на гениите технологии ще се окаже валидно старото
правило на военните: „А ко,ние не го направим, ще го сторят
другите преди нас, и ще стане още пр-лошо“ [27].

191
 ОСМИЯТ ДЕН НА СЪТВОРЕНИЕТО

Всичко започнало преди единадесет години, и по-точно на

30 август 1976 г. На този ден носителят на Нобелова награда за
медицина, индийският професор Хар Гобинд Кхорана от Маса-
чузетския технологичен институт в Кембридж, САЩ, успял да съ­
здаде изкуствен ген. Оттогава гениите инженери проектират и
произвеждат нуклеотидни последователности и сложни протеи­
ни (белтъчини). Учените наричат този клон от синтетичната био­
логия направо проектиране на протеини или протеинно инже­
нерство.
През февруари 1987 г. „ВПс1 йег М ззе пзсК а Й “ [28] съобщи,
че проф. Бернд Гуте от университета в Цюрих е успял „да синте­
зира протеин с 24 аминокиселини". Този изкуствен протеин на­
малявал вредното действие на инсектицида ДДТ. Това било са­
мо началото. Проф. Ернст Лудвиг Винакер и неговият сътрудник
Роналд Мерц от университета в Мюнхен конструирали на база­
та на този изкуствен протеин изкуствен ген, имплантирали го на
коли бактерии и доказали, че „тези променени по генетичен път
бактерии произвеждат изкуствения протеин“ . Заглавието на ста­
тията в „ВНс1 с!ег М ззе п зсН а К “ е: „Осмият ден на сътворението“ .
Зад тези чисто научни съобщения, които за обикновените
хора са дори скучни, всъщност се крие бомба, готова да избух­
не всеки момент. Гените не са някаква произволна съвкупност
от молекули, гените са носители на наследствеността. Дори то­
ва да се осъществи след десетилетия, все пак човечеството ще
е в състояние целенасочено да проектира и оформя наследст­
вената информация на всички живи същества.
В института по генетика към университета „Билефелд“ се
работи по един проект, който сега ни звучи като научна фантас­
тика. Всички знаем, че нивите се наторяват с азотни торове.
Годишно нашата планета се нуждае от 80 000 000 тона азотни
торове! При температура 500 градуса по Целзий и налягане от
200 атмосфери от азота и водорода във въздуха може да се по­
лучи амоняк*. В почвата има бактерии, които произвеждат по

*Амонякът е изходен продукт за производството на азотни торове -

Бел. авт.

192
естествен начин азотни торове, но „те или са в твърде ограни­
чено количество, или не са на нужното място, за да могат да
задоволят нуждата на селскостопанските култури от азот“ [29].
Гениите инженери решили, че след като бактериите могат да
произвеждат необходимите за наторяване вещества, то и расте­
нията биха могли, при това в по-големи количества. Целта била: да
се получат селскостопански култури, които сами да произвеждат
необходимите им азотни торове. Генният инженер проф. Алфред
Пюлер описва процеса така: „Тези манипулирани по генетичен път
растения трябва да са в състояние да превръщат азота от въздуха
в амоняк. По този начин например пшеницата ще може да произ­
вежда сама необходимите й минерални торове“ .
Скоро бе открит и ензим, под чието въздействие може една
азотна молекула да се превърне в две молекули амоняк. След
това се пристъпи към дешифрирането на генетичния код на този
ензим. В крайна сметка учените установиха, че търсената ин­
формация се намира в „ком плект“ (Пюлер) от 14 гени.
Британски генни инженери от университета в Съсекс успя­
ха да пренесат този комплект в чревни бактерии от рода на Е-
коли. (Същото бе направено и в Билефелд). И ето, чревните ба­
ктерии вече вършат неща, за които природата не е и помисляла
- превръщат азота в нитрат. Следващата стъпка е тази наследс­
твена информация да се пренесе в селскостопанските култури.
Това все още не е постигнато. Проф. Пюлер е казал пред „ЕШ
с!ег \Мззепзс1паЙ“ , че пшеницата, която произвежда сама необ­
ходимите минерални торове все още е „далечна фикция“ . Есте­
ствено, учените са предпазливи в оценките си, но опитът показ­
ва, че много несто „внезапното вдъхновение“ значително сък­
ращава сроковете за постигането на определена цел.
Съществуват и други проекти в областта на генното инже­
нерство, а именно създаването на „генетично идентични копия“
[30]. Тук вече не говорим за промяна в генетичния код, а за раз­
множаването на една и съща генетична информация. Този про­
цес се нарича клониране* и се извършва чрез трансплантация

*Клон - съвкупността от всички отделни същества, които се получават

от един индивид по безполов път и които носят една и съща генетична ин­
формация - Бел авт.

13. Ние всички см е деца на боговете 193

 на ядрото на клетката. Методът вече е изпробван върху жаби,
мишки, агнета и говеда. Все някога ще се стигне и до хората
като обект за експерименти. Американският журналист Дейвид
М. Рорвик описва още през 1978 г. в книгата си „По негово подо­
бие“ [31], как един застаряващ милионер наредил да се съхра­
няват негови клетки, така че след години от тях чрез кпониране
да се произведат негови дубликати. По този начин господинът
искал да стане безсмъртен.
Защо човек, въпреки че е несъвършен, желае да създаде
свои копия? Много просто. Например едно бездетно семейство
иска да има син, който да прилича на таткото. Или оживелият
след тежка катастрофа иска да „възкреси" починалия си съпруг
или съпруга. Или се надяваме, че няколко копия от великите умо­
ве на човечеството, например от носители на Нобелова награ­
да, биха могли да донесат голяма полза на човечеството. Може
би е така.
При разговори с генни инженери винаги съм се сблъсквал
с груб отказ от коментар, дори със страх от възможността да
бъдат клонирани хора. Не била създадена още необходимата те­
хника, а и етиката и моралът не позволявали да се прави това.
Но щом се появи първият получен чрез клониране човек, с цве­
тущо здраве, естествено имунизиран против рак и СПИН, висо­
коинтелигентен, с приятен външен вид - по всяка вероятност
етиката и моралът ще се променят и генетиците едва ли ще се
противят дълго да задоволят появилото се желание у хората за
дубликати. Все още е в сила крилатата фраза: Т е тр о га ти1ап-
1иг, поз е* ти1ап1иг т ННз (Времената се менят, и ние се проме­
няме с тях).

ЛИЧНАТА НИ СВОБОДА

Преди дванадесет години носителят на Нобелова награда

Манфред Айген [32] предрече: „Щ е стане възможно да се въз­
произведе „по изкуствен начин“ всяко живо същество от него­
вия собствен генетичен материал“ .
Това може да се окаже реалност по-рано, отколкото си пре­
дставят учените. В края на февруари 1987 г. научното списание
„МАТУРЕ“ (брой 325) съобщи, че японски учени са разработили

194
 така наречения „суперсеквенсер“ , способен да дешифрира дне­
вно един милион „букви“ от ДНК-молекулата. Осем такива апа­
рата за няколко години ще могат да анализират целия генети­
чен материал на човека. Предполага се, че целият проект ще
струва около един милиард марки, което не е чак толкова мно­
го, ако сравним сумата с размера на инвестициите в космичес­
ките апарати.
Практиката отново доказва, че изпреварва и най-мъдрите
предвиждания. През април 1987 г. американската служба по па­
тентите (113 Ра1еп1 апс! Тгас1етагк оЯюе) съобщи, че в бъдеще ще
издава патенти и за „многоклетъчни живи организми“ , стига те
да са получени в резултат на експерименти и да не се срещат в
природата. Така се легализира една дейност, която отдавна е
нещо обичайно. До март 1987 г. в САЩ за дадени заявки за па­
тентоване на над 200 вида генетично манипулирани микроби. Ня­
кои от тях могат да неутрализират суровия петрол, разлят при
катастрофи, или да произвеждат инсулин. През април 1987 г. за
заявени за патент 15 животни, които не се срещат в природата.
Така например учените от Калифорнийския университет успели
да създадат чрез биотехнология хибрид между овца и коза. То­
ва ново животно има предната част на овца и задницата на ко­
за. Ужасените критици на експеримента били успокоени с уве­
рението, че чудовището е само прототип, а серийното произво­
дство ще бъде усъвършенствано допълнително.
Кой все още се осмелява да твърди, че никога не е имало
летящи коне? Летящи мишки (прилепи) и летящи жаби населя­
ват Земята от хилядолетия. Все още не е намерен отговор на
въпроса, дали тези видове са продукт на естествена еволюция,
или са произведени в лаборатория от извънземни същества.
Май 1987 г. проф. Бруно Чиарели от университета във Ф ло­
ренция шокира световната общественост с признанието, че е
напълно възможно да се отгледа маймуночовек. За целта били
' необходими само яйцеклетка от ж енско шимпанзе и сперма от
мъж. Професорът твърди, че са се отказали от експеримента
само по етични съображения, тоест не е съществувала никаква
друга пречка за осъществяването му. Проф. Чиарели е подхо­
дил съвсем практично към въпроса за маймуночовека. Той смя­
та, че хибридът може да е много полезен при тежък и еднообра­

195
 Съвременен хибрид между коза и овца, получен
по генетичен път в лаборатория

зен физически труд - например събирането на боклук или рабо­

та на поточната лента. Освен това той е жива банка за доставка
на органи при хирургични операции.
Ето че отново стигаме до казаното от мен преди 20 години:
нищо ново под слънцето, историята се повтаря. Древните рим­
ляни са казвали: „Ню е! пипе!“ (Тук и сега!). А философът Карл
Ясперс твърди: „Бъдещето е в рамките на възможностите на ли­
чната ни свобода“ .

196
 ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР

Как е възникнал животът на Земята?

До началото на XIX век хората се задоволявали с отговора,
взет от Светото писание: Бог е създал живота! После се появил
Чарлз Дарвин (1809-1882 г.) със своята теория за еволюцията и
всичко се променило. В началото поне учените били доволни от
еволюционния модел. За стотици милиони години от съществу­
ващите видове се развивал нов вид, той непрекъснато се про­
менял, тоест мутирал. Така от първичното куче се появили сто­
тици кучешки породи, а от прачовека се образували хоминидни
групи.
На пръв поглед теорията на Дарвин е логична и завършена.
Но тя не дава отговор на въпроса за появата на първото живо
същество на нашата планета. Дори всички форми на живот да
се сведат до една първична форма на живот, остава неизяснено
откъде се е появила тя.
Естествено, че от клетките, защото те са най-малката фор­
ма на живота, казват учените. А откъде се е появила клетката?
При търсенето на отговор на този въпрос настана звездни­
ят миг на молекулярната биология. Нима не е достатъчно да се
изследва клетката чак до последната молекула, за да узнаем
най-накрая, как е започнало всичко?
Поставя се началото на модерните изследвания на живата
клетка. Те продължават вече 70 години, но и тук важи констата­
цията на Гьоте: „Решаването на един проблем води до нов про­
блем“ . Установен бе химичният състав на клетката. Но как тези
химични вещества са се комбинирали, за да се получи необхо­
димата генетична информация? Откъде молекулите са „знаели“
как да се подредят, за да се получи жива материя? Така се раз­
вил нов клон на науката, химическата еволюция. Днес изслед­
ванията се провеждат в три направления:
- химическа еволюция: отделянето на необходимия хими­
чен материал от неживата материя
- самоорганизирането на молекулите до способни да се раз­
множават клетки: как от мъртвите химични вещества е възник­
нала жива материя?
- развитието на отделните видове, тоест теорията на Дарвин.

197
 Манфред Айген твърди, че химията е подвластна на фи­
зичните закони. И звестно е, че ф изиката е доказала наличи­
ето на положителни и отрицателни електрически товари във
всяка материална частица. Това важи и за молекулите, те се
отблъскват или привличат в зависим ост от зарядите си. Твър­
ди се, че по подобен начин съгласно ф изичните закони про­
тичат процесите и при м акром олекулите . Учените въздъхват
облекчено. Най-после е даден отговор на въпроса за голяма­
та случайност при еволюцията. Недостатъкът на това разр е ­
шение на загадката е само, че в такъв случай в „първичната
су п а “ молекулите не само ще се свързват, но и ще се отблъс­
кват.
За образуването на клетки са нуж ни голям брой протеи­
ни. Н ай-малкият протеин се състои от 239 молекули. Една та­
кава молекула е истински гигант от различни аминокиселини
и ензим и, които трябва да са подредени по определен начин.
Вероятността за естественото получаване на една такава мо­
лекула е пресметната от проф. Д ж е й м з ф. К о пид ж [33], бивш
директор на Центъра за биологични вероятностни изследва­
ния в Н ортбридж, Калиф орния, и е 1 към 1023, тоест това е
тото с вероятност за печалба 1:10 000 000 000 000 000 000 000.
Е, кой ще опита?
О бразуването на първата ж и в а клетка също е било голя­
ма случайност, защ ото е станало в първичния океан и в пър­
вичната атмосфера. А тази първична атмосфера няма нищо
общо с атмосферата, в която ж ивеем ние днес. Тя се е съ сто­
яла от метан и амоняк. В тези условия кислородът е бил и с­
ти н ска отрова за клетката, той би ги убил моментално. Никой
не о спо р ва тези факти. Но защо в учебниците на тях не се
обръща достатъчно внимание? Защо се премълчават резул­
татите от хим икобиологичните изследвания? Защо не се пуб­
ликуват данните от м атем атиковероятностните изчисления?
От всичко казан о до тук за биологията и пребиотичната
химия става ясно, че една клетка м оже да се р азм нож ава с а ­
мо ако носи в себе си готова Д Н К -про гра м а. Тя се предава
на следващите кл е тки г докато се образува някаква форма на
ж ивот, наприм ер бактерия.

198
 Една бактерия обаче представлява завършено ж иво съще­
ство с определени функции, които са били заложени в ДНК-мо-
лекулата още на първата клетка. А откъде се е появила ДН К на
първата клетка? Откъде тази Д Н К е получила „заповедта“ за из­
граждане на цялата бактерия? И как една бактерия може да се
превърне в друг вид бактерия с напълно различни функции?
Проф. Харолд Моровиц, физик в Йейлския университет, САЩ, е
пресметнал вероятността за образуването на най-простата бак­
терия чрез случайни процеси. Тази вероятност е 1 към 10 на
степен 100 000 000 000. Това е число с толкова много нули, че ще
ми е нужна отделна книга, за да ги изпиша.

