Геоложки услочия

Регионални геоложки условия

Районът на ХВ “Ардино”, условно ограничен между гр. Ардино и селата
Гълъбово, Любино и Горно Прахово, се отличава с наличието на относително
неголям брой геоложки хроностратиграфски единици и със значително повече и със
сложни взаимоотношения литоложки разно-видности. В геоложкия строеж на района
участвуват главно докамбрийски метаморфни скали от състава на Арденската група,
които стратиграфски принадлежат към Маданската гранитогнайсова свита,
Вишневската свита на гранитизирани гнайси и Любиновската гранитогнайс-
мигматитова свита.
В структурен план, метаморфитите на Вишневската свита участвуват в
изграждането на ядката на Маданско-Давидковската тектонска структура и
югоизточното бедро на Петковската антиклинала, като оформят нормални
стратиграфски контакти с вместващите ги скали на Маданската и Любиновската
свита. Общо трите свити съставляват кристалинния фундамент на района, с наклон на
кристализационната шистозност 2540 на изток и изток-югоизток.
От тектонските разломни структури в Източните Родопи, съществено отражение
върху състоянието на метаморфитите в района има Ардинският разлом, който
преминава като линейна разседна зона с локална ориентация при гр. Ардино
290110 и наклон 7585 на север-североизток. Според инженерногеоложката
класификация, той може да бъде определен като “разлом III порядък”. Северно от
Ардинския разлом, в метаморфните скали на трите свити се установяват сателитни
ниско разрядни тектонски разривни нарушения и система от сателитни тектонски
пукнатини със същата ориентация. Именно тези нарушения и пукнатини са
обусловили образуването и формирането на ерозионната долина на р. Арда с посока
запад-изток в участъка на язовирната стена.
В района повсеместно е представена втора геоложка хроностратиграфска единица:
кватернерни не споени, свързани, слабо свързани и несвързани отложения. На първо
място тук трябва да се споменат алувиалните дребнозърнести, относително
еднородни песъчливи материали, пряк продукт на изветряването и деградирането на
кристалинните скали. Срещат се на високите не залесени била около долината на р.
Арда и образуват разкъсано повърхностно покритие с дебелина 0,20,5 m над
скалите. Делувиалните склонови насипи са представени от разнородни по механичен
състав материали с песъчливо-глинеста и чакълесто-блокова компонента. Насипите са
отложени главно в ниските зони на стръмните склонове, където запълват негативни
форми на скалния микрорелеф и образуват характерни делувиални шлейфове с
дебелина до 36 m.
Алувиалните наноси в дълбоко врязаната в метаморфитите долина на р. Арда
имат незначително площно и дълбочинно разпространение. Основен фактор за това
са радиалните подемно движение на кристалинния фундамент в тази част на
Родопите, които през кватернера винаги са били недиференцирани и равномерни.
Най-голяма акумулация на алувиални чакълесто-песъчливи материали в района
представляват първата незаливна и съвременната заливна тераса на р. Ардинска,
десен приток на р. Арда, в участъка между гр. Ардино и с. Кроячево. Дебелината на
речните отложения, включително базисния слой от силно заглинени пясъци, достига
710 m.

Инженерни геоложки условия в участъка на язовирната стена

Литоложка характеристика на скалите и

скалния масив
Теренът в участъка на язовирната стена е изграден от два лито-стратиграфски комплекса,
представени главно от типично скални разновидности на докамбрийски метаморфити и от
нескални несвързани или слабо свързани кватернерни отложения.
Метаморфитите в участъка на язовирната стена принадлежат към Вишневската свита на
гранитизирани гнайси. Гранитизираните гнайси са главния литоложки компонент на скалния
фундамент на всички съоръжения на хидровъзела. Гранитизираните гнайси са предимно
дебелослойни и в скалния масив оформят компактни блокове – призми с дебелина от
0,51,0 m до 34 m. На теренната повърхност в левия склон, наличието на дебелослойни
гранитизирани гнайси се подчертава от характерния скален релеф. Всред гранитизираните
гнайси повсеместно, но неритмично се срещат прослойки от тъмносиви до тъмнозелени
амфибол-биотитови гнайси и амфиболити. В масива прослойките са конкордантни с
гранитизираните гнайси, имат контрастно очертани контури и са с дебелина на слоевете
0,050,50 m, рядко до 12 m. Гранитизираните гнайси изграждат около
9192 % от обема на скалната основа на всички съоръжения, докато амфибол-биотитовите
гнайси и амфиболитите имат значително по-малко участие, в размер около 89 %.
Кватернерните отложения са представени от склонови насипи и от речни отложения,
които покриват частично и неравномерно метаморфните скали Склоновите насипи са твърде
различни по своя зърнометричен състав, в който участвуват слабо уплътнени песъчливо-
глинести материали, примесени в променливо съотношение с ръбести скални късове и
блокове. Дебелината на този покриващ слой в левия склон се изменя от 0,5 до 7 m, а в десния
склон – от 0,5 до 2,0 m. Речните наноси са изградени от заоблени едри чакъли, полузаоблени
валуни и едър пясъчен запълнител. Отложени са в слабо развитата съвременна заливна тераса
на р. Арда и имат променлива дебелина от 0,5 до 1,5 m. На места в коритото на реката и
главно в левия бряг се срещат блокажни натрупи, където големината на отделни блокове от
неизветрели гранитизирани гнайси достига 68 m3.

