РЕЛЕФ

I. Същност и обща характеристика.

1. Същност – съвкупността от всички земни форми, разнообразни по вид, възраст, височина и начин на
образуване. Формите на релефа се образуват в резултат от действието на вътрешни и външни
процеси и антропогенната дейност.
2. Обща характеристика – релефът на България е сложен и разнообразен. Характеризира се със:
- сравнително малка средна надморска височина (470 м);
- редуване на главните морфоструктури от север на юг;
- постепенно намаляване на надморската височина в посока запад-изток (с изключение на ДР);
- обособяват се 5 височинни пояса
II. Произход и развитие на релефа (анализ на таблицата от стр. 207)
Скали
Магмени Седиментни (утаечни) – формирани във Метаморфни
водни басейни
Интрузивни – Ефузивни – Механични Химични Органични
образувани върху з.п.
вътре в з.к.
Гранит; Андезит; Доломити; Гипс; Варовици; Мрамори
Габро; Базалт; Мергели; Каменна сол Въглища Шисти;
Монцонит; Риолит; Глини; Гнайси;
Сиенит; Туфи, Туфити, Пясъци; Кварцити;
Трахити Пясъчници; Филити
Диорит
Льос; и др.

III. Релефообразуващи процеси

1. Ендогенни релефообразуващи процеси – формират морфоструктурите.
Свързани са с нагъвателните процеси, колебателните движения на з.к. (бавни потъвания – Бургаска
низина, ГТН, Ломска депресия и издигания – Рило-Родопски масив, Централна Ст. пл., Предбалкан
с по няколко мм/год.) и с проявите на вулканична дейност (в миналото) и земетресения.

Вулканизъм в България
 Най-силните земетресения в България.

- Основна опасност от земетресения от съседна територия създава румънското огнище Вранча.

- Опасни са и някои огнищни зони, разположени в близост с нашите граници на териториите на
Гърция, Турция, Македония и Сърбия.
- Основните сеизмогенни зони на територията на страната са активни и сега.
- България се намира в период на сеизмично затишие (което може да се прекрати със силно,
разрушително земетресение).
На територията на страната се отделят следните морфоструктури: (правите същата схема 2 от стр. 15)

