Professional Documents
Culture Documents
Lectures Leene PDF
Lectures Leene PDF
06-0046
„Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти и млади учени
в областта на виртуалното инженерство и индустриалните технологии”
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз
ЦИКЪЛ ЛЕКЦИИ
ПО
Увод
A-A
3 1 4
1. горна полуформа;
2. долна полуформа;
3. сърце;
4. леякова система.
Пряк --- --- --- 0,8 3,5 25,7 47,0 18,0 3,3 0,7 0,4 0,6 99,2 0,8
Сума от остатъка
0,0 0,0 0,0 0,8 4,3 30,0 77,0 95,0 98,3 99,0 99,4 100 100
върху ситата
Сума от
преминалите 100 100 100 99,8 95,7 70,0 23,0 5,0 1,7 1,0 0,6 0,0 0,0
през ситата
на резултатите се дава във вид на стълбове - хистограма (фиг. 5.4), или с крива с максимум
(фиг. 5.5). Когато резултатите от ситовия анализ се изразяват чрез сумиращи или
кумулативни методи, се получават две кумулативни криви (фиг. 5.6), пресечната точка на
които съответства на половината от общата сума. а абсцисата им показва средния диаметър
на зърната на пясъка. Пресичането на двете криви в точка, съответстваща на 50% от общата
сума, е показател и за точността на работата при построяване на кумулативните криви.
корпус; 1.
2.
стъклен съд;
3.
тръба за водата;
палец; 4.
бъркалка;5.
6.
ограничители;
ключ. 7.
След изключване на
уреда съда се снема,
допълва се с вода и се
разбърква. Оставя се в
продължение на 8 min да
се утаят на дъното по-
едрите частици. Водата
се източва с помощта на
сифонна тръбичка, чийто
долен ръб е разположен
на 15 mm от
повърхността на утайката
с помощта на специална
Фиг.2 Уред за определяне на съдържанието на глина
опора. Промиването се
повтаря до получаване на
бистра вода над утайката. След второто промиване утаяването е 3 до 4 min. Остатъкът се
филтрира, изсушава и претегля с точност до 0,01 g. Съдържанието на глината се определя по
формулата, прилагана при обикновения метод.
G1 − G2
W= 100% ,
G1
Q.h
K= ,
F.p.τ
където:
Q е количеството въздух, преминал през пробата, в cm3;
h - височината на пробата в cm;
F - лицето на напречното сечение на пробата в cm2;
p - налягането на въздуха в пробата в N/cm2;
τ - времето за преминаване на въздух с обем Q през пробата в min.
Когато газопропускливост се определя на стандартна цилиндрична проба с размери -
диаметър d = 50 ± 0,2 mm, височина на h = 50 ± 1 mm и се пропуска въздух с обем Q = 2000
cm3, формулата добива вида:
509,55
K= .
p.τ
Заместени са постоянните величини Q = 2000 cm3, F 19,625 cm2 и h 5 cm.
За определяне на газопропускливостта се използва прибор създаващ налягане на
въздуха р = 100 mm воден стълб и измерващ налягането преди пробата. Въздухът на прибора
се пропуска в пробата през дроселиращи калибрирани отвори като при изследване на смеси с
ниска газопропускливост - до 50 единици, се използва отвор с диаметър Ø = 0,5 mm, а за
смеси с газопропускливост над 50 единици - отвор с диаметър Ø = 1,5 mm. Манометъра на
прибора (позиция 3 на фиг. 7.1) има три скали – една за тариране на прибора и други две
съответстващи на двата калибрирани отвора за отчитане на газопропускливостта на
пробното тяло.
Трябва да се има пред вид, че получените резултати не съответстват на
действителната газопропускливост на леярските форми. Данните се използуват само за
сравнителни характеристики на смесите.
На фиг. 1 е показан прибор за определяне на газопропускливостта на формовъчни и
сърцеви смесите.
Общи сведения
За получаване на качествени отливки леярските форми трябва да притежават
определени механични свойства. Едно от най-важните свойства е якостта, тя се разглежда в
два аспекта – манипулационна и технологична. Под манипулационна якост се разбира
съпротивлението срещу деформиране или разрушаване по време на сглобяване на формите и
транспортирането им до мястото за заливане, а под технологична – съпротивлението на
леярските форми срещу статичното и динамично действие на течния метал.