Геоструктурни елементи на скалния

масив
Пространственото залягане на метаморфитите се маркира от ориентираната
според кристализационната шистозност текстура. Ориентацията се обуславя от
регионалната моноклинална структурна зона, в която попада участъкът на язовирната
стена. Общо кристализационната шистозност е с наклон 2535 на изток-югоизток.
В участъка на язовирната стена са установени 4 бр. тектонски разривни
нарушения, терминологично определени като тектонска деформация с нарушение на
непрекъснатостта и със релативно преместване от разседен тип на скалните блокове.
Те са част от регионалната система на Ардинския разлом и затова имат сходна
геометрична и морфоложка характеристика. Според инженерногеоложката
класификация, представляват тектонски разломни структури от IV порядък.
Образуват издържани субпаралелни на р. Арда зони от надробени и частично
милонитизирани гнайси, със слабо заглинени фрикционни разседни повърхности и
тесни незаглинени ореоли. Липсват белези от повторно оживяване на разривните
нарушения в късните тектонски етапи.
Тектонска зона № 1 е установена в левия склон. Ориентирана е с посока 90 и
наклон 8085 на север. Силно обработената и стрита скала в зоната е с дебелина до 1
m. Пресича основата на язовирната стена и началните участъци на отбивните тунели
№ 1 и № 2.
Тектонска зона № 2 има изолирани разкрития в десния склон. В разкритията
зоната има дебелина около 0,81 m, и е ориентирана с посока 95100 и наклон 80
на север. Пресича основата на язовирната стена.
Тектонски зони №№ 3 и 4 са установени само в единични разкрития на теренната
повърхност във високите раздели на десния склон. Имат дебелина 0,50,8 m, която в
дълбочина на скалния масив вероятно намалява. Като две паралелни равнини, зоните
са с еднакви елементи на залягане – посока 90и наклон 7680 на север.
Тектонски разривни нарушения № 1 и № 2 очертават в участъка на язовирната
стена 3 структурно-тектонски блока (СТБ), в които скалният масив под зоната на
изветряване се определя като структурно еднороден. СТБ-1 обхваща масива в левия
склон северно от тектонска зона № 1, а
СТБ-3 – масива в десния склон южно от тектонска зона № 2. В ниската част на
речната долина се разполага СТБ-2, ограничен от север и от юг от тектонски зони № 1
и № 2. Обособените структурно-тектонски блокове са от IV порядък според
инженерногеоложката класификация.
Необходимо е да се отбележи, че структурно-тектонските блокове общо създават
тектонски стабилна скална основа на всички съоръжения, без възможности за
диференцирани премествания и деформации при сеизмично въздействие.
Тектонската обработка на скалния масив се изразява в наличието на множество
пукнатини. Преобладаващата част от тях са без следи от релативни премествания на
скалните блокове и могат да бъдат отнесени към голямата генетична група на
диаклази от VI и VII порядък. В дълбочина под изветрителната зона и зоната на
естествено разтоварване на масива, тектонските пукнатини са предимно чисти и
затворени и само на отделни места са запълнени със специфична смес от слабо
свързан песъчливо-глинест материал. В зависимост от своите геометрични параметри
те са привързани към две системи, всяка от които има по три или две подсистеми:
 Система 1: наклон 5587 на север-северозапад, север, север-североизток и юг-
югозапад;
 Система 2: наклон 4587 на запад-северозапад и запад-югозапад.
В зависимост от наклона тектонските пукнатини са класифицират като “стръмни” и
“субвертикални” и имат следното количествено разпределение:
 Пукнатини с наклон 4060 - 12 %,
 Пукнатини с наклон 6070 - 18%,
 Пукнатини с наклон 7080 - 50%,
  Пукнатини с наклон 8090 - 20%.
Съществено значение има обстоятелството, че практически отсъствуват субхоризонтални
тектонски пукнатини и пукнатини с наклон по-малък от 20.
В близките до теренната повърхност зони на скалния масив се обособява друга генетична
група пукнатини, разделителни между гранитизираните гнайси и шистозните амфибол-
биотитови гнайси и амфиболити. Тяхното образуване е обусловено от шистозната текстура и
е свързано с общото разтоварване на масива в тези зони и влиянието на екзогенните процеси.
В дълбочина над 2530 m тези пукнатини фактически отсъствуват.