ДАРВИНИЗМЪТ - ПОРЕДНАТА ЗАБЛУДА

Професорът по химия на макромолекулярните вещества

Бруно Фолмерт е директор на Института за полимери в универ­
ситета в Карлсруе [35]. Полимерната химия изучава синтеза на
изкуствени вещества, които се състоят от макромолекули. С об­
разуването на самите макромолекули се занимава молекуляр­
ната химия.
Проф. фолмерт и неговият екип в продължение на десети­
летия проучват в лаборатории с най-модерна апаратура проб­
лема за възникването на ДНК. Резултатът от тяхната работа е
зашеметяващ за привържениците на теорията за еволюцията:
ДН К не може да се е образувала спонтанно, сама. фолмерт твър­
ди, че един учен в областта на полимерната химия не може да е
убеден, нито пък може да му се внуши, че в първичния океан
случайно са се образували макромолекули от типа на ДНК. Съ­
щото важи и за нарастването на веригата на Д Н К в процеса на
еволюцията от един животински вид към по-висш.
Ето какво твърди фолмерт:
„По тази причина дарвинизмът е просто една идеология, а
не научно доказана теория... Аз лично смятам, че дарвинизмът
е фатална заблуда, която дължи популярността си на антропо-
центричното мислене на хората“ .
Естествено схващанията на фолмерт, отразени в книгата
му „Молекулата и животът“ , са оспорвани и отричани. Защитни­
ците на идеята за зараждането на живота от нежива материя

199
 обосновават теорията си с физичните процеси и с факта, че са
били нужни милиони години, за да се подредят отделните пар­
ченца от мозайката по необходимия начин. Но се премълчава
обстоятелството, че за да се стигне дотам, трябва да е налице и
непрекъсната последователност от случайни събития, всяко от
тях с вероятност за настъпване едно на милиони. Специалисти­
те обичат да казват, че науката е нещо ясно и точно и мразят да
говорят за случайност. Но щом се окажат в безизходица, слу­
чайността винаги е спасителната сламка.
В крайна см етка се оказва, че все още не е намерен от­
говор на въпроса ка к е възникнал животът на Земята. Проф.
Ф ред Хойл, бивш директор на института по теоретична аст­
рономия в Кем бридж , и проф. Налин Мандра Вакрамасингх,
ръководител на отдела за прилож на математика и астроно­
мия в университета в Кардйф, Уелс, изследвали с помощта
на математиката каква е вероятността за появата на ж ива
материя от неорганични вещества. Учените си задали въпро­
са, дали е въ зм ож но ензим ите да са се образували в първич­
ния океан чрез хим ична еволюция. Ето какво разказват уче­
ните за своите изследвания:
„П редполож ихм е, че в първичния океан са се съдържали
20 важни от биологична гледна точка аминокиселини, при то­
ва в равни концентрации. Също така приехме, че правилното
биологично ф ункциониране на всеки ензим от съществено
значение са 10 съставни елемента. В този случай са необхо­
дими повече от 20 на десета степен опита, за да се получи
един единствен годен да ф ункционира ензим . Вероятността
по случаен начин да се образуват N на брой такива ензима, е
1 към 20 на степен 10И. Още преди числото N да е станало
по-голямо от 100, броят на опитите ще надвиши броя на ато­
мите във всички звезди в цялата Вселена. Следователно сме
принудени да приемем, че ж ивотът е възникнал в резултат на
ко см и ч е ско явление“ [36, 37].
Ако прием ем тази теория за вярна, то какво е това „к о с ­
м ическо явл ение“ ? Н икой не знае. Д окато не се даде отговор
на този основен въпрос, човекът няма да намери покой. Вси­
чки знаем, че о сн о в н и я т градивен елемент на всяка ж ива ма­
терия е клетката. Клетката се образува от м акром олекули, а

200
макромолекулите - от атоми. Атомите се състоят от м нож ес­
тво субатомни частици. Тези субатомни частици се намират
в непрекъснато движение и в състояние на дифузно излъчва­
не*. Тук прекрачваме границата на материалния свят, за да
преминем в другия свят на невидимото и на нематериалното,
което някои наричат Бог, а други Дух. Ние постоянно сме за ­
обиколени от неизмерим паралелен свят на излъчването. То
е навсякъде, прониква п ре з нас, то преминава през цялата
Вселена. Дали е носител на програмата, която е подредила
веригите от макромолекули? Дали то е превърнало мъртвата
материя в живи същества?

*Например електронът пулсира 1023 пъти в секунда - Бел. авт.

201
 Глава пета

КОНТАКТИ ОТ ТРЕТИ ВИД В ДРЕВНОСТТА

П Р ЕД П О Л О Ж ЕН И Я

• „Небето е за нашия взор това, което е хлябът за

стомаха ни. "
Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882)

Необходимо ни е да открием една единствена оригинална

кост от първите хора Адам и Ева. Молекулярната антропология
6 в състояние да узнае много от нея.
Естествено, много неща зависят и от възрастта и състояни­
ето на тази кост, както ме осведоми един генен инженер от уни­
верситета в Базел. Той ми каза: „При кости на възраст до 500
години можем да установим със сигурност дали са принадлежа­
ли на човек или на маймуна, на базата на протеините. При по-
стари кости сме затруднени, защото протеините и другите със­
тавни части на клетката отдавна са дехидрирали. Въпреки това
успешно бяха клонирани фрагменти от ДН К на египетски мумии,
балсамирани преди 4000 години“ .
Учени от университета в Упсала, Швеция, са изследвали ча­
сти от 23 египетски мумии, опитвайки се да получат тяхната ДНК.
Научното списание „МаШге“ [1] публикува статии за тези експе­
рименти. Опитите се оказали успешни при мумията на дете, по­
чинало преди 2400 години. От подкожната тъкан била изолирана
Д Н К с 3400 базови двойки. След обработката й с фенол и етанол
ДНК-молекулата била имплантирана на бактерия. Чрез клони-
ране били получени хиляди копия на ДНК-молекулата на мумия­
та, които били изпратени за изследване в различни институти
по цял свят. Резултатите показват наличието на така наречени­
те точкови мутации, който се наблюдават и при съвременните
хора. По този начин бе доказано, че Д Н К на мумията не се е
увредила съществено в течение на хилядите години. Учените от
университета в Упсала смятат, че подкожната тъкан се е съхра-

203
 нила в добро състояние поради факта, че „мумифицирането е
извършено чрез дехидратация на трупа в естествена сода би­
карбонат“ . „Иеие 2иепсЬег 2еКипд“ публикува статия за работа­
та на учените, в която се казва:
„Успеш ното клониране на Д Н К на мумии предизвиква ог­
ромен интерес по много причини. Определени ДНК-последова-
телности в човешкия геном* варират в широки граници и могат
да се използват за точното установяване на роднинските връз­
ки между хората или принадлежността им към определена на­
родност“ .
Точно на това се надявам и аз. Щом като от ДН К на покой­
ници отпреди хилядолетия може да се установи степента на ро­
дство или принадлежността към определена народност, все ня­
кога ще може да се установи и фактът, че човек носи не само
гени като тези на приматите, а и на извънземни същества. Но за
целта ще са необходими добре запазени мумии. Явно се нами­
рат и такива. През 1975 г. китайски археолози открили в Хупей,
средната част на Янгцекианг, мумията на мъж на възраст около
петдесет години. Тялото било запазено толкова добре, все едно
че човекът е починал току-що. Археолозите установили, че тру­
път е на възраст 2142 години! Кожата била еластична, ставите -
подвижни, не липсвали зъби. Мумията се е запазила в това из­
ненадващо добро състояние благодарение на обстоятелството,
че била поставена в три лежащи един в друг херметически зат­
ворени саркофази, като последният бил пълен с червена теч­
ност. Китайските учени досега не са установили (или не искат
да издадат) химичния състав на чудотворното консервиращо ве­
щество.
При една така добре запазена мумия е възможно да се раз­
шифроват големи участъци от Д Н К молекулата. Подобен шанс
съществува и при трупове, съхранявани в лед, като мумиите в
глетчерите в Перу.
Нима ще пропуснем невероятната възможност да изслед­
ваме с помощта на гениите технологии и останките на родона­
чалниците на човечеството - Адам и Ева?

*Геном - най-простия набор отхром озом и в една клетка, който съдър­

ж а наследствената информация - Бел. авт.

204
 •Л

Гробът на Ева се намира край южноарабския град Джидда.

Що се отнася до Адам, ни се предлагат четири възможности. В
„Ислямска енциклопедия“ [3] се казва, че след прогонването му
от рая първият човек се заселил на остров Сарандиб, днес ост­
ров Цейлон. (За съжаление не е споменато как е стигнал до там
- пеша, на кораб или с ангелски крила). На остров Цейлон има
планина, кръстена от португалците Рюо сГАс!ат. Всеки ден на
това място идват туристи за да видят отпечатъците от огромни
стъпала, за които се твърди, че са оставени от Адам.*
След 200 години заточение в северната част на Индийския
океан архангел Гавраил върнал Адам обратно при Ева в Арабия.
Той се активизирал и построил в днешна Мека храм (наричан
сега К а ’аба). След смъртта си бил погребан в „пещерата със съ­
кровищата в подножието на планината Абу-Кубаис“ [4], най-ви­
соката планина край Мека. Според друга легенда след Потопа
трупът на Адам бил пренесен в Йерусалим и там бил погребан
повторно под планината Калварин. Според арабската „Книга за
божествата“ [5] гробът на Адам се намира в пещера под плани­
ната Науд в Индия.
Към апокрифите на Стария завет се причислява и произве­
дението „Животът на Адам и Ева“ [6]. Книгата, която попадна в
моите ръце, бе от 730 г. след Христа, но се позоваваше на още
по-древни ръкописи. Според този източник след смъртта си Адам
бил пренесен „близо до рая“ , където архангел Михаил балсами­
рал тялото с благовонни масла и го увил в ленени платна. Сам
Господ запечатал гробницата с „триъгълен печат“ .
И така, къде да търсим гроба на Адам?
- В планината Калварин край Йерусалим? - Едва ли.
- Под планината Науд в Индия? - Не е известна планина с
такова име.
- В съкровищницата в планината Абу-Кубаис? - Възможно е.
- „Близо до рая“ ? - Твърде вероятно.
Противореча ли си? Нали в предишния раздел твърдях, че
никой не знае, къде се е намирала Едемската градина, тоест рая?

*У нас също съществуват подобни следи от гигантски стъпки - край

град Исперих, в Родопите и Стара планина и другаде. За съжаление нито са
публикувани официално, нито пък са изследвани - Бел. ред.

205
 Трябва само да се запознаете с детайлните проучвания на
проф, Камал Салиби, извършени в провинция Асир в Саудитска
Арабия. Той доказва, че там са се намирали повечето географс­
ки обекти, споменавани в Библията, в това число и рая. Салиби
пише [7]:
„Във Вади Табала, недалеч от Раусан, има един оазис, на­
ричан ‘Адана (‘сю&), който и до днес е запазил библейското име
Еден (‘йп). Нагоре по долината, недалеч от Раусан, се намира
оазисът Гунайна (дпупЬ, умалително от дп, а на хебрейски това
означава „градина“). Този оазис се напоява от реки, извиращи
от ‘Адана. Може на някои хора да не им е много приятно, но
библейската Едемска градина се намира точно на това място, и
е запазила името си и до днес."

ГРОБЪТ НА ЖЕНАТА-ВЕЛИКАН ЕВА

Щом Едемската градина, тоест рая, се намират в Арабския

полуостров, то и гробът &а Адам, запечатан с „триъгълен печат",
би трябвало да е там. Откриването му би било истинска сенза­
ция! Адам не е кой да е, смята се, че той е бащата на човешкия
род. Тялото му вероятно е добре запазено през хилядолетията в
някоя прохладна пещера - в крайна сметка най-добрият специ­
алист, архангел Михаил, се е занимавал с балсамацията му. Но
аз съм смел и не спирам дотук в предположенията си. Според
мен извънземните напълно съзнателно за балсамирали тялото
на Адам, за да се запази за бъдните поколения. Пришълците на
нашата планета са знаели, колко неща могат да се научат от
съхранените ДНК-молекули.
Щом Едемската градина се намира в Саудитска Арабия, ня­
ма да е чудно ако установим, че и Ева е погребана там. Ф ренс­
кият пътешественик и изследовател Морис Тамисие [8] още през
1840 г. посетил гробницата на Ева, която се намира на северо­
изток от Джидда. Той я описва като малка правоъгълна пост­
ройка с неголям купол, врата от източната й страна и два прозо­
реца - на северната и южната стена. Вътре стените, според Та­
мисие, били покрити „с легенди и откъси от Корана“ , а в при­
земния етаж имало камера, на пода на която бил поставен че­
рен камък, маркиращ къде се намира пъпът на Ева.

206
 Схематично представяне на жената-великан Ева.

Немският изследовател Хайнрих фон Малтцан [9] посетил

Джидда едва десет години след французина, но описва гробни­
цата по различен начин. Според него входната врата била от
западната страна, вътре стените били „голи и студени“ . Малт­
цан потвърждава, че е видял гравиран камък „с височина някол­
ко стъпки и ширина половин стъпка“ , поставен на пода „точно
над пъпа на Ева“ .
Всички посетители на гробницата [10,11,12,13] са единоду­
шни по отношение на едно обстоятелство: в гробницата на Ева
е погребана жена-великан! Планът на постройката потвържда­
ва думите им. Тялото е положено в направление север-юг, по

207
 диагонала на малката постройка. Малкият гравиран камък мар­
кира пъпа на Ева, тоест центъра на тялото. Мястото, на което се
намира главата, е указано с каменна плоча извън сградата, а
краката - с два изправени камъка. Местоположението на гърди­
те и на матката на прамайката на човешкия род също е обозна­
чено с отделни камъни. Дължината на тялото е 130 м! Освен то­
ва между каменната плоча, където се намира главата, и двата
камъка, където са краката на Ева, по цялата дължина на тялото
преминават две успоредни малки стенички.
Гробницата на Ева е спомената още през X век от арабски
историци. Според тях думата Джедда произлиза от арабското
Джадда, което означава прамайка. Познавачът на арабската кул­
тура Еберхард Волфарт [14] опровергава това тълкуване. Той смя­
та, че Джедда произлиза от Гидда. Гидда е името на малко есте­
ствено пристанище. Там през 647 г. халифът Отман наредил да
се построи селище, днешната Джедда. Прекалено изискано би
било да съществува цял град в памет на общата ни прамайка
Ева.
Столетия наред мохамеданите, тръгнали на поклонение в
Мека, стъпвали на сушата в пристанищния град Джедда и отива­
ли и до гробницата на Ева. Духовните наставници на консерва­
тивния владетел Абдул-Азис, влязъл в историята с името Ибн-
Сауд, решили, че молитвите към прамайката Ева са богохулни.
Според тях в молитвите можел да се споменава само Аллах.
Абдул-Азис не искал „да осквернява сърцето на исляма с бого­
хулства“ [15] и наредил през 1928 година гробницата на Ева да
бъде разрушена. От описаните постройки останали само стени-
чките, ограждали някога сградата.
И все пак! Въпреки религиозния си фанатизъм саудитският
крал наредил да се разрушат само постройките над земята, по­
дземията са останали непокътнати до наши дни. Днес Саудитс­
ка Арабия е модерна индустриална държава. Народът й може да
направи нещо за цялото човечество. Нужно е само екип от мес­
тни археолози да потърси гроба на Ева под останките от някога­
шната постройка. Генетиците очакват с нетърпение да получат
малко ДН К от прамайката на човешкия род. Този ж ест няма да
навреди с нищо на народа на Саудитска Арабия, а същевремен­
но ще обогати с нови знания цялото човечество.
4

208
 Според апокрифното произведение „Животът на Адам и Ева“
нашата прамайка е била първият човек, наблюдавал със собст­
вените си очи космически кораб на извънземни същества. „То­
гава Ева погледна към небето и видя да приближава една свете­
ща кола, теглена от четири блестящи орела. Никой човек не мо­
же да опише тяхната красота“ . Ева станала очевидец и на друго
забележително събитие: „И ето, Господ, Всесилният, се качи в
колата. Четири вятъра го теглеха, херувимите направляваха ве­
тровете, а ангелите от небесата ги предвождаха...“ [6].

ОЖИВЕНИЯТ НЕБЕСЕН ТРАФИК

Това събитие може да се окачестви като „контакт от трети

вид“ . Първата съпружеска двойка и извънземните са се среща­
ли всеки ден. Адам, току-що измъкнал се от животинския свят, е
трябвало да премине курс за обучение. Наставникът му се нари­
чал Рациел. В „Еврейски легенди от древността“ [16] се казва,
че по време на пребиваването в Едемската градина от небесата
слязъл ангел „и поучаваше Адам, и му написа една книга, и му
даде наставления за всяко нещо. Показа му как се движат пла­
нетите и направи заедно с него обиколка в кръг около света...“
Извънземните генетици са били грижовни като истински ро­
дители! Те предупредили отрочетата си за опасностите, които
ги дебнат по света. Освен това този цитат прекрасно пасва на
модерната интерпретация на сказанието за Адам и Ева: тук се
казва, че Адам е обиколил света, но не как да е, по произволна
траектория, а „в кръг“ , като съвременните космически кораби...
Извънземните останали на нашата планета и след смъртта
на Адам и Ева. Те контролирали как протича техния експери­
мент „Човечество“ . Библейски личности като Енох, Авраам и Ие-
зекиил, живели по различно време, свидетелстват за присъст­
вието на пришълците. Освен в библейските текстове и в много
други източници от древността до наши дни се разказва за сре­
щи на хората с извънземни същества. „Лексикон на праастро-
навтиката“ [17] посвещава цели 15 страници на срещите с НЛО
в древността.
В един надпис от времето на фараона Тутмозис II! (1380-1436
г. пр. н. е.) се споменава за „огнени кълба в небето“ . Римският

14. Ни© всички см е деца на боговете 209

историк Плиний Стари (24-79 г.) разказва в книга Втора от сво­
ята „Естествена история“ [18] за множество странни обекти, на­
блюдавани в небето. „Консулите Валериус и Мариус видяха го­
рящ щит, който пръскаше искри от вечерта до сутринта“ . Двама­
та консули са живели около 100 г. пр. н. е. Други консули видели
„много слънца“ и „три луни“ на небосвода.
През 332 г. пр. н. е. Александър Велики обсадил крепостта
Тирус. Над македонския лагер се появили „пет летящи щита, об­
разуващи триъгълник“ [19]. Тези обекти бавно кръжали над кре­
постта „а хиляди войници от двете армии ги гледали в почуда“ .
Някой ще каже, че това е било масова хипноза, но по-нататък се
казва, че най-големият от „летящите щитове“ внезапно поразил
със светкавици крепостните стени и кулите на Тирус. Стените
се разрушили и армията на Александър Велики превзела града.
След тази неочаквана намеса във военните действия летящите
обекти изчезнали с голяма скорост в синьото следобедно небе.

