ЛЕКЦИЯ № 9

Стоматологични сплави.
Скъпоценни и нескъпоценни
 1. Класификация на металите и сплавите
използвани в стоматологичната практика:
1.1. Състав на стоматологичните сплави и
сравнителна характеристика на различните групи
сплави
1.2. Получаване на
стоматологичните сплави
1.3. Термичен анализ
1.4. Промени в структурата на
сплавите след отливане и обработка.
2. Електрохимични промени на сплавите в
условията на устната кухина – корозия и
оцветяване.
3. Пасивиране. Анодиране, електронапластяване,
електрополиране.
4. Златни сплави:
4.1. Видове, състав, качества.
4.2. Златни припои.
4.3. Рафиниране.
5. Титан и титанови сплави.
От 103 елемента в периодичната таблица
около 81 могат да бъдат определени като
метали.
Като метали се определят веществата с
метален блясък, които са ковки, пластични.
Отличителна черта на металите е тяхната
голяма топло- и електропроводимост. Тези
свойства са обусловени от голямата
концентрация на свободно движещи се
електрони в тяхната кристална решетка.
Подобни качества притежават около 80
химически елемента и много метални сплави.
Друго типично свойство на металите е
високата им относителна плътност.
Характерно за химичните елементи с такива
физични свойства е, че те обикновено са в по-
голяма или в по-малка степен
електроположителни и се свързват с
кислорода до получаване на основи (бази).
Хлоридите им са устойчиви към водата.
Голям брой елементи, разглеждани
обикновено като метали, притежават само
някои от горните свойства.
При стайна температура всички метали са твърди.
Единственото изключение е живакът, който при стайна
температура е течен.

Границата между металите и неметалите не е строго

определена. Химичните елементи, които притежават някои от
характерните свойства на металите и свойства типични за
неметалите се определят като металоиди. Тези елементи
(арсен, антимон и др.) образуват амфотерни оксиди.

Амфотерен – химично кисел спрямо силни основи и основен

спрямо силни киселини.
Металите и сплавите се делят на черни – желязото и неговите
сплави, и цветни – всички останали метали и сплави.

В зависимост от физичните и химичните свойства на

металите и от тяхното разпространение в земната кора, те се
делят на: леки, тежки, труднотопими, леснотопими,
благородни, скъпоценни, разсеяни, редкоземни и
радиоактивни.
Това което прави металите незаменими в много
области от промишлеността и в стоматологията
е тяхната висока устойчивост на фрактуриране,
която е между 25 до 60 МРа . m1/2. За сравнение
устойчивостта на фрактуриране на повечето
керамични материали е между 0.75 до 2.5 МРа .
m1/2.
Изключителната здравина на металите и на
сплавите получени при комбинирането на
различните метали и особено тяхната якост на
умора ги прави особено подходящи за
изработването от тях на протезни конструкции,
импланти и инструменти
 Като благородни метали се определят осем:
злато, платина и металите от платиновата група
(паладий, родий, рутений, иридий, осмий) и сребро.
Предвид реактивността на среброто в устната
кухина, от гледна точка на стоматологичната
практика, то не се приема за благороден метал.
Терминът “скъпоценни метали” обхваща
всички тези, чията цена е висока. Автоматично в
тази група влизат всички благородни метали.
Среброто, което за стоматологичната практика се
явява неблагороден метал с право може да бъде
определено като скъпоценен метал.
 благородни метали (на англ. noble metals)
 металите, които са устойчиви на окисляване,
корозия и оцветяване по време на загряване, леене
и припояване, и при престой в устната кухина.
неблагородни метали (на англ. base metals)
 всички метали без благородните. Тези метали,
които реагират с окръжаващата ги среда, се
определят като неблагородни.
сплав (на англ. alloy)  свързване или
смесване на два или повече метала или на метал и
един или повече неметални елемента (в газооб-
разно, течно или твърдо състояние)
 Под сплави се разбират физикални
смеси или разтвори от два или повече метала,
в редки случаи на метали с металоиди в най-
различни процентни отношения. Получената
сплав се отличава от изходните метали с нови
качества, но тя запазва онези, които са
характерни за металите, като непрозрачност,
метален блясък, електропроводност, топло-
проводност и пр.
 Пълна неразтворимост в твърдо
състояние