Изветрели зони
В участъка на язовирната стена изветряването е засегнало в по-малка или по-голяма
степен метаморфитите в повърхностните и приповърхностните зони на скалния масив. В
съответствие с общите закономерности, дебелината на изветрителната зона се увеличава от
ниските към високите раздели на двата склона. В най-ниските раздели, в обхвата на
съвременния ерозионен базис на долината на р. Арда, изветрителната зона отсъствува.
В зависимост от степента на изветряване на гнайсите е установена вертикална зоналност,
която разграничава силно изветряла, изветряла и слабо изветряла скала. Зоната на силно
изветрялата скала е разположена в близост до теренната повърхност. Скалата от тази зона е
разложена, има трудно различима текстура и е разбита от много, хаотично ориентирани
изветрителни пукнатини. При наличните стръмни склонове, на много места, тя е отнесена
почти без остатък, поради което не е отразена на инженерногеоложките профили.
Зоната на изветрялата скала е най-широко представената изветрителна зона.
Характеризира се със забележимо променена цветова окраска, със запазени текстурни и
структурни особености на скалата и със сгъстени и разширени пукнатини, запълнени с
екзогенен песъчливо-глинест материал. В основата на язовирната стена дебелината на тази
зона се изменя от 2 до 12 m в левия склон и от 2 до 10 m в десния склон.
Зоната на слабо изветрялата скала се характеризира с повишена напуканост и
избирателно изветряване предимно по пукнатинните повърхности. Липсва достатъчно
информация за наличността и пространст-вения обхват на тази зона, но там където е
установена, тя е нанесена на инженерногеоложките профили.Необходимо е да се отбележи,
че преходът на тази зона с неизветрялата скала има градиентен характер. В основата на
язовирната стена нейната дебелина е средно около 2-3 m.

