МАГМЕНИ СКАЛИ

Магмата е разтопена огнетечна маса със сложен състав, образувана в дълбоките

части на земната кора или земната мантия.
Магмените скали са тези, които са образувани в резултат от затвърдяването и
кристализацията на магмата при различни условия. Тези условия се определят от
дълбочината, формата, мащаба и химичните свойства на магмата.
От една и съща магма, в зависимост от дълбочината на застиването и се образуват
различни скали. Магмата се образува в мантията или в кората при частичното
стапяне на здравите скали. Тъй като магмата има различна плътност (вискозитет)
тя може да достигне земната повърхност, като образува вулканска ерпуция.
Състав на магмените скали
Съставът на магмените скали се определя от общия им химичен и минерален състав,
като тези две особености са в тясна зависимост помежду си.
Химичен състав. В състава на магмените скали са застъпени ограничен брой
химични елементи: O, Si, Al, Fe, Mg, Ca, Na, K и H. Тези елементи изграждат всички
скалообразуващи минерали, които са застъпени в магмените скали. От значение са и
тегловните количества на окисите на тези елементи: SiO2, Al203, Fe2O3, FeO, MgO, CaO,
Na2O, K2O, H2O, като те общо изграждат над 98 % от всички магмени скали.
Наред с тях се срещат и елементи с незначителни съдържания – т. нар. редки
елементи, които са различни за различните типове магмени скали.
Минерален състав. Магмените скали са изградени предимно от алумосиликатни и
силикатни минерали, което се определя от високото съдържание на SiO2 и Al2O3. По
генетични признаци те се поделят на първични и вторични. Първичните се образуват в
резултат на процесите на кристализация на магмата, а вторичните са продукт от
измененията настъпили в първичните вследствие на различни процеси.
Според ролята в изграждането на минералния състав на скалата първичните се
делят на:
- главни – изграждат по-голяма част от скалата и са определящи за нейния състав
- второстепенни – изграждат незначителни части от скалата (до 10 %)
- акцесорни – срещат се в скалите в незначителни количества

Фациеси на магмените скали

 Дълбочината на която магмата кристализира е важен фактор, който определя видът
на магмените скали. При различни дълбочини на кристализация на магмата има
различни условия на средата, при която се образуват скалите, което се отразява пряко
върху техните особености в строежа – структура и текстура. Тази зависимост се
изразява с понятието фациес. Различават се два основни типа фациес:
Интрузивният фациес обхваща скалите, които са се образували под земната
повърхност. При тях магмената топилка се охлажда бавно и постепенно, като се
извършва пълна кристализация на всички минерали. Повечето от магамата никога не
достига повърхността. По-скоро тя кристализира в дълбочина, като образува
интрузивни или плутонични скали. Този тип фациес може да се подели на още два
подфациеса:
- абисален фациес. При този тип фациес се образуват типичните интрузивни скали,
формирани на значителна дълбочина под земната повърхност, където процесите на
магмената еволюция се извършват в най-пълния си вид, като минералите са напълно
изкристализирали с ясни взаимоотношения помежду си. Въпреки, че интрузивните
скали се образуват на дълбочина, издигането и ерозията често ги издигат на
повърхността. Находищата на така образуваните скали, обикновенно имат огромни
размери.
- хипоабисален (субвулкански) фациес. Този тип скали, са се образували близо до
повърхността на земната кора (но все още под нея). При тяхното образуване, магмата
изстива по-бързо и при по-ниско налягане. Скалите образувани при този фациес имат
друг изглед, като те са неравномернозърнести. Минералите при тях се образуват в две
генерации – порфирни (фенокристални) (с големи размери) и основна маса.