При този вид сплави стопилката

представлява хомогенен разтвор, а втвърде-
ната сплав механична смес между
кристалите на двата метала. Образуваните
сплави се отличават с много ниска
температура на топене.
 Структура на металите

Типични за металните структури са стенно

и обемно центрираната кубична структура
и хексагоналната, която се приема като
най-плътна опаковка.
Една от най-често срещаните кристални решетки е
стенноцентрираната кубична решетка. Златото,
среброто, алуминия, никела, паладият и др. метали
кристализират в стенноцентрирана кристална
решетка.
Различни видове кристални решетки
срещани при металите
Пълна разтворимост в твърдо състояние

Това ще рече, че разтворимостта, която

съществува в стопилката, се запазва и след
нейното втвърдяване. Този разтвор от твърди
вещества, намиращи се в произволно коли-
чествено съотношение, получен по физика-
лен път наричаме твърд разтвор.
 В микроскопската картина, както при
чистите метали, се виждат еднакви на вид
кристали.
Атомите, които образуват тези криста-
ли обаче, не са еднакви както при чистите
метали.
Кристалите, които се състоят от
атомите на два метала се наричат смесени.
 Образуването на смесени кристали става по
два начина:
1.   Атомите от единия метал заместват без
определен ред атоми в пространствената решетка на
другия метал (субституция).
2.   По-малките атоми от единия метал се
вместват в пространствената решетка на другия
метал с по-големи атоми, и то там, където
междуатомните разстояния са най-големи.
 Сплавите, които се състоят от смесени крис-
тали, за разлика от чистите метали не изкриста-
лизирват при постоянна температура, а при
променлива. Преминаването на течната фаза в
твърда става постепенно, в един интервал от време
и с промяна в температурата.
Кристали, които са имали възможност да
изравнят концентрационните си различия и да
придобият процентното съотношение на изходните
компоненти на сплавта, наричаме хомогенни
кристали.
 Кристали, които нямат еднакво процентното
съотношение на компонентите на сплавта, се
наричат хетерогенни кристали.

Термичен анализ

С помощта на термичния анализ се установява

температурата, при която настъпват превръщания в
металите, като се наблюдават температурните
изменения в процеса на загряване или охлаждане на
металите.
 Корозия

Разрушаването на металите под

влияние на околната среда се нарича
корозия. Тези процеси са от електро-
химично естество или по-право те са
окислително-редукционни процеси, тъй като
са свързани с отнемането и приемането на
електрони между веществата участващи в
тях.
 При елемент даден на късо, се нарушава
равновесието между отделните метали и електро-
лита (електролитите). Следователно по-неблагород-
ният метал ще трябва да отделя нови йони, за да
поддържа споменатото равновесие, или той ще се
разтваря. Разтворените продукти ще се отлагат
върху благородния електрод.
Това показва, че неблагородните метали ще
играят ролята на аноди, а благородните ще бъдат
катоди.
 Оцветяване на металните сплави

Оцветяване на металните сплави (на англ.

tarnish) - повърхностна промяна в цвета, която
понякога е свързана и с известна загуба на блясък.
Карат – 1. Тегловна единица за диаманти и други
скъпоценни камъни. Днес 1 международен карат =
0,200 g.
2. Мярка за чистота на злато, изразена с
тегловните части на златото в 24 части на
сплавта; следователно 24 К. злато е напълно чисто,
а напр. златен предмет от 18 К. съдържа 18/24 части,
т.е. има чистота 750.