Хидрогеоложки характеристики и
филтрационни свойства на скалния
масив
В участъка на язовирната стена подземните води са главно пукнатинни. Те се формират в
скалния масив със сезонна епизодичност, не притежават общо пиезометрично ниво и са
нискодебитни. Подхранването им е само от повърхностни води в напречните ерозионни
дерета и от инфилтрационни валежни води. Движението им в масива се извършва по отделни
стръмни и субвертикални пукнатини, между които е възможно да се осъществи хидравлична
връзка. Сравнително ниските филтрационни способности на напукания скален масив
обуславят плитка до 30-40 m и забавена циркулация на пукнатинните води. Изходищата им
на повърхността са във форма на единични низходящи извори с дебит 0,010-0,050 l/s. В
основата на язовирната стена попада само един извор на пукнатинна вода. Намира се на ниво
434 в левия склон, на около 10 m разстояние източно от оста на стената. Има променлив
дебит 0,010-0,040 l/s.
Порови подземни води има в речните отложения в съвременната заливна тераса на р.
Арда. Намират се в пряка непосредствена връзка с текущите води. Сезонните заливания на
речната тераса определят временна циркулация на поровите води като подруслов поток.
Филтрационните свойства на скалния масив в участъка на язовирната стена са
изследвани с интервални хидравлични тестове в проучвателни сондажи. Приложен е методът
на опитно водонагнетяване при три степени на налягане, с постигане на стабилизация на
филтрационното водно количество за всяка степен на налягането.
В скалния масив се установяват два филтрационни пласта характеризирани с qLU1Lu и
К0,005 m/d. Първият, най-горен пласт, се обособява в изветрителната зона на
метаморфитите. Поради трудното пакериране и хидравличното обтичане на тампона,
филтрационните тестове в този пласт са недостатъчни за неговата пълна и точна
класификация. Общо той се определя с К=0,4-1,0 m/d и с геометрични граници съвпадащи с
границите на изветрителната зона.
Вторият филтрационен пласт е изцяло в неизветрели гнайси под изветрителната зона. Той
се явява като главен фактор определящ филтрационната обстановка в основата на язовирната
стена. В конкретния случай, от значение е обстоятелството, че под този пласт гнайсите са
практически водонепроницаеми и се характеризират с qLU<1Lu и К<0,005m/d.
Под стоманобетоновия екран и инжекционната галерия, долната граница на
филтрационния пласт е на дълбочина от теренната повърхност 15-40 m в левия склон и 3-14
m в най-ниската част на долината. В десния склон, между ниво 445 и 480, тази граница е на
сравнително малка дълбочина – 12-15 m. Над ниво 480 дълбочината закономерно се
увеличава до 35 m.
Определянето на нормативните и изчислителните стойности на коефициента на
филтрация К на филтрационния пласт се базира на резултатите от опитното
водонагнетяване. Опитните данни за К за отделните сондажни интервали
представляват статистическа съвкупност с логнормално разпределение. Обособени са
две групи частни стойности на К, съответно за левия и десния склон. В левия склон
интервалът на разсейване на стойностите е Кi=0,005-0,704 m/d, а средната
(нормативна) стойност е Кn=0,326 m/d. В десния склон тази филтрационна
характеристика не се различава съществено – Ki=0,005-0,618 m/d, Kn=0,209 m/d..
Определените геометрични и филтрационни параметри на филтрационния пласт
позволяват да се направи количествена прогноза за загубите на вода под основата на
язовирната стена, при отсъствие на циментационна завеса. Използувани са
аналитични зависимости за напорна филтрация под гладка основна плоча в пласт с
ограничена дебелина. Изчислителната схема е избрана за филтрация под
стоманобетоновия екран и инжекционната галерия, при пълен язовир (НВРВН 523.00)
и стабилизиран режим на филтрация. Изчисленото при тези условия филтрационно
водно количество възлиза на 2334 m3/d. Тук не са включени водните количества от
обходна филтрация в двата склона, които допълнително ще утежнят филтрационния
баланс. Въпреки приблизителния характер на направената количествена прогноза за
загубите на вода, необходимостта от циментационна завеса не може да бъде
оспорвана. Освен това, завесата ще елиминира неблаго-приятното влияние на
напорния градиент върху местната филтрационна устойчивост на пукнатините в
изветрелите гнайси в основата на насипните призми на язовирната стена.
Геометричните параметри на филтрационната област определят циментационната
завеса като вертикална и съвършена (стояща), пресичаща напорния филтрационен
фронт под и в обход на язовирната стена.
Възможността за изграждане на циментационна завеса в гранитизираните гнайси е
доказана в натурни условия с изпълнения опитно-циментационен участък № 1 (ОЦУ). Той се
намира на к. 466,50 в левия склон. Участъкът имитира фрагмент от триредова циментационна
завеса, ориентирана успоредно на хоризонталите на склона. Първият ред на фрагмента се
състои от 2 бр. крайни основни и 3 бр. междинни контролни сондажи, разположени на
разстояние 1,50 m един от друг. Вторият и третият ред са представени с по един сондаж,
разположени съответно на 1,50 и 3, 00 m от първия ред. Технологията на интервалното
хидравлично тестване и инжектиране на сондажите е в съответствие с класическата методика
на изграждане на циментационни завеси в напукани скални масиви. Инжекционният разтвор
е приготовляван с портланд-цимент М300, без добавка на ускорители и пластификатори.
Инжектирането на интервалите е следвало непосредствено сондирането, по схемата “отгоре-
надолу”.

Динамични характеристики на скалния

масив
Динамичната характеристика на скалния масив в участъка на язовирната стена се базира
на извършените геофизични проучвания по методите на надземно надлъжно сеизмично
профилиране и подземно сеизмично прозвучаване. Използуваната апаратура притежава
достатъчно точни системи за импулсно възбуждане и регистрация на еластични вълни, с
което е постигната необходимата достоверност на проучвателната информация.
Почти всички параметри характеризиращи дълбочинните граници на склоновите насипи
и на изветрителната зона в гнайсите, както и динамичните свойства на скалния масив са
пряко или косвено свързани със скоростите на разпространение (Vр,s) на надлъжните (Р) и
напречните (S) еластични вълни. Сеизмичните профилирания и прозвучавания, проведени в
пространствено различни посоки, показват, че по отношение на кристализационната
шистозност скалният масив е условно изотропен. Съществува значителна дисперсия на
скоростите на еластичните вълни в изветрителната зона, което е свързано с нейния сложен
състав, структура и степен на разуплътняване. В дълбочина на масива под изветрителната
зона скоростите градиентно се увеличават в зависимост от изменението на естествено
напрегнатото състояние. В тези дълбочинни зони на масива, силно намалява влиянието на
тектонските пукнатини и на другите типове тектонски деформации.
Динамичният модул на еластичност Еd, динамичният модул на срязване G d и динамичният
коефициент на Поасон d са определени чрез изчисление.