Ефузивен фациес. В този фациес се включват всички магмени скали, които се
образуват от застиването на магмата (лавата) в повърхностни условия. При тези
условия понижаването на температурата и налягането е рязко, при което магмата
изстива много бързо, и тя не успява да изкристализира напълно. При тях се наблюдават
единични оформени кристали, а останалата маса е неизкристализирала (в нея има
микроскопични зърна, които са зачатъци на кристали и се наричат микролити). Много
често наред с микролитите има и голямо количество вулканско стъкло
(неизкристализирала) топилка. Скалите, които се формират на повърхността, или
много близо до нея притежават т.нар. дребнозърнеста структура. Лавата образува и
т. нар кристалинна структура. При магми богати на SiO2 лавата също може да
образува стъкловидна структура. Много финозърнести скали съдържат празнини,
които са оставени от бързото излизане на газовете от топилката. По-късно те
могат да бъдат запълнени с различни минерали.
Текстури на магмените скали
Текстурата на магмените скали се определя от:
- степента на кристалинност и съдържанието на вулканско стъкло
- абсолютна и относителна големина на кристалните зърна
- взаимоотношения между минералите
Според размера на минералните зърна текстурата бива: яснокристалинна
(фанеритова), при която всички зърна се виждат с невъоръжено око и
скритокристалинна (афанитова), като при нея зърната се виждат само с микроскоп.
При дребнозърнестата структура, зърната не могат да се видят с невъоръжено око.
В зависимост от конкретните размери на зърната сред яснокристалинните
текстури се различават едрозърнести (с размер на зърната над 5 mm), среднозърнести
(1-5 mm) и дребнозърнести (0.5-1 mm).
По относителните размери на минералните зърна текстурата се поделя на:
- равномернозърнеста – минералните зърна имат сравнително еднакви размери
- неравномернозърнеста – тя бива порфироидна (големите кристали са сред
пълнокристалинна маса и порфирна (добре оформените кристали – порфири са сред
плътна афанитова маса).
Други типове текстури са следните:
- пориста – характерна за скали образувани в горните части на лавовия поток,
където охлаждането става много бързо, и при дегазацията (излизането на газовите
фази) на лавата се запазват отворите предизвикани от газовите мехурчета
- стъкловидна – типична е за вулканското стъкло (обсидиан), който се образува
при много бързо охлаждане
- пегматитова – характерна е за скали, чийто минерали са много едрозърнести
(съставени са от минерали с размери над 1 см). Тези скали се наричат пегматити.
Класификация на магмените скали
Най-широко приложение през последните години имат класификациите, които се
основават на:
- фациеса на магмените скали, който отразява строежа и особеностите на тяхното
образуване
- химичният състав
- количествените съотношения на главните скалообразуващи минерали
 Според фациеса магмените скали се поделят на абисални, хипоабисални и
ефузивни. Химичният състав е важен признак, като при него от основно значение е
количественото съдържание на SiO2 и сумата на алкалиите (Na2O + K2O). При
вулканските скали като допълнителен критерии се отчита и времето на образуването
им и степента на тяхната промяна.
В зависимост от съдържанието на SiO2 и Na2O + K2O скалите се поделят на:
- ултрабазични – съдържанието на SiO2 е до 44 %
- базични – съдържание на SiO2 между 45 % и 52 %
- средни – съдържание на SiO2 между 52 % и 65 %
- кисели – съдържание на SiO2 над 60 %.
1. Група на ултрабазичните скали. За тази група е характерно ниско съдържание
на SiO2 до 45 % с незначително количество на алкалиите. Главни минерали са
пироксени и оливини, рядко амфибол. На цвят са тъмни сиво-зелени, черно-зелени до
черни.
Интрузивни разновидности. Най-разпространените интрузивни скали са
перидотити, които изграждат 80% от мантията.
Вулкански разновидности. Вулканските им аналози са кимберлитите и
меймичитите. Кимберлитите са майчината скала на диамантите, и са изключителна
рядкост.
2. Група на базичните скали. Те са образувани от базична магма, като
съдържанието им на SiO2 е между 44 и 52 % и високо съдържание на MgO, CaO, Fe2O3
и FeO.
Интрузивни разновидности. Едни от най-разпространените скали образувани в
абисалният фациес са габро и анортозит.
Габрото е изградено от базичен плагиоклаз и моноклинен пироксен, а анортозита е
изграден почти и само от базичен плагиоклаз. Като второстепенни минерали са
представени амфибол, биотит, кварц.