КОЛЕКТИВНОТО ОТРИЧАНЕ

Преди време гледах филма „Последното броене“ . В него

Кърк Дъглас е командир на американския самолетоносач „Ни-
миц“ . С помощта на тайнствена сила огромният супермодерен
самолетоносач заедно с всички самолети на борда и целия еки­
паж е пренесен 40 години назад в миналото. Всички радари пре­
стават да функционират. Никой не знае, какво точно става. Ко­
мандирът издава заповед два реактивни самолета да излетят на
разузнаване. Пилотите виждат два японски бойни самолета от
Втората световна война. Срещата е гротескна: двата супермо­
дерни американски самолета и двата едномоторни японски са­
молета с перки и отворена пилотска кабина! Японците наблюда­
ват с учудване и страх двата реактивни самолета, които си игра­
ят с тях на котка и мишка.
Историята от филма е реалност в наши дни. Извънземните
си играят с нас като котка с мишка. От време на време се появя­
ват, наблюдават ни, демонстрират ни техника, която далеч пре­
възхожда нашата, държат се с нас като с малоумни.
Не съм маниак на тема НЛО, аз самият все още не съм ви­
ждал НЛО, и макар да имам в архива си над 1000 съобщения за

210
подобни срещи, не смятам да пиша книга по този въпрос. Може
би трябва все пак да го сторя. Твърде вълнуващо е всичко това,
което става в последните десетилетия.
Всъщност не бих желал да се намесвам в оживената диску­
сия по този въпрос. Познавам литературата за НЛО. Там има
всичко - всякакви абсурдни спекулации: от масова психоза, ята
от пеперуди и скакалци, падащи части от ракети и ярко светещи
планети, та до осветени от слънцето самолети. Чел съм научни­
те доклади и различните енциклопедии за НЛО [20, 21], запоз­
нат съм с всички теории на социолози и психолози. Те говорят
често за „колективно отричане“ , тоест че групи хора често не
желаят да възприемат определени обекти.
Бих желал проблемът с НЛО да се разгледа научно и обек­
тивно, защото това са явления, съществували в миналото, съще­
ствуващи и днес. Противник съм на стратегията на трите майму­
ни пред очевидното - едната си затваря очите, другата си запу­
шва ушите, а третата - устата. „Колективното отричане“ може
лесно да бъде преодоляно, ако човекът приеме, че не е сам във
Вселената и че Земята не е затворена система. Това е моето
становище.
Винаги съм се намирал на границата между миналото и бъ­
дещето и ми е ясно, че и преди хилядолетия хората са се държа­
ли по същия начин, по който постъпваме ние днес. Просто отх­
върляме, отричаме това, което не желаем да възприемем. И то
колективно. Но нима фактите могат да се отричат непрекъсна­
то? Ето ви няколко случки, върху които си заслужава човек да
помисли:

17 ноември 1986 г., 17.10 часа

Един товарен самолет Боинг 747 на Японските авиолинии

приближава от север-североизток към летище Анкоридж в Аля­
ска. Скоростта му е 786 км/час. В пилотската кабина са коман­
дирът на самолета Кенджи Тераучи, на 47 години, вторият пилот
Таканори Тамефужи и бордният инженер Йошио Цукуда. Поле­
тът от Париж през полярните области преминал нормално и след
час и дванадесет минути самолетът трябвало да кацне на лети­
щето в Анкоридж.

211
 Внезапно на около шест километра пред самолета се поя­
вила ослепителна светлина, след това още една на същото раз­
стояние, но на около 600 метра под първата. В първия миг ко ­
мандирът Тераучи помислил, че това са военни самолети, които
ще се отстранят от пътя му, и запазил същия курс. Необичайни­
те светлини изчезнали внезапно и почти веднага се появили от­
ново от двете страни на Боинга.
Командирът Тераучи летял вече 27 години и преживял как­
во ли не. Но това, което ставало в момента, накарало кръвта му
да замръзне. Успоредно на неговия курс и със същата скорост
като на неговия самолет летял огромен обект „с форма на орех“ ,
излъчващ светлина. По-късно Тераучи уточнил, че обектът е бил
два-три пъти по-голям от Боинга и е бил ескортиран от два по-
малки обекта.
Тераучи съобщил на наземния диспечер какво става и по­
молил да му се разреши маневра, за да може да се изплъзне от
трите НЛО. Наземният диспечер му разрешил такава промяна
на курса. Тераучи слязъл с около 1000 м по-ниско. За секунди
обектът изчезнал, след това се появил отново. Вторият пилот
включил радара и всички ясно видели на екрана трите обекта.
Те били на разстояние 12,6 км от самолета.
Офицерът от наземната диспечерска служба попитал въз­
будено какво става там горе. Тераучи му обяснил и отново пои­
скал разрешение да направи опит да се изплъзне от странните
обекти. Направил няколко завоя със самолета, но НЛО го след­
вало непрестанно - ту отляво, ту отдясно, ту отдолу на машина­
та му. Тераучи твърди, че обектът извършвал маневрите „необи­
кновено бързо и умело“ [22]. Боингът се приближавал със с ко ­
рост 270 км /час от север към град Анкоридж. На фона на морето
от светлини на града екипажът отново видял огромния обект,
който изчезнал също така внезапно, както се появил [23]. Само­
летът на Японските авиолинии кацнал на летището в 18.24 часа.
Необичайното в този случай е, че големият и двата малки
обекта били регистрирани както от радара на самолета, така и
от този в диспечерската служба на летището, но не и от амери­
канските спътници за наблюдение на космическото пространст­
во. Във всички случаи тези обекти не могат да се причислят към
природните феномени.

212
 19 май 1 9 8 6 г., 1 7 ,1 4 час»

На екраните на радарите в централата на военновъздушна­

та отбрана в Рио де Ж анейро се появили 13 обекта, които се
движели в западна посока със скорост 1400 км/час. Бразилски­
те военновъздушни сили били приведени веднага в бойна готов­
ност. Излетели два самолета от типа на френския „М ираж “ и
два прехващана от американския модел Р-5. Лейтенант Кпебер
Калдас Маринхо, 25 годишен, успял да се приближи на разстоя­
ние 20 км от обектите, но над град Сао Ж озе дос Кампос бил
принуден да се върне, тъй като горивото му привършвало. Ето
как лейтенант Кпебер описва обектите: „Видях пулсираща свет­
лина, червено и бяло, като преобладаваше бялото. Не беше зве­
зда, не би могло да е и друг самолет. Това не беше земен обект“ .
Пилотът на Р-5 капитан Масио Ж ордао докладвал, че се е
приближил на 40 км от обектите, но самолетът му е достигнал
максималната си скорост. Видимостта била отлична, нямало ни-
то облаци, нито други самолети в небето.
Един от пилотите на „М иражите“ бил ескортиран няколко
минути от 13 странни обекта. Ето какво докладва той: „От едната
ми страна ме съпровождат седем, а от другата шест обекта. Се­
га внезапно изчезнаха“ .
Министърът на бразилските военновъздушни сили бригаден
генерал Отавио Морейра Лима съобщил на пресконференция в
Рио де Ж анейро, че странните обекти буквално „залели“ екра­
ните на радарите в Рио и Сао Паоло и нарушили въздушния тра­
фик, така че четири самолета трябвало принудително да кацнат.
„Не мога да дам обяснение за това явление, ние самите не зна­
ем какво се е случило всъщност“ [24]. Играта на гоненица про­
дължила почти три часа.
Бразилските военновъздушни сили назначили специална ко­
мисия, която да разследва случая. Били разпитани пилотите, раз­
гледани били записите от радарите. Комисията не могла да да­
де обяснение на инцидента и докладът й потънал в архивите на
военновъздушните сили. Отново извънземните са си поиграли
с нас като котка с мишка. Никой не си направил някакви изводи
от случая.

213
 21 октомври 1978 г., 19.06 часа

Двадесетгодишният пилот Фредерик Валентих излетял с взе­

та под наем синьо-бяля „Чесна“ -182 от Мелбърн* Австралия, в
посока Кингс Айлънд. Неговият инструктор и приятелите му го
описват като съвестен и мълчалив млад мъж. Валентих изминал
половината от разстоянието и се приближавал от север - севе­
роизток към Кейп Уикхъм, най-северната точка на Кингс Айлънд.
Височина на полета била 1400 м.
В 19.07 ч. той съобщил на контролната кула в Мелбърн, че
го следи огромен летящ обект, който излъчвал четири силни лъ­
ча. Диспечерът в контролната кула го попитал дали може да иден­
тифицира обекта. Ето думите на Валентих: „Не е самолет. Това
е...“ . В този миг връзката прекъснала. От Контролната кула мно­
гократно се обаждали на пилота и искали да съобщи, какво точ­
но вижда. След две минути Валентих се обадил с треперещ глас:
„Ало, Мелбърн! То идва от изток право към мен... Изглежда си
играе с мен... Не мога да преценя скоростта му... Прелита край
мен... Доста дълго е... Друго не мога да различа... Ето, сега идва
от дясно... Все едно че виси във въздуха... Променям курса, то
прави същото... Двигателят ми отказва...“
След тези думи диспечерите в контролната кула чули шум
от сблъскването на метален предмет с друг метален предмет.
Връзката прекъснала. Още същата вечер излетели самолети, за
да търсят Валентих. Изпратени били кораби на север от Кингс
Айлънд. Но до днес не е открита и следа от ф редерик Валентих
и от самолета му. Няколко дена австралийската и новозеландс­
ката преса се занимавали със случая [25, 26, 27]. След това хо­
рата забравили за случая.
И от този инцидент никой не направил изводи. Никой нико­
га не прави изводи. В действителност обаче официалните влас­
ти заблуждават обществеността. И аз смятам да докажа своето
твърдение.
Десетилетия наред официалните власти в САЩ - Военновъ­
здушните сили, флотът, Министерството на отбраната, ЦРУ и су-
персекретната Национална служба за сигурност твърдят, че не
знаят нищо за НЛО, че нито се събира, нито се съхранява ин- .
формация за такива обекти. Но отделни групи, защитници на иде-

214
ята за съществуването на НЛО, успяват да се доберат до някои
папки благодарение на Закона за свободата на информацията.
Съдържащите се в тези папки доклади опровергават официал­
ните изявления на властите по въпроса за НЛО. Най-големият
булеварден вестник на САЩ, „1Ма1юпа1 Епци1гег“ , който постоян­
но е по следите на някоя сензация, публикува през 1985 г. откъ­
си от засекретени доклади. Още през 1968 г. в един материал на
Националната служба за сигурност се казва: „фактът, че НЛО
се наблюдават по цял свят от дълбока древност, включително и
от уважавани учени, доказва, че тези обекти са реални“ [28].
Според секретния доклад само за един период от три месеца
военновъздушните сили са регистрирали 35 неидентифицирани
летящи обекта. Американският публицист Хенри Луис Менкен
(1880-1956 г.) е казал: „За всеки проблем може да се намери
решение, което е ясно, просто и погрешно“ . Лъжите с нищо не
допринасят за изясняването на въпроса с НЛО.
Събирали са се и продължават да се събират данни за неи­
дентифицирани летящи обекти. Официалните власти знаят по­
вече по този проблем, отколкото са склонни да признаят. Защо
е цялата тази тайнственост? За да не се предизвика паника сред ,
населението. Но аз съм убеден, че правителствата подценяват
народа! Хората знаят, че животът е пълен с опасности, но искат
да знаят що за опасности ги грозят. Нашето време е времето на
журналистическите разкрития. Нищо вече не е така секретно
както преди - като се започне от съдебните дела и се стигне до
номерата на личните банкови сметки. Аз лично смятам, че засе­
кретените материали във връзка с НЛО трябва да станат обще­
ствено достояние. Това ще бъде от полза за цялото човечество.

МОСКВА, КРАЙ НА ЯНУАРИ 1985 Г.

Вестникът на профсъюзите „Труд“ публикува материал за

среща с НЛО в бившия СССР [23].
Пътнически самолет ТУ-134 А на Аерофлот извършва полет
№ 8352 от Тифлис през Ростов за Талин. Четиричленният еки­
паж отначало не вярва на очите си, като вижда над самолета в
нощното небе голяма ярка звезда, от която излиза тънък лъч,
насочен към земята. Забелязват се и още два, по-слаби лъча.

215
Екипажът помислил, че някакъв неизвестен летящ обект, нами­
ращ се на височина 40 до 50 км, осветява земята. Лъчът бил тол­
кова силен, че екипажът и пътниците можели ясно да различат
къщи и улици от 10 000 м височина. Внезапно лъчът се насочил
към самолета. Екипажът бил заслепен от ярка точка, заобиколе­
на от цветни окръжности. След секунди „звездата“ се спуснала
I
от небето, пресякла коридора на самолета и след това съпрово­
ждала машината като почетен ескорт до Талин, Естония.
Ученият Николай Шелтухин, заместник ръководител на Ко­
мисията за анормални явления, обяснил феномена с „глобални
атмосферни и геофизични процеси в област с дължина няколко
хиляди километра, които все още не са познати на науката“ . Спо­
ред Шелтухин пилотите са станали жертва на зрителна заблуда.
Заблуда! Явно и бившето съветско правителство е смятало на­
рода си за тъп, също както и американското.