Физикомеханични свойства на скалите

и скалния масив
Физикомеханичните свойства на метаморфитите са изследвани с помощта на лабораторни
и полеви експериментални методи, съобразени с инженерно-геоложкия тип на скалите и с
условията на работа на скалната основа на язовирната стена и на съоръженията към нея.
Метаморфитите, представени от биотитови гранитизирани гнайси с прослойки от
амфибол-биотитови гнайси и амфиболити, са твърдоспоени скали, със здрава и
водоустойчива еластична връзка между зърната изграждащи вътрешната поликристална
структура на отделния скален блок. Повечето от минералите в състава на гнайсите
притежават здрава, трудно деформируема кристална решетка. По тези признаци, за гнайсите
може да се приеме механичния модел на твърдото и еластично тяло.
Физикомеханичните показатели на неизветрелите и непроменени от тектонски
деформации гранитизирани гнайси и амфибол-биотитови гнайси и амфиболити са определени
при обработване и анализ на данните от изследванията на 57 бр. скални проби Неизветрелите
метаморфити се характеризират с висока плътност, малък обем на порите и ниска
водопопиваемост. По отношение якостта на едноосен натиск, определена при натоварване
под ъгъл 55-65 към шистозността, те се класифицират като практически изотропни, здрави
и много здрави неразмекващи се скали.
Съществени изменения на свойствата се установяват при скалите от изветрителната зона.
Слабо изветрелите (Кw=0,9-1,0) гранитизирани гнайси се характеризират с почти два пъти по-
голям обем на порите и със средно 35% - 39% по-малка якост на едноосов натиск Слабо
изветрелите амфибол-биотитови гнайси имат якост на едноосен натиск във водонаситено
състояние с около 46 % по-малка от якостта на неизветрелите гнайси За изветрелите (К w=0,8-
0,9) гнайси липсват лабораторни изследвания, но трябва да се предполага, че при тях
снижението на якостта на натиск във водонаситено състояние достига 60%-80%.
Общо скалният масив, изграден от неизветрели гнайси, се класифицира като средно
деформируем и слабо деформируем. Класификацията не включва зоните на влияние на
тектонските разривни нарушения и обемните надробени зони в скалния масив.
Слабо изветрелите гнайси се класифицират като средно деформируеми, а изветрелите
гнайси като силно деформируеми.
Якостните свойства на скалния масив са изследвани експериментално само по отношение
на якостта на срязване. Якостите на едноосен натиск, едноосен опън и смачкване се
определиха по изчислителен път, с използуване на аналитични или корелационни
зависимости. Във всички случаи, стойностите на якостните параметри са съобразени със
състоянието и структурните особености на скалния масив.

Инженерногеоложки условия за
фундиране на язовирната стена
Фундирането на язовирната стена трябва да обезпечи сигурен контакт на насипното тяло
с естествената скална основа, което е предпоставка за статическа устойчивост на
съоръжението. За целта е необходимо предварително в контура на основата да бъде
отстранена изцяло дървесната и храстова растителност. Подлежи на повсеместно отстра-
няване склоновият насип, независимо от неговото височинно разположение и дебелина.
Речните отложения в малките изолирани тераси в коритото на реката, поради неравномерния
примес на пясък също така следва да бъдат отстранени. Скалните блокажи в подножието на
левия склон, изградени от здрави, слабо изветрели гнайси, могат да останат в основата на
стената след разгърмяване на едрите над 0,5 m3 блокове, разстилане и уплътняване на
скалния материал.
Разкриването, разчистването и подготовката на скалната основа на язовирната стена
трябва да се извършва на етапи, без употреба на взрив. Скалният насип може да се полага и
върху изветрели гнайси, но след задължително отстраняване на силно изветрели разложени
гнайси и почистване на скалната основа от рушевни продукти запълващи негативни
ерозионни форми.
 Специално внимание изисква фундирането на стоманобетоновия екран на язовирната
стена. Неговата основа се осъществява от бетоново тяло, което в ниската част на долинния
профил изпълнява функцията на преден отбивен яз. Същевременно това тяло осигурява
връзка и непрекъснатост на екрана с противофилтрационната завеса. Изкопът за фундиране
на бетоновото тяло задължително трябва да пресече изветрителната зона в скалния масив и
по целия периметър на основата на екрана да достигне до здравите неизветрели гнайси. В
участъците където основата на екрана пресича тектонски зони №№ 1 и 2, следва да се
извърши ръчно отстраняване на стритата и силно надробена част на скалата до дълбочина 1
m, след което да се направи бетонова пломба. За осъществяване на по-добра връзка на
бетоновото тяло с основата и за предотвратяване на местни деформации, следва де се
извърши площна циментация на скалната основа до дълбочина 4-6 m.
В подготовката на основата на язовирната стена и основата на екрана е необходимо да се
включи запълване и тампониране с бетон на проучвателните галерии, които попадат в
контура на съоръжението.

