КОРОЗИЯ НА

МЕТАЛИТЕ И ЗАЩИТА
ОТ НЕЯ
Изготвил: Иван Димов 10а клас
Корозия - значение

Корозията е химично или електрохимично

разрушаване на метални повърхности под действие на
външна среда или – разяждане. В природата и в
урбанизираните райони под действието й се разрушава
почти всичко – почви, скали, сгради и други.
Същност на корозията на металите

Това е физико-химичен процес между металите и

околната среда, който води до разрушаване. В
резултат на взаимодействието на метала с въздуха
(и намиращите се в него газове) и водата (и
разтворените в нея електролити) върху
повърхността на метала се получават съединения:
оксиди, сулфати и други. Така най-общо тя е един
окислителен процес, при който електронеутралните
атоми отдавайки електрони се превръщат в
положително заредени йони. Корозията е
самоволен процес. Води до получаване на по-
устойчиви за окислителя съединения.
Видове корозия – Химична корозия

 Химична корозия – при този вид корозия разрушаването на

металите става вследствие на химични реакции, при които няма
електричен ток. Най-често това са взаимодействия на метала с
неектролити (газове и течности).
 Газовата корозия протича при високи температури и обикновено е
резултат от наличието на кислород в газовете. Този тип корозионно
въздействие е характерно за индустриалните структури с метален
произход. Степентта на разрушаване зависи от афинитета на
съответния метал или сплав към кородиращия газ. Понякога се
образува коричка от метален оксид, който действа пасивиращо и
забавя или спира корозионния процес. В други случаи
образуваният покривен слой не е достатъчно плътен и корозията
продължава до пълната оксидация на метала. Когато става дума за
газова корозия на сплави, отново трябва да се има предвид кой
метал притежава най-силен афинитет към газа. Различната скорост
на процеса за различните съставки на сплавта изменя и нейното
Електрохимична корозия
 Електрохимичната корозия е най-често
срещаният тип. При нея металите и сплавите
биват разяждане в резултат на процесите,
които протичат във формиращите се
микрогалванични елементи по металната
повърхност. Тя се осъществява при контакт
на металите с водата или водни разтвори.
Причинява се главно от разтворения във
водата кислород и по-рядко от водородните
йони в нея.
Контактна корозия
 Контактна корозия – когато два
различни метала са в контакт помежду
си и едновременно с това с електролит,
се заформя галванична двойка и
съответно се наблюдава цялостна
галванична корозия (контактна
корозия). Металът, който е по-активен
отдава електрони и се зарежда
положително, а другият отрицателно.
Биохимична корозия
 Биохимична корозия – причинява се от специфичнни
микроорганизни, които могат да живеят както в аеробни, така
и в анаеробни условия. Обикновено това са хемоавтотрофни
организми, които набавят енергията си посредством комплекс
от химични реакции. Съществуват бактерии, способни
директно да окисляват желязото до железни оксиди.
Корозионна защита на металите
Защитата на металите от корозия може
да става по един от следните три
начина: създаване на
корозионноустойчиви сплави ,
създаване на защитни покрития или
обработка на корозионната среда.
Корозионно устойчивите сплави
притежават много добра устойчивост на
корозионни въздействия, но
същевременно са и доста скъпи.
Корозионна защита на металите
Защитните покрития са най-често използваните
антикорозионни методи. Те могат да бъдат както
метални, така и неметални. Доброто защитно
покритие трябва да прилепва плътно, да е
устойчиво на износване и да не се нарушава
цялостта му при деформации и температурни
изменения.
Неметалните покрития обикновено са лакове,
блажни бои, емайли и минерални масла. Те са
изключително ефективни до момента, в който се
наруши защитното покритие.