Каратът отразява частите чисто злато в сплав

разделена на 24 части. Според каратната система
чистото злато е 24 карата.
Проба - при системата за отразяване на златното
съдържание в проба - чистото злато е с проба 1000,
т. е. понятието проба отразява процентът на
златното съдържание увеличен 10 пъти. С
пробата се отразява количеството на чистото злато в
милиграми към 1000 милиграма сплав.
Пробата (подобно на карата) отразява само
частите злато, които се съдържат в 1000 части сплав.
 Монетно злато – в САЩ съдържа 90
% злато и 10 % мед.
От 1977 г Американската Зъболе-
карска Асоциация (АДА) изисква от произ-
водителите да отразяват съдържанието на
златото, платината и паладия в проценти.
Таблица 1. Класификация на златните сплави за леене (от 1927)

  Злато и Твърдост по
Тип метали от Викерс
платинова без след
та група термо термо
(мин. %) обраб обраб
І (меки) 83 50 90

ІІ (средно 78 90 120
меки)
ІІІ (твърди) 78 120 150

ІV(изключител 75 150  
но твърди)
Таблица 2. Сравнение на карат, проба и тегловни проценти на златото в златните сплави

Карат Количе Теглов Проба

ство на ни (%)
златото злато
Части/ Деци-
в
1000 мал
карати
24 24 100,0 1000.00 1.000
24

22 22 91.7 916.66 0.916

24

20 20 83.3 833.33 0.833

24

18 18 75.0 750.00 0.750

24

16 16 66.7 666.66 0.666

24

14 14 58.3 583.33 0.583

24

9 9 37.5 374.99 0.375

24
 Таблица 3. Механично свойства на чистото злато, 22 каратно злато и монетно
злато

  Якост на Граница на Удълже Твър

опън пропорциона ние (%) дост
(МРа лност (МРа) по
[lb/inch2]) BHN
Чисто злато 105 10 30 24
[15,000]
22 к злато 240 83 22 54
[35,000]
Монетно 395 155 30 85
злато [57,500]
 Твърдостта на сплавите нараства с
намаление на каратността, докато пластич-
носттта, обратно, намалява с намаление на
каратността.
Златните сплавите от първи и втори тип
се определят като сплави за инлеи, а от трети
и четвърти тип като сплави за коронки и
мостове.
 Очистване – рафиниране – афинаж