Естествени строителни материали

Районът на ХВ “Ардино” предлага добри възможности за разработване кариера за камък

за строителни нужди и ограничени възможности за добиване на речна баластра като
добавъчен материал за бетон. В района не съществуват условия за осигуряване на качествена
глина за насипи.
При тази обстановка, за обезпечаване на строителството на хидровъзела са набелязани и
проучени в различно време и в различна степен кариерни находища на несвързани чакълесто-
песъчливи материали в речни баластриери и на камък от скален масив.

Кариери за баластра
Баластриера “Ардино"
Проучвана е през 1957 и 1968 г и е разположена северно от гр. Ардино в заливната и
първа незаливна тераса на р. Ардинска. Понастоящем коритото на реката е коригирано и
облицовано, а площите в незаливаемата тераса са изцяло култивирани, което практически
изключва възможността за разработване на тази баластриера.

Баластриера “Кътино"
Проучвана е частично през 1957 г и се намира в опашката на водохранилището на язовир
“Кърджали”, на около 43 км от обекта. Разкрива се и е достъпна само при понижаване на
водата в язовира под ниво 315-310, и след отстраняване на отложените в значително
количество дребно-зърнести и фини механични наноси , поради което не се препоръчва
разработването и.

Баластриера “Неделино”
Обхваща част от заливната тераса на р. Неделинска в близост до гр. Неделино.
Понастоящем в отделни участъци се извършва изземане и фракциониране на баластра за
различни нужди на гражданското и промишленото строителство в района. Транспортното
разстояние от баластриерата до створа на яз.Ардино е около 30 km. Извършените през 1999 г
 изследвания на проби показват, че пясъкът и чакълът отговарят на изискванията на БДС171-
83 и БДС169-81 за приготвяне на бетон за хидротехническо строителство. Необходимо е да се
прецизират перспек-тивните запаси на баластриерата.

Баластриера “Сушево”
Намира се на около 8 km южно от гр. Кърджали, в широката тераса на р. Върбица.
Баластриерата е с промишлени запаси над 800000 m3 и от няколко години се използува
интензивно за строителството в гр. Кърджали, гр. Момчилград и околните селища.
Характерна обособеност на баластриерата е сравнително бързото възстановяване на
запасите, свързано с отточния режим на р. Върбица. Транспортното разстояние до
створа на яз.Ардино възлиза на 49 km. Извършените през 1999 г изследвания на проби
показват, че пясъкът отговаря на изискванията на БДС171-83 и БДС169-81 за
приготвяне на бетон за хидротехническо строителство. Чакълът, обаче, не отговаря на
изискванията на БДС за приготвяне на бетон за хидротехническо строителство поради
завишеното съдържание на аморфен силициев двуокис (2 до 6 пъти над нормата).