ФИЛМОВИ КАДРИ с н л о

В средата на декември 1978 г. в Нова Зеландия са наблюда­

вани многократно неидентифицирани летящи обекти. Нощем по
небето пробягвали странни светлинки. На екраните на радари­
те се регистрирало необичайно ехо, което не било причинено от
самолети. Телевизионният журналист от канал „0“ в Мелбърн
Куентин фогарти и снимачният му екип ангажирали товарен са­
молет тип „Аргъси“ , за да могат да наблюдават отблизо сенза­
ционните явления.
фогърти и екипът му излетели в ранната утрин на 31 декем­
ври 1978 г. Почти веднага след издигането на самолета над ле­
тището „Уелингтън“ пътниците и екипажът забелязали странни
светлини край машината. „Все едно някой чакаше да дойдем и
да го заснем ем “ - казва журналистът [30]. На екрана на радара
в контролната кула на летище „Уелингтън“ се появили множест­
во обекти. Д ж орд ж Клоузър, главен диспечер в кулата, по-късно
заявил, че НЛО били на същата височина като самолета и се
получило „ясно ехо. В отделни моменти на екрана имаше до де­
сет НЛО едновременно“ [31].
фогарти, който до този момент не вярвал в съществуването
на НЛО, обобщава: „Беше фантастично. Много светлини в небе­

216
то. Една от тях ни последва, към нея се присъедини и друга, на
по-малка височина от нас. Всички бяхме много напрегнати. Зас­
нехме доста материал, но обективът не беше добре нагласен.
Видях, че в дясно от нас един НЛО се приближи. През 120 мм
бленда обектът изглеждаше малък, с овална форма, със светли­
ни в горната и долната си част. Промених блендата на 250 мм и
видях ярката светлина, която излъчваше обектът. Той летеше със
същата скорост като нашата, малко по-високо от самолета ни,
след това слезе от дясно пред машината, премина под нас и
отново застана отстрани. Направихме приблизителни пресмя­
тания и решихме, че нещото е с височина три до четири етажа
на жилищна постройка“ .
На 2 януари 1979 г. фогарти казва в интервю пред австра­
лийския вестник „ТНе А с^еФ зег“ : „Уплашихме се, когато от дис­
печерската кула в Уелингтън ни съобщиха, че един от обектите
се намира точно зад самолета ни... Веднага си помислих за Фре-
дерик Валентих и си казах: „Е, свърши с е !“ .
Откъси от този филм бяха показани по много телевизионни
програми из цял свят. Операторът Дейвид Крокет заявил, че то­
ва е „най-фантастичния филм, който някога е снимал“ . „Този ден
промени изцяло живота ми. Сега съм убеден, че някъде във Все­
лената има нещо, което ние не можем дори да си представим“ .
Какво е отношението на учените към уникалния филмов ма­
териал? Астрономът Питър Рийд каза по „Радио Нова Зеландия“ :
„Аз не вярвам в съществуването на НЛО. Телевизионният екип
е наблюдавал Венера!" О, свещена простота! Откога Венера пре­
дизвиква ехо в радарите? Оскар Уайлд (1856-1900) е казал по
този повод: „Благословени да са тези, които нямат какво да ка­
жат и си държат устите затворени!“

22 юни 1976 гм 21.37 часа

Корветата „Атревида“ на испанския флот кръстосва край

югоизточното крайбрежие на остров фуертевентура (Канарски­
те острови). Внезапно се появява ослепително ярка светлина и
започва да се приближава. Екипажът предположил, че това са
прожекторите за кацане на някой самолет. Внезапно светлина­
та угасва, после се появява нов лъч, който в продължение на

217
 две минути обхожда бреговете на острова. Екипажът решава, че
светлината идва от прожектора на някой хеликоптер, въпреки
че изобщо не се чува шум от двигатели.
Внезапно от светлината се образува голям лъчист венец,
който след това се разделя на две „лещи“ . Горната леща започ­
ва да се издига към небето и изчезва от погледите на моряците.
Долната леща продължава да осветява морето и брега.
Този случай може да се причисли към появяването на така
наречените „небесни светлини“ , ако по същото това време ле­
карят д-р ф ранческо Падрон Леон и таксиметровият шофьор
ф ранческо Естевес Гарсия не пътували към дома на пациентка.
Автомобилът им тъкмо излизал от един завой, когато двамата
видели на около 60 м пред себе си кълбо, наподобяващо крис­
тална топка. То висяло на около два метра над земята като ог­
ромен сапунен мехур. Таксито спряло. Двамата мъже помисли­
ли, че са свидетели на необичайно природно явление. Шофьо­
рът разказва: „И сках да разгледам кълбото отблизо и отворих
вратата на автомобила за да изляза, но докторът ме задържа.
Въпреки това срязох... приближих се на около 25 м“ [32].
Тогава двамата мъже видели „нещо като платформа във въ­
трешността на кълбото... и две високи същества“ [33]. Лекарят
описал подробно двете същества, той ги наблюдавал близо 20
минути. Пришълците в кълбото били високи между 2,70 м и 3,0 м,
носели червени наметала и нещо като черни качулки. Имали ръ­
це, краищата на които били оформени като кълба - вероятно са
носели ръкавици. Д-р Падрон заявил, че не е виждал нищо по­
добно преди и че двете същества са имали „величествена осан­
ка“ . Те стояли едно срещу друго и очевидно се занимавали с
някаква апаратура. След известно време двамата пришълци по­
гледнали към таксито.
Шофьорът на таксито разказва: „Двамата ме погледнаха.
Аз също ги погледнах... Бях силно смутен, страхувах се “ . Лека­
рят е заявил за протокола, че във вътрешността на кристалното
кълбо се задвижила прозрачна тръбичка, от която изтекло „не­
що син каво “ и запълнило вътрешността на странния обект като
мъгла. Пред погледа на двамата мъже кълбото започнало да се
уголемява, докато достигнало размерите на двуетажна къща, но
ръстът на двете същества си оставал същия. Лекарят и таксиме-

218
тровият шофьор побягнали. Поглеждайки назад, те видели как
кълбото с невероятна скорост се отдалечава по посока на съсе­
дния остров Тенерифе.
Случаят е описан в много европейски вестници. Ж урналис­
тите окупирали острова и разпитвали местното население и ту­
ристите. Мнозина твърдели, че също са видели странното кълбо
и „съществата в червени дрехи“ . През следващите дни се уста­
новило, че странният обект действително е бил нещо реално, а
не холограма (тримерно изображение), предназначена да нап­
рави реклама на някоя туристическа агенция. Кълбото прелетя­
ло и над една поле, засадено с лук. Цялата нива била като изри­
сувана със спирали и всички растения били прекършени.
Критично настроените към НЛО хора ще кажат, че такива
явления се наблюдават много често, защо е нужно да ги припи­
сваме непременно на извънземна цивилизация? Мнозина се за ­
блуждават или разказват информация, получена от втора, трета
ръка. Всъщност ставало въпрос за напълно естествени явления,
които могат много просто да се обяснят. Някои хора искали да
станат известни и затова разказвали какви ли не небивалици.
Но и след като отсеем всички съзнателни или несъзнател­
ни лъжи и заблуди и природните феномени, все пак остава дос­
та голям брой срещи с НЛО, за които не може да се намери
обяснение. Снимките, филмите, физическото присъствие, реги­
стрирано по екраните на радарите - това са факти, а не изм ис­
лици. Трябва да призная обаче, че при обективното разглежда­
не на тези явления често съм се сблъсквал с противоречия в
показанията на различните хора, видели едно и също НЛО. Е, в
крайна сметка съществуват ли неидентифицираните летящи обе­
кти?

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

Героят Раби Бен Акиба от произведението на Гутцков „Ури-

ел Акоста“ (1847) обича да повтаря: „Нищо ново под слънцето!“ .
Тази сентенция важи и за неидентифицираните летящи обекти.
Древните текстове са пълни с описания на необикновени небе­
сни явления и на летящи превозни средства. Те ни показват и
нещо друго, че от най-дълбока древност свидетелските показа-

219
 ния за едно и също събитие значително са се разминавали. На­
пример Ева е видяла „светеща кола, теглена от блестящи орли“ .
Иезекиил описва „славата Господня“ като обект с „колела, про­
зорци и крила“ . Авраам направо е бил качен на космически ко­
раб, с който обиколил земята, а превозното средство на Соло­
мон е наричано „летящ трон“ .
Също така противоречиви са описанията на космическите
кораби и в индийската санскритска литература - като се започ­
не от космически градове и спътници, та чак до „украсени със
скъпоценности, многоетажни летящи кораби“ , с или без крила,
с или без колела, гърмящи или тихо жужащи [34].
Небесните учители от древността също са описвани по раз­
личен начин - ту като великани, ту като излъчващи светлина съ­
щества, като хора в скафандри с шлемове на главите, или като
хора в „ленени одежди“ , както казва Иезекиил.
След всички тези примери смея да твърдя, че не ме прите­
сняват противоречията в свидетелските показания, защото то­
ва явно е традиция от най-дълбока древност. И тогава, както и в
наши дни извънземните не са се появявали пред официалните
власти, а само пред обикновени хора. Защо?
През последните години астрономи и математици публику­
ват в научните списания своите възгледи по въпроса за евенту­
ална колонизация в галактически мащаби. Пресмята се вероят­
ността за съществуването на извънземни цивилизации, изчис­
лява се евентуалната им скорост на придвижване в космичес­
кото пространство. Повечето от учените са на мнение, че Все­
лената би трябвало буквално да гъмжи от други цивилизации.
Но къде тогава са извънземните? Защо не осъществяват офици­
ални контакти с нас, обитателите на планетата Земя?
Проф. Д ж ейм з Диърдорф от Орегонския щатски универси­
тет в САЩ се занимава задълбочено с този проблем [46]. Съще­
ствува една хипотеза, според която Земята е нещо като зооло­
гическа градина за извънземните. Предпоставка за съществу­
ването на този зоопарк е благосклонното отношение на пазачи­
те. Ж ивотните живеят в мир помежду си. На посетителите е за­
бранено да докосват или да развалят гнездата на редки видове
птици или терариума на екзотичните саламандри. Всички, които
искат да разгледат зоологическата градина, трябва да се при­
държат стриктно към правилото за ненамеса.

220 '
 Проф. Карл Сейгьн смята, че е възможно да съществуват
универсални бариери срещу „космическия империализъм“ и че
по всяка вероятност има нещо като Сос1ех да1ас1юа, един осно­
вен галактически закон, според който цивилизациите на по-ни­
ско ниво в своето развитие, се намират под специално наблю­
дение и закрила [47]. Цивилизациите с древна история и опит в
пътешествията из космическото пространство би трябвало да
знаят как да се държат със същества с по-ниска степен на раз­
витие - както ние се държим при среща с диви племена в някое
затънтено земно кътче.
Тази теория се разглежда във вселенски мащаб, като се
предполага, че всяка цивилизация в определен момент от свое­
то развитие получава шанс да се присъедини към семейството
на другите космически цивилизации... или да се самоунищожи.
Извършва се естествен подбор в космически мащаби, както то­
ва е ставало при еволюцията на живите организми на Земята.
Една цивилизация или постига вътрешно съгласие и мир и се
обединява, за да се тръгна на път из космическото пространст­
во, или се раздира от вътрешни противоречия и се самоунищо-
жава. Цивилизацията трябва да докаже сама, че е в състояние
да общува мирно с други цивилизации. Ето какво казва Диър-
дорф по този въпрос: „Няма по-добър начин една цивилизация .
да докаже, че е неспособна на мирно общуване, от това да се
самоунищ ожи“ .
Проф. Майкъл Папагианис от Бостънския университет, САЩ,
отива още по-далеч в предположенията си. Той смята, че в оп­
ределен момент една цивилизация е принудена да определи гра­
ниците на материалното си развитие и да ги преодолее. След
това вече пред интелигенцията се поставят предимно немате­
риални цели. В резултат на този преход в бъдеще Галактиката
ще бъде населена от „стабилни, етични, духовно високо развити
цивилизации“ [48].
Схващанията на Диърдорф и Папагианис се базират на фа­
кта, че извънземните се държат благосклонно спрямо човечест­
вото. Това е очевидно, в противен случай те отдавна можеха да
се намесят агресивно в нашата история.
Ние не знаем, колко са на брой различните цивилизации.
Между тях вероятно има и агресивни - като следствие от друг

221
 метаболизъм (обмен на веществата), или от спечелена война на
тяхната планета, или от силата, която им дава овладяването на
космическото пространство. Вероятно мирните цивилизации се
стараят да предотвратят намесата на агресивните в развитието
на по-несъвършените от тях същества. За това може би има ос­
нователни причини. „Една от тях може да бъде голямото сходст­
во между Н о т о зар|епз и собствените им форми на живот“ -
смята Диърдорф. „Друга причина може да бъде фактът, че ние
носим в себе си гени на извънземните; а е възможно и някоя
цивилизация в определен етап от своето развитие да е получи­
ла подобна помощ и да се чувства задължена да постъпва по
същия начин“ .
Проф. Роналд Брейсуел е известен радиоастроном в Стан-
фордския университет в Калифорния. Той твърди, че всяко пра­
вителство по света би държало в тайна получаването на посла­
ния чрез радиосигнали от извънземни в интерес на национал­
ната си сигурност. Причината за това поведение се крие в наде­
ждата да се постигне някакво надмощие с помощта на информа­
ция, получена от извънземните - не само във военната, но и в
социологичната, техническата, икономическата и културната об­
ласт. Дори ако посланията на извънземните бъдат уловени, раз­
шифровани и разпространявани от частни изследователски цен­
трове, правителствата могат да ги окачествят като грешка или
шега и „веднага да спуснат информационна завеса“ [49]. Проф.
Брейсуел смята, че извънземните могат да предотвратят това
като разпространят своите послания по цял свят, сред ш ирока­
та общественост.
Ами ако над земната „зоологическа градина“ е наложено
„ем барго“ ?
Нека си представим, че извънземните изведнъж започнат
да се появяват по големите футболни стадиони по света или да
се включват неочаквано в телевизионните предавания. Това би
означавало нарушаване на „ембаргото“ . Благосклонно настрое­
ните извънземни цивилизации знаят, че такова внезапно появя­
ване ще предизвика шок у населението и всеобщ хаос. „Само
религиозните последици ще бъдат катастрофални“ [46], да не го­
ворим за тези във военната област. Различните нации ще запо­
чнат да се обстрелват помежду си с ракети с атомни бойни гла»-

222
ви, защото всяка ще си мисли, че извънземните всъщност са
някакво тайно оръжие на противника. В научните и културните
среди объркването ще е толкова голямо, че всички ще бъдат ка­
то парализирани.
Изправени пред дилемата „ембарго“ или благосклонност,
извънземните имат само една възможност да ни помогнат без
да предизвикат хаос: те трябва да разпространяват посланията
си сред хората на малки дози в продължителен период от вре­
ме, и то така, че нито учените, нито правителствата да реагират
агресивно. От една страна посланието трябва да е достъпно за
широк кръг от хора, от друга то трябва да изглежда на учените
„неприемливо и невероятно“ . „В този случай правителствата,
които се съветват с научните среди, няма да предприемат отве­
тни действия, и така „ембаргото“ няма да се наруши. Така осъз­
наването на това, което става около нас, ще се осъществи бав­
но, на отделни етапи - във всеки случай не по-рано от момента,
когато хората ще са напълно подготвени да приемат директно
послание от страна на извънземните“ [46].

ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕОСМИСЛЯНЕ

Тази теория обяснява всичко това, което става около нас

от близо 70 години насам. Осъществява се контакт с отделни
лица, те получават информация, съответстваща.на тяхното инте­
лектуално равнище. Извънземните знаят и всъщност точно това
целят - тези хора да разкажат за преживяванията си на своите
познати, които са на същото интелектуално равнище. Естестве­
но е взето пред вид и появяването на измамници. Но същевре­
менно на широка основа се извършва мащабен процес на прео­
смисляне, и то без да се предизвиква хаос, защото лъжливите и
истинските сведения се подемат и разпространяват от инфор­
мационните средства. в
Това ново течение в духовната сфера принуждава учените
да вземат отношение по въпроса за извънземните. Обикнове­
ните хора и политиците чакат отговор. „На този етап се налага
включването на логическата мисъл, за да се определи дали ед­
но послание е истинско или фалшиво“ [46]. Следващата стъпка
ще бъде комуникация между учените по тази проблематика, а

223
после - вдигането на бариерата пред това, което е останало скри­
то за нас досега. По този начин без войни и хаос хората ще
приемат съществуването на извънземни цивилизации.
Една анкета на американското списание „1псю81па1 ПезеагсЬ
О е уе ю р те п Г , което се чете само от учени и индустриалци, по­
каза колко е напреднал процесът на преосмисляне. На читате­
лите бе зададен въпрос дали вярват в съществуването на НЛО.
27 % от анкетираните твърдо вярват в НЛО; 34 % го смятат За
възможно; 12 % не са сигурни; 19 % смятат, че по всяка вероят­
ност не съществуват и само 8 % са напълно убедени, че няма
НЛО. 61 % в полза на НЛО доказва, доколко американското об­
щество е променило мисленето си.
Ние сме склонни да признаем за реално само това, което е
измеримо. По тази причина част от учените се лишават от доста
възможности. През февруари 1987 г. в-к „Рег Зр|едеГ разказа
за истинската мания, обхванала по-голямата част от жителите
на супермодерната столица на Бразилия, град Бразилия. Цити­
ра се един журналист от ,^оигпа1 сю ВгазН“ , който твърди, че
„само в Бразилия човек може да седне на някоя маса в кръчма­
та и да разкаж е на другите хора, че току-що се е срещнал с из­
вънземни, без да му се изсмеят. Жителите на град Бразилия
смятат, че още основаването и проектирането на супермодер­
ната столица е станало по извънземно внушение. Те са на мне­
ние, че човекът принадлежи към само една от многото цивили­
зации и че е гост на тази планета“ . Авторът на статията смята,
че това са идеи, които със сигурност ще бъдат подкрепени от
езотериците по цял свят, „но никъде тези теории не са така до­
бре приети от официалните власти, както в Бразилия“ .

13 декември 1973 г.