Хипоабисалните аналози на габрото са габропорфирите.
Ефузивни разновидности. Основната скала образувана в ефузивен фациес е базалта.
Основно те са изградени от пироксен и базичен плагиоказ, като почти винаги съдържа
и вулканско стъкло, като количеството му варира. Цветът им е почти черен. При
подводни изригвания те образуват т.нар. „пилоу лави” (с възглавничеста текстура).
Базалтовата лава е слабо вискозна (тече бързо) и затова базалтите образуват потоци
и покрови със значителни размери.
 3. Група на средните скали. Скалите от тази група са образувани от магма, която
има SiO2 между 52 и 65 %, съдържанието на MgO, FeO, Fe2O3, CaO е по-ниско, а на
алкалиите по-високо. Изградени са от средни плагиоклази и амфиболи в приблизително
равни количества.
Интрузивни разновидности. Абисалният фациес е представен от скалата диорит.
Основните минерали са средният плагиоклаз и амфиболът. Като второстепенни са
представени пироксен, биотит, кварц и по-рядко калев фелдшпат.
Едни от най-честите хипоабисални скали са диоритови порфирити.
Ефузивни разновидности. Ефузивните аналози са андезитите. Те са дребно
порфирни с микрозърнеста до плътна основна маса.
4. Група на киселите скали. Скалите от тази група заемат над 60% от
разпространението на всички магмени скали. Те могат да са кисели до ултракисели със
съдържание на SiO2 от 65 до над 75%, алкалиите достигат 10% а Al2O3 до 15%.
Основните минерали са кварц, калиев фелдшпат и кисел плагиоклаз.
Интрузивни разновидности. Абисалният фациес е представен от голямо
разнообразие от скали, поради което са обединени от общо название – грнитоиди.
Гранитите са изградени от кварц, калиев фелдшпат, кисел плагиоклаз, слюда
(биотит) и амфибол. Като акцесорни минерали се срещат апатит и циркон.
Освен гранитът се срещат и т.нар. пегматити и аплити, които идват като секущи
жили и неправилни лещи. Те са изградени от алкални фелдшпати, и в големи
количества мусковит и биотит. В тях се срещат и много редки и ценни минерали –
топаз, гранат, берил, турмалин и др.
Хипоабисалните аналози на гранитите са гранитпорфирите и микрогранитите. Те
имат същият минерален състав, но са представени в две генерации – порфирна и
основна маса.
Ефузивни разновидности. Ефузивните аналози на гранитите са риолитите. Те са
оцветени в розово до розово-червено, но понякога са сиви до черни. Като порфири са
представени кварц, плагиоклаз, санидин, биотит и амфибол.
Риолитовата лава е силно вискозна (тече бавно) и при изливането и на
повърхността, бързо застива без минералите да успеят да изкристализират и затова
риолитите са богати на вулканско стъкло.
4.1 Група на сиенита и трахита Скалите от тази група нямат голямо
разпространение. Те са наситени на SiO2, като количеството му е сравнително
постоянно – около 60 %, и са с високо съдържание на Al2O3 и алкалии – 9-11 % и FeO,
Fe2O3 – 4-5%, CaO – 2-4%, MgO – 1-2%.
Интрузивни разновидности. Абисалните скали са сиенитите. Те са оцветени в
розово до сиво-розово. Изградени са от калиев фелдшпат, базичен плагиоклаз,
амфибол, биотит, авгит.
Монцонитите имат повече базичен плагиоклаз от калиев фелдшпат и повишено
количество на фемични минерали – биотит, авгит и амфибол.
Ефузивните аналози са представени от трахити и трахит-порфири.
Трахитите са светлорозови, розови, розово-кафяви, с малко количество вулканско
стъкло. Порфирите са предимно от калиев фелдшпат и среден плагиоклаз, а в
подчинено отношение са биотит, амфибол, авгит.
Трахит-порфирите са с променени плагиоклаз и калиев фелдщпат, а основната маса
е изградена от разклистализирало вулканично стъкло и глинясали плагиоклази.