Кариери за камък
Кариерата е разположена във водохранилището, в левия склон на речната долина и отстои
на минимално разстояние 320-420 m западно от оста на язовирната стена. В план има условно
правоъгълна форма, удължена в посока изток-запад и ограничена височинно от юг и север от
контурните нива 440 и 510м. Дължината на кариерния участък е 620 m, а широчината се
изменя от 90 до 260 m. Общата площ възлиза на около 9 ха. Естественият наклон на склона се
изменя постепенно от 38 в източната половина на участъка до 16-18 в западната половина.
По визуална оценка 75-80 % от площта в западната половина на кариерата е залесена с
иглолистни дървета.
Скалният масив в участъка на кариерата е изграден изцяло от биотитови и двуслюдени
гранитизирани гнайси, принадлежащи към Вишневската свита, както и гранитизираните
гнайси в основата на язовирната стена. Това са практически същите светлосиво оцветени
среднозърнести скали със слабо изразена паралелно-шистозна текстура. Всред тях се срещат
прослойки от тъмносиво до тъмнозелени амфибол-биотитови гнайси с шистозна текстура, с
цепителност по шистозността. Гнайсите са пресечени от единични послойни и секущи кварц-
плагиоклазови жили, набогатени зонално с левкократен и дребнозърнест аплитоиден
материал.
Повърхностната изветрителна зона в скалния масив ще определя дълбочината на
разкривката в кариерата и обема на отпадъка. Тя е развита почти повсеместно и включва
зоната на забележимо променени, нарушени и напукани със сгъстени и разширени
изветрителни пукнатини гнайси и зоната на слабо изветрелите гнайси. Последната не винаги
присъства в геоложкия разрез и не може да бъде диференцирана. При разкриването на
кариерата, по преценка част от слабо изветрелите гнайси може да се включи в полезния обем.
Дебелината на изветрителната зона е определена с проучвателните галерии и повърхностното
сеизмично профилиране. Нормално дебелината се изменя в граници от 2 m до 10m но в
участъка на геоложки профил 8, около галерия № 44, тя достига 15 m.
От кариерата ще се добиват и използуват за изграждане насипното тяло на язовирната
стена неизветрели биотитови гранитизирани гнайси с прослойки от неизветрели амфибол-
биотитови гнайси. Те се характеризират като твърдоспоени скали, със здрава и водоустойчива
еластична връзка между минералите и минералните агрегати. В състава им отсъствуват
глинести, размекваеми и разтворими компоненти. Нормативната стойност на обемната
плътност n=2,60g/cm3 на гранитизираните гнайси съвпада с нормативната стойност на
гнайсите в участъка на язовирната стена. Водопопиваемостта до постоянна маса се изменя от
0,12% до 0,70% и има нормативна стойност 0,38%.
Якостта на едноосен натиск във въздушно сухо и във водонаситено състояние на гнайсите
е изследвана върху 54 пробни тела. Интервалът на разсейване на частните стойности на
якостта за двете състояния е съответно 70,0-164,1МРа и 48,4-153,9МРа, а нормативните
стойности са 126,4 и 106,5МРа. Коефициентът на размекване има стойности 0,842. Според
тези лимитиращи физикомеханични показатели, общата оценка на гранитизираните гнайси се
изразява с класификационните определения “здрава” и “неразмекваща се” скала.
Геоложките запаси от камък в кариерата са определени като геометричен обем на
плътната скална маса между ниво 440 и ниво 510. Обемът на очертаната в геоложките
профили зона на изветрели гнайси е отнесен изцяло към разкривката. Полезният обем е
ограничен в северния контур на кариерата от откосна повърхност с наклон 70
Геоложките запаси на кариерата за камък възлизат на 1889000 m3 плътна скална маса.
Разкривката е с обем 339 000 m3. Съотношението на обема на разкривката към полезния обем
е относително благоприятно – 1:5,586.
Деформационните и якостните свойства на скалния материал от кариерата са изследвани
в условия максимално моделиращи условията на работа на скалния насип в тялото на
язовирната стена. При влагане в касетата на материала от пробата (слабо променени
гранитизирани гнайси) без подбор и без отстраняване на дребните фракции се постига след
уплътняване обемна плътност на скелета на насипа 1,75 g/cm3. Компресионният модул на
насипа при натоварване от 0,2 до 1,2 МРа нараства от 15,3 до 26,4 МРа. Якостта на срязване,
изследвана чрез плоско срязване при консолидационни нормални напрежения 0,6 и 1,2 МРа
се определя със стойностите на ъгъла на вътрешно триене  съответно 39,8 и 38, а кохезия –
зацепването С – със стойностите 0,03 и 0,06 МРа. Ъгълът на срязване  за тези два случая
има стойности съответно 41,45 и 39,75. Характерно е, че както при компресионното
уплътняване, така и при плоското срязване, зърнометричният състав претърпява изменения.
За определяне на изчислителни стойности на якостните параметри, поради липсата на
достатъчен брой директни едромащабни изпитвания, математико-статическите методи в
случая са неприложими. По тази причина на настоящия етап се определят прогнозни
стойности на якостта на срязване на скалния насип от кариерата за камък, на базата на
изпълненото лабораторно изследване на валова проба 1.
За дефиниране на якостните параметри в достатъчно широк интервал на нормалните
напрежение (0-1,2МРа) е съставен регресионен модел на нелинейната зависимост =f(),
където  е консолидационно нормално напрежение. В него са включени експериментално
определените стойности на  при =0,2, 0,6 и 1,2 МРа. Моделът представлява степенна
зависимост, с висока степен на корелация (r=0,999), която има следния вид:
=0,8460,933,