,0 Клод Ворильон, спортен журналист и любител-състезател

по автомобилизъм, се отправил към вулканичната планина край
град Клермон-феран. Паркирал колата си близо до кратера Пю
де Ласола и излязъл просто да подиша чист въздух. „Небето бе­
ше сиво, долините бяха покрити с мъгла“ [51]. Внезапно Клод
забелязал червена светлина, която безшумно се приближавала
към него. НЛО имал диаметър седем метра и висял във въздуха

224
 /
на около два метра от земята. От странния обект слязло същес­
тво с „очи с формата на бадеми, с дълга, тъмна коса и зелен цял
костюм“ . То се приближило на около десет метра от младия фран­
цузин. Със силен носов глас пришълецът обяснил на журналис­
та, че идва от далечна планета и че носи послание за него. Клод
трябвало да дойде на следващия ден на същото място по също­
то време.
Младият журналист и извънземният се срещнали няколко
пъти. Пришълецът заявил, че те посещават Земята от хилядоле­
тия. В резултат на тези разговори Клод Ворильон написал ня­
колко книги, отказал се от професията си, започнал да се нари­
ча „Раел“ и основал нещо като земна религия за извънземните.
Неговата секта вече има около 10 000 члена. Основните принци­
пи на тяхната религия е: няма Бог, няма душа, която след смърт­
та да се отделя от тялото. Човекът е създаден много отдавна в
научна лаборатория от същества от друга планета.
Нямам представа, дали Клод Ворильон, тоест Раел, дейст­
вително е имал контакти с извънземно същество, или просто е
чел прекапено много книги от Деникен. Също така не зная, как
неговите проповеди се отразяват на портмонетата на последо­
вателите му. Неоспорим е единствено фактът, че след 13 декем­
ври 1973 г. Раел упорито и преодолявайки всички пречки наби­
ра членове за сектата си. Не бих му обърнал специално внима­
ние, ако той бе изолиран случай. Но по цял свят подобни секти
никнат като гъби. Те намират навред благодатна почва, готова
да приеме идеите им.

18 ноември 1982 г.

Андреас Шнайдер, петнадесетгодишно германче, живеел с

родителите си край Санта Круз в Тенерифе. Една нощ се събу­
дил с непреодолимото желание да излезе навън. Над него в не­
бето се появило червено-синьо-зелено НЛО. Момчето изгубило
съзнание. Свестило се вътре в странния обект. Екипажът се съ­
стоял от много любезни същества, които го развели из целия
космически кораб и му разказали любопитни неща. Предупре­
дили го, че в края на този век ще има страшна природна катас­
трофа, но те не можели да помогнат на човечеството, защото то

15. Ние всички см е деца на боговете 225

 им се присмивало, дори нападало нашите космически кораби и
стреляло по тях.
Запознах се с Андреас Шнайдер преди няколко години и
той ми разказа всичко това. Той е мило, симпатично, напълно
нормално момче. Естествено, не мога да съм сигурен, че не си
фантазира, или че всичко това не му се е привидяло. А може би
сме несправедливи към него и той действително е имал контакт
с извънземни. Не мога да отсъдя. Но какво значение има дали е
преживял тази среща, или просто фантазира, щом като според
проф. Папагианис имаме работа с духовни цивилизации?
Отдавна познавам един човек. Той дълги години е бил пи­
лот на ОС-8 в една голяма авиокомпания. Сигурен съм, че мозъ­
кът му си е наред и функционира прецизно. Изведнъж този чо­
век започна да приема по телепатичен път послания от извън­
земни. Нима е полудял? Определено не, защото води нормален
живот като всички нас. Щом се сблъскаме с подобно явление,
веднага сме склонни да приемем, че човекът се е побъркал. Но
могат да полудеят отделни хора, а не хиляди, които осъществя­
ват подобни контакти. В библиотеката ми вече има 183 книги на
немски, френски и английски, които се занимават с НЛО. В тях
има над 500 съобщения за осъществени контакти с извънземни.
В архива ми се пазят над 1000 разказа на хора, видели НЛО.
Дали пък човек просто не губи почвата под краката си? И
не е в състояние да приеме жестоката действителност? Дали
все повече не се поддаваме на някаква масова психоза, обхва­
нала колективното ни подсъзнание? Или ни завладяват съмне­
ния за смисъла на човешкия живот?
В момент на дълбоко отчаяние Артур Шопенхауер (1788-1860)
е казал: „А ко Бог е създал този свят, аз не бих искал да съм на
негово място. Сърцето ми щеше да се къса от толкова много
човешко страдание“ .
Модерните психолози винаги имат под ръка някакво подхо­
дящо обяснение. Виновно било обществото поради липсата на
достатъчно контакти между хората. Виновни били военните, чо­
вечеството се бояло от избухването на нова война. Виновни би­
ли тези, които замърсяват околната среда.
Пощадете ни, господа! Как ще обясните срещата на японс­
кия екипаж с НЛО над Анкоридж? Къде са изчезналият австра-

226
лийски пилот фредерик Валентих и неговият самолет? Какво ще
кажете за заснетите над Нова Зеландия НЛО, за странните обе­
кти, преследвани от бразилските военновъздушни сили? Как
„светлини в небето“ могат да образуват спирали от смачкани
растения на земята? Защо НЛО се появяват и на екраните на
радарите?
Как може да се обясни наличието на подобни явления пре­
ди хиляди години, когато не е съществувала нито една от избро­
ените причини за възникването на масови психози? Нали „не­
бесните учители" от индианските и древноиндийските предания
не са продукт на нашето време! Често се случва деца от отдале­
чени селца и изолирани ферми без телевизори, непокварени от
внушенията на средствата за масова информация, да осъщест­
вят контакт с извънземни. Ще ви разкажа една необикновена
история, за да докажа, че сме смятани за глупаци не само от
политиците, но и от църковните власти.
В книгата си „Явления“ [52] разглеждам случаи, регистри­
рани от различни религиозни общности в продължение на хиля­
долетия.

ВИДЕНИЯТА ОТ ФАТИМА

Случката, за която ще ви разкажа, е станала в малкото по­

ртугалско село фатима. Ясинта Мартош и ф ранческо и Лучия
Сантош били деца на бедни пастири. През 1917 г. на тримата им
се явила седем пъти Дева Мария - всеки път на 13 число от ме­
сеците май до октомври.
„Искам на тринадесети следващия месец отново да дойде­
те тук!“ - заповядвало видението на трите деца. В уговорения
ден Божията майка се появявала на уреченото място. Естестве­
но като всички деца и Ясинта, ф ранческо и Лучия разказали
въодушевено на всички, какво са преживели. През лятото и есен­
та на 1917 г. те се прочули не само в Португалия, но и из цял
свят.
Първоначално на срещите отивали само трите деца. Но по­
степенно на всяко тринадесето число от месеца към фатима за­
почнали да прииждат безкрайни колони от поклонници. Твърди
се, че на 13 октомври 1917 г. на уговореното място са се събра-

227
 ли между 70 000 и 80 000 души, които стояли търпеливо в очаква­
не на видението. И били възнаградени затова. Предстоял гран­
диозен спектакъл. През този ден валял проливен дъжд, тоест
условията били крайно неблагоприятни за явяването на Дева
Мария. Внезапно облаците се разкъсали, показало се късче си ­
ньо небе, засияло и слънцето. Описанието на последвалите съ­
бития съм взел от официалните доклади с разпитите на свидете­
лите.
Слънцето започнало да трепти и да се люлее, подскачало
ту наляво, ту надясно. Накрая се завъртяло с невероятна ско ­
рост около собствената си ос. Червени, зелени, сини и виолето­
ви пламъци бликнали от небесното светило и потопили местно­
стта в необичайна, неземна светлина. Десетки хиляди хора ви­
дели необикновеното явление. В един момент слънцето засти­
нало неподвижно като за почивка, но почти веднага отново се
залюляло и завъртяло и отново бликнали яркоцветните светли­
ни. Очевидци твърдят, че гледката не може да се опише с думи.
След още една малка почивка танцът на слънцето започнал за
трети път. Цялото явление траяло дванадесет минути. Било наб­
людавано в радиус от 40 км.
При всяко явяване на Божията майка децата получавали
послания, които Лучия, (най-голямата от тримата, родена на 22
март 1907 г.) записвала в нещо като дневник. Преди всяко явя­
ване имало светкавици, като гърменето се съпровождало от шу­
молене и пращене. Лучия твърдяла, че винаги при отдалечава­
нето и изчезването на видението тя чувала звук „като от фойер­
верк“ .
При петото явяване на Дева Мария пред децата от фатима
на 13 септември 1917 г няколко хиляди вярващи или просто лю­
бопитни хора видели ясно едно светещо кълбо, което бавно и
величествено се издигало към небето. Лучия е записала, че Бо­
жията майка винаги се появявала „на фона на светлина“ и деца­
та виждали Дева Мария едва когато светещото тяло застанело
над зимния дъб. При разпита задали на Лучия въпроса, защо по
време на видението тя свеждала често поглед, а не гледала не­
прекъснато към Светата дева. Момичето отговорило: „Защото
тя понякога ме заслепяваш е“ [53].

228
 В книгата си „Явления“ предположих, че „видението“ отф а-
тима е било демонстрация от страна на извънземни същества.
Тогава писах: „Трябва да се откажем от безсмислената идея, че
виденията са привилегия на вярващите“ . При писането на тази
книга явно ми е убягнал един много важен извод, направен по-
късно от геолога Йоханес фибаг в творбата му „Тайното посла­
ние от Ф атима“ [54].

Ясинта Мартош, франческо и Лучия Сантош - децата,

получили посланието от фатима

229
 4

Две от децата, Ясинта Мартош и Ф ранческо Сантош, почи­

нали скоро след явяването на Божията майка. Лучия Сантощ оти­
шла в манастир. Тя записала всички послания и ги предала на
епископа. Според момичето третото послание трябвало да бъде
разгласено пред широката общественост едва през 1960 г. от
папата. В действителност веднага след явяването на Дева Ма­
рия това „трето тайно послание от фатима“ било предадено за­
печатано на папа Пий XII, който го оставил на съхранение във
Ватикана, „защ ото такава е волята на Светата дева“ (според Лу­
чия).
През 1959 г, една година преди отварянето на запечатаното
послание, във вестник „Вести от Фатима“ са цитирани думите
на Лучия: „Не мога да ви кажа повече подробности, защото това
все още е тайна. Посланието е дадено само на папата и на епи­
скопа, но и двамата не са го прочели. Тайната трябва да се за­
пази до 1960 г...“
През 1960 г. на Светия престол е папа Йоан XXIII. Писмото
на Лучия е отворено зад заключените врати на папския каби­
нет. Преводач бил монсеньор Пол Хосе Таварес. Когато посве­
тените в тайната напускали папския кабинет, те били силно изп­
лашени, като хора, току-що видели призрак. Потресен от посла­
нието, папа Йоан XXIII заявил: „Не можем да разгласим тайна­
та. Това ще предизвика паника сред населението11.
Естествено, оттогава се носят какви ли не слухове. Говори
се, че третото послание от Фатима съдържа предупреждение за
страшна природна катастрофа, дори че се съобщава кога ще из­
бухне Третата световна война. Църквата пресича пътя на подо­
бни слухове. Кардинал Отавиани, който е запознат със съдър­
жанието на посланието от фатима, заяви на една пресконфе­
ренция: „М ога да кажа само, че всички предположения за съ­
държанието на тайното послание са само безпочвени теории...“
На 30 септември 1984 г. католическият седмичник „В И ф обГ пу­
бликува интервю с епископа на Леирия, Алберто Козме дьо Ама-
рал. Той казва: „Третото послание от Фатима няма нищо общо с
атомните бомби и ядрените бойни глави, нито с „Пършинг“ и ра­
кетите 83-2, нито с унищожението на света. То се отнася главно
до нашата вяра“ [54]. Кардиналът добавил, че църквата има „мно-

230
го основателни причини“ да не публикува тайното послание от
фатима*.
За римокатолическата църква Дева Мария е Божия майка.
Това е догма, оповестена от непогрешимия папа ех са1Иес!га (т.е.
провъзгласена от папския трон). По тази причина налице е соп-
(гасНсНо т ге, тоест противоречие, ако Ватиканът не изпълни на­
реждането на Божията майка да съобщи на хората съдържание­
то на тайното послание от фатима.През пролетта на 1987 г. по
повод на църковните тържества за годината на Дева Мария (1987/
1988) и за предстоящия 2000-годишен юбилей от раждането на
Христос папа Йоан Павел II отново подчерта огромното значе­
ние на Божията майка. Иисус е Бог, триединството на Отец, Син
и Дух. Той е вечен, няма минало, настояще и бъдеще. Светата
дева е наредила през 1960 г. да се публикува съдържанието на
посланието от фатима, но, Ватиканът отказва да изпълни нареж­
дането. Нима Всезнаещият Бог не е предвидил подобна реак­
ция?
Епископ до Амарал е казал, че Ватиканът няма да изпълни
желанието на Божията майка, защото има „много основателни
причини“ , а според папа Йоан XXIII публикуването на послание­
то „ще предизвика паника сред населението“ . Проявявам безо­
гледна дързост, като пиша тези редове, но според мен тайното
послание от фатима има следното съдържание:
„В името на Духа, който прониква навред, ви поздравява­
ме, жители на планетата Земя! Вие достигнахте онова равнище
на развитие на технологиите, което ви позволява да извършва­
те грандиозни промени. Хората ще бъдат завладени от безпо­
койство, напрежение и войни, които ще пречат на развитието
на народите. Каквото и да предприемате, вършете го с уваже­
ние и респект към останалите хора, със скромност и боязън пред
вечния Дух на Вселената. Борете се срещу омразата и двуличи-
ето, не воювайте помежду си. Войната унищожава всичко, а ва­
шият свят в миналото често е бил разрушаван от безсмислени
военни действия. Осъзнайте, че не сте сами във Вселената. Го­

*Подробно тези неща са описани във великолепната книга на Филип

Вандерберг „Сикстинският заговор“ , който предстои да излезе през месец
януари 1995 г. - Бел. изд.

231
лямото галактическо семейство се състои от много и различни
форми на живот. Подготвяйте хората за срещата с тях. За да
докажем истинността на нашето послание, ще ви демонстрира­
ме един грандиозен спектакъл на небето. Тогава ще осъзнаете,
че нашата сила е неземна“ .
Докато църквата пази в тайна съдържанието на посланието
от фатима, аз мога спокойно да твърдя, че то отговаря по сми­
съл на написаното от мен. В такъв случай то действително би
шокирало хората и би предизвикало паника сред вярващите.
Църквата едва ли ще преглътне такъв горчив залък, защото ако
се публикува и се окаже, че има подобно съдържание, послани­
ето ще докаже, че видението от фатима не е било Божията майка.
Папа Йоан XXIII, по времето на чието управление е трябвало
да се оповести съдържанието на тайното послание, през 1963 г. се
обърна към вярващите с енцикликата* „Р а с е т ю 1егпз“ (За за­
пазването на мира). Наследникът му на папския престол Йоан
Павел II обикаля целия свят и проповядва мир. През лятото на
1986 г. той покани главите на други религиозни общности на мо­
литва и разговор в църквата на Свети Ф ранциск в Асизи - нещо
невиждано в историята на римо-католическата църква. Дали па­
пата е информирал Далай Лама, архиепископът на Кентърбъри
и всички останали църковни глави за бъдещето на света и за
това, което ни очаква, базирайки се на третото послание от ф а­
тима?
„В живота на човека има мигове, когато той е съвсем
близо до световния дух и има право да зададе един въпрос
за бъдещата см съдба“
Фридрих Шилер (1759-1805)

*Енциклика - папско послание. - Бел. преВ.