Механичните свойства на формовъчните и сърцеви смеси зависят от вида и
количеството на свързващото вещество, влажността, зърнестия състав на пясъка, степента на
уплътнение и др. Те се определят чрез изпитване на стандартни проби, подложени на
различно, натоварване (фиг. 1).
Фиг.1 Фиг.2
Общи сведения
От образуването на здрава кора по повърхността до окончателното втвърдяване и
охлаждане на отливката до стайна температура в нея протичат процеси на свиване и
разширяване. Свиването се дължи на намаляване обема на веществата при намаляване на
температурата, а разширяване се наблюдава при някои превръщания – аморфни, фазови,
полиморфни и др. (фиг. 1). Свиването е едно от най-важните леярски свойства на металите и
сплавите, тъй като води до промяна на размерите, поява на всмукнатини, порестост и
напрежения в отливките.
2 3 1 Подобен е прибора на А.
Бочвар (фиг. 4), който се състои от
подвижна част 1 и неподвижна 2
разположени върху основа 3. Пробното
тяло 4 се оформя от двете части на
прибора и частично от формовъчна
смес 5. Изменението на размера се
следи във времето от индикатора 6.
За определяне на свободното и
затруднено леярско линейно свиване на
4 5 6 металите и сплавите се използват
модели с различна форма (фиг. 5).
Фиг.4 Схема на прибора на А. Бочвар
( ⎛
Vвсм = ΔVтеч ± ΔVкр − 1,5 ΔVтв ⎜⎜1 −
k τ
2R
) ⎞
⎟,
⎟
⎝ ⎠
където:
ΔVтеч - обемно свиване в течно състояние;
V = Vф − Vпр , където:
Vвсм – обем на всмукнатината, sm3
Vф - обем на формата (модела), sm3
Vпр. - обем на метала в технологичната проба, sm3
Gв − Gт
Vпр = , където:
γт
Gв - тегло на пробата на въздух, kg
Gт - тегло на пробата в течност, kg
γ т - плътност на течността, kg/sm3
При претеглянето в течност пробата се окачва на тънка нишка, чието тегло се
пренебрегва.
Значително по-сложно е определянето на обема и разположението на пористостта.
При количествено определяне на сумарния обем на порите също може да се използва
хидростатичния метод, като предварително се определя плътността на темплет, изрязан от
най-плътната част на пробата. В леярската практика обаче, за окачествяване на отливките по
отношение наличие на пористост и всмукнатини се използват широко различните методи за
безразрушителен контрол. Най-разпространените от тях са ултразвуковата, гама и
рентгеновата дефектоскопии (фиг. 7).
в - гама
дефектоскопия
а - ултразвукова дефектоскопия б - рентгенова дефектоскопия
еластичната област”, където притежават само еластични свойства и нямат никаква пластичност
и, обратно, при температури над Ткр. те са в “чисто пластичната област”, в която имат само
пластичност и не притежават еластични свойства. На тази база се разглеждат процесите, протичащи при
охлаждане на отливка, представляваща три успоредни пръта, средният от които е значително по-
масивен от страничните, като същевременно от двете страни прътите са свързани с две масивни
напречни греди – фиг. 2. Тази конструкция осигурява протичането на затруднено свиване и
формиране на напрежения в отливката в процеса на охлаждане.
Основните етапи на процеса са показани на фиг. 3.
При еднакви условия на охлаждане изменението на температурата в дебелия и в
тънките пръти може да се изобрази съответно с крива 1 и крива 2 – фиг. 3а. Спрямо
σд σт
( )
α д = Tкр − 20 − α т (Tт − 20 ) =
Eд
−
Eт
, (1)
където
σ д , ( σ т ) – напрежение в дебелия (тънкия) прът
α д , ( α т ) – средна стойност на коефициента на линейно свиване на дебелия (тънкия) прът
Е д , ( Е т ), -средна стойност на модула на Юнг за дебелия (тънкия) прът
Т кр - критичната температура на сплавта
Т т - температура на тънките пръти в момента τ 3 .