1) Мизийска плоча – платформена геоложка структура, изградена от силно нагъната скална основа,
над която хоризонтално е разположен дебел слой седиментни скали. Най-отгоре е формирана
льосова покривка. По-малки морфоструктурни единици в Мизийската плоча са:
а) в Западната част - Ломската депресия
б) в Източната част - Севернобг подутина (между долината на р. Янтра и Черно море)
в) между Ломската депресия и Северобългарската подутина по разломна линия, чрез изливане
на базалтова лава през неогена са се образували 14 могили, между Свищов от север и гр.
Сухиндол
2) Балканиди - гънкова морфоструктура, част от Алпо-Хималайската планинска система
 а) Предбалкан – изграден от антиклинали и синклинали (Юротипен релеф)
б) Стара планина – гънкови структури със северна компонента, разломни и навлъчни структури
в) Задбалкански к-ни – развити върху Задбалканския дълбочинен разлом - грабени
(котловинните дъна) и грабени (котловинни прагове, отделящи к-ните една от друга)
г) Средногорие – нагъвателна + интензивна магмена дейност, внедрени плутонични тела
(гранитни плутони – Витоша, Пловдивски тепета)
д) ГТН – развита върху Маришки грабен (включва Пловдивско-пазарджишко поле и
Старозагорско поле)
е) Странджа, Сакар и долината на р. Тунджа (Ямболско и Елховско поле, Манастирски и Св.
Илийски възвишения) – разломни структури
ж) Бургаска низина (потъва)
3) Краищиди – разломна струкутра (мозайка от 3 котловини и 2 планински редици)
4) Рило-Родопски масив – блоково-разломна структура (хорстови планини – Рила, Пирин, Славянка и
големи разломи – Струмски, Местенски, Арденски), вулкан Кожух.
През периодите на затишие се образуват речни тераси и денудационни заравнености.
2. Екзогенни релефообразуващи процеси – формират морфоскулптурите.
NB! Всички екзогенни релефообразуващи процеси извършват три вида дейност – разрушаване,
транспортиране и акумулиране (натрупване, отлагане) на разрушения материал.
2.1. Изветряне – разрушаването на скалите на по-малки части под действието на под действието на
слънцето, водата и организмите
а) Физично - образуват се скални твърдици, каменни реки/морета (Златните мостове, Витоша;
Рила; Пирин), сипеи, сипейни конуси - под високите и стръмни върхове на Рила, Пирин,
Стара планина
- Мразово – вследствие от денонощните колебания в температурата на проникналата в
почвата и скалите атмосферна вода
- Инсолационно (действа върху най-горните няколко сантиметра на скалите, поради
което повърхностния скален слой се разрушава и обелва, а скалите постепенно се
заоблят).
б) Химично (карстов процес)
в) Биологично (органично) - разрушаване на скалите под действието на живите организми
2.2. Денудация - изнасяне на изветрителните продукти и преотлагането им на друго място;
денудационни повърхнини/заравнености (по билата на планините).
а) Изветрително-денудационни - образуват се причудливи скални образувания:
Белоградчишки скали, Лакатнишки скали, Сините камъни, Ритлите, Чудните скали, земни
пирамиди, скални гъби и др.
б) Денудационно – гравитационни
- Свлачища – повсеместно, но най-вече по черноморско и дунавско крайбрежие (льос)
- Срутища - в планините, и в хълмистите райони, където има стръмни склонове
2.3. Ерозия – дейност на течащите води
а) Временно течащи води -
ерозионни бразди, ровини,
оврази, скални пирамиди
(Малнишки, Стобски,
Кътински), наносни конуси в
пл. подножия
 б) Постоянно течащи води
- речни долини, речни тераси
- проломи - Искърски (най-дълъг); Лудокамчийски; на р. Русенски Лом; Момина клисура
и Хаджидимовски пролом на р. Места, на р.- Струма (Кракра, Земенски, Орановски,
Кресненски, Рупелски и др), Дяволският мост на р. Арда, Сремски пролом на р. Тунджа
и др.
- меандри – на р. Арда, р. Янтра и др.
- водопади - Райско пръскало (125 м), Видимско пръскало (80 м), Полска Скакавица,
Крушунски водопади, Скакавица, Кадемлия, Варовитец и Враната вода и др.
- кално-каменни потоци (сели) - Източни Родопи, Рила, Огражден, Пирин и др. - имат
катастрофален характер с огромни стопански загуби и човешки жертви
- от акумулативната дейност - алувиални острови, алувиални низини (по реките Дунав,
Марица, Струма и др.)
2.4. Абразия – дейност на морската вода
а) разрушаване на скалите от прибоя - носове, заливи, провлаци, лъжефиорди (Созопол),
клифов бряг (Калиакра, Яйлата при Тюленово, Камен бряг, н. Емине и др.), пещери, ниши,
арки (в карбонатни скали)
б) транспорт
в) акумулация - плажни ивици (най-голяма са Камчийско-Шкорпиловска (12 км)) пясъчни коси
(Поморийска коса, при устието на р. Велека, при устието на р. Камчия)
2.5. Дефлация –дейност на вятъра (формите се наричат еолични)
а) Льосов релеф - около 19% от територията на България е заета от льос, като най-дебел (до 120
м) е около р. Дунав - льосови блюдца, льосов откос, льосови плата

б) дюни, дюнни валове (дунавското и черноморското крайбрежие), скални образования

(каменни гъби, с.Бели пласт, Родопи; Побитите камъни, Варненско, овални камъни в Пирин
и др.).
2.6. Екзарация (формите се наричан глациални/глациален релеф) – дейността на ледниците
а) класически ледникови форми (само в Рила и Северен Пирин)
- от разрушителната дейност - циркуси, карлинги, ригели, трогови долини (р. Бели Искър,
Рилска, Бъндерица, Мальовишка и др.)
- от акумулацията – морени, моренни валове
б) ембрионални (зачатъчни) форми – в най-високите части на Стара планина (вр. Ботев, вр.
Голям Кадемлия, вр. Миджур), Витоша, Осоговска планина
 2.7. Карстови процеси (карст - процес на
образуване на релефни форми под въздействие
на химично разтваряне или утаяване на скално
вещество)

Около 24% от територията на страната е заета от

карбонатни скали (варовици, доломити и
мрамори) и съвсем незначително количество
евапоритни скали (гипс, каменна сол).
а) повърхностни форми
- кари и карни полета, ували, въртопи,
слепи долини, понори (губилища)
- ждрела - Триградско, Буйновско,
Вратцата, ждрелото на р. Ерма и др.
б) подземни форми
- пещери (карта-География на България-Раздел: Природна среда-Тема: Релеф – Част 4 –
Карстови – стр. 3 – слой Големи пещери в България) – вертикални (пропастни) и
хоризонтални, с/без вторични пещерни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони,
драперии, корнизи, пещерни бисери и др.)
- скални мостове (в миналото – пещери, таванът на които е изтънявал и на места се е
срутил) (карта-География на България-Раздел: Природна среда-Тема: Релеф – Част 4 –
Карстови – стр. 3 – слой Скални мостове)

Не пропускайте да посетите сайта https://geo10.ngic.bg.