 БИБЛИОГРАФИЯ
Глава първа
1. РЬННрз, Мепс1е11: Ка1аЬа ипс1 ЗаЬа, Вег1т/Ргапкйл1 1955
2. уоп К ге те г, А11гес1: ОЬег сИе зйс!агаЬ|8сЬ Заде, 1_е1р21д 1866
3. Вгиппег, Шпс1г 0|е ЕгТогзсЬипд с!ег апИкеп Оазе уоп МапЬ т И
НН1е деотогрЬо1од13сЬег 11п1ег5исЬипдзте1Ьос1еп, 1паидига1-01ззег1а1юп,
Вапс1 2, М а т г 1983
4. №е1зеп, 01е а11агаЬ1зсЬе МопЬгеНдюп ипб <Ие тоза1зсЬе ОЬег-
Шегипд, 31гаВЬигд 1904
5. РЬИЬу, Наггу 31. ОоЬп В.: АгаЬ1ап Н|дИ1апс1з1 ИЬаса, Меуу Уогк
1952
6. Оое, Впап: М опитеп1з о! Зои1Ь АгаЬ1а, СатЬпс1де/Епд1апс1 1983
7. Тегга-Х-Ра1зе1 а11ег \Л/е11ки11игеп: Нд. уоп С оШ пеЬ К1гсЬпег,
Ргапк1иг1 а т М а т 1986
8. Нег12 , \Л/П11е1т: С е з а т т е И е АЬНапсИипдеп, Негаизд. уоп РпесМсЬ
уоп с!ег 1_еуеп, 31и11даг1/Вег1т 1905
9. РгИсЬагб, О а те з В.: З о ю т о п & ЗЬеЬа, 1_опсюп 1974
10. ЗШгЬасЬ, А.: Т а гд и т 5сЬеп1 г и т ВисЬ Ез1Нег, РгапкТиг! а т М а т
1920
11. КеЬга Мадаз!, 01е НеггНсЬкеИ сюг К б т д е ; АЬЬапсИипдеп с!ег РМ1-
озорМзс11-РЬ11о1од1зс11еп К1аззе Ьег КбтдНсЬ ВауепзсЬеп Акас1ет1е с!ег
М1ззепзсЬа1:1еп, Негаизд. уоп Саг1 В егою , 23. Вапс!, 1.АЬ1еНипд, МипсЬеп
1905
12. уоп \Л/13зтапп1 Н е гт а п п : ОЬег сИе 1гйЬе еезсНюЬ1е АгаЬ1епз ипб
баз Еп1з1еЬеп без ЗаЬйеггеюИез, 0'1е (ЗезсЬюМе уоп ЗаЬа’ I, 5 а т т 1 и п д
Ебиагб С1азег XIII, \Л/1еп 1975
13. Роггег, 1_ибуу|д: Зйс1агаЬ1вп пасЬ А1-Натс!ап1,з »В езсЬ ге1 Ь и пд
с!ег агаЬ1зсЬеп Н а 1 Ь тзе1« , Оеи1зсНе Могдеп1апсИзсЬе СезеНзсЬаЛ XX-
VII, 3, 1_е1р21д 1942
14. М!еЬиЬг, Сагз1еп: Еп1бескипдеп 1т О пеп! - Ре1зеп пасН А гав е л
ипс1 апбегеп 1_апбегп 1761-1767, 51ийдаг1 1983
15. Мапс1е1, ОаЬпе1: Оаз Ре1сН с!ег К б т д т уоп ЗаЬа, Вегп/МйпсЬеп
1976
16. РНПЬу, Наггу 31. боНи В.: ТНе (Зиееп о! ЗНеЬа, Ьзпбоп 1981
17. МюЬо1зоп, Реупою А.: А и!егагу Н1з1огу оИЬе АгаЬз, С а тЬ п б д е /
Епдюпб 1930
18. уап й у с к , Ебу/агб А.: Н1з1огу о ! 1Ье АгаЬз апс! 1Ье1г 1Лега1иге
Ье1оге апс! аЙег 1Ье Р1зе о! 1з1ат, 1_а1ЬасН 1894
19. \Л/йз1епТе1б, Н етпсН Р егбтапб: <Зепеаюд1зсНе ТаЬеИеп бег Ага-
Ь1зсЬеп 5 1 а т т е ипб РатШ еп, ОбШпдеп 1852-1853
20. В е гд та п п , 0.: Р1е 1_едепбеп бег бибеп, ВегНп 1919

233
 21. КН пке-Р овепЬ егдег, Р о за : Р а з 6б1гепЬ исЬ ККаЬ А Ь -А з п й т без
1Ьп а1-Ка1Ь?, □1ззег1а1юп, \Л/|п1еПИиг 1942
22. Р а и т , \Л /е т е г: У гз е т Ш зс Ь е РеПдюп, ЗШ Идаг* 1985
23 . 0 |е \Л/еК Мг. 2 7 6 у о т 2 7 .1 1 .1 9 8 2 , Н а т Ь и гд : Р1иШйиГе ип1ег б е т
8апс1 с1ег 5 а Ь а га -Р а б а га и 1 п а Ь те п уоп » С о 1 и т Ь ! а « Ьез^ййдеп а11е 8а деп
24. уоп \Л/гебе, Або1рЬ: Ре1зе т Н а б Ь га та и *, ВгаипзсЬууе1д 1873
25. Роггег, 1_ибуу|д: 5ибагаЬ1еп пасЬ А 1_-Н атбапГз » В е з с Ь г е ю и п д
с!ег агаЬ |зсЬ еп Н а 1 Ь т з е 1 « , Оеи1зсЬе Могдеп1йпб1зсЬе ОезеИзсЬаГС X X -
VII, 3, 1_еГр21д 1942
26. Ма1б, Ре1ег: Оег б е т е п , ОиМоп1 Кипз1-Ре1зе1иЬгег, Кб1п 1986
27. Не1ГгК2, Н апз: Еп1бескипдзге1зеп т 5йб-АгаЬ1еп, Кб1п 1977
28. Р и б о К у о п РоЬг, Н е т г : У е т е п - Хапе! а т >Тог бег Тгйпеп< Кгеи-
гП пдеп 1979
29. МйНег, Оау|б Н е т п с Ь : 01е В игдеп ипб З сЬ ю ззе г З йбагаЬ |епз пасЬ
с !е т 1к!Т1 с!ез Н а т б а т , 2у/еИез НеК, \М е п 1881
30. МйНег, Оау|б Н е т п с Ь : 01е В игдеп ипс! З сЬ ю ззе г З йбага Ь 1епз пасЬ
б е т 1к1Г1 с1ез Н а т б а т , Егз1ез Неб:, \М е п 1879
31. 5сЬ т1б1, б й гд е п (Н гз д .): АгсЬао1од1зсИе ВепсЬ1е а и з б е т Уе­
т е п , В апб I, М а т г 1982
32. Ерих фон Деникен, „Пътуване до Кирибати“, София, 1994
33. РегзбпП сЬ е К о гге з р о п б е п г уоп Р го Г йг. Р.М. Н а з з п а т , З п п а -
д а г/К а з с Ь гт т (1псйеп) т й Е у О
34. Ме1ззпег, Н а п з-О й о : АЬеп1еиег Регз|'еп, М йпсЬ еп 1975
35. Е п гукю р й сйе с!ез 1з1ат, В апб IV, 1_е1р2|д 1934
36. ОаЬпе!, А К о п з: РеП дю пздеодгарН |е уоп Регз1еп, \М е п 1971
37. \1оп с!ег О з!еп , Н а п з Н е п п т д & М а и т а п п , РибоИ (Н гзд.): Та кМ -
|-Зи1е1тап, Уог1йиЯдег В епсЬ ! йЬег сИе А изд гаЬ ипде п 1959, Вапс! I, ВегНп
1961
38. З с Ь гтб *, ЕпсЬ: РНдМз оуег апс1еп1 сШез о1 1гап, С Ью адо 1940
39. Сагга с!е Уаих: 1_’А Ьг6д6 б е з Меп/еШез, Р апз 1898
40. А1_-Маз’йбТ: В1з ги беп С ге п ге п бег Егбе, Т 0 Ь тд е п/В азе1 1978
4 1 . С6п'з1епзеп, А бЬ иг: 1_'1гап з о и з 1ез З а з з а т б е з , Кореп1\адеп 1944
42. Ерих фон Деникен, „Нови спомени от бъдещето", София, 1994
4 3 . Т п рр, Е бм агб: Р е с ю т з 1_ех(коп бег апЯкеп Муиююд1е, З и т д а б
1974
44. \Л/ипбегПсИ, Н а п з-О е о гд : \Л /оИ т бег ЗЯег Е и го р а 1гид, Р е т Ь е к
Ье 1 Н а т Ь и г д 1972
45. З о п п е п Ь е гд , РаК: Р а з Рй1зе1 бег М а д а г т е , т : Апс1еп1 З ю е з 1Чг.
11/1987, С Н -4 5 3 2 Р ею Ь гиппеп
46. Р Н тиз, С а ^ з З е с и п б и з : 0 |е Ма1игдезсМсН1е без С. Р. 3., Ьгзд.
уо п 6 . С. \М К 5 1 е т, Егз1ег В апб, 1_е1р21д 1881
47 . РНпгиз, С а ^ з З е с и п б и з : 01е М аШ гдезсМ сМ е без С. Р. 3 ., Ьгзд.
уо п О. С. У Ш з 1 е т , О пйег В апб, Ье1р2(д 1881

234
 48. ЗЬЬдпег, Роз\м1Ьа бегтапа: Р 1е К о т д т уоп ЗаЬа’т геп Иа-
теп, 015вег1а1|оп, <3га2 1979
0|е В|'Ье12Йа!е ууигЬеп аиз: 0|е НбШде ЗсМГС с1ез А!!еп ипс1 Меиеп
Тез!атеп!з, \Л/игйетЬегд1зсЬе В|Ье1апз!а11 3!иКдаг! 1972, е п !п о тте п .
0]е КогапгКа^е з !а т т е п аиз: йег Когап - Раз ЬеШде ВисЬ с!ез 1з-
1ат, МипсЬеп 1959.

Глава втора
1. ЗаПЬ», Ката1: 0 |е В)Ье! к а т аиз с!ет 1_апс1е Аз|г, Р е т Ь е к Ьв1
Н атЬ игд 1985
2. За1|Ь|, Ката1: ТЬе \Л/ез! АгаЬ‘|ап ТородгарЬу о! Зепез13 14
3. ЗаМЬ», Ката1: ТЬе беодгарЬу о! раУ1сГз С епзиз
4. й е г Зр!еде1, Иг. 39/1985, Н атЬ игд: На! сПе Вюе1 сюсЬ пюМ ге-
сЬ!?
5. Иеие 2игсЬег 2ейипд, Мг. 212 у о т 12. 9. 1984; В|ЬПзсЬе (Зе-
зсЬюМ еп т ЗиЬагаЬ1еп?
6. НаЬзЬизЬ, Науу1т: Тгауе! т У е т е п - Ап ассоип! о( ЗозерЬ На-
1еуу’з ^ и г п е у !о Ма^ап т !Ье уеаг 1870, 0егиза1ет 1941
7. РЬПЬу, Наггу 3!. ОоЬп В.: АгаЬ!ап Н|дЬ1апс15, ИЬаса, Ме\л/ Уогк
1952
8. Ьезгупзку, РиЬоИ: 01е ОиЬеп т АгаЬ1еп, ВегНп 1910
9. Ре1с1тапп, ОеЬозсЬиаЬ: 0!е ]етепШ зсЬ еп, Кбю 1912
10. МагдоПоиШ, й. 3 .: ТЬе Ре1а!юпз Ье!\л/ееп АгаЬз апс! 1згаеП!ез
рпог !о !Ье Р|зе о! 1з1ат, ЬопЬоп 1924
11. ЗсоЙ, НидЬ: 1п !Ье Н|дЬ У е те п , ЬопЬоп 1947
12. Вгаиег, ЕпсЬ: Е!Ьпоюд1е Ь ег]етепШ зсЬ еп ЗиЬеп, Не!Ье1Ьегд 1934.
13. Ре!зз1ег, РаиГ. А^исИзсЬез З с Ь п Ш и т аигегЬаю дег В|Ье1, А идз-
Ьигд 1928
14. Н о т т е !, Рп!г: й е г С езйтсИ епз! Ьег аКеп АгаЬег ипс! сИе аШзга-
е1ШзсЬе иЬегНе!египд, МипсЬеп 1901
15. Веег, В.: ЬеЬеп А Ь га Ь а т’з пасЬ АиГСаззипд Ьег ]ис115сЬеп Заде,
1.е1р21д 1859
16. <3аз!ег, М.: ТЬе С Ь го тсю з о! ОегаЬтее!, Ме\у Уогк 1971
17. Со1е, Оопаю: А Ь гаЬ ат: <Зос!’з Мап о! РаКЬ, СМсадо 1977
18. ВоЬ1, Ргапг М. ТЬ.: й а з 2еКаКег А Ь гаЬ атз, Ье1р2 »д 1930
19. А1ЬпдЬ1, \Л/. Р: ТЬе М атез 5ЬаЬс1а1 апс1 АЬгат, т : ^игпа1 о!
В|ЬГюа1 и!ега!иге, \/о1. МУ, РЬПас1е1рЬ|а 1935
20. Уап Зе!егз, ОоЬп: А Ь га Ь ат т Н1з!огу апЬ ТгасШоп, Мем Науеп
ипЬ 1опс1еп 1975
21. Кепуоп, Ка!Ь1ееп М.: 0|е В'|Ье1 ипс! Ьаз 2 е и д т з с!ег АгсЬаою д1е,
О иззеИ ог! 1980
22. КгеЬ1, !_исю1Т: УЬег сМе РеНдюп с!ег уопз1ат1зсЬеп АгаЬег, 1_е|р21д
1863
235
 23. Ерих фон Деникен, „Нови спомени от бъдещето“, София, 1994
24. В т О опоп, МюЬа Зове?: 01е Задеп <3ег Зидеп уоп с1ег 11г2ей,
Ргапк?иг1 1919
25. Мегке!, Не«пг«сН: ОЬег с!аз а1Кез?атеп1ПсНе ВисН с!ег К1адеНес1-
ег, 1паидига1-01ззег?айоп, НаНе а. 5. 1889
26. Ве1ег, Н апз НегЬег?: К го пгеи д е ЕгесЬ1е1, МипсЬеп 1985
27. юпд, ВегпНагс!: ЕгесНП - с!ег РгорЬе? ипс! с1аз Висй, Оагтз^асК
1981

Глава трота
1. З а п ззе п , Е ппо: Т е з !а т е п 1 А Ь га Ь а т з , т : 11п1егууе1зипд т 1е-
Мг^аЛег Р о гт , ЗйсНзсЬе ЗсНпЙеп аиз Ие11еп1з113сЬ-гот13сЬег 2е11, Вапс1
III, ие?египд 2, <Зи?егзюИ 1975
2. Мас!ег, Еуапз1из: М а тЬ ге, сНе Е гд е Ь тззе с!ег АиздгаЬипдеп 1т
ЬеЖдеп Вег1гк Рег1гк Р а те ? Е1-На1?1 1п 5йс!ра1а8Йпа 1926-1928, Рге!Ьигд
1т Вге1здаи 1957
3. Ра1к-Р0ппе, Агпе: Аи? А Ь га И атз Зригеп, (Згаг 1971
4. В т б о п о п , МюЬа Зове?; 01е Задеп бег Зибеп, Вапс! III: Зис!а ипс!
1згае1, Ргапк?иг1 а. М. 1927
5. ВигскЬагсК, ЗоМапп 1ис1\л/|д: Ре1зеп т Зупеп ипс! с!еп СеюЬ1еп
1_апс!е, Зепа 1822
6. 31гаЬо: ОеодгарМ ка, XVI 4, 26
7. йю сю гиз 31си1из: Н1з1опзсЬе В1ЬНо?Ьек, Вапс! XIX, АЬз. 94-97
8. ВигскИагсН, Зо1т 1_е\мз: Тгауею т Зупа апс1 ?Не Но1у Еапс!, 1_оп-
с1оп 1822
9. уоп О а т ке п , ЕпсИ: й1е 31га1ед1е с!ег СОКег, Оиззеюог? 1982
10. уоп О а т ке п , ЕпсЬ: РгорЬе? с!ег УегдапдепЬей, Ойззекюг? 1979
11. ТИе Зем зЬ ЕпсусюресИа: Аагоп, Ме\л/ Уогк/1_опс!оп 1906
12. б т гЬ е гд , инлз: ТЬе 1_едепс!з о?Ше Зе^з, \/о1. II, РНПас1е1рН|а 1969
13. ЕпсусюраесНа Зис1а1са: Аагоп, Зегизаюп 1971
14. С т гЬ е гд , 1_ошз; ТНе Ьедепбз о? Зе\л/з, УоК III, РННас!е1р|11а 1968
15. \Л/игтЬгапс!, Мах: ТИе ОеаШ о? Аагоп, ТеРАум 1961
16. ЕпгукюрасНе с!ез 1з1ат, Вапс! II, 1.е1с1еп/1_е1р21д 1927
17. \Л/Пкеп, КагРЕнсЬ: Ре1га, сИе К б ш д т с!ег Кага\мапепз1с1сИе, 1_аЬг-
О тдН пдеп 1967
18. НагсПпд, 1_апкез?ег О.: АпйдиШез о? Зогс!ап, 1_опс!оп 1959
19. Упсюег, Мап?гес1: Ре?га ипс! с!аз К б т д ге ю ?1 с!ег И аЬ айег (3. ег-
\лгейе11е ипс! уегЬеззег?е АиЯаде), МипсЬеп 1980
20. Упс1пег1Мап?гес1: Ре?га ипс! с!аз Кбп1дге)сН с!ег №Ьайег, Мйпсйеп 1970
21. 1_игу, Зозер11: еезсН ю М е с!ег ЕсютИег ( т Ь1ЬПзс11еп 2ейа11ег, 1п-
аидига!-01ззе|1а1!Оп сюг рМюзорМзсМеп РакиКа1с!ег итуегзйа? Вегп, ВегПп
1896