Под горните понятия се разбират методите, по

които се отделя чистото злато от придружаващите го
примеси. Според принципа на работата се различават
сух и мокър афинаж. Сухият афинаж за зъболекарски
цели се прилага, когато сплавите са слабо онечистени
от бисмут, калай и олово при провеждане на
щанцуването, или от кадмий и цинк, когато са
смесени с припои. При такива случаи сплавта се
стопява в пота с боракс. Върху стопилката се наръсва
силитра (KNO3) или сяра.
 Горните вещества като силни окислители
превръщат неблагородните примеси в окиси, които
изплуват върху повърхността на стопилката. При ново
добавяне на боракс, окисите се разтварят в него и се
образуват съответните метаборати. За същата цел
вместо силитра може да се употреби сублимат (HgCl2),
който превръща неблагородните примеси в хлориди,
лесно летливи при висока температура. Едновременно
с хлоридите се изпарява и живакът. Когато очистването
трябва да се проведе основно, се прилага мокрият
афинаж.
 В негов резултат се получава химически чисто
злато, което след това се сплавява с други метали в
зависимост от целта, за която ще се използва
приготвената сплав. Най-голямо приложение намират
методите, при които се използват сярната и азотна
киселина, царската вода или електролизата. При
очистване на зъболекарски сплави предимство са
добили методите с азотна киселина и царска вода.
 Азотната киселина като силен окислител
разтваря поставената в нея сплав, без да въздейства на
златото и платината. За да протече реакцията на
разтварянето в практически полезна скорост, обик-
новено подлежащата на рафиниране сплав се стопява с
три пъти по-голямо количество сребро.
Това смесване се нарича квартиниране (от
латински кварта – четворен). Квартинираната стопена
сплав се излива в тънка струя във вода.
 При това положение се получават малки
гранулки – зрънца. При друг случай застиналата
квартинирана сплав се валцува на тънка лента и се
нарязва на малки късчета. Обработването по горните
два начина се прави с цел да се увеличи повърхността
на сплавта и по този начин да се улесни процесът на
разтварянето.
Гранулите или изрезките се заливат в
огнеупорна колба или порцеланово тасче със студена
разредена азотна киселина. Колбата и тасчето се
нагряват умерено, без да се достигне до кипване на
киселината.
 При отслабване на реакцията се долива на
малки порции концентрирана азотна киселина (отн.
тегло 1,3), докато сплавта се разтвори напълно. При
това положение среброто минава в разтвор, образува
се сребърен нитрат, а златото се утаява на дъното на
съда във вид на златен прах. Течността се
отдекантирва. Златото се промива неколкократно с
вода и се пренася върху филтър. Промива се отново с
вода, подкиселена с азотна киселина, а след това – пак
с чиста вода. Изсушеният златен прах се смесва с
боракс и стопява в пота.
 Среброто, което се намира в разтвора, се утаява
със солна киселина, като сребърен хлорид. За тази цел
разтворът се подкиселява с азотна киселина и се
нагрява до 70-80о С, като му се прибавя разредена
солна киселина, докато престане да се образува
утайка. Разтворът с утайката се оставя да изстине, а
след това се филтрува. Утайката върху филтъра се
промива с вода, подкиселена със солна киселина.
Изсушената утайка се смесва с калцинирана сода
(Na2CO3) и боракс (Na2B4O7) и се стопява в пота. В
резултат на това се получава метално сребро.
 При употребата на царска вода за провеждане
на афинажа се постъпва по следния начин:
Сплавта във вид на гранули, изрезки или
отпилки се поставя в колба или химическа чаша и се
залива с царска вода. Нагрява се слабо и то
обезателно в камина, поради силната отровност на
пáрите. Под въздействието на царската вода златото
се разтваря и преминава в разтвора като златен
хлорид AuCl3. Процесат се извършва по следната
реакция:
2Au + 2HNO3 + 6HCl = 2AuCl3 + 4H2O + 2NO↑
 Също така в разтвор преминават всички
останали метали с изключение на среброто, което се
утаява на дъното на съда като сребърен хлорид. След
като се разтвори цялата сплав и разтворът изстине, се
пристъпва към фирлтриране. Преминалите във
филтрата златни йони се утаяват като елементарно
злато във вид на златен прах под редуциращото
въздействие на железен сулфат. Реакцията протича
както следва:
AuCl3 + 3FeSO4 = Fe2(SO4)3 + FeCl3 + Au
Установяване на златни от незлатни предмети

Ако се капне капка воден разтвор от сребърен

нитрат (1:10) върху подлежащия на изпитване
предмет, то при положение, че предметът е златен не
се забелязва никаква промяна. Ако обаче предметът е
позлатен или въобще не е златен, тогава сребърният
йон се редуцира до елементарно сребро, в резултат
на което се получава черно петно. Например ако се
касае до проверка на месингова сплав, реакцията ще
протече по следния начин:
2AgNO3 + Cu = Cu(NO3)2 + 2Ag
 Титан

Уникалните качества на титана се израбяват

във високата му якост и изключителната корозионна
устойчивост, които го правят равностоен на златните
сплави от ІV тип (по Викерс) за леене. В същото
време титанът е сравнително евтин метал –
стойността на един тон титан е два пъти по-голяма от
тази на един тон стомана. Икономическият ефект се
увеличава от неговата ниска относителна плътност –
4,58 g/cm3.
 Титанът е единственият неблагороден чист
метал, който се използва в стоматологичната
металокерамика. Неговата употреба като подпора за
металокерамични конструкции е затруднена при
работа с традиционните нискотопими порцелани.
Причината се крие в склонността на титана да
образува дебел окисен слой (TiO2) при температура
около 800о С.
Установено е също, че при дебелина на
окисния слой, равна или по-голяма от 1,0 μm, се
получава спонтанното му отлепване, предизвикано от
разликите в обемното разширение на титана и
окисния слой.
 Доказано е, че при изпичането на порцелан
върху титан и при температури по-ниски от 800о С,
образуването на окисен слой продължава от
взаимодействието между титана и кислорода, който се
отделя при редуцирането на съдържащите се в
порцелана окиси*.

* Поради ниският коефициент на термично

разширение на титана, той е съвместим само със
специално разработени за него порцелани.