От анализа на тази зависимост са определени прогнозни интервални стойности на

якостните параметри, дадени в долната таблица:

Интервал на Ъгъл на Ъгъл на Кохезия –

нормалните напрежения срязване вътрешно триене зацепване
   С МРа
МРа
 0 –0,4 43,3 40,3 0,02
0,4-0,8 41,2 38,2 0,05
0,8-1,2 40,2 37,8 0,07
> 1,2 39,6 36,7 0,10

Необходимо е, в началото на разработването и експлоатацията на кариерата,

допълнително да се вземат и изследват представителни валови проби за обосноваване
изчислителните стойности на параметрите на якостта на срязване.

Заключение
Резултатите от инженерно-геоложките проучвания се синтезират в следните технически
заключения:
 Язовирната стена, преливникът и отбивните тунели ще се изградят изцяло върху
и всред типично скална основа и среда, представена от биотитови гранитизирани
гнайси и прослойки от амфибол-биотитови гнайси и амфиболити;
Като дефекти на скалния масив в участъка на язовирната стена трябва да се
посочи наличието на 4 броя тектонски разривни нарушения от ІV порядък, тектонска
напуканост от VІ и VІІ порядък и повърхностна зона на екзогенна изветрителна
промяна. Под изветрителната зона скалният масив се оценява като “средно напукан”
и “слабо напукан”;
В основата на инжекционната галерия, в неизветрелите гнайси, е установен
филтрационен пласт на дълбочина 15-40 m в левия склон и 12-15 m в десния склон.
Филтрационният пласт се характеризира като “слабо водопроницаем” и
“водопроницаем”. Доказана е необходимостта от противофилтрационна завеса под
екрана и в бреговете;
Неизветрелите и непроменени гнайси са твърдоспоени скали, с висока плътност,
малък обем на порите и ниска водопопиваемост. По отношение якостта на едноосен
натиск те се класифицират като “здрави” и “много здрави”. Скалният масив изграден
от тези гнайси се определя като “средно деформируем” и “слабо деформируем”.
Изветрелите и променени в различна степен гнайси се различават значително по
своите физикомеханични качества. Най-често те се класифицират като “средно
здрави” и “малко здрави”, а в масива – като “силно деформируеми”;
Мащабността на надземните съоръжения и големите сечения на подземните
съоръжения налагат постоянно и адекватно съобразяване на строителството с
конкретните инженерногеоложки условия. В това отношение специално внимание
трябва да бъде отделено на въпросите с фундирането на инжекционната галерия.
Кариерата за камък осигурява при минимално транспортно разстояние
необходимото количество камък с добри физикомеханични показатели за изграждане
на язовирната стена.

Хидроложки условия

Високи води
За створа на язовир “Ардино” са получени следните стойности на
максималните оразмерителни водни количества:
Обезпеченост За период За период По проект По УАСГ Стохастично
1936-1997 1936-1956 моделиране
P QP QP +95 % QP QP +95 % QP QP+QP QP QP+QP QP
% m3/s m3/s m3/s m3/s m3/s m3/s m3/s m3/s m3/s
0.01 3852.22 4981.32 4251.30 6202.03 5200 6040 4427 5030 3297
0.1 3091.63 3834.01 3381.42 4883.44 3950 4530 3412 3830 2749
0.5 2556.05 3113.88 2719.94 3834.61 - - - - 2341
1 2318.58 2798.58 2433.33 3384.67 2630 2980 2460 2850 2157
2 2075.42 2479.07 2145.26 2936.29 - - - - -
5 1742.06 2048.16 1761.37 2347.15 1820 2020 1808 - 1699
10 1476.68 1713.17 1467.53 1905.8 0 - - - - 1474
20 1192.86 1366.32 1168.90 1470.98 - - - - 1223

Твърд отток
Водосборната област на река Арда е твърде неблагоприятна по отношение
формирането на твърдия отток. Предпоставки за това са съставът на почвите (кафяви
горски), скалният състав, топографските условия и големите валежи, падащи предимно
през зимния период, при отсъствие на тревна растителност.
При средногодишна мътност 1800 г/м3 и съответната средногодишна водна маса
за пункта на язовир “Ардино”, за годишните отложения при естествени условия се
получава Wн=0.86 млн.м3.