236
 22. Вескег, Зйгдеп: 01е Тез1атеп1е Оег 2 У/6 И Ра1пагсЬеп, «п: 1)п1ег-
у/е1зипд т юЬгЬаКег Рогт, ЗисПзсНе ЗсНпЙеп аиз Ие11етзйзс 11-го1ТИ5 сНег
2ей, ВапО III, ие1египд 1, СМегзюИ 1974
23. НаттопО, РМПр С.: ТЬе МаЬа1 аеапз - ТЬе1г* Н1з1огу, СиИиге апО
АгсЬаеоюду, т : 51исИез ш МесШеггапеап АгсИаеюду \/о1. XXXVII, Оо1Ьеп-
Ьигд/3\/уес1еп 1973
24. Ою МаЬа1йег: Е т уегдеззепез Уо1к а т То1еп Меег 312 У.-106 п.
СИг., Аизз1 е11ипд5 ка1 а1од с1ег РгаМз^опзсЬеп 31аа1ззатт1ипд 1т МипсЬ-
пег 31асИтизеит, Игзд. уоп Напз-Зогд КеПпег, Уег1ад Мю11 ае1 1азз1еЬеп,
Ка11тйП2-0р1. 1970
25. Р1еИГег, ПоЬег! Н.: ЕсютЮс \ЛЛзсют, т : 2еКзсИпЙ Мг сИе А1Нез-
1атепШсНе \Л/1ззепзс11 аГС ипс! сИе КипОе с!ез пасЬЬ|ЬНзс11 еп ЗиОепМтз,
Нгзд. уоп Нидо Огеззтапп, Меие Ро1де <Шег ВапО, 01еВеп 1926
26. МизП, Аю1з: АгаЬ1а Ре1гаеа, Вапс! II, \Меп 1907
27. Ерих фон Деникен, „Пътуване до Кирибати“, София, 1994
28. \Л/йз1еп1е1с1, РегсНпапс!: безсМсМе с!ег 51асК МесИпа, СбЙшдеп 1860
29. Вийоп, ПюЬагс! Р.: Регзопа! Маггайуе о1 а РНдптаде Ь Е1-МесН-
паЬ апс! МессаЬ, VоI. 1_опсюп 1855
30. ЗсНу/аггЬаит, На1т: ЗемзЬ, СЬпзИап, Мозют апс! РаюзИа 1_ед-
епбз оНОе йеаШ 01 Аагоп, Ме Н1дИ Рпез1, т РаЬию, 5. Вапс!-, ВегНп 1962
31. ЗаШ, Ката1: 0!е Вюе! ка т аиз Оет 1_апбе Азк, ПетЬек 1985
АНе Вюе12 Иа1 е еп1з1аттеп Оег АиздаЬе: 01е НеЖде ЗсЬпК без АК-
еп ипО без !\1еиеп Тез1атеп1з, Уег1ад бег 2 игс11 ег В1ЬН, 2ипсН 1942; Аиз-
Щегипд бигсй сНе \Л/агйетЬегд1зсИе В|Ье1апз1аК 51ийдаг1
*
Глава четвърта
1. ОеНЬзсН, РпебпсЬ: \Л/о 1ад йаз РагасИез? Е те Ь|ЬПзс11-а 8 зупо1-
од1зс11 е 31исИе, Ее1рг1д 1881
2. Рипсап, бозер11 Е.: МН1оп’з Еаг1И1у РагасНзе, 11туегзИу о1 М т-
пезо1а Ргезз, МтпеароНз 1972
3. 1-апдсюп, 31ерИеп: Зитепап Епс о1 РагасНзе, ТЬе Рюос! апб Ме
Ра11 о1 Мап, УтуегзКу о1 Реппзу|уата, РиЬНсаИопз о1 Ме ВаЬуютап Зес-
Поп, Чо\. X, N 0 . 1, РМ1абе1рМа 1915
4. Огеззтапп, Нидо: МуМ1зсМе Рез1е т бег РагасНезег2 а 111ипд, т :
ЗопбегаЬбгиск зиз А гсМу Тиг ПеНдюп5 \л4 ззеп5 с11 аЙ Вапб X, Опйез ипс!
у|ег1ез НеЙ, Ьгзд. уоп А1Ьгес1й 01е1еИсИ, Ье1р2 *(д 1907
5. \Л/аЬгтипб, Або11: Оюбог’з у о п ЗюШеп <ЗезсНю111 в-В|Ь1юМек, 1.
ВисЬ, 31иМдаг1 1866
6 . ЗсЬой, А1Ьег1: йаз ОНдатезсИ-Ероз, 31ийдаг1 1977
7. уоп Оап1кеп, ЕпсИ: Ве\^е1зе, Ойззе1с1ог1 1977
8 .. Рагказ, У1к1ог & Кгазза, Ре1ег: Еаззе1 ипО МепзсЬеп тасЬеп,
МипсИеп 1985

237
 9. бгапдег, МюЬе1 & Сагюз, Засдиез: На1Ьдб«ег ипс! ОЬегтепзсЬеп,
МйпсЬеп 1981
10. Сообтап, ЗеЯгеу: ТЬе <Зепез13 Муз1егу, Иеуу Уогк 1983
11. Магпой, А1юе & РасЬ1т, Саго! К.: Р1атз 1псИап Му1Ноюду, Меу/
Уогк 1975
12. Могпзеаи, Моп/а1: 1_едепбз оГ т у Реор1е - ТЬе дгеа* 0]|Ь^ау,
Иеуу Уогк/1_опбоп 1965
13. СоГСег, \ЛЛШат Е. (Ко! НозЬ): 5рт1з оМЬе засгеб тоип1атз -
Сгеайоп з1опез оТ 1Ье Атепсап, № уу Уогк 1978
14. ТеК, Затез А.; Оои1б, Мапап К.; Раггапб, иутдз1оп; Зртбеп,
НегЬег* 3.: Ро1к-Та1ез оТ ЗаПзЬап апс! ЗаЬарЯп ТпЬез, риЬНзЬеб Ьу 1Ье
Атепсап Ро1к-1_оге Зоае1у, Меуу Уогк 1917
15. Вгт*оп, Оате1 С.: Атепсап Него-Му1Нз - А 31ибу т 1Ье пайуе
геНдюпз о? 1Ье \Л/ез1егп СопЯпеп*, РМ1абе1рЬ|а 1882
16. \Л/еЬЬег, Ш П а т I . : ТЬе 1ЬипбегЬ|гб » Т о о 1 о о з Ь « юдепбз: Ро1к-
1а1ез о{ 1Ье 1пб1ап 1пЬез о( 1Ье РааЯс 1\1ог1Ь\л/е51 Соаз1 1пб1апз, ЗеаШе
1936
17. 1,6 МШюпеп ЗаЬге аИез Зкею Й уоп Н о т о егес1из, т : Ма^ипмз-
зепзсЬаЛПсЬе РипбзсЬаи, 39. ЗаЬгд., НеГС 4/1986, ЗШ Кдаг!
18. ЗисЬе пасЬ Еуа, т : Зою1Ьигпег 2еКипд у о т 18. ЗиН 1986, Зо-
1о !Ь и гп /З с 11\уе 12
19. \Л/атзсоа1, 31т: Ои1 оНЬе дагбеп о7 Ес1еп, т : Иа^иге, \/о1. 325, 1
Запиагу 1987, 1_опбоп
20. Сапп, РеЬесса I.; 51опектд, Магк & \М1зоп, АНап С.: МкосЬоп-
бпа1 ОИА апс! Ьитап еуоюЯоп, т : Ма1иге, \7о1. 325, 1. Запиагу 1987, 1_оп-
сюп
21. 61аиЬгесЬ1, М а Ш а з : \Л /агит А б а т аиз АЯ1ка к а т , т : 01е \Л/еГС,
Мг. 124, 31. М а 1 1986, Н а тЬ и гд
22. Зопез, 3. 3. & РоиЬат, 3.: Но\л/ зтаИ и/аз 1Яе ЬоКюпеск? 1п:
Ма1иге, Уо1. 319, 6 РеЬгиагу 1986, 1_опбоп
23. КагсЬег, Не1ти1 I.: 0еп-01адпозе - Аи{ бег ЗисЬе пасЬ беп ег-
егЬ1еп РеМ ет, т : ВПб бег \Л/|5зепзсЬаГС, 23. ЗаЬгб.,НеГС 3, Магг 1986,
51ийдаг1
24. Ваз1е1п а т ЗсЬуует, т : Рег Зр1еде1, Мг. 22/1986, НатЬигд
25. ЕеисМепбе КагоНеп, т: Меи 2игсЬег 2еКипд, Мг. 299 уот 24.
йегетЬег 1986, 2ипсЬ
26. ЕзсЬЬасЬ, ЗозерЬ \Л/.; Едпе, Зоап С.; Оо\лттд, МюЬае! Р. е* а1.:
СоггесЯоп о* 1Ье Апегта о! епб-з!аде гепа1 б1зеазе ууИЬ гесотЬтагЛ Ьи-
тап Егу1Ьгоро1ейп, т : № уу Епдюпб Зоигпа! оТ Меб|с!пе, \/о1. 316, № 2, 8
Запиагу 1987, Воз1оп/113А
27. 2 |т т е г 1 |, \Л/а11Ьег: А11е Е1Мк ипб И еие ТесЬ пою д‘1е - й е г Ра11
» в е п 1 е с Ь п о ю д 1 е « , 1п: Меие 2игсЬег 2еИипд, Мг. 141 у о т 21./22. Зиш
1986, 2йпсЬ

238
 28. \Л/тпаскег, ЕтзМ.иб\лмд: Вююдеп а1з 0ез1дпег: Оег 8. Тад с1ег
ЗсИбрТипд, т : ВПс! с!ег \Л/1ззепзсЬаГС, 24. баЬгд., НеК 2, РеЬгиаг 1987,
51и«даг1
29. РиМег, А1Тгес1: Сеп1есЬтк !иг сИе 1_апб\л/1г15с11аГС - РЯапгеп, сИе
зюН зеюег сЮпдеп, !п: ВПс! бег \Л/15зепзсЬай, 23. баЬгд. Нег1 11, Моует-
Ьег 1986, 31иКдаг1
30. Ре12о1б1, 1ЛпсИ: Кюпеп уоп Зйидейегеп, МбдПсНкеИ обег Шор1е?
1п: Вююд1е т ипзегег 2еК, 16. баНгд., Мг, 5, Ок*оЬег 1986, 0-6940 \Л/ет-
Не1т
31. Роплк, Оау|б М.: ИасЬ з е т е т ЕЬепЬНб, РгапкТиб а т Мат 1978
32. Е|деп, Мап(геб: Оаз 5р1е! - Ма1игдезе1ге з1еиегп беп 2и*аП,
МйпсПеп 1975
33. Соррес!де, батез Р.: Еуо1ийоп: Розз1Ь1е ог 1трозз|Ь1е, Сгапб
Рарюз, 113А, 1973
34. ЗсНр1Г0 , РоЬеб: ЗсМбрГипд ипб 2и{а11, МипсНеп 1987
35. УоНтег*, Вгипо: Оаз Мо1еки1 ипб баз 1_еЬеп, РетЬек Ье1 Н ат-
Ьигд 1985
36. Р|еЬад, боРаппез ипб Ре1ег (Нгзд.): Аиз беп НеТеп без АНз, ТиЬт-
деп 1985
37. Ноу1е, Ргеб & \Л/юкгатазтдЬе, СНапбга М.: Еуо1иИоп аиз бет
АП, ВегПп/РгапкТигШ. 1983

Глава пета
1. РабЬо, Зуап1е: Мо1еси1аг сюптд оТ Апс1еп1 ЕдурИап т и т т у
ОМА, т : Ма1иге, 1-Опбоп, \/о1. 314, 18. АргП 1985
2. Кютегеп уоп Миггиеп-ОМЗ, т : Меие 2йгсИег 2еКипд, Мг. 116,
22. Ма1 1985
3. Епгук1ораб1е бег 1з1ат, Вапб I, 1_е1рг1д 1913
4. Кпзз, РибоИ & Кпзз-Не1ппсЬ, НиЬеб: \/о!кзд1аиЬе 1т ВегеюН без
1з!ат, Вапб I, \Л/а11^аИг1з^езеп ипб НеШдепуегеЬгипд, \Л/1езЬабеп 1960
5. КПпке-РозепЬегдег, Роза: Оаз 6б1гепЬисЬ КИЙЬ А1-АзпЗт без
1Ьп а1-Ка1ЬТ, 0|5зег1а11оп, \Л/1п1 ег1 Ииг 1942
6. .РисЬз, С.: Оаз 1_еЬеп Абате ипб Еуаз, т : 01е АрокгурЬеп ипб
Рзеибер|дгарЬеп без АИеп Тез1атеп1з, Вапб II, Ьгзд. уоп ЕтП Каи&зсИ,
ННбез11е1т 1962
7. ЗаНЬ|, Ката!: 01е В1Ье1 к а т аиз б е т 1_апбе Аз1г, РетЬек Ье1
НатЬигд 1985
8. Тат1з1ег, Маипсе: Уоуаде еп АгаЬ1г, Вапб I, Рапз 1840
9. МаИгап, НетпсИ уоп: М ете \Л/а11ГаЬг1 пасЬ Мекка, Ьгзд. уоп <3ег-
по1 С1ег*2, ТиЬтдеп 1982
10. Виг1оп, РюИагб Р.: Регзопа! МаггаЙуе о( а РПдптаде ю Е1-Меб1-
паИ апб МессаЬ, \/о1. III, и>пбоп 1856

