Обща информация

Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север Огражден се

простира до долината на река Лебница, която я разделя от Малешевската планина, на
изток достига до долината на река Струма, а на юг и запад до долината на река
Струмешница. Планината има запад-източно простиране и по-голямата част от нея е
разположена на територията на Република Македония. Там се издига и най-високата точка
връх Огражденец (1744 м). На територията на нашата страна най-високия връх е Билска
чука (Голак) 1644 м. По-известен е връх Маркови кладенци (1523 м), намиращ се в
центъра на българската част. Билото на планината е широко, слабо навълнено, остатък от
денудационна повърхнина, с височина около 1100-1200 м, над която се издигат най-
високите върхове. Българската част на Огражден има форма на неправилен
четириъгълник, с размери в посока изток-запад - 22 км, в посока север-юг около 18 км.
Склоновете са стръмни и дълбоко нарязани от множество речни долове, което е особено
типично за спускащите се на юг към долината на р.Струмешница. Огражден е лесно
достъпна планина. По нейните склонове, особено южните са разположени множество
малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. Между Огражеден и
Беласица протича най-дългият десен приток на р.Струма - р. Струмешница.

Геоложки строеж и петрографски състав

Според геоморфоложкото райониране на България, Огражден попада в Рило-Родопската
област, подобласт на граничните Осогово-Огражденски планини и грабеновата долина на
р.Струма, Осогово-Огражденски планински район. Огражден е изградена от метаморфни
скали – гнайси, кристални шисти, амфиболошисти и др., които са силно натрошени, което
ги прави лесно податливи на изветряне от ерозия. Поради значителния наклон на речните
легла, особено при поройни дъждове, се отнася част от почвената покривка, а също и част
от лесно разрушимите скали, които се натрупват в подножието на планината, образувайки
дебел наносен слой. Метаморфният характер на скалите и особено наличието на различни
видове шисти и гнайси обуславят активен изветрителен процес – особено благоприятна
предпоставка за формиране на почви, които бързо ерозират. Това явление е особено
характерно за склоновете до към 1000 м надм.в., с южно изложение и в по-малка степен
източно изложение. В южното подножие на планината има мощни делувиални отложения
с дебелина 10-12 м, а някъде и повече.

Почви
Почвената покривка има добре изразена вертикална зоналност: в нископланинските части
на подобластта са разпространени излужени канелени горски почви, а в
среднопланинските - светло кафяви горски почви. Канелените горски почви са образувани
под разредени ксерофитни широколистни гори и храсталаци от южноевропейски тип,
както и с участието на редица треви, най-характерните черти на почвения профил са –
сравнително маломощен хумусно-акумулативен хоризонт, обикновено под 40 см; слабо
диференциран почвен профил – текстурен коефициент до 1,3 ; високо съдържание на
глина над 30%. Светло кафявите горски почви са покрити с широколистна растителност
(предимно букова), притежават маломощен почвен профил. В Огражден са установени и
ранкери - плитки, скелетни почви с голямо съдържание на късове от кварц. В речните
долини и над делувиалните шлейфове на планинските подножия се срещат и алувиално-
ливадни и делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви са формирани под
влияние на ливадно-тревна растителност при наличие на високи подпочвени води.
Характеризират се с наличие само на един хоризонт (хумусно-акумулативен), под който
следват слоевете от наносни материали. Хумусно-акумулативният хоризонт е с голяма
мощност, най-често от 30 до 70 см. Тези почви са рохкави, по механичен състав
обикновено са леко до средно песъчливо-глинести, но главно преобладават леките почви.
Делувиално-ливадните почви за разлика от алувиалните са образувани от разнородни по
механичен състав материали (каменисти, песъчливи, леко, средно и тежко песъчливо-
глинести), имат по-малка мощност на хумусно-акумулативния хоризонт от 15 до 40 см.

Климат
Огражден попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южно-
българската климатична подобласт, Среднострумски климатичен район и Планински
климатичен район (с надморска височина от 1000 до 1800 м). Най-характерна и
специфична черта на района е взаимното влияние на проникващото по долината на
р.Струма средиземноморско течение с континенталното, проникващо от север. По-голямо
значение за климата на района има близостта му до Средиземно море, чието влияние се
проявява силно по територията на целия район. Тук са най-високите средногодишни
температури в страната - в района на Сандански - 13,9°С. Януарските температури са над
0 °С, а годишната сума на валежите е в границите на 500 - 600 мм. Средногодишните
температури варират за местата с надморска височина до 300 метра между 12,5 и 14°С , за
тези от 300 до 1000 метра – между 8,5 и 12,5°С, и за най-високите райони между 2 и 8,5°С.
Валежите са съответно между 520-670 мм, 622-750 мм и 700-1000 мм, като имат два
максимума (февруарски и августовски).

Хидроложки условия
В Осоговско-Беласишката планинска редица се формира оттокът на многобройните десни
притоци на р. Струма. Реките, които извират от планината, са къси, маловодни и протичат
в дълбоко всечени долини. Главното вододелно било е разположено между върховете
Маркови кладенци на югоизток и Голак (Билска чука) на северозапад. От него реките се
насочват на север към р.Лебница, на юг към Струмешница и на изток към Струма. Най-
дългата от тях, която води началото си от района на вр.Маркови кладенци е р.Рибник,
протичаща на изток и вливаща се в р.Струма до с.Рибник. Другата по-голяма река и
Градешница, разположена в западната част на планината, извираща от вр.Муратов (1398
м), приема притоци от вр.Голак и се влива в р.Струмешница, при с.Струмешница. От
вр.Маркови кладенци води началото си Мендовска река, която се влива в Струмешница
при с.Първомай. Реките в Огражден са с пролетно пълноводие, когато в тях протича над
половината от годишния им отток, но се наблюдава и добре изразено вторично есенно-
зимното пълноводие. Подхранването им с постоянни подземни води е ограничено поради
сравнително слабата водност на широкоразпространените метаморфити (заемат над 80%
от площта на планината) и другите съпътстващи скали (гранит, андезит при с.Кърналово и
т.н.). Акумулираните в тях предимно пукнатинни води подхранват многобройни извори,
но с малък и силно променлив дебит.

Флора
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в
резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. Върху
влажните речни тераси с развити алувиални почви покрай река Струма и Струмешница
има влаголюбива горска растителност от върби, тополи, елша, и чинар. В южните ѝ
склонове се среща питомен кестен. Немалък дял заемат изкуствено създадените
иглолистни гори. Около първенеца връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен
бор. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови
гори. В района на село Кавракирово има изкуствени насаждения от корков дъб. От
храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.

Фауна
Огражден попада в Южната зоогеографска подобласт, Струмско-Местенски район.
Животинските видове тук са с подчертан средиземноморски произход. Струмско-
Местенски район се отличава със значителен брой типични само за него фаунистични
елементи. Проучване върху състава на дребните бозайници от 70-те години установява 16
вида, по-редки сред които са скалната мишка, малката кафявозъбка, белокоремната
белозъбка, горският сънливец и подземната полевка. В планинските поточета може да се
среща балканска пъстърва, мряна, лещанка. В горите се срещат типичните горски
обитатели – сърна, елен, лисица и др. От птиците преобладаващи са яребица, пъдпъдък,
кеклик. От редките животински видове са пъстрия смок, котешката змия и редица видове
от многоножките, пеперудите, мухите и т.н. Срещат се двата вида сухоземни костенурки –
шипобедрена и шипоопашата, които са световно застрашени от изчезване видове.