Тъй като, както беше посочено, остатъчните напрежения се уравновесяват в целия
обем на отливката, в сила е зависимостта:
σ д Fд + σ т Fт = 0 , (2)
където
Fд , ( Fт ) – площ на напречното сечение на дебелия (тънкия) прът
При съвместното решаване на зависимостите (1) и (2) за напреженията в дебелите и
тънки части на отливката и като се приеме, че α д = α т = α и Е д = Е т = Е , се
получава:
σ д = αE
Fт
(
T − Tт ,
Fд + Fт кр
) (3)
σ т = αE
Fд
(
T − Tкр ,
Fд + Fт т
) (4)
200
30
2S
360
30
S
300
R
11
65 35
R 21
10
100
2R=300 6
30
80 80
20
Ø40
30
дъгообразна проба
25
Ø60
12
пръстеновидна проба
решетъчна проба
Фиг.4 Технологични проби за определяне склонността към
образуване на остатъчни леярски напрежения
P .R M ог
σд = = , (5)
Wог Wог
P
σт = , (6)
Fт
Вакуумно формоване
Общи сведения
Същността на метода вакуумно формоване се състои в използването на пластмасово
фолио и вакуум за изработване на леярски форми. Методът е разработен през 1971 г. в
Япония. Веднага след откриването му започва и внедряването му в практиката и неговото
усъвършенстване. Първоначално чрез вакуумно формоване са се изработвали декоративни
отливки, но впоследствие методът претърпява развитие и намира приложение и в
машиностроенето.
Същността на метода и последователността на операциите при изработване на
леярска форма чрез вакуумно формоване са показани на фиг. 1. Порьозната подмоделна
плоча 4 е капак на вакуумна камера поставена върху гъвкави опори и вибратор 5. Върху
плочата се слагат моделите на отливките и леяковата система 3. Над тях върху метална рамка
е опънато пластмасовото фолио 2, което се нагрява с нагревател 1. След като фолиото се
нагрее до достигане на пластично състояние, с помощта на металната рамка се притиска към
моделната плоча. Въздухът, затворен между фолиото, моделите и порьозната плоча, се
изтегля с помощта на вакуумна помпа през вакуумната камера. След покриване на моделите
1. горна полуформа;
2. долна полуформа;
3. метална стопилка;
4. вентилационни канали;
5. газифициращ се модел
(пенополистиролов);
6. газова възглавница;
1 – моделна смес, 2 – огнеупорна суспензия, 3 – сух пясък, 4 – поресто дъно, 5 – въздух, 6 – гореща вода,
7 – нагревател, 8 – керамична черупка (форма),
9 – опорен пълнител (пясък), 10 – метална стопилка
0
С, тъй като при тази температура гипсът започва да се разлага и се отделя серен двуокис
SO2, който предизвиква т.нар. „завиране” на формата - интензивно отделяне на газове (SO2),
в резултат на което в отливката се получават дефекти от газов характер (газови шупли).
След втвърдяване и охлаждане отливката се избива от формата и се почиства
механично или чрез измиване с вода. На фиг. 4 са показани отливки на детайли, получени
чрез леене по стопяеми модели.
ЦЕНТРОБЕЖНО ЛЕЕНЕ
ЛЕЕНЕ В КОКИЛИ
НЕПРЕКЪСНАТО ЛЕЕНЕ
Бенвенуто Челини е
известен италиански скулптор,
ювелир, живописец, воин и музикант
от епохата на Ренесанса.
Челини е роден на 3 ноември
1500 г. във Флоренция. Баща му -
Джовани Челини е музикант и
майстор, изработващ музикални
инструменти. Майка му е Мария
Лизбета Граначи. Те са женени 18
години преди да се роди тяхното
първо дете. Бенвенуто е 2-рото дете в
семейството.
Скулпторът умира на 13
февруари 1571 г. в родната
Флоренция. Погребан е с големи
почести в базиликата Сантисима
Анунциата.
Мирон е древногръцки скулптор от средата на 5 век пр. н.е. Той е роден в Елевтер,
на границата на Беотия и Атика.
Работил е почти само с бронз и въпреки, че създава няколко статуи на богове и
герои, неговата слава идва предимно от изображенията на атлети, където прави революция,
като въвежда по-голяма изразителност на позата.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод ..................................................................................................................................................... 3