239
 11. Р |Ь а т, А т е е п : Агоипб М е Соаз1з о? АгаШа, 1_опс1оп 1930
12. РЬПЬу, Наггу 31 боНп: й а з деНе1тп15Уо11е Ага&еп, В а п б !, 1_е1р2!д
1925
13. Р езсе, А пдею : Зис1с1аИ, РобгаИ: о? ап АгаЬ1ап С|1у, С а тЬ п б д е /
Епд1апс1 1977
14. МоМГаИгр ЕЬегРагб: 01е АгаЬ1зсЬе На1Ьтзе1, ВегПп/РгапкТиг*
1980
15. Мапс1е1, 6аЬпе1: Раз РеюН сюг К6п»д|п уоп ЗаЬа, Вегп/МипсЬеп
1976
16. В т С опол, М1сЬа бозеР 0 |е Задеп с!ег бибеп уоп бег Уггей,
Вапб I, РгапкТиг! а т М а т 1913
17. Рора1ка, ШпсИ: 1_ех1коп с1ег Ргй-Аз^гопаиНк, О иззею об 1979
18. РПпшз, С а]из Зесипбиз: 0|е М а^гдезсМ сМ е с1ез С. Р. 3.; Ьгзд.
уоп О. С. \М 'Кз1ет, ЕгзМг Вапс!, 1_е|р2|д 1881
19. Р|еЬад, Ре1ег: У оп >>Я |едепбеп О г а с И е п « ипб > > (е ип д еп
З с Ь е |Ь е п « - 11РО-ЗюМипдеп аиз А пйке ипс! М1йе1а11ег, т : Зо1аг 5уз1ет,
3. Оиаг1а1 1975, Ваб РпебпсНзПаН
20. 51огу, Ропа1б.: ТИе ЕпсусюресПа о? 11РОз, Сагбеп Сйу 1980
21. Нупек, АНеп Л.: ТРе 1)РО-Ехрепепсе, СМсадо 1972
22. Те!ех зба/бра у о т 31. О е ге т Ь е г 1986, АпсПогаде: Рюдкарйап
зю М еМ пез1дез УРО
23. ба1 С ар *а т геробз УРО 3|дЬ1тд оуег А1азка, т : У ю Соп1ас*ее,
N0 . 3, бап. 1987, Токуо/барап
24. Те!ех АР у о т 24. Ма| 1986, ВгазШа: ВгазШапзсРе МШШгрПо1еп
ЬепсМеп йЬег бадб аиГ УРО з
25. Ме1бипд бра у о т 23. ОкМ Ьег 1978, Меюоигпе: УпЬе1т1юИе Ве-
дедпипд, РПо1 заР» УРО - ипб уегзсЬ\л/апб
26. ТРе Абуегйзег, Ме1Ьоигпе, у о т 24. Ок*оЬег 1978: Р ероб з о? ПдМз
т з к у а* 1з 1апб
27. ВиШаг, боРаппез уоп : 5'|е к о т т е п уоп [ге т б е п 31егпеп, МипсНеп
1986
28. Майопа1 Епршгег: УРО Рероб, Ме\л/ Уогк 1985
29. Те1ех уоп ЕШе 3|ед1, М озкаи, у о т 30. бапиаг 1985: З о ^ е й з с Ь е
РПо1еп еп{беск!еп УРО
30. ТИе Абуегйзег, Ме1Ьоигпе, у о т 2. бапиаг 1979: А|г Рогсе \л/аК оп
У Р О з - ТЬеге т и з ! Ье з о т е М т д ир М еге - а\г сопРгоПег
31. ЕСРА, \Л/еЖпд1:оп/Ме\л/ 2еа1апб, З ре аа! З и р р ю те п Р О о с и т е п -
1агу Ргоо? о? УРО з! - Аиз1гаПап ТНт с ге ^ 1акез зрес1аси1аг сою иг рюМ гез
о? УРО т Меуу 2еа1апб
32. 0 |е У Р О -М аппег \^агеп иЬег бге1 Ме*ег дгой, т : ВНб а т Зопп1ад,
Н а тЬ и гд , 4. биН 1976
33. Н е з е т а п п , МюНае1: А1з е т УРО ай? Сгап С апапа 1апбе1е, т :
М а д а гт 2000, 1_ихетЬоигд, Мг. 9-10, Зер*етЬег/Ок1оЬег 1983

240
 34. Ерих фон Деникен „Нови спомени от бъдещето“, София, 1994
35. 2 и с к е гт а п , В е п ]а т т : 31е11аг Еуо1ийоп: Мойуайоп ю г Мазе 1п-
югзюПаг М|дгайопз, т : С}иаг1ег1у З о и т а ! о? ю е Роуа1 Аз1гопогтса1 ЗосР
е*у, Ьопсюп, \/о1 26, 1985
36. Рарад1аптз, М!с(пае1 й .: Ма1ига1 Зе1есйоп о? ЗюПаг С мИгайопз
Ьу ю е и т К з о1 Ого\лМ, т : 0иаг1ег1у З о и т а ! о 1 ю е Роуа1 А з*гопотю а1
З о с1е!у, Ьопсюп, \/о1 25, 5. 309-318, 1984
37. Рарад1аптз, МюИае! й .: ТЬе 1трог1апсе о* ехрю ппд ю е А зю г-
ою Ве11, т : Ас1а Аз1гопаиКса, Иеуу Уогк, \/о|. 10, N0 . 10, 3. 709-712, 1983
38. РгеКаз, РоЬег! А.: ОЬзеп/аЬю С Ь агасю пзйсз о1 Ех1гаюггезюа1
ТесЬпоюдюа! С1уШга1юпз, т : Зоигпа! о? ю е ВгШзЬ 1п1егр1апе1агу Зоае*у,
1_опс1оп, Уо1 38, N 0 . 3, МагсЬ 1985
39. Ргейаз, РоЬег* А. & \/аИ ез, Р гапазсо: ТЬе ЗеагсЬ ю г Ех1га1ег-
гез1па1 АгШас1з (5ЕТА), Уог1гад Иг. 1АА-84-243 деЬаКеп а т 35. КопдгеВ
с!ег 1пюгпайопа1 Аз1гопаи1юа1 РеЬегайоп у о т 7.-13. О кю Ьег 1984 т Ьаи-
заппе, ЗсЬу/е12
40. РгеПаз, РоЬег1 А .: Ех1га1еггез1па1 1п1еШдепсе т 1Ье Зо1аг З у з-
ю т : Р е з о к /т д ю е Регггп Рагас1ох, «п: Зоигпа! о1 ю е ВгШзЬ 1п1егр1апе1агу
Зоае1у, 1_опс1оп, \/о1. 36, 1983
41. Ргейаз, РоЬег! А.: ТНе ЗеагсЬ ю г Ех1га1еггез1па1 АгйГасю (ЗЕТА),
т : Зоигпа! о1 Ше ВгШзЬ 1п1егр1апе1агу Зос1е1у, Ьопсюп, Уо1. 36, 1983
42. Тагюг, Зи11 С.: 1)зтд ю е \/егу 1агде Аггау (УЬА) апс! ою ег РаЬю
Те1езсорез ю р е г ю г т а рагазШс ЗеагсЬ ю г Ех1га1еггез1па1 1п1еШделсе
(5ЕТ1), УоКгад Иг. 1АА-84-245 деЬаИеп а т 35. КопдгеВ с!ег 1пюгпайопа!
Азйопаийса! Ресюгайоп у о т 7.-13. О кю Ь ег 1984 т !_аизаппе, ЗсЬууе12.
43. Р т п е у , Веп Р .: ЗЕТ1 апЬ (пю гзю Н аг М |дгайоп, \/ог1гад Иг. 1АА-
84-241 деЬаКеп а т 35. КопдгеВ с!ег 1пю тайопа1 Аз1гопаийса1 РеЬегайоп
у о т 7.-13. О кю Ь е г 1984 т Ь аизаппе, ЗсЬ \уе 12
44. Уод*, № ко!аиз: 0|Ь1 ез аигепгсЛзсЬе ю ю Ш депг? 1п: М а ю г\м ззеп-
зсЬ аШ сЬ е Рипсю сЬаи, З ю К д а г!, 36. ЗаЬгд., НеГС 5, М а 1 1983
45. МаИоТС, бгедогу !_.: Оп ю е Роюпйа! Р е гю гта п с е о1 Иоп-Мис!еаг
ю ю гзю Н аг А гкз, т : Зоигпа! о1 ю е ВгШзЬ 1люгр1апеюгу Зос1е1у, 1_опс1оп,
Уо1. 38, 3, МагсЬ 1985
46. ОеагсюгТС, О а те з \Л/.: 0 |е тбдПсНе 31га1ед1е аиГ^епгсИзсйег 1п1е1-
Ндепгеп Юг сИе Егс1е, аиз: Оиаг1ег1у З о и т а ! о1 ю е Роуа1 А з1гопотю а1 з о -
С1е1у, 1опс1оп, \/о1. 27, 3 . 9 4 -10 1, 1986 й Ь е гзе М уоп З оЬ аппез Р|еЬад, й -
8 7 0 8 (ЗегЬгипп
47. М е уута п, \Л/НПат I. & З ад ап, Саг1: Са1асйс с!У12айопз:- рори1а-
Йоп с !у п а т 1с з апс! 1п1егз1е11аг (М и з ю п , 1п: 1сагиз 46, Меу/ У огк, 3 . 2 9 3 -
327, 1981
48. Р а р а д 1а п т з , М|сМае1 О.: Иа1ига1 З е!есйоп о1 31е11аг С1У|Н2а1юпз
Ьу 1Ье Ш тЯ з о 1 его\л1Ь, т : Оиаг1ег1у Зигпа! о? 1Ье Роуа1 А з1гопотю а1 З о -
С1е1у, Ьопс1оп, Уо1. 25, 3. 30 9-3 18, 1984

16. Ние всички см е деца на боговете 241

 49. Вгасеу/еН, Р опаю М.: ТЬе 6а1асйс С1иЬ: 1п1еШдеп* У^е т Ои1ег
Зрасе, Зап РгапУзсо 1975
50. ОеюЬ^ез Уапс!, «п: й е г 5р1еде!, Н атЬ и гд, [\1г. 6/1987
51. \/оп1Гюп, Оаисю: 0|е Во1зсЬаК с!ег ЛийвнгсПзс^еп, \М еп 1985
52. уоп й а т к е п , ЕпсИ: Е гзсЬ етипдеп, ОйззеюогТ 1974
53. 1_аигепйп, Репе: 1_ез АррагШопз <1е Ьоийез, РесИ: аиШепйдие...,
Рапз 1966
54. Р|еЬад, июйаппез: 01е деЬе1те Во1зсНаГС уоп Р а й т а , Т й Ь тд е п
1986
 СЪДЪРЖАНИЕ
Глава п ъ р в а .Ц А Р С Т В Е Н И Т Е С Ъ П Р У З И . И З С Л Е Д В А Н И Я В С Е В Е ­
Р Е Н Й Е М Е Н ........ ............................................. ............. 3
КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРЕЗ 1951 ГО Д И Н А ........................................... 3
36 ГОДИНИ ПО-КЪСНО ..................................................................................5
ТАЙНСТВЕНАТА САВСКА Ц А Р И Ц А ............................................................8
КАКВО Е ИМАЛО И КАКВО Е О С ТА Н А Л О ...............................................9
ЧУДОТО ОТ М А Р И Б ...................................................................................... 14
ДНЕС НЕФТ - В МИНАЛОТО Т А М Я Н ...................................................... 16
„СМАЙВАНЕТО И УДИВЛЕНИЕТО СА ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ РАЗ­
БИРАНЕТО“ ............................................................................................................... 19
ОГЛЕД НА М Я С Т О .................................................................. 21
ГЛАВОБЛЪСКАНИЦАТА СЪС САВСКАТА Ц А Р И Ц А ............................. 27
МЕХАНИЗИРАНИЯТ Т Р О Н .......................................................................... 33
ПОДАРЪКЪТ НА СОЛОМОН: С А М О Л Е Т ................................................. 35
ПЪТУВАНЕТО НА ЦАРСКИЯ СИН ПО Н Е Б О С КЛ О Н А ........................36
МОЖЕ ЛИ КРЕПОСТ ДА И З Ч Е З Н Е ?........................................................37
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ВЯРВА НА Л Е ГЕ Н Д И Т Е ..............................................39
ЗАЩО ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ СА ПОТЪНАЛИ В З А Б Р А В А .................. 40
КОСМИЧЕСКАТА СОВАЛКА КОЛУМБИЯ ПОТВЪРЖДАВА ДО С ТО ­
ВЕРНОСТТА НА ПРЕДАНИЯТА............................................................................ 43
ТАЙНСТВЕНИЯТ ГОСПОДИН Д. ОТ К О Р А Н А .......................................44
В ТЪРСЕНЕ НА ТУНЕЛА ПРИ Б А Й Н У Н ................................................... 45
ВРЕМЕ ЗА ДЪВЧЕНЕ НА К А Т А ........................................................ 46
ПЪТУВАНЕ ПО ЕДНО СПЕЦИАЛНО Ш О С Е ........................................... 50
КЪДЕ ЛИ СЕ НАМИРА Б А Й Н У Н ? .............................................................. 51
НАЙ-ПОСЛЕ: КРЕПОСТТА КРАЙ Б А Й Н У Н .............................................54
СВЕДЕНИЯ ЗА Б И Л О КА Ц И Я ......................................................................61
СРЕД ОБЛАЦИТЕ - БАНЯ ЗА ВЛЮ Б ЕН И ТЕ ...........................................63
СТРАНСТВАЩАТА ЦАРСКА Д В О Й К А .......................................................65
КОЙТО УМЕЕ ДА ЗАДАВА ВЪПРОСИ.......................................................66
Глава втора. И В Б И Б Л И Я Т А И М А Н Е Т О Ч Н О С Т И . С Е Н З А Ц И О Н ­
Н О Т О О Т К Р И Т И Е .................................................................................................... 75
ЗА КАКВО СТАВА Д У М А ? ............................................................................ 75
ПРО ВЕРКАТА.............................................................................. 79
ПО СЛЕДСТВИЯТА..........................................................................................84
КАТО ТРЪН В О Ч И Т Е ............. 86
КОЙ ВСЪЩНОСТ Е С О Л О М О Н ?................................................ 88
НАУЧНООБОСНОВАНИ З А Б Л У Д И ............................................................92
НИШКАТА НА А Р И А Д Н А .............................................................................. 94
ЗАВЗЕМАНЕТО НА Й Е Р УС А ЛИ М .............................................................. 98
ПРОРОКЪТ И Е З Е К И И Л .................................. 100

243
 Глава трета. БОГОВЕ, ГРОБНИЦИ И ИЗМАМЕНИ. КАЖИ МИ, КЪДЕ
СА ГРОБОВЕТЕ............................................................................................... 109
АВРААМ - ТОЙ Е НАВСЯКЪДЕ И НИКЪДЕ................... : ..............110
ГРОБОВЕ - ЧИИ?...................................... 117
БАРЪТ НА ХОТЕЛ „КИНГ ДЕЙВИД“ ......................................... ' . . . 121
НА ПЪТ КЪМ ГРОБА НА ААРОН......................................................... 122
ЦЕЛ: ПЕТРА.............................. 123
22 АВГУСТ 1812......................................................................................124
ААРОН, БРАТ И СЪПЕРНИК НА МОЙСЕЙ........................................126
КОЙ Е ААРОН?...................................................................................... 128
С ЕЛИЗАБЕТ КАТО КОПИЛОТ............................................................132
В СКАЛНИЯ ГРАД ПЕТРА.................................................................... 134
С МАХМУД КЪМ ЦЕЛТА....................................................................... 140
СЪКРОВИЩЕТО НА АЛЛАХ................................................................. 148
БЛИЗО ДО ГРОБА НА ААРОН............................................................. 148
РАЗМИСЛИ ЗА ПЕТРА..........................................................................150
ГЕНЕАЛОГИЯТА, ТОПОГРАФИЯТА И ИСТОРИЯТА НА ПЕТРА . . . . 152
КЪМ ГРОБА НА ААРОН........................................................................ 158
ГРОБЪТ НА ААРОН?............................................................................. 160
РАЗМИСЛИ.............................................................................................165
Глава четвърта ДЕЦА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - ДЕЦА НА БОГО­
ВЕТЕ. ИМА ЛИ ЧОВЕКЪТ ПРАРОДИНА?................................................. 169
НЯКОЛКО РЕДА, КОИТО СМУТИХА СВЕТА..................................... 170
ТРИТЕ ВАЖНИ СЪБИТИЯ................................. 171
МЪДРИЯТ ДИОДОР СИЦИЛИЙСКИ.................................................. 174
НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ НАУЧНА ФАНТАСТИКА..................................... 176
НОВИЯТ ПЪТ..........................................................................................180
КАК ЛЕТИ ВРЕМЕТО.............................................................................182
КОГА СЕ Е ПОЯВИЛА ЕВА?.................................................................184
ГЕНЕТИЧНИЯТ КОД И СЪЗДАВАНЕТО..........*................................ 187
ОСМИЯТ ДЕН НА СЪТВОРЕНИЕТО...................................................192
ЛИЧНАТА НИ СВОБОДА.........................................................: . . . . 194
ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР....................................................................... 197
ДАРВИНИЗМЪТ - ПОРЕДНАТА ЗАБЛУДА.........................................199
Глава пета. КОНТАКТИ ОТ ТРЕТИ ВИД В ДРЕВНОСТТА. ПРЕД­
ПОЛОЖЕНИЯ .................................................................................................. 203
ГРОБЪТ НА ЖЕНАТА-ВЕЛИКАН ЕВА................................................. 206
ОЖИВЕНИЯТ НЕБЕСЕН ТРАФИК...................................................... 209
КОЛЕКТИВНОТО ОТРИЧАНЕ.............................................................. 210
ФИЛМОВИ КАДРИ С Н Л О ................................................................... 216
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО.......................................................... 219
ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕОСМИСЛЯНЕ......................................................223
ВИДЕНИЯТА ОТ ФАТИМА........................! ........................................227
БИБЛИОГРАФИЯ................................................